ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ЗАЩИТА НА МАРКАТА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ
НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА

Дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор“

Калин Кирилов Баталски

докторант на самостоятелна подготовка

в направление „Изобретателско, Авторско и Патентно право“,
катедра „Частноправни науки“ на Юридическия факултет,
Университет за национално и световно стопанство

Научен ръководител:

Доц. д-р Божана Неделчева

София, 2022 г.

1
2
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
АССГ Административен съд-София град

ВАС Върховен административен съд

ВКС Върховен касационен съд

ВХВП Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар

ВО Въззивно обжалване

ГАТТ Общо споразумение за митата и търговията

ГПК Граждански процесуален кодекс

ДРМЕС Делегиран регламент за марката на ЕС

ДЕИО Договор за създаване на Европейската икономическа общност

ДЕО Договор за създаване на Европейската общност

ДЕС Договор за създаване на европейския съюз

ДФЕС Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕИО Европейска икономическа общност

ЕИП Европейско икономическо пространство

ЕК Европейска комисия

ЕС Европейски съюз

ЕО Европейска общност

ЕП Европейски парламент

ЗМГО Закон за марките и географските означения

ЗСВ Закон за съдебната власт

КМЧП Кодекс на международното частно право

3
МКСУ Международна класификация на стоките и услугите

ОВ от 30 декември 1952 до 19 април 1958 г. — Официален вестник на ЕОВС,

а от 20 април 1958 г. до 31 януари 2003 — Официален вестник на Европейските
общности, от 1 февруари 2003 — Официален вестник на ЕС

ПВ Патентно ведомство

ПИС Първоинстанционен съд

РИРМЕС Регламент за изпълнение на Регламента за марката на ЕС

РБ Република България

РД Римски договор

САС Софийски апелативен съд

СГС Софийски градски съд

СЕО Съд на Европейските общности

СЕС Съд на Европейския съюз

СЕСИС /Службата/ Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

СОИС Световна организация за интелектуална собственост

СТО Световна търговска организация

ТРИПС Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на

интелектуалната собственост

ТЗ Търговски закон

4
СЪДЪРЖАНИЕ

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ...................................................................3

УВОД.................................................................................................................12

ГЛАВА 1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРАВНАТА ЗАКРИЛА

НА МАРКАТА. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В
ОБЛАСТТА НА ПРАВНАТА ЗАКРИЛА НА МАРКАТА.......................19

1. Възникване и историческо развитие на правната закрила на

търговските марки..........................................................................................19
1.1 Използване на знаците в търговията в Древността и Средновековието
19
1.2.Възникване и развитие на законодателството за правната закрила на
търговските марки..........................................................................................21
1.3.1. Франция.............................................................................................21
1.3.2. Великобритания..............................................................................23
1.3.3. Германия..........................................................................................25
1.3.4. Съединените американски щати...................................................26
1.3.5. Русия................................................................................................29

2. Международни договори в областта на закрилата на марките.......41

2.1. Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост....42
2.2. Мадридска спогодба относно международната регистрация на
марки............................................................................................................47
2.3. Споразумение за свързаните с търговията аспекти на
интелектуалната собственост.....................................................................54
2.4. Договор за правото върху марка......................................................59
2.5. Ницска спогодба относно международната класификация на
стоки и услуги за целите на регистрация на марки.................................61
5
 2.6. Виенска спогодба, учредяваща Международна класификация на
образните елементи на марките.................................................................64

3. Същност на марката като обект на интелектуалната собственост 65

3.1. Източници на обективното марково право на България....................70
3.2. Видове марки...........................................................................................74
3.3. Придобиване на правото върху марка...................................................78
3.4. Териториално действие на регистрацията. Срок на правото върху
марка и прекратяване на правната закрила.................................................84

4. Изводи.........................................................................................................87

ГЛАВА 2. МАРКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КАТО УНИТАРНО

ПРАВО...............................................................................................................90
1. Възникване и развитие на производното право на ЕС в областта
на правната закрила на марките..............................................................90
1.1. Зараждане на идеята и първи проекти за марка на Общността....90
1.2. Първа директива на Съвета (89/104/ЕИО) от 21 декември 1988
година за сближаване на законодателствата на държавите членки
относно марките..........................................................................................96
1.3. Регламент (EO) №40/94 относно марката на Общността от 20
декември 1993 година.................................................................................99
1.4. Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на
държавите членки относно марките........................................................106
1.5. Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009
година относно марката на Общността..................................................107
1.6. Директива ЕС 2015/2436.................................................................110
1.7. Регламент (EC) 2017/1001 от 14 юни 2017 година относно марката
на ЕС...........................................................................................................115

6
 1.8. Регламент 2018/626 на Комисията от 5 март 2018 година за
изпълнение на Регламент 2017/1001.......................................................117
2. Принципи на правната закрила на марката на ЕС......................118
2.1. Принцип на съвместното съществуване........................................119
2.2. Принцип на единния характер........................................................120
2.3. Принцип на автономията................................................................122
2.4. Принцип на кохерентността...........................................................122
2.5. Принцип на недеформираната /ненарушената, ненакърнената/
конкуренция...............................................................................................123
3. Обща характеристика и особености на марката на ЕС......................124
4. Основания за отказ на правна закрила върху марка на на ЕС...........130
5. Съдържание и ограничения на правото върху марка на ЕС..............138
6. Изводи.....................................................................................................151

ГЛАВА 3. ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМПЕТЕНТЕН СЪД И

ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ ЗАЩИТАТА НА ПРАВА ВЪРХУ
МАРКА НА ЕС...............................................................................................154

1. Обща характеристика и особености на компетентността по спорове

във връзка с нарушения на марка на ЕС.................................................154

2. Съдилищата за марките на ЕС............................................................167

3. Правила за определяне на компетентен национален съд...............175

3.1. .Особената връзка между Регламент 2017/1001 и Регламент
1215/2012....................................................................................................175
3.2. Видове основания за учредяване на изключителна международна
компетентност по Регламент 2017/1001.................................................176
3.2.1. Съдилищата по постоянния адрес на ответника и по
местонахождението на неговото предприятие....................................176

7
 3.2.2. Съдилищата по постоянния адрес на ищеца и по
местонахожданието на неговото предприятие....................................180
3.2.3. Forum Nessesitates......................................................................181

4. Пророгация на компетентност.............................................................182
4.1.Изрична пророгация..............................................................................183
4.2.Мълчалива пророгация..........................................................................184

5. Компетентност относно временни и обезпечителни мерки............185

6. Териториална компетентност на съдилищата за марките на ЕС в

държавите членки.........................................................................................185

7. Субсидиарна компетентност на други национални съдилища (чл.

134, във вр. с чл. 122, пар. 1 от Регламент 2017/1001).............................189

8. Компетентност на Службата на ЕС за интелектуална собственост

192
8.1. Искания за отмяна на марка на ЕС................................................192
8.2. Искания за обявяване на марка на ЕС за недействителна...........198

9. Конфликт на компетентности..............................................................201
9.1. Отвод (възражение) за свързани искове (Exception de connexité)
202
9.1.1. Исковете за нарушение на марката на ЕС.................................204
9.1.2. Исковете за валидност се предявяват пред Службата на ЕС за
интелектуална собственост...................................................................204
9.1.3. Насрещните искове се предявяват по национален ред............204
9.2. Спиране на производството пред съд за марките на ЕС, когато е
сезирана Службата на ЕС за интелектуална собственост.....................214
9.3. Спиране на производството пред Службата на ЕС за
интелектуална собственост......................................................................217

8
 9.4. Отвод за висящ процес или Exceptio Litis Penditis (Lis Alibi
Pendens)......................................................................................................218

10. Приложимо право по дела, свъзрази с нарушения на права върху

марка на ЕС....................................................................................................221
10.1...............................................................Същност на приложимото право
…………………………………………………………………………221
10.2...........................................................Процедура по националното право
…………………………………………………………………………226
10.2.1.Приложими процесуални правила по германското
законодателство..................................................................................227
10.2.2.Процесуални правила по полското законодателство...........230
10.2.3.Процесуални правила по френското законодателство.........233
11. Изводи....................................................................................................235

ГЛАВА 4. ИСКОВЕ И ПРОЦЕСУАЛНИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА

МАРКАТА НА ЕС.........................................................................................240

1. Предметен обхват на компетентността на националните съдилища

в областта на защитата на марките на ЕС...............................................240
1.1. Характерни особености на гражданскоправната защита на правото
върху марка на ЕС........................................................................................240

2. Видове искове..........................................................................................244
2.1.Исковете за нарушение на марка на ЕС и исковете за опасност от
нарушение в държавите, в които такъв иск е допустим съобразно
разпоредбите на националното законодателство......................................245
2.1.1. Надлежна страна по иск за нарушение на марка на ЕС...........245
2.2. Искът за установяване на опасност от нарушение............................249
2.3. Исковете за установяване на липсата на нарушение на марка на ЕС в
държавите, в които такъв иск е допустим съобразно разпоредбите на
9
 националното законодателство...................................................................250
2.4. Иск, образуван в резултат на обстоятелства, посочени в чл.11, ал.2 от
Регламента за марките на ЕС......................................................................252
2.5.Насрещни искове за отмяна или за обявяване на марка на ЕС за
недействителна;............................................................................................255

3. Презумция за валидност........................................................................257

4. Санкции според Регламент 2017/1001.................................................259

5. Процесуални мерки за защита.............................................................263

5.1. Уредба на санкциите според Директива 2004/48.............................264
5.2. Видове мерки.........................................................................................266
5.2.1. Забрани.............................................................................................266
5.2.2. Поправителни и алтернативни мерки...........................................266
5.2.3. Временни и предпазни мерки........................................................267
5.2.4.Мерки за съхраняване (обезпечаване) на доказателствата..........269
5.2.5.Обезщетение за действителни вреди.............................................273
5.2.6.Съдебни разноски............................................................................273
5.2.7.Мерки за информиране на обществеността..................................274
5.2.8 Отговорност на доставчиците на интернет услуги.......................274
5.3. Обхват на мерките по българското законодателство.......................276
5.4.Правото върху марката като обект на обезпечение............................276
5.5.Привременни мерки и мерки за граничен контрол............................277
5.6.Обезщетение за вреди............................................................................279
5.7.Изземване на вещи - предмет на нарушение.......................................280
5.8.Отговорност на третите лица и доставчиците....................................280

6. Изводи.......................................................................................................281

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.............................................................................................283

10
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА..................................................................287

Литература на български език:..................................................................287

Литература на чужд език:............................................................................290

Съдебна практика.........................................................................................294

УВОД

11
 С влизането в сила на Римския договор на 1 януари 1958 г. между шестте 1 се
създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и се полагат основите на
икономическата интеграция, свързани с изграждането на общ пазар. Първоначално
Общността представлява своеобразно обединение от държави, което включва
създаването на митнически съюз като първа крачка към икономическата интеграция.
Непосредствено след създаването на ЕИО Европейската комисия (ЕК) на 31 юли 1959
г. предлага на Съвета на министрите на шестте държави членки да се започне работа по
хармонизирането на законодателството в областта на индустриалната собственост, за
да се улесни функционирането на общия пазар.2 Римският договор като инструмент на
международно равнище представлява една основа, над която следва да се надгражда,
т.е. необходим е единен подход в няколко различни области, за да се изгради един
стабилен икономически съюз. EК приема, че създаването на действително работещ общ
пазар е невъзможно без сближаване на законодателствата в областта на индустриалната
собственост и без формирането на единни наднационални изключителни права върху
обекти на индустриалната собственост, които да действат на територията на цялата
Общност. Комисията намира за необходимо да се търсят решения на общностно
равнище относно закрилата на патентите за изобретения, марките, промишлените
дизайни, географските означения и новите сортове растения.

Уреждането на правата на интелектуална собственост на ЕС е тясно свързано с

вътрешния пазар. Това не изключва националната закрила, нито е насочено към
премахването й. В тази връзка Римският договор запазва принципа на териториално
действие на закрилата върху обектите на индустриална собственост, включително
марките.

Създаването на общностни (съюзни) норми в областта на ИС е продиктувано от

целите за изграждането и функционирането на вътрешния пазар. Първоначално идеите
1
Франция, Западна Германия, Италия и държавите от Бенелюкс. Бенелюкс е съкращение от Белгия,
Холандия (Нидерландия) и Люксембург – Бенелюкс е наименование на митническия съюз, създаден през
1948 межу Белгия, Нидерландия и Люксембург.
2
По силата на Римския договор нормите на общностното право имат примат над националните закони в
областта на интелектуалната собственост. От това следва, че когато правна норма от националния закон,
например, противоречи на общностна правна норма , прилагането на този принцип в областта на
правната закрила на индустриалната собственост би могло да доведе до изключване на действието на
националните патенти за държавите-членки на Общността. Поради изложеното в ДФЕС са включени
т.нар. стопански клаузи, които уреждат в чл 36 от ДФЕС (преди това в чл. 30 от ДЕИО), че правната
закрила на индустриалната собственост има приоритет пред принципа на свободно движение на стоки в
Общия пазар. Това от своя страна означава, че са възможни ограничения за внос и износ въз основа на
ограничения по отношение на стоки, обозначени с идентична или сходна марка, регистрирана в
различните държави членки от различни маркопритежатели.

12
за общностни права на индустриалната собственост са изглеждали утопични, но след
няколко десетилетия на интензивни интеграционни процеси се осъзнава, че една от
главните задачи на Общността е формирането на единен режим на закрила върху
марките във всички държави членки, както и че това е възможно да се осъществи с
приемане на специална правна уредба посредством приемането на регламенти. Чрез
правния инструмент на директивата могат да се хармонизират определени аспекти на
националните законодателства в областта на индустриалната собственост с цел да се
сближат само разпоредбите, които са от значение за функционирането на общия пазар,
но хармонизирането на националните закони с директиви не е елемент на създаването
на наднационалната закрила. Затова постепенно се осъзнава необходимостта от
създаването на общностна правна уредба чрез регламент на Общността. Първите
предложения за създаване на общностни наднационални права върху обекти на
индустриалната собственост посредством правния инструмент на регламента се
зараждат едва след средата на 70-те години на XX в. и са свързани с необходимостта
да се формира правен режим на закрила върху марката на Общността (понастоящем
марка на ЕС)3.

Именно в областта на правната уредба относно марките се постига голям

напредък при установяването на общи за Съюза стандарти за закрила на
индустриалната собственост. Формирането на единна съюзна политика по отношение
на правата на индустриална собственост се основава на два различни нормативни
подхода, прилагани едновременно, между които обаче се откриват многобройни
взаимовръзки и които се допълват взаимно. От една страна, съществува въведената с
Регламент (ЕО) 40/944 система на марката на Общността като наднационално право на
индустриална собственост, което с влизането в сила на Регламента на 15 март 1994 г.
създаде една трансгранична, обхващаща цялата територия на Европейския съюз единна
правна уредба относно марките5. Същевременно в края на 1988 г. в рамките на
3
В настоящия труд ще се използва термина „марка на Европейския съюз“ и производните „марка на ЕС“,
„марка на Съюза“ и „Съюзна марка“, вместо марка на Общността и в ретроспективен план. С влизането в
сила на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и договора за създаването
на Европейската общност на 1 декември 2009 г. терминът Европейска общност е заменена с Европейски
съюз, следователно наименованието марка на Общността с марка на Европейския съюз. До влизане в
сила на Договора от Лисабон, правосубектност притежават Европейските общности. Всъщност замяната
на термина марка на Общността с марка на ЕС стана формално от 1 октомври 2017 г. с влизането в сила
на Регламента за марката на ЕС.
4
Регламент на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, с. 1;
Специално издание на български език, глава 17, том 1, 2007, с. 146)
5
През 2009 г. Регламент (ЕО) 40/94 е заменен от Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009
година относно марката на Общността (кодифицирана версия). През 2017 г. Регламент (ЕО) 207/2009 е

13
Европейската Общност започна сближаване на националните законодателства чрез
хармонизиране с помощта на правния инструмент на Първата директива на Съвета за
сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. 6 Целта на
сближаването на законодателствата е да се уеднаквят условията за придобиване,
запазване, ограничаване, разпореждане и прекратяване на правата върху марки,
независимо дали това са марки, регистрирани в държавата членка, дали са марки на
Бенелюкс (регионална система в малък мащаб),7 дали са международно регистрирани
марки, имащи действие в държавата членка (по Мадридската система) 8 или са такива на
ЕС (също регионална система, но в по-голям мащаб от Бенелюкс и със свои характерни
особености). Нещо повече, за да бъде улеснено свободното движение на стоки и
свободата на предоставяне на услуги, е важно да се гарантира, че регистрираните марки
се ползват с една и съща закрила в правните системи на всички държави членки.

С приемането на Регламент 40/94 се урежда режима на закрила на специален

обект на индустриалната собственост - марката на ЕС. Регламент 40/94 и Първата
директива са замислени като мерки, които да премахнат пречките за свободното
движение на стоки и услуги и да създадат режим, който да гарантира, че няма
нарушение на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар 9. Директивата хармонизира
съществуващите национални режими, а с Регламента се въвеждат два допълващи се, а
не конкурентни режима10. Това паралелно съществуване се налага поради идеята да се
създаде нов обект на индустриалната собственост, а именно - марка с наднационален

заменен от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно
марката на Европейския съюз (кодифициран текст), който се прилага от 01.10.2017 г.
6
Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите
членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17,
том 1, стр. 92), заменена впоследствие (макар и без съществени изменения) с Директива 2008/95/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на
държавите членки относно марките (кодифицирана версия) (ОВ L 299, стр. 25) и заменена по-късно с
Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване
на законодателствата на държавите членки относно марките.
7
Регистрацията на търговска марка за Белгия, Люксембург или Холандия е във Ведомството за
търговските марки на Бенелюкс. Марката на Бенелюкс изцяло е заместила марките на Холадния, Белгия
и Люксембург.
8
Мадридската спогодба за международна регистрация на марките е сключена на 14 април 1891 г.,
ревизирана в Брюксел на 14 декември 1900 г., във Вашингтон на 2 юни 1911 г., в Хага на 6 ноември 1925
г., в Лондон на 2 юни 1934 г., в Ница на 15 юни 1957 г. и в Столкхолм на 14 юли 1967 г., България се е
присъединила към нея през 1984 г. с указ на Държавния съвет № 4312 от 03.02.1984 г. (обн. ДВ, бр. 65 от
2001 г.). В сила за България е от 01.08.1985 г. Протоколът относно Мадридската спогодба е приет през
1989 г., влиза в сила на 1 декември 1995 г. и започва да действа от 1 април 1996 г., тъй като на на 1 април
1996г. влиза в сила и Общият правилник за Спогодбата и Протокола.
9
Вж. първите съображения от двата акта.
10
Вж. Предложение за директива на Съвета относно марката на Общността (СОМ (80) 635, стр. 23,
точка 1).

14
характер. Затова Съдът по правило тълкува паралелните разпоредби от Регламента и
Директивата по един и същ начин.11

Така марката на ЕС и националните марки не съществуват в отделни,

херметически затворени пространства, без никаква връзка помежду си, те по-скоро
съжителстват в общи части. Тези два режима на закрила са взаимно свързани, допълват
се, но съществуват разделно. В Преамбюла на Регламента за марката на ЕС се посочва,
че правото на Общността (вече ЕС) не отменя законодателството на държавите членки
в областта на индустриалната собственост и по-точно за марките на ЕС. 12 Тази
взаимовръзка между наднационалното и националното равнище на закрила е особено
осезаема при делата за нарушение на марка на ЕС, област, която е уредена от съюзен
нормативен акт, а законодателствата на държавите членки имат допълваща
(субсидиарна) функция. На практика материалноправната нормативна уредба на
марката на ЕС и производствата по отмяна и недействителност се съдържат в
Регламента, а към исковете за нарушения субсидиарно се прилагат разпоредбите на
обективното марково право в държавите членки. Този смесен режим представлява
уникална по своя характер правна уредба, която комбинира съюзните нормативни
инструменти и националната правна уредба, като нейната цел е, от една страна, да
съхрани националните специфики на обективното марково право в държавите членки,
предвидените в нормите на различните законодателства искови производства, а, от
друга страна, да осъществи и главната цел на Европейския съюз — да се постигне
еднаква и достатъчно ефективна гражданскоправна защита на правото върху марка в
държавите членки.

Настоящата работа има за предмет да изследва правната уредба, свързана със

защитата на марката на ЕС от националните съдилища, по-специално правилата за
определяне на международната компетентност на различните правоприлагащи органи
по делата, свързани с нарушения на марки на ЕС, приложимото по различните искове
право, както и особеностите на защитата на марката на ЕС от националните съдилища.

11
Вж. напр. точка 54 от Решение от 8 май 2008 г. по дело Eurohypo v OHIM (С-304/06 Р, Сборник,
стр. I-3297), която се отнася до обхвата на абсолютните основания за отказ на регистрация на марка по
член 7, параграф 1, букви б)—г) от Регламента и член 3, параграф 1 от Директивата, както и точка 22 от
Решение от 7 септември 2006 г. по дело Bovemij Verzekeringen v Benelux Markenbureau (C-108/05, Recueil,
стр. I-7605), в което са разгледани член 3, параграф 3 от Директивата и член 7, параграф 3 от Регламента.
12
Съображение № 5 от Регламент № 40/94, което е съответно съображение № 6 от консолидираната
версия на Регламент № 207/2009 и съответно съображение №7 и №8 от Регламент 2017/1001.

15
 Една от основните задачи на настоящата работа е да анализира кои
правоприлагащи органи - на национално и на съюзно равнище са компетентни по
различните видове искове и да определи кое право следва да се приложи по различните
искови производства. Особено важно е да се изясни ролята на българските съдилища в
качеството им на съдилища за марките на ЕС, както и ролята на съюзните институции,
каквато например е Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (по-
нататък Службата или СЕСИС)13, компетентна по исканията за отмяна и
недействителност на марки на ЕС. По силата на чл. 2 от Акта относно условията за
присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните
договори на Европейския съюз, Регламент 2017/1001 е действащо право за Република
България с предимство пред Кодекса на международното частно право. Разпоредбите
на Регламент 2017/1001 относно определянето на международната компетентност на
правоприлагащите органи, независимо дали това са българските съдилища или
съдилищата на друга държава членка или Службата, се прилагат с приоритет пред
националните ни правни норми (в този смисъл е и изричната разпоредба на чл.15, ал.2
от Закона за нормативните актове). Следващата важна задача е да се изяснят основните
въпроси на защитата на марката на ЕС от националните съдилища, като без да
претендира за изчерпателност, работата изяснява отделните видове искове и
особеностите на гражданскоправната защита пред националните съдилища на
държавите членки. Въпросите на наказателната и административноправната защита на
13
Създадена е като специализиран орган с Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно
марката на Общността, с първо
наименование Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни)
(Office for Harmonization of the Internal Market – OHIM) със седалище в Аликанте, Испания. С действащия
Регламент 1001/2017 наименованието е променено на Служба на Европейския съюз за интелектуална
собственост (European Union Intellectual Property Office). В България се употребяваха два различни
превода на Office for the Harmonization in the Internal Market (OHIM) – Ведомството за хармонизация на
вътрешния пазар (търговски марки и дизайни) и Служба за хармонизация на вътрешния пазар, като
второто е преводът, използван в българските езикови версии на Регламенти (ЕО) 40/94 и съответно
кодифицираната версия Регламент 2 07/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г.относно марката на
Общността, както и в Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на
законодателствата на държавите членки във връзка с търговските марки(89/104/ЕИО) (ОВ L 40, 1989 г.,
с. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, с. 92). Българското патентно
ведомство в документите, които издава и на електронната си страница използваше главно термина
Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайни) или Ведомство за
регистрация на марки и дизайни на Европейския съюз (например така същата институция е обозначена в
Методическите указания на Патентно ведомство на Република България за прилагане на чл.12 от ЗМГО).
Саракинов, Г. Многоезичен справочник на основните термини, свързани със закрилата на
интелектуалната собстъвеност. София, ИК Труд и право, 2011, с. 67, също посочва като най-коректно
наименованието Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайни). Застъпва
се тезата, че преводът, който се използва от Българското патентно ведомство, а именно Ведомството за
хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайни) е най-коректен и в настоящата
разработка използвам именно него за обозначаване на посочената институция, където са налага във
връзка с ретроспекциите.

16
марката на ЕС остават извън предмета на настоящото изследване. По отношение на
тях се правят препратки и паралели, където и доколкото е необходимо във връзка с
гражданскоправната защита. В процеса на изследването ще бъдат изпълнени и
следните допълнителни конкретни задачи: проследяване на развитието на марковото
законодателство в някои европейски държави (България, Франция, Великобритания,
Германия, Русия) и Съединените американски щати с акцент върху отделните
български маркови закони в тяхното историческо развитие; анализ на
международноправната уредба на правото върху марка; проследяване на историческото
развитие на марката на ЕС, както и на процесите по създаването и развитието на
наднационалната правна уредба в рамките на ЕС, по-конкретно на регламентите
относно марката на ЕС, както и на директивите за хармонизация на националните
маркови законодателства на държавите членки, съпоставка и анализ на регламентите и
директивите в тяхната хронологична последователност; изясняване на понятието
„марка на ЕС“, принципите на системата на марката на ЕС, абсолютните и
относителните основания за отказ от регистрация, ограничаването на правата върху
марка на ЕС.
Предметът на дисертационния труд предопределя и методите на изследване.
Методологичната основа на разработката ще се изгради посредством съчетаване на
няколко общонаучни и специални методи. От общонаучните методи се използват
диалеткическият, историко-правният и критико-аналитичният. Диалектическият
метод допринася за обясняване на тенденциите в развитието на разглежданите
правни явления. Посредством историкоправния метод се отразява еволюцията на
нормативната уредба както на съюзно равнище, така и в националното
законодателство на държавите членки. Чрез критико-аналитичния метод се прави
оценка на българската правна уредба относно изследваната тема, като са направени
препоръки de lege ferenda за нейното подобряване. От специалните научни методи е
застъпен сравнителноправният метод 14, защото различните правни уредби
предвиждат различни искови производства за съдебна защита на марката на ЕС,
като някои от тях не са предвидени в българското марково законодателство.
Закрилата на марката съгласно българското законодателство, както и
сравнителният анализ на марката на национално и на европейско равнище са били
предмет на задълбочено изследване от множество автори, докато особеностите на
14
Сталев, Ж. Сравнителният метод в социалистическата правна наука. – В: Известия на Института по
правни науки. Том ХХІХ. София, БАН, 1974, 5–6; Сталев, Ж. Същност и функция на международното
частно право. София, Наука и изкуство, 1982, с. 119.

17
защитата й от националните съдилища на държавите членки и правилата за
определянето на международната компетентност и приложимото право по делата
относно марките на ЕС досега не са били обект на самостоятелно и цялостно научно
изследване в българската доктрина.

От практическа гледна точка настоящата работа ще се опита да даде насоки за

това как най-рационално да се използват способите за гражданскоправна защита на
правото върху марка на ЕС както в България, така и в производствата пред Службата.
Всеки конкретен случай изисква отделна преценка на обстоятелствата, защото, както
исковите производства за отмяна или обявяване на недействителност на марки на ЕС
пред Службата, така и делата пред съдилищата за марките на ЕС в България или друга
държава членка са свързани с различни финансови разходи. Възможните
гражданскоправни способи за защита в различните държави значително се различават,
например в нашето законодателство не са предвидени исковете за установяване на
липсата на нарушение, нито исковете за опасност от нарушение, докато в други
държави членки могат да се предявяват и такива искове.

ГЛАВА 1. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРАВНАТА

ЗАКРИЛА НА МАРКАТА. МЕЖДУНАРОДНО
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВНАТА ЗАКРИЛА
НА МАРКАТА

18
 1. Възникване и историческо развитие на правната закрила на търговските
марки
1.1 Използване на знаците в търговията в Древността и Средновековието
Произходът на марките15 често се асоциира с произхода на стокообмена, което
налага и мнението, че историята на марките е почти толкова стара, колкото и историята
на човечеството и на религията. Затова точна датировка на възникването на марката не
би могло да се даде, но са описани археологически находки от Древен Египет и Древна
Гърция с различни символи, издълбани върху предмети главно по религиозни причини.
Константин Кацаров пише, че „отличителният знак на древността е целял единствено
да определи отношението между предмета и неговия господар, владетел или с други
думи, отличителният знак е определял собствеността, а не произхода, качеството и
природата на вещта, т.е. отношението между вещта и самия отличителен знак“. 16 От
древни времена са и т.нар. „грънчарски марки“, които се свързват с Древна Гърция и
Рим и оставените свидетелства върху различни съдове, с които се е идентифицирал

15
В международните актове, в актовете на ЕС, в научните трудове и в отделните заководателства се
използват различни термини: индустриална марка, производствена или фабрична марка, търговска
марка, марка за услуги. Под влиянието на френския закон, който за пръв път въвежда разграниението
между търговска и индустриална (фабрична) марка и в първия български Закон за търговските и
индустриалните марки, в сила от 22.01.1893 г., се въвеждат термините търговски и индустриални марки,
заменени с термина „търговски марки” през 1967 г. чрез приетия през 1967 г. Закон за търговските марки
и промишлените образци (ДВ бр. 95/1967 г.). До 1999 г. в България се поддържат два регистъра – този на
търговските марки и този на марките за услуги. През 1999 г. с приемането на Закона за марките и
географските означения (ДВ, бр. 81/1999 г.) термините търговска марка и марка за услуга се заменят с
родовото наименование „марка” и те се водят в един общ регистър. В чл. 9, ал. 2 от ЗМГО(отм.) се
посочваше, че марка е търговска марка, марка за услуги, колективна и сертификатна марка. По принцип
обединението (обобщението) на видовете марки е процес, който се развива в цял свят, но в някои
държави се счита, че марките за услуги, колективните и сертификатните марки са подвидове на
търговските марки, докато в българския закон не е така. Съществуват противоречиви мнения доколко е
правилно да се използва терминът „марка,” а не „търговска марка”. Някои български автори смятат, че
решението на законодателя не е правилно, като в трудовете си Георги Саракинов и Борислав Борисов
обосновават своите доводи, че е по-правилно да се използва терминът търговска марка, както е на
английски език (trade mark) и както е придобило гражданска и международна употреба. Други автори
(например Ж.Драганов) са на мнение, че е по-прецизно да се употребява понятието марка, както е
възприето това и в немското законодателство, където се използва родовото понятие на немски език
(Маrke). Българският законодател е възприел втория подход и както в ЗМГО от 1999 г./отм./, така и в
новия ЗМГО от 2019 г. се използва понятието марка. Намирам за по-обосновано второто становище, тъй
като самият термин марка включва в себе си както идеята за търговска марка, така и идеята за
фабричните (производствени) марки, а също и марките за услуги, като чисто лингвистично употребата
му е по-прецизна, поради което по-нататък в изложението ще се придържам към понятието, употребено в
закона, а където използвам и двете понятия (марка и търговска марка), употребата им ще бъде
равносилна. По-подробно за конкретните съображения в полза на едната или другото становище вж.
Борисов, Б. Интелектуалната собственост на индустриалната фирма. София, Издателски комплекс–
УНСС, 2013, с. 232–233, Саракинов, Г. Право върху търговска марка в Република България. Четвърто
преработено и допълнено издание. София, Сиби, 2009, 48–49., Драганов, Ж. Обекти на интелектуална
собственост, София, Сиби, 2016, 216–217.
16
Кацаров, К. Материална основа и правна природа на индустриалната собственост. Сравнително
изследване и опит за теория в системата на българското право. София, 1927, 8–9; Саракинов, Г. Цит.
съч., 14–15.

19
производителят на определен съд. Въпреки казаното дотук не би могло да се приеме, че
тези марки са марки в съвременния смисъл на тази дума.

Някои автори17 отнасят възникването на марката в съвременния смисъл на марка

(търговска марка) към Х в., с оглед на масовото поставяне през този период на знаци
сред търговците за обозначаване на продаваните от тях стоки, удостоверяване за
качеството им. Първият законов акт, с който урежда използването на марката се приема
през 1266 г. в Англия, с който се хлебарите се задължават да маркират произвежданите
от тях хлябове (Bakers Making Law)18.

През Средновековието трябва да се отчете силното влияние на гилдиите на

занаятчиите и търговците, които поставят марки върху стоките си за да се разграничат
техните стоки от производителите на нискокачествени стоки. По този начин те са
целели да запазят доверието в гилдиите и да изградят и съхранят своето добро
търговско име. Тези марки добиват популярност като „производствени марки“.

Другото предназначение на марката се е изразявало в ангажирането на

отговорност от производителите на стоки с ниско качество от гледна точка на
материали, тегло и пр., защото те не съответстват на стандартите, определени от дадена
гилдия. Така някои от най-утвърдените производители запазват своя статут като
потребителите според качеството на стоките избират към кой търговец да се насочат
при избор на дадени стоки19.

През Средновековието добиват популярност т. нар. домашни марки (Нaus- und

Hofmarken) сред германските, скандинавските, ирландските и исландските народи.
Тези отличителни знаци са поставяни върху личната собственост, като това е и
основното им предназначение, а също е известна и функцията им на административен
адрес, тъй като са се поставяли на входната врата или на покрива на домовете.20

17
The History and Development of Trademark Law (digital), p.1:https://www.iip.or.jp_translation_pdf_ono_ch2
Последно посетен на: 2 юни 2021 г.
18
Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната..., с. 216; Иларианов, П., Златарева, М. Търговските марки.
Част. 1. София, Сиела, 2006, с. 10.
19
Diamond S.A. The Historical Development of Trademarks. – Trademark Reporter 265 (1975); The History
and Development of Trademark Law https://www.iip.or.jp_translation_pdf_ono_ch2 Последно посетен на: 2
юни 2021 г. Beebe, B. Trademark Law: An Open-Source Casebook. Version 7, Digital Version (posted July 8,
2020), p. 11.
20
Жилова, Т. Отмяна на регистрация на марка. София, Сиела, 2021, с. 19.

20
 Марките, които са поставяни по задължение, а не са свързани с личния интерес
на производителя или търговеца се наричат „марки за задължение“ (Pflichtzeichen) или
„полицейски марки“ (Polizeizeichen)21.

Същността им е, че те не са в полза на отделния собственик, а на гилдията и са

мерило за качеството на стоките. Те служат за разграничаване на дефектни стоки. С
отминаването на епохата на Средновековието и настъпването на новата епоха на
индустриална революция се развива и процъфтява свободната търговия, което води до
постепенно отпадане на гилдиите, а заедно с това и до основното предназначение на
марките до този момент – да идентифицират източника на стоките.

Постепенно при съставянето на наказателните закони се въвежда защитата на

марки при измама и фалшификация, а паралелно с това се урежда и гражданската
защита при неправомерното използване на знака без разрешение.22

1.2. Възникване и развитие на законодателството за правната закрила на

търговските марки
1.3.1. Франция

През 1803 г. в кръга на Наполеоновите законодателни достижения във Франция

особено място заема „Законът за фабриките, производството и работното място“. В
него е криминализирано например издаването на чужд печат като собствен. В
Наказателните кодекси от 1810 г. и 1824 г. наказание се предвижда при злоупотреба с
чуждо име или при неправилно използване на имената на производствените стоки. През
50-те години на XIX в. се наблюдава силно разрастване на световната търговия. Докато
правата върху изобретенията във Франция са защитени с Патентния закон от 1844 г.,
бурното развитие на търговията налага предприемането на законодателни стъпки към
цялостна уредба на търговските марки. С такава цел е приет на 23 юни 1857 г.
„Законът за производството и стоките“, с който във Франция се създава първата в света
цялостна система за търговските марки. Това е така заради въвеждането на системата
на „депозита“ на търговска марка, която въплъщава на практика както съществуващите
модели, основани на употребата на марката, така и моделите, базирани на проверка.
Преди това е използван единствено моделът, който се основава на употребата на

21
Пак там.
22
The History and Development of Trademark Law..., 1–2.

21
марките. Най-напред е дадена дефиниция на марката, която може да бъде име, емблема
или друг отличителен знак. Собственикът на марката може да бъде този, който я
използва първи или този, който пръв подаде заявката. След като марката е
регистрирана, няма задължение за титуляря да използва своята марка. Срокът на
действие на регистрацията е петнадесет години от подаване на заявката и може да се
подновява неограничено. Процедурата за подаване на заявка за регистрация се
провежда пред търговския съд по местоживеенето на заявителя. Необходимо е
прилагането на две еднакви копия на модела на марката върху обикновена хартия.
Служителят проверява редовността на заявката и при съответствие на същата с
изискванията на закона, едното от двете копия се вписва в регистъра, а другото се
изпраща в Консерваторията за изкуства и занаяти, за да се осигури публичен достъп до
копието на марката. Законът предвижда, че собствеността върху марката се придобива
чрез използване. По този начин става възможно противопоставянето/опозицията на
регистрацията на търговска марка, когато се докаже употреба преди подаването на
заявката от заявителя.

Въпреки, че подаването на заявка има само декларативно действие, това

действие има своите предимства, тъй като то позволява на собственика на марката да
предяви иск за нарушение на правото върху марка или иск за нелоялна конкуренция и
по този начин заявяването може да се използва като доказателство за съществуването
на правото. След като търговската марка е регистрирана, трети страни нямат право да я
използват, тъй като в противен случай те рискуват да бъдат подведени под отговорност
за извършване на престъпленията фалшифициране и имитация. За първото
престъпление предвидените наказания са лишаване от свобода и глоби до 3000 франка,
докато при имитацията наказанията са по-леки.

Под формата на модел, подобен на описания, системата на марката продължава

да действа и днес в бившите колониални територии на Франция. Впоследствие
приемането на международните актове (Парижката конвенция на защита на
индустриалната собственост през 1883 г. и Мадридското споразумение през 1891 г.)
стимулира осъществяването на изменения в посочения закон. През 1900 г. е създадена
Службата за патенти и търговски марки на Франция. Законът е изменян частично през
1890 и 1944 г. и е напълно отменен през 1964 г.23
23
Op. cit., 2–3; Sordet, C., J. Paysant, C. Brosselin. Les Marques de distributeurs jouent dans la cour des
grands. Éditions d’Organisation, 2002, pp. 23–24. Petite histoire des marques: de l’Antiquité à nos jours.
Disponible sur: : https://depot-de-marque.com/petite-histoire-des-marques-1/; [vue le 2 juin 2021]. Petite

22
 На 31 декември 1964 г. с влизането в сила на новия Закон за търговските марки
във Франция е установена система, основана на регистрация, според която
придобиването на правата върху марка е обусловено от „депозиране“ (подаване) на
заявлението, а загубването на правата върху марка по тази система настъпва на
основание неизползването на марката.

Сега действащият във Франция закон е от 1991 г. и включва понятия като

защита на известни търговски марки, триизмерни марки, звукови марки и системата за
публикуване на заявления, като много силно влияние върху този закон и върху
френското марково законодателство като цяло оказват достиженията на правото на
Европейския съюз.

1.3.2. Великобритания
За историческото развитие на закрилата на марките във Великобритания липсват
подробни сведения, като в доктрината24 се извежда тезата, че за първи път съдилищата
са започнали да защитават марки по искания на търговци през XVI в.

Първият закон в областта на марките е Законът за търговските марки от 1862 г.

В него е определена като престъпление имитацията, когато някой копира чужда
търговска марка, за да печели средства. По този начин е осигурена защитата на
търговците, че личната им марка няма да бъде използвана от трети лица за продажба на
стоки и услуги.

Система за регистрация на марки е въведена за първи път през 1875 г.

Причината за това е, от една страна, чуждестранното влияние, а, от друга - вътрешният
натиск. С нарастващия интерес към международното признаване на индустриалната
собственост чуждестранните търговци не са подсигурени, че британското
законодателство им предоставя същата степен на защита каквато имат те в техните
собствени държави. Това в пълна степен важи и за британските търговци. За тази цел
през 1875 г. е приет Законът за регистрация на марките, който отговаря на
законодателното равнище в другите европейски държави. Законът от 1875 г. се приема
в доктрината25 основно като процедурен по своето действие, защото предоставя
система за регистрация, но не променя основната съдебна практика в областта на

histoire des marques (2) : la loi de 1857 et la consécration de l’usage. Disponible sur : https://depot-de-
marque.com/petite-histoire-des-marques-2/ [vue le 2 juin 2021].
24
Bently, L., Shereman, B. Intellectual property Law. 4 Edition. Oxford, 2014, 811–812. Christie, A., Gare, St.
Intelectual property. 13. Edition. Oxford, 2016, 296–297.
25
Bently, L., Shereman, B. Intellectual property.., 813–817;

23
марката. Безспорно неговото най-голямото достижение е, че се въвежда официална
регистрация на търговски марки в Патентното ведомство на Обединеното кралство. На
1 януари 1876 г. регистърът на търговските марки отваря врати в Лондон. На същия ден
е получено първото заявление за регистрация, което след одобрението става марка № 1.
То е на пивоварната Bass, която регистрира своя отличителен червен триъгълник -
марка, която се използва и днес. Регистрацията установява марката като търговска
марка и идентифицира притежателя ѝ, предоставя на собственика изключителни права
за използване на марката и правото да предприеме действия за защита срещу
неразрешено използване.

През 1883 г. влиза в сила Законът за патентите и търговските марки. Чрез този
закон за пръв път се предоставя възможност да се регистрират като марки „изискани
думи, които не се използват често“. Впоследствие закони за търговските марки са
приети през 1888 и 1905 г. През 1919 г. след поредно изменение регистърът на марките
е разделен на части А и Б, всяка от които съдържа различни критерии за регистрация26.

През 1938 г. е приет нов закон, пригоден към развитието на законодателните

особености в международен план. С него се разрешава регистрация въз основа на
намерение за използване и създаване на система за публикуване на заявления. В него се
съдържат нови понятия като „свързани търговски марки“, „система за съгласие за
използване“, „защитна система“ и др. Предвидена е възможност и без реална употреба,
заявител, който е имал „добросъвестно намерение“ да използва марка, да получи
регистрация. Основните достижения на този закон са реципирани от САЩ при
извършените там законодателни промени в областта на търговските марки. В Англия на
1 октомври 1986 г. е въведена система за регистрация на марката. Следвайки Първата
Директива на ЕО, страната като членка на Общността разширява обхвата на предмета
на своята марка, като изменя изискванията си за марката на 10 октомври 1994 г., когато
влиза в сила новият Закон за търговските марки на Великобритания, който действа и до
днес. Следва също да се подчертае, че тогава се премахва системата на свързаните
търговски марки и системата за защитни марки, въведени със Закона от 1938 г. Законът
от 1994 г. детайлно урежда обществените отношения във връзка с правната закрила на
марката, като от приемането му в него не са извършвани съществени промени. Законът
урежда режима на марките в Обединеното кралство и на остров Ман, въпреки че не
26
Bently, L., Shereman, B. Intellectual property Law..., 811–825; Christie, A., Gare, St. Intelectual property...,
296–330; Press, T. Concentrate Intelectual property. 3. Edition. Oxford, Oxford University Press, 2017, p. 154;
Karapapa, S., McDonagh, L. Intellectual property law. Oxford, Oxford University Press, 2019, 212 –213.

24
обхваща Нормандските острови, които имат свои собствени маркови регистри. С него
значително се опростява и ускорява обработката на заявките за марки и
законодателството на Обединеното кралство се привежда в съответствие с промените в
европейското и международното законодателство.27

1.3.3. Германия
Първият германски закон за търговските марки е Законът за защита на марките
(Gesetz der Markenschutz), приет на 30 ноември 1874 г. Той въвежда системата за
регистрация и проверка на търговска марка. На 12 май 1894 г. влиза в сила нов Закон за
защита на търговските марки/стоковите означения (Gesetz zum Schutz der
Warenbezeichungen), който е съобразен и с международноправната уредба от края на
века. С основното изменение от 1936 г. се извършват промени, които са запазени и в
съвременния закон за търговските марки, въпреки това с изменението не е въведено
изискването за публикуване на заявката при кандидатстване. Също така търговска
марка може да бъде регистрирана само когато няма възражение от предходен заявител
при получаване на известие за заявката от Патентното ведомство. През 1957 г. се
приема изискването за публикуване при регистрацията. През 1967 г. законът
претърпява второто голямо изменение, съгласно което регистрираните търговски
марки, които не се използват повече от пет години подлежат на прекратяване.
Служебните марки са включени при изменението на закона от 1979 г. Обединението на
Германия на 3 октомври 1990 г. довежда до приемането на Закона за разширяване на
правата на индустриална собственост, който е приет на 1 май 1992 г. Преди поправката
от 1995 г. на немския Закон за търговските марки ако заявителят/приобретателят, подал
първата заявка, не възрази, последващата заявка също се регистрира, което довежда до
множество двойни регистрации. Германия използва опозиционната система, при която
е нужна проверка, за да се определи дали търговската марка на жалбоподателя е
подобна на регистрирана търговска марка, но тази проверка се извършва само когато е
подадено възражение в отговор на публикуването на заявката.

Законът за търговските марки, приет на 1 януари 1995 г. е най-мащабният закон,

като сборно членовете на този закон са 164. След 1995 г. Германия приема система,
която позволява да се правят опозиции след регистрацията на търговска марка. Освен
това в германския Закон за търговските марки има система за осигуряване на защита на
добре познати форми и индикации, която е еквивалентна на защитата срещу нелоялна
27
The History and Development of Trademark Law..., p. 3. Вж. също и: The history of the UK trade mark:
https://dawnellmoreblog.com/history-uk-trade-mark/ Последно посетен на: 2 юни 2021 г.

25
конкуренция. Формите в Германия са защитени както от Закона за търговските марки,
така и от Закона за предотвратяване на нелоялната конкуренция (Германски закон за
предотвратяване на нелоялната конкуренция, член 25; Закон за търговските марки, член
3).28.

1.3.4. Съединените американски щати

При законодателното уреждане на много обществени отношения се отчита
силното влияние на британското право върху американското, като тази тенденция е
характерна и за намесата на законодателя в областта на индустриалната собственост.
На 8 юли 1870 г. е приет първият Федерален закон с наименование „Закон за
търговските марки“29, в който е уредена защитата на търговските марки. Този закон е
отменен като противоконституционен през 1879 г. от Върховния съд на САЩ.

Две години след отмяната, на 3 март 1881 г. е приет Закон за търговските марки,
чиято поява е породена основно от нуждата от регулация на междудържавната
търговия. Този закон претърпява големи изменения през 1905 г. вследствие на
интензивното развитие на законодателната уредба за марките в международен план,
при което прецедентът остава определящ по отношение на принципните въпроси като
например защитата на правата върху марката. Известният американски юрист Франк
Шехтър в статия в „Юридически преглед на Харвардския университет“ пише:
„напредъкът в защитата на търговските марки се постига чрез призиви към
„добросъвестност“ и „съдебна чувствителност“, а не на строго законови принципи,
извлечени от критичен анализ на реалния деликт. Тези „съдебни чувствителности“,
обаче, са основани на някои исторически предубеждения относно естеството и
функцията на търговската марка и на необходимостта от нейната защита“.30

В продължение на няколко години се проявява силно недоволство от страна на

бизнеса, поради липсата на федерална защита на търговските марки използвани във
вътрешната и международна търговия. През 1903 г. Върховният съд решава, че ако
регистрацията зависи от използването на марка във външната търговия, тогава,
съгласно закона, тя може логично „да бъде нарушена само когато се използва в тази
търговия“. С изоставянето на тази практика американските производители стават още

28
The History and Development of Trademark Law..., 3–4.
29
Beebe, B. Trademark Law: An Open-Source Casebook. Version 7, Digital Version, 2020, 18 – 19.
30
Schechter, F. The Rational Basis of Trademark Protection. – Harvard Law Review, 1927, Vol. 40, № 6 (Apr.,
1927), p. 813.

26
по-недоволни от съществуващия закон. В литературата се отбелязва, че този закон
винаги е бил проблематичен.

Конгресът е бил принуден да назначи комисия със задача да проучи ситуацията

и да предложи стратегия за федерален закон за търговските марки. С цел да бъдат
избегнати трудностите, с които се сблъскват по-ранните законопроекти, комисията
предлага създаването на нормативна основа, което ще установи много от основните
принципи на съвременното законодателство за търговските марки.

През 1905 г. е представен дългоочакваният закон за търговските марки, с който

се предвижда „регистрацията на търговски марки, използвани в междудържавната
търговия, както и тези, използвани в чуждестранната търговия и в търговията с
индианските племена“31.

На 5 юли 1946 г. влиза в сила новия закон, станал известен с името „Закона на
Ланам“, кръстен на американския конгресмен, който е в основата за създаването на
закона и на адаптирането на съществуващата уредба в европейските държави с
особеностите на американските традиции в тази област. Законът е възприеман като
подобие на английския закон за търговските марки заради общите принципни
постановки в него. В него е отдадено значение не само на намерението за използването
на марката, но също и на действителното й използване. Възприет е принципът на
проверката и публикуването на заявленията е въведено като изискване за
регистрацията.32

Законът предвижда национална система за регистрация на търговска марка и

защитава собственика на федерално регистрирана марка срещу използването на
подобни марки, ако такава употреба може да доведе до объркване на потребителите,
или ако е вероятно да настъпи разводняване на известна марка. Съгласно закона е
необходимо да са изпълнени две основни изисквания, за да може марката да получи
закрила: тя трябва реално да се използва в търговията и да притежава отличителност.

В закона се въвежда изискването за използване, което определя търговската

марка като марка, използвана в търговията или регистрирана с добросъвестно
намерение да се използва в търговията. Втората хипотеза е, когато марката не се
използва в търговията към момента на подаване на заявлението за регистрация, но
31
Housewright, R. Early Development of American Trademark Law (master's thesis,. M.I.M.S., University of.
California), 2007, 17–23.
32
The History and Development of Trademark Law..., 4–5.

27
въпреки това тя може да бъде регистрирана, ако заявителят писмено установи
добросъвестно намерение да използва марката в търговията за в бъдеще. Изключителни
права върху търговска марка се предоставят на първия, който я използва в търговията.
Освен изискването за използване, законът въвежда изискване и за отличителност, т.е.
това се отнася до способността на марката да идентифицира и разграничава определени
стоки, произхождащи от един производител или източник от тези, произхождащи от
друг. Определени са четири категории отличителност на марките, според които те се
разделят на следните видове: измислени, сугестивни, описателни и общи.

Изрично е уреден в закона и въпросът за нарушението на търговската марка. За

установяването на нарушение, ищецът трябва да докаже, че има валидна и защитена от
закон марка или, алтернативно - че притежава марката или, че използването на марката
от ответника за идентифициране на стоки или услуги причинява вероятност от
объркване на марката у потребителите33.

Камарата на представителите приема изменение на закона на 19 октомври 1988

г. По силата на измененията се въвежда изискване за използване на марката след
регистрацията й, но намерението за използване е достатъчно за кандидатстване за
регистрацията на търговска марка. Въпреки, че поначало американският закон за
търговските марки се основава върху достиженията на английския закон, налице са и
съществени разлики, като основната от тях се състои в това, че закрилата на марките се
осъществява по федералния закон за търговските марки, а по съответния държавен
закон за търговските марки е осигурена допълнителна (допълваща) закрила34.

1.3.5. Русия
Докато повечето държави в Европа приемат своите национални закони за
търговските марки в края на XIX в., в Руската империя още от 1830 г. действа т.нар.
„Положение за марката на продуктите на руските фабрики и заводи“. В Русия въпросът
за марките фигурира в „Новоторговый устав“ от 22 април 1667 г., а един от създателите
му е видният политик А. Л. Ордин-Нашчокин. Изрична уредба на търговската марка се
създава през 1744 г., като тя е публикувана в съответствие с инструкциите на
манифактурите – колегиумът на първото руско правителствено приема постановление

33
Lanham Act. https://www.law.cornell.edu/wex/lanham_act; Последно посетен на: 2 юни 2021 г. Knoll, K.
Confusion likely: Standing requirements for legal representatives under the Lanham Act. – Columbia Law
Review 2015, 115(4), 983 –1028. За забраната за нарушение на търговеската марка според този закон вж.
по-подробно: Horwitz, E., Levi, B. Fifty Years of the Lanham Act: A Retrospective of Section 43(a). –
Fordham Intell. Prop. Media & Ent. L.J., 1996, Vol. 7, №1, 59–72.
34
The History and Development of Trademark Law..., p. 5.

28
за задължително маркиране на всички руски стоки със специални търговски марки.
През 1896 г. влиза в сила указът „За търговските марки (фабрични и търговски марки и
отличителни знаци)“, в който се съдържа дефиниция на търговските марки,
формулирана по следния начин: „Всички видове обозначения, изложени от
индустриалци и търговци върху стоки или върху опаковки и съдове, в които те се
съхраняват, за да ги различават от стоките на други индустриалци и търговци“.
Изключителното право на търговска марка се появява във връзка с регистрацията ѝ в
Министерството на търговията и промишлеността за срок 10 години, с възможност за
подновяване. Собственикът на търговската марка има право да я използва, като я
поставя върху стоки и опаковки, ценоразписи и формуляри. Сертификатът предоставя
възможност за поставяне на търговската марка само върху стоки от определен вид.

Един от първите правнонормативни актове, регулиращи обществените

отношения в областта на правната закрила на търговските марки в Руската съветска
федеративна социалистическа република (първоначално – Руската социалистическа
федеративна съветска република, а от 1922 г. - Съюз на съветските социалистически
републики) е Указът на Съвета на народните комисари от 15 август 1918 г. „За митото
върху търговските марки“. В съответствие с Указа всички сертификати, издадени в
царска Русия на местни и чуждестранни предприятия, трябва да бъдат регистрирани в
Народния комисариат на търговията и промишлеността. Нерегистрираните
сертификати са невалидни. В него е въведено ограничението, че само национализирани
компании имат правото да притежават търговска марка.

След големите исторически промени, Съветът на народните комисари на РСФСР

от 10 ноември 1922 г. издава резолюция „За търговските марки“. В нея е посочено, че
всяко промишлено и търговско предприятие придобива правото да използва търговски
марки, с което се цели да бъдат различавани неговите продукти или стоки от тези на
други предприятия. На Комитета за изобретения към Върховния съвет на националната
икономика е поверена задължителната регистрация на търговски марки на търговски и
промишлени предприятия35.

35
Новоселовой, Л. А. Право интеллектуальной собственности. Т. 1. Общие положения:Учебник.
Москва, Статут, 2017, 16 –24; Судариков С. А. Право интеллектуальной собственности. Москва, 2010,
с. 137. Пшеничникова, В. В. Товарный знак как средство индивидуализации хозяйствующего субъекта.
Магистерская диссертация обучающегося по направлению подготовки 40.04.01 Юриспруденция
программа «Гражданское право, семейное право, международное частное право» заочной формы
обучения, группы 01001560. Белгород, 2017, 12–15.

29
 Следващата значима промяна в съветското законодателство е от 3 юли 1936 г.,
когато с Указ на Централния изпълнителен комитет на СССР № 47 и Указ на Съвета на
народните комисари № 455 „За производствените марки и търговските марки“ се
извършва промяна в самата процедура за регистриране на търговски марки, като
регистрацията на марки за машини, съоръжения, строителни материали и химикали се
извършва от Народния комисариат на тежката промишленост, за лекарства и
медицински инструменти – от Народния комисариат на здравеопазването, а за всички
останали стоки – от Народния комисариат за външната търговия на СССР. По този
начин регистрацията е разпределена между няколко държавни органа.

Впоследствие по-значима промяна в марковото законодателство в Съветския

съюз е извършена с Резолюция №422 на Министерския съвет от 15 май 1962 г.,
озаглавена „За търговските марки“, която е насочена към засилване на отговорността на
предприятията за качеството на техните продукти. В нея е уредена изрична забрана на
използването като търговски марки на знаци, съдържащи изображения на държавни
емблеми, червен кръст или червен полумесец, знаци на международни организации,
знаци, обозначаващи само мястото или времето на производство на стоките, цената и
количеството на стоките, знаци, съдържащи невярна информация или информация,
която може да бъде подвеждаща, знаци, които противоречат на популярните интереси,
изискванията на социалистическия морал, както и на международни споразумения, в
които СССР участва и др. С резолюцията е уреден и срокът на валидност за
регистрацията на търговските марки в рамките на 10 години, с възможност за
удължаването му за не повече от 10 години. Обхванати са възможностите за
прехвърлянето на правото на използване марката, в съответствие с процедурата по
сключване на лиценз. На наднационално ниво чуждестранните физически и
юридически лица могат да регистрират своите търговски марки в СССР, ако на
предприятията и организациите на СССР се предостави правото да регистрират
търговски марки в държавата на заявителя, т.е. на принципа на взаимност. Няколко
месеца по-късно във връзка с тази резолюция със Заповед № 144 на Държавния комитет
на СССР за изобретения и открития е издаден „Правилник за търговските марки“.
Неговото съдържание обхваща дефиницията за търговска марка и марка за услуги, като
е приложен и списък с наименования, които не подлежат на използване като търговски
марки. Уредена е задължителната държавна регистрация на марки преди тяхната
употреба, списък на материалите за кандидатстване, правила при определяне на дата на

30
приоритет, списък на основанията за отказ за регистрация, списък на основанията за
прекратяване на правото на ексклузивно използване на търговската марка и др.

Нов правилник е приет 12 години по-късно, на 8 януари 1974 г., като приемането
му е следствие от присъединяването на Съюза към Парижката конвенция за защита на
индустриалната собственост и Споразумението за международна класификация на
стоки и услуги за регистрация на марки.

Във връзка с развитието на марковото право в международен план в началото на

90-те години на XX в. е изготвен цялостен проект за Закон за търговските марки,
отговарящ на новите условия. След преврата от 1991 г. и превръщането на Руската
съветска федеративна социалистическа република в независима федерация под името
Руска федерация, промените в тази област са отложени. На 23 септември 1992 г. влиза в
сила Законът за търговските марки, марките за услуги и наименованията за произход на
стоки. В него подробно е разписана процедурата за регистриране на търговска марка,
като разглеждането на заявка за търговска марка се извършва вече от изпълнителен
орган за интелектуална собственост. Този закон действа до 2008 г., когато с част
четвърта от Гражданския кодекс на РФ са уредени всички институти на правото на
интелектуална собственост, вкл. правото върху търговска марка.36

1.3 Възникване и развитие на законодателството за правната закрила на търговските

марки
Българското законодателство в областта на индустриалната собственост има
своите традиции. По българските земи още преди Освобождението се наблюдава
известна правна уредба в османското право. Подобно на други законодателни актове и
уредбата в частта за марките бележи своето начало от епохата на реформите, известна
като Танзимат, главно с Гюлханския хатишериф (1837), а по-късно и с Хатихумаюна
(1856).

Важно значение в предосвобожденската епоха има Уставът на различителни

знаци, които се удрят по фабричните индустриални произведения и по стоките от 1870
г., в сила от 1871 г. По това време вместо марка е употребено понятието различителен
знак, което обуславя една от характеристиките, а именно неговата отличителност. В чл.
1 от Устава се съдържа и определение на различителен знак като това е „всеки знак,
който някой е приел да му служи за разпознаване на неговите стоки от другите“. Важно
36
Пшеничникова, В. В., Товарный знак как средство индивидуализации хозяйствующего субъекта...,
15–20.

31
е, с оглед на историческата традиция, че в Устава присъства закрилата на отличителния
знак, който е регистриран. Наред с регистрацията е разписано действието ѝ в рамките
на 15 години. Значително по-тежките процедури не само при регистрацията и
подновяването през същия период се проявяват и при приложното поле, върху което то
се разпростира спрямо търговци от чужди държави, които извършват търговска
дейност в границите на Османската империя по същия ред. 37 Процедурата по
регистрация е пред санджакското гражданско съдилище по местожителството на
заявителя.

В Устава е уредена защитата при нарушение на отличителния знак, като е

предвидена възможност да се предявяват искове пред гражданските и наказателните
отделения на съдилищата в съответната каза и санджак, както и възможност за
присъединяване на иск за собствеността на марката. Възможно е да се предяви иск за
щети, а по отношение на наказанията като такива са предвидени глоба или затвор, или,
съответно, кумулативното им приложение в зависимост от характера и тежестта на
нарушенията. Тези нарушения се състоят в директно използване от нарушителя на
марката на друг търговец върху собствените стоки, използването на сходни знаци като
имитация, предлагането и продажбата на стоки в нарушение на правата на собственика,
които не са доставени със съгласието му. Като нарушение е уредено и доставянето на
стоки с отличителен знак не на истинския производител. Не се съдържат привила за
времето за използването на марката, заличаването на марките и др. Въпреки това, по
това време е уредено вписването на марките на централно ниво в регистър, което в
Германия, Франция и др. страни в Европа се случва десетилетия по-късно38.

След Освобождението през 1878 г. и приемането на Търновската конституция

през 1879 г. започва широка инициатива за изграждането на законодателството на
младото Българско Княжество. В страната се завръщат училите в Западна и Източна
Европа специалисти. Това допринася за различните влияния и рецепции от
европейските правни системи. Началото на законодателството на Княжество България
в областта на индустриалната собственост, и в частност за марките, се поставя със
Закона за търговските и индустриалните марки, обнародван в Държавен вестник бр. 16
от 22 януари 1893 г. /ЗТИМ от 1893 г. или първият ЗТИМ/. При изготвянето на
законопроекта е използван като базисна основа Уставът, но тъй като „младият“
37
Колева, Ф. Марките в България преди и след Освобождението. – Юридически свят, 2014, кн. 1, 145 –
147.
38
Пак там, 151 – 158.

32
юридическия елит е завършил предимно образованието си в Русия и в Западна Европа,
той изпробва възможностите за частична външна рецепция, особено от страните -
членки на Парижката конвенция от 1883 г. В чл. 1 на ЗТИМ от 1893 г. е дадено
определение за марките като „знакове, които търговците производители турят на
предметите, които изнасят за продан, за да ги отличават от еднородните предмети,
които другите индустриалци или търговци продават“.

В съпоставителен план ЗТИМ от 1893 г. въвежда изрични абсолютни и

относителни основния за отказ от регистрация, докато при Устава отличителността
присъства само имплицитно. Системата по закона е проверочна, а не регистрационна,
като се изисква извършване на експертиза. Предвижда се публичен достъп до регистъра
на марките, а също и ограничено разпореждане, липсващо при устава. Подробно е
регламентирана в закона процедурата по регистрация, а също и защитата на правата
върху марката. Прави впечатление предвидената наказателна отговорност според
тежестта на нарушението, респ. престъплението и специалните норми за търговците. В
разпоредбата на чл. 8 от първия ЗТИМ се въвежда експертиза по същество, където
процедурата е регламентирана по следния начин: „Финансовият чиновник, преди да
внесе рисунката на марката в регистъра, прегледа другите записани марки и се
убеждава, че последната не прилича на никоя от по-старите марки, определени да се
турят върху еднакви предмети с предметите на новия приносител“. В случай, че
финансовият чиновник открие нещо, се дава възможност за корекция, което е
споменато в същия член от закона. В чл. 9 са уредени предходни права, дали е налице
сходност или идентичност според тълкуването в исторически план. Преценката за
наличие на предходна марка по отношение на територията се ограничава единствено до
местното окръжното ниво, за да не достига до министерството, като няма изрична
уредба при марки от различни окръзи. При едновременно подаване на прошението
(заявката) е налице уредба в чл. 10, че се дава предпочитание на подалия по-напред
прошение. Законът скъсява предвидения по Устава срок от 15 години и определя 10-
годишен срок на закрила на марката, като отново е осигурена възможността за
неограничен брой пъти последващо подновяване на закрилата на марката.

Сред предимствата на ЗТИМ от 1893 г. са правилата по отношение на

чуждестранните лица, чиито права са уеднаквени с тези на местните лица, като те не се
облагат с допълнителна такса, а тяхната заявка се приема в столичното окръжно
управление, а не в другите градове, с което тези заявки се концентрират и по този

33
начин е лесно да се извърши проверка за чуждестранните лица в регистъра. За да бъдат
защитени правата и на българските търговци в чужбина е възприет принципът на
реципрочност, при което се предоставят на чуждестранните лица същите права, в
случай, че техните национални държави прилагат подобно третиране спрямо българите.
Публичен достъп до регистрите е уреден в чл. 14. В следващите разпоредби на първия
ЗТИМ са определени наказанията при фалшифициране на марки, продажбата на
същите и пр. Предвиденият правилник за прилагане на закона от 1896 г. доурежда и
дообогатява законовата уредба.

ЗТИМ от 1893 г. действа в продължение на едно десетилетие до приемането на

нов закон със същото наименование - Закон за търговските и индустриални марки,
утвърден с указ от 31 декември 1903 г., обнародван в Държавен вестник и влязъл в сила
през януари 1904 г./съкр. ЗТИМ от 1903 г. или вторият ЗТИМ/. Съгласно чл. 1 от новия
ЗТИМ „всеки отличителен знак, който служи като средство за разпознаване
произведенията на една търговия или индустрия, съставлява марка в смисъла на
настоящия закон“. В сравнение с предходния закон, новият закон е със значително по-
детайлна уредба, дори погледното в съпоставителен план на международно ниво.
Българският закон съдържа 60 члена, докато германският има 25 члена, а френският -
23 члена. Забелязва се подробното разписване на процедурата по регистрация на
марката в Глава II, като в сравнителен план тя е облекчена спрямо предходната.
Регистрирането на марките се завежда от специален орган при Министерството на
търговията в отделението за търговия, индустрия и занаяти, наречено бюро за
индустриална собственост39. Непосредственият надзор върху дейността на бюрото е
поверено на началника на отделението за търговия, индустрия и занаяти. В чл. 9 от
ЗТИМ от 1903 г. е уредено основанието за регистрация на една марка, състоящо се в
„просба, отправена до бюрото за индустриална собственост, написана на български
език и съдържаща: точно указание на името, презимето, занятието и местожителството
на просителя; точно и ясно описание (на български) на марката, с обозначения предмет,
на които тя е предназначена да служи за отличителен знак“. Подаването на заявката се
извършва лично или чрез упълномощаване. Обхватът се простира върху марки,
принадлежащи на българи или български поданици, живеещи на чужда територия и на
чужди поданици, живеещи в България. Бюрото издава решение за регистрация,
съответно отказ, в срок не по-рано от 5 и не по-късно от 15 дни, считано от деня, в
39
Виж цялото съдържание на закона: https://zlatarevi.com/wp-content/ZTIM_2.pdf Последно посетен на: 20
юли 2021 г.

34
който е постъпило заявлението. При изпълнение на предвидените условия за
регистрация, марката се записва в надлежен регистър, а на заинтересованата страна се
издава свидетелство за регистрация. Самото регистриране се извършва по класове,
според „естеството на произведенията“ (чл. 18). След издаването на свидетелство,
регистрираната марка се публикува в т. нар особен бюлетин, представляващ отделно
приложение към „Държавен вестник“. Екземплярите на свидетелството са три, първият
се подрежда в регистрите на бюрото за индустриална собственост, вторият екземпляр
се съхранява в регистъра при търговско-индустриалния музей, с което се цели
публичност, защото се оставя на разположение на публиката, а третият се залепя върху
свидетелството за регистрация, което се предава на заинтерсованата страна. И с този
закон се повтаря предишната уредба за предимството на по-рано подалия заявление.
Глава III от закона е посветена на отказа на регистрация. В нея са въведени 12 на брой
основния, сред които липсата в заявлението на някои от изискваните от закона данни,
или от нужните документи и приложения, констатирането, че депозираните три
екземпляра от марката не са идентични, когато марката противоречи на добрите нрави,
на религията и на обществения ред и др. В чл. 28 от Глава IV „За правото на
собственост върху марките“ е регламентирано, че „веднъж надлежно регистрирана,
марката съставлява изключителна собственост на онзи, който я е регистровал, ако, в
продължение на една година от деня на регистрирането ѝ не бъде оспорена пред
надлежния съд“. Уреден е срокът за действие на марката, напълно съвпадащ със срока,
регламентиран в ЗТИМ от 1893 г., както и особеностите, свързани с прехвърлянето,
отписването на регистрирана марка и др. В петата глава са регламентирани правилата,
свързани с нарушенията и наказанията, като на практика са допълнени и по-подробно
са разписани правилата от предишния закон. До този момент това е най-дълго
действащият закон в областта на марките, като действието му трае почти половин век.
След 9 септември 1944 г. и политическото и икономическото ориентиране на страната
към модела на СССР, българското законодателство се подчинява на съветския модел.
Отмяната на Закона за търговските и индустриалните марки става факт с влизането в
сила на Закона за отменяването на всички закони, издадени до 9 септември 1944 г. (обн.
Изв., бр. 93 от 1951 г. ) и с Указа за производствените и търговските марки (обн. Изв,
бр.13 от 1952 г.; отм. ДВ, бр. 95 от 1967 г.)40. Въведената децентрализирана планова
икономика, при която разпределянето на ресурсите се извършва централизирано от
изпълнителната власт, е коренно противоположно на пазарната икономика и на
40
обн. Изв, бр.13 от 1952 г.; Сборник граждански закони. София, Наука и изкуство, 1956, 758–762.

35
свободния пазар. На практика липсата на конкуренция обезсмисля досегашните
постижения, а в законодателството е въведено новото понятие „производствена марка“,
което се различава същностно от индустриалната марка. Производствените марки
служат за „указание за предприятието производител на стоката, което винаги е някаква
държавна стопанска организация и за нейната висшестояща организация, както и за
номера на стоката по Българския държавен стандарт“. Тези марки не притежават
същите функции и характерни особености на търговските марки, а поради отпадането
на отличителността не могат да бъдат причислени към съвременните разбирания за
същността на марката. По отношение на търговските марки в чл. 4. е указано, че освен
със задължителната производствена марка предприятията за отличаване на
произведенията си могат да ги снабдяват с постоянни, оригинално оформени
отличителни знаци (търговски марки) като географически изображения, емблеми,
релефи, производни названия, особено съчетание на цифри, букви и думи, оригинални
опаковки и други. Предвидена е възможност търговските марки да заменят
производствените, ако съответното министерство– производител предостави това право
на отделни големи предприятия, влизащи в неговата система или върху които
упражнява контрол. По отношение на задължителността, министерството на
вътрешната търговия разполага с правомощието след взето мнение от министерствата-
производители да определи за кои произведения, предназначени за вътрешния пазар,
тези марки да бъдат задължителни. В чл. 8 е уредена забраната за регистрация и
използване като търговски марки на четири категории знаци, които не се отличават
достатъчно от други, по-рано регистрирани в страната търговски марки на други
предприятия и организации, както и на такива, които съдържат неверни сведения или
въвеждат в заблуждение. Следващата категория забранени за регистрация знаци са
тези, които съдържат държавния герб или червения кръст, за което не е предоставено
право на заявителя, както и на противоречащи на обществения морал и на
социалистическото общежитие знаци. Регистрацията се извършва само на търговските
марки в министерството на вътрешната търговия, а от 1962 г. – в Института за
изобретения и рационализации (преименуван през 1993 г. на Патентно ведомство на
Република България) (чл. 11). Тук трябва да се различава производствената марка, за
която има задължение да бъде поставяна от производителите върху всяко изделие,
докато търговската марка се поставя само по желание. Ресорните министерства са
оправомощени по своя преценка да наложат задължително използване на търговската
марка за някои изделия за масова употреба, предназначени за вътрешния пазар.

36
 През 1967 г. е обнародван Законът за търговските марки и промишлените
образци /ЗТМПО/, който е в сила до 1999 г. Характерно за него е възприемането
единствено на понятието търговска марка, което е разширено по отношение на марките
за услуги, а понятието производствена марка престава да съществува. В закона е
разширен обхватът на знаците, които не може да се регистрират като марки, като са
включени в този обхват знаците, влезли във всеобща употреба за означаване на стоки
от известен род, такива, които нямат отличителни белези или имат описателен
характер. Тези, които са познати у нас като световно известни марки, се състоят
изключително или частично от гербове, знамена, знаци или емблеми на държавни,
международни и междуправителствени организации или от техните инициали, ако за
това няма съгласието на съответните организации, официални знаци за контрол и
гаранция и такива за качество или са подобни на тях, еднакви или наподобяват
международни знаци за величини, съдържат изцяло или част от изображението или
името на държавен глава (чл. 4). Правото на марка се придобива само чрез регистрация
в Института за изобретения и рационализации. Съгласно чл. 52 от ЗТМПО, споровете
относно притежанието, използването, отстъпването и прекратяването на търговските
марки, марките за услуги, промишлените образци и наименованията за произход и по
възнагражденията за промишлените образци и принудителните лицензии се разглеждат
от окръжните съдилища, съответно от Държавния арбитраж. Интерес представлява
адаптирането на закона към направените през 1958 г. изменения на Парижката
конвенция за закрила на индустриалната собственост. Според чл. 14 от ЗТПМО
заявителите от държава - членка на Съюза за закрила на индустриалната собственост,
както и заявителите от държави, които не са членки на Съюза, но притежават дейни и
сериозни търговски или индустриални предприятия на територията на някоя от
държавите-членки на съюза, се ползват от правото на приоритет въз основа на
искането, направено в съответната държава - членка на Съюза, съобразно нейния
вътрешен закон41.

След промените в политическия и икономическия строй от 1989 г. българското

законодателство претърпява съществени изменения, като в областта на индустриалната
собственост и в частност марките е приет Законът за марките и географските
означения, обнародван в Държавен вестник, бр. 81 от 1999 г., отменен с Държавен

41
Цялото съдържание на закона:
https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2126298626/issue/2625/zakon-za-targovskite-
marki-i-promishlenite-obraztsi Последно посетен на: 20 юли 2021 г.

37
вестник, бр. 98 от 13.12.2019 г. /ЗМГО от 1999 г. или първият ЗМГО/. В него са уредени
съдържанието на правото върху марка, условията и редът за регистрация на марките и
географските означения, изискванията за регистрация, производството по регистрация
пред Патентното ведомство, както и защитата срещу нарушения на права върху марка,
видовете географски означения, вписването на географско означение и вписването на
ползвател, правата, които произтичат и тяхната защита.

Необходимостта от приемането на новия Закон за марките и географските

означения /ЗМГО от 2019 г. или втория ЗМГО/ е във връзка със задължението на
страната за транспониране на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и
на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите
членки относно марките. Приемането на директивата е резултат от наличието на
съществени различия и разминавания при правилата и процедурите, които се отнасят
до предоставянето на правна закрила върху марките, от една страна между отделните
държави членки, а от друга - между националните правни системи и законодателството
на ЕС. Премахва се двойният стандарт при закрилата на марките, при който
съществуват съществени различия между закрилата на марката в държавите членки и
тази, осигурена чрез марката на ЕС. Това се изтъква основно в мотивите на
законопроекта, като безспорният аргумент е единството на двете системи, поради което
стремежът е към унификация. В мотивите се обръща внимание на това, че
хармонизирането на националните правни системи за закрила на марките пряко засяга
функционирането на вътрешния пазар. Ниското ниво на сближаване на
законодателствата на отделните държави членки се дължи на „недостатъчната степен
на съгласуване на практики и инструменти в службите за интелектуална собственост,
което има редица отрицателни последици за индустрията, като: по-високи разходи на
ресурси, включително времеви, свързани с бавните процедури; правна несигурност;
риск от неустойчива връзка между системата на марката на ЕС и националните
системи; ограничен достъп до отделните системи за правна закрила на марки“.
Отчетената липса на хармонизация в процедурите води до забавяне на процеса по
получаване на регистрация, придобиването на права, оптимизирането на процесите,
правната защита и др., което налага извършването на законодателни промени.

Обосновани са изменения във връзка със задължението за използване на

марката, изведени са случаите на реално използване, обхвата на закрилата и изрично е
определен моментът, от който започва да тече срокът за използването на марката и

38
условията, на които трябва да отговаря изпълнението на това задължение. По
отношение на разпоредбите, отнасящи се до защитата на правата върху марки и
географски означения се включват нови състави на нарушения с осигурена
административнонаказателна и гражданскоправна защита. В съответствие с
европейското законодателство е разширен кръгът на лицата и възможностите за защита
на ответника в образувано гражданско производство. Изменени са и разпоредбите
относно мерките за граничен контрол.

Насочеността на закона е и към привеждането на законодателството в

съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент
и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
(Регламента). Цели се отстраняване на допуснатите несъответствия, които са
установени с мотивирано становище по процедура за нарушение № 2017/4062 по описа
на Европейската комисия. Със Закона за марките и географските означения от 1999 г.
се запазва закрилата на географските означения, което е в нарушение на Регламент (ЕС)
№ 1151/2012. Освен това не са предвидени преходни разпоредби, отнасящи се до
текущите съдебни или административни производства, както и по отношение на
образувани нови съдебни или административни производства във връзка с нарушения
на права върху регистрирани географски означения.

Основната преследвана цел с приемането на новия закон е съотнасянето на

българската правна уредба към правото на ЕС. С подобно сближаване на правната
уредба в мотивите на законопроекта е отбелязано, че стремежът е към подобряване на
трансграничната правна закрила на марките и географските означения в дългосрочен
план и насърчаването на икономическия растеж, свързан с по-ефективното
разпределение на ресурсите от бизнеса и до засилване на конкурентоспособността на
предприятията. Освен това в мотивите са отбелязани очакванията за значително
намаляване на разходите на предприятията за ползването на външна експертиза и
консултантска помощ.42

Даден е шестмесечен срок от влизането в сила на закона, през който

Министерският съвет да приеме подзаконови нормативни актове по неговото
прилагане. Приложното му поле обхваща регистрацията на марки и географски

42
Вж. Мотивите към Проекта на Закон за марките и географските означения:
https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=4075 Последно посетен на: 20 юли
2021 г.

39
означения, заявките за които са подадени след влизането му в сила, а също така и
заявките за регистрация и исканията за отмяна и заличаване на марки и географски
означения в заварено положение. С новия закон е дадено ново определение на
понятието „марка“, при което отпада изискването за графично представяне на марката
и то се заменя с изискването за представянето на марката по ясен начин в Държавния
регистър на марките. В изрично посочените видове в ЗМГО /чл.9, ал.2/ формално
отпадат марките за услуги, а в изброяването остават колективната, търговската и
сертификатната марка. Всъщност марката за услуги не може да се приеме, че е
отпаднала от понятието за марка, тъй като в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗМГО, където
е дефинирано понятието за марка се уточнява, че „марката е знак, който е способен да
отличава стоките и услугите (курсивът мой, б.а. К.Б.) на едно лице от тези на други
лица“. По отношение на държавните такси се урежда едно единствено заплащане на
една такса за обединена услуга, дължима в началото на процедурата и се премахва
прилаганият до този момент двуфазен модел, като основната идея на законодателя е да
се продължи европейската тенденция за избягване на тежките административни и
финансови процедури.

По отношения на Държавния регистър на марките нарастват категориите

информация, вписвани в него като данни за прехвърляния, вписани лицензионни
договори, опозиции, особени залози, несъстоятелност, образувани производства за
отменяне или заличаване, данни за отказ на абсолютни основания, за оттегляне на
заявката, прекратяване на производството по нея, за разделяне на заявката и др. В
новия ЗМГО се добавя основание за отказ на регистрацията на марка, „която се състои
от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен
растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство,
законодателството на ЕС или международни спогодби, предвиждащи правна закрила на
сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или
близко свързани видове“.

С него е увеличен периметърът на закрилата на марките, които се ползват с

известност, като тази закрила се разпростира не само върху идентични, но и върху
сходни стоки и услуги. Забелязва се по-детайлна уредба при подаването на опозиция

40
срещу регистрация на марка, сходна или идентична с тази на нерегистрираната марка
от действителен притежател на нерегистрирана марка.43

2. Международни договори в областта на закрилата на марките

Постепенното създаване през XIX век на отделни национални регламентации
във връзка с обществените отношения, свързани със пораждането, закрилата,
използването и прекратяването на права върху различните обекти на индустриална
собственост има ролята на катализатор за развитието на самата индустриална
собственост. В областта на марките създаването на национална правна уредба води до
постигането на баланс от една страна между интересите на производителите и
търговците и, от друга, на потребителите, както и до ограничаване на нелоялната
конкуренция във вътрешен план. Същевременно, във връзка с действието на
характерния териториален принцип на закрилата на правата върху индустриална
собственост, създаването на национални правни уредби по отношение на отделните
обекти на индустриална собственост (които значително се отличават една от друга,
особено в началото), създава трудности в осъществяването на тази закрила в случаите,
когато титулярите на такива права имат интерес да получат закрила на своите права
извън националните си държави. Стремежът към намирането на изход от тази ситуация
води до осъзнаването на необходимостта от координиране на отделните закони за
индустриалната собственост в международен план 44. Началото на международното
сътрудничество в областта на индустриалната собственост се поставя с приемането и
подписването на първия международен договор за закрила на обектите на
индустриална собственост - Парижката конвенция (ПК). Проследяването в исторически
план на последващите международни договори с предмет международния режим на
закрила на индустриалната собственост показва, че са приети множество такива
договори, всеки от които има своето по-голямо или по-малко значение за развитието на
индустриалната собственост. В следващите редове ще бъдат разгледани основните
международни договори, които уреждат международноправния режим на закрилата на
марките.

43
https://1legal.net/bg/blog-read168-new-bulgarian-law-on-the-trademark-and-geographical-indications-
Последно посетен на: 20 юли 2021 г.
44
По-подробно виж: Караянев, П. Международни конвенции за интелектуална собственост. Книга
втора. София, Информа-Интелект, 1996, 7–8, както и WIPO Intellectual Property Handbook: Policy, Law and
Use. Geneva, 2001, 341 –342, a по-подробно в: СОИС. Интелектуална собственост: Политика, право и
икономика. Ръководство, Женева, 2004.

41
2.1. Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост
Както се посочи, Парижката конвенция е първият международноправен
източник, чийто предмет е закрилата на правата на отделните обекти на индустриална
собственост, включително и на марките. Конвенцията е изготвена след цяло
десетилетие подготвителна работа, започнала през 1873 г., като през тези години се
водят активни дипломатически преговори във връзка с осъзнатата потребност от
осигуряването на международна закрила на обектите на индустриална собственост.
Конвенцията е подписана на 20 март 1883 г. на дипломатическа конференция в Париж
от 11 държави (Белгия, Бразилия, Франция, Гватемала, Италия, Холандия, Португалия,
Салвадор, Сърбия, Испания и Швейцария) и е ратифицирана от тези държави през 1884
г. Конвенцията влиза в сила един месец след депозирането на ратификационните
документи, т.е. на 7 юли 1884 г., когато към нея се присъединяват Великобритания,
Еквадор и Тунис. По-късно Салвадор, Еквадор и Гватемала денонсират конвенцията за
определен период, но впоследствие през 90-те години на XX век се присъединяват
отново към нея. През първата четвърт на миналия век и особено след Втората световна
война броят на страните-членки на Конвенцията се увеличава значително.

Подготвителната комисия е наясно, че темповете, с които се развиват

обществено-политическите процеси в световен план ще налага впоследствие
изменения, които да отговарят на новите изисквания на времето. Затова изрично в чл.14
на ПК са предвидени периодични ревизионни конференции, които са насочени към
осъществяването на изменения с цел да се подобри нейното функциониране.

Няколкото ревизии, направени скоро след нейното приемане са, съответно, в

Рим през 1886 г., в Мадрид през 1890 и 1891 г., в Брюксел на 14 декември 1900 г., във
Вашингтон на 2 юни 1911 г. По време на изброените срещи се провеждат дискусии и
предложения, но нито един от приетите текстове не е с обвързващо значение за
държавите членки, затова тук те само се отбелязват. Ревизии на Конвенцията, които
пряко обвързват държавите се извършват след международните конференции в Хага
през 1925 г., в Лондон през 1934 г., в Лисабон през 1958 г. и в Стокхолм през 1967 г.
По отношение на марките интерес представлява изменението направено в Лисабон и
създаването на новата правна норма – чл. 6sexies, която осигурява закрилата на марките
за услуги. Страните – членки на Парижкия съюз се задължават да закрилят марките на
предприятия, извършващи услуги. Те не са задължени да предвиждат регистрация на
тези марки. Предоставена им е свободата да решават дали да извършват регистрация на

42
такива марки или не. Въпреки, че марките за стоки и марките за услуги изпълняват
еднакви функции и националните законодателства са се развили в посока да ги
поставят под един и същ правен режим, в Парижката конвенция е направено подобно
разделение45. В центъра на анализа на Конвенцията в настоящото изложение стои
текстът след последната редакция. Интерес в тази насока представлява коментарът на
Конвенцията от 1968 г. след Стокхолмската редакция 46. В него при обсъждането на
всеки член и параграф на Парижката конвенция, са направени сравнения със същите
разпоредби през различните ревизии на Конвенцията, за да се улесни по-нататъшното
проучване на предисторията на всяка разпоредба. Представена е историята на дадена
разпоредба от Конвенцията и се посочват въпросите, които са били обсъждани преди
или по време на дипломатическите конференции за ревизия. В коментара са обособени
четири различни категории правни норми, които се съдържат в Конвенцията. Първата
категория се отнася до разпоредбите, които уреждат правата и задълженията на
държавите членки47. Втората категория изискват или позволяват на държавите членки
да приемат законодателство в областта на индустриалната собственост 48. Трета
категория правни норми се отнасят до материалното право в областта на

45
Драганов, Ж. Правен ржим на означенията. София, Сиела, 2006, с. 147.
46
Guide to the Application of the Paris Convention for the Protection of Industrial Property as Revised at
Stockholm in 1967. Stockholm, 1968.
47
Примери за тази категория са: член 6ter, където изрично е уредено, че „държавите – членки на Съюза
се споразумяват, че ще отказват и обезсилват регистрацията и ще запрещават със съответни мерки
ползуването – без разрешение на компетентните власти, било на фабрични или търговски марки, било
като техни елементи на гербовете, знамената и други емблеми на държавите – членки на Съюза, както и
на официалните знаци за контрол и гаранция, приети от тях. Задължението обхваща и имитация от
гледна точка на хералдиката“; член 12, който изисква държавите членки да създадат специална служба за
индустриалната собственост, както и централно място за съобщения на публиката за патентите за
изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели и фабричните или търговски
марки. Тази служба ще обнародва официално едно периодично издание. Тя редовно ще обнародва:
имената на титулярите на издадените патенти с кратко описание на патентованите изобретения; b.
Репродукции на регистрираните марки; член 13, който урежда Асамблеята, нейния състав и правомощия,
задълженията на държавите членки и процедурата за гласуване; член 14, който създава Изпълнителен
комитет, отново с разпоредби относно неговия състав, правомощия и др.; член 15, който регулира
функционирането на Международното бюро, което ще изпълнява административните задачи, отнасящи
се до Съюза; такива са и разпоредбите на член 16, чл.18, чл.19 и др.
48
Преди всичко това са: чл. 4 D (1), (3), (4) и (5), който изисква или позволява на държавите членки да
регламентират някои подробности относно правото на приоритет; чл. 6bis, параграф 2, второ изречение,
даващ възможност на държавите членки да предоставят период, в който притежателят на марката трябва
да търси забраната за трета страна, която не е действала недобросъвестно, но използва марка, подобна на
добре познатата марка: чл. 6septies (3), даващ възможност на държавите членки да осигурят справедлив
срок за упражняване на определени права на притежателя на марка; Член 10ter, задължаващ държавите
членки да предоставят ефективни правни средства за защита срещу някои незаконни действия, отнасящи
се до търговски марки, търговски наименования, фалшиви указания за източника на стоки или за
самоличността на производителя или търговеца и неялната конкуренция; Член 11, изискващ държавите
членки да предоставят временна закрила на патентоспособни изобретения, полезни модели, промишлени
дизайни и търговски марки, по отношение на стоки, изложени официално или признати в тематични
изложби, проведени на територията на която и да е от тях и др.

43
индустриалната собственост по отношение на правата и задълженията на страни
нечленки само до степента, в която се изисква националното законодателство на
държавите членки, което да се прилага към тези страни 49. Четвъртата категория
съдържа норми на материалното право относно правата и задълженията на страни,
които обаче не се отнасят само до прилагането на вътрешното законодателство, но
съдържанието на които може пряко да урежда разгледания случай.5051

В Конвенцията са закрепени основните положения на правна закрила на

индустриалната собственост, общите принципи, както и особените правила по
отношение на закрилата на обектите на индустриалната собственост. Чл. 1, ал. 2
очертава приложното поле, в което влизат държавите членки, които образуват Съюз за
закрила на индустриалната собственост. Обектите, които влизат в закрилата според ал.
2 са патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или
модели, фабричните или търговските марки, знаците за услуги, търговското име,
указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и
преследването на нелоялната конкуренция.

49
Като пример може да се посочи чл. 2, според който гражданите на всяка държава членка се ползват във
всички други държави членки с предимствата, които съответните им закони предоставят или могат да
предоставят в бъдеще. Граждани на държави, които не са членки, които имат местожителство или имат
реални и ефективни промишлени или търговски обекти на територията на едиa от страните от Съюза
трябва да бъдат третирани по същия начин като гражданите на страните от Съюза (член 3). Други по-
специални разпоредби, с които се изисква съобразяване във вътрешното законодателство са член 9,
параграф 3 относно изземване на стоки, неправомерно носещи търговска марка или търговско
наименование, и член 9, параграф 6, относно други действия и средства за защита. По отношение на
цитираните разпоредби на Конвенцията се поставя въпросът дали те са или не са „самоизпълняващи се“.
Това поражда други два допълнителни въпроса: дали конституцията или правната система на
съответната държава допускат разпоредбите на международна конвенция да се „самоизпълняват“, т.е. да
са пряко приложими без допълнителни промени в националното законодателство и дали разпоредбите на
съответната международна конвенция са изготвени така, че да позволяват успешно прякото им
прилагане.
50
Разпоредби, спадащи към тази категория са например член 1 относно дефиницията на индустриалната
собственост, правото на приоритет в член 4, независимостта на патентите (член 4а), правото на
изобретател да бъде споменат в патента (член 4tеr). ограничението на възможностите за отказ и
анулиране на патенти (член 4quater), регулирането на задължението за използване на патенти, търговски
марки и др.; Член 5, с изключение на параграф А (2) за периода за заплащане на такси за поддръжка
(член 5bis, буква л), освобождаването при определени обстоятелства на кораби, самолети, сухопътни
превозни средства и др.; нарушение на патенти (член 5tеr), правата на патентопритежателя в процес на
производство (член 5quater), условията за регистрация и независимост на търговските марки (член 6),
присвояване на марки (член 6quater), защита на регистрираните търговски марки в други страни (член 6
quinquies), регистрация на марки от агенти, (член 6septies), изключването на всички нарушения на
естеството на стоки и възможната регистрация на търговска марка за такива стоки (член 7), относно
защитата на търговските наименования (член 8), признаване на интерес за преследване на неверни
указания за източник и др., определяне на актове на нелоялна конкуренция член 10bis (2) и (3).
51
Guide to the Application of the Paris Convention..., 9 – 16.

44
 Основните принципи, застъпени в Парижката конвенция, са принципът на
националния режим, на приоритета и на териториалната закрила в съответствие с
принципа на суверенитета.

Принципът на националния режим се характеризира с това, че трябва да се

прилага едно и също третиране на местните граждани на една държава с гражданите на
други държави членки. Всяка договаряща страна предоставя закрила в същия обем, с
който се ползват местните лица. Целта е да се осигури реципрочност, която е
достатъчно гарантирана от задълженията за спазването на Парижката конвенция. Този
принцип се разпростира спрямо физическите лица, граждани на договаряща държава,
юридическите лица от договаряща държава, физически лица с местожителство в
държава съдоговорителка, както и юридически лица, управлението на които се намира
на територията на договаряща държава, както и физически или юридически лица,
образували дейни и сериозни индустриални предприятия на територията на договаряща
държава. Към този принцип се прилагат и ограничения, които се отнасят до съдебните
и административните процедури по отношение на представителството пред
националното ведомство. Така се осигурява свобода на държавите да приемат
специални норми и изисквания, когато чуждестранни лица участват в производството
пред ведомствата.

Принципът на приоритета се състои в това, че заявител, направил редовно

подаване на заявка в една от страните по Конвенцията, може в рамките на определен
период, според обекта, да подаде заявка за закрила в която и да е друга държава членка.
Същата заявка ще се смята за подадена на датата на първата заявка в страната по
произхода. Права могат да черпят от този принцип титулярят на заявката, негов
правоприемник, както и посочено от заявителя трето лице – негов представител.
Основополагаща за приоритета е редовността на първата заявка. Периодът от време за
упражняването му е 12 месеца за изобретенията и полезните модели и 6 месеца за
марките и за промишления дизайн.

Последният принцип на териториалната закрила не е изрично формулиран, а се

извлича имплицитно от Парижката конвенция. Този принцип означава, че всяка
държава членка може да предостави закрила на собствената си територия съгласно
националното си законодателство, като държавата разполага със суверенна преценка да

45
определи основанията за издаването и за загубването на права върху обектите на
индустриалната собственост и продължителността на закрилата52.

Особените правила относно марките се отнасят до възможността на всяка

държава да въведе задължение за използване на марката и да обезсили регистрацията
според своето законодателство. Въпреки това е налице изискване за „справедлив срок“,
който да се осигури на титуляря да започне използването на марката и да посочи
причини за своето бездействие. При закрилата може да се спомене, че действието на
регистрацията на марката в една държава членка е независима от регистрацията в друга
държава членка. От друга страна, задължение на всяка страна по Конвенцията е да
разгледа заявката за регистрация и да осигури закрила на всяка редовно регистрирана
марка в страната по произхода, което по същността си е изключение от принципа за
независимост на регистрацията. Това ограничено действие на принципа за закрила на
марката „такава, каквото е“ се обуславя от възможността всяка страна членка да може
да откаже да предостави закрила, при положение, че марката противоречи на морала,
няма отличителна способност, или може да увреди придобити от трети лица права на
нейната територия и т.н. Друга характерна черта на особените правила на Парижката
конвенция е задължението на всяка от договорящите страни да откаже или да обезсили
регистрацията и да забрани използването на тяхна територия на марки,
възпроизвеждащи и имитиращи общоизвестни марки53.

Следва да се отбележи, че по отношение на марките Конвенцията не предписва

дали правото върху марка да бъде придобито чрез регистрация или чрез употреба, или
посредством и двете системи, като предоставя в това отношение свобода на държавите
членки. Дори и самият обхват на защитата на марката не е дефиниран в Конвенцията, с
изключение на няколко специални хипотези, уредени в чл. 6.

България се присъединява към Парижката конвенция на 30 април 1921 г., като

по този начин Конвенцията става един от източниците за правния режим на
индустриалната собственост в нашата страна. Константин Кацаров отбелязва, че с
приетите закони след извършеното присъединяване към конвенцията „се положиха у
нас основите на един съвършен правен режим на индустриалната собственост и в
бъдеще предстои на съдебната практика, доктрината, развивайки и давайки правилните
насоки на вече създадените законоположения, да предостави на културния и стопански

52
Драганов, Ж. Правен режим на..., 142–144.
53
Пак там., 144 –147.

46
живот в страната ония лостове от неизмеримо значение, които се крият в
покровителството на индустриалната собственост“54. Впоследствие с Указ №4 от 1970
г. на Президиума на Народното събрание страната се присъединява към Стокхолмската
редакция на Конвенцията55.

2.2. Мадридска спогодба относно международната регистрация на марки

Мадридската спогодба относно международната регистрация на марки, наричана
в правната литература „Мадридската спогодба“ е сключена на 14 април 1891 г. в
Мадрид след проведена дипломатическа конференция и влиза в сила на 15 юли 1892 г.
Подписана е първоначално от Белгия, Испания, Франция и Швейцария, а впоследвие и
от други държави, като към 2021 г. общият брой на държавите членки е 104.
Спогодбата претърпява ревизии в Брюксел (на 14 декември 1900), във Вашингтон (на 2
юни 1911), в Хага (на 6 ноември 1925), в Лондон (на 2 юни 1934), в Ница (на 15 юни
1957) и в Стокхолм (на 14 юли 1967 г.). Известни допълнителни поправки са направени
в нея през 1979 г. Наред с нея паралелно ще бъде разгледан и Протоколът относно
Мадридската спогодба относно международната регистрация на марки, останал с
названието „Мадридски протокол“. Този Протокол е приет на 27.06.1989 г., влязъл е в
сила на 1 декември 1995 г. и започва да действа от 1 април 1996 г. Тези два
международни договора образуват т.нар. „Мадридска система“ 56. Страните по
Спогодбата и Протокола образуват т.нар. Мадридски съюз, който е уреден като
специален съюз в чл. 19 от Парижката конвенция за защита на индустриалната
собственост57. В Мадридската спогодба участват държавите, които са се присъединили
към Парижката конвенция, докато Протоколът освен към държави, разпростира
действието си и спрямо международни организации. Поставени са две условия на които
следва да отговарят междуправителствените организации, за да може да се присъединят
към Мадридската спогодба. Първото условие е те да имат в състава си поне една
държава, която да е членка на Парижкия съюз за закрила на индустриалната
собственост, а второто - да имат регионално ведомство за регистрация на марки,
правата върху които да обхващат територията на държавите, участници в тази
международна организация.

54
Кацаров, К. Цит. съч., с. 22.
55
Драганов, Ж. Правен ржим на..., с. 142.
56
Тонев, Ал. Мадридската система за международна закрила на марките. http://gftlaw.com/madridska-
sistema-za-mezhdunarodna-zakrila-na-markite/ Последно посетен на: 20 юли 2021 г. Христоматия по
интелектуална собственост. София, ИНРА, 1991, с. 196.
57
http://www1.bpo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=185&Itemid=371 Последно посетен
на: 20 юли 2021 г. Сайт на Патентното ведомство на Република България.

47
 Огромната заслуга на Спогодбата от Мадрид се състои в създаването за първи
път на международна система, която осигурява закрила на марките. Нейната основна
задача се състои в осигуряването за лицата от държавите съдоговорители на
възможност да получат закрила на своите марки на територията на всички останали
страни по Спогодбата. Това е възможно чрез подаването на една – единствена заявка до
Международното бюро за интелектуална собственост. По този начин, в случаите когато
едно лице има интерес неговата марка да получи закрила в повече държави, се спестява
неудобството от задължението за подаване на отделни заявки пред ведомството на
всяка от държавите поотделно, избягват се неизбежно възникващите множество
административни усложнения и се спестяват значителни разходи. Заявителите могат да
бъдат физически и юридически лица, които са граждани на договарящите страни или
лица, които са установили действително и сериозно търговско предприятие на
територията на някоя от тези държави или са лица с местожителство на техните
територии58. Важно условие е марката на тези заявители да е регистрирана в страната
по произхода. С Протокола към Спогодбата, поради по-тромавите процедури при
федерални държави, се допуска да има само подадена заявка, съответно, не е нужно да
е налице вече осъществена регистрация.59

Прилагането на тези два договора се урежда от текстовете на два акта, а именно

– Общите правила към Мадридската Спогодба и Протокола и Административните
инструкции за прилагането на Мадридската Спогодба и Протокола. 60 Мадридската
система за международна регистрация на марки се администрира от Международното
58
Правото за получаване на международна регистрация е уредено в чл. 1 и 2 от Спогодбата. В чл. 1, ал. 2
е регламентирано, че гражданите на всяка една от договарящите страни могат да осигурят във всички
други страни – членки на тази спогодба, закрила на техните марки, използвани за стоки или услуги,
регистрирани в страната на произхода, чрез заявяване на тези марки в Международното бюро за
интелектуална собственост (наречено по-нататък „Международно бюро“), посочено в Конвенцията,
учредяваща Световната организация за интелектуална собственост (наричана по-нататък
„Организацията“), извършено чрез посредничеството на администрацията на съответната страна на
произход. В ал. 3 е уточнено, че като страна на произхода се смята страната – членка на Специалния
съюз, в която заявителят има действително и сериозно индустриално или търговско предприятие; ако той
няма такова предприятие в една страна – членка на Специалния съюз, за страна на произхода се счита
страната – членка на Специалния съюз, където той има местожителство; ако той няма местожителство в
Специалния съюз – страната на неговото гражданство, ако той е гражданин на страна – членка на
Специалния съюз. Описанието на приравняването на някои категории лица с гражданите на страните –
членки на съюза се съдържа в чл. 2, където се казва, че към гражданите на договарящите страни са
приравнени гражданите на страни, които не са се присъединили към тази спогодба, но които са на
територията на Специалния съюз, учреден от спогодбата, и отговарят на условията, определени от чл. 3
на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Целият текст на Спогодбата:
https://ipbulgaria.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0-
%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-
%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD
%D0%B0-%D1%80/ Последно посетен на: 20 юли 2021 г.
59
Драганов, Ж. Правен режим на..., с. 150.

48
бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), със седалище в
Женева, Швейцария.61 То има важни функции, защото до него се подава заявката чрез
ведомството за интелектуална собственост на страната по произхода. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от датата на регистрацията в международното бюро съобразно
разпоредбите на чл. 3 и чл. 3 ter закрилата на марката във всяка от договарящите страни
ще бъде същата, както, ако тази марка би била заявена там директно. Класирането на
стоките или услугите, предвидено в чл. 3, не обвързва договарящите страни с
определяне на обхвата на закрилата на марката. На основание ал. 2 всяка марка, която е
предмет на международна регистрация, се ползва от правото на приоритет, установено
от чл. 4 на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, без да е
необходимо да се изпълняват формалностите, предвидени в буква „д“ от този член.
Спогодбата предоставя възможност за териториално ограничение в чл. 3 bis, чрез което
всяка договаряща страна може по всяко време да уведоми писмено генералния
директор на организацията, че закрилата, произтичаща от международната
регистрация, няма да се разпростира за тази страна, освен ако титулярят на марката не
го поиска изрично. Това правило е прието с цел икономия и бързо разглеждане без
натоварване на националните ведомства, към които титулярят на заявката няма интерес
от закрила на марката си. То е в основата на изискването при подаване на заявка лицето
да посочи териториите, на които иска да получи закрила, като е предвидена хипотеза в
случай на искане от титуляря на заявката за разширение, това да се осъществи с
подаване на допълнителна заявка.62

Съдържанието на заявката за международна регистрация е уредено в чл. 3, като е

посочено, че всяка молба за международна регистрация трябва да бъде подадена с
формуляр, определен от Правилника за прилагане. По-нататък ведомството на страната
на произхода на марката удостоверява, че данните, които фигурират в тази молба,
отговарят на данните от националния регистър, като отбелязва датата и номера на
заявяването и регистрирането на марката в страната на произхода, както и датата на
заявката за международна регистрация. Обръща се внимание на удостоверяването на
датата, защото по него се съди за момента на получаване на международна закрила. В
ал. 4 на чл.3 в тази връзка е определено, че регистрирането носи датата на заявката за
международна регистрация в страната на произхода, при условие че е получено в
60
Руководство по международной регистрации знаков в соответствии с Мадридским соглашением и
Мадридским протоколом. Всемирная организация интеллектуальной собственности. Женева, 2018, с. 25.
61
Пак там.
62
Дрангов, Ж. Правен режим на..., 151–152.

49
Международното бюро в срок от два месеца, считано от тази дата. Ако заявката не е
получена в този срок, Бюрото записва датата, на която тя е получена. То съобщава тази
регистрация незабавно на заинтересуваните ведомства, а вече регистрираните марки се
публикуват в издаван от него периодичен бюлетин. От това следва, че на него му е
предоставено правомощието да проверява редовността на всички получени заявки.
Особена важно относно самото съдържание на заявката е, че тя се подава на френски
език с формуляр, който се съдържа в Правилника за прилагане на Спогодбата. С
Мадридския протокол към Спогодбата е добавен и английския език като втори
равностоен вариант. В самата заявка лицето е длъжно да посочи стоките или услугите,
за които иска закрила на марката, и ако е възможно, съответстващия клас или класове
според класификацията, установена от Ницската спогодба за международна
класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки. В случай, че
заявителят не посочи стоките и услугите съгласно Ницската класификация,
Международното бюро класира стоките или услугите служебно в съответствие с
класовете от тази класификация. Посочената от заявителя класификация се контролира
от Бюрото съвместно със съответното национално ведомство за интелектуална
собственост. Примат е даден на Международното бюро в случай на разногласие между
него и националното ведомство (чл. 3, ал.2). Задължение на Бюрото е да изпрати
съобщения до ведомствата по интелектуална собственост на всички посочени в
заявката страни за извършване на национални експертизи. Ако националното
ведомство на базата на националното законодателство излезе със становище, че
марката не може да се ползва от закрила на територията на тази държава и откаже
закрилата, то следва да изпрати уведомление до Международното бюро. Спогодбата
определя едногодишен срок за постановяването на отказа, а Протоколът урежда
възможност участниците да направят декларация, че срокът за постановяване на отказ
ще бъде 18 месеца, но имат възможност да го удължат още веднъж чрез последваща
декларация при наличие на възражения от страна на носители на по-ранни права.
Следва да се има предвид, че посочените срокове са стриктни и пропускането им
неизбежно води до недействителност на отказа, респ. до пълната валидност на марката
за територията на съответната държава. Това е свързано и със задължението за
публикация на отказа в бюлетина на Бюрото, което следва да бъде направено в
съответния срок.

50
 Валидността на международната регистрация е обусловена от регистрацията в
страната на произхода, като правнорелевантният обуславящ срок на регистрацията в
страната по произхода е равен на пет години. След изтичането на този срок,
обуславящият ефект на регистрацията в страната по произхода отпада и
международната регистрация придобива самостоятелно значение 63. Казаното се отнася
в пълна степен и за заявката за регистрация в случаите, когато международната
регистрация е извършена по реда на Протокола (такъв ще бъде случаят когато
националната заявка по някакви причини не е била регистрирана). Изключително
важно е задължението на националните ведомства за уведомяване на Международното
бюро относно всички обстоятелства, свързани с действието на регистрацията – те са
длъжни да уведомяват Бюрото, като в някои случаи имат задължението и да поискат
заличаване на регистрацията, като то е задължено не само да обнародва заличаването в
бюлетина, но и да уведоми посочените държави.

Предвидена е възможност и за териториални разширения по отношение на

обхвата на международната регистрация. Това е възможно да стане по всяко време
посредством подаване на допълнителна заявка от титуляря на правата по
международната регистрация, който може да посочи в нея всички непосочени в
първоначалната заявка държави.

С приемането на Протокола се цели усъвършенстването на Мадридската

система, като по този начин действително се преодоляват част от недостатъците ѝ. На
първо място, към Спогодбата може да се присъединяват само държави, които членуват
в Парижкия съюз, докато за присъединяването към Протокола не е предвидено такова
изискване. На следващо място, както се посочи, към Протокола може да се
присъединяват освен държави, също и международни организации, което открива пътя
към присъединяването на такива големи регионални организации като Европейския
съюз. В сравнение със Спогодбата, която поставя като задължително условие
наличието на завършена регистрация на марката в страната по произход, Протоколът
позволява да се извърши международна регистрация дори и само при подадена заявка в
страната по произход.64 В случаите на заличаване на направена регистрация в страната
по произход по Протокола се допуска възможността международната регистрация да се
преобразува в национална заявка за посочените държави с ползване на приоритет пред

63
Пак там, 153–154.
64
Пак там, с. 154.

51
подадени от трети лица заявки. Следва да се посочат и значителните разлики между
Протокола и Спогодбата по отношение на сроковете за разглеждане на заявките за
международни регистрации от националните ведомства, които са в полза на Протокола,
който предвижда осемнадесет месеца, докато предвиденият със Спогодбата срок е 12
месеца и на практика е твърде кратък за извършването на експертизата по същество.

На 1 септември 2008 г. влиза в сила изменение на чл.9 sexies на Протокола,

както и промени, отнасящи се до Общия правилник за приложение на Спогодбата и
Протокола. С чл.9 sexies, ал. 1 а) се отменя т.нар. „защитна клауза“ в ал.1, която гласи,
че когато по отношение на дадена международна заявка и/или регистрация,
ведомството на произхода е ведомството на страна, която е членка едновременно и на
Мадридската спогодба и на Протокола и когато посочените държави, в които се търси
закрила също са членки едновременно на Спогодбата и на Протокола, примат имат
разпоредбите на Мадридската спогодба. Според новата ал. 1 а) предимство е дадено на
разпоредбите на Протокола, а не на Спогодбата. Мадридската спогодба се прилага,
когато ведомството на произхода е ведомство на страна членка единствено на
Спогодбата или едновременно на Спогодбата и на Протокола.
С посоченото изменение се създава ал.1 б), свързана с чл.5.2 б), чл.5.2 в) и чл.8.7
на Протокола, която до известна степен ограничава ефекта от отмяната на защитната
клауза. Разпоредбите на чл.5.2 б) и чл.5.2 в) се отнасят до удължаването на срока за
съобщение за предварителен отказ и разпоредбите на чл.8.7 на Протокола са
неприложими, тогава когато ведомството на произхода относно дадена международна
заявка и/или регистрация е ведомство на страна-членка и на Спогодбата и на Протокола
и когато посочените държави, в които се търси закрила също са членки едновременно
на Спогодбата и на Протокола. По този начин едногодишният срок за изпращане на
съобщение за предварителен отказ e валиден, а вместо индивидуална такса се заплащат
т.нар. стандартни такси. Вписаните международни регистрации, валидни към 1
септември 2008 г., основаващи се на Мадридската спогодба, след влизането на
измененията автоматично стават подчинени на Протокола.

Другите изменения са свързани с възможността всички заявки за международна

регистрация да могат да се подават на френски, английски или испански език, като
ведомствата на страните членки са свободни да ограничат избора си до един или два от
посочените езици. Другата съществена особеност е, че всички международни
регистрации, подчинени на Протокола по смисъла на новия чл.9 sexies могат да се

52
възползват от възможността за трансформация в национални или регионални заявки, в
случай че международната регистрация е заличена по искане на ведомството на
произхода (чл.9 quinquies на Протокола). След измененията в чл.9 sexies от Протокола
всяка заявка за вписване на отказ от закрила и/или заличаване може да се подава
директно в Международното бюро на СОИС65.

На своята петдесета сесия между 3 и 11 октомври 2016 г. Асамблеята на

Мадридския съюз решaва да замрази прилагането на член 14, параграфи 1 и 2 (а) от
Спогодбата66, като промените са в сила от 11 октомври 2016 г. Решението за
замразяване на прилагането на член 14, параграфи 1 и 2, буква а) има следните
последици: новите договарящи страни не могат да ратифицират само Спогодбата или
да се присъединят само към нея, а могат едновременно да ратифицират Спогодбата и
Протокола или едновременно да се присъединят към тях. Освен това страни, които са
договарящи се страни по Протокола, могат да се присъединят към Спогодбата, но
подаването на международни заявки в съответствие единствено с нея вече не е
възможно. В отношенията между договарящите се страни, обвързани както от
Спогодбата, така и от Протокола, продължава да се прилага се член 9 sexies (1) (б) от
Протокола. И на последно място Асамблеята може да продължи да разглежда всички
въпроси, свързани с прилагането на Спогодбата и може по всяко време да отмени
решението си за замразяване на прилагането на член 14, параграфи 1 и 2, буква а) от
Спогодбата.67

В заключение следва да се отбележи, че международната регистрация има

няколко важни предимства за притежателя на марката. След като регистрира марка или
подаде заявление за регистрация в службата по произход, собственикът на марката
трябва да подаде само една- единствена заявка на един-единствен език (английски,
френски или испански) и да заплати една такса на един офис, вместо да подава отделни
заявления на различни езици в отделните служби за марките на различни договарящи
страни и да заплаща отделна такса на всяка служба. Регистрацията по Мадридската
система осигурява правна закрила на марките на територията на всички посочени в
заявката държави, като тази закрила се осъществява в същата степен, каквато се
65
Мадридска спогодба за международна регистрация на марки и Протокол относно Мадридсктата
спогодба. Промени, свързани с чл. 9sexies на Протокола и други изменения, в сила от 1 септември 2008 г.
66
Член 14, пар. 1. Всяка от страните на Специалния съюз, която е подписала тази спогодба, може да я
ратифицира, а ако не я е подписала, може да се присъедини. Пар. 2 а) Всяка страна, неучастваща в
Специалния съюз, но която е страна по Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост,
може да се присъедини към тази спогодба и по този начин става член на Специалния съюз.
67
Руководство по международной..., 25–26.

53
гарантира и за титулярите на права върху националните марки, регистрирани от
ведомството за интелектуална собственост на всяка отделна страна. Друго важно
предимство за притежателя на марката е, че всички последващи промени в
международната регистрация, като например промени в името и/или адреса на
собственика, промени (пълни или частични) относно правата на собственост на
собственика и др. се извършват в резултат на една единна процедура в
Международното бюро и след заплащане на една такса.

По този начин основните предимства за притежателите на марки се заключават в

простотата на международната система за регистрация и в спестяването на финансови
ресурси в процеса на получаване и поддържане на защитата на техните марки в
чужбина. Международната регистрация също така предоставя предимства и за
националните ведомствата по интелектуална собственост. Например не е необходимо
те да извършват самостоятелна проверка във връзка с изпълнението на формалните
изисквания, класификацията на стоките и услугите, както и публикуването на марки.
Освен това, част от таксите, събирани от Международно бюро, се прехвърлят на
договарящите страни, в които е поискана закрила. В допълнение, ако Международното
бюро отчете печалба във финансовите отчети след резултатите от двугодишен цикъл,
тогава доходите се разпределят между договарящите страни.

2.3. Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост

Споразумението ТРИПС представлява Приложение 1В от Споразумението за
създаване на Световната търговска организация (СТО) от Маракеш, което е подписано
на 15 април 1994 г. и е в сила от 1 януари 1995 г. Това споразумение е плод на дългите
преговори (1986 - 1994 г.) от Уругвайския кръг в рамките на ГАТТ и разпростира
действието си върху всички държави-членки на СТО.

България се присъединява към Маракешкото споразумение през 1996 г., като

протоколът е ратифициран със закон на 24 октомври 1996 г. и е обнародван в Държавен
вестник, бр. 93 от 1996 г.68

Периодът, в който следва да се започне прилагане на разпоредбите на ТРИПС по

начало е бил едногодишен, считано от влизането на Споразумението в сила. От това
правило е предвидено изключение (чл.65, ал.3 от ТРИПС), отнасящо се за държавите в
преход от планова към пазарна икономика, за които е предвиден четиригодишен
период, по време на който да адаптират своето законодателство към изискванията на
68
Саракинов, Г. Цит. съч., с. 152.

54
Споразумението, без да е задължително да прилагат неговите разпоредби. В България в
рамките на посочения четиригодишен гратисен период беше приет Законът за марките
и географските означения (1999 г.), с което страната ни приспособи законодателството
си към изискванията на ТРИПС.69

Целите на Споразумението са очертани в чл. 7, където е посочено, че закрилата

и прилагането на правата върху интелектуалната собственост допринасят за
поощряване на техническите нововъведения и за трансфера и разпространението на
технологиите, за взаимната полза за производителите и потребителите на технически
знания по начин, който да благоприятства социалното и икономическото благоденствие
и да уравновесява правата и задълженията.

ТРИПС обхваща освен уредбата на марките, също и режима на географските

означения, промишления дизайн, патентите за изобретения, топологиите на
интегралните схеми, неразгласената информация и авторското право и сродните му
права.

По отношение на марките държавите, участващи в Споразумението са

задължени да съблюдават Парижката конвенция за закрила на индустриалната
собственост, въпреки че не са страни по нея.

ТРИПС задължава държавите съгодоворителки да въведат в своето национално

законодателство установените минимални стандарти относно обхвата на правна
закрила на правата върху обекти на интелектуална собственост. По отношение на
начините и средствата, с които следва да стане това, Споразумението, по подобие на
директивите, оставя този въпрос на преценката на самите държави членки. То
преповтаря и утвърждава възприетите от по-ранните многостранни международни
договори в областта на интелектуалната собственост като Парижката, Бернската и
Римската конвенция принципи за обезпечаване на правната закрила на територията на
всички държави членки, като особен акцент се поставя върху гарантирането на
ефективна защита срещу нарушения на правата върху обекти на интелектуална
собственост. Обхватът на правната закрила, който държавите съдоговорителки следва
да предоставят не може да бъде по-малък от закрилата, предоставена от разпоредбите
на Парижката конвенция (по-специално разпоредбите на чл.1 до чл.12 и чл.19 от нея).

69
Драганов, Ж. Правен режим..., 155–156.

55
 В ТРИПС е доразвит принципът на асимилацията или на предоставянето на
национален режим (в чл.3) и е добавен (в чл. 4) принципът за предоставяне на режим на
най-облагодетелстваната нация. Съгласно първия принцип, всяка държава
съдоговорителка е задължена да се отнася към правните субекти от другите държави
съдоговорителки по начин не по-малко благоприятен, отколкото се третират местните
лица при предоставянето на правна закрила на тези лица върху обекти на
интелектуална собственост. От друга страна, от принципа на предоставяне на режим на
най-облагодетелствана нация следва задължението за държавите съдоговорителки
всяко предимство, полза, привилегия или имунитет по отношение на закрилата на
интелектуалната собственост, предоставени от държава съдоговорителка на правните
субекти на някоя друга страна, незабавно и безусловно да се предоставят и на
физическите и на юридическите лица на всички останали страни членки. От това
задължение се освобождават предоставяните от страна членка предимства, ползи,
привилегии или имунитети, произтичащи от посочените в чл.4, букви „а“, „б“, „в“ и „г“
четири типа изключения с ограничен обхват: (а) произтичащи от международни
споразумения за правна помощ или за правоприлагане от общо естество и не се
ограничават специално със закрилата на интелектуална собственост; (б) разрешени в
съответствие с разпоредбите на Бернската конвенция (1971) или Римската конвенция,
съгласно които предоставеното третиране следва да бъде функция не на национално
третиране, а на третиране, предоставяно в друга страна; (в) по отношение на правата на
артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации,
които не попадат под разпоредбите на това споразумение; (г) произтичащи от
международни споразумения във връзка със закрилата на интелектуалната собственост,
влезли в сила преди влизане в сила на Споразумението за СТО, при условие, че относно
тези споразумения е уведомен Съветът по ТРИПС и те не представляват произволна
или неоправдана дискриминация срещу лица на други страни членки.70

Споразумението въвежда дефиниция на марка в разпоредбата на чл.15, ал.1.

Съгласно тази дефиниция всеки знак или комбинация от знаци, който служи за
разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други
предприятия може да бъде марка. С ТРИПС държавите съдоговорителки не са
задължени да поставят изисквания за визуалното възприемане на знаците (като
изискване за тяхната регистрабилност), но по своя преценка те могат да въведат такива

70
Пак там, 153–154.

56
изисквания. По силата на Споразумението държавите членки са оправомощени да
разрешават регистрирането на знаци, които първоначално не са имали отличителна
способност, но в резултат на използването на стоките и услугите са придобили такава
отличителна способност. Не е позволено на държавите членки да поставят като условие
за регистрацията на марката нейното използване, въпреки че съгласно ТРИПС е
допустимо неизползването на марката да бъде основание за нейното заличаване, като
минималният период на неизползване, въз основа на който би могло да се поиска
заличаването на марката, е три години. Минималният период, за който марката може да
се регистрира, е седем години, като регистрацията може да се подновява неограничен
брой пъти. Освен това, естеството и видът на стоките или услугите, за означаването на
които се иска регистриране на марката, не може да послужи като основание за отказ от
регистрация на марката.

Заявката за регистрация на заявлението не трябва да зависи от това дали марката

се използва в страната, в която се иска регистрация, като в чл. 15, ал. 3 се посочва, че
страните членки могат да поставят регистрирането в зависимост от използването.
Независимо от това действителното използване на търговска марка не е условие за
подаване на заявка за регистриране. Заявката не следва да се отхвърля единствено на
основание, че намерението за използване не е предхождало изтичането на период от
три години от датата на заявяване.

Същата забрана за зависимост е предвидена в ал. 4 независимо от вида,

естеството на стоките или услугите.

По-нататък в следващата алинея е въведено задължение за държавите за

публикуване на всяка марка или преди нейното регистриране, или веднага след
регистрирането й. Публикацията има голямо значение при предоставянето на равни
възможности на лицата да се запознават своевременно с регистрираните от
националните ведомства за интелектуална собственост марки и да имат възможност да
предприемат съответните мерки при констатиране на нарушения на техни права. Датата
на публикацията е необходимо да бъде последвана от достатъчен период, през който да
се осигури възможност на всички заинтересувани лица да подадат заявление за
анулиране на регистрацията, както и да се предостави достатъчно време за подаване на
възражения срещу извършването на регистрация на марка.

57
 Със Споразумението е осигурена закрила на регистрираната марка, като за
притежателя й е изрично предвидено изключителното право да се противопостави на
трети лица да използват в търговската си дейност без съгласието му идентични или
сходни знаци за стоки или услуги, които са идентични или сходни със стоките и
услугите с регистрираната марка, когато подобно използване ще доведе до вероятност
от объркване. Въведена е презумпция за вероятност от объркване, като това е
хипотезата на използването на идентичен знак за идентични стоки или услуги, при
което следва да се предполага вероятност от объркване (чл. 16, ал.1). По този начин по-
пълноценно се защитават правата на титуляря на марката.

Пресъздадено е правилото на чл. 6 bis от Паржиката ковенция, като е разширено

приложението на този текст и към услугите. Заслуга на Споразумението е и
въвеждането на конкретни критерии при извършване на преценката дали една марка е
добре известна. Като такива критерии следва да се отчитат степента на познаване на
марката от релевантния кръг ползватели на стоките и услугите, предлагани с тази
марка, като са ирелевантни обстоятелствата дали тази известност се дължи на реалното
предлагане на стоките или услугите в конкретната страна, или познаването се дължи на
някакъв вид подпомагане или пък на рекламата на марката на конкретния национален
пазар.

Разпоредбата на ал.3 на чл.16 въвежда възможност чл.6 bis от Парижката

конвенция да се прилага и за несходни стоки. Т.е. за титуляря на изключителното
правото върху марка е предвидена възможност да може упражни това свое право и в
случаите, когато трето лице използва идентичен или сходен знак за стоки или услуги,
които не са идентични или сходни помежду си, при наличието на две условия. Първото
условие е наличието на възможност да бъде направена връзка между стоките или
услугите, за които е използван знакът от третото лице и притежателя на марката, а
второто условие е да е налице вероятност вследствие на използването на знака от това
трето лице да бъдат накърнени интересите на притежателя на марката.

Другите две характерни положения в ТРИПС са забраната за задължителна

лицензия, която е описана в чл. 21 от Споразумението, както и осигуряването на
възможност за притежателя на марката да се разпореди с правото си върху марка
независимо от неговото предприятие, разбирано като съвкупност от права и
задължения и фактически отношения и независимо от други негови права, свързани с
дейността му.
58
 2.4. Договор за правото върху марка
Договорът за правото върху марка (Trademark Law Treaty - TLT) е сключен на 27
октомври 1994 г., влиза в сила на 1 август 1996 г. и е отворен за държави-членки на
СОИС и за някои междуправителствени организации. Инструментите за ратификация
или присъединяване трябва да бъдат депозирани при генералния директор на СОИС. 71
България не се е присъединила към този договор.72

Първоначалната идея на Договора е била да бъдат хармонизирани

материалноправните норми на отделните национални маркови законодателства. Поради
множеството разногласия по време на преговорите за сключване на Договора,
постепенно акцентът се измества в посока към идеята да бъдат хармонизирани
изискванията в процедурите по регистрация на марките. 73 В крайна сметка са поставени
две основни цели пред Договора за правото върху марка, които се състоят в
стандартизиране и оптимизиране на вътрешните процедури за регистрация на марки,
като стремежът е административните процедури по заявяване, прехвърляне и
подновяване на марки да станат по-опростени и по-предвидими.

Основната част от разпоредбите на Договора се отнасят до процедурата пред

ведомството за марките, която условно е разделена на три основни етапа: процедура по
подаване на заявление за регистрация, процедура по извършване на промени след
извършена валидна регистрация и процедура по подновяване на регистрацията.
Регламентираните в Договора правила предвиждат ясни и конкретни изисквания за
всеки от посочените етапи.

Страните съдоговорителки имат задължение да съблюдават изискванията на

Договора по отношение на административните производства не само за марките за
стоки, но и за марките за услуги. Нещо повече, държавите са задължени по силата на
Договора да обезпечат възможност за регистрация на марки за услуги, дори и да не са
предвиждали такава преди влизането в сила на Договора.

Договорът съдържа списък на изискванията, които могат да бъдат наложени от

едно национално ведомство за марките по отношение на отделните етапи от
процедурата по регистрация, като това ведомство не може да изисква повече от

71
Summary of the Trademark Law Treaty (TLT) (1994) https://www.wipo.int/treaties/en/ip/tlt/summary_tlt.html
Последно посетен на: 20 юли 2021 г.;
72
Виж списък на държавите членки на Договора за правото върху марка, чийто брой към 01.01.2021 г.
възлиза на 54 на https://www.wipo.int/treaties/en/ip/tlt/ Последно посетен на: 20 юли 2021 г.
73
Брестничка, Р. Управление на търговските марки, София, УНСС, 2004, 246–247.

59
предвиденото в Договора. Чл.3 от Договора регламентира подробен списък с
изисквания, които едно ведомство на държава членка може да предявява спрямо
заявителите, респ. титулярите на права върху марки, който не може да бъде допълван
или променян. Сред тези изисквания са посочването на името и адреса на заявителя,
респ. на представителя по индустриална собственост, в случай, че такъв е бил
упълномощен, различни указания, отнасящи се до марката, включително определен
брой изображения на марката, стоките и услугите, за които се иска регистрация,
класифицирани в съответния клас от Ницската класификация, декларация за право на
приоритет, декларация за намерение да се използва марката. Всяка от държавите
участници в договора е задължена да разреши заявлението да се отнася до стоки и/или
услуги, принадлежащи към няколко класа от Ницската класификация, като по този
начин се въвежда многокласовата система на заявяване в противовес на практикуваната
в някои страни еднокласова такава.74 Освен това, държавите съдоговорителки са
задължени да осигурят възможност за разделяне на заявка, като в случай, че
регистрацията бъде отказана по отношение на определени стоки или услуги, заявителят
да има възможност да получи закрила на марката си по отношение на останалите стоки
или услуги.

Правилникът за приложение на Договора предвижда определен брой типови

формуляри, които лицата може да използват за подаване пред ведомствата на страните
съдоговорителки, като не е позволено на националните ведомства да изискват в повече
от предвиденото във формуляра. Договаряща страна може да изготви свой собствен
индивидуализиран международен формуляр за използване от кандидатите, но
национално ведомство на държава съдоговоритека не може да откаже да приеме
одобрен от Правилника за приложение на Договора формуляр, нито да предвиди
изисквания в повече от предвидените в Договора и в Правилника към него.

Интерес представлява обстоятелството, че в Договора не се допуска от

националните ведомства по интелектуална собственост да се поставят изисквания за
нотариална заверка на положените подписи и за легализация на заявките, освен в
случаите на отказ от правото върху марка, като последното е обяснимо с оглед на
сериозните последици от такова изявление на титуляря на правата.

В договора се въвеждат задължения за държавите съдоговорителки за

регламентиране на опростени процедури за извършване на промени в подадената
74
Брестничка, Р. Цит.съч с. 247.

60
заявка, както и при заявленията за извършване на промени във вече извършена
регистрация на марките по отношение на промяната на името или адреса на
притежателя на марката, а също и при прехвърляне на права на трети лица.

2.5. Ницска спогодба относно международната класификация на стоки и услуги за целите

на регистрация на марки

Ницската спогодба относно международната класификация на стоки и услуги за

целите на регистрация на марки е подписана на 15 юни 1957 г. и е претърпяла няколко
ревизии, като например в Стокхолм от 14 юли 1967 г., в Женева от 13 май 1977 г. и с
последващо изменение от 28 септември 1979 г.

България се присъединява към Спогодбата през 2000 г. със закон от 12 юли,

който влиза в сила на 27 февруари 2001 г., а е обнародван в Държавен вестник, бр. 64 от
20 юли 2001 г. Въпреки това следва да се направи пояснението, че тази класификация в
посочения вид действа в България от 1965 г., въведена е с Разпореждане №218 на
Министерския съвет75. Според класификацията стоките са разпределени в класове от 1
до 34, а услугите в класове от 35 до 45. Характерно е за всеки клас наличието на набор
от термини в класа със значение за по-точното определяне на стоките или услугите, за
които се търси закрила чрез заявката за марка. Отделният клас се характеризира със
заглавие на класа, включващо обща информация за типа стоки или услуги, които
попадат в неговия обхват76.

Първата разпоредба от Ницската спогодба постановява учредяването на

Специален съюз от страните участници и приемането на обща класификация на стоките
и услугите за целите на регистрацията на марки (чл. 1, ал.1). Класификацията е
съставена от списък на класовете, придружен при необходимост от обяснителни
записки и азбучен списък на стоките и услугите (наричан по-нататък с указание на
класа, към който се отнася всяка конкретна стока или услуга). Класификацията се
публикува на френски и английски език, като е придадена еднаква юридическа сила на
текстовете на двата езика. Важно е да се отбележи, че Класификацията няма
обвързваща сила за страните от Специалния съюз по въпросите, свързани с обхвата на
правната закрила и с предоставянето на закрила на марките за услуги. Съгласно чл. 2,

75
Саракинов, Г. Цит. съч., с. 156.
76
https://euipo.europa.eu/ohimportal/bg/nice-classification Последно посетен на: 20 юли 2021 г.

61
ал. 2 от Спогодбата всяка страна от Специалния съюз си запазва правото да прилага
Класификацията като основна или допълнителна система. На основание чл.2, ал.4 от
Ницската спогодба наличието на определена стока или услуга в азбучния списък не
накърнява никакви права, възникващи върху въпросната стока или услуга.

Държавите, подписали Ницската спогодба образуват Специален съюз.

Ръководен орган на Съюза е Асамблеята, в която правителството на всяка страна от
Специалния съюз е представено от един делегат, който може да бъде подпомаган от
заместници, съветници и експерти. Асамблеята провежда редовни заседания веднъж на
всеки две години на сесия, свиквана от генералния директор. Извънредна сесия е
възможно да се свика от генералния директор по молба на една четвърт от страните -
членки на Асамблеята.

Задачите на Асамблеята се отнасят до разглеждането на всички въпроси,

свързани с поддържането и развитието на Специалния съюз и прилагането на
Спогодбата и възлагане на Международното бюро на директивите за подготовка на
конференциите за ревизия със стриктно отчитане на забележките на страните от Съюза,
които не са се присъединили към спогодбата, проучване и одобряване на докладите и
дейността на генералния директор на организацията (наричан по-нататък „генерален
директор“), свързани със Специалния съюз, и даване на всички необходими указания,
отнасящи се до правомощията на Съюза. Също така Асамблеята приема програмата,
двугодишния бюджет на Специалния съюз и одобрява неговите финансови отчети,
правилника за финансиране на Специалния съюз, учредяването на комитети на
експерти и работни групи съобразно целите за реализиране на задачите на Специалния
съюз, определя кои страни, неучастващи в Специалния съюз и кои
междуправителствени и международни неправителствени организации могат да бъдат
допуснати като наблюдатели на неговите заседания. Освен това изпълнява всички
други задачи за постигане на целите на Специалния съюз и които произтичат от
Спогодбата. Страните на Специалния съюз, които не са членки на Асамблеята, участват
в заседанията като наблюдатели.

Азбучният списък на стоките и услугите подлежи на постоянна актуализация от

Комитет на експертите, който е създаден по силата на Спогодбата с участие в него на
представител на всяка страна от Специалния съюз. В съвещанията на Комитета
генералният директор по своя инициатива или по разпореждане на Комитета кани да
участват страните, които не членуват в Специалния съюз, които са членки на
62
организацията или на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.
Това правило се разпростира и върху междуправителствени организации,
специализирани в областта на марките, на които поне един от членовете е страна от
Специалния съюз, както и върху представители на други междуправителствени и
международни неправителствени организации, имащи отношение към обсъжданите
въпроси. Комитетът има правомощия да изменя и да допълва Класификацията, да
отправя към страните от Специалния съюз препоръки, улесняващи използването на
Класификацията и стимулиращи прилагането на единна методика, да взема всякакви
други мерки, които, без да оказват финансово влияние върху бюджета на Специалния
съюз или на организацията, са от такова естество, че да улесняват прилагането на
класификацията в развиващите се страни. Самият Комитет на експертите има право да
учредява подкомитети и работни групи. За своята дейност Комитетът има изработен
правилник. При гласуването всяка страна – членка на Специалния съюз има право на
един глас, а решенията се вземат при обикновено мнозинство. За решенията, отнасящи
се до промени в основната структура на класификацията (прехвърляне на стоки или
услуги от един клас в друг, а също и при създаването на съвсем нов клас) е определено
мнозинство от четири пети от участващите в гласуването страни (чл.3). Измененията и
допълненията влизат в сила шест месеца след датата на изпращане на съобщението, а
другите изменения влизат в сила от датата, определена от Комитета на експертите,
която е датата на приемане на изменението.

Следващият орган с важно значение е Международното бюро, което изпълнява

административните задачи на Специалния съюз. То подготвя заседанията на
Асамблеята, на Комитета на експертите и на всички останали подкомитети или работни
групи, учредявани от Асамблеята или от Комитета на експертите. Международното
бюро подготвя конференциите за ревизия на спогодбата, като може да се консултира с
междуправителствени и международни неправителствени организации по подготовката
на конференциите за ревизия и изпълнява всички други задачи, които му се възложат.

Финансовите въпроси са предмет на подробно описание в Спогодбата, като

Специалният съюз има свой бюджет, чиито източници са вноските на страните, които
членуват в него, уредени са таксите и сумите от други услуги, извършени от
Международното бюро от името на Съюза, приходите от продажба или право на
собственост на публикации на Международното бюро от името на Специалния съюз,
дарения, завещания и помощи, наеми, лихви и други приходи.

63
 2.6. Виенска спогодба, учредяваща Международна класификация на образните елементи на
марките
Поради съдържанието на нейните разпоредби, които са подобни на тези от
Ницската спогодба ще бъдат отбелязани само някои характеристики на Виенската
спогодба. Приета е във Виена на 12 юни 1973 г., претърпяла е изменение на 1 октомври
1985 г. Ратифицирана е със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 12 юли 2000 г.,
обнародван в Държавен вестник бр. 61 от 2000 г. и в сила от 27 февруари 2001 г. Макар
класификацията на практика да се прилага в България от 1 януари 1974 г. 77, тя е
обнародвана едва в бр. 64 на Държавен вестник от 20 юли 2001 г. Тя включва 29
категории марки, които съдържат образни елементи. Класификацията съдържа списък
на категориите, разделите и секциите, в които са класирани образните елементи на
марките, придружена при необходимост от обяснителни бележки 78. По модела на
Ницската спогодба, Спогодбата за международната класификация на образните
елементи на марките създава Специален съюз на държавите съдоговорителки, чиито
основни органи са Асамблеята и Комитетът на експертите. Ръководен орган на Съюза е
Асамблеята, чиято основна задача е да изготвя неговите двугодишни програми и
бюджети. Всички държави съдоговорителки са членки както на Специалния съюз, така
и на Асамблеята. В Комитета на експертите участва по един представител на всяка
държава членка. Основната задача на Комитета е да преразглежда периодично
Международната класификация и да внася в нея промени, които да водят до
усъвършенстването й.

С настоящото изложение относно основните международни актове, засягащи

марките се очертава общата картина на източниците на марковото право. За да бъде
хванат общият ход на събитията бе представено историческото развитие на водещите
законодателства в световен план, допринесли за нивото, на което в момента се намира
закрилата на марките, след като се изясни и мястото на България, нейните традиции и
приносни елементи към общото развитие на марковото право. Актовете, които приема
ЕС в исторически план ще бъдат разгледани след като се очертаят основните
характеристики и особености на марката на ЕС.

77
Караянев, П. Цит. съч., с. 367.
78
Саракинов, Г. Цит. съч. 156 – 157. Summary of the Vienna Agreement Establishing an International
Classification of the Figurative Elements of Marks (1973):
https://www.wipo.int/treaties/en/classification/vienna/summary_vienna.html Последно посетен на: 20 юли
2021 г.

64
3. Същност на марката като обект на интелектуалната собственост

Българският законодател първоначално бе възприел дефиницията за марка,

която бе заложена в Първата директива 89/104 ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за
сближаване на законодателствата на страните членки относно марките 79, чиято уредба
бе реципирана и от повечето от останалите държави-членки на ЕС 80. Марката беше
дефинирана в чл.9 от ЗМГО от 1999 г. (отм.) като знак, който е способен да отличава
стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично. В светлината на практиката на СЕС постепенно се възприе становището, че
изискването за графично представяне на знака се явява остаряло и може да бъде
заменено от изискването за представяне на този знак в регистъра на марките да става по
определен начин81. В резултат от замяната на изискването за графично представяне, в
разпоредбата на чл. 9 от новия Закон за марките и географските означения (обн. ДВ.
бр.98 от 13 декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 92 от 27 октомври 2020 г.), понятието
за марка е дефинирано като „знак, който е способен да отличава стоките или услугите
на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на
марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на
закрилата, предоставена с регистрацията“. Такива знаци могат да бъдат например:
думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката
или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

Следва да се посочи, че извън Европейския съюз, където е въведена

унифицирана дефиниция на понятието за марка, на международно равнище в
Споразумението ТРИПС82 е регламентирано в чл. 15, че всеки знак или комбинация от
79
Съгласно чл. 2 марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-
специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната
опаковка, при условие че тези знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези
на други предприятия (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17,
том 1, с. 92).
80
Например условието знакът да бъде представен по начин, който да дава възможност на органите и на
обществеността да определят ясния и точен предмет на закрилата, предоставена на титуляря липсваше в
законодателството на Австрия и Испания преди хармонизацията.
81
Представянето следва да бъде такова, че да даде ясна представа за предмета на закрилата. По този
начин се предоставя и по-добра възможност за представяне на нетрадициионните видове марки, като
напр. мубтимедийните марки, звуковите марки в MP3 формат и др. След като новите критерии за
представяне на марката в регистъра се утвърдиха в практиката на СЕС, това постепенно доведе до
отпадане на изискването за графично представяне и в законодателството по време на големите реформи
на съюзното марково законодателство от 2016 г., поради което и в кодифицирания вариант на
измененията на Регламента за марките (Регламент 2017/1001) също отпадна това изискване.
82
Споразумение ТРИПС – това е споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на
интелектуалната собственост от 1994 г. Подписано е в Маракеш и представлява приложение на договора
за създаване на Световната търговска организация. В сила е от 1996 г. Целият текст на български език:

65
знаци, който служи за разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от
тези на други предприятия следва да може да представлява марка. Такива знаци, в
частност думи, включващи собствени имена, букви, цифри, фигурни елементи и
комбинации на цветове, както и всякакви комбинации от тези знаци, следва да
отговарят на изискванията да бъдат регистрирани като марки. Когато знаците сами по
себе си не служат за разграничаване на съответните стоки или услуги, страните членки
могат да обосноват регистриране в зависимост от признака на разграничаване чрез
употреба. Страните членки могат да изискват като условие за регистрация знаците да
бъдат визуално различими. Следователно, според регламентацията в споразумението
ТРИПС най-същественото е знакът да притежава отличителна способност, а
изискването за визуалното му възприемане е факултативно и се предвижда по преценка
на националния законодател. Това положение е резултат от постигнат политически
компромис между Европа, където изискването за визуално представяне е традиционно,
и САЩ, където има определена практика да се регистрират и нетрадиционни марки.
Във федералното законодателство на САЩ няма и не е имало предвидено изискване за
графично представяне на марката. Именно там е регистрирана и първата в света
обонятелна марка, която е с цветен мирис за продукта прежда.83

Като цяло определението за марка според нашето законодателство поставя три

изисквания за регистрацията на марка: 1) да бъде знак; 2) този знак да има отличителен
характер; 3) да може да бъде представен в регистъра на марките по начин, който да
дава ясна и точна представа за предмета на закрилата.

На първо място марката следва да бъде знак, но не просто знак, а знак, който
може да носи послание към потребителите, т.е. да бъде възприеман от тях. Няма
изискване знакът да бъде нов, нито се изисква негов автор да бъде заявителят на
марката. Съчиняването (авторството) на марката е напълно ирелевантен факт. При
марките авторският елемент е напълно изключен. Авторството върху марката, която
при това е оригинална, например графично изображение, отличаващо се с определена
оригиналност, представлява обект на авторското право и авторът може да получи
авторско възнаграждение от заявителя.

https://copyrights.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD/%D1%81%D0%BF%D0%BE
%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-
%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-
%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8/ Последно посетен на: 20 юли 2021 г.
83
Stim, R. Intellectual Property Patents, Trademarks and Copyrights, Second edition. Boston, Cengage
Learning, 2001, p. 273;

66
 Съгласно българския закон знаци, които могат да бъдат регистрирани като
марки, могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки,
фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови
знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Но този знак следва да бъде годен да
представлява марка. Поставя се въпросът дали изброяването в чл.9 от ЗМГО е
изчерпателно, респ. дали е допустимо да се регистрира като марка знак, който не
присъства в изброяването. В науката са изразени две становища. Съгласно едното 84,
изброяването в разпоредбата на чл.9 от ЗМГО представлява numerus clausus, т.е. то е
изчерпателно и не би могло да се регистрира като марка знак, който не е сред
изброените в текста на чл.9 от ЗМГО. Във второто становище 85 е застъпена тезата, че
изброяването в посочената разпоредба е примерно, като е възможно да се регистрира
като марка и знак, който не е сред изброените в текста на чл.9 от ЗМГО. Макар и
наистина хипотезите за наличието на знак, който не е сред изброените в текста на чл.9
от ЗМГО да са рядкост, в настоящото изложение се застъпва второто становище,
доколкото съществуват примери за наличието на знаци, които за носителите на
различните езици обуславят коренно различно възприемане, както и е налице различна
рецепция например на изображения, които едновременно с това представляват част от
някаква митологична или религиозна система. Следва да се има предвид и фактът, че
разширяването на понятието за марка в разпоредбата на чл.9 от новия ЗМГО всъщност
разреши спора в полза на второто становище, като в текста на посочената разпоредба се
въведе думата „например“, което несъмнено означава, че изброяването е примерно 86.

Една от най-съществените предпоставки, за да може даден знак да бъде

регистриран като марка за определени стоки или услуги е той да може да послужи за
разграничаването на стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.
Отличителният характер на марката се определя въз основа на общата оценка за
способността на марката да отличава стоките и услугите на един маркопритежател от
тези на друг. Отличителният характер на дадена марка следва да се преценява, от една
страна, с оглед на стоките и услугите, за които се иска регистрацията, а, от друга, с
84
Саракинов, Г. Цит. съч., с. 28; Коджабашев, М. Отказ за регистрация на търговска марки –
абсолютни основания. – Собственост и право, 2002, кн. 4, с. 68.
85
Драганов, Ж. Правен режим на..., с. 32.
86
Вж. съдебната практика за определението по чл. 9 от ЗМГО: РЕШЕНИЕ № 9868 ОТ 14.07.2014 Г. ПО
АДМ. Д. № 15824/2013 Г., VІІ ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 483 ОТ 06.03.2018 Г. ПО Т. Д. № 1758/2017
Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 8397 ОТ 28.07.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 1884/2006 Г.,
V ОТД. НА ВАС.

67
оглед на предполагаемото възприемане на марката от съответния релевантен кръг
потребители. В българската съдебна практика се приема, че релевантният кръг
потребители обхваща лица, реални или потенциални потребители на процесните стоки
в България с достатъчно опит и познания. Това са потребители, които имат формирана
представа за марката.87 Съдът на ЕС от друга страна тълкува понятието „средни
потребители“, които според неговата трайна съдебна практика са лица, които са
относително осведомени, средно наблюдателни и съобразителни“.88

Следователно дадена марка се счита за отличителна, когато позволява на

средните потребители да направят съзнателен избор между еднородни стоки или
услуги и им указва произхода на стоката. Тоест средният потребител на основание
възприемането на марката следва да може да отличи по несъмнен начин определени
стоки или услуги от всички подобни и еднородни стоки или услуги на други лица.

На трето място, за да може да получи законова закрила, марката трябва да може

да бъде представена в Държавния регистър на марките по начин, който позволява
предметът на закрилата да бъде определен по ясен и точен начин. Отпадането на
изискването за графично представяне представлява логична крачка напред в посока
улесняване на регистрацията по електронен път на новите видове марки. На практика
това означава, че се открива възможност за регистрация на някои видове марки, които
при старото изискване за графично представяне не можеше да се регистрират поради
невъзможността да се представят графично. Пример за такива марки са
мултимедийните марки, които вече е възможно да бъдат регистрирани. Доколкото
разпоредбите в новия ЗМГО по отношение на понятието за марка и изискванията за
регистрация, уредени в Регламента за марката на ЕС и Директива 2015/2436 съвпадат
напълно, по-детайлно изложение на тези проблеми ще бъде представено в частта
относно марката на ЕС.

У нас при съществуването на изискването за графично представяне не можеше

да бъдат регистрирани ароматни марки, те не може да бъдат регистрирани и сега, след
неговото отпадане и замяната му с новото изискване за представянето на знака по
определен начин в държавния регистър на марките. Нашият закон позволяваше да

87
Вж. Решение № 5369 от 16 април 2014 г. по адм. дело Nо 14185/2013 г. по описа на Върховния
административен съд.
88
Вж. Решение по съединени дела С-456/01 и С-457/01, т. 35. В този смисъл е и българската съдебна
практика: Решение №6666 от 15 май 2013 г. по административно дело No 3206/2013 по описа на
Върховния административен съд.

68
бъдат регистрирани различни триизмерни образи, звуци, комбинации от цветове или
цвят сам по себе си. Когато знакът, чиято регистрация се иска можеше да се възприеме
визуално, т.е. марката бе от така наречените традиционни марки, изискването за
графично представяне се считаше за изпълнено при възпроизвеждането на марката
(нейното изображение) на хартиен носител. В повечето случаи всички аспекти на
формата не могат да бъдат представени чрез едно изображение, поради което марката
се представяше графично чрез фотографско изображение или чертеж в няколко
ракурса. Това правило се прилагаше по аналогия и при подвижните знаци, когато се
представяха няколко изображения, отразяващи различните състояния на марката. След
отпадането на изискването за графично представяне, триизмерните или фигуративните
марки може да бъдат представени освен по досегашния начин (върху хартия
посредством чертеж или фотографско изображение) също и в JPEG формат на
приложения към заявлението файл.

Когато марката е цветна, тя на практика представлява цвят или комбинация от

цветове. В тези случаи, от една страна, цветът трябва да бъде представен в рамките на
изображението на марката. Допълнително заявителят следва да приложи словесно
описание. Препоръчително е описанието му да е направено съобразно общоприетия
стандарт за класифициране на цветовете, особено когато става дума за марки,
съставляващи цвят сам по себе си или комбинация от цветове. 89 Друг съществен
елемент при представянето на този вид марки е словесното уточняване на
съотношението и позиционирането на отделните цветове. В своята практика Службата
и Съдът на ЕС приемат, че не е ясен обхватът на правна закрила, която се търси чрез
регистрацията на марка, когато се заявяват два цвята “във всякаква възможна
комбинация” или “в каквото и да било съотношение”. В този случай се счита, че не е
изпълнено изискването за графично представяне, поради което заявеният знак не може
да съставлява марка.90

Звуковите марки също са допустими и такива могат да се регистрират както на

национално равнище, така и като марки на ЕС. Службата на ЕС за интелектуална
собственост обикновено приемаше преди 1 октомври 2017 г. като графично
представяне нотното изображение, у нас също мелодията се представяше графично
чрез ноти. Словесно описание на мелодията чрез посочване на заглавието й или на
89
Комюнике № 6/03, Официален бюлетин на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар 2004, с.
88.
90
Вж. Решение на СЕС от 24 юни 2004 г. по дело С-49/02.

69
наименованията на нотите не отговаряше на изискванията за обективно представяне на
знака по графичен начин.91 След отпадането на изискването за графично представяне,
искането за регистрация на звукова марка може да се направи по два начина: чрез
представяне на аудиофайл, който възпроизвежда звука или чрез точно представяне на
звука с помощта на музикални ноти. Следва да се отбележи, че не е достатъчно и
сравняването на звуковата марка със звука, издаван от определен вид животно. В тези
случаи обикновено Службата изисква осцилограма и фонограма, придружени с файл,
който възпроизвежда звука, поради което се препоръчва за този вид знаци да се
използва електронното заявяване. Ако музикалният инструмент, чрез който се
изпълнява мелодията придава по-голяма отличителност на марката, то той трябва да
бъде отбелязан допълнително в полето за описание на марката.

3.1. Източници на обективното марково право на България

Под източници или общи основания за възникването на правоотношенията се
разбират онези юридически факти, които трябва да бъдат проявени, за да породят
правни последици92. Източниците на правото са определени като „начините на
формиране и изразяване на правните норми – процедурите и актовете, чрез които
правните норми придобиват юридическа сила“93. Източниците на гражданското право
се разбират като волеизявления, извършени при определен ред и насочени към
създаването на общи правила за поведение94.

Източниците биват различни видове. Те се делят от една страна на вътрешни и

външни (международни). Международните са конвенциите и международните
договори. Към тях се причислява и правото на Европейския съюз, чиито източници е
възприето да се разделят на първични и производни.95.

Сред вътрешните източници са на първо място Конституцията, а след това

кодексите, законите и подзаконовите нормативни актове – правилници, наредби и
инструкции. Според степента на близост с материята източниците биват преки и
91
Вж. Решение на СЕС от 27 ноември 2003 г. по дело С-283/01.
92
Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том 1. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1990, 24–
36; Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. С., 2002
93
Ташев, Р. Обща теория на правото. София, Сиби, 2007, с. 23; Колев, Т. Теория на правото. София,
Сиела, 2015, с. 206.
94
Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Дял I. Част I. София, Наука и изкуство, 2001, с. 114–117. Мария
Павлова от своя страна добавя, че това са онези юридически факти, които пораждат, изменят или
прекратяват граждански правоотношения. Вж. Павлова, М. Гражданско право Обща част. Том първи.
София, Наука и изкуство, 1995, 61–87.
95
Виж по-подробно за източниците на правото на ЕС в Семов, Ат. Система на източниците на правото
на Европейския съюз. С., 2009.

70
непреки. Съществуват и други деления в зависимост от други критерии, като например
според тяхната роля в правната система те се разделят на основни и субсидиарни.
Съществува разграничение на източниците на писани и неписани96.

Външните източници на правото върху марка са на първо място многостранните

договори, към които се отнасят и конвенциите, имащи отношение към марките. Според
чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от
вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Примери за такива многостранни договори са
Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, приета на 20 март
1883 г., към която България се присъединява през 1921 г., ратифицирана с Указ №633
на Президиума на НС от 2 септември 1965 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 75
от 24 септември 1975 г., Мадридската спогодба за международна регистрация на
марките и актовете, свързани с нея, приета на 14 април 1891 г., към която България се
присъединява през 1984 г. с Указ №4312 от 3 февруари 1984 г., в сила от 1 август 1985
г., Протоколът към Мадридската спогодба, приет през 1989 г. и в сила от 1995 г., към
който България се присъединява през 2001 г. със закон за ратификация от 28 март 2001
г., обнародван в Държавен вестник, бр. 35 от 2001 г., в сила от 2 октомври 2001 г.,
Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за
регистрация на марки (Ницска класификация), приета на 15 юни 1957 г., към която
България се присъединява през 2000 г., като е ратифицирана със закон за
ратификацията от 12 юли 2000 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 64 от 2001 г.,
Виенската спогодба относно международната класификация на образните елементи на
марките, приета 12 юни 1973 г., към която България се присъединява със
ратификационен закон от 12 юни 2000 г., в сила от 27 февруари 2001 г.,
Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост
(ТРИПС), прието на 15 април 1994 г., към което България се присъединява през 1996 г.
с ратификационен закон 24 октомври 1996 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 93
от 1996, в сила от 1 януари 2000 г., Конвенцията за учредяване на Световната
организация за интелектуална собственост (СОИС), приета през 1967 г., ратифицирана
с Указ № 3 на Президиума на Народното събрание от 8 януари 1970 г., обнародвана в
Държавен вестник, бр. 5 от 16 януари 1970 г. в сила за България от 19 май 1970 г. Към
96
Таджер, В. Цит. съч., 19–21. Ташев, Р. Цит. съч. 33–38; Колев, Т. Цич. съч., 209 –229; Калайджиев,
Ан. Облигационно право Обща част. София, Сиби, 2016, 26–33.

71
изброените източници намират приложение и определени разпоредби на Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи и Международния пакт за
икономически, социални и културни права.

Източници от правото на Европейския съюз са Директива (ЕС) 2015/2436 на

Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на
законодателствата на държавите членки относно марките, Регламент (EC) 2017/1001 от
14 юни 2017 г. относно марката на EС, Регламент 2018/626 на Комисията от 5 март
2018 г. за изпълнение на Регламент 2017/1001, Делегиран Регламент (EC) 2018/1430 от
5 март 2018 г. за допълнение на Регламент (EC) 2017/1001 от 14 юни 2017 г. относно
марката на EС и за отмяна на Делегиран Регламент (EC) 2017/1430. Към
допълнителните източници на правото се отнася практиката на Съда на ЕС.
Тълкувателните решения на СЕС са „задължителни не само за юрисдикцията,
отправила запитването, но и за всички други правни субекти – съюзни или национални
органи и частни лица“. Освен решенията по преюдициални запитвания важно място
заемат решенията на СЕС по правораздавателни и консултативни производства. В
правната доктрина с основание е отбелязано, че тя трябва да се разглежда като
обективна необходимост за функционирането на правната система на ЕС97.

От вътрешните източници на първо място има уредба в основния закон –

Конституцията на Република България, но тя не се отнася конкретно до марката, а
имплицитно може да се изведе от чл. 19, ал. 2, в който е отразено, че законът създава и
гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска
дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и
защитава потребителя.

Основният източник на правото върху марка е сега действащия Закон за марките

и географските означения, обнародван в Държавен вестник бр.98 от 13 декември 2019
г., изменен и допълнен с Държавен вестник бр.92 от 27 октомври 2020 г.

Подзаконови нормативни актове, които са източник на марковото право са

Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и
географски означения, обнародвана в Държавен вестник бр. 28 от 6 април 2021 г., в
сила от 06 април 2021 г., Наредбата за представителите по индустриална собственост,
приета с Правилник на Министерския съвет № 161 от 04.08.2017 г. , в сила от 9
97
Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. София, Сиела, 2012, с. 43.

72
септември 2017 г., Наредбата за граничните мерки за защита на права върху
интелектуална собственост, приета с Правилник на Министерския съвет № 249 от
27.11.2000 г., обнародвана в Държавен вестник,, бр. 98 от 1 декември 2000 г., изменен с
Държавен вестник, бр.88 от 7 октомври 2003 г.

От вътрешните непреки източници следва да се посочат Законът за

задълженията и договорите, Законът за защита на конкуренцията, Законът за
административните нарушения и наказания при търсенето на
административнонаказателната отговорност, Наказателният кодекс - при използването
на чужда марка без съгласието на нейния притежател и Гражданско процесуалният
кодекс за процедурите за защита на марките98.

Сред източниците са и решенията на Конституционния съд, който според чл. 149

ал.1, т. 1 от Конституцията дава задължителни тълкувания на Конституцията.
Решенията му съгласно чл. 151, ал. 2 се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен
срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът,
обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в
сила.

Към източниците на марковото право следва да се прибавят и тълкувателната

практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Те
представляват вътрешен източник, като в чл. 124, ал. 1, т. 1–4 от Закона за съдебната
власт е изрично уредено, че при противоречива или неправилна практика по
тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото
събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия на Върховния
касационен съд, гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд,
наказателната, гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд,
колегия на Върховния административен съд и колегиите на Върховния
административен съд. При противоречива или неправилна съдебна практика между
Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на
съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно
постановление99. Те са задължителни, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. В настоящото изследване тази
98
Саракинов, Г. Цит. съч., 20–24. Иларионов, П., М. Златарева. Търговските марки. С., 2006, с. 21 –22.
99
Калайджиев, Ан. Цит. съч., с.29.

73
 задължителна съдебна практика се отнася към източниците, макар в правната доктрина
да има спор относно техния статут100.

3.2. Видове марки

На базата на различни критерии, може да се направят различни класификации на
марките, като най-често срещаната класификация е101 според обекта на обозначаване.

Според обекта на обозначаване марките могат да бъдат разделени на марки за

стоки, както обикновено са били наричани в миналото търговските марки и марки за
услуги. В ЗМГО се използва родовото понятие “марка”, което включва: търговските
марки, марките за услуги, колективните и сертификатните марки. В миналото у нас се е
използвало понятието “търговска марка”, с което са се обозначавали само марките за
стоки. През 1958 г. с Лисабонската ревизия на Парижката конвенция се приема нов член
6 сексис, според който държавите-страни по Парижкия съюз могат да предоставят
правна закрила на марките за услуги. През следващото десетилетие правна закрила на
марките за услуги се предвижда в законодателствата на много държави, включително и в
България. За целта са използвани два подхода – или се създава нова правна категория
“марки за услуги”, или се разширява определението на търговска марка, така че то да
включва и услуги. България първоначално възприема първия подход, като през 1967 г. се
създават два отделни регистъра – един за търговските марки и един за марките за услуги.
В наше време ЗМГО предвижда единен регистър за марките за стоки и марките за
услуги, т.е., вече се придържаме към втория подход. Такава е всъщност и съвременната
тенденция от края на ХХ век, включително в рамките на ЕС. В много съюзни правни
актове, а именно Първата директива 89/104 ЕИО (впоследствие Директива 2008/95/ЕО, а
понастоящем Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16
декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно
марките (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) 102, Регламент 40/94 ЕО103
(впоследствие Регламент 207/2009, а понастоящем Регламент 2017/1001), както и
Споразумението TРИПС се използва понятието мрака, като се знае, че то включва и
марките за услуги. У нас законодателят използва понятието “марка”. В чл. 9, ал. 2 от
100
Русчев, Ив. Тълкувателните актове на общите събрания на колегиите на ВКС и на ВАС и въпросът за
източниците на правото. – Научни трудове на Русенски университет, 2015, том. 54, 203–211.
101
По-подробно виж: Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост. С., 2016, 228–229;
Иларионов, П., М. Златарева. Търговските марки. С., 2006, 38–58; Саракинов, Г. Правото върху търговска
марка в Република България. С., 2009, 91–92.
102
Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за
сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия), OB L
299, 8.11.2008 г., стр. 25–33
103
Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността L 11, 14.1.1994 г., стр. 1.

74
ЗМГО от 1999 г. (отм.) се поясняваше, че марката е търговска марка, марка за услуги,
колективна и сертификатна марка. В чл.9, ал.2 от новия ЗМГО от 2019 г. липсва марката
за услуги в уточнението. Това не означава, разбира се, че от понятието за марка по този
начин са изключени марките за услуги, тъй като в текста на ал.1 на чл.9 от действащия
ЗМГО е посочено, че марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите
(курсивът мой б.а. - К.Б.) на едно лице от тези на други лица.

Директива 2008/95 ЕО (отм.) предвиждаше възможност националните

законодателства на държавите членки да въведат закрила за колективни, сертификатни
и гаранционни марки. Настоящата Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на
държавите членки относно марките също предвижда такава възможност. Нашето
законодателство предвижда правна възможност за закрила само върху сертификатни и
колективни марки.

Колективните марки се притежават от една асоциация, а се ползват от членовете

й, за да разграничават своите стоки и услуги от тези на други производители, които не
са членове на тази асоциация. За разлика от обикновените марки, които обслужват
отделни производители или търговци, респективно поделенията им, и са притежание на
тези отделни лица, колективните марки обслужват едновременно цяла група от такива
самостоятелни производители или търговци, които са обединени в отделно юридическо
лице. То е създадено специално, за да осигури използването на марката от всички
членове на сдружението. Притежател на марката е именно сдружението. Закрилата на
колективните марки е уредена и в чл. 7 bis oт Парижката конвенция. Регламент
207/2009 предвиждаше възможност да се регистрират и колективни марки на ЕС, 104
която е запазена и в действащия понастоящем Регламент 2017/1001.

Сертификатните марки се притежават от едно лице, а се използват от други

лица, но само с разрешението на притежателя на марката при условие, че стоката или
услугата отговарят на определени изисквания за произход, материал и начин на
производство, качество и други характеристики на марка и сертификатна марка. Докато
една от главните функции на марката е да отличава стоките или услугите на едно лице
от идентичните или сходни стоки или услуги на други лица, то сертификатната марка,
на първо място, сочи общата връзка между лицата, които я използват, и

104
Вж. Саракинов, Г. Цит. съч., с. 91.

75
характеристиките на стоките или услугите, продавани под тази марка. Сертификатната
марка гарантира някои специфични белези на стоките или услугите. Гаранционната
функция е нейният основен елемент. Сертификатната марка не индикира произхода на
стоките, не посочва кой ги произвежда или предлага, а точно обратното ¬ посочва, че
марката се използва за стоки на различни производители, които стоки обаче имат едни
и същи специфични особености.105 До 1 октомври 2017 г. сертификатни марки можеше
да се регистрират само по национален ред, тъй като Регламент 207/2009 не
предвиждаше възможност за регистрация на сертификатна марка на ЕС. С влизането в
сила на Регламент 2017/1001 вече е налице възможност за регистрация и на
сертификатни марки на ЕС.

Марките могат да се класифицират според броя на титулярите на марката,

т.е. марките може да бъдат разделени на индивидуални и съвместни. Индивидуални са
марките, които се притежават от едно физическо или юридическо лице. Съвместни са
марките, които се притежават от две или повече физически и/или юридически лица.
Значението на това разграничение е във връзка с използването на марката и
прехвърлянето на правото върху марка. Съвместната марка може да се използва от
всеки от носителите на правото, без да е необходимо съгласието на останалите
съпритежатели, освен ако между тях не е уговорено друго в писмена форма.
Прехвърлянето, от друга страна, може да се извърши само по съгласие на всички
носители на правото, в случай че не е договорено друго в писмена форма.

Марките могат да се класифицират и в зависимост от вида на знака, който

съставлява марка. Според вида на знака, съставляващ марката съществуват няколко
вида марки. Те бяха изброени в §1 oт Допълнителните разпоредби на Наредбата за
оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски
означения (отм.)106, както следва:
o Словни марки, които се състоят от думи, включително имена на лица, съчетание
от думи, букви, цифри или съчетание от букви и цифри;
o Фигуративни марки, които се състоят от рисунки или фигури;

105
Цвяткова, М. Сертификатните марки и тяхната закрила в България. – Собственост и право, 2003, кн.
4, с. 73.
106
Приета с ПМС № 267 от 30.12.1999 г., oбн. ДВ. бр.9 от 1 февруари 2000г., изм. ДВ. бр.14 от 14
февруари 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 11 септември 2007г., изм. ДВ. бр.32 от 25 март 2008г., изм. ДВ. бр.70
от 9 септември 2011 г., отменена с новата Наредба за оформяне, подаване и експертиза на зааявлки за
регистрация на марки и географски означения, издадена на основание чл.42, ал.5 от новия ЗМГО.

76
 o Триизмерни марки, които се състоят от формата на стоката или нейната
опаковка; Георги Саракинов107 и Борислав Борисов108 ги наричат още релефни,
пространствени или обемни марки. Такава е всеизвестната бутилка на „Кока Кола”,
бутилките на известните марки уиски, като „Грант‘с“, „Балантайн‘с“, „Джони
Уокър“ и др.
o Цветни марки, които съставляват един цвят или комбинация от цветове;
o Звукови марки, които представляват мелодия, представена графично чрез ноти
(най-често те се регистрират от радиостанциите);
o Комбинирани марки, които са съчетание от словни и/или фигуративни елементи
и/или цветове. Комбинирана е и словната марка със специално графично изписване.
Освен посочените марки съществуват и някои нови, не толкова популярни
видове като обонятелните марки (например аромата на прясно окосена трева),
подвижните марки (например въртящ се надпис или последователно сменящи се
картинки), холограмни марки, позиционирани марки (например декорация със
специален шев на задния джоб на дънки или пластмасови връхчета на връзките за
обувки), вкусови марки (например ягодов вкус на лепилото върху гърба на плика),
осезаеми марки (например специално покритие, което прави повърхността по-грапава
или наподобява плат), мултимедийни марки и комбинацията между всички тях. Някои
от тях не са записани изрично нито в българския закон, нито в Регламент 2017/1001, но
се срещат, макар и рядко в някои национални ведомства на европейските държави.

Марките могат да се разграничават и според реда на заявяване – на национални,

международни, регионални (марка на ЕС).

o Марката е национална, когато се заявява у нас по реда на ЗМГО в Патентното

ведомство, т.е. по национален ред във ведомството по индустриална собственост
на дадена държава.
o Марката е международна, когато е регистрирана въз основа на заявка, подадена
по реда на Мадридската спогодба и Мадридския протокол;
o За регионална се счита марката, която е подадена в специално регионално
ведомство и действа на територията на няколко държави. Такава регионална
закрила предоставя Ведомството по индустриална собственост на Бенелюкс на
територията на Белгия, Холандия и Люксембург и Службата на ЕС за
107
Цит. съч., с.53.
108
Борисов, Б. Цит. съч., 234–235;

77
 интелектуална собственост на територията на ЕС. Марката на ЕС има единен
характер на цялата територия на Съюза.

3.3. Придобиване на правото върху марка

Заявката за регистрация на марка трябва да съдържа искането за регистрация,
името и адреса на заявителя, изображението на марката и списък на стоките и/или
услугите, за които се иска регистрацията. Законодателствата в държавите-членки на
ЕС, включително българския ЗМГО, са хармонизирани с Директива 89/104/ЕИО,
заменена с Директива 2008/95/ЕО от 22 октомври 2008 г., заменена с Директива (ЕС)
2015/2436 на ЕП и на Съвета от 16 Декември 2015 г. за сближаване на
законодателствата на държавите членки относно марките, в сила от 15 януари 2019 г.
От една страна, Директива 89/104/ ЕИО и Директива 2008/95/ЕО не съдържат
конкретни разпоредби относно начина на прилагане на Ницската класификация. От
друга страна, Регламент 207/2009 г. в разпоредбата на чл. 26, пар.1, буква „в“ посочва,
че заявката за марка на ЕС съдържа списък на стоките и услугите, за които се иска
регистрация. Съгласно правило 2, пар. 2 от Регламент 2868/95 /отм./ този списък следва
да бъде съставен така, че всяка стока/услуга да бъде класирана само в един класовете на
Международната класификация на стоките и услугите за целите на марките (МКСУ).
Следователно, както при заявяването на марка по национален ред, така и при
заявяването на марка на ЕС, класификаторът, който се използва, е един и същ, а именно
– Ницската класификация109.
На 19 юни 2012 г. Съдът на ЕС постановява своето решение по дело C-307/10 по
преюдициално запитване, отправено от The Person Appointed by the Lord Chancellor
under Section 76 of The Trade Marks Act 1994, on Appeal from the Registrar of Trade Marks
(Обединеното кралство). Според Съда на Европейския съюз Директива 2008/95 трябва
да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да
посочи стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, за да могат само въз
основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят
обхвата на предоставената с марката закрила.

109
Действащата в момента Директива (ЕС) 2015/2436 съдържа изрична разпоредба (чл.39, пар.1),
съгласно която „стоките и услугите, за които се иска регистрация на марка, се класифицират според
системата за класификация, установена със Спогодбата от Ница относно международната класификация
на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г. („Класификацията от Ница“).
Абсолютно идентична е и разпоредбата на чл. 33, пар.1 от Регламент 2017/1001.

78
 Ведомствата по индустриална собственост в ЕС, които администрират
регистрацията на марките в държавите-членки на Съюза, се предвижда да работят
съвместно за установяване на общи, ясни и точни критерии при идентифицирането на
стоките и услугите в заявките за регистрация. Съдът счита, че е допустимо
използването на общите термини от заглавията на класовете от Ницската класификация
за посочване на стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, доколкото тези
термини са достатъчно ясни и точни.
Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от
заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките и услугите,
за които се иска закрила на марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация
се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния
списък на този клас. В случай, че заявката се отнася само до някои от посочените стоки
или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас
има предвид110.
Решението на Съда на ЕС доведе до съществена промяна и на практиката на
Патентното ведомство на Република България. На 7 януари 2013 г. Ведомството
направи официално съобщение, че от 1 март 2013 г. то възприема изразеното от Съда
на ЕС разбиране по отношение на обхвата на закрилата и тълкуването на посочените в
заявката заглавия на класовете от МКСУ, т.е. буквалния подход. Българското патентно
ведомство декларира, че ще продължи да използва общата терминология на заглавията
на класовете на МКСУ, но презумпцията, че, посочвайки заглавието, заявителят визира
всички стоки и услуги от съответния клас, ще се прилага само спрямо заявените или
вече регистрирани марки до 1 март 2013 г. или по отношение на вече регистрирани
марки, чиято закрила се подновява.
Считано от 1 март 2013 г. заявителите, които желаят закрилата на марката да
обхване всички стоки и услуги от азбучния списък на конкретен клас от МКСУ, следва
изрично да впишат това обстоятелство в заявката, като например посочат след
заглавието на класа, че „искането се отнася до всички стоки/услуги, изброени в
азбучния списък на този клас“. Когато заявителите използват термините от заглавието
на даден клас, без да уточнят изрично, че желаят да получат закрила по отношение на

110
Вж. целия текст на решението: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=124102&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=2667914
Последно посетен на: 26 юли 2021 г. Вж. и заключението на генералния адвокат Ювес Бот, представено
на 29 ноември 2011 година(1)https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=115482&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=2667914 Последно
посетен на: 26 юли 2021 г.

79
всички стоки или услуги, включени в азбучния списък на този клас, Патентното
ведомство ще смята, че заявката се отнася само за стоките или услугите, които
посочените термини буквално означават111.
Ведомствата по индустриална собственост в държавите членки разработиха на
28 октомври 2015 г. специално Общо съобщение относно общата практика спрямо
общите термини от заглавията на класовете по класификацията от Ница. 112
Съдържащите се в заглавията на класовете от Ницската класификация 204 общи
термина бяха разгледани с оглед на изискванията за яснота и точност. В Общото
съобщение се уточнява конкретно кои общи термини от заглавията на МКСУ са
приемливи и кои не са достатъчно ясни и точни, за да определят обхвата на
предоставената чрез тях закрила, и съответно не е възможно да бъдат приети без
допълнително уточняване.
В случай, че заявката е подадена чрез комуникационно средство, предаващо
факсимиле или електронно копие, оригиналната заявка трябва да се получи в
Патентното ведомство в едномесечен срок от получаването на факсимилето или
електронното й копие. Заявката се подава в един екземпляр по образец на Патентното
ведомство.
Когато заявителят е физическо лице, в заявката се посочват името, презимето и
фамилията на лицето, държавата, на която е гражданин, или държавата, в която има
постоянен адрес, както и адресът. Когато заявителят е юридическо лице, в заявката се
посочват наименованието и видът на юридическото лице в съответствие с
регистрацията му, държавата, по чийто закон е регистрирано и адресът му. Когато
заявителите са повече от един, следва да се посочат данните на всеки от тях. В заявката
може да се посочи и друг адрес в Република България, на който да се води
кореспонденцията. Когато заявителите са повече от един, те могат да посочат общ
адрес за кореспонденция. Когато не е посочен общ адрес, кореспонденцията се води на
адреса на заявителя, който е вписан първи в заявката.
Заявката трябва да бъде подписана от заявителя или от неговия представител по
индустриална собственост. Когато заявителят е юридическо лице, заявката се подписва

111
Вж. по-подробно Указанията на Патентно Ведомство на Република България относно предстоящата
промяна в практиката във връзка с във връзка с посочване в заявка за регистрация на марка на
заглавието на класа от МКСУи с тълкуване обхвата на закрила на регистрация, включваща в списъка на
стоките и услугите термините от заглавието на класовете, достъпна на:
http://www.bpo.bg/images/stories/updates/promyana_praktika_fin.pdf Последно посетен на: 26 юли 2021 г.
112
Вж. целия текст: http://bpo.bg/images/stories/Nice2016/BG%20Common%20Communication
%202%20updated%20v1%202.pdf Последно посетен на: 26 юли 2021 г.

