Михаил Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант), два пъти е военен министър (1891 –
1894 и 1903 – 1907), помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни. Михаил Савов
На два пъти е уволняван от армията и е възстановяван със съдействието на цар Фердинанд I. Михаил
български генерал
Савов и Фердинанд се смятат за основните инициатори на Междусъюзническата война, завършила с
първата национална катастрофа на България.

Съдържание
Биография
Ранни години
Участие в Сръбско-българската война (1885) и в управлението на Стамболов
Конфликт със Стамболов
Кариера до Балканските войни
Балкански войни (1912 – 1913)
След войните
Военни звания
Награди
Бележки
Източници

Служи на България
Биография Род войски Сухопътни войски на
България

Ранни години Войни Сръбско-българска война

Сливнишка битка
Михаил Савов е роден на 14 ноември (26 ноември нов стил) 1857 г. в Ески Заара (сега Стара Загора), Пиротско сражение
учи в Хасково, Пловдив и в Априловската гимназия в Габрово, след това в Галатасарайския лицей в Балканска война
Цариград (1876). Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г.[1] и е Междусъюзническа война
произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик, след което продължава Битка при Брегалница
образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург (1881 – 1885). След завръщането си в
Битка за Кресненския
България, Савов е назначен на служба в милицията на Източна Румелия.[1]
пролом
На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан, и със Заповед №4 от същия ден на княз Александър Награди Военен орден „За
I Батенберг, е назначен за адютант по строевата част на армията. храброст“
За военна заслуга
Участие в Сръбско-българската война (1885) и в управлението на Свети Александър

Стамболов Образование Академия на Генералния

щаб
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия капитан Михаил Савов взема участие в Национален военен
отразяването на сръбското шествие като командир на левия фланг в битката при Сливница. В първия университет
ден на битката, 5 ноември, отразява атаките на сръбската Дринска дивизия срещу укрепленията около
Алдомировци и Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна България.
Притиснат от по-многочислен противник, отказва да изпълни заповедта на командира на Западния Дата и място 26 ноември 1857 г.
корпус да отстъпи и спомага (7 ноември) за разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят.[2] на раждане Стара Загора, Османска
Участва и в боевете при овладяването на Пирот. Награден е с орден „За храброст“ III степен. империя

През 1886 г. капитан Савов е член на комисията за уточняване на българо-турската граница в Родопите Дата и място 21 юли 1928 г.
и служи в щаба на военния министър.[1] Деветоавгустовският преврат го заварва като началник-щаб на на смърт Сен Валие дьо Тие,
Пловдивската бригада. Подкрепя командващия бригадата подполковник Сава Муткуров в Франция
организирането на верните на княз Александър войски от провинцията за поход към София, който води Погребан Централни софийски
до бягството на детронаторите.[3] След установяването на Регентството е военен комендант и гробища, София, България
фактически управител на Пловдив, пресича дейността на местната русофилска опозиция.[4] През 1886 –
1887 г. е помощник на военния министър (длъжността тогава е известна като „товарищ на военния Друга дейност пълномощен министър във
министър“). На 17 април 1887 е произведен в чин майор и служи в Генералщабното ведомство като Франция и Белгия
офицер от ГЩ при 5-а пехотна бригада.
Михаил Савов (https://commons.wikimed
През 1888 г. Михаил Савов става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I. През 1891 г. е назначен ia.org/wiki/Category:Mihail_Savov?uselan
за военен министър в кабинета на Стефан Стамболов[1], а на 2 август същата година е произведен в чин g=bg) в Общомедия
подполковник.

Конфликт със Стамболов

Михаил Савов е женен за Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстратиев Гешов. Семейството попада в центъра на шумен публичен скандал,
след като на 11 март 1894 година Мария Милкова, сестра на Смарайда и съпруга на капитан Тодор Матров, обвинява министър-председателя Стефан
Стамболов в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Михаил Савов реагира изключително остро и се опитва да организира дуел със
Стамболов, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу Стамболов, особено в офицерските
среди. И след развода на Савов скандалът продължава, включително с публикуване на частна кореспонденция във вестниците, и става повод
Стамболов на няколко пъти да подава оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май.[5]

