Бройни системи. Преобразуване от една бройна система към друга.

Операции в бройни системи.

Статистика. Генерална съвкупност и извадка. Средна стойност, мода и
медиана. Графични
представяния на статистически данни

 полигон, хистограма, кръгова диаграма. Свойства на

функциите. Правоъгълна координатна система. Изобразяване на графика
на функция. Системи
линейни уравнения. Методи за решаване на системи линейни уравнения с
повече неизвестни.
Привеждане на непълен/неработещ/некоректен програмен фрагмент в
работещ вид.

Бройни системи:
Бройни системи:

Бройните системи са начин за представяне на числа. Най-често срещаните

системи са двоична (основа 2), десетична (основа 10), осмична (основа 8) и
шестнайсетична (основа 16).
Преобразуване от една бройна система към друга:

Преобразуването на число от една бройна система в друга включва деления и

умножения по основата на системата. Например, за преобразуване на
десетично число в двоично, се използват деления на 2.
Операции в бройни системи:

Операциите (събиране, изваждане, умножение, деление) се извършват като в

десетичната система, но със съответните правила за съответната основа.
Статистика:
Генерална съвкупност и извадка:

Генерална съвкупност: Цялата група от интересни елементи.

Извадка: Подмножество от генералната съвкупност, което се избира за
анализ.
Средна стойност, мода и медиана:

Средна стойност: Сумата от всички стойности, разделена на броя на тези

стойности.
Мода: Стойността, която се появява най-често в данните.
Медиана: Средната стойност в сортиран списък от числа.
Графични представяния на статистически данни:

Полигон: Линейно представяне на статистическите данни, където върховете

се свързват с линии.
Хистограма: Графика, където стълбовете представляват честотата на
различни интервали.
Кръгова диаграма: Кръгово представяне на процентните дялове на
различните категории.
Свойства на Функциите и Графики:
Свойства на функциите:

Функцията съпоставя всеки входен елемент с един-единствен изходен.

Дефиниционна област: Множеството от всички входни стойности.
Област на стойностите: Множеството от всички изходни стойности.
Графика на функция:
Графиката представлява визуално представяне на функцията в правоъгълната
координатна система, където x-координатата представлява входа, а y-
координатата - изхода.
Системи линейни уравнения:
Методи за решаване на системи линейни уравнения:

Метод на заместване: Решаване на едно уравнение и заместване на резултата

в другите.
Метод на елиминация: Преобразуване на системата, така че една от
неизвестните изчезне след събиране/изваждане на уравненията.
Метод на матриците: Използване на матрични операции за решаване на
системата.
Привеждане на програмен фрагмент:
Привеждането на непълен, неработещ или некоректен програмен фрагмент в
работещ вид зависи от конкретния проблем. То може да включва
отстраняване на синтактични грешки, корекция на логически проблеми или
допълване на липсващи части от кода.
Тези области от математиката и информатиката представляват основа за
решаването на различни проблеми и развиването на разнообразни програмни
приложения.

