Тема 2

ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ОСНОВНИ (ПЪРВИЧНИ)

ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ. КЛАСИФИКАЦИЯ.

МЕЖДУНАРОДНА ЗАКОНОВА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНА БАЗА

Развитие на нормативната база на ЕС в областта на повишаване на енергийната
ефективност:
 Рамкова конвенция на ООН;
 Протокол от Киото;
 Енергийна харта;
 Европейската интеграция като основен национален и правителствен приоритет:
 Зелена книга (одобрена от ЕК през 1996 г.);
 Бяла книга – индикативна програма на ЕК.
 Програма 21 (Agenda 21);
 Зелена книга на ЕС от 21.11.2000 г. – стратегия за сигурност на доставките на
енергия
НОРМАТИВНАТА БАЗА В ЕС СЕ РЪКОВОДИ ОТ ОСНОВНО С ДИРЕКТИВИ:
 ДИРЕКТИВА 2002/91/ЕO (EPBD). Директивата за енергийните
характеристики на сградите, въведена през 2002 г., задължава страните членки на ЕС да
въведат минимални изисквания по отношение енергийните характеристики на ново
построените и обновените сгради, както и сертификат за енергийните характеристики.
 ДИРЕКТИВА 2004/8/ЕC (CHP) за поощряване на ко-генерацията –
стимулира повишаването на ЕЕ и подобряване сигурността на енергоснабдяването чрез
комбинирано производство.
 ДИРЕКТИВА 2005/32/Е0 за създаване на рамка за определяне на
изискванията за екодизайн към енергоемките продукти.
 Европейска Схема за Търговия с Емисии (ЕСТЕ)/2005.
 ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕС (ESD), относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.
 ДИРЕКТИВА 2009/28/ЕО за поощряване на използването на енергия от
ВЕИ и установява задължителни национални цели:
 за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното
крайно потребление на енергия;
 за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта.
Според най-новите прогнози на ЕК, които вземат в предвид мерките, предприети на
национално и европейско ниво, до края на декември 2020 година се очаква
потреблението на енергия да се равнява на снижение с 9 % в сравнение с предходната
прогноза.
 ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС от 19 май 2010 година
На сградния фонд се пада 40 % от общото енергийно потребление в Съюза. Този
сектор бележи растеж, което задължително ще доведе до увеличаване на потреблението
на енергия в сектора. Следователно намаляването на потреблението на енергия и
използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват
важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на
емисиите на парникови газове. Заедно с повишеното използване на енергия от
възобновяеми източници предприетите мерки за намаляване на потреблението на
енергия в Съюза ще му позволят да изпълни задълженията си по Протокола от Киото към
Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) и да спази както
дългосрочния си ангажимент за запазване на повишаването на световната температура
под 2 °C, така и ангажимента си за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови
газове с най-малко 20 % спрямо равнищата през 1990 г. и с 30 %, ако бъде постигнато
международно споразумение. Намаленото потребление на енергия и повишеното
използване на енергия от възобновяеми източници играят важна роля и за подобряване
на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на техническото развитие и за
създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено в
селските райони.
Европейският съвет от март 2007 г. изтъкна необходимостта от увеличаване на
енергийната ефективност в Съюза, за да се постигне целта от намаляване с 20 % до 2020
г. на потреблението на енергия в Съюза, и призова към цялостно и бързо изпълнение на
приоритетите, изложени в съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за
енергийна ефективност: осъществяване на потенциала“. Този план за действие очертава
значителния потенциал за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия
в сградния сектор.
 ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС от 25 октомври 2012 година - относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и
за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО
Съюзът е изправен пред безпрецедентни предизвикателства в резултат на
повишената си зависимост от внос на енергия и оскъдните си енергийни ресурси, както
и поради необходимостта от ограничаване на изменението на климата и преодоляване на
икономическата криза. Енергийната ефективност е ценно средство за преодоляване на
тези предизвикателства. Тя подобрява сигурността на енергийните доставки в Съюза,
като намалява първичното енергийно потребление и понижава вноса на енергия. Тя
спомага за намаляване на емисиите на парникови газове по разходно ефективен начин и
следователно допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата.
Преходът към икономика с повишена енергийна ефективност следва също така да ускори
разпространението на новаторски технологични решения и да подобри
конкурентоспособността на промишлеността в Съюза, като стимулира икономическия
растеж и създаде висококачествени работни места в няколко сектора, свързани с
енергийната ефективност.
С оглед да се използва потенциалът за икономии на енергия в някои пазарни
сегменти, където обикновено не се предлагат енергийни обследвания при обичайни
търговски условия (напр. в малките и средните предприятия (МСП), държавите членки
следва да разработят програми, с които да стимулират МСП да се подлагат на енергийни
обследвания. Енергийните обследвания следва да бъдат задължителни и редовни за
големите предприятия, тъй като при тях могат да се постигнат значителни икономии на
енергия. Енергийните обследвания следва да отчитат приложимите европейски или
международни стандарти, като например EN ISO 50001 (системи за енергийно
управление) или EN 16247-1 (енергийни обследвания), или, ако е включено енергийно
обследване, EN ISO 14000 (системи за управление на околната среда), като по този начин
съответстват и на разпоредбите от приложение VI към настоящата директива поради
това, че тези разпоредби не надхвърлят изискванията на разпоредбите на посочените
приложими стандарти. Специфичен европейски стандарт за енергийните
 1.2.2. НАЦИОНАЛНО ЕНЕРГИЙНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Енергийната политика на Р. България се ръководи от Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите, както и
създадената Агенция по енергийна ефективност. За целта се издават закони и се
разработват национални стратегии и планове.
Орган за разработване и внедряване на националната политика по енергийна
ефективност и възобновяеми енергийни източници е Държавната Агенция по Енергийна
Ефективност (ДАЕЕ).
1. Закон за Енергетиката и Енергийната Ефективност (ЗЕЕЕ);
2. Закон за Енергийната Ефективност - Юли 1999 г., 2004 г. 2008 г.;
3. Национални стратегии за развитие на енергетиката и енергийната ефективност.

ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

В сила от 14.11.2008 г. Последни изменения - изм. ДВ. бр.59 от 5 Юли 2013г., изм.
ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г. Обн., ДВ, бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г.
Законът за енергийна ефективност урежда обществените отношения с провеждане на
държавната политика по повишаване на енергийната ефективност и осъществяване на
енергийни услуги.
Законът има за цел насърчаване на енергийната ефективност чрез система от мерки
и дейности на национално, отраслово, областно и общинско ниво като основен фактор
за повишаване конкурентността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и
опазване на околната среда.”
Енергийните потребители, подлежащи на обследване са длъжни:
 Да изготвят периодично (веднаж на година) анализ на потреблението на горива и
енергия;
 Да изготвят програми за оптимизиране на енергийното потребление и да
осъществяват предвидените мерки.
Всеки проект за изграждане, реконструкция и модернизация подлежи на оценяване
за енергийна ефективност, наред с изискванията към строежите при условията и реда на
Закона за устройство на територията (ЗУТ). Оценяването на проектите се извършва на
базата на годишни норми за потребление на енергия.
Обследването на енергийната ефективност установява консумацията на енергия,
нивото на технологиите и управлението на енергийното стопанство, икономията на
топлоенергия и топлосъхранение на обекта, съответствие със стандартите за енергийна
ефективност и прави препоръки за подобряване на енергийната ефективност.
Обследването се извършва от физически и/или юридически лица, лицензирани от
националния орган по акредитация.
На задължително обследване за енергийна ефективност подлежат следните
енергийни потребители:
 Производители на стоки и на услуги, чиито обекти имат годишно потребление на
енергия равно или по-голямо от 3 000 MWh (веднаж на всеки три години).
 Енергийни потребители с обща полезна площ на сградата по-голяма от 1 000 m2.
Индикативната цел на България е 16 % от брутното крайно енергийно потребление
до 2020 г да се покрива с енергия от възобновяеми източници. В това число се включва
и задължителната цел от 10 %, на енергията от възобновяеми източници за потребление
на енергия в транспорта.
Всяка държава - членка разработва и приема Национален план за действие за
енергията, произведена от възобновяеми източници (Национален план), включващ цели
за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и
енергия от възобновяеми източници в транспорта до 2020 г. Осъществяването на целите
се реализира с въвеждането на подходящи политики и мерки за насърчаване
производството на енергия от възобновяеми източници, при отчитане на въздействието
от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни
технологии. Важно място заема използването на биомасата, като ще се търсят нови
ресурси, които е възможно да бъдат използвани.
Директивата посочва принципите, по които страните членки да осигурят дела на
ВЕИ в крайното потребление на енергия на ЕС да достигне поне 20% до 2020 и поставя
национални цели за всяка страна.
 НАРЕДБА № РД-16-346 от 2 април 2009 Г. за показателите за разход на
енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за
извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. показателите за разход на енергия на промишлени системи;
2. енергийните характеристики на промишлени системи;
3. условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност на
промишлени системи.

Чл. 2. Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи има за цел:

1. определяне на специфичните възможности за намаляване на енергийното
потребление при запазване качеството на произвежданите стоки и предоставяните
услуги;
2. предлагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 3. Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи се

извършва чрез системен подход и методи за определяне, остойностяване и
анализиране на енергийните потоци и разходи при производството на стоки и
предоставянето на услуги.

ОСНОВНИ (ПЪРВИЧНИ) ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ. КЛАСИФИКАЦИЯ.

• Произход – естествени и изкуствени;
• Физико-химични свойства – твърди, течни и газообразни горива;
• Топлина на изгаряне;
• Продукти на горене.
Горива. Характеристика – състав, цена на енергията и екологични последствия.
Тази материя се изучава в курсовете по Термодинамика [29] и Горивна техника [30],
поради което тук ще се разгледат някои специфични характеристики и особености. За
получаване на димни газове за целите на сушилната техника, най-общо казано, се
използват твърди, течни или газообразни горива. По произход те могат да бъдат
естествени или изкуствени. В зависимост от областта на приложение могат да се
използват различни отпадъчни материали (селскостопански, промишлени, битови и др.)
или биомаса, като е необходимо да се държи сметка за състава на продуктите на горене
и въздействието им върху обекта на сушене. Химическият състав на горивата е
основният фактор при формиране на състава на димните газове в процеса на горене, като
разбира се, не са изключени възможностите за възникване на странични химически
реакции извън основния окислителен процес на горене.
Съставът на твърдите и течните горива включва основно въглерод, водород,
кислород, сяра, азот, влага и минерална част. Газообразните горива представляват смес
от ненаситени въглеводороди ( C m H n ), сероводороди, азот, въглероден диоксид и
инертни газове. Основната компонента в природния газ е метанът ( CH 4 ), чийто дял
варира в границите 75 – 98 %.
Продукти на горене.
Процесът горене е окислителен процес, кислородът за който се доставя от въздуха.
Минимално необходимото количество въздух за горене се изчислява на базата на
стехиометрията на процеса. В зависимост от вида на горивото, използваните технически
средства и възможностите за достигане на пълен контакт на кислорода от въздуха с
горивото, при изчисляване на необходимото количество въздух за горене в
промишлените и енергийни котли се използва коефициент на излишък на въздух (∀).
Продуктите на горене са основно въглероден диоксид СО2, серен диоксид SО2, водна
пара Н2О, азотни окиси и др. Върху екологичната обстановка, най-силно вредно
въздействие оказват първите два компонента. Количествена характеристика за тези
емисии при изгаряне на котелно гориво и нафта са представени в табл.3.

Табл.3 Емисии при изгаряне на течни горива.

Въглероден диоксид СО2 [kg] Серен диоксид SО2 [kg]
При изгаряне на 1 t котелно гориво 3 600 69
При изгаряне на 1 t нафта 3450 5,6

3. Цена на произведената/доставената топлоенергия.

• Доставка на топлоенергия от външни производители – предимства и
недостатъци.
• Собствено производство на топлоенергия – предимства и недостатъци.
3600
ЦЕ = .ЦГ + ДР (1.1)
Q Др .η

ЦЕ – цена на енергията [ лв./ MWh ]; ЦГ - цена на горивото; [ лв/тон]; ДР –

допълнителни разходи
В табл. 4 са представени цени на природен газ на вътрешния пазар лв./1000 н.куб.м
(при 20 °С и налягане 101325 паскала) и на електрическа енергия.
Табл.4. Цени на природния газ И ЕЛ. ЕНЕРГИЯ (в цените не е включен ддс)
Администр. и Битови
Промишлене системи
търговия сгради
Природен газ на вътрешния
782 – 840 788 - 821 840,66
Пазар Лв./1000 н.куб.м
Топла вода EVN 91,95 лв/mwh (в сила от 01.01.2012)
 Забележка: В цените не е включен данък върху добавената стойност.

Клиентите на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, заплащат и следните цени

за мрежови услуги:
- добавка за зелена енергия за битови потребители и предприятия с по-малко от
50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн.лв., присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниско и средно напрежение – 0,00372
лв./кВтч;
- цена за пренос през електропреносната мрежа – 0,00899 лв./кВтч;
- цена за достъп до електропреносната мрежа – 0,00674 лв./кВтч;
-цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия – 0,00286 лв./кВтч;
- цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно
напрежение - 0,00892 лв./кВтч;
- цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско
напрежение - 0,04218 лв./кВтч;
- цена за достъп до разпределителната мрежа:
- за стопански потребители - 0,01500 лв./кВт/ден;
- за битови потребители - 0,00554 лв./кВтч.

В табл. 5 са представени приведени цени за 1 MWh топлоенергия

Табл.5. Приведени цени за 1 MWh топлоенергия

ρ Qpд η Цена Цена

[лв / t ] [лв/MWh]
kg/m3 kJ/kg -
1 Твърди горива
Дърва възд. сухи 360 12 200 0,70 82,00 34,57
[10 475 kJ/kg]
 Дървени пелети
Брикети [8 400 kJ/kg] 9 640 0,75 96,00 47,81
Въглища кафяви [14 1200 14 670 0,75
665 kJ/kg]
Дървени брикети Ерато 19 690 0.70 140 36,57
2 Течни горива
• Леко дизелово 840 41 650 0,80 2200 - 2300 237,6 – 248,4
(нафта)
• Котелно гориво 39 800 0,75- 211 $/103m3
• [39 900 kJ/kg] 0,85
• Мазут 40 600 0,70
3 Газообразни
• Природен 33 500 0,85 782 - 840 98,84 – 106,18
[33 500 kJ/m3]
• Пропан - бутан 2,352 46000 0,85 1,47 лв/ kg 135,34
[108 000kJ/ m3]
4 Топлофикация
• Топла вода 91,95
• пара -

ТОПЛОНОСИТЕЛИ В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

1. Характеристика и свойства на водата и водната пара.
 Фазови състояния на водата – p,t – диаграма.

1 – твърдо състояние (лед);

2
1 – течно състояние;
2 – прегрята пара
3
1

 Монофазни състояния - основни характеристики и зависимости.

 Състояния на фазов преход – основни характеристики и зависимости.
 Топлопренос (Транспортиране).

2. Топлоснабдяване с пара от външни източници. Преобразуване в РОУ.
• Пароснабдяване от ТЕЦ;
• Необходимост от преобразуване.
3. Характеристика и свойства на газообразни топлоносители.
За осигуряване на добри условия за горивния процес и пещното устройство в което
се изгарят горивата, необходимо е да се наложат ограничения в температурата на горене.
Долната граница на това ограничение е свързана с устойчивостта на горенето, което е
толкова по-качествено, колкото е по-висока температурата на горене и става
неустойчиво при температури около 900 0С. При по-ниски температури на горене
съществува опасност от загасване на пламъка, от непълно горене и промяна в качеството
на димните газове. Горната граница на ограничение на температурата на горене е
свързана с устойчивостта на материалите от които е изградено пещното устройство. Най-
често използваните материали за тях предполага температурата на горене да се
ограничава до около 1400 – 1500 0С. Това ограничение се постига чрез увеличаване на
коефициента на излишък на въздуха в горивната камера, който за разлика от
водогрейните и парните котли, които разполагат с екраниращи тръбни повърхности,
защитаващи в известна степен стените на пещната им камера, се избира по-голям на
базата на допустимата температура за материалите, от които са изградени стените на
пещта. За получаване на газо-въздушна смес с необходимата температура се работи по
схемата “горивна камера – смесителна камера - сушилня”, което предполага и
последователно пресмятане на въздуха за горене за горивната и смесителната камери.
Въздухът необходим за горене се определя на базата на минимално необходимото
количество въздух и избраната на базата на допустимата за използваните в камерата
материали работна температура.

