ПИК: Приложение на компютрите 3

ГЛАВА 1. КРАТКА ИСТОРИЯ НА КОМПЮТРИТЕ

1.1. Що е компютър?
1.1.1.Определение
Нека най-напред да уточним, че данни ще наричаме числово предс-
тавяне на количества, стойности на физични величини, символи, картин-
ки, звуци, видео, факти, събития, обекти или накратко всичко, което мо-
же да бъде представено по някакъв начин чрез числа.
Електронно устройство, състоящо се от няколко свързани помежду
си компоненти, което може да бъде инструктирано (програмирано) да
обработва данни по точно определен начин, наричаме компютър. Най-
често той е част от определена система, наречена компютърна систе-
ма (КС).
1.1.2.Компоненти на компютърната система
Всяка КС може да се разглежда като съставена от три основни ком-
поненти: хардуер, софтуер и потребители.
Хардуер (апаратна част)
Състои се от няколко компонен-
ти, вградени в метални или пластма-
Апаратна част сови кутии и свързани чрез кабели.
(Hardware) Основните компоненти са:
• Дисплей (монитор). Подобен е на
обикновен телевизор. Екранът му
се използва за представяне на
текст и графика.
• Системно устройство. То включ-
ва централен процесор (ЦП)
Програмна част ("мозъка" на компютъра), управля-
(Software) ващи схеми, памет, дискови уст-
ройства и др. ЦП извършва обра-
ботката на данните и при микро-
компютрите той представлява
един чип (интегрална схема) и се
нарича микропроцесор. Паметта
служи за съхраняване на съвкуп-
Потребител ността от инструкции, наречена
програма, които "подсказват" на
(User) компютъра какво да прави, и дан-
ните – входни (начални данни),
Фиг. 1.1. Компютърна система временни (междинни резултати) и
изходни (крайни резултати). Дис-
ковото устройство служи за четене от и запис на данни или инструкции
4 Кратка история на компютрите
върху магнитен диск (МД). МД е полупостоянна памет, която може да
бъде изтривана и презаписвана.
• Клавиатура – подобна на тази при пишещите машини. Тя е основно
устройство за въвеждане на данни. Допълнително устройство при
много микрокомпютри е мишката.
• Принтер – допълнително устройство за създаване на постоянни ко-
пия върху хартия.
• Плотер – допълнително устройство за изчертаване на графика върху
хартия.
Компютрите, управляващи множество работни места, имат терми-
нали. Всеки потребител работи на терминал – дисплей с клавиатура.
Софтуер (програмна част, програмно осигуряване)
Програма наричаме последователност от инструкции, които "инст-
руктират" на компютъра какво да прави. Софтуер е общо понятие за
програма или група програми. За разлика от хардуера, който е от метал
и пластмаса, софтуерът е интелектуален продукт, който не може да се
докосне. Той се съхранява върху магнитни и други носители, като твър-
ди дискове, оптични дискове и други, и въплъщава знанията, опита и
умението на високо квалифицирани специалисти, наречени програмис-
ти.
Ако сравним компютъра с една стереоуредба, то усилвателят съот-
ветства на системното устройство (ЦП + памет), CD плейърът – на дис-
ковото устройство, а тонколоните – на дисплея. Музиката, записана вър-
ху компакт диска, съответства на софтуера, записан върху твърдия диск.
Съществуват два основни вида софтуер:
• системен – основната му функция е управлението на компютърната
система. Към него се отнася операционната система;