Кариера до Балканските войни

През 1894 година Михаил Савов е уволнен от армията. В 1896 оглавява за кратко Пловдивското дружество на
Македоно-одринската организация.[6] На следващата година Савов е възстановен на военна служба. На 1 януари
1899 е произведен в полковник, от началото на 1904 е генерал-майор, а при повторното си уволнение четири години
по-късно е произведен в чин генерал-лейтенант. Междувременно, от 1897 до 1903 е началник на Военното училище.
През 1903 отново става военен министър и този път задържа поста в пет последователни правителства (кабинетите
на Стоян Данев, Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев).[1] В този период ръководи
военната реформа, която се състои в числено увеличение и мащабно превъоръжаване на армията, и подготвя
страната за решителната роля през Балканската война. Замесен в злоупотреби при доставката на оръжие (аферата
„Шарл–Жан“), в средата на 1907 година Савов е принуден да подаде оставка от правителството[7][8] и да се защитава
в съда. Напуска (за втори път) армията на 30 октомври 1908 г.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

След започването на Балканската война през 1912 г., генерал Савов отново е възстановен на служба, като е назначен
на новосъздадения пост – „помощник на главнокомандващия“ (това е цар Фердинанд I). Това става въпреки
корупционните скандали и политическите различия с тогавашното правителство, тъй като според министър-
председателя Иван Гешов той е сред водещите български специалисти във военното дело, а след началото на войната председателят на парламента
Стоян Данев го определя като не само полезен, но и „неизбежен“.[9]

Привърженик на идеята за завземане на Цариград, след победите при Лозенград и Бунархисар убеждава Фердинанд и получава от него пълномощия
да нареди атаката на турските укрепления при Чаталджа. Издава заповедта за Чаталджанската операция без да уведоми правителството, което в същото
време приготвя отговор на турското предложение за примирие.[10] Операцията се проваля заради холерната епидемия, лошото разузнаване и недостига
на тежка артилерия.[11] Неуспехът отлага сключването на примирие и прави османската дипломация по-неотстъпчива в последвалите преговори за
мир.[12]

В съгласие с цар Фердинанд, но без знанието на кабинета Данев, на 15 юни 1913 година генерал Савов нарежда нападение срещу сръбските и
гръцките войски в Македония.[13] Замислено като демонстрация на сила и опит за изтикване на бившите съюзници от спорните територии преди
арбитража на руския император, нападението от 16 – 17 юни (стар стил) прераства в пълномащабна война, която приключва месец по-късно с
поражение на България.[14]

Под натиска на правителството и против волята на Фердинанд на 18 юни генерал Савов нарежда спиране на настъплението, вследствие на което 4-та
армия губи инициативата в битката на река Брегалница. По тази причина два дни по-късно е уволнен от поста помощник-главнокомандващ по
заповед на царя.[15] Въпреки това, с влошаването на положението на фронта след боевете при Дренак, Кукуш и Дойран Фердинанд отново търси съвет
от него. На съвещание в София с други висши военни на 26 юни Савов се противопоставя на намеренията на новия помощник-главнокомандващ,
генерал Радко Димитриев, за изтегляне на войските от Македония на Конявската планина като предлага контранастъпление срещу гърците в
поречието на Струма.[16] Два дни по-късно (28 юни) получава ново назначение в Действащата армия – командващ на съединените 4-та и 5-а армия,
които заемат фронта срещу сърбите от Милевската по Осоговската до Голак планина. На новата си длъжност в първите дни на юли генерал Савов
ръководи освобождаването на Босилеград, защитата на връх Голеш и боевете за Баньо чука, Повиен и Гърляни.[17] Към 9 юли големи сръбски сили се
съсредоточават в направление към Радомир, а гърците напредват успешно покрай Струма към Горна Джумая (Благоевград). Въпреки заплахата за
обхващане на поверените му армии от противника, Савов убеждава Главното командване да не нарежда отстъпление, а да организира удар във фланг
на гръцката армия.[18] На 14 юли получава лично ръководството на операцията заедно с 2-ра армия, която е присъединена към подчинената му
групировка. В резултат на Кресненското сражение Гърция е принудена да поиска примирие.[19]

След войната Савов е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.[1]

След войните

През следващите години Михаил Савов живее във Франция. След Първата световна война е пълномощен министър във Франция (1920 – 1923) и за
Белгия (1922 – 1923). Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция. Погребан е в София.[1]

„За изключително големите му заслуги към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за
проявеното новаторство и военно майсторство“ на 20 декември 2012 година генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара
планина“ I степен с мечове.[20]

Военни звания
Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 юли 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (2 август 1899)
Генерал-майор (1904)
Генерал-лейтенант (30 октомври 1908)
Награди
Военен орден „За храброст“ II и III степен, 2 клас
Царски орден „Св. Александър“ I степен с мечове по средата, II степен с брилянти без мечове и III степен с мечове отгоре
Народен орден „За военна заслуга“ I степен
Орден „Стара планина“ I степен с мечове

Бележки
1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ
„Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-
8 / ISBN 978-954-509-191-9.
2. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. София,
Български писател, 1990. с. 602, 605 – 606, 613, 626 (том 1).
3. Радев 1990, стр. 37, 61, 92 – 93 (том 2)
4. Радев 1990, стр. 353 – 354 (том 2)
5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878
– 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4.
с. 55 – 58.
6. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив
и движението за национално освобождение и обединение (1895
– 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и
Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903),
Иврай, София, 2003, стр. 291.
7. Марков, Георги и др. История на българите. От Освобождението
(1878) до края на Студената война (1989). София, „Знание“, 2009.
ISBN 978-954-621-240-5.. Стр. 103
8. Стателова, Елена и др. История на нова България 1878 – 1944.
София, „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7 (т. 3). Стр. 203 – 204
9. Гешов, Иван Ев.. Спомени из години на борби и победи. София,
Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 175.
10. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската
империя, 1912 – 1913 г (http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/).
София, Наука и изкуство, 1989. с. 120 – 127.
11. Марков 1989, стр. 150
12. Балканската война 1912 – 1913. София, Държавно военно
издателство, 1961. с. 282, 355 сл..
13. Марков, Г. Българското крушение 1913. София, Издателство на
БАН, 1991. с. 67 – 69.
14. Марков 1991, стр. 226
15. Марков 1991, стр. 80 – 83, 90 – 91
16. Марков 1991, стр. 117
17. Марков 1991, стр. 132, 135, 142 – 151
18. Марков 1991, стр. 157 – 158
19. Марков 1991, стр. 170 – 173, 176 – 178
20. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. за награждаване посмъртно с
орден „Стара планина“ първа степен с мечове на генерал-
лейтенант Михаил Попов Савов (http://dv.parliament.bg/DVWeb/sh
owMaterialDV.jsp?idMat=71636) (Държавен вестник, брой 2,
8.1.2013, стр. 3)

Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс
„Св. Георги Победоносец“, стр. 56
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 182

← →
п ·б ·р (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BF
военен министър (4 февруари 1891 – 15 април 1894)

Княжество България Паренсов (2) · Плеве (2) · Тимлер · Ернрот (3) · Крилов · Лесовой · Каулбарс (2) · Редигер · Котелников (2) · Кантакузин
(1878–1908) (3) · Веймарн · Никифоров (2) · Панов · Николаев (4) · Петров (4) · Муткуров · Савов (6) · Иванов · Паприков
Николаев · Никифоров · Ковачев · Вазов (2) · Бояджиев (2) · Фичев · Жеков · Найденов · Савов (2) · Ляпчев · Маджаров ·
Царство България
Стамболийски (3) · Димитров · Томов · Муравиев · Цанков · Вълков (4) · Бакърджиев (2) · Кисьов (5) · Ватев · Златев (2) ·
(1908–1946)
Цанев · Луков (2) · Даскалов (4) · Михов · Русев (2) · Маринов · Велчев (2)
Народна република България
Велчев · Георгиев · Дамянов (4) · Панчевски (4) · Михайлов · Джуров (8)
(1946–1990)

Джуров · Мутафчиев (2) · Луджев · Сталийски · Александров · Ноев · Павлов · Ананиев (2) · Ноев · Свинаров ·
Република България
Близнаков · Цонев · Младенов · Ангелов · Тагарев · Найденов · Шаламанов · Ненчев · Стефан Янев ·
(1990–понастоящем)
Красимир Каракачанов (1, настоящ)
Курсивът показва временно назначение

← →
п ·б ·р (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BF
Началник на Военното училище (29 май 1897 – 19 март 1903)
Флейшер · Рябинкин · Ремлинген · Сахаров · Бендерев · Груев · Кикименов · Хесапчиев · Петров · Христов · Винаров ·
Княжество България
Паприков · Петров · Ботев · Христов · Савов · Петев · Ильов · Петев · Назлъмов · Диков
Диков · Ботев · Пачев · Жеков · Жеков · Луков · Тасев · Дренков · Стойнов · Каишев · Мидилев · Нойков · Василев ·
Царство България Каблешков · Христов · Велчев · Маринков · Йовов · Урумов · Колев · Стоянов · Бойдев · Хаджипетков · Михов ·
Хаджиатанасов · Попдимитров · Сапунджиев · Стойков
Стойков · Хаджиев · Руменин · Ангелов · Попов · Митов · Стоянов · Янкулов · Янакиев · Карамфилов · Дамянов ·
Народна република България
Бакалов · Дамянов · Томов · Дамянов · Станимиров · Стоянов · Янчев
Република България Янчев · Пенков · Георгиев · Кротев · Златилов · Георгиев · Харизанов · Атанасов · Янев · Дочев · Богданов · Маламов

