ТЕМА 5.

ПАРАМЕТРИ И СВОЙСТВА НА БОБИНИ И ДРОСЕЛИ

Преобразуването на електрическа енергия в енергия на магнитното поле,
нейното съхранение и обратното и преобразуване в електрическа енергия е
свързано с индуктивни елементи(ИЕ) и техния основен параметър –
индуктивност L.
Тя отразява свойството във всеки проводник с протичащ ток и около него, да
се натрупва електромагнитна енергия.
Според конструкцията на намотките: бобини с еднослойни и с многослойни
намотки. Еднослойните могат да бъдат редови или тороидални, а
многослойните намотки, които се разделят на: редови, секционирани, галетни,
спирални, тороидални и др. Според вида на сърцевината ИЕ биват с или без
феромагнитна сърцевина.

Бобините (Inductor) обуславят желана честотна зависимост на един от

основните параметри на схемата (резонансна честота на трептящ кръг,
амплитудночестотна характеристика на филтър, честота на генератор), докато
дроселите (Choke) се използват за блокиране на сигнали в определен честотен
обхват поради големия им импеданс в него (например непропускане на
напрежението на ВЧ генератор към постояннотоковото му захранване).
Области на приложения Индуктивност Ток Резонансна Качествен DC
честота фактор съпротивление
Във високочестотни и ниска малък много много висок ниско
резонансни схеми висока
RF circuits
Електромагнитна висока голям висока нисък Много ниско
съвместимост
EMC
Високочестотна   малък висока висок ниско
идентификация
RFID
Импулсни захранващи   голям средна висок ниско
устройства и DC/DC
преобразуватели
Обработка на   малък висока — средно
информация
Signal processing
 Индуктивност
Изясняването на физическата същност на величината ин­дуктивност L, е
свързано с теорията на електромагнитното поле. Около всеки проводник с ток
съществува магнитно поле. Собственото магнитно поле на токовия контур,
образуван от този проводник създава магнитен поток на самоиндукция Фс, чрез
повърхността S, затворена от този контур. Самоиндукционният магнитен поток
се дава със следния израз:

C   BndS
S

В контура ще се индуцира електродвижещо напрежение на самоиндукция

eс. Според основния закон на електромагнитната индукция, се получава:

d C d(L.i) di dL
eC  - -  -L - i
dt dt dt dt
 В зависимост от областта на приложение индуктивността (Rated Inductance) L
или LR е в мно­го широки граници - от 1 nН до ня­колко стотици mН. Производстве­
ните толеранси са ±2%, ±5%, ±10%, ±20%, като са в сила същите редове на стой­
ностите Е48, Е24, Е12 и Е6, както при резисторите. Стойността на
индуктивността се означава вър­ху бобината с цифри или същия цве­тен код,
както при резисторите. Работният температурен обхват е от Тmin - между -55 и 0
°С до Тmax - между + 85 и + 145 °С.

Индук­тивност на разсейване - Ls
Част от силовите ли­нии на магнитното поле около бо­бината се разсейват в
околното пространство, което се оценява чрез параметъра разсейвана индук­
тивност (Stray Inductance) . Обик­новено тя е около 0,1% от L и не ви­наги се дава
в каталозите.
3) Спад на индуктивност AL/L0
Спадът на индуктивност AL/L0 е намалението в индуктивността на ИЕ при
даден ток в сравнение с първоначалната индуктивност L0 измерена при ток нула,
при наличие на магнитопровод . В каталожните данни се задава в проценти. Това
намаление се дължи на намагнитване на сърцевината, която е функция на
напрегнатостта на полето, предизвикана от работния ток. Като цяло спадът е по-
малко от 10%.
 4) DC съпротивление (Rtyp, Rmin, Rmax)
Съпротивлението DC е съпротивлението на ИЕ, измервано при постоянен
ток, при температура 20 °C (или при други условия дадени в каталожните
данни). Като па­раметри се задават омовото съп­ротивление (DC Resistance) RDC
на намотката (минимална Rmin и максимална R max стойност) или R typ -
обикновено е между десетки mΩ и няколко Ω).

5) Паразитен капацитет
Между навив­к ите на бобината и между изводи­т е й има капацитет
(Winding Capacitance, Parasitic Capacitance) Cp, който обикновено не
фигурира в каталозите. Паразитният или собствен капацитет на ИЕ се
проявява между две съседни навивки, между отделните редове и между намотка
и земя.