• приложен – приложни програми с приложения в различни области:
текстообработка, електронни таблици, бази от данни, графика, кому-
никации, издателски системи и др.
Потребители
Потребители или крайни потребители, както често ги наричат, са
специалисти от различни области, които ползват компютъра и неговия
софтуер, за да улесняват и повишават ефективността на труда си. Мно-
го от приложните програмни продукти се разработват именно за такива
потребители. Те са лесни за изучаване и използване.
Компютърни експерти са хора, които имат дълбоки познания по
компютри и програмиране. Програмистите са обикновено експерти, но не
всеки експерт е задължително програмист. Човек може да бъде експерт
по някои приложни програми, без да се интересува как са разработени
те.
1.1.3.Какво извършват компютрите
Компютрите извършват три основни дейности:
ПИК: Приложение на компютрите 5
1. Приемат входни данни чрез входните си устройства: клавиатура, миш-
ка, скенер и др.
2. Обработват данни. Програмата инструктира компютъра как да обра-
боти данните. Крайният резултат са изходни данни.
3. Представят изходните данни чрез изходните си устройства: дисплей,
принтер, плотер, високоговорител.
1.1.4.Какво не са компютрите
Компютрите могат да обработват изключително бързо огромни ко-
личества сурови данни, но не са "мислещи машини" нито са "електронни
мозъци". Аналогията с процеса на мислене при човека не е много умест-
на. Компютрите не могат да решават как ще бъдат използвани, не могат
да извършват научни изследвания и анализи, не вземат политически
решения, не могат да предвиждат икономически и социални странични
ефекти на дадено приложение. Всичко това е работа и отговорност на
човека. Компютърът е един съвършен изпълнител, но човек трябва да го
познава, за да го инструктира как да работи.
1.2. Кратка история
1.2.1.Възникване на числата
Днес не можем да си представим живота без числа, но абстракцията
за числата не е заложена в човешките гени и е резултат от обществено-
то развитие на човека. Идеята за числата трябва да е възникнала още в
най-ранните стадии на човешката цивилизация. Отначало хората са
различавали само едно и много. Съществена стъпка напред е различа-
ването на едно, две и много, защото с него идва и осъзнаването, че
всъщност няма значение дали става въпрос за два заека или две дърве-
та – важното е, че предметите са два. По-нататъшното обобщаване на
тази идея довежда до появата на думи за изразяване на числа и симво-
ли за записване на числа.
Най-ранните открити от археолозите символи за числа датират от
преди около 30 хиляди години. Те възникват заедно с нуждата от броене
на животните и представляват резки по стените на пещерата или върху
пръчки. По-късно резките (чертичките) започват да се групират по пет
(римляните) и по десет (Индия и Арабия) и така възниква позиционният
запис на числата, при който значението на всяка цифра се определя от
мястото в числото. Първото броячно устройство е броячната дъска, да-
тираща отпреди около 3000 години. Представлява дъска с хоризонтални
линии, върху които са поставени камъни. Всяка линия е позиция на да-
дена цифра. След развитие от около 1000 години тази дъска се превръ-
ща в познатото ни и днес сметало (аbacus).
6 Кратка история на компютрите

Фиг. 1.2. Първи записи на числа

Фиг. 1.3. Сметало

1.2.2.Първи сметачни машини

Развитието на науката през
Средновековието води до възник-
ването на математически теории
относно движението на Земята,
Луната, Слънцето и планетите,
изискващи все повече и повече из-
числения.
През 1642 г. умира Галилео
Галилей, ражда се Исак Нютон, а
Блез Паскал (Франция) създава
първия механичен калкулатор. Та-
Фиг. 1.4. Калкулатор на Паскал зи машина е изградена от зъбни
предавателни механизми и извър-
шва действията събиране и изваждане. Характерното за калкулатора е,
че той е цифров, т.е. индикацията му е точна във вид на цифри, а не
приблизителна, както е при аналоговите устройства с типичен пример
часовника със стрелки.
По-късно през 17-и век великият немски математик Готфрид Вил-
хелм фон Лайбниц (1646-1716) построява първия калкулатор, който вече
успешно умножава и дели. Машината обаче била твърде сложна за то-
гавашното ниво на механичните предавки и не била много надеждна.
ПИК: Приложение на компютрите 7

Фиг. 1.5. Калкулаторът на Лайбниц

През 19-и век, британският изобретател и математик Чарлз Бабидж

(1792-1872) постигнал интелектуален триумф, като ясно формулирал
логическите принципи, на които са изградени повечето съвременни ком-
пютри. Бабидж бил подтикнат да проектира своята аналитична машина
от отегчението при дългите изчисления и многото грешки, които се до-
пускат при тях. В нея той предвидил механична памет за междинните
изчисления и въвеждане на числата и стъпките при изчисленията от
перфокарти. Идеята за перфокартите по това време вече била известна.
Жозеф Жакар вече бил създал във Франция тъкачна машина, използ-
ваща перфокарти за избор на различни нишки. Основната заслуга на
Бабидж е, че той въвежда условното предаване на управлението, т.е.
разклоняването в алгоритъма в зависимост от входните и междинни
данни. Без условен преход няма цикъл, а без цикъл компютърната тех-
ника е безсмислена. Машината на Бабидж обаче била твърде сложна, за
да може да бъде построена. Идеята му значително изпреварвала тога-
вашната технология.
Заслугата, че днес поз-
наваме и все още помним
работата на Бабидж, е на
Августа Ада (Огъстъ Ейдъ),
графиня на Лавлис, дъщеря
на поета романтик Лорд
Байрон, днес считана за
първия програмист. В 1842
г. (на 27 год.) тя се заинте-
ресувала от машината на
Бабидж, превела описание-
то й от френски на английс-
ки, поправила негови греш-
ки и е добавила някои идеи
за програмирането. Тя пър-
ва дава идеята за програ- Фиг. 1.6. Аналитичната машина на Бабидж
мен цикъл.
8 Кратка история на компютрите
В 1886 г. Уилям Сюърд Бъроуз създава първата механична съби-
раща машина с търговски успех (САЩ).
В 1880 г. в САЩ се преброява населението. Обработката на резул-
татите ръчно отнема 7 години. Става ясно, че при бързия растеж на на-
селението обработката на резултатите от преброяването в 1890 г. ще
отнеме повече от 10 години. Д-р Херман Холерит (1860-1929), който по
това време работи в кантората по преброяването, се заема с този въп-
рос. Така той създава първия електромеханичен табулатор, работещ с
перфокарти (карта, върху която числата са кодирани чрез перфорира-
не). Благодарение на тази машина резултатите от преброяването през
1890 г. се обработват за 3 години.
Холерит прави друга важна стъпка. Той разбира, че перфорираните
данни могат да бъдат сортирани по различни признаци например: колко
семейства имат повече от две деца; колко са неанглийски говорещите и
т.н. Така той създава електрическа сортираща машина. Холерит основа-
ва компания за производство и развитие на своите машини, наречена
Tabulating Machine Company. В 1914 г. Томас Уотсън започва да работи
в компанията, по-късно става неин президент, а през 1924 г. я преиме-
нува в International Business Machines Corporation (IBM).

Фиг. 1.7. Механичен табула-

тор
Фиг. 1.8. Сортираща машина
1.2.3.Зората на компютърната ера
Марк-1. До края на 30-те години продажбата на перфокартни табу-
лиращи съоръжения прави IBM мощна и печеливша компания. В 1939 г.
IBM спонсорира идеята на проф. Хауърд Ейкън (1900-1973) от Харвард-
ския университет (САЩ) за разработката на компютър, който, също както
и този на Бабидж, ще може да се програмира и ще изпълнява автома-
тично последователност от инструкции. Така се ражда Марк-1 – изчис-
лителна машина, изградена на базата на релета, и се прави голяма
крачка в развитието на компютърните технологии. Релетата (вид елек-
тромеханичен ключ) били доста по-бързи от механичните предавки - за
превключване на едно реле са необходими хилядни от секундата. Така
за един час Марк-1 успявал да извърши около 1200 умножения.
ПИК: Приложение на компютрите 9

Фиг. 1.9. Марк-1

ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer). Разработване-

то на този компютър започва през II-та световна война от Джон Преспър
Екърт (Eckert) и Джон Мокли (Mauchly) в университета в Пенсилвания
(САЩ) със спонсорството на армията и завършва през 1945 г. Предназ-
начен е за пресмятане на траектории на първото поколение военни ра-
кети. ENIAC не е бил универсален компютър по съвременните предста-
ви. За да се променя неговият доста тесен репертоар от изчисления, се
използвали ключове и съединители. Съществено за ENIAC е, че вместо
релета се използват електронни лампи. Времето за превключване на
електронните лампи е от порядъка на микросекунди (10-6 s), т.е. ENIAC
умножавал 1000 пъти по-бързо от Марк-1.

Фиг. 1.10. ENIAC

През 1941 г., две години преди началото на проекта ENIAC, Мокли
посещава лабораторията на Джон Атанасов (от български произход,
роден през 1903 г. в САЩ) в университета в Айова (САЩ). Атанасов, за-
едно с негов студент Бери, вече е бил създал специализиран компютър
10 Кратка история на компютрите
за решаване на системи линейни уравнения ABC, изграден също чрез
електронни лампи, макар и не толкова мощен като ENIAC. Когато Мокли
и Екърт решават да патентоват, Атанасов ги дава под съд и през 1974 г.
Федералният съд на САЩ решава, че Атанасов е откривателят на елек-
тронния компютър. През 1970 г. той беше награден с орден “Кирил и Ме-
тодий” - I степен от Президиума на Народното събрание, а през 1983 г. е
избран за чуждестранен член на БАН. Почива през 1995 г.
Трябва да се посочат два основни недостатъка, които различават
ENIAC от съвременните компютри. Той работи с десетична, а не двоич-
на бройна система и неговите изчисления се управляват ръчно, а не
чрез цифрово кодирана програма.

Фиг. 1.11. Компютърът IAS

IAS (Institute for Advanced Study). Този компютър е създаден в

Institute for Advanced Study - IAS (Институт за авангардна наука) в Принс-
тън (САЩ) през периода 1945-50 г. В този институт е работил Алберт
Айнщайн и много други големи учени. Сред тях специално трябва да
споменем математика Джон фон Нойман (вляво на фиг. 1.11), истински
научен гений. Работата му в областта на компютрите започва с привли-
чането му като консултант по проекта ENIAC. Той обосновава, че не е
ефикасно използването на електронните ключове, които имат две със-
тояния (включено и изключено), за представяне на цифрите от 0 до 9 и
ПИК: Приложение на компютрите 11
предлага да се използва бройна система с основа 2, която има само
две цифри - 0 и 1. Една двоична цифра (0 или 1) е наречена бит (bit).
Двете възможни стойности на един бит се представят чрез двете въз-
можни състояния на един ключ. Въвеждането на двоичната бройна сис-
тема е важен принос на Джон фон Нойман в развитието на компютърна-
та техника. Трябва да отбележим, че компютърът ABC също е съхраня-
вал данните в двоична система, но той не е бил програмируем.
IAS е първият съвременен универсален компютър. Той работи с ня-
колко програми, които се съхраняват в същата памет, където са и дан-
ните, и притежава способността да се превключва от една към друга. И
програма и данни са кодирани в двоична система. Паралелно с разра-
ботването на този нов тип компютър фон Нойман създава голям колек-
тив, извършил задълбочени изследвания в областта на приложението
на компютрите. Били разработени стотици програми – от симулация на
генетични процеси до първата електронна игра на дама.
UNIVAC I. След IAS нещата се развиват с бързи темпове. През 1951
г. Мокли и Екърт завършват първия търговски образец на компютър
UNIVAC I, а през 1952 г. IBM вече са създавали първия си компютър.
Ерата на компютрите вече е започнала.
1.2.4.Поколения компютри
Първо поколение (1951 - 1958)
Хардуер. ЦП е изграден от хиляди електрон-
ни лампи. Те обаче били твърде големи по раз-
мери, за да могат да се използват за изграждане
на вътрешната памет, която на компютърен език
се нарича оперативна памет (ОП). За целта са
се използвали магнитни барабани – цилиндри с
магнитна повърхност. Външната памет (ВП) е
по-голяма по обем, но с по-бавен достъп. При
първото поколение компютри тя е на перфокарти
и магнитни ленти.
Софтуер. Разработва се на машинен език,
т.е. програмата е съвкупност от машинни инст-
рукции, които са дълги поредици от двоични чис- Фиг. 1.12. Електрон-
ла. Писането на програми на машинен език се на лампа
оказало много трудоемко, съпроводено с допус-
кане на много грешки и представлявало истинско изпитание на търпени-
ето на много програмисти. Онези, чието търпение не издържало, създа-
ли асемблерния език – първия голям успех в развитието на софтуера.
Той позволява на програмиста да използва мнемоника (лесно запомня-
щи се имена) за инструкциите и символи за променливите. Например:
ADD A, B означава събери A и B и запиши резултата в A. Появяват се
т.нар. асемблери – програми, с които компютърът сам си превежда
програмите от асемблерен на машинен език.
12 Кратка история на компютрите

