Страница 1 от 6

София 1635, ул. Монтевидео 21

ДЕПАРТАМЕНТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ
Тел.: 811-06-09

ЗАДАЧА № 1
ПО КУРС ТСМВ 618 ПРАКТИКА ПО CDMA СИСТЕМИ ЗА КОМУНИКАЦИИ

Дата на задаване: 18.04.2007 г.

Дата на предаване:до края на семестъра.
Фак. № F21127
Име: Калин Диков
1. ОБЯСНЕТЕ ТЕХНИКИТЕ ЗА МНОЖЕСТВЕН ДОСТЪП FDMA, TDMA И CDMA. КОМЕНТИРАЙТЕ
ПРЕДИМСТВАТА И НЕДОСТАТЪЦИТЕ ИМ.

2. ОБЯСНЕТЕ ПРИНЦИПА НА DS И FH SPREAD SPECTRUM ТЕХНИКИТЕ ЗА КОМУНИКАЦИОННИ

СИСТЕМИ.

3. ОБЯСНЕТЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ПРОГРАМИРУЕМИЯ ЧЕСТОТЕН СИНТЕЗАТОР В FHSS СИСТЕМА ЗА

КОМУНИКАЦИИ.

4. ОБЯСНЕТЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА PN ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИТЕ В DSSS СИСТЕМА ЗА

КОМУНИКАЦИИ.

5. ЗА ЗАДАДЕНИЯ СИГНАЛ НА ДАННИТЕ И ИЗБРАН ОТ ВАС PN СИГНАЛ ОПРЕДЕЛЕТЕ SS СИГНАЛА.

ДАННИ
t

PN СИГНАЛ

SS СИГНАЛ

t
 Страница 2 от 6

1.
TDMA – Time Division Multiple Access (по време, TDD)
FDMA – Frequency Division Multiple Access (по честота, FDD)
CDMA – Code Division Multiple Access (по код, пакетно базиран, ефикасен)

TDMA:

• Rx 869-894MHz Tx 824-849MHz

• Широчина 832 канала през 30kHz (3ма потребителя на канал)

• DQPSK модулация на сигнала
• 48.6kbps скорост
• Ползва се в Цифровите Системи за Клетъчни Мобилни Телефони (Digital
AMPS)
• Дуплексиране по време (TDD)
• Различна скорост на предаване и приемане (не е фиксирана)

• Не се нуждае резервиране на честотата

• Не се нуждае от прецизни филтри между каналите
• За базовите или мобилни станции е по-лесно да инициират или
прекъсват връзките
• По-дълъг живот на батерията
• Инсталацията на TDMA апаратурата спестява място и поддръжка в
базовата станция
• Най-ефективната технология откъм цена, за upgrade от аналогова към
цифрова система
 Страница 3 от 6

FDMA:

• Rx 869-894MHz Tx 824-849MHz

• Широчина 832 канала през 30kHz (3-ма потребителя на канал)

• DQPSK модулация
• 48.6kbps скорост
• Ползва се в Аналоговите Клетъчни Телефонни Системи (AMPS)
• Честотно дуплексиране (FDD)
• Ако каналът не се ползва той стои празен

• Широчината на канала е относително тясна (30kHz)

• Прост алгоритъм и от гледна точна на хардуер
• Неефективен, когато броят на станциите е малък също трафикът е
постоянна константа
• Може да се постигне увеличаване на капацитета чрез намаляване на
скоростта с която се предава информацията и съответното
използване на цифрова кодировка
• Не се нуждае от мрежово синхронизиране по време
• Няма ограничение, относно типа базова честота или тупа модулация

CDMA:
• Rx 869-894MHz Tx 824-849MHz

• Широчина 20 канала през 1250kHz отстояние (798 потребителя на канал)

• QPSK/(Офсетна) OQPSK модулация
• 1.2288Mbps скорост
• Оперира на 800 и 1900Mhz
• Много потребители на CDMA ползват една и съща честота, може да се
ползва TDD както и FDD

• Няма абсолютен лимит на броя потребители в системата

• Лесно включване на нови потребители
• Невъзможно (или до голяма степен трудно) за хакери да дешифрират
кода който се ползва
• По-добро качество на сигнала
• Разговорът не прекъсва когато се сменят клетките
 Страница 4 от 6