6) Еквивалентна схема на ИЕ
Всеки индуктивен елемент, освен индуктивност внася в схемите паразитни
параметри - собствен капацитет CL и активно съпротивление RL.
 2
1 RL
3 2
RC   L CР .tg 0L  2
L.Cp L

 R 2
L .C p

 2
R L  jL 1   L.C p  
 L 
 
Z 
1   2
L.C p  2
  2 .R L2 .C p
6) Качествен фактор – Qекв
Качественият фактор (Quality Factor) отразява  .Lекв
активните загуби в индуктивните елементи в техния Qекв 
комплексен характер. Той е отношението на имагинерната Rекв
част на импеданса, разделена на реалната част.

7) Каталожни честоти - fQ, fL

fQ е честотата при която се дефинира качествения
фактор Q typ , а f L е честота при която е определена
индуктивността на ИЕ.

8)Температурен коефициент на индуктивните

елементи
ИЕ са температурно зависими елементи, като тяхната
стабилност, количествено се задава с температурния L 6
коефициент TCL (Temperature Coefficient of Inductance) -
TCL    . 10
L.T 0
стойности от ня­колко десетки до няколко стотици ppm/°С.
При равни други условия TCL при наличие на магнитна
сър­цевина е 2-4 пъти по-голям откол­кото без нея.
 9) Номинален ток - IR
Номиналният ток (Rated Current) е максималния АС или DC ток, който
може да се прилага продължително време при номинални работни условия.
Максимално допустимият пос­т оянен ток на бобината или дросела зависи
от конструкцията и е от няколко десетки mА до няколко десетки А.
 
10) Ток на насищане - Isat
Максимално допустимия DC ток, при спад на индуктивността AL/L0
приблизително с10% (или колкото е посочено в отделните каталози)
Еднослойни намотки - сравнение с други видове намотки, това води до
възможно най-нисък паразитен капацитет и по този начин най-висока
резонансна честота

Многослойни намотки - в сравнение с други видове намотки, този тип,

води до най-високия паразитен капацитет и по този начин най-ниската
резонансна честота
Бифилярни намотки - този начин на навиване не е редови, а отделни
навивки са разположени в следващи редове. Разрезът ясно показва
неочаквани, произволно разположение на навивки
 ТЕМА 6. ВИДОВЕ БОБИНИ И ДРОСЕЛИ

