УРСОВ ПРОЕ
Т

ПО ДИСЦИПЛИНАТА „ТЕХНОЛОГИЯ НА
МАТЕРИАЛИТЕ - 1“

НА ТЕМА: „Проектиране на заварена ферма“

Студент: Проверил:……………….
Фак. № /доц. Тонгов/
1. Увод.
Уводът е написан със стил Introduction.

2. Изходни данни
Видът на заварената ферма е показан на фиг.1. Тя е конзолна със стъпка 2[m] и
натоварена с една сила, а размерите и натоварването са показани в табл.1.

Фиг.1. Общ вид и размери на фермата

Таблица 1
Размери и натоварване на фермата
a [m] h [m] P1 [kN] α [deg]
2 1.5 14.1 45

3. Определяне на опорните реакции.

Схемата за определяне на опорните реакции е показана на фиг.2.

Ax A a 2a 2a a

h
P1x
Bx 2a 2a 2a
B
Bz P1z

Фиг.2.

Силата Р1 представяме чрез нейните компоненти по осите Р1х и Р1z като

2
P1x = P1z = P1 = 10[ kN ] . Определяме опорните реакции:
2

„Тема на курсовия проект“ стр.

 ∑ Z i =Bz − P1z = 0 → Bz = 10[ kN ]
6.2.10
∑ M B = Ax .h − P1z .6 a = 0 → Ax = 1,5 = 80[ kN ] (1)

∑ X i = Bx + P1x − Ax = 0 → Bx = 80 − 10 = 70[ kN ]
4. Пресмятане на натоварванията в прътите.
4.1. Номериране на възлите и прътите.
За по-лесна работа с прътите и възлите те са номерирани (фиг.3). Вътрешните
усилия в прътите ще отбелязваме с буквата N, последвана от номера на пръта.
Резултатите от пресмятането нанасяме в табл.2.

Фиг.3. Номериране на прътите и възлите

4.2. Равновесие във възли А и В.

Разглеждаме равновесието във възел А (фиг.4) и определяме натоварването в пръти
1 и 2.

N 1 − Ax = 0 → N 1 = 80[ kN ]
(2)
N2 = 0

Фиг.4. Равновесие във възел А Фиг.4. Равновесие във възел В.

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Разглеждаме равновесието във възел В и определяме натоварването в пръти 3 и 4.

h 3
cos( β ) = =
= 0 ,6
2
a +h 2 5
(3)
a 4
sin( β ) = = = 0 ,8
a 2 + h2 5

5
B z + N 2 + N 3.cos( β ) = 0 → N 3 = −10. = −16 ,667 [ kN ]
3 (4)
4 5
B x + N 4 + N 3. sin( β ) = 0 → N 4 = −70 + .10. = −56 ,667 [ kN ]
5 3

4.3. Равновесие във възел С.

От равновесието във възел С определяме натоварването в прътите 5 и 6 (фиг.5),
като отчетем, че

sin( γ ) = cos( β )
(5)
cos( γ ) = sin( β )

Фиг.5. Равновесие във възел С.

− N 6. sin( γ ) − N 3. sin( γ ) = 0 → N 6 = 16 ,667 [ kN ]

− N 1 + N 5 − N 3.cos( γ ) + N 6.cos( γ ) = 0
N 5 = N 1 + N 3. sin( β ) − N 6. sin( β ) = (6)
4 4
= 80 − 16 ,667 − 16 ,667 ) = 53,333[ kN ]
5 5

4.4. Равновесие във възел I.

От равновесието в този възел определяме натоварването на пръти 7 и 8 (фиг.6).

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Фиг.6. Равновесие във възел I.

N 6. sin( γ ) + N7. sin( γ ) = 0 → N7 = − N 6 = −16 ,667 [ kN ]

N 8 + N7.cos( γ ) − N 4 − N 6.cos( γ ) = 0 (7)
→ N 8 = − N7. sin( β ) + N 4 + N 6. sin( β ) = −30[ kN ]

4.5. Равновесие във възел D.

Схемата е показана на фиг.7.

Фиг.7. Равновесие във възел D.

− N7. sin( γ ) − N 9. sin( γ ) = 0 → N 9 = − N7 = 16 ,667 [ kN ]

− N 5 + N 10 − N7.cos( γ ) + N 9.cos( γ ) = 0 (8)
N 10 = N 5 − ( N 9 − N7 ). sin( β ) = 26 ,667 [ kN ]

„Тема на курсовия проект“ стр.

 4.6. Равновесие във възел J.

Фиг.8. Равновесие във възел J.

N 9. sin( γ ) + N 11. sin( γ ) = 0 → N 11 = − N 9 = −16 ,667 [ kN ]

N 12 + N 11.cos( γ ) − N 8 − N 9.cos( γ ) = 0 (9)
→ N 12 = − N 11. sin( β ) + N 8 + N 9. sin( β ) = −3,333[ kN ]

4.7. Равновесие във възли Е и F.

Разглеждането на възел F показва, че натоварването в пръти 13 и 15 отсъства.
Равновесието на възел Е е показано на фиг.9.

Фиг.9. Равновесие на възел Е.

− N 11. sin( γ ) − N 14. sin( γ ) = 0 → N 14 = − N 11 = 16 ,667 [ kN ]

− N 10 + N 13 − N 11.cos( γ ) + N 14.cos( γ ) = 0 (10)
N 13 = N 10 − ( N 14 − N 11 ). sin( β ) = 0 [ kN ]

4.8. Равновесие на възел К.

Натоварванията във всички пръти са установени, което означава, че в този възел
трябва да получим две тъждества. Схемата е показана на фиг.10.

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Фиг.10. Равновесие във възел К.

4
P1x − N 12 − N 14.cos( γ ) = 10 − 13,333 − 16 ,667 =0
5 (11)
3
N 15 + N 14. sin( γ ) − P1z = 0 + 16 ,667 − 10 = 0
5

4.9. Резултати от пресмятането на натоварването на прътите.

Таблица 2
Резултати от пресмятането на натоварванията в прътите.
№ L, [m] N, [kN] № L, [m] N, [kN]
1 2 80 9 2,5 16,667
2 1,5 0 10 4 26,667
3 2,5 -16,667 11 2,5 -16,667
4 4 -56,667 12 4 -3,333
5 4 53,333 13 1,5 0
6 2,5 16,667 14 2,5 16,667
7 2,5 -16,667 15 1,5 0
8 4 -30
Забележка: Опъновите натоварвания са със знак „+“, а натисковите със знак „-“

5. Определяне сеченията на прътите.

Фермата е изработена от стомана S355J2. Коефициентът на сигурност за прътите
натоварени на опън е в диапазона 1,3÷1,8 и приемаме стойността 1,5. За прътите
натоварени на натиск коефициентът на сигурност е в диапазона 1,7÷2,5 и го приемаме
равен на 2,0. Опасното напрежение е равно на границата на провлачане – 355 [MPa].

„Тема на курсовия проект“ стр.

 5.1. Оразмеряване на прътите, подложени на натиск.
Тези пръти се оразмеряват на натиск и изкълчване. При оразмеряването за
определяне на коефициента на изкълчване се използва графиката, показана на фиг.11.

Фиг.11. Определяне на коефициента на изкълчване.

Условната гъвкавост на пръта се определя като

Lcr fy
λ= (12)
i π 2E
където Lcr = β L е изчислителната дължина на пръта; β-коефициент за привеждане
на конструктивната дължина L (в случая β=1); i – минималният радиус на инерция на
сечението на пръта; fy – граница на провлачане; Е – модул на Юнг.

За да се приеме, че сечението на пръта е подходящо е необходима носещата му

способност Nb,Rd да е по-голяма от вътрешното усилие NEd

γ M 1 .N Ed
N b ,Rd = χAf y / γ M 1 > N Ed → A > (13)
χ.f y
За форма на сечението избираме горещо студено деформирана квадратна тръба и
определяме параметъра α=с (фиг.12).

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Фиг.12. Определяне на параметъра α.

Последователността на пресмятане е следната: задаваме стойност на коефициента

на изкълчване; определяме необходимото сечение; избираме сечение; определяме
условната гъвкавост на пръта; определяме нова стойност на коефициента на изкълчване;
при необходимост повтаряме пресмятането до намиране на необходимото решение.

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Прътите 3, 7 и 11 имат еднакви дължини и еднакви вътрешни усилия и
следователно могат да имат еднакви сечения (табл.3).