Курсивът показва временно назначение

← →
п ·б ·р (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BF
военен министър (18 март 1903 – 22 май 1907)

Княжество България Паренсов (2) · Плеве (2) · Тимлер · Ернрот (3) · Крилов · Лесовой · Каулбарс (2) · Редигер · Котелников (2) · Кантакузин
(1878–1908) (3) · Веймарн · Никифоров (2) · Панов · Николаев (4) · Петров (4) · Муткуров · Савов (6) · Иванов · Паприков
Царство България Николаев · Никифоров · Ковачев · Вазов (2) · Бояджиев (2) · Фичев · Жеков · Найденов · Савов (2) · Ляпчев · Маджаров ·
(1908–1946) Стамболийски (3) · Димитров · Томов · Муравиев · Цанков · Вълков (4) · Бакърджиев (2) · Кисьов (5) · Ватев · Златев (2) ·
 Цанев · Луков (2) · Даскалов (4) · Михов · Русев (2) · Маринов · Велчев (2)
Народна република България
Велчев · Георгиев · Дамянов (4) · Панчевски (4) · Михайлов · Джуров (8)
(1946–1990)

Джуров · Мутафчиев (2) · Луджев · Сталийски · Александров · Ноев · Павлов · Ананиев (2) · Ноев · Свинаров ·
Република България
Близнаков · Цонев · Младенов · Ангелов · Тагарев · Найденов · Шаламанов · Ненчев · Стефан Янев ·
(1990–понастоящем)
Красимир Каракачанов (1, настоящ)
Курсивът показва временно назначение