Второ поколение (1959-1964)

Хардуер. Транзисторът вече е открит и е заменил електронната
лампа. Той е по-бърз, по-лек, по-малък, по-надежден и по-дълготраен.
За ОП се използват феритни памети. Тяхното основно предимството
пред магнитните барабани е, че при тях няма механично движение и
данните са постоянно готови за четене. Външната памет е на магнитни
дискове – по-бързи и по-надеждни. Хардуерът като цяло става по-
надежден и по-лесен за
поддръжка. Това до голяма
степен се дължи на първи-
те печатни платки, върху
които се монтират отдел-
ните компоненти и които
лесно могат да се извадят
и заменят с нови.
Софтуер. Появяват се
езици от високо ниво,
приличащи на писмен анг-
лийски, и компилатори -
програми, които превеждат
програми, написани на та-
кива езици, на машинен
език. Първите езици от ви-
соко ниво са Фортран и Ко-
бол. С това се създава
възможност за преноси-
мост на програми между
Фиг. 1.13. Транзистор и ел. лампа различни компютри, тъй
като езиците не зависели от конкретния компютър. Въпреки това раз-
личните производители използват собствени диалекти поради особе-
ностите на конкретния компютър.
Трето поколение (1965-1971)
Хардуер. Появяват се интегралните схеми, които са с по-малка кон-
сумация на енергия, по-малки габарити, по-голяма надеждност, по-ниска
цена и по-голямо бързодействие. Въвеждат
се нови единици за време – наносекунда
(ns=10-9 s) и пикосекунда (ps=10-12 s). ОП съ-
що е на интегрални схеми.
През този период се появяват още:
* миникомпютрите – по-малки, по-
евтини компютри, използвани главно за едно
или няколко приложения.
Фиг. 1.14. Интегрална
схема
ПИК: Приложение на компютрите 13
* терминалите – входно-изходни устройства, които дават възмож-
ност на множество потребители от различни места да използват в диа-
логов режим един компютър, разположен често твърде далеч от тях.
Съвременните терминали имат клавиатура и монитор.
* пакетите дискове – устройства с вадещи се дискове, които съче-
тават предимствата на дисковете и магнитните ленти.
IBM създават фамилия от компютри IBM-360 със съвместимост
отдолу нагоре. Това означава, че всяка програма, писана за една от тези
машини, може да се изпълнява без изменение на всяка по-голяма ма-
шина с по-висок пореден номер.
Софтуер. Расте броят на езиците от високо ниво (Бейсик), появяват
се приложения – RPG (Report Program Generator) за бизнес доклади и
APT (Automatically Programmed Tools) за създаване на управляващи
програми за производство на детайли на машини с цифрово програмно
управление (ЦПУ). Ефективността на компютъра се повишава същест-
вено с появата на операционната система (ОС) – съвкупност от прог-
рами, които управляват хардуера и изпълнението на потребителските
програми. Почти всички ОС работят в режим на времеделение – ОС
превключва ЦП да работи няколко милисекунди с всяка програма в па-
метта. Тъй като ЦП е бърз, това остава незабелязано за потребителя и
той има илюзията, че работи сам с компютъра.
Четвърто поколение (1971-до сега)
Хардуер. В началото на 70-те години са създадени схемите с голяма
степен на интеграция (large scale of integration – LSI), а в средата на 70-
те схемите с много голяма степен на интеграция (VLSI). Така се стига и
до разработването на микропроцесора – ЦП в един чип. Първият мик-
ропроцесор е I4004 на корпорацията Intel (1971). Скоро се създават по-
мощните 8008, 8080. Формират се и компаниите Motorola, Zilog, Texas
Instruments, които също произвеждат микропроцесори.
В 1974 г. микропроцесорът I8080 е вграден в първия микрокомпю-
тър, наричан още персонален компютър (PC) – Altair 8800. В 1977 се
появяват Apple I и Apple II, а IBM създава IBM-PC.
ОП е само на VLSI интегрални схеми, а ВП рязко увеличава обема
си.
Софтуер. Появяват се ОС за микрокомпютри – CP/M, PC DOS, MS
DOS, UNIX, OS/2, Macintosh OS. Разработват се идеите на структурното
програмиране: Паскал, Модула-2, Си. Създават се много приложни па-
кети за персонални компютри – Lotus 1-2-3, dBASE II, III+, IV на компани-
ята Ashton-Tate. Основана е компанията Microsoft (1974), която създава
MS-DOS, много компилатори за програмни езици, ОС Windows и OS/2,
пакетите MS-Word и Excel.
След 1990 г. започнаха изследвания в областта на компютърното
управление на роботи и изкуствения интелект (ИИ), което според някои
специалисти доведе до нов тип компютри – от пето поколение.
14 Кратка история на компютрите

Фиг. 1.15. Микрокомпютър Apple I Фиг. 1.16. Компютър iMac

1.3. Класификация на компютрите

Разнообразието от компютри днес е огромно. Показател за това е

например фактът, че цените им са от няколко стотин до милиони лева.
Приета е следната класификация според размера производителността.
1.3.1.Микрокомпютри
Това са най-малките, най-евтините и най-популярните компютри.
Известни са още като персонални компютри. Типично за тях е наличи-
ето на микропроцесор – една електронна интегрална схема (чип). Биват
преносими (laptop, netbook) и настолни (desktop). Типични представите-
ли са: IBM PC, Apple Macintosh и др. Цените им са от порядъка на 1000 -
3000 лева. С развитието на технологиите компютрите стават все по-
малки. В последните години се появиха джобни компютри, наречени
още PDA (Personal Digital Assistant) или handheld. По-мощните мобилни
телефони, така наречените smart phones, са също персонални компют-
ри, но с много малки размери и по-малък обем памет.

1.3.2.Работни станции
По размери работните стан-
ции (workstations) са колкото нас-
толните микрокомпютри. Превъз-
хождат ги по бързодействие, по
обем на паметта, по способност
за извършване на сложни изчис-
ления и изобразяване на цветни
детайлни изображения.
Някои ги наричат супермикро.
На тях може да работи само един
човек, т.е. предлагат само едно Фиг. 1.17. Работна станция Sun
ПИК: Приложение на компютрите 15
работно място. Производители на работни станции са фирмите Sun, HP,
Dell, Apple и др. Цената им варира около 3000-10000 лева.
1.3.3.Миникомпютри
Те са средни по размер и мощност. Най-малките могат да се разпо-
ложат на една маса, а най-големите (супермини) заемат няколко кутии.
Обслужват повече от едно работно място, т.е. около 20 потребителя ед-
новременно. Използват се при малък и среден бизнес. Типични примери
са сериите DEC VAX, HP 3000 и др. През периода 1990-2000 г. произво-
дителността на системите, базирани на микропроцесори, нарасна неи-
моверно, което доведе до залеза на миникомпютрите. Компанията DEC
беше закупена от Compaq, а повечето оцелели производители на мини-
компютри се преустроиха и предлагат компютърни сървъри.

Фиг. 1.18. Миникомпютър

1.3.4.Големи компютри
Големите компютри (mainframes) заемат от няколко кутии до цяла
стая. Обикновено се помещават в стаи със специално поддържана тем-
пература. Те са с голямо бързо-действие, с голям обем памет, обслуж-
ват много работни места, но са твърде скъпи – от няколко стотин хиляди
до няколко милиона. Използват се от големи фирми и организации. Про-
изводител на такива компютри е фирмата IBM (фиг. 1. 19).
16 Кратка история на компютрите

Фиг. 1.19. Голям компютър IBM

1.3.5.Суперкомпютри

Фиг. 1.20. Суперкомпютър Cray

Изпълняват милиарди инструкции за секунда, обслужват стотици
потребители едновременно и струват милиони долари. Някои от съвре-
менните суперкомпютри имат хиляди процесори. Те се използват пре-
димно при научни, промишлени и военни изследвания. Производители
на суперкомпютри са Cray, Fujitsu.
ПИК: Приложение на компютрите 17

? Вярно ли е твърдението? ДА НЕ

1. Частта от микрокомпютъра, която извършва

действителната обработка на данни, се нарича
микропроцесор.
2. Миникомпютрите изискват внимателно контроли-
рани условия на околния въздух.
3. Човек, който стартира програма на компютър, за
да изпълни задача, улесняваща труда му, се на-
рича краен потребител.
4. Човешкият говор може да се разглежда като дан-
ни за една КС.
5. Калкулаторът на Паскал е бил аналогова маши-
на.
6. Калкулаторът на Лайбниц първи е извършвал че-
тирите основни аритметични действия.
7. Понятието програмен цикъл е било предложено
от Августа Ада (Огъстъ Ейдъ).
8. Второто поколение компютри се определя от отк-
риването на транзистора и езиците от високо ни-
во.
9. Първият език от високо ниво за микрокомпютри е
Бейсик.
10. Преди първото поколение компютри са използва-
ли електромеханични устройства, наречени ре-
лета.

? Изберете верния отговор

1. Основното предназначение на компютрите е

а) програмиране б) текстообработ- в) обработка на данни
ка
2. Кой от долу посочените е суперкомпютър
а) IBM 3090/60 б) VAX 8020 в) Cray
3. Терминал е
а) дисплей с кла- б) ЦП и управля- в) монитор и дисплей
виатура ващи схеми
4. Последователност от инструкции, които казват на компютъра
какво да прави, се нарича
18 Кратка история на компютрите
а) микропроцесор б) програма в) модем
5. Принтерът се използва за
а) вход на данни б) запис върху в) отпечатване на текст
диск
6. Първи е формулирал принципите на работа на един съвременен
компютър
а) Паскал б) Лайбниц в) Бабидж
7. За първия програмист се счита
а) Августа Ада б) Лайбниц в) Лорд Байрън
8. Един от най-съществените приноси на Джон фон Нойман в раз-
витието на компютрите е
а) двоичната сис- б) шестнайсетич- в) десетичната система
тема ната система
9. Новостта в технологията, която направи възможна появата на
микрокомпютъра, е
а) електронната б) централен про- в) микропроцесор
лампа цесор
10. Софтуерът от трето поколение, който позволи много потребите-
ли да работят с един компютър е
а) операционна б) ЦП в) езици от високо ниво
система

Литература

1. Мюлер, Скот. Компютърна енциклопедия - Част втора, София, Софт-

Прес ООД, 2003.
2. Тужаров, Х. Компютрите отвън и отвътре. 2007.
http://tuj.asenevtsi.com/CA/indexCA.htm.
3. Азълов, П., Бърнев, П. Информатика II. С., Просвета, 1993.
4. Атанасов, И. Кратка история на компютъра. 2006,
http://www.sivosten.com/content.php?review.387.
5. Боровска, П. Компютърни системи. С., Сиела, 2009.
6. Slotnik, D.L. et al, Computers & Applications, Lexington-Massachusetts-
Toronto, D.C. Heath and Company, 1989.
ПИК: Приложение на компютрите 19

Глава 1. Кратка история на компютрите ......................................................3

1.1. Що е компютър? ..................................................................................3
1.1.1. Определение ..................................................................................3
1.1.2. Компоненти на компютърната система ........................................3
1.1.3. Какво извършват компютрите .......................................................4
1.1.4. Какво не са компютрите .................................................................5
1.2. Кратка история ....................................................................................5
1.2.1. Възникване на числата ..................................................................5
1.2.2. Първи сметачни машини ...............................................................6
1.2.3. Зората на компютърната ера ........................................................8
1.2.4. Поколения компютри ...................................................................11
1.3. Класификация на компютрите..........................................................14
1.3.1. Микрокомпютри ............................................................................14
1.3.2. Работни станции ..........................................................................14
1.3.3. Миникомпютри .............................................................................15
1.3.4. Големи компютри .........................................................................15
1.3.5. Суперкомпютри ............................................................................16

8
ВП - външна памет......................................................................................11
ИИ - изкуствен интелект .............................................................................13
КС - компютърна система .............................................................................3
МД - магнитен диск .......................................................................................4
ОП - оперативна памет ...............................................................................11
ОС - операционната система .....................................................................13
ЦП - централен процесор .............................................................................3
ЦПУ - цифрово програмно управление .....................................................13