Учебното помагало <i ii|»M|ii>i им...... .

iii ученици (I професионални гимназии, коип

11: iy «ilk и n i if xx(и x :t it in ю „ K< k il< н i n ,p< ч 111 u > «111 ik", „Компютърни мрежи“ и „Програмист
kakmo и за ученици om 11. кл< и (профилирана подготовка) по информатика.
Учебното помае; 1ло oiiич Икtp> i н.i«11 >pж|1(kiume образователни изисквания за уче
I шците и учебните помагал; 1 и • > о< |< >б| ми io с I Ifютокол N§ 2/14.03.2002 г. на Министо]
ството на образованието и науката

© Людмили Стоянова Иванова, автор, 200/

<0 Константин Атпнпсов Жеков, художник на корицата, 200/
© Академично иадпталство „I 1роф Марин Дринов", 200/

IHIIN ОП» UM 322 230 0

 СЪДЪРЖАНИЕ

ШПИОНИН НА КОМПЮТРИТЕ............................................................................................. 7

I Hnt*i >Л1 НИЙ ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНИ МАШИНИ................................................ 10

I hl'i IIII III СИСТЕМИ.............................................................................................................. 11

11 I ||1Н|р шпВяне на числата 6 електронноизчислителните машини..................... 11
“I| Н|1И(р тйВяне на символите в електронноизчислителните машини................ 12

I ИНФОРМАЦИОННИ ЕДИНИЦИ.......................................................................................... 15

| |HMl lit 111.I 'I IA ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА.............................................................. 17

II А|1«иц|пктурен модел на компютърната система............................................... 19
Н hnuhniiii схема на архитектурния модел на компютърната система............ 20

* AIIAHAI 11Л ЧЛСТ (Hardware)..................................... 21

И I Йлнк I illii схема на персонален компютър................................................................. 21
М I нlull|емвн блок.............................................................................................................. 22

I III II II'AAI II ПРОЦЕСОР..................................................................................................... 24

| | Л| и и пмптико-лоаическо устройство....................................................................... 25
м . ....... ЮЛНО устройство.............................................................................................. 25
у I Математически копроцесор (FPU)........................................................................... 25
f 1 Шини (Нип)....................................................................................................................... 27
I • lai i inn па на процесора................................................................................................ 28
■ е Ник работи един процесор?....................................................................................... 29
П Ишн пвмпт L1 и L2....................................................................................................... 29
J И Мацали процесори......................................................................................................... 32
ГИ 11| и и i »И< >дителност...................................................................................................... 34
■ Hl l|lHtii'in<:ku връзки....................................................................................................... 36
||| кл111чприческиспецификации.................................................................................... 38
||| I Ipi тенорът на Intel - Pentium 4............................................................................... 38
| 14 I h ми поколение 64 битови процесори на Intel-Itanium и Itanium 2.................... 40

| HI.Ill lllIIAIIAMET............................................................................................................... 44
И I НАМ памет.................................................................................................................... 44
I Hh(|i ill" HAM памет...................................................................................................... 49
|i I iHiil'i iiiiiiin ни чиповете памет.................................................................................. 55
I * Мниули памет и техните параметри...................................................................... 56
| Модули памет SIMM, DIMM, DDR u DDR 2— DIMM, SO-DIMM, RIMM.................. 59
II In >M HrtMntn ................................................................................................................ 63
BftllllA 11ЛЛI KA (MOTHERBOARD)..................................................................................... 67
11 |< hmi uh mi imu на дънната плитко............................................................................... 69
• I n|i -итектура на дънната платка............................................................................. 76
И I - iilniila схема на дънна платка .... ... ......................................................................... 77
Учебното помагало о пр<>цна ........ що i.i ученици В професионални гимназии, кои
изучпват професиите „Комп1< >тьр<чнно<н1 ik", „Компютърни мрежи“ и „Програмио
кпкто и за ученици от 11 кла< (пр< фалирана подготовка) по информатика.
Учебното помагало отгоВпря н<ц|ържа(li шепе образователни изисквания за уч
I шиите и учебните пома;;алп и е < >< |< >f>| >< ч io с 11ротокол № 2/14.03.2002 г. на Минист
ството на образованието и науката

© Людмили Стойнови Иванова, автор, 2007

© Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2007
© Лкацпмично издателство „I 1роф. Марна Дринов", 200/

IHIIN и/П ОМ .122 23» 0

 СЪДЪРЖАНИЕ

liHMHl'Illl НЛ КОМПЮТРИТЕ............................................................................................. 7
IniHl 1Л1 ПИН I ЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНИ МАШИНИ................................................ 10

I ИСТЕМИ.............................................................................................................. 11
1I IlH*U'пппвяне на числата 6 електронноизчислителните машини..................... 11
"III Нриц| тпвяне на символите в електронноизчислителните машини................ 12

1РМЛЦИОННИ ЕДИНИЦИ.......................................................................................... 15

I MtMl IK 111 ,| 'I IA ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА.............................................................. 17

I * Архитектурен модел на компютърната система............................................... 19
$ ЬлнЬнПн схема на архитектурния модел на компютърната система............ 20

■И|АНЛ1 ИЛ ЧАСТ (Hardware)................................................................................................ 21

..ill AahImiIIh схема на персонален компютър................................................................. 21
I (iiH'ii тмвн блок.............................................................................................................. 22
/
|ШН1ИЛЛ1 II ПРОЦЕСОР..................................................................................................... 24
fi А|нипмптико-лоаическо устройство....................................................................... 25
и I* Iниц| 1олно устройство.............................................................................................. 25
fl Математически копроцесор (FPU)........................................................................... 25
f | llliiiiii (Him)....................................................................................................................... 27
fl * (hi i i и и i in на процесора................................................................................................ 28
f I huh iniftomu един процесор?....................................................................................... 29
f Ниш памет L1 u L2........................................................................................................ 29
HI Мнцвл! | процесори......................................................................................................... 32
U ПннииИодителност...................................................................................................... 34
9, III l|iii iii'incku връзки....................................................................................................... 36
fll Ьл1|1чп|111ческиспецификации.................................................................................... 38
■ IH Процесорът на Intel - Pentium 4............................................................................... 38
f || I h mi i поколение 64 битови процесори на Intel-Itanium и Itanium 2.................... 40
||Й1НП111Л ПАМЕТ............................................................................................................... 44
llil НАМ памет.................................................................................................................... 44
1| Mittp'i'" НАМ памет.......................................................................... 49
11Й 11цн1<| iilniin на чиповете памет.................................................................................. 55
М: Мнцули памет и техните параметри...................................................................... 56
HI Мнцули памет SIMM, DIMM, DDR и DDR 2 —DIMM, SO-DIMM, RIMM.................. 59
IЙ tn tM памет .................................................................................................................. 63
ft (^ПИЛИЛА I KA (MOTHERBOARD)..................................................................................... 67
Hl Нимионенти нп дънната платка............................................................................... 69
н и Архитектура на дънната платка............................................................................. 76
н 1 ...... hi ilia схпма на дънна платка.... ............................................................................. 77
 1. ИСТОРИЯ НА КОМПЮТРИТЕ

Шим поглед назад, ще Видим, че още с Възникването на първите по-

|Мшип човечеството е търсило начини да автоматизира правене-
■Ми11i н «числения. Развитието на изчислителната техника следва раз-
РВ Нн MiiiiiiiMumukama и приложението й в технологиите на съответния
н Ннн ЦМало си пръчиците, после по-сложното сметало с пулове. Истин-
IIH'IIH 1Л1111Н1Л1Н1 машини се появяват в последния - 20. век на второто хиля-
| I liiikpulliiiiemo на електричеството, електронните лампи, полупровод-
ИКя hNiiiii HliUn на силиция и германия доведоха до небивали темпове на на-
HVtHiri'" l iiiii.i революция.

<' цровността
|i| li< «h.ihh.iiii! ни от първи клас сметало, с което броим и смятаме с прости
■WRhpiiiiin през V в. пр. Хр.
h Д|1н1|| hiinin цифри се въвеждат в Европа в VIII—IX в. сл. Хр. На някои места
тцьн 1ч11111111нонт продължават да използват римските цифри до 17. век, но
Йнне> цифри изключително опростяват математическите изчисления с въ-
МНИ* ни нулата и фиксираните места за десетици, стотици хиляди и т.н.
i hi нн I Iniiep открива през 1614 г. логаритмите, които позволяват умно-
|Н1Н н пиленцето на числата да се сведе до по-прости действия - събиране

| Приниинип ни механичен калкулатор е създаден за първи път от Вилхелм

НН НН"'|'Н1 "Р в Университета в Тюбинген, Германия, през 1623 г. Машината
Й цифрени числа, като извършва пренос в no-старши разряд.
I fere. 11 Im кил също създава механичен калкулатор през 1642 г. Той е 8-раз-
|рн н шткик ui носене и отделните му зъбчати колела невинаги се сра-

Ирвлитинната машина на Чарлз Бебидж

1си>« |Н i t и Чарлз Бебидж - преподавател по математика в Кембридж- из-
I митична машина, способна да прави всичко сама (или почти сама).
■ i'l.,,,,., „анал11П111чна машина“ е един истински компютър: трябвало е да функ-
HHjirt I помощта на парен двигател и да има размерите на футболно игрище,
ннанита машина е била замислена да изпълнява непрекъснати поредици от
ни I'.il'iiio и да има вътрешно съхранение на числата. Идеята на Бебидж
мин»" близко до първия компютър, но за съжаление той не успява да ре-
HpK нлит illtimii си Много от идеите му са в сила и днес/
1 Мноттини т преброяване на Холерид
• •Hill '' един инженер на име Холерид използва за пръв път перфокарти
вцин» им| и.1 шпна машина за картотекиране по пол, възраст и произход населе-
Р$Нн ни I АЩ I (мколко години по-късно фирмата на Холерид се обединява с мал­
ки |.|ФНН| HiHiiiiin от Ню Йорк и създава фирмата IBM ((international Business

" •• >4ilomii|H<m ABC на Джон Атанасов

: ||pni I" Hl n 3!» подишан, Джон Атанасов със субсидия от 650 $ и един по-
Внцшк 1111>1шни|> Клифърд Бери създава първия в света електронен цифров
H^Hhhu'Iни| 1пч<111 ABC (Atananeof Herl Computer). loll работи върху изобретени
onio I ii go 1942a. AUG на Атанасов е създаден с 300 електронни лампи и е прог
Miip.ui да решава системи от 30 уравнения с 30 неизвестни.
9 Машината ENIAC
През 1945 8. учените Джон Моучли и Джон Екърт заимстват идеите и пр
ципите на устройството на АВС на Джон Атанасов и създават с 18000 еле!
ронни лампи и 200 човека помощен персонал машината ENIAC. ENIAC е сътво|
на във връзка с производството на водородната бомба и за изчисляване тра
торията на артилерийски снаряди.

Кратка история за живота на Джон Атанасов - бащата на компютъра

След Априлското въстание на 13-годишна възра
бащата на Джон Атанасов остава сирак и заедно с В
чо си заминава за Америка. Две години след това родс
веникът се завръща в България. Петнайсетгодишно!
българче Иван Атанасов остава само в далечната ст|
на. Сменя какви ли не професии, но успява да завър!
университет и да се дипломира през 1901 г. като ел1
троинженер. Оженва се за учителка по математи
Имат 10 деца. Роденият на 4 октомври 1903 г. В )
милтън първи син наричат също Иван (Джон). ТоВ4
Джон Атанасов, с пълно име Джон-Винсънт (Непобе
мия). Двадесет и пет годишен Джон Ататанасов заВ
7/жон Атанасов
шва математика, трийсетгодишен защитава goki
рат по теоретична физика, шест години е доцент, а
еле професор в университета в щата Айова. Едновременно преподава и се з*
мава с научноизследователска дейност.
Областите, в които работи - квантова механика, физика на кристални
изискват решаването на големи системи от уравнения. А това значи стопи
часове убийствен еднообразен труд, неизбежно съпътстван от трудно уло
ми грешки. След като не успява по чисто математически път да облекчи пи
труд, през 1933 г. младият учен се замисля за неговото механизиране. По-янн
да създаде машина, която самостоятелно да решава големите системи от
иебричниуравнения.
Доброто намерение се оказало дяволски трудно за реализиране. Неслучш
толкова друеи учени са си поставяли същата задача, но тя тъй си оставили
решене докрай. Последвали години на мъчителни и все неуспешни опити да ииГ
три концепцията на мечтаната машина: как и с какви средства да замени тп
вошката мисъл. Не били рядкост и часовете на отчаяние. В един такъв mi >м«
(било студена есенна вечер на 1937 е.) Джон Атанасов не издържал, излязъл от
бораторията, качил се на автомобила си, натиснал докрай газта и с бясна и
рост навъртял над 300 км в посока - право напред. I и така, за да освежи пан
жилата си от умора и безизходица глава!
11нкьдо вдясно на някакъв хълм забелязал светлините на крайпътен р«пц
раят Влязъл. И там заплоден в подредените бутилки зад Опра, които могат
Пъдят пра ши или пълни, ти нула или единица. I Ipa.inu нула, пълни единици i
томатично си повтаряла преуморената му мисъл А Всъщност бутилките
тумбпети като ....................... .. I il i ..... пннВа ui|i>Hina да и щол ilia елк|
 4ин1т< > или пропускат или не пропускат ток и следователно съответ-
HjUoiho цифри 1 и 0. При това могат да сменят състоянието си свет-
|tAWU<»,,nl”eAHC> са удобни за изчислителни елементи.
hiiklli I казва самият Джон Атанасов: „За няколко минути усетих ума си
и utii т • кпто че ли виждах пред себе си, без всякакви справочници, всич-
IIMHUH и опит...“
| Оубиидия от университета, с един помощник (току-що завършил ин-
mi Пори) и с 300 електронни лампи, през ноември 1939 г. Джон
nil itjiiKsi първия компютър в света. Името му е АВС (Атанасов-Бери-
р) Il iioito залягат 4 основни принципа: използване на двоичната систе-
IpRliiiidiiiima памет, логическите схеми и електронните лампи.
• ни много места ще прочетете, че първият компютър е създаден от
^hiipni през 1945 г. И че името му е ENIAC!
IMIни / (жон Моучли и Джон Екърт, наистина създават ENIAK. Още през
н . ............. туване на Моучли при Атанасов в щатаАйова, последният под-
Hlin шава с компютъра си, с теоретичната му концепция и с конкретна-
|ли»11Ц||»1 Две години по-късно държавата дава на Моучли 400 000 $ (при
fui4i ii'iOl), 200 души помощен персонал (при Атанасов един!) и с 18000
ни лампи (при Атанасов само 300!) Моучли и Екърт създават ЕНИАС.
им Aiп.hi.и ов и Бери е програмиран да решава системи от 30 уравнения с
tilluin Хилндократно по-скъпият, голям и мощен ЕНИАС е сътворен във
iipnii |||ц||| .твото на водородната бомба и естествено, е вършил повече
м in I | i (вършен компютър. Но първият е един-ABC на Джон Атанасов.
Продължилия шест години съдебен процес на 19 октомври 1973 г., съ-
|п<|||| от фодералния съд в гр. Минеаполис, САЩ, заключава: първоотк-
|ц ни I-■ ir/itil< ипъра е Джон Атанасов.
IU/I i г )(жОН Атанасов посещава България, където за първи път получава
п при iiniHUo на своето изобретение. За този факт той казва: „Получи се
ЯПннилин благодарение на усърдието на БАН България оцени моята
Преди | 1и'|||||К1ните щати.“ Присъден му е орден „Кирил и Методий“-първа
Ни ,'i 11 н и'мв|>и 1983 г. на 80-годишна възраст го избират за чуждестранен
IiaI I 11| in I 1985 г. той посещава България за втори и последен път. Тогава
И1 ни и ill и у< |(и ;тоен с орден „Народна република България“ - първа степен.
I inn I .• получава медал за компютърен пионер (Computer Pioneer Medal)
tuny.... I ii.i олоктроинженерите и електронните инженери (IEEE). В аме-
ihi J нцпклоподия no информатика“ (1976 г.) той е заедно с още 18 вели-
iiii.pi...... косвено или пряко с компютрите-от Блез Паскал и Готфрид
цн Д-1..... фон Ноиман, Норберт Винер и Алън Тюринг. Името на Джон
| и Hulu пно в Музея на откривателите в САЩ заедно с имената на
lip Пол и I омае Едисон.
внлим! ппо отлично през живота си Джон Атанасов получава от ръцете
ImiH 1-1111 президент Джордж Буш. На 13 октормври 1990 г. президентът
tiyiu iiiu'piukfinfln Джон Атанасов с националния медал за техника и тех-
| думите „ Проф. Джон Атанасов, който винаги о подчертавал българ­
ин 1»о(| и ( п йордоо с ново, и пример за всички ...".
Л|11г|1И1сов, бащата на компютъра умири на 15 юни 1095 е. в дома си във
,Шйтм Мприланд, на 'И годишни ви ipn< т
 :> ГКЖОЛ1 ПИЯ I ЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНИ МАШИНИ

От 1950 s. създаваното на подобни електронноизчислителни машини е I

рекъснат процес, който продължава и до днес с изключителна бързина. Този г
цес co дължи на еолемия напредък на електрониката .
В зависимост от елементната база и скоростта, която достигат ела
ронноизчислителните машини, процесът се разделя на 5 периода, които Hapi
ме „поколения“.

1- во поколение - 1944-1958 г.
Това е периодът на технологията на електронните лампи. Входно-изхс
устройства са перфокарти .и магнитни ленти. Основната памет се състои
стотици електронни лампи. Период на обемните машини, не много практи1
изразходващи много енергия и със скорост от 50 000-200 000 действия в cel
да. I NIAC и UNIVAC (Universal Automatic Computer) са примери за компютри от п
во поколение.

2- ро поколение - 1959-1963 г.
Това е периодът на технологията на транзисторите, където липс(!
проблемите от първоро поколение. Компютърът става по-малък, по-надеж(
по-икономичен. Сменяемите дискови пакети започват да се използват за съх
пение на данните. Скоростта е 200 000 - 1 000 000 действия в секунда.

3- то поколение - 1964-1970 е.
Това е периодът на интегралните схеми. Цените на машините намалява
скоростта им надхвърля 1 000 000 действия в секунда. Компютрите вече moi
да изпълняват няколко програми едновременно. Създаването на операции
системи и пакети приложен софтуер се увеличава рязко. Размерът на комик
рито продължава да намалява.

4- то поколение - 1971-1985 е.
Това е периодът на микро - ЕИМ, на новите интегрални схеми с голяма ci
пои на интеграция (LSI), съдържащи до 200 000 транзистора. Постига се обем
паметта до 16 килобайта (16x1024 = 16384 байта). Създава се широка гам.,
периферни устройства - принтери, плотери, скенери и др. Като запаметява
устройства се използват основно дисковете във всичките им разновидност
мъки, твърди, оптически. Тези компютри са многозадачни
многопотребителски.

5- о поколение - след 1985 в.

Скоростта достига десетки милиони операции в секунда. Създават се сП|
големи интегрални схеми (VLSI) с милиони логически компоненти. Компютри!
от пето поколение могат да работят в многопроцесорен режим. Паралелна
обработка предполага много процесори да работят едновременно Върху eg
проблем Съ «дават се Високоскоростни оптически проводници, които пренп< г
данните чрез светлинни импулси
 3. БРОЙНИ СИСТЕМИ

( |lWH' IAIMIHE НА ЧИСЛАТА В ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ МАШИНИ

|м<Н1и» i.iiitrt, по която се образуват числата, се нарича бройна система.

[ВЦннни (тотема носи името на броя на цифрите, от които се формират
ти I ти иицо бройната система, която ползва десетте арабски цифри от
i »**• ннричи десетична бройна система, а самите цифри - десетични цифри.
■ Hl MU'1'1'lime - в случая 10 - е основа на бройната система. Десетичната
|^внияиционна бройна система. Това означава, че теглото на всяка циф-
№>Н нт позицията й в числото. Най-дясната позиция е нулева. Например в
н М, цнфрпта 2 се намира на нулева позиция от дясно на ляво и има тегло
й I пщата цифра в числото 6248 се намира на втора позиция и има тегло
)|1Н! I IrtiipiiMop числото 6248 се представя като сума от степените на 10.

6248= 6.103+ 2.10 2 + 4.101 +8.10°.

ВДЯП1М минат да се представят в различни бройни системи, като:

■Mmmiihiг иьI бройна система.
&|ИЙ|'||'"Н1 бройна система.
■■hMiri'Ki бройна система.
^И||н|11Н1Ц|п( етична бройна система.
Ц ItHHiilompiimo се използва двоичната бройна система, защото в природа-
ЙНн IHHki'II физически елемент, който да има десет различни състояния, за
H^hl'i1 " и (ползва за десетичната бройна система.
РЙАнянчно, за двоичната бройна система се използват две цифри - това са
ЬНт I) и I Следователно с една от тези цифри можем да представим чис-
IН Или I За по-еолеми числа трябва да използваме комбинация от няколко
h II и I (. две цифри можем да представим 22=4 числа - от 00 (2) до 11 (2)
■Inhih II индекс означава, че числото е в двоична бройна система). С пет циф-
inn OOOOOQ до 11111 (2). Следователно с п на брой двоични цифри (0 и 1)
ЖИ * н представят 2" числа - от 0 до 2п“1. Всяко двоично число се предста-
1|вН1н 1<унн I ни степените на 2.

I iHiipiiMop 1001 (2> = 1.2 3 + 0.2 2 + 0.2 1 + 1.2 0 = 8+0+0+1=9(10).

I 1а1>н як" основата на една бройна система е а, цифрите, които се използ-
Ш|11рид| iiuiIIhho на числата, ще бъдат от 0,1,2,3 а-1. Всяко число X, пред-
hli" II11| н пи in система с основа числото а, може да се превърне в десетично
Цр'||'"' ' ледната формула:

W) ■ bП .а" + bП-1,.а
Х( + bп-2,.аП'2 +............+b 1 .а' + б о а°=О('10').

където Ь, = 0,1,2,3,........ а-1 , 1= 0 + п .

II IliHi HiHngociiiiiUHimiiui система се използват допълнително буквите от А
4н iHihviHiiiiiie ни числата от 10 до 15:

A-io(j.ioiog
B-11Q.1011 (,)
 С-12()0) = 1Ю0 (2)

D - 13(10) = 1101 у
Е-14(1О)=1110(2) ]

F-15(l0) = 1111(2).
Например числото А1F = 10.16 г + 1.16 1 + 15.16 0 =2560 +16+15 = 2591. I
От показаните примери се вижда, че колкото е по-голяма основата на i
бройна система, толкова по-малък брой символи са необходими за npegcmal
на дадено число. Но компютърът разбира само от единици и нули, високо и hi
напрежение, затова представянето на числата и символите се реализира н|
зата на двоичната бройна система.

3.2. ПРЕДСТАВЯНЕ HA СИМВОЛИТЕ

В ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ МАШИНИ

ASCII (American Standard Code for Information Interchange) кодова таблици

Всички данни се представят в компютъра като числа. Това се отнасв
буквите, цифрите и другите знаци. На всеки знак трябва да съответства i
единствено число, за да може представянето на знака да бъде уникално. При
ва въпросното число трябва да бъде едно и също за всички компютри, за да
съвместимост на данните помежду им. За тази цел са създадени така нар
ните кодови таблици.
Буквите, цифрите и другите знаци представляват графични изображг
<; които ние си служим за обмен на текстова информация. Кодовата таблг
съответствие между тези графични изображения и числа, които предете
ват пореден номер в таблицата. Когато набираме от клавиатурата дум
„пролет", компютърът я запомня като поредица от шест числа, които cm
срещу съответните букви в таблицата. При по-нататъшната обработк
тази дума, тя е във вид на поредица от шест числа. Когато я извежда на ек|
или на принтера, компютърът съпоставя на шестте числа съответните
фични изображения от таблицата и ние отново можем да прочетем дум|
„пролет".
Добилата най-голяма популярност и приета за стандарт при микрокн
пютритее ASCII кодовата таблица. В тази таблица на всеки знак съответни
точно определено число. С това число съответният знак се представи
компютъра. Буквата „F" например се представя с числото 70, запетаята о МН
лото 44 и т. н.
Стандартната ASCII таблица има 128 елемента. В нея знаците са npem i
вени с поредни числа от 0 до 127. Тя се дели на две части с различно предна ти
ние I (ьрвите 32 знака - от 0 до 31 се използват и интерпретират различни
ри «личните периферни устройства Ге рядко co изписват на изходните устрп
твп като прафично изображение. Например 12 (Pl) за преминаване на нова <нв|
ница; 10(11)- in нов ред 13 (СЯ) ia връщане в началото на реда; 27 (ESC) - <н
чало на поредица от управляващи символи и т н

I ’i
■HBHiihiihi ни първите 32 символа от ASCII кодовата таблица и функции-
RW изпълняват, са показани в таблица 1.

Табл. 1

ASCII кодова таблица на символите от 0 до 31

о hi 1чение Функция
III II Null character
qi >l I Start of Header
bIX Start of Text
I IX End of Text
kill End of Transmission
I NO Enquire
A< K Acknowledge transmission
in I Bell
ISO Backspace
in Horizontal Tab
ii Line Feed
VI Vertical Tab
II Form Feed
I'll Carridge Return
6Q Shift Out
Bl Shift
hi i Data Link Escape
u< i Device Control 1
Device Control 2
|m;:i Device Control 3
I н .4 Device Control 4
NAK Negative acknowledge
ttYN Synchronization
I IH End of Transmission Block
< AN Cancel
I M End of Medium
.i in Substitute
I »t(, Escape
Г0 File Separator
in i Group Separator
ivi Record Separator
UH Unit Separator
 (:тоин<>< inumo <>m i:1 <i«> 1:7 продсшпвят големите и малките букви от
Л1 пи к. пп. I азбуки, цифрите, I ип. ни и in i.i и чруги знаци @ :

Стандартни ASCII кодова таблица на символите от 32 до 127

32 48 0 64 <а 80 Р 96 ' 112 р

33 I 49 1 65 А 81 Q 97 а 113 q
34 " 50 2 66 В 82 R 98 b 114 г
35 # 51 3 67 С 83 S 99 с 115 s
36 $ 52 4 68 D 84 Т 100 d 116 t
37 % 53 5 69 Е 85 U 101 е 117 и
38 & 54 6 .70 F 86 V 102 f 118 v
39 . 55 7 71 G 87 W 103 д 119 w
40 ( 56 8 72 Н 88 X 104 h 120 х "
41 ) 57 9 73 I 89 Y 105 i 121 у
42 * 58 : 74 J 90 Z 106 j 122 z
43 + 59 ; 75 К 91 [ 107 к 123 {
44 , 60 < 76 L 92 \ 108 I 124 I
45 - 61 = 77 М 93 ] 109 т 125 }
46 . 62 > 78 N 94 л 110 п 126 -
47 / 63 ? 79 О 95 111 0 127

С появата на персоналния компютър на фирмата IBM - IBM PC(Personai <

puter) през 1981 г., ASCII таблицата се допълва до 256 знака. Допълнитолт
символи от 128 до 255 съставят така наречената разширена ASCII кодови и
лица. IBM включиха в нея всички букви от западноевропейските азбуки, коиш
фигурират в английската азбука. Включени са също така и 48 специални ciimi
за изобразяване на таблици и рамки, няколко гръцки букви, парични знаци и
чисто използвани математически символи.
За разлика от стандартната ASCII-кодова таблица (0-127), където anai
и техните позиции са фиксирани и са еднакви за всички компютърни сист
разширената ASCII-таблица има множество от варианти. Българската пи
се намести в разширената ASCII-кодова таблица, възприета от произвоцт
то на порсонални компютри в Правец.
 4. ИНФОРМАЦИОННИ ЕДИНИЦИ

ЙНН<1 пи 11 представя цялата информация чрез двете двоични цифри 0 и

Hi Цифри 0 и 1 се наричат bit (binary digit) и това е най-малката едини-
JfHHNHnn, С нея може да се изрази вероятността едно събитие да се
Ml )<и Hi » с един бит се кодира едно логическо съждение. Следващата
■В Информационна единица е 1 Byte. Един байт се състои от 8 бита
il ицин Н" друг. Възможните комбинации от 0 и 1 в един байт са 256.
■кНН п «йон байт могат да се представят числата от 0 до 255. Но как-
■>Mw, API :П кодовата таблица има точно 128 знака. Това означава, че
lit ||н huh може да се представи с един байт, като седем бита се изпол-
|Hg||pniiri ни символа, а осмият определя дали е натиснат клавиш или не-
(|||||ШН||||1п ASCII кодова таблица символите от 128 до 255 се кодират, ка-
НШ11"' и,"|’,лнителен контролен клавиш ALT от клавиатурата.
флннп .'I I и показани единиците за измерване на информация и съкрате-
11411’Г I’llll III

Табл. 3

I Двоично число 0 или 1

2 3 = 8 бита (1 знак символ )

ни ihlllliylrt КВ) 2 10 = 1024 байта

- |l 1ut)iil>ylii MB ) 2 20 = 1048576 байта

Jill I • iliinPyli’ СВ) 2” = 1073741824 байта

luirtliylu IB) 2 40 = 1099511627776 байта

НИ нлнйи /, 2, 3,4
чйНч I п нппривон кратък исторически преглед на появата и развитието
HIIih in'llн литолни машини.
МЙЯ ИI Hi I н и и hi in технологичната база и характеристиките на поколени-
H^lpHiiiKhi (чпслителни машини.
Й * п ри шлвдани бройните системи и начинът на представяне на чис-
|ВИЙНЛ11111«> ч| io I тях.
• ни . i . I ц|iri(|< тавени информационните единици за измерване на коли-
МЙфНрМ1|1|11И

!• ЛК )ЧОВИ ПОНЯТИЯ И ИМЕНА В ГЛАВИ 1,2, 3, 4

«Ч|*1 16-ичната бройна система;

|нн. «<П| ASCII кодова таблица;
HiiKiil 11«111 п111|11||п| Разширен* ASCII кодова таблица;
►1НИМН I Bit - бит;
МИННИ i ni тамп, Ilyin байт
 ПРИМЕРЕН ТЕСТ 1

1. Как се нарича първият цифров електронен компютър? (1 т.)

2. Кой е създателят на първия цифров електронен компютър? (1 т.)
а) Блез Паскал;
б) Исак Нютън;
(@),Джон Атанасов;
г) Чарлз Бебидж.
3. На базата на какви електронни компоненти е изграден първият еле1мП
нен компютър? (1т.)
а) транзистори;
б) електронни лампи;
в) интегрални схеми;
г) кондензатори.
3. Кои цифри се използват в двоичната бройна система? (1 т.)
4. Кои цифри и символи се използват в 16-ичната бройна система? (2 inj
5. Преобразувайте числото 10110(2) в десетична бройна система. (3 т) ]
6. Превърнете числото 39 (10) в двоична бройна система. (3 т.)
7. Колко символа има в ASCII кодовата таблица ? (1 т.)
а) 128;
б) 256;
6)512.
7. Коя е най-малката информационна единица? (1 т.)
8. Един бит кодира едно логическо съждение. (1 т.)
а) вярно;
б) невярно.
9. Защо един байт е равен на 8 бита и какво се кодира с него? (3 т.)
10. Подредете по големина следните информационни единици MB, GH, IИ
(2 т.)

Максимален брой точки на теста 20.

Тестът се смята за успешен, ако получите минимум 10 точки.
 h< »МПЮТЪРНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

(Kill „ компютър“ произхожда от латинската дума „computare“, която

1нлн при описание на изчислителни процедури. Естествено е създаде-
|*1>н 11 тдство за извършване на сложни изчисления да бъде наречено
Н|"‘ t последните десетилетия с компютрите се извършват не само
Ни п nun разнообразни обработки на различни видове данни -цифро-
г(^йф||Ч11и, звукови.
)Н|п<т може да се определи като универсално програмируемо уст-
1Пн п комбинация от електронни и електромеханични компоненти
чин обработка на данни.
Л1Н1П101и >мпютри се изграждат на модулен принцип, като се спазва
|жр<||н Гова позволява чрез комбинация от различни модули да се
liilompn с различна мощност и предназначение. Модулите могат да
|| п| iyпи - апаратни и програмни. При изграждането на конкрет­
ни! in модулите се подреждат на четири йерархични нива в зависи-
•lirtiiui функция и предназначение. Тази четирислойна структура, за-
1|||>||ц hiнпо връзки между отделните слоеве представлява архитек-
ун I ни персоналния компютър. Апаратните модули представляват
|Ан*|..... ... устройства, които образуват т. нар. ХАРДУЕР (Hard-
фнчоо Hi и | апаратни модули са тези, които управляват взаимодейс-
|д|, g.iiiMi модул на персоналния компютър с определено външно
| ........... примат контролери. Адаптерите са друг вид апаратни мо-
iHliiiAiiiiiinin ролята на буфери, пасивно поддържащи взаимодействи-
■ВЦулишп па персоналния компютър или връзката между персонал-
к|| н II чип шите устройства. Организирането на обмен между раз-
|н|ч| им 1.11м('стими модули е невъзможно без допълнително съгласу-
iiIIhimi м ипурнващи съвместимостта на модулите, се наричат ин-
Лпп||(|1н11111111' модули са разположени на най-ниското ниво на систе-
|||||Л11пв|||п никакви функции и задачи, апаратните модули трябва да
Ц Hill hi i|'^долени инструкции. Терминът СОфТУЕР (Software) се из-
ЙЧ«*1 нк> ни инструкциите и програмите, които указват на хардуера
Hilbi UiiU"un задача. Без софтуерни инструкции хардуерът не знае
I 11|и м| uiMHomo осигуряване е необходимото и задължително усло-
й«11и >|ч||1(>П1 на компютъра. На практика компютър без програми е
р Пи «партитури. На персоналния компютър са необходими коман-
IHIH, I му, тика както е необходимо на оркестъра музикално произ-
lliii на «аршин с нотни знаци.
мин п| нх|( тпОлява поредица от инструкции и команди (написани на
a Udi <ин.| Ини разбира), указващи на компютъра как да извърши да­

нна I н тули I и управляват директно от вътрешното програмно

(Mimwaio) I IpoiipaMiimo на вътрешното програмно осигуряване се
llpiiiil'mupiiiinmo на персоналния компютър и се съхраняват в пос-
ниг ||>пI Hinn КОМ (Rond Only Memory), включена в някои от апарат
IhIIh I п II»(i(jiиI изходните проарами, като програмата за самотес
mdaiie POST(Power On Self Test) u програмата за начално зареждане на д(
операционна система.
Програмите на вътрешното програмно осигуряване работят gupel
апаратните модули на компютъра, поради което те са функционално свъ[
тях и при замяна на който и да е апаратен модул трябва да се замени и п
мата, която работи с него. Тези програми се наричат драйверни програг
накратко драйвери. Вътрешното програмно осигуряване предоставя и п
мен интерфейс за работа с компютъра на всички останали програми.
Горните две нива на архитектурния модел на персоналния компютър
ват операционната система и приложното и системно програмно осигу|
Операционната система управлява ресурсите на персоналния ком1
посредством интерфейса на вътрешното програмно осигуряване. Към пи
сурси се отнасят оперативната и външната памет, входно-изходнит
ройства и програмите на потребителя.
Интерфейсът на вътрешното програмно осигуряване дава възмо;
персоналните компютри да работят с една и съща операционна системи
ки различията в апаратната им реализация. Най-горното йерахично ниво
ема от приложните и системните програми. Системните програми <
за създаване и съпровождане на приложните програми - компилатори, и
ретатори на алгоритмични езици, средства за настройка на про.р
Системните програми заедно с операционната система образуват
системно програмно осигуряване.
Компютърът не може да изпълнява определени задачи докато не се
с останалите елементи на една по-голяма система, наречена коми
система.
Компютърната система е комбинация от 4 компонента :
1. Хардуер (Hardware);
2. Софтуер (Software);
3. Човек;
4. Информация.

Софтуерът, както вече казахме, се дели на две основни категории

мон и приложен софтуер.
СИСТЕМЕН СОфТУЕР - това са програмите предназначени за yri|i
на ресурсите на компютъра. Този софтуер изпълнява основните функци
пютъра - указва на хардуера какво да прави, как да го прави и кога да й
Той не решава спесифични потребителски проблеми. Системен софтуп|
ример операционните системи. Те управляват работата на останалите
ми, разпределят основната памет между тях, времето на процесора и
то пространство.
ПРИЛОЖЕН СОфТУЕР - всяка програма или пакет програми, npegiми
задоволят спесифични потребителски нужди, се нарича приложни с
Такъв софтуер са например текстовите редактори, електронни таГ>л1
фични пакети и др.
ЧОВЕКЪТ е най важният компонент на компютърната системи I
ви о компютърния хардуер, той създава компютърния софтуер и е on
 If kin lino изпълнява компютърът. Следователно са необходими ком-
ййнншии хора, които умеят да боравят с хардуера и софтуера на

)<li(i|inHui4no на компютърната система е да свърже данните в ИН-

Линиите са множество от неподредени стойности, факти и съ-
Ж«мнжп<:твп може да се свърже чрез логически връзки и от него да се
■)1й информация. С други думи информацията е продукт от обработ-
: Il in ( и>р.|(ютката превръща данните във вид, удобен за вземане на да-

IhlVI’l II МОДЕЛ НА КОМПЮТЪРНАТА СИСТЕМА

^ктурнинт модел на компютърната система е изграден от четири

НиПн и п показан на фиг. 5.1. Нивата, вградени в компютърната йе-
ItlAli и и и и I в таблица 4.

Табл. 4

софтуер, използван от компютърния

|||4и»и<|и1ц софтуер оператор (текстов редактор, електронна
таблица, база данни и др.)

DOS е съставена от няколко компонента:

|UtpHiiii>uiiiii система
<h | ipuuiihHi llyctom )
in Hpiii>|iiiMiii> шииурнване
||ll*Hin |Н I >М IIIOS)
продължение на BIOS, осигуряващо по­
вече прекъсвания и услуги за приложни
програми;
комуникационен носител между при­
ложните програми и BIOS чрез стан­
дартно задаване на функции чрез
програмиране;
среда, в която останалите програми
могат да бъдат заредени и изпълнени.
комуникира директно с хардуера, полз­
вайки машинен код;
BIOS приема и интегрира команди,
зареждани от програмите над него в
системната йерархия и ги превежда в
команди в машинен код, които се изпъл­
няват от процесора;
командите на това ниво са известни като
прекъсвания или услуги;
често се описва като „слепване“ между
хардуера и операционната система.______
най-ниското ниво в системната йерархия,
електронни компоненти, интегрални
схеми, комуникационен интерфейс,
печатни платки, механични и оптични
устройства, разчитащи команди,
..... ценни < име II машинен код
5.2. БЛОКОВА СХЕМА НА АРХИТЕКТУРНИЯ МОДЕЛ
НА КОМПЮТЪРНАТА СИСТЕМА

фиг. 5.1

Тази блокова схема е опростен поглед върху йерархията на компютпрН

система. В действителност, за по-голяма производителност много прило
програми комуникират директно с хардуера.

Резюме на глава 5
В глава 5 е представена архитектурата на компютърната информтц|1
система и нейните компоненти. Обяснени са понятията хардуер (Hardwam), г
myep (Software), вътрешно програмно осигуряване, системен и приложен софш
Разгледана е йерархичната структура на една компютърна система. Обн< пан
мястото и ролята на BIOS - Base Input/Output System (базова входно-изхорнй i
тема) и DOS - Disk Operating System (дискова операционна система)

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

Hardware Вътрешно проерамно осиеурнвпне I Hill

Контролери Драйвери
Адаптери DOS - дискова операционна системи
Software Системен софтуер
RIOS (Bale Input Output System) Приложен софтуер

I lii’iopmmimo прхитоктурнин морил ни koMiilomtipiuimi........ поми н оПпв||

отделните нива нп йпрпрхичнатп му структури
 6. АПАРАТНА ЧАСТ (HARDWARE)

■jtyiii'piiiiHin xapgyep(HARDWARE) се състои от четири категории:

■ Bklli устройства;
inii.i i.i обработка на данни;
^Mojiiii устройства;
■Ми* mil.i i.i съхранение на данни.

< XI МА НА ПЕРСОНАЛЕН КОМПЮТЪР

АЩ|й11ит.| I «ема на персонален компютър е показана на фиг. 6.1.

Блокова схема на компютър

фиг. 6.1.

уннрт/стО/г - Предназначението на входните устройства е да въ-

ЕМИни и цп ли преобразуват във вид, използваем от компютъра. Входни
Ми ни ||Л||Виптурата (keyboard), мишката (mouse), скенерът (scanner),
М|«ь« him iK.l .i (light pen), джойстикът (joystick), микрофонът (microphone),
МЦНн l uMiipn, I inck ball, Touch pad.
МШшсиИю ttt изработка на данни - предназначението на устройствата
BihiI'ii ни (inuHii е да извикват, интерпретират и управляват изпълнени-
■Ьн1у*р|нит инструкции на компютъра. Най-важният компонент на ус-
Мпн in обработка на данни о централният процесор Централният
|(|||<Н1 (I kiiIi al Processing Unit) е мозъкът на компютъра. Той чете и ин-
НИрн i нфтуернпте инструкции, координира процесите, които трябва да
инфтуера luimm на процосорп има най-съществено значение за изчис-
Нм Мит и скоростта на компютъра, както и за количеството памет,
|||||н ца i н и шил ilia ефективно. (мощен процесор оцин компютър що мо
■|> инЮ пложни iii(|ii<iu ia кратко време Основната памет HAM (Ran-
(loin Access Memory) памет или ощо оперативна памет, определя какви п|
ми могат да работят на компютъра и какъв обем данни могат да се обр|
ват едновременно. Някои големи и сложни програми отказват да cmaprt
или работят много бавно и трудно на компютър с малко памет. Следоваг
мощността и бързодействието на компютъра зависят от количествоп
мет, с което той разполага. Основна характеристика на RAM-паметта е,
е енергозависима. Когато се изключи захранването, нейното съдържание
трива. Към вътрешната памет на компютъра се включва и паметта от
ROM (Read Only Memory). В тази памет се съхранява програмата BIOS (Base
Output System), която, както вече споменахме, управлява директно харду
осъществява връзката на операционната система с хардуерните устрой
Основна характеристика на ROM-паметта е, че тя е енергонезависима. '
Устройства за съхранение на данни - външна памет. Предназначен
на устройствата за съхранение на данни е да съхраняват данни и компюп
програми за продължително време без електрическо захранване. Това ознн
че данните и програмите се запазват, когато компютърът е изключен и Л1
бързо се четат и стартират, когато това е необходимо. Основно предим
на външните запомнящи устройства е, че могат да съхраняват големи кол
тва информация, която е лесно преносима от един компютър на друг. Такц
помнящи устройства са флопидисковото устройство, твърдият диск и оп
ните устройства-CD/DVD-ROM, CD/DVD-RW, Flash паметите.
Изходни устройства - Предназначението на изходните устройство
извеждат обработената от компютъра информация във вид, удобен за уп(
ба от потребителя. Има два вида изход: временен (soft) и дълготраен (li.ini
Временен изход е това, което виждаме на екрана или това, което чувамп <1
сокоговорителя или тонколоните на компютъра. Тази информация можи
използва само в момента на извеждането й или в малък интервал от време
това. Дълготрайният изход извежда информацията във вид, който можя
използва дълго време след това. Такива изходни устройства са принтер
плотерът.
Комуникационен хардуер - също е вид входно-изходен хардуер, но ott*
циално предназначение. Той е предназначен за обмен на данни в системи кв
тър-компютър. Това са модемът (Modem) и мрежовата карта (LAN ■ I ойЦ
Network card), Концентратор (Hub), Router u gp.

6.2. СИСТЕМЕН БЛОК (SYSTEM UNIT)

Системният блок е съвкупност от устройства, затворени в оцнн к

(Case или Tower). Това са захранващият блок, системната платка (Mothniln
няколко допълнителни разширителни платки, наречени контролери на уп|
ние на периферните устройства, устройствата за съхранение на данни
диск, флопи-дискови устройства и оптичен диск).
ЗихрлнОащ блок. Компютърът работи с електричество, но но точни
кови, кпквото е в мрежата 220 V. Някои от компютърните компоненти и
ват постоянно напрежение 112 V, а друви 15 V, >3.3 V. При товв тези напред
трябва да бъдат мново добро стабилизирани. Захранващият блок и ин,
именно то iu функции От ново излизат захранващи кабели, които отиваш I
Minim н И>м запомнящите устройства в системния блок. Много чес-
Иинп и кабелът за захранване на монитора. Модерните компютри
№мп|иик тва ползват превключващи захранващи устройства switch-
рт||||1ин'1|>||1)1о Power System), които защитават електронните ком-
lwW|mtl<i при токов удар и поддържат необходимите напрежения при
МШН1П| шлното захранване.
ММнн imhhiA.i Нарича се още дънна платка (System board, Mainboard или
Е In << ii.iinH компонент на всяка компютърна система. На нея са раз-
Ш^|||Н||п, НАМ-паметта, ROM-BIOS, Chipset, още няколко чипа със
■tylihiiiiu. голям брой електронни елементи, като резистори, конден-
■hiimih ipu и дросели. В единия край се виждат няколко слота за раз-
Вннпн 0* слагат т. нар. разширителни платки. Те са контролери за
Йени v троиства, както и платки със специално предназначение. На
|№1>н 11> намира конекторът за захранващия блок и входно-изходните
Вр|||||в||||ито устройства. Тук са и конекторите за флопидисковите
|rl II I I l< »рру Disk Drive), твърдите дискове (HDD - Hard Disk Drive) и
liprn I I H»|. ROM), DVD-ROM, DVD-RW.