Бройната система представлява символен метод за представяне на числата

посредством ограничен брой символи, наречени цифри. Съществуват два
вида бройни системи – непозиционни и позиционни.Числовата система е
систематичен начин за представяне на числа със символни знаци и използва
базова стойност за удобно групиране на числата в компактна форма. Най-
често използваната числова система е десетичната, която има базова
стойност 10 и набор от символни знаци от 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. Въпреки
това има и други числови системи, които може да са по-ефективни за
конкретни цели. Например, тъй като компютрите следват булева логика при
извършване на изчисления и операции, те използват двоичната числова
система, която има базова стойност 2.Статистиката е наука, която се
занимава със събирането, организирането, анализа, интерпретацията и
представянето на данни.[1][2][3]Средна стойност, медиана и мода са
различни мерки на центъра в числов набор данни. Всяка от тях опитва да
обобщи един набор данни с едно единствено число, за да представи една
"типична" точка информация от набора данни.Статистическите графики са
различни техники за графично визуализиране на количествени статистически
данни. Въпреки че статистическите процедури и анализът на данни като цяло
извеждат резултатите си в числова или таблична форма, различни графични
техники позволяват тези резултати да се изобразяват картинно и така по-ясно
да открояват различни зависимости и тенденции. Такива графични техники
включват чертежи в координатната система като точкови диаграми (още:
диаграми на разсейването, scatter plot), хистограми, вероятностни диаграми,
боксплот диаграми (още: диаграми тип „кутия“, box plot)), блокплот
диаграми (block plot), биплот диаграми (biplot), кръгови диаграми (pie chart),
стълбови диаграми (bar chart), радарни диаграми (radar chart).[1]Функция в
математиката е съпоставяне на определена величина, наричана аргумент, на
друга величина, наричана стойност, като на всеки аргумент се съпоставя
точно една стойност. Аргументът и стойността могат да бъдат реални числа,
но също и елементи на всяко друго множество. Пример за функция е
�(�)=2�
– функция, която съпоставя на всяко число числото, два пъти по-голямо от
него. Така на 5 се съпоставя 10, което се изписва като
�(5)=10
.Координатната система е разделена на четири квадранта. Квадрант едно (I
кв.) е горната дясна четвъртина от координатната система, където има само
положителни координати. Квадрант две (II кв.) е горната лява четвъртина от
координатната система. Квадрант три (III кв.) е долната лява четвъртина.
Квадрант четири (IV кв.) е долната дясна четвъртина.
Правоъгълна координатна система се състои от две перпендикулярни прави,
наречени координатни оси, които се поставят така, че се пресичат в началата
си.Система линейни уравнения е набор от алгебрични уравнения от първа
степен, включващи едни и същи променливи. Система от m линейни
уравнения с n неизвестни се представя във формата:Горната система може да
се запише като векторно равенство Ax = b, където A = (aij ), b = (b1, b2, . . .,
bn) T и x = (x1, x2, . . ., xn) T са съответно матрицата от коефициенти,
векторът от свободни членове и векторът от неизвестни. По-нататък ще
предполагаме, че A е неособена матрица, т.е. детерминантата `и е различна от
нула (|A| 6= 0).
Бройни системи
Бройни системи:
 Определение: Бройна система е система за представяне на числа,
базирана на конкретен брой цифри и стойности, които могат да бъдат
представени с тях.
 Преобразуване от една бройна система към друга:
 Десетична към друга: Използвайки деление на стойността по
основата на новата система.
 Друга към десетична: Събиране на стойността на всяка цифра
умножена по основата на текущата система на степен на
позицията.
 Операции в бройни системи:
 Събиране, изваждане, умножение и деление се извършват по
сходен начин като в десетичната система, но със съответната
основа.

Статистика:
 Генерална съвкупност и извадка:
 Генерална съвкупност: Всички елементи, които изучаваме.
 Извадка: Подмножество от генералната съвкупност.
 Средна стойност, мода и медиана:
 Средна стойност: Сумата на всички стойности, делено на броя на
стойностите.
 Мода: Стойността, която се появява най-често.
  Медиана: Средната стойност след подреждане на данните в
нарастващ или намаляващ ред.
 Графични представяния на статистически данни:
 Полигон: Линия, свързваща средите на групи от данни.
 Хистограма: Графика, представляваща честотата на различни
стойности с правоъгълни стълбове.
 Кръгова диаграма: Кръг, разделен на сектори, представляващи
процентните доли на различни категории.

Свойства на функциите:
 Правоъгълна координатна система:
 Система, в която две перпендикулярни оси (x и y) образуват
координатна равнина.
 Изобразяване на графика на функция:
 За всяка стойност на x се определя съответната стойност на y и се
маркира точка на графиката.

Системи линейни уравнения:

 Методи за решаване на системи линейни уравнения:
 Метод на заместване, метод на уравненията, метод на матриците.
 Привеждане на програмен фрагмент:
 За привеждане на програмен фрагмент, е необходим конкретен
фрагмент за анализ.

Математически основи в програмирането

Математическите основи в
програмирането включват различни
аспекти като бройни системи,
статистика и решаване на уравнения.
Тези понятия са важни за обработката
на данни и създаването на програми.
Бройни системи

Бройната система е начин за представяне

на числа. Най-популярните са десетичната
(основа 10), двоичната (основа 2),
осмичната (основа 8) и шестнадесетичната
(основа 16). В програмирането често
използваме двоичната и
шестнадесетичната система за работа с
данни.

Преобразуване
Да, преобразуването между бройни
системи е важна част от програмирането.
Например, можем да преобразуваме числа

от десетична в двоична, осмична или

шестнадесетична система. Това е полезно
при обработката на данни и работата с
паметта на компютъра.
Операции в бройни системи.
Статистика.
В бройните системи можем да
извършваме основни аритметични
операции като събиране, изваждане,
умножение и деление. За
статистиката, можем да говорим за
средно аритметично, медиана, мода и
дисперсия.

Средна стойност, мода и медиана.