"Класическата" на жичните бобини (Wire-Wound Inductor) са в първата

група. Практически винаги са с ед­н ослойна намотка от емайлиран меден
проводник. Могат да са без макара (Air Core Inductor) - фиг.3.7 а), както и с
керамична или феритна макара с кръгло, квадратно или пра­в оъгълно
сечение - фиг.3.7 б). На фиг.3.7 е даде­н а конструкцията на бобина за
повърхнинен монтаж (SMD Inductor). Върху феритна основа 2 е на­в ита
намотката 1 с предпазно покритие. Цялата бобина е със за­щ итен слой 3, а
външните изводите 4 са с пок­р итие с дебелина 20 mm от сплав на сребро
и паладий, върху което има никел 3 mm и калай също 3 mm.
Втората група са тънкослойни бобини (Thin-Film Inductors), които по принцип
са само за повърхнинен монтаж. Една от двете им популярни структури е
дадена на фиг. 3.8 а). Върху керамичната основа 1 най-напред е нанесен
единият извод 2 на бобината и Върху него има изо­лационен слой 3 от
полиамид. Следва спираловидно нанесеният меден слой 4 на бобината и
епоксидна смола 5 като защитно покритие. Изводите 6 са от никел и долната
им част са площадките за запояване 7 от калай
Мощни бобини и дросели (Power Inductor, Power Choke)
Предназначени са големи токове, като не съществува точно определение -
приема се, че имат IR над няколко десети от А. Макси­малните стойности са
някол­ко десетки А, например за преоб­разувателите на постоянно в постоянно
напрежение +3,3 V, в захранването на съвременните мощ­ни микропроцесори.
Някои произво­дители вместо IR задават като па­раметър максималната
средноквадратична стойност на тока Irms.
Важен специфичен параметър е токът на насищане Isat, при кой­то L
намалява с 5 или 10% поради началото на насищане на магнит­ната сърцевина.
Неговото надхвърляне е недопустимо, тъй ка­то индуктивното съпротивление
рязко намалява и се създава опас­ност от повреда. Стойностите на Q са няколко
десетки, но рядко се дават в каталозите.
В по-голямата част от случаите се налага поставяне на дросел с общ
магнитопровод и еднакви бобини във всеки от двата проводника на мрежата.
Пример за конструкцията на такива дросели е дадена на фиг. 3.11, а
основните му параметри са в последния ред на табл. 3.3. В случая UR е
максималното напрежение между двете бобини. Като специфични параметри
се задават (под формата на графики) честотните зависимости на
коефициентите на затихване за синфазни и противофазни сигнали, които са с
ясно изразен минимум при честота няколко стотици kHz.
Високочестотни и свръхвисокочестотни дросели (RF Choke, VHF Choke)
Конструкцията им обикновено представлява цилиндрично тяло от ферит или
прахообразно желязо, върху което е навит емайлиран меден проводник. За
предпазване от механични повреди дросела се покрива с полиестерна смола.
Съществуват дросели без магнитен екран (Unshielded Choke) и с магнитен екран
(Shielded Choke). Външният дроселите е както на резистори, най- често се
използва същият цветен код за означаване на индуктивността. Параметрите
съвпадат с тези на ВЧ бобините и към тях се прибавя честотата fres на
максимума на импеданса.
Дросели за линии
Класическият начин за намаляване на напрежението, индуцирано в
свързващи проводници от смущаващи електромагнитни полета и излъчването на
такива, е чрез добре познатото използване на екранирани кабели. Съвременните
линии (комуникационни и за предаване на данни) изискват по-евтини решения,
едно от които е усуканата двойка проводници (Twisted Pair Line). За свеждане на
смущенията до минимум е необходимо свързване в двата края на линията на
симетрични дросели (Double Choke for Data and Signal Lines) c две намотки върху
общ магнитопровод. Намотките трябва да имат еднакви индуктивности, а
стойността на Ls и размерите да са колкото е възможно по-малки (затихването на
предаваните сигнали е правопропорционално на Ls).
 Пресмятане параметрите на бобини без феромагнитна сърцевина
Едносл ойни бобини
2
В еднослойните бобини диаметъра D на намотката,  .Dср .w 2
представлява диаметъра на окръжността по осевата L   0 .
линия на активното сечение на проводника 4.ср

Многосл ойни бобини

Размерите на многослойните бобини се
определят от външния диа­метър D, вътрешния
диаметър Do и дължината на намотката l - фиг.
3.14. При радиална дълбочина на намотката t, D0  D
диаметъра е D = D0 + 2.t. Стойностите на D0 и t се
D0   D0  t
2
за­дават от конструкторски съображения, като:
допустими размери, нали­чие на определени
типове макари, размери на екрани, и др.
 Пресмятане индуктивността на бобини с магнитопровод

В идове материали за магнитопроводи и свойства

Магнитните материали притежават спонтанно намагнитени области, на­речени
домени, т.е. притежават доменна структура. Домените са области, в които всички
ориентиращи се магнитни моменти са еднопосочно ориентирани, пора­ди което
магнитният момент на областта е голям. Желязото, никелът и кобал­тът са най-
известните материали с доменна структура и със силно изразени феромагнитни
свойства.

dB
 rd 
 0 .dH
LC   Д .L
 7 da
LC  4,6.10 . Н .w . lg AL = L.w2
di

 0 . E .AE
AL 
lE

2 2 0 . E .AE
LC  w .AL  w .
lE
 ТЕМА 7. ПАРАМЕТРИ И СВОЙСТВА НА ТРАНСФОРМАТОРИ

Трансформаторите са статични електромагнитни устройства, които служат за

предаване на електрическа енергия от една електрическа верига към друга.
Поради електромагнитния принцип на действие, двете електрически вериги са
галванично разделени. При предаването на електрическа енергия с
трансформатор могат да се променят големините на променливото напрежение
и променливия ток и да се извърши съгласуване по съпротивление на две
електрически вериги.
В конструктивно отношение, трансформаторите са електромагнитни
устройства, притежаващи две и повече намотки, навити една върху друга или
една до друга. В това отношение изключение правят само
автотрансформаторите, притежаващи една намотка, част от която
едновременно принадлежи на първичната и на вторичната електрическа
верига. По правило, добрата магнитна връзка между бобините на първичната и
вторичната страна на трансформатора, се осигурява с помощта на затворен
магнитопровод.
 В зависимост от своето предназначение, трансформаторите могат да се разделят
на четири големи групи - захранващи трансформатори, съгласуващи
трансформатори, импулсни трансформатори и автотрансформатори .

