Регулация нивото на

кръвната глюкоза.
 Концентрацията на кръвната
глюкоза се регулира в тесни граници
 При здрави хора концентрацията на
кръвната глюкоза [гл]кр, се поддържа в
строги граници: 3.6 – 5.8 mmol/l (65-105
mg/dl), независимо от това в какво състояние
се намира организмът.
 В последните години – горната граница е
завишена до 6.1 mmol/l.
 Прецизното поддържане на [гл]кр– важно за
живота на бозайниците и човека: в
еволюционното развитие става
усъвършенстване механизмите на контрол.
 Глюкозната хомеостаза осигурява:
 Постоянен приток на гл. към
периферните органи и тъкани, особено
мозък и Er.
 Мозъкът използва 60% до 80% от гл. в
кръвта в периодите между храненията.

120 Грама
глюкоза/ ден=
480 калории
 Глюкозата:
Задължително гориво
за ЦНС и RBC’s
 ЦНС/мозък
• Зависи от глюкозата като основен
източник на енергия
 Използва ~120g глюкоза/ден от общо
160-200 g/ден
 RBC
• Зависят от глюкозата
• Отсъствие на митохондрии
 Глюкозната хомеостаза осигурява:

 Освен като S на енергетичните процеси,

гл. и метаболитите ѝ са S за синтеза на
важни биомолекули: гликопротеини,
ГАГ, протеогликани, гликолипиди.

 Метаболитите от разграждането на гл. –

S за синтезата на заменими АК, МК, ТАГ,
нуклеотиди.
 Негативни ефекти на хипогликемията:
 Значително намаляване транспорта на гл. в
клетките (навлиза с облекчена дифузия).
 В мозъчните клетки се намалява
производството на АТФ  недостиг на енергия
 увреждане на мозъчни функции 
конвулсии, кома, смърт.
 В Er намалява производството на АТФ 
намалена способност да поддържат
интегритета на клетъчните мембрани 
хемолиза  намален транспорт на О2 до
тъканите  намален капацитет на аеробните
процеси  намалява производството на АТФ 
увреждане на функциите на клетките  смърт
(при продължително състояние)
 Негативни ефекти на хипергликемията:
 Спонтанно гликозилиране на белтъци на
базалната мембрана на кръвоносните съдове 
увреждане на кр. съдове  нарушения в
микроциркулацията
 Спонтанно гликозилиране на протеините на
очните лещи, a-кристалин  диабетна катаракта
 Гликозилиране на HbA  HbA1c, може да
достигне до 18% от общия HbA.
 Високата [гл]кр води до дехидратиране на
клетките, което е резултат от осмотичния ефект
на гл.
 Дехидратирането е особено опасно за
мозъчните клетки  хиперосмоларна кома
 Високата [гл]кр води до извеждане на гл. с
урината  осмотична диуреза  загуба на вода
и електролити.
Overview
 Регулация на [гл]кр
след прием на храна
 След прием на балансирана храна, [гл]кр нараства
от 5 mmol/l (80-100 mg/dl) до около 8 mmol/l (120-
140 mg/dl) за период от около 30’ до 60’ 
алиментарна хипергликемия.
 Максимум – на 30’, следва постепенно намаляване
и достигане на 90’ на ниво по-ниско от нормалното
 алиментарна хипогликемия.
 В период до 120’ става възстановяване на нивото
на гладно.
 При прием на богата на въглехидрати храна –
кинетиката се запазва, но се забавя с около 30’ –
максимум 60’, хипогликемично състояние 120’,
възстановяване -150’.
 Глюкозо толерантен тест –
диагностичен функционален тест

Модификация-Т.Влайкова
 След прием на въглехидрати с храната и
разграждането и абсорбцията им в чревния
епител, [гл] в порталната кръв и в общата
циркулация се повишава значително (може до 10-
20 mmol/l)
 b-клетките на панкреаса в рамките само на 1 min
реагират като повишват секрецията на инсулин –
I фаза на секреция: излива се инсулинът натрупан
в секреторните гранули.
 По-късно се наблюдава по бавен и по-малък пик на
инсулинова секреция – II фаза на секреция–
новосинтезиран и секретиран инсулин.
 Отговорът на b-клетките е по-чувствителен спрямо
гл. при [гл]кр малко над 5 mmol/l
 Освен директния отговор на b-клетките, има и
“глюкозо-чувствителни” области в мозъка, които са
включени в нервната регулация на инсулиновата
секреция.
 При нормализиране [гл]кр, секрецията на
инсулин спира.
 Но индуцраните от инсулина процеси
продължават още известна време 
хипогликемично състояние до 90’.
 По-ниското ниво на гл. стимулира секрецията
на глюкагон от a-клетките  повишава се [гл]кр
до нормалните стойности в период до 120’.
 Тази промяна на [гл]кр се дължи на
стимулираните от глюкагона процеси, които
водят до излъчване на гл. в кръвта.
Секреция на инсулин
Секреция на инсулин - фази
GLP-1 - Glucagon-like peptide-1; GIP –gastrointestinal polypeptide
Секреция на инсулин - фактори
Ефекти на инсулина

Glycogen
synthesis
Ефекти на инсулина в ч.дроб

Модификация-Т.Влайкова
 Ефекти на инсулина в ч.дроб
 Глюкозата бива бързо поета от кл. на ч.дроб и b-
клетките на панкреаса чрез облекчена дифузия с
помощта на GLUT2 – инсулин независим
преносител (висок капацитет, Vmax).
 В клетките [гл] се повищава значително – от 5
mmol/l до 10-20 mmol/l  фосфорилиране до гл-6-
Ф от индуцируемата от ВХ храна глюкокиназа
(хексокиназа D) – ензим с нисък афинитет към гл.
(високо Km), не се инхибира от гл-6Ф.
 Гл-6Ф се насочва:
• Синтеза на гликоген (роля на инсулина в регулацията) -
само 10% в чернодробния гликоген и 30-40% в мускулен.
• Гликолиза до пируват (роля на инсулина в регулацията),
а той до Ацетил-КоА за ЦТК (25%) или за синтеза на МК
и ТАГ (25%), които се изнасят от ч.дроб с VLDL 
мастна т.  резервни ТАГ.
• Синтезата на МК изисква НАДФН, получаван в ПФП
Ефекти на инсулина в периферни тъкани

Модификация-Т.Влайкова
Ефекти на инсулина в периферни тъкани
 Прием на глюкозата от мускулни кл. и адипоцити чрез
облекчена дифузия с помощта на GLUT4 – инсулин
зависим преносител (инсулинът повишава броя на
преносителите в мембраната).
 Гл-6-Ф се включва в синтеза на мускулен гликоген (роля
на инсулин)
 Окислението на гл-6Ф в периферните тъкани (Er)
продуцира лактат, който заедно с други S се включва в
ч.дробната глюконеогенеза  ч.дробен гликоген
 В мастната тъкан, гл-6-Ф се метаболизира до глицерол-
3-Ф  ТАГ (резервни), а се инхибира липолизата.
 Инсулинът има негaтивен ефект върху доставката на АК
от мускулите за ч.дробната глюконеогенеза: стимулира
навлизането на АК в мускулните клетки  стимулира
синтезата на белтъци  намалено освобождаване и
доставка на АК за ч.дроб.  намалена глюконеогенеза.
 Регулация на [гл]кр
при краткосрочно гладуване
 Под краткосрочно гладуване, т.е. (fasting) се
разбира периодите между 2 приема на храна,
които могат да продължат 3-5 часа или повече,
но не над 30 часа.
 Продължително гладуване (starvation) се смята
период между 2 приема над 30 часа до 5-7 дни.
 При гладуване нивото на [гл]кр е ниско, което води
до нисък инсулин и висок глюкагон.
 Глюкагонът е хормонът отговорен за поддържане
на [гл]кр от 90’ до следващ прием.
 До 3-ти час [гл]кр се поддържа основно от бързия
процес на гликогенолиза на ч.дробен гликоген.
 След 4-ти час се включва и глюконеогенезата
 Ефекти на глюкагона
при краткосрочно гладуване
 В ч.дроб активира гликогенолиза (механизми)
 Повишен глюкагон/намален инсулин (т.е. повишено
съотношение глюкагон/инсулин) предизвиква
периферните тъкани да прозвеждат S за глюконео-
генезата: АК, лактат, глицерол.
 Глюкагонът стимулира глюконеогенезата, а подтиска
гликолизата в ч.дроб (механизми).
 В мастна тъкан, глюкагонът стимулира липолизата 
глицерол за глюконеогенеза.
 Окислението на МК в мускули и др. тъкани  намалява
използването на глюкоза.
 Окисление на МК в ч.дроб до ацетил-КоА, като част за
ЦТК за Е, а по-голямата от Ацетил-КоА за кетонови
вещества (КВ).
 Поради намаления инсулин  намалена синтеза на
белтъци и повишено освобождаване на АК за
глюконеогенезата.
Модификация-Т.Влайкова
 Регулация на [гл]кр
при продължително гладуване
 При продължително гладуване (starvation) [гл]кр е малко
под нормалните стойност: 3 mmol/l (65 mg/dl) и се
запазва през целия период до 5-7 дни.
 Единствен източник на глюкоза за кръвта е
глюконеогенезата.
 За да се избегне разграждането на голям % (над 30%) от
тъканните протеини – настъпват адаптационни процеси в
периферните тъкани.
 Процесът на запазване на тъканни белтъци се съпътства
с намалено образуване на глюкоза в ч.дроб: от 150-250
g/ден в ден 1-3 до 40-50 g/ден в ден 4-6.
 Бъбреците също стават орган на глюконеогенеза –
осигуряват около 50% от гл.
 Гл. остава единствен субстрат за Е в Er, докато мозъкът
се адаптира да изгаря КВ, но има определена нужда от
глюкоза – за синтеза на невромедиатори.
 Намаляване синтезата на гл. в ч.дроб се
съпътства от повишено образуване на КВ (b-ОН
бутират, ацетоацетат).
 Те се усвояват като S за Е от периферни органи:
скелетни мускули, сърце, бъбреци, мозък.
 Мозъкът се адаптира да изгаря КВ, като усвоява
около 80% от КВ.
 Повишеното образуване на КВ е резултат от
повишено разграждане на ТАГ в мастна тъкан, и
окисление на МК в ч.дроб.
 Концентрации на КВ се повишават от 1-2 mmol/l
на ден 3-4, до 6-10 mmol/l на ден 10-14.
 Високото ниво на КВ влияе върху b-клетките на
панкреаса като ги стимулира да секретират
инсулин между 7 и 21 ден.
 Инсулинът води до намалена протеолиза в
мускулите, което се съпътства с намалено
отделяне на урея, а повишено на NH4+ йони с
урината (за неутрализиране на КВ в нея).
 Освен повишено глюкагон/инсулин съотношение,
при продължително гладуване се наблюдава
намалено ниво на Т3 (трийодтиронин), което
също води до намалена протеолиза.
 Освен това се наблюдава и намалена активност
на симпатиковата нервна система (т.е.
намалено използване на адреналин като
невромедиатор)  намалена липолиза и
съхранение на енергетични резерви (ТАГ)
 Регулация на [гл]кр
при мускулно натоварване
 Процесите са близки то тези при краткосрочно гладуване.
Регулиращ хормон – адреналин (b-адренергични рецептори
в мускулните клетки)
 Активиране на гликогенолиза  бързо изчерпване на
мускулния гликоген  използване на гл. от кръвта 
намалвяване на [гл]кр.
 Мускулното съкращение се осъществява с разход на
голямо количество на АТФ. Мускулите първоначално
използват ендогенните източници:
• Наличния АТФ – само за първите 0,5 сек – 10 съкращения
• Креатин-Ф
• Мускулен гликоген и окисление на гл-6-Ф – за около 3-5 мин
• Аденилаткиназна реакция (миокиназна реакция)
 Високата [АМФ] –активатор на гликогенолиза и гликолиза
 Са2+ - активатор на гликогенолиза (Са2+/калмодулин-
зависима гликоген фосфорилаза киназа)
 Регулация на [гл]кр при интензивно
мускулно натоварване
 При интензивни съкращения (предимно бели
мускулни влака)- изчерпване на гликогена за около
2-3 мин.в анаеробна гликолиза намалява [гл]кр,
повишаване на [лактат]кр (10х от 1-1,8 mmol/l до 17-
18 mmol/l)
 Поддържане на кръвната глюкоза – гликогенолиза
в ч.дроб– адреналин (a2-адренергични рецептори).
 При изчерпване – глюконеогенеза със S лактат –
цикъл на Кори.
 Регулация на [гл]кр при умерено
мускулно натоварване
 При умерени съкращения (предимно червени
мускулни влака)- гл-6-Ф от гликогена се окислява в
процеса на аеробна гликолиза.
 След около 10’ от началото на съкращението –
повишаване притока на кръв →повишаване
притока на О2, и гл. и МК (S за аеробно окисление).
 Поддържане на кръвната глюкоза – гликогенолиза
в ч.дроб– регулатор глюкагон, който се секретира
под действие на адреналин.
 Глюкагонът стимулира липолизата в мастна тъкан
 МК и глицерол
 В по-късен етап – глюконеогенеза със S лактат, АК
и глицерол.