Il *< Hllll представена блоковата схема на персоналния компютър.

IlliyiiOn у, троиства са класифицирани според тяхното предназначе-
Цмц<нн| тнпто на компютърната система - устройства за обработ-
■ IliilliiH. и 1«<)(|ни и входно-изходни. Обяснено е какво включва систем-
Нпн iuiii| тжония генерира захранващият блок, както и какви компо-
IW II» duhinin платка.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

Мии1т| I lull) контра Mouse - мишка

Scanner - скенер
|!н I lull) «ритмоти Light pen - светлинна писалка
Joystick - джойстик
ill |<н||т|1плип yi nipoiic Track ball - мишка, обърната обратно
Touch pad - повърхност за позициони­
!»«<•><•• Mnllioiy) помит ране на курсора
IHHillhll Hard Disk - твърд диск
bMumuiy) H<iM<im<jiM<> Floppy Disk - флопи диск или дискета
CD-ROM - компакт диск
t»i«nl,1 lyhlom I loanl DVD-ROM
DVD-RW
HIhh н«Пн|< Monitor - монитор
*цътннин плик Printer - принтер
I JIIIIIH Ploter - плотер
imphldo I'iiwoi Hynlnin Modem - модем
* *Н«|1ИН11И1Н<1 lib IIK'MH I AN Card - мрежова карта
HhhiHvI'H I lut> кониентратор
 7. ЦЕНТРАЛЕН ПРОЦЕСОР (CPU)

Централният процесор (CPU - Central Processing Unit) - фиг. 7.1, оби!

е най-големият чип на дънната платка. Той е сърцето на компют
система, изпълнява инструкциите и работи с данните. Процесорът с
милиони микроскопични транзистори, които са създадени с помощта hi
ни и фото-литозрафски процеси в полирана силициева пластина
Процесорите се изработват върху силициеви пластини с кръгла форма (

Фиг. 7.1. Фиг. 7.2.

Върху една силициева пластина се произвеждат стотици интегра

ве, всеки от които представлява един процесор. Типични размери на сив
чипове: Intel Pentium 4-217 mm 2, AMD Athlon - 120 mm 2.
Две големи фирми доминират на пазара на процесори: Intel (www.li
която снабдява 80% от бизнес и домашните компютри с процесори и
Micro Device - AMD (www.amd.com). И двете компании правят процесори
ни от висок, среден и нисък клас. Друга фирма, която произвежда при
Motorola(www.motorola.com). Нейните процесори са сърцето на Maclnli
ютрите.
Процесорите се свързват към различни по размер гнезда (sockets) (I
ната платка. Някои модели процесори се произвеждат върху отделни
интегрални схеми, която се поставя в специален процесорен слот (И>|»
та платка.
Процесорът е основният определящ фактор за това дали комик i
бърз или бавен в сравнение с други компютри. Процесорът е наи-сл< >4и
понент на компютърната система. Процесорите играят толкова вт
че компютрите често се дефинират и описват само на базата на п|
които имат. Например: „Моят компютър е Pentium III или Pentium 4" или
Athlon ХР или Athlon 64“.
Hau важните характеристики, които трябва да знаете за един п<
сор, си следните:
• тип на процесори (например Celoron, Pentium 4, CPU Core Duo, All
Athlon (14),
 Ilium конто работи;
и 11 и и i и. i включената в него кеш памет (специален тип бързодейс-

liiiui и шината за данни;

iiiiiuiiii адресна шина поддържа;
ИНялни процесорни инструкции, които поддържа;
фн>п ниското свързване, което поддържа.
■ffliili от две основни части: (1) Аритметико-логическо устройст-
Uiiiiiil н |лно устройство - Control Unit (CU). Тези части на процесора
I I в||| ципи с електронни връзки, които наричаме шина. Шината
ЖНЮкоокоростна магистрала между тях. За временно съхранение
Ipykm п I процесорът използва специални запаметяващи блокове,
При

Фиг. 7.3.

<» ЛО1 ИЧЕСКО УСТРОЙСТВО (ALU)

Шкн ЛОИПЧ1Ч кото устройство изпълнява всички аритметични и ло-

||1Н I hfnip.iiio, изваждане, умножение, деление и сравняване на две
liipiuii тво определя скоростта на изчислителния процес и поради
и.I яплимп внимание от компютърните инженери. При по-старите
•ри Прнмнто in изпълнение на една инструкция се измерваше в ми-
) и при нивите в наносекунди (ns) или в пикосекунди (ps).

Vi 1РОИСТВО (CU)

lumn yi mpniicmflo е сложна електронна схема, която е отговорна

|н и 1"н i| 'допирането на повечето от дейностите на компютъра.
. ...... шрукциитв, а казва на отделните части на компютърната
из привит CU определя движението на електронните сигнали
in ПННП1П и аритметико-логическото устройство, а също и конт-
т 11п.|.цу централния процесор и входно-изходните устройства.

ЧГСКИ КОПРОЦЕСОР - FPU (FLOATING POINT UNIT)

11Р1И1 IniHiii копроцесор изпълнява по комплексни математически

I i n pi iiMiniipiim чрез математически операции с плаваща запетая,
HhIiiI limliunllonn, които, nko in изпълняваха от плавния процесор,
бЬха го забавили. Математическите чипове (както се наричат копроцесс
могат да извършват математически операции на високо ниво - например
дробни части, тригонометрични функции, изчисляване на корени и лог.ц
със скорост 10-100 пъти по-голяма от тази на главния процесор. Изпълняв
операции работят само с дробни числа. Нуждата от обработката на д
числа води до термина плаваща запетая, защото десетичната запетая мс
се мести (да плава) в зависимост от операцията. Главният процесор раП
цели числа, така че изпълнява операциите събиране, изваждане и умножен!
е проектиран точно за такива изчисления.
Математическите копроцесори ускоряват работата на компютъра
когато се изпълнява софтуер, проектиран за копроцесора. Някои про<
като: електронни таблици, бази данни, статистически програми и грл
програми изискват копроцесор. Последните версии на AutoCAD например с
ват да работят на машина без копроцесор.
Intel предлагаше на пазара широка гама от копроцесорни чипове за син
модели процесори, които ще видите в таблица 5. Обикновено математик
ят копроцесор се съчетава със съответен процесор, например CPU 80380|
зва 80387 FPU.

Копроцесорни чипове на Intel

Чип Максимална скорост Тип на корпуса Процеоор

(MHz)
8087 10 DIP 8088/80НП
80287 12 DIP 80280
80387DX 33 PGA 80386DX
80387SX 33 PLCC 803803X1
80487DX 66 PGA 80481 HIX'
80487SX 33 PGA 804863X1’

При процесорите 80486DX, Pentium и следващите процесори копроц«(

е вграден в самия процесор.
MMX (Multi Media extension) - матричен математически копроцесор,
технологията е разширение на процесорите Intel, проектирано с цел да ini
компютрите по-бързи и с по-красиви цветове при работа с мултимвдиОИ
ложения (интерактивно видео, виртуална реалност, висококачествени И
фика). По принцип под ММХ се има предвид „мултимедийно разширения"
версиите на чипове на Intel, които освен своите нормални функции nofl|ju|l|
57 инструкции, насочени към високоскоростни паралелни операции с мул|
дийни и комуникационни типове данни. Наличието на тези инструкции II I ’<
процесорите улеснява изпълнението на мултимедийни задачи, изВършИйН!
ално време. Пример за това може да бъде едновременната работа в едно|
жонио на мновоканално аудио, на Видео или анимация с качество, Ьлщ
 11 Hit it hi отговаря на електрическия път, по който битовете се
W ртлнчните компютърни компоненти. В зависимост от типа
ЯЦ’**'1" цп съществуват няколко вида шини - процесорни, локални
Процесорът има две важни шини, едната от които служи за
Мини и другата за пренасяне на информацията, адресираща па-
■ IllUiiaiiiii in данни - Data Bus и адресната шина - Address Bus. На
■ h"ii Гт|I мта шина е процесорната шина FSB (Front Side Bus). Тя
»юр.| I I (AM паметта и включва в себе си както шината за данни,
йши iiuinn и никои допълнителни сигнали-захранващи, синхронизи-
miiiiiup

|>н1а Hun

UftliiiKcJiiiio iiiui-съществена е шината данни, която пренася данни-

Й|Н1!1| 1НЛ1 и in процесор. Колкото по-широка е шината данни, толкова
||i|iu . iнннлнпта скорост на компютъра. Процесорът 8088 например
■Ц|н.up llliiiinma данни в процесора на Intel 8088 е широка 8 бита, ко-
Hui мнжн дп пренася 8 бита наведнъж. Процесорът 8086 и 80286
h . ............. ри, конто означава, че може да обработват 16 бита от
tyipiiiii Illi,inti н първият 32-битов процесор, което означава, че той
Mhiiiii и(|1н ilipiiMoiiHO 32 бита от данни. Процесорите 80486 са 32 -
BliHpii Hu inHlinne процесори на Intel - Pentium, Pentium II, III и 4 имат
Щик giiiiiiu, ни то също са 32-битови процесори поради вътрешната
|№й I luplli in in (И битови процесори са от фамилията Alpha на фир-
PNgllniI н чIи I по голямо поколение процесори на Intel като Itanium и
М пн Печи ни пазара, са първите 64-битови процесори на компа-
■ppllliin Allili hi 64 и Opteron за сървъри на фирмата AMD също имат
^Mlblliypu I liikou супер процесори имат 128-битова шина данни.

ин 4iMh'nn Пия

Мй lliiiiiii in чвкупността от проводниците, които пренасят инфор-

* Mill ни bin. необходим за определяне на мястото в паметта, къде-
|||н iii.li пткицато се четат данните. Както и при шината за данни,
■и 4 Пя ntjptii iininn шина предава по един бит информация. Колкото
fcllilil11 н и шоливпт за определяне на тези адреси, толкова по-голям
■М№'lltttn < )т това, колко е широка адресната шина, зависи макси-
Ь iiHHniii, които може да адресира процесора. Процесорите 8088 и
■in Uli Cininollii адресна шина, която може да адресира максимално
|/н Imiiiiui I МП памет. В таблица 6 е показана адресируемата па-
ВНН||||Ц|и Intel н ширината на шината данни.
1ИЙШМ1 iiaiiin шина и шината за данни са независими, конструктори-
ВЬЙййт ца използват всякакви комбинпции. Обикновено процесори-
ЬН UIUIIII in gniiiiii и и ЮЛйват и по големи адресни шини.
 Процесор Размер на Шина Адресна Максимални
вътрешните данни шина адресируеми
регистри памет MB / <1
8088 16 бита 8 бита 20 бита 1 MB
8086 16 бита 16 бита 20 бита 1 MB
80286 16 бита 16 бита 24 бита 16 MB
386SX/386SL 32 бита 16 бита 24 бита 16 MB
80386DX/80486SX/ 32 бита 32 бита 32 бита 4 GB
486DX/486DX2/486DX4
Pentium/ Pentium MMX 32 бита 64 бита 32 бита 4 GB
Pentium Pro 32 бита 64 бита 36 бита 64 GB
Pentium II, Celeron 32 бита 64 бита 36 бита 64 GB
Pentium III, Pentium 4
Itanium 64 бита 64 бита 44 бита 16TB
Itanium 2 64 бита 128 бита 44 бита 16 TB ’

7.5. ЧЕСТОТА НА ПРОЦЕСОРА

Микропроцесорът има часовник, който синхронизира и задава ckopool

всички операции. Скоростта на системния часовник в една компютърни
ма се измерва като честота, изразена с цикли в секунда. Тя се контрЯ
кварцов кристал в малък метален контейнер. Коаато към краищата на к|
ла се подаде напрежение, той започва да осцилира (вибрира) с определ<>Н||
та, която зависи от неговата форма и големина. Тези вибрации генерир!
менлив ток с честота, хармонична с честотата на трептене на криете!
променливо напрежение е и честотата на часовника. Обикновено тя <> < hi
дъка на няколко милиона цикъла в секунда.
Бързодействието на процесора (тактовата честота) се измерв! I
херци - MHz, а при най-новите процесори в GHz. Един MHz означава един |
такта в секунда.
Мегахерцовата характеристика определя до голяма степен произМ
ността на процесора. Процесорите Pentium 4 на Intel са с честота от 1 .!> ci<> I
Един цикъл е най-малкият интервал от време, който може да същт н
работата на процесора. Всяко действие продължава най-малко един, н < «Пр
но и повече цикли. Например за прехвърляне на данни от и към паметта i
цесора 8086 са му необходими четири цикъла плюс състояние за изчпкПЯ
тоянието на изчакване е цикъл, при който процесорът не извършва i и ilmkl
ствие, за да не изпревари останалата част от компютъра. За същите Я
на процесора 80286 са му необходими два цикъла плюс състояние ни
Времето, необходимо за изпълнение на инструкциите, е също различни|
личните процесори. Оригиналните процесори 8086 и 8088 изпълняват <ч|Н|
рукция средно за 12 цикъла. Процесорите 80286 и 80386 вършат същонтв
4-5 цикъла, а 80486 за два цикъла. При Pentium процесорите една uiH.mpyjj
изпълнява за един цикъл, а при Pentium 4 за половин.
Различните времена (в цикли) за изпълнонио на инструкциите’ иинря
сравнението на различните системи само на базата на тактовия.......
Така един 100 Ml I/ Pentium си равнява приблизително на 200 Ml I/ HO4HU ii|j
 I t|ialmiopu, koumo влияят върху производителността на систе-

1И ГДИН ПРОЦЕСОР

на iM'liii литолен механизъм вътре в процесора и на факта, че про-

1И t н I ly'I'li. in от повторно използване на едни и същи инструкции и
MBmiiKi in"и|ържа процесора активен и ускорява работата на ком-
ННлн II. ьщност, през повечето време процесорите работят ди-
ИНни типово кеш-памет, а тя от своя страна работи с основната
uni ц.| п | (ihii кош-паметта служи като бързодействащ буфер меж-
II hi hhIIiihiii.i памет, прехвърляйки данните в процесора, когато
||Hi та» I In фиа.7.4 е показана схема на тази работа на процесора.

фиг. 7.4.

» I И I 2

МПИ и относително малко количество високоскоростна памет,

< мними Пан to до процесора. Кош паметта е конструирана, за да
Инрн | пои често и наи-скоро използваните данни и инструкции.
Allnniii на ценните от кош паметта отнема мново малка част от
1)н ши са достъпни от основната памет, притежавайки кош па
II мю|>о цн спести минно време. Ако информацимта но е в кош
паметта, тя ще бъде получена от главната памет, но проверяването на I
метта изисква много по-малко време, така че си заслужава добавянето
е като да проверяваш хладилника си за храната, която ти трябва преди
чаш до магазина, за да си я купиш: хубаво е когато е в хладилника; ако но
ти отнема много малко време да провериш.
Понятието, което се крие зад термина „кеширане“, е методът „80/1
определя, че от всички програми и данни в компютъра, около 20% от ти
ползват приблизително в 80% от времето. (Тези 20% данни могат да cej
кода, нужен за изпращането или изтриването на електронната поща, 0'
ването на файл на твърдия диск или елементарното разпознаване кои к
се натискат от клавиатурата.) Обратно, останалите 80% от данните 0
мата се използват в 20.% от времето. От кеш-паметта има смисъл, д
шансът някои от данните и инструкциите, които процесорът използ(
мента, да му потрябват отново е голям.
Кеш-паметта играе особено важна роля за производителността им
сора. Тя може в голяма степен да подобри коефициента на полезно д<ни t
процесора, като му предоставя достъп до необходимите данни по-бър:Ю|
кото това прави обикновената оперативна памет. Чиповете на кеш п
(обикновено SRAM - Static Random Access Memory - статична памет c np(
достъп) са не само по-бързи, но имат и по-бърза връзка с процесора.

Кешови нива
Двата най-разпространени типа кеш-памет се означават като (I <>«
во едно) и L2 (Level 2 - ниво две). Има и кеш памет L3 (Level 3). Този вт | им
популярен при по-старите модели компютърни системи, но намира при
при новите процесори на Intel с 64-битова архитектура Itanium и Пипни
реки че в техническо отношение кеш-паметта е вид памет, в noOcmi
L1 и L2 са вградени в процесорния чип или в самата процесорна картп. I
е по-скоро елемент на процесора, отколкото на паметта.
Всяко ниво на кеш-памет представлява отделна част памет и <>«
от процесора независимо. При по-старите компютърни системи кът
L1 е по-малката по обем от двете и се разполага в самия процесор, п |Д
лага извън него, но в непосредствена близост (фиг. 7.5).

(pi/м. /.£>.
 |К — ---- кеш-памет L1 (Level 1)

висоскоростна връзка
t I'll <4----- ► L1 ...
L2

кеш-памет L2 (Level 2)

I !□□□□□□□□ основна RAM памет

t п / 1римерна схема на връзките на CPU с RAM и кеш-паметта

) |1|'"Н'"'’<>рьт работи с няколко Вида кеш-памет, първо проверява

ня1 I , плод това кеш L2 и накрая - основната памет. В новите проце-
Мнинпи I 2 се интегрира в процесорната платка или в самия чип, по-
Ш||М»тта L1. Това ускорява достъпа до по-големия кеш L2, което
мин у Ьправа бързодействието на компютъра. Нафиг.7.7 са показа-
jltiiH Moi nia на кеш-паметта L2.
швпна разлика между кеш L1 и L2 е бързината, с която процесо-
*'| нм,ш<м твява достъп до различните видове памет. Тъй като кеш-
н 1111111и.'|м|рана във вътрешността на микропроцесора, тя обикно-
fiiti I ищата бързина, с каквато и централният процесор; така нап-
Ihiiih up ( тактова честота 1000 MHz, скоростта на връзката към
|| I I и I 1>що 1000 MHz. Кеш-паметта L2 се свързва при по-старите
■ЦИ1 при със същата скорост като на основната памет. Тази ско-
Мли пш I вързващо трасе, наречено„системна шина“ (system bus) на
при по-старите Pentium системи работи на 60, 66, 100, 133
кЦМянипп се намира в самия процесор или на процесорната платка,
Ципи' ton и > процесори Pentium II и Pentium III връзката процесор-кеш L2
Hl'" ш ipouoHnma „задна шина“ (backside bus). Тази шина работи по­
пя» шити шина, но наполовина от скоростта на процесора. Това се
IHllinifiin 1:2". Така при процесор Pentium III с тактова честота 500
'пи ни връзката процесор-кеш L2 е 250 MHz. Системи, при които
IР п варадона в самия чип, имат съотношение 1:1 между скорост­
ни и I 1« |р<>< тта на връзката процесор-кеш L2.
i пи I I I-tn ни варира от 16 КВ до 64 КВ, а скоростта от 5 ns при про-
IlHIi .'tig Ml lz go 0.36 ns при процесорите Pentium 4 на 2.8 MHz.
I ни I ■' 1шш паметта е от 64 КВ, 512 КВ до 4 GB при най-новите
»pHi ininii на I 2 кош паметта при първите Pentium процесори - 233
прн п| типсорито I ’ontlum 4 на 2.8 Ml I/ достига до 0.36 ns.
 ПРОЦЕСОР Кеш-памет
L2

Дънна платка

ПРОЦЕСОР
ПРОЦЕСОР
Кеш-памет
L2
Кеш-памет
L1 L2

Процесорна платка

фиг. 7.7. Примерно разположение на L1 и L2 кеш-памет в PC

Компютрите често имат други видове кеш в допълнение на кеш-пик

Например, понякога системата използва основната памет като кеш за ml
диск. Затова терминът кеш може да се отнася както за паметта, mul
други видове съхранение на данни.

7.8. МОДЕЛИ ПРОЦЕСОРИ

Има различни модели микропроцесори. Най-старите процесори на фн|

Intel са XT (extended Technology) процесорите 8088 и 8086. Следващитн ь
процесори са АТ процесорите (Advanced Technology) 80286,80386, 8048ti, Pl
Най-популярни днес са процесорите на фирмата Intel от фамилията Pniilli
ято включва стандартния Pentium, Pentium с технология ММХ(МиП1
extension), Pentium Pro, Celeron, Pentium II, Pentium Xeon, Pentium III, Penlliim i
новите процесори на фирмата са процесорите с 64-битова apxumekmvi щ
и Itanium 2, както и многоядрените процесори като CPU Core Duo, CPU Ql
Други известни процесори са процесорите на фирмата AMD : К5, К( I, М
и К7, Athlon, Duron, Athlon ХР, процесорите с 64-битова архитектура Athlon п<
64 FX, Opteron и двуядрените Athlon 64 Х2 и Athlon Х2; на фирмата Cyrix *>и|
6х86МХ, MediaGX, МП, MXi; WinChip, WinChip 2, WinChip 3 на фирмата ( и|||
МР6 на Rise Technology; PowerPC на фирмите Motorola/IBM и Alpha на I >!ц|1|

(/>ид . н 11рчи<н op Panlium III (Coppunninti). снимт/ от uUnnm стиани J

 Фиг. 7.9.
Il lib мокронна и 0.18 микронна версии на Athlon за Slot А.
МЦкИкйти II рммара на ядрото. Отстрани е разположена кеш-паметта Level 2
■

Hull ритространените модели процесори Табл. 7

ill illiiUiimriA Модели

XT — extended Technology

8088 & 8086

AT — Advanced Technology
80286, 80386, 80486
Pentium

Pentium MMX
Pentium Pro
Celeron, Celeron A

Pentium II/ Pentium II Xeon

Pentium III / Pentium III Xeon

Pentium 4

Pentium 4 XI: (Extreme Edition)

04 битове архитектури

Itanium, Itanium ?
( I'll (.me Duy, CPU tjiieil (:uie
 Производител Модели

AMD K5
K6
K6-2
K6-3
K7
Athlon
Duron
Athlon XP
64-битова архитектура
Athlon 64, Athlon 64 FX, Opteron
Athlon 64 X2, Athlon X2 (qSynqpeHu)
Cyrix 5x86
6x86
6x86MX
MediaGX
Mil
MXi
Centaur/IDT WinChip
WinChip 2
WinChip 3
Rise Technology MP6
IBM/Motorola PowerPC 603,603e
PowerPC 604,604e
PowerPC 750 (G3)
G4
Digital/Com£a^ Alpha

7.9. ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

Номиналното бързодействие на процесора е важен фактор при <>п|1

на бързината, с която той извършва изчисления, но има и други харпкт
ки, които определят неговата производителност. Например мносо пр
изпълняват няколко изчисления едновременно. Технологията, кояпю nt
този метод, се нарича „конвейрна обработка“ (pipelining). Освен това пнИ
качат напред, за да изпълнят допълнителни изчисления, за които смнпиМ
ботещата програма ще ги поиска, преди още програмата наистина да
Това се нарича „спекулативно изпълнение“ (speculative execution) и о mill*
гото сложни операции, които се срещат в съвременните процесори I 'a t
процесори реализират тези методи по разнообразни начини, с ко«>тоо|
ват многото разлики в цялостната производителност на чипа, но
неговото бързодействие в MHz.
Друг важен фактор в общата производителност на чипа о док()Лю,
тоспособни различните процесорни схеми. Процесорите имат сп...... 1
работят непрекъснато и да дават резултати толкова бързо, колкбтп
дават пробломи, над които да работят. Следователно в идеалния олуМ
кама да подаваме на процесора непрекъснат поток от данни, тика чи т
жо да ии обработва с максимална скорост. В действителност обаче
uiOallHHiiH, които <;<> получават в компютърната система, ч<>< то прНН
Hih'h Гш i работа за кратки периоди от време, през които той из-
■Н*ИИ'' ни следващите данни.
Код in компенсиране на тези забавяния е добавянето на специална
■Впммкт в цялостната схема на процесора или компютъра. И в
Kaiii.i п процесорът да се накара да работи колкото е възможно
Ип iiinlla co трансформира директно в по-еолямо общо бързодейс-
Hliiopn
ЦУнт (jlln таблици са дадени работните честоти на процесорите
|hl п ЛМ1) В таблица 8 са представени процесорите от фамилията
Mhiihiii.i Intel и новите процесори с 64-битова архитектура Itanium
| П |няПл11ца9 са представени процесорите на компанията AMD. В
|||АЙ '*ini hi и честотата на процесорната шина, която определя ско-
UllAinn плитка. Работната скорост на процесора е кратна на ско-
iiiHi нрнпто шина (честотата на дънната платка) и се получава, ка-
1Ннпл1ч)нита съответно с коефициент 2х, 2.5х, 3х,3.5х, 4х, 4.5х, 5х,
Нйн| iiiMi'li работната честота на Pentium 4 със скорост 1400 MHz
ши, | пи ум! южи скоростта на дънната платка 400 MHz по коефици-

/ 1роцесори на компанията INTEL Табл. 8

Скорост на дънната
Скорост на процесора (MHz) платка (MHz)

60, 75, 90, 120, 150 50, 60

180 60

66, 100,133 66

166, 200, 233 66

266, 300, 333, 366 66

400, 433, 466, 500, 533, 566, 600, 633, 66

667, 700, 733, 766
350, 400 100
450 100
500, 550, 600, 650, 700, 750 100
800, 850, 900, 950, 1000, 1100, 1200, 100
1300, 1400
533, 600, 667, 733, 800, 866, 933, 1000, 133
1066, 1133, 1200, 1266, 1333, 1400
1300, 1400,1500, 1600, 1900, 2000, 400
2200, 2400, 2500, 2600
1/00, 1800, 2000 400
2200, 2400, 2533, 2066, 2800, 3060, 533, 800, 1033
1200, 3400, 3600, 3800
3460, 3000 1033
/33, 1100, 1000 266
1000. 1зоо, 1400, 1000,1600 400
16, I 6, 2 0, 2 11, 2 ОП, 3,0 (111/ 601), I0IIIIJ333
.' 4,2116, 2 |)3, 3,0 011/ 10011, |333
 фиг. 7.10. Процесор CPU Core Duo

Процесори на компанията AMD

CkopoottV
Tun на процесора Скорост на процесора (MHz) дъннатп н*(
(MIU)
К5 75, 90, 100, 116_______________________ 50, 60, 66
------ — - h|
К6 166, 200, 233, 266, 300_________________ 66-
К6-2 233, 266, 300, 333, 350, 366, 380, 475, 500,
533, 550_____________________________
400, 450 100
К6-3
Athlon_____ 500, 550______________________________ 200
Athlon/Duron 600,650, 700, 750, 800, 850, 900, 950, 1000, 200
1100, 1200, 1300, 1400_________________
Athlon 1400_________________________________ 200
Athlon 1000, 1133, 1200, 1333,1400_____________ 266
Athlon XP 1333, 1400, 1466, 1533, 1600, 1666, 1733, 266
1800, 2000, 2133______________________
Athlon XP 2200, 2400, 2600, 2800, 3000____________ 333
Sempron_______ 3000+, 3200+, 3400+, 3500+, 3600+, 3800+ 400
Athlon 64_______ 3200+________________________________ 400
Athlon 64 FX 2200, 2400, 2800______________________ 400
Opteron 140/840, 1,4, 1.6, 1.8, 2.0 GHZ 400
142/842, 144/844
Athlon X2_______ 2300_________________________________ 800
Athlon 64 X2 3600+, 3800+, 4000+, 4200+, 4800+, 5200+, 800
6000+

7.10. ФИЗИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Освен no вътрешни структурни различия процесорите се ра 1лич||
своите физически и електрически спесификации. Например Pentium III
много по-различен от AMD К6-3. Нещо повече, двата чипа се различни
чина им на свързване към дънната платка на компютъра. Това о таке,
настолната версия на Pentium II и Pentium III съдържа процесора и ючц
L2 на една единствена платка с интегрални схеми. Тази процесорни
свързва към дънната платка на компютъра чрез 42-иелен конектор, ки
рича Slot Ono (Sllot 1). От друга страна, Кв както и оригиналният I ’oiilhn
съвместими с х86 компютри, се състоят просто от самин процпс< >| > и не
към дънната платка ни компютъра чрез стандартен конектор, иавпите
то Pocket f (анозао 7к
 hint I n| наставляват конектори за прикрепване на процесора към
ИйКьн тази функционална прилика двата конектора са твърде раз-
III труктурно. Socket 7 е отворен промишлен стандарт, който
Hiinoi>|i.i4iie от процесори, включително и по-старите чипове от
4Pi ММХ на INTEL, чипове от фамилията Cyrix Mil, такива от фами-
h 11 н 11111.1милията WinChip на IDT. Slot 1 е нестандартен конектор на
HHIММО с процесори от фамилията Celeron, Pentium II и Pentium III.
ИНн ни фамилията Pentium II Xeon, Intel въведе също и по-дългия слот
hiiiiiui hi i<in дизайн, който приема само процесори, предназначени за
а<1ч | цп I юставите процесор за Slot 1 в Slot 2. Освен това 64-битови-
iiiiiu tin Intel използват друга нестандартна връзка, наречена РАС418.
ia ilia !Slot А (слот А), който е подобен, но ненапълно съвместим с
МИНИ Перени на Celeron използват конектор Socket 370. Други фир-
«•l«tiniii I 1.вместими със Socket 370 процесори. Pentium 4 се поставя
ЦИП *1/Н и Socket 775.
i ц и«* 11< > и щяло нов компютър или заменяте дънната платка на своя
I9^I*iiiiiii) нообходимо първо да разберете какъв тип е конекторът
*цу tii.iiiiaina платка, която купувате.

>
Il ilul 11ЛМ1) създадоха цял набор от цокли и слотове за своите про-
Й»*л или плот е проектиран да поддържа различен диапазон от ори-
рн It |пн1)лица 10 са показани спецификациите на тези цокли.

Табл. 10

И ilfouu Напрежение Поддържани процесори

Kin IMA 5V 486 SX/SX2, DX/DX2, DX4 Overdrive

НИ |’ИЛ 5V 486 SX/SX2, DX/DX2, DX4 Overdrive, 486

Pentium OverDrive
■J | •( |Д 5V/3.3 V 486 SX/SX2, DX/DX2, DX4, 486 Pentium
OverDrive, AMD 5x86
li/* РИЛ 5V Pentium 60/66, OverDrive
|;'1| ПРНА 3.3 / 3.5 V Pentium 75-133, OverDrive
зи) рил 3.3 V 486 DX4, 486 Pentium OverDrive
l,'l tll'HA VRM Pentium 75-233+, MMX, OverDrive, AMD
K5/K6, Cyrix M1/II
М/ п1'ил Alito VRM Pentium Pro, OverDrive
■i • nt *;<; Auto VRM Pentium ll/lll, Celeron
Itu ftiicc Auto VRM Pentium ll/lll- Xeon
>н 1 hi * * '■ Auto VRM AMD Athlon
I/O прцл Auto VRM Celeron/ Pentium III
1 * врцд Auto VRM Pentium 4 0.18 pm технология
ini прнл Auto VRM AMD Athlon/Duron

1 II inPUA Auto VltM Pentium 4 0.13 pm технология

fill 1 nil'l 1Л Anin VRM Xeon (1 'nntliim 4)
ffh 1 иЛ Auto VRM Pentium 4 0,00 |iiii niiixiioAiwun,
Pentium XI , < oleion, GPU Gore Duo, CPU
Aim* Пмш
 Tun на цокъла Изводи Напрежение Поддържани процесо|

Socket 754 754- SPGA Auto VRM Athlon 64, Sempron

Socket 939 939-SPGA Auto VRM Athlon 64 AX
Socket 940 /АМ2/ 940-SPGA Auto VRM Athlon 64 FX, Opteron, Athlon
X2

PGA - Pin Grid Array - решетъчно разположение на изводите

mPGA - Micro PGA - микро PGA
SPGA - Staggered PGA - шахматно решетъчно разположение на изводите
РАС - Pin Array Cartridge - касета с решетъчно разположение на изводите
SECC - Single Edge Contact Cartridge - касета c печатни контакти
LGA - Land Grid Array
VRM - Voltage Regulator Module - модул за регулиране на напрежението

фиг. 7.11. Socket 775

7.11. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ

Процесорите са електрически устройства и различните чипов«

при различен волтаж - както вътрешно така и външно. От това т|
интересувате, само ако трябва да обновявате вашия процесор, или afcfl
да си направите компютърна система от отделни компоненти. Но •
знаете това, защото то обяснява защо определени процесори но pn6Qfl
ределени дънни платки и защо чиповете за преносими компютри са |иН
тези на традиционните настолни компютри. Повечето съвременни н|Г
чипове за настолни компютри работят външно около 3 - 3.3 V , н щцн
по-нисък волтаж, например 2.8 V, 2.6 V или 1.75 V. Но не всички мик| нi
работят на тези нива, така че, ако включите чип с определени ii:iu|
напрежението в процесорен конектор, който поддържа друго напреж
да „изпържите“ процесора. Документацията на всеки процесор и (juHk
ка включва такава информация.

7.12. ПРОЦЕСОРЪТ НА INTEL - PENTIUM 4

Процесорът, въвеждащ няколко подобрения на предшественик! t

III, дебютира в края на 2000 е. с тактови честоти 1.4 GII/ и 1 .!> (UI. кц|
co записва като най бързия PC процесор на пазара до този момент
то тримесечие на 200l.l 'hi ilium 4 urn muni in (III/. ■ в kt пан нп ?()()
 f IP Процесор Pentium 4 560 сниман от двете страни
(Socket 775, Prescott, 1MB L2, 3.6GHz)

K> абсолютната горна граница на Pentium III е 1.4 GHz. Pentium 4

чнптлно Pentium III не само c по-високите си тактови честоти,
пта II дизайна.
технологията-едно от въведенията в Pentium 4 позволява по-
il«i iiioinu.
•ш Гп.|»io изпълнение (Rapid Execution Engine) позволява по-бързи
н 1чиоления.
м 11 и и 1.1 и по-бърза от тази на Pentium III и достига 400, 533, 800
и -I х| и ЮЗЗ MHz. Скоростта на предаване на данни е 3.2 GBps,
.1.
Ililliiiii тю динамично изпълнение (Advanced dynamic execution) об-
iii| ефективно, защото може да избира от 126 инструкции в
Напие (тройно повече в сравнение с възможностите на Pentium
ini 11 н ни и I хода на програмата.
iiilliiiiiiinii кош-памет за обмен (advanced transfer cache) оптими-
yniii н i ри ядрото на процесора.
Ililliiiiiiiiin блок за изчисления с плаваща запетая и за мултимедия
п uni in i in задачи, натоварващи процесора - например поточно
rtim ни | >о'1, видео- и аудиокодиране и обработка на изображение.
U (Ml) технологията дава възможност на един физически про-
адповроменно два различни фрагмента програмен код. Към
й Птирп нишка (thread) за изпълнение и съответно звената,
tuna ill. и in от основната нишка (програма), могат да бъдат
I |ц ни I tn начин се увеличава значително коефициентът на из­
пит му блокове и според твърденията на инженери от Intel
inllai in ни производителносттас 30%. Съществува и риск ця-
ппилнос in g.i намалее, ако двете нишки имат нужда от един и
II | ||Щ момент. I lpoueoop с включен Hyperthreading изглежда за
Пи два отделни процесора. Един физичеоки 3 GHz - Pentium 4
in 111 ii|ni(|< ц|1|влнвп два лоеически процесора. От предимства-
uni Mnt’iiiii да in възползват операционни системи, поддържа
и||| един процесор и i Hiaiigapina ACPI (Ac Ivin ii.ni I Conllgiimllon
Power Interface). Такива операционни системи са Microsoft Windows ХР и
2000, различни варианти на Linux и комерсиалните версии на UNIX. Hyper
не може да се използва с фамилията Windows 9х (95, 98, 98 SE, МЕ), защс
операционни системи не могат да използват повече от един процесор,
от Windows NT, тъй като тя не поддържа ACPI функцията. Освен по< |< и
новата технология, процесорът има и други изисквания към дъннит»
Причината е, че по-пълното използване на блоковете на чипа и повишен!
това честота водят до по-голяма консумирана мощност и повечо о
топлина. Поради това не всички дънни платки, използващи споменатия1
ти, ще могат да работят с новия процесор.
Pentium 4 се произвежда на 0.18 рт технология с ядро Willamette, на 0.13
нология с ядро Northwood и последните модели на 0.09 рт технология с ядро
В началото на ноември 2004 г. Intel обяви новия процесор Ponti
(extreme Edition) на 3.46 MHz заедно с високопроизводителния чипсЩ
Това е първият процесор, който подържа 1066 MHz FSB системна шина
мици след това се появи и Pentium 4 модел 570J на 3.8 GHz. С J се отболИ
битовите процесори на Intel, които поддържат 64-битово адресиране
Това е процесорът с най-висока честота на пазара през 2005 г. Какво 0|
През първото тримесечие на 2005 г. се представят моделите OIT1
бхх (630, 640)и т.н., които ще се отличават с поддръжка на технолог! и i
не на енергия и имат 2 MB кещ от второ ниво.
През второто тримесечие на 2005 г. се появяват схемните набо|
и 955Х, които поддържат 1066 MHz FSB и включват нова версия на 1< »ж|
на чипсета - ICH7.
През третото тримесечие и до края на 2005 г. се анонсират дву|
процесори CPU Core Duo, които имат до 4 MB кеш-памет. Я
През първото и второто тримесечие на 2006 г. се появяват схШ
бори Intel 965 и 975, които поддържат двуядрените процесори, 1333 М
включват нова версия на южния мост на чипсета - ICH8.
През 2006 г. на пазара на процесори се утвърждават двундрениЯ
сори, а през 2007 г. четириядрените процесори CPU Quad Core, които U
MB x 2 L2 кеш-памет.

7.13. ОСМО ПОКОЛЕНИЕ 64-БИТОВИ ПРОЦЕСОРИ НА INTEL -

ITANIUM И ITANIUM 2

Представен през май 2001 г., Itanium е висок клас процесори. п|

от Intel, който е проектиран главно за пазара на сървъри. Ако Intel в< и
зваха числа, за да именуват своите процесори, Itanium щеше да се нщ
щото той се явява осмото поколение в микропроцесорната фамилг
Itanium е първият процесор от продуктовата фамилия IA 64 u.i h
ва новаторски техники за повишаване на производителността
фамилията IA-64 на Intel е проектирана да разшири възможноо|
хитектурата на компанията, за да могат нейните продукти да и глищ
ра на високопроизводителни сървъри и работни станции. Както при II
то на всички предишни нови процесори нп Intel, Itanium и Itanium 2 н«н х
чени да замоннт Pentium 4 или III. I е имат и.шило нов ди шии, чинтО h><
 Фиг. 7.13. Процесор Itanium

him и »!• а1< >ч1ппелно скъпа. Такъв дизайн притежават само системи-
>•* 1»л«< , като например файлови сървъри или работни станции.
ill • I'm kind започват съвместа работа no Itanium през 1994 г.
IUU/ а дв<>те компании официално разкриват своите планове за
ftlHiiikn ii.i 64-битова процесорна архитектура и анонсират ня-
ihllliiB мпрпктеристики на новия процесор. Itanium е първият мик-
Чрнн ни I посификацията IA-64 (Intel Architekture - 64-битова архи-
J) |Л п>| <> напълно различен процесорен дизайн, който позволява
Ми В инструкции, предсказване на инструкции, елиминиране на
lyAni1нiiliп I зареждане и други усъвършенствани процеси за подоб-
0AIIHIIUI изпълнение на програмния код. Освен че е способен да из-
Лнн пи ннколко инструкции, Itanium може да се свърже с други
ри iiuikii чп да образуват среда за паралелна обработка. Itanium
ill В Hull набор от 64-битови инструкции и притежава пълна съв-
I |||||ц‘| (ципите 32-битови приложения. Пълна обратна съвмес-
I, чп тип изпълнява всички съществуващи приложения, както и
in Приложения. Itanium се поддържа от четири операционни сис-
i Mi......... II Windows (64-битовата версия на ХР и 64-битовата
il luivni I Imllod Edition 2002), LINUX и две версии на UNIX.
НнниI ни първите процесори Itanium и Itanium 2 се базира на 0.18-
MiHiiH Следващите версии се произвеждат на 0.13-микронна
in |||ц11|1Л1111н по големи тактови честоти и по-голям кеш. Itanium
Ml liipii iiiiiiii ini кош паметта. L1 кешът е тясно свързан c yc-
iMHiMHoinio и е подкрепен от интегриран в кристала L2 кеш.
Ни •» Moi и нирпн ;> MB или 4 MB L3 кеш, който се намира в отделни
IIHhHIIII i| ши II нов корпус, наречен РАС (pin array catridge - касета с
Ин 1м11п()1|) lain касета включва L3 кеша и се инсталира в
|ин in жнл нн дънната платка. Теглото му е 170 грама. Основа-
iiiii матплнп I плпв, in да разсейва топлината.
I на lianlum н McKinley I (пиовото официално представяне ema­
il lliiiiliini й има знпчитплно по висока пропускателна способ
ВИНИ ннinn, по високи тактови чистота, интонрирнн с криете
ла L3 кеш, шината към който едва пъти по-широка(128 бита). Това пра
2 два пъти по-бърз. След McKinley се появи Madison, версия на Itanium 2,
на 0.13-микронна технология.

Резюме на глава 7
В тази глава са разгледани главните функционални блокове и осно|
рактеристики на централния процесор - работна честота, шина gaHi и
шина, процесорна шина, кеш-памет, производителност, електрически
кации и физически връзки. Дадени са таблици на най-широко разпрост)
процесори на фирмите Intel и AMD. Обяснени са предимствата на ня
технологии за производство на процесори и е включена информация 31
рите на компаниите Intel и AMD с 64-битова архитектура.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

ALU - аритметико-лоеическо устройство Кеш-памет

CU - контролно устройство
Data Bus - шина данни
Address Bus - адресна шина
FSB - Front Siode Bus - процесорна шина
FPU - Floating Point Unit - копроцесор
L1, L2, L3 кеш-памет - нива ни !■«
Socket /Цокъл
Slot /Слот
MMX - MultiMedia EXxtended 1 onlll
НТ (Hyperthreading Technology) !

Web сайтове, които ви препоръчвам да посетите, за да научШ

вите модели процесори на фирмите INTEL, AMD.
http://www.intel.com
http://www.intel.com/products/processor_number/
http://www.amd.com/
http://www.amd.com/us-en/Processors/Productlnformation

Контролни въпроси

1. Кои са основните функционални блокове в един процесор?

2. Кои са основните характеристики на един процесор?
3. От какво зависи колко битов е един процесор?
4. Какво определя ширината на адресната шина?
5. Каква е ролята на копроцесора (FPU)?
6. За какво служи кеш-паметта?
7. Какви нива на кеш-паметта има и каква е разликата между
8. Кои процесори на фирмата Intel знаете?
9. Кои процесори на фирмата AMD знаете?
10. Какво знаете за технологията ММХ ?
11. Кои са най-новите процесори на фирмите Intel и AMD?
12. Каква е честотата на FSB - Front Side Bus на най новите п||
фирмата Intel?
13. Кои процесори на фирмата Intel имат 04 битови npxumnkniy
14. Кои процесори на фирмата AMD имат 64 битова архитикпн
16. Какво зинете за 111 (I lyperthroadlna I ochnoloay)?
 ПРИМЕРЕН ТЕСТ 2

■ритни (1 m.)
■UMhihujhii операции;
■puke ипирации;
^Иршки логически операции.
■ Hv'loi контролното устройство на централния процесор? (2 т.)
■Нини ицресната шина определя: (2 т.)
MIIihhhh ни предаваната информация;
M|Hliiiiti ни процесора;
■Циилннн обем памет, който може да адресира процесора.
И|ПЙ11,111 изпълнява копроцесора? (1 т.)
■йни числя;
^■1ти ли с плаваща запетая;
Ши ли с фиксирана запетая.
■№ HMiHinniii на 8-, 16-, 32- и 64-битови процесори на Intel (2 т.)
■ |Лу*1<н кош-паметта? (3 т.)
МнИн нп кпш паметта знаете? Обяснете тяхното местоположе-

ЦфМ***' >i i и i п по-голяма по обем от L2 кеш-паметта: (1 т.)

|рНО
mhltiupii i.iBucu производителността на процесора? (3 т.)
Н|4Пр| min line процесори са произведени от Intel и кои от AMD?(3 т.)

mlliUfl 4;
МннП4|
ЦН|Н»Н|
.........
.. ............ о hi in новата технология за производство на процесори? (2 т.)
■ |Нбр* «I и ипи процесори на AMD има64-битоваархитектура?(2 т.)