Съгласуващите трансформатори са предназначени да пренасят с минимални

нелинейни и честотни изкривявания нискочестотни или високочестотни
електрически сигнали от хармоничен тип, съхранявайки тяхната мощност.
Названието им е свързано с функцията им да съгласуват характеристичните
съпротивления на две електрически вериги, разделяйки ги галванически една от
друга. В зависимост от честотната лента на предавания сигнал тези
трансформатори. се разделят на ниск очестотни (за честоти в звуковия диапазон
– 20 ÷ 20000Hz) и вис ок очестотни . И мпулсни трансформатори са
трансформаторите, при които подаваните и получаваните сигнали имат импулсен
характер. В зависимост от напрежението и мощността на импулсната поредица, те
могат да бъдат класифицирани като нисковолтови или високоволтови, или като
мощни или маломощни. Използват се за съгласуване на електрическите вериги по
съпротивление; за обръщане полярността на импулсите; за галваническо
разделяне на импулсните вериги или за осигуряване на постоянна амплитуда на
импулсите при изменение на товара.
 ШИРОКОЛЕНТОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ С ПРЕДАВАТЕЛНИ ЛИНИИ
В много случаи от практиката се налага един радиопредавател да се
използва за работа на различни честоти в широк честотен обхват. Такива
предаватели се наричат широкодиапазонни. Ако стъпалата им имат резонансни
свързващо - трансформиращи вериги (СТВ), промяната на честота на носещото
трептение е свързана с пренастройване на всичките колебателни кръгове.
Практично е такива предаватели да се изграждат с широколентови СТВ, които не
се нуждаят от пренастройване на целия работен честотен диапазон. Превключва
се само честотата на носещото колебание във възбудителя на предавателя
(обикновено цифров честотен синтезатор) и се пренастройва само антенното
съгласуващо устройство, което в повечето случаи е автоматично.
Широколентовите СТВ са филтрови (нискочестотни филтри или лентови
филтри) и трансформаторни.
Трансформаторите с електромагнитна връзка се
реализират чрез навиване на няколко,
подходящо свързани помежду си, отрязъци от
предавателна линия върху феромагнитна
сърцевина с тороидална, цилиндрична или
специална (тип „балун”) форма. Входният сигнал
с напрежение U1 възбужда в тези отрязъци
електромагнитни вълни, чиито линейни
комбинации, зависещи от начина на свързване
на линиите, определят напрежението U2 на
изходния сигнал. Базовата схема на всички
трансформатори с предавателни линии се
състои от навита върху магнитопровод
предавателна линия или отделни линии,
свързани последователно – паралелно, при
което широколентовия трансформатор е с
коефициент на трансформация 1:n2.
 Теория и анализ на импулсни трансформатори
В зависимост от полярността на импулсите с които работят, ИТ могат да
бъдат за полярни или за неполярни импулси. В зависимост от мощността и
напрежението на импулсите, които предават, тези трансформатори могат да
бъдат с малка или с голяма мощност, нисковолтови или високоволтови. Всеки
трансформатор се характеризира с определена импулсна мощност Р И = UИ.IИ,
където UИ и IИ са върховите стойности па напрежението и тока на импулса. Най-
широко приложение имат маломощните нисковолтови ИТ, при които импулсната
и средната мощност не надвишават съответно 300 W и. 5W.
Към ИТ се поставят две основни изисквания - да предават импулсите с
минимално изкривяване и с минимална загуба на мощност.
 Еднотактен прав преобразувател Еднотактен обратен преобразувател
 
1. Изход: UA; IA; PA = UA.IA; η UA; IA; PA = UA.IA; η
2. Вход: UE = 220V.(1±20%) UE = 220V.(1±20%)
3. Работна честота: 100 kHz 100 kHz
4. Магнитопровод: избира се според РTP и f избира се според РTP и f
5. Материал ферит според f ферит според f
6. Топлинно съпро-
тивление Rth[K/W] според вида на МП според вида на МП
7. Допустимо
прегряване ΔT според марката ферит и f според марката ферит и f
 ТЕМА 8. ТОПЛИНЕН РЕЖИМ В ЕЛЕКТРОННА АПАРАТУРА

Електронната апаратура (ЕА) представлява своеобразен преобразувател на

енергия. В процеса на експлоатация към ЕА се подава определено количество
електрическа енергия. В зависимост от коефициента на полезно действие, част
от енергията се явява полезна - изходната, а останалата част се отделя като
топлинна енергия. Една част от нея повишава работната температура на
електронната апаратура, а зависимост от състоянието на околната среда,
останалата част се разсейва в топлинна енергия.
Общият баланс на енергията в ЕА се изразява със следното уравнение:

