Professional Documents
Culture Documents
Суеверия сред днешните християни
Суеверия сред днешните християни
Въведение 1
Суеверия
сред днешните християни
2 1. Въведение
Суеверия
сред днешните християни
Съдържание
1. Въведение ..................................................................стр. 7
Какво значи „суеверие” ........................................... 8
Вярата, която спасява .............................................. 9
Суеверието е грях ................................................... 13
2. Суеверия, свързани с покойниците .............................. 19
3. Суеверия, свързани с паленето на свещи .................... 26
4. Популярни „битови” суеверия ..................................... 33
5. Суеверия, свързани с някои големи църковни празници ... 46
5.1. Коледа – Рождество Христово? ........................ 47
5.2. Благовец (Благовещение) .................................. 58
5.3. Гергьовден ........................................................... 60
5.4. Димитровден ....................................................... 67
5.5. Лазаровден .......................................................... 70
5.6. Тодоровден .......................................................... 71
5.7. Еньовден (Рождество на св. Йоан Предтеча) ... 72
6. Езически практики и нецърковни празници, прикрива-
щи се зад християнски имена .................................................. 78
6.1. Нестинарство и св. Константин и Елена .......... 78
6.2. „Денят на влюбените” и св. Валентин .............. 94
6.3. Хелоуин и празникът на Всички Светии ........ 100
6.4. Кукерство и св. Трифон „Зарезан” .................. 107
7. Суеверия, свързани с църковните Тайнства и обреди ... 110
8. Езически атракции в църковния живот ...................... 125
9. Курбанджийство ........................................................... 132
10. Сънища, явявания и „откровения” ........................... 137
11. Суеверни писма и молитви ....................................... 141
12. Записки за поменаване с неправославно съдържание ... 146
13. Екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, „християн-
ски” лечители ......................................................................... 148
6 1. Въведение
1. Въведение
„Има два пътя, един на живота и един на смъртта;
но между двата пътя има голяма разлика...”
(Из „Учение на дванадесетте апостоли” 1)
Г
оляма част от днешните християни дотолкова са свик-
нали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди
да се откажат от тях. Често това са хора, които считат
себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети
как да се постъпи в една или друга ситуация, коментират
„тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него
собствени „корекции” и допълнения, на които започват да
приписват толкова голяма важност, сякаш те действително са
нещо свещено.
Например може да видите как се плисва вода пред човек,
тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето
под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за къс-
мет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато
ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „пра-
вила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук
такава е традицията”.
Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го
правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като
някакви непонятни магически действия и от своя страна
прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи,
„за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мно-
зина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се
страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Прак-
тиката показва, че хора с подобно повърхностно мислене
много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.
1
Учение на... С., 1941, с.25.
8 1. Въведение
Д
умата „суеверие” произлиза от старобългарски, а коре-
нът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, без-
полезно” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „празна,
безсмислена работа”). Следователно „суеверие” значи „празно-
верие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра. Сръбският
Златоуст, св. Николай Велимирович (†1956) казва, че суе-
верието означава подчиненост на човека спрямо твари и
предмети от по-низш порядък, поради което то може да бъде
наречено „вяра в мрака”.1
Суеверието е особено състояние на човешко възприемане
на някои събития, което не зависи нито от нивото на интелек-
та, нито от светското образование. Често пъти големи учени
се явяват суеверни хора. Като например съвременен руски
професор, доктор на физическите науки, който никога не се
ръкува през прага на вратата, понеже това било „лош знак”.
Понякога суеверията се обясняват с народните традиции.
Но трябва ясно да се каже, че не всички народни традиции са
достойни и трябва задължително да се следват. Свещеното
Писание и историята ни дават достатъчно добри примери как
1
Св. Николай Сербский. О Боге и людях. Москва, 2006, с.199.
1. Въведение. Какво значи „суеверие” 9
В
ярата е естествена способност на човешката душа, на-
садена от Бога, за да може човек успешно да премине
през временния, земния живот и да достигне до вечния
живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е
Царството на Любовта (виж 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-
висшите способности на човека, която е свързана с неговия
изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е изгубил
10 1. Въведение. Вярата, която спасява
Суеверието е грях
Н
якои християни считат, че суеверието е нещо безобидно.
Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през
прага или през масата, да не пресекат пътя на изли-
защия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”,
1
Защо например в много заведения (ресторанти, дискотеки, осо-
бено нощни) е полутъмно и сумрачно? Главно заради по-удобно
вършене на грях. Тъмнината, полумракът предразполагат към грях.
Обратно, доста неудобно е да се вършат грехове (особено срамните в
очите на хората) на дневна светлина. И човекът, със своя възвишен
интелект се е изхитрил, за съжаление, да си създава удобни условия
за несмущавано вършене на грехове.
14 1. Въведение. Суеверието е грях
Т
раурните обреди днес са може би най-често извършва-
ните. Но не защото повече хора умират, отколкото се
раждат. А защото все по-рядко хората осъзнават важ-
ността на Тайнствата, и съответно, не пристъпват към тях.
Например все по-рядко днес младите хора се венчават. Пред-
почитат да живеят на развратни начала (или както благовидно
казват, на „семейни”). И все по-рядко хората съзнателно кръ-
щават децата си (не се интересуват дали децата им ще са в
Царството Христово или в ада, понеже не вярват нито в
едното, нито в другото1).
Но смъртта е неизбежна. И от кумова срама викат „попа”2.
Защото „такава е традицията”. Иначе „цяло село ще ги при-
казва” (или махалата, или съседите). Не че вярват в зад-
гробния живот. „Ама – мислят си, – какво ще кажат хората?”
Понякога се е случвало при някой свещеник да идват
роднините на самоубиец и да го молят да направи опело3,
1
Според сполучливия израз на съвременен свещеник, повечето
днешни хора отхвърлят съществуването на ада като вид „недобро-
качествена услуга” от страна на Бога; услуга, която не съответства на
съвременните изисквания за безопасност на потребителя. Съществу-
ването на рай снизходително се приема, но без Бог, тъй като Неговото
близко присъствие пречи на „нормалното” разглезване, разхлабване
и вкусване на останалите плодове на вечността.
2
За съжаление, много наши сънародници се изразяват точно
така, по този неблагочестив начин.
3
При йеромонах Йоан (Филипов) също е имало такъв случай.
20 2. Суеверия, свързани с покойниците
Н
ека подчертаем, че Бог несъмнено благоволи към пале-
нето на свещи, кандила с елей и каденето с тамян; това
добре може да се види както от Свещеното Писание,
така и от Свещеното Предание и вековната църковна прак-
тика1. По интересен начин това се потвърждава и от факта,
че всяка година в Йерусалим на Велика Събота, на Божи
Гроб, в храма на Христовото Възкресение слиза Благодат-
ният Огън, който по чуден начин и без човешка намеса сам
запалва свещта на йерусалимския патриарх (има случаи,
когато и свещите на други благочестиви поклонници също
сами са се възпламенявали от този огън).
Паленето на свещи е угодно на Бога, особено когато е
свързано с искрена молитва. Само че за огромно множество
наши съвременници „християнската” им вяра се свежда само
и единствено до запалването на някоя и друга свещ в храма.
Като че ли това палене на свещи се превръща в своеобразен
център и връх на тяхното благочестие.
Тази тъжна констатация е вярна не само за църковната дей-
ствителност в България, но в много случаи дори и за Русия.
Ето какво казва руският свещеник Александър (Пикальов) по
този повод: „За много хора този най-елементарен акт – пале-
нето на свещи в храма – е едва ли не най-основното в техния
1
В края на тази глава са цитирани съответните извори и аргу-
менти.
3. Суеверия, свързани с паленето на свещи (и кандила) 27
1
Архим. Серафим. Свети Серафим Саровски. София, 2011, с. 161.
4. Популярни битови суеверия 33
О
ще преди повече от 1600 години св. Йоан Златоуст
(†407) говори за опасността от този вид „битови”
суеверия, които сега ни заобикалят отвсякъде. Хората
са склонни да дават всевъзможни тълкувания не само на
небесните поличби, но и на съвсем незначителни събития от
рода на: кихане, сърбеж на носа, изпускане на чиния, счуп-
ване на огледало, дали си седнал на ъгъла на масата, дали
черна котка ти е пресякла пътя, с кой крак тръгваш на път и
т.н. По този повод св. Василий Велики пише следното: „На
мнозина християни им се струва като нещо безвредно да
дават ухо на такива неща, да обръщат внимание на поличби,
да слушат тълкувания. Кихне ли някой на дума, казват: „и
това има значение”. Някой зад гърба ми ме е нарекъл по име,
кракът се е подхлъзнал на излизане, дрехата се е закачила за
нещо – всичко това бива считано за пречка. Има дори доста
известни хора, очакващи Съдията от небесата, които хладно-
кръвно падат в същия вреден порок. Но чуй: народът, който
се е отдал на това, е отхвърлен.”1
Неразумното доверие към подобен вид „тълкувателни”
суеверия, както и към популярните „съновници” (които на
практика са разновидност на тълкувателните суеверия) е по-
редната окултна въдица, с която тъмните духове се опитват
да улавят своите човешки жертви. А освен всичко това, съ-
1
Св. Василий Велики. Тълкувание на книга на прор. Исаия.
Творения, т.2. Св. Гора Атон, 2008, с.93-94.
34 4. Популярни битови суеверия
Р
адостта е част от човешкия живот, тя има своето важно
място в него. Неслучайно мъдрият Еклисиаст казва:
„Всичко си има време, време има за всяка работа
под небето:
време да се родиш, и време да умреш;
време да плачеш, и време да се смееш;
време да тъгуваш, и време да играеш” (Екл. 3:1-2, 4).
Празниците и различните празнични ритуали са естестве-
ни прояви на радост и допринасят за радостта, затова би било
непосилна и неразумна задача човек да ги отхвърля. Пробле-
мите се явяват тогава, когато човешката радост се принизява
до едно плътско ниво, изцяло е насочена към греховни насла-
ди, основана е на езически светоглед, тясно свързана е със
суеверия и е ненавременна. Може ли човек да отиде на по-
гребение и да се държи, все едно е на сватба? Или пък ако
отиде на сватба, да мисли единствено за ядене и пиене?
Трябва ли да свързваме Гергьовден само с коленето на агне,
или „Еньовден” – с безсмислени гадания по движението на
слънцето и „мистично” бране на билки?
Христовата Църква желае да освети човешката радост и
празничност, насочвайки ги към Бога и вечността, изпъл-
вайки ги с благодарност към Него и с Божия благодат. Добре
5. Суеверия, свързани с църковни празници 47
К
акво е Коледа?
„Как какво? – ще се учудят
повечето хора. – Коледа е Рожде-
ство Христово. Нали сега постим за
Коледа. Да, сега е Коледният пост.”
Така мислят повечето от днешните пра-
вославни християни, които не са съвсем
наясно какво е „Коледа”.
И какво все пак е Коледа? Човек,
личност, празник, обичай? Много хора
мислят, че е заместител на измисления персонаж от приказ-
ките – Дядо Мраз, и дори казват: „Дядо Коледа”.
Всъщност Коледа е наименованието на древно езиче-
ско божество на славяните, с други думи – идол. Според
славянското поучение „За идолите на Владимир”, Коледа е
бил бог на празненствата. „Шестият (идол) е Коледа, чийто
прескверен празник беше на 24-ти декември” (Густинска
летопис). Този идол ознаменувал завъртането на годишния
кръг след зимното слънцестоене, идването на светлината и
увеличаването на деня.1 Честванията на Коледа (коледуване-
то) продължавали в различните места от 21-24 декември до
2-5 януари. Те се състояли в обхождане на домовете и пеене
на „колядки” (коледни песни), в които се прославяли стопа-
ните на дома и се съдържали пожелания за богат урожай,
изобилие, магически заклинания и се изпросвали подаръци.
1
http://www.e-reading.org.ua/chapter.php/1002305/37/Drevnie bogi
slavyan.html
48 5. Суеверия, свързани с църковни празници. Коледа
1
Преподобный Феодор Студит. Малое оглашение. Оглашение
63. Москва, 2000. С. 154.
52 5. Суеверия, свързани с църковни празници. Коледа
В
празничния ден на Благовещение християните възпо-
менават едно величествено
събитие – Ангел Божий донася
на св. Дева Мария вест за скорошното
явяване на отдавна очаквания
Спасител на света. Ето какво пише в
Свещеното Писание за това:
„А на шестия месец бе изпратен
от Бога Ангел Гавриил в галилейския
град, на име Назарет, при една деви-
ца, сгодена за мъж, на име Иосиф, от
дома Давидов; а името на девицата
5. Суеверия, свързани с църковни празници. Благовещение 59
П
разникът на свети великомъче-
ник Георги Победоносец (†306),
най-често наричан Гергьовден,
е един от най-големите светийски2
празници. Понастоящем това е най-
празнуваният имен ден в България, от-
белязван от около 180 хиляди души3.
С Гергьовден започва лятната по-
ловина на стопанската година, която
завършва на Димитровден. Но огром-
на част от хората свързват Гергьовден повече с фолклорните
1
Равен кръгъл терен или площадка, върху който в миналото се е
вършеело с диканя; гумно.
2
Т.е. празникът е в чест на светец, а не е Господски или Бого-
родичен.
3
Според данни на НСИ от 2010 г.
5. Суеверия, свързани с църковни празници. Гергьовден 61
Н
а Димитровден се почита па-
метта на един от най-славните
Христови мъченици и чудо-
творци, св. великомъченик Димитрий
Мироточиви. Той е роден през вто-
рата половина на ΙΙΙ век в гр. Солун,
а баща му е бил управител на града.
Веднага след смъртта на бащата,
император Максимиан възложил този
пост на сина му Димитрий. Като управител на гр. Солун, св.
Димитрий започнал да обръща езичниците към Христа и
открито да изповядва християнската вяра. Това стигнало до
знанието на император Максимиан, който незабавно хвърлил
Димитрий в тъмница, а скоро след това войници влезли в
килията му и го убили с копия (около 306 г.).
От тогава и досега не спират чудесата на св. Димитрий,
този велик Божий угодник, а благоуханните му мощи и се
пазят и почитат в Солун. Има безчислени свидетелства за
дивно мироточене от мощите му, а и съвсем наскоро, по вре-
ме на празника на светеца в Солун през 2011 година, някои
68 5. Суеверия, свързани с църковни празници. Димитровден
1
Същите гадания се правят и на Игнажден.
70 5. Суеверия, свързани
5. Суеверия, с църковни
свързани празници.
с църковни Лазаровден
празници
5.5 Лазаровден
Н
ека отбележим как в този вели-
копостен ден в родната ни
страна се осквернява християн-
ския пост и паметта на светия праве-
ден Лазар, епископ Китийски (днешен
Кипър), брат на евангелските правед-
ни жени Марта и Мария (виж Иоан 11:2).
През време на Великия пост света-
та Христова Църква призовава своите
чеда към покаен подвиг, към разми-
съл за своята греховност, примирение
с ближните, със съвестта си и с Бога, усилена молитва и въз-
държание не само от храна, но и от всякакъв вид развлечения
и веселби. Това обаче не е по вкуса на някои наши сънарод-
ници. Християнският пост им е скучен. Подготовката за
празника на Христовото Възкресение им е безинтересна. За
неизказаната радост в Царството Божие не мислят, нито пък
се стремят към вечното блаженство. Напротив, искат да се
веселят тук и сега. Жадни са за мимолетните греховни земни
наслади. Искат да пеят, да скачат, да играят... особено по
времето, когато светата Христова Църква не позволява това –
през Великия пост.
„Забраненият плод – казват, – бил най-сладък”. Е да, но
после се оказал смъртоносно горчив. Ужасно горчив. И дано
не изпитаме тази горчивина самите ние.
И ето как отново езическите суеверия на „лазарките” се
примесват с църковния празник.
Лазарките са обличат в пищна празнична носия. Накичени
с монети, цветя, венци и пера, те пеят лазарски песни и об-
хождат домовете. „Лазарските песни са изпълнени с копнеж
5. Суеверия, свързани с църковни празници. Лазаровден 71
5.6 Тодоровден
С
ветата Църква никога не е позво-
лявала да се извършват конски
надбягвания по време на църков-
ните празници, а особено по време на
Великия пост.
Знаменателен случай е описан в жи-
тието на св. Йоан Постник, патриарх
Цариградски. Веднъж, в петък преди
Петдесетница било известено на свете-
ца, че на другия ден се подготвя конско
състезание. Той отвърнал: „Конско състезание в светата Пет-
десетница не бива да има!”, и като паднал на колене,
помолил се на Бога да яви някое знамение, с което да раз-
руши този замисъл и да устраши хората, които възнамеря-
вали да го сторят. И ето, когато всички се събрали на мястото,
1
http://kulinar.bg/obichai-i-tradicii-na-balgarite#kushia
72 5. Суеверия, свързани с църковни празници. Еньовден
Н
а този ден празнуваме рожде-
нието на св. Йоан Кръстител,
който е бил повече от пророк
(според свидетелството на Самия Го-
спод) и е имал заповед да приготви
пътищата Господни (Мат. 3:3). Наро-
дът нарича този празник „Еньовден”
(Еньов = Йоанов), а ето кратко опи-
сание на събитието, което празну-
ваме.
1
Чети-миней, 2-ри септември.
2
Христос е Този, за Когото са проповядвали пророците.
5. Суеверия, свързани с църковни празници. Еньовден 73
В
нашите лукави времена, все по-бедни откъм християн-
ска святост и вяра, става нормално демонични явления
да бъдат гръмогласно провъзгласявани за примери на
подражание и гордост. Ето защо не предизвиква голямо учуд-
ване и фактът, че нестинарството също бе официално обявено
от ЮНЕСКО през 2009 г. за „световно нематериално културно
наследство”. Така както същото това ЮНЕСКО през 1991 г. не
се посвени да включи в програмата си тържествено честване
на кръгли годишнини от рождението и смъртта на пламенната
78 6. Езически празници с християнски елементи. Нестинарство
1
http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm
2
Пак там.
82 6. Езически празници с християнски елементи. Нестинарство
Х
елоуин, един езически празник,
намира все повече последова-
тели както в България, така и в
други православни страни. Хората
може би считат, че това е едно без-
обидно забавление за децата, което
няма (и не може да има) никакви
духовни последствия за тях. Голяма
заблуда, която ще се постараем да
разсеем. Но дори и най-обикновени-
ят човешки разум ни подсказва, че е
непонятно защо денят на Всички Све-
тии трябва да се отбелязва с всеобщо беснуване, с преобли-
чане на децата като пирати, мъртъвци, вещици, магьосници и
други изчадия на ада.
Първо, нека се спрем на произхода и същността на „праз-
ника”, а след това ще разберем мнението на един от най-
големите епископи-богослови на XX век, св. Николай Жички.
Хелоуин (Halloween) се чества на 31 октомври, най-вече
в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Кана-
да и САЩ. Произхожда от келтския езически празник Сауин
(Samhain), а през IX век е направен опит за похристиянчване-
то му чрез празнуване на Всички Светии (All Saints' Day) на
същия ден. В средновековния английски език наричали праз-
ника All Hallows’ Eve, или съкратено Halloween (Хелоуин),
както се нарича и до днес.
Маскирането с костюми за Хелоуин става популярно в
САЩ през 30-те години на 20 в. и оттогава започва още по-
стремително да се популяризира както в САЩ, така и по
целия свят. По традиция на „празника” се носят страшни ко-
6. Езически празници с християнски елементи. Хелоуин 101
З
а съжаление, не само на праз-
ника на св. мъченик Трифон
(1/14 февруари), а и на други
църковни празници се извършва то-
зи скверен обичай1, когато мъже се
преобличат като жени. И не само
като жени, а и като козли, овни и
други безсловесни животни. После
танцуват и извършват бесовски ри-
туали, като уж „гонят злите духове”
за да има плодородие, а всъщност
самите кукери се приобщават към
бесовете. Освен в България кукерството е разпространено и в
Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция и Македония. Подобен
ритуал съществува и в Италия, на о-в Сардиния. Кукери има
и в Полша, Унгария и Словкия.
Обичаят най-вероятно води началото си от траките и се е
празнувал по време на честванията на езическия „бог на весе-
лието” Дионисий. Това се доказва и от най-старинните
кукерски маски, представляващи овен, козел и бик. Задължи-
телното им присъствие в кукерските игри определено ги
свързва с древните дионисиади.
1
По-стар обичай в източна България той се е извършвал в периода
между Месни и Сирни Заговезни (Сирница), и между Рождество
Христово и Богоявление в западна България. В наши дни се извър-
шва и на Нова Година, и на св. Трифон, и на Сирни Заговезни, и на
други празници.
108 6. Езически празници с християнски елементи. Кукерство
П
очти всеки съвременен свещеник може да посочи много
примери от духовния си опит, които показват потре-
саващо духовно невежество от страна на някои „вярва-
щи”. Тук ще се опитаме да изброим някои от най-известните
суеверия, съпътстващи християнските Тайнства и обреди.
Кръщение. Много хора пристъпват към това тайнство не
от желание за съединяване с Господа Иисус Христос, вечно
спасение и прошка на греховете, а от суеверни и неправилни
подбуди (най-често грижи за телесното здраве): „да не ме
боли повече главата”; „да ми се оправи язвата”; „детето да
плаче по-малко”; „да не ми направят уроки” и т.н.
Други считат, че им е направена магия и поради това
искат да се кръстят повторно. Имало е хора, които са идвали
на Света Гора, за да се кръстят повторно само поради све-
тостта на мястото, „за да хване повече”. Трети пък наричат
кръщаващия се с някакво тайно име, за да бъде защитен от
уроки, магии, лош поглед и т.н.