80
от лицето, което го представлява по закон. Заявката за регистрация на марка съдържа
следните реквизити: искане за регистрация, представляващо изричното волеизявление
на заявителя за регистрация на заявената марка; идентификационни данни на заявителя;
идентификационни данни на представителя, когато е упълномощен; адрес за
кореспонденция; представяне на марката; списък на стоките и/ или услугите и
класовете им по Международната класификация на стоките и услугите; вид и тип на
марката; описание на марката;данни за разделяне на заявката – номер и дата на
подаване на предходната заявка; претенция за приоритет, когато е претендиран; данни,
че заявката е резултат от преобразуване на заявка/марка на ЕС – номер и дата на
подаваната заявка/марка, както и данни за приоритета, ако се претендира такъв; данни,
че заявката е резултат от трансформиране на международна регистрация на марка –
номер и дата на регистрация на трансформираната международна регистрация, както и
данни за приоритета, ако се претендира такъв; декларация за отказ от изключително
право върху елемент от марката; опис на приложените към заявката документи; опис на
приложенията. Всички приложения към заявката, както и данните в нея следва да се
представят на български език.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.5 от новия ЗМГО 113, начинът за оформяне и
редът за подаване и експертиза в Патентното ведомство на заявките за регистрация на
марки се определят с наредба114, приета от Министерския съвет.
Към заявката се прилагат следните документи: пълномощно, когато е подадена
от пълномощник или представител по индустриална собственост, приоритетен
документ, когато се претендира конвенционен приоритет, документ за платени такси за
заявяване, експертиза и публикация и правила за използване на колективната или
сертификатната марка, когато се иска регистрация на такава марка.
Когато заявителят претендира конвенционен приоритет, в заявката се посочват
датата и номерът на първата заявка и страната, в която е подадена. Когато със заявката
се претендира изложбен приоритет, в нея се посочват датата на излагане на стоките или
услугите и страната, в която е организирана изложбата. Документите и данните в
заявката следва да се представят на български език.
Заявката за регистрация на марка се разглежда в Патентното ведомство чрез
провеждане на експертиза. Заявката се подава по образец и първият етап на нейната

113
Закон за марките и географските означения , обн. ДВ. бр.98 от 13 Декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.
92 от 27 октомври 2020 г.
114
Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски
означения, обн. в Държавен вестник бр. 28 от 6 април 2021 г., в сила от 6 април 2021 г.

81
проверка е т.н. формална експертиза, при която компетентният орган проверява дали
заявката съответства на изискванията относно задължителното й съдържание и форма.
За всяка заявка се проверява дали са платени таксите по чл.42, ал.6 от ЗМГО.
Когато таксите не са платени, или са платени в непълен размер, на заявителя се
предоставя 14-дневен срок за заплащането им. Ако не бъдат заплатени в предоставения
срок, таксите могат да бъдат платени в нов /допълнителен/ 14-дневен срок, но вече в
двоен размер. В случай, че и в допълнителния срок таксите не бъдат заплатени,
заявката се смята за оттеглена и производството по нея се прекратява. Това става с
решение на държавен експерт, което се съобщава на заявителя (чл. 46).
Ако в дадения срок таксата бъде заплатена, в едномесечен срок се извършва
експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 42, ал.2,
ал.3, т. 5–14 и ал.7 от ЗМГО, а именно, дали заявката се отнася до една марка,
предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на МКСУ, дали
заявката съдържа вида и типа на марката, както и описание на същата; данни на
представителя (когато е упълномощен такъв) и адрес за кореспонденция, данни за
разделяне на заявката – номера и датата на предходната заявка, данни за претендиран
приоритет, номер и дата на подаваната заявка (марка), когато заявката е резултат от
преобразуване на заявка (марка) на ЕС, респ. данни за приоритета, в случаите, когато се
претендира такъв, номера и датата на регистрация на трансформираната международна
регистрация – в случаите, когато заявката е резултат от трансформиране на
международна регистрация на марка, респ. дали са посочени данни за приоритета, ако
се претендира такъв, декларация за отказ от изключително право върху елемент от
марката, опис на приложените към заявката документи, документите и данните в
заявката дали са на български език и дали стоките или услугите са описани по такъв
начин, който да позволи да се определи ясно и точно предметът на закрилата, като това
следва да се направи в съответствие с МКСУ.
Когато предмет на заявката са повече от една марка, преди изтичането на
едномесечния срок, след който следва да се извърши формалната експертиза,
заявителят може да раздели заявката, като в този случай всяка от разделните заявки
запазва датата на подаване на първоначалната заявка, както и приоритета, ако такъв се
претендира.
В случай, че при формалната експертиза се констатират нередовности, на
заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. В случай, че указаните

82
недостатъци не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява. Това става
с решение на държавен експерт, което се съобщава на заявителя.
За дата на подаване на заявката се приема датата, на която в ПВ са получени
документите, съдържащи данните и правилата по чл.42, ал.3, т.1–4 и ал.4 115 от ЗМГО.
Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се счита за неподадена.
Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява
съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 39, ал. 3 116, съответно
чл. 40, ал. 2117 от ЗМГО. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя
едномесечен срок за отстраняването им. Както се посочи, когато в
законовоустановените срокове заявителят не отстрани недостатъците, производството
се прекратява. Съобразените с изискванията на закона заявки се вписват във входящия
регистър с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху заявките (чл.
46, ал. 2).
Следва да се отбележи, че след промените в ЗМГО/отм./ от 2010 г., в сила от 10
март 2011 г., частично се премахна т.н. „материалната експертиза“, която извършваше
дотогава проверка за наличието на т.нар. “относителни основания” за отказ на
регистрация на марка в Патентното ведомство. Вместо нея се въведе т.н. процедура по
“опозиция”, т.е. вид възражение срещу заявена за регистрация марка. Патентното
ведомство преустанови по-конкретно служебната проверка дали по заявките за марки
са налице по-ранни права на други лица. Материалната експертиза се ограничи
единствено до това да установи дали заявената марка отговаря на определението за
марка, а именно - дали е знак, който може да бъде представен графично и който е
способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, както и
дали знакът не противоречи на другите особени нормативни изисквания, при които е

115
Чл. 42, ал.3, т. 1–4 от ЗМГО: Заявката трябва да съдържа: 1. искането за регистрация, 2. името и адреса
на заявителя, 3. представяне на марката, 4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска
регистрацията; чл. 42, ал.4 от ЗМГО: Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка,
освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване.
116
Чл. 39, ал. 3 от ЗМГО: Сдружението задължително приема правила за използване на колективната
марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в
сдружението; условия за използване на марката, санкциите, които се налагат при нарушение на
правилата за използване, и основанията, поради които на член на сдружението може да се забрани
използването на колективната марка. С правилата за използване се дава право на всяко лице, чиито стоки
или услуги са с произход от съответния географски район, да стане член на сдружението, което е
притежател на марката, при условие че лицето изпълнява всички останали изисквания, включени в
правилата.
117
Чл. 40, ал. 2 от ЗМГО: Притежателят на марката задължително приема правила за използване на
сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на
стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и
санкциите, които налага.

83
недопустимо получаването на изключителни права върху марка (абсолютните
основания за отказ). По този начин се ускори регистрацията на марките в Патентното
ведомство. След приемането на новия ЗМГО (обн., ДВ 98 от 13.12.2019 г.) се запази
съществуващата система за провеждане само на ограничена материална експертиза
/експертиза по същество/, като се съкратиха сроковете за извършването й /от два месеца
на един месец/, което се очаква да доведе до значително ускоряване на процеса по
регистрация на марките.
Според чл.52 от ЗМГО в тримесечен срок от публикацията на заявката
притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3 ЗМГО,
лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка, действителният
притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на
територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация, както и
притежателят на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без
негово съгласие, може на основание чл. 12, ал. 1 ЗМГО да подаде опозиция срещу
марка, заявена по реда на ЗМГО, както и срещу признаването на действието на
международна регистрация на територията на Република България (марките,
регистрирани по Мадридската спогодба и Протокола към нея). Опозицията по
отношение на международните марки се подава в срока между шестия и деветия месец
от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на
Патентното ведомство.

3.4. Териториално действие на регистрацията. Срок на правото върху марка и

прекратяване на правната закрила
Правото върху марка, регистрирана по национален ред, има действие на цялата
територия на държавата, в която марката е регистрирана (принцип на териториално
действие на закрилата). Аналогично, международни регистрации, които са по реда на
Мадридската спогодба или Протокола към нея също имат действие на територията на
държавите, за които заявителят е поискал закрила. При регионалните системи на
закрила на правото върху марка, регистрацията има действие на територията на
няколко държави. Такъв е случаят с марката на Бенелюкс 118, която има единен характер
и действа едновременно на територията на Белгия, Холандия и Люксембург. На същия
принцип впоследствие се изгражда и правният режим на закрила на марката на Съюза.
Марката има единен характер и има действие на територията на всички държави
118
По-подробно за марката на Бенелюкс в Mak, W., H. Molijn. Introduction to Trade Mark Law in the
Benelux, Kluwer, Deventer, The Netherlands, 1982.

84
членки. В случая е необходимо да се разграничава системата на маркова закрила в ЕС
от тази по Мадридската система. Държавите съдоговорителки, които инициират
създаването и приемането на Мадридското споразумение целят да формират единна
система, благодарение на която да избегнат необходимостта от отделни национални
процедури по регистрация. С този инструмент се въвежда международна регистрация
на марките, която обхваща всички страни участнички в него. С Мадридската спогодба
се създава и Международното бюро — една специализирана институция, в която
централизирано се подават заявки за регистрация на търговски марки в различни
държави-страни по Спогодбата. Но правата, които се закрилят с регистрираната по
Мадридската система (Спогодбата и Протокола) марка са национални по своя характер
и същност. Т.е., с Мадридската система не се създава единно материално право, тя
позволява на маркозаявителите да регистрират сноп от национални права, които
получават закрила в избрани от тях държави-страни по Спогодбата или/и Протокола.
Във всяка държава обаче обемът на закрила е еквивалентен на закрилата, която се
предоставя на заявителите на национални марки, докато марката на ЕС има единен
характер. На 27 октомври 2003 г. е взето на Решение на Съвета 2003/793/ЕО за
одобряване на присъединяването на Европейската общност към Протокола относно
Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, приета в Мадрид на 27
юни 1989 г.
Присъединяването на ЕС към Мадридския протокол разширява допълнително
възможностите за закрила на марките на европейско равнище, използвайки
предимствата на системата за международна регистрация. Така посредством единна
процедура могат едновременно да бъдат заявени марка на ЕС и необходимият брой
национални марки. В случая отново се получава сноп от права — единна марка с
действие на цялата територия на ЕС и избран брой национални регистрации.
Времетраенето на правната закрилата е ограничено. Действието на
регистрацията започва от датата на заявяването, т.е. от датата, когато в Патентното
ведомство са получени документите, съдържащи данните за: името и адреса на
заявителя, изображението на марката и списъка на стоките и/или услугите, за които се
иска регистрацията. Действието на регистрацията е за срок от 10 години, като същата
може да бъде подновявана неограничен брой пъти. Аналогично действието на
регистрацията на марката на ЕС също е десет години и срокът започва да тече от датата
на подаване на заявката.

85
 Регистрацията се прекратява, когато изтече посоченият десетгодишен период и
марката не бъде подновена. Регистрацията може да се прекрати и с писмена
декларация, подписана от маркопритежателя, това е т.нар. отказ от регистрация.
Отказът може да бъде пълен или частичен (по отношение на някои стоки и/или услуги).
Отказ на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка няма действие
по отношение на другите съпритежатели, т.е. не води до прекратяване на
регистрацията. Регистрацията може да се прекрати и с прекратяването на юридическото
лице - носител на правото, в случай че прекратяването е без правоприемство.
В хипотезите, в които регистрираната марка включва регистрирано географско
означение, регистрацията се прекратява, когато се прекрати правната закрила на
географското означение, когато се заличи регистрацията на означението или когато се
отмени вписването на притежателя на марката като ползвател на означението.
Правната закрила на марката се прекратява и с отменяне на регистрацията. Най-
честата хипотеза за отмяна на правото върху марка е поради липса на реално
използване на същата в продължение на пет последователни години без основателни
причини. Другата честа хипотеза за отмяна на марката е превръщането й в обичайно
означение за стоките и услугите, за които са регистрирани (такива марки, които са се
превърнали в обичайни означения са например „Целофан“, „Найлон“, „Джакузи“ и др.).
Третата хипотеза, в която може да се претендира отмяна на марката е когато нейното
използване въвежда потребителите в заблуждение по отношение на естеството,
качеството или географския произход на стоките и/или услугите, за които е
регистрирана.
На следващо място, правната закрила се прекратява, когато марката бъде
заличена. Марката се заличава, когато е регистрирана в противоречие с някои от
абсолютните или относителните основания за отказ на регистрацията. Марката може да
бъде заличена още, когато е регистрирана от името на агент или представител, без
съгласието на действителния притежател или когато е регистрирана от лице, което е
действало недобросъвестно при подаване на заявката. Регистрацията се заличава и по
искане на трето лице, което притежава по-ранно право на основание друг закон. Когато
марката съдържа фирмата на трето лице и тази фирма е регистрирана по-рано от
марката, притежателят на правото върху фирма може да поиска заличаване на по-
късната марка119.

119
Критично становище с основание на посочената разпоредба е изразено от Живко Драганов. Вж.
Драганов, Ж. Измененията в правната уредба на фирмата – тревоги. – Търговско право, 2011, №2, с.49

86
4. Изводи
Проследяването на историческото развитие в главата и въпросите за същността
на марката целят добиването на една по-обща картина, но същевременно с това идеята
е да се проследи развитието на защитата. Освен в някои страни от днешния Европейски
съюз в първата глава от изследването е очертано и развитието на марковото право във
Великобритания (доскоро член на Съюза), Руската федерация и Съединените
американски щати, като целта е за да се направят по-общи изводи относно темповете на
уредба и приносите на тези държави за марковото право в световен план. И след
създаването на един по-широк поглед може да се направи изводът, че Франция освен с
високата степен на уредба на патентите и при марките създава първата цялостна
система, обединяваща модела на използването и на проверката със Закона за
производството и стоките от 1857 г. В другите страни се наблюдава през 70-те години
на XIX в. задълбочена, по-цялостна и подробна уредба. Впечатление правят особените
режими – на употребата и регистрационните, които в тези държави се използват
алтернативно, а понякога и паралелно. Това допринася за преценката до каква степен
последващата регистрационна система на Европейската общност е предпочетена и
изведена при създаването на модела на марката на ЕС. В тази насока е необходимо да
се отчетат достиженията на САЩ, където в голямата си част законодателните
инициативи и промени са насочени към разширяването на защитата и постигането на
висока ефективност при реализирането й.

Специално е обърнато внимание на историческото развитие на марковото

право в България, чиито традиции са по-стари от тези на редица други държави-членки
на Съюза, а то е напълно равностойно в оценъчен план. Неговите достижения са
видими, благодарение на малко разискваната, а понякога и напълно изключена в
монографичните изследвания уредба на марките по българските земи преди
Освобождението, по-специално в Устава на различителни знаци (от 1870 г., в сила от
1871 г.), които се удрят върху фабричните индустриални произведения и върху стоките,
като този модел съдържа определeние, система, а също и развита защита при
нарушение. Цялостният исторически поглед на българското законодателство от
зараждането му до наши дни спомага да се разбере защо последващата приспособимост
към международните и съюзните актове не е спохождана от значителни трудности.
Макар и България да става членка на Парижката конвенция след Първата световна
война, Законът за търговските и индустриалните марки от 1903 г. предлага значително

87
по-подробна и отговаряща на Конвенцията уредба в сравнение например с действащите
по това време закони за марките в Германия и Франция. Законът за марките и
географските означения от 1999 г. пък се стреми да бъде равнопоставен на равнището,
на което са законодателствата на държавите-членки на Европейската общност (по-
късно Европейския съюз), като българският законодател при създаването на този закон
е взел предвид Първата директива и Регламент 40/94.

Развитието в международен план е обект на разсъждение в дисертацията

заради своята изключителна важност, вкл. и за Европейския съюз, който също е страна
по някои международни актове. Принципните въпроси, отнасящи се до марката се
съдържат в Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост,
Мадридска спогодба относно международната регистрация на марки и Протокола към
нея. Наред с тях Споразумението за свързаните с търговията аспекти на
интелектуалната собственост, Договорът за правото върху марка, Ницската спогодба
относно международната класификация за стоки и услуги за целите на регистрация на
марките и Виенската спогодба, учредяваща Международна класификация на образните
елементи на марките присъстват неизменно в труда и съобразяването с тях е
задължително. От всички изброени за системата на марките и за уредбата на защитата
фундаментално значение имат Парижката конвенция и Споразумението „ТРИПС“,
които са оказали в най-голяма степен влияние както върху съвременното марково
законодателство, така и върху наднационалното марково право на ЕС, част от което е
предмет на изследване в следващата глава.

88
 ГЛАВА 2. МАРКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КАТО
УНИТАРНО ПРАВО
1. Възникване и развитие на производното право на ЕС в областта на правната
закрила на марките

1.1. Зараждане на идеята и първи проекти за марка на Съюза

След края на Втората световна война се очертава тенденция към навлизане в

ерата на започващата постепенна глобализация, в резултат на което се наблюдава
ориентация в посока към засилване на хармонизирането на законите, определена в
правната доктрина като „доминиращ импулс“120. Хармонизацията представлява процес,
чрез който различните закони на различните държави се променят в посока към
приемането на общи правни принципи. Често хармонизацията се смесва с
международното законотворчество. Последното води до приемане на договорни
правила с цел избягването на конфликти и постигането на еквивалентност, докато с
хармонизацията се цели промяна на законите на отделните държави, така че разликата
между тях да е по-малка. Тази тенденция в пълна степен се отнася и за процесите при
марковото законодателство, които на международно ниво започват от края на ХIХ в. с
Парижката конвенция. Разбира се, процесите на хармонизация имат както предимства,
така и недостатъци, които едно обединение като Европейския съюз успява да преодолее
със създаването на марката на ЕС, защото надхвърля пределите на хармонизацията на
отделните национални закони за марките и установява единно законодателство за
марките в рамките на Европейския съюз. С нея се създава една наднационална /или
транснационална/ система за защита на марките. В доктрината тази система е
определена като много сполучлив модел и същевременно заявка да се върви към
единна световна система за защита на марките, като са налице очаквания
специалистите в областта на марките да могат да я използват като основа при
изграждането на такъв световен модел.
Следва да се подчертае, че преди създаването на Европейския съюз
хармонизация в такава висока степен е невъзможно да се постигне, защото съдилищата
на отделните държави тълкуват измененото национално право не в светлината на
съображенията, които са довели до нуждата от нея, а в съответствие с традициите на

120
Blakely, T. W. Beyond the International Harmonization of Trademark Law: The Community Trade Mark as a
Model of Unitary Transnational Trademark Protection. – University of Pennsylvania Law Review, vol. 149, no.
1, 2000, p. 309.

89
собствените си правни системи. Преди създаването на Европейския съюз не е
съществувал и Съд на ЕС, с чиито решения държаните членки да са длъжни да се
съобразяват. Хармонизацията има основополагащата задача да осигури закрила на
марката, която да е в услуга на динамиката на търговията. Единствено на ниво ЕС е
създадена подобна хармонизация с Първата директива относно марката на
Общността121.
На 25 март 1957 г. са подписани Римските договори, в сила от 1 януари 1958 г., с
които са създадени Европейската икономическа общност и Европейската общност за
атомна енергия, а само пет години по-рано и Европейската общност за въглищата и
стоманата.122.
Договорът за Европейската икономическа общност е изменян неколкократно, а
понастоящем се нарича Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Политическите и икономическите цели, на които се основава изграждането на
Европейската общност (по-късно Европейския съюз) са определени в чл. 2 123 от ДЕС.
Те са насърчаване на мира, ценностите и благоденствието на народите, предоставяне на
гражданите на Общността на пространство на свобода, сигурност и правосъдие без
вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с
подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището,
имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността, борба срещу
социалното изключване и дискриминациите и насърчаване на социалната
справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между
поколенията и защитата на правата на детето, икономическото, социалното и
териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки, зачитане
на богатството на културното и езиковото многообразие и опазване и развитие на
европейското културно наследство. Четвъртата цел е икономически и паричен съюз,
чиято парична единица е еврото. Петата е утвърждаване и насърчаване на ценностите и
интересите на държавите членки и допринасяне за защитата на техните граждани, за
мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното
уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на
бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за
121
Blakely, T. W. Beyond the International Harmonization of Trademark Law: The Community Trade Mark as a
Model of Unitary Transnational Trademark Protection. – University of Pennsylvania Law Review, vol. 149, no.
1, 2000, 309–354. 1.Saint-Gal, Y. Trademarks in the Common Market. – Revue de Droit Intellectuel, No. 11
(November 1961) p. 318.
122
Драганов, Ж. Право на Европейския..., 31–32. Попова, Ж. Цит. съч., 20 –27.
123
Сега чл.3 от ДЕС.

90
стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално
зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Най-
важната от всички цели е създаването на вътрешен пазар. В пар. 3 се подчертава, че
Съюзът работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран
икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна
икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на
защита и подобряване на качеството на околната среда. Той насърчава научния и
техническия прогрес124. Но за постигането на основната икономическа цел, а именно -
създаването и поддържането на общ пазар в Общността /Съюза/ е необходимо да се
постигне хармонизация в редица области, сред които попада и областта на
индустриалната собственост, в частност марковото законодателство. Реализирането на
тази хармонизация от своя страна води до създаването на предпоставки за формиране
на единна система за марките в Европейската общност. За създаването на подобна
система в продължение на десетилетия се разработват проекти и се създават експертни
групи, за да се достигне до приемането на Първата директива относно марката на
Общността.
През юли 1959 г. Европейската комисия започва инициативата по унификация
на правото на интелектуалната собственост. Германският дипломат и член на
Комисията Ханс фон дер Грьобен, чиито изказвания чертаят възможните линии за
хармонизиране и на законодателствата в областта на индустриална собственост,
изтъква наред с наложителните промени за патентните и промишлените дизайни,
нуждата от приемането на Конвенция за марковото право на Общността. Нерядко е
давана за пример концепцията на уредба на марките в държавите на Бенелюкс. През
ноември 1959 г. е създаден Координационен комитет, като основната цел на неговите
работни групи е да се разработят законодателни предложения за обектите на
индустриалната собственост в Общността, вкл. и за марките. Ръководител на комитета
е Гуими Финис125. През 1964 г. е свикана работна група за изготвяне на споразумение, с
което да се предвиди създаването на съюзна марка. Всъщност работната група започва
работата си през 1961 г. и през 1964 г. завършва предварителния си проект, но този
124
OJ C 202, 7.6.2016, p. 1–388. Целият текст на договора вж. и на:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016ME%2FTXT Последно посетен на: 3
август 2021 г.
125
Tsoutsanis, Al. Chapter 3 'Legislative History' in Trade Mark Registrations in Bad Faith (October 1, 2010).
Oxford University Press, 2010, , p. 47-48, Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=2407174 Последно
посетен на: 3 август 2021 г.; EEC, Commission, Directorate-General for Competition, minutes of the meeting
of 19.11.1959, Doc IV/5697/59, p. 3-10; Klein, D. Rocky Road towards a European Common Market
Trademark. – The Trademark Reporter, 1961, Volume 51, Issue 3, 228 –230.

91
първоначален проект не е публикуван веднага. Работата по марката на ЕИО е замразена
за период от почти цяло десетилетие.126 В началото на 1969 г. е възобновена работата в
областта на патентното право, като основните цели са формулирани през 1972 г., а
Европейската комисия през пролетта на 1973 г. взема решение да възстанови своята
дейност и по проекта за създаването на марка на Съюза. Проектът от 1964 г. е
публикуван, като са очаквани становища от държавите членки и от организации, имащи
пряко отношение към марковото право. След няколко месеца е получена първата
реакция от Франция, която дава становище пред Съвета на министрите за
необходимостта от възобновяване на работата по създаването на съюзна марка с оглед
достиженията в областта на патентното право. Тази първа реакция е последвана от
реакции от множество организации и от експертни становища на специалисти в
областта на марковото право, в които се посочват както предимствата, така и
недостатъците на проекта. Официалните дискусии се състоят през 1973 г., а през
септември 1974 г. Комисията свиква работна група с представители от Комисията и
експерти от академичните институции, браншовите организации и практиците в
областта на марката. Работната група завършва своята работа през 1976 г. с
приемането на Меморандума за създаване на марка на ЕИО. Той е наричан в
литературата „легендарен меморандум“127 В него пространно е обоснована нуждата от
създаването на марка на ЕС, причините и целите, както и принципите на свободно
движение на маркови стоки, сближаването на националните законодателства за
марките, връзката с международните договори, основните концепции и принципи на
закрилата на марката на Съюза, съвместното съществуване на общностните и
националните системи и др. Обхванати са въпросите за принципите на материалното
право и процедурите за марките, функцията на марките, категориите марки,
определението на марката, основанията за отказ на регистрация, официалното
разглеждане на заявленията, абсолютните и относителните основания за отказ, обхвата
на защитата, изчерпването на правата върху марки, изискванията към потребителите,
другите основания за загуба на права върху марка, производството за отмяна и
недействителност, неоспоримост, прехвърляне и лицензиране на марката на ЕС 128. От
икономическия сектор Меморандумът е приет също с положителна оценка и е възприет
като основа за последваща работа. През следващите години работата се ускорява като

126
Brink, U. Markenhandel mit Gemeinschaftsmarken und deutschen Marken, 2002, S. 5.
127
Mühlendahl, Al. Künftiges Markenrecht, GRUR, Int. 1989, p. 353.
128
Целият текст: https://www.europarl.europa.eu/about-parliament/bg/in-the-past/the-parliament-and-the-
treaties/treaty-of-rome Последно посетен на: 3 август 2021 г.

92
първият проект на Регламент на Съвета е изготвен през 1977 г., последван от
интензивно преработен втори проект през следващата година 129. Публикувани са
обсъжданията, като на второто заседание на работната група експерти от април 1977 г.
е разискван въпросът дали бъдещата система на марката на ЕС трябва да съдържа
разпоредби, предвиждащи изчерпване на правата, произтичащи от нея, дори когато
стоките за първи път са пуснати на пазара от притежателя на марката или с негово
съгласие извън Общността. Разпоредбите, свързани със свободното движение на стоки,
се съдържат в част втора от Договора за ЕИО под заглавието „Основи на Общността“.
Съдът винаги е основавал своите решения относно упражняването на правата на
индустриална собственост на принципа, че при наличието на общ пазар разделянето на
националните пазари на държавите членки по силата на член 30 и сл. от ДЕО е
недопустимо. Следователно основната линия, която се следва при постановяването на
решенията на Съда е водена от идеята за създаването на единна защита на марките в
областта на закрилата на правата на индустриална собственост в рамките на
Общността. По отношение на функцията на марката на Съюза се стига до извода, че ако
се започне с допускането, че общностното право не изисква въвеждането на принципа
на международно изчерпване, тогава възниква въпросът дали този принцип не е
необходим резултат от функцията на марката, призната от всички правителства и
експерти и, както е посочено в меморандума на Комисията, за предоставяне на
гаранция, че въпросните стоки произхождат от конкретно предприятие. Ако това е
нейната функция, по отношение на притежателя на съюзна марка не следва да се
допуска да предотвратява вноса на стоки от държави, които не са държави членки,
когато те са били законно снабдени с марката от него или с негово съгласие. През
октомври 1979 г. Европейската комисия публикува „Нуждата от система на марките
на Общността. Компетентност на Европейската общност“, където са описани
основните характеристики на проекта за Регламент за марка на Съюза и
компетентността на Общността по отношение на марките. Поставен е акцент върху
задачите, възложени на Общността, значението на разпоредбите на чл. 36, чл. 222 и чл.
235 от ДЕИО и правомощията на институциите да създадат система на марките,
необходимостта от създаването на система на съюзните марките, целите, свободното
движение, свободната конкуренция на стоките и общия пазар. Обоснована е
необходимостта от създаването на Служба за марката на ЕС изпълнителни правомощия
129
Ineternational exhaustion of trade mark rights. Working Document No. 3 Working Party on the Community
Trade Mark. III/ex XI/C/270-77-E. Достъпен на http://aei.pitt.edu/view/eusubjects/H023004.html Последно
посетен на: 3 август 2021 г.

93
относно марките, както и необходимостта от приемане на конкретни процесуални
разпоредби, свързани с изпълнението на решенията, взети от Службата за марките по
отношение на разходите и юрисдикцията и съдебните производства. В проекта в раздел
трети са включени ясно определени изпълнителни правомощия, а в следващия раздел
са уредени осигуряването на правната защита и обжалването. В петия раздел е
закрепено опазването на институционалната структура на Общността и балансът на
силите в позицията на Съда и на Комисията и др130.
Първият проект на директива от Съвета, призоваващ за хармонизиране на
марките в Общността е публикуван през 1980 г. Европейският парламент и някои
комисии на Европейския съюз, сред които най-дейно и водещо участие взема
Икономическият и социален комитет, подлагат на анализ този проект и след като
няколко държави членки представят забележки по предложението, през 1985 г. се
изготвя нов проект. След това този проект е обсъден в работна група, където след
разгорещени дебати са направени още промени. Създаването на съюзна марка е
поставена сред краткосрочните цели на ЕК, което доказва след анализите на
експертните групи, че концепцията предстои да бъде завършена скоро.
На 14 юни 1985 г. Комисията представя на Съвета Бяла книга за доизграждане
на вътрешния пазар. В нея се отбелязва, че важни постижения при хармонизирането на
законодателството за интелектуалната и индустриалната собственост биха били
създаването през 1987 г. на марка на ЕС, а също и влизането в сила през същата година
на Люксембургската конвенция за патента на Общността. В параграфи 145 и 146,
отнасящи се до интелектуалната и индустриалната собственост се сочи, че разликите
между отделните национални закони за интелектуална собственост в Общността имат
пряко и отрицателно въздействие върху вътреобщностната търговия и върху
способността на предприятията да третират общия пазар като единна среда за своите
икономически дейности. Като първа стъпка е отбелязана необходимостта от вземането
на решение по предложението за създаване на съюзна марка и по предложението за
сближаване на националните законодателства за марките. Основното съображение в
аргументацията е, че от това ще произлязат значителни предимства, които ще позволят
на предприятията да адаптират дейността си към пълния мащаб на Общността, като им
позволят да получат с едно заявление една марка, обхващаща всички държави членки.
За да може системата на Общността да бъде приета от Съвета, Комисията е следвало да
130
IIIID/1294/79-EN. The need for a European trade mark system. Competence of the European Community to
create one. Commission working paper. Достъпен на: http://aei.pitt.edu/5618/ Последно посетен на: 3 август
2021 г.

94
направи необходимите допълнителни предложения (т.е. правилата за прилагане на
Регламента – приемането на Регламент за таксите; определянето на местоположението
на Службата и нейния работен език; процедурните правила на апелативните състави),
като Съветът е трябвало да вземе решение по тези въпроси до 1987 г.
В областта на интелектуалната и индустриалната собственост за периода 1985–
1986 се очаквало измененото предложение за Регламент относно марката на Общността
CQM (80) 635 1980, измененото предложение за Първа директива за сближаване на
законодателството на държавите членки за марката на Общността CQM (80) 635 1980,
предложението за Регламент относно правилата, необходими за прилагане на
Регламента, предложението за офис на Службата и неговия работен език,
предложението за Регламент относно процедурните правила за апелативните състави на
Службата, предложението за Регламент относно таксите, които да се плащат на
Службата да бъдат приети от Съвета през 1987 г.131

1.2. Първа директива на Съвета (89/104/ЕИО) от 21 декември 1988 година за сближаване

на законодателствата на държавите членки относно марките
В крайна сметка Първата директива на Съвета за сближаване на законите на
съответните държави членки влиза в сила на 21 декември 1988 г. Нейната цел е не
пълно сближаване, а по-скоро хармонизиране само на онези национални разпоредби,
които най-много влияят върху функционирането на вътрешния пазар. Срокът за
транспониране на Първата директива е до 28 декември 1991 г., като по предложение на
Комисията с квалифицирано мнозинство Съветът е разполагал с правото да отложи
датата най-късно до 31 декември 1992 г. (чл. 16, пар. 1 и 2).
В Преамбюла е посочено, че с оглед на изграждането и функционирането на
вътрешния пазар е нужно законите на държавите членки да бъдат сближени. Изрично в
Преамбюла е записано, че държавите членки имат свободата „да установят
процесуални разпоредби във връзка с регистрацията, отмяната и недействителността на
марките, придобити чрез регистрация, формата за регистрацията на марка и за
процедурите, свързани с недействителността, да вземат решение дали в производството
за регистрация или в производството във връзка с недействителността, или и в двете
производства може да се извършва позоваване на по-ранни права, и ако разрешат
позоваване на по-ранни права в производството за регистрация, да предвидят
производство за противопоставяне или производство за служебна експертиза, или и
131
Целият текст е достъпен на: http://aei.pitt.edu/1113/ Последно посетен на: 3 август 2021 г. Драганов,
Ж. Интелектуална собственост и..., с. 52.

95
двете“. И не на последно място държавите членки остават свободни да определят
последиците от отмяната или недействителността на марките132.
Относно приложното поле на Първата директива относно марката на Общността
е уточнено, че Директивата се прилага за всички марки за стоки или за услуги, които
подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация като индивидуална,
колективна, гаранционна или сертификатна марка в отделна държава членка, или които
подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация в Службата за марки на
Бенелюкс или на международна регистрация, която има действие в отделна държава
членка. Дефиниция на марката е дадена, като според нея марка може да бъде всеки
знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително
лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при
условие, че тези знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от
тези на други предприятия. В следващите разпоредби са разгледани основанията за
отказ или за обявяване на недействителност на регистрацията на марка на ЕС, като чл.
3 посочва абсолютните основания за отказ (назовани като „основания за отказ“) или
недействителност, докато чл. 4 урежда относителните основания (назовани като „други
основания за отказ“). Абсолютните основания визират знаци, които не могат да
съставляват марка, марки, които са лишени от отличителен характер или такива,
състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в
търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението,
стойността, географския произход или времето на производство на стоките или на
предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите. Към
тях се отнасят и марките, състоящи се изключително от знаци или означения, които са
станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена
търговска практика, както и знаци, които се състоят изключително от формата, която
произтича от естеството на самите стоки, или която е нужна за постигане на технически
резултат, или която придава на стоките значителна стойност, както и на марките,
противоречащи на обществения ред или на общоприетите принципи на морала.
Допълват се абсолютните основания и за марки, които могат да въведат в заблуждение
обществото, например по отношение на естеството, качеството или географския
произход на стоките или услугите и марки, които без разрешение от компетентните
органи трябва да бъдат отказани или обявени за недействителни в съответствие с член

132
OJ L 40, 11.2.1989, p. 1–7. Целият текст на директивата вж. и на:
http://www.eulaw.egov.bg/DocumentDisplay.aspx?ID=10771 Последно посетен на: 3 август 2021 г.

96
6, трето от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. На
държавите членки е предоставена възможността сами да предвидят, че марката няма да
се регистрира или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако
използването на марката може да бъде забранено в съответствие с правни норми извън
правото за марките на съответната държава членка или на Общността, ако включва знак
с особена символична стойност, по-специално религиозен символ, символи, емблеми
или гербове, с изключение на посочените в член 6, трето от Парижката конвенция и
когато заявката за регистрация на марката е подадена недобросъвестно от заявителя.
Като относителни основания за отказ или недействителност са уредени
случаите, в които марката е идентична с по-ранна марка и стоките или услугите, за
които марката е заявена или регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за
които е защитена по-ранната марка, ако поради нейната идентичност или сходство с
по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които
марките се отнасят, съществува вероятност за объркване на обществото, която включва
вероятност за свързване с по-ранната марка, като е дадено законово определение на
последната.
На държавите членки е предоставена свобода да предвидят, че марката няма да
бъде регистрирана, а ако е регистрирана, ще бъде обявена за недействителна, ако е
идентична или сходна с по-ранна национална марка и трябва да бъде или е била
регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни с тези, за които е регистрирана
по-ранната марка, ако по-ранната марка се ползва с реноме в съответната държава
членка и ако използването на по-късната марка без основание би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марка или
би ги увредило и ако права върху нерегистрирана марка или друг знак, използван в
търговската дейност, са придобити преди датата на заявяване за регистрация на
последващата марка или приоритетната дата, претендирана за заявката за регистрация
на последващата марка, и тази нерегистрирана марка или друг знак предоставят на
притежателя си право да забрани използването на по-късната марка, както и ако
използването на марката може да бъде забранено по силата на по-ранно право,
различно от правата по параграфи 2 и 4, буква б). Допълнителни относителни
основания представляват случаите, когато марката е идентична или сходна с по-ранна
колективна марка, която предоставя право, което е прекратено в срок от максимум три
години преди заявката, или е идентична или сходна с по-ранна гаранционна или
сертификатна марка, които предоставят право, което е прекратено в срок, предхождащ

97
подаването на заявката, и чиято продължителност се определя от държавата членка.
Последните две основания се отнасят до марка, идентична или сходна с по-ранна
марка, която е регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги и предоставя
право, което е прекратено поради неподновяване в срок от максимум две години преди
подаването на заявката, освен ако притежателят на по-ранната марка е дал съгласието
си за регистрация на по-късната марка или не е използвал своята марка и когато
марката може да бъде объркана с марка, която е била използвана в чужбина към датата
на подаване на заявката и все още се използва там, при условие че към датата на
заявката заявителят е действал недобросъвестно. В Директивата се уредени още
правата, предоставени от марката на ЕС, ограничаването на действието на марката,
изчерпването на правата, предоставени от марката, лицензирането, ограниченията в
резултат на бездействие, използването на марките на ЕС, както и санкциите за
неизползването на марка в съдебно или административно производство, основанията за
отмяна, основанията за отказ, отмяна или недействителност по отношение на част от
стоките или услугите. Добавени и са разпоредби а posteriori за установяване на
недействителност или отмяна на марка и особените разпоредби по отношение на
колективните, гаранционните и сертификатните марки. Разпоредбите на Директивата за
марката на ЕС са приети в кратки срокове в националното законодателство от някои от
държавите членки, а за останалите държави членки е определен приемлив срок да
изменят националните си закони. Общите положения и принципи са запазени и в сега
действащата Директива.
Следва да се подчертае, че Първата директива няма за цел пълна хармонизация,
а по-скоро чрез нея хармонизация е постигната по отношение на съществените
въпроси, отнасящи се до материалното право на марките. Примери в това отношение са
определението на марката, основанията за отказ в регистрация, обхватът на защита,
ограниченията, отмяната и обезсилването. От друга страна редица други въпроси на
материалното право и всички процесуални въпроси са оставени в компетентността на
държавите членки133.

1.3. Регламент (EO) №40/94 относно марката на Общността от 20 декември 1993 година

Наред с Първата директива за хармонизиране на материалното национално

право за марките, премахването на пречките пред свободното движение на стоки и
133
Concise European Trade Mark Law. Edited by:Verena von Bomhard, Alexander von Mühlendahl. Kluwer
Law International B.V., Alphen aan den Rijn, 2018, 18–19.

98
услуги, осигуряването на ненакърнена конкуренция в ЕС и създаването на единно
европейско право е приет и Регламент 40/94 (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември
1993 г. относно марката на Общността.
В първия дял на Регламента в общите разпоредби е уредено създаването на
Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни). В следващия раздел
е дадено определение на съюзна марка, знаците, от които може да се състои, лицата,
които могат да бъдат притежатели, както и абсолютните и относителните основания за
отказ (чл. 7 и 8). Уредбата обхваща и правата, предоставени от марката на Съюза,
възпроизвеждането, забраната за използване на марката на ЕО, регистрирана на името
на представител, ограничаването на последиците, изчерпването на правата,
предоставени от марка на ЕС и допълнителното прилагане на националното
законодателство, свързано с нарушения (чл. 9–15). Третият раздел на дял първи се
отнася до използването на марката на ЕО, а след това е уредбата на съюзната марка
като обект на собственост, условията за приравняване на марката на ЕО с националните
марки, прехвърлянето, вещните права, принудителното изпълнение, производствата по
несъстоятелност и лицензиране. Регламентиран е и обхватът и действието на марката
на ЕС по отношение на третите лица и заявката на марка на Съюза като обект на
собственост. В третия дял подробно са разписани условията, на които трябва да
отговаря заявката за регистрация, както и начините, по които може да бъде подадена тя.
В този дял е отделено внимание на правото на приоритет, процедурите по регистрация,
съответно, за разглеждането на условията за подаване на заявки, проучването на
условията, свързани с правото на притежателя, проверката на абсолютните основания
за отказ и публикуването на заявлението. След тях са разгледани процедурите по
опозиция, оттегляне, ограничаване и изменение на заявките, както и на разделянето на
заявките. Относно регистрацията са обхванати продължителността, подновяването,
промяната и разделянето на заявките. В следващия раздел са описани основанията за
отмяна, абсолютните и относителните основания за недействителност, исканията и
последиците от отмяната и недействителността. В седмия дял на Регламента са
регламентирани процедурите по обжалване, като са посочени решенията, подлежащи
на обжалване, лицата, които имат право да обжалват и да бъдат страни по
производството, сроковете и формата на обжалване, преразглеждането в случаи ex parte
и inter partes, разглеждането на жалбите, решенията по жалби и исковете пред Съда.
Следващият дял е посветен на колективните марки на Съюза. В деветия дял са
разписани процедурите пред Ведомството, като в първия раздел са посочени правилата

99
във връзка с необходимостта от мотивиране на решенията, прилагането на принципа на
служебното начало, устната процедура, събирането на доказателства с изложение на
мотивите, на които се основават решенията, разглеждането на фактите от Ведомството
по собствена инициатива, устното производство, събирането на доказателства,
уведомяването, института на Restitutio in integrum, продължаването на производството,
позоваването на общи принципи, погасяването на финансовите задължения, а в
следващите три раздела са уредени правилата за разпределяне на разноските, за
изпълнението на решенията, определящи размера на разноските, на регистъра на
марките, проверката на досиетата, периодичните публикации, административното
сътрудничество и обмена на публикации, както и за общите принципи на
представителството и на професионалното представителство.
В десетия дял са уредени правилата относно компетентността и процедурите,
свързани с нарушенията и валидността на марките на ЕС, съдилищата за марките на
Съюза компетентността за нарушение и валидност, международната компетентност,
презумпцията за валидност, насрещните искове, приложимото право, санкциите,
временните и защитни мерки, специфичните правила относно свързаните действия и
компетентността на второинстанционните съдилища и допълнителното обжалване.
Освен това са предвидени правила за компетентност относно други спорове за
съюзните марки, като тези правила възлагат компетентността на посочените спорове на
национални съдилища на държавите членки, които не са определени за съдилища за
марките на ЕС. Регламентирани са правила при едновременни и последователно
предявени граждански искове въз основа на марки на Съюза и национални марки.
Отделено е внимание на приложението на националните законодателства за целите на
забраната на използването на марките на ЕС, предходните права, приложими към
определени населени места и др. В следващия раздел е разгледано преобразуването на
заявка за съюзната марка в заявка за национална марка и условията за това.
Дванадесетият дял е посветен на Ведомството, правния му статут, длъжностите,
привилегиите и имунитетите, отговорността, езиците, публикуването и вписванията в
регистъра, управлението на Ведомството, правомощията на президента, назначаването
на висшите длъжностни лица. Отделен раздел е посветен на Административния съвет –
създаването и правомощията му, съставът, председателството и заседанията му.
Относно прилагането на процедурите са посочени като компетентни да вземат решения
проверителите, отделите по споровете, отделът по администрирането на марките и по
правните въпроси, отделите по заличаването и апелативните състави. Същият дял

100
завършва с раздел, съдържащ разпоредби за бюджета и финансовия контрол. В
последния тринадесети дял са заключителните разпоредби относно прилагането на
Регламента.
Интерес представляват направените в пълнота проучвания и публикуваната
статистика от Института „Макс Планк“ в мащабното изследване, възложено на
Института от Комисията, което представя оценка на системата на марката на ЕС и
работата на Ведомството. В изследването е отразено, че около 76 процента от
интервюираните притежатели на марки смятат, че системата за марка предлага
значително опростяване и разширени възможности в сравнение с националните
системи за марки. Представянето на Ведомството по отношение на качеството е
оценено предимно като „средно“ или „високо“. В Института отчитат, че оценките за
последователността на решенията на Ведомството и необходимото време за издаване
на решения също разкриват подобни резултати. Само между 5 и 20 процента от
потребителите оценяват решенията като непоследователни, а между 10 и 25 процента
смятат, че времето, необходимо за издаване на решения, не е задоволително. Анализът
показва, че ефективността на Ведомството по отношение на последователността е
оценена като „справедливо последователна“ или „много последователна“, а по
отношение на времето, необходимо за издаване на решения като „справедливо
задоволителна“ или „много задоволителна“. Като изключение от общите положителни
оценки е представено времето, необходимо за представяне на възражения, като около
40 процента от анкетираните го оценяват като незадоволително. Голяма част от
собствениците на марки дават отговор „невъзможно е да се каже“ по отношение на
работата на Ведомството134.
Преследваните цели на ЕИО чрез създаването на Регламента до голяма степен
съвпадат с целите на Първата директива, т.е. това е създаването на общ пазар със
свободно движение на стоки, както и създаването на условия за поддържане на
ненарушена конкуренция. Тези цели до известна степен се намират в противоречие с
националните права върху марките и техния териториален обхват. Марката на Съюза
преследва двойна цел – от една страна, премахването на границите на националните
права на собственост и придобиването на единна защита на марките в границите на
Общността. Сближаването на националните права върху марки се третира като
възможност за отслабване на конфликтите между марките за сметка на вътрешния

134
Study on the Overall Functioning of the European Trade Mark System. Max Planck Institute for Intellectual
Property and Competition Law Munich, 2011, 39–40.

101
пазар, но наред с това представя допълващи средства за реализиране на общия пазар.
Другата цел е постигането чрез марката на ЕС на икономическа интеграция, която да
бъде реализирана като действаща система, а не да остане само теоретичен инструмент
със своите единни условия за създаване на общ вътрешен пазар. В Регламента акцентът
е поставен върху това да се докаже, че съюзната марка е по-изгодна, отколкото
националните марки. Това би се постигнало със система за регистрация, която е бърза,
лишена от бюрократични тежести, но същевременно е и прозрачна и е насочена не само
към монополите, а и към малките и средните предприятия, които също да могат
спокойно да се ползват от нея.
С Регламента се цели да се демонстрира в цялостен вид една съвременна правна
система, отговаряща на развитието на националните и международни системи в
областта на правото на марките. Затова още преди приемането му има толкова
изследвания и експертни становища за промените в условията на производство,
продажби и потребление. Регламентът за марката на Общността с предвидените му
цели и тяхното изпълнение действително съответства на настоящите икономически
нужди в рамките на Европейския съюз, като доказателство и нагледен пример за това
представляват многобройните регистрации на марки на ЕС от откриването на
Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /марки и дизайни/ в Аликанте135.
В доктрината е отчетена първоначалната еуфория и успехът, който постига
системата на марката на Съюза с данни и статистики, които визират големия брой
постъпили заявления през първата година на съществуване, която далеч надминава
всички очаквания136.
Целта на Регламента е създаването на единно право, което да обхваща цялата
Общност. Този принцип, визиращ единния характер на марката, се противопоставя на
принципа на национално ограничената териториалност като преодолява националните
ограничения. Концепцията е изразена в Преамбюла на Регламента, където е посочено,
че целта е да се насърчи хармоничното развитие на икономическите дейности в
Общността и едно продължително и балансирано разрастване, посредством
завършването и доброто функциониране на вътрешен пазар, предлагащ условия,
подобни на тези, които съществуват на националния пазар. Обосновано е, че за да се
135
Brink, U. Markenhandel mit Gemeinschaftsmarken...., S. 50. Към 28 август 2021 г. общият брой на
регистрираните марки на ЕС възлиза на 2 милиона - https://euipo.europa.eu/ohimportal/en/news?
p_p_id=csnews_WAR_csnewsportlet&p_p_lifecycle=0&p_p_state=normal&p_p_mode=view&p_p_col_id=col
umn-1&p_p_col_count=2&categoryId=news_about-ohim&journalId=8853029&journalRelatedId=manual/
Последно посетен на: 3 август 2021 г.
136
Kur, A. Drier, T. Eripean intelectual property law..., p. 159.

102
създаде пазар от този тип и да се засили неговото единство, трябва не само да се
премахнат пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното
предоставяне на услуги, но и да се установи единен режим, гарантиращ, че няма
нарушение на конкуренцията, а също така да бъдат създадени правни условия, които
дават възможност на предприятията да приспособят отведнъж дейностите си по
производството и разпространението на стоки или предоставяне на услуги в цялата
Общност137.
На няколко пъти до приемането на консолидирания Регламент 207/2009,
Регламент 40/94 е изменян, съответно с Регламент (ЕО) № 3288/94 на Съвета 138,
Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета, единствено точка 48 139, Регламент (ЕО) №
1653/2003 на Съвета140, Регламент (ЕО) № 1992/2003 на Съвета 141, Регламент (ЕО) №
422/2004 на Съвета142 и Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета143.
С Регламент (ЕО) № 3288/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. се изменя
Регламент (ЕО) № 40/94, с оглед прилагането на „Споразумението за Световната
търговска организация“, подписано от името на Общността. Изменението се отнася до
чл. 5, като към лицата, които могат да бъдат притежатели на съюзни марки се добавят и
гражданите на държавите по Споразумението за създаване на СТО144.
След Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета от 14 април 2003 г. относно
адаптирането към Решение № 1999/468/ЕО на разпоредбите за комитетите, които
подпомагат, чл. 141 от Регламент (ЕО) № 40/94 се заменя с текст за създаването на
специален комитет и процедура за приемане на регламентите за изпълнение. Според
него Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет по таксите с правилата за
изпълнение и процедурата на апелативните състави на Ведомството за хармонизация
във вътрешния пазар (марки и дизайни)“.
След приемането на Регламент (ЕО) № 1653/2003 на Съвета от 18 юни 2003 г.,
Регламент (ЕО) № 40/94 се изменя в посока включването на подходящи разпоредби, за
да се направи Регламент (ЕО) № 1049/2001 приложим по отношение на Ведомството за
хармонизация на вътрешния пазар и добавянето на разпоредба относно обжалванията
137
Brink, U. Markenhandel mit Gemeinschaftsmarken....., S. 50–52.
138
ОВ L 349, 31.12.1994 г., с. 83.
139
ОВ L 122, 16.5.2003 г., с. 36.
140
ОВ L 245, 29.9.2003 г., с. 36.
141
ОВ L 296, 14.11.2003 г., с. 1.
142
ОВ L 70, 9.3.2004 г., с. 1.
143
ОВ L 386, 29.12.2006 г., с. 14.
144
OJ L 122, 16.5.2003, p. 36–62. Целият текст е достъпен на:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32003R0807 Последно посетен на: 3 август
2021 г.

103
на отказ за достъп до документи. За тази цел в чл. 1 е указано, че в Регламент (ЕО) №
40/94 се добавя чл. 118а за достъпа до документи. Регламент (ЕО) № 1049/2001 на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно достъпа до документи на
Европейския парламент, на Съвета и на Комисията важи по отношение на документи,
държани от Службата. Административният съвет приема практически мерки за
изпълнението на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в рамките на шест месеца от влизането в
сила на Регламент (ЕО) № 1653/2003. Решения, взети от Службата съгласно член 8 от
Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да предизвикат депозиране на жалба пред
Омбудсмана или могат да станат предмет на иск пред Съда на Европейските общности
съгласно условията, предвидени съответно в членове 195 и 230 от Договора. Освен това
се изменя и чл. 136 от Регламент 40/94 за одита и контрола145.
С Регламент (ЕО) № 1992/2003 на Съвета от 27 октомври 2003 г. се изменя
Регламент (ЕО) № 40/94, с цел да се осъществи присъединяването на Европейската
общност към Протокола относно Мадридската спогодба за международната
регистрация на марките. След него към Регламента е прибавен 13 дял, уреждащ
международната регистрация на марките146. В тринадесетия дял на Регламента е
застъпена международната регистрация на марка, подаването на международна заявка,
формата и съдържанието на заявката, вписването в досиетата и в регистъра, искането за
териториално разширяване след международната регистрация, международните такси,
действието на международните регистрации, посочващи Европейската общност,
замяната на марка на ЕС с международна регистрация, недействителността на
последиците от международна регистрация, преобразуването на наименованието на
Европейската общност чрез международна регистрация в национална заявка за марка
или в посочване на държави членки, използването на марка, предмет на международна
регистрация и нейното преобразуване.
Следващото изменение е осъществено с Регламент № 422/2004 на Съвета от 19
февруари 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на
Общността. С него се цели рационализиране на процедурата, като се изменя системата
за търсене. Принципно последната остава задължителна, но при заплащане на такса за
търсения в регистрите на марките на държавите членки, които са нотифицирали своето
собствено решение да извършват търсения, тя става незадължителна.
145
OJ L 245, 29.9.2003, p. 36–37. Целият текст е достъпен на:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32003R1653 Последно посетен на: 3 август
2021 г.
146
OBL296,14.11.2003,1–5. Целият текст е достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?
uri=CELEX%3A32003R1992 Последно посетен на: 3 август 2021 г.

104
 Освен това стремежът е и към подобряване на качеството на отчетите на
резултатите от търсенето, като е изготвен стандартен формуляр и са очертани неговите
най-важни компоненти. Освен това Регламент 40/94 се изменя в посока на това на
апелативните състави да бъдат осигурени допълнителни средства за ускоряване на
постановяването на техните решения и подобряването на тяхната работа. Добавени са
към Регламента чл. 44а за разделяне на заявката, чл. 48а за разделяне на регистрацията,
чл. 60а за преразглеждане на решения inter partes, чл. 77а за отменяне на решения и чл.
78а за продължаване на процедурата147.
Последното изменение на Регламента преди приемането на консолидирания
Регламент 207/2009 е на чл. 134, параграф 3 за общо платимите такси след приемането
на Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г.148

1.4. Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008

година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките

С тази нова директива се кодифицира Първата директива за марката на

Общността без съществени изменения. В нейния преамбюл отново е изведена като
водеща идеята за сближаването на законодателствата относно марките на държавите
членки. То се ограничaва до националните разпоредби, които най-пряко засягат
функционирането на вътрешния пазар. По отношение на защитата на марките,
придобити чрез използване, тя остава само във връзка с отношението между тях и
марките, придобити чрез регистрация. На държавите членки е предоставена
възможността да уредят националните си разпоредби във връзка с производствата по
регистрация, отмяна и недействителност на марките, придобити чрез регистрация. Сред
тях са формата на производствата за регистрация и за недействителност на марка,
възможността за преценка да вземат решение дали в производството за регистрация
или в производството за недействителност, или и в двете производства може да се
прави позоваване на по-ранни права, и ако разрешат позоваване на по-ранни права в
производството за регистрация, да предвидят производство за противопоставяне или
производство за служебна експертиза, или и двете. На преценката на държавите членки

147
OB L 70, 9.3.2004, 1–7. Целият текст е достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?
uri=CELEX:32004R0422 Последно посетен на: 3 август 2021 г.
148
OB L 386, 29.12.2006, 14–16. Целият текст е достъпен на:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32006R1891 Последно посетен на: 3 август 2021
г.

105
е оставен и въпросът да определят последиците от отмяната или недействителността на
марките.
Определено сближаването на законодателствата изисква условията за
придобиване и за запазване на правата върху марка по принцип да бъдат идентични във
всички държави членки. За тази цел е необходимо да бъдат изброени примери за знаци,
които могат да съставляват марка, при условие че тези знаци могат да послужат за
разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други
предприятия. Обоснована е необходимостта за изброяване numеrus clausus на
основанията за отказ или недействителност на марката. Възможно е някои от
основанията да представляват указания към държавите да ги въведат или да ги запазят
в своето законодателство. Освен това държавите членки сами определят правилата
относно критериите за предоставяне на марка и подновяване на марка, уредбата на
таксите или при неспазване на процесуалните норми, които излизат от периметъра на
разпоредбите за сближаване на законодателствата. Въведена е гаранцията, че
регистрираните марки се ползват с една и съща закрила в правните системи на всички
държави членки, като последните биха могли да предоставят разширена закрила.
Абсолютна закрила следва да се предоставя на регистрирана марка, чиято функция
именно е да гарантира марката като обозначение за произход при идентичност между
марката и знака и между стоките или услугите. Закрила се предоставя и при сходство
между марката и знака и между стоките или услугите. Наред с това за избягване на
несправедливо ощетяване на интересите на притежателя на по-ранна марка, същият „не
може да иска обявяване на недействителност, нито да се противопостави на
използването на марка, по-късна от неговата собствена, чиято употреба съзнателно е
търпял през достатъчно продължителен период, освен ако заявката за по-късната марка
е подадена недобросъвестно“149.

1.5. Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката
на Общността

С оглед на всички изброени изменения в Регламент 40/94 след няколкогодишна

работа на експертните групи е взето решение да се приеме един кодифициран

149
OB L 299, 8.11.2008, 25–33. Целият текст на Директивата:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32008L0095 Последно посетен на: 3 август
2021 г.

106
регламент. На 26 февруари 2009 г. е приет Регламент №207/2009 относно марката на
Европейския съюз.
Сред целите на Регламента на първо място отново е въведена хармонизацията за
завършването и доброто функциониране на вътрешния пазар и по този начин се цели да
бъдат премахнати пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното
предоставяне на услуги.
Сред основните задачи и на кодифицирания Регламент е закрилата,
предоставена от съюзната марка, да бъде абсолютна при идентичност между марката и
знака и между стоките или услугите. Същевременно, приложението на Регламента
обхваща също и случаите на сходство между марката и знака и между стоките или
услугите, като изрично е пояснено, че сходството следва да се тълкува във връзка с
понятието вероятност от объркване.
Премахната е възможността за налагане на забрана от страна на притежателя на
марка на ЕС за използването ѝ от трети лица за стоки, които са били пуснати в
обращение в Общността с тази марка от него самия или с неговото съгласие, с
изключение на случаите, когато притежателят има законни основания да се
противопостави на по-нататъшното търгуване на стоките.
Дадена е гаранция на страните срещу решенията на Ведомството (сега
Службата), като тази правна защита е въведена с оглед на специалния характер на
правото относно марките. Затова е предвидена възможност за обжалване на решенията
на проверителите и на различните отдели на СЕСИС. В случай, че отделът, чието
решение е оспорено, не го промени, той го препраща на апелативния състав на
Службата, който взема решение. Освен това решенията на апелативните състави също
подлежат на обжалване пред Съда на Европейските общности. В кръга на
правомощията на СЕО е да отмени или да измени оспореното решение. В съответствие
с изискванията на чл. 225, параграф 1 от ДЕО Първоинстанционният съд 150 е
компетентен да разгледа като първа инстанция жалбите, посочени в чл. 230 от
Договора, с изключение на тези, които са възложени на съдебен състав, и тези, които в
статута са изрично запазени за Съда на Европейските общности. От това следва, че
правомощията, предоставени на СЕО се упражняват на първа инстанция от
Първоинстанционния съд (сега Общият съд). С цел подобряване на защитата на
марките на ЕС, всяка държава членка е задължена да посочи възможно най-ограничен

150
През 2013 г. Първоинстанционният съд е закрит – вместо пред него, решенията на Службата се
обжалват пред Общия съд.

107
брой национални първоинстанционни и второинстанционни съдилища, компетентни в
областта на нарушението и валидността на марката на Съюза, като вземе предвид
особеностите на националната уредба на своята съдебна система. Изрично е посочено,
че решенията относно валидността и нарушението на съюзните марки трябва да се
разпростират и да се прилагат в цялата Общност, с цел избягване на
взаимнопротиворечиви решения на съдилищата и на Службата. В Регламента ясно се
подчертава, че към всички съдебни искове относно марките на ЕС следва да се
прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по
граждански и търговски дела, ако последните не бъдат дерогирани от самия Регламент.
Следва да се избягват противоречиви съдебни решения, постановени в резултат на
искове, които включват същите страни и които са подадени на същото основание въз
основа на марка на ЕС и на паралелни национални марки. В случай на заведени искове
в една и съща държава членка, средствата за да се избегнат противоречиви решения са
националните процесуални норми, които не се засягат от Регламента за марките.
Когато исковете са заведени в различни държави членки се прилагат разпоредбите на
Регламент (ЕО) №44/2001, в частност тези относно правилата за висящността на един и
същи правен спор пред две различни равни по степен съдилища и при взаимната
свързаност на исковете.
Изрично е посочено в мотивите на Регламента, че е необходимо Ведомството за
хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни) да разполага със самостоятелен
бюджет, в който приходите включват главно постъпленията от таксите, дължими от
ползвателите на системата. Освен това бюджетната процедура на Общността
продължава да се прилага по отношение на евентуални субсидии от бюджета на
Европейските общности, а одитът на сметките се извършва от Сметната палата.
В съображенията на преамбюла на Регламента е подчертано, че марката на ЕС
трябва да бъде разглеждана като обект на собственост, че тя съществува независимо от
предприятията, чиито стоки или услуги тя обозначава и че може да се прехвърли, да се
даде в залог на трети лица или да бъде обект на лицензия151.
В Регламента е заложена идеята решенията за валидността и за нарушаването на
марките на Съюза да са еднакви в държавите членки, от които се изисква да определят
съдилища като съдилища за марките на ЕС в дял X въвежда детайлни правила за

151
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32009R0207 Последно посетен на: 3
август 2021 г.

108
компетентност, които в някои отношения изместват приложението на разпоредбите на
Регламент Брюксел I. Принципът е, че когато специалните норми в Регламента за
марката на Съюза не се прилагат, следва да се приложат по-общите разпоредби на
Регламент Брюксел I.152
В рамките на цялостната оценка на функционирането на марката на ЕС,
предприета през 2010/2011 г. от Института Макс Планк се установява, че резултатите
са до голяма степен положителни, както по отношение на нивото на удовлетвореност
на потребителите, така и по отношение на гладкото функциониране на правните
механизми. Макар че, съгласно направеното в резултат на проучването, проведено от
Института „Макс Планк“ като елемент от усилията за оценка, заключение, че не са
необходими значителни промени на системата, предложения за изменения са изпратени
Европейската комисия. По времето на публикуване на изследването не е било ясно
дали и до каква степен тези предложения ще бъдат взети под внимание и дали въз
основа на тях ще бъдат направени съответните законодателни предложения от
Комисията153. Но тези предложения се приемат почти изцяло от Комисията и така
постепенно се стига до приемането на нова директива (Директива ЕС 2436/2015) в
съзвучие с предложенията, а впоследствие и нов кодифициран регламент (Регламент
2017/1001) през 2017 г.

1.6. Директива ЕС 2015/2436

С Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември

2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките са
направени изменения в Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
В преамбюла към новата директива е отбелязано, че с Директива 2008/95/ЕО са
хармонизирани материалноправни разпоредби в областта на марките с особена
важност, засягащи най-пряко функционирането на вътрешния пазар и тези които
възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги в
Съюза. Защитата на марките е в две насоки – на първо място тя се осъществява от
държавите членки и на второ място – посредством зщитата, предвидена за марките на
Европейския съюз, чиито основни особености са техният единен характер и действието
им на цялата територия на Съюза в съответствие с предвиденото в Регламент (ЕО) №
152
Briggs, A. Civil Jurisdiction and Judgments. 6th edition. New York, Informa Law from Routledge, 2015, p.
90.
153
Study on the Overall Functioning of the European...,57–59.

109
207/2009 на Съвета. За тази цел на 16 юли 2008 г. Европейската комисия представя
наред с Европейската стратегия за правата върху индустриална собственост и оценка за
функционирането на системата на марките на двете нива – съюзно и национално
равнище, както и взаимодействието между тях. Заедно с това, Комисията представя
Съобщение на 11 септември 2009 г. за усъвършенстване на упражняването на правата
на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар, а Съветът приема
Резолюция от 1 март 2010 г. относно усъвършенстването на упражняването на правата
на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар. В средата на 2010 г.
Съветът приема свои заключения за бъдещото преразглеждане на системата на марките
на Европейския съюз, като в тях се отбелязва като положителен фактът, че вследствие
на споразумението от септември 2008 г. таксите за регистрация на марка на Общността
са намалени значително с Регламент (ЕО) № 355/2009 на Комисията, в сила от 1 май
2009 г. В същия смисъл Съветът приветства и постигнатия значителен напредък от
Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни) при създаването
на Фонд за сътрудничество и застава зад становището да се довърши започнатата
работа приоритетно и по този начин фондът да заработи незабавно и с активното
участие на националните служби. Съветът отбелязва всички усилия на Комисията и на
междинните експертни групи, като я съветва да завърши проучването, за да може да се
създаде основа за последващи законодателни инициативи. Съветът отчита факта, че
„повечето асоциации на ползватели на системата на съюзните марки са доволни от нея,
както и от принципа на успоредното съществуване на марки на ЕС и национални
марки, но смятат, че е необходимо тя да бъде доусъвършенствана посредством бъдещо
преразглеждане, като се отчита необходимостта от баланс в отношенията между
системата на Общността и националните системи на марките“. Съветът ясно дава да се
разбере, че националните марки продължават да отговарят на нуждите на голям брой
заявители, поради което националната защита на марки е необходима и по този начин
аргументира становището си да се запазят възможностите за избор за тези заявители
между двете системи.
Относно бъдещите законодателни промени в тези заключения Съветът
призовава Комисията да представи предложения за преразглеждане на Регламент (ЕО)
№ 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Директива 2008/95/ЕО за
сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Важна насока
в тях представлява въвеждането на специална клауза за определяне на рамката за
сътрудничество между Службата и националните ведомства, изричното определяне на

110
хармонизирането на практиката и средствата като цел, която следва да си поставят
всички ведомства за марките в ЕС и, че СЕСИС следва да подкрепи и улесни усилията
в тази насока с активното участие на своя Административен съвет, да се установи ясно
правно основание за участието на Службата в дейности, свързани с упражняването на
правата, включително в борбата с фалшифицирането, особено чрез развитие на
сътрудничеството с националните ведомства, в съответствие с техните национални
сфери на компетентност и с Европейската обсерватория за фалшифицирането и
пиратството. Сред тях са и приемането на разпоредба за пренасочване на сума в размер
на 50 % от таксите на Службата, събирани за подновяване на регистрациите на марките,
към националните ведомства. Това се прави в съответствие с критериите за честно,
справедливо и целесъобразно разпределение, както и с оглед на това да се гарантира, че
тези средства ще могат да се ползват от националните служби и ще бъдат употребени
за цели, които са тясно свързани със защитата и популяризирането на марките и/или
упражняването на правата върху тях, включително и в борбата с фалшифицирането. На
последно място, Съветът насочва към приемане на изменения, с които да се подкрепят
отношенията на взаимно допълване между системата на Общността и националните
системи на марките и мерки да се подобри съответствието между Директива
2008/95/ЕО и Регламент (ЕО) № 207/2009 и по този начин да се допринесе
допълнително за намаляване на областите на несъответствие в системата на марките в
Европа като цяло.154
С новата директива отново като цел се посочва насърчаването и изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар и улесняването на придобиването и на защитата
на правата върху марките в Съюза и засилването на конкурентоспособността на
малките и средните европейски предприятия, за което се иска разширяване на обхвата
на сближаването в Директива 2008/95/ЕО. Новата уредба засяга предимно някои
аспекти на материалното право в областта на марките, уреждащо марките, защитени
чрез регистрация, съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009, но наред с това се цели
разширяване на сближаването и относно процесуалните правила.
С нея се цели преди всичко гарантирането на една и съща защита на
регистрираните марки в правните системи на всички държави членки, а също и
разширяването на защитата на марките на ЕС, ползващи се с известност в Съюза.

154
Заключения на Съвета от 25 май 2010 година относно бъдещото преразглеждане на системата на
търговските марки в Европейския съюз 2010/C 140/07
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52010XG0529(01)&from=EN#ntr2-
C_2010140BG.01002201-E0002 Последно посетен на: 6 август 2021 г.

111
Държавите членки продължават защитата върху придобити чрез използване марки, но
те са признати доколкото имат отношение към придобитите чрез регистрация марки,
защото все по-засилената хармонизация и сближаване изискват идентичност на
придобиването и запазването на правата върху регистрирана марка в държавите -
членки на ЕС.
По същество на първо място с Директивата се променя обхватът на
определението за марка, като от дефиницията в чл. 3 е изключено изискването марката
да е представена графично. На негово място се въвежда изискването знакът да бъде
представен в регистъра по определен начин. Приема се в доктрината, че по този начин
се предоставя възможност за регистрация и на т.нар. неконвенционални или
нетрадиционни марки.
При установяване на двойна идентичност е включено изискване, с което да бъде
доказано и увреждането на по-ранната марка, като притежателят на марка може да
забрани използването на знак, когато знакът е идентичен с марката и е използван за
стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана и когато това
използване засяга или е в състояние да засегне функцията на марката да гарантира на
потребителите произхода на стоките или услугите.
По отношение на употребата като търговско или фирмено наименование е
въведена възможност да се забрани използването на знака като търговско или фирмено
наименование или като част от търговско или фирмено наименование. Освен това в чл.
10, параграф 2 е уредена и възможност да се забрани използването на марката в
сравнителна реклама, когато не отговаря на изискванията на Директива 2006/114/EC за
подвеждащата и сравнителната реклама. С това се цели гарантиране на правната
сигурност и пълното съответствие със законодателството на Съюза. Може да бъде
забранен и вносът на стоки в ЕС и в хипотезата, в която изпращачът действа с
търговска цел. По този начин се гарантира правото на притежателя на марката да
попречи на внасянето на стоки от страни извън Съюза. На притежателите на марки е
дадено правомощието да предотвратят вноса на стоки, предмет на нарушение, и
тяхното попадане във всякакви митнически ситуации, в т.ч. транзит, претоварване,
складиране, свободни зони, временно складиране, активно усъвършенстване или
временен внос, също и ако тези стоки не са предназначени за пускане на пазара на
съответната държава членка. За проверките от страна на митническите органи важи
процедурата на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

112
 В чл. 11 е уредено правото за забрана на подготвителни действия във връзка с
използването на опаковка или други средства. Когато има риск опаковки, етикети,
маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други
средства, върху които може да бъде поставяна марката, да се използват за стоки или
услуги и това използване представлява нарушение на правата на притежателя на марка
по член 10, параграфи 2 и 3, притежателят на тази марка има право да забрани следните
действия, ако те се извършват в рамките на търговията: поставянето на знак, идентичен
или сходен с марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства
за защита или автентичност, или всякакви други средства, върху които може да бъде
поставяна марката; предлагането или пускането на пазара, или складирането за тези
цели, или вноса или износа на опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства
за защита или автентичност, или всякакви други средства, върху които е поставена
марката.
С Директивата е предвидено ограничаване на действието на марката, като
според чл. 14 от нея марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да
използва в търговската дейност: името или адреса на третото лице, когато третото лице
е физическо лице; знаци или означения, които са лишени от отличителен характер или
които се отнасят до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността,
географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на
услугите, или други характеристики на стоките или услугите; марката с цел
идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на
марката, по-специално когато използването на тази марка е необходимо, за да се означи
предназначението на стока или услуга, по-конкретно като принадлежности или
резервни части.
С Директивата е осигурена закрила и на георгафските означения и на
традиционните наименования чрез включването им като абсолютни основания за отказ.
Закрила е осигурена и за марките, ползващи се с известност и по този начин се
гарантира една и съща степен на закрила във всички страни от Съюза. В Директивата са
включени в съответствие с Регламента от 2009 г. разпоредби от чл. 22 до чл. 26 вкл.,
представящи марките като обект на собственост, включващи правила относно
предаването и прехвърлянето, лицензирането, вещните права и принудителното
изпълнение. Предвидени са още разпоредби за закрилата на колективните марки и
тяхното обособяване от сертификатните. Като се отчита важността на колективните
марки, в Директивата е определено като целесъобразно националните колективни

113
марки да се подчиняват на правила, които са сходни с правилата, приложими за
колективните марки на Съюза. Достижение на Директивата представляват също и
общите разпоредби, отнасящи се до определянето и класифицирането на стоките и
услугите. Важно изменение по отношение на таксите е въведената възможност да се
заплаща заявителска такса за марка за един клас, а не за три /както беше преди това/ и с
това да се постигне от една страна намаляване на таксите, а от друга да има
ограничаване на закрилата на марките в неизползваните класове. С Директивата се
въвежда и задължение за създаване на опозиционна система при регистрация на
марките за всички държави членки.
Процедурите по опозиция, отмяна и заличаване е предвидено да се провеждат
пред съответните ведомства. Друго задължение за държавите-членки на ЕС е да
гарантират сътрудничество между техните ведомства, от една страна, и Службата на
Европейския съюз за интелектуална собственост от друга. Въвежда се възражението за
липса на реално използване на по-ранната марка, което да може да доведе до
заличаване на марката. С всички изброени по-горе способи се цели постигането на
ефективна защита на марките в държавите членки. Извън посочените въпроси, въпреки
все по-голямото сближаване на законодателствата, на държавите членки е оставена
възможността извън правото в областта на марките да приемат различни правни норми
отнасящи се до нелоялна конкуренция, гражданска отговорност, защита на
потребителите и др.
Транспонирането на Директивата налага на държавите членки да приемат
националните законови и подзаконови разпоредби, необходими за привеждането в
съответствие с членове 3 – 6, членове 8 – 14, членове 16, 17 и 18, членове 22 – 39, член
41 и членове 43 – 50 до 14 януари 2019 г., а по отношение на член 45 - до 14 януари
2023 г.155

1.7. Регламент (EC) 2017/1001 от 14 юни 2017 година относно марката на ЕС

Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември

2015 г. (т.нар. Регламент за изменение (2015)) влиза в сила на 23 март 2016 г. и изменя
Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета. Регламентът за изменение предвижда също
Европейската комисия да приеме нови подзаконови актове за допълване и доразвиване

155
OB L 336, 23.12.2015,1–26. Целият текст на Директивата:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2436 Последно посетен на: 3 август
2021 г.

114
на неговите разпоредби, което става факт с влизането в сила на Делегирания регламент
(ЕС) 2018/625 на Комисията (ДРМЕС) и на Регламента за изпълнение (ЕС) 2018/626 на
Комисията (Регламентът за изпълнение на Регламента за марките на Европейския съюз
№ 2017/1001 или РИРМЕС), като и двата влизат в сила на 14 май 2018 г.
Новото вторично съюзно законодателство отменя
Регламенти (ЕО) № 2868/95 и № 216/96 на Комисията, като за образуваните преди 1
октомври 2017 г. производства продължават да се прилагат разпоредбите на тези
регламенти по силата на преходните разпоредби, определящи случаите, в които се
прилагат новите процесуални правила. Кодифицираният текст на измененията е
представен в Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно
марката на Европейския съюз (Регламент за марките на ЕС), който е публикуван на 14
юни 2017 г. и влиза в сила на 1 октомври 2017 г. В неговия обхват влизат разширяване
на понятието за марка, създаване на нов вид марки и някои процедурни промени.
Регламентът премахва изискването за графично представяне и по този начин става
възможно включването на отличителни знаци, които, тъй като са неконвенционални, не
могат да бъдат регистрирани и защитени. Това е продиктувано предимно от основните
тенденции в практиката на Съда на Европейския съюз, според която знаците, които не
се забелязват визуално, не могат сами по себе си да бъдат изключени от концепцията за
марка. Анализите отчитат, че правните разпоредби са съобразни с новите маркетингови
стратегии на компаниите. Така се въвежда поне теоретично възможността
разпознаваемите знаци посредством сетива като допир, вкус и други могат да
съставляват регистрирана марка. При действието на новия регламент се увеличава
закрилата на марките чрез въвеждането на нови видове марки. Важно място заемат
нововъведените сертификатни марки, чрез които се премахва неравновесието между
системата на ЕС и националните системи, в които те са уредени, а в системата на ЕС
дотогава липсват. По този начин се създават съществени предимства за
сертифициращите организации или организации, които може да разрешат на лицата,
участващи в системата за сертифициране, да използват марката като знак за стоки или
услуги, които са в съответствие с изискванията за сертифициране156.
Регистрация на сертификатна марка се постига, когато заявителят представи
правилата за употреба на стоките или услугите, които ще бъдат сертифицирани, които
следва да включват, наред с другото, характеристиките на стоките или услугите и

156
Драганов, Ж. Новата правна уредба на марката на ЕС съобразно Регламент 2017/1001. В: Научни
трудове на УНСС. Том 2. София, УНСС, 2018, 176–177.

115
процедурите за изпитване и надзор, на които стоките или услугите ще бъдат предмет,
както и условията, регулиращи използването на марката. Съгласно новите изисквания
заявителят на марка може да се позове на субсидиарен начин, или по време на
кандидатстването, или по всяко време по време на процеса на регистрация, на
придобита отличителност на знака, за да се избегнат разходите на средства и време за
доказване на такава отличителност. Регламентът на ЕС за марките представя една
съгласувана и с икономическия сектор правна рамка, която от друга страна осигурява и
по-висока степен на правна сигурност157.

1.8. Регламент 2018/626 на Комисията от 5 март 2018 година за изпълнение на Регламент

2017/1001

В обобщение историческото развитие на правната закрила на марката на ЕС

може да бъде проследено в следната нормотворческа последователност: Регламент (ЕС)
2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение
на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент
(ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета
относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията
относно таксите, събирани от Ведомството за хармонизация във вътрешния пазар
(марки и дизайни). Тези актове отменят Регламенти (ЕС) 2017/1430 и (ЕС) 2017/1431 на
Комисията, които са в сила от 1 октомври 2017 г. до 14 май 2018 г. Основното
изменение е в това да се позволи ДРМЕС и РИРМЕС директно да препращат към
Регламент (ЕС) 2017/1001.158 Важно е да се подчертаят измененията, направени с
Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/626 на Комисията от 5 март 2018 г. за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/1001
на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за
отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1431. С него допълнително и по-
детайлно се уреждат изискванията относно съдържанието на заявката за марка на ЕС,
подавана в Службата. Те обхващат изискваната документация, придружаваща
претенциите за приоритет и за предходност на предишна заявка, както и

157
Драганов, Ж. Новата правна уредба на марката на ЕС.., 173–178. Guidance Notes on SIs to give effect to
Directive (EU) 2015/2436 and Regulation (EU) 2017/1001 on Trade Marks:
https://enterprise.gov.ie/en/Publications/Guidance-Notes-on-SIs-Directive-EU-2015-2436-Reg-EU-2017-1001-
on-Trade-Marks.html Последно посетен на: 6 август 2021 г.
158
Вж. по-подробно на: https://guidelines.euipo.europa.eu/1778626/1678076/%D0%BD
%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC
%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8/1-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BC
%D0%B5%D1%82 Последно посетен на: 6 август 2021 г.

116
доказателствата, които трябва да се представят при претендиране на изложбен
приоритет. Допълнена е информацията, която трябва да се съдържа в публикацията на
заявката за марка на ЕС, съдържанието на обявяването на разделянето на заявка;
начинът, по който Службата следва да процедира с това обявяване и подробната
информация, която трябва да се съдържа в публикацията на заявката за разделяне. В
тази връзка с изменението се засягат и съдържанието и формата на удостоверението за
регистрация; съдържанието на обявяването на разделянето на регистрацията и начинът
да се извърши това, исканията за промяна и исканията за промяна на името или адреса,
изискваната документация за установяване на прехвърляне и начинът, по който трябва
да се обработват заявките за частични прехвърляния, както и съдържанието на
обявяването на отказ и изискваната документация, за да се удостовери съгласието на
третото лице. С новия Регламент се уреждат подробно правилата за използване на
колективната марка на ЕС и правилата за използване на сертификатната марка на ЕС,
максималните тарифи за разноските, реално направени за нуждите на производството и
неуредените въпроси относно публикуването в Бюлетина на марките на Европейския
съюз и в Официалния вестник на Службата. Често поставяният въпрос за обмена на
информация между Службата и ведомствата за марките на държавите членки включва
и възможността да се отварят досиета за проверка. Сред засегнатите въпроси в новия
Регламент са и тези по отношение на международната регистрация на марки:
формулярът за международна заявка, фактите и решенията за обявяване на
недействителност, които трябва да се съобщят на Международното бюро, изискванията
по отношение на молбите за териториално разширяване след международната
регистрация, съдържанието на претенцията за предходност за международна
регистрация, както и подробното съдържание на актовете за окончателно предоставяне
на защита или за отказ на защита и др.159
Настоящото изследване няма за задача да обхване цялата съдебна практика
около и след приемането на Първата директива, Първия регламент и последващите
актове, но нейното значение остава с оглед на последващите промени, на които тя до
известна степен влияе160.
2. Принципи на правната закрила на марката на ЕС

159
Целият текст на Регламента: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32018R0626
Последно посетен на: 6 август 2021 г.
160
При интерес виж подробно изложение. Davis, J. Intellectual property law, 4 Ed. Oxford, 2012, 208 –270.

117
 Правната закрила на марката на ЕС се осъществява чрез система, която е
изградена върху няколко фундаментални принципа. Такива са принципът на
съвместното съществуване, принципът на унитарния характер на марката на ЕС,
принципът на автономията, принципът на кохерентността, принципът на ненакърнената
конкуренция161.

2.1. Принцип на съвместното съществуване

Принципът на съвместното съществуване е от основополагащо значение за

функционирането на правната закрила на марката на ЕС. В съображение 26 от
Регламент (ЕС) 2017/1001162 е закрепен принципът, че законодателството на Общността
относно марките не замества марковото законодателство на държавите членки и, че
националните марки продължават да са необходими за тези предприятия, които не
желаят защита на своите марки на нивото на Съюза. Същинското значение на този
принцип се изразява в едновременното съществуване на системите за марки на съюзно
ниво и на равнище държави членки с техните национални (а при Бенелюкс регионални)
системи. По този начин е възможно всяко лице да направи избор относно това дали да
получи закрила на марката чрез съответната национална система или чрез
наднационалната система в целия Съюз. По този начин всеки правен субект разполага
със свобода да избере дали да подаде заявка за марка на ЕС или за национална марка,
или и двете.
Съществена особеност на принципа на съвместното съществуване представлява
обстоятелството, че освен, че правният режим на марката на ЕС не замества системата
на националните марки, той няма и предимство пред нея, и обратно. Освен това,
съвместното съществуване означава, че едно лице би могло да регистрира една и съща
марка едновременно и като марка на ЕС и като национална марка, тъй като няма
забрана за двойна правна закрила на един и същи знак. Именно в резултат на това
уникално съвместно съществуване на двете правни уредби се установяват много и
различни начини на взаимодействие между тях, което води до формирането на една
многопластова и сложна мозайка на отношения при проявлението на принципа на
съвместното съществуване.

161
Study on the Overall Functioning of the European..., 45–64. Schaper, E. Durcbetzung der
Gemeinschaftsmarke…, 2–5.
162
Същият принцип е обоснован още в съображение 6 от от преамбюла на Регламент 40/94

118
 По начало възникващите конфликти между индивидуални права от двете прави
уредби се разрешават чрез принципа на приоритета. В първия Регламент е уредено
правилото, че притежателят на по-ранна национална марка има правото да подаде до
Ведомството възражение или искане за отмяна срещу противоречаща й марка или да
предяви насрещен иск в производство за нарушение на марка на ЕС пред съд за
марките на ЕС. Обратно, притежателите на по – ранни марки на ЕС са в състояние да
предявят правата си в национални производства срещу идентични или сходни на тях
национални марки, като Директива 89/104 предвижда, че по-ранните марки на ЕС
представляват основание за отказ или за отмяна в държавите членки.
Както националните марки представляват относителни основания за отказ от
регистрация или за отмяна или недействителност на марките на ЕС, така и марките на
ЕС представляват относителни основания за отказ от регистрация или за отмяна или
обявяване на невалидност на националните марки.
Безспорно налице са фактори, които влияят върху съвместното съществуване.
Например на баланса между двете правни уредби се отразяват таксите за регистрация и
подновяване на марките на ЕС и на националните марки. От Института „Макс Планк“
отчитат намалението на таксите за марките на ЕС през 2009 г., което се е отразило
върху намаляването на националните регистрации, защото очевидно е, че търговците са
получили възможност да разширят дейността си извън границите на своята собствена
държава чрез заявяване на марки на ЕС, т.е. с оглед снижаването на разходите от по-
големите търговски предприятия се избират марките на ЕС заради по-ниските такси,
които се дължат в сравнение с тези за национална и международна закрила на
съответната марка.
Не може да се пренебрегне и влиянието върху принципа на съвместното
съществуване на изискването за реална употреба на марката и изискванията за
териториалния обхват на използването, които трябва да бъдат установени след
изтичане на гратисния период. Подходът на Службата по въпроса за реалната употреба
следва Съвместната декларация на Съвета и Комисията от 20 декември 1993 г. като
реалната употреба в една държава членка се смята за достатъчно основание да се
приеме за изпълнено изискването за използване на марката в цялата Общност. Тази
декларация не отговаря на действителните измерения на пазара на Общността, което е
отчетено от отделни държави членки, които предлагат да бъдат завишени критериите и
така да се укрепят националните системи и да не се наклонява везната в полза на една

119
от системите, а напротив - да се потвърди принципът на равнопоставеното съвместно
съществуване на двете уредби.

2.2. Принцип на единния характер

Принципът на единния характер е обоснован в съображения 3, 4 и 5 163 от

Преамбюла на Регламент 1001/2017. В тях се съдържат насоки за насърчаването на
хармоничното развитие на икономическите дейности в ЕС и едно продължително и
балансирано разрастване посредством завършването и доброто функциониране на
вътрешен пазар, предлагащ условия, подобни на тези, които съществуват на един
национален пазар. За създаването на вътрешния пазар е нужно не само да се премахнат
пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното предоставяне на
услуги, но и да се установи един режим, който да осигурява условия за спазване на
правилата на конкуренцията. В първото съображение се казва, че трябва да бъдат
създадени правни условия, които дават възможност на предприятията да приспособят
отведнъж дейностите си по производството и разпространението на стоки или
предоставяне на услуги в целия Съюз. По този начин чрез марките техните продукти
или техните услуги ще бъдат идентифицирани по един и същи начин в целия Съюз. Във
второто съображение се изтъква действието на Съюза за изпълнение на тези цели,
което се състои в създаването на правила на Съюза за марките, предоставящи на
предприятията правото да придобиват, по реда на една процедурна система, марки,
които се ползват с еднаква защита и произвеждат своя ефект на цялата територия на
ЕС. Подчертано е също, че така обявеният принцип на единния характер на марката на
ЕС се прилага, освен ако в Регламента за марките не е предвидено друго. В третото
съображение е посочена допълнителна аргументация за създаването на марки,
регулирани от единно съюзно законодателство, като се уточнява, че посредством
хармонизацията не е възможно да се постигнат посочените в първото съображение
цели.
Съгласно член 1, параграф 2 от Регламента, марките на ЕС имат единен
характер. Еднаквото им действие в целия ЕС се изразява в това, че марката може да
бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на лишаване от права на
титуляря или на заличаване и нейното използване може да бъде забранено само за
целия Съюз.

163
Съответно съображения 1, 2 и 3 от Регламент 40/94

120
 Съдържанието на правните норми в Регламент 2017/1001 (чл. 7, пар. 2, чл. 9, пар.
1, буква в) и чл. 15), които въвеждат териториалните изисквания за защита на марките
на ЕС разпростират своето действие върху целия Съюз или част от него.
Важно с оглед настоящето изследване е да се подчертае, че принципът на
единния характер осигурява защита на марката на ЕС в целия Съюз. Въпреки това
могат да възникнат проблеми при прилагането на нормите на материалното и
процесуалното право относно закрилата на марките на ЕС. Пример в това отношение е
определянето на териториалния обхват на закрила в случаите, когато вероятността от
объркване е възможно да зависи от ситуации, когато един знак е отличителен в една
страна, а в друга същият знак е описателен. Следва да се има предвид, че единният
характер на марката на ЕС означава, че действието на марката се разпростира на цялата
територия на Европейския съюз, но и че тази територия не е идентична с териториите
на отделните държави членки. Това е така, защото част от териториите не се обхващат
от действието на ДФЕС и ДЕС. Териториалният обхват на договорите е посочен в
чл.355 от Договора за функционирането на ЕС, като там са посочени изключенията164.

2.3. Принцип на автономията

Принципът на автономията се изразява в това, че марката на ЕС се регулира от

самостоятелен правен ред, какъвто е правото на Европейския съюз в областта на
марките и което се състои от Регламента за марките на ЕС, както и от Делегирания и
Изпълнителния регламент, както и от принципите на действие на правото на ЕС. Този
самостоятелен правен ред, както е известно, е независим и различен от правото на
отделните държави - членки на ЕС. В областта на марките националното право се
прилага само тогава и дотолкова, доколкото Регламентът за марките на ЕС препраща

164
чл. 355, §5 Чрез дерогация от член 52 от Договора за Европейския съюз и от параграфи 1 — 4 от
настоящия член:
а) Договорите не се прилагат по отношение на Фарьорските острови;
б Договорите не се прилагат към зоните на суверенните бази на Обединеното кралство на Акротири и
) Декелия в Кипър освен в степента, която е необходима за осигуряването на изпълнението на
ангажиментите, предвидени в протокола за зоните на суверенните бази на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия в Кипър, приложен към акта относно условията на
присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия,
Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и
Словашката република към Европейския съюз и в съответствие с условията на посочения протокол;
в) Договорите се прилагат по отношение на англо-нормандските острови и по отношение на остров Ман
само дотолкова, доколкото е необходимо, за да се гарантира прилагането на договореностите, приети
за тези острови в Договора относно присъединяването на нови държави-членки към Европейската
икономическа общност и към Европейската общност за атомна енергия, подписан на 22 януари 1972 г.

121
към него. Примери за такова препращане са разпоредбата на чл.8, чл.17, чл.19, чл.60,
както и чл.122 и следващите от Регламента.

2.4. Принцип на кохерентността

Този принцип е осигурен чрез съгласуваност между директивите и регламентите

относно марката на ЕС. Актовете са разработени съвместно като координирани стъпки
за постигането на основните цели на вътрешния пазар. По отношение на обсега е важна
характеристиката, която имат тези източници. Регламентът „закрепва нормативни
принципи, определя абстрактно условията за приложението им и формулира
произтичащите правни последици“ като „квазизаконодателни актове с действие еrga
omnes“. Той е непосредствено приложим и нормите му се ползват с директен ефект – с
влизането му в сила става действащо право не само за държавите членки, но и за
частноправните субекти. Директивата е особен източник, предназначен да предизвика
създаване на правила за поведение. Тя не цели сама да уреди общественото отношение,
а посочва резултата, който трябва да бъде постигнат, а относно начина, по който ще
бъде постигнат този резултат преценката е оставена на държавите членки и в това се
състои принципната разлика между нея и регламента.
В Регламентите и директивите, проследени в историческата част на настоящото
изследване, основните елементи на закрилата на марката, като съществените основания
за отказ от регистрация, както и разпоредбите, уреждащи обхвата на закрилата и
границите на тази закрила, са приведени в пълна хармония помежду си и също така
съвпадат по своето съдържание. Общата тенденция в тези актове е за сближаване на
националното законодателство със съюзното. Втората част от принципа е постигането
на съгласуваност с други регламенти, които засягат марките на ЕС165.

2.5. Принцип на недеформираната /ненарушената, ненакърнената/ конкуренция

Този принцип е с по-разширено значение, като присъства в целите на Договора

за ЕО. Защитата на марките е неразделна част от системата на недеформираната
конкуренция. Марките са необходими, за да позволят на потребителите да
идентифицират стоки и услуги и по този начин да създадат връзка между стоките и

165
Study on the Overall Functioning of the European..., 45–50. Schaper, E. Durchbetzung der
Gemeinschaftsmarke…, 2–5.

122
услугите и предприятието, с което свързват тяхното качество. Те съставляват гаранция
за произхода на стоките, които обозначават и е необходимо да се осигури тяхната
закрила. Затова в системата на марката на ЕС закрилата на марката представлява
елемент от недеформираната конкуренция. В светлината на този принцип се извеждат
всички разпоредби по отношение на основанията за отказ.
И колкото по-сигурно е прилагането на този принцип, толкова по-силно е
застъпена закрилата на марката. Закрилата на марката, както се посочи, трябва да
гарантира, че всички стоки, които носят конкретната марка, са произведени и пуснати в
обръщение от определено предприятие. Оправданието на защитата на марките срещу
вероятността от объркване е в пряка връзка с ненарушената конкуренция и със
запазването на справедливостта.
При ненакърнена конкуренция се изисква да е налице баланс между интересите
на носителите на марката, свободното движение на стоки и услуги в рамките на
вътрешния пазар, и интереса на третите лица, използвали марката за законни цели в
съответствие с честните практики166167.
Като част от съдебната практика са постановени решения, чрез които се постига
по-голяма яснота по специфични въпроси за принципите168.

3. Обща характеристика и особености на марката на ЕС

По своята същност и съдържание марката на ЕС е самостоятелен обект на

интелектуална собственост, който в сравнение с марките, регистрирани по национален
ред, притежава свои специфики, изразяващи се в обхвата на правото, процедурата по
нейната закрила, защитата от нарушения на правото върху марка на ЕС и др.

Съдържание на марка на ЕС

166
Вж. CJ, C-10/89; CJ, C-63/97.
167
Study on the Overall Functioning of the European..., 50–52.
168
Примерно изброяване: Electrónica, T-32/ 00, Henkel KG, C-218/01, C-363/99, C-39/08, C-43/08
(VolksHandy & Schwabenpost) и др. Цит. по: Consice.., 41 – 42.

123
 Знаците, които могат да съставляват марка на ЕС са посочени в чл. 4 от
Регламент № 2017/1001, съгласно който марката на ЕС може да се състои от всякакви
знаци169, по-специално думи, включително лични имена или рисунки, букви, цифри,
цветове, формата на стоката или нейната опаковка или звуци при две условия. Едното
изискване към тези знаци е те да са в състояние да отличат стоките или услугите на
едно предприятие от тези на други предприятия, а другото е те да бъдат представени в
регистъра на марките на ЕС по начин, който дава възможност на компетентните органи
и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се
предоставя на техния притежател. Настоящата формулировка на чл. 4 се прилага за
всички подадени заявления на или след 1 октомври 2017 г. и съответства на чл. 3 от
новата директива след промените през 2015 г., срокът за транспонирането на която
изтече на 14 януари 2019 г.170 В практиката на СЕС ясно се извежда датата на подаване
като ключов момент и никой не трябва да има конкурентно предимство, като подаде
заявка, която не отговаря на разпоредбите към тази дата171.
При сравняването на определението за марка на ЕС и дефиницията на
националната марка по нашия закон може да се заключи, че към момента по същество
между тях няма разлика. В периода от месец октомври 2017 г. до месец декември 2019
г. съществуваше разлика в определенията за марка на ЕС и национална марка по
нашето законодателство поради направеното изменение от съюзния законодател с
кодифицирания Регламент 2017/1001, с което се замени изискването за графично
представяне на знака с изискване за представяне на този знак в регистъра по определен
начин. Oтпадането на изискването за графично представяне на марката в Регламента за
марката на ЕС172 бе последвано от постепенно отпадане на това изискване и в
169
Терминът знак е общ, въпреки това има ограничения за това какво ще се счита за знак. Вж. от
съдебната практика: Дело C-321/03. Dyson v. Registrar of Trade Marks: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?
language=en&jur=C,T,F&num=C-321/03&td=ALL Последно посетен на: 10 август 2021 г.
170
Concise European..., p. 48.
171
C-332/09 P OHIM v Frosch Touristik https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&jur=C,T,F&num=c-
332/09&td=ALL Последно посетен на: 10 август 2021 г.
172
Въпросът за това графично представяне може да се определи като емблематичен и в литературата и
съдебната практика. Делото Sieckmann (C-273/00) и постановеното по него решение на СЕО през 2002 г.
се приема в литературата за едно от забележителните дела за законодателството за марките на ЕС и
крайъгълният камък за определяне на концепцията за графично представяне във връзка с естеството на
неконвенционалните марки. Решението на съда довежда до въвеждането на определен набор от
критерии, обикновено наричани критерии на Зийкман – германски патентен адвокат. Те са от голямо
значение за дефиницията на концепцията за графично представяне, за анализа на тази теза и за да може
ясно да се анализира премахването на „графичната“ част от графичното представяне и концепцията за
това какво точно представлява графично представяне. СЕС приема, че графичното представяне трябва да
позволява визуално представяне на знака, особено чрез изображения, редове или знаци. Представянето
трябва да бъде ясно, точно, самостоятелно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно. Вж. в
цялост делото: https://curia.europa.eu/juris/documents.jsf?num=C-273/00 Последно посетен на: 10 август
2021 г. и литературата по въпроса. Bolte, J. The Removal of the Requirement for Graphical Representation of

124
националните закони на отделните държави членки, като в България това се случи с
влизането в сила на новия Закон за марките и географските означения през месец
декември 2019 г.173

Особености на марката на ЕС
Марките на ЕС притежават особености подобни на тези на националните марки,
затова е еднакъв принципът на териториално действие. Но особеността им е в това, че
преките норми от правото на ЕС имат действие на територията на всички държави,
затова териториалният обхват на марката на ЕС е различен от този на националните
марки. Регистираните по национален ред марки не би могло да бъдат защитени при
извършване на нарушения спрямо тях в други държави-членки на ЕС. Поради това едно
от сериозните предимства на марката на ЕС се изразява в обстоятелството, че тя има
единен характер (чл. 1 от Регламента за марката на ЕС) и нейното действие се
разпростира на територията на всички държави-членки на ЕС.
На следващо място, придобиването на закрила за марка на ЕС е обвързано със
значително снижени разходи за проучване и регистрация в сравнение с евентуално
национално инициирани процедури в множество държави-членки на ЕС.
Следваща особеност на марката на ЕС е съществуването на специализирани
съдилища, наречени съдилища за марките на ЕС, които разглеждат и решават спорове
по повод нарушаването на правото на интелектуална собственост върху марката на ЕС.
Това значително намалява съдебните разходи при решаването на спорове, възникнали
на територията на различни държави членки, както и улеснява страните при
реализирането на техните права. Установяването на минимален брой правоприлагащи
органи цели да предотврати възможността да се получи противоречива практика по
делата относно марките на ЕС. В една система, в която са предвидени минимален брой
специализирани съдилища, се избягват, на първо място, споровете за местна
подсъдност на делата, на второ място се специализират съставите, които гледат спорове

EU Trade Marks. The Impact of the Amending Trade Mark Regulation, HT, 2016, 27 – 34. Adekola, T.
Abolition of Graphical Representation in EU Trademark Directive: Should Countries with Similar Provisions
Follow EU`s Footstep?, Journal of Intellectuall Property Rights, Vol.24, May-July 2019, p.62-68.
173
Вж. съдържанието на стария ЗМГО https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134680576 Последно посетен на 10
август 2021 г. и сега действащите разпоредби в новия: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137198305.
Последно посетен на: 10 август 2021 г. Интерес представлява и въпросът какво е отношението на
българското законодателство към промените и в предходните регламенти и директиви, както и
практиката на съда. Настоящето изследване няма за цел на по-ранен етап да направи подобно
съпоставяне. При интерес вж. Draganov, J. Recent developments of the Bulgarian trademark legislation and
practice. In: Values and Freedoms in Modern Information Law and Ethics. Athens, 2012, ΝΟΜΙΚΗ
ΒΙΒΛΙΟΘΗΚΗ ΑΕΒΕ, 186–201.

125
относно марки на ЕС, производството не е толкова скъпо поради по-малкия брой
правоприлагащи органи и решенията се постановяват по-бързо.
Би могло да бъдат изведени следните характерни особености на марката на ЕС,
групирани както следва: широко дефиниране на съдържанието, видовото разнообразие
и условията за регистриране на знаци като марка на ЕС, едновременно функциониране
на системите на държавите членки и на системата на марката на ЕС, териториален
обхват на закрилата на марката на ЕС – закрилата на марката на ЕС се разпростира за
територията на всички държави членки, независимо чий гражданин е титулярят на
правото. Последното обстоятелство има пряко отношение към конкурентната среда
вече в условията на единен пазар на ЕС и формирането на определени пазарни
изкривявания в нея, като злоупотреба с монополно положение и реализирането на
паралелен внос при изчерпването на правото за разпространение на маркопритежателя
относно стоките и услугите, за които е регистрирана марката, както и службата на
заявяване на марка на ЕС – компетентна служба по придобиването на закрила, искането
за отмяна и обявяването за недействителност за марка на ЕС е Службата на ЕС за
интелектуална собственост. Към тези особености следва да се причислят и
изискванията за езиците на заявяване на марка на ЕС. Езиците на заявяване са езиците
на държавите - членки на ЕС, като в заявката трябва да са посочени два езика, вторият
от които следва да бъде един от петте работни езика на СЕСИС – английски, френски,
немски, испански или италиански. На следващо място, съществена особеност в
системата на марката на ЕС е възможността с предходна национална или
международна регистрация от държава-членка на ЕС да може да се получи статут на
марка на ЕС, ако същият титуляр на предходните регистрации заяви това и за марката
на ЕС. Накрая, като следствие от регистрацията на марката на ЕС за нейния титуляр
възниква задължението за използване на марката на ЕС – с придобиване на правото
върху марка на ЕС, съгласно чл. 18 от Регламента, носителят на правото придобива и
задължението за използване на марката на територията на ЕС и за стоките и услугите,
за които тя е била регистрирана.

Видове марки на ЕС
Според това какви критерии се използват, марките подлежат на различни
квалификации. Използват се различни видове критерии при класификациите на
марките на ЕС, като например юридически, икономически, функционални и др.

126
 Според броя на титулярите на правото марките на ЕС може да бъдат разделени
на индивидуални и съвместни. Когато титуляр на марката е само едно лице, било то
физическо или юридическо, тя се нарича индивидуална, а когато правото на марка
принадлежи на повече лица, тя представлява съвместна марка. Принципът на
използването на марката при съвместните марки съответства на принципа при
използването на общата вещ съгласно разпоредбите на Закона за собствеността – всеки
от съсобствениците може да използва марката, освен ако те писмено не уговорят друго.
За разпореждането с правото върху марка е необходимо писменото съгласие на всички
титуляри на правото върху марка.
Индивидуалната марка е най-типичният вид марка, която отличава стоките и
услугите на един търговец от стоките и услугите на друг. Притежатели на този вид
марка могат да бъдат едно или повече физически или юридически лица, съответно
заявката може да е подадена от един или повече заявители.
Съществуват някои особени видове марки, каквито са колективните и
сертификатните марки.
Колективните марки служат за отличаването на стоките и услугите на група
фирми от тези на други фирми. Характерното за тях е, че само търговски дружества,
доставчици на услуги или публичноправни юридически лица могат да бъдат заявители.
Обикновено заради широкия обсег с тях се обозначават продукти с определена обща
характеристика.
Сертификатните марки са типичен вид марки в националните законодателства,
като на Съюзно ниво са въведени от 1 октомври 2017 г. Затова те се считат за нов вид
марка на ЕС. Чрез тях се указва, че стоките или услугите са в съответствие с
изискванията, които са наложени за сертифициране от определена сертифицираща
организация. Важността им произтича от това, че служат за контрол на качеството.
Това ясно разграничение преповтаря най-общото разграничение, като трябва да
се подчертае, че няма пълна хармонизация за различните видове по-специфични марки.
Според чл. 111, пар. 2, т. „е” от Регламента в Регистъра на марките на ЕС, който води
Службата, се описва изображението на марката заедно с посочване на нейното естество
и когато е приложимо, описание на марката. До края на септември 2017 г. са
предвиждани специфични начини за представяне на различни видове марки, докато
съгласно новия чл. 3 от Регламента във всяка заявка заявителят трябва да посочи вида
на заявената марка. Въпреки това липсва обща и уеднаквена дефиниция на различните
видове марки. С право се изтъква и наличието на обширна практика на Съда за

127
дефинициите на някои видове марки в Европейския съюз по чл. 4 и съответните
разпоредби в Директива 89/104. Преди това има ограничен брой категории марки като
„цветова марка“, „звукова марка“, „словна марка“, „фигуративна марка“ и „триизмерна
марка“ и обща категория „друг“ вид марка, подлежаща на допълнително доуточняване.
Възможни са и комбинации от другите видове марки, като форми и звуци и др.
В Регламент 2018/626 за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета
относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС)
2017/1431, в чл. 3, пар. 3 за изображението на марката е дадена дефиниция на тези
специфични видове марки. В тази насока може да се направи класификация според
вида на знака, като същата има значение при извършването на съпоставка за
идентичност и сходство между знаците, както и по отношение на начина на
представянето им в регистъра.
Словната марка се състои изключително от думи или букви, цифри, други
стандартни типографски знаци или комбинация от тях, изобразява се чрез
възпроизвеждане на знака в стандартното му словно изписване и оформление, без
какъвто и да било графичен елемент или цвят.
Фигуративната марка от друга страна се характеризира със стандартни или
нестандартни знаци, стил или оформление, или графичен елемент или цвят,
включително марки, които се състоят изключително от фигуративни елементи или
съчетание от словни и фигуративни елементи, като марката се изобразява чрез
възпроизвеждане на знака с всички негови елементи и, когато е приложимо, неговите
цветове.
Триизмерната марка се състои от или включва триизмерна форма, включително
контейнери, опаковки, самия продукт или техния външен вид. Тя се изобразява чрез
графично възпроизвеждане на формата, включително компютърно генерирано
изображение, или фотографско възпроизвеждане. Графичното или фотографското
възпроизвеждане може да съдържа различни изгледи. Когато изображението не се
предоставя по електронен път, то може да включва до шест различни изгледа.
Позиционната марка отразява специфичния начин, по който марката се поставя
или прикрепя върху стоките. Изобразяването ѝ е чрез възпроизвеждане, което посочва
по подходящ начин разположението на марката и нейния размер или пропорции по
отношение на съответните стоки. Елементите, които не са част от предмета на
регистрацията, се отграничават визуално, като се представят за предпочитане чрез

128
прекъснати или пунктирани линии. Изображението може да бъде придружено от
описание, в което подробно се обяснява по какъв начин знакът се поставя върху
стоките;
Марката с мотиви съдържа изключително набор от елементи, които се повтарят
равномерно. Нейното възпроизвеждане показва повтарящия се мотив. Изображението
може да бъде придружено от описание, в което подробно се обяснява начинът, по който
елементите се повтарят равномерно.
Цветовата марка е съставена изключително от един цвят без очертания, тя се
изобразява чрез възпроизвеждане на цвета и посочване на този цвят чрез препратка към
общоприет цветен код. Или когато се състои изключително от комбинация от цветове
без очертания, тя се изобразява чрез възпроизвеждане, показващо систематичното
подреждане на комбинацията от цветове по еднакъв и предварително определен начин
и посочване на тези цветове чрез препратка към общоприет цветен код. Също така
може да бъде добавено описание, в което подробно се посочва систематичното
подреждане на цветовете.
Звуковата марка от своя страна се състои изключително от звук или комбинация
от звуци. Тя се представя чрез аудио файл, в който се възпроизвежда звукът, или чрез
точно представяне на звука с музикални ноти.
Марката за движение съставлява движение или промяна в позицията на
елементите на марката. Нейното възпроизвеждане е чрез видео файл или чрез поредица
от последователни неподвижни изображения, представящи движението или промяната
в позицията. При използването на неподвижни изображения те може да бъдат
номерирани или придружени от описание, обясняващо последователността.
В мултимедийната марка има комбинация от изображение и звук, а нейното
възпроизвеждане е чрез аудио-визуален файл, в който се съдържа комбинацията от
изображението и звука.
Последният вид от специфичните – холограмната марка се състои от елементи с
холографски характеристики. Тя се представя чрез видео файл или графично или
фотографско възпроизвеждане, съдържащо изгледите, които са необходими, за да се
идентифицира в достатъчна степен холографският ефект в неговата цялост174.

174
Вж. Регламент ЕС 2017/1001 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX
%3A32017R1001 Последно посетен на: 19 август 2021 г.; Регламент (ЕС) 2018/ 626. https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32018R0626&from=EN Последно посетен на: 19
август 2021 г.; Concise European..., 54–67.

129
 4. Основания за отказ на правна закрила върху марка на на ЕС
Единният характер на марката оказва въздействие и върху процедурата по
придобиване на закрила върху нея. Така например наличието на абсолютни основания
за отказ на регистрация, които са предвидени в специалното законодателство на
държава членка или на група от държави членки, е основание за отхвърляне на цялата
заявка за марка на ЕС.
Регламентът за марката на ЕС предвижда възможност да се преобразува марката
на ЕС в случаите, когато поради абсолютни основания за отказ или поради подадена
опозиция, основана на по-ранни права, действащи в една или няколко държави-членки
на ЕС не е възможна регистрацията й. В тези случаи заявителят на марка на ЕС може да
поиска преобразуване на заявката си за марка на ЕС в заявка за национална
регистрация на марка в някоя от другите държави членки, които не са засегнати от
посочените основания.
Това е така защото системата за регистрация на марки на ЕС пред Службата на
Европейския съюз за интелектуалната собственост е опозиционна, т.е. Службата
извършва проверка на заявените марки само по отношение на абсолютните основания
за отказ, а по отношение на относителните основания за отказ инициативата за
опозиция е на третите заинтересовани лица. Следователно, ако заявката за регистрация
на марка на ЕС отговаря на абсолютните основания, марката бива регистрирана.

4.1. Абсолютни основания за отказ от регистрация на марка на ЕС

Абсолютните основания за отказ на регистрация на марка на ЕС са предвидени в

чл. 7 от Регламент № 2017/1001. Те нямат отношение към по-ранни права върху знака, а
се отнасят до същността, съдържанието на знака сам по себе си. Абсолютните
основания за отказ на регистрацията се проверяват по време на експертизата по
същество, провеждана в Службата, където се провежда експертиза по отношение на
следното: на първо място дали знакът, предмет на заявката за регистрация отговаря на
изискването за знак, годен да съставлява марка, установено в чл. 4 от Регламента, т.е.
дали е способен да отличава стоките или услугите на едно предприятие от тези на
други предприятия и дали може да бъде представен в регистъра на марките на ЕС по
такъв начин, че предметът на закрилата, която се предоставя на техния притежател да
бъде ясно и точно определен както за обществеността, така и за компетентните органи.
На следващо място, следва да се извърши преценка дали знакът има отличителен

130
характер – дали може да служи в търговската дейност за указване на определени техни
особености, като вид, количество, качество, предназначение, стойност, географски
произход или момент на производство на стоките или на предоставяне на услуга или
други характерни техни особености. Към абсолютните основания се добавя и
преценката относно това знакът дали се състои от обичайни знаци и означения (станали
такива в добросъвестната и трайно установена търговска практика или в говоримия
език), знаци, състоящи си от формата или друга характеристика, произтичаща от
естеството на самите стоки, необходима за постигането на технически резултат или
придаваща значителна стойност на стоката, знаците, противоречащи на обществения
ред и добрите нрави, знаците, способни да въведат обществеността в заблуждение
относно произхода на стоките и услугите, знаците, които не притежават разрешение от
съответния компетентен национален орган, относно използването на фабрични или
търговски марки, било като техни елементи, на гербовете, знамената и други емблеми
на държавите – членки на Съюза, както и на официалните знаци за контрол и гаранция,
приети от тях. Задължението обхваща и имитацията от гледна точка на хералдиката.
Тази разпоредба се отнася и до гербовете, знамената и други емблеми, сигли и
наименования на международни междуправителствени организации, в които една или
повече от държавите-членки на Парижкия съюз са членове, с изключение на гербовете,
знамената и други емблеми, сигли или наименования, които са били вече обект на
международни споразумения и са в сила, целящи да осигурят тяхната закрила. 175;
Основанията се отнасят и до знаци, които съдържат емблеми, гербове или символи,
извън горепосочените в чл.6б от ПК, представляващи особен обществен интерес, за
които не е било дадено разрешение, освен ако е било дадено такова от компетентен
национален орган, знаци, които не подлежат на регистрация, представляващи
географски указания и наименования за произход, съгласно законодателството на ЕС,
на националното право или на международни споразумения, по които ЕС или държава
членка са страни. Също и знаци, които не подлежат на регистрация, представляващи
традиционни наименования на вина, съгласно законодателството на ЕС, на
националното право или на международни споразумения, по които ЕС или държава
членка са страни. Както и знаци, които не подлежат на регистрация, представляващи
храни с традиционно специфичен характер, съгласно законодателството на ЕС, на
175
Чл. 6б от Парижката конвенция. Вж. целият текст на: https://ipbulgaria.bg/%D0%BF
%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD
%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-
%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-
%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81/ Последно посетен на: 19 август 2021 г.

131
националното право или на международни споразумения, по които ЕС или държава
членка са страни и знаци под формата на сортове растения и се отнасят до сортовете
растения от един и същи вид или до близки сортови видове и които се състоят или
възпроизвеждат в своите съществени елементи по-ранно сортово наименование,
регистрирано в съответствие със законодателството на ЕС или на националното право
или международни споразумения, по които ЕС или съответната държава членка са
страни.
Абсолютните основания за отказ следва да се прилагат дори и в случаите когато
абсолютното основание съществува само в една част на ЕС. В случаите, в които
знаците не са имали отличителен характер, но са придобили такъв, състояли са се от
обичайни знаци или означения, но впоследствие са придобили отличителен характер
или са указвали определени особености на стоките или услугите и след това са
придобили отличителен характер биха могли да бъдат регистрирани, тъй като
придобитата им отличителност отговаря на изискванията за регистрация176.

4.2. Относителни основания за отказ от регистрация на марка на ЕС

По отношение на регистрацията на марка на ЕС освен абсолютните, са

приложими и т.нар. относителни основания за отказ от регистрация на марка. Те могат
да се обозначат с общото понятие по-ранно право върху елементите на знака. Едва при
позоваване на наличието на такова по-ранно право би могло да се приложи чл. 8 от
Регламента за относителните основания за отказ от регистрация. Позоваването на по-
ранни права е прерогатив на заинтересованата страна, а не задължение на Службата в
хода на процедурата по регистрация. По същество това означава, че всеки притежател
на по-ранни права може да възрази срещу регистрацията на марката на ЕС. В случай на
получено такова възражение, СЕСИС предоставя на страните възможност за уреждане
на спора чрез преговори и/или чрез провеждане на т.нар. квалифицирана експертиза в
рамките на производството по опозиция. В случаите, в които няма подадено

176
Вж. част от практиката на СЕС по отношение на отличителния характер. Дела: C-53/01 и C-55/0, Linde
AG, Winward Industries, Rado Uhren AG, ECR I-3161 (пар. 47).; C-286/04 P, Eurocermex v. OHIM [2005]
ECR I-5797 (пар. 22 and 23) ; C-238/06 P, Develey Holding GmbH v. OHIM; C-363/99, Koninklijke KPN
Nederland NV v. Benelux-Merkenbureau, ECR I-1619 (пар. 34). C-329/02 P, SAT.1 SatellitenFernsehen GmbH
v. OHIM, ECR I-8317 (пар. 26); T-34/00, Eurocool Logistik GmbH v. OHIM, ECR II-683; T-79/00, Rewe
Zentral AG v. OHIM, ECR II-705 (LITE); C-304/06 P, Eurohypo AG v OHIM; T-123/04, Cargo Partner v.
OHIM [2005] ECR II-3979; C-37/03, BioID AG v. OHIM [2005] ECR I-7975. C-329/02 P, SAT.1
SatellitenFernsehen GmbH v. OHIM [2004] ECR I-8317 (пар. 28); T-88/06, Dorel Juvenile Group, Inc. v.
OHIM [2008]; C-53/01 и C-55/01, Linde AG, Winward Industries, Rado Uhren AG [2003] ECR I-3161 (пар.
42).

132
възражение за опозиция, експертизата по същество продължава до регистрацията на
марката на ЕС.
В пар.2 на чл. 8 от Регламента са посочени възможните хипотези, при които се
приема, че марката е по-ранна. Така за по-ранно регистрирани марки се считат тези,
чиято заявка е подадена на по-ранна дата в сравнение със заявката за регистрация на
марка на ЕС, като при преценката на първата заявка се отчита и наличието на
претендиран приоритет. Такива марки би могло да бъдат марки на ЕС, марки,
регистрирани по национален ред, регистрирани в бюрото за ИС на Бенелюкс или по
международноправен ред, които имат действие в някоя държава-членка на ЕС, както и
марки, предмет на международна регистрация, които имат действие в ЕС. Към тях
следва да се добавят и общоизвестните марки в държава членка, определени съгласно
група фактори за установяване на общоизвестността на марката от компетентен орган.
Тези фактори са степента на познаване или разпознаване на марката от съответната
част от потребителите, срока, обхвата и географските граници на използването на
марката, срока, обхвата и географските граници на популяризирането на марката,
включително рекламата и представянето по време на панаири и изложби на стоки или
услуги, по отношение на които марката се прилага, срокът и географските граници на
регистрацията или заявката за регистрация на марката, доколкото те отразяват
използването или разпознаването на марката, ефективната защита на правата върху
марка, в частност степента, в която марката е призната за общоизвестна от
компетентните органи и стойността на марката.
Изброените фактори, които представляват указания, чиято цел е да помогнат на
компетентния орган да определи дали марката е общоизвестна, не са предварително
определени условия, въз основа на които да се направи заключение. То всъщност ще
зависи от обстоятелствата по случая. В едни случаи всички тези фактори може да бъдат
релевантни. В други случаи само някои от тях може да бъдат релевантни. В трети
случаи нито един от изброените фактори не може да бъде отчетен като релевантен и
решението може да бъде основано върху други фактори, които не са сред посочените
по-горе. Тези други фактори може да бъдат релевантни сами по себе си или да бъдат
свързани с един или повече от изброените по-горе фактори.177
За по-ранни се считат и заявките за марките, изброени по-горе, при условие, че в
последствие получат регистрация.

177
Дело C-328/06 Alfredo Nieto Nuño срещу Leonci Monlleó Franquet.

133
 Съгласно чл. 8 от Регламента при постъпило възражение на титуляря на по-
ранна марка следва да се откаже регистрацията на заявената марка на ЕС, в случаите
когато тя е идентична с по-ранната марка и когато стоките или услугите, за които се
търси регистрацията са идентични със стоките и услугите, за които е регистрирана по-
ранната марка. При постъпило такова възражение следва да се откаже регистрацията
на марката и поради идентичността или сходството с по-ранната марка и поради
идентичността или сходството на стоките и услугите, за които са регистрирани двете
марки, в случаите когато е налице вероятност от объркване на потребителите на
територията, на която е по-ранната регистрация или когато съществува възможност за
свързване с нея178. При такова възражение се отказва регистрация на марката, когато тя
е поискана от агент или представител на маркопритежателя от негово име и без
съгласието на притежателя на марката. Единствената възможност за регистрация в
случая е способността на представителя да обоснове своите действия пред
компетентния орган.
В случай на подобно възражение от притежател на нерегистрирана марка или на
друг знак, използван в търговията не следва да се регистрира заявената марка на ЕС,
ако правата по отношение на нерегистрираната марка са били придобити преди датата
на подаването на заявката за марка на ЕС или приоритетната дата по силата на правото
на първата заявка. Кумулативно изискване за възможността на възразителя в този
случай е по-ранният знак да предоставя на титуляря си правото да забрани
използването на по-късно регистрираната марка.
Подобна ситуация би имало и в случай на възражение от притежателя на по-рано
регистрирана марка, когато се наблюдава идентичност или сходство със заявената за
регистрация марка на ЕС. В този случай няма да е от знвачение обстоятелството дали
стоките или услугите, за които се иска регистрация на марката на ЕС, са идентични,

178
Вж. съдебна практика по относителните основания: C-251/95, Sabel BV v. Puma AG [1997] ECR6191
(параграфи 24 and 25). T-31/01, Éditions Albert René v. OHIM, ECR II-462; C-108/97, Windsurfing Chiemsee
Produktions- und Vertriebs GmbH v. Boots- und Segelzubehor Walter Huber [1999] ECR I-2779 (параграфи
49–52). C-39/97, Canon Kabushiki Kaisha v. Metro-Goldwyn-Mayer Inc., ECR I-5507 (параграфи. 16–19); T-
6/01, Matratzen Concord v. OHIM [2002] ECR II-4335 (пар. 30).; T-34/04, Plus Warenhandelsgesellschaft
mbH v. OHIM [2005] ECR II-2401 (пар. 43). C-251/95, Sabel BV v. Puma AG [1997] ECR 6191 (пар.. 23). T-
292/01, Phillips Van Heusen Corp. v. OHIM [2003] ECR II-4335; T-350/04, C-39/97, Canon Kabushiki Kaisha
v. Metro-Goldwyn-Mayer Inc. [1998] ECR I-5507 (пар. 29); C-251/95, Sabel BV v. Puma AG [1997] ECR
6191 (пар. 18); C-425/98, Marca Mode CV v. Adidas AG [2000] ECR I-4861; C-251/95, Sabel BV v. Puma AG
[1997] ECR 6191; C-291/00, LTJ Diffusion SA v. Sadas Vertbaudet SA [2003] ECR 2799 (пар. 33). C-171/06P,
TIME v. OHIM [2007] ETMR 38. R 267/1999-1 Zanella v. Zanella Confezione SpA [2000] ETMR 69; T-
169/03, Sergio Rossi SpA v. OHIM [2005] ECR II-685 (пар. 57). T-85/02, Díaz v. OHIM [2003] ECR II-4835
(пар. 36); T-202/03, Alecansan SL v. OHIM [2006] ETMR 93; C-106/03 P, Vedial SA v. OHIM [2004] ECR I-
9573 (пар. 51); C-120/04, Medion AG v. Thomson Multimedia Sales Germany & Austria GmbH [2005] ECR
8551.

134
сходни или несходни с тези на по-ранната марка, ако тя се ползва с известност в ЕС
или, ако е национална марка, ако се ползва с известност в съответната държава членка.
Кумулативно изискване в тези случаи е използването без основание на марката
на ЕС, която е в процедура по регистрация, да доведе до несправедливо
облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка
или това да е в състояние да я увреди.
При възражение от лице, заявило за регистрация географско указание или
наименование за произход с по-ранна дата от заявената за регистрация марка на ЕС,
последната не следва да се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството
на ЕС или националното законодателство на държава членка, заявеното за регистрация
географско указание или наименование за произход получи такава регистрация на един
по-късен етап. Кумулативно изискване в слечая е по-ранно регистрираното
наименование за произход или географско указание да предоставя на титуляра си
правото да забрани използването му в по-късно подадена заявка за регистрация на
марка на ЕС.

Титуляри на правото върху марка на ЕС

Титулярят на правото може да е самият заявител на марката за регистрация,

както и лице, различно от него, което на правно основание е придобило правото на
собственост върху нея. Съгласно чл. 5 от Регламента, притежател на марката на ЕС
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, включително и образуванията на
публичното право. Посоченият член предвижда кои лица могат да станат притежатели
на марки на ЕС, което означава, че заявителят следва да отговаря и на тези критерии.
Приложното поле на Регламента по отношение на лицата се определя от желанието на
съюзния законодател да разшири максимално възможностите на субектите на правото
да се ползват от закрилата, предоставена от марката на ЕС. Съгласно Регламента всяко
физическо или юридическо лице, включително образуванията на публичното право
може да бъде притежател на такава марка. Преводът на български език не е точен.
Заслужава си да се направи съпоставка с английската версия на текста «authorities
established under public law», което означава държавни органи, създадени по силата на
разпоредбите на публичното право.

Възможно е правото върху марка да принадлежи и на образувания, каквито са

непризнатите юридически лица, които при условията на чл.3 от Регламента могат да

135
бъдат приравнени на юридически лица, съгласно препращането към националното
законодателство на държавите членки. Три са условията, на които следва да отговаря
такова лице, за да може да бъде приравнено на юридическо лице съгласно разпоредбата
на чл.3 от Регламента за марката на ЕС. Това лице следва да може да придобива права и
задължения от всякакъв характер, необходимо е да може да сключва договори или
други правни сделки и на последно място, следва да може да участва в съдебен процес
като ищец или като ответник. Например, тръстът съгласно английското право не е
приравнен с юридическо лице. От друга страна и корпорациите на публичното право
могат да подават искане за отмяна или недействителност на абсолютно основание 179.

В тази връзка е интересно да се проследи дали тези права на правните субекти на

публичното право не са ограничени от приложението от чл. 56 от Регламент 207/2009 г.
(отм.), какъвто въпрос е поставен в Дело T-11/15 - Internet Consulting/EUIPO - Provincia
Autonoma di Bolzano-Alto Adige (SUEDTIROL) от 2013 г. В него жалбоподателят
претендира, че от анализа на чл. 5 и чл. 56 от Регламент № 207/2009 180 в тяхната
взаимовръзка следва, че встъпилата страна, правен субект на публичното право, не е
легитимирана да предявява искане за обявяване на недействителност. Споменаването в
чл. 56 от Регламента само на физически или юридически лица изключва възможността
за субектите на публичното право да предявяват искане за обявяване на
недействителност. СЕС ясно се произнася, че в чл. 5 от Регламент 207/2009 се съдържа
общо определение на лицата, които могат да бъдат притежатели на марка на
Европейския съюз. Посочва, че вследствие на съдържанието на тази разпоредба
субектите на публичното право са посочени с илюстративна цел като пример за
юридически лица, които могат да бъдат притежатели на такава марка и че те са
оправомощени да упражняват правата си съгласно член 56, параграф 1, букви б) и в) от
Регламент № 207/2009. За сметка на това никъде не е посочено, че член 56, параграф 1,
буква a) от същия Регламент, който за разлика от член 5 от същия Регламент се
ограничава по-специално до посочването на „всяко физическо или юридическо лице“,
трябва да се тълкува в смисъл, че не включва субектите на публичното право.
Всъщност на основанията за отмяна и за недействителност, и по-конкретно на
абсолютните основания за недействителност по смисъла на член 52 от Регламент №
207/2009, може да се позове всяко лице, независимо дали е субект на частното или на
публичното право, поради което член 56, параграф 1, буква a) in fine от същия
179
Concise European.., p. 68.
180
Отговарят въответно на чл. 5 и чл. 63 на новия Регламент.

136
Регламент се ограничава до изискването посоченото лице да „има процесуална
правоспособност“. И от това следва, че липсата на изрично посочване в член 56,
параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 на субектите на публичното право не
трябва да се тълкува като целящо да ги изключи от приложно поле на тази
разпоредба181.

Всеки може да бъде собственик на марка на ЕС независимо от националността.

Първоначално достъпът е ограничен до гражданите и/или юридическите лица със
седалище или предприятие в държава-членка на ЕС, както и тези на държава-
съдоговорителка по Парижката конвенция, Световната търговска организация, или
чиято държава е предоставила реципрочност на кандидатите за ЕС. Тези ограничения
са премахнати от 10 март 2004 г. с Регламент (ЕО) № 422/2004 на Съвета. В този
смисъл интерес представлява решението по делото T-197/13 - MEM v OHIM
(MONACO). В пар. 32 на Решението ясно се подчертава, че не приложното поле на
правото на Съюза се разпростира до територията на Княжество Монако, а последното е
решило по своя воля да се ползва от прилагането на това право (вж. по аналогия
решение от 24 ноември 1992 г., Poulsen и Diva Navigation, C-286/90, Recueil,
EU:C:1992:453, т. 21—28 и решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of
America и др., C-366/10, Recueil, EU:C:2011:864, т. 121—127), първоначално като
юридическо лице на публичното право по смисъла на член 5 от Регламент № 207/2009,
впоследствие непряко, като прехвърля на жалбоподателя правата, произтичащи от
разглежданата марка182.

5. Съдържание и ограничения на правото върху марка на ЕС

Съдържанието на правото върху марка на ЕС следва да бъде идентично в целия
Съюз, независимо как конкретно законодателството в някоя държава членка дефинира
различните правомощия в него. В съдържанието на правото на интелектуална
собственост върху марка на ЕС се съдържат три основни правомощия на неговия
титуляр: сам да използва марката на ЕС за стоките и услугите за които е регистрирана,
181
T-11/15 - Internet Consulting/EUIPO - Provincia Autonoma di Bolzano-Alto Adige (SUEDTIROL):
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=181867&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=5398147 Последно
посетен на: 29 август2021 г.
182
T-197/13 Marques de l’État de Monaco (MEM) v Office for Harmonisation in the Internal Market (Trade
Marks and Designs) (OHIM): https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=161382&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=5395353 Последно
посетен на: 29 август2021 г.

137
като използването е пряко свързано с търговските взаимоотношения по повод
производството и/или търговията на стоките и услугите, за които знакът е
регистриран183; да се разпорежда с правото върху марката на ЕС като: го прехвърли
на трето лице или даде разрешение за използването на марката чрез лицензия
(франчайз) срещу възнаграждение; да забрани на трети лица да използват марката на
ЕС.
Маркопритежателят може да забрани на всяко трето лице да използва без негово
съгласие в търговската дейност стоки и услуги, когато знакът е идентичен с марката на
ЕС и е използван за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана
марката, както и за стоки или услуги идентични или сходни със стоките или услугите,
за които е регистрирана марката на ЕС, ако съществува вероятност от объркване у
потребителите за свързаност на знака с марката. Такъв би бил случаят и когато знакът е
идентичен или сходен с марката на ЕС и независимо дали е използван за стоки или
услуги, които са идентични, сходни или несходни с тези, за които е регистрирана
марката на ЕС, ако последната се ползва с известност в ЕС и ако използването без
основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния
характер или от репутацията на марката на ЕС или би ги увредило (чл. 9)184.
Едно от най-важните правомощия на притежателя на марката е правото му да
забрани на всички други субекти да я използват в търговската дейност без негово
съгласие, като обемът на това право е еднакъв във всички държави членки. По повод
най-съществения въпрос за защитата, тук трябва да се подчертае, че има ключови
разлики между противопоставяне на заявка за марка по чл. 8 и забраната за използване
по чл. 9185.

Използване на марка на ЕС
Използването на марка е свързано с икономическата реализация на стоките и
услугите, за които тя е регистрирана. В този смисъл, използването на марката е
визуализирането й по подходящ начин, позволяващ чрез нея да се придаде
отличителност на стоките и услугите на производителя или търговеца от тези на друг
производител или търговец. Използването по отношение на стоките се изразява във

183
Виж. В този смисъл Използване на марка на ЕС, чл.18 от Регламент № 2017/1001.
184
Тук трябва да се подчертае основната промяна в сравнение с Регламент 207/2009, като
изключителните права сега изрично не засягат по-ранните права, от което следва, че притежателят на
марка на ЕС не може да забрани използването на знак, защитен от по-ранно право, независимо от
естеството на това право.
185
Виж. В пълнота развития коменатар на чл. 8 и чл. 9 в: Consice..., 185 – 273.

138
физическото поставяне на марката върху стоките, както и използването й в търговски
документи и други, придружаващи стоките.
Поради маркетинговите характеристики на марката, използването й за рекламни
цели е честа практика, но съдебната практика е противоречива относно това дали
рекламирането на стоката или услугата, за които е регистирана марката, само по себе си
представлява използване на марката. Противниците на тезата, че рекламата е
използване, акцентират върху обстоятелството, че за да може използването на една
марка в рекламата да представлява използване по смисъла на закона, то трябва да е
съвместно с предоставяните на пазара стоки, за които е регистрирана марката. За да се
признае използване на марката, е необходимо действията, свързани с това да са част от
търговски взаимоотношения186. Допълнителен аргумент в тази насока е, че най-важната
функция на марката е да гарантира на потребителите произхода на стоките и услугите
що се отнася до техния производител или търговец във връзка с осъществяваната с тях
търговия. Поради това използване на марката ще има всеки път, когато се реализира
продажба или препродажба на стоките или услугите, за които тя е регистрирана.

Задължението за използване на марката на ЕС

Задължението за използване на регистрирана марка на ЕС възниква автоматично
с възникването на правото на интелектуална собственост върху нея. Възникването на
материалноправното основание за „санкциониране“ при неизпълнение на задължението
се отнася за случаите на пълно неизползване на марката или за прекратено използване
за един продължителен период (пет години) от датата на регистрацията.
Неизползването на марката в продължение на този период, макар и да не представлява
някакъв вид отговорност за неизпълнение на едно субективно задължение 187, съставлява
материалноправна предпоставка за отмяна на марката.

Използване на колективна марка на ЕС

Използването на колективна марка на ЕС е регламентирано в чл. 74–79 от
Регламента. Използването на колективна марка на ЕС следва да се извършва от всяко
лице, което има право да прави това по начин отговарящ на изискванията и условията
на Регламента. Използването на колективна марка става по реда на правила, указващи
лицата с право да я използват, условията за присъединяване към сдружението,
186
Виж. Делото Муъргейт Тъбекоу срещу Филип Морис 1985/59 ALJR 547.
187
По-подробно за юридическата същност на задължението за използване вж: Драганов, Ж. Правен
режим..., с. 45, както и Жилова, Т. Отмяна на регистрация..., с. 153.

139
условията за използване на марката, ако има такива, както и санкциите при нарушение
на правилата. Правилата за използване предвиждат, че всяко лице, чиито стоки или
услуги произхождат от съответната географска област, може да стане член на
сдружението, притежател на колективната марка. Съществена особеност при
колективните марки на ЕС е, че титулярят на марката не може да забрани на трето лице
да използва в търговията означения, които указват географската област, за която
същото лице има право да използва географско означение ( чл. 74, пар. 2). Когато
приложението не съдържа правила за използването ѝ, според чл. 75, ал. 1 заявителят
трябва да представи такива в Службата в период от два месеца след датата на подаване
на заявката. В ал. 2 се споменават някои от данните, които трябва да бъдат посочени в
правилата за използването, като това е примерен списък на по-подробния, съдържащ се
в чл. 16. В чл. 78 е указано изрично, че колективната марка на ЕС се счита за
действително използвана, когато тази употреба е била направена от всяко лице, което
има право да използва тази марка. По този начин са включени наред със собственика и
пълномощниците, което напълно съответства на чл. 18, ал. 2, където се казва, че
използването със съгласието на собственика се счита за използване от собственика.

Използване на сертификатна марка на ЕС

По отношение на сертификатните марки на ЕС се предвиждат правила за
използване, съгласно чл. 84–87 от Регламента, които изискват да бъдат уредени
следните въпроси, отнасящи се до лицата, имащи право да използват сертификатната
марка, характеристиките, които се сертифицират с марката, начина по който
сертифициращия орган следва да тества тези характеристики, начина по който
сертифициращия орган следва да осъществява надзор върху използването на марката,
условията за използване на сертификатната марка и санкциите при неспазване на
изискванията за използване на сертификатната марка. Подобно на колективната марка
на ЕС, когато заявлението не съдържа изискваните правила за използването на
сертификатната марка, те трябва да бъдат подадени до Службата в срок от два месеца
след датата на подаване на заявката. Те се отнасят до лицата, които имат право да
използват марката, характеристиките, които се сертифицират с марката, как
сертифициращият орган следва да тества тези характеристики и да упражнява надзор
върху използването на марката. В същите правила се посочват и условията за
използване на марката, включително санкциите (чл. 84, ал. 2). Тези правила са част от
по-подробния списък, който се намира в чл. 17 на Регламента. Според чл. 87

140
използването на сертификатна марка на ЕС от лица по чл. 84 отговаря на изискванията
на Регламента, при условие че са изпълнени и другите условия, предвидени в
Регламента по отношение на използването на марки на ЕС.

Обхват на изключителното право и срок на регистрация на марка на ЕС

Действието на марката на ЕС е уредено в чл. 9 и следващите от Регламента.
Регистрацията на марка предоставя на притежателя й изключителни права. Правото на
интелектуална собственост действа от момента на подаване на заявката за регистрация
на марката и продължава 10 години с право на подновяване без ограничения за
последователни периоди от по 10 години. Закрилата действа на територията на всички
държави-членки на ЕС и е приложима спрямо всички трети лица, различни от
маркопритежателя и лицензополучателя, в случаите на договорни отношения.
Обхватът на изключителното право се отнася до идентични или сходни стоки
или услуги и идентични или сходни марки, като извън неговото действие остават
случаите на неидентични стоки и услуги за идентични или сходни марки, чиито
въпроси се уреждат не от специалното законодателство в областта, а са предмет на
разпоредбите, отнасящи се до недобросъвестните търговски практики. Тези въпроси са
свързани и с приложимия в ЕС принцип за свободното движение на стоки, където
титулярят не би могъл да забрани на трети лица да използват марката, в случаите в
които стоките са пуснати в обращение в единния пазар на ЕС с тази марка от него или с
негово знание. Изключение от този принцип представляват случаите, когато са налице
законови основания титулярят на правото да възрази срещу бъдещите търговски сделки
с въпросните стоки, носещи марката на ЕС.

Ограничения на правото върху марка на ЕС

Ограниченията на марката на ЕС са уредени в чл. 14 от Регламента. Съгласно
посочената разпоредба хипотезите, в които е налице ограничение на правото на
марката на ЕС, изразяващо се в невъзможността на маркопритежателя да забранява на
трети лица да използват в процеса на търговията: името или адреса на третото лице,
когато е физическо лице; знаци или означения, които не са отличителни или са
свързани с вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския
произход, свързани с производството на стоките или предоставянето на услугата или с
други характеристики на стоките или услугите; марката на ЕС с цел идентифициране
или посочване на стоки или услуги, като такива на маркопритежателя, по-специално

141
когато използването е необходимо за означаване на предназначението на продукт или
услуга, най-вече като принадлежности или резервни части. В цитирания член съюзният
законодател се стреми да съгласува интересите на закрилата на марката с тези на
свободното движение на стоки и услуги в ЕС.
В случаите, в които физическо лице използва в процеса на търговия името или
адреса си във връзка с определена марка на ЕС, това използване следва да отговаря на
изискванията за почтена добросъвестна практика в областта на производството или
търговията.
Други ограничения на правото на марка на ЕС са по-скоро процесуални и са
свързани с последици за правото на държавите членки при прилагането на
националното право във връзка със забраната за използване на марки на ЕС. Параграф
1 от чл.137 от Регламента за марката на ЕС въвежда принципа, че Регламентът не засяга
позволеното от националното законодателство право за завеждане на иск за нарушение
на определени по-ранни права срещу използването на по-късно регистрирана марка на
ЕС. По-конкретно исковете, забраняващи използването на марката на ЕС или исковете
за нарушение на по-ранни права обхващат всички хипотези, съставляващи
относителните основания за отказ, уредени в чл. 8 от Регламента. Единственото
изключение за възможността да се предявят искове за нарушение на по-ранни права са
случаите, в които притежателят на по-рано регистрираната национална марка в
продължение на 5 последователни години е бил съгласен с използването на по-късно
регистраната марка на ЕС в държавата членка, в която е била регистрирана по-рано
марката и е знаел за това използване. В този случай той не може да предяви иск за
защита на своите права при условие, че подаването на заявката за регистрация на
марката на ЕС е било добросъвестно, съгласно чл. 61, пар.2 от Регламента.
Втората хипотеза при забраната за използване на марка на ЕС се отнася за случаите,
в които маркопритежателят може да предяви искове на основание гражданското,
административното или наказателното право на една държава членка или на основание
разпоредбите на правото на Съюза, които имат за предмет забраната за използването на
марка на ЕС, доколкото това може да бъде направено за да се забрани използването на
национална марка. Посочената хипотеза е израз на разбирането, че националните права
върху марки следва да могат да бъдат защитавани по отношение и на по-късно
регистираните марки на ЕС. В този случай, втората хипотеза е разширителна по
отношение на възможностите за защита на по-рано регистрираната национална марка.

142
Oграничаване на права в резултат на бездействие (търпимост)
Специфичният предмет на правото върху марка се състои в това, че при
първоначалното пускане на пазара на дадена стока притежателят ѝ има право да
забрани на своите конкуренти да използват стоки/или услуги, с които са обозначени
сходни или идентични с марката знаци. По този начин се дава възможност на носителя
на правото да спре злоупотребата от страна на конкурентите си с извоюваното
благодарение на марката реноме и доверие. От друга страна, марката е и обект на
правото на интелектуална собственост на своя притежател 188, което със
законоустановената възможност за ограничения в крайна сметка е засегнато в
значителна степен.
Ограничаване на правото върху марка вследствие на бездействие на носителя на
правото (търпимост) е институт на правото на ЕС, който подлежи на самостоятелно
(автономно) тълкуване. Институтът на ограничаване на правата поради бездействие на
титуляря е предвиден както в разпоредбата на чл. 61 от Регламент 2017/1001, така и в
чл.9 от Директива 2015/2436. Очевидно основното съображение на съюзния
законодател за целенасоченото сближаване на законодателствата на държавите членки
както помежду им, така и със съюзния инструмент, е да се въведе максимално
уеднаквена уредба на национално и наднационално равнище по отношение на
понятието ограничаване на правото на титуляря поради бездействие (търпимост).
Принципът, на който се основава институтът на ограничаване на правото поради
търпимост е, че притежател на право върху марка, който съзнателно проявява
бездействие спрямо последваща такава в продължение на пет последователни години,
не може повече да иска обявяването й за недействителна, нито да се противопоставя на
използването й, освен ако заявката за последващата марка е била подадена
недобросъвестно. От правно-методологическа гледна точка институтът на ограничение
на правата върху марка конкретизира принципа, който се съдържа в максимата venire
contra factum propium, т.е. при противоречиво поведение на притежателя на правото не

188
Според практиката на СЕС правото на собственост, което включва и правото на интелектуална
собственост, представлява основно право, което като общ принцип на съюзното право се ползва със
защита в правния ред на ЕС (вж. в този смисъл Решение на СЕО от 12 септември 2006 г. по дело C-
479/04 c предмет преюдициално запитване от Østre Landsret – Дания в рамките на производството по
делото Laserdisken ApS срещу Kulturministeriet, пар. 65 и Решение на СЕО от 29 януари 2008 г. по дело
C-275/06 с предмет преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil nº 5 de Madrid – Испания в
рамките на производството по делото Productores de Música de España (Promusicae) срещу Telefónica de
España SAU, пар. 62). Наред с това член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, която е израз на
задължението на Съюза да защитава основните права и която с влизането в сила на Договора от Лисабон
вече се ползва със статут на акт на първичното право, предписва защита на интелектуалната собственост.

143
се допуска той да упражни това право спрямо задълженото лице 189. В
законодателството на държавите членки се предвижда, че едно право по принцип се
ограничава, ако притежателят му не го е упражнил (бездействие на притежателя) в
рамките на определен период (времеви момент). Такива мерки се приемат от
съображения за улесняване на търговския (гражданския) оборот, ако след обективна
преценка на поведението на притежателя е имало основания да се приеме (оправдани
правни очаквания), че последният няма да упражни правото си и в бъдеще.
В случая нарушението на принципа на добросъвестност се изразява в
нелоялното забавяне на упражняването на права. С оглед на специфичните
обстоятелства на конкретния случай се осигурява правна защита на оправданите
правни очаквания на лицето, което по принцип е задължено лице. Както Съдът на ЕС е
установил в Решение по дело Levi Strauss190, целта на Директива 89/104 е да се постигне
баланс между интереса на притежателя на дадена марка от запазване на основната й
функция и интереса на останалите икономически оператори от достъп до знаци, с които
да обозначават своите стоки и услуги. Същият принцип е вложен в шестнадесето
съображение от Директивата, с цел защита на правната сигурност.
Необходимо е на първо място да се разгледа съдържанието на синонимните
понятия „търпимост”, „бездействие” и „непротивопоставяне“ по смисъла на Регламента
и Директивата. В своето заключение Генералният адвокат по дело С-482/09 Budějovický
Budvar, národní podnik v Anheuser-Busch, Inc разглежда „стеснителното“ тълкуване на
понятието, според което непротивопоставяне на едната страна срещу поведението на
другата може да има само ако първата може да предотврати това поведение, и
„разширителното“ тълкуване, съгласно което е налице непротивопоставяне дори и
когато страната не е в състояние по никакъв начин да промени дадена ситуация.191

Използваните в текстовете на отделните езици изрази описват индивидуално

поведение, което се отличава с приемане и липса на противопоставяне срещу дадено
положение, без последното непременно да е желано. Като типична характеристика на
търпимостта може да се приеме определена пасивност, доколкото лицето, което не се

189
Haft, K., Jonas, K.-U., Nack, R., Schulte, C., Schweyer, S. Dultung (Tolerierung) der Verletzung von
Rechten des geistigen Eigentums. – In: Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht, Internationaler Teil. 2006,
р. 793.
190
Вж. Решение на Съда от 27 април 2006 г. по дело C-145/05 с предмет преюдициално запитване от
Cour de cassation – Белгия в рамките на производството по делото Levi Strauss & Co. срещу Casucci SpA.,
пар. 29.
191
Вж заключението на Генералния адвокат по дело С-482/09, пар. 67-71

144
противопоставя, не предприема контрамерки, въпреки че знае за нарушението192. Тъкмо
този аспект е особено ясно подчертан в текстовете на датски и шведски език 193. На тази
пасивност се противопоставят активните действия на трето лице, чието поведение бива
едва ли не насърчавано с бездействието на лицето, което не се противопоставя 194. А
fortiori, непротивопоставянето се прекратява едва когато засегнатото лице предприеме
активни действия в своя защита. Изложените разсъждения не изключват възможността
при определени условия от посоченото пасивно поведение да се направи дори извод за
мълчаливо съгласие на лицето, което не се противопоставя. Така се обяснява и фактът,
че тази пасивност формално е обвързана с правните последици на ограниченията на
правата, които това лице е имало до даден момент. Все пак самото
„непротивопоставяне“ трябва да бъде ясно разграничено от „съгласието“, което според
постоянната практика на Съда195 трябва да бъде изразено по начин, който
недвусмислено указва волята за отказ от това право. По принцип подобна воля се
изразява чрез изричното даване на съгласие. Не може обаче да се изключи и
възможността в определени случаи тя да бъде изведена конклудентно въз основа на
белези и обстоятелства, които по преценка на националната юрисдикция също
недвусмислено указват волята на притежателя за отказ от неговото право.

В противоречие с това разбиране на понятието обаче би било като

„непротивопоставяне“ да се обозначи и положение, наложено от външни фактори, като
например правната или фактическата невъзможност да се предприемат контрамерки.
Все пак понятието „непротивопоставяне“ предполага именно теоретична възможност за
лицето, което не се противопоставя, да предприеме нещо срещу нежеланото
положение, което обаче то съзнателно не прави. Според генералния адвокат по дело С-
482/09 принудителната пасивност е в разрез както с общоприетия смисъл на това

192
Според Stuckel, M. Kommentar zum Markenrecht. 3. überarbeitete Auflage, Fachmedien Recht und
Wirtschaft, Frankfurt am Main, 2012 p. 464, „непротивопоставяне“ по смисъла на член 9 от Директива
89/104 трябва да се приеме, ако е налице бездействие на притежателя на ползващата се с приоритет по-
ранна марка, който не предприема никакви мерки срещу нарушителя.
193
.Вж. заглавието на член 9 в текстовете на датски („Rettighedsfortabelse på grund af passivitet“) и
шведски („Begränsningar till följd av passivitet“) език.
194
В този смисъл вж. Fernández-Nóvoa, C. Die Verwirkung durch Duldung im System der
Gemeinschaftsmarke. In: Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht, Internationaler Teil. Band 45, Issue 4,
GRUR, 1996, р. 443.
195
Вж. Решение на Съда от 20 ноември 2001 г. по съединени дела C-414/99, С-415/99 и C-416/99 с
предмет преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Patent
Court) - Обединеното кралство в рамките на производството по делото Zino Davidoff SA срещу A & G
Imports Ltd и Levi Strauss & Co. и други срещу Tesco Stores Ltd и други.

145
понятие, така и с описаната по-горе идея за ограниченията на права 196. Освен това не
бива да се забравя, че в двадесет и девето съображение от Директивата законодателят
на Съюза допуска ограничаване само при изричното условие това да става без да се
накърняват интересите на притежателя на по-ранната марка, т.е. по справедлив
начин /последният израз фигурира в текста на Директива 2008/95/ЕО (съображение 12),
но в новата директива липсва/. С оглед на факта, че в правото никой не може да бъде
задължен да прави нещо невъзможно (impossibilium nulla obligatio est), би било
несправедливо правата на притежателя на по-ранната марка да бъдат ограничени с
мотива че той не се е противопоставил на незаконното използване на своята марка от
трето лице, въпреки че изобщо не е имал възможност да го направи.
Случаите на бездействие на титуляря на по-ранната марка, т.е. на
непротивопоставяне, при които се засяга правото върху марка на ЕС са три:
1. Когато притежател марка на ЕС не се противопоставя на по-късно
регистрирана марка на ЕС;
2. Когато титуляр на национална марка не се противопоставя на по-късно
регистрирана марка на ЕС;
3. Когато носител на правото върху марка на ЕС не се противопоставя на
по-късно регистрирана национална марка;

Ограничаване на правото върху марка на ЕС поради търпимост към използването на

по-късно регистрирана марка на ЕС
Разпоредбата на чл. 61, пар. 1 от Регламент 2017/1001 урежда случая, когато
притежател на марка на ЕС проявява в продължение на пет последователни години
търпимост към използването на по-късно регистрирана марка на ЕС. Важен елемент от
фактическия състав на изгубването на права вследствие на търпимост е наличието на
знание (представа) от страна на носителя на правото за това използване, освен ако
заявката за по-късно регистрираната марка на ЕС е била недобросъвестно подадена.
При посочените обстоятелства носителят на правото върху по-ранна марка не може
повече да предяви иск за обявяването на по-късната марка за недействителна, нито да
се противопостави на използването на по-късната марка на основание на своите права.

196
Вж. Palandt/Heinrichs, H. Bürgerliches Gesetzbuch. 64. еd. München, 2005, §242 BGB, р. 257, който
също приема, че притежателят на права трябва да е имал възможност да ги упражни. В подобен смисъл
и Ingerl/Rohnke. Markengesetz. 3. ed., München, 2010, чл. 11, според които може да има
непротивопоставяне само доколкото притежателят на права изобщо е имал възможност да предприеме
правни действия срещу нарушителя. Вж. също заключението на Генералния адвокат по дело С-482/09,
точка 72;

146
Ограничаване на правото върху национална марка поради бездействие по отношение
на използването на по-късно регистрирана марка на EС
Параграф 2 на чл. 61 от Регламент 2017/1001 регламентира хипотезата, в която
титулярят на предходна национална марка, като е посочено в чл. 8, пар. 2 197, или друг
по-ранен знак, който се ползва със защита срещу нарушение, както е посочено в чл. 8,
пар. 4,198 е търпял използването на по-късно регистрирана марка на ЕС в продължение
на пет последователни години на територията на държава членка, където предишната
марка или знак са защитени, и е знаел за използването на тази марка на ЕС. Вследствие
на това свое поведение носителят на по-ранното национално право губи правото си да
се противопостави на по-късно регистрираната марка на ЕС, освен ако заявката за тази
марка на ЕС е недобросъвестно подадена.
При ограничаването на правото на притежателя поради търпимост, той не може
да подава иск за обявяване на по-късно регистрираната марка на ЕС за недействителна,
или да се противопостави на нейното използване по отношение на стоките или
услугите, за които е била регистрирана, на базата на правата си върху предишната
марка или знак. Правата, които не могат да бъдат ограничени поради търпимост,
включват други права, съществуващи по силата на съответните национални закони,
като например авторски права или права върху дизайн или модел.
В случай на изгубване на правото поради търпимост, титулярят на по-късно
регистрираната марка на ЕС няма право да се противопостави на използването на

197
Чл. 8, пар. 2: За целите на параграф 1 „по-ранна марка“ означава: а) марки от следните видове, чиято
дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на ЕС,
като се вземат предвид, когато е уместно, претендираните приоритети по отношение на тези марки:
i) марки на ЕС;
ii) марките, регистрирани в една държава-членка или, когато става въпрос за Белгия, Люксембург или
Нидерландия, в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс;
iii) марките, които са предмет на международна регистрация и които имат действие в дадена държава-
членка;
iv) марките, които са предмет на международна регистрация и които имат действие в дадена държава-
членка;
б) заявките за марки, посочени в буква а), при условие че бъдат регистрирани;
в) марки, които към датата на подаване на заявката за регистрация на марка на ЕС или, когато е уместно,
към датата на претендирания приоритет, по отношение на заявката за регистрация на марка на ЕС, са
„общоизвестни“ в държава-членка съгласно смисъла, в който думата „общоизвестен“ се използва в член
6а от Парижката конвенция.
198
Чл. 8, пар. 4. При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в
процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира,
когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или правото на държавата-членка, което е
приложимо за този знак:
а) правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за
регистрация на марка на ЕС или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за
регистриране на марка на ЕС;
б) този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка.

147
предишни права, дори и ако тези права вече не могат да бъдат предявени срещу
неговата марка на ЕС.

Ограничаване на правото върху марка на ЕС поради бездействие на

маркопритежателя ѝ спрямо по–ранна национална марка.
Този вид спор не се разглежда от Регламент 2017/1001 г., а от чл. 9 и чл. 5 от
Директивата199. Ако носителят на правото върху по-ранна марка на ЕС (по-ранна по
смисъла на чл. 5, пар. 2 от Директивата) е търпял, в продължение на пет
последователни години, използването на по-късно регистрирана в някоя държава
членка марка, и е знаел за това използване, то той няма право на основание наличието
на по-ранна марка, да депозира искане за обявяване на по-късно регистрираната
национална марка за недействителна, или да се противопостави на нейното използване,
освен ако заявката за по-късно регистрираната марка на ЕС е била подадена
недобросъвестно.

199
Член 5 (1) Марка не се регистрира, а ако е регистрирана, подлежи на обявяване за недействителна,
когато: а) е идентична с по-ранна марка и стоките или услугите, за които марката е заявена или
регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за които е защитена по-ранната марка;
б) поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка, и идентичността или сходството на
стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване на обществото;
вероятността от объркване включва вероятността от асоциация с по-ранната марка.
(2). „По-ранни марки“ по смисъла на ал. 1 са:
а) марките, датата на заявка за регистрация на които е по-ранна от датата на заявката за регистрация на
марката, като се вземат предвид приоритетите, когато е подходящо, претендирани по отношение на тези
марки, и които марки принадлежат към следните канегории:
(i) марки на ЕС;
(ii) марки, регистрирани в съответната държава-членка, а за Белгия, Люксембург или Холандия – в
Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс;
(iii) международно регистрирани марки, имащи действие в съответната държавата-членка;
б) марките на ЕС, които основателно претендират за предходност в съответствие с Регламент (ЕО)
207/2009 по отношение на марка по буква а), подточки ii) и iii), дори и когато последната марка е била
обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита;
в) заявки за марки по буква а) и б), ако те бъдат регистрирани;
г) марките, които към датата на подаване на заявка за регистрация, или когато е приложимо, на
приоритета, който се претендила по отношение на заявката за регистрация на марката, са общоизвестни в
съответната държава-членка в смисъла, в който понятието “общоизвестен” е използувано в чл. 6a от
Парижката конвенция.
Член 9 от Директивата („Ограничения в резултат на бездействие“) предвижда:
„1. Когато в една държава-членка притежателят на по-ранна марка по смисъла на член 5, параграф 2 или
параграф 3, буква a), в продължение на пет последователни години е приемал използването на по-късна
марка, регистрирана в тази държава-членка, като е знаел за това използване, този притежател няма право
да поиска обявяване на по-късната марка за недействителна на основата на по-ранната марка по
отношение на стоките или услугите, за които е използвана по-късната марка, освен ако заявката за
регистриране на по-късната марка не е подадена недобросъвестно.
2. Държавите-членки може да предвидят, че параграф 1 от настоящия член трябва да се прилага по
отношение на притежателя на всяко друго по-ранно право по смисъла на чл.5, параграф 4, буква а) или
б).
3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, притежателят на по-късно регистрирана марка няма право да
възрази срещу използването напо-ранната право, дори и ако това право вече не може да се
противопостави на по-късната марка.

148
 В случай на ограничаване на правата върху марка поради бездействие на
носителя на по-ранното право, притежателят на по-късно регистрирана национална
марка не може да се противопостави на използването на марката на ЕС, дори и ако тази
марка не може да попречи на използването на по-късно регистрираната национална
марка200.

Условия за изгубване на права поради бездействие на титуляря (търпимост) спрямо

използването на по-късно регистрирана марка. Понятията „знание“ и
„добросъвестност“
Изгубването на права чрез търпимост може да съществува, само ако са спазени
две строго определени условия. Първото условие е знанието, а второто е
добросъвестността на титуляря на по-късната марка.

Знание за нарушението
От субективна страна от значение за доказването на пасивно поведение от страна
на титуляря спрямо по-късно възникналото право е наличието на знание (представа) за
това, че такава марка съществува и се използва на същия пазар по отношение на
идентични/сходни стоки и/или услуги.
Тежестта на доказване на наличието на знание у притежателя на по-ранната
марка лежи изцяло върху лицето, което използва по-късно регистрираната марка или
право (титуляря или лицензополучателя). Той следва да подплати едно такова
твърдение201 с достатъчни и недвусмислени доказателства. Знанието като психически
факт се доказва чрез доказване на външни прояви, т.е. то може да се докаже
посредством установяването на различни обстоятелства, например ако има свидетели,
които да потвърдят, че са разговаряли с титуляря на по-ранното право, че са му
обръщали внимание за използването на марката от друго лице, ако е имало някакво
сътрудничество между носителите на двете права, ако е разменена кореспонденция, ако
е налична фактура, удостоверяваща, че титулярят на по-ранното право е закупил стоки,
обозначени с по-късната марка и т.н. Счита се, че носителят на по-късното право не
може да се освободи от тежестта на доказване на знание, като заяви, че неговата марка
е била рекламирана в съответствие с разпоредбите на националното законодателство.

Добросъвестност

200
Това се урежда от националното законодателство за марките на държавите-членки на ЕС.
201
Gastinel, E, Milford, M., The legal aspects of ..., p. 188.

149
 Добросъвестността се доказва по-лесно, ако самите марки са само сходни, а не
идентични, или се използват за сходни, а не за идентични стоки и услуги, защото при
сходството е възможна по-широка субективизация на понятията и доказването на липса
на нарушение. В случай, че знаците са идентични или се използват за идентични стоки
и/или услуги е много трудно да се обоснове добросъвестността на носителя на по-
късното право202.

Tърпимост и погасителна давност

Може би е уместно да се направи едно сравнение между института на търпимостта и
този на погасителната давност. Погасителната давност се характеризира с това, че е
обвързана единствено с бездействието на притежателя на правото за определен период
(обективен елемент), докато ограниченията в резултат на бездействие предполагат и
наличие на субективен елемент. Този субективен елемент се изразява в бездействие на
притежателя на марката за определен период, въпреки, че той е знаел за увреждането на
правата си от страна на трето лице. За разлика от погасителната давност, ограниченията
в резултат на търпимост предполагат определено поведение на облагодетелстваното
лице. Притежателят на по-късната марка трябва да е използвал реално марката точно в
периода на съзнателно бездействие на притежателя на по-ранната марка. Към тези
разлики се прибавя още един особено отчетлив аспект: с изтичане на погасителната
давност правата се погасяват окончателно, вследствие на което позицията на
притежателя на по-късното право става неатакуема с действие erga omnes, докато
ограниченията в резултат на бездействие не водят до неатакуемост с действие erga
omnes, а само до отпадане на претенцията срещу притежателя на по-ранната марка,
който съзнателно е търпял използването на по-късната марка203.

6. Изводи
В обобщение, подробното проследяване на историческото развитие на марката на
ЕС, както и на процесите на създаването и развитието на наднационалната правна
уредба в рамките на ЕС, по-конкретно на регламентите относно марката на ЕС, както и
на директивите за хармонизация на националните маркови законодателства на
държавите членки, е направено с цел да се очертаят насоките и степента на регулация.
Този исторически преглед дава възможност да се направят изводите, че създаването на

202
Вж. по-подробно: McCarthy, J. T. McCarthy on Trademarks & Unfair Competition.4th Edition. St. Paul,
MN: West Group, 2009, § 12:15 – § 2:31.
203
Вж. Fernández-Nóvoa, C. Die Verwirkung durch Duldung im…, p. 443; и заключението на Генералния
адвокат по дело С-482/09, пар. 76.

150
марката на ЕС се случва през един продължителен период, макар и идеята за
съществуването на наднационална уредба в областта на марковото право с марката на
ЕС да се появява непосредствено след създаването на ЕИО. Под влияние на модела на
марката на Бенелюкс се конструират първите проекти на марката на Съюза. Изминават
30 години, в които различни експертни групи изработват редица проекти, преди да се
стигне до приемането на Първата директива през 1989 г. и Първия регламент през 1994
г. Постепенно се установява единно законодателство за марките в рамките на
Европейския съюз. Тази наднационална система за защита на марките е един успешен
модел, чиято същност би могло да бъде основа за бъдеща единна световна система за
защита на марките. Директива 89/104 не си поставя за цел пълна хармонизация на
националните законодателства, а се ограничава до базовите въпроси на материалното
марково право като дефиницията на марката, основанията за отказ от регистрация,
обхватът на защита, ограниченията, отмяната и обезсилването, а оставя в
компетентността на държавите членки процесуалните и други материалноправни
въпроси, като постига положителен ефект и може да се заключи, че изпълнява целите
си. Докато с Директивата се урежда хармонизацията на националните законодателства,
с Регламент 40/94 се създава единно право, разпростиращо се върху територията на
цялата Общност. Системата на марката на ЕС е по-опростена, а в същото време урежда
разширени възможности в сравнение с националните системи за марки, като това се
потвърждава и от редица сравнителни анализи на експертни групи, което оправдава
напълно първоначалните високи очаквания към актовете на вторичното право. Висока
оценка може да се даде и на уредбата на защитата, като при паралел и съпоставка на
регламентите и директивите в тяхната хронологична последователност се извличат
принципни законодателни достижения със значение за защитата на марката на ЕС.

Директива 2015/2436 отменя Първата директива, а Регламент 2017/1001 съответно

Регламент 40/94. С тях се въвеждат фундаментални изменения като с Директивата се
засяга обхватът на определението за марка, при което в дефиницията вместо
изискването марката да бъде представена графично се въвежда условието знакът да
бъде представен в регистъра по определен начин. Така става възможна регистрацията и
на т.нар. неконвенционални или нетрадиционни марки и се открива теоретичната
възможност да бъдат регистрирани и други видове марки при евентуално бъдещо
развитие на технологиите. С Регламент 2017/1001 се осигурява висока степен на
защита, като пример в това отношение е предоставянето на закрила на сертификатните

151
марки на ЕС, с което се постига равнопоставеност на съюзната уредба с разрешението в
националните законодателства, където този вид марки съществуват отдавна. Постига се
ускоряване на процедурите, както и облекчаване на достъпа до марка.

Разгледаните принципни и общи положения, свързани с марката на Европейския

съюз оформят представата за общата рамка на защитата, но най-значими за
осмислянето на тази защита на марката на ЕС са въпросите свързани с компетентността
и приложимото право, които са предмет на анализ в следващата глава.

152
 ГЛАВА 3. ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМПЕТЕНТЕН
СЪД И ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ ЗАЩИТАТА НА ПРАВА
ВЪРХУ МАРКА НА ЕС

1. Обща характеристика и особености на компетентността по спорове във

връзка с нарушения на марка на ЕС

Понятията подведомственост и подсъдност са характерни за българския

правопорядък, който е част от континенталната правна система. В англо-саксонската
правна система се използва понятието юрисдикция (jurisdiction), което обединява в себе
си подведомствеността и подсъдността. Теодор Чипев определя понятието
подведомственост като компетентност на органи, които не образуват система, 204 т.е.
различни по вид правораздавателни органи имат право в различни хипотези да решат
спора. Живко Сталев също използва понятието подведомственост на международните
граждански дела.205 Разглежда общото понятие подведомственост от една страна като
компетентност (власт) на органа да издаде определен държавен акт, а от гледище на
въпросите (делата), които той е оправомощен да решава, подведомствеността е
подчинението им на неговата власт, т.е. тези въпроси са „под неговото ведомство“.206
В гражданското процесуално право властта на съда да разгледа едно гражданско
дело се нарича подведомственост, по-точно съдебна подведомственост или
„подведомственост на граждански дела”, уредена в чл. 14 от ГПК. 207 В международния
граждански процес освен съд е възможно и друг орган да е компетентен да защити
накърнено гражданско право от правоотношение с международен елемент.
Производното право на ЕС използва термина международна компетентност, за да
обозначи правото на съда или на друг орган да разреши спор или да даде съдействие в
правоотношение, развиващо се на територията на ЕС. Кодексът на международното
204
Вж. Чипев, Т. Международната подведомственост в съдебния исков процес. София, изд. Наука и
изкуство, 1987, с. 11.
205
Вж. Сталев, Ж., Мингова, Ан., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, 8
изд. София, Сиела, 2004, с. 971.
206
Пак там, с. 127;
207
Граждански процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г., обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ.
бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ.
бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм.
ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм.
ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари
2011г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г., доп. ДВ. бр.99 от 14
Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм., бр.9
от 2.02.2021 г., в сила от 6.02.2021 г., посл. изм. и доп., бр.15 от 19.02.2021 г.
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135558368 Последно посетен на: 29 август 2021 г.

153
частно право (КМЧП) използва термина международна компетентност. Маргарита
Златарева, изхождайки от понятието за подведомственост на съдилищата, определя
международната подведомственост/компетентност като правото и задължението на
съда на една държава да разгледа международно гражданско дело и да се произнесе със
съдебен акт.208 Николай Натов разглежда компетентността на правоприлагащия орган
като власт на същия да разгледа и реши международно гражданско дело и
подчинеността на това дело на неговата власт. 209 Тодор Тодоров приема, че понятието
за международна компетентност се свързва с правото и задължението на националните
правораздавателни органи (съдилищата) да разрешават спорове по частноправни
отношения с международен елемент210. Любен Корнезов използва паралелно термините
компетентност и подведомственост, като поставя втория в скоби 211. Това се налага,
защото от гледна точка на органа и неговите правомощия да разгледа спора е
компетентност, а от гледище на ищеца и конкретния спор, се счита, че делото е
подведомствено например на българския съд за марките на ЕС.
В по-новата доктрина по международно частно право Васил Пандов изтъква, че
определенията от гражданскопроцесуалното право са привнесени към международното,
без да бъде отчетен основният въпрос за международното частно частно право, а
именно за връзката на гражданското дело с една или повече държави и регулативната
функция на МЧП. Същият според функцията на МЧП определя компетентността като
признатата връзка между международното гражданско дело и българския съд, въз
основа на която възниква правомощието му да се произнесе по спора, с който е
сезиран212. В настоящия дисертационен труд се възприема последното становище.

Особености на компетентността при спорове, свързани с нарушения на марки на ЕС

при действието на Брюкселската конвенция, Регламент 44/2001 и Регламент
1215/2015.

Специфики на съдебния режим във връзка с марките на ЕС

Консолидираният Регламент 2017/1001 предвижда отделен съдебен режим във
връзка с марката на ЕС, който предполага създаването на специален ред за разглеждане

208
Вж. по-подробно: Златарева, М. Международен граждански процес. София, Сиела, 2010, с. 57 и сл.
209
Вж. Натов, Н. Коментар на Кодекса на международното частно право, книга първа, София, 2006, с.
116.
210
Вж . Тодоров, Т. Международно частно право. Европейският съюз и Република България, С., 2009, с.
68.
211
Вж. Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том втори. Съдебни и несъдебни производства,
София, Софи-Р, с. 539.
212
Пандов, В. Международна компетентност..., 22 – 23.

154
на спорове, включващ определени национални съдилища от държавите членки и СЕС.
От една страна, съществува Службата на ЕС за интелектуална собственост, която не е
съдебен орган. Марката се регистрира с подаване на заявка до СЕСИС, която има
административни функции, а споровете, които се разглеждат от нея са извънсъдебни 213.
Решенията, взети от Службата, могат да бъдат обжалвани пред Апелативните състави
към Службата, а решенията на състава могат да бъдат изменени или отменени от
Общия съд или евентуално от Съда на Европейския съюз (чл. 66 и сл. от Регламент
2017/1001)214. Специфична функция на Общия съд и на Съда на Европейския съюз е да
проверяват законосъобразността на решенията на Службата относно регистрацията или
отказа за регистрация на марката на ЕС.
От друга страна, съществуват и определени съдилища на държавите членки, които
са оправомощени да се произнасят по искове за установяване на нарушение,
констатиране на ненарушение, по исковете по чл.11, ал.2 от Регламента за марките на
ЕС и по насрещните искове за отмяна и недействителност. Службата е компетентна
едновременно с националните правораздавателни органи по исковете за отмяна и по
исковете за недействителност.
Специфична функция на Общия Съд и на Съда е да проверяват законосъобразността
на решенията на Апелативните състави на Службата и по-конкретно решенията по
жалби в производствата по отмяна на марка на ЕС и производството по обявяване на
марка на ЕС за недействителна. Основанията за обжалване могат да бъдат липса на
компетентност, нарушение на съществени процесуални изисквания, нарушение на
Договора, нарушение на разпоредбите на Регламент 2017/1001 или на всяка правна
норма, отнасяща се до тяхното прилагане или злоупотреба с власт. 215 Следователно
213
Вж. Stone, P. EU private international law: harmonization of laws. Edward Elgar Publishing Limited.
Cheltenham, 2006, p. 148.
214
Вж. още чл. 58а от Статута на Съда. Според него Жалба срещу решение на Общия съд, което се отнася
до решение на независим апелативен състав на една от следните служби и агенции на Съюза, се
разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване: а) Службата на
Европейския съюз за интелектуална собственост; б) Службата на Общността за сортовете растения;
в) Европейската агенция по химикали; г) Агенцията на Европейския съюз за авиационна безопасност.
Процедурата, посочена в първата алинея се прилага и за жалби срещу решения на Общия съд, които се
отнасят до решение на независим апелативен състав, създаден след 1 май 2019 г. в рамките на която и да
е друга служба или агенция на Съюза, който трябва да бъде сезиран, преди да може да бъде предявен иск
пред Общия съд.
Обжалването, изцяло или частично, се допуска в съответствие с подробните правила, установени в
Процедурния правилник, когато с жалбата се повдига въпрос
от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото
на Съюза.
Решението дали да се допусне или не обжалване се мотивира и се публикува.
https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2016-08/tra-doc-bg-div-c-0000-2016-201606984-
05_00.pdf, Посетен на 12.12. 2021 г.
215
Вж. чл. 72, пар. 2 от Регламент 2017/1001.

155
решенията на апелативните състави на Службата се обжалват пред Общия Съд, а
решенията на Общия съд се обжалват на определени основания пред Съда на
Европейския Съюз.

Особености на компетентността при спорове, свързани с нарушения на марка на ЕС при

действието на Брюкселската конвенция, Регламент 44/2001 и Регламент 1215/2015
След регистрацията на марката на ЕС наднационалната компетентност върху
възникналите спорове относно марка на ЕС се поделя между Службата на ЕС за
интелектуална собственост и съдилищата за марките на ЕС. Службата и съдилищата за
марките на ЕС в държавите членки решават вертикалните спорове между частноправни
субекти и административния орган, компетентен да регистрира марките на ЕС, а по
хоризонталните спорове между частноправни субекти са изключително компетентни
националните съдилища.216
В Регламента за марките исковете за отмяна и исковете за обявяване на
недействителност на марка на ЕС може да се предявят по два начина – първият начин е
или чрез иск (искане) за отмяна или чрез иск за обявяване на недействителност пред
Службата на ЕС за интелектуална собственост, а втората възможност е като насрещни
искове в рамките на гражданскоправен спор за нарушение на правото върху марка.
Racio legis на тази уредба е, че всъщност се разглежда правен спор за субективно право.
В Република България спорните производства за отмяна и за недействителност на
българските марки и тези, регистрирани по Мадридската система, когато Република
България е посочена страна, са подведомствени на Патентното ведомство, което се
произнася с решение (административен акт) за отмяна или заличаване на марката.
Решенията на Патентното ведомство се обжалват пред Административен съд - София
град съобразно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Съображението на българския законодател е, че марката се регистрира по
административен ред и регистрацията се извършва в резултат на едно административно
производство и фактът, че с регистрацията възниква субективното право на титуляря
върху марката е ирелевантен. В обощение, Софийският градски съд е съд за марките на
216
Тази специфична съдебна система, описана и в по-горния параграф, и характерните за нея вертикални
и хоризонтални спорове са уредени още в Регламент 40/ 94. Нейната теоретична обосновка се съдържа в
т. 18 – 26 от заключението на генералния адвокат Cruz Villalon по дело C-235/09 с предмет
преюдициално запитване от Cour de cassation - Франция в рамките на производството по делото DHL
Express France SAS срещу Chronopost SA. Вж. целият текст на:
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=A3C77CB6E4FF8CBBDBE7C3A4A9BBF617?
text=&docid=79000&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=3316722 Последно
посетен на: 29 август 2021 г.

156
ЕС и пред него се предявяват в рамките на гражданскоправните спорове насрещни
искове за отмяна и се разглеждат по реда на ГПК, а по отношение на националните
марки и тези, регистрирани по Мадридската система, същият вид производства се
разглеждат от Патентното ведомство и се обжалват пред Административен съд - София
град, като се прилагат разпоредбите на АПК. Съображенията исковете за нарушения по
ЗМГО да се разглеждат от СГС, а АССГ да е компетентен само по отношение на
административните производства се състоят в това, че искът по Регламента е иск за
нарушение, т.е. водещ е именно гражданският характер на производството и това
определя компетентността на СГС. От друга страна тази двойнственост се намира в
противоречие с принципа на процесуална икономия, затова следва да се помисли по
въпроса дали да не се преразгледа това решение от българския законодател.
Водещият принцип на материалноправната уредба в областта на интелектуалната
собственост е принципът на териториалното действие на закрилата, т.е. правото върху
обект на интелектуалната собственост се защитава само в пределите на територията, за
която е възникнало.217
Преди приемането на Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно
подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското и
търговското право (по-нататък Брюкселската конвенция) 218 исковете относно правата на
индустриална собственост са се предявявали съгласно принципа на териториално
действие на закрилата пред съдилищата на държавата, в която правото се ползва със
закрила.219
Изключителна компетентност съгласно Брюкселската конвенция.
Изключителна компетентност (foros exclusivos) има в случаите, когато в
разпоредбите на съюзен или национален нормативен акт се конкретизира кой е

217
Вж. Ulmer, E. Intellectual Property Rights and the Conflicts of Laws. Luxembourg, Kluwer 1978; Dicey, A.
J. Morris. The conflict of law. 10th ed. London, 1980, rule 172, както и следните дела: решение по дело
Usines de Melle против Evence Coppé Rev. Crit. DIP 1936. 511–517 от 21.01. 1936 г., на Френския
Касационен съд с коментар на NIBOYET, J.-P.; решение по делото Yema v Jenny e.a. Rev. Crit. DIP,
1974.110-118 от 04.05.1971 г., на Парижкия Първоинстанционен съд с коментар по върпоса на BONET,
G.; решение по делото L.A. Gear Inc. c Gerald Whelan & Sons, F.S.R. 670 от 24.05.1991г., разгледано от
Високия съд във Великобритания, Канцеларско отделение (High Court of Justice, Chаncery Division), вж.
Също разсъжденията на съдия H. Laddie в решението по делото Fort Dodge Animal Health e.a. v AKZO
Nobel, [1998] F.S.R. 222.oт 14.10.1997 г. На същия принцип е формулирана закрилата на индустриалната
собственост по Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.
218
Обн. L OB. Бр.299 от 31 Декември 1972 г. Целият текст на Конвенцията:
http://www.eulaw.egov.bg/DocumentDisplay.aspx?ID=182702 Последно посетен на 29 август 2021 г.
219
Вж. Lundstedt, L. Jurisdiction and the Principle of Territoriality in Intellectual property law: Has the
Pendulum Swung Too Far in the Other Direction... p. 127, in 32 IIC, 2001, вж. Nuyts, A., Szychowska, K.,
Hatzimihai, N. Cross-Border Litigation in Intellectual Property Matters in Europe (Background Paper for the
Heidelberger Workshop of 21 Oct. 2006) p. 1–2:
http://www.ulb.ac.be/droit/ipit/docs/HeidelbergBackgPaper1.pdf Последно посетен на: 29 август 2021 г.

157
единственият компетентен правораздавателен орган. В случай, че чуждестранен съд
или друг орган е компетентен се изключва компетентността на българския съд.
Значението на изключителната компетентност се проявява най-вече при признаване и
изпълнение на чуждестранно съдебно решение в държава, в която то не е произнесено,
т.е. то няма да бъде признато и изпълнено в държавата, чиито съдилища са
изключително компетентни по спора.
Съгласно чл. 16, ал. 4 от Брюкселската конвенция изключително международно
компетентни по дела относно регистрацията или действителността на марки са
съдилищата на договарящата държава, в която е подадена заявка за депозиране или
регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за
извършени в съответствие с международна конвенция.
В Доклада върху Брюкселската конвенция220 изрично се отбелязва, че
предоставянето на изключителна компетентност по дела за права върху обекти на
индустриална собственост на съдилищата на държавата по регистрация на правото е
форма на упражняване на държавен суверенитет. 221 Закрилата върху обекти на
индустриалната собственост, каквито са националните марки или марките,
регистрирани по Мадридската спогодба, в случаите когато България е посочена страна,
има териториално действие и се предоставя от националното ведомство по
индустриална собственост, каквото е българското Патентно ведомство. Съдът на ЕС е
постановил, че съдилищата в държавата, в която се предоставя закрила на посоченото
право, са най-близко до проблема и е редно именно те да са компетентни по него. 222
В посоченото решение Съдът на ЕС тълкува доклада „Женар“ 223 и стига до извода,
че други искове, като тези за нарушение (в случая на правото върху патент) се уреждат
от другите правила за компетентност в Брюкселската конвенция, т.е. разпоредбата на

220
OJ 1979 , C 59 , P . 1 , аt point 36.
221
Jenard, P. Report on the Convention of 27 September 1968 on jurisdiction and the enforcement of
judgements in civil and commercial matters: OJ 1979 C59 1-65 at 36.
Jenard, P. Bericht zu dem Uebereinkommen vom 27.09.1968 in Bruessel. – OB, 1979, C 59/1 ff., 36.
222
Вж. Решение на Съда от 15 ноември 1983 г. по дело 288/82 с предмет преюдициално запитване от
Hoge Raad – Нидерландия в рамките на производството по делото Ferdinand M.J.J. Duijnstee срещу
Lodewijk Goderbauer, съобрaжение 22. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=ecli%3AECLI
%3AEU%3AC%3A1983%3A326 Последно посетен на: 29 август 2021 г.
223
Нарицателно на името на автора на Доклада, който е директорът на белгийското министерство на
външните работи и външната търговия – Пол Женар

158
чл.16, пар.4224 следва да се счита с ограничителен характер. 225 Рer argumentum a
contrario, ако правният спор не се отнася до дела във връзка с регистрация (депозиране)
или действителност на правото върху обект на индустриална собственост, то няма
особена причина да се прилагат правилата за изключителна компетентност. 226
Следователно, исковете, определени в посочената разпоредба, са само тези, свързани с
правилното протичане на производството по регистрация, спорове за действителност на
национални марки, упражняване на приоритет на по-ранно право, за съществуване или
погасяване на правото.
Въпреки изложеното, през 2003 г. е поставен въпросът как следва да се прилага
правилото за изключителна компетентност при исковете за нарушение, при които
ответникът завежда насрещен иск за недействителност/отмяна или при искове за
установяване на ненарушение, при които се твърди липса на нарушение поради
недействителност на правото. Възможно ли е да се разшири обхватът на
изключителната компетентност по 16, пар.4 от Конвенцията, респективно чл. 22, пар.4
от Регламент Брюксел I227? По тази проблематика разсъждава и генералният адвокат
Leendert Adrie Geelhoed по делото C-4/03 Gesellschaft für Antriebstechnik mbH & Co. KG
срещу Lamellen und Kupplungsbau Beteiligungs KG като разглежда трите гледни точки
по въпроса228. Първото становище съвпада с разсъжденията на Съда на ЕС в посоченото
по-горе решение, че правилата за изключителна компетентност подлежат само и
единствено на ограничително тълкуване229.

224
Чл. 16, пар. 4: Следните съдилища имат изключителна компетентност, независимо от
местожителството: в производства, свързани с регистрацията или действителността на патенти,
търговски марки, образци или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или
регистрирани - съдилищата на договарящата държава, в която е подадена заявка за депозиране или
регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени в
съответствие с международна конвенция;
225
Пак там. Съобрaжение 23.
226
Пак там. Съобрaжение 25.
227
Според чл. 22, пар. 4 следните съдилища ще притежават изключителна компетентност независимо от
местоживеенето по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, марки, дизайни
или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, съдилищата на
държавата членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или
регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по
силата на международна конвенция.
228
Целият текст на заключението на генералния адвокат от 16 септември 2004 г.: https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:62003CC0004 Последно посетен на: 29 август 2021 г.
229
Решение на Съда от 13 юли 2006 г. по дело C-4/03 c предмет преюдициално запитване от
Oberlandesgericht Düsseldorf – Германия в рамките на производството по делото Gesellschaft für
Antriebstechnik mbH & Co. KG срещу Lamellen und Kupplungsbau Beteiligungs KG. https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=ecli%3AECLI%3AEU%3AC%3A2006%3A457 Последно посетен
на: 29 август 2021 г.

159
 Противоположната теза се основава на разбирането, че тълкуването следва да е
разширително, защото по делата за нарушение (особено при дела за нарушение на
правото върху патент или марка, а и при другите права върху обекти на индустриална
собственост) най-честата форма на защита е именно насрещният иск за нарушение,
отмяна или иск за установяване на ненарушение, поради
несъществуващо/недействително право. Това означава, че исковете за нарушение са
неразривно свързани с исковете, оспорващи действителността на марката.
Генералният адвокат защитава третото виждане по проблема, а именно, че само съд,
определен по правилата на чл. 16, пар. 4 от Конвенцията, респективно чл. 22, пар. 4 от
Регламент Брюксел I230 е изключително компетентен да разглежда и решава дела за
действителност или да постановява недействителност на правото върху обекти на
индустриалната собственост (в конкретния случай – патент).231 Съдът потвърждава
мнението на генералния адвокат в решението си по делото, т.е. че посочената
разпоредба следва да се прилага винаги, когато по иск за нарушение се предяви
насрещен иск за недействителност или иск за установяване на ненарушение. На
практика е възможно да се сезира съдът по местоизвършването на нарушението, след
което ответникът да предяви своя насрещен иск за недействителност или за
установяване на липсата на нарушение и производството да се прехвърли в съд, който е
с изключителна компетентност съгласно чл. 16, пар. 4 от Конвенцията, респективно чл.
22, пар.4 от Регламента.232
В случай, че не се предяви някой от посочените насрещни искове, делата за
нарушение или за преустановяване на нарушението се уреждат от останалите правила
за международна компетентност, предвидени в конвенцията (понастоящем в Регламент
Брюксел Iа). Международната компетентност на съдилищата по искове за нарушение
230
Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(известен като Регламент Брюксел I),
обн. OB L 12, 16.1.2001 г., 1–23. Целият текст: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX
%3A32001D0822 Последно посетен на: 29 август 2021 г., заменен от Регламент (ЕС) №1215/2015 на ЕП и
на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела (известен като Регламент Брюксел Iа);
231
Цитираното заключение на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:62003CC0004
Последно посетен на: 29 август 2021 г.
232
Вж. разсъжденията на Luis de Lima Pinheiro върху изключителната компетентност на съдилищата на
държавите членки по дела върху права на индустриална собственост по чл. 22 (4) от Регламент Брюксел I
в серията на коментара: European commentaries on private international law ECPI: commentary, edited by
Ulrich Magnus, Peter Mankowski. Volume I. Brussels I Regulation. 2007, 362–363. Разсъжденията на
автора са върху право на патент, но би следвало да са приложими per argumentum a pari при аналогични
дела за права върху марки, тъй като защитата на ответника се структурира по същия начин (принципът
на торпедото, който се използва и при делата за марки), а и разпоредбата на чл. 22 (4) от Регламент
Брюксел I (понастоящем чл.24 (4) от Регламент Брюксел Iа) е приложима към всички права на
индустриална собственост.

160
на правата върху обекти на индустриална собственост не е изрично обособена, както е
изрично формулирана тази по регистрация и валидност.
В чл. 2 от Конвенцията е определена общата компетентност по местожителството
на ответника, като разпоредбата съдържа принципа actor sequitor forum rei, залегнал в
процесуалното законодателство на много държави членки. При него се изхожда от
презумпцията, че най-подходящият съд, който отговаря най-адекватно на интересите на
ответника е този по неговото местожителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Брюкселската конвенция по дела, свързани
с непозволено увреждане, деликт или квази-деликт са компетентни съдилищата по
мястото, където е настъпило вредоносното събитие. Възниква въпросът за връзката
между непозволеното увреждане, деликта, квазиделикта и нарушението на марка. По
мнението на британските автори Фосет и Тореманс нарушението на правото на
интелектуална собственост се приема за непозволено увреждане в държавите, които са
в системата на общото право и за деликт в държавите от континенталното правно
семейство.233 Според американската доктрина и най-вече според авторитетния
специалист по право на интелектуалната собственост – Маккарти нарушението на
марка представлява нарушение на правилата за конкуренция на даден пазар и е особена
форма на нелоялна конкуренция234. От друга страна, той разглежда нелоялната
конкуренция като форма на непозволено увреждане 235 и достига до извода, че
нарушението на марка е вид деликт.236 Виждането, че нарушаването на права върху
обекти на интелектуалната собственост е специална форма на непозволено увреждане
се застъпва от Боряна Мусева237, което споделям напълно поради аргументите, че при
обектите на интелектуална собственост са налице особености, които са свързани с
правно защитеното благо. При нарушаването на права на интелектуалната собственост
не се засяга самият продукт на интелектуалния труд в неговите физически измерения, а
засягането е спрямо особената връзка, която съществува между автора (респ. титуляря
на правото) и продукта на интелектуалния труд.

233
Вж. Fawcett, J., Torremans, P. Intellectual Property and Private international law. Oxford, Clarendon Press
1998, р. 150.
234
Изводът се извежда чрез анализ на делото: United Drug Co. v. Theodore Rectanus Co., 248 U.S. 90, 97
(1918). Цит. по: McCarthy, J. T. McCarthy on Trademarks and Unfair Competition, 1994, supra note 9, 2.02
and 2.06.
235
Изводът се извежда чрез анализ на делото: Fry v. Layne-Webster Co., 282 F.2d 97, 102 (1960). McCarthy,
J. T. McCarthy on Trademarks..., supra note 9, 2.02 and 2.06.
236
Op. cit., supra note 9, 2.02 and 2.06.
237
Мусева, Б. Деликтът в международното частно право. София, Сиби, 2011, с. 165.

161
 Съдът на ЕС по делото „Kalfelis v Schroeder“ излага своето автономно тълкуване на
понятието „дела, свързани с непозволено увреждане, деликт или квази-деликт”, което е
съобразено с целите и идеите на конвенцията. Според Съда това са всички искове, с
които се установява отговорността на ответника и които не се отнасят до “дела,
свързани с договор” по смисъла на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията, 238 Основната
характеристика на нарушението на марка е неговият извъндоговорен характер, поради
което в настоящото изложение няма да се изследва понятието дела, отнасящи се до
договор по смисъла на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията.239
Една от основните характеристики на непозволеното увреждане е, че настъпват
вреди, които следва да се компенсират и може да се заведе иск за преустановяване на
непозволеното увреждане. Проблемът с нарушението на правата върху обекти на
интелектуална собственост, включително нарушението на марки, възниква от факта, че
при тези нарушения не винаги има причинени вреди. Тъй като вредите не са
задължителен елемент от фактическия състав на нарушението някои автори предлагат
да се приеме една фикция, че вредите са налични за целите на чл. 5, пар. 3 от
Конвенцията. Според тях правопораждащият факт на вредите е самото нарушение и за
целите на тази фикция следва да се приеме, че вредите са по мястото на
нарушението.240. На основание на това тълкуване може да се приеме, че международно
компетентен е съдът по мястото на нарушението, независимо от настъпването на вреди.
В този смисъл е и решението на СЕС по делото Handelswekerij Bier v. Mines de Potasse
D’Alsace241, че компетентни по чл. 5, пар.3 от Конвенцията са съдилищата по мястото
238
Решение на Съда от 27 септември 1988 г. пo дело 189/87 с предмет преюдициално запитване от
Bundesgerichtshof – Германия в рамките на производството по делото Athanasios Kalfelis срещу Banque
Schröder, Münchmeyer, Hengst & Co., и други. Вж. пар. 16 и 17; Целият текст:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A61987CJ0189, Последно посетен на 29
август 2021 г.
239
По-подробно по въпроса за тълкуването на понятието „дела, отнасящи се до договор“ виж: Ангелов,
Н. Международна подсъдност. Книга първа. София, Фенея, 2008, 21–22, а също и Решения на СЕО по
следните дела: C-29/76-LTU срещу Eurocontrol, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?
uri=CELEX:61976CJ0029 Последно посетен на: 29 август 2021 г.; C-265/2002 Frahuil SA срещу Assitalia
SA: https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwjdw-
T_rfryAhVQ3qQKHQlICc0QFnoECAUQAQ&url=https%3A%2F%2Fis.muni.cz%2Fel%2Flaw
%2Fjaro2005%2FMP601Zk%2F475722%2FEMPS.pdf&usg=AOvVaw3FjepONzuH9idWFR2NQAAX
Последно посетен на: 29 август 2021 г., C-38/81 Effer SpA срещу Kantner: https://eur-lex.europa.eu/legal-
content/en/TXT/?uri=CELEX:61981CJ0038 Последно посетен на: 29 август 2021 г., C-26/91 Handte срещу
TMCS https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:61991CJ0026&from=BG , C-34/82
Peters срещу Znav: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?
uri=CELEX:61982CJ0034&from=HR Последно посетен на: 29 август 2021 г.
240
Вж. Fawcett, J., Torremans, P. Intellectual Property..., p. 164.
241
Решение на Съда от 30 ноември 1976 г. по дело С-21/76 с предмет преюдициално запитване от
Gerechtshof 's-Gravenhage – Нидерландия в рамките на производството по делото Handelskwekerij G. J.
Bier BV срещу Mines de potasse d'Alsace SA. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX
%3A61976CJ0021 Последно посетен на: 29 август 2021 г.

162
на възникване на вредоносното събитие и тези по мястото на настъпване на събитието,
причинило вредата (engl. version „place of the event giving rise to it”). Впоследствие при
приемането на чл. 5, пар. 3 от Регламент Брюксел I (понастоящем чл.7, пар. 2 от
Регламент Брюксел Iа), който отменя Конвенцията, разпоредбата се ревизира, като
релевантно става „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното
събитие.242
Както вече бе отбелязано по-горе, правата върху обекти на интелектуална
собственост се характеризират с териториално действие на закрилата, поради което
може да се твърди, че вредите могат да настъпят само в рамките на държавата по
местоизвършване на нарушението. Особено значение има тълкуването на израза
„мястото на настъпване на събитието, причинило вредата“243.
Често цитирано в тази връзка е делото Shevill v. Presse Alliance, в което запитващата
юрисдикция моли за анализ и тълкуване на международната компетентност в случай на
клевета, разпространявана посредством печатно издание (вестник). В своето решение

Вж. в този смисъл при искове за преустановяване на нарушение решението по дело C-167/00 Verein fur
Konsumenteninformation срещу K.H. Henkel, в Решение на Съда от 14 март 2002 г. I-8111 съображения 48
и 49 (преводът е мой – К.Б.): ...Не е възможно да се приеме (от Съда-бел. моя - К.Б.) едно тълкуване на
чл. 5, пар. 3 от Брюкселската конвенция, според което прилагането на разпоредбата е в зависимост от
действителното настъпване на вреди. Освен това (според Съда-бел. моя – К.Б.) е недопустимо да се
счита, че действително причинените вреди са положителна процесуална предпоставка за завеждане на
иск за преустановяване на незаконосъобразни действия, какъвто е разглежданият, тъй като целта на това
производство е да се предотвратят вредите и е нелогично той да се предяви едва след като вредите са
настъпили...“. В съображение 49 запитваната юрисдикция уточнява, че в Регламент (EC) No 44/2001 oт
22 Декември 2000, който към завеждането на иска все още не е бил в сила, но към постановяване на
решението вече е действащо право, разпоредбата е изменена, за да няма противоречия в тълкуването ѝ.
Добавя се „може да настъпи вредоносното събитие.”
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=9ea7d2dc30d6628e6f1b2c7248d1b97d8c75caae9
d01.e34KaxiLc3qMb40Rch0SaxyNahv0?
text=&docid=47175&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=965907 Последно
посетен на: 29 август 2021 г.
242
Вж. в този смисъл при искове за преустановяване на нарушение решението по дело C-167/00 Verein
fur Konsumenteninformation срещу K.H. Henkel, в Решение на Съда от 14 март 2002 г. I-8111 съображения
48 и 49 (преводът е мой – б.а. – К.Б.): ...Не е възможно да се приеме (от Съда-бел. моя – К.Б.) едно
тълкуване на чл. 5, пар. 3 от Брюкселската конвенция, според което прилагането на разпоредбата е в
зависимост от действителното настъпване на вреди. Освен това (според Съда - бел. моя К.Б.) е
недопустимо да се счита, че действително причинените вреди са положителна процесуална предпоставка
за завеждане на иск за преустановяване на незаконосъобразни действия, какъвто е разглежданият, тъй
като целта на това производство е да се предотвратят вредите и е нелогично той да се предяви едва след
като вредите са настъпили...“. В съображение 49 запитваната юрисдикция уточнява, че в Регламент( EC)
No 44/2001 oт 22 Декември 2000, който към завеждането на иска все още не е бил в сила, но към
постановяване на решението вече е действащо право, разпоредбата е изменена, за да няма противоречия
в тълкуването ѝ. Добавя се „може да настъпи вредоносното събитие.”
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=9ea7d2dc30d6628e6f1b2c7248d1b97d8c75caae9
d01.e34KaxiLc3qMb40Rch0SaxyNahv0?
text=&docid=47175&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=965907 Последно
посетен на: 29 август 2021 г.
243
Вж. Относно споровете за тълкуването на чл. 5, пар.3 от Брюкселската конвенция, вж. Wadlow, C.
Enforcement of Intellectual Property in European and International Law. London, 1998, 90–104.

163
Съдът на ЕС дава на пострадалия възможност да съди издателя в съдилищата по
мястото на пораждане на вредоносното събитие, в конкретния случай там където
вестникът е издаден (а това е и едновременно съдът по местожителството на
ответника), като при тази компетентност издателят може да бъде осъден за вреди
причинени в няколко държави членки. Едновременно с това Съдът приема, че ищецът
има право на иск и в съдилищата на всяка страна, в която поради разпространението на
вестника, пострадалият е претърпял вреди 244. На практика подобен казус би могъл да
възникне при нарушение на марка чрез реклама в разпространяващо се в различни
държави печатно издание или дори чрез реклама на уеб-сайт, който има няколко
езикови версии или дори на сайта на интернет-магазин, който приема няколко вида
валута.
От изложеното следва, че при нарушение на марки следва да се прилага или
разпоредбата на чл. 4 от Регламент Брюксел Iа или тази на чл. 7, пар. 2 от същия, т.е.
международно компетентни са съдилищата по местожителството на ответника или по
местоизвършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 7, пар. 2 създава възможност за
международна компетентност при нарушения, тъй като видно от изложеното, може да
се тълкува като компетентност по местоизвършване на нарушението и такава по
настъпване на вредоносния резултат. Следователно би било възможно да се разглеждат
и решават дела за международни нарушения на национални марки или на марки,
регистрирани по реда на Мадридската система. Изборът на форум, основан на факта, че
вредоносният ефект е настъпил в държавата на съда би означавало с голяма доза
сигурност, че основанието за съответната компетентност ще съвпадне с държавата,
която предоставя закрила на правото на индустриална собственост.
По отношение на възможността да се разглеждат и решават дела за чуждестранни
права върху обекти на индустриална собственост, следва да се отбележи, че е вероятно
държавата на съда да е различна от държавата, която предоставя закрила. Това е
оправдано в случаите, когато ответникът няма активи в държавата по регистрация или
когато правоимащият не може да получи решение в държавата по регистрация, което да
може да признае и изпълни в друга държава.
Регламент (ЕС) №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 г., наричан още Регламент Брюксел Iа, заменя Регламент на Съвета на
244
Решение на Съда от 7 март 1995 г. по дело C-68/93 с предмет преюдициално запитване от House of
Lords – Обединеното кралство в рамките на производството по делото Fiona Shevill, Ixora Trading Inc.,
Chequepoint SARL и Chequepoint International Ltd срещу Presse Alliance SA. Целият текст на решението:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:61993CJ0068&from=bg Последно
посетен на: 29 август 2021 г.

164
Европа (ЕО) № 44/2001, който преди това заменя Брюкселската конвенция, като
посочените регламенти изменят нормите, включени в разпоредбите относно
изключителната компетентност на съдилищата по искове относно обекти на
индустриална собственост. По дела във връзка с регистрация и действителност на
права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, съдилищата на
държавата членка имат изключителна компетентност. Това е така, защото в определена
държава-членка на ЕС е подадена заявката за депозиране или регистрацията, или
депозирането или регистрацията се смятат за извършени, съгласно инструмент на ЕС
или по силата на международна конвенция.
Под регистрация по силата на международна конвенция съюзният законодател
визира тези по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките и
Протокола към него (по-нататък Мадридската система) или по Хагската спогодба за
международно заявяване на промишлени образци (по-нататък Хагската спогодба) 245, с
които се създава възможност за множество национални регистрации в страните-членки
на спогодбата. При тези два режима на закрила на индустриалната собственост
регистрацията се извършва в Международното бюро на Световната организация по
интелектуална собственост чрез националното ведомство по интелектуална
собственост. Резултатът е, че заявителят получава национална закрила на правото си в
посочените ведомства и страни и тя е еквивалентна на онази, която би получил при
национална регистрация.
Особен интерес представлява обстоятелството какво е имал предвид съюзният
нормотворец под „депозиране или регистрация, съгласно инструмент на ЕС“ и дали се
визират Регламентът за марката на ЕС 207/2009, заменен от Регламент 2017/1001, и
Регламентът за Дизайна на ЕС 6/2002. Освен това следва да се отбележи, че има и други
наднационални права, като например географски означения, нови сортове растения,
сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти. Текстът на
разпоредбата е неясен и не може логически да се изведе кои точно съдилища за какво
са изключително компетентни. На пръв поглед изглежда, че законодателят е визирал
именно посочените съюзни източници, но като се има предвид какъв е режимът на

245
Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци от 06.11.1925 г., ратифицирана
от Република България със закон в редакцията и от 28.11.1960 г. и допълнителния акт от Столкхолм от
14.07.1967 г., обн ДВ, бр. 83 от 11.10.1994 г., изм., бр. 90 от 24.10.1996 г.
https://ipbulgaria.bg/%D1%85%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE
%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC
%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE-
%D0%B7%D0%B0%D1%8F%D0%B2/ Последно посетен на: 29 август 2021 г.

165
закрила, установен с Регламента за марката на ЕС, е малко вероятно тази разпоредба да
се отнася до марката на ЕС.246
Разпоредбите относно изключителната международна компетентност по Регламент
Брюксел I, респ. Регламент Брюксел Iа, се отнасят само и единствено до национални
права, получени чрез заявяване в националното ведомство или по пътя на
международно заявяване (по Мадридската и Хагската спогодби), защото закрилата при
такъв тип регистрации има териториално действие и тази закрила се гарантира чрез
документ, издаден от съответното ведомство по индустриална собственост.

2. Съдилищата за марките на ЕС

Съгласно чл. 123 от Регламент 2017/1001 г., държавите членки определят на тяхната
територия възможно най-ограничен брой национални първоинстанционни и
второинстанционни юрисдикции, наричани по-долу „съдилища за марките на ЕС“. В
този случай те не изпълняват функции на обща юрисдикция на Съюза – нещо, което
правят, когато прилагат европейското законодателство в контекста на разглежданите от
тях по общия ред спорове. Задачата на националните съдилища, когато правораздават
по дела за марки на ЕС, е различна от тази, която изпълняват като съдилища на Съюза
(в смисъл на правоприлагащ орган на Съюза), въпреки че са налице определени
сходства. Когато изпълнява ролята на съд за марката на ЕС, националният
правоприлагащ орган придобива статус на специална юрисдикция на Съюза, която е
създадена да защитава правата, произтичащи от специфично за Съюза право, в рамките
на система на съдебна компетентност, за чието правилно функциониране държавите
членки следва да следят.247
Пред тези съдилища се предявяват искове за нарушения или за установяване на
опасност от такива на марки на ЕС, включително и искове за обезщетение за действия,
извършени в периода между публикуването на заявката за марка и регистрацията й, в
случай че тези действия биха били забранени в резултат на това публикуване, 248 както и
искове за констатиране на липсата на нарушение.

246
В този смисъл са разсъжденията на редица чуждестранни автори, по подробно вж. разсъжденията на
Luis de Lima Pinheiro върху чл. 22 от регламент Брюксел I в цитираната по-горе серия от коментари:
European commentaries on private..., 360–361.
247
Wadlow, C. Enforcement of Intellectual..., р. 255 и сл.
248
Тези искове се регламентират от чл. 11, пар. 2, където е посочено, че „...може да бъде поискано
разумно обезщетение за действия, последващи публикуването на заявката за марка на ЕС, които след
публикуването на регистрацията на марката биха били забранени в резултат на това публикуване“.

166
 В чл. 133 от Регламента е регламентирано, че решенията на първоинстанционните
съдилища за марките по исковете в чл. 124 подлежат на обжалване пред
второинстанционните съдилища за марките на ЕС. Основанията за въззивно обжалване
се определят от националното законодателство на държавата членка, на територията на
която се намира този съд. Разпоредбите на националното законодателство относно
обжалването се прилагат и по отношение на решенията на второинстанционните
съдилища за марките на ЕС.
В Република България съд за марките на ЕС на първа инстанция (съгласно чл. 111,
ал.7 от ЗМГО) е Софийският градски съд (СГС), като тези дела се разглеждат в
търговското отделение на съда. На втора инстанция делата се разглеждат и решават от
Софийския апелативен съд (САС). От друга страна, делата за нарушение на марки,
регистрирани по реда на ЗМГО или по реда на Мадридската система също се
разглеждат от Софийския градски съд (чл. 125 от ЗМГО) на първа инстанция и се
обжалват пред Софийския апелативен съд. Касационното обжалване е пред Върховния
касационен съд (ВКС). В този случай обаче посочените съдилища действат в
качеството си на национални правораздавателни органи. България посочва СГС и САС
като съдилища за марките на ЕС, защото те са компетентни по делата за нарушения на
марки, регистрирани по реда на ЗМГО или по реда на Мадридската система и така се
очаква, че няма да се получи противоречива съдебна практика. Съгласно разпоредбата
на чл. 133, пар. 2 от Регламент 2017/1001 условията, при които може да бъде подадена
жалба пред второинстанционен съд за марките на ЕС (у нас - Софийския апелативен
съд) се определят от националното законодателство на държавата членка, на чиято
територия се намира този съд. Разпоредбите на националното законодателство относно
обжалването пред касационен съд се прилагат по отношение на решенията на
второинстанционните съдилища за марките на ЕС. Следователно у нас те ще се
обжалват пред ВКС.
За сравнение към 2020 г. Австрия, Белгия, Естония, Ирландия, Испания, Латвия,
Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Унгария,
Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Швеция също са определили по един съд за
марките на ЕС на първа инстанция и един на втора инстанция. В Германия са
определени по 18 съдилища на първа инстанция и 18 на втора инстанция 249, докато в

249
Във вече изведенето във втора глава от изследването проучване от Института по право на
интелектуалната собственост и конкурентно право Макс Планк в Мюнхен, Германия от 15.02.2011 г.
Аннете Кур прави предложение съдилищата в Германия да се намалят, за да има по-голяма единност на
съдебната практика, но засега техният брой остава същия. Вж. Study on the Overall Functioning..., S. 158.

167
Гърция има по две специализирани съдилища съответно на първа и на втора инстанция.
В Дания съотношението е един съд на първа инстанция и три на втора. В Италия – по
26 на първа инстанция и, съответно, 23 на втора инстанция. В Кипър структурата на
системата е пирамидална – четири съдилища на първа инстанция и едно на втора250. От
друга страна, например в Полша също са четири съдилищата на първа инстанция, но на
втора са определени само две. Във Финландия е определен един съд на първа
инстанция, а на втора са два.251
Наличието на само една юрисдикция е законодателно решение, което има своите
положителни и отрицателни страни. Предимствата на такова законодателно решение са
две: на първо място, улеснява се ищецът, който знае към кой точно съд да се обърне, и
на второ, се осигурява голяма доза предвидимост и единност на съдебната практика. 252
Повечето държави членки предпочитат да определят по един съд на първа и един на
втора инстанция.
Други държави предпочитат да създадат система от съдилища на марките на ЕС,
защото така се създава благоприятна възможност да се отдели повече време на всяко
конкретно дело и да се постигне по-високо качество на правораздавателния процес.
Недостатъкът на една такава система е главно във възможността да се създаде
противоречива съдебна практика. Подобно законодателно решение зависи до известна
степен от държавното устройство. Най-разклонените системи на съдилища за марките
на ЕС са немската и италианската (тази на Обединеното Кралство също беше такава
преди 31.12.2020 г.), като Германия е с федеративна структура, а Италия е унитарна
държава, но със силна автономия на местното самоуправление (каквато е и
Великобритания).
Особеностите на съдебната система на всяка от държавите също имат значение. В
много държави се създават специализирани състави по дела, при които предметът на
иска е в областта на индустриалната собственост. В Германия например, в съдилищата,
в които са създадени специални състави по патентни дела (те са 12 на брой) напълно
съвпадат с 12 от съдилищата, които са определени за съдилища на марката на ЕС на
първа инстанция (18 на брой). Впоследствие след приемането на Регламент 6/2002 се
250
Структурата на съдилищата за марките на ЕС във Великобритания също беше пирамидална – там на
първа инстанция бяха определени три съдилища за марките на ЕС, а на втора – един съд.
251
Данните са от „List of Community trade mark courts,” актуален към 2020 г., достъпен на:
https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/68111638-06cb-11eb-a511-01aa75ed71a1/language-en/
format-PDF/source-search Последно посетен на: 29 август 2021 г.
252
Norstroem, T. Community Trade courts in Sweden and Procedures before the courts, available online at
http://oami.europa.eu/ows/rw/resource/documents/CTM/case-law/norstrom.pdf Последно посетен на: 29
август 2021 г.

168
създава и наднационално право на индустриална собственост върху дизайни и всяка
държава определя съдилища за дизайна на ЕС. Германия предвижда 18 съдилища за
дизайни на ЕС, като 17 от тях съвпадат със съдилищата за марките на ЕС на първа
инстанция (общо 18). На втора инстанция съдилищата за дизайните на ЕС в Германия
са 18, като 15 от тях съвпадат с въззивните съдилища за марките на ЕС (те са общо 18).
Великобритания преди 31.12.2020 г. бе определила 3 съдилища за дизайна на ЕС на
първа инстанция, които бяха едновременно и съдилища за марките на ЕС и един съд на
въззивна инстанция, който бе едновременно и въззивния съд за марките на ЕС253.
Изисквания за назначаването на съдии в съдилищата за марките на ЕС
В различните държави членки на ЕС съществуват различни изисквания за
назначаване на съдиите в съдилищата за марките на ЕС, като те зависят изцяло от
спецификите на националното законодателство. По отношение на назначаването на
съдии в съдилищата за марките на ЕС в България не са предвидени специални
изисквания, а те се назначават по предвидения ред в Закона за съдебната власт.
България като унитарна държава, в която има един съд за марките на първа и един на
втора инстанция може да бъде съпоставена с Федерална Република Германия, където
има интересни специфики, които се дължат не само на нейното устройство.
На първо място, трябва да се отдели внимание на системата на съдилищата, в която
влизат конституционна юрисдикция с Федералния конституционен съд, обикновена
юрисдикция, разделена между Федерален съд и Федерален патентен съд, трудова
юрисдикция с Федерален трудов съд, финансова с Федерален фискален съд, социална
юрисдикция, състояща се от Федерален социален съд и административна юрисдикция,
в която влизат Федерален административен съд, служебните съдилища за войски на
север и юг, по-рано Федерален дисциплинарен съд и Федерални дисциплинарни
камари, Федерален дисциплинарен съд и Служебни съдилища за войските. Има
Съвместна колегия на Върховните съдилища на Федерацията. С оглед на разглеждания
въпрос накратко ще бъде представен единствено Федералният патентен съд. Той
решава отделните спорове чрез състави, чийто членове се формират в зависимост от
поставените правни въпроси на отделния казус.
В състава на съда влизат както квалифицирани юристи, които отговарят на
изискванията на Закона за съдиите и заемат длъжността съдии, така и технически
членове. Последните са компетентни в технически план и са предимно предимно

253
Данните за съдилищата за дизайна на ЕС вж. в същия документ: https://op.europa.eu/en/publication-
detail/-/publication/68111638-06cb-11eb-a511-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF/source-search Последно
посетен на: 29 август 2021 г.

169
бивши експерти на Германското ведомство за патенти и марки и те също действат като
съдии254. Федералният патентен съд се състои от 97 съдии, от които 53 са техническите
членове, т.е. тези с техническо и научно образование, и 44 са юридически
квалифицираните членове – съдии. В състава на Федералния патентен съд понастоящем
влизат едно апелативно отделение по въпросите на защитата на сортовете растения (36-
и състав), едно отделение за полезния модел (35-и състав), едно отделение за правни
жалби и отделение за нищожност (седми състав), четири отделения за обжалване на
марки (25-о, 26-о, 28-о и 29-о отделение), едно отделение за обжалване на марки и
дизайни (30-и състав), 6 отделения за нищожност (от първо до шесто), 10 отделения за
техническо обжалване (осмо, девето, единадесето, дванадесето, четиринадесето, от
седемнадесето да двадесето включително и двадесет и трето отделение).

Съставите по марките са уредени в параграф 67 (1) от Законa за защита на марките и

други означения и се състоят от по трима съдии. Изискванията, на които трябва да
отговарят кандидатите за съдии, за да бъдат назначени са регламентирани в раздел
втори и трети, параграфи 5–12 от Закона за съдиите. На основание параграф 8 съдиите
могат да бъдат назначавани за несменяеми, за определен срок или с изпитателен срок.
Съгласно изискванията на параграф 9 за съдия може да бъде назначен всеки, който е
немски гражданин по смисъла на параграф 116 от Конституцията на Германия и който
гарантира, че по всяко време ще се бори за запазването на свободния демократичен ред
по смисъла на Конституцията, квалифициран е да заема длъжността съдия (раздели 5
до 6255) и притежава необходимите социални компетенции 256. В обхвата на параграф 7
са включени университетските преподаватели. Интересен е фактът, че според

254
Обикновено технически членове има по делата за патенти. Според § 26, 3 от Патентния закон като
технически членове по правило се назначават само тези кандидати, които са положили държавен или
академичен изпит по техническа или научна дисциплина в университет, технически или селскостопански
университет или минна академия в Германия, след поне пет години стаж в областта на естествените
науки или технологиите, които имат добра професионална характеристика и необходимите правни
познания. Заключителните изпити в друга държава -членка на Европейския съюз или в друга договаряща
държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство са еквивалентни на вътрешния
последен изпит в съответствие със законодателството на ЕС.
255
Според чл. 5 квалификация за длъжността съдия се придобива от тези, които завършват юридическа
степен в университет с първия изпит и последваща подготвителна служба с втория държавен изпит;
първият изпит се състои от университетски изпит по области на специализация и държавен изпит по
задължителни предмети. Учебните и подготвителната служба трябва да бъдат координирани по
отношение на съдържанието. Съответно, в §5а, §5б, §5в и §5г и §6 са регламентирани детайлно
конкретните изисквания относно сроковете на обучение, основните и допълнителните изисквания към
завършилите юридическо образование, различните видове стаж, продължителността на стажа,
изискванията към чуждоезиковата квалификация на кандидатите, изпитите и т.н.
256
Вж. Целият закон за съдиите:
https://www.gesetze-im-internet.de/drig/BJNR016650961.html#BJNR016650961BJNG000301125 Последно
посетен на: 29 август 2021 г.

170
посочения закон се презюмира, че всеки редовен преподавател по право в университет
е квалифициран да заема длъжността съдия.

3. Правила за определяне на компетентен национален съд

3.1. .Особената връзка между Регламент 2017/1001 и Регламент 1215/2012

Правилата относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела са уредени първоначално с Регламент
№44/2001 г. (ЕО) относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела (т.н. Регламент Брюксел I, в сила от 1 март
2002 г.), който впоследствие бе заменен от Регламент № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (т.н.
Регламент Брюксел Iа, в сила от 10 януари 2015 г.). Регламент Брюксел Ia е съюзен
инструмент, който установява правилата за определянето на компетентността на
съдилищата по международни граждански и търговски дела в рамките на ЕС.
Гражданският или търговският характер на делото се обуславя от предмета на спора,
поставен за решаване пред правораздавателен орган в държава-членка на ЕС. Това
следва да бъде спор по повод частноправно отношение с международен елемент и това
отношение трябва да е свързано с две или повече държави. Следователно приложното
му поле с оглед на материята се определя едновременно от наличието на две условия 1.
искът следва да се отличава с международен характер и 2. предметът му следва да е в
областта на гражданското и търговското право.257
Дерогирането на правните норми на общия регламент Брюксел Iа от Регламент
2017/1001 всъщност цели установяването на минимален брой правоприлагащи органи,
за да се избегне възможността да се получи противоречива практика по делата относно
марките на ЕС. Съдилищата за марките на ЕС прилагат материалноправните
разпоредби на Регламент 2017/1001 г., като нормите на националното международно
частно право се прилагат само субсидиарно. Съгласно разпоредбата на чл. 129 от
Регламент 2017/1001 съдилищата за марките на ЕС прилагат разпоредбите му, а за
всички въпроси, които не попадат в приложното му поле, съдът за марките на ЕС

257
Тодоров, Т. Международното частно право. Европейският съюз и Република България. Второ
издание, София, Сиби, 2009, с. 85

171
прилага своето национално законодателство, включително своето международно
частно право.

3.2. Видове основания за учредяване на изключителна международна компетентност по

Регламент 2017/1001
За доброто функциониране на вътрешния пазар и търговската политика на
Европейския съюз, както на вътрешно, така и на международно равнище, е необходима
равнопоставеност при достъп до правосъдие въз основа на ясни и точни правила
относно международната компетентност по дела, свързани с нарушения на марка на ЕС
не само за ответниците, но и за ищците с местоживеене в Съюза. Такива ясни и точни
правила са уредени в разпоредбата на чл. 124 от Регламент 2017/1001. Според тази
разпоредба съдилищата за марките на EС имат изключителна компетентност относно
определени искове258, чиито предметен обхват е строго определен в Регламента за
марките на ЕС. Обхватът му се простира върху всички искове за нарушение и за
установяване на опасност от нарушение (ако са позволени от националния закон) на
правата върху съюзните марки, всички искове за констатиране на ненарушение (ако
националният закон го позволява), всички искове, заведени в резултат на
обстоятелствата, посочени в член 11, пар. 2 от Регламент 2017/1001 259 и насрещните
искове за отмяна или за обявяване на недействителност на марката на ЕС съгласно чл.
128 от Регламент 2017/1001260;

В чл.125 от Регламента са определени отделните основания за учредяване на

изключителната компетентност. Всяко едно от тези основания се прилага при
наличието на конкретни предпоставки, които са предвидени акцесорно, т.е., всяко
следващо основание за компетентност се прилага, ако не е възможно да се приложи
предишното261.

258
Следва да се уточни, че в случая т.нар. изключителна компетентност следва да се разбира условно
като такава, тъй като тя е изключителна от гледна точка на предмета на спора, докато по същество
самият регламент не посочва един-единствен възможен съд, а система от възможни съдилища, т.е.
нямаме изключителна компетентност на един-единствен съд.
259
Според чл. 11, пар. 2 Може да бъде поискано разумно обезщетение за действия, извършени след
датата на публикуване на заявката за марка на ЕС, в случаите, при които след публикуването на
регистрацията на марката тези действия биха били забранени в резултат на това публикуване.
260
Съгласно чл. 128, пар. 1 насрещният иск за отмяна или за обявяване на недействителност може да се
основава само на основанията за отмяна или за недействителност, предвидени в настоящия регламент.
261
Consice European Trade Mark Law…, 667–672.

172
 3.2.1. Съдилищата по локацията на ответника и по местонахождението на неговото
предприятие

На първо място, изключително международно компетентни по дела за

нарушение, опасност от извършване на такова, по дела за установяване на липсата на
нарушение и по дела за обезщетение по чл. 11, пар.2 от Регламент 2017/1001 са
съдилищата по постоянния адрес на ответника, ако той има такъв на територията на
някоя от държавите членки. Критерият за нормиране на международната
компетентност „по местоживеене на ответника“ в държава-членка на ЕС (по отношение
на марката Съюзът е единна териториална цялост) е характерна за държавите от
континенталното правно семейство, а именно Австрия и Германия.262

В българския текст на Регламента редакцията на нормата не е добре издържана и

може да въведе в заблуждение. Постоянният адрес е категория на административното
право, която характеризира само физическите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 93 от
Закона за гражданската регистрация постоянен адрес е адресът в населеното място,
което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението и той е винаги на
територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен
адрес. Буквалното тълкуване на разпоредбата би стеснило неоснователно приложното
поле на Регламента спрямо лицата, защото би го ограничило само до физическите лица.
За да се изясни същността на уредбата, следва да се разгледат и тълкуват понятията,
използвани в другите езикови варианти на съюзния инструмент. Английската езикова
версия борави с понятието „местожителство“ (domicile)263. В немския текст на
262
Чипев, Т. Международната подведомственост в съдебния исков процес, София, Наука и изкуство,
1987, с. 81.
263
Законодателството, практиката и доктрината в Англия и САЩ са единодушни, че домицилий означава
правна връзка, правно отношение между физическите лица и държавата. По въпроса за значението на
„domicile“ и различните му видове (domicile of origin, domicile of choice, domicile by operation of law) вж.
Натов, Н. Международно частно право. Специална част. София, Софи-Р, 1994, с. 11; Съветът на Европа
в обяснителния меморандум към Резолюция (72) I от 18 януари 1972 г. относно уеднаквяването на
правните понятия „местожителство“ (domicile) и „обичайно местопребиваване“ (residence) в членове 1–6
поставя акцент също върху правната връзка между държавата и физическото лице. Първата разпоредба
обобщава същността на местожителството като правната връзка между лице и държава, като тази връзка
се извежда от факта, че това лице доброволно установява или запазва единственото или основното си
местожителство в тази държава или на това място с намерението да създаде и запази в тази държава или
да я постави в центъра на своите лични, социални и икономически интереси. Това намерение може да се
изведе от периода на неговото пребиваване, минало и бъдещо, както и от съществуването на други
връзки от личен или стопански характер между това лице и тази държава или място. Срокът е определен
в чл. 2, като се счита, че местожителството на дадено лице продължава, докато не бъде придобито друго.
Според чл. 3 местожителството на женен човек не зависи от това на неговия съпруг, но
местожителството на единия съпруг е елемент, който може да се вземе предвид при определяне на
местоживеенето на другия. Съгласно чл. 4 ако непълнолетно лице няма правоспособност да придобие
свое собствено местожителство, неговото местожителство се предопределя от това на лицето, което има
право да определи местожителството му. Независимо от това, ако със съгласието на това лице или на

173
Регламента е използван терминът “Wohnsitz”, който също означава местожителство, но
в немската наука тълкуването на термина е разширително – т.е. терминът е приложим
за физически и за юридически лица.

С оглед на автономното тълкуване, на което се подлагат съюзните източници на

правни норми, следва да се проследи терминологията и в Регламент 1215/2012, за да се
направи съпоставка между значенията, вложени в понятията в различните езикови
версии. В българския вариант на текста се говори за категорията „местоживеене”, при
дефинирането на която съгласно чл. 62 от Регламент Брюксел Ia следва да се прилага
lex fori за физическите лица, а за юридическите лица в чл. 63 от Регламент Брюксел Ia
се дава конкретно определение. Но в английската и във френската езикова версия се
използва и в двата случая терминът „domicile”, което означава, че Регламентът визира
както физически лица – ответници, така и юридически лица (неперсонифицирани
образувания), които имат седалище по устав, или централно управление, или основно
място на стопанска дейност на територията на държава членка. Логично е поради
тясната връзка на двата нормативни акта да се приеме, че понятието за местоживеене
на юридическото лице или неперсонифицираното образувание следва да се прилага
съответно от Регламент Брюксел Iа. Следователно критерият за нормиране на
международната компетентност „по постоянния адрес на ответника” следва да се
тълкува разширително като „по местоживеене на ответника.” Въпросът за точното
съдържание на понятието „местоживеене на физическото лице“, обаче, както в

компетентен орган, непълнолетният пребивава в друга държава и има център на своите лични, социални
и икономически интереси, за негово местожителство се счита тази друга държава. В чл. 5 е изведено, че
ако пълнолетно лице няма правоспособност да придобие ново местожителство, то запазва
съществуващото си местожителство, при спазване на следните правила, приложими, когато друго лице
има право да определи местожителството му. Както невменяемият, така и лицето, което има право да
определи местоживеенето му, и двамата са с местожителство в една и съща държава, счита се, че
невменяемият има своето местожителство там, на същото място като това лице. Ако със съгласието на
това лице или на компетентен орган, невменяемият пребивава в друга държава и има там центъра на
своите лични, социални и икономически интереси, неговото местожителство се смята, че е в тази
държава. Според чл. 6 ако местожителството на лице, което притежава еднолично или основно
местожителство не може да бъде определено по смисъла на предходните правила, то се счита за
местожителство в мястото на това пребиваване. Същото правило важи и за бежанците от страната на
предишното им местожителство, които все още не са установили местожителство в друга държава по
смисъла на чл. 1.
https://www.google.com/url?
sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwijm4LXt_nyAhWNhP0HHf5pBQsQFnoECAcQAQ
&url=http%3A%2F%2Fwww.refworld.org%2Fpdfid
%2F510115e12.pdf&usg=AOvVaw1h9LW4Q96jbiRQnAxdVjZl Последно посетен на: 2 септември 2021 г.;
Вж. при интерес и: Cziesielsky, M. Nationality, domicile and habitual residence – does the new german
citizenship law call for a change of a principal connecting factor in private international law ?. Athens, Georgia,
2000; Zhang, M. Habitual Residence v. Domicile: A Challenge Facing American Conflflicts of Laws. – Maine
Law Review, Vol. 70, № 2, 161–197.

174
българската доктрина, така и в българската съдебна практика е все още дискусионен. А
от отговора на този въпрос зависи до голяма степен точното и еднакво прилагане на
Регламент Брюксел Ia, съответно и на Регламента за марките на ЕС. В нашата правна
доктрина са изразени няколко виждания за същността на понятието „местоживеене“ –
едни автори застъпват тезата, че то следва да се свързва с „настоящия адрес“ на
лицата264. Ключовият аргумент за това разбиране се състои в същността на настоящия
адрес, който представлява формалната връзка между едно физическо лице и
българската държава, чиято идея е да доказва, че лицето действително пребивава на
този адрес. Този подход съобразява и принципа actor sequvitor forum rei, съгласно който
съдът трябва да следва ответника там, където той наистина се намира. Други автори
застъпват тезата, че „местоживеенето“ следва да се свързва с наличието на „постоянен
адрес“ в България265. Основният аргумент за това разбиране е, че освен наличието на
фактическия елемент на постоянно или преимуществено установяване на определено
място, за физическото лице следва да има и един чисто формален елемент, а именно –
вписването в регистъра на населеното място. Трета група автори изразяват тезата, че
„местоживеенето“ е равнозначно на „обичайно местопребиваване“, като аргументите си
черпят от разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП, където е определено съдържанието на
това понятие, а КМЧП е приет преди присъединяването на България към ЕС и
синхронизира българското право с европейското266. Въпросът е дискусионен и в
българската съдебна практика, като по подобие на изразените различни разбирания в
доктрината, различни съдебни състави на ВКС, както и на други съдилища в страната,
изразяват различни виждания за същността на понятието „местоживеене на
физическото лице“267. Авторът на настоящия труд застъпва разбирането, че
местоживеенето на физическите лица у нас следва да се свързва с техния настоящ
адрес, като споделя аргументите във връзка със същността на настоящия адрес като
понятие, което изразява формалната връзка между настоящия адрес и българската
държава и което въплъщава идеята да се установи къде всъщност физическото лице

264
Мусева, Б. Взаимодействие или противодействие между правото на ЕС и българското вътрешно
право при прилагането на Регламент „Брюксел IA“. В: Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮФ,
том 86, с. 398.; Мусева, Б. Из лабиринта на международната компетентност по граждански и търговски
дела. Юридически свят, 2006, №2, 67–68.
265
Регламентът Брюксел I. Коментар. Авторски колектив: Николай Натов, Боряна Мусева, Ясмина
Андреева, Станислав Йордански, Теодора Ценова, Дафина Сърбинова, Васил Пандов, Захари
Янакиев, Николай Банков, Цветан Крумов. София, Сиела, 2012, с.567.
266
Златарева, М. Международен граждански процес. София, Сиела, 2010, с. 101; Попова, В. Актуални
проблеми на европейския граждански процес и част VII на ГПК. София: Сиела, 2011, с. 20–21.
267
По-конкретно за съдебната практика по този въпрос, както и за различните варианти за изход от това
положение вж Мусева, Б. Взаимодействие или противодействие…. 398–403.

175
пребивава в действителност, както и аргументите във връзка със съществуването на
наднационални ограничения при тълкуването на националното понятие
„местоживеене“268. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че и двете
понятия „местоживеене“ и „настоящ адрес“ отразяват идеята за мястото, където дадено
физическо лице пребивава през определен период, като то във всеки момент би могло
да промени своето „местоживеене“, т.е. да измени връзката си с мястото, където
пребивава (в рамките на ЕС, където има свобода на движение на лицата, това е често
срещано явление). В момента, в който лицето промени настоящия си адрес, то вече е
променило и местоживеенето си, тъй като вече не се намира на предходния си адрес, а
пребивава на ново място (нов настоящ адрес). Последното е лесно установимо,
доколкото всяко физическо лице е длъжно не само да заяви своя постоянен и настоящ
адрес (чл.90, ал.1 от Закона за гражданската регистрация), но и има задължението да
заяви всяка промяна на настоящия си адрес в 30-дневен срок (чл.99, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация).

3.2.2. Съдилищата по локацията на ищеца и по местонахожданието на неговото предприятие

В случай, че ответникът няма постоянен адрес, т.е. с оглед на изложеното -

местоживеене на територията на нито една държава членка, е компетентен съдът по
местонахождението на неговото предприятие, ако той има предприятие на територията
на някоя държава членка. На английски е използван терминът еstablishment, във
френския текст établissement, а в немския вариант — Niederlassung. Същата
терминология е използвана и в Регламент 1215/2012 в чл. 7, пар. 5 относно специалната
компетентност на съдилищата по мястото на дейност на клон, агенция или друг вид
представителство, като по-коректният превод би бил наистина предприятие, за да
съвпада терминологията в различните нормативни актове 269. Като цяло под
предприятие би следвало да се разбира по-скоро „място на стопанска дейност,” 270 тоест
филиал, образувание, което директно или индиректно е свързано с компания-майка,
която направлява дейността му.

268
Пак там., 395–397.
269
Съгласно разпоредбата на чл. 122 от Регламент 2017/1001 текстът на чл. 7, пар. 5 от Регламент
1215/2012 изрично е обявен за неприложим по отношение на производствата по исковете относно
марката на ЕС, посочени в чл. 124 от Регламент 2017/1001.
270
Международно частно право. Сборник с нормативни актове. част I. Съст. Боряна Мусева. София,
Сиби, 2009, с. 161.

176
 Особената връзка между двата съюзни инструмента - Регламент 2017/1001 и
Регламент 1215/2012271, се проявява именно в това, че се наблюдава съвпадение в някои
от критериите, учредяващи компетентността на съдилищата. В Регламента за марката
на ЕС се запазва основната компетентност, а именно общата компетентност на
принципа actor sequitor forum rei, съвпада и възможността да се сезира съдът по
местонахождението на предприятието на ответника.

Специфични само за Регламента за марките на ЕС основания за компетентност

са тези по постоянния адрес на ищеца 272 или по местонахождение на неговото
предприятие. Категориите лица, които имат право на иск по делата с предмет
нарушение на марка, опасност от нарушение, установяване на ненарушение и
обезщетение за действията, посочени в чл. 11, пар. 2 от Регламент 2017/1001 са самите
титуляри на марката. Чл. 5 от Регламент 2017/1001 предвижда кои лица могат да станат
притежатели на марки на ЕС, което означава, че ищецът следва да отговаря и на тези
критерии. Приложното поле на Регламента за марката на ЕС по отношение на лицата се
определя от желанието на съюзния законодател да разшири максимално възможностите
на субектите на правото да се ползват от закрилата, предоставена от марката на ЕС. В
Регламента за марката на ЕС е предвидено, че всяко физическо или юридическо лице,
включително образуванията на публичното право може да бъде притежател на такава
марка. Преводът на български език отново не е точен. Заслужава си да се направи
съпоставка с английската версия на текста „authorities established under public law“,
което означава държавни органи, създадени по силата на разпоредбите на публичното
право.

Racio legis на тази уредба е, че марката на ЕС е право върху обект на

индустриална собственост, което получава закрила на цялата територия на Съюза, без
значение дали ответникът има или няма местоживеене или предприятие. Нарушението
може да се извърши от лица без каквато и да е териториална връзка на субекта-
нарушител със Съюза и за да се защити правото върху марка се предвижда
алтернативна компетентност на съдилищата по местоживеене на ищеца (т.е. на
носителя на правото върху марката).

271
Йерархията на нормативните актове, които се прилагат по отношение на спорове относно марки на ЕС
е следната 1. Регламент 2017/1001, 2. Регламент 1215/2012, 3. Национално законодателство
272
Поради изложеното дотук следва да се приеме, че критерият е „местоживеене” на ищеца.

177
3.2.3. Forum Nessesitates
Ако нито ответникът, нито ищецът имат постоянен адрес, нито такова предприятие,
тези производства се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която се
намира седалището на Службата за интелектуална собственост на ЕС, т.е. Испания. По
този начин съдът в Аликанте се превръща в една алтернативна юрисдикция, в случай,
че нито ответникът, нито ищецът имат местоживеене или предприятие в някоя държава
членка. Тази алтернативна компетентност много се доближава до т.н. съд по
необходимост (forum necessitates), който е предвиден като алтернативна юрисдикция в
други нормативни инструменти на Съюза.
Forum necessitates може да се произнесе по правен спор, когато няма друг достъп до
правораздаване и като правен институт е предвиден и в правилото на чл. 7 от Регламент
(ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно задълженията за издръжка. 273
Съдът по необходимост или още forum necessitates е правораздавателен орган в
държава членка, който се произнася в изключителни случаи, когато нито един съд на
държава членка не е компетентен съгласно Регламент 4/2009 и не може в рамките на
разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе
такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка 274. Подобна е и хипотезата на
чл. 125, пар. 3 от Регламент 2017/1001, с тази разлика, че алтернативната юрисдикция,
която по необходимост може да се произнесе по спора е конкретно определена – съдът
в Аликанте, Испания, защото там се намира Службата.

4. Пророгация на компетентност
В разпоредбата на чл. 125, параграф 4 от Регламент 2017/1001 са включени правила,
които допълват или заменят основните разпоредби за международната компетентност
на съдилищата за марките на ЕС, т.е. допуска се изричният и мълчаливият избор на съд
за марките на ЕС - пророгацията на международна компетентност.
В латински език prorogation e продължаване чрез закон на срока на действието на
едно постановление, на договор и др., чийто срок предстои да изтече. В по-широк
смисъл терминът се използва като промяна на установеното.275 Пророгацията на

273
Текстът на Регламента виж на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32009R0004
Последно посетен на: 2 септември 2021 г.; ОВ L 7 от 10 януари 2009 г. Поправка обн. L ОВ. бр. 8 от 12
Януари 2013 г.
274
Повече за съда по необходимост по Регламент 4/2009 г. виж в Касева, Е. Компетентност и приложимо
право към задълженията за издръжка по Регламент 4/2009 г., С-2018, с.253 и сл., както и в Пандов, В.
Международна компетентност на съда по необходимост (forum necessitates), сп.Търговско право,
бр.1/2011 г., с.41,42.
275
Вж. Златарева, М. Международен граждански процес. София, Сиела, 2010, 73 –74.

178
международна компетентност означава споразумение за възлагане на компетентност
или по-точно тя представлява правна възможност за страните по едно частно
правоотношение с международен елемент да изберат юрисдикция за разрешаване на
възникнал по това правоотношение спор като пренебрегнат установената в нормативен
източник международна компетентност по същия спор. В Регламент 2017/1001 е
предвидено, че други съдилища за марките на ЕС могат да правоприлагат по искове за
нарушение на марки на ЕС или по дела за наличие на опасност от нарушение на
същите, ако засегнатите страни постигнат споразумение делото да се гледа от
определен съд, или ако ответникът се яви пред съд за марките на ЕС, който при други
обстоятелства не би имал компетентност по въпросното дело, без да оспорва
компетентността на съответния съд. Така делата с предмет нарушение или
установяване на наличието на опасност от нарушение на марка на ЕС могат да бъдат
подчинени на съда на избраната от страните държава.
Договарянето на юрисдикция се извършва със споразумение, което се нарича
пророгационно споразумение276. В случай, че в едно такова споразумение се избере
българският съд за марките на ЕС, той е само един и това е Софийският градски съд
/СГС/. В други европейски държави обаче има по-голям брой възможни съдилища за
марки на ЕС и там вече ще се прилагат съответните правила за родова и местна
подсъдност на вътрешното право на държавата членка.
При пророгирането на международната компетентност на българския съд за
марките на ЕС, споразумението, сключено между страните е основание за съда да
образува дело и да даде защита на спорното право. То е източник на правораздавателни
правомощия за българския съд за марките на ЕС. Когато в споразумението за избор на
съд за марките на ЕС се посочи съд на друга държава членка, то споразумението е
относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска пред
български съд. Тя ще се приложи, ако ответникът се позове на споразумението.

4.1. Изрична пророгация

Изричният избор на компетентен съд за марките на ЕС се обуславя от две
кумулативно предвидени условия за действителност277. На първо място, следва да се
276
По-подробно за споразуменията за избор на съд вж Пандов, В. Международна компетентност по
граждански и търговски дела. София, Сиела, 2018, 257–258.
277
Следва да се посочи, че по отменения Регламент Брюксел I съществуваше и още едно условие за
действителност на пророгационното споразумение, което липсва в текста на Регламент Брюксел Ia. То
представляваше ограничение по отношение на страните, които можеха да сключат валидно
пророгационно споразумение, като при изричния избор на юрисдикция поне една от страните следваше
да има местоживеене или седалище в някоя държава членка. В тази хипотеза понятието за

179
отбележи, че пророгацията не е неограничена, страните могат да изберат само съд,
който е определен от някоя държава членка за съд на марките на ЕС (ограничения
относно самия правораздавателен орган). На второ място, прилагат се съответно
изискванията за форма за действителност на споразумението, като в случая следва да се
тълкува корективно разпоредбата на чл. 25 от Регламент 1215/2012. Възможно е
споразумението да е сключено в писмена форма или в устна форма, потвърдена с
писмени доказателства, възможно е също споразумението да се сключи по електронен
път, като се осигури траен запис на съобщението, който може да се третира
равностойно на писмената форма (чл. 25, пар.1, б. „а” и пар. 2).
Формата, предвидена в чл. 25, параграф 1, буква „б” е неприложима при исковете по
чл. 124 на Регламента за марките на ЕС, а именно форма, съобразена с практиките,
които страните са установили помежду си. Исковете за нарушение, исковете за
опасност от нарушение, исковете за констатиране на ненарушение, исковете за
обезщетение по чл. 11, пар. 2 от Регламент 2017/1001 и насрещните искове за отмяна
или недействителност са такива, при които се търси извъндоговорна отговорност за
нарушаване на абсолютно право, а посочената форма е възможна в случай на
сътрудничество между страните и то сътрудничество, което е по-близо до договорни
взаимоотношения между партньори. По същия начин формата, съобразена с обичай в
международната търговия, който е широко известен и страните би следвало да го
познават, също е малко вероятна при специфичната извъндоговорна отговорност,
каквато е отговорността по посочените искове. В случая страните имат не търговски
отношения, а по-скоро отношения на конкуренция.

4.2. Мълчалива пророгация

Независимо, че съществува като правна възможност пророгацията при посочения
по-горе вид дела е рядко срещана, поради предмета на предвидените в Регламента за
марката на ЕС искове. По-често срещаната хипотеза предвид особеностите на исковете
за нарушение е мълчаливата пророгация, като добър пример в тази насока е решението
по делото „Home depot“ срещу „Home store“ в Германия, 278 при което съдът обосновава

местожителство отново следваше да се тълкува разширително, като под местожителство следваше да се

разбира и хипотезата, при която една от страните има предприятие в някоя държава членка, като по този
начин се разширяваше възможността заинтересуваните страни да получат достъп до правосъдие с
европейско качество.
278
Ищецът по делото притежава комбинирана (словна и фигуративна) марка THE HOME DEPOT относно
различни стоки и услуги, които се извършват в сферата на строителството. Ответникът по делото е
немски клон на дружество, регистрирано в Швейцария. Швейцария е извън ЕС и по отношение на нея не
се прилага нито Регламент 1215/2012, нито Регламент 2017/1001, а се прилага Луганската конвенция.

180
компетентността си именно с факта, че ответникът се е явил, оспорва иска и в отговора
на исковата молба се позовава на разпоредбите на немското законодателство.
Следователно при мълчаливата пророгация единственото изискване е ответникът да се
яви и да се защитава, но следва да се отбележи, че и тук е налице ограничението по
отношение на юрисдикцията, която би могла да разгледа иска, именно защото
компетентността на съдилищата за марките на ЕС е изключителна и друг съд извън съд
за марките на ЕС не би бил компетентен да разгледа иска (аргумент от разпоредбата на
чл.125, пар. 4 от Регламент 2017/1001, във връзка с чл.25 и чл.26 от Регламент
1215/2012).

5. Компетентност относно временни и обезпечителни мерки

Следва да бъде отбелязана и една особеност във връзка с един специфичен вид
изключителна международна компетентност на съдилищата за марките на ЕС, която е
регламентирана в чл.131 от Регламент 2017/1001, а именно – компетентността за
произнасяне относно временни и обезпечителни мерки. Съгласно разпоредбата на
чл.131 от Регламента за марките съд за марките на ЕС, чиято компетентност се
основава на чл.125, параграфи от 1 до 4 от Регламент 2017/1001 (т.е. на т.нар. централна
компетентност), е компетентен да постанови временни и обезпечителни мерки, които
при условията на всяка процедура, необходима за целите на признаването и
изпълнението в съответствие с глава трета от Регламент Брюксел Iа, са приложими на
територията на всяка държава членка. От посочената разпоредба следва, че временните
и обезпечителните мерки, постановени от съд, чиято компетентност се основава на
разпоредбите на чл.125, параграфи от 1 до 4 от Регламент 2017/1001 следва да бъдат
признати и изпълнени на територията на всички държави-членки на ЕС.

6. Териториална компетентност на съдилищата за марките на ЕС в държавите

членки

За да се осигури единството на съдебната защита в разпоредбата на чл. 126, пар. 1

от Регламент 2017/1001 е предвидено изключително компетентния по чл.125,

Решенията на трите инстанции по делото са достъпни на електронни адреси: Вж. По-подробно

решението на първоинстанционния съд, достъпно на ел. адрес
http://oami.europa.eu/pdf/natcourt/Home_depot.pdf Последно посетен на: 2 септември 2021 г., решението на
втората инстанция, достъпно на ел. адрес:
http://oami.europa.eu/ows/rw/resource/documents/CTM/case-law/home_depot.pdf Последно посетен на: 2
септември 2021 г. и това на Върховния федерален съд, достъпно на електронен адрес —
http://oami.europa.eu/pdf/natcourt/the_home_depot.pdf Последно посетен на: 2 септември 2021 г.

181
параграфи от 1 до 4 съд за марките на ЕС279 да разглежда и исковете по чл.124, б. “а“ и
„б“, независимо на територията на коя държава членка е извършено нарушението или
се търси обезщетение по чл. 11, пар. 2. Следователно компентността на
правораздавателните орган по посочените спорове се простира на територията на целия
ЕС и могат да се съединяват искове за нарушение срещу различни ответници в
различни държави членки.
A contrario, чл. 126, параграф 2 урежда алтернативна компетентност на съда за
марките на ЕС по отношение на случите, когато компетентността се основава на чл.
125, параграф 5 - компетентност по местоизвършване на нарушението (forum delicti
commissi).280 В науката първият вид компетентност е прието да се нарича „централна“
компетентност (central competence) на съдилищата за марките на ЕС, а втората е т.нар.
териториално ограничена компетентност (territorially restricted competence)281.
Искове, по които съдилищата на ЕС са изключително компетентни /с изключение
на исковете за установяване на ненарушение/, могат да бъдат предявени пред
съдилищата на държава членка, където е извършено нарушение или е налице опасност
от извършване на нарушение, или на чиято територия е било извършено едно от
действията, посочени в параграф 2 на чл.11 от Регламента за марките на ЕС.
Тук е важно да се подчертае, че съдът за марките на ЕС, чиято компетентност е
основана единствено на параграф 5 на чл.125 от Регламента за марките, ще може да се
произнася единствено по отношение на искове за нарушения, които са били извършени,
или е имало опасност за тяхното извършване, на територията на държавата членка, в
която той се намира. На практика е възможна хипотеза, при която, ако нито една от
страните няма местоживеене на територията на някоя държава членка, нямат и
предприятие в Съюза, ако страните не могат да се споразумеят за изричен или
мълчалив избор на компетентен съд и не желаят делото да се заведе в Съда в Аликанте,
да се наложи сезирането на множество съдилища за марките на ЕС, като всеки ще е
компетентен да се произнесе само за действията, извършени на територията на
държавата, на която се намира съдът.

279
Тази компетентност се прилага в случаите, когато е сезиран съдът по постоянния адрес на ответника,
или по местонахождението на неговото предприятие или съдът по постоянния адрес на ищеца или по
местонахождението на неговото предприятие, или в случай на изрична или мълчалива пророгация или
ако се заведе искът пред Съда в Аликанте, Испания.
280
Или по мястото, където има опасност то да бъде извършено, в случай че този иск се предвижда в
законодателството на съответната държава членка. В България подобен иск не е уреден.
281
Kur, A., Senftleben, M. European Trade Mark Law. A commentary. Oxford, Oxford University Press, 2017,
661–662.

182
 Изложените по-горе правила за компетентност могат да се илюстрират със следните
примери. А притежава марка на ЕС и има седалище във Нидерландия. А претендира, че
В, който е със седалище в Германия, извършва нарушение на марката му в Италия.
1. Съгласно предвидените в Регламента правила за международна компетентност на
чл. 125, пар. 1, във вр. с чл. 126 А може да съди В по седалището на ответника —
в Германия (actor sequitor forum rei) по иск на основание чл. 124, б. „а,” който съд
за марките на ЕС е компетентен за нарушения, извършени на територията на
която и да е държава членка.
2. А може да съди В само в Италия по местоизвършване на нарушението, като се
завежда иск на основание чл. 124, б. „а” пред съд за марките на ЕС, компетентен
съгласно чл. 125, пар. 5 във вр. с чл. 126, пар. 2. (forum delicti).
3. В може обаче да изпревари събитията и да заведе иск за установяване на липсата
на нарушение срещу А. Регламентът позволява искът за деклариране на
ненарушението да се заведе по седалището на ответника, по местонахождение на
предприятието му или по седалището на ищеца или по местонахождението на
предприятието му, ако националният закон го позволява (факултативно
предвидена възможност). Такава възможност е предвидена в законодателството
на Нидерланцдия, където е седалището на А! Следователно В може да предяви
иск срещу А за установяване на липсата на нарушение в Нидерландия и тогава А
не може да сезира никой друг съд за марките на ЕС в която и да е държава членка
за нарушение на марката си поради правилата за висящ процес (идентичност на
страни и основание на иска) по чл. 29 от Регламент 1215/2012, който се прилага
субсидиарно в случая. Специфичните правила за спиране на производството при
връзка между делата по чл. 132 на Регламент 2017/1001 се отнасят само за
хипотезата на спиране по дело за нарушение, при което се оспорва валидността на
марката с насрещен иск и не се прилагат при Lis Pendens на иск за констатиране
на ненарушение и иск за нарушение.
Хипотезата може да се усложни. А притежава марка на ЕС и има седалище във
Нидерландия. А претендира, че В, който е със седалище в Германия, извършва
нарушение на марката му в Полша, Италия и Чехия.
1. Отново по правилата за международна компетентност на чл. 125, пар. 1, във вр. с
чл. 126 А може да съди В по седалището на ответника — в Германия (actor
sequitor forum rei) по иск на основание чл. 124, б. „а,” който съд е компетентен за
нарушения, извършени на територията на която и да е държава членка.

183
 Следователно, ако нарушението е в няколко държави, например в Полша, Италия
и Чехия, винаги може ответникът да бъде съден в Германия.
2. А може да съди В само в Полша, само в Италия и/или само в Чехия по
местоизвършване на нарушението, като се завежда иск на основание чл. 124, б.
„а” пред форум, компетентен съгласно чл. 125, пар. 5, във вр. с чл. 126, пар. 2
(forum delicti). Следователно ищецът може да заведе три отделни иска в трите
страни по местоизвършване на нарушението и да търси обезщетение за всяко
отделно нарушение.
Примерът може да се усложни и в друга посока – А притежава марка на ЕС и има
седалище в Австрия и претендира, че В, който е със седалище в САЩ, извършва
нарушение на марката му в Италия.
В е със седалище извън ЕС, искът за нарушение следва да се заведе по седалището
на ищеца (ответникът няма местожителство или предприятие в държава членка). Иск за
установяване на липсата на нарушение не е възможен въобще, защото не е предвиден в
законодателството на Австрия. Искът може да се заведе и пред forum delicti, т.е. в
Италия. Следователно компетентни са както съдилищата по седалището на ищеца (чл.
125. пар. 2, във вр. с чл. 126, пар. 1), така и тези по местоизвършване на нарушението
(чл. 125, пар. 5, във вр. с чл. 126, пар. 2).
В случай, че А и В имат седалища в Автрия, 282 А следва да заведе иск за
нарушение пред съда за марките на ЕС по седалището на ответника В или може пред
съда по местоизвършване на нарушението.
Обратно, ако А и В имат седалища в Нидерландия, където се предвижда и иск за
установяване на липсата на нарушение и А претендира, че В е извършил нарушение в
Нидерландия, Германия и Италия, А може да заведе иск за нарушение пред съда за
марките на ЕС по седалището на ответника В (Нидерландия) за нарушенията в трите
държави или може да съди В пред съда на нарушението като заведе три отделни иска в
трите държави, в които е нарушено правото.
Но ако А притежава марка на ЕС и има седалище в Нидерландия и претендира, че
В, който е със седалище в Германия, е извършил нарушение на марка на А в Германия
и Нидерландия, тогава:

282
Въпросите за родовата и местната подсъдност на спора се уреждат от вътрешното законодателство на
съответната държава, т.е. в случая от австрийското законодателство. Ако хипотетично искът се заведе
пред съдилищата на държава членка, в която има повече от един съд за марките на ЕС (Германия,
Португалия, Словакия, Кипър и Гърция) тогава въпросите за родовата и местната подсъдност на спора
ще се уредят от вътрешното законодателство на съответната държава.

184
 1. А може да съди В в Германия за нарушенията само в Германия или за
нарушенията в Германия и Нидерландия – чл. 125. пар. 1, във вр. с чл. 126, пар. 1;
2. А може да съди В само в Нидерландия по местоизвършване на нарушението – чл.
125. пар. 5, във вр. с чл. 126, пар. 2 (forum delicti);
3. А може да заведе два отделни иска за нарушение по местоизвършването му — в
Германия и в Нидерландия – чл. 125. пар. 5, във вр. с чл. 126, пар. 2 (forum delicti);
4. Но А не може да съди В за нарушение в Нидерландия, защото В има седалище в
държава членка и това правило се ползва с приоритет (чл. 125, пар. 2).
5. B може обаче първи да заведе иск за установяване на липсата на нарушение 283,
(възможен в Нидерландия, Италия, Германия и Швейцария 284) и тогава делото ще
се гледа само в Нидерландия. Важно е да се отбележи, че правилата за спиране на
делото, когато валидността на марката на ЕС е вече оспорена пред друг съд за
марките на ЕС с насрещен иск, или когато иск за отмяна или за обявяване на
недействителност е бил подаден пред Службата не се прилагат към исковете за
установяване на липсата на нарушение, а само към другите искове, предвидени в
чл. 124 от Регламента. Т.е. съдът няма да спре делото, а ще постанови решение
относно наличието или липсата на нарушение.

7. Субсидиарна компетентност на други национални съдилища (чл. 134, във вр.

с чл. 122, пар. 1 от Регламент 2017/1001)

Изключителната компетентност на съдилищата за марките на ЕС се простира само

върху исковете, предвидени в чл. 124 от Регламент 2017/1001. По всички останали
искове, различни от указаните по-горе, ще се прилагат разпоредбите на Регламент
1215/2012 и разпоредбите на националното законодателство. Съгласно разпоредбата на
чл. 134, пар. 1 в държава членка, чиито съдилища са компетентни съгласно чл. 122,
пар.1, всички искове различни от предвидените в чл. 124 се предявяват пред
съдилищата на държавата членка, които биха били компетентни, ако спорът се
отнасяше до национална марка.

283
Следва да се отбележи, че законодателството в различните държави допуска различни възможности за
завеждане на искове за установяване на липсата на нарушение. Т.е., някои законодателства могат да
допуснат иск за установяване на липсата на нарушение в няколко държави (в случая да се обедини и за
Германия, и за Нидерландия) или само за държавата, в която е допустим (например само за
Нидерланция).
284
Такъв иск е възможен и във Великобритания, която беше член на ЕС до 31.12.2020 г.

185
 Следователно, прилагат се разпоредбите на Регламент 1215/2012 и ако спорът е
изключен от предметният обхват на Регламента, се прилагат разпоредбите на
националното законодателство.
Съгласно чл. 24, пар. 2 от Регламент 1215/2012 по дела, които имат за предмет
действителността на създаването, недействителност или прекратяване на търговски
дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически
лица, или действителността на решения на техните органи, са изключително
компетентни съдилищата на държавата членка, в която има седалище търговското
дружество, юридическото лице или сдружението. Следователно при спорове относно
договор за учредяване на търговско дружество, в което марката на ЕС се внася като
апортна вноска са изключително компетентни съдилищата на държавата членка, в
която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението, в
което марката на ЕС е внесена като апортна вноска. За да се определи това седалище,
съдът прилага своите правила на международното частно право. У нас съдът ще
прилага чл. 56 и чл. 57 от КМЧП285. Възможно е да възникне конфликт на юрисдикции,
ако според правото на две държави седалището е на територията на всяка една от тях. В
този случай компетентен ще е съдът, пред който по-рано е заведено делото.
Компетентността може да е предвидена в специално пророгационно споразумение или
в договора за учредяване на търговско дружество, в което марката на ЕС се внася като
апортна вноска може да се включи клауза, която да посочва компетентния съд в случай
на съдебен спор при спазване на разпоредбите на чл. 25 от Регламент 1215/2012.
Когато носителят на правото върху марка е физическо лице, при настъпването на
смъртта му правото върху марка преминава върху неговите наследници по закон или по
завещание. Когато марката е част от наследствената маса, тя може да бъде предмет на
различни искове - исковете за наследство, за унищожаване или намаление на
завещания, за делба на наследство или за унищожаване на доброволна делба.286 При
спорове с предмет такива договорни права във връзка с наследяването на лица,

285
Според чл. 56, ал. 2 юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани.
В ал. 2 е регламентирано, че когато за учредяване на юридическото лице не е необходима регистрация
или то е регистрирано в няколко държави, прилага се правото на държавата, в която според
устройствения му акт се намира неговото седалище. Ако в случаите по ал. 2 местонахождението на
седалището според устройствения акт не съвпада с местонахождението на действителното управление на
юридическото лице, прилага се правото на държавата, в която се намира неговото действително
управление (чл. 56, ал. 3). Спред ал. 4 клонът на юридическо лице се урежда от правото на държавата, в
която е регистриран. В чл. 57 са засегнати неперсонифицираните образувания, като е предвидено, че
сдружения или организации, които не са юридически лица, се уреждат от правото на държавата, в която
са регистрирани или учредени.
286
Марката на ЕС може да бъде и част от предмета на договор за доброволна делба на наследство.

186
починали до 17.08.2015 г. се прилага субсидиарно националното законодателство в
съответната държава-членка на ЕС, защото Регламент 1215/2012 не се прилага към
имуществени права, произтичащи от завещания и наследяване (чл.1, пар. 2, б „а“ и „е“).
Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 110 от
Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване,
когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно
местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и
когато част от имуществото му се намира в Република България (4 от КМЧП). Исковете
за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и
за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито
наследството (Чл.110 от ГПК). Ако наследодателят е български гражданин, но
наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния
му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират
неговите имоти. По отношение на международната компетенност относно
производствата във връзка с наследяването на лица, починали на или след 17.08.2015 г.
се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) 650/2012, който от момента на влизането
си в сила дерогира компетентността на националните съдилища.
Договорите за прехвърляне на правото върху марка като договор за продажба на
марка на ЕС, договор за дарение на марка на ЕС следва да се оспорват по общата
компетентност, предвидена в чл. 4 от Регламент 1215/2012, защото специалната
компетентност по чл. 7 от Регламента е предвидена само в случаите на договори за
продажба на стоки и договори за предоставяне на услуги. Може обаче да се сключи
пророгационно споразумение или в договора за прехвърляне на правото върху марка на
ЕС да се предвиди пророгационна клауза при спазване на разпоредбата на чл. 25 от
Регламент Брюксел Iа.
Марката на ЕС може, независимо от предприятието, да бъде предмет на договор за
залог (чл. 22 от Регламент 2017/1001). По искане на една от страните по договора, той
се вписва в регистъра на Службата на ЕС за интелектуална собственост и вписаната
информация се публикува, за да бъде известна на третите добросъвестни лица. По дела,
които имат за предмет действителността на вписванията в публични регистри,
изключителна компетентност имат съдилищата на държавата членка, в която се води
регистърът (чл. 24, пар. 3 на Регламент 1215/2012).
Разглеждайки паралелно чл. 22 от Регламент 2017/1001 и чл. 24, пар. от Регламент
1215/2012, може да се заключи, че изключително компетентни ще бъдат съдилищата на

187
държавата членка, в която се намира Службата на ЕС за интелектуална собственост
(Испания). Въпреки това може да се сключи споразумение за избор на съд по реда на
чл. 25 от Регламент Брюксел Iа.
При други спорове, свързани с договори за изключителна лицензия и при договори
за предоставяне на неизключителна лицензия ще се прилага общата компетентност по
чл. 4 от Регламент 1215/2012 (местоживеене на ответника). В лицензионния договор
може да се включи клауза за пророгация на компетентен съд при спазване на
разпоредбата на чл 25 на Регламент 1215/2012. Възможно е в договора за лицензия на
марка да се включи арбитражна клауза, която да дерогира подсъдността на държавния
съд.
Ако няма компетентен национален съд, който да разгледа иск, отнасящ се до марка
на ЕС и различен от посочените в член 124 от Регламента, този иск може да се разгледа
от съдилищата на държавата членка, в която се намира Службата на ЕС за
интелектуална собственост, т.е. тези в Испания. Това правило е предназначено да
покрие изключителните случаи, когато няма друг компетентен съд, който да се
произнесе по спора.

8. Компетентност на Службата на ЕС за интелектуална собственост

8.1. Искания за отмяна на марка на ЕС

Отмяната на марка на ЕС пред Службата на ЕС за интелектуална собственост
представлява административно производство, при което се иска прекратяване на
действието на правната закрила върху обект на индустриалната собственост, а именно
марката на ЕС. Тази закрила се прекратява, защото титулярят на правото по някаква
причина няма повече интерес от нея. Съгласно с чл. 58 от Регламент 2017/1001 може
да се подаде искане за отмяна на марката в няколко случая:
1. ако през непрекъснат период от пет години марката не е била реално използвана в
рамките на Съюза за стоките или услугите, за които тя е регистрирана и ако не
съществуват основателни причини за липсата на реално използване;
2. ако марката е станала, в резултат на действието или на бездействието на своя
притежател, обичайно наименование в търговията на стока или услуга, за която тя е
регистрирана;
3. ако в резултат на използването й от притежателя на марката или с неговото съгласие
за стоките или за услугите, за които тя е регистрирана, марката може да въведе в

188
 заблуждение обществеността, по-специално по отношение на естеството, качеството
или географския произход на тези стоки или услуги287;
Най-честата хипотеза за предявяване на искане за отмяна на марка на ЕС пред
Службата за интелектуална собственост на ЕС е липсата на реално използване на
същата. На пръв поглед простото понятие „използване” е станало причина за някои от
най-сложните проблеми, които поставя Регламентът за марките на ЕС. Все още няма
единно становище по въпросите в какво точно се състои реалното използване на
регистрирана марка и колко точно трябва да се използва тази марка в ЕС, за да бъде
утвърдена като реално използвана на територията на Съюза. Няма конкретизация и на
понятието за основателна причина за неизползването. СЕС се е произнасял на няколко
пъти по проблемите във връзка с използването. Въпреки това разширяването на ЕС
през последните десетилетия повдигна нови въпроси, които се нуждаят от
допълнително разясняване от страна на съдилищата. В момента в Европа тече оживен
дебат относно възможността да се приложат съюзните правила за минималното
използване на една марка288 и тяхната адекватност в един огромен пазар, състоящ се от
27 държави членки.
Законово установеното използване на марката от нейния притежател може да бъде
директно (непосредствено) и индиректно (косвено). И докато използването от самия
титуляр е ограничено до голяма степен в пространството, то т.н. индиректно
използване по силата на лицензионен договор дава сериозна свобода на титуляря да
използва марката във времето и в пространството. Лицензионният договор е основното
правно средство за обмен на интелектуални резултати. Предмет на договора е
отстъпването на правото на използване на марката. 289 Съгласно чл. 18, параграф 2 от
Регламент 2017/1001 използването на марка на ЕС със съгласието на нейния
притежател включва и използване на марката от притежателя. Лицензионният договор
287
Consice European Trade Mark Law…, 448 и сл..
288
Става въпрос за изискванията на чл.18 от Регламент 2017/1001 със заглавие „Използване на марка на
ЕС“;
1. Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на ЕС не е била реално използвана от
притежателя в Съюза за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова
използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на ЕС подлежи на санкциите,
предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването.
Използване по смисъла на първа алинея представлява също така: а) използването на марка на ЕС под
форма, различаваща се от формата, под която тя е била регистрирана, по елементи, които не променят
отличителния характер на марката, независимо от това дали марката под формата, под която е
използвана, е също регистрирана на името на притежателя; б) поставянето на марката на ЕС върху
стоките или върху тяхната опаковка в Съюза единствено за целите на износа.
2. Използването на марката на ЕС със съгласието на притежателя се счита за използване от притежателя.
289
По-подробно за особеностите на лицензионния договор вж. Драганов, Ж. Правен режим на
означенията…, с. 66.

189
е най-типичният пример за такова използване със съгласието на притежателя на
правото върху марка. На основание чл. 25 от Регламент 2017/1001 г. предмет на
договора за лицензия на марка на ЕС могат да бъдат всички или само няколко класа
стоки и услуги, за които марката е регистрирана и да обхваща целия ЕС или само част
от него. Съгласно чл. 28 от Регламента членове от 16 до 23 се прилагат и по отношение
на заявките за марки на ЕС.
Всеки титуляр на марка на ЕС може да се позове на правата, предоставени му от
тази марка срещу лицензополучател, който нарушава една от разпоредбите на
лицензионния договор по отношение на неговия срок, форма или предметния обхват на
договора - т.е. кои класове стоки и услуги са предмет на лицензионния договор,
естеството на стоките или на услугите, за които е предоставена лицензията,
територията, на която е отстъпена лицензията или качеството на произвежданите стоки
или на предоставяните от лицензополучателя услуги.
Разпоредбата на чл. 18 от Регламент 2017/1001 г. задължава притежателите на права
върху марки на ЕС да започнат да използват марките си реално на територията на целия
ЕС или в част от Съюза до пет години след регистрацията, независимо дали
използването е пряко или косвено. При анализа на чл. 18, във връзка с чл. 58 се налага
изводът, че притежателят на марка на ЕС трябва да я въведе в реално използване в ЕС
или в противен случай рискува тя да бъде отменена.
В работния вариант на Регламент 40/94 Съветът на министрите (сега Съвета на ЕС
или само Съвета) и Европейската комисия (ЕК) се произнесоха, че използването на
марка само в една страна е достатъчно, ако то е реално. Това становище е публикувано
в съвместните изявления на Съвета и ЕК на срещата на Съвета, по време на която е
приет Регламент 40/94. Според тези изявления, “Съветът и ЕК считат, че според чл.
15290 реалното използване в една държава представлява реално използване в
цялата Общност.” Различни са причините оказали влияние за приемането на
посоченото съвместно становище по въпроса какво представлява реалното използване
на марката на ЕС. От една страна, това е силното желание на държавите членки най-
сетне създадената марка на ЕС да пожъне успех и, от друга страна, общото съгласие да
се направи регистрацията на марката колкото се може по-достъпна чрез въвеждането на
ниски административни такси и относително прости процедури на проучване. Ако
използването на дадена марка на ЕС се счита за достатъчно, за да продължи тя да
съществува, то тогава се обезсмисля закрилата на цялата територия на Съюза.
290
Сега чл.18 от Регламент 2017/1001. Consice European Trade Mark Law…, 305 и сл.

190
Обезличава се най-същественото различие между националното право върху обект на
индустриалната собственост, а именно - право върху марка и наднационалното по своя
харкатер право върху марка на ЕС. Създаването на марка на ЕС има за цел закрилата да
се разпростре на територията на всички държави членки и който няма необходимост от
толкова широк обхват на закрилата може да се възползва от други правни възможности
— да регистрира национална марка в държавата членка, в която цели да развива своя
бизнес или да използва възможностите на Мадридската система и да получи закрила в
няколко конкретно избрани държави членки.
Закрилата, която предоставя самата марка следва да отговаря на обхвата на
дейността, за която е регистрирана марката. Марката на ЕС дава възможност да се
разгърне дейността на титуляря й на територията на 27 държави с над 400 милиона
жители. Дейност с подобен мащаб предполага сериозни изисквания относно
използването на марката, включително и по отношение на честотата на това
използване. Изключителните права върху марка на ЕС са обосновани само ако тази
марка се използва в голяма част от държавите-членки на Съюза.
Липсата на специално тълкуване на използваните в Регламента за марките понятия,
които характеризират реалното използване също допринася за противоречивата
съдебна практика в държавите членки при насрещните искове за отмяна и практиката
на Службата на ЕС за интелектуална собственост по същите въпроси. Няма
унифицирано разбиране на понятието „достатъчно използване“ в дадена държава
членка, също както няма унифицирано разбиране кои причини се считат за основателни
за неизползването на марката, поради което това основание за отмяна е обект на
множество спорове както в доктрината, така и в практиката.
Отмяната може да бъде своеобразна санкция за неправилно използване на марката,
ако в резултат от действията или бездействията на нейния притежател, тя се е
превърнала в общо понятие на съответния пазар за стоката или услугата, за която е
регистрирана. Такива марки, които са се превърнали в общи понятия са „Джакузи“,
„Йо-йо“ и т.н. Марки като „Ксерокс“ и „Аспирин“ и досега водят усилена борба
техните наименования да не се превърнат в обичайни.
Третото основание за отмяна е когато е налице вероятност марката да въведе в
заблуждение потребителите, най-вече поради същността, качеството или специфичния
географски произход на съответните стоки или услуги поради начина на използване,

191
наложен от или със съгласието на титуляря.291 Основната функция на марката е да
гарантира произхода на стоката. От тази гледна точка, ако марката по каквато и да е
причина въвежда в заблуждение потребителя, то се обезсмисля абсолютната защита,
гарантирана от изключителното право.
Поради единния (унитарен) характер на правото върху марка на ЕС съгласно чл.1 от
Регламента за марката на ЕС всяко решение за отмяна на марка на ЕС действа на цялата
територия на Съюза. Ако има основания за отмяна на марката на ЕС само по
отношение на някои класове стоки или услуги, за които марката е регистрирана, то
марката ще бъде отменена само по отношение на тези класове стоки и/или услуги.
Съгласно чл.12 от Делегирания регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март
2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на
Съвета относно марката на ЕС и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) №2017/1430
(наричан за краткост Делегирания регламент или ДРМЕС) искането за отмяна или за
обявяване на недействителност, подадено до Службата на основание чл.63 от
Регламент /ЕС/ 2017/1001 следва да съдържа: регистрационния номер на марката, чиято
отмяна се иска и името на нейния притежател; идентификационните данни на
заявителя, а ако последният е назначил представител или ако представителството е
задължително – името и служебния адрес на представителя; посочване на стоките и
услугите, по отношение на които се иска отмяна /при липса на такова посочване,
искането се смята за насочено срещу всички стоки или услуги, обхванати от оспорената
марка на ЕС/; основанията, на които се базира искането, посредством декларация, че са
изпълнени съответните изисквания по чл. 58, чл. 59, чл. 60, чл. 81, чл. 82 или чл. 92 от
Регламент 2017/1001.
Съгласно чл.15, пар.4 от Делегирания регламент, ако искането не отговаря на
разпоредбите на чл.12, пар.1, буква „в“, пар.2, буква „в“ или „г“, Службата уведомява
заявителя за това и го приканва да отстрани отбелязаните пропуски в срок от два
месеца. Ако пропуските не бъдат отстранени в посочения срок, Службата има право да
отхвърли искането като недопустимо. В случай, че съответните такси не са платени,
следва заявителят да бъде уведомен, че заявлението няма да бъде прието, докато
таксите не са платени в срок, определен от Службата. Ако таксите са платени след
изтичането на този срок сумата следва да бъде върната на заявителя. Същият следва да

291
Вж. Gastinel, E, Milford, M. The legal aspects of the Community trade mark. New York, Kluwer Law
International, р. 156

192
бъде уведомен за всяко решение, с което неговото искане за отмяна на марка на ЕС се
отхвърля.
Официалното производство по разглеждане на искането за отмяна започва след като
заявлението е формално прието от Службата, притежателят на съответната марка на ЕС
е уведомен и поканен да представи своето писмено становище (отговор) в определен
срок.292 Производството по отмяна на марка на ЕС е състезателно производство.
Съгласно чл. 64, пар.1 от Регламент 2017/1001 г. в хода на разглеждане на искането за
отмяна, Службата приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да
представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е
изпратила или по съобщенията на другите страни. Ако Службата е приканила страна да
представи бележките си в определен срок и тази страна не е представила никакви
бележки в този срок, Службата закрива състезателната част на производството и се
произнася относно отмяната или обявяването на недействителност въз основа на
доказателствата, с които разполага. В това отношение Службата следва да разглежда
само фактите, доказателствата и аргументите представени от страните съгласно член
95, пар.1 от Регламент 2017/1001 г.293
В случай, че при разглеждане на искане за отмяна на марка на ЕС се стигне до
заключение, че съответната марка не е следвало да бъде регистрирана за някои или
всички стоки или услуги, за които е регистрирана, то следва да се постанови отмяна на
марката по отношение на съответните стоки или услуги. Всяко окончателно решение за
отмяна на марка на ЕС се вписва в регистъра за марките на ЕС, който се води от
Службата.
Съгласно чл.18 от Делегирания регламент, в случай, че са депозирани няколко
искания за отмяна на една и съща марка на ЕС, Службата има право да ги съедини в
общо производство, както и да реши впоследствие, че следва да разгледа тези
производства поотделно. Ако при предварителното разглеждане на едно или повече
искания се стигне до заключение, че съответната марка не е следвало да бъде
регистрирана за някои или всички стоки или услуги, Службата има право да спре
производството по останалите искания.

292
Чл.17, пар.1 от Делегирания регламент.
293
Чл. 95, пар.1 от Регламент 2017/1001: Служебна проверка на фактите 1. В хода на производството
Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните
основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата
и аргументите, и исканията, представени от страните.

193
 Службата следва да уведоми останалите заявители за всякакви релевантни решения,
взети в съответните производства. След вземане на окончателно решение за отхвърляне
на дадено искане всякакви висящи производства по други такива се прекратяват и
заявителят се уведомява в срок. Ведомството възстановява 50% от таксите, платени от
всеки заявител, по чието заявление производството е прекратено.
Страна, която не е удовлетворена от решението, може да го обжалва пред
апелативния състав в срок от два месеца след като бъде информирана за същото по чл.
66 от Регламент 2017/1001 г. Жалбата има суспензивен ефект. Отделът по отмяна се
произнася по всички искания за отмяна и решението му се свежда до знанието на
заинтересованите страни.
Според чл. 62 от Регламент 2017/1001 г. действието на правото върху марка се
засяга ex tunc. Счита се, че марката на ЕС не съществува напълно или частично,
считано от датата на подаване на искането за отмяна, в зависимост от това дали
притежателят на правата е обявен за лишен от правата си напълно или частично. По
искане на една от страните в решението може да бъде определена една по-ранна дата,
на която са се появили основанията за отмяна.
Ретроактивното действие не засяга решения по конкретно изброени видове дела, по
които са постановени влезли в сила съдебни решения. Обратното действие на отмяната
на марката не засяга също и решенията по дела за нарушения на марки на ЕС, които са
били изпълнени преди постановяването на решението за отмяна. Обратното действие
на отмяната не засяга също така договори, сключени преди постановяването на
решението за отмяна, доколкото същите са били изпълнени преди това решение.
Въпреки това, на основания за справедливост, може да се претендира връщането на
сумите, платени по силата на договора, доколкото обстоятелствата го обуславят.
8.2. Искания за обявяване на марка на ЕС за недействителна
Производството по обявяване на марка на ЕС за недействителна е много сходно с
това за отмяна на същата. Основанията за обявяване на марка на ЕС за недействителна
кореспондират с основанията за отказ за нейната регистрация, т.е. това са знаци, които
не е следвало да бъдат регистрирани като марки на ЕС.
Не всички знаци, които отговарят на дефиницията за марка съгласно чл. 4 от
Регламент 2017/1001 подлежат на регистрация като марки. Още с приемането на
Парижката конвенция редица знаци са били обявени за ползващи се със специална
закрила, поради което се счита за нецелесъобразно да бъдат предоставени
изключителни права върху тях в ползва на конкретно лице. Постига се съгласие, че тези

194
знаци трябва да бъдат оставени за свободно използване от обществото, поради което се
формулират няколко забрани при регистрацията на марките. Основанията за обявяване
на дадена марка за недействителна биват абсолютни и относителни, както са разделени
и основанията за отказ да се регистрира една марка. Те се уреждат съответно в чл. 59 и
чл. 60 от Регламент 2017/1001.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 марка на ЕС се обявява за недействителна въз
основа на искане, подадено до Службата или въз основа на насрещен иск, предявен в
производство за нарушение: а) когато марката на ЕС е била регистрирана в
противоречие с разпоредбите на член 7; б) когато заявителят е бил недобросъвестен
при подаване на заявката за марка.
Ако марка на ЕС, която не е отличителна или е описателна, е била, все пак,
регистрирана, същата не може да бъде обявена за недействителна, ако след
регистрацията поради използването й е придобила отличителен характер по отношение
на стоките и услугите, за които е била регистрирана. Марка на ЕС може да бъде
обявена за недействителна само за една част от стоките или услугите, за които е била
регистрирана, в случай, че има основание за обявяването й за недействителна само за
съответните стоки или услуги. За разлика от относителните основания за
недействителност, при абсолютните няма специални изисквания за лицата, които са
активно легитимирани (надлежни) да депозират искане за обявяване на марка на ЕС за
недействителна.
За разлика от абсолютните основания за недействителност, при относителните само
титулярят на права върху марката на ЕС, регистрирана по-рано може, въз основа на
тези права, да подаде иск за обявяване на недействителността на новорегистрирана
конкурентна марка. Марката на ЕС не се обявява за недействителна в случаите, когато
титулярят на по-рано регистрирана марка изрично е дал съгласието си за нейната
регистрация, преди подаването на искане за обявяване на недействителност или на
насрещния иск.
Ако въпросното лице е притежател на две или повече вече регистрирани марки, то
трябва да ги впише в първата си заявка за недействителност или в насрещния иск,
който е предявил. В противен случай титулярят няма право да подаде ново искане за
обявяване на недействителност или насрещен иск въз основа на неговите права върху
по-рано регистрирани марки.
Относителните основания за недействителност са уредени в чл 60 от Регламент
2017/1001. Марката на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане,

195
подадено до Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение: а)
когато съществува по-ранна марка, както е посочено в член 8, параграф 2 и са
изпълнени условията, посочени в параграф 1 или в параграф 5 от посочения член; б)
когато съществува марка, както е посочено в член 8, параграф 3 и са изпълнени
условията, посочени в същия параграф; в) когато съществува по-ранно право, както е
посочено в член 8, параграф 4 и са изпълнени условията, посочени в същия параграф.
Марка на ЕС също така се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено
пред Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение, когато
използването на марката може да бъде забранено по силата на друго по-ранно право
съгласно законодателството на Съюза или съгласно националното законодателство,
уреждащо защитата, и по-специално на: право на наименование; право на изображение;
авторско право или право на индустриална собственост.
Съгласно чл. 59 и чл. 60 от Регламент 2017/1001 г., при наличие на абсолютни или
относителни основания за недействителност на марка на ЕС, които обаче се отнасят
само за част от стоките и услугите, за които е била регистрирана, тя може да бъде
обявена за недействителна по отношение само на тези стоки и услуги.
Член 61 от Регламента въвежда една специфична хипотеза на изгубване на права,
вследствие на търпимост:
1. когато притежател на марка на ЕС, който е търпял в продължение на пет
последователни години използването на последваща марка на ЕС в Съюза, като е знаел
за това използване, не може повече да иска обявяването ѝ за недействителна, нито да се
противопоставя на използването на последващата марка на основание на по-ранната
марка, за стоките или услугите, за които е била използвана последващата марка, освен
ако заявката за последващата марка на ЕС е била извършена недобросъвестно.
2. Когато притежателят на по-ранна национална марка, както е посочено в член 8,
параграф 2, или на друг по-ранен знак, посочен в член 8, параграф 4, е търпял в
продължение на пет последователни години използването на последваща марка на
ЕС в държавата членка, в която е защитена/защитен тази по-ранна марка или друг
по-ранен знак, като е знаел за това използване, той не може повече да иска
обявяването на последващата марка за недействителна, нито да се противопостави
на използването на последваща марка на основание на по-ранна марка или на друг
по-ранен знак за стоките или услугите, за които е била използвана последващата
марка, освен ако заявката за последващата марка на ЕС е била извършена
недобросъвестно.

196
 3. В случаите, посочени в параграф 1 или 2, притежателят на последващата марка
на ЕС не може да се противопостави на използването на предходното право, дори
да не е възможно повече позоваване на това право срещу последващата марка на
ЕС.
Следователно, използването на марка на ЕС се допуска имплицитно294 или
експлицитно295. Има съществена разлика между понятията “търпимост” и
“съгласие” – при търпимостта няма потвърдено намерение за даването на права в
полза на трета страна. По презумпция търпимостта има чисто негативна конотация,
ако притежателят на правата поради каквато и да било причина не приложи тези
права срещу лице, което ги ползва неправомерно.

9. Конфликт на компетентности
При частноправните спорове за защита на правото върху марка на ЕС в
преобладаващия брой случаи съществува възможност искът да се предяви пред
правораздавателните органи на различни държави членки или пред Службата на ЕС за
интелектуална собственост. В случаите, когато няколко правоприлагащи органи са
международно компетентни да разгледат и решат спора сме изправени пред т.нар. в
международното частно право позитивно стълкновение на закони относно
международната компетентност, наричано още стълкновение на юрисдикции относно
едни и същи международни граждански дела296 (Lis Alibi Pendens или lis pendens).
Правилата за такива случаи са уеднаквени в Регламент 1215 от 12 декември 2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по

294
Например ако притежателят не знае за неправомерното ѝ използване от други лица.
295
Например ако е постигнато споразумение за съвместно съществуване или определяне на права.
296
Вж. Сталев, Ж., Ан. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право, 8
изд...., с. 989.; Мусева, Б. Координация на паралелни производства пред съдилищата на държави-членки
на Европейския съюз. – Юридически свят, 2010, кн. 1, с. 56; Lis alibi pendens е латински термин, който
означава съдебен процес, който протича другаде, а неговият буквален превод е „спор на друго място“. В
употребеното значение в статията се отнася за съдебни дела, започващи между едни и същи страни в
повече от една юрисдикция едновременно. Използвано е като средство за избягване на дублиране на
съдебни производства възражението за Lis alibi pendens. Съгласно този принцип не е допустимо да се
образува ново производство, ако вече е висящ съдебен спор между същите страни, включващ същия
спор. Eisengraeber, J. Lis alibi pendens under the Brussels I Regulation – How to minimise "Torpedo
Litigation" and other unwanted effects of the “first-come, first-served” rule. – Centre for European Legal
Studies. Exeter Papers in European Law, 2014, No. 16, 1–63; Mof’Oluwawo, M. Private International Law and
the Doctrine of Lis Alibi Pendens (May 5, 2017). Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=2963914
Последно посетен на: 2 септември 2021 г. or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2963914 Последно посетен на: 2
септември 2021 г.; Marongiu Buonaiuti, F. Lis alibi pendens and Related Actions in the Relationships with
the Courts of Third Countries in the Recast of the Brussels I Regulation. – Volume XV Yearbook of Private
International Law, edited by Petar Sarcevic, Andrea Bonomi, Paul Volken and Gian Paolo Romano. Berlin,
Boston, Otto Schmidt/De Gruyter european law publishers, 2014, pp. 87–112,
https://doi.org/10.1515/9783866536081 Последно посетен на: 2 септември 2021 г.

197
граждански и търговски дела на Европейския парламент и на Съвета (т.нар. Регламент
Брюксел Iа)297, като се предвижда определена свобода на правните субекти за избор на
компетентен орган, който да разгледа спора 298. В случаите, когато два или повече иска,
които са свързани помежду си, са предявени пред правораздавателните органи на
299
различни държави членки, сме изправени пред хипотезата на „свързани искове” .
Тези два типа ситуации на конфликт на компетентности при споровете относно марка
на ЕС, които притежават определени специфики, ще бъдат разгледани последователно
в обратен ред във връзка и с разпоредбите на българското законодателство.

9.1. Отвод (възражение) за свързани искове (Exception de connexité)

Отводът за връзка между делата е институт, който служи за координиране на
висящи производства пред правоприлагащите органи в различни държави. Подробна и
изрична позитивноправна уредба на института се предвижда в държавите от романския
правен кръг, като именно френското и белгийското гражданско процесуално право
залягат в основата на чл. 30 от Регламент Брюксел Iа. Разпоредбата на Регламент
1215/2012 обаче е неприложима към производствата за марката на ЕС, защото
Регламент 1001 от 14 юни 2017 г. за марката на ЕС 300 съдържа „специална уредба” (lex
specialis) относно свързаните искове, тъй като самите производства имат свои
специфични особености. Тя се намира в чл. 132 от Регламент 2017/1001, който изрично
регламентира предпоставките, при които следва да бъде спрян процесът. Съгласно пар.
1 на чл.132, освен при наличие на особени причини за продължаване на
производството, съд за марките на ЕС, сезиран с един от исковете, посочени в член 124
(с изключение на иска за констатиране на ненарушение), следва да спре производството

297
Посоченият регламент се прилага от 10.01.2015 г. вместо Регламент на ЕО от 22 декември 2000 г. №
44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански или
търговски дела в държавите-членки на ЕС, свързани с трансгранични спорове, като и двата регламента се
основават на Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела от 27 септември 1968 г., сключена между държавите-членки на ЕО. По
идентичен начин посочената уредба фигурира и в Луганската конвенция от 2007 г., създадена с цел да
бъде разширен обхватът на приложение на Регламент Брюксел I до държавите от Европейската
асоциация за свободна търговия – Исландия, Норвегия и Швейцария.
298
Някои автори разграничават „добрия” forum shopping от „лошия” forum shopping. В първата категория
влизат случаите, когато ищецът се възползва от алтернативните правила за международна
компетентност, за да заведе своята искова претенция пред съдилищата, които са му най-изгодни. Във
втория случай ищецът заобикаля правилата за компетентност, за да сезира най-изгодния за него съд.
Тогава правото на ответника на справедлив съдебен процес е нарушено. Вж. Juenger, F. K. What’s wrong
with forum shopping? – The Sydney Law Review, 1994, 16(1), 5–13.
299
Мусева, Б. Регламент (ЕС) №1215/2012 – предпоставки за прилагане и международна компетентност.
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси, част IV. София, б. и, 2019, с. 48; Мусева, Б.
Координация на паралелни производства пред съдилищата..., 81–82.
300
Вж. по-подробно за Регламента: Драганов, Ж. Интелектуална собственост..., 63–67.

198
по своя инициатива. Това може да стане и след изслушване на страните или по искане
на една от страните и след изслушване на другите, когато валидността на марката на
ЕС е вече оспорена пред друг съд за марките на ЕС с насрещен иск. Същото се прилага
и ако искът за отмяна или за обявяване на недействителност е бил подаден пред
Службата. От пар. 2 на чл.132 следва, че Службата, сезирана с иск за отмяна или за
обявяване на недействителност, следва да спре производството по своя инициатива
(след изслушване на страните) или по искане на една от страните и след изслушване на
другите страни в случаите, когато валидността на марката на ЕС е вече оспорена пред
съд за марките на ЕС с насрещен иск. От така формулирания принцип е предвидено
изключение в хипотезите, когато съществуват особени причини за продължаване на
производството, като Регламентът за марката на ЕС не посочва кои са тези особени
причини. Във второто изречение на чл.132 е предвидена хипотеза, при която, въпреки
въведеното с пар.1 правило, че Службата следва да спре производството при направено
оспорване на валидността на марката на ЕС, в ситуациите, щом е налице искане на една
от страните във висящия процес пред компетентния съд, тогава за самия него е
предвидена възможност да спре производството. В този случай Службата продължава
висящото пред нея производство. Според последния пар. 3 на чл.132, съдът за марките
на ЕС, който спре производството, може да разпореди временни и обезпечителни мерки
за времето на спиране301.
Като създава специална правна норма за отвода за свързани искове, свързани с
марката на ЕС, законодателят преследва общи и специални цели. От една страна,
основните съвпадат с тези на чл. 30 от Регламент 1215/2012 – да се избегнат
противоречиви съдебни решения и да се гарантира правораздаване с високо качество в
рамките на целия Съюз. От друга, специалната цел е да се осигури на цялата територия
на Европейския съюз ефективно упражняване на правото върху марка на ЕС.
Регламент 2017/1001 в чл. 124 предвижда ограничен брой съдебни искове, по които
съдилищата за марките на ЕС са изключително компетентни, а именно: за нарушение;
за установяване на опасност от нарушение; за установяване на липсата на нарушение;
за обезщетение по чл.11, параграф 2302 от Регламента и насрещни искове за отмяна или
за обявяване на недействителност на марката на ЕС съгласно чл. 128. Поради
ограничения брой на възможните искови производства и поради естеството на правото
върху марка като обект на закрила, възможните паралелни свързани процеси са до

301
Consice European Trade Mark Law…, 687 – 688.
302
Иск за обезщетение за действия, последващи публикуването на заявката за марка на ЕС.

199
голяма степен предвидими. Службата разглежда и решaва спорни производства за
отмяна или за обявяване на недействителност, а съдилищата за марките на ЕС са
компетентни по насрещни искове със същия предмет. Следователно е уредена
паралелна компетентност на различни правоприлагащи органи по исковете за
валидността на правото върху марка на ЕС, а именно – на Службата и съдилищата,
както и паралелна компетентност между самите съдилища от този ред. При
разглеждането на отделните искове следва да се имат предвид следните особености:

9.1.1. Исковете за нарушение на марката на ЕС се разглеждат по националното

законодателство на държавата членка, в която се разглежда и решава спорът.
Законодателствата относно правата върху марки са хармонизирани първоначално с
Първата директива от 21.12.1988 г. относно сближаване на законодателствата на
държавите членки във връзка с марките (89/104/ЕИО), заменена впоследствие с
Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008
година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките
(кодифицирана версия), която впоследствие е заменена от Директива (ЕС) 2015/2436 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки относно марките (преработен текст).
Материалноправното съдържание на понятието „нарушение” на марка обаче остава
различно в правопорядъка на всяка една държава членка. Системата на закрила е
донякъде усложнена. На първо място, исковете за нарушение се предявяват по
националното законодателство и са форма на гражданскоправна защита пред съд за
марките на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от българския Закон за марките и
географските означения (ЗМГО) гражданскоправната защита при нарушение на правата
върху марка на ЕС се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕС) 2017/1001/
(пар. 5 на чл.111). В случай, че искове и мерки, свързани със защитата на марка на ЕС
се предявяват и искат в Република България, се прилага българското законодателство,
доколкото в Регламента не е предвидено друго (пар. 6 на чл.111). Тези искове са
подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен
съд като въззивна инстанция, които се явяват съдилища за марките на ЕС по смисъла на
Регламента.

9.1.2. Искове за валидност

200
 Двата вида искове за валидност, а именно - за отмяна и за обявяване на
недействителност са обяснени с конкретните специфики по-горе в дисертационния
труд и тук няма необходимост от подробното им анализиране. Основно значение в
случая има обстоятелството, че по начало те се предявяват пред Службата на ЕС за
интелектуална собственост.

9.1.3. Насрещните искове се предявяват по национален ред

По отношение на марките, регистрирани по националното законодателство или/и

тези по реда на Мадридската система, когато Република България е посочена страна,
компетентността по регистрация и валидност е на националните съдилища (Регламент
1215/2012, чл. 24, пар.1, т. 4)303. В България тези спорни производства се разглеждат по
административен ред пред Патентното ведомство. Решението на Патентното ведомство
се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), като е налице
диференциация при отделните производства по отношение на компетентния съд и
сроковете за обжалване.304 Касационното обжалване се извършва пред Върховния
административен съд (ВАС).
При свързаните искове винаги възниква въпросът кой иск е преюдициален. По
принцип в повечето правни системи, като например тази във Великобритания, е
възможно предявяването на насрещен иск за недействителност и отмяна на марки в
гражданското производство, а в други само пред административен съд. Тогава се спира
производството за нарушение и се предявява този за валидността. 305 В България въз
основа на подадено искане за отмяна или за заличаване 306 на марката се образува

303
Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност, независимо от
местоживеенето на страните: по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти,
търговски марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или
регистрирани, независимо дали за това е предявен иск или насрещен иск — съдилищата на държавата
членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са
извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Съюза или по силата на международна
конвенция.
304
По отношение на производствата, съответно, по чл.75, ал. 4, чл.75, ал.12, чл.76, ал.8 и чл.77, ал.10 от
ЗМГО решенията се обжалват пред АССГ в двумесечен срок от съобщаването, докато по отношение на
производствата, съответно, по чл. 48, ал.2, чл.50, ал.2, чл.55, ал.4, чл.59, ал.4, чл.60, ал.2, чл.73, ал.6,
чл.78, ал.8 и чл.79, ал.3 от ЗМГО решенията се обжалват по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването им.
305
Това е хипотезата относно национална марка или марка, регистрирана по Мадридската система,
Регламент 2017/1001 поради съображения за процесуална икономия въвежда оспорването само с
насрещен иск.
306
По Регламент 2017/1001 първо марката се обявява за недействителна, след което се заличава. В нашия
Закон за марките и географските означения не е предвидено марката да се обяви
за недействителна, само са уточнени в чл. 36 основанията за заличаване на регистрацията, които
съвпадат с тези за обявяване на недействителност.

201
административно производство, което се разглежда от българското Патентно ведомство
(ПВ). Искането за заличаване на регистрацията по чл. 36 от ЗМГО се разглежда от
Отдела по споровете към Патентното ведомство на Република България. Съответният
състав по споровете от Отдела по спорове на ПВ изготвя становище, което се
предоставя на председателя на Патентното ведомство, който се произнася с решение,
което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол
пред Административен съд – София град (АССГ) съобразно разпоредбите на АПК.
Касационното обжалване се извършва пред ВАС и не се предвижда възможност да се
спре съдебно производство заради това по административен ред. Едва в съдебната фаза
пред Административен съд – София - град може да се претендира спиране на делото за
нарушение, докато се постанови решение по искането за заличаване на регистрацията
на процесната марка. Ако обаче се разгледат основанията на иска за недействителност
и на иска за нарушение се установява, че производството за недействителност на
марката би трябвало като спор да е преюдициално на спора за нарушение на същата,
защото когато са налице основания за недействителност на марката, това означава, че
марката въобще не е следвало да бъде регистрирана, т.е. тя е регистрирана в
противоречие с абсолютните или относителните основания за отказ. Но докато
недействителността не се установи от компетентен орган, марката е напълно валидна.307
Твърдението, че марката е недействителна, е всъщност само едно предположение в
полза на ищеца по иска за недействителност, който, от друга страна, според
твърденията на носителя на правото, е нарушител. Когато лице с правен интерес смята,
че друг субект нарушава правото му върху марка, то сезира съда с иск за нарушение.
При други обстоятелства ответникът по делото за нарушение въобще не би предявил
иск за недействителност на процесната марка, поради което ми се струва, че е уместно
и необходимо да се предвиди защитен механизъм именно в такива случаи. De lege
ferenda предлагам по отношение на марките, регистрирани в Патентното ведомство по

307
В допълнение вж. Решение на Съда на Европейския съюз на 19 октомври 2017 г. „Преюдициално
запитване – Интелектуална и индустриална собственост – Марка на Европейския съюз – Регламент (ЕО)
№ 207/2009 – Член 96, буква a) Иск за нарушение на права – Член 99, параграф 1 – Презумпция за
действителност – Член 100 – Насрещен иск за обявяване на недействителност – Връзка между иск за
нарушение и насрещен иск за обявяване на недействителност – Процесуална автономия“ по дело
C-425/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster
Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 12 юли 2016 г., постъпил в Съда на 1 август 2016 г., в
рамките на производство по дело Hansruedi Raimund срещу Michaela Aigner.
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=Baucherlw
%25C3%25A4rmer&docid=195743&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=82
5084#ctx1 Последно посетен на: 6 септември 2021 г.; Виж и заключението на генералния адвокат M.
Campos Sánchez-Bordona https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?
uri=CELEX:62016CC0425&from=EN Последно посетен на: 6 септември 2021 г.

202
реда на ЗМГО или по реда на Мадридската система, когато Република България е
посочена страна да се предвиди компетентност на Софийския градски съд да разглежда
и да се произнася по насрещни искове за недействителност на марките. Такава законова
промяна е необходима с оглед на факта, че многократно лица със сходни марки ги
използват в своята дейност, без да се интересуват от останалите участници в
гражданския (и търговския) оборот.308
При производството по отмяна също ми се струва, че е необходима промяна в
законовата уредба. Отмяната на национална регистрация или на регистрация по
Мадридската система в случаите, когато България е посочена страна, е уредено в чл. 35
от ЗМГО, като в съдържанието на разпоредбата e възприет текста на чл. 58 от
Регламент 2017/1001. При иска за отмяна се сезира компетентен орган, за да се
прекрати действието на правната закрила върху марка с неговото решение. Отмяната на
националните марки представлява отделно административно производство пред
Патентното ведомство, а отмяната на марката на ЕС е отделно административно
производство пред Службата на ЕС за интелектуална собственост. Съгласно чл. 58 от
Регламент 2017/1001 отмяна се предприема в три конкретни хипотези. При първите две
марката на ЕС не се използва или е станала обичайно наименование за
стоката/услугата, т.е. нарушена е основната функция на марката, а именно да указва
качество и произход. Третата възможност е предвидена в случай, че марката се
използва неправомерно, т.е. когато тя въвежда потребителите в заблуждение, по-
специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези
стоки или услуги. До прогласяването на отмяната марката на ЕС се счита за валидна,
докато марките, които са обявени за недействителни е следвало да не се регистрират
въобще.
В първата хипотеза на чл. 58, пар. 1, б. „а“ от Регламента, съответно в чл. 35, пар. 1,
т.1 от ЗМГО, са уредени случаите, при които поради липса на реално използване
марката следва да се отмени. Неизползването на марката в срок от 5 години поначало
не води до пряка опасност от нейната отмяна, тъй като съществува възможност
притежателят да започне или да възобнови използването, а това автоматично означава,
че по този начин се елиминира възможността за отмяна, респ. нейната регистрация се
потвърждава. Когато използването е реално, титулярят на марката ще бъде защитен
срещу евентуален иск за отмяна или срещу предявяването на насрещен иск за отмяна
308
Вж. например: решение от 03.02.2015 г. по гр.д. №7951/2012 г., СГС.; решение от 21.02.2014 г. по
АНД № 1059/2013 г. на РС – Несебър; споразумение № 88 от 29.07.2020 Г. по НОХД № 1179/2020 г. на
РС – Перник и др.

203
във висящо производство за нарушение. Ефектът на „повторното потвърждаване“
настъпва ex tunc, т.е. действието е ретроактивно. По този начин се запазва
първоначалната дата на подаване на заявката и марката е защитена срещу
регистрацията или използването на по-късни марки или знаци. Единственото
изключение от това правило е предвидено в случаите, когато започването или
възобновяването на използването на марката на ЕС е настъпило в рамките на период от
три месеца, който е започнал преди подаването на искането за отмяна или на
предявяването на насрещния иск за отмяна в рамките на висящо производство за
нарушение. Възможна е хипотеза, в която лицето, което възнамерява да предяви същия
иск поради неизползването на марката от титуляря, информира притежателя на марката
за намерението си и впоследствие подаде искане за отмяна в рамките на следващите
три месеца. Тогава марката на ЕС ще подлежи на отмяна, при условие, че титулярят на
марката не успее да докаже, че е започнал или възобновил използването на марката
добросъвестно, т.е. че не е знаел, че марката на ЕС е на път да бъде атакувана заради
неизползването ѝ.309
В българското законодателство уредбата е идентична, като в чл.21, ал.1 и в чл.35,
ал.2 от ЗМГО са уредени хипотезите, при които или след възникването на субективното
право не е започнало използване, или използването е преустановено впоследствие, или
след това отново е възобновено.310 При възобновяването на използването на марката от
титуляря се прекъсва периодът на неизползване, а с преустановяването на използването
започва да тече нов 5-годишен срок на неизползване.
В нашето законодателство съществува основен принцип, съгласно който съдебно
производство не се спира заради административно, поради което ако искането за
отмяна се заведе пред Патентното ведомство след иска за нарушение, няма да се спре
делото за нарушение на основание отвод/възражение/ за свързани искове (exception de
connexite). Едва в съдебната фаза, когато се обжалва решението на Патентното
ведомство пред АССГ може да се претендира спиране на производството по иска за
нарушение, докато се разгледа и реши делото за отмяна. За сравнение следва да се
посочи, че по отношение на марката на ЕС съществува възможност да се предяви
насрещен иск за отмяна или поради наличие на особени причини да се спре
производството в полза на такова пред Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Когато при висящо съдебно производство, образувано по иск на притежателя на
309
Concise European Trademark..., 449–450.
310
По-подробно за хипотезите на неизползване на марката вж. Жилова, Т. Отмяна на регистрация на
марка..., 421–441.

204
марката на ЕС за установяване на нарушението на правото му върху марка на ЕС и,
преди да е подаден насрещен иск, е внесено искане за отмяна на марката на ЕС поради
неизползване пред Службата, последната информира съда и той спира производството
до приемането на окончателно решение по искането, или до оттеглянето му, или до
окончателно решение по насрещния иск, предявен пред друг съд на ЕС (чл. 132, пар. 1
от Регламент 2017/1001). В обратната хипотеза, ако искането е предявено пред
Службата в един по-късен момент, когато насрещният иск е приет за разглеждане, се
изчаква приключванeто на съдебното производство. Не е изключена хипотеза на
спиране на съдебното производство. Това е възможно, когато една от страните в
процеса пред съда за марките на ЕС поиска това, като в този случай съдът може (но не е
длъжен) по своя инициатива да спре производството след изслушване на другите
страни по делото. В последната хипотеза Службата продължава висящото пред нея
производство (чл.132, пар. 2 от Регламент 2017/1001). От друга страна, в чл.128, пар. 7
от Регламента е предвидено правомощие на съда за марките на ЕС, според което ако е
сезиран с насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност, този съд може
да спре производството по иска на притежателя на марката на ЕС и след изслушване на
другите страни да покани ответника да предяви иск за отмяна или за обявяване на
недействителност пред Службата в срока, който той му определи. В случай, че това не
стане, производството продължава, а насрещният иск се счита за оттеглен.
От всичко изложено дотук може да се направи извод, че производството по отмяна
пред Службата е преюдициално на производството по нарушение, поради което
изходът от производството по отмяна до голяма степен би обусловил и изхода на
производството за нарушение.
В чл. 58, пар. 1, б. „б” от Регламента за марките на ЕС, съответно в чл. 35, ал. 1, т.2
от ЗМГО е уредена хипотезата, при която марката се превръща в родово понятие за
продукта или услугата, защото титулярят ѝ сам използва марката като родово
означение на продукта и позволява нарушаването на същата. Така, вследствие на
неправилното й използване поради действията или бездействието на носителя на
правото, тя е станала общо понятие за стоката или услугата, за която е регистрирана. 311
Ако не бяха допуснати нарушенията, тя нямаше да се превърне в общо понятие 312.
Важно условие е марката да е била отличителна по време на регистрацията и едва

311
Примери за такива марки, които са се превърнали в общо понятие, с което се обозначава и самият
продукт са „Джакузи“, „Фризби“, „Есалатор“, „Вазелин“, „Цип“, „Йо-йо“ и др.
312
Concise European Trademark..., 130–131.

205
впоследствие да е загубила своята отличителност313 (в противен случай тя може да бъде
обявена за недействителна съгласно чл. 59, пар. 1, буква „а“, във връзка с чл. 7, пар. 1,
б. „в“ или „г“ от Регламент 2017/1001, т.е. поради наличие на посочените абсолютни
основания за отказ от регистрация). Практически нарушението при това условие
съставлява една от причините за отмяната. По отношение на националните марки и
тези регистрирани по Мадридската система съдебното производство по нарушението
няма да се спре в полза на административното и правилото за свързани искове няма да
се приложи, тъй като по нашето законодателство съдебните производства не се спират
заради административни. По отношение на марките на ЕС е предвидена възможност да
се предяви или насрещен иск по Регламента за марките на ЕС или да се сезира
Службата на ЕС за интелектуална собственост, като се спре производството по
нарушение пред българския съд за марките на ЕС поради особени причини.
В чл. 58, пар. 1, б. „в” от Регламент 2017/1001, съответно чл. 35, ал 1, т.3 от ЗМГО
се регламентира случаят, когато в резултат на използването на марката от притежателя
ѝ или с неговото съгласие за стоките или за услугите, за които е регистрирана, марката
може да въведе в заблуждение обществеността, по-специално по отношение на
естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги. Основната
функция на марката е да гарантира произхода на стоката. От тази гледна точка, ако тя
въвежда в заблуждение потребителя, това нарушава правата на потребителите да знаят
какво е естеството, качеството и произхождението на стоката. Марката сама по себе си
е редовна, но би следвало да закриля продукти с друго естество, качество или произход.
Ако един продукт например е обозначен с марка за лекарствено средство, а всъщност
представлява хранителна добавка, той въвежда купувачите си в заблуждение относно
естеството на марката. По същия начин, ако стоката е обозначена с марка, регистрирана
за изделия от памук например, а впоследствие поради някаква нова технология памукът
се замени с някакви изкуствени влакна, марката вече въвежда в заблуждение
потребителите относно качеството на изделието. По същия начин, ако
лицензополучател по изключителна лицензия произвежда продукти, те трябва да са със
същото качество като произведените от носителя на правото върху марка. 314
Заблуждението относно географския произход е в случаите, когато марката създава
впечатление в съзнанието на релевантната публика, че обозначава стоки с определен

313
Op. cit..., 451.
314
Например ако марката е регистрирана за ножове, които съдържат определена сплав от стомана,
лицензополучателят следва да произвежда ножове със същото качество, тоест от същата сплав, не от
друга.

206
географски произход. Например, една марка като „Viva Italia” за пчелен мед315 не може
да обозначава пчелен мед, произведен във Франция, или пък кремове с марка „Swiss
formula”316 не може да се произвеждат в Полша (т.е. те следва да са произведени от
самия титуляр или от притежател на лицензия).
В последната хипотеза има значение дали нарушението предхожда или е извършено
след определени действия или бездействие на притежателя на марката. За да бъде искът
за установяване на нарушение основателен, следва да се докаже наличието на действия
или бездействие на титуляря на марката, които се считат за въвеждащо в заблуждение
обществеността използване на същата. То се създава в съзнанието на потребителите и
следва да е относно естеството, качеството или географския произход на стоките или
услугите. Възможно е също тези действия/бездействие да са извършени не лично от
притежателя, но с неговото съгласие, т.е. от лицензополучател. По тази причина, ако
нарушението е след действията/бездействието на носителя на правото, които създават
заблуждение в съзнанието на обществеността, то нарушението хронологически се
случва след като съществува валидно основание за отмяна (основанието за отмяна
предхожда основанието за нарушение). В момента уредбата на производствата е
идентична с горните два случая – отмяната се извършва по административен ред за
националните марки и тези по Мадридската система и с насрещен иск относно марките
на ЕС, като е възможно спирането на съдебното производство в полза на
административното пред Службата на ЕС за интелектуална собственост. Предлагам de
lege ferenda в тази хипотеза да се предвиди възможност за съдебно производство пред
административния съд или насрещен иск в гражданското производство за отмяна на
това основание, ако вече е предявен иск за нарушение.
В обратния случай основанието за отмяна, т.е. въвеждащото в заблуждение
поведение на титуляря, възниква след действията по нарушение на марката. Тогава би
следвало нарушението да се счита за преюдициален въпрос на отмяната, защото го
предхожда хронологически и запазването на сегашната уредба е уместно, тъй като
иначе нарушителят ще черпи ползи от собственото си противоправно поведение.

315
Официални данни за посочената марка може да се открият на следната интернет-страница:
https://www.trademarkelite.com/europe/trademark/trademark-detail/004263521/Viva-ITALIA Последно
посетен на: 6 септември 2021 г.
316
Официални данни за посочената марка може да се открият на следния интернет-адрес:
https://www.trademarkelite.com/europe/trademark/trademark-detail/000975425/Swiss-Formula-St-Ives-
LABORATORIES-Keratin Последно посетен на: 6 септември 2021 г..

207
 Следователно, компетентни органи да правораздават по искове за действителност
на марката на ЕС са, от една страна Службата на ЕС за интелектуална собственост в
отделни административни по характер производства за отмяна или недействителност и
съдилищата на държавите членки, които се произнасят само по насрещни искове в
рамките на производство за нарушение на същите. От друга, по исковете за нарушение,
по исковете за опасност от нарушение и по исковете за установяване на липсата на
нарушение е възможна паралелна компетентност на съдилищата за марката на ЕС.
Когато ищецът преценява коя юрисдикция да сезира, той преценява няколко основни
фактора.
На първо място се разглежда репутацията на съдилищата за марките на ЕС в
държавите членки, в които е възможно да се предяви претенцията им. Репутацията на
един съд е комплексно понятие – например могат да се проучат докладите
на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета за напредъка на
България по изпълнението на механизма по сътрудничество и проверка в областите
правосъдие и вътрешните работи317, които отразяват доколко е ефективна съдебната
система на съответната държава, подвластна ли е на корупция, каква е бързината, с
която работят нейните правоприлагащи органи.
След това ищецът съобразява каква е практиката на съда за марките на ЕС, дали е
богата, дали е противоречива, съдът тълкувал ли е някои основни понятия, които са
релевантни по делото. Важно е становището на съдебната практика по въпроса за
„особените причини” за спиране на производството в полза на това пред Службата на
ЕС за интелектуална собственост, защото е много вероятно като тактика на защита
ответникът да подаде искане за отмяна или недействителност на марката пред
Службата.318
От значение са особеностите на самата съдебна система, например разпоредбите на
националното законодателство относно връчването на документи, събирането на
доказателства, допустимите в процеса доказателства, правната помощ. На следващо
място, отчита се и какви са особеностите на въззивното обжалване (ВО). Въззивното
обжалване може да бъде три вида – ограничено, пълно или междинен модел. При
ограниченото ВО, каквито са производствата пред втора инстанция в Австрия и
317
Докато в предишните години в докладите си ЕК отправяше критики към България по отношение на
съдебната система, в последните години тези доклади са предимно положителни. Вж. Докладите в
периода 2014–2019 са публикувани на сайта на Висшия съдебен съвет:
http://www.vss.justice.bg/page/view/2232 Последно посетен на: 6 септември 2021 г.
318
Цялостен анализ на отмяната на регистрацията на марка вж. Жилова, Т. Отмяна на регистрация на
марка..., 297–447.

208
Англия, обжалващият може да изтъква само новооткрити и новонастъпили факти и
доказателства и в определени случаи въззивният съд (ВС) може да върне на първата
инстанция делото за ново разглеждане. При пълното ВО, например в Италия и
Франция, обжалващият може да представи пред ВС както новооткрити и
новонастъпили факти и доказателства, така и тези, които е пропуснал да представи
пред първата инстанция и ВС не връща делото за ново разглеждане, а го решава de
novo, сам по същество319. Във Федерална Република Германия моделът на ВО е
междинен, като пред ВС могат да се представят нови факти и доказателства, но той има
право в определени хипотези да го реши по същество, а в други да го върне за ново
разглеждане320.
При преценката на спецификите на съдебната система ищецът проверява на колко
инстанции може да се обжалва решението, както и допустимо ли е касационното
обжалване. Съгласно чл.133, параграф 3 от Регламента, разпоредбите на националното
право относно обжалването пред касационен съд се прилагат по отношение на
решенията на второинстанционните съдилища за марките на ЕС.
В чл. 132 от Регламент 2017/1001 г. е предвидено, че правораздавателен орган,
компетентен да разгледа спор относно марка на ЕС, може да спре производството. 321
Съответно, разпоредбите в чл. 128 от посочения Регламент се прилагат по различен
начин, в зависимост от това дали е била сезирана Службата или съд за марките на ЕС.

9.2. Спиране на производството пред съд за марките на ЕС, когато е сезирана Службата на
ЕС за интелектуална собственост.
Най-честата хипотеза на свързани искове се получава при т.нар.тактика на
торпедото322. При марката на ЕС, поради естеството на марката като обект на
319
Сталев, Ж., Ан. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско
процесуално право, 10 изд., София, Сиела, 2020, с. 517. Вж. по-подробно: Мингова, Ан. Въззивно и
касационно обжалване на съдебните решения. София, Софи–Р, 1998; Корнезов, Л. Въззивно
производство. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.
320
Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право, 8
изд. ..., с. 503;
321
Спирането на производството, а не директното обявяване на втория съд за некомпетентен е
предвидено и в Регламент 1215/2012, като институтът е въведен, за да се предотврятят случаите на т. нар.
отрицателен конфликт на компетентности. Така, ако първият по време сезиран съд се обяви за
некомпетентен, производството пред втория може да бъде възобновено. По-подробно вж. Jenard, P.
Report on the Convention of 27 September 1968 on jurisdiction and the enforcement of judgements in civil and
commercial matters, OJ 1979 C59 1–65, art. 21, p.41. Цялото съдържание виж на:
https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/e69d7939-d016-4346-9651-963a63f53381/language-en
Последно посетен на: 6 септември 2021 г..
322
Тактиката на торпедото се заражда благодарение на възможностите за двойни процеси, които
предоставя Брюкселската конвенция. Най-честата хипотеза е била нарушителят на правото върху патент
да депозира иск за констатиране на ненарушение в най-бавния възможен компетентен съд и когато
притежателят на правото започне иск за нарушение, делото да се спре поради “exceptio litis pendentis”.

209
индустриална собственост и поради възможностите за искови производства, тази
тактика е модифицирана. Най-често титулярят на марката сезира национален съд за
марките на ЕС с производство по иск за нарушение на марката на ЕС или с иск за
опасност от нарушение на същата (в държавите членки, където такъв иск е допустим),
или с иск за обезщетение за действия, последващи публикуването на заявката за марка
на ЕС, които след публикуването на регистрацията на марката биха били забранени в
резултат на това публикуване. Като ответна реакция на делото, образувано по иск за
нарушение на марката, ответникът подава иск за отмяна или за недействителност на
същата марка пред Службата, най-често малко преди да започне производството за
нарушение или малко след като то е започнало. Това е класически случай на
т.нар.преюдициален спор, т.е. резултатът от единия процес влияе върху изхода на
другия процес.
Освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, съдът
за марките на ЕС трябва да спре делото след изслушване на страните или по искане на
една от тях и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на ЕС
е вече оспорена пред друг съд за марките на ЕС с насрещен иск, или когато е подаден
иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС пред Службата на
ЕС за интелектуална собственост. При спиране на производството съдът за марката на
ЕС може да разпореди временни и обезпечителни мерки за времето на спиране.
Прилагането на клаузата за връзка между делата изисква от втория по време сезиран
съд да определи както момента на собственото си сезиране, така и момента на
завеждане на делото пред другата юрисдикция (съдебна или административна) 323. До
2006 г. във всички държави членки съществува негласно правило да се спира
производството пред съда в случай, че е сезирано Ведомството за хармонизация на

Примери за такива решения са: в Германия, решение на областния съд в Дюселдорф от 27 февруари
(Connaught/SKB, 4 O 127/97); в Холандия, решението на съда в Хага (decision of Court of the Hague of
April 29, 1998; решенията на Италианския съд в Бресика (decision of the Districs Court in Brescia of
November 9, 1999 in Euromach SRL v Hiebsch & Peege AG, commented by Jandoli, V., in The ‘Italian
Torpedo’ IIC 2000.783, High Court of Novara of April 20, 2000 in Novamont v Biotec E.I.P.R. 2000.N-142;); в
Белгия, решението на председателя на Първоинстанционния съд в Брюксел (decision of the President of
the Court of First Instance of Brussels of February 7, 1997 in SKB v Chiron), достъпно на електронен адрес
http://www.juridat.be/cgi_juris/jurf.pl Последно посетен на: 6 септември 2021 г.; Цитираните решения са
по: Ch 1. Cross-Border Litigation in IP/IT Matters in the European Union: The Transformation of the
Jurisdictional Landscape. In: INTERNATIONAL LITIGATION IN INTELLECTUAL PROPERTY AND
INFORMATION TECHNOLOGY, A. Nuyts, N. Hatzimihail, K. Szychowska (eds.). New York, Kluwer,
2008, 1–48. Вж. в подробности за тактиката на торпедото: Fawcett, J. J., and Paul Torremans. Intellectual
property and private international law, 2011, 211–212.
http://olrl.ouplaw.com/view/10.1093/law/9780199556588.001.0001/law-9780199556588.
323
Повече за момента на сезиране на съд на държава членка вж. Мусева, Б. Координация на паралелни
производства пред съдилищата..., 66–67; 85–86.

210
вътрешния пазар (дн. Служба на ЕС за интелектуална собственост) с иск за отмяна или
недействителност на марката, независимо дали претенцията е предявена пред
Ведомството преди или след започване на делото за нарушение.324
По тази причина много ответници по дела за нарушение на марки на ЕС, след или
малко преди започване на производството пред съда за марките на ЕС, предявяваха
искания за отмяна или недействителност на процесните марки, за да се спре съдебният
процес и делото да се проточи. Именно такъв е бил и случаят с делото Sothys
International v. Société Européenne des Produits de Beauté325, висящо пред
Първоинстационния съд в Париж. Няколко дни преди депозирането на исковата молба
и след като ответникът е бил писмено предупреждаван да преустанови нарушението,
т.е. той е очаквал предприемането на съдебни действия, нарушителят сезира
Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /сега Службата/ с искане за
обявяване на недействителността на марката. Парижкият съд отказва да спре делото,
тъй като счита, че са налице „особени причини“ за даване на ход на същото. Съдът
приема, че действията на ответника са една чисто отлагаща изхода на делото тактика.
Същият съд потвърждава практиката си да отказва спиране на делата в полза на
Ведомството по делото Société des Produits Nestlé, SNC, Cereal Partners France v. Société
Weider Germany GmbH326. В своето решение от 17.11.2006 г. Първоинстанционният съд
в Париж обосновава отказа си с аргумента, че искането за обявяване на марката за
недействителна следва да предхожда иска за нарушение, 327 а не да се депозира след
него. В мотивите си съдът постановява, че предявяване на иск пред Ведомството
вместо завеждане на насрещен иск в настоящото производство е тактика по отлагане на
изхода на делото.
През 2008 г. Високият съд в Обединеното кралство, Канцлерското отделение, се
изправя пред подобен казус по делото Kitfix v. Great Gizmos.328 В случая титулярят
324
Вж. чл. 100 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на
Общността.
325
Дело No. 05/17476, Sothys International v. Société Européenne des Produits de Beauté, решение от
17.10.2006 г.: https://juricaf.org/arret/FRANCE-TRIBUNALDEGRANDEINSTANCEDEPARIS-20061017-
JURITEXT000006952338. Последно посетен на: 6 септември 2021 г.
326
Дело No 06/00079, Société des Produits Nestlé, SNC, Cereal Partners France v. Société Weider Germany
GmbH, решение от 17.11.2006 г.: https://www.legifrance.gouv.fr/juri/id/JURITEXT000006951556 Последно
посетен на: 6 септември 2021 г.
327
По своята същност това е т. нар. принцип на приоритета, според който за да може да се упражни
клаузата за exception de connexite (litis penditis) искът, с който е сезирана другата международно
компетентна юрисдикция, в случая Ведомството /Службата/, трябва да е предявен преди иска, с който е
сезиран съдът за марката на ЕС на държавата членка, който преценява висящността на спора.
328
Дело No: HC07C00099, Kitfix Swallow Group Ltd v Great Gizmos Ltd, Court of Appeal - Chancery
Division, November 12, 2008, [2007] EWHC 2668 (Ch), Neutral Citation Number: [2007] EWHC 2668 (Ch)
https://www.bailii.org/ew/cases/EWHC/Ch/2007/2668.html Последно посетен на: 6 септември 2021 г..

211
предупреждава нарушителя да преустанови нарушаващите правото върху марката му
действия, но последният отговаря, че марката е описателна и няма отличителен
характер. Маркопритежателят предявява иск за нарушение, след което ответникът
сезира Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар с искане за обявяване на
марката за недействителна. Интересна е реакцията на Ведомството, което първоначално
спира производството, след което обявява, че е станала „грешка” и изпраща писмено
съобщение до съда във Великобритания, че той следва да спре производството.
Съдията Манн отказва да спре делото. Един от ключовите му аргументи е, че
Ведомството е сезирано второ по ред (около осем месеца след започване на делото за
нарушение), производството пред него (на първа инстанция) ще приключи с три до
шест месеца по-късно от това пред съда, което определено не е в полза на ищеца по
делото. След първоинстанционното производство следва обжалване пред Апелативния
състав, след това следва обжалване пред Общия съд на ЕС 329, след това следва
обжалване пред Съда на ЕС, като тази тромава процедура може да се проточи в
рамките на няколко години. Това може да се избегне при едно съдебно исково
производство, което може в зависимост от разпоредбите на националното
законодателство на всяка отделна държава членка да бъде двуинстанционно или
триинстанционно.330
Констатациите на съдията от Високия съд в Обединеното кралство отразяват
действителната ситуация в Европейския съюз и порочните практики за защита на
ответниците да отсрочват във времето изхода на процеса, за да продължат успешно да
предлагат на пазара продукти, които нарушават правото върху марка на законния
титуляр. Нарушението носи преки приходи и колкото по-дълго успеят да се възползват
от възможността да отлагат изхода на делото, толкова по-дълго ще предлагат на пазара
стоките си, които нарушават правата на действителния притежател на марката на ЕС.

9.3. Спиране на производството пред Службата на ЕС за интелектуална собственост.

Освен при наличие на особени причини за продължаване на производството,
Службата, сезирана с иск за отмяна или за обявяване на недействителност, спира
производството по своя инициатива след изслушване на страните или по искане на една

329
В решението са посочени Първоинстационният съд и СЕО, защото тогава все още не е бил в сила
Договорът от Лисабон.
330
Съгласно разпоредбата на чл.133, пар. 3 от Регламент 2017/1001 разпоредбите на националното
законодателство относно обжалването пред касационен съд се прилагат по отношение на решенията на
второинстанционните съдилища за марките на ЕС. Така се гарантира еднаквият обем на защита на
националното право върху марка и на правото върху марка на ЕС.

212
от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на EС
е вече оспорена пред съд за марките на ЕС с насрещен иск. Съгласно разпоредбата на
чл. 128, пар. 4 от Регламент 2017/1001, Съдът за марките на ЕС, пред който е предявен
насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС,
информира Службата на ЕС за интелектуална собственост за датата, на която искът е
бил предявен и това обстоятелство подлежи на вписване в регистъра.
Чл. 128, пар. 7 от Регламент 2017/1001 дава възможност на съда за марките на ЕС по
молба на носителя на правото върху марка на ЕС и след изслушване на другите страни
в съответното производство да спре делото и да покани ответника да предяви иска си
пред Службата в определен от съда срок. При условие, че ответникът заведе иска си
пред нея, тя следва да разгледа и да реши въпроса за валидността на марката на ЕС.
Ако искът не се предяви пред нея в указания срок, насрещният иск се счита за оттеглен,
а производството по основния иск331 продължава. Все пак липсва яснота при какви
условия съдията следва да прехвърли делото за разглеждане и решаване от Службата.
Регламентът само пестеливо определя, че съдът може по искане на притежателя на
марката да спре делото. Съдът има право на преценка дали да уважи искането на
титуляря, който не може да оспорва решението на съдията дали да прехвърли делото
или не. След като съдът е компетентен по насрещния иск, т.е. искът е допустим по
законодателството на държавата членка, само по преценка на съдията може да се
разреши служебно подобно прехвърляне на делото. При спиране на производството,
съдът за марките на ЕС може да разпореди временни и обезпечителни мерки за времето
на спиране.

9.4. Отвод за висящ процес или Exceptio Litis Penditis (Lis Alibi Pendens)
Като цяло чл. 136 от Регламента за марките на ЕС 2017/1001 пресъздава
разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012, по-конкретно принципите на lis pendens
в пар. 1 и res judicata в пар. 2 и 3 332. За да се избегне опасността от двойни процеси и от
т.нар. forum shopping в разпоредбата на чл. 136, пар. 1 от Регламент 2017/1001 е
предвидено, че когато делото е висящо и пред друг правораздавателен орган, се
331
Съгласно разпоредбите на Регламента основният иск може да бъде иск за нарушение на марка на ЕС
или иск за опасност от нарушение на същата, или иск за обезщетение за вреди от действия, последващи
публикуването на заявката за марка на ЕС, които след публикуването на регистрацията на марката биха
били забранени в резултат на това публикуване. В българския Закон за марките и географските
означение не е предвиден иск за опасност от нарушение, поради което като основен иск може да се
заведат само искове за установяване на факта на нарушението, за преустановяване на нарушението или
искът за обезщетение за вреди по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, във вр. с чл. 11, пар. 2 от Регламента.
332
European Union. Trade Mark Regulation. (EU) 2017/1001. An Article by Article Commentary. Edited by
Gordian N. Hasselblatt. Second Edition. München, Beck/Hart, 2018, p. 1152.

213
въвеждат правилата за спиране или прекратяване на делото. В случая съдът не може да
наложи временни и обезпечителни мерки (чл.136, пар.4). Следва да се посочи, че дори
и да не съществуваше тази разпоредба, логично е в случая такива мерки да не може да
бъдат наложени, тъй като те не са окончателни и следователно рискът от несъвместими
решения е по-малък333. От разпоредбата на чл. 136, пар.4 не става съвсем ясно как би
могло да бъдат приложени временни и обезпечителни мерки при положение, че вторият
сезиран съд би трябвало да се откаже от компетентност или да отхвърли иска съгласно
чл. 136, параграф 1, 2 или 3, тъй като въпросът за нарушението вече или е висящ пред
друг съд или вече е бил решен.
При искове за нарушение между едни и същи страни, предявени на едно и също
основание, когато са сезирани съдилищата на различни държави членки във връзка
съответно с марка на ЕС и национална марка, юрисдикцията, която е сезирана втора по
ред, трябва по своя инициатива (служебно), да се обяви за некомпетентна в полза на
правоприлагащия орган, който е сезиран първи, ако процесните марки са идентични и
се отнасят за идентични стоки или услуги (принцип на приоритета на исковете).
Въпреки това всеки съд, който съгласно Регламента е следвало да се откаже от
компетентност, има правомощието да спре производството по делото, ако е оспорена
компетентността на първоначално сезирания съд. Правомощието на втората
юрисдикция да спре производството, вместо да се откаже изцяло от компетентност, е
предвидено, за да се избегне т.н. отрицателно стълкновение на закони (отрицателен
конфликт на юрисдикции). Има се предвид хипотезата, при която се оспорва
компетентността на първия правоприлагащ орган и се окаже, че той не е компетентен, а
вторият също вече се е отказал от компетентност. В този случай няма да има съд, който
да разгледа спора.
Правоприлагащият орган, различен от първоначално сезирания съд, има право да
спре производството по делото в случаите когато процесните марки са идентични и са
валидни за сходни стоки или услуги, както и когато процесните марки са сходни и са
валидни за идентични или сходни стоки или услуги.
Българската езикова версия на Регламента е точен превод на английската версия на
същия, а именно, че исковете са идентични, когато почиват на идентично основание
(cause of action) и са между идентични страни. Немската езикова версия поставя акцент
върху идентичността на действията (Handlungen), които следва да се третират като
нарушение, и идентичността на страните. Френският вариант на Регламента счита за
333
Concise European Trademark..., p. 696.

214
идентични исковете, при които имаме идентичност на фактите/фактическия състав
(faits), пораждащи акта на нарушението и идентичност на страните по спора. В същото
време всеки един от трите варианта е еднакво валиден и задължителен.
Константната практика на Съда на ЕС показва, че понятията, по-конкретно
понятието за идентичност/тъждественост на исковете, следва да се тълкуват автономно.
Под еднакво основание следва да се разбират идентични факти и една и съща правна
норма, върху които се основава искът.334 Всъщност английската езикова версия е най-
абстрактна и най-обобщаваща. Основанието представлява комплекс от житейски
обстоятелства, поредица от действия или бездействие на лицата, които извършват
нарушението (припокриване с немската версия). От друга страна, извършените от
нарушителя действия или бездействие са факти от обективната действителност, т.е. в
различните езикови версии е различна гледната точка, от която изхожда законодателят
при характеризиране на нарушението.
Съд на марките на ЕС, сезиран за нарушение на национална марка или марка на ЕС,
следва да го отхвърли, ако вече е произнесено окончателно решение по същество на
дело между същите страни относно идентична национална марка или марка на ЕС,
валидна за идентични стоки или услуги. Според чл. 136, пар. 2 и 3 от Регламент
2017/1001 юрисдикцията, сезирана с иск за нарушение въз основа на марка на ЕС,
отхвърля иска, ако въз основа на същите факти е било постановено окончателно
решение по същество между същите страни въз основа на идентична национална
марка, валидна за идентични стоки или услуги. Също така, юрисдикцията, сезирана с
иск за нарушение въз основа на национална марка, следва да отхвърли иска, ако въз
основа на същите факти е било постановено окончателно решение по същество между

334
Вж. Т. Тодоров. Международно частно право. Европейският съюз и Република България. Второ
издание София, Сиби, 2009, с. 111. Мусева, Б. Координация на паралелни производства пред
съдилищата..., с. 68; Мусева, Б. Регламент (ЕС) №1215/2012 – предпоставки за прилагане и
международна компетентност..., 48–49; вж. Решения на СЕС по следните дела: Решение на Съда от 6
декември 1994 г. по дело C-406/92 с предмет преюдициално запитване от Court of Appeal (England) –
Обединеното кралство в рамките на производството по делото: The owners of the cargo lately laden on
board the ship “Tatry” срещу the owners of the ship „Maciej Rataj“, пар. 39 https://eur-lex.europa.eu/legal-
content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:61992CJ0406&qid=1625055035102&from=BG Последно посетен на:
6 септември 2021 г.. Заключение на генералния адвокат Tesauro представено на 13 юли 1994 г. по същото
дело: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?
uri=CELEX:61992CC0406&qid=1625055035102&from=BG Последно посетен на: 6 септември 2021 г. и
Решение на Съда от 14 октомври 2004 г. по дело C-39/02. с предмет преюдициално запитване от
Højesteret – Дания в рамките на производството по делото Mærsk Olie & Gas A/S срещу Firma M. de Haan
en W. de Boer, пар. 38 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX
%3A62002CJ0039&qid=1625056345308 Последно посетен на: 6 септември 2021 г.. Заключение на
генералния адвокат Léger представено на13 юли 2004 г. по същото дело: https://eur-lex.europa.eu/legal-
content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A62002CC0039&qid=1625056345308 Последно посетен на: 6 септември
2021 г.

215
същите страни въз основа на идентична марка на ЕС, валидна за идентични стоки или
услуги. Посочените разпоредби се прилагат както по отношение на искове, предявени
в една и съща държава членка, така и спрямо искове, подадени в различни държави
членки, а също така и когато ищецът е предявил предходен иск, който е бил отхвърлен,
в частност когато при първия иск е прието, че марките, стоките или услугите на
ответника са различни от /несходни със/ тези на ищеца335.

10. Приложимо право по дела, свъзрази с нарушения на права върху марка на ЕС

ЕС

10.1. Същност на приложимото право

Възникването на частноправно отношение с международен елемент, неговото
развитие и прекратяване винаги се осъществяват в дадена правна среда и това
отношение поради своя характер е свързано с правния ред на две или повече държави.
Частноправните отношения с международен елемент се уреждат от т.нар. отпращащи
или стълкновителни (колизионни) норми, които са основната част от международното
частно право336 и от преки норми. Като цяло преките норми започват да се използват
като механизъм за правно регулиране сравнително късно, първоначално се е считало,
че частноправните отношения с международен елемент се регулират само и единствено
с колизионни норми, тъй като главната задача на международното частно право е да
решава стълкновения между заинтересовани национални системи. Много по-късно
държавите осъзнават, че същите отношения могат да се регулират с преки норми,
чиийто механизъм на действие предлага много повече предимства в сравнение с
отпращащите норми.337

Преките норми съдържат конкретни правила за поведение, с които трябва да се

съобразява съответната страна. Те пряко и по същество уреждат съответното
правоотношение. Според доктрината всички норми, които самостоятелно и
непосредствено посочват правната регулировка на дадена категория международни
обществени отношения от областта на гражданския обмен следва да бъдат включени на
общо основание в категорията на преките норми на МЧП.338

335
European Union. Trade Mark Regulation..., p. 1154.
336
Тодоров, Т. Международно частно право…, Второ издание. София 2009; с. 122 – 123.
337
Кутиков, В. Международно частно право на НР България, Трето основно преработено и допълнено
издание. София. Наука и изкуство, 1976, с. 221 – 222.

216
 Регламент 2017/1001 съдържа предимно преки норми. Така например
разпоредбата на чл.11, пар. 1 от него: „Правата, предоставени от марката на ЕС, могат
да бъдат противопоставени на трети лица, считано от датата на публикуването на
регистрацията на марката.” е типичен пример за пряка норма. Особено важен елемент
на преките норми в правото на ЕС е, че те могат да регулират и чисто вътрешни
отношения, а не само тези с международен елемент. Kогато уредбата се съдържа в
пряка норма на международното частно право, пред компетентния орган въобще не
стои въпросът за определяне на приложимото право. Същият възниква само в случаите
на уредба, съдържаща се в стълкновителна норма. Стълкновителните норми на МЧП не
се прилагат пряко.

Специалното указание, което насочва правоприлагащия орган как се определя

международната компетентност или кое национално право следва да се приложи, има
характера на привръзка – конкретна или обща. Привръзката всъщност представлява
диспозицията на правната норма. Според това дали отпращащите норми съдържат
конкретна или обща привръзка, те се делят на едностранни и двустранни. Отпращащите
норми с конкретна привръзка се наричат едностранни (еднопосочни), защото
установяват приложението на един-единствен закон.

Типично за едностранните стълкновителни норми на МЧП е, че те използват

конкретна привръзка. В тази привръзка се определя националността на международно
компетентния правораздавателен орган или на приложимото право, като във всеки
конкретен случай следва да се отчита автономният характер на правото на ЕС.
Указанието, съдържащо се в тази привръзка, е максимално конкретно, ясно и
определено.

Привръзката при едностранните стълкновителни норми се изразява главно в

признака “националност”, но не винаги. Насочването може да бъде към съюзната
правна уредба в ЕС – норми на първичното или вторичното право на ЕС. То е
наднационално по своя характер, но едностранните стълкновителни норми на МЧП
могат да насочват към източник на вторичното право на ЕС и насочването отново ще
бъде максимално конкретно и ясно, какъвто е случаят с чл. 129, пар. 1 – прилага се
инструмент на вторичното право на ЕС – Регламент 2017/1001.

338
Вж по-подробно Кутиков, В. цит.съч., с. 224, a също и Кalensky, P., Trends of Private international Law,
Prague 1971, p. 170 –171.

217
 Нормата на чл. 129, пар. 1 от Регламент 2017/1001, която определя приложимото
право по дела с предмет марки на ЕС, притежава всички характерни белези на
императивна едностранна стълкновителна норма. Чл. 129, пар. 1 на Регламент
2017/1001 предвижда, че съдилищата за марките на ЕС прилагат разпоредбите на
Регламента за марките на ЕС. Регламентът съдържа както материалноправни, така и
процесуални норми. Например, материалноправни са нормите, които характеризират
основанията за отмяна на марка на ЕС (чл. 58), основанията за обявяване на марка на
ЕС за недействителна (чл. 59 и чл. 60), понятието за използване на марката, уредено в
чл. 18 и т.н., а процесуалноправни са нормите на чл.41, чл.42 от Регламента и др.

Отпращащите норми с обща привръзка се наричат двустранни, защото при тях

приложимото право е определено по общ начин, без да е посочен предварително един-
единствен конкретен национален правен ред. Те определят приложимото право по
международни граждански и търговски дела, без да уточняват неговата национална
принадлежност. Тази обща по своя характер привръзка представлява указание за
поведение, което не дава сведения за националността на правораздавателния орган,
чиято международна компетентност се учредява, нито за националността на
приложимото право. Общата привръзка при двустранните стълкновителни норми се
нарича формула за привързване. Двустранните стълкновителни процесуални норми
достигат до своя конкретен и завършен вид единствено и само в момента на
приложението им към конкретно процесуално отношение с международен елемент.
Едва тогава с оглед конкретните факти може да се отговори на въпроса кой е
националният компетентен орган, съответно кое е националното приложимо
процесуално право. За тази цел трябва да се проследи указанието за международна
компетентност или за приложимо процесуално право, т.е. процесуалната формула на
привързване, която да се развърне на базата на конкретната фактическа обстановка. 339

В чл. 129, пар. 2 е регламентирано, че за всички въпроси, които не попадат в

приложното поле на Регламент 2017/1001, съдът за марките на ЕС прилага своето
национално законодателство, включително своето международно частно право.
Указанието за приложимото право в случая насочва правораздавателния орган към
отечественото му право, наричано общо правото на съда (lex fori).

339
Вж по-подробно Кутиков, В. цит.съч., с. 224.

218
 Нормата, вложена в текста на разпоредбата на чл. 129, пар. 2 е типичен пример
за императивна двустранна стълкновителна норма. Съдът за марките на ЕС прилага
своето отечествено право, включително своето международно частно право. Тъй като
разпоредбата на чл. 129, пар. 3 дефинира изрично приложимото процесуално право,
тази на чл. 129, пар. 2, per argumentum a contrario, следва да посочва приложимото
материално право.

В Регламент 2017/1001 се използват много материалноправни понятия, които

нямат дефиниция и в тези случаи се прилагат разпоредбите на националното
законодателство на държавите членки. Такива понятия са например понятието за
„недобросъвестност” на заявителя при подаване на заявка за марка на ЕС (чл. 59, пар.1
буква „б”), понятието „основателни причини за неизползването на марка“ (чл. 18, пар. 1
и др). В регламента липсва дефиниция на „нарушение” на правото върху марка.

Според чл 129, пар. 3 освен ако не е предвидено друго в Регламент 2017/1001,

съдът за марките на ЕС прилага процедурния правилник, приложим по отношение на
същия вид искове относно национална марка в държавата членка, на територията на
която се намира съдът. Това отново е императивна двустранна стълкновителна норма,
която препраща към правото на сезирания съд (lex fori).

Разпоредбата определя приложимото процесуално право, като отпраща към

процесуалното право на държавата членка, чийто съд за марките на ЕС разглежда и
решава делото. В случай, че делото е подсъдно на българския съд за марките на ЕС, а
именно СГС на първа инстанция или САС на втора инстанция, нормата привързва
производството по международни граждански дела с предмет права върху марки на ЕС
към българското процесуално законодателство, т.е. към ГПК.

Приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от

нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост се урежда изрично в
нормативен акт на Съюза – Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения (Рим II).340

В материята на интелектуалната собственост основният принцип, приложим при

определянето на приложимото право е свързан с териториалното действие на закрилата
340
Обн. L OB бр.199 от 31 юли 2007 г.

219
(lex loci protectionis). Регламент (ЕО) № 864/2007 в съображение 26 дава свое
определение „на права върху обекти на интелектуална собственост,” което е
необходимо за целите на Регламента. Съгласно разпоредбата на съображение 26
понятието права върху обекти на интелектуална собственост следва да се тълкува
като означаващо, например, авторско право, сродни права, sui generis правото на
защита на бази данни и права върху обекти на индустриална собственост.
Изброяването не е изчерпателно и следва да се тълкува разширително във връзка с
международните договори в тази материя.

Марката на ЕС е типичен пример за единно наднационално право върху обекти

на интелектуална собственост. Целта на Съюза е да се разшири наднационалната
правна регламентация в материята на интелектуалната собственост в ЕС. В чл. 118 от
ДФЕС изрично се посочва, че в рамките на установяването или функционирането на
вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с
обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски
права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита 341 на правата
върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани
режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Националните права върху обекти на интелектуалната собственост се

характеризират с териториално действие на закрилата, както и наднационалните.
Последните обхващат територията на множество държави, но действието на правната
закрила отново е териториално ограничено. Това налага отклонението от типичната за
правата върху обектите на интелектуална собственост формула на привързване „lex loci
protectionis”, т.е. да се прилага правото на държавата, в която е извършена
регистрацията и е получена правна закрила. По отношение на марката на ЕС поради
341
В българската езикова версия на разпоредбата чл. 118 ДФЕС неправилно е използван терминът
„защита,” вместо „закрила.” По-принцип в много от европейските инструменти, регламентиращи
интелектуалната собственост, се смесват термините правна закрила на интелектуалната собственост и
защита на правата на интелектуална собственост. М. Павлова обяснява разликата между правна закрила
и правна защита в патентното право, чийто принцип може по аналогия да се приложи и към другите
обекти на интелектуалната собственост, включително към марките --„закрилата възниква, когато
правото признава интелектуалния продукт, който отговаря на определени изисквания, като обект на
субективни права за авторите и техните правоприемници.” Вж. Павлова, М. Патентно право на
Република България, София, Софи-Р, 2000, с. 30; „Докато закрилата възниква като нормална и желана
последица от развитието на изобретателските правоотношения, то защитата е свързана с предприемане
на правни действия, насочени срещу неправомерни посегателства върху патентите права. Защитата
обхваща правните средства, които носителят на нарушеното или заплашеното от нарушение право може
да използва, за да осуети, да прекрати, или да санкционира противоправното поведение на
патентонарушителя чрез поставяне в действие на държавната принуда. Вж. същата Изобретателско
право на НРБ, София, СУ „Св. Климент Охридски”, 1988, с. 191.

220
нейния единен характер целият Европейски съюз е locus protectionis, т.е. тя получава
закрила във всички 27 държави членки.

Нарушението (locus delicti) обаче може да се извърши в една или няколко

държави – членки на ЕС, поради което следва да се приложи друга формула за
привързване – lex loci delicti, т.е. правото на държавата по местоизвършване на
нарушението. В този случай възможността за избор на приложимо право в
съответствие с член 14 на Регламент 864/2007 е изключена по силата на чл 8, пар. 3 от
същия Регламент.

10.2. Процедура по националното право

Съгласно член 129, параграфи 2 и 3 от Регламента за марката на ЕС съдилищата
за марките на ЕС трябва да прилагат националното законодателство по всички въпроси,
които не се уреждат от Регламента, както и да прилагат националните процесуални
правила. Разпоредбите на глава Х от Регламента се прилагат за определяне на
процесуалните правила. В нея се съдържат правила относно компетентността и
процедурата при действия, свързани с марката на ЕС. Най-важните разпоредби от глава
X са тези на чл. 124 и чл. 125, които определят изключителната компетентност на
съдилищата за марките на ЕС (например всички искове за нарушение и насрещните
искове за недействителност) и техния международен обхват на действие, както и чл.
129, който предвижда, че съдилищата за марките на ЕС следва да прилагат Регламент
1001/2017, както и приложимото национално законодателство по всички въпроси,
които не са обхванати от Регламента.

10.2.1. Приложими процесуални правила по германското законодателство

Съгласно чл. 125д от германския Закон за марките всички искове, по които
съдилищата за марките на ЕС са компетентни съгласно Регламента за марките на ЕС по
смисъла на член 123, параграф 1 от Регламента относно марките на ЕС (спорове за
марките на ЕС), в качеството си на първоинстанционни съдилища за марките на ЕС
имат изключителна компетентност, независимо от стойността на спора.
Второинстанционният съд за марките на ЕС е Oberlandesgericht (Висш областен съд), в
чийто район се намира първоинстанционният съд за марките на ЕС. Правителствата на
провинциите имат право да прехвърлят споровете относно марките на Европейския
съюз по отношениe на няколко съдилища за марките на Европейския съюз.
Правителствата на провинциите могат да делегират това правомощие на органите на
правосъдието на провинцията. Провинциите могат по споразумение да делегират
221
задачи на съдилищата за марките на ЕС на една държава (провинция), изцяло или
частично, на компетентния съд за марките на ЕС на друга провинция. В чл. 125ж е
уредена местната компетентност на съдилищата за марките на ЕС. Според член 125 от
Регламента относно марката на ЕС германските съдилища за марките на ЕС имат
международна компетентност, правилата, приложими по отношение на териториалната
компетентност на тези съдилища, се прилагат mutatis mutandis в случай на заявка за
марка, подадена в Германското ведомство за патенти и марки, или на марка,
регистрирана в регистъра на Германското ведомство за патенти и марки. Ако
компетентността не е установена в съответствие с тази разпоредба, съдът, пред който
ищецът има обща компетентност, е териториално компетентен.

В Германия производството пред общите съдилища също е тринстанционно. По

въпросите на гражданското право исковете са подсъдни на обикновените юрисдикции,
с изключение на делата, които са подсъдни на Висшите съдилища и на Федералния
патентен съд. Освен тези съдилища, възможността за създаване на съдилища и самата
им организация е предоставена на федералните провинции (Германия е държава със
силно местно самоуправление). В обикновената юрисдикция, а не пред Федералния
патентен съд, по изследваните въпроси съдилищата от първа инстанция са т.нар.
градски съдилища (Landgerichts) на отделните провинции. Обжалванията на решенията
на съответния първоинстанционен съд (Landgericht) се разглеждат от апелативните
съдилища (Oberlandesgerichts). Третата касационна инстанция е Върховният съд
(Bundesgerichtshof)342.

От 1 май 2020 г. в Германия са направени изменения в Закона за марките, които

се основават на Директива 2015/2436, която е в сила от 2016 г. и срокът за
транспонирането на която в по-голямата й част изтече на 1 май 2020 г. Тези изменения
се отнасят до производството по отмяна и недействителност на марките. Германското
ведомство за патенти и марки вече може да решава спорове в производството за
недействителност на марката, което преди изменението е било възможно единствено в
производство пред обикновените съдилища. Освен това производството по отмяна
може да се проведе също изцяло пред това ведомство.

Както производството по недействителност, така и производството по отмяна

могат да бъдат образувани и пред обикновените съдилища и по този начин изборът е

342
Rhee, C.H. (Remco) van. F. Yulin. Civil Litigation in China and Europe. Essays on the Role of the Judge and
the Parties. Heidelberg, Springer, 2014, 141–143.

222
предоставен на ищеца. Правилото е, че е недопустимо предявяване на исковете пред
редовните граждански съдилища, ако искане със същия предмет на спор вече е
подадено до Германското ведомство за патенти и марки, както и обратното – искането
до Ведомството ще е недопустимо, ако вече е образувано съдебно дело със същия
предмет на спора.

В сравнение със съдебните производства, производството пред Ведомството се

счита, че е по-опростено и по начало по-изгодно за ищеца, от една страна, заради по-
ниските такси, а от друга – заради протичането на производството пред една
институция, което представлява значително улеснение за страните.

Директорката на Германското ведомство за патентите и марките определя

производствата за отмяна и недействителност като по-бързи, по-ефективни и по-
евтини, а с измененията се създава и по-голяма правна сигурност343.

В чл. 55 от Закона за марките детайлно е уредено производството по отмяна и

обявяване на недействителност пред общите съдилища. Според него искът за отмяна (§
49) или за обявяване на недействителност поради съществуването на по-ранни права (§
51) се предявява срещу притежателя на марката или срещу неговия правоприемник.
Искът е недопустим, когато по един и същ предмет на спора между страните вече е
взето решение в съответствие с чл. 53 или в Германското ведомство за патенти и марки
е подадена заявка съгласно чл. 53. В случая чл. 325, параграф 1 от Гражданския
процесуален кодекс се прилага mutatis mutandis. Право на обжалване в случай на искане
за отмяна има всяко лице. При искане за обявяване на недействителност на основание
съществуването на по-ранни права – притежателите на правата са изброени в раздели
9–13. Според параграф 3 ако искът за обявяване на недействителност е предявен от
притежателя на регистрирана по-ранна марка, при направено възражение на ответника
той трябва да докаже, че марката е била използвана в рамките на петте години,
предхождащи предявяването на иска съгласно чл. 26, при условие че към тази дата не е
било възможно най-малко пет години възражение срещу нея. Ако петгодишният
период на неизползване изтича след предявяването на иска, при .направено възражение
343
Markenrecht - Zweiter Teil des Markenrechtsmodernisierungsgesetzes tritt am 01.05.2020 in Kraft -
Änderungen Verfallsverfahren und Nichtigkeitsverfahren:
https://www.beckmannundnorda.de/serendipity/index.php?/archives/4913-Markenrecht-Zweiter-Teil-des-
Markenrechtsmodernisierungsgesetzes-tritt-am-01.05.2020-in-Kraft-AEnderungen-Verfallsverfahren-und-
Nichtigkeitsverfahren.html Последно посетен на: 21 декември 2021 г.; "Effizient, zügig und kostengünstig":
Gesetzesänderungen stärken Rechte von Markeninhabern:
https://www.dpma.de/service/presse/pressemitteilungen/20200429.html Последно посетен на: 21 декември
2021 г.

223
от ответника ищецът трябва да докаже, че марката е била използвана в рамките на
петте години, предхождащи края на устната фаза на производството съгласно чл. 26.
Ако по-ранната марка вече е била регистрирана в продължение на най-малко пет
години към датата на подаване на заявката или на приоритета на по-късната марка,
ищецът трябва също така при направено възражение на ответника да докаже, че
регистрацията на по-ранната марка към тази дата не е могла да бъде отменена съгласно
чл. 49, пар. 1. В решението се вземат предвид само стоките или услугите, за които е
установено използване. Ако преди или след подаването на жалбата правото,
произтичащо от регистрацията на марката, е прехвърлено на друго лице, самото
решение има действие и подлежи на изпълнение и по отношение на правоприемника.
Членове 66–74 и чл. 76 от Гражданския процесуален кодекс на Германия се прилагат
mutatis mutandis към правото на встъпване в спора на правоприемника.

Съдът е длъжен да уведоми германското Ведомство за патенти и марки за датата

на предявяване на иска. Германското ведомство за патентите и марките вписва в
регистъра датата, на която е предявен искът. Впоследствие съдът, пред който делото е
висящо, следва да изпрати препис от окончателното решение на Ведомството за
патенти и марки, което следва да впише в регистъра резултата от производството, както
и датата на влизане в сила на решението.344

10.2.2. Процесуални правила по полското законодателство

След 1 юли 2020 г. влизат в сила изменения в законодателството, които се
отнасят до производствата за марките в Република Полша. По силата на тези изменения
е създаден нов Раздел IV „Производство по въпроси на интелектуалната собственост“ в
Полския граждански процесуален кодекс. Съгласно чл. 479 от полския Граждански
процесуален кодекс, разпоредбите на този раздел се прилагат по дела, свързани със
защитата на авторските и сродните им права, защитата на правата на индустриална
собственост и защитата на други права върху нематериалната собственост, т.е. по
въпросите на интелектуалната собственост, които също включват случаи, свързани с: 1)
предотвратяване и борба с нелоялната конкуренция; 2) защита на личните права до
степента, до която се отнася до използването на лични права с цел индивидуализация,
реклама или популяризиране на предприемача, стоки или услуги;3) защита на личните
права във връзка с научна или изобретателска дейност.

344
Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen:
https://www.gesetze-im-internet.de/markeng/ Последно посетен на: 21 декември 2021 г.

224
 Въпросите на интелектуалната собственост попадат в юрисдикцията на
регионалните съдилища. От друга страна, Окръжният съд във Варшава е изключително
компетентен по дела за интелектуална собственост, свързани с компютърни програми,
изобретения, полезни модели, топография на интегрални схеми, сортове растения и
търговски тайни от техническо естество.

Съдът за интелектуална собственост не е обвързан от решението за прекратяване

и препращане на делото. Ако реши, че не е компетентен, този съд ще отнесе делото до
друг съд, включително може да го върне на първоначалния съд. Решението за
прекратяване и препращане на делото може да бъде взето не по-късно от две седмици
от датата на получаване на делото, препратено на съда с юрисдикция по интелектуална
собственост. Съдът, към който ще бъде препратено делото, е обвързан от решението на
съда, който е компетентен по въпросите на интелектуалната собственост (чл. 479 от
Гражданския процесуален кодекс).

В раздел IV на полския ГПК са разгледани и въпросите, свързани с обезпечаване

на доказателствата. Съдът предоставя обезпечение за доказателства по искане на
правоимащата страна, обосновала иска. По отношение на разкриването или
предоставянето на доказателства при нарушение на право на интелектуална
собственост ищецът може да поиска от ответника да разкрие или да представи
доказателства, с които разполага, по-специално банкови, финансови или търговски
документи. Заявлението за разкриване или предоставяне на доказателства трябва да
отговаря на предписаните изисквания и да включва също уточняване на
доказателствата, чието разкриване или предоставяне е поискано от ищеца и обосновка
на обстоятелствата, които показват, че ответникът разполага с доказателствата (чл. 479
и чл. 479 от Гражданския процесуален кодекс). Ако правоимащата страна докаже по
надлежния ред обстоятелствата, установяващи нарушението, съдът преди да започне
производство за нарушение или в хода на производството, до края на съдебното
заседание, може да задължи нарушителя да предостави информация за произхода и
мрежовото разпространение на стоки или услуги, ако е необходимо да се предяви иск
(чл. 479, § 1 от Гражданския процесуален кодекс). В случаи на нарушаване на правото
на марка или промишлен дизайн е допустимо предявяване и на насрещен иск, като той
може да включва допълнително искане за обезсилване или за отмяна на марка или да
включва искане за обезсилване на индустриален дизайн. Приложението на тази
разпоредба е mutatis mutandis към исканията за обезсилване или отмяна на марка, право

225
на защита на колективна марка, право на защита на сертификатна марка, както и
признаване на територията на Република Полша на закрилата на марка, регистрирана
по Мадридската система, а също и на територията на Република Полша за защита на
промишлен дизайн, регистриран по международен ред (чл. 479 от Гражданския
процесуален кодекс).

С измененията на Гражданския процесуален кодекс от 1 юли 2020 г. се

утвърждава института на патентните адвокати и значително се променя организацията
на полската съдебна система, регламентирана от Закона за системата на общите
съдилища. Целта на измененията е да се облекчи съдебната власт и да се
рационализират процедурите за защита на интелектуалната собственост. Съгласно чл.
872 от полския Граждански процесуален кодекс в производството по делата за
интелектуална собственост страните се представляват от адвокати или патентни
адвокати. За целта цената на иска трябва да надвишава 20 000 полски злоти. На съда е
вменено правомощието да освободи страна, при поискване или служебно, от
задължително представителство от адвокат, юрисконсулт или патентен адвокат, ако
обстоятелствата, включително сложността на делото, не оправдават задължителното
представителство. Освобождаването може да стане във всяко положение на делото, по
направено искане на страна по делото.

По въпроси, свързани със защитата на правата на индустриална собственост,

представителят на създателя на изобретателски проект може да бъде и представител на
организация, чиито законови задачи включват подпомагане на индустриалната
собственост и оказване на помощ на създателите на проекти за изобретения. С чл. 28а
от Закона за съдебните разноски по граждански дела, фиксирана такса в размер на 1 000
злоти се събира за съдебно дело за нарушаване на марка или промишлен дизайн,
включително искане за отмяна или за обявяване на недействителност на марка, отмяна
на регистрация на промишлен дизайн, отмяна или обявяване на недействителност на
колективна марка, на сертификатна марка, на марка, регистрирана на територията на
Република Полша по международен ред, както и отмяна или обявяване на
недействителност на регистрацията на промишлен дизайн, регистриран по
международен ред на територията на Република Полша. По силата на преходните
разпоредби на Закона висящите производства, заведени преди измененията се
довършват в съответствие с разпоредбите на полския Граждански процесуален кодекс в
предходната му редакция, като това се отнася и за съдилищата, в които са образувани и

226
висящи делата преди изменението, като в този случай компетентен да довърши
разглеждането на делото остава съдът, който е бил компетентен по силата на
разпоредбите преди изменението.

Разглеждането на делата на първа инстанция след изменението се извършва от

новосъздадени отделения в пет съдилища: в Гданск, Катовице, Люблин, Познан и във
Варшава, като по този начин се заменят общите съдилища относно препращането на
дела за интелектуална собственост на някои областни съдилища от компетентността на
други областни съдилища. Промените в структурите на съдебната власт изискват
подходяща правна и административна база. Имайки това предвид, законодателят
предвижда назначаването на допълнителни 22 съдии, 22 помощници и 44 съдебни
служители.

Предвидено е производствата в отделенията при обжалване да се разглеждат в

два апелативни съда - във Варшава и Познан относно препращането на дела за
интелектуална собственост на някои апелативни съдилища за разглеждане на дела за
интелектуална собственост, които дела са от компетентността на други апелативни
съдилища. Изменението е продиктувано от множеството решения, постановени по
предявени искове за защита на авторски права, както и по искове по Закона за
индустриалната собственост и нелоялната конкуренция. Апелативният съд във Варшава
разглежда дела, за които апелативният съд е компетентен в следните области:
Бялисток, Гданск, Люблин и Жешув, от частта от района на Апелативния съд в Краков,
обхващаща района на Окръжния съд в Киелце, от частта от района на Апелативния съд
в Лодз, обхващаща района на окръжните съдилища в Пьотрков Трибуналски и Плок и
от частта от района на Апелативния съд в Шчечин, обхващаща района на Окръжния
съд в Кошалин.

На Апелативния съд в Познан са възложени дела от районите на съдилищата в

Катовице и Вроцлав, на Апелативния съд в Краков са възложени дела от района на
съдилища в Краков, Нови Санч и Тарнов, на Апелативния съд в Лодз – от района на
окръжните съдилища в Калиш, Лодз и Сиерадз, както и част от района на Апелативния
съд в Шчечин, който обхваща окръжните съдилища в Горжов Великополски и Шчечин.
Според мотивите на полското правителство към проекта за изменение, създаването на
нови апелативни съдилища е равносилно на необходимостта от разкриване на
допълнителни длъжности, а поради съществуващото претоварване на съдилищата е
изключено да се командироват съдии от други структури на общите съдилища. Според
227
мотивите на законопроекта натовареността на работещите съдии няма да се намали
значително, но разкриването на нови щатни бройки е задължително, тъй като не би
могло да се подобри ситуацията по друг начин. По отношение на специализираните
съдилища, в резултат на законодателните изменения XXII отделение за марки на ЕС и
дизайни на Общността на Окръжния съд във Варшава е закрито. Делата на това
отделение в областта на защитата на марките на ЕС и дизайните на Общността, ще се
разглеждат от останалите три нови регионални съда: Гданск, Люблин и Познан (чл. 20,
пар. 9)345.

10.2.3. Процесуални правила по френското законодателство

Във Франция за отбелязване са извършените изменения в марковото
законодателство на страната от април 2020 г. във връзка с действието на Директива
2015/2436. По силата на тези изменения се въвежда разпределение на компетенциите
между френското Патентно ведомство и специализираните съдилища. Патентото
ведомство запазва изключителната си компетентност по искове за обявяване на
недействителност, основаващи се на едно или повече абсолютни основания, както и
относно искове, основаващи се на някои от относителните основания.
Специализираните съдилища запазват изключителната си компетентност в случай на
иск за недействителност, който е насрещен или свързан с друг иск, попадащ в
изключителната компетентност на съдилищата, и в случай на иск, основан на някои
относителни основания.346 Влезлите в сила решения на директора на Патентното
ведомство се ползват със сила на пресъдено нещо. Те може да бъдат обжалвани пред
специализирания апелативен съд в рамките на един месец от уведомяването на
страните. Жалбата има суспензивен и деволуативен ефект. Срещу решенията на
апелативния съд страните имат право на касационна жалба. Жалбите срещу решенията
на директора на патентното ведомство се разглеждат по реда на Френския граждански
процесуален кодекс347. До 1 април 2020 г. всички искове са подсъдни на съдилищата,

345
Целият текст на Гражданския процесуален кодекс на Република Полша: https://lexlege.pl/kodeks-
postepowania-cywilnego/ Последно посетен на: 21 декември 2021 г. Законът за системата на общите
съдилища. https://sip.lex.pl/akty-prawne/dzu-dziennik-ustaw/prawo-o-ustroju-sadow-powszechnych-16909701
Последно посетен на: 21 декември 2021 г. Вж. в допълнение за измененията и :
https://gov.legalis.pl/przepisy-dotyczace-postepowania-w-sprawach-wlasnosci-intelektualnej/ ;
https://www.parp.gov.pl/component/content/article/62535:wyspecjalizacji-do-spraw-wlasnosci-intelektualnej
Последно посетен на: 21 декември 2021 г.
346
Art. 716-2 и сл. от Кодекса за интелектуалната собственост. Достъпен на:
https://www.legifrance.gouv.fr/codes/id/LEGITEXT000006069414/ Последно посетен на: 21 декември 2021
г.
347
Art. R411-19 до Art. R411-43.

228
като след тази дата се въвежда обжалването по административен ред пред френското
Патентно ведомство. Въпреки това в изключителната компетентност на
специализираните съдилища за интелектуална собственост остават исковете за
обявяване на недействителност, основани на авторско право, промишлен дизайн или
права на личността, насрещните искове за недействителност или конфискация,
исковете за недействителност или отмяна на каквото и да е основание, свързано с друг
иск, попадащ в юрисдикцията на тези съдилища (например искове за нарушение,
нелоялна конкуренция или договорна отговорност), както и исковете за
недействителност или отмяна, когато са разпоредени доказателствени, временни или
защитни мерки за преустановяване на нарушение на правото върху марка и тези мерки
са наложени преди да бъде предявен иск по същество. В изключителната
компетентност на Патентното ведомство попадат исковете за обявяване на
недействителност, когато са налице абсолютните основания за недействителност, като
например липса на отличителен характер на марката, описателност, заблуждаващ
характер, нарушение на обществения ред, както и когато се твърди наличие на
относителни основания за недействителност, свързани с едно от следните предходни
права: предходна марка (с добра репутация или не), име или наименование на
дружество, търговско наименование, знак или име на домейн, географско указание и
име /изображение/, наименование на местен орган на властта или на публично
учреждение за междуобщинско сътрудничество, име на публичноправен субект,
гаранционни марки, колективни марки, подаване на заявка от неоторизиран
представител.

Другото важно изменение във френското законодателство в последните две

години е по отношение на исковете за недействителност, за които вече не тече давност.
За да се гарантира неограничената възможност за отмяна на явно невалидни марки,
Наредба № 2019-1169 въвежда нов член L. 716-2-6 в Кодекса за интелектуална
собственост, който предвижда, че спрямо иска за нищожност на марка не текат
давностни срокове. Единствените изключения са заявления, основани на добре
известни марки по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция. Срокът за образуване
на производство за нарушение се удължава с промените от 2019 г. Началото на
давността за нарушение започва да се брои от датата, на която ищецът е знаел или е
трябвало да знае за последния акт на нарушение. Целта на това изменение е да се
приведе правният режим на погасителната давност по отношение на нарушенията в

229
съответствие с Гражданския кодекс и да се подобрят възможностите за обезщетението
за претърпените загуби от ищеца в резултат на нарушението. Този период преди това е
бил ограничен до 5 години от датата на публикуване на оспорената заявка за марка или
от последния акт на експлоатация преди това. Новите разпоредби за давността влизат в
сила на 11 декември 2019 г.348

11. Изводи
Накратко, анализът на тази глава от изследването в най-голяма степен спомага
за очертаването на принципните въпроси, отнасящи се до същността на защитата на
марката на ЕС. За тази цел са изведени особеностите на компетентността при спорове,
свързани с нарушения на марки на ЕС при действието на Брюкселската конвенция,
Регламент 44/2001 и Регламент 1215/2015. От своя страна Регламент 2017/1001 урежда
отделен съдебен режим по отношение на марката на ЕС, който е уникален, защото
предполага създаването на специфична съдебна система в две насоки с един несъдебен
орган като Службата на ЕС за интелектуална собственост и определени съдилища на
държавите членки по искове за установяване на нарушение, констатиране на
ненарушение, по исковете по чл.11, ал.2 от Регламента за марките на ЕС и по
насрещните искове за отмяна и недействителност. Службата, която разполага с
административни и съдебни правомощия, разглежда извънсъдебни спорове, възникнали
по отношение на заявката на марката на ЕС преди регистрацията. Общият съд и Съдът
на Европейския съюз проверяват законосъобразността на решенията на Службата
относно регистрацията или отказа за регистрация на марката на ЕС. След
регистрацията на марката на ЕС компетентността се поделя между Службата на ЕС за
интелектуална собственост и съдилищата за марките на ЕС. В това се състои
уникалността, че те решават вертикалните спорове между частноправни субекти и
административния орган, компетентен да регистрира марките на ЕС, а по
хоризонталните спорове между частноправни субекти са изключително компетентни
националните съдилища. В Регламент 2017/1001 исковете за отмяна и исковете за
обявяване на недействителност на марка на ЕС се предявяват по два начина, като
единият е чрез иск за отмяна или за обявяване на недействителност пред Службата, а

348
В допълнение виж подробности за френското приложимо право след промените: https://www.simmons-
simmons.com/en/publications/ck9ve2fo21bhq0943lbqrgekc/le-nouveau-droit-des-marques-ce-qui-change;
Последно посетен на: 21 декември 2021 г. https://www.murielle-cahen.com/publications/paquet-marque.asp
Последно посетен на: 21 декември 2021 г.; https://www.efl.fr/actualite/protection-marques-france-change-loi-
pacte_f0494133f-75f8-4491-a3d8-06e1e26b75f7 Последно посетен на: 21 декември 2021 г.

230
другият е чрез насрещни искове в рамките на гражданскоправен спор за нарушение на
правото върху марка.
По Регламент Брюксел Iа изключителната компетентност се отнася само и
единствено до национални права, които са получени чрез заявяване в националното
ведомство или по пътя на международно заявяване (по Мадридската и Хагската
спогодби), тъй като закрилата при такъв тип регистрации има териториално действие и
се гарантира чрез документ, издаден от съответното ведомство по индустриална
собственост. Консолидираният Регламент 2017/1001 предвижда отделен съдебен режим
във връзка с марката на ЕС, който предполага създаването на специален ред за
разглеждане на спорове, който включва определени национални съдилища от
държавите членки и СЕС.
На следващо място, ясно са отбелязани спецификите на съдебния режим във
връзка с марките на ЕС. Важна отправна точка е определянето на съдилищата за
марките на ЕС и изискванията за назначаването на съдии в съдилищата за марките на
ЕС. Пред националните съдилища, правораздаващи по дела за марки на ЕС, се
предявяват искове за нарушения или за установяване на опасност от такива на марки на
ЕС, включително и искове за обезщетение за действия, извършени в периода между
публикуването на заявката за марка и регистрацията й, в случай че тези действия биха
били забранени в резултат на това публикуване, както и искове за констатиране на
липсата на нарушение. Изискванията за назначаването на съдиите се определят от
националното законодателство на отделните държави членки. Според приведените в
главата примери в някои страни се прилагат общите изисквания за назначение на
съдиите, докато в други се наблюдават определени разлики, продиктувани от
профилирането им в областта на марковото право.

В изложението на главата в тази насока е акцентирано на анализа на

териториалната компетентност на съдилищата за марките на ЕС в държавите членки,
субсидиарната компетентност на другите национални съдилища, както и е разгледан и
въпросът за конфликта на компетентности, чрез който се разбира целият донякъде
усложнен механизъм в уредбата на защитата на марката на ЕС с нейното
международно частноправно значение.

Правилата за компетентността и за приложимото право имат ключово значение за

утвърждаването и доброто функциониране на вътрешния пазар. Те са израз и на
уникалния характер на системата на марката на ЕС (една от тезите, защитавана в

231
настоящия труд) и добросъвестното им приложение от компетентните органи
представлява гаранция за високата степен на ефективност на гражданскоправната
защита на правата на титулярите на марки, на които е предоставен широк избор от
алтернативи – марка на ЕС, национална марка, марка, регистрирана по международен
ред, регионална марка на Бенелюкс.

Втората част от главата е посветена на приложимото право по дела, свързани с

нарушение на правата върху марка. Изведени са две характерни особености, на първо
място, че съдилищата за марките на ЕС прилагат разпоредбите на Регламента за
марките на ЕС относно основанията за отмяна на марка на ЕС и за обявяване на марка
на ЕС за недействителна, а за въпроси, извън приложното поле на Регламента съдът за
марките на ЕС прилага своето национално законодателство. По отношение на
извъндоговорните задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на
интелектуална собственост се прилагат разпоредбите на Регламент „Рим II“.
Съдилищата за марките на ЕС трябва да прилагат националното законодателство
по отношение на неуредените от Регламента въпроси, както и да прилагат
националните процесуални правила. По българското законодателство делата, свързани
с нарушения на правото върху марки, са подведомствени на гражданските съдилища и
за тях се прилагат правилата на общия исков процес. За специфичните особености на
приложимото право в другите държави членки са дадени примери от законодателствата
в Германия, Полша и Франция.
Германското ведомство за патенти и марки вече може да решава спорове в
производството за недействителност на марката, което преди изменението е било
възможно единствено в производство пред обикновените съдилища. Освен това
производството по отмяна може да се проведе също изцяло пред това ведомство. Както
производството по недействителност, така и производството по отмяна могат да бъдат
образувани и пред обикновените съдилища и по този начин изборът е предоставен на
ищеца.
В Полша разглеждането на делата на първа инстанция след изменението се
извършва от новосъздадени отделения в съдилищата, които заменят общите съдилища
относно препращането на дела за интелектуална собственост на някои областни
съдилища, които дела са от компетентността на други областни съдилища. Това
изменение е вследствие от големия брой решения, постановени по дела с предмет

232
защитата на авторските права и по искове съгласно Закона за индустриалната
собственост и нелоялната конкуренция.
Във Франция за отбелязване са извършените изменения в марковото
законодателство на страната от април 2020 г. във връзка с действието на Директива
2015/2436. По силата на тези изменения се въвежда разпределение на компетенциите
между Патентното ведомство и специализираните съдилища. Патентното ведомство
запазва изключителната си компетентност по искове за обявяване на недействителност,
основаващи се на едно или повече абсолютни основания, както и относно искове,
основаващи се на някои от относителните основания. Специализираните съдилища
запазват изключителната си компетентност в случай на иск за недействителност, който
е насрещен или свързан с друг иск, попадащ в изключителната компетентност на
съдилищата, и в случай на иск, основан на някои относителни основания.
И в трите разгледани законодателства тенденцията е да се отговори на нуждите
на практикуващите в областта на интелектуалната собственост, както и на
представителите на бизнеса за адаптиране на законодателствата към сложните въпроси,
отнасящи се до защитата на обектите на интелектуалната и индустриалната собственост
в контекста на новите тенденции в научнотехническия прогрес. Основният аргумент за
създаването на специални съдебни процедури по дела с предмет интелектуална
собственост и за засилването на специализацията на съдиите по тези дела се състои в
съображенията, че много от съдиите, които ежедневно се занимават с различни материи
на частното право не се справят с решаването на делата за интелектуална собственост
толкова ефективно, колкото страните по този род производства биха желали.
Измененията в законодателствата на тези страни са приети през 2020 г. и изминалият
период е все още недостатъчен за извършването на задълбочени анализи и за по-общи
изводи за евентуално положителни резултати от реформата.
Общият извод, който би могло да се направи при съпоставката на измененията в
законодателствата на посочените държави е наличието на тенденция към повишаване
на значението на специализацията на съдиите, както и създаването на специализирани
отделения в съдилищата за решаване на такъв тип спорове, а също така и разпределяне
на компетентността между националните съдилища и националните ведомства по
интелектуална собственост, като идеята, която стои в основата на тази тенденция е да
се постигне по-високоефективна защита на титулярите на правата на интелектуална
собственост, в частност правата на маркопритежателите.

233
 ГЛАВА 4. ИСКОВЕ И ПРОЦЕСУАЛНИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
НА МАРКАТА НА ЕС
1. Предметен обхват на компетентността на националните съдилища в
областта на защитата на марките на ЕС

Регламентът за марката на ЕС има непосредствен ефект и се прилага във всички

държави членки. Марката на ЕС е единна по своята същност и разпростира действието
си на цялата територия на ЕС. Регламент 2017/1001 предвижда изключителна
международна компетентност на съдилищата за марката на ЕС по определени
категории спорове въз основа на техния основен предмет. Разпоредбата на чл. 124 от
Регламент 2017/1001 установява специални критерии за учредяване на
компетентността, които са свързани с предмета на делото. По отношение на посочените
в чл. 124 от Регламента спорове във всички държави членки са в сила императивни
норми, чието приложение следва да бъде гарантирано винаги, когато е налице
определена връзка на конкретния спор със съответната държава. От друга страна
подсъдност, т.е. кой именно съд за марките на ЕС ще бъде компетентен се определя от
процесуалното право на съответната държава.

234
1.1. Характерни особености на гражданскоправната защита на правото върху марка на
ЕС

Марката на ЕС е създадена с Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета относно марката на

Общността, който е кодифициран през 2009 г. с Регламент (ЕО) 207/2009 г. По-късно,
по силата на Регламент №2015/2424 на ЕП и на Съвета са направени изменения в
Регламент 207/2009 г., както и в Регламент (ЕО) 2868/95 на Комисията за прилагане на
Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета относно марката на Общността и е отменен Регламент
2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във
вътрешния пазар. В крайна сметка, всички изменения са кодифицирани в новия
Регламент 2017/1001 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017 г. относно марката на ЕС, в сила
от 1 октомври 2017 г. (наричан за краткост Регламент 2017/1001, Регламента за марките
на ЕС или само Регламента). В разпоредбата чл.4 от Регламент 2017/1001 е дадено
легално определение на понятието марка на ЕС, съгласно което „марката на ЕС може
да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или
рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци,
при условие че тези знаци могат: а) да отличат стоките или услугите на едно
предприятие от тези на други предприятия; и б) да бъдат представени в регистъра на
марките на Европейския съюз („регистъра“) по начин, който дава възможност на
компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на
защитата, която се предоставя на техния притежател“349.
Правният режим на закрилата върху марката на ЕС представлява автономна
система, която реализира свои собствени цели и притежава свои характерни
особености. Тази закрила се прилага автономно, независимо от националните режими
за закрила върху национални марки.350 Правните подходи на съюзния законодател по
отношение на правата върху марки в държавите членки и в рамките на Съюза са два: 1.
хармонизиране на националните системи за закрила на марките на ЕС и унификация на
понятията и на обема на субективното право върху марка, постигнати с Директива
89/104 и 2. прилагане на съюзния нормативен източник Регламент 2017/1001, с който се

349
По-подробно за историческото развитие на марката на ЕС вж. втората глава на настоящото
изследване, а за направените с Регламент 2017/1001 промени и Драганов, Ж. Новата уредба на марката
на ЕС..., 173 –181.
350
Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2000 г. по дело T-32/00 – Messe München GmbH
срещу Ведомството за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), пар.47; ECR II-3289,
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:62000TJ0032. Последно посетен на: 21 декември
2021 г.

235
развива специфичната за Съюза система за защита на марките, създадена с Регламент
40/94, с която се предоставя защита на марките на равнището на Съюза, паралелно със
защитата на марките на равнището на държавите членки в съответствие с националните
системи на марките. Съдържанието на правото върху марка следва да бъде идентично в
целия Съюз, и когато националните юрисдикции прилагат Регламента, те трябва да се
съобразят със съдържанието на понятията от съюзното право. Следователно едно от
най-важните правомощия на притежателя на марката е правото му да забрани на всички
други субекти да я използват в търговската дейност без негово съгласие и обемът на
това право е еднакъв във всички държави членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Регламент 2017/1001 действието на марките
на ЕС се урежда единствено от разпоредбите на Регламента, но нарушението на правата
върху марка на ЕС се урежда от националното законодателство относно нарушението
на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на дял X от
Регламента. Нашият Закон за марките и географските означения /ЗМГО, в сила от
декември 2019 г./ изрично дефинира понятието за нарушение на регистрирана марка.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗМГО използването в търговската дейност
на знак по смисъла на чл. 13, ал.1-4 от ЗМГО351 без съгласието на притежателя
съставлява нарушение. Съгласно ал. 2 на чл.13 от ЗМГО нарушение под формата на
използване на този знак представлява и: поставянето на марката върху материал,
предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за
рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или
има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
изработването на средство, специално предназначено или пригодено за
възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова
средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита,
че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1
без съгласието на притежателя; осъществяването на подготвителни действия по
смисъла на чл.14 от ЗМГО без съгласието на притежателя на марката; използването на
марката от нейния притежател, когато същата е регистрирана на името на агент или

351
Използване в търговската дейност по смисъла на ЗМГО е: 1. поставянето на знака върху стоките или
върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3.
вносът или износът на стоките с този знак;4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Текстът на чл. 13 от ЗМГО почти напълно съвпада с текста на разпоредбата на чл. 9, пар. 2, букви „а”,
„б” и „в” от Регламент 2017/1001.

236
представител без съгласието на действителния й притежател, освен ако агентът или
представителят обоснове своите действия352.
От създаването на съюзна марка с Регламент 40/94 г. производното марково
право е обект на редица изменения, основани предимно на динамиката на отношенията
във вътрешния пазар. Към момента на създаването ѝ ЕО включва петнадесет държави
членки. Сега Съюзът се състои от двадесет и седем държави членки. Още със
създаването на марката на ЕС се предвижда необходимостта да се определи
съотношението между закрилата на наднационалното право върху марка и закрилата на
по-ранните права с местен обхват, за да се избегне едно позитивно стълкновение на
общностни и вътрешноправни норми. Първото разширяване на Общността след
създаването на съюзната марка е това от 1 май 2004 г., при което възникват два
въпроса. Първият се отнася до автоматичното разширяване на териториалния обхват на
закрилата на вече регистрираните марки и подадените заявки за такива. Вторият
проблем е свързан с по-ранните национални права353.
Възприетото решение по отменения вече Регламент 40/94 е преповторено и в
чл.209 от консолидирания Регламент 2017/1001, съгласно който закрилата на марките
на ЕС, вече регистрирани или за които са подадени заявки за регистрация в
съответствие с Регламента преди съответната им дата на присъединяване, автоматично
разпростира действието си върху територията на тези държави членки, без да е
необходимо за тази цел да се извършват допълнителни разходи. Целта е да се гарантира
еднакво действие на марката в целия Съюз.
В Регламента е предвидена възможността за съдебна защита срещу нарушение
на по-ранни права с местен обхват. Член 137 от Регламент 2017/1001 г. гласи, че освен
ако не е предвидено друго, разпоредбите на Регламента не засягат правото,
съществуващо по силата на законодателството на държавите членки за завеждане на
иск за нарушаване на по-ранни права по смисъла на чл. 8 или чл. 60, пар. 2 от
Регламент 2017/1001 срещу използването на последваща марка на ЕС.
Параграф 2 на чл. 60 се отнася до всяко по-ранно право, защитено по
законодателството на някоя от държавите членки. Разпоредбата на чл. 138 от
Регламента за марката на ЕС354 предвижда, че притежателят на предходно право с
352
Последните две предложения бяха въведени с влизането в сила на новия ЗМГО, транспонирал
Директива 2015/2436.
353
За разширяването на Съюза вж. https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/enlargement/ . Последно
посетен на: 21 декември 2021 г.
354
Член 138 от Регламент 2017/1001 “По-ранни права с местен обхват 1. Притежателят на по-ранно право
с местен обхват може да се противопостави на използването на марката на ЕС на територията, където

237
местен обхват може да забрани използването на марката на ЕС на територията, където
неговото право е защитено, доколкото законодателството на съответната държава
членка позволява това. Тази разпоредба открива възможности за много
недобросъвестно подадени заявки в националните ведомства по индустриална
собственост.355 Важно е да се отбележи, че титулярят на по-ранното национално право
може да даде съгласие за използване на марка на ЕС на съответната територия, но
въпреки съгласието му титулярят на марката на ЕС няма право да предотврати
локалното използване на по-ранното право, като това е свързано с една от
съществените особености на обективното марково право, изразяваща се във
възможността правото върху марка да бъде ограничено поради непротивопоставяне на
по-късно регистрирана и действително използвана марка.
2. Видове искове
Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за марките и географските
означения българските съдилища са компетентни по няколко вида искове, свързани с
нарушение на правата върху марки. Те могат да се предявяват алтернативно или
кумулативно356. Първият е искът за установяване на факта на нарушението (чл. 116,

неговото право е защитено, доколкото правото на съответната държава членка позволява това.
2. Параграф 1 спира да се прилага, ако притежателят на по-ранно право е търпял използването на марката
на ЕС на територията, където неговото право е защитено, за период от пет последователни години, като е
знаел за това използване, освен ако подаването на заявката за съюзна марка е било направено
недобросъвестно.
3. Притежателят на марката на ЕС не може да се противопостави на използването на правото, посочено в
параграф 1, дори ако това право не може да бъде противопоставено на марката на ЕС.“
355
По подробно вж. Szigeti, Eva; Klauber, Zsofia “Enlargement of the European Union: Trade Mark Issues in
Hungary and Other New EU States”, достъпно на ел. адрес http://www.inta.org/TMR/Documents/Volume
%2094/vol94_no4_a9.pdf. Последно посетен на 02.07.2017 г.
356
РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 29.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 17/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 351
ОТ 01.05.2016 Г. ПО Т. Д. № 4647/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 1588 ОТ
28.06.2019 Г. ПО Т. Д. № 1969/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 1573 ОТ
16.12.2020 Г. ПО Т. Д. № 2485/2020 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 233 ОТ
05.02.2019 Г. ПО Т. Д. № 2528/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 2099 ОТ
10.11.2017 Г. ПО Т. Д. № 1441/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 850 ОТ
04.05.2017 Г. ПО Т. Д. № 7396/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1598 ОТ
22.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 2171/2016 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 1293 ОТ
03.07.2017 Г. ПО Т. Д. № 7410/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1798 ОТ
14.10.2019 Г. ПО Т. Д. № 1361/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 150 ОТ
30.11.2009 Г. ПО Т. Д. № 360/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 2263 ОТ 30.11.2017 Г. ПО Т.
Д. № 5163/2014 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1085 ОТ 14.06.2019 Г. ПО Т. Д. №
3466/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1966 ОТ 04.11.2019 Г. ПО Т. Д. №
2596/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 254 ОТ 30.01.2019 Г. ПО Т. Д. №

238
ал.1, т.1 от ЗМГО), който е положителен установителен иск. Искът е насочен към
завършени преди предявяването му нарушения и ищецът следва да обоснове наличието
на правен интерес357. Исковете за преустановяване на нарушението и/или за забрана на
извършване на дейността, която ще съставлява нарушение 358 (чл.116, ал.1, т.2 от
ЗМГО) са осъдителни искове, при които ищецът доказва правото си върху марката и
факта на нарушението при първия иск, респ. факта на подготовката за бъдещото
нарушение при втория иск. Първият от тези искове цели да се прекрати

4502/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 115 ОТ 03.10.2017 Г. ПО Т. Д. №

1719/2016 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 14.02.2022 Г. ПО Т. Д. № 1031/2021 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 833 ОТ 10.05.2016 Г. ПО Т. Д. № 3265/2015 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1609 ОТ 11.08.2017 Г. ПО Т. Д. № 6648/2016 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1182 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 5844/2014 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 260198 ОТ 02.02.2021 Г. ПО Т. Д. № 737/2019 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1749 ОТ 29.10.2013 Г. ПО Т. Д. № 7144/2012 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 543 ОТ 20.03.2017 Г. ПО Т. Д. № 7161/2015 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1596 ОТ 26.07.2018 Г. ПО Т. Д. № 5998/2016 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 247 ОТ 27.04.2021 Г. ПО Т. Д. № 85/2021 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 959 ОТ 01.05.2016 Г. ПО Т. Д. № 1178/2016 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 525 ОТ 15.03.2017 Г. ПО Т. Д. № 2644/2016 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; ; РЕШЕНИЕ № 700 ОТ 04.04.2018 Г. ПО Т. Д. № 1009/2017 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1796 ОТ 10.08.2015 Г. ПО Т. Д. № 275/2015 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 929 ОТ 23.05.2013 Г. ПО Т. Д. № 4313/2011 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1080 ОТ 24.07.2020 Г. ПО Т. Д. № 1860/2019 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1988 ОТ 08.12.2015 Г. ПО Т. Д. № 3274/2015 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
357
РЕШЕНИЕ № 531 ОТ 05.11.2008 Г. ПО Т. Д. № 252/2008 Г., Т. К., І ОТД. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 592
ОТ 30.09.2021 Г. ПО Т. Д. № 288/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 2101 ОТ
23.10.2018 Г. ПО Т. Д. № 2166/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 19 ОТ 24.03.2021
Г. ПО Т. Д. № 2824/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № Т-273 ОТ 21.05.2010 Г. ПО ГР. Д. №
53/2010 Г., ТО, V С-В НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ ОТ 27.02.2009 Г. ПО Т. Д. №
2154/2007 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1426 ОТ 08.09.2014 Г. ПО Т. Д. №
499/2012 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
358
По отменения ЗМГО не беше изрично предвиден искът за забрана на дейността, която ще
представлява извършване на нарушение. Този иск беше въведен в новия ЗМГО в съответствие с
изричното посочване на осъществяването на подготвителни действия по смисъла на чл.14 от ЗМГО без
съгласието на притежателя на марката (чл.113, ал.1, т.4 от ЗМГО). РЕШЕНИЕ № 2551 ОТ 28.12.2018 Г.
ПО Т. Д. № 4351/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 224 ОТ 07.01.2013 Г. ПО Т. Д.
№ 12/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 1577 ОТ 23.12.2020 Г. ПО Т. Д. № 2464/2020 Г. НА

239
неправомерното използване, а вторият – да се предотвратят бъдещи нарушения чрез
неправомерно използване на марката. Чрез следващия предвиден в ЗМГО иск
увреденият маркопритежател има възможност да получи обезщетение за вредите, които
е претърпял от неправомерното използване на знака от нарушителя. Искът за
обезщетение за вреди (чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО) е осъдителен и ищецът следва да
докаже размера на вредите и че те са настъпили в резултат на нарушението. Исковата
претенция може да обхваща както действително понесените загуби, така и
пропуснатите ползи, доколкото те са непосредствена последица от нарушението 359. При
определяне на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид и всички
обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя
вследствие на нарушението. Съдът определя обезщетениeто по справедливост, което
трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото. Предвиден е иск за изземване и унищожаване на стоките,
предмет на нарушението, както и средствата за извършването му, който според част
от правната доктрина е осъдителен и цели изцяло да подпомогне носителя на правото в
борбата му с нарушителя.360 Според съдебната практика по същността си не
представлява отделен иск, а правна последица от решението и трябва да бъде поискано,
за да го постанови съдът, но няма характер на отделен и самостоятелен иск.
Едновременно с исковете по ал. 1 на чл.116 от ЗМГО, ищецът може да поиска по
съдебен ред също и: да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението; да му
бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките,
предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие, определени от съда. Следователно исковете по чл. 116, ал.1, т.1-4

АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ.

359
РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 01.04.2010 Г. ПО Т. Д. № 451/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 111 ОТ
05.09.2012 Г. ПО Т. Д. № 304/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 1473 ОТ 11.07.2014 Г. ПО Т.
Д. № 1490/2014 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ; РЕШЕНИЕ № 574 ОТ 27.03.2019 Г. ПО Т. Д. №
2030/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 1190 ОТ 20.06.2017 Г. ПО Т. Д. №
4695/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 633 ОТ 04.04.2019 Г. ПО Т. Д. №
1795/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
360
Вж. по-подробно Драганов, Ж. Правен режим..., с. 85. РЕШЕНИЕ № 1343 ОТ 16.08.2014 Г. ПО Т. Д.
№ 2481/2010 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 304 ОТ 08.02.2016 Г. ПО Т. Д. №
5635/2014 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД; РЕШЕНИЕ № 467 ОТ 14.03.2016 Г. ПО Т. Д. №
4445/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ.

240
от ЗМГО се считат за основни и могат да се предявяват самостоятелно, докато тези по
чл. 116, ал. 2 от ЗМГО могат да се заведат само като допълнителни, заедно с някой от
първите четири361.
2.1. Исковете за нарушение на марка на ЕС и исковете за опасност от
нарушение в държавите, в които такъв иск е допустим съобразно разпоредбите
на националното законодателство;
Исковете за нарушение са гражданскоправен способ за защита на правата върху
марки. Гражданскоправният способ за защита на правото върху марка се състои в това,
че всеки маркопритежател, както и всяко лице, което е получило изключително право
върху марка има възможност да предяви пред граждански съд предвидените в ЗМГО
искове за установяване или преустановяване на нарушение на права върху марки, а
също и искове за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на извършените
нарушения. Предметът и видовете искове за нарушение не са предвидени в Регламента,
а се прилагат тези, уредени в националните законодателства на държавите членки.
2.1.1. Надлежна страна по иск за нарушение на марка на ЕС.
Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, която обуславя правото на иск. Надлежна страна е носителят на право на
иск за разрешаване на спора, предмет на исковия процес. 362 Правото на иск принадлежи
на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. 363 Носителят на
материалното право е титулярят на правото върху марка и именно той е активно
легитимирана страна (надлежен ищец) да предяви иск за нарушение на процесната
марка на ЕС, но само ако тя е вече регистрирана. Регистрацията е условие за
възникване на правото върху марка и за нейната защита. Per argumentum a contrario,
заявителят на марка на ЕС, която все още не е вписана в регистъра, няма право на иск.
Правото върху марка възниква от датата на подаване на заявката и при регистрация на
марката защитата покрива и периода от датата на подаване на заявката до решението за
вписване (чл. 10, ал. 5 и 6 ЗМГО). Активно легитимиран (надлежен ищец) да води
посочения иск е и получателят на изключителна лицензия при определени
обстоятелства. В чл. 25, пар. 3 от Регламент 2017/1001 г. се уточнява, че
лицензополучателят по договор за изключителна лицензия може да заведе дело за
нарушение на марката, като спази определени условия. Той следва да отправи
361
РЕШЕНИЕ № 261261 ОТ 20.08.2021 Г. ПО Т. Д. № 1430/2019 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД;
РЕШЕНИЕ № 1876 ОТ 19.09.2018 Г. ПО Т. Д. № 9451/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД;
362
Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско процесуално право. 8 изд....,
с. 160
363
Пак там, с. 161.

241
официално уведомление до притежателя на правото върху марката и същият да не
предприеме сам действия срещу нарушаването ѝ в рамките на подходящ срок.
Регламентът не уточнява какъв е срокът, поради което в случая субсидиарно се
прилагат разпоредбите на националното законодателство. По този въпрос
националните законодателства на държавите членки в своите специални маркови
закони възприемат съответните решения, които представляват интерес в сравнителен
план.

Според австрийския Закон за защита на марката от 1970 г. 364 лицензополучателят

може да предяви иск за нарушение на правата върху марка само със съгласието на
нейния притежател. Притежателят на изключителна лицензия обаче може да направи
това само ако по изрично негово искане притежателят на марката не е предявил иск за
нарушение в разумен срок. Освен това всеки лицензополучател може да встъпи в
съдебно производство образувано по иск за нарушение, предявен от притежателя на
марката като допълнително встъпила страна. При заведено отделно производство въз
основа на иск за вреди лицензополучателят може също да се присъедини като встъпи
допълнително в процеса (чл. 15 ал. 3 и 4)365.

В испанския Закон за марките №17/2001 от 7 декември 2001 г. също присъстава

подобна разпоредба, като съгласно чл. 48, ал. 7 от този закон без да се засягат
условията на лицензионното споразумение, лицензополучателят може да предявява
искове, свързани с нарушение на правата върху марка само със съгласието на
притежателя на марката. Притежателят на изключителна лицензия обаче може да
предяви такъв иск, когато притежателят на марката, след като е бил поканен, не е
предявил иск за нарушение. За тази цел разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и 4 от испанския
Закон за патентите № 24/2015 от 24 юли 2015 г. се прилагат по отношение на
притежателя на изключителна лицензия за марки, а в следващата алинея е посочено, че
всеки лицензополучател може да встъпи в производството за установяване на
нарушение, образувано от притежателя на марката, за да получи обезщетение за
причинените му вреди366.

364
Целият текст на закона: https://www.ris.bka.gv.at/GeltendeFassung.wxe?
Abfrage=Bundesnormen&Gesetzesnummer=10002180 Последно посетен на: 21 декември 2021 г.
365
Пак там.
366
Ley 17/2001, de 7 de diciembre, de Marcas: https://www.boe.es/buscar/act.php?id=BOE-A-2001-23093
Последно посетен на: 21 декември 2021 г.

242
 Във френския Kодекс на интелектуалната собственост L. 716-4-2 и в чл. 8 от
френската Наредба № 2019-1169 от 13 ноември 2019 г. аналогично гражданският иск за
нарушение се предявява от собственика на марката или от лицензополучателя със
съгласието на притежателя, освен ако в договора не е предвидено друго367.

В новия ЗМГО е предвидено (чл.115, ал.1, т.2 от ЗМГО), че лицензополучателят

на изключителна лицензия има право на иск за нарушение, ако притежателят на
правото сам не подаде иск в шестмесечен срок от получаването на уведомление за
нарушението от лицензополучателя по изключителна лицензия. Т.е.,
лицензополучателят има право на иск, на първо място, ако такава възможност е
предвидена в договора за изключителна лицензия и, на второ място, когато това не е
предвидено в договора за лицензия, но титулярят на марката на ЕС, след като е бил
уведомен за нарушението, не е упражнил правото си на иск, т.е. в тези случаи
лицензополучателят може да предяви иска самостоятелно. 368 Особено значение има
фактът, че само лицензополучатели, вписани в регистъра на Службата, се считат за
такива по изключителна лицензия и имат право да започнат производство по
нарушение по описания начин.
Логиката на задължението за уведомяване на притежателя на марка на ЕС от
лицензополучателя преди завеждането на дело за нарушение на марка на ЕС се състои
в това, че носителят на правото върху марка трябва да знае, че такова дело предстои да
се заведе и да предприеме действия в защита на правата си. Следва да се има предвид,
че след завеждането на делото би могло да се стигне до ситуация, в която ответникът да
предяви насрещен иск за отмяна на марката или за обявяването й за недействителна,
което би рефлектирало пряко върху правата на титуляря на марката.
Право на иск по дело за нарушение ще има и лицензополучателят на
неизключителна лицензия, но само с изричното съгласие на титуляря на марката (чл.25,
пар.3, изр. първо, във вр. с изр. второ от Регламента за марката на ЕС). Такова съгласие
може да е дадено предварително и да е вписано като разпоредба в лицензионния
договор. Съгласието на титуляря на марката да се заведе такъв иск от
лицензополучателя по неизключителна лицензия е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните. Едно специфично право представлява

367
Code de la propriété intellectuelle: https://www.legifrance.gouv.fr/codes/id/LEGITEXT000006069414/
Последно посетен на: 21 декември 2021 г.
368
Саракинов, Г. Право върху търговска марка..., с. 96.

243
правото на лицензополучателя да участва и във вече образувано по инициатива на
титуляря на марката производство по иск за нарушение.
В новия ЗМГО бяха въведени нови разпоредби по отношение на притежателите
на право на иск за нарушение, които не бяха изрично регламентирани в отменения
ЗМГО. Такива са съпритежателят на правото върху марка, без за това да е необходимо
съгласие на другите съпритежатели и действителният притежател на марка, която е
била регистрирана на името на агент или представител.
Нови положения са въведени и относно лицата, които имат право да използват
колективна марка. Активната процесуална легитимация за тези лица възниква при
същите условия, както и за лицензополучателите на изключителна лицензия. Поначало
те имат право да предявят иск за нарушение само със съгласието на притежателя на
колективната марка, а ще получат правото да предявят иска самостоятелно само ако
притежателят на колективната марка сам не подаде иск в шестмесечен срок от
получаването на уведомление за нарушението от ползвателя на колективната марка.
Няма пречка ползвателят на колективната марка да участва и във вече образувано по
инициатива на притежателя на колективната марка производство по иск за нарушение
(чл.115, ал.5 от ЗМГО).
Притежателят на колективна марка, по подобие на ползвателя на изключителна
лицензия, има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да
използват марката, за претърпените от тях вреди в резултат на неразрешено използване
на марката (чл.115, ал.6 от ЗМГО).
Регламентът има пряко действие и се прилагат неговите разпоредби по делата за
нарушение на марки на ЕС, а не тези на ЗМГО. Съгласно разпоредбите на нашия Закон
за марките и географските означения (чл. 115, ал. 1) титулярят на национална марка
или на международно регистрирана такава, имаща действие на територията на
Република България и лицензополучателят на изключителна лицензия имат
самостоятелно право на иск за нарушение. Разпоредбите относно активната
легитимация на лицензополучателя на неизключителна лицензия съвпадат с тези по
Регламента, т.е. съгласието на титуляря за завеждане на делото е абсолютна
положителна процесуална предпоставка.
Както се посочи, при всички случаи, лицензополучателят има право да участва в
производство по нарушение на марка, започнато от титуляря на марка на ЕС, за да
получи обезщетение за претърпени вреди, доколкото правата на лицензополучателя са

244
противопоставими на ответника.369 Същото важи и за всички други права върху марка
на ЕС, които произтичат от лицензионния договор. И обратно, всеки, който разполага с
права върху марка на ЕС, различен от лицензополучателя по изключителна лицензия,
вписана в регистъра, няма право да се конституира като страна по иска за нарушение на
марка на ЕС. Например, един дистрибутор няма право да започне иск за нарушение на
марка на ЕС, защото не се ползва с правата на лицензополучател, но може да води
други дела, като например дело за нелоялна конкуренция.
Всички останали искове (по-конкретно относно гражданската отговорност и
нелоялната конкуренция), обективно предвидени в законодателството на държавата
членка, в която се води делото, могат да се предявяват и по отношение на правото
върху марка на ЕС. Разпоредбата цели да се уеднаквят правните възможности за защита
на титулярите на марки на ЕС и тези на национални марки.
Регламентът не засяга правото на заинтересованите лица да заведат съдебно
производство според нормите на гражданското, административното или наказателното
законодателство на дадена държава членка, за да се преустанови използването на марка
на ЕС, когато употребата й се счита за скрита реклама или е в нарушение на
разпоредбите на законодателството в специални области, като фармацевтичните
продукти, алкохолните и тютюневите изделия 370. Това правило се прилага в случаите,
когато е предвидена правна възможност за предявяване на такъв иск в нормативната
уредба на съответната държава членка.
2.2. Искът за установяване на опасност от нарушение
Искът за установяване на на опастност от нарушение е положителен
установителен иск, който не е предвиден като допустим съгласно действащото
законодателство в Република България, но в други държави съществува като правна
възможност. Исковете за установяване на опасност от нарушение на марките не са
допустими нито по отношение на марките, регистрирани по реда на Закона за марките
и географските означения или по реда на Мадридската система, в които Република
България е посочена като страна, нито по отношение на марките на ЕС.

369
Лицензионните договори се вписват в Службата, поради което правата им са противопоставими от
датата на вписването.

370
Вж. напр. Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (Загл. изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.,
в сила от 8.04.2016 г.), Обн., ДВ, бр. 101 от 30.11.1993 г., изм., бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г.
…. посл. изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.

245
2.3. Исковете за установяване на липсата на нарушение на марка на ЕС в държавите,
в които такъв иск е допустим съобразно разпоредбите на националното
законодателство.
Исковете за установяване на липсата на нарушение представляват изключение
от основните правила и са подсъдни на съдилищата за марките на EС, ако
националният закон го позволява371. Искът за установяване на липсата на нарушение на
марки на ЕС представлява отрицателен установителен иск, чийто петитум включва
установяването на липсата на нарушение на марка на ЕС. В случая се установява един
отрицателен факт, за да се внесе яснота, определеност и безспорност в обстановката.
Нарушението на марка е вид непозволено увреждане, извършено чрез действие
(използване на сходна или идентична марка). Вредоносното деяние е елемент от
фактическия състав на нарушението, чрез който то се локализира - на територията на
колко и кои държави членки е извършено. Активно легитимирана (надлежна страна) да
предяви иск за установяване на липсата на нарушение е страната, която не извършва
такова нарушение, но спрямо нея са предявени претенции, че извършва такова.
Понякога искът за установяване на липсата на нарушение се прилага и като
тактика за защита от страна на недобросъвестни търговци, нарушаващи чуждите права
върху марка, т.е. това е т.нар. тактика на торпедото 372. Нарушителят, опасявайки се, че
срещу него ще се предприемат съдебни действия и ще се санкционира
недобросъвестното му поведение, завежда иск за установяване на липсата на
нарушение, за да изпревари събитията и да подбере най-удобния (често най-бавния)
правоприлагащ орган, който да разгледа претенцията му. Ако притежателят на правото
върху марка впоследствие сезира друг компетентен съд, неговият иск подлежи на
спиране поради правилото за Lis pendens и така се блокира атаката на правоимащия
титуляр.
Характеристика на иска за липса на нарушение може да се даде като се
„преобърне” един типичен иск за нарушение, какъвто е например искът в
небезизвестното дело „Адам Опел“ АД срещу „Аутек“ АГ. 373 „Адам Опел“
(производител на леките автомобили от марката „Опел Астра Купе“) завежда иск за
нарушение на марката „Опел“ срещу производителя на играчки „Аутек“ АД, който е
поставил марката „Опел“ върху количка-играчка, която представлява умален по размер
371
Чл. 124, б. „б” от Регламент 2017/1001.
372
Fawcett, J. J., P. Torremans. Intellectual Property and Private International Law. Intellectual Property and
Private International Law. Oxford, Oxford Press, 2011, 211–213.
373
Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело C-48/05 с предмет преюдициално запитване от
Landgericht Nürnberg-Fürth – Германия в рамките на производството по делото Adam Opel AG срещу
Autec AG. ECLI:EU:C:2007:55

246
прототип на „Опел Астра Купе“. „Адам Опел“ е регистрирал марката едновременно за
моторни превозни средства и за играчки, въпреки че произвежда не типични детски
играчки, а умалени колички „Опел Астра“, които се купуват основно от колекционери.
В законодателството на Германия исковете за установяване на липсата на
нарушение са уредени в чл. 256 на Zivilprozessordnung (Гражданскопроцесуалния закон
на Германия), т.е. предвидена е правна възможност претенция от такъв характер да се
предяви пред немските съдилища. Следователно, след като „Адам Опел“ АД е
отправило писмена покана до „Аутек“ АД последното да преустанови неправомерното
(според „Опел“) използване на марката му, „Аутек“ АД би било активно легитимирано
(надлежен ищец) да заведе иск за установяване на липсата на нарушение. И други
държави са реграментирали в своето законодателство възможността за предявяването
на такъв иск за липса на нарушение, като примери могат да се дадат със
законодателството на Италия (чл. 100 от Италианския граждаски процесуален кодекс
(Codice di Procedurera Civile))374 и Нидерландия (чл. 3: 302 от Нидерландския
граждански процесуален кодекс (Nederlands Burgerlijk Wetboek)) 375. По отношение на
патентите този иск присъства в законодателствата на Франция (чл. 615-9 от Френския
кодекс за интелектуалната собственост (Code de la propriété intellectuelle)) 376 и
Великобритания (вече извън Съюза) (раздел 71 от Закона за патентите от 1977 г. (The
Patents Act 1977))377. Посоченият иск придобива популярност и извън Съюза, като е
възприет и в други държави, например в чл. 52 от швейцарския Закон за защита на

374
Според чл. 100 за да може да предяви иск или да се противопостави на такъв, ищецът и ответникът
трябва да имат законен интерес. Виж коментара на чл. 100: Articolo 100 Codice di procedura civile (R.D. 28
ottobre 1940, n. 1443): [Aggiornato al 31/08/2021]: https://www.brocardi.it/codice-di-procedura-civile/libro-
primo/titolo-iv/art100.html Последно посетен на: 21 декември 2021 г.
375
Съгласно чл. 3:302 по искане на лице, пряко свързано с правоотношението, съдът постановява
установително решение по отношение на такова правоотношение, а съгласно чл. 3:303 лицето няма право
на иск, когато няма достатъчен интерес. Вж: Burgerlijk Wetboek Boek 3:
https://wetten.overheid.nl/BWBR0005291/2021-07-01 Последно посетен на: 21 декември 2021 г.
376
Според чл. 615-9 всяко лице, което докаже промишлена експлоатация на територията на държава-
членка на Европейската икономическа общност или действителна и ефективна подготовка за тази цел,
може да покани патентопритежателя да заеме позиция относно възможността за противопоставяне на
правото му на собственост срещу такава промишлена експлоатация, чието описание му се съобщава. Ако
такова лице оспори отговора, който му е даден, или ако притежателят на патента не се е произнесъл в
срок от три месеца, той може да сезира Съда по въпроса дали патентът представлява пречка за
съответното промишлено използване, без да се засягат евентуални производства за обявяване на
недействителността на патента или последващо производство за установяване на нарушение, ако
работата не е извършена в съответствие с условията, посочени в описанието, посочено в предходната
точка. Code de la propriété intellectuelle: https://www.legifrance.gouv.fr/codes/id/LEGITEXT000006069414/
Последно посетен на: 21 декември 2021 г.
377
Виж чл.71, ал.1 от Patents Act 1977: https://www.legislation.gov.uk/ukpga/1977/37/section/71/2002-03-01.
В подробности виж коментара на чл. 71, относимата съдебна практика по въпроса и тезите в английската
правна доктрина на: https://www.gov.uk/guidance/the-patent-act-1977/section-71-unjustified-threats-
declaration-or-declarator-as-to-non-infringement Последно посетен на: 21 декември 2021 г.

247
марките (Bundesgesetz über den Schutz von Marken und Herkunftsangaben). 378 Уредба на
иска, както бе посочено по-горе, липсва в българското законодателство и не би се
приел от съда като допустим, тъй като чл. 124, ал. 3 от ГПК изрично посочва, че искове,
които се отнасят до пораждане, изменение или прекратяване на граждански
правоотношения могат да се предявят само в предвидените в закон случаи.
Въпреки, че понякога този иск се използва от недобросъвестни ищци, той
поначало е от особено значение за защитата на добросъвестните лица, които не
нарушават изключителното право върху марка, но биват атакувани с извънсъдебни
механизми, че извършват нарушения. С въвеждането на подобен иск би се разширил
обхватът на предоставяната защита на маркопритежателя и по тази причина във
втората глава на настоящото изследване е предложено de lege ferenda обмислянето на
вариант за инкорпорирането му в българското законодателство.

2.4. Иск, образуван в резултат на обстоятелства, посочени в чл.11, ал.2 от Регламента за

марките на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.5 от ЗМГО, заявителят има право да получи
справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило
някое от действията по чл.13, ал.1-3 от ЗМГО през периода след публикацията на
заявката за регистрация на марка, но преди самата регистрация на марката.
Допълнителна предпоставка за уважаването на този иск представлява условието след
публикацията на регистрацията тези действия да са забранени. В този случай е налице
едно от изключенията на основния принцип, че само притежател на вече регистрирана
марка може да претендира обезщетение срещу нарушител на правото му в съответствие
със специфичния предмет на защитата на конкретната марка, очертан в регистъра. То се
основава на правилото, че след като правото се признава от датата на подаване на
заявката, то защитата трябва да се предостави от същия момент. Поначало правата
върху марката се придобиват чрез регистрация, считано от датата на подаването на
заявката за регистрация (чл.10, ал.1 от ЗМГО). Част от тези права представлява и
правото на иск за нарушение на правото на притежателя върху марка и в този случай
титулярят на правото върху марка има право да предяви например исковете за
нарушения по чл.13, чл.14 и чл.15 от ЗМГО, т.е. притежателят на правото върху марка
има право да предяви посочените искове за нарушения, извършени след като марката е
378
Bundesgesetz über den Schutz von Marken und Herkunftsangaben: Всеки, който може да докаже правен
интерес, може да поиска от съда да определи, че това право или правоотношение съгласно този закон
съществува или не съществува. https://www.fedlex.admin.ch/eli/cc/1993/274_274_274/de Последно посетен
на: 21 декември 2021 г.

248
била вече регистирирана. Уредбата в новия ЗМГО съответства на уредбата на
посочения институт в чл.11, пар.2 от Регламента за марките на ЕС. Особеното в
хипотезата на чл.10, ал.5 от ЗМГО е, че този иск представлява в известна степен
„условен иск“ или „иск под условие“, тъй като произнасянето по него зависи изцяло от
удовлетворяването /частично или пълно/ на заявката за регистрация на марката /чл.10,
ал.6 от ЗМГО/. По отношение на понятието „справедливо обезщетение“ следва да се
има предвид, че е налице произнасяне на Съда на ЕС по отношение на понятието
„разумно обезщетение379“, съгласно което е разяснено, че следва това понятие да се
тълкува автономно380.
Съдът е приел, че понятието „разумно обезщетение“ включва връщането на
печалбата, която третите лица действително са извлекли от използването на марката в
периода от публикуването на заявката за марка на ЕС до датата на публикуването на
регистрацията на марката и то не може да включва обезщетение на претърпените от
заявителя неимуществени вреди в резултат на нарушението на марката, извършено през
посочения период.
Уредбата в австрийския Закон за защита на марките по отношение на иска за
обезщетение е в чл. 53, според който увреденото поради неразрешено използване на
марка лице има право на разумно обезщетение срещу нарушителя. В случай на виновно
нарушение на правата върху марка увреденото лице може вместо разумно
възнаграждение да иска заплащане на вредите, вкл. пропуснатите ползи или да иска
преразпределяне на печалбата, реализирана от нарушителя в резултат на извършеното
нарушение. Независимо от доказването на реално причинените вреди увреденото лице
може да поиска удвоеното възнаграждение, което му се дължи съгласно параграф 1,
при условие, че нарушението на марката се дължи на груба небрежност или умисъл.
Увреденото лице също има право на разумно обезщетение за неудобствата, които е
претърпяло в резултат на виновното нарушение на правата му върху марка, доколкото
това е оправдано с оглед на конкретните обстоятелства по случая. Доколкото едно и
също вземане се претендира срещу няколко лица, те носят солидарна отговорност381.

379
В случая понятията „справедливо обезщетение“ и „разумно обезщетение“ следва да се тълкуват по
сходен начин, доколкото, макар и не идентични, двата израза се употребяват в един и същи контекст и би
следвало на практика да отразяват понятие със сходни съдържание и обем.
380
Виж възприетите доводи на Съда в Решение от 22 юни 2016 г. по делото Irina Nikolajeva срещу Multi
Protect OÜ. ECLI:EU:C:2016:467 и подробно вж. и мнението на генералния адвокат M. Wathelet,
представено на 21 април 2016 г. ECLI:EU:C:2016:293.
381
https://www.ris.bka.gv.at/GeltendeFassung.wxe?Abfrage=Bundesnormen&Gesetzesnummer=10002180
Последно посетен на: 21 декември 2021 г.

249
 В испанското законодателство исковете за обезщетение също са обект на
детайлна уредба. Според чл. 42 от испанския Закон за марките лицата, които без
съгласието на притежателя на марката извършват някое от действията, посочени в член
34, параграф 3, буква а) и параграф 4, и лицата, отговорни за първото пускане на пазара
на незаконно обозначените стоки или услуги, във всички случаи носят отговорност за
причинената вреда. Всички, които извършват каквото и да е друго нарушение на
правата върху регистрираната марка, са длъжни да обезщетят причинените вреди само
ако са били установени в достатъчна степен от притежателя на марката или, когато е
уместно, от лицето, оправомощено да предяви иск относно съществуването на марката.
В детайлно регламентираните параграфи на чл. 43 е уредено, че изчисляването на
обезщетението се прави с уточнението, че самото обезщетение за вреди включва не
само претърпените вреди, но и пропуснатите от притежателя на марката ползи в
резултат на нарушаването на правото му. Притежателят на марката може също така да
иска обезщетение за вредите, причинени на репутацията на марката от нарушителя, по-
специално поради неправилното представяне на неправомерно обозначените стоки или
поради неправилното представяне на самата марка на пазара. Размерът на
обезщетението може също така да включва, когато е уместно, разходите по
разследването, направени с цел да се получат разумни доказателства за извършването
на нарушението, което е предмет на съдебно производство. При определяне на
обезщетението се вземат предвид по избор на увреденото лице: отрицателните
икономически последици, включително ползите, които притежателят би получил от
използването на марката, ако нарушението не беше извършено, или, при условията на
евентуалност, печалбите, които нарушителят би получил в резултат на нарушението,
както и еднократна сума, която включва най-малко сумата, която нарушителят би
трябвало да плати на притежателя на марката за предоставянето на лицензия, която би
му позволила да я използва в съответствие със закона. В случай на претендиране на
неимуществени вреди обезщетението се дължи дори ако наличието на имуществените
вреди не е доказано. При определяне на обезщетението се вземат предвид репутацията
и престижът на марката, както и броят и видът на лицензиите, предоставени към
момента на започване на нарушението. В случай на накърняване на репутацията на
марката се вземат предвид и обстоятелствата на нарушението, тежестта на вредата и
степента на разпространение на пазара. За да се определи размерът на претърпените
вреди, притежателят на марката може да поиска представяне на документи от
отговорното лице, които могат да служат за тази цел. Притежателят на марката, чието

250
нарушение е било установено от съда, във всеки случай и без да са необходими
допълнителни доказателства, има право да получи обезщетение за вреди в размер на
1% от оборота, реализиран от нарушителя, отговорен за неправомерно обозначените
стоки или услуги. Освен това притежателят на марката може да поиска и по-голямо
обезщетение, ако докаже, че нарушението на неговата марка му е причинило по-големи
вреди в съответствие с разпоредбите на предходните параграфи (чл.43, пар. 1 –7)382.
2.5. Насрещни искове за отмяна или за обявяване на марка на ЕС за
недействителна;
Според чл. 128, пар. 1 от Регламент 2017/1001 г., насрещният иск за отмяна или
за обявяване на недействителност може да се основава само на основания за отмяна или
за недействителност, указани в Регламента. Регламентът е основният съюзен източник
на процесуални норми, които уреждат производството по международни граждански
дела, в които са заведени насрещни искове, оспорващи валидността на марките на ЕС.
Източниците на националното законодателство се прилагат субсидиарно, което
означава, че у нас следва да се прилагат ЗМГО, Търговският закон и Гражданският
процесуален кодекс.
Насрещният иск по ГПК е искът, който ответникът предявява срещу ищеца и
който се съединява за общо разглеждане с първоначалния иск в образуваното по него
производство. Съгласно нормите на българското законодателство с насрещния иск се
въвежда един нов и различен спорен предмет наред със спорния предмет, въведен с
първоначалния иск. От теоретична гледна точка е точно така: при заведен иск за
нарушение (най-често това е осъдителен иск) се предявява насрещен иск за отмяна/
недействителност (установителен иск) във вече висящ процес. Той има различен спорен
предмет – фокусът се измества от нарушението на правото към действителността на
същото. Активно легитимиран (надлежен) е ответникът срещу ищеца. В единия случай
се доказва, че действително правото върху марка е нарушено и титулярят следва да
бъде възмезден за това. При насрещния иск за отмяна или за обявяване на процесната
марка за недействителна по същество се оспорва нейната валидност, т.е. самото й
съществуване.
Съдилищата за марките на ЕС следва да обявяват за недоустим насрещния иск за
отмяна или за обявяване на недействителност, ако Службата вече се е произнесла с
влязло в сила решение по искане за отмяна/недействителност между същите страни,
със същия предмет и на същото основание. Актът, с който следва да се признесе съдът

382
https://www.boe.es/buscar/act.php?id=BOE-A-2001-23093 Последно посетен на: 21 декември 2021 г.

251
за марките на ЕС, се определя от националното законодателство на съответната
държава-членка. В България съдът се произнася с определение, което ще подлежи на
обжалване пред въззвиния съд за марките на ЕС, тъй като с него се слага край на
производството.
Съд за марките на ЕС, пред който е бил предявен насрещен иск, може да
разгледа този иск или, по молба на титуляря на марката на ЕС, може да спре
производството и да покани ответника/ответниците да предяви/вят искане за
отмяна/недействителност пред Службата. Ако правораздавателният орган, сезиран с
насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, реши да
се произнесе по делото, трябва да разгледа насрещния иск по същия начин, както той
би бил разгледан, ако беше предявен пред Службата и, ако е възможно, да окаже
съдействие на страните за постигането на приятелско споразумение.
Службата води регистър, в който подлежат на вписване определени
обстоятелства. На такова вписване подлежат например всички висящи насрещни
искове за обявяване на недействителност и насрещни искове за отмяна на марка на ЕС
като задължението на националния съд за подаване на информация до Службата е
служебно и е предвидено като задължение за съда, пред който е заведено делото. При
постановяване на решение, копие от него се изпраща на Службата, която на свой ред го
вписва в регистъра. Всяка от страните по делото има право да получи информация
относно уведомяването на Службата.
В случай на дело за нарушение на марка на ЕС, заведено от лицензополучател по
изключителна лицензия, при което носителят на правото върху марка на ЕС не е
конституиран като страна по делото, последният следва да бъде информиран, че може
да встъпи като страна в процеса при условията, установени в националното
законодателство, тъй като маркопритежателят е най-пряко засегнат от изхода на
делото. В случай, че съответният съд за марката на ЕС постанови решение, с което
отмени марката или обяви същата за недействителна и я заличи, маркопритежателят ще
загуби правото си, поради което следва да има възможност да участва в процеса. В тази
хипотеза вече не става въпрос само за нарушение на марка, което може да има локален
характер и да засяга само притежателя на изключителна лицензия, а вече се оспорва
нейната валидност в рамките на целия Европейски съюз.
Когато правото на насрещен иск не е надлежно упражнено, за ответника остава
възможността да подаде възражение за отмяна или за недействителност на марката на
ЕС. То е допустимо в случай, че ответникът се позовава на обстоятелството, че

252
притежателят на марката на ЕС би могъл да бъде лишен от правата си за недостатъчно
използване, или че процесната марка би могла да бъде обявена за недействителна и
заличена от регистъра поради съществуването на предишното право на ответника.
Разпоредбите относно насрещните искове не се прилагат по възражения от този
характер. Правните последици от насрещния иск за отмяна или за обявяване на
недействителност на марка ЕС и от възражението, което се отнася до отмяната или
недействителността на марка на ЕС, не са едни и същи. Ако насрещният иск е успешен,
последващата отмяна или обявяване на марка на ЕС за недействителна има последици
спрямо всички (erga omnes), докато всяко решение, основано на възражение по
отношение на отмяната или на обявяването на недействителността на марка на ЕС, има
последици само за страните по спора (intra partes). Решенията, произнесени по
възражения за отмяна или недействителност, не се вписват в регистъра на Службата,
нито пък има изискване да се информира Службата за подобни решения или за изхода
от дела, по повод на които е подадено възражението.
3. Презумция за валидност

В чл. 127 от Регламента за марките на ЕС е уредена презумпцията за валидност.

Съгласно ал. 1 на чл.127 съдилищата за марките на ЕС приемат марката на ЕС за
валидна, освен ако ответникът не оспори валидността ѝ чрез насрещен иск за отмяна
или за обявяване на недействителност. Ответникът, който твърди, че на марката на ЕС
на ищеца й липсва отличителност, трябва да направи това чрез насрещен иск за
недействителност с основание чл. 59 от Регламента за марките на ЕС. За ответника е
налице също и възможността да се подаде искане за обезсилване до Службата. При
това положение следва да намерят приложение предвидените специфични правила
относно свързаните искове, уредени в чл. 132 от Регламента. За ответника остава и
възможността, без да предявява насрещен иск, да твърди, че марката на ЕС не е реално
използвана.

На основание ал. 2 на чл.127 валидността на марка на ЕС не може да бъде

оспорена чрез иск за констатиране на ненарушение. На първо място стои произнасянето
по предявен насрещен иск за обявяване на недействителност на марката на ЕС, като
произнасянето по този иск се явява преюдициално и то трябва да стане преди
произнасянето по иска за нарушение. Интерес представлява делото Hansruedi Raimund
срещу Michaela Aigner. В това решение Съдът в параграф 33 отбелязва следното: “При

253
все това е важно да се отбележи, че предвид единния характер на марката на
Европейския съюз, както и целта да се избягват противоречиви решения в тази област,
обявяването на недействителността на марка на Европейския съюз въз основа на такова
абсолютно основание за недействителност трябва да има действие в целия Съюз, а не
само между страните по иска за установяване на нарушение на права. Това изискване
налага съответният съд за марките на Европейския съюз да се произнесе по насрещния
иск за обявяване на недействителността, преди да се произнесе по иска за установяване
на нарушение“. Разпоредбите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съд за
марките на Европейския съюз да може да отхвърли иск за установяване на нарушение
на права по смисъла на член 96, буква а) от Регламента поради абсолютно основание за
недействителност като предвиденото в член 52, параграф 1, буква б) от посочения
Регламент, въпреки че решението по насрещния иск за обявяване на недействителност,
предявен съгласно чл. 100, параграф 1383 от същия Регламент въз основа на същото
основание за недействителност, не е станало окончателно.384.

Съгласно чл. 127, пар. 3 при исковете, посочени в член 124, букви а) и в) 385,
възражение за отмяна на марка на ЕС, направено не чрез насрещен иск, а по друг
начин, е допустимо доколкото ответникът се позовава на това, че марката на ЕС би
могла да бъде отменена поради липса на реално използване към момента на
предявяване на иска за установяване на нарушение. В пар. 3 е предвидена една
допълнителна защита в производство за нарушение. Ако след започването на
производство за нарушение, ищецът започне реално да използва марката на ЕС, това би
могло да предотврати успешен насрещен иск за отмяна пред съд на марката на ЕС или
иск за отмяна пред Службата. Това правно основание на ответника, отнасящо се до
отмяна, може да бъде успешно само ако регистрираната марка на ЕС не е била
използвана най-малко пет години преди започването на производството за нарушение.
В този случай е необходимо надлежно да се представят всички доказателства и факти
за неизползване.

383
Решението е постановено при действието на Регламент 207/2009, затова разпоредбите са с
тогаващната номерация.
384
Целият текст на решението вж. на
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=2211A713B610DCDBD37A8A7822A67ACD?
text=&docid=195743&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=377951 Последно
посетен на: 21 декември 2021 г.
385
Това са исковете за нарушение и исковете по чл.11, ал.1 от Регламента, както и исковете за опасност
от нарушение, когато националният закон го позволява.

254
4. Обезпечителни и други мерки съгласно Регламент 2017/1001
Съгласно чл. 130, параграф 1 от Регламента за марката на ЕС, когато съд за
марките на ЕС констатира, че ответникът е нарушил или е имало опасност от
нарушение на правата върху марка на ЕС, той се произнася (освен в случаите, когато
съдът има специално основание, за да не действа по този начин) с определение, с което
забранява на нарушителя да продължи действията, които нарушават или създават
опасност от нарушение на правата върху марката на ЕС. Съдът взема също така мерки в
съответствие с националното право, които са в състояние да гарантират спазването на
тази забрана. Всъщност в параграф 1 се потвърждава принципът за защита на марката
на ЕС на цялата територия на ЕС. В практиката на съда се акцентира, че за да се
гарантира еднаква защита на марката на Европейския съюз на цялата територия на
Съюза, забраната за продължаване на действията на нарушението или на действията,
които създават опасност от извършване на нарушение, по принцип трябва да обхваща
цялата тази територия386.

386
Вж. Решение на съда от 22 септември 2016 г. по дело C-223/15, Combit Software GmbH срещу Commit
Business Solutions Ltd, пар. 30. https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=183701&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=391531 Последно
посетен на: 21 декември 2021 г. и Решението от 12 април 2011 г. по известното дело C-235/09 DHL
Express France SAS, по-рано DHL International SA срещу Chronopost SA, пар. 39–44 по предходния
регламент, чиито принципи са запазени и в консолидирания регламент. Според него „съд за марките на
Общността като сезирания в главното производство е компетентен да се произнесе по действията,
нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки, извършени на
територията на една, няколко или дори всички държави членки. Следователно компетентността му
обхваща цялата територия на Съюза. От друга страна, изключителното право, предоставено с
Регламент № 40/94 на притежателя на марка на Общността, по принцип обхваща цялата територия
на Съюза, на която марките на Общността се ползват с еднаква защита и имат действие. 40
Всъщност съгласно член 1, параграф 2 от посочения регламент марката на Общността има единен
характер. Доколкото има едно и също действие в целия Съюз, тя може съгласно тази разпоредба да
бъде регистрирана или прехвърляна, да бъде предмет на решение за отказ, за отмяна или за обявяване
на недействителност и нейното използване да бъде забранено само за целия Съюз. Този принцип се
прилага, освен ако в същия регламент не е предвидено друго. 41. Освен това от второ съображение от
Регламент № 40/94 се вижда, че преследваната с него цел е да се установи общностен режим на
марките, които се ползват с еднаква защита и имат действие на цялата територия на Съюза. 42
Единният характер на марката на Общността произтича и от петнадесето и шестнадесето
съображение от същия регламент. Съгласно тези съображения, от една страна, е необходимо
решенията относно валидността и нарушението на правата върху марките на Общността да имат
действие и да се прилагат в целия Съюз, за да се избегнат както противоречащи си решения на
съдилищата и на СХВП, така и засягане на единния характер на марките на Общността, и от друга
страна, следва да се избегнат противоречиви съдебни решения по дела между едни и същи страни и във
връзка с едни и същи факти въз основа на дадена марка на Общността и на паралелни национални
марки“. Освен това в точка 60 от Решение от 14 декември 2006 г. по дело Nokia (C-316/05, Recueil, стр.
I-12083), Съдът вече е приел, че целта на член 98, параграф 1 от Регламент № 40/94 е правата върху
съюзните маркида се защитят от нарушения по еднакъв начин на цялата територия на Съюза. 44
Следователно, за да се осигури тази еднаква защита, постановената от компетентния съд за марките на
ЕС забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на
правата върху марки, трябва да има действие на цялата територия на Съюза.
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=81436&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=391673. Последно
посетен на: 21 декември 2021 г.

255
 Съдът за марките на ЕС, който е констатирал, че забраната за извършване на
нарушение на правото върху марка е нарушена или е налице заплаха тя да бъде
нарушена, трябва да издаде заповед, забраняваща на ответника да извършва
нарушенията. Освен, че обхваща цялата територия на ЕС, правната норма на чл.130,
параграф 1 представлява и санкция, която е независима от националното
законодателство. Но следва да се има предвид, че тази разпоредба е приложима само
доколкото такова действие е разрешено съгласно законодателството на държавата, в
която е установен съдът за марките на Съюза. Възможно е тази заповед да е издадена
по искане на ищеца и в този случай е възможно предметът на производството да се
определя от страните и в съответствие с принципа ne ultra petita. Възможно е да
съществуват и специални причини за неиздаване на заповед. Ако съдът установи, че
има такива, той може да се въздържи от това. Според Съда на ЕС тези специални
причини следва да се тълкуват стриктно и „само в определени изключителни
ситуации“387. Пример за това може да представлява ситуация, при която спрямо
ответника е започнала процедура по ликвидация, при което е обективно невъзможно
той да продължи да извършва нарушенията. В този случай няма да е необходимо да се
издава заповед, с която да му се забранява да извършва нарушения. В изр. 2 на пар. 1
се говори за мерки, осигуряващи спазването на заповедта. На първо място,
абсолютното задължение на съдилищата е да предприемат допълнителни мерки,
насочени към осигуряване на спазването на заповедта. Заповедта за забрана на по-
нататъшно нарушение и принудителните мерки в съответствие с разпоредбата трябва
да се разглеждат заедно, за да се постигне възпиращ ефект. Това означава, че
принудителните мерки се налагат задължително и от това правило не е предвидено
изключение, като именно това е и разграничителният критерий между изречение първо
и изречение второ на разпоредбата на чл.130, пар.1 от Регламента за марките на ЕС. В
т. 49 на решението по посоченото дело C-316/05 е отбелязано, че когато съдът за
марките на ЕС на държава членка е издал заповед за забрана на по-нататъшно
387
Решение от 14 декември 2006 г. по дело C-316/05 Nokia Corp. срещу Joacim Wärdell, пар.
30. ,https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=66545&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=398896 Последно
посетен на: 21 декември 2021 г. Вж. и пар. 29 на цитираното по-горе решение C -223/15. Съгласно член
102, параграф 1 от Регламент № 207/2009, след като е направил тази констатация, съдът трябва да
постанови определение, с което да забрани продължаването на действията на нарушението или на
действията, създаващи опасност от извършване на нарушение. Макар и да е вярно, че съгласно тази
разпоредба наличието на „специално основание“ може да обоснове непроизнасянето на подобно
определение, тази дерогация, както Съдът вече е постановил, следва да бъде тълкувана ограничително и
се отнася единствено за някои извънредни обстоятелства, които не са налице в главното дело (вж. в този
смисъл решения от 14 декември 2006 г., Nokia, C-316/05, EU:C:2006:789, т. 30 и от 22 юни 2016 г.,
Nikolajeva, C-280/15, EU:C:2016:467, т. 33).

256
нарушение или заплаха от нарушение, е необходимо да се вземат мерки измежду
мерките, предвидени в законодателството на тази държава членка, за да се гарантира
спазването на тази забрана. В т. 58 от решението е посочено, че чрез въвеждането на
абсолютното изискване съдилищата за марките на ЕС да предприемат такива мерки,
когато издават заповед, забраняваща по-нататъшно нарушение или предотвратяващи
заплаха от нарушение, законодателят на Общността е изключил възможността
националното законодателство на държава членка да обвързва такива мерки със
спазване на допълнителни условия. Приложимото право към принудителните мерки е
националното законодателство на държавата членка, в която се намира съдът за
марките на ЕС388, като изборът е измежду наличните мерки съгласно законодателството
на държавата членка, в която се намира този съд. Тези мерки ще постигат целта си само
когато издадената заповед и наложените принудителни мерки бъдат признати и
изпълнени в държава членка, различна от тази, в която съдът ги е постановил. В случай,
че националното законодателството на тази друга държава членка не предвижда такива
принудителни мерки, целта на постановяването на мерките следва да се постигне чрез
прибягване до разпоредбите на съответното национално законодателство на държавата
членка, в която се изпълняват постановените от съда за марките на ЕС на другата
държава членка заповед и принудителни мерки 389.

Съгласно параграф 2 на чл. 130 съдът за марките на ЕС може също да налага

мерки или да приема постановления в съответствие с приложимото право, които счита
за уместни при обстоятелствата в конкретния случай. За тях съдът за марките на ЕС
може да постанови, съгласно своето национално законодателство, санкции, различни от
изрично предвидените в Регламента, като например унищожаване на стоките, изтегляне
на стоките от производство, обезщетение за причинени щети, възстановяване на
разноските, вкл. за адвокатски хонорари390. Възможна е и хипотезата на нарушение в
няколко държави членки. Тогава за определяне на приложимото право се прилага
разпоредбата на чл. 8, пар. 2 от Регламент Рим II, според която в случай на

388
Вж. в подорбности целия текст на решението: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=66545&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=400601 Последно
посетен на: 21 декември 2021 г.
389
Виж в същата насока пар. 52, пар. 53 и пар. 59 от Решение от 12 април 2021 г. по дело C-235/09 DHL
Express France SAS срещу Chronopost SA.
390
Виж примерно изброяване в пар. 47 на Решение от 27 септември 2017 г. по съединени дела C-24/16 и
C-25/16 на Nintendo Co.Ltd срещу BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA:
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=195045&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=413683 Последно
посетен на: 21 декември 2021 г.

257
извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на съюзно право върху
обекти на интелектуална собственост, приложимото право за всеки неуреден от
съответен акт на Съюза въпрос е правото на държавата, в която е извършено
нарушението. Съдът в цитираното решение тълкува това понятие в смисъл, че то се
отнася до държавата, в която е настъпило вредоносното събитие или където са
породени щетите, като за такава се смята държавата, на чиято територия е осъществен
актът на нарушение.391

Предоставена е възможност за налагането не само на познатите санкции за

ангажирането на гражданска отговорност, а и на наказателни санкции, които не са
уредени в Регламент 1001/2017 г. В тази връзка единствено в чл. 137, пар. 2 от
Регламента за марките на ЕС се предвижда забрана за използването на марка на ЕС
чрез защита, осъществявана посредством разпоредбите на наказателното и
административното законодателство. В посочената разпоредба е регламентирано, че
ако не е предвидено друго в Регламента, неговите разпоредби не засягат правото да
бъдат предявени, въз основа на гражданското, административното или наказателното
право на една държава членка, или въз основа на разпоредбите на правото на Съюза,
искове, имащи за предмет забраната на използването на марка на ЕС, доколкото може
да бъде направено позоваване на правото на тази държава членка или на правото на
Съюза, за да бъде забранено използването на една национална марка.

Държавите-членки на ЕС участват и в СТО и съответно по силата на

Споразумението ТРИПС те имат задължение и са установили наказателна защита на
национално ниво. Според чл. 61 от ТРИПС държавите членки предвиждат наказателни
процедури и наказания да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на
марка или пиратство на авторски права в търговски мащаб. Наличните средства за
защита трябва да включват лишаване от свобода и/или парични глоби, достатъчни да
осигурят възпиращ ефект, в съответствие с размера на наказанията, прилагани за
престъпления със съответна тежест. В подходящи случаи наличните средства за защита
включват също изземване, отнемане и унищожаване на стоките, които са в нарушение,
и на всякакви материали и инструменти, чиято преобладаваща употреба е била
извършена при извършване на престъплението. Държавите по Споразумението могат да
предвидят наказателни процедури и наказания, които да се прилагат в други случаи на
391
OB L 199, 31.7.2007, 40–49. Вж. целият текст на Регламента:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32007R0864 Последно посетен на: 21
декември 2021 г.

258
нарушение на права на интелектуална собственост, по-специално когато те са
извършени умишлено и в търговски мащаб. С цел избягване на дискриминация между
национални марки или марки от Бенелюкс и марката на ЕС, държавите членки трябва
да прилагат своите наказателни санкции за нарушаване на марка и при нарушенията на
марката на ЕС.

5. Процесуални мерки за защита

Временните и обезпечителни мерки са уредени в чл. 131 от Регламента. В параграф 1 е
уреден обхватът им като правилото е, че мерките, предвидени във вътрешното
законодателство на държава членка по отношение на националните марки, могат да
бъдат поискани от съдебните органи, включително от съдилищата за марките на ЕС на
тази държава и по отношение на марка на ЕС. Това правило се прилага дори и в
случаите, когато по силата на Регламента за марките на ЕС съдът за марките на ЕС на
друга държава членка е компетентен да се произнесе по съществото на спора.
Особеното в случая е, че тези мерки се налагат както по отношение на регистрирана
марка на ЕС, така и относно заявките за марки на ЕС. Съдилищата на държавите
членки са компетентни да налагат временни обезпечителни мерки, подобни на тези,
които са допустими по националното законодателство по отношение на национална
марка. В чл. 23 от Директива 2015/2436 е регламентирано , че марката може, отделно от
предприятието, да бъде обект на обезпечение или да бъде обект на вещни права.
Държавите членки разполагат с процедури, даващи възможност за вписване на вещните
права в техните регистри. В член 9 от Директива 2004/48 се определят видовете мерки,
които следва да бъдат налични в отделните национални законодателства: това са
обезпечение на бъдещ иск чрез издаване на съдебен акт, важащ за определено време,
изземване и предаване на стоки, за които се твърди, че са използвани в нарушение,
изземване на имущество и запор върху банкови сметки. Такива мерки могат да бъдат
разпоредени и от съдилища, различни от тези, които са компетентни по съществото на
делото, като националното право на съответната държава членка определя кой съд в
дадена държава членка е компетентен да разпореди временни мерки. Както се посочи,
обезпечителни мерки може да се наложат и въз основа на подадена заявка за
регистрация на марка на ЕС, като съображенията, от които се изхожда в случая са, че
подадената заявка за регистрация има сходна на регистрираната марка икономическа
стойност и поради това е в състояние да представлява съществен интерес за заявителя и
евентуален бъдещ титуляр на регистрираната марка. Този интерес е защитен от

259
основното право на собственост, предвидено в чл.1 от Протокол 1 към Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, но същата не е
източник на правото на ЕС. На съюзно ниво в чл. 17, параграф 2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, свързана с чл.1 от Протокол 1, изрично е
посочено, че интелектуалната собственост е защитена. Следва да се отбележи, че тези
права са с „условен“ характер, тъй като самите изключителни права върху марката се
придобиват само когато процесът по регистрацията е приключил с позитивно за
заявителя решение. Съгласно пар.1 на чл.126 от Регламента за марките на ЕС съд за
марките на ЕС, чиято компетентност се основава на чл.125, параграфи от 1 до 4
включително е компетентен да постанови временни и обезпечителни мерки, които в
съответствие с условията за приложение на глава III от Регламент (ЕС) 1215/12, са
приложими на територията на всяка държава членка. Т.е., ако обезпечителните мерки
са разпоредени от компетентен съд за марките на ЕС въз основа на основанията по
чл. 125, параграфи от 1 до 4, тези мерки ще бъдат валидни на територията на всички
държави членки, за които ищецът е поискал обезпечение. В случай, обаче, че съдът,
който е постановил налагането на обезпечителните марки не е съд за марките на ЕС,
както и в случаите, в които този съд е съд за марките на ЕС, но компетентността му се
основава на чл. 125, параграф 5 (т.е. държавата, в която ответникът няма местоживеене
или няма предприятие, но активно е извършил нарушение или е налице опасност от
нарушение), по силата на разпоредбата на чл.126, ал.2 обезпечителните мерки ще важат
само на територията на тази държава членка.