Таблица 3
Оразмеряване на пръти 3, 7 и 11
Коефициент на сигурност γ_M1 2
Граница на провлачане fy [Mpa] 355
Модул на Юнг E [Mpa] 2.10E+05
sqrt(fy/E)/π 1.31E-02

Номер на пръта 3, 7 и 11
Изчислителна дължина, L[m] 2.5
Вътрешно усилие, N_Ed [kN] 16.6666667

№ итер. Параметър Стойност

Зададен коефициент на устойчивост, χ 0.5
Необходимо сечение, [mm^2] 187.793427
Избрано сечение 25x25x2,5
Площ на избраното сечение, [mm^2] 209
1 Радиус на инерция на избраното сечение, [mm] 9
Приведена гъвкавост на пръта 3.64E+00
Коефициент на устойчивост на пръта, χ 0.1
Товароносимост на пръта, [kN] 3.70975
Относителна грешка, % 349.266572
Зададен коефициент на устойчивост, χ 0.3
Необходимо сечение, [mm^2] 312.989045
Избрано сечение 40x40x2,5
Площ на избраното сечение, [mm^2] 359
2 Радиус на инерция на избраното сечение, [mm] 15.1
Приведена гъвкавост на пръта 2.17E+00
Коефициент на устойчивост на пръта, χ 0.2
Товароносимост на пръта, [kN] 12.7445
Относителна грешка, % 30.7753672
Зададен коефициент на устойчивост, χ 0.25
Необходимо сечение, [mm^2] 375.586854
Избрано сечение 50x50x2,0
Площ на избраното сечение, [mm^2] 374
3 Радиус на инерция на избраното сечение, [mm] 19.5
Приведена гъвкавост на пръта 1.68E+00
Коефициент на устойчивост на пръта, χ 0.25
Товароносимост на пръта, [kN] 16.59625
Относителна грешка, % 0.42429264

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Оразмеряваме сеченията на прътите 4, 8 и 12 (табл.4).

Таблица 3
Оразмеряване на пръти 4, 8 и 12
Коефициент на сигурност γ_M1 2
Граница на провлачане fy [Mpa] 355
Модул на Юнг E [Mpa] 2.10E+05
sqrt(fy/E)/π 1.31E-02

Номер на пръта 4 8 12
Изчислителна дължина, L[m] 4 4 4
Вътрешно усилие, N_Ed [kN] 56.67 30 3.33

№ итер. Параметър Стойност Стойност Стойност

Зададен коефициент на устойчивост, χ 0.5 0.5 0.5
Необходимо сечение, [mm^2] 638.50 338.03 37.56
Избрано сечение 50x50x4,0 40x40x2,5 25x25x2,5
Площ на избраното сечение, [mm^2] 695 359 209
1 Радиус на инерция на избраното сечение, [mm] 18.5 15.1 9
Приведена гъвкавост на пръта 2.83 3.47 5.82
Коефициент на устойчивост на пръта, χ 0.1 0.1 0.1
Товароносимост на пръта, [kN] 12.34 6.37 3.71
Относителна грешка, % 359.35 370.79 10.15
Зададен коефициент на устойчивост, χ 0.3 0.3
Необходимо сечение, [mm^2] 1064.16 563.38
Избрано сечение 70x70x5.0 70x70x2,5
Площ на избраното сечение, [mm^2] 1236 659
2 Радиус на инерция на избраното сечение, [mm] 26.2 27.4
Приведена гъвкавост на пръта 2.00 1.91
Коефициент на устойчивост на пръта, χ 0.2 0.2
Товароносимост на пръта, [kN] 43.88 23.39
Относителна грешка, % 29.15 28.24
Зададен коефициент на устойчивост, χ 0.25 0.25
Необходимо сечение, [mm^2] 1277.00 676.06
Избрано сечение 80x80x5,0 70x70x3,0
Площ на избраното сечение, [mm^2] 1175 781
3 Радиус на инерция на избраното сечение, [mm] 30.7 27.1
Приведена гъвкавост на пръта 1.71 1.93
Коефициент на устойчивост на пръта, χ 0.27 0.22
Товароносимост на пръта, [kN] 56.31 30.50
Относителна грешка, % 0.63 1.63

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Определяме сеченията на прътите, натоварени на опън (табл.4), като отчитаме, че
поне единият размер на поясните пръти не трябва да бъде по-малък от 50[mm] за да могат
да се заварят наклонените пръти 3, 7 и 11.

Таблица 4
Оразмеряване на пръти 1, 5, 6, 9, 10, и 14
Коефициент на сигурност γ_M1 1.5
Граница на провлачане fy [Mpa] 355

Номер на пръта 1 5 6 9 10 14
Вътрешно усилие, N_Ed [kN] 80.00 53.33 16.67 16.67 26.67 16.67
Необходимо сечение, [mm^2] 338.03 225.35 70.42 70.42 112.68 70.42
Избрано сечение 50x30x2,5 25x25x2,0 50x30x2,5 25x25x2,0
Площ на избраното сечение,
368 368 174 174 368 174
[mm^2]
Товароносимост на пръта, [kN] 87.09 87.09 41.18 41.18 87.09 41.18
Относителна грешка, % 8.14 38.76 59.53 59.53 69.38 59.53
Избраните сечения са показани в табл.5 като за нулевите пръти са използвани най-
малките сечения

Таблица 5
Изчислени сечения на прътите
№ сечение № сечение № сечение
1 50х30х2,5 6 25х25х2,0 11 50х50х2,0
2 25х25х2,0 7 50х50х2,0 12 25х25х2,5
3 50х50х2,0 8 70х70х3,0 13 25х25х2,0
4 80х80х5,0 9 25х25х2,0 14 25х25х2,0
5 50х30х2,5 10 50х30х2,5 15 25х25х2,0

6. Оразмеряване на заваръчните шевове.

Напреженията, които се отчитат при оразмеряване на заваръчни шевове са
показани на фиг.13.

Прието е напреженията, които са успоредни на линията на шева да се наричат

"сигма успоредно" и "тау успоредно", а перпендикулярните на линията на шева
съответно "сигма перпендикулярно" и "тау перпендикулярно". Когато в шева действат
повече от едно напрежение се определя еквивалентното напрежение за заваръчния шев

(
σ w,v = σ ⊥2 + 3 τ ||2 + τ ⊥2 ) (14)

„Тема на курсовия проект“ стр.

 На фиг.14 е показано определянето на напреженията в резултат на надлъжни и
напречни сили. Огъващият момент създава опънови надлъжни напрежения и надлъжни
тангенциални напрежения в заваръчния шев.

τ⊥ τ⊥
σ⊥

τ ||
σ⊥
τ ||

Фиг.13

На фиг.15 е показана двойно Т-образна греда. Ако на тази греда и действа

съсредоточена сила перпендикулярно на пояса вътрешните усилия са представени от
огъващ момент Му и напречна сила Q. Еквивалентните напрежения са

(
σ w,v = 3 τ ||2 + τ ⊥2 ) (15)

M y Sп Q
където τ || = ; τ⊥ =
; S n = hbs n - статичен момент на пояса по
2.a.I A
3 2
отношение на оста у; а - дебелина на шева; I = s c hc / 12 + 2bs n h - инерционен момент
на сечението на гредата; А - площ на сечението на гредата.

Резултатите от пресмятането на ъгловите заваръчните шевове за наклонените и

нулеви пръти е показано в табл.6. Те са оразмерени като ъглови шевове без пълен провар.
Носещата способност на шева е определена като

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Фиг.14

b f y Aw
N e ,w = [ kN ] (16)
sп 1000.γ M 1,w 3

Тази носеща способност е сравнена с

h sc hc натоварването на пръта.
y y Оразмеряването на заваръчните шевове на
поясните пръти (табл.7) показва, че пръти 1 и 5 следва
да бъдат заварени с по-голям катет или с пълен провар.
Проверката за тези два пръта при заваряване с пълен
провар е показана в табл.8. Напреженията се
изчисляват на базата на сечението на пръта и носещата
способност се определя като:
Фиг.15
fyA
N e ,w = [ kN ] (17)
1000.γ M 1,w

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Таблица 6
Оразмеряване на заваръчните шевове за наклонените и нулеви пръти.

N, B, H, t, R, z, a, Lw, Aw, Ne,w

№ Проверка
[kN] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm^2] [kN]

2 0.00 25 25 2 4 3 2.12 97.6 206.99 28.283 ДА

3 16.67 50 50 2 4 3 2.12 198 419.12 57.269 ДА
6 16.67 25 25 2 4 3 2.12 97.6 206.99 28.283 ДА
7 16.67 50 50 2 4 3 2.12 198 419.12 57.269 ДА
9 16.67 25 25 2 4 3 2.12 97.6 206.99 28.283 ДА
11 16.67 50 50 2 4 3 2.12 198 419.12 57.269 ДА
14 16.67 25 25 2 4 3 2.12 97.6 206.99 28.283 ДА
15 0.00 25 25 2 4 3 2.12 97.6 206.99 28.283 ДА

Таблица 7
Оразмеряване на заваръчните шевове за поясните пръти.

N, B, H, t, R, z, a, Lw, Aw, Ne,w

№ Проверка
[kN] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm^2] [kN]

1 80.00 50 30 2.5 5 3 2.12 156 330.63 45.177 НЕ

4 56.67 80 80 5 10 5 3.54 310 1096.9 149.87 ДА
5 53.33 50 30 2.5 5 3 2.12 156 330.63 45.177 НЕ
8 30.00 70 70 3 6 3 2.12 274 581.54 79.462 ДА
10 26.67 50 30 2.5 5 3 2.12 156 330.63 45.177 ДА
12 3.33 25 25 2.5 5 3 2.12 95.9 203.35 27.785 ДА
13 0.00 25 25 2 4 3 2.12 97.6 206.99 28.283 ДА

Таблица 8
Оразмеряване на заваръчните шевове за поясните пръти.

N, B, H, t, R, z, a, Lw, A, Ne,w
№ Проверка
[kN] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm] [mm^2] [kN]

1 80.00 50 30 2.5 5 3 2.12 156 368 87.093 ДА

5 53.33 50 30 2.5 5 3 2.12 156 368 87.093 ДА

„Тема на курсовия проект“ стр.

7. Определяне режима на заваряване.
Избираме метод на заваряване : МИГ/МАГ. Режимите на заваряване определяме с
използване на таблицата, показана на фиг.17 [5]. Избраните режими на заваряване са
показани в табл.8.

Фиг.17.

Скоростта на заваряване определяме при коефициент на наваряване α=15[g/(A.h)]

за заваръчен тел с диаметър de=1[mm] и α=16[g/(A.h)] за заваръчен тел с диаметър
de=1.2[mm] .

2.α .I w
vw = [m / h] (18)
3600.ρ .z 2 .10 − 6
където z[mm] е катетът на шева, а ρ[kg/m3] – плътността на метала.

Линейната енергия се определя като (кпд.0.7):

η .I w .U a
q л = 0.036 [ KJ / cm ]
vw

„Тема на курсовия проект“ стр.

 Таблица 9
Режими на заваряване.
t, [mm] z, [mm] de , Iw, [A] Ua, [V] vw,[m/h] Q, qл, Поз.
[mm] [l/min] [KJ/cm]
2.0 3.0 1.0 170 20 20 7 6,06 PB
2.5 3.0 1.2 200 22 25 8 6,25 PB
3.0 3.0 1.2 200 22 25 8 6,25 PB
5.0 3.0 1.2 300 27 38 10 7,68 PB

8. Заваръчна процедура.
Въглеродният еквивалент за използваната стомана е 0.47 [6] и при заварявани
дебелини до 20[mm] няма нужда от подгряване. Другите данни се попълват съобразно
технологията на заваряване.

9. Предаване на курсовия проект.

Курсовият проект се предава на хартиен носител и в pdf формат с активни интернет
връзки. Името на файла е в следния формат: BIDTM_<година>_<група>_<фак. №>.pdf.
Пример: BCDTM_2019_41_501218011.pdf.

Литература.
1. М. Тонгов, Заваряване. Част първа. Процеси, СОФТТИЕЙД, 2009, 259с. ISBN
978-954-334-096-5.

2. http://www.matweb.com/search/SearchUNS.aspx

3. Сварка в машиностроении. Справочник. т.2. под ред. Ольшанского, М.

Машиностроение, 1978, 573с.

4. HanWang, Yu Fu, Mingming Su and Hai Hao, Effect of structure design on compressive
properties and energy absorption behavior of ordered porous aluminum prepared by
rapid casting, Materials & Design Volume 167, 5 April 2019, 107631, ISSN:0264-
1275E-ISSN:1873-4197, DOI: https://doi.org/10.1016/j.matdes.2019.107631

5. https://www.autowelding.ru/publ/1/1/tekhnika_svarki_v_uglekislom_gaze/3-1-0-371

6. http://resource.jerei.com/11468/13103013555843_0.pdf

„Тема на курсовия проект“ стр.