Тема 6 Компютърни мрежи- IP адресиране.

За да се извърши комуникация между две системи , те би трябвало да могат да се намерят

и идентифицират. Един компютър може да бъде свързан към повече от една мрежа. При
тази ситуация , системата задължително му дава повече от един адрес. Всеки от тези
адреси ще го идентифицира към съответната мрежа. Всяка точка за свързване или всеки
интерфейс на дадено устройство има адрес към мрежата си.Това се позволи на всеки друг
компютър да го намери в дадената мрежа.Комбинацията от мрежови адрес и адрес на
хоста образува уникален адрес за всяко устройство в мрежата.Всеки компютър в TCP/IP
мрежата задължително трябва да уникален идентификатор или IP адрес.Този адрес, който
функционира на 3 слой (Мрежови), позволява даден компютър да намери друг в
мрежата.Също така всеки един компютър има уникален физичен адрес-MAC адрес.Той се
получава при производството на мрежовата карта.MAC адреса функционира на втори
слой ( DataLink) от OSI модела.
IP адресът е 32-битова последователност от 1 и 0.За да се улесни работата с използването
му обикновено той се представя във формата на 4 десетични числа, разделени с
точки.Всяка една част от адреса се нарича “октет” , защото представлява 8 двоични
числа.Чрез използването на десетичния запис се предотвратяват редица грешки и се
улеснява разпознаването на последователните адреси..
Всеки един октет може да съдържа стойности от 0 до 255.Всеки от октети се разделя на
256 подгрупи, те от своя страна се делят на още 256 подгрупи и т.н.Този вид адрес се
нарича –йерархичен.Дублирането на 2 еднакви IP адреса прави предаването на
информация невъзможно.
За да се приспособят мрежите с различна големина, те трябва да се класифицират.За тази
цел IP адресите им са разделени в групи, наречени класове.Всеки 32-битов IP адрес е
разделен на мрежова част и част на хоста.Част от началото на всеки адрес определя към
кой клас спада адресът.Има 5 различни класа:A,B,C,D,E.
1) Адресите от клас А са създадени да покриват изключително големи мрежи, който
притежават повече от 16 милиона използваеми адреса.Адресите от клас А използват
само първият октет, за да покажат принадлежността си към класа.Останалите 3 октета
осигуряват хост адреса. Първият бит на адресите от клас А е винаги 0.Чрез него се
изобразява най-малкото възможно число-00000000 или десетично 0.Най-голямото е
01111111 или десетично 127.Номерата от 0 до 127 са запазени и не могат да бъдат част
от мрежовите адреси.Всеки адрес, който започва с числата от ч до 126 е адрес от клас
А.Адресът 127.0.0.0 е loopback адрес и се използва за тестове.Рутерите или локалните
машини могат да го използват, за да изпратят пакети сами на себе си.
2) Адресите от клас B са създадени да покриват нуждите на средни до големи мрежи.IP
адресът от клас B използва първите 2 октета от адреса.Останалите две са за хост
адресите.Първите 2 бита на първия октет са винаги 10.Останалите 6 бита могат да
бъдат и 1 и 0. Ето защо най-малкото число за адрес от този клас е 10000000 –десетично
128.Най-голямото е 10111111 –десетично 191.Всеки адрес, който започва със стойност
от 128 до 191 е от клас B.
3) Клас C адресите са най-често използваните от адресните класове.Те са създадени да се
използват от малки мрежи с максимум от 254 хоста.Адресите от този клас започват с
110.Най-малкото число е 11000000 –десетично 192, а най-голямото 11011111 –
десетично223.Всеки адрес, който започва със стойност от 192 до 223 е от клас C.
4) Клас D е създаден , за да позволи мултикастинг в IP адресите.Multicast адрес е
уникален адрес, който доставя пакетите с такъв адрес (destination) към “predefined”
група от IP адреси.Ето защо дадена станция може едновременно да предава поток от
информация към няколко получатели. При този клас първите 4 бита задължително са
 1110.Адресита са от 1110000 до 1110111 или от 224 до 239.IP адрес , който започва със
стойности от 224 до 239 е от клас D.
5) Клас Е адресите се използват от IETF за техни собствени изследвания.Нито един от
адресите от този клас не е бил използван в Интернет.Първите 4 бита са 1111.Най-
малкото число е 1111000 или 240, а най-голямото 11111111 или 255.IP адрес, който
започва със стойносто от 240 до 255 е от клас Е.

