Professional Documents
Culture Documents
изготвил
Варна
Варна
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Природногеографски
2. Социално - икономически
3. Нефт
4. Природен газ
1. ТЕЦ
2. АЕЦ
3. ВЕЦ
Х.Перспективи на енергетиката
Енергетиката обединява различни по технология отрасли като добив на горива, водно стопанство,
производство на електро- и топлоенергия и др.
Относителният дял на енергетиката от ОПП за 1997 година се разделя на две структори: добив
обогатяване и брикетиране на въглища, добив на нефт и газ - 2,2% и производство и разпределение
на ел. енергия, газ и вода - 11,7%.Относителният дял на заетите (персонал в промишлените
предприятия от обществения сектор) в енергетикана се разпределя така: добив обогатяване и
брикетиране на въглища, добив на нефт и газ - 34,6 хил. души и производство и разпределение на
ел. енергия, газ и вода - 57,9 хил. души.
Факторът трудови ресурси оказва влияние главно със своята квалификация, особено при
експлоатацията на АЕЦ. Това се явява и един от основните проблеми за ядрена безопаснаст в
България.
Екологичният фактор има твърде голяма специфика за отделните ешалони. Като се въздействува на
природната среда при добива на енергийните ресурси, а също и при производството на
топлоенергия и електроенергия, значинелно се променя екологичната обстановка. Действието на
екологичния фактор не бива да се сведе само до ограничените възможности на засегнатите при
добива на горива и при топлодобива и електродобива води, атмосферен въздух, почви, деструкция
на релефа и др. Самото въздействие, променените и нарушените явления и процеси в компонентите
на ландшафта също може да се включат към екологичния фактор. При добива на горива той оказва
деструктивно въздействие на релефа, на режима на подпочвените води, а при открита експлоатация
на въглищните басейни може да унищожи почвите, растителния и животинския свят, с което
директно внася големи промени в ландшафта. При неправилна експлоатация на въглищните
басейни и недобро съхраняване на хумусния хоризонт рекултивацията на нарушените терени е
свързана с големи разходи, като понякога и те не могат да гарантират възстановяването на
ландшафта.
Енергийните източници, това са въглищата, нефта, природния газ, вадната енергия (хидроенергия),
ветрова енергия и слънчева енергия (хелиоенергия). В България за производството на
електроенергия се използват предимно изкопаеми горива и хидроенергията. Като 65% от
използваните енергийни ресурси са вносни, 35% - национални.
България има ограничени енергийни ресурси. В енергийния бяланс на страната въглищата имат най-
голямо значение. Забелязва се тенденция на намаляване на относителния им дял в суровинната база
на енергетиката.
Делът на вносните енергйни ресурси е около 65%, като течните горива и природния газ са почти
изцяло от внос, а за твърдите горива вносът е около 12-14%(2 до 3млн.т).
При тези условия теоретичният хидроенергиен потенциал на речнея отток (включващ частта от
граничните реки без р.Дунав) се оценява на 21089*10000квтч. Само около 56% от теоретичния
потенциал е технически използван.
Въглищата имат все още голям дял в енергийния баланс на страната. Те са една от основните
местни суровини, от които зависи по-нататъшното развитие на енергетиката, а оттам и цялата
промишленост. Въглищата са известни като “хлябът на промишлеността”. Намират приложение в
почти всички отрасли на промишлеността. За първи път разработването на въглища у нас започва
през първото десетилетие след Освобождението на страната. През 1879г. в с.Мошино (сега квартал
на Перник) са изкопани първите 914т. въглища. По-късно добивът на въглища в Пернишкия басейн
се разшири. Разработени бяха още Бобовдолския, Черноморския и Пиринския въглищни басейни. В
навечерието на Втората световна война(1939г.) в България са добити общо 2,2млн.т. въглища. На
жител от населението са се падели по 352 кг кафяви въглища.
Добивът на въглища намаля от 35813 хил.т. през 1989г., на 29706 хил.т. през 1997г.(в т.ч. 26929
хил.т. лигнитни, 2677 хил.т. кафяви, 88 хил.т. черни, 14 хил.т. антрацитни въглища).
Поради голямото съдържание на влага, пепел и сяра лигнитните въглища най-широко се използват
за гориво в електроцентралите и парокотелните.
като гориво в ТЕЦ “Марица-3”. Друг важен лигнитен басейн е Софийският. Той обаче не е
компактен. Обхваща Софийската котловина. Състои се от отделни находища, по-важни от които са
Станянци, Алдомировци, Храбърско, мина “Болшевик”, “Кътина”, мина “Чукурово”(Габра).