5.1. Уредба на санкциите според Директива 2004/48

Санкциите за нарушение са част от защитата, затова в настоящото изложение
целта е да се представи съюзната регламентация и степента на хармонизацията в
българското законодателство.

По отношение на въпроса за уеднаквяването на санкциите при първите

кодификации в Директива 89/104 и Регламент 40/94 се е гледало критично с оглед на
съществуващите множество специфики в националните законодателства. За сметка на
това детайлна е уредбата с приетата Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната
собственост. Нейната цел е посочена в Съображение 10 от Директивата, като тя е да

260
сближи законодателните системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква
степен на закрила във вътрешния пазар392.

Санкциите за нарушаване на интелектуалната собственост трябва да включват

правото да се претендира информация от трети страни (член 8); коригиращи мерки, т.е.
оттегляне, премахване и унищожаване на стоки, нарушаващи закона (член 10); щети
/вреди/ (член 13), присъждане на съдебни разноски (член 14) и публикуване на съдебни
решения (член 15). В допълнение са поместени правила относно достъпа до
доказателства, които се намират във владение на нарушителя (член 6) и обезпечаване
на доказателства преди производството (член 7). В Директивата е предвидена
възможност да бъдат разпоредени временни обезпечителни (предпазни) мерки (член 9).

По настояване на държавите членки Комисията публикува минимален списък на

правата върху интелектуална собственост, които според нея се обхващат от
Директивата393.

Съгласно член 2, пар. 1 от Директива 2004/48, без да се засягат средствата, които

са или могат да бъдат предвидени в законодателството на Общността или в
националното законодателство, доколкото тези средства може да са по-благоприятни за
притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в
директивата, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху
интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Съюза и/или в
националното законодателство на съответната държава членка.

Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите в

доклад от 2010 г. потвърждават, че транспонирането на Директивата е надлежно
извършено от всички държави членки, но не отсъстват и различия в законодателството
и в практиката на отделните държави. Различията се отнасят предимно до начина, по
който са приложени незадължителните разпоредби. Отчетени са съществените разлики
при исковете за вреди, при които начинът на изчисляване на обезщетенията, както и
размерите на предоставяните суми се различават значително. В един от коментарите е
даден пример с изтегляне на стоки от каналите за търговия в Китай 394. Коментарите и

392
Вж. целия текст на Директивата: OJ L 157, 30.4.2004, p. 45–86,
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32004L0048 Последно посетен на 21
декември 2021 г.
393
ОВ L94, 13.4.2005 г., с. 37.
394
Kur, A., M. Senftleben. European Trade Mark Law. A commentary. Oxford, Oxford University Press, 2016,
673–674.

261
изследванията, свързани със санкциите се опират на пространните анализи и на
експертните становища за санкциите, които са изготвени от Европейската обсерватория
за нарушаване на правата на интелектуална собственост 395. Задачата й е да се изследват
и анализират законите и практиките в държавите членки и да се идентифицират
различията и несъвършествата при транспонирането на Директивата, както и да се
направят предложения за изменение на съществуващите разпоредби и за приемане на
нови разпоредби в тази насока.

5.2. Видове мерки

5.2.1. Забрани
Забраните се съдържат в разпоредбата на чл. 11 от Директива 2004/48. В нея е
предвидено задължението на държавите членки да гарантират, че когато съдебните
органи постановят съдебно решение, с което се установи нарушение на право върху
интелектуална собственост, те могат да постановят съдебна забрана на нарушителя. С
нея се цели предотвратяване на по-нататъшно извършване на нарушението. Обоснована
е възможността, когато това е предвидено в националното законодателство,
неспазването на съдебната забрана да влече след себе си плащане на парични глоби.
Държавите членки гарантират, че притежателите на права могат да предявяват искове
за постановяване на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се ползват от
трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, без да се
накърнява член 8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО. В Регламента за марката на ЕС в чл.
17, пар.1, изречение второ за допълнителното прилагане на националното право
относно нарушението е посочено, че нарушението на правата върху марка на ЕС се
урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална
марка в съответствие с разпоредбите на глава X от Регламента.

5.2.2. Поправителни и алтернативни мерки

Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая са посочените по-
горе забрани, но наред с тях са предвидени и поправителни мерки в чл. 10 и
алтернативни мерки в чл. 12 от Директивата.

Съдебните органи, по искане на заявителя, могат да постановят предприемане на

подходящи мерки спрямо стоките, за които се твърди, че нарушават правото върху
интелектуална собственост. Същото важи и за материалите и пособията, които са
използвани за създаването или производството на тези стоки. Обхватът на мерките се

395
Ibidem, 673–675.

262
отнася до изтегляне на стоките от каналите за търговия или унищожаването им.
Съгласно чл. 10, пар. 2 съдебните органи постановяват, че изпълнението на тези мерки
е за сметка на нарушителя, като все пак е предвидено изключение при посочване на
конкретни основания, при което да не се прилага това правило. В следващата алинея 3
на чл.10 е посочено, че когато се разглежда искане за поправителни мерки следва да се
има предвид пропорционалността между тежестта на нарушението и постановените
средства за възстановяване на нарушени права, както и интересите на трети страни.

При алтернативните мерки на държавите членки е предоставена възможност да

предвидят при нужда и по „молба на лицето, което може да подлежи на мерките,
предвидени в настоящия раздел, компетентните съдебни органи могат да постановят
заплащане на парично обезщетение на засегнатата страна вместо прилагане на мерките,
предвидени в настоящия раздел, в случай че лицето е действало непреднамерено и без
небрежност, ако изпълнението на въпросните мерки би му причинило несъразмерни
вреди и ако паричното обезщетение за потърпевшата страна се прецени за разумно
удовлетворително“ (чл.12). Алтернативите пред ответника могат да бъдат от различно
естество, като промяна на стоките с цел отстраняване на нарушаващия ги характер,
предаването им на титуляря на правото срещу заплащане и др.

5.2.3. Временни и предпазни мерки

Предварителни разпореждания, с които на нарушителя се налага да се въздържа от
твърдяно нарушение са уредени в чл. 9 на Директива 2004/48, като те трябва да се
разграничават от забранителните разпореждания, защото те се третират като средство
за защита в обикновените производства за нарушение. Най-често такива предварителни
заповеди (разпореждания) се издават преди започване на производствата по същество.

Страните-членки на ЕС следва да гарантират, че по искане на заявителя съдебните

органи могат да постановят неокончателна забрана на предполагаемия нарушител, като
по този начин се предотврати всяко евентуално нарушение на право върху
интелектуална собственост. Последното означава, че без налагането на забраната би се
стигнало до нарушение. Може да се наложи временна забрана, както и заплащане,
когато е приложимо, на парична глоба, когато това е предвидено в националното
законодателство, продължаването на предполагаемите нарушения на това право или
това продължаване да стане обект на внасяне на гаранции с цел да се гарантира
обезщетение за притежателя на правото. Освен върху преките нарушители,
предварителна забрана може да се наложи и спрямо посредник, чиито услуги се ползват

263
от трета страна за нарушаване на право върху интелектуална собственост. Забраните
спрямо посредници, чиито услуги се използват от трета страна за нарушаване на
авторско право или на сродно на него право, са обхванати от Директива 2001/29/ЕО.

Съдът също така може да постанови конфискация или предаване на стоките, за

които не е нужно да е сигурно, но е задължително да има съмнения, че нарушават
право върху интелектуална собственост. Целта е да се предотврати навлизането или
движението им по каналите за търговия.

Във втория параграф на чл.9 са регламентирани случаите, в които действието на

забраната се разпростира върху нарушения в търговски мащаб. Това означава, че
следва да се предвиди гаранция, че когато ощетената страна посочи обстоятелства,
които могат да бъдат пречка при покриване на обезщетението, съдебните органи да
могат да постановят предохранително блокиране на движимото и недвижимото
имущество на предполагаемия извършител, включително и блокиране на неговите
банкови сметки и други активи. Съдебните юрисдикции с оглед постигането на тази
мярка могат да се разпоредят да се съобщи за банкови, финансови или търговски
документи или да се даде подходящ достъп до съответната информация.

Другите важни правомощия, които Директивата предвижда да се предоставят на

съдебните органи са да изискват от заявителя да предостави всички основателни
налични доказателства. По този начин се постига сигурност, че даденото лице е
притежател на правото и че правото на заявителя се нарушава, или че това нарушение е
неминуемо.

В националните законодателства държавите-членки на Съюза трябва да

предоставят възможност временните мерки в отделни случаи да се предприемат, без за
това да се изисква изслушване на ответника. Прибягва се до това в случаите, при които
всяко забавяне би причинило непоправима вреда за притежателя на правото. В тази
хипотеза страните следва да се уведомят надлежно най-късно след налагане на мерките.
Възможно е и преразглеждане на временните мерки, което се изисква от ответника в
разумен срок след постановяване на мерките. Възможно е в този случай да се проведе и
изслушване, като това е възможност за ответника да се защити, а съдът след
преразглеждането може да измени, отмени или потвърди мерките.

Временните мерки е възможно да се отменят или по друг начин да се прекрати

тяхното действие. Това се осъществява по искане на ответника, когато ищецът не

264
образува в разумен срок производство пред компетентния съдебен орган, което да
доведе до решаване на спора по същество. Срокът за определението според ал. 5 не
трябва превишава 20 работни дни, или 31 календарни дни, като се гледа по-дългия
срок.

Съдът може да постанови, че временните мерки подлежат на налагане след

внасяне от страна на ищеца на надлежна гаранция. Такава би била хипотезата, при
която от представените доказателства се установява, че е необходимо да има
достатъчно обезпечение или равностойна гаранция, която да служи обезщетение за
всички щети, които евентуално ответникът би понесъл при постановяване на решение
по съществото на спора в негова полза.

На отмяна подлежат временни мерки, за които се установи, че няма нарушение

или опасност от нарушение на права върху интелектуална собственост. Тези мерки
могат да отпаднат и при определени действия или бездействие на ищеца. И в двата
случая компетентният орган може да осъди ищеца да заплати на ответника подходящо
обезщетение за причинените му вреди, които следват от наложените мерки, но за да
стане това е необходимо изрично искане на ответника.

5.2.4.Мерки за съхраняване (обезпечаване) на доказателствата

В чл. 7 от Директивата е възприет изпитан във френското законодателство
модел, познат като saisie-contrefaçon396397. Мерките, които са свързани с търсенето и
обезпечаването на доказателствата задължават държавите членки да гарантират преди
началото на производството по съществото на делото компетентните съдебни органи
по заявление на страна, която е представила разумно налично доказателство в подкрепа
на своите претенции, че е нарушено правото ѝ върху интелектуална собственост или
предстои това право да бъде нарушено, да постановят незабавни и ефективни временни
мерки за обезпечаване (предпазване) на съответните доказателства във връзка с
предполагаемото нарушение при опазване на поверителността на информацията. В
Директивата изрично се изброява съдържанието, включващо подробно описание, със
или без вземане на мостри, или физическото конфискуване на стоките, обект на
нарушението, а в съответните случаи – материалите и пособията, използвани за
396
Представлява средство за доказване на нарушението върху марка или по-общо на всяко нарушение на
право на интелектуална собственост. Тази процедура позволява на притежателя на правото върху марка,
след получаване на разрешение от съдия, да сезира съдебен изпълнител, който да наложи на практика
съответните мерки. Счита се за едно от най-широко използваните средства за получаване на
доказателства за съществуването и за степента на нарушение на правата на интелектуална собственост.
397
Seitz, E. “Saisie-Contrefaçon.” In: Fact-Gathering in Patent Infringement Cases: Rule 34 Discovery and the
Saisie-Contrefaçon, 1st ed., Nomos Verlagsgesellschaft mbH, 2009, 23–30.

265
производството и/или разпределението на тези стоки, и свързаните с това документи.
Налице е възможност тези мерки да са предприети без да е била изслушана другата
страна в случаите, когато евентуално забавяне би могло да доведе до причиняване на
непоправими вреди на притежателя на правото или когато е налице очевиден риск от
унищожаване на доказателства.

Когато се предприемат мерки за съхраняване на доказателства, без да е била

изслушана другата страна, на засегнатите страни се изпраща известие без забавяне,
най-късно след налагането на мерките. Преразглеждане на постановените мерки,
включващо и право на изслушване, се осъществява по искане на засегнатите страни в
разумен срок след съобщаването на мерките на страните с оглед решаване на въпроса
дали мерките да бъдат изменени, отменени или потвърдени. Другата гаранция, която
осигуряват държавите-членки на Съюза е свързана с мерките за обвързването на
съхраняването на доказателства, които подлежат на внасяне от страна на заявителя с
предоставянето от страна на ищеца на достатъчно обезпечение или равностойна
гаранция, чието предназначение е да гарантира обезщетение за всички вреди,
евентуално причинени на ответника.

Тези мерки могат да се отменят или по друг начин да се прекрати тяхното

действие, по искане на ответника, без да се накърнява правото на обезщетение за вреди,
което може да се предяви, ако ищецът не образува в разумен срок производство пред
компетентния съдебен орган, с което да се постанови съдебно решение по същество на
спора. В националното законодателство на всяка държава членка срокът може да се
определя от съдебния орган, постановил мерките. Ако липсва изрична разпоредба в
този смисъл, срокът варира между 20 работни дни и 31 календарни дни.

При положение, че мерките за съхраняване на доказателства бъдат отменени или

отпаднат поради действие или бездействие на заявителя, или в случаите, когато
впоследствие се установи, че няма нарушение или опасност от нарушение на право
върху интелектуална собственост, на съдебните органи се предоставят правомощия да
разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да предостави на ответника
подходящо обезщетение за всички вреди, причинени от тези мерки. В производствата
за налагането на тези мерки държавите-членки на Съюза според националното си
законодателство могат да предприемат мерки за защита на самоличността на
свидетелите.

266
 Характерна особеност, свързваща двата вида мерки (изисквани съгласно ТРИПС
и Директива 2004/48) е, че са зависими от националното законодателство на държавите
членки и те могат да следват едни и същи или сходни правила. Уредбата в чл. 50 от
ТРИПС398 се отнася до превантивни заповеди, ограничаващи поведение, за което се
твърди, че представлява нарушение, както и до мерки за запазване на доказателства.
Цитираната разпоредба от ТРИПС в много отношения се припокрива с член 9 и член 7
от Директивата. Например и в Споразумението и в Директивата е регламентирано, че в
случай на спешност или на предстояща непоправима вреда трябва да се предвиди
възможност да бъдат разпоредени предварителни мерки. На другата страна се
осигурява незабавно информация за наложените мерки. Другата обща характеристика е
предоставянето на разумен срок, в който предварителните мерки да бъдат последвани
от действия по същество на делото, като при неспазване на указанието за предприемане
на такива действия решението на съда за налагането на мерките следва да се отмени

398
Според член 50 от ТРИПС Съдебните власти следва да бъдат упълномощени да се разпореждат за
незабавни и ефективни временни мерки:
(а) за предотвратяване на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост и в частност за
предотвратяване на влизане в търговските канали под тяхна юрисдикция на стоки, включително и вносни
стоки, незабавно след освобождаването им от митницата;
(б) за запазване на съответните доказателства относно предполагаемо нарушение.
2. Съдебните власти следва да бъдат упълномощени при подходящи случаи да приемат временни мерки
inaudita altera parte и в частност, когато всяко забавяне би нанесло непоправима вреда на притежателя на
правото или когато има очевиден риск да бъдат унищожени доказателства.
3. Съдебните власти следва да бъдат упълномощени да изискат от заявителя да предостави всички
приемливи налични доказателства с цел да се уверят в достатъчна степен, че заявителят се явява
притежател на правата и че правото на заявителя е нарушено или че подобно нарушение непосредствено
предстои, както и да разпоредят на заявителя да осигури парична гаранция или еквивалентни гаранции,
достатъчни да защитят ответника и да предотвратят злоупотреба.
4. Когато са предприети временни мерки inaudita altera parte, засегнатите страни незабавно се уведомяват
най-късно непосредствено след предприемане на мерките. При молба от ответника се организира
преразглеждане на съдебното дело, включително с право да бъде изслушан, с оглед да се реши в рамките
на приемлив срок след уведомяване за предприетите мерки дали тези мерки ще трябва да бъдат
модифицирани, отменени или потвърдени.
5. Властите, които ще осъществяват временните мерки, могат да поискат от заявителя да предостави
друга информация, необходима за идентифициране на въпросните стоки.
6. Без да се накърнява действието на ал. 4, временните мерки, предприети въз основа на ал. 1 и 2, се
отменят по молба на ответника или прекратяват по друг начин действието си, ако процедурите, довели
до решението по същината на делото, не са започнати в рамките на приемлив период, определен от
съдебните власти, разпоредили тези мерки, когато законодателството на страната членка позволява това,
или при отсъствие на такова решение – срок, непревишаващ 20 работни дни или 31 календарни дни, като
се избира по-дългият от двата.
7. Когато временните мерки са отменени или когато изгубят юридическата си сила поради някакво
действие или пропуск от страна на заявителя, или когато впоследствие се установи, че не е имало
нарушение или заплаха от нарушение на правата върху интелектуалната собственост, съдебните власти
следва да бъдат упълномощени да разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да осигури съответна
компенсация за ответника на евентуалната вреда, нанесена от тези мерки.
8. Доколкото всяка временна мярка може да бъде разпоредена в резултат на административна процедура,
тези процедури следва да съответстват по същество на принципите, еквивалентни на представените в
този раздел.

267
или да се обезсили399. И двата акта предоставят възможност съдилищата да определят
разумно обезщетение на предполагаемия нарушител, в случай, че предприетите мерки
се окажат неоснователни или по друг начин се преустанови тяхното действие.

Директивата в чл. 9, пар. 2 предвижда гаранция от държавите членки при

нарушение, че ако ощетената страна развие съображения, сочещи на обстоятелства,
които могат да бъдат пречка за покриване на обезщетението, съдебните органи да могат
да постановят предохранително блокиране на движимото и недвижимото имущество на
предполагаемия извършител, включително блокиране на неговите банкови сметки и
други активи. Това предполага осъществяване на достъп до банкови, финансови или
търговски документи.

Изброените в актовете мерки са надлежно транспонирани в националното

законодателство на държавите членки като минимално задължителни, като според
своето законодателство държавите членки може да разширят обхвата на мерките.

По отношение на забранителните разпореждания по смисъла на член 9, често се

подчертава, че извънредните мерки се предоставят в изключителни случаи. За разлика
от забранителните разпореждания, заповедите за разрешаване на изземване на
доказателства се постановяват от съда само в случай, че има опасност доказателствата
да бъдат унищожени.

С изключение на заповедите за запазване на доказателствата и изключителните

случаи, в които забранителни разпоредби се издават ex parte, предварителните съдебни
разпореждания се издават по начало след провеждане на съкратено производство.
Ищецът трябва да установи наличието на правото и фактите в подкрепа на твърдението
за нарушение. Изслушват се двете страни и се прави преглед на декларации и други
относими документи. Общата тенденция в държавите членки е да се предвиди висока
степен на отговорност на ищеца за вреди, които са причинени на ответника, когато
предварителното разпореждане се окаже неоснователно или престане да съществува по
други причини. Съдилищата, които са сезирани с иск за допускане на предварително
обезпечение задължително следва да преценят дали се налага ищецът да внесе
определена сума като обезпечение на евентуални вреди400.

399
Вж. чл. 50, параграф 6 от ТРИПС, чл. 7, пар. 3 и чл. 9, пар. 5 от Директивата. Цит. по: Kur, A. European
Trademark…, 676–677.
400
Kur, A., M. Senftleben. European Trade…, p. 680

268
5.2.5.Обезщетение за действителни вреди
В чл. 13 от Директива 2004/48 е уредено обезщетението за вреди. Държавите
членки гарантират, че по искане на увредената страна компетентните съдебни органи
задължават нарушителя, който съзнателно или при разумни основания да съзнава това,
е предприел действия, с които е нарушил права, да заплати на притежателя на правата
обезщетение съобразно действителните вреди, понесени от последния в резултат на
нарушението.

За определянето на обезщетението съдебните органи са длъжни да вземат

предвид всички приложими аспекти, като например отрицателните икономически
последствия. Това се отнася и до действителните загуби и пропуснатите ползи 401,
цялата несправедливо получена печалба от нарушителя 402. Същият параграф наред с
имуществените вреди предвижда, че когато е уместно се понася обезщетение и за
морални (неимуществени) вреди, причинени на притежателя на правото в резултат на
нарушението. Алтернативно е предоставена възможността на съдебните органи да
определят обезщетението като еднократна сума въз основа най-малкото на размера на
лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в
случай, че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва въпросното право
върху интелектуална собственост. Във втория параграф когато нарушителят
несъзнателно или без да са налице разумни основания, че е съзнавал това, е предприел
действия, с които е нарушил права, в националните законодателства може да се уреди
механизъм за възстановяване на печалбата или платимото обезщетение, които могат
предварително да бъдат установени.

5.2.6.Съдебни разноски
В същия раздел са уредени съдебните разноски, като държавите членки са
длъжни да гарантират, че понесените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски и други разходи ще се поемат от загубилата делото
страна. Изключение е предвидено в случай, че това не противоречи на принципа на
справедливостта. Директивата възприема принципа за порпорционалност и разумност

401
В някои държави членки, като например Австрия, за предявяването на обезщетенията за нарушение се
изисква вина или поне известна степен на небрежност. Други страни като Швеция, Литва, Словения
предвиждат възстановяване на щетите или изплащане на адекватно възнаграждение без задължението за
установяване на вина. В Германия притежателят на органиченото право също може да поиска
обезщетение без да се доказва вина, като обоснове неоснователно обогатяване от страна на нарушителя
на марката. Вж. §812 от Германския граждански законник. Цит. по: Kur, A., M. Senftleben. European
Trade Mark..., 681 –686.
402
Toва е отделен иск за отказ от незаконни печалби, спечелени от нарушителя и се използва като
алтернативен или допълнителен иск.

269
при определяне на разноските, закрепен в процесуалното законодателство на
държавите членки като важен принцип. Те се придържат към принципа, че спечелилата
делото страна има право да поиска възстановяване на направените от нея съдебни
разноски под формата на съдебни такси, такси за действията на съдебния изпълнител,
както и за адвокатски възнаграждения.

5.2.7.Мерки за информиране на обществеността

Възможността да се иска публикуване на съдебните решения по чл. 15 от
Директивата въвежда принципа на публичността на нарушението. Изрично е уредено,
че в съдебни производства, образувани за нарушаване на право върху интелектуална
собственост, съдебните органи могат да постановят по искане на ищеца и за сметка на
нарушителя подходящи мерки за разпространение на информацията за решението,
включително показване на решението и неговото цялостно или частично публикуване.
Всяка държава членка може да предвиди в националното си законодателство
допълнителни мерки за информиране на обществеността, „подходящи за конкретните
обстоятелства, включително явна реклама“. Обхванати са решенията, които са
постановени при установяване на нарушение и със съдебното решение е потвърдено
нарушението. Per argumentum a contrario при постановено решение, с което се отхвърля
искът за нарушение не се предвижда публикуване или явна реклама в допълнение.

5.2.8 Отговорност на доставчиците на интернет услуги

Отговорността обхваща наред с преките нарушители и третите лица, които
единствено допринасят за нарушението, като подпомагат или се въздържат от действие
при знание за нарушението. От тази категория следва да бъдат изключени доставчиците
на интернет услуги, тъй като последните предоставят техническата част на своите
абонати без да се предполага тяхното знание дали се използва услугата им за
осъществяването на законни или незаконни цели. Въпросът с оглед на съвременното
развитие на технологиите и значението, което има дигиталният свят за обществото
налага разглеждането на тези отношения в различни директиви за хармонизация от
началото на века. Въпреки това до ден днешен няма единна уредба и решение по
въпроса за отговорността на интернет доставчиците. Чрез Директива 2000/31 от 8 юни
2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-
специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната
търговия) в Раздел IV, членове 12–15 се урежда освобождаването им от отговорност 403.
Въпреки това директивата не посочва последиците за интернет доставчиците, които не
403
OJ L 178, 17.7.2000, p. 1–16.

270
отговарят на условията в цитираните правила, дали и те са освободени от отговорност.
Практиката на СЕС също нараства с всяка изминала година, но въпреки това
продължава да няма единно становище, като не е постигнат справедлив баланс.
Доставчикът на интернет услуги не е задължен да изплаща обезщетение на
притежателя на правото върху марка, което е било нарушено от потребителите на
мрежата, но той може да бъде обект на заповед и заплащане на разноски за
производството и предхождащото го правно уведомление, освен това може да е
задължен да осигури достъп до мрежата чрез парола, изискваща идентификация на
потребителите. В Германия например Федералният съд потвърди правилото, че
съгласно общите принципи на деликтното право, доставчикът на платформата не носи
отговорност като първичен или вторичен нарушител, стига действително да не е
запознат с нарушението и да няма конкретна информация за лицата, свързани с
нарушението. Срещу него не могат да бъдат предявени искове за щети, но ако след като
е бил уведомен за нарушението и продължи предоставянето на услуга, той може да
бъде подведен под отговорност като „съхранител“, в резултат на което може да се
предостави обезпечителна мярка и да се постановят превантивни мерки404.

Уредба на тази отговорност се намира и в Директива 2019/790 на Европейския

парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му
права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО. В
Съображение 65 от Преамбюла се посочва: „когато доставчиците на онлайн услуга за
споделяне на съдържание са отговорни за действия по публично разгласяване или по
предоставяне на публично разположение съгласно условията, определени в настоящата
директива, член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО не следва да се прилага за
отговорността, която произтича от разпоредбата на настоящата директива относно
използването на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуга за споделяне на
съдържание. Обхватът на разпоредбата не се отнася за прилагането на член 14,
параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО по отношение на такива доставчици на услуги за
цели, които попадат извън обхвата на настоящата директива“405.

Съгласно чл. 17, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/790, ако не е дадено

разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят
отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително
404
Kur, A., M. Senftleben. European Trade Mark...693 –697.
405
OJ L 130, 17.5.2019, p. 92–125, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32019L0790
Последно посетен на 21 декември 2021 г.

271
предоставяне на публично разположение на защитени от авторското право
произведения и други обекти, освен ако доставчиците на услуги докажат, че: са
положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и в съответствие с
високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички
възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и
други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги
съответната и необходима информация; и във всеки случай са действали експедитивно,
след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на
правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове
произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са
положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в
съответствие с буква б).

Когато се определя дали доставчикът на услуги е изпълнил задълженията си по

параграф 4 на чл.17 и с оглед принципа на пропорционалност, наред с другото, се
вземат предвид и следните елементи: видът, размерът на услугата, публиката, както и
видът произведения или други обекти, качени от ползвателите на услугата, както и
наличието на подходящи и ефективни средства и тяхната цена за доставчиците на
услуги.

5.3. Обхват на мерките по българското законодателство

Приложението на националното законодателство е уредено в чл. 111, ал. 6 от Закона за
марките и географските означения, където се предвижда , че когато искове и мерки,
свързани със защитата на марка на Европейския съюз се предявяват и искат в
Република България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламент
(ЕС) 2017/1001 не е предвидено друго. Тези искове са подсъдни на Софийския градски
съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които
са съдилища за марките на Европейския съюз по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/1001.

5.4. Правото върху марката като обект на обезпечение

В ЗМГО е изведено правото върху марката като обект на обезпечение, чрез
което кредиторите на носители на права върху марка могат да обезпечат своите
претенции пред съда. С обезпечението се защитава заплашеното материално право. То
е насочено към евентуални действия на ответника, с които може да бъде затруднена
или нарушена възможността да бъде осъществена търсената защита. С обезпечението

272
се блокират от съда правни възможности на ответника, като това представлява
временна мярка до решаването на спора по същества.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМГО правото върху марка може да бъде обект на
обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна,
без да уведоми ответната страна, може да наложи и някоя от следните обезпечителни
мерки: забрана за използване на правата върху марката от притежателя или
лицензополучателя или забрана за разпореждане с правата върху марката от
притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия. Аргументирано в
доктрината се изтъква, че правилната формулировка трябва да бъде „използване на
марка“, а не използване на права, защото последните се упражняват 406. Забраната за
използване може да бъде използвана и от недобросъвестни кредитори, които целят да
бъдат причинени значителни имуществени вреди на длъжника, като например
забраната за използване доведе до прекратяване на дейността за ответника за
неопределено време. От друга страна, обаче, такава мярка може да попречи на
гаранцията за бъдещо изпълнение и така ще намалеят и шансовете на кредитора да
бъде удовлетворена неговата претенция.

Налагането на мярката се осъществява на практика от съдебния изпълнител,

който изпраща съобщение до притежателя на марката, като се позовава на
обезпечителната заповед на съда. След като съдът допусне обезпечението, то се вписва
в държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. В него се
съдържат данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато
обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка, както и документ за
допуснатото обезпечение. Към искането се прилага документът, с който е допуснато
обезпечението. Обезпечението поражда действие за притежателя на марката или за
лицензополучателя по изключитебна лицензия от датата на получаване на съобщението
за налагане на обезпечителната мярка, докато за третите лица обезпечението има
действие от датата на вписването му в държавния регистър на марките.

5.5. Привременни мерки и мерки за граничен контрол

Детайлно разписана е и уредбата на привременните мерки и мерките за граничен
контрол. Съгласно чл. 124 от ЗМГО при нарушение на правото върху марка или
географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова
нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие,
406
Драганов, Ж. Правен режим на…, с. 77.

273
съдът по искане на лицето, което има право на иск, може, без да уведоми ответната
страна за това, да допусне и някоя от следните мерки: 1.забрана за извършване на
действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно
използване на марка или географско означение; 2.изземване на вещите, предмет на
нарушението, за които се твърди, че нарушават правото върху марка или географско
означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3.изземване от употреба на вещите по чл. 113, ал. 2; 4.запечатване на помещението, в
което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението. С това изброяване
българският законодател е съобразил привременните мерки с изискванията на
европейските и международните актове. Подобно на други държави-членки на ЕС, в
България допускането, налагането и отмяната на привременните мерки се извършва по
реда на процесуалния закон. В случая уредбата е в чл. 389–403 от ГПК, с изключение
на чл. 398, ал. 2, изречение първо от ГПК и доколкото този закон не предвижда друго.
Когато привременната мярка е забрана за извършване на определени действия, тя се
налага със съобщаването й от съда. Следващите две мерки се налагат от съдебния
изпълнител, а действието се извършва едновременно с връчването на съобщението за
налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на искането от ищеца до
съдебния изпълнител. Привременната мярка, с която се предотвратява предстоящо
нарушение се налага в срок, съобразен с нейната цел. По отношение на иззетото
имущество, то се предава по опис за пазене на ищеца и същото може да бъде
използвано от него единствено като доказателствено средство. В ал. 5 е дадена
възможност на ищеца или неговия представител да присъства и съдейства при
налагането на привременните мерки. В духа на съюзната уредба привременната мярка
забрана може да се разпростира и върху трети лица, но при условие, че за последните
има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се
твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване. Ищецът е длъжен
да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на наложените
мерки. С транспонирането на директивата в българското законодателство е въведено и
правилото, че когато наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна
може да иска от ищеца да й заплати причинените от мярката вреди.

С мерките за граничен контрол в чл. 126 от ЗМГО на митническите органи е

възложено да прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически
контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско

274
означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 относно
защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от
митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета 407.
Обхватът на тези мерки се простира върху всички представени пред митническите
органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по
отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит. Към тях се съотнасят и
стоки, върху които не се налага да е задействан митнически режим, но са открити в
резултат на проверка, осъществена от митническите органи при упражняване на
правомощията им, на територията на страната. Във връзка с мерките митническите
органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер,
определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.

5.6. Обезщетение за вреди

При определяне на обезщетението за вреди българският законодател е възприел

разпоредбите на Директива 2004/48, като според чл. 118 от ЗМГО обезщетението се
отнася до претърпени имуществени и неимуществени вреди и за пропуснати ползи,
които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Точният размер на
вредите се определя от съда, като същият е длъжен да съобрази всички обстоятелства,
свързани с нарушението, ведно с приходите, получени от нарушителя вследствие на
нарушението. Изведен е принципът на справедливостта при определянето на
обезщетението от съда, а самото обезщетение трябва да изпълнява двете си най-важни
функции, като въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото.

В нашия закон са изрично уредени особените случаи на обезщетение. Те са в

хипотезата, в която искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер и ищецът може да иска обезщетение в размер с фиксирани долна и
горна граница, а именно - от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя
по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3 от ЗМГО, или равностойността
по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със
407
В Съображение 2 към Преамбюла на Регламента като цел да не се допусне стоки, нарушаващи права
върху интелектуалната собственост да нанесат съществени вреди на притежателите на права, на
ползвателите и групите производители, както и на производителите и търговците, които спазват закона,
се извежда предприемането на мерки за противодействие на подобно незаконно предлагане на пазара на
стоки, без същевременно да се затруднява законната търговия. OB L 181, 29.6.2013, 15–34. Вж. целия
текст на Регламента: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32013R0608 Последно
посетен на: 21 декември 2021 г.

275
стоките, които представляват предмет на нарушението. Не на последното място при
определянето на точния размер на обезщетението се имат предвид и приходите,
получени вследствие на нарушението.

Предвидена е възможност за осигуряване на доказателства по искови и

обезпечителни производства в съответствие с Директива 2004/48. Съгласно чл. 122 от
ЗМГО, когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е
посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират
под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да
предостави тези доказателства. Уредена е също така възможността по искане на ищеца
съдът да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови,
финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол. В случая
изрично се изисква ищецът да не разгласява съдържащата се в документите
информация. Следва да се отбележи, че за да намерят приложение тези разпоредби е
достатъчно еднократно използване на марката или географското означение.

5.7. Изземване на вещи - предмет на нарушение

Възможно е да се предприеме изземване на вещите, които са предмет на
нарушение. Тази възможност е предвидена, както по отношение на вещи, които се
намират на конкретно място, така и спрямо вещи, които са вече в търговската мрежа.

5.8. Отговорност на третите лица и доставчиците

По искане на ищеца съгласно чл. 123 от ЗМГО съдът може да задължи ответника
или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение
за решаване на делото. Под трето лице, което понася отговорността, се има предвид
всяко лице, което държи стоки или вещи, които са предмет на нарушение, или
предоставя услуги, които водят до нарушение, или ползва услуги, които съставляват
нарушение. Към тази категория се отнасят и лицата, които участват в изработването,
производството или разпространението на тези стоки или услуги. Данните, които съдът
може да изисква са имената и адресите на производителите, разпространителите,
доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите,
предмет на нарушението, или услугите, както и на предполагаемите разпространители
на едро и дребно, търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени,
както и данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества,
както и за приходите, получени от въпросните стоки, вещи или услуги, предмет на

276
нарушението. Изключението от това правило за предоставяне на информация се отнася
до случаите, когато това може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон. В
този случай законодателят също се е съобразил с чл. 8 от Директива 2004/48.
Цялостната оценка за нивото на гражданскоправната защита в българското
законодателство е, че тя съответства на достиженията на правото на ЕС, като наред с
детайлно уредените въпроси относно мерките и отговорността по ЗМГО редица общи
разпоредби, отнасящи се например до претърпените загуби, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди се съдържат в Закона за задълженията и договорите, а
допълнителни хипотези за търговците са уредени и в Търговския закон и други
нормативни актове.
6. Изводи
В главата са разгледани същността и характерните особености на
гражданскоправната защита на правата върху марка на ЕС. Тази защита представлява
отделна автономна система, която се прилага независимо от националните режими за
закрила върху национални марки. Преследваните цели са хармонизиране на
националните системи за закрила на марките на ЕС и прилагане на Регламент
2017/1001 за унификация на понятията и на обема на субективното право върху марка.
Изведена е характерната особеност, че действието на марките на ЕС се урежда
единствено от разпоредбите на Регламента, но нарушението на правата върху марка на
ЕС се урежда от националното законодателство.
Закрилата на марките на ЕС, регистрирани или за които са подадени заявки за
регистрация съгласно Регламент 2017/1001, разпростира действието си върху
територията на държавите членки, като така се гарантира еднаквото действие на
марката в Съюза. Регламентът осигурява и съдебна защита срещу нарушение на по-
ранни права с местен обхват. По тази начин наблюдаваме една всеобхватна уредба на
защитата, като чл. 137 от Регламент 2017/1001 предвижда, че не се засяга правото,
съществуващо по силата на законодателството на държавите членки за завеждане на
иск за нарушаване на по-ранни права срещу използването на последваща марка на ЕС.
Съгласно чл. 138 от Регламент 2017/1001 г., притежателят на предходно право с местен
обхват може да забрани използването на марката на ЕС на територията, където
неговото право е защитено, доколкото законодателството на съответната държава
членка позволява това. Въпреки възможностите, които се откриват за недобросъвестно
подадени заявки в националните ведомства по индустриална собственост, това не
омаловажава постигнатото разширение на защитата.

277
 В главата са анализирани видовете искове, които не са предвидени в Регламента,
а в националните законодателства на държавите членки. Освен исковете за
установяване и преустановяване на нарушение на марка на ЕС, и иска, образуван в
резултат на обстоятелства, посочени в чл.11, ал.2 от Регламент 2017/1001, в някои
държави-членки на ЕС като Германия са уредени и искове за опасност от нарушение,
както и искове за установяване на липсата на нарушение на марка на ЕС. Последните
искове са израз на стремежа към разширяване на защитата и са добър модел, който
може да бъде взет предвид и от българския законодател, като по този начин биха се
разширили възможностите за защита на маркопритежателите.
Реализирането на защитата се осъществява и посредством налагането на санкции
от съответния съд за марките на ЕС. Той се произнася с определение, с което забранява
на нарушителя да продължи действията, които нарушават или създават опасност от
нарушение на правата върху марката на ЕС, в държавите в които е предвиден
последният иск. На съдилищата на държавите членки е предоставена възможност за
налагането на санкции, временни и обезпечителни мерки в съответствие с
националното право, за осигуряването на адекватна защита. При направения в главата
анализ на разпоредбите на Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права
върху интелектуалната собственост и уредбата на мерките в Закона за марките и
географските означения, се установява, че българският законодател е транспонирал
надлежно директивата и е осигурил достатъчно гаранции за ефективното упражняване
на защитата чрез осигуряването на възможност за постановяване на временни и
обезпечителни мерки.

278
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въпросът за защитата на марката е един от често разглежданите въпроси в

правната доктрина на отделните държави. Марката на Европейския съюз представлява
уникално достижение на правото на Съюза и определено е ефективно средство за
постигане на цели, които са поставяни още в предначертаните от Робърт Шуман
концепции за това, което трябва да представлява Европейската общност. Преди
нейното проследяване много важно е да се разберат етапите, през които преминава в
исторически план марката. Разгледните държави и развитието на марковото право в тях
ни позволява да формираме представа за общата рамка на това развитие, а също и как
се развива защитата. Уредбата на международно ниво дава гаранция и позволява
сравнително съразмерните нива на уредба, които страните по цитираните
международни актове могат да достигнат, да осигурят достатъчна степен на защита.
Въпреки това в програмите за обединена и единна Европа се налага и преосмислянето
на досегашните достижения в интелектуалната собственост, в частност на марката, и
така се достига до идеята за създаването на марката на ЕС.

С възникването на Европейската общност и на концепцията за единен вътрешен

пазар се заражда и идеята за нов наднационален подход по отношение на закрилата на
марките. Тя е обоснована от основните принципи на евроинтеграцията и най-вече на
принципа за свободното движение на стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар.
Прилагането на този принцип в пълнота би било немислимо без постигането на еднакво
ниво на закрила на марките във всички държави членки, което може да се гарантира
най-добре със създаването на единна система за регистрация на марките за територията
на целия ЕС. Европейските политици още след подписването на Римския договор
осъзнават, че ограниченото териториално действие на закрилата върху обектите на
индустриалната собственост представлява пречка пред свободната търговия в Съюза.
Със сближаването на националните законодателства не могат да се преодолеят
пречките на териториалната приложимост на правата, които законодателствата на
държавите членки предоставят на притежателите на марки. За да се даде възможност на
предприятията да упражняват безпрепятствено стопанска дейност в рамките на целия
вътрешен пазар, са необходими марки, уреждани от единно общностно
законодателство, пряко приложимо във всички държави членки. Достига се до идеята,
че общностното законодателство по отношение на марките не бива да заменя

279
законодателството на държавите членки относно марките. Съображенията за това се
състоят, на първо място, в необходимостта от предоставяне на възможности на
предприятията да преценяват дали им е нужна местна (национална), регионална (в
рамките на ЕС) или закрила по реда на Мадридската система (по международноправен
ред) за да не се принуждават отделните предприятия да регистрират своите марки
например за територията на целия Съюз, без те да имат намерението да използват
съответната марка на цялата територия на ЕС и на второ място, заради съхраняването
на съответните национални традиции на отделните държави членки чрез
предоставянето на възможност за запазване в определена степен на тези традиции в
националните законодателства. При създаването на общностната уредба се въвежда и
правилото за придобиването на марката единствено чрез регистрация, което оказва
изключително важно влияние и върху защитата на марката на ЕС.

Създаването на режим за закрила върху марките на ЕС става факт на 1 април

1996 г., когато на основание Регламент 40/94 Ведомството за хармонизация на
вътрешния пазар (марки и дизайни) /сега Службата на ЕС за интелектуалната
собственост/ започва да приема заявки за регистрация на марки на ЕС. Повече от 25
години наднационалната система за закрила съжителства безпроблемно с по-ранните
традиционни национални системи за регистрация на марки. Системата на марката на
ЕС се основава на изричните и имплементираните принципи на съвместното
съществуване, на единния характер, на автономията, на кохерентността и на
ненарушената конкуренция. Разискването на последните в отделни параграфи на
изследването следва разширителното тълкуване при извеждането на основните
принципи и застъпената в работата теза за многобройността на тези принципи в
сравнение с други изследвания, засягащи марката на ЕС. В рамките на този период се
натрупва богата практика в съдилищата на марките на ЕС и в Службата на ЕС за
интелектуална собственост, която също е обект на анализ в разработката.

Гражданскоправната защита на правата върху марки на ЕС е изключително

важна за маркопритежателите. Ефективната съдебна защита дава правна сигурност на
носителите на правото. От тази гледна точка правилното определяне на международно
компетентния правораздавателен орган има особено значение. В един огромен пазар,
който включва 27 държави и няколкостотин милиона души население, би могло да се
каже, че гражданскоправната защита на марките има ключово значение. Именно
поради това Регламент 2017/1001 задължава всички държави членки да създадат на
280
своята територия неголям брой специализирани съдилища, които да разглеждат и
решават делата за нарушение, делата за установяване на липсата на нарушение и делата
за опасност от нарушение на правата върху марки на ЕС, както и евентуалните
насрещни искове за отмяна и недействителност на марките на ЕС.

Регламентът предвижда и възможности за предявяване на искове за отмяна и

недействителност пред Службата на ЕС за интелектуална собственост. Счита се, че тъй
като Службата е институция, специализирана изцяло в областта на марките и дизайните
на ЕС, предявяването на съответните искания пред Службата е една допълнителна и
много привлекателна възможност за заинтересованите лица.

Във връзка с анализа и направените изводи са предложени някои промени в

нашето процесуално марково законодателство, които в обобщен вид се свеждат до
следните предложения de lege ferenda:

В българското законодателство липсва правна уредба на иска за опасност от

нарушение и на иска за липса на нарушение на правото върху марка на ЕС.
Въвеждането на тези искове в позитивното право на страната ни би дало възможност за
по-пълноценна защита на добросъвестните правни субекти, чиито права върху марки (в
частност права върху марка на ЕС) са нарушени. Недобросъвестното използване на
някои от тези искове от страна на субекти-нарушители не може да се приеме за
съществен контрамотив в подкрепа на сегашното положение, тъй като недобросъвестни
ищци се срещат и сред ищците по съществуващите в позитивното ни право искове, но
предоставянето на по-широки възможности за избор на вида на правната защита на
маркопритежателите би допринесло за подобряване на ефективността на правната
защита на марките в нашата страна, респ. за повишаването на правната сигурност на
носителите на правото не само върху марки на ЕС, но и на останалите видове марки.

По отношение на марките, регистрирани в Патентното ведомство по реда на ЗМГО

или по реда на Мадридската система, когато Република България е посочена страна
следва да се предвиди компетентност на Софийския градски съд да разглежда и да се
произнася по насрещни искове за недействителност.

Такава компетентност за Софийския градски съд следва да се предвиди и по

отношение на марките, регистрирани в Патентното ведомство по реда на ЗМГО или по
международен ред, когато България е посочена страна и в случаите на предявяване на

281
насрещен иск в хипотезата на вече предявен иск за нарушение, по-конкретно в
хипотезата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗМГО, когато насрещният иск за отмяна на марката е
предявен след като вече е налице висящ иск за нарушение на същата марка, в
хипотезата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗМГО, когато насрещният иск за отмяна на марката е
предявен след като вече е налице висящ иск за нарушение на същата марка и в
хипотезата на чл.35, ал.1, т.3 от ЗМГО, когато насрещният иск за отмяна на марката е
предявен след като вече е налице висящ иск за нарушение на същата марка, но само в
случаите когато въвеждащите в заблуждение действия или бездействие на титуляря на
марката предхождат по време действията по нарушение, представляващи предмет на
висящия иск за установяване на нарушение.

Целта на съюзния законодател при създаването на системата от правила за защита

на марката на ЕС от националните съдилища е била да се запази балансът между
необходимостта от предоставяне на високоефективна гражданскоправна защита на
маркопритежателите, гарантираща достъп до правосъдие с европейско качество,
същевременно отчитайки спецификите на регулираните обществени отношения в тази
област и стремейки се да запази, доколкото това е възможно, националните традиции и
особености на позитивното право на държавите членки. Отговорът на въпроса доколко
тази система отговаря на целите, за които е създадена, може невинаги да е еднозначен
във връзка и с известната й усложненост, но не би могло да се отрече, че на практика е
създадена една прецизна система от ясни и точни правила, които гарантират
равнопоставеност на достъпа до правосъдие по делата, свързани с нарушения върху
марка на ЕС и които в множеството от случаите гарантират осъществяването от страна
на националните съдилища на държавите членки на правосъдие с високо качество.

В обобщение настоящата работа се стреми да обхване проблемите на защитата на

марките на ЕС, съответно, при определянето на компетентността и приложимото право
по делата, свързани с нарушения на марката на ЕС след включването на България като
равноправен член на Съюза. Разработката цели в сравнителноправен аспект да
анализира законодателните решения и съдебната практика в другите държави членки,
които много преди нас са въвели марката на ЕС и имат значително по-богата съдебна
практика. Изследването на законодателството в другите държави членки ще позволи да
се оценят предимствата и недостатъците на българския Закон за марките и
географските означения, особено след като определени искове не са предвидени в

282
нашия закон. Трудът би бил от полза и за органите на съдебната власт, някои от които
имат право да действат и като съдилища за марките на ЕС за Република България.

Използвана литература

Литература на български език:

1. Ангелов, Н. Международна подсъдност. Книга първа. София, Фенея, 2008.
2. Борисов, Б. Интелектуалната собственост на индустриалната фирма. София,
УНСС, 2013.
3. Брестничка, Р. Управление на търговските марки, София, УНСС, 2004.
4. Ганев, В. Учебник по Обща теория на правото. София, УИ „Св. Климент
Охридски“, 1990.
5. Драганов, Ж. Измененията в правната уредба на фирмата – тревоги, бр.2/2011.
6. Драганов, Ж. Новата правна уредба на марката на ЕС съобразно Регламент
2017/1001. В: Научни трудове на УНСС. Том 2. София, УНСС, 2018, 173–178.
7. Драганов, Ж. Обекти на интелектуална собственост, София, Сиби, 2016.
8. Драганов, Ж. Правен ржим на означенията. София, Сиела, 2006.
9. Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. София, Сиела, 2012.
10. Жилова, Т. Отмяна на регистрацията на марка. София, Сиела, 2021.
11. Златарева, М. Международен граждански процес. София, Сиела, 2010.
12. Иларианов, П., Златарева, М. Търговските марки. София, Сиела, 2006.
13. Калайджиев, Ан. Облигационно право Обща част. София, Сиби, 2016.
14. Караянев, П. Международни конвенции за интелектуалната собственост, Книга
втора. София, Информа-интелект, 1996.
15. Кацаров, К. Материална основа и правна природа на индустриалната
собственост. Сравнително изследване и опит за теория в системата на
българското право. София, 1927.
16. Касева, Е. Компетентност и приложимо право към задълженията за издръжка по
Регламент 4/2009 г. София, Фабрика за книги, 2018.
17. Коджабашев, М. Отказ за регистрация на търговска марки – абсолютни
основания. – Собственост и право, 2002, кн. 4.

283
 18. Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното
отношение. София, УИ „ Св. Климент Охридски“, 2002.
19. Колев, Т. Теория на правото. София, Сиела, 2015.
20. Колева, Ф. Марките в България преди и след Освобождението. – Юридически
свят, 2014, кн. 1.
21. Корнезов, Л. Въззивно производство. София, УИ „Св. Климент Охридски“,
1998.
22. Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том втори. Съдебни и несъдебни
производства, София, Софи-Р, 2010.
23. Кутиков, В. Й. Международно частно право на НР България, Трето основно
преработено и допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976.
24. Международно частно право. Сборник с нормативни актове. част I. Съст.
Боряна Мусева. София, Сиби, 2009.
25. Мингова, Ан. Въззивно и касационно обжалване на съдебните решения. София,
Софи–Р, 1998;
26. Мусева, Б. Взаимодействие или противодействие между правото на ЕС и
българското вътрешно право при прилагането на Регламент „Брюксел IA“,
Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, ЮФ.
27. Мусева, Б. Деликтът в международното частно право. София, Сиби, 2011.
28. Мусева, Б. Из лабиринта на международната компетентност по граждански и
търговски дела. Юридически свят, 2006, №2.
29. Мусева, Б. Координация на паралелни производства пред съдилищата на
държави-членки на Европейския съюз. – Юридически свят, 2010, кн. 1.
30. Мусева, Б. Регламент (ЕС) №1215/2012 – предпоставки за прилагане и
международна компетентност. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни
въпроси, част IV. София, б. и, 2019.
31. Натов, Н. Коментар на Кодекса на международното частно право, книга първа,
София, Сиела, 2006.
32. Натов, Н. Международно частно право. Специална част. София, Софи-Р, 1994.
33. Натов, Н. Процесуални норми на съвременното българско международно
частно право. – Нотариален бюлетин, кн.1/2009 г.
34. Павлова, М. Гражданско право Обща част. Том първи. София, Наука и
изкуство, 1995.

284
 35. Павлова, М. Изобретателско право на НРБ. София, УИ „Св. Климент
Охридски” 1988.
36. Павлова, М. Патентно право на Република България, издателство. София,
Софи-Р, 2000.
37. Пандов, В. Международна компетентност по граждански и търговски дела.
София, Сиела, 2018.
38. Пандов, В. Международна компетентност на съда по необходимост (forum
necessitates). –Търговско право, 2011, кн. 1.
39. Попова, В. Актуални проблеми на европейския граждански процес и част VII на
ГПК. София: Сиела, 2011.
40. Регламентът Брюксел I. Коментар. Авторски колектив: Николай Натов, Боряна
Мусева, Ясмина Андреева, Станислав Йордански, Теодора Ценова, Дафина
Сърбинова, Васил Пандов, Захари Янакиев, Николай Банков, Цветан
Крумов. София, Сиела, 2012.
41. Русчев, Ив. Тълкувателните актове на общите събрания на колегиите на ВКС и
на ВАС и въпросът за източниците на правото. – Научни трудове на Русенски
университет, 2015, том. 54.
42. Саракинов, Г. Многоезичен справочник на основните термини, свързани със
закрилата на интелектуалната собстъвеност. София, ИК Труд и право, 2011
43. Саракинов, Г. Право върху търговска марка в Република България, четвърто
преработено и допълнено издание. София, Сиби, 2009.
44. Сборник граждански закони. София, Наука и изкуство, 1956.
45. Семов, Ат. Система на източниците на правото на Европейския съюз. София,
Институт по европейско право, 2009.
46. СОИС. Интелектуална собственост:Политика, право и икономика. Ръководство,
Женева, 2004.
47. Сталев, Ж. Сравнителният метод в социалистическата правна наука. – В:
Известия на Института по правни науки. Том ХХІХ. София, БАН, 1974.
48. Сталев, Ж. Същност и функция на международното частно право. София, Наука
и изкуство, 1982.
49. Сталев, Ж., Мингова, А., Попова, В., Иванова, Р. Българско гражданско
процесуално право, 8 изд. София, Сиела, 2004.
50. Сталев, Ж., Ан. Мингова, В. Попова, О. Стамболиев, Р. Иванова. Българско
гражданско процесуално право, 10 изд., София, Сиела, 2020.

285
 51. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Дял I. Част I. София, Наука и изскуство,
2001.
52. Ташев, Р. Обща теория на правото. София, Сиби, 2007.
53. Тодоров, Т. Международно частно право. Европейският съюз и Република
България, София, Сиби, 2009.
54. Тонев, Ал. Мадридската система за международна закрила на марките.
Достъпен на http://gftlaw.com/madridska-sistema-za-mezhdunarodna-zakrila-na-
markite/
55. Христоматия по интелектуална собственост. София, ИНРА, 1990.
56. Цвяткова, М. Сертификатните марки и тяхната закрила в България. –
Собственост и право, 2003.
57. Чипев, Т. Международната подведомственост в съдебния исков процес. София,
изд. Наука и изкуство, 1987.

Литература на чужд език:

1. Adekola, T. Abolition of Graphical Representation in EU Trademark Directive:
Should Countries with Similar Provisions Follow EU`s Footstep? Journal of
Intellectuall Property Rights, Vol.24, May-July 2019.
2.
3. Beebe, B. Trademark Law: An Open-Source Casebook. Version 7, Digital Version
(posted July 8, 2020).
4. Bently, L., Sherman, B. Intellectual property Law. 4 Edition. Oxford, 2014.
5. Christie, A. Gare, S. Intelectual property. 13. Edition. Oxford, 2016, 296–330;
6. Blakely, T. W. Beyond the International Harmonization of Trademark Law: The
Community Trade Mark as a Model of Unitary Transnational Trademark Protection. –
University of Pennsylvania Law Review, vol. 149, no. 1, 2000.
7. Bolte, J. The Removal of the Requirement for Graphical Representation of EU Trade
Marks. The Impact of the Amending Trade Mark Regulation, HT, 2016.
8. Briggs, A. Civil Jurisdiction and Judgments. 6th edition. New York, Informa Law
from Routledge, 2015.
9. Brink, U. Markenhandel mit Gemeinschaftsmarken und deutschen Marken, 2002.
10. Cross-Border Litigation in IP/IT Matters in the European Union: The Transformation
of the Jurisdictional Landscape. In: INTERNATIONAL LITIGATION IN

286
 INTELLECTUAL PROPERTY AND INFORMATION TECHNOLOGY, A. Nuyts,
N. Hatzimihail, K. Szychowska (eds.). Kluwer, 2008.
11. Concise European Trade Mark Law. Edited by: Verena von Bomhard, Alexander
von Mühlendahl, Al. Kluwer Law International B.V., Alphen aan den Rijn, 2018.
12. Cziesielsky, M. Nationality, domicile and habitual residence – does the new german
citizenship law call for a change of a principal connecting factor in private
international law?. Athens, Georgia, 2000.
13. Davis, J. Intellectual property law, 4 Ed. Oxford, 2012.
14. Diamond S.A. The Historical Development of Trademarks. – Trademark Reporter,
1975.
15. Dicey, A., J. Morris. The conflict of law. 10th ed. London, 1980.
16. Draganov, J. Recent developments of the Bulgarian trademark legislation and
practice. In: Values and Freedoms in Modern Information Law and Ethics. Athens,
2012, ΝΟΜΙΚΗ ΒΙΒΛΙΟΘΗΚΗ ΑΕΒΕ.
17. EEC, Commission, Directorate-General for Competition, minutes of the meeting of
19.11.1959, Doc IV/5697/59.
18. Eisengraeber, J. Lis alibi pendens under the Brussels I Regulation – How to minimise
"Torpedo Litigation" and other unwanted effects of the “first-come, first-served” rule.
– Centre for European Legal Studies. Exeter Papers in European Law, 2014, No. 16.
19. European commentaries on private international law ECPI: commentary, edited by
Ulrich Magnus, Peter Mankowski. Volume I. Brussels I Regulation 2007.
20. European Union. Trade Mark Regulation. (EU) 2017/1001. An Article by Article
Commentary. Edited by Gordian N. Hasselblatt. Second Edition. München, Beck/Hart,
2018.
21. Fawcett, J., Torremans, P. Intellectual Property and Private international law.
Oxford, Clarendon Press 1998.
22. Fernández-Nóvoa, C. Die Verwirkung durch Duldung im System der
Gemeinschaftsmarke. In: Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht,
Internationaler Teil. Band 45, Issue 4, GRUR, 1996.
23. Gastinel, E, Milford, M. The legal aspects of the Community trade mark. Alphen aan
den Rijn, Kluwer Law International, 2001.
24. Guide to the Application of the Paris Convention for the Protection of Industrial
Property as Revised at Stockholm in 1967. Stockholm, 1968.

287
 25. Haft, K., Jonas, K.-U., Nack, R., Schulte, C., Schweyer, S. Dultung (Tolerierung)
der Verletzung von Rechten des geistigen Eigentums. – In: Gewerblicher Rechtsschutz
und Urheberrecht, Internationaler Teil. 2006.
26. Horwitz, E., Levi, B. Fifty Years of the Lanham Act: A Retrospective of Section
43(a). – Fordham Intell. Prop. Media & Ent. L.J. 59, 1996, vol. 7.
27. Housewright, R. Early Development of American Trademark Law (master's thesis,.
M.I.M.S.,. University of. California), 2007.
28. IIIID/1294/79-EN. The need for a European trade mark system. Competence of the
European Community to create one. Commission working paper. Достъпен на:
http://aei.pitt.edu/5618/
29. Ingerl/Rohnke. Markengesetz. 3. ed., München, 2010.
30. INTERNATIONAL EXHAUSTION OF TRADE MARK RIGHTS. Working
Document No. 3 Working Party on the Community Trade Mark. III/ex XI/C/270-77-
E. Достъпен на http://aei.pitt.edu/view/eusubjects/H023004.html
31. Jenard, P. Bericht zu dem Uebereinkommen vom 27.09.1968 in Bruessel. OB, 1979,
C 59/1 ff.
32. Jenard, P. Report on the Convention of 27 September 1968 on jurisdiction and the
enforcement of judgements in civil and commercial matters: OJ 1979 C59 1-65.36.
33. Juenger, F. K. What’s wrong with forum shopping? – The Sydney Law Review,
1994.
34. Кalensky, P., Trends of Private international Law, Prague 1971.
35. Karapapa, S., McDonagh, L. Intellectual property law. Oxford, 2019.
36. Klein, D. Rocky Road towards a European Common Market Trademark. – The
Trademark Reporter, 1961, Volume 51, Issue 3.
37. Knoll, K. Confusion likely: Standing requirements for legal representatives under the
Lanham Act. – Columbia Law Review 2015, 115(4).
38. Kur, A., Senftleben, M. European Trade Mark Law. A commentary. Oxford, Oxford
University Press, 2017.
39. Lundstedt, L. Jurisdiction and the Principle of Territoriality in Intellectual property
law: Has the Pendulum Swung Too Far in the Other Direction.
40. Mak, W. H. Molijn. Introduction to Trade Mark Law in the Benelux, Kluwer,
Deventer, The Netherlands, 1982
41. Marongiu Buonaiuti, F. Lis alibi pendens and Related Actions in the Relationships
with the Courts of Third Countries in the Recast of the Brussels I Regulation. –

288
 Volume XV Yearbook of Private International Law, edited by Petar Sarcevic, Andrea
Bonomi, Paul Volken and Gian Paolo Romano. Berlin, Boston, Otto Schmidt/De
Gruyter european law publishers, 2014, pp. 87–112,
https://doi.org/10.1515/9783866536081
42. McCarthy, J. T. McCarthy on Trademarks and Unfair Competition, 1994.
43. McCarthy, J. T. McCarthy on Trademarks & Unfair Competition.4th Edition. St.
Paul, MN: West Group, 2009.
44. Mof’Oluwawo, M. Private International Law and the Doctrine of Lis Alibi Pendens
(May 5, 2017). Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=2963914 or
http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2963914
45. Mühlendahl, Al. Künftiges Markenrecht, GRUR Int. 1989.
46. Norstroem, T. Community Trade courts in Sweden and Procedures before the courts,
available online at
http://oami.europa.eu/ows/rw/resource/documents/CTM/case-law/norstrom.pdf
47. Palandt/Heinrichs, H. Bürgerliches Gesetzbuch. 64. еd. München, 2005.
48. Press, T. Concentrate Intelectual property. 3. Edition. Oxford, 2017.
49. Rhee, C.H. (Remco) van. F. Yulin. Civil Litigation in China and Europe. Essays on
the Role of the Judge and the Parties. Heidelberg, Springer, 2014.
50. Saint-Gal, Y. Trademarks in the Common Market. – Revue de Droit Intellectuel, No.
11 (November 1961) p. 318.
51. Schechter, F. The Rational Basis of Trademark Protection. – Harvard Law Review ,
Apr., 1927, Vol. 40, No. 6 (Apr., 1927).
52. Sordet, C., J. Paysant, C. Brosselin. Les Marques de distributeurs jouent dans la cour
des grands. Éditions d’Organisation, 2002.
53. Stim, R. Intellectual Property Patents, Trademarks and Copyrights, Second edition,
2001.
54. Stone, P. EU private international law: harmonization of laws. Edward Elgar
Publishing Limited. Cheltenham, 2006.
55. Stuckel, M. Kommentar zum Markenrecht. 3. überarbeitete Auflage, Fachmedien
Recht und Wirtschaft, Frankfurt am Main, 2012.
56. Study on the Overall Functioning of the European Trade Mark System. Max Planck
Institute for Intellectual Property and Competition Law Munich, 2011.

289
 57. Szigeti, E. Klauber, Z. Enlargement of the European Union: Trade Mark Issues in
Hungary and Other New EU States, достъпно на ел. адрес
http://www.inta.org/TMR/Documents/Volume%2094/vol94_no4_a9.pdf
58. The History and Development of Trademark Law (digital),
https://www.iip.or.jp_translation_pdf_ono_ch2
59. The Madrid System for the International Registration of Marks and the Protocol
Relating to that Agreement: Objectives, Main Features, Advantages. WIPO
Publication, No. 418(E). 2014. https://www.wipo.int/publications/en/details.jsp?
id=46&plang=EN
60. Tsoutsanis, Al. Chapter 3 'Legislative History' in Trade Mark Registrations in Bad
Faith (October 1, 2010). Oxford University Press, 2010. Available at SSRN:
https://ssrn.com/abstract=2407174 ;
61. Ulmer, E. Intellectual Property Rights and the Conflicts of Laws. Luxembourg,
Kluwer 1978.
62. Wadlow, C. Enforcement of Intellectual Property in European and International Law.
London, 1998.
63. WIPO Intellectual Property Handbook:Policy, Law and Use, WIPO, Geneva, 2001.
64. Zhang, M. Habitual Residence v. Domicile: A Challenge Facing American Conflflicts
of Laws. – Maine Law Review, vol. 70, № 2.
65. Новоселовой, Л. А. Право интеллектуальной собственности. Т. 1. Общие
положения:Учебник. Москва, Статут, 2017.
66. Пшеничникова, В. В. Товарный знак как средство индивидуализации
хозяйствующего субъекта. Магистерская диссертация обучающегося по
направлению подготовки 40.04.01 Юриспруденция программа «Гражданское
право, семейное право, международное частное право» заочной формы
обучения, группы 01001560. Белгород, 2017.
67. Руководство по международной регистрации знаков в соответствии с
Мадридским соглашением и Мадридским протоколом. Всемирная организация
интеллектуальной собственности. Женева, 2018.
68. Судариков С. А. Право интеллектуальной собственности. Москва, Проспект,
2010.

290
Съдебна практика
Българска съдебна практика

1. РЕШЕНИЕ №77 ОТ 14.04.2005 Г. ПО Т.Д. № 321/2004 Г.;

2. РЕШЕНИЕ №560 ОТ 21.06.2006 Г. ПО Т.Д.№ 219/2007 Г.;

3. РЕШЕНИЕ №475 ОТ 28.07.2006 Г. ПО Т.Д.№ 1070/2005 Г.;
4. РЕШЕНИЕ № 8397 ОТ 28.07.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 1884/2006 Г., V ОТД. НА
ВАС;
5. РЕШЕНИЕ №140 ОТ 29.05.2007 Г. ПО Т.Д.№ 920/2006 Г;
6. РЕШЕНИЕ № 531 ОТ 05.11.2008 Г. ПО Т. Д. № 252/2008 Г., Т. К., І ОТД. НА
ВКС;
7. РЕШЕНИЕ ОТ 27.02.2009 Г. ПО Т. Д. № 2154/2007 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
8. РЕШЕНИЕ № 150 ОТ 30.11.2009 Г. ПО Т. Д. № 360/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА
ВКС;
9. РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 01.04.2010 Г. ПО Т. Д. № 451/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС;
10. РЕШЕНИЕ № Т-273 ОТ 21.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 53/2010 Г., ТО, V С-В НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ;
11. РЕШЕНИЕ ОТ 14.06. 2011 Г. НА СГС, Т.О. VI-9 СЪСТАВ ПО Т.Д. № 85/2009
Г.;
12. РЕШЕНИЕ ОТ 1.12 2012 Г. НА СГС, Г.О. VI-5 СЪСТАВ ПО ГР. Д. №844/2009
Г.;
13. РЕШЕНИЕ № 111 ОТ 05.09.2012 Г. ПО Т. Д. № 304/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС;
14. РЕШЕНИЕ № 224 ОТ 07.01.2013 Г. ПО Т. Д. № 12/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС;

15. РЕШЕНИЕ № 6666 ОТ 15.05. 2013 Г. ПО АДМ. ДЕЛО № 3206/2013 Г. ПО

ОПИСА НА ВАС;

16. РЕШЕНИЕ № 929 ОТ 23.05.2013 Г. ПО Т. Д. № 4313/2011 Г. НА СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД;
17. РЕШЕНИЕ № 1749 ОТ 29.10.2013 Г. ПО Т. Д. № 7144/2012 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;

18. РЕШЕНИЕ ОТ 21.02.2014 Г. ПО АНД № 1059/2013 Г. НА РС – НЕСЕБЪР;

291
 19. РЕШЕНИЕ № 5369 ОТ 16.04. 2014 Г. ПО АДМ. ДЕЛО № 14185/2013 Г. ПО
ОПИСА НА ВАС;

20. РЕШЕНИЕ № 1473 ОТ 11.07.2014 Г. ПО Т. Д. № 1490/2014 Г. НА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ;
21. РЕШЕНИЕ № 9868 ОТ 14.07.2014 Г. ПО АДМ. Д. № 15824/2013 Г., VІІ ОТД. НА
ВАС;
22. РЕШЕНИЕ № 1343 ОТ 16.08.2014 Г. ПО Т. Д. № 2481/2010 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;

23. РЕШЕНИЕ № 1426 ОТ 08.09.2014 Г. ПО Т. Д. № 499/2012 Г. НА СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД;
24. РЕШЕНИЕ ОТ 03.02.2015 Г. НА СГС ПО ГР.Д. №7951/2012 Г.

25. РЕШЕНИЕ № 1182 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 5844/2014 Г. НА СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД;
26. РЕШЕНИЕ № 1796 ОТ 10.08.2015 Г. ПО Т. Д. № 275/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
27. РЕШЕНИЕ № 1988 ОТ 08.12.2015 Г. ПО Т. Д. № 3274/2015 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
28. РЕШЕНИЕ № 304 ОТ 08.02.2016 Г. ПО Т. Д. № 5635/2014 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
29. РЕШЕНИЕ № 467 ОТ 14.03.2016 Г. ПО Т. Д. № 4445/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
30. РЕШЕНИЕ № 351 ОТ 01.05.2016 Г. ПО Т. Д. № 4647/2015 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
31. РЕШЕНИЕ № 959 ОТ 01.05.2016 Г. ПО Т. Д. № 1178/2016 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
32. РЕШЕНИЕ № 833 ОТ 10.05.2016 Г. ПО Т. Д. № 3265/2015 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
33. РЕШЕНИЕ № 1598 ОТ 22.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 2171/2016 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ;
34. РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 29.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 17/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС;
35. РЕШЕНИЕ № 525 ОТ 15.03.2017 Г. ПО Т. Д. № 2644/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;

292
 36. РЕШЕНИЕ № 543 ОТ 20.03.2017 Г. ПО Т. Д. № 7161/2015 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
37. РЕШЕНИЕ № 850 ОТ 04.05.2017 Г. ПО Т. Д. № 7396/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
38. РЕШЕНИЕ № 1190 ОТ 20.06.2017 Г. ПО Т. Д. № 4695/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
39. РЕШЕНИЕ № 1293 ОТ 03.07.2017 Г. ПО Т. Д. № 7410/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
40. РЕШЕНИЕ № 1609 ОТ 11.08.2017 Г. ПО Т. Д. № 6648/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
41. РЕШЕНИЕ № 115 ОТ 03.10.2017 Г. ПО Т. Д. № 1719/2016 Г., Т. К., І Т. О. НА
ВКС;
42. РЕШЕНИЕ № 2099 ОТ 10.11.2017 Г. ПО Т. Д. № 1441/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
43. РЕШЕНИЕ № 2263 ОТ 30.11.2017 Г. ПО Т. Д. № 5163/2014 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
44. РЕШЕНИЕ № 483 ОТ 06.03.2018 Г. ПО Т. Д. № 1758/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
45. РЕШЕНИЕ № 700 ОТ 04.04.2018 Г. ПО Т. Д. № 1009/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
46. РЕШЕНИЕ № 1596 ОТ 26.07.2018 Г. ПО Т. Д. № 5998/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
47. РЕШЕНИЕ № 1876 ОТ 19.09.2018 Г. ПО Т. Д. № 9451/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
48. РЕШЕНИЕ № 2101 ОТ 23.10.2018 Г. ПО Т. Д. № 2166/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
49. РЕШЕНИЕ № 2551 ОТ 28.12.2018 Г. ПО Т. Д. № 4351/2016 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
50. РЕШЕНИЕ № 254 ОТ 30.01.2019 Г. ПО Т. Д. № 4502/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
51. РЕШЕНИЕ № 233 ОТ 05.02.2019 Г. ПО Т. Д. № 2528/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
52. РЕШЕНИЕ № 574 ОТ 27.03.2019 Г. ПО Т. Д. № 2030/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;

293
 53. РЕШЕНИЕ № 633 ОТ 04.04.2019 Г. ПО Т. Д. № 1795/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
54. РЕШЕНИЕ № 1085 ОТ 14.06.2019 Г. ПО Т. Д. № 3466/2017 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
55. РЕШЕНИЕ № 1588 ОТ 28.06.2019 Г. ПО Т. Д. № 1969/2019 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ;
56. РЕШЕНИЕ № 1798 ОТ 14.10.2019 Г. ПО Т. Д. № 1361/2018 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
57. РЕШЕНИЕ № 1966 ОТ 04.11.2019 Г. ПО Т. Д. № 2596/2018 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
58. РЕШЕНИЕ № 1080 ОТ 24.07.2020 Г. ПО Т. Д. № 1860/2019 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
59. РЕШЕНИЕ № 1573 ОТ 16.12.2020 Г. ПО Т. Д. № 2485/2020 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ;
60. РЕШЕНИЕ № 1577 ОТ 23.12.2020 Г. ПО Т. Д. № 2464/2020 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ;
61. РЕШЕНИЕ № 260198 ОТ 02.02.2021 Г. ПО Т. Д. № 737/2019 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД;
62. РЕШЕНИЕ № 19 ОТ 24.03.2021 Г. ПО Т. Д. № 2824/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС;
63. РЕШЕНИЕ № 247 ОТ 27.04.2021 Г. ПО Т. Д. № 85/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
64. РЕШЕНИЕ № 261261 ОТ 20.08.2021 Г. ПО Т. Д. № 1430/2019 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД;
65. РЕШЕНИЕ № 592 ОТ 30.09.2021 Г. ПО Т. Д. № 288/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ;
66. РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 14.02.2022 Г. ПО Т. Д. № 1031/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ.

Европейска съдебна практика (тематично подреждане):

1. C-456/01 P - Henkel срещу OHIM, свързано дело С-457/01. Решение на Съда

(шести състав) от 29 април 2004 г. ECLI:EU:C:2004:258
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?

294
 text=&docid=49150&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4224311
2. С-49/02 Heidelberger Bauchemie GmbH. Решение на Съда (втори състав) от 24
юни 2004 г. ECLI:EU:C:2004:384, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?
uri=CELEX:62002CJ0049
3. С-283/01 Shield Mark BV срещу Joost Kist h.o.d.n. Memex. Решение на Съда
(шести състав) от 27 ноември 2003 г. ECLI:EU:C:2003:641, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:62001CJ0283
4. C-10/89 SA CNL-SUCAL NV срещу HAG GF AG. Решение на Съда от 17
октомври 1990 г. ECLI:EU:C:1990:359,
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:61989CJ0010
5. C-63/97. Bayerische Motorenwerke AG (BMW) и BMW Nederland BV срещу
Ronald Karel Deenik. Решение на Съда от 23 февруари 1999 г.
ECLI:EU:C:1999:82, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?
uri=CELEX:61997CJ0063
6. T-32/00 Messe München GmbH срещу OHIM. Решение на Съда от 5 декември
2000 г. ECLI:EU:T:2000:283, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=45851&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4224954
7. C-218/01 Henkel KGaA срещу Deutsches Patent- und Markenamt. Решение на Съда
(шести състав) от 12 февруари 2004 г. ECLI:EU:C:2004:88, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:62001CJ0218
8. C-363/99 Koninklijke KPN Nederland NV срещу Benelux-Merkenbureau. Решение
на Съда (шести състав) от 12 февруари 2004 г. ECLI:EU:C:2004:86,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?docid=48920&doclang=en
9. C-321/03 Dyson Ltd срещу Registrar of Trade Marks. Решение на Съда (три
състав) от 25 февруари 2007 г. ECLI:EU:C:2007:51,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=65304&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4243109
10. C-273/00 Ralf Sieckmann срещу Deutsches Patent- und Markenamt. Решение на
Съда от 12 декември 2002 г. ECLI:EU:C:2002:748, https://eur-lex.europa.eu/legal-
content/bg/TXT/?uri=CELEX:62000CJ0273

295
 11. C-479/04 Laserdisken ApS срещу Kulturministeriet. Решение на Съда от 12
септември 2006 г. ECLI:EU:C:2006:549,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=63876&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4270349
12. C-275/06 Productores de Música de España (Promusicae) срещу Telefónica de
España SAU. Решение на Съда от 29 януари 2008 г. ECLI:EU:C:2008:54,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=70107&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4270402
13. C-145/05 Levi Strauss & Co. срещу Casucci SpA. Решение на Съда (трети състав)
от 27 април 2006 г. ECLI:EU:C:2006:264,
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:62005CJ0145
14. С-482/09 Budějovický Budvar, národní podnik срещу Anheuser-Busch Inc.. Решение
на Съда (първи състав) 22 септември 2011 г. ECLI:EU:C:2011:605,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=109924&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4270541
15. C-414/99, Zino Davidoff SA v A & G Imports Ltd and Levi Strauss & Co. and Others
срещу Tesco Stores Ltd and Others. Решение на Съда от 20 ноември 2001 г. Със
съединени дела С-415/99 и C-416/99 Zino Davidoff SA и A & G Imports Ltd (C-
414/99) срещу Levi Strauss & Co., Levi Strauss (UK) Ltd и Tesco Stores Ltd, Tesco
plc (C-415/99) и Levi Strauss & Co., Levi Strauss (UK) Ltd. ECLI:EU:C:2001:617,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=46851&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4270699
16. C-235/09 DHL Express France SAS срещу Chronopost SA. Решение на Съда
(голям състав) от 12 април 2011 г. ECLI:EU:C:2011:238,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=81436&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4270797
17. C-288/82 Ferdinand M.J.J. Duijnstee срещу Lodewijk Goderbauer. Решение на Съда
(четвърти състав) от 15 ноември 1983 г. ECLI:EU:C:1983:326, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:61982CJ0288

296
 18. C-4/03 Gesellschaft für Antriebstechnik mbH & Co. KG срещу Lamellen und
Kupplungsbau Beteiligungs KG. Решение на Съда (първи състав) от 13 юли 2006 г.
19. C-29/76-LTU LTU Lufttransportunternehmen GmbH & Co. KG v Eurocontrol.
Решение на Съда от 14 откомври 1976 г. ECLI:EU:C:2006:457, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:62003CJ0004
20. C-38/81 Effer SpA срещу Hans-Joachim Kantner. Решение на Съда (първи състав)
на 4 март 1982 г. ECLI:EU:C:1982:79,
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:61981CJ0038
21. C-26/91 Jakob Handte & Co. GmbH срещу Traitements Mécano-chimiques des
Surfaces SA. Решение на Съда на 17 юни от 1992 г. ECLI:EU:C:1992:268,
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:61991CJ0026
22. C-34/82 Martin Peters Bauunternehmung GmbH срещу Zuid Nederlandse Aannemers
Vereniging. Решение на Съда от 22 март 1983 г. ECLI:EU:C:1983:87, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=ecli%3AECLI%3AEU%3AC
%3A1983%3A87
23. С-21/76 Handelskwekerij G. J. Bier BV срещу Mines de potasse d'Alsace SA.
Решение на Съда на 30 ноември 1976 г. ECLI:EU:C:1976:166, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A61976CJ0021
24. C-167/00 Решение на Съда (шести състав) на 1 октомври 2002 г. Verein für
Konsumenteninformation срещу Karl Heinz Henkel. ECLI:EU:C:2002:555,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=47727&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4271202
25. C-68/93 Fiona Shevill, Ixora Trading Inc., Chequepoint SARL и Chequepoint
International Ltd срещу Presse Alliance SA. Решение на Съда от 7 март 1995 г.
ECLI:EU:C:1995:61, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?
uri=CELEX:61993CJ0068
26. C-425/16 Hansruedi Raimund срещу Michaela Aigner. Решение на Съда (девети
състав) от 19 октомври 2017 г. ECLI:EU:C:2017:776,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=195743&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=
1&cid=4271779
27. C-406/92 The owners of the cargo lately laden on board the ship “Tatry” срещу the
owners of the ship “Maciej Rataj”. Решение на Съда от 6 декември 1994 г.

297
 ECLI:EU:C:1994:400, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?
uri=CELEX:61992CJ0406
28. C-39/02 Mærsk Olie & Gas A/S срещу Firma M. de Haan en W. de Boer. Решение
на Съда (трети състав) от 14 октомври 2004 г. ECLI:EU:C:2004:615,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=49222&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272026
29. C-48/05 Adam Opel AG срещу Autec AG. Решение на Съда (първи състав) от 25
януари 2007 г. ECLI:EU:C:2007:55,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=65459&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272244
30. C-223/15 Combit Software GmbH срещу Commit Business Solutions Ltd. Решение
на Съда (втори състав) от 22 септември 2016 г. ECLI:EU:C:2016:719,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=183701&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272347
31. C-316/05 Nokia Corp. срещу Joacim Wärdell. Решение на Съда (четвърти състав)
от 14 декември 2006 г. ECLI:EU:C:2006:789,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=66545&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272441
32. C-280/15 Irina Nikolajeva срещу Multi Protect OÜ. Решение на Съда (седми
състав) от 22 юни 2016 г. ECLI:EU:C:2016:467,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=180686&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272499
33. C-24/16 – C-25/16 Nintendo Co. Ltd срещу BigBen Interactive GmbH and BigBen
Interactive SA. Решение на Съда (втори състав) от 27 септември 2017 г.
ECLI:EU:C:2017:724, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=195045&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=
1&cid=4272731
34. C-53/01 Linde AG (C-53/01), Winward Industries Inc. (C-54/01) и Rado Uhren AG
(C-55/01). Решение на Съда от 8 април 2003 г. ECLI:EU:C:2003:206,

298
 https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=48188&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272841
35. C-286/04 P, Eurocermex SA срещу European Union Intellectual Property Office.
Решение на Съда от 30 юни 2005 г. ECLI:EU:C:2005:422,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=59865&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4272960
36. C-238/06 P, Develey Holding GmbH & Co. Beteiligungs KG срещу European Union
Intellectual Property Office. Решение на Съда (осми състат) от 25 октомври 2007 г.
ECLI:EU:C:2007:635 , https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?
uri=CELEX:62006CJ0238
37. C-329/02 P, SAT.1 SatellitenFernsehen GmbH срещу European Union Intellectual
Property Office. Решение на Съда (втори състав) от 16 септември 2004 г.
ECLI:EU:C:2004:532, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=49505&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273197
38. T-34/00, Eurocool Logistik GmbH срещу European Union Intellectual Property
Office. Решение на Общия съд (четвърти състав) от 27 февруари 2002 г.
ECLI:EU:T:2002:41, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=46753&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273246
39. T-79/00 REWE-Zentral срещу European Union Intellectual Property Office Решение
на Общия съд (четвърти състав) от 27 февруари 2002 г. ECLI:EU:T:2002:42,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=46754&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273292
40. C-304/06 P, Eurohypo AG срещу EUIPO. Решение на Съда (четвърти състав) от 8
май 2008 г. ECLI:EU:C:2008:261,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=67010&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273368
41. T-123/04, Cargo Partner AG срещу EUIPO. Решение на Общия съд (първи състав)
от 27 септември 2005 г. ECLI:EU:T:2005:340,
299
 https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=59916&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273438
42. C-37/03, BioID AG, en liquidation срещу EUIPO. Решение на Съда (трети състав)
от 15 септември 2005 г. ECLI:EU:C:2005:547,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=59734&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273474
43. T-88/06, Dorel Juvenile Group срещу OHIM. Решение на Съда на първа инстанция
от 24 януари 2004 г. ECLI:EU:T:2008:15,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=69931&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273716
44. C-328/06, FranquetAlfredo Nieto Nuño срещу Leonci Monlleó Franquet. Решение на
Съда (втори състав) от 22 ноември 2007 г. ECLI:EU:C:2007:704,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=70040&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273792
45. C-108/97, Windsurfing Chiemsee Produktions- und Vertriebs GmbH срещу Boots-
und Segelzubehor Walter Huber. Решение на Съда от 4 май 1999 г.
ECLI:EU:C:1999:230, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=44567&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273923
46. T-6/01, Matratzen Concord срещу OHIM. Решение на Съда от 23 октомври 2002 г.
ECLI:EU:T:2002:261, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=47809&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4273971
47. T-34/04, Plus Warenhandelsgesellschaft mbH срещу OHIM. Решение на Общия съд
от 22 юни 2005 г. ECLI:EU:T:2005:248,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=59505&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4274015
48. T-292/01, Phillips Van Heusen Corp. срещу OHIM. Решение на Съда на първа
инстанция (втори състав) от 14 октомври 2003 г. ECLI:EU:T:2003:264,

300
 https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=48686&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4274386
49. C-251/95, Sabel BV срещу Puma AG Решение на Съда от 11 ноември 1997 г.
ECLI:EU:C:1997:528, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=43450&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4214993
50. C-39/97, Canon Kabushiki Kaisha срещу Metro-Goldwyn-Mayer Inc. Решение на
Съда от 29 септември 1998 г. ECLI:EU:C:1998:442, https://eur-lex.europa.eu/legal-
content/bg/TXT/?uri=CELEX:61997CJ0039
51. C-291/00, LTJ Diffusion SA срещу Sadas Vertbaudet SA. Решение на Съда от 20
март 2003 г. ECLI:EU:C:2003:169, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?
uri=CELEX:62000CJ0291
52. C-171/06P, TIME срещу OHIM. Решениена Съда (седми състав) от 15 март 2007
г. ECLI:EU:C:2003:169, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=62164&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4220012
53. T-169/03, Sergio Rossi SpA срещу OHIM. Решение на Общия съд (втори състав)
от 1 март 2005 г. ECLI:EU:T:2005:72,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=55025&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4220507
54. T-85/02, Díaz срещу OHIM Решение на Общия съд (втори състав) от 4 ноември
2003 г. ECLI:EU:T:2003:288, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=48370&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4220664
55. T-202/03, Alecansan SL срещу OHIM. Решение на Общия съд от 7 февруари 2006
г. ECLI:EU:T:2006:44, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=55641&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4220767
56. C-106/03 P, Vedial SA срещу OHIM Решение на Съда (втори състав ) от 12
октомври 2004 г. ECLI:EU:C:2004:611,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?

301
 text=&docid=49172&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4221336
57. C-425/98, Marca Mode CV срещу Adidas AG Решение на Съда (шести състав) от
22 юни 2000 г. ECLI:EU:C:2000:339,
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=45384&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1
&cid=4222367
58. T-11/15 Internet Consulting срещу EUIPO - Provincia Autonoma di Bolzano-Alto
Adige (SUEDTIROL). Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 юли 2006 г.
ECLI:EU:T:2016:422, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=181867&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=
1&cid=5398147
59. T-197/13 Marques de l’État de Monaco (MEM) срещу OHIM. Решение на Общия
съд (осми състав) от 15 януари 2015 г.
https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?
text=&docid=161382&pageIndex=0&doclang=bg&mode=req&dir=&occ=first&part
=1&cid=4222866
60. C 108/05 Bovemij Verzekeringen NV срещу Benelux-Merkenbureau. Решение на
Съда (първи състав) от 7 септември 2006 г. ECLI:EU:T:2015:16, https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:62005CJ0108

III. ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Баталски, К. Гражданскоправна защита на правото върху марка на ЕС – особености и

видове искове. В: Проблеми и предизвикателства на правното регулиране на

302
интелектуалната собственост. Международна научна конференция по повод 80-
годишнината на проф. Божана Неделчева. 16 октомври 2019 г. София, УНСС, 2020,
148–161.
2. Баталски, К. Особености при учредяването на изключителната международна
компетентност на съдилищата за марките на Европейския съюз при действието на
Регламент 2017/1001. Видове основания. В: 100 години УНСС – 100 години право в
УНСС. Том I – История, теория и развитие на правото. Актуални проблеми на частното
и международното право. София, УНСС, 2021, 303–315.
3.Баталски, К. Конфликт на компетентности при спорове, свързани със защита на
правото върху марка на ЕС. Съотносима уредба в българското законодателство. –
Бизнес и право, №2, 2021, 63 – 93.

303