Q Др .η + α ГК .mВХ , 0 .h0 + сР , ГОР .t ГОР

t ДГ = (1.2)
m ДГ .сР , ДГ

При изгаряне на твърди и течни горива, съставът на продуктите на горене (димните

газове) е основно въглероден диоксид, серен диоксид, водни пари, азот, кислород и
част от увлечената с газовете пепел.
Теоретично необходимото количество въздух mВХ,0 се изчислява на базата на
стехиометрията на процеса горене по уравнение
mВХ , 0 = 11,6.c p + 34,5.h p + 4,35( s p − o p ) , [kg/kg.гориво] (1.3)

където cp, hp, sp и op са масовите дялове в работния състав на горивото.

Масата на димните газове се изчислява по уравнението
m ДГ = mВХ (1 + x0 ) + 1 − a Р = α ГК .mВХ , 0 .(1 + x0 ) + 1 − а Р (1.4)

Масата на водните пари в димните газове, получени при изгаряне на твърди и течни
горива се изчислява по уравнението

mH 2 O = 9h P + w P + α ГК .mВХ , 0 .x0 (1.5)

където: hp и wp са масови дялове на водород и вода в работната маса на горивото

Влагосъдържанието на димните газове се определя по аналогия с влажния въздух
като отношение на масите на водните пари и сухите димни газове.

mH 2 O
x ДГ = (1.6)
mСГ

При изгаряне на газообразни горива, теоретично необходимото количество въздух

mВХ,0 се изчислява
m + 0,25n
mВХр 0 = 1,38.(0,0179CO + 0,248 H 2 + 0,44 H 2 S − O2 + Σ .Cm H n , [kg/kg] (1.7)
12m + n
 където CO, H2. H2S, O2 и CmHn са масовите дялове в проценти на газообразното
гориво. Съставът на газообразните горива се дава обикновено в обемни проценти,
поради което за да се ползват тези зависимости трябва да се преизчисли състава на
горивото в масови проценти
ρi .CV
ξi = i
(1.8)
Σρi .CV i

Образуваната влага при пълно изгаряне се изчислява

W 0,09n
mH 2 O = +Σ .Cm H n , [kg/kg] (1.9)
100 12m + n
Масата на сухите газове е
W 0,09n
mСГ = mВХ + 1 − −Σ .Cm H n , [kg/kg] (1.10)
100 12m + n

ДГ
tДГ
Влагосъдържанието на газовете се изчислява h
hДГ
W 0,09n
+Σ .Cm H n + mBX .d 0
x ДГ = 100 12 m + n (1.11)
W 0,09n
1 + mВХ − −Σ .Cm H n
100 12m + n
t1
hСM
Съставът на сухите газове като продукт на горене
е толкова по-близък до този на въздуха, колкото = 1,0
температурата на газо-въздушната смес е по-ниска. t A A
h A

Това дава основание, h,x-диаграмите да се ползват при

представяне на сушилни процеси с използване на газо-
въздушни смеси като сушилен агент. За целта е
x
необходимо да се нанесат в диаграмата състоянията на X 0 X
СМ X
ДГ

влажния въздух постъпващ в смесителната камера и на Фиг.1 3. h,x – диаграма за газо-

въздушна смес
димните газове, за което е необходимо и достатъчно
познаването по два параметъра съответно за въздуха и димните газове. Параметрите на
сместа се определят по температурата, в пресечната точка с правата на смесване (фиг.
1.3). Характерното в този случай е, че параметрите на сместа имат по-високо
влагосъдържание, поради значително високото влагосъдържание на димните газове,
което трябва да се има предвид при избора на сушилен агент.

4. ВЛАЖЕН ВЪЗДУХ – ОСНОВНИ ЗАВИСИМОСТИ И ПРОЦЕСИ С ВЛАЖЕН

ВЪЗДУХ.