Общите запаси-840 млн.т. Средна калоричност 1200-1500 ккал. Неговата влажност е 55%. Лигнитът
в Софийския басейн е на малка дълбочина. С изключение на рудник “Чукурово-2” всички останали
се експлоатират по кариерен способ. Близостта на находището до София значително улеснява
експлоатацията му. Добитите въглища намират приложение в електроцентралите в София за
производство на електриенергия и за битови нужди.
Друг лигнитен басейн е Ломският. Това е единственото находище на лигнитни въглища в Северна
България. Пластовете се намират под нивото на р.Дунав и са силно оводнени, което е голяма пречка
за тяхната експлоатация. Запасите възлизат на 277 млн.т. В Елховския басейн запасите на лигнити
възлизат на 600 млн.т. Същите са с ниска калоричноск. Близо половината от запасите са под града
(247 млн.т.). Евентуалното им използване ще бъде свързано с разрушаването и преместването на
града.
Втори по значение са кафявите въглища. Геоложките запаси на кафяви въглища са 300 млн.тона.
Най големият басейн - Бобовдол (190 млн.тона), Пернишкият (50 млн.тона), Черноморският(54
млн.тона). Тяхната калоричност варира от 3 до 5 хил.ккал. Те имат старотерциерна геоложка
възраст и са доброкачествени. Използват се главно за електропроизводство, отопление и др.
Бургаският (Черноморски) въглищен басейн има локално значение. Разположен е при с.Рудник-
Бургаско.
Експлоатацията е затруднена поради сложните геоложки условия, тъй като въглищата се намират
между гънките на скалите в Стара планина и същите са силно милонитизирани(натрошени).
Антрацитните въглища са най-калорични - 5-6 хил.ккал. Те имат само 2,5% влага. Най-голямо
количество има в Западна Стара планина.
Добивът е силно затруднен поради сложната геоложка обстановка. Находището вече е изчерпано.
В сложната взаимозовисимост между конкретните икономически фактори и природни условия в
България се формират два въгледобивни района.
Общият добив на въглища за 1997г. е 29706 хил.т. като показва значителна тенденция на
намаляване. Главните причини за ниския добив са социални и икономически. Социалните прочини
се изразяват в намаление на възрастта за пенсиониране, в резултат на което в течение на една
година са пенсионирани наколко хиляди работници, които са висококвалифицирани. Това се
отразява неблагоприятно върху производствените резултати.
околната среда. Самият въгледобив се отразява отрицателно върху природата чрез: нарушаване на
земната повърхност и плодородието на почвите; замърсяване на повърхностните и подземни води;
запрашаване на въздуха. Това налага строг контрол върху въгледобива и потреблението на твърди
горива.
От използваните 35-40 млн.т. въглища, вносни са 14% (90-95% от Донбас-ОНД и Полша). За 1997г.
са внесени 1,4 млн.т. каменни въглища без антрацит и 1,8 млн.т. антрацит.
Нефтът има незначителен дял в енергийния балани на страната. Счита се, че България има
ограничени запаси на нефт (около 20 млн.т). Намира се предимно в Черноморския шелф (до 200 м
дълбочина), което затруднява добива му. Добивът на нефт у нас се затруднява и от това, че не е
фонтаниращ, както в страните от Близкия изток. Налага се неговото изпомпване. По този начин се
изпомпва и вода.
През 1951г. беше открит първият български нефт в района на Тюленово, Каварненски микрорайон.
През 1962г. беше открит нефт и при Долни Дъбник и Гиген, а през 1975г.-край Долни Луковит,
Плевенско. Добитият суров нефт за 1997г възлиза на около 28 хил.т. Страната не задоволяна
нуждите си и внася около 12-14 млн.т нефт годишно.
При с.Селановци (обл.Монтана) е открито находище на нефт. Дълбочината, на която се намира нефт
е 3000 м под земята. Находището е перспективно. Нефта, чрез нефтопровод ще се отвежда до Долни
Дъбник, където ще се преработва. В близост до находището е открит и земен газ, но находището
тепърва ще се проучва.
Природният газ има по-голяма калоричност (13-14 хил. ккал) и по-високи експлоатационни качества
от тези на нефта. Той е значително по-калоричен от въглищата. Запасите му обаче са ограничени.
Намират се предимно в Дунавската равнина и Предбалкана. Земен газ бе открит в Лонгоза
(Варненско) и с.Чирен, Враченско, но находищата вече са изчерпани. Земен газ се добива и при
с.Деветаки (Ловешко). Също така родно синьо гориво бе открито и при с.Бутан, Враченско,
находището вече е в експлоатация.
