НЕИЗВЕСТНО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ТРАКИЙСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ

КОТИС [II]/III/[IV] ОТ ~ 171–167–166/165 Г.ПР.ХР.

Атанас КОЙЧЕВ

UNKNOWN COINAGE OF THE THRACIAN RULER KOTYS II / III FROM

171–167–166 / 165 BC

Atanas Koychev

Abstract: The coin presented below, shown in February 2022 on the website of Gorny & Mosch
Giessener, is a new unknown type with the name of the ruler Kotys.

1:1
According to the publication, the coin belongs to Kotys IV (185/183 - 165 BC), the son of Seuthes IV.
Description: AE, 13 mm, 2.09 g.
Obv. Horse protome to right, from left to right arched inscription: ΒΑΣΙΛΕΩΣ.
Rev. Upright thyrsos with ribbon, from left to right arched inscription: ΚΟΤΥΟΣ.
There are many rulers in the historiography named Kotys: Kotys I, dated to the years 383-359 BC, ruler
of the Odryssian Kingdom; Kotys from 331-330 BC, known from the Athenian Decree (IGB III 1731);
Kotys, son of Raizdos 270-269 BC, known from the Delphic Decree (Sill. 438); Kotys (dated to the 3rd
century BC) is known from the Messambrian inscription in honour of Sadalas (IGB I, 307), for whom
a new dating and association with Sadala Ι from the 1st century BC has been proposed (Koychev 2016,
p. 190); Kotys, the father of Rhaskuporis of the Apollonian Decree (IGB I 389); Kotys, son of Seuthes
and ally of Perseus (T.Liv. XLII 29,12; Poliyb. XXVII 12,1-3; XXX 18,1-3); Kotys 100–87 BC, according
to the Dessau system (B. Lenk, 1936, 438); Kotys 57-48 BC, ally of Pompey (Caes.B.C.III.4) and Kotys
42-19 BC son of Rhaskuporis, of the Athenian decree, Sapaeian dynasty (IG III 552 and IG III 553),
and others.
From the listed rulers so far there are coins attributed to Kotys I, the Elder; Kotys, son of Seuthes and
ally of Perseus; Kotys 100-90 / 88 BC, from the Dessau system; Kotys 57-48 BC and Kotys from 42-19
BC.
According to the images and the execution of the inscriptions, the minting of this type of coin is supposed
to have been done by a qualified engraver.
The inscription on the obverse and reverse is in Genitive - a coin belonging to Kotys. Such spelling of the
title and name on both sides of the coin is found for the first time in Thracian numismatics.
The article analyzes the spelling of the font and its similarity with the coins of Maroneia from the II
century BC. The symbol thyrsos is considered as a characteristic element of the cult of Dionysus in
Greek mythology.
In the iconography of the Thracian kings, the only case of an image of thyrsos is found on the coins of
Ketriporis from the IV century BC, circulating mainly along the Aegean and the southern Rhodopes
Mountains.
The appearance and spread of the thyrsos symbol (of Dionysos) is represented during the Classical and
the whole Hellenistic period of coinage. The fashion of depiction is both on the royal coins and in the
city coinage.
Thyrsos is widely depicted in the autonomous city coinage of almost all of Greece, for us it is essential

11
that it is depicted on the staters of Maroneia from 386/85 - 348/47 BC, the tetradrachms of the second
period of Thassos and Amphipolis 357-342/1 BC and others.
The image of a horse protome is considered as a tradition in the Thracian Odrysian royal iconography.
The horse is an accompanying symbol on the entire Odrysian coinage, but the protome of a horse is not
so common. Even the first ruler with his own coinage, Sparadokos 480-454/2 BC, used the image of a
protome of a horse on his diobol, after which it appeared on the silver trihemiobol and bronze coins of
Seuthes I 424-407/5, Metokos 407/5 ~ 389, Amatokos I or II – first half of the IV century BC and for the
last time before the coin commented here on the bronze coins of Kotys I 385-359 BC.
The image of a protome in Thracian cult ritual practice also plays the role of a rhyton for drinking wine,
also a symbol associated with Dionysos.
Based on the production of the coin core, as well as the analysis of the iconography of the inscription
and the images of our coin, we can agree with the first publisher and refer the commented specimen
to the II century BC and to connect it mainly with the attributed to that time Kotys ~ 175 ~ 165 BC,
Odrysian ruler, son of Seuthes IV and ally of Perseus.
Who is Kotys III ~ 175 ~ 165 BC
Kotys is mentioned in the works of Polybius (Poliyb. XXX 17,1) and Titus Livius (T.Liv. XLII 51,10)
as the son of Seuthes, according to Todorov (Todorov, 1998, p. 44), information corresponding to ruler
reigned over the Odrysians in the middle of the II century BC. The first official mention of Kotys III as
Odrysian king was the beginning of the events preceding the Third Macedonian War (T.Liv.XLII 29,12;
Poliyb.XXVII 12,1-3; XXX 18,1-3).
The authors, taking into account that Kotys III is the son of Seuthes IV (T.Liv.XLII 29,12), assume that
the latter ruled from the end of III - beginning of II century BC, but in the sources there are no other
specific data about him (Todorov 1998, 48; Fol, Al. 1975, p.120-121).
It is believed that immediately after the war of Perseus against Abrupolis, which led to the declaration
of the Third Macedonian War, or even during the alliance treaty of 184/3, the area around Abdera and
Maroneia was controlled by Perseus’ ally, Kotys.
The fact that these territories were under his control was indirectly implied by the events during the war
between Rome and Macedonia of 171 and 170/69, in which Kotys participated on the side of Perseus.
He, along with the Peonian ruler Didas, was the only ally of Perseus, to whom he brought 1,000 elite
cavalry and as many infantry according to Livius (T. Liv., XLII 58 8).
Leaving the battle and returning to Thessaloniki, Kotys understood that his territories in the Marene
region (according to Todorov around Maroneia) (Todorov 1998, 51) were attacked by the Thracian
(Kenyan according to Kabakchiev) (Kabakchiev 2000, 126) ruler Autlesbis, together with the Eumenes
strategist of the Hellespontic region of Koragas (T. Liv., XLII 67, 3-4). Eumenes is an ally of Rome. This
source is one of the main landmarks for the eastern border of the Kotys possessions.
The favourable historical development of the events related to the end of the Third Macedonian War
created conditions for the establishment of the political authority of the Odrysian dynasty in the person
of Kotys, under the auspices of Rome (Todorov 1998, 51).
In 166, Kotys invaded the territories of Abdera, which caused controversy reflected in an epigraphic
document from that time (Sylloge, 656). The Roman Senate was involved in the dispute. The protector
of Kotys was his son Bitus, and the protector of Abdera was two citizens of Theos, the metropolis of
Abdera. From the general meaning of the Roman decision we judge that probably this territory was
handed over from Rome to Kotys III. (E. Condurachi, 1982, 411-481; Tacheva 1997, 60-61; Manov M.
2002, 28-34).
As can be seen from the sources and the inscription, the clear boundaries of the territory of Kotys
are not known. It is assumed that the Odrysian ruler Kotys saw in his participation on the side of
Perseus a great opportunity to expand its territorial scope to the west (Manov 2002, 31). It is assumed
that in the initial stage of Perseus’ war against the Sapaeian ruler Auluporis (Abrupolis), the latter
was neutralized, and his lands between Mesta and Maritsa Rivers on the northern Aegean coast were
annexed to Kotys (see Fol 1975, 121; Kabakchiev 2000, 128-129; Manov 2002, 31). From the analysis
of the inscription and the territorial claims to the lands of Abdera, it is considered that the territories of
conquest will not be very far from the territories of Kotys (Manov 2002, 31).
In his latest publication on the subject, Prof. Delev hypothesizes that Kotys was not an Odrysian king at
all, but a ruler of the Sapaeian Kingdom in the Rhodopes Mountains, possibly coming to power with the
help of Perseus after the removal of Abrupolis (Delev 2017, 45-47) and becoming his successor (Delev
2020, 177).
Against the background of information from the sources, it is quite natural that Kotys III has his own
coins and that they were minted in Maroneia.
Other coins dated to the time of Kotys:

12
There are three types of coins in the literature related to Kotys III - IV.
FIRST TYPE:
Type: Artemis/horse and arched inscription ΒΑΣΙΛΕОΣ above and ΚΟΤΥОΣ below, Fig. 5 and 6 of
the table.
Dobruski, Mushmov, Yurukova and Topalov attribute this type of coin to Kotis III. Another opinion is
shared by the author of this article and V. Mutafov, referring this type to Kotys from 105/100 - 90/88
BC, Sadala’s father from ~ 90/88/87 to ~ 57 BC. The opinion that coins of this type belong to Kotys
105/100 - 90/88 BC is based on the fact that archaeologically these coins are found in the stratigraphic
strata in Ahtopol, along with materials from the first quarter of I century BC and therefore they are
attributed to their true publisher, who lived and ruled the territories of Strandzha Mountain at that
time.
A connection of this type is made with a similar type of the coins of Mostis of the type Apollo/horse, figs.
7 and 8. The image of the horse is identical with that of the coins of Kotys.
According to Yurukova’s chronology, Mostis ruled around the beginning of the last quarter of the 2nd
century BC to 86 BC, chronology adopted within the same limits by us with a small correction ~
110/109 ~ 85/4 BC.
SECOND TYPE:
The second type, of which two specimens are known, belongs to Kotys III.
Head of Athens/helmet on armour figs. 9 and 10, inscriptions ΒΑΣΙΛΕОΣ and ΚΟΤΥОΣ on both sides.
This type was first published by Topalov, related to Kotys III (185/183 - 165 BC). The author concludes
that the coin depicts a portrait of the ruler with a Corinthian helmet, and the reverse depicts armour
with a helmet, which symbolized a trophy given by the Macedonian ruler Perseus, as a result of a
joint successful battle against the Romans. According to us, this type is also attributed to Kotys from
105/100 - 90/88 BC, Sadala’s father. The identification is based on a comparative analysis with the coins
of Mostis, Figs. 11 and 12. The image is considered to be of Athens, not the ruler, due to the identical
depiction of the bust of Athens on city coins from the end of the II century BC and the beginning of the
first century BC. Regarding the armour and helmet depicted on the reverse of the coin, as well as the
inscription on the left and right, it is believed that such a similarity with the image of the armour and
the inscription on the coins of Mostis, is extremely rare in numismatics.
On the coins of Mostis of the type head of Mostis/armour on both sides vertically ΒΑΣΙΛΕΩΣ
ΜΟΣΤΙΔΟΣ, figs. 11 and 12, the armour is reproduced in the same way as that of the coins of Kotys,
only the helmet above is missing, but there is a helmet depicted on the obverse, on the head of the ruler.
THIRD TYPE:
The third type, also known in two specimens of Figs. 13 and 14, is of the type Head of an adult man on
the right (Kotys)/bow in a case, above horizontally ΒΑΣΙΛΕОΣ and below slightly arched ΚΟΤΥОΣ.
According to Topalov, the known specimens belong to Kotys III. In our opinion, the commented type,
like the previous two, also belongs to Kotys 105/100 - 90/88 BC, again due to similarities in iconography
with the coins of Mostis of the type head of Zeus with a laurel wreath on the right/bow in case, and the
inscription, ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΜΟΣΤΙΔΟΣ, Figs. 15 and 16.
Conclusion:
From the above review of the literature with the types attributed to Kotys, the ally of Perseus 171-167-
166/165 BC, most likely only the new type of coin – horse protome/thyrsos fig. 1 can be attributed to the
commented ruler. This specimen, according to everything reproduced on it, speaks of a clear connection
with the Mint of Maroneia from this period. All other types with the inscription Kotys, head of Apollo/
horse; head of Athens/armour and head of the ruler Kotys/bow in case, in our opinion can be attributed
only to Kotys 105/100-90/87 BC (from the rulers in Byza), the contemporary of Mostis ~ 110/109 ~
85/84 BC. For the latter, Nikola Mushmov in the early twentieth century noted that the bronze coins
of Mostis, which have an image of an eagle stepping on lightning, are reminiscent of the coins of Kotys
and Sadalas. The connection between the types of coins of Mostis and the kings of Astеia has been
commented on many times by us, determining that Sadalas with the image of an eagle on the coins is
that of 89/87-57 BC, the son of Kotys from 105/100-90/89 BC and the father of Kotys from 57-48 BC.
The depiction on the coins of the Astaeian kings of the Mostis types not only with an eagle but also with
a horse, a bow in case and armour, speaks of continuity in the images, like the observed koinon between
the Greek polises, which politically means a single political and heraldic orientation, about which the
sources speak eloquently, defining Sadalas from 89/87-57 as a Roman ally (inscription from Heroneia,
Hflleaux 1921, 320-337). Mostis, located on the former lands of the Athalides and in a perceptible
connection with Pergamon, should have the same political orientation (Sayar 1992, 189, note 20; 1999,
245-251; Loukopoulou 1987, 67-110; Манов 2014, 251- 253), probably in subordination (author`s
note) or ally with Rome (Лозанов 2017, 20). Ruler in the region of Byzantium, in the eastern part of

13
 the ancient mountain Hieron Oros, between the cities of Heraclea/Ganos and Hieron Teihos, perceived
by the political situation in the region by sources, epigraphic monuments and coin circulation (with the
highest concentration of coins reported of Ganos).
Представената по-долу монета, показана
през февруари 2022 г. на електронния сайт
на Gorny & Mosch Giessener Аукцион 284, лот
195, се явява нов неизвестен тип с името на
владетеля Котис.
Според издателите монетата принадлежи
на Котис IV (185/183 - 165 г. пр.Хр.), син на
Севт IV (обр. 1).
Описание: AE, 13mm., 2,09g.
Л. Протоме на кон надясно, от ляво надяс-
но дъговидно надпис: ΒΑΣΙΛΕΩΣ,
Оп. Изправен тирс с панделка, от ляво на-
дясно дъговидно надпис: ΚΟΤΥΟΣ.
В историографията присъстват много вла-
детели с име Котис: Котис I старият, отнесен
към годините 383-359 г. пр.Хр.; Котис от 331-
330 г. пр.Хр., известен от Атинския декрет
(IGB III 1731); Котис, син на Райздос (270-269
г. пр.Хр.), известен от Делфийския декрет
(Sill. 438); Котис (отнасян към III в.пр.Хр.),
известен от Месембрийския надпис в чест
на Садала (IGB I, 307), за който е предложена
нова датировка и свързване със Садала Ι от
2/4 на I в.пр.Хр. (Койчев 2016, с. 190); Котис,
бащата на Рескупор от Аполонийския декрет
(IGB I 389); Котис, син на Севт и съюзник на
Персей, отбелязван в различните проучвания
като Котис II, Котис III и Котис IV ~ 171-167-
166/165 г.пр.Хр. (T.Liv.XLII 29,12; Poliyb.XXVII
12,1-3; XXX 18,1-3); Котис 105/100–90/88 г.пр.
Хр., съгласно стемата на Десау (B. Lenk, 1936,
438); Котис 57-48 г. пр.Хр., съюзник на Пом-
пей (Caes.B.C.III.4), и Котис от 42-19 пр.Хр.,
син на Рескупор, от Атинския декрет, Сапей-
ска династия (IG III 552 и IG III 553).
От изредените владетели до момента има
отнесени монети към Котис I стария; Котис,
14
син на Севт и съюзник на Персей ~ 171-167-
166/165 г.пр.Хр., който ще отбелязваме в те-
кста по-надолу като Котис III; Котис 105/100–
90/88 г.пр.Хр., от стемата на Десау; Котис 57-
48 г. пр.Хр. и Котис от 42-19 пр.Хр.
Съгласно изображенията и изпълнението
на надписите отсичането на този тип монети
може с голяма вероятност да се предположи,
че е изпълнен от квалифициран гравьор.
Преди историческата интерпретация и
разглеждане на другите известни монети, от-
давани на този Котис (~ 171-167-166/165 г.пр.
Хр.), ще направим кратък анализ на изобра-
женията върху монетата, символите и надпи-
сите.
Надписът: Изписаният надпис на аверса
и реверса е в генитив – монета, принадлежа-
ща на Котис. Подобно изписване на титлата и
името от двете страни на монетата се среща
за първи път.
От пръв поглед прави впечатление, че па-
леографското изписване на буквата А от над-
писа е различно от досега отнасяните монети
към този владетел. Разликата е в напречната
хаста, която в познатите ни монети, свързва-
ни с този владетел, е хоризонтална, а в нашия
случай е във формата на триъгълниче.
Изображенията и символите ни насочват
директно към монетосеченето на Маронея,
за която основни символи са конят, изобра-
зяван като протоме или в цял ръст, и Дионис
– прав или чрез неговите символи. В нашия
случай той е представен чрез неговия сим-
вол/атрибут тирс. През II век пр. Хр. Маро-
нея използва в изписването на своите монети
точно този шрифт за буквата Α, както е в на-
шия случай. Подобно е изписването на бук-
вата Ω, при която долната част на хастите се
изобразява почти като обща черта, същото е
и при буквата Σ, при която напречните линии
са удължени. Също така, подобно на маро-
нейските монети е и изписването на буквите
с точка в краищата на хастите. За паралел на
шрифта представяме една произволно избра-
на бронзова монета на Маронея от II в. пр.Хр.,
т.16.29, 26 mm g, 12h (обр. 2) (CNG, Au. 406, lot
39).
Изправеният тирс е характерен елемент
за култа на Дионис в гръцката и тракийската
митологии. Той е символ на просперитет, пло-
дородие, хедонизъм и удоволствие/наслажде-
ние като цяло и представлява жезъл, изобра-
зяван като увит с бръшлянови и лозови листа
с превръзка панделка/тения завършващ на
върха с иглолистна шишарка. Пръчката е из-
готвена от гигантски копър.
В иконографията на тракийските царе
единственият случай на изображение на тирс
срещаме върху монетите на Кетрипор от IV
век пр. Хр., циркулиращи по Беломорието и
района на Южните Родопи с Маронея. За па-
ралел на тирса представяме една произвол-
но избрана бронзова монета на Кетрипор т.
4,34; 12мм. 1h (обр. 3) (Munzkabinett 401-2-
09.02.09) .
Разпространението на символа тирс (на
Дионис) е представено през класическия и
целия елинистически период на монетосе-
чене. Модата на изобразяване е както върху
царските монети, така и в градското монето-
сечене. Намираме тирса изобразен върху мо-
нетите на Филип II 359-336 BC, Александър
III 336-323 BC, Филип III 323-317 BC, Лизимах
305-281 BC и др.
Тирсът масово се среща и в автономното
градско монетосечене на почти цяла Елада. За
нас е от съществено значение, че той се изо-
бразява върху статерите на Маронея от 386/85
- 348/47 ВС, тетрадрахмите от втори период
на Тасос, Амфиполис 357-342/1 BC и др.
Изображение на протоме на кон:
Традицията да се изобразява кон в тракий-
ската одриска царска иконография е доста
стара. Конят е съпътстващ символ върху ця-
лото й монетосечене, но протомето на кон не
е толкова често срещано. Още първият вла-
детел със собствено монетосечене – Спара-
док (480 - 454/2 пр.Хр.) (датировка по Койчев
2008, 127), използва изображението на прото-
15
ме на кон върху своите диоболи, след него то
се появява върху сребърните трихемиоболи и
бронза на Севт I (424-407/5), Меток (407/4045
~ 389), Аматок (I или II ½ на IV пр.Хр.) и за
последно преди коментираната тук моне-
та върху бронза на Котис I (385-359 пр. Хр.)
