ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Начало на Българското възраждане.

Векът на Просвещението. Политическа и обществена ситуация в Османската
империя в края на XVIII – началото на XIX век. Теоцентризъм и антропоцентризъм.
Преходът от християнска култура и представи към светска култура и представи в XVIII
век. Преходът от стара към възрожденска литература. Манастирите и Българското
възраждане. Интертекстуални отношения – българо-гръцки културни и книжовни връзки.
Българо-сръбски културни и книжовни връзки. Българо-руски културни и книжовни
връзки. Българо-румънски културни и книжовни връзки. Румъния и Българското
възраждане. Средна и Западна Европа и Българското възраждане – културни, книжовни и
литературни взаимодействия. Чуждо и свое. Родовият космос и неговите ценности.
Книжнина и литература. Граници на Българското възраждане. Периодизация.

1. БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА КНИЖНИНА ПРЕЗ XVIII ВЕК – ДО 40-ТЕ

ГОДИНИ НА XIX ВЕК
Предшественици на преп. Паисий Хилендарски
Христофор Жефарович и неговата „Стематография“.
Партений Павлович – автобиография.
Преп. Паисий Хилендарски – „История славяноболгарская“ (1762) – програма на
Българското възраждане. Възрожденският историзъм. Новата светска идентичност.
Преписи. Въздействие и значение на „История...“.
Иеросхимонах Спиридон – „История во кратце о болгарском народе славенском“
(1792).
Зографска история.
Други истории – „История на България“ (1761) на Блазиус Клайнер. „История
славеноболгарског народа…“ (Будим, 1801) на Атанасий Нескович.
Св. Софроний Епископ Врачански – обществено и книжовно дело. Преписи на

1
„История славяноболгарская“ (1762). Видински сборници (1802), „Неделник“ (1806) –
съдържание. Първа печатна българска книга. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ –
съдържание. Личността на Софроний и историческите и обществени събития в края на
XVIII – началото на XIX век. Преобразуване на агиографския жанр.
Книжовна деятелност на Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Архимандрит
Теодосий.
Просвета и училища до 40-те години на XIX век. Новобългарското образование.
Д-р Петър Берон – книжовна, педагогическа и научна дейност. „Буквар с различни
поучения...“ (1824), „Panépistème ou sciences phisique et naturelles et sciences métaphysiques
et morales...“, T. 1-7, Paris, 1861-1867. Други трудове.
Неофит Рилски – педагогическа, книжовна дейност. Неофит Рилски и
съграждането на българското училище. Неговият превод на Новия Завет.
Педагогическа и книжовна деятелност на Райно Попович, Христаки Павлович,
Емануил Васкидович, Константин Огнянович.
Юрий Венелин – значението на неговата книга и дейност за Българското
възраждане. „Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом
и религиозном их отношении к россиянам“, Москва, Т. 1, 1829.
Васил Априлов – книжовна и просветителска дейност. Книжовни трудове.
Константин Фотинов – книжовна деятелност. Начало на периодичния печат.
„Общое землеописание вкратце за сичката земля“, Смирна, 1845; Начало на периодичния
печат – сп. „Любословие“. Преводите на Константин Фотинов на Стария Завет – Книга
Псалтир, Книга Битие.

2. БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА И ЛИТЕРАТУРА ОТ 40-ТЕ ДО 80-ТЕ ГОДИНИ

НА XIX ВЕК
Реформи в Османската империя. Войни. Начало на борбата за Българска Църква.
Българските училища и Възраждането. Национално-освободителни движения.
Просветители и революционери. Откъсването (секуларизацията) на културата от
християнството (Православие). Поява на първи литературни текстове. Начало на