През 1993г. бе открито газено находище край нос Галата. Добивът на природен газ от морето край
Варна е икономически изгодно. Най-голяма полза от снабдяване с родно синьо гориво имат три
Девненски предприятия. Откритият газ е на дълбочина 1036 м под водата. Проблизителният размер
на находището варирал, но е над 1 млрд.куб.м, от които в денонощие излизат по 960 хил.куб.м.
Газ и нефтен кондензат бликн и през 1995г. от нав сондаж при с.Бъзовец край Мантана. Притокът на
газ е около 20 хил.куб.м в денонощие. Сондажът се намира на 15 км от богатото находище край
с.Бутан.
Нуждите от земен газ в страната са по-големи от добивите и затова България внася земен газ от
ОНД чрез газопровод с две трасета: северно-Суворово- Девня- Нови Пазар-Каспичан- Шумен-
Разград- Горна Оряховица- Плевен- Враца- Гара Яна- Перник и южно-Карнобат(с клон за Бургас)-
Ямбол- Стара Загора- Димитровград- Пловдив- Гара Яна. Годишно внасяме около 4,5 млрд.куб.м
земен газ. За 1997г. добитият природен газ възлиза на около 12885 хил.куб.м.
Важно значение за страната имат находищата на уран в Западните и Източните Радопи, около
Мелник, при гр.Бухово, Софийско, при гр.Раковски, Пловдивско и другаде. Българският уран обаче
е с ниски експлоатационни каческва. По тези причини някои от урановите мини бяха закрити.
Произведена електроенергия-
Видове електроцентрали
млн.квтч
1. ТЕЦ 22116
2. АЕЦ 17751
3. ВЕЦ 2854
Българската енергетика изпитва остра нужда от горива. Задоволява едва 33,4% от потребностите си
с местни горива.
През 1974г. България построи в Козлодуй първата у нас АЕЦ с 220 мгвт мощност. По този начин
стана 15-та държава в света с АЕЦ. По-късно бяха оборудвани нови 220 и 440 мгвт атомни
реактори, в резултат на което през 1980г. АЕЦ е с мощност 1760 мгвт. В последствие бяха
изградени два 1000-мегаватови реактора тип ВВЕЕР-1000 (руски) и в момента АЕЦ Козлодуй има
3760 мгвт мощност. Тази мощност налага изграждането на 400-киловолтов далекопроводен пръстен,
както и по-бързото изграждане на ПАВЕЦ “Чаира”, която да поема част от неоползотворената
електроенергия във върховите моменти. АЕЦ Козлодуй работи с незначителни количества суровини
(само 70 тона обогатен уран). Съществен проблем е депонирането на употребения уран.
“Варна” с 1260 мгвт мощност. Тя работи с вносни въглища. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ “Русе” (630
мгвт), “Бобовдол” (630 мгвт), “Марица-изток ІІ” (600 мгвт), ТЕЦ “Марица-изток
ІІІ” (840 мгвт), ТЕЦ “Марица-изток І” (500 мгвт), “Република” в Перник (124 мгвт), “Марица ІІІ” (в
Димитровград) и топлофкационни електроцентрали към големите комбинати-НХК в Бургас и
Плевен, към химическите комбинати в Девня, Ямбол, Свищов, Видин, при МК “Кремиковци”, при
фирма “Стомана” Перник и др.
От ВЕЦ най-големи са “Пасарел”, “Кокаляне”, “Бели Искър”, “Рила”, “Мала Църква”, “Симеоново”,
“Пастра”.
Родопският район обхваща ВЕЦ по р. Арда , Асеница, Чепинска, Доспат, Въча, Места, както и
многобройните им притоци и построени язовири, както и ПАВЕЦ - “Чаира”. Те осигуряват
електроенергия във върховите часове. Родопският масив е много ценен с голямата си площ, с
естествените си заравнености, негативни форми, горски масиви. Възможноските да поема голямо
водно количество и да го задържи на сравнително голяма височина също са големи.
Някои автори отделат и Черноморски район, който е устроен при големите консумативни центрове.
Извън тези пет главни елестропроизводствени района в страната има и редица други малки средища
на електропроизвадство.
страни. Мощностите са технически неизправни и морално остарели, нашата продукция има висока
енергоемкост.
България няма и достатъчно водни ресурси. При непрекъснато увеличаващите се нужди се налага
най-подробно изследване и многогодишно изравняване на водите на най-големите реки и тяхното
комплексно използуване.
През 1999г ще започне строежът на каскадта “Горна Арда”. Строителството ще трае седем години и
ще струва около 250 млн.долара. За целта ще се създаде българо-турско дружество за нейното
изграждане.
Също така английската компания “Хюман Динамикс” има интерес да инвестира в ТЕЦ “Бобовдол”.
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА