За живота накратко…

- Най-страшното на този свят е да ти се счупи куража.

- От какво се чупи куража, бабо?
- От мъка. От голяма мъка.
- Леля затова ли не става от леглото?
- Затова. Няма за какво. Погреба децата си.
- А ще се оправи ли?
- Не. Мъката й е страшна.
- Оправя ли се счупен кураж, бабо?
- Зависи.
- От какво?
- Какъв човек си, колко ти е тежко и колко можеш да носиш.
- Как се оправя?
- С работа.
- Само?!
- Не е малко. Ако си станал сутринта и работиш нещо, значи си намерил причина да
живееш.
- Какво да направя, за да не ми се чупи куража?
- Работи! Няма да мислиш какво и как е станало! Ще мислиш какво и как можеш да
направиш!
- На теб чупил ли ти се е куража?
- Да, един път.
- И?
- Свекърва ми – баба ти Рада, каза: „Булка, и да ревем файда няма! Дай да станем и
да видим какво можем да направим!” И станахме…
- Ами, ако не намериш сили да станеш?
- Да не дава Господ! Ама, ако се случи, няма да се даваш! Ставаш и продължаваш!