Средната стойност представлява
средното аритметично на числата,
модата е най-често срещаното число,
а медианата е средното число в
нареден списък. ��

Графични
представяния на статистически данни
• полигон, хистограма, кръгова
диаграма. Графичните представяния
на статистически данни са много
важни. Полигонът, хистограмата и
кръговата диаграма са често
използвани за визуализация на данни.
Те правят статистиката по-ясна и
разбираема. ��
Правоъгълна координатна система.
Изобразяване на графика на функция.
Да, в правоъгълната координатна
система използваме две
перпендикулярни оси, за да
изобразим графиката на функцията.
Точките на графиката се определят от
стойностите на функцията. ��
"Математически основи на програмирането" включват различни
математически концепции, които са от особено значение при проектирането
и реализирането на софтуерни приложения. Тези концепции варират в
зависимост от типа програмиране, но общо взето включват следните основни
области:

Вектори:
Вектор:

Векторът е математически обект с размерност (дължина) и посока. Векторите

се използват за представяне на множества от данни. В програмирането,
векторите често представляват масиви от елементи.
Свойства на векторите:

Събиране и изваждане: Векторите могат да се събират и изваждат

поелементно.
Умножение с число: Вектор може да се умножава с число, променяйки
дължината или посоката му.
Дължина (модул): Дължината на вектор се измерва с формулата на
разстоянието в евклидовото пространство.
Връзка между вектори и масиви в програмирането:

Векторите в математиката се подобряват с понятието за масив в

програмирането. Векторът може да бъде представен като масив, където всеки
елемент отговаря на съответния компонент на вектора. Така програмистите
могат лесно да манипулират данни, представени във векторна форма.
Множества:
Множество:

Множество е съвкупност от уникални елементи. В програмирането,

структури от данни като масиви или списъци могат да представляват
множества.
Операции с множества:

Обединение: Създава множество, което съдържа всички уникални елементи

от две или повече множества.
Сечение: Създава множество, което съдържа само общите елементи на две
или повече множества.
Разлика: Създава множество, което съдържа елементите на първото
множество, които не се срещат във второто.
Допълнение: Създава множество, което съдържа всички елементи, които не
са в дадено множество.
Комбинаторика:
Основни комбинаторни конфигурации:
Пермутации: Разместванията на елементите на множество. Броят на
пермутациите от n различни елемента е n! (n факториел).

Комбинации: Изборът на елементи от множество без значение на реда. Броят

на комбинациите от n различни елемента избрани по k е C(n, k) = n! / [k! * (n-
k)!].

Вариации: Разместванията на k елемента от множество с n елемента. Броят на

вариациите от n различни елемента избрани по k е V(n, k) = n! / (n-k)!.

Теория на вероятностите:
Елементи от теория на вероятностите:

Събитие: Възможен резултат от експеримент.

Пространство на събитията: Множество от всички възможни събития.
Вероятност на събитие: Вероятността на дадено събитие е число между 0 и 1,
което измерва вероятността за настъпване на събитието.
Тези концепции са от основно значение при анализа и решаване на проблеми
в програмирането, където се изисква работа с данни и вероятности.

"Математическите основи на програмирането" обхващат различни математически

концепции и методи, които са от значение при проектирането и анализа на програми.
Включват широк спектър от математически области, които могат да бъдат приложени в
програмирането. Някои от ключовите математически теми, които се използват в
програмирането, са:
 Алгебра и Теория на Множествата:
 Променливи и алгебрични изрази се използват за представяне на данни и
изчисления.
 Теорията на множествата може да бъде използвана за организация и
манипулация на данни.
 Логика:
  Логическите операции (И, ИЛИ, НЕ) се използват за съставяне на условия и
контрол на изпълнението на програмата.
 Предикатна логика е полезна за формално изразяване на условия и изводи
в програми.
 Аритметика и Числови Системи:
 Работа с цели числа, дроби и числа с плаваща запетая.
 Бройни системи като двоична и шестнадесетична.
 Комбинаторика и Вероятности:
 Изчисления, свързани с комбинаторика, могат да бъдат полезни при
решаването на проблеми, свързани с аранжименти и комбинации.
 Вероятността може да бъде използвана в алгоритми, които обработват
случайни събития.
 Дискретни Структури:
 Графове, дървета и други дискретни структури се използват за представяне
и решаване на проблеми в програмирането.
 Математическа индукция се използва за доказателства в алгоритмите.
 Линейна Алгебра:
 Матрици и вектори могат да бъдат полезни за решаване на проблеми
свързани с геометрия, графика и обработка на изображения.
 Калкулус:
 Диференциален и интегрален калкулус се използват за определяне на
тенденции, оптимизации и други аспекти в алгоритмите.
Разбирането на тези математически концепции може да подобри алгоритмичните умения
и да помогне при по-ефективното решаване на проблеми в програмирането. Въпреки
това, за мнозина от задачите в програмирането е важно и практическо умение, и поради
това е важно да се развива и използва история на програмирането и решаването на
реални проблеми.