2
новобългарската поезия – първи стихотворци. Съграждане на българската лирика. Първи
прозаични текстове и съграждане на българската проза. Преводна литература.
Побългарявания. Събиране на фолклора. Фолклор и литература.
Шумен – просветен и книжовен център във времето на Българското възраждане.
Училища и книжовници.
Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели) – Архим. Неофит и началото на
борбата за независима Българска Църква. Педагогическо и книжовно дело. Диалози. „Плач
бедная Мати Болгарии“.
Иван Богоров – книжовна и публицистична дейност. Пътеписи. Филологически
трудове. Фолклорист. Преводи. Автобиография.
Найден Геров – културна и книжовна деятелност. Поезия. „Стоян и Рада“ (1845).
Пътеписи. „Речник на блъгарский язик...“.
Добри Чинтулов – живот. Просветна дейност. Поезия.
Георги Раковски – живот, обществена и политическа дейност. Съграждане на
българската национална идеология. Книжовни трудове. Поезия – „Предвестник Горского
пътника“ (1856), „Горски пътник“ (1857). Журналист. Фолклорист. Мемоари.
Петко Славейков – живот и обществена дейност. Лириката на Петко Славейков.
Поеми. Прозата на Петко Славейков – фейлетони. Драматургични опити. Публицистика.
Мемоари. Литературна критика. Петко Славейков и преводът на Библията на
новобългарски език.
Райко Жинзифов – публицистика, поезия, литературна критика. Преводи.
Григор Пърличев – обществена дейност. Поеми. Мемоари.
Братя Миладинови като фолклористи. Константин Миладинов като поет.
Никола Козлев – „Черен арап и хайдут Сидер“ – фолклор и литература.
Преводните повести.
Оригинална и преводна драма. Драмата през Възраждането и значението ѝ за
Възрожденската култура и общественото мислене.
Добри Войников – книжовна и културна дейност. Драматургия. Исторически
драми. Комедията „Криворазбраната цивилизация“. Българска история. „Ръководство по

3
словесност...“. Литературна критика.
Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) – книжовна и обществена
деятелност. Първата българска повест „Нещастна фамилия“. „Ученик и благодетели“.
Драмата „Иванку, убиецът на Асеня I“. Литературна критика.
Илия Блъсков – книжовно дело. Повести. „Изгубена Станка“. Спомени.
Тодор Пеев – драми. Спомени.
Любен Каравелов – живот и обществена и политическа дейност. Поезия. Драми.
Позитивизмът в Европа и творчеството на Любен Каравелов. Повестите на Любен
Каравелов. Публицистиката на Любен Каравелов. Фолклористични трудове.
Литературната критика на Любен Каравелов.
Христо Ботев – живот и дело. Поезията на Христо Ботев. Прозата на Христо Ботев
– публицистика. Литературната критика на Христо Ботев.
Нешо Бончев – литературна критика.
Книжовни и културни средища на българите през Възраждането – Цариград,
Виена, Лайпциг, Париж, Буда, Пеща, Букурещ, Браила и др.
Литературната теория за поезия и проза.
Литературна критика през Възраждането – Петко Р. Славейков, Васил Друмев,
Любен Каравелов, Христо Ботев, Нешо Бончев и др.
Периодичен печат и важни градове на неговото издаване.
Изследователи на Българското възраждане – проф. Иван Шишманов, проф.
Михаил Арнаудов, проф. Боян Пенев, акад. Петър Динеков, проф. Дочо Леков и др.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов, Б. Паисий Хилендарски. София, 1885.

Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. Т. 1-2. София, 1963-1964.
Ангелов, Б. Паисий Хилендарски. София, 1985.
Ангелов, Б. В зората на българската възрожденска литература. София, 1969.

4
 Аретов, Н. Преводната белетристика от първата половина на XIX век. София, 1990.
Аретов, Н. Българската литература от епохата на Националното възраждане.
София, 2009.
Аретов, Н. Национална митология и национална литература. София, 2006.
Аретов, Н. Васил Попович: Живот и творчество. София, 2000.
Аретов, Н. Българското възраждане и Европа. София, 1995.
Арнаудов, М. Творци на българската литература. София, 1969.
Арнаудов, М. Любен Каравелов. Живот, дело, епоха. София, 1964 (1972).
Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество 1827-1870. София, 1968.
Библиотека „Български писатели“ (Ред. М. Арнаудов). Т. 1-3. София, 1929-1930.
Боршуков, Г. История на българската журналистика до Освобождението. София,
1965 (2004).
Ботев. Съвременни интерпретации. В. Търново, 2005.
Брадистилова-Добрева, М. Възрожденската театрална култура в България. София,
1983.
Българската литература и народното творчество (Ред. Д. Леков). София, 1977.
Българска възрожденска критика. София, 1981.
Българска възрожденска поезия. София, 1980.
Васил Друмев – Климент Търновски в културната и политическа история на
България. Шумен, 1992.
Вечните страсти български (Почит към Тончо Жечев). София, 2004.
Възрожденски диалози. София, 1985.
Възрожденски предговори. Кн. 1. София, 1992.
Възрожденски фейлетони. София, 1968.
Възрожденски пътеписи. София, 1969.
Възрожденският текст. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Д. Леков.
София, 1998.
Въобразените текстове на Българското възраждане (В чест на Ст. Таринска).
София, 2005.

5
 Генчев, Н. Българско възраждане. София, 2010.
Генчев, Н. Българската култура XV-XIX век. София, 1988.
Генчев, Н. Българската възрожденска интелигенция. София, 1991.
Генчев, Н. Очерци. Социално-психологическите типове в българската история.
София, 2011.
Гетова, Е. Журналистически езици на Възраждането: Българо-френски контексти.
В. Търново, 2005.
Гетова, Е. Почеркът на пътя. ХІХ век, пътуването, писането. В. Търново, 2006.
Гетова, Е. Изобретяване на модерни светове през ХІХ век. Иван Богоров. В.
Търново, Фабер, 2009.
Гълъбов, К. Петко Славейков. Живот, дейност, творчество. София, 1970.
Дамянова, Р. Емоциите в културата на Българското възраждане. София, 2008.
Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. Шумен, 1995.
Дамянова, Р. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането. София,
2004.
Димов, Г. Българската литературна критика през Възраждането. София, 1965.
Динеков, П. Възрожденски писатели. София, 1962 (1964).
Динеков, П. Петко Р. Славейков. София, 1956.
Динеков, П. В света на Христо Ботев. София, 1976.
Динеков, П. Първи възрожденци. София, 1942.
Добри Чинтулов. По случай 100-годишнината от раждането му. София, 1922.
Драгова, Н. Отец Паисий – Патриарх на Българското възраждане. София, 2000.
Енциклопедия на българската възрожденска литература. В.Търново, 1997.
Жанр и възприемател през Възраждането. В. Търново, 1991.
Жечев, Т. Българският Великден или страстите български. София, 1975.
За литературните жанрове през Българското възраждане. София, 1979.
Илчев, И. Рекламата през Възраждането. София, 1995.
Изследвания и статии за Любен Каравелов. София, 1963.
История на българската литература. Т. 2. София, БАН, 1966.

6
 Каравелов, Л. в спомените на съвременниците си (Ред. С. Великов). София, 1960.
Каракостов, С. Българският възрожденски театър на освободителната борба.
София, 1973.
Карамузи, М. Творчеството на Никодим Светогорец и Атонският неоисихазъм.
София, 2004.
Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество. София, 1963.
Конев, И. Българското възраждане и Просвещението. София, 1983.
Конев, И. Илия Блъсков. София, 1969.
Константинова, З. Държавност преди държавата (Българска възрожденска
журналистика). София, 2000.
Кръстева, М. Сюжетът в българските възрожденски повести. София, 1995.
Кръстева, М. От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски
идентичности. Пловдив, 2001.
Кръстева, М. (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. София,
2004.
Кювлиева, В. Българското речниково дело през Възраждането. София, 1997.
Леков, Д. Васил Друмев – живот и дело. София, 1976.
Леков, Д. Любен Каравелов. София, 1977 (1998).
Леков, Д. Тодор Пеев. Страници... София, 1978.
Леков, Д. Райко Жинзифов. София, 1979.
Леков, Д. Ръкописните учебници на Добри Чинтулов. София, 1987.
Леков, Д. Проблеми на българската белетристика през Възраждането. София, 1970.
Леков, Д. Литература, общество, култура. София, 1982 (1996).
Леков, Д. Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци. Т. 1-2.
София, 1988.
Леков, Д. Български възрожденски културни и литературни средища в чужбина.
София, 1999.
Леков, Д. История на литературата и възприемателя през Българското възраждане.
Т. 1-2. София, 2003-2004.