I «е
нп
HiHiuu пи процесорната шина FSB при новите процесори CPU Core
 8. ВЪТРЕШНА ПАМЕТ

Вътрешната памет на компютъра Включва оперативната памет

па RAM (Random Access Memory) - памет c произволен достъп) и постоя!
мет от типа ROM (Read Only Memory) - памет само за четене. След п|
един от най-важните компоненти на всеки компютър е неговата от
памет. Оперативната памет на компютъра е неговата работна обли
то той временно съхранява всички инструкции и данни, които са му нв(
за да работи. Дълго време оперативната памет беше един от най-скъ1*
пютърни компоненти. Технологиите за производство на памет се | >. ri(
вече от 50 години. Размерите на паметите са драстично намалени, тя
по-евтини, тъй като материалите, от които се произвеждат се смени,
куумни лампи през магнитни ленти и транзистори, за да стигнат go ill
ните схеми с голяма степен на интеграция.

8.1. RAM ПАМЕТ

RAM (Random Access Memory) - памет c произволен достъп. I l.ip

произволен достъп“ поради факта, че до всяко място от паметта мн
осъшестви достъп толкова бързо, колкото и до произволно gpyaf
Паметта служи като буфер между централния процесор и останал! т|
търни компоненти. Централният процесор например може да изпълН
тези инструкции и да ползва само тези данни, които са в RAM-ппмяцЦ
разпечатаме един файл, който е записан на дискета върху принтер, и
трябва да бъде съхранен в RAM-паметта. Важна характерисипжа И|
метта е, че тя е енергозависима памет. Това означава, че за да помм
трябва електрическо захранване. Когато компютърът е изключен, 1I AS
та е празна, а само когато е включен, паметта е способна да приема Ц
ва софтуерните инструкции и данни, необходими за работата в моМ4|
Основните предназначения на RAM-паметта са следните:
♦ Съхраняване на копие от системните софтуерни програми, he
ролират базовите функции на компютъра. Това копие се зарежд. i в 11,
та, когато компютърът се включи и остава там през цялото в| >< >ми
е включен;
♦ Временно съхраняване на копие от приложни програми, чиис
ции се извикват и изпълняват от централния процесор;
♦ Временно съхраняване на данни, които се въвеждат от клпв||1
други входни устройства, докато те бъдат съхранени за по-дъли > il|
ройствата за съхранение на данни или бъдат прехвърлени към ц<чш
цесор за обработка;
♦ Временно съхраняване на данни, които са резултат от обра!
то бъдат извикани от друг процес за обработка или бъдат про-Пър,
ходните устройства като екран, принтер или диск.
Обемът на RAM-паметта, която имате инсталирани иа витнн
се отразява пряко върху възможностите му да работи с воломи и
■рами Паметта се измерва в моипбпити (Mil), 11о принцип, кол!- < >т
мат има компютърът, толкова по добре, тщото ще може иа
 flO-иолеми програми;
tin I'I шие на две или повече програми, които да се изпълняват

Ни Iи .| | ю и по-ефективно;
| МвоОражения за създаване на графики и анимация;
■Р*ботва повече данни едновременно.

нинОнодима
gin пщате какво е да работиш на компютър, който няма дос-
М" ■1'111110 да чуете жалното, но усърдно „чагъртане“ на твърдия
hatiliaibim символи като „пясъчния часовник“ или „ръчен часовник“,
in" доста често и за дълги периоди от време. Нещата ще вър-
във времето, често ще стават грешки, свързани с паметта, а
лири нп се затваря някоя програма, за да може да се стартира

ни капали, ако имахте достатъчно RAM-памет? Но от колко па-

н7 фактите сочат, че правилният избор за количеството па-
11ица ни операционната система, с която разполагате, каква ра-
I» и нон и програмите, които използвате.
iiliunpii нямаха много памет спрямо днешните стандарти. Те
бивши ре 640 KB RAM. В съвременните компютри паметта мо-
Йй от 1?в MB до няколко GB . Днес не се произвеждат компют-
|Акй от 256 MB.
Пт1ч тови редактори, електронни таблици и други подобни при-
HHI |нп поне 32 MB памет, за да вървят нормално. Обаче разра-
ННн| ни и п и и и I системи и на софтуерните продукти непрекъснато
IIIIIIIO Нп аможности, което води до увеличаване на системните
иМйП1п нужда от повече памет. Днес разработчиците опреде-
нннум нямпт за продуктите си 64 MB. Системите, използвани за
ШЙh-iриI и |(|.1толска дейност и др., се нуждаят от минимум 128 MB
т« <’ по добре, ако разполагате с 256 MB или повече.
ЙН1и ниПичо памет на вашето PC, незабавно ще забележите по-
Ц0»и1 iib м р и |тлността му. С добавянето на още памет, приложени­
ят Н" tiiipao, Web страниците се зареждат по-бързо и ще може
Нн11йП" I null ипирани програми едновременно, без това да ви прави
Mlliin II едно изречение: повече RAM-памет прави живота ви по-
н и ibiiniin PC.
ни lb iiKii компютър не може да се разширява безкрайно. Това
tiwhmyiшиi<i па системната платка и от типа на процесора,
купувате нов компютър, да се интересувате не само от това,
И’н НН1111» му в момента, но какви възможности има за разшире­
ни) 1)41 III III

uiiifAHoain

нн ||11Г|»вннвто нп повйчв памет към компютърната система

||||Г|ц||||||| кдмествп и характеристики Ако ннма достатъчно
hi цнлйта информации, от конто се нуждае процесорът, опи
четене. Бързината на този цикъл зависи от скоростта на паметта, кп
бързодействието на системната шина.
Бързодействието на RAM-паметта се задава в наносекунди (ns), ц(
аа се измерва в меаахерци (MHz). Дали измерена в мегахерци или наносеИ
ростта на паметта означава колко бързо модулът може да доставЦ
при получаването на заявка от процесора.
Това бързодействие се отнася за времето, необходимо за да се изв
кания блок от данни от паметта към системната шина и след това < м i
ра. Колкото е по-малко това време, толкова по-бързо могат да се двц|
ните в компютъра. Паметта от типа FPM (Fast Page Mode) RAM им. i fhi
твие от 60 до 70 ns. Памет от тип EDO RAM работи в границите меж< |у (
SDRAM работи с бърина от 10 до 15 ns, a DDR SDRAM има скорост м< <!■ i и

Време за достъп
Времето за достъп се измерва от момента, в който модулът iuil
чи заявка за данни до момента, в който данните са готови за пред(
мерва се в наносекунди. Има различни модули памет с време за goalnut
до 50 ns при по-старите модули памет и достига до 4-8 ns при <:ьвр|
типове памет. По-малките стойности естествено означават по-аоЛЯ
действие. На фиг. 8.4 е показан пример за заявки към паметта и тнм
метраене.

фиг. 8.4. Време за достъп

В примера контролерът на паметта иска данни от паметта и тя

за 70 ns. Процесорът приема информацията приблизително зп U'h п|(
за целия цикъл отнема повече от 195 ns, използвайки 70 пя модул ни mt
получава, защото на контролера му е необходимо време за управлпвен!
ка от информация. Освен това данните ое нуждаят от време, зя М
разстоянието между паметта и процесора по шината на данни
 ■ВЙтпристики, koumo трябва ga се знаят за паметта, са

■ (I конто се произвежда;
BUmihi технология за памет;
piiOomu;
|н||и>кция за грешки.

IIAMI I

ну

.•дцй
1НПн ннн | игтрострпнонитп технологии за паметта. От нея
иМпиннтн нл паметта праз годините.
 Година Технология Максимална nil
на въвеждане nsec / MH
__________
1987 FPM 50 —(IO il|

1995 EDO 50 on

1997 РС66 SDRAM 66 Mil/'

1998 РС100SDRAM 100 Mill1

1999 RDRAM 800 Mil-

1999/2000 PC133SDRAM 133 Ml

2000 DDR SDRAM-PC1600/ PC2100 200/200 IV

2001 DDR SDRAM — PC2700 333 Ml

2002 DDR SDRAM — PC 3200 400 Mil

2003 DDR SDRAM — PC 3600 433 Mil

2004 DDR SDRAM — PC 3800 4IIII Ml

DDR SDRAM — PC 4000 ',l>n r III.
DDR SDRAM — PC 4400 DDR SDRAM 506 Ml I/
__________ — PC 4800___________ (ИЮ Ml I/
2004 DDR 2 — SDRAM inn Ml ir
DDR 2 — SDRAM 533 Ml I*
DDR 2 — SDRAM i,i,, i in.
_________ DDR 2 — SDRAM________ Ill H i Ml f| ,
2006 DDR 3 — SDRAM hi l( I Ml if]
Hinn Ml If.
i | и Mil
2007 DDR 4 — SDRAM 11inn Hili'
ini Н1Ц,

Обикновено не е много лесно да се разграничават модулите намМ

физическия вид на чипа. Възможно е два модула да изглеждат t»|i i.»l*i
ност да не са. Например 168-pin DIMM може да се използва за S( >l <ЛМ I
ният начин да се разбере точно какъв вид памет съдържа модулiiiii И
тълкува маркировката на самия чип. Всеки DRAM чип по прои |вода|Ш
лична маркировка и комбинация от числа, за да се разпознава тпирм
чипа.

Fast Page Mode (FPM)

В началото FPM (Fast Page Mode - бърз страничен режим) п пцнн М

то използваната I )НЛМ факт и, но хората я наричаха просто I )НЛМ(Г
менават „FPM". FPM представлява проимущество пред no-piiiiiiiiinn Ц|
за памогпи, защото позволява по-бърз достъп до данните, конти н||
една и съща редица.
 И"1 il <tended Data Out - с разширен изход на данните) става
■•двние при паметите. Тя е подобна на FPM, но с незначител-
к кипиш позволяват последователния достъп до паметта да
Р Пн бърз. Посредством това контролерът на паметта може
1>|||ци премахне няколко стъпки при адресиращия процес. EDO
III ни процесора да има достъп до паметта от (10-15) % по-бър-
ihiM'M
Hui Illium I I’M RAM u EDO RAM не работи със същата бързина ка-
а няколко пъти по-бавно. Така процесорът е принуден да
н компютърът не работи толкова бързо, колкото би могъл.
||фн.|(.п.| и системи, чиято тактова честота на шината е до 66
iftl'iiuio се вписваше в PC пазара до 1997 г.

n ни I I)() i uiMemmae динамичната EDO-памет c пакетен режим на

|MiIhiii|i»i ■ l.it.i out memory- BEDO DRAM). Ha практика BEDO npegc-
wii oiti! специални пакетни възможности за още по-бързи тран-
Инрнми I ш.|цдартната EDO-памет. За съжаление тя се поддър-
illilii uni Inlol 440FX и бързо беше засенчена от SDRAM-паметта.

/аблииа на SIMM модули памет Табл. 12

I HIMHt/n/miu ни шината/пропускателна способност
IMHIII НП Тип на Тактова Ширина на Трансфер
• НЧИЛ.. чиповете честота шината MB/s
(MHz) (Byte)
hIMM 60 ns 22 4 177

BlMM 60 ns 33 4 266

М(НПНЛМ)
■Pl (1 0111 п и -мито започва да се появява SDRAM. Синхронната
Ини I 'I IAM ускорява в голяма степен процеса на доставяне и no­
il inn и hi.M процесора. За разлика от предишните технологии,
ipHiin ця I и синхронизира с темпото на процесора. Благодарение
III |н||нл|111П1олна интегрална схема, която функционира като
мирят) механизъм, SDRAM може да работи със същата ско-
II п|н I in тъмната шина на компютъра. Това позволява на кон­
ти ни in,и, точното време, когато изискваните данни ще са
iipHiii.i npiiin но трябва да чака дълго за достъп до паметта. По-
| коростта на системната шина, SDRAM обикновено се
*1 пя ни in oiicmnMiKi шина, какъвто тя може да поддържа. Така нап-
И ЩАМ ■ tn пистоми със 100 мояахерцова системна шина, РС133
МВМн I in I 11 Ml I/ системна типа, u in. н. SDRAM чиповете имат
Ь ун н шилзПат тохноловиитп припокриване (Interleaving) и моно
IPkiHiiHi' piнтлнително ускорнвнт iiaMoiiimn
 SDRAM DIMM модули памет и стандарти
на шината/пропускателна способност
Стандарт формат на Tun на Тактова Ширина на
на модула модула чиповете честота шината
(MHz) (Byte) ,
РС66 SDR DIMM 10 ns 66 8

РС100 SDR DIMM 8 ns 100 8

РС133 SDR DIMM 7.5 ns 133 8

DDR SDRAM (Double Data Rate Synchronous DRAM)

DDR SDRAM е следващото поколение на SDRAM технологията. Lull
появи на пазара през 2000 г., но масовото й навлизане стана възможно
разработването на дънни платки и чипсети, които да я поддържат (т «
г.). Паметта DDR DRAM е от типа SDRAM, която може да прехвърля no (
данни за време, за което нормалната SDRAM може да прехвърли един ПМ
волява на паметта да извършва транзакции в двата края на такта (но 01
задния фронт на импулса). Това е важно за компютърни системи с miк>й« I
темни шини, като такива над 100 MHz, защото данните към централни!
може да се прехвърлят с по-голяма скорост и процесорът не чака, зн I
ранен“. Например с DDR SDRAM на 100 MHz или 133 MHz шина, ефект) il 1нЦ|
фер на данните достига до 200 MHz или 266 MHz. Системи с тази пнмп||||
да се продават в края на 2000 г. В края на 2001 г. се появиха паметите I it
333 MHz, а в началото на 2002 г. паметите DDR SDRAM 400 MHz. На i in Щ|
лагат DDR модули със скорост 400 MHz, 466 MHz, 500 MHz, 566 MHz и (IM

DDR DIMM модулите памет и стандарти

на шината/пропускателна способност
Стандарт формат Tun на Тактова Скорост Ширини
на модула на модула чиповете честота на шината на шинш1
(MHz) (MT/s) (llyh'l
РС1600 DDR DIMM DDR 200 100 200 8
РС2100 DDR DIMM DDR 266 133 266 8
РС2400 DDR DIMM DDR 300 150 300 8
РС2700 DDR DIMM DDR 333 167 333 8
РС3000 DDR DIMM DDR 366 183 366 8
РС3200 DDR DIMM DDR 400 200 400 8
РС3600 DDR DIMM DDR 444 222 444 II

РС4000 DDR DIMM DDR 500 250 500 II

РС4300 DDR DIMM DDR 533 267 533 II

РС4600 DDR DIMM DDII бвв 288 вее II

РС4800 DDR DIMM DDR (100 300 000 II

MM**"'1 lh),t ®u9 DIMM модули със 184 извода, които работят

приети две означения. Първото посочва честотата, с

■ цинннте Второто - теоретичната пропускателна способ-
Ввт. ивмпрена в MBps. Измерва се, като се умножи честота-
кфн ип1|п1нпта на шината данни, която е 64 bita, разделено на 8,
МН|и>|м и Byte за секунда.
I VllH I Ши MHz) се означава и като РС1600 MBps.
■ЙНх X 2 х 64 /8 = 1600 MBps
МФ'Iм »рт > о по-бърз стандарт от SDRAM. За платформа Intel
lllit ни ' .DRAM води до 30% загуба на скорост. По този начин
1АМ и I i (временните платформи води до забележимо спада-
1ЙОИ11ПИ
I Моиули от типа DDR DRAM трябва да бъде налична в ком-
|Ппр (< lilpSet), за да може да се ползват, което важи и за ос-

||1 II on I :’(Ю4 е. е вече реален продукт на пазара. Какви са раз-

I и IIIHI паметта? Сред очевидните конструктивни разли-
1 IIU' нн :М0 брой на контактните крачета на модула. Друго,
ВЛм4н1, <i, чо интегралните схеми на паметта използват FBGA-
lilii I'.DI'и IBGA, използвани при DDR-I. Схемите в FBGA-ona-
Мбнлно поради възможността за калибриране на импулсни-
llliH ри 1лнк.1 е намаленото захранващо напрежение-от 2.5 V
I 'I НI II, конто води до голямо намаление на консумираната

Анлн ши асинхронна (FPM, EDO, BEDO) или синхронна (SDRAM,

i||нI .и повий части - захранваща схема, входно-изходни (I/O)
||лМ 1'лотки, който заема 90% от площта на интегралната
и«пнФ< i| .нацията от паметта, тя трябва да се извлече от
| Куфпр н оттам да се предаде по шината. Това става един
I Но времена нарастващия фронт на вълната. DDR SDRAM
Hlrtiiin I ппиобност на SDRAM, като извършва две извличания
1Н111вй1п11о две предавания (при нарастващия и при намалява-
hhi) I Ipii DDR-II увеличената пропускателна способност се
ни ytjlliiiiiiiuii.'i тактова честота на входно-изходни (I/O)
I п извършват 4 извличания от DRAM-масива за един
Ивй1|о|цо < с извършва по принципа на DDR, но при удвоена
ipntiH тактовата честота на DRAM-масива.
ципи и и трито случая е една и съща, но броят на предавани-
I Hl-п ci' .1 )ЦАМ при 64 битовата шина, използвана в съвре-
huMiil. нпри и при 100 МН/ тактова честота се получава (64
.lipin in ни трансфер, Зп DDR I скоростта на трансфер е (64
 DDR-II чиповете първоначално се произвеждат по 0.10-микронна гг
и работят на 400 MHz. Вече на пазара има чипове, които работят си
533 MHz, 667 MHz и 800 MHz. Макар че DDR-ll-модулите са различни i
предшественици, ядрата на чиповете са еднакви. Те са по-подходящ| i и
симите компютри, тъй като използват по-ниско захранващо напрож
Масовото производство на DDR-ll-технологията стартира в кри
в началото на 2005 г.

Стандарт Тип на Тактова Скорост Ширина Трансфер

на модула чиповете честота на шината на шината MB/s
(MHz) (MT/s) (Byte)
РС2-3200 DDR2-400 200 400 8 3.2 GB/s
РС2-4300 DDR2-533 266 533 8 4.3 GB/s
РС2-5300 DDR2-667 333 667 8 5.3 GB/s
РС2-6400 DDR2-800 400 800 8 8 GB/s

Direct Rambus - DR DRAM

Direct Rambus е нов вид DRAM, наречена на името на фирмата, кп

работи и която се противопоставя на традиционните памети. Та ш н
е изключително бърза в сравнение с по-старите памети и започва ца
в PC системите от висок клас в края на 1999 г. През 1996 г. Intel nogini
Sop с Rambus фирмата, че ще поддържат RDRAM-паметта до 2001 «,
чално RDRAM-паметта прехвърля данните със скорост от 800 Ml I/f
16-битова магистрала, наречена Direct Rambus Channel. Тази изклк >•ш
за тактова честота вероятно се дължи на особеността, наречена „
ва“ („double clocked“) двуканална памет, което позволява на данните Ц
сят в двата края на тактовия импулс. Така че всяко устройство, в l«i
ложено RDRAM-модул, осигурява 1,6 GBps производителност no шин
ни - два пъти повече, отколкото при 100 MHz SDRAM и същата < кор
при РС1600 DDR SDRAM. Всички преимущества на тази памет са < вн
тролера на Direct Rambus DRAM. Този контролер е по-сложон и но
тен, отколкото при обикновената SDRAM и DDR SDRAM. Това и<>
достигне много висока ефективност при предаване на даннипи • J || >
рактеристика на RDRAM-паметта е че тя има ниско ниво нп
енергия.
Някои от скоростните модификации на паметта са:
♦ РС600 (300 MHz FSB-1200 MBps);
♦ РС800 (400 MHz FSB - 1600 MBps);
» PC1066 (533 MHz FSB - 2.1 GBps);
Паметта се среща във вид на 184 pin RIMM (Rambus Inline Мпт
модули. Те са подобни по размер и физическа форма на DIMM моцулИЦ
взаимозаменяеми. RIMM-модулите са налични в капацитети до 1 1 lit
В допълнение на технологията на чипа, използван в основната I
специални технолоеични подобрения произведени in flugeonpuAial'oiu^
 I1IMM модулите памет и стандарти Табл. 16
■ IHUHamii/пропускателна способност

lee на Тактова Скорост Ширина на Трансфер

eiHiodonie честота на шината шината MB/s
(MHz) (MT/s) (Byte)
|*ОЯОО 300 600 2 1200

PC 700 350 700 2 1400

PCIIIIO 400 800 2 1600

♦II Н. 1'Cl one 533 1066 2 2133

14.1200 600 1200 2 2400

I'l ,1101) 400 800 4 3200

I'ciono 533 1066 4 4266

1'1,1200 600 1200 4 4800

I'CMOO 400 800 8 6400

I'l llino 533 1066 8 8533

I'l 1200 600 1200 8 9600

it. It III I
4 14 49 9

ИН1*ннлнг'11111п<> за RAM-памети принадлежи на DDR3 u DDR4.

ilHH'kih I HUM и DDR2 е удвоената максимална скорост на
j| н МНП М Г/e, а при DDR3 - 1600 MT/s. DDR3-naMemma също
|MW«Hl'UHi умацинта в сравнение със сегашните DDR2 модули.
НИ* |"ш I 'I 'I I I co използват като видеопамет във видеокарти-
IMH* Нннвнвит и дънни платки за PC, които поддържат тази
_ВМ|11т«1Л11 ни видеокарти вече анонсират приложението на
нИ Н|ц||”'1 ipmn от висок клас.

||л ЧИ11П1П II ПАМЕТ

ШЦ11НМ* и in мин триела, които покрива силиконовия слой на чи-

нни.... то и (ползвани опаковки се наричат TSOP (Thin Small
IIMhnii но pniiiiu версии на чиповете са били използвани DIP (Dual
Ml... и hi i,I (t imnll Outline J-lead). По-новите чипове като RDRAM
1й<н1м I **t> 141(1») I In следващите фигури са показани няколко раз-
illheii» iHiilm чп pa co вирят разликите между тях.

HIP llhinl In I Inn Package)

1'11.11111111 finuio iio(>r>xi>i|iiM() паметта да се инсталира дирек-
.. ЙН1Н НИ цнннптп плитки на комик и пира, опаковката тип Dll’ при
' I IHi'II Iihuio минно популир!in Dll'овети са компоненти, които
| иннт ^нка 'и овслллш11 директно в определените за целта дуп
Ни||,.,,.,„ HAHiokaina или в in>кил па m.HHiiiiiii платка
 SOJ (Small Outline J-Lead)
Опаковките тип „SOJ“ се наричат така, защ<
mama им излизат от чипа под формата на буквиШ
компоненти се вграждат директно на повърхност
SOJ чатната платка.

TSOP (Thin Small Outline Package)

Това е дизайн, който се вгражда директно и»
стта, подобен на SOJ. Името му идва от това, ча«
от SOJ-дизайна. Този тип дизайн е бил използван i
TSOP при изработката на тънки карти за преносими кои

CSP (Chip Scale Package)

За разлика от опаковките тип DIP-, SOJ- и TSOP-, CSP-onakoBkiitfl
зват крачета за свързване на чипа с дънната платка. Вместо това пл
ките връзки минават през т.нар. BGA (Ball Grid Array) на дъното на о|
Чиповете RDRAM (Rambus DRAM) използват такъв тип опаковки.

CSP (Top View) CSP (Underside View)

8.4. МОДУЛИ ПАМЕТ И ТЕХНИТЕ ПАРАМЕТРИ

Колко памет се съдържа в модула

Досега разгледахме някои специални особенности на паметта н I
кционира в компютърната система. Остава да се разгледат mnxH|||
тайли - битовете и байтовете, или двоичната бройна системи, кинк
вата на изчисленията и преценката на капацитета на паметта

Изчисляване капацитета на модула

Паметта съхранява информацията, от която се нуждги ч н н н
цитетът на чиповете и модулите памет се описват в мегабитов
милиони битове) и мегабайти (megabytes - милиони байтово). I'.onnirtf
те да изчислите колко памет има в един модул, трябва да co noMHRf
неща:
Модулът се състои от група чипове. Ако съберете заедно kmii
всеки чип на модула, ще се получи общият капацитет на модула 11 Оч
това правило са:
♦ ако част от капацитета се използва ia друаи функции, iiani'Hl
кп io ипашкп
 Табл. 17

Дълбочина Ширина Плътност

-11 III (hip»»
1М« 1 4 4 16
IM1IU 1 16 16
|МйП 2 8 16
lUMrl 16 1 16
•Hill 1:||||Н»
IMiHJ 4 16 64
1МйП ......... IL . _ 8 64
|ЦМ* I 10 4 64
Mhil l lilpu
UMilQ
^1. B 16 128
II, 8 128
J4M 1 _. 32 4 128
Mhii uiiip'i
JJl.Ul! 32 8 256

win и, I'liiiiiuuiiirimem ни модула памет, ако се знае плът-

Ш1НнПм1нп ни нещо, Ако има осем 64Mblt чипа, това прави
на модула co измерва в мееабаитовв, но
мегабитове, трябва да се превърнат битовете в байтове. За да спЦ
разделяме числото битове на 8. В този случай 512Mbits = 64МВ.
Може би сте чували стандартни модули памет, като: „4Мх32" (и
Мед by 32“), или „16Мх64“ („16 Мед by 64“). В тези случаи, 4Мх32 е 128MPII
е 1024Mbits. Или 128Mbits = 16МВ модул, a 1024Mbits = 128МВ модул I-
примери:

Стандартни типове модули

Стандарт Дълбочина Ширина Капацитет (Mbits) Кат

72-Pin 1Мх32 1 32 32
2Мх32 '2 32 64
4Мх32 4 32 128
8Мх32 8 32 256
16Мх32 16 32 512
32Мх32 32 32 1024
168-Pin 2Мх64 2 64 128
4Мх64 4 64 256
8Мх64 8 64 512
16Мх64 16 64 1024
32Мх64 32 64 2048

Основано на индустриалния стандарт 168-pin DIMM, най-голвмЦ

веждащ се модул от 128МВ може да използва 64Mbit чип; с 128MI >П чи
можно най-големият модул е 256 MB; и с 256Mbit чипове, най-голомийЯ
капацитет 512МВ.

Процесорът и изискванията към паметта

Процесорът преработва данните на 8-битови части. 8 Отне н
един байт. Байтът е в основата на изчислителния процес. Максима^
чество байтове, което процесорът може да преработва за опредат
определя неговата мощност. Например Pentium и другите мощни Miihf
ри са 32-битови с 64-битова шина за данни, което означава, че те мн
ременно да изчисляват 64 бита или 8 байта за единица време.
Всеки обмен между процесора и паметта се нарича мик| и >н|»н инн
Количеството данни в битове, което микропроцесорът можи ри нПМ
мето на един цикъл, определя производителността на компютъра Ш
къв тип памет е нужна на компютъра. Повечетосъвромонни на< ншАру
ри използват 168- или 184-пинови DIMM-ове, които поддържат ml ПиГ
за данни. По ранните 72-pin SIMMs поддържаха 32-битова шини и р
първоначално се използваше заедно с 32-битови микропроцесори hi
ползват 32-битови SIMMs заедно с 64-битова шина данни, тп ui| >нбИ
талират по дВоики, като Венка част от модула създава блок iuu тт
mMyinil'iipa c блок памет като c една логическа единица. RIMM-
■lli ни мплка 16-битоба шина за данни, но те имат изключител-
1р нн информация, изпращайки няколко пакета данни по едно и
И Mmiv'/'Uino използват конвейрната технология за изпращане
flHibi uni'Hina за единица време към 64-битов процесор, така че
■Ь нбрнЬотва в 64-битови парчета.

HIMM, DIMM, DDR И DDR 2-DIMM, SO-DIMM, RIMM

HJihii illii4i|ii 0 различни физически форми и размери. Разшире-

BliMiiiH фирмата на разширителни платки, не много по-различ-
1н||>"| и «вукови карти. По-късно когато електрониката на ин-
■рвн ви сложна и производителите могат да побират повече
■tenni|'"I« тво, паметта приема формата на малки платки с
Iф|реч1Ч1и SIMM (Single In-Line Memory Module-еднореден модул
■ |в*»|1пГ>отват други типове пакети с памет, като например
Mtlliiи у Modulo - двуреден модул памет), SO-DIMM(Small Outline
Mill HIMM (llnmbus In-Line Memory Module-модул памет c цокъл
Йнмню1п| hi i ,i проектирани c повече от един вид гнезда, което
Мжду цип или повече типа памет с различни форми. Подобни
Ц||улн1И111 от преходни процеси в индустрията, когато не е
ЙНвн ти ннддолее или ще бъде по-достъпно.

hi ih'ihi I'liinii размери на паметта продължава с въвежда-

IM I HMM модулите са изработват в три вида - 168-pin,
ИржШП SDRAM, DDR или DDR-II SDRAM-чипове и се разли-
IMiiHiii кн марактериотики. Стандартните DIMM модули
н нрирп I и от двете стрини и два пророза по протеже
н» hi I >l HI I HMM модулите имат 184 извода, по дви про
 Фиг. 8.5. 3 Уг „30- pin SIMM и 4 У>“ 72- pin SIMM

реза u от двете страни и само един прорез по протежение нп

област. DDR-ll-модулите имат 240 извода, по размер са едш
изводните, но имат по-голяма плътност на контактите и npoprw
жение на контактната област е изместен. Всички DIMM-модули
или 72-битови (8 бита за контрол по четност или код за корекции
Един стандартен модул DIMM обикновено е равен на две ши
SIMM и използва 168-щифтов конектор с висока плътност. Двойни!
ходни модули памет (Dual In-line Memory Moduls), или накратко DIM
подобяват SIMMs. Както SIMMs, повечето DIMMs се инсталират
разширителни гнезда. Принципно, трите вида DIMMs-памет се р
това, че при SIMMs, връзките от противоположните страни им
„споени заедно“, за да формират едно контактно поле, а при DIMM
ложните свръзки остават електрически изолирани, за да се получи
ни контактни полета.
168-pin и 184-pin DIMMs имат трансфер на данни 64 бита, и и
използва в компютърни конфигурации, които поддържат 64 бито
шина за данни. Някои от физичните разлики между 168-pin I )IMM-> и
са: дължината на модула, броят на резките на модула и начинът, т
сталира модулът в гнездото. Друга разлика е това, че много /2 pin
гат под малък ъгъл, докато 168-pin DIMMs се инсталират дир'Ф......
дънната платка и остават напълно вертикално относно дьнн.инп
8.6 показва разликите между 168 -pin DIMM и 72 pin SIMM. I lulu hi ц
настолни компютри имат слотове и за 72-щифтовито модули
щифтовите DIMM.
 in SIMM

5 14 “ 168-pins DIMM

Фиг. 8.6.

I )IMMh
jyyAii I HMMs за DDR-памет имат капацитет от 128 MB go 1
hi in ill бита. Обикновенно се използват в компютърни
iiii(l!|i.p kam 64-битова или повече шина за данни. DDR Н-па-
М м< >( |ули, с тази разлика, че те са 240-пинови. Капаците-
iiKiK iHil.i от 256 MB и стига до 2 GB, а в някои специални слу-
кйшн н<> долу са показани два модула - 184-pins DIMM с DDR-
I I Н 4 <: ’ памет (фиг. 8.7). Вижда се разликата между два-
ituiiui пи> < и еднакви, но мястото на прореза на модулите е
■ВЛиЧйПпт се и по броя пинове и работното напрежение съ-

184-pins DIMM - DDR

240-pins DIMM - DDR-II

фив. 8.7.

fh,,a uii 111,1 nin III>11 alula

SO-DIMMs

Типът на паметта, проектирана за преносимите компютри, < й

DIMM или Small Outline DIMM. Главните разлики между SO DIMM и DIMA
DIMM е значително по-малък от стандартния DIMM. 72-pin SO DIMM |
u 144-pin SO DIMM е 64-битов.

RIMMs u SO-RIMMs

RIMM е търговска марка за Direct Rambus модул памет. Памет»

RIMM представлява нов тип чипове, предназначени конкретно за рпб!
пютърни системи, които използват нов тип памет за компютърни
RDRAM. Модулите RIMM'също са двустранни, т. е. от двете страни
лични изводи. Съществуват три различни типове RIMM: 16/18 (нит
със 184 извода, 32/36-битова версия с 232 извода и 64/72-битова ВпрОЦ
вода. Всеки от тези типове се инсталира в конектор с един и същ |
прорезите в конекторите и RIMM-модулите се различават, за дп < п ii|
ти неправилно инсталиране. Дадена платка приема само един тип И
най-често срещаният тип е 16/18-битовата версия. 32-битовата 1Ц

16-Device Rambus RIMM

На фигурата е
показана
с 184-pin Direct
Rambus RIMM
c отделени в двата й
края обвивки, които
разсейват
топлината.

Фиг. 8.9.

представена в края на 2002 г., а 64-битовата се появи npe.i :'(in I н

ният 16/18-битов RIMM-модул се произвежда както DIMM модул!
със 184 -щифтови конектори, които са разположени по различен н
се объркват двата типа памет. Този тип памет прилича на I )1ММ, н
личен брой контактни пластини. Трансферът на данни се разделя пя
части. По-бързият достъп и по Високата скорост отделят fuilh
Алуминиева обвивка, която разсейва топлината, се монтира llnp«v i
во предпазва от прпяряванп.
 iHhIIii SO DIMM, но използва Rambus технологията.

Hoot Spreader

160-pin SO-RIMM модул

на фиг. 8.10
c посочен топлоизолатор.

фиг. 8.10

flni, Мин и и у) паметта е памет, от която само се чете. Един от

Ч | ри н ь in in платка е ROM-паметта. На този чип е записана ma­
il 11»1ч|но изходна система - BIOS (Basic Input/Output System),
Hi fte i on има захранване. Това е програма, която компютъ-
II, I'lH'iimoeo включим. Една от функциите на тази програма
Ihiiih клавиатурата, монитора, флопи-дисковотоустройст-
||||||ц компоненти, дали са свързани правилно. Тази част на
hUp'riHl'i r,| (Rower On Self Test). След тази проверка се стартира
ВМнцум нн BIOS, който търси Дискова Операционна Система -
М| Hi" Ix'Hui или твърд диск, и я стартира. Софтуер, записан на
■Й№"Н' Inmofln BIOS е Firmware.
|1|н iimiii in BIOS? Както казахме, BIOS е програма, която изпъл-
jjiliiiuiio 11||п||цции. BIOS може да покаже на екрана един знак или
^■giixHHiiHi този знак или точка на принтера. В BIOS има функция,
^н|| нт (fin к или дискета. Тези функции са основни и се срещат в
<< > ( лнцовително, много по-целесъобразно е те да бъдат
■Ши НИ ’•II"" място, което да е винаги под ръка на централния
Ktyun inn и нмонно ROM BIOS. Без BIOS би трябвало всички тези
■НИш i i.11 Пенка програма, a me не са никак малко.
M^ihii..i|iiiii‘wii ни BIOS са фирмите AMI, AWARD, Phoenix.

фип Н II HOM IJIOS

Разновидности на ROM-паметта - PROM, EPROM, EEPROM, FLAM
PROM (Programmable Read-Only Memory) е програмируема ROM noli
означава, че потребителят може сам да запише в нея програма или i
нъж записаните данни, не могат да се изтриват.
EPROM (Erasable Programmable Read-Only Memory) чиповете са oil
да решат проблема с презаписването на нов BIOS. Това е изтривавМ
руем ROM. Съдържанието на EPROM може да бъде изтрито чрез спин
робства с използване на ултравиолетова светлина и на него да бида(
други данни. EPROM-чиповете се различават външно от останали! i ie l
имат кръгло прозорче от кварцово стъкло на корпуса си, през ковПн н}|
мият чип.
EEPROM (Electrically Erasable Programmable Read-Only Memory) o mi
трически изтриваем ROM. При него данните не се изтриват с ултр|
светлина, а с електричество, което е значително по-бързо и no-удо!
нение с EPROM-a.
FLASH ROM - Flash Rom e Bug EEPROM, който се доставя 0 iini ><n
менните системи. EEPROM (електрически изтриваема и проарамиру
само за четене) е тип ROM, който може да се изтрива и npenpoq н!МЦ|
но в системата, без използването на ултравиолетова лампа и I I'I <• »М
тор. Използването на Flash ROM позволява на производителя g.i и in
версии на BIOS чрез интернет. След това потребителят можи да М
та версия на BIOS във Flash ROM-чипа на дънната платка, без да яп Ц|
сменя. Този метод спестява време и пари както на производители™
мите, така и на потребителите. Актуализиране на BIOS е неойхим
производителят предлага нова версия, която е с разширени функции
отстранени някои грешки. Най-лесно може да се разбере дали тоЩI
сия, ако се провери Web страницата на производителя на дъ!iii.iniii id
Нормално Flash ROM-ът в системата е защитен от запис и npiчr
вите промяна трябва да премахнете защитата. Това обикновени и|
джъмпер, който контролира защитата на ROM-a или се приви i тя
настройка в BIOS-Setup-програмата. Новите системи поддържащ (
Live BIOS, която позволява да се прави update на BIOS чрез инторнеЯ

Резк>ме на глава 8
В тази глава е разгледана вътрешната памет на компютъра, III
обяснени функционалното действие и роля на двата вида 0t>iiipwiuiin ||
и ROM, както и техните основни характериситики. Описани, и дви1|1|
памет - SRAM и DRAM, както и тяхното приложение и технолог 141Ц1
Обяснено е как DRAM-паметта работи в системата и как комуннкМ|
сора. Разгледани са видовете DRAM-памети в аспекта на тихнотц I
FPM, EDO, BEDO, SDRAM, DDR SDRAM, DDR2, DDR3, DDR4 SI )l 1ЛМ, I II ж
ните основни параметри. Разгледано е опаковането на чиповете ннк
нено е как се изчислява плътността на чипа и капацитетът не мнЦЙ
Разгледани са модулите памет DRAM SIMM, DIMM, HIMM mi
RIMM и техните физически и функционални характериситики
Включена п информации за различните видово ROM памет в ш не*
ното и< т<>|Н1ЧО1 к< > p.i illumun, з iimoiihi i I 'ROM. Г PROM. I I I 'll. )M Haah
 ключови понятия
TSOP (Thin Small Outline Package)
SIMM - Single In-Line Memory Module
MhiImUHAM DIMM - Dual In-Line Memory Module
Й1*1 'nt DRAM RIMM - Rambus In-Line Memory Module
111 'HAM SO DIMM - Small Outline DIMM
hi Hi in I illAM SO RIMM - Small Outline RIMM
■ Main BORAM PROM - Programable ROM
(tab' llnln 2 SDRAM EPROM - Erasable ROM
EEPROM - Electrical Erasable ROM
Flash EEPROM - Sotfware Electrical Erasable ROM

i, които произвеждат модули памет са Micron, Kingston,

цк нмучите за най-новите видове DRAM-памети и техни-
| |е /циц/лпиат на пазара на компютърни компоненти, ви
I нитовете на тези фирми.
Mjh и 11 (i nt (Ьирмата Micron)
Mtl111 и 11 (i 1,1 (Ьирмата Kingston)
||| 11 и и (i 1.1 (Ьирмата Crucial)
ц|цinnin и v com (на Фирмата Corsair)

hi

||ii 11| и и i n 1.1 памет има?

Hinnii'i «н| xikmepucmuku на RAM-паметта ?
|УЦ|||1нп|ц HAM-памет.
IHini/i inn i татичната SRAM-памет и какъв е запомнящият

■Ннл ilia I >1 <ЛМ паметта в компютърната система?

ЦЙ1 ни * и nun елемент на DRAM-паметта и какво се налага да се
1И ципи нпмпт?
Hl I itlAM памет има?
АМ Пямет според работната честота.
| Вк1 1НЛМ памет според работната честота.
|Ц 4н I ii н I II паметта?
|ш «.» IJ И11 ill )DR4-паметта?
||е I н hi ini'< ill. 11 )НАМ-паметта?
MlUHAM ппмнт знаете?
■йПи 1<н1111Ц111п<нпа на един модул?
|йн I н |||111(|лгкч(1п паметите FPM и EDO?
ikn НИ 'lIMM К)//:' pins, DIMM 168/184/240 pins и RIMM 184 pins

Iiihihh «,i| irthiiinpucumuku на ROM-паметта ?

,фн II* iM BIOS?
■Цун11и1пп lb >M памет.
Bhhiihi ihiiin ini I livili ROM luiMoinmn
 ПРИМЕРЕН ТЕСТ 3

1. Паметта DRAM е енергонезависима. (1 т.)

а) Вярно;
б) неВярно.
2. Операционната система при стартиране на компютъра < н
DRAM-паметта. (1 т.)
а) Вярно;
б) неВярно.
3. Коя памет е най-бърза? (1 т.)
а) SRAM-паметта;
6) DRAM-паметта;
B) ROM-паметта.
4. В какВа еднициа се измерва бремето за достъп go DRAM- ппмв
а) наносекунди;
б) милисекунди;
В) микросекунди.
5. Подредете изброените памети по скорост. (3 т.)
а) FPM;
б) DDR SDRAM;
В) SDRAM;
г) EDO;
g)DDR II.
6. КакВи опаковки на чипове за памети познавате? (3 т.)
7. Как се изчислява капацитетът на един модул памет? (3 т )
8. Направете Връзката между Вид памет и слот за паметта (*1 (|
FPM DIMM 240 pins
EDO DIMM 184 pins
SDRAM SIMM 30 pins
DDR SDRAM SIMM 72 pins
DDR II DIMM 168 pins
RDRAM RIMM 184 pins
9. ROM-паметта е енергонезаВисима. (1 m.)
а) Вярно;
б) неВярно.
10. Къде е записана програмата BIOS? (2 т.)
а) В DRAM-памет;
б) В SRAM-памет;
В) в ROM-памет.
11. Как се прави update на Flash ROM-паметта? (2 т.)
а) чрез програматор;
б) чрез изтриване с ултравиолетова светлина;
в) софтуерно със системна дискета.
12. Кои производители на RIOS знаете? (2 т.)

Максимален брой точки 25,

lucmbiii i о смити ut успешен при ро lyMimm минимум М т
u HI 'ННА ПЛАТКА (MOTHERBOARD)

ihii n rt(|UH om най-важните компоненти в персоналния компю-

)|Пн ii.i микрокомпютрите през 1974 а. голяма част от основ-
| н интегрирана върху обща печатна платка, наречена дънна
(liil'ii дъно. Тя свързва всички модули, служи за мост между
Ulin и контролерите на останалите устройства. Дънната
цн>< Mi 'llicrboard, System Board или Main Board, съдържа интег-
I I'11.11ЛМ, ROM-BIOS, CHIPSET, слотове за разширение, конек-
(II11 'Vi) дискове, конектор за захранващия блок, входно-изход-
III функционални блокове. От нея в най-голяма степен зависи
1( ||йцпж<)ността, стабилността на работа на системата,
(пI н q ин iue и поставяне на по-нови компоненти (upgrade).
типа /матки:
liiiiHii ориентирани платки, при които на дънната платка има
||||ц||или, а всички останали компоненти са на разширителни

ИМИИ1

iWHWI -
,*ЯЙММ1ММММ!ММ1^^

.ямНМНИ1^^и
ШЙ1ИИИШМ15”
 В продължение на няколко години повечето персонални комик» п|
ничени със скорост на системната шина 66 MHz и това се оказа М
място“, особено с увеличение на бързодействието на процесори!
причината за този важен параметър е, че процесорите работят п|
които са кратни на скоростта на системната шина. Например п| ><
MHz работи с 5-кратна скорост на 66-мегахерцовата системна uil
С въвеждането на чипсета на Intel 440ВХ в началото на 1998 a. к
вече започват да поддържат 100-мегахерцови системни шини, ков|
формира в скромно увеличение на производителността. С въвежд(
мен набор (чипсет) на Intel 820 и други в средата на 1999 г. бързодв
системната шина скача до 133 MHz, за да достигне при Pentium 4
MHz, 533 и 800 MHz, а при Pentium 4 Extreme Edition и двуядрените n|i
Core Duo 1066 MHz. Четириядрените процесори работят със ск<>
темната шина 1333 MHz. Скокът към по-бързи системни шини пра(
налните компютри от забавяне на работата поради многокрагт к>
натоварване на системната шина, необходимо за „догонвано" ни
процесор.
Освен системната шина се използват и други шини, наречени
ни, които помагат на периферните устройства като твърд диск, Г
ва карта да „общуват“ с процесора и останалата част на компк >mti
са следните стандарти за шини:
ISA (Industry Standard Architecture) - архитектура на промишлен
МСА (Micro Channel Architecture) - архитектура на първат. i: ф
на IBM;
EISA - (Extended Industry Standard Architecture) - разширен.! X'
шина;
PCI (Peripheral Connect Interface) - интерфейс за свързвани ии
компоненти;
AGP (Accelerated Graphics Port) - ускорен графичен порт Bugooki
USB (Universal Serial Bus) - универсална серийна шина;
IEEE 1394- серийна шина за свързване на цифрови устрот mil
PCI - Express (Peripheral Connect Interface) - интерфейс i.i i (hi|
ременни видеокарти и други разширителни карти.
Всяка от тези шини функционира със собствена скорост н <>П|
та шина чрез така нар. „мостови чипове“ (Bridging chips). I lpoQOUll
на автомагистрала за влизане и излизане от нея. Тези „мостови цд
чат още схемен набор или споменатия вече Chipset.

системна шина шина AGI*

Схемен
Процесор
набор

фии 0 I Графичен порт AGf

■ mH«i Видеокартата на компютъра се включи към графичния
"11111111 це може да изпраща данни към видеокартата. Той първо
HWMiiitiiui шина през схемния набор към шината AGP и след то-
Ипчо са в нея, към самата видеокарта.

И НА ДЬННАТА ПЛАТКА

I' fU) щ ищесорът лесно се открива, тъй като той е надпи-

||h ни фирмата-производител. Това е най-големият чип на дън-
|М I «.Hi I, и тимите компютри това са процесорите на фирма-
H1IK и никои др. Вече знаете за процесорите на INTEL 80286,
Ини I’nntlum II, Celeron, Pentium III u Pentium 4. По-старите npo-
HlHt > i. ik i ia, като повечето процесори на INTEL са в PGA корпуси,
jjl II ни поставя вертикално в черна пластмасова касета в спе-
l|NH hint I

■iMnuuni набор е един от най-важните компоненти на дънна-

i| anllui и начинът на осъществяване на връзката между от-
IHIH ( «имните набори служат като „преводачи“ между проце-
^ифирни шини на компютъра, като му позволяват да обменя
ItyllliiiH карти. Те се наричат „мостови чипове“, защото осигу-
помпата шина и различните периферни шини, например
И IhIhIu никои други производители на схемни набори започват
| н 1п>1н|0<:ти към най-новите си схемни набори, включител-
tolil'Ui in па . |>афичен ускорител.
■р н ш* ■ hi, който определя дали един компютър може или не да
)||рии....... hi. памет от тип RDRAM или DDR SDRAM, стандарт
Й*н1и1р|11<1 или интерфейс за твърд диск АТА/66 или АТА/100.
iH'kaa характеристика типът на схемния набор е една от ос-
Бцд nupnkinnpucmuku между различните видове дънни платки.
Him in като да надстроявате вашата дънна платка или
yiTti ооПствена компютърна система.
\и1чн I ни чипове (може да бъде и само един), който включва
порт режим 4х/8х, USB 2.0, а при новите процесори Pentium 4 шинагя
Edition и новия сериен интерфейс за твърди дискове SATA (Serial АТА),
съвременни чипсетове са тези на Intel за процесори Pentium 4-i86!>l 'I
i915X, i925XE, i965, i975. Схемният набор Intel P35 Express Chips'J "
чипсет, конструиран да поддържа следващото поколение 45-наноМ
цесори. Той поддържа до 8 GB двуканална DDR3 1066/800 MHz пяМ
DDR2 800/667 MHz модули. Гарантирана е поддръжка и за 1333/10(>()/|
Side Bus), PCI Express x 16 графика и многоядрени процесори. Chip'iet
8-канално аудио и поддръжка на 6 - SATA 3.0 Gb/s интерфейси за твЦ

фиг. 9.2. Чипсет Р35

♦ Памет - DRAM-паметта при по-старите компютри е пиЦ

малки чипове подредени в редици и поставени в цокли тип DIP При
модели паметта е под формата на SIMM (Single In-line Memory Moil
72 пинови (FPM или EDO) или DIMM (Dual In-line Memory Modules)- HIM (
(DDR SDRAM) или 240 (DDR2 SDRAM)- пинови модули. RDRAM-памгинИ
мата на RIMM 184-пинови модули. При DIMM- и RIMM-модулите «а
SIMM-, RAM-чиповете са монтирани от двете страни на модула III
два набора от контакти по един от всяка страна на платката
На хоризонта се задават технологии, които ще използАеМ
измерение, посредством натрупване на чиповете един върху друа
наричани З-D-naMemu или стекове ще включват насложени един И»«|
циеви чипове в специални корпуси, побиращи 16 MB DRAM в куб
милиметра. Друг пример за памет от този вид побира 2 (ill ПТ
страна един инч. Тази технология позволява значително по-малки I
големи компютри със значително по-голям капацитет на памети
♦ Памет - ROM-BIOS. Друг важен компонент на дънната i
има пряко отношение към процесора, както и към други систог ши
ROM-BIOS (Basic Input/Output System). BIOS е програма, състошцн i
програмни модули, които са записани в ROM чип, поставян на дъни
компютъра и поемащ управлението на връзката между nnapiimiini
рационнптп система на компютъра ROM BIOS обикновено iipngeii
лям чип в цокъл, като най често има поставян етикет с номер нн
оофтуерп и фирмата производител, 11ай извястнитн фирми hi н hi
I DOS сп AMI, AWAl ill и I 'I и тп1х При по новите системи, IU )М 1 и и н I
|hemo представляват Flash-памет и не се нуждаят от физи-
Шт версии на BIOS-а се зареждат директно през системна
inmpuom.
Иве 11|«|>.1нването на компютъра, първата програма на BIOS,
ИПроирамата POST (Power On Self Test). Тази програма mec-
Mi ni mi компютъра - паметта, монитора, клавиатурата,
gin !■ Лко не открие дефекти в тези компоненти, тя предава
шримния модул, който търси операционна система на сис-
ni(l диск или CD/DVD диск и след като я открие, я записва в
li'iuiipmiipa.
ре tiiiupoHue - те представляват сравнително дълги и тес-
(Мители, които са продължение на съответните разшири-
пт in разширение се поставят разширителни карти, ко-
ртпри или контролери. В дънните платки до преди някол-
пПикпоЙено два ISA-слота, от три до пет PCI и един AGP
II плитки можете да видите CNR (Communication and
11(Ai и lio Modem Riser) слотове, които се използват за мре-
llhinilll модеми. В най-съвременните дънни платки вече не
|«А плотове. През 2004 г. се появи новата PCI-ХЕ (EXpress
iiiiihaiiii слотове Х1, Х2,Х4, Х8 и Х16.

II III HHll.ll и illni шии ouio като платки за разширение, са до-

Hhn hniimn I ii инстдлирпт в разширителните слотове на дън
HiM|iHiuim допълнителни възможности, които но са налице в
 Архитектурата на адаптерните платки се определя от архитм
персоналния компютър: ISA-карти, EISA-kapmu, PCI-карти, AGP ifl
Най-често се срещат компютри, 6 които са включени:
• видеокарти;
• вътрешни модеми;
• звукови платки;
• мрежови платки.
Напоследък, вследствие предимствата на бързите технологии ■
на компютърната техника, повечето от функциите на тези платки!
тени в една единствена мултифункционална платка или са интпярИ
дънната платка.
• CMOS-RAM с батерия и часовник за реално време - (а.щеА
конфигурация на PC се определя в програмата BIOS-Setup (CMOS SfM
съхранява в памет от типа CMOS-RAM, както вече споменах, lykl
датата, часът, типът на дисковите устройства и други важни п. ц нimm
ройки на системата. Данните се запомнят и след изключване на
За запазване на данните в тази памет е необходимо допълнител! и i «м
чипа, за което се използва акумулатор (при старите дънни плитки) !■
батерия. Напрежението на батерията трябва да бъде поне 3 V (нига
След няколко години работа с един компютър, трябва да се см<чш П|
защото той няма да може да помни своята конфигурационна ин<|н>|i|j
кои по-стари дънни платки CMOS-RAM-паметта и часовникът ш |fl
(RTC - Real Time Clock) се монтират в схеми с вградени батерии, киЦМ
рат запаването на информацията поне за 10 години. В ноВити дня
CMOS-RAM-паметта и часовникът за реално време са вградени и чц||
терията е на дънната платка.
Може да се променя конфигурацията на системата, както и (Л
някои настройки, касаещи начина на работа на системата и н<>нннШ|1
да се направи това, трябва да се отвори една вградена обслу-квцщМ
BIOS Setup. Тя се нарича CMOS-RAM Setup (Complementary Mol.il l itfl
ductor-RAM) и съхранява настройките на системата. За да <:<> lunrtlfl
тройки и след изключване на захранването (забележете, че тоНй н м
се използва батерия от 3-3.6 V, поставена на дънната платки < irufl
обслужваща програма е достъпна при включване на компютъра Им
явява се съобщение на екрана „Hold down the DEL key to ontei ' a.iup'fl
DEL, за да активирате програмата Setup).
Програмата Setup на BIOS или CMOS-Setup предостави ,-|щаКлА
жество важни системни настройки на ниско ниво, които миряш i
върху начина, по който работят процесорът, оперативната iniMNItfl
поненти на компютъра. Програмата позволява да се направиш и ifl
режимите на енергоспестяване на системата. CMOS-Solup птИцдИ
жи защита както на цялата система, така и на достъпа go i<eiinumfl
При преносимите компютри BIOS има настройки за управление неfl
ранването и други функции, свързани с техните батерии.
• Интерфейс за външните запомнящи устройства I fl
нуждаят от начин, по които да съхраняВат опромното колич<" lullufl
и проарами, с които работнт всеки дои, Хранилището на niaiu uHlfl
 U|li yi inpoucmBa. Това са флопи дисковите устройства, твър-
|l им 11IVI) устройства. Интерфейсът за съхраняващите уст-
ИнМннщите устройства с техните контролери (вградени в
11И бистеми). В модерните PC-та два или повече интерфейса
III |н»>| и i| I. ти на дънната платка. Това са конектори за флопидис-
I и I..... ’kinopu за твърдите дискове и CD- или DVD-устройства,
зн и1"|1.1нващия блок на компютърната система. Всички ин-
yiiiiiinmii платка CPU, DRAM, ChipSet и др., както и външните
ihii.i h.uno флопидисковото устройство, твърдия диск и CD-
■ иужцпнт от електрическо захранване, за да функционират.
||» 1111111111) co свързва към електрическата мрежа от 220 Vocu-
ОДими напрежения. Има два вида захранващи блокове - съот-
J^ittiiiii" цопни платки използват захранващ блок от типа АТ,
д|<1 и ini пи платка към 12-пинов конектор. Той осигурява след-
Ву, +12V, 0 и сигнала Power Good. При по-новите дънни платки
Mil I* "in типа ATX, което осигурява освен споменатите по-го-
•IV и никои допълнителни сигнали като Power On Soft и Power в
~|lfiiii|iHin на това захранване е с 20 пина.

МЙ*6Ш| I/ и/ in I DD, IDE HDD u ATX (24-pins) захранване,

■lx /Я4 DDR DIMM slots

|H hh Dai mill i изходни устройства - Използват се няколко ви-

Ц||н1'| I и i| i И образният конектор се среща в две разновиднос-

■II I ii‘Ппн това се различава по броя на пиновете- DB9, DB15,
|||ри . ........ и in, паралелния порт, за видеоадаптерите, за мре-
IIIIII п н I in портово-СОМ 1 и COM2 се свързват към 9-пинов
Вир | |мр11Л11Л1111111П порт LPT1 се свързва към 25-пинов женски
НЬ||||нр|1ин> I и свързват с 15-пинов женски конектор, като пи-
■|н в 1Н| н I рпуа
||н«| платки моипт да притежават два, четири, шест или по-
■| |i IiiIvhi mil Hrnlal Ние). Гова е друе вид правоъгълен конектор.
|И11(н1*л нвинтурпти и мишкатасе използват два Mini DIN конек

М| на кцбнла 1111* към мрежовата карта co използва конектор

 2 x PS/2, 1x LPT, 1x COM, 1x IEEE 1394 (Fire Wire), 1x SPDIF out, 4 x USB, 2x HJ-l'i (I
1x Line in, 1-x Line out, 1x Mic, 1x PS out, 1x CS out, 1x SPDIF out

фиг. 9.5. Входно-изходни конектори

• Тактов генератор. На дънната платка има кварцов а*НШ

при включване към захранването започва да генерира основни
14.31814 MHz. За получаването на другите тактови честоти hiн mi
се използват т. нар. PLL (Phase Locked Loop) схеми. Те изполившн
14.31814 MHz като входна. На дънната платка се генерират ряйЛ
честоти. Това са:
• честота на процесорната шина - FSB (Front Side Bus) - НМ
133, 400, 533; 800, 1066, 1333 MHz;
• честоти на разширителните шини - ISA - 8.33 MHz, PCI Т1
MHz;
• честота на видеоконтролера - 200-700 MHz.
• Вентилатори за процесори (FAN Cooler)
Процесорът е вид интегрална схема, която изпълнява apiiiii
чески функции. Като всеки електрически елемент, той се i.i«i uuillil
и затова отделя топлина, която загрява корпуса на процесори М
ято отделя един процесор, се изразява чрез формулата Р III И I
нея се определя какво да бъде охлаждането на процесора.
Съществуват и изцяло медни радиатори, които отвожидп!
ефективно от алуминиевите радиатори (медта е 1.35 пъти пи ill
от алуминия).

фил, IIII I loHIIIIIAUIIIopU

1НИИПК' дънни платки се използва новото поколение 8-Phase
10млп()ителен блок без вентилатор, които осигуряват по-
М|ищии. Новото 8-фазово захранване се отличава с висока
минприра по-малко топлина (поне с 15 °C), отколкото други-
lyhmiu. Охладителите са от чиста мед, които пренасочват
шити към радиаторите, разположени до задните I/O порто-
■III i on отвежда извън кутията.
I Ий 11 охладители с нетрадиционна форма, чиято поява е по-
Щжолкото практическо приложение и ефективност.
цинп нп състоянието на системата - При по-новите дън­
или повече схеми, които са предвидени за наблюдение на
(и»л нн пктивността на вентилаторите и за измерване на
'ри ни процесора, температурата във вътрешността на
н пкпми съдържат вградени регистри, които при превиша-
■рАници могат да активират подаване на заявки за
им температурен сензор, който се намира под процесора и
кн цнроктно към схемата. За сензора е зададен темпера-
»| ilini I", примерно от 55° до 125°. Опасно прегряване на про-
1ПйПн<| при повишаване оборотите на вентилатора, като
1ЛЙМИП1 с т.нар. тахометри, които измерват тези обороти.
I1" «личните захранващи напрежения на дънната платка,
ши ни компютъра, схемите използват 8-битов Аналого-
1Л, In и uno има отделни входове за положителните и отри-
н Допълнително към схемите трябва да има драйвер и
ШИ» и визуализация на отделните наблюдавани параметри.
ц|»н I и в,i| шждат З-светодиода, които улесняват диагнос­
тики I циният свети при подаване на напрежение на PCI-
Н|Н1 активен AGP-слот, а третият при активна памет.
JMNIHO да co прави диагностика и да се избягват фатални
ИЙ Плитката. При новите дънни платки има и цифрова ин-
нирпинлит точно определени дефекти на дънната плат­
но и (|||<|1?ностика.
)М*Н11Н1.1 юпреки че микропроцесорът е сърцето на ком-
н I п н<, о компютър. Микропроцесорът и другите основ-
нн плитки изискват допълнителни елементи и чипове, за
ри, рн шстори, дросели, мощни транзистори, контроле­
ри Вилки един от тези поддържащи елементи има свой
||», | ini н hi пипа на системата.
9.2. АРХИТЕКТУРА НА ДЪННАТА ПЛАТКА

Архитектура CPU

Original PC Architecture (оригинална PC-архи­ 8088&8086

тектура).

Enhanced PC Architecture (подобрена PC-архи­ 8088&8086

тектура).

Industry Standard Architecture (ISA) (индустриална 80286

стандартна архитектура).

Enhanced ISA (подобрена ISA). 80286&80386

Micro Channel Architecture (MCA) (микроканална 80386 и по-висок

архитектура)
32 Bit Extended Industry Standard Architecture (EISA) - 80386 и по-висок
32 битова разгърната индустриална стандартна
архитектура).
Local Bus Architecture (локална магистрална
архитектура)
♦ VL Bus (VESA локална шина) 80486
♦ PCI ( Peripheral Component Interconnect) - Pentium
свързване на периферни компоненти.
♦ AGP (Advenced Graphics Port) - за свързване на Pentium / II/ III
видеоконтролери Pentium 4
♦ PCI - Express Pentium 4
Pentium 4 XE
CPU Core Duo
PCMCIA (Personal Computer Memory Card 80386 и по-висок
International Association) - позволява Laptop u
Notebook u AT системи да се разширяват с
използване на платки с определени размери.
 I НА ДЪННА ПЛАТКА
■L CORE DUO И ЧИПСЕТ INTEL Р35

Intel' Core”2 Duo Processor

Intel* Corew2 Quad Processor

10.6 GB/s

DDR2orDDR3
6.4 GB/s or 8.5 GB/s

DDR2 or DDR3
6.4 GB/s or 8.S GB/s

DHI
Intel" High
Definition Audio

Intel* Quiet System

Technology

«'.«Il x! 6 Serial ATA Ports; eSATA;

Gb/s Port Disable
each

LPC or SPl
BIOS Support Inter Turbo Memory

■•••Optional

MWl"’' IIAHIIlIm < CPU Intel Core 2 Chipset Intel P35

фиг. 9.7.

lAHU'iiin (ibiiiniina платка на компютърната система. Опи-

IIItnininiimu CPU, RAM, ROM-BIOS, ChipSet, разшири-
in|ui hi флопидисковото устройство, твърди дискове и
IfigiHi и i»o(|iiu портове, конектор за захранването, гене­
тици I М()!. НАМ за програмата BIOS-Setup с батерия и
iMn (HU ), I «пми за следене състоянието на системата,
нhi 1,1 ри (личните видове архитектури дънни платки.
 ключови понятия
ЛйН|1ч| AMR (Audio Modem Riser) - Аудиомодем карта
I Mituhn CNR (Communication and Network Riser) - Ко­
ВМпп плитка муникационна и мрежова карта
Immiii н i| и и <а платка CMOS-RAM- Setup program - Програма за
"'Г системни настройки
| Ли hllnclure) - Стан- RTC (Real Time Clock) - Часовник за реално
II tt|i4imnkmypa време
|^|lllnl<liiro) - Mukpoka- DMA controller(Direct Memory Access Contro­
ller) - Контролер за директен достъп go
IV NIni и Inn I Architecture) паметта
IRQ controller (Interrupt Request Controller) -
cl Inlnitnce) - Интер- Контролер на хардуерните прекъсвания
0< ll|M FAN Cooler - Вентилатор
ilili ■> Port) - Усъвър- COM - Сериен порт
LPT - Паралелен порт
|||й) Универсална ce- PLL - Phase Locked Loop - Схеми за генери-
рарне на честоти.

I нн ни производители на дънни платки:

|m<ni (ни фирмата Intel)
тип (ни фирмата Abit)
■1* min) (на фирмата GigaByte)
I i*iни (iin фирмата ASUS)
Ik mini (ini фирмата Epox)
Ullin (ни фирмата MSI)
|i тип (ни фирмата Acorp)

Jrawminkrnypu на дънни платки знаете?

■ЦИннminIнin10 на една съвременна дънна платка.
^Приирамптп POST?
Шипнпк, ни дънната платка.
I^iiihi ни шини знаете?
It'll и i ii,i Г .It шината знаете при съвременните компютърни

Hl и iiii.aiiiiIIii Chipset на дънната платка?

ill ii|iiiripiiMiiinii BIOS-Setup и къде се съхранява?
ill Ани н'| ни и ни на дънната платка?
Йй»рпн11и1Ц11 блоково си използват в РС-системите?
min in гччнч iijpnm захранващите блокове АТ и АТХ ?
Цнинн iiiipiiioHt, знаете?
nilbi пм включват към PS/2-порта?
ри пя (|1|ННйгпп платка измерват схемите за следене състо-
 10. ВХОДНИ УСТРОЙСТВА

Предназначението на входните устройства е да въвеждат цм

търа. Входни устройства са: клавиатура (keyboard), мишка (тои||
топче (track ball), glad point, светлинна писалка (ligth pen), бар код
code), микрофон (microphone), скенер (scanner), сензитивни екрани (full
ви камери.

10.1. КЛАВИАТУРА (KEYBOARD)

Клавиатурата се състои от миниатюрни ключета с азбуч! и > iihi|

su означения, позволяващи на потребителя на персонален компютм
информация директно в компютъра. Клавиатурите търпят p.i illinil
но с това на компютърните системи. В началото клавиатурите |
клавиша, след това стават с 101/105 клавиша. Има също няколко tt||
ри за свързване на клавиатурата към компютъра. Най-популя| )i iu п| I
DIN-конектор, използван в повечето PC системи с Baby-AT форм фпкн|
та платка и по-малкият 6-пинов mini-DIN-конектор - така нароятiiiHrt1
Най-новият интерфейс за клавиатура е универсалната серийна шия
още се нарича USB.

Фиг. 10.1. Клавиатура и мишка

Основните видове клавиатури са следните:

♦ 83-клавишна PC и XT клавиатура (излязла от употребе);
♦ 84-клавишна АТ клавиатура (излязла от употреба);
♦ 101 -клавишна разширена (Enhanced) клавиатура;
♦ 104/105-клавишна Windows клавиатура.

Технологии
Независимо от начина, по който са разположени клавишите, >
всички клавиатури е една: разпознаване на натиснатия от (Ini клаА|
не на информация към компютъра. Дори две клавиатури дп и тли4|
те могат да се различават значително по начина, по-конто < ■<> i mi'll
ото и натискът на пръстите върху клавишите. I охнолоеимте, иан|
зи процес електрическият принцип на действие на клавиатурата г
влияния върху устойчивостта и продължителността на жиПпнщ
 Ювтвпт всъщност като прекъсвачи, променящи по някакъв
|Поток, начинът, по който се откриват тези промени, се е
им.

пури
НЛротивление (или просто капацитет) е характеристика
In I и електронни компоненти, които натрупват електри-
нп противоположни статични заряди в една или повече
|||(|лн11 плочи, разделени от непроводящ материал. Проти-
nii >(|пват поле на привличане помежду си, а изолационният
4П|>И(|i ппе да се срещнат и унищожат взаимно. Колкото по­
вя (|11г1||Ц| наредени плочи, толкова по-силно е създаденото по-
вМвррин то може да съхранява. Като движим плочите една
|дя Променяме възможния обем на съхранявания заряд. Това
11|п предизвика поток от електричество.
НЯчптплни потоци електричество се откриват от една ka­
rt Мнлките промени на капацитета се усилват и се проме-
•ПиИшп мигновено превключване на един прекъсвач. При ка-
lypii ни IBM всяко натискане на клавиш притиска надолу
плги niMiica, която разделя двойката подложки, намиращи
IiahIIiiiii 11ластичното покритие на плочката не позволява да
tun и uni' in и протичане на електричество, но резултатът е
iNlliiti шриц. Раздалечаването на двете подложки при натис-
н iiiiil'iin намаляване на капацитета. Тази промяна в капа-
Мйл1ч11||и. но все пак откриваеми потоци електричество,
1П|н1Чпската верига на клавиатурата.
Юли 1чи11|цитивни клавиатури правят точно обратното.
hiн 11|Н|Г1лижаВа двете подложки на кондензатора, като по
flWH i n увеличава. Процесът има същия ефект - промяна

и| имат добри характеристики. Повечето от тях

Д||ни<| iiiimiickaiiuH на Всеки клавиш.

П_______________________________________________
всеки клавиш може да бъде отделна, сменяща се лесно при повр«щ
цялата клавиатура може да бъде произведена като един единен 0л<
Гумираните клавиатури съчетават в едно механизмите за кон
циониране на клавишите. Специална набраздена плоскост, направт
мер (вид еластичен гумоподобен синтетичен материал), е оформен
която се поставя с дъното надолу под всеки клавиш. Натискайки
притискаме чашката надолу. Вътре в нея е поставена пластинки
или друг проводящ материал, която при натискането се допири д
тинка върху основната платка на клавиатурата и по този начин mi
рическата верига. След като се отпусне клавишът, еластичния ia >
равя и връща клавиша в първоначало положение.
Мембранните клавиатури приличат по принципа си на дени i till
ните, като вместо еластични подложки използват тънки мембрани
се осъществява отново чрез малки чашки, поставени в c imhiii
Натискането на клавиш притиска чашките и прекъсвачът осъ|ц<н iiifl

Как се въвеждат данни от клавиатурата

Клавиатурата се свързва с компютъра с четирипроводън инн1
бел. На всеки клавиш от клавиатурата в зависимост от мястота|
така нареченият позиционен код. Позиционният код е число phi I yi
105 и следователно може да се кодира със седем бита, т.е. moUfl
всяко натискане или отпускане на даден клавиш клавиатурата Ий|и
пютъра неговия позиционен код заедно с признака за това, дали i-ai
тиснат или отпуснат. Този признак се кодира с един допълнителен
0, ако клавишът е натиснат или 1, ако е отпуснат. По такъв нфи||
осембитов код (един байт), който се предава последователно (ОйЯ
клавиатурата към компютъра. Позиционният код на клавиша • на |
Тогава при натискане на Esc към компютъра ще се изпрати 0()(К|Я
пускането му 1000 0001.

5. Клавиатурен
Я
часовников сигнал
(вход)

3. Заземяване (изход) 4

1. Информационен
сигнал (вход)

фиг. 10.2. Клавиатурен конектор

Системата на позиционните кодове опростява схемата пй И

ползвана при PC клавиатурите. Позиционните кодове co иав| ihhihiiii
рата към компютъра последователно, така че о необходим t амн иЙ
за предаване на цялата информация. Втори проводник оо и ин ia itlgl
връзка за информационния сипнал, а в ролята си на зазнмявпнп, тнЦ(
Обратна връзка ut всичко останали оианпли в кабела на клявиити|й
 Шиш пурата u компютъра се използва отделен проводник,
■Нурян часовников сигнал. Четвърти и последен проводник
на клавиатурата с 5-те волта прав ток, който й е
Ifitnu 1ези четири проводника са всичко, което трябва да
„та I Компютъра. Такава е схемата на конектора PS/2, кой-
MN конектор и има в извода, два от които не се използват.
>ММй допълнително краче, по което се изпраща сигнал от
Цдцтурата за нейното нулиране (reset), но обикновено това

МШиДиМИ1

|нвн произвеждани от всички PC-съвместими клавиатури,

I ttnuuku клавиатури са еднакви. Когато IBM разработиха
• <нн.||Л1, витрошнита функция на клавиатурата беше пре­
ди направи клавиатурите програмируеми. Старите клави
Мниилинк> НОВИ или XI, бяха едностранни приспособления,
М kin tnhпиьра под формата на постоянен диалое.) (iiohihu-
)1н команди от компютъра и дори имат свои собствен
натури предназначена за компютри Л1, не работи о XI
Hiainypaiiia iaXI работисднешнитекомпютри luukamo
Всеки клавиш може да бъде отделна, сменяща се лесно при повред!
цялата клавиатура може да бъде произведена като един единен < >л<
Гумираните клавиатури съчетават в едно механизмите з; i к< >н
циониране на клавишите. Специална набраздена плоскост, направен!
мер (вид еластичен гумоподобен синтетичен материал), е оформпн|
която се поставя с дъното надолу под всеки клавиш. Hamuckai ik1i1
притискаме чашката надолу. Вътре в нея е поставена пластинка
или друг проводящ материал, която при натискането се допири цн
тинка върху основната платка на клавиатурата и по този начин tarn
рическата верига. След като се отпусне клавишът, еластична!ни и
равя и връща клавиша в първоначало положение.
Мембранните клавиатури приличат по принципа си на деи< нillii
ните, като вместо еластични подложки използват тънки мембрани
се осъществява отново чрез малки чашки, поставени в самин’1
Натискането на клавиш притиска чашките и прекъсвачът осъщо< .пif

Как се въвеждат данни от клавиатурата

Клавиатурата се свързва с компютъра с четирипроводс...... ш
бел. На всеки клавиш от клавиатурата в зависимост от мяспкиии
така нареченият позиционен код. Позиционният код е число от I
105 и следователно може да се кодира със седем бита, т.е. ihoii ш
всяко натискане или отпускане нададен клавиш клавиатура, i и н ш|
пютъра неговия позиционен код заедно с признака за това, g.i/m |>л
тиснат или отпуснат. Този признак се кодира с един допълн(Пи<<лнн
0, ако клавишът е натиснат или 1, ако е отпуснат. По такъв начин
осембитов код (един байт), който се предава последовател! i< > (finill
клавиатурата към компютъра. Позиционният код на клавиши I «•••
Тогава при натискане на Esc към компютъра ще се изпрати 1)(НИ|||
пускането му 1000 0001.

5. Клавиатурен
часовников сигнал
(вход)

3. Заземяване (изход)

1. Информационен
сигнал (вход)

Фиг. 10.2. Клавиатурен конектор /

Системата на позиционните кодове опростява схемата на |

ползвана при PC клавиатурите. Позиционните кодове co uani >птаН|
рата към компютъра последователно, така че е необходим <нн •••»»(
за предаване на цялата информация. Втори проводник(е и ни «л
връзка за информационния сипнал, а в ролята си на заземяване, тн|
обратна връзка in всичко останали сипнали в кабела на к/>пвниту|
ЙЦ1Й1 ни пурата и компютъра се използва отделен проводник,
hlMinvp"U часовников сигнал. Четвърти и последен проводник
ЦНвано на клавиатурата с 5-те волта прав ток, който й е
Цбпти Гези четири проводника са всичко, което трябва да
ннм I компютъра. Такава е схемата на конектора PS/2, кой-
1*111 конектор и има 6 извода, два от които не се използват.
|<» има допълнително краче, по което се изпраща сигнал от
llUkinypama за нейното нулиране (reset), но обикновено това

■И Постъпва в адаптера на клавиатурата, след което се из-

жййно. при удовлетворяване на която управлението се пре-
1УИ ирпивър. Той обработва постъпилия позиционен код, пре-
|Й»1.... in вътрешен код на компютъра и го предоставя за по-
IHilni на изпълняваната програма, която го интерпретира ка-
■мнца или каквото друго е заложено. Програмният код на ця-
■ 1 Пй1 in от BIOS-а на всеки компютър.
|ИМн функция за повторение на клавишите. Тази функция оси-
|н<||1|1нт.|||() на кода на даден клавиш, ако той бъде задържан
11нл1 iliini секунда. Кодът се повтаря с честота до 30 пъти в
ЛУНйнin неопитни потребители да изписват „ааааа“ с едно на-
м ИЛ" или да отпечатват на принтера по 2-3 страници в
■н in Цип н случаите, когато умишлено искаме да повторим
fu клавиш много пъти, трябва да не задържаме пръстите си
Кдцн in спасим от досадните повторения е регулирането на
*||.ц||. н повторение. Повторното издаване на кода се прекра-
Йннн ни ирув клавиш, или при отпускане на същия.
a 111-11 I н I поляма скорост от тази, с която компютърът мо-
ЦЙЙмно, интерфейсът се блокира, а кодовете на натискани-
н in n и и буфер до момента, когато изпращането им стане
ИЯ1НН hi in възможност за буфериране на 20 позиционни кода.
|»ii" нирта ни клавиатурата е предвидената защита от при-
||М|И1 ннний натискане на два и повече клавиша. Тъй като въ-
■НЯ miiTu ни става с висока скорост, възможно е поредният
■IHinai преди да са отпуснати предишните. В този случай
..................... ни. и in на правилния код на последния от натисна-

i illmkii.iiiu от всички PC-съвместими клавиатури,

Mi uului клавиатури са еднакви. Когато IBM разработиха
И
Hiiib|I Al. вuiпрашната функция на клавиатурата беше пре-
iiiiiii >авц Клавиатурите програмируеми. Старите клави-
илнт<> вОВв или XT, бяха едностранни приспособления,
htiMiilointipa под формата на постоянен диалог. Днешни-
III I.mmhiiuh от компютъра и дори имат свои собствен
ура, прпднп знамена за компютри Al, но работи с XI
VI lama in XI работи с giтипппппкомпютри luuknmo
XT системите вече са отдавна в миналото и тъй като интерфнн
атурата към компютъра е строго дефиниран, независимо от раа
пълнението на различните клавиатури, те са съвместими пом<»ж(

Подредба на клавишите
Единствената непроменена и най-странна черта на клавиши
бучното разпределение на буквените клавиши. Всеки начинаещ в т
шина или компютър ще остане озадачен и объркан от на пръв i и
ната подредба на клавишите. Дори името на тази странна подрц
чи като термин от черната магия - QWERTY, което е просто i r»pi
вите шест символа от най-горния ред на буквената клавиатура /
щат историята около оформянето на подредбата QWERTY.
Пишещата машина е изобретена през 1867 г. от Крисгт><|тр
ложението на нейните клавиши е по азбучен ред. За по-малко от •(
ва събитие обаче Шолс открива оптималната според него nogpif
me-QWERTY.
Според предавалата се през годините легенда Шолс създава <J
то при азбучното разпределение машинописците натискали hi
скорост, която не е била по възможностите на простата мпхаиу
машини. Лостчетата на клавишите често се скупчвали и бл<ж1i| mix
подредба QWERTY забавяла машинописците и така npegomllpami
нията.
Няма съмнение, че възприетото стандартно подреждане нм
не е единственото възможно такова - всъщност cmamucmi р им l«i
403 291 461 126 605 635 584 000 000 различни възможни подредби
букви. QWERTY не е единствената възможна конфигурация и вар|
добрата, нито пък най-лошата. Но това е стандартът <а iuiai
специализирали се с години в него.

104-клавишна (Windows 9х/Ме/2000/ХР) клавиатура

С представянето на Windows 95 се появи и модифицирана вн|
от Microsoft) на стандартния 101-клавишен дизайн, наречена НК
Windows клавиатура. Спецификацията на Windows клавиатура
включва набор от допълнителни клавиши и клавишни комбинации
та подредба включва ляв и десен Windows клавиш от двоиш < input
интервала, както и клавиш за контекстно меню - наричан < нщн
виш. Последният е разположен от дясната страна на д<« нна Wii
използват за клавишни комбинации, на които реагира кактопПМ
тема, така и приложенията. Win-клавишите отварят mimiI....... ..
Освен това няколко комбинации с Win-клавиша предлагат щ шдМ
новени макрокоманди. Например при натискане на Win I ся iihN|
нието Windows Explorer. Клавишът Application симулира utpahMM
тон на мишката. В повечето приложения това води go пинПнта
меню. Точното им местоположение зависи от проектантите и
се срещнат различия от клавиатура до клавиатура Н таблица |
сък на клавишни комбинации в Windows Пх/MI /2000/Х1 unuiAtMi
вишната клавиатура.
 Табл. 20

IH'itHUH Резултатно действие

Показва диалоговия прозорец Run .
Минимизира всички прозорци
Отменя минимизирането на всички
прозорци
Стартира Windows Explorer
Търси файлове или папки - Find
Стартира Help на Windows
Преминава в лентата на задачите
Показва диалоговия прозорец System
Properties
Търси компютри в мрежата
Извежда контекстно меню за избрания
обект

■Щип i io отношение на клавиатурния интерфейс е възмож­

ен ни клавиатурата към PC-то през USB-nopm, вместо през
>НН|’*п I ни като USB е универсална шина, която използва хъ-
HI Mi н >'1-гм ниво устройства да се свържат към един порт. На-
#Н*Н|Исо 11 )!'.В-порт в дадена система може да замени изцяло
<|НН н пп| тлолни портове заедно с портовете за клавиатура-
)Мв111<| "in съвременните системи все още включват стан-
luiiin медно с USB, но някои от т. нар. „наследствено необ-
йИ1пил,ь'нт само с USB-портове за връзка с всички входно/

♦ynnuwi ни клавиатури произвеждат варианти за USB, вклю-

<|Я»нннhi I нрия Natural Keyboard Elite Pro. Клавиатурата Natu-
l| уникални сред USB-клавиатурите, защото е проектирана
1*1" Wllliiiti портове, но се доставя с адаптер, който й позво-
йм I I'iH порта на системи, работещи под Windows 9х/МЕ/
I ЙЙ1И*” inllyBiim адаптери, предлагани от Logitech и други
KptHii|>nni I)' -В порта в стандартен клавиатурен порт, ако
НнрмнАнч клавиатура в нова система само с USB-nopm.

iiKiin през 1964 г. от Дъглас Ингълбърт, който работи в

1атмл1 ки институт. По-късно през 1973 г. фирмата Xerox
Hinn | ml юлюционна компютърна система Alto. През 1979 г.
и..... . iMiimn Apple са поканени да видят Alto и софтуера,
лиши i лед скъпата компютърна система Lisa, която из-
I и Apple прпдстпвнт компютъра Maclntoch, който при-
н ,, нрност с течение на времето. Maclntoch, а след това
npi нължиха да популяризират този интерфаио.
 Мишката е Входно устройство, което служи за бързо предШ
сора върху екрана. Има мишки с един, два или три бутона. 3d да
програма да работи с мишка, е необходимо в нея да бъдат залош
инструкции за управление на мишката. Тя намира широко приложи!
графични приложения. В тези програми мишката служи като моли,
или четка за рисуване по екрана. Обикновено функциите, изпълни^
ката, са дублирани и могат да се изпълняват от клавиатурата i и i
рами работата без мишка е невъзможна. Ето защо абсолютно lleiiM
ни компютри се доставят с мишка.

Фиг. 10.3. Компютърна мишка

Мишките могат да се класифицират според четири ociiollHUf

нологията, която използват, броя на бутоните, начина насвь| i
ра и протоколът (или езикът), който използват за кодирано па н uii
формация към компютъра.
Според технологията, която използват, биват: механични, hi
жични мишки.
При първия тип мишки механичната част представлява и)НН
ната част на мишката. Въртящото се топче има грапава струИ
вено от гумоподобен материал, който се захваща дори за алауКЦ
Ако се разглоби мишката, като се завърти придържащия пи uihhiii
извади топчето, ще се видят три колелца, които се задвижван! hi
преместването й по някаква повърхност. Две от тези колплцш W
вани по електронен път. Завъртайки се, те предават cmt>iкнипц
тане на компютъра. Двете колелца са перпендикулярни о<|но I ia tip
ното проследява движението по оста X, а другото съответни |i
жението във всяко от четирите направления се оразмирнва
инча и се предава на компютъра под формата на отделят iianii
на стъпка от движението. Третото колелце е просто колелце,
мишки колелцата се замърсяват и затова трябва периодични
Това става, като се освободи топчето и с парче плат, imihnh
чистват колелцата. Мишката трябва да се почиства пони два,
Другият вид механизъм за определяно позицията на г инак
при така наречената оптична мишка. I Ipu нея няма движени i < н <
е снабдена с оптични сензори в долната й част, и мрежа, ти nial!
ална подложка При премествано на мишката сонзорита ни р
мрежата, разположени на подложката, и докладват на koi ihIh|||
 Полива две двойки светодиоди и фотодетектори, които са
|П ьиил една спрямо друга. Всяка от двойките светодиоди и
ikpulla движението във всяка посока по осите на мрежата.
I и<>Л1 inma страна на мишката прави плъзгането по пластич-
I 1lollume оптични технологии не изискват за функционира-
Мишка специална подложка. Мишката на Microsoft, наречена
Н» пи нуждае от подложка - на практика може да работи върху
I впменен е старият оптичен сензор с далеч по-усъвършен-
11iouple Device) елемент. По същество този сензор е груба
ри която засича движенията, гледайки движещата се по-
ипа Зи осигуряване на светлина се използва светодиод. Ка-
I' п| mi 1зволна дължина, но обикновено е дълъг 1.2-1.8 метра,
и II Гюзжичен дизайн, който използва или инфрачервени или
|ИйПрндп0атели, които да заместят кабела. Приемникът се
чп мишка в системата, докато захранваната от батерия
1Цй11|||цол. При нормални условия и климатична инсталация в
IHpuf 'ii.i да работи дълго време без никакви проблеми.

ЙШ па съвместими със серийния порт. Мишките за сериен ин-

1йш ким серийния порт (СОМ1-СОМ4) на компютърната сис-
М1о1<1>и конектор. Съществува и 25-пинов мъжки конектор,
ЙШ ui'Vi'ii серийни устройства (например модем).

фи<’ 10.4. СОМ - серийни портове

III ни iHiipn, нужни за функционирането на мишката, осигуря-

Н1, като понорират прекъсвания всеки път, когато код за но-
irtuiu н| loMinin през порта. Драйвърът след това предава за-
laiiiiiuri (I и|>1пуер, който управлява компютъра в момента,
iyiiiinio модели компютри има вградени портове за мишки,
ни J ти Iпойно" интерфейсът на Microsoft и интерфейсът за
Л‘»н ннп|п| |фоиси използват миниатюрен DIN-конектор. Ин-
обикновено е интегриран на дънната платка. Този вид
ini н 0,10 лг>< ой за инсталиране.
ли цопни платки имат вграден USB-nopm, към който мо-
iiiiiiuiiego 127 устройства, в това число и мишки. Сравнени
!■ и, IIIIII мишките имат следните преимущества:
ннл iiiuiin на USD мишка co движи мново по-алпдко, откол
и И и к и и н и I in PS/2 мишки lolla <> тика, |цщо|цо но< ши
mama, c която мишката съобщава своята позиция, е много по «
пична PS/2-мишка съобщава състоянието си 40 пъти в секунд!
една USB-мишка го прави 125 пъти в секунда (125 Hz).
Мишките с най-модерните възможности се проектират ат
порта. USB-мишките и посочващи устройства подобно на всички
устройства, могат да се включват и изключват горещо. Това Q
жете по всяко време на работа на вашата компютърна cucmefc
мишката с тракбол и обратно, без това да предизвика някпкъП
мишките могат да се свържат към USB-хъб. Използването ня
свързването и откачването на вашата мишка много лесно, (>п i
търсите USB-nopma на задната част на компютъра си.

Протоколи
Мишките конвертират движенията, които регистри! >. и и
цифров код, който може да се обработва и анализира от персон
Един стандартен код би помогнал на програмистите no-got >| •«»,
от възможностите на мишката. Понастоящем специални i| м
разполага с четири различни стандарти, наречени протоколи
са разработени от четири от главните производители нй ML
Mouse System Corporation, Logitech u IBM Corporation. Първипи- uipu
xa предвидени за отделни модели мишки, създадени от съ<>ц|И»1Н|
Протоколът на IBM е представен със серията PS/2, при конпЦ
оборудвани с вграден порт за мишка. В днешно време протоки
IBM е най-разпространен.

Мишка, която помни отпечатъци от пръсти

Siemens намери разрешение на проблема за хора, коит< > т н i
компютърните си пароли - мишка, която разпознава отпнчяи
наречена ID Mouse. Тя използва биометрия, за да разпознай унн
телни особености на човешките отпечатъци. Чрез леки пит;
върху сензор, разположен на върха на мишката, устроиш пВотя
чатъка с предварително заложени в компютъра шаблони < :ли|
познат отпечатъкът, потребителят получава достъп goooHOl
на система на компютъра. Мишката е снабдена с 65 000 чуВоЩ
та, разположени върху чип, малко по-голям от 1 см;’, които null
и разпознава фините детайли на отпечатъка от пръсти I lull
шение ID Mouse работи като останалите мишки Гн има Пир
навигация и изисква поне Windows 98 и USB-nopm.

10.3. БЕЗЖИЧНИ УСТРОЙСТВА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИН<|><

Какво трябва да знаем за тях? Как работят? Към < i.niiil

тво (мишка или клавиатура) се прилага приемник, конти
компютъра, обикновено приз порта за клавиатурата Io ш up
върху монитора или на друео удобно място, намиращо ся II н
на предавателя, намиращ co в клавиатурата I юВочато от mt
пол ilium ui к | ч и а и >| >( 1<ч н I чистоти hi продиВпно на пинии. 1ч шап
 1.1I Ik токите честоти и са доста добре имунизирани срещу
0Мй безжични клавиатури, които се управляват с радиочес-
гнmine устройства са доста по-скъпи от кабелните уст­
роя устройства за въвеждане на информация са полезни при
ти unii| >имер по време на презантации, коаато може да се на-
11И ■|Л«ч от вашия компютър, но въпреки това ще сте в със-
1нв1| дпнни.

NNI RS)

■Щилзвпт за въвеждане на графична информация. Скенерите

4im>i нп оптическо заснемане на изображението от хартиено
Е||Лм ('.кенарите имат сканираща глава, която обхожда вся-
iHUnino, и я заснема, кодирайки цвета или тона й като съот-
IHimin I конери поемат листове с размери А4 или АЗ. При тях
■Подвижно и се притиска от капак към стъкло, под което се
11и1;толните скенери имат разделителна способност,
■ Неличиипта брой точки на инч - dpi (dots per inch). Скенерите
Ifkiiii били Добрите цветни скенери разпознават над 16 мили-
IЯМ битов цвят). Скенерите се управляват от специални ин-
■ Iihiiiii" ' о монтират на един от слотовете за разширение на
Ц|в1 бивциплон софтуер за сканиране.

