ǴȁǾǻǮǹ

ǵǮ ǶǿȀǼǾǶȅdzǿǸǶ Ƕ ǮǾȃdzǼǹǼDZǶȅdzǿǸǶ
ǶǵǿǹdzDzǰǮǻǶȍ

ISSN 1314-748X Изображение на корицата:

1 2019
БРОЙ/

“Ремъчна апликация от обект “Шишманово

кале“ при гр. Самоков” УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
“ÅÏÈÑÊÎÏ ÊÎÍÑÒÀÍÒÈÍ ÏÐÅÑËÀÂÑÊÈ”
ЖУРНАЛ
ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

JOURNAL
OF HISTORICAL AND
ARCHAEOLOGICAL RESEARCH

1БРОЙ / 2019

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН

ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН, 2019
ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ

СЪСТАВИТЕЛИ:

д-р Невян Митев

Симеон Кулиш

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР:

проф.д.и.н. Веселин Великов, ШУ „Епископ Константин Преславски”

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:

проф. д.и.н. Дариуш Розмус, Университет Humanitas в Сосновиец, Полша

проф. д.и.н. Иван Русев, Икономически университет - Варна
проф. д-р Атила Барани, Университет в Дебрецен, Унгария
проф. д-р Росица Ангелова, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Васил Параскевов, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Иво Топалилов, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Николай Кънев, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
доц. д-р Стела Дончева, НАИМ-БАН
доц. д-р Стефан Минков, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Цветана Иванова, ШУ „Епископ Константин Преславски”
гл. ас. д-р Иван Вълчев, СУ „Св.Климент Охридски”
гл. ас. д-р Михаил Христов, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Финансирането на изданието се осъществява с личните

средства на съставителите. Този брой се издава със съдействието на
Драган Илиев и Кольо Хубенов.

ISSN 1314-748X

© Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”,

Шумен, 2019
JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAEОLOGICAL
RESEARCH

COMPILERS:

Dr. Nevyan Mitev

Simeon Kulish

EDITOR-IN-CHIEF:

Prof. Dr. Hab. Veselin Velikov, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen

EDITORS:

Prof. Dr. Hab., Dariusz Rozmus, Humanitas University in Sosnowiec, Poland

Prof. Dr. Hab., Ivan Roussev, University of economics - Varma
Prof. Dr., Attila Barany, University of Debrecen, Hungary
Prof. Dr., Rositsa Angelova, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Vasil Paraskevov, „Konstantin Preslavsky” University of
Shumen
Assoc. Prof. Dr., Ivo Topalilov, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Nikolay Kanev, “St. Cyril and St. Methodius” University of
Veliko Tarnovo
Assoc. Prof. Dr., Stela Doncheva, National archaeological institute with
museum, BAS
Assoc. Prof. Dr., Stefan Minkov, „Konstantin Preslavsky” University of
Shumen
Assoc. Prof. Dr., Tsvetana Ivanova, „Konstantin Preslavsky” University of
Shumen
Chief Assistant Dr., Ivan Valchev, „St. Kliment Ohridski” Sofia University
Chief Assistant Dr., Mihail Hristov, “St. Cyril and St. Methodius” University of
Veliko Tarnovo

The Journal is funded by the compilers. The following issue is publish

with the help of Dragan Iliev and Kolyo Hubenov.

ISSN 1314-748X

© Konstantin Preslavsky Publishing House, Shumen, 2019

3
 Списание "Журнал за исторически и археологически
изследвания" е индексирано и реферирано в международната
мрежа CEEOL. Изданието е включено в Националния
референтен списък на съвременни български научни издания с
научно рецензиране.

Тhe magazine "Journal of Historical and Archaeological

research" is an indexed and referenced issue in the international
platform CEEOl. It is entered in the Registry of the National
referent list of the peer-reviewed contemporary Bulgarian
scientific editions.

4
 Денар на Луций Вер (161-169) от Провадийско

Невян Митев

Denarius of Lucius Verus (161-169) from the region of

Provadia

Nevyan Mitev

Abstract: The subject of the publication is a denarius of Emperor

Lucius Verus (161-169) minted between December 167 and February 168,
which is kept in a private collection. According to the information, provided
by the owner, the specimen originates from the region of Provadia.
There are several Roman settlements in the area of Provadia – in
places named Yarak Tepe, Shashkanite, Ryusten Boaz and Pasha Kyoshk.
There is an assumption that there was human activity in the foothills of the
Ovech Fortress in the first centuries after the death of Jesus. Unfortunately,
the place where the specimen published here was found is unknown and it
can’t be related to any of the above-mentioned settlements. It’s quite possible
the coin to have been an accidental surface find.
The picture of coins found in the Provadia-Dalgopol region during the
Roman era will be complemented by future research and the publication of
new specimens from this geographic area.

Обект на настоящата публикация е денар на император Луций

Вер (161-169), който се съхранява в частна колекция. Според
информацията на собственика, екземплярът произхожда от района на гр.
Провадия. Ето и описанието на монетата:
Л. Кръгов надпис: L. VERVS AVG.ARM.PARTH.MAX.
Бюст на императора в профил надясно, с лавров венец.
О. TR.P.VIII.IMP.IIII.COS.III
Aequitas изправена наляво, държи везни и рог на изобилието.1
Размери: Д. 19-20 мм. Т. 3,3 гр.
Този тип монети са отсечени в периода декември 167–февруари 168 г.2
През 161-169 г. Луций Вер бил съимператор на Марк Аврелий.
Това било първото съвместно управление на двама августи в историята

1
Изображението на богинята Aequitas е често срещано по реверсните типове на
римските императорски монети. Тя била символ на равенството и честността. Вж.
Sear, D. Roman coins and their values. Volume II. Spink, London, 2002, 37.
2
The Roman Imperial Coinage. Vol. III. Antonius Pius to Commodus. London 1930, 260,
№ 578.
182
на Римската империя. Луций Вер бил главнокомандващ на римските
войски по време на войната на изток през 163-166 г. Успехите срещу
Армения и Партската държава му спечелили титлите "Armeniacus" и
"Parthicus Maximus"3, което е засвидетелствано и в надписа на лицевата
страна на коментираната тук монета.
В района на Провадия са регистрирани няколко римски селища –
в местностите "Ярък тепе", "Шашкъните", "Рюстен боаз" и "Паша
кьошк". Предполага се, че и в подножието на Овечката крепост е имало
живот в първите векове след Христа.4 За съжаление, публикуваният в
настоящето съобщение екземпляр е с неясно местонамиране и не може
със сигурност да се свърже с някое от гореупоменатите селища. Не е
изключено и да е случайна находка.
Монетната картина в Провадийско–Дългополския регион през
Римската епоха ще се допълва с бъдещите проучвания и публикуването
на нови екземпляри от този географски ареал.

Л. О.

3
Sear, D. Roman coins..., 351.
4
Лазаров, Л. Данни за монетната циркулация на Провадийската крепост (по
материали от Дългополския музей). Велико Търново, 2001, 9.
183