Евх  Еизх  Е2  Е3

където: Е2 - топлинна енергия нагряваща вложените елементи, възли; Е3 -

топлинна енергия разсейвана в околното пространство.
Известно е, че при температурна разлика в едно тяло ще възниква
топлинен поток от мястото на по-висока към по-ниска температура и ще
настъпи топлинно равновесие. Този процес възниква във всяка материална
среда - твърда, течна и газообразна.
Отвеждане на топлината от всяко тяло, както и в ЕА, се дължи на: 1)
топлопроводност, 2) конвекция, и 3) излъчване (радиация).
В реални условия участват едновременно с трите вида пренос на топлина.
Но е необходимо тяхното разграничаване, тъй като процесите за пренос на
топлина протичат при всеки вид по свои закони.
1. Топлинният поток в твърди тела е в резултат на прехвърлянето на
топлинна енергия от една молекула на друга. Този процес се нарича
топл опроводност. Той се наблюдава и в течности и в газове. При тях, обаче,
молекулите не заемат фиксирано положение, а постепенно изменят своето
място, дори и ако веществото е в състояние на покой. Заедно с тях, се пренася
топлинна енергия;
2. В течности и газове се наблюдава пренос на топлина, при което преноса от
точка в точка е с масата на веществото. Този процес се нарича к онвек ция
(к онвек тивен топл ообмен);
3. Третият начин за топлообмен е чрез излъчване (радиация). Твърди,
течни и газообразни тела са в състояние да излъчват и поглъщат топлинна
енергия под формата на електромагнитни вълни.
Топлопренасяне чрез топлопроводност.
Първият начин изп олзва топлопроводността на телата и се
осъществява чрез предаването на топлината през неподвижна материална
среда, например от нагрято тяло към свързания към него радиатор.
Количеството отведена топлина се определя от топлофизическите свойства на
материалите на елементите.
 .S
Q (TСт1  Т Ст 2 )
b

В този случай двете

повърхнини на стената с
дебелина b са с различни
температури - ТСт1 и ТСт2, но
постоянни. Количеството
топлина, което се предава
за единица време, при
даден спад на
температурата и площ S се
обозначава с Q.
 l характеризира свойството на материалите да провеждат топлина. Той
представлява топлинната мощност във W, предавана между две срещуположни
страни на материал с дебелина 1 m и определяща разлика 1 0К = 1°С в
температурите им. Измерението и е W/(m.0K).
При алуминия има l = 205 W/(m.0K), медта - 380, среброто - 406, диамантът -
между 1000 и 2600, пластмасите - около 5 и Al2O3 - 35. При течностите l = 0,09
÷ 0,5 W/(m.0K), а при газовете → под 0,1.

b b 0K
(TСт1  Т Ст 2 )  .Q  Rth .Q Rth  [ ]
 .S  .S W

Количеството пренесена топлина по

Разликата в температурите е
температурата на противоположните страни на
стената
(TСт1  Т Ст 4 )  (
b1 b b
 2  3 ).Q  T  Rth .Q
1.S 2 .S 3 .S
( Rth1  Rth2  Rth3 ).Q
За увеличаване на топлопроводността между твърди тела, се използват
уплътняващи термоматериали и плътно прилепване на телата. Поради
неизбежните, макар и микроскопични грапавини на добре обработени
повърхности, реалната допирна площ е значително по - малка от определената
според геометричните им размери. Грапавините представляват въздушни
междини, които увеличават топлинното съпротивление. Това се избягва чрез
използването на уплътняващи термоматериали с малко топлинно
съпротивление, съчетавани с добро механично притискане. Те могат да бъдат
както проводници на електрически ток, така и изолатори. За осигуряване на
ниско топлинно съпротивление дебелината им трябва да е колкото е възможно
по-малка. Класическо е приложението на топлопроводящи пасти, сред които най
- разпространени са силиконовите пасти. Те трябва да се нанасят като
минимално тънък слой, тъй като топлинната им пропускаемост е твърде малка (k
> 0,2). За намаляване на Rth в силиконовите пасти се добавя цинков окис, който
ги прави бели. Вместо тях могат да се използват и такива с алуминиев окис, с
алуминиев нитрид и с прахообразно сребро.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО