Югозападен университет “Неофит Рилски”

Природо-математически факултет

Доклад

На тема
“История на компютър”

Изготвил: Проверил:
Владимир Виталийович Будников Преп. Катерина Марчева
№19251421032

Благоевград

2019
Владимир Виталийович Будников Фак. №19251421032

Съдържание

Начало .......................................................................................................................................................... 3
Предшественици на компютър .............................................................................................................. 3
Първите компютри ................................................................................................................................... 4
Персонални компютри............................................................................................................................. 6
Библиография ............................................................................................................................................ 7

2
Владимир Виталийович Будников Фак. №19251421032

Начало
Компютърът е устройство с общо предназначение, което може да бъде програмирано да
извършва набор от аритметични и/или логически операции. Възможността поредицата
такива операции да бъде променяна позволява компютърът да се използва за решаването на
теоретично всяка изчислителна/логическа задача. Обикновено целта на тези операции е
обработката на въведена информация, представена в цифров вид, резултатът от които може
да се изведе в най-общо казано използваема форма.

На практика в повечето съвременни компютри аритметично-логическото устройство,

управляващото устройство и част от паметта са обединени в общ компонент,
наричан централен процесор.

Компютрите могат да имат различно устройство, като чисто механични конструкции за

аритметични изчисления са известни още от древността, но почти всички съвременни
компютри са изпълнени с електронни компоненти . Първите изцяло електронни компютри
са създадени в средата на 20 век, като най-ранните от тях са с размерите на голямо
помещение и с електрическа мощност от порядъка на 100 kW. Съвременните машини,
базирани на интегрални схеми , имат милиони до милиарди пъти по-висока
производителност при консумирана мощност от няколко до няколко стотици вата. Днес
някои по-прости компютри са достатъчно компактни, за да се поберат в различни мобилни
устройства, и достатъчно икономични, за да се захранват от малка батарея.

Предшественици на компютър

Съвременните компютри възникват в резултат на съчетаването на две технологии, които се

развиват самостоятелно в продължение на столетия – автоматизацията на изчисленията
и програмируемостта.

Първият механичен калкулатор е създаден през 1641 г. от френския математик Блез Паскал,
като няколко негови образци са запазени до днес. През 1673 г. немският математик Готфрид
Лайбниц представя в Парижката академия усъвършенствана конструкция на своя
„Изчисляващ часовник“ – първата сметачна машина, извършваща четирите математически

3
Владимир Виталийович Будников Фак. №19251421032

действия. Ключов елемент в нея е стъпаловиден цилиндър с десет зъба, всеки с различна
дължина, чрез който се реализират операциите умножение и деление.

През 1799 г. Френският механик Жозеф Мари Жакард конструира тъкачен стан
използващ перфокарти за управление на работния процес, които през 20 век ще бъдат
широко използвани за въвеждане на данни в първите поколения компютри. С него през 1801
г. на техническо изложение в Париж Жакард за първи път демонстрира автоматизирано
управление на работен процес. По-късно са разработени и други програмируеми механични
устройства

Първите компютри

Междувременно вследствие на развитието на технологиите в електротехниката и

електрониката през първите три десетилетия на 20 век става възможно и конструирането на
първите електромеханични изчислителни машини.

В периода 1936 – 1938 г. германецът Конрад Цузе конструира машината Z-1, изградена с
електромагнитни релета, в която за въвеждане на данните е използвана клавиатура, а за
извеждането им – лампи. В периода до края на 1939 г. Цузе разработва машината Z-2, в
която устройството за въвеждане на данни работело с перфорирана 35-милиметрова
кинолента, а през 1941 г. завършва и първата универсална изчислителна машина Z-3, която
била използвана във военната индустрия при проектирането на немските самолети и ракети.

През 1940 г. Джордж Стибиц създава BEL-1 (изградена с електромагнитни релета) –

първата изчислителна машина, която можела да работи с комплексни числа. Впоследствие
Стибиц конструира и машините BEL-2 (1942 г.) и BEL-5 (1947 г.) Поради ниската
надеждност на релетата Стибиц вгражда в конструкциите първите диагностични схеми за
откриване на грешки.

През август 1944 г. Хауърд Айкен представя в Харвардския университет машината Марк I ,
която работила в продължение на 15 години. Впоследствие Айкен конструира и машината
Марк-2.

Първата изчислителна машина с изцяло електронен изчислителен блок и с отделна памет е

конструирана от Джон Атанасов в Щатския колеж в Айова. В периода 1936 – 41 г. той и
4
Владимир Виталийович Будников Фак. №19251421032

асистентът му Клифърд Бери разработват изчислителна машина , предназначена да решава

системи линейни уравнения с до 30 неизвестни. Входните данни – десетични числа, се
въвеждат от стандартна перфокарта, след което се преобразуват в 51-разредни двоични
числа. Изчислителният и управляващият блок съдържат около 300 електронни лампи.
Паметта представлява два диска с 32 набора от по 51 кондензатора .В края на 1941 г. са
завършени всички възли, но има известни проблеми при въвеждането на двоичните числа.
Нападението на 7 декември 1941 г. на японската армия над Пърл Харбър и включването на
САЩ във Втората световна война обаче прекъсват работата на Атанасов, машината е
изоставена и по-късно разглобена.

През 1941 г. Джон Мокли, преподавател в школата Мур към университета на

Пенсилвания гостува на Джон Атанасов, за да се запознае с неговата машина. Остава неясно
доколко Мокли използва наученото, но той инициира разработката на изчислителна
машина през 1942 г. С неговата докладна записка се запознава Херман Голдстайн, доцент
по математика от Мичиганския университет, който по това време е офицер за връзка между
школата Мур и артилерийското управление на американската армия. Докладната на Мокли,
допълнена от Джон Екерт, е предадена през юни 1943 г. във Вашингтон, което в крайна
сметка довежда до възлагане на договор на Пенсилванския университет от артилерийското
управление за конструиране на електронна изчислителна машина.

Под ръководството на Мокли, Екерт и Голдстайн, десет инженера, 200 техника и голям брой
работници и помощен персонал създават за две години (1943 – 45 г.) първата универсална
действаща електронна изчислителна машина, наречена (Electronics Numerical Integrator
and Computer), работеща с десетична бройна система. Машината съдържа около 18 000
електронни лампи и 1500 релета и консумира около 130 kW мощност. Управлението на
машината се извършва с комутационен панел с щепсели и превключватели, което изисква
значително време и усилия при изпълнението на всяка нова задача, т.е. ENIAC не
е компютър със запаметена програма. Паметта за данни е с обем 20 машинни думи.

Конструирането на по-съвършения EDVAC завършва през 1950 г. Паметта му е изградена

от ултразвукови живачни закъснителни линии, като тя става първата проектирана машина,
в която е реализиран актуалният и до днес принцип за вградено управление на
изчислителния процес. Междувременно по проект на Морис Уилкс и под негово

5
Владимир Виталийович Будников Фак. №19251421032

ръководство през 1949 г. (или една година преди EDVAC) в Кеймбриджки университет във
(лампови) компютри са като цяло по-бързи, но по-ненадеждни от електромеханичните
машини. При ламповите компютри като EDVAC, средното време между два отказа е около
8 часа, докато системите с релета като Mark 1 се повреждат по-рядко. В крайна сметка
ламповите машини се разпространяват по-широко, тъй като значително по-голямата им
скорост на изчисление се оказва по-важна от проблемите с надеждността.

Процесорите от това поколение работят с много по-ниска тактова честота в сравнение със
съвременните микроелектронни устройства. През този период обичайните честоти на
системния часовник са до около 100 kHz, като основният ограничаващ фактор е скоростта
на превключване.

Персонални компютри
Изобретяването на микропроцесорите през 70-те години на 20 век значително променя
устройството и разширява приложението на компютрите. Появата на пазара на първия 4-
битов микропроцесор – Intel 4004 през 1970 г. е последвана през 1974 г. от 8-битовия
микропроцесор с широко приложение –Intel 8080 , който създава предпоставките за
принципно нови решения при изграждането на компютърния хардуер. Основните
производители на мейнфрейм компютри и миникомпютри започват собствени разработки
в посока минимизиране на размерите на дотогавашните си компютърни архитектури,
създавайки микропроцесори с набори от инструкции, съвместими с използваните в по-
старите им системи хардуер и софтуер. Този процес постепенно довежда до появата и
масовото разпространение на персоналните компютри.

Докато по-старите модели процесори са съставени от отделни компоненти и множество

интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция, разположени върху една или
повече платки, микропроцесорът представлява самостоятелен чип, който позволява много
по-голямо съкращаване на времето за превключване. Това с времето ще даде възможност
микропроцесорите да достигнат тактови честоти от десетки мегахерци до над три
гигахерца. Освен това с подобряването на технологиите за конструиране на транзистори в
интегралните схеми техният брой започва силно да се увеличава – съответно да се увеличат
функционалните възможности на процесора (както впрочем и на останалите интегрални
схеми използвани в компютъра). Тази емпирична закономерност е формулирана в

6
Владимир Виталийович Будников Фак. №19251421032

наблюдавания за пръв път през 60-те години закон на Мур, според който технологично
постижимата плътност на разполагане на транзисторите в интегралните схеми се удвоява
за 18 до 24 месеца.

Въпреки че сложността, размерът, устройството и общият вид на процесорите се е

променил значително от тяхната поява насам, основните принципи на тяхното
функциониране остават приблизително същите. Крайната миниатюризация на логическите
елементи обаче увеличава въздействието на физични явления, като електромиграцията, а
намаляването на разстоянията между тях при повишаване на тактовата честота – до
критично влияние на т. нар. паразитни капацитети. Практически след 2007 г. увеличаването
на изчислителната мощност на микропроцесорните системи се търси в посока увеличаване
на броя на микропроцесорните ядра, разположени на един чип и работещи в паралел, т.е.
валидността на закона на Мур вече е твърде спорна. Това е една от причините да се търсят
алтернативни конструкции на процесори, като квантовия компютър, както и да се
разширяват приложенията на паралелизма и на други методи, разширяващи класическия
модел на фон Нойман.

Библиография
 von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC (PDF)
 Weik, Martin H. A Third Survey of Domestic Electronic Digital Computing Systems