2.
DS (Директна последователност, Direct Sequence) - при този метод на
спектрално разпръскване (Spread Spectrum, DSSS) всяка единица данни
(бит) се разделя на няколко части, наричани чипове. На всеки чип се
присвоява динамично определена носеща честота и всички те се
излъчват едновременно. По този начин за всеки бит информация се
излъчва различна спектрална комбинация от чипове. На свой ред
приемника събира енергията на отделните чипове и декодира
състоянието на бита. Този метод се отличава от системите на скачаща
честота, при които във всеки определен момент се излъчва само една
честота.
FH (Скачаща честота, Frequency Hopping) – периодична промяна на
честотата, метод със скачаща честота познат като FHSS (Frequency
Hopping Spread Spectrum) има по-лоши технически показатели от
представеният по-горе. При него сигналът се излъчва върху една
честота за определено време (от десетки милисекунди до няколко
секунди), след което предавателят и приемникът се пренастройват
синхронно на нова честота и т.н. Този принцип има два съществени
недостатъка:
• пълната мощност на крайното стъпало е съсредоточена в тясна честотна
лента, което прави комуникацията наблюдаема и създава смущения;
• ако в приетия сигнал има смущение, или на някоя от честотите в
работния диапазон има друго излъчване, синхронизацията на
предавателя с приемника се нарушава и връзката временно се разпада.
По тази причина устройствата на този принцип се нуждаят от по-високо
ниво на сигнала и типичната им мощност е 3-5 W.
DSSS се нуждае от много по-мощен DSP процесор, отколкото FHSS и
поради тази причина консумацията на енергия а и сложността на
устройството ползващо FHSS е много по-малка. Причината FHSS като
цяло да бъде по-бавен е защото FSK ползва (на мястото на QPSK при
DSSS) честотен синтезатор за да “прескача” честотите и ако се нуждаем
от по-голямо спектрално разпръскване синтезаторът трябва да бъде
изключително бърз, което оскъпява технологията.

3.
Честотният синтезатор се използва в FHSS системите, като се захранва
от псевдослучайни (псевдо-шумови) последователности числа (от PN
генератор, който може да е вграден в него), което го кара да „прескача“
различни честоти в даден момент и това води до разширяването
спектъра на излъчвания сигнал. Същия принцип се прилага и при
приемащото устройство.
 Страница 5 от 6

4.
PN – псевдо-шумова (pseudo-noise) последователност. Такава
последователност се използва като тактова последователност, както
е показано на фиг. 1. Битовете от двоичната последователност се
наричат чипове (chips) в PN последователността. Тактовата скорост се
измерва в чип за секунда (c/s).

Фиг. 1 PN двоична последователност. Един елемент от нея се нарича чип.

Псевдо-шумовата (PN) последователност притежава много от свойствата

на широколентовия шум и тя се нарича още превдослучайна. Ако
предварително направим копие на последователността, съхранено в
приемника, случайните изменения на фазата може да бъдат предсказани и
тогава модулацията е псевдослучайна.
PN последователността служи за разширяване на спектъра. Данните се
модулират върху носеща по познатия досега начин. За яснота приемаме, че
етапа на модулиране на данните е отделен от етапа за модулиране на кода.
Носещата, използвана за модулиране на данните, е означена с A.cos[ωt + φ(t)],
където φ(t) е фазата. Този сигнал минава през балансен модулатор, използван
за кодова модулация, където носещата се умножава с PN последователността.
Представяме PN последователността с PPN(t) и сигнала на изхода на балансния
модулатор има вида

eT = PPN(t) A.cos[ωt + φ(t)]

В приемника този сигнал се умножава със съхраненото там копие на PPN(t).

При точна синхронизация между предадения и приетия код, сигнала на изхода
на балансния модулатор в приемника има вида:

eR = P2PN(t) A.cos[ωt + φ(t)]

 Страница 6 от 6

Тъй като PPN(t) е двоичен сигнал и P2PN(t) = 1, изходният сигнал приема вида:

eR = A.cos[ωt + φ(t)]

Модулираните данни могат да бъдат възстановени по известния досега

начин.
Може да се види, че ако приетият и предаденият код не съвпадат поради
неточна синхронизация или поради използването на грешен код от приемника,
условието P2PN(t) = 1 няма да бъде изпълнено и случайната фазова модулация
ще доведе до промяна на данните.

5.