7
 Лилова, Д. Възрожденските значения на националното име. София, 2003.
Литература и Възраждане. Пловдив, 1993.
Любен Каравелов. По случай 150 години от рождението му. София, 1990.
Манолакиев, Х. Между образа и четенето. Руска преводна белетристика през
Възраждането. София, 1996.
Милчаков, Я. Стих и поезия. София, 1990.
Милчаков, Я. Българска стихотворна култура (ХVІІ-ХХ век). Варна, 2006.
Минев, Д. Никола Козлев. София, 1966.
Минчев, С. Из историята на българския роман. Побългарявания на чужди
произведения. София, 1910.
Михайлов, К. Петко Славейков (1927 – 1895). Поетически послания. София, 2002.
Михова, Л. Българските календари. Пловдив, 1995.
Михова, Л. Модерни потреби на Възраждането. София, 2001.
Налбантова, Е. Прозата на Илия Блъсков. Шумен, 1999.
Неофит Бозвели и българската култура. София, 1993.
Ничев, Б. Увод в южнославянския реализъм. София, 1971 (1976).
Нихоритис, К. Света Гора – Атон и българското новомъченичество. София, 2001.
Обявления за български възрожденски издания. София, 1999.
Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, 1962.
Панов, А. Поезията на Христо Ботев. Т. 1-2. София, 2012.
Пелева, И. Ботев. Тялото на национализма. София, 1998.
Пелева, И. Възраждания. София, 1999.
Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. 1-4. София, 1976-1978.
Пенев, П. Българска възрожденска драматургия. София, 1964.
Печат и литература. София, 1994.
Радев, И. История на българската литература през Възраждането. В. Търново, 1977.
Разночетенията на текста. Сборник в чест 60-годишнината на проф. К. Топалов.
София, 2003.
Речник на българската литература. Т. 1-3. София, 1976-1982.

8
 Сестримски, И. Нешо Бончев. София, 1983.
Сивриев, С.  и ΤΈΧΝΗ. Опит върху българската литература от миналия
век. София, 1999.
Сивриев, С. Книга Псалтир и българската поезия. София, 2004.
Сивриев, С. Екзегези. Из историята на българската литература. София, 2012.
Смоховска-Петрова, В. Национално своеобразие на литературата на Българското
възраждане. София, 2003.
Софроний Врачански. Сборник изследвания. София, 2004.
Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане (Сборник в чест на
Румяна Дамянова). София, 2009.
Станева, К. Гласове на Възраждането. София, 2001.
Станева, К. Апология на българското. Творчеството на Г. С. Раковски. София,
1996.
Стефанов, В. Лабиринтите на смисъла. Критически речник за поезията на Христо
Ботев. София, 1993.
Стефанов, В. История на българския театър. Т. 1. София, 1997.
Табаков, Н. Добри Чинтулов. София, 1955.
Табаков, Н. Братя Миладинови. София, 1966.
Таринска, С. Прозата на Христо Ботев. София, 1966.
Тодор Пеев. Научни изследвания. София, 1994.
Тодоров, И. Над Ботевия стих. София, 1988.
Тодоров, И. Различният Ботев. София, 1999.
Тачева, Е. Свищовският литературен кръг в историята на българската
възрожденска литература. София, 2002.
Топалов, К. Проблеми на възрожденската поетика. София, 1978.
Топалов, К. Петко Р. Славейков. София, 1979.
Топалов, К. Григор Пърличев. Живот и дело. София, 1982.
Топалов, К. Ботев в пътя на възрожденската поезия. София, 1992.
Топалов, К. Христо Ботев – поет-публицист. София, 1977.

9
 Топалов, К. Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското
възраждане. София, 2003.
Топалов, К. Проблеми на възрожденската литература. София, 1983.
Топалов, К. Възрожденци. Т. 1-2. София, 1983-1990 (1999).
Унджиев, И., Унджиева, Ц. Христо Ботев – живот и дело. София, 1975.
Унджиева, Ц. Любен Каравелов. Белетрист и фейлетонист. София, 1968.
Фолклор и литература (Ред. П. Динеков и Д. Леков). София, 1968.
Холевич, Й. Проблеми на българската възрожденска култура. София, 1986.
Христо Ботев. Нови изследвания. София, 1990.
Чемоданова, М. Творчество Васила Друмева и становление болгарской
национальной литературы. София, 1987.
Чернокожев, Н. От Възраждане към прераждане. София, 2003.
Чернокожев, Н. Любен Каравелов и българското възрожденско време. София,
1995.
Чернокожев, Н., Аретов, Н. Българска литература XVIII-XIX век. София, 2006.

Изготвил: Сава Сивриев

10