Друго странно суеверие е свързано с подаряването на
кръстче за новопокръстения – ако в основата на кръста е
изобразен череп, то детето, което носи такъв кръст ще бъде
нещастно цял живот; ако пък няма череп – ще бъде щаст-
ливо. Някои хора стигат и още по-далече в подозренията си:
„А свещениците сигурно знаят това, но нищо не ни казват.
Може би не искат всички да бъдат щастливи...”
Типично суеверие е и твърдението, че ако кръщаваното
дете не заплаче по време на обливането с вода, то трябва на-
рочно да се ощипе, за да заплаче; в противен случай детето
7. Суеверия, свързани с църковните Тайнства и обреди 111
З
а съжаление, има доста християни, които понякога хо-
дят на църква, дори прибягват към църковните Тайнства
и обреди, но единствено от гледна точка на историче-
ските традиции, без да желаят истинско общение с живия
Бог, без да търсят реално освещаване чрез Божията благодат.
Такива хора лесно могат да бъдат подмамени от външни,
повърхностни, недуховни явления.
Затова не предизвиква голямо учудване и фактът, че псев-
доцърковните атракции набират все по-голяма сила. Хората
ахват от възхищение, като видят нещо да светне, да блесне,
да има зрителен ефект. Особено пък в църква! Малки и големи
се стичат на зрелището. И така, първият вид атракция е
атракцията с впечатляващ зрителен ефект.
Към този вид атракция можем да отнесем поставянето в
Божия храм на коледна елха. Пъстра, окичена с бляскави
дрънкулки, гирлянди и дядо-коледовци. Символ на светската
суета и езичеството. Символ на дребнавото, вещественото,
лъскавото, тленното. Символ на сантименталното сладостра-
стие, поставен до символите на светостта и безстрастието –
ликовете на светите икони. Никак не се схождат тези два
символа! Дребнавото до свещеното! Пъстрото до Божестве-
ното!
Да не би, християни, коледната елха да е атрибут от пред-
празненството на Рождество Христово? В коя църковна или
свещена книга видяхте коледни елхи? Или от коя църковна
традиция ги възприехте? Може би от еретическия Запад,
където подскачат, пеят и танцуват в храма? Но ние не бива
да подражаваме на еретиците. А много от православните
християни за жалост не знаят това. И приемат ненормалното
126 8. Езически атракции в църковния живот
9. Курбанджийство
„Ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с
което би се ти ползувал от мене, такъв вие не го оставяте вече да стори
нищо за баща си или за майка си, като престъпвате словото Божие чрез
преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.”
(Марк 7:11-13)
Д
умата „корбан” (а не курбан) е употребена в Новия
завет заедно с определението, че това е „дар Богу”.
Както обаче се вижда от последващите думи на Госпо-
да, дори този дар към Бога може да се превърне в „престъп-
ване на словото Божие чрез човешко предание” (ср. Марк 7:13).
Затова нека накратко да поговорим за човешките предания.
Както вече с болка споменахме, мнозинството от нашия
народ не са истински вярващи хора, а по-скоро суеверни. Пак
вярват, но не в здравата вяра и в здравото църковно учение, а
си имат своя вяра, вярват, че „има нещо, има някаква Сила”.
Или пък „вярвам в Бога, ама в Църква и свещи – не!” Вярата
им е неопределена и морално неангажираща, удобна. Могат
да си вярват в „нещото” и същевременно да си правят как-
вото си искат. Да вършат без притеснение любимите си
грехове, страсти и пороци.
На църква не ходят, защото им е скучно. Или когато оти-
дат, само палят свещ и излизат. Сещат се за Бога обикновено
когато имат проблем. Мислят, че като заколят жертвеното
животно (агне, петел и т.н.), то Божеството (или „Силата”
или „нещото”) ще се умилостиви и проблемът автоматично
ще се реши. Все едно натискат копчето, при което се за-
9. Курбанджийство 133
Ч
овешката душа копнее за своя Създател. Ние по при-
рода се стремим към богообщение, вярата в Бога е
заложена у всекиго от нас. Особено, когато човек е
покрусен от тежка скръб или е изпаднал в голяма трудност,
тогава той най-много се нуждае от Божията помощ и
утешение. И както удавникът е готов да се хване за сламка,
така и отчаяният човек е готов да се хване за всеки
„утешителен” сън, знак или явяване от духовния свят.
Това обаче е крайно опасно. Светата Православна Църква
ни учи да бъдем изключително внимателни към подобен род
преживявания. Мъдрият Иисус, син Сирахов казва: „Сънища-
та са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на
тях, паднали са” (Сир. 34:7).
„Бесовете – пише преп. Йоан Лествичник – многократно
се преобразуват в ангели на светлината и в образи на
мъченици, и ни представят насън, сякаш отиваме при тях; а
когато се събудим, то ни изпълват с радост и превъзнасяне...
Който вярва на сънища, той е напълно неопитен, а който
никак не им се доверява, е любомъдър”1.
След грехопадението на нашите прародители, „светите
духове [ангелите] се отдръпнали от общение с човеците, като
недостойни за такова общение, а падналите духове [демо-
ните], които ни увлекли в своето грехопадение, се приобщи-
ли към нас... Всички ние, които се намираме в робство на
1
Преп. Йоан Лествичник. Лествица. М., Изд. „Лествица”, 1999.
с. 30.
138 10. Сънища, явявания и „откровения”
1
Архиеп. Никон. Православие и грядущие судьбы России. Статьи
из дневников за 1910-1916. Суев. письма и молитвы.
144 11. Суеверни писма и молитви
В
секи свещенослужител или вярващ, който по някаква
причина е присъствал на четенето на поменални за-
писки, рано или късно се усмихва. Усмихва се, но му
става и тъжно от голямото духовно невежество на някои
наши братя и сестри. Усмихва се, но и изпада в недоумение,
когато между имената на православните християни забелязва
имената на Пилат Понтийски, Наполеон Бонапарт, Хитлер;
или пък на Надя (некръст.), на Едуард (протестант) и т.н.
Ще започнем с един общоизвестен (в миналото), но все по-
пренебрегван (в наше време) факт. Само и единствено пра-
вославно кръстени християни могат да бъдат поменавани
на св. Литургия, защото само те са членове на Христовата
Църква. Макар и православните християни също да са хора
с човешки слабости и лични грехове, но само те са останали
верни на Христовата вяра; останали са верни на Църквата,
която Господ Иисус Христос е основал, за да пребъдва вечно,
да бъде стълб и крепило на Истината, да ни освещава.
Когато към края на Литургията на верните свещенослу-
жителят изсипва в светата Чаша частиците за живи и почи-
нали (чиито имена са били прочетени по-рано по време на
проскомидията), той се моли греховете на тези хора да бъдат
очистени с Христовата Кръв. Следователно по един мисти-
чен, но напълно реален начин, всички тези живи и починали
християни участват в тайнството на св. Литургия. И затова е
толкова необходимо тези християни, чиито имена са поме-
нати, да са част от Църквата, да са православни, да са верни.
Защото, пита св. ап. Павел, „какво общо има верният с
неверния?” (2 Кор. 6:15)
И така, кои са най-често срещаните суеверия при поме-
налните записки:
12. Записки за поменаване с неправославно съдържание 147
В
Свещеното Писание четем: „Не бива да се намира у
тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си
през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,
омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито
който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е
гнусен пред Господа” (Втор. 18:10-12).
Защо Бог ни забранява да се доверяваме на екстрасенси,
астролози, гледачи, баячи и подобните на тях? Защото всич-
ки те са в общение с тъмните сили – бесовете.
Що за хора са екстрасенсите, ясновидците, врачките и т.н.?
Те са обикновени, грешни хора, но със способности, несвой-
ствени за човека. „Лепят” по телата си вилици, лъжици, метал.
Местят „с мисъл” предмети. „Усещат” човешкото енергийно
поле без докосване. „Спират” електроуреди от разстояние.
„Виждат” миналото на хората и се опитват да познаят бъде-
щето им. И други подобни необикновени неща.
Човек ще се запита: кому е потребно това? Никому, раз-
бира се. Полза от такива неща няма. Защо тогава се прави?
Много просто: заради ефекта. И за задоволяване на празното
човешко любопитство. Макар и никому ненужни, тези
„способности” силно впечатляват някои хора. Хора, чужди
на християнството, макар и именуващи се християни.
Да вземем например нашумялата „пророчица” Ванга. Кои
отиваха при нея? Отявлените атеисти и плътско-битовите
13. Екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, лечители 149
1
Демоните са отпаднали от Бога ангели. Често пъти те мамят
хората, като им внушават зло под вид на добро, или създават
илюзията за свръхестествени дарби у някои хора. Само че не хората
притежават такива дарби, а всъщност невидимите зли духове вършат
„чудесата”. За съжаление, лековерните зрители ахват и се впечатля-
ват от никому ненужните зрелища, понеже не познават основните
закони на духовния свят и на християнството.
13. Екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, лечители 151
Е
дно от най-разпространените суеверия сред съвремен-
ните хора е свързано с петък 13-ти. Този ден, наричан
още „черен петък”, и досега предизвиква у някои не-
ясното усещане за първичен страх. Не говорим за благо-
говеен страх от Триединния Бог, а страх от някаква незнайна,
зла сила, безконтролно причиняваща нещастия.
Според множество наблюдения, на тази дата мнозина са
така парализирани от страх, че дори не стават от леглото.
Други отказват да летят със самолет, или въобще да пътуват,
трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увесели-
телни заведения остават полупразни. Изчислено е, че на този
ден, само в САЩ бизнесът губи между 800 и 900 милиона
долара, тъй като много хора просто не отиват на работа.
Повече от 80 процента от небостъргачите нямат 13-ти етаж.
Много летища пропускат 13-тата писта. Немалко хотели са
без 13-ти етаж или 13-та стая. Във Формула 1 няма болид с
номер 13. Улиците във Флоренция също нямат номер 13.
Доналд Доси, основател на Центъра за управление на
стреса и Института по фобиите в Ашвил (Северна Каролина),
казва, че страхът от петък 13-ти измъчва между 17 и 21 мили-
она американци, като симптомите варират от умерена трево-
га до тотална паника. Една четвърт от анкетираните свързват
числото 13 с лошия късмет. Именно хората, считащи се за
нещастни и вярващи в суеверия, е най-вероятно да бъдат
разтревожени в дни като петък, 13-ти.
Съществуват няколко хипотези за произхода на този
суеверен страх, но датата 13 октомври 1307 г. привлича вни-
14. Суеверия, свързани с петък 13-ти, щастливи и нещастни дни 155
15. Мартеници
П
опулярен езически обичай, привнесен в християнския
живот, е носенето на мартеници. Смята се за българска
традиция, макар че в леко променен вид обичаят при-
съства и в Северна Гърция, Македония, Румъния и Молдова.
Някога в България са носели мартеници само жените и де-
цата, но от средата на XX век някои мъже също започват да
носят.
А сега кой носи мартеници? Почти всички от хората,
считащи се за православни християни. Носят ги „за здраве,
щастие, късмет” и т. н. Приятно самозалъгване. Всеки знае,
че това е безсмислено, но... такава е модата. Езическата мода.
Не бива ние, християните, да се съобразяваме с нея. Вярва-
нето, че плетеницата от бял и червен конец ще ни донесе
щастие, е празна, безмислена, суетна. Не носенето на конци
ще ни донесе щастие, а стремежът да изпълняваме Божиите
заповеди. Защото само така ще получим Божествената благо-
дат и вечния живот, който е постоянно блаженство и неопи-
суемо щастие.
Несъмнено е, че мартеницата от край време е била ези-
чески атрибут. Така например Иглика Мишкова, етнолог и
уредник от Националния етнографски музей, ясно заявява, че
в миналото мартеницата е изпълнявала ролята на амулет,
който задължително е трябвало да предпази този, който я
носи, от беди и нещастие. Затова и изработката на мартеници
била свързана със спазването на различни условия, които да
осигурят „магическата сила”. Например оставяли мартени-
ците да престоят една нощ под трендафил, защото уж трен-
дафилът имал силата да отпъжда всички вредни излъчвания
и затова се смятало, че той предава „духовна сила” на мар-
15. Мартеници 159
1
Виж Мишкова, И.; http://www.focus-news.net/?id=f17209
2
Понякога мартеницата внимателно се пуска в най-близката
река, „че на човек да му върви, както тече реката”.
160 15. Мартеници
М
ного често съвременните хора взаимно си пожелават
късмет. Под думата „късмет” се разбират всевъзмож-
ни неща: печалба от тотото или лотарията, случайно
запознанство с добър човек, автобусът неочаквано идва на-
време и не закъсняваме за важна среща, някакъв намерен
предмет, който ни носи радост и т.н. В българския тълковен
речник думата „късмет” е директно обяснена като „щастлива
случайност”, „съдба, щастие”.
Но веднага възниква следният въпрос: ако действително
има щастливи случайности, щедри дарове на сляпата съдба,
тогава къде отива християнската вяра в Бога и Неговия Про-
мисъл, обхващащ всичко? В Евангелието ясно е казано, че
Бог промисля дори за живота на малките врабчета, а да не го-
ворим за нас, хората: „Не две ли врабчета се продават за
един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без
волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са
всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета
вие сте по-ценни.” (Мат. 10:29-31). Следователно за всеки човек,
считащ себе си за християнин, вярата в сляпата съдба и
щастливите случайности е недопустима. Такава вяра в „къс-
мета” е тежка заблуда, вид суеверие, липса на правилна
догматическа вяра, маловерие.
В житието на св. Ефрем Сирин срещаме една много
нагледна илюстрация на това, че няма щастливи или нещаст-
16. Какво значи „късмет”? Против вярата в сляпата съдба 161
друг път съм бил в това селище, на полето посред нощ, със
зли намерения изгоних от ограждението кравата на един бе-
ден странник. Тя изнемощя от студ и от това, че беше
непразна; настигна я там звяр и я разкъса. Веднага след като
разказах своя сън на затворените с мене и вината си, те,
възбудени от моя пример, започнаха да разказват: селянинът
видял човек, който потъвал в реката и макар че можел да му
помогне, не му помогнал. А градският жител разказа, че се
присъединил към обвинителите на една жена, оклеветена
като прелюбодейка. „А жената – казваше той, – беше вдо-
вица. Братята ѝ, обвинявайки я чрез тази клевета, я лишиха
от бащино наследство, давайки част от наследството и на
мене, според условието”.
При тези разкази аз започнах да изпадам в съкрушение,
защото в това, което ставаше с нас, имаше някакво явно
въздаяние. И ако бих бил сам, то може би щях да си кажа, че
всичко, което се е случило с мене, е по човешка случайност.
Но ние и тримата бяхме постигнати от еднаква участ. И не
само това, но ето че имаше и някой четвърти, отмъстител,
който не беше роднина с претърпелите незаслужена обида;
някой четвърти, непознат за мене. Защото нито аз, нито
моите съкилийници го бяхме виждали някога (така както им
описах външния вид на този, който ми се бе явил).
Заспивам друг път, и виждам същият да ми казва: „Утре
ще видите и тези, заради които търпите обида, и освобо-
ждението от хвърлената върху вас клевета.”
И действително, на другия ден пред градоначалника били
представени Ефрем, двамата му другари от тъмницата, и още
пет души, обвиняеми за различни престъпления. От тези нови
петима, двама били братя на гореспоменатата оклеветена вдо-
вица, които били затворени заради някои нови престъпления,
действително извършени от тях. А другите трима били невин-
ни за това, за което били взети под стража, но били виновни
за лъжесвидетелство (както самите те открили на Ефрем).
16. Какво значи „късмет”? Против вярата в сляпата съдба 163
17. Заключение
Е
дин съвременен свещеник казва: „По-рано за мен Пра-
вославната Църква беше едно неясно понятие; понятие,
свързано с тесногръдие. Православието сякаш се из-
черпваше с патриарха по телевизията, който от време на
време се срещаше с някого. Или пък с хората в черни раса,
които ни учеха на нещо, но изглеждаше, че сами нищо не
разбират. Едва впоследствие разбрах, че Православието и
Църквата са много по-широки.”1
Само че и досега повечето хора не могат (или не искат) да
видят широтата и съкровищата на Православието, на истин-
ското християнство. Ето защо в настоящата книга се постарах-
ме да покажем не само разнообразните образи на заблудата,
но и частица от красотата на чистата вяра.
Един от най-великите светии на XIX век, св. Амвросий
Оптински казва: „Не се съгласявайте да приемате никакви
нови учения, колкото и благовидни да са те. Подражавайте
на онзи, който познава всички белези на чистото сребро и
скоро забелязва примеса на всяка най-малка чужда жилка и
отхвърля нечистото сребро. По подобен начин и вие отхвър-
ляйте всяко учение, в което забележите дори малко примес
от различни човешки мнения, които се противят на Божия
разум.”
Само че за да можем в пълнота да следваме този съвет, не
само теоретично, трябва да изучим нашата православна вяра,
но и да я живеем, да придобием собствен духовен опит, да
сме жива част от Тялото Христово, да се ползваме от благо-
датните Тайнства на Църквата.
1
Свещ. Анатолий (Чистов); виж http://www.sueveria.vlez.bg/?
showpage=59502.
17. Заключение 169
1
Архим. Августин (Пиданов); виж http://www.sueveria.vlez.bg/?
showpage=59502
170 17. Заключение
1
Свещ. Александър (Пикальов); http://www.pravoslavie.bg/Човек/
Църковните-суеверия
Библиография 171
Използвана литература
1. Правила на Светата Православна Църква. Изд. Славянобългарски
манастир “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2004.
2. Учение на дванадесетте апостоли, С., 1941.
3. Преп. Йоан Лествичник. Лествица. М., Изд. „Лествица”, 1999.
4. Св. Василий Велики. Тълкувание на книга на прор. Исаия. Творения,
т.2. Св. Гора Атон, 2008.
5. Св. Григорий Ниски. Великденски размисли; виж в Ибришимов, Г.
Духовни бисери. София, 1992.
6. Свт. Димитрий Ростовский. Летопись синопсис. М. 1998.
7. Преподобный Феодор Студит. Малое оглашение. Оглашение 63.
Москва, 2000.
8. Святой Ефрем Сирин. Творения, т.3. Москва, 1994.
9. Жития на светиите, м. март. Света Гора Атон, 2001.
10. Жития на светиите, м. октомври. Света Гора Атон, 2007.
11. Чети-миней, м. септември. М. 1888.
12. Св. Николай Сербский. О Боге и людях. Москва, 2006.
13. Евергетинос, т. ІV. Атина, 1988.
14. Архим. Серафим Алексиев. Свети Серафим Саровски. С., 2011.
15. Църковен вестник, бр. 10 от 2002 г.
16. Настольная книга для священно-церковно-служителей. Репринтно
издание през 1993 г. от изданието през 1913 г.
17. Церковный вестник, 1888 г., бр.27; 1893 г., бр.10.
18. Архиеп. Никон (Рождественский). Православие и грядущие судьбы
России. Статьи из дневников за 1910-1916. Суев. письма и молитвы.
19. Йером. Анатолий (Берестов).Числото на звяра. С., 2004.
20. Святоотеческие наставления, предостерегающие от суеверий,
Брошура, изд. Московския Сретенски манастир.
21. Етнография на България, т. III. Духовна култура, БАН. София, 1985.
22. Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С. 1994.
23. Теодоров, Евг. Древнотракийското наследство в българския фол-
клор. София, 1972.
172 Библиография
Източници от интернет:
1. Свт. Игнатий Брянчанинов. Собрание сочинений. Том III. Гл. I. Слово
о чувственном и о духовном видении духов. (http://pravlib.ru/ ignatij3/
ignaty3.htm#a1).
2. Архим. Августин (Пиданов), http://www.sueveria.vlez.bg/ ?showpage=
59502.
3. http://www.pravoslavie.bg/Човек/Църковните-суеверия.
4. Чеботар, В. http://v-chebotar.blogspot.com/2008/09/blog-post 26.html.
5. Левкиевска, Е. „Нескучный сад”; виж http://www.nsad.ru/index. php?
issue=41§ion=16&article=651.
6. Протойерей Гавриил Макаров; виж http://www.sueveria.vlez.bg/
?showpage=59502.
7. Свещ. Анатолий (Чистов); виж http://www.sueveria.vlez.bg/? showpage
=59502.
8. Свещ. Александър (Пикальов); http://www.pravoslavie.bg/Човек/
Църковните-суеверия.
9. Фенерски, Николай. На открито 2. http://dveri.bg/k3qaf.
10. Свещ. А. Величков, http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=108.
11. http://www.e-reading.org.ua/chapter.php/1002305/37/Drevnie bogi slavyan.
html.
12. Мишкова, И.; http://www.focus-news.net/?id=f17209.
13. http://oire.org/slavyane/entry/1929.
14. http://history.rodenkrai.com/new/kultura_i_tradicii/surva_bylgarskite_
survakari_i_bojestvenata_svetlina.html.
15. http://www.palitrabg.net/3h.htm.
Библиография 173
16. http://kulinar.bg/obichai-i-tradicii-na-balgarite#kushia.
17. http://calendar.shambhalabg.com/enjovden.htm.
18. http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm.
19. http://www.pravoslavie.bg/Човек/Може-ли-да-се-въцъркови-денят-на-
св.-Валентин-
20. http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Кой-плаща-за-Хелоуин-в-България-
21. http://www.pravoslavie.bg/Човек/Църковните-суеверия.
22. http://story.rozali.com/komentari/c3127_50.html.
23. http://www.magicgatebg.com/forum/viewtopic.php?f=32&t=4520.
24. http://www.eresite.eu/savremenni.htm.
25. http://adv.pravmir.ru/adpeeps.php?bfunction=go&uid=100000&cid=1036&
aid=57&bzone=468x60-top-pages&btype=4.
174 Библиография