Здравка Паскалева, Мая Алашка, Райна Алашка

МАТЕМАТИКА
7.
КЛАС
Означения, използвани в учебника:

! Знания, които трябва да се запомнят

O Определение

Т Теорема

П Правило

А Аксиома

Обърнете внимание! – пояснения към решението на задачите

Интересни допълнения към учебния материал

1, 2, ... Задачи с повишена трудност

Рецензенти: проф. д.п.н. Сава Гроздев

доц. д-р Драго Михалев
Владимир Николов
Консултант по графичния дизайн: проф. Илия Иванов Илиев

 Издателство “АРХИМЕД 2” EOОД, 2018 г.

 Здравка Крумова Паскалева , Мая Събчева Алашка, д-р Райна Милкова Алашка – автори, 2018 г.
 Емил Генков Христов – художник на корицата, 2018 г.
 Ангелина Владиславова Аврамова – графичен дизайн, 2018 г.

ISBN:
 СЪДЪРЖАНИЕ
ВХОДНО НИВО
1. Тест с решения........................................................6
2. Входно ниво. Тест № 1 и Тест № 2.....................11
ТЕМА 1. ЦЕЛИ ИЗРАЗИ
3. Рационален израз. Променливи и постоянни
величини.................................................................14
4. Числена стойност на израз..................................16
5. Едночлен. Нормален вид на едночлен..............18
6. Събиране и изваждане на едночлени.
Подобни едночлени..............................................20
7. Събиране и изваждане на едночлени.
Подобни едночлени. Упражнение......................22
8. Умножение, степенуване и деление
на едночлени.........................................................24
9. Многочлен. Нормален вид на многочлен.........26
10. Събиране и изваждане на многочлени.............28
11. Умножение на многочлен с едночлен...............30
12. Умножение на многочлен с многочлен.............32
13. Умножение на многочлен с многочлен.
Упражнение............................................................34
14. Тъждествени изрази..............................................36
15. Тъждествата (a ± b)² = a² ± 2ab + b²......................38
16. Тъждествата (a ± b)² = a² ± 2ab + b².
Упражнение............................................................40
17. Тъждествата (a ± b)³ = a³ ± 3a²b + 3ab²± b³.........42
18. Тъждеството (a + b)(a – b) =  a² – b²........................44
19. Формули за съкратено умножение.
Упражнение............................................................46
20. Тъждествата (a ± b)(a²   ab + b²) = a³ ± b³..............48
21. Формули за съкратено умножение.
Приложение...........................................................50
22. Разлагане многочлени на множители
чрез изнасяне на общ множител.......................52
23. Разлагане чрез формулите за съкратено
умножение.............................................................54
24. Разлагане чрез формулите за съкратено
умножение. Упражнение.....................................56
25. Разлагане чрез групиране...................................58
26. Разлагане чрез комбинирано използване
на различни методи..............................................60
27. Разлагане чрез комбинирано използване
на различни методи. Упражнение......................62
28. Тъждествено преобразуване на изрази.
Приложения...........................................................64
29. Обобщение на темата „Цели изрази“................66
30. Тестове върху темата „Цели изрази“..................69
ТЕМА 2. УРАВНЕНИЯ
31. Уравнение с едно неизвестно. Преговор с
допълнение.............................................................72
32. Еквивалентни уравнения..................................... 74
33. Линейни уравнения..............................................76
34. Линейни уравнения. Упражнение......................78
35. Уравнението (ax + b)(cx + d) =  0............................80
36. Уравнението |ax + b| =  c.......................................82
37. Уравнения, свеждащи се до линейни................84
38. Моделиране с линейни уравнения....................86
39. Моделиране с линейни уравнения.
Упражнение............................................................88
40. Задачи от движение..............................................90
41. Задачи от движение. Упражнение......................92
42. Задачи от работа...................................................94
43. Задачи от работа. Упражнение...........................96
44. Задачи от капитал..................................................98
45. Задачи от смеси и сплави................................. 100
46. Обобщение на темата „Уравнения“............... 102
47. Тестове върху темата „Уравнения“................. 105
ТЕМА 3. ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
48. Въведение в геометрията................................ 108
49. Основни геометрични фигури
и построения....................................................... 110
50. Съседни ъгли, противоположни ъгли.
Перпендикулярни прави................................... 112
51. Съседни ъгли, противоположни ъгли.
Перпендикулярни прави. Упражнение........... 114
52. Построения с линия и пергел........................... 116
53. Ъгли, получени при пресичането
на две прави с трета.......................................... 118
54. Признаци за успоредност на две прави......... 120
55. Аксиома за успоредните прави....................... 122
56. Свойства на успоредните прави...................... 124
57. Триъгълник........................................................... 126
58. Сбор на ъглите в триъгълник............................. 128
59. Външен ъгъл на триъгълник.............................. 130
60. Триъгълник. Упражнение................................... 132
61. Обобщение на темата
„Основни геометрични фигури“...................... 134
62. Тестове върху темата „Основни геометрични
фигури“................................................................. 137
ТЕМА 4. ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ
63. Еднакви триъгълници. Въведение................... 140
64. Първи признак за еднаквост
на триъгълници................................................... 142
65. Първи признак за еднаквост на триъгълници.
Упражнение......................................................... 144
66. Втори признак за еднаквост
на триъгълници................................................... 146
67. Първи и втори признак за еднаквост
на триъгълници. Упражнение........................... 148
68. Равнобедрен триъгълник. Равностранен
триъгълник........................................................... 150
69. Равнобедрен триъгълник. Равностранен
триъгълник. Упражнение................................... 152
70. Симетрала на отсечка. Построяване на
симетрала на дадена отсечка.......................... 154
71. Симетрала на отсечка. Упражнение............... 156
72. Трети признак за еднаквост
на триъгълници................................................... 158
73. Перпендикуляр от точка до права................... 160
74. Правоъгълен триъгълник с ъгъл 30°................ 162
75. Правоъгълен триъгълник с ъгъл 30°.
Упражнение......................................................... 164
76. Медиана към хипотенузата в правоъгълен
триъгълник........................................................... 166
77. Медиана към хипотенузата в правоъгълен
триъгълник. Упражнение................................... 168
78. Признак за еднаквост на два правоъгълни
триъгълника......................................................... 170
79. Ъглополовяща на ъгъл. Построяване
на ъглополовяща на даден ъгъл....................... 172
80. Ъглополовяща на ъгъл. Упражнение................174
81. Височина, ъглополовяща и медиана
в равнобедрен триъгълник................................176
82. Обобщение на темата
„Еднакви триъгълници“..................................... 178
83. Тестове върху темата
„Еднакви триъгълници“..................................... 181
ТЕМА 5. НЕРАВЕНСТВА
84. Числови неравенства. Въведение.................. 184
85. Числови неравенства. Свойства..................... 186
86. Линейно неравенство с едно неизвестно..... 188
87. Еквивалентни неравенства.............................. 190
88. Линейно неравенство. Упражнение............... 192
89. Представяне решенията на линейно
неравенство с числови интервали и
графично върху числова ос.............................. 194
90. Неравенства, свеждащи се до линейни......... 196
91. Неравенства. Упражнение............................... 198
92. Приложение на линейните неравенства........ 200
93. Уравнения и неравенства. Упражнение........ 202
94. Неравенства между страни и ъгли
в триъгълника...................................................... 204
95. Неравенства между страни и ъгли
в триъгълника. Упражнение.............................. 206
96. Неравенство на триъгълника........................... 208
97. Неравенство на триъгълника.
Упражнение......................................................... 210
98. Обобщение на темата „Неравенства“........... 212
99. Тест върху темата „Неравенства“.................... 215
ТЕМА 6. УСПОРЕДНИК
100. Успоредник. Свойства..................................... 218
101. Успоредник. Свойства. Упражнение............. 220
102. Признаци за успоредник................................ 222
103. Успоредник. Упражнение................................ 224
104. Правоъгълник................................................... 226
105. Ромб................................................................... 228
106. Квадрат.............................................................. 230
107. Видове успоредници. Упражнение............... 232
108. Обобщение на темата „Успоредник“............ 234
109. Тестове върху темата „Успоредник“.............. 237
ТЕМА 7. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА
110. Организиране и представяне на данни.
Построяване и интерпретиране на кръгови
диаграми........................................................... 240
111. Задачи от вероятност на събития.................. 242
112. Практически задачи върху темата „Елементи
от вероятности и статистика“......................... 244
113. Тестове върху темата „Елементи
от вероятности и статистика“..........................247
ТЕМА 8. ПОСТРОЕНИЯ С ЛИНИЯ И ПЕРГЕЛ
114. Построяване на триъгълник по две страни
и ъгъл между тях............................................... 250
115. Построяване на триъгълник по страна
и два прилежащи ъгъла................................... 252
116. Построяване на триъгълник
по три страни.................................................... 254
117. Построяване на успоредник.......................... 256
ИЗХОДНО НИВО
118. Подготовка за изходно ниво № 1.................. 260
119. Подготовка за изходно ниво № 2.................. 262
120. Тест с решения................................................. 264
121. Изходно ниво. Тест № 1 и Тест № 2.............. 268
ОТГОВОРИ.................................................................... 270
 входно ниво
(Урок № 1 – Урок № 2)

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ЗА ВХОДНО НИВО С РЕШЕНИЯ

ДВА ПРИМЕРНИ ТЕСТА ЗА ВХОДНО НИВО
УКАЗАНИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ВСИЧКИ ТЕСТОВЕ,
ДАДЕНИ В УЧЕБНИКА

Към съдържанието
1. ВХОДНО НИВО
ЗАДАЧА 1 Не е вярно, че:
( ) ( ) = 32 .
3 2
А) 2 . 2 = 32;
3 2
Б) 3 : 3 = 9;
5 3
В) (23 )5 :164 = 1 ; Г) 2 ⋅ 3
2 3 2
Решение:
А) 23 . 22 = 23 + 2 = 25 = 32 – вярно
Б) 35 : 33 = 35 – 3 = 32 = 9 – вярно

23 )5 :164 2=
В) (= 3. 5
: (24 ) 4 215 : 216 = 1 – вярно
2

()()
3 2 3 2
Г) 2 ⋅ 3 = 23 ⋅ 32 = 2 – не е вярно. Отг. Г)
3 2 3 2 3

(3
ЗАДАЧА 2 Стойността на израза A = 5, 2 − 1 − 4, 8 − 2 1 − 1 е:
) (3 2)
А) −1,6; Б) 0,4; В) 8; Г) 10.
Решение:

3 ( 3 2) ( 3 )
A = 5, 2 − 1 − 4, 8 − 2 1 − 1 = 5, 2 − 1 + 4, 8 − 2 + 1 = 10
3 Отг. Г)

ЗАДАЧА 3 При x = −2 . 5 + 8 стойността на израза A = | x − 3| − |6 − x| е:

А) −13; Б) −3; В) −2; Г) 3.
Решение:
x = −2 . 5 + 8 = −10 + 8 = −2
A = | x − 3| − |6 − x| = | −2 − 3| − |6 − (−2)| = |−5| − |8| = 5 − 8 = −3 Отг. Б)

ЗАДАЧА 4 Периметърът на VABC е 70 cm. За страните му а, b и с e изпълнено

a : b = 2 : 3 и b : c = 4 : 5. Разликата между най-голямата и най-малката
страна в сантиметри е:
А) 8; Б) 6; В) 14; Г) 16.
Решение:
a=
: b 2=
: 3 8 :12  a : b : c = 8 :12 :15
От ⇒
C b= : 5 12 :15 =
: c 4= =aa 88= = =
xx,, bb 12
12= 15xx .
xx,,cc 15
b a P=a+b+c 8 x + 12 x + 15 x = 70
A B 35 x = 70
c
x=2
⇒ a = 16 cm; b = 24 cm; c = 30 cm
c – a = 30 – 16 = 14 cm Отг. В)
6
Към съдържанието
 ЗАДАЧА 5 При х = – 2 числената стойност на израза А = – x3 – 3x2 – 5 e:
А) – 1; Б) 15; В) – 9; Г) –25.
Решение:
А = – (–2)3 – 3 . (–2)2 – 5 =
= – (– 8) – 3 . 4 – 5 =
= 8 – 12 – 5 =
= 8 – 17 = – 9 Отг. В)

ЗАДАЧА 6 В кутия има 100 кламера от 3 цвята – жълти, червени и сини.

Сините кламери са два пъти повече от жълтите и с 20 по-малко от
червените. Изважда се по случаен начин един кламер. Вероятността
той да е червен е:
А) 4 ; Б) 8 ; В) 13 ; Г) 16 .
25 25 25 25
Решение:
1. Жълтите кламери са x, x∈ N;
сините кламери са 2х;
червените кламери са 2х + 20.
x + 2 x + 2 x + 20 = 100
5 x = 80
x = 16
Червените кламери са 2 . 16 + 20 = 52.
2. Всички възможности са 100.
Благоприятните възможности са 52.
Вероятността да извадим червен кламер е= 52
= 13 .
p
100 25 Отг. В)

ЗАДАЧА 7 Ако x = 3 и y = 2 , то y − x e:
4 2 x 3
А) −2; Б) 2; В) 4; Г) 6.
Решение:

y − x = 4 − 6 = −2 Отг. А)

ЗАДАЧА 8 В правоъгълна координатна система Oxy постройте точките А(–5; –2),

B(5; –2), C(8; 2) и D(– 2; 2). Намерете:
а) лицето на четириъгълника ABCD в квадратни мерни единици;
б) обиколката на четириъгълника ABCD и разстоянието от точка D до
правата ВС в мерни единици.
7
Към съдържанието
 Решение:
а) ABCD е успоредник.
y AB = a = 10 м. ед.
DD1 = ha = 4 м. ед.
D C SABCD = a.ha
O x SABCD = 10.4 = 40 кв. м. ед.
A D1
B
D2 б) 1. VADD1 е правоъгълен (SD1 = 90°).
Прилагаме питагоровата теорема.
AD2 = AD12 + DD12
AD2 = 32 + 42
AD2 = 25
AD = 5 м. ед., AD = BC = b = 5 м. ед.
2. PABCD = 2(a + b)
PABCD = ­ 2(10 + 5)
PABCD = 30 м. ед.
3. DD2 ^ BC, DD2 = hb e разстоянието от D до
правата ВС.
От а . ha = b . hb намираме hb
10 . 4 = 5 . hb
hb = 8 м. ед.
Разстоянието от D до правата ВС е 8 м. ед.
Отг. а) 40, б) 8

ЗАДАЧА 9 В лявата колона е написана буквата на израза. Срещу нея, в дясната

колона, запишете номера на уравнението с корен равен на стойността
на израза.

(А) 27.93
(1) 5x +3 = 3x – 7
43.27 2
(2) 2(x + 7) = 8 – x
(Б) 57 − 58
58 − 3.57 (3) 5(x – 1) = 2(x + 5)
3 5 4
(В) 12 .15 .6 (4) 4 – 3x = 2(1 – x)
186.104

Решение:

7 3 27.(32 )3 7 6
(А) 23=.9
2 2 3
=3 2
2=.3 2
6 6
4 .27 (2 ) .(3 ) 2 .3

5 7
− 58
57
− 5.57 57.(1 − 5) −4
(Б) 8 = = = = −2
5 − 3.57 5.57 − 3.57 57.(5 − 3) 2

3
12 .15 .6 5 4 (4.3)3 (3.5)5 (2.3) 4 43.33.35.55.24.34 26.24.312.55
(В)= = = = 5
186.104 (2.9)6 .(2.5) 4 26.96.24.54 26.24.312.54
8
Към съдържанието
 (1) 5 x + 3 = 3 x − 7 (2) 2( x + 7) =8 − x
5 x − 3 x =−7 − 3 2 x + 14 =8 − x
2 x = −10 2 x + x = 8 − 14
x = −5 3 x = −6
x = −2

(3) 5( x − 1)= 2 ( x + 5 ) (4) 4 − 3 x = 2.(1 − x)

5 x − 5 = 2 x + 10 4 − 3 x =2 − 2 x Отг.
5 x − 2 x =10 + 5 −3 x + 2 x =2 − 4 (А) (4)
3 x = 15 − x =−2 | .(−1) (Б) (2)
x=5 x=2 (В) (3)

ЗАДАЧА 10  3 
−3

−4
Опростете израза A =  2 x 3  :  −2 x2  и намерете числената му стойност, ако х е
3

 9 y   3y 
5
9 3 4 (
корен на уравнението x − 7 − 2 x − 5 + 5 x − 7 =
6 12 )
1 − 4 x + 3 , а y е корен на уравнението
3y +1 y 2 y +1
= − .
2 3 6

Решение:

−3 −4 3 4
 9 y 3   3 y 2  93. y 9  −2 x3  36. y 9 24.x12
4
 2 x3   −2 x3 
=1. A  3  = : 2   3= : 3 
=
3 9 
. 2 
= . 4 8 2.32 x3 y
 9 y   3 y   2 x   −2 x  2 . x  3 y  23 9
. x 3 .y
A = 18x3y

9 3 ( 4 6 )
2. 5 x − 7 − 2 ⋅ x − 5 + 5 x − 7 =1 − 4 x + 3
12
3.
3y +1 y 2 y +1
2
=
3
−
6
| .6
5x − 7 − x − 5 − 5x − 7 = 1− 4x + 3 3 ( 3 y + 1) = 2 y − 1(2 y + 1)
9 6 9 12
9 y + 3 = 2 y − 2 y −1
− x −5 = 1 − 4 x + 3 | .12 9 y = −4
6 12
−2( x − 5) = 12 − 1( 4 x + 3) y= −4
9
−2 x + 10 = 12 − 4 x − 3
2 x = −1
x= −1
2

( ) ( ) ( )( )
3
=
4. x3 y 18 −1 . =
A 18= −4 18. −1 . =
−4 18.
= 1 1
2 9 8 9 18
A=1

9
Към съдържанието
 УКАЗАНИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ТЕСТОВЕТЕ,
ДАДЕНИ В ТОЗИ УЧЕБНИК

В учебника са дадени 18 теста. Във всеки от тях има 10 задачи:

• 7 с избираем отговор,
• 2 със свободен отговор и
• 1, за която се изисква писмено аргументирано решение.
След всяка задача с избираем отговор са посочени 4 отговора, от кои-
то само един е верен.
В бланката за отговори се записва:
• за задачите с избираем отговор – буквата, отговаряща на верния
отговор;
• за задачите със свободен отговор – отговора на задачата, без да
се посочва ходът на решението.
За даден грешен отговор не се отнемат точки.
×
Ако решите да промените отговора на дадена задача, зачеркнете с „ “
първия си отговор и запишете до него новия отговор.
Задачите в теста са с различна трудност.
В бланката за отговори е посочен броят на точките, които получавате
при верен отговор за всяка от първите 9 задачи. Задача 10 се оценява
с най-много 10 точки.

Максималният брой точки е 40.

Препоръчително време – 1 учебен час.
Бланка за отговори
Задачите се решават на допълнител-
Задача ни листове.
Отговор Точки
№
Върху теста не се пише и огражда.
1 2
2 2 Не се използва калкулатор.
3 2
4 3
5 3
6 3 Вариант за оценка:
7 3
Задача 8 Точки Представяне
а) 3 от 0 до 6 слабо
б) 3 от 7 до 14 средно
Задача 9 от 15 до 22 добро
а) 2 от 23 до 30 много добро
б) 2 от 31 до 40 отлично
в) 2
Задача 10
до 10

10 Към съдържанието
2. ВХОДНО НИВО
ТЕСТ № 1
1. Стойността на израза 6. Ако страната на всяко квадратче от
мрежата е 1 cm, обиколката на оцве-
  тената фигура в сантиметри е:
−6 :  −  − (−2) − 16 : 4 е:
 
А) –30; А) 4π;
Б) 18; Б) 8π;
В) –18; В) 12π;
Г) 10.
Г) 6π.
2. За х = (–3)3 + (–5)2 стойността на из-
раза 3 3 − x − 2 x − 2 − (−3) 2 е: 7. Ако а = 3–1 и b = 2–1, стойността на
А) 6; израза
Б) –14; −3 8 2
A  b 5  :  −67a  − 5 : 2 е:
4
В) –2; =
Г) 0.  6a   b 

А) –4,5; Б) –2; В) 2; Г) 4,5.
3. За страните a, b и с на АВС e даде-
но, че a : b : c = 2 : 5 : 4. Ако периме- 8. В кутия има сини, зелени и червени
търът е 44 cm, най-голямата страна топки в отношение 3 : 4 : 5. Изважда
на триъгълника (cm) е: се по случаен начин една топка. Как-
А) 8; ва е вероятността тя да е:
Б) 16; а) синя; б) зелена?
В) 20; 9. В лявата колона на бланката за отго-
Г) 24. вори е написана буквата на уравне-
4. Правоъгълен триъгълник с катети нието. Срещу нея, в дясната колона,
5 cm и 12 cm и хипотенуза 13 cm е запишете номера на израза, числена-
завъртян около по-големия си катет. та стойност на който е корен на урав-
Повърхнината на полученото тяло нението:
(в cm ) e:
2
(1) 15 – 22
A) 120π; (А) 6 – 2(x – 3) = x
Б) 130π; (2) 23 – (–3)2
В) 156π;
(Б) x – 2(x + 1) = 5 (3) (–5)2 – 21
Г) 90π.
(4) 32 – 23
5. Намислих едно число. Разделих го с (В) 4x – 5 = 3(x – 2)
модула на − 2 и получих реципроч- (5) 32 – 42
3
1 10. В два склада имало зърно. Зърно-
ното число на − . Намисленото
12 то във втория склад било 2 пъти по-
число е:
малко от това в първия. Ако от пър-
А) –18;
вия склад се пренесат 80 t във втория,
Б) –8;
то зърното в двата склада ще стане
В) 8;
поравно. Колко тона зърно е имало
Г) 18.
първоначално в първия склад?
11
Към съдържанието
 ВХОДНО НИВО
ТЕСТ № 2
1. Стойността на израза 6. Ако страната на всяко квадратче от

( )
−5 : − 1 − (−3)3 − 18 : 2 е:
3
мрежата е 1 cm, обиколката на фигу-
рата в сантиметри е:
А) –51; А) 12 + 2π;
Б) –21; Б) 24 + 2π;
В) 3; В) 12 + 4π;
Г) 33. Г) 20 + 4π.
2. За х = 23 – 32 стойността на израза 7. Ако а = (–2)–1 и b = (–2)8, стойността
−4 3
 2  2
5 x − 2 − 3 − x − (−4) 2 е: на израза A =  3b 3  :  4a3  е:
 2a   9b 
А) –34;
А) –18; Б) –9; В) 9; Г) 18.
Б) –4;
В) –1; 8. В кутия има сини, зелени и червени
бонбони в отношение 4 : 5 : 6. Из-
Г) 17.
важда се по случаен начин един бон-
3. Бронзът е сплав, която съдържа мед бон. Каква е вероятността той да е:
и калай съответно в отношение 9 : 1. а) зелен; б) червен?
В 840 g бронз калаят е:
А) 60 g; 9. В лявата колона на бланката за от-
говори е написана буквата на урав-
Б) 42 g;
нението. Срещу нея, в дясната коло-
В) 84 g; на, запишете номера на израза, чис-
Г) 64 g. лената стойност на който е корен на
4.  Правоъгълен триъгълник с катети уравнението:
3 cm и 6 cm е завъртян около по-го-
лемия си катет. Обемът на получено- 2x + 3 x − 2 (1) 22 + 32 – 52
(А) =
то тяло в кубически сантиметри е: 3 2 (2) 72 – 62 – 12
А) 6π;
(Б) x – 3(x + 2) = 4 (3) (–3)2 – 22
Б) 12π;
В) 18π; (4) (–2)2 – 32
(В) 5(x + 2) –3(х + 1) =  3x
Г) 36π. (5) 42 – (–3)2
5. Намислих едно число. Умножих го
с модула на –3 и получих противо- 10. В два склада имало брашно. Брашно-
положното число на 9. Намисленото то във втория склад било 3 пъти по-
число е: малко от това в първия. Ако от пър-
вия склад се пренесат във втория 60 t,
А) –27;
то количеството брашно във втория
Б) –3; склад ще е с 10 t по-малко от това в
В) 3; първия. По колко тона брашно е има-
Г) 27. ло първоначално в двата склада?
12
Към съдържанието
 ТЕМА 1
ЦЕЛИ ИЗРАЗИ
(Урок № 3 – Урок № 30)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• действия с едночлени и многочлени;
• формулите за съкратено умножение

(a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2
(a + b)(a − b) = a 2 − b 2
(a ± b)3 = a 3 ± 3a 2b + 3ab 2 ± b3
a 3 ± b3 = (a ± b)(a 2 ∓ ab + b 2 )
•методи за разлагане на многочлени на множители.
УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да извършват действия с едночлени и многочлени;
• да прилагат формулите за съкратено умножение;
• д а опростяват изрази и да пресмятат числена стойност
на израз;
• да разлагат многочлени на множители;
• да извършват тъждествени преобразувания.

Към съдържанието
3. РАЦИОНАЛЕН ИЗРАЗ. ПРОМЕНЛИВИ
И ПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ
Аритметиката е наука за числата (целите и дробните положителни числа) и
действията събиране, изваждане, умножение и деление. В аритметиката се използ-
ват буквени означения, но те винаги представят положителни числа. Думата “арит-
метика” в превод от гръцки език означава “наука за числата”.
С изучаването на отрицателните числа и величините, които могат да се измер-
ват с числа (път, скорост, време, лица, обеми, ...), и с по-честото използване на бук­
вени означения се навлиза в дял от математиката, който се нарича алгебра.

Променливи и постоянни величини

ЗАДАЧА 1 Фирма за товарни превози пресмята стойността z (лв.) на услугата по формулата
z = a + k . x, където a = 2 лв. е началната цена, x (km) е изминатият път, k (лв.)
е цената на 1 km превоз. При градски превоз k = 0,80 лв., а при извънградски
превоз k = 0,60 лв. Намерете цената на услугата:
а) при градски превоз – на 5 km; на 10 km;
б) при извънградски превоз – на 30 km; на 50 km.
Решение:
В задачата началната цена е а = 2 лв. Тогава формулата z = a + k . x приема
вида z = 2 + k . x.
а) k = 0,80 лв. z = 2 + 0,80 . x за x = 5 km z = 2 + 0,80 . 5 = 6 лв.
за x = 10 km z = 2 + 0,80 . 10 = 10 лв.
б) k = 0,60 лв. z = 2 + 0,60 . x за x = 30 km z = 2 + 0,60 . 30 = 20 лв.
за x = 50 km z = 2 + 0,60 . 50 = 32 лв.
В решената Задача 1 а) в z = 2 + 0,80 . x:
• буквата x може да приема различни стойности (изминат път, който се поръч-
ва от клиента и не зависи от формулата за z). Буквата x означава независима
променлива;
• буквата z също приема различни стойности, но те зависят от стойността на
x (цената зависи от разстоянието на превоза). Буквата z означава зависима
променлива.

О Променлива величина
Величина, означена с буква, която може да приема различни числени стойности,
се нарича променлива величина или неизвестно.

В случай а) z = 2 + 0,80 . x и в случай б) z = 2 + 0,60 . x величината а = 2 остава

една и съ­ща. Величината, означена с буквата а, се нарича константа.

О Постоянна величина (константа)

Величина, означена с буква, която при решаване на една задача не изменя стой-
ността си, се нарича постоянна или константа.

14
Към съдържанието
 Константи са и всички числа, записани с цифри. Има константи, които се
използват толкова често, че за тях се приемат постоянни означения. Такава е
константата π. Тя се използва например във формулите за лице на кръг (π . r2)
и за дължина на окръжност (2 . π . r).
В 3адача 1 величината, означена с буквата k, при градски превоз приема
една постоянна стойност (0,80 лв.), а при извънградски превоз – друга
постоянна стойност (0,60 лв.). Такава величина се нарича параметър.

О Постоянна величина (параметър)

Величина, означена с буква, която в една задача при даденo условие приема посто-
янна стойност, а при друго условие – друга постоянна стойност, се нарича параметър.

В този учебник е прието:

• с първите букви на латинската азбука – a, b, c, d, ... , k, m, n, p, q,
да се означават постоянни величини (константи и параметри);
• с последните букви на латинската азбука – x, y, z, t, ... ,
да се означават променливи величини (променливи) или неизвестни.
Рационален израз
3.a.x + b. y.z
Изрази от вида a + k .x, 4.x. y + 1, се наричат рационални изрази.
2 xy

О Изрази, в които числата са записани с букви или с цифри, свързани със

знаците на действията събиране, изваждане, умножение и деление, се
наричат рационални изрази.
Отделните числа, записани с букви или цифри, са рационални изрази.
Примери: 2; а; х; ...
Ако u = 3. a . x и v = 4.b + 1 са рационални изрази, то u +
v = 3.a .x + 4. b + 1 също е рационален израз, също е рационален
израз и т.н.
В учебника ще разглеждаме рационални изрази на променливите x, y, z, в
които участват и постоянни величини (константи и параметри).
Например 2  + k.x е рационален израз на променливата х, където 2 е
константа, k е параметър.

ЗАДАЧА 2 По шестобална система оценката K на тест се изчислява с формулата K = 2 + p .x,

къ­дето x е броят на получените точки. Намерете p, ако максималният брой точки
на теста е 100. Каква е оценката, която се получава при набрани 60 точки?
Решение:
За да се получи оценка отличен (6), (6 = 2 + p.x) намираме p от p.x = 4,
където x е максималният брой точки за теста (x = 100).
p . 100 = 4, p = (= 0,04) Тогава K = 2 + 0,04 . x.
За x = 60 K = 2 + 0,04 . 60 = 2 + 2,40 = 4,40, K = Добър (4,40).

В Задача 2 x (= 60) e независима променлива, K (= 4,40) е зависима про­мен­

лива, 2 е константа, p (= 0,04) е параметър.

15
Към съдържанието
4. ЧИСЛЕНА СТОЙНОСТ НА ИЗРАЗ

Цял израз
Изразите 1 x2 + x – 1; 2 ; 3 ; 4 1 + ; 5
са рационални изрази, в които a е параметър, а x е променлива. Забелязваме,
че в изразите 1 , 2 и 5 няма деление с променлива – те се наричат цели
изрази.

О Цял рационален израз

Рационален израз, в който няма деление с променлива, се нарича
цял рационален израз или само израз.

ЗАДАЧА 1 (Устно) Кои от дадените изрази са цели и кои – дробни

(x и y са променливи, a и b – параметри)?
а) ; б) (b ≠ 0); в) 3 + (y ≠ 0); г) (x ≠ -1).

Отг. Изразите а) и б) са цели, в) и г) – дробни.

Числена стойност на цял израз
Aко в един рационален израз заместим променливите с дадени рационал-
ни числа, то получаваме числена стойност на този израз.
Пример: А = 2 . х2 . у - 1.
За х = -1, у = 2 числената стойност на израза А е А = 2 . (-1)2 . 2 - 1 = 4 - 1 = 3.
Ако в рационалния израз има променливи и параметри, в числената стой-
ност на израза могат да участват и параметри.
Пример: А = 2 . х2 . у - а. За х = -1, у = 2 А = 4 - а.
По изключение не само x, y и z, но и параметрите a, b, c, m, ... могат да се
разглеждат като променливи и да се търси числената стойност на израз от ви-
да А = 2 . х - а . b.
Пример: A = 2 . x - a . b. За x = 3, a = 1, b = -2 A = 2 . 3 - 1 . (-2) = 8.

О Допустими стойности (ДС) на рационален израз

Стойностите, които могат да приемат означените с букви величини в един израз,
се наричат допустими стойности (ДС) за този израз.

Допустими стойности на променливите в един цял рационален израз са

всички рационални числа. Ако един цял рационален израз има параметър
в знаменател, допустими стойности на параметъра са тези, при които
знаменателят е различен от нула.

ЗАДАЧА 2 Баща е с 30 години по-възрастен от сина си.

а) Съставете израз A за годините на бащата, ако синът е на x години.
б) На колко години е бил бащата, когато синът е бил на 10, 15, 18 години?
16
Към съдържанието
 Решение:
а) Рационалният израз е A = x + 30.
б) За x = 10 A = 10 + 30 = 40. Бащата е бил на 40 години.
За x = 15 A = 15 + 30 = 45. Бащата е бил на 45 години.
За x = 18 A = 18 + 30 = 48. Бащата е бил на 48 години.
Изразът A = x + 30 е свързан с конкретна текстова задача и в него
променливата x означава годините на сина. Тази задача има смисъл само
тогава, когато x е положително цяло число и изразът (x + 30) не надвишава
възможната продължителност на човешкия живот.
ЗАДАЧА 3 Намерете числената стойност на изразите
A = (x + 1)2 и B = x2 + 2 . x + 1 за x = 2; −1; 3.
Решение:
За x = 2 A = (2 + 1)2 = 9, B = 22 + 2 . 2 + 1 = 9.
За x = −1 A = (−1 + 1)2 = 0, B = (−1)2 + 2 . (−1) + 1 = 0.
За x = 3 A = (3 + 1)2 = 16, B = 32 + 2 . 3 + 1 = 16.
Забелязваме, че изразите А и В (Задача 3) за дадените стойности на х
получават равни числени стойности.

О Тъждествено равни цели изрази

Два цели рационални израза се наричат тъждествено равни, ако за произвол-
ни стойности на променливите, допустими и за двата израза, съответните числе-
ни стойности на двата израза са равни.
В Задача 3 целите изрази А и В са тъждествено равни. Тогава можем да ги свържем
със знак за равенство независимо от това, че в тях има променлива:
A = B, т.е. (x + 1)2 = x2 + 2 . x + 1.

ЗАДАЧИ Кои от рационалните 3 

Пресметнете числената стойност на целия
изрази в задачи 1 и 2 са израз:
цели (x, y са променливи, а) A = 3 . x – 2 за x = 0,1; −1;
а е па­раметър)? б) B = 2 . x3 – x2 + x – 1 за x = 1; −1;
1.  а) 2 . a . x – 1;
в) C = . x . y − за x = 8; y = 3;
б) . x . y + . a;
г) D = 3 . (1 – 3 . x) за x = 0,5; 1,4.
в) . x2 − . x2 + 1;
4 
Начертайте таблицата в тетрадките си и я
г) . попълнете.

2 а) (a + 1) . ; x 1 −1 1 2 −2 9
y 1 1 −1 2 −2 10
б) ; A = x2 – y2 ? ? ? ? ? ?
в) ; B = (x + y) . (x – y) ? ? ? ? ? ?
Можем ли да твърдим, че изразите А и В са
г) .5.a. тъждествено равни?

17
Към съдържанието
5. ЕДНОЧЛЕН. НОРМАЛЕН ВИД НА ЕДНОЧЛЕН

Едночлен. Определение
О Всеки цял рационален израз, който е произведение от постоянни и променливи
величини, се нарича едночлен на тези променливи или само едночлен.

Примери: 3xy е едночлен на променливите х и y;

7ax е едночлен на променливата х.
Едночлен е и всякa константа, параметър или променлива.
Примери: 3 е едночлен, защото 3 = 3. x 0; a е едночлен, защото a = a. x 0;
x е едночлен, защото x = 1. x1.
Прието е при записа на едночлен да се изпуска знакът за умножение “.”.

ЗАДАЧА 1 (Устно) Кои от целите изрази A, B, C, D са едночлени, ако:

A = 2x2y; B = 3x2 + yy; C = 8a2xy; D = 1 – xy?
Отг. Едночлени са изразите А и С.
Нормален вид на едночлен
Едночленът 3ay2xzx е едночлен на променливите x, y, z.
Ако • разместим множителите (разместително свойство) 3.2axxyz,
• представим произведенията от равни множители като степени
• и запишем едночлена във вида 6ax2yz,
казваме, че сме записали едночлена в нормален вид.

О Нормален вид на едночлен се нарича такова представяне на едночлена, в което:

• има само един числов множител, записан пред другите множители;
• произведението от еднакви букви е записано като степен.

Прието е редът на буквите, които са параметри или променливи, да

следва реда им в латинската азбука.
Пример: 4 y8ay2x = 4 . 8axyy2 = 32axy3, където а е параметър; x, y са
променливи;
32 е числов множител; a, x, y са буквени множители.
При представяне на един едночлен в нормален вид се използва знак за
равенство, за­щото се получават тъждествено равни изрази.
В следващото изложение в учебника под “равни изрази”ще разбираме “тъж-
дествено равни изрази”.
Когато един рационален израз се преобразува в тъждествено равен на него
израз, се казва, че се извършва тъждествено преобразуване.

ЗАДАЧА 2 Представете в нормален вид едночлените:

A = 3 xx2yzy; B = 4x3xy2(−2)z; C = axayz.
Решение: A = 3 xx2yzy = 3x3y2z, B = −8x4y2z, C = a2xyz
18
Към съдържанието
 О Коефициент на едночлен
Числовият множител, в който може да има и параметър, в нормал­ния вид на ед-
ночлен се нарича негов коефициент.
Прието е коефициентът на едночлена да се записва като пръв множител.
Примери: 7x има коефициент 7; x2y има коефициент 1;
3,5xy има коефициент 3,5; −xyz има коефициент −1.
Коефициентът на едночлен може да се запише и с буква (константа или параметър).
Примери: −5mx2 има коефициент −5m; 2abx има коефициент 2ab.
Едночленът има коефициент и е едночлен на променливите x и y.

O Степен на едночлен
Сборът от степенните показатели на променливите, които участват
в едночлена, се нарича степен на този едночлен.
Примери:
Едночленът x5 е от 5-а степен.
Едночленът 2 x2y е от 3-та степен,
защото 2 + 1 = 3.
Едночленът 3ax2y5z8 е от 15-та степен.
Едночленът 5 може да се представи
като 5x0 и е от нулева степен.

ЗАДАЧА 3 Намерете нормалния вид, коефициента и степента на едночлените:

а) A = 2x33x2; б) B = −3x2y5xy3; в) C = (−2ax)33y4z.
Решение:
а) A = 2x33x2 б) B = −3x2y5xy3 в) C = (−2ax)33y4z 
A = 6x5 B = −15x3y4 С = −24a3x3y4z
коефициент: 6 коефициент: –15
коефициент: −24a3
степен: 5 степен: 7 степен: 8

ЗАДАЧИ 1 Кои от следните рационални изра- 4 

Определете степените на всеки от
зи са едночлени: едночлените, където a е параметър:
а) kx; 2a + x; x; a5; 2x3(−y); а) 2x2y; 3x3; x; 2xyx;
б) 1; a; x2y3(−1); xyz; 4 + x?
2 Представете в нормален вид едно- б) −1,2ax3y2; ax2y4; −22x2(−x)(−y)2.
члените:
а) 9x3xy2; 3xyzy2x; x2y3zx2z; 5 Представете в нормален вид едно­
члените и намерете числената им
б) 3 x(−2)y2x; x2yx(−1); (−1)x3(−3)z.
стой­ност:
3 Определете коефициентите на едноч-
а) A = 3x2x2 за x = 1, x = −1, x = 2;
лените, ако x, y са променливи, a е
параметър: б) B = − ax3x2 за a = −4, x = − 3 ;
а) 7xy; x2y; −xy3; xyz; 2
в) C = xy(−x )y за x = −1, y = 0,5.
2

б) ; ; ; y.
3

19
Към съдържанието
6. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ.
ПОДОБНИ ЕДНОЧЛЕНИ
Събиране и изваждане на едночлени
Дадени са едночлените u = 2x2 , v = −3xy.
За да съберем или извадим два едночлена, записваме ги един след друг и между
тях поставяме съответния знак: u + v = 2x2 + (−3xy), u − v = 2x2 − (−3xy).
Тъй като с буквената част на едночлените (x2 ; xy) се означават числа, записани
с бук­ви, то при едночлените ще са в сила основните свойства на числата и
правилата за разкриване на скоби.
Тогава u + v = 2x2 + (−3xy) = 2x2 −3xy, u − v = 2x2 − (−3xy) = 2x2 + 3xy.
Изрази от вида 2x2 −3xy; 5x + xy − x + 2xy − 1 са алгебричен сбор на едночлени.

Събиране и изваждане на подобни едночлени

Едночлени от вида 2x и 3х ; 0,6xy2 и −xy2 и т.н. имат една и съща буквена
част, съдържаща променливи.

О Подобни едночлени
Два едночлена с едни и същи променливи са подобни, ако нормалният им
вид е един и същ или се различават само по коефициентите си.

Примери: 2xy и −3xy; 2ax 2yz и 4x 2yz; ...

Едночлените 6xyz и 6xyz са равни, защото са подобни и имат равни коефициенти.
Ако коефициентите на два подобни едночлена са противоположни числа,
едночлените се наричат противоположни.
Примери: 5x2 и −5x2; ax и – ax; 0,6xy2z и –0,6xy2z.
По-нататък ще предполагаме, че едночлените са записани в нормален вид.
Ще съберем и извадим два подобни едночлена, на които
коефициентите са положителни числа.
5x2 + 2x2 = ?
Ще разгледаме следната схема ►
Taзи идея ни води до резултата
5x2 + 2x2 = 7x2 .
От това равенство става ясно, че при събиране на два подобни
едночлена използваме дистрибутивното свойство на числата.
Получаваме 5x2 + 2x2 = (5 + 2) x2 = 7x2.
5x2 − 2x2 = ?
Ще разгледаме следната схема ►
Taзи идея ни води до резултата
5x2 − 2x2 = 3x2 .
От това равенство става ясно, че и при изваждане на два подобни
едночлена използваме дистрибутивното свойство на числата.
Получаваме 5x2 − 2x2 = (5 − 2) x2 = 3x2.
20 Към съдържанието
ЗАДАЧА 1 Извършете действията:
а) 7x + 2x; б) 3,6x2 + x2; в) 4x3 − x3; г) 9,5xy − 3xy.
Решение:
а) 7x + 2x = 9x б) 3,6x2 + x2 = 4,6x2 в) 4x3 − x3 = 3x3 г) 9,5xy − 3xy = 6,5xy

Ще съберем и извадим два подобни едночлена, на които

коефициентите са произволни рационални числа.
3x2 + (−5x2) = ? 3x2 − (−5x2) = ?
Като приложим правилото за разкриване на скоби и дистрибутивното
свойство на рационалните числа, получаваме:
3x2 + (−5x2) = 3x2 − 5x2 = (3 − 5) x2 * = −2x2;
3x2 − (−5x2) = 3x2 + 5x2 = (3 + 5)x2 = 8x2.

! При събиране и изваждане на подобни едночлени се получава

едночлен, подобен на дадените, с коефициент сборът или разликата
на коефициентите им.

ЗАДАЧА 2 Извършете действията u + v и u − v, ако:

а) u = 8x2 , б) u = −3x3, в) u = −2xy,
v = 9x2 ; v = 4x3 ; v = −3xy .
Решение:
а) u + v = 8x2 + 9x2 =  б) u + v = −3x3 + 4x3 =  в) u + v = −2xy + (−3xy) = 
= 17x 2
= x3
=  −2xy − 3xy =  −5xy
u − v = 8x2 − 9x2 =  u − v = −3x3 − 4x3 =  u − v = −2xy − (−3xy) = 
= −x2 = −7x3 = −2xy + 3xy = xy
Сборът на два противоположни едночлена е равен на 0.
Пример: 5x2 + (−5x2) = 5x2 − 5x2 = (5 − 5)x2 = 0 . x2 = 0.

ЗАДАЧИ Съберете едночлените (u + v): Извадете едночлените (u − v):

1 a) u = 3xz, v = –5xz; 3 a) u = 3x2, v = 3x2;
б) u = 3xz, v = 5xz; б) u = 2x, v = 2x;
в) u = 2x2y, v = −15x2y; в) u = 3ax, v = −4ax;
г) u = 21ax4, v = 9ax4; г) u = −5xy, v = 3xy;
д) u = 5ax, v = 6x.
д) u = 10y3, v = 10y3.
2 a) u = 35mxy, v = −5mxy;
4 а) u = 7ax2, v = 6ax2;
б) u = x y, v = − x y;
2 2
б) u = 100abx, v = 90abx;
в) u = mx, v = nx; в) u = −7axy2, v = 2,3axy2;
г) u = 5ax3y2, v = −7ax3y2; г) u = 5,6ax3z, v = 5ax3z;
д) u = −0,6а2xy3, v = 2,3а2xy3. д) u = −2,3x2y3, v = −4,6x2y3.

* При извършване на действията заградените изрази обикновено се пропускат.

21
Към съдържанието
7. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ.
ПОДОБНИ ЕДНОЧЛЕНИ. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Ако u = –3xy и v = 5xy, покажете че u + v = v + u.

Решение:
u + v = –3xy + 5xy = 2xy
Следва, че u + v = v + u.
v + u = 5xy – 3xy = 2xy

ЗАДАЧА 2 Ако u = 6x3, v = −2x3 и w = −5x3, покажете, че (u + v) + w = u + (v + w) .

Решение:
(u + v) + w = (6x3 + (−2x3)) + (−5x3) = (6x3 − 2x3) − 5x3 = 4x3 − 5x3 = −x3
u + (v + w) = 6x3 + (−2x3 + (−5x3)) = 6x3 + (−2x3 − 5x3) = 6x3 − 7x3 = −x3

В Задачи 1 и 2 проверихме верността на комутативното и асоциативното

свойства на събирането:
u + v = v + u, (u + v) + w = u + (v + w),
където u, v, w са подобни едночлени.

ЗАДАЧА 3 Ако u = 3x, v = −2x, w = −4x, намерете:

а) u + v + w; б) u + v – w; в) u − v − w.
Решение:
a) u + v + w = б) u + v − w = в) u – v – w =
= 4xy + 3xy + (−2xy) = = 4xy + 3xy − (−2xy) =  = 4xy – 3xy – (−2xy) = 
= 4xy + 3xy − 2xy =  = 4xy + 3xy + 2xy = = 4xy – 3xy + 2xy =
= (4 + 3 − 2)xy = 5xy = (4 + 3 + 2)xy = 9xy = (4 – 3 + 2)xy = 3xy
Изразите от вида 4xy + 3xy −2xy, 4xy + 3xy + 2xy, 4xy – 3xy + 2xy
представляват алгебричен сбор от подобни едночлени.
Всеки алгебричен сбор от подобни едночлени може да се запише с
едночлен, подо­бен на дадените, с коефициент, равен на алгебричния сбор на
коефициентите им.

O Приведение на подобни едночлени

Представянето на алгебричен сбор от подобни едночлени като едночлен,
подобен на тях, се нарича приведение.

Пример: 2x2 + 9x2 – 7x2 – x2 = 11x2 – 8x2 = 3x2.

Правила за приведение на подобни едночлени
Даден е числов израз, който е алгебричен сбор от подобни едночлени.
• Ако има едночлени, които не са в нормален вид, ги привеждаме в нормален вид.
• Ако има противоположни едночлени, ги унищожаваме (сборът им е 0).
• За удобство събираме едночлени с един и същи знак на коефициентите им
(можем и да разместим местата им).
• Пресмятаме до получаване на един едночлен, подобен на дадените.
22
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 Направете приведение:
а) A = 6x2 – 8x2 + 4x2 + x2; б) A = − 2y – 8y + 12y + 2y – 4y;
в) B = – 7xy + 3xy + 10xy − 3xy – 7xy; г) B = x2y + 3xyx – 7yx2 + xxy.
Решение:
a) A = 6x2 – 8x2 + 4x2 + x2 = б) A = −2y – 8y + 12y + 2y – 4y
= 11x2 – 8x2 = = 12y – 8y – 4y =
= 3x2 = 12y – 12y =
=0

в) B = – 7xy + 3xy + 10xy − 3xy – 7xy = г) B = x2y + 3xyx – 7yx2 + xxy =

= – 14xy + 10xy = = x2y + 3x2y – 7x2y + x2y =
= – 4xy = 5x2y – 7x2y =
= −2x2y

ЗАДАЧА 5 Намерете числената стойност на израза

A = 2,3x3 + 3,4x3 – 31x2x – 3,4xx2 + 1,7xxx за x = − .
Решение:
A = 2,3x3 + 3,4x3 – 31x2x – 3,4xx2 + 1,7xxx = 
= 2,3x3 + 3,4x3 – 31x3 – 3,4x3 + 1,7x3 =
= 2,3x3 + 1,7x3 – 31x3 = 4x3 – 31x3 = −27x3
A = −27x3
За x = − A = −27 . = −27 . = 1. Отг. A = 1

В Задача 5 първо направихме приведение на подобните едночлени. Записах­

ме израза А като едночлен и лесно намерихме числената му стойност.

ЗАДАЧИ 1 Намерете u + v + w, ако: 4 а) 2ax + 3ax + 10ax – 3ax – ax + 6ax;

а) u = 3xy , v = −2xy , w = 9xyy;
2 2
б) 10ax3 – 9ax3 – 10ax3 – ax3 + 5ax3;
б) u = –3x y , v = 2xx y , w = −4x yy.
3 2 2 2 3
в)  x2y + x2y − x2y + x2y − x2y;
2 Ако u = 4xy, v = 3xy, w = −2xy,
г) ay + ay – ay + 1 ay + ay.
намерете: 6
а) u + v + w; б) u + v – w;
5 
Намерете числената стойност на
в) u − v + w; г) u − v − w. израза:
Направете приведение: а) A = 2x − 8x + 9x − 4x за х = −2,8;
3 а) 3x – 5x + 6x + 5x – x; б) B = 6x2y + x2y + 3x2y − 4x2y − x2y
б) 7x2 + 3x2 – 6x2 – 3x2 – x2 + 6x2; за х = −2, y = 3;
в) – 2y + 7y + y − 4y + 2y − 10y; в) C = 3x32y2 − 5xy22x2 + 8xx2y2
за х = −3, y = −0,5.
г) 3xy – 8xy – xy + 9xy – 2xy + xy.

23
Към съдържанието
8. УМНОЖЕНИЕ, СТЕПЕНУВАНЕ
И ДЕЛЕНИЕ НА ЕДНОЧЛЕНИ
Умножение на едночлени
Дадени са едночлените u = 3x и v = 5x2. За да ги умножим, записваме едночлените
един след друг и ги свързваме със знака за умножение: u . v = 3x . 5x2.
Полученият едночлен 3x . 5x2 привеждаме в нормален вид и получаваме u . v = 15x3.

! Правило:
Едночлени умножаваме, като ги напишем един след 3x . 5x2 = 15x3
друг и получения едночлен приведем в нормален вид.

Примери: 2x . 7x = 2x 7x = 14x2;
−5x3 . 3xy = −5x33xy = −15x4y.

ЗАДАЧА 1 Намерете u . v, ако:

а) u = 2 xy, v = 3xy2; б) u = −2x5, v = −x2y.
Решение:
а) u . v = 2xy3xy2 = 2 . 3xxyy2 = 6x2y3 б) u . v = −2x5(−x2y) = 2x5x2y = 2x7y

ЗАДАЧА 2 Ако u = −2x, v = 3y, w = 4x2, проверете, че:

а) u . v = v . u; б) (u . v) . w = u . (v . w) = u . v . w.
Решение:
a) u . v = −2x3y = б) (u . v) . w = (−2x3y) . 4x2 = 
= −2 . 3 xy = −6xy = (−2 . 3) . 4 x3y = −24x3y
v . u = 3y(−2x) =  u . (v . w) = −2x . (3y4x2) =
= 3 . (−2) yx = −6xy = −2 . (3 . 4) x3y = −24x3y
Следва, че u . v = v . u. u . v . w = −2x . 3y . 4x2 = 
= −2 . 3 . 4 x3y = −24x3y
Следва, че (u . v) . w = u . (v . w) = u . v . w.
Показахме, че както при числата, разместителното (комутативното) и
съдружителното (асоциативното) свойства на умножението са в сила и при
умножението на едночлени. Следо­вателно можем да умножаваме три и повече
едночлена, независимо от това къде са поставени скобите.
Степенуване на едночлени
Умножението на равни едночлени записваме, както при числата, като степен.
Пример: 5xy3 . 5xy3 = (5xy3)2.
Като приложим правилото за степенуване на произведение, получаваме
(5xy3)2 = 5 2x2(y3)2 = 25x2y6.

! Правило:
Едночлен степенуваме, като степенуваме (5 xy3)2 = 52x2(y3)2
всеки негов множител.

24
Към съдържанието
 ЗАДАЧА 3 Извършете степенуването:
а) (4x3)2; б) (2xy2)3; в) (−ax)5.
Решение:
а) (4x3)2 = 42(x3)2 = 16x6 б) (2xy2)3 = 23x3(y2)3 = 8x3y6 в) (−ax)5 = (−a)5x5 = −a5x5

Деление на едночлени
Нека x ≠ 0 и y ≠ 0. За да разделим два едночлена, свързваме ги със знака за
деление.
Пример: u = 4x3y2, v = 2x2y, u : v = (4x3y2) : (2x2y) или .
Както при числата, разглеждаме действие деление като обратно действие на
умножението.
От u : v = w (v ≠ 0) следва, че w . v = u, т.е. = 2xy, защото 2xy . 2x2y = 4x3y2.

! Правило:
При деление на два едночлена частното има:
коефициент, равен на частното от коефициентите
на делимото и делителя, и буквена част, която
се получава, като се делят степени с равни основи.

Делението е възможно, когато делителят не приема стойност нула.

Частното е едночлен, когато степенните показатели на делителя не
надминават съответните степенни показатели на делимото.
Пример: .

ЗАДАЧА 4 При x ≠ 0, y ≠ 0, извършете делението u : v, ако:

а) u = 3x2yz, v = 0,5xy; б) u = −2x4y3, v = 2xy2.
Решение:

а) б)

ЗАДАЧИ 1 Намерете u . v, ако: 4 Извършете делението u : v, ако:

а) u = 5x , v = 3x;
2
а) u = 6x3y5, v = 2x2y4, x ≠ 0, y ≠ 0;
б) u = −3x3, v = 2x2; б) u = −8ax3z7, v = −4x2z7, x ≠ 0, z ≠ 0.
в) u = 2x2, v = −3y4; 5 
Намерете числената стойност на
г) u = 2xy, v = 4xy3.
израза:
2 Намерете u . v . w, ако: а) A = −2x . 5x3 + (−5x2)2 + x5 : x
а) u = 3x2, v = −2x, w = −x3;
за x = −1;
б) u = 2xy, v = −3y, w = 4x2y;
в) u = −2xy2, v = 0,2x2, w = 4y4. б) B = (−3x)2 . 2x + 6x8 : 2x5 − 6x . 2x2
за ;
3 Извършете степенуването:
а) (−3x)2; б) (2x2y)3; в) C = xy . 3x2y3 − 5x3y4 − 4x5y6 : x2y2
в) (−3xy2)3; г) (−2x7y3)4. за x = 2, y = −0,5.

25
Към съдържанието
9. МНОГОЧЛЕН. НОРМАЛЕН ВИД
НА МНОГОЧЛЕН
ЗАДАЧА 1 Направете приведение:
а) 2x2y – 3x2y – 2x2y – x2y + 6x2y; б) 3xy2 − 3xy + 2xy + 5y.
Решение:
a) 2x2y – 3x2y – 2x2y – x2y + 6x2y = б) 3xy2 − 3xy + 2xy + 5y =
= −4x2y + 6x2y = 2x2y = 3xy2 − xy + 5y
Забелязваме, че:
• в Задача 1 а) събираемите са подобни едночлени и сборът им е 2x2y, т.е. е
едночлен;
• в Задача 1 б) не всички събираеми са подобни едночлени и сборът им не е едночлен.
Изразът 3xy2 − xy + 5y е алгебричен сбор от едночлени и се нарича многочлен.

О Многочлен
Алгебричен сбор на едночлени се нарича многочлен (полином).
Едночленът също е многочлен.
Примери: 2x + 3y;
3x2 + xy + (−1) = 3x2 + xy – 1;
6ax3 + (−5x2) + axy + 4 = 6ax3 – 5x2 + axy + 4.
Едночлените, които образуват многочлена, се наричат членове на многочлена.
Многочленът е едночлен, ако има само един член; двучлен, ако има два члена;
тричлен, ако има три члена.

Нормален вид на многочлен

В Задача 1 б) даденият многочлен 3xy2 − 3xy + 2xy + 5y е четиричлен.
След като направихме приведение на двата му подобни члена (−3xy + 2xy),
получихме тъждествено равен на него тричлен, в който няма подобни едночлени
(3xy2 − xy + 5y). За такъв многочлен казваме, че е в нормален вид.

! Един многочлен е в нормален вид, ако всички едночлени в него

са в нормален вид и няма подобни едночлени.

ЗАДАЧА 2 В нормален вид ли са многочлените:

а) 6x3 – 3x2 + 5x + 4; б) 2x2y – 1 + 6xy2 + xy2; в) 3x3 + 2 – 3x22y?
Решение:
а) Да, защото всички членове са в нормален вид и няма подобни едночлени.
б) Не, защото два от членовете му са подобни едночлени (6xy2, xy2).
в) Не, защото има членове, които не са в нормален вид (– 3x22y).

Прието е многочлен, който съдържа само една променлива и е в

нормален вид, да се подрежда по намаляващите степени на
променливата: x3, x2, x1, x0 (Задача 2-а)).

26
Към съдържанието
 О Коефициенти на многочлен
Коефициентите на членовете на многочлен в нормален вид се наричат
коефициенти на многочлена.

Пример: Многочленът 6x3 – 3x2 + 5x + 4 е сбор от едночлените

6x3 + (– 3x2) + 5x + 4 и има коефициенти 6; −3; 5; 4.
4 е коефициент в едночлена 4x0 = 4 . 1 = 4 и се нарича
свободен член.

ЗАДАЧА 3 Приведете в нормален вид многочлена:

а) u = 4x2 + 5x – 3x2 – 3 – 3x; б) v = 3x2 – 7x + 3 + 5x – 4x2.
Решение:
а) u = 4x2 + 5x – 3x2 – 3 – 3x = x2 + 2x – 3 б) v = 3x2 – 7x + 3 + 5x – 4x2 = −x2 – 2x + 3

Забелязваме, че в Задача 3 многочленът v = −x2 – 2x + 3 е сбор от едночлени,

които са противоположни на членовете на многочлена u = x2 + 2x – 3. Такива
многочлени наричаме противоположни.
Пример: Многочлените 2x – 3y и −2x + 3y са противоположни.

О Степен на многочлен
Най-високата от степените на членовете в нормалния вид на един многочлен се
нарича степен на многочлена.

Примери: x2 + 2x – 3 е от втора степен, защото x2 е членът с най-висока

степен (2).
2x5y – xy + 5 е от шеста степен, защото 2x5y е членът
с най-висока степен (5 + 1 = 6).
3ax8 + 8ax5 + axy −1 е от осма степен (относно x), защото
3ax8 е членът с най-висока степен (8).

ЗАДАЧИ 1 Дадени са многочлените 3 Определете степента на

A = −x5 + 2x4 – 5x3 – x + 1,5;
B = 7x6 – 2,5x5 – 2x3 + 4x2 – x – 1.
За всеки от многочлените А и В
отго­ворете на въпросите:
а) Колко члена има?
б) От коя степен е?
в) Кой e коефициентът на члена от
втора степен?
г) Има ли свободен член?
2 Приведете в нормален вид:
а) 3 + 2x – 7 – 21x + x – 3;
б) ax – 3 + 2ax2 – 5 + x + 2x;
в) 2y – x + y – 3x + 1 + x + y;
г) 5xy – x2 + xy – 5x2 + x2 – xy – 1.
многочлените:
a) 3x4 – x + 5;
б) y – x2y3 + x5y – 1;
в) 10x8 – 2x6 + x5y5 – xy + 2;
г) 5x2y3 − 3xy4 + 5x2y2 − 7.
4 Подредете многочлените по нама­
ля­ва­щата степен на променливата
и напи­ше­те коефициентите на чле-
новете от втора степен:
а) 2x2 – x + 3x4 + 2x3 −1;
б) 1,5y6 – y + 0,5y3 – y2 + 8;
в) 3x7 – 2x + x5 – 2,5x4 + x3 – 1;
г) 2x3 – 5x4 + 4x5 – x3 – 3x2 – 1 + 2x5.

27
Към съдържанието
10. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ
НА МНОГОЧЛЕНИ

! Многочлени се събират и изваждат по правилата за събиране и изваждане на

едночлени. Прилагаме правилата за разкриване на скоби.

ЗАДАЧА 1 Дадени са многочлените u = 2x2 + x + 1, v = 3x − 1, w = x2 − x.

Намерете:
а) u + v; б) u − v; в) u + v − w.
Решение:
a) u + v = б) u − v = в) u  +  v  −  w =
= (2x2 + x + 1) + (3x − 1) = = (2x2 + x + 1) − (3x − 1) = =(2x2 + x + 1) + (3x − 1) − (x2 − x) =
 

= 2x2 + x + 1 + 3x − 1 = = 2x2 + x + 1 − 3x + 1 = = 2x2 + x + 1 + 3x − 1 − x2 + x =

= 2x2 + 4x = 2x2 − 2x + 2 =  x2 + 5x
Разликата на два многочлена се свежда до сбор, след като умалителят се
замени с противо­положния му многочлен.

Пример: ( 2x2 + x + 1) − (3x − 1) =

= 2x2 + x + 1 + (− 3x + 1) =
= 2x2 + x + 1 − 3x + 1.

ЗАДАЧА 2 Разкрийте скобите и направете приведение:

а) (2x2 − 4xy − y) − (−x2 + xy) + (3x2 + y);
б) 1 − (15xy − y) − (5 − (2xy − 1) + y).
Решение:
а) (2x2 − 4xy − y) − (−x2 + xy) + (3x2 + y) =
= 2x2 − 4xy − y + x2 − xy + 3x2 + y = 6x2 − 5xy
б) 1 − (15xy − y) − (5 − (2xy − 1) + y) =
= 1 − 15xy + y − (5 − 2xy + 1 + y) =
= 1 − 15xy + y − 5 + 2xy − 1 − y = −13xy − 5

ЗАДАЧА 3 Пресметнете числената стойност на израза:

A = 3x2 − y2 + 5xy − (x2 − 2xy) − (2x2 − 5xy − y2), ако x = − , y = − .
Решение:
Записваме израза като многочлен и правим приведение:
A = 3x2 − y2 + 5xy − x2 + 2xy − 2x2 + 5xy + y2 =
= 3x2 − 3x2 + 12xy = 12xy
A = 12xy.
За x = − , y=− A = 12 . . = 6.

28
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 Покажете, че стойността на израза
A = 4x2 + y2 − (3x2 + 2xy + 5) − (x2 − 2xy + y2)
не зависи от стойността на променливите в него.
Решение:
A = 4x2 + y2 − (3x2 + 2xy + 5) − (x2 − 2xy + y2) =
= 4x2 + y2 − 3x2 − 2xy − 5 − x2 + 2xy − y2 =
= 4x2 − 4x2 − 5 = −5
За всяка стойност на x и y A = −5.

ЗАДАЧА 5 Покажете, че изразът A = 2x2 − 5x + 3 − (x2 − 5x − 1)

приема положителни стойности за всяка стойност на x.
Решение:
A = 2x2 − 5x + 3 − (x2 − 5x − 1) =
= 2x2 − 5x + 3 − x2 + 5x + 1 =
=x2 + 4
Изразът x2 + 4 > 0 за всяка стойност на x.

ЗАДАЧА 6 Намерете най-малката стойност на израза

A = 4x2 − 5x + 4 − (2x2 − 3x) + (−x2 + 2x − 1).
Решение:
A = 4x2 − 5x + 4 − (2x2 − 3x) + (−x2 + 2x − 1) =
= 4x2 − 5x + 4 − 2x2 + 3x − x2 + 2x − 1 =
=x2 + 3
Най-малката стойност на израза А е 3 и се получава при x = 0.

ЗАДАЧИ 1 Съберете многочлените u и v: б) B = 2x2y − 3x − (2x2y + y) + (−10x + 2y)

a) u = 2x2 − x + 5, v = x − 1; за x = 1 , y = −1 .
б) u = 4x2y − 3x + 4, v = −x2y − x − 3. 3
5 Покажете, че стойността на изра­
2 Намерете u − v, ако: за не зависи от стойността на про­
а) u = 2x2 − x3 + x, v = x3 + 1 − x; менливите в него:
б) u = 7a2x − ax2 + 1, v = −4a2x + ax2 + 1. а) A = −7xy + 3x − (1 − 7x) + (7xy − 10x − 9);
3 Разкрийте скобите и направете б) B = 3x3 − 5x + 4 − (x3 − 7x) − (2x3 + 2x).
приве­дение:
6 Намерете най-малката стойност на
а) (2x2 − 3y2) + (x2 − y2 + 1) − (2x2 − 3y2 + 5); израза
б) 9x − (7x − 3x − (x − 1) + (x − 2)).
2 2 2
A = 3y4 − (3y2 + 2y + 1) − (3y4 − 5y2 − 2y).
4 Пресметнете числената стойност на 7 Намерете най-голямата стойност на
израза: израза
а) A = 15x2 + x − (5x2 − 4x) − (6x2 + 5x − 2) A = 9y3 − (2y3 − 3y2 + 5) + (−7y3 − 8y2 − 9).
за x = − ;

29
Към съдържанието
11. УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН
С ЕДНОЧЛЕН
Умножение на едночлен с двучлен
a (b + c) = ? (b + c) a = ?
Знаем, че разпределителното (дистрибутивното) свойство на рационалните числа е
a . (b + c) = a . b + a . c или (b + c) . a = b . a + c . a.
Ако a, b и c означават едночлени, тези равенства показват как трябва да
умножаваме едночлен с двучлен и двучлен с едночлен.
Примери: 5 . (x + y) = 5 . x + 5 . y (= 5x + 5y); a . (b + c) = a . b + a . c
(x + y) . 5 = x . 5 + y . 5 (= 5x + 5y).

ЗАДАЧА 1 Извършете умножението:

а) 2 . (3x + y); б) x . (2x + 3y);
в) −3 . (2x2 + y2); г) −3xy . (2x2 + 3y2).
Решение:
a) 2 . (3x + y) = 2 . 3x + 2 . y = 6x + 2y
б) x . (2x + 3y) = x . 2x + x . 3y = 2x2 + 3xy
в) −3 . (2x2 + y2) = −3 . 2x2 + (−3) . y2 =
= −3 . 2x2 − 3 . y2 = −6x2 − 3y2
г) −3xy . (2x2 + 3y2) = −3xy . 2x2 − 3xy . 3y2 = −6x3y − 9xy3
• В Задача 1-в) изразът в карето обикновено не се пише
и задачата се решава както условие г).
• Знакът за умножение “.” може да се изпуска.

ЗАДАЧА 2 Извършете умножението:

а) 5x(x2 − y); б) 5x(−x2 + y).
Решение:
а) 5 x(x2 − y) = б) 5x(−x2 + y) =
= 5xx2 − 5xy = 5x3 − 5xy = 5x(−x2) + 5xy = −5x3 + 5xy

• Решението на Задача 2-а) се обосновава с равенството

a(b − c) = a(b + (−c)) = ab + a(−c) = ab − ac.
• В условие б) изразът в карето обикновено не се пише.

ЗАДАЧА 3 Извършете умножението:

а) (x2 + 3x) . 2; б) (x3 − xy) . 3x.
Решение:
а) ( x2 + 3x) . 2 = б) (x3 − xy) . 3x =
= x2 . 2 + 3x . 2 = 2x2 + 6x = 3x . (x3 − xy) = 3x4 − 3x2y

В Задача 3-б) за удобство използвахме комутативното свойство на умножението.

30 Към съдържанието
 Умножение на едночлен с многочлен
a . (b + c + d) = ? (b + c + d) . a = ?
Като използваме дистрибутивното свойство на рационалните числа, получаваме
a(b + c + d) = a((b + c) + d) = a(b + c) + ad = ab + ac + ad, т.е.
a(b + c + d) = ab + ac + ad.
Ако a, b, c и d са едночлени, това равенство показва правило за умножение на едночлен
с многочлен.

ЗАДАЧА 4 Извършете умножението:

а) 2 (x2 + x + y); б) x (2x3 + x2 − 3x + 1).
Решение:
а) 2 ( x2 + x + y) = б) x (2x3 + x2 − 3x + 1) =
= 2x2 + 2x + 2y = x . 2x3 + x . x2 − x . 3x + x . 1 =
= 2x4 + x3 − 3x2 + x

! Правило за умножение на едночлен с многочлен

Умножаваме едночлен с многочлен, като:
• умножим едночлена с всеки член на многочлена и
• получените едночлени съберем.

Прието е полученият сбор да се приведе в нормален вид.

ЗАДАЧА 5 Приведете в нормален вид изразите:

а) 2x(x2 − 3x + 1) − (x − 6)x2; б) xy(3x + y) − 3y(x2 + xy + y − 2).
Решение:
a) 2 x(x2 − 3x + 1) − (x − 6) x2 = б) xy(3x + y) − 3y(x2 + xy + y − 2) =
= 2x(x2 − 3x + 1) − x2 (x − 6) = = 3x2y + xy2 − 3x2y − 3xy2 − 3y2 + 6y =
= 2x3 − 6x2 + 2x − x3 + 6x2 = = −2xy2 − 3y2 + 6y
= x3 + 2x

ЗАДАЧИ 1 Извършете умножението: б) 70x . ;

а) 6 . (3x − 5y − 4);
2

(2x2 − 3y2 + 1) . 7; в) 2xy2 . (x2y + 2xy − 1);

б) 7 . (2x − 3y + 5z);
г) −3x2y . .
(5a − 4b + c) . 9;
в) (−1) . (x + y);
3 Приведете в нормален вид
изразите:
(x + y) . (−1);
а) 7x(x + 2) − 2(x2 + 3x − 1);
г) −
 3 . (2x2 − 3y + 5);
(xy − x2 + y2) . (−2). б) 2x2(x2 + 5x) − 3x(x2 + 2x − 1);
2 Извършете умножението: в) 3xy(x + y − 1) − x(3xy + 2y2 − 5y);
a) −5 . ; г) x2(y2 + x − 1) − y2(x2 + 1).

Към съдържанието 31
12. УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН
С МНОГОЧЛЕН
Умножение на двучлени
(a + b) . (c + d) = ? (a + b) (c
+ d) =
Aко означим с u двучлена c + d, т.е. u = c + d, и u
= (a + b) u = au + bu =
приложим правилото за умножение на едночлен
= a (c + d) + b (c + d) =
с многочлен, получаваме
= ac+ad+bc+bd.

! Правило
(a + b) (c + d) =
Двучлени умножаваме, като всеки член на единия
двучлен умножим с всеки член на другия двучлен и
съберем получените едночлени. = ac+ad+bc+bd

ЗАДАЧА 1 Извършете умножението:

a) (x + 4) (x + 1); б) (x − 2) (x + 3); в) (2x − 3) (x − 4).
Решение:
a) (x + 4) (x + 1) = б) (x − 2) (x + 3) = в) (2x − 3) (x − 4) =
= x (x + 1) + 4 (x + 1) = = x (x + 3) − 2 (x + 3) = = 2x (x − 4) − 3 (x − 4) =
= x2 + x + 4x + 4 = = x2 + 3x − 2x − 6 = = 2x2 − 8x − 3x + 12 =
= x2 + 5x + 4 = x + x − 6
2
= 2x2 − 11x + 12

ЗАДАЧА 2 Извършете умножението:

а) (x2 + 3) (2x − 3); б) (3x3 − 2) (x3 + 1); в) (2x − 3y) (x − y).
Решение:
a) (x2 + 3) (2x − 3) = б) (3x3 − 2) (x3 + 1) = в) (2x − 3y) (x − y) =
= x2 (2x − 3) + 3 (2x − 3) = = 3x3 (x3 + 1) − 2 (x3 + 1) = = 2x (x − y) − 3y (x − y) =
= 2x3 − 3x2 + 6x − 9 = 3x6 + 3x3 − 2x3 − 2 = = 2x2 − 2xy − 3xy + 3y2 =
= 3x6 + x3 − 2 = 2x2 − 5xy + 3y2

В решението на Задачи 1 и 2 редът в оцветената лента е помощен, за да ни

предпазва от грешки, но може и да не се пише.

Умножение на многочлени
(a + b) (m + n + p) = ? (a + b + c) (m + n + p) = ? …
Правилото за умножение на двучлени е в сила и при умножение на многочлени с
повече членове:
(a + b) (m + n + p) = (a + b) u = au + bu =

u = a (m + n + p) + b (m + n + p) =
= am+an+ap+bm+bn+bp.
32
Към съдържанието
 ! Правило за умножение на многочлен с многочлен
Многочлени умножаваме, като всеки член на единия многочлен умножим с
всеки член на другия многочлен и съберем получените многочлени.

(a + b) (m + n + p) = a m + a n + a p + b m + b n + b p

При умножаване на многочлени полученото произведение също е

многочлен, който привеждаме в нормален вид.
При прилагане на правилото за умножение на многочлен с многочлен
могат да се избегнат грешки, като запишем умножението на всеки член на
първия многочлен с втория многочлен и сведем решението на задачата до
умножение на едночлен с многочлен.

ЗАДАЧА 3 Извършете умножението:

a) (x − 5) (x2 + x + 1); б) (2x − y − 1) (x − 2y + 1).
Решение:
a)  (x − 5) (x2 + x + 1) = б)  (2x − y − 1) (x − 2y + 1) =
= x (x2 + x + 1) − 5 (x2 + x + 1) = = 2x (x − 2y + 1) − y (x − 2y + 1) − 1 (x − 2y + 1) =
= x3 + x2 + x − 5x2 − 5x − 5 = = 2x2 − 4xy + 2x − xy + 2y2 − y − x + 2y − 1 =
= x3 − 4x2 − 4x − 5 = 2x2 − 5xy + 2y2 + x + y − 1

ЗАДАЧА 4 Даден е изразът A = (x2 − 3) (x2 + 2x − 5).

а) Извършете умножението и представете получения многочлен в нормален вид.
б) Определете степента на многочлена.
в) Определете коефициента на члена от втора степен и свободния член.
Решение:
a) A = (x2 − 3) (x2 + 2x − 5) =
= x2 (x2 + 2x − 5) − 3 (x2 + 2x − 5) =
= x4 + 2x3 − 5x2 − 3x2 − 6x + 15 = x4 + 2x3 − 8x2 − 6x + 15
б) Многочленът А е от четвърта степен.
в) Коефициентът на члена от втора степен е (−8), а свободният член е 15.

ЗАДАЧИ Извършете умножението: 4 Извършете умножението и намере-

1 а) (3x + 2)(x − 4); б) (2x − 5)(x + 3);
в) (3y − 2)(y − 6); г) (2y − 7)(3y − 2).
2 a) (3x2 − 5) (x + 4);
б) (2x3 − x) (x2 − 3);
в) (5x − 2y) (xy + 3);
г) (3x2y − 5y2) (xy − 2x).
3 a) (a − 3) (a2 + 3a + 9);
б) (2a − 5) (a2 − a − 2);
в) (3a − 2b + 5) (3a + 2b − 5);
г) (a2 − ab + 3) (a2 − ab − 3).
те числената стойност на израза:
а) A = (2x − 3) (4x2 + 6x + 9) за x = − 1 ;
2
б) B = (9x  − 6x + 4) (3x + 2) за x = − 1 .
2
3
5 Даден е изразът A = (x3 − 1)(2x3 − 3x + 7).
а) Извършете умножението.
б) Определете степента на много-
члена.
в) Определете коефициента на чле-
на от четвърта степен.
г) Определете свободния член.

33
Към съдържанието
13. УМНОЖЕНИЕ НА МНОГОЧЛЕН С МНОГОЧЛЕН.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Ако u = 2x − 3 и v = x2 − x + 5, намерете:
а) u v ; б) v u.
Решение:
a) u v  = (2x − 3) (x2 − x + 5) = б) v u = (x2 − x + 5) (2x − 3) =
=  2x (x2 − x + 5) − 3 (x2 − x + 5) = = x2(2x − 3) − x (2x − 3) + 5(2x − 3) =
=  2x3 − 2x2 + 10x − 3x2 + 3x − 15 = = 2x3 − 3x2 − 2x2 + 3x + 10x − 15 =
=  2x3 − 5x2 + 13x − 15 = 2x3 − 5x2 + 13x − 15
При решаване на Задача 1 показахме, че комутативното свойство
на умножението е в сила и при многочлените.
uv =vu

ЗАДАЧА 2 Ако u = x + 1, v = x − 2, w = x + 3, намерете:

а) u (v w); б) (u v) w.
Решение:
a) u (v w) =
= (x + 1) ((x − 2) (x + 3)) =
= (x + 1) (x (x + 3) − 2 (x + 3)) =
= (x + 1) (x2 + 3x − 2x − 6) =
= (x + 1) (x2 + x − 6) =
= x (x2 + x − 6) + 1 (x2 + x − 6) =
= x3 + x2 − 6x + x2 + x − 6 =
= x3 + 2x2 − 5x − 6
б) (u v) w =
= ((x + 1) (x − 2)) (x + 3) =
= (x (x − 2) + 1 (x − 2)) (x + 3) =
= (x2 − 2x + x − 2) (x + 3) =
= (x2 − x − 2) (x + 3) =
= x2 (x + 3) − x (x + 3) − 2 (x + 3) =
= x3 + 3x2 − x2 − 3x − 2x − 6 =
= x3 + 2x2 − 5x − 6

При решаване на Задача 2 показахме, че асоциативното свойство на

умножението е в сила и при многочлените.
u (v w) = (u v) w = u v w
Това свойство ни подсказва правило за умножаване на повече от два многочлена.

ЗАДАЧА 3 Извършете умножението (x + 2) (x2 − x + 1) (x − 2).

Решение:
(x + 2) (x2 − x + 1) (x − 2) = (x
+ 2) (x − 2) (x2 − x + 1) =
= (x2 + 2x − 2x − 4) (x2 − x + 1) =
= (x2 − 4) (x2 − x + 1) =
= x2 (x2 − x + 1) − 4 (x2 − x + 1) =
= x4 − x3 + x2 − 4x2 + 4x − 4 =
= x4 − x3 − 3x2 + 4x − 4
34
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 Извършете умножението (x2 − 3x + 2) (x2 + 3x + 2).
Решение:
(x2 − 3x + 2) (x2 + 3x + 2) =
= x2 (x2 + 3x + 2) − 3x (x2 + 3x + 2) + 2 (x2 + 3x + 2) =
= x4 + 3x3 + 2x2 − 3x3 − 9x2 − 6x + 2x2 + 6x + 4 =
= x4 − 5x2 + 4

ЗАДАЧА 5 Намерете числената стойност на израза

A = (3x − 5) (x + 2) − (x − 3) (x − 4) за x = 1 .
2
Решение:
A = (3x − 5) (x + 2) − (x − 3) (x − 4) =
= 3x (x + 2) − 5 (x + 2) − (x (x − 4) − 3 (x − 4)) =
= 3x2 + 6x − 5x − 10 − (x2 − 4x − 3x + 12) =
= 3x2 + 6x − 5x − 10 − x2 + 4x + 3x − 12 =
= 2x2 + 8x − 22
За x = 1 A = 2 . 1 + 8 . 1 − 22 = 1 + 4 − 22 = 1 − 18 = −17 1 .
2 4 2 2 2 2

ЗАДАЧА 6 Намерете най-малката стойност на израза A и стойността на x, за която тя се

получава, ако A = (x2 − 3) (x4 + 3x2 + 9).
Решение:
A = (x2 − 3) (x4 + 3x2 + 9) =
=x2 (x4 + 3x2 + 9) − 3 (x4 + 3x2 + 9) =
=x 6 + 3x 4 + 9x 2 − 3x 4 − 9x 2 − 27 = x6 − 27, A = x6 − 27
За да приеме изразът x6 − 27 най-малка стойност, трябва x6 да бъде най-малко.
x6 ≥ 0 за всяка стойност на х и най-малката му стойност се получава при x = 0.
Тогава най-малката стойност на А е −27.

ЗАДАЧИ 1 Извършете умножението и намерете б) 2x (x − 2) − (x + 5) (x − 3);

коефициента на члена от втора сте-
пен в получения многочлен:
а) (x + 3) (x2 − 5x + 4);
б) (x2 + 5) (x2 − 3x − 2);
в) (x + 2) (x2 − x);
г) (x2 − 7x + 2) (3x − 4).
2 Извършете умножението:
а) (x + 2) (x − 2) (x2 + 4);
в) x2 (x2 − 3) − (x + 1) (x3 + 5);
г) (3x − y) (x − 2) − (x + y) (x − y).
4 Намерете числената стойност на
изразите:
а) A = (x + 5) (x − 2) − (x + 3) (x − 4) + 4x
за x = − 7 ;
8
б) B = (x  + 3) (x2 − 1) − (x − 5) (x3 + 4)
2

б) (2x − 3) (2x + 3) (4x2 + 9); за x = −2.

в) (x2 + 3) (x2 − 3) (x4 + 9); 5 Извършете умножението и намерете
г) (xy − 5) (xy + 5) (x2y2 + 25). най-малката стойност на изразите:
3 Приведете в нормален вид изразите: a) A = (3a − 4) (3a + 4);
а) (x − 2) (x + 1) − (x + 3) (x + 5); б) B = (x2 + 2) (x4 − 2x2 + 4).

35
Към съдържанието
14. ТЪЖДЕСТВЕНИ ИЗРАЗИ

При действията с многочлени въведохме понятията тъждествено

равни рационални изрази и тъждествено преобразуване. Тези понятия
използвахме при правилата за действия с многочлени и при привеждането
на многочлени в нормален вид.
Примери: 3 xy + 7 xy = 10 xy ; 2 xy . 3 xy = 6 x 2 y 2 .
Изразите (3 xy + 7 xy ) и (10xy ) са тъждествено равни, защото за произволни
стойности на променливите x и y те получават равни числени стойности.
Примери: за x = 1, y = 0 3 xy + 7 xy = 0 и 10xy = 0;
за x = 1, y = 1 3 xy + 7 xy = 10 и 10xy = 10.

О Равенство, двете страни на което са тъждествено равни изрази, се нарича

тъждество.

!
Основни
тъждества: u +v = v+u
(u + v) + w = u + (v + w)
u . v = v .u
(u . v). w = u .(v . w)
u.(v + w) = u.v + u.w

За записване на тъждества ще използваме буквите на латинската азбука.

Уговаряме се буквите a, b, c, ... , x, y, z, u, v, w да означават променливи
величини или многочлени. Когато е дадено равенство, свързващо два израза,
има две възможности: то или е тъждество, или не е тъждество. Има различни
начини да установим коя от тези възможности е изпълнена.

ЗАДАЧА 1 Покажете, че равенството ( x + 2)( x − 3) = x( x − 1) − 6 е тъждество.

Решение:
( x + 2)( x − 3) = x( x − 1) − 6
   
u v
u = ( x + 2)( x − 3) = x 2 + 2 x − 3 x − 6 = x 2 − x − 6
v = x( x − 1) − 6 = x 2 − x − 6
Изразите u и v имат един и същ
нормален вид x2 - x - 6, от което
следва, че за всяка стойност на х
получават равни числени стойности.
Изразите u и v са тъждествено равни
и равенството u = v е тъждество.

ЗАДАЧА 2 Покажете, че равенството ( x − 1)( x 2 − x − 2) = ( x + 2)( x 2 − 1) не е тъждество.

Решение:
I начин: С даване на конкретни стойности на х в равенството.
Заместваме променливата x в лявата и дясната страна с конкретни
стойности и сравняваме получените резултати.
За x = 1 се получава 0 = 0 ; за x = −1 се получава 0 = 0 ; за x = 0 се
получава 2 ≠ -2.
Тъй като при x = 0 лявата и дясната страна имат различни числени стойности,
правим извод, че равенството не е тъждество.

36
Към съдържанието
 II начин: С прилагане на правилата за действия с многочлени.
Привеждаме двете страни на равенството в нормален вид:
,,
..
Получихме, че двете страни на равенството се преобразуват в многочлени, които
имат различен нормален вид. Следва, че равенството не е тъждество.
III начин: С преобразуване разликата на двата израза.
Ако разликата на двата израза се окаже равна на 0, ще следва, че те са
тъждествено равни и равенството е тъждество.

Получихме, че разликата на двата израза не е тъждествено равна на 0.

Следва, че равенството не е тъждество.
Да сравним трите начина. Първия начин използваме само когато искаме
да докажем, че едно равенство не е тъждество. Достатъчно е да намерим само
една стойност на променливата, за която двата израза имат различна числена
стойност, за да твърдим, че даденото равенство не е тъждество. По този начин
не може да се докаже, че равенството е тъждество.
Вторият и третият начин винаги водят до отговор на въпроса тъждество
ли е дадено равенство, или не.

ЗАДАЧА 3 Докажете тъждеството ( x 2 − x)( x + 1) = ( x − 1)( x 2 + x) .

Решение: ( x 2 − x)( x + 1) = ( x − 1)( x 2 + x)
     
u v
Означаваме изразите от двете страни на равенството с u и v. Преобразуваме всеки от тях.
I начин: II начин:
2 3 2 2 3
u = ( x − x)( x + 1) = x + x − x − x = x − x
v = ( x − 1)( x 2 + x) = x 3 + x 2 − x 2 − x = x3 − x
Получихме, че изразите u и v имат един и същ нормален вид u = v ,
т.е. са тъждествено равни изрази. Следва, че равенството е тъждество.

ЗАДАЧИ Проверете тъждество ли е равенството: 8 x 2 − 3 x − 4 = ( x + 1)( x − 4) ;

1 (a + 5)(a − 1) = a(a − 1) + 5a − 1 ;
2 p( p + 3) − p − 3 = ( p + 3)( p − 1) .
Докажете, че равенството не е тъждество: 11 3 x( x − 5) − ( x − 1) = x(3 x − 1) − 15 x + 1;
3 5( x − 3) − x = 3( x − 5) ;
4 ( x + 1)( x − 5) = x 2 − 4( x + 1) ;
5 2( x + 3) − x = x + 4 .
Докажете тъждествата:
6 3 + a = 3(2a + 1) − 5a ;
2
7 ( x − 1)( x − 2) = x − 3x + 2 ;
9 6 − ( x + 3)( x + 2) = − x( x + 5) ;
2
10 (2 − y )( y − 2) = 4( y − 1) − y ;
12 (3x − 1)(1 − x) = 3x(1 − x) − (1 − x) ;
13 (b + 5)(b − 1) − b(b + 2) = 2b − 5 ;
14 (u + v)(u − v) − u (u + 2v) = −v(2u + v);
2
15 (a + 5a)(2 − a − a ) =
2
3
= −a (a + 6) − a (3a − 10) ;
2 2
16 (m + n)(m + n) = m + 2mn + n .