Ив П|'Н/ че mi ii 11.1 ксерокса. Разликата е В това, че скенерът ви

IlHtttw'iiioin товара направите копие. Той прави цифрово ко-
Цнкум>>нтп или изображението в електронна форма, която
рйи<||'|пн| шит или обработвате. Веднъж сканирано, изобра-
|М* MIMiMimiio като файл и след това да бъде допълнително
tym........ .. ' | >ами, като PHOTOSTYLER, COREL PHOTO-PAINT,

кНф| и.1'11 nt оптично разпознаване на символи (OCR - Optic

I) конти върви със скенера, можо да се конвертира сканира-
М |нкук ни in hi до текст. I ози текст можи да ое вмъква и ро-
ММЙ1 и I ill. hi «а проирпмп или елпктронна таблица
 Основни принципи и технология на сканирането
В течение на годините скенерите не са се променили no от
новния им принцип на работа: изображението се осветява, от| т,
светлина се преобразува от фоточувствителни клетки до нап|
се конвертира в цифров (двоичен) вид, и се изпраща към компют!
те модели използват две технологии за сканиране: контактен о<
жението CIS (Contact Image Sensor) и по-старата технология ■ yi
зарядно пренасяне CCD (Charge Coupled Device).
/
| CIS-скенери
Тази технология на сканиране е по-нова и се среща по-рядк< > ii|
зи тип скенери сложната оптична система е заменена с peg от
се намират на няколко милиметра под стъклената повърхност,
се извършва от ред червени, сини и зелени светодиоди (LEDs), |)|||
един до друг, за да образуват бяла светлина. Отразената от н
светлина попада върху фоточувствителните елементи на сон н
на филтри светлината се разделя на трите основни цвята - чяр|
Вграденият в чипа аналого-цифров преобразувател конвертира
от сензора в двоичен вид.
Отсъствието на оптична система прави този тип ckoiinj
тънки, а използването на светодиоди за източник на светлини I
ване на консумацията.

Л CCD-скенери
По-голямата част на днешните скенери са базирани ни С< ;|)
Device) технологията. Този тип устройства се характеризират |
тема, състояща се от източник на светлина, огледала, лещи, I
аналого-цифров преобразувател. Осветяването на изображения!!
оресцентна лампа. Отразената светлина се насочва от снето! м
което се фокусира от леща и достига go CCD. Той представлнПИ К
лочувствителни елементи, които преобразуват попадналата вир
на в напрежение. Различните степени на светлината дават рмЙ
тет на цвета. По-високият интензитет води до по-високо НЦЙ
CCD-елемента и по-реалистичен цвят на сканираното изоПря>Ш
мент има три филтъра-за червената, за зелената и за сипнат нГ
от CCD-скенерите извършват три отделни сканирания мв< н1чц
вете - червен, зелен и син. По-новите модели известни като •»ц».
pass) имат възможност да прочетат и трите цвята на один oi.in
разената светлина е преобразувана до напрежение, то < <и м >имЙМ I
ров преобразувател, който конвертира информацията i.i цвитЦ
Сложната оптична система от огледала и лещи води дп ни г
и тегло на скенерите, но засега CCD-скенерите продължават i
деждни за постигане на най-добро качество на сканираното ти

Интерфейс на скенерите
Срещат се три варианта за свързвано на сконорите към
uni млолнин I н н >т I 111 Hi >•.« 11' .1! 11 ■ .1 ' -I . .......... ....... • 1 ..... .
М|н интерфейс, но тъй като все повече системи поддържат
М I |<иннрите все повече изместват паралелните. На теория
пи|ип.1 е между тази на мудния паралелен порт и бързата
Hwnio скенер с SCSI-интерфейс изисква да добавите SCSI-
■Hnti адреси и да терминирате последното устройство, инста-
l||iniio| > става съвсем лесно и бързо.

< кенерите
i.i способност

■iiiiiiu> параметри на скенера е неговата оптична разделител-

М|1|н имп отношение към качеството и детайлите на сканира-
■ |н > г> и (мерва в брой точки на инч-dots per inch (dpi), като се
■HHhiiiii. например 600x1200 dpi. Първата се отнася до макси-
Кцп »<||1нюнталата, които могат да бъдат сканирани и е рав-
KimmiHK’ елементи на един инч. Ако оптичната разделителна
4 н ширината на сканиращата област е 8.5 инча, то общият
||Н1И иломонти е 5100. Колкото е по-висока оптичната раздели-
Е, |||ил1'||||,| о по-добро качеството на сканираното изображе-
|Н»И111 п свързана с вертикалната разделителна способност,
fen.. и« движи по дължината на изображението от стъпков
ЬйП1*1л трябва да бъде точен, за да може движението да бъде
■Н П противен случай изображението няма да бъде пропорцио-
| Пиринih.ixi1.1 стъпка е 1/1200 от инча, което дава вертикална
т 1?00dpi.

| IM ilHwiirt
М|митир ни скенерите, който се дава в брой битове. Прециз-
■дЖи н> определя от чувствителността на сензорния еле-
| W1'* ни цвета при по-старите класове скенери е 24 бита
К piiiiollnii цвят), но по-новите модели са вече с дълбочина на

|НИн 1чпнпч<1тьци
В ннИн у< троиства за удостоверяване на пръстови отпечатъ-
■нинпо ц>1 1имонят паролите и останалите не толкова съвре-
И||р11<н in In hi устройства са с размерите на кредитна карта,
■HriHiiihiiiinioom пръстите на потребителя, за да му разреши
I, jlHMiiliiiiipu или индивидуални приложения. Устройството
Ihhiiiio можо да бъде свързана с даден компютър чрез
Ми hrtluiio I Windows 98, така и с Windows 2000.
||Ц| iiiib. hi проверка на отпечатъците от пръсти е още един
И» hunt штрикатп почели позиции, тъй като компаниите тър-
VllllIlHIIU I iii’ypiiocin, за да защитят ценна информация, която
■В|Н|1Н111н11||111пп компютри и мрожи. Биометриката е дял от
ЙИЯ1ИН nun 1л|Ип физически характеристики като отпечатъци
Ц|иннI'l.iiiiiiinиливлас, inдцудостовериидентичността ипдп
дено лице. Тези електронни устройства ще бъдат насочени към т
от пазара, които се нуждаят от високи нива на сигурност - ел<>кi
вия, здравеопазване, юридическите фирми и отбраната.

10.5. ТРАКБОЛ (TRACKBALL)

Една алтернатива на мишката е тракбола. Всъщност тон

мишка, обърната наопаки. Както подсказва името му, той пр«д(
топче, което, като се върти, кара курсора на екрана да следи ц!
(track - следя, a ball - топка). Тракболът се върти на едно място и
вече пространство от бюрото, колкото е основата му - ннки/
инча. Голяма част от тракболите са вградени в самата клав! и и i iyi
мишките и тракболите имат нужда от някакви прекъсвачи, ч|им
вите избора си, когато курсорът стигне до желаното място II-
боли имат два или три бутона, които дублират функциите пя
мишката. Друг избор в дизайна на тракбола е размерът на топче
по който то се закрепя в механизма. Различните модели ВарирпН
на топчето, колкото сачма, до размера на топка за билярд. 11| legur
за по-малки размери на топчето. За да комуникират с прогримини
трябва да изпращат трасираща информация към компютъри t и i • • i
който това правят и мишките. Тъй като мишките са измислени I
ла и имат вече определени работещи протоколи, производни hvu ни
присвояват същитестандарти за комуникация. Следователно, hi
боли копират мишката на Microsoft, като използват протокол, пП»
къв с нейния.

10.6. СВЕТЛИННА ПИСАЛКА (LIGHT PEN)

Светлинната писалка, оформена като обикновена писалИв, Я

нея кабел, позволява на компютъра да регистрира позиции ни е|.|
посочени от нея. Например, тя се използва при графичните iiiaIMI
ната писалка използва светлочувствителни фотоелемениhi 11нПн
вен фотодетектор, откриващ промени в яркостта на св<чплицад
коснем с писалката екрана на монитора и натиснем бутона пи ннн
общава на компютъра, координатите на точката, в конти ■ |

фии 10.в Гипфичан таблет cuti i Игиплинип /и

1 соосветяба от сканиращ лъч електрони, който осветява
!ihiih, като ги обхожда съответно от ляво на дясно и от горе
цип част от екрана попадне в обсега на електронния лъч, тя
припни. Лъчът повтаря сканирането на екрана с честота 70
н чп i.i нашето око екранът изглежда непрекъснато осветен.
Ьа |u'.!ucmpupa момента, в който дадена част от екрана се
Мира на компютъра в същия момент. Компютърът може
||>дв посочва писалката, тъй като през цялото време знае
(нннрпщия електронен лъч. С информацията, подадена от пи-
1й1н м< >же да определи коя точка от екрана точно е посочена.
101 ни 4.1 <а рисуване можете да рисувате по екрана на монито-
I hi и илка, така като бихте правили това с обикновена писал-
|н | Пптлинната писалка се използва в графичното редакти-
inn lint се иска само да посочите или оградите елементите,
И|^1|ц|и пр<>менени или преместени.
■М1упр обработва сигналите, получавани от светлинната пи-

ЦнйНИ I КРЛНИ

(Miiiiiiiw якрпни не са необходими нито мишки, нито светлинни

■ И in и ■<>'чва с пръст. Екранът е разделен на малки квадратче-
| HhhIhi ит които има съответни координати. Когато се докос-
|||лн нимикнлка някое от квадратчетата, към компютъра се
|Жни ринлирп по съответния начин, заложен в управляващата
I Йрннн I п появи меню, програмата знае кои координати отго-
Ц|нч1>н uni менюто. Най-малко два са методите, които се изпол-
ВН*|‘ I риният от тях разчита на действителен контакт с по-
Р|1чи,| i.i пи рпиистрира по капацитивен начин присъствието на
н Пруяннт мотод, използван от системите на Hewlett-Packard,
-hi in. 41.1 пкнло екрана. В две перпендикулярни посоки

i/ine II) Л CtH.iumul.lmi екран

от едната страна на рамката са наредени излъчващи невидима ■ llufl
диоди, а от другата страна на рамката има фотодетектори I 1рИ
лижаващ се към екрана, нарушава постоянния поток и това no:ill, writ
търа да засече точното му местоположение.
За разлика от мишките и светлинните писалки, които си nl1if|
ства, сензитивният екран е доста скъп. Той се използва в тахнв
пютри, управляващи технологични процеси в заводи, които ч«« mH
само една програма и обикновено нямат клавиатура.
Друг вид входно устройство за управление движението hi i ку| ИИI
симите компютри е така нареченият Glad point или Touch Pad. I < uta •»(
ност с форма на правоъгълник върху клавиатурата. При допир о приМ
повърхност можем да управляваме движението на курсора въ, >ху "1'|М
работата с мишка. Принципът на действие е подобен на сензитп11»нЯ

10.8. МИКРОФОН

С цел повишаване ефективността на работа с компютъ| >а <« Я

ми усилия той да може да разпознава глас. Системите за ри иннИв
конвертират изговорените думи в електрически сигнали чрп» МЦМ
това ги конвертират в цифров вид. Микрофонът се свързва към НЯ
-MIC на звуковата платка, която може да бъде вградена на <|HiiiKitf|(
поставена в разширителен слот. Накрая тези цифрови данни i>Й I
предварително записани звукови матрици, като се стараят да рам
делни словоформи. Затруднението идва от индивидуалността наI
интонация, тембър и пр. Тези системи се стремят от звук» >ва ННМ
вато е говорът, да съставят съответстващ текст. Работи i а ц|
то на системи, които се стремят да идентифицират мног< i mmuiwi
делен човек. Такива системи могат успешно да се използват в npHfl
ми на секретни обекти, за удостоверяване на самоличност in i тнА(
Друг вид системи за звуков вход просто прекодират illyka 11 iM
запомнят го и след това могат да го възпроизведат с голямо тичНЯ
принцип работят музикалните компактдискови устройства

Резюме на глава 10
В тази глава са представени входните устройства клиПцЛ
скенер, тракбол, светлинна писалка, сензитивни екрани, миЬрнфШ
те входни устройства. Обяснени са принципите на работа па тн*Н||
Разгледани са основните им характеристики и параметри М Hfl
мишката и скенера са описани основните технологии ни п| м >н illiigfl
но е място за интерфейса на входните устройства с комп1..... • |Щ

Препоръчани Web страници, в които можете да получите н«й1

най-новите технологии за входни устройства и ергономични
http://www.microsoft.com/hardwaro/mouseandkeybonnl
http://www.fontok-lnd.com/ergo.htm
http://www.fontok lnd.com/orgmouse.htm
http://www. Ioglteoh.com
lltln //www 1 Illi.......... I'./lal ilnli >< /
 I

Mtiqiiuino устройства, които знаете.

(ЙЛК01П1 за производство на клавиатури има?
Mtaiic използват клавиатурите за свързване с компютъра?
jmitiiiu за производство на мишки знаете?
мишката с компютърната система?
Инкянори има според технологията им?
jHein I Iv’iiepume с компютъра?
■hiiih« характеристики на един скенер?
кнннпп работи светлинната писалка?
| hrtl'i'i I се занимава биометрията.

ПРИМЕРЕН ТЕСТ 4

Цминт по-долу устройства са входни? (2 т.)

«I

uitlii у III >,

^■Bluemypu са контактни клавиатури. (1 т.)

пи използват клавиатурите за свързване с компютъра?

ihpiiiiи hi юизводство на мишки знаете? (2 т.)

iWliii цплу интерфейси, кои се използват от мишките?(2 т.)

|Msinii »ltii(jiiiпнлки на мишки знаете? (2 т.)

Н1ннпи. и., характеристика между CCD и CIS скенерите.(4 т.)
ннн «и) и |1нпп| шстики на скенерите? Дайте обяснение на те-
ННП
1141 н 1л ilium скенерите за свързване с компютъра? (2 т.)
tlllilHiii пп работа на безжичните устройства? (3 т.)
IHhiii I ilniiiAiiiiiiumo писалки? (2 гп.)
И itiibi ibiykiuiifi биометрия? (2 т.)

иен при получени минимум 14 точки,

 11. ИЗХОДНИ УСТРОЙСТВА ЗА ВРЕМЕНЕН ИЗ

Изходните устройства служат за извеждане на крайните pi»iyi

работката на данните във вид, удобен за употреба от потребш i тл
входните и входно-изходните устройства съставляват инт«|И
компютъра и човека.
Имадба вида изход: временен (softcopy) и дълготраен (hardcopy
устройствата, които осъществяват изхода също се делят нп
групи:
♦ за временен изход;
♦ за дълготраен изход.
Устройствата за временен изход са предназначени за извяж|1
на или звукова информация, която ще се използва от хората спмо I
извеждането й или в малък интервал от време след това. To0l i < i( н il<
ниторът и високоговорителят на компютъра. При въвеждано пя ц
изписва незабавно на екрана, като по този начин можем да гц>< >Ии|hi
въвели правилно. Понякога компютърът извежда npegynpoi|i in тлН
съобщения за грешки, резултатите от дадена програма, капи > н щ
вор или музика. Това се осъществява чрез системите за кО(|и| шЩ
ране на звук и високоговорителя.

Изходни устройства за временен изход

Фия. 11.1.

I In фив. Ill о покизпна схема ни изходнитп у< inpoiit iiiIH

м *.i дълготраен изход извеждат информацията, напечатана
Принтерът и плотерът. За архивиране на графична инфор
ihi I Hi и | от 20 до 100 пъти спрямо обикновена печатна страни
1I411 и|)илм и микрофиш.

II МЛ

титмп се състои от два компонента:

i yi тройството, на което се появява самото изображение

Я и Н|И|<>оконтролерът е платка, монтирана в един от слото
|н tin |и >мпютъра, която управлява монитора чрез електричос
III ни интерфейсен кабел. При някои дънни платки видеокарта
Пнитп

| н"||"(1 устройството им и технологията на производство

Н Huv 11ibo) монитор - Монитори с електроннолъчева тръба,

I lyulnl Display - Монитори с течни кристали;
| Ollplay Panel) - Плазмени монитори;
Hili I liilil I mmltlng Display) - Монитори с органични диоди.

!♦#«»*> монитор с електроннолъчева тръба.

кипне ни «крана (текст, рисунка, снимка, чертеж) се формира
И, нарнчпни пиксели (pixel - picture element). Изображението мо
iHHHiiiHHHo (одноцветно) или цветно. При монохроматичното
,| нт пикселите са светли точки, а други тъмни. Светлите
н Рили, но могат да бъдат още жълти, зелени или сини. Пони
lamniii < различна интензивност, като по този начин се полу
утнни (II 1в, 256). Ако изображението е цветно, всеки пиксел
lllhilli 1 iiicinti могат да бъдат от 2 до 2“на брой. За да разбе
ши ни|ч елите върху екрана, ще се спрем на принципа на рабо
iIiiihIIhi I in тръба.
МаИнти тръба о стъклена колба, в единия край на която се на
Mi.Ui.pl■ и идна отоплителна нишка, подобна на тази на осви
|>нито I н заврява с олоктричоски ток. Отделената от нит
Мн повърхността на катода, която о покрита с излъчващ
|Днц, и no то hi ничии предизивиква тяхното отделяно.
IHAii'ioiiii от катода, се формират в лъч и co насочват с висо
Ини на електронно лъчевата тръба. Задната стона ни екрана
!^лнн полупрозрачно Оощество, наречено луминофор. Ковато
III Hmhii Пъди „бомбардирана" с електрони, тя светва за крит
|||||нц|»то па точки от екрана, бомбардирани от електронния
Ulliiti 111иГ||1пжп||11и Излъчените от катода електрони са дви
 Анод

Ускоряващ Отклонителна
Отоплителна електрод система
нишка

Цокъл

А Управляващ Фокусиращ
електрод електрод

Електронна
пушка

фиг. 11.2. Схема на електроннолъчева трион

жат хаотично, а за да се получи смислено изображенио, то т|

луминофорния слой точно на определени места и с определяна i н
Яркостта на точките, В които се насочва електронния лъч, |
на електроните В лъча и от тяхната скорост. Колкото повече »»|
по-силно се удрят В екрана, толкова по-ярко светят точките,
става. Електроните, откъснали се от катода, не биха стиянеЛЦ
своя път срещнат въздушни молекули. Ето защо, за дп им но пи
движение В тръбата, е създаден необходимият вакуум.
Управляващият олоктрод представлява цилиндър, пгшрш
които са подава отрицателно спрямо катода напрежение, конти
ото на излъчените от ново електрони Лко това отрицятнлни
■йПлпвпщият електрод отблъсква повечето електрони об-
врппу ;к,| само малка част от тях. Обратно, ако управлява-
|Ц|Нти отрицателен, голяма част от електроните премина-
йл»1ч|11.1т по-нататък. По този начин, променяйки напреже-
1ЙМ1Ш in електрод и катода, може да се променя броят на
ItHiiiH към екрана, а следователно и яркостта на точката, в

IMkiupog. Той представлява метален диск с отвор в цен-

|й in 1л< )жително спрямо катода напрежение от порядъка на
inn I .лииодарение на това положително напрежение, елект-
HIH управляващия електрод, се привличат с голяма сила,
■броотта им рязко се увеличава.
(Нит приз отвора на ускоряващия електрод, електроните
iMliiiin Iип фокусиращия електрод, на който също се пода-
катода напрежение. Електрическото поле между уско­
ри илпктрод променя траекторията на електроните, ka­
le пи члпктронно-лъчевата тръба, с което ги фокусира. По
HhiI'hiii пътя си към екрана във вид на много тесен лъч.
iyk част от електроннолъчевата тръба, която произвеж-
lliiuti лъч, се нарича електронна пушка или електронен про-
I, „mi 1прелвани“ от електронна пушка, имат висока ско-
й hl 11 н И) км/сек. След удара си в екрана те трябва да се от-
Ннлъчовата тръба, защото в противен случай ще се нат-
и щп отблъскват идващите нови електрони. За целта
нн нлъктроннолъчевата тръба между фокусиращия елект-
П* • »i| и ilk и |нщ графитен слой, наречен анод. На анода се по-
ММп катода напрежение с голяма стойност (над 10 000 V) и
И iii'flii привлича електроните, попаднали на екрана, след ко-
fHnhiinin шиника.
iihi iiipnin изводите на всички електрически части на елект-
^pui жл1< и и шие на анода. Тъй като към анода се подава мно-
|( н Необходимо той да се отдели от другите електроди и
ни ъи намира на конусната част на тръбата.
к алн!<| пропан лъч се насочва винаги в центъра на екрана. За
Й11Н1П nl’piuia да бъдат осветявани, е необходимо електрон-
(Лнипван uni това му стационарно положение. За тази цел в
НрнТid'11 и ip си намира отклонителна система, състояща се
......... нищ aiiaiш I ia променливи напрежения към двете двой-
)вш лъч < и yi i| и 1влява да обхожда последователно всички точ-
н|1ш I и 1(|пвп вертикално магнитно поле, а втората двой-
Hiimiin пило 1<>зи полета позволяват електронният лъч да
ин in лпв опил до долния десен. Едно пълно обхождане наек-
I < >ш и 1чорпп|в||ното на един кадър, лъчите се гасят и се
лнй ънъл, ш ри започнат изчертаванвто на следващия кадър.
• Йнвн прярисуван, или опреснен, около 60-70 пъти в секунда.
H|iil>Aiiiiiiiii«Aiiiimii система позволява трайно светене на
1й й iiAohnipoiiHiiin пушки определя колко де свети всяка ед
на от тях. Това е достатъчно за получаването на трайно ekp.ni и т
Отклонителната система и електродите на електроннолъчевпн)!
равляват от електрически сигнали, подавани от видеоконтролер!
съставляват така наречения комплексен видеосигнал. Скоростта,
тронният лъч обхожда екрана на монитора за една секунда са н|
скорост. Обикновено кадровата скорост е от 70 до 100 Hz, тъй lu
то око не може да възприема изображенията по-бързо.
Ако изображението е цветно, всеки пиксел на изображениот
като комбинация от три съседни светещи точки, съответно н ч<
син цвят, наречена триада. Получаването на цветно видеоизоГц >дй
вава на оптичния принцип, че всички цветове, включително и П«лЦ|
ват чрез смесване в определени съотношения на светлина с три и|
червен(Иес1), зелен (Green) и син (Blue). Цветните монитори с<» нй| >нм
монитори. Черното се получава при отсъствие на всякаква < llnm!
се получава при максимален интензитет и на трите основни ullrtltl
от трите основни цвята се получава при отсъствие на друинтн |
циите могат да бъдат безкрайно много, като при това далеч ни 1к
чени цветове имат свое име.
По външен вид и принцип на действие електроннолъч< >вптй т|
но изображение е подобна на тази за монохроматично изобрпжтШ
чава по конструкцията си. В цветната електроннолъчева триО* и
рит с точки от три различни по своя химически състав лумин<н||й
попадане на електронния лъч върху тях светят съответни и Чв|Й
синя светлина. Освен това тръбата има три електронни пушки н
ки от трите основни цвята. Отклонителната система на ню щ
чеви тръби и специални маски или решетки, поставени ни пита i
те лъчи непосредствено преди луминофорния слой, позволяват
ронни лъча да бъдат насочвани в съответните точки от в< нкн I
рите в повечето маски са подредени в триъгълници, с изключени!
meTrinitron, използвани от много производители на монитори (iml
ката на Trinitron са подредени успоредно (фиг.11.3). В завиел imuoih
нието на яркостите на точките с основните цветово. момат
много голям брой комбинации.

Обикновена млека Irlnltron ми< ba

 «нрактеризират c големина на екрана, която се измерва в
W ,I". Могат да бъдат Interlaced или Non-Interlaced (вторият
Но и по-скъп). Други характеристики са намаленото излъчване
It) н lll•:lмoжнocmma за адаптиране на видеоизображението -
11пн<лн111па способност определя броя пиксели на екрана и се из-
ннч (Hi )1ц per inch - dps) no хоризонтала и вертикала. По-висока
(Йбност означава повече точки (пиксели) на екрана. От шири­
лото мониторът може да представя, се определя параметъ-
тпчките (dot pitch). Той се измерва в (тт). Колкото са по-мал-
Шипо висока хоризонталната разделителна способност, при
on 11 иI монитора се вижда ясно и отчетливо. Ако използвате
1рвню 0.28 тт при разделителна способност 800x600 и 0.26

I in I III I мониторите са големият им размер, високата консу-

Hiiiilli i и чупливостта. Когато възникне необходимостта чо-
мII1И111к< >мпютър с него в колата, в самолета, в чантата или
Ц| Недостатъци на CRT-мониторите са основният проблем.
1йвнн"11ю на плоските екрани, които могат да се вграждат в
.......... ми компютри: Laptop, Notebook и Palmtop. В последните
нн и тилват и в настолните компютри. На днешния етап на
iHHuiiiiin три типа плоски екрани се произвеждат в промиш

| Н1ИЧ1НI Кристали - LCD;

минни'ри PDP;
IH in uniIiiihh на органични или полимерни светодиоди - OLED.

•I»v) рисплей с течни кристали

Hie hi н |i п in, технологията с течни кристали е най-разпростра
Й|н ini дисплеи, както за настолни компютри, така и за Noto-
Kiln и | компютри.
HrIH'I нimo юлогия е много по-стара, отколкото се предполаг; i
и,, нн точните кристали са били открити през 1888 г. от
ihiiiiI' Фридрих Райницер. Изминали са 85 години, преди то
рит търновско приложение. През 1973 г. японската фирма
и първото в свота изделие с течни кристали - електронон
||1 и плт I

Ht IIWUIIIO

йлн I и получили името си от факта, чо техните молекули

iliiHAii, пГтчн под формата на точност, а но на твърдо тяло.
||нн ни I (;|) дисплеите се бяяирпнп ефекта нп поляризирано
Mniiyi нита при I тпчнокриствлно вещество в елпктромпи
IhBUiiiHliA, Ml ри iauK.i Dill oliukiiolloiiuii поми 110(1110(1011*1 Път
 Фиг. 11.4. LCD-монитор

решна структура. Молекулите в него са разположени xaomi е и п i Ц

но да се движат. Пропуснатата през такъв кристал свотлиий “
ята поляризация. Но под въздействието на външно електрннн)
лите на течния кристал се нареждат в подредена cmpyki iiy | иi 1
пусната през такава среда, придобива насочена поляризации
Най-простият LCD-монитор се състои от две паралелни рн
лени пластини, от вътрешната страна на които са Hanoi «ни (
проводници. От едната страна те са хоризонтални, а от
С подаването на напрежение на съответните двойки п|><>(к >и»••н HI
даде потенциал във всяка точка на матрицата. Между син.ь »<ц
намира течен кристал, в който при подаване на електричинкц Н
поляризирането на светлината. И така отпред е поляриni| uiihh
- лампата за осветление. Това е целият LCD-сандвич.
По-новите технологии за производство на LCD-moiiiiiiiu|ii|
ните основни характеристики на течните кристали I h.plbi,
електрически ток през слой от течни кристали, техните милей
тират по отношение на положителния и отрицателния пол1в|
ток. Второ, ако през тях не протича ток и ги поставите дн щ
повърхност, молекулите им ще се стремят да се opuoHiiiiipallll
фините бразди на тази повърхност.
Трета характеристика допълва чудните свойства ПИ т*
които ги правят полезни: слой от кристали можедапрон| нтИц ц
ните вълни. Един слой от течни кристали действа като in iah|iiHi
ната (той не пропуска светлинните вълни, с изключения нй т*Ц
ентирани в дадена посока). По-нататък, ако кристалите в цнцйН.
светлинните вълни ще последват това усуквано и що и елн ihiii М
слоя с друга посока на поляризацията.
1< " I I > I| 'll ■ I ■■'U. I I |I | I', l.-lllll И" ll'.< >A>llt.llll 11II «IIII III 1Й МГ
използвани като Контил (клетка), които можо дц спиро или цн ц
пати I орната и долната стопи но та ай клетка са uni >i > i iuhhu н
■Nllliiti на тези канали молекули да се подреждат успоредно на
ин «орната и долната повърхност са взаимно перпендикулярни.
HmI'hhio на стените молекули на течните кристали се стремят
Ш»||1ч|но на каналите, те се усускват една спрямо друга. В резул-
МПирпловидно усускан слой от течни кристали, заедно с който
■увираната светлина, преминаваща през този слой.
|Й| ничии кристали бъде пропуснат електрически ток, всички мо-
рЦ|пт по посока на тока, с което ще се премахне усускването на
МИйтплно наличието или отсъсътвието на електрически ток
Шупли < вотлината ще бъде блокирана или пропускана.
W иалъчвана от флуоресцентния панел, разположен зад дисплея
ЙМнютьр, се разпространява на вълни, които трептят във

’* cw Та Течни К₽истали

Стъкло

Електроди

слой

филтър

Ml«* II П Принципно устройство на LCD-монитор

huuam филтър, разположен пред светлинния панел, пропуска да

цИм1н»ин11ит() вълни, които трептят хоризонтално, фактът, че
■ филтър но п съвсем прецизен, позволява на дисплея да възпро-
iilii нюанси.
щнн ти клетки с течни кристали,
11ннр ни компютъра прилага про-
|щ.|'Н потенциал към някои от
|китн, |тм които е приложено нап-
I HpiiuluillutiHii молекули, от които
inm кристал, редвират на заряда,
М^мливицно, Колкото по-високо е
аФнини толкова по-силно co усук-
I При мпкпималния за дисплея по
Пя в «цр и him кран на клетката се
НИ а спрямо ориентацията
та крик на клетката (<biin. 11 (I). Фия 11.0.
 Поляризираната светлина, навлизаща в клетките от задния
усуква“ по спираловидната пътечка на молекулите. При клетките,
приложен максимален потенциал, равнината на поляризация ни пя
завърта на 90 °. Светлината, преминаваща през клетки, които ся I
тава непроменена. Клетките, към които е приложено по-ниско на1
въртат плоскостта на поляризация под различен ъгъл между 0" н
мост от приложения потенциал.
Светлината, излизаща от всяка клетка на течния кристал. п|
цветни филтри - червени, сини и зелени, които са подредени пл! >i hi i
Оцветените вече светлинни лъчи преминават през втори
филтър, който е поставен така, че да пропуска вертикално пи
светлина. Светлината, която е преминала през течния кристал, hl
подаден висок потенциал, сега е ориентирана така, че да npoMi и ih
втория филтър.
Понеже филтърът не е съвсем прецизен, част от светлинни
то са преминали през клетки с частичен заряд и които следовник»
мо частично усукани, преминават през втория филтър, a о< main
могат да преминат.
Светлината, която не е била усукана изобщо при прс>минн11|
течните кристали, сега бива спряна изцяло. Полученият резултат
от човешкото око като една единствена точка с определи gllaiii
Как работи този дисплей? Не е възможно да се под. ilium ра
циали едновременно на всички точки от матрицата. Тук, kakino UH
те с електроннолъчева тръба, трябва да се сканират точката,
се подава потенциал на една точка, след това на друга, троиш и н
(при разделителна способност 1024 х 768). След това целиниi инк
За да може в такива условия да се запази цветът на точката, кри
ва да притежава висока инертност, т.е. да е бавен. Така бити п|
монитори. Скоростта на промяна на цвета на точката ни LC I' м
рича скорост на реакция и в съвременните монитори се нзмв
милисекунди, а в старите монитори със стотици милисекунди I
нитори не можеха да се играят 3D Action, симулатори и gpyaiigni '•
щото изображението се размива върху екрана.

Течнокристални дисплеи с пасивни матрици

Първият тип течнокристални дисплеи с висока плътнчиН! |
та, получили търговска жизнеспособност, бяха изготвени н iiomi
лоеиятас пасивни матрици. Пасивните матрици са получили н» и
mama им конструкция, която позволява течнокристплннтн кл
включвани и изключвани.
Отделните течнокристални клетки са заключени моТц,
електроди. I Електродите в долния слой са под прав енъл iinnipiiiii
зултат на това активираното на един ред и една колони от hi*hi|
доведе до протичането на ток през точно определена клетка
Изображението при пасивните матрици co формира II | uiiyM
виталното активирани на един ред и една колона електроди т i
ран даден род, изборът ни сиотвотната колони включва к< >нкрнн
Il fliiuiAou c активни матрици
^eiiHAiпие c пасивни матрици, течнокристалните дисплеи с ак-
IMIU 1л чват тънкослойни прозрачни електроди от индиев окис,
1Йм н I тълбове от вътрешната страна на горната и долната
H'Iia'hi I ’азликата е в това, че токът се включва и изключва по-
kAtiiiih.i <; помощта на микроскопичен транзистор. Транзисто-
|iн11км к х редствено върху подложката на панела с помощта на
Wliyh я произлязло и другото широкоразпространено название
||и>||||1 (кристални дисплеи с тънкослойни транзистори (TFT-

min ипват възможност за по-бързо превключване на клетките

И111|»плкото при пасивните матрици схеми на сканиране. Също
М пи малко взаимно електрическо влияние между съседните
Ив 11| н 1л<I.чип по-големи токове, с което се избягват сенките и
Нп»н пи висок контраст и по-рязко и ярко изображение както
|||в н при монохромните дисплеи.
и нпитьци на CRT- и LCD-мониторите:
111И1ЦИ (кристалнитедисплеи електроннолъчевите тръби фор-
UMtin ( помощта на луминофори, нанесени по вътрешната
iiipni щ one специална форма-кинескоп. Светлината, излъчва-
| Ц разпространява повече или по-малко във всички посоки. В
Мн»к(. tin co види изображението от по-голям зрителен ъгълс
♦и (Wynn на яркост и чистота. При течнокристалните дисп-
м нвитлина, която, за да формира изображението, прониква
1НН1ПЛ11 uni задната страна. Излизащата от предната страна
|<1|л||о насочена, което води до малък зрителен ъгъл. Наисти-
HIIIH в lininti област се наблюдава съществен прогрес и съвре-
III llu'io притежават обзорен ъгъл от 90°-170°.
liMaiii I >ще един недостатък - нисък контраст. Докато при
iiiiiiih >ри този показател е 700:1, то при най-добрите LCD ек-
1яипин I I luckomo ниво на контраста води до това, че тъм-
igiilluni като черни. За професионална работа с фотографии
а.... . градациите на цветовете в тъмните участъци,
Няч' нпурн от LCD мониторите.
huh I н (Hiiiпори си имат и положителни качества. Основното,
Hliitiunmkii, п, че то притежават малко ниво на електромаг-
(I 1 |И мониторите, електромагнитното поле се създава
ря електромагнити ни отклонителната система и пушка-
illniiia тръба В I CD мониторите подобни мощни източни
I iiiiniyk upon (ли in още идно тяхно предимство, In но <<>
влияят от външни електромагнитни полета. Ако до тях са пост||
ворители или звънне клетъчен телефон, с изображението нищо НЙ
Консумацията на електрически ток е много по-ниска, отколкотО!
торите.
Други важни достойнства на LCD-мониторите е идеалните |
изкривявания и идеална фокусировка. Липсва и трептене. Още пцщ
мониторите, те имат малки размери. Тези фактори спосо<>< шИ
фортната работа и по-малката умора за очите на потребиталЖ
В последните години характериситиките на LCD-монитприй
се подобряват и продължават да се подобряват. Това е резултат!
то търсене и инвестици в този отрасъл.

Плазмени дисплеи - Plazma Display Panel (PDP)

Плазмената технология е поредната крачка в развитиопи > и

то на монитори. Резултатът е по-богато и точно възпрои
вата гама на голям екран, който е с дебелина едва няколко <:iii imul
на видимост на съвременните плазмени дисплеи е 160°, a това гщ
зрител може да наблюдава картината на дисплея толкова н»щ
колкото и седящият фронтално пред него. Яркостта на пимн
висока, че осветлението на помещението не оказва никакво влЩ
та на плазмения екран зависи от неговата големина, но оЬикноМ
ва 15 сантиметра. Това позволява той да се закачи на стената, •<
дители предлагат и вграждане на дисплея в мебели. Повочето ПЯ
имат диагонал на екрана 32, 42, 50 или 60 инча. Могат да се илпд|
ние, което зависи само от желанието на зрителя, тъй кити паЩ
тори възпроизвеждат картина с много високо качество и не нц
магнитни и електрически полета.
Първият прототип на плазмен дисплей бил изобретен нрм* I
университета в Илинойс. Първите плазмени екрани били м> >н< >-1
и се използвали главно от потребители, които се нуждаели < и н <нЩ
то например Нюйоркската фондова борса.
За основоположник на съвременната РОР-техноло/ин < и i
Fujitsu. Първите цветни плазмени екрани се появяват пре • ItfWH
мер 20 инча.
Принципът на работа на PDP се свежда до управлението
на йонизиран газ (ксенон или неон)-т.нар. студена плазма I ’ahi
(пикселите), които формират всяка отделна точка от имоПреЙ
дени от групи от по 3 подпиксела, всеки един от коит< > отcolli
те основни цвята (червен, зелен и син). Теса разположени в тнд
не на прозрачни управляващи хром-мед-хромови електроди, НЙ
ъгълна мрежа. Подпикселите от своя страна представлнПиж •
мера“, по стените на която е нанесено флуоресциращо lleuimiH
в съответния основен цвят.
Как става „запалването" на пиксела? Па двата орни ти»
един спрямо друа управляващи електроди, в пресечната ни
рп съответният пиксел, co подава високочестотно unni т>кн|
 ey-TJilWelilB'VFT-]1 1 I иГ-жЛи-У lei^llrl 1

диапазон в зависимост от използвания газ. На свой ред флу-

J н и пие, намиращо се в зоната на разряда, започва да излъчва
Мйн спектър, който се възприема от наблюдателя, а 97% от
пи ултравиолетово излъчване се поглъща от стъклото,
тис ни луминофорите се определя от големината на управля-
т
н in (до 500 cd/m2) и контраст 400:1, наред с отсъствието на
, пя някои от най-съществените предимства на плазмените
Hi" яркостта при CRT-мониторите достига до 300 cd/m2.
^изображението се запазва по цялата повърхност на екрана.
Ня вибрации и електромагнитни полета, което позволява те
I промишлени условия.

Н I netting Diode)
|UH co основава на електролуминисцентните свойства на ня-
|api 1кл11. Конструкцията на първите монитори е изградена от
lui покрита с много тънък слой от индиев оксид, играещ роля-
IHU" iiiiiiio над него е нанесен първият органичен слой - арома-
у Нвр< > основният светлоизлъчващ слой, а най-отгоре е свет-
I катод, представляващ смес от магнезий и сребро с атомно
I ) (и< и>л!п<ата на този сандвич е от порядъка на 300 пт. При по-
IIIin "in 2.5 V основният слой започва да излъчва фотони, като
Ия интензивността си с повишаване на напрежението,
in.... lui и линейно и позволява при напрежение 10 V да се получи
gll iii OI ED-технологията непрекъснато се усъвършенства,
I linllii < >l I D материали и добавки, които усилват излъчването,
ill нимнчни формули за основните слоеве. По своето развитие
HRHiiAiin повтарят пътя, извървян от техните предшествени­
ци" I Ipu тях също се използват пасивни и активни матрици,
(id" използват при монитори от по-нисък клас и малъкдиаго-
11| I 11 панелите с активни матрици, в пресечните точки на
тя I н ри толожени OLED-guogume и управляващите ги тран-
Hiiiiiiii" транзистори „запалват“ отделните клетки и поддър-
ИМПШн сила до подаването на следващата команда. Разликата
И I I' I|iкц|' оуправлява с два, а не с един транзистор, както е
"in
ЛПении прои:1водителки на монитори са Hewlett Packard,
нни I (I Mofkome да разгледате техните Web страници,
пешо < най новите им продукти www.snmsung.com,
ипну гот, www.phlllps.com.
Видеоконтролер
Видеоконтролерът, наричан още видеокарта или видеоадпП!
монтирана в един от слотовете за разширение на компютър.! и
чипсета на дънната платка. В единия край на платката - откъм я
компютъра има 15-пинов женски куплунг, към който се свързва ин
кабел на монитора. Видеоконтролерът осъществява връзката мп4
монитора. Софтуерът казва на контролера какво и къде да се nut i w,
зува тази информация в електрически сигнали, които се подават h
Основната цел на видеокартата е да вземе информация от ар
това да я изведе на екрана на монитора. Когато една програма ikii
някакви данни, тя прави това, като нарежда на процесора дасъх|)|
видеокартата. Процесорът прави това по различен начин, тъп
ват два основни вида видеоплатки - с обикновен буфер за kagpuff
сор/ускорител. Процесорът се свързва с видеоплатката nocj »»
ната шина. Скоростта на тази шина пряко влияе на скоростта н
на видеосистемата.
Всички видеоадаптери съдържат определени основни компот
Video BIOS;
Видео процесор - GPU (Graphics Processor Unit);
Видео памет;
Цифрово-аналогов преобразувател (Digital-to-Analog convoilm
Конектор към шината;
Видео драйвър.

Видео BIOS
Видеоадаптерите включват BIOS, който е подобен капи > 1тц|
напълно отделен от главния системен BIOS. Подобно на системниН
на видеоадаптера е под формата на ROM-чип, съдържащ oci к >в| н и fl
които осигуряват интерфейс между хардуера на Bugeoagaiim<»| hi 11
пълняващ се на вашата система. Софтуерът, който извършва н1
видео BIOS-а, може да бъде самостоятелна програма, оп₽| huiiihiiii
системния BIOS. Програмите в BIOS-чипа позволяват на в..... пиян
вежда информация на монитора по време на POST-npopogyi >пта н |
то зареждане на операционната система, още преди каквито и
драйвъри да са се заредили от харддиска в паметта.
Видео BIOS-ът също може да се обновява (update) точни, каМ
мен BIOS. BIOS-ът използва презаписваем чип от типа I I I 'I uiM
изтриваема програмируема памет само за четене, които пи нН
помощта на програма, осигурена от производителя на а<)<ишюря hя
от типа Flash. Повечето съвременни видеокарти изпол illiiin П1*МЯ
алтернатива може напълно да се замени чипът с нов (стинм ninlld
не запоен директно върху печатната платка).

Видеопроцесор
След като изображението е влязло във видооппмптпш, iiio in|f|
■ipn Видеопроцесорът или графичният чип е сърцето на Всеки
1»мнн > по същество дефинира функциите на картата и нейната
in J 10а видеоадаптера, изградени чрез използване на един и същ
■Ино пъти имат почти еднакви възможности и сходна произво-

ВЦинприте се използват няколко основни типа графични чипове:

|ftu ш кадрови буфер;
М|»Н|
HMi
■и процесори.
|Мдипч|1пове преди 1992 г. са с буфери за кадрите (frame buffers).
Цт и iiuriuBa, че платката съдържа запаметяващи чипове, които
♦мИчнню, силно наподобяващо това, което се извежда на екрана,
■икоял) от екрана се полага съответно място във видеопамет-
В|* ни тази точка някаква числова стойност, пикселът се оцве-
jlliiiiiii начин. Когато се даде друга стойност, цветът на точка-
||ц I 11| и 'блемът при буферите за кадри е, че всеки един от тези
»ijani.U« изчислен и установен от процесора. Това е много рабо
М1Йин процесор и точно затова се въвеждат ускорителите и ко-

Iн• I ни по ново поколение поемат върху себе си част от нато-

НИПралнин процесор. Видеокопроцесорите (GPU - Graphics Co­
ll UI • v<' виц процесори, които са проектирани за бърза обработка
■|||н huh трите могат да бъдат много бързи, но за съжаление и

Табл. 21
И1И1 liptltn Къде се извършва обработката на видеото?

Централния процесор на компютъра

'Р Собствен процесор на видеокартата

Видеочипът чертае линии, окръжности, форми
като централният процесор изпраща команди за
тяхното изчертаване____
311 .■|>.1<|>11ЧН11)||П процесор рендв.ч полигони, i|o(i,iHh
ефекти за осветление и нюанс на цветовете,
ковато е необходимо.

I Him mi Hint пива на копроцесора е т. нар. ускорител. Разликата

1Ннн II inulin, чо копроцесорът представлява пълнокръвон процв
IUhi«i прави с почти всяка задача, която можо да изпълнява
ци> ир ускорителят, от друга страна, е просто специализиран
яви Г|р| то о овраничен брои конкретни ерафични задачи. 11ово
не I н| irtihini и т. нар. ВИ blitting (блоково трансфериране ни рас­
ни) I «рминът, които обикновено са използва от потребители
iiiiiHp'|iBUtiu (GUI Graphion Uaer Interface) за ярафични изображе
 Фиг. 11.7: Гоафичен процесор на фирмата Nvldlu

Видеопамет

Видеоконтролерите имат собствена памет, наречена виц

се намира на точно определен адрес и е достъпна за програмен ти»
ражение се формира във видеопаметта, а екранното изобр. iж пия
нейно огледало. Колкото повече точки има на екрана и колкото I
се изобразяват на него, толкова повече памет трябва да имаi и» И
Количеството памет на видеоадаптера определя максималната
способност на екрана и максималната дълбочина на цветов< >тн II
ки вид памет, колкото е по-бърза и колкото е повече, толкова in»
можност да избирате колко памет да има вашият видеоа<|апти|||
MB, 128 MB или 512 MB са най-често срещаният избор. Памптищ
комуникира с два чипа по едно и също време. Процесорът п| ><i«l1i<|
изображението във видеопаметта, а видеочипът ги изтеиЛЙ ■
деоплатките с обикновена RAM-памет възниква проблем с прчи
та, тъй като такава памет може да адресира само един чип и
При тях процесорът и видеочипът са принудени да се редуват, 1ч»
чин се намалява производителността. По-бързите Видоокпртд

Viclan мри яид«| т < an ,»• »л*| •• • • I

бито»* ни

фщ1, 11.ll Пиупоппмят

н.1| II14.1на двупосочна (Dual Ported RAM). Тя също се нарича VRAM
Л(Н' Видеокарти могат да използват системната памет за
| ппПпче видеопамет AGP-видеокартите позволяват на 3D-
|<|<»|щняват и обработват в самата карта, а не в по-бавната

шполгвани във видеоадаптерите

Табл. 22
Дефиниция Относителна Използване
скорост
I net Pate Mode бавна ISA - карти от нисък
клас; излязла от
употреба
Video RAM много бърза Скъпа, излязла от
употреба
Windows RAM много бърза Скъпа, излязла от
употреба
I ■!<uh Ind Data Out-DRAM средно PCI карти от нисък
клас
synchronous DRAM бърза PCI/AGP карти от
нисък до среден клас
h yin hronous Graphics много бърза PCI/AGP карти от
DRAM среден и висок клас
П» uliln I Inin Out SDRAM много бърза AGP карти от среден
и висок клас
DDR II много бърза AGP карти от висок
клас, PCI-Express
карти
DDR3 много бърза PCI-Express карти

DDR4 много бърза PCI-Express карти

1»пПрп 1уватвл - RAMDAC (Digital Analog Convertor)

нн цифровите изображения, генерирани от компютъра в
Hinn мониторът може да изобрази, се реализира от един
"I-' |Прй lylluineA (DAC-Digital-to-Analog Converter). Скоростта
Ий II Ml I.- Колкото е по-бърз процесът на конвертиране,
•'Hoi nit, им I. и 11,1 чостота на опресняване на адаптера. По-ви-
Hii'iiinmn ни опресняване позволява да се избегне трептене-
I '|" ч in /Bl I/ 100 Hz и по-високи). Скоростите на RAMDAC,
Biiiiiiiiin (liitioonganmepij, варират от 300 MHz - 450 MHz.
н|и1иГ||>|| lyflamoAU co различават по дълбочината на възп-
iiiitini ( пщнстВуват 16-, 18-, 24 , 32-, 64-битови RAMDAC.
 Слотове tti
Разширителен слот
допълнителна hiimiii

RAMDАС

Някои карти имат

и видео вход

Изход за
монитор

Видео BIOS Графичен премри <>|>

Фиг. 11.9. Цифро-аналогов преобразувател

Шината
Някои Bugeoaganmepu са проектирани да работят с опрпца|
шини. По-ранните стандарти, като ISA, IBM МСА, EISA, VI !IA Qfj
VGA видеостандарта. Поради тяхната ниска производител! и н nty
давна са излезли от употреба. Съвременните видеокарти • a up
AGP 8х и за най-новата шина на Intel-PCI-Express х16. AGP luuiiami
от Intel, осигурява максимална пропускателна способност U" I" 111
тази на PCI-шината. По същество AGP-шината е разширен! ш ннН
е предназначена за използване само от видеокартите, кат<> ин н»
коскоростен достъп до основната памет на компютъра I < iiIn 1 it
тера да обработва ЗО-видеоелементи, като текстурнн kapiint, pi
темната памет, вместо да ги копира във видеопаметтп и ри «нн|
Това спестява време и елиминира необходимостта от увалнннЙЦ
метта за по-добра поддръжка на ЗО-функции. AGP-шината пнЦ|
скорости: AGP 1X, AGP 2Х, AGP 4Х, AGP 8Х.
AGP 1Х-работи на тактова честота 66 MHz, има ма1-< имнлН
скорост 266 MB/sec;
AGP 2Х - работи на тактова честота 133 МН/, има мак, нння
на скорост 533 MB/sec;
AGP 4Х - работи на тактова честота 266 Ml I/, има мнН има*
на скорост 1066 MB/sec;
AGP 8Х - работи на тактова честота 633 Ml I/, има макнИМШ
на скорост 2 ОВ/авс;
 I I «press x16 напълно измести AGP-порта от най-новите дънни
hi it in шина и осигурява максимална трансферна скорост от 8 GB/
ти HI I, която намира приложение при мощни компютърни сис-
н 11> I р. юотят две видеокарти паралелно, инсталирани на два сло-
*1п

* Ht|iiniii"pti (контролери) биват :

IftlHpliti ■. Adapter);
' ttaphlcs Adapter);
jttlHplih ■. Array);
JVOA),
||| itinpliii з Array) - разширена графична матрица;
|VhA),
I ИНА),
■
|||*imini mi принципа си на работа, но се различават по някои ха-
||Ин функционалните си възможности. Основни характерисити-
Ц№|'ШИ” 1 ■ > разделителната способност, дълбочината на цве-
цн i|Hi П1ОЦ111 11о-голяма разделителна способност означава по­
ни, inn и'ino следва, че видеоплатката ще се нуждае от пове-
IHiinin ким паметта на видеоплатките се определя и от броя
ftlin минат да се представят на екрана.
И пи (ИолнВп разделителна способност от 640 х 480 - за 16
I Н40 при 16./ милиона цвята. Ако за един пиксел се отделя
|Мн»кицп1 п изобрази на екрана 8 2" = 256 цвята. Следнататаб-
ЙН1И мткду разделителната способност, дълбочината на цве-
|ицн1 uuiMHiiimn
 Разделителна Дълбочина на цвета - Размер
способност брой байтове (1 В = 8 bits)
640x480 1 В= 256 цВята о.гь М
2 В = 65536 цВята qj.li м
ЗВ = 16777216 цвята 0.8В
800x600 0.4(1
0.9

1024x768

1280x1024

1600x1200

Графичен режим - цялото изображение се съхранява в i

контролера. За всеки пиксел примерно се отделят от 1 до 3;1 (н и
от броя на изобразяваните цветове. Разделителната способи
те режими също се измерва в редове и колони, но графични, т о
Стандартни режими са 320x200, 460x200, 640x400, 640x480,
1600x1200. За работа с висока разделителна способност и
обходима видеопамет минимум 4 или 8 MB.
Текстов режим - При него екранът е разделен на редове
ползваните режими са 25x80, 43x80 и 50x80. При режим 21> р..д
екрана могат да се изобразят 2000 символа. За всеки символ ой (
байта. В първия се записва ASCII кода на символа, а във вторин
бут - цвят на фона и цвят на знака. За да се запомни информ
ран, са необходими общо 4000 байта. Те са разположени във
следователно.

(/><№. II 10.
 1 2 3 4 5
6 7 8 9 10
11 121314 15
VGA Video Out
(/></.• 11.11. 15-пинов VGA графичен порт

|»Прпжение на всеки знак е матрица от нули и единици с раз-

и 11мост от типа на контролера. Тези матрици се помнят
ри v н 1Л< >жен върху видеоконтролера и е наречен знаков генера-
нкнм контролерът взема графичното изображение на знаци-
IN| ini пор, като на единиците в матрицата съпоставя точки с
|Н« Иулипн! - точки с цвета на фона.
ВЙнин|ппли на видеоконтролери са фирмите Nvidia Corporation,
| |l|nhi |(1ожда видеокартите GeForce, фирмата ATI произвеж-
Hiiiloon Matrox произвежда графичните карти Millennium.

in информация за най-новите постижения в областта на

Ш^йи^окпрти, можете да посетите Web страниците на те-

ННН

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

IllIlH) MIHIIimopil - мони- Video BIOS - видео BIOS;

фчнНн тръбя Видео памет (VRAM)
И н|н|ЦИ1||) RAMDAC (Digital Analog Convertor) - цифро­
|Ии|||цу) монитори с во-аналогов преобразувател
Видеодрайвер;
тнПнн матрици (TFT - CGA (Color Graphics Adapter)
EGA (Enhanced Graphics Adapter)
1И| IINHMHHIIмонитори VGA (Video Graphics Array)
kllllHi.il | Hnplny - мони- SVGA (Super VGA)
Ibiiihi iiilbi I плпктролу- XGA (Extende Graphics Array) - разширена
ЙШй графична матрица
«нн UVGA (Ultra VGA);
Ц|Н1 Hull) ярпфичон SXGA (Super XGA)
IIXGA (Ultra XGA)
Контролни въпроси

1. Кои са изходните устройства за временен изход?

2. От кои компоненти се състои видеосистемата?
3. Какви видове монитори знаете според технологията
4. Кои са основните характеристики на CRT-мониторите?
5. Какви технологии знаете за монитори с плоски екрани?
6. Какви са основните характеристики на мониторите и ц
тали?
7. Направете сравнителна характеристикиа между Cl 11 и
рите.
8. Какъв е принципът на работа на плазмените монитори/
9. Кои са основните предимства на плазмените дисплеи/
10. Как работят OLED-мониторите?
11. Какви стандарти видеоконтролери има?
12. Кои са основните функционални блокове в един видво1ип«Н|
13. Какъв обем видеопамет има един съвремен видеоконтрнЛ
14. Кои известни фирми производителки на видеокарти tunafl

ПРИМЕРЕН ТЕСТ 5

1. Как се нарича основният елемент на едно изображения? (||

2. Опишете принципното устройство и действие на моннтн
роннолъчева тръба. (4 т.)
3. Напишете три разделителни способности при CRI moi тип
4. Колко битов цвят възпроизвеждат съвременните CH I мн|
а) 16 бита;
б) 24 бита;
в) 42 бита;
г) 32 бита.
4. Какво е кадрова скорост при CRT-мониторите? (3 т)
5. Какви стойности има кадровата скорост? (1 т.)
а) 30-40 KHz;
б) 20-30 Hz;
в) 70-100 Hz.
6. Какъв е принципът на действие на LCD-мониторите? ( I ш
7. Направете сравнителна характеристика между CH I и I I <| I
(4 т.)
8. Какъв е принципът на действие на PDP-мониторитя? Н m I
9. Изберете кои от посочените предимства притаживн1Н I'i
то. (3 т.)
а) висока яркост;
б) устойчивост на електромавнитни полото;
в) тънък дисплеи;
а) отоьствиа на вредни излъчвания;
д) иоломи размери на диоплпн.
 Minimum на действие на OLED-мониторите? (4 т.)
„кннн изпълнява видеокартата? (3 т.)
Hihiiki притежава ROM-BIOS. (1 т.)

|ПйМо!и притежават съвременните видеокарти? (2 т.)

H|*pniu видеокарти знаете? (3 т.)
I illн нi iiiivkga видеокартите GeForce? (2 т.)

44.
у< inoit/ew при получени минимум 22.

1'1А

И.., lagnu в него някакъв високоговорител. Най-употребявани-

МММпр диаметър 2.5 инча. Въпреки че тези размери са дос-
lllpnii «впде звук, качеството не е особено добро, както и об-
Mliinn I динственият начин да се подобри звученето на PC е
Минни нова система, създаваща звук. Необходимата добавка
HAWiil'ii с интегрални схеми - т. нар. звукова карта, която се
iihhaih пIиI слотове на PC. Съвременните мултимедийни PC се
IHkrt'i'H iiiIIoh звук в сравнение с обикновените PC с ограничени
ИШн I дин мултимедиен PC може сам да генерира звуци като
(*р, музикален синтезатор или генератор на шум и може да уп-
iRlpHiii твп чрез MIDI (Musical Instrument Device Interface) интер-
ЦИ I1u| инат същото. Той може да записва или сканира звуци от
| hiMi lb нпорна среда (например твърдия диск) със звукова аку-
gohpi Колкото и комерсиалния стерео-компакт-диск. Всички
hi «Цупи могат да бъдат редактирани и обработени; тонове-
II удилТони; гласовете - променени; шумовете - комбинирани;
M I1' 11,1жп да изсвири отново всички звуци, които е генерирал
IHHUUII точност, достигаща границите дори за най-добрата
■ЙШИМядиининт PC притежава всички тези възможности, по-
пн.1,111,1 illykoBa карта, която му позволява улавянето, възпро-
Blilim» iii|uiiitiino на разнообразни звуци. Също така звуковата
»|1лнвп никои външни устройства.
im I н ,-Tiii п по на мултимедиите, софтуера и изискванията на
нИнто плитки изпълняват няколко функции. Те преобразуват
I* п нналпсова форма, така че вие да можете да ги чуете, да
Цжлидвпщн възпроизвеждане, да създадете нови звуци чрез
hiiiinio iiimopu, да усилите получения сигнал. Важните различия
кирнш I а двустранни: качеството, при което те работят с
iMHiiiiimiii ттп с вашите програми. От двето второто е по-
>< Пипни mi програми не могат да възприемат сигналите, идва-
цлнт1т вие нима да чуете нищо, I два олед като има базови
съвместимост между хардуера и софтуера може да се различи!
шата звукова платка.
Звуковата карта има три основни задачи:
• създаване на звуци съгласно инструкциите, изпратени Ш
рама (синтезиране на звуци чрез FM-модулация или Wave-miihxitk!
• възпроизвеждането на звуци от някакъв двуг източИЦН
файлове като .wav или .mp3) или от игри;
• управление на външни звукопроизвеждащи устрой<;т11ц ill
шалки);
• записване на звук в различни файлови формати от ЙНМ
(микрофон).

Основни компоненти на звуковата карта

• цифров сигнален процесор (DSP - Digital Signal РгостчауО

изчисленията;
• цифрово-аналогов преобразувател-за звука, отиващ КиМ И
вата карта (към тонколоните);
• аналогово-цифров преобразувател (ADC - Analog Digital (ldflB
постъпващ в компютъра;
• памет само за четене (ROM) или Flash памет за съх| >пнеН||!
• MIDI (Musical Instrument Device Interface) - интерфейс ui .
но музикално оборудване (който също така служи и за свь|иПмнм
• изходи за свързване на тонколони и входове за микрофон ■
източник.
Звуковият синтез за нуждите на периферните устр< ни н|1Ц|
модерни технологии. Две алтернативи в синтезаторите, II.лнй(1
карта на PC, са станали търговски популярни. Това са синтоичЦ!
дулация и табличният вълнов синтез.
При синтезаторите със звукова карта са популярни цПп * <
и Sound Blaster.

Ad Lib

Една от първите звукови карти, която придобивп популиЦЯ

изведена от компанията Ad Lib. Много програмисти ншни Пит . Пн
да се възползват от спесифичния хардуер, отличаващ звук< |11ати|

Sound Blaster

Друга компания, Creative Lab, навлиза в бизнеса със 1НукнЙ1|||

ползва базата, създадена от Ad Lib. Нейният продукт '.....Н
Изстрел) - бързо получаВа одобрението на промишлености lit 1‘ншИ
стандарта на Ad Lib. Sound Blaster намира огромен tin tap и на UM
стандарт за звуков синтез сред проарамито за иири 1Пу1ш1ШЯ
Bluster I’m служи като стандарт за много производители
IWp>< >H.i карта и конекторите й Line in, MIC, Line Out, Game port

....
Hi iM устройства имат схеми за възпроизвеждане на звук и
и и говорители, така чрез компютъра е възможно да се възп-
I < I * ) (анните за звук, програмирани в софтуера на компакт-
яш inn този на един аудиокомпактдиск. Компактдисковете с
I inputill.I да бъдат възпроизвеждани чрез звукова карта.
[Мултимедийни приложения е необходимо висококачествено
I нн illylm За да могат да се изпълняват такива приложения, е
"ни ро<>ра .звукова карта, високоговорители или слушалки. Зву-
|||вш 111 н пперфейс за управление на CD-ROM-устройства. Зву-
11а In ч ии igu по този интерфейс към CD-ROM-устройството,
|ци I н н inume, да активира функции и да получи обратно данни
IHilHllnmo. CD-ROM-интерфейсът е стандартен системен
Ilin И НОМ-устройства използват SCSI-интерфейс и много
iHHtiin подходящ интерфейс за свързване на тези устрой-

I i <> i Нързват към PCI-слота, но през последните години

. ....... то в вградена в дънната платка.

htnift кпрта
Linnniiipu имат едни и същи основни конектори.Тези 1/8 ин-
lypHlinni пренасянето на звукови сигнали от адаптера към
, слушалките и стереоуредбите, както и за получаване на
' плипр, кисотофон или стереоуредба. Вашият аудиоадап-
<iH.i I тнимум четири типа конектори. Цветовете избро-
ideiiuimOiim на указаните в спесификацията РС99 Design

imoi/imm/ (блодозелен). Конекторът за линеен изход (Line

||»иц||||и ни lOykoBu сианали от аудиоадаптера към уст-
>>.I hi Към жпка на този изход можете да свържете сте-
плушплкп или вашата стереоуредба.
•ullsuu (блеуосин). С помощта на конектора за линеен вход
ни Патя на твърд диск или да смесвате звукови сигнали от
1н например < niepeoypogCia или видпорокордпр
 /мое; за микрофон (розов). Конекторът за микрофон_(М1С) нл1
юлзва за свързване на микрофон с цел записване на елас.
Конектор за джойстик (жълт). Конекторът за джойстикп е I
м hiii конектор, към който можете да свържете всеки cm. mtn
к или пирови контролер.

'ковата карта може да бъде свързана към:

/шилки тонколони с усилвател
плопоИ Входящ източник микрофон
цио касетофон
плпьр цифров входящ източник
НОМ устройство аналогов изходящ източник -
||||иВ изходящ източник цифров аудиокасетофон
II

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

nd card звукова карта Sound Bluster-cmaH(j<i|nu «ц

I ((Musical Instrument Device Interface) - Цифров сигнален Процвий|
п|)(|)пй( за свързване на външно му­ Signal Processor) - nuniMif
мии оборудване нията.

ипролни въпроси

1 Какви функции изпълнява звуковата карта?

Кои са основните функционални блокове на звукоВата кари
3 Избройте конекторите на звуковата карта.
-I Какви устройства могат да се свържат към звуковата hi

1оме на Глава 11
Н тази глава са разгледани изходните устройства за вр«мш
ори и видеокарти, като част от видеосистемата и звукови hi
I са основните технологии за производство на монитори i ф
ьчева тръба), LCD (монитори с течни кристали), PDP (плп tMWHI
плои с органични вещества с електролуминисцонтни i (loin н
I страниците на фирмите производителки на монитори (1ПЦ
«функции на видеоконтролера, както и неговитофункцинна
афичен процесор или копроцесор, видеопамот, виден |l|i ih,
гбрпчувител. Дадени са стандартите на Видеоконтролери!
пана зависимостта между разделителната способно! т нн
«поразяваните цветове и размера на видоопамотта I Ipwgi и
imci компании за производство нп видеокарти и mnxiiiinie Wi
Звуковата карта е представена с нейните основни функции
тотема Разгледани са функционалните й компоненти iiiiimi
|я, ()fuu ;i пи in са входно и подпише конектори ни зву1и И кипи hi
юиства, които могат да < е свържат към нен
ЙХ( )J 1НИ УСТРОЙСТВА ЗА ДЪЛГОТРАЕН ИЗХОД

IVmiiii за дълготраен изход извеждат информацията във вид, кой-

(ВПилзва дълго време след това. На фиг. 12.1 е показана класифи-
■■ииствата за дълготраен изход.

Фиг. 12.1.

|уццipuu<;тво, което служи за изобразяване на текст и графи-

М«н.......тюл хартия, фолио. Има два основни вида принтери,
ШЛНипк’ компютри-ударни и безударни. Ударните ползват ме-
Н1ю in нанасяне на отпечатък върху хартията през омастиле-
Метрпчнито принтери. Неударните принтери ползват топли­
ли мастило. Това са термичните, лазерните и мастилено-
Нниулн| шито видове принтери са:

Мдпнюр ударният механизъм се състои от подобни на иглички

yupuni л.... . към хартията. Този принтер е евтин и малко
|ц>Нн1Ьшп1<> характеристики на един матричен принтер е броят
■HHiihiiui I'Aiiii.i Обикновено са 9- или 24-иглени. Теса разположе-
Ц4й«М1Ю11н 11 >пзположени редове, въпреки че това не е единстве-
«п Пи аоламинт брои игли повишава качеството на печата.
У »h|iu «пнтално по листа, за да бъде отпечатан даден ред и вся-
зрн кипито п необходимо дп co формира даден символ. Ударът е
Ирини «ш. «а да попадне на определена позиции в матрицата.
HHiiktni II движение, тъй като печатащата нлпвп но спира, дока
НН крин ни роди I Inkou матрични пришпори печатат и в двете
 фиг. 12.2. Матричен принтер

посоки, за да постигнат по-голяма скорост. Скоростта на инч»

броя символи, които принтерът печата за една секунди I
(character per second). Най-известните марки матрични ripuiu
Star, Oki, CPF печатат със скорост от 300 csp, 500 и 1120 сра М
тери могат да бъдат за тесен печат - 80 col. и широк печат на |||

Термичен принтер
Този принтер е скъп за употреба и изисква специална »а
преминава през специална термична глава, широка колкото о
се управлява от електроника, която в дадени моменти наг| >н11а шнМ
наващата хартия и те почерняват. При други термични принтеМ
рещвни иглички се притискат върху лента с восъчно или Вс„„
покритие, при което разтопеният восък или смола се прехвърли ЙМ
жения под тях лист хартия. Процесът се повтаря четири тини( ||
всеки отделен цвят (обикновено циан, жълт, магента и чв| >»ч i) 11 <н»
роко във факсапаратите.

Лазерен принтер
Лазерният принтер е бърз (8,16, 24, 40 страници В минута! к||
разделителна способност. Принципът на действие се осноВяВе |||
кои материали реагират на светлината по особен начин
Лазерните принтери използват фини, сухи мастилени HUtlfl
тонер), за да създадат изображение върху хартия. Проц»» cm ihhHI
на допиране на електростатично заредения валяк (3) и фотич
рибия (1) - фиг.12.3. Електростатичният валяк нанася рнВнпм
ки заряд върху барабана. Този заряд отблъсква частиците на т
на. фоточувствителният барабан се върти спрямо лазерния лн!
жи линейно напред и назад. Навсякъде, където лазерният лнч I
електрическият заряд се неутрализира и този точки приВличнт
лика с тонер (2). Лазерният лъч В действителност рисуНн черни и |
върху барабана. I «арабинът продължава да се Върти, iipnnniHHhH в
тонер изображение до контакта с листа хартия 1рано<|»п|'iiiihhi
 Фиг. 12.3. Лазерен принтер

1 партията, където той полепва. Комбинацията от стопяващ

I Пилнк загрява тонера, свързва го с хартията и създава трай-

мрнин принтер е, да се накара лазерният лъч да пише по бара­

що на сканирането на предишния ред, барабанът автоматич-
I лоцващия. Лазерният лъч е модулиран. Той бързо се включва
н inn) и се изключва (за неосветените), по един път за всяка
1рми изображението бит по бит . Лазерът се контролира от
........ .. I юдобни са и принтерите, изградени по LCD-техноло-
Мяжду източника на постоянна светлина (не е задължително
1ннн ов поставя електронен прекъсвач с цел да се модулира лъ-
II11«| н in ю co поставят светодиоди като източник на светлина,
при inn ппwarn висока разделителна способност. Най-ниската
»•» |Гн н х .111 о 300x300 dpi (dots per inch), а по-новите достигат стан-
pl, I,'IIIl« 1300 dpi или2400x2400 dpi. При повечетолазерни принте-
ih 1'»«" и>0iгост се определя главно от електрониката им.
н Min in uni контролната логика е процесорът на растерното
IIuhIhi Image Processor). Задачата на RIP е да превърне реда от
)Йн н Hihpiukoiiue, което може да бъде отпечатано. Всъщност
Й11||||||||ли111ка, тъй като той интерпретира командите за из-
ипйа ппищията на всяка точка върху страницата и записва
н п iiHMiiinrnii на принтера. Паметта на принтера е растерно
|цн и при видеоекрана, всяка клетка от паметта отговаря на
inn ли! ти Лазерните принтери обработват наведнъж по една
ни и възприемат графично, преди да започнат да нанасят
Ain iii'i I п разпознават графични команди от по-високо ниво, чрез
Динии и фияури като част от цялото изображение, разположено
Iшит принтор трябва да получи цялостна информация за то­
пя, hi t|ii формира правилно изображението. Гъи като рпбо-
цп I |ч ipiM innui ни почит co измпрвп съо отраници за минута
ppm (page per minute). Характерни стойности са 8 ppm, 16 ppm, 24 p|i
даят от памет, в която да се съхрани растерното изображопии
страница в режим на най-висока разделителна способност. Едно ищ
лист с размери 8x11 инча при 300 dpi се нуждае от 945 000 байта
MB от паметта на принтера. Съвременните модели лазерни прпни
cam с памет от 4 MB, 8MB, 16МВ до 48 MB. Добавянето на пш whi
тьчно, за да се премине от 300 dpi на 600 dpi или 1200 dpi. ПодоГц hiIIi
пера също е много важно за постигането на висока разделителна
тъй като размерът на частиците в тонера ограничават koi imps
както големите игли при ударните матрични принтери.
Можете да намерите тонер за лазерни принтери с различ!и 11Ф
е черен. Цветните лазерни принтери използват четири комплекта
формират изображението, извършвайки обикновено четири мин|
фоточувствителния барабан, преди да отпечатат изображеш ттв
яйцата. Тъй като изображението трябва да бъде растери nipiiim
всеки цвят, изискванията за памет нараства значително. ОбикноЙ!
лазерен принтер е необходима поне 32 MB памет.
Скоростта на печат при лазерните принтери е от 15-45 < nipl
та (ppm - page per minute) за черните и 4-8 ррт за цветните принц

Фиг. 12.4. Лазерен принтер

Програмите за управление на лазерните принтери изпол klaiii

сание на страниците PostScript на Adobe Systems. Създаден input IИГ
включва в себе си редица команди и кодове, които описват i тфн
ти и показват точното им място върху печатната страници 1’нН
праща PostScript команди от високо ниво към лазерния прнн1ннр|
изпълнява, за да изчертае изображението. През месоц юни на lutitl
стави една нова версия на PostScript - Level 2, която включва ннкнл|||
11ай очевидните са скоростта и цветността.
I зикът за управление на принтери (Print Control I nngunge) ш и R
I ’ackard е създаден първоначално за управление на мп<:тилец< н nipyiii
ри. След това езикът се адаптира към по сложните лпчерни upni
(випматп с.ъзианп
|у«»н (InkJet)
|П1|>уиният принтер е евтин, по-бавен от лазерния, но с раздели-
Бп, близка до тази на лазерния принтер. Мастиленоструйните
(отвителност са висока технологична версия на матричните.
irtinpoH на тези принтери се състои от резервоар с мастило и
Ш1<Ч>фейсна верига, импулсни помпи и дюзи). Точките се нанасят
| МрбЗ впръскване на мастилени струи от миниатюрните дюзи,
il принтер е точково-матричен принтер, при който се избягва
По Вместо удар, който да пренася мастилото върху листа, то
Малки дюзички, всяка от които отговаря на една печатаща игла
Нпрични принтери. Задвижващият елемент може да бъде елект-
Йрвокристал (тънък кристал, който се огъва при преминаването
•) I' | мтък токов цифров импулс кара кристала да измени форма-
liiii мнстилото през дюзата, откъдето то попада върху листа
........труйните принтери изискват периодична смяна на касети-
Г|н нивите модели мастиленоструйни принтери имат вградени

.control circuitry Principle of the inkjet

ink cartridges 1 I tzheating element
| tube
printhead Tcontaining ink
, stepper --y'— I nozzle inside
' motor printhead

stabilizer 2 I' I hea,in9

t-'^'bar ■fe— I element
""’Ml heats up,
I forming
■**f*™j a bubble in
the ink

growing
bubble
forces ink
\printed
from tube
image
paper advance rollers
програми за почистване на дюзите след употребата им, за да < п i
риятности от засъхване на мастилото. Съставът на мастилени
жен. То трябва да изтича равномерно от резервоара, без дазадрие
места в импулсните помпи и дюзите, да има достатъчно повърни
тивление, за да се избегне разпръскването при изхвърлянето <>т и
съхва достатъчно бързо, за да се съхрани изображението и да но П
смукване във влакната на хартията, което може да размаже и.и>П
Печатащата глава мести мастиления патрон странични Инр
Разстоянието между дюзите позиционира точките, които принц
върху хартията, перпендикулярно на движението на главата, .i <<л
на принтера съгласува сигналите, изпратени към мастеленин пан
зиционира точките по дължината на хартията. Крайният ризулп1
тиленоструйният принтер може да достигне разделителна < in
4800 х 1200 точки на инч (dpi-dots per inch) в двете равнинни nanpal
съперничи с тази на лазерните принтери от нисък до среден клон,
Тези принтери са бързи почти колкото матричните - 300 '>00
да, но много no-безшумни от тях. Скоростта при тях достим
страници за минута при черен печат и 8-22 ррт страници за минун
печат. Те се нуждаят от специална хартия с определена степан н«| i
да се получи възможно най-добрият отпечатък. Произвос jum
са разработили нова Ink-jet-технология с цел да избегнат услоЯЯ
сорбцията на мастилото върху листа. За тази цел се впръскват |
разтопено мастило, които като ударят листа хартия, бързо ой ви
да се абсорбират.
Мастиленоструйните принтери имат допълнителна цвотн| i
ването на цветен мастиленоструен принтер е относителни лян|
райки три или четири глави, използвайки CMY (Суап-Мадопю Y»llt
цветови модел с черно допълнително. Цветните мастилено! nipy(
използват един или два патрона с мастило-с циан, магент.1 н >кнА|
допълнително черно - в другия. Течното мастило на мастилен и м
тери е предимство, що се касае до цветността. Някои принтя| hi Hi
делни патрони с мастило - по един за всеки цвят. Мастилото out
състояние, дори след като попадне върху листа и може да ня нМ|
възможност на цветните мастиленоструйни принтери да полунц|
цветове чрез комбинация на основните. Качестовото на i |(к ч i н iIIhih
pupa в широки граници. Важен е и изборът на мастило.
Принтерите се свързват към паралелния порт (LPI I IPI Ина!
та система чрез 25-пинов женски D - тип конектор. Инф< >рМйЦЦМ1
по 8 бита едновременно. Съвременните системи имат FPP (| т innl|
порт) и ЕСР (порт с увеличени възможности). Новите морали i i| нпИ1
зват чрез USB-nopma към компютърната система.

фии 12.0. 2б-пиноЛ жонски тип конякпюр ш 1ич>плплиии /н •рт

Ilin си специализирани изходни устройства, предназначени за из-
■ококачествена цветна графика. Те се делят на два основни типа
това, дали използват писалки или не. Писалковите плотери би-
III и плоски. Плотерите, които не използват писалки, са електро-

1ни и н ппе плотери хартията се поставя на повърхността на бара-

)Uiil«i с водещи гумени ролки, които я движат в едно направление.
цИиЖат от друг механизъм, перпендикулярно на посоката на дви-
IliiHiiiii. Барабанните плотери могат да изплзват хария с формат

‘lUliin плотери хартията се поставя в хоризонтално и неподвижно

м или повече писалки се движат хоризонтално и вертикално по по-
I I и 111 плотери обикновено ползват по-малки формати - А4 и АЗ.
ilintnii 1чните плотери използват електростатични заряди за съз-
Ьцжинин, съставени от много малки точки върху специално обра­
ни I лпктростатичните плотери са по-бързи от писалковите и
Ц високо качество на изображението, но са много по-скъпи.

1рмп производителки на принтери са Hewlett Packard, Lexmark,

формация за най-новите технологии и продукти на тези
н»' рл намерите на техните Web страници:
in.
iih oom;
mi,
11 >iin I
kdiini,
h (P
|| пи представени изходните устройства за дълготраен изход -
Ц|1н|н1 Разгледани са различните видове принтери - ударни (мат-
*|ип I (лазерни, термични и мастиленоструйни). Обяснен е принци-
1нн на този принтери. Посочени са основните характеристики за
jliw|i разделителната способност, скорост на печат, дълбочина-
ИцмнОражвнието. Показан е интерфейсът на принтерите-пара-
11' f I in I 'С-системата и USB-nopma. Отделено е място и за плоте-
1НЦН11 у< тройства, които намират голямо приложение при изчерта-
мл>>| |прически, архитектурни и други инженерни схеми и чертежи.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

нимр ppm (page per minute) - страници за ми­

| SMillllll) символи зя нута
LaserJet лазерен принтер
Hull 11| iywi I llpllllllllip НИ’ (Hivitoi Image Processor) - растери
зиращпроцесор;
I PI пйрилплпн порт.
Контролни въпроси

1. Кои са изходните устройства за дълготраен изход?

2. Избройте видовете принтери според технолгията им?
3. Опишете принципа на действие на матричните принт«ч hi,
4. Опишете принципа на действие на лазерните принтери,
5. Кои са основните характеристики на лазерните принт<’|ш/
6. Опишете принципа на действие на мастиленоструйнит» npi
7. Кои са основните характеристики на мастиленоструццит*
8. Какъв е принципът на работа на термичните принтери /
9. Към кои портове се включват принтерите?
10. Какви видове плотери има според технологията им?

ПРИМЕРЕН ТЕСТ 6

1. Матричните принтери са ударни? (1 т.)

а) вярно;
б) невярно.
2. Избройте видовете безударни принтери. (2 т.)
3. Напишете основните характеристики на матричните прим
4. Опишете принципа на действие на лазерния принтер (4 !П,| 1
5. Каква разделителна способност имат лазерните npiп иi i»pu|
6. С каква единица се измерва скоростта на печат при лй4М
тери? (1 т.)
7. Опишете принципа на действие на мастиленоструйнин пр11||
8. Какви цветове са включени в цветната глава на мпипнДИ
принтер? (2 т.)
9. Направете сравнение между лазерните и мастилени! н||||Д
тери. (3 т.)
10. Какъв е принципът на действие на термичните npuHIIV'pii/1*
11. Какви видове плотери има според принципа на действия / III

Максимален брой точки 27.

Тестът се смята за успешен при получени минимум 14 т.
13 ВЪНШНИ ЗАПАМЕТЯВАЩИ УСТРОЙСТВА

ни < '•■••ЬЛ!

- 'л Мяж1Ж^уд

<; ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН ДОСТЪП - МАГНИТНА ЛЕНТА

Й ЛИН1Н11 ч пластмасова лента, едната повърхност, на която е

нн i 'Ь i и | lot:редством магнитни полета малки петна от покри-
|>ц нпмпгнотизират, а други да останат ненамагнетизирани.
нра «цип (>ит с едно петно, като намагнетизираните петна са
Il I Ifliiiiiiuna са подредени в редове по ширината на лентата и
11 и mi I и iinoku или канали-по дължината й. Редовете са 9, ка-
| ||(н||>ит Н то бита на един байт плюс 1 бит за четност. Би-
• I п1ч I броя на единиците в байта е четен и 0, ако е нечетен,
ни данни, които могат да се запишат на единица площ, опреде-
нц irtiiiK п I н бива напречна - по ширината на лентата и надлъж-
•I iiiih I liiiiptiHiinma пльтноот се измерва в пътеки на инч (track
llllloi тта ни апписп е много съществен параметър, който co
»v капацитета нп носителите и скоростта на продавано на
 1 - намагнетизирано петно

Ред \ 0 - без магнетизация

-А • •• ' ••
ГО • •••••• ••
ш • ••••••• 3-та колона (пътека)
•••• •• •
СИ ••••••
<3> •••• •• •

,00 • •••• • ••
<£> • • •• • Бит за четност

фиг. 13.1. Магнитна лента

13.2. УСТРОЙСТВА С ПРЯК ДОСТЪП - МАГНИТНИ ДИСКОВ!

Принцип на работа
Името им - устройства с пряк достъп - идва от това, чи
момент можем да прочетем файл с данни, намиращ се на npoli iIIhAMI
ху диска, т.е. достъпът до данните е пряк. Това прави дисковиГ^Я
много по-бързи и удобни за работа от лентовите.

Магнитна дискета (Floppy Disk)

Дискетата е направена от специална пластмаса с маннитнп ||в
затворена в защитна пластмасова опаковка, покрита отвътре ti i ihI
която намалява триенето и статичното електричество, нрнц||
въртенето.
Дискетата има две повърхности с магнитно покрития, lb,p»y h|
да се записват данни. Всяка повърхност има зона за запис, малко IM
инч, която е разделена на пътеки, представляващи концентричния
Броят на пътеките, които могат да се запишат на един инч, см ннрЩ
пьтечкова или напречна плътност на записа и се измерва в тиннки|
per inch-tpi). Пътеките се номерират от 0, като най-външната нуш
пътека е разделена на сектори. Независимо чо дължината на "НцЬн|
вътрешните пътеки е по-малка от тази на по-външните, на та» (В
щото количество данни.
Когато се записват или четат данни, дискетите са върти н нМ
рост от шпиндол, които н захваща в централния отвор, I Io цвета М
в посока към центъра и обратно се движат от стъпков двиянптл
пис/четоне по идна за вънка повърхност.
 Зона за
запис
Сектори

Централен
отвор

|||1И'1ННИ1) отвор
М IIIHIIHK'

Глпиа
' злпис/чотене

Шпиндел

W Фотоелемент

(/>!/.■ 13.2. Дискета с пътечки и сектори

димно славите се предвижват от една пътека до друга, се на-

iliiiiii I < >ва е един от най-съществените параметри, който вли-
ifllinnio н.I дисковото устройство.
Hi ни идно дисково устройство в байтове се пресмята като

|||||кн< и inume (главите за запис/четене);

linhiiiiio въху една повърхност;
ни'| нппо в една пътека;
вектори (броя байтове в един сектор);
i hIhiii 1|>и о възприет стандарт от 512 байта в сектор.
Кин компютри co използват дискети с размери^.5” и 5.25”, ка-
)ИИ in излпзли от употреба. На следващата фигура са показани
ни н i i (Ответните им устройства.
пи I \ i троиство се свърза към PC системата чрез интерфей-
Н1клк (чва към 34 пинов конектор на дънната платка. Към mo­
rn I |1ъ|1>|м1Н1 дв<> флопидискови устройства, които се означа
1Н111||<)лпрът ни флопидисковото устройство о вврадон в съв
н в i н и icHiiia на (it и и luma платки
 3.5” Floppy Disk & Driv 5.25” Floppy Disk К I

Фиг. 13.3

В таблица 24 са показани характеристиките на 5.25’’ и 3 8

Означения Капацитет Страни Пътеки на

страна

5.25", DS/DD, 2S/2D, 48tpi 360K 2 40

Double-sided/Double-density

5.25", DS/HD, 96 tpi 1.2MB 2 80

Double-sided/High-density

3.5", 2DD, 135 tpi 720KB 2 80

Double-sided/Double-density

3.5", 2HD, 135 tpi 1.44MB 2 НО

Double-sided/High-density

3.5". EHD, 135 tpi 2.88MB 2 но

Double-sided/Enhanced-density

Твърд диск (Hard Disk)

Въпреки прогнозите, че твърдият диск ще отстъпи мнотв И|

пове устройства за съхранение на информация, засева това не Нн

поради изключителната цена на 1 MB информация, съхранявани нн в
огромните капацитети, малкото време за достъп, лесното !*• о
министриране и постоянно усъвършенстващите се технолийцу Г

информацията.
Оперативната памет струва от 30 до 50 пъти повени "Ш йШ
диск. Затова често срещани размери на RAM памотта < а м«4-ду 'М|
1 -2 GB, докато дисковете сева са между 100 и 500 QB I и ш < ц<| н
пацитета означава, чо можо да се съхранява мново повече пн» | .■ ч.»i
дия диск, отколкото в паметта. Дисковото имат и тн ш хубава '
нит записаната информация след изключвано нп захранването Г
компютърна памет, конто можо да приви това, но на iimuiimeAIll

на от конвенционалната оперативна памет Дисковото са мпп|н

 Фиг. 13.4. Твърд диск

ТЙГПо за достъп до твърд диск е между стотици и хиляди пъти по-

1н на паметта. Затова компютърът използва диска за съхранение
цннпц, когато те не се използват, но те се зареждат в паметта
ihiHini <: тях. Входно-изходните канали свързват диска със сис-
||й компютъра. Интерфейсът на канала - често наричан главен
anllii мявки от процесора, подрежда ги, ако има необходимост ги
йлп Двата главни типа входно-изходни канали са IDE-Integrated
В (които е сравнително прост и евтин) и SCSI —Small Computer
) (kt ни I io е по-бърз, но и по-сложен). Вече на пазара се налага новият
! hAIA (Serial АТА), който постепенно измества старите. Евти-
iMOUHii канали разчитат на процесора за подпомагане на трансфе-
Ннлнвники общата произвидителност и ограничавайки възможна-
|l|i«tinlkiHO. Високопроизводителните канали поемат сами задачи-
IB на цапни, работейки като главно устройство на шината, за да
|||М ора и подобрят скоростта. Дисковете са не само по-бавни
•Itti U пи трудни за комуникация. Вместо масив от клетки за съхра-
«-• Питат по един и същ начин (както е при паметта), физическият
■Meili” има няколко различни структури. Различните характерис-
Wi»|iykmypii правят дисковете по-сложни за употреба.

НН 11>1Ьц>дин диск
(Нпнт твърд диск е съставен от две части:

1< електроника.
I Илик I ндържа всички механични части на твърдия диск-двига-
н<ч И1н, чотящи/записващи глави, а платката с електроника-ця-
ilm включително управляващата програма на HDD (Hard Disk
I му кит и интерфейсните схеми. По-голямата част от прост-
Hhiн ilkн hi блок е заета от специален (шпинделов двигател) с мон-
иннн му пиин или няколко магнитни диска - плочи. Магнитните
tiHiiii inn алуминий или керамика (стъкло), с нанесено върху тях
nun I ни х| >им (CrOJ. I Ipngii иодини co е използвало лесно корозира
| tw J I 11|нI въртпне ни дисковия пакет със скорости при съврв
менните твърди дискове от порядъка на 5400, 7200 или 10 000 пМ
ят се въздушен поток циркулира във вътрешността на основния
скорост, приповдиаайки главите над повърхността на плочиПв
дребните частици, улавяни от специален филтър.

Цилиндър ------ -

Фиг. 13.5. Твърд диск - основен блок

Четяшите/записваши глави са разположени на кран на i<H*|

тели, които позволяват на главите с помощта на специални iiiglhi
зъм да извършват позициониране над повърхността на маинтцНа
жейки се от периферията към центъра на плочата и обратни И
движението си над плочите концентрични окръжности, i и«| >мчмфМ
своя страна пътечките се разделят на сектори. При твърднтв I
ките с еднакви номера на всички повърхности образуват цилппцМ
тове в един сектор се четат и записват едновременно I ‘anMOfl
тор е 512 байта. Местоположението върху диска се опт ва <»т 1Н|
Цилиндър - показва на какво разстояние от център!......hi
мират четящите/записващи глави. Цилиндърът включва lb инки
къв номер.
Глава - показва коя повърхност на коя подложка < н н толквв
по една глава за всяка повърхност, идентифицираното ни млйЩ
и повърхността. Комбинацията от номер на цилт igt >р 111 и >ммр i||
лен идентификатор на пътечка.
Сектор - показва кой запис от пътечката се 11зпол.звд, 11н
торите се повтаря на всяка пътечка, така че комбинацията пЩ
ка и номер на сектор представлява уникален идентификатор И|
Блокът с глави има специална зона близо до центъра на pi
се „паркира“. В тази зона не се записват данни на мапнитнотн I
ят блок глави се фиксира механично, например при спиран» на I
вите са разположени от едната или двото страни на мапнптниН
симост от конструкциите
|0 електроника обикновено се свързва с основния блок с помощта
1илко куплунга с различна при различните производители конструк-

Авн специализиран процесор;

ftliiui памет ROM със Firmware на устройството;
Ruhiiii памет на HDD, която се използва като кеш за входно-изход-

н и i| >ан цифров сигнален процесор (Digital Signal Processor), служещ

М прочетените и подготовка на записваните сигнали;
Wn I хчми на интерфейса.
ели твърди дискове имат на платката специален конектор за сер-
ЙНволяващ в заводски условия детайлна диагностика на устройс-
|Ниц|1плен стенд.

|/||/« 13.в. Твърд диск - платка с електроника

llittpui тики на твърдия диск

нялнш т швиси от врамото ut по и mtiohi ipniio и скоростта на

uni in полициониршю co състои от дво врпмпнп пппк Ито и
 Какво e seek time? Това е времето, необходимо на главите да Qfl
от една на друга позиция върху плочата. Измерва се в ms. То зависи (1
ко отдалечени са двете позиции една от друга и при различни pa i
имаме различни времена. Затова се изчислява средно време - avartf
което е една от важните характеристики на твърдите дисково. (
твърди дискове имат времена от порядъка на 4-10 ms., като Oup«itrt
гат 2 ms. и по-малко. В реални условия данните са разположени хи< >пп|
ва времето seek time е голямо. Ако се дефрагментира дискът, динН|
реждат така, че главите да изминават минимални разстояния, док
даден файл и скоростта на работа на диска се повишава.
Какво е latency? Плочите на твърдите дискове се въртят < •(<ahi
и тя не е синхронизирана с преместването на главите. Ако елавяв1|
започне четене или писане от дадена точка на плочата, то тя ся
като достигне окръжността, т.е. пътечката, на която лежи тпчк
изчаква въртенето на плочата да докара точката под нея. Товн вря|
latency и зависи от скоростта на въртене на плочата. Колкото • т
тенето, толкова е по-малко времето. Измерва се в ms. ИзползвянаЯ
теля за време се налага, за да можем да сравним по-лесно два дин
времената average latency и average seek time за всеки от дискоЩ
ваме резултата.
Скорост на трансфер. Освен времето за позиционирано, виж!
та на трансфер. Тук оказват влияние размерът на кеша и видът НИ
Кешът на твърдия диск служи за по-бързо достигане до данните
ето трябва да се прочете, е в кеша, четенете става много no Гн<|И
са дисковете с 2 до 16 MB кеш, а при най-новите модели 32 МН 1шш(
новено са на 7200 оборота. Ефективната постоянна скорост ня пря
да бъде между 33 и 66 MB в секунда. При по-модерно оборудвпно мия
постигнати скорости като 100-150 MB в секунда. | ?
Какво е дисков интерфейс? Интерфейсът на твърдия gin l> н Г
който се предават данните след като се прочетат от плочашя I 1ян
ранени са IDE/АТА и SCSI и в последно време SATA (Serial АТА)
Скоростите на трансфер на данни се различават мноно J|ih I<h|
ролери са доста по-бързи от това, което могат да постигнат i |i п 1»н<
принос за това има вградената кешпамет на диска. Дисковете има»
и малки вградени микропроцесори, които заедно позволяват минно
фер между компютъра и кешпаметта, едновременно с по бяв|Ц)
можду кешпаметта и подложките на диска и обратно. Коиншмишпц
боти със скоростта на контролера и процесорът може да прнчш|||Ш
ни от диска, или пък да записва докато работят пройрамитч 1 |н|»я
рът върши друга полезна работа, кешпаметта работи с минни нн1
за да завърши задачата. Употребата на кешпамет при ди< к< >виц
отколкото можду процесора и паметта - дисковият кош •» in» р
тройства с голяма разлика в скоростите, докато кешът in nai
намали заявките към по-бавното устройство до нива, о конни
справи. Освоб,|ждпвтloino на проц<><;о|in tn полезни pal •< hi in дн|
кешпамет буфорири продаването ни данни о мноио важно. I It ih
отношения уволниявнното ни скоростта ни продавано go gut 1<и
■huh процесора. Новите спецификации за дисков интерфейс, като
IIAZ НИгаЗ SCSI, имат по-големи скорости на предаване. Независимо
■liiolhiHemo на по-бърз контролер може да ускори, но може и да не ус-
МЪрнита система. Една от причините за това може да се окаже дис-

Нин Йьрху твърдия диск се съхраняват в сектори, размерът на които

) ....... ндартен за всички твърди дискове и е равен на 512 байта.
■ t «и «ч |иница данни върху твърдия диск, имаща уникален адрес. За да
и»'нни някакви данни върху твърдия диск, адресът на данните се зада-
MMnmup, предаван към контролера на твърдия диск. Съвкупността
|| t>l'Hiii|>a се нарича клъстер. Един файл, независимо от размера си, се
Мшмум един клъстер. Операционната система определя размера на
mBIIiiio се четат и записват на диска, файловата система FAT (File
Ixlilo таблица за разпределение на файлове), използвана от верси-
■№I, у< чпановява размера на блока за трансфер, така че да отговаря
Rh>i клъстера при DOS. При FAT16, например, големината на клъстера
■Цвимпст от големината на дяла (partition) на диска, така че при 512
■Repiiin има размер 8 КВ (16 сектора), а при 2 GB - 32 КВ (64 сектора).
Ц1Ь<П I AI на Windows 95 от 1996 г. увеличиха размера на елементите
■на > ми 10 бита (FAT16) на 32 бита (FAT32), позволявайки използване-
1*л»н тори в едно устройство. При FAT32, при която размерът на
Пйничон до 2 GB, нещата стоят аналогично. Например при 4 GB дял
... ... ......... ора е 64 КВ ((128 сектора).
■ нп клъстера - размерът на най-малката единица в диска.
■ ня I ЛI - броят байтове, необходими за съхранение на FAT (табли-
тлт1оч циI на файловете). FAT се съхранява на диска и става по-голя-
|^и1< ри iMop на клъстера.
Мря п км по при харддисковете е много по-голямо, отколкото при дис-
■||RIH нтдо 16 повърхности, от 300 до 1500 пътеки на по-върхност
ф| < t'lmi'ipn на пътека. Капацитетите на твърдите дискове варират
) pill < Hi, н при някои модели за сървъри до няколко ТВ. При персонал-
■iii|Hi носителите и устройствата най-често са обединени в един
|Н'1'1'1111111 (I кутията на системното устройство. Тогава казваме, че
■^wiiMniinoM (фиксиран) и затова често се използва понятието фик-

ЦнМн контролери
МНн yciupi ми 11 ilia се свързват с компютъра чрез контролери. Това са
Мин плитки при старите компютърни системи. Това са сменяеми
MHihii 1"мипо co включват към системната шина на компютъра или
Мий in.... I VI ">А Новите модели дънни платки са проектирани с вгра-
fewih io флори и твърди дискови устройства. В повечето случаи, кога-
MH-uiii и ворпдон в системната платка, той използва технологията
м lliiiihi VI Him или PCI за взаимодействие с процесора и паметта.
■Mi uni1лк< I популярни стандарти т дискови контролери:
 ♦ AT (AT Atachment);
♦ IDE (Integrated Drive Electronics);
♦ EIDE (Enhanced Integrated Drive Electronics);
♦ ESDI (Enhanced Small Device Interface);
♦ SCSI (Small Computer Systems Interface);
» SATA (Serial ATA).
I<>3U контролери се различават no метода на запис, скорост на (
и ти. Интерфейсът SCSI е по-скоро шина, тъй като към порт S( И мн|
lupAam верижно от 7 до 15 периферни устройства чрез една и i инц
писна платка.

>1 (Integrated Drive Electronics) - АТА

IDI е евтин вариант на входно-изходна шина. Концепцията е i ц 1идл<
milorn Digital и Compaq през 1986. Тя представлява дисков контролери
hi набор от интерфейсна електроника за връзка с компютърни!па nil
п плавните нововъведения е, че дисковият контролер се интегрира
върд диск. Това отменя нуждата от допълнителен дисков контролвЦ
роиствата се свързват директно към системната шина. Другото н|
М Attachment или АТА. Когато електрониката на устройството по н|
и дисковия контролер на 16-битовата шина ISA на самото уст| мнн nil
лита част от електрониката на интерфейса стана „АТ Attaclimonl1

DI (Enhanced IDE) - АТА-2

11редставен през 1993 г. от Western Digital, EIDE поддържа по
|.|нсфер до 16.6 MBps и капацитет до 137 GB от средата на 19011 з , 1<н|
Цатп от 8.4 GB беше мината. EIDE поддържа до 4 устройство, i щ н ip(
имала по две. Western Digital представят и ATAPI (AT Attachment I 'in 1<и|
тнрфвйса, благодарение на който става възможно свързв«м i«miu • мм к
Окови и лентови устройства към EIDE-интерфейса.
AIA 2 отстранява недостатъците на АТА и добавя нови вкимН
по;
» повече пространство - възможност за поддръжка на gin ikoNf ►
in над 504 MB;
♦ бърз трансфер на данни - АТА-2 дефинира начини зп принапяв^
и от диска при по-високи скорости от АТА и предоставя ви imi ».•(• i i» iet
оиството да информира компютъра за своите възможности, oin 1>иц
по-добра производителност и по-лесна настройка;
♦ повече устройства - в контролера Enhanced IDE има два портЦ
първичен и вторичен. Всеки от тях може да обслужва no двп yut^
kit, че моват да се свържат до четири устройства.
♦ включвано на друе вид периферия - АТА-2 включва А1Л Рипк*|
API), които поддържа CD-ROM и лентови устройства.

1 НА АТА (Ultra DMA - UDMA)

От Н1ПН а. си появи нов стандарт на режим на работа нирпчян, III
Поливащ минно високи скорости на продавани Пример in ninlla и
МА I I. no illi >лн1 Ini ц mp.li и фир go II МНр'., Ill >МА М - вв Ml км»/ Al Afl
Ro -100 MBps u UDMA 133/ATA133-133 MBps, изискващи двърд диск със
|ЛНй скорост на въртене (обороти) и някои допълнителни хардуерни компо-
| |И|ЬЩвствяването на тази значителна скорост на предаване на данни.

Видове АТА спесификации Табл. 25

Режим Спецификация Трансфер (MBps)

PIO Mode 0 ATA 3.3

PIO Mode 1 ATA 5.1

PIO Mode 2 ATA 8.3
PIO Mode 3 ATA —2 11.1
PIO Mode 4 ATA —2 16.6
DMA Mode 1 ATA —2 13.3
DMA Mode 2 ATA —2 16.6
UDMA ATA — 33 33
UDMA ATA — 66 66
UDMA ATA —100 100
UDMA ATA—133 133

hi/hilt»i System Interface (SCSI)

1Нли1ч1 от IDE, SCSI е входно-изходна шина c общо предназначение, която
I illn голямо разнообразие от устройства по високопроизводителен
if <1 нн твата, поддържани от SCSI, включват:
i.kullo въпреки че SCSI не е ориентиран специално към дискове, пове-
ipnih mii.i, включени към шина SCSI, са всъщност твърди дискове;
III П< >М шината SCSI е пакетна, което означава, че SCSI-контролера
цш-.iiii командни последователности на устройствата. Също така SCSI
I Min i-koi тво от команди, включително такива като за четене и запис,
Ju .muni I повечето от свързаните устройства;
Аантиви устройства - скенери, модеми, дискови масиви, принтери -
|й|нка в< ички тези устройства без промяна на спецификацията заради
ти»
Йи>1ч ни и,1 разлика между IDE и SCSI е, че SCSI предоставя значително по-
1111ПН интерфейс към компютърната шина. Този интерфейс, наречен
||11ни| I в тпрмините на SCSI, има свой собствен процесор, който полу-
ligii "in компютъра и изпълнява цели серии от действия с шината SCSI,
iAiiii то in команди. Главният адаптер е в състояние да следи няколко
кин niHiihи, които е направил до устройства, така че да може да изпъл-
л1«|| iioiaa едновременно с шината SCSI. IDE не може това, което е при-
> gofipiiHiii производителност на SCSI в среда, в която компютърът
/1'1 (| in «лични операции по едно и СЪЩО време. Освен това обикновена-
I ’>1 птволнва свързването ни осем устройства, включително адап-
ngiiii IUHHI1, от които и да е тип поддържа почти два пъти повечеуст-
iinl.1 1л1<| нно два порта II >1 I ювитп спесификации ни шината SCSI под-
I |h yi iiipoiiciiilla
larial АТА
Изпращането на данни със скорст над 133 MB/sec по паралелен л«н|
силно податливо на всякакъв род проблеми поради синхронизнр
искалите, електромагнитни смущения и други. Търсенето на решение
робломи доведе до създаването на нов АТА-интерфейс, наречен Sorlil А
io н обратно съвместим с паралелния интерфейс. Това означава, ч«< < я|
пщито BIOS-u, операционни системи и сервизни програми ще paboi
ин интерфейс. Или серийният АТА поддържа всички съществуващи AIA
:тройства, включително CD-ROM, CD-RW, DVD-устройства.
Серийният АТА изпраща данните бит по бит. SATA използва no iiimi
i само със седем проводника, които много по-лесно се разполагат Hull
icmma на PC-то и се свързват към по-малки конектори. Всеки кабял Ц|
три само в двата си края, като свързва само едно устройство към »ni
>лора на дънната платка. Няма master/slave устройства. Краищата на I
мимозаменяеми. Максималната дължина на един SATA-кабел е I мътя,
<>лно повече от този при паралелния АТА - 45 см. Конструкцията ни
<'Пения чип също е подобрена, като той има по-малко изводи и работи |
I напрежения.

4 х SATA конектори

Фиг. 13.7. Дънна платка с 4 конектора SAI А

Спецификации на стандарта SATA

I ин нп Horlrtl АТА Ширини нп ип1нптп( Скорост нп uiuHnmn 11|>НП*‘'ки1

битоО*) MHz < HIM hHhiihIII
ПЛ1Л 100 I 1600

НЛ1Л :ioo lllfl

IIAIA not) noon MiHI

Himi и и |нжацията на SATA Влизат 15-изводен захранващ кабел и захранващ
hop, осигуряващи захранване 3.3 V в допълнение на стандартните 5V и

Up »пп i.i връзка за HD е интерфейсът Fire Wure или IEEE 1394, който има две
klllMliiu IEEE 1394а и IEEE 1394 b. При този интерфейс скоростта на пре-
|На i п н|и>рмацията достига до 200 MBps.

шцщОостните производители на твърди дискове са фирмите Seagate,

MlHuitnl, Maxtor, IBM. Информация за най-новите технологии за произ-
|Цн нл твърди дискове можете да намерите на страниците на тези
ннн
■/Www зя iagate.com
M/Www maxtor.com
MhMWW.lbm.com

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

■к инокота Latency time - време за установяване

■ mllnpg диск FAT (File Allocation Table) - таблица за раз­
I |н<н пачки положение на файлове
KHluiiup Клъстер
■ ||||л| iiiuiip AT (AT Atachment);
IDE (Integrated Drive Electronics)
■ pAi liu li) - пътечки на инч EIDE (Enhanced Integrated Drive Electronics)
■Mi н и Пищи глави ESDI (Enhanced Small Device Interface)
IHiiiiI'i I'in Minute) - завъртания за SCSI (Small Computer Systems Interface;
SATA (Serial ATA).
■in ii| н'Ми зп достъп Fire Wire - IEEE 1394
■ il|uiMn in търсене ATAPI (ATA Packet Interface)

въпроси

Ик|р I необходима външна памет на компютъра?

|‘Н1|11н1muni тва притежава външната памет?

шНИн гни пори на запис/четене има при външните запомнящи устройства?
■н1>|||| п I |н I тчоската организация на паметта при дискетите?
■Ihttu I niiiiiqiipmHu размери и обем памет имат дискетите?
■Hhltii и принципното устройство на твърдите дискове?
Цн1'И........ |»и щческата организация на паметта при твърдите дискове?
Пн1'||........ ши по зп I АТ-таблицата?
I'hMI.i н клъстер?
||нн I п in пойните характеристики на твърдия диск?

iM'iiii интерфейси знаете при твърдите дискове?

toel'iin | корости на трансфер поддържат този интерфейси?
шИш на Прои устройства моепт да се свържат при различните видове
h*HHii?
Цнн вилами фирми производителки нп твърди дисково знаете?
3.3. CD (Compact Disk) ROM

Подобно на дискетите оптическите дискове са сменяеми и удобни I

i(>.i Като се има предвид, че капацитетът на някои от тях достиаа 1
ниският диск е една малка революция в устройствата за съхранониен|
подобно на музикалните CD-ma, компютърният компактдиск е уогл|
мо ia четене - не може да се променя информацията, която е била и
•I >ху неео.

Фиг. 13.8. CD-ROM Фиг. 13.9. Повърхностini

Огромният капацитет и характеристиката „само за четено" на (]

сковете, комбинирани с относително ниските цени на устройствяцш
im този дискове в идеален носител за съхраняване на големи мш ивн н|
ито не се нуждаят от често обновяване.
CD ROM-устройството се управлява софтуерно от PC, които UM
lpykuuu на контролера, намиращ се или на дънната платка нп кпмиЦЙ
отделна платка, инсталирана на някой от слотовете за ри ииирмНМ
Основата на CD-ROM-дискът се прави от поликарбонатни gin |
>р 120 мм и дебелина 1.2 мм, като в центъра имат отвор за шпиндеш
>р 15 тт. Тази дискова основа се щампова или моделира с една «ч|Н1н ml
ческа пътечка под формата на спирала, започваща от вътрешната
ска. Стъпката на спиралата е 1.6 микрона. Ако се изследва шиi| >> ом iMHl|
под микроскоп, се виждат изпъкналости, наречени трапчинки (pile) и и
□ти между трапчинките, наречени равни участъци (lands) фии, 111
лостите се наричат трапчинки, защото когато дисковете ш прмндМ
та се прави от еорната страна. Лазерът, използван за чатпн« fui н|
оз прозрачната пластмаса. Затова щампованата повърхтк in на н(
ipii nidam метален слои (обикновено алуминии). След това плуминнЯ1Ни
<: тънък защитен слои от полиакрилен лак и накрая се слава щампнЦцш
очаниа дискът представлява отразяващ слои от алуминий, полиран^
jhiiiuii.i пластмаса отдолу. Спиралата с данни на CD-ROM-gucka е дълга
■ мили, съдържайки единиците и нулите Във вид на микроскопични дупки и
IMtlli.pKHOcmu.
■иПнтс съдържат:
Или' тмасов кожух - задната страна на диска е покрита с пластмасов
■ииаю защитава алуминиевия слой;
Рннрална пътечка с данни - спиралата започва във вътрешната част на
М1й и свършва във външния край на диска;
iniipa знващ алуминий-гладките повърхности и дупките, които физичес-
||ц информацията, се поставят в отразяващия алуминий. Като отразя-
Пнлнипта по различен начин, позволяват на CD-ROM-устройството да
■ информацията;
•нрнн повърхност - горната част на CD-ROM-gucka представлява поли-
М ний алуминия. Етикетът на диска се поставя върху полирания слой -

I 'линина
ишчиика

Призма -

Фиг. 13.10

■анално оптическите дискове можеха да се записват само във фаб-

Ццн I in окъпа и сложна техника, а след това да бъдат четени от по-
М»Щ|1н111 п ilia 11роцесът на записване на CD-ROM-gucka става, катоог-
Ipu • на (jin Кп с всички дупки и гладки повърхности (стъклен мастер) се
IjuiHMiii illaiio на пластмасовото дъно на диска с точно копие на цялата
i ни I << проацрн с лазер, както много хора си мислят. След това върху
|ща ни нанш н алуминий, който се покрива с лак, в резултат на което
Й «I hi и .Hi и и п диск. Точността е много голяма. Съседните цикли наспи-
Це»на I (I рт един от друг, което означава, че на всеки инч се съдър-
М In ill in такива цикли. Въпреки че се използва лазер за гравирането на
ЙН** I ни,клин мастер (оригинален диск), покрит с фоточувствителен
jIHi in. iiiaiinmo на лазер за директно проварнне на копия би било нерен-
■ Нрмн illog< пивото на стотици хиляди бройки.
 повъхност на CD-ROM

повърхност с Dip. ' '«ИРЦ

пластмасово покритие алуминий

Фиг. 13.11. Сечение на CD-ROM

Оптическите устройства дължат големия си капацитет на прмцЩ

п лазерната технология. Диодните лазери могат да фокусират лъча на
рт, като по този начин се постига много по-висока плътност ни ни н
«ние с твърдите магнитни дискове-над 15 000 tpi. Чрез оптическа ид
ри ами и лещи лазерният лъч се насочва към повърхността на диска ,
DMkume, към които се насочва лъчът, имат различни отразяващи сви
прозяват лъча по различен начин и го връщат чрез оптическата • ■
Итлинния сензор, където се кодира логическа “1“ или логически "<>" К
•рният лъч попадне върху плоско място от информационната nuiiim
лината се отразява опрня
то попадне върху трапчин
лината не се отразява
Докато дискът < е aiipiity|
зера и рецептора, лимнре)
къснато осветява no(liip»iil
рецепторът вижда iu>i'A||(
ност от премиавания, злн
зерният лъч постоянни нн|
трапчинка, ту в равни учяНк
ки път, когато лаиеръш н|
покрай ръб на трапчинка, н
та не се отразява Илн внИ||
на в състоянието на нн|
причинено от прооичяннян
на трапчинка, се трпннл|
бит за логическа единица к
цесори в устройотвс ннн нф
преходите светло тъмня и
светло при ръбовентнп трн!
в логическа единица, a i «блян!
двто няма преходи, op mpi
католоиичоокинули 1 )ляд а
поредици от битова ijh Hipi
Ил. 13 П'. (>«ма на CD HOM устройство в (inucmlh 1П1ПЛП11 химии
liw ни данните при CD-ROM
ho впче казахме, дупките и гладките повърхности за CD-ROM-gucka не
IMHI директно на единиците и нулите, които се изпращат към компютъ-
Мто това, потокът от данни се кодира по определен начин при запис,
II метене се извършва съответното декодиране. Кодирането на данни
Hi еки 8 бита в 14 бита.

Табл. 27
8-битово представяне 14-битово представяне

00000000 01001000100000

00000001 10000100000000

00000010 10010000100000

IIIIIikiiiiu се изразява чрез промяна от дупка в гладка повърхност или глад-

Цнн" ш в дупка. Дължината на следващата дупка или гладка повърхност
|||1л1<| I много нули следват единицата преди следващата единица. В 14-би-
|ЙмП||ниции няма две съседни единици, което се налага, защото не може
IHIwIIhiii два прехода един до друг. Единицата трябва да се следва от поне
|. I м и i ki>мбинаиия ограничава минималния размер на дупките и гладките
Рlinn и от своя страна позволява на проектантите да вземат решение
щипи! ни вълната на лазера в устройството и за лещите, използвани в

И tupiihmapucmuku на CD-ROM
1МЙНН ннрнктеристика на CD-ROM е скоросттта на въртене, задавана
ИИок..... >стно), 40Х, 56Х. Това е коефициент, който показва колко пъти
Н Н* върти CD-ROM-дискът в сравнение с обикновен аудиокомпактдиск.
piiiiiiiiiiu I корост 1х при аудиокомпактдискобете се преобразува в ско-
I ни«.нн фпр от 150 КН/а, което но о мноео по-бързо от трансфера със
1НЯнил1ив от 02 KH/s при 3.5" флопидисково устройство. Едно 32-скорос-
lii'i 1 yi iiiipoucmBo риботи о трансфер ни динни от 4.7 MB/s, Колкото по
iHupmuCDIK )М ycmpoui nillomo, толкова no 6t>| >:io се прехвърлиш динни
II1Н1I 11 111
 Друга важна характеристика за CD-ROM е времето за достъп, к
мерва в ms. То е мярка за времето необходимо, за да се достигни дн
място на носителя. Реалната производителност на едно CD-ROM у
(:<» определя от комбинацията на скоростта на въртене и времето I

Табл. . VI
Множител Скорост
за скоростта за предаване на данни
1х 150 KB/S
2х 300 KB/s
4х 600 KB/s
6х 900 Kb/s
8х 1.2 MB/s
12х 1.8 MB/S
16х 2.4 MB/S
24х 3.6 MB/s
32х 4.9 MB/s
40х 6.1 MB/S
48х 7.3 MB/s
50х 7.6 MB/s
52х 7.9 MB/S
56х 8.6 MB/S

В момента се произвеждат основно 3.5” и 5.25” оптически guckitl

пнндарта за капацитета им. 3.5” оптическите дискове предлттт 1ч
’ll MB и ?!>(> MB, а 5.25” дискове - 650 MB, 700 MB, 750 MB.
Основен проблем при оптическите устройства е тяхната ви< i ilm t
Котелно по-слабото им бързодействие в сравнение с твърдите дн
lino co има предвид, че скъпото тук е самото устройство, а но п< н нп|
’ да co каже, че цената за 1 MB е по-ниска от тази на твърдото цнок
Коеато избирате CD-ROM-устройство, имайте предвид слпд| и и пи
стоки:
• сродно време за достъп;
♦ скорост на предаване на данни;
♦ стандарт;
директен звуков изход.

4. DVD (Digital Versatile Disk) - ROM

DVD - Digital Versatile Disk (цифров всестранен диск) е CD о вис< th Imi

iko DVD-устройство може да чете и CD-дисковето. DVD изпол ilia i<w.
inn технология като CD, но основната разлика е в по-високата плочи
което доведе go DVD, е развитието на мултимедията.
В сравнение с CD-ROM, DVD е по-добър по всички параметри Виц
!> пъти повече данни от CD-ROM. Използва co висококачествена lit
ihMI’I О 3, която дава картина е почти студийно качество Мп-н.
(Па звук с по високо качество. Капацитетът на DVI) надхвърли mi
I) ROM
 фиг. 13.13. DVD-устройство

технологията е подобна на CD-технологията. И двете използват дис-

н и <ъщ размер (120 мм диаметър, 1.2 мм дебелина и 15 мм отвор в
ti трапчинки и равни участъци, щамповани в поликарбонатна основа,
ul-.i от CD-mama, DVD-дисковете могат да имат два слоя със записи
I iniмна, както и да бъдат двустранни. Всеки слой се щампова отдел-
»i.iпрани се слепват. Производственият процес в по-голяматаси част
in (ключение на това, че всеки слой на всяка страна се щампова върху
ППР' н» поликарбонатна платмаса, след което отделните части се слеп-
II ti получи завършеният диск. Общата дължина на пътечката е 11.8 ки-
плп / 35 мили. Пътечката е съставена от сектори, като всеки сектор
КИН байта данни.
iHiiihiiio с CD-ROM, DVD използва комбинация от подобрения:
| 11.1лки трапчинки и гладки повърхности. Трапчинките са по-малки и са
(I -I pin при 0.83 рт при CD-ROM. Разстоянието между циклите на спи-
»П /'I рт, докато при CD-ROM е 1.6 рт;
i ц,р (; по-малка дължина на вълната - лазерът в DVD използва лъч с по-
iiinniiiii и по-къса вълна, който е по-добър в разпознаването на малките
н йлпцки повърхности;
lipMiun с два слоя - ключът е в частично отразяващ, частично прозра-
_ нп цнното на диска и лазер, който може да се фокусира на долния или
Нлнн шцпнни.

</)iw /Р 14. Счччниа IM DVD Uiii h < иПпслип

 (:t>mecmSyBam четири типа DVD-дискове, категоризирани по тов^
|| странни или двустранни и дали са еднослойни или двуслойни - math

Табл. 29

Страни Слоеве

1 2
1 4.7 GB 8.5 GB
2 9.4 GB 17.1 GB

щчрннв на данните при DVD - ROM

Данните се съхраняват чрез използване на модулация 8 към 10, kin
(|пщирана версия на модулацията 8 към 14, използвана при CD. I аш п
има всеки байт и го конвертира в 16-битова стойност за съхранен
»Нинт конвертиращ код е проектиран така, че никога да няма no Mi
и повече от 10 съседни нули. Целта е да се избегнат дълги nopoiiiiiiii
ито о по-вероятно да бъдат прочетени грешно, поради загуби ни е
ция.

новни характеристики на DVD-ROM

I Ipu DVD-ROM-устройствата скоростта на въртене е по-гоЛ1 imu inil
iHino co въртят CD-ROM-дисковете. Един стандартен едноскороппЦя
пиър осигурява трансферна скорост на данните 1.385 MB/s, конни i и i
nn пъти повече, отколкото при едноскоростен CD-ROM. 1овц н
тичива, че 1Х DVD-устройство може да чете CD-ROM със ckopoi in ЧИ
ройстВата всъщност се въртят малко под три пъти (2.7) no tu.p ш
) IIOM устройство със същия показател за скорост. Много DVI) ун|||
I рекламират с две скорости, едната е за четене на DVD-guckofle, а tip
hiioho на CD-дискове. Например едно DVD-устройство, рекламирани к
)х, има скорост на четене на DVD-дискове 16 х, а скоростта на nt'inni
ickofle п 40 х.

Табл. 30
inncku връзки
||хпводителността на CD-ROM- u DVD-ROM-устройството зависи от mu-
|l| ii иката между устройство и компютър. Повечето от тях използват IDE
)*1 конектори, което означава, че те се свързват към компютъра или чрез
jDAtip IDE (който поддържа стандарта ATAPI) или чрез контролер SCSI. Има
Ини устройства, които използват паралелен порт или USB. Новата спеси-
нн I г .13 2.0 осигурява трансфер до 60 MB/s. USB предлага някои екстри, ко-
|< п предлагат от нито един паралелен порт. Например горещото включ-
»!• л1< >чване е възможност да включвате или изключвате на дадено устрой-
Гнч да се налага да изключвате захранването или да рестартирате систе-
| >i iii'ii това USB-устройствата напълно поддържат Plug and Play специ-
liniiin. която им позволява да бъдат разпознати от системата автома-
II iiinxHume драйвери да се инсталират на момента. Някои от по-новите
IM и DVD-ROM-устройства поддържат спесификацията IEEE 1394 (Fire
Ml използват Device Bay, които представляват външни панели, към които
|й пй включи твърд диск, CD-ROM или DVD-ROM.

ЛИПСВАЩИ CD-R (Recordable) И DVD-R (Recordable) УСТРОЙСТВА

нни Нищите CD-ROM- и DVD-ROM-устройства работят на същия принцип

i'hiiiImi и гладки повърхности, както обикновените CD-ROM. Разликата е в
чн | 11 I < и DVD-R-дискът използва различен материал за отразяваща по-
Wli, които може да бъде прогорен от лазер за формиране на трапчинки и
iiiiiiiiin устройство съдържа по-мощен лазер, за да прогори диска. Най-
|н uni потребителска гледна точка е, че CD-R са много чувствителни на
н in 11| н I и тис на диск - всяко прекъсване на потока с данни до устройст-
Црушпви диска, защото не може да започне процесът отново. CD-R-ycm-
И1пп I ii шит да записват данни на диск, но не могат да изтриват или за-
Йъ|I“у съществуващи вече данни.
iNllinn111 R-дискове бяха на компанията Phillips и се появиха в средата на
При тих си използва следната технология: променя се отразяващата
пъп I in I in |ин слой от органична боя, който замества отразяващия алуми-
рмялиин компактдиск. Тази боя или е цианинова (със синьо-зелен цвят -
и ||||ппл<|ци;|цинова, която е почти безцветна. Тези бои представляват
рялни Io.м светлината органични смеси, подобни на химикалите, които
|ййпI Hi .в фотографията. Но за да се защити боята, върху нея се нанася
ти ни цнтон метален слой или от сребриста сплав или от 24-каратово
н»• ннцо, ни пазара се срещат зелено-златни, златно-златни, сребрис-
н i.|irtfi|iiii то сребристо CD-R-дискове. Видимият цвят на диска се оп­
ции ii I на отразяващия слой (златен или сребърен) и от цвета на боята,
ми in Ги in I и превърна в стандарт. Носителите с фталоцианинова боя са
|»Н1 inn и ( п по-малко уязвими по отношение на ултравиолетовата, флу-
Imihii и I лънноватп светлина На диска има спираловидна пътечка, ко-
I niprt onio при производството му Но време на процеса на запис на
uni данните I овп nipnumuihi, че итисващото устройство следва съ
lAiiliiigiia траектории, I'.ilmio при обикновения компактдиск и че пъ
....... ' с ""| 'Innin ши ' и ii.in.il п от
Ютрешната страна на диска по посока отвътре навън. Спиралната
•бикиля 22188 пъти диска или прави около 600 оборота на милимот1Ш
ipu компактдиска записът се осъществява чрез ямички получени чр«н|
о пресуване, при CD-R те се записват с помощта на лазерен лъч, l<oiit|
п< ки „прогаря“ органичната боя. Когато се нагрее на определени ■
юмпература, вследствие на химическа реакция, протичаща под (м
юплината, „прогорената“ област от боята става непрозрачна. С дш
in шпочва да поглъща по-голяма част от светлината и да отразява и
т нон в сравнение с областите, които не са били нагрети от лиза|Ш
митират напълно трапчинките и гладките повърхности при обикновЩ
iikinguck. При CD-R-дисковете данните се представят чрез npoei >| »'нн Н
•рони области. И при тях не може да се изтриват данни, т.е. след кипи*|
илоно място бъде направен запис, цветът на боята не може да се прям
I Ipu CD-R-gucka се задава скорост на запис и скорост на . ........... НИШ
"нuno маркови носители на пазара в момента са разчетени да ра(>< НШМ
> при скорост на запис 40х. Някои марки посочват това с големи чняМ
тковката. Ако върху диска липсват каквито и да било маркировки hi м
1 записа е по-добре да ограничите скоростта на записващото yi шрицШ
I до 8х.
Колкото е по-висока скоростта при запис, толкова тези уотреииЦШ
1звими за грешки.

иищитет на CD-R-guckoBeme
Всички CD-R-устройства могат да рабоят със стандартни nhl) ММ
юители (равняващи се на 74 минути записана музика), както и с тпкиЙвВ
к капацитет от 700 MB (равняващи се на 80 минути записана му шки) Й
I юрфектните носители са тези, които притежават следнити «|
отики:
* висока надеждност при запис;
никакви петна в боята или по отразяващата повърхност,
• издръжливост при нормално боравене;
ф съвместимост между най-различни CD-ROM-устройстви,
ф
ниска цена.

в. УСТРОЙСТВА CD-RW, DVD-RAM, DVD-RW, DVD+RW

J
Н началото на 1996 а. един индустриален консорциум, включващ I’llIlM
iiiihn, Hewlett-Packard и Mitsubishi, представиха CD RW ycmpom iiiIIhiiih Г
модол имаше скорост на запис 2х, на презапис 2х и на четене Пм, ■
техните събратя, които предлагат само възможност зп четнни,
Зята тип CD-RW (CD - Rewritable), DVD-RAM (DVD-Random A
Ji HW (малко по-различни от DVD - ReadWrltable) u DVD IIW, Monnin дн ihiH
втат данни ни специални CD и DVD дисково. Така, то моншп да • iwi iihih щ
i многократно на един и същ диск, подобно на флопидисково ус 1И|1ндш
CD IIW устройствата си напълно съвместими със CD-R yompmn milet
мойшп да чотпт и uiinucBuin същите CD II дисков" I то зцщо едно ijw
□иство можи ди функционира и като CD R устройство. C. I) RW дн.н1
■gfhigam записвани точно като CD-R-дисковетес тази разлика, че могат
Мпнсвани и изтривани многократно. Тези дискове могат да се преза-
■|р1 1000 пъти.
|t**n н I tin се прогаря органична боя, както е при CD-R-дисковете, записва-
K|U II яуин CD-RW-guck е направен от сплав с фазово изменение, състоящ
индий, антимон и телур. Отразяващата част е от алуминиева
■ HiiHiiniti, която се използва при CD-ROM-дисковете. Лазерът за запис/
■ ^йГпипи от долната страна на диска, където каналът отново изглежда
ММля, <1 записът се извършва в слоя с изменение на фазата. Когато вър-
0"| ки се записват данни, лазерът в устройството редува две наст-
И Мощността, наречени Р-запис и Р-изтриване. Настройката за по-висо-
blliiti и in (Р-запис) се използва да загрее материала в записващия слой до
■Hinvi1'! между 500° и 700°, като по този начин го разтопява. В течно със-
■ВЛекулите на материала се движат свободно, губейки своята поликрис-
|||Ц| »yl-тура и заемат така нареченото аморфно състояние. След като ма-
Цйт 0я втърди в това аморфно състояние, неговата отражателна спо-
■I пнцп до около 5%. Когато дискът се чете, тези слабо отразяващи об-
К|Мул11|1.1т трапчинките при CD-ROM-дисковете.
■hiiiHui дисковете са презаписваеми, трябва да има начин материалът да
■И hiIн iljo в поликристално състояние. Това се реализира, като лазерът се
■hllit И режим на по-ниска мощност, наречен Р-изтриване. Тогава актив-
В111ир11нл се загрява до приблизително 200°, която температура е доста-
М ря «мякне материала. Когато материалът се размекне и му се позволи
Илици молекулите се пренареждат от аморфно състояние в поликристал-
Книни<> Отражателната способност се променя и от 5% отново става
№411 пЬлн( I пи с20% отражателната способност симулират равните учас-
Kl I I • IК >М дисковете.
BHW устройствата използват техника, наречена директен запис, при ко-
■|Нн ма<!ino не се налага да се изтрива, преди да се запише нещо друго вър-
in м просто се прави презапис. Когато данните се записват, лазерът не
ЙмИ'1 и пулсира между нивата на мощност Р-запис и Р-изтриване. Така се
■ill hi и |рфни и поликристални области, които имат различни отражател-
mAiihi ти Сокторите никога не се изтриват в действителност, те прос-
«>«| нп (Ini11 Записваемият слой в CD-RW-дисковете е проектиран да бъ-
■<ЙИ111111р< ■ и тисван до 1000 пъти.
Й'1‘Н. ' 11 HW и CD-R-носителите съществуват четири основни разлики:
II* HW дисковете са презаписваеми;
I 1 < I ivv дисковете са по-скъпи;
| I • 11W дисковете са по-бавни при запис;
till IIW дисковете имат по-малко отражение.
pHW gin ковете са по-бавни при запис, защото на лазера му трябва пове-
ми tn ни I Сработи дадено място върху диска. Освен това те имат по-мал-
■жнн1ил1111 способност, което оераничава тяхната четимост в по-стари
Hli iniin Мноно стандартни CD-ROM и CD-Н устройства не могат да че-
i|i IIW дисковете. Но всички съвременни CD HOM uCD R-устроиствасъс
 11рез март 1998 г. DVD-форумът представи стандарта DVD-HW,
1)лзва същата технология с изменение на фазата и е no-съвместим ■ I •
тройствата, отколкото DVD-RAM. Но все още при някои модели ннц
роОлем с хармонизирането с останалите типове записваеми DVI) фн}
Стандартът DVD+RW е определен като първенец при стандпрпщЩ
и ни DVD-дискове, защото е най-евтин, най-лесен за използване и ний
им със съществуващите формати. Този стандарт е разработен и но
п Philips, Sony, Hewlett-Packard, Yamaha, Ricoh, Mitsubishi.
I )VD-RAM е стандарт, който се подкрепя от Panasonic, Hitachi и I nil
(Ползва същата технология, както тази при CD-RW-устройствата tn
Н< DVD-RAM-дисковете не могат да се четат от повечето станнпрННЯ
>М устройства, както поради разлики в отражателната cnocobi loom®
злите, така и във формата на данните.
Двата записващи стандарта и DVD+RW са несъвместими един i ц
>жо да се използват DVD-RAM-дискове вместо DVD+RW и обратн< i

Съвместимост на CD- и DVD-дисковете

Tun формати, формпти,

устройство _______ които чете_______ в които miiimtl
CD-ROM CD-ROM, CD-R, CD-RW ion |ц
CD H ~ ~ (;d it
CD-ROM, CD-R, CD-RW
_GD HW ' CD-ROM, CD-R, CD-RW < n HW. ■ (> 11 ’
I >VD ROM' DVD-ROM,DVD-R, CD-ROM, iiHMrt
CD-R, CD-RW
DVD-R DVD-ROM. DVD-R, CD-ROM, I >VI) 11
CD-R, CD-RW
DVD-ROM, DVD-R, DVD-RAM
CD-ROM, CD-R, CD-RW
DVD+RW DVD-ROM, DVD-R, DVD+RW, DVD i llW. HVffW]
CD-ROM, CD-RW, CD-R
—

юрфеис за външната памет на компютъра - HDD, CD-ROM. I>VH R

R, CD-RW, DVD-RW

ни интерфейс Специфи­ Скорост на Макс, брои Тип 1

кация трансфер свързани у-вп У’ '
IDE ATA 8.3 MB/s 2
71 mil ATA ATA-2 16.6 MB/s 4 1IDD.I
R, <:
КОМ,
IIW, у
II
DMA/AIA 33 UltraATA 33.3 Ml l/s •1
IHI Ultra A1A 66.6 MH/n ■1
11)11 Ultra AIA 100 MH/n 4
1 11 llllut AfA 133 MH/n 4
t (Snihil AIA) RATA IflO Ihl) Ml Vm 1
 интерфейс Специфи­ Скорост на Макс, брой Tun поддържани
кация трансфер свързани у-ва устройства
IDE ATA 8.3 MB/s 2 HDD
SATA-300 300 MB/s 1 -
SATA-600 600 MB/s 1 -
hl.'il SCSI-1 5 MB/s 7 ♦скенери,
принтери
SCSI-2 10 MB/s 7 ♦скенери,
принтери
Otii SCSI-2 20 MB/s 7
MHCSI SCSI-2 20 MB/s 7
D'ii SCSI-3 20 MB/s 15
Й UCSI SCSI-3 40 MB/s 15
Jl-.lil SCSI -3 40 MB/s 15
Imp s'csi SCSI -3 80 MB/s 15
Ichi SCSI -3 80 MB/s 15

II... I !,( .'.I SCSI -3 160 MB/s 15

t|u I)llin3 SCSI SCSI -3 320 MB/s 15
и i:io4 1394a 12.5, 25 или 50 63 HDD, Цифрови
MB/s камери, у-ва с
външни носители
’ll I KM 1394b 100, 200 MB/s 63

f 11.ХРАНЯВАЩИ УСТРОЙСТВА C ВЪНШНИ НОСИТЕЛИ

Wiiit'Mii учскове
VompniicmGomo Iomega Zip е една om най-разпространените среди за сме-
MiUiH I'oHo To съхранява 100 MB на един диск. Съществуват версии за SCSI,
цл11 uni щл<9лвн порт. Външният модел може да има интерфейс за SCSI или па-
fAmi inipm, докато вътрешната версия може да използва SCSI или IDE.

Характеристики на Zip-устройство Табл. 33

Спецификации на Iomega Zip

Характеристика Спецификация
' ifuiM памет 100 MB-250 MB
| родно време за достъп 29 ms.
11." шъпни интерфейси Външен - паралелен, SCSI
Вътрешен - IDE, SCSI
lli и тояннп скорост на предавано IDF, SCSI - 1 MB/s
паралелен порт - 333 KB/s

*| |н|ннк iiiOo Iomega Jn/ п llopcuii <: пилим кшнниirnom на Iomega Zip. To из-
И i моннпмп дискови ка< <>тп и п достъпно във вътрешна и външна версии
lUMlin i <i ..III z'II........ Illllllll ЧГ1 I I . - | XII 0 Н1.1 1|<Н III II III II пи пиво'И > IIIIIIII >| IM. 1Ц11Н II I IM. I
uni пъти по-бърз обмен. Устройството Jaz е достъпно само с инт(
•I, паралелният порт не може да поддържа изискваната скорост НС

Характеристики на Jaz устройство

Спецификации на Iomega Zip

Характеристика Спецификации
)Г>пм памет 100 MB -250 MB
фпдно време за достъп 29 ms.
b >< тъпни интерфейси Външен - паралелен, SCSI
Вътрешен - IDE, SCSI
Iih.hu типа скорост на предаване IDE, SCSI - 1 MB/s
паралелен порт - 333 hl 1/

флопидисково устройство LS-120 - това устройство съхранява I

ickema със същите размери като стандартните 3.5” дискети. У< т|>н|

) има интерфейс EIDE, което, комбинирано с по-висока скорост ни ввМ

□лява старите дискети да се четат 3 пъти по-бързо.

Сравнение на LS-120 със стандартните 1мЯ

флопидискови устройства
Спецификация^ LS-120 11)1)
mumeiTi 120 MB I 44 MH
loam нп предаване 565 KB/s ID h|l«
(lid Проми за търсене 70 ms. 114 11|(1м-
iiliocin на пътечките 2490 tpi 1 :it. ipi
I пътечки ________ 1736 per side ao | mi ii|i Im
ост нп въртене __ 720 rpm 300 ipin

елпройството използва оптична пътечка, постоянно записана I) gin кш

ппорно сервоуправление, което чете пътечката, за да позиционн| hi нроИ
вите.

ме нп влива 13
плава 13 са представени външните запомнящи устройства енории нр
а запис и четене - магнитен и оптичен. Разгледани са магнитните лец|
пито и твърдите дискове като запомнящи устройства нп мпеннтмн в||
писани сп физическите структури и организацията на информациМЯ
иаенитни носители. Обяснени са основните характеристики нп ии* ♦•*»»!
lflbpflume дисково и техният интерфейс към системата. II плава I )i
е обяонпн принципът на запис и четене на CD-ROM, DVI) IK )М, ( I > И I
) HW, DVD I<ЛМ оптични носители. Дадени са основните им ипракте
Направено е 1 равнение между CD HOM и DVD HOM устроиотвпнт II
кодирането на информацията при тези устройство 11ключвмаШИ
 Личните видове интерфейси и устройствата, които поддържат тези ин-
■ои. Направен е кратък преглед на съхраняващите устройства с външни
|№ли - Iomega Zip, Iomega Jaz, LS-120.

Препоръчани Web страници на фирми производителки на оптични съх-

пщч устройства:
Www dvdrw.com www.sony.com
yamaha.com www.panasonic.com
hitachi.com www.toshiba.com
fiamsung.com www.phillips.com

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
Км ((Compact Disk - ROM) DVD- RW (DVD - Rewritable) - Многократ­
»iii|uii 1чинки но записваеми DVD
)« |itillHU участъци DVD-RAM (DVD-Random Access Memory) -
Il hi ph il Versatile Disk) - ROM - все- Многократно записваеми DVD
Iiihii uuck Device Bay - Външно устройство
■ (И- i - Hable) - Записваем CD Iomega Zip
I Mllb" i n< table) - Записваем DVD Iomega Jaz
hW и 11 Rewritable) - Многократ- LS-120
||iiii> liutMU CD

^црплни въпроси
| I Ki >i i Външни запомнящи устройства знаете?
I Kt и I <:a основните характеристики на външните запомнящи устройства?
О Как се реализира записът на информация върху една дискета?
I Опниюте физическата структура на един твърд диск.
fl К< it i са основните параметри на един твърд диск?
И Кои параметри определят неговата производителност?
f l' I tk Bi i Видове интерфейси за твърди дискове знаете?
II i и unlit нпе технологията на един CD-ROM.
Lj Кои са основните характеристики на едно CD-ROM-устройство?
III !■.и-и.I и разликата между CD-ROM- и DVD-ROM-gucka?
II I* I th I la 11 физическата структура на CD-R- и DVD-R-gucka?
I ■ i huh пате принципа на запис и четене на данни при CD-RW.
I I I il'llu шписващи DVD-устройства знаете?
 ПРИМЕРЕН ТЕСТ 7

I При кои устройства се използва магнитен принцип на запис и чпИ

формацията? (2 т.)
2, Какви стандартни размери имат дискетите? (1 т.)
3 Каква е физическата организация на паметта при дискетите? (31
4. Как се пресмята капацитетът на една дискета? (2 т.)
!> Обяснете понятието tpi. (2 т.)
0. Какъв е размерът на един сектор при магнитните носители на
щя? (1 т.)
а) 64 В
б) 128 В
в) 256 В
е) 512 В
7. Каква е физическата организация на паметта при твърдите gurkorti
В Обяснете понятието клъстер. (2 т.)
I) Времето за достъп (access time) е: (2 т.)
а) време за позициониране върху определена пътечка на твърдия цип
б) време за получаване на данни при подаване на заявка за четена,
В) време за позициониране върху определена точка от пътечката
10. Времето за достъп (access time) се измерва в: (2 т.)
а) ns;
б) ms;
в) ms;
11С каква единица се измерва скоростта на въртене на твърдия дно
13. С каква единица се измерва скоростта на трансфер на данни на т
? (2 т.)
п) MB/s;
б) KB/s;
в) GB/s;
13 Какви видове контролери на твърдите дискове знаете и колко у0|
woiam да се свържат към всеки от тях? (3 т.)
14. CD-ROM използва оптичен принцип на запис и четене. (1 т.)
а) вярно;
б) новярно.
5. Опишете физическата структура на CD-ROM. (3 т.)
В Как се кодират данните при CD-ROM? (3 т.)
/. Кои са основните характеристики на CD-ROM? (2 т.)
В I (пировете сравнение между CD-ROM и DVD-ROM. (3 т.)
I), Как се осъществява записът при CD-R-устройстватп. (3 т )
0. Какъв е принципът на запис при DVD-RW-ycmpoucmBama, (3 т )

1Мвл»н брой точки 44.

tin ов смити за уопешен при получени минимум 22 точки.
 14. СОФТУЕР (SOFTWARE)

Компютърният софтуер има две основни форми: СИСТЕМЕН СОфТУЕР и

1ЛОЖЕН СОФТУЕР.

И СИСТЕМЕН СОФТУЕР

I I питомният софтуер е програма, която се зарежда в компютъра още при

III <п и i| I, inemo му и остава резидентна през цялото време на работа. Тази прог­
ни •< координатор на всички хардуерни компоненти на системата и на прилож-
Н< ифтуер. Без наличието на този софтуер ние няма да можем да ползваме как-
mimi ||< >търа, така и приложните програми. Системният софтуер включва:
I I операционни системи - DOS;
' I пикови процесори;
■I Софтуерни драйвери.

шнщионни системи
I ()пи| щционната система казва на компютъра, как да интерпретира данните и
jUipyluuiume, как да управлява периферните устройства като принтер, клави-
1у|<<| и дискови устройства. Операционната система има ngpo(supervisor), ко-
tyi i< кi|х)жда в системната памет при включване на компютъра и остава там
■ Пилото време на работа. Ядрото се явява като координатор на всички фун-
■ Hi системата. То разпределя основната памет между отделните програ-
Вримпто на процесора и дисковото пространство.
F lliihni операционни системи могат да изпълняват няколко програми едно-
.. ......... I ова се нарича многозадачна работа (multitasking). Такъв режим на ра-
ItlH има (торационната система WINDOWS.
• innpnuuoHHume системи биват текстови и графични. Текстови операцион-
■hniHMU са MS-DOS, IBM-DOS и др. Графични операционни системи са Windows
|| Й I. ' 11,05,98, 2000, ХР, ME), Linux, Windows NT, предназначена за компютър-
| l|»»kll

нкиПи процесори
I'HMiih чпьрът разбира само от един език - машинния език, който използва
lyloi < in тояща се от „0“ и „1“. Първите компютърни програми са се пищели
нннп iiH'ii ■ > ink и това е било един бавен и неефективен процес. Поради това се
|цмИин11 пиковите процесори или транслатори, които превеждат написаната
ГЦОираом .in човека език програма на машинен език. Тези програми се нари­
йте п ищи за програмиране. Тези езици за програмиране търпят развитие,
iiiiH iti ичко в компютърната индустрия.
• и, омблерни езици - използват символни съкращения за представяне на
HHHIIIIII не инструкции (Assembler);
• н| п >м| ifiMi in езици от Високо ниво - инструкциите се написват на английс-
||nl< (hi н in п code) и co превеждат в машинен код I ези транслатори биват два
iiiiiiio|>ii|>timiimopu и компилатори (Ннпю, I одо, Pascal, Fortran, Cobol);
• uCiokiHHo ориентирани езици използват аотови обектни модули (Delphi,
фтуорни драйвери
Драйверите са програми, които управляват работата на периферните
ннкапва. Всяко едно периферно устройство като мишка, скенер, припи
нитор, CD-ROM, DVD-ROM, модем и т.н. могат да функционират праВн
> в паметта на компютъра е зареден съответният софтуерен драйвир
ik| ><нпния модел периферно устройство. При операционната система WINI •<
нв/:ч)ОО,ХР с инсталирането на програмата се записват на твърдим ц
творите за голям брой модели принтери, мишки, модеми и CD-ROM-yci11|
в. I Н( оки потребител може да избере нужния драйвер и да го зададе на <аЮ
па 11ри закупуването на периферно устройство заедно с него винаги се (
вн записан на дискета или CD-ROM-софтуерният му драйвер. Този драйвер
I полира еднократно на системата и така тя може да работи със съот|
по периферно устройство.

2. ПРИЛОЖЕН СОФТУЕР

11риложният софтуер е програма или група от програми, създадени цн

lam специфични потребителски проблеми.
Стандартни типове приложен софтуер:
• текстообработка;
• електронни таблици;
• база данни;
• арафични приложения;
• комуникационен софтуер;
• издателски софтуер;
• CAD/CAM/CAE-системи.

11нкетът приложни програми Microsoft Office 95/97/2000/2003 включва ИМ

Inn родактор WORD, електронната таблица EXCEL, база данни А()(1Ц
примата за презантации POWER POINT, програма за създаване ни W«»lt atf
и I ront page. За работа в интернет е включен Интернет Browwi lnl|
lornr.
 15. КОМПЮТЪРНИ КОМУНИКАЦИИ

I локтронните комуникации се използват за пренасяне на звук и данни на го-

|Ми разстояния чрез използването на компютри и телекомуникационни канали
(ВПпрудване. Кога се налага използването на компютърните комуникации?
• изпращане и получаване на „електронна поща“ за осъществяване на кон-
Mlkiiиi по целия свят;
• използване на софтуера и базите данни на един компютър от няколко
Й|ребители едновременно;
• използване на периферните устройства - принтери, дискове и др., от ня-
iaIm I работни места;
J • използване на изчислителната мощ на един компютър от няколко други;
I • достъп до базите данни на големи информационни банки, чрез използва-
| Нй 11 юствения ни компютър и телефонната линия;
I • комуникация с други потребители на мрежата в реален режим (Chat).

II ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Млоиови и цифрови сигнали

Е 11р< низсът на преобразуване на цифровите сигнали в аналогови се нарича мо-
>hi н io За да бъдат изпратени цифровите сигнали, подавани от компютъра по
Й|||н1||ната линия, е необходимо те да бъдат модулирани. Обратният процес
И|1»1’| пипането на аналоговите сигнали в цифрови - се нарича демодулация. Тя е
ih»< тима, за да може компютърът да приеме сигналите, идващи по телефон-
нн линии Устройството, което осъществява този процес, се нарича модем
lyVAiiinop/Демодулатор). Изпращащият компютър и приемащият компютър
kllii| ) ilium към модем. Двата модема са свързани чрез телефонната линия.

put in и/i предаване на данни

(ihnpDcmma на предаване на данни се измерва в брой предадени бита за се-
|И 11 hi (bits per second). Понеже предаването и приемането трябва да се из-
liilln I ицнаква скорост, то и устройствата, които осъществяват този про-
I IlipHtillii да са съобразени с това. За тази цел са възприети няколко стандар­
ти I 1«>рост на предаване на данни: 300, 1200, 2400, 4800, 9600, 14400, 19200,
Illi hnilOO bps. Скоростта зависи, както от комуникационния хардуер, така и
Ilin пимта среда, по която се пренасят данните.

рмп
Mi'iii'miiiiki биват вътрешни и външни. Вътрешният модем е платка, която
Ццнтира в един от слотовете за разширение. Той се захранва директно от
щвищнн блок на компютъра чрез шините на слота. В единия край на модема
и които излиза на задния панел на компютъра, има два куплунга: (1)за свър-
i нн модема към телефоннатп линия, и (?) т свързване на телефон към
опитият модем е самостоятелно устройство, което използва ci
и захранване. Връзката с компютъра става със специален инто|
к< >1 imo се свързва към един от серийните комуникационни портове
>||(СОМ1).

Вътрешен модем Външен модем

Фиг. 15.1.

>ви карти (Network Interface Cards) - LAN card

пиковата карта (NIC) се инсталира във всеки компютър и свър ilia ки
tiM мрежовия кабел. Мрежовата карта осиаурява предаването на hi
между отделния компютър и мрежата. При производството од I
ва карта получава уникален номер, известен като адрес (MAC ailrlF
д cons Control address). Този адрес се използва, за да идентифицира I
пър в локалната мрежа. Безжичните компютърни мрежи (Wlmlana) i
в по широко приложение и заедно с тях и съответното оборудване
:> са показани два вида мрежови карти - за кабелна мрежа и :ia f >о ок

:i I an oard Wlrolonn I AN пан I

Фие. 15.2. Мрежови карти

I cpnfin
i и зползванито сродства an носеща сроди са моталнинт проводник,
»влакна и атмосферите По преди данните да <н прехвърлят, тя н
■и <> конвертират във вид, подходящ за съответната комуникация. Трите ос-
■ iiiiiii форми, в които се конвертират данните, са:
• електрически импулси - за предаване по метален проводник;
• светлинни импулси - за предаване по оптическо влакно;
• електромагнитни вълни - за предаване по атмосферата.
Гипът на носещата среда определя в голяма степен скоростта на предава-
Ь' и защитата от грешки. Например светлинните импулси се движат по-бързо
М електромагнитните вълни, а пък сателитните връзки са с по-малко шум от
■Цлпфонните.

|*л<>фонна линия
Телефонният кабел представлява две изолирани и усукани една около друга
Минни жици, които се наричат усукана двойка. Хиляди усукани двойки могат да
В обединят в един сноп, който има дебела изолация и се прокарва в канали под
M<i UIIII.I Телефонните линии не са много шумоустойчиви, поради което се налага
■увнплът на всеки няколко километра да се усилва и препредава от специални ус-
■pnni :тва - повторители (repeaters).

пилен кабел
1ои е значително по-шумоустойчив и не се нуждае от толкова много усил-
МШНЛ11. Кабелът се състои от дебел меден проводник в центъра, който е обвит
Hui изолиращ пластмасов слой. Върху него има защита от метално фолио и за-
Ш|нтн слой, покриващ всичко. За да свържете коаксиалния кабел към мрежова-
Н1н карта се използва т. нар. British Naval Connector (BNC). Коаксиалният кабел
|рп по голям капацитет, т.е. може да пренася повече информация за единица
IfWMn. но е по-скъп от кабела „усукана двойка“.

Коаксиален кабел

фиг. 15.3.

к <»Л₽л „усукана двойка“

КаПелът „усукана двойка“ представлява една или повече двойки от медни
ШЦПнинцци, усукани една около друга. Вие свързвате кабела „усукана двойка“ към
И* н 11| н i и други устройства, използвайки RJ-45 накрайник. Има два типа кабе­
ли н ,-l'iiiin двойка;
Ннекрннирана усукани двойка (Unshielded Twisted Pair - UTP) е най-евти-
Miiihi Tur им, които co употребява в днешно време. UTP е направен от една или по-
■мв цвпики от модни проводници, kluno всеки проводник в двойката е усукан око-
gp.iiuH (III* обикновено co състои от 4 двоики от усукани кабели с цветови
|нц| iIIh I динствонинт недостатък нп 1ПРе, чо но е удобен за предаване на данни
■ цнлрн pti II тоннин Колкото по дълън о кабелът, толкова по-слаб става
 ^^“rzs=z^ruu"6ra"po6Ae“'''..
Jo. n«k e решение, което можете ge си позволите.
..... (фиХТ " СвЪРЗват кЬ“ Mpe*o8ama Карта или модема чрез ,,.М,
UTP кабел
RJ45 конектор
Фиг. 15.4.
Оптически кабели (Fiber Optic Cable)
.’Т,',"Х от mmlAU вС:ПОбвЧе U3MaCm8am -PHome проводници
и..... ......... , импулси “Аи пЛастич™ "ишки, които мое.,,,,........
•птичният кабел се състои от едно или повече стъклени или —
, които предават светлината. Множество влакна могат да бъает ill.
X кОет° ПО38ОЛЯва МНОжество -режи да пр^ппц
влакно е оградено от защитен метален слой обвит II J
ито ХлиНсаУ?яеР' и ай'°твьн има външна твърда пластмасова < .ом
на umovac Сап^’скъпото окабеляване. Светлинен импулс кодира |
,!п ........ к7|(Г, • Честотзта на импулсите-1 MHz-1 000 000 СИ......ми
рпзвовора *" °Л С 96 елина 1/2“ може да поддържа около 300 000 ши
Фи». 15 5 Оптични кипели
фровълнови системи
'■ Микровълновите системи се използват за пренасяне на данни на по-голямо
)|Л1Пояние - до няколко стотици километри. Те използват атмосферата и
||»|промагнитни микровълни, с по-голяма честота от тази на радиовълните,
■ровълните се разпространяват само по права линия, те се предават и при­
.........
ши от микровълнови кули, разположени на 30-40 км една от друга.
^чнникови системи
г Комуникационните спътници са разположени в геостационарна орбита -
|000 кт над земната повърхност и се въртят заедно със Земята, като по то-
| начин са фиксирани винаги над една и съща област. Пренасянето на сигналите
ципи с много висока честота - в гигахерцовия обхват. Спътниците се захран­
ен inп слънчеви батерии.
^уникационни мрежи
Компютърната комуникационна мрежа (Network) е съвкупност от комуника-
iliiiKHi хардуер, комуникационен софтуер, компютри и носеща среда, свързани в
H i нима, която позволява на група потребители да ползват заедно обща база
It (ри н iu, общ софтуер и общи периферни устройства.
Компютърните мрежи биват три вида :
1 Локални комуникационни мрежи (Local Area Network - LAN);
' Международни мрежи (Wide Area Network - WAN);
i I лобални мрежи (Global Area Network - GAN).
|Й ЛОКАЛНИ КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ
Локална компютърна мрежа (LAN - LOCAL AREA NETWORK) образуват два
||Аи in iiinuo компютъра, които са свързани помежду си с помощта на някаква но-
fciiiu преда (коаксиален кабел, кабел с усукани двойки проводници и др.) или свър-
■JHiiiно по този начин компютри могат да обменят своите данни и да използват
(Ullin периферни устройства, като скоростта при преноса на данни еобикнове-
■ Йниока Свързаните компютри са разположени върху ограничена площ, напри-
Цй|III | тмките на един етаж или едно жилище.
in локална компютърна мрежа ще смятаме такова свързване на компютри,
Й1ИНН, им позволява да комуникират помежду си. Става дума за напълно спеси-
Йнчии Hi и | комуникация, която има за цел да осигури достъп до отдалечени уст-
ifiin iiiiiu (дискове, принтери и т.н.), физически свързани към други, включени към
Mf№'luiiii.i компютри, че ние да ги използваме по същия начин, както ако те са
Кат пт нишата компютърна система. Тук всъщност не говорим за обикновено
Hpwiик мин нп данни от един твърд диск към друг, разположен в друг компютър, а
■luiiici думи и Възможността в случаи на нужда да си „добавим“ диск (или друго
Жумличено устройство) с помощта на мрежата „директно“ към нашия компю-
ИЦ|| I 11|>и това co мисли за овързвано на компютри, физически отдалечени на ня-
|нм1<и ||т птки до няколко стотици метра, В изключителни случаи и на няколко
hjAiнfiм|и щ | tuc,оката скорост на npnuni ние на данните е необходимо условие, за
 < ;ih>| ваните 6 мрежа компютри (ще ги наричаме също така мрежови М
м| >< '/Кови станции) можем да разделим на две групи според тяхнапъ i <|iyi|м
• злиата мрежа: работни станции (Workstation - WS) и обслужващи < ппИЦЦ
)ито се използва английското наименование сървър (Server).
Работните станции са свързаните в мрежата компютри, на които ря1Ц|
повяният потребител, т.е. компютрите, на които се извършва оПряМ
| ни данните, по начин, който на пръв поглед не се различава от на.... ...
Ю работим с персоналния си компютър. Разликата между работната i im
I несвързания в мрежа компютър е само в това, че работната станция |
п използва различни услуги, които й предлага локалната мрежа, в квМ|Я
чана Става дума за услуги, предлагани от другия вид станции в мрежИ
ьрите.
прОърът е компютър, който предлага на другите включени в мряж|
ютри някои свои услуги и периферни устройства, като по този hiviiiii >И
In функционирането на мрежата като такава. Наличието и дейношпМ
•рито (с мноео малки изключения) е абсолютно необходимо условна in pal
I на мрежата. Сървърите могат да бъдат специализирани в U30epiiiiian«|
щелни дейности и услуги. В една мрежа освен тъй наречените FILI St HV
ови сървъри), които предлагат на останалите станции от мрежапи1 н(
>върди дискове (бързи и с голям капацитет), може да има и:
print server (печатни сървъри), които предлагат свързаните към н
iapu (обикновено висококачествени, скъпи и с голямо бързодействи«)|
mull server (пощенски сървъри), които служат като посредници при мл|
пипа поща;
data base server (сървъри за база данни), които позволяват на i и uн| ml
io достъп до общи бази от данни и се грижат за поддържането на ти »д (
ни.
ъз основа на посоченото по-горе разделение на мрежовите станции, i
п разделим локалните компютърни мрежи на две групи: на мрежи < пи пи
Horvor (клиент - сървър) и на мрежи от типа peer-to-peer. В слуиаииЦ
tom типа клиент - сървър един от компютрите, обикновено най миЩ|
използва като сървър, а останалите включени в локалната мрежа 1<ц
I работят само като работни станции. В по-голямата част от олучШ
1ключен в мрежата компютър е или сървър или работна станции
южите от типа peer-to-peer (в свободен превод равен с равин) са «яр(
с това, че всички свързани в мрежата компютри са „равноправни", в
да работят едновременно и като работни станции и като сървъри Ни
пи всички компютри могат да предлагат своите ресурси (дискове, ши
'< тоиства и др.) на всички останали, включени в мрежата компютри
пки от посочоните типове мрежи има своите предимства и н«и< и тав
4 например в случая с мрежата клиент-сървър неоспоримо npi>uiiMi in
опростеното управление на мрежовите данни, които в този случаи II i
па си чист са съсродоточени на едно място, т.е. в компютъра, к<цц
п сървър. Опростена е също така системата за защити ни динтпни и
мрежи като такива. 1юдостатък е това, ча каквито и повреди да i н i
ървърп, моментално е застрашена дейността на рилата мрежа
 File Server
HUB / Network Switch

фиг. 15.6. Компютърна мрежа от типа клиент-сървър

Основното предимство при изграждане на мрежи от типа peer-to-peere, че

При тих практически може да се използват всички компютри, които досега са
^аГинпили самостоятелно. Ето защо първоначалната инвестиция в такъв тип
обикновено е по-ниска, отколкото в мрежа клиент - сървър, където въз-
мн>1ч тапите на закупените по-рано компютри се използват много ограничено,
фнту| шването на сигурността на подобна система обаче е доста сложен проб-
Модерните реализации на peer-to-peer мрежи предлагат практически същи-
ЙЦорядства за осигуряване, както при мрежите клиент-сървър. Но съществу-
Иенгипо на по-голям брой сървъри означава по-лоша прегледност и оттам по-го-
ммя Ипроятност от „дупки“ в сигурността на системата.
| ютуацията, при която компютърът работи едновременно като сървър и
работна станция, крие доста опасности и от друга гледна точка. Напри-
Мнр Пь| >ху компютъра, който като сървър предлага на другите компютри някак-
||i много важни и невъзстановими данни, може като на работна станция да се
МярпГ>оп|ва ново, неизпитвано досега програмно осигуряване. При изпитването
не in ill,н па програма може да се стигне до разрушаване на операционната систе-
ми пи комг|1отъра, което на практика означава не само прекратяване на достъ­
пи ни hi lyrume компютри към посочените по-горе данни, но понякога това може
д>1 дпвп(|и до невъзвратима загуба на тези данни или на части от тях. Ето защо
И .......... да се предотвратява възникването на такива ситуации. Тази опасност
Hiniiiiiin, копито компютърът, които осигурява толкова важни данни задругите
•ен inli ппри, работи като специализиран сървър, т.е. когато не работи едновре-
Mniiiiii и като работна станции. Добър вариант е, ако мрежовата операционна
IMI'Iiiwmh поддържа Възможността за избор на специализиран сървър и дава въз-
iiiiThiii in hi заключване ни клавиатурата (чръз парола) на избрания компютър,
i )йп навременно това обществено ускорява достьпе до данните, съхранени в
«‘“•н........... ........... пкштп 1<ли>1||||| < 1,1 >111,0 nui hi ви iMi>жн< ii.ni I малки изключения <1
Пило I Ipu мрежите от типа peer-to-peer възможността за дефинира*»Н
диализиран сървър е избирателна.
От посочените предимства и недостатъци на двата типа мрежи ВшмЯ
<е да се направи заключението, че мрежите от типа клиент - сървър обикни
) се използват в случаите, коеато мрежата ще работи в „ неприятелска *«
ci е. среда с по-голяма вероятност от опити за насилствено проникнала!
помета, а също и там, където са поставени високи изисквания за броя на
станции и за мощността на системата. Мрежите от типа рМЙЯ
са предназначени за работа в „приятелска среда“, където има по-мплкаМ
пност от физически достъп на „неприятелски елементи“, където iiipaMl
ипи НО да се използва по-рано закупена техника и където в мрежата щя на
пп ограничен брой работни станции (оптималният брой на станциите!
и | около десет).
Върху какво се изгражда малка локална мрежа? Най-напред трябва да
п\л/ликкОМПютРТе С необхо9имото мрежово техническо оборуийД
WA я СЛ69 т°ва трябва да се инсталира на тези компютри huoPdJX
> мрежово програмно осигуряване (SOFTWARE).
log техническо оборудване разбираме платки на мрежови адаптери, мЛ
, )оли и друго оборудване (разклонители, конектори, терминатори и иЯ
1роерамните средства включват мрежови операционни системи, м, и. “Ж
)жни програми и мрежови системни програми (utility).
nv.t 95/98/Ме/ХР
*1юго..<>11 Windows е разработен за използване на един компютър, кигп< * Hi *нм|
п включва възможности за работа в мрежа потребител-потребитял М
използвате версията на Windows - Windows ХР, за да създадеше мря . ... ц
' Св стартира автоматизиран процес, които ви превежда през cniunhiinil
даването на мрежата
1( "'Ловите клиент/сървър операционни системи на Microsoft, като Wlf......
rynr и Windows 2000 са известни от години. Най новата версия, Wind.'*!
' 003 предлага пълен набор от инструменти, които ви помагат при упннН
по на Вашата мрежа. Софтуерът включва вградена система за оииу) .пин**
поддръжка за споделяне на файлове и услуги, защитена интернет ври жц
леснява управлението на мрежата, независимо от размерът й.
1РЕЖОВИ УСЛУГИ
ползване на дисковото пространство
Яцото ползване на дисковото пространство е много съществена и впФ.т
кност, която предлагат локалните компютърни мрежи. Всеки принади
>м системата сървър може да предложи на останалите включени в нра«
шмпютри, своите дискови, а понякога и флопидискови устройства им*
in техни директории. При това правата за достъп към тези средства ми
ое определят самостоятелно за всеки потребител. .. ............................. .,.*«
ката например може да разреши на дпден потребител да чете от дадянЯ I
Общото ползване на дисковото пространство има три главни предимства
. общо ползване на големи дискови пространства (особено, когато някои от
■омпютрите няма инсталиран твърд диск или дискът му е малък или бавен),
• общо ползване на бази от данни;
• общо ползване на скъпи програмни продукти.
В първия случай основна причина за общото ползване на дисковото прост­
ранство е самото пространство като такова. Ако твърд диск£ 'ка"а^
Lm се предложи за общо ползване, всички потребители получават възможнос
June да работят с много по-големи масиви от данни, отколкото бихаi могли да
импт на своя компютър. Освен това става възможно няколко потребителя д
Виботят едновременно с едни и същи данни.
Г Във втория случай (общо ползване на бази от данни) става дума за малко по-
Ьмлична ситуация Базите данни, както ни е известно, представляват файлове
L информация, събрани с някаква определена цел. Общото между- ™е, е ни
цават възможност да работим с масиви от бази данни, т.е. позволяваш' ни да
дпГюВяме, редактираме, изтриваме, търсим, класифицираме и
....... . елементи на базата данни. Ако използваме локална мре*а и аар®^
..... ... бази от данни, върху общото дисково пространство' аредлага^е
I МоВпче потребители възможността да работят с тези данни, при това eg
Измамно. Нещо повече, можем много лесно да управляваме (напри”е^
Пппм за достъп) кои от тях до кои данни да имат достъп и за какъв вид достъп
i.nialln дума (някои потребители могат само да четат данните, други могат
""' "| Ипретия случай (общо програмно осигуряване) можем да инсталираме наи-
Н«тю ползваните програмни продукти (текстови редактори, електронни таб-
Лши) Върху общите дискови ресурси. По този начин ще спестим многотрост-
тВо върху локалните дискове, а също така и финансови сре9ства^ре^°ва'
тя Корсия на програмата може да излезе по-евтина от отделните инсталации
ЯН 1*1 ички компютри в мрежата). я-™
Ню трябва да се отбележи, че не всички програми могат да работят безо
.......... и мрежова среда. Затова трябва да се проучи списъкът на съвместимите
н| iiidpuMU (compatibility list).
* *лшо ползване на принтерите
< ющото ползване на скъпите и с голяма мощност печатащи устройства е
,д.......... причините за създаване на много локални мрежи. Лазерните принтери
. ...... се превръщат в стандарт, но за съжаление техните цени все ощ
|В йн makiiBii чо не позволяват всеки компютър да бъде оборудван с подобен прин
нтр При локалните мрежи е достатъчно някой от сървърите да бъде сВързан с
МИ1Ц1Н11 принтер. Потребителите на останалите включени в мрежата компют
•Hl, м. umm Оп пренасочат своите локални портове за печат към този принтер и
.... . ия работят с него по същия начин, както ако принтерът е свързан дирек
тип към техния компютър.
* ющо пил 1втт на друми периферни устройства
м..-|.1(у друиитн nnpin|i<ipiiu устроиотВп, които« подходищодп < <- използват
— _ ________ I < . . I I .. . . I 11 м I It Н I II II 1 I I )( И I
I съхранение на програми и данни. Общото ползване на тези устрои< airtgs
ю същия начин, както и на обикновените дискове.
този начин различни енциклопедии, речници, свободно разпростршшПин
Ч) могат да станат достъпни за всички потребители, които работят II
па, разполагаща дори само с едно CD- или DVD-устройство.

юлзване на модеми
illanemo на общ за цялата мрежа модем е много по-ефективно, опТил
h i полирането на отделни модеми и отделни телефонни линни за Bi оки
пър. 1ака се постигат икономии.

пно на съобщения между потребителите- електронна поща (E-mail)

оследно време тази услуга става все по-интересна за потребители! iki нц
компютъни мрежи. Очевидно нейното значение ще нараства и в бъдяЩА
кшимното свързване на отделните локални мрежи. Отделните пот| яПи
пат свои „пощенски кутии“ в общия диск на сървъра (или на сървърите) II
събират съобщенията от останалите потребители. При някои Видове
мрежи могат да се разменят дори и звукови съобщения (ако мрежените
и са снабдени със звукови карти). Този вид поща обаче заема голяма нает
>о< |ното пространство на диска.
' I електронната поща могат да се изпращат и цели файлове. Обикновен!
ителнт бива уведомяван веднага след пристигането на съобщения ж
о В този момент той не работи в мрежата, предупреждението се и illhp
омонта, в който потребителят започне отново работа в мрежата

>ри между потребителите - CHAT

Inn класическата електронна поща или обикновеното изпращане ни сin>0
ирожата може да ни предложи двустранна комуникация - CHA I В ргш/шн
< този режим можем да общуваме в реално време с който и да е друг ра
В мрежата потребител, ако той желае и потвърди връзката. Нашите
нин и тези на партньора ни се показват едновременно в два различни
жпни един над друг прозореца на нашия и на неговия монитор. Подобно lift
IHHama поща, в някои случаи могат да се водят и звукови развоВори И II
учаи към нашия компютър трябва да имаме съответната звукоВа 1<ар
нпветното програмно осигуряване.

чно на операционна система от разстояние

и услуга ни дава възможност да работим в мрежа с тъй наръчен ши in
пшнции, т.е. компютри, които нямат никакво дисково или флопид|ш1«н
iucuiBo. Локалната мрежа извършва тази услуга с помощта на зареЖдаш
рВър, които едновременно с това може да бъде и файлов сървър In да
(ма тизи услуги В някоя от станциите, към платката й с мрожоВин ugaii
|бВи да добавим памет от типа ROM или I PROM със съответната ш
а програми
ол illanomo на услугата за lapmkgaiin на сиотнмптп от дистанция можй
да намали цената на съответната станции, но и 1наЧИП1плно да уВял.нчд
сигурността на мрежата срещу проникване на вируси. Точно флопидисковите
устройства са най-често „входната врата“, която вирусът използва, за да вле-
|п в нашата система.

Защита на данните
Може да стане много неприятно, ако до някой от нашите компютри „се до­
копа“ нежелано или необучено лице. Дори и с добри намерения, то може да причи­
ни значителни вреди на данните или на инсталираното програмно осигуряване.
(>ш подобно неприятно „събитие“ можем да се предпазим по най-различни начи­
ни ■ като започнем от физическото заключване на компютъра и стигнем до за­
купуването на специални програми. Действително качествена защита ни осигу-
цнват именно локалните компютърни мрежи. Тази защита става на три нива.
Първото ниво на безопасност се осигурява чрез задаване на парола от пот­
ребителя още при влизането му в мрежата. За някои потребители могат да се
нкI.igam временни пароли или пароли, които след определен интервал от време
ш| >нбва задължително да се променят. Също чрез парола можем да предотвра­
тим своеволни промени в конфигурацията на мрежовата система. За всеки
потребител могат да бъдат дефинирани дни от седмицата и часове от деня,
През които той има право да работи в мрежата.
Второто ниво на безопасност се осигурява от правата за достъп. Всъщ­
ност става дума за това, че във всеки сървър съществува списък на потреби-
П1илипю и техните права за достъп към ресурсите на сървъра (периферни уст­
рои, тва, дискови пространства и т. н.). Към тези права спадат и правата за
I и I ill, i| жне на файловете за четене или за запис, правата за създаване на нови или
йй и иприване на вече съществуващи файлове. С помощта на правата за достъп
и, uh ом много добре да „регулираме“ правомощията на отделните потребители
и ншчително да увеличим безопасността на всички включени в мрежата ком­
пютри.
Последното ниво на безопасност на мрежовата операционна система се
И(|Ияурнва от тъй наречените контролни списъци. С помощта на тези списъци
администраторът на мрежата може да получава комплексна информация за
и, I r iku дейности, които потребителите са извършвали в мрежата. Сред следе­
ните дейности могат да бъдат отчетите за успешните или неуспешните опи­
ти in влизане в мрежата, опитът за достъп до директории и файлове, до които
Uiii.im.i Him е забранен. Може също така да се проследи колко дълго време потре-
fiumn/mm о работил в мрежата или колко знака е отпечатал на общия принтер.
I' <11н I п г-ко да бъде от полза например при следене на режийните разходи.
I |i х:оеа се говореше само за защита на данните и мрежовите средства от
ннииГ|| Hict/вестни или незнаещи потребители. Не по-малко важни са средствата
«и .... ципи от случайно унищожаване на данни, което може да се получи при пов-
ридн II ( тпнцията, случайно прекъсване на тока. Тук принадлежат такива сред-
Hiilln, като например непрекъсваемите източници на напрежение (UPS-Uninterru-
|||||||ц I 'ewer Suply), които при рязко опадано или изключване на напрежението вед-
нйни превключват системата към захранване на акумулатори и предупреждават
н||ирй1порп чрез мрежовия софтуер.
) (руно средство пп защити ни мрежовите данни може да бъде поддържане
......... —«и» кпв» (dink пillннIng), I ова о iiiiiHiilln непрекъснато и автома
 съхраняване на всички данни и системни информации върху „резерви»I1
1ри използването на огледални дискове в по-голямата част от случаитп на
дума за просто архивиране на данните, тъй като резервният диск nopal
in роля за ускоряване четенето на вече записаните данни. При записван!
I файл дисковият контролер изпраща едно и също копие едновременно кнМ |
оеледални диска. Ако искаме да прочетем съхранените данни, контрол!
min едновременно от двата огледални диска по следния начин: от първия
»те първия файлов блок, едновременно с това от втория диск чете впи»
илов блок, след това от първия третия, а от втория четвъртия >!• и
з изчитането на целия файл. Едновременно прочетените от двата дииЙ|
п co обединяват от контролера и се предават на компютъра. Ако си и t
hi два диска, процесът на четене се съкращава почти наполовина. Ди< кн
знтролер е само един - общ и за двата огледални диска.
> при четенето от диска се появи грешка (например поради механични
I на единия диск), контролерът ще използва данните от втория диск Лкв
imn е механична повреда на повърхността на диска, контролерът о< ину
томптично копиране на „ изгубените“ данни от втория диск.
1он онледалните дискове, често се използва и удвояване (duplexing) ни gum
Ни юзи случай удвоените дискове се обслужват от два различни ди< 1ч ilti 1
м»ра.

•ние на мрежата
към основното мрежово програмно осигуряване закупим и допълнитпл
•ами, на своя компютър можем да следим дейността на останалите
и в мрожата компютри. Нещо повече - можем да управляваме 0оич1ш
ипютри от дистанция. Това е много полезна възможност, ако решим дя
imo мрежата за различни обучаващи курсове, а също и когато на рпб< >ша
Ш» нови служители. Администраторът на мрежата може да помпва пт
нио на изпадналите в беда нови служители. Тази помощ стига толков|
» администраторът може да променя конфигурационните файлов» на
I мрежови станции CONFIG.SYS и AUTOEXEC.BAT от разстояние, ако пт
ixoguMO.

1ОЛОГИЯ НА КОМПЮТЪРНИТЕ МРЕЖИ

Аовин означава физическото разположение на кабелната система CJ»«

ат три основни типа топологии на локалните компютърни мрежи:
нна тополовия (Bus);
половин тип звезда (Star);
аовп топология (Ring).

июлолин
тополовия co използва мново чосто. Става дума всъщност т «дин
н кабел, към които по подходящ начин са овързани отделнитп работни
Н действителност но е задължително тази тополовия да бъдн реяли
igtiu цял, непрекъснат кабел Всички два по два съседни възела (комик»
.ни ц.1 бъдат свър и и in например о парчета кабел, в ииинин кпни и« инч»
mo е Т-конекторът от платката на единия възел, а в другия - Т-конекторът на
втория възел. Благодарение на Т-конекторите крайният ефект е същият, как-
то, ако беше използван един общ дълъг кабел.
При тази топология всяка станция изпраща своите съобщения едновремен­
но към всички останали станции. От всички движещи се по мрежата съобщения
станцията избира и „хваща“ само тези, които са предназначени за нея. Предна-
II тчените за други станции съобщения се игнорират. Голямо предимство на та-
hj топология е това, че повреда в една от станциите не нарушава експолатаци-
нта на цялата мрежа. В този случай станциите са свързани към кабела по та­
къв начин, че ако сами не предават, все едно че са „невидими“ (имат безкрайно
Висок импеданс спрямо кабела, т.е. все едно, че са отпоени от шината). По този
начин повредите в станциите въобще не влияят на мрежата. От това следва
и друго предимство: към мрежата лесно могат да бъдат свързани и други
станции.
Най-същественият недостатък на това свързване е в това, че при прекъс­
ване на кабела на шината никой от възлите не може да продължи да работи. В
никои случаи отделни възли в двете части на мрежата, на които първоначална­
та мрежа се е разпаднала, могат да продължат да комуникират помежду си, но
н това е малко вероятно, тъй като в точката на прекъсване кабелът завършва
him тандартно. Ако се пазят грижливо кабелите, такива повреди са малко веро-
нтни, тъй като най-честата причина за тях е прегъването и пречупването на
кйбпла. Обикновено при тези мрежи се използват коаксиални кабели.

(Разклонения - Работни станции)

Фиг. 15.7. Компютърна мрежа с шинна топология

Ьтолопин тип звезда

М| пиковите устройства се свързват към централен възел, който разпреде-
н 1|||'нплитв. В зависимост от реализацията този възел се нарича концентра-
|||н|1 (Hui;) или блок за множествен достъп (Multi Station Access Unit - MAU).
i ||||Пн|онинтаот всички станции се изпращат към концентратора и той отва­
ри нлн («творя и държи отворен, респ. затворон, логическия път към станци-
tiiiui получател тика, чо да но co получава конфликт можду съобщенията.
< :ili>p званото на станциите към концентратора обикновено се извършва <;
11 >i >i >. i iySam затворен контур, така че не е необходимо да се използват
и пори.
чломонтарната и най-често използвана конфигурация тип звезда си
|нн концентратор, към който са свързани наколко (от 2 до 16) възела,
ии по конфигурации могат да обхващат цяла поредица свързани помеж
центратори. Такава топология се нарича дърво (tree).
•Лоцията тип звезда има някои предимства спрямо шинната. При про
юни кабела между мрежовата станция и концентратора дейността ни
и по станции не може да бъде повлияна. Освен това цената на кабелите
• двойки проводници е обикновено по-ниска от тази на тънкия коакси
л. За съжаление обаче недостатъците на този вид топология са повече
mi твата. Ако настъпи повреда в концентратора, това означава спира
| ината на всички възли, които са свързани към него. Цената на концен
пи’ о < равнително висока. В среда с по-високо равнище на електриче<;кп
I неприятности създава и ниската устойчивост на усуканите кабели
if hi смущения, което значително може да намали надеждността при
пция.

Concentrator/Hub
(Концентратор)

Flodec
(Разклонения - Работни станции)

фии. 15.8. Компютърна мрежа с топология тип „звезда“

юполовия
ашовата топология нямаме нужда от терминатори. Предимството
д топология е от една страна възможността за реализация ни по ви
юти ни пренасяне и от друга - възможността за свързваното ни нп
(ли в мрожп, без да о необходимо никакво допълнително оборудвани
твеното предимство обаче е фактът, че при тази топологии можем
ipiiMo максимален интервал от време, през които що co осъществи
кду две произволно избрани и включени в мрежата станции. Съпи>< т
иипик обаче си значително по високата цена на мрежовите карти и
 (piW. /5.9. Компютърна мрежа с кръгова топология (Token Ring)

ЗпПолпжкя: физическата топология, която се определя от начина на сбърз-

iihikit in h iv с н идилиите компютри, може значително да се различава от логичес-
knnirt тополопин, която се определя от това, как пътуват и се разпространяват
ипнинто inI мрожата. Така например в мрежа с шинна физическа топология мо-
«|ш цй Пндп рпцли.чирана кръгова логическа топология.

Ihh l.l I ЖИЧНИ МРЕЖИ -WIRELESS LANS

Mi и ни I м| ><>жи днес използват безжични технологии, за да свързват различ­

ни у ш| нни iiilln I .озжичната мрежа елиминира кабелите, които свързват всяко
Vi |ц|н ни mill I Към мрожата, давайки ви свободата да се движите и същевремен­
ни i|ii in шит достъп до мрежовите ресурси, докато сте в обхвата на предава-
тилп
I li.lii.iиипо бозжични мрежи са базирани на високочестотни радиовълни, ин-
||||н|||пр|1он11 оВотлинни лъчи или лазери, с които предават информация до уст-
|1111И iiiiiiiiiui работните станции, файловите сървъри илихъбове. Всяко безжич­
но yoi lipin и ml 1<> има някакъв тип радио приемно-предавателно устройство
(Iihiihi niviii uhIohiui), което дава възможност да се обменя информация с мрежа­
та Информацията co предава между транссървърите така, както ако те са
фц ni'ioi Im I Ньр нищ с кабели.

фии 15.10. 1>ч:»жич1ш компютърни мрпжп (Wlmlaaa I AN)

 Безжичните мрежи са чудесна възможност за свързване на преносими ком
при - Laptop или отдалечени компютри с LAN мрежа. Тези мрежи са подходи
hi по-стари сгради, където е много трудно или невъзможно да се инстали
I кабели. Запо-големи разстояния безжичните комуникации могат да се оси
ипвят чрез технологията на клетъчните телефони, чрез микровълновата
шсмисия или чрез сателитна връзка.
I .пажичните мрежи имат някои недостатъци. Те имат лоша сигурност и а
аожна интерференция между светлината и електронните устройства. 1о
о така са по-бавни от мрежите, които използват кабели.

I ’очник на основните термини, които се използват при компютърните

•ки, можете да намерите в странииата: http://www.webopedia.com

амо на влава 15
II тази плава са дадени основни понятия, термини и дефиниции за комик >
turns мрежи. Представени са основните видове компютърни мрежи - локал-
\N). широки (WAN) и глобални (GAN). Разгледани са основните типове локал! и i
iu клиент-сървър и мрежи с равноправен достъп (peer-to-peer). Описани < п
юте услуги при локалните компютърни мрежи, както и защитата и упрпв
пи> на данните при тях. Обяснени са различните видове топологии на локал
компютърни мрежи. Включени са схеми на тези топологии. Има и кратко
нонио на безжичните мрежи.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

Л (Modulator/ Demodulator) GAN (Global Area Network-) - глобална

ttwork Interface Card) - мрежова
etlon работна станция
сървър
al >1п коаксиален кабел
пниктор
ihlelded Twisted Pair) - неекрани-
кана двойка
|l(lnd twisted pair) - екранирана
двойка
)нектор
Iti Cabin - оптичен кабел
al Aren Network) - локални ко-
Юнни мрежи
'» Aron Network) - международ-
мрежа
File Server - файлов сървър
Print Server - сървър за печат
E-MAIL Server - сървър за електронна
поща
Data Base Server - сървър База данни
client-server-мрежи тип клиент-си|>вир
peer-to-peer - мрежи с равноправен
достъп
CHAT - комуникация в реално време
Bus topology - шинна топология
Star topology - топология тип зваада
Ring topology - кръгова топологии
HUB (MAU - Multi Station Access Unit)
блок за множествен достъп
Wireless LANs - безжични мрежи
ЙНН1Нр<1ЛН|| въпроси

I Knklli и) компютърна мрежа?

I* Ki hi < п основните компоненти на една компютърна мрежа?
N Кякви носещи среди използват компютърните мрежи?
•I I' iihii.| функция изпълнява модемът?
h Кпкви функция изпълнява мрежовата карта?
п Krtklln видове кабели се използват в компютърните мрежи?
t I' якви видове компютърни мрежи знаете?
и Кпкви типове локални компютърни мрежи има?
и Hikllii сървъри има според функциите, които изпълняват?
in Kiikllu мрежови услуги предлага една локална компютърна мрежа?
II К як I п | юализира защитата на данните в една мрежа?
I ' Кпкви топологии локални компютърни мрежи знаете ?
1'1 Krtklln uuioine за безжичните мрежи?

ПРИМЕРЕН ТЕСТ 8

I I' uh и. i <> компютърна комуникационна мрежа? (2 т.)

' Кит и компонентите на една компютърна мрежа? (3 т.)
I I1 икви носещи среди знаете за свързване на компютрите в компютърна
| 1||ц |"|! ( I т )
I Кпкви видове компютърни мрежи има според разстоянието между
ки» ininmpiiiiio (? т.)
!■ иЬ ви услуги предлага една компютърна мрежа? (3 т.)
п | Ини imine мрежите от типа „клиент-сървър“. (4 т.)
/ I Irtiiiiiunmo видовете сървъри според функциите, които изпълняват. (2 т.)
II I' пквп функция изпълняват модемите? (3 т.)
и 11 (Проити нивата на защита на компютърната мрежа, които се осигу-
. .................. операционна система? (3 т.)
in Кпкви хардуерни средства се използват за защита на данните при ком-
Iilium.piннно мрпжи? (2 т.)
11 I Irtiiuuirtinn видовете топологии на свързване на компютърните мрежи.
Hui)

I ющ П/пю/пич/и/ЗО,
iHioii I »• I мита и успешно изкаран при получени минимум 15 точки.