(Топалов 2014, № 81, 100,102, 118 и 130).
Изображението на протоме в тракийската
култова обредна практика изобразява и ри-
тон за пиене на вино – също символ, свързан
с Дионис.
На основание на изработката на монетно-
то ядро, както и анлизът на иконографското
изписване на надписа и изображенията (с
протоме на кон) на нашата монета, с голямо
основание можем да се съгласим с първия й
издател и отнесем коментирания екземпляр
към II век пр. Хр., като го свържем основно
със споменатия царувал по това време Котис
~175 ~ 165 г. пр.Хр. – одриски владетел, син на
Севт IV и съюзник на Персей.
Кой е Котис III от ~ 171-167-166/165 г.пр.
Хр.
В изворите Котис е посочен в трудовете на
Полибий (Poliyb.XXX 17,1) и Тит Ливий (T.Liv.
XLII 51,10) като син на Севт, според Тодоров
(1998,с.44) – сведение, кореспондиращо с вла-
детел, царувал над одрисите в средата на II
в.пр.Хр. Според Тачева (1982,3,с.47-52) може
да се приеме, че от достигналите до нас све-
дения само трима от царете с името Котис
носят титлата на одриски цар: Котис I (382-
359 пр.н.е), Котис II (управлявал според да-
тировката от Атинския декрет и сведения-
та на Страбон в края на IV и началото на III
в.пр.н.е.) и Котис III (171-166 пр.н.е). Остана-
лите владетели с това име, описани в Делфий-
ския, Аполонийския и Месембрийски дек-
рети, носят титулатурата на тракийски цар,
мнение възприето и от Тодоров (1998, 49).
Първото официално отбелязване на Ко-
тис III като одриски цар е началото на съби-
тията, предшестващи III Македонска война
(T.Liv.XLII 29,12; Poliyb.XXVII 12,1-3; XXX
18,1-3). Датировката на събитията, записа-
ни от древните автори, според Strazzulla,V
(1901,T.63,374-378) и Тодоров (1998,с.49) се
свързва със 171 г.пр.н.е. Според Тодоров
контекстът на пасажа от труда на Тит Ливий
(42 29,12: „Cotys Thrax, Odrysarum rex, iam
Macedonum partis erat.“) дава основание да се
приеме, че този одриски владетел се е възца-
рил и управлявал от по-рано. А като се вземе
предвид, че Котис III е син на Севт IV (T.Liv.
XLII 29,12), се очертава, че последният е уп-
равлявал от края на III – началото на II в.пр.
Хр., но за него в изворите липсват други кон-
кретни данни (Тодоров 1998, 48; Фол, Ал.1975
с.120-121). На основание на горното се прие-
ма, че политическата активност е свързана с
промяна на управляващите ги през първата
половина на II в.пр.Хр. и увеличаване за крат-
ко на тяхната активност. Счита се, че за въз-
царяването на Котис III, голямо влияние се
оказва отвън, от страна на Македония и Фи-
лип V (Тодоров 1998, 50-51). Възможността
за откъсване от опеката на македонския цар,
след като се допуска, че за въздигането на Ко-
тис III е помогнал Филип V, е парирана (Тодо-
ров 1998, 50), като e взет за заложник в Ма-
кедония престолонаследникът Битюс (T.Liv.
XL 24,3). Това се подразбира и от по-късни
събития, в които след края на III-тата маке-
донска война виждаме Битюс като пленник в
триумфа на Емилий Павел, след като бил из-
пратен на заточение от македонската столица
в италийския град Карсеоли (T.Liv.XLV 42,7)
(Тодоров 1998,51).
Няма сигурни доказателства за това, че Би-
тюс е бил заложник, а не е пребивавал по дру-
га причина. За горното противоречие говори
фактът, че непосредствено преди смъртта на
Филип V бъдещият цар Персей пребивава в
Тракия, за да се спаси от враждебното отно-
шение на баща си след убийството на брат му
Деметрий (T.Liv.XL 56,11) ( Кацаров 1936, с.
1280-1288; Тодоров 1998,51). Най-логично е
това да става при одрисите на Севт IV и сина
му Котис, защото сапеите и племената на за-
пад от тях са противници на Македония, а
племената от делтата пред Византион са мно-
го далече. Това предположение се потвържда-
ва и от по-късните близки контакти между
Персей и Котис ( Койчев 2003, с. 28).
16
Непосредствено след възкачването на
престола през 179 г. на Персей, сапеите наче-
ло с Абруполис нападнали владените от маке-
доните територии и успели да завладеят дори
златоносните рудници на Пангей, опустоша-
вай¬ки граничните земи чак до Амфиполис.
Териториите на сапеите се прости¬рали спо-
ред Тачева (1997, с.57) източно от р. Нестос и
на север от Абдера. Колкото до западната гра-
ница – р. Нестос, е била ясна от територията
на I македонска област, организирана след III
Македонска война (Тачева 1997, с.57).
Къде е била границата с Котис до този мо-
мент не е ясно, нито след война на Персей
срещу Абруполис, станала повод и за обявя-
ва¬не на III-та Македонска война. Вероятно
именно в този момент част от те¬риториите
на сапеите стават зависими от Котис.
След войната с Абруполис или още по вре-
мето на съюзния договор от 184/3 г. терито-
рията около Абдера и Маронея се предполага,
че вече са контролира от съюзника на Персей,
Котис (виж коментара по-долу).
За това, че тези територии са в негово под-
чинение косвено се подразби¬ра от събити-
ята през войната между Рим и Македония от
171 и 170/69 г., в която Котис участва на стра-
ната на Персей. Той, наред с пеонския владе-
тел Дидас, е единственият съюзник на Персей,
на когото довел 1000 елитни кон¬ници и още
толкова пеши войници според Ливий (T. Liv.,
XLII 58 8). В голя¬мата битка в Беотия през
171 г. Персей поверил на Котис да командва
ляво¬то крило с тракийски конници при хъл-
ма Калиник, което се биело срещу цялата ита-
лийска конница, командвана от Гай Лициний
Крас, брата на римския пълководец. Котис
успял да спечели победа, но бил принуден да
напусне македон¬ския стан. Персей платил
при оттеглянето на конниците заплата за по-
ловин година, а не цяла, както обещал. Факт,
който Тачева (1997, с.58) изрично подчертава,
доказвайки ни, че Котис не е подвластен на
Персей. Този факт се засилва и от освобожда-
ването на сина му Битюс, взет като заложник
след битката при Пидна. Тези събития според
нея говорят, че отношенията между Котис и
Персей са отношения между владетели съсе-
ди, а не на субординация.
Напускайки битката и завръщайки се в
Тесалоники, Котис научил, че терито¬риите
му в областта Марене (според Тодоров око-
ло Маронея) (Тодоров 1998,51) са нападнати
от тракийския (кенийския според Кабакчи-
ев) (Кабакчиев 2000, с.126) династ Аутлезбис,
съвместно с Евменовия стратег на хелеспон-
тийската област Корагас (T. Liv., XLII 67,3-4).
Евмен, е съюзник на Рим. Това е един от ос-
новните репери за източната граница на вла-
денията на Котис.
В битката при Пидна от 22 юни 168 г., в коя-
то Персей претърпява пос¬ледното и оконча-
телно поражение от Рим, Котис също участва.
Освен пле¬нените трофеи в Рим се оказва и
Битюс, син и наследник на Котис. Всъщ¬ност,
вероятно Битюс е просто в двора на свои-
те роднини от Македонската династия, а не
е заложник на Персей ( Койчев 2003, с. 29).
Политиката на Рим в този момент е насочена
към това да има съюзник във вътрешността
на Тракия и затова се създава легенда за дъл-
гогодишни приятелски отношения между
двора на Котис (още от времето на неговите
предци) и Рим. Според традицията Би¬тюс
е върнат на Котис, като към това се добавя и
традицията на римската дипломация да бъдат
дадени по 2000 аса на всеки член от пратени-
ците на Котис. Също така, с дипломатическа
мисия са изпратени и трима видни сенатори
– Т. Квинций Фламинин, Г. Лициний Нерва и
М. Каниний Ребил (T. Liv., XLII 42,12-14), кои-
то да ги съпровождат до Тракия. Тяхната ос-
новна мисия е да сключат съюз с одрисите на
Котис (Тодоров 1998, 53).
Виждаме още един пасаж, говорещ ясно
за приятелските отношения меж¬ду Котис и
Персей във времето след битката при Пидна.
Котис и предвожданата от него конница успе-
ли да се завърнат невредими в Тракия (T. Liv.,
XLIV 42,2). Избягалият на остров Самотраки
Персей се опитал да премине на отсрещния
бряг, па¬дащ се между Абдера и Маронея,
като се свърже със своя приятел и съюзник
Котис III чрез критянина Ороанд, но по-
17
следният избягал, заграбвайки македонската
царската хазна (T. Liv., XLV 6,3-8). След този
развой на събитията, останал без финансов
ресурс, Персей бил принуден да се предаде на
победителя при Пидна – Луций Емилий Па-
вел (Тодоров 1998,51).
Благоприятният исторически развой на
събитията, свързани с края на Третата маке-
донска война, създава условия за утвържда-
ване на политическия авторитет на одриската
династия в лицето на Котис, под егидата на
Рим (Тодоров 1998,51).
Коментираният по-горе съюз между Рим и
Котис явно е сключен, тъй като само година
или две по-късно виждаме, че в един надпис
от Абдера Котис изисква свои стари терито-
рии до града, вероятно с морски излаз.
През 166 г. Котис нахлува в територии-
те на Абдера, което предизвиква спор, от-
разен в епиграфски документ от това време
(Sylloge,656). Като арбитър в спора е привле-
чен римският сенат. Защитник на Котис е си-
нът му Битюс, а защитник на Абдера – двама
граждани от Теос, метрополията на Абдера.
От общия смисъл на римското решение съ-
дим, че вероятно тази територия е върната/
предадена от Рим на Котис III. (Е.Condurachi,
1982,461-481 ;Тачева 1997, с.60-61; Манов М.
2002, с.28-34).
Счита се, че синът на Котис, който е бил
заточен в Рим след падането на Македония,
е познавал добре политическата атмосфера,
както и необходимостта от лоялен съюзник,
който да е буферна зона между Рим и север-
ните територии, и решението е било в полза
на Котис (Манов 2002, 31).
Както се вижда от изворите и надписа,
ясните граници на Котис не са известни. До-
пуска се, че одриският владетел е съзрял в
участието си на страната на Персей една ве-
ликолепна възможност за разширяване на
териториалния си обхват в западна посока
(Манов 2002, 31). Предположено е, че още в
началният етап на войната на Персей срещу
сапейският владетел Аулупорис (Абруполис)
последният е бил неутрализиран, а земите му
между Места и Марица по Северното Егейско
крайбрежие са били присъединени към Ко-
тис (ср. Фол 1975, 121; Кабакчиев 2000, 128-
129; Манов 2002, 31). От анализа на надписа
и териториалните претенции към земите на
Абдера се счита, че териториите на завоюване
няма да са много отдалечени от териториите
на Котис (Манов 2002, 31).
Напоследък Делев допусна хипотезата Ко-
тис изобщо да не е бил одриски цар, а владе-
тел на царството на сапеите в Родопите, въз-
можно дошъл на власт с помощта на Персей
след отстраняването на Абруполис (Делев
2017, 45-47) и ставайки негов наследник (Де-
лев 2020, 177). Според автора това би обясни-
ло и здравия съюз между двамата във война-
та срещу Рим, подкрепено и от намеренията
на Персей да се прехвърли от Самотраки във
владенията на Котис (Делев 2017, 47) в земите
около Маронея.
Оценявайки ролята и значението на цар-
ската власт в Тракия, носена от Котис III,
може да се каже, че той се стреми да води са-
мостоятелна политика, което е показано и в
съчиненията на Полибий и Тит Ливий, в кои-
то той е описан като съюзник на Македония,
а не като подчинен. Авторитетът на владетел
се долавя и от почестите, които Рим му отда-
ва като независим владетел, което е напълно
обичайно за дипломатическата римска прак-
тика.
На фона на всичко казано до тук, е съвсем
естествено Котис III да има свои монети, от-
сечени в Маронея.
По-долу ще разгледаме други монети, от-
насяни до момента към Котис III:
Между Сапейската война от 171 и 168/6
г., когато са придобити териториите, Котис,
според Мушмов (1925/27с.238), сече един тип
монети с иконография – глава на Аполон на-
дясно/кон в ход надясно с вдигнат преден
ляв крак (монета 8249 от НАИМ-БАН). Спо-
ред него „понеже надписът на тази монета е
изтрит не се знае с положителност дали тя е
на Котис II, отдавам я на този цар по голяма
прилика на опакото с предидущата монета”,
т.е. монетите от типа Артемида/кон наляво.
По-късно Й. Юрукова (1992, с. 270) определя
18
главата на Аполон като Артемида, а под коня
разчита две от буквите ...Т I.... и приема, че
там е изписано името на Котис. Последните
проучвания доказват, че въпросната монета е
неправилно отнесена към Котис II/III 171-167
г. пр.Хр., и принадлежи на гр. Киме в Мала
Азия (Койчев , 2015,241-244). За горното виж
в каталога монетата на гр. Киме т. 2.0, д.14 мм.
от № 8249 от НАИМ- БАН (обр.4).
В историографията има още три типа мо-
нети, отдавани на Котис III.
ПЪРВИ ТИП: Глава на Артемида/кон
л. Глава на Артемида надясно с кок,
оп. Кон наляво с вдигнат преден десен крак,
надпис отгоре и отдолу ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΚΟΤΥ.
В каталога са представени два произволно
избрани екземпляра (обр. 5) т. 0,72, 11 мм, 12
h. пред лицето на този екземпляр буква Y, а
зад главата неясни изображения от препечат-
ка (Munckabinetts -2-28.03.08) и (обр. 6) Ко-
тис т.1,8, д. 12 мм, местонамиране античния
Авлеотейхос (гр.Ахтопол) (Койчев 2003, с.38
и с.58, № 43)
Отдаването на този тип монети на Ко-
тис III се застъпва от Добруски (Добруски
1897, табл. II, №12), Мушмов ок.171 (Муш-
мов 1912, таблXXXVII,17), Юрукова 171-167
пр.н.е. (Юрукова 1976 табл.XV,124;1992,121)
и Топалов ок. 171-169 г.пр.н.е.( Топалов 2009,
с.155, № 12,1 и 2). На друго мнение са Койчев
и Мутафов (Койчев и Мутафов, 2002 с.153-
160; 2002/2 с. 18-43; 2002/1, с. 5-14), отнасяй-
ки този тип към Котис от 105/100 – 90/88 г.
пр.Хр., бащата на Садала от ~ 90/87 до ~ 57 г.
пр.Хр. (Койчев 2003, с.37 и 38; Койчев и Му-
тафов 2002/2 с 18-43). Мнението, че монетите
от този тип се отнасят към Котис (105/100 –
90/88 г. пр.Хр.), се базира на факта, че архео-
логически тези монети се откриват в страти-
графските пластове в Ахтопол заедно с мате-
риали от първата четвърт на I век пр. Хр. и
поради това те са отнесени към своя истин-
ски издател, живял и управлявал територии-
те на Странджа по това време (Койчев 2017,
с.46). Тази ситуация на намиране на монетите
в I век пр. Хр. се повтаря както при разкопки-
те на Фармакида (Христов И., Пантов Д. 2016,
с.129 № KI-22), така и при други археологи-
чески проучвания от района на Южното Чер-
номорие, и дори в монетната циркулация на
Хиерон Тейхос (Yagiz 2008 107-117).
Върху монетите на Мостис от типа „глава
Аполон/кон, отгоре и отдолу хоризонтално
ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΜΟΣΤΙΔΟΣ (малък номинал –
обр. 7) 0,285; д.: 7x8 (Манов М. 2000, с.15, обр
4; Koychev& Mutafov INMB 2002,с.5-14); (обр.
8) т. 0,80; 11х11,5 мм. кол. Стоянов (Топалов
2009 с.136, обр. 4.2) изображението на коня е
идентично с това от монетите на Котис.
Мостис, според хронологията на Юрукова,
е управлявал около началото на последна чет-
върт на II в.пр.Хр. до 86 пр.Хр., хронология
възприета в същите граници и от нас с малки
отклонения ~ 110/109 ~ 85/4 г.пр.Хр. (Койчев
2016, 193).
От коментирания тип при публикуването
на монета № 6123 от фонда на НАИМ-БАН
през 1976 г. от Юрукова (Youroukova Y.
1976,p.84,pl.XV,№ 124) екземплярът е описан
както горното описание глава на Артемида
(снимка, направена от фотографа на АИМ-Ро-
за Станево), но през 1992 г. (Юрукова Й. с.271,
№ 122) авторката описва лицевото изобра-
жение като нов тип „Мъжка глава в профил
надясно с дълги, спускащи се до врата коси“,
както изглежда и на снимката. Изследвайки
на какво се дължи това противоположно оп-
исание, се установява, че при повторното зас-
немане на монетата през 1992 г. описанието е
направено по видимото с човешкото око на
снимката (Койчев 2003, 38, № 45). Заснемане-
то, получено от игра на сенките, е без страни-
чен ракурс на светлината, релефът на монета-
та е предаден с изпъкване на нейната патина
и това е заблудило издателя. От направеното
компютърно обработване на образа е устано-
вено, че лицето е идентично с описаното през
1976 г., т.е. изобразена е главата на Артемида с
кок, а не мъжка глава (Койчев 2003, с.59, № 45
с компътърни модели). С това от историогра-
фията отпадна още един несъществуващ тип
монети, отдавани на Котис III.
19
ВТОРИ ТИП:
Следващият втори тип, известен в два ек-
земпляра и отдаван на Котис III, е глава на
Атина/шлем върху ризница.
л. Бюст на Атина/бюст на мъж? - Котис? с
коринтски шлем с грива на дясно,
оп. Ризница с разперени къси ръкави, над
ризницата коринтски шлем с дълга грива на
ляво, от горе надолу (с варианти от долу на-
горе) от двете страни ΒΑΣΙΛΕОΣ / ΚΟΤΥОΣ
Първият екземпляр е представен на (обр.
9) т. 1,73; д.: 11,5х12,5, надписът е от горе
надолу, в дясно се чете ΒΑΣΙΛΕОΣ, в ляво
ΚΟΤΥОΣ, при втория екземпляр (обр. 10),
т. 1,15; д.:11х11,5 печатите са от друга двой-
ка, надписът започва от долу нагоре, в ляво
се чете ΒΑΣΙΛΕОΣ, в дясно ΚΟΤΥОΣ“. Пър-
вата монета от този „тип” се публикува от
Топалов през 1999 г. (открит в района на Не-
себър) (Топалов, 1999 с.46-59). А през 2009 г.
става известен и втори екземпляр (открит в
Бургаско) (Топалов С., 2009 с.47-66), отдаден
на Котис III (185/183 - 165 г. пр.Хр.). Авто-
рът заключава, че на монетата е представен
портрет на владетеля с коринтски шлем, а на
опакото е изобразена ризница с шлем, която
символизирала подарен трофей от македон-
ския владетел Персей, вследствие на съвмест-
на успешна битка срещу римляните. Според
нас и този тип се отдава на Котис от 105/100
– 90/88 г. пр. Хр., бащата на Садала (Койчев
2003, с.39). Направената идентификация е на
базата на сравнителен анализ с монетите на
Мостис. Счита се, че изображението на Ати-
на, а не на владетеля, е много по вероятно по-
ради идентичното изобразяване на бюста на
Атина върху градски монети от края на II век
пр.Хр. и началото на I век пр. Хр.
Относно ризницата с шлем, изобразена на
реверса на монетата, както и изписването на
надписа в ляво и в дясно се счита, че толкова
голямо сходство с изображението на ризни-
ца и надписа върху монетите на Мостис из-
ключително рядко се среща в нумизматиката
(Койчев 2003, с.39). Върху монетите на Мос-
тис от типа „глава на Мостис/ризница от две-
те и страни отвесно ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΜΟΣΤΙΔΟΣ“
(обр. 11) 1.00g; 8x9 mm; местонамиране
Ахтопол; (Koychev 2003, № 67); (обр. 12), 3.65
g. 17mm,1h (Münzkabinett Berlin 18214370
corpus-nummorum.eu CN 3309) ризницата
е възпроизведена по идентичен начин като
тази от монетите на Котис, липсва само шле-
мът над нея, но шлем има изобразен върху
аверса, върху главата на владетеля. Също и
детайлите на късите ръкави вероятно са из-
работвани от един и същи образец.
ТРЕТИ ТИП: Глава на Котис/лък в калъф
И този тип също е известен в два екзем-
пляра.
л. Глава надясно на възрастен мъж с гър-
бав нос, брада и мустаци, като главата е укра-
сена с тения. Представена е глава на владете-
ля Котис,
оп. Лък в калъф хоризонтално, с подава-
щата се част на лъка надясно, отгоре хоризон-
тално ΒΑΣΙΛΕОΣ и отдолу леко дъговидно по
гурта на монетата ΚΟΤΥОΣ.
Първият известен екземпляр т. 1,00, д.: 9х9
(обр. 13) е с местонамиране между Айтос и
Бургас ~ Акве Калиде (Топалов 2009, с.67-
71,№1), вторият екземпляр т. 1,15, д.: 11х11,5
(обр. 14) е с местонамиране северно от Помо-
рие (Койчев 2017 с.51,). Според Топалов изда-
дената от него монета принадлежи също на
Котис III, но според нас коментираният тип,
подобно на предните два, също принадлежи
на Котис (105/100 – 90/88 г. пр.Хр.) отново по-
ради сходства в иконографията с монетите на
Мостис от типа глава на Зевс с лавров венец
на дясно/надпис отвесно или хоризонтално
ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΜΟΣΤΙΔΟΣ, лък в калъф, малък
номинал т. 1,46, д.: 13х13 (обр. 15), произход
укреплението в Синеморец (Койчев 2017,
с.51 № 11) и голям номинал т. 3,38 (обр. 16)
(Gorny & Mosch Au. 245, lot 1177, 06.10.2015).
Заключение:
От направения по-горе преглед на лите-
ратурата с отнесените типове към Котис, съ-
юзника на Персей, с най-голяма вероятност
може да се припише единствено новият тип
монета – протоме на кон/тирс на коменти-
20
рания владетел. Този екземпляр, по всичко
възпроизведено върху него, говори за ясна и
сигурна връзка с монетарницата в Маронея
от този период. Всички други типове: глава на
Аполон кон; глава на Атина/ризница и глава
на владетеля Котис/лък в калъф, според нас
могат да бъдат приписани единствено към
Котис (105/100-90/88 г.пр.Хр.) (от владете-
лите във Виза), съвременника на Мостис ~
110/109~ 85/84 пр.Хр. За последното още Ни-
кола Мушмов в началото на XX век е отбе-
лязал, че бронзовите монети на Мостис, при
които има изображение на орел, стъпил вър-
ху мълния – визирайки, разбира се, само из-
вестните му бронзови монети с глава на Зевс
и Хера в профил надясно върху аверса – на-
помнят за монетите на Котис и Садала (от ди-
настията във Виза) (Мушмов 1925 [1927], 236;
Манов 2000, 14-15). Мушмов счита, че брон-
зовото монетосечене на Мостис (ок. края на
II –началото на I в.пр.Хр.) и монетосеченето
на Котис (57-48 г. пр.Хр.) и Садала (48-42 г.
пр.Хр.) имат тясна връзка и е направен из-
водът, че тримата владетели принадлежат на
една и съща династия – одриска, астейска или
одриско-астейска (Манов, 2000, с.15). Връз-
ката между типовете монети на Мостис и ас-
тейските царе е коментирана и от нас, с тази
разлика, че Садала с изображението на орел
върху монетите е този от 89/87-57 г. пр. Хр.
сина на Котис от 105/100 - 90/88 пр.Хр. и баща
на Котис от 57-48 пр.Хр. Изобразяването вър-
ху монетите на астейските царе на типовете
на Мостис не само с орел, но и с кон, лък в
калъф и ризница, говори за приемственост
в изображенията, подобно на наблюдавания
койнон между гръцките полиси, което в поли-
тически аспект означава единна политическа
и хералдическа ориентация (Койчев 2017, 44-
46), за която изворите красноречиво говорят,
определяйки Садала от 89/87- 57 г.пр.Хр като
римски съюзник (надпис от Херонея, Hflleaux
1921, 320-337). Същата политическа ориента-
ция би трябва да има и Мостис, разположен
върху бившите земи на Аталидите и в доло-
вена връзка с Пергам (Sayar 1992,189, note 20;
1999,245-251; Loukopoulou 1987,67-110; Ма-
нов 2014 г. 251-253), вероятно в субордина-
ция (б.а.) или съюзник с Рим (Лозанов 2017,
20). Владетел в района на Бизанте в източна-
та част на античната планина Хиерон Орос,
между градовете Хераклея/Ганос и Хиерон
Тейхос, доловено от политическата обстанов-
ка в района по извори, епиграфски паметни-
ци и монетна циркулация (като най-голяма
концентрация на монети се съобщава за ра-
йона на Ганос).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:
Добруски, В. Исторически преглед върху
нумизматиката на тракийските царе. – в сб.
Народни умотворения, 14, 1897, 555-631, 619,
табл.II, №12.
Кабакчиев, Ю. Наблюдения върху тракий-
ската държавност. Тракия и залезът на го-
лемите елинистически монархии. В: Summa
Tracologiae I, C. 2000.
Кацаров, Г. Една трагедия в македонската
царска династия на Антагонидите, Училищен
преглед,1936 № 35.
Койчев, А. – Мутафов, В. Новооткрити тра-
кийски монети на Котис (100-87 г.пр.Хр.),
съвременника на Мостис, и Котис (57-48 г.пр.
Хр.) от района на Месамбрия. - Numismatica
Bulgarica, 2002/1, с. 5-14.
Койчев, А. – Мутафов, В. Нумизматични
и археологически резултати от разкопки-
те през 2000 г. в Авлеотейхос-Агатополис. -
Numismatica Bulgarica, 2002/2, с. 18-43.
Койчев, А. Монетосеченето с надпис
ΟΔΡΟΣΩΝ и владетелите от Одриската, Ас-
тейската, Кенийската и Сапейската династии
през II-I в.пр.Хр. в Numismatica bulgarica II,1,
С. 2003, 14-68.
Койчев А. За монета № 8249 от НАИМ, от-
несена към тракийският владетел Котис II/III
171-167г. пр.Хр., в Известия на Бургаския му-
зей, Бургас 2015, том V, с.241-244.
Койчев, А Бронзови монети от тракийския
владетелски дом край Синеморец. В Тракий-
ски владетелски дом край Синеморец, том I,
глава 3, С. 2016 г. с.185-200.
Койчев, А Тракийски владетелски монети от
21
музея в Поморие и района. В Известия на Ис-
торически музей –Поморие, том 2, 2017, с.38-
55.
Манов М. „Още веднъж за датировката на
Sylloge, 656-Археология, 3/2002, с.28-34“.
Манов М. Надписи с име на тракийския вла-
детел Мостис, в. Нумизматика, Сфрагистика
и Епиграфика кн.10, С., 2014 г.
Мушмов, Н. Античните монети на Балкан-
ския полуостров. С., 1912.
Мушмов Н. Монетите на тракийските царе.
ГНБП, 1925 [1927].
Тачева М. Опит за възстановяване на поли-
тическата история на Тракия от края на IV до
края на III в.пр.н.е., сп. Векове, 1982,3,с.47-52.
Тачева.М. История на българските земи в
древността през елинистическата и римската
епоха, С.1997.
Тодоров И. Неизвестните тракийски владе-
тели 542-798 a.u.c. Faber, В.Търново,1998, с.44.
Топалов, С. Приноси към проучване монето-
сеченето и историята в земите на Тракия от ΙΙ
в. пр.н.е до средата на Ι в.от н.е. София 2009.
Топалов, С. Към политическата история на
одриското царство от края на VI до средата
на IV в. пр.н.е.София 2014.
Фол, Ал. Тракия и балканите през ранноели-
нистическата епоха, С. 1975.
Христов, И., Пантов, Д., Фармакида, Проуч-
ване на тюрзис от елинистическата епоха в м.
„Фармакида“, община Приморско II-I в. Пр.
Хр., С. 2016, с.119-143.
Юрукова Й. Монетите на тракийските пле-
мена и владетели С.1992.
Paunov, E. The Coinage of the Tracian King
Mostis: Recent Finds, Chronologi, Distribution
and Localisation. First international congress of
the Anatolian monetary histori and numismatics
25-28 february, 2013Antalya, Istanbul, 2014, 457-
480.
Chiranki, G., Rome and Cotys, Two Problems; I
The Diplomacy of 167 BC, The Date of Sylloge,656
Athaeneum,3-4 1982,461-481.
Condurachi, Е., Rome, Cotys et Abdere.-
Latomus, 39, fasc.3,1970,581-594.
Hflleaux, M. Dekret de Cheronee relative d la
premiere guerre de Mithridates.- REG 320-337
1919.
Koychev, A. – Moutafov, V. Tracian coins of Kotys
(100-87 BC), the Contemporary of Mostis, and of
Kotys (57-48 BC): recent finds from the Region
of Mesambria. - Bulletin du musee national de
Bourgas, 4, 2002, 153-160.
L. Loukopoulou.1987 Provinciae Macedoniae
Finis Orientaalis: The Establishment of Eastern
Frontier. - In M. Hatzopoulos, M., L. Loukopoulou
Two Studiesin Ancient Macedonian Topography.
ΜΔΛΔΤΗΜΑΤΑ, 3. Athens, 1987, 61-110.
Strazzulla,V., Θραικη. La serie dei re odrisii dal
200 A.C.,al 46d.C.1-4. Bessarione, ser.2,Vol.2,
anno 6, 1901, T.63, 374-378.
Sayar 1992, М.Н. Sayar, Der Thrakische Konig
Mostis. Tyche 7, 1992, 187-195.
Sayar 1999, М.Н. Sayar Pergamonund Thrakien.
End Beitrag zur Geschichte Trakiens in der
hellenistischen Zeit anhand von ehreninschiften
aus Bisanthe fur Eumenios II, Attalos II, und
Stratonike. In Steine und Wege= Festschrift
furDieter Knibbe zum 65 Geburtstag
(Osterreichisches Archaologisches Institut.
Sonderschriften Bd.32) Wien 1999, 245-251.
Youroukova Y. Coins of the Ancient Thracians.
BAR Supplementary Series 4, Oxford, 1976.
Yagiz, O. Les monnaies d, Heraion Teichos.
Anatolia Antiqua 16, 2008, 107-117.
22
Аукциони:
– обр № 1 виж: Gorny & Mosch, Giessener
Münzhandlung > Auction 284 Lot number: 195
Auction date: 7 March 2022; Price realized: 1700
EUR//;
h t t p s : / / w w w. n u m i s b i d s . c o m / n . p h p ?
p=lot&sid=5436&lot=195
– обр №2 виж: Classical Numismatic Group
/CNG/, Electronic Auction 406, lot 39,
27.09.2017г.;
https:/ / w w w.acs e arch.info/ s e arch.ht m l ?
term=Maroneia&category=1-2&lot=&thesaurus
=1&images=1&en=1&de=1&fr=1&it=1&es=1&
ot=1&currency=usd&order=0
– обр. 16 виж. Gorny & Mosch Au. 245, lot 1177,
06.10.2015
h t t p s : / / w w w. n u m i s b i d s . c o m / n . p h p ?
p=lot&sid=1841&lot=1177
23