Някои от хост адресите са резервирани и не биха могли да бъдат сложени на устройства в

мрежата.Такива адреси са:
 Network address –Използват се да идентифицират самата мрежа.IP адрес , който
има бинарни 0 във всички позиции от хост адреса е резервиран като адрес на
мрежата.
 Broadcast address - Използват се да броадкастват пакети до всички устройства в
мрежата.За да е сигурно, че всички устройства ще преработят broadcasta ,
изпращача използва IP адрес , който всички знаят..Това е адрес , който има
бинарни 1 във всички позиции на хост адреса.

Публични и частни IP адреси

- Публичните IP адреси са уникални.Никои две машини в публична мрежа немогат

да имат едни и сещи IP адреси, защото публичните IP адреси са глобални и
стандартизирани.Всичми машини,който се свързавт с интернет трябва да са
съгласни да се приспособят към системата. Публичните IP адреси се получават от
Internet service provider(ISP).Тъи като Интернет се разраства измключително бързо,
публичните адреси започват да се изчерпват.Ето защо са разработени нови адресни
схеми като :Classless InterdomainRouting (CIDR) & IPv6.
- Частните IP адреси са друго решение на проблема за изчерпването на
публичните.Тук частните мрежи, които не са свързани с Интернет могат да имат
какъвто си искат хост адрес, като единственото условие е всеки хост в
разглежданата мрежа да е уникален.Много частни мрежи съществуват успоредно с
публичните.Въпреки това, мрежа която използва какъвто и да е адрес е строго
непрепоръчителна, заради възможността тя да бъде свързана с Интернет. Частните
адреси могат да се смесят с Публичните , което се запази броя на адресите
използвани за вътрешни връзки.
Свързването на мрежа, която използва частен адрес към Интернет, изисква
преобразуване на частния адрес в публичен.Това преобразуване е известно под името
Netwoek Address Translation (NAT). Даден рутер обикновенно е уствойството, което
изпълнява NAT.

Подмрежи

Подмрежите са метод, който се използва, за да се оперира с IP адреси.Този метод на

делене на класовете от мрежови адреси на по-малки парченца е предотвратил напълното
изхабяване на IP адресите. Разделянето на подмрежи не винаги е задължителни при
малките мрежи.За големи или за много голями мрежи то е много препорачитлно.Да
разделиш една мрежа на подмрежи означава да използваш мрежовата маска , за да
разделиш големите мрежи на по-малки, по-ефективни и лесно управляеми мрежи.Много е
важно да се знае колко точно подмрежи или мрежи са необходими и колко хоста ще има
във всяка мрежа.Чрез подмрежите , мрежата не е ограничена до обичйните класови A,B,C
мрежови маски.Адреса на подмрежата включва част за мрежата, заедно с поле за
подмрежата и после за хоста.Полетата за подмрежата и за хоста са създадени от
оригиналния хост адрес. За да създаде адрес за подмрежа, мрежовият администратор
взима битове от полето на хоста и ги преобразува в поле за подмрежата.Минималният
брой от битове , който може да бъде взет е 2 бита.КОгато създаваме мрежа, в която само 1
бит е взет, номера на мревата е .0 мрежа.Номера на броадкаста ще е .255
мрежа.Максималният брой , който може да бъде взет може да бъде всякакъв, при условие
че поне 2 бита са останали за номера на хоста.

IPv6

Kогато TCP/IP е била одобрена през 1980 година, тя е разчитала на дву-слоева адресна
схема.По това време това изглеждало напълно достатъчно.За съжаление дизайнерите на
модела не са могли да предвидят , че техният протокол ще пддържа глобална мрежа с
информация и забавления.Преди около 20 години, IPv4 предлага адресна схема, която е
била достатъчна за момента и е предлагала ефикасно разпределение на адресите. Тя също
се оказва недостатъчна.IPv6 е изградена да реши този проблем.Тя използва 129 битова
маска.(За сравнение IPv4 използва 32 битова маска). IPv6 използва шестнадесетични
числа , за да представи 128-те бита.По този начин осигурява 640 шесттрилйона
адреси.Тази версия на IP осигурява достатъчно адреси за бъдещите нужди. IPv6 адресите
са за интерфейсите.Полетата им са 16 бита дълги , като за да е по-лесно да се прочетат се
премахват нулите, които са в началото на всяко поле.След много години на планиране
IPv6 е въведена първо в избрани мрежи. Днес тя замества IPv4 и става доминиращия
Интернет протокол.