Генерали от Третото българско царство

А-В В-З З-Л М-П П-С С-Я

• Георги Абаджиев • Върбан Винаров • Михаил Захариев * • Георги Манов • Георги Пенев • Петър Стан
• Иван Аврамов • Петър Вранчев • Кръстю Златарев • Ганчо Манчев • Петър Пенев • Никола Ста
• Георги Агура • Сава Вуйчев • Пенчо Златев • Сотир Маринков • Димитър Перниклийски • Кирил Станч
• Стефан Азманов • Иван Вълков • Георги Иванов • Иван Маринов • Иван Петров • Константин
• Димитър Айранов • Димитър Вълнаров • Михаил Иванов • Кръстю Маринов • Никола Петров • Атанас Стеф
• Никола Алексиев • Христо Вълчев • Никола Иванов • Пано Маринов • Никола Петров • Сава Стефа
• Ангел Ангелов • Антон Ганев • Петър Илиев • Александър Марков • Рачо Петров • Иван Стойк
• Щерю Атанасов • Цоню Ганев * • Игнат Илиев • Георги Марков • Христо Петрунов • Христо Стой
• Марко Андреев • Петър Ганчев • Петър Илинов • Иван Марков • Боню Пиронков • Георги Стой
• Тодор Антонов • Стоян Гащаров • Стефан Ильев • Иван Марков • Никола Писаров • Владимир С
• Александър Атанасов • Никола Генев • Михаил Йовов • Константин Марков • Дионисий Писинов • Никола Сто
• Рашко Атанасов • Никола Генчев * • Георги Йорданов • Петър Марков • Александър Попдимитров • Владимир С
• Никола Бакърджиев • Димитър Гешов • Илия Каблешков • Тодор Марков • Кирил Попбожилов • Константин
• Сава Бакърджиев • Кимон Георгиев • Никола Каблешков • Генко Мархолев • Алекси Попов • Иван Табако
• Михаил Беджев • Константин Георгиев • Константин Каварналиев • Гурко Мархолев • Георги Попов • Александър
• Бончо Балабанов • Ничо Георгиев • Атанас Каишев • Христо Мархолев * • Иван Попов • Георги Тано
• Миленко Балкански • Тодор Георгиев • Тодор Кантарджиев • Марко Марчев * • Иван Попов • Петър Танти
• Антон Балтаков • Спас Георгиев • Симеон Караиванов • Георги Марчин • Стефан Попов • Стефан Тас
• Паун Бананов • Димитър Гешев • Димитър Кацаров • Михаил Матеев * • Александър Протогеров • Стефан Тар
• Минчо Банковски • Тодор Гиргинов • Владимир Кецкаров • Петър Мидилев • Христо Попов • Православ
• Рафаил Банов • Боню Гочев • Димитър Кирков • Михаил Минчов • Стоян Пушкаров • Православ
• Иван Бацаров • Никола Грозданов • Константин Кирков • Васил Мирчев • Първан Първанов • Атанас Тодо
• Стефан Белов • Григор Грънчаров • Пантелей Киселов • Тодор Митов • Тодор Радев • Георги Тодо
• Андрей Блъсков • Станимир Гърнев • Александър Кисьов • Константин Михайлов • Станчо Радойков • Никола Топа
• Янко Бойчев • Александър Давидов • Антон Ковачев • Никола Михов • Йосиф Разсуканов • Стефан Тош
• Иван Бончев • Асен Даскалов • Стилиян Ковачев • Димитър Мустаков • Васил Райнов • Стоян Тренд
• Борис Богданов • Владимир Даскалов • Лазар Козаров • Сава Муткуров • Иван Рафаилов • Трифон Три
• Стефан Богданов • Теодоси Даскалов • Христо Козаров • Атанас Назлъмов • Никола Рибаров • Боян Урумо
• Никола Боев • Васил Делов • Иван Колев • Калин Найденов • Владимир Руменов • Иван Фичев
• Васил Бойдев • Климент Джеров • Крум Колев • Никола Наков • Иван Русев • Никола Хад
• Любомир Босилков • Вичо Диков • Тилю Колев • Димитър Настев • Руси Русев • Георги Хайв
• Христо Боснев • Илия Димитриев • Асен Константинов • Йордан Наумов • Димитър Русчев • Борис Хари
• Кирил Ботев • Радко Димитриев • Станислав Крайовски • Никола Недев • Никола Рясков • Христофор
• Стефан Бочаров • Александър Димитров • Георги Кратунков • Христо Недялков • Сава Савов • Никола Хри
• Никола Бочев • Борис Димитров • Никола Крунев • Стефан Нерезов • Михаил Савов • Никола Хри
• Георги Бошнаков • Иван Дипчев • Стоян Кръстев * • Никифор Никифоров • Панайот Сантурджиев • Павел Хрис
• Борис Бояджиев • Симеон Добревски • Асен Кръстев • Никифор Никифоров • Георги Сапов • Атанас Хрис
• Климент Бояджиев • Иван Донков • Никола Куртоклиев • Данаил Николаев • Михаил Сапунаров • Иван Хубен
• Стою Брадистилов • Ангел Доцев • Васил Кутинчев • Асен Николов • Иван Сапунджиев • Христо Чара
• Христо Бурмов • Янко Драганов • Григор Кюркчиев • Асен Николов • Иван Сарафов • Петко Цъкле
• Панайот Бърнев • Христо Драндаревски • Иван Кючуков • Георги Николов * • Христофор Серафимов • Стефан Цан
• Владимир Вазов • Перикъл Енчев • Велизар Лазаров • Коста Николов • Васил Силяновски • Пантелей Ц
• Георги Вазов • Никола Жеков • Крум Лекарски* • Христо Новаков * • Симеон Симов • Ваклин Цер
• Васил Василев • Никола Желявски • Христо Лилков • Павел Павлов • Асен Сираков • Марин Цонк
• Вълко Василев • Кирил Жечев • Гаврил Личев • Христо Паков • Радой Сираков • Иван Цонче
• Анастас Ватев • Рафаил Жечев • Петър Лолов • Асен Пападопов • Йеротей Сирманов • Асен Чолако
• Дамян Велчев • Димитър Жостов • Константин Лукаш • Стефан Паприков • Райчо Славков • Иван Шишк
• Вълко Велчев • Константин Жостов • Иван Луков • Иван Пашинов • Стефан Славчев • Иван Шкойн
• Иван Вариклечков • Стоян Загорски • Христо Николов Луков • Йордан Пеев • Илия Сливков • Симеон Янк
• Йордан Венедиков • Владимир Заимов • Христо Цонев Луков • Панайот Пеев • Константин Соларов • Димитър Ян
• Константин Венедиков • Атила Зафиров • Стефан Любомски • Стефан Сотиров * • Кирил Янчул

* – произведени в първи генералски чин в периода (9 септември 1944 – 15 септември 1946)

Портал „Военна история на България“

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Савов&oldid=10146618“.

Последната промяна на страницата е извършена на 3 май 2020 г. в 20:57 ч.

Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия
за ползване.