37
Към съдържанието
15. ТЪЖДЕСТВАТА (a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2

ЗАДАЧА 1 Докажете тъждествата:

(1) (a + b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 ; (2) (a − b) 2 = a 2 − 2ab + b 2 .
Решение:
(a+ b) 2 = a2  ab
+2 +b2 − b) 2 = a2 
( a ab
−2 b2
+
u v u v
2
u = (a + b) = (a + b)(a + b) = u = (a − b) 2 = (a − b)(a − b) =
= a 2 + ab + ab + b 2 = = a 2 − ab − ab + b 2 =
= a 2 + 2ab + b 2 = a 2 − 2ab + b 2
v = a 2 + 2ab + b 2 v = a 2 − 2ab + b 2
Следва, че u = v , т.е. равенството (1) Следва, че u = v , т.е. равенството (2)
е тъждество. е тъждество.
Тъждествата от Задача 1 обосновахме, като използвахме знанията за степени и
действия с многочлени. Тъждествата (1) и (2) са верни за всяка стойност на а и b и
са известни като формули за съкратено умножение.

! Формули за съкратено умножение: (а + b)2 = a2 + 2ab + b2,

(а – b)2 = a2 – 2ab + b2.

ЗАПОМНЕТЕ!
(1) (a + b) 2 = a 2 + 2 a b + b 2 , 2
(2) (a − b) 2 = a − 2 a b + b .
2
I II I I II II I II I I II II
Квадратът на сбор от два израза a и b е Квадратът на разлика от два израза a и b е
равен на квадрата на първия израз плюс равен на квадрата на първия израз минус
удвоеното произведение на I и II израз, удвоеното произведение на I и II израз,
плюс квадрата на втория израз. плюс квадрата на втория израз.

Записваме схематично: Четем:

(I + II)2 = I2 + 2.I.II + II2 (първото + второто)2 =
= първото2 + 2 пъти първото . второто + второто2
(I – II)2 = I2 – 2.I.II + II2 (първото − второто)2 =
= първото2 − 2 пъти първото . второто + второто2

ЗАДАЧА 2 Извършете степенуването:

а) ( x + y ) 2 ; ( x − y ) 2 ; б) ( x + 5) 2 ; ( x − 5) 2 .
Решение:
а) ( x + y ) 2 = x 2 + 2 xy + y 2 б)
2 2 2
( x − y ) = x − 2 xy + y
38
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Извършете степенуването:
а) (1 + 2 x) 2 ; (1 − 2 x) 2 ; б) (3a + 5b) 2 ; (3a − 5b) 2 .
Решение:
а) (1 + 2 x) 2 = 12 + 2 .1. 2 x + (2 x) 2 = 1 + 4 x + 4 x 2
(1 − 2 x) 2 = 12 − 2 .1. 2 x + (2 x) 2 = 1 − 4 x + 4 x 2
б) (3a + 5b) 2 = (3a ) 2 + 2 . 3a . 5b + (5b) 2 = 9a 2 + 30ab + 25b 2
(3a − 5b) 2 = (3a ) 2 − 2 . 3a . 5b + (5b) 2 = 9a 2 − 30ab + 25b 2

ЗАДАЧА 4 Опростете изразите:

а) ( x + 3) 2 − (1 − x) 2 ; б) (2 x + 3) 2 − 2( x − 5) 2 − x(2 x + 7).=
Решение: = (2 x) 2 + 2 . 2 x . 3 + 32 − 2( x 2 − 2 . x . 5 + 5
а) ( x + 3) − (1 − x) = x + 2 . x . 3 + 3 − (1 − 2 .1. x + x ) =
2 2 2 2 2 2
= 4 x 2 + 12 x + 9 − 2 x 2 + 20 x − 50 − 2 x 2
= x2 + 6 x + 9 −1 + 2 x − x2 = 8x + 8
б) (2 x + 3) 2 − 2( x − 5) 2 − x(2 x + 7) =
= (2 x) 2 + 2 . 2 x . 3 + 32 − 2( x 2 − 2 . x . 5 + 52 ) − 2 x 2 − 7 x =
= 4 x 2 + 12 x + 9 − 2 x 2 + 20 x − 50 − 2 x 2 +
- 7 x = 25 x − 41.

Геометричен смисъл на формулата за съкратено умножение

(a + b)2 = a2 + 2ab + b2
Aко a > 0, b > 0, тъждеството (a + b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 има следното геометрично
тълкуване:

b
a+b .
a
a+b a b

ЗАДАЧИ Извършете степенуването:

( x(−x (2−x)22−); 22;) 2 ; (28
22 2 22 2 22 2 22
( x1
(−x 1(−)x12 −
); 21;) 2 ; x(1)x2−); 2x;) 2 ;
(1(−1 − (−2(2−(x2a)(x22−+);a25x;+b) 2)5;b;) ; (3m(3+m2+n)2n;) ; (6a(6+a7+c)7c;) ; (2n(2+n7+p7) p;
.
(a2 (+ 2 2 2
a 1(+)a1+); 1;) ; (a(− 2 2 2
a 1(−)a1−); 1;) ; (a(+ a (+ 2 2 2
2a)2+); 2;) ; (a(− 9 ( 5 a ( −
25
a (2−a)2−); 2;) ;a 22− b 22 2
2)2b; ) ; ( 2m ( 2 m
− 3n
− )
3 22 2
n; ) ; ( 7 a
( −
7 a6−c )
6 22 2
c ;) ; (7n(7−n2−p2) 22p. )
Приведете в нормален вид изразите:
(23 x(21+x)12+
(x2 + );21;) 2 ; (2(x2 −x(21−)x12−);21;) 2 ; (1(+1 +2(1x2+)x22);2x;) 2 ; (1(−1 −2(1x2−)x22);2x;)222;
10 ( x( +x +y )y )+ +( x( −x −y )y2);2 ; ( x( +x +y )y2)−2 −( x( −x −y )y2);2 ;
( x4
(+x (+ 2 2 2
ax)a+); a;) ; (b(− b− 2 2 2
(xb)x−); x;) ; (a(+ a (+ 2 2 2
ca)c+); c;) ; (m(m −(− nm)n2−); 2n;) 2 ;
11  (a(−a b−)b2 )+2 (+a(+a b+)b2 ;) 2 ; (a(−a b−)b2 )−2 (−a(+a b+)b2 ;) 2 ;
5
((22xx(+2+xyy+))22;y;) 2 ; ((xx++( x22+yy)2)22;y;) 2 ; ((xx++( x55+
yy)5)22;y;) 2 ; ((5512  
xx(+5+2x(yy2x+))(2−2x;y;1)−)21+; )(+x(−x1−) 21;) 2 ; 2( 2x(−x1−) 1−)(−x(−x1−) 21;) 2 ;
(6
2(2mm 33)−2);23;) 2 ; (3(3aa(−3−2a2)−2);22;) 2 ; (5(5−−(353b−b) 2)3;2b;) 2 ; (4(13  
(−2−m (74(7na−(n)a−2)7;2−nx;)x22);+2 +2(23(3−−x)x2);2 ; ( x( x++1)12)+2 +2(2x( x++2)22);2 ;
4−−
7
((55++(544a+a))422a;;) 2 ; ((55−−(544a−a))422a;;) 2 ; ((66xx(−6−xyy−
))22;y;) 2 ; ((6614 
xx(+6+(xyay(+)a)−22;y−;x))x22);2−−2(23(3−−x)x2);2 ; ( x( x++1)12) 2−−2(2x( x−−2)22).2 .

39
Към съдържанието
16. ТЪЖДЕСТВАТА (a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2 .
УПРАЖНЕНИЕ
Ще разгледаме приложения на формулите
(1) (a + b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 , (2) (a − b) 2 = a 2 − 2ab + b 2 .
Ако сравним двете формули за съкратено умножение, забелязваме, че те се
различават само по знака пред удвоеното произведение. Двете формули за
съкратено умножение могат да се запишат заедно: (a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2 .

! Формулата (2) за (a – b)2 е следствие от формулата (1) за (a + b)2, когато a – b се

разглежда като сбор a + (–b):
(a – b)2 = (a + (–b))2 = a2 + 2a(–b) + (–b)2 = a2 – 2ab + b2.

ПРИЛОЖЕНИЯ
• При повдигане на квадрат на сбор или разлика на два по–сложни израза

ЗАДАЧА 1 Извършете степенуването:

( ) ( )
2 2
б) ax y − 1 z .
2
а) a + b 2 c ;
2 3 4
2 3
Решение:
а)

б)

• При повдигане на тричлен на квадрат

ЗАДАЧА 2 Повдигнете на квадрат:

а) (a + b + c) 2 ; б) (a + b − c) 2 ; в) (a − b − c) 2 .
Решение:
+ b + c) 2 = (a + b) 2 + 2 (a + b) c + c 2 = a 2 + 2ab + b 2 + 2ac + 2bc + c 2 =
а) (a
2
I II I2 I II II
= a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc
Получихме формулата (a + b + c) 2 = a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc .
б)

в)

Формулата за (a − b − c) 2 например може да се получи, като използваме формулата

(a + b + c) 2 = a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc по следния начин:
(a − b − c) 2 = (a + (−b) + (−c)) 2 = a 2 + (−b) 2 + (−c) 2 + 2a (−b) + 2a (−c) + 2(−b)(−c) =
= a 2 + b 2 + c 2 − 2ab − 2ac + 2bc .
40
Към съдържанието
 • За по–бързо пресмятане на квадратите на някои числа

ЗАДАЧА 3 Пресметнете:
а) 512; б) 1022; в) 492.
Решение:
а)
б)
в)

• При опростяване на изрази

ЗАДАЧА 4 Опростете изразите:

2 2
а) (a − 1) 2 + (a + 1) 2 − a (a − 1) ; б) (2 − x) 2 − ( x + 2) 2 ; в) (2 + x) − 2( x + 1) .
Решение:
а) (a − 1) 2 + (a + 1) 2 − a (a − 1) = a 2 − 2a + 1 + a 2 + 2a + 1 − a 2 + a = a 2 + a + 2
б) (2 − x) 2 − ( x + 2) 2 = 22 − 2 . 2 x + x 2 − ( x 2 + 2 x . 2 + 22 ) = 4 − 4 x + x 2 − x 2 − 4 x − 4 = −8 x
в) (2 + x) 2 − 2( x + 1) 2 = 22 + 2 . 2 x + x 2 − 2( x 2 + 2 x + 1) = 4 + 4 x + x 2 − 2 x 2 − 4 x − 2 = − x 2 + 2

ЗАДАЧА 5 Извършете действията:

( )
2
а) 1 a 2 − 1 b 2 ;
2
б) (3 − a + b) .
2 3
Решение:

( ) ( ) ( ) ( ) = a4 − 13 a b + b9
2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 4 4
а) 1 a 2 − 1 b 2 = a −b = a − 2⋅ a ⋅ b + b 2 2
2 3 2 3 2 2 3 3

б) (3 − a + b) 2 = 32 + a 2 + b 2 − 2 . 3 . a + 2 . 3 . b − 2 . a . b = 9 + a 2 + b 2 − 6a + 6b − 2ab

ЗАДАЧИ Извършете действията: Като използвате формулата

2 2
1 ( x + 2) ; (5 + y 2 ) 2 ; 2
(x + y ) ; 2 2
(a ± b) 2 = a 2 ± 2ab + b 2 , пресметнете
степените:
2 (a 2b + 1)2 ; (2 + x 2 y ) 2 ; (3x 2 y + z )2 ;
9 422; 532; 10 1032; 10012;
( 3) ( 12 + xy ) ; ( m2 + n2 ) ;
2 2 2
3 a 2 + 1 ; 11 992; 682; 12 1992; 2992;
; x) 2 ;(a(2a+2 0+(,a022,)2+2 ;)02,; 2)(2x;(2x+2 0+(,x032,y3+)y20;),23; y ) 213
; 198 ; 298 .
2 2
(0(,104,+ 1(x+0),x21;)+
2

5 ( x + y + z )2 ; (2 x + y + 1)2 ; Извършете действията:

2
6 (ab − mn) ; ( xy − z 2 ) 2 ; (mn − pq) 2 ; 14  (3 − x) 2 + 2( x − 2) 2 − 9 ;
15 (3a + 7) 2 − a(3 − 7a) 2 ;
7 16 −( x − y ) 2 + 5(1 − x) 2 − 3( y − 1) 2 ;
8 ( x + y − z ) 2 ; ( x − y − z )2 . 17 6( x − 1) 2 − 5( x − 2) 2 + 4( x − 5) .
41
Към съдържанието
17. ТЪЖДЕСТВАТА

ЗАДАЧА 1 Докажете тъждествата:

3 3 2 2 3 3 3 2 2 3
а) (a + b) = a + 3a b + 3ab + b ; б) (a − b) = a − 3a b + 3ab − b .
Доказателство:
3 2 3 2
а) u = (a + b) = (a + b) (a + b) = б) u = (a − b) = (a − b) (a − b) =
= (a 2 + 2ab + b 2 )(a + b) = = (a 2 − 2ab + b 2 )(a − b) =
= a 3 + a 2b + 2a 2b + 2ab 2 + ab 2 + b3 = = a 3 − a 2b − 2a 2b + 2ab 2 + ab 2 − b3 =
= a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 = v , = a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3 = v ,
u = v ,⇒
т.е. равенството е тъждество. u = v ,⇒т.е. равенството е тъждество.
Доказахме, че равенствата са верни за произволни стойности на a и b.
Ако разликата (a − b) се представи като сбор (a + (−b)) , то формулата за
(a − b)3 може да се изведе и така:
((a + (–b))3 = a3 + 3a2(–b) + 3a(–b)2 + (–b)3 = a3 – 3a2b + 3ab2 – b3.
Първата формула за съкратено умножение може да се изкаже и така:
Кубът на двучлен е равен на куба на първото събираемо плюс утроеното
произведение на квадрата на първото с второто, плюс утроеното
произведение на квадрата на второто с първото, плюс куба на второто
събираемо.

! Формули за съкратено умножение: (a + b) 3 = a 3 + 3a 2 b + 3ab 2 + b 3 ,

(a − b) 3 = a 3 − 3a 2 b + 3ab 2 − b 3 .

Ако номерираме събираемите с I и II, формулата (a + b)3 = a33 + 3 a22 b + 3 a b 22 + b33

I II I I II I II II
записваме схематично (I + II ) 3 = I 3 + 3 . I 2 . II + 3 . I . II 2 + II 3 и четем
(първото + второто)3 = първото на куб + три пъти първото на квадрат по второто +
три пъти първото по второто на квадрат + второто на куб.
Формулата за (a − b)3 записваме така: (I − II ) 3 = I 3 − 3 . I 2 . II + 3 . I . II 2 − II 3 .

ЗАДАЧА 2 Извършете степенуването:

a) (a − 2)3 ; б) (3 + x)3 ; в) ( p −1)3 .
Решение:
а) (a − 2)3 = б) (3 + x)3 = в) ( p − 1)3 =
3 2 2 3
= a 3 − 3 . a 2 . 2 + 3 . a . 22 − 23 = = 3 + 3 . 3 . x + 3 . 3 . x + x = = p − 3 . p .1 + 3 . p.1 − 1 =
3 2 2 3

= a 3 − 6a 2 + 12a − 8 = 27 + 27 x + 9 x 2 + x3 = p3 − 3 p 2 + 3 p − 1

42 Към съдържанието
 ПРИЛОЖЕНИЯ
Формулите за повдигане на двучлен на трета степен се използват:
• При повдигане на куб на сбор или разлика на два по–сложни израза

ЗАДАЧА 3 Извършете степенуването:

а) (2 x + 3)3 ; б) ( x 2 − 3 y )3 .
Решение:
а) (2 x + 3)3 = б) ( x 2 − 3 y )3 =
= (2 x)3 + 3 .(2 x) 2 . 3 + 3 . 2 x . 32 + 33 = = ( x 2 )3 − 3.( x 2 ) 2 . 3 y + 3. x 2 .(3 y ) 2 − (3 y )3 =
= 8 x3 + 3 . 4 x 2 . 3 + 6 x . 9 + 27 = = x 6 − 3x 4 . 3 y + 3x 2 . 9 y 2 − 27 y 3 =
= 8 x3 + 36 x 2 + 54 x + 27 = x 6 − 9 x 4 y + 27 x 2 y 2 − 27 y 3

• При опростяване на изрази

ЗАДАЧА 4 Опростете изразите:

3 2
а) ( x + 2) − x( x − 2) ; б) (1 − x 2 )(1 + 8 x) − (1 − 2 x)3 .
Решение:
а) ( x + 2)3 − x( x − 2) 2 = x3 + 3 x 2 . 2 + 3 x . 22 + 23 − x( x 2 − 4 x + 4) =
= x3 + 6 x 2 + 12 x + 8 − x3 + 4 x 2 − 4 x = 10 x 2 + 8 x + 8 ;
б)

• При доказване на тъждества

ЗАДАЧА 5 Докажете тъждеството (

a − b)3 = −(b − a )3 .
     
Доказателство: u v
3 3 2 3 2
u = (a − b) = a − 3a b + 3ab − b
v = −(b − a )3 = −(b3 − 3b 2 a + 3ba 2 − a 3 ) = −b3 + 3b 2 a − 3ba 2 + a 3 = a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3
⇒ u=v⇒ , т.е. равенството е тъждество.

Извършете действията:
ЗАДАЧИ
( ) ( ) ( )
3 3 3

1  (m + n)3 ; ( x − y )3 ; ( p + q) ; 3 10   x − 12 ; 1−y ;

3
a+ 2 ;
3
2  (a + 2)3 ; ( 2 − x )3 ; (m + 3)3 ; 11  ( x3 − a)3 ; ( x 3 + a 2 )3 ; ( x − a 2 )3 ;
3

( )
3
3  ( x + 1) ; ( x − 1)3 ; (1 − a )3 ; 2 3
12  ( x − 2a 2 )3 ; ( x 2 + 3 y 2 )3 ; x 2 − a .;
4  (1 − 2 x) ; 3 3
(1 + 3 x) ; (1 − 4a ) ; 3
2
5 (1 + ab) ;
3
(1 + xy )3 ; (1 + ax)3 ;  Извършете действията:
6 (2 x − 3)3 ; (3a + 2)3 ; (a + 5b)3 ; 13  ( x − 1)3 − ( x + 1)2 ; ( x + 1) 2 − ( x − 2)3 ;
14  ( x + 1)( x − 1)( x − 2)3 ; 3( x + 1)2 − 2( x − 2)3 ;
7 (3a − 2b)3 ; (2a + 3b)3 ; ( 2 x − 5 y )3 ; 15   ( x − 1)3 − 2( x + 1)2 ;3(− x3−(1x)+ +1)22 (−2 2−(xx)−.2)3 .
2 3

8 ( x 2 − 2) 3 ; (3 − y 2 )3 ; (1 − z 2 )3 ; 16  Докажете тъждеството
2 3
9 ( x − 2a ) ; (3a − y )3 ; (1 − 5 z 2 )3 ; ( − a − b)3 = −( a + b)3 .

Към съдържанието 43
18. ТЪЖДЕСТВОТО

ЗАДАЧА 1 Докажете тъждеството ( 2

a + b)(a − b) = a

 
− b2 .
Решение: u v

u = (a + b)(a − b) = a (a − b) + b(a − b) = a 2 − ab + ab − b 2 = a 2 − b 2 = v
u = v ,⇒
т.е. равенството е тъждество.
Доказахме, че равенството е вярно за произволни стойности на а и b, т.е. е тъждество.

! Формула за съкратено умножение: (a + b)(a − b) = a 2 − b 2,

Произведението на сбора и разликата на два израза е равно на първия

израз на квадрат минус втория израз на квадрат.

Ако номерираме a и b съответно с I и II, (a + b)(a − b) = a22 − b 22

I II I II I II
2 2
записваме схематично (I + II )(I − II ) = I − II и четем
(първото + второто) по (първото – второто) = първото2 – второто2.

ЗАДАЧА 2 Извършете умножението:

а) (u + v)(u − v) ; б) (a − 2)(a + 2) ; в) ( x + 3)( x − 3) .
Решение:
а) (u + v)(u − v) = u 2 − v 2 б) (a − 2)(a + 2) = a 2 − 4 в) ( x + 3)( x − 3) = x 2 − 9

ПРИЛОЖЕНИЯ
Тъждеството (a + b)(a − b) = a 2 − b 2 се използва:
• При умножаване на сбор и разлика на по–сложни изрази

ЗАДАЧА 3 Извършете умножението:

2 3 5 2 3 5
а) (5 x + 2 y )(5 x − 2 y ) ; б) (3a x − 5ax )(3a x + 5ax ) .
Решение:
а) (5 x + 2 y )(5 x − 2 y ) = (5 x) 2 − (2 y ) 2 = 25 x 2 − 4 y 2
б) (3a 2 x3 − 5ax5 )(3a 2 x3 + 5ax5 ) = (3a 2 x3 ) 2 − (5ax5 ) 2 = 9a 4 x 6 − 25a 2 x10

• При умножаване на някои тричлени

ЗАДАЧА 4 Извършете умножението:

а) (a + b − c)(a + b + c) ; б) (a − b + x)(a − b − x) .
Решение:
а) (a + b − c)(a + b + c) = (a + b) 2 − c 2 = a 2 + 2ab + b 2 − c 2
б) (a − b + x)(a − b − x) = (a − b) 2 − x 2 = a 2 − 2ab + b 2 − x 2
44 Към съдържанието
 • При пресмятане произведенията на някои числа
ЗАДАЧА 5 Като използвате формулата (a + b)(a − b) = a 2 − b 2 , пресметнете произведенията:
а) 27 . 33; б) 62 . 58.
Решение:
2 2
а) 27 . 33 = (30 − 3)(30 + 3) = 30 − 3 = 900 − 9 = 891
б)
• При опростяване на изрази
ЗАДАЧА 6 Извършете умножението:
а) ( x − 7 y )( x + 7 y ) ;
Решение:
3( 4 3 )(
б) 2 m + 3 n 2 m − 3 n .
4 )
а) ( x − 7 y )( x + 7 y ) = x 2 − (7 y ) 2 = x 2 − 49 y 2

( )( ) ( ) ( ) = 94 m − 169 n
2 2
б) 2 m + 3 n 2 m − 3 n = 2 m − 3 n 2 2
3 4 3 4 3 4

ЗАДАЧА 7 Опростете изразите:

а) (a + 3)(a − 3)(a 2 + 9) ; б) (a 2 − 1) 2 − (a − 1)(a 2 + 1)(a + 1) .
Решение:
а) (a + 3)(a − 3)(a 2 + 9) = (a 2 − 9)(a 2 + 9) = a 4 − 81
б) (a 2 − 1) 2 − (a − 1)(a 2 + 1)(a + 1) = (a 2 − 1) 2 − (a − 1)(a + 1)(a 2 + 1) =
= a 4 − 2a 2 +11 − (a 2 − 1)(a 2 + 1) = a 4 − 2a 2 + 1 − (a 4 − 1) =
= a 4 − 2a 2 + 1 − a 4 + 1 = −2a 2 + 2
• При доказване на тъждества
ЗАДАЧА 8 Докажете тъждеството (a 2 − 3)(a 2 + 3) = (a 2 − 1)2 − 2(5 − a 2 ) .
Решение:
u = (a 2 − 3)(a 2 + 3) = a 4 − 9

⇒ u = v , т.е. равенството е тъждество.

ЗАДАЧИ Извършете умножението: 9 ( x + y + 1)( x + y − 1); (a − b + 2)(a − b − 2).

(a + 1)(
1a (−a1+);1)(a − 1); (a + 2)(a(a− +2);
2)(a − 2); 10 Пресметнете рационално:
(a + 32)(a(a−+33);)(a − 3); (2 − x)(2(2+−xx);)(2 + x); а) 22.18;  б) 95.105;  в) 71.69;  г) 59.61.
2
a 2a−2 1+)(1);
(a 3− 1()( a 2 + 1); ( x 2 + 4( x)(2x+2 4−)(4x);2 − 4); Опростете изразите:
(5 4
− 3(x5)(−53+x3)(x5);+ 3 x); (4a −(14)(a4−a1+)(14);a + 1); 11 (3 + a)(3 − a)(9 + a 2 ) ;
5 (2a + 3b)(2a − 3b); (5 x + 2 y )(5 x − 2 y ); 12 ( x + 3)( x − 3)( x − 3)( x + 3) ;
2
6 ( x 2 − y )( x 2 + y ); (2 x 2 − 3 y )(2 x 2 + 3 y ); 13 −(a − 5)(a + 5) − (a − 5) ;.
Докажете тъждествата:
7 (2a 2 + b)(2a 2 − b); ( x 2 + 3 y 2 )( x 2 − 3 y 2 );
14 (a + 1)(a − 1) + 2 = (a − 1)2 + 2a ;
( 3 )( 3 ) ( 2 )( 2 )
8 m + 4 m − 4 ; 1+ n 1− n ; 15 (3 + 4 x)(3 − 4 x) − 3( x 2 − 4) = 21 − 19 x 2.

Към съдържанието 45
19. ФОРМУЛИ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Опростете изразa ( x − 2)3 − x(3 − x)2 .
Решение:
( x − 2)3 − x(3 − x) 2 = x3 − 3 . x 2 . 2 + 3 . x . 22 − 23 − x(9 − 6 x + x 2 ) =
= x3 − 6 x 2 + 12 x − 8 − 9 x + 6 x 2 − x3 = 3 x − 8 .

ЗАДАЧА 2 Намерете формула за разликата

 а правоъгълника ABCD
от лицата н
и квадрата MNPQ.
Решение:
S ABCD − S MNPQ = ( x + 3)( x + 2) − ( x + 1) 2 = x 2 + 3 x + 2 x + 6 − ( x 2 + 2 x + 1) =
= x 2 + 3x + 2 x + 6 − x 2 − 2 x − 1 = 3x + 5
ЗАДАЧА 3 Намерете числената стойност на израза
A = (2 x + 1) 2 + ( x − 2) 2 − 5 x( x − 1) за x = 0, 2 .
Решение:
A = (2 x + 1) 2 + ( x − 2) 2 − 5 x( x − 1) =
= 4 x2 + 4 x + 1 + x2 − 4 x + 4 − 5x2 + 5x = 5x + 5
За x = 0, 2 A = 5 . 0, 2 + 5 = 1 + 5 = 6 .
ЗАДАЧА 4 Намерете числената стойност на израза
( )( )( )
2
A = x − 1 x + 1 − x +1 за x = 8 .
2 3 2 3 2 9
Решение:

( )( ) ( )
2
A= x−1 x + 1 − x +1 =
A = − x −1 1
2 3 2 3 2 9
= ( x ) − ( 1 ) −  ( x ) + 2 ⋅ x ⋅1 + 1  =
2 2
 2
 2 За x = 8
2 3  2 2  9
2 2 A = − 8 − 1 1 = −2 .
= x − 1 − x − x −1 = − 1 − x −1 = −x −1 1 . 9 9
4 9 4 9 9

ЗАДАЧА 5 Докажете, че стойността на израза

A = (2 x + 1)3 − 2 x(2 x − 3) 2 − 12 x(3 x − 1) е константа.
Решение:
A = (2 x + 1)3 − 2 x(2 x − 3) 2 − 12 x(3 x − 1) =
= (2 x)3 + 3 .(2 x) 2 .1 + 3 . 2 x .12 + 13 − 2 x(4 x 2 − 12 x + 9) − 36 x 2 + 12 x =
= 8 x3 + 12 x 2 + 6 x + 1 − 8 x3 + 24 x 2 − 18 x − 36 x 2 + 12 x = 1

46
Към съдържанието
ЗАДАЧА 6 Намерете най–голямата стойност на израза
( )( )
A = (0, 5 x + 1) 2 − x + 3 x − 3 − x(1 + 3 x) .
2 2
Решение:

( )( )
2 2
(
A = (0, 5 x + 1) 2 − x + 3 x − 3 − x(1 + 3x) = x + 2 ⋅ x ⋅1 + 12 − x − 9 − x − 3 x 2 =
2 2 4 2 4 )
2 2
= x + x + 1 − x + 9 − x − 3 x 2 = 10 − 3 x 2
4 4
A = 10 − 3 x 2
Най–голямата стойност на разликата 10 − 3 x 2 се получава при най-малката
стойност на умалителя 3х2, т.е. при x = 0 .
Най-голямата стойност на израза А е 10.

ЗАДАЧА 7 Намерете нормалния вид на многочлена, тъждествено равен на израза

A = (2 x − m)(2 x + m) − ( x + m + 3) 2 .
За коя стойност на параметъра m коефициентът на члена от първа степен е 10?
Решение:

Коефициентът на члена от първа степен е −2m − 6 .

–2m – 6 = 10 при m = –8.

ЗАДАЧИ Опростете изразите: 8 A = (2 x − 1)2 − 2 x 2 − ( x + 1)(2 x − 3) + 3x ;

1 (2 x − 5)2 − (3x − 4)(3x − 2) ; 9 B = ( x + 1)3 − x( x 2 + 3x + 3) + 5 .
2 (5 x − 6)2 − (4 x − 9)2 ; Намерете най-малката стойност на из-
3 (2 x + 1)2 − (2 x − 0, 5)2 − 34 ; раза:
10 A = ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4) − ( x − 3)3 − 9(1 − 3x) ;
4 3x + ( x − 1) − ( x − 2)( x + 2 x + 4) .
2 3 2
11 C = 5, 5( x − 1)2 − 3 1 ( x − 2)2 − 1 1 ( x + 1)2.
Намерете числената стойност на израза: 3 6
12 Н амерете нормалния вид на много-
5 A = (2 x + 1) − 3x( x + 3) − ( x − 2) за:
2 2
члена, тъждествено равен на израза
1
а) x = −1, 3 ; б) x = −2 ; в) x = −15 ; A = (2m − x) 2 − (2m − 1)( x + 1) 2 − 4m 2 .
7 За коя стойност на параметъра m
6 B = ( x + 2)3 − x( x + 5)( x + 2) − 3x( x + 7) за: коефи­ц иентът на члена от първа
а) x = −3 ; б) x = −2 ; в) x = − ; 1 степен е 10?
2
( )( ) (
7 C = x − 3 x + 1 − x 2 x + 1 − x + 5 за:
2 3 3 2 ) 13 Намерете нормалния вид на много-
члена, тъждествено равен на израза
B = ( x 2 − m) 2 − ( x − 3)(3mx − 1) − ( x + m) 2.
а) x = − 0, 4 ; б) x = −1, 2 ; в) x = −2, 4 .
За коя стойност на параметъра т
Докажете, че стойността на израза е коефициентът на члена от втора сте-
константа за всяко х: пен е −6?

47
Към съдържанието
20. ТЪЖДЕСТВАТА

ЗАДАЧА 1 Докажете тъждествата:

а) (a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a 3 + b3 ; б) (a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a 3 − b3 .
Решение:
а) (a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a
3
+ b3 a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a
б) ( 3
− b3
 
u v u v
2 2
2
u = (a + b)(a − ab + b ) = 2
u = (a − b)(a + ab + b ) =
= a 3 − a 2b + ab 2 + a 2b − ab 2 + b3 = = a 3 + a 2b + ab 2 − a 2b − ab 2 − b3 =
= a 3 + b3 = v = a 3 − b3 = v
⇒ u = v ,⇒ т.е. равенството е тъждество. ⇒ u = v ,⇒ т.е. равенството е тъждество.
За по–лесно запомняне на тъждествата
(a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a 3 + b3 a 3 + b3 = (a + b)(a 2 − ab + b 2 )
или
(a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a 3 − b3 a 3 − b3 = (a − b)(a 2 + ab + b 2 )
ще имаме предвид следното:
Изразите a 2 + 2ab + b 2 , a 2 − 2ab + b 2 са точен квадрат. Те се различават от изразите
a 2 + ab + b 2 , a 2 − ab + b 2 само по коефициента 2 пред ab.
Прието е всеки от изразите a 2 + ab + b 2 , a 2 − ab + b 2 да се нарича непълен квадрат.

! Формули за съкратено умножение: ,

.

ЗАДАЧА 2 Извършете умножението:

а) ( x − y )( x 2 + xy + y 2 ) ; б) ( x + y )( x 2 − xy + y 2 ) .
Решение:
а) ( x − y )( x 2 + xy + y 2 ) = x3 − y 3 б) ( x + y )( x 2 − xy + y 2 ) = x3 + y 3

ЗАДАЧА 3 Извършете умножението:

2
а) (a + 1)(a − a + 1) ; б) (a − 3)(a 2 + 3a + 9) .
Решение:
а) (a + 1)(a 2 − a + 1) = (a + 1)(a 2 − a .1 + 12 ) = a 3 + 13 = a 3 + 1
2 2 2 3 3 3
б) (a − 3)(a + 3a + 9) = (a − 3)(a + a . 3 + 3 ) = a − 3 = a − 27

ЗАДАЧА 4 Извършете умножението:

2 4 2
а) (3 x + 2)(9 x 2 − 6 x + 4) ; б) ( x − 3)( x + 3 x + 9) .
Решение:
а) (3 x + 2)(9 x 2 − 6 x + 4) = б) ( x 2 − 3)( x 4 + 3 x 2 + 9) =
= (3 x + 2)((3 x) 2 − 3 x . 2 + 22 ) = = ( x 2 − 3)(( x 2 ) 2 + x 2 . 3 + 32 ) =
= (3 x)3 + 23 = 27 x3 + 8 = ( x 2 )3 − 33 = x 6 − 27
48
Към съдържанието
 При произведение на двучлен с тричлен (Задачи 2, 3, 4), за да можем да приложим
формулите, трябва да проверим:
• ако двучленът е u + v , дали тричленът е непълният квадрат u 2 − uv + v 2 ;
• ако двучленът е u − v , дали тричленът е непълният квадрат u 2 + uv + v 2 .

ЗАДАЧА 5 Запишете като произведение на двучлен и тричлен:

а) сбора x3 + 64 ; б) разликата 8 x3 − 125 .
Решение:
а) x3 + 64 = x3 + 43 = б) 8 x3 − 125 = (2 x)3 − 53 =
= ( x + 4)( x 2 − 4 x + 42 ) = = (2 x − 5)(4 x 2 + 10 x + 52 ) =
= ( x + 4)( x 2 − 4 x + 16) = (2 x − 5)(4 x 2 + 10 x + 25)

ЗАДАЧА 6 Намерете едночлените u, v и w, така че равенствата да са тъждества:

а) x3 − 8 = ( x − 2)( x 2 + u + 4) ;
б) 8 x3 + 27 = (2 x + 3)(4 x 2 − v + 9) ;
в) 125 x 6 − 64 y 3 = (5 x 2 − 4 y )( w + 20 x 2 y + 16 y 2 ) .
Решение:
а) x3 − 8 = x3 − 23 = ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4) , u = 2 x
б) 8 x3 + 27 = (2 x)3 + 33 = (2 x + 3)(4 x 2 − 6 x + 9) , v = 6 x
в) 125 x 6 − 64 y 3 = (5 x 2 )3 − (4 y )3 = (5 x 2 − 4 y )( 25 x 4 + 20 x 2 y + 16 y 2 ) , w = 25 x 4

ЗАДАЧА 7 (Устно) Проверете могат ли дадените произведения да се запишат като сбор или
разлика от кубовете на два едночлена:
2 2
а) (a − 2)(a 2 + 2a + 4) ; б) (2m + 3)(4m 2 + 6m + 9) ; в) ( x + 2 y )( x − 4 xy + y ) .
Отг. а) да, a3 – 8; б) не; в) не.

Извършете действията:
ЗАДАЧИ
2 2
( )( 1 n 2 − 12 n + 1 ;
1 (m + n)(nm+22− mn + n2 ); 4
(m + n)(m − mn + n ); 2 ( p − q)( p 2 + pq + q 2 ) ;
3 (a + 1)(a − a + 1);
2
4 ( x − 1)( x 2 + x + 1) ;
2
5 (1 + m)(1 − m + m );
6 (1 − n)(1 + n + n 2 ) ;
7 ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4);
8 (3 − b)(9 + 3b + b 2 ) ;
2
9 (2a + 3)(4a − 6a + 9);
10 (3a − 4)(9a 2 + 12a + 16) ;
( 2 )(
11 n + 1 n 2 − 1 n + 1 ;
2 4
)
( p12
1
( 1
)(
1 2 1 1 2
− q )(2px2 −+ 3pqy + q42x) + 6 xy + 9 y . )
Опростете израза:
13 ( x − 3)( x + 3) − ( x + 2)( x 2 − 2 x + 4) ;
2 2 2
14 ( x − 3) + ( x + 3) − ( x − 3)( x + 3x + 9);
− n)(a1(+a n+ +2)(
(115 na2 )− 2) − (a − 3)(a 2 + 3a + 9) ;
16 (a − 1)3 − 4a(a + 1)(a − 1) + 3(a − 1)(a 2 + a + 1) ;
3 2 3
− b)(( x9 + 23b) ++b(22)x + 1)(4 x − 2 x + 1) − 8 x ;
(317
18 (2 x + 3)3 − (4 x + 3)(16 x 2 − 12 x + 9) + x3 .
)(9a 2 + 12aизразите
(3a − 4Опростете + 16) и намерете числената
им стойност:
19 2 x3 + 9 − ( x + 1)( x 2 − x + 1) при x = 1;
) 20 −5( x − 1)3 + 10( x + 1)( x 2 − x + 1) при x = 2.

49
Към съдържанието
21. ФОРМУЛИ ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ.
ПРИЛОЖЕНИЕ
(a + b) 22 = a 22 + 2ab + b 22 (a − b)(a + b) = a 22 − b 22
! ( a + b)
(a − b) 22
( a − b)
= a + 2ab + b
= a 22 − 2ab + b 22
= a − 2ab + b
(a − b)(a + b) = a − b

(a + b)33 = a 33 + 3a 22b + 3ab 22 + b33 (a + b)(a 2 − ab + b 2 ) = a 3 + b3

(a + b)3 = a3 + 3a2 b + 3ab2 + b3 (a + b)(a 22 − ab + b 22 ) = a 33 + b33
(a − b) = a − 3a b + 3ab − b (a − b)(a + ab + b ) = a − b
(a − b)3 = a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3 (a − b)(a 2 + ab + b 2 ) = a 3 − b3
ЗАДАЧА 1 Приложете формулите за съкратено умножение и направете съответните изводи
за дадените два израза:
а) ( x + y ) 2 и (− x − y ) 2 ; б) ( x − a ) 2 и (a − x) 2 ; в) ( x + y )3 и (− x − y )3 ;
г) ( x − a )3 и (a − x)3 ; д) (a + b)(a − b) и (−a − b)(−a + b) .
Решение:
а) ( x + y ) 2 = x 2 + 2 xy + y 2 ; (− x − y ) 2 = ?
I начин: (− x − y ) 2 = ((− x) + (− y )) 2 = (− x) 2 + 2(− x)(− y ) + (− y ) 2 = x 2 + 2 xy + y 2 ;
II начин:

( x + y ) 2 = (− x − y ) 2
б) ( x − a ) 2 = x 2 − 2ax + a 2 ;
2 2 2 2 2
(a − x) = a − 2ax + x = x − 2ax + a . ( x − a ) 2 = (a − x ) 2
в) ( x + y )3 = x3 + 3 x 2 y + 3 xy 2 + y 3 ;
(− x − y )3 = (−( x + y ))3 = (−1)3 ( x + y )3 =

= −( x + y )3 = − x3 − 3 x 2 y − 3 xy 2 − y 3 ( − x − y ) 3 = −( x + y ) 3
г) ( x − a )3 = x3 − 3 x 2 a + 3 xa 2 − a 3 ;
(a − x)3 = a 3 − 3a 2 x + 3ax 2 − x3 или
(a − x)3 = (−( x − a ))3 = −( x − a )3 (a − x ) 3 = −( x − a ) 3
д) (a + b)(a − b) = a 2 − b 2
(−a − b)(−a + b) = (−(a + b))(−(a − b)) =
= (−1)(a + b)(−1)(a − b) =
= (−1) 2 (a + b)(a − b) = a 2 − b 2 . (a + b)(a − b) = (−a − b)(−a + b)

Примерите в Задача 1 се решават по-рационално, ако знакът (−) се изнесе пред скоби.
Когато изнасяме знака (−) пред многочлен, който се повдига в степен, записваме
го като множител (−1) и прилагаме правилото за степенуване на произведение.
Ако изнасяме знака (−) пред всеки от множителите на произведение, то също го за-
писваме като степен на множителя (−1) и знакът на резултата се влияе от степента
на този множител.
Примери: ,
2
(a − b)( x − y ) = (−1)(b − a )(−1)( y − x) = (−1) (b − a )( y − x) = (b − a )( y − x) .
50
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Докажете тъждествата:
2 2 2
а) (a + b) 2 − (a − b) 2 = 4ab ; б) x + y = ( x + y ) − 2 xy .
Решение:
a + b) 2 − (a − b) 2 = 4
а) ( ab I начин:
  
u v u = (a + b) 2 − (a − b) 2 = a 2 + 2ab + b 2 − (a 2 − 2ab + b 2 ) =
= a 2 + 2ab + b 2 − a 2 + 2ab − b 2 = 4ab = v
II начин:
u = (a + b) 2 − (a − b) 2 = (a + b + a − b)(a + b − a + b) =
= 2a . 2b = 4ab = v
И по двата начина получаваме u = v ,⇒
т.е. равенството е тъждество.
x 2 + y 2 = ( x + y ) 2 − 2 xy
б)  v = ( x + y ) 2 − 2 xy = x 2 + 2 xy + y 2 − 2 xy = x 2 + y 2 = u
  
u v u = v ,⇒т.е. равенството е тъждество.

! От
се получава формулата (a + b + c) 2 = a 2 + b 2 + c 2 + 2ab + 2ac + 2bc .

ЗАДАЧА 3 Опростете изразите:

а) A = ( x − 3)( x 2 + 3 x + 9) − ( x − 2)3 ; б) B = ( x + y − 2) 2 − x( x + 2 y ) .
Решение:
а) б)

ЗАДАЧИ Извършете действията: Намерете числената стойност на израза:

1 (3a + b)2 ; (3a − b)2 ; (3x + y )2 ; 2
14 x( x + 3)( x − 3) − ( x + 1)( x − x + 1)
2 (2a − b)(2a + b); (a − 3x)(a + 3x) ; при x = 1 ;
3
3 (−a − b)2 ; (−a + b)2 ; (−2a − b)2 ; 15 a ( a + 2 )( a − 2) − (a − 3)(a 2 + 3a + 9)
4 (− x − y )3 ; (− x + y )3 ; (−2 x − y )3 ; при a = 1 ;
2
5 ((–2x – y)2 – (2x + y)2).xy + 5; 16 3(m − 1)2 + (m + 2)(m2 − 2m + 4) − (m + 1)3
2 2
6 (3x − y + 5) ; (2 x − y + 1) ;
при m = − 1 ;
7 (2a + 3b + 4c)(2a − 3b + 4c) ; 3
17 (a − 1) − 4a(a + 1)(a − 1) + 3(a − 1)(a 2 + a + 1)
3
8 ( x n − 2)2 + x n (1 − x) − x n (1 + x) ;
2 2 при a = −2 .
9 ( x − 3 y )( x + 3xy + 9 y );
10 3((x + y)2 – 2xy) – x2; Докажете тъждествата:
11 3((x – 1)3 – 3(x + 1)(x – 1)) + 9x2; 18 m 2 + n 2 = 2mn + (m − n)2 ;
12 ((a – 2)(a2 + 2a + 4) – (a – 2)3) : 2 + a; 19 ( p − q)2 = (q − p)2 ;
13 ((–2 – a)(–2 + a) + a2) : 4 – (а + 1)2. 20 ( x − 5)2 = (5 − x)2 .

Към съдържанието 51
22. РАЗЛАГАНЕ НА МНОГОЧЛЕНИ НА МНОЖИТЕЛИ
ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ НА ОБЩ МНОЖИТЕЛ
ЗАДАЧА 1 Докажете тъждеството x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) .
3 2
Решение: u = x − x − 2 x
v = x( x + 1)( x − 2) = x( x 2 − 2 x + x − 2) =
= x3 − 2 x 2 + x 2 − 2 x = x3 − x 2 − 2 x
От u = v следва, че равенството е тъждество.
В тъждеството x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) многочленът x3 − x 2 − 2 x е представен
като произведение на три множителя, като всеки от тях е многочлен, който не
може да се представи като произведение на многочлени.
При представянето A = x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) казваме, че многочленът A
e разложен на прости множители. Всеки от тях е делител на А.
Пример: x3 − x 2 − 2 x се дели на x − 2 , защото, ако го запишем в разложен вид
x3 − x 2 − 2 x = x( x + 1)( x − 2) , произведението има множител x − 2 .

! Да разложим един многочлен означава да го представим като

произведение от множители, които повече не могат да се разлагат.

! Ако умножим числото а с тричлена (b + c + d ) ,

получаваме ab + ac + ad . Това равенство ни
дава право да запишем, че a (b + c + d ) = ab + ac + ad
ab + ac + ad = a (b + c + d ) = (b + c + d )a .
Тричленът ab + ac + ad е представен като произведение на два прости
множителя. Това произведение се получава, като се изнася повтарящият
се множител (общият множител) извън скоби. Този начин на разлагане
на многочлени на прости множители е известен като изнасяне на общ
множител извън скоби.

ЗАДАЧА 2 Разложете многочлените:

а) 3a + 3b ; б) bx − by ; в) ax + a .
Решение:
а) 3a + 3b = 3(a + b) б) bx − by = b( x − y ) в) ax + a = ax + a .1 = a ( x + 1)
В решените примери общият множител участва самостоятелно във всеки
член на многочлена, лесно се открива и може да се изнесе извън скоби.

ЗАДАЧА 3 Разложете многочлените:

а) 3a + 15 ; б) 12 x − 18 ; в) 4a + 8ab + 12ab 2 .
Решение:
а) 3a + 15 = 3a + 3 . 5 = 3(a + 5)
б) 12 x − 18 = 2 . 2 . 3 . x − 2 . 3 . 3 = 6(2 x − 3)
в) 4a + 8ab + 12ab 2 = 4a .1 + 2 . 4a . b + 3 . 4a . b 2 = 4a (1 + 2b + 3b 2 ).
52 Към съдържанието
 В решените примери общият множител не се вижда веднага, но лесно се открива
като множител при разлагането на всеки член на дадения многочлен.

ЗАДАЧА 4 Разложете многочлените:

а) 2 x + x 2 ; б) a 2 + a 3 ; в) xy − x 2 y 2 + xy 3 .
Решение:
а) 2 x + x 2 = б) a 2 + a 3 = в) xy − x 2 y 2 + xy 3 =
= 2x + x. x = = a2 + a2.a = = xy − x . xy . y + xy . y . y =
= x (2 + x) = a 2 (1 + a ) = xy (1 − xy + y 2 ).
В решените примери общият множител е едночлен и участва в членовете
на дадения многочлен и като степен. Използват се правилата за представяне
на степен като произведение от равни множители и повтарящите се
едночлени се изнасят пред скоби.

ЗАДАЧА 5 Разложете многочлените:

2 2 3 3 2
а) a x − ax + a x ; б) 15u 3v 2 + 10u 2 v − 20u 2 v3 .
Решение:
а) a 2 x 2 − ax3 + a 3 x 2 = б)
= ax 2 a − ax 2 x + ax 2 a 2 =
= ax 2 (a − x + a 2 );

В Задача 5 търсим повтарящи се букви и изнасяме пред скоби най-ниската им

степен. При a2, a, a3 изнасяме а; при x2, x3, x2 изнасяме x2.

ЗАДАЧА 6 Разложете на множители:

2 2
а) x( x + y ) − 3( y + x) ; б) 5a (a − b) + b(b − a ) ; в) a ( x − 1) − 3(1 − x) .
Решение:
а) x( x + y ) − 3( y + x) = x( x + y ) − 3( x + y ) = ( x + y )( x − 3) (защото x + y = y + x )
б) 5a (a − b) + b(b − a ) = 5a (a − b) − b(a − b) = (a − b)(5a − b) (защото b − a = −(a − b) )
2 2 2 2
в) a ( x − 1) − 3(1 − x) = a ( x − 1) − 3( x − 1) = (защото (1 − x) 2 = ( x − 1) 2 )
= ( x − 1)(a 2 − 3( x − 1)) = ( x − 1)(a 2 − 3 x + 3)

ЗАДАЧИ Разложете на множители: 8 p( x − y)2 − q( x − y)2 ; 2m( x − 4)2 − n(4 − x)2 ;

1 4m + 8 ; 10m + 35 ; 67am−−221 b ; ; 89xp−212 y ; 30 p − 40 yq ; 325a 2 + 30 3
− 24
9 2 x(a − b) + y (b − a) ; a(b − 5)3 + 2(5 − b)3 ;
3m − 3n + 9 ; 26 3xm− 3−y3n+ +9 z9;; 20
6 xm− +3 y24+n9−z ;2820 p 2m; + 24n − 28 p 2
10 a( x − 1) − b( x − 1) + c( x − 1);
53ax 43ax 5 2
− 8aax
− 10 x −+ 12a 2 xax6 ;3 ; 83xab
4 33
y −+12
6abx 22y−4 18 abx5 y 2 ; 11 x(a − 1) + y (a − 1) − z (a − 1);
− 16
4 − 4 x3 y − 8 x 4 y 3 ; − 3x 4 y 2 + 12 x 2 y 4 − 16 x5 y 2 ; 12 2 x(a − 2) + 3 y (a − 2) − z (2 − a);
5 a( x + y ) + b( x + y ); mx((aa2++51) − ny (a 2++51)); a(13 x 2 +44a)(−x b−( yx )2 + 34b) ( y − x) − 4c( y − x);
6 3a(a3 + 5) + 2b(a3 + 5);x(73py(+x37+) −2)y−(72 +p(3xy3);+ 25)14
n(3 +x(xa) +− b6m
+(1x) − + 3)y (a + b + 1) − 4 z (a + b + 1);
7 x(a − b) + y (b − a); a(m − n) − b(n − m) ; 15 ( x + 2 y)3 − a 2 ( x + 2 y); (a + b)3 + a 2 (a + b)2 .

Към съдържанието 53
23. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ФОРМУЛИ
ЗА СЪКРАТЕНО УМНОЖЕНИЕ
Във формулите за съкратено умножение, ако се разменят местата на лявата
и дясната страна на равенствата, се получават формули за представяне на
многочлени като произведение:

2 2
a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 = (a + b)3 ;
a − b = (a + b)(a − b) ;
a 3 − 3a 2b + 3ab 2 − b3 = (a − b)3 ;

a 2 + 2ab + b 2 = (a + b) 2 ; a 3 + b3 = (a + b)(a 2 − ab + b 2 );
a 3 − b3 = (a − b)(a 2 + ab + b 2 ).
a 2 − 2ab + b 2 = (a − b) 2 ;
Ще покажем с примери как тези формули се използват в задачи
за разлагане на многочлени.
a 2 − b 2 = (a + b)(a − b)

ЗАДАЧА 1 Разложете на множители:

а) x 2 − 9 ; б) 16a 2 − b 2 ; в) 9m 2 − 4n 2 .
Решение:
а) x 2 − 9 = б) 16a 2 − b 2 = в) 9m 2 − 4n 2 =
= x 2 − 32 = = ( 4a ) 2 − b 2 = = (3m) 2 − (2n) 2 =
= ( x + 3)( x − 3) = (4a + b)(4a − b) = (3m + 2n)(3m − 2n)

ЗАДАЧА 2 Разложете на множители:

2
а) (a + b) 2 − c 2 ; б) (m − n) − 1 ; в) ( x + y ) 2 − 9 x 2 y 2 .
Решение:
а) (a + b) 2 − c 2 = б) (m − n) 2 − 1 = в) ( x + y ) 2 − 9 x 2 y 2 =
= (a + b + c)(a + b − c) = (m − n + 1)(m − n − 1) = ( x + y ) 2 − (3 xy ) 2 =
= ( x + y + 3 xy )( x + y − 3 xy )

ЗАДАЧА 3 Разложете на множители:

2 2
а) a 2 − (b + c) 2 ; б) 1 − ( x − y ) 2 ; в) ( x + y ) − ( x − y ) .
Решение:
а) a2 – (b + c)2 = б) 1 – (x – y)2 = в) (x + y)2 – (x – y)2 =
= (a + (b + c))(a – (b + c)) = = (1 + (x – y))(1 – (x – y)) = = (x + y + (x – y))(x + y – (x – y)) =
= (a + b + c)(a – b – c) = (1 + x – y)(1 – x + y) = (x + y + x – y)(x + y – x + y) =
= 2x.2y = 4xy
Когато разлагаме разлика от квадратите на два израза, вторият от които е
многочлен, препоръчва се да поставим вътрешни скоби, за да избегнем
грешки в определяне знаците на събираемите (примерите от Задача 3).
Ако в скобите се получи сбор, в който има подобни членове, то се прави
приведение (пример в)).

54
Към съдържанието
 a 2 ± 2ab + b 2 = (a ± b) 2
Tова тъждество се използва само при разлагане на тричлен, който отговаря на
следните условия: има два члена, които са точни квадрати на а и b, а третият
член е 2.a .b. Ще разсъждаваме върху конкретен пример:
x2 + 6x + 9 = ( x + 3) 2 .
↓ ↑? ↓
2
( x) 2. x .3 (3) 2
Забелязваме, че в дадения тричлен x 2 + 6 x + 9 събираемите х2 и 9 са квадрати на х
и 3. Тогава проверяваме дали тяхното удвоено произведение е равно на третия
член: 2=. x . 3 2= . 3 . x 6 x . Ако всички тези условия са изпълнени, то записваме
сбора или разликата на основите на степените, повдигнати на квадрат. Знакът
(+ или −) се определя от знака пред удвоеното произведение.

ЗАДАЧА 4 Разложете тричлените:

а) x 2 + 4 x + 4 ; б) 9m 2 + 1 + 6m ; в) a 2 − 20a + 25 .
Решение:
а) x 2 + 4x + 4 = ( x + 2) 2
2
↓x + ↑ ?4 x + ↓ 4 = ( x + 2) 2
( x) 2↓ 2 . x .↑2 ? (2) 2 ↓
2
( x) 2. x .2 (2) 2
б) 9m 2 + 1 + 6m = (3m + 1) 2
↓ ↓ ↑?
(3m) 2 (1) 2 2 . 3m .1
в) a 2 − 20a + 25 – условията не са изпълнени → не се разлага.
↓ ↑? ↓
(a)2 2 . a .5 (5) 2
При записване на разсъжденията основите на степените заграждаме в скоби,
за да отделим изразите, които образуват сбора, повдигнат на втора степен.
В пример б) тричленът не е подреден в обичайната последователност. Това,
разбира се, не променя крайния резултат.

ЗАДАЧИ Разложете на множители: 9 x 2 − (1 − x)2 ; y 2 − ( y − 1)2 ; a 2 − (a − 2)2 ; a 2 − (3 − a)2

1 a 2 − n 2 ; p 2 − a 2 ; m 2 − x 2 ; n 2 − y 2 ; 10 1 − ( x − 1)2 ; 1 − (a + 1)2 ; 1 − ( x − 2)2 ; 1 − (a + 2)2
2 x 2 − 4 ; y 2 − 9 ; 4 − p 2 ; 9 − q 2 ; 11 9 − (a − b)2 ; 4 − ( x + y )2 ; 16 − ( x + 4)2 ; 25 − ( x − 5)2
2 2 2 2
12 a 2 + 2a + 1; a 2 + 4a + 4 ; a 2 − 2a + 1 ;
3 1 − a ; 1 − b ; x − 1; y − 1 ;
13 4a 2 + 12a + 9 ; 9a 2 − 6a + 1; 1 − 4a + 4a 2 ;
4 4 x − y ; 9 x − a ; 16m − n ; 25 p − q14
2 2 2 2 2 2 2 2
4a 2 + 4ab + b 2 ; 9a 2 − 6ac + c 2.; 4c 2 + 4ac + a 2
5 4a 2 − 9b 2 ; 9 x 2 − 25 y 2 ; 100a 2 − p 2 ; 25mОбяснете
2
− 16n 2 защо чрез форму­лите за
6 (a + 1)2 − b 2 ; (1 − n)2 − p 2 ; (m − n)2 − q 2 ; съкратено
( x + y ) 2 − zумножение
2 не мо­гат да се
разложат многочлените:
7 (3 + a)2 − 9 ; (2 − a)2 − 1; (4 − x)2 − 4 ; (515 − a)2 − 1 ;
8 (a + 1)2 − 9a 2 ; ( x − 1)2 − 4 x 2 ; ( x − 3)2 − 9 x 2 ; 16
(4 − y ) 2 − 4 y 2 .

Към съдържанието
55
24. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ФОРМУЛИТЕ ЗА СЪКРАТЕНО
УМНОЖЕНИЕ. УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Разложете на множители:
а) 4a 2 − 1 ; б) ( x − 2) 2 − 4 ; в) x 2 + 14 x + 49 ; г) 4a 2 − 12a + 9 .
Решение:
2 2 2
а) 4a − 1 = (2a ) − 1 = (2a + 1)(2a − 1)
2 2 2
б) ( x − 2) − 4 = ( x − 2) − 2 = ( x − 2 + 2)( x − 2 − 2) = x( x − 4)
в) x 2 + 14 x + 49 = x 2 + 2 . x . 7 + 7 2 = ( x + 7) 2
г) 4a 2 − 12a + 9 = (2a ) 2 − 2 . 2a . 3 + 32 = (2a − 3) 2

a 3 ± 3a 2 b + 3ab 2 ± b 3 = (a ± b) 3
Тези формули се използват при разлагане на четиричлени, които
отговарят на известни условия, определени от израза
a 3 ± 3a 2b + 3ab 2 ± b3 .
Ще разсъждаваме върху конкретен пример:
x3 + 6 x 2 + 12 x + 8 = ( x + 2)3 .
↓ ↑? ↑? ↓
( x )3 3x 2 2 3 x 22 (2)3
Забелязваме, че в дадения четиричлен има два члена, които са кубове
на двата израза а и b. Проверяваме дали другите два члена отговарят
на изискването да са 3а2b и 3ab2. Ако тези условия са изпълнени,
проследяваме знаците пред едночлените и записваме крайния резултат.

ЗАДАЧА 2 Разложете четиричлените:

3 2 2 3
а) x + 3 x y + 3 xy + y ; б) 27 − 27 x + 9 x 2 − x3 ;
в) 8 x3 − 12 x 2 + 6 x − 1 ; г) 27 x3 + 54 x 2 + 36 x + 8 .
Решение:
3 2 2 3 3
а) x + 3 x y + 3 xy + y = ( x + y )
2 3 3 2 2 3 3
б) 27 − 27 x + 9 x − x = 3 − 3. 3 . x + 3. 3. x − x = (3 − x)
в) 8 x3 − 12 x 2 + 6 x − 1 = (2 x)3 − 3. 4 x 2 .1 + 3. 2 x .12 − 13 = (2 x − 1)3
г) 27 x3 + 54 x 2 + 36 x + 8 = (3 x)3 + 3 . 9 x 2 . 2 + 3 . 3 x . 22 + 23 = (3 x + 2)3

ЗАДАЧА 3 Намерете едночлените u и v, така че равенствата да са тъждества:

а) x3 − 15 x 2 + u − 125 = ( x − 5)3 ; б) 27 x3 + v + 9a 2 x + a 3 = (3 x + a )3 .
Решение:
а) От ( x − 5)3 = б) От (3 x + a )3 =
= x3 − 3 . x 2 . 5 + 3 . x .52 − 53 = = (3 x)3 + 3 .(3 x) 2 . a + 3 . 3 x . a 2 + a 3 =
= x3 − 15 x 2 + 75x − 125 = 27 x3 + 27 x 2 a + 9 xa 2 + a 3
следва, че u = 75 x . следва, че v = 27 ax 2 .
56
Към съдържанието
 a 3 ± b 3 = (a ± b)(a 2 ∓ ab + b 2 )

ЗАДАЧА 4 Разложете двучлените:

а) x3 + y 3 ; б) m3 − n3 ; в) 8 x3 + 1 ; г) 27 x3 − 8a 3 .
Решение:
3 3 2 2
а) x + y = ( x + y )( x − xy + y ) б) m3 − n3 = (m − n)(m 2 + mn + n 2 )
I3 + II3 = (I + II)(I 2 − I.II + II 2 ) I3 − II3 = (I − II)(I 2 + I.II + II 2 )
в) 8 x3 + 1 = г) 27 x3 − 8a 3 =
= (2 x)3 + 13 = = (3 x)3 − (2a )3 =
= (2 x + 1)((2 x) 2 − 2 x .1 + 12 ) = = (3 x − 2a )((3 x) 2 + 3 x . 2a + (2a ) 2 ) =
= (2 x + 1)(4 x 2 − 2 x + 1) = (3 x − 2a )((9 x 2 + 6ax + 4a 2 )

ЗАДАЧА 5 При x = −1 13 намерете числената стойност на израза:

а) A = x3 + 3 x 2 + 3 x + 1; б) B = 27 x3 − 27 x 2 + 9 x − 1 .
Решение:
3 2 3 3 2 3 2 2
а) A = x + 3 x + 3 x + 1 = ( x + 1) б) B = 27 x − 27 x + 9 x − 1 = (3 x) − 3 .(3 x) .1 + 3 . 3 x .1 −
A = x3 + 3 x 2 + 3 x + 1 = ( x + 1)3
B = 27 x3 − 27 x 2 + 9 x − 1 = (3 x)3 − 3 .(3 x) 2 .1 + 3 . 3 x .12 − 13 = (3 x − 1)3
За x = −1 1
3 3 За x = −1 1
( ) ( )
3
1 1 1 3
A = −1 + 1 = − =− .
(( ) )
3
3 3 27 B = 3 . −1 1 − 1 = (− 4 − 1)3 = −125 .
3

ЗАДАЧИ Разложете на множители многочлените: 8 Намерете едночлените u и v, така

1 a3 + 3a 2 + 3a + 1; a3 + 6a 2 + 12a + 8 ; че равенствата да са тъждества:

2 8 − 12m + 6m 2 − m3 ; n3 − 9n 2 + 27n − 27 ; 8( )( 2 4 )
а) 8 x3 + 1 = 2 x + 1 u − x + 1 ;

б) x − 27 = ( x − 3) ( x + v + 9 ) .
3 8a3 − 36a 2 + 54a − 27; 27a3 + 27a 2 + 9a + 1 ; 3 2

4 a3 + m3 ; b3 + c3 ; x3 + y 3 ; m3 + n3 ; 8 2 4
9 При x = 2 1 намерете числената
5 a + 8 ; a − 8 ; 8 + a ; 8 − a ;
3 3 3 3 3
стойност на изразите:
6 8a3 + 1; 8a3 − 1; 27a3 − 8 ; 27a3 + 8 ; а) x3 − 6 x 2 + 12 x − 8 ;
2 3
7 8a3b3 + 1; 1 − 8a3b3 ; x3 − 27 y 3 ; x3 y 3 − 1 . б) 27 − 27 x + 9 x − x .

10 Изразът 9 x 2 − ( x + 5) 2 , разложен на множители, има вида:

А) (2 x + 5)(4 x + 5) ; Б) (2 x − 5)(4 x + 5) ; В) (8 x + 5)(2 x − 5) ; Г) (4 x − 5)(2 x − 5) .
Т
Е 11 Изразът 4 x 3 − 9 x е тъждествено равен на:
С А) x(4 x + 3)(4 x − 3) ; Б) x(2 x + 9)(2 x − 9) ; В) x(4 x + 9)(4 x − 9) ; Г) x(2 x + 3)(2 x − 3) .
Т
12 При x = 1 1 стойността на израза A = (3x + 1) 3 − 25(3x + 1) е:
3
А) 4; Б) 3; В) 1; Г) 0.

Към съдържанието 57
25. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ ГРУПИРАНЕ

ЗАДАЧА 1 Разложете на множители:

а) a ( x + y ) + ( x + y ) ; б) a ( x − y ) + ( x − y ) .
Решение:
а) a ( x + y ) + ( x + y ) = ( x + y )(a +1) б) a ( x − y ) + ( x − y ) = ( x − y )(a +1)

ЗАДАЧА 2 Разложете на множители:

а) a ( x − y ) + x − y ; б) a ( x + y ) − x − y ; в) a ( x − y ) − x + y .
Решение:
a( x − y) + x − y =
a) б) a ( x + y ) − x − y = в) a( x − y ) − x + y =
= a( x − y) + ( x − y) = = a( x + y) − ( x + y) = = a( x − y) − ( x − y) =
= ( x − y )(a +1) = ( x + y )(a −1) = ( x − y )(a −1)

При решаване на Задача 2-б), в), за да получим двучлен, равен на множителя

в първото събираемо, изнасяме (−) пред скоби. За да не сгрешим, веднага
правим проверка, като разкриваме скобите и сравняваме получения израз с
дадения.

ЗАДАЧА 3 Разложете:
а) am + an + b(m + n) ; б) a (m − n) − bm + bn ; в) m(a + b) – na – nb.
Решение:
а) б) в) m(a + b) – na – nb =
= m(a + b) – n(a + b) =
= (a + b)(m – n)

ЗАДАЧА 4 Разложете:
а) ax + ay + bx + by ; б) ax + ay − bx − by .
Решение:
а) ax + ay + bx + by = a ( x + y ) + b( x + y ) = ( x + y )(a + b)
б) ax + ay − bx − by = a ( x + y ) − b( x + y ) = ( x + y )(a − b)
При решаване на пример а) от Задача 4 обединихме членовете на дадения
многочлен в отделни групи – в случая двучлените ax + ay и bx + by , така, че
при разлагането на всеки от тях да се получи един и същ множител ( x + y ) .
След това изнесохме този множител пред скоби и така получихме разложения
вид на дадения израз. Този метод за разлагане на многочлени на множители
се нарича разлагане чрез групиране.
За примерите от Задача 4 може да се приложи и друго групиране на чле-
новете:
а) ax + ay + bx + by = x (a + b) + y (a + b) = (a + b)( x + y ) ;
б) ax + ay − bx − by = x (a − b) + y (a − b) = (a − b)( x + y ) .

58 Към съдържанието
 5 Разложете на множители A = x 2 + ax − 2 x − 2a .
ЗАДАЧА
Решение:
x 2 + ax − 2
I начин: A =  x −2a =
 II начин: A = x 2 + ax − 2 x − 2a =
= x( x + a ) − 2( x + a ) = x 2 − 2 x + ax
=   − 2a =
= ( x + a )( x − 2) = x( x − 2) + a ( x − 2) =
= ( x − 2)( x + a )

ЗАДАЧА 6 Разложете чрез групиране:

а) 10ax − 5bx + 2ay − by ; б) x 2 y − y + xy 2 − x .
Решение:
а) 10ax − 5bx + 2ay − by = 5 x(2a − b) + y (2a − b) = (2a − b)(5 x + y );
б) x 2 y − y + xy 2 − x = y ( x 2 − 1) + x( y 2 − 1) ?
При това групиране не се получи общ множител в скобите, който да изнесем пред
скоби. Това още не означава, че даденият многочлен е неразложим. Отново търсим
членове, които имат общ множител, за да направим ново групиране:
x 2 y − y + xy 2 − x = xy ( x + y ) − ( x + y ) = ( x + y )( xy − 1) .

Задача 6-б) може да се реши и с друго групиране:

x 2 y − y + xy 2 − x = x( xy − 1) − y (1 − xy ) = x( xy − 1) + y ( xy − 1) = ( xy − 1)( x + y ).

ЗАДАЧА 7 Разложете чрез групиране:

а) x 2 + 3 x + 2 ; б) x 2 − 5 x + 6 ; в) x 2 + 2 x − 3 ; г) x 2 − x − 6 .
Решение:
Дадените многочлени са с три члена и са от втора степен. За да ги разложим
чрез групиране, трябва по подходящ начин да ги преобразуваме от тричлени
в четиричлени.
а) x 2 + 3 x + 2 = x 2 + x + 2 x + 2 = x( x + 1) + 2( x + 1) = ( x + 1)( x + 2);
б) x 2 − 5 x + 6 = x 2 − 2 x − 3 x + 6 = x( x − 2) − 3( x − 2) = ( x − 2)( x − 3);
в) x 2 + 2 x − 3 = x 2 − x + 3 x − 3 = x( x − 1) + 3( x − 1) = ( x − 1)( x + 3);
г) x 2 − x − 6 = x 2 + 2 x − 3 x − 6 = x( x + 2) − 3( x + 2) = ( x + 2)( x − 3).
ЗАДАЧИ Разложете на множители чрез групиране: 11 a 3 + 2a 2 − 2a − 4 ; m3 − 2m 2 + 2 − m ;
1 2( x + y ) + x + y ; 5( x + y ) − x − y ; 12 p 3 + x3 + p 2 x + px 2 ; x3 + x 2 y − x 2 z − xyz ;
2 7a − 7b − m(a − b); xy 2 − xz + 5( y 2 − z ); 13 ax 2 + bx 2 − cx 2 + ax + bx − cx ;
3 ax + a + 3x + 3 ; 7 x + 7 + 10ax + 10a ;

14 an 2 + cn 2 − bn 2 + ap − bp + cp ;
4 ax − bx − a + b ; a 2 − ab − 2a + 2b ;
15 x 2 + 2 x − 15 ; x 2 − 4 x − 5 ;
5 nx + ny + 5 x + 5 y ; ay − by + 3a − 3b ;
16 x 2 − 7 x + 12 ; x 2 − x − 12 ;
6 ;
17 x 2 − 9 x − 10 ; x 2 − 8 x + 15 .
7 mn − m − 3n + 3m ; x − a + 3a − 3ax ; Намерете числената стойност на израза:
2 2 2 2

8 a 2 − ab − 3a + 3b ; p 2 + pq − 6 p − 6q ;
ax + 1 + a + 1 x за a = 1, x = −2 ;
30ay
9 10 ax − 534
bybx+−215 17; b6;by − 15bx − 4ay − 18
axa−+bx 10ax 2 2
19 x 2
y − y + xy 2
− x за x = −2 ; y = − 1 .
10 10a + 21xy − 14ax − 15ay ;
2
2

59
Към съдържанието
26. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ
НА РАЗЛИЧНИ МЕТОДИ
Въведохме и приложихме три метода за разлагане на многочлени на
множители:
• разлагане чрез изнасяне на общ множител извън скоби;
• разлагане чрез групиране;
• разлагане чрез формулите за съкратено умножение.
Умението за комбинирано прилагане на тези методи открива
възможности за разлагане на голям брой многочлени, които на пръв
поглед са неразложими.
Разлагане чрез изнасяне на общ множител и групиране

ЗАДАЧА 1 Разложете на множители:

2 2
а) 7 a ( x + y ) + 7 x + 7 y ; б) a x + a y + abx + aby ; в) 2 x3 − 6 x 2 + 6 x − 18 .
Решение:
а) б) в)

При решаване на Задача 1 забелязваме, че във всеки от многочлените има

повтарящ се множител, който изнасяме пред (зад) скоби. След изнасяне на
общия множител пред скоби изразът в скобите е от познат вид и може да се
разложи чрез групиране.

Разлагане чрез изнасяне на общ множител

и формулите за съкратено умножение

ЗАДАЧА 2 Разложете на множители:

а) 4 x 2 − 16 ; б) 3 − 3( x − y ) 2 ; в) 5 x 2 − 10 x + 5 .
Решение:
а) 4 x 2 − 16 = б) в) 5 x 2 − 10 x + 5 =
2
= 4( x − 4) = = 5( x 2 − 2 x + 1) =
= 4( x − 2)( x + 2) = 5( x − 1) 2

При решаване на Задача 2 след изнасяне на общ множител извън скоби

в скобите остава израз, познат от формулите за съкратено умножение.
Прилагаме съответното тъждество и получаваме разложения вид на дадения
многочлен.

Извод: Ако трябва да разложим даден многочлен на прости множители, първо

„търсим“ общ множител и ако има такъв, изнасяме го извън скоби.
60
Към съдържанието
 Разлагане чрез комбинирано прилагане
на формулите за съкратено умножение

ЗАДАЧА 3 Разложете на множители:

а) a 2 − 2ab + b 2 − c 2 ; б) 4a 2 − x 2 + 6 x − 9 ; в) a 4 − b 4 .
Решение:
а) a 2 − 2ab + b 2 − c 2 = б) 4a 2 − x 2 + 6 x − 9 = 4
в) a − b =
4

= ( a − b) 2 − c 2 = = 4 a 2 − ( x 2 − 6 x + 9) = = (a 2 ) 2 − (b 2 ) 2 =
= (a − b + c)(a − b − c) = (2a ) 2 − ( x − 3) 2 = = (a 2 − b 2 )(a 2 + b 2 ) =
= (2a + x − 3)(2a − x + 3) = (a + b)(a − b)(a 2 + b 2 )

Решените примери в Задача 3 ни убеждават, че познаването на формулите за

съкратено умножение много пъти е ключов момент при решаване на задачи
от разлагане на многочлени.
Извод: При решаване на задачи от раз­лагане на многочлени на мно­жители
“търсим” израз, който е или може да се преобразува във формула за
съкратено умножение.

ЗАДАЧА 4 Разложете на множители и намерете числената стойност на израза:

а) A = (2 x − 7)3 − (2 x − 7)( x + 5) 2 при x = 2 ;
3
б) B = (5 x − 2)3 + 9 x 2 (2 − 5 x) при x = 0, 25 .
Решение:
а) A = (2 x − 7)3 − (2 x − 7)( x + 5) 2 = б) B = (5 x − 2)3 + 9 x 2 (2 − 5 x) =
= (2 x − 7)((2 x − 7) 2 − ( x + 5) 2 ) = = (5 x − 2)3 − 9 x 2 (5 x − 2) =
= (2 x − 7)(2 x − 7 + x + 5)(2 x − 7 − x − 5) = = (5 x − 2)((5 x − 2) 2 − (3 x) 2 ) =
= (2 x − 7)(3 x − 2)( x − 12) = (5 x − 2)(5 x − 2 + 3 x)(5 x − 2 − 3 x) =
2 A=0. = (5 x − 2)(8 x − 2)(2 x − 2) =
При x =
3 = 4(5 x − 2)(4 x − 1)( x − 1)
При = x 0= , 25 1 B = 0 .
4

ЗАДАЧИ Разложете на множители: a 2 − 2ab + b 2 − a + 11 b ; p 2 + 2 pq + q 2 − p − q ;

2 2 2 2 2 2
1 a − b + a + b ; a − b + a − b ; a − b − a + b 1 − x 2 − 2 xy − y 2 ; 1 − a 2 + 2ab − b 2
12 ;
2 m 2 − n 2 − m − n ; m 2 − n 2 − 2m + 2n ; p 2 − q 2 − ap − aq ; 2
3 ax 2 + axy + bx 2 + bxy ; a 2 x + a 2 y − abx − aby ; 13
2 2 2 2 2
2(a + 1) − 8a ; 5a − 5(a + 1)
Разложете на множители и на­ме­
4 5a 2 + 5ab + 5ac + 5bc ; 3xy 2 − 3x − 3 y + 3x 2 y ; рете числената стойност на из­раза:
5 ax 2 + ax − ax 4 − ax3 ; 6 xy 2 − 6 x + 6 x 2 y − 6 y ;
14 A = (3x − 1)3 − 4(3x − 1) при x = − 1 ;
6 2 x 2 − 2 y 2 ; ab 2 − ac 2 ; 5 p 2 − 5q 2 ; 6a 2 − 6b 2 ; 3
2 3
2 2 2
7 7a − 7 ; 10b − 10 ; 8 − 8 x ; 9 − 9 y ; 2
15 B = 9 x ( 2 x − 7 ) − ( 2 x − 7 )
8 bx + 2bx + b; 11a – 22a + 11;
2 2 при x = 1,4 ;
2 2 2
9 x − 2 xy + y − 9 ; m − 2mn + n − p ;
2 2
16 C = (3x − 1)3 + 4 x 2 (1 − 3x)
10 a 2 − 2ab + b 2 − a + b ; p 2 + 2 pq + q 2 − p − q при x = 0,2 .
61
Към съдържанието
27. РАЗЛАГАНЕ ЧРЕЗ КОМБИНИРАНО ИЗПОЛЗВАНЕ
НА РАЗЛИЧНИ МЕТОДИ. УПРАЖНЕНИЕ
Разлагане чрез комбинирано прилагане на изучените методи

ЗАДАЧА 1 Разложете на множители:

а) 4 x 2 − 8 xy + 4 y 2 − 4 z 2 ; б) 1 − a 2 + (1 − a ) 2 ;
в) 16 − a 2 + 2ab − b 2 ; г) 2 x 2 − x − 2 y 2 − y .
Решение:
а) б)

в) г)

ЗАДАЧА 2 Разложете на множители:

а) 2ax 2 + 2bx 2 − 2b 2 x + 2a 2 x ; б) 2m 2 − 6m + 4 .
Решение:
а)

б) 2m 2 − 6m + 4 = 2(m 2 − 3m + 2) = 2(m 2 − m − 2m + 2) =
m − 2)
= 2(m(m − 1) − 2(m − 1)) = 2(m − 1)(m
Уговаряме се да употребяваме израза „търсим формула“, което означава, че
многочленът или част от него може да се разложи чрез формулите за съкратено
умножение.
Няма общи правила за разлагане на многочлени на множители. Ако
проследим обаче разлагането на многочлените в задачите, които решихме,
и най-вече в Задача 2 от този урок, виждаме, че спазваме известен ред при
комбинираното прилагане на различните начини за разлагане.

! Практическо правило
• Търсим общ множител. Ако има такъв, изнасяме го пред скоби.
• Търсим формула за съкратено умножение. Ако има формула (в явен или
неявен вид), прилагаме я и я използваме при разлагането.
• Броим членовете на многочлена.
Ако са четен брой, разлагаме чрез групиране, ако това е възможно.
Ако са нечетен брой, стремим се по подходящ начин да ги направим
повече на брой, така че да можем да групираме.

62
Към съдържанието
 Това практическо правило не е универсално и не може да се приложи в някои
по-специални случаи. При тях ще разчитаме на интуицията и опита си.

! Тричлени от вида ax 2 + bx + c (a ≠ 0) са от втора степен и се наричат

квадратни тричлени.
Квадратни тричлени разложихме чрез метода на групиране (Задача 7 от урок 25).
Не всеки квадратен тричлен може да се разложи, например х2 + 4х – 1.

Има метод, чрез който може да се определи дали един квадратен

тричлен е разложим или е неразложим.
Този метод е известен като „допълване до точен квадрат“.
Примери:
x 2 + 6 x − 7 = x 2 + 2 . x . 3 + 32 − 32 − 7 = Получава се разлика от квадра-
 
отделяме точен квадрат ти, която разлагаме по формулата
= ( x + 3) 2 − 16 = a 2 − b 2 = (a + b)(a − b) .
Следователно тричленът x 2 + 6 x − 7 = x 2 + 2 . x . 3 +
= ( x + 3) 2 − 42 =  
е разложим.
= ( x + 3 + 4)( x + 3 − 4) = = ( x + 3) 2 − 16
= ( x + 7)( x − 1)
= ( x + 3) 2 − 42
2 2 2
x − 8 x + 20 = x − 2 . x . 4 + 4 − 4 + 20 = 2
Получава се сбор, който е нераз-
 
ложим. Следователно тричленът = ( x + 3 + 4)( x
= ( x − 4) 2 − 16 + 20 = x 2 − 8 x + 20 е= неразложим.
x 2 − 2 . x . 4 + 42 − 42 + 20==( x + 7)( x − 1)

= ( x − 4) 2 + 4
( x − 4) 2 −която
Получава се=разлика, 16 + 20
не=мо-
2 2 2 2
x + 4x −1 = x + 2. x .2 + 2 − 2 −1 =
  жем да представим
= ( x − 4) 2като
+ 4 разлика от
2
= ( x + 2) − 5 квадрати. Следователно тричленът
2 2
+ 2 . x . 2 + 22 − 22 − 1 =
x + 4 x − 1 =е xнеразложим.

ЗАДАЧА 3 Намерете най-малката стойност на израза A = x 2 − 10 x + 16 = (.x + 2) 2 − 5
Решение: A = x 2 − 10 x + 16 = x 2 − 2 . x . 5 + 52 − 52 + 16 = ( x − 5) 2 − 9
Най-малката стойност на А се получава при x − 5 = 0 , т.е. при x = 5 и е A = −9 .
ЗАДАЧИ Разложете на множители: 7 2 x 2 + 10 x + 12 ; 3 x13
2
x 2x ++10
− 524 45x − 15 ; x3 + 2 x 2
2 2 2
1 ax2−x 2ay+ 10− xx ++12 2 xy
; −y ; 8a 3x+ 4−a24
2 + 4x −+b45
(a + 2)
5 x;2 + 10 x − 15 ;
2
14 x3 + 2 x 2 − 8 x ;
2 a + 4 a + 4 − b ( a + 2) ; 9 10 x 2 − 90 x − 100 ; 3a 2 − 9a2 + 6
3 15 2 x − 4 x − 30 ; 3x 2 + 9 x
3 p10 +x82 +− 690px2 − 12 p;;
+100 3 2 2
10m3a+2 6−m9an++612; nm2 + 8n
3

2 x − 4 x − 30 ; 16 3 x 2 + 9 x − 12 ;
( )
3 2 2 3
4 m + 6 m n + 12 mn + 8n ;
5 3 2 11 ( x2 − 6)2 − 6 13 x −2 2 (4 + x); x17 5
+ x4 +
4 x +
3
4 x −
2
2 x + x + x +1
15 ; 9 x 2 + 15 x
5 m + m − m − 1; 2 x − 4 xy − 8 + 2 y
( 3 )
) 2 −− 68 +12xy−2 2; (4 + x);
6 2 x(2x −− 46xy 12 x5 + x 4 + x3 +4 x 2 + 4x x+−115 ; ; 18 9 x 2 + 15 x − 14 .
Т 19 Най-малката стойност на израза A = x 2 − 8 x + 30 е:
Е А) 0; Б) 4; В) 14; Г) 16.
С 20 Най-голямата стойност на израза A = 9 + 4 x − x 2 е:
Т А) 2; Б) 9; В) 13; Г) 15.

Към съдържанието 63
28. ТЪЖДЕСТВЕНО ПРЕОБРАЗУВАНЕ
НА ИЗРАЗИ. ПРИЛОЖЕНИЯ
• При опростяване на изрази

ЗАДАЧА 1 Опростете израза (a3 − 8 − (a − 2)3 ) : 6 + (a + 3)(3 − a) .

Решение:

• При доказване на тъждества

ЗАДАЧА 2 Докажете тъждествата:

3 3 3
а) (a + b)3 − a 2 (a + 3b) = b 2 (3a + b) ; б) a + b + 3ab(a + b) = (a + b) .
Решение:
а) (a + b)3 − a 2 (a + 3b) = b 2 (3a + b) б) a 3 + b3 + 3ab(a + b) = (a + b)3
     
u = (a + b)3 − a 2 (a + 3b) = u v
= a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 − a 3 − 3a 2b = u = a 3 + b3 + 3ab(a + b) =
= 3ab 2 + b3 = a 3 + b3 + 3a 2b + 3ab 2 = (a + b)3 = v
v = b 2 (3a + b) = 3ab 2 + b3 ⇒ u = v , т.е. равенството е тъждество.
⇒ u = v , т.е. равенството е тъждество.

• При рационално пресмятане на числови изрази

ЗАДАЧА 3 Пресметнете: а) 4788 . 79 – 3788 . 79; б) 71, 232 − 28, 77 2 .

Решение:
а)
б)

• При решаване на практически задачи

ЗАДАЧА 4 Намерете формулата за обема на тръба с дължина h, външен радиус R и вътрешен
радиус r. Изчислете обема, ако R = 4, 5 cm , r ≈ 3, 5 cm , h = 100 cm .
Решение:
Формулата за обем на цилиндър е V = π. R 2 . h . Получаваме
Vтр. = π . R 2 . h − π . r 2 . h = π . h .( R 2 − r 2 )
Vтр. = π .100 .(4, 52 − 3, 52 ) = π .100 .(4, 5 + 3, 5)(4, 5 − 3, 5) ≈ π .100 . 8 .1 = 800π cm3 .

• При доказване, че един многочлен се дели на друг многочлен

Многочленът А се дели на многочлена В, ако може да се представи като
произведение от множители, поне един от които е В.
64 Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 Докажете, че произведението на две последователни четни числа се дели на 8.
Решение:
А = 2n(2n + 2) = 2n . 2(n + 1) = 4n(n + 1)
Множителят n(n + 1) се дели на две, защото е произведение на две
последователни числа. Следователно А се дели на 4 . 2 = 8.

ЗАДАЧА 6 Да се докаже, че сборът на едно двуцифрено число и числото, записано със

същите цифри, но в обратен ред, се дели на 11.
Решение:
Ако означим цифрата на единиците с х, а цифрата на десетиците с у, то
първото число е 10 y + x , а второто число е 10x + y . Тогава
A = 10 y + x + 10 x + y = 10( x + y ) + ( x + y ) = 11( x + y ) .
Получихме разлагане на многочлена А с множител 11 и естествено число х + у.
Следва, че А се дели на 11.

ЗАДАЧА 7 Да се докаже, че многочленът A = a 2 + 3a + 2 се дели на a + 2 .

Решение:
A = a 2 + 3a + 2 = a 2 + 2a + a + 2 = a (a + 2) + (a + 2) = (a + 2)(a + 1).
Представихме многочлена А като произведение на множители ( a + 2 ) и (а + 1).
Следва, че А се дели на ( a + 2).
• При умножаване и степенуване на числа, близки до единицата

ЗАДАЧА 8 Пресметнете: а) 1,0012; б) 0,9982; в) 1,002 . 0,998.

Решение:
а)

При приближено пресмятане на 1,0012 пренебрегваме числото 0,0012

като много малко и получаваме (1 + a)2 ≈ 1 + 2a, където a е малко число в
сравнение с числото 1. 2
(1 + α) 2 ≈ 1 +(21α+ α) ≈ 1 + 2α
2
б) 1 −(21α− α) ≈ 1 − 2α
(1 − α) 2 ,≈т.е.
в) , т.е. (1 + α)(1 − α)(1≈+1 α)(1 − α) ≈ 1

ЗАДАЧИ Опростете изразите: 6 10,112 − 2 .10,11. 0,11 + 0,112 ;

2
1 A = ( x − 2) − ( x − 4)( x + 4) + 4( x − 1) ; 7 7, 32 .85 + 7, 32 . 93 + 7, 32 . 22 .
2 2
2 B = (2 x − 3) − 3( x − 2) − ( x + 3)( x − 3) . 8 Напишете формула за повърхнината
3 Докажете, че изразът и обема на куб със страна а, ако:
( x − 2)3 − ( x + 3)( x 2 − 3 x + 9) − 6 x(2 − x) а) страната му се увеличи с b cm;
б) страната му се намали с b cm.
не зависи от променливата х.
9 Докажете, че разликата от квадрати-
4 Докажете тъждеството
2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 те на едно нечетно число и числото
(a + b ) − (a + b )(a − b ) = 2b (a + b ) . 1 се дели на 8.
Пресметнете: 10 Пресметнете приблизително
5 66 , 8 2
− 33, 2 2
; 1,0022; 1,9972; 1,003 . 0,997.

Към съдържанието 65
29. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”

ЗАПОМНЕТЕ!
(a + b) 22за
Формули
2
+ 2ab + b 2умножение
= aсъкратено Формули за разлагане
(a + b)2 = a 22 + 2ab + b22
(a +− b) = a − + 2ab + b
(a + − b) 22 = a 22 +− 2ab + b 22 a 2 + 2ab + b22 = (a + b)22
(a − b)2 = a2 − 2ab + b2 aa 222 + + 22ab
ab +
+ bb 22 == ((aa + + bb)) 22
((aa − b ) = a − 2 ab
2 + b2
+ b)(a − b) = a 2 − b 2 a 2 +− 2 ab + b 2 = (a + − b )
aa 22 − − 22ab2 +
ab + bb 22 == ((aa −
− bb)) 222
(a + b)(a − b) = a 2 − b 2 a 2 − 2b2ab=+(ab +=b)( (aa−−bb))
(a + b)(a − b) = a2 − b2 aa 223 − bb 22 2= ((aa + bb)(2 aaa b−3b)
((aa +
+ bb)(
)33a=−ab33)+=3aa 22b−+b 3ab 22 + b33
− = + )( −3bb=)) (a + b)3
− 3
a3 + − b3a2=b (+a3+ab)( 2 +
a 3 + 3a 2b + 3ab 2 + b3 = ( a + b)33
aa33 +
(a + b)3 = a3 + 3a2 b + 3ab2 + b3
(a −+ b)3 = a3 − + 3a 2b + 3ab2 − + b3 − 33aa22bb +
+ + 33aaab bb22 +− bb33 =
+ = ((aa + − bb))3
+
(a + − b) 3 = a 3 + − 3a 2b + 3ab 2 + − b3 a
aa33 −3 − 3a 2 b +
33baa33 2=bb (+ 3 ab
33+ab 2 − b 3 =
2 − 2b 3 = ( a − b
( a − b2 ))33
(a − b)3 = a3 − 3a2 b + 3ab2 − b3 +
− +a abb )( a
− 2b − =ab ( +
a −b b)
2
a
aa3 + 3 + b 3 = ( a + b )( a 22 − ab + b 2 )
((aa −
+ bb))(a=2 a− ab− 3+abb2 )+=3ab
a 3 +−bb3
3
− bb3 =
+ 3
= ((aa + − bb)(
+ )(aa2 − + ab
− ab + + bb2 ))
2

(a + b)(a 22 − ab + b 22 ) = a 33 + b33 aa 33 − b
− bb = 3 = ( a − b)( a 2 + ab + b 2 )
= ((aa − − bb)(
(a +− b)(a2 + − ab + b2 ) = a3 + − b3 a − 3
)(aa +2 + abab + + bb 2 ))
(a + − b)(a − + ab + b ) = a + −b
(a − b)(a22 + ab + b22 ) = a33 − b33
(a − b)(a + ab + b ) = a − b
! Да разложим един многочлен означава да го представим като
произведение от прости множители.
Методи на разлагане:
1. Чрез изнасяне на общ множител извън скоби: 2a + 2b = 2(a + b) .
2. Чрез групиране: 2a + 2b + ma + mb = 2(a + b) + m(a + b) = (a + b)(2 + m) .
3. Чрез формулите за съкратено умножение.
4. Чрез комбинирано прилагане на методите от 1 до 3.

ЗАДАЧА 1 Извършете степенуването (a − b + c −1)2 .

Решение:
I начин:

II начин:

ЗАДАЧА 2 Намерете най-малката стойност на израза A = x 2 + y 2 + 4 x − 6 y + 20 .

Решение:
A = x 2 + y 2 + 4 x − 6 y + 20 =
=x 2+4 x+4 + y 2 − 6 y + 9 + 7 =

= ( x + 2) + ( y − 3) 2 + 7
2

Най-малката стойност на израза А е 7 и се получава при x = −2 и y = 3 .

66
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Намерете най-голямата стойност на израза B = − x 2 − y 2 + 2 xy − 15 .
Решение:
B = − x 2 − y 2 + 2 xy − 15 =
= −( x 2 + y 2 − 2 xy ) − 15 =
= −( x − y ) 2 − 15 .
Най-голямата стойност на израза В е −15 и се получава при x = y.

ЗАДАЧА 4 В лявата колона на бланката за отговори е написана буквата на

рационалния израз. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
нормалния му вид.

(1) 4x2 – 6x + 9
(А) (2x – 3)2 – 3x(x + 2)
(2) 4x – 29
(Б) (x + 5)(x – 5) – (x – 2) 2
(3) x2 – 18x + 9
Решение:
(А) (2x – 3)2 – 3x(x + 2) = (Б) (x + 5)(x – 5) – (x – 2)2 =
= 4х2 – 12х + 9 – 3х2 – 6х = = х2 – 25 – (х2 – 4х + 4) =
= х2 – 18х + 9 = х2 – 25 – х2 + 4х – 4 =
= 4х – 29.
Отг.
А 3
Б 2

ЗАДАЧА 5 В лявата колона на бланката за отговори е написана буквата на

рационалния израз. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
разложения на множители му вид.

(1) 4(2x – 1)(x + 2)(х + 3)

(А) (2x – 1)3 + 25(1 – 2х)
(Б) (x2 – 5х)2 – (5х – 9)2
Решение:
(А) (2x – 1)3 + 25(1 – 2х) =
= (2х – 1)3 – 25(2х – 1) =
= (2х – 1)((2х – 1)2 – 52) =
= (2х – 1)(2х – 1 + 5)(2х – 1 – 5) =
= (2х – 1)(2х + 4)(2х – 6) =
= (2х – 1).2(х + 2).2(х – 3) =
= 4(2х – 1)(х + 2)(х – 3)
Към съдържанието
(2) (х + 3)(х – 3)(х – 1)(х – 9)
(3) 4(2x – 1)(x + 2)(х – 3)
(Б) (x2 – 5х)2 – (5х – 9)2 =
= (х2 – 5х + 5х –9)(х2 – 5х –5х + 9) =
= (х2 – 9)(х2 – 10х + 9) =
= (х + 3)(х – 3)(х2 – х – 9х + 9) =
= (х + 3)(х – 3)(х(х – 1) – 9(х – 1)) =
= (х + 3)(х – 3)(х – 1)(х – 9)
Отг.
А 3
Б 2
67
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”

1. Ако а е параметър, намерете нормалния 8. Разложете на множители:

вид, коефициента и степента на едночлените: а) (2 x + 7) 2 − 25 ;
а) −a x y.(−4ax y ) ;
2 3 2
б) 49 − (5 x − 2) 2 ;
б) –2x5.(–3ax)2.7a4x;
в) (–2 a x4 y z2)2; в) 4 x 2 − (3 x + 5) 2 ;
г) (–4 a x3 y z2)3. г) (3 x + 2) 2 − (2 x − 7) 2 .
2. Ако u = −3mx 2 , v = 5mx 2 и w = −2mx 2 , 9. Разложете на множители:
намерете
а) x + 8 x + 16 − 25 a ;
2 2
а) u − v − w ; б) u.v.w ;
в) u 2 − v.w ; г) u.v − w2 . б) 36 a − x − 10 x − 25 ;
2 2

3. Ако A= x − 2 , B = x 2 − 3 x + 4 и в) x − 4 xy + 4 y − 16 ;
2 2

C = − x 2 + 2 x , намерете нормалния вид на г) 25 − 4 x − 4 xy − y .

2 2

многочлена, тъждествено равен на израза:

10. Разложете на множители:
а) A + 3.C − 2. B ; б) A . B − 5. C ;
а) x + 6 x + 8 ;
2
в) A . C − 2. B ; г) A . B − C .
2

б) x − 10 x − 11 ;
2
4. Даден е изразът A = ( x 2 − 2)(3 x 3 − 5 x − 3) .
а) Намерете нормалния вид на многочлена. в) 5 x − 7 x + 2 ;
2

б) Определете степента на многочлена.

г) 3 x − x − 2 .
2

в) Определете коефициента на члена от тре-

та степен. 11. Намерете най-малката стойност на израза:
5. Опростете изразите: а) (3 x − 4)(3 x + 4) ;
а) ( x − 2) 2 − ( x − 3)(2 x − 1) ; б) x + 4 x + 9 ;
2

б) (3 x − 2) 2 − (2 x + 1) 2 + 3 ; в) ( x 2 + 3)( x 4 − 3 x 2 + 9) .
в) ( x + 1)3 − x(2 x − 3)(2 x + 3) ; 12. Намерете най-голямата стойност на из-
г) ( x − 2) − ( x + 2)( x − 2 x + 4) .
3 2 раза:
6. Даден е изразът а) (5 − 4 x )(5 + 4 x ) ;
б) − x + 6 x − 15 ;
2
A = ( x + m)3 − x( x − m)( x + m) − m3 , където m
е параметър. в) (2 − x )( x + 2 x + 4) .
2 4 2

а) Приведете израза в нормален вид.

б) За коя стойност на m коефициентът на чле- 13. Ако m =  5,72 + 6,6 . 5,7 + 3,32 и n =  3,52 – 5,52,
2m
на от втора степен е 9. намерете стойността на израза A = .
|n|
7. При x = −3 намерете числената стойност
на израза: 12,83 + 7, 23
14. Ако x = ,
( ) − − 3 − x ⋅ x −1 ;
12,82 + 7, 22 − 7, 2.12,8
2
а) A= x 3
−2 2 −2 намерете числената стойност на израза
( x + 3) 2 x − 7 x + 1 x3 − 125
б) B= − ⋅ . A= 2 .
8 2 −4 3 x + 15 x + 75
68 Към съдържанието
30. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”

1. Нормалният вид на едночлена 6. Изразът 9а2 – 12а + 4 в разложен вид е:

–а2x3.(–2ax2y) е: А) (3a + 2)(3а – 2);
А) –2а3x5y; Б) (3а – 2)2;
Б) 2а x y;
3 5
В) (3а + 2)2;
В) 2а x y;
2 6
Г) (3а + 4)(3а + 1).
Г) –2а2x6y. 7. Изразът 2x2 – 4xy + 2y2 – 2 в разложен вид е:
2. Многочленът 2xy2 – ax3 – 3xy2 + ax3 + x – 5 е А) 2(x – y + 1)(x – y – 1);
тъждествено равен на: Б) 2(x – y – 1)(x + y – 1);
В) 2(x + y – 1) (x – y + 1);
А) –xy2 + x – 5;
Г) 2(x – y + 1)(x + y – 2).
Б) 5xy2 – 5;
8. Даден е многочленът А = х2 – 6х + 12.
В) –xy2 – 2ax3 + x – 5; а) Да се намери най-малката стойност на
Г) –5xy2 – 5. многочлена А.
б) Да се разложи на множители многочле-
3. Числената стойност на многочлена нът В = А – 4.
A = 2x3 + 7x2 – 0,5xx2 + 1,5x2x – 7xx
9. В лявата колона на бланката за отговори
1
за x = не е: е написана буквата на рационалния израз.
3 Срещу нея, в дясната колона, запишете но-
мера на нормалния му вид.
2
1 1
А) – ; Б) 9; В)   ; Г) 3–2.
9 3 (А) (3х – 2)2 – 3х(х – 4)
4. Ако а е параметър, а х е променлива, (Б) (х + 3)(х – 8) – (х + 4)(х – 4)
многочленът, равен на израза
(ax – 3)(x2 + 2x – 1), има коефициент на (В) (х – 2)3 – (х + 3)2
члена от втора степен 1 при а, равно на: (1) х3 – 7х2 + 18х + 1
А) –2; Б) –1; В) 1; Г) 2. (2) –24х + 4
5. Равенството (3) –5х – 8

1  1 2  x
3 (4) 6х2 + 4
 x − 5  x − u + 25  = − 125
(5) х3 – 7х2 + 6х – 17
2  4  8
е тъждество, ако u e:
10. Приведете израза
A) –5x; А = (x + 3)(3 – x) – (y + 2)(y – 5) – (x + y – 2)(2 – x – y)
Б) 5x; в нормален вид и намерете числената му стой-
В) –2,5х; −8670 (−2)56
ност, ако x = и y = .
Г) 2,5х. (−2) 2012 3211

Към съдържанието 69
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА “ЦЕЛИ ИЗРАЗИ”

1. Степента на многочлена 6. Изразът x2 – (2x – y)2 в разложен вид е:

2x3y – xy3 + x3 – x2 + y – 1 e: А) (y – x)(3x – y);
A) 2; Б) 4; В) 3; Г) 13. Б) (x + y)(3x – y);
В) (y – x)(3x + y);
2. Ако u = –15x6y3z2 и v = 3x2y3z (v ≠ 0), из-
разът u : v е: Г) (x – y)(3x – y).

А) –5x3z; 7. Изразът x2 – 4x + 3 в разложен вид е:

Б) –5x3yz; А) (x + 1)(x + 3);
Б) (x – 1)(x – 3);
В) –5x4уz;
В) 3х2;
Г) –5x4z. Г) –3х2.
3. Нормалният вид на многочлена, тъжде- 8. Даден е многочленът А = х2 + 4х + 8.
ствено равен на израза а) Да се намери най-малката стойност на
3(x3 – 5x2 – 2) – (x – 3)(3x2 + 2), e: многочлена А.
A) 6x2 + 2x; б) Да се разложи на множители многочле-
нът В = А – 20.
Б) 6x2 – 2x;
В) –6x2 – 2x; 9. В лявата колона на бланката за отговори
е написана буквата на рационалния израз.
Г) –6x2 + 2x; Срещу нея, в дясната колона, запишете но-
мера на нормалния му вид.
1
4. При x = ( –2 ) : − числената стойност
2
(А) (2х – 1)2 – х(2х – 5)
3
x( x − 1) x( x + 3) (Б) (х + 2)(х + 4) – (х + 3)(х – 3)
на израза − е:
2 3 (В) (х + 1)3 – х(х + 2)2
А) 6;
Б) 12; (1) –х2 – х + 1
В) 3; (2) 2х2 + х + 1
Г) 18. (3) 6х + 1
(4) 6х + 17
5. Равенството x3 + u + 3x – 1 = (x – 1)3 e тъж-
дество, ако u e: (5) 7х2 + 7х + 1
А) –6х2; 10. Приведете израза
Б) 6х ; 2
А = (x – y – 3)2 – (x – y)(x + y – 1) + (y – 3)(3 – y) + 0,25
В) 3х2; в нормален вид и намерете числената му стой-
Г) –3х2. ност, ако x = (–1)2019 + |–0,5| и y = (–16)–4 : 8–5.

70 Към съдържанието
 ТЕМА 2
УРАВНЕНИЯ
(Урок № 31 – Урок № 47)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• числови равенства, свойства;
• линейни уравнения;
• уравнения, свеждащи се до линейни;
• моделиране с линейни уравнения:
– задачи от движение;
– задачи от работа;
– задачи от капитал;
– задачи от смеси и сплави.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да прилагат еквивалентни преобразувания при
решаване на уравнения;
• да решават линейни уравнения и уравнения,
свеждащи се до линейни;
• да използват уравнения при моделиране на ситуации.

Към съдържанието
31. УРАВНЕНИЕ С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО.
ПРЕГОВОР С ДОПЪЛНЕНИЕ
Когато две числа или два числови израза са равни, между тях поставяме
знак за равенство „=“ .
Равенството 8 − 5 = 3 има лява страна 8 - 5 и дясна страна 3 и е вярно
числово равенство.
Знакът „≠“ показва, че две числа или два числови израза не са равни.

O Две числови равенства се наричат еквивалентни,

ако от първото следва второто и от второто следва първото.

Знакът за еквивалентност на две равенства е “⇔”.

Свойства на числовите равенства:
4 Ако
1 Ако a = b ,
то b = a . то a − c = b − d .
2 Ако a = b и b = c , 5 a=b ⇔ a+c=b+c
то a = c . a=b ⇔ a-c=b-c
3 Ако a=b + 6 Нека c ≠ 0. Тогава
c=d a = b ⇔ a . c = b . c,
то a + c = b + d . a = b ⇔ a : c = b : c.
Ще изкажем свойства 3 , 4 , 5 и 6 :
3 и 4 Когато събираме (изваждаме) две равенства, сборът (разликата) на левите
им страни е равен на сбора (разликата) на десните им страни.
Казваме, че равенствата събираме (изваждаме) почленно.
5 Ако към двете страни на едно равенство прибавим (извадим) едно и също
число, получава се равенство, еквивалентно на даденото.
6 Ако двете страни на едно равенство умножим (разделим) с едно и също
число, различно от нула, получава се равенство, еквивалентно на даденото.

ЗАДАЧА 1 Намерете х, ако:

1
a) 2x – 3 = –15; б) − x + 7 =.
5
3
Решение:
1
а) 2 x=– 3 –15 | +3 свойство 5 б) − x + 7 = 5 | −7 свойство 5
2 x − 3 + 3 =−15 + 3 3
2 x = −12 |: 2 свойство 6
1
− x+7−7 = 5−7
x = −6 3
1
− x= −2 | .(−3) свойство 6
3
x=6
1
Равенствата 2х – 3 = –15 и − x + 7 =5 съдържат неизвестно число х.
3
Прието е такива равенства да се наричат уравнения с едно неизвестно.
72
Към съдържанието
 O Уравнение с едно неизвестно наричаме равенство,
в което едно число, означено с буква, се приема за неизвестно.
Примери: 2х + 1 = 5; х2 – 9 = 0; x2 + 4 = 0; |x – 1| = –5.

O Корен (решение) на уравнението наричаме всяко число, което, поставено

на мястото на неизвестното, превръща уравнението във вярно числово
равенство.
Примери:
Уравнението 2х + 1 = 5 има корен 2, защото 2.2 + 1 = 5.
Уравнението х2 – 9 = 0 има корени 3 и –3, защото 32 – 9 = 0 и (–3)2 – 9 = 0.
Уравнението х2 + 4 = 0 няма корен, защото х2 + 4 > 0 за всяка стойност на х.
Уравнението |x – 1| = –5 няма корен, защото |x – 1| ≥ 0 за всяка стойност на х.

! Да решим едно уравнение означава да намерим корените му или да

установим, че няма корени (няма решение).

ЗАДАЧА 2 Кои от числата 1; 2; -2 са корени на уравнението x2 + x = 2?

Решение:
x2 + x = 2 Проверяваме последователно:
за x = 1 12 + 1 = 2 за x = 2 22 + 2 = 2 за x = -2 (−2) 2 + (−2) = 2
2=2 6≠2 4−2 = 2
2=2
1 е корен. 2 не е корен. -2 е корен.
ЗАДАЧА 3 Покажете, че числото 3 е корен на уравнението:
а) х2 – 3х = 0; б) х2 – х = 6; в) |x – 7| = 4.
Решение:
а) х2 – 3х = 0 б) х2 – х = 6 в) |x – 7| = 4
32 – 3.3 = 0 32 – 3 = 6 |3 – 7| = 4
0=0 6=6 |–4| = 4
ЗАДАЧА 4 Покажете, че числото –2 не е корен на уравнението:
а) х2 – 2х = 0; б) х3 = 8; в) |4 – x| = 2.
Решение:
а) х2 – 2х = 0 б) х3 = 8 в) |4 – x| = 2
(–2) – 2.(–2) = 0
2
(–2)3 = 8 |4 – (–2)| = 2
8≠0 –8 ≠ 8 6≠2

ЗАДАЧИ 1 Намерете х, ако: 3 Покажете, че числото 2 не е корен на
а) 3х + 5 = 26; б) 4х – 1 = 7; уравнението:
в) 7 – 3х = 19; г) 5 – 2х = –9. а) 3х + 1 = 5; б) 9 – 5х = 1;
2 Покажете, че числото –5 е корен на в) |x – 3| = 2; г) х2 + 4 = 0.
уравнението: 4 Обяснете защо уравнението няма корен:
а) х2 + 5х = 0; б) х2 – 25 = 0; а) (х + 3)2 + 4 = 0; б) |x + 2| + 5 = 0;
в) –3х + 1 = 16; г) 7 – 2х = 17. в) (х – 1)2 + х2 = –3; г) |x + 1| + |x| = –7.
73
Към съдържанието
32. ЕКВИВАЛЕНТНИ УРАВНЕНИЯ

O Две уравнения се наричат еквивалентни (равносилни), ако имат

едни и същи решения или и двете уравнения нямат решение.
Знакът за еквивалентност на две уравнения е “⇔”.
Примери:
• Уравненията 3 x = 21 и 2 x − 5 = x + 2 са еквивалентни, защото x = 7 е
единствен корен и на двете уравнения. Записваме 3 x = 21 ⇔ 2 x − 5 = x + 2 .
• Уравненията | x | = −1 и | x − 1 | = −5 са еквивалентни,
защото и двете нямат решение.
• Уравненията x − 3 = 0 и x 2 − 9 = 0 не са еквивалентни, защото коренът на
първото уравнение ( x = 3) е корен и на второто, но един от корените на
второто уравнение ( x = −3) не е корен на първото.

O Еквивалентни преобразувания наричаме преобразуванията, които

извършваме в едно уравнение, за да получим еквивалентно на него
уравнение.

Като следствие от свойствата на числовите равенства се получават следните

правила за еквивалентни преобразувания:

П1 Всеки член на уравнението може да се прехвърли от едната страна на

уравнението в другата с противоположен знак – получава се уравнение,
еквивалентно на даденото.

Правилото следва от свойствата на ек­ви­ва­лентните равенства:

a +b = c ⇔ a +b−b = c −b ⇔ a = c −b.

П2 Двете страни на уравнението могат да се умножават или разделят

с едно и също число, различно от нула – получава се уравнение,
еквивалентно на даденото.

Правилото следва от свойствата на екви­ва­­лентните равенства:

при c ≠ 0 a = b ⇔ a . c = b . c или a : c = b : c.

П3 В едно уравнение всеки израз може да се замени с тъждествено равен

на него израз – получава се урав­нение, еквивалентно на даденото.

Правилото следва от определението за тъждествено равни изрази.

Решаване на уравнения
Дадено уравнение се решава, като чрез правилата 1, 2, 3 се преобразува
в еквивалентни на него уравнения. Ако се получи уравнение от вида x = a ,
числото а е корен на даденото уравнение.

74
Към съдържанието
ЗАДАЧА 1 Като отбелязвате правилата, които използвате, решете уравнението
7 x − 2 = x − 5 и направете проверка.
Решение:
7x − 2 = x − 5 Проверка:
 П1 (прехвърляме членове) - 1 е корен на уравнението,
7 x − x = −5 + 2 2
защото
 П3 (правим приведение)
6 x = −3
П2 (делим на 6)
2 ( )
7⋅ − 1 − 2 = − 1 −5
2

−5, 5 = −5, 5
x=−1 е вярно числово равенство.
2
Правилното прилагане на правилата за еквивалентност на уравненията
осигурява верен резултат (ако не се допускат изчислителни грешки). Ето
защо проверката на получената стойност за х в даденото уравнение не е
задължителна.
При решаване на уравненията редът на прилагане на правилата за
еквивалентност избираме съобразно конкретната задача.

ЗАДАЧА 2 Решете уравнението

а) 5 x − 3 − 3 x − 1 = 4 x − 2 . 7 ; б) 5 – 2(х – 3) = 3(х – 8).
Решение:
а) 5 x − 3 − 3 x − 1 = 4 x − 2 . 7 б) 5 – 2(х – 3) = 3(х – 8)
2 x − 4 = 4 x − 14 5 – 2х + 6 = 3х – 24
2 x − 4 x = −14 + 4 –2х + 11 = 3х – 24
−2 x = −10 |.(−1) –2х – 3х = –24 – 11
2 x = 10 –5х = –35
x=5 х = 7

ЗАДАЧА 3 Докажете, че уравненията (1) 3x − 2 = 5 x + 4 и (2) 7 x − 1 = 2 x − 16 са еквивалентни.

Решение: Ще покажем, че (1) и (2) имат равни корени.
(1) 3 x − 2 = 5 x + 4 (2) 7 x − 1 = 2 x − 16
3x − 5 x = 4 + 2 7 x − 2 x = −16 + 1
−2 x = 6 5 x = −15
x = −3 x = −3
Следва, че уравненията са еквивалентни.

ЗАДАЧИ Решете уравненията, като посочите 6 9 x + 4 − x = 4 x + 4 .
правилата за еквивалентност, които Решете уравненията:
при­лагате: 7 5, 5 x − 3 = 0, 5 x + 12 ;
1 6 x + 13 = 3x + 4 ; 8 3, 8 x + x − 2 = 1, 8 x + 4 ;
2 7 x − 3x − 5 = −21 . 9 4, 5 x − 9 = x + 1, 5 x − 1 ;
Решете уравненията и направете 10 7, 3x + 1, 7 x − 5 = x + 35 .
проверка: Докажете, че дадените уравнения са ек­ви­
3 3x − 7 x + 1 = 33 ; валентни:
4 8 x − 5 − 3 x = 2 x + 7 ; 11 5 x − 3x = x + 2 и 5 x − 3x − x = 2 ;
5 5 x − 11 = 2 x − 2 .13 ; 12 7 x − x + 10 = 4 x − 3 и 7 x + 3 = x + 4 x − 10 .
75
Към съдържанието
33. ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ

Уравнението аx + b = 0 при а ≠ 0
ЗАДАЧА 1 Решете уравненията:
а) 2 x + 10 = 0 ; б) 9 x + 3 = 2 x + 5 ; в) 4, 3 x + 2 = 2 x + 1 : 0, 5 .
Решение:
а) 2 x + 10 = 0 б) 9x + 3 = 2x + 5 в) 4, 3 x + 2 = 2 x + 1 : 0, 5
2 x = −10 9x − 2x = 5 − 3 4, 3 x − 2 x = 2 − 2
x = −5 7x = 2 2, 3 x = 0
x=2 x=0
2 x = −10 7 2, 3 x = 0
7x = 2
2x = −10 7x = 2 2, 3 x = 0

2 x + 10 c
=0 c 2, 3 x + 0 =
c0
7 x + (−2) = 0
2 x + 10 = 0 7 x + (−2) = 0 2, 3 x + 0 = 0

Уравненията, които решихме в Задача 1, са с едно неизвестно (х) и могат

да се запишат във вида ax + b = 0 .

O Уравнение от вида ax + b = 0, където х е неизвестно число, a ≠ 0 и b са числа,

се нарича уравнение от първа степен с едно неизвестно.

Уравнението от първа степен с едно неизвестно винаги има решение,

и то само едно.

! ax + b = 0 ⇔ ax = −b ⇔ x = − b при а ≠ 0
a
ЗАДАЧА 2 Решете уравнението 6 x 2 − (2 x − 1)(3x + 1) = 3(1 − x) .
Решение:
6 x 2 − (2 x − 1)(3 x + 1) = 3(1 − x) 1. Преобразуваме изразите в двете страни
6 x 2 − (6 x 2 + 2 x − 3 x − 1) = 3 − 3 x на уравне­нието в тъждествено равни на
тях многочлени.
6x2 − 6x2 −
2 x+
 3x + 1 = 3 − 3x
 2. Членовете, които съдържат х, прехвър­
x + 1 = 3 − 3x ляме в лявата страна, а свободните чле­
x + 3x = 3 − 1 нове – в дясната.
3. Правим приведение и получаваме урав­
нение от вида ах + b = 0 ⇔ ax = -b, къ­
4x = 2 | : 4 де­то b = -2.
4. Делим двете страни на уравнението с
x=1 коефициента пред х.
2

ЗАДАЧА 3 Решете уравнението (2 x + 1)2 − 3 = 4( x 2 + 1) + x .

76
Към съдържанието
 Решение:    (2 x + 1) 2 − 3 = 4( x 2 + 1) + x
4x2 + 4x + 1 − 3 = 4x2 + 4 + x
4x2 + 4x − 4x2 − x = 4 −1 + 3
3x = 6 | : 3
x=2
Ако в двете страни на уравнението има равни членове, след прехвърляне на
единия от тях те стават противоположни и се унищожават. Можем да ги унищо-
жим и така, както са в двете страни на уравнението: 4 x 2 + 4 x − 2 = 4 x 2 + 4 + x .

Уравнението аx + b = 0 при а = 0
ЗАДАЧА 4 Намерете число със следното свойство: „Разликата от квадрата на числото и
удвоеното му произ­ведение е равна на квадрата на разликата на това число с
числото 1”.
Решение: Означаваме търсеното число с х. Получаваме
2 2
x 2 − 2 x = ( x − 1) 2
22 2
x − 2x = x − 2x +1
2

− 2 x + 2 x = 1. (1)
В равенството (1) членовете, които съдържат х, се унищожават, т.е. това
ра­венство не съдържа х. Възниква въпросът уравнение ли е равенство
−2 x + 2 x = 1 ⇔ (−2 + 2) x = 1 ⇔ 0 . x = 1, т.е. ax = b при a = 0?
За да решаваме задачи, подобни на Задача 4, се приема равенство от вида
аx + b = 0 да наричаме уравнение и при a = 0.
• За да решим уравнението • За да решим уравнението
0. x = 5 , 0. x = 0 ,
търсим x, така че 0 . x = 5 търсим x, така че 0 . x = 0
– няма такова число – всяко число, умножено по 0 е 0
⇒ уравнението 0 . x = 5 няма решение. ⇒ 0 . x = 0 има за корен всяко число.

Да решим Задача 4: −2 x + 2 x = 1 ⇔ (−2 + 2) x = 1 ⇔ 0 . x = 1⇒ уравнението няма

решение. Тогава и задачата няма решение, т.е. няма число с исканото свойство.
Уравнението 0 . х = b при b ≠ 0 е 0 . х = b и няма решение;
при b = 0 е 0 . х = 0 и всяко число е корен.

O Уравненията от вида аx + b = 0 се наричат линейни уравнения.


ЗАДАЧИ Решете уравненията: 7 ;
1 5(1 − x) = −10 x ; 8 ;
2 2( x + 4) = 4( x − 1) ; 2
9 ( x + 4) − 3( x + 2) = x( x + 2) ;
3 2( x + 3) + 3 x = 4 x − 5 ;
4 3( x − 2) − 4( x + 3) = 2 x + 3 ; 10 (2 x − 1)2 − 3x( x + 3) = ( x + 1)2 ;
5 2(3 − x) + ( x − 1) − 15 = 3(2 x − 1) ; 11 ( x + 2)2 − ( x − 3)( x + 3) = 2 x − 7 ;
6 4( x − 2) − 7 = 4 x + 3(1 − 2 x) ; 12 ( x + 2)3 − x( x + 1)2 = (2 x + 3)2 .
77
Към съдържанието
34. ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Решете уравненията:

а) 7 − ( x − 3)( x + 3) = 2 x − ( x + 2) 2 ; б) −7 x − (2 − 3( x − 1)) + 2 x = 5 .
Решение:
а) 7 − ( x − 3)( x + 3) = 2 x − ( x + 2) 2
2 2
7 − ( x − 9) = 2 x − ( x + 4 x + 4)
7 − x2 + 9 = 2 x − x2 − 4 x − 4
−2 x + 4 x = − 4 − 7 − 9
2 x = −20
x = −10
б) −7 x − (2 − 3( x − 1)) + 2 x = 5
−7 x − (2 − 3 x + 3) + 2 x = 5
−7 x − 2 + 3 x − 3 + 2 x = 5
−7 x + 3 x + 2 x = 5 + 2 + 3
−2 x = 10 | .(−1)
2 x = −10
x = −5

ЗАДАЧА 2 Решете уравненията:

2 2
а) 5 x − ( x + 1)( x − 1) = 10 − x( x − 5) ; б) ( x + 5) − ( x + 3) = 4(4 + x) .
Решение:
а) 5 x − ( x + 1)( x − 1) = 10 − x( x − 5) б) ( x + 5) 2 − ( x + 3) 2 = 4(4 + x)
5 x − ( x 2 − 1) = 10 − x 2 + 5 x x 2 + 10 x + 25 − ( x 2 + 6 x + 9) = 16 + 4 x
5 x − x 2 + 1 = 10 − x 2 + 5 x x 2 + 10 x + 25 − x 2 − 6 x − 9 = 16 + 4 x
5 x − 5 x = 10 − 1 10 x − 6 x − 4 x = 16 − 25 + 9
(5 − 5) x = 9 10 x − 10 x = 25 − 25
0. x = 9 0. x = 0
Отг. Уравнението няма решение. Отг. Всяко число е корен на уравнението.

Зададените като уравнения равенства, които след преобразуване приемат вида

0.x = 0, т.е. 0 = 0, са тъждества (Задача 2-б)).

ЗАДАЧА 3 Решете уравненията:

а) 3 x + 5 + x − 1 = 1 1 x ; б) x + 1 − x + 3 = 2 x .
2 −3 6 0,1 0, 3 0, 3
Решение:
а) 3x + 5 + x − 1 = 1 1 x б) x + 1 − x + 3 = 2x |⋅ 1
2 −3 6 0,1 0, 3 0, 3 10
3 x + 5 − x − 1 = 7 x |. 6 x + 1 − x + 3 = 2 x |. 3
2 3 6 1 3 3
3(3 x + 5) − 2( x − 1) = 7 x 3( x + 1) − ( x + 3) = 2 x
9 x + 15 − 2 x + 2 = 7 x 3x + 3 − x − 3 = 2 x
7 x − 7 x = −17 2 x − 2 x = −3 + 3
(7 − 7) x = −17 ( 2 − 2) x = 0
0 x = −17 0x = 0
Отг. Уравнението няма решение. Отг. Всяко число е корен на уравнението.
78
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 В лявата колона на таблицата за отговори е написана буквата на уравнението.
Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на еквивалeнтното му
уравнение.

(А) (х – 1)(х – 3) = (х – 2)2 (1) х(х + 2) + 7 = (х + 1)(х – 1)

(2) (х + 1)2 = (х – 2)(х + 3)
(Б) (х + 2)2 – (х – 1)2 = 3(2х + 1)
(3) (х + 2)(х + 3) = х(х + 5) – 9
(В) (2х + 1)2 = (2х + 3)(2х – 3) – 6 (4) (2х + 1)(х – 3) = х(2х – 5) – 3

Решение:
(А) (х – 1)(х – 3) = (х – 2)2 (1) х(х + 2) + 7 = (х + 1)(х – 1)
х2 – 3х – х + 3 = х2 – 4х + 4 х2 + 2х + 7 = х2 – 1
х2 – 4х + 3 = х2 – 4х + 4 2х = –1 – 7
0 х = 1 2х = –8
Уравнението няма решение. х = –4

(Б) (х + 2)2 – (х – 1)2 = 3(2х + 1) (2) (х + 1)2 = (х – 2)(х + 3)

х2 + 4х + 4 – х2 + 2х – 1 = 6х + 3 х2 + 2х + 1 = х2 + 3х – 2х – 6
6х + 3 = 6х + 3 2х + 1 = х – 6
0х = 0 х = –7
Всяко число е корен.
(3) (х + 2)(х + 3) = х(х + 5) – 9
(В) (2х + 1) = (2х + 3)(2х – 3) – 6
2
х2 + 3х + 2х + 6 = х2 + 5х – 9
4х2 + 4х + 1 = 4х2 – 9 – 6 0х = –15
4х = –16 Уравнението няма решение.
х = –4
(4) (2х + 1)(х – 3) = х(2х – 5) – 3 Отг.
2х2 – 6х + х – 3 = 2х2 – 5х – 3
А 3
2х2 – 5х – 3 = 2х2 – 5х – 3
Б 4
0х = 0
Всяко число е корен. В 1


ЗАДАЧИ Решете уравненията: 9 x − 3 x = 1 x − 5 x + 1 ;
1 ( x + 3)2 − 5 x = x 2 + 1 ; 3 4 2 6
2 ( x + 1)2 − 5 = ( x − 2)( x + 2) ; 10 4 1 + 7 x − 54 = 1 (27 − x) ;
2 2 2
3 1 − 5(5 x + 1) = 1 − 25 x ; x − 7 = 3x + 1 ;
11
4 ( x + 5)2 = (5 − x)2 ; 2 5
3( x − 1) x + 2
5 y ( y − 2) = ( y − 1)2 ; 12 + = x−1 ;
7 −4 2
6 3( x + 1)2 − 1 = 2 + 3x( x + 2) ;
13 5, 4 x − 7 0, 5 x − 3, 7
7 x − 5 = x + 2 ; − = −14, 4 ;
0,1 2
3 2
8 x − 0, 5 = 3 x − x ;
1
7 14 7 6 ( 3) 6 ( 7 )
14 5 x − 1 − 1 1 x − 5 = 1 − 6 x .
18

79
Към съдържанието
35. УРАВНЕНИЕТО

Корените на уравнението ( x − 2)( x + 3) = 0 можем да намерим, като

използваме определението за корен.
За x = 2 множителят ( x - 2) приема стойност 0 (се анулира) и уравнението
се преобразува във вярно числово равенство 0 .(2 + 3) = 0 , 0 = 0 . Следва, че
x = 2 е корен на това уравнение.
За x = −3 множителят ( x + 3) се анулира и уравнението се преобразува във
вярно числово равенство (−5). 0 = 0 , т.е. 0 = 0 . Следва, че x = −3 е корен на
това уравнение.
Така намерихме две стойности на х, които удовлетворяват уравнението
( x − 2)( x + 3) = 0 . То има два корена: x = 2 и x = −3 , като x = 2 е корен
и на уравнението x − 2 = 0 , а x = −3 е корен и на уравнението x + 3 = 0 .
Уравнението ( x − 2)( x + 3) = 0 няма други корени.
Чрез горния пример показахме, че уравнение от вида
(ax + b)(cx + d ) = 0 (a ≠ 0 , c ≠ 0) има два корена, като единият е корен на
уравнението ax + b = 0 , а другият – на уравнението cx + d = 0 .

! (ax + b)(cx + d ) = 0 (a ≠ 0, c ≠ 0) ⇔ ax + b = 0 или cx + d = 0

x=−b x =−d
a c

ЗАДАЧА 1 Решете уравненията:

а) (2 x + 1)(3 x − 2) = 0 ; б) ( x − 5)( x + 7) = 0 .
Решение:
а) (2 x + 1)(3 x − 2) = 0 б) ( x − 5)( x + 7) = 0
2 x + 1 = 0 или 3 x − 2 = 0 x − 5 = 0 или x + 7 = 0
2 x = −1 3x = 2 x=5 x = −7
x=− 1 x=2
2 3
Отг. У
 равнението има два корена:
Отг. У
 равнението има два корена:
x1 = 5; x2 = −7.
x1 = − 1 ; x2 = 2 .
2 3

ЗАДАЧА 2 Решете уравненията: а) 9 x 2 − 4 = 0 ; б) 2 x 2 + 5 x = 0 .

Решение:
а) 9x2 − 4 = 0 б) 2 x 2 + 5 x = 0
(3 x − 2)(3 x + 2) = 0 x(2 x + 5) = 0
3 x − 2 = 0 или 3 x + 2 = 0 x = 0 или 2 x + 5 = 0
3x = 2 3 x = −2 2 x = −5
x=2 x=−2 x = −2 1
3 3 2
2
Отг. x1 = ; x2 = − 2 Отг. x1 = 0 ; x2 = −2 1
3 3 2
80
Към съдържанието
 Уравненията от Задача 2 приведохме във вида (ax + b)(cx + d ) = 0 ,
като разложихме левите им страни на множители.

ЗАДАЧА 3 Решете уравненията: а) x 2 − 6 x + 9 = 0 ; б) x 2 + 4 x − 5 = 0 .

Решение:
а) x 2 − 6 x + 9 = 0 б) x 2 + 4 x − 5 = 0
( x − 3) 2 = 0 x 2 + 2 . x . 2 + 22 − 22 − 5 = 0

( x − 3)( x − 3) = 0
( x + 2) 2 − 9 = 0
x − 3 = 0 или x − 3 = 0
( x + 2 + 3)( x + 2 − 3) = 0
x=3 x=3
( x + 5)( x − 1) = 0
Отг. x=1 x=
2 3
или x 1,2 = 3 x + 5 = 0 или x − 1 = 0
x = −5 x =1
Отг. x1 = −5 ; x2 = 1

ЗАДАЧА 4 Решете уравнението (2 x + 3)2 = ( x − 2)2 .

Решение:
I начин: (2 x + 3) 2 = ( x − 2) 2 II
начин: (2 x + 3) 2 = ( x − 2) 2
(2 x + 3) 2 − ( x − 2) 2 = 0   4 x 2 + 12 x + 9 = x 2 − 4 x + 4
(2 x + 3 + x − 2)(2 x + 3 − x + 2) = 0 4 x 2 + 12 x + 9 − x 2 + 4 x − 4 = 0
(3 x + 1)( x + 5) = 0 3 x 2 + 16 x + 5 = 0
3 x + 1 = 0 или 3 x 2 + 15 x + x + 5 = 0
x = −1 3 x( x + 5) + ( x + 5) = 0
3
(3 x + 1)( x + 5) = 0
Отг. x1 = − 1 ; x2 = −5 3 x + 1 = 0 или
3
x = −1
3
Отг. x1 = − 1 ; x2 = −5
3
2 2
При решаване на Задача 4 по I начин приложихме формулата a − b ,
2
а по II начин – формулите (a ± b) . Решението по I начин е по-рационално.


ЗАДАЧИ Решете уравненията:
1 ( x − 8)( x − 0,1) = 0 ;
2 ( x − 6)( x − 5) = 0 ;
3 ( x − 6)(7 − x) = 0 ;
4 (8 − x)(9 − x) = 0 ;
5 (2 x + 1)(3 − x) = 0 ;
6 (3 x − 2)( x + 8) = 0 ;
7 (4 x − 3)(3 x − 2) = 0 ;
8 (5 x + 1)(5 x − 3) = 0 ;
9 x 2 − 4 = 0 ; 18 x2 + 2 x + 1 = 0 ;
10 4x2 −1 = 0 ; 19 x 2 − x − 6 = 0 ;
11 9 − 4 x 2 = 0 ; 20 x2 + 5x + 4 = 0 ;
12 25 − 9 x 2 = 0 ; 21 (3 x − 1) 2 − x 2 = 0 ;
13 x 2 − 3 x = 0 ; 22 4 x 2 − ( x − 3) 2 = 0 ;
14 4 x2 + 5x = 0 ; 23 (2 x + 5) 2 = ( x + 3) 2 ;
15 x 2 + x = 0 ; 24 (3 x − 1) 2 = (2 x + 7) 2 ;
16 x2 − x = 0 ; 25 ( x + 7) 2 = 36 ;
17 x 2 − 2 x + 1 = 0 ; 26 (2 x − 3) 2 = 25 .

Към съдържанието 81
36. УРАВНЕНИЕТО | ax + b | = c

Знаем, че:
| 3 | = 3 , т.е. модулът на едно положително число е самото число;
| −3 | = 3 , т.е. модулът на едно отрицателно число е противоположното му число;
| 0 | = 0 , т.е. модулът на числото нула е нула.
За всяко число а За всяко число а и b са в сила свойствата:
а при a > 0 , | a − b |=| b − a | ,
14424443

| a | = −а при a < 0 , | a . b | = | a |.| b | ,

0 при a = 0 . a = |a| .
b |b|
Да разгледаме уравнението | x | = 3 . От определението за модул следва,
че числата 3 и −3 са корени на това уравнение.
| x| =3

x = 3 или x = −3 Отг. x1 = 3 ; x2 = −3 (или x 1,2 = ± 3 )

Уравнението | x | = 3 е от вида | ax + b | = c при= a 1= , b 0, c = 3
и се нарича модулно уравнение.

Решението на уравнението | ax + b | = c , a ≠ 0 , записваме така:

c > 0  | ax + b | = c c = 0 c<0
−(ax + b) = c
| ax + b | = 0 | ax + b | = c
ax + b = c или ax + b = −c
ax + b = 0 | ax + b | =неc може
ax = c − b ax = −c − b
да бъде отрица-
c − b x = −c − b x =−b
x= | ax + b | = 0 a телно число.
a a
ax + b = 0
Отг. x1 = c − b ; x2 = −c − b Отг. x = − b Отг. няма
a a a
решение.

Броят на корените на уравнението | ax + b | = c , a ≠ 0 , зависи от числото с:

• при c > 0 уравнението има два корена;
• при c = 0 уравнението има един корен;
• при c < 0 уравнението няма решение.

ЗАДАЧА 1 Решете уравненията:

а) | x − 2 | = 5 ; б) | x − 2 | = 0 ; в) | x − 2 | = −1 .
Решение:
а) | x − 2 | = 5 б) | x − 2 | = 0 в) | x − 2 | = −1
x − 2 = 5 или x − 2 = −5 x−2 =0
x=7 x = −3 x =2
Отг. x1 = 7 ; x2 = −3 Отг. х = 2 Отг. няма решение.
82
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Решете уравненията:
а) | 3( x − 1) + 4 | = 5 ; б) −3 | x − 5 | = − 9 .
Решение:
а) | 3( x − 1) + 4 | = 5 б) −3 | x − 5 | = − 9 |.(−1)
| 3x − 3 + 4 | = 5 3 | x − 5 | = 9 |: 3
| 3x + 1 | = 5 | x −5| = 3
3 x + 1 = 5 или 3 x + 1 = −5 x − 5 = 3 или x − 5 = −3
x =8 x=2
x = 11 x = −2
3 =
Отг. x1 8=
; x2 2
Отг. x1 = 1 1 ; x2 = −2
3
При решаване на Задача 2:
• у словие а) по-рационално е първо да приведем израза, който е под знака
на модула, във вида ax + b ;
• у словие б) преобразуваме даденото уравнение, докато получим уравнение
от вида | ax + b | = c .

ЗАДАЧА 3 Решете уравненията:

а) 2 | 3x − 1 | − 3 | 1 − 3x | = 5 ; б) |x + 3| – |– 5x – 15| = –8.
Решение:
а) 2 | 3 x − 1 | − 3 | 1 − 3 x | = 5 б) |x + 3| – |– 5x – 15| = –8
2 | 3x − 1 | − 3 | 3x − 1 | = 5 |x + 3| – 5|x + 3| = –8
–4|x + 3| = –8 | : –4
− | 3 x − 1 | = 5 |.(−1)
|x + 3| = 2
| 3 x − 1 | = −5
Отг. Уравнението няма решение. x + 3 = 2 или х + 3 = –2
х = 2 – 3 х = –2 – 3
х = –1 х = –5
Отг. х1 = –1; х2 = –5.

При решаване на Задача 3 изпол­звахме свойствата на модулите:

|a|
| a − b | = | b − a | , |a.b| = |a|.|b| и a = .
b |b|


ЗАДАЧИ Решете уравненията:
8 1 | 3x − 8 | + 1 = 1;3 |2x |2−y5−=1 |−x 6|; = 0 ;
1 | x | = 2 ; | x | = 0 ; | x | = −2 ; 2 2 3
9
2 | x − 1 | = 3 ; | x + 6 | = 1 ; | 2 − x | = 1; | 10 − x | = 53 | x | − 5 = | x |; 3 | y | − 6 = 5 | y |;

| 2 − x | = 13; | 10 − x | = 5 ; | 2 x − 1 | = 0 ; | 2 x − 3 | = 10 ; 10 3| 2| xy ||−−| 36x=| =5 −| y6 ;|; | 5 y | − 2 | 3 y | = 4 ;

4 − | 2 x − 1 | = 3 ; | x + 6 | = −1 ; 11 | x − 1 | + 3 | x − 1 | − | x − 1 | = 3;
5 | − x + 5 | = 8 ; | −8 − x | = 6 ; 12 | 2x +1| + 3 | 2x +1| = 8;
6 | 2 x + ( x − 1) | = 1; | x 2 − ( x + 1) 2 | = 5 ; 13 | 5x −1 | − 2 | 1 − 5x | = 3;
7 2 + 4 | 3 x − 1 | = 6 ; 5 | 2 x − 1 | − 3 = 4 ; 14 | 2 x − 5 | − 5 | 5 − 2 x | = −1.

Към съдържанието 83
37. УРАВНЕНИЯ, СВЕЖДАЩИ СЕ ДО ЛИНЕЙНИ

ЗАДАЧА 1 Решете уравненията:

2 2
б) (2 x − 5) − ( x + 1)( x − 1) = 3( x + 2) .
2
а) ( x + 2) − x( x + 1) = 0 ;
Решение:
а) ( x + 2) 2 − x( x + 1) = 0 б) (2 x − 5) 2 − ( x + 1)( x − 1) = 3( x 2 + 2)
x2 + 4 x + 4 − x2 − x = 0 4 x 2 − 20 x + 25 − ( x 2 − 1) = 3 x 2 + 6
4x − x = − 4 4 x 2 − 20 x + 25 − x 2 + 1 = 3 x 2 + 6
3x = − 4 4 x 2 − 20 x − x 2 − 3 x 2 = 6 − 25 − 1
x = −1 1 −20 x = −20
3
x =1

ЗАДАЧА 2 Решете уравненията:

3 2
а) ( x − 3) 2 = 2( x − 1) + 11 ; б) ( x + 1) − 3x = ( x + 2)( x − 2 x + 4) + 5 .
Решение:
а) ( x − 3) 2 = 2( x − 1) + 11 б) ( x + 1)3 − 3x = ( x + 2)( x 2 − 2 x + 4) + 5
x 2 − 6 x + 9 = 2 x − 2 + 11 x3 + 3x 2 + 3x + 1 − 3x = x3 + 8 + 5
x 2 − 6 x − 2 x = −2 + 11 − 9 3x 2 = 13 − 1
x2 − 8x = 0 3x 2 = 12 |: 3
x( x − 8) = 0 x2 = 4
x = 0 или x − 8 = 0 x2 − 4 = 0
x =8 ( x + 2)( x − 2) = 0
=
Отг. x1 0=
; x2 8 x + 2 = 0 или x − 2 = 0
x = −2 x=2
Отг. x1 = −2 ; x2 = 2

В Задача 2 б) неизвестното х след прилагане на свойствата за еквивалентност

остана във втора степен. Тогава прехвърлихме всички членове в лявата страна и
я разложихме така, че получихме уравнението ( x + 2)( x − 2) = 0, което знаем да
решаваме.

ЗАДАЧА 3 Решете уравнението | x 2 − 1 | = 3 и намерете произведението от корените му.

Решение:
| x2 −1 | = 3 x 2 − 1 = −3
x 2 − 1 = 3 или x 2 − 1 = −3 x2 + 2 = 0
x2 − 4 = 0 x2 + 2 = 0 Но x 2 + 2 > 0 за всяко х.
( x + 2)( x − 2) = 0 x2 + 2 > 0
Следователно уравнението няма решение.
x + 2 = 0 или x − 2 = 0
x1x == −−22 x2 =x = 2
2

Отг. x1 . x2 = −2 . 2 = − 4
84
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 В лявата колона на бланката за отговори е написана буквата на
уравнението. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
еквивалентното му уравнение.

(А) х2 = 3х (1) x2 = 9
(2) x(x + 3) = 0
(Б) (х – 3) + (х – 1) = –10
2 2
(3) (x – 2)2 + (x – 4) = 0
(4) (2x + 3)2 = (x + 3)2
(В) |–x| = 3 (5) |x| = –3

Решение: (2) х(х + 3) = 0

(А) х2 – 3х = 0 х = 0 или х + 3 = 0
х(х – 3) = 0 х1 = 0 х2 = –3
х = 0 или х – 3 = 0 (3) (x – 2)2 + (x – 4) = 0
х1 = 0 х2 = 3 х2 – 4х + 4 + х – 4 = 0
х2 – 3х = 0
(Б) (х – 3)2 + (х – 1)2 = –10 х(х – 3) = 0
Уравнението няма решение. х = 0 или х – 3 = 0
х­1 = 0 х2 = 3
(В) |–x| = 3 (4) (2x + 3)2 = (x + 3)2
|x| = 3 (2х + 3 + х + 3)(2х + 3 – х – 3) = 0
x = 3 или х = –3 (3х + 6)х = 0
х1 = 3 х2 = –3 3х + 6 = 0 или х = 0
х1 = –2 х2 = 0
(1) х2 = 9
(5) |x| = –3
х2 – 9 = 0 Отг.
Уравнението няма
(х + 3)(х – 3) = 0 решение. А 3
х + 3 = 0 или х – 3 = 0 Б 5
х1 = –3 х2 = 3 В 1


ЗАДАЧИ Решете уравненията: 10 3 | 2 x − 1 | − 5 | 1 − 2 x |= −8 ;
1 ( x + 2)2 − x( x + 3) = 7 x ; 11 5 | x − 3 | − | 7 x − 21 | = 4 ;
2 (2x + 1)2 – (2x + 3)(2x – 3) = 3(x + 2);
12 3 | 2 x − 3 | − | 6 − 4 x | − 5 | 3 − 2 x | = −20 ;
3 (x – 1)2 – (x – 3)(x + 2) = 2(x – 1);
4 ( x + 1)3 − ( x − 2)( x 2 + 2 x + 4) = 3x( x + 2) ; 13 1 − 2 x6− 5 = 3 −4 x ;
3 2
5 ( x + 2) − x( x + 1) = ( x + 4)( x + 2) ; 14 1 − x + 1 = 3 − x ;
3 2 2 4
6 ( x − 1) − x( x + 3)( x − 3) = (2 x + 1)(2 x − 1) ;
x x −3 1
3 2
7 (2 x − 1) = (2 x − 1)(4 x + 2 x + 1) ; 15 − − 1.25 = ;
2 3 4 6
8 (2 x + 3) − 3x( x + 4) = 25 ; x 2 − 3x x 2 + 4 x
2
9 ( x + 2) − x( x + 3) = 4 ; 16 = .
3 4

Към съдържанието
85
38. МОДЕЛИРАНЕ С ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ

Разнообразни задачи от живота, науката и техниката водят до решаване на

уравнения. Съставянето на уравнение за дадена текстова задача означава, че
задачата се превежда от говорим език и от езика на съответната практическа
област на езика на математиката. В такъв случай казваме, че сме построили
математически модел на задачата.
Ще изкажем твърдения най-напред на говорим език и след това ще ги
запишем с математически равенства. Нека a > 0 :

х е 2 от а x= 2a х е с две по-голямо от а x = a + 2 или

5 5 x−2= a
x e k% от а x= k a х е с две по-малко от а x = a − 2 или
100 x+2=a
х е четно х е 3 пъти по-голямо от а x = 3a или
естествено число x = 2k , k ∈ N
х е нечетно х е 3 пъти по-малко от а x = a или x .3 = a
естествено число x = 2k − 1, k ∈ N 3
х, разделено с 3, х е с k% по-голямо от а x=a+ k a
x = 11 + 2 100
има частно 11
и остатък 2
3 3 х е с k% по-малко от а x=a− k a
100

При моделиране с линейни уравнения и решаване на текстови задачи:

1. Избираме неизвестно число.
2. Съставяме математически модел → уравнение.
3. Решаваме уравнението.
4. Записваме с думи отговора на задачата.
За онагледяване и удобство в някои случаи използваме чертеж и таблица.

ЗАДАЧА 1 Намислих число. Увеличих го с 3 и полученото число умножих с 5. Получих

число, което е с 43 по-голямо от намисленото. Кое число съм намислил?
Решение:
1. Избираме неизвестно число: 3. Решаваме уравнението:
х е намисленото число. 5( x + 3) = x + 43
2. Съставяме математически модел: 5 x + 15 = x + 43
• увеличих намисленото число с 3 5 x − x = 43 − 15
→ x + 3 ;
• полученото число умножих с 5 4 x = 28
→ 5( x + 3) ; x = 7.
• получих число, с 43 по-голямо от х 4. Записваме с думи отговора на
→ x + 43 ; задачата.
• уравнението е 5(х + 3) = х + 43. Намисленото число е 7.
ЗАДАЧА 2 Разликата от квадратите на две последователни нечетни числа е 72.
Намерете числата.
86 Към съдържанието
 Решение:
1. Означаваме двете последователни 3. Решаваме уравнението и получа­
нечетни числа с 2 x - 1 и 2 x + 1 , ваме x = 9 – естествено число.
където x = 1 , 2, 3 ,... Намираме числата 2х – 1 = 17;
2. От 2 x + 1 > 2 x − 1 и 72 > 0 следва 2х – 1 = 19.
2 2
(2 x + 1) − (2 x − 1) = 72 4. Търсените числа са 17 и 19.
2 2
4 x + 4 x + 1 − (4 x − 4 x + 1) = 72
ЗАДАЧА 3 2 Намислих число. Намалих го с 2. Полученото число разделих с 11 и получих частно
4 x + 4 x + 1 − 4 x 2 + 4 x − 1 = 72
5 и остатък 3. Кое число съм намислил?
8 x = 72
Решение:
x=9
1. х е намисленото число, ДС: x > 2 . 3. x − 2 = 5 + 3 |.11
11 11
x − 2 x − 2 3 x = 60 , 60 ∈ ДС
2. x − 2 ; ; = 5+
11 11 11 4. Намисленото число е 60.

ЗАДАЧА 4 Цифрата на десетиците на едно двуцифрено число е с 2 по-голяма от цифрата на

единиците му. Сборът на цифрите на това число е 1 част от самото число. Намерете
7
двуцифреното число.
Решение:
1. х е цифрата на единиците. 3. Решаваме уравнението

2. Цифрата на десетиците е x + 2 , 2 x + 2 = 1 (10 x + 20 + x)
ДС: x ∈{0,1, 2,..., 7} . 7
................................
x=2
Двуцифреното число е ( x + 2).10 + x . х=2
Сборът от цифрите на числото е 2 е цифра от 0 до 7.
x + 2 + x = 2x + 2 4. Цифрата на единиците е 2.
Цифрата на десетиците
2 x + 2 = 1 (10 .( x + 2) + x) . е 2 + 2 = 4. Числото е 42.
7

ЗАДАЧИ 1 Намислих положително число. Уве­ 5 Фирма закупила от банка долари
личих го 8 пъти и от полученото чис­ по 1,34 лв. и 5 пъти повече евро по
ло извадих 5. Получих число, което е 1,98 лв. общо за 5 620 лв. Намерете
с 9 по-голямо от намисленото число. колко долара и колко евро е закупи­
Кое число съм намислил? ла фирмата.
2 Намерете число, при делението на 6 Сборът от цифрите на двуцифрено
което с 24 се получава частно 3 и ос­ число е 11. Ако към това число се
татък 4.
прибави 63, ще се получи число, за­
3 Намерете число, при делението на писано със същите цифри, но в обра­
което със 112 се получава частно 4 и
тен ред. Намерете числото.
остатък 5.
4 За обзавеждане на класна стая за­ 7 Цифрата на единиците на двуцифре­
купили маси по 82 лв. и столове по но число А е с 5 по-голяма от цифра­
47 лв. на обща стойност 2 816 лв. На­ та на десетиците му. Ако между ци­
мерете броя на закупените маси и то­ фрите на числото А напишем 0 и по­
зи на закупените столове, ако броят лученото трицифрено число разде­
на столовете е 2 пъти по-голям от то­ лим на сбора на цифрите му, ще по­
зи на масите. лучим 28. Кое е числото А?

87
Към съдържанието
39. МОДЕЛИРАНЕ С ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Стопанин гледа зайци и кокошки. Краката на всички животни са 220, а главите
им са 70. Намерете колко зайци и колко кокошки гледа стопанинът.
Решение:
I начин (аритметичен):
Всички животни са 70 и имат най-малко по два крака, 70 . 2 = 140 крака.
Но краката на всички животни са 220. Тогава 220 − 140 = 80 .
Останалите 80 крака са по два на всеки заек.
Получихме, че зайците са 80 : 2 = 40 . Кокошките са 70 − 40 = 30 .
Стопанинът гледа 40 зайци и 30 кокошки
II начин (алгебричен):
Означаваме броя на зайците с х, ДС: х е естествено число, x ≤ 70.
При съставяне на математическия модел е удобно да използваме таблица.

брой крака общ Уравнението е 4 x + 2(70 − x) = 220 .

брой
брой на брой Решаваме уравнението
крака
1 животно крака и получаваме
зайци х 4 4х x = 40 , 40 < 70 .
220 Зайците са 40.
кокошки 70 − х 2 2(70 − x)
Кокошките са 70 − 40 = 30 .

Някои от текстовите задачи могат да се решават и аритметично (без

въвеждане на неизвестна величина х) – Задача 1, I начин. В 7. клас даваме
предимство на алгебричния начин – Задача 1, II начин. Въвеждането на
неиз­вестна величина води до съставяне и решаване на уравнение, т.е. до
алгоритъм за решаване на текстова задача, и е по-достъпен от аритметичния
начин.

ЗАДАЧА 2 В един склад за книги имало 5 пъти повече книги, отколкото във втори склад.
След като от първия склад продали 4 000 книги, а на втория доставили 7 000
книги, във втория склад имало 2 пъти по-малко книги, отколкото в първия.
По колко книги е имало първоначално във всеки от двата склада?
Решение:
Означаваме с х броя на книгите във
втория склад, ДС: x ∈ N .
брой книги Уравнението е
брой
промяна след 5х − 4000 = (х + 7000).2.
книги Решаваме уравнението и получава-
промяната
I склад 5х −4000 5х − 4000 ме х = 6000, 6000 ∈ N.
В I склад е имало 30000 книги.
II склад х +7000 х + 7000 Във II склад е имало 6 000 книги.
88
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 За пролетното тържество в една детска градина са закупени шоколади по 0,85 лв.,
дъвки по 0,12 лв. и шоколадови десерти по 0,28 лв. Количествата на шоколадите,
на дъвките и на десертите се отнасят както 2 : 7 : 3. Намерете по колко броя от
всеки вид са закупени, ако за тях е заплатена общо сумата от 169 лв.
Решение:
Закупили са 2х броя шоколади, 7х броя дъвки и 3х броя шоколадови десерти,
ДС: x ∈ N .
коли- ед. цена платена Уравнението е
чество (лв.) сума (лв.) 2 x . 0, 85 + 7 x . 0,12 + 3 x . 0, 28 = 169
шоколади 2х 0,85 2х . 0,85 1, 7 x + 0, 84 x + 0, 84 x = 169
дъвки 7х 0,12 7х . 0,12 3, 38 x = 169
десерти 3х 0,28 3х . 0,28 x = 50
общо 169 х ∈ ДС,= 2 x 100
= , 7 x 350, 3 x = 150 .
Закупени са 100 броя шоколади, 350 броя дъвки и 150 броя десерти.

ЗАДАЧА 4 Група приятели решили да купят общ подарък на Илия за рождения му

ден. Те пресметнали, че ако съберат по 10 лв., за избрания подарък няма
да стигнат 15 лв. Събрали по 12 лв., купили подаръка и останали 3 лв.
Намерете броя на приятелите и цената на подаръка.
Решение:
Приятелите на Илия са х, ДС: x ∈ N . Уравнението е
10х + 15 = 12х – 3
брой вноска събрана цена на
приятели (лв.) сума (лв.) подаръка
х = 9, 9 ∈ ДС.
Приятелите на Илия са 9.
I начин х 10 10х 10х + 15
Цената на подаръка е
II начин х 12 12х 12х – 3 (10.9 + 15 = 105) 105 лв.

ЗАДАЧИ 1 Сега моите години се отнасят към петък в залата се върнали само три-
годините на брат ми както 3 : 5. След ма от отсъствалите в четвъртък. На
5 години аз ще бъда на толкова годи- заседанието в петък присъствали 188
ни, на колкото беше брат ми преди депутати. Колко депутати са отсъст-
5 години. На колко години сме сега вали в сряда?
аз и брат ми? 4 В два варела имало общо 64 L нафта.
2 Разпространител на учебна литерату- От всеки варел взели по 4 L и тогава
ра за един ден продал 120 сборника по 25% от останалото количество нафта
математика за 5. клас и 80 – за 6. клас. в първия варел станало равно на една
От реализираните продажби получил трета от количеството нафта, останало
1168 лв. Намерете цената на един във втория варел. По колко литра наф-
сборник за 5. клас и на един сборник та е съдържал всеки варел?
за 6. клас, ако цената на сборника за 5 За подготовка за класна работа по
6. клас е с 60 стотинки по-висока от математика учителката дала задачи
тази на сборника за 5. клас. от сборника. Петър решавал 3 дни по
3 В Народното събрание има 240 един и същ брой задачи на ден и решил
депутати. В сряда поради команди- 15 задачи повече от зададените. Зоя
ровки отсъствали няколко от тях. В решавала 2 дни по същия брой задачи
четвъртък поради болест отсъствали като Петър и не успяла да реши 5 за-
5 депутати повече от тези в сряда. В дачи. Колко задачи е дала учителката?
89
Към съдържанието
40 ЗАДАЧИ ОТ ДВИЖЕНИЕ

Ще разгледаме задачи от движение, при които телата се движат равномерно,

и се решават чрез равенствата
= S v=.t ; v S ; t = S .
t v
Величините S, v и t се измерват със съответстващи мерни единици, което
означава, че ако S се измерва с километри (km), а t – с часове (h), v се из-
мерва с километри за час (km/h).

ЗАДАЧА 1 Разстоянието между градовете А и В е 360 km. От А за В тръгнал камион,

който се движел със скорост v = 80 km/h, а в същото време от В за А тръгнала
лека кола, чиято скорост била с 20 km/h по-висока от тази на камиона.
Намерете след колко часа двете превозни средства са се срещнали.
Решение:
Срещата е станала след х (h), ДС: x > 0 . Скоростта на леката кола е 100 km/h.
Sкам. + Sл.к. = 360
Уравнението е
80х + 100х = 360.
v (km/h) t (h) S (km) х = 2, 2∈ ДС
камион 80 x 80x
Отг. К
 амионът и леката кола са се
лека кола 100 х 100x срещнали след 2 h.

ЗАДАЧА 2 Разстоянието от Ямбол до Сливен е 24 km. В неделя сутринта в 6 h 30 min от

Сливен за Ямбол тръгнал велосипедист, а в 7 h 15 min от Ямбол за Сливен
тръгнал втори велосипедист, чиято скорост била с 2 km/h по-висока от тази
на първия. Ако двамата велосипедисти са се срещнали в 8 h, с каква скорост
се е движил всеки от тях?
Решение:

v (km/h) t (h) S (km) Означаваме vI = x (km/h), ДС: х > 0.

Тогава vII = x + 2 (km/h).
I х 11 11 x
2 2
tI = 8 h − 6 h 30 min = 8 − 6 1 = 1 1 h
2 2
II x+2 3 3 ( x + 2) 1 3
4 4 tII = 8 h − 7 h 15 min = 8 − 7 = h
4 4
SSII ++ SSIIII
От условието == SS .
1 3
Уравнението е 1112 xx ++ 34 ((xx ++ 22)) == 24
24 .
2 4
x = 10 , 10 ∈ ДС
Отг. Скоростта на I велосипедист е 10 km/h, а на II велосипедист е 12 km/h.
90
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Град С е между градовете А и В и разстоянието АС = 40 km. От А за В тръгва
лека кола, която се движи със скорост 90 km/h, а в същото време от С за В
тръгва камион, чиято скорост е 70 km/h. Двете превозни средства пристигат
едновременно в град В. Намерете времето на пътуване на камиона и леката
кола и разстоянията АВ и СВ.
Решение:
В задачата се търсят две величини: път и време. Ще решим задачата по два
начина, като изберем за неизвестно най-напред едната, а след това другата
величина.

40 km
I начин: tл.к = tкам = х (h) ДС: х > 0 II начин: SAB = x (km) ДС: х > 40

v (km/h) t (h) S (km) S (km) v (km/h) t (h)

лека кола 90 х 90x x
камион 70 х 70x лека кола х 90
90
Sл.к = Sкам + 40 x − 40
камион x – 40 70
90х = 70х + 40 70

20х = 40 tл.к = tкам

х = 2, 2>0
tл.к = tкам = 2h
Sл.к = 90х = 90.2 = 180 km АВ = 180 km
Sкам = 70х = 70.2 = 140 km СВ = 140 km

ЗАДАЧИ 1 От град А за град В пътувал моторист
със скорост 48 km/h. Един час след не-
го по същия път тръгнал автомобил,
който се движил със скорост 72 km/h.
Намерете на какво разстояние от А ав-
томобилът е настигнал моториста.
2 От хижа А тръгнал турист, който се
движил със скорост 2,5 km/h. 1 h по-
4 В 8 h покрай полицейски пост на пъ-
късно по същия път след него тръгнал
друг турист, чиято скорост била 4 km/h.
Намерете колко часа след тръгването
си вторият турист е настигнал първия.
3 Пътник, пътуващ с влак от София за
Кюстендил, разстоянието между кои-
x x − 40
=
90 70
7х = 9х – 360
x = 180, 180 > 0
Sл.к = 180 km АВ = 180 km
Sкам = 180 – 40 = 140 km СВ = 140 km
x 180
tл.к = tкам = = = 2h
90 90
то е 90 km, престоял на гарата в Кюс-
тендил 20 min и се върнал в София
със същия влак. На гарата в София
установил, че пътуването и престоят
са му отнели общo 3 h 40 min. Наме-
рете скоростта на влака.
тя минал камион със скорост 36 km/h.
В 10 h 40 min в същата посока мина-
ла кола, която се движела със скорост
60 km/h. В колко часа� и на какво раз-
стояние от поста колата ще настигне
камиона?

91
Към съдържанието
41. ЗАДАЧИ ОТ ДВИЖЕНИЕ. УПРАЖНЕНИЕ

! При движение на моторен плавателен съд

vпо течението = vв спокойна вода + vна течението ,
vсрещу течението = vв спокойна вода − vна течението .
При движение на сал скоростта му е равна на скоростта на течението.

ЗАДАЧА 1 Моторна лодка изминава разстоянието между две пристанища на една река
и се връща обратно за 8 h. Намерете разстоянието между двете пристанища,
ако скоростта на лодката в спокойна вода е 18 km/h, а скоростта на
течението е 3 km/h.
Решение:
Разстоянието между двете пристанища е х (km), ДС: x x> 0+ . x = 8 |.105
vпо течението = 18 + 3 = 21 km/h 21 15
vсрещу течението = 18 − 3 = 15 km/h 5 x + 7 x = 8 .105
(5 + 7) x = 8 .105
S (km) v (km/h) t (h) tпо теч.12
 + txср.= теч. 
= 8
8 .105
x x + x = 88 .105 |.105
по течението х 21 21 21 15x = 12
5 x + 7 xx = = 870.105 , 70 > 0
x
срещу течението х 15 (5 + 7) x = 8 .105
15
12 xРазстоянието
Отг. = 8 .105 е 70 km.
8 .105 за 8 h.
ЗАДАЧА 2 Моторна лодка изминава разстоянието от Русе до Силистра иx =обратно
Намерете колко километра общо е пропътувала лодката, ако лодкарят 12 е засякъл,
x = 70 , 70 > 0
че е изминал по течението 10,5 km за 30 min, а движението на сал по реката е
със скорост 5 m/s .
6
Решение:
Означаваме разстоянието от Русе до Силистра с х (km), ДС: x > 0 .
vпо теч = ? По течението 10,5 km са изминати за 30 min или за 30 = 1 h, т.е.
60 2
10,5 = vпо30 . 1 , vпо теч = 21 km/h.
теч =
60 2
1
5 m 5 1000 km = 5 ⋅ 3, 6 km/ h = 3 km/ h
vтеч = ? vтеч = vсал = = ⋅
6 s 6 1 h 6
3600
vсп. вода = 21 - 3 = 18 km/h
vср. теч. = 18 - 3 = 15 km/h tпо теч. + tср. теч. = 8
x + x =8
S (km) v (km/h) t (h) 21 15
Р–С x
21 х x = 70 , 70 ∈ ДС
(по течението) 21
С–Р x Отг. Разстоянието от Русе
15 х
(срещу течението) 15 до Си­листра е 70 km. Лодка-
Общо за 8 h та е изминала общо 140 km.
92
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Като вървял от хижа към жп гара, турист изминал през първия час 3 km.
Преценил, че ако запази скоростта си, ще закъснее за влака с 10 min. Затова
изминал останалия път със скорост, с 1 km/h по-висока от началната,
и пристигнал на гарата 15 min преди тръгването на влака. Намерете
разстоянието от хижата до жп гарата.
Решение:
За 1 час туристът изминал 3 km, т.е. vтур = 3 km/h.

min 10
10 = = h 1 h 15 = min 15 = h 1 h
60 6 60 4
Означаваме с T (h) времето от тръгването на туриста до пристигането на
влака на гарата.
x+3

Разстоянието CB = x (km) , x > 0 .

Съставяме таблица.
v S t T
(km/h) (km) (h) (h)
закъснява x−1
първи x
3 x 3 с 1 h 3 6
вариант 6
x по-рано x+1
втори 4 х 1
4 с h 4 4
вариант 4

Съставяме математически модел ТI = ТII , т.е.

Уравнението е x − 1 = x + 1 , x = 5 , 5 > 0
3 6 4 4
Решаваме уравнението и получаваме х = 5, 5 > 0.
Разстоянието е AB = x + 3 = 5 + 3 = 8 km
Отг. Разстоянието от хижата до гарата е 8 km.

ЗАДАЧИ 1 Моторна лодка изминава разстоя- лодката в спокойна вода е 30 km/h. На
нието между пристанищата А и В какво най-голямо разстояние могат
на една река и се връща обратно за да се отдалечат туристите с лодката,
1 ако трябва да се върнат след 2 h на
5 h. Намерете разстоянието между
2 мястото, от което са тръгнали?
двете пристанища, ако скоростта на 3 Моторна лодка изминала разстояние-
лодката в спокойна вода е 16,5 km/h, то между две пристанища по течение-
а скоростта на течението е 1,5 km/h. то на река за 4 h, а на връщане срещу
2 Група туристи искат да направят раз- течението за 5 h. Да се намери разстоя-
ходка с моторна лодка по река, която нието между пристанищата, ако ско-
тече със скорост 3 km/h. Скоростта на ростта на течението на реката е 2 km/h.

93
Към съдържанието
42. ЗАДАЧИ ОТ РАБОТА

Някои от задачите, свързани с извършване на определена работа,

решаваме чрез зависимостта A = N . t, където A е количеството свършена
работа; t е времето, за което е свършена работата A; N е нормата
(производителността), т.е. работата за единица време.
Тази зависимост прилича на формулата за пътя при равномерното движение
S = v . t , където изминатият път S е свършената работа A, а скоростта v е работата
за единица време.
ЗАДАЧА 1 Конвейер в автомобилен завод сглобява за 24 дни определено количество
автомобили. Той работил 22 дни с увеличена с 5 автомобила на ден норма
и от конвейера слезли 80 автомобила над определеното количество. Да се
намери дневната норма на конвейера по план.
Решение:
Означаваме дневната норма N с х (автомобила), ДС: x > 0 , цяло число.
N t (дни) A A план < A д
A план + 80 = A д
по план х 24 24x = A план 24x + 80 = 22(x + 5)
в действит. x + 5 22 22(x + 5) = A д x = 15, x ∈ ДС
Отг. Дневната норма по план е 15 автомобила.
В Задача 1 получихме, че Aплан < Aдействителност с a авто­мобила.
Записването на уравнение може да стане по три начина:
Aплан = Aдействителност – a (1)
Aплан + a = Aдействителност (2)
Aдействителност – Aплан = a. (3)
В Задача 1 използвахме (2).

ЗАДАЧА 2 Асен се подготвял за изпит и трябвало да реши даден брой задачи за определен
срок, като решава по 15 задачи на ден. Първите три дни той работил по план.
След това увеличил дневната си норма с 20% и решил всички задачи 4 дни
преди срока. Колко са дадените задачи и за колко дни ги е решил Асен?
Решение:
Означаваме с х времето по план (дни), ДС: x > 0 , цяло число.
Дадените задачи са 15х, а времето, за което те са решени, е (х - 4) дни.
Увеличената норма е 15 + 20%.15 = 18 задачи.
Времето, през което Асен решава с увеличена норма, е ( x − 3) − 4 = х - 7.
N t (дни) A A план = A действителност
по план 15 х 15х 15 x = 45 + 18( x − 7)
в дейст- 15 3 45 x = 27 , 27 ∈ ДС
вителност 18 х−7 18(х − 7) Отг. Д адени са 405 задачи и те са
решени за x – 4 = 23 дни.

94
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 За да изоре един блок в определен срок, тракторист трябвало да изорава по
90 дка на ден. Трактористът изоравал по 105 дка на ден и затова един ден
преди срока му останали само 15 дка. Колко декара е бил блокът?
Решение:
I начин: Означаваме с х декарите на II начин:Означаваме с х дните по план,
блока, ДС: x > 15 . ДС: x > 0 , цяло число.

N t (дни) A (дка) N t (дни) A (дка)

x по план 90 х 90х
по план 90 x в дейст-
90 105 х−1 105(х − 1)
x −15 вит.
в действит. 105 x −15
105 Остават 15 дка.

tпл = tд + 1 A план = A действителност + 15
x = x − 15 + 1
90 105 90 x = 105( x − 1) + 15
х7=x 540,
= 6( x540
− 15∈
) +ДС
630
x = 6, 6x ∈ ДС
Отг. Блокът е 540 дка. Дните по план са 6.
Отг. Блокът е 6 . 90 = 540 дка

При решаване на Задача 2 по I начин с х означихме величината, която се тър­си.

По II начин избрахме за х времето по план и съставихме уравнение без зна­ме­
на­тели, което се решава по-лесно.


ЗАДАЧИ 1 Един стругар изработва за 12 дни
определено количество детайли. Като
увеличил дневната си норма с 5 де-
тайла, той работил 11 дни и изработил
40 детайла над определеното количе-
ство. Намерете:
а) дневната норма на стругаря;
б) колко детайла е трябвало да изра­
боти.
2 Трактористи запланували да изорат
една нива, като изорават по 120 ха на
4 Един цех трябвало да произвежда
ден. След първите два дни те увели-
чили нормата си с 50% и завършили
оранта с 2 дни предсрочно. Колко
хектара е цялата нива и за колко дни
е била изорана?
3 За да окосят една нива за определен
срок, косачи трябвало да окосяват
по 15 дка дневно. Първите 4 дни те
работили с тази норма, а след това
увеличили нормата си с 33 1 % от за­
3
пла­нуваната, поради което съкра­тили
срока с 1 ден. Намерете:
а) колко декара е целият блок;
б) за колко дни е окосен;
в) за колко дни по план е трябвало да
бъде окосен.
дневно по 180 чифта обувки от да-
ден модел. Поради допълнителна
поръчка дневното производство се
увеличило с 15 чифта и един ден пре-
ди срока цехът произвел 120 чифта
обувки повече. Колко чифта обувки
от този модел е трябвало да произведе
цехът по план?

95
Към съдържанието
43. ЗАДАЧИ ОТ РАБОТА. УПРАЖНЕНИЕ

Ще разгледаме текстови задачи от работа, при които количеството работа не е извест-

но и се приема за 1. Тези задачи се решават чрез въвеждане на части от числото 1.

ЗАДАЧА 1 Един работник може да свърши определена работа за 15 дни, а друг

работник може да свърши същата работа за 10 дни. Ако двамата
работници работят заедно, за колко дни ще свършат работата?
Решение:
Приемаме, че цялата работа е 1.
I работник за 1 ден свършва 1 част от работата.
15
II работник за 1 ден свършва 1 част от работата.
10
Ако двамата работници работят заедно, ще свършат работата за х дни,
ДС: x > 0 .
сам свършва за 1 ден свършена
работили
работата за (части от работа
(дни)
(дни) работата) (части)
1 AI + AII = 1
I раб. 15 х x⋅ 1
15 15 x + x = 1 |. 30
1 15 10
II раб. 10 х x⋅ 1
10 10 x = 6, 6 > 0
Двамата работници ще свършат заедно работата за 6 дни.

ЗАДАЧА 2 Една тръба може да напълни басейн за 15 часа, а друга – за 10 часа. За колко
часа ще се напълни басейнът, ако се отворят едновременно двете тръби?
Решение:
Забелязваме, че математическият модел на Задача 2 е същият като на Задача 1.
Басейнът ще се напълни за 6 часа.

ЗАДАЧА 3 Една тръба може да напълни един басейн за 12 часа, а друга – 2 пъти по-бързо.
Първата тръба пълнила сама 3 часа, а след това отворили и втората. За колко
часа се е напълнил басейнът?
Решение:
Означаваме с х времето, за което двете тръби са работили заедно, ДС: x > 0 .
сама свършва за 1 час свършена
работили
работата за (части от работа
(часове)
(часове) работата) (части) AI + AII = 1
I тръба 12 1 x+3 x+3 x +3 + x =1
12 12 12 6
II тръба 6 1 х x x = 3, 3 > 0
6 6
96 Към съдържанието
 Басейнът се е напълнил за 6 часа.
I тръба е “работила” x + 3 = 3 + 3 = 6 часа. II тръба е “работила” 3 часа.

ЗАДАЧА 4 Трима работници трябвало да извършат определена работа. Първият може

сам да свърши работата за 9 дни, вторият – за 12 дни, а третият – за 18 дни.
Вторият работил сам 2 дни и бил преместен на друг обект. Първият и третият
заедно довършили определената работа. Намерете:
а) каква част от цялата работа е извършил всеки работник;
б) каква сума е получил всеки работник, ако за цялата работа са платени 720 лв.
Решение:
Означаваме с х времето, за което първият и третият работник са довършили
работата, ДС: x > 0 .
сам свършва за 1 ден свършена
работили
работата за (части от работа
(дни)
(дни) работата) (части)
1 x AI + AII + AIII = 1
I раб. 9 х
9 9
1 2 x + 2 + x =1
II раб. 12 2
12 12 9 12 18
III раб. 18 1 х x x = 5, 5 > 0
18 18
Получаваме, че:
а) I работник е извършил 5 , II – 1 , III – 5 части от работата.
9 6 18
5 5
б) I работник е получил от 720 = ⋅ 720 = 400 лв.
9 9
1
II работник е получил от 720 = 1 ⋅ 720 = 120 лв.
6 6
III работник е получил 5 от 720 = 5 ⋅ 720 = 200 лв.
18 18

ЗАДАЧИ 1 Една тръба може да напълни един ба- ако в него има вода, която е наполови-
сейн за 6 часа, а втора – два пъти по- ната от вместимостта му, и се отворят
бързо. За колко часа ще се напълни и трите тръби едновременно?
басейна, ако работят и двете тръби? 5 Един работник може да свърши оп­
2 Един работник извършва една рабо- ре­де­лена работа за 9 часа, а друг – за
та за 2 часа, а друг – за 4 часа пове- 6 ча­са. Първият работник започнал
че. За колко часа двамата заедно ще работа в 7 часа� сутринта, а вторият –
свършат тази работа? 1 час след него. Намерете в колко часа�
3 Иван и Георги могат да боядисат двамата работници са свършили ця-
един апартамент съответно за 8 часа лата работа.
и за 12 часа. Иван започнал работа в 6 Перална машина може да се напъл-
7 часà, а Георги – в 10 часà. В колко ни през един маркуч за 4 минути, а
часа двамата са приключили работата? за да се източи водата през друг мар-
4 Един басейн може да се напълни през куч, са необходими 6 минути. За кол-
една тръба за 36 часа, през втора – за ко минути ще се напълни пералната
24 часа, а през трета – за 18 часа. За машина, ако крановете на двата мар-
колко часа ще се напълни басейнът, куча са отворени едновременно?

Към съдържанието 97
44. ЗАДАЧИ ОТ КАПИТАЛ

O Лихва. Възнаграждението, което банката изплаща на вложителя за

използването на вложените от него парични средства, се нарича лихва.
Лихвен процент. Лихвата за 100 лв. се нарича лихвен процент.

ЗАДАЧА 1 Семейство оставило част от спестяванията си на едногодишен срочен влог в

банка при годишна лихва 5%. След две години то закрило сметката си, в която
имало 22050 лв. Колко лева е бил първоначалният влог на семейството?
Решение:
Означаваме с х лв. първоначалния влог, ДС: x > 0 .
(
В края на първата година сумата от х лв. е нараснала с 5% от х: x + 5 x лв.
100 )
В края на втората година сумата от x + (5
100 ) (
x лв. е нараснала с 5% от x + 5 x лв.
100 )
(
Уравнението е x +
100 )100 (
5 x + 5 x + 5 x = 22 050
100 ) .

( )(
Решаваме уравнението x + 1 x 1 + 1 = 22050
20 20 )
22050 ⇒ х = 20000, 20000 ∈ ДС.

x 1+ (
Първоначалният влог е 20000 1лв.
20 )( )
1 + 1 = 22050
20
Когато е вложена сума от А лв. в банка с р% лихва за повече от една година,
( )
2
21 x = 22050
обикновено се използва сложна (капитализирана) лихва. Това означава, че
20 p
след първата година нарасналата сумаx =A 2+0000,A се олихвява с р% и т.н.
100

ЗАДАЧА 2 Фирма има шестмесечни срочни влогове в 3 банки, в които лихвеният процент
за шест месеца е съответно 2%; 2,2% и 2,4%. Какви са влоговете и� във всяка
банка, ако влогът във втората е с 10000 лв. по-малък от този в първата, влогът
в третата е с 5000 лв. по-голям от този в първата, а лихвата на влоговете за
определения срок възлиза общо на 3860 лв.
Решение:
Влогът във I банка е х лв. при 2% лихва, ДС: x > 0 ;
II банка е ( х − 10000) лв. при 2,2% лихва;
III банка е ( х + 5000) лв. при 2,4% лихва (лихвата е за 6 месеца).
Лихвата от I банка e 2 % oт х = 0,02х лв.;
II банка е 2 ,2% от (х − 10000) = 0,022(х − 10000) лв.;
III банка е 2 ,4% от (х + 5000) = 0,024(х + 5000) лв.
Уравнението е
0,02х + 0,022(х − 10000) + 0,024(х + 5000) = 3860 ⇒ x = 60000.
Получаваме, че във I банка влогът е 60 000 лв.,
II банка влогът е 60000 − 10000 = 50000 лв.,
III банка влогът е 60 000 + 5000 = 65000 лв.
98 Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Един служител получил в края на месеца 828 лв. При пресмятане на заплатата
му начислили над основната му заплата 15% за прослужено време и от
получената брутна сума удържали 10% плосък данък, 8% ДОО (държавно
обществено осигуряване) и 2% здравна осигуровка. Определете основната
заплата на служителя.
Решение:
x + x15> 0x .−Брутната
Основната заплата е х лв., ДС:
100
20 x + 15
100 (заплата
100 ) (
x = 828
100 )
е x + 15 x лв.

Удържаният данък е (10 + 8 + 2x)%

Получената заплата е 828 лв.
15
+ = 20x%
100
20 3
− от брутната
100
x−
100
x заплата,
100 (
= 828 т.е. 20 x + 15 x .
100 )
(100 + 15 − 20 − 3) x = 828 .100
Брутна заплата − удържан данък = получена заплата 92 x = 82800
100 100 100( )
Уравнението е x + 15 x − 20 x + 15 x = 828 ⇒ x = 900 , 900 > 0.
Основната заплатаx на 15
+ служителя
x− 20 xе−900 3 лв.
x = 828
100 100 100
ЗАДАЧА 4 Фирма закупила бензин(100и дизелово 3) x = 828
+ 15 − 20 −гориво. .100 на 1 000 L дизел е 70%
Акцизът
92 x = 82800
от акциза на 1000 L бензин и още 8 евро. Фирмата платила за 14000 L дизел
акциз, с 27 евро повече, отколкото акциза x =за
900 , 900
10000 0
L >бензин. Намерете
акциза на бензина и на дизеловото гориво.
Решение:
Означаваме с х (евро) акциза на 1000 L бензин, ДС: x > 0 .
Акцизът на 1 000 L дизелово гориво е 70% x + 8 = 0, 7 x + 8 (евро).
количество акциз Σ (сума)
(литра) (1 литър) (евро)
x От условието на задачата
бензин 10000 10 000 ⋅ x
1 000 1 000 следва, че
0, 7 x + 8 0, 7 x + 8 Σбензина < Σдизела , т.е.
дизел 14000 14 000 ⋅
1 000 1 000 Σбензин + 27 = Σдизел

Уравнението е 10 000 ⋅ x + 27 = 14 000 ⋅ 0, 7 x + 8

1000 1000
10 x + 27 = 14 (0, 7 x + 8) ⇒ x = 425 , 425 ∈ ДС.
Акцизът на бензина е 425 евро (на 1000 L).
Акцизът на дизеловото гориво е 0, 7 . 425 + 8 = 305, 5 евро.

ЗАДАЧИ 1 На каква сума ще нарасне капита- и седмичният оборот бил 742407 лв.
лът от 7000 лв., вложен при сложна Какъв е обичайният дневен оборот на
(капитали­зирана) лихва 3,5%, за две търговския център, ако през първите
години? три дни на седмицата (тя има шест
2 Фирма внесла на срочен влог опре- работни дни) той е бил един и същ?
делена сума, която в края на срока 4 Строителна фирма продала два офиса
нараснала с 4 500 евро при лихва (I и II), в които вложила 500000 евро, с
3%. Намерете сумата, която е внесла печалба за I офис – 20%, и за II офис –
фирмата. 15%. Колко е печалбата на фирмата от
3 През последните 3 дни на изминалата всеки офис, ако продажната цена на
седмица обичайният дневен оборот II офис е със 105000 евро по-висока
на търговски център спаднал с 30% от тази на I офис?

99
Към съдържанието
45. ЗАДАЧИ ОТ СМЕСИ И СПЛАВИ

ЗАДАЧА 1 От два вида месинг, единият от които съдържал 40% цинк, а другият – 30%
цинк, получили месинг с 36% цинк. Колко килограма е бил месингът от
I вид, ако месингът от II вид е бил 200 kg.
Решение:
Означаваме с x kg месинга от I вид, ДС: x > 0 .
Месингът от I вид е бил с 40% съдържание на цинк, т.е. 40 x kg цинк.
100
Месингът от II вид е бил 200 kg с 30% съдържание на цинк, т.е.
30 ⋅ 200 kg цинк.
100
Полученият месинг е (х + 200) kg с 36% съдържание на цинк, т.е.
36 ( x + 200) kg цинк.
100
От условието на задачата следва, че
цинк в I вид + цинк във II вид = цинк в сместа.
Изравняваме количеството цинк.
Уравнението е 40 x + 30 ⋅ 200 = 36 ( x + 200) |.100
100 100 100
.
40 x + 30 . 200 = 36( x + 200)
Решаваме уравнението и получаваме x = 300 , 300 ∈ ДС.
Отг. Месингът от I вид е бил 300 kg.

ЗАДАЧА 2 Колко процентов разтвор ще се получи, ако към 50 g вода се прибавят

200 g 7,5%-oв разтвор на спирт?
Решение:
Означаваме с х% съдържанието на спирт в получения разтвор, ДС: x > 0 .
Водата има 0% спирт.
течност спирт количество Изравняваме количеството
(g) (% ) чист спирт (g) чист спирт.

вода 50 0 0 ⋅ 50 0 ⋅ 50 + 7, 5 ⋅ 200 = x ⋅ 250

100 100 100 100
разтвор 7, 5
200 7,5 ⋅ 200 x = 6 , 6 ∈ ДС
спирт 100
разреден x ⋅ 250 Отг. Р
 азреденият спирт е 6%-ов
250 х
спирт 100 разтвор.

В Задача 2 отношението на количеството вода (50 g) към количеството спирт

(200 g) е 1 : 4. Ако вместо количеството в грамове е дадено съотношението на
водата и спирта (1 : 4), количеството на разредения спирт в части ще е 5 (= 1 + 4)
7, 5
и уравнението ще приеме вида 0 ⋅1 + ⋅ 4 = x ⋅ 5 . За х отново получаваме 6.
100 100 100
100 Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 В 10 kg кайма свинското и телешкото месо са в отношение 2 : 3.
а) О
 ще колко килограма свинска кайма трябва да се добавят, за да се
получи кайма, в която свинското и телешкото месо са в отношение 4 : 3?
б) Още колко килограма телешка кайма трябва да се добавят, за да се
получи кайма, в която свинското и телешкото месо са в отношение 2 : 7?
Решение:
 рябва да се добавят х kg свинска кайма, ДС: x > 0 .
а) Т
количество свинско месо свинско месо
кайма (kg) (части) (kg)
I вид 10 2 2 ⋅10
5 5
свинско
х 1 1.х
месо
II вид 10 + х 4 4 (10 + x)
7 7
Изравняваме количеството свинско месо.
Уравнението е 2 ⋅10 + x = 4 (10 + x) .
5 7
x = 4 , 4 ∈ ДС
4 + x = 4 (10 + x)
7 Отг. Трябва да се добавят 4 kg свинска кайма.
б) Трябва да се добавят у kg телешка кайма, ДС: y > 0 .
количество свинско месо свинско месо
кайма (kg) (части) (kg)
I вид 10 2 2 ⋅10
5 5
телешко
y 0 0.y
месо
II вид 10 + y 2 2 (10 + y )
9 9
Изравняваме количеството свинско месо.
2 ⋅10 + 0 . y = 2 (10 + y )
5 9
y = 8 , 84 .∈9ДС
= 2(10 + y )
Отг. Трябва да се добавят 8 kg телешка кайма.

ЗАДАЧИ 1 Колко литра 26%-ова сярна кисе- получи спирт от 60%?
лина трябва да се смесят с 40 L 4 Колко процентов разтвор ще се полу-
68%-ова сярна киселина, за да се по- чи, ако към една част вода се прибавят
лучи киселина с 32% концентрация? 4 части 7,5%-ов разтвор на спирт?
2 Спирт от колко градуса трябва да се 5 В ресторант смесили 12 kg кайма с
смеси с 24 L от 65°, за да се получат 40% съдържание на телешко месо с
60 L спирт от 59°? 8 kg кайма с 60% съдържание на те-
3 Колко литра вода трябва да се приба- лешко месо. Намерете колко процен-
вят към 12 L спирт от 75%, за да се та е телешкото месо в новата кайма.

101
Към съдържанието
46. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА “УРАВНЕНИЯ”

ЗАПОМНЕТЕ!
Линейни уравнения
Линейно уравнение ax + b = 0, х – неизвестно число, а, b – параметри:
при a ≠ 0 уравнението е от първа степен и има едно решение − b ;
a
при а = 0 уравнението е от вида 0.х = b и при b ≠ 0 няма решение,
при b = 0 всяко число е решение.
Решаване на уравнения, свеждащи се към линейни
(2 x + 1)( x − 2) = 0 | 2x +1| = 5
2x +1 = 0 или x − 2 = 0 2 x + 1 = 5 или 2 x + 1 = −5
x=−1 x=2 x=2 x = −3
2
Решаване на текстова задача
• Избираме неизвестна величина (която обикновено означаваме с х).
• Описваме връзките между известните и неизвестните величини в задачата
(които могат да се подредят и в таблица) и съставяме математически модел.
• Решаваме уравнението.
• Записваме с думи отговора на задачата, като отново съобразяваме получената
стойност на х с условието на задачата.

ЗАДАЧА 1 Дадено е уравнението |х2 + 2х – 4| = 4.

В лявата колона на бланката за отговори е написан номерът на твърдението.
Срещу всеки номер запишете „ДА“, ако твърдението е вярно, или „НЕ“, ако
твърдението не е вярно.
Вярно ли е
№ Твърдение
твърдението?
(1) Произведението на корените на уравнението е 0. ДА/НЕ
(2) Сборът от корените на уравнението е 4. ДА/НЕ
Решение:
|х2 + 2х – 4| = 4
х2 + 2х – 4 = 4 или х2 + 2х – 4 = –4
х2 – 4 + 2х – 4 = 0 х2 + 2х = 0
(х + 2)(х – 2) + 2(х – 2) = 0 х(х + 2) = 0
(х – 2)(х + 4) = 0 х = 0 или х + 2 = 0
х – 2 = 0 или х + 4 = 0 х3 = 0 х4 = –2 Отг.
х1 = 2 х2 = –4 1 ДА
(1) х1.х2.х3.х4 = 2.(–4).0.(–2) = 0; (2) х1 + х2 + х3 + х4 = 2 – 4 + 0 – 2 = –4 2 НЕ
102 Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 В лявата колона на бланката за отговори е написана буквата на
уравнението. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
еквивалентното му уравнение.

(А) х2 + 2х = 0
(Б) (2х – 1)2 = (х + 3)2
(В) |х – 2| = 6
Решение:
(А) х2 + 2х = 0
х(х + 2) = 0
х = 0 или х + 2 = 0
х1 = 0 х2 = –2
(Б) (2х – 1)2 – (х + 3)2 = 0
(2х – 1 + х + 3)(2х – 1 – х – 3) = 0
(3х + 2)(х – 4) = 0
3х + 2 = 0 или х – 4 = 0
2
х1 = − х2 = 4
3 х1 = –2 х2 = −
(В) |x – 2| = 6
x – 2 = 6 или х – 2 = –6
х1 = 8 х2 = –4
(1) (х – 8)(х + 4) = 0
х – 8 = 0 или х + 4 = 0
х1 = 8 х2 = –4
(1) (х – 8)(х + 4) = 0
(2) 3х2 – 10х = 8
(3) (х + 2)(3х + 2) = 0
(4) (х + 2)(х – 2) = 0
(5) |x + 1| = 1
(2) 3х2 – 10х – 8 = 0
3х2 – 12х + 2х – 8 = 0
3х(х – 4) + 2(х – 4) = 0
(х – 4)(3х + 2) = 0
х – 4 = 0 или 3х + 2 = 0
2
х1 = 4 х2 = −
3
(3) (х + 2)(3х + 2) = 0
х + 2 = 0 или 3х + 2 = 0
2
3
(4) (х + 2)(х – 2) = 0
х + 2 = 0 или х – 2 = 0
х1 = –2 х2 = 2 Отг.
А 5
(5) |х + 1| = 1
x + 1 = 1 или х + 1 = –1 Б 2
х1 = 0 х2 = –2 В 1

ЗАДАЧА 3 Влак с дължина 200 m минава покрай стълб за 10 s, а през тунел – за 15 s.

Намерете дължината на тунела.
Решение:
Преминаване на влак, дълъг 200 m, покрай стълб за
10 s означава, че влакът е изминал S = 200 m за t = 10 s.
vвл 200
S = v .t = = 20 , vвл = 20 m/s
10
Преминаване на влак, дълъг 200 m, през тунел
x m означава, че влакът изминава път (x + 200) m за
дадените 15 s.
Sвл = (200 + х) m, tвл = 15 s
От зависимостта S = v . t намираме
200 + x = 20 .15 , x = 100 .
Отг. Тунелът е дълъг 100 m.
Към съдържанието 103
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА “УРАВНЕНИЯ”

Решете уравненията: 26. Част от приятелките на Мая събрали по

1. (x – 3)2 – x(x + 4) = 5x – 6
2. (x + 2)2 – (x + 3)(x – 3) = 2x – 5
3. (x + 1)2 – (x + 2)(x – 3) = x + 15
4. (x – 3)(x + 3) – (x + 2)2 = 7
5. (–x – 2)2 – (x – 1)2 = 8x – 5
6. (–2x + 3) – (3x + 1)(x – 2) = (x + 4)
2 2
7. (x + 1)3 – x(x + 4)(x – 1) = 8x + 3
8. (x + 3)3 – (3x – 1)2 = x(x + 1)(x – 1)
15 лв. за подарък за рождения ѝ ден, но за из-
брания подарък не стигнали 90 лв. Към група-
та се присъединили още 4 приятелки. Всич-
ки дали по 17 лв. и след като купили подаръ-
ка с 20% отстъпка, останали 36 лв. Намерете
за колко лв. е купен подаръкът.
27. Камион изминава 162,5 km за 2 h и 30 min,
а автобус изминава 51 km за 36 min. Камионът
и автобусът тръгват в 6 часà и 15 минути от
едно и също място по един и същ път. В колко
часà разстоянието между тях ще бъде 35 km?

( ) ( )
2
28. В 8 часà сутринта от град А за град В тръг-
2
x 1 5x − 3 x +4
9. 2 − 1 −
2
2−
3
=
4 нал влак, а в 9 часà същия ден от В за А тръг-
2 нал друг влак, скоростта на който е 75% от та-
10.  x − 4  − 3 1 ⋅  x − 5 − 3x + 3  =
3x 2 + x + 22
зи на първия. Ако е известно, че първият влак
 −2  3  10 5  12
пристига в град В в 16 часà същия ден, наме-
11. рете в колко часà двата влака са се срещнали.
12. x2 – 7 = 5x – 7 29. Влак трябва да измине разстоянието меж-
13. (x – 3)(x – 4) = 12 ду две гари A и B. Като изминал половината
4
14. 25 – (2x – 3)2 = 0 от пътя със скорост km/min, влакът спрял
5
за 15 минути, а след това увеличил скорост-
15. 4x2 – (x – 6)2 = 0
та си със 100 m/min и пристигнал навреме в
16. (–2x + 5)2 = 81 гара B. Намерете разстоянието между A и B
17. (3x + 2)2 – (2x – 7)2 = 0 в километри.
18. (x + 3)2 = (2x – 9)2 30. Тръба пълни басейн за 12 часа, а друга –
за 18 часа. Първата тръба била пусната да
19. x2 – 2x – 8 = 0 пълни басейна в 23 часà, а втората – 2 часа
20. 3x2 – 7x + 4 = 0 след нея. В колко часа на другата сутрин ба-
21. |–2x + 14| = 6 сейнът е бил пълен?
31. Един работник може да свърши опре-
22. |(x + 2)2 – x(x + 5)| = 3
делена работа за 6 дни, втори работник – за
23. 3|1 – 2x| – |8x – 4| = –7 8 дни, а трети – за 12 дни. Намерете за колко
24. Даниела написала едно двуцифрено чис- дни тримата работници заедно могат да свър-
ло. От него извадила 13. Полученото число шат 75% от определената работа.
повдигнала на квадрат и получила 81. Наме- 32. Камелия запланувала да набере една книга,
рете кое число е намислила Даниела. като набира по 60 страници на ден. След пър-
25. Разликата от квадратите на две последо- вите два дни тя увеличила нормата си с 50%
вателни естествени числа е 11. Намерете про- и набрала книгата 2 дни предсрочно. Наме-
изведението на тези числа. рете за колко дни Камелия е набрала книгата.
104
Към съдържанието
47. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА “УРАВНЕНИЯ”

1. Числото −3 е корен на уравнението: В лявата колона на бланката за отговори е на-

А) 7 x − 2 x = 15 ; писан номерът на твърдението. Срещу все-
ки номер запишете „Да“, ако твърдението е
Б) 3 x − 5 x = − 6 ; вярно, или „Не“, ако твърдението не е вярно.
В) 8 x + x = 27 ;
Г) 2 x − 4 x = 6 . Вярно
№ Твърдение ли е твър-
2. Коренът на уравнението дението?
2( x + 1)( x − 1) − x = 2 x 2 − 7 е:
По-големият корен
А) −5; Б) 5; В) 1; Г) –1.
на уравнението е корен
3. Коренът на уравнението (1) ДА/НЕ
на уравнението
х(х – 4) – (х + 2)(х – 5)=  3.
0, 2 x − 1 2 − x 1 е:
 

− =
0, 6 0, 2 3
По-малкият корен
А) −2 1 ; Б) −2,25; В) 2 1 ; Г) 2,25. на уравнението е
8 8
4. Произведението от корените на уравне- (2) корен на уравнението ДА/НЕ
нието |2x + 7| = 3 e: x −4 x −5 .
=
3 4
A) –10; Б) –5; В) –2; Г) 10.
5. Корените на уравнението 9. В лявата колона на бланката за отговори е
написана буквата на рационалния израз. Сре-
(х + 3)2 – 4(х – 2) = 5(х + 3,4) са:
щу нея, в дясната колона, запишете номера
А) – 3 и 0; на еквивалентното му уравнение.
Б) 3 и 0;
(А) х2 + 6х = 0
В) 4 и 0;
(Б) (2х + 5)2 = (х + 7)2
Г) 9 и 0.
(В) |x + 2| = 4
6. Разходите за производството на една стока
са 68 лв. Определете каква цена в лева тряб- (1) (x – 2)(x + 4) = 0
ва да се определи на стоката, така че печал- (2) x2 + 4x = 12
бата да бъде 15% от цената.
(3) (x + 4)(x + 12) = 0
А) 75; Б) 78; В) 82; Г) 80.
(4) (x + 2)(x – 6) = 0
7. Колко литра 9%-ов оцет трябва да се при- (5) |x + 3| = 3
бавят към 8 литра 6%-ов оцет, за да се полу-
чи 7%-ов оцет? 10. Ани намислила едно естествено число.
А) 2; Б) 4; В) 8; Г) 9. Удвоеното намислено число намалила с 5,
полученото число повдигнала на квадрат и
8. Дадено е уравнението получила квадрата на намисленото число.
|(x – 4)2 – x(x – 7) – 13| = 4. Намерете числото, което е намислила Ани.
105
Към съдържанието
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА “УРАВНЕНИЯ”

ки номер запишете „Да“, ако твърдението е

1. Коренът на уравнението x − 5 = x е: вярно, или „Не“, ако твърдението не е вярно.
3 2
А) −15; Б) 30; В) −30; Г) 20.
Вярно ли е
2. Корените на уравнението № Твърдение твърдение-
(2 x − 1)(3 − 2 x) = 0 са: то?
А) − 1 ; − 1 1 ; По-големият корен на
2 2 уравнението е корен на
1 1 (1) уравнението ДА/НЕ
Б) ; 1 ;
2 2 х(х – 3) – (х + 2)(х – 2) = –5.
В) − 1 ; 1 1 ; По-малкият корен
2 2
1 1 на уравнението е
Г) ; − 1 .
2 2 (2) корен на уравнението ДА/НЕ
3. Корените на уравнението x − 3 x +1 .
=
( x − 5) 2 = (2 x − 1) 2 са: 3 2
А) −2; 4; Б) 2; −4; В) −2; −4; Г) 2; 4. 9. В лявата колона на бланката за отгово-
4. Корените на уравнението ри е написана буквата на рационалния из-
3|x – 2| = 8 + |2 – x| са: раз. Срещу нея, в дясната колона, запише-
те номера на еквивалентното му уравнение.
А) –2; 6; Б) –6; 2; В) –2; 0; Г) 0; 2.
5. Корените на уравнението (А) х2 + 2х = 0

(х + 3)2 – (–х – 2)2 = (х + 1)(х + 5) са: (Б) (2х + 3)2 + (х + 3)2 = –1

А) 0; 4; Б) 0; –4; В) 0; –6; Г) 0; 6. (В) |x – 1| = 1

6. В една фирма 45% от всички работници са (1) (x – 2)(x + 2) =  0

жени, а останалата част – мъже. Мъжете са с
6 повече от жените. Броят на жените, които
работят във фирмата, е:
А) 13; Б) 40; В) 33; Г) 27.
7. Сплав от олово и цинк съдържа 60% оло-
во. След добавянето на 12 kg цинк съдържа-
нието на олово в сплавта става 40%. Теглото
на новата сплав в килограми е:
А) 24; Б) 36; В) 48; Г) 60.
8. Дадено е уравнението
|(x – 3)2 – x(x + 2) – 5| = 20.
В лявата колона на бланката за отговори е на-
писан номерът на твърдението. Срещу все-
(2) 3x2 + 2x =2х2 + 4х
(3) x + 2 = 0
(4) (2x + 3)2 = (x + 3)2
(5) |–x + 1| = –1
10. За подготовка за математическо състе-
зание Александър трябвало да реши опре-
делен брой задачи. Той пресметнал, че ако
решава 15 дни по определен брой задачи,
няма да успее да реши 10 задачи. Алексан-
дър решавал по 3 задачи повече дневно и 3
дни преди срока му останала нерешена само
една задача. Намерете колко задачи е тряб-
вало да реши Александър.

Към съдържанието
106
 ТЕМА 3
ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ
ФИГУРИ
(Урок № 48 – Урок № 62)

В ТАЗИ ТЕМА:
• се систематизират основните
геометрични понятия:
точка, права, отсечка, лъч, полуравнина, ъгъл;
• се изучават:
видове ъгли – съседни, противоположни,
образувани при пресичане на две
успоредни прави с трета,
триъгълник – свойства на ъглите.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да прилагат зависимостите нежду ъглите в
триъгълник и четириъгълник;
• да прилагат признаците и свойствата на
успоредните и перпендикулярни прави;
• да извършват основни построения.

Към съдържанието
48. ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕОМЕТРИЯТА. ОСНОВНИ
ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ И ПОСТРОЕНИЯ
Знаем, че:
• геометрични фигури* са прави, лъчи, отсечки,
триъгълници и т.н.;
• геометрични тела са паралелепипед, призма,
пирамида, цилиндър и т.н.
Науката, която изучава свойствата на геометричните
фигури и геометричните тела, се нарича геометрия:
• планиметрия – геометрия на равнинните геомет-
рични фигури;
• стереометрия – геометрия на пространст­вените
геометрични тела.

Думата „геометрия” има гръцки произход и в превод означава “земеизмерване”.

Гео­метрията е възникнала като наука чрез практиката – при из­мерването на земята.
Геометрията изучава формите на геометричните фигури и свойствата,
свързани с тях: обиколка, страни, ъгли, ...
Понятията прав ъгъл, остър ъгъл се описват чрез изреченията:
• Всеки прав ъгъл има мярка 90°.
• Всеки ъгъл, който е по-малък от 90°, е остър ъгъл.
Определение е изречението, което въвежда ново понятие. В учебника определе-
нието означаваме с O . Вместо думата „определение“ се употребява още дефиниция.
Всяко понятие се определя чрез вече дефинирани понятия.
Пример: Геометрична фигура, определена от три точки, които не лежат на една
права, и съединяващите ги отсечки, се нарича триъгълник.
За да се изкаже това определение, трябва последователно да се знаят
понятията: точка, права → отсечка → триъгълник.
Естествено е при тази последователност да се стигне до понятия, за които няма
предходни, чрез които да можем да ги определим. Те се наричат основни (базисни)
понятия. За тези понятия не се дават определения.
Понятията точка, права, равнина са основни понятия в геометрията.
• Точка се означава с главни букви от латинската азбука: А, В, С, ... М, N, P, ...
Използват се и озна­чения като А1: четем А едно, а числото 1 се нарича индекс.
• Права се означава с малки букви от латинската азбука: a, b, ... , m, n, a1, b1, ...
Права може да се означава и с две точки от нея, например АВ.
• Равнина се означава с малки букви от гръцката азбука: α, β, γ, ... , λ, µ, ν, ...
Четем алфа, бета, гама, ламбда, мю, ню.

* Вместо „геометрична фигура“ в някои случаи ще употребяваме само „фигура“.

108 Към съдържанието

 На чертежа са начертани права а и точките А, M, N.
Ако две точки съвпадат, две прави съвпадат, две равнини съвпадат,
използваме знака „≡“ или „=“, а ако не съвпадат – знака „≡“ или „≠“.
M ≡ N, A ≡ M
Пишем А ∈ а (А z а). Четем: „Точката А е от пра­вата а. (Точката
А лежи на права а. Точката А е върху правата а)“.
Пишем а z А. Четем: „Правата а минава през точката А“.
В геометрията чрез дефинираните понятия се изказват и твърдения.
Всяко твърдение се изказва чрез вече въведени понятия и обосновани
твърдения. Естествено е при тази последователност да се стиг­не до твърдения,
които нямат пред­ходни и трябва да се приемат за вер­ни без обосновка. Те са
основни (базисни) твърдения. Наричат се аксиоми и се означават с А .
Изложението на геометрията започва със следните аксиоми:
А1 Всяка права има безброй много точки.
А2 През две различни точки минава само една права.
Теорема – твърдение, верността на което може да се установи чрез логически
разсъждения въз основа на вече въведени понятия и аксиоми и вече обосновани
чрез тях твърдения.
Доказателство на теорема – разсъжденията, които обосновават верността на
една теорема, се наричат доказателство на тази теорема.
Изложението на геометрията следва логическата последователност:
• въвеждат се основни понятия и чрез тях се дефинират нови понятия;
• въвеждат се основни твърдения – аксиоми;
• изказват се теореми, които се доказват чрез въведени вече понятия и аксиоми
и доказани теореми.
Този подход на изложение е известен като аксиоматичен метод.
Една теорема е толкова по-важ­на и значима, колкото по-често се използва при
доказателството на следващите я твърдения. Има теореми, без които не е въз­можно
да се продължи по-натататъшното изложение в геомет­рията. След въвеждането на
тези теореми по-късно можем да ги използваме, без да ги доказваме. В учебника
приемаме да ги означаваме с Т .
Умението да се дефинират понятия, да се доказват теореми и да се решават
задачи се създава в процеса на системното изучава­не на геометрията, което
започва в 7. клас и продължава през целия училищен курс. Логическата
последователност и обоснованост на геометричните понятия и твърдения
изгражда навици за доказателствена мисъл и реч и създава предпоставки за
вземане на правилни решения.


ЗАДАЧИ 1 Колко прави можем да начертаем през една точка?
2 Колко прави можем да начертаем през две различни точки? Напра­вете чертеж.
3 Дадени са три точки, които не ле­жат на една права. Колко прави можем да начертаем,
така че вся­ка от тях да минава през две от дадените три точки? Направете чертеж.

Към съдържанието 109

49. ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
И ПОСТРОЕНИЯ
Всяка права има две посоки на обхождане.
Ако из­берем едната за положителна (+), то другата е отрицателна (−).

O Ос се нарича права с избрана положителна посока върху нея.

O Лъч. Ако върху права изберем точка О, тя разделя правата на две

части, всяка от които се нарича лъч с начало О.
Тези два лъча имат противоположни посоки на обхождане, като се
започне от общото им начало, и се наричат противоположни лъчи.
Означения: OA → , Ot → или t →

O Полуравнина. Ако върху равнина се начертае права р, тя разделя

равнината на две полуравнини с контур правата р.
Означаваме едната полуравнина с λ, а другата сλ (ламбда черта).
Казваме: „λ е тази полу­равнина с контур правата р, която съдържа
точката А“.

O Ъгъл. Геометрична фигура, която се състои от два лъча с общо

начало, се нарича ъгъл.
Двата лъча се наричат рамене на ъгъла, а общото им начало –
връх на ъгъла.
Означения: SAOB, a, S(p, q)

O Изправен ъгъл. Ъгъл, раменете на който са противоположни лъчи,

се нари­ча изправен ъгъл.

Всяка от правите, върху които лежат раменете на един ъгъл, разделя

равнина­та на две полуравнини.
Вътрешни точки на  АОВ се на­ричат общите точки на двете
полуравнини: λ – с контур ОА, която съдържа В, и µ – с контур ОВ,
която съдържа А.
Ако X е вътрешна точка на  АОВ, казваме още, че X е точка от
вътрешността на  АОВ, а лъчът ОХ → наричаме вътрешен лъч за
този ъгъл.
Мярка (големина) на ъгъл се нарича положителното число (или нула),
получено при измерването на ъгъла с избрана мерна единица за ъгъл.
1
Мерна единица градус – един градус (1°) = част от изправения
180
ъгъл, 1° = 60 минути (60′) = 60 . 60 секунди (3600″).
110
Към съдържанието
 Ъгли събираме, изваждаме и сравняваме, ако са измерени с една и
съ­ща мерна единица.
Равни ъгли. Два ъгъла се наричат равни, ако имат равни мерки.
От ABС = 45° и МNР = 45° следва, че тези два ъгъла са равни,
т.е. АВС = МNР.
Сравняване на ъгли. От два ъгъла по-голям се нарича този, кой-
то има по-голяма мярка.
От DOE = 120° и ABC = 45° следва, че DOE > ABC.

O Ъглополовяща на даден ъгъл се нарича лъчът с начало върха на

ъгъла, който разделя този ъгъл на два равни ъгъла.
AOL = BOL или 1 = 2.
Задачите, които решавахме досега, бяха задачи за изчисление и
задачи за доказателство. За чертежите използвахме линия с деления,
транспортир и правия ъгъл на чертожния триъгълник.
В геометрията се решават и задачи, при които се изисква точно по-
строяване на геометрична фигура. Те се наричат построителни задачи.
При решаване на задачи за построение е прието да се използват
само два чертожни инструмента: линия без деления и пергел.

Основни построения
1. Точка, права, лъч, отсечка, окръжност
2. Пресечна точка на две прави
3. Пресечни точки на права и окръжност
4. Пресечни точки на две окръжности
5. Пренасяне на отсечка
С разтвор на пергела, равен на дадената отсечка a, забиваме острието
в началото O на лъча Op→ и описваме дъга, която пресича лъча Op→
в точката A. OA = a
6. Пренасяне на окръжност
Нека е дадена окръжност c (A; r). С разтвор на пергела, равен на r,
забиваме острието в избрана точка O и чертаем окръжност k (O; r).
При описаното построение пренасяме окръжността c в окръжност k.

ЗАДАЧИ 1 Дадена е отсечка AB. Постройте от- дадената окръжност.
сечка OM, равна на дадената. 4 Дадена е окръжност k (r). Постройте
2 Изберете произволна точка O. С ок­ръж­ност k1, която има същия ради-
произ­волен разтвор на пергела по- ус и:
стройте окръжност k (O; r). а) няма обща точка с дадената окръж-
3 Дадена е окръжност k (r). Построй- ност k;
те права, която има две общи точки с б) има две общи точки с k.

111
Към съдържанието
50. СЪСЕДНИ ЪГЛИ, ПРОТИВОПОЛОЖНИ ЪГЛИ.
ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ ПРАВИ
Съседни ъгли
Изправен ъгъл. На чертежа S(p, q) = g = 180° e
изправен ъгъл.

O Съседни ъгли. Два ъгъла, които имат едно общо рамо, а другите им рамене са
противоположни лъчи, се наричат съседни ъгли.
От определението за сбор на два ъгъла следва, че
 AOC +  COB =  AOB ,=a180+ b° = 180°.
Обосновахме следната теорема:

T Сборът на два съседни ъгъла е 180°.

Ако означим два съседни ъгъла с α и β, верни са

равенствата
α + β = 180° ; α = 180° − β ; β = 180° − α .

ЗАДАЧА 1 Ъглите α и β са съседни. Намерете ъгъл β, ако:

а) a = 30°; б) a = 47°30′; в) a = 32°18′10″.
Решение:
а) β = 180° − α = б) β = 180° − α = в) β = 180° − α =
= 180° − 30° = = 180° − 47°30′ = = 179° 59′ 60′′
−
= 150° = 179°60′ − 47°30′ = 32° 18′ 10′′
= 132°30′ 147° 41′ 50′′
Видове ъгли
Прав ъгъл Остър ъгъл Тъп ъгъл

a = 90° b < 90° g > 90°

 гъл с мярка 90°

Ъ  гъл с мярка,
Ъ  гъл с мярка,
Ъ
се нарича прав ъгъл. по-малка от 90°, по-голяма от 90° и
се нарича остър ъгъл. по-малка от 180°,
се нарича тъп ъгъл.

Прието е правият ъгъл да се означава с дъга и точка, както е показано на

чертежа. За черта­не на прав ъгъл можем да използваме чертожен пра­воъгълен
триъгълник.
112 Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 На колко градуса е равен ъгъл, който е четири пъти по-голям от своя съседен.
Решение:
b = 4a (по условие)
a + b = 180° (съседни ъгли)
a + 4a = 180°, 5a = 180°, a = 36°, b = 4 . 36° = 144°

T1 Ако единият от два съседни ъгъла е прав, то и другият е прав.

Дадено:  1 и  2 са съседни ъгли,  1 = 90°

Да се докаже:  2 = 90°
Доказателство:
От  1 = 90° и  2 (съседни)
⇒  2 = 180° - 90° = 90°.

T2 Ако два съседни ъгъла са равни, то всеки от тях е прав.

Дадено:  1 и  2 са съседни ъгли,  1 =  2

Да се докаже:  1 = 90°,  2 = 90°
Доказателство:
Ъглите  1 и  2 са равни.
Тогава те имат една и съща мярка α.
Ъглите  1 и  2 са съседни.
Тогава
1 =  2 = 90° ⇒  1 и  2 са прави ъгли.

! При изказването на теоремата има две части: условие „ако...” и заключение

„то...”. Преди за­писване на доказателството правим чертеж, въвеждаме
означения и чрез тях записваме ус­ловието (дадено), заключението (да се
докаже) и разсъжденията при доказателството. В хода на доказателството
използваме само вече изказани понятия и теореми.

ЗАДАЧИ 1 Ако S AOB = 135°27′ и OL→ е не­го­ 3 На колко градуса е равен съседният
вата ъглополовяща, намерете мер­ ъгъл на ъгъл α, aко:
ките на двата ъгъла AOL и LOB. а) α = 75° ; б) α = 108° ;
2 Намерете всеки от ъглите, означени в) α = 135° ; г) α = 90° ?
с х на чертежите: 4 На колко градуса е равен съседният
a) б) ъгъл на ъгъл α, ако:
a) α = 38°20′ ; б) α = 125°55′ ;
в) α = 70°36′45′′ ; г) α = 137°58′59′′ ?
в) г) 5 На колко градуса е равен ъгъл, който е:
а) с 30° по-голям от своя съседен;
б) 1/3 част от своя съседен;
в) 20% от своя съседен?

113
Към съдържанието
51. СЪСЕДНИ ЪГЛИ, ПРОТИВОПОЛОЖНИ ЪГЛИ.
ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ ПРАВИ. УПРАЖНЕНИЕ
Противоположни ъгли
O Пресичащи се прави. Две прави, които имат само една обща точка, се
наричат пресичащи се (пресекателни) прави.

Означение: a ∩ b = M
Четем: „Правата а пресича права­та b в точка М“
(или „Правите а и b се пресичат в точка М“).
На чертежа точката О разделя правата АА1 на лъчите ОА→ и ОА1→ и
правата ВВ1 на лъчите ОВ→ и ОВ1→, които са две двойки противопо-
ложни лъчи.

O Противоположни (връхни) ъгли. Два ъгъла, раменете на които са

противоположни лъчи, се наричат противоположни ъгли.

При пресичане на две прави се образуват две двойки

противоположни ъгли:  АОВ и  A1OB1 ;  AOB1 и  A1OB.

ЗАДАЧА 1 На чертежа са дадени две пресичащи се прави и  AOC = 40° .

Намерете големината на  CОВ ,  BOD и  DOA.
Решение:
Прилагаме теоремата за съседните ъгли:
 AOC + COB = 180°  COB +  BOD = 180°  BOD +  DOA = 180°
40° +  COB = 180° 140° +  BOD = 180° 40° +  DOA = 180°
 COB = 140°  BOD = 40°  DOA = 140°

T Всеки два противоположни ъгъла са равни.

Дадено:  АОВ и  А1ОВ1 – противо­положни ъгли

Да се докаже:  АОВ =  А1ОВ1
Доказателство:
1. О
 значаваме мерките* на дадените противоположни ъгли
с α и α1, а на  BОA1 – с β.
2. α и β са съседни ъгли ⇒ α + β = 180° ⇒ α = 180° − β .
3. α1 и β са съседни ъгли ⇒ α1 + β = 180° ⇒ α1 = 180° − β .
От 2. и 3. ⇒ α = α1 , т.е.  AOB =  A1OB1 .
Чрез аналогични разсъждения доказваме, че SAOB1 = SA1OB.
*
Прието е с една и съща буква да се означава както мярката на ъгъла, така и самият ъгъл.
114 Към съдържанието
 При изказване на теоремата “Всеки два противоположни ъгъла са равни”
в текста условие­то и заключението се подразбират. Тази теорема можем да
изкажем и така: “Ако два ъгъла са противоположни, то те са равни”.

На чертежа ъглите АОВ и A1ОВ1 са връхни. Като използваме свойствата

на връхните и съседните ъгли, можем да оз­начим ъглите така, както е
показано на чертежа: α и 180° − α.

ЗАДАЧА 2 (Устно) Един от ъглите, образувани при пресичане на две прави, е 20°.
Намерете всички ъгли.
Отг. 20°, 160°, 20°, 160°
Перпендикулярни прави

O Перпендикулярни прави. Две прави се наричат перпендику­лярни, ако при

пресичането си образуват прав ъгъл.

Означение: а ⊥ b
Четем: “Правата a е перпендикулярна на правата b”.
От свойството на съседните и противоположните ъгли следва, че и
четирите ъгъла, получени при пресичането на две перпендикулярни
прави, са по 90°.

Т През точка, която лежи на дадена права, минава само една права,
перпендикулярна на дадената права.

ЗАДАЧА 3 Да се докаже, че ъглополовящите на два съседни ъгъла са перпендикулярни.

Основна Дадено: 
 АОВ и  ВОС – съседни, l1 – ъглополовяща на  АОВ,
задача l2 – ъглополовяща на  ВОС
Да се докаже: l 1 ⊥ l 2
Доказателство:
Ъглополовящите l1 и l2 разделят всеки от дадените два ъгъла на
равни ъгли, които означаваме съответно с α и β.
От свойството на съседните ъгли имаме
 AOB +  BOC = 180° , т.е. 2α + 2β = 180° ⇒ α + β = 90° .
Следователно  (l 1 , l 2 ) = 90° ⇒ l 1 ⊥ l 2 .

Задача 3 е първата задача за доказа­телство, която решаваме в учебника.


ЗАДАЧИ 1 Един от ъглите, образувани при 2 На колко градуса е равен ъгъл, ако сбо-
преси­чане на две прави, е α. Наме- рът на двата му съседни ъгъла е 120°?
рете останалите ъгли, ако: 3 Докажете, че ако при пресичане на две
прави три от четирите ъгъла са рав­
а) α = 32°; б) α = 50°10′; в) α = 130°. ни, то правите са перпендикулярни.

115
Към съдържанието
52. ПОСТРОЕНИЯ С ЛИНИЯ И ПЕРГЕЛ

• Сбор и разлика на отсечки

ЗАДАЧА 1 Дадени са отсечките a и b. Да се построи отсечка c = a + b.

Дадено:
Построение: Построяваме:
1. лъч Op→;
2. OA = a, AB = b (пренасяме отсечки);
3. OB = c = a + b.

ЗАДАЧА 2 Дадени са отсечките a и b (a > b). Да се построи отсечка d = a – b.

Дадено:
Построение: Построяваме:
1. лъч Op→;
2. OA = a, AB = b (пренасяме отсечки);
3. OB = d = a – b.

• Построяване на ъгъл, равен на даден ъгъл

ЗАДАЧА 3 Да се построи ъгъл, равен на даден ъгъл.
Дадено: Построение: Построяваме:
1. лъч O1p1;
2. окръжност k (O; r),
r = OP = OQ – произволен;
1
3. пренасяме окръжност k
в окръжност k1 (O1; r = OP = O1P1);
4. окръжност c (P; R = PQ);
5. пренасяме окръжност c в окръжност
1 c1 (P1; R = PQ = P1Q1);
6. Q1 = k1 ∩ c1;
7. лъч O1Q1→, т.е. лъч O1q1→;
8. P1O1Q1 (POQ = P1O1Q1)
1

• Сбор и разлика на ъгли

ЗАДАЧА 4 Дадени са ъглите α и β. Да се построи ϕ = α + β.

116 Към съдържанието
 Дадено: Построение: Построяваме:
1. лъч Op→;
2. (Op→, Oq→) = α; (Oq→, Ol→) = β
(пренасяме ъгъл);
3. (Op→, Ol→) = ϕ = α + β.

ЗАДАЧА 5 Дадени са ъглите α и β (α > β). Да се построи ψ = α – β.

Дадено: Построение: Построяваме:
1. лъч Op→;
2. (Op→, Oq→) = α; (Oq→, Ol→) = β
(пренасяме ъгъл);
3. (Op→, Ol→) = ψ = α - β.

• Построяване на перпендикуляр от точка към права

ЗАДАЧА 6 Да се построи перпендикуляр от точка М към права а.

Дадено: Построение: Построяваме:
M 1. окръжност k(M, r) така,
M
k че k да пресича правата
a а в две точки,
A B a
k ∩ a = {A; B};
k2 M k1
2. пренасяме окръжност
k k в окръжности k1(A, r),
k2(B, r),
A B a
k1 ∩ k2 = {M; N};
N

k2 M k1
3. Права MN,
k
MN ⊥ a.
A B a

N

ЗАДАЧИ 1 Дадена е отсечка a. Постройте отсеч- 4 Дадени са два остри ъгъла α и β, като
ка c, ако: β > α. Постройте ъгъл:
а) c = 2a; б) c = 3a; в) c = 4a. а) ϕ = α + β; б) ψ = β – α.
2 Дадена е отсечка a. Ако отсечката 5 Дадена е права и точка, нележаща на пра-
b = 3 a, а отсечката c = 2 a, постройте вата. През дадената точка постройте пра-
отсечка b – c. ва, перпендикулярна на дадената права.
3 Постройте тъп ъгъл и го пренесете в 6 Ако α и β са остри ъгли, постройте
равнината. ъгъл γ = 180º – (α + β).

Към съдържанието 117

53. ЪГЛИ, ПОЛУЧЕНИ ПРИ ПРЕСИЧАНЕТО
НА ДВЕ ПРАВИ С ТРЕТА
Две прави a и b в равнината могат:

 да се сливат, a ≡ b, да се пресичат, a ∩ b, да са успоредни, a || b,

 всичките им точки имат само една обща точка нямат общи точки
са общи

a≡b

О Успоредни прави. Две прави в равнината, които нямат обща точка, се наричат успоредни.

Пишем a || b. Четем: “Правата а е успоредна на правата b”.

Ако правите a и b са успоредни, колкото и да ги продължаваме извън
рамките на чертожния лист, те не се пресичат.
Ъгли, получени при пресичане на две прави с трета права
Дадени са правите a, b и c, като правите a и b се пресичат от правата с.
Означаваме (a, b) ∩ c. Образуват се осем ъгъла, които са означени с числата от 1 до 8.
Те са известни със следните наименования:
• кръстни ъгли –
 3 и  6,  4 и  5 (вътрешни кръстни),
 1 и  8,  2 и  7 (външни кръстни);
• съответни ъгли –
 1 и  5,  3 и  7,
 2 и  6,  4 и  8;
• прилежащи ъгли –
 3 и  5,  4 и  6 (вътрешни прилежащи),
 1 и  7,  2 и  8 (външни прилежащи).

ЗАДАЧА 1 Дадени са правите a, b, c, като (a, b) ∩ c, и са означени ъглите. Измерете с

транспортир кръстните ъгли a и b и ги сравнете.
a) б) в)

Решение:
а) α = 40° б) α = 110° в) α = 50°
β = 75° β = 50° β = 50°
⇒ α<β ⇒ α >β ⇒ α =β
118
Към съдържанието
 Забелязваме, че в а) и б) a ≠ b и а пресича b, а във в ) a = b и a || b.
За да установим, че две прави са успоредни, търсим условия, които да осигуряват
успоредността им, т.е. ако тези условия са изпълнени, да можем да твърдим,
че колкото и да продължаваме правите в равнината, те няма да се пресекат. Ще
разгледаме теореми, които определят такива условия. Ще ги наричаме теореми-
признаци.

T ПРИЗНАК за успоредност на две прави в равнината

Ако при пресичане на две прави с трета една двойка кръстни ъгли са равни, то правите
са успоредни.
от  3 =  6 ⇒ a  b ; от 1 =  8 ⇒ a  b ;
от  4 =  5 ⇒ a  b ; от  2 =  7 ⇒ a  b .

От (a, b) ∩ c и α = α1 (кръстни ъгли) ⇒ a || b.

Ще приемем теоремата без доказателство.

В Задача 1 в) правите (a, b) ∩ c имат равни кръстни ъгли (α = β = 50°) . Въз

основа на Т-признак за успоредност на две прави можем да твърдим, че a || b.

ЗАДАЧА 2 Ако  4 = 130°,  7 = 50° , докажете, че a || b.

Решение:
I начин: Намираме  5:
 5 = 180° −  7 = 180° − 50° = 130° (съседни).
От  4 = 130° и  5 = 130° ⇒  4 =  5
(вътрешни кръстни ъгли).
По Т-признак ⇒ a || b.
II начин: Намираме  2:
 2 = 180° −  4 = 180° − 130° = 50° (съседни).
От  7 = 50° и  2 = 50° ⇒  7 =  2
(външни кръстни ъгли).
По Т-признак ⇒ a || b.

Ако в условието на задачата (Задача 2) се използват означения върху готов чертеж,

в решението могат да се изпуснат етапите “Дадено” и “Да се намери (докаже)”.


ЗАДАЧИ 1 Докажете, че a || b, ако:
а) S2 = 110°, S5 = 70°;
б) S3 = 132°, S8 = 48°.
2 На чертежите са начертани прави и са посочени
някои ъгли между тях. Намерете двойките успо-
редни прави.
а) б) в)

Към съдържанието 119

54. ПРИЗНАЦИ ЗА УСПОРЕДНОСТ НА ДВЕ ПРАВИ

Теореми-признаци за успоредност на две прави

T ПРИЗНАК за успоредност на две прави
От (a, b) ∩ c и a = b (кръстни ъгли) ⇒ a || b.

Ще изкажем още две теореми-признаци за успоредност на две

прави, които са следствия на първата теорема.

T ПРИЗНАК
Ако при пресичане на две прави с трета една двойка съответни ъгли са равни, то
двете прави са успоредни.
От (a, b) ∩ c и 1 =  2 (съответни ъгли) ⇒ a || b.

Дадено: Доказателство:
(a, b) ∩ c, 1. 1 =  2 (по условие)
1 =  2 – съответни 2.  2 =  3 (връхни ъгли)
ъгли 3. От 1. и 2. ⇒ 1 =  3 , т.е. от
Да се докаже: (a, b) ∩ c ⇒
и 1 =  3 (кръстни ъгли)
a || b ⇒ a || b .

T ПРИЗНАК
Ако при пресичане на две прави с трета сборът на двойка прилежащи ъгли е 180°,
то двете прави са успоредни.
От (a, b) ∩ c и 1 +  2 = 180° (прилежащи ъгли) ⇒ a || b.

Дадено: Доказателство:
(a, b) ∩ c, 1. 1 +  2 = 180° (по условие)
1 +  2 = 180° ⇒ 1 = 180° −  2
Да се докаже: 2.  2 +  3 = 180° (съседни)
a || b ⇒  3 = 180° −  2
3. От 1. и 2. ⇒ 1 =  3 , т.е.
от (a, b) ∩ c ⇒и 1 =  3 (кръстни
ъгли) ⇒ a || b.

T ПРИЗНАК
Ако две прави са поотделно перпендикулярни на трета, то те са успоредни
помежду си.
; bb⊥⊥cc ⇒ a || b.
От aa⊥⊥cc ; и
Дадено: Доказателство:
aa⊥⊥cc;,; bb⊥⊥cc От а ⊥ c ⇒ c ∩ a и α = 90° .
α Да се докаже: От b ⊥ c ⇒ c ∩ b и β = 90° ⇒ α = β .
a || b От (a, b) ∩ c и α = β (кръстни ъгли)
⇒ a || b .

120 Към съдържанието

ЗАДАЧА 1 По данните на чертежа докажете, че a || b по три начина.
Решение:
I начин:
α = 180° − 30° (съседни ъгли)
α = 150°
Има равни кръстни ъгли ⇒ a || b (Т-признак).
II начин:
β = 180° − 150° (съседни ъгли)
β = 30°
Има равни съответни ъгли ⇒ a || b (Т-признак).
III начин:
γ = 30° (връхни ъгли)
Има прилежащи ъгли γ + 150° = 180° ⇒ a || b
(Т-признак).

ЗАДАЧА 2 Като използвате означенията на чертeжа и  5 +  6 +  7 = 288° , 1 :  2 = 2 : 3 ,

докажете, че a || b.
Решение:
1.  5 +  6 +  7 = 288° и  5 +  6 = 180°
 
180° +  7 = 288⇒°,  7 = 108°
2. 1 :  2 = 2 : 3 и 1 +  2 = 180°
⇒ 1 = 2 x ,  2 = 3 x , 2 x + 3x = 180°, x = 36°
1 = 2 x ,  2 = 3 x3., 2 x + 3x = 180°, x = 36°
⇒ 1 = 2 x = 2 . 36°, 1 = 72° ;  2 = 3x = 3. 36°,  2 = 108°
1 = 2 x = 2 . 36°, 1 = 72
° ;  2 = 3x = 3. 36°,  2 = 108°
4. I начин:
 2 и  7 са външни кръстни ъгли.
От  2 =  7 (= 108°) ⇒ a || b (Т-признак).
II начин:
 1 и  7 са външни прилежащи ъгли.
От 1 +  7 = 72° + 108° = 180° ⇒ a || b (Т-признак).


ЗАДАЧИ 1 На чертежа са начертани прави и са посочени някои ъгли между тях.
Посочете двойките успоредни прави и обосновете отговора си.

а) б) в)

Към съдържанието 121

55. АКСИОМА НА УСПОРЕДНИТЕ ПРАВИ

Геометрията, която изучаваме, се нарича евклидова геометрия. Опит за системно

изграждане на геометрията е направен най-напред от древногръцкия математик
Евклид 300 години пр.н.е. в прочутото му съчинение „Елементи”. Първостепенна
роля в това изграждане има петият постулат, известен още като „петия постулат
(аксиома) на Евклид”.

A Аксиома за успоредните прави

През точка, нележаща на дадена права, минава не повече от една права,
успоредна на дадената.
Дадени са права а и точка В, нележаща на а. Аксиомата
решава въпроса за броя на правите през точка В, успо-
редни на а.
Аксиома за успоредните прави не гарантира, че през
точката В, нележаща на а, съществува права b, която е
успоредна на а, но ако съществува такава права, то
тя е само една.

ЗАДАЧА 1 Дадени са права а и точка С, която не лежи на правата а. През точка С да се

построи права с, успоредна на правата а.
Решение:

1. Избираме произволна 3. Построяваме 5. Oт

точка A ∈ a .  ACD =  BAC = α .  DCA =  BAC = α
2. Построяваме права 4. Построяваме правата (кръстни ъгли)
през точките А и С и с, която минава по Т-признак следва,
получаваме през точките С и D. че c  a .
 BAC = α .
В тази задача установихме, че през точка С, която не лежи на дадена права а,
минава права с, успоредна на а.
От Аксиома за успоредните прави знаем, че не може да има друга права, която
да минава през точката С и да е успоредна на а. Следователно в сила е следната
теорема:

T През точка, нележаща на дадена права, минава точно една права, успоредна
на дадената.
Ще докажем теореми-следствия от аксиомата за успоредните прави:
122 Към съдържанието
 T СЛЕДСТВИЕ
Ако две различни прави поотделно са успоредни на трета, то те са успоредни.
Дадено: Да се докаже:
a ≡ b , a || c, b || c a || b
Доказателство:
За правите a ≡ b има две възможности: a ∩ b или a || b.
Ако допуснем, че a ∩ b = M , т.е. че правите а и b се
пресичат в точка М (черт. 49), получаваме, че през точка
М минават две прави, успоредни на правата с, а това
противоречи на аксиомата за успоредните прави.
Остава вярно твърдението, че a || b.

T СЛЕДСТВИЕ
Ако права пресича едната от две успоредни прави, тя пресича и другата.

Дадено: Да се докаже:
a || b, c ∩ b c∩a
Доказателство:
Означаваме с В пресечната точка на правите b и с.
За правите с и а има три възможности:
c ≡ a , c  a , cc ×
∩aa.

• Ако допуснем, че c ≡ a , от c ∩ b следва, че a ∩ b , което противоречи на

условието на теоремата: a || b.
• Ако допуснем, че c  a , получаваме, че през В минават две прави b и с,
успоредни на а, което противоречи на аксиомата за успоредните прави.
• Остава вярно твърдението, че c ∩ a.
Доказателствата на твърденията преди аксиомата за успоредните прави
извършихме с непосредствено използване на понятия, изказани аксиоми и доказани
теореми. Такъв вид доказателства са известни като “преки доказателства”.
Теоремите-следствия на аксиомата A са доказани с метод, който в математиката
е известен като косвен метод за доказване на твърдение (косвени доказателства).

Косвени доказателства
Обикновено, когато трябва да се докаже определена връзка между два геомет-
рични обекта (ъгли, прави, отсечки), се използва косвено доказателство:
• Изказват се всички възможни връзки между тези обекти.
Например за правите а и b всички възможни връзки са:
a || b, a ∩ b, a ≡ b.
• Aко искаме да докажем верността на дадена връзка (например a || b), трябва
a b ,(aa∩× bb,, a ≡ b ) са
да докажем с пряко доказателство, че другите възможности
неверни. Търси се противоречие или с условието на задачата, или с изказани
аксиоми или теореми.
• Така доказваме верността на даденото твърдение (в случая, че a || b).

123
Към съдържанието
56. СВОЙСТВА НА УСПОРЕДНИТЕ ПРАВИ

От изказаните теореми-признаци за успоредност на две прави и аксиомата

за успоредните прави следват теоремите-свойства за успоредните прави.

T СВОЙСТВО
Ако пресечем две успоредни прави с трета, то:
1. всяка двойка кръстни ъгли са равни;
2. всяка двойка съответни ъгли са равни;
3. всяка двойка прилежащи ъгли се допълват до 180°.
Дадено: (a | | b) ∩ c
Да се докаже:
1. двойките кръстни ъгли са равни:
= 3 ==6
= ; 313= 6
=
 =
=;86;;, 1
341=8=
= 6; 85; ,
; 4142=
=5 8=; ,;57
; 24 2 =75;;7  2  7
2. двойките съответни ъгли са равни:
=1 ==5=
; 1 3 1=
5=
=
;=
75;,; 3123=7=
=
 6;7,;;
5;= 2342=
=
67;=8,;6;4 2 4= 86; ;8  4  8
3. двойките прилежащи ъгли се допълват до 180°:
 3 +  5 = 180°,  4 +  6 = 180°,
1 +  7 = 180°,  2 +  8 = 180°.
Доказателство:
От изброените твърдения е достатъчно да докажем само
едно. Другите ще следват от него, като се използват
свойствата на съседните и връхните ъгли.
От 1. ще докажем, че  3 =  6 .
За  3 и  6 има две възможности:S3 ≠ S 6 и  3 =  6 .
Допускаме, че S3 > S 6. Нанасяме  6 с първо рамо ВА→ и
второ рамо – права b1, през В така, че  ( BA→ , b1→ ) =  6 .
Тогава oт Т-признак за успоредност на две прави следва,
че b1  a .
Получихме, че през точка В минават две прави b и b1,
успоредни на правата а, което противоречи на A .
Аналогично се отрича твърдението, че S3 < S 6.
Остава вярно твърдението, че  3 =  6 .

T СЛЕДСТВИЕ
Ако права е перпендикулярна на едната от две успоредни прави, тя е
перпендикулярна и на другата.
Дадено: aa| | b,
b; c ⊥ a
Да се докаже: c ⊥ b
Доказателство:
От теоремата-свойство следва, че щом правата с пресича
успоредните прави а и b, кръстните ъгли α и β са равни.
Тъй като α = 90° , то и β = 90° , т.е. c ⊥ b .
124 Към съдържанието
 T СЛЕДСТВИЕ
През точка, нележаща на дадена права, минава точно една права,
перпендикулярна на дадената.
Дадено: точка М, а, М ∉ а
Да се докаже: има точно една права c ∈ M, c ⊥ a
b
Доказателство:
През точката М минава точно една права b, успоредна на
a
а. Знаем, че през точка М ∈ b минава точно една права
c ⊥ b . От c ⊥ b и предходната теорема следва, че c ⊥ a.
Не може да има и друга права c1 ⊥ a, която минава през
М, защото по предходната теорема тя ще е перпендику-
лярна и на b. Това обаче противоречи на единствеността
на перпендикулярна на b права през М.
Точката М1 е пресечната точка на правата а с перпендикулярната права с
през М ∉ а. Точката М1 се нарича пета� на перпендикуляра, начертан от
точката М към правата а.
Разстояние от точка М до правата а наричаме дължината на отсечката ММ1
с краища точката М и петата М1 на перпендикуляра, спуснат от точката М към
правата а.
ЗАДАЧА 1 На чертежа (a || b) ∩ c и един от ъглите S1 = 100°. Като използвате означенията
на чертежа, намерете останалите ъгли.
Решение:
1. О
 т S1 = S4 (връхни), S4 = S5 (кръстни),
S5 = S8 (връхни)
⇒ S1 = S4 = S5 = S8 = 100°.
2. 1 е съседен ъгъл на 2.
2 = 180° - 1 = 180° - 100° = 80°
3. ОтS2 = S3 (връхни), S3 = S6 (кръстни),
S6 = S7 (връхни)
⇒ S2 = S3 = S6 = S7 = 80°.
Извод: Ако (a | | b) ∩ c, по дадена големина на един от
образуваните осем ъгъла могат да се намерят остана-
лите.

ЗАДАЧИ 1 На чертежа правите а и b са успо- 2 За правите a, b, c на чертежа е дадено
редни. Означени са дадените ъгли. (a || b) ∩ c. Изговорете написаните
Намерете ъглите, означени с x, y, z. връзки между ъглите и намерете α.
а) б) а) б)

125
Към съдържанието
57. ТРИЪГЪЛНИК

O Геометрична фигура, която се състои от три точки, нележащи на една права, и от

съединяващите ги отсечки, се нарича триъгълник.
• Триъгълник означаваме със знака „“ ( ABC).
• Всеки триъгълник има:
– три върха – точките А, В, С;
– три страни – отсечките A B = c, BC = a, CA = b;
– три ъгъла – CAB = A = α, ABC = B = b,
ACB = C = g.
• Прието е да се казва, че:
– страната а е срещулежаща на върха А;
– страните b и с са прилежащи на ъгъл α;
– ъгълът α е срещулежащ на страната а;
– ъглите β и γ са прилежащи на страната а.
Периметърът на триъгълник е положително число. P = a + b + c
Видове триъгълници
• Според вида на ъглите: остроъгълен, правоъгълен, тъпоъгълен.
• Според дължините на страните: разностранен, равнобедрен, равностранен.

O Вътрешност на триъгълник (вътрешни точки за триъгълник)

Общата част на полуравнините, определени от:
C
• правата АВ, съдържаща точката С,
• правата ВС, съдържаща точката А,
• правата СА, съдържаща точката В, A B
се нарича вътрешност на триъгълника АВС.

Височини, медиани и ъглополовящи в триъгълник

O Височина в триъгълника се нарича отсечката, която съединява връх на

триъгълника с точка от срещулежащата му страна или нейното продължение и е
перпендикулярна на тази страна.

Означения:
CH = hc , AH1 = ha , BH 2 = hb
Всеки триъгълник има три височини.

126 Към съдържанието

 ! От 5. клас знаем формулата за лице на триъгълник: S =
a . ha b . hb c . hc
2
=
2
=
2

O Медиана в триъгълник се нарича отсечката, която съединява връх със средата

на срещулежащата му страна.

Означения:
CM = mc
AM1 = ma
BM2 = mb
Всеки триъгълник има три медиани.

O Ъглополовяща в триъгълник се нарича отсечката, която съединява връх

с точка от срещуположната му страна и лежи върху ъглополовящата на ъгъла
при този връх.

Означения:
CL = lc
AL1 = la
BL2 = lb
Всеки триъгълник има три ъглополовящи.

ЗАДАЧА 1 За страните a, b, c на правоъгълния ABC (C = 90°) е дадено, че

a : b : c = 3 : 4 : 5. Ако периметърът Р на триъгълника е 24 cm, намерете:
а) дължините на страните a, b, c на триъгълника;
б) дължината на височината hc към хипотенузата на ABC.
Решение:
а) От а : b : c = 3 : 4 : 5 и P = 24 cm получаваме
a = 3x, b = 4x, c = 5x, 3x + 4x + 5x = 24, x = 2.
⇒ a = 3 . 2 = 6 cm, b = 4 . 2 = 8 cm, c = 5 . 2 = 10 cm
a .b 6 .8
б) От S = намираме= S = 24,. S = 24 cm 2
2 2
c . hc 10 .hc
От S = намираме 24 = , hc = 4,8 cm.
2 2

ЗАДАЧИ 1 Намерете периметъра на ABC със а) лицето на ABC;
страни: б) дължината на височината h c на
а) a = 1 dm; b = 7 cm; c = 0,06 m; ABC.
б) a = 0,5 m; b = 250 mm; c = 30 cm. 4 В ABC (C = 90°) a : b : c = 4 : 3 : 5.
Ако дължината на най-малката страна
2 Периметърът на триъгълник е 36 cm, е 9 cm, намерете:
а страните му се отнасят както 2 : 3 : 4. а) периметъра на триъгълника;
Намерете страните на триъгълника. б) лицето на ABC;
3 В ABC (C = 90°) a = 10 cm, c = 26 в) височината към хипотенузата на
cm, P = 60 cm. Намерете: ABC.

127
Към съдържанието
58. СБОР ОТ ЪГЛИТЕ В ТРИЪГЪЛНИК

 ко изрежем трите ъгъла на произволен триъгълник и

А
ги подредим по показания начин, ще получим изправен
ъгъл, което показва, че сборът от ъглите в триъгълник
е 180°.

T Сборът на ъглите на всеки триъгълник е 180°.

Дадено: ABC, α, β, γ
Да се докаже: α + β + γ = 180°
Доказателство:
1. През върха С начертаваме права MN, успоредна на правата АВ.
Нека С е между точките М и N.
2. От (MN || AB) ∩ CA следва, че  MCA =  CAB = α (кръстни).
Раменете на MCA са лъчите CM→ и CА→.
3. От (MN || AB) ∩ CB следва, че  NCB =  CBA = β (кръстни).
Раменете на NCB са лъчите CN→ и CB→.
4. Лъчите CM→ и CN→ са противоположни и MCN е изправен
с мярка 180°. Точките А и В се намират в полуравнината λ с
контур правата MN и лъчите СА и СВ са вътрешни за изправения
MCN.
Toгава  MCA +  ACB +  BCN =  MCN , т.е. α + β + γ = 180°.

! От
α = 180° − (β + γ ) ;
α + β + γ = 180° ⇒ β = 180° − (α + γ ) ;   
γ = 180° − (α + β) .

! Следствие
90°°⇒
C == 90
В правоъгълен триъгълник C 90°° ,
⇒ αα ++ββ == 90
α = 90° − β,
β = 90° − α.

ЗАДАЧА 1 Намерете ъглите на ABC, ако A : B : C = 4 : 2 : 3.

Решение:
Нека A = 4х*. Тогава В = 2х и С = 3х.
От свойството на ъглите на триъгълник следва, че:
4х + 2х + 3х = 180°, 9х = 180°, х = 20°.
За ъглите на ABC получаваме A = 80°, В = 40°, С = 60°.

* Ъгъл, означен с x, ще приемем да записваме Sx или х.

128 Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 В правоъгълен АВС (С = 90°) СН е височината към хипотенузата.
Намерете ВСН, ако A = α.
Решение:
Като използваме следствието, получаваме:
1. ABC, α = 90° − β,
2. BНC (Н = 90°), х = 90° − β.
Тогава от 1. и 2. ⇒ х = α.

В правоъгълния АВС с С = 90° и C

остри ъгли α и β височината CH
разделя правия ъгъл на ъгли β и α.
A B
H

ЗАДАЧА 3 В АВС ъглополовящите на A и В се пресичат в точка D.

Намерете ADB, ако С = 80°.
Дадено: АВС, AL1 – ъглополовяща на A,
BL2 – ъглополовяща на B, AL1 ∩ BL2 = D, С = 80°
Да се намери: ADB
Решение:
Нека с х означим търсения ADB.
β
AL1 е ъглополовяща на A ⇒  DAB = α ; аналогично  DBA = .
2 2
1. В .
2. В  ABC α + β + γ = 180° и α + β = 180° − γ .
От 1. и 2. ⇒ ° ° ° ° .
γ γ γ °
x = 180° − 1 (180° − γ ) = 180°Получихме формулата
− 90° + = 90°+ , x = 90° + . За g = 80° ° °.
2 2 2 2

ЗАДАЧИ 1 Отговорете на въпросите и обосновете б) С е 5 пъти по-голям от A.
отговорите: 5 В АВС (С = 90°) СН е височина.
а) Има ли триъгълник с два прави ъгъла? Намерете ВСН, ако:
б) Има ли триъгълник с два тъпи ъгъла? а) A = 40°; б) A = 75°.
в) Може ли един триъгълник да бъде Упътване: Намерете най-напред AВС.
едновременно правоъгълен и тъ­по­ 6 В АВС ъглополовящите на A и
ъгълен? В се пресичат в точка D. Намерете
2 В АВС ъгъл g = 90°. Намерете b, ако: ADВ, ако:
а) α = 30°; б) α = 40°30′; в) α = 35°30′20″. а) A = 48°, В = 55°; б) С = 100°.
3 Намерете ъглите a, b и g на АВС, ако: 7 Височините, прекарани от върховете
а) α : β : γ = 2 : 3 : 4; б) α : β : γ = 3 : 2 : 1. А и В на АВС, се пресичат в точка Н.
4 Намерете ъглите на АВС, ако Намерете AНВ, ако:
A = 20° и: а) A = 60°, В = 50°;
а) В е с 60° по-голям от A; б) A = 48°, В = 72°.

Към съдържанието 129

59. ВЪНШЕН ЪГЪЛ НА ТРИЪГЪЛНИК

Ако продължим страната АС на АВС, както е

показано на чертeжа, се получава ъгъл γ′, който е
разположен извън триъгълника и е съседен на
ъгъл γ. Четем гама прим (γ′).

O Външен ъгъл на триъгълник се нарича съседният на кой да е вътрешен негов ъгъл.

• Всеки ъгъл на триъ- • Външните ъгли на • От свойството на съ-

гълника има по два
съседни ъгъла. Тогава
един триъгълник има
шест външни ъгъла –
два по два равни.
АВС означаваме с α′, седните ъгли следва,
β′, γ′. Прието e да се че: α′ = 180° − α ,
казва, че триъгълни­кът β′ = 180° − β ,
има три външни ъгъла. γ′ = 180° − γ .

ЗАДАЧА 1 Докажете, че сборът на трите външни ъгъла α′, β′, γ′ на триъгълника е 360°.
Решение:
От определението за външен ъгъл следва, че
, където a, b, g са ъглите на триъгълник.
Тогава за сбора на външните ъгли получаваме
α′ + β′ + γ′ = 180° − α + 180° − β + 180° − γ = 540° − (α + β + γ ) = 540° − 180° = 360° .

180°

T Всеки външен ъгъл е равен на сбора на двата вътрешни, несъседни на него, ъгъла.

Дадено: АВС Да се докаже: α′ = β + γ

Доказателство:
От определението за външен ъгъл следва, че
α′ = 180° − α .
От α + β + γ = 180° ⇒ β + γ = 180° − α .
Получените равенства имат равни десни страни.
Тогава и левите им страни са равни, т.е. α′ = β + γ .
Доказателството за другите два външни ъгъла е
аналогично.

! α′ = β + γ α′ > β ,
От равенствата β′ = α + γ следва β′ > α ,
α′ > γ ,
β′ > γ ,
γ′ = α + β γ′ > α , γ′ > β.
130
Към съдържанието
 Като следствие получихме следната теорема:

T СЛЕДСТВИЕ
Всеки външен ъгъл на триъгълника е по-голям от всеки вътрешен, несъседен
на него, ъгъл от същия триъгълник.

ЗАДАЧА 2 За ъглите на АВС е дадено, че γ′ = 130° и α : β = 6 : 7.

Намерете големината на ъглите: а) α, β, γ; б) α′, β′.
Решение:
а) От теоремата за външен ъгъл на триъгълника
⇒ γ′ = α + β, т.е. α + β = 130°.
От α : β = 6 : 7, α = 6x, β = 7x получаваме
6x + 7x = 130°, 13x = 130°, x = 10°.
Тогава α = 6x = 6 . 10° = 60°, β = 7x = 7 . 10° = 70°.
От γ + γ′ = 180° (по определение)
⇒ γ = 180° − γ′ = 180° − 130° = 50°.
б) От α + α′ = 180° ⇒ α′ =180° − α = 180° − 60° = 120°.
От β + β′ = 180° ⇒ β′ = 180° − β = 180° − 70° = 110°.
Отг. а) α = 60°, β = 70°, γ = 50°; б) α′ = 120°, β′ = 110°

ЗАДАЧА 3 Точка Р е от страната ВС на АВС. Докажете, че:

а) APB > ACB; б) APС > ABР.
Доказателство:
а) APB е външен б) APС е външен
за АРС за АВР
⇒ APB > ACB ⇒ APС > ABР
(по Т-следствие). (по Т-следствие).

От условието на Задача 3 могат да се изкажат и твърденията

APВ > СAР и APС > BАР, които се доказват аналогично.


ЗАДАЧИ 1 Точка М е от страната АВ на АВС. До- 4 В триъгълник един от вътрешните ъгли
кажете, че: е 40°, а един от външните ъгли e 50°.
а) AМС > ABС; б) AМС > BСМ; Намерете ъглите на триъгълника.
в) ВМС > BАС; г) ВМС > АСМ. 5 Два външни ъгъла на триъгълник са
2 Точка N е от страната АС на АВС. До- 110° и 130°. Намерете третия външен
кажете, че: ъгъл и ъглите на триъгълника.
а) ANB > AСB; б) ANB > NBС; 6 Сборът на външните ъгли при върхо-
в) ВNС > BАС; г) ВNС > АBN. вете А и В в АВС е 200°. Намерете
3 Външният ъгъл при върха А на АВС е вътрешния ъгъл при върха С.
α′ = 140°. За вътрешните ъгли β и γ съ- 7 За външните ъгли α′, β′, γ′ на АВС е
ответно при върховете В и С е дадено, дадено, че α′ : β′ : γ′ = 5 : 3 : 4. Наме-
че β : γ = 2 : 5. Намерете големината на: рете големината на:
а) вътрешните ъгли α, β, γ на АВС; а) външните ъгли α′, β′, γ′;
б) външните ъгли β′ и γ′ на АВС. б) вътрешните ъгли α, β, γ.

131
Към съдържанието
60. ТРИЪГЪЛНИК. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Докажете, че ако точка Х е вътрешна точка за АВС, то АХВ > АСB.
Доказателство:
Продължаваме АХ до пресичане с ВС в точка М.
1 . За ХВМ от Т-следствие за външен ъгъл получаваме ϕ > 1.
2. За AМC аналогично получаваме 1 > γ.
От 1. и 2. ⇒ ϕ > 1 > γ ⇒ ϕ > γ, т.е. АХВ > АСB.

ЗАДАЧА 2 За ъглите в АВС е дадено, че α : β : γ = 5 : 6 : 7. Ако CL (L ∈ AB) е

ъглополовяща на АСB и LQ (Q ∈ AC) е успоредна на BC, намерете
ъглите на QLС.
Решение:
1. α : β : γ = 5 : 6 : 7 и α + β + γ = 180°
⇒ α = 5 x , β = 6 x , γ = 7 x , 5 x + 6 x + 7 x = 180°, x = 10°
⇒ α = 50°, β = 60°, γ = 70°
γ
 L – ъглополовяща ⇒ = 70° = 35°
2. C
2 2
γ
3. (QL  BC ) ∩ LC ⇒ 1 = = 35° (Т-свойство за кръстните ъгли).
2
γ
4. В  QLC 1 +  2 + = 180°
⇒ 35° +  2 + 35° = 180°
⇒ 35° +  2 + 35° = 180° ,  2 = 110° .
 2 = 110° Отг. Ъглите на QLС са 110°, 35°, 35°.

ЗАДАЧА 3 В АВС CH (H ∈ AB) е височина, CL (L ∈ AB) е ъглополовяща. Ако α : β = 3 : 2 и

HCL = 10°, намерете мярката на ъгъл γ .
Решение:
1. α : β = 3 : 2 ⇒ α = 3x, β = 2x
γ
2. CL – ъглополовяща ⇒  LCB =
2
3. HLС е правоъгълен (CH ⊥ AB ) ⇒ 90° + 10° + δ = 180°, δ = 80° .
γ γ
4. За LВС δ е външен ъгъл ⇒ δ = + 2 x, = 80° − 2 x
2 2
⇒ γ = 2 ⋅ γ = 2 .(80° − 2 x) = 160° − 4 x, γ = 160° − 4 x
2
γ
γ = 2 ⋅ = 2 .(80° − 2 x) = 160° − 4 x⇒ , γ = 160° − 4 x .
2
5. Намираме х от 3 xАВС:
+ 2 x + 160
α +°β−+4 xγ = 180
180°,°
т.е. 3 x + 2 x + 160 ° − 4 x = 180 ° , x = 20 °.
x = 20°
6. За γ получаваме γ = 160° − 4 . 20° = 80°, т.е. АСВ = 80°.

132 Към съдържанието

 Подготовка за решаване на тест по геометрия
Към условията на Задачи 4 и 6 са дадени чертежи с означения. Те са
формулирани като задачи с избираем или свободен отговор и решенията им
са записани схематично.
Тестови задачи с решения
ЗАДАЧА 4 Като използвате означенията на чертежа, големината на ъгъл β е:
ТЕСТ А) 76°; Б) 80°; В) 84°; Г) 86°.
Решение:
В АМС x + y + 132° = 180° ⇒ x + y = 48° .
132° В АВС ( x + y ) + ( x + y ) + β = 180° ⇒ β = 180° − 2( x + y ) ,
β = 180° − 2 . 48°, β = 84° .
Отг. В)

ЗАДАЧА 5 В АВС ъглополовящата AL (L ∈ BC) на А пресича ъглополовящата на С

ТЕСТ в точка О. Ако СOL = 52°, големината на АВС е:
A) 76°; Б) 74°; В) 78°; Г) 86°.
Решение:
Като използваме означенията α, β, γ, върху чертежа
g
означаваме равните ъгли с α и .
2 2
γ
От АОС с външен ъгъл 52° ⇒ 52° = α + ⇒ α + γ = 104° .
2 2
В АВС α + β + γ = 180°, β = 180° − (α + γ ) = 180° − 104° = 76° .
Отг. A)

ЗАДАЧА 6 Като използвате означенията на чертежа, намерете ъгъл ϕ. C

ТЕСТ Решение:
C
Задачата решаваме с допълнително
A M
построение – права АМ.
A M Използваме означенията на чертeжа.
ϕ1 е външен ъгъл за АМС ⇒ ϕ1 = x + 40° .
ϕ2 е външен ъгъл за АМВ ⇒ ϕ2 = 70° − x + 25° .
B
ϕ = ϕ1 + ϕ2 = x + 40° + 70° − x + 25°
B ϕ = 40° + 70° + 25° , ϕ = 135° Отг. 135°

В Задача 6 получихме, че ϕ е сборът от трите дадени ъгъла (ϕ = 40° + 70° + 25°).

Ако означим дадените ъгли с α, β, γ, ще получим зависимостта ϕ = α + β + γ .


ЗАДАЧИ 1 В АВС α : β : γ = 2 : 5 : 3. Ако BD 3 Вътрешният ъгъл при върха В на
(D ∈ АC) е височина, намерете голе­ АВС е два пъти по-голям от външ-
мините на АBD и CBD. ния ъгъл при същия връх. Ако BL
2 В остроъгълен АВС CАB = α. Ъгло­ (L ∈ АC) е ъглополовяща на АBС и
поло­вящата AL пресича височи­ната
LQ || AB (Q ∈ BC), намерете ъглите
BB1 в точка Q. Намерете големините
на АQB и АQB1. на ВLQ.

133
Към съдържанието
61. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА
“ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ”
ЗАДАЧА 1 Докажете, че ъглополовящите на два вътрешни кръстни ъгъла, образувани при пре-
сичане на две успоредни прави с трета, са успоредни.
Дадено: (a || b) ∩ c, a и b – вътрешни кръстни ъгли,
l1 – ъглополовяща на a, l2 – ъглополовяща на b
Да се докаже: l1 | | l2
Доказателство:
1 . От (a || b) ∩ c и a, b – кръстни ъгли (от Т-свойство) ⇒ α = β.
β
2. От l1, l2 – ъглополовящи ⇒ 1 = α ,  2 = .
2 2
От 1. и 2. ⇒ 1 = 2 – кръстни ъгли при (l1, l2) ∩ c.
От Т-признак следва, че l1 | | l2.

ЗАДАЧА 2 Докажете, че ъглополовящите на два вътрешни прилежащи ъгъла, образувани при

пресичане на две успоредни прави с трета, са перпендикулярни.
Дадено: (a || b) ∩ c,
1 и 2 – вътрешни прилежащи ъгли,
l1 – ъглополовяща на 1, l2 – ъглополовяща на 2
Да се докаже: l1 ⊥ l2
Доказателство:
Нека 1 = 2α, 2 = 2β (определение за ъглополовяща).
От (a(a|| b)
 b∩
) ×cc ⇒ 1 +  2 = 180° (свойство на прилежащите ъгли).
Тогава 2α + 2β = 180° ⇒ α + β = 90° .
В АМВ от α + β = 90° и α + β +  M = 180°
⇒ М = 90°, т.е.  (l 1 , l 2 ) = 90° ⇒ l 1 ⊥ l 2 .

ЗАДАЧА 3 Височините, прекарани от върховете А и В на остроъгълен АВС, се пресичат в точка

Н. Намерете АНВ, ако: a) А = α, B = β; б) α = 70°, β = 40°.
Дадено: АВС,
AH1 ⊥ BC , BH 2 ⊥ AC, AH1 ∩ BH2 = H
a) А = α, B = β; б) α = 70°, β = 40°
Да се намери: АНВ
Решение:
а) В .
В .
В (свойство)
⇒ x = 180° − (1 +  2) = 180° − (90° − β + 90° − α) =
= 180° − 180° + α + β = α + β ⇒ x = α + β . АНВ = a + b
б) За α = 70°, β = 40° x = 70° + 40° = 110°, АНВ = 110°.
134
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 На чертежа правите a и b са успоредни. Като използвате
дадените ъгли, изразени чрез х и у, намерете стойността
на у в градуси.

Решение:
I начин:
Нека правата ВМ пресича правата а в точка N.
BМА е външен за NAM.
x + 40° + x − 20° = 110°
2 x = 110° − 20°
2 x = 90°
N x = 45°
От x − 20° + 2 y = 180° (съседни ъгли)
45° − 20° + 2 y = 180°
2 y = 180° − 25°
2 y = 155°
y = 77°30′.
II начин:
През точка М начертаваме лъч m,
успореден на правите a || b, точка P ∈ m→
⇒  ( MB, MP ) = x + 40° (съответни)
и  ( MP, MA) = x − 20° (кръстни).
АМВ е сборът на ъглите х + 40° и х − 20°.
x + 40° + x − 20° = 110°
2 x = 90°
x = 45°
Аналогично на I начин намираме y = 77°30′.

ЗАДАЧА 5 Външните ъглополовящи при върховете А и В на АВС се пресичат в т. О.

Ако АСВ = γ, изразете АОВ чрез γ.

Решение: Към съдържанието

1 1 α
C 1. ВАО = α=′ (180° − α)= 90° − (АО – ъглополовяща)
2 2 2
 1 1 β
2. АВО = β=′ (180° − β)= 90° − (ВО – ъглополовяща)
2 2 2
3. АВО, АОВ = х
A B
α β
90° −+ 90° − += x 180°
x 2 2
α β α + β 180° − γ γ
O x= + = = = 90° −
2 2 2 2 2
γ
АОВ = 90° −
2
135
Към съдържанието
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА
“ОСНОВНИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ”
1. На колко градуса е равен всеки от два съ- Ако правите а и b са успоредни, намерете
седни ъгъла, ако: големината на ъгъл х.
а) единият е 3 пъти по-малък от другия; 11.
б) единият е 25% от другия; a) б)
в) единият е с 25% по-голям от другия? 3x

20°
2. При пресичане на две прави единият от ъг- a b

66° – x
лите е равен на сбора на съседните му ъгли.

x + 20°
а) Намерете всички ъгли.
б) На колко градуса е равен този ъгъл? x a b
3. Даден е ъгъл 67°25′. През върха му са пре-
карани прави, перпендикулярни на рамене- 12.
те на ъгъла. Да се намерят ъглите, които се a) б)
получават при пресичането на тези прави. 87° a b

°
4. Успоредните прави a и b се пресичат от 6x 7x

x + 30
права с в точките А и В. Ъглополовящата l

x+
20
на тъпия ъгъл при върха В пресича правата

°
a b 80°
а в точка С и образува с нея ъгъл 125°. Да
се намерят всички ъгли, които правите с и l
образуват с а и b. 13.
a) б) a
5. Намерете ъглите a, b, g на VАВС, ако: a
а) a : b : g = 1 : 4 : 5;
3x + 20°
б) a : b = 1 : 3, g = 20°. 130°
x x
6. Височините, прекарани през върховете А 75° 3x
и В на VАВС, се пресичат в точка Н. Наме-
рете SАНВ, ако: b b
а) SС = 70°; б) SС = g. 14.
7. Ъглополовящите, прекарани от върхове- a) a b б)
те А и В на VАВС, се пресичат в точка L. На- x
5x + 20°

мерете SАLB, ако SС = 70°. 74°

8. В VАВС a : b : g = 7 : 5 : 6. Ъглополовя-
щата АL пресича височината СН в точка Q. x
Намерете SAQC. 72°
a b
9. Височините АА1 и ВВ1 на остроъгълния
15.
VАВС се пресичат в точка Н. Намерете ъг- a) б)
c x d
123°

лите на триъгълника, ако: c

а) SАНB = 100° и SА : SВ = 3 : 7;
б) SАНB = 112° и SАВВ1 = 38°. b
115° 47° x
10. Ъглополовящите АА1 и ВВ1 на VАВС се d
a
пресичат в точка О. Намерете SАСВ, ако 62°
SАОВ = 132°. a b
136
Към съдържанието
62. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА “ОСНОВНИ
ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ”
1. Сборът на ъглите a = 21°57′ и 6. Ако AD || CE и CD || BE, то големината
b = 19°33′ e: на SАВЕ е:
A) 50°30′; А) 24°; E

Б) 42°; Б) 48°; D 60°

В) 40°30′; В) 60°; C
2x 3x
Г) 41°30′. Г) 72°. A B

2. На колко градуса е равен ъгъл, ако сборът 7. Големината на

на двата му съседни ъгъла е 320°? SАОС на чертежа е:
А) 40°; А) 100°; C

Б) 70°; Б) 120°; x y
В) 20°; В) 130°;
Г) 30°. y O
Г) 150°. x 80°
A B
3. Един от ъглите, образувани при пре­си­ча­
не на две прави, е с 40° по-малък от друг от 8. За VАВС е дадено, че
тези ъгли. Всички ъгли са с голе­мини: SА : SВ : SС = 10 : 11 : 15. Ъглополовяща-
та на SВАС и височината към страната АВ
А) 130°, 90°, 130°, 90°;
се пресичат в точка О. Намерете:
Б) 110°, 70°, 110°, 70°;
а) големината на средния по големина ъгъл
В) 120°, 80°, 120°, 80°; на VАВС в градуси;
Г) 100°, 60°, 100°, 60°. б) големината на SАОС в градуси.

4. На чертежа големината на S BDC е:

9. Външният ъгъл при върха С на VАВС е
A) 50°; 131° и CD ( D ∈ AB ) е височина в триъгъл-
ника. Ако SАСD : SBСD = 3 : 4, намерете
Б) 55°;
в градуси:
В) 60°; а) големината на SАСВ;
Г) 65°. б) големината на SАВС;
в) големината на SВАС.
5. Като използвате означенията на чертежа,
намерете големината на Sх.
А) 109°; 10. Височините АА1 и ВВ1 на остроъгълния
C VАВС се пресичат в точка Н. Ъглополовящи-
Б) 121°; 84 те на SСАВ и SАВС се пресичат в точка О.
В) 118°; D Ако SАОВ = 130°, намерете големината на
Г) 146°.
25
x 37 SАНВ в градуси.
A B

137
Към съдържанието
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА “ОСНОВНИ
ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ”
1. Разликата a - b на ъглите a = 80° 6. Ако a || b, то големината на Sх е:
и b = 32°50′20′′ е:
А) 14°;
А) 47°9′40′′;
Б) 15°; 30 2x 28
Б) 47°10′40′′;
В) 24°;
В) 46°10′40′′;
Г) 29°.
a b
Г) 48°9′40′′.
7. Ако AD || CE и CD || BE, то големина-
2. На чертежа са означени ъгли. Кои та на SBAD е:
пра­ви са успоредни?
А) 30°; E
А) a || n;
Б) 40°; D 40°
Б) a || b;
В) 60°; C
В) m || n; x + 20° 2x
Г) 80°. A B
Г) няма успоредни
прави. 8. За VАВС е дадено, че
SА : SВ : SС = 5 : 6 : 7. Ъглополовящата
3. На чертежа големините на ъглите на на SАВС и височината към страната ВС
VABC са: се пресичат в точка О. Намерете:
А) 20°, 60°, 100°; а) големината на средния по големина ъгъл
Б) 20°, 30°, 110°; на VАВС в градуси;
В) 30°, 45°, 75°; б) големината на SAOB в градуси.
Г) 36°, 54°, 90°.
9. Външният ъгъл при върха С на VАВС
е 130° и CL ( L ∈ AB ) е ъглополовяща на
4. На чертежа големината на S BOC е:
SАСВ. Ако SАLC : SBLC = 5 : 4, наме-
А) 120°; рете в градуси:
Б) 110°; а) големината на SАСВ;
В) 80°; б) големината на SАВС;
Г) 70°. в) големината на SВАС.

5. На чертежа a || b. Стойността на у е: 10. Височините АА1 и ВВ1 на остроъгъл-

А) 30°; ния VАВС се пресичат в точка Н. Ъглопо-
ловящите на SHАВ и SHBA се пресичат
Б) 35°; в точка О. Ако вътрешният ъгъл при вър-
В) 10°; ха С е равен на половината от външния
ъгъл при върха С, намерете големината на
Г) 20°.
SАОВ в градуси.

138 Към съдържанието

 ТЕМА 4
ЕДНАКВИ
ТРИЪГЪЛНИЦИ
(Урок № 63 – Урок № 83)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• признаци за еднаквост на два триъгълника;
• равнобедрен триъгълник, свойства;
• правоъгълен триъгълник с ъгъл 30º;
• медиана към хипотенузата
на правоъгълен триъгълник;
• ъглополовяща на ъгъл;
• симетрала на отсечка.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да откриват еднакви триъгълници;
• да доказват еднаквост на триъгълници;
• да прилагат свойствата на равнобедрен триъгълник,
медиана към хипотенузата в правоъгълен триъгълник
и правоъгълен триъгълник с ъгъл 30º;
• да прилагат признаците и свойствата на симетрала и
ъглополовяща;
• да построяват симетрала на отсечка и ъглополовяща
на ъгъл.
Към съдържанието
63. ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ. ВЪВЕДЕНИЕ

На чертежа са начертани два триъгълника

ABC и A1B1C1.
При измерване с линия с деления и с транспортир
установяваме, че:
AB = A1B1, BC = B1C1, AC = A1C1;
 A =  A1 ,  B =  B1,  C = C1.
Ако изрежем  ABC и го наложим върху  A1 B1C1
така, че върхът A ≡ A1 и върхът B ≡ B1, ще установим,
че в полуравнината λ e и върхът C ≡ C1. За тези два
триъгълника (  ABC и  A1 B1C1 ) казваме, че са
еднакви.
Те имат:
• съответни върхове –  върховете A и A1, B и B1, C и C1, които при налагане
съвпадат;
• съответни страни –  страните AB и A1B1, BC и B1C1, AC и A1C1,
които при налагане съвпадат;
• съответни ъгли –   BAC и  B1 A1C1 ,  ABC и  A1 B1C1 ,  ACB
и  A1C1 B1 , които при налагане съвпадат.
Казваме, че:
• Страната A1B1 е съответно равна на страната AB.
• Страната B1C1 е съответно равна на страната BC.
• Страната A1C1 е съответно равна на страната AC.
• Ъгъл A1 е съответно равен на ъгъл A.
• Ъгъл B1 е съответно равен на ъгъл B.
• Ъгъл C1 е съответно равен на ъгъл C.
Тези шест твърдения е прието да се изказват и така:
• Страните A1B1, B1C1, A1C1 са съответно равни на страните AB, BC, AC.
•  A1 ,  B1 ,  C1 са съответно равни на  A,  B,  C.

O Еднакви триъгълници
Два триъгълника, които имат съответно равни страни и съответно равни ъгли,
се наричат еднакви.

Означения: VABC ≅ VA1B1C1.

Четем: “Триъгълникът ABC е еднакъв на триъгълника A1B1C1”.

!  A =  A1 AB = A1 B1
Aко  B =  B1 и BC = B1C 1 , то VABC ≅ VA1B1C1.
 C =  C1 CA = C 1 A1

Прието е записът VABC ≅ VA1B1C1 да показва, че върховете A1, B1, C1 са

съответни на върховете A, B, C.
140
Към съдържанието
 В ежедневието често се използва понятието “еднаквост”. Казваме, че две фигури са
еднакви, когато имат една и съща форма и са с едни и същи размери, т.е. при налагане на
едната фигура върху другата те съвпадат.

ЗАДАЧА 1 На чертежа е начертана двойка еднакви триъгълници. Посочени са съответните

им страни и съответните им ъгли. Запишете, че триъгълниците са еднакви.
Решение:
Върховете X, Y, Z са съответни на
върховете D, E, F
⇒  X Y Z ≅  DE F .

! Свойства на еднаквите триъгълници

1. Ако 1 ≅ 2 , то 2 ≅ 1 .
V1 V3
V2 2. Ако 1 ≅ 2 и 2 ≅ 3 , то 1 ≅ 3.

Тези свойства са следствия от определението за еднаквост на триъгълници и

съответните свойства на числата.

ЗАДАЧА 2 Дадени са  MNP и  RST с означени дадени елементи. Да се докаже, че тези

триъгълници са еднакви.
Решение:
Триъгълниците MNP и RST имат:
MN = RS = a,  M =  R = 40°;,
MP = RT = b,  P =  T = 60°;.
PN = TS = c,

От свойството на ъглите в триъгълник

⇒  N = 180 − ( 40 + 60 ) = 80 и  S = 80 , т.е. = S 80.
N =
V MNP и VRST имат три двойки съответно равни страни и три двойки

съответно равни ъгли, откъдето следва, че са еднакви:
 MNP ≅  RST .(по определение).
Теоремите, които определят условия, осигуряващи еднаквостта на два
триъгълника, ще наричаме признаци за еднаквост на два триъгълника.

ЗАДАЧИ 1 Два триъгълника са еднакви и единият в) VMNP ≅ VXYZ ;
има страни, равни на 5 cm, 6 cm, г) VABC ≅ VMNP.
7 cm. Намерете страните на другия 4 На чертежа са начертани еднакви
триъгълник. три­ъгълници с дадени елементи. На­
2 Два триъгълника са еднакви и единият ме­­ре­те елементите, означени с x.
от тях има ъгли 50º и 70º. Намерете а) б)
трите ъгъла на другия триъгълник.
3 Напишете равенствата на съответни­
те страни в еднаквите триъгълници:
а)  A1 B1C1 ≅  ABC ;
б)  A1 B1C1 ≅  A2 B 2C 2 ;

141
Към съдържанието
64. ПЪРВИ ПРИЗНАК НА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
ЗАДАЧА 1 Начертани са два триъгълника ABC и A1B1C1,
като AB = A1B1 = 5 cm, AC = A1C1 = 4 cm и
 BAC =
= B1 A1C1 40. Измерете и сравнете:
а) страните BC и B1C1;
б)  ABC и  A1 B1C1 ; в)  ACB и  A1C1 B1.
Решение:
Измерваме с линия:
а) BC = 3,2 cm, B1C1 = 3,2 cm ⇒ BC = B1C1.
Измерваме с транспортир.
б)  ABC =  B = 53° 
⇒  B =  B1
 A1 B1C1 =  B1 = 53°
в)  ACB =  C = 87° 
⇒  C =  C1
 A1C1 B1 =  C1 = 87°

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са дадени

три двойки съответно равни елементи:

Чрез измерване забелязахме, че и останалите три

двойки съответни елементи са равни:

От тези 6 равенства и от определението за еднаквост на

два триъгълника следва, че VABC ≅ VA1B1C1 .

Ако разгледаме други два триъгълника MNP и M1N1P1, за които са изпълнени

трите равенства: MN = M1N1, NP = N1P1 и  N =  N1 ,
може да се провери, че следва и верността на другите три равенства:
PM = P1M1,  P =  P1 и  M =  M 1 , т.е. MNP ≅ M1N1P1 .

T Първи признак за еднаквост на два триъгълника

Ако две страни и ъгъл между тях от един триъгълник са съответно равни на две
страни и ъгъл между тях от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.

ЗАДАЧА 2 Приложете първи признак за еднаквост на два триъгълника, като използвате

равенствата на съответните им елементи, означени на чертежа.
Решение:
 AB = NM

От  BC = MP ⇒  ABC ≅  NMP
 B =  M (= 90 ) (по I признак).

142
Към съдържанието
 ! Първи признак може да се използва за чертане на триъгълник, еднакъв на даден
триъгълник. Първо с транспортир начертаваме ъгъл, равен на един от ъглите на
дадения триъгълник, и върху раменете на този ъгъл нанасяме отсечки, равни на
прилежащите страни на избрания ъгъл.

ЗАДАЧА 3 На чертежите а) и б) са начертани двойки защриховани триъгълници и са

отбелязани дадените елементи. Докажете, че тези триъгълници са еднакви.

а) б)

Решение:
а) Р
 азглеждаме VAHC и VBHC б) Разглеждаме VOAB и VOA1B1
AH
= BH =( 2) OA OA
= = 1 ( 2)
CH = CH (обща страна) OB OB
= = 1 ( 1)
=
 AHC = BHC (  90 ) (съседни  AOB =  A1OB1 (общ ъгъл)
ъгли)
⇒  AHC ≅  BHC (по І признак). ⇒  OAB ≅ O A1 B1 (по І признак).


ЗАДАЧИ 1 Начертайте два триъгълника ABC и A1B1C1, ако са дадени:
а) AB =  A1B1 = 4 cm, б) AB =  A1B1 = 3 cm,
AC = A1C1 = 3 cm, BC = B1C1 = 2 cm,
SA = SA1 = 40°; SB = SB1 = 45°.
Докажете, че VABC ≅ V A1B1C1 .

2 На чертежите а), б), в), г) са начертани геометрични фигури, които имат по два
оцветени триъгълника и са с отбелязани дадени елементи. Докажете, че тези два
триъгълника са еднакви.
а) a ∩ b; б) OC ⊥ АB; в) l – ъглополовяща; г) а | | b ∩ c.

Към съдържанието 143

65. ПЪРВИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ. УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Отсечките AB и CD се пресичат в точка M, която е среда на всяка от тях.
Докажете, че:
а) AD = BC;
б)  DAM =  CBM ;,  ADM =  BCM ;.
Решение:
а) Разглеждаме  AMD и  BMC AM = BM (по условие)
DM = CM (по условие)
 AMD =  BMC (връхни ъгли)
⇒  AMD ≅  BMC (по І признак)
⇒ AD = BC като съответни страни в еднакви триъгълници.
б) От  AMD ≅  BMC (условие а)) ⇒  DAM =  CBM к ато съответни ъгли в
 ADM =  BCM еднакви триъгълници.

ЗАДАЧА 2 За правите a, b, c е дадено, че (a || b) ∩ c в точките A ∈ a и B ∈ b.

Ако AM = BN, докажете, че MB || AN.
Дадено: (a || b) ∩ c, A и M ∈ a, B и N ∈ b, AM = BN
Да се докаже: MB || NA
Доказателство:
Разглеждаме  MAB и  NBA AB = AB (oбща страна)
AM = BN (по условие)
 MAB =  NBA (кръстни ъгли)
⇒  MAB ≅  NBA (по І признак)
⇒  MBA =  NAB като съответни ъгли в еднакви триъгълници.
От (MB, NA) ∩ AB и  MBA =  NAB (кръстни ъгли)
⇒ MB || NA по признак за успоредност на две прави.

ЗАДАЧА 3 Докажете, че два триъгълника са еднакви, ако имат съответно равни страна, медиана
към тази страна и ъгъл между страната и медианата.
Дадено:  ABC и  A1 B1C1 ,
AC = A1C1, BM = B1 M1 (медиана),
 AMB =  A1M 1 B1.
Да се докаже:  ABC ≅  A1 B1C1.
Доказателство:
1. Разглеждаме  ABM и  A1 B1M 1 BM = B1M 1
(
AM = A1M 1 1 AC = 1 A1C1
2 2 )
 AMB =  A1M 1 B1 (по условие)
⇒  ABM ≅  A1 B1M 1 (по І признак)
⇒ съответните им елементи са равни, т.е.  MAB =
= M 1 A1 B1 , AB A1 B1.

144
Към съдържанието
 2. Разглеждаме  ABC и  A1 B1C1 AB = A1 B1 (от 1. )
AC = A1C1 (по условие)
 A =  A1 (от 1. )
⇒  ABC ≅  A1 B1C1 (по І признак).
3. Чрез аналогични разсъждения се доказва твърдението и в другите два случая.

ЗАДАЧА 4 Даден е равнобедрен ABC (CA = CB). На продъл­жението на страните AC и BC

са взети съответно точки M и N така, че CM = CN. Докажете, че:
а)  ACN ≅  BCM ; б)  ABN ≅  BAM .
Дадено:
 ABC (CА = CB) – равнобедрен,
CM = CN
Да се докаже:
а)  ACN ≅  BCM ;
б)  ABN ≅  BAM .

Доказателство:
а) Разглеждаме  ACN и  BCM AC = BC (по условие)
CN = CM (по условие)
 ACN =  BCM (връхни ъгли)
⇒  ACN ≅  BCM ;(по І признак).

б) От условие а)  ACN ≅  BCM ;и съответните им елементи

са равни AN = BM (1)
1 =  2 (2)
Разглеждаме  ABN и  BAM AN = BM
1 =  2
BN = AM (сбор на равни отсечки)
⇒  ABN ≅  BAM (по І признак).


ЗАДАЧИ 1 На черт. а), б), в), г) са означени рав­ 2 В VABC AL е ъглополовяща (L ∈ CB).
ни елементи. Ако AP = AQ, като P ∈ AB и Q ∈ AC,
Докажете, че VABC ≅ VBAD. докажете, че QL = PL.
3 За VABC и VA1B1C1 е дадено:
а) страните AB и A1B1, медианите CM
и C1M1 и AMC и A1M1C1 са равни;
б) страните BC и B1C1, медианите AM
и A1M1 и AMВ и A1M1В1 са равни.
Да се докаже, че  ABC ≅  A1 B1C1.

Към съдържанието 145

66. ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
ЗАДАЧА 1 Начертани са два триъгълника ABC и A1B1C1, като
AB = A1B1 = 6 cm, 
= A = A1 45 и =B = B1 30.
Измерете и сравнете:
а) страните BC и B1C1; б) страните AC и A1C1;
в) C и C1.
Решение:
Измерваме с линия:
а) BC = 4,4 cm, B1C1 = 4,4 cm ⇒ BC = B1C1;
б) AC = 3,1 cm, A1C1 = 3,1 cm ⇒ AC = A1C1.
Измерваме с транспортир:
 
в)  C = 105 ,  C1 = 105 ⇒  C =  C1.

В Задача 1 от теоремата за сбор на ъглите в триъгълник, без да измерваме,

можем да намерим, че SC = SC1 = 180° – (30° + 45°) = 105°.

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са дадени AB = A1 B1

три двойки съответно равни елементи:  A =  A1
 B =  B1
⇓
Чрез измерване забелязахме, че и останалите три BC = B1C 1
двойки съответни елементи са равни: AC = A1C 1
 C =  C1
От тези 6 равенства и от определението за еднаквост на два триъгълника
следва, че VABC ≅ VA1B1C1 .
Ако разгледаме други два триъгълника MNP и M1N1P1, за които са изпълнени трите
равенства: NP = N=
1P1,
 N = N 1 ,  P  P1 , може да се провери, че следва и вер­
ността на другите три равенства:
MN = M1N1, MP = M1P1 и  M =  M 1 , т.е. MNP ≅ M1N1P1 .

T Втори признак за еднаквост на два триъгълника

Ако страна и два прилежащи ъгъла на един триъгълник са съответно равни на страна
и два прилежащи ъгъла от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.

ЗАДАЧА 2 Приложете втори признак за еднаквост на два триъгълника, като използвате равен­
ствата на съответните им елементи, означени на чертежа.
Решение:
 XZ = BA
От  X =  B ⇒  XYZ ≅  BCA (по II признак).
  Z =  A
146 Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 На чертежите са начертани двойки защриховани триъгълници и са отбелязани
дадените елементи. Докажете, че тези триъгълници са еднакви.
a) a ∩ b = O б) (a | | b) ∩ c

Решение:
а) Разглеждаме  AOB и COD б) Разглеждаме  ANB и  BMA
OB = OD (по условие) AB – обща страна
 B =  D (по условие)  BAN =  ABM (кръстни)
 AOB =  COD (връхни ъгли)  NBA =  MAB (по условие)
⇒  AOB ≅  COD (по ІІ признак). ⇒  ANB ≅  BMA (по ІІ признак).

ЗАДАЧА 4 Докажете, че еднаквите триъгълници са равнолицеви.

Основна
Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1
задача
Да се докаже: S ABC = S A1B1C 1
Доказателство: β β

1. Начертаваме височините AD и A1D1.

Toгава  ADB = 90°,  A1 D1 B1 = 90° .
2.  ABD ≅  A1 B1 D1AB = A1 B1
(по ІІ признак)  B =  B1 = β
 A =  A1 = 1, където S1 = 90° - b,
⇒ AD = A1D1 (съответни страни).
3. Означаваме AD = A1D1 = h и BC = B1C1 = a.
BC . AD B1C1 . A1 D1 a . h
=S ABC = = = S A1B1C 1 ⇒ S ABC = S A1B1C 1
2 2 2

Ако два триъгълника имат по два ъгъла, съответно равни (Задача 4), то и
третите им ъгли са съответно равни. Тогава два триъгълника са еднакви по
II признак и когато имат по страна и два ъгъла, съответно равни.


ЗАДАЧИ 1 Начертайте два триъгълника ABC и
A1B1C1, ако са дадени:
AB = A1B1 = 3 cm,
A = A1 = 30°, B = B1 = 50°.
Докажете, че VABC ≅ VA1B1C1.
2 Права a минава през средата на от­
сечка MN. Докажете, че точките M и
N се намират на равни разстояния от
правата a.
3 Дадени са V ABC и V A 1B 1C 1, като
B = B1 , ъглополовящите BL и B1L1
са равни и сключват равни ъгли съот­
ветно със страните AC и A1C1. Дока­
жете, че VABC ≅ VA1B1C1 .

Към съдържанието 147

67. ПЪРВИ И ВТОРИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ. УПРАЖНЕНИЕ
Когато трябва да докажем, че два триъгълника са еднакви, използваме
признаците за еднаквост на два триъгълника. Ако трябва да установим, че
две отсечки или два ъгъла са равни, достатъчно е да намерим два еднакви
триъгълника, на които тези отсечки или ъгли са съответни елементи.
В два еднакви триъгълника медианите, ъглополовящите и височините
през съответните върхове също се наричат съответни.

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че в еднаквите триъгълници:

Основна 1 съответните медиани са равни;
задача 2 съответните височини са равни;
3 съответните ъглополовящи са равни.

1 Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1 , CM = C1M1 – медиани

Да се докаже: CM = C1M1
Доказателство:
1. О
 т определението за медиана следва, че точките
M и M1 са среди на AB и A1B1.
Тогава AM= MB = 1 AB, A= 1M 1 M
= 1 B1
1AB.
2 2 1 1
От AB = A1B1 (по условие) следва, че
1 AB = 1 A B , т.е. AM = A M .
1 1
2 2 1 1
2. Разглеждаме  AMC и  A1M 1C1
AC = A1C1 (по условие)
 A =  A1 (по условие) ⇒ АМС ≅ А1М1С1
AM = A1M 1 (от 1.) (по І признак)
⇒ CM = C1M1 като съответни страни в еднакви триъгълници.
2
Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1 , CH и C1H1 – височини
Да се докаже: CH = C1H1
Доказателство:
1. О
 т определението за височина следва, че
CH ⊥ AB и C1H1 ⊥ A1B1, т.е.  H
= H= 1 90.
2. Разглеждаме  AHC и  A1 H1C1
(по условие)
AC = A1C1
 A =  A1 (по условие)
 H =  H 1 = 90° (от 1.)
⇒  AHC ≅  A1 H1C1 (по ІІ признак)
⇒ CH = C1H1 като съответни страни в еднакви триъгълници.

148 Към съдържанието

 3 Дадено:  ABC ≅  A1 B1C1 , CL и C1L1 – ъглополовящи
Да се докаже: CL = C1L1
Доказателство:
1. От определението за ъглополовяща следва, че
1 = 1  C и  2 = 1  C1 .,
2 2
От  C =  C1 (по условие) ⇒ 1 =  2,.
2. Разглеждаме  ALC и  A1 L1C1
AC = A1C1

 A =  A1
1 =  2
⇒  ALC ≅  A1 L1C1 (по ІІ признак)
⇒ CL = C1L1 като съответни страни в еднакви триъгълници.

ЗАДАЧА 2 За триъгълниците ABC и A1B1C1 е дадено: AB = A1B1, CM = C1M1,  CMB =  C1M 1 B1 ,

като M и M1 са среди съответно на AB и A1B1. Да се докаже  ABC ≅  A1 B1C1.
Доказателство:
1. По условие точките M и M1 са среди съответно на AB и A1B1.
Тогава AM
= MB = 1 AB и A= 1M 1 M
= 1 B1
1AB.
2 2 1 1
От AB = A1B1 (по условие) следва, че MB = M1B1.
2. Разглеждаме  MBC и  M 1 B1C1
 M =  M 1 (по условие)
CM = C1M 1 (по условие)
MB = M 1 B1 (от 1.)
⇒  MBC ≅  M 1 B1C1 (по І признак)
⇒  B =  B1,; BC = B1C1 като съответни елементи в еднакви
триъгълници.
3. Разглеждаме  ABC и  A1 B1C1 :
 B =  B1 ;(от 2.)
BC = B1C1 (от 2.)
AB = A1B1 (по условие)
⇒  ABC ≅  A1 B1C1. (по І признак).

ЗАДАЧИ 1 Две отсечки AB и CD се пресичат в 3 През средата M на отсечка AB е пре­
точка O, която е среда на всяка от тях. карана права p, перпендикулярна на
Докажете, че  ADC ≅  BCD. AB. Точката P от правата p (P ≠ M) е
съединена с точките A и B. Да се дока­
2 Два триъгълника ABC и ABD имат же, че PM е ъглополовяща на  APB.
обща основа AB. Страните AD и BC 4 Да се докаже, че ако точката L е от
са равни и сключват равни ъгли с ос­ ъглополовящата на даден ъгъл, тя е
новата. Докажете, че  ABC ≅  ABD. на равни разстояния от раменете му.

149
Към съдържанието
68. РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК.
РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК

О Равнобедрен триъгълник
Триъгълник, на който две от страните са равни, се нарича равнобедрен.

Означения:
AC = BC = b – бедра,
AB = c – основа

T СВОЙСТВО
В равнобедрения триъгълник ъглите при основата са равни.

Доказателство:
В ABC AC = BC = b.
Oт CL – ъглополовяща на С ⇒ 1 = 2.
От ALC ≅ BLC (по I признак) ⇒ A = B.

T ПРИЗНАК
В триъгълник срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу равни ъгли
лежат равни страни.

Доказателство:
В ABC A = B. От CH – височина
⇒ CH ⊥ AB ⇒ 3 = 4 = 90°.
Oт AHC ≅ BHC (по ІІ признак) ⇒ AC = BC.

Свойство на триъгълника
В равнобедрения триъгълник:
• по определение бедрата са равни;
• доказахме, че ъглите при основата са равни.
Tогава е вярно твърдението:

T В триъгълник срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу равни ъгли
лежат равни страни.

ЗАДАЧА 1 На чертежа са начертани триъгълници. Посочете равните страни и равните

ъгли и обосновете отговора.
а) б) в) г)

150 Към съдържанието

 Решение:
а) A = B = 70°; от свойството на триъгълника, че срещу равни ъгли
лежат равни страни ⇒ CA = CB.
Отг. б) A1B1 = B1C1 = C1A1; в) A2 = B2; г) A3 = B3 = C3

От свойството на ъглите в триъгълника α + β + γ = 180° и свойството на

равнобедрения триъгълник α = β получаваме α + α + γ = 180°, 2α = 180° – γ ,
γ
α = 90° − < 90°, т.е. ъгълът при основата на равнобедрен триъгълник е
2
остър ъгъл (т.е. не може да бъде прав или тъп ъгъл).

ЗАДАЧА 2 В равнобедрен триъгълник един от ъглите е 108º.

Намерете останалите два ъгъла.
Решение:
В равнобедрения триъгълник ъгълът при основата е остър (α < 90º).
Тогава ъгълът при върха γ = 108º.
2α + γ = 180º, 2α = 180º – 108º, α = 36º
Ъглите на равнобедрения триъгълник са 36º, 36º, 108º.

ЗАДАЧА 3 В равнобедрен триъгълник един от ъглите е 40°.

Намерете останалите два ъгъла.
Решение:
В условието на задачата не е уточнено кой от ъглите (α или γ) е 40°.
Разглеждаме два случая:

І случай: γ = 40°. От 2α + γ = 180° ІІ случай: α = 40º. От 2α + γ = 180º

⇒ α = 1 (180° − γ ) = 1 140° = 70°.
2 2
Отг. Ъглите на равнобедрения
триъгълник са 70º, 70º, 40º.

ЗАДАЧИ 1 Може ли ъгълът при основата на един
равнобедрен триъгълник да е тъп
ъгъл?
2 Намерете ъгъла между бедрата в рав­
но­бедрен триъгълник, ако ъгълът при
основата е:
а) 40º; б) 56º; в) 72º; г) 60º; д) 65º32′.
3 Намерете ъглите при основата на
равно­бедрен триъгълник, ако ъгълът
при върха е:
а) 30º; б) 80º; в) 90º; г) 60º; д) 125º18′.
⇒ γ = 180º – 2α = 180º – 2 . 40º = 100º.
Отг. Ъглите на равнобедрения
триъгълник са 40º, 40º, 100º.
4 Един от ъглите на равнобедрен
триъгъл­ник е 100º. Намерете остана­
лите два ъгъла.
5 Един от ъглите на равнобедрен
триъгъл­ник е 70º. Намерете остана­
лите ъгли.
6 В равнобедрен триъгълник външен
ъгъл при основата е 125º30′. Намере­
те ъглите на триъгълника.
7 Периметърът на равнобедрения
триъгъл­ник е 3 m, а основата – 80 cm.
Намерете бедрата на триъгълника.

151
Към съдържанието
69. РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК. РАВНОСТРАНЕН
ТРИЪГЪЛНИК. УПРАЖНЕНИЕ

О Равностранен триъгълник
Триъгълник, на който и трите страни са равни, се нарича
равностранен триъгълник.
C
Равностранният триъгълник е вид равнобедрен
триъгълник и теоремите за равностранен триъгълник
са следствия от тези за равнобедрен триъгълник.

А B

T СВОЙСТВО
В равностранния триъгълник и трите ъгъла са равни на 60º.

За ABC от AB = BC = CA ⇒ A = B = C = 1 от 180° = 60°.

3

T ПРИЗНАК
Ако в триъгълник трите ъгъла са равни, той е равностранен.

За ABC от A = B = C ⇒ AB = BC = CA (= a).
Два равнобедрени триъгълника са еднакви:
• по І признак, ако имат бедро и ъгъл при върха съответно равни;
• по ІІ признак, ако имат основа и ъгъл при основата съответно равни.
Два равностранни триъгълника са еднакви:
• по І и ІІ признак, ако страна от единия триъгълник е равна на страна
от другия триъгълник.

ЗАДАЧА 1 Всеки равнобедрен триъгълник с ъгъл 60º е равностранен.

Основна Доказателство:
задача Даден е равнобедрен ABC с ъгли α, α, γ.

1 Ако γ = 60º, то
от 2α + γ = 180º ⇒ 2α = 120º, α = 60º.
Тогава A = B = C = 60°
⇒ ABC е равностранен.

2 Ако α = 60º, то
от 2α + γ = 180º ⇒ 2 . 60º + γ = 180º ⇒ γ = 60º.
Тогава A = B = C = 60°
⇒ ABC е равностранен.

152
Към съдържанието
 ! Твърдението на тази задача ще използваме в следващите уроци като
теорема-признак за равностранен триъгълник.

ЗАДАЧА 2 Триъгълникът ABC е равностранен. Ако точките M и N са среди съответно на

страните AC и BC докажете, че MNC е равностранен.
Доказателство:
CA = CB, C = 60° (свойство на равностранния триъгълник)
От M – среда на CA ⇒ CM = 1 CA ⇒ CM = CN.
2
От N – среда на CB ⇒ =CN 1= CB 1 CA
2 2
От CM = CN и C = 60° ⇒ MNC е равностранен (основна задача).

ЗАДАЧА 3 В равнобедрен ABC точките P и Q са съответно от бедрата му AC и BC и

са равноотдалечени от върха C. Да се докаже, че ако точка M е среда на AB,
отсечките MQ и MP сключват равни остри ъгли с основата AB.
Доказателство:
1. По условие точките P и Q са от бедрата на ABC
⇒ AC > PC и BC > QC.
2. Изваждаме почленно равенствата
AC = BC
PC = QC

AC − CP = BC − QC и получаваме AP = BQ.
3. Разглеждаме AMP и BMQ
AP = BQ (от 2.)
AM = MB (по условие М е средата на АВ)
 A =  B (по условие ABC е равнобедрен)
⇒ AMP ≅ BMQ (по І признак)
⇒ AMP = BMQ като съответни ъгли в еднакви триъгълници.


ЗАДАЧИ 1 Като използвате линия и транспор­
тир, начертайте ABC, ако:
а) AB = 5 cm, AC = 5 cm и A = 60°;
б) AB = 5 cm, A = 60° и B = 60°;
в) AC = 6 cm, A = 60° и C = 60°.
2 Даден е равностранен ABC. Върху
страната му AB са взети точки M и N
така, че AM = BN. Да се намерят ъг­
лите на MNC, ако правата CM дели
ACN в отношение 1 : 2.
3 Даден е равностранен ABC. Върху
правата AB са взети точки M и N така,
че MA = AB = BN.
а) Намерете ъглите на MNC.
б) Ако MN = 18 cm, намерете пери­
метъра на ABC.
4 Даден е равнобедрен ABC. Върху
бедрата CA и CB са взети съответно
точки M и N така, че CM = CN. Ако
AN ∩ BM = P, докажете, че ABP е
равнобедрен.

Към съдържанието 153

70. СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА. ПОСТРОЯВАНЕ
НА СИМЕТРАЛА НА ДАДЕНА ОТСЕЧКА

О Симетрала на отсечка
Правата, която е перпендикулярна на дадена отсечка и минава през средата ѝ,
се нарича симетрала на тази отсечка.
Означение: s на AB; sAB
sAB s е перпендикулярна на AB (s ⊥ AB);
s минава през средата М на отсечката AB (AM = MB).
s AB чертаем, като
намерим средата M на AB (с линия с деления),
 през M прекараме права s ⊥ AB (с правия ъгъл на чертожен
триъгълник).

ЗАДАЧА 1 Даден е равнобедрен ABC (CA = CB). Да се докаже, че медианата,

Основна височината и ъглополовящата към основата AB съвпадат и лежат върху
задача симетралата на AB.
Дадено: ABC (CA = CB)
Да се докаже: CM ≡ CH ≡ CL ∈ sAB
Доказателство:
Нека CM е медиана.
AM = MB
Разглеждаме AMC и BMC CA = CB (СМ – медиана)
 A =  B (по условие)
⇒ AMC ≅ BMC (І признак)
⇒ 1 = 2, т.е. CM е ъглополовяща и M ≡ L
⇒ 3 = 4 (съседни) ⇒ 3 = 4 = 90°, т.е.
CM ⊥ AB и CM е и височина, M ≡ H.
Доказахме, че в равнобедрения триъгълник CM ≡ CH ≡ CL.
От CM ≡ CH ⇒ правата през точките C и M (H) минава през средата
на AB и е перпендикулярна на AB, т.е. е sAB.
Тогава CM ≡ CH ≡ CL ∈ sAB.

T1 Всяка точка от симетралата на дадена отсечка е на равни разстояния от

краищата на отсечката.

За дa докажем теоремата за всяка точка от sAB, е достатъчно да я докажем за

про­из­волно избрана точка X от sAB.

Дадено: AB, sAB, X ∈ sAB, X – произволна точка

Да се докаже: XA = XB
Доказателство: Нека M е средата на AB ⇒ AM = MB.
I случай: X ≡ M ⇒ X е средата на AB и XA = XB.
II случай: X ≡ M
От AMX ≅ BMX ⇒ XA = XB като съответни страни.
154
Към съдържанието
 Забелязваме, че всяка точка X ∈ sAB е връх на равнобедрен триъгълник с
основа AB, т.е. от X ∈ sAB ( X ≡ M ) ⇒ ABX е равнобедрен (XA = XB).

T2 Всяка точка, която е на равни разстояния от краищата на дадена отсечка,

лежи на симетралата на тази отсечка.
Дадено: Отсечка AB, точка X, XA = XB
Да се докаже: X ∈ sAB
Доказателство:
Ако X ∈ AB, oт XA = XB ⇒ X е средата на AB. Тогава X ∈ sAB.
Ако X ∈ AB, от XA = XB ⇒ ABX е равнобедрен с основа AB.
Нека M е средата на AB. Тогава XM е медиана и височина, т.е. XM ⊥ AB.
От XM ⊥ AB и М – среда на АВ ⇒ XM лежи на sAB, т.е X ∈ sAB.

ЗАДАЧА 2 Да се построи симетрала на дадена отсечка.

Дадено: отсечка AB
Построение: Построяваме:
1. окръжност k (A; r),
r – произволно избран;
2. окръжност k1 (B; r)
(същия радиус);
3. M и N като пресечни
точки на k и k1;
4. правата MN ≡ sAB.
Обосновка: Правата МN е симетрала на отсечката AB, защото
MA = MB = r и NA = NB = r, т.е. точките M и N са на равни
разстояния от краищата на отсечката AB и следователно са точки
от симетралата на AB.

Построението може да се извърши само ако k ∩ k1, т.е. когато r > 1 AB.
2
С това построение решихме и следните задачи:
• Да се построи средата на дадена отсечка.
• Да се раздели отсечка на две равни части.

ЗАДАЧИ 1 Нa чертежа, ако s е симетрала на 2 В равнобедрен остроъгълен триъ-
отсечката RP, докажете, че RPT е гълник са начертани симетралите на
равнобедрен. двете бедра. Докажете, че отсечките
а) б) от симетралите, заключени между
бедрата на триъгълника, са равни.
3 Разделете дадена отсечка:
а) на две равни части;
в) г)
б) на четири равни части.

155
Към съдържанието
71. СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 В ABC симетралите на страните AB и BC се пресичат в точка O.

Докажете, че точка O лежи на симетралата на страната AC.

Доказателство:
Tочка O ∈ sAB ⇒ OA = OB, Т1

точка O ∈ sBC ⇒ OB = OC Т1

⇒ OA = OC ⇒ точка O ∈ sAC . Т2

В Задача 1 доказахме, че трите симетрали на страните на един триъгълник

се пресичат в една точка O, която е на равни разстояния от върховете на
триъгълника.

ЗАДАЧА 2 В ABC симетралата на страната AB пресича ъглополовящата на ABC

в точка L от страната AC. Ако ACB = 75°, намерете големините
на BAC и ABC. Решение:
Означаваме BAC = α, ABC = β.
1) Разглеждаме ABL.
От L ∈ sAB ⇒ LA = LB ⇒ ABL е равнобедрен.
Ъглите при основата АВ на ABL са равни на α.
От lb – ъглополовяща ⇒ β = 2α.
2) Разглеждаме ABC.
α + 2α + 75º = 180º, 3α = 180º – 75º, 3α = 105º, α = 35º,
BAC = 35°, ABC = 2 . 35° = 70°
ЗАДАЧА 3 В ABC AC = 8 cm, AB = 5 cm. Ако симетралата на страната BC пресича
страната AC в точка M, намерете периметъра на ABМ.
Решение:
M ∈ sBC ⇒ MB = MC = x, AM = AC – MC = 8 – x
P ABM = AB + BM + MA = 5 + x + 8 − x = 13
P ABM = 13 cm.

ЗАДАЧА 4 На чертежа ABC е равнобедрен с C = 36°

ТЕСТ и sAC ∩ BC = M. Големината на MAB е:
А) 36º; Б) 46º; В) 50º; Г) 72º.
Решение:
В ABC A + B + 36° = 180°,
 2 . A = 144°, A = 72°.
В ACM MA = MC ⇒ 1 = 36°. Тогава x = 36° Отг. А)
156
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 На чертежа в ABC sAB ∩ AC = M и ABM : MBC = 2 : 3. Ако външният
ТЕСТ ъгъл при върха C е 140º, големината на BMC е:
А) 40º; Б) 60º; В) 70º; Г) 80º.
Решение:
BM разделя B на части 2x и 3x ⇒ B = 5x.
От ABM – равнобедрен ⇒ A = 2x.
I начин: Тогава 2x + 5x = 140º (свойство на външния ъгъл на ABC),
7x = 140º, x = 20º.
В BMC ϕ + 3x = 140º (свойство на външния ъгъл на MBC),
ϕ = 140º – 3.20º, ϕ = 80º.
II начин: ϕ = 4x (външен ъгъл на ABМ), 3x + 4x = 140° (MBC)
⇒ x = 20° ⇒ ϕ = 80º. Отг. Г)

ЗАДАЧА 6 В ABC симетралата на страната BC пресича страната AB в

точка M – средата на AB. Ако AMC = 140°, намерете ъглите на ABC.
Дадено: ABC, Да се намери:
sBC ∩ AB = M, AM = MB, A, B, C
AMC = 140°
Решение:
В MBC MB = MC (свойство на симетралата)
⇒ MBC е равнобедрен и B = MCB = β
⇒ 2β = 140º (външен ъгъл), β = 70º.
За AMC от MA = MB по условие и MB = MC ⇒ MA = MC
⇒ AMC е равнобедрен и A = α
⇒ 2α + 140º = 180º (свойство на триъгълника), 2α = 180º – 140º, α = 20º.
За ъглите на ABC получаваме:
A = 20°, B = 70°, C = 20° + 70° = 90°.

ЗАДАЧИ 1 В ABC A = 35°, B = 60°. Ако си- 4 В ABC симетралата на BC пресича
метралата на страната AB пресича страната AC в точка N и ANB = 100°.
страната AC в точка N, намерете ъг- Ако ABN : NBC = 1 : 2, намерете
лите на NBC. големините на ъглите на ABC.
2 В равнобедрен ABC (CA = CB) си­ме­т­- 5 В ABC симетралата на страната AB
­­ралата на страната CA преси­­ча стра- пресича страната AC в точка D и BD
ната CB в точка D. Ако A = 72°, на- е височина. Ако ABD : DBC =  3 :  2,
мерете големината на ADB. намерете големината на ACB.
3 В ABC симетралата на страната 6 В ABC симетралата на страната AC
BC пре­сича страната AB в точка P и пресича страната AB в точка D и CD
BPC = 70°. Ако P е средата на AB, е височина. Ако DBC = 25°, намере-
намерете големината на ACB. те големините на ъглите на ABC.
Т 7 На чертежа в ABC sAB ∩ AC = M и MA = MC.
Е Ако ABM : MBC = 4 : 5, големината на BMC е:
С
Т А) 70º; Б) 80º; В) 90º; Г) 100º.

157
Към съдържанието
72. ТРЕТИ ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ
НА ТРИЪГЪЛНИЦИ
ЗАДАЧА 1 Начертани са два триъгълника ABC и A1B1C1, като
AB = A1B1 = 5 cm, BC = B1C1 = 4 cm и AC = A1C1 = 3 cm.
Измерете и сравнете:
а) A и A1;
б) B и B1;
в) C и C1.
Решение:
Измерваме с транспортир:
а) A = 53°, A1 = 53° ⇒ A = A1;
б) B = 37°, B1 = 37° ⇒ B = B1;
в) C = 90°, C1 = 90° ⇒ C = C1.

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са дадени AB = A1B1

три двойки съответно равни елементи: BC = B1C1
CA = C1 A1
⇓
Чрез измерване забелязахме, че и останалите три A = A1
двойки съответни елементи са равни: B = B1
C = C1
От тези 6 равенства и от определението за еднаквост
на два триъгълника следва, че VABC ≅ VA1B1C1 .

Ако разгледаме други два триъгълника MNP и M1N1P1, за които са изпълнени

трите равенства: MN = M1N1, NP = N1P1, PM = P1M1, може да се провери, че
следва и верността на другите три равенства:
M = M1, N = N1, P = P1, т.е. MNP ≅ M1N1P1 .
В сила е следната теорема:

T Трети признак за еднаквост на два триъгълника

Ако трите страни на един триъгълник са съответно равни на трите страни
на друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.

Два равнобедрени триъгълника са еднакви по ІII признак,

ако имат основа и бедро съответно равни.
Два равностранни триъгълника са еднакви по І, ІІ и III признак,
ако страна от единия триъгълник е равна на страна от другия триъгълник.

158
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 (Устно) На чертежа са начертани геометрични фигури, които имат по два
оцветени триъгълника и са с отбелязани равни страни чрез дължините им в
сантиметри. Докажете, че тези триъгълници са еднакви.
а) б) в)

Отг.
а) ABC ≅ MNP б) PQS ≅ PQR в) ABM ≅ ABN
(по ІІІ признак) (по ІІІ признак) (по ІІІ признак)
При решаване на Задача 2 б) от PQS ≅ PQR следва, че съответните
ъгли са равни. Тогава от:
• SPQ = RPQ ⇒ PQ е ъглополовяща на SPR;
• SPQ = RPQ ⇒ QP е ъглополовяща на SQR.

ЗАДАЧА 3 В триъгълниците ABC и A1B1C1 точките М и М1 са среди съответно

на страните АВ и A1B1.
Дадено: AB = A1B1, AC = A1C1 и CM = C1M1
Да се докаже: ABC ≅ A1B1C1
Доказателство:
AC = A1C 1 (по условие)
1. Разглеждаме AMC и A1M1C1 CM = C 1M 1 (по условие)
(
AM = A1M 1 1 AB = 1 A1 B1
2 2 )
⇒ AMC ≅ A1M1C1 (по III признак)
⇒ A = A1.
AC = A1C 1 (по условие)
2. Разглеждаме ABC и A1B1C1 AB = A1 B1 (по условие)
 A =  A1 (от 1.)
⇒ ABC ≅ A1B1C1 (по I признак).

ЗАДАЧИ 1 Два равностранни триъгълника ABC и Упътване: Разгледайте двата случая
ABC1 имат обща основа AB, а върхове- на чертежа.
те им C и C1 са разположени в различ- 3 В равнобедрен ABC (AC = BC) през
ни полуравнини с контур правата AB. краищата на основата AB са прека-
Да се докаже, че: рани прави, сключващи с AB равни
а) ABC ≅ ABC1; ъгли и пресичащи се в точка K. До-
б) ACC1 ≅ BCC1. кажете, че ACK ≅ BCK.
2 Два триъгълника ABC и 4 Върху раменете на (pOq) са взети
ABD с обща основа AB са точки A и B така, че OA = OB. Ако
равнобедрени. Докажете, точка M е от вътрешността на даде-
че ADC ≅ BDC и CD е ъг- ния ъгъл, като MA = MB, да се дока-
лополовяща на ъглите при же, че лъчът OM→ е ъглополовяща на
върховете C и D. този ъгъл.
159
Към съдържанието
73. ПЕРПЕНДИКУЛЯР ОТ ТОЧКА ДО ПРАВА

Знаем, че:

T1 През точка, която лежи на дадена права, минава само една права,
перпендикулярна на дадената права.

Ако M ∈ p, то q ⊥ p през точка M,

q е единствен перпендикуляр.

T2 През точка, нележаща на дадена права, минава само една права,

перпендикулярна на дадената.

Разстояние от точка до права

• Дължината на отсечката ММ1 ⊥ p е
разстоянието от точката М до правата р.
• Разстоянието от точката М до правата р е неотрицателно число.
• Точката М1 е пета � на перпендикуляра от точката М към правата р.

Разстояние между две успоредни прави

T Ако две прави са успоредни, то точките на едната права се намират

на равни разстояния от другата права.

Дадено: правите a || b; точките A, B, C … ∈ b;

точките A1, B1, C1 … ∈ a, като AA1 ⊥ a, BB1 ⊥ a, CC1 ⊥ a, …
Да се докаже: AA1 = BB1 = CC1 = …
Доказателство:
Ще докажем равенството AA1 = BB1. Тъй като точките A и B
са произволно избрани от правата b, с това теоремата ще бъде
доказана.
Знаем, че ако една права е перпендикулярна на едната от две
успоредни прави, тя е перпендикулярна и на другата, т.е. от AA1 ⊥ a
и a || b ⇒ AA1 ⊥ b. Тогава A1AB = 90°.
A1 B = BA1
Разглеждаме A1B1B и BAA1  B1 =  A = 90°
1 =  2 } ⇒  A1 BB1 =  BA1 A

⇒ A1B1B ≅ BAA1 (по ІІ признак)

⇒ BB1 = AA1 като съответни страни в еднакви триъгълници.
Чрез аналогични разсъждения правим извод, че AA1 = BB1 = CC1 = ...

Отсечките AA1 = BB1 = CC1 = ... имат равни дължини и са перпендикулярни

на всяка от двете успоредни прави a и b.

160
Към съдържанието
 Дължината h на равните отсечки AA1, BB1, CC1 е прието да се нарича
разстояние между двете успоредни прави a и b.

ЗАДАЧА 1 Точките A и B са в една и съща полуравнина относно дадена права m.

Основна Ако A и B са на равни разстояния от правата m, докажете, че правата
задача през точките A и B е успоредна на m.
Дадено: п рава m, точки A и B ∉ m в λ,
AA1 – разстояние от А до m, BB1 – разстояние от B до m, AA1 = BB1
Да се докаже: правата AB || m
Доказателство:
1. От AA1 ⊥ m, BB1 ⊥ m (по определение) ⇒ AA1 || BB1.
2. Разглеждаме (AA1 || BB1) A1B ⇒ 1 = 2 (кръстни ъгли).
3. A1B1B ≅ BAA1 A1 B = BA1
1 =  2
AA1 = BB1 (по І признак) ⇒ 3 = 4
4. От (m, AB) ∩ A1B и 3 = 4 (кръстни ъгли) ⇒ AB || m.

ЗАДАЧА 2 Докажете, че върховете на триъгълник са на равни разстояния от правата,

която минава през средите на две от страните му.
Дадено: ABC, M – средата на AB, N – средата на BC,
права m през точките M и N, AA1 ⊥ m, BB1 ⊥ m, CC1 ⊥ m
Да се докаже: AA1 = BB1 = CC1
Доказателство: (M – средата на АВ)
AM = MB
1. Разглеждаме AA1M и BB1M  M =  M (връхни)
 A1 =  B1 = 90° (по условие)
⇒ AA1M ≅ BB1M (по ІІ признак) ⇒ AA1 = BB1.
2. Разглеждаме CC1N и BB1N. Аналогично доказваме, че
CC1N ≅ BB1N ⇒ CC1 = BB1.
От 1. и 2. ⇒ AA1 = BB1 = CC1.


ЗАДАЧИ 1 Начертайте височините в даден рав­
но­бедрен ABC (CA = CB), ако:
а) C < 90°;
б) C = 90°;
в) C > 90°.
2 Разстоянието между успоредните пра­
ви a и b е 6 cm, а разстоянието между
успоредните прави b и c е 5 cm. На-
мерете разстоянието между правите
a и c.
3 Докажете, че всеки два върха на
триъгъл­ник са на равни разстояния
от медианата, която минава през тре-
тия му връх.
4 Точките A, B, C лежат на една
права. AB и BC са хипотенузи на
два равнобедрени триъгълника
ABM (M = 90°) и BCN (N = 90°).
Ако AA1 и CC1 са разстоянията от
точките A и C до правата MN, да се
докаже, че AA1 + CC1 = MN.

161
Към съдържанието
74. ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30°

Правоъгълен триъгълник
ABC е правоъгълен (C = 90°),
a е катет срещу ъгъл α при върха A,
b е катет срещу ъгъл β при върха B,
c е хипотенуза срещу ъгъл g = 90º.
От α + β + 90º = 180º ⇒ α + β = 90º α = 90º – β,
β = 90º – α.
Правоъгълен триъгълник с ъгъл 30°

T1 Ако в правоъгълен триъгълник един от острите ъгли е 30º, то катетът

срещу този ъгъл е равен на половината от хипотенузата.
Дадено: ABC (C = 90°), A = 30°
Да се докаже: BC = 1 AB.
2
Доказателство:
Върху лъча BC → нанасяме отсечка DC = BC.
Разглеждаме ABC и ADC BC = DC
 C = 90°
AC (обща страна)
⇒ ABC ≅ ADC (по І признак)
⇒ AB = AD и CAB = CAD = 30°.
От AB = AD ⇒ BDA е равнобедрен с A = 60°
⇒ BDA е равностранен.
Да означим страната на равностранния ABD с a.
Тогава BD = a.
Тъй като точката C е среда на BD, получаваме BC = 1 a,
2
т.е. BC = 1 AB.
2
ЗАПОМНЕТЕ!

В ABC (C = 90°) A = 30°. От Т1 ⇒ a = 1 c, или c = 2 a.

2
ЗАДАЧА 1 (Устно) Като използвате означенията на чертежите, намерете x:
а) б) в) г)

Отг. а) 6; б) 4; в) 2; г) 3,5
162
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Приложете Т1 за правоъгълните триъгълници на чертежа.
Решение:
1. В AHC (H = 90°) ACH = 30°, АH е катет срещу ъгъл 30º,

AC е хипотенуза ⇒ AH = 1 AC , AC = 2AH.
2
2. В HBC (H = 90°) HBC = 30°, CH е катет срещу ъгъл 30º,

BC е хипотенуза ⇒ CH = 1 BC , BC = 2CH.
2
3. В ABC C = 90°, защото HCB = 90° − 30° = 60°,
ABC = 30°, AC е катет срещу ъгъл 30º,

AB е хипотенуза ⇒ AC = 1 AB, AB = 2AC.

2
Ако в Т1 сменим местата на условието и заключението, получаваме
отново вярно твърдение:

T2 Ако в правоъгълен триъгълник единият катет е равен на поло­вината от хипотенузата,

то острият ъгъл срещу този катет е 30º.

Доказателство:
Върху лъча BC → нанасяме отсечка DC = BC = a ⇒ BD = 2a.
ABC ≅ ADC (по І признак)
⇒ AB = AD = 2a ⇒ ABD е равностранен и BAD = 60°
⇒ BAC = 30°.

ЗАДАЧА 4 (Устно) Като използвате означенията на чертежите, намерете x.

а) б) в) г)

Отг. а) 30º; б) 60º; в) 30º; г) 60º


ЗАДАЧИ 1 Даден е ABC (C = 90°) с остър ъгъл
b = 30º и катети a, b и хипотенуза c.
а) Ако b = 3 cm, c = ?
б) Ако c = 7 cm, b = ?
в) Ако b + c = 9 cm, b = ? c = ?
г) Ако c – b = 5 cm, b = ? c = ?
2 На чертежа са начертани равностран-
ни триъгълници с означени дадени
отсечки. Намерете x.
а) б)
1

163
Към съдържанието
75. ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК С ЪГЪЛ 30º.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 (Устно) На чертежите са начертани равнобедрени триъ-
гълници с означени дадени елементи. Намерете x.
а)   б) в)

Отг. а) 7,5; б) 6; в) 5

ЗАДАЧА 2 На чертежа VABC е равностранен със страна 20 cm.

ТЕСТ Aко М е средата на AB и MN ⊥ BC, дължината на BN (в сm) е:
А) 10; Б) 6; В) 5; Г) 4.
Решение:
MB 1=
= AB 10 cm , B = 60° (по условие)
2
В VMBN (N = 90°) BMN = 30° ⇒= BN 1= MB 5 cm . Отг. В)
2
ЗАДАЧА 3 На чертежа за VABC е дадено, че AB = 15 cm, A = 30°
ТЕСТ и B = 105°. Ако BD ⊥ AC, дължината на CD (в сm) е:
А) 7,5; Б) 7; В) 5,5; Г) 5.
Решение:
1
1. В VABD (D = 90°) A = 30° ⇒ BD = AB = 7,5 cm.
2
2. В VBCD (D = 90°) C = 180° - (105° + 30°) = 45°
⇒ VBCD е равнобедрен и CD = BD = 7,5 cm. Отг. A)

ЗАДАЧА 4 На чертежа в VABC AL е ъглополовяща. Ако LP ⊥ AB,

ТЕСТ LQ ⊥ AC и LP + LQ = AL, големината на BAC e:
А) 30°; Б) 40°; В) 50°; Г) 60°.
Решение:
1. VALP ≅ VALQ (II признак) ⇒
⇒ LP = LQ = x ⇒ AL = 2x
2. В VAPL (P = 90°) LP = x, AL = 2x ⇒ LAP = 30° ⇒ Отг. Г)
⇒ BAC = 60°.

ЗАДАЧА 5 Лицето на остроъгълен ABC е 30 cm2. Ако страните AC и BC

ТЕСТ са съответно 12 cm и 10 cm, намерете големината на ACB.
Решение:
Чертаем BD ⊥ AC – височина в ABC, BD = hb.
От S ABC = 1 b . hb ⇒ 30 = 1 ⋅12 . hb ⇒ hb = 5 cm.
2 2
В  DBC ( D = 90°) DB = 1 BC ⇒  DCB = 30° . Отг. 30°
2
164
Към съдържанието
ЗАДАЧА 6 Даден е правоъгълен ABC (B = 90°) с A = 30°. Ако BD (D ∈ AC) е
височина, CL (L ∈ AB) е ъглополовяща и BD + CL = 14 cm, намерете
дължините на BD, CL и AB.
Решение:
1. В LBC означаваме BL = x, тогава CL = 2x.
2. В ALC ъглите при страната AC са равни
⇒ LC = LA = 2x.
3. В ABD D = 90°, A = 30°
⇒ BD = 1 AB = 1 (2 x + x) = 3 x .
2 2 2
4. От условието BD + CL = 14 намираме
3 x + 2 x = 14, 3x + 4x = 28, 7x = 28, x = 4 .
2
3. 4
5. Тогава BD = = 6, CL = 2 . 4 = 8,
2
AB = 3x = 3 . 4 = 12,
Отг. BD = 6 cm, CL = 8 cm, AB = 12 cm.

ЗАДАЧА 7 В ABC за ъглите α, β, γ е дадено, че α : β : γ = 2 : 1 : 3 и AL е ъглополовяща

ТЕСТ (L ∈ BC). Отношението LC : LB е:
А) 2 : 1; Б) 1 : 2; В) 1 : 3; Г) 3 : 1.
Решение:
1. От α : β : γ = 2 : 1 : 3 намираме α = 60º, β = 30º, γ = 90º.
2. AL е ъглополовяща и разделя α = 60º на два ъгъла по 30°.
3. ACL е правоъгълен с ъгъл 30°. Означаваме CL = m, тогава AL = 2m.
4. ABL e равнобедрен (с ъгли при основата АВ с големина по 30°)
⇒ AL = LB = 2m.
5. От 3. и 4. ⇒ LC : LB = m : 2m = 1 : 2. Отг. Б)


ЗАДАЧИ 1 В правоъгълен ABC (C = 90°) с
B = 30° е прекарана ъглополовяща-
та AL на A (L ∈ BC).
а) Ако CL = 2 cm, намерете LB.
б) Ако LB = 5 cm, намерете CL.
2 В ABC BD (D ∈ AC) е височина,
A = 30°, B = 105°. Ако CD = 5 cm,
намерете дължината на страната AB.
3 В ABC страните AB и AC са съот-
ветно 18 cm и 10 cm и ъгълът между
тях е 30º. Намерете лицето на триъ-
гълника.
4 В триъгълник със страна AB = 12 cm
медианата CM образува с основата
ъгъл 60º. Намерете дължината на от-
сечката с краища петите на перпенди­
кулярите, спуснати от върховете A и
B към правата CM.
5 В ABC страните AC и BC са съответ-
но 12 cm и 8 cm и ACB = 150°. На-
мерете лицето на ABC.
6 За ъглите на  ABC е дадено, че
α : β : γ = 3 : 1 : 2. Ако височината
AD = 9 cm (D ∈ BC) и CL е ъглопо­
ловяща (L ∈ AB), намерете дължини-
те на отсечките AB и LB.

165
Към съдържанието
76. МЕДИАНА КЪМ ХИПОТЕНУЗАТА
В ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК
ЗАДАЧА 1 Симетралите на две от страните на ABC се пресичат върху третата
му страна AB в точка М. Да се определи видът на този триъгълник.
Дадено: ABC, Да се определи:
sAC ∩ sBC = M, M ∈ AB видът на ABC
Решение:
От M ∈ sAC ⇒ MA = MC и ACM е равнобедрен
с ъгли при основата, равни на α.
От M ∈ sBC ⇒ MB = MC и BCM е равнобедрен
с ъгли при основата, равни на β.
В ABC A + B + C = 180°
⇒ α + β + (α + β) = 180º,
2(α + β) = 180º, α + β = 90º, т.е. C = 90°
⇒ ABC е правоъгълен.

Забелязваме, че от равенствата
MA = MC и MB = MC ⇒ MA = MB = MC, т.е. М е средата на АВ.

T1 Ако в триъгълник медианата към една страна е равна на половината от нея,

то ъгълът срещу тази страна е прав, т.е. триъгълникът е правоъгълен.

Дадено: ABC, Да се докаже:

CM – медиана към AB, ACB = 90°
1
CM = AB
2
Доказателство:
От CM = 1 AB и AM = MB
2
AМC е равнобедрен (MA = MC) с ъгъл при основата α;
⇒
BMC е равнобедрен (MB = MC) с ъгъл при основата β.
В ABC A + B + C = 180°,
α + β + (α + β) = 180º, α + β = 90º.
Получихме, че ACB = 90°.
ABC има C = 90° ⇒ е правоъгълен.

Като се използва Т1 , Задача 1 може да се реши и така:

От M ∈ sAC ⇒ MA = MC ⇒ MA = MB = MC.
От M ∈ sBC ⇒ MB = MC
От M – среда на AB ⇒ CM е медиана в ABC.
Тогава от Т1 следва, че ABC е правоъгълен с прав ъгъл при върха C.

166
Към съдържанието
 Ако в Т1 сменим местата на условието и заключението, получаваме
отново вярно твърдение:

T2 Във всеки правоъгълен триъгълник медианата към хипотенузата е равна на поло-

вината хипотенуза.

Дадено: ABC (C = 90°), Да се докаже:

CM – медиана CM = 1 AB
2
Доказателство:
Върху продължението на CM нанасяме MC1 = CM
(удвояваме медианата).
1. AMC1 ≅ BMC (по І признак) ⇒ 1 = 2.
2. 1 и 2 са кръстни ъгли за (AC1, BC) ∩ CC1 ⇒ AC1 || BC.
3. От (AC1 || BC) ∩ AC и ACB = 90° ⇒ CAC1 = 90°.
4. ACC1 ≅ CAB (по І признак) ⇒ CC1 = AB.

5. От CC1 = 2CM и CC1 = AB ⇒ 2CM = AB или CM = 1 AB .

2

ЗАДАЧА 2 В ABC (C = 90°) точка M е от хипотенузата и AM = MC.

Да се докаже, че CM е медиана към хипотенузата в ABC.
Дадено: ABC (C = 90°), Да се докаже:
M ∈ AB, AM = MC CM – медиана (AM = MB)
Доказателство:
От MC = MA (по условие) ⇒ CAM е равнобедрен.
Означаваме A = ACM = α.
Разглеждаме BCM CMB = 2α (външен ъгъл)
MCB = 90° − α
B = 90° − α (oт ABC)
⇒ BCM е равнобедрен с основа BC ⇒ MC = MB.
От AM = MC и MC = MB ⇒ AM = MB
⇒ CM е медиана към хипотенузата AB.


ЗАДАЧИ 1 В ABC (C = 90°) CM е медиана.
а) Ако AB = 12,6 cm, намерете CM.
б) Ако CM = 4,5 cm, намерете AB.
в) Ако AB + CM = 18 cm, намерете AB.
г) Ако AB – CM = 3,8 cm, намерете CM.
2 В MPQ (M = 90°) MN е медиана.
а) Ако PQ = 16 cm, намерете MN;
б) Ако MN = 3,8 cm, намерете PQ;
в) Ако MN + PQ = 15,3 cm,
намерете PQ.
г) Ако PQ – MN = 4,5 cm,
намерете PQ.
3 В ABC (C = 90°) симетралата на
BC пресича хипотенузата AB в точка
M. Да се докаже, че CM е медиана на
ABC.
4 Ако в ABC симетралата на BC пре-
сича AB в средата M, докажете, че
ACB = 90°.

167
Към съдържанието
77. МЕДИАНА КЪМ ХИПОТЕНУЗАТА В
ПРАВОЪГЪЛЕН ТРИЪГЪЛНИК. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 В ABC (C = 90°) M е средата на AB. Докажете, че:

а) ако A = 30°, то CM = CB; б) ако CM = CB, то A = 30°.
Доказателство:

а) 1. В ABC CB е катет срещу ъгъл 30° ⇒ CB = 1 AB .

2
2. В ABC CM е медиана ⇒ CM = 1 AB .
2
От 1. и 2. ⇒ CM = CB.
б) От CM = CB (по условие) и CM = 1 AB
2
⇒ CB = 1 AB ⇒ A = 30°.
2

ЗАДАЧА 2 В правоъгълен ABC (C = 90°) с A = 30° CM е медианата

към хипотенузата. Да се докаже, че MBC е равностранен.
Доказателство:
1. В условие а) на Задача 1 доказахме, че ако A = 30°, то CM = CB.
2. От Т за медианата в правоъгълен триъгълник ⇒ = CM 1= AB MB .
2
От 1. и 2. ⇒ CM = CB = MB ⇒ MBC е равностранен.

ЗАДАЧА 3 Да се докаже, че ъгълът между медианата и височината към хипотенузата в право-

ъгълен триъгълник е равен на разликата от острите му ъгли.
Дадено: ABC (C = 90°), Да се докаже:
CM – медиана (AM = MB), Ако α < β,
CH – височина (CH ⊥ AB) x=β–α
Доказателство:
От MC = 1 AB ⇒ MC = MA ⇒ ACM = α.
2
От AHC с H = 90° ⇒ ACH = 90° − α = β,
MCH = ACH − ACM, т.е. x = β – α.

При α > β аналогично се доказва, че x = α – β.

При α = β CH ≡ CM и x = 0°.

ЗАДАЧА 4 На чертежа в ABC (C = 90°) α = 25°, CM е медиана

ТЕСТ и CH е височина към AB. Големината на ъгъл x е:
А) 25°; Б) 30°; В) 35°; Г) 40°.
Решение:
Прилагаме Задача 3 и намираме
β = 90° – 25° = 65°, x = β – α = 65° – 25° = 40°. Отг. Г)
168
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 На чертeжа в ABC (C = 90°) α = 55°,
ТЕСТ AM = MB и CH ⊥ AB. Големината на ъгъл x е:
А) 20°; Б) 25°; В) 30°; Г) 40°.
Решение:
Прилагаме Задача 3 и намираме β = 90° – 55° = 35°, x = α – β = 55° – 35° = 20°.
Отг. А)
Правоъгълен триъгълник с ъгъл 15°
ЗАДАЧА 6 Докажете, че в правоъгълен триъгълник с остър ъгъл 15° височината
Основна 1
към хипотенузата е от хипотенузата.
задача 4
Дадено: Да се докаже:
ABC (C = 90°),
CH = 1 AB
CH – височина, 4
A = 15° (AB = 4 CH)
Доказателство:
1. Нека CM е медиана, MC = 1 AB .
2
2. От C = 90° ⇒ MC = MA ⇒ ACM = 15°, CMH = 2 . 15° = 30° (външен за AMC).
3. В MHC (H = 90°) CMH = 30° ⇒ CH = 1 MC .
2
От (1.) и (3.) ⇒ CH = MC = ⋅ AB = AB, т.е. CH = 1 AB (AB = 4CH).
1 1 1 1
2 2 2 4 4

ЗАДАЧА 7 В ABC (C = 90°) A = 15° и височината към хипотенузата е CH = 12 cm.

ТЕСТ Дължината на хипотенузата AB в сантиметри е:
А) 24; Б) 36; В) 48; Г) 3.
Решение:
Прилагаме Задача 6 ⇒ CH = 1 AB , т.е. AB = 4CH, AB = 4 . 12 = 48 cm. Отг. В)
4

ЗАДАЧИ 1 В правоъгълен ABC (C = 90°) симе­т­ 3 В ABC за ъглите α, β, γ е дадено, че
ралата на катета AC пресича AB в точка M. α : β : γ =  4 : 5 : 9. Ако CH е височина и CM е
а) Ако AB = 12 cm, намерете CM. медиана, намерете големината на MCH.
б) Ако CM = 5,5 cm, намерете AB. 4 Даден е правоъгълен триъгълник с
2 В ABC (C = 90°) B = 60° и M е хипотенуза c и височина към хипоте­
средата на AB. Докажете, че MBC е нузата hc. Ако c = 4hc, докажете, че един
равностранен. от острите ъгли на триъгълника е 15°.

5 В ABC (C = 90°) CM е медиана. 7 В ABC (B = 90°) BM е медиана.

Ако AB = 12 cm, дължината на MC
Т (в сm) е:
Е А) 3; Б) 6; В) 10; Г) 12.
С 6 В ABC (C = 90°) CM е медиана.
Т
Ако AB + CМ = 12 cm, дължината
на AB (в сm) е:
А) 3; Б) 4; В) 6; Г) 8.
Ако AC – BM = 4,5 cm, дължината
на AC (в сm) е:
А) 4,5; Б) 6; В) 9; Г) 10.
8 В ABC A = 35°, B = 55° и
CM е медиана (M ∈ AB).
Големината на AMC е:
А) 110°; Б) 120°; В) 100°; Г) 90°.

169
Към съдържанието
78. ПРИЗНАК ЗА ЕДНАКВОСТ НА ДВА
ПРАВОЪГЪЛНИ ТРИЪГЪЛНИКА
ЗАДАЧА 1 Начертани са два правоъгълни триъгълника
ABC (C = 90°) и A1B1C1 (C1 = 90°),
като AB = A1B1 = 5 cm и AC = A1C1 = 3 cm.
Измерете и сравнете:
а) BC и B1C1;
б) A и A1;
в) B и B1 .
Решение:
Измерваме с линия:
а) BC = 4 cm, B1C1 = 4 cm ⇒ BC = B1C1 .
Измерваме с транспортир:
б) A = 53°, A1 = 53° ⇒ A = A1;
в) B = 37°, B1 = 37° ⇒ B = B1.

В условието на Задача 1 за VABC и VA1B1C1 са C = C1 = 90°

дадени три двойки съответно равни елементи: AB = A1B1
CA = C1 A1
⇓
Чрез измерване забелязахме, че и останалите BC = B1C1
три двойки съответни елементи са равни: A = A1
B = B1
От тези 6 равенства и от определението за еднаквост
на два триъгълника следва, че VABC ≅ VA1B1C1.
Ако разгледаме други два триъгълника, за които е дадено, че имат катет и
хипотенуза съответно равни, може да се провери, че и острите ъгли и другият
катет са също съответно равни, т.е. триъгълниците са еднакви.
В сила е следнaтa теорема:

T Признак за еднаквост на два правоъгълни триъгълника (четвърти признак)

Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако катет и хипотенуза от единия три­
ъгълник са съответно равни на катет и хипотенуза от другия триъгълник.

В случаите, когато прилагаме признака за еднаквост на два правоъгълни

триъгълника, ще казваме за удобство, че използваме ІV признак за
еднаквост на два триъгълника.

Два правоъгълни триъгълника са еднакви:

• по І признак, ако имат по два катета съответно равни;
• по ІІ признак, ако имат по катет и остър ъгъл съответно равни;
• по ІІ признак, ако имат по хипотенуза и остър ъгъл съответно равни;
• по ІV признак, ако имат по катет и хипотенуза съответно равни.
170
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Височините от върховете на два остри ъгъла в един триъгълник са равни.
Да се докаже, че триъгълникът е равнобедрен.
Решение:
Разглеждаме три случая:
1. C < 90°
Разглеждаме ABH1 и BAH2 H1 = H2 = 90°
AB = AB (обща страна)
AH1 = BH2 (по условие)
⇒ ABH1 ≅ BAH2 (по ІV признак) ⇒ CAB = CBA.
⇒ ABC е равнобедрен.
2. C = 90°
От AC ⊥ BC ⇒ AC ≡ ha.
От BC ⊥ AC ⇒ BC ≡ hb.
Но ha = hb (по условие) ⇒ AC = BC
⇒ ABC е равнобедрен.
3. C > 90°.
Разглеждаме ABH1 и BAH2 H1 = H2 = 90°
AB = AB (обща страна)
AH1 = BH2 (по условие)
⇒ ABH1 ≅ BAH2 (по ІV признак) ⇒ ABH1 = BAH2
⇒ ABC е равнобедрен.

ЗАДАЧА 3 Да се докаже, че два равнобедрени триъгълника са еднакви,

ако имат по бедро и височина към него съответно равни.
Доказателство:
На чертeжа в ABC (CA = CB) и A1B1C1 (C1A1 = C1B1)
H = H1 = 90°, AC = A1C1, AH = A1H1.
AHC ≅ A1H1C1 (по IV признак) ⇒ C = C1
⇒ ABC ≅ A1B1C1 (по II признак)


ЗАДАЧИ 1 На чертежите са начертани фигури
и са оцветени двойки триъгъл­ници с
означени равни елементи. Докажете,
че тези триъгълници са еднакви.
а) б) в) a | | b
2 В ABC е прекарана висо­чина CH, като
H е вътрешна точ­ка за страната AB. Да
се докаже, че ако BАC =  BCH, то
ABC е правоъгълен.
3 Да се докаже, че два правоъгълни
триъгълника са еднакви, ако имат по
катет и височина към хипотенузата
съответно равни.
4 Да се докаже, че два остроъгълни
триъгълника са еднакви, ако имат по
две страни и височина към едната от
тях съответно равни.

171
Към съдържанието
79. ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ. ПОСТРОЯВАНЕ
НА ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ДАДЕН ЪГЪЛ
Знаем, че:
• Ъглополовяща на MON наричаме лъча Ol →, който
разделя ъгъла на два равни ъгъла.
1 = 2
• Ъглополовящата l на MON чертаем, като измерим
ъгъла с транспортир и го разделим на два равни
ъгъла.

T1 Всяка точка от ъглополовящата на даден ъгъл е на равни разстояния

от раменете на този ъгъл.
Дадено: MON, Ol → – ъглополовяща,
произволна точка X ∈ Ol →, XA ⊥ OM, XB ⊥ ON
Да се докаже: XA = XB
Доказателство:
Разглеждаме OAX и OBX
OX – обща страна
A = B = 90°
1 = 2 (Ol → – ъглополовяща)
⇒ OAX ≅ OBX (по ІІ признак)
⇒ XA = XB (съответни страни в еднакви триъгълници).

ЗАДАЧА 1 В ABC ъглополовяща на ACB e CL. Ако разстоянието от точка L до

страната AC е 7 cm, намерете разстоянието от точка L до страната BC.
Решение:
От LM ⊥ AC, LN ⊥ BC и CL – ъглополовяща
⇒ LM = LN (по Т1 ).
От LM = 7 cm ⇒ LN = 7 cm.

T2 Всяка точка от вътрешността на даден ъгъл, която е на равни разстояния от

раменете му, лежи на ъглополовящата на този ъгъл.

Дадено: (Op→, Oq→),

точка X – вътрешна за ъгъла,
XP ⊥ Op→, XQ ⊥ Oq→, XP = XQ
Да се докаже: X ∈ Ol→
Доказателство:
Чертаем отсечката OХ.
OPX ≅ OQX (по ІV признак)
⇒ 1 = 2
⇒ OX лежи на ъглополовящата Ol →, т.е. X ∈ l.

172
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Да се построи ъглополовящата на даден ъгъл.
Дадено: (p, q) с връх – точката O
Построение: Построяваме:
1. окръжност k (O; r),
r – произволно избран;
2. k ∩ Op→ = A, k ∩ Oq→ = B;
3. sAB.

Обосновка: От OA = OB = r следва, че O ле­жи на

симетралата на AB, т.е. sAB ще мине през O. Правата
sAB е ъглополовяща на AOB, защото е височина и
медиана в равнобедрения ABO.

ЗАДАЧА 3 В ABC ъглополовящите la и lb се пресичат в точка O.

Докажете, че точка O лежи на ъглополовящата на ACB.

Доказателство:
От O ∈ la ⇒ OP = OR. Т1
От O ∈ lb ⇒ OP = OQ. Т1
⇒ OR = OQ ⇒ O ∈ lc Т2

В Задача 3 доказахме, че трите ъглополовящи на един триъгълник се пресичат

в една точка.


ЗАДАЧИ 1 Докажете, че ако ъглополовящите на 3 Ъглополовящите на ъглите при стра­
вътрешния и външния ъгъл при върха C
на ABC пресичат правата AB в точки
L и L1, то LL1C е правоъгълен.
2 В правоъгълен ABC (C = 90°) ъгло­
поло­вящите на острите ъгли се преси-
чат в точка O. Ако OP и OQ са разстоя-
нията от точка O до раменете на правия
ъгъл, да се докаже, че триъгълниците
OCP и OCQ са равнобедрени.
ната AB на ABC се пресичат в точка O
и пресичат правата, която е успоредна
на AB и минава през върха C, в точки-
те M и N. Ако A : B : C = 5 : 4 : 3,
определете ъглите на MON.
4 Да се докаже, че ако права l е ъглопо­
ловяща на даден ъгъл, то тя е симетрала
на всяка отсечка, която е перпендику-
лярна на l и има краища върху раменете
на дадения ъгъл.

5 В ABC AL е ъглополовяща. Разстоя- 6 Точка N лежи на страната AB на VABC

Т нието от точка L до страната AC е 6 cm.
Е
С Разстоянието от точка L до страната AB
Т (в cm) е:
A) 12; Б) 6; В) 4; Г) 3.
и е на разстояния, равни на 12 cm, и
от страната CA, и от страната CB. Ако
CN = 24 cm, големината на ACB е:
А) 30°; Б) 45°; В) 60°; Г) 90°.

173
Към съдържанието
80. ЪГЛОПОЛОВЯЩА НА ЪГЪЛ. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Даден е ABC с C = 90°, A = 30° и BL (L ∈ AC) – ъглополовяща на B.

а) Докажете, че AL : LC = 2 : 1.
б) Намерете дължината на AL, ако LC = 5 cm.
Решение:
а) От C = 90° и A = 30° ⇒ в ABC B = 60°.
От BL – ъглополовяща ⇒ 1 =  2 = 1 ⋅ 60° = 30°.
2
Означаваме CL = x. В LBC C = 90°, 2 = 30° ⇒ BL = 2x.
В ABL от A = 1 (= 30°) ⇒ AL = BL = 2x.
От CL = x и AL = 2 x ⇒ AL : LC = 2 : 1.
б) В условие а) доказахме, че AL = 2x.
По условие LC = 5 cm, т.е. x = 5 cm ⇒ AL = 2 . 5 = 10 cm.

ЗАДАЧА 2 В ABC ABC = 60° и точка N от страната AC е на разстояния, равни на 5 cm, от

страните AB и BC. Намерете дължината на отсечката BN.
Дадено: ABC, ABC = 60°,
N ∈ AC, NP ⊥ AB, NQ ⊥ BC, NP = NQ = 5 cm
Да се намери: BN
Решение:
От NP = NQ (= 5 cm) ⇒ BN е ъглополовяща
⇒  PBN = 1 60° = 30°.
2
PBN е правоъгълен с остър ъгъл 30° ⇒ BN = 2 . PN , BN = 10 cm.

ЗАДАЧА 3 В ABC (C = 90°) A = 30° и BL = 6 cm е ъглополовяща.

ТЕСТ Дължината на страната AC в сантиметри е:
А) 6; Б) 7; В) 8; Г) 9.
Решение:
В ABC от A = 30° и C = 90° ⇒ B = 60°.
BLC е правоъгълен с ъгъл 30° ⇒ CL = 1 BL = 3 cm.
2
ABL е равнобедрен ⇒ АL = LB = 6 cm
⇒ AC = AL + LC = 9 cm. Отг. Г)

ЗАДАЧА 4 На чертежа в ABC AL е ъглополовяща на A и правата а ∈ C.

ТЕСТ Ако CD || AL и BAL = 32°, големината на DCA е:
А) 58°; Б) 48°; В) 32°; Г) 64°.
Решение:
В ABC от AL – ъглополовяща ⇒ LAC = 32°.
От (AL || CD) ∩ AC ⇒ ACD = 32° (кръстни ъгли)
Отг. В)

174
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 Ъглополовящите на външните ъгли при върховете B и C на ABC се пресичат
в точка O и OQ ⊥ AB, OE ⊥ AC. Докажете, че:
а) AO е ъглополовяща на BAC; б) AQ = AE;
в) BC = BQ + CE; г) P ABC = AQ + AE.
Доказателство:
а) Нека OF ⊥ BC.
Oт СО – ъглополовяща на ECF ⇒ OE = OF.
Oт BО – ъглополовяща на QBF ⇒ OQ = OF.
Tогава OE = OQ ⇒ AO е ъглополовяща на BAC.
б) AQO ≅ AEO (по ІV признак) ⇒ AQ = AE
в) 1. OCE ≅ OCF (по ІV признак) ⇒ CE = CF
2. OBQ ≅ OBF (по ІV признак) ⇒ BQ = BF
От BC = BF + CF и от 1. и 2. ⇒ BC = BQ + CE.
г) P ABC = AB + BC + CA = AB + BF + FC + CA.
Заместваме BF =  BQ (от 2.) и CF =  CE (от 1.) и получаваме
P ABC = AB + BQ + AC + CE = AQ + AE , P ABC = AQ + AE.

ЗАДАЧА 6 На чертeжа AL и BN са ъглополовящи в ABC (C = 90°).

Ако L1 и N1 са петите на перпендикулярите от точките L и N
към хипоте­нузата AB, намерете големината на N1CL1.
Решение:
1. От AL – ъглополовяща ⇒ LC = LL1 ⇒
⇒ L1CL е равнобедрен ⇒ L1 = C = y.
2. От BN – ъглополовяща ⇒ NC = NN1 ⇒
⇒ N1CN е равнобедрен ⇒ N1 = C = x.
3. Тогава ANN1 = 2x и BLL1 = 2y (външни ъгли).
В AN1N A = 90° − 2x, а в BL1L B = 90° − 2y.
4. За ABC A + B = 90°, 90° – 2x + 90° – 2y = 90°, x + y = 45°.
5. Тогава N1CL1 =  90° − x − y =  90° − (x + y) = 90° − 45°,  N1CL1 = 45°.


ЗАДАЧИ 1 В ABC BL (L ∈ AC) е ъглополовяща
на B. Права през А, успоредна на
BL, пресича продължението на стра-
Т ната СВ в точка D. Ако AB = 7 cm,
вата AB и CLN : CNL = 3 : 2, голе-
мината на ALC е:
А) 144°; Б) 126°; В) 136°; Г) 142°.
3 В ABC a : b : c = 3 : 4 : 5, а периме-

Е BC  =  4  cm, дължината на отсечката търът му е 24 cm. Ъглополовящи-

С CD в сантиметри е:
Т А) 7; Б) 4; В) 10; Г) 11.
2 В ABC CL и CN са съответно вътреш-
ната и външната ъглополовящи при
върха C. Ако точките L и N са от пра-
те AL1 и CL3 се пресичат в точка O.
Разстоянието от точка O до стра-
ната BC е 2 cm. 6 cm2 е лицето на:
А) АOC; Б) BOC;
В) ABO; Г) ABC.

175
Към съдържанието
81. ВИСОЧИНА, ЪГЛОПОЛОВЯЩА И МЕДИАНА
В РАВНОБЕДРЕН ТРИЪГЪЛНИК

Знаем, че в равнобедрен ABC (CA = CB) медианата, височината

и ъглополовящата към основата AB съвпадат и лежат върху
симетралата на AB.

ЗАДАЧА 1 Даден е равнобедрен ABC (AC = BC). Да се докаже, че:

а) ако AH1 и BH2 са височини, то ABH1 ≅ BАH2 и AH1 = BH2;
б) ако AM1 и BM2 са медиани, то ABM1 ≅ BАM2 и AM1 = BM2;
в) ако AL1 и BL2 са ъглополовящи, то ABL1 ≅ BАL2 и AL1 = BL2.
Решение:
Даден е ABC (AC = BC), A = B.
а) Разглеждаме ABH1 и BАH2
AB – обща страна
A = B (по условие)
H1 = H2 = 90°
⇒ ABH1 ≅ BАH2 (по ІІ признак) ⇒ AH1 = BH2 (съответни страни).
б) Разглеждаме ABM1 и BАM2
AB – обща страна
A = B (по условие)
1b
AM = BM
=
2 1
2
⇒ ABM1 ≅ BАM2 (по І признак) ⇒ AM1 = BM2 (съответни страни).
в) Разглеждаме ABL1 и BАL2
AB – обща страна
A = B (по условие)
( 1
1 =  2 = 2 α )
⇒ ABL1 ≅ BАL2 (по ІІ признак) ⇒ AL1 = BL2 (съответни страни).

Ако при решаване на Задача 1 се разглежда равнобедрен правоъгълен или

равнобедрен тъпоъгълен триъгълник, доказателството се извършва аналогично.

ЗАДАЧА 2 Даден е остроъгълен равнобедрен ABC (CA = CB) с ъгъл при върха γ.
Ако AL1 и BL2 са ъглополовящи и AL1 ∩ BL2 = L, намерете ALB.
Решение:
180° − γ γ
Ъглите при основата на ABC означаваме с α: α = = 90° − .
2 2
В ABL ъглите при основата AB са α .

( )
2
(2 2 )
Тогава  ALB = 180° − α + α = 180
 °ALB
γ
− α = 180° − 90° − = 90° + ,
2
γ
2
γ
 ALB = 180° − α = 90° + .
2
176
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Докажете, че ABC е равнобедрен с връх C, ако в него:
а) hc = mc; б) hc = lc; в) mc = lc; г) sAC и sBC са симетрали и MN = M1N1,
Решение:
а) От hc ⊥ AB ⇒ H = 90°.
От hc = mc и M ≡ H ⇒ AH = HB
⇒ AHC ≅ BHC (по І признак) ⇒ AC = BC
⇒ ABC е равнобедрен.

б) От hc ⊥ AB ⇒ H = 90°.
От lc на C ⇒ 1 = 2
⇒ AHC ≅ BHC (по ІI признак)
⇒ AC = BC
⇒ ABC е равнобедрен.

в) От точката L спускаме перпендикуляри LP и LQ

съответно към AC и BC.
От ALP ≅ BLQ (по ІV признак)
⇒ A = B
⇒ ABC е равнобедрен.

г) От sAC ⇒ M = 90°. От sBC ⇒ M1 = 90°.

От CMN ≅ CM1N1 (по ІІ признак)
⇒ CM = CM = 1 AC = 1 BC ⇒ AC = BC
1
2 2
⇒ ABC е равнобедрен.

При решаване на условие в) триъгълниците ALC и BLC имат по две страни и

ъгъл съответно равни, но няма признак, по който да твърдим, че те са еднакви.
Тогава съобразяваме, че CL е ъглополовяща и точката L е равноотдалечена от
раменете CA и CB на C, т.е. PL = QL.


ЗАДАЧИ 1 Даден е равнобедрен ABC (AC = BC).
Височините AH1 и BH2 към бедрата се
пресичат в точка H. Да се докаже, че
ABH е равнобедрен и HH1 = HH2.
2 В равнобедрения ABC с основа AB
медианите AM1 и BM2 към бедрата се
пресичат в точка M. Да се докаже, че
ABM е равнобедрен и MM1 = MM2.
3 В равнобедрения ABC (AC = BC) ъг-
лополовящите AL1 и BL2 към бедрата
се пресичат в точка L. Докажете, че
ABL е равнобедрен и LL1 = LL2.
4 Даден е равнобедреният остроъгълен
ABC с основа AB. Да се докаже, че:
а) ако AH1 и BH2 са височините към
бедрата, то AH1C ≅ BH2C;
б) ако AM1 и BM2 са медиани към
бедрата, то AM1C ≅ BM2C;
в) ако AL1 и BL2 са ъглополовящи към
бедрата, то AL1C ≅ BL2C.

177
Към съдържанието
82. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
ЗАПОМНЕТЕ!
Признаци за еднаквост на два триъгълника
c = c1
І признак От b = b1 ⇒ 1 ≅ 2
α = α1
c = c1
ІІ признак От α = α 1 ⇒ 1 ≅ 2
β = β1
a = a1
ІІІ признак Oт b = b1 ⇒ 1 ≅ 2
c = c1

γ= γ1 =° 90°
= 90
ІV признак От b = b1 ⇒ 1 ≅ 2
c = c1

В условието на всяка от теоремите-признаци за

еднаквост на два триъгълника се изисква двата
триъгълника да имат поне по една страна съответно
равни. На чертежа OAB и OA1B1 имат по три ъгъла
съответно равни, но не са еднакви!

Симетрала s
От X ∈ s ⇒ XA = XB.
на отсечка AB:
От XA = XB ⇒ X ∈ s.
s ⊥ AB, MA = MB

Ъглополовяща l
От X ∈ l ⇒ XA = XB.
на AOB:
От XA = XB ⇒ X ∈ l.
1 =  2

Равнобедрен ABC:
a=b От α = β ⇒ a = b.
От a = b ⇒ α = β.

Правоъгълен ABC:
От C = 90° ⇒ m c = 1 c .
C = 90° 2
От m c = 1 c ⇒ C = 90°.
2

A = α = 30° От α = 30º ⇒ a = 1 c .
2
От a = 1 c ⇒ α = 30º.
2
178
Към съдържанието
ЗАДАЧА 1 (Задача от практиката) Измерете разстоянието от точка A до точка B,
ако между тях има препятствие.
Решение:
Избираме точка O, от която може да се отиде по права
линия до точките A и B. Върху продълженията на AO и
BO отмерваме OM = OA и ON = OB.
От OAB ≅OMN (по І признак) ⇒ MN = AB.
Така получихме, че търсеното разстояние е дължината на
отсечката MN, която можем да измерим.

ЗАДАЧА 2 Даден е равностранният ABC. Ако точките M, N и P са съответно върху страните

AB, BC, CA и MNP е равностранен, да се докаже, че AM = BN = CP.
Доказателство:
1. ABC е равностранен ⇒ A = B = C = 60°.
MNP е равностранен ⇒ MN = MP = NP.
2. 1, 2 = 60°, 3 образуват изправен ъгъл.
⇒ 1 = 180° − (2 + 3) = 180° − 60° − 3 = 120° − 3
3. От AMP за 4 получаваме
4 = 180° − (3 + A) = 180° − 3 − 60° = 120° − 3.
От 2. и 3. ⇒ 1 = 4.
MP = MN
4. Разглеждаме AMP и BNM  A = B = 60°
 4 = 1
⇒ AMP ≅ BNM (по ІІ признак)
⇒ AM = BN като съответни страни.
Доказахме, че 1 ≅ 2, откъдето ⇒ AM = BN.
Аналогично доказваме, че 2 ≅ 3, откъдето ⇒ BN = CP.
От последните две равенства ⇒ AM = BN = CP.


ЗАДАЧИ 1 Да се докаже, че два триъгълника са
еднакви, ако имат по страна, приле-
жащ към нея ъгъл и ъглополовяща на
същия ъгъл съответно равни.
2 Докажете, че средите на страните на
равнобедрен триъгълник са върхове
на друг равнобедрен триъгълник.
3 Нека AD е ъглополовяща на равно-
бедрен ABC с основа AB и ъгъл при
върха C, равен на 36º. Докажете, че
триъгълниците BDA и ADC са равно-
бедрени.

4 В  ABC BC = m, AB = 2 m и ната на BQC е:

ABC = 60°. Големината на BAC е: А) 30º; Б) 42º; В) 60º; Г) 84º.
Т А) 30º; Б) 45º; В) 60º; Г) 90º. 6 В ABC A = 50°, B = 60°. Ъгло-
Е 5 Точка Q е от страната AC на ABC и половящите на външните ъгли при
С върховете A и B се пресичат в точка O.
Т ACB = 54°. Ако точка Q е на равни
разстояния от краищата на отсечката Големината на ACO е:
AB и от раменете на ABC, големи- А) 30º; Б) 35º; В) 40º; Г) 70º.

179
Към съдържанието
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
1. Външния ъгъл при върха С на  ABC е
112°. Ако симетралата на страната AB пре-
сича страната AC в точка Q и отсечката BQ
е перпендикулярна на AC, намерете големи-
ната на ABC .
2. В  ABC симетралата на страната ВС пре-
сича страната АС в точка D и BD ⊥ AC . Ако
DBC = 3. ABD , намерете ъглите на  ABC .
3. В  ABC a : b : γ = 2 : 10 : 3 и АС = 12 cm.
Симетралите на страните АB и BC пресичат
страната АС съответно в точките М и N. На-
мерете:
а) големината на MBN ;
б) периметъра на  BMN .
4. В  ABC a : b : γ = 3 : 5 : 12 и AB = 32 cm.
Симетралите на страните АC и BС преси-
чат страната АB съответно в точките М и N.
Намерете:
а) големината на MCN ;
б) периметъра на CMN .
5. В  ABC CAB = 124 º. Симетралите на
страните AC и AB пресичат страната BC съ-
ответно в точките M и N. Намерете големи-
ната на MAN .
6. В  ABC a : b : γ = 7 : 2 : 3. Симетралите
на страните АС и АВ пресичат страната BС
съответно в точките М и N. Ако лицето на
 AMN е равно на 12 cm2, намерете лицето
на  ANB .
7. В равнобедрения  ABC ACB = 30 и си-
метралата на бедрото AС пресича продъл-
жението на основата АВ в точка М. На про-
дължението на МС е взета точка N така, че
СN = BМ (С е между М и N).
а) Намерете големината на MAN ;
б) Ако AN = 8 сm, намерете лицето на AMC.
8. В четириъгълника АВСD BC = 16 cm,
АВ =  АD и A : B : C : D = 6 : 7 : 6 : 5. Ако
180
симе­т­ра­лите на страните AD и CD се преси-
чат в точка О, намерете лицето на AOC.
9. За ъглите α, β и γ на  ABC е известно, че
α : β : γ = 2 : 1 : 3. АL e ъглополовяща, а CD
е височина.
а) Ако CD = 18 cm, намерете дължината на
ъглополовящата АL;
б) Ако АC = 12 cm, намерете дължината на
отсечката BD.
10. В остроъгълния  ABC ABC = 54 º и
височините АА1 и СС1 се пресичат в точка
H. Ако M е среда на ВH, намерете големи-
ната на A1C1M.
11. В остроъгълния  ABC ACB = 62 º и
височините АА1 и BB1 се пресичат в точка
H. Ако M е среда на CH, намерете големи-
ната на A1B1M.
12.  ABC е правоъгълен с хипотенуза
АВ = 20 сm и ABC = 75 . Намерете:
а) разстоянието от точка B до медианата СМ;
б) лицето на  AMC .
13. За  ABC е дадено, че АВ = 24 сm и
a : b : γ = 5 : 1 : 6. Намерете:
а) разстоянието от точка А до медианата СМ;
б) лицето на  ABC .
14. В  ABC ъглополовящата BL ( L ∈ AC )
пресича височината CD ( D ∈ AB ) в точка М
и BL = CD . Права през точка М, успоредна
на АВ, пресича страната BС в точка Р. Ако
BP : PC = 1: 2 и периметърът на  ABC е
36 cm, намерете дължината на страната BС.
15. За  ABC е известно, че АВ + ВС = 36 cm
и CAB : ABC : BCA = 1 : 2 : 3. Точка-
та М е среда на страната АС. През точка А е
построена права p  BM , а през точка С –
права q ⊥ BM . Правите p и q се пресичат в
точка R. Намерете дължината на отсечката
BR и големината на MRB .
Към съдържанието
83. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
1. За триъгълниците на чертежа е вярно, че: А) 6ac;
А) BC = NM; C N Б) 3ас;
P В) 6(а + с);
Б) MN = AB; 
Г) 3(а + с).
В) AC = MP; 7 43°
4  7. Триъгълникът АВС е правоъгълен с прав
Г) NP = CB. A 7 B M ъгъл при върха С и ВАС = 60°. Ако АВ и
2. Ако АВС ≅ MBN, BAC =  32° и ВС имат дължини съответно 4а и 2b, не е
АСВ =  78°, големината на ъгъл х е: вярно, че:
А) РАВС = 6а + 2b;
А) 128°; M
Б) АС = 2а;
Б) 74°; C
В) SАВС = 2аb;
В) 110°; O x 78°
Г) b < a.
Г) 134°. 
B
A N 8. За АВС е дадено, че α : β : γ = 5 : 1 : 6 и
3. В остроъгълния АВС AВC = 54° и ви- АВ = 16 cm. Намерете:
а) разстоянието от точка А до медианата СМ
сочините АА1 и СС1 се пресичат в точка Н.
в сантиметри;
Ако М е средата на ВН, A1МC1 е:
б) лицето на АВС в квадратни сантиметри.
А) 54°; C

A 9. В АВС АСВ > 90°. Симетралите на стра-

Б) 108°; 1

ните АС и ВС се пресичат в точка Р и преси-

H
В) 120°; чат страната АВ в точките M и N.
Г) 126°.
M
B
C
A C1
sAC sBC
4. За ъглите α, β и γ на АВС е известно, че
α : β : γ = 2 : 1 : 3. AL e ъглополовяща, а CD
e височина. Ако LA = 16 cm, дължината на M N B
A
височината CD в сантиметри е: P
А) 9; C
В бланката за отговори са написани номерата
Б) 12; L
на твърденията. Срещу всеки номер запише-
В) 16; те „Да“, ако твърдението е вярно, или „Не“,
ако твърдението не е вярно.
Г) 8. B
A D
Вярно ли е
5. В АВС симетралата на страната ВС № Твърдение
пресича страната АС в точка D и BD ⊥  AC. твърдението?
Ако DBC = 3.ABD, CP е ъглополовяща на
(1) ДА/НЕ
ъглите на АВС са: C MCN
А) 75°, 60°, 45°;
Б) 60°, 70°, 50°; s (2) MPN + ACB = 180° ДА/НЕ
BC

В) 45°, 45°, 90°; D

(3) AB = РMNС ДА/НЕ
Г) 75°, 15°, 90°. A B
10. В АВС АВС = 120°, а АА1 (А1 ∈ пра-
6. В АВС AВC = 60°, ВС =  а и АВ =  с. Ако ва ВС) и СС1 (С1 ∈ права АВ) са височини.
ъглополовящата BL (L ∈ AC) на AВC е Ако РАВС = 42 cm, намерете периметъра на
12 cm, лицето на АВС се дава с формулата: А1С1В в сантиметри.
181
Към съдържанието
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕДНАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ”
1. За триъгълниците на чертежа е вярно, че: 7. Триъгълникът АВС е правоъгълен с прав
А) A = N; ъгъл при върха С и AВC = 75°. Ако меди-
Б) C = Q; аната СМ има дължина 2а, не е вярно, че:
А) АВ = 4a;
В) B = Q;
Б) SАВС = 2a2;
Г) M = B.
В) ВС = 2а;
2. Ако АВС ≅ АMN, то големината на
Г) SМАС = a2.
ъгъл х е: M
А) 112°; 8. В АВС AB = 10 cm, BC = 6 cm и BL
 (L ∈ AC) e ъглополовяща на АВС. Лицето
Б) 108°; C
на ВСL = 9 cm2.
O
В) 88°; a) Намерете лицето на АВС в квадратни
x
92°
Г) 68°. A
N
B сантиметри.
б) Ако ВМ (М ∈ АС) е медиана, намерете ли-
3. В остроъгълния АВС височините АА1 цето на BML в квадратни сантиметри.
и ВВ1 се пресичат в точка Н и М е среда на
СН. Ако А1СВ1 + А1МВ1 = 135°, големи- 9. В АВС α : β : γ = 8 : 1 : 3. Симетралите
ната на А1НВ1 е: на страните АС и АВ пресичат страната ВС
C
съответно в точките M и N.
А) 115°; M
Б) 120°;
1 B
A C M
1

N
В) 90°; H
sAC A B
Г) 135°. A B sAB
4. За ъглите α, β и γ на АВС е известно, че В бланката за отговори са написани номерата
α : β : γ = 1 : 2 : 3. ВL e ъглополовяща, а CD на твърденията. Срещу всеки номер запише-
e височина. Ако CD = 12 cm, дължината на те „Да“, ако твърдението е вярно, или „Не“,
ъглополовящата BL в сантиметри е: ако твърдението не е вярно.
А) 12; Б) 18; В) 16; Г) 24.
Вярно ли е
№ Твърдение
5. Външният ъгъл при върха С на АВС е твърдението?
122°. Ако симетралата на страната АВ пре- (1)
сича АС в точка Q и BQ е перпендикуляр- РAMN = BC ДА/НЕ
на на АС, големината на АВС в градуси е:
(2) MAN:ANM:NMA =
А) 58°; Б) 88°; В) 62°; Г) 77°. ДА/НЕ
=1:2:3
6. В АВС АСВ = 60°, СВ = а и СА = b. Ако (3) SAMС = 2. SANB ДА/НЕ
ъглополовящата CL на АСВ е 8 cm, лицето
на АВС се дава с формулата: 10. Даден е остроъгълен АВС. Точка М
(М ∈ ВС) е на равни разстояния MN и
А) 2аb;
MP съответно от страните АВ и АС. Ако
( a + b)
Б) ; PMN = 120° и АМ = 12 cm, намерете разстоя-
2 нието от точка Р до страната АВ в сантиметри.
В) 2(а + b);
Г) 4 (а + b).
182 Към съдържанието
 ТЕМА 5
НЕРАВЕНСТВА
(Урок № 84 – Урок № 99)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• числови неравенства, свойства;
• линейни неравенства с едно неизвестно;
• неравенства, свеждащи се до линейни;
• неравенства в триъгълника.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да решават линейни неравенства;
• да представят решение на линейно неравенство с
интервал и графика;
• да прилагат неравенствата между ъглите и страните на
триъгълник;
• да прилагат неравенство на триъгълника.

Към съдържанието
84. ЧИСЛОВИ НЕРАВЕНСТВА. ВЪВЕДЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Изобразете върху числова ос и сравнете числата:

а) 2 и 4 ; б) 7 и 1; в) −2 и 3; г) −5 и −2.
2
Решение:

а) 2 4=
= (2 2) , защото образите на двете числа съвпадат;
2
б) 7 > 1, защото образът на числото 7 е надясно от образа на числото 1;
в) −2 < 3, защото образът на числото −2 е наляво от образа на числото 3;
г) −2 > −5, защото образът на числото −2 е надясно от образа на числото −5.
Забелязваме, че всяка двойка числа, дадени в Задача 1, се свързват със знаците
„=”, или „<”, или „>”. Всеки две числа могат да се свържат с един от тези знаци.
2 = 4 е числово равенство. 7 > 1; −2 < 3; −2 > −5 са числови неравенства.
2
Едно числово неравенство може да бъде вярно: 7 > 1; −2 < 3; 5 > −5;
невярно: 7 < 1; −2 > 3; 5 < −5.
Неравенството 7 > 3 има лява страна 7 и дясна страна 3.
Неравенствата 7 > 1 и 5 > −5 са еднопосочни: a > b, c > d ;
7 > 1 и −2 < 3 са разнопосочни: a > b, c < d .

ЗАДАЧА 2 Като използвате чертежа на Задача 1, сравнете с числото 0 числата −5; −2; 2 и 7.
Решение:
−5 < 0 −2 < 0 2 > 0 7>0

Отрицателните числа −5; −2; ... Положителните числа 2; 7; ...

са по-малки от нула. са по-големи от нула.

Записът а < 0 oзначава, че Записът а > 0 означава, че

числото а е отрицателно. числото а е положително.

За рационалните числа а и b са в сила зависимостите:

• Ако а = b, то a − b = 0 и обратно, ако a − b = 0, то а = b.
Примери: 6 = 6 ⇒ 6 − 6 = 0; 6 − 6 = 0 ⇒ 6 = 6.
• Ако а > b, то a − b > 0 и обратно, ако a − b > 0, то а > b.
Примери: 5 > 2 ⇒ 5 − 2 > 0; 5 − 2 > 0 ⇒ 5 > 2.
• Ако а < b, то a − b < 0 и обратно, ако a − b < 0, то а < b.
Примери: 2 < 7 ⇒ 2 − 7 < 0; 2 − 7 < 0 ⇒ 2 < 7.
184
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Сравнете числото а с числото 0, ако 3a > 2a .
Решение:
Дадено е неравенството 3a > 2a . Образуваме разликата 3a − 2a > 0 ⇒ a > 0 .
Неравенствата а > b и а < b се наричат строги неравенства;
a ≥ b и a ≤ b се наричат нестроги неравенства.
Записът: Означава: Четем:
a≤b а < b или а = b а е по-малко или равно на b
a≥b а > b или а = b а е по-голямо или равно на b
a≤0 а < 0 или а = 0 а е неположително число
a≥0 а > 0 или а = 0 а е неотрицателно число

ЗАДАЧА 4 Намерете:
а) целите положителни числа а, за които е вярно неравенството а < 6;
б) целите отрицателни числа b, за които е вярно неравенството b ≥ −4.
Решение:
а) Целите положителни числа, по-малки от 6, са а = 1; 2; 3; 4; 5.
б) Целите отрицателни числа, по-големи или равни на −4, са b = −4; −3; −2; −1.
Неравенствата:
• а < b и b < c записваме a < b < c
• a ≤ b и b < c записваме a ≤ b < c и ги наричаме двойни неравенства.
• a ≤ b и b ≤ c записваме a ≤ b ≤ c
Ако a < b < c казваме, че числото b е между числата а и с.

ЗАДАЧА 5 Намерете целите числа х, за които:

а) 1 < x < 7 ; б) −5 < x ≤ −2 ; в) −3 ≤ x ≤ 2 .
Решение:
а) Целите числа х, за които 1 < x < 7 , са х = 2; 3; 4; 5; 6.
б) Целите числа х, за които −5 < x ≤ −2 , са х = −4; −3; −2.
в) Целите числа х, за които −3 ≤ x ≤ 2 , са х = −3; −2; −1; 0; 1; 2.

ЗАДАЧИ 1 Дадени са числата: д) Числото х е между числата −2 и 8.
а) −2 и 5; б) −7 и −1; 3 Сравнете числата:
в) −1 и −10; г) 0,5 и 0,6. а) 6 и −1; б) −1 и 8;
Свържете числата с един от знаците в) 0 и 5; г) −5 и 0.
„>” или „<”, така че да се получи 4 Намерете:
вярно числово неравенство. а) целите положителни числа а, за
2 Запишете с числово неравенство които е вярно неравенството а < 5;
твърдението: б) целите отрицателни числа b, за
а) Числото а е по-голямо от 5. които е вярно неравенството b ≥ −5 .
б) Числото b е по-малко от −7. 5 Кои са целите числа, за които:
в) Числото с е положително. а) −2 < x < 6 ; б) − 4 < x ≤ 4 ;
г) Числото d е отрицателно. в) − 6 ≤ x < −1 ; г) −2 ≤ x ≤ 0 .

185
Към съдържанието
85. ЧИСЛОВИ НЕРАВЕНСТВА. СВОЙСТВА

О Израз от вида a > b (a < b), където а и b са числа, се нарича числово

неравенство.

Свойства на числовите неравенства

За произволни рационални числа a, b, c, d са верни свойствата.
Примери: Свойства:
1. свойство Ако −2 < 7, то 7 > −2. • Ако а < b, то b > а.

2. свойство Ако −2 < 5 и 5 < 7, то −2 < 7. • Ако а < b и b < c, то а < с.

3. свойство 2<5 2 > −3 • Ако a<b a>b

+ + + +
3< 4 −1 > −2 c<d c>d
5<9 1 > −5 то a+c < b+d a + c > b +. d
Еднопосочни неравенства могат да се събират, като събираме поотделно
левите и десните им страни и между тези сборове поставим същия знак.
Казваме, че еднопосочните неравенства събираме почленно.
Две неравенства не могат да се изваждат!

О Числовите неравенства а < b и c < d се наричат еквивалентни, ако от първото

неравенство следва второто и от второто неравенство следва първото.

Записваме а < b ⇔ c < d.

4. свойство
а<b ⇔ а+c<b+c
а<b ⇔ a−c<b−c

Ако към двете страни на едно вярно числово неравенство прибавим

(или извадим) едно и също число, полученото неравенство е
еквивалентно на даденото.
Приложение на 4. свойство. Това свойство ни дава възможност при
числовите не­равенства да прехвърляме членове от едната им страна в
другата с обратен знак.
Примери: 3 > 1 | −1 5 < 7 | −7 −2 > −5 | +5
3 −1 > 1 −1 5−7 < 7−7 −2 + 5 > −5 + 5
3 −1 > 0 5−7 < 0 −2 + 5 > 0
ЗАДАЧА 1 Прехвърлете числото 5 в лявата страна на дадените неравенства:
а) 7 > 5; б) 7 + 1 > 5; в) 7 + 5 > 5 + 2.
Решение:
а) 7 > 5 б) 7 +1 > 5 в) 7+5 > 5+ 2
7−5 > 0 7 +1− 5 > 0 7+5−5 > 2
186
Към съдържанието
 5. свойство Нека c > 0 Нека c < 0
a < b ⇔ a .c < b .c , a < b ⇔ a .c > b .c ,
a<b ⇔ a<b a<b ⇔ a > b
c c c c
Ако двете страни на едно вярно числово неравенство умножим (или
разделим) с числото:
• с > 0 и запазим посоката на неравенството, получаваме еквивалентно
неравенство;
• с < 0 и сменим посоката на неравенството, получаваме еквивалентно
неравенство.
Приложение на 5. свойство: Това свойство ни дава възможност при
числовите неравенства да умножаваме (или да делим) двете страни на
неравенството с едно и също число, различно от нула.

ЗАДАЧА 2 Приложете свойствата:

а) ; б) ; в) −24 < −8 | : (−8); г) −12 > −18 | : (−6).
Решение:
а) −1 > −3 |. 2 б) 5 > 3 | .(−1) в) −24 < −8 |: (−8) г) −12 > −18 |: (− 6)
−1. 2 > −3 . 2 5 .(−1) < 3 .(−1) 3 >1 2<3
−2 > −6 −5 < −3

ЗАДАЧА 3 Като използвате свойствата на числовите неравенства, от първото неравенство по-

лучете второто:
а) a > 5 → a + 2 > 7 ; б) −a < 1 → a > − 1 ; в) a < 2 → 2a − 3 < 1 .
2 2
Решение:
а) a > 5 | +2 б) −a < 1 | .(−1) в) a < 2 | .2
a + 2 > 5+ 2 a > −1 |: 2 2a < 4 | −3
a+2>7 a >−1 2a − 3 < 4 − 3
2 2 2a − 3 < 1

ЗАДАЧА 4 Като използвате свойствата на числовите неравенства, обосновете твърдението:

а) ако 1 < a , то −15 < a ; б) ако 5a < −1 , то 5a < 14 .
3
Решение:
а) От −15 < 1 и 1 < a ⇒ −15 < a б) От 5a < −1 и −1 < 14 ⇒ 5a < 14
3 3

ЗАДАЧИ 1 Запишете във вида a > 0 или a < 0 Докажете, че:
неравенствата: то22aa>>22 .
4 Ако aa>>33,→
→
а) 3 − 5 < 4 ; б) 7 − 1 > 3 − 2 . 33
→−−22aa>>44 .
5 Aкo aa<<−−22,→то
2 Съкратете неравенствата: 33 33
а) 7 < 21 ; б) 48 > 24 ; в) 36 > 9 . 6 Ако 22aa<<11,→
то22aa++77<<88 .
→
77 77 77 77
3 Приложете свойствата: 2
7 Ако < a , то −1 < a .
а) 7 < 20 | . 3 ; б) 7 < 20 | . 3(-3) ; 7
в) -8 < 12 |.(-1); г) -8 < 12 | - (-1). 8 Ако 8a < −5 , то 8a < 5 .
187
Към съдържанието
86. ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО

ЗАДАЧА 1 За кои стойности на х е вярно неравенството: а) x > 3 ; б) x < 2 ?

Решение:
а) x > 3, x = ? х може да бъде всяко число, което е по-голямо от 3.
б) x < 2, x = ? х може да бъде всяко число, което е по-малко от 2.
Неравенства от вида x > 3, x < 2, където х е неизвестно, се наричат
неравенства с едно неизвестно.
Забелязваме, че:
• в неравенството x > 3 числата 5; 7; 8; ... го превръщат във вярно числово
неравенство;
• в неравенството x < 2 числата 1; 0; −2; ... го превръщат във вярно числово
неравенство, т.е. можем да намерим безброй много стойности на х, за които
неравенства от вида x > 3 , x < 2 са верни.

О Решения на неравенство с едно неизвестно са всички числа, които,

поставени на мястото на неизвестното, превръщат неравенството във вярно
числово неравенство.

Пример: 2 x − 7 > 0 за ;
за и т.н. са верни числови неравенства.
⇒ x = 4 , x = 5 , ... са решения на даденото неравенство.
Но за е невярно числово неравенство.
⇒ x = 2 не е решение на даденото неравенство.

ЗАДАЧА 2 Покажете, че числото 4 е решение на неравенството:

а) 2х + 5 > 0; б) 3х – 1 > 2х; в) 5 – х < 7.
Решение:
а) 2х + 5 > 0 б) 3х – 1 > 2х в) 5 – х < 7
2.4 + 5 > 0 3.4 – 1 > 2.4 5 – 4 < 7
13 > 0 да 11 > 8 да 1 < 7 да

ЗАДАЧА 3 Покажете, че числото –3 не е решение на неравенството:

а) 4х + 1 > 8; б) 10 – х < 4х; в) 5х < 3х – 7.
Решение:
а) 4х + 1 > 8 б) 10 – х < 4х в) 5х < 3х – 7
4.(–3) + 1 > 8 10 – (–3) < 4.(–3) 5.(–3) < 3.(–3) – 7
–11 > 8 не 13 < –12 не –15 < –16 не

ЗАДАЧА 4 Намерете най-малкото цяло решение на неравенството:

а) х ≥ –6; б) х > –6; в) х ≥ –2,5.
Отг. а) х = –6; б) х = –5; в) х = –2.
188
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 Намерете най-голямото цяло решение на неравенството:
а) х < –7; б) х ≤ –7; в) х ≤ –3,2.
Отг. а) х = –8; б) х = –7; в) х = –4.

О Да решим едно неравенство означава да намерим всичките му решения

или да установим, че няма решение.

Пример: Н
 еравенството x > 5 има за решения всички числа, по-големи от числото 5
(без числото 5).

ЗАДАЧА 6 Решете неравенствата:

а) 2 x + 5 < 0 ; б) −2 x + 7 > 0 ; в) − 4 x < 0 .
Решение:
а) 2 x + 5 < 0 б) −2 x + 7 > 0 в) − 4 x < 0 | .(−1)
2 x < −5 −2 x > −7 | .(−1) 4x > 0
x < −2, 5 2x < 7 x>0
x < 3, 5
Неравенствата, които решихме в Задача 6, са от вида ax + b < 0 , ax + b > 0 .
Например за: ax + b < 0 при
= , b 5 получаваме 2 x + 5 < 0 ;
a 2=
ax + b < 0 при a = − 4 , b = 0 получаваме − 4 x < 0 ;
ax + b > 0 при a = −2 , b = 7 получаваме −2 x + 7 > 0 .

О Неравенства от вида ax + b < 0, ax + b > 0, където х е неизвестно число,

а и b са числа, като а ≠ 0, се наричат неравенства от първа степен с едно
неизвестно.

О Неравенства от вида ax + b < 0, ax + b > 0, където х е неизвестно число,

а и b са произволни числа, се наричат линейни неравенства с едно
неизвестно.

О Неравенства от вида ax + b ≥ 0, ax + b ≤ 0, където х е неизвестно число,

а и b са произволни числа, се наричат нестроги линейни неравенства
с едно неизвестно.


ЗАДАЧИ 1 Покажете, че числото 5 е решение
на неравенството:
а) 2х – 7 > 0; б) 10 – 3х < 0.
2 Покажете, че числото 7 не е реше-
ние на неравенството:
а) 2х – 5 < 0; б) 5 – х > 0.
3 Намерете най-малкото цяло реше-
ние на неравенството:
а) х > 4; б) х ≥ 4;
в) х > – 4; г) х ≥ – 4.
4 Намерете най-голямото цяло реше-
ние на неравенството:
а) х < 3; б) х ≤ 3;
в) х < – 3; г) х ≤ – 3.

Към съдържанието 189

87. ЕКВИВАЛЕНТНИ НЕРАВЕНСТВА

Както при уравненията, така и при неравенствата употребяваме

понятията лява и дясна страна на неравенството, членове, член, който
съдържа неизвестно със съответен коефициент, свободни членове.

О Еквивалентни (равносилни) неравенства (⇔). Две неравенства с едно неизвестно

са еквивалентни, ако имат едни и същи решения или и двете нямат решение.

Примери: Неравенствата x > 5 и 2 x > 10 са еквивалентни, т.е. x > 5 ⇔ 2 x > 10 .

Неравенствата |x| < 0 и |x| < –3 са еквивалентни, защото и двете нямат
решения.
Теореми за еквивалентност на неравенства
T1 Всеки член на неравенството може да се пренесе (прехвърли) от едната
страна на неравенството в другата с обратен (противоположен) знак –
получава се неравенство, еквивалентно на даденото.
Пример: 2 x − 7 > 0 ⇔ 2 x > 7 .

T2 Двете страни на неравенството могат да се умножат или разделят с едно и

също число c ≠ 0, като:
• ако c > 0 , получава се неравенство, еквивалентно на даденото;
•а ко c < 0 , след смяна на посоката му се получава неравенство, което е
еквивалентно на даденото.
Примери: 4 x > 3 | . 2 > 0 − 4 x > 3 | .(−1) < 0
8x > 6 ⇔ 4 x > 3 4 x < −3 ⇔ − 4 x > 3

T3 В едно неравенство всеки израз може да се замени с тъждествено равен

на него израз. Получава се неравенство, еквивалентно на даденото.
Пример: 2( x + 1) > x ⇔ 2 x + 2 > x .
Tеоремите за еквивалентност на неравенства следват от свойствата за еквивалентност
на числовите неравенства.
ЗАДАЧА 1 Докажете, че неравенствата 2 x − 1 < 3 и x( x + 2) − x 2 > 4( x − 1) са еквивалентни.
Решение:
x( x + 2) − x 2 > 4( x −1)
2 x −1 < 3  Т3
 Т1
2 x < 3 +1
x2 + 2 x − x2 > 4 x − 4
 Т3  Т1
2 x < 4 |: 2 ( > 0) 2x − 4x > − 4
 Т2  Т3
x<2 −2 x > − 4 | .( −1) (< 0 !)
 Т2
2 x < 4 |: 2
 Т2
x<2
190 Към съдържанието
 Решенията и на двете неравенства са x < 2 , т.е. са всички числа, по-малки от 2 (без
числото 2). Следва, че двете дадени неравенства са еквивалентни.

Решаване на линейни неравенства при а ≠ 0:

• При a > 0 решенията на: ax + b > 0 са всички числа x > − b ,
a
ax + b < 0 са всички числа x<− . b
a
• При a < 0 за удобство двете страни се умножават с (−1), сменя се посоката и се по-
лучава неравенство с коефициент пред х, който е положително число.

ЗАДАЧА 2 Решете неравенствата:

а) 4 x + 7 < 2 x − 3 ; б) 2 x − 9 < 4 x + 3
и изобразете решенията им върху числова ос.
Решение:
а) 4 x + 7 < 2 x − 3 б) 2 x − 9 < 4 x + 3
4 x − 2 x < −3 − 7 2x − 4x < 3 + 9
2 x < −10 −2 x < 12 | .(−1)
x < −5 2 x > −12
x > −6

Решенията на неравенството x < −5 са Решенията на неравенството x > − 6 са

всички числа, по-малки от −5, образите всички числа, по-големи от −6, образите
на които върху числовата ос са „наляво” на които върху числовата ос са „надясно”
от образа на числото −5. от образа на числото −6.

ЗАДАЧА 3 Решете неравенствата:

а) ( x + 2)3 ≥ x 2 ( x + 6) − 4 ; б) ( x + 2)( x 2 − 2 x + 4) ≤ x( x 2 − 1) + 10
и изобразете решенията им върху числовата ос.
Решение:( x + 2)3 ≥ x 2 ( x + 6) − 4
а) 3 ( x + 2 ) 3 ≥ x 2 ( x + 6) − 4 б) ( x + 2)( x 2 − 2 x + 4) ≤ x( x 2 − 1) + 10
x3 + 6 x22 + 12 x + 8 ≥ x33 + 6 x22 − 4
x + 6 x + 12 x12
+ 8x ≥≥ −x 4 +
− 86 x − 4 x3 + 8 ≤ x3 − x + 10
12xx ≥≥ −−12
12 4−8 x ≤ 10 − 8
12 xx ≥≥ −−12
1 x≤2
x ≥ −1

Решенията на неравенството x ≥ −1 са Решенията на неравенството x ≤ 2 са

всички числа, по-големи или равни на −1. всички числа, по-малки или равни на 2.

ЗАДАЧИ Еквивалентни ли са неравенствата: Решете неравенствата и изобразете ре-
1 2 x > 10 и x > 5 ; шенията им върху числовата ос:
2 −3x < 15 и x < −5 ; 6 5 x − 3 > 2(2 x − 3) ;
3 x + 9 > 3 и x > − 6 ; 7 ( x + 3)2 ≤ x( x − 3) ;
4 3x + 7 > 2 x − 3 и x > −10 ; 8 2(2 x − 5) < 5( x − 2) ;
5 −2 x + 4 < 5 − 3x и x < 1 ? 9 3(2 x − 7) > 2(4 x − 7, 5) .
191
Към съдържанието
88. ЛИНЕЙНО НЕРАВЕНСТВО. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Решете неравенството ( x + 2)2 > x( x + 6) .

Решение:
( x + 2) 2 > x( x + 6)
x2 + 4 x + 4 > x2 + 6 x При подреждане на решението на
2 2
x + 4x − x − 6x > − 4 неравенство (Задача 1) използваме
−2 x > − 4 | .(−1) теоремите за еквивалентност, без
2x < 4 да ги посочваме и без да поставяме
x<2 знака „⇔”.

ЗАДАЧА 2 Решете неравенствата:

а) (2 x + 3) 2 − 3 x( x + 4) − 9 > 0 ; б) (2 x + 1) 2 − (3 x + 1)( x + 1) < 0 .
Решение:
а) (2 x + 3) 2 − 3 x( x + 4) − 9 > 0 б) (2 x + 1) 2 − (3 x + 1)( x + 1) < 0
4 x 2 + 12 x + 9 − 3 x 2 − 12 x − 9 > 0 4 x 2 + 4 x + 1 − (3 x 2 + 3 x + x + 1) < 0
x2 > 0 4 x 2 + 4 x + 1 − 3x 2 − 3x − x − 1 < 0
x2 < 0
Квадратът на всяко число х ≠ 0 е поло-
жително число. Решение на неравен- Неравенството х2 < 0 няма решение.
ството х2 > 0 е всяко число х ≠ 0.

ЗАДАЧА 3 Решете неравенствата:

а) 3 x( x + 2) − 2 x( x + 1) + 4 > 0 ; б) ( x + 3)( x − 3) − 2(5 x − 17) < 0 .
Решение:
а) 3 x( x + 2) − 2 x( x + 1) + 4 > 0 б) ( x + 3)( x − 3) − 2(5 x − 17) < 0
3x 2 + 6 x − 2 x 2 − 2 x + 4 > 0 x 2 − 9 − 10 x + 34 < 0
x2 + 4x + 4 > 0 x 2 − 10 x + 25 < 0
( x + 2) 2 > 0 ( x − 5) 2 < 0

Решение на неравенството ( x + 2) 2 > 0 Неравенството ( x − 5) 2 < 0

е всяко число х, за което няма решение.
x + 2 ≠ 0 , т.е. x ≠ −2 .

ЗАДАЧА 4 Решете неравенствата:

а) ( x + 2) 2 ≥ 0 ; б) ( x − 5) 2 ≤ 0 .
Решение:
а) ( x + 2) 2 ≥ 0 б) ( x − 5) 2 ≤ 0
Решение на неравенството е всяко х. Неравенството има само едно решение:
х = 5.
192
Към съдържанието
ЗАДАЧА 5 Решете неравенствата:
а) ( x + 1)( x + 3) − 4 x > 0 ; б) (2 x − 3)( x − 2) − x( x − 7) < 0 .
Решение:
а) ( x + 1)( x + 3) − 4 x > 0 б) (2 x − 3)( x − 2) − x( x − 7) < 0
2
x + 3x + x + 3 − 4 x > 0 2 x − 4 x − 3x + 6 − x 2 + 7 x < 0
2

x2 + 3 > 0 x2 + 6 < 0
2
Неравенството x 2 + x32>>0−⇔ 3 x 2 > −3 Неравенството x + 6 < 0 ⇔x 2 x<2 −<6− 6
има за решение всяко число. няма решение.
При решаване на Задачи 2, 3, 4, 5 изводите не се запаметяват.
Добре е дясната страна да се преобразува в числото 0.
Тогава x 2 > 0 за всяко x ≠ 0 , x 2 ≥ 0 за всяко х.
Неравенствата с едно неизвестно могат да бъдат строги неравенства: x > 2; x – 3 < 4;...
нестроги неравенства: x – 3 ≤ 4;...
x − 3 ≤ 4 означава, че x − 3 < 4 или x − 3 = 4 .

ЗАДАЧА 6 Решете неравенството ( x + 2)2 ≤ x( x + 5) − 6 .

Решение:
( x + 2) 2 < x( x + 5) − 6 или ( x + 2) 2 = x( x + 5) − 6
x2 + 4 x + 4 < x2 + 5x − 6 x2 + 4 x + 4 = x2 + 5x − 6
4 x − 5x < − 6 − 4 4 x − 5x = − 6 − 4
− x < −10 | .(−1) − x = −10 | .(−1)
x > 10 x = 10
Получихме x > 10 или x = 10 , т.е. x ≥ 10 .
Забелязваме, че неравенството и уравнението в Задача 6 се решават
аналогично. Тъй като при умножаване двете страни:
• на уравнението с (−1) знакът „=” се запазва,
• на неравенството с (−1) се променя само посоката на неравенството,
се получава − x ≤ −10 | .(−1)
x ≥ 10 .
Този запис ни дава основание да решаваме неравенството от Задача 6 така:
( x + 2) 2 ≤ x( x + 5) − 6 ⇔ x 2 + 4 x + 4 ≤ x 2 + 5 x − 6 ⇔ 4 x − 5 x ≤ − 6 − 4
− x ≤ −10 | .(−1)
x ≥ 10 .
Решения на неравенството x ≥ 10 са всички числа, които са по-големи или равни на 10.

ЗАДАЧИ Решете неравенствата:
1 (2 x + 1)2 > (2 x − 3)(2 x + 3) ; 7 (3x − 1)2 − (3x − 1)(3x + 1) > − 4 ;
2
2 ( x − 1) ≥ ( x + 3)( x − 3) ; 8 (2 x − 3)2 ≤ (4 x − 1)( x + 5) − 17 ;
3 x 2 − ( x + 5)( x − 1) ≤ 9 ; 9 ( x + 7)2 > 7(2 x − 1) ;
4 (3x − 2)2 ≤ (3x + 1)2 − 15 ; 10 (3x − 2)( x + 1) > 3( x − 1)2 ;
5 ( x + 3)2 > ( x − 2)( x + 5) + 1 ; 11 (5 x − 1)( x − 2) < x( x + 9) − 23 ;
6 ( x + 2) > x( x + 5)( x + 1) − 6 ;
3
12 ( x − 3)2 < ( x − 7)( x + 1) − x 2 .
193
Към съдържанието
89. ПРЕДСТАВЯНЕ РЕШЕНИЯТА НА ЛИНЕЙНО
НЕРАВЕНСТВО С ЧИСЛОВИ ИНТЕРВАЛИ
И ГРАФИЧНО ВЪРХУ ЧИСЛОВА ОС
Числови интервали
1. Множеството от всички числа х, за които е изпълнено неравенството
x > a, e безкраен числов интервал (а, +∞).
x>a
(а, +∞)
2. Множеството от всички числа х, за които е изпълнено неравенството
x ≥ a, e безкраен числов интервал [а, +∞).
x≥a
[а, +∞)
3. Множеството от всички числа х, за които е изпълнено неравенството
x < a, e безкраен числов интервал (-∞, а).
x<a
(- ∞, а)

4. Множеството от всички числа х, за които е изпълнено неравенството

x ≤ a, e безкраен числов интервал (-∞, а].
x≤a
(- ∞, а]

5. Множеството на всички числа се разглежда като интервал (− ∞ ; + ∞)

и се чете интервал от минус безкрайност до плюс безкрайност.
(− ∞ ; + ∞)

Интервалите (− ∞ ; + ∞) , (− ∞ ; a ) , (a ; + ∞) , (− ∞ ; a ], [a ; + ∞)
са безкрайни числови интервали.
Символите (− ∞) и (+ ∞) не са числа и при тях не може да се постави
знак за затворен интервал.

Решенията на линейните неравенства се записват чрез интервали така:

x>2 x ∈ (2, +∞); x<2 x ∈ (-∞, 2);

x≥2 x ∈ [2, +∞); x≤2 x ∈ (-∞, 2].

Знакът „∈” означава принадлежност на едно число към даден интервал.

x ∈ (a ; + ∞) се чете: „х принадлежи (е от) интервала от а до плюс безкрайност”.

194
Към съдържанието
 • Записът x ∈ (2, +∞) о значава, че решенията на неравенството x > 2 са всички числа,
по-големи от 2, без числото 2.
• Записът x ∈ [2, +∞) о значава, че решенията на неравенството x ≥ 2 са всички числа,
по-големи от 2, и числото 2.
• Записът x ∈ (-∞, 2) означава, че решенията на неравенството x < 2 са всички числа,
по-малки от 2, без числото 2.
• Записът x ∈ (-∞, 2] означава, че решенията на неравенството x ≤ 2 са всички числа,
по-малки от 2, и числото 2.

ЗАДАЧА 1 Решете неравенствата и представете решенията им графично и чрез интервали:

а) 3 x − 2 > 10 ; б) 5 x + 8 < 2 x − 10 .
Решение:
а) 3 x − 2 > 10 б) 5 x + 8 < 2 x − 10
3 x > 10 + 2 5 x − 2 x < −10 − 8
3 x > 12 3 x < −18
x>4 x < −6

x ∈ (4; + ∞) x ∈ (-∞; -6)

ЗАДАЧА 2 Решете неравенствата и представете решенията им графично и чрез интервали:

а) 2(2 x − 3) ≤ 7 x + 3 ; б) 3( x + 5) ≥ 5( x − 23) .
Решение:
а) 2(2 x − 3) ≤ 7 x + 3 б) 3( x + 5) ≥ 5( x − 23)
4x − 6 ≤ 7x + 3 3 x + 15 ≥ 5 x − 115
4x − 7x ≤ 3 + 6 3 x − 5 x ≥ −115 − 15
−3 x ≤ 9 |.(−1) −2 x ≥ −130 |.(−1)
3 x ≥ −9 2 x ≤ 130
x ≥ −3 x ≤ 65

x ∈ [-3; + ∞) x ∈ (-∞; 65]

При записa на решението на неравенство чрез интервали се спазва редът

(−∞; число) , (число; +∞).

 Решете неравенствата и представете решенията им графично и чрез интервали:

ЗАДАЧИ
1 3x + 1 > x − 5 ;
2 2 x − 7 ≤ 3x + 4 ;
3 3 − ( x + 1) − 2 < 0 ;
4 4 − (2 x − 3) + 5 ≥ 0 ;
5 x − [7 − x − (8 + 3x)] < 3x + 2 ;
6 ( x − 1)( x 2 + x + 1) + 2 x > x3 − 1 ;
Към съдържанието
7 ( x + 5)2 − 2( x − 5)( x + 5) > x(1 − x) ;
8 ( y − 1)(3 y + 5) ≤ 2 + 3 y 2 ;
9 t (t − 4)(t + 4) ≤ t 3 − 3t + 3 ;
10 2 x + 1 > 3x − 1 ;
4 5 10
11 3 − 4 x + 1 ≤ x − x − 10 .
4 3
195
 90 НЕРАВЕНСТВА, СВЕЖДАЩИ СЕ ДО ЛИНЕЙНИ

ЗАДАЧА 1 Запишете неравенството, еквивалентно на:

а) x ∈ (2 ; + ∞) ; б) x ∈ [−3 ; + ∞) ;
в) x ∈ (− ∞ ; − 5) ; г) x ∈ (− ∞ ; 7] .
Решение:
а) x ∈ (2 ; + ∞) ⇔ x > 2 б) x ∈ [−3 ; + ∞) ⇔ x ≥ −3
в) x ∈ (− ∞ ; − 5) ⇔ x < −5 г) x ∈ (− ∞ ; 7] ⇔ x ≤ 7

ЗАДАЧА 2 Ако х е променлива, запишете неравенствата, чиито решения са изобразени гра-

фично:
а) ; б) ;

в) ; г) .

Решение:
а) x < −1 б) x ≥ 30 в) x ≤ −2, 8 г) x > 200

ЗАДАЧА 3 Решете неравенствата:

y y −1
а) + ≥ 1 ; б) 3t + 2 < − t .
3 −4 0, 4 0, 2
Решение:
y y −1 3t + 2 < − t | ⋅ 1
а) + ≥ 1 б)
3 −4 0, 4 0, 2 10
3t + 2 < − t
y y −1
− ≥1 4 10 2
3 4
4 y − 3( y − 1) ≥ 12 15t + 4 < −10t
4 y − 3 y + 3 ≥ 12 25t < − 4
y≥9 t < − 0,16

y ∈ [9 ; + ∞) t ∈ (− ∞ ; − 0,16)

ЗАДАЧА 4 Решете неравенствата:

2 2
а) ( x − 2)( x + 1) > 0 ; б) ( x + 3)( x + 4) ≤ 0 .
Решение: 2
2
а) ( x − 2)( x + 1) > 0 б) ( x + 3)( x + 4) ≤ 0
x 2 + 1 > 0 за всяко х x 2 + 4 > 0 за всяко число
( x − 2)( x 2 + 12) > 0 |: x 2 + 12 > 0 ( x + 3)( x 2 + 4) ≤ 0 |: x 2 + 4 > 0
( x − 2x)(−x2 +>10) > 0 |: x + 1 > 0 ( x +x3+ )(3x 2≤+04) ≤ 0 |: x 2 + 4 > 0

xx >− 22 > 0 x ≤x −+33 ≤ 0

x > 2
x ∈ (2 ; + ∞) x ∈ (−x∞≤; −−33]
x ∈ (2 ; + ∞) x ∈ (− ∞ ; − 3]

196 Към съдържанието

ЗАДАЧА 5 Намерете стойностите на х, за които:
а) изразът 3 x − 7 е по-голям от 5; б) изразът 2( x + 5) е не по-голям от 3;
в) изразът 5 − 2 x е по-малък от 7; г) изразът 2(3 x − 1) е не по-малък от 4.
Решение:
а) 3 x − 7 > 5 б) 2( x + 5) ≤ 3 в) 5 − 2 x < 7 г) 2(3 x − 1) ≥ 4 |: 2
3 x > 12 2 x + 10 ≤ 3 −2 x < 2 | .(−1) 3x − 1 ≥ 2
x>4 2 x ≤ −7 2 x > −2 3x ≥ 3
x ≤ −3, 5 x > −1 x ≥1

В Задача 5-г) двете страни на неравенството имат общ множител 2.

В такива случаи е удобно предварително да разделим двете страни
на общия множител 2.

За изразите А и B могат да се образуват следните твърдения

и техните отрицания:

Твърдение А>В А≥В А<В А≤В А=В А≠В

Отрицание А≤В А<В А≥В А>В А≠В А=В

Твърденията Твърденията
А е по-малко или равно на В, А е по-голямо или равно на В,
А не е по-голямо от В, А не е по-малко от В,
А не е повече от В, А е най-малко В,
А е най-много В А е поне В
записваме А ≤ В. записваме А ≥ В.


ЗАДАЧИ 1 Запишете неравенството, еквива-
5 x0,−21 > 1 − x0+, 35 ;
лентно на:
а) x ∈ (3 ; + ∞) ; б) x ∈ [−1; + ∞) ; 6 x − 5 < x − x + 4 ;
0, 3 0, 6
в) x ∈ (− ∞ ; 2] ; г) x ∈ (− ∞ ; − 5) .
2( x − 1)
7 ≤ x +1 ;
2 Ако х е променлива, запишете 0, 3
2
неравенството, чиито решения са 8 ( x − 7)( x + 4) > 0 ;
изобразени графично: 2
9 ( x + 3)( x + 1) ≤ 0 ;
2
а) ; б) ; 10 ( x + 5)(3 x − 1) ≥ 0 ;

. 11 ( x + 7)(7 x + 2) < 0 .
2
в) ; г)
12 Намерете стойностите на х, за които:
Решете неравенствата: а) изразът 2x - 5 е по-голям от 3;
3 2x + x−+31 > 5 ; x +2 5 − x−−41 > x ; б) изразът 3(x - 2) е по-малък от 9;
в) изразът 7(1 - 2x) е не по-голям от 1;
4 2 x − 1 − x + 5 > 8 x + 1 ; г) изразът -3(2x - 1) е не по-малък от 2.
−3 2 −6

197
Към съдържанието
91. НЕРАВЕНСТВА. УПРАЖНЕНИЕ

Решаване на линейни неравенства (а = 0)

ЗАДАЧА 1 Решете неравенствата:
а) 7( x − 1) > 7( x + 1) ; б) 4( y − 3) − 2 y < 2 y − 3 ; в) x( x + 2) − ( x + 1) 2 > −1 .
Решение:
а) 7( x − 1) > 7( x + 1) б) 4( y − 3) − 2 y < 2 y − 3 в) x( x + 2) − ( x + 1) 2 > −1
7x − 7 > 7x + 7 4 y − 12 − 2 y < 2 y − 3 x 2 + 2 x − ( x 2 + 2 x + 1) > −1
7x − 7x > 7 + 7 4 y − 4 y < 12 − 3 x 2 + 2 x − x 2 − 2 x − 1 > −1
(7 − 7) x > 14 (4 − 4) y < 9 ( 2 − 2) x > 0
0 x > 14 0y < 9 0x > 0
Как ще решаваме неравенства от този вид?
Неравенствата, които получихме, са от вида ax > b и ax < b .
При a = 0 неравенствата приемат вида 0x > b и 0x < b.
Решаването на линейни неравенства при а = 0 става чрез разсъждения,
при които се проверява дали съответното числово неравенство е вярно,
или не е вярно.
• В пример а) получихме 0 x > 14 . Числовото неравенство 0 > 14 е невярно.
Следователно неравенството 0 x > 14 няма решения.
• В пример б) получихме 0 y < 9 . Числовото неравенство 0 < 9 е вярно.
Следователно всяко число е решение на неравенството 0 y < 9 .
• В пример в) получихме 0 x > 0 . Числовото неравенство 0 > 0 е невярно.
Следователно неравенството 0 x > 0 няма решения.
Аналогични разсъждения правим и когато решаваме нестроги неравенства.

ЗАДАЧА 2 Решете неравенствата:

а) 0 x > −5; б) 0 x < −5; в) 0 x > 5; г) 0 x < 5.
Решение:
а) 0 > -5 е вярно – всяко число е решение.
б) 0 < -5 не е вярно – няма решение.
в) 0 > 5 не е вярно – няма решение.
г) 0 < 5 е вярно – всяко число е решение.

ЗАДАЧА 3 Решете неравенствата:

а) 0 x < 0 ; б) 0х ≤ 0; в) 0 x > 0 ; г) 0 x ≥ 0 .
Решение:
а) 0 < 0 не е вярно, 0x < 0 – няма решение.
б) 0 ≤ 0 е вярно, 0x ≤ 0 – всяко число е решение.
в) 0 > 0 не е вярно, 0x > 0 – няма решение.
г) 0 ≥ 0 е вярно, 0x ≥ 0 – всяко число е решение.
198 Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 Решете неравенствата: а) 6 x − 5 < 6 x − 1 ; б) 4( x + 1)22 − 10 x > 4 x 22 − 2( x − 2) .
Решение: 4( x + 1) − 10 x > 4 x − 2( x − 2)
а) 6 x − 5 < 6 x − 1 б) 4( x +101)x2 −−10
10xx >> 44 x−24− 2( x − 2)
6x − 6x < 5 −1 10x−−10
(10 10) x > 04 − 4
10 x −
(10 − 10 0)xx >> 04 − 4
10
(6 − 6) x < 4
(10 − 100) x > 0
0x < 4
0 < 4 – вярно ⇒ всяко число е решение. 0 > 0 – невярно 0 x⇒ > 0няма решение.

ЗАДАЧА 5 В лявата колона на таблицата за отговори запишете буквата на

неравенството и срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
еквивалентното му неравенство.
(А) 3х – 2 (2х – 1) ≤ 6 (1) 3(2х – 1) ≤ 6х + 7
(2) (х + 4)(х – 4) ≤ –20
(Б) (х + 1)2 – х(х + 2) ≥ –7
(3) (х – 1)2 ≥ х(х + 2) + 17
(В) (х – 3)(х – 1) ≥ (х – 2)2 (4) 2х(х – 2) ≤ 2х(х – 1) + 8
Решение:
(А) 3х – 2 (2х – 1) ≤ 6 (1) 3(2х – 1) ≤ 6х + 7
3х – 4х + 2 ≤ 6 6х – 3 ≤ 6х + 7
–х ≤ 4 |.(–1) –3 ≤ 7
x ≥ –4 0x ≤ 10
всяко х
(Б) (х + 1)2 – х(х + 2) ≥ –7
х2 + 2х + 1 – х2 – 2х ≥ –7 (2) (х + 4)(х – 4) ≤ –20
1 ≥ –7 х2 – 16 ≤ –20
0x ≥ –8 х2 ≤ –4
всяко х няма решение
(В) (х – 3)(х – 1) ≥ (х – 2)2 (3) (х – 1)2 ≥ х(х + 2) + 17
х2 – х – 3х + 3 ≥ х2 – 4х + 4 х2 – 2х + 1 ≥ х2 + 2х + 17
3 ≥ 4 –2х – 2х ≥ 17 – 1
0x ≥ 1 –4х ≥ 16 | : (–4)
няма решение x ≤ –4
(4) 2х(х – 2) ≤ 2х(х – 1) + 8
Отг.
2х2 – 4х ≤ 2х2 – 2х + 8
–4х + 2х ≤ 8 (А) (4)
–2х ≤ 8 | : (–2) (Б) (1)
х ≥ –4 (В) (2)

ЗАДАЧИ Решете неравенствата:
1 x − (2 x + 1)2 < (3 − x)2 − 5 x 2 ; 4 ( x − 1)2 + 4 x ≥ ( x + 1)2 + 5 ;
2 2 x(2 x + 1) − x 2 ≥ 3( x 2 − 2) + 2 x − 6 ; 5 2 x + 1 + x − 2 ≤ x ;
5 10 2
3 1 + x > 2 x + 1 + 1 ;
2 2 4 (
2 2 )
6 1 x + 3 + 1 − 5 > x − 4 .
4
199
Към съдържанието
92. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИНЕЙНИТЕ НЕРАВЕНСТВА

ЗАДАЧА 1 Намерете всички цели

2 отрицателни числа, които са решения на неравенството
( x + 1) − ( x + 1)( x − 1) ≥ − 6
( x + 1) 2 − ( x + 1)( x −2 1) ≥ − 6 . 2
x + 22 x + 1 − ( x − 1) ≥ − 6
Решение: ( x + 12) − ( x + 1)( x2− 1) ≥ − 6
. . . 2.x. .+. 2. x. .+.1. −. .x2. .+.1. ≥. .−. 6.
x + 2 x + 1 − ( x − 1) ≥ − 6
2x ≥ − 8
x 2 + 2 x + 1 − x 2 +x1 ≥ ≥− − 64 Търсените числа са -4; -3; -2; -1.
2x ≥ − 8
ЗАДАЧА 2 Дадено е неравенството ( x + 3)( x −x 3≥) −−4( x + 1)( x − 1) > ( x + 5)( x + 1) . Намерете:
2 3 6
а) най-голямото цяло число, което е решение на неравенството;
б) най-малкото цяло число, което не е решение на неравенството.
Решение:
( x + 3)( x − 3) ( x + 1)( x − 1) ( x + 5)( x + 1)
− > |. 6
2 3 6
3( x 2 − 9) − 2( x 2 − 1) > x 2 + 6 x + 5
...................... а) Най-голямото цяло число, решение на
неравенството, е −6.
− 6 x > 30 |.(−1)
6 x < −30 б) Най-малкото цяло число, което не е
x < −5 решение на неравенството, е −5.

ЗАДАЧА 3 Дадено е неравенството (2 x − 3)2 ≥ 4 x( x − 2) − 5 . Намерете:

а) произведението на естествените числа, които са решения на неравенството;
б) сбора от целите числа, не по-малки от −5, които са решения на неравенството.
Решение:
(2 x − 3) 2 ≥ 4 x( x − 2) − 5 а) Естествените числа, които са реше-
ния на неравенството, са 1; 2; 3.
4 x 2 − 12 x + 9 ≥ 4 x 2 − 8 x − 5
−12 x + 8 x ≥ −5 − 9 1. 2 . 3 = 6
− 4 x ≥ −14 |.(−11)
4 x ≤ 14 б) Целите числа, не по-малки от −5,
x ≤ 3, 5 които са решения на неравенството, са
−5 ; − 4 ; − 3 ; − 2 ; − 1; 0 ; 1; 2 ; 3 .
Търсеният сбор е
−5 − 4 − 3 − 2 − 1 + 0 + 1 + 2 + 3 = −9 .
ЗАДАЧА 4 В лявата колона на таблицата за отговори запишете буквата на
неравенството и срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
еквивалентното му неравенство.
(1) 3x – 1 > x – 13
(А) (x – 2)2 – x(x – 6) < –8
(2) 2x – 5 > 3x + 1
(3) x(x + 2) < (x + 2)(x – 2)
(Б) (x + 1)(x2 – x + 1) > x(x2 – 4) – 7
(4) 2(x + 5) < 3(x + 4)

200
Към съдържанието
 Решение:
(А) (x – 2)2 – x(x – 6) < –8 (Б) (x + 1)(x2 – x + 1) > x(x2 – 4) – 7
x2 – 4x + 4 – x2 + 6x < –8 х3 + 1 > х3 – 4х – 7
2x < –12 4х > –8
x < –6 х > –2
(1) 3х – 1 > х – 13 (2) 2x – 5 > 3x + 1
3х – х > –13 + 1 2х – 3х > 1 + 5
2х > –12 –х > 6 | . (–1)
х > –6 x < –6
(3) x(x + 2) < (x + 2)(x – 2) (4) 2(x + 5) < 3(x + 4)
x2 + 2x < x2 – 4 2x + 10 < 3x + 12 Отг.
2x < –4 2x – 3x < 12 – 10
(А) (2)
x < –2 –x < 2 | . (–1)
x > – 2 (Б) (4)

ЗАДАЧА 5 На математическо състезание всеки участник решава всяка от дадените

12 задачи. За вярно решена задача той получава по 4 точки. Ако сгреши
задача, му се отнемат 2 точки. Наградени са участниците, набрали не
по-малко от 35 точки. Колко задачи най-малко трябва да реши участник,
за да получи награда?
Решение: Дадени са 12 задачи.
Означаваме с х броя на вярно решените задачи от един участник, ДС: 0 ≤ x ≤ 12,
х – цяло число.
Един участник Брой задачи Точки Получени точки
Решил вярно х 4 4х
Нерешил 12 − х 2 2(12 − х)
Получените точки са 4 x − 2(12 − x) и те са не по-малко (≥) от 35.
Неравенството е
4 x − 2(12 − x) ≥ 35 , x ≥ 9 5 .
6

За да получи награда, участникът трябва да реши най-малко 10 задачи.


ЗАДАЧИ 1 Намерете сбора от всички цели отри­ а) най-малкото цяло число, което е
цателни числа, които са решения на решение на неравенството;
неравенството б) най-голямото цяло число, което
не е решение на неравенството.
(2 x + 1) 2 − (3x − 1)( x − 2) < ( x + 2) 2 + 8 x .
3 Дадено е неравенството
2 Дадено е неравенството ( x − 1)3 − x( x 2 − 3 x + 5) < 8 .
( x + 2) 2 1 Намерете произведението от целите
− x( x + 3) > x − 4 ⋅ x + 4 . отрицателни числа, които са реше-
2 3 2 3
Намерете: ния на неравенството.

201
Към съдържанието
93. УРАВНЕНИЯ И НЕРАВЕНСТВА. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАПОМНЕТЕ!
Числовите равенства и числовите неравенства се различават по това, че:
• две числови равенства • две числови неравенства
могат да се изваждат; не могат да се изваждат.
Ако умножим (разделим) двете страни:
• на едно равенство с c < 0, • на едно неравенство с c < 0,
равенството се запазва; неравенството променя посоката си.

ЗАДАЧА 1 Дадени са изразите A = ( x + 2)2 и B = x( x + 3) . Намерете за кои стойности на х:

а) изразите А и В приемат равни стойности;
б) стойността на израза А е по-голяма от стойността на израза В.
Решение:
а) От A = B ⇒ ( x + 2) 2 = x( x + 3) . б) От A > B ⇒ ( x + 2) 2 > x( x + 3) .
Решаваме уравнението и получаваме, Решаваме неравенството и получава-
че за x = − 4 A = B . ме, че за x > − 4 A > B .
( x + 2) 2 = x( x + 3) ( x + 2) 2 > x( x + 3)
x = −4 x > −4
x+4=0 x+4>0
е линейно уравнение; е линейно неравенство.

Линейни уравнения Линейни неравенства

с едно неизвестно с едно неизвестно

O ax + b = 0 a ≠ 0 O
Решение на ax + b = 0 при
a ≠ 0а ≠ 0 Решение на при а ≠ 0
Пример: x − 6 = 0 , x = 6 Пример: x − 6 > 0 , x > 6
x = 6 е корен. x > 6 са решения.
Линейното уравнение ax + b = 0 при a≠0 x ∈ (6; + ∞)
а ≠ 0 винаги има един корен.
Линейното неравенство
при а ≠ 0 винаги има много
решения.
Решение на ax = b при а = 0 (0x = b ) Решение на ax > b при а = 0 (0 x > b); 0 x < b
Примери: Примери:
0х = 5, 0 = 5 не е вярно – няма 0х > 5, 0 > 5 не е вярно – няма
решение; решение;
0х = 0, 0 = 0 е вярно – всяко число е 0х > -1, 0 > -1 е вярно – всяко число е
корен. решение;
0х > 0, 0 > 0 не е вярно – няма
решение.

202
Към съдържанието

 Теореми за еквивалентност
Т1 ax + b = 0 ⇔ ax = −b Т1 ax + b > 0 ⇔ ax > −b
Т2 ax + b = 0 |. c ≠ 0 Т2 ax + b > 0 |. c ≠ 0
acx + bc = 0 • ако c > 0 , ax + b > 0 ⇔ acx + bc > 0
• ако c < 0 , ax + b > 0 ⇔ acx + bc < 0
Т3  В едно уравнение или неравенство всеки израз може да се замени с
тъждествено равен на него израз. Полученото уравнение (неравенство)
е еквивалентно на даденото.
Да се реши уравнението. Да се реши неравенството.
4 x( x − 5) − ( x + 2) 2 = 3( x + 1)( x − 1) + 47 4 x( x − 5) − ( x + 2) 2 > 3( x + 1)( x − 1) + 47
4 x 2 − 20 x − ( x 2 + 4 x + 4) = 3( x 2 − 1) + 47 4 x 2 − 20 x − ( x 2 + 4 x + 4) > 3( x 2 − 1) + 47
4 x 2 − 20 x − x 2 − 4 x − 4 = 3x 2 − 3 + 47 4 x 2 − 20 x − x 2 − 4 x − 4 > 3x 2 − 3 + 47
−20 x − 4 x = 4 − 3 + 47 −20 x − 4 x > 4 − 3 + 47
−24 x = 48 |.(−1) −24 x > 48 |.(−1)
24 x = − 48 24 x < − 48
x = −2 x < −2
ЗАДАЧА 1 В лявата колона на таблицата за отговори запишете буквата на
неравенството. Срещу нея, в дясната колона, запишете номера на
уравненията, чиито корени са решения на неравенство.
(1) (x + 1)(x + 3) = 0
(А) х + 6 > –4х – 4
(2) x2 – 3x = 0
(3) x2 + 2x = 0
(Б) (х – 3)2 – х(х – 4) ≥ 9
(4) x2 – 1 = 0
Решение:
(A) х + 6 > –4х – 4 (Б) (х – 3)2 – x(x – 4) ≥ 9
x + 4x > –4 – 6 x2 – 6x + 9 – x2 + 4x ≥ 9
5x > –10 –2x ≥ 0 | : (–2)
x > –2 x ≤ 0
(1) (x + 1)(x + 3) = 0 (2) x – 3x = 0
2

х + 1 = 0 или х + 3 = 0 х(х – 3) = 0
х1 = –1 х2 = –3 х = 0 или х – 3 = 0
са решения на (Б) х1 = 0 х2 = 3
са решения на (А)
(3) x2 + 2x = 0 (4) x2 – 1 = 0
х(х + 2) = 0 (х + 1)(х – 1) = 0 Отг.
= 0 или х + 2 = 0 х + 1 = 0 или х – 1 = 0 (А) (2) (4)
х1 = 0 х2 = –2 х1 = –1 х2 = 1
(Б) (1) (3)
са решения на (Б) са решения на (А)

ЗАДАЧИ 1 Намерете х, ако:
( ) ( ) ( ) ( )
2 2 2 2
а) 2 − x + 3, 5 x − 3 = x + 2 + x ; б) 2 − x + 3, 5 x − 3 < x + 2 + x ;
3 3 1, 2 3 3 1, 2
в) (x – 1)(x2 + x + 1) = x(x + 2)(x – 2) – 9; г) (x – 1)(x2 + x + 1) > x(x + 2)(x – 2) – 9.

Към съдържанието 203

94. НЕРАВЕНСТВА МЕЖДУ СТРАНИ
И ЪГЛИ В ТРИЪГЪЛНИКА
Начертани са триъгълници.

1. 2. 3.

ABC (1.) е равнобедрен (AC = BC), AC = BC ⇔  A =  B .

ABC (2.) е правоъгълен с C = 90° . Ако сравним дъл­жините на страните
АС, ВС и АВ, ще установим, че срещу ъгъл 90° лежи най-голямата страна.
ABC (3.) е тъпоъгълен с  B > 90° . От чертежа се виж­да, че страната АС,
която лежи срещу тъпия ъгъл, е най-голяма.

Свойство на страните и ъглите в триъгълника

T1 В триъгълника срещу по-голяма страна лежи по-голям ъгъл. От a > b ⇒ α > β .

Доказателство:
1. От a > b ⇒ върху страната BC = a има точка D,
такава,че CD = CA.
2. Oт 1. ⇒ ADC е равнобедрен, S 1 = S 2.
3. S2 е външен за ABD ⇒ S 2 > b.
ABC 4. Лъчът AD→ e вътрешен за  BAC ⇒ a > S 1.
Oт 4., 2. и 3. последователно ⇒ a > S 1 = S 2 > b
От a > b ⇒ α > β .
⇒ a > b.

T2 В триъгълник срещу по-голям ъгъл лежи по-голяма страна. От α > β ⇒ a > b .

Доказателство:
За страните a и b има три възможности:
a < b, a = b, a > b .
Ако допуснем, че а = b, то от свойството на
триъгълника, че срещу равни страни лежат равни
ъгли, ще следва, че a = b, което противоречи на
ABC условието, че a > b.
От α > β ⇒ a > b . Ако допуснем, че a < b , то от предишната теорема ще
следва, че α < β , което противоречи на условието, че
α > β.
Остава вярно твърдението, че a > b .

Двете теореми можем да изкажем като една теорема така:

204
Към съдържанието
 T Ако срещу ъглите α и β в АВС страните са съответно
a и b, то a > b тогава и само тогава, когато α > β .
(a > b ⇔ α > β )

За да докажем тази теорема, трябва да докажем и Т1 , и Т2 .

! СЛЕДСТВИЕ 1
В правоъгълния триъгълник хипотенузата е по-голяма от всеки катет.

! СЛЕДСТВИЕ 2
Перпендикулярът от точка към права е по-малък от всяка наклонена
от същата точка към правата.

Перпендикулярът AA1 от А ∉ p към р е единствен.

Ако точка М ≠ А1 е произволна точка от правата
р,  A1MA е правоъгълен и съгласно Следствие 1
AM > AA1 , където AM e наклонена към правата р.

ЗАДАЧА 1 Отговорете на въпросите:

а) Може ли един триъгълник да бъде едновременно равностранен и
правоъгълен?
б) Може ли срещу тъп ъгъл в триъгълник да лежи най-малката страна?
в) Може ли срещу остър ъгъл в триъгълник да лежи най-голямата страна?
Отг. а) Не, защото в правоъгълния триъгълник (Следствие 1) има най-
голяма страна и той не може да бъде равностранен.
б) Не, защото твърдението противоречи на Т2 .
в) Да, например триъгълник с ъгли 80°, 60°, 40°.

ЗАДАЧА 2 Ъгълът при върха на равнобедрен триъгълник е 68°30′.

Коя от двете страни е по-голяма – основата или бедрото?
Решение:
От зависимостта 2α + γ = 180° получаваме последова-
телно 2α = 180° − 68°30′, 2α = 111°30′, α = 55°45′ .
α = 55°45′
От ⇒ γ > α ⇒ c > b , т.е.
γ = 68°30′
основата е по-голяма от бедрото.

ЗАДАЧИ 1 Наредете по големина ъглите α, β, 4 Сравнете основата и бедрото на
γ на  ABC, ако a = 7 cm , b = 9 cm , c = 12
равно­
cm бедрен триъгълник, ако ъгълът
a = 7 cm , b = 9 cm , c = 12 cm . при основата е:
2 Наредете по големина страните a, b, c а) 35°; б) 50°; в) 60°; г) 70°.
на ABC, ако: 5 Сравнете основата и бедрото на
а) α = 100° и β = 38° ; б) α < γ < β . равно­бедрен триъгълник, ако ъгълът
3 Сравнете катетите а и b на правоъгълен между бедрата му е:
триъгълник, ако α = 48° . а) 70°; б) 50°; в) 40°; г) 100°.
205
Към съдържанието
95. НЕРАВЕНСТВА МЕЖДУ СТРАНИ И ЪГЛИ
В ТРИЪГЪЛНИКА. УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Върху страната АВ на ABC е взета точка М.
Докажете, че ако BC > AC , то CM < BC .
Дадено: ABC, Да се докаже:
М ∈ AB, BC > AC CM < BC
Доказателство:
1. В ABC от BC > ACBC ⇒>αAC>⇒β⇒ α > β .
2. ϕ е външен ъгъл за  AMC
 AMC⇒⇒⇒ ϕ >ϕ α
>α.
3. От 1. и 2. ⇒ ϕ >⇒αϕ>>βα⇒>ϕβ⇒>⇒βϕ > β .
В МBC от (3) ⇒ BC > CM , т.е. CM < BC .

ЗАДАЧА 2 Даден е ABC, като AC > BC и СМ е медиана.

Докажете, че  BCM >  ACM .
Дадено: ABC, Да се докаже:
AC > BC , СМ – медиана  BCM >  ACM
Доказателство:
Върху продължението на медианата СМ нанасяме
отсечка MN = CM .  AM = MB

Разглеждаме AMC и  BMN CM = MN
 AMC =  BMN
⇒  AMC ≅  BMN (по I признак)
⇒ BN = AC (= b) и  2 =  3 .
Разглеждаме CNB. От b > a ⇒ 1 >  3 (=  2) .
Тогава 1 >  2 , т.е.  BCM >  ACM .

ЗАДАЧА 3 Докажете, че сборът от височините във всеки триъгълник е по-малък

от неговия периметър.

Дадено: ABC,
h a , h b , h c – височини
Да се докаже:
h a + hb + hc < P

Доказателство:
В правоъгълния триъгълник всеки катет е по-малък от хипотенузата.
В  ABA
 1ABA
(1 A(1= A
901 °=) ,90°h)a, < hca < c
В  BCB
 BCB
1 (1 B 1(
=B °h)b, < hab < a +
901 °=) ,90
В  CAC
 CAC
1 (1 C(1=C901° , °h)c, < hbc < b
=) 90
Събираме почленно h a + h b + h c < c + a + b , т.е. h a + h b + h c < P .
206
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 В ABC страната АВ е най-голяма. Ако точка Р е от страната ВС,
а точка М – от страната АС, да се докаже, че MP < AB .
Дадено: ABC, Да се докаже:
AB > AC , AB > BC MP < AB
M ∈ AC , P ∈ BC
Доказателство:
От AB > AC ⇒ γ > β . От AB > BC ⇒ γ > α .
В ABC β < γ .
Начертаваме отсечка АР.
За AРC 1 е външен. Тогава β < γ < 1 ⇒ β < 1.
1. В AВР от β < 1 ⇒ AP < AB .
За ABC АР е вътрешна отсечка, защото P ∈ BC . Тогава
3 < α .
От 3 < α и α < γ ⇒ 3 < γ .
В AРC МР е вътрешна отсечка, защото M ∈ AC .
За МРC 2 е външен и γ <  2 .
2. От 3 < γ и γ <  2 ⇒  3 <  2 ⇒ MP < AP .
От 1. и 2. ⇒ MP < AP < AB ⇒ MP < AB.

ЗАДАЧА 5 Периметърът на равнобедрен ABC ( CA = CB ) е 25 cm, разликата

между две от страните му е 4 cm, а външният ъгъл при върха С е
остър. Намерете страните на триъгълника.
Решение:
От γ′ < 90° ⇒ γ > 90° и ABC е тъпоъгълен при
върха С ⇒ най-голямата страна е основата АВ.
Означаваме CA = CB = x , AB = x + 4 .
Тогава P = 2 x + x + 4 , 3 x + 4 = 25 , x = 7 .
Страните на триъгълника са
CA = CB = 7 cm , AB = 7 + 4 = 11 cm .


ЗАДАЧИ 1 В ABC ъглите при върховете А и В 4 В правоъгълен  АВС ( C = 90° )
са съответно:
а) 50° и 80°; б) 110° и 40°; в) 90° и 70°.
Сравнете страните на триъгълника.
2 Ъгълът между бедрата на равнобе-
дрен триъгълник е:
а) 130°; б) 45°; в) 30°; г) 80°.
Сравнете бедрото и основата на триъ­
гълника.
3 Докажете, че всяка височина в
триъгъл­ника е по-малка от страните,
излизащи от същия връх.
точка D е от катета ВС. Докажете, че
AD < AB .
5 В АВС ъгълът при върха С е тъп и
точка K лежи на страната АС. Дока-
жете, че BK < AB .
6 В ABC точка N от страната АВ е така-
ва, че CA = CN . Докажете, че CB > CA .
7 Ако AQ е ъглополовяща в ABC, да се
докаже, че AB > BQ и AC > CQ .
8 Даден е ABC, като AC < AB и АМ е ме-
диана. Докажете, че  BAM <  CAM .

207
Към съдържанието
96. НЕРАВЕНСТВО НА ТРИЪГЪЛНИКА

На чертeжа е начертан
1.
триъгълник със страни
=a 3= cm , b 2 cm , c = 4 cm .
2.

3.

На лъч с начало точката О и единична отсечка 1 cm са нанесени страните

на триъгълника така, както е показано на 1., 2., 3.. Вижда се, че дължината
на всяка страна е по-малка от сбора на дължините на другите две страни:
b < c + a ; a < c + b; c < a + b.
Ще докажем, че това твърдение е вярно за всеки триъгълник.

T В триъгълника всяка страна е по-малка от сбора на другите две страни.

Дадено: ABC; страни a, b, c

Да се докаже:
a < c + b, b < c + a, c < a + b

Доказателство:
Върху лъча BA→ нанасяме отсечка AD = AC = b.
В DBC имаме DB = b + c , BC = a .
От AD = AC следва, че DАC е равнобедрен и 1 =  3 . Но СА е
вътрешна отсечка за DBC, защото точката А е между точките D и В.
Тогава  3 <  2 .
От 1 =  3 и  3 <  2 ⇒ 1 <  2 , а от свойството на страните и ъглите
в триъгълника следва, че BC < BD , т.е. a < b + c .
Аналогично се доказват и другите две неравенства: b < c + a и c < a + b .
За да можем да сравним отсечките а и c + b, чрез допълнително
построение ги направихме страни на DBC.
Точката D можеше да се вземе и върху лъча СA→ така, че AD = AB = c.
Целта е да се получи триъгълник със страни а и c + b.
Вярна е и следната теорема:

T Ако всяка от три дадени отсечки a, b, c е по-малка от сбора на другите две,

то има три­ъгълник със страни, равни на тези три отсечки.

ЗАДАЧА 1 Отговорете на въпроса и обосновете съществува ли триъгълник със страни (в cm):

а) a = 2 , b = 6 , c = 7 ; б) a = 1, b = 2 , c = 4 ; в) a = 1, b = 1, c = 1 .
208
Към съдържанието
 ! За да бъдат три отсечки с дължини a, b, c, където a ≤ b ≤ c , страни на
триъгълник, трябва да бъдат изпълнени трите неравенства от теоремата:
b < c + a , a < c + b , c < a + b . Достатъчно е да проверяваме само третото
от тях (за най-голямата отсечка), тъй като другите две са винаги изпълнени.

Решение:
а) Тъй като 2 < 6 < 7 , проверяваме неравенството 7 < 6 + 2 . То е изпълнено
и следователно числата 7, 6, 2 (cm) са дължини на страни на триъгълник.
б) Тъй като 1 < 2 < 4 , проверяваме неравенството 4 < 2 + 1 . То не е
изпълнено и следователно числата 4, 2, 1 (cm) не са дължини на страни
на триъгълник.
в) Тъй като 1= 1= 1 , проверяваме неравенството 1 < 1 + 1 . То е изпълнено и
следователно числата 1, 1, 1 (cm) са дължини на страни на триъгълник.

T Да се докаже, че във всеки разностранен триъгълник всяка страна

е по-голяма от разликата на другите две страни.
Доказателство:
Ако сме означили страните на триъгълника с a, b, c,
нека най-голямата страна е с, а най-малката е а. Тогава a < b < c .
От c < a + b и c > b ⇒ c − b < a , т.е. a > c − b .
От c < a + b и c > a ⇒ c − a < b , т.е. b > c − a .
От b < c + a и b > a ⇒ b − a < c , т.е. c > b − a .

Теоремата е в сила и при равенство на страните в триъгълника. Тогава

разликата на равни страни е нула и неравенството пак е изпълнено.

ЗАДАЧА 2 Периметърът на равнобедрен триъгълник е 24 cm. Намерете страните на

триъгълника, ако едната страна е с 6 cm по-голяма от другата.
Решение: Страните на триъгълника могат да бъдат:
x + 6 , x + 6 , x или x, x, x + 6 .
2( x + 6) + x = 24 2 x + x + 6 = 24
x=4 x=6.
Получаваме 4, 10, 10. Получаваме 6, 6, 12.
От 10 < 4 + 10 (вярно) От 12 < 6 + 6 (не е вярно)
⇒ числата 4, 10, 10 (cm) са дължини ⇒ числата 6, 6, 12 (cm) не са дължини
на страни на триъгълник. на страни на триъгълник.
Страните на триъгълника са 4 cm, 10 cm, 10 cm.

ЗАДАЧИ 1 Има ли триъгълник със страни (в cm): рен триъгълник, ако две от страните са:
а) 1; 3; 4; б) 2; 4; 5; а) 8 cm и 4 cm; б) 6 cm и 4 cm;
в) 3; 5; 6; г) 6; 6; 6? в) 9 cm и 5 cm; г) 10 cm и 3 cm.
Отговорете и се обосновете. 4 Периметърът на равнобедрен три­
2 Намерете бедрото на равнобедрен ъгълник е 42 cm. Ако едната страна е
триъгълник със страни 5 cm и 12 cm. с 3 cm по-голяма от другата, намерете
3 Намерете третата страна на равнобед­ страните на триъгълника.

209
Към съдържанието
97. НЕРАВЕНСТВО НА ТРИЪГЪЛНИКА.
УПРАЖНЕНИЕ
ЗАДАЧА 1 Докажете, че всяка страна на триъгълника е по-малка от полупериметъра му.
Дадено:ABC със страни a, b, c
Да се докаже: a < p , b < p , c < p , където p = 1 P
2
Доказателство:
От a < b + c , като приложим свойствата на числовите
неравенства, получаваме
a+a <b+c+a,
2a < P , a < 1 P , a < p .
2
Аналогично b < p и c < p .

ЗАДАЧА 2 Докажете, че всяка медиана в триъгълника е по-малка от полупериметъра му.

Дадено: ABC със страни a, b, c
и медиани m a , m b , m c
Да се докаже: m a < p , m b < p , m c < p
Доказателство:
2m c < a + b + c
В  AMC m c < b + c
2 ⇒ mc < 1 P
В  BMC m c < a + c 2
2 m c < p.
Аналогично се доказва, че m a < p и m b < p .

ЗАДАЧА 3 Докажете, че всяка медиана в триъгълника е по-малка от полусбора

на страните, които излизат от същия връх.
Дадено: ABC със страни a, b, c и медиани m a , m b , m c
Да се докаже:
m a < 1 (b + c) , m b < 1 (a + c) , m c < 1 (a + b)
2 2 2
Доказателство:
Ще докажем, че m c < 1 (a + b) .
2
По продължението на СМ нанасяме MN = CM .
От  AMC ≅  BMN ⇒ BN = b.
В CNB CN < CB + BN , 2m c < a + b, m c < 1 (a + b) .
2
Аналогично се доказва, че
m a < 1 (b + c) и m b < 1 (a + c) .
2 2
210
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 Докажете, че периметърът на триъгълник, чиито върхове лежат
на страните на дадения триъгълник, е по-малък от периметъра на
дадения триъгълник.
Дадено: ABC, M ∈ AB (= c), N ∈ BC (= a),
P ∈ AC (= b)
Да се докаже: P MNP < P ABC
Доказателство:
Означенията на всички отсечки са дадени на чертежа.
От  AMP ⇒ x < m + b − p .
От  MBN ⇒ y < n + c − m .
От  NCP ⇒ z < p + a − n .
Събираме почленно:
x+ y+ z < m+b− p+n+c−m+ p+a−n
⇒ x + y + z < a + b + c , т.е. P MNP < P ABC .

ЗАДАЧА 5 Даден е ABC и точка М е вътрешна за този триъгълник.

Докажете неравенството MA + MB < CA + CB .
Дадено: ABC, М – вътрешна за ABC
Да се докаже: MA + MB < CA + CB
Доказателство:
Означенията на отсечките са дадени на чертежа.
Искаме да докажем, че x + y < a + b .
Продължаваме АМ до пресичането и� с ВС в точка N.
В  MBN y < u + v  MBN y < u + v .
В  ANC x
b+ANC
+ u < a −v x+u < b+a −v.
Събираме почленно: x + y + u < u + v + b + a − v
⇒ x + y < a +b,
т.е. MA + MB < CA + CB .

ЗАДАЧИ 1 Даден е ABC със страни a, b, c и 3 Докажете, че сборът от трите медиани
точка D от страната с. Докажете не- в един триъгълник е по-малък от пери­
равенството a + b − c < 2CD . метъра му.
2 Даден е ABC и точка S, вътрешна 4 В триъгълник с дължини на страните
за този триъгълник. Докажете нера- естествени числа едната страна има
венството SA + SB + SC > p , където р дължина 5 cm, а другата – 1 cm. Наме-
е полупериметърът на ABC. рете дължината на третата страна.
5 В ABC AB : BC : CA = 6 : 4 : 5. 6 В ABC (S B = 90°) BD е височина.
Т За ъглите на ABC е вярно, че: Не е вярно, че:
Е А) a > b > g; А) AB > BD;
С Б) a < b < g; Б) S ABD = S ACB;
Т В) b < a < g; В) AB < AC;
Г) a > g > b. Г) S BAC > S DBC.

211
Към съдържанието
98. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА “НЕРАВЕНСТВА”

ЗАПОМНЕТЕ!
Свойства на числовите неравенства:
1. Ако a < b, то b > a. 4. а < b ⇔ а+c<b+c
2. Ако a < b и b < c, а<b ⇔ a−c<b−c
то a < c. 5. Нека c > 0 a < b ⇔ a . c < b . c ,
3. Ако a<b a<b ⇔ a<b.
+ c c
c<d
то a + c < b + d. Нека c < 0 a < b ⇔ a . c > b . c ,
a<b ⇔ a > b .
Аналогични са свойствата на числовите неравенства c c
и когато вместо “<” имаме “≤”, или “>”, или „≥”.
Решаване на линейни неравенства с едно неизвестно.
Теореми за еквивалентност:
−3 x − 7 > x + 5
 → по Т1 : прехвърляме членове от едната страна в
−3 x − x > 5 + 7 другата с обратен знак;
 → по Т3 : заменяме изрази с тъждествено равни на тях;
− 4 x > 12 |.(−1)
 → по Т2 : умножаваме двете страни с (−1) и сменяме
4 x < −12 посоката на неравенството;
 → по Т2 : делим двете страни на коефициента пред х
x < −3 (числото 4).
Решенията на неравенството записваме
чрез неравенство графично с интервал
x < −3 x ∈ (− ∞ ; − 3)
Неравенства в триъгълника:  ABC , a < b < c
Неравенства между страни и ъгли: a < b ⇔ α < β
Неравенства между страни: c − b < a < b + c
c−a <b< a+c
b−a < c < a+b

ЗАДАЧА 1 В лявата колона на таблицата за отговори запишете буквата на неравенството и

срещу нея, в дясната колона, запишете номера на еквивалентното му неравенство.
(1) (x + 1)2 – 10 < х(x + 4)
(А) х(х + 2) < (х + 3)(х – 3) (2) 3(2х – 1) – 2(3х + 4) > 8
2 x + 1 1 − 3x
(3) >
(Б) х(х + 3) – (х + 2)(х + 1) < 5 2 −3
(4) 3х – 8 > 5х + 1

212
Към съдържанието
 Решение:
(А) х(х + 2) < (х + 3)(х – 3) (Б) х(х + 3) – (х + 2)(х + 1) < 5
х2 + 2х < х2 – 9 х2 + 3х – (х2 + 2х + х + 2) < 5
х < –4,5 –2 < 5
всяко х
(1) (х + 1)2 – 10 < х(х + 4) (2) 3(2х – 1) – 2(3х + 4) > 8
х2 + 2х + 1 – 10 < х2 + 4х 6х – 3 – 6х – 8 > 8
–2х < 9 –11 > 8
х > –4,5 няма решение
2 x + 1 3x − 1
(3) > (4) 3х – 8 > 5х + 1 Отг.
2 3 3х – 5х > 1 + 8
6х + 3 > 6х – 2 –2х > 9 (А) (4)
3 > –2 х < –4,5 (Б) (3)
всяко х

ЗАДАЧА 2 Даден е равнобедрен ABC (CA = CB ) и  ACB = 36° . Ако AL е ъглополовяща

( L ∈ BC ) , докажете, че: а) BL < CL ; б) BL < 1 BC .
2
Доказателство:
а) ABC – равнобедрен, γ = 36°, α = β
От 2β + γ = 180° 2β + 36° = 180° ⇒ β = 72°.
От AL – ъглополовяща, и α = 72° ⇒ α = 36° .
2
От Т-свойство на страните и ъглите в триъгълника
за ABL от 36° < 72° ⇒ BL < AL ,
за AСL от 36° = 36° ⇒ AL = LC .
Получихме BL < AL , AL = LC ⇒ BL < CL .
б) В условие а) доказахме, че BL < CL .
Знаем, че BL = BL . Събираме почленно и получаваме
2 BL < BL + LC
2 BL < BC , BL < 1 BC
2

ЗАДАЧИ 1 Докажете, че за всяко a ≠ 0 е вярно 6 x − 7 > x − 4 ;
неравенството (3 + 2a ) 2 − 12a > 9 . 1, 5 0, 3 0, 5 0, 3
x x 2x
2 Докажете, че за всяко а и b е вярно 7 2, 4 + −2 ≤ 0, 3 + 81 .
неравенството:
8 Намерете естествените числа, които
а) a (a + 5b) + b(b + 2a ) ≥ 7 ab ;
са решения на неравенството
( )
2

( )
б) a + b ≥ ab .
2 x − 2 − x − 9 x + 7 ≤ 36 .
7 2
Решете неравенствата:
3 ( x + 1)2 − 2( x − 1)( x + 1) < − x(1 + x) ; 9 Намерете целите отрицателни числа,
които са решение на неравенството
4 ( x − 2)2 − x ≥ x 2 + 2 x − 1 ;
5 y − 2 − y < 3 y + y − 1 ; 3 ( )
x + 2 − 1 2 + x < 1+ x + 5 .
2 3 6
3 2
213
Към съдържанието
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА “НЕРАВЕНСТВА”

1. Решете неравенствата и представете ре-

( ) ( )
г) x + 1 − 1 ⋅ 5 x − 3 − 2 > 1 − x .
2 2

шенията им графично и чрез интервал: 4 2 4 2

а) ( x + 2) 2 − x( x − 3) ≤ 8 x + 3 ;
б) ( x + 4) 2 − ( x + 2)( x − 2) ≥ 2( x − 3) ;
в) ( x − 3) − ( x − 2)( x − 5) < 2 x + 7 ;
2
г) (2 x − 3) 2 − (2 x + 1) 2 > −8 .
2. Намерете сбора от естествените числа,
които са решение на неравенството:
6. Намерете стойностите на x, за които из-
разът:
а) ( x + 3) 2 − ( x − 2) 2 е по-голям от 15;
б) x 2 − ( x + 4)( x − 1) e по-малък от 10;
в) x(x2 – 3) – (x – 3)(x2 + 3x + 9) е не по-голям от –3.
г) ( x − 2)3 − x( x − 3) 2 е не по-малък от 4.

а) 2 x − 5 − 3 x − 1 ≥ −3 − x − 11 ; 7. В лявата колона на таблицата за отговори

5 3 15 запишете буквата на неравенството и срещу
б) x − x − 1 ≤ 2 x + 4 − x − 5 ; нея, в дясната колона, запишете номера на
12 3 2 еквивалентното му неравенство.

3 ( 6 )
в) x + 2 − x − 5 − x > x + 1 ;
−2 (А)
x − 2x −1 < 1
2 3
г) x3 − x( x − 3)( x + 3) < 2( x + 19) . (Б) (x + 1)2 − x(x + 2) > −7
3. Намерете сбора на целите отрицателни (В) (x + 3)(x − 3) > x2 + 4x + 11
числа, които са решение на неравенството:
(1) (x + 2)(x − 2) < −5
а) ( x − 3)( x + 3) − (2 − x) 2 ≤ 8 x + 3 ;
3x + 1 − 4 x − 1 > 0
б) (2 x − 3) 2 − (3 x − 2)( x − 1) ≤ (3 − x) 2 ; (2)
2 3
в) ( x + 2) 2 − x − 7 > ( x + 2)( x + 1) ; (3) (x − 2)2 > 9 − x(3 − x)
6
г) (2 x + 1) 2 − ( x + 1) 2 ≤ 8 + 3 x( x + 1 1 ) . (4) 3(2x − 1) < 6x + 5
3 (5) 3x − 5 < 7x + 11
4. Намерете най-голямото цяло число, което
е решение на неравенството: 8. В лявата колона на бланката за отговори
а) (2 x + 1) − 3 x( x − 2) < ( x + 3) ;
2 2 е написана буквата на неравенството. Срещу
нея, в дясната колона, запишете номерата на
б) ( x + 1)3 − ( x + 1)( x 2 − x + 1) − 3 x 2 < −12 ; уравненията, чиито корени са решения на
1 1 неравенството.
3x + 2 2x − 3
5 x − 2, 5 4 x − 3, 5 6− 3;
в) + > (А) –x + 6 > 5x − 18
3 −6 2 −4
x+7
5x +
1
3x −
1 (Б) ≤ −2
6 2 x − 3, 5 2 x + 1, 5 3. −3
г) − < −
2 6 3 −4 (В) x2 + 9 < x(x + 3)
5. Намерете най-малкото цяло число, което
е решение на неравенството: (1) (x − 4)(x − 1) = 0
а) ( x + 3)( x − 3) − ( x − 2)( x + 2) < x ;
2 2 2 2
(2) x2 = 9x
(3) x2 − 16 = 0
б) 2 x − 1 ⋅ 5 x + 3 − x + 3 > x 2 − 3 x − 1 ; (4) (x − 4)(x − 5) = 0
5 2 2 5
x ( x − 2) ( x − 1)(1 + x ) 5 + x2 (5) | x + 3 | = 4
в) − ≤ 2− ;
3 2 6
214 Към съдържанието
99. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА “НЕРАВЕНСТВА”

1. На неравенството −3 x + 5 < x − 3 е ек- А) 7;

вивалентно неравенството: Б) 2 или 8;
А) x > 4 ; Б) x < 4 ; В) x > 2 ; Г) x < 2 . В) 6 или 7, или 8;
Г) 2 или 7.
2. Решенията на неравенството
( x − 5) 2 < 0 са: 7. Неравенството, чиито решения са изо­
А) x > 5 ; бра­зени графично така: , е:
Б) x < 5 ;
А) x < −200 ;
В) всяко число x ≠ 5;
Г) няма решение. Б) x > −200 ;
3. Решенията на неравенството В) x ≤ −200 ;
x + 4 + 2 x − 1 > x са: Г) x ≥ −200 .
2 −3
А) x < −1 3 ; 8. Дадено е неравенството
7
3 x −1 x+2
Б) x > 1 ; ( x + 2) 2 − > ( x + 1)( x + 2) − .
7 2 3
В) x > −2 ; а) Запишете решенията на неравенството
чрез интервал.
Г) x < 2 .
б) Намерете сбора от целите отрицателни
4. Решенията на неравенството числа, които са решения на неравенството.
( x − 1)( x + 1) − 2 x > x 2 + 5 са: 9. В лявата колона на бланката за отговори
А) ; е написана буквата на неравенството. Сре-
щу нея, в дясната колона, запишете номе-
Б) ; рата на уравненията, чиито корени са ре-
шения на неравенството.
В) ;
(А) –х – 4 < 3х – 8
Г) . x−7
(Б) >1
5. Решенията на неравенството −3
x − (2 − x − 3( x + 1)) > 21 са: (В) (х + 2)2 ≤ х(х + 8)
А) x ∈ (− ∞ ; 4) ; (1) (х – 1)(х – 4) = 0
Б) x ∈ (4 ; + ∞) ; (2) х2 – 5х = 0

( )
В) x ∈ 5 1 ; + ∞ ;
5
(3)
(4)
х2 – х = 0
х2 = 4
( 2 )
Г) x ∈ − ∞ ; 5 1 . (5) |x – 7| = 5

6. В триъгълник с дължини на страните 10. Решете неравенството

естествени числа едната страна има дъл-
жина 7 cm, а другата – 2 cm. Дължината на
третата страна в сантиметри е:
Към съдържанието
(х + 2)3 – (2х + 5)(3х – 1) < х + х(х – 1)(1 + х)
и намерете най-малкото цяло число, което
е негово решение.
215
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА “НЕРАВЕНСТВА”

1. Числото (–3) не е решение на неравен- 7. Решенията на неравенството

ството: ( x + 2)( x − 2) x( x − 4)
− 10 x < са:
А) 3х < 6; 0, 4 0, 4
Б) 2х ≥ –6; А) x < 1 ;
В) х < –3; 2
Г) х < 1. Б) x > 1 ;
2
2. Решенията на неравенството В) всяко число е решение;
(2 x − 3) 2 ≤ 0 са: Г) няма решение.
8. Дадено е неравенството
А) x = 1 1 ;
2  1
1 (2 x + 1) 2 − 3 x  x + 1  ≤ ( x + 1) 2 + 8 .
Б) x ≤ 1 ;  3
2 а) Запишете решенията на неравенството
В) всяко число x ≠ 1 1 ; чрез интервал.
2
Г) няма решение.
б) Намерете произведението от целите от-
3. Числото 3 е решение на неравенството: рицателни числа, които са решения на не-
А) 2(х + 4) < 5х – 1; равенството.
Б) 5х + 1 < 3х + 7;
9. В лявата колона на бланката за отговори
В) 3(х – 1) > 2(х – 3); е написана буквата на неравенството. Сре-
Г) 7(х + 1) < 5(х – 1). щу нея, в дясната колона, запишете номера-
4. Най-голямото цяло число, което е реше- та на уравненията, чиито корени са решения
ние на неравенството 3(х + 2) ≥ 2(3х + 4), е: на неравенството.
А) –1;
Б) 0; (А) –х – 2 < 4(х – 3)
В) 1; x+5
Г) няма такова число. (Б) >0
−5
5. Решенията на неравенството
(х + 1)2 – х(х + 5) > 7 са: (В) (х – 5)2 ≤ 2х2 – (х + 5)(х – 5)
А) х > – 1,4; (1) (х – 3)(х – 6) = 0
Б) х < –1,4; (2) х2 – 5х = 0
В) х < –2; (3) х2 + х = 0
Г) х > –2. (4) х2 = 9
6. Решенията на неравенството (5) |x + 8| = 1
(
2 2 )
1 x + 3 + 1 + x − 4 > 5 са:
−4 10. Решете неравенството
А) x > 0 ; x  x  x + 5  3x x + 1 
 − 5 + 4 −  −  > x − 20
Б) x < 10 4  5  2  5 2 
и намерете най-малкото цяло число, което
В) всяко число е решение;
е негово решение.
Г) няма решение.

216
Към съдържанието
 ТЕМА 6
УСПОРЕДНИК
(Урок № 100 – Урок № 109)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• успоредник – признаци и свойства;
• правоъгълник;
• ромб;
• квадрат.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да разпознават видовете успоредници;
• да прилагат признаците и свойствата на успоредник,
правоъгълник, ромб и квадрат.

Към съдържанието
100. УСПОРЕДНИК. СВОЙСТВА

Четириъгълник
Четириъгълник ABCD – A, B, C, D – върхове
eлементи, означения AB, BC, CD, DA – страни
A, B, C, D – ъгли
AC, BD – диагонали
P = AB + BC + CD + DA, S = S ABC + S ACD

О Страните, които имат общ връх, се наричат съседни, а тези, които нямат
общ връх, се наричат срещуположни (противоположни, срещулежащи).

О Ъглите, които имат общо рамо, се наричат прилежащи, а тези,

които нямат общо рамо, се наричат срещулежащи.

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че сборът на ъглите на четириъгълник е 360°.

Основна Доказателство:
задача Означенията на ъглите са дадени на чертежа.
Диагоналът АС разделя четириъгълника на два
триъгълника.
В ACD 1 + 3 + D = 180°.
В ACB 2 + 4 + B = 180°.
Събираме почленно
1 + 3 + 2 + 4 + D + B = 360°.
От 1 + 2 = А и 3 + 4 = C
⇒ А + B + C + D = 360°.
Успоредник
О Четириъгълник, на който двойките срещуположни страни са успоредни,
се нарича успоредник.
AB  CD
Четириъгълник ABCD, в който AD  BC ,
е успоредник.
Успоредникът е геометрична фигура, получена при
пресичане на две двойки успоредни прави.

Т1 СВОЙСТВО на страните на успоредник

В успоредник двойките срещуположни страни са равни.
Доказателство:
Построяваме диагонала АС.
1 = 2, 3 = 4 (кръстни ъгли)
От  ABC ≅  CDA (по II признак)
⇒ AB = CD и BC = DA като съответни страни в
еднакви триъгълници.
218
Към съдържанието
 Следствие от Т-свойство:
AB = CD = a
BC = AD = b
P = AB + BC + CD + DA = a + b + a + b = 2a + 2b
P = 2(a + b)

Т2 СВОЙСТВО на диагоналите на успоредник

В успоредник диагоналите взаимно се разполовяват.
Разглеждаме ABO и CDO:
AB = CD (като срещуположни страни в успоредник)
1 = 2 (като кръстни ъгли при (AB || CD) ∩ AC)
О – връхни ъгли
⇒ ABO ≅ CDO (по II признак)
⇒ AО = ОС и BO = OD като съответни страни в ед-
накви триъгълници.

ЗАДАЧА 2 Диагоналите АС и BD в успоредника ABCD се пресичат в точка О.

Ако AO = 5 cm и DO = 3,4 cm, намерете АС и BD.
Решение:
От Т-свойство на диагоналите следва, че:
AC = 2 . AO = 2 . 5 = 10, AC = 10 cm;
BD = 2 . DO = 2 . 3,4 = 6,8, BD = 6,8 cm.

Т3 СВОЙСТВО на ъглите на успоредник

В успоредник срещуположните ъгли са равни.

Доказателство:
От ABD ≅ CDB (по III признак) ⇒ A = C.
Аналогично се доказва, че B = D.

Т4 СВОЙСТВО на ъглите на успоредник

В успоредник сборът на прилежащите на коя да е страна ъгли е 180°.

Доказателство:
От (AB || CD) ∩ AD и A и D – прилежащи
⇒ A + D = 180°.
Аналогично се доказва, че:
A + B = 180°, B + C = 180°, C + D = 180°.

ЗАДАЧИ 1 Диагоналите АС и BD на успоредни- Лицето на успоредника (в cm2) е:
ка ABCD се пресичат в точка О. Ако А) 20; Б) 40; В) 30; Г) 60.
Т ОС = 8 cm и OD = 3,5 cm, сборът на 3 В успоредника ABCD диагоналите АС
Е диагоналите АС и BD в сантиметри е:
С и BD се пресичат в точка О и ОAВ =  
Т А) 21; Б) 23; В) 25; Г) 27. 30°. Ако АС = 11 cm, разстоянието от
2 За успоредника ABCD е дадено, че О до страната АВ в сантиметри е:
АВ = 10 cm, AD = 6 cm и BAD = 30°. А) 3,15; Б) 3,25; В) 2,25; Г) 2,75.

219
Към съдържанието
101. УСПОРЕДНИК. СВОЙСТВА. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Докажете, че всеки диагонал на успоредника го разделя

на два еднакви триъгълника.
Решение:
На чертежа BD е диагонал,
 ABD ≅  CDB (по III признак).
По аналогичен начин се доказва твърдението и за
диагонала АС.

Лице на успоредник SABCD = a.ha = b.hb

Знаем, че еднаквите триъгълници имат равни лица.
S ABCD = S ABD + S CDB =
S ABCD = S ABD + S CDBa .=h
a
= 2 S ABD = 2 ⋅ a . h =
= 2 S ABD = 2 ⋅ 2
a
=
= a.ha 2
= aS. hABD
S ABCD = a + S CDB =
S ABCD = S ABD + S CDB b.=hb
= 2 S CDB = 2 ⋅ b . h =
= 2 S CDB = 2 ⋅ 2
b
=
= b . hb 2
= b . hb

ЗАДАЧА 2 Разликата на два от ъглите на успоредник е 36°.

Намерете ъглите му.
Решение:
От β − α = 36° ⇒ β = 36° + α.
От α + β = 180° Т4 ⇒ α + (α + 36°) = 180°
⇒ α + (α + 36°) = 180° 2α = 180° − 36°, α = 72°
β = 36° + α = 36° + 72° = 108°
A = C = 72°, B = D = 108°

ЗАДАЧА 3 В успоредник ABCD ъглополовящата на A пресича страната CD

в точка L и ALD = 20°. Намерете ъглите на успоредника.
Решение:
L От AL – ъглополовяща ⇒ 1 = 2
⇒ 2 = 3 = 20°
От (AB || CD) ∩ AL ⇒ 1 = 3
⇒  A = 2 . 20° = 40°,  B = 180° − 40° = 140° .
 A =  C = 40°,  B =  D = 140°

220 Към съдържанието

ЗАДАЧА 4 В успоредник ABCD ъглополовящата на ъгъла при върха А пресича страната CD
(или нейното продължение) в точка М. Да се докаже, че AМD е равнобедрен.
Решение:
От АМ → – ъглополовяща ⇒ 1 = 2.
От (AB || CD) ∩ AМ ⇒ 2 = 3 .
Тогава 1 = 3 и AМD е равнобедрен.

ЗАДАЧА 5 Докажете, че ъглополовящите на два срещуположни ъгъла

в успоредник са успоредни.
Решение:
1. От DL – ъглополовяща ⇒ 1 = 2.
От ВМ – ъглополовяща ⇒ 3 = 4 .
От АDC = ABC ⇒
⇒ 1 = 2 = 3 = 4 = x.
2. От (AB || CD) ∩ BМ ⇒
⇒ 3 = 5 = x (кръстни).
3. 2 и 5 са съответни за (DL, BM) ∩ CD и
2 = 5 = х.
От признака за успоредност на две прави
⇒ DL || BM.

ЗАДАЧА 6 DD1 (D1 ∈ AB) и DD2 (D2 ∈ BC) са височини в успоредника ABCD.
Ако BAD = α (α < 90°), намерете D1DD2.
Решение:
90° 
 
1. DCD2 = DAD1 (срещулежащи ъгли)


2. ADC = 180° – α (прилежащи ъгли)

90° 

3. АDD1 = 90° – α (ADD1 – правоъгълен)

 D2
CDD2 = 90° – α (CDD2 – правоъгълен)
D1 4. D1DD2 = 180° – α – (90° – α) – (90° – α) = α


ЗАДАЧИ 1 Сборът на два от ъглите на успоре- 3 Два от ъглите на успоредник се от-
дник е 90°. Тъпият ъгъл на успоред- насят както 2 : 1. Сборът на острите
ника е: ъгли в успоред­ника е:
Т
Е А) 120°; Б) 125°; В) 130°; Г) 135°. А) 100°; Б) 110°; В) 120°; Г) 130°.
С
Т
2 Единият от ъглите на успоредник е 4 Разликата на два от ъглите в успоре-
4 пъти по-голям от другия. Острият дник е 20°. Сборът на тъпите ъгли в
ъгъл на успоредника е: успоредника е:
А) 30°; Б) 36°; В) 40°; Г) 46°. А) 200°; Б) 210°; В) 220°; Г) 230°.

5 Ъглополовящата на BAD на успо­ 6 Ъглополовящата на BAD на успо­

редника ABCD пресича страната CD в редника ABCD пресича страната BC в
точка Q. Aко DQ = 8 cm и CQ = 5 cm, точка N. Aко BN = 11 cm и NC = 5 cm,
намерете периметъра на успоредника. намерете периметъра на успоредника.

221
Към съдържанието
102. ПРИЗНАЦИ ЗА УСПОРЕДНИК

Т1 ПРИЗНАК
Четириъгълник, на който двойките срещуположни страни са равни,
е успоредник.
Дадено: четириъгълник ABCD, AB = CD, AD = BC
Да се докаже: ABCD е успоредник
Доказателство:
Построяваме диагонала АС.
VABC ≅ VCDA (по III признак) ⇒ 3 = 1, 2 = 4
От признака за успоредност на две прави и
1 = 3 (кръстни ъгли) ⇒ AD || BC,
2 = 4 (кръстни ъгли) ⇒ AB || CD.
От определението за успоредник следва, че ABCD е
успоредник.

ЗАДАЧА 1 В четириъгълника ABCD AD = BC и CAD = ACB.

Докажете, че ABCD е успоредник.
Доказателство:
1. Разглеждаме ACD и САВ.
АС – обща
AD = CB (по условие)
CAD = ACB (по условие)
⇒ ACD ≅ CAB (по I признак)
⇒ CD = AB
2. От Т1 -признак и CD = AB
⇒ ABCD успоредник.
AD = BC

Т2 ПРИЗНАК
Четириъгълник, на който една двойка срещуположни страни
са успоредни и равни, е успоредник.
Дадено: четириъгълник ABCD, AB || CD, AB = CD
Да се докаже: ABCD е успоредник
Доказателство:
Построяваме диагонала АС. От (AB || CD) ∩ АС
⇒ 1 = 2.
 ABC ≅  CDA (I признак)
⇒ 4 = 3 като съответни ъгли в еднакви триъгълници.
От признака за успоредност на две прави (3 = 4
като кръстни ъгли) ⇒ AD || BC.
Доказахме, че AD || BC. По условие AB || CD.
Тогава от определението за успоредник следва, че
ABCD е успоредник.
222
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Върху страните AB и CD на успоредника ABCD са взети съответно
точки M и N такива, че AM = CN. Докажете, че MBND е успоредник.
a–x N x Доказателство:
1. Означаваме А  В = CD = a
AM = CN = x.
2. BN = AB – AM = a – x
⇒ BM = DN
A x a–x B DN = DC – CN = a – x
3. ABCD – успоредник ⇒ АВ || CD ⇒ BM || DN
4. От Т2 -признак и BM = DN
BM || DN
⇒ MBND – успоредник.

Т3 ПРИЗНАК
Четириъгълник, на който диагоналите взаимно се разполовяват, е успоредник.
Дадено: четириъгълник ABCD,
АC ∩ BD = O, AО = ОС, BO = OD
Да се докаже: ABCD е успоредник
Доказателство:
1. Oт  ABO ≅  CDO (по I признак)
⇒ 1 = 2 и AB = CD.
2. От признака за успоредност на две прави (1 = 2)
⇒ AB || CD.
От 1. и 2. ⇒ ABCD е успоредник (по Т2 -признак).

ЗАДАЧА 3 На продължението на медианата СМ в ABC е взета точка N така,

че MN = MC. Да се докаже, че четириъгълникът ANBC е успоредник.
Доказателство:
В четириъгълника ANBC АМ = МB
МN = CM (по условие)
⇒ диагоналите му NC и AB взаимно се разполовяват
⇒ ANBC е успоредник (по Т3 -признак).

Ако продължим една от медианите в триъгълник и я нанесем още веднъж, полу-

чаваме успоредник.

ЗАДАЧИ 1 В четириъгълника ABCD AB = CD и
BAC = ACD. Докажете, че ABCD
е успоредник.
2 В четириъгълника ABCD AD = BC и
ADB = CBD. Докажете, че ABCD
е успоредник.
3 На продължението на медианата
АМ в ABC е взета точка Е така, че
АМ = МЕ. Докажете, че четириъгъл-
никът АВЕС е успоредник.
4 На продължението на медианата
ВМ в ABC е взета точка Q така, че
BМ = МQ. Докажете, че четириъгъл-
никът АВСQ е успоредник и намерете
диагоналите му, ако АМ = 12 cm и
BM = 7 cm.

223
Към съдържанието
103. УСПОРЕДНИК. УПРАЖНЕНИЕ

О Четириъгълник ABCD, в който AB || CD ,

AD || BC
е успоредник.

Признаци Свойства
Даден четириъгълник е успоредник, Даден е успоредник ⇒ свойствата:
ако: 1 двойките срещуположни страни са
1 двойките срещуположни страни са успоредни;
успоредни; 2 двойките срещуположни страни са
2 двойките срещуположни страни са равни;
равни; 3 срещуположните ъгли са равни,
3 една двойка срещуположни страни сбо­рът на прилежащите на всяка
са успоредни и равни; страна ъгли е 180°;
4 диагоналите взаимно се 4 диагоналите взаимно се
разполовяват. разполовяват.

! От изказаните и доказани теореми-признаци и теореми-свойства

на успоредника могат да се изкажат следните еквивалентни твърдения:
• Един четириъгълник е успоредник тогава и само тогава, когато
двойките срещуположни страни са успоредни.
• Един четириъгълник е успоредник тогава и само тогава, когато
двойките срещуположни страни са равни.
• Един четириъгълник е успоредник тогава и само тогава, когато
диагоналите му взаимно се разполовяват.

ЗАДАЧА 1 На чертежа e начертан успоредник с DD1 ⊥ AB и BB1 ⊥ CD. С  са отбелязани три-

ъгълници. Докажете, че: а) DD1 = BB1 ; б) 1 ≅ 2; в) АD1 = СB1.
Решение:
а) DD1 = BB1 като разстояния между две успоредни
прави.
б) 1 ≅ 2 (по II признак или по IV признак)
в) От 1 ≅ 2 ⇒ АD1 = СB1 като съответни страни.

ЗАДАЧА 2 На чертежа е начертан успоредник ABCD с височини DD1 ⊥ AB и BB1 ⊥ CD.

Да се докаже, че DD1 || BB1.
Доказателство:
От BB1 ⊥ CD и от CD || AB (срещулежащи страни в
успоредник) ⇒ BB1 ⊥ AB.
Тогава от BB1 ⊥ AB и DD1 ⊥ AB (по условие)
⇒ BB1 || DD1 (от теоремата, че ако две прави са перпен-
дикулярни на трета, те са успоредни помежду си).

224 Към съдържанието

ЗАДАЧА 3 В успоредник ABCD диагоналите AC и BD се пресичат в точка О. През О е
начертана права, която пресича страните АВ и CD съответно в точките М и N.
Да се докаже:
а) VAMО ≅ VCNО; б) OM = ON; в) AM = CN; г) AMCN е успоредник.
Доказателство:
а) VAMО ≅ VCNО (по II признак)
б) и в) От VAMО ≅ VCNО ⇒ OM = ON и AM = CN.
г) От AM = CN и AM || CN (AB || CD)
⇒ AMCN е успоредник.

ЗАДАЧА 4 В успоредника ABCD отсечките DM и BN са височини съответно към страните AB

и CD. AN пресича DM в точка P, a CM пресича BN в точка Q.
Да се докаже, че четириъгълникът MQNP е успоредник.
Доказателство:
1. Oт VAMD ≅ VCNB (по II признак) ⇒ AM = CN.
2. Разглеждаме четириъгълника AMCN:
AM = CN , AM || CN (от AB || CD)
⇒ AMCN е успоредник ⇒ MC || AN и MQ || PN.
 т BN ⊥ CD и CD || AB ⇒ BN ⊥ AB.
3. O
Имаме BN ⊥ AB, DM ⊥ AB (по условие) ⇒ DM || BN.
Тогава и PM || NQ.
Oт 2. и 3. ⇒ MQNP е успоредник (по определение).
 Даден е успоредник ABCD
ЗАДАЧИ 2 Ако b = 15 cm, a = 5 b , периметърът
(виж чертежа). 4
Р на ABCD (в cm) е:
А) 67,5; Б) 75; В) 60; Г) 33,75.
Т
Е 3 Ако периметърът P = 25 cm, a = 8,5 cm,
С страната b на ABCD (в cm) е:
Т А) 8; Б) 5; В) 4; Г) 6.
1 Ако a = 10 cm, b = 2 cm, периметърът
Р на ABCD (в cm) е:
4 Ако b = 9 cm, hа = 4,5 cm, големината
на ъгъл β e:
А) 40; Б) 24; В) 12; Г) 20.
A) 60°; Б) 120°; В) 30°; Г) 150°.
5 Да се докаже, че ако в четириъгълник сичат страните CD и АВ съответно в
ABCD една двойка срещуположни точките N и М. Докажете, че MBND
стра­ни са успоредни и една двойка е успоредник.
срещу­лежащи ъгли са равни, той е 8 Докажете, че два срещулежащи върха
успоредник. на успоредника са равноотдалечени
6 Диагоналите АС и BD на четириъ- от диагонала му, който свързва дру-
гълник ABCD се пресичат в точка О. гите два върха.
Да се докаже, че ако ABD = BDC и 9 Ъгълът, който образуват перпендику­
АО = ОС, то ABCD е успоредник. лярите, спуснати от върха на острия
7 Даден е успоредник ABCD. През ъгъл на един успоредник към про-
върховете B и D са построени прави, дълженията на страните му, е 127°.
перпендикулярни на АС, които пре- Намерете ъглите на успоредника.

225
Към съдържанието
104. ПРАВОЪГЪЛНИК

О Успоредник с прав ъгъл се нарича правоъгълник.

На чертежа е начертан правоъгълник ABCD.
От свойствата на ъглите в успоредника следва, че
A = B = C = D = 90°.
Знаем, че лицето на правоъгълника е S = ab.

Т1 ПРИЗНАК
Успоредник с равни диагонали е правоъгълник.
Дадено: успоредник ABCD, АC = BD
Да се докаже: ABCD е правоъгълник
Доказателство:
От АBС ≅ BAD (по III признак) ⇒ B = A.
 B = A и A + B = 180° (свойство на успоредника)
От 
⇒ 2 A = 180°, A = 90°
⇒ ABCD е правоъгълник (по определение).
Диагоналите на четириъгълник са равни. Следва ли, че е
правоъгълник? Начертан е четириъгълник с равни диагонали,
който не е правоъгълник. Ако се посочи пример, който опровергава
твърдението, се счита, че задачата е решена. Такъв пример в
математиката се нарича „контрапример“.

Т2 ПРИЗНАК
Четириъгълник с три прави ъгъла е правоъгълник.
Дадено: четириъгълник ABCD, B = C = D = 90°
Да се докаже: ABCD е правоъгълник
Доказателство:
От (AB, CD) ∩ BC и B + C = 180° ⇒ AB || CD.
Аналогично доказваме, че AD || BC. Тогава четириъгъл-
никът ABCD е успоредник с прав ъгъл ⇒ правоъгълник.
Свойства на правоъгълника
Правоъгълникът е успоредник и притежава всички свойства на
успоредниците.

T СВОЙСТВО
В правоъгълника диагоналите са равни.

Доказателство:
Oт VABC ≅ VBAD (по I признак) ⇒ AC = BD.

Теоремата-признак и теоремата-свойство за правоъгълника могат да се

изкажат като една теорема така:
226 Към съдържанието
 T Успоредник е правоъгълник тогава и само тогава, когато
диагоналите му са равни.

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че ако ъгълът между диагоналите на един правоъгълник е 60°, то:
а) т ой е ъгъл в равностранен триъгълник, образуван
от диагоналите и страната на правоъгълника;
б) диагоналите сключват с по-голямата страна ъгли от по 30°;
в) всеки диагонал е два пъти по-голям от малката страна.
Доказателство:
1
а) В BСО OB = OC = d и има ъгъл 60°
2
⇒ е равностранен;
б) ъгъл 60° е външен за АBО (OA = OB)
⇒ ъглите при основата са по 30°;
в) АBС е правоъгълен с А = 30°
1
⇒ BC = AC ⇒ AC = 2BC.
2
ЗАДАЧА 2 Да се построи правоъгълник по дадени две страни.
Дадено: Да се построи:
правоъгълник ABCD

Построение: Построението се свежда до задачата за построяване на успоредник

по дадени две съседни страни a и b и ъгъл между тях, равен на 90°.
Построяваме:
1. Ap→ → връх А;
2. AB = a, B ∈ p → връх B;
3. (Аq →, Ap→) = 90°;
4. AD = b, D ∈ q → връх D;
5. k1(B; r = b), k2(D; r = a);
6. k1 ∩ k2 = C → връх C;
7. четириъгълник ABCD.
Обосновка: Построеният четири­ъгълник е правоъгълник, защото
по построение AB = CD = a, AD = BC = b ⇒ успоредник, и
BAD = 90° (от AD ⊥ p) ⇒ правоъгълник.
Разсъждения върху решението: В полуравнината λ задачата винаги има едно решение.

ЗАДАЧИ 1 Отсечките AC и BD са диаметри на 3 Едната страна на правоъгълник е
окръжност. Докажете, че четириъгъл­ 5 dm и е 3 пъти по-малка от другата
никът ABCD е правоъгълник. му страна. Намерете периметъра на
2 На чертeжа са начертани пра­воъ­гъл­ правоъгълника.
ни­ц и с означени дадени елементи. 4 Докажете, че в правоъгълник ъг­ло­по­
На­ме­рете елементите, означени с x и y. ловящите на два приле­жащи към една
а) б) в) страна ъгъла са перпендикулярни.
5 Да се построи правоъгълник по даден
диагонал и ъгъл между диагоналите.

227
Към съдържанието
105. РОМБ

О Успоредник с равни съседни страни се нарича ромб.

На чертежа е начертан ромб ABCD. От AB = AD = a и

от свой­ството на страните в успоредника следва, че
всичките му страни са равни.
AB = BC = CD = DA = a
Знаем, че лицето на ромба е S = ah.

Т1 ПРИЗНАК
Успоредник, на който диагоналите са взаимноперпендикулярни, е ромб.
Дадено: успоредник ABCD, AC ⊥ BD – диагонали
Да се докаже: ABCD е ромб
Доказателство:
Нека AC ∩ BD = O. Тогава АО = ОC, BO = OD
(по теорема).
От АBО ≅ АDО (по I признак)
⇒ АB = AD като съответни страни в еднакви триъгълници
⇒ ABCD е ромб (по определение).

Т2 ПРИЗНАК
Четириъгълник, на който всички страни са равни, е ромб.
Доказателство:
От равенството на всички страни в четириъгълника следва, че:
1. срещуположните двойки страни са равни, т.е. четириъгълникът е успоредник;
2. съседните страни са равни, т.е. успоредникът е ромб.

Свойства на ромба
Ромбът е успоредник и притежава всички свойства на успоредниците.

T СВОЙСТВО
В ромба диагоналите са взаимноперпендикулярни.
Дадено: ромб АBCD, AC и BD – диагонали
Да се докаже: AC ⊥ BD
Доказателство:
От АBО ≅ АDО (по III признак) ⇒ AOB = AOD.
Но те са съседни с общо рамо ОА и противоположни
рамене OB → и OD →. Toгава сборът им е 180°
⇒ AOB = AOD = 90° ⇒ AC ⊥ BD.
Т1-признак и Т1-свойство за ромба могат да се изкажат като една теорема
така: Успоредникът е ромб тогава и само тогава, когато диагоналите му са
взаимноперпендикулярни.

228
Към съдържанието
 Т3 СВОЙСТВО
В ромба диагоналите са ъглополовящи на ъглите му.

Дадено: ромб АBCD, AC и BD – диагонали

Да се докаже: АС и BD са ъглополовящи на ъглите
Доказателство:
1. Диагоналът АС е основа на равнобедрен АCD.
От AD = DC ⇒ 1 = 2.
2. От (AB || CD) ∩ AC ⇒ 2 = 3 (кръстни).
От 1. и 2. ⇒ 1 = 3 ⇒ АС е ъглополовяща на A.
Аналогично се доказва, че АС е ъглополовяща на С и
BD е ъглополовяща на В и D.

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че:

а) д
 иагона­лите в ромба го разделят на четири еднакви правоъгълни
триъгълника;
б) п ресечната точка О на диагоналите на ромба е на равни разстояния от
страните му.
Доказателство:
а) Всеки от триъгълниците 1, 2, 3, 4 има
прав ъгъл (О = 90°),
катети 1 d 1 и 1 d 2 , хипотенуза а.
2 2
Тогава 1 ≅ 2 , 2 ≅ 3 , 3 ≅ 4 , 4 ≅ 1 .
б) Разстоянията от O до АB, BC, CD, DA са равни като
съответни височини в еднакви триъгълници.

ЗАДАЧА 2 Даден е ромб със страна а. Да се докаже, че BD = a ⇔ A = 60°.

Доказателство:
1. От BD = a ⇒ АBD е равностранен и A = 60°.
2. От A = 60° и АBD е равнобедрен (AB = AD = a)
⇒ АBD е равностранен и BD = a.


ЗАДАЧИ 1 Единият ъгъл на ромб е 42°. Ъглите, 2 Ъглите, които една от страните на ромб
които диагоналите образуват със стра- образува с диагоналите му, се отнасят
Т ните на ромба, са: както 4 : 5. Острият ъгъл на ромба е:
Е А) 42°, 48°; А) 40°;
С
Т Б) 42°, 138°; Б) 80°;
В) 21°, 159°; В) 42°;
Г) 21°, 69°. Г) 84°.
3 Да се построи ромб по дадени: ъгъл 48°. Намерете ъглите на ромба.
а) страна и ъгъл; б) два диагонала. 5 Да се докаже, че ако в успоредник ди-
4 В ромб ABCD (A < 90°) ъглополовя­ агоналът е ъглополовяща на един от
щата на САВ пресича страната ВС под ъглите му, то успоредникът е ромб.

Към съдържанието
229
106. КВАДРАТ

На чертежа е начертан квадрат ABCD.

Квадратът има равни страни и равни ъгли, които са
по 90°:
• AB = BC = CD = DA = a;
• A = B = C = D = 90°.
Знаем, че лицето на квадрата е S = a2.
Квадратът може да се разглежда като вид правоъгълник
с равни страни или вид ромб с прави ъгли.
Могат да се изкажат следните определения:

О Правоъгълник с две равни съседни страни се нарича квадрат.

Твърдението „Правоъгълник с равни страни е квадрат” не може да се

приеме за правилно изказано определение, защото допуска преопределеност
(от равенството само на една двойка съседни страни следва равенството на
всичките страни).

О Ромб с един прав ъгъл се нарича квадрат.

Твърдението „Ромб с прави ъгли се нарича квадрат” е преопределено,

защото, ако един от ъглите на ромба е 90°, следва, че всичките му ъгли
са прави (свойство на ъглите в успоредник).

Квадратът е вид успоредник.

Двете определения за квадрат са твърдения-признаци:
Един успоредник е квадрат:
• ако е правоъгълник с две равни съседни страни;
• ако е ромб с един прав ъгъл.

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че ромб с равни диагонали е квадрат.

Доказателство:
На чертежа ABCD е ромб ⇒
1. АС е ъглополовяща, A = 2α,
ABO e правоъгълен, О = 90°.
2. От АС = BD ⇒ 1 AC = 1 BD ⇒ AO = ОВ
2 2
(по условие).
От 1. и 2. ⇒ в ABO α = 45° ⇒ A = 2α = 90°.
Ромбът ABCD има A = 90°
⇒ квадрат (по определение).
230 Към съдържанието
 Свойства на квадрата
Квадратът притежава всички свойства на успоредника, ромба и правоъгълника:
1. има равни страни;
2. има равни ъгли (= 90°);
3. има равни диагонали, които са перпендикулярни;
4. диагоналите взаимно се разполовяват;
5. диагоналите са ъглополовящи на ъглите на квадрата –
образуват със страните ъгли по 45°.

ЗАДАЧА 1 Диагоналите на квадрата образуват четири еднакви

правоъгълни равнобедрени триъгълника.
Защо (разгледай чертежа)?

ЗАДАЧА 2 В квадрата пресечната точка на диагоналите е рав­ноот­

далечена от страните му.
Защо (разгледай чертежа)?
ЗАДАЧА 3 В правоъгълен ABC (C = 90°) ъглополовящите на острите ъгли (A и
B) се пресичат в точка О. От точка О към катетите АС и ВС са построени
перпендикуляри съответно ОМ и ON. Да се докаже, че ONCM е квадрат.
Дадено: ABС (C = 90°),
АО – ъглополовяща на A,
ВО – ъглополовяща на В,
ОМ ⊥ АС, ON ⊥ BC
Да се докаже: ONCM е квадрат
Доказателство:
Четириъгълникът ONCM е правоъгълник, защото има три прави ъгъла.
Точката О е от ъглополовящата на A ⇒ OM = OL
⇒ OM = ON.
Точката О е от ъглополовящата на B ⇒ ON = OL
Тогава ONCM е правоъгълник с равни съседни страни ⇒ е квадрат.

ЗАДАЧИ 1 Да се докаже, че правоъгълник, диагоналите на
който са ъгло­половящи на ъглите му, е квадрат.
2 Да се построи квадрат по дадени:
а) страна; б) диагонал.
3 В правоъгълен триъгълник ъглополовящата на пра-
вия ъгъл пресича хипотенузата в точка D. През D са
построени прави, успоредни на катетите. Докажете,
че полученият четириъгълник е квадрат.
4 Върху всяка от страните на квадрат ABCD са взети
точки M, N, P, Q така, че AM = BN = CP = DQ. Да се
докаже, че четириъгълникът MNPQ е квадрат.
5 Докажете, че ъглополовящите на вътрешните ъгли
на правоъгълник образуват квадрат (чертежът горе).
6 Докажете, че ъглополовящите на външните ъгли на
правоъгълник образуват квадрат (чертежът долу).

Към съдържанието
231
107. ВИДОВЕ УСПОРЕДНИЦИ. УПРАЖНЕНИЕ

ЗАДАЧА 1 Да се докаже, че височините в ромба са равни.

Доказателство:
Нека е даден ромб ABCD.
Oцветените триъгълници са еднакви (по II признак).
Височините на ромба са съответни катети в еднакви
триъгълници, откъдето следва, че са равни.

ЗАДАЧА 2 Диагоналът на правоъгълник се дели от перпендикуляра, спуснат към него

от връх на правоъгълникa, в отношение 1 : 3. Намерете този диагонал, ако
пресечната точка на диагоналите е на разстояние m от по-голямата страна.
Решение:
Нека DH = x и HB = 3x ⇒ DB = 4x.
От OD = OB ⇒ OD = 2x.
От DH = x, OD = 2x ⇒ H е средата на OD
⇒ HD = HO.
В AOD AH е медиана (от HD = HO) и
АН е височина (AH ⊥ BD по условие).
Тогава HDA ≅ HOA (по I признак) ⇒ АD = АO.
Но АО = ОD като половинки от равните диагонали в
правоъгълника.
От АD = АO = ОD ⇒ AOD е равностранен
⇒ DAO = 60°.
В AМО МAO = 90° − 60° = 30°.
От свойството на правоъгълен триъгълник с ъгъл 30°
⇒ АО = 2m, т.е. OD = 2m ⇒ BD = 4m.

ЗАДАЧА 3 Ако точките M, N, P, Q са среди съответно на страните AB, BC, CD, DA

а) на правоъгълник ABCD, то MNPQ е ромб;
б) на ромб ABCD, то MNPQ е правоъгълник.
Решение:
а) От 1 ≅ 2 ⇒ QM = MN
⇒ QM = MN = NP = PQ
От 2 ≅ 3 ⇒ MN = NP
⇒ MNPQ е ромб.
От 3 ≅ 4 ⇒ NP = PQ
б) От 1 ≅ 2 ⇒ MQ = NP
⇒ MNPQ е успоредник.
От 3 ≅ 4 ⇒ MN = QP
180° − β
x = 180° − (1 +  2) , 1 = 180° − α ,  2 =
2 2
β α + β
1 +  2 = 90° − α + 90° − = 180° − =
2 2 2
= 180° − 180° = 90° ⇒ x = 180° − 90° = 90°
2
MNPQ е успоредник с прав ъгъл ⇒ е правоъгълник.
232
Към съдържанието
 T Лицето на ромб е полупроизведението на двата му диагонала.

Дадено: ABCD – ромб, AC и BD – диагонали

AC . BD
Да се докаже: Sромб =
2
Доказателство:
Нека AC ∩ BD = O.
Триъгълниците BDC и BDA са равнобедрени с основа
BD и височини CO = OA.
Тогава
BD . AO BD . CO BD BD . AC
S ABCD = + = ( AO + CO) = .
2 2 2 2
d 1 .d 2
Получихме формулата Sромб­ = 2 , където d1 и d2 са диагоналите на ромба.
2
Следствие: Лицето на квадрат е S = d , където d е диагонал.
2
Четириъгълник, съставен от два равнобедрени триъгълника
с обща основа, се нарича делтоид (ромбоид).
Лицето на делтоид се намира по формулата за лице
на ромб чрез диагоналите му.

ЗАДАЧА 4 Лицето на ромб е 90 cm2, a единият му диагонал е 20 cm.

Намерете другия му диагонал.
d .d 20 .d 2
Решение: S = 1 2 90 = , 180 = 20d2 , d2 = 9 cm
2 2

ЗАДАЧИ 1 В правоъгълник ABCD диагоналите 120°. Сборът от дължините на диаго-
AC и BD се пресичат в точка О. Ако налите в сантиметри е:
ABD = 30° и AC = 11 cm, периметърът А) 48; Б) 24; В) 12; Г) 42.
на BCO в сантиметри е: 4 Диагона лите на ромб са 7 cm и
Т А) 15; Б) 16,5; В) 18; Г) 18,3. 6  cm. Лицето на ромба в квадратни
Е 2 Диагоналите на ромб сключват с една сантиметри е:
С от страните му ъгли, които се отнасят А) 42; Б) 34; В) 24; Г) 21.
Т
както 1 :  3. Тъпият ъгъл на ромба е: 5 Диагоналът AC на ромб ABCD е с 5 cm
А) 135°; Б) 130°; В) 125°; Г) 120°. по-голям от страната му. Ако периме-
3 По-малката страна в правоъгълник е търът на АВС е 26 cm, страната на
6 cm, а ъгълът между диагоналите е ромба в сантиметри е:
А) 7; Б) 6; В) 5; Г) 4.
6 В квадрат ABCD точките M, N, P, Q са ностранен. Намерете големината на
среди съответно на страните AB, BC, CD, MCD.
DA. Да се докаже, че MNPQ е квадрат. 8 Върху страната ВС на квадрата ABCD,
7 Даден е квадрат ABCD. Точката М е вън от него, е построен равностранен
вътрешна за квадрата и АВМ е рав- ВСМ. Намерете големината на MАВ.

233
Към съдържанието
108. ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕМАТА “УСПОРЕДНИК”

ЗАПОМНЕТЕ!

ЗАДАЧА 1 Даден е AВС. Нека СМ е медиана и върху продължението и� нанесем отсечка

MN = CM (N ≠ C). Да се докаже, че:
а) ако AВС е произволен, то ANBC е успоредник;
б) ако AВС е правоъгълен, то ANBC е правоъгълник;
в) ако AВС е равнобедрен (AC = BC), то ANBC е ромб;
г) ако AВС е равностранен, то ANBC е ромб;
д) ако AВС е правоъгълен равнобедрен (AC = BC), то ANBC е квадрат.

а) б) в) г) д)

Решение: а) От CM = MN и AM = MB ⇒ ANBC е успоредник.

От CA = CB ⇒ ANBC е ромб.
Oт С = 90° ⇒ ANBC е квадрат.

ЗАДАЧА 2 Даден е успоредник със страни а, b и диагонали d1, d2. Ако Р е периметърът
на успоредника, докажете, че: а) d1 + d2 < P; б) d1 + d 2 > 1 P .
2
Доказателство:
а) От AВС ⇒ d1 < a + b +
От AВD ⇒ d2 < a + b
d1 + d2 < 2a + 2b ⇒ d1 + d2 < P.

d1 d 2
б) От AOB ⇒ + >a
2 2
+
d d
От BOC ⇒ 1 + 2 > b
2 2
d1 + d2 > a + b ⇒ d1 + d 2 > 1 P .
2
234
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Даден е ромбът ABCD с периметър 84 cm. Да се намери дължината на
по-малкия му диагонал, ако ъглополовящата на BAC образува с BD
ъгъл, равен на 75°.
Дадено: ABCD – ромб, Рромб = 94 cm,
(AL, BL) = 75°, AL – ъглополовяща на BAC
Да се намери: BD
Решение:
Диагоналите AC и BD се пресичат в точка О.
Правата AL сключва с правата BD ъглите 1 ≠ 2.
2 е външен за ALO ⇒ 2 > 90° и не може да бъде 75°.
Тогава 1 = 75°.
Разглеждаме ALO: О = 90°
⇒ 3 = 90° − 1 = 90° − 75° = 15°, 3 = 15°.
Но AL е ъглополовяща на BAC
⇒ BAO = 2 . 3 = 2 . 15° = 30°, BAO = 30°.
AC е ъглополовяща на A ⇒ BAD = 2 . 30° = 60°.
AВD е равнобедрен (AB = AD) с ъгъл 60° и следователно
е равностранен
⇒ BD = AB = a (a е страната на ромба).
От Pромба = 84 cm и Р = 4а ⇒ 4а = 84, а = 21 cm.
Тогава BD = 21 cm.
Лице на:
успоредник ромб правоъгълник квадрат

d1d 2
S = aha = bhb S = ah =
2

ЗАДАЧИ 1 Един от диагоналите на ромб е равен на
страната му. Острият ъгъл на ромба е:
А) 30°; Б) 45°; В) 60°; Г) 65°.
Т 2 Едната страна на успоредник е 10 cm,
Е а височината към нея е 4 cm. Ако дру-
С гата страна на успоредника е 8 cm,
Т
височината към нея е:
А) 5; Б) 6; В) 7; Г) 8.
3 Един от ъглите на ромб е 30°. Ако
периметърът на ромба е 80 cm, ли-
d2
S = ab S = a2 = 2
цето му в квадратни сантиметри е:
А) 800; Б) 600; В) 400; Г) 200.
4 Лицето на ромб е 20 cm 2. Един от
диагоналите му е 4 cm. Другият
диагонал на ромба в сантиметри е:
А) 5; Б) 10; В) 4; Г) 8.
5 Диагоналът на квадрат е 10 cm. Лицето
на квадрата в квадратни сантиметри е:
А) 100; Б) 50; В) 80; Г) 40.

6 Върху страната CD на квадратаABCD 7 В ABC C = 90° и CA = CB = 10 cm.

са взети точките M и N така, че CM =  DN.
Докажете, че четириъгълникът ABMN
е равнобед­рен трапец.
Към съдържанието
Точките M, N, P са избрани съот­вет­но
върху страните AC, AB и BC така, че
CMNP е квадрат. Намерете периметъ-
ра и лицето на този квадрат.
235
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА “УСПОРЕДНИК”
1. За успоредника ABCD e известно, че
A : B = 5 : 7 . Намерете:
а) ъглите на успоредника;
б) H1DH2, ако DH1 и DH2 са височини при
върха D.
2. За успоредника ABCD e известно, че
A + C =130° . Намерете:
а) ъглите на успоредника;
б) H1 AH 2 , ако AH1 и AH2 са височини при
върха A.
3. В успоредника ABCD ъглополовящата на
ъгъл A пресича страната CD в точка L. На-
мерете отсечките DL и CL и ги сравнете, ако:
а) AB = 12 сm, AD = 5 сm;
б) AB = 12 сm, AD = 8 сm;
в) AB = 12 сm, AD = 6 сm.
4. В успоредника ABCD ъглополовящата на
ъгъл B пресича страната AD в точка L. На-
мерете отсечките AL и DL, ако:
а) CD = 6 сm, BC = 10 сm;
б) CD = 5 сm, BC = 10 сm;
в) CD = 3 сm, BC = 10 сm.
5. Ъглополовящите на ъглите при върховете
A и B на успоредника ABCD пресичат стра-
ната CD съответно в точките M и N. Наме-
рете частите, на които се разделя страната
CD от тези точки, ако:
а) AB = 18 сm, BC = 6 сm;
б) AB = 18 сm, BC = 9 сm;
в) AB = 18 сm, BC = 11 сm.
6. В успоредника ABCD AB = 12 cm,
BC = 8 cm и DAB = 30°. Намерете:
а) височините на успоредника;
б) лицето на успоредника.
7. За успоредника ABCD e известно, че
ABC = 5.DAB и AB : BC = 7 : 5 . Ако оби-
колката на успоредника е 96 cm, намерете:
а) разстоянието от пресечната точка на диа­
гоналите на успоредника до страната AD;
б) лицето на успоредника.
8. В правоъгълника ABCD АВ = 18 cm и точ-
ка М е средата на CD. Ако BAM = 45°, на-
мерете:
236
а) периметъра на ABCD;
б) лицето на ABCD.
9. В правоъгълника ABCD АВ = 15 cm и точ-
ка М е от отсечката CD. Ако BMC = 45° и
DM : MC = 2 : 3, намeрете:
а) периметъра на ABCD;
б) лицето на ABCD.
10. В правоъгълника ABCD ВC = 5 cm и ъг-
лополовящата на ABC пресича страна-
та CD в точка L. Ако DL = 7 cm, намерете:
а) периметъра на ABCD;
б) лицето на ABCD.
11. За правоъгълника ABCD e дадено, че си-
метралата на диагонала BD пресича стра-
ните AB и CD съответно в точки M и N и
AM : AB = 1 : 3.
а) Намерете големината на SNBD.
б) Ако AB = 24 cm, намерете периметъра на
MBND .
12. Ромб има периметър 64 cm и остър ъгъл
30°. Намерете:
а) височината ромба;
б) лицето на ромба.
13. Единият от ъглите на ромб е 48°. Наме-
рете ъглите, които диагоналите образуват
със страните на ромба.
14. Да се намерят ъглите на ромб, ако:
а) височината, прекарана през връх на тъп
ъгъл, разполовява страната;
б) периметърът на ромба е 48 сm, а височи-
ната му е 6 сm.
15. Един от ъглите на ромб е 46°. Намерете:
а) ъгъла между височините, построени от
върха на тъпия ъгъл на ромба;
б) ъгъла между височините, построени от
върха на острия ъгъл на ромба.
16. ABCD е квадрат и AC ∩ BD = O. Ако раз-
стоянието от точка О до AB е 8 cm, намерете:
а) периметъра на ABCD;
б) лицето на ABCD.
17. Разстоянията от точка върху страна на
квадрат до диагоналите му са 4 cm и 5 cm.
Намерете лицето на квадрата.
Към съдържанието
109. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА “УСПОРЕДНИК”

1. ABCD е успоредник и CL е ъглополовя- А) 12; D C

ща на DCB. Ако AL : LB =  4 : 5 и АD = 10 cm, Б) 14; M
обиколката на успоредника ABCD в санти- В) 13;
метри е: Г) 26. A B
D C
А) 28; 7. На диагонала АС в успоредник ABCD са
Б) 38; взети точките P и Q така, че АР = CQ.
В) 56;
D C
Г) 78. A L B
Q
P
2. Успоредникът ABCD има страни AB = 20
cm и AD = 12 cm. Лицето на успоредника е A B
120 cm2. Острият ъгъл на успоредника е: Не е вярно, че:
А) 20°; Б) 30°; В) 45°; Г) 60°. А) APD ≅ CQB;
Б) ABP ≅ CDQ;
3. За успоредника ABCD DQ ⊥ AB, DE ⊥ BC В) BQDP е успоредник;
и QDE = 60°. Ако AQ = 8 cm и СЕ = 15 cm, Г) ADP ≅ ABP.
периметърът на успоредника ABCD в сан- 8. За успоредника ABCD е известно, че
тиметри е: β = 5α и а : b = 7 : 5. Ако обиколката на ус-
А) 46; D C
поредника е 96 cm, намерете:
Б) 92; а) разстоянието от пресечната точка на ди-
В) 120; E агоналите на успоредника до страната AD в
Г) 138. A Q B сантиметри;
б) лицето на успоредника ABCD в квадрат-
4. ABCD е правоъгълник. Ако DAE = 56° и ни сантиметри.
АВ = АЕ, големината на ВЕС е: 9. АВCD е успоредник. Точките M и N са сре-
А) 73°; E
ди съответно на АВ и CD.
D C
Б) 62°; В бланката за отговори са написани номерата
на твърденията. Срещу всеки номер запише-
В) 56°
те „Да“, ако твърдението е вярно, или „Не“,
Г) 68°. ако твърдението не е вярно.
A B
5. На чертежа ABCD e квадрат. Ако Вярно
МВ = CN и NBC = 35°, големината на № Твърдение ли е твърде-
АМВ е: нието?
N
А) 35°; D C
(1) AND ≅ CMB ДА/НЕ
Б) 45°; (2) AMN ≅ DNM ДА/НЕ
В) 55°; M (3) MВND е успоредник ДА/НЕ
Г) 60°. A B 10. За ъглите α, β и γ на АВС е известно,
6. В успоредника ABCD точка М е от диа- че α : β : γ = 7 : 3 : 10. Външно за триъгълни-
гонала АС, СМ = 6 cm и BMD =  90°. Ако ка е построен квадрат ABNM. Намерете голе-
BD = 14 cm, дължината на диагонала АС в мината на АОС в градуси, където О е пре-
сантиметри е: сечната точка на диагоналите на квадрата.
237
Към съдържанието
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА “УСПОРЕДНИК”

D C
1. ABCD е успоредник. Ако АL е ъглополо- A) 100°;
вяща на ВАD, AD = 13 cm и BL : CL = 8 : 5, Б) 120°;
периметърът на ABCD в сантиметри е: В) 135°; M
А) 36; D C Г) 150°. A B
Б) 32; L
7. В ромба ABCD ABC = 120°. Върху стра-
В) 42; ните AB и BC са взети съответно точките M
Г) 46. A B и N така, че BM = CN. Не е вярно, че:
А) ADM ≅ BDN;
2. Успоредникът ABCD има страна CD =  8 cm, Б) MDB = NDC;
диагонал AC = 4 cm и BAC = 30°. Лицето В) S MBD = S BND ;
на успоредника (в cm2) е:
Г) MND – равностранен.
А) 12; Б) 16; В) 20; Г) 32.
8. За правоъгълника ABCD е дадено, че симе-
3. В успоредника ABCD е дадена страната тралата на диагонала BD пресича страните АВ и
АВ = 6m + 9 и височината DQ = m. Периме- CD съответно в точки M и N и АМ : МВ = 1 : 2.
търът на успоредника е 18(m + 1). Дължи- N
sBD
D C
ната на височината DE, изразена чрез m, e:
А) 2m + 3; D C
Б) 3m + 2; A M B
В) 2m; а) Намерете MDB в градуси.
E
Г) 2m + 4,5. A Q B б) Ако АВ = 12 cm, намерете периметъра на
MND в сантиметри.
4. ABCD е успоредник и DE e ъглополовяща
9. ABCD е успоредник. Точките M и N са сре-
на ADC. Големината на АEF е:
ди съответно на AB и СD.
А) 52°; D C В бланката за отговори са написани номерата
Б) 76°; 70° на твърденията. Срещу всеки номер запише-
В) 104°; те „Да“, ако твърдението е вярно, или „Не“,
A B ако твърдението не е вярно.
Г) 128°. E
F
5. В правоъгълника ABCD страната AD =  7 cm Вярно ли е
№ Твърдение
твърдението?
и диагоналът BD = 14 cm. Ако диагоналите
АС и BD се пресичат в точка O, то големи- (1) AMD ≅ CNB ДА/НЕ
ната на BOC е: (2) CMN ≅ BNM ДА/НЕ
А) 90°; (3) AMCN е успоредник ДА/НЕ
D C
Б) 45°; O 10. В квадрата ABCD е построен лъч с нача-
В) 30°; ло точката В, който минава във вътрешност-
Г) 60°. A B та на квадрата и образува ъгъл 58° с ВС. Ако
точката Q e петата на перпендикуляра, спус-
6. Точката М е вътрешна за квадрата ABCD нат от точка D към построения лъч, намерете
и AMD е равностранен. Големината на големината на DCQ в градуси.
BMC e:
238 Към съдържанието
 ТЕМА 7
ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ
И СТАТИСТИКА
(Урок № 110 – Урок № 113)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ:

• организиране и представяне на данни;
• кръгови диаграми;
• вероятност на случайно събитие.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да построяват и интерпретират кръгови диаграми;
• да оценяват вероятност на събитие със случаен
характер;
• да решават практически задачи от вероятност на
събитие.

Към съдържанието
110. ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИ. ПОСТРОЯВАНЕ
И ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА КРЪГОВИ ДИАГРАМИ

О Централен ъгъл
Ъгъл, чийто връх е центърът на кръг, а раменете му са радиуси на кръга, се нари-
ча централен ъгъл.

ЗАДАЧА 1 На изпит по математика са се явили 450 ученици. На кръговата

диаграма е представено разпределението на получените от тях
оценки. Дадено е, че a : b : g : d : j = 5 : 4 : 2 : 1 : 3.
а) Намерете големината на ъгъл j в градуси.
б) Колко ученици са получили оценка „Среден“?
в) Колко процента от учениците са получили оценка „Отличен“?
Решение:
а) От условието б) На учениците, получили оценка „Сре-
a : b : g : d : j = 5 : 4 : 2 : 1 : 3 получаваме ден“, отговаря кръгов сектор с централен
a = 5k; b = 4k; g = 2k; d = 1k ; j = 3k. ъгъл g = 2k. Броят им е
a + b + g + d + j = 360° 2k ⋅ 450= 2 . 30= 60 .
15k
5k + 4k + 2k + 1k + 3k = 360°
в) На учениците, получили оценка „От-
15k = 360° | : 15 личен“, отговаря кръгов сектор с цен-
k = 24° трален ъгъл j = 3k. Техният процент е
Големината на ъгъл j е 3k = 72°. 3k ⋅100% = 1 ⋅100% = 20% .
15k 5
ЗАДАЧА 2 На кръговата диаграма е представено разпределението на работещите на
един строителен обект. Диаметърът на кръга е MN, а MOP : NOP = 7 : 3 .
а) Колко процента от работещите на обекта са инженери?
б) Намерете средната заплата (в лв.) на работещите на
обекта, ако строителните работници получават по 800 лв.,
техническите ръководители – по 1400 лв., а инженерите – по
2400 лв.
в) Ако техническите ръководители са с 12 човека повече от
инженерите, намерете броя на строителните работници.
Решение:
От кръговата диаграма отчитаме б) Средната заплата на работещите на
SMOP = 7x, SNOM = 10x, SNOP = 3x.
⇒ техническите ръководители са 7k, обекта е 3k .2400 + 7 k .1400 + 10k .800 = 3.120 + 7.7
20k
строителните .2400 + 7 k .1400 + 10k .800
3k работници – 10k,
= 3.120 + 7.70 + 10.40 = 1250 лв.
инженерите – 3k. 20k
Работещите на обекта са 20k (k ∈ N). в) Техническите ръководители са с 12
човека повече от инженерите.
а) Процентът на инженерите е
3k ⋅100% = 7k = 3k + 12 ⇒ k = 3. Броят на строи-
15% . телните работници е 10k = 10 . 3 = 30.
20k
240 Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Успехът на шестокласниците в едно училище за I учебен срок е даден в таблицата.
Брой ученици Слаб Среден Добър Мн. добър Отличен
120 0 12 30 36 42
а) Проверете вярно ли е попълнена таблицата.
б) Намерете какъв процент от учениците са с успех: среден, добър,
мн. добър и отличен.
в) С получените данни начертайте кръгова диаграма.
Решение:
а) 120 = 0 + 12 + 30 + 36 + 42 – таблицата е попълнена вярно.
б) Пресмятаме:
x% от 120 = 12 x% от 120 = 30 x% от 120 = 36 x% от 120 = 42
x . 1,2 = 12 x . 1,2 = 30 x . 1,2 = 36 x . 1,2 = 42
x = 10 x = 25 x = 30 x = 35
Получаваме таблицата:
Среден Добър Мн. добър Отличен
Брой ученици 12 30 36 42
Процент 10% 25% 30% 35%
в) За да се определят секторите (частите от кръга), които съ-
ответстват на броя на учениците, получили еднакви оценки,
трябва да се намери централният ъгъл за всеки сектор.
На полуокръжност отговарят 180°, а на окръжността – 360°.
Приема се, че целият кръг е 100%. На 100% съответстват
360°, на 1% отговарят = 3,6°.
Пресмятаме:
на 10% → 10 . 3,6° = 36°, на 25% → 25 . 3,6° = 90°,
на 30% → 30 . 3,6° = 108°, на 35% → 35 . 3,6° = 126°,
като 36° + 90° + 108° + 126° = 360°.
Начертаваме окръжност и с помощта на транспортир
последователно нанасяме 36°, 90°, 108°, 126° и така я
разделяме на 4 части. Съединяваме всяко от получените
деления с центъра на окръжността и получаваме кръгова
диаграма за успеха на учениците.

ЗАДАЧИ 1 На кръговата диаграма е представено разпределението на

служителите в една болница. Отсечките АВ и CD са диа­
метри на кръга и AOD + BOC = 288°.
а) Колко процента от служителите в болницата са специа-
листи по здравни грижи?
б) Намерете средната заплата (в лв.) на служителите, ако
лекарите получават заплата средно по 1400 лв, специали-
стите по здравни грижи – средно по 700 лв, санитарите –
средно по 300 лв, а другият персонал – средно по 900 лв.
в) Ако лекарите са с 150 човека повече от санитарите, на-
мерете броя на служителите в болницата.

241
Към съдържанието
111. ЗАДАЧИ ОТ ВЕРОЯТНОСТ НА СЪБИТИЯ

! Класическа вероятност
Ако при даден опит има n възможни изхода и m от тях са благоприятни
за събитието А, то вероятността за настъпване на събитието А се нарича
отношението на броя на благоприятните към броя на възможните изходи.

1. Вероятността на достоверното събитие е единица: P(Ω) =1 .

2. Вероятността на невъзможното събитие е нула: P(∅) =1 .
3. За вероятността на кое да е събитие А е в сила: 0 ≤ P( A) ≤ 1 .

ЗАДАЧА 1 В партида има 25 изделия I качество, 40 – II качество, и 35 – III качество.

Случайно е избрано едно изделие. Каква е вероятността то:
а) да е I качество; б) да не е I качество?
Решение:
Броят на всички изделия е 25 + 40 + 35 = 100, т.е. всички възможности са n = 100.
а) Б
 роят на изделията, които са I ка- б) Б
 роят на изделията, които не са
чество е 25, т.е. благоприятните I ка­чество е 40 + 35 = 75, т.е. бла­
възможности са m = 25 гоприятните възможности са m = 75
⇒= P 25 = 1. ⇒= P 75 = 3.
100 4 100 4
ЗАДАЧА 2 Буквите от думата „СИМЕТРАЛА“ са написани на отделни еднакви
картончета, а картончетата са разбъркани. По случаен начин е изтеглено
едно картонче. Каква е вероятността върху него да е написана:
а) буквата „А“; б) гласна буква?
Решение:
Броят на всички букви (картончета) е 9, т.е. всички възможности са n = 9.
а) Н
 а 2 от картончетата е написана б) На 4 от картончетата е написана
буквата „А”, т.е. благоприятните гласна буква (И, Е, А, А), т.е.
възможности са m = 2 ⇒ P = . 2 m=4⇒ P=4.
9 9
ЗАДАЧА 3 Числата 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 20 са написани на отделни
еднакви картончета, които са разбъркани. По случаен начин е изтеглено
едно картонче. Каква е вероятността числото, написано върху него, да е:
а) четно; б) да е кратно на 3?
Решение:
Броят на всички картончета е 12, т.е. всички възможности са n = 12.
а) Н
 а 6 от картончетата е написано б) На 4 от картончетата е написано
четно число (4, 6, 10, 12, 16, 20), т.е. число, кратно на 3 (6, 9, 12, 15), т.е.
m=6 ⇒ = P 6= 1 . m=4⇒ = P 4= 1 .
12 2 12 3
242
Към съдържанието
ЗАДАЧА 4 Имаме тесте от 52 карти. Без да гледаме, теглим една карта.
Каква е вероятността изтеглената карта да е:
а) купа; б) седмица?
Решение:
Броят на всички карти е 52, т.е. всички възможности са n = 52.
2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K A 2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K A
♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣ ♣
2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K A 2 3 4 5 6♥ 7 8 9 10 J Q K A
♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K A 2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K♦ A
♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦ ♦
2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K A 2 3 4 5 6 7 8 9 10 J Q K A
♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠ ♠

a) Броят на купите е 13, т.е. б) Броят на седмиците е 4, т.е.

благоприятни­те възможности са благоприят­ни­те възможности са
m = 13 ⇒ =P 13= 1. P 4= 1 .
m =  4 ⇒ =
52 4 52 13

ЗАДАЧА 5 Хвърляме два правилни зара – бял и червен.

Каква е вероятността сборът от точките на двата зара да е:
а) седем; б) по-голям от 8?
Решение:
Броят на всички възможности е n = 36.

     
             
       
                       
                       
                       
         
              
    
                       
a) Благоприятните възможности са б) Благоприятните възможности са
m=6⇒= P 6= 1 . m = 10 ⇒ =P 10= 5 .
36 6 36 18

ЗАДАЧИ 1 Буквите от думата „КЛАВИАТУРА“ картонче. Каква е вероятността чис-

са написани на отделни еднакви кар- лото, написано върху него, да е:
тончета, а картончетата са разбърка- а) нечетно; б) да е кратно на 5?
ни. По случаен начин е изтеглено ед- 3 Имаме тесте от 52 карти. Без да гле-
но картонче. Каква е вероятността даме, теглим една карта. Каква е ве-
върху него да е написана: роятността изтеглената карта да е:
а) буквата „А”; б) съгласна буква? а) пика; б) червена?
2 Числата 1, 3, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 13, 15, 4 Хвърляме два правилни зара – бял и
23, 25 са написани на отделни еднак- червен. Каква е вероятността сборът
ви картончета, които са разбъркани. от точките на двата зара да е:
По случаен начин е изтеглено едно а) по-малък от 4; б) по-голям от 9?

Към съдържанието
243
112. ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА
“ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА”
ЗАДАЧА 1 В партида има 90 изделия от различно качество. Разпределението
на изделията по качество е дадено на правоъгълната диаграма.
7m
а) Намерете колко от изделията са I качество, II
6m качество и III качество.
5m б) Ако разпределението на изделията се представи
Брой изделия

4m
3m с кръгова диаграма, то на колко градуса ще е равен
2m
1m
централният ъгъл на сектора „I качество“?
0 в) Каква е вероятността случайно избрано изделие от
I качество II качество III качество партидата да е III качество?
Вид изделие

Решение:
От диаграмата отчитаме:
6 m – брой изделия I качество, 5 m – II качество, 4 m – III качество
⇒ броят на всички изделия е 6 m + 5 m + 4 m = 15 m.
а) 15 m = 90 ⇒ m = 6
⇒ 6 . 6 = 36 изделия са I качество, 5 . 6 = 30 – II качество, 4 . 6 = 24 – III качество.
б) На кръговата диаграма на всички изделия ще отговаря централен
ъгъл 360°. Централният ъгъл на сектора „I качество” ще е равен на
36 ⋅ 360°= 2 ⋅ 360°= 144° .
90 5
в) От 90 изделия 24 са III качество ⇒ = P 24 = 4 .
90 15
ЗАДАЧА 2 Сервиз за гуми предлага следните цени за смяна на гуми:
Вид гума 14 цола 15 цола 16 цола 17 цола
Цена (в лв.) 8 12 14 16

10 m
В сервиза за един ден са сменени 200 гуми. На
9m диаграмата е показано разпределението на гумите
8m
7m
според вида им.
6m а) Колко лева са приходите за деня от смяната на гумите?
Брой гум и

5m
4m
б) Ако разпределението на гумите се представи с кръ-
3m гова диаграма, то на колко градуса ще е равен ъгълът
2m
1m
на сектора „16 цола”?
0 в) Каква е вероятността случайно избрана гума да е
14 цола 15 цола 16 цола 17 цола 14 цолова?
Вид гума

Решение:
От диаграмата отчитаме:
7 т – брой гуми 14 цола, 10 т – 15 цола, 5 т – 16 цола, 3 т – 17 цола.

244 Към съдържанието

 7 т + 10 т + 5 т + 3 т = 200
25 т = 200
т = 8
⇒ 7 . 8 = 56 гуми са 14 цола, 10 . 8 = 80 гуми са 15 цола
5 . 8 = 40 гуми са 16 цола, 3 . 8 = 24 гуми са 17 цола
а) Приходите за деня са 56 . 8 + 80 . 12 + 40 . 14 + 24 . 16 = 2352 лв.
б) Централният ъгъл на сектора „16 цола” ще е равен на
40 ⋅ 360°= 1 ⋅ 360°= 72° .
200 5
в) От 200 гуми 56 са 14 цола ⇒= P 56 = 7 .
200 25

ЗАДАЧА 3 Живеещите в един блок решили да направят топлоизолация на целия блок.

На кръговата диаграма е представено разпределението на апартаментите
по видове. Диаметърът на кръга е MN, MOP : NOP = 2 : 3 . Броят
на тристайните апартаменти в блока е 36. Средствата, които трябва да
заплати един апартамент за топлоизолацията са показани в таблицата.
M
Вид апартамент Средства (в лв.)
Четири- Двустаен 1700
P стаен
Тристаен 2000
O
Двустаен Четиристаен 2500
Тристаен
а) Колко апартамента има в блока?
б) Колко лева струва изолацията на блока?
N в) Колко лева средно трябва да плати един апартамент?

Решение:
MOP : NOP = 2 : 3 ⇒ MOP = 2x и NOP = 3x
MN е диаметър ⇒ MON = 5x.
Четиристайни : Тристайни : Двустайни = MOP : NOP : MON = 2 : 3 : 5
Означаваме: 2х – четиристайни апартаменти, 3х – тристайни апартаменти,
5х – двустайни апартаменти.
Всички апартаменти в блока са 10х.
Тристайните апартаменти са 36 ⇒ 3х = 36 ⇒ х = 12.
а) В блока има 10х = 10 . 12 = 120 апартамента.
б) Четиристайните апартаменти са 2х = 2 . 12 = 24.
Двустайните апартаменти са 5х = 5 . 12 = 60.
Топлоизолацията на всички апартаменти струва
60 . 1700 + 36 . 2000 + 24 . 2500 = 102 000 + 72 000 + 60 000 = 234 000 лв.
в) Средната цена за топлоизолация на един апартамент е
234 000
= 1950 лв.
120

245
Към съдържанието
 ОБЩИ ЗАДАЧИ ВЪРХУ ТЕМАТА “ЕЛЕМЕНТИ
ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА“
1. Дадена е сравнителна диаграма на ре- от 7. клас. Диаметърът на големия кръг е
зултатите от пробен изпит по математика MN, MOQ : NOQ = 1: 4 ,
за ученици от 7 клас.
=NOP NOQ − 36○ .
30 Резултатът на 80 ученици е „Добър“.
28
26
24
Брой ученици

22
20
18
16
14
12
10
8
6
4
2
0
Слаб Среден Добър Много Отличен
добър
момичета момчета
а) Колко процента от учениците са полу-
а) Колко е общият среден успех от изпита? чили оценка „Добър“?
б) Каква е вероятността произволно избран б) Колко е броят на учениците, които са
ученик да е момиче? се явили на изпита?
в) Каква е вероятността произволно избран в) Каква е вероятността произволно из-
ученик да е получил оценка „Добър“? бран ученик да е получил оценка „Отли-
2. На кръговата диаграма е представено раз- чен (6,00)“?
пределението на оценките, получени от про- 4. На кръговата диаграма е представе-
бен изпит по математика. Броят на учени- но разпределението на разходите за по-
ците, които са получили оценка „Слаб“, е с чивка на едно семейство. Отсечката АВ
16 по-малък от броя на учениците с оцен- е диаметър на кръга, BOC = 9.AOC
ка „Среден“. и BOD : AOD = 3 : 7.
D
Слаб
Отличен
15%
10% Транспорт B
Среден
Много 20% Настаняване
добър
25% O
Добър
30%
уги

Храна
Др

A
C
а) Колко е общият среден успех от изпита?
а) Какво е отношението на разходите за
б) Каква е вероятността произволно избран
„Настаняване“ към разходите за „Храна“?
ученик да е получил оценка „Много добър“?
б) Колко процента от всички разходи са
в) Колко градуса е централният ъгъл на сек- за „Транспорт“?
тора „Отличен“? в) Ако разходите за настаняване са с
3. Дадена е кръгова диаграма на резултатите 220 лв. по-малко от тези за храна, намере-
от пробен изпит по математика за ученици те колко са всичките разходи за почивката.

246
Към съдържанието
113. ТЕСТ № 1 ВЪРХУ ТЕМАТА „ЕЛЕМЕНТИ
ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА“
1. В една кутия има 16 бели и 14 черни топ- чество?
ки. Изважда се по случаен начин една топ- А) 72° ; Б) 108° ; В) 162° ; Г) 144° .
ка. Вероятността тя да е черна е:
А) 1 ; Б) 1 ; В) 7 ; Г) . 8. Дадена е сравнителна диаграма на резул-
14 30 8 15 татите от пробен изпит по математика за уче-
2. Хвърляме правилен зар. Вероятността да ници от 7. клас.
се паднат повече от четири точки е:
18
16
А) 1 ; Б) 1 ; В) 2 ; Г) 1 . 14
3 2 3 4 12
10
3. В лотария са пуснати 1500 билета, между 8
6
които 180 са печеливши. Купен е един билет. 4
2
Вероятността той да не е печеливш е: 0
Слаб 2 Среден 3 Добър 4 Много Отличен 6
А) 3 ; Б) 22 ; В) 71 ; Г) 13 .
добър 5
25 25 75 15
4. Числата 1, 2, 3, 4, 6, 8, 13, 18, 25 са напи- Намерете:
сани на отделни еднакви картончета, а кар- а) средния успех от изпита;
тончетата са разбъркани. По случаен начин б) вероятността произволно избран ученик
е изтеглено едно от тях. Вероятността върху да има оценка „Добър 4“.
него да е написано нечетно число е:
9. На пробен изпит по математика се яви-
А) 5 ; Б) 4 ; В) 1 ; Г) 4 . ли 150 ученици от 7 клас. На кръговата ди-
9 9 9 5
аграма е представено разпределението на
5. Буквите от думата „ПРОТИВОПОЛОЖ- получените от тях оценки. Дадено е, че
НИ“ са написани на отделни еднакви кар- α : β : γ : δ : ϕ = 8 : 7 : 6 : 4 : 5.
тончета, а картончетата са разбъркани. По
случаен начин е изтеглено едно от тях. Ве-
роятността върху него да не е написана съ-
гласна буква е:

А) 3 ; Б) 4 ; В) 1 ; Г) 1 .
7 7 6 14
6. Имаме тесте от 52 карти. Без да гледаме
теглим една карта. Вероятността изтеглена-
та карта да е спатия е: а) Намерете големината на ъгъл α в градуси.
б) Колко ученици са получили оценка, по-
А) 1 ; Б) 1 ; В) 1 ; Г) 4 . висока от „Добър“?
13 52 4 13
в) Колко процента от учениците са получи-
7. В партида има 34 изделия от I качество, ли оценка „Среден“?
26 – от II качество и 40 – от III качество. Ако
разпределението на изделията се представи 10. Хвърляме два правилни зара – бял и чер-
с кръгова диаграма, то на колко градуса ще вен. Намерете вероятността сборът от точки-
е равен централният ъгъл на сектора III ка- те на двата зара да е по-малък от 6.
247
Към съдържанието
 ТЕСТ № 2 ВЪРХУ ТЕМАТА „ЕЛЕМЕНТИ
ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И СТАТИСТИКА“
1. В една кутия има 16 бели и 24 черни топки. гова диаграма, то на колко градуса ще е ра-
Изважда се по случаен начин една топка. Ве- вен централният ъгъл на сектора I качество?
роятността тя да е бяла е: А) 72° ; Б) 90° ; В) 98° ; Г) 108° .
8. Дадена е сравнителна диаграма на ре-
А) 2 ; Б) 2 ; В) 3 ; Г) 1 . зултатите от пробен изпит по математика
3 5 5 16
за ученици от 7. клас.
2. Хвърляме правилен зар. Вероятността да се
паднат по-малко от пет точки е:
24
21
А) 1 ; Б) 1 ; В) 2 ; Г) 5 . 18
6 5 3 6 15
12
3. В лотария са пуснати 2500 билета, между 9
6
които 200 са печеливши. Купен е един билет. 3
0
Вероятността той да не е печеливш е: Слаб 2 Среден 3 Добър 4 Много Отличен 6
добър 5

А) 23 ; Б) 2 ; В) 68 ; Г) 24 .
25 25 75 25 Намерете:
4. Числата 1, 3, 4, 6, 8, 10, 13, 14, 18, 25 са на- а) средния успех от изпита;
писани на отделни еднакви картончета, а кар- б) вероятността произволно избран ученик
тончетата са разбъркани. По случаен начин е из- да има оценка „Среден 3“.
теглено едно тях. Вероятността върху него да е 9. На пробен изпит по математика се яви-
написано четно число е: ли 150 ученици от 7. клас. На кръговата
диаграма е представено разпределението
А) 1 ; Б) 3 ; В) 2 ; Г) 1 . на получените от тях оценки. Дадено е, че
6 5 5 10
5. Буквите от думата „ПРИЛАГАТЕЛНО“ са на- α : β : γ : δ : ϕ = 7 : 6 : 5 : 3 : 4.
писани на отделни еднакви картончета, а картон-
четата са разбъркани. По случаен начин е изтег-
лено едно тях. Вероятността върху него да не е
написана гласна буква е:

А) 5 ; Б) 5 ; В) 1 ; Г) 7 .
7 12 12 12
6. Имаме тесте от 52 карти. Без да гледаме, те- а) Намерете големината на ъгъл γ в градуси.
глим една карта. Вероятността изтеглената кар- б) Колко ученици са получили оценка, по-
та да е картинка (вале, дама, поп, асо) е: ниска от „Добър“?
в) Колко процента от учениците са получи-
А) 4 ; Б) 3 ; В) 1 ; Г) 1 .
13 13 16 13 ли оценка „Отличен“?
7. В партида има 35 изделия от I качество, 50 – 10. Хвърляме два правилни зара – бял и
от II качество и 55 – от III качество. Ако раз- червен. Намерете вероятността сборът от
пределението на изделията се представи с кръ- точките на двата зара да е по-голям от 7.

248 Към съдържанието

 ТЕМА 8
ПОСТРОЕНИЯ С ЛИНИЯ
И ПЕРГЕЛ
(Урок № 114 – Урок № 117)

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ИЗУЧАВАТ

основни геометрични построения.

УЧЕНИЦИТЕ СЕ НАУЧАВАТ:
• да построяват триъгълник по две страни и ъгъл
между тях;
• да построяват триъгълник по страна и два
прилежащи ъгъла;
• да построяват триъгълник по дадени три страни;
• да построяват успоредник.

Към съдържанието
114. ПОСТРОЯВАНЕ НА ТРИЪГЪЛНИК ПО ДВЕ
СТРАНИ И ЪГЪЛ МЕЖДУ ТЯХ
ЗАДАЧА 1 Да се построи триъгълник по дадени две страни и ъгъл между тях.
Основна Дадено: Да се построи: ABC
задача b За да съобразим как да извършим
c построението, начертаваме
произволен триъгълник и
отбелязваме елементите, които
α трябва да са равни на дадените
отсечки и ъгли.
Построение: Построяваме:
C q 1. лъч Ap→ → връх A (на търсения
триъгълник);
2. AB = c, B ∈ p → връх B;
3. (p, q) = α (в λ);
α 4. AC = b, C ∈ q → връх C;
A B p 5. ABC.
Обосновка:
ABC е търсеният, защото по построение AB = c, (p, q) = α и AC = b.
Разсъждения върху решението на задачата:
За да има задачата решение, трябва α < 180º. В полуравнината l може да
се построи още един триъгълник, който ще е еднакъв на вече построения.
Прието е построението да се извършва в едната полуравнина и да се казва, че
задачата има едно решение, определено с точност до еднаквост.

ЗАДАЧА 2 Да се построи правоъгълен триъгълник по дадени два катета.

Основна Дадено: Да се построи: ABC (C = 90°)
задача a За да съобразим как да извършим
b построението, начертаваме произволен
правоъгълен триъгълник и отбелязваме
Построение: дадените елементи.
Построяваме:
1. лъч Cp→ → връх C (на търсения
триъгълник);
2. (Cp→, Cq→) = 90°;
3. CB = a, B ∈ Cq→ → връх B;
4. CA = b, A ∈ Cp→ → връх A;
5. ABC (C = 90°).

250
Към съдържанието
 Обосновка:
ABC е търсеният, защото по построение C = 90°, CB = a, CA = b.
Разсъждения върху решението на задачата:
В полуравнината λ задачата има две решения, които са еднакви
триъгълници. Построението е винаги възможно.
Следствие на задача 2:
Да се построи правоъгълен равнобедрен триъгълник по даден катет.

ЗАДАЧА 3 Да се построи правоъгълен триъгълник по дадени катет a и хипотенуза c.

Основна Дадено: Да се построи:
задача a ABC (C = 90°)
c

Построение: Построяваме:
1. права p;
2. C ∈ p;
3. ъгъл с връх C, (p, q) = 90°;
4. CB = a, B ∈ Cq→ → връх B;
5. k (B; r = c);
6. k ∩ Cp→ = A → връх A;
7. ABC.

Обосновка:
ABC е търсеният, защото по построение CB = a, AB = c и C = 90°.
Разсъждения върху решението на задачата:
В полуравнината λ задачата има две решения, които са еднакви
триъгълници. Построението е възможно при c > a. При c < a
окръжността k и правата a няма да се пресекат, а при c = a няма да има
триъгълник, защото A ≡ C.

• П
 о І признак: “Два триъгълника са еднакви, ако имат по две страни и ъгъл
между тях съответно равни.” В Задача 1 показахме, че може да се построи
триъгълник, ако са дадени две страни и ъгъл между тях.
• П
 о ІV признак (признакът за еднаквост на два правоъгълни триъгълника):
“Два правоъгълни триъгълника са еднакви, ако имат по катет и хипотенуза
съответно равни.” В Задача 3 показахме, че може да се построи
правоъгълен триъгълник, ако са дадени катет и хипотенуза.


ЗАДАЧИ 1 Да се построи равнобедрен правоъгъ- 3 Като се използва правоъгълен три­ъгъл­
лен триъгълник по даден катет. ник, да се построи ъгъл, равен на 45º.
2 Да се построи равнобедрен триъгъл- 4 Да се построи ABC, ако са дадени
ник по дадени бедро и ъгъл между бе- страните a, b = 2a и ъгъл между тях,
драта. равен на 45º.

251
Към съдържанието
115. ПОСТРОЯВАНЕ НА ТРИЪГЪЛНИК ПО СТРАНА
И ДВА ПРИЛЕЖАЩИ ЪГЪЛА
ЗАДАЧА 1 Да се построи триъгълник по дадени страна и два,
Основна прилежащи към тази страна, ъгъла.
задача
Дадено: Да се построи: ABC

Построение: Построяваме:
1. лъч Ap→ → връх A;
2. AB = c, B ∈ p → връх B;
3. (p, q) = α (в λ);
4. (BA→, Br→) = β (в λ);
5. q→ r→ = C → връх C;
6. ABC.

Обосновка: ABC е търсеният, защото по по­строение AB = c, A = α и B = β.

Разсъждения върху решението на задачата:
За да има задачата решение, трябва лъчите Aq→ и Br→ да се пресекат.
Лъчите Aq→ и Br→ се пресичат в една точка, ако α + β < 180º.
В полуравнината λ задачата има едно решение.

ЗАДАЧА 2 Да се построи триъгълник по дадени страна, прилежащ ъгъл и

срещулежащ ъгъл към тази страна.
c
Дадено: c, α, g c Да се построи: ABC

Построяваме
β = 180º – (α + γ).
Построение: Така решението на Задача 2
се свежда до решението на Задача 1,
т.е. построяваме ABC по дадени
страна c и два прилежащи към нея
ъгъла α и β.
Задачата има решение при α + γ < 180º.
По ІІ признак: “Два триъгълника са еднакви, ако имат по страна и два
прилежащи ъгъла съответно равни.” В Задача 1 и 2 показахме
как може да се построи триъгълник, ако са дадени страна и два ъгъла.

252
Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Да се построи равнобедрен триъгълник по дадени основа и ъгъл при основата.
Дадено: Да се построи:
ABC (A = B = α)

α α
Построение: Построяваме:
1. лъч Ap→ → връх A;
2. AB = c, B ∈ p → връх B;
3. (Ap→, Aq→) = α;
4. (BA→, Br→) = α;
α α 5. Aq→ ∩ Br→ = C → връх C;
6. ABC.
Обосновка:
ABC е търсеният, защото по построение AB = c, A = α.
От A = B = α по построение следва, че ABC е равнобедрен с основа AB.
Разсъждения върху решението на задачата:
В полуравнината λ задачата има едно решение, при условие че α < 90º.

ЗАДАЧА 4 Да се построи правоъгълен триъгълник по дадени хипотенуза и остър ъгъл.

Дадено: Да се построи:
ABC (C = 90°)

β
Построение: Построяваме:
1. лъч Ap→ → връх A;
2. AB = c, B ∈ p → връх B;
3. (BA→, Bq→) = β;
4. права a ∈ A, a ⊥ q;
5. a→ q→ = C → връх C;
6. ABC.

Обосновка:
ABC е търсеният, защото по построение AB = c, B = β и от a ⊥ q ⇒ C = 90°.
Разсъждения върху решението на задачата:
В полуравнината λ задачата има едно решение.


ЗАДАЧИ 1 Постройте правоъгълен триъгъл-
ник по дадени катет и остър ъгъл.
2 Постройте равнобедрен триъгъл-
ник по дадени основа и ъгъл при
основата, равен на 45º.
3 Постройте триъгълник по дадени стра-
на и два прилежащи ъгъла α и β = 2α,
като α = 30º.
4 В ABC α + β = γ и височината CH раз-
половява ъглополовящата AL. Намере-
те големината на ABC.

253
Към съдържанието
116. ПОСТРОЯВАНЕ НА ТРИЪГЪЛНИК
ПО ТРИ СТРАНИ
ЗАДАЧА 1 Да се построи триъгълник по дадени три страни.
Дадено: Да се построи: ABC
За да съобразим как да извършим по-
строението, начер­таваме произволен
триъгълник и отбелязваме елементите,
които трябва да са равни на дадените
отсечки и ъгли.

Построение: Построяваме:
1. лъч Ap→ → връх А;
2. АВ = с В ∈ р → връх B;
3. k1 ( A ; r = b) ;
4. k2 ( B ; r = a ) ;
5. C = k1 × k2 (в λ) → връх C;
6. ABC.

Обосновка:
ABC е търсеният, защото по построение = AB c=, AC= rk1 b=, BC rk2 = a .
Разсъждения върху решението на задачата:
Нека а ≤ b ≤ c.
Ако е нарушено условието c < b + a , окръжностите k1 и k2 ще са разположени
както на чертeжите и няма да се пресичат.

а) б)

Ако е изпълнено условието c < b + a , окръжностите k1 и k2 се пресичат, т.е.

има триъгълник със страни a, b, c, както е получен ABC на чертежа.
С тези разсъждения обосновахме теоремата от урока „Неравенство на
триъгълника“: Ако всяка от три дадени отсечки a, b, c е по-малка от сумата на
другите две, то има триъгълник със страни, равни на тези отсечки. Тогава е
вярна теоремата:

T Отсечките a, b, c са страни на триъгълник тогава и само тогава,

когато всяка от тях е по-малка от сбора на другите две.

254
Към съдържанието
 Приложение
При решаване на някои задачи за доказателство и изчисление се налага да се
чертае равностранен и равнобедрен триъгълник. На практика това става така:
Равностранен триъгълник
Построяваме едната му страна а и с разтвор на пергела, равен на а,
„засичаме” върха С.

Равнобедрен триъгълник
Построяваме основата с и с разтвор на пергела, равен на b > c ,
2
„засичаме” върха С.

ЗАДАЧА 2 Постройте ъгъл, равен на: а) 60°; б) 30°; в) 15°; г) 45°.

Решение:
а) 60° → Построяваме произволен равностранен АВС.
Всеки негов ъгъл ( BAC) е равен на 60°.
б) 30° → Построяваме ъглополовящата на ъгъл 60°.
 BAM =  MAC = 30°
в) 15° → Построяваме ъглополовящата на ъгъл 30°.
 NAM =  BAN = 15°
г) 45° → От S NAM + S MAC получаваме
 NAC = 45° .

ЗАДАЧИ 1 Постройте ABC по три страни a, ка с дадената дължина, като използвате
b, c, ако: линия с деления. Означете получените
а) a = 3 cm , b = 5 cm , c = 6 cm ; три отсечки съответно с a, b, c. Построй-
б) a = 2 cm , b = 4 cm , c = 3 cm ; те само с линия и пергел триъгълник със
в) a = 4 cm , b = 3 cm , c = 5 cm ; страни a, b, c, които да са начертаните
г) a = 3,5 cm, b = 2,5 cm, c = 4 cm. отсечки.
Упътване: Начертайте три прави. 2 Постройте ъгъл, равен на:
Върху всяка права нанесете отсеч- а) 60°; б) 120°; в) 150°; г) 135°.

255
Към съдържанието
117. ПОСТРОЯВАНЕ НА УСПОРЕДНИК

ЗАДАЧА 1 Да се построи успоредник по дадени две съседни страни и ъгъл между тях.
Дадено: Да се построи:
успоредник ABCD

Ако начертаем диагонала BD, ABD може да се

построи по две страни и ъгъл между тях. Диа­гоналът
Построение: BD (= d) е страна в BСD, който също може да се
построи по три страни: a, b, d.
Построяваме:
1. лъч Ap→ → връх А;
2. AB = a, B ∈ p → връх B;
3. (p, q) = α (в λ);
4. AD = b, D ∈ q → връх D;
5. ABD;
6. k1 (D; r = a), k2 (B; r = b);
7. k1 k2 = C → връх C;
8. четириъгълник ABCD.
Oбосновка:
Четириъгълникът ABCD е успоредник, защото по
построение AB = DC и AD = BC, т.е. има две двойки
равни срещуположни страни (Т).
Успоредникът ABCD е търсеният, защото по
построение AB = a, AD = b и BAD = α.
Разсъждения върху решението:
За да има задачата решение, трябва да съществува
триъгълник по дадени a, b и α, т.е. 0 < α < 180°. От
VABD ≅ VCDB ⇒ BСD със страни d, b, a съ­ще­ствува.
В полуравнината λ, определена от Ap →, задачата има
едно решение.

Приложения на Задача 1
Като се използва решението на Задача 1, могат да се построят:
• произволен успоредник – начертаваме произволен ъгъл с връх А и
върху раменете му избираме две точки В и D. С пергела извършваме
стъпки 5, 6, 7 и 8 и получаваме успоредника ABCD;
• успоредни прави – при построяване на произволен успоредник ABCD
правите AB || DC и AD || BC.
256
Към съдържанието
ЗАДАЧА 2 Ако са дадени права а и точка М ∉ а, да се построи
права b през М така, че b || a.
Решение:
Върху правата а избираме произволно две точки А
и В и построяваме успоредник ABDМ по дадени три
върха А, В и М. Търсената права b е правата MD.
Построението в Задача 2 се използва при решаване на
Задача 3 → точките А, В, M определят триъгълник.

ЗАДАЧА 3 Постройте успоредник по дадени две страни и диагонал.

Дадено: Да се построи:
успоредник ABCD

Диагоналът BD (AC) разделя успоредника на два

Построение:
триъгълника, всеки от които може да се построи по
дадени три страни.
Построяваме:
1. лъч Ap→ → връх А;
2. AB = a, B ∈ p → връх B;
3. k1 (A; r = b), k2 (B; r = d);
4. D = k1 k2 → връх D;
5. k3 (D; r = a), k4 (B; r = b);
6. C = k3 k4 → връх C;
7. ABCD.
Обосновка: Четириъгълникът ABCD е търсеният
успоредник, защото по построение
AB = DC = a, AD = BC = b и BD = d .
Разсъждения върху решението на задачата:
За да има задачата решение, дадените отсечки a, b, d
трябва да са страни на триъгълник, т.е. да изпълняват
условията: a < b + d; b < a + d; d < a + b.


ЗАДАЧИ 1 Да се докаже, че ако в четириъгълник
6 cm и e 0,3 части от периметъра му.
ABCD AB || CD и A + B = 180°, Намерете дължината на страната AD.
той е успоредник. 3 Да се построи успоредник по дадени
2 В успоредник ABCD страната AB e два диагонала и ъгъл между тях.

4 Периметърът на успоредник е 76 cm. 5 Страните AB и AD на успоредник

Т
Е
Едната му страна е с 10% по-малка
С от другата. Разликата на страните на
Т успоредника в сантиметри е:
А) 1; Б) 2; В) 3; Г) 4.
Към съдържанието
ABCD са съответно 15 cm и 8 cm.
Ако АЕ е ъглопо­ловящата на DАB,
дължината на отсечката ЕС (в cm) е:
А) 7; Б) 8; В) 9; Г) 10.
257
 ЗАПОМНЕТЕ!

Построения с линийка и пергел

Това са вид геометрични задачи за построение само с помощта на два
чертожни инструмента:
• линийка без деления;
• пергел.
Не е разрешено използването на други чертожни инструменти като
транспортир (за точно отмерване на градусите) или триъгълник (за
изчертаване на прав ъгъл).
Основни построителни задачи:

• построяване на отсечка, равна на дадена отсечка;

• построяване на сбор и разлика на отсечки;
• построяване на ъгъл, равен на даден ъгъл;
• построяване на сбор и разлика на ъгли;
• построяване на перпендикуляр от точка към права;
• построяване на права, успоредна на дадена права, през дадена точка;
• построяване на симетрала на дадена отсечка;
• построяване на ъглополовяща на даден ъгъл.
Построяване на триъгълник:

• по дадени две страни и ъгъл между тях;

• по дадени страна и два прилежащи ъгъла;
• по дадени три страни.
Построяване на успоредник:
• по дадени две съседни страни и ъгъл между тях;
• по дадени две съседни страни и диагонал.
Нерешими задачи:
• Квадратура на кръг – задачата изисква да се построи квадрат,
равнолицев на даден кръг с радиус 1. Следователно трябва да се
построи отсечка с дължина π, което е невъзможно;
• Трисекция на ъгъл – задачата изисква произволен ъгъл с големина α да
се раздели на три равни части, което е невъзможно.

258 Към съдържанието

 изходно ниво
(Урок № 118 – Урок № 121)

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ЗА ИЗХОДНО НИВО С РЕШЕНИЯ

ДВА ПРИМЕРНИ ТЕСТА ЗА ИЗХОДНО НИВО

Към съдържанието 259

118. ПОДГОТОВКА ЗА ИЗХОДНО НИВО №1

ЗАДАЧА 1 Приведете изразите в нормален вид:

a) (2x + 1)2 – 3x(x – 2) – 5(2x + 1); б) (x2 + 2) (x2 – 3) – (x + 3) (x3 – 2) + 3x3;
в) (3x – 2)(9x2 + 6x + 4) – (3x – 1)3 – (5x + 3)(5x – 3).
Решение:
а) (2x + 1)2 – 3x(x – 2) – 5 (2x + 1) =
= 4x2 + 4x + 1 – 3x2 + 6x – 10x – 5 = x2 – 4
б) (x2 + 2)(x2 – 3) – (x + 3)(x3 – 2) + 3x3 =
= x2(x2 – 3) + 2(x2 – 3) – x (x3 – 2) – 3(x3 – 2) + 3x3 =
= x4 – 3x2 + 2x2 – 6 – x4 + 2x – 3x3 + 6 + 3x3 =
= – x2 + 2x
в) (3x – 2) (9x2 + 6x + 4) – (3x –1)3 – (5x + 3)(5x – 3) =
= 27x3 – 8 – (27x3 – 27x2 + 9x – 1) – (25x2 – 9) =
= 27x3 – 8 – 27x3 + 27x2 – 9x + 1 – 25x2 + 9 =
= 2x2 – 9x + 2

ЗАДАЧА 2 Решете уравненията:

а) (x +1)3 – x (x + 2)(x – 2) = 3(x2 + x + 3); б) (2x – 2)2 – (x + 1)2  = (3x – 1)(x – 3);
в) |x2 + 8x – 4,5|  = 4,5.
Решение:
а) (x +1)3 – x(x + 2)(x – 2) = 3(x2 + x + 3) б) (2x – 2)2 – (x + 1)2 = (3x – 1)(x – 3)
4 x 2 − 8 x + 4 − ( x 2 + 2 x + 1)= 3 x 2 − 9 x − x + 3
x3 + 3 x 2 + 3 x + 1 − x( x 2 − 4) = 3 x 2 + 3 x + 9
4 x 2 − 8 x + 4 − x 2 − 2 x − 1= 3 x 2 − 10 x + 3
x + 3x + 3x + 1 − x + 4 x = 3x + 3x + 9
3 2 3 2
3 x 2 − 10 x + 3 = 3 x 2 − 10 x + 3
4x +1 = 9
0x = 0
4x = 8
Всяко х е решение.
x=2
в) | x2 + 8x – 4,5 | = 4,5
x 2 + 8 x − 4,5 =
4,5 или x2 + 8x – 4,5 = – 4,5
x2 + 8x − 9 =0 x2 + 8x = 0
x(x + 8) = 0
x2 + 9x − x − 9 = 0 x = 0 или x + 8 = 0
x( x + 9) − 1( x + 9) =0 x3 = 0 x4 = – 8
( x + 9) ( x − 1) =0
x + 9 = 0 или x – 1 = 0
x1 = – 9 x2 = 1
260 Към съдържанието
ЗАДАЧА 3 Решете неравенствата:
а) ( x − 3) 2 − x( x − 7) < 3 x − 5 ; б) (2 x + 3) 2 − 13( x + 1) ≥ (2 x + 1) (2 x − 1) ;
в) ( x + 3) 2 − 6( x + 1) < ( x + 4) ( x − 4) ; г) ( x + 2)3 − 8 ≤ ( x + 6) ( x 2 + 12) .

Решение:
а) (x – 3)2 – x(x – 7) < 3x –5 б) (2 x + 3) 2 − 13( x + 1) ≥ (2 x + 1) (2 x − 1)
x 2 − 6 x + 9 − x 2 + 7 x < 3x − 5 4x2 + 12x + 9 –13x – 13 ≥ 4x2 – 1
x + 9 < 3x − 5 –x – 4 ≥ –1
−2 x < −14 |: (−2) –x ≥ 3 |.(–1)
x>7 x ≤ –3
7 –3
x  (7, +) x  (–, –3]
7 –3
x  (7, +) x  (–, –3]3
в) (x + 3)2 – 6(x + 1) < (x + 4) (x – 4) г) ( x + 2) − 8 ≤ ( x + 6) ( x 2 + 12)
x 2 + 6 x + 9 − 6 x − 6 < x 2 − 16 x3 + 6 x 2 + 12 x + 8 − 8 ≤ x3 + 12 x + 6 x 2 + 72
x 2 + 3 < x 2 − 16 0 x ≤ 72
Всяко х е решение на неравенството.
0 x < −19
Неравенството няма решение.

ЗАДАЧА 4 От град А за град В пътувал автобус с постоянна скорост 80 km/h. След

15 min от тръгването си той срещнал лека кола, идваща от В с постоянна
скорост 100 km/h. Леката кола пристигнала в град А и след престой от 12 min
тръгнала обратно за град В и настигнала автобуса на 70 km преди В. Намерете
разстоянието от А до В.
Решение:
A C D B

20 km x 70 km

В точка С леката кола и автобусът се срещат.

= 15
t AC =′ 15= 1 h, = =
S AC 80. 1 20 km
60 4 4
Означаваме с x разстоянието от С до D, x > 0 (km).
=′ 12
SAB = 20 + x + 70 = x + 90 (km), t престой = 12 = 1 h
60 5
tавт. = t л.к. + t престой
S (km) V (km/h) t (h)
=x x + 40 + 1 | .400
автобус x 80 x
80 100 5
80
5x = 4x + 160 + 80
лека кола x + 40 100 x + 40
100 x = 240 (km)
SAB = x + 90 = 240 + 90 = 330 (km)

261
Към съдържанието
119. ПОДГОТОВКА ЗА ИЗХОДНО НИВО №2

ЗАДАЧА 1 В VABC a : b : g = 2 : 1 : 3, AL e ъглополовяща и CD е височина. Ако AD = m,

CL = 2n, изразете чрез m и n обиколката и лицето на:
а) VADC; б) VABC; в) VBDC; г) VABL.
Решение: 1. a = 60°; b = 30°; g = 90 °
2. AL e ъглополовяща ⇒ S BAL = S CAL= 30°
VACL – правоъгълен с 30°
АL = 2.CL = 2.2n = 4n
3. VABL – равнобедрен
AL = BL = 4n
4. BC = BL + LC = 4n + 2n = 6n
VBCD – правоъгълен с 30°
CD =1 BC =1 ⋅ 6n =3n
2 2
5. VACD – правоъгълен 6. VABC – правоъгълен с 30°
с 30° AB = 2.AC = 2.2m = 4m
AC = 2.AD = 2m BD = AB – AD = 4m – m = 3m

.CD m=
AD= .3n 1,5m.n
a) VADC: РVADC = АD + CD + CA = SVADC =
2 2
= m + 3n + 2m = 3.(m + n)
б) VABC: PVABC = AB + AC + CB = SVABC = AB
=.CD 4=
m.3n 6m.n
2 2
= 4m + 2m + 6n = 6 (m + n)

в) VBDC: РVBDC = BD + DC + CB = SVBDC =  BD

=.CD 3=
m.3n 4,5m.n
2 2
= 3m + 3n + 6n = 3(m + 3n)
г) VABL: PVABL = AB + AL + BL = SVABL BL
= =. AC 4=
n.2m 4m.n
2 2
= 4m + 4n + 4n = 4(m + 2n)

ЗАДАЧА 2 В VABC a : b : g = 3 : 11 : 4, SAB ∩ AC = M, SBC ∩ AC = N и SAB ∩ SBC = O.

а) Намерете ъглите на VMBN.
б) Докажете, че РVMBN = AC.
в) Докажете, че BO e ъглополовяща на SMBN.
г) Намерете ъглите на VACО.
Решение:
1. a = 30°, b = 110°, g = 40°
2. M ∈ sAB ⇒ MA = MB = m
VABM е равнобедрен
SABМ = a = 30°
SBMN = 2a = 60° (външен ъгъл)
262
Към съдържанието
 3. N ∈ sBC ⇒ NB = NC = n 4. VMBN
VBCN е равнобедрен S MBN = 180° – (60° + 80°) = 40°
SNBC = g = 40° VMBN (60°, 40°, 80°)
SBNM = 2g = 80° (външен ъгъл)

5. Означаваме MN = q, AC = AM + MN + NC = m + q + n 
 ⇒ P MBN =
AC
P MBN = MB + MN + NB = m + q + n 

6. O ∈ s AB ⇒ OA =
OB  = OC ⇒ ACO e равнобедрен
OA
⇒
O ∈ sBC ⇒ OB =
OC  OAC = OCA = ϕ
7. VOAM @ VOBM (III пр.) ⇒ SOAM = SOBM = j
8. VOCN @ VOBN (III пр.) ⇒ SOCN = SOBN = j
9. От 7. и 8. ⇒ SOBM = SOBN = j ⇒ OB е ъглополoвяща на SMBN.
10. MBN= 2ϕ= 40° ⇒ ϕ= 20°
OAC AOC = 180° − 2 . 20=
° 140°
 ACO (20°; 20°;140°)

ЗАДАЧА 3 В ромба ABCD SBAD = 52° и AC ∩ BD = 0. Външно за ромба е построен квадрат

DCPQ и DP ∩ CQ = O1. Намерете големината на SOO1D.
Решение:
1. ABCD – ромб, AC – ъглополовяща на SBAD
⇒ BAC= 1 BAD= 1 52°= 26°
2 2
ACD= BAC= 26° (кръстни)
DOC = 90°( AC ⊥ BD)
2. DCPQ – квадрат
DP ⊥ CQ ⇒ CO1 D =90°
DCO1= 1 90°= 45°
2
3. VDOC и VDO1C са прaвоъгълни с обща хипотенуза
DC. Построяваме т. М – среда на CD.
= OM 1= DC , O1M 1 DC ⇒ VOMO1 e равнобедрен
2 2
SO1OM = SOO1M = j.
 OMC, OM = MC
4. V
SMOC = SMCO = 26°
SOMD = 26° + 26° = 52° (външен ъгъл)
 O1MC, O1M = MC
5. V
SMO1C = S MCO1 = 45°
SO1MD = 45° + 45° = 90°
6. От 4. и 5. ⇒ SOMO1 = 52° + 90° = 142° ⇒ j = (180° – 142°) : 2 = 38° : 2 = 19°
7. SOO1D = SMO1D – SMO1O = 45° – 19° = 26° Отг. SOO1D = 26°
263
Към съдържанието
120. ТЕСТ С РЕШЕНИЯ

ЗАДАЧА 1 Коренът на уравнението ( x − 3)2 − x( x + 5) = 4(3 − 2 x) е:

А) 7; Б) –1; В) 1; Г) 3.
Решение:
x 2 − 6 x + 9 − x 2 − 5 x = 12 − 8 x
−11x + 9 = 12 − 8 x
−11x + 8 x =12 − 9
−3 x = 3
x = −1 Отг. Б)

ЗАДАЧА 2 Решенията на неравенството (2 x − 1)2 − (3x − 1) ( x − 2) < x( x + 5) − 7 са:

А) x < –3; Б) x > –3; В) x < 3; Г) x > 3.
Решение:
4 x 2 − 4 x + 1 − ( 3 x( x − 2) − 1( x − 2) ) < x 2 + 5 x − 7
4 x 2 − 4 x + 1 − (3 x 2 − 6 x − x + 2) < x 2 + 5 x − 7
4 x 2 − 4 x + 1 − 3x 2 + 6 x + x − 2 < x 2 + 5 x − 7
x 2 + 3x − 1 < x 2 + 5 x − 7
3 x − 5 x < −7 + 1
−2 x < −6 |: (−2)
x>3 Отг. Г)

ЗАДАЧА 3 Големината на SACB на чертежа е:

А) 60°;
Б) 70°;
В) 110°;
Г) 120°.
Решение:
x + y = 35° (външен ъгъл за VABO)
2x + 2y = 70°
SACB = 180° – 70° = 110° Отг. В)

ЗАДАЧА 4 На чертежа правите а и b са успоредни. Големината на ъгъл x e:

А) 68°;
Б) 57°; 123°
112° x
В) 55°; b
Г) 65°. a

264 Към съдържанието

 Решение:
c M През точка М построяваме права c,
1 2 успоредна на правите a и b.
112°
x 123° S1 = 180° – 112° = 68° (прилежащи)
a
b S2 = 180° – 123° = 57° (прилежаща)
x = 180° – (S 1 + S 2) = 180° – (68° + 57°) =
= 180° – 125° = 55° Отг. В)

ЗАДАЧА 5 Корените на уравнението (x – 2)3 – x(– x – 1)2 = 5x – 8 са:

А) 0; − 3 ; Б) 0; –3; В) 0; 3 ; Г) 0; 3.
4 4
Решение:
x3 – 6x2 + 12x – 8 – x(x2 + 2x + 1) = 5x – 8
x3 – 6x2 + 12x – 8 – x3 – 2x2 – x = 5x – 8
– 8x2 + 11x = 5x
– 8x2 + 6x = 0 | : (–2)
4x2 – 3x = 0
x (4x – 3) = 0
x = 0 или 4x – 3 = 0
x1 = 0 x2 = 3 Отг. В)
4

ЗАДАЧА 6 Сборът от корените на уравнението |5 – |x – 2|| = 1 e:

А) 4; Б) 8; В) 14; Г) 20.
Решение:
5− | x − 2 |=1 или 5− | x − 2 |=−1
− | x − 2 |=−4 − | x − 2 |=−6
| x − 2 |=4 | x − 2 |=6
x – 2 = 4 или x – 2 = – 4 x – 2 = 6 или x – 2 = – 6
x1 = 6 x2 = –2 x3 = 8 x4 = – 4
x1 + x2 + x3 + x4 = 6 – 2 + 8 – 4 = 8 Отг. Б)

ЗАДАЧА 7 В VABC (SC = 90°) медианата СМ и ъглополовящата BL са перпендикулярни.

Ако CL = 5 cm, дължината на АС в сантиметри е:
А) 10; Б) 15; В) 20; Г) 25.
Решение:
1. СМ = МВ (свойство)
От VМОВ @ VСОВ (II признак)
⇒ МВ = СВ ⇒ VМВС е равностранен с SВ = 60°.
2. BL – ъглополовяща ⇒ S ABL = SCBL = 1 S B = 30°
2
3. VBСL e правоъгълен с 30° ⇒ LB = 2CL = 10 cm
4. VABL e равнобедрен (a = x = 30°) ⇒ AL = 10 cm
⇒ AC = 10 + 5 = 15 cm. Отг. Б)
265
Към съдържанието
 ЗАДАЧА 8 Дадена е правоъгълна координатна система Oxy и точките А (–1; –2),
B(–1; 4), C и D. Точката C има положителна абсциса и е връх на
равнобедрен правоъгълен VABC с основа АB. Точка D е такава, че
ординатната ос е симетрала на CD.
а) Намерете координатите на точката С.
б) Намерете разстоянието от точката D до правата АВ.
Решение:
 . АB e хипотенуза в равнобедрен правоъгълен
а) 1
VABC и АВ = 6 м. ед.
2. Точка М е среда на АВ.
Медианата СМ ^ AB и
= CM 1= AB 3 м. ед.
2
Точка С има положителна абсциса ⇒ C (2; 1).
б) 1. Разстоянието от точка С до Оy→ e 2 м. ед.
⇒ точка D е на разстояние 2 м. ед. от Оy→ и
Оy→ ^ СD ⇒ D (–2; 1).
2. Разстоянието от D до АВ е DМ
⇒ DМ = 1 м. ед.

ЗАДАЧА 9 За ъглите a, b, g на VABC е известно, че a : b : g = 5 : 1 : 6.

Ако медианата CM = 2m, изразете чрез m:
а) височината CD; б) SVABC; в) SVMBC.
Решение:

а) 1. Намираме a = 75°; b = 15°; g = 90°.

2. СМ – медиана към хипотенузата АВ в VABC (SC = 90°)
АВ = 2.СМ = 2.2m = 4m
3. VBMC (MB = MC = 2m) ⇒ SMCB = b = 15°
SDMC = 15° + 15° = 30° (външен ъгъл за VMBC)

4. VCDM – правоъгълен с 30° ⇒ CD =1 ⋅ CM =1 ⋅ 2m =m

2 2
1
б) S ABC = AB. CD =1 ⋅ 4m . m =
2m 2
2 2
1 MB . CD =
в) S MBC = 1 ⋅ 2m . m =
m2
2 2

266 Към съдържанието

ЗАДАЧА 10 Автобус тръгва от град А за град В в 8 h, а друг автобус тръгва от град
В за град А в 8 h и 20 min. Намерете в колко часà двата автобуса ще
се срещнат, ако разстоянието АВ автобусът от А изминава за 2 h, а
автобусът от B – за 3 h.
Решение:
1. Означаваме АB = s (km) ДС: s > 0

Sавт.А Sавт.В

A B
s
2. Изразяваме скоростите на двата автобуса чрез s.
S (km) t (h) V (km/h)

Автобус от А s 2 s
2

Автобус от B s 3 s
3

3. Нека х е времето на автобуса от А до срещата.

20 min = 1 h, t авт. B = x − 1 , ДС: x > 1
3 3 3( )
V (km/h) t (h) S (km)

Автобус от А s x sx
2 2

Автобус от B s
3
x−1
3 3 ( )
s⋅ x−1
3
4. Зависимостта е
Sавт. А + Sавт. В = SAB.

2 3( )
s x+ s x−1 =
3
s |: s

2 3 ( )
x +1 x−1 =
3
1
x+ x−1 = 1| .18
2 3 9
9x + 6x − 2 = 18
15 x = 20
x=4
3

x = 1 1 h = 1h 20 min Отг. Срещата е станала след 1 h 20 min,

3
т.е. в 9 часà 20 минути.

Към съдържанието 267

121. ИЗХОДНО НИВО ТЕСТ № 1

1. Коренът на уравнението 7. Един работник може да свърши дадена

(x + 3)2 − x(x + 4) = 5 е: работа за 9 часа, а друг – за 6 часа. Пър­
А) −1; Б) −2; В) 1; Г) 2. вият работник започнал работа в 7 часа �
сутринта, а вторият – 1 час след него. На-
2. Решенията на неравенството мерете в колко часа � двамата работници ще
(x – 2)2 – (x – 1)(1 + x) < 7 – 2x са: са извършили поравно количество работа.
А) x < − 1 ; А) 9;
3
1 Б) 10;
Б) x > ;
3 В) 11;
В) x > −1;
Г) 12.
Г) x < −1.
8. В лявата колона на бланката за отговори
3. За ъглите α, β и γ на АВС е известно, че е написана буквата на уравнението. Срещу
α : β : γ = 2 : 1 : 3. AL е ъглополовяща, а CD нея, в дясната колона, запишете номера на
е височина. Ако CD = 18 cm, дължината на еквивалентното му уравнение.
ъглополовящата AL в сантиметри е:
(А) х2 = 4х
А) 9; C
(Б) (х – 1)2 + (х + 3)2 = –10
Б) 12; L

В) 18; (1) (х – 1)(х – 3) = 3

Г) 24. A D B
(2) х2 + 4 = 0
4. Изразът 4x3 – x(x + 1)2, разложен на мно- (3) х2 + 4х = 0
жители, има вида: (4) (х – 7)(х – 2) = 0
А) x(3x – 1)(x – 1);
9. Дадена е правоъгълна координатна систе-
Б) x(3x – 1)(x + 1); ма Oxy и точките А(–4; 2), В(4; –4), С(3; 3).
В) x(3x + 1)(x + 1);
y
Г) x(3x + 1)(x – 1).
5. АВС е правоъгълен с прав ъгъл при върха
x
С и ВАС = 60°. Ако АВ и ВС имат дължини O
съответно 2а и 4b, не е вярно, че:
А) а < 2b;
Б) АС = а; а) Намерете лицето на ABC в квадратни
мерни единици.
В) SABC = 2ab;
б) Намерете големината на АВС в градуси.
Г) PABC = 3a + 4b. в) Намерете разстоянието от точката С до АВ
в мерни единици.
6. В ромба ABCD АВС = 120° и AC = 42 cm.
Ако точките М и N лежат на АС и BМ и DN са 10. В АВС α : β : γ = 11 : 3 : 4 и ВС = 37 cm.
ъглополовящи съответно на СBD и АDВ, Симетралите на страните АВ и АС пресичат
периме­т ърът на четириъгълника BMDN в страната ВС съответно в точките M и N. На-
сантиметри е: мерете големината на MAN в градуси и пе-
А) 28; Б) 48; В) 56; Г) 70. риметъра на AMN в сантиметри.
268
Към съдържанието
ИЗХОДНО НИВО ТЕСТ № 2

1. Коренът на уравнението 7. На чертежа ABCD e успоредник. Стой-

4( x − 1) x + 1 x − 1 е: ността на x – y е:
− =
3 6 2 А) 34°; D C
А) ;2 52
3 Б) 112°; x
y
Б) − 2 ; В) 146°; 18
A B
3
Г) 128°.
В) 1 1 ; 8. В лявата колона на бланката за отговори
2
е написана буквата на уравнението. Срещу
Г) −1 1 . нея, в дясната колона, запишете номера на
2
2. Решенията на неравенството еквивалентното му уравнение.

( ) ( )
4(2 x + 1) − 3 x − 1 < 2 x − 1 са:
3 2
(А) х2 = –3х
А) x < −2; (Б) (2х – 1)2 + (х + 3)2 +1 = 0
Б) x > −2;
В) x < −3; (1) (х – 2)(х + 4) = 0
Г) x > −3. (2) х2 + 9 = 0
3. В ABС (C = 90°) големината на B е (3) х2 – (х – 1)2 + 7 = 0
50°. Ъглополовящата AL пресича висо­ч и­ (4) (х + 1)(х + 2) = 2
ната CD в точка Q. Големината на АQC е:
А) 120°; Б) 110°; В) 100°; Г) 130°. 9. Дадена е правоъгълна координатна систе-
4. Многочленът 9m2 – x2 + 4x – 4 след разла­ ма Oxy и точките А(–3; 1), В(1; –2), С(4; 2).
гане има вида: y
А) (3m + x – 2)(3m – x – 2);
Б) (3m + x + 2)(3m – x + 2);
O x
В) (3m + x – 2)(3m + x + 2);
Г) (3m + x – 2)(3m – x + 2).
5. АВС е правоъгълен с прав ъгъл при върха а) Намерете лицето на ABC в квадратни
С и АВС = 30°. Ако АВ и ВС имат дължини мерни единици.
съответно 2а и 4b, не е вярно, че:
б) Намерете големината на АСВ в градуси.
А) a < 2b; в) Намерете дължината на АВ в мерни еди-
Б) АС = а; ници.
В) SABC = 2ab;
Г) PABC = 3a + 4b. 10. В АВС α : β : γ = 3 : 12 : 5 и АС = 32 cm.
Симетралите на страните АВ и ВС пресичат
6. Колко процентов разтвор ще се получи, страната АС съответно в точките M и N. На-
ако към 100 g вода се прибавят 200 g мерете големината на MВN в градуси и пе-
7,5%-ов разтвор на спирт? риметъра на ВMN в сантиметри.
А) 4; Б) 7; В) 6; Г) 5.
269
Към съдържанието
 ОТГОВОРИ ТЕМА 1. ЦЕЛИ ИЗРАЗИ 3. а) 8x; б) 6x2;
4. Числена стойност на израз в) −6y; г) 2xy;
ВХОДНО НИВО 1. а), б), в); 4. a) 17ax; б) −5ax3;
2. Входно ниво 2. б); в) 0; г) 1 1 ay ;
Тест № 1 3. а) −1,7; −5; б) 1; −5; 3
5. а) A = −x; 2,8;
Задача № Отговор Точки в) 10; г) −1,5; −9,6; б) B = 5x y; 60;
2
1 Г 2 4. в) C = 4x3y2; −27.
2 В 2 x 1 −1 1 2 −2 9 8. Умножение, степенуване и
3 В 2 y 1 1 −1 2 −2 10 деление на едночлени
4 Г 3 A = x2 – y2 0 0 0 0 0 −19 1. а) 15x3; б) −6x5;
5 Б 3 B = (x + y)(x – y) 0 0 0 0 0 −19 в) −6x2y4; г) 8x2y4;
6 Б 3 2. а) 6x ;
6
б) −24x3y3;
5. Едночлен. Нормален вид на в) −1,6x y ;
3 6
7 В 3 едночлен 3. а) 9x2; б) 8x6y3;
Задача 8 1. a) kx; x; a5; 2x3(−y); в) −27x y ; г) 16x28y12;
3 6

а)
1
4
3 ( )
б) 1; a; x2y3(−1); 1 − 4 xyz ;
5
4. a) 3xy; б) 2ax;
5. а) A = 16x4; 16;
1 4 2 2 3 6
2. а) 9x y ; 3x y z; x 4 y 3 z 2 ;
б)
3
3 7 б) B = 9x3; −2 2 ;
б) −6x2y2; −x3y; 3x3z; 3
Задача 9 в) C = −6x3y4; −3.
(А) (3) 1
2 3. a) 7; 1; −1; ; 9. Многочлен. Нормален вид
2
(Б) (5) 2 б) 1 ; 3 ; 2ab ; 5a ; на многочлен
(В) (2) 2 2 4 3 3 1. а) A – пет члена,
4. а) 3; 3; 1; 3; б) 5; 6; 5; B – шест члена;
Задача 10
5. a) A = 6x3; 6; −6; 48; б) A – пета степен,
320 t 10
б) B = −2ax3; −27; B – шеста степен;
Тест № 2 4 3 2 1
в) C = − x y ; ; в) A – 0; B – 4;
Задача № Отговор Точки 5 5 г) A – да (1,5); B – да (−1);
1 Г 2 6. Събиране и изваждане на
едночлени. Подобни едно- 2. а) −18x − 7;
2 Б 2 б) 2ax2 + (a + 3)x − 8;
члени
3 В 2 1. а) –2xz; б) 8xz; в) −3x + 4y + 1;
4 В 3 в) −13x y;
2
г) 30ax4; г) −5x2 + 5xy – 1;
5 Б 3 д) (5a + 6)x; 3. a) четвърта; б) шеста;
2. а) 30mxy; б) 0; в) десета; г) пета;
6 В 3 4. а) 3x4 + 2x3 + 2x2 − x − 1; 2;
7 В 3 в) 2 (m + n) x ; б) 1,5y6 + 0,5y3 − y2 − y + 8; −1;
3
Задача 8 г) −2ax3y2; д) 1,7a2xy3; в) 3x7 + x5 − 2,5x4 + x3 − 2x − 1; 0;
а)
1
3 3. а) 0; б) 0; г) 6x5 − 5x4 + x3 − 3x2 − 1; −3.
3 в) 7ax; г) −8xy; 10. Събиране и изваждане на
2 д) 0; многочлени
б) 3
5 4. a) ax2; б) 10abx; 1. а) 2x2 + 4;
Задача 9 в) −9,3axy2; г) 0,6ax3z; б) 3x2y − 4x + 1;
(А) (1) 2 д) 2,3x2y3. 2. а) −2x3 + 2x2 + 2x – 1;
(Б) (4) 2 7. Събиране и изваждане на б) − 2ax2 + 11a2x;
(В) (5) 2 едночлени. Подобни едно- 3. а) x2 − y2 − 4;
Задача 10 члени. Упражнение б) 3x2 + 2x + 1;
I склад – 195 t 1. a) 10xy2; б) −5x3y2; 4. a) A = 4x2 + 2; 3;
10 б) B = −13x + y; −6;
II склад – 65 t 2. a) 5xy; б) 9xy;
в) −xy; г) 3xy; 5. а) A = −10; б) B = 4;
6. A = 2y2 − 1; −1;
270
Към съдържанието
7. A = −5y2 − 14; −14.
11. Умножение на многочлен с
едночлен
1. а) 18x2 − 30y − 24;
14x2 − 21y2 + 7;
б) 14x − 21y + 35z;
45a − 36b + 9c;
в) −x − y; −x − y;
г) −6x2 + 9y − 15;
−2xy + 2x2 – 2y2;
2. а) − 1 m x − 3n y ;
2 2
2
б) 210x5 − 2x4 + x;
в) 2x3y3 + 4x2y3 − 2xy2;
г) −3x7y7 + x3y2 − 9x2y;
3. а) 5x2 + 8x + 2;
б) 2x4 + 7x3 − 6x2 + 3x;
в) xy2 + 2xy;
г) x3 − x2 − y2.
12. Умножение на многочлен с
многочлен
1. а) 3x2 − 10x − 8; 36x2 − 12xy + y2;
б) 2x2 + x − 15; 8. 4a2 + 20ab + 25b2;
в) 3y2 − 20y + 12; 9m2 + 12mn + 4n2;
г) 6y2 – 25y + 14;
2. а) 3x3 + 12x2 − 5x − 20;
б) 2x5 − 7x3 + 3x;
в) 5x2y − 2xy2 + 15x − 6y;
г) 3x3y2 − 6x3y − 5xy3 + 10xy2;
3. а) a3 − 27;
б) 2a3 − 7a2 + a + 10;
в) 9a2 − 4b2 + 20b − 25;
г) a4 − 2a3b + a2b2 − 9;
4. a) A = 8x3 − 27; −28;
б) B = 27x3 + 8; 7;
5. а) A = 2x6 − 3x4 + 5x3 + 3x − 7;
б) шеста степен;
в) −3; г) −7.
13. Умножение на многочлен с
многочлен. Упражнение
1. а) x3 − 2x2 − 11x + 12; −2;
б) x4 − 3x3 + 3x2 − 15x − 10;
в) x3 + x2 − 2x; 1;
г) 3x3 − 25x2 + 34x − 8; −25;
2. a) x4 − 16; б) 16x4 − 81; x4 + 0,6x2y + 0,09y2;
в) x − 81;
8
г) x4y4 − 625;
3. а) −9x − 17; 4x2 + y2 + 1 + 4xy + 4x + 2y;
б) x2 − 6x + 15; 6. a2b2 − 2abmn + m2n2;
в) −x3 − 3x2 − 5x − 5; x2y2 − 2xyz2 + z4;
г) 2x2 – xy + y2 – 6x + 2y;
Към съдържанието
4. a) A = 8x + 2; −5; 7. 1 a 4 b 2 − 2 a 2 bx 2 + 1 x 4 ;
б) B = 5x3 + 2x2 − 4x + 17; −7; 9 15 25
5. а) A = 9a2 − 16; −16; 0,64b2x6 − 1,6bx3y3 + y6;
б) B = x6 + 8; 8. 8. x2 + y2 + z2 + 2xy − 2xz − 2yz;
14. Тъждествени изрази x2 + y2 + z2 − 2xy − 2xz + 2yz;
1. не; 2. да. 9. 1764; 2809;
15. Тъждествата: 10. 10609; 1002001;
(a ± b)2 = a2 ± 2ab + b2 11. 9801; 4624;
1. x2 − 2x + 1; 1 − 2x + x2; 12. 39601; 89401;
x2 − 4x + 4; 13. 39204; 88804;
2. а2 + 2а + 1; а2 − 2а + 1; 14. 3x2 − 14x + 8;
а2 + 4а + 4; 15. −49a3 + 51a2 + 33a + 49;
3. 4x2 + 4x + 1; 4x2 − 4x + 1; 16. 4x2 + 2xy − 4y2 − 10x + 6y + 2;
1 + 4x + 4x2; 17. x2 + 12x − 34.
4. x2 + 2ax + а2; b2 − 2bx + x2; 17. Тъждествата:
a2 + 2ac + c2; (a ± b)3 = a3 ± 3a2b + 3ab2 ± b3
5. 4x2 + 4xy + y2; x2 + 4xy + 4y2; 1. m3 + 3m2n + 3mn2 + n3;
x2 + 10xy + 25y2; x3 − 3x2y + 3xy2 − y3;
6. 4m2 − 12m + 9; 9a2 − 12a + 4; p3 + 3p2q + 3pq2 + q3;
25 − 30b + 9b2; 2. a3 + 6a2 + 12a + 8;
7. 25 + 40a + 16a2; 25 − 40a + 16a2; 8 − 12x + 6x2 − x3;
m3 + 9m2 + 27m + 27;
3. x3 + 3x2 + 3x + 1;
x3 − 3x2 + 3x − 1;
36a2 + 84ac + 49c2; 1 − 3a + 3a2 − a3;
9. 25a2 − 20ab + 4b2; 4. 1 − 6x + 12x2 − 8x3;
4m2 − 12mn + 9n2; 1 + 9x + 27x2 + 27x3;
49a2 − 84ac + 36c2; 1 − 12a + 48a2 − 64a3;
10. 2x2 + 2y2; 4xy; 12 2a2 + 2b2; −4ab; 5. 1 + 3ab + 3a2b2 + a3b3;
12. x2 − 1; −x2 + 4x − 3; 1 + 3xy + 3x2y2 + x3y3;
13. 3x2 − 2(a + 6)x + a2 + 18; 1 + 3ax + 3a2x2 + а3x3;
3x2 + 10x + 9; 6. 8x3 − 36x2 + 54x − 27;
14. −x2 + 2(6 − a)x + a2 − 18; 27a3 + 54a2 + 36a + 8;
−x2 + 10x − 7. a3 + 15a2b + 75ab2 + 125b3;
16. Тъждествата: 7. 27a3 − 54a2b + 36ab2 − 8b3;
(a ± b)2 = a2 ± 2ab + b2 8a3 + 36a2b + 54ab2 + 27b3;
1. x4 + 4x2 + 4; 25 + 10y2 + y4; 8x3 − 60x2y + 150xy2 − 125y3;
x4 + 2x2y2 + y4; 8. x6 − 6x4 + 12x2 − 8;
2. a4b2 + 2a2b + 1; 4 + 4x2y + x4y2; 27 − 27y2 + 9y4 − y6;
1 − 3z2 + 3z4 − z6;
9x4y2 + 6x2yz + z2;
9. x6 − 6x4a + 12x2a2 − 8a3;
3. a 4 + 2 a 2 + 1 ; 1 + xy + x 2 y 2 ; 27a3 − 27a2y + 9ay2 − y3;
3; 3 9 4
m 2 + mn + n 2 ; 1 − 15z2 + 75z4 − 125z6;
4 2 4
10. x3 − 3 x 2 + 3 x − 1 ;
4. 0,01 + 0,2x + x2; a4 + 0,4a2 + 0,04; 2 4 8
1 − 1 y + y 2 − y3
;
5. x2 + y2 + z2 +2xy + 2xz + 2yz; 27 3
3 2 4
a + 2a + a + 8 ;
3 27
11. x9 − 3x6a + 3x3a2 − a3;
x9 + 3x6a2 + 3x3a4 + a6;
m2n2 − 2mnpq + p2q2; x9 − 3x6a2 + 3x3a4 − a6;
271
 12. x3 − 6x2a2 + 12xa4 − 8a6;
x6 + 9x4y2 + 27x2y4 + 27y6;
x6 − 3 x4 a 2 + 3 x2 a 4 − 1 a6 ;
2 4
13. x3 − 4x2 + x − 2;
−x3 + 7x2 − 10x + 9;
14. x5 − 6x4 + 11x3 − 2x2 − 12x + 8;
−2x3 + 15x2 − 18x + 19;
15. x3 − 5x2 − x − 3;
−2x3 + 15x2 − 18x + 19.
18. Тъждеството
(a + b)(a − b) = a2 − b2
1. a2 − 1; a2 − 4;
2. a2 − 9; 4 − x2;
3. a4 − 1; x4 − 16;
4. 25 − 9x2; 16a2 − 1;
5. 4a2 − 9b2; 25x2 − 4y2;
6. x4 − y2; 4x4 − 9y2;
7. 4a4 − b2; x4 − 9y4;
2 2
8. m − 16 ; 1 − n ;
9 4
9. x2 + 2xy + y2 − 1;
a2 − 2ab + b2 − 4;
10. a) (20 + 2)(20 − 2) =
= 400 − 4 = 396;
б) (100 − 5)(100 + 5) =
= 1002 − 52 = 9975;
в) (70 + 1)(70 − 1) =
= 702 − 12 = 4899;
г) (60 − 1)(60 + 1) =
= 602 − 12 = 3599;
11. 81 − a4; −8x3 − 12x2y − 6xy2 − y3;
12. x4 − 18x2 + 81;
13. −2a2 + 10a.
19. Формули за съкратено
умножение. Упражнение
1. −5x2 − 2x + 17;
2. 9x2 + 12x − 45;
3. 6x;
4. 3x + 7;
5. A = −x − 3;
a) −1,7; б) − 6 ; в) 12;
7 14. −9x − 1; −4;
6. B = −4x2 − 19x + 8;
a) 29; б) 30; в) 16,5;
7. C = 5 x − 9 ;
3 22. Разлагане на многочлени
a) −3 2 ; б) −5; в) −7;
3 (2a − 1)(2a − 1);
8. А = 4; не на общ множител
9. B = 6;
272
10. A = 9x2 + 10; 10; 2. 3(m − n + 3); 4(5m + 6n − 7p2);
11. C = x2 − 9; −9; 3. 4ax(1 − 2x + 3x2);
12. A = 2(1 − m)x2 + 2(1 − 4m)x + 1 − 2m; 4x2y2(2x2y − 3y2 − 4x3);
8 m = −1; 4. −4x3y(1 + 2xy2);
13. B = x4 + (−5m − 1)x2 + (7m + 1)x − 3; −x2y2(3x2 − 12y2 + 16x3);
m = 1. 5. (x + y)(a + b); (a2 + 1)(m − n);
20. Тъждествата: 6. (a3 + 5)(3a + 2b); (3y + 7)(x − y);
a 3 ± b 3 = (a ± b)(a 2 ∓ ab + b 2 ) 7. (a − b)(x − y); (m − n)(a + b);
8. (x − y)2(p − q); (x − 4)2(2m − n);
1. m3 + n3; 2. p3 − q3;
9. (a − b)3(2x − y); (b − 5)3(a − 2);
3. a3 + 1; 4. x3 − 1;
10. (x − 1)(a − b + c);
5. 1 + m ;
3
6. 1 − n3;
11. (a − 1)(x + y − z);
7. x3 − 8; 8. 27 − b3;
12. (a − 2)(2x + 3y + z);
9. 8a + 27;
3
10. 27a3 − 64;
3 13. (x − y)(4a − 3b + 4c);
11. n3 + 1 ; 12. x − y ;
3
14. (a + b + 1)(x − 3y − 4z);
8 8 27
15. (x + 2y)(x + 2y + a)(x + 2y − a);
13. −x + x − 17; 14.−x + 2x2 + 45;
3 2 3
(a + b)2(a2 + a + b).
15. −4a + 27; 16. −3a2 + 7a − 4;
23. Разлагане чрез формулите
17. x3 + 6x2 + 12x + 9;
за съкратено умножение
18. −55x3 + 36x2 + 54x;
1. (a + n)(a − n); (p + a)(p − a);
19. x3 + 8; 9;
(m + x)(m − x); (n + y)(n − y);
20. 5x3 + 15x2 − 15x + 15; 85.
2. (x + 2)(x − 2); (y + 3)(y − 3);
21. Формули за съкратено ум-
(2 + p)(2 − p); (3 + q)(3 − q);
ножение. Приложения
3. (1 + a)(1 − a); (1 + b)(1 − b);
1. 9a2 + 6ab + b2; 9a2 − 6ab + b2;
(x + 1)(x − 1); (y + 1)(y − 1);
9x2 + 6xy + y2;
4. (2x + y)(2x − y); (3x + a)(3x − a);
2. 4a2 − b2; a2 − 9x2;
(4m + n)(4m − n);
3. a2 + 2ab + b2; a2 − 2ab + b2;
5. (2a + 3b)(2a − 3b);
4a2 + 4ab + b2;
(3x + 5y)(3x − 5y);
4. −x3 − 3x2y − 3xy2 − y3;
(10a + p)(10a − p);
−x3 + 3x2y − 3xy2 + y3;
6. (a + 1 + b)(а + 1 − b);
(1 − n + p)(1 − n − p);
5. 5;
(m − n + q)(m − n − q);
6. 9x2 + y2 − 6xy + 30x − 10y + 25;
7. a(a + 6); (3 − a)(1 − a);
4x2 − 4xy + y2 + 4x − 2y + 1;
(6 − x)(2 − x);
7. 4a2 + 16ac + 16c2 − 9b2;
8. (4a + 1)(1 − 2a);
8. x2n - 2xn + 1 − 4xn + 4;
(1 − 3x)(x + 1);
9. x3 − 27y3;
(3 − 4x)(2x + 3);
10. 2x2 + 3y2;
9. 2x − 1; 2y − 1; 4(a − 1);
11. 3x3 − 9x2 + 9x + 6;
10. x(2 − x); −a(a + 2);
12. 3a2 − 5a;
(x − 1)(3 − x);
13. −a2 − 2a;
11. (3 + a − b)(3 − a + b);
(2 + x + y)(2 − x − y);
15. −4а + 27; 25;
−x(x + 8);
16. −9m + 10; 13;
12. (a + 1)(a + 1); (a + 2)(a + 2);
17. −3a2 + 7a − 4; −30.
(a − 1)(a − 1);
13. (2а + 3)(2а + 3); (3a − 1)(3a − 1);
на множители чрез изнася-
14. (2a + b)(2a + b);
1. 4(m + 2); 5(2m + 7);
(3a − c)(3a − c).
2(3a − b); 4(2x − 3y);
Към съдържанието
24. Разлагане чрез формулите
за съкратено умножение.
Упражнение
1. (a + 1)3; (a + 2)3; 2. (2 − m)3; (n − 3)3;
3. (2a − 3)3; (3a + 1)3;
4. (a + m)(a2 − am + m2);
(b + c)(b2 − bc + c2);
(x + y)(x2 − xy + y2);
(m + n)(m2 − mn + n2);
5. (a + 2)(a2 − 2a + 4);
(a − 2)(a2 + 2a + 4);
(2 + a)(4 − 2a + a2);
(2 − a)(4 + 2a + a2);
6. (2a + 1)(4a2 − 2a + 1);
(2a − 1)(4a2 + 2a + 1);
(3a − 2)(9a2 + 6a + 4);
(3a + 2)(9a2 − 6a + 4);
7. (2ab + 1)(4a2b2 − 2ab + 1);
(1 − 2ab)(1 + 2ab + 4a2b2);
(x − 3y)(x2 + 3xy + 9y2);
(xy − 1)(x2y2 + xy + 1);
8. a) u = 4x2; б) v = 3x ;
2 16. C = (3x − 1)(5x − 1)(x − 1); C = 0. в) –x3 + 2x2 + 2х – 8;
9. a) ( x − 2)3 ; 1 ; б) (3 − x)3 ; 8 ;
27
10. Б); 11. Г); използване на различни
12. Г).
25. Разлагане чрез групиране
1. 3(x + y); 4(x + y);
2. (a − b)(7 − m); (y2 − z)(x + 5);
3. (x + 1)(a + 3); (x + 1)(10a + 7);
4. (a − b)(x − 1); (a − b)(a − 2);
5. (x + y)(n + 5); (a − b)(y + 3);
6. (x − y)(x + 2); (x + y)(x + 0,1);
7. (n − m)(m − 3); (x2 − a)(1 − 3a);
8. (a − b)(a − 3); (p + q)(p − 6);
9. (2a − b)(x + 5y);
10. (2a − 3y)(5a − 7x);
11. (a + 2)(a2 − 2); (m − 2)(m − 1)(m + 1);
12. (p + x)(p2 + x2); x(x + y)(x − z);
13. x(x + 1)(a + b − c);
14. (a − b + с)(n2 + p);
15. (x + 5)(x − 3); (x − 5)(x + 1);
16. (x − 3)(x − 4); (x − 4)(x + 3);
17. (x − 10)(x + 1); (x − 3)(x − 5);
( 2)
18. ( x + 1) a + 1 ; − 1 1 ;
2
19. (x + y)(xy − 1); 0.
26. Разлагане чрез комбирано
изпол­зване на различни
методи
1. (a + b)(a − b + 1); (a − b)(a + b + 1);
Към съдържанието
2. (m + n)(m − n − 1); 6. 100; 7. 1464;
(m − n)(m + n − 2); 8. а) S1 = 6(a + b)2; V = (a + b)3;
3. x(x + y)(a + b); a(x + y)(a − b); б) S1 = 6(a − b)2; V = (a − b)3;
4. 5(a + b)(a + c); 3(x + y)(xy − 1); а > b;
5. ax(1 − x)(x + 1) ; 6(x + y)(xy − 1); 9. (2n − 1)2 − 1 = 4n(n + 1);
2
6. 2(x + y)(x − y); a(b + c)(b − c); 10. 1; 4; 1.
5(p + q)(p − q); 6(a + b)(a − b); 29. Обобщение на темата
7. 7(a + 1)(a − 1); 10(b + 1)(b − 1); „Цели изрази”
8(1 + x)(1 − x); 9(1 + y)(1 − y); 1. а) 4a3x5y2;
8. b(x + 1)2; 11(a − 1)2; коефициент: 4a3; степен: 7;
9. (x − y + 3)(x − y − 3); б) –126a6x8;
(m − n + p)(m − n − p); коефициент: –126a6; степен: 8;
10. (a − b)(a − b − 1); в) 4a2x8y2z4;
11. (p + q)(p + q − 1); коефициент: 4a2; степен: 14;
12. (1 + x + y)(1 − x − y); г) –64a3x9y3z6;
(1 + a − b)(1 − a + b); коефициент: –64a3; степен: 18;
13. 2(a + 1)2(a − 1)2; 2. а) –6mx2;
−5(a2 + a + 1)(a2 − a + 1); б) 30m3x6;
14. A = 3(3x − 1)(3x + 1)(x − 1); в) 19m2x4;
A = 0; г) –19m2x4;
15. B = (2x − 7)(5x − 7)(x + 7); 3. а) –5x2 + 13х – 10;
B = 0; б) x3 – 8;
27 27. Разлагане чрез комбирано г) –x4 + 5x3 – 9x2 + 10х – 8;
4. а) А = 3x5 –11x3 –3x2 +10х + 6;
методи. Упражнение б) 5;
1. (x − y)(a − x + y); в) –11;
2. (a + 2)(a + 2 − b); 5. а) –x2 + 3х + 1;
3. (p + 2) ;
3 б) 5x2 – 16х + 6;
4. (m + 2n)3; в) –3x3 + 3x2 + 12х + 1;
5. (m2 + 1)(m − 1)(m2 + m + 1); г) –6x2 + 12х – 16;
6. 2(x − y + 2)(x − y − 2); 6. а) А = 3mx2 + 4m2x;
7. 2(x + 2)(x + 3); б) m = 3;
8. 3(x − 3)(x − 5); −x + 3
=
7. а) A = ; A 3;
9. 10(x − 10)(x + 1); 2
10. 3(a − 1)(a − 2); x2 + 1
= б) B = ; B 2,5;
11. (x + 14)(6 − x); 4
12. (x2 + x + 1)(x + 1)(x2 − x + 1); 8. а) 4(х + 1)(х + 6);
13. 5(x + 3)(x − 1); б) – 5(х + 1)(5х – 9);
14. x(x + 4)(x − 2); в) – 5(х + 1)(х + 5);
15. 2(x − 5)(x + 3); г) 5(х – 1)(х + 9);
16. 3(x + 4)(x − 1); 9. а) (х + 4 – 5a)(х + 4 + 5a);
17. (2x + 5)(2x − 3); б) (6a – х – 5)(6a + х + 5);
18. (3x + 7)(3x − 2); в) (х – 2y –4)(х – 2y + 4);
19. В);
28. Тъждествено
20. В). г) (5 – 2х – y)(5 + 2х + y);
10. а) (х + 2)(х + 4);
б) (х – 11)(х + 1);
преобразуване на изрази.
в) (5х – 2)(х – 1);
Приложения
г) (х – 1)(3х + 2);
1. A = 16; 2. B = 6;
11. а) –16; б) 5; в) 27;
3. −35; 5. 3360;
12. а) 25; б) –6; в) 8;
273
 13. А = 9; 32. Еквивалентни уравнения 2. x1 = 4; x2 = −2;
14. x = 20; А = 5 1. −3; 2. −4; x1 = −7; x2 = −5;
30. Тестове върху темата 3. −8; 4. 4; x1 = 1; x2 = 3;
„Цели изрази” 5. −5; 6. 0; 3. x1 = 5; x2 = 15; x = 1 ;
7. 3; 8. 2; 2
Тест № 1 x1 = 6,5; x2 = −3,5;
9. 4; 10. 5. 4. няма решение;
Задача № Отговор Точки
1 Б 2 33. Линейни уравнения няма решение;
2 А 2 1. x = – 1; 2. x = 6; 5. x1 = −3; x2 = 13;
3. x = – 11; 4. x = – 7; x1 = −14; x2 = −2;
3 Б 2
5. x = – 1; 6. x = 3; 6. x 1 = 2 ; x2 = 0;
4 Г 3 3
1
7. x = – 2,25; 8. x = ; x1 = −3; x2 = 2;
5 В 3 3
6 Б 3 9. x = 0; 10. x = −3 ;
1 7. x 1 = 2 ; x2 = 0;
3 3
7 А 3 11. x = – 10; 12. x = – 1. x1 = 1,2; x2 = −0,2;
Задача 8 34. Линейни уравнения. 8. x1 = 3; x 2 = 2 1 ;
3
а) 3 3 Упражнение y1 = 6; y2 = −3;
б) (х – 2)(х – 4) 3 1. x = – 8; 2. x = 0; 9. x1 = 2,5; x2 = −2,5;
Задача 9 3. няма решение; няма решение;
(А) (4) 2 4. x = 0; 10. x1 = 6; x2 = −6; няма решение;
(Б) (3) 2 5. няма решение; 11. x1 = 2; x2 = 0;
(В) (5) 2 6. всяко число е корен; 12. x1 = 0,5; x2 = −1,5;
Задача 10 7. x = – 42; 13. няма решение;
А = 2xy – 4x – y + 23 8. x = 7; 9. x = – 12; 5; x
14.
= x 1 2= 23 .
х = – 0,25; y = 2; 10 10. x = 9; 11. x = – 37; 2
8 8
12 37. Уравнения, свеждащи се до
A = 21 12. x = − ; 13. x = 1;
23 линейни
Тест № 2 14. няма решение. 2;
Задача № Отговор Точки 1. 2. −4;
35. Уравнението 3
1 Б 2 3. 3; 4. 3;
2 Г 2 (ax + b)(cx + d) = 0
3 В 2 1. 8 и 0,1; 2. 6 и 5; 5. 0 и −1 2 ; 6. 0 и 1 5 ;
3 7
А 3. 6 и 7; 4. 8 и 9;
7. 0 и 1 ;
4 3
Г 8. −4 и 4;
5. − 1 и 3; 6. 2 и −8; 2
5 3
6 А 3 2 3 9. 0 и −8; 10. 2,5 и −1,5;
7 Б 3 7. 3 и 2 ; 8. − 1 и 3 ; 11. няма решение;
Задача 8 4 3 5 5
12. 4 и −1; 13. 13;
а) 4 3 9. −2 и 2; 10. − и 1 ;
1
б) (х – 2)(х + 6) 3 2 2 14. −4; 15. 8;
2
Задача 9 11. −1,5 и 1,5; 12. −1 и 1 2 ; 16. 0 и 24.
3 3
(А) (2) 2 38. Моделиране с линейни
(Б) (4) 13. 0 и 3; 14. 0 и −1 1 ;
2 4 уравнения
(В) (1) 2 15. 0 и −1; 16. 0 и 1; 1. 2; 2. 76;
Задача 10
17. 1; 18. −1; 3. 453;
А=y2 –2xy–5x+11y+0,25 4. 16 маси и 32 стола;
10
х = – 0,5; y = 0,5; A = 9 19. −2 и 3; 20. −4 и −1; 5. 500 долара и 2500 евро;
ТЕМА 2. УРАВНЕНИЯ 21. 1 и 1 ; 22. −3 и 1; 6. 29; 7. 38.
4 2 39. Моделиране с линейни
31. Уравнение с едно
23. −2 2 и −2; 24. −1 1 и 8; уравнения. Упражнение
неизвестно. Преговор с 3 5
25. −13 и −1; 26. −1 и 4. 1. 15 години; 25 години;
допълнение
2. 5,60 лв.; 6,20 лв.;
1. а) x = 3; б) x = 2; 36. Уравнението |ax + b| = c
3. 50 депутати;
в) x = – 4; г) x = 7; 1. x1 = −2; x2 = 2; x = 0;
4. 36 литра; 28 литра;
няма решение;
274
Към съдържанието
5. 45 задачи. 28. в 13 часа; 29. 216 km; 4. а) 141°40′; б) 54°5′;
40. Задачи от движение 30. в 7 часа; 31. 2 дни; в) 109°23′15″; г) 42°1′1″;
1. 144 km; 2. 1 h 40 min; 32. 6 дни. 5. а) 105°; б) 45°; в) 30°.
3. 54 km/h; 47. Тестове върху темата 51. Съседни ъгли,
4. 14 h 40 min; 240 km. „Уравнения“ противоположни ъгли.
41. Задачи от движение. Тест № 1 Перпендикулярни прави.
Упражнение Задача № Отговор Точки Упражнение
1. 45 km; 2. 29,7 km; 1 Г 2 1. а) 32°, 148°, 148°;
3. 80 km. 2 Б 2 б) 50°10′; 129°50′; 129°50′;
42. Задачи от работа 3 Г 2 2. 120°.
4 Г 3
1. а) 15 детайла; б) 180 детайла; 5 Б 3 53. Ъгли, получени при
2. 960 ха, 6 дни; 6 Г 3 пресичането на две прави с
3. а) 120 дка; б) 7 дни; в) 8 дни; 7 Б 3 трета
4. 3780 чифта. Задача 8 2. а) a || b; b || c; c || a;
43. Задачи от работа. (1) Да 3 б) a || b; b || c; c || a; в) няма.
Упражнение (2) Не 3 54. Признаци за успоредност
Задача 9
1. 2 h; 2. 1 h 30 min; (А) (5) 2 на две прави
3. в 13 h; 4. 4 h; (Б) (1) 2 1. а) b || c;
5. 11 h 12 min; 6. 12 min. (В) (2) 2 б) a || b; b || c; c || a;
44. Задачи от капитал Задача 10 в) m || n; r || q.
1. 7498,57 лв.; 2. 150000 €; (2x – 5)2 = x2; 5 10 56. Свойства на успоредните
3. 145570 лв.; Тест № 2 прави
4. 40000 €; 45000 €. Задача № Отговор Точки 1. a) x = 110°; y = 105°; z = 70°;
45. Задачи от смеси и сплави 1 В 2 б) x = 129°; y = 48°; z = 51°;
1. 240 литра; 2. 55°; 2 Б 2 2. a) 60°; б) 75°.
3. 3 литра; 4. 6%; 3 Б 2 57. Триъгълник
4 А 3
5. 48%. 5 Б 3 1. а) 23 cm; б) 105 cm;
46. Обобщение на темата 6 Г 3 2. 8 cm; 12 cm; 16 cm;
„Уравнения” 7 Б 3 a) 120 cm2; б) ≈ 9,2 cm;
1. x = 1; 2. x = – 9; Задача 8 3. а) 36 cm; б) 54 cm2;
3. x = 4; 4. x = – 5; (1) Да 3 в) 7,2 cm.
1 (2) Не 3 58. Сбор на ъглите в
5. x = 4; 6. x = − ; Задача 9
3 триъгълник
(А) (4) 2
7. x = – 2; 8. x = − ;13
(Б) (5) 2 1. a) не; б) не; в) не;
9. x = – 9;
17
10. x = 14; (В) (2) 2 2. а) 60°; б) 49°30′; в) 54°29′40″;
1 Задача 10 3. а) 40°; 60°; 80°;
11. x1 = ; x2 = −5; 145 10 б) 90°; 60°; 30°;
4
12. x1 = 0; x2 = 5; ТЕМА 3. ОСНОВНИ 4. а) 20°; 80°; 80°;
13. x1 = 0; x2 = 7; ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ б) 20°; 60°; 100°;
14. x1 = – 1; x2 = 4; 48. Въведение в геометрията 5. а) 40°; б) 75°;
15. x1 = – 6; x2 = 2; 1. безброй много прави; 6. а) 128°30′; б) 140°;
16. x1 = – 2; x2 = 7; 2. само една права; 7. а) 110°; б) 120°.
17. x1 = – 9; x2 = 1; 3. три прави. 59. Външен ъгъл на
18. x1 = 2; x2 = 12; 50. Съседни ъгли, триъгълник
19. x1 = – 2; x2 = 4; противоположни ъгли. 3. а) α = 40°; β = 40°; γ = 100°;
x2 1 1 ; Перпендикулярни прави б) β′ = 140°; γ′ = 80°;
20. =
x1 1;=
3 1. 67°43′30″; 4. 40°; 130°; 10°;
21. x1 = 4; x2 = 10; 5. 120° (70°, 50°, 60°);
2. а) 151°55′; б) 6°40′;
22. x1 = 1; x2 = 7; 6. 20°;
в) 67°27′; г) 57°52′;
23. x1 = – 3; x2 = 4; 7. a) α′ = 150°; β′ = 90°; γ′ = 120°;
3. а) 105°; б) 72°;
24. 22; 25. 30; б) α = 30°; β = 90°; γ = 60°.
в) 45°; г) 90°;
26. 168 лв.; 27. в 8 часа;
275
Към съдържанието
 60. Триъгълник. Упражнение Тест № 2 4. 55°; 75°; 50°; 5. 60°;
1. 54°; 36°; Задача № Отговор Точки 6. 45°; 110°; 25°; 7. Б.
2. 90° + α ; 90° − α ; 1 А 2 73. Перпендикуляр от точка към
2 2 2 Б 2 права
3. 60°; 60°; 60°. 3 Г 2 2. 11 cm или 1 cm.
61. Обобщение на темата 4 Б 3
5 А 3 74. Правоъгълен триъгълник с
„Основни геометрични ъгъл 30°
6 Г 3
фигури” 7 В 3 1. a) 6 cm; б) 3,5 cm;
1. а) 45°; 135°; б) 36°; 144°; Задача 8 в) 3 cm; 6 cm; г) 5 cm; 10 cm;
в) 80°; 100°; а) 60° 3 2. a) 5; б) 4.
2. а) 60°; 120°; б) 120°; б) 120° 3 75. Правоъгълен триъгълник с
Задача 9
3. 67°25¢; 112°35¢; а) 50° 2 ъгъл 30°. Упражнение
4. 70°; 110°; 70°; 110°; б) 75° 2 1. а) 4 cm; б) 2,5 cm;
55°; 125°; 55°; 125°; в) 55° 2 2. 10 cm; 3. 45 cm2;
Задача 10 4. 6 cm; 5. 24 cm2;
5. а) a = 18°; b = 72°; g = 90°; 150° 10 6. 18 cm; 12 cm.
б) a = 40°; b = 120°; g = 20°; ТЕМА 4. ЕДНАКВИ 76. Медиана към хипотенузата
6. а) 110°; б) 180° – g; ТРИЪГЪЛНИЦИ в правоъгълен триъгълник
7. 125°; 8. 125°; 63. Еднакви триъгълници. 1. а) 6,3 cm; б) 9 cm;
9. а) a = 30°; b = 70°; g = 80°; Въведение в) 12 cm; г) 3,8 cm;
б) a = 52°; b = 60°; g = 68°; 1. 5 cm; 6 cm; 7 cm; 2. а) 8 cm; б) 7,6 cm;
в) 10,2 cm; г) 9 cm.
10. 84°; 2. 50°; 70°; 60°;
77. Медиана към хипотенузата
11. а) 35°; б) 21°30¢; 3. a) A1B1 = AB; B1C1 = BC;
в правоъгълен триъгълник.
12. а) 21°; б) 115°; C1A1 = CA;
Упражнение
13. а) 25°; б) 32°; б) A1B1 = A2B2; B1C1 = B2C2;
1. а) 6 cm; б) 11 cm;
C1A1 = C2A2;
14. а) 18°; б) 9°; 3. 10°; 5. Б);
в) MN = XY; NP = YZ; PM = ZX;
15. а) 68°; б) 61°. 6. Г); 7. В);
г) AB = MN; BC = NP; CA = PM;
8. А).
62. Тестове върху темата 4. a) x = 70°; б) x = 4.
79. Ъглополовяща на
„Основни геометрични 68. Р авнобедрен триъгълник.
ъгъл. Построяване на
фигури” Равностранен триъгълник
ъглополовяща на данен
Тест № 1 1. не;
ъгъл
Задача № Отговор Точки 2. а) 100°; б) 68°;
3. 37°30′; 30°; 112°30′;
1 Г 2 в) 36°; г) 60°;
В 5. Б); 6. В).
2 2 д) 48°56′;
3 Б 2 80. Ъглополовяща на ъгъл.
3. а) 75°; б) 50°;
4 В 3 Упражнение
Г в) 45°; г) 60°;
5 3 1. Г); 2. Б); 3. Б).
Г д) 27°21′;
6 3 82. Обобщение на темата
7 В 3 4. 40°; 40°; 5. 55° или 40°;
„Еднакви триъгълници”
Задача 8 6. 54°30′; 54°30′; 71°;
а) 4. А); 5. Г); 6. В).
55° 3 7. 110 cm; 110 cm.
б) 115° 3 Общи задачи
69. Р авнобедрен триъгълник.
Задача 9 1. 67°;
Равностранен триъгълник.
а) 49° 2 2. a = 75°; b = 60°; g = 45°;
б) 62° Упражнение
2 3. а) 60°; б) 12 cm;
в) 69° 2 2. 30°; 75°; 75°;
4. а) 36°; б) 32 cm;
Задача 10 3. a) 30°; 30°; 120°; б) 18 cm.
100° 10 5. 68°; 6. 24 cm2;
71. Симетрала на отсечка.
7. а) 120°; б) 16 cm2;
Упражнение
8. 64 cm ;2
1 25°; 70°; 85°;
9. а) 24 cm; б) 18 cm;
2 72°; 3. 90°;
10. 36°; 11. 28°;
276
Към съдържанието
12. а) 5 cm;
13. а) 6 cm;
б) 25 cm2;
б) 72 cm2;
5.

а) – 1; 0; 1; 2; 3; 4; 5;
б) – 3; – 2; – 1; 0; 1; 2; 3; 4;
19
11. x ≥ − 20 ; x ∈  − 19 ; + ∞ .
 20 )
14. 12 cm; 15. 12 cm; 90°. в) – 6;– 5; – 4; – 3; – 2; 90. Н еравенства, свеждащи се
83.  Тестове върху темата г) – 2; – 1; 0. до линейни
„Еднакви триъгълници” 85. Числови неравенства. 1. a) x > 3; б) x ≥ −1;
Тест № 1 Свойства в) x ≤ 2; г) x < −5;
Задача № Отговор Точки 1. а) −6 < 0; б) 5 > 0; 2. а) x > −2; б) x ≤ 3;
1 Г 2 2. а) 1 < 3; б) 2 > 1; в) x < −1,2; г) x ≥ 125;
2 Г 2 в) 4 > 1; 3. а) x > 32; б) x < 9;
3 Б 2 3. а) 21 < 60; б) −21 > −60;
4 Б 3 4. x > 12; 5. x > −1 7 ;
в) 8 > −12; г) −7 < 13. 25
5 А 3 6
6 Г 3 86. Линейно неравенство с 6. x < 2,5; 7. xx≤″ 1 ;
едно неизвестно 17
7 Г 3 8. x > 7; 9. x ≤ −3;
Задача 8 3. а) 5; б) 4; в) – 3; г) – 4;
а) 4 3 4. а) 2; б) 3; в) – 4; г) – 3. 10. x ≥ 1 ; 11. x < − 2 ;
б) 3 7
32 3 87. Еквивалентни неравенства 12. a) x > 4; б) x < 5;
Задача 9 1. да; 2. не;
(1) Да 2 в) x ≥ 3 ; г) xx≤″ 1 .
(2) Да 2 3. да; 4. да; 7 6
5. да; 91. Неравенства. Упражнение
(3) Да 2
6. x > −3; 1
Задача 10 -3 0 1. x < 3 ; 2. всяко x;
10 3
21 7. x ≤ −1; -1 0 3. няма решение;
Тест № 2 8. x > 0; 4. няма решение;
0
Задача № Отговор Точки 9. x < −3; 5. всяко x;
-3 0
1 Б 2 6. няма решение.
Б 88. Л инейно неравенство.
2 2 92. Приложения на линейните
3 Г 2 Упражнение
неравенства
4 В 3 1. x > −2,5; 2. x ≤ 5;
1. x > −5; −10;
5 Г 3 3. x ≥ −1; 4. x ≥ 1;
6 В 3 5. x > −6; 6. x > −2; 2. x > −4 2 ;
3
7 В 3 a) x = −4; б) x = −5;
7. x < 1; 8. x ≥ 1;
Задача 8
а) 24 3 9. всяко х е решение; 10. x > 5 ; 3. x > −4,5; 24.
б) 3 3 7 93. Уравнения и неравенства.
11. няма решение;
Задача 9 Упражнение
(1) Да 12. няма решение.
2 1. а) няма решение;
(2) Не 89. Представяне решенията
2 б) всяко х е решение;
(3) Да 2 на линейно неравенство
в) х = – 4; г) х < – 4.
Задача 10 с числови интервали и
10 94. Неравенства между страни
9 графично върху числова ос
и ъгли в триъгълника
ТЕМА 5. НЕРАВЕНСТВА 1. x > −3; x ∈ (−3; +∞);
1. α < β < γ;
84. Числови неравенства. 2. x ≥ −11; x ∈ [−11; +∞); 2. a) b < c < a; б) a < c < b;
Въведение 3. x > 0; x ∈ (0; +∞); 3. b < a;
1. а) – 2 < 5; б) – 7 < – 1; 4. x ≤ 6; x ∈ (−∞; 6]; 4. а ) основата е по-голяма от
в) – 1 > – 10; г) 0,5 < 0,6;
2. а) a > 5; б) b < – 7; 5. x < 1 ;
2 (
x ∈ − ∞; 1 ;
2 )
бедрото;
б ) основата е по-голяма от
в) c > 0; г) d < 0; 6. x > 0; x ∈ (0; +∞); бедрото;
д) – 2 < x < 8;
3. а) 6 > – 1; б) – 1 < 8; 7. x > −8 1 ;
3 (
x ∈ −8 1 ; + ∞ ;
3 )

в) основата е равна на бедрото;
г) основата е по-малка от бе-
в) 0 < 5; г) – 5 < 0; 8. y ≤ 3,5; y ∈ (−∞; 3,5]; дрото;
4. а) 1; 2; 3; 4;
б) – 5; – 4; – 3; – 2; – 1;
9. t ≥ − 3 ;
13
t ∈ − 3 ; + ∞ ;
 13 ) 5. а ) основата е по-голяма от
бедрото;
10. x < 3,5; x ∈ (−∞; 3,5);

277
Към съдържанието
 б) основата е по-малка от бе- 3. а) x ³ – 4; – 10; Тест № 2
дрото; б) x ³ – 2; – 3; Задача № Отговор Точки
в) основата е по-малка от бе- 4 1 В 2
в) x > −3 ; − 6;
дрото; 5 2 А 2
г ) основата е по-голяма от г) x ³ – 4; – 10; 3 В 2
бедрото. 4. а) x < 2; 1; 4 А 3
б) x < – 4; – 5; В
95. Неравенства между стра- 5 3
ни и ъгли в триъгълника.
1
в) x < − ; − 1; 6 Г 3
2 В
Упражнение 1
7 3
1. а) AB = BC < AC; г) x < − ; − 1; Задача 8
3
5. а) x > – 5; – 4; а) xÎ[–4; +∞) 3
б) AB < AC < BC;
б) x > 10; 11; б) 24 3
в) AB < AC < BC; Задача 9
в) x ³ – 1; – 1;
2. а ) основата е по-голяма от (А) (1) 2
бедрото; г) x > −1 2 ; − 1; (Б) (5) 2
3
б) основата е по-малка от бе- 6. а) x > 1; x Î (1; +∞); (В) (1), (2) 2
дрото; б) x > – 2; x Î (– 2; +∞); Задача 10
в) основата е по-малка от бе- в) x ³ 10; x Î [10; +∞); x < 1,25; 1 10
дрото; г) x ³ 4; x Î [4; +∞); ТЕМА 6. УСПОРЕДНИК
г ) основата е по-голяма от 100. Успоредник. Свойства
7. (A) (5)
бедрото. 1. Б; 2. В; 3. Г.
(Б) (4)
96. Неравенство на триъгълника 101. Успоредник. Свойства.
(В) (3)
1. a) не; б) да; в) да; г) да; Упражнение
2. 12 cm; 1. Г; 2. Б; 3. В;
3. а) 8 cm; 8. (A) (5)
4. А; 5. 42 cm; 6. 54 cm.
б) 6 cm или 4 cm; (Б) (1), (2), (4) 102. Признаци за успоредник
в) 9 cm или 5 cm; (В) (4) 4. AC = 24 cm; BQ = 14 cm.
г) 10 cm; 99. Т
 естове върху темата 103. Успоредник. Упражнение
4. 12 cm, 15 cm, 15 cm или „Неравенства” 1. Б; 2. А; 3. В; 4. Г;
13 cm, 13 cm, 16 cm. Тест № 1 9. 53°; 127°.
97. Неравенство на Задача № Отговор Точки 104. Правоъгълник
триъгълника. Упражнение 1 В 2 2. a) x = 124°, y = 62°;
4. 5 cm; 5. Б); 2 Г 2 б) x = 67°30′, y = 22°30′;
6. Г). 3 Г 2 в) x = 60°, y = 60°;
98. Обобщение на темата 4 Г 3 3. 40 dm.
„Неравенства” 5 Б 3 105. Ромб
3. x < −1; 4. xx≤″ 5 ; 6 В 3 1. Г); 2. Б);
7 Б 4. 64°; 116°.
5. y ≥ − 1 ;
7 3
6. x < −7,5;
13 Задача 8 107. Видове успоредници. Уп-
7. x ≥ −12; а) xÎ(–3,8; +∞) 3 ражнение
8. x ≤ 9; 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; б) –6 3 1. Б; 2. А;
Задача 9 3. Б; 4. Г;
9. x > −4,5; −4; −3; −2; −1.
(А) (5) 2 5. А; 7. 15°;
Общи задачи
(Б) (3), (4) 2 8. 15°.
1. а) x ³ 1; x Î [1; +∞); (В) (1), (5)
1 1
2 108. Обобщение на темата
б) x ≥ −4 ; x ∈ [−4 ; +∞) Задача 10 „Успоредник”
3 3
в) x > – 8; x Î (– 8; +∞); x > 13; 14 10 1. В; 2. А;
г) x < 1; x Î (– ∞; 1); 3. Г; 4. Б;
2. а) x £ 3; 6; б) x £ 5; 15; 5. Б; 7. 20 cm; 25 cm2.
в) x < 6; 15; г) x < 5 3 ; 15;
7
278 Към съдържанието
Общи задачи 109. Т
 естове върху темата
„Успоредник” б)= n 10;= m 5;= P 1;
1. а) A = 75°; B = 105°; 2
C = 75°; D = 105°; Тест № 1 2. а)= 3
n 12;= m 9;= P ;
б) H1 DH = 2 75°; Задача № Отговор Точки 4
2. а)  A =65° ; B= 115°; 1 В 2 б)= n 12;= m 4;= P 1;
C = 65°; D = 115°; 3
2 Б 2
б) H1 AH= 115 ° ; 3 Б 2 3. =а) n 52;= m 13;= P 1;
2 4
3. а) DL = 5 cm; CL = 7 cm; 4 А 3
= б) n 52;= m 26;= P 1;
DL < CL; 5 В 3 2
б) DL = 8 cm; CL = 4 cm; Г 1
6 3 4. а)= n 36;= m 3;= P ;
DL > CL; 7 Г 3 12
в) DL = 6 cm; CL = 6 cm; P 1.
Задача 8 б)= n 36;= m 6;=
6
DL = CL;
а) 7 3 112. Практически задачи върху
4. а) AL = 6 cm; DL = 4 cm;
б) 280 3 темата „Елементи от
AL > DL;
б) AL = 5 cm; DL = 5 cm; Задача 9 вероятности и статистика“
AL = DL; (А) Да 2 1. а) 4,40;
в) AL = 3 cm; DL = 7 cm; (Б) Не 2 = б) n 140; = m 60;= P 3;
(В) Да 2 7
AL < DL; = в) n 140; = m 50;= P 5;
5. а) DM = MN = NC = 6 cm; Задача 10 2. а) 4,15;
14
б) M º N; DM = MC = 9 cm; 27° 10
в) DN = 7 cm; MN = 4 cm; = б) n 160; = m 40;= P 1;
Тест № 2 4
MC = 7 cm; в) 54°;
6. а) 4 cm; 6 cm; Задача № Отговор Точки 3. а) 40%; б) 200;
1 В 2
б) S = 48 cm2; =
в) n 200; = m 10;= P 1 ;
2 Б 2 20
7. а) 7 cm; 3 А 2 4. а) 7 : 9; б) 15%; в) 2200 лв.
б) S = 280 cm2; 4 Г 3 113. Тестове върху темата
8. а) P = 54 cm; 5 Г 3 „Елементи от вероятности
б) S = 162 cm2; 6 Г 3 и статистика“
9. а) P = 48 cm; 7 В 3 Тест № 1
б) S = 135 cm2; Задача 8 Задача № Отговор Точки
10. а) P = 34 cm; а) 30 3 1 Г 2
б) S = 60 cm2; б) 24 3 2 А 2
11. а) 30°; Задача 9 3 Б 2
б) P = 64 cm; (А) Да 2 4 Б 3
12. а) h = 8 cm; (Б) Не 2 5 Б 3
(В) Да 2 6 В 3
б) S = 128 cm2;
Задача 10 7 Г 3
13. 24°; 66°;
13° 10 Задача 8
14. а) A = 60°; B = 120°;
C = 60°; D = 120°; ТЕМА 7. ЕЛЕМЕНТИ а) 4,48 3
ОТ ВЕРОЯТНОСТИ И б)
7
б) A = 30°; B = 150°;
25 3
C = 30°; D = 150°; СТАТИСТИКА
110. Организиране и Задача 9
15. а) 46°; б) 134°; (А) a = 96° 2
представяне на данни
16. а) P = 64 cm; (Б) 65 2
1. а) 40%; б) 960 лв.; в) 500.
б) S = 256 cm2; (В) 20% 2
111. Задачи от вероятност на
17. S = 162 cm2. Задача 10
събития
5 10
1. а)= n 10;=m 3;= P 3; 18
10

279
Към съдържанието
 Тест № 2 117. П острояване на Тест № 2
Задача № Отговор Точки успоредник Задача № Отговор Точки
1 Б 2 2. 4 cm; 4. Б); 1 В 2
2 В 2 5. А). 2 А 2
3 А 2 Б
ИЗХОДНО НИВО 3 2
4 Б 3
121. Изходно ниво 4 Г 3
5 Б 3
Тест № 1 5 А 3
6 А 3
7 Б 3 Задача № Отговор Точки 6 Г 3
Задача 8 1 Б 2 7 Б 3
а) 4,44 3 2 В 2 Задача 8
4 3 Г 2 (А) (4) 3
б) 3
25 4 Г 3 (Б) (2) 3
Задача 9 5 А 3 Задача 9
(А) g = 72° 2 6 В 3 а) 12,5 2
(Б) 48 2
7 Б 3 б) 45° 2
(В) 16% 2
Задача 10 Задача 8 в) 5 2
5 (А) (1) 3 Задача 10
10 (Б) (2) 3
12 36°; 32 cm 10
ТЕМА 7. ПОСТРОЕНИЯ С Задача 9
ЛИНИЯ И ПЕРГЕЛ а) 25 2
115. Построяване на б) 45° 2
триъгълник по страна и в) 5 2
два прилежащи ъгъла Задача 10
4. 30°. 40°; 37 cm 10

МАТЕМАТИКА 7. КЛАС
Здравка Крумова Паскалева , Мая Събчева Алашка,
Райна Милкова Алашка

Редактор и коректор Юлиана Христова Дамянова

Художник на корицата Емил Генков Христов
Графичен дизайн Ангелина Владиславова Аврамова
Българска, Първо издание 2018 г.
Формат: 60/90/8; Печатни коли: 35
Издателство “АРХИМЕД 2” ЕООД
тел./факс: 963 28 90, GSM: 0898 670 640, 0898 670 647
www.arhimedbg.com

Печат: “Алианс принт” – София

280 Към съдържанието