Professional Documents
Culture Documents
Практика по CDMA системи за комуникации
Практика по CDMA системи за комуникации
ДЕПАРТАМЕНТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ
Тел.: 811-06-09
ЗАДАЧА № 1
ПО КУРС ТСМВ 618 ПРАКТИКА ПО CDMA СИСТЕМИ ЗА КОМУНИКАЦИИ
СИСТЕМИ.
КОМУНИКАЦИИ.
КОМУНИКАЦИИ.
ДАННИ
t
PN СИГНАЛ
SS СИГНАЛ
t
Страница 2 от 6
1.
TDMA – Time Division Multiple Access (по време, TDD)
FDMA – Frequency Division Multiple Access (по честота, FDD)
CDMA – Code Division Multiple Access (по код, пакетно базиран, ефикасен)
TDMA:
• Rx 869-894MHz Tx 824-849MHz
FDMA:
• Rx 869-894MHz Tx 824-849MHz
CDMA:
• Rx 869-894MHz Tx 824-849MHz
2.
DS (Директна последователност, Direct Sequence) - при този метод на
спектрално разпръскване (Spread Spectrum, DSSS) всяка единица данни
(бит) се разделя на няколко части, наричани чипове. На всеки чип се
присвоява динамично определена носеща честота и всички те се
излъчват едновременно. По този начин за всеки бит информация се
излъчва различна спектрална комбинация от чипове. На свой ред
приемника събира енергията на отделните чипове и декодира
състоянието на бита. Този метод се отличава от системите на скачаща
честота, при които във всеки определен момент се излъчва само една
честота.
FH (Скачаща честота, Frequency Hopping) – периодична промяна на
честотата, метод със скачаща честота познат като FHSS (Frequency
Hopping Spread Spectrum) има по-лоши технически показатели от
представеният по-горе. При него сигналът се излъчва върху една
честота за определено време (от десетки милисекунди до няколко
секунди), след което предавателят и приемникът се пренастройват
синхронно на нова честота и т.н. Този принцип има два съществени
недостатъка:
• пълната мощност на крайното стъпало е съсредоточена в тясна честотна
лента, което прави комуникацията наблюдаема и създава смущения;
• ако в приетия сигнал има смущение, или на някоя от честотите в
работния диапазон има друго излъчване, синхронизацията на
предавателя с приемника се нарушава и връзката временно се разпада.
По тази причина устройствата на този принцип се нуждаят от по-високо
ниво на сигнала и типичната им мощност е 3-5 W.
DSSS се нуждае от много по-мощен DSP процесор, отколкото FHSS и
поради тази причина консумацията на енергия а и сложността на
устройството ползващо FHSS е много по-малка. Причината FHSS като
цяло да бъде по-бавен е защото FSK ползва (на мястото на QPSK при
DSSS) честотен синтезатор за да “прескача” честотите и ако се нуждаем
от по-голямо спектрално разпръскване синтезаторът трябва да бъде
изключително бърз, което оскъпява технологията.
3.
Честотният синтезатор се използва в FHSS системите, като се захранва
от псевдослучайни (псевдо-шумови) последователности числа (от PN
генератор, който може да е вграден в него), което го кара да „прескача“
различни честоти в даден момент и това води до разширяването
спектъра на излъчвания сигнал. Същия принцип се прилага и при
приемащото устройство.
Страница 5 от 6
4.
PN – псевдо-шумова (pseudo-noise) последователност. Такава
последователност се използва като тактова последователност, както
е показано на фиг. 1. Битовете от двоичната последователност се
наричат чипове (chips) в PN последователността. Тактовата скорост се
измерва в чип за секунда (c/s).
Тъй като PPN(t) е двоичен сигнал и P2PN(t) = 1, изходният сигнал приема вида:
eR = A.cos[ωt + φ(t)]
5.