Майкъл Нютън

Спомени от отвъдното
32 истински истории

Ако можехте да узнаете каква е истинската мисия на душата ви, щеше ли това да промени живота ви?
Отговорът несъмнено е положителен... поне за героите от тази книга, Подложени на хипнотерапия, те се
връщат в духовния свят и това преживяване променя завинаги начина, по който възприемат себе си и света.
Д-р Майкъл Нютън, автор на бестселърите „Пътят на душите“ и „Следите на душите“, се завръща с
поредица лични истории, които разкриват дълбокото въздействие на духовната регресия върху живота на
хората. В книгата са описани различни случаи, в които пациентите имат възможност да преживеят отново
ключови минали животи, да видят себе си като безсмъртни души. да се върнат у дома - в света, който
обитават между преражданията си. Там те се срещат със своите духовни водачи и мъдри наставници и
общуват активно със сродните си души.
Възвръщането на паметта за отвъдното кара хората да осъзнаят своята отговорност за изборите, които
правят, и техните последствия в светлината на вечността. Това им помага да гледат на трудностите като на
важни житейски уроци, да получат емоционално изцеление и да узнаят мисията си на тази земя.
***

Благодарности
Искрена благодарност към двамата изключителни сътрудници при редактирането на разказите –
Анджела Нуун (международно издание) и Триш Казимира (американско), за таланта, търпението и
всеотдайността им в това полезно начинание. Без тях тази книга не би се появила на бял свят.
Накрая бих искал да изразя дълбока признателност към издателите си "Люелин Уърлдуайд" и техния
екип за безрезервната подкрепа за работата ми в продължение на много години. Като водещ издател на
метафизична/Ню Ейдж литература в света, "Люелин" играе важна роля за събуждане на обществения
интерес към постигането на духовно познание за отвъдното чрез хипнотерапия. Собствениците на тази
издателска къща – Карл и Сандра Уеск, са мои постоянни партньори от самото начало и без техните усилия
и далновидност вероятно духовните послания, които искам да предам чрез книгите си, никога не биха
стигнали до читателите от цял свят. Ще им бъда вечно благодарен.
И както винаги – на съпругата ми Пеги, чиято помощ, любов и разбиране направиха всичко това
възможно.
Аз вярвам, че подир смъртта
човешката душа остава;
зад нова маска тук в плътта,
на друга майка рожба става.
С по-буден ум и сила нова
за път душата е готова.
Джон Мейсфийлд
***

www.spiralata.net 1
 Увод
В началото на IV век от н е. гръцкият философ Ямблик пише: "Човек, който може да отключи душата
си, е освободен".
В резултат на силите на прераждането всички сме продукт на миналите си физически животи на Земята,
както и на духовните си преживявания между тях. Душата на всеки човек на тази планета запазва всички
предишни кармични влияния, дължащи се на разнообразни причини и следствия, и тези сили предопределят
чувствата и поведението ни в настоящето. Затова, дори при хора, които външно изглеждат нормални в
поведението си, понякога има дълбоко заложени метафизични причини за страдание, които остават скрити
за традиционната медицина, за специалистите по психично здраве и дори за самите нас. Има трудни
епизоди в настоящия ни живот, когато не можем да намерим рационално обяснение за силите, които ни
движат. Причините за тези странни усещания обикновено са скрити дълбоко под повърхността на нашето
съзнание. Повечето хора биха сторили всичко на света, за да открият своите вътрешни демони, но къде да ги
търсят?
Това е книга за себепознанието чрез достигане до скрити послания, които се съхраняват в
подсъзнанието, и за значението, което има за хората, подложени на терапия, отключването чрез хипноза на
тази свещена информация. От клиентите, чиито случаи са описани тук, ще разберем как откритията за
минали прераждания и за отвъдното са оказали положително влияние върху съзнателния им разум и са им
дали ключа за разбирането на различните психологически проблеми. Възстановените духовни спомени
придаваш по-дълбок смисъл на живота им. Тази книга е написана, за да вдъхнови и даде нова надежда на
хората от цял свят, които искат да вникнат в смисъла и порядъка в своето съществуване.
Случаите, включени в "Спомени от отвъдното", са на клиенти, обърнали се за духовна регресия към
група хипнотерапевти, специалисти в областта на живота между преражданията (ЖМП). Най-често
клиентът си записва час само за да изследва въпроси, свързани с целите на своята душа в сегашния живот.
Но историите в книгата са за разтърсващи вътрешни конфликти, които изискват конкретно решение.
Авторите на тези въздействащи разкази са използвали уникален хипнотерапевтичен метод с клиентите,
който изисква състояние на дълбок транс, обикновено продължаващ около три-четири часа. Тематиката на
книгата е уникална по отношение на подхода, използван за документиране на изследванията, проведени
впоследствие и посветени на трансформиращия ефект от хипнотерапията. Трябва да се спомене също, че
историите в тази книга са само малка част от огромния брой случаи, описвани и обсъждани ежегодно
онлайн от всички представители на "Нютън Инститют".
Всеки от авторите представя личната история на действителен клиент. Използвани са псевдоними за
запазване на анонимността на клиентите, с тяхно разрешение. Разказите започват с представяне на
проблема, споделен от клиента, следва неговото обясняване и разрешаване чрез духовна регресия.
Завършват с постхипнотично събеседване за ползата от преживяното между преражданията.
Напътствията на ЖМП терапевтите в тези индивидуални случаи са изключително подробни, макар и
съкратени тук поради ограниченията за дължина на разказа. Терапевтичната консултация включва преглед
на отделни минали животи и особено на съществуването на душата в духовния свят между преражданията.
Тук се формулират кармичните ни уроци за следващия живот. Така настоящите проблеми, които клиентът
има на Земята, се анализират от гледна точка и на физическия (човешкия), и на духовния елемент.
За успешно пренасяне в духовния свят от изключително важно значение е потенциалните клиенти да
намерят квалифициран ЖМП хипнотерапевт, който да работи с тях. Има множество причини, поради които
напътствията му по време на пътешествието в духовния свят са безценни за клиента, но бих искал да
изтъкна като пример една конкретна област. В много редки случаи клиентът описва визуализация, която
отначало му се струва застрашаваща. Обикновено подобно обезпокояващо описание може да означава две
неща за квалифицирания хипнотерапевт. Единият възможен аспект е намеса на съзнанието, което е
повлияно от предубеждения, например религиозно вярване в ада и зли духове, които в действителност не
съществуват в отвъдния свят. Тук спадат и земните суеверия. Всички наши изследвания на хиляди случаи
ясно показват, че отвъдният свят е царство на любовта, състраданието, прошката и справедливостта.
По-нетипично и трудно предизвикателство са визуализациите, които символизират кармични форми на
космическа разплата и имат значение само за духовното Аз на клиента. Тук опитният, квалифициран
терапевт разпознава метафорични сценарии, може би създадени за внушаване на определени послания,

www.spiralata.net 2
често от духовния водач на клиента и по-висши духовни учители. Възможно е отначало клиентът да е
объркан и да не успее да разтълкува тези поучителни послания. Тук намесата на съзнателния му разум
понякога е опит за разбиране на новото познание, все още необсъдено по време на сеанса. Дори и да постави
своя диагноза в такива случаи, ЖМП хипнотерапевтът не бива да се намесва в процеса на себепознание на
клиента.
Разбира се, винаги се предлага подходяща утеха в случай на видения, които причиняват безпокойство у
клиента, но той е насърчаван сам да положи усилие и да стигне до търсените отговори в духовните
послания, които му се разкриват в състояние на дълбок транс. Когато им бъде дадено време, повечето
клиенти, напредвайки със свое темпо, накрая разбират, че съществуването им е поредица от преходи, докато
постигнат духовно просветление. Този процес е емоционален и изтощителен и за терапевта, и за клиента, но
ползата дори от един ЖМП сеанс е огромна по отношение на придобитото себепознание и личните
открития за божествения план.
Всички автори са квалифицирани членове на "Майкъл Нютън Инститют". Освен в Америка, те
практикуват специалността си и в Европа, Азия, Южна Африка и Австралия. Моделът на обучение в нашия
институт е надграждане на методологична система, разработена по време на практиката ми в Лос Анджелис
въз основа на огромния брой случаи, над сто от които са описани подробно в предишните ми книги. Има
множество школи за традиционна хипноза и духовна регресия към минали животи. Нашата организация
беше първата, която откри специалност ЖМП терапевт, и това е единствената програма за обучение на
специалисти в областта на този вид хипнотерапия. Студенти от цял свят идват, за да усвоят техниките от
опитни ЖМП терапевти. Практическият курс включва упражнения, при които студентите взаимно се
пренасят в минали животи и в духовния свят. Работата е и трудна, но вдъхновяваща за ЖМП студентите,
защото по време на обучението те достигат до духовни прозрения за самите себе си.
Тъй като авторите в тази книга вече бяха квалифицирани хипнотерапевти с опит в своята област, преди
да се срещна с тях в аудиторията, разбираемо е, че след дипломирането си започнаха да използват свои идеи
и техники при практикуването на духовна регресия. Всички те прилагат нашия методологичен модел, но
всеки регресионен терапевт, представен в тази книга, е различен с начина, по който помага на хората да
откриват спомени за живота след смъртта. Според мен завършилите "Нютън Инститют", които
последователно повтарят откритията на по-опитните и добавят нови истини към нашата духовна парадигма,
придават по-дълбок смисъл на целия процес. Ще забележите общи неща в спомените за отвъдното във
всички случаи, описани тук. Разкрита е и информация от минали животи, важна за терапията. Можете да се
свържете с авторите и с много други квалифицирани ЖМП терапевти в международната мрежа на нашата
организация на уебсайта ни: www.newtoninstitute.org.
Някои хора ни търсят просто от любопитство към духовния си живот, докато други имат сериозни
лични причини – опитват се да си обяснят загуба на дете, емоционални или поведенчески проблеми, сложни
взаимоотношения или страх от смъртта, които не могат да бъдат преодолени с традиционни терапевтични
средства. При нас идват хора с всякакви професии и системи от убеждения – от атеисти до религиозни
фундаменталисти, но под дълбока хипноза всички те разказват спомени от отвъдното, които са странно
сходни по концепция и възприятие. Тази универсалност придава значимост на нашата работа, защото тя
разкрива реда и смисъла на всичко във Вселената.
При дългогодишните си появи пред публика винаги съм имал впечатлението, че все по-големи групи
хора от всички култури търсят нов вид духовност, която да е по-лична. Духовните прозрения, произтичащи
от вътрешния разум, ни позволяват да открием лични истини, които никой външен религиозен посредник
или институция не могат да ни разкрият по същия начин. Хората, имали този вид духовно преживяване,
виждат едно универсално съзнание, което не е безразлично към действията и съдбите на човешките
същества. Прозрението, че имат свой личен духовен водач, който специално им е отреден, както и
общуването им със сродни души и партньори в духовните им групи по време на ЖМП сеанс, затвърждават
това убеждение. Познанието, придобито чрез тези вътрешни прозрения, често води до съдбовни промени в
живота, успокояващи тревожния ум на обикновения човек, който се стреми да разбере смисъла на своето
съществуване на Земята. Това отразяват случаите, представени тук.
Вярвам, че силите на интелигентното сътворение далеч не се ограничават с религиозната концепция за
антропоморфен бог. При срещата си с хора в състояние на транс тези духовни сили разкриват, че
творческият потенциал на интелигентната енергия в нашата вселена е толкова огромен, че е непонятен за

www.spiralata.net 3
човешкия разум. Но безсмъртният ни дух вижда връзките с редица по-висши същества в света отвъд, които
не са богове, а по-напреднали души, завършили своите физически прераждания и готови да помагат на
другите, които все още не са изпълнили кармичните си задачи. Тези високоразвити учители са част от
връзката на висшето съзнание с човешкия ум, за да стигнат до него елементи от великия план на
сътворението. Наричам терапевтите, които помагат в изкуството за единение на съзнателния човешки разум
с неосъзнатата безсмъртна душа, "духовни обединители". Всеки от нас носи тази двойственост в природата
си, което понякога е объркващо за хората в пълно съзнание. Това е един от проблемите, които ЖМП
хипнотерапията се опитва да реши с хората, потърсили нашата помощ. Чрез единение на разума и духа се
стремим да им помогнем да достигнат до прозрения за себе си, свързани с вечните въпроси: "Кой съм аз?
Откъде съм дошъл и накъде отивам? Защо съм тук?". ЖМП терапевтът повежда подложения на хипноза
клиент на духовно пътешествие към разкриването на тези лични мистерии и придаването на по-дълбок
смисъл и значимост на живота му чрез добиване на по-ясна представа кой е той като личност. Узнаването
как безсмъртната духовна същност се съчетава със смъртния човешки разум, за да се получи една личност, в
един земен живот е космическо изживяване за хората. Щом тази неосъзната двойственост на Аза бъде
разкрита и истинската душевна идентичност излезе наяве, това е толкова освобождаващо, че след ЖМП
сеанс клиентите често се събуждат в еуфория, духовно извисени.
В лекциите, статиите и радиопредаванията си често съм обяснявал на аудиторията, че отначало бях
противник на Ню Ейдж движението. По образование бях традиционен терапевт, специализирал
хипнотерапия. Отначало дори нямах особено метафизичен подход към трудностите на клиентите, свързани
с промяна на поведението. Този възглед започна да се променя след първите ми открития за миналите
животи, последвани малко по-късно от първия ми случай на пътешествие между преражданията през 1968-
ма, описан по-долу. Но бяха нужни дългогодишни проучвания, докато събера достатъчно информация, за да
съставя карта на духовния свят и да разработя методология за задаване на въпроси. През 1980-а вече бях
осъзнал, че трябва да се подготвя за написване на книга за откритията си, и започнах да водя по-подробни
записки. Затова много от случаите в книгите ми са от 80-те и 90-те години. Освен това способностите ми на
ЖМП терапевт и познанието ми за духовния свят бяха много по-развити през тези десетилетия, отколкото в
ранните години.
Както много други значими събития през годините, първите ми открития за живота отвъд, в духовния
свят, сякаш случайно се озоваха на пътя ми. Сега разбирам, че в хода на съдбата няма нищо случайно,
особено най-важните събития. Хората, чиито случаи са описани в тази книга, също са го разбрали. Моят
скромен принос не е толкова сложен, колкото повечето истории, които ще прочетете. Тъй като беше
първият ми случай на връщане към живота между преражданията, винаги ще остане запечатан в паметта ми
като начало на изпълнението на мисията ми в този живот – да предложа нова, много по-лична вяра, без
нужда от институция или посредници. Бих озаглавил разказаната по-долу история "Липсата на приятелите".
При мен дойде жена на средна възраст на име Уна, чиито проблеми бяха свързани с чувство на самота и
отдалеченост от хората. Тази дама сподели, че изпитва отчаян копнеж да бъде със своите "стари приятели",
които не можа да назове ясно. Спомена, че е имала съновидения за тях, но на този етап от кариерата си не
можах да разбера напълно дълбокия смисъл на това твърдение. При първата ни среща, по време на
разговора се убедих, че макар да проявява признаци на потиснатост и липса на енергия и мотивация, Уна не
е човек, който страда от психично заболяване или се нуждае от антидепресанти. Преценката ми беше, че
макар и постоянно самотна, тя не е антисоциална личност и дори изпитва нужда от близост със
себеподобни. След като я разпитах по-подробно, установих, че причината за нейната потиснатост е нещо,
което тя нарече "липса на пълноценна връзка с някого, който познава истинската ми същност". Виждах, че
Уна тъгува, но в поведението й нямаше нищо необичайно. И все пак забелязах аспект на тази потиснатост,
който не можеше да бъде обяснен от клинична гледна точка.
В началото на сеанса попитах: "Тези приятели, чиято липса чувстваш, са хора, които си познавала в
зрелия си живот ли?" Отговори с "не". Тогава започнахме хипнозата и в леко алфа-състояние я попитах: "За
приятели от детството си ли тъгуваш, които вече не са с теб?" Отново отговорът й беше "не". Когато я
въведох в средните и дълбоките нива на алфа-състоянието, направихме преглед на най-скорошния й минал
живот и на два по-ранни. Появиха се няколко от скъпите й приятели, но тези души не бяха визуализирани от
Уна като взаимосвързани, защото съзнанието и все още не беше в духовния свят. С напредването на сеанса
видимо започна да се въодушевява. Каза ми, че иска да вижда всичките си приятели заедно, да общуват с

www.spiralata.net 4
нея, и затова в сегашния си живот се чувства толкова самотна. Тогава твърдението ѝ ми се стори доста
странно.
На този етап от сеанса, поради своята неопитност в духовната сфера, започнах да се отчайвам. Най-
важното, което не разбирах напълно, бе фактът, че тази толкова възприемчива жена се пренася в по-дълбоко
тета-състояние, за да помогне и на двама ни. Не знаех, че Уна ме е изпреварила и всъщност навлиза от
подсъзнателен режим към нещо, което днес наричаме състояние на свръхсъзнателност. То позволява на
подложения на хипноза човек да достигне със съзнанието си до духовния свят между преражданията.
Накрая, дълбоко озадачен, попитах: "Имало ли е момент от съществуването ти, в който не си се
чувствала самотна, понеже си била с група приятели?" Изведнъж се развълнува и отвърна с "да". Веднага
казах с наставнически тон: "Върни се там!". Още нещо, което не разбрах, беше, че неволно съм употребил
ключовата дума "група". За човек под дълбока хипноза, който визуализира живота след смъртта, това
означава група от сродни души, които са особено близки в духовния свят и често се прераждат заедно. Уна
заплака от щастие и с все още затворени очи посочи към стената на кабинета ми. "О, сега ги виждам", каза
тя. Попитах къде. Отговори: "В моя дом". Недоумявайки, отвърнах: "Имаш предвид дома си в някой минал
живот?". "Не, не", разпалено заговори Уна. "Намирам се в света между… Не разбирате ли? В духовния свят.
Това е истинският ми дом и всички от моята духовна група са ТАМ!" Отново със сълзи на очи добави:
"Толкова ми липсват".
Бях изумен от случилото се и с двама ни и все още не разбирах напълно какво сме открили заедно. С
още въпроси узнах, че нито главният духовен партньор на Уна, нито друга сродна душа от групата й
присъства в сегашния й живот, защото при миналите с прераждания на Земята е била твърде зависима от
тях. Това е бил кармичен урок, заложен в предварителния договор за настоящия й живот. С физическото си
отсъствие от живота на Уна днес партньорите от духовната й група са й дали възможност да стане по-силна
чрез предизвикателството да бъде сама. Щом разбра, че това положение в живота й е по предварително
взаимно споразумение с духовната й група и със съветниците, тя започна да се отпуска и чувството на
самота отслабна.
През следващата година Уна често ми се обаждаше с новини за това как животът й е придобил нов
смисъл и тя го изживява пълноценно, защото най-сетне е разбрала целта си, свързана с добиване на смелост
и независимост във вземането на решения. Получи голяма утеха, когато узна, че безсмъртните й духовни
партньори ще я чакат в отвъдния свят.
Появилото се чувство на удовлетворение след първия ЖМП сеанс й помогна да разбере, че животът й
не е управляван от съдбата, предопределението или някакво божие наказание, а от свободната й воля. Това
не означава, че предлагам ЖМП преживяването на Уна като панацея за депресия, а по-скоро като нова
насока при търсенето на утеха за неспокойния ум.
Тук ще цитирам последното писмо на Уна до мен, изпратено години след сеанса й и малко преди
смъртта ѝ:
Майкъл, вече не се чувствам самотна в собствената си компания. Вместо самотното съществувание,
което водех преди, сега открих, че мога да съжителствам спокойно с другите, защото съм приела факта, че
всички живеем заедно в свят, където никой от нас не бива да си поставя ограничения. Напоследък самата аз
насърчавам страдащите хора да приемат живота си и себе си такива, каквито са, и да се радват на всичко,
което е добро и смислено в нашия свят. Благодаря ти за този дар.
След сеанса с Уна почувствах хладни тръпки по гърба си заради дълбоките прозрения, до които ни бе
довел. Когато тя си тръгна, прекарах доста време в прослушване на записа й. Нейният случай беляза
началото на проучванията ми за живота след смъртта – или вътрешния живот, както някои наричат това
духовно измерение. Бях се озовал в неизследвана територия. Навремето нямаше книги, в които да открия
методология за духовна регресия. Традиционното убеждение сред повечето изследователи на миналите
животи в онзи период, а всъщност и години по-късно, беше, че спомените от живота между преражданията
са безполезна сивкава мъгла, която не заслужава да бъде изучавана. Може би това отношение е било
повлияно от милионите привърженици на източната философска концепция, че не съществува вечно
душевно Аз в човешките същества, които преминават от живот в живот без духовно ядро на вечна
индивидуална същност.
Лично аз изпитах желание да открия всичко възможно за живота ни след смъртта чрез духовни
спомени. За това щяха да бъдат нужни дълги години търпеливо изучаване чрез работа с клиенти, подложени

www.spiralata.net 5
на хипноза, и разработване на методология, включваща стратегия за влизане и излизане от духовния свят.
Докато съставях карта на духовния свят чрез множество лични истории, ми се разкри една велика истина.
Открих, че ключът към мистерията на живота на всеки човек се крие в собственото му съзнание.
Най-сетне през 1994-та първата ми книга "Пътят на душите" бе публикувана от "Люелин" и последвана
от "Следите на душите" през 2000 г. Тези две книги дават основа за разбирането на живота в духовния свят
и на прераждането. През 2004-та третата книга "Живот между преражданията" предложи и на широката
аудитория, и на професионалистите в областта на хипнозата функционално методическо ръководство за
духовна регресия. Представяйки около тридесет и пет години проучвания, този текст разкрива на
заинтригуваните читатели как е извлечена информацията за "Спомени от отвъдното", като обяснява
подробно процеса на хипноза, приложен в случаите, описани тук.
Държа да добавя още нещо за тези книги във връзка с бележките, приложени след всяка история. В този
сборник с лични истории авторите споменават накратко за отделни аспекти от ЖМП методологията в
случаите си, които не могат да опишат подробно, без да нарушат темпото на разказа. Към онези истории, за
които смятам, че по-подробна информация би дала на любопитния читател по-ясна представа за определен
аспект от отвъдния живот, прилагам бележки с подробен коментар и отпратки към книгите ми с номера на
страници по определени теми. "Пътят на душите" е отбелязана накратко "ПД", "Следите на душите" – "СД",
а "Живот между преражданията" – "ЖМП". Като терапевти, уважаваме убежденията и възприятията па
клиентите си по време на ЖМП сеансите им. Целта на бележките не е да отклонят вниманието от някои
въпрос на терапевта или твърдение на клиента, а да предложат на заинтригувания читател допълнителни
подробности по същата тема, споделени от други клиенти, разказващи за духовния си живот. Въпреки
известното припокриване между случаите и бележките в края, исках за разбирането да помагат и коментари,
пряко свързани с обсъжданата тема, приложени за улеснение на читателя.
Макар и да добива голяма популярност, хипнотерапията с връщане към живота между преражданията
все още е сравнително нова област. Авторите на тази книга могат да свидетелстват, че когато клиентите им
са намерили ясна цел в живота си и са разбрали, че няма да загубят истинската си идентичност при смъртта,
това познание им е донесло огромна радост. Всеки автор е избрал случай от записките си, който най-добре
отразява някоя особено интересна тема. При редактирането се опитахме да подберем истории, разкриващи
разнообразие от лични преживявания, в които читателят би могъл да открие нещо за себе си. Надяваме се и
очакваме тези истории за личното просветление на душите да покажат форма на терапия, която един ден ще
бъде широко прилагана от традиционните терапевти. Вярвам, че историите по-нататък ще ви доставят
удоволствие и ще ви донесат познание за нови възможности в собствения ви живот.
Майкъл Нютън,
основател на "Нютън Инститют"

1.
Любовта като катализатор за промяна

Пол Орана (Ню Йорк)

Президент и водещ преподавател в "Майкъл Нютън Инститют", международен лектор, писател и
магистър хипнотерапевт, носител на награди
Много хора се подлагат на ЖМП хипнотерапия от желание да узнаят дали някога ще срещнат
духовните си партньори. Следва историята на млада жена, която наскоро е срещнала своя. Но този път,
вместо да бъдат заедно, той се е появил в живота й като катализатор за промяна. В хода на сеанса
откриваме, че всъщност това е вторият му опит да й помогне да се пробуди и да усвои духовните уроци, с
които се е борила в няколко живота.
Саша е тридесет и две годишна жена, родена в Северна Европа. След дванадесетгодишна връзка с Марк
– първия и единствен мъж в живота й, двамата започнали да кроят планове за приказната си сватба. Две
седмици преди сватбата се появил духовният партньор на Саша – Раул, и разтърсил целия й свят. Не
знаейки как да постъпи, тя продължила с плановете за женитбата и се омъжила за Марк. Въпреки че
изпълнила обещанието си към него, вътрешно се разкъсвала и започнала да го отблъсква. Не можела да
изпита истинска интимна близост с Марк и няколко месеца по-късно заминала да живее и работи в
Португалия, за да е далеч от него.

www.spiralata.net 6
 Били разделени близо шест месеца. През това време пътят й отново се пресякъл с този на Раул. Имали
кратка любовна връзка, а после той продължил напред. Саша била съкрушена.
Дойде за сеанса, измъчвана от чувство за вина и объркана. Това, което иска да узнае, е дали трябва да
бъде с духовния си партньор Раул, или да остане омъжена за съпруга си Марк. Иска съвет от своите водачи
и напътствия за душата си.
По време на ЖМП сеанс обикновено връщаме клиента към най-скорошния му минал живот. Понякога,
когато има по-ранен живот от голямо значение, самият клиент се насочва към него, вместо към последното
си прераждане. Така се развиха нещата и в този случай.
Първата сцена от минал живот на Саша е в египетски храм. Тя е жрица на име Шарун, заета с духовните
си учения. Разговорът ни за това прераждане протича по следния начин:
Саша: Изучавам духовността, но и манипулирам хора, които не работят в храма. Успявам да оказвам
духовно и енергийно въздействие върху тях.
Пол: Помогни ми да разбера как ги манипулираш.
С: Карам ги да бъдат покорни, да вярват в каквото аз искам. Правя го, като създавам и внушавам
образи. Изграждам мисловен образ на това, което искам да направят, и го изпращам. Те го виждат и усещат.
Много е мощно! Лесно е да им въздействам.
П: Пренеси се напред в този живот на духовни учения и манипулиране. Какво се случва?
С: Убиват ме. Да, убиват ме.
П: Как става това?
С: Има вражеско нашествие. Враговете влизат в храма и избиват всички наред. И аз съм сред убитите.
П: Какво преживяваш по-нататък? Каква е връзката ти с физическото ти тяло?
С: Бързо го напускам. Само наблюдавам. Виждам как в храма влизат още хора. Но не чувствам тъга, а
спокойствие. Приемане.
П: Къде отиваш и какво правиш?
С: Издигам се все по-нагоре. Гледам отвисоко. Виждам светлина над мен, вляво. Понасям се към нея.
Придвижвам се без усилие. Всичко е много спокойно.
П. Какво се случва, когато достигаш до тази светлина?
С (изненадана): Не съм много религиозна, но виждам образ на свят човек с широко разперени ръце,
който ме посреща. Зная, че това е символ на любов и благословия. Сега виждам, че това е моят водач.
Чувствам сигурност. Водачът ми се казва Аратон. Той ми казва, че всичко е наред. Че се справям добре.
Приема ме, подкрепя ме и ме обича. Слива се с мен; двамата сме едно цяло. Невероятно е! Това е начин да
усетя неговите вибрации. Толкова е мъдър и изпълнен с радост, толкова светъл и чист.
П: Защо водачът ти се слива с теб по този начин?
С: За да познавам вибрациите му, и по-късно, когато се нуждая от помощта му или медитирам, да зная,
че той е с мен. Да чувствам неговото спокойствие и радост.
П: Къде те отвежда после?
С: Намираме се в красива градина с рози, седим на пейка. Има алеи за разходки. В края на пътеката има
сграда. Бяла е. Когато я поглеждам, зная, че мога да отида там и да задавам въпроси, но се боя да го направя.
П: Как реагира Аратон на това, че не се осмеляваш да зададеш въпросите си?
С: Казва, че не е нужно да ги задавам сега, ако не се чувствам спокойна. Казва, че мога да го направя
по-късно.
Ще проведем кратък лечебен сеанс. Трябва да го последвам. Странно е. Зная, че той излъчва любов, но
не мога да я почувствам. Казва, че можем да поправим това.
Озовавам се в лечебна камера. От тавана нещо като машина излъчва разноцветна светлина. (Саша
затреперва на стола.) Усещам, че започвам да вибрирам. Не е нужно да правя нищо. Просто се случва.
Чувствам се много спокойна. Заструява нежна розова светлина, която прониква навсякъде и пречиства
тялото ми1.

1
Обикновено насочването от духовните ни водачи след физическата смърт включва визуализации на тихи, спокойни места. Това
депрограмиране представлява умерена мярка за възстановяване на увредена душа, различна от по-драстичното цялостно
обновление. Сцената на място, наподобяващо градина, описана в този случай, включва и нещо, което мнозина наричат "пречистващ
душ". Символиката на леещата се енергия за пречистване често е провокирана от подобни предсмъртни сцени. Вижте ПД 79 – 82.
Номерата на страниците са от българските издания на книгите на др Майкъл Нютън. – Б. Пр.
www.spiralata.net 7
 П: От какво се пречистваш?
С: Все още имам някакъв страх в корема (на етерното си тяло), от който трябва да се освободя, и това е
свързано с любовта. Заради него не мога да почувствам любовта на Аратон.
П: Откъде произтича този страх, свързан с любовта?
С: От много прераждания.
Това лечение и вибриране продължава известно време, докато Саша казва, че е завършило.
П: След този лечебен сеанс, ако поставим голямо огледало пред теб, как би изглеждала?
С: Чиста. Синя на цвят, с леки розови оттенъци.
П: Знаем, че водачът ти се казва Аратон, а как е твоето безсмъртно духовно име?
С (Дълга пауза.): Чувам нещо подобно на Кайя, но не съм сигурна.
П: Можеш ли да попиташ водача си?
С: Той казва, че това е име от минал живот. Безсмъртното ми духовно име звучи като Кашияпея.
П: Когато лечението завършва, къде те отвежда водачът ти?
С: Заставам срещу група същества; петима са. Намираме се в кръгла стая. Чувствам се толкова сигурна!
Аратон е с мен. Стои от едната ми страна, леко зад мен. Отначало всички изглеждат в еднакъв кафяв цвят,
но онзи, който е в средата, става бял, а един от другите – червеникав.
П: Какво се случва тук?
С: Просто чакам. Те ме приветстват с "Добре дошла". Искат да ми помогнат да изживея живота си
пълноценно.
Клиентката ми се явява пред тази група същества, които са нейните съветници, често наричани
"старейшини" или "мъдреци". Тук настъпва дълга пауза, докато Саша събира мислите си и визуализира как
членовете на Съвета се подготвят за работа с нея.
П: Какво ти показват?
С: Вдясно има някаква стена. Всъщност е екран. Виждам три сцени. В първата, изглежда, че раждам, и
до мен стои някой… мъж, когото не познавам. Не желая да гледам това.
П: Каква е причината за нежеланието ти?
С: Мъжът в сцената, която наблюдавам, не е нито съпругът ми, нито Раул. Това не ми харесва. Искам да
бъде Раул.
Показват ми три сцени. Първата е тази с непознатия мъж, в която раждам дете. В средната съм с Раул и
тя е много ярка, въпреки че не е най-вероятната или най-хубавата. Просто зная, че е така, но не разбирам
защо тази сцена е по-ярка от другите два избора. Изплашена съм 2. В сцената отдясно съм със съпруга си
Марк.
О, разбирам. Те ми показват, че имам избор! Мога да избера да бъда със съпруга си или с другия мъж.
Мога дори да избера да бъда с Раул. Странно е. Имам три възможности.
П: Искаш ли да ги попиташ коя е най-добрата за душата ти?
С: (Дълга пауза): Попитах, но няма да ми я разкрият. Казват, че трябва да реша сама, без тяхното
влияние.
Тук Съветът кара Кашияпея, която в миналия си живот е била Шарун и е манипулирала много хора,
да осъзнае колко важно е човек да бъде свободен да избира в живота. И както често се случва, й помагат
да усвои този урок, като разговарят с нея, но и като й дават възможност да изживее избора, освободена
дори от тяхното влияние.
П: (Поставям един от въпросите, които Саша е повдигнала пред мен преди началото на сеанса.):

2
В тази история клиентката Саша многократно използва израза: "Изплашена съм", който показва несигурност при духовните й
видения. Този вид емоционален страх всъщност н произтича от душата Кашияпея и дори от Саша в дълбоко тета-състояние на
транс. В чисто безплътно състояние душите често са неспокойни заради обичан близък, който Все още е на Земята и е в беда, може
би точно когато застават пред Съвета, но емоционалният страх от централната нервна система на физическото тяло не съществува в
духовния свят. За повече информация за емоциите на душите вижте СД 54, 55 и 298. Това, което имаме тук със Саша, са визуални
реакции на представените от Съвета й три алтернативи В настоящия й живот н неуверена жена, реагираща на това, което вижда.
Насочват я към преглед на сегашния й живот във вечността на духовния свят, където минало, настояще и бъдеще се сливат в една
времева линия. Това е упражнение от вида "какво би станало, ако…" за преглед на възможности и вероятности. При ЖМП
хипнотерапия клиентът понякога пренася послания от съзнателния си разум в подсъзнанието, където човешкото его се съединява
със спомените на душевното его. Вижте ЖМП 219 – 226; възможностите в живота, СД 375 – 378 и ЖМП 202; а за структурата на
Съвета и терапията СД 221 – 225, 259 – 260.
www.spiralata.net 8
Може би искаш да ги попиташ защо Раул се е появил в живота ти.
С: За да ми покаже как да се отпускам и да изживявам радост. Дойде, за да ми помогне да отворя
сърцето си… за другите хора. Най-близкият ми приятел винаги е бил Марк. Винаги сме били заедно и не
сме имали други приятели. Живели сме в нещо като черупка или пашкул, затворени и отдалечени от
другите, в свой малък свят. Раул дойде в живота ми, за да ме събуди и да разчупи черупката. Дойде като
катализатор за промяна! Дойде, за да ми помогне да се науча да обичам. Затова сега имам много приятели и
пътувам по света във връзка с работата си. Това ме доведе тук 3.
П (Задавам още един от въпросите на Саша преди сеанса.): Искаш ли да им кажеш колко виновна се
чувстваш заради връзката си с Раул?
С: Казват, че няма нищо страшно. Това чувство ще бъде заличено. Вече се освобождавам от него.
Казват, че няма за какво да се чувствам виновна. Че е било необходимо, за да бъда дълбоко разтърсена, да
взема решения и да направя промени в живота си.
П (Поставям още един от въпросите на Саша.): Съветват ли те да се върнеш при съпруга си?
С: Не. Не ме съветват да се върна. Казват, че изборът е мой. Имам свободата да избирам.
П: Може би искаш да ги попиташ кое е най-доброто за израстването на душата ти.
С: Много е странно. Сега се чувствам тъжна и изплашена. (След пауза Саша продължава.) да приема
нещата такива, каквито са. Да ги оставя да следват хода си, без да се опитвам да ги контролирам. Да не
манипулирам хората, а само да наблюдавам, да виждам какво се случва. Свързано е с живота ми на жрица и
манипулаторка.
Страшно е. Не зная дали ще мога да бъда с Раул. Зная, че искам да бъда с него, но той също има
свободна воля! Не зная дали иска да бъдем заедно.
Показват ми на екрана какъв може да бъде животът ми с Раул. Хубав е. Духовен и пълноценен. Виждам
две деца. Не съм сигурна коя е държавата. Този живот е много спокоен и щастлив, но той също трябва да го
желае.
П: Можеш да ги попиташ каква е вероятността за този живот.
С: Само двадесет-тридесет процента. Двадесет. Страхувам се, че това няма да се случи. Проблемът е, че
аз го искам, а той – не. Той също има свободна воля и не бива да го манипулирам. Сам трябва да го поиска.
Толкова е трудно!
Духовни уроци като този често са трудни за усвояване и Кашияпея наистина трябва да положи много
усилия. Толкова упорито си е втълпила, че трябва да стане това, което тя желае, че е неспособна дори да
види другите възможности за живота си и да възприеме урока, който й разкрива Съветът. Понякога са
нужни няколко прераждания за преодоляване на определени склонности, които носим в душите си, и този
живот се оказва повратен момент за Кашияпея.
С: Отново ми говорят за избори. "Ти имаш право на избор. Но другите – също". Това не ми харесва; не
зная защо. Не искам да се случи. Много се страхувам.
П: Като ти разкриват тези възможности за избор, какво се опитват да ти кажат?
Дълга пауза, докато все още се съпротивлява срещу това, което й показват.
С: Всички тези животи (симулирани като настояще) накрая се срещат в една точка, но са различни
(пътища).
П (Задавам следващия от въпросите на Саша преди сеанса.): Искаш ли да ги попиташ дали някой от
тримата мъже, които ти показват, е от твоята духовна група?
С (Дълга пауза.): Не зная. Страхувам се да видя.
За Кашияпея е толкова трудно да приеме това, което Съветът се опитва да й помогне да разбере, че
нейният водач Аратон се намесва. Предлага да се разделят със Съвета засега, като я уверява, че ще може
да се върне, когато пожелае. Веднага я отвежда при духовната ѝ група.
С: Вече сме тук! Виждам майка си, Раул и другите. Виждам осем души, застанали в две групи – четири

3
Прегледът на настоящия си живот, който Саша получава от Съвета, разкрива конфликта, от който сме разкъсвани, когато имаме
повече от един интимен партньор в живота си, макар и това да е предварително договорено. Забележете динамиката между двете
и любови днес. Саша открива, че Марк е бил неин главен духовен партньор в хиляди животи ("Винаги сме били заедно"). Раул се
е появил в сегашния й живот, както и от време на време в миналите като приятел и сродна душа, също от нейната духовна група.
Дошъл е като катализатор на промяна за Саша, защото в този живот в сегашното си тяло тя е манипулаторка в любовта и трябва
да проумее какво с истинска любов. Вижте духовни групи, ПД 108 – 111, и сродни души, ПД 243 – 246, СД 265 – 272.
www.spiralata.net 9
отляво и четири отдясно. Майка ми е в средата на групата отляво. А в групата отдясно са Марк, Раул и Анди
(нов близък приятел).
П: Кой пръв излиза напред?
С: Майка ми се приближава да ме поздрави и се връща обратно. После идва Раул. Разменяме няколко
шеги. Закача се с мен. Не зная за какво говори, но е много забавно и ми носи истинска радост 4. Казва:
"Спокойно. Не насилвай нещата. Следвай сърцето си. Спокойно приеми съветите". Толкова съм изплашена.
Казвам му, че искам да бъда с него. Чувствам болка. "Може би, може би, скъпа", шегува се той. Ядосвам се.
П: Попитай го защо се е появил в живота ти сега.
С: Това е била последната ми възможност да променя живота си – да отворя съзнанието си и да видя, че
има много други пътища. Била съм затворена и сляпа и той ми е помогнал да прогледна. Опитал се е да
стори същото и в предишен живот. Тогава съм била твърде резервирана и не съм могла да отворя
съзнанието си за него. Не съм останала с него. Бил е дълбоко наранен. Това е една от причините да не желае
да бъде с мен този път. Страхува се, че ще го напусна и отново ще остане сам. Казва, че не би го понесъл
още веднъж.
П: За какво сте се разбрали двамата преди сегашния ти живот?
С: Понякога сме заедно, понякога не. В този живот има моменти, когато сме заедно, и моменти, когато
не сме. Ще има и период на раздяла, а може би след известно време и друг, в който ще бъдем заедно, но той
също преценява други възможности. Трябва да изчакам, докато вземе решението си. Не мога да
контролирам това. Трябва сам да избере. Казвам му, че го обичам. (Заплаква, дълга пауза.) Прегръщаме се.
После напред излиза Марк. И Марк, и Раул са от моята духовна група. Той се радва, че съм тук, но
тъгува заради раздялата ни. Аз също се натъжавам. Казвам му, че съжалявам, че съм го наранила. Казвам
му, че го обичам.
П: А какво е споразумението ти с него?
С: да бъдем заедно. Да се обичаме и подкрепяме. Да научим толкова, колкото можем един от друг. да
бъдем приятели. Прегръщаме се.
Объркана съм. Отново изпитвам тази тъга и страх. Майка ми и приятелят ми Анди са там, просто стоят
и ме гледат. Чувствам обичта и подкрепата им. Искам да продължа напред, но там, в групата отдясно, е
мъжът от третата възможност, която ми беше показана от Съвета. Не желая да разговарям с него. Близо е до
мен, но ми е трудно да го видя. Толкова се боя, че не е подходящ за мен. Водачът ми Аратон предлага да ми
помогне и пита дали искам да поговорим. Казва, че с когото и да съм, ще бъда добре. Животът ми ще бъде
пълноценен. Не желая да чувам това, но Аратон ми казва да поработя върху приемането. Имам свободна
воля и различни възможности, но не съм сигурна коя да избера. Не разбирам.
Той ми казва, че трябва да се върна при Съвета. (Пауза) Вече сме там. Питат ме какъв въпрос искам да
им задам.
След първата й среща със Съвета и намесата на духовната и група Кашияпея е много по-готова да
чуе дълбокото послание на Съвета.
С: Отново е въпрос на приемане. Случва се това, което е най-добро за мен. Все още не разбирам дали да
оставя нещата просто да се случват, или аз да градя съдбата си? Дали да правя избор, или да чакам изборът
да бъде направен? Понякога можем да избираме, а друг път просто трябва да позволим друг да избере. В
тази конкретна ситуация мога да избера да напусна Марк и да бъда с Раул, но не зная как ще стане това, ако
той не го желае. Независимо от всичко, трябва да уважавам избора на другите, а не да ги манипулирам, за да
получавам това, което искам.
П (Задавам още един от предварителните въпроси на Саша.): Какво е нужно да направиш на този етап
от живота си?
С: да медитирам и да се успокоя. Да изпращам любов. да приема неговата (на Раул) свободна воля.
Питам Съвета дали могат да ми покажат картини от бъдещия ни съвместен живот. да видя възможностите и
да отворя съзнанието си за тях, но без емоционални пристрастия и без да ги внушавам на другите, за да им
влияя.
Казват, че имам склонност към прекалено упорство и трябва да положа усилия да продължа напред, а не
да тъпча на едно място. Трябва да продължа живота си, като следвам интуицията си. Казват, че вече зная
4
Безсмъртният характер на душата понякога е в противоречие с разума и емоционалния темперамент на човешкото тяло. Вижте
двойственост на Аза, ЖМП 106 – 107, 226 – 231
www.spiralata.net 10
какво да правя. Никой няма да ми каже как да постъпя.
Трябва да давам на другите право на свободен избор, а не да ги манипулирам. Казват, че мога да задам
въпроси, ако имам. Мога да имам всичко, което искам. Много съм изобретателна. Трябва да уважавам
свободната воля на другите. Има баланс между избиране и манипулиране. Трябва да градя съдбата си с
любов и смирение. Скоро ще получа отговор къде да живея и какво да правя. Показват ми, че мога, ако
искам, да се преместя от Португалия в друга страна – на по-студено място в Европа. Ще бъда добре. Ще
имам добра работа и деца.
Интересно е, че шест месеца след този сеанс, докато транскрибирах записа за тази глава, Саша ми се
обади и ми съобщи чудесни новини за положението си. Със съпруга й Марк са се събрали отново. Тя се
подготвя за завръщане в Северна Европа.
Саша ми каза:
Освободих Раул. Приех този урок, престанах да се опитвам да контролирам нещата и започнаха да се
случват чудеса. Най-сетне разбрах какво са искали да ми кажат. Уча се на приемане. С Марк отново сме
заедно, с повече любов и подкрепа откогато и да било преди. Скоро се връщам в Северна Европа. Започнах
собствен бизнес и се чувствам по-силна. Винаги съм мислила, че нямам свободна воля – че някой ще ми
дава напътствия за живота и ще ми казва какво да правя. А всъщност имам силата да избирам и вече давам и
на другите свободата да избират. Избрах смирението.
Клиентите сякаш знаят кой е най-подходящият момент в живота им да си запишат час за ЖМП сеанс.
Обикновено го правят, когато са на кръстопът в живота си. Важно е да се спомене, че когато работим върху
тези дълбоки духовни уроци, са нужни седмици, дори месеци за пълното осмисляне и разбиране на всичко
случило се по време на сеанса. Има ясен преходен период между получаването на информацията, нейното
разбиране и приемане в душата и прилагането й в живота ни. Сега животът на Саша е поел в положителна
посока и тя е съсредоточена върху целта си: да се научи да приема и да се радва на живота.

2.
От главата към сърцето

Жанел Мари (Плезънт Хил, Калифорния)

"Алкеми Инститют" и "Нютън Инститют", специалист по лечителски изкуства и регресия, консултант
по преживявания на границата на смъртта
Това е история за борбата на изпълнителен директор и музикален терапевт с лични проблеми, които
оказват влияние върху отношенията със семейството му и се проявяват под различни форми в бизнес
средата му. Главният му проблем е непреодолима агресивност и прекалена упоритост, съчетана с
постоянно чувство на отхвърленост и недооцененост.
В резултат от ЖМП сеанса той проумя, че следването на посланията на духовното сърце, вместо на
аналитичния ум, е по-добър начин на живот. Успя да се освободи от дълбоко вкоренения модел кое е
правилно и кое – грешно. Спомни си за съществуването и важността на връзката между всички души,
която е като музика. Получи от духовните си водачи средства, с които да въздейства върху своята
агресивност и арогантност, и след време това внесе хармония в отношенията му с другите.
ГОСПОДИН Б., директор на компания, когото познавам от няколко години преди сеанса с връщане към
живота между преражданията, дълго време се е борил с лични проблеми, които оказват влияние върху
отношенията със семейството му и се проявяват под различни форми в бизнес средата му. Този
високоуважаван директор, а също и новатор в областта на музикалната терапия при работа с деца аутисти, е
измъчван от непреодолимо чувство на агресивност, която "кара съпругата и децата ми да се страхуват за
сигурността си, когато общуват с мен". Живее в постоянна тревога, че в един момент ще избухне.
При първия ни разговор с господин Б. се опитвам да изясня по-задълбочено въпросите, които ще бъдат
зададени по време на сеанса. Освен за тази външно проявяваща се агресивност той споделя: "Не мога да
търпя обидно отношение. Стремя се към съвършенство на всяка цена". Обяснява това със следния пример:
"Когато се прибера от работа и видя съдове в мивката, се чувствам обиден, сякаш съпругата ми и големият
ми син гледат на мен като на съдомиялна машина. Съдовете не са измити; следователно, къщата не е
съвършена". Обобщава нещата така: "Ако външно нещата не отговарят на очакванията ми за съвършенство,
приемам това като лична обида и се предавам на мъчително чувство за отхвърленост и недооцененост".
www.spiralata.net 11
 В сеанса има три основни момента, когато господин Б. получава ключови средства, които може да
използва в ежедневния си живот. Свързани са със сегашните му въпроси за този сеанс и склонността към
агресивност. Първият важен момент настъпва в минал живот, в който той стои пред входа на пещера и
разпалено изнася проповед пред двадесетина души. Следва откъс от тази сцена от миналия живот:
Жанел Мари: Какво положение заемаш в селището?
Г-н Б.: Учител/гуру/отшелник. Човекът, към когото хората се обръщат за съвет или поучение.
Ж: Как приемат тази информация… или проповед?
Б: Тихо и смирено. Усещам някаква сила в гърдите си. Като духовно сърце, което нося. Оттам идва
това, което изричам. От духовното сърце. Учение от сърцето.
Ж: Има ли нещо, което искаш да опишеш по-подробно във връзка с това духовно сърце?
Б: Чувствам се могъщ, но спокоен, защото има равновесие между тази сила и моята безкористност.
Духовното сърце е мястото, където силата и егото постигат баланс.
Тук господин Б. се свързва със забравена част от себе си. Започва да получава прояснение и да осъзнава
колко мъдро е да поучава и ръководи чрез своето духовно сърце, в което първо трябва да постигне мир със
себе си. Досега в отношенията си с другите е следвал аналитичния си ум и заявява: "Подхождах към
всичко с разума си и имах ясен, дълбоко вкоренен модел за това кое е правилно и кое – грешно".
По-нататък в сеанса господин Б. казва: "Намирам се в своя балон с духовната си група". Един от
важните въпроси за духовната му група е свързан със свещените договори и се разкрива в следващия
откъс от диалога:
Ж: Как се чувстваш в тази група?
Б: Много се радвам да ги видя отново. Имам специална връзка с душа на име Ахр, когото познавам
добре в сегашния си живот, и съм малко учуден5.
Ж: Можеш ли да ми кажеш нещо повече за това?
Б: Ами… Ахр е мой скъп приятел, който е много важна част от живота ми сега, и откривам, че е и
важен духовен партньор. Като душа той е търпелив, сериозен, отговорен и много чувствителен.
Ж: Един от въпросите ти е свързан със свещените договори. Да прегледаме целта на договора ти с Ахр.
Б: В настоящия ми живот неговата задача е да ми показва верния път, защото досега съм бил
шегаджията в групата, но започвам да се съсредоточавам върху духовността6. Когато разговаряме с Ахр,
независимо дали го виждам в този живот или в духовната ни група, винаги става дума за неговия или за моя
дух. Не говорим за нищо друго. Той притежава способността – и в духовната група, и в сегашния живот, да
открива връзка с духовността във всичко, което се случва, дори в кратко съобщение по имейл. Винаги
успява; просто е дарба. Учи ме, че не е нужно беседите за духовността да бъдат прекалено сериозни. Могат
да бъдат и много забавни, дори смешни.
Ж: Значи ролята му в сегашния ти живот е да ти помага да се придържаш към верния път. Това част от
свещения договор, за който говорим ли е? Свързано ли е с твоето призвание и изграждането на характера
ти?
Б: Да, той ми разкрива това. Познавам Ахр, откакто бяхме двадесетгодишни и аз бях неуверен.
Напомня ми, че дори на двадесет, дълбоко в себе си съм искал да изучавам душата, връзката между дух и
съзнание и всичко, свързано с това. Ахр казва, че имам тази специална дарба със звуковите честоти.
Притежавам духовната способност да разбирам звуците и тяхното значение и той ме насърчава да я

5
Забелязвам широко разпространена заблуда, че всички в една духовна група са еднакво близки партньори. Не е така.
Обикновено само един от членовете на духовната ни група с наш вечен, много близък партньор. Възможно е той да не присъства
във всеки живот. Останалите от групата се смятат за сродни души, които често приемат поддържащи роли в живота ни. Ако душа
от друга група работи с нас в конкретно прераждане, наричат я косвено свързана душа. Вижте СД 265 – 272 и ЖМП 147 – 156,
160 – 167
6
Споменавал съм за различните типове характери в духовните групи, но този случай предлага друга гледна точка. Всяка духовна
група, особено от първо и второ ниво, притежава черти на безсмъртния характер, които взаимно се допълват. Господин Б. –
клиентът в този случай, казва, че той е шегаджията в групата. Ахр има репутацията на стабилен и чувствителен тип, докато Гор е
безстрашният борец. Може да се предположи, че останалите В групата са по-тихи и разсъдливи или дръзки авантюристи.
Обърнете внимание и на това, че господин Б. В настоящия си живот има агресивен и властен характер, който е доста различен от
този на спокойния шегаджия. Ето отличен пример за това, че понякога човешкият темперамент не е в хармония, а по-скоро в
противоречие с характера на душата. Вижте типове характери в духовните групи, ПД 194; партньорство тяло – душа, СД 389 –
393, и връзки между тялото и душата, ЖМП 226 – 231
www.spiralata.net 12
използвам за лечение7. Уверява ме, че съм на прав път с идеите си кои звукови честоти са подходящи за
лечение и трябва да престана да купувам дискове в търсене на най-подходящата честота. Казва ми, че сам
трябва да възпроизведа звука. Ахр изтъква, че с честотите, които изследвам – от елементарни и клетъчни до
музикални честоти, – съм на път да стигна до важни открития, които трябва да продължа да развивам, а
после да публикувам. Публикацията ще има нещо общо с психологията. Все още не съм сигурен как, но ще
успея да приложа тези открития за звуковите честоти в своята област.
Ж: С какви чувства приемаш информацията?
Б: Едно е Ахр да бъде в моята духовна група, но да зная, че е близка сродна душа във физическия ми
живот, е много, много полезно и ми дава подкрепа.
В следващия откъс от среща на духовната група господин Б. описва друга душа на име Гор: "Той е
нещо като лидер на групата и аз му се възхищавам. Гор е борецът и застъпникът за нас и за духовния ни
напредък". Разговорът с него е по важен въпрос и посочва на господин Б. ключа как да стане част от
настоящето и да овладее агресивността си. Разказът започва от тук:
Б: Гор ми казва, че когато изпитвам чувства на отхвърленост и недооцененост, сякаш се намирам в зала
с криви огледала в увеселителен център. Не зная дали се вглеждам в себе си или в хората, които ме
подценяват. Това е капан, в който съм изгубен. Питам го как да изляза. Той казва: "Като отклониш
вниманието си от онези, които те подценяват". Казва да се съсредоточа или върху духа си, духовния си
водач, или върху небесните измерения. Твърде погълнат съм от физическия свят. Напомня ми да надникна
вътре в себе си, защото навън не мога да намеря удовлетворение. Щом се свържа с вътрешната си същност,
наистина ще се озова в настоящето.
Ж: Предлага ли ти средство, с което да постигнеш това?
Б: Първо докосва челото ми и насочва вниманието ми там. После ме насърчава отново да си поиграя на
битка с мечове. Правех го като по-млад.
Ж: Буквално ли има предвид, или символично?
Б: И двете. Буквално чрез битката с мечове се постига баланс между физическото и духовното.
Символично използването на духовния меч ще ми помогне да остана съсредоточен върху важното и
същественото. Да се придържам към простотата и да не се товаря с излишни неща8. По-конкретно той казва,
че трябва да отменя срещите с хора, които ме изнервят.
Ж: Има ли нещо повече за описване тук?
Б: Да. Страхът от отхвърляне е мощен инструмент. Гор изтъква, че когато съм в огледалната зала, значи
съм сред неподходящи хора и си губя времето. Всъщност това е предупредителен сигнал. Да, наистина е
страхотен духовен инструмент, този страх от отхвърляне.
Предложено му е и друго конкретно и много реално средство за овладяване на агресивността. Важен
момент в духовния свят е срещата със Съвета. Следва диалогът от сеанса, в който съветниците
разговарят с господин Б. за агресивността в настоящия му живот.
Б: Казват ми, че не бива да бъда толкова арогантен. Не разбирам напълно.
Ж: Има ли оръжие срещу твоята арогантност, може би място в тялото ти или отношение, които могат да
ти посочат, за да разбереш по-добре?
Б: А, да. Вече зная. Винаги съсредоточавам цялата енергия в главата си, защото чувствам нужда да
разбера всичко. Мисля, че мога да контролирам околните по този начин, което, разбира се, не е възможно.
Казват ми, че това е арогантно, или поне основното определение за арогантност. През цялото време мисля
само с главата си. Трябва да престана.
Ж: Има ли начин да те насочат към преодоляване на тази арогантност или освобождаване от нея?
Б: Да. Имат много добър начин. Предлагат да търкам пода в кухнята, лазейки на колене. Така енергията
щяла да циркулира в тялото ми, вместо да стои заключена в главата ми. (Смее се.) Добре, главата ми със
сигурност ще бъде по-ниско!
7
Музиката е съществена част от тази история и има важна роля в духовните преживявания с вибрации и резонанси, които са
проявления на духовната енергия посредством себеизява, общуване и лечение. Вижте ПД 38 – 39; 58 – 59, 119 и СД 310 – 315.
8
Занимавал съм се с фехтовка и мога да кажа, че докато господин Б. Привидно си играе на битка с мечове с малкия си син, се
случва нещо по-дълбоко, фехтовката е силно съсредоточен физически израз на ума, който контролира резките физически
движения, а също и форма на духовно енергийно пречистване, както разкрива тази история. В миналото мечът е бил наричан
инструмент за духовно себепречистване. В Япония, например, мечът заема централно място в ритуали за гонене на духове и
постигане на съвършенство чрез силата на мисълта.
www.spiralata.net 13
 Ж: Колко често предлагат да го правиш?
Б: Един-два пъти в седмицата. (Смее се.) Хванаха ме натясно. Мислех, че ще мога да се измъкна.
Наистина говорят сериозно. Трябва до започна да търкам пода.
Ж: Нещо друго?
Б: Толкова е смешно… наистина. Съветват ме да върша домакинска работа. През повечето време
трябвало аз да чистя кухнята и да поддържам безупречна чистота. Ако кухнята блести, нямало да тревожа
хубавата си главица. Не им се струва толкова смешно, колкото на мен. Сега виждам, че опитът ми да
погледна от смешната страна е опит за измъкване. Но не е възможно. Наистина говорят сериозно.
Ж: Има ли още нещо за този начин?
Б: Да. Трябва да науча и сина си да прави същото – да почиства кухнята и банята.
Сеансът ни приключи скоро след този диалог. Господин Б. имаше много неща, върху които да
размишлява.
През месеците след този ЖМП сеанс решил да изпробва един от начините, предложени в духовната му
група. Тук описва благотворното въздействие на битката с мечове върху отношенията със сина му и как
това му помага да превръща чувството на агресивност в единение с настоящето:
Играя си на битка с мечове с десетгодишния си син на задната тераса. Използвайки този способ, успях
да го науча да дава воля на своята агресивност, без да се страхува от мен. Сега и двамата си позволяваме да
изразяваме тази агресивност по градивен начин. Изправянето срещу проблема с агресивността и
интегрирането на битките с мечове в ежедневието с цел освобождаване от нея се оказа полезно за
отношенията ни и това е много ценно и важно за мен.
Вторият резултат пролича в работата ми като директор. На съвещания колегите ми от ръководството
проявяват значителна агресивност, която често е насочена срещу мен. Чрез битките с мечове се научих да
разсичам идващата към мен енергия на две; раздвоена, агресивността минава покрай мен, без да ме засегне.
Често по време на тези съвещания визуализирам меч и си напомням за тази концепция. Откакто това стана
обичайна практика, колегите ми забелязват, че съм станал много по-спокоен.
Научих още, че като докосна челото си, мога да разделям и собствената си агресивност.
Допирът ми помага да навляза в себе си и насочва енергията ми така, че да се почувствам част от
настоящето.
В резултат от следването на сериозния съвет от мъдреците, по-късно господин Б. ми казва:
Осъзнах, че наистина съм имал нужда от специализирана терапевтична помощ заради агресивността и
чувството за отхвърленост. Реших да се вслушам в предложението на Съвета да търкам пода в кухнята всяка
седмица и открих, че ставам по-смирен – качество, което не може да бъде възпитано, а само развито и
поддържано.
Правейки това всяка седмица, разбрах, че съм получил свещено оръжие за овладяване на агресивността
си. След година търкане на пода госпожа Б. ми каза: "Впечатлена съм. Очевидно си се научил да овладяваш
гнева си".
Година по-късно господин Б. споделя, че в реалния му живот е имало полза от поддържането на
ежемесечна връзка с Ахр като изпълнение на свещения договор, за който той узна в духовната група.
Описва това по следния начин:
След няколко месеца чести разговори разбрах, че с Ахр сме се договорили да се шегува с мен в този
живот. Така ме освобождава от педантичното ми отношение и чувството за отхвърленост и недооцененост.
Осъзнах, че той е единственият, на когото позволявам да се надсмива над държанието ми, което е важна
част от свещения ни договор.
Освен това и двамата осъзнахме, че всички ние като души, живеещи във физическия свят, сега сме
универсално свързани. Тази връзка има музикална звукова честота. Ахр, по типичния си начин, ми разкри
предизвикателството да изследвам тази честота, да говоря за нея и да публикувам откритията си в Европа,
където антропософията отдавна е утвърдена и приета.
Сега господин Б. използва информацията за звуковата честота в работата си с деца аутисти и техните
родители. Открил е, че тази звукова честота активира способностите за обработване на езикова информация
и помага на някои деца да съставят елементарни изречения, което преди не са можели. Освен това обучава
възрастни да използват тези звуци при различни физически заболявания, като множествена склероза,
фибромиалгия и сънна апнея. Господин Б. казва, че специалното познание за хармонията му помага да бъде

www.spiralata.net 14
смирен. Сега използва съществуващи хармонични модели, което му позволява истински да учи и подкрепя
клиентите си в преследването на целите им. Вече не чувства нужда да се прави на всемогъщ лечител.
Като директор господин Б. е направил някои промени в организационната динамика. Успешно е
интегрирал и прилага модела "кръгла маса", който видя в духовната си група, като модел за разположението
на ръководството и екипите при съвещания. Резултатът от въвеждането на този модел създава чувство на
равенство у подчинените му и спокойна атмосфера, в която могат свободно да изказват мненията си, без да
се страхуват от последствия. На общи съвещания на компанията просто повдига въпрос и изслушва
предложенията на персонала, докато бъде постигнат естествен консенсус. Следвайки тази спокойна
динамика, управителите вече не гледат на него като на личност, към която трябва да се отнасят със
страхопочитание. Дават повече предложения за разпределянето на времето и бюджета и в офиса има
истинска положителна атмосфера.
При това обсъждане на сеанса на господин Б. виждаме, че задълбочената, съществена и ценна
информация, която получи, приета присърце и приложена, води до забележителни резултати в ежедневния
му живот. Освен това информацията оказва положително верижно въздействие върху живота на хората,
свързани с него в личен и в професионален план.
Последният коментар на господин Б. обобщава крайния ефект от духовното му пътешествие:
Следването на посланията на сърцето, а не само на разума, обогати живота ми. Накара ме да извървя пътя
към хармонизиране на отношенията си с хората. Престанах да се смятам за по-значим от другите.
Като терапевт чрез регресия към живота между преражданията, никога не зная къде ще ни отведе
духовното пътешествие на един клиент, в каква посока ще се развие животът му или какъв отговор ще
получат поставените въпроси. Но общото, което отразяват тези уникални разкази и разнообразни сценарии,
е интересната положителна и ценна информация, която всички получават при духовните си пътешествия.
Изглежда, притежаваме способност да интегрираме подобни методи в ежедневния си живот лесно и
ефективно, в резултат на по-дълбоката връзка с личния си духовен живот. Откривам, че духовното
измерение посреща приятелски, с радост, вяра и благосклонност онези, които са проявили желание да
прегърнат това дълбоко и обширно духовно познание.

3
Когато децата ни учат от гроба

Брин Бланкиншип (Уилмингтън, Северна Каролина)

Директор на катедра и водещ преподавател в "Нютън Инститют", квалифициран инструктор по хипноза,
специалист в областта на трансперсоналната регресия
Кендейс дойде за ЖМП сеанс след смъртта на двамата си малки внуци. Търсеше разбиране и смирено
приемане на тази трагедия. Вече знаеше, че сме вечни същества, но когато успя да се свърже по такъв
дълбоко въздействащ начин с внуците си, почувства вечността на връзките помежду им, което й помогна
да превъзмогне болката. Осъзнаването, че връзката й с тях се простира отвъд времето и
пространството, носи изцеление на страдащото ѝ сърце.
Когато посрещнах Кендейс във фоайето на сградата, в която е кабинетът ми, тя се усмихна и стисна
ръката ми. Излъчваше спокойствие, сила и решителност, с което веднага привлече вниманието ми.
Красивите й бадемови очи ме гледаха през воал от тъга, която усмивката ѝ не можеше да прикрие напълно.
Докато вървяхме към кабинета ми, Кендейс не губи време в празни приказки. Бе дошла да потърси
разбиране и утеха след смъртта на двамата си малки внуци при автомобилна катастрофа четири месеца по-
рано. Третото й внуче оцеляло. Дениъл бил на десет години, а Ема едва на седем, когато загинали. Кендейс
била грижовна баба, която се почувствала отчаяна след загубата им. Липсвали ѝ прегръдките, игрите с тях,
докосването.
Дениъл имал къси руси коси, топла усмивка и приятелски очи. Както повечето момчета на неговата
възраст, се занимавал със спортове и изпъквал в тях заради стройното си атлетично тяло. Между Кендейс и
Дениъл имало особена близост. Тя го описа като дете, което усеща, когато си тъжен, и прави всичко
възможно да те накара да се усмихнеш. Невероятно любеща и чувствителна душа, Дениъл бил твърде
мъдър за десетте си кратки години на тази планета. Ема била противоположност на Дениъл в много
отношения. С дългите си черни коси, спускащи се край малко миловидно лице, изглеждала дребничка и

www.spiralata.net 15
хилава в сравнение с него. Имала закачлив блясък в очите и на моменти можела да бъде описана като малко
палаво дяволче. Когато я хващали да удря нарочно по-големия си брат, само се засмивала и твърдяла, че е
било неволно. Много се смеела, но в нея имало някаква необяснима тъга, която сякаш все повече се
засилвала преди смъртта им.
Изражението на Кендейс не можеше да замаскира болката й, когато сподели с мен как са се забавлявали
заедно, докато карали колело, плували, ходели в зоологическата градина и гледали филми. Нямало значение
какво правят, стига тя и децата да са заедно.
Докато говореше, очите и привлякоха вниманието ми. Има очи на стара душа, притежаваща дълбочина
и мъдрост. В опитите й да превъзмогне скръбта личеше угнетеност която борбеният й дух понася с
достойнство. Искаше да я проумее и да извлече поука от нея, а не да бъде погълната от дълбоката тъга,
която я кара да посяга към чашата с вино по-често, отколкото й се иска. Знаела, че това не е отговорът.
Нощите били най-тежки; ставали все по-тъмни, а болката – все по-мъчителна.
Започнахме регресия към минал живот като подготовка за ЖМП сеанса след няколко дни. Кендейс с
лекота се пренесе в живот, в който е била индианец с красиви черни коси, облечен с кожи и носещ калъф
със стрели на гърба. В този живот като мъж Кендейс се казвала Секуана, което означавало "благословен".
Секуана прекарвал дните и нощите си в гората, във времето "преди машините, корабите и белите хора".
Притежавал дарбата да се доближава до животните, без дори да го видят. Изтъкна: "Не ги убивам за храна, а
вървя с тях и се опитвам да стигна близо до кошутата, за да усетя красотата й. Храна се намира лесно –
листа, плодове, вода, риба… мечките ни показват къде има мед".
Предпочитайки уединението на своята пещера, намирал утеха далеч от племето си, сред горските
животни. "Моите учители са духовете", обясни той. "Вървя. Усещам дърветата, растенията, разговаряме. И
животните… сливам се с тях и научавам тайните им, изцелителните им сили".
Пътешествието бързо ни отведе в по-късен период от живота на Секуана. "Вече съм възрастен, но не
твърде стар… Косите ми са посивели, тялото ми не е толкова силно… Имам магически и лечителски
способности… обичам топлината на огъня, сядам до него и вдъхвам от дима. При мен са идвали жени
заради силата ми да им дам деца, но не са оставали; децата ми са безценни, желани, но оставам сам". В
размисъл Секуана призна, че е било негова грешка да бъде сам, защото нямало къде да развива учението си,
нямало на кого да го предаде. Жените от племето идвали при него, когато се нуждаели от изцеление и сила,
но нямал други връзки с тях.
Много от хората, които Секуана разпозна, имат важна роля и в сегашния живот на Кендейс. Баща му,
Дженакуа, който притежава огромна сила, е бил вождът на племето. Дженакуа научил Секуана и неговия
брат близнак как да използват енергията си и да я насочват към племето. Сега той се е преродил в бащата на
Кендейс. Духът му идва при нея, за да ѝ подаде ръка и да ѝ донесе утеха.
Близнакът на Секуана, само с няколко минути по-голям, е неговата връзка с хората и има същите
способности. Като деца играели заедно с природните духове, слънцето, луната и облаците. Той обича да
бъде сред хора, за разлика от Секуана, който предпочита уединението. Сега близнакът отново е брат, чиято
любов и подкрепа са важни в живота на Кендейс. Помага й да съхрани енергията на семейството в този
тежък и трагичен момент. Откриваме, че "съхраняването на енергията" е умение, което Кендейс също
притежава и е важно да използва.
Стигаме до края на живота на Секуана, в дълбока старост. "Нуждая се от почивка; вече дишам трудно.
Всички са си отишли. Дошло е и моето време". Секуана се предава на смъртта и духът му се озовава извън
тялото. "Просто се освобождавам от тялото си. Отново съм с цялата си сила. Зная къде отивам".
При прехода към духовния свят Секуана – като Кендейс след най-скорошния й минал живот – е
посрещнат от любещи духове (на хора и животни). Обгръща го синя светлина, която "струи от сърцето на
непрогледен мрак… тази светлина е искрящ, наситен цвят, като скъпоценен камък, който става все по-ярък;
движи се и има звук, плътност и тежест. Като стълб от светлина". Тя "отмива всички лепкави частици" и
обновява духовното му тяло, освободено от тежестта на земното.
Животът сред природата е дал на Секуана възможност за "презареждане", така да се каже, защото му е
позволил да постигне духовно израстване, докато елементарните му потребности за оцеляване са
задоволени. Целта му е била да почувства земята, да опознае духовете й и просто да изживява радост от
топлината на слънцето и прохладата на дъжда – равновесието. С изучаването на земята е добил познание за
растенията и лечебната им сила за по-късно, когато щял да стане лечител. "Имам списък от роли, в които

www.spiralata.net 16
трябва да вляза, така че това беше нещо като преминаване в по-горен клас за следващите прераждания.
Направих избора да бъда сам в този живот, но сега разбирам, че не всеки избор е правилен. Следващия път
ще постъпя различно".
Връщането към този живот даде на Кендейс достъп до скрития запас от сила, която й е толкова
необходима, за да премине през този съдбовен етап от съществуването си. След смъртта на внуците си беше
важно да намери равновесието, от което толкова отчаяно се нуждаеше. Осъзнаването на това и ясната цел
щяха да й помогнат да не разпилее енергията си.
Преди края на сеанса Кендейс получи известие от водачите си, че има твърде много енергия в тялото си,
която трябва да оползотворява по-добре. Затова има проблеми със съня. Казаха й да използва времето си за
сън за нещо полезно и да изключи виното. Посягането към виното я отклонява от целта й при изживяването
на тези събития. Беше й напомнено колко е важно да остава свързана чрез тялото, духа и енергията си с
всичко в живота; че трябва да измине целия път и да изживее всичко по него.
В този ден Кендейс получи много информация за обмисляне. Когато си тръгна от кабинета ми,
забелязах, че в осанката ѝ има някаква лекота. Изглеждаше вглъбена в себе си и все пак успокоена след този
интензивен сеанс. Щяхме да се видим отново след няколко дни за ЖМП терапията.
Когато Кендейс пристигна за сеанса с връщане към живота между преражданията, не губихме време за
подготовка. Лесно се върна в детството си и в майчината утроба. В духовно състояние описа утробата като
"нещо като чакалня; усещам как части от мен навлизат в нея, обърната съм с главата надолу, чувам сърцето
на майка си, чийто пулс се долавя като вълни…"
"Слях се с плода в седмия месец и свиквам с телесната обвивка. Стоя вътре, но на моменти просто
излизам да поразгледам 9 . Емоциите ми контролират този мозък. Тялото е женско. Предпочитам да се
прераждам в мъж, но трябва да пробвам какво е да бъда по-нежно и все пак силно създание. Знаех, че в
сегашния си живот ще бъда по-различна жена. Изпълнен е с предизвикателства… нуждая се от емоциите;
предизвикателствата са премеждия, заради които ми е трудно да следвам пътя си… тук няма нищо лесно".
При преминаването в духовния свят след миналия живот клиентката ми споделя:
"Има огромни стълбове от светлина. Единият съм аз, но като че ли нямам ясен силует. Имам
индивидуално съзнание, но не съм отделна личност в момента, когато се сливам със светлината и ставам
част от нея. Аз съм тази светлина".
Посрещат я духовните водачи Гавраил и Михаил, които я наричат Айла. Това е безсмъртното духовно
име на Кендейс. Гавраил е чист златист цвят с тъмнолилав ореол, който пулсира и излъчва чиста любов.
Михаил, старшият водач, има тъмни и светли нюанси на наситено виолетово, които разкриват контраст на
светлина и плътност. Айла описва себе си като създание със синкав цвят, но не толкова наситен като на
Михаил.
Айла влиза в огромен храм с каменен под, а после в голяма библиотека с много нива. Осведомява ме, че
трябва да съобщи, че е тук, преди да започне прегледът на значими преживявания от минал живот. Когато
се спира, за да го стори, обяснява: "Всичко, което строим на Земята, е бледо копие на спомените пи от тук…
изваждам всички листове от голямата папка"10.
Прегледът започва. Водачите й изтъкват колко е важно да прекарва времето си не само в допир със
земята, а и в общуване с другите. Изглежда, и в други минали животи Айла е проявявала склонност към
търсене на уединение. Тя обяснява:
"Познавах растенията, дърветата, животните и птиците в тези животи, но трябваше да науча повече за
другите – като личности – и да започна да изграждам взаимоотношения с тях".
Беше изтъкнато, че когато избира живот, в който е свързана със земята, Айла не отделя време да узнае
нещо повече за хората и не обръща внимание на подробности, свързани с тях. Подробностите са
необходими за изграждането на връзки с другите и тяхното опознаване Те са ключът към хората. Всяко тяло
има своя история и его. "Това е нещо, за което все още имам да уча", споделя Айла. Има склонност към

9
Душите имат съвършената способност да напускат телата на спящи бебета, възрастни или пациенти в кома за известно време и
да странстват, може би да посетят стари любими убежища, преди да се върнат. Но винаги оставят част от енергията си за всеки
случай. Вижте СД 126
10
Обикновено душите намират вечната информация за постиженията и грешките си във всички минали животи на места,
наподобяващи земните библиотеки. За повече информация и диаграма на духовните библиотеки с книги на живота вижте СД 159
– 161
www.spiralata.net 17
самовглъбяване.
"Не уча точно тук и сега", споменава тя, "просто въвеждам информацията, която съм усвоила (за
бъдещи посещения в библиотеката). Сякаш се зареждам, като добавям подробности от другите си животи. С
някои тела е по-трудно да се запази духовната идентичност, а други земни животи са по-лесни и мога да си
почина". Айла обяснява, че в най-скорошните си прераждания не е пренасяла голяма част от енергията си,
но като Кендейс е дошла почти с всичката си енергия, знаейки с какво може да се сблъска.
След като завършва прегледът в тази духовна библиотека, Айла тръгва през двора към голям букет от
енергия, където са се събрали другите от духовната й група. Обяснява, че "всички са заедно. Тъй като аз съм
старшата в нашето духовно семейство, когато се завръщам у дома, всички се разпръсваме". Навлизайки сред
тази енергия, тя разпознава различни хора от семейството си. "В духовната група има линии, които се
преплитат, представляващи връзките на всеки с останалите… някои от тези линии светят, други – не"11.
Казвам на Айла да намери линията, която я свързва с внуците й Дениъл и Ема. Прави го и те излизат
напред – първо Ема, следвана от Дениъл. Ема няма много за казване. Узнаваме, че тя не е била част от
главната духовна група на Кендейс, затова не е сродна душа като Дениъл, а по-скоро косвено свързана, от
друга група. Това е причината линията на връзката й с Ема да не свети така ярко като тази с Дениъл.
Обичала е Ема, но е била много по-близка с Дениъл. После излиза Дениъл. Неговата енергия е голяма и
любеща. Обгръща Айла/Кендейс с присъствието си. Казва й, че не е искал да я нарани, като я е напуснал, и
се радва, че заема толкова важно място в сърцето й. За нея е утеха да знае, че сега е щастлив във вечния си
дом. Той също научава, че в момента се съставя планът за следващия му живот. Като души, и Ема, и Дениъл
доброволно са приели това прераждане, за да дадат урок на всички от семейството с това толкова ранно
напускане на живота. Очевидно и двете души са се слели с човешките си тела, знаейки, че съществува
голяма вероятност от ранна смърт при нещастен случай. Кендейс се е присъединила към същото семейство,
за да изживее последвалата скръб 12 . За Кендейс това е кармично преодоляване на склонността към
уединение от минали животи (както е станало със Секуана, за когото може да се каже, че е пренебрегнал
семейството, за да живее в уединение). В този живот тя трябва да бъде силна и да помогне на семейството
си да намери сили да превъзмогне емоциите от загубата на децата.
След поредица самотни животи (поради обстоятелства или личен избор) загиналите деца учат Кендейс
как да излезе от уединението и да изяви способностите, които е развила в предишни животи, и сега ще й
помогнат да сплоти семейството си. Трагедията понякога сплотява, а понякога разделя. Кендейс може да
приложи наученото и да помогне за изцелението на семейството. Напомняйки за децата чрез истории и
снимки, може да казва на живите си близки, че е нормално да изпитват болка от загубата, но и да укрепва
вярата им, че един ден всички отново ще бъдат заедно.
Децата са надеждата за бъдещето. Когато един живот е толкова кратък, това има силно въздействие
върху онези, които са обичали детето. Живите получават възможност за духовно израстване. Въпреки
крехките си тела, децата са могъщи лечители. Земното тяло на Дениъл е било детско, но духът му вече не е
ограничаван от него. Той е зряла и силна душа.
Кендейс вярваше, че сме вечни, но загубата на децата бе подложила вярата й на изпитание. Сега
усещането на голямата енергия на Дениъл ѝ помага да знае, че неговата душа (и тази на Ема) продължават

11
Както на Земята имаме магнитни линии, духовните групи също имат специфични вибрационни концентрации от енергия, като
радиолокатори; вижте СД 123. Преход към духовна група ПД 102 – 122. Линии на връзките в духовната група, СД 282, фигура 10.
Сравнете също с местоположение в духовната група, ПД 125, фигура 1
12
Възможностите и вероятностите за събития в нашия живот поради кармични влияния понякога са трудни за откриване, защото
по законите на кармата, изглежда, сякаш елементите на предопределеност в земното ни съществуване надделяват за сметка на
свободната Воля. Това заключение не е достигнато чрез ЖМП проучвания. Душите доброволно поемат кармични задачи в
пространството за избор на следващ живот, но винаги има място за свободна воля, избор и дори промяна в посоката на събития в
живота. В този случай очевидно е имало голяма вероятност и двете деца да загинат при катастрофа в даден момент. Но може да
има и вариации в сценария. Ако катастрофата не беше толкова тежка, едното или и двете деца биха могли да оцелеят. Било е
възможно родителите им да стигнат до кръстовището малко преди или малко след катастрофата, или може би В последния
момент да решат да не тръгват с кола. Вижте свободна воля, ПД, случай 26298 – 305 и СД 375 – 378.
Относно причините една душа да избере "междинен живот" само от няколко години, това се решава с преглед на кармата и
нуждите на родителите, особено на майката. Душите дават утеха и подкрепа, докато са В утробата и като малки деца, когато има
голяма вероятност за кратък живот. В тази история Виждаме, че децата са накарали Кендейс да се чувства "благословена" с
тяхното присъствие, макар и кратко. Изглежда, има няколко големи премеждия в живота, но е Възможно те да съдържат различни
алтернативи. За повече по темата Вижте СД 246, 364 – 368, 375 – 378, 386 – 389 и ЖМП 219 – 223.
www.spiralata.net 18
да живеят. Учи я да отваря сърцето си. Животът трябва да продължи и тя трябва да бъде силна заради
живото си внуче – оцелялата им сестра, която наистина има нужда от нея сега13.
Ефектът от мощния обмен на изцелителна енергия между Кендейс и обичаните й внуци пролича на
лицето й. Осезаем и преобразяващ, той изпълни стаята. Лечебната му сила успокои страдащото й сърце.
Лицето й засия и от очите й потекоха сълзи на радост. Аз също се просълзих от трогателната промяна, която
наблюдавах. Силата на духовната регресия за разбиране на кармата в нашия живот е огромна.
Изненадващо, по време на сеанса не прекарахме много време в разговор с двамата внуци. Обменът на
енергия продължи, докато любещите й вибрации я освободиха от тежестта. Това оказа по-благотворно
въздействие, отколкото каквито и да е думи. Водачите й я посъветваха да отделя време у дома да поседи
спокойно и "да следва ритъма на дишането си в тишината… да визуализира светлина, която идва да разсее
мрака и да я избави от болката".
Дойде време Айла да застане пред Съвета на старейшините. Тези всезнаещи същества са големи и
светли. "Те са тези, които ме изпратиха да се преродя", осведоми ме тя. "Те са носители на светлина и са
тук да дадат просветление". Седем са.
Като изкачи една планина, тя беше отведена в красива кристална сграда, заобиколена от дълбоко езеро с
изумруденозелени води. Айла влезе през портите там, където съветниците очакваха пристигането й. Застана
пред тях и прие комплиментите им за напредъка си през трудностите в настоящия живот. Обсъдиха как се
справя с поуката от тъгата и те й казаха да премине отвъд "тъжното" и да разбере истината за загиналите
деца. Това щяло да помогне на нея и скърбящото ѝ семейство.
Старейшините уверяват Айла, че е разбираемо понякога да изпитва отчаяние, но трябва да го преодолее.
Работата чрез енергия и свързването със светлината ще повдигне духа й, както и на околните, и нещата ще
бъдат различни. Учат я, че медитацията по времето за сън подхранва душата. Тя трябва да се научи да не се
поддава на емоции или да се потапя в работа, за да следва пътя си. Това също е част от урока за Кендейс.
Алана, която е член на Съвета и е била с Айла при много прераждания, казва на Кендейс, че ранното
отпътуване на Дениъл и Ема предлага различен урок за всеки от семейството. Ролята на Кендейс е да дава
светлина и утеха. Загубата, която е изживяла, ще доведе до създаване на по-дълбоки взаимоотношения –
нещо като суперинтензивен курс по изучаване на хора и характери. Качествата тактичност и нежност, които
е развила при преражданията си сред животните и природата, сега се оказват важни.
Тя трябва да постави знаци, напомнящи за децата, за да показват на семейството, че макар и да не са тук
тялом, те не са си отишли. Също както духът на баща й я спохожда понякога, така и те идват при нея. Духът
на Дениъл често изпраща знаци, които помагат на семейството да преживее загубата му.
В края на този ЖМП сеанс за Кендейс се отвори път за завръщане в духовния свят и за срещи със
Съвета винаги когато пожелае. Казаха ѝ да помни, че вече може да идва и сама.
С това сеансът ни приключи. Когато Кендейс се събуди от вечността на състоянието между
преражданията, беше късно следобед. Това, което й се бе сторило като няколко минути, всъщност бяха
няколко часа, защото бяхме започнали сутринта. Имах честта да бъда част от това невероятно преживяване.
Нещо се бе променило и за нея, и за мен. Какво– само времето щеше да покаже.
В месеците след ЖМП сеанса Кендейс намери успокоение от постоянно сковаващата болка. Когато се
срещнах с нея, за да напиша този разказ, изглеждаше добре. Усмихваше се и беше щастлива, без тъгата в
очите при първата ни среща. Сподели: "След смъртта на децата се лутах, загубила връзка с познанието си за
Вселената, със своята същност, с душата и сърцето си. Времето, прекарано в живота между преражданията,
възстанови тази връзка. Изпитах чувство на радост – кратко и преходно, но все пак спокойствието и
радостта се върнаха в живота ми след сеанса. Не че се нуждаех от напомняне за вечното ни съществуване,
но изпитвах нужда да го почувствам и изживея, за да разкъсам воала на болката, която скриваше душата ми
от мен".
Кендейс е поддържала връзка с духовете на внуците си след смъртта им дори преди ЖМП сеанса.
Обясни разликата, че "сега общуваме по-добре. Моето разбиране за вечния характер на връзката ни облекчи

13
По-късно авторката на този разказ ми каза, че в продължение на месец Кендейс седяла до оцелялото момиченце, чието
състояние преминало от критично в стабилно. Когато най- сетне и казали, че брат й и сестра й са загинали, малката настояла: "Не,
не, ето ги там", посочила към леглото, до краката си. Виждала ги, общувала с тях дълго след катастрофата и те и носели утеха.
Близките и вярват, че това продължава, но просто тя не говори за него с Възрастните в живота си, защото за тях е мъчително.
Способността на децата да виждат и да разговарят със същества от отвъдния свят е забележителна.
www.spiralata.net 19
болката от раздялата с тях". Тя успя да намери изцеление, вместо да бъде ограничавана от тази болка. Сега
медитациите й са по-дълбоки; по-лесно е да достигне до тях и да остане там.
Сподели още, че на снимките, направени през последните месеци от живота на Дениъл и Ема, в очите
им личи "някаква отнесеност". Сякаш са знаели, че скоро ще се разделят.
Сърцето й все още се възстановява, но сега Кендейс може да достигне до онова кътче в него и в душата
си, където болката е разбираема и може да бъде трансформирана. Така започва изцелението. "Зная, че
отново ще танцуваме заедно", казва тя. "Това прави трагичната ситуация по-поносима".

4.
Подреждането на мозайката

Мартин Ричардсън (Оксфордшир, Англия)

Специалист по хипнотична регресия, изследвания в областта на хипнотерапията и помощ за клиенти,
търсещи промяна в живота си
За подреждането на една мозайка са нужни две неща: всички парчета да са налице и да могат да се
съчетаят така, че да се получи цялостни картина.
Дани дойде да преживее ЖМП сеанс в търсене на по-добро разбиране за себе си и на своето място в
грандиозния замисъл на живота. Искаше да идентифицира ключовите играчи в своята духовна група,
естеството на работата, която вършат заедно, да опознае и да се сближи с духовния си водач, учителя
на тази група. Жаждата й за разбиране включваше и желание да провери своя напредък по духовния си
път, да установи посоката и да открие какво може да направи, за да усвои по-добре уроците си.
Подготвителната регресия към минал живот предостави, по думите па Дани, "парчетата от
мозайката". При последвалите два ЖМП сеанса тази мозайка се подреди и много от въпросите ѝ
намериха отговор.
В цялата история става дума за мозайката на Дани и нейното подреждане. Имената в скоби са на душите
от нейната духовна група в настоящия живот. Връщанията на Дани към минали животи разкриха, че
наистина ключовите души изпълняват различни роли, и този елемент от усвояването на уроците е съдбовен
за развитието на душата ѝ.
Първо тя се завърна в Уелс в края на XIX век като Сара. Душите на баща й, съпруга й и децата й в този
живот се оказаха членове на духовната й група, чиито прераждания с преплитат с нейните. Например
дъщерята на Сара – Флора, в сегашния живот е нейната сестра Лара. Въпреки че животът бил труден, Сара
имала сплотено семейство, което разкри първото парче от мозайката на Дани – усвояването на главния урок
от това прераждане: любовта и търпението.
Следващото й прераждане е било малко по-късно в Англия, като момиче на име Джой, и отново
узнахме за активната роля на душите от духовната й група. Най-близкият й партньор е бил неин съпруг
тогава, както и днес (Кевин). Джой починала сравнително млада – на петдесет години, от сърдечен удар, но
от семейството си се научила на доверие и да открива щастието в простите неща. Урокът от този минал
живот даде на Дани следващото парче от мозайката.
След това тя се пренесе в първия си живот с душата на Джеремая – семеен приятел, с когото е особено
близка днес. Върна се във времето на Римската империя. В Рим Дани е била мъж на име Манас, който
изработвал глинени съдове за съхранение. На двадесет и пет годишна възраст Манас живеел в
покрайнините на града с Лея, любовта на живота си (днес семейният приятел Джеремая). Когато Манас
премина към следващото значимо събитие в този живот, държеше Лея в обятията си, съкрушена от загубата
на детето им. Още напред във времето те имаха две деца, едното от които сега е сестрата на Дани (Лара).
Отново напред, към следващия спомен: среща с огромно множество, ликуващо след освобождаване на
роби. Тук имаше лечител на име Самсон (леля й в настоящия живот) който използвал билки за изцеление.
В следващия важен спомен Манас изживя момента, в който душата му се отделя от тялото. Беше на
петдесет и девет години, сам, слаб и тъжен, и току-що бе паднал на улицата, без да има кой да му подаде
ръка. Преди много време бе изоставил Лея и децата си в бедност и не искаше да умре, без да ѝ каже колко
съжалява за жестокото си отношение към нея.
Парче от мозайката номер три: Дани откри, че като Манас е била себична, не е мислела за другите и с
живяла само за удоволствие. Урокът бе по себепознание, проявяване на истински чувства и осъзнаване на

www.spiralata.net 20
нуждата от споделяме.
Като неин ЖМП терапевт реших, че е важно да надникне и в следващия си живот, споделен с тази
значима душа, днес позната с името Джеремая. Върна се като жена на име Лита, живяла в Гърция. В този
живот Джеремая беше брат й Алта, и в първия спомен Лита бе на двадесет и две, бременна и скрита в
убежище от войници. Беше замаяна от блясък на метал (от ризниците на войниците), шлемове с пера и
много шум. Спомни си, че и казали "да чака тук". Накрая войниците си тръгнаха, но насилствено отведоха
със себе си съпруга й и оставиха Лита, Алта (сегашния й приятел Джеремая) и майка й (днес близката й
приятел Ники) да избягат на остров Родос. Пренасяйки се напред във времето, тя си спомни, че е живяла в
скромен дом с двегодишната си дъщеря (днес синът й Джордж). Алта бил неин брат, но никой не знаел за
това; приети като двойка, те живели щастливо в селския си имот. Още напред видяхме Лита на възраст
около четиридесетте, като в следващата сцена имаше още едно дете – част от семейството, но не нейно.
Детето (днес леля й) имаше изгаряния по лицето и накуцваше. Родителите му бяха загинали и според
спомена на Лита "никого не го бе грижа за нея, освен нас".
Когато преминахме още напред, Лита сподели, че Алта започнал да се задушава и да усеща "тежест в
гърдите". Загрижена за него, тя проляла много сълзи, докато си отивал. Нейният собствен живот завършил,
когато паднала и се почувствала готова да умре и отново да бъде с обичания си Алта (днес Джеремая).
Още едно парче от мозайката: урокът на любовта. Лита обичала Алта, еднакво обичала и двете си
момичета. Научила се и на състрадание, защото успяла да прости на войниците.
Поредицата спомени от минали животи показват, че духовните групи многократно се прераждат заедно,
приемайки различни роли, за да постигат важни цели и да си помагат. Например Дани усеща силна връзка с
Джеремая – днес скъп приятел, с когото рядко се вижда, но в миналото играл ролите на партньор, брат и
любима. При този преглед Дани успя да направи сравнение с разбиранията си за отношенията с хората в
сегашния си живот. Но постави въпроса каква е взаимовръзката на тези души в духовния свят между
преражданията и дали уроците от миналите й животи са усвоени и прилагани в настоящия. Премина към
ЖМП терапия, за да потърси отговорите, и започнахме първия от двата такива сеанса 14.
Процесът на хипнозата беше бавен и Дани достигна до дълбоко ниво. Вече бяхме работили заедно
няколко пъти и знаех, че отлично се поддава на хипноза. В миналия живот, преди преминаването си в
духовния свят, беше на деветнадесет години, живееше близо до Кентърбъри, Англия, и се готвеше за
женитба с Терънс (днешния й съпруг Кевин). Напред във времето – на петдесет и четири и сама, тя се
бореше за глътка въздух и умираше, когато съпругът и я откри. Не е бил много тежък живот, но уроците от
него са значими, както откриваме с Дани, когато навлиза в състоянието между прераждания. Посреща я
водачът й Тиан, който има и мъжка, и женска страна и е едновременно строг и състрадателен. Няма
възможности за избор. Първо трябва да застане пред "комисията", както казва тя (често наричана Съвет на
старейшините). По пътя Тиан я пита дали смята, че е положила достатъчно усилия в този живот; спомня си,
че е трябвало да положи повече, но не го е направила, а просто "се е носела по течението".
Във визуализациите си Дани стои пред огромни дървени врати и знае, че няма да се отворят, докато не
почувства, че е имала достатъчно време да поразмишлява върху действията си в приключилия живот, за да
го разбере по-добре. Когато накрая влиза, отначало съветниците й се струват странно непознати. Дани
узнава, че сами можем да предизвикаме неувереност в себе си с първите си визуални образи. В сегашната си
роля тя трябва да се научи да вижда отвъд онова, от което се страхува. Изкуствено създадените илюзии
могат да бъдат отстранени смело – като маски, за повече яснота. Дани се озовава срещу комисията, но по-
ниско; поглеждайки нагоре, тя знае, че съветниците не са такива, каквито изглеждат. Когато отправя
запитване към водача си, отговорът е: "виждаш това, което очакваш да видиш; щом очакваш нещо страшно,
това ще видиш". Посъветвана е да бъде спокойна и да има доверие; скоро комисията изглежда както
обикновено, от общо седем членове15.
14
Динамиката на взаимоотношенията в духовната група и приемането от членовете й на различни роли във физическите животи с
съществена част от терапията чрез духовна регресия. За клиент, който се опитва да разбере смисъла на настоящия си живот, е
важно откритие да види душите на сегашните си приятели и роднини в различни тела и да узнае, че са се прераждали с него
толкова дълго на Земята. Вижте СД 135 – 136, 150 – 152 и ЖМП 151 – 155.
15
Подозирам, че В първоначалната визуализация на Дани съветниците са й се явили в образи на животни, които имат символично
значение. Тук има символи на негативна трансмиграция. Всъщност ни се казва, че "щом очакваш да Видиш нещо страшно, ще го
видиш". Изглежда, Дани е очаквала наказание, което има Връзка с индийската митологична догма за прераждане В по-низша
форма на живот, защото не е използвала потенциала си пълноценно В последния живот. Читателите трябва да имат предвид, че
www.spiralata.net 21
 По време на телепатичния разговор със Съвета тя споделя:
"Чувствам, че съм загубила време и твърде прибързано съм съдила другите; не оползотворих живота
така, както можеше да бъде оползотворен". Продължава: "Не разбирах напълно как мога да го направя
различен; бях мързелива, просто приемах това, което изникваше на пътя ми. Можех да допринеса много за
доброто на общността, а не се присъединих, стоях настрана; лечителският ми потенциал не получи шанс да
се прояви, дори със собствените ми деца… можех да споделя вътрешното си познание с тях".
В заключение казва:
"Не използвах живота така, както бих могла; можеше да бъде много по-пълноценен. Няма значение
колко дълъг е един живот. Ползата от изградените взаимоотношения с другите се умножава многократно".
Мозайката на Дани постепенно се подреждаше и връзките със сегашния ѝ живот ставаха все по-ясни. В
миналите животи, които си спомни, бе натрупала огромен потенциал, които в последния не бе доразвила и
използвала, но той също е важен за настоящето.
Когато тази среща продължи нататък, комисията символично й показа цвете – красива роза, която се
разтваря листенце по листенце. Дани сподели:
"Постепенно отварям съзнанието си, започвам да разбирам и да разкривам красотата си като
разцъфващо цвете. Изминавам този път, добивам представа как може да изглежда цветето, каква мога да
бъда. Имам видения, които мога да превърна в реалност. Ако цветето получава слънчевата светлина и
водата, от която се нуждае, ще разцъфне в цялата си красота. Трябва да бъде подхранвано, също както аз
трябва да се съсредоточа върху това, което е нужно, за да постигна разбиране".
Дани продължи да предава разговора и получената информация, свързана със сегашния ѝ живот.
"Този път трябва да бъда по-целенасочена; казват ми, че не е достатъчно "да се опитвам". Трябва
наистина да направя нещо. Малко съм небрежна в начина, по който подхождам към нещата, с които се
занимавам. Вече зная, че трябва да влагам сто процента от себе си, за да върша всичко с хъс. Ако си наумя
нещо, трябва да го осъществявам – това е свързано с лечението, главно с лечебната сила, която притежавам.
Трябва да я развивам, а не да я пренебрегвам. Първата стъпка е интуицията, но причината да имам ум, е да
го използвам, за да стигна по-далеч. Важно е не само това, на което ме учат, а какво мога да постигна, като
използвам наученото".
След това откритие Дани се пренесе при духовната си група и се срещна с най важните личности в
миналите и в настоящия си живот. Джеремая бе първият, който я приветства. Тя осъзна, че общата цел на
групата е "да събудим хората – ние ще променим живота на тези около нас", и тази цел става още по-ясна
предвид способността на групата да вижда отвъд това, което виждат повечето хора. Една от личните дарби
на Дани е да използва изцелителната енергия на душата си. Тя разказа за работата си с две души от своята
група – сегашната си сестра Лара и добрата си приятелка Антоанет.
"Работя с кълбо от енергия в ръцете си, но то не докосва дланите ми (малко прилича на плазмена топка).
Тази лечебна енергия се хвърля като снежни топки, за да балансира отрицателната енергия на Земята.
Работата е приятна, забавна. Докосването до толкова много положителна енергия е почти заразително и
включва много смях. Изисква съсредоточаване, почти като при рейки. Това представлява рейки на Земята!"
След този първи ЖМП сеанс Дани сподели, че в напълно будно състояние е получила огромно
количество информация; сякаш и се разкриват всички източници, необходими за наваксване. Шест месеца
по-късно дойде за втори ЖМП сеанс.
Пренесе се в тежкия живот на Мери, малтретирана от жестокия си съпруг. Била скромна жена, с
естествена дарба на знахарка, но открила, че не може да понася тормоза, и се отказала да се опитва да
живее. Всичко това е било урок какво е да бъде "от другата страна", защото тя си спомни, че в живота преди
този е била жесток войник.
Второто й пренасяне в живота между преражданията се оказа чудесно потвърждение на първото. Дани
прегледа своите Акашови записи в библиотеката16; отначало ги получи във вид на стара книга с изтъркани

често при първоначалното ориентиране от личния духовен Водач първо се обсъждат най-големите тревоги във връзка с току-що
изживения живот преди навлизането 6 духовния свят. Вижте ориентация, ПД 79, и трансмиграция, СД 212
16
"Акаша" на санскрит означава пространство, космос, и индийската философия използва този термин за пространството, което
представлява система за съхранение на всяка мисъл, дума и действие в живота ни. Въпреки че хората в транс се повлияват от
съзнателен спомен за този известен кармичен термин, често подложените на ЖМП хипноза гледат на тези духовни записи като на
книги на своите животи, дневници или нещо като небесен телевизор, на който могат да ги проследят. Визуализирането на
духовната библиотека е въздействащо изживяване на по-висша съзнателност при ЖМП сеанс. Вижте СД 159 – 162.
www.spiralata.net 22
корици, а после се разкриха многоизмерни пластове, чрез които достигна до удивително прозрение:
"Стигнала съм там, където трябва да бъда, по заобиколен път. След голямо отклонение, когато бях на
седемнадесет…"
Последваха още открития в пространството за избор на живот, където получи потвърждение, че
настоящият й живот като Дани е изцяло свързан с изява на лечителски способности:
"Малко изостанах. Можех да стигна до този етап по-рано, но вече съм на верния път. Ентусиазмът ми е
дарба, инструмент, с който да помагам на хората".
В края на втория ЖМП сеанс от центъра на сърцето ѝ бе отстранена голяма бариера и тя описа това като
"огромно облекчение".
Мозайката на Дани най-сетне се подреждаше и се получаваше ясна, свързана картина.
Първоначалната ни работа с връщане към минали животи й даде импулс за развитие. Първият ЖМП
сеанс й разкри посоката и потенциала. Вторият й вдъхна увереността, че всичко в живота ѝ отново следва
верния път. По нейни думи:
"Усетих, че най-сетне съм се осмелила да скоча от ръба на пропастта. Можех да полетя или да падна,
без да зная къде ще се приземя".
С напредването на сеанса разбирането и решимостта й нарастваха и сега мозайката завършена. Дани
премина интензивен курс за квалифициран когнитивен терапевт и вече практикува тази професия, за да дава
своя принос в живота.

5.
Избори в живота и продължаване напред

София Креймър (Ню Йорк и Киел, Германия)

Международен лектор и автор на публикации за хипнотерапия, регресия, семейни системи, травми и
тяхното превъзмогване
Като ЖМП терапевт, често работя с хора, скърбящи за загуба на близък. Много от тях изразяват
желание за контакт с душите на покойните си обичани хора и търсят отговори как се чувстват те след
физическата смърт. Често изпитват нужда да се свържат с тях, за да могат да продължат напред в
собствения си живот. Това изживяване донася изцеление и приемане, съпроводено с благословия от
починалия близък за онзи, който е тук, на Земята, и все още посреща предизвикателствата на живота.
Освен тях има хора, които идват за ЖМП сеанс, защото не са сигурни дали следват верния път и искат
да узнаят какъв е смисълът на живота им или да получат отговори на въпроси във връзка с кариерата,
семейството или важни промени в живота си.
Ще споделя с вас преживяното по време на ЖМП сеанс, който проведох в Южна Африка, като пример
за положителните промени, които настъпват, когато следваме духовната си цел.
ПЪТУВАМ за Йоханесбург, където съм поканена, за да проведа ЖМП сеанси. Южна Африка е страна с
поразителна красота, богата култура, традиции и самобитност. Все още се бори с промените и новите
порядки след неравенството и несправедливостта на апартейда. Вярвам, че с опита си в областта на
системната терапия и работата с регресия, особено ЖМП регресията, и страстта си към нея ще мога да бъда
полезна тук и да помогна за изцелението на отделни хора и на сърцето на тази удивителна страна.
Андрю е южноафриканец на около тридесет и пет. Проведохме телефонен разговор, в който сподели, че
е имал преживяване под хипноза, но преди много години. При срещата си с него в кабинета на колегата ми
виждам, че Андрю е откровен екстраверт, който описва себе си като "човек, който получава всичко, което
иска", постигнал е успех в работата си и е съсредоточен върху кариерата и материалното си благополучие.
Женен е и има малък син. Не посещава никакви религиозни прояви и не смята, че отдава голямо значение на
духовността. Но е с отворено съзнание и вярва, че сеансът ни ще хвърли светлина върху въпросите му.
Андрю и съпругата му са загрижени за бъдещето на Южна Африка, особено за сигурността на сина си и
на второто си дете, което е на път. Въпреки че са финансово обезпечени и имат много роднини и приятели,
възнамеряват да напуснат страната. Бъдещето на Южна Африка е най-важният въпрос за Андрю, освен
смисъла на неговия живот и страховете от провал и отхвърляне.
Андрю приема много добре въвеждащата и релаксиращата фаза. Тялото му реагира чудесно на
образите, вдъхващи сигурност. Достига до състояние на дълбока релаксация и гласът му става тих, говори

www.spiralata.net 23
бавно и трябва да проявявам голямо търпение, за да изслушвам отговорите му. Пренесен в детството си,
изживява мигове на блаженство като бебе и се чувства, сякаш наистина е там – той е малкото бебе Андрю,
отговаря с бебешки глас, гука и се смее, и движенията на тялото му отразяват този момент.
Винаги е удивително да участвам в този процес с клиентите си – да споделям изживяванията им и да се
потапям в тях, от една страна, като терапевт, а от друга – като безпристрастен наблюдател, позволявайки им
напълно да изживеят всичко в себе си. Бебето Андрю си спомня много подробности за обстановката, които
зрелият Андрю никога не би могъл да си спомни с обичайния си, рационален ум. За него е особено полезно,
защото в първия ни разговор е споделил, че има проблеми с майка си, и тук, като бебе, изживява ценни
спомени, които го насърчавам да запази като ресурс за в бъдеще.
В утробата на майка си Андрю успява да отговори на множество въпроси за избора си на тяло, за
душата си и единението и с тялото. Осъзнава, че духовният му характер е по-ведър, не толкова сериозен, и
по-безгрижен. Питам го дали желае да пренесе част от тази енергия на безгрижие във физическото си тяло и
той се съгласява. Тогава се случва нещо изумително: Андрю започва да диша тежко, докато приема
енергията в тялото си, пъхти и се изчервява. Казвам на тялото му да я интегрира във всяка своя клетка.
Тогава той се отпуска със сияещо лице, истински щастлив.
Щом "преливането" на енергия на безгрижие и радост завършва, следващата стъпка би трябвало да бъде
да го насоча към минал живот, за предпочитане към най-скорошния му. Но душата на Андрю е нетърпелива
веднага да се пренесе в духовното измерение. Той се надига, вижда под себе си ивици земя и усеща сила,
която го тегли нагоре. Навлиза в светлинен стълб, издига се все по-високо и разчита на божествена помощ,
за да остави тежестта на физическото тяло зад себе си. Тази светлина носи огромно спокойствие и
пространството около него е все по-ярко. Докато е теглен от тази сила към ярката светлина, изражението му
е истински щастливо, усещането е все по-силно, и тогава Андрю изведнъж става много спокоен, смирен и
по бузите му потичат сълзи17.
Казва, че вижда светло създание, което го посреща с прегръдка, обгръща го с любеща енергия.
"Той е тук заради мен, като по-голям брат… той е моят водач", възкликва Андрю. Свързва се със Зеко,
чието име успява да си спомни и продиктува. Разпознава енергията на водача си и осъзнава, че я е усещал и
преди. После откриваме, че Зеко нарича Андрю с безсмъртното му име Естрел.
"Зеко винаги е с мен", убедено заявява Андрю. "Общуваме телепатически". И отново се случва:
Андрю/Естрел започва да приема енергията на своя водач в тялото си и е още по-драматично, отколкото при
първия прилив. Виждам как започва да диша тежко, да изпълва тялото си с тази мощна, любеща сила, и
лицето му отново се зачервява, тялото му се издува и по бузите му потичат сълзи, след което става
съвършено спокоен.
Зеко общува с Андрю/Естрел и му казва колко е доволен от представянето му в този живот, в който най-
голямото му постижение е "да бъде добър, честен и просто себе си". Зеко заявява, че е с Андрю/Естрел
отдавна, в множество трудни животи, и се гордее, че той се справя толкова добре в това прераждане, в
сравнение с предишните.
Отново и отново в работата си се убеждавам, че в духовния свят няма съдници. В човешкия си образ
ние критикуваме себе си и другите, но духовните ни водачи и съветници никога не ни съдят, Андрю е човек,
който често е твърде суров със себе си. Живял е със строга майка и често му се е струвало, че не постига
достатъчно. Бори се с проблеми при самооценката си, и тук – в духовния свят, неговият водач го уверява, че
е достатъчно просто да бъде себе си. Той осъзнава, че сам е най-суровият си съдник и че в духовния свят
получаваме състрадание и разбиране.
Естрел се издига още по-високо. "Стоя в стая, която е като полукръг… много е светло… има други
същества, облечени като Зеко, с кафяви тоги… има много любов… и хумор". Естрел преброява петима и.
Зеко е точно до него, на заден план 18. "Всички седят на пода и става тъмно. Виждам заоблен покрив…
казват ми да седна при тях… обърнати са с лице към мен… не се чувствам достоен да седя до тях".
Започвам да задавам въпроси, насочени към съветниците, но Естрел казва: "Привеждат се и стават много
сериозни… ооо". Изведнъж избухва в плач. "Показват ми картини от Африка в настоящето… обзема ме

17
Порталът, през който душите преминават в духовния свят, най-често с наричан "тунел". Ярката светлина обикновено е
съпътстващ елемент. Вижте ПД 26 – 28 и СД 62.
18
Местата, които заемат участниците В тези срещи, са показателни за степента на развитие на душата. За повече подробности за
позициите на душите, Водачите и старейшините при срещите със Съвета Вижте седалище на Съвета, СД 214216.
www.spiralata.net 24
искрена болка". Личеше, че е много мъчително за Андрю, а после той продължи: "Казват ми, че мога да
напусна Южна Африка, ако желая… лесно… ще бъде много лесно". Питам Андрю дали ще се чувства
виновен, ако реши да замине и да изостави сънародниците си, и той отговаря: "Не! Няма за какво. Те трябва
да следват съдбата си, както аз своята. Не изпитвам страх. Всички сами избираме съдбата си". Все още диша
тежко и е дълбоко разтърсен. С широко отворено сърце Андрю изпраща изцеление от този небесен източник
към Южна Африка. Приема своя път и изпраща любов и изцеление на всички човешки същества, животни,
растения и всякакви създания в страната.
Зеко също застава в кръга, усмихва му се. Андрю ми казва: "Той искаше да ми покаже този урок". Един
от съветниците изпраща телепатично послание до Андрю/Естрел. "Можеш спокойно да я оставиш зад гърба
си. Но тръгни с благодарност; в Южна Африка има и много хубави неща. Бъди пратеник на доброто в тази
страна, когато се преместиш в новия свят". Андрю/Естрел вижда Земята отвисоко. Питам го дали може да
каже къде ще бъде новият му дом. Отговаря: "Виждам само Австралия". Клиентът ми се приближава,
вглежда се в Австралия по-отблизо и съветниците продължават да му разкриват образи и послания.
Андрю/Естрел все още изпитва нужда да плаче и тъгува, но започва да се съсредоточава повече върху това,
което получава от Съвета. В този момент видът на съветниците се променя. Андрю обяснява, че "създанията
са същите, и Зеко е тук, но вече не са с тъмни тоги… много е светло… тогите им са дълги, златисти… стаята
все още е полукръг и има подиум… отляво са по-важните, главният е в средата… дори подиумът свети, от
стъкло е, или по-скоро от кристал… таванът също с кристален… Зеко е с мен, зад мен… това е нещо като
университет, но с по-официална обстановка, подобна на съдебна зала… светлите създания на подиума
приличат на мъдри съдии"19.
Чувства се настроен на една честота с тях. "Всичко това не е лошо, почти е забавно… Нетърпеливи са
да споделя с тях; казват: „не ни карай да чакаме, хайде, давай!“ Вратата на възможностите се отваря! Няма
винаги да стои отворена". Той поглежда лицата им; усмихват му се с топлота и отново му показват картина
от Австралия. Изглежда светла и приветлива. После му показват Южна Африка, забулена със сив воал. На
този етап задавам на Андрю още няколко въпроса за тази промяна в живота и той продължава да получава
послания под формата на визуални образи, кинестетични усещания и изречения. "Ще дойдат хора, от които
ще получиш напътствия. Просто им се довери. Ще има развитие"20.

19
Дори под хипноза, човешкият ум се опитва да извлече смисъла на това, което вижда или си спомня душата, използвайки
вече натрупана информация чрез опит и знания. Възможно е клиентът първо да се подведе от образите, които вижда, преди да
позволи да му се разкрие истинският смисъл.
При започване на среща на Съвета официалната обстановка кара някои души погрешно да предполагат какво ги очаква.
Може би вярвате, че спомените от предишни явявания пред Съвета нахлуват веднага, но има души, за които невинаги е така.
Поради съзнателните си предубеждения на Земята някои клиенти, подложени на ЖМП хипноза, отначало си мислят, че виждат
съдебна зала, където съдиите очакват влизането им. От хиляди години религиозните догми и суеверия проповядват, че след
смъртта трябва да очакваме наказание и възмездие за греховете си. Всичко това е заблуда. Духовният свят е място на любов и
опрощение.
Първото, което душите виждат в залата, са старейшините, които ги чакат, обикновено седнали в полукръг върху подиум. Тези
позиции понякога са различни, но в първия момент сцената създава впечатление за съдебна зала с авторитетни фигури. В този
случай Андрю бързо преодолява илюзията и вижда, че старейшините не са облечени с тъмни тоги. Казва още, че му се усмихват.
На срещите със Съвета понякога старейшините са усмихнати, а понякога посрещат душата, която застава срещу тях, със сериозни
изражения, но всички души бързо разбират, че целта на тези срещи е да им помогнат да оценят миналото и да планират бъдещето.
За по-подробен анализ на тази тема вижте човешкия страх от съд и наказание, Съвет на старейшините, СД 210 – 216.
20
В този случай и сетивните, и визуалните образи на Южна Африка и Австралия са създадени от съветниците на Андрю и се
"вливат" в съзнанието му. Това става в състояние на дълбок ЖМП транс, за да получи той нужната информация и помощ за
избора си в настоящето, в линейното земно време. Читателят в никакъв случай не бива да прави извод, че всеки, който се
подложи на ЖМП сеанс, ще получи подобни напътствия за решения, които трябва да вземе в настоящето, но често ни се
разкриват множество насоки. Този случай е показателен за важния духовен феномен, че като души в отвъдния свят притежаваме
способността да преглеждаме минали и дори потенциални бъдещи събития, в които нашето участие е от значение. Целта на този
процес е израстване.
Струва ми се, че науката квантова механика едва сега открива нещо, за което подложените на ЖМП хипноза клиенти говорят от
години. Учените твърдят, че субатомните частици, под въздействието на енергийни вълни, запаметяват и съхраняват всякакви
образи на живи и неживи обекти на Земята. Събитията представляват модели на чиста вибрационна енергия и никое човешко
преживяване не може да изчезне така, че да не може да бъде възстановено за анализ Във вечността на отвъдния свят. Очевидно
оставяме следи от своята енергия, подобни на пръстови отпечатъци, на всяко географско място, където присъствието ни е
регистрирано за вечни времена. Тези енергийни вълни имат и способността да изграждат множество различни модели на
възможни бъдещи събития В живота ни. Съветът избира да не покаже на Андрю какво може да очаква в бъдеще поради две
www.spiralata.net 25
 Тогава съветниците на Андрю/Естрел му разкриват важен урок. Споменават за неговия страх от
отхвърляне и провал. Изведнъж се озовава обратно в утробата на майка си, продължавайки да общува със
Съвета. Показват му, че сам е избрал да се справи с този проблем в сегашния живот. Осъзнава, че майка му
също се е чувствала отблъсната от своята майка и че е било чудесно от нейна страна да му даде шанса да
преодолее чувствата на провал и отхвърленост. Успява да прости на майка си и да изпита състрадание към
нея. "Тя не знаеше… допусна грешки в живота… с нея имахме един и същ проблем. Прошката… това е
единственият път".
Съветът му помага да почувства и разбере обстоятелствата в живота си. Андрю осъзнава, че в утробата
на майка си вече е знаел, че това е един от уроците, които вечната му душа иска да усвои. Отхвърляне не
съществува; Андрю казва: "Вината не е в теб… не го приемай лично. Ако другите не могат да се поставят на
мое място, проблемът е техен, не мой. Аз трябва да бъда себе си. И да гледам малко по-весело на живота,
твърде сериозен съм. Трябва да се доближа повече до истинското си Аз. Никой няма да ме отблъсне! Моето
Аз е свързано с вечната ми същност… Доста е трудно за разбиране".
След като вече два пъти на своите уроци е приел енергията във физическото си тяло, питам дали иска да
го направи още веднъж. И наистина, преди да доизрека въпроса си, Андрю отново приема голямо
количество от тази нова информация.
Очевидно е, че сеансът е към своя край. При работа с ЖМП това наистина е забележително. Усещате,
знаете, когато приключва; енергията се променя и сеансът завършва.
Андрю вижда Съвета още веднъж в присъствието на Зеко и усеща дълбоко изцеление и подмладяване в
тялото си. Нужно му е известно време да свикне с това, преди да го върна към настоящето.
Този сеанс прекрасно показва няколко неща. Първо, че човек, който не принадлежи към никаква
религия, не посвещава време на медитация или нещо подобно, може да стигне много дълбоко и да черпи
информация във визуална, кинестетична и звукова форма.
Понякога тези послания са твърде много и се получават на етапи. Трябва да бъде обработен голям обем
информация, която се дава на човешкото тяло и ум постепенно. За някои така е по-лесно да я възприемат.
Интересно е и как Съветът може да ни помага при важен житейски избор или урок. Тук видяхме как
съветниците чрез образи изпратиха важно послание за южноафриканската нация.
Два месеца по-късно се чух с Андрю. Беше със съпругата си и сина си в Бризбейн, Австралия. Бяха
прекарали шест седмици в интензивни пътувания и събиране на информация.
Развълнувано ми съобщи, че вече са намерили квартал, в който са решили да се преместят! Две седмици
по-късно си уговорихме среща за обяд в Сидни, докато и аз бях там по работа. Всички бяха много щастливи
след преживяванията по време на пътуванията си из Австралия. Андрю сподели, че е почувствал голяма
промяна след ЖМП сеанса, напълно се е доверил на получените послания и уверено осъществява плановете,
които начерта с помощта на своя водач и Съвета.
Каза ми: "Изумен съм колко лесно всичко си идва на мястото. След моя ЖМП сеанс нещата вървят
гладко, сякаш някой постоянно ме напътства. Отвориха се много врати! Сприятелих се с нови хора, които с
връзките си ми помагат професионално. Чрез тях вече получих няколко нови предложения и обмислям
различни възможности за бизнес тук, в Австралия! Удивително е как животът се променя, когато следваш
духовните си цели".
Може би това се дължи на по-положителното отношение на Андрю към живота. Съпругата му изтъква
колко сигурна се чувства за децата си и колко възможности предлага за тях образователната система там.
"Ще бъде много по-добре за семейните ни отношения и за децата ни", казва тя. Въпреки че виждат толкова
много възможности в Австралия, Андрю се е посветил на задачата, която получи при ЖМП сеанса.
"Ще разказвам на хората за всички добри и невероятно красиви неща В Южна Африка.
Ще бъда пратеник на нашата страна и ще пренеса най-доброто от нея в новия ни дом. Обещах пред
Зеко, че ще го направя, и изпълнявайки това обещание, следвам духовната си цел".

причини: бъдещето не е фиксирано и дори загатване за това, което би могло да се случи по-нататък в настоящия му живот, би
попречило на свободната воля и себепознанието му, въпреки това, както виждаме в другите случаи, описани в тази книга, минало,
настояще и бъдеще съществуват в единение във вечността на духовния свят. Вижте връзка е квантовите теории, ПД 221; линии на
миналото, СД 165 – 168; линии на бъдещето и избор на живот, СД 364 – 369 и ЖМП 219 – 225.
www.spiralata.net 26
 Поглед към Съвета на старейшините

Дебора Брумли (Бедфорд, Англия)

Специалист по ТЕО (техники за емоционално освобождаване) и преподавател по женска психология и
хипнотерапия с връщане към минали прераждания и живота между тях
Хората, които идват за регресия към живота между преражданията, обикновено добре познават
книгите па др Майкъл Нютън. Не е изненадващо, че четенето на тези вдъхновяващи истории за живота в
отвъдното събужда голямо желание за лично изживяване. Преди сеанса си Хелън не знаеше за книгите па
Нютън или идеите за структурата на духовния свят, което прави този ЖМП сеанс интересен за мен не
само заради новите открития по време на нейното пътешествие, а и заради потвърждението от първа
ръка на написаното в книгите.
Понякога умът поражда съмнения и очаквания и клиентите идват с предварително изградени
представи за своя живот между преражданията. За щастие водачите имат други идеи и тактично
насочват действието и енергията така, че сеансът да носи прозрения и удовлетворение и клиентът да
получи духовното пътешествие, от което се нуждае.
Не е възможно да се опише ЖМП изживяване с думи. Може да сте съсредоточени върху наболели
проблеми от "този живот", но веднага щом се свържете със спомените си от своя живот като душа, успявате
да почувствате отново безграничната любов, която съществува за вас на това място – любов, която ви
насърчава и подкрепя във вашите прераждания, любовта на вашия водач, мъдростта на съветниците,
дълбоката връзка с духовните ви приятели. И всичко е много вълнуващо.
Щом се потопите в тази любов, преставате да изпитвате съмнения и чувство на самота. Сякаш сте
получили достъп до духовния интернет: спомняйки си за своя живот между преражданията, установявате
връзка с духовния си интелект. Тогава проблемите от ежедневието избледняват и стават незначителни,
защото можете да ги разгледате в подходяща перспектива.
Срещата със Съвета на старейшините е едно от най-важните събития за душата между преражданията.
Затова, когато клиентите под хипноза се явяват пред тези мъдри същества, преживяването е много значимо
за тях. Обикновено сме придружавани от личните си духовни водачи, които присъстват като наши
наставници, докато старейшините задават въпроси за напредъка ни и оценяват резултатите. За душата,
която все още се преражда, този форум, изглежда, е най-близкият контакт с висши същества, който
постигаме в духовния свят. Това, което прави този случай уникален в практиката ми, е фактът, че преди
настоящия си живот Хелън е била поканена от старейшините да участва в най-висшата форма на духовна
оценка, която ни е известна в духовния свят.
Тъй като тези по-висши създания, които наричаме старейшини, отдавна са завършили своите
прераждания, не можем да ги поставим под хипноза на Земята, за да узнаем тайните им. Най-завладяващият
аспект от този необикновен разказ е, че Хелън може би се готви скоро да влезе в духовното поприще на
младши водач. Възможно е да й е била предложена кратка лекция за мистериите на срещите на Съвета, като
част от подготовката. Когато попаднах на този случай, за първа година практикувах ЖМП терапия. Днес
бих й задала много повече въпроси. Но още тогава знаех, че това, което описва Хелън, е голяма чест за нея.
В духовния свят да си старейшина, е по-висша степен на развитие, отколкото дори старши водач. Този
случай показва стажуването на напредналите души от четвърто или пето ниво, готови да поемат повече
отговорности. Най-важното от съществуването на душата е справянето с проблеми във физическите й
прераждания. Задачата и на водачите, и на старейшините, които са съветници на поверените им души, е да
стимулират постепенното развитие на техните способности да вземат решения и да правят по-добър избор
във всеки следващ живот. Тази история отразява впечатленията на една душа, за кратко проникнала зад
кулисите на заседанията на Съвета и взела участие в процеса на оценяване на други на ниво, до което все
още прераждащите се души обикновено не достигат. Представата, която добиваме за старейшините от
разказа на Хелън за скромната й роля в оценяването на други души, е удивителна и същевременно личи, че
тя все още е твърде далеч от пълноправно участие в Съвета, но осъзнава колко благосклонно старейшините
приемат приноса ѝ.
Свързването с духовния свят, докато сме на Земята, понякога е наричано "канализиране"; сякаш се
настройвате на честотата на избрана радиостанция. Канализирането е умение, което може да се усвои с
постоянство и практика, и с помощта на курс за развиване на тази способност Хелън изживя своя ЖМП

www.spiralata.net 27
сеанс с ясната цел да установи връзка със своя духовен водач и да се усъвършенства. Но сеансът й разкри
далеч повече за нейния духовен живот, отколкото би могла да очаква.
Информацията за сегашния живот на Хелън е, че е от смесен расов произход, осиновена скоро след
раждането си от семейство в Уелс. Отраснала обградена с обич и сигурност, но винаги имала проблеми с
теглото, от което последвали конфликти с осиновителката й и чувството, че е преценявана по външността
си, макар дълбоко в себе си да знаела, че не е толкова важно как изглежда. Тя е човек, който искрено вярва,
че вътрешната самооценка е това, което кара човек да се чувства щастлив и пълноценен. Беше се омъжила и
развела и имаше едно дете, за което се грижеше всеотдайно. Но злополучните й връзки и безполезното
търсене на човек, с когото да сподели живота си, бяха постоянен източник на разочарования. Имаше опит
като офис мениджър и преподавател, но бе прекарала и доста години в успешна работа с деца в
неравностойно положение.
Хелън лесно се отпуска в началото на своя ЖМП сеанс и скоро се свързва със спомените си от минал
живот, които са като трамплин към състоянието между прераждания. Озовава се на поляна с високи треви в
слънчев ден. Младо момиче е, на около двадесет години, и се казва Шакира. Пере дрехи в поток заедно с
много други жени; приятелки са, разговарят за ежедневието си и атмосферата е весела, изпълнена с
разбиране и смях. Живее на горния етаж на малка дървена къща Върху понтон и има съпруг и малък син –
Джейкъб.
Хелън си спомня: Съпругът ми е висок, със сплъстена коса, с брада и мръсни зъби. Не е приятен човек.
Не зная защо съм се омъжила за него. Крещи и често пие. Джейкъб се страхува от него. Иска ми се да
избягам.
На увеселение сме, всички танцуват. Има силна музика, но се намираме на ужасно воняща улица, нещо
като площад с пазар. Съпругът ми е отишъл някъде да пие, а Джейкъб си играе с приятелчета наблизо. Нося
плодове – мисля, че са райски ябълки – и споделям с приятелка, че искам да се махна. Напоследък съпругът
ми непрекъснато е сърдит, защото подозира, че искам да го напусна.
Виждам го, върви към мен, вдига ръка, крещи, удря ме. Хока ме, че съм похарчила парите му за
плодове. Побягвам разплакана и се скривам зад ъгъла на една от сградите. С Джейкъб се притискаме един
към друг и плачем. Трябва да го успокоя, че всичко ще бъде наред. Но не е. Той ни намира, издърпва ме и
продължава с побоя. Джейкъб гледа. Съпругът ми ме наранява жестоко, започва да ме души. Едва успявам
да извикам на Джейкъб да бяга.
Всичко свършва; усещам, че се нося нагоре, има много цветове, преливащи се цветове. Изпитвам
огромно облекчение.
Деби: Съжаляваш ли за нещо, когато си спомняш за този живот и края му?
Хелън: Не биваше да се примирявам с това, което се случваше, трябваше да избягам, да последвам
интуицията си, но останах. Бях грижовна и не обичам да разочаровам хората. Съпругът ми ме нараняваше,
защото мислеше, че никой не го обича.
Вече съм безплътна и се издигам бързо. Няколко приятели идват да ме посрещнат – Мелани (днес
дъщеря), Сам и Ели (днес близки приятели). О! Мама също идва (нейна майка и днес). Пъхти, закъснява,
както обикновено. Такава си е. Ръкопляскат и се смеят, всички са прави… "Справи се страхотно, момиче".
Чувствам такова щастие и лекота… такова облекчение. Сега трябва да отида в пространството за
възстановяване, както го наричат. Отивам да си почина сред онази различна светлина. Жълто-оранжева е на
цвят и просто те обгръща, кара те да сияеш, изпълва те21.
Д: За какво е това?
X: О, сякаш слагаш пръсти в контакта. Изумително е. Презареждаш се след изтощителното пребиваване
далеч от тук… Нужно ми е само малко, защото бях млада, но последният ми живот не беше щастлив, беше
тежък, и тази енергия ми се отразява добре.
Д: Какво се случва с теб след презареждането с енергия?
X: Влизам в огромно пространство – като летящ колизеум. Тук има много души. Сякаш всички
очакваме нещо да започне, някой да дойде. Като преди семинар или конференция. Разбирането на смисъла
на живота, за това става дума. Моята група е там, отстрани. Отивам при тях22.
Хелън вижда познати души, които нарича с имената им в сегашния живот – Мелани, обожаваната и
21
Лечебна енергия за завърналата се душа – вижте ПД 81. Също: възстановяване на увредени души, СД 100 – 106.
22
Духовни групи за обучение – вижте СД 199 – 209. Общностни центрове, СД 147 – 153. Гости в групите СД 293, 378.
www.spiralata.net 28
дъщеря; майка й и много приятели. Постепенно започва да ги описва повече като души, с енергийните им
качества. Знае и духовните им имена, и когато я питам за нейното, казва, че е Симин.
X: Виждам мама, Джейсън и Мелани, с тях работя най-често. Мама е уравновесена; Мелани е
състрадателна; Джейсън притежава сила, а аз (Симин) разбирам безусловната любов23.
Обикновено се срещаме и разговаряме на открито. Виждам, че сме на поляна. Наоколо е много свежо.
Тук сме свободни да се смеем и да изразяваме чувствата си. Виждам, че планираме стратегия, изготвяме
план за действие. Трябва да го направим заедно, защото когато отидем на Земята за следващите си
прераждания, може би ще бъдем разделени.
Затова, когато сме заедно в духовния свят, правим планове за много животи напред. Така постигаме
целите си.
Виждам, че седим на квадратна каменна маса и в средата има малка купа със златни късове – така ги
наричаме. Златни неща, подобни на фъстъци.
Д: За какво служат?
X: Ядем ги, но не са храна, ако разбирате какво имам предвид. Трябва да ни помогнат, когато се върнем
на Земята – като разпознавателни знаци. Поемаме златните късове на ключови етапи от плана си; и докато
сме на Земята, разпознаваме тези знаци в ключовите моменти. Те ни показват, че сме па верния път или че
сме срещнали подходящия човек. Така можем да бъдем сигурни, че сме срещнали когото трябва, и да се
придържаме към плана24.
Д: Нещо като deja vu?
X: Да. Кара те да се спреш за момент и да осъзнаеш, че се случва нещо важно.
Д: Какво става по-нататък?
X: Пренасям се на друга красива поляна. Там ме чакат двама – моите водачи. Сирус, който е близо до
мен, е млад и симпатичен, мургав ( смее се). Усещам, че е младши водач. Има чаровна усмивка и закачливи
теменуженосини очи. Понякога е голям шегаджия, много се смеем.
В далечината виждам по-възрастна жена с ефирна пелерина. Тя е старшият водач. Казва се Опас. Явява
се пред мен като оранжева светлина над рамото на Сирус.
Чувствам се като у дома си, толкова добре ме познават. Изпитвам нужда да се засмея, но се сдържам;
ето защо Опас е тук. Тя знае за всички мои слабости и напомня на Сирус да не ми позволява да се увличам.
Това е проблемът ми; винаги търся любовта, безусловната любов – най-характерната ми черта, и не виждам
лошите неща, които се задават насреща ми. Както със съпруга ми в този последен живот. Навлякох си
неприятности.
Връзката, която чувствам с тях заради загрижеността и разбирането им, е удивителна.
Затова получавам малък предупредителен знак – като оранжева светлина в съзнанието ми, която ми
напомня, че трябва да внимавам. Сирус с получил наставления да бъде по-строг с мен. Той ми намига и ми
показва нещо важно, което ще ми се случи.
Д: В този живот?
X: Да, ще се случи на Хелън. Показва ми къде ще живеем, бизнеса ми, работата ми и как ще продължи
всичко. Определено съм на верния път.
Ще дойде дете и ще ми каже, че съм направила много за него. Получавам признание, нещо като
награда. ОБИ25? Получавам извинение и уважение. Случва се след доста време, но е знак, че правя всичко
както трябва. Оранжевата светлина в далечината ми показва, че имам нов водач, с когото да работя, защото
напредвам по-бързо в този живот като Хелън26
Д: Къде отиваш след това?
X: Виждам се в онова светло пространство. Прилича на мраморно здание, но не е, прозрачно е. Да! В

23
Съвместната работа в духовните групи се основава на взаимопомощ между душите. Има равновесие между силните страни и
слабостите на всяка душа, така че когато работят заедно при преражданията.
24
За повече информация относно духовните знаци за разпознаване преди поредното пи прераждане вижте подготовка за
отпътуване в ПД 330 – 348 и СД 272-280.
25
ОБИ: Орден на Британската империя
26
Душите, достигнали трето ниво, са средно напреднали в развитието си и обикновено са включени в групи с различна
специализация, с нов учител с особено развити способности в тяхната област на обучение. По никога не се разделяме със своя
личен старши водач, който е е нас още от създаването ни. Преминаване към средните нива СД 325 – 327
www.spiralata.net 29
Съвета съм, участвам в него като сътрудник при оценка на други27.
Д: Какво означава това?
X: Сякаш съм на заседание на борд на директори. Просто съм един от участниците. Проявявам
безусловната любов, която е част от характера ми. Когато обсъждаме различни личности (души), които
казват това-онова, излагаме различни гледни точки за тях, от какво се нуждаят и как можем да им дадем
съвет, без да им казваме какво да правят. Чувам се да изричам думите: "Може ли да усвоят този урок по
друг начин?".
Струва ми се, че този Съвет си пада по трудните уроци. Ако душите трябва да преживеят трудни
ситуации, искам да имат алтернативен начин за научаване на това, което трябва да научат. Искам да
получават повече любов; така бих казала, че виждам своята роля.
Д: Кажи ми как се работи.
X: Девет сме. Аз съм в далечния край отдясно, в ярък златистожълт цвят28. Не виждам ясно другия край,
освен когато говорят. Тогава енергийният цвят или емоция на говорещия сякаш засиява. Излагам възгледите
си, когато стане разгорещено.
Д: Не мога да повярвам, че душите се разгорещяват.
X: Може би изразът е твърде опростен. Почти постоянно съществува единодушие за по- строгия подход
към някои души. Чувам и усещам надиганото на енергията – тогава се намесвам с противоположния си
възглед (да се постараем да предложим по-благосклонно отношение и прошка). Енергията някак стихва и
започва обсъждане (преглед и обобщения). Получавам коментар за гледната си точка. Трябва да предложа
алтернативни сцени (за живота на душата), като диаграми, които подавам на председателя. Той е в
средата29. Подавам му ги като каменни плочки, изрисувани със символи, подобни на златисти спирали, и
всички ги разглеждат30.
Когато се срещнем, преди срещу нас да застане душа, винаги обсъждаме всичко, което се е случило в
живота и, с най-малки подробности. Обсъждаме как са били приети нашите съвети (преди този последен
минал живот) и как душата ги е следвала. Понякога е много трудно, когато душите имат сериозни
проблеми, и това е доказателство, че не са се вслушали в думите ни. Първото ми впечатление е, че
старейшините са твърде строги, когато пред тях застават такива души. Изкушавам се да изложа аргументите
си в полза на състраданието и любовта и въпреки че съм отвън (извън форума), моята дума трябва да бъде
чута (телепатично). Вече отдават по-голямо значение на това, което смятам за най-добро. Чувствам, че
осигурявам равновесие и ролята ми е важна. Всичко е въпрос на намиране на баланс във всеки
индивидуален случай (между строгост и състрадание). Затова прекарваме толкова време в преглеждане на
сведенията (които Съветът събира за всяка душа). Трябва да се застъпвам за състраданието и любовта,
въпреки че не седя близо до председателя. Мисля, че сега се отнасят към мен с повече уважение и мнението
ми има тежест. Лидерът (председателят) е много силна душа с внушителна енергия31.
След това Хелън казва, че се пренася на друго място. Връща се на поляната с водачите си.
X: Сега са заедно и ми казват върху какво да се съсредоточа. Казват: "Почти се справяш; но имаш да
учиш още много".

27
Позиции в Съвета на старейшините – вижте СД 213 – 216
28
Искрящият, бляскавозлатист цвят е в контраст с обикновеното, не толкова ярко, жълто – вижте ЖМП 156 – 157
29
Не е необичайно клиентите да виждат председателя на своя Съвет като по-голямо и по- светло същество, отколкото другите
членове. Предполага се, че това кара душата, която се явява пред Съвета, да насочва вниманието си главно към него. Позиция и
описание на председателя на Съвета – вижте СД 223 – 224 и ЖМП 191 – 192. Отвеждане на клиентите пред техния Съвет, ЖМП
184 – 196
30
Клиентката (Хелън) не е попитана каква информация иска да предаде на старейшините с плочките, които им подава. Би могло
да се предположи, че по някакъв начин са свързани с нейните собствени съвети за любов и състрадание. Разполагаме с
информация за знаци и символи, използвани при работата на Съвета за изразяване на идеи, вижте СД 233 – 247.
31
Въпреки че безспорно клиентката в този необикновен случай прави няколко амбициозни изказвания за ролята си сред същества
на много по-високо духовно ниво от самата нея, някои от тях може би са провокирани от терапевта, както предполага авторката.
Това би могло да се изтълкува като упрек от Хелън/Симин към Съвета за липса на състрадание и любов към душата срещу тях.
Фактът, че Хелън смята, че старейшините са твърде строги или сурови в държанието си, подлежи на по-задълбочено тълкуване в
контекста на този случай, като знак за погрешно разбиране на обичащото поведение на старейшините. Авторката ни показва, че
благосклонното отношение, с което старейшината приема реакцията на Хелън/Симин, е забележително. Очевидно е, че
получаваме ограничена представа от временна гостенка, която все още не е достигнала дори до нивото на водач. Все пак в нашата
работа трябва да бъдем с отворено съзнание, защото в отвъдното всичко е възможно.
www.spiralata.net 30
 Докато Хелън отново общува с водачите си, питам дали ще отговорят на въпросите, които тя иска
да им зададе за сегашния си живот. Понякога най-доброто за душата не е да получи лесни отговори, но в
този случай те се съгласяват. Хелън вижда и чува това, което й казват, и успява да ми го предаде.
Задавам личните й въпроси за живота, работата връзките ѝ и дъщеря ѝ. Ето какви отговори дава:
X: Трябва повече да се доверявам на интуицията си. Ако нещо ми се струва погрешно, да го приема и да
взема решение какво да правя. Трябва да имам повече вяра в себе си, в нещата, които не мога да видя или
докосна. Да помня, че не съм сама, а винаги мога да разчитам на тях.
Мислех, че трябва да се науча да вярвам повече на хората ( досега е проявявала голямо недоверие към
мъжете в живота си), но не е така. Просто трябва да имам вяра и да не бъда толкова недоверчива. "Вярвай,
че хората са добри, до доказване на противното". Не бива да бъда подозрителна. Сега виждам, че в този
живот съм стигнала твърде далеч в другата крайност и това ми пречи да се сближавам с хората. Не всеки се
опитва да ме измами!
Трябва да се обръщам към тях (към водачите си) по-често в земния си живот. Ако имам въпрос, мога
просто да го поставя и те ще отговорят, така че когато имам някакво чувство или идея, да намирам смелост
да действам.
Ако ми хрумне идея какво да правя, как да реша даден проблем, трябва да я осъществявам, вместо да
анализирам нещата и да отхвърлям първоначалните си замисли. Ако сгреша, той (Сирус) ще се постарае да
ми даде урок – обикновено като направи така, че да бъда изправена пред по-голяма трудност. Ако слушам
сърцето си, всичко ще бъде наред.
Хелън споделя впечатленията от краткото си участие в Съвета на старейшините и накрая се сбогува
с водачите си. Настъпват няколко мига тишина, в които тя не говори, и зная, че изживява нещо дълбоко
въздействащо, преди да се разделят.
Напомням й да съхрани в ума си тези образи и съвета им по-често да се обръща към тях Това беше
целта на регресията ни – да опознае водачите си, да успее да ги визуализира в съзнанието си и да се научи
да се свързва с тях и да усеща енергията им. След преживяването ще може да запази тази връзка в ума си и
да я призовава, когато се нуждае от тяхната подкрепа и насърчение. Уникалната й близост със
старейшините донесе познание за духовните консултации на най-високо ниво.
Беше много доволна от сеанса си и в резултат сега може да постига целта си – да се настройва на
честота, на която може да черпи мъдрост и за себе си, и за другите, главно приятелите и семейството си.
Опознаването на водачите й, на уникалните им характери и начина, по който използват способностите си, за
да и помагат, и прилагането на това познание за нейните лични потребности й позволи да се развива и
израства, за да им живот, който повече съответства на истинската й цел. Забелязах, че бързо направи
промени в много области на живота си (кариера, бизнес интереси и колеги), без да съжалява за нищо, и
съсредоточи енергията си главно върху дъщеря си. Това скоро ще се промени, когато дъщеря й постъпи в
университет, и Хелън е на път да осъществи своята мечта да се завърне родния си Уелс. Така тя се вслушва
в сърцето си и има смелостта да следва съветите, които получава, без колебание.

7
Лотар Варваринът

Дейвид М. Пиърс (Перъдайз, Калифорния)

Пенсиониран огнеборец и парамедик, предлагащ помощ на пациенти в местен онкологичен център
Когато се сблъскаме с трудна или мъчителна ситуация, страданието, което изживяваме, може да
бъде значително облекчено, ако открием смисъла или целта на преживяването – дори и самата ситуация
да остане непроменена. Следва историята на мъж, постоянно чувстващ липса на енергия. Не успявайки да
открие медицинска причина за състоянието си, той започна да изследва духовната страна на проблема.
Един-единствен сеанс с връщане към живота между преражданията разкри къде се корени причината за
това състояние. Въпреки че все още усеща занижено ниво на енергия, благодарение на новото познание
той се освободи от страданието, което го съпътстваше, и дори гледа на това като на знак, който му
напомня за неговото духовно израстване.
Може би най-впечатляващото при първа среща с Марк е неговата привидна обикновеност – скромен
човек, малко по-нисък от среден ръст, с непретенциозна постоянна работа. Като много хора над средна
www.spiralata.net 31
възраст, Марк все повече се интересува от неща от духовно естество. През по-голямата част от живота си
лесно се уморявал и трябвало да бъде много внимателен в начина, по който използва енергията си.
По този въпрос той казва: "Винаги съм имал склонност с нетърпение да чакам да си легна – повече,
отколкото другите хора. Чувствах се, сякаш трябва да използвам енергията си по-пестеливо от своите
приятели. Струва ми се, че запасът ми от енергия е ограничен и трябва да бъда много внимателен как я
разпределям. Чувствах се като жертва на собственото си тяло, като предаден от него по някакъв начин. Не
страдам от синдром на хроничната умора или нещо подобно. Мога да работя цял ден и да бъда в крак с
повечето си колеги. Значи нямам необичайно ниско ниво на енергия, но просто ми се струва недостатъчно".
След като прочел книгата на др Майкъл Нютън "Пътят на душите", Марк решил да се обърне към
специалист за подобен вид терапия. "Никога преди не се бях подлагал на хипнотерапия и мислех, че това ще
ми даде възможност за изследване на по-дълбоко ниво и достъп до познание от по-висш източник".
При търсене в глобалната компютърна мрежа за "Нютън Инститют" открил няколко терапевти и избрал
този, който най-силно привлякъл вниманието му, въпреки че трябвало да пътува няколко часа, за да стигне
до кабинета ми. Тъй като Марк нямаше опит с формална хипнотерапия, да не говорим за регресия към
минали животи, се поколебах веднага да проведа ЖМП сеанс с него. След имейли и разговори по телефона
се разбрахме да пробваме колко далеч може да стигне и той ме увери, че не е проблем да дойде отново за
допълнителни сеанси, ако е нужно.
В една слънчева утрин в началото на ноември Марк пристигна в кабинета ми в Северна Калифорния,
облечен с тениска, избелели дънки и износени маратонки. Докато седеше на дивана до бюрото ми, попитах
дали са му хрумнали нови въпроси и прекарахме известно време в преглед на някои от въпросите и
отговорите от предварително попълнения формуляр и предишните ни разговори. След като приключих с
нахвърлянето на план за днешния сеанс, Марк се премести от дивана на малкия кожен стол с висока
облегалка, който ласкаво наричам "хипностол".
През следващите тридесет до четиридесет и пет минути проведох с него предварителната фаза на
сеанса. Постепенно го въведох в дълбок транс, дадох му възможности да преценява дълбочината на транса и
преминахме към поредица хипнотични упражнения за загряване с цел по-голяма яснота на вътрешните
изживявания. Те включваха различни сензорни средства – аудиовизуални, кинестетични, обонятелни и
осезателни. Тази първоначални фаза на хипнотичната работа премина във възрастова регресия. С обратно
броене – от сегашната му възраст – навлязохме дълбоко в миналото на Марк – отначало повърхностно, а
после – спирайки се на дванадесетата, седмата и третата му година за по-внимателно вглеждане в
подробности от ежедневието.
Марк успя да опише преживявания от детството си така, сякаш се случват в момента, а не просто като
спомени. Това беше много добър знак. Включих записващото си устройство и го върнах към периода преди
раждането му, в утробата на майка му. Почти веднага се пренесе там.
Дейвид: Кажи ми какво преживяваш.
Марк: Сякаш се нося по вода. Аз съм, но в много по-примитивна форма.
Д: Почувствай енергията на това свое примитивно Аз. Струва ли ти се подходящо за твоята енергия?
М: Не особено. Не.
Д: Кажи ми защо. Какво забелязваш?
М: Не е това, с което съм свикнал.
Д: Кажи ми с какво си свикнал.
М: Свикнал съм да бъда едър, як мъжкар с много физическа енергия и сила: истински силен мъж, воин,
ненаситен за женска плът. Тялото, което имам сега, е твърде слабо, хилаво.
По-късно Марк нарича това откровение "повратен момент за мен. Въпросът ви е страхотен, защото
никога не бих предположил, че нещата стоят така".
Любопитен да узная нещо повече за този як и енергичен тип, поведох Марк от майчината утроба към
живот преди това прераждане.
Д: Забележи, че близо до теб се отваря коридор и потокът на времето продължава да тече назад. След
миг ще те отнесе през този коридор в друг живот. Може би ще бъдеш един от онези едри, силни и сурови
мъже с внушителна физика, женкари, а може би нещо различно, не мога да зная, но ще бъде много, много
интересно. Готов ли си?
М: Аха.

www.spiralata.net 32
 Д: Добре, да тръгваме.
Държанието на Марк се променя, както и изражението му.
Д: Какво преживяваш сега?
М: Аз съм викингски воин.
Д: Ден ли е или нощ?
М: Ден.
Д: Какво се случва?
М: Много грабене и плячкосване.
Д: Любимите ти занимания.
М: Да. О, страхотно се забавлявам. Похищавам жени, чупя разни неща, отмъквам най-ценното. Победа,
винаги победа. Ние винаги печелим.
Д: Защо е така?
М: Защото сме по-умни, по-корави и по-безмилостни. Никой не може да ни надвие. Защото ние сме
викингите! Ние сме кралете на своето владение. И не търпим никой да ни се противопоставя. Ние сме най-
жестоките и най-лошите. Обичаме да всяваме ужас у хората и често го правим.
Д: Какво ти харесва най-много?
М: Това ме кара да се чувствам могъщ. Обичам да се чувствам могъщ. Много съм доволен. Мисля, че
живея само за това, просто съм ненаситен. Всеки път, когато убия някого, изнасиля жена или открадна
нещо, се чувствам все по-добре. Опияняващо е.
Д: На колко години си?
М: На около тридесет.
Д: Значи вършиш това от доста време.
М: Да, от доста. Това наистина е фантастичен начин на живот. За мен няма ограничения, много ми
харесва. Страхотно е.
Колкото и интересна да е тази информация, дори забавна, Все още не хвърля светлина по въпроса
какво е довело до сегашното чувство на Марк за недостиг па енергия. Каква бе причината за толкова
различен избор на тяло този път? Беше ни нужна по-широка перспектива, която можехме да получим
само в интервала между преражданията. Но за да стигнем там, първо трябваше да преминем към края
на този живот на викингски воин.
Насочих Марк напред, към момента на смъртта му. Озова се в някаква пещера, около десет години по-
късно. С множество белези от рани и вече не толкова силен, беше нападнат от няколко свои сподвижници,
решили да застанат начело.
Трима мъже, въоръжени с мечове, го обграждат. Твърдо решен е да се бие като воин и да ги убие
всичките, но вече е твърде бавен. Мечът на един от противниците му се забива в корема му и в следващия
миг усеща острие, което се врязва във врата му.
М: Изпитвам ужасен страх. Съсичат ме. Случва се като на забавен кадър. Не мога да повярвам.
Шокиран съм. След всички битки, които съм спечелил, за мен е непонятно да загубя тази… Ужасът, който
изживявам… а си мислех, че ще имам по-достоен край. Този не е достоен.
Д: Какво става сега?
М: Острието се е врязало наполовина. Въпреки че всичко става за миг, сякаш е много бавно.
Д: Все още ли си в тялото си?
М: Да. После главата се отделя от него и аз излизам през гърба. Вече не е цяло и затова не мога да
остана в него. Сякаш някаква сила внезапно ме изтръгва. Виждам как тялото ми се олюлява, пада, а аз съм
извън него. Все още много обичам това тяло. А само гледам. Всички воини празнуват победата си и моята
смърт32.
Д: Какво се случва по-нататък?
М: Просто стоя. Оставам там в някакво безплътно състояние. Чувствам се много самотен и отчаян и не

32
Има току-що напуснали плътта души – обикновено от първо и второ ниво, които носят травми от приключил живот. Възможно
е те да поискат да останат на мястото на смъртта си за известно време поради недовършена работа: ако са били убити или обичан
близък е в беда, или изпитват носталгия по живота, който не са готови да напуснат, и прочие. Поради много причини някои не
поемат веднага към светлината. Вижте приспособяване на душите след смъртта, СД 55–56, 66; несигурни души, ПД 42–43; ЖМП
87 и души, които са наранили другите на Земята, ПД, случай 10, 74–76
www.spiralata.net 33
зная какво да правя.
Д: Колко дълго оставаш, преди да отпътуваш?
М: Струва ми се часове. Просто не зная какво да правя.
Когато Викингът започва да си дава сметка за живота, от който изведнъж е бил изтръгнат, вижда
нещата от коренно различна гледна точка.
М: О, сега ми се струва, че нещата, които обичах, победите и съкровищата ми вече не означават нищо.
Д: Какво е важно за теб?
М: Всъщност, не зная.
Все още объркан и дезориентиран, Марк усеща присъствието на две същества, дошли при него.
Изглеждат почти изцяло от светлина, с леко очертани човешки силуети.
М: Нежно ме понасят нанякъде. Не виждам къде отивам. Присъствието им е много успокояващо, но
някак си не се нуждая от успокоение. Все още се чувствам като викинга воин. Не приемам утеха. Мисля се
за нещо като бог. Но тръгвам с тях, защото няма къде другаде да отида. А те ще ме отведат някъде. Опитвам
се да не се страхувам, но не мога. Не зная къде отивам. За момент става много тъмно. Сякаш ми причернява
и губя съзнание. Следва някакъв преход33.
Д: Добре. Изчакай, докато преходът настъпи, постепенно и безопасно. Вече си преживял нещо
драматично, разтърсващо, и може би няма да се изненадаш, че каквото и да е това изживяване, колкото и да
е различно, то ще разкрие нещо важно. Нека преходът продължи. Какво става сега?
М: Изглежда, съм загубил тялото си на викинг. Превърнал съм се в кълбо от светлина.
Д: Как се чувстваш?
М: Всичко е малко странно. Все още не съм се опомнил. Мястото ми се струва ново, непознато и
неуютно.
Д: Двете светли същества с теб ли са още, или някъде наблизо?
М: Много са близо. Водят ме. Да видим. Въвеждат ме в някаква класна стая. И правят… нещо с
енергията ми. Все още силно се идентифицирам с онзи викинг. Усещам много агресивна енергия. И съм
някак гневен. Не ми харесва това, което се случва. Иска ми се да се сбия с някого. Затова ме отвеждат на
място, което наричат "пространство за пренастройване", при други хора, които ще се справят с моята
агресивност. Държат се спокойно с мен, казват ми, че всичко е наред, въпреки че ми се струва много
неуместно предвид начина, по който се чувствам на това място. Но съм изпълнен с толкова агресивна
енергия, че наистина се нуждая от пренастройване. Не мога да се впиша в средата тук (смее се). Сякаш съм
в поправително училище или нещо подобно34.
Д: Специално място за хора като теб?
М: Именно… за ново начало.
Д: Как пренастройват енергията ти?
М: Дават ми нещо като пластмасов меч и ми казват да правя каквото искам, да удрям на воля. Както се
постъпва със сърдито дете. Просто ми дават много пространство и време да удрям, да руша и да бъда
агресивен. Но изведнъж ми се доплаква, защото усещам цялата им любов.35
Колкото и да съм заплашителен и агресивен, всички ме обичат. И всичко е наред.
Наистина. Струва ми се, че… не съм истинска заплаха за тях. Не реагират на държанието ми както
хората в стария ми живот. Те се страхуваха и бягаха от мен. Тези не се страхуват, само ме обичат
безусловно. И постепенно, постепенно успяват да ме накарат да отворя сърцето си. През цялото време
просто седят спокойно и чакат да изживея гневния си изблик.
(Заридава.) Просто са всеотдайни към мен.
Д: Двете светли същества, които те доведоха на това място, все още ли са с теб?
М: Все още са наблизо, но са ме поверили на наставници, които са специалисти в работата с хора като
33
Не е обичайно непрераждащите се лечители на увредени души (двете светли създания) да дойдат до мястото на смъртта на
новоосвободената душа. Дори при тежки физически увреждания и засегната енергия душите лесно се освобождават от мъртвите
си тела и се отправят към дверите на духовния свят, където ще бъдат посрещнати от водачите си. Забележете колко умело
терапевтът напътства объркания си клиент, без да се намесва, при влизането му в пространството за пренастройваме с помощта
на двете светли създания
34
За повече информация за зоните за възстановяване, както и за пренастройваното на духовната енергия според степента на
увреденост, Вижте възстановяване на духовната енергия, СД 96-115, ЖМП 135 – 137
35
Това е форма на духовно депрограмиране
www.spiralata.net 34
мен. Завладян съм от тази любов!
Д: Завладяваща е, нали?
М: О, толкова силно! Толкова съм завладян от нея! Постепенно се успокоявам, но е нужно доста време.
Нужно ми е дълго време, за да… премина през тази енергия, защото част от мен обича агресивността.
Д: Разбира се.
М: Просто ми дава чувство за свобода и сила, което обожавам, и не желая да се откажа от него. Но
трябва да се откажа, защото иначе завинаги ще остана в изолация. Казват, че съм толкова пристрастен към
насилието, че почти се е наложило да ме премоделират или да ме изпратят обратно в първоизточника. Но
след дълго обсъждане решили да ми дадат възможност да продължа. (Заплаква.) Може би съм един от най-
тежките случаи, на които са попадали.
Д: Какво ги е накарало да се застъпят за теб?
М: Казват, че любовта ми към насилието по някакъв начин е създала и нещо добро в мен. Това е
уникален опит, който може да бъде приложен в различна насока. Дава ми необикновена сила и мощ, която
може да се използва и за добро. Трябва да бъде усъвършенствана и насочена в правилната посока. Но те не
желаят да я унищожат, да я пропилеят, защото е много, много ценна за всички. И с огромна радост
разбирам, че не съм толкова лош, просто съм уникален. Нуждая се от силни изживявания. И склонността ми
да бъда буен може да се свърже и с изживяване на силни чувства. Способен съм и на силна любов. Това е
главният ми урок. Затова не са искали да ме препрограмират. Защото в мен има нещо уникално. Защото
моята агресивност е толкова дълбока, че би могла да се трансформира в любов. Обичах насилието, толкова
много го обичах, че наистина се превърна в любов. И така, аз съм уникално същество заради способността
си да превръщам агресивността в любов. Притежавам уникалната способност да разбирам насилието и това
е нещо ценно, което може да бъде използвано по-нататък.
Марк споделя, че времето, прекарано в тази изолация, му се е сторило като тридесет земни години.
Д: През тези тридесет години виждаше ли се с личните си водачи? Навестяваха ли те?
М: Това е добър въпрос. Не. Като казвам изолация, значи изолация! Никой друг не идва, освен
специализираните наставници, които ми помагат с това, с този преход. Тези, на които съм поверен, са много
стари души, много опитни и силни; могат да ме контролират само с поглед, с усмивка. Имат невероятен
авторитет. Дори аз се съгласявам с тях. Те са като онези хиндуистки богове с дяволски образ, или нещо
подобно. За миг от благосклонни могат да станат заплашителни. Вдъхват страх дори у мен36.
Д: Изглежда, могат да приемат образа на това, което те плаши най-много. Може би се превръщат в най-
големия ти страх?
М: Да, явно притежават тази способност. Имам чувството, че са много висши същества. Много
развити37.
Най-сетне периодът на изолация приключва и Марк се среща със своя личен водач.
Д: Няколко лични водачи ли имаш?
М: Имам един, когото сега виждам, а по-далеч зад него – и други. Виждам мъж. Има вид на старец с
бяла брада, много мъдър. Нещо като магьосник. Прилича на Гандалф, но не изглежда точно така, няма
островърха шапка или нещо подобно. Той е като магьосник, алхимик, мъдрец, който е преминал през много,
много вълнуващи преживявания и изживял много невероятни животи.
Д: Как те нарича той в това измерение?
М: Уау, трудно е (пауза). Мисля, че Лотар.
Д: А ти, Лотар, как наричаш този алхимик или магьосник? Как се обръщаш към водача си?

36
За зоните за уединение вижте СД 15, 75 – 77, 298; ЖМП 135..
37
Душите, които се завръщат в духовния свят увредени от физическия живот, получават представа за грешките си чрез
разнообразни духовни подходи: а) Могат да бъдат върнати в пространство, подобно на библиотека, за графичен самоанализ на
грешките си (Вижте СД 166 – 171); б) Често духовните ни групи се намесват в прегледа на това, което трябва да променим във
Връзка със слабостите си от минали животи (вижте ПД, случай 21, 178); и в) Понякога духовните ни водачи искат да ни дадат
урок след лошо поведение в току-що приключилия живот, като шокират пристигащата душа. Забележете как в този случай Марк
описва краткия си сблъсък с фалшиви демонични образи. За друг пример за тази необичайна шокова терапия с демонична маска
вижте СД, случай 18, 91.
От случая на Марк става очевидно, че не само нашите водачи и Съветът на старейшините помагат за рехабилитацията ни след
приключил живот. Има също и духовни специалисти, които хармонизират енергията, увредена от някои физически тела, вижте
магистри лечители, СД 106 – 134
www.spiralata.net 35
 М: Кеймън. Кеймун… Да, Кеймун, така е.
По-нататък Марк обясни какво представлява обучението му при Кеймун. То включва прераждания
("учебни екскурзии", както ги нарича) на други планети и много на Земята. Повечето от земните животи
на Марк са били в тела на воини. Най-сетне стигаме до прегледа на настоящия му живот.
Д: А сегашното ти тяло?
М: Никак не ми харесва този въпрос, но искам да го обсъдим.
Д: Добре. След малко ще преброя от три до едно и ще те докосна по това рамо (докосвам го по
дясното). Когато го направя отново, просто позволи на Кеймун да говори чрез Марк, за да чуя и него. Ако и
двамата сте съгласни, само кимни, и ще зная, че сме готови да продължим. (След пауза Марк кимва.)
Д: Кеймун, този, когото познавам като Марк, изглежда, се чувства малко неуютно в това тяло. Кажи ми
нещо по въпроса.
М (С различен глас, като Кеймун ): Той е… много горд. Има себелюбива душа и се съпротивлява срещу
влизането в живота.
Д: За кой живот става дума?
М (като Кеймун ): За този (на Марк). Нуждае се от прераждане в различен тип тяло, за да открие…
(пауза).
Д: Какъв е смисълът? Имам предвид, че определено е бил страхотен мъжкар в предишните си животи.
К: Да, но мъжкарските му дни бяха дотук. Качествата, които трябваше да развие в тях, вече са част от
него. Още такива животи биха били само привилегия. Сега се нуждае от влизане в друг тип тяло, за да
открие какво е да бъде нормален човек, човешко същество с разум и чувства. Но той просто проявява
нежелание за това. Твърде много му харесва да бъде другото.
Д: Така ли може да се обясни чувството на Марк за недостиг на енергия? Просто му е дадено тяло, с
което не може да свикне?
К: Да, именно, енергията му беше сведена до минимум. Получи само 49% от това, което можеше да
има. И целта беше да предотвратим неуместни прояви на агресивност. Нарочно беше изпратен толкова слаб.
Обърнете внимание, че Кеймун казва, че Марк е влязъл в този живот с около половината от
енергията, която би могъл да има. Обикновено голяма част (не по-голямата) от нашата енергия остава в
духовния свят при всяко прераждане, което означава, че 49% от това, с което би могъл да разполага, са
около 25% от цялата му духовна енергия, сега въплътени в тялото на Марк38.
К: Има урок, който той трябва да усвои. Затова изпращането му с по-малко енергия е с важна цел – да
свикне с реалността да има тяло, а не само да буйства и да се мисли за нещо като бог в плът. И тактиката се
оказва сполучлива.
Д: Значи се справя добре с урока си в това прераждане.
К: Да, но му е доста трудно. Започнал е да проявява интерес към духовността, което е добър резултат.
Въпреки че все още изпитва недостиг на енергия, Марк приема положението, разбирайки, че е част от
развитието на душата му. Казва:
"Това просто обяснява много неща, които съм преживял във връзка с енергията си, и невероятното
разминаване между силата, която усещам в себе си, и онази, от която мисля, че се нуждая. Винаги ми е
било много трудно. След това (ЖМП) преживяване ми се струва много по-лесно да приема положението и
да се справя с него. Сега мога да преодолея отчаянието. Разбирам смисъла и това много ме улеснява в
управляването на енергията ми. Това (ЖМП преживяването) беше много значимо и поучително за мен".

8
Разбитото сърце

Триш Казимира (Грийнфийлд, Масачузетс)

38
Авторската бележка за разделянето на духовната енергия е много уместна в случая на Марк. Средно душата взема със себе си
50 – 70% от общата си енергия, както сме споменавали и при други истории. Но тук, казвайки, че Марк разполага с половината от
това, което би могъл да има, водачът му има предвид половината от обичайните 50%, което е 25%, както обяснява авторът. Мога
да добавя, че напреднала, високоразвита, душа би се справила добре с толкова ниско ниво на енергия, но Марк не е в тази
категория. Както виждаме, в живота на Марк това ниво е заложено умишлено, а не е проява на голяма самоувереност от негова
страна, както се случва понякога при избор на ново тяло. Вижте ЖМП 170 – 173.
www.spiralata.net 36
 Редактор и хипнотерапевт, преминал курс на обучение при Майкъл Нютън, специалист по регресионна
терапия
Хората често се подлагат на регресия към минали животи, за да разберат причината за
злополучните им връзки. Регресията към живота между преражданията разкрива, че
взаимоотношенията с другите от нашата духовна група са изпълнение па договор, който сме сключили,
преди да се преродим. При раждането си пие се съгласяваме да забравим за споразумението, за да можем
да изживеем живота си, без спомените да оказват влияние. Въпреки това, блокираната от амнезията
памет може да бъде събудена чрез хипнотични регресия.
Често задавани въпроси са: Какво трябва да науча от всичко това? Как да разбера цялостната
картина? Много често мотивацията на клиента да изживее ЖМП сеанс е потребност от разбиране и
може би облекчение на понякога непоносима емоционална болка. Често откритията са неочаквани и
облекчението идва по разнообразни начини, които могат да бъдат изненадващи. Следва покъртителна
история, която разкрива как това разбиране, съчетано със силата на прошката, може да направи един
живот, изпълнен със страдание, спокоен и щастлив.
Когато влезе в кабинета ми, Саманта беше приведена и фалшиво се усмихна от учтивост. Беше
очевидно, че онова, което я води при мен, я терзае дълбоко. Веднага щом се настани на стола, очите и се
насълзиха. "Вие сте последната ми надежда", промълви тя.
Явно беше горда жена и гледаше на сълзите като на предателство. Започна разказа си с извинение:
Съжалявам, че съм толкова емоционална, но целият ми свят рухна и съм се предала. Обикновено съм много
силна, но животът ми е съсипан и съм тук, за да узная защо, по дяволите, стана така.
Преди три години бях доволна. Живеех сама в прекрасен апартамент. Имах процъфтяваща практика
като енергиен лечител. Клиентите ми бяха благодарни и редовно изпращаха хора при мен. Връзката ми с
Духа беше здрава, всеотдайна и със сигурност, благодарение на това, лечебната ми сила беше толкова
въздействаща 39 . След дълъг период на целомъдрие реших отново да започна да излизам на срещи.
Приятелка ми уреди среща с мъж, за когото мислела, че може да ме заинтригува. Запознахме се в квартално
кафене. Докато се приближавах към него, чух единия от духовните си водачи да казва: "Трябва да бъдеш с
този мъж". Когато той ми подаде ръка, казах на водача си: "Сигурно се шегуваш! Изобщо не изглежда мой
тип; не е висок, мургав и властен, а нисък, блед и сдържан". "Трябва да бъдеш с него", отекваше в главата
ми.
Пийнахме кафе, поделихме си парче пай. Беше много любезен и остроумен, но нямаше представа за
духовния път, по който съм поела. "Няма начин", помислих си, "не мога да имам връзка с мъж, който е
невеж по отношение на духовността!". Слушах го, докато говореше, и мислено формулирах учтивото си
"Не, благодаря, нямаме достатъчно общи неща". Но в един момент изрече мъдрост, която ме накара да си
помисля, че е по-стара душа, отколкото предполага. Събуди любопитството ми, но определено не можех да
си представя да имам интимна връзка с него. Когато станах и се подготвих да кажа предварително
съчинената си реплика, Духът отново повтори: "Трябва да бъдеш с този мъж". Винаги съм се доверявала на
напътствията, които получавам по толкова натрапчив начин, така че му дадох телефонния си номер и се
съгласих да се видим отново за вечеря.
През целия път до дома водех разгорещен спор с Духа, крещях му, че не е смешно, че не влиза в
плановете ми, и как така трябва да бъда с човек, който е толкова назад от мен в духовно отношение?
Нямаше никакво привличане, никакви духовни сходства; как би могло да потръгне? Но каквито и аргументи
да излагах, получавах спокойното уверение, че трябва да бъда с него. Затова се предадох и продължихме да
се срещаме. След месец бяхме лудо влюбени и шест месеца по-късно вече говорехме за брак. Беше очарован
от духовната ми натура и попиваше учението ми като гъба. Започна да говори на кристалите, въпреки че
скептично свиваше рамене и се смееше. Девет месеца след началото на връзката си започнахме да търсим
жилище, да кроим планове за бъдеще. Изведнъж, в един прекрасен ден през циганското лято, той заяви, че
не ме обича и не желае повече да се виждаме.
Бях смаяна и съкрушена и когато го попитах защо, отказа да обясни; просто знаел, че не може да
продължава да е с мен, и не искал да ме залъгва.

39
Тук под "Духът" се има предвид личният духовен водач на клиентката. Забележете, че по-нататък в тази история тя говори за
"Водачи" в множествено число. Това означава, че включва и старейшините от Съвета си, които участват в предварителното
вземане на решения и в сегашната ѝ терапия.
www.spiralata.net 37
 Сълзите потекоха по копринената блуза на Саманта, но не прие кърпичката, която й предложих.
Трябваше да продължи по-нататък с надеждата да се освободи от бремето, като сподели историята си.
Прекарах месеци в молитви, опитвайки се да разбера. Но нямаше разбиране. Сърцето ми беше разбито,
с мечтите ми беше свършено, целият ми свят рухваше и стабилността ми бе изложена на риск. Сигурна бях,
че Духът иска да бъдем заедно, така че как бе възможно да се случи това? Вслушах се в съвета им, когато
ми казаха, че трябва да бъда с него. Помогнах му да добие познание за духовността и дори правех
компромиси със своите духовни потребности в името на връзката пи. А той просто си тръгна.
Постепенно потънах в дълбока депресия. Загубих клиенти и способността си да им давам това, от което
се нуждаят. Щом бях допуснала такава грешка в тълкуването на онова, което ми бе казал Духът, как да
вярвам, че мога да преценявам вярно потребностите на клиентите си? Гневът ми към Духа се превърна в
апатия и престана дори да ме е грижа. Закрих кабинета си, преместих се в нов град и се опитах да започна на
чисто. Но честно казано, минаха две години и аз все още плача всяка нощ. Не изпитвам радост, не
проявявам интерес към нищо. Не мога да се моля. Чувствам се напълно предадена от водачите си. Щом са
всезнаещи, защо ме подложиха на това?
Нуждая се от този ЖМП сеанс, за да разбера случилото се. Ако той е духовният ми партньор, както
мислех, че ми казват водачите, какво се обърка? Главно искам да узная защо моите водачи го допуснаха и
какво трябваше да науча. След това преживяване нямам никаква вяра; единственото, което се случи с мен,
беше всяка частица духовност да изчезне от тялото ми.
Саманта бързо изпадна в дълбок транс и лесно си спомни за периода преди раждането си. Събра
полезна информация в утробата за връзката с майка си.
Продължи с регресията към последния си минал живот. Видя се като индианец следотърсач, нападнат
от засада от войници, и отбеляза, че това й се струва странно познато. Преминахме към момента на смъртта
й. Откри, че духът й е напуснал тялото мигове пред смъртта и не е изживяла болката от настъпването й.
Докато се издигаше към духовния свят, почувства лекота и свобода, което беше очевидно, защото
изглеждаше все по-отпусната.
Знаеше къде отива и не беше нужно водачът й да я придружава. Спомни си установения ред и отиде
направо при духовната си група.
В групата имаше дванадесет души, всичките със сини аури. Тя не се изненада, че са напреднали. Първо
се срещна с бившия си съпруг и заплака, когато си спомни за споразумението, което са имали, и причината
за края на връзката им. Бяха се преродили главно, за да създадат деца; нямаше споразумение за любов. Тя
прости и на него, и на себе си за годините, в които са полагали усилия бракът им да потръгне. Възкликна:
"Нищо чудно, че взаимоотношенията ни бяха изпълнени с любов и омраза!", когато осъзна, че той е
войникът, който я е убил в предишния живот.
Срещна се и с друг бивш интимен приятел и разбра, че са се споразумели за взаимно пробуждане на
съзнанието. Срещна се и с най-близката си приятелка и с още няколко души, които сега играят важна роля в
живота й, и си спомни за споразуменията си с тях. Видя двама в групата без лица; най-добрата й приятелка
се засмя и каза: "О, все още не ги познаваме; ще бъде изненада!".
Огледа се в групата си, но не откри мъжа, разбил сърцето й. Надникна и в съседната, но не беше и там40.
Реши да се отдалечи и да го потърси. Забеляза го някъде в далечината. Размахваше ръце над главата си,
сякаш дава знаци на спасителен самолет. Тя се приближи и се срещнаха в пространство, подобно на облак,
без очертания.
– Какво стана? – попита, с отчаяние в гласа. Той хвана ръката ѝ и заговори с ласкав тон.
– Не помниш ли? Аз съм от група много млади души. Никой от нас не е готов за пробуждане. Търсех
някого, който да ми помогне, защото мислех, че е време да науча какво означава да се събудиш. Когато
размахах ръце и ти извиках, ти ме чу и излезе от групата си, за да се запознаеш с мен.
– О, да, сега си спомням – каза тя. Той продължи:
– Каза, че този път ще лекуваш чрез светлина и че е полезно за твоята цел да ми помогнеш. Аз ти казах,
че се нуждая от помощ, така че идеално си пасвахме.
– Но какво се случи? Мислех, че сме влюбени, че ще остареем заедно.

40
Динамиката в общността и между духовните групи е важен аспект от живота между преражданията. В този случай Саманта се е
свързала с душа от друга, много по-млада общност, за да работят по съвместен договор в един живот. Вижте първични духовни
групи, ПД 108 – 121; вторични групи, СД 1517153; и взаимодействие между духовните групи, СД 280 – 284.
www.spiralata.net 38
 – Скъпа – той стисна ръката и, – това не беше част от споразумението. Казах, че искам да пробвам дали
съм готов за пробуждане. Не съм обещавал, че ще успея, а само – че ще опитам. Ти знаеше, че съществува
вероятност да не се получи. Твърдеше, че нямаш нищо против.
– О, господи! – прошепна тя. – Сега си спомням. Съгласих се да ти помогна. Беше първият ти опит за
пробуждане и някой трябваше да те напътства. Моята цел е да помагам на хората да разберат божественото
в себе си и това изглеждаше в съответствие с нея… идеално си пасвахме, както казваш. – Смръщи вежди и
продължи: – Трябва да ти кажа, че животът ми е в хаос. Вече не вярвам нито на водачите си, нито на себе
си. Казаха ми да бъда с теб и ги послушах. Бях толкова сигурна, че трябва да имаме трайна връзка, че си
позволих да се влюбя в теб, мислейки, че е част от плана, който просто не разбирам. Бях напълно
съкрушена, когато ме изостави. Бях променила целия си живот, за да бъда с теб. Как можа да изключиш
емоциите си, просто така? Говорехме за брак, за бога, какво стана?
– Помисли отново – настоя той. – Какво точно ти казаха твоите водачи, когато се запозна с мен?
– "Трябва да бъдеш с него". – Изражението й стана по-спокойно, докато се опитваше да си спомни. – Не
казаха колко дълго. Сега, като се замисля, дори не обясниха какво имат предвид. Сърцето ми беше самотно,
когато се запознахме, и предположих, че това означава вечна любов. Но не сме се споразумявали да се
влюбим. Сега разбирам, че човешкото ми Аз е търсело любов и сигурност.
– Да – потвърди той. – Обичах те, но беше мимолетно. Бяхме наясно с това. Бракът е нещо, до което
мислехме, че трябва да стигнем, щом изпитваме такива чувства. Но не затова бяхме заедно. Ти ми показа
как да се пробудя, но не бях готов. И честно казано, дори и да бях успял с пробуждането си, мисля, че щях
да продължа напред. Ти беше мой учител и помощник, а не духовен партньор. Моля те, разбери, че не съм
искал да те нараня. Мислех, че съм готов да се пробудя, но се изплаших. Духовното просветление
изискваше драстична промяна в живота ми, а душата ми просто не е толкова развита. Мисля, че ще трябва
да почакам до следващия живот и да опитам отново. Моля те, прости ми, ако изборът ми ти е причинил
болка.
Прегърнаха се като създания от светлина и в тази прегръдка Саманта се освободи от болката.
Страданието й бе заменено от разбиране за различията им. По лицето й потекох сълзи, когато каза:
"Прощавам ти и ти желая щастие". После Саманта се яви пред Съвета на старейшините. Влезе през коридор
от светлина; стените бяха прозрачни и се простираха далеч напред; подът беше пътека от светлина. Колони
обозначаваха входа на вътрешната зала41.
Водачите й бяха облечени с бели тоги, от които струеше бяла и синя светлина и образуваше ореол около
главите им42.
Имаше трима старейшини и тя знаеше, че мислят като един. Старейшината в средата и заговори
телепатически.
– Справяш се добре с прошката. Това е един от ключовете за еволюцията на душата ти.
Струваше и се, че сърцето й е по-отворено от всякога. Енергията на прошката нахлу на спирали в
съзнанието и и тя осъзна, че това е важна част от житейския и път. Спомни си успехите и провалите си при
опитите за прошка. Разбра, че може би това последно преживяване е най-тежко.
Старейшината заговори.
– Договорът ти гласи, че ще служиш на другите. Прошката е изискване, необходима стъпка в
еволюцията на твоето съзнание. Чувстваш се, сякаш сме те повели по път, който ти е донесъл страдание, но
сега виждаш ли, че е било необходимо да стигнеш дотук? Имаше избор как да извървиш този път. Можеше
да останеш учител и просто да служиш. Вместо това избра да послушаш сърцето си, което бе самотно. В
самотата си измисли бъдеще с душата, на която помагаше. Бъдеще, което не беше част от споразумението.
Знаехме, че може би ще направиш този избор. Знаехме, че няма да се успокоиш, докато не разбереш

41
Относно обстановката, в която душите застават пред Съвета, читателите биха могли да се запитат защо в духовнитe
визуализации присъстват земни творения като библиотеки, класни стаи, храмове и прочие. Това е, защото душите от Земята
свързват функцията на тези ефирни пространства със земни сгради, за които им се струва, че имат почти същото предназначение.
Приликата между описанията е поразителна. Залата на Съвета е като свещен храм в съзнанието на много клиенти, описващи
тавани, подобни на куполи, мраморни подове, разноцветни светлини и прочие, които се асоциират с чувство на страхопочитание
при влизането на душата в пространството за оценка. Вижте СД 214-215.
42
Относно цветовете на старейшините - тогите на тези мъдри същества имат различен цвят в зависимост от високото ниво на
напредък и опита им в определени области от духовното развитие. Душите често ги виждат в бяло, тъмносиньо и особено в
лилаво – цвета на мъдростта. Вижте СД 225
www.spiralata.net 39
дълбокия му смисъл.
– Много си упорита. Това е част от духовния ти характер, откакто работим с теб. Беше ти позволено да
тръгнеш по този път като изпитание за еволюцията на съзнанието ти. Нима мислиш, че си се провалила? Не
е така. Позволявайки сърцето ти да бъде разбито, научи повече, отколкото би могла по някакъв друг начин.
И това се вписва в целта ти да израстваш и да служиш на другите. Във връзката си с него помогна и на
двамата. Научи много. Бяхме съгласни да поемем вината за известно време, защото дори това беше
необходимо за твоето израстване. За да простиш, първо трябва да обвиниш или да се почувстваш наранена.
Ти преживя и трите. Дадохме ти трудност, с която да се сблъскаш, и да избереш гнева или прошката.
– Сега отново можеш да избираш: да го съдиш и да се вкопчиш в тази по-низша вибрация или да му
простиш, че те изостави, да простиш и на нас за това, което мислиш, че е било подвеждане. Да простиш и на
себе си, че не проумя по-висшия смисъл още в самото начало.
– Съгласила си се да изживееш всичко, което е нужно за израстването ти. Позволяваме ти да участваш в
планирането му много интензивно. Изглежда, сърцето ти се нуждае от път, изпълнен с интензивни уроци, и
ние те подкрепяме в усвояването им. Няма правилен или грешен избор. Всеки избор, който правиш, те
отвежда до съдбовен кръстопът: възможността да простиш. Кажи ни, как мислиш, че се справяш с този
избор? Има ли още нещо за разбиране?
Саманта се усмихна и им каза, че вече напълно разбира. Те й се поклониха и я насърчиха да помни
силата си. Благодари им за тяхната благосклонност, осъзнавайки, че духовната й работа изисква да използва
всички ресурси, с които разполага. Какъв по-добър начин да се научиш на прошка, от това да се съгласиш
сърцето ти да бъде разбито? Когато тя погледна на този урок с разбирането на безсмъртната си душа, осъзна
колко съвършен е планът и болката й още повече намаля. Сеансът й завърши, беше получила всички
отговори които търсеше.
Прошката, до която се стигна при този сеанс, е забележителна. Година по-късно Саманта сподели, че
практиката й отново процъфтява и работи по-добре от всякога. Чувствата й на огорчение и гняв коренно се
бяха променили. Вече не реагира на моментните емоции по същия начин; търси съкровищата, които са
невидими. Помага на другите да разберат, че гневът им пречи да осмислят уроците си и че сърцата им се
опитват да надмогнат този гняв.
След като освободи съзнанието си от огорчението, тя ясно вижда, че всеки човек следва божествен
план, и успява да помогне на другите да разберат този план за себе си. Сърцето й остава отворено и
приветства всяка възможност да разбере, че прошката е любещ учител. Започнала е отново да излиза на
срещи, без упорито да преследва вечната любов от приказките. Сега Саманта живее за мига. Щастието е
избор, а прошката е неговата колесница.

9
Белият гъсок

Урсула Демармелс (Залцбург, Австрия)

Автор, известен телевизионен експерт по регресия, университетски лектор, който визуализира
хармонично общество, уважаващо животните и природата
Тази глава описва много точно бързата положителна промяна, която може да настъпи, когато
клиентът е направляван със съчувствие към състоянието между преражданията. Този случай ни напомня,
че всички сме души, безсмъртни създания от светлина, и че чрез ЖМП терапия можем да преоткрием
духовното състояние, в което чувствата и преживяванията ни са много по-възвишени от тези, които
съхраняваме в човешкото си съзнание.
Когато Сандра, красива жена малко над тридесетте, влезе в кабинета ми в Австрия за първи път,
изглеждаше весела, самоуверена и леко арогантна. Това ми се стори малко изненадващо, защото в първото
си писмо до мен не показваше голяма смелост за справяне с живота и споделяше, че често мисли за
самоубийство. Все по-често страдаше от внезапна сърдечна болка и чувство на тревожност, за които не бе
открита никаква физическа причина. Осемнадесет месеца интензивна психотерапия също не бяха
помогнали. Каза ми, че дори не може да плаче и всичко ѝ се струва мрачно и безсмислено.
Като човек с университетско образование и опит в различни сфери, Сандра бе постигнала големи
успехи, но не изпитваше радост. Чувстваше се самотна, без приятели. Бе имала поредица връзки с мъже,

www.spiralata.net 40
които бяха и донесли само унижение и разочарования. Описа родителите си като "добри и грижовни хора",
но избягваше контакти с тях, защото се срамуваше заради скромните им професии.
Когато напътствам клиентите си към минал живот, обикновено преминавам с тях през различни фази от
настоящия живот и през периода в майчината утроба. Но Сандра изрично ме помоли да пропусна тази част.
Искаше да я отведа направо в минал живот. Каза, че винаги се е смятала за специална личност, която иска
да постигне нещо значимо, но нямаше представа какво може да бъде това "нещо". В сегашния си живот
никога не бе проявявала интерес към духовността. Когато случайно прочела в списание за книгата ми, за
положителното въздействие на регресията към минали животи, проявила любопитство, прочела я и сега
беше тук, за да изживее лично духовна регресия.
Беше нужно доста време, за да въведа Сандра в състояние на дълбок транс, защото изведнъж стана
напрегната и страхлива. Помогнах ѝ, като използвах въображаемо пътуване с визуализация на красива
поляна с цветя. Тогава постепенно се отпусна. Помолих духовния й водач да избере за този сеанс минал
живот, който ще й помогне най-много, и я насочих към него.
Клиентката ми се озова удобно излегната по гръб за дълъг период от време, носеща се върху бял облак
през синьо небе. Трансът й постепенно стана по-дълбок. Накрая я помолих да се обърне и да погледне
надолу към Земята. Видя под себе си нежнозелен пейзаж с трева и дървета. Обясних й, че ще преброя до три
и тогава ще попадне в ситуация от един свой минал живот, която е най-важна във връзка със сегашния.
Урсула: Какво виждаш?
Сандра (Изведнъж затреперва и се задъхва, едва отваряйки уста): Затънали сме в тресавище… Конете
не могат да се движат повече… нагазили са в кал до коленете… не мога да помръдна. (Крещи.) Всичко е
сиво, само сиво! Сигурно така е в ада! (Скимти.) Трябва да продължа… трябва да продължа!
У: Огледай се наоколо. Какво става?
С (Диша тежко): Трябва да хвърля раницата и оръжието си. Вече нямам сили… О, господи, те стрелят!
Стрелят! Проклетите копелета! (Хленчи) Не мога повече. Но трябва да взема пушката си… Улучиха един от
конете, (силно) Ха, не са ме застреляли все още! Но защо? Този ужас трябва да свърши!
Сандра се бе пренесла в Русия по време на Втората световна война, в тялото на отчаян немски
войник на име Райнер. Положението беше безнадеждно. Военните камиони не можеха да се придвижват в
проливния дъжд. Вместо тях използваха фургони, теглени от коне, но и те затъваха в калта.
В следващата сцена се видя като Райнер на по-млади години: млад мъж с униформа, малко преди
началото на войната, заедно с годеницата си Юдит в прекрасната къща на родителите си. Бяха богати
фермери.
У: Как се чувстваш там?
С: Юдит иска да се разделим.
У: Защо?
С: Защото постъпих в армията (гордо). Ще направя кариера! (Смее се.) Няма вечно да се занимавам с
говеда и свине! … Тя е еврейка. Затова не ми подхожда, аз съм потомък на немската нация.
У: Какви чувства изпитваш към Юдит?
С: Много е красива и елегантна… сега заплаква. Това не ми харесва… да, най-добре е да се разделим.
Две години по-късно Райнер командваше войници, контролиращи шведско-германската граница. Бяха
заловили група еврейски бежанци; Юдит беше сред тях.
С: Изглежда дрипава, вече не е красива. Мръсна е. Гледа ме някак странно… уплашено… сега извръща
глава.
У: Как реагираш?
С: Не зная. Леко се отдръпвам. Трябва да взема решение… евреите бежанци заслужават сурово
наказание. (Дълга пауза.)
У: Хайде! Какво е решението ти?
С (Изкрещява.): Всички да бъдат разстреляни!
У: Какво чувстваш?
С (предизвикателно): Така трябва! Така повелява законът! Нищо не ѝ дължа!
У: Присъстваш ли на разстрела ѝ?
С: Да. Всички застават в редица, с гръб към нас, пред изкоп, с ръце на тила.
У: Сами ли се подреждат? Погледни внимателно!

www.spiralata.net 41
 С: Не, налага се войниците ми да ги смушкват. Някои плачат, молят за милост… един мъж пада,
започва да хленчи. Жените често се оказват по-силни.
У: А Юдит?
С: Тя не заплаква. Държи малко дете за ръка.
У: Нейно ли е?
С: Мисля, че е на мъжа, който преди малко се разхленчи.
У: На колко години е детето? Момиче ли е или момче?
С: Момиче. Може би на четири.
У: Какво изпитваш?
С: Не зная… това, което изпитвам винаги в такава ситуация… някаква празнота.
У: Нещо друго?
С (бавно): Гняв… униние… да, и тревога.
У: Внимателно прецени тези чувства!
С: Да, властта ме опиянява.
У: Какво става по-нататък?
С: Войниците ми стрелят… те падат в изкопа… всичко свършва.
Скоро след това Райнер започва все по-често да изживява мъчителни угризения и кошмари. Появяват
се и внезапни сърдечни болки. Заминава за фронта като доброволец. Надява се да умре, но вместо това
попада в плен на руснаците.
С: Пред казармата съм, мрачно… всичко е сиво и мръсно… няма почти нищо за ядене, дори и за
руснаците. Сградите трябва да се построят наново. Безсмислено… отново стрелят, онези идиоти!
У: Кои?
С: Нашите (германците). Вече всичко рухва… много немски пленници...
Самолет хвърли бомба. Райнер бе изхвърлен надалеч, тласнат от ударната вълна. Лявото му рамо
пострада. Когато се надигна, видя до себе си бял гъсок с ранено ляво крило.
С (изумена и обзета от страхопочитание ): Този бял гъсок е… най-чистото и красиво създание, което
съм виждал от цяла вечност! (Дълга пауза.)
У: Какво се случва вътре в теб?
С (бавно): Такъв бях някога, или можех да бъда… трябваше...
Руските войници дойдоха и хванаха гъсока. Един от тях го зашемети и уби. Райнер заплака и се
втурна към тях. Друг войник го удари с все сила по главата с приклада на пушката си. Райнер падна и
веднага умря. Някаква сила изтръгна душата от тялото му; после душата му задълго се потопи в мрак.
Чувстваше се самотна и изгубена.
У: Как изглеждаш сега?
С: Като мъгла. Без човешки силует.
Най-сетне в далечината започна да става малко по-светло и долетя бял гъсок.
С (внезапно развълнувана): Още по-красив е от онзи в Русия! Блести и е много голям!
Душата му получи позволение да легне върху гърба на гъсока, който полетя и го отнесе надалеч. Долу
Райнер/Сандра видя сив пейзаж, сред който личаха разрушенията от войната. Сандра ми каза, че се
чувства много малка, смазана и уморена. Изпълни я дълбока тъга и изведнъж по лицето и потекоха сълзи.
Като душа, тя се отпусна, потъна дълбоко в бялата перушина и плака дълго и неудържимо.
С (ридаейки): Чувствам се сякаш се разтапям в порой от сълзи, които напояват цялата страна.
У (след като клиентката се успокоява): Как се чувстваш сега?
С: По-лека. О, земята под мен става зелена! Ужасната сивота на смъртта е изчезнала! Плодородието се е
върнало!
У: Къде е белият гъсок?
С: До мен. Но сега се е превърнал в дълга ивица синя светлина. (С удивление.) Моят духовен водач43.

43
Въплъщаването на енергията в различни форми е практика, използвана от душите от всички нива, особено от духовните
водачи, които искат да постигнат определена цел с учениците си. Обикновено, ако това се случи с душа, току-що напуснала
тялото си, то е скоро след смъртта, малко преди или малко след като премине през духовния портал (СД, случай 4, 31). За да
узнаете как душите практикуват това умение, вижте пространство за трансформация, СД 308.
В този случай белият гъсок е почти митологичен образ, който духовният водач приема като спасител по време на
www.spiralata.net 42
 В ретроспекция, с помощта на духовния й водач, за клиентката стана ясно какъв урок трябва да усвои
от предишния си живот, който би и помогнал днес, като Сандра.
С: Исках да постигна нещо значимо в сегашния си живот, а бях забравила най-важното: сърцето си! Да
проявявам състрадание.
У: Как се вписва състраданието в настоящия ти живот?
С: Днес съм много различна от това, което исках да бъда в началото. Чувствам се разочарована и
самотна!
У: Какво е мнението на духовния ти водач по въпроса?
С: Поклаща глава… (изненадано) Показва ми сцени от сегашния ми живот. Родителите ми… срамувам
се, защото не прекарвам много време с тях. Сега ми показва жена, която познавам от работата си. Толкова е
глупава и сантиментална… (бавно) Хм, изглежда, намирам какво да критикувам във всеки и всичко. Трябва
да престана и да бъда по-приветлива, скромна и внимателна… но съм толкова уморена!
След това водачът отведе душата на клиентката на място за отдих и пречистване в духовния свят.
Под себе си тя видя малко лазурносиньо езеро. Спусна се надолу и се потопи във водата. Почувства я да
нахлува в нея – топла и нежна.
С: Чувствам се, сякаш постепенно ставам прозрачна и лека. Не мога да усетя границата между тялото
си и водата. (С въздишка на облекчение.) Иска ми се да остана тук завинаги!
След дълго време духовният водач се връща за душата ѝ.
С: Облечен е с възсиня и лъскава дълга рокля. Не виждам лицето му, но… сега е жена!
У: А ти как изглеждаш?
С: Като дълга ивица жълта мъгла. Имам дълги медноруси коси и също съм жена.
У: Как се казваш?
С: Триа.
У: Прекрасно. А как се казва водачът ти?
С: Тисана. Хваща ръката ми и се понасяме още по-високо… (Щастливо изненадана.) О, ето я духовната
ми група! Поздравяват ме! (Смее се.) Забавно е, всеки от тях иска пръв да дойде при мен. Има пет души.
Изглеждат като светещи жълти кълба. И всичките ме прегръщат. (Радостно.) Вече съм у дома!
У: Изживей радостта! (Пауза.) Познаваш ли някоя или повечето от тези души в сегашния си живот като
Сандра?
С (с тъга): Не. Съвсем сама съм на Земята.
У: Попитай Тисана за причината.
С: Приближава се друга душа. (Ужасено.) О, не! Това е Юдит… идва право към мен!
От челото на клиентката ми потича пот и изглежда напрегната. Нужно ми е малко време отново да
я успокоя.
С (изненадано): Не може да е истина. Не заслужавам това. Тя се усмихва и хваща ръката ми! … Толкова
жестоко я нараних, а не ми е сърдита!
У: Простила ли ти е?
С (дълбоко трогната): Да.
У: Почувствай това и го приеми дълбоко в себе си. Поеми си дъх! А ти успя ли да си простиш?

травмиращата сцена на смъртта. Водачката на Сандра – Тисана, се въплъщава в животно, жертва на насилие, подобно на това,
което Райнер е упражнявал като войник спрямо невинни еврейски бежанци по време на Втората световна война.
Целта тук е била да му покаже резултата от насилието върху невинни живи същества. Последователните наранявания,
причинени на птицата, в този случай са отражение на онова, което е преживял самият Райнер в последните минути преди
собствената си смърт във войната. Първо, има физическо увреждане на крилото на птицата и рамото на Райнер, а накрая
зашеметяването на белия гъсок съвпада с удара по главата на Райнер от войника, който го убива. Това символично видение
разкрива последиците от липсата на състрадание у самия него като войник. Докато напуска астралния слой, той е понесен от
здрава птица, без наранявания, и това е символ на освобождаване.
Белият гъсок символизира и чистота, красота и спокойствие, очевидно представяйки другото духовно Аз на Райнер/Сандра –
тоест доброто, което иска да постъпи правилно в сравнение с разрушителното поведение в току-що изживения живот. Днес, в
сегашния си живот, изпълнен с проблеми, тя трябва да бъде състрадателна, както изтъква авторката. Когато водачката й Тисана
приема образа на бял гъсок, който отнася Сандра на небето, визуалният урок представлява сливане на линиите на миналото и
бъдещето, което разкрива блаженството и свободата да се изправиш срещу живота и да добиеш смелост. Очевидно е, че за
разлика от Райнер в края на живота си (миналия живот на Сандра), тя е намерила щастие чрез приемането на любовта на
духовните сили, които бдят над нея.
www.spiralata.net 43
 С (с дълбока въздишка ): Иска ми се. (Дълга пауза.) Не се получава… не ми се струва редно.
У: Какво е мнението на Тисана?
С: Изглежда много сериозна и посочва към духовната ми група. Всички изглеждат толкова бляскави!
У: Като теб?
С (с тъга): Не, аз не блестя. Моят жълт цвят е някак убит.
У: Какво означава това?
С (колебливо): Не напредвам толкова бързо, колкото другите… отдавна имам този проблем.
У: Кой проблем?
С (По-дълга пауза.): На Земята забравям… за съвършения план… дори другите от духовната ми група
ми помагат… А после, в човешки образ, отново се опитвам да се издигна, да стана нещо много специално…
без уважение.
У: Както в миналия си живот като Райнер. Погледни отново приятелката си, еврейката Юдит. Познаваш
ли тази душа в сегашния си живот?
С: Не! Сигурно никога вече няма да пожелае да бъде с мен! (Изведнъж заридава.) Но да, отново е тук.
Тя е колежката ми!
Оказва се, че тази душа принадлежи към духовната група на клиентката и винаги се е прераждала
заедно с нея и се е старала да й помага по пътя на развитието й. В настоящия живот на Сандра, като
нейна колежка, многократно се е опитвала да се сприятели с нея. Иска заедно да осъществят обещаващ
хуманитарен проект.
У: Какво мисли духовният ти водач за този проект?
С: Показва ми сцена от детството ми. Малко момиче съм – на около шест години, и гостувам на хора,
които познават родителите ми. Ремонтират къщата си и напълно са забравили за домашните си зайчета.
Клетката им е счупена. Пълна е с прах и нечистотия… и зайчетата са останали без храна. Донасям им трева
и вода от градината, въпреки че изпоцапвам късата си рокличка. (Пауза.) Мисля, че трябва да го направя…
онзи хуманитарен проект с колежката ми.
У: Как ти се струва идеята?
С: Някак странна. (Дълга пауза.) Но и прекрасна… да, наистина!
У: Искаш ли да се опитам да те освободя от болката в сърцето и чувството на тревожност?
С (Дълга пауза.): Не, все още не… Не мисля.
У: Влез във връзка с духовния си водач. Какво казва Тисана?
С: Кимва. Казва, че сърдечните болки са като пътен знак, който трябва да ми напомня да се вслушвам в
сърцето си… да се науча да правя добро.
След като излезе от транса, отначало Сандра изглеждаше много отпусната и по-приятелски настроена.
Но сподели сериозното си безпокойство, че няма да успее да използва познанието, получено по време на
сеанса в ежедневния си живот.
Шест месеца по-късно ме осведоми, че с колежката й са направили заедно първите крачки към
осъществяването на съвместния си проект – да помагат на хората да си помогнат сами. Идеята била да
обучават и подкрепят фермери за преминаване от масово животновъдство към условия за отглеждане с
грижа за животните, и от масово растениевъдство към екологично. Всички същества, участващи в проекта,
щели да спечелят.
Но здравословните проблеми на Сандра не бяха изчезнали. Предложих й съзнателно да се свързва със
своя духовен водач всеки ден за поне петнадесет минути. След още година и половина отново ми се обади.
Вече изглеждаше много щастлива и ентусиазирана. Проектът бе потръгнал изненадващо добре и за първи
път в живота си имаше връзка, основана на взаимна любов. Беше се вслушала в предложението ми често да
се свързва с духовния си водач. Понякога Тисана й се явява отново като бял гъсок и позволява па душата й
да полети из небето на гърба му. Когато я попитах за чувството на тревожност и сърдечните й проблеми,
Сандра замислено каза: "Уау, напълно бях забравила за тях. Постепенно изчезнаха!".
Духовната регресия към минал живот и най-важното – към живота между преражданията ни на Земята,
може да се разбира като терапия, интегрираща божествената мъдрост в земните ни преживявания. Случаят
на Сандра е добър пример колко дълбоко и благотворно е въздействието на съзнателната връзка с духовния
свят. В моята практика терапията с цел духовно израстване и лечение на психиката е невъзможна без
свързване с нашите божествени уши. Като регресионен терапевт, от множество сеанси зная, че

www.spiralata.net 44
обикновената регресия към минал живот не е достатъчна. Често напътствията ми към клиентите са от
съществено значение за получаването на информацията, необходима за напредъка им. Професионалният
опит е единият важен фактор за успешното провеждане на духовна регресия. Другият най-важен фактор е
съзнателният контакт на терапевта с по- висши същества в духовния свят преди и по време на сеанса. При
всяка регресия интензивно контактувам с духовния свят и само по този начин е възможно да предлагам
адекватна подкрепа и помощ на клиентите си.
Ние сме гости в този свят и трябва да помним, че сме души, които трупат опит в човешки тела, и че
целта ни е да въплъщаваме духовното си съзнание в материална форма. Веднага щом започнем с доверие да
следваме напътствията на по-висши същества, можем да получим помощта, която ни е нужна за нашето
духовно израстване.
Като човешки същества знаем много. Но животът ни е по-пълноценен, когато се свързваме директно с
духовното си съзнание и осъзнаваме, че сме безсмъртни същества от светлина и любов. Съпреживявайки
бързите положителни резултати от духовната регресия, винаги изпитвам благодарност и искрено се
вълнувам. По време на всеки сеанс с духовна регресия придружавам клиента и при този процес аз също
израствам в познанието си за нашето единство. По-дълбоката истина е, че няма никакво разделение. Всичко
– човешките същества, животните, природата, Земята и цялата Вселена, – всички материални и
нематериални форми и духовният свят са части от едно цяло: вечния божествен източник.

10
Охранителят от "Уелс Фарго"

Джими Е. Куаст (Ийстърн Шор, Мериленд)

Хипнотерапевт от 1993 г., координатор за ЖМП сертифициране и водещ преподавател В "Нютън
Инститют"
Това е историята на доста напреднала душа44, вече постигнала ниво на компетентност в духовния
свят, което й позволява да работи с удивителна независимост като учител на съвсем неопитни и, по
нейни думи, нежни млади души. Но явно не е в природата и да се отпуска и да се задоволява с минали
постижения. Все още се стреми да усъвършенства в себе си уроците на съчувствието и състраданието
към другите, които може би са уязвими и се нуждаят от насърчение, за да открият силните си страни.
Затова работи по специфични начини, за да усъвършенства своята безкористност, търпение и скромност
– и при заниманията си в духовния свят, и в последните си прераждания на Земята.
Както ще видите, този вид духовна работа невинаги е скучна. Всъщност най-скорошното ѝ минало
прераждане може да послужи като вълнуващ сюжет за филм.
ЖМП сеансът бе проведен преди няколко години. Клиентката Анна беше на четиридесет и четири.
Когато се срещнахме, личеше, че не е доволна от живота си, но информацията във входящия и формуляр не
разкриваше дори малка част от нещастието й. След около едночасов разговор определено добих по-добра
представа за дълбочината на физическите и емоционалните й проблеми. Но никой от двама ни не можеше
да знае до каква степен ще се промени животът й до края на сеанса. Всъщност положителните промени
продължиха да настъпват седмици и месеци след това.
Проблемите на Анна не бяха крайно необичайни, просто бяха много. През целия си живот бе имала
чувството, че твърде много хора се опитват да я използват. Наричайки себе си "изтривалка за всички", тя се
чувствала изтощена физически и психически. Страхувала се и се отнасяла с недоверие почти към всеки.
Слабеела – за една година от шестдесет и пет станала по-малко от петдесет килограма, и й се струвало, че не
може да възстанови теглото си. Беше й поставена диагноза адреналинова недостатъчност и бе развила
повишен апетит към сладки храни и непоносимост към лактоза. Сподели, че сякаш е загубила деветдесет
процента от предишната си същност и че ако нещо не се промени скоро, "с живота ми е свършено".
Сякаш това не бе достатъчно, а Анна беше неспокойна и заради нещо, което наричаше "твърде много
духовни изживявания"! Често сънувала мъж с набито тяло, който се опитвал да достигне до нея, и когато се
събуждала, усещала някакво присъствие в дома си, което се опитвало да привлече вниманието й45. Тези
духовни изживявания не я карали да изпитва уплаха, а по-скоро да се чуди кое е това създание и каква е
44
За сравнения между случаи с начинаещи и напреднали души вижте ПД 170 – 267.
45
Прототипни образи в сънища и тълкуване на съновидения: СД 34, 39.
www.spiralata.net 45
целта му. Накрая мистериозните преживявания подтикнали Анна да потърси отговори в книгите на д-р
Майкъл Нютън, които впоследствие я доведоха при мен.
Преди да започна ЖМП сеанс с нов клиент, обикновено провеждам един-два сеанса на по-първично
терапевтично ниво. С Анна процесът беше съкратен, донякъде защото трябваше да изминава голямо
разстояние, за да идва при мен, и донякъде защото при телефонния ни разговор се убедих, че вече
притежава вродена отвореност за трансцендентални духовни преживявания. Информацията, че според
лекарите й психичното й състояние е стабилно не са й предписани лекарства, които понякога пречат на
влизането в състояние на хипноза, ми даде допълнителна увереност.
Затова за мен не беше изненада, че Анна изпадна в състояние на дълбока хипноза много лесно,
използвайки едно от любимите си места сред природата като успокояваща визуализация. Когато реших, че е
достигнала достатъчна дълбочина, предложих да се остави да бъде отведена в един от най-скорошните си
минали животи. Анна ми каза, че я болят краката. После, преди да разбера за какво говори, каза: "Взех тези
ботуши от един мъртвец и са дяволски тесни". Не беше обута с ботуши и осъзнах, че наистина се е пренесла
в друга реалност. Започнах да ѝ задавам въпроси.
Джими (Прикривам насмешката си.): Лоша работа, това с ботушите. Можеш ли да ми кажеш нещо за
себе си? Как изглеждаш?
Анна: Облечен съм с широка бяла риза с дълги ръкави и кожен панталон, който се закопчава отстрани.
Нося сива шапка с кръгла горна част и тясна периферия. Нисък съм, закръглен и мърляв. Не се бръсна много
често… веднъж на около четири месеца. Косите ми са прошарени.
Дж: Добре, представям си. Значи си мъж. Кажи ми още.
А: Точно така. Никой не може да застане на пътя ми. Не се заяждам с никого, но най-добре не се
заяждайте с мен! Не се давам на никого.
Дж: Разбирам. Как те наричат? Как се казваш?
А: Името ми е Рен. Някои ме наричат Рени. Партньорът ми се казва Макс. Новак е. Да ви кажа, загубих
повечето си партньори, защото не ме слушаха. Бяха нерешителни, а който не действа смело, рискува да бъде
убит… това се случи с тях.
Скоро узнах, че Рен е бил на около четиридесет години и е работел за компанията "Уелс Фарго" като
охранител на дилижанс в Съединените щати, в ерата на Дивия Запад. Задълженията му включвали да пази
живота на пътниците и съдържанието на сандъка, който той и шофьорът Макс превозвали през местности, в
които царяло беззаконие, разположени между градовете, на които служили. Рен не можел да близне уиски
дори когато не бил на работа, защото винаги трябвало да бъде нащрек. Рядко си позволявал почивка, дори
след като доставел тежкия сандък, обкован с желязо, на получателя – обикновено банка. Той сподели: "Не
се чувствам в безопасност. Хората ни гледат и не знаят дали в дилижанса няма още нещо ценно. Трябва да
побързаме". Рен и Макс се чувствали най-уязвими на излизане от някой град и обикновено бързали да
потеглят незабелязано, с голяма скорост и за предпочитане с шест нови, отпочинали коня. В добавка към
параноята им, изглежда, имало и епидемия от едра шарка и когато нямали пътници или ценни вещи,
спирали да пренощуват далеч от пътя и спели на земята, на защитено място.
Рен винаги държал заредена двуцевка в скута си и още четири заредени пистолета под седалката си в
дилижанса. Няколко пъти ми каза: "Дребничък съм и остарявам, но не се давам на никого". Оръжията му
винаги били добре смазани, лъснати и заредени.
Имал кобила на име Бътъркъп. Предпочитал по-дребен кон заради ниския си ръст и защото било по-
лесно да го възсяда. Сподели, че Бътъркъп е любовта на живота му. Не се налагало да я връзва, защото
винаги стояла наблизо, дори през нощта, и идвала веднага, щом й подсвирне. Той каза: "Бътъркъп е
единствената женска, която се доближава до мен. Само ме погледнете – грозен съм, необразован и вонящ.
Противен съм, но не и за Бътъркъп". Рен призна, че понякога си е позволявал да се закача с пътничките в
дилижанса и дори да флиртува. "Отървавам се безнаказано само защото животът им е в наши ръце". Това
никога не довеждало до нещо сериозно, но, изглежда, и той не го е търсил.
Въпреки постоянните предизвикателства, а може би именно заради тях, Рен обичал този начин на
живот. В кариерата си наистина бил прострелял и убил няколко разбойници, нападнали дилижанса от
засада. "Ако някой ме предизвика, гръмвам го на място, без колебание. Репутацията ни е желязна. Хората от
градовете разчитат на нас и се молят да се завърнем у дома живи и здрави".
Помолих го да се пренесе напред във времето до последния ден от живота си. След няколко мига

www.spiralata.net 46
заговори.
Рен: Лежа в легло. Тъмно е, но до мен има газена лампа върху дантелена подложка.
Дж: Болен ли си, пострадал или просто уморен?
Р: Простреляха ме. Ето тук. (Анна посочи към гърдите си отдясно и каза: "Това обяснява защо
понякога усещам болка на същото място".)
Дж: Грижи ли се някой за теб или си сам?
Р: Сестра ми Клариса е до мен. По-млада е… толкова е добра с мен, но не харесва начина ми на живот.
Сега виждам, че пере окървавени парцали… губя много кръв.
В този момент Анна за кратко се върна към настоящето и ми каза, че разпознава Клариса в сестра си
Кимбърли в днешния си живот. Видях как изживя внезапен прилив на обич и нова близост със сестра си.
Колкото и радостно да бе това откритие за Анна, тя бързо се върна към предсмъртните мигове на Рей.
След няколко секунди го засипах с въпроси за прострелването му. В дилижанса ли е бил, когато се е
случило? Знае ли кой е стрелял по него? Всичките му отговори бяха много неясни. Струваше ми се, че
просто не иска да говори за тези неща. Не искаше и да се откаже от живота. Остана верен на коравата си,
непреклонна натура до последен дъх. Не чувстваше болка, само дишаше все по-трудно. Накрая, по негови
думи, "не ми оставаше друго, освен да се предам".
Помолих Рен да обясни какво изживява след напускането на физическото тяло и той ми каза: "Вече не
съм там… Заобиколен съм от облаци". Не виждаше нищо в далечината поради облаците, но знаеше, че е
далеч от Земята. "Няма нищо друго, освен спокойствие, само спокойствие. Всички беди са изчезнали. Вече
съм в безопасност. Тук не е нужно да правиш нищо". След минута-две облаците се разсеяха и далеч пред
себе си той съзря нещо "с форма на подкова и някаква светлина в средата. Но не е подкова и се нося към
него". Когато стигна по-близо, каза: "Това е място, хубаво място, което ми напомня за Земята, но не е. Има
дървета, цветя и трева като на Земята, но цветовете са по-ярки. Бил съм тук и преди. Мястото е само за
мен… нямам никакви грижи. Мога да си почивам… тук възвръщам силите си. Усещам как се случва…
Зареждам се. Всичко в мен се излекува. Нямам нужда от нищо друго.
Рен замълча и го попитах дали може да ми каже, според земните представи за време, колко дълго
обикновено остава на това място за уединение и отдих. Отговорът му беше: "Някъде между 100 и 200
години". След много ЖМП сеанси започнах да разбирам, че на този етап клиентите не боравят с линейно
време. Следователно не може да се направи пряко сравнение между земното време и това, което
преживяват. В този случай имах възможността да използвам много интересна и удобна техника. Просто
казах на Рен: "Нека да почетем тези 100 – 200 години, като помълчим две земни минути, в които можеш да
прекараш колкото искаш време на мястото за отдих, за да възстановиш енергията си" 46. След две минути
мълчание тактично го попитах дали се чувства готов да тръгне. Каза ми, че вече усеща разликата: чувство
на цялост. Пролича, че с него е настъпила коренна промяна. Благодарение на предишния си опит с ЖМП
регресии разбрах, че Рен вече се ориентира по-добре в тази по-голяма реалност, възвърнал представата за
себе си като безсмъртна душа.
Узнах, че вечното духовно име на тази душа е Караа (произнасяно с ударение на последната сричка).
Караа се описа като жена – доста висока, стройна и грациозна. Това беше пълна противоположност на Рен.
В момента е запазила 85% от енергията си, което означава, че Анна е получила само 15% при прераждането.
Информацията, събрана от хиляди ЖМП сеанси, проведени от др Нютън и други, сочи, че средното
количество енергия, което душите вземат при преражданията си, е между 40 и 60%. Давайки на Анна
сравнително малко енергия, Караа е постигнала две важни неща. Първо, запазила е достатъчно енергия, за
да продължи специалната си работа в духовния свят, която върши с голяма страст. Второ, както изтъкна
Караа, относително ниското количество енергия кара Анна да изпитва носталгия по духовния свят, своя
истински дом. Благодарение на това тя е по-отворена за получаване на помощ от дома, въпреки че поради
тази причина понякога като човешко същество се чувства слаба и застрашена.
Караа има личен духовен водач на име Сариел (с ударение на последната сричка). Той носи по-
мъжествена енергия, но не се появява често, както някога. Винаги е на разположение, когато тя се нуждае от

46
В тази книга виждаме много примери, че времето в духовния свят не е линейно или абсолютно. В този случай 100 години земно
време биха могли да изглеждат като 100 минути за душата в отвъдния свят. Съзнателните изкривявания на времето под
напътствията на опитни терапевти, както в този случай, са ефективно терапевтично средство в различна, духовна, среда, за
забавяне, замразяване или ускоряване на движението по линиите на времето при ЖМП сеанс; вижте ЖМП 60.
www.spiralata.net 47
помощ, но Караа казва, че рядко се налага да се обръща към него.
Цветът на енергията на една душа винаги е интересен, защото разкрива много за нивото на развитие на
душата. Според мен енергията на Караа е безкрайно интересна и доста необичайна заради цвета си. Има
голямо количество синя енергия, което разкрива високо ниво на опитност, но тя обикновено предпочита да
крие удивителните си постижения, като се забулва със сивкавобялата мантия на много по-млада и неопитна
душа. Разбрах това едва когато ме отведе на мястото, където работи. Беше кристална сграда, издигната
върху кристален пиедестал, и всеки посетител се нуждаеше от време за настройка, преди да влезе.
Караа: Сградата е много стара. Но не е просто сграда… жива е!
Дж: Искаш да кажеш, жива като теб?
К (решително): Повече от мен! Трябва да проявяваш уважение, огромно уважение, за да можеш да
влезеш. Да бъдеш смирен, да не показваш гордост… за тях не е добре да показвам гордост. Уча ги как да
станат нещо повече от това, което са, но трябва да бъда много ласкава.
Дж: Значи си учител?
К: Да, точно така. Но трябва да бъда внимателна. Не бива да се перча ( има предвид синия цвят на
енергията си), защото те ме боготворят. Толкова са млади – нежни бели светлинки. Искат да се учат, но са
много плахи. Трябва да се отнасяш към тях с внимание, защото ти имат пълно доверие.
Дж: Това означава ли, че намаляваш яркостта на енергията си, когато си тук? Как се явяваш пред тях?
К: Да. Явявам се в успокояващ сивкавобял цвят. Мантията ми има гънки или дипли и позволява
светлосиният цвят да прозира на тънки ивици в сенките им.
Дж: Струва ми се доста елегантно.
К (със загадъчен, но съчувствен тон): Така е!
Дж: Значи си различна, когато си далеч от тук?
К: По-ярка съм и понякога позволявам повече от синята ми енергия да се вижда, но това би вдъхвало
страхопочитание у малките. Всъщност не съм чак толкова напреднала (душите от нейното ниво на
развитие са невероятно скромни, така че тези души потвърждават постиженията и.) Просто умея да
върша тази работа – да подготвям новите души за преминаване към следващото ниво. Наистина се справям
добре и обичам да се занимавам с това.
Следващите въпроси разкриват, че Караа работи самостоятелно с шест до осем ученици едновременно,
при постоянно текучество. Понякога отделя време за лични срещи с души от своето ниво, но много рядко.
По-нататък по време на сеанса ни тази относително напреднала душа не ме отведе на никое от обичайните
места, които често посещаваме при ЖМП сеанси. Въпреки че настойчиво задавах въпроси, не сподели
много повече.
Караа изтъкна, че целта на прераждането й като Анна е двойна. Отново трябва да отстоява своето, както
Рен, но този път в женско тяло, без помощта на "цял арсенал заредени оръжия". Освен това, ролята й в този
живот е да насърчава. Отначало изглежда, че Рен няма много благородни качества, но при по-дълбоко
вникване се убеждаваме, че отношението му към живота не е хладно, безчувствено и коравосърдечно, както
може да се предположи, ако съдим по думите му. Според Анна той е будел възхищение в много градове на
запад като храбър закрилник на живота и собствеността на хората. Посланието за Анна е, че макар и
физически уязвим в опасна територия, докато е вършел работата си, Рен не се е поколебавал да действа,
когато е необходимо. Силната мъжка фигура от сънищата, които я доведоха при мен, изглежда, е трябвало
да й напомни за проявите на истинската й същност в тялото н Рен. Спомените от живота на Рен по време на
сеанса разкриха истинската й способност кат душа да превъзмогва враждебността на околните със сила и
независимост.
Очаквах сеансът да продължи малко по-дълго, но Караа изведнъж заяви, че е време да приключваме.
Беше изненада, защото рядко се случва ЖМП сеанс да завърши така внезапно. Съобразих се с желанието ѝ и
това беше краят на пътуването.
Когато събудих Анна от транса, ми се струваше, че не съм успял да извлека толкова информация за нея
от духовния свят, колкото ми се искаше. Но бързо се убедих, че не е така, когато тя отвори очи и извика:
"Господи, тази жена е толкова силна. Изумителна е! Беше страхотно това отново да бъде моето Аз!
Работата, която върши, за да насърчава малките, е изключително отговорна. А онзи Рен… беше невероятен!
Показа ми какво е да си мъж. Сега разбирам защо мъжете се държат така… Уау! Нима всичко беше
истина?"

www.spiralata.net 48
 След този сеанс животът на Анна бързо се променил. Имала необясним апетит към здравословни храни
и за шест седмици качила пет килограма! Била и доволна, и озадачена, че сладките неща вече не я
привличат. И представете си изненадата й, когато открила, че вече не страда от непоносимост към лактоза!
Очевидно храносмилателната й система е бил най-уязвимата част от физическото й тяло, засегната от
трайните й проблеми със самооценката. Емоционалното и физическото ни състояние са свързани.
Преоткривайки безсмъртната си духовна същност, Анна намери сили да вярва в себе си и да преследва
мечтите си.
По времето, когато пиша това, са изминали осем месеца, откакто Анна дойде за сеанса си, и тя споделя,
че е изпълнена с увереност и има ясна цел в живота. Хората вече не я плашат. Ето какво казва: "Чувствам се
спокойна в присъствието на хора, които по-рано са ме смущавали. Също толкова важно е, че осъзнах колко
неприятна ми е компанията на някои, от които наистина трябва да се отърва, но преди не си давах сметка за
това. Вече не съм ничия изтривалка. Не се давам на никого".
(Точно както казваше Рен!)
Други забележителни промени: Анна не се страхува от смъртта и е развила способност да усеща
присъствието на безплътни създания, недоловими за обикновените пет сетива.
Наскоро ми каза, че няколко месеца след сеанса посетила битпазар, на който били изложени за
продажба множество оръжия антики. Не проявява интерес към оръжията, но едно от тях привлякло
вниманието й, защото изглеждало досущ като двуцевката, която Рен държал в скута си. Когато се загледала
в нея, един мъж се приближил и я попитал дали се интересува от стари оръжия. Отвърнала, че е любопитна
да узнае нещо повече само за тази пушка, и преди да намери обяснение защо, той казал: "Този вид пушки са
били използвани от охранителите на дилижансите на "Уелс Фарго". Цената била твърде висока за бюджета
й, но сега съжалява, че не я е купила.
Работата на Анна продължава и в сегашното й прераждане и съдейки по много положителните
психически, емоционални и физически промени, настъпили в живота й след този ЖМП сеанс, тя постига
напредък при осъществяването на духовните си цели. Освен това сега го осъзнава.
Случаят на Анна е пример за сравнително напреднала душа, която се стреми да развие безкористност и
състрадание към другите. Подходът на Караа в работата й като учител разкрива колко е съсредоточена
върху усъвършенстването на тези качества. Затова в най- скорошните си прераждания, изживявайки
чувството на уязвимост, тя отново развива способността си за състрадание към уязвимите. Като Анна,
истински натрупва този опит, живеейки без средствата за самозащита, с които е разполагал Рен. Най-
очевидният резултат е, че сега Анна е заредена с енергия от тази перспектива и получи по-дълбоко
изцеление и облекчение, отколкото е предполагала, че е възможно47.

11.
Живот с криле

Рифа Хогсън (Ванкувър, Канада)

Родена в Москва, тя съчетава задълбочена духовна работа с усет за приключения
Едно от най-удивителните открития при хипнотични регресия към живота между преражданията е
съществуването на хибридни души48. В "Следите на душите" др Майкъл Нютън ги описва като души със
"смесен опит", които имат "спомени от прераждания в извънземни светове преди идването си на
Земята". Хибридите често са нежни, чувствителни и по-стари души, които понякога срещат трудности
в приспособяването си към тази планета или са избрали да се преродят на нея, за да се справят с трудно

47
При преглед на етапите на развитие на всяка душа може да се преминава напред или назад в много прераждания, в зависимост
от кармичните предизвикателства. Всяко тяло, обитавано от една и съща душа в различни животи, има мозък, централна нервна
система, емоционален темперамент и прочие. Въпреки различния пол в този случай, и макар и да изглеждат пълни
противоположности, Анна и Рен са една и съща душа. Безсмъртният духовен характер на Караа просто се справя с нови
обстоятелства в различна обстановка. Задачата на душата е да преодолява подобни препятствия във всеки живот, като търси най-
добрите решения, за да го изживее пълноценно. Става все по-силна при този процес; това е тайната на прераждането.
48
Хибридните души са сравнително рядко срещани в човешкото общество и обикновено при един специалист по ЖМП
хипнотерапия 5% от клиентите за година се оказват хибриди, произхождащи от извънземни светове. При първите си прераждания
на Земята след живот на друга планета хибридните души често имат трудности, но ако оцелеят в тези ранни животи, по-нататък
могат да бъдат много полезни за нашето общество. Вижте СД 111, 163 и ЖМП 208 – 209.
www.spiralata.net 49
предизвикателство; възможно е да се чувстват самотни, различни и да имат проблеми с изграждането
на взаимоотношения.
Следва разказ за една такава душа. Линдзи бе имала сериозни здравословни проблеми в сегашния си
живот и понякога бе страдала от мъчителна чувствителност към обстановката и хората около нея.
Чрез ЖМП терапия получи яснота и разбиране. След сеанса успя да продължи живота си с нова увереност
и значително повече спокойствие.
Когато Линдзи – петдесет и една годишна жена, ми се обади за сеанси с връщане към минали животи и
живота между преражданията, беше разтревожена, че крайното й изтощение ще попречи на пълноценното й
участие. Узнах, че е получила сериозна травма при раждането си и през целия си живот се е борила с лошо
здраве. Откакто се помнела, имала болки в областта на жлъчката и постоянно избягвала тълпи и шумни
места, защото изпитвала страх от тях и физически дискомфорт. Линдзи не бе успяла да изгради дълбока
връзка с никого, защото се чувстваше различна и някак изолирана. Узнах още, че десет години по-рано,
докато работела в Африка по международен проект за развитие, била ухапана от насекомо, което пренасяло
пет вируса. Накрая се излекувала от вирусите, но останала в изключително тежко поствирусно състояние:
синдром на хроничната умора.
Осем години по-късно, с конвенционална и холистична терапия, здравето й значително се подобрило.
Започнала да лекува себе си и други хора с енергия, но страдала от упорито и изтощително безсъние, което
не се повлиявало нито от конвенционално, нито от алтернативно лечение.
По време на първия сеанс с регресия към минали прераждания изследвахме няколко живота на Линдзи.
В никой от тях нямаше пряка връзка с безсънието, но когато усвои уроците от тези животи в състояние на
хипноза, тя направи паралели със сегашния. Линдзи сподели:
В онези животи не постигнах напълно целите си… в сегашния трябва да свърша толкова много работа, а
не мога да се справя. Не мога да съм болна и да работя; просто е непоносимо за тялото ми… приливът на
толкова енергия. Имам ясна представа за времето… давам си сметка, че то тече. Трудно е да се отпусна и да
оставя лечебния процес да протече докрай. Това ме кара да се чувствам тъжна, понякога без цел,
безпомощна и самотна.
Насочих я към причините за тези чувства на тъга, липса на цел, безпомощност и неспособност да се
справя с работата си. Стана много емоционална и през сълзи заговори с треперещ глас:
Имам криле… жълтеникаво-златиста съм, с криле, които се плъзгат, не пърхат… плъзгат се плавно… и
опашка… като някакво насекомо, гигантско… имам форма на оса или гущер, но главата ми е много странна.
Дойдох на тази планета, за да работя с енергия, а не се справям. Трудно е… способностите ми не са
достатъчно развити на този етап… твърде тежка задача е… опитвам се да управлявам енергията, но не мога,
не притежавам нужните умения. Надценявам възможностите си… опитвам се да постигна твърде много,
твърде рано. Нетърпеливи сме да преобразим планетата… кръжим в орбита и работим, после си почиваме.
Тук не се нуждаем от много сън.
Попитах: "Ако спреш за почивка точно сега, какво се случва?". След дълга пауза тя отговори: "Странно
е… просто се нося, докато планетата се върти около оста си, и се получава… не е нужно голямо усилие".
Когато спомените нахлуха, Линдзи осъзна, че в настоящия и живот не е нужно да полага големи
усилия. Трябва да се съсредоточи върху работата си на лечител и първо да излекува себе си.
Веднага след сеанса нарисува себе си като онова летящо създание и два дни по-късно ми изпрати писмо
с описание на тялото, в което се бе пренесла по време на регресията към минал живот.
Помня, че бях с нежен златистожълт цвят, с две крила, глава и нещо, подобно на опашка. Главата ми
беше ръбеста, с издатини там, където би трябвало да бъде лицето, но нямаше очи, уши или уста. Вместо
това имаше четири пипала, дълги приблизително колкото врата и главата заедно, които стърчаха от върха на
главата ми. Пипалата се движеха независимо едно от друго и завършваха с нещо по-скоро овално,
отколкото кръгло (като разликата между лингуини и спагети). Кожата ми (без пера) беше гладка, еластична
и мека като желе. Крилете в предната си част бяха като на чайка – леко пречупени в средата; задният им ръб
не беше гладък, а назъбен, формата на тялото ми беше близка до тази на сепия, но нямаше издължен
плавник; вместо това стърчаха още зъбци, подобни на тези по задния ръб на крилата, но по-малко.
Заедно с много други създания като мен обикалях в орбита около малка планета в ранен стадий на
формиране. Тя представляваше вихрушка от тежки червени и оранжеви газове, които се движеха като
течност. Задачата ни беше да ускорим развитието й. Пипалата ми служеха за долавяне на резултатите от

www.spiralata.net 50
промените, които се опитвахме да предизвикаме, и според тази информация постоянно регулирахме
енергията, която изпращахме към планетата. Спомням си, че имах трудности в тази работа; съсредоточавах
се твърде много и по някакъв начин сама си пречех. Когато се отпуснах и кръжах в орбита известно време,
открих, че отделните елементи на тази планета забавят движението си и се съединяват в по- висши форми.
Така започва да се образува примитивна земна кора. Тази концепция за спокойна, но пълноценна работа е
нещо, върху което работя и в този живот49.
Никога не съм виждала човек, толкова нетърпелив и твърдо решен да изживее ЖМП сеанс! Висока,
миловидна и привлекателна жена, Линдзи пристигна в кабинета ми час по-рано от уговореното, сияеща от
вълнение. В държанието й имаше някаква припряност; сякаш нямаше време за губене.
По време на ЖМП регресията получи отговорите на всички въпроси и откри много, много повече.
Откри, че е зряла хибридна душа, преродила се на Земята с ясната мисия да върши работа, значима за
планетата. Това станало още в утробата, защото, за да подготви основите за тази важна работа, душата и се е
съединила с плода на много ранен етап. С все
по-голямо разбиране, тя обясни причините.
Линдзи: Упорита работа, без време за почивка… трябва да свършим много в този живот. да изградим
множество връзки… с разума. Връзките трябва да бъдат прецизно настроени… за да мога да върша
работата, за която съм тук. Искам по-рано да опозная моделите… Аз… ние… вършим много необичайни
неща с този разум.
Рифа: Например? Каза "необичайни".
Л: О, това е като да караш стар военен джип вместо високоманеврена спортна кола; поддръжката е
далеч по-трудна и сложна, но мога да постигна много повече. Трябва да свърша много енергийна работа за
тази планета. Необходим е творчески подход… тялото ми трябва да бъде податливо почти да си "играе" с
енергията… да има желание да експериментира с методи на енергийна работа… Тя (Линдзи) борави с
енергия, каквато никога преди не е срещала. Няма кой да я обучава (тук говори душата на Линдзи).
Разбирането идва с нарастващата увереност. Трябва да може да ме слуша, за да се справя. Сложно е, защото
работим с Високо напрежение и… може да увредим тялото, а няма учители… Понякога е рисковано и
затова трябва да бъдем добре настроени и да се вслушваме една в друга… ние сме екип и първо трябва да
излекувам тялото си и да се освободя от багажа, натрупан в други прераждания… за да успея навреме да се
заема с "работа за планетата"… Трябва да постигна едното преди другото… така че няма да бъде лесно.
Дълго очаквах това.
Р: По какъв начин родилната травма е допринесла за урока, който трябва да усвоиш в този живот? За
какво е била необходима?
Л: То (тялото) на всяка цена трябваше да работи с енергия, защото само така щеше да постигне
собственото си изцеление, и благодарение на това прояви достатъчно голям интерес, за да… мога да
напредвам в работата си за планетата.
Р: Нали имаш опит в работата с планети? Този живот не е първият, в който се занимаваш с това.
Л: Не, обичам да работя с планети. Управляваме… стихиите им… това е като поезия… като танц…
толкова е красиво съчетаването на цялата ни енергия със стихиите. Сякаш забъркваме космическа… супа; и
правим планетата годна за обитаване. Прекрасно е, и дори ако… не бъде населена, ще остане толкова
красиво място във Вселената50.
Р: Правила си го и преди, много пъти, нали?
Л: Да, това е призванието ми.
Р: Къде вършиш планетарната си работа?
Л: Не за първи път съм на Земята. Липсваше ми… толкова ми липсваше. Когато си на моята планета,
работиш от разстояние. Не можеш… да я докоснеш, а тук докосваш всичко.
Р: "Тук" означава на Земята?
Л: Да, трябва да бъдеш в нея… като да приготвяш супа и да опитваш… изживяваш всичко, което се

49
Хибридни души, сега живеещи на Земята, след като са били извънземни същества. Вижте ПД 212 – 213.
50
Планетарните лечители са напреднали души, представители на две важни професии в духовния свят: а) лечители на околната
среда или енергийни специалисти еколози (СД 123 – 126) и б) хармонизатори, които балансират енергията на планетарните
събития и човешките взаимоотношения СД (335 – 338). Вероятно Линдзи се обучава за втората специалност. Високо
напредналите специалисти, вече завършили обучението си, изглежда, не се прераждат.
www.spiralata.net 51
случва с нея; това носи страхотно удовлетворение.
След тези прозрения и при явяването пред съветниците си, за които говореше по-скоро като за колеги,
Линдзи получи обяснение за безсънието си.
Р: В живота си като Линдзи на какво трябва да те научи безсънието? За какво ти напомня?
Л (Веднага): А…! (След мига на осъзнаване тя се усмихва.)
Р: Разбра ли?
Л: Толкова е хубаво… (Смее се.) А… много неща. Единият от уроците е, че… тук нещата стават малко
критични… Истина е, че трябва да бъда по-спокойна… и да не се пресилвам, защото… развитието на
планетата вече е започнало. Единственото, което мога да направя… е да използвам времето, което имам, по
най-добрия начин… и спокойствието ще ми позволи да прекарвам част от него в дълбок сън… освен това, в
обичайното ми измерение не спим, така че… тук ми се струва, че сънят е загуба на време.
Р: Значи на подсъзнателно ниво се безпокоиш, че когато спиш, губиш време?
Л: Да… защото когато не спя, използвам това време за други неща… трябва да помня… че сънят е част
от живота в човешко тяло. Той е много продуктивна част, която дава Възможност на душата да си почива,
докато тялото спи, а тялото… да се възстановява… има и още нещо… казват, че следвам верния път с
нещата, които върша, и ще продължа по него, след като проблемът със съня бъде решен.
Р: Какъв е смисълът на ухапването от насекомо в Африка?
Л: Ухапването? О, това беше много ценен урок… онази буболечка ме ухапа преди… осем години.
Преди дванадесет бях започнала… да се занимавам с енергийно лечение и да се уча как да въздействам на
себе си и на другите.
Постигнах голям напредък. През първите четири години лекувах себе си с енергия, а после сякаш
започнах да тъпча на едно място; не можех да стигна по-надълбоко. Ако това тяло ми беше нужно само за
да стигна от точка А до точка В, всичко щеше да бъде наред, но аз се нуждаех от него, за да мога да помогна
на планетата. Иначе енергиите щяха да се променят, така че трябваше напълно да разруша всичко и да го
изградя отново. Единственият начин беше да се разболея сериозно и така се появи буболечката.
По време на удължения терапевтичен сеанс, който последва, Линдзи откри причината и за
хроничните си проблеми с жлъчката.
Л: Да, винаги са ме мъчили… мисля, че… исках да дойда в това измерение, за да науча повече за
Земята, и наградата е голяма… Хората са толкова отзивчиви… липсва ми моята духовна група…
изпитвам… носталгия… Жлъчката е областта, в която нося болката от раздялата с дома.
Създадохме пряка връзка между жлъчката на Линдзи и познатото й измерение, така че щом вдъхне
от него и то достигне до жлъчката й, да усети атмосферата на дома си.
По-нататък в сеанса попитах Линдзи защо толкова много държеше да изживее тази регресия към
живота между преражданията точно сега.
Л: Тя (Линдзи) беше достигнала до определено ниво и при този проблем със съня не можеше да
помръдне; беше толкова изтощена от безсънието, че нямаше сили да продължи да живее и работи, което се
оказа пречка. Трябваше да го преодолее, за да постигне каквото и да било, защото вече нищо не се
получаваше, абсолютно нищо. Освен това нерешените въпроси се трупаха, затормозяваха я и й пречеха да
спи… а умът й не беше достатъчно бистър, за да ги реши… просто се нуждаеше от напомняне… трудно й
беше да проумее… същността на работата, която върши, и посоката, в която е поела чрез нея ...
После, когато постигна още по-дълбоко разбиране:
Звучи толкова странно, всъщност тя познава много малко хора, които имат представа за истинската й
индивидуалност… почти никого… не може… да обсъжда това с никого… Разбирането дълбоко в себе си…
на този етап… е важно… за да напредва с работата си… защото е време да ускори темпото. Толкова много
други неща… оставаха загадка и тя се нуждаеше от тази помощ, за да излезе от застоя.
В края на сеанса Линдзи беше тотално изтощена, но много доволна. Чрез ЖМП беше добила представа
коя е в действителност. Вече имаше по-ясна цел и бе уверена, че наистина е на прав път.
ЖМП сеансът й даде обяснение на сънищата за летене, които помнеше още от детството си. Не
изглеждаше никак изненадана от факта, че повече се идентифицира с летящото създание от миналите си
прераждания, отколкото с човешки образ51.
Това обясни и много други неща: защо винаги се е чувствала неспокойна и застрашена сред тълпа,
51
Човешките сънища за летене и връзката им с извънземен произход – СД 352.
www.spiralata.net 52
когато чува гласовете на хората около себе си като постоянен натрапчив шум и й се е струвало, че поема
цялата им болка и отчаяние. Проумя и защо не е успяла да изгради връзка с никого на по-дълбоко ниво.
Може би най-важният резултат от ЖМП сеанса й е, че вече може да се свързва с миналото си. Откри
своя произход, източника на уникалните си способности, а също и че има и други като нея, които полагат
същите усилия.
Линдзи отбеляза: "Мисълта, че съществува място, което е моят дом, ме кара да се чувствам по-спокойна
тук. Когато се свързвам с истинската си същност, тя излиза на преден план и хората се отнасят с мен по-
различно от когато и да е преди".
Сега – година по-късно, проблемите с жлъчката са изчезнали и сънят й постепенно се подобрява. Работи
интензивно с енергия, освобождава се от собствената си обремененост и лекува и себе си, и другите.
Усвоила е и прилага този важен урок: първо трябва да излекува себе си, за да може да се заеме с работата, за
която е дошла на Земята. По нейни думи това е "работа за планетата".
По време на сеанса Линдзи сподели, че съветниците са й казали за предстояща промяна в личния и
живот – след година-две щяла да срещне специален мъж от своето родно измерение. "Как ще разбера, че е
точно той?", попитала ги тя. "О, лесно е", отговорили те, вдъхвайки й кураж. "Ще има най-топлите очи и
най-чаровната усмивка и ще бъде обут със смешни обувки; ще го познаеш".
Докато пишех историята й, Линдзи ми се обади, за да съобщи, че този специален мъж се е появил в
живота ѝ, точно както бе предсказал Съветът52.

12.
Малкото е красиво

Анджела Нуун (Ийст Гринстед, Англия)

ЖМП преподавател, асистент, редактор в "Нютън Инститют" и регистриран хипнотерапевт
Регресията към периода в утробата, процесът на отвеждане на клиентите до времето малко преди
раждането им за сегашния живот, е един от най-интересните етапи на ЖМП терапията. Тук те могат
да преоткрият духовното си съзнание – понякога за първи път от раждането си, и да си спомнят как са
можели да мислят като безсмъртни души, докато са се приспособявали и подготвяли за съществуване в
човешко тяло. Опитните души често получават дълбоко въздействащи послания, които разбират по-ясно
при връщане към живота между преражданията. Следващата история е на такава душа.
Истинска радост бе да се запозная с Джесика и да работя с нея. Беше ясно, че просто иска да узнае
колкото е възможно повече чрез своя ЖМП сеанс. Преди да изживее връщането си към състоянието между
прераждания, вече бе направила множество значими промени в живота си, сред които и смел ход в
кариерата си, свързан с преминаване от изтощителната корпоративна среда към развиване на собствен
бизнес като личен консултант. Пред мен стоеше любознателна, интелигентна, обичаща забавленията жена
със свежа енергия и очевидно неутолима жажда за познание. Висока едва метър и петдесет, Джесика има
изключително женствена и крехка физика, но личното й присъствие изпълва стаята. Омъжена за Сам, майка
и мащеха на пет деца, тя изпитва искрена любов към природата, споделена от съпруга и, и обожава
животните – особено кучетата и конете. Двамата със Сам имат силно усещане, че са духовни партньори.
Джесика и всеки член от семейството, в което се е родила (родители, брат и три сестри), показват силни
характери, но искреният ѝ интерес към всичко духовно е уникален в семейната ѝ група.
След като постигна дълбоко ниво на транс доста бързо, Джесика лесно се върна към щастливи спомени
от ранното си детство. Въпреки че детството й не бе минало без проблеми, последвалите години на
личностно развитие бяха довели до ясна и опростена представа за трудностите. После се върна към времето
в майчината утроба, малко преди раждането си. Първата й реакция беше изненада, че чува пулса на майка
си и че той звучи "странно". Скоро силата на емоциите, които усещаше от майка си, стана завладяваща и

52
В духовния свят, преди да влезем в новите си физически тела за следващото прераждане, понякога ни се дават знаци за
разпознаване, които ни помагат да се свържем със значимите хора, които по някакъв начин ще окажат влияние в следващия ни
живот. фактът, че Линдзи е получила предупреждение от Съвета за мъжа, когото ще срещне, не е типичен. Обикновено душата
получава тази информация при съвещание или на подготвителен семинар малко преди да отпътува за ново прераждане. Личният
духовен водач участва, но често работата се ръководи от водачи/инструктори за затвърждаване на нещо, което ни е било казано
по-рано между преражданията. Вижте ПД 301 – 305.
www.spiralata.net 53
това беше първото загатване за желанието на тази състрадателна душа да помага и да носи изцеление на
другите. През сълзи ми каза, че майка й е изпитвала нужда от огромно количество любов и подкрепа, и тя й
ги даде, като изпрати златист лъч лечебна светлина към нея с обяснението: "Просто мисля, че се нуждае от
утеха". На този етап от ЖМП сеанса тя откри още, че в пътуването си към духовно просветление няма да
бъде заедно с брат си или с която и да било от сестрите си. Тогава отбеляза:
В този живот тялото ми ще бъде дребничко. В други прераждания съм била по-висока, по-внушителна,
обикновено лидер. Ще бъде интересно да работя с това тяло, защото зная толкова много. Малкото ми тяло
означава, че ще трябва да предприемам ходове и да се утвърждавам като лидер по друг начин. Ще трябва да
показвам на хората какво зная, за да се вслушват в същината, а не просто да усещат внушителното ми
физическо присъствие. Дребничкият човек трябва да прави присъствието си осезаемо по различен начин.
Сегашното ми тяло е точно това, от което се нуждая: бъбрива, сърдечна и забавна жена 53. Ще ми бъде
нужно доста време, за да разбера ролята си този път, и избрах това предизвикателство, защото реших, че ще
бъде забавно.
Всичко, което зная за живота на Джесика, потвърждаваше това; например, предприела е голямата
промяна в кариерата си, когато е била малко над четиридесетте. Последваха други важни открития. Не само
влизането в това тяло и единението с мозъка и елементите му е било "лесно и вълнуващо", а и открила
"голям потенциал в тази интересна комбинация". Когато я попитах в какво се състои този потенциал,
веднага отговори: "Аз съм учител и това ще ми разкрие съвършено нови начини да уча другите".
Ще се спра съвсем накратко върху последвалата регресия към миналия живот на Джесика само за да
изтъкна, че беше поучително преживяване. Най-скорошният й минал живот се оказа спокоен и лесен. Тя
знаеше, че много по-ранните й животи са били изпълнени с трудни предизвикателства – физически и
духовни, но от този стигна до изключително важно прозрение: че "не е нужно животът да бъде борба".
Душата й напусна тялото без усилие и съжаление и най-силното й чувство беше за "завръщане у дома…
отново съм тук". Джесика се среща с водача си, който казва, че й се е явявал в много сънища в редица
прераждания като "Мъдрият дух на времето". Тя казва, че не е нужно да назовава своята или неговата душа
по име, те просто се познават, но за целите на този ЖМП сеанс ще го нарича времето.
В сегашния си живот като будна, любознателна душа, Джесика е страстна читателка… не е
преувеличено да се каже, че ненаситно поглъща писменото слово. Затова никак не се изненадах, когато
времето първо я отведе в библиотеката, където можеше да прегледа този и други животи54. Застана зад нея,
леко вляво, и ласкаво й каза да се отпусне и да се наслаждава; "няма за къде да бързаме". Тя подхожда
спокойно и открива много. "От книгата по някакъв начин извличам образи и усещания, не картини.
Прераждането, от което току-що се завърнах, ми показва, че не бива да се боря с живота, защото вече съм
научила много. Не е нужно да полагам усилия, за да уча другите. Достатъчно е да продължа това, с което се
занимавам сега, и да позволя на другите да вземат свои решения". Времето спокойно й напомня, че тя не
носи отговорност за техните решения, като и казва: "те ще дойдат в тяхното време, не в твоето".
Джесика открива празна страница в книгата си. "Това трябва да ми напомни нещо. Прераждам се от
толкова дълго време, трябва да ми напомни, че имам избор – мога да премина към следващия етап, ако
избера. По някакъв начин е свързано с напомнянето, че няма нужда от борба. Аз съм част от промяната –
невероятната промяна в целия свят. Важното е, че каквото и да правя, то не е за мен, а за света. Ползата за
човечеството от това, което правим, ще бъде огромна".
Преди този сеанс Джесика не беше прочела никоя от книгите на д-р Майкъл Нютън за живота между
преражданията. Предпочиташе да изчака края на сеанса, за да сравни собствените си преживявания с тези
на други хора. Водачът и я повежда по-нататък и тя описва сводест коридор, който води към огромна
специална стая. Тя знае къде отива. "А, да, това е Съветът".
Следва вдъхновяващото посещение при Съвета на старейшините. Един от съветниците е жена, облечена
в зелено. С радостна изненада Джесика осъзнава, че това създание я напътства и Води, когато е с клиенти,

53
Изборът на живот и тяло е важен аспект от ЖМП хипнотерапията, защото визуализациите водят до терапевтични отговори на
много въпроси на клиентите за духовната им същност и смисъла на сегашния им живот. Вижте СД 359 – 386 и ЖМП 219 –226.
Вижте ѝ: сливане на душата с плода в утробата, СД 389 – 399 и ЖМП 69 – 73
54
Духовните библиотеки съдържат не само сведения за всички наши прераждания, а и пространства, предназначени за преглед на
напредъка или изоставането на душата. Има възможност и за повторно изживяване на минали събития чрез пряко участие; вижте
СД 165 – 177 и ЖМП 215 – 218
www.spiralata.net 54
на които вдъхва кураж, и засилва "знанието й", докато Върши работата си. Друга съветничка, също
излъчваща женствена енергия, е облечена с ленена тога В естествен цвят и отговаря на въпроса и защо се
чувства толкова свързана с женската мъдрост, като противоположност на доминираната от мъже религиозна
догма. Джесика узнава, че светът се променя и се завръща ерата на жените; светът е бил толкова дълбоко
потопен в силна мъжка енергия, че е забравил равновесието. "Тя е тук като образ на всичко, към което се
стремим. На Земята ще настъпят съществени промени, затова чувствата ми са толкова силни. Това ще се
случи по време на този мой живот. Ленената й тога трябва да ми напомни да се защитавам, като използвам
естествените неща – нищо изкуствено, само естествени средства.
Посланието й ми напомня, че познавам началото. Познавам равновесието".
След това наситено с информация посещение при Съвета на старейшините Джесика моли да отиде при
духовната си група. Тук открива Сам – съпруга си в настоящия живот. "Той ме прегръща. Това ми носи
облекчение и се чувствам прекрасно. Имаме да учим толкова много заедно. Избираме животи, каквито
желаем – няма съмнение, че винаги ще успяваме да се намерим (в този живот Сам е вторият съпруг на
Джесика). Казва ми, че знае какво иска да научи и го научава. Дори е сложил кални ботуши, за да ми
покаже, че е здраво свързан със земята!" (Това е интересен символ на любовта на Джесика и Сам към
природата и отглеждането на естествена продукция.) В сегашното им прераждане заедно Сам помага на
Джесика да помни, че се нуждае от връзка с природата и земята, може би за балансиране на склонността й
да посвещава повече време на духовността. Музиката има притегателна сила и за двамата и в този момент
Сам й изпраща песен, която й напомня за общата им цел изборът на музика е нещо лично, така че не
настоявам да сподели коя е песента.
Междувременно Джесика напредва. Открива, че със Сам са част от съвсем малка група души. Казва ми:
"Стоят мълчаливи, не познавам никого от тях в настоящия си живот, но зная кои са. Развиваме се като
група. Имам чувството, че двамата със Сам сме уникални и тези души са се присъединили към нас наскоро.
Прозрачни са на цвят; Сам е жълт, с калните ботуши, а аз съм маслиненозелена, с жълт оттенък".
Според проучванията на Майкъл Нютън яркият жълт цвят означава смелост и постоянство, а появата на
зеленото като основен цвят за Джесика разкрива лечителски способности55. Развълнувана от внезапното
откритие, тя осъзнава, че със Сам са учители на тази група, а прозрачността на другите може би означава, че
са млади души. Тя и Сам са в нова роля, и групата е нова, така че явно е за специално обучение. Все още за
нея не е съвсем ясно какви са задълженията им; знае само, че всичко е свързано с енергия. После,
благодарение на своя водач – времето, си спомня, че се обучава за младши водач.
Времето дава на Джесика знак, който да й разкрие присъствието му в живота й. В това прераждане тя
никога не носи часовник. Ще й покаже часовник на верижка и ако го види когато е обзета от съмнения и
нерешителност, ще знае, че той ѝ дава кураж за действие.
Очаквах Джесика да пожелае да посети мястото за избор на живот, за да открие повече за ниския си
ръст в този живот, но тя отказа. "Това е достатъчно. Мога да се върна, за да узная още, и ще го узная в съня
си".
През двете години след сеанса й поддържаме връзка. Имаме много общи интереси и станах личен
свидетел на лечителските и лидерските й способности. Веднага след тоз сеанс тя ми каза, че първото й
натрапчиво впечатление е било за пълната и безусловна любов, която съществува в нейния Духовен, дом.
Беше безкрайно доволна от познанието, което получи за сестрите си и брат си, и особено за връзката със
своя съпруг и духовен партньор Сам. Стигна до прозрения как може да помага на Сам в този живот и
затвърди дълбокото си вътрешно убеждение, ме никога не бива да се съмнява в него.
При връщането си към пълното осъзнаване по време на реинтеграцията тя изпитваше нежелание да
излезе от това състояние на по-висша съзнателност и отново да усеща ограниченията на сегашното си тяло.

55
Там, където съществува зелен цвят, той често става основен на четвърто ниво от развитието на душата; Вижте ЖМП 157. Тъй
като Джесика все още не е достигнала до тъмносинята фаза на развитие, може би не осъзнава, че е малко рано да мисли за край на
преражданията си. Може би с малко по-напреднала от Сам в развитието си, но с възможно двамата да са били назначени – или да
бъдат назначени – за водачи на своя специализирана група за обучение, състояща се от души със сходни цели. Както разкрива
този случай, поверяването на група за обучение е първият етап от обучението за младши водач. Вижте духовен напредък и
преминаване към специализирани групи, СД 325 – 327.
www.spiralata.net 55
Особено трудно беше да се откъсне от средата, В която общуването е чисто телепатично 56. Явно това е
предпочитанието й сега, като напреднала душа. Но й се струваше, че ЖМП сеансът я е научил да не се
тревожи твърде много за физическата страна на нещата. И наистина, в сегашното си прераждане е
възприела голяма част от наученото в сеанса. Когато пиша, са изминали две години и четири месеца от
ЖМП сеанса й. През това време Джесика е търсила свой подход в различните нива на рейки лечение и вече
е рейки магистър, което съчетава лечителските и учителските страни на духовния й път. Интуитивните й
способности, подпомагани от нейния "зелен водач", който върви с нея всеки ден, когато тя разхожда
обожаваното си куче, са много по-развити. Голяма радост било да открие, че рейки въздейства и върху
животни, и отворила рейки лечебница за кучета и коне в своя район. Практиката й като личен консултант
сега включва и интуитивно лечение и консултиране; отдавна проявява интерес към лечението с кристали и в
момента посещава курс, за да получи международно призната квалификация на лечител чрез кристали.
Джесика е основала две групи за самоусъвършенстване, в които способностите й на учител са високо
оценени. По никакъв начин дребният физически ръст не й пречи защото учениците ѝ слушат и оценяват
същината на учението ѝ; не е нужно "да се напряга".
Наистина беше голяма чест да работя с тази просветена душа и, най-важното, да бъда свидетел на
последващото й развитие. ЖМП сеансът на Джесика й донесе много ценни прозрения, средства и знаци.
Може би най-важното е това, че тя продължава да ги прилага в сегашния си живот.

13
Възродената мистика

Стивън Поплин (Американец в Германия)

Метафизически съветник, учител, практикуващ мистик, опитен консултант и водач, фотограф и
пътешественик
Повечето, ако не всички, успешни ЖМП сеанси създават, вдъхновяващи връзки с нашите души, а чрез
тях – с духовния свят. Въпреки че сравнително малко от тях разцъфтяват в класически мистични
изживявания – като описваните от пророци, светии, медиуми и мистици, – следващата история е
доказателство, че това все пак се случва.
Като художник, Ан бе изживяла много мигове на вдъхновение, докато рисува, но се бе отказала от
финансово несигурния живот на човек на изкуството и предпочела доходна, но изтощителна работа в
голяма компания. Сегашното й съществуване представляваше участие в екипни проекти, дълги часове
работа и гонене на крайни срокове – не бе класическата арена за поети и музи.
Удоволствие бе да се работи с Ан, донякъде защото беше лично мотивирана и дейна. Интересуваше се
от астрология и изпитваше влечение към нещо, което наричаше "небесното изкуство на рая", оказващо
влияние върху нашата планета. Проведохме първия регресионен сеанс преди около четири години и откакто
поддържаме връзка, Ан постоянно се интересува как би могла да разбере по-добре смисъла на живота си и
да го направи пълноценен. Искаше да узнае повече за себе си и как да изразява своето Аз в различните роли,
които всички изпълняваме – на колега, партньор, приятел, инвеститор и собственик на жилище. За нея беше
особено важно да изгради мост обратно към работата си на художник.
Ан сама описа възприятията и спомените си от хипнотичния сеанс и аз ги прилагам тук с малка
редакция. Обърнете внимание на подробностите, които несъмнено биха впечатлили един художник.
Сеансът бе проведен в дома ми, като аз лежах завита с одеяло, а Стивън седеше на стол до мен. Преведе
ме през първите стъпки на релаксация, дишане и обратно броене. Под неговите напътствия аз, Ан (или по-
точно, съзнателният ми аналитичен ум), се оттеглих настрана, откъдето можех да наблюдавам, без да се
намесвам.
Стивън водеше сеанса с въпроси и коментари през цялото време. Няма да цитирам всичките, а ще се
съсредоточа върху събитията по време на пътешествието.

56
Общуването чрез телепатия в духовния свят е норма и е толкова разпространено, че клиентите често искат да останат в
духовното си състояние на транс, вместо да се върнат в пълно съзнание, когато словесното общуване често води до
недоразумения в човешки стил.
www.spiralata.net 56
 Първото, което виждам, е гигантско око. Зная, че това е божество57.
После – сякаш съм се отдръпнала назад, за да видя цялото създание, виждам, че е бог като от творбите
на Микеланджело – образът на Отца с дълги разпуснати бели коси, брада и бяла роба. Сякаш сме в облаците
и се носим над планински пейзаж. Той ми показва посоката и разбирам, че ме напътства накъде да поема.
Поглеждам надолу и виждам, че нося изящни обувки, изработени от мека копринена материя с
бродерии на цветя и множество скъпоценни камъни. Облечена съм с рокля в ренесансов стил и седя в
градина във вътрешния двор на аристократична къща. Отначало се чувствам като обожавана дъщеря в този
дом, млада жена, но представата ми се променя и до мен се появява детето ми, малко момиченце. Разбирам,
че това е домът, в който живея със съпруга си. Обичам дъщеричката си; тя е прелестна, палава, на около пет
години, тича и играе в градината. Има забележително буйни черни къдрици, заради които я наричам "моята
малка буря".
В сегашния си живот Ан е бездетна, но не съжалява. Забелязвам, че много напреднали души, които са
имали деца в минали прераждания, сега или са на неутрална позиция относно желанието за това, или
оставят на Съдбата да ги дари с дете, когато реши. Често са добри чичовци, лели и кръстници. (Разбира се,
много напреднали души избират да имат деца, което е духовен договор и чест.)
Когато Ан продължава разказа си, забележете изненадата й, след като осъзнава истинската си роля в
тази картина!
Пренасям се в друга сцена, сякаш съм в най-високата част на замък, нещо като балкон на
наблюдателница. Поглеждам надолу и виждам тъмнокоса млада жена да се отдалечава, възседнала коня си.
Много се натъжавам, че тя заминава. По-късно осъзнавам, че съм същата личност като преди, но вече съм
мъртва и духът ми вижда младата жена, която е малкото ми къдрокосо момиченце, но пораснало. Загинала
съм при вражеско нашествие. Тя се е заклела да отмъсти за смъртта ми и сега се готви да участва в битка.
За Ан е приятна изненада да узнае, че в настоящето тъмнокосата и дъщеря е нейна колежка и приятелка
на име Сара. Често са се шегували, че може би са били заедно и в предишен живот… и това се оказва
истина! Въпреки че ролята на други души В живота ни често е важна насока за търсене на отговори при тези
сеанси, тук искам да представя ясните и колоритни спомени на Ан от минали животи и от състоянието
между прераждания, а също и как е интегрирала тези преживявания, за да получи широка и задълбочена
представа за сегашния си живот.
Когато Ан продължава духовното си пътешествие, вековната идея за възнаграждението, което
получаваме в рая, ни се разкрива… по нетрадиционен начин. Придружаваме тази душа при възнасянето ѝ
към духовния дом:
Оттам през вихрушката пристигам на място, което веднага разпознавам като свой дом.
Когато Стивън ми задава въпрос, отговарям, че се намирам в перленото пространство, където отивам, за
да творя, и през сълзи му казвам, че изпитвам мъчителна носталгия.
Не аз – Ан, изживявам и разказвам всичко това, а друго създание, което отлично познава перленото
пространство. Тук е много красиво – всичко изглежда от кристал и светлина, с бляскави перлени оттенъци,
и същевременно е някак безформено. Наблизо стоят група хора, малко по-ниско от мен. Всичките излъчват
ярка светлина и зная, че всеки от тях се занимава с някаква форма на изкуство… писатели, поети,
художници, танцьори, актьори и прочие. По-далеч виждам още проблясващи силуети на хора, които
пристигат и отпътуват, сякаш като мен заминават и се завръщат тук. Някои изглеждат като крале и кралици,
но зная, че са актьори в Шекспирови пиеси, облечени с костюмите си. Когато отново поглеждам към
другата група, по-близо до мен, с изненада забелязвам приятелката си Сара, която ме гледа58. Тази, която
виждам, не е Сара в човешки образ, а най-висшият, най- чистият аспект от същността ѝ, и съм дълбоко
развълнувана, когато виждам колко е красива.
Стивън пита за перленото пространство и хората в него и му казвам, че всички сме сферични създания.
Когато изричам това, виждам мястото като отдалеч; представлява сфера, изградена от съединените ни
души. В това перлено пространство, въпреки че всички притежаваме своя индивидуалност, ние сме еднакво

57
Клиентката в този случай използва множество религиозни символи, за да опише чувствата, които изживява при срещата с
божественото по време на своя ЖМП сеанс. Някои са популярни образи – като свещената фигура в бяла роба с дълги бели коси,
метафоричната визуализация на всевиждащо око или по-традиционните християнски символи. За видения на познати образи,
споделяни от голям брой клиенти, подложени на хипноза, вижте свидетелствата за присъствието в СД 251 – 259 и Бог в ПД 150
58
Първи срещи с добронамерени духове: ПД 27
www.spiralata.net 57
свързан като част от бляскавата сфера59. Казвам всичко това на Стивън с много спокоен тон, като същество,
което просто го знае.
После виждам бог от началото на пътешествието си, който ни гледа отвисоко. Казвам на Стивън, че той
не е от перлената сфера, не е като нас. Всички ние сме щурците от приказката за щуреца и мравката…
обичаме да играем, да се смеем и сътворяваме красиви неща, но за разлика от баснята, тук няма наказание.
Казвам, че бог ни е създал, за да му носим радост. Той има много отговорности и идва тук за отдих. После
виждам своя коридор в кристала и поемам през него. Стивън пита какво означава това и аз отговарям, че
всеки от нас има свое място, на което отива сам. Коридорът води до нещо, подобно на арена или долина,
заобиколена от кристални скали. На моменти изглеждат като кристали, а после се превръщат в скали 60.
Заставам в средата и държа камък или кристален къс в ръка. Казвам на Стивън, че това е мястото, където
идваме да се учим, и когато сме готови, да влезем в утробата на земна жена. Виждам или зная, че отгоре
коридорът и арената изглеждат като утроба и вагинален канал.
От описанието на Ан личи колко е развълнувана. В очите и имаше сълзи, а на устните и – блажена
усмивка. Беше в екстаз. На това междинно място между Земята и космическата перлена сфера тя си
въобрази, че докосвам ръката и, но имам чувството, че е било асоциация и докосване от отдавна отминал
живот.
Омагьосана съм от мястото и се нося там някак спокойно. Стивън мисли, че заспивам, и повдига ръката
ми. В този миг се превръщам в отец Уилям. Вървя с жезъл в ръка по камениста планинска пътека през
местност, която е част от перлената сфера. Облечен съм с монашески одежди и усещам сандалите на
краката си, покрити с прах от дългото странстване. Навярно в този момент съм в дълбок транс, защото отец
Уилям присъства по- живо в тялото ми от всичко, което се е случило досега; гласът ми се променя и той
разговаря със Стивън чрез мен. Живее близо до Сиена, в Италия, като отшелник в малка колиба сред гората.
Местните хора му носят храна. Има много ръкописи в колибата си, някои от които чете, а други дописва.
Вече е стар и много уморен. Казва на Стивън, че се е отказал от всички наслади на любовта, семейството и
приятелите, за да служи на Бог; че е научил много езици, опознал е много учения и е пътувал, за да
разпространява Божието слово сред хората. Стивън пита за учението на отец Уилям и дали неговият бог е
католическият Бог.
Отец Уилям се засмива и отвръща, че Божията любов е за всички хора и той е просто инструмент, чрез
който тази любов може да стигне до тях. Убеждавам се, че отец Уилям е много мъдра, състрадателна душа,
чиста в сърцето и помислите си. Стивън го пита дали съжалява, че се е отказал от семейството, приятелите и
възможността за брак. С топла усмивка той посочва нагоре и казва: "Нима има по-висша любов от тази?"
(Има предвид Божията любов.) После казва: "Освен това, имам тази птичка за компания".
Сега виждам клон на дърво през прозореца на колибата, а на него е кацнало пъстро птиче в цветовете на
дъгата, което пее прекрасно за отец Уилям. Птичето се преобразява в Христос, облечен в синьо и бяло,
който сочи към пламтящото свято сърце. Отец Уилям с радост е приел част от трудностите, за да служи на
своя бог. Все пак усещам в него силна умора.
Стивън пита как завършва този живот и аз виждам отец Уилям да поема на път през гората. За първи
път, вместо да продължава напред, спира за почивка край поток, за да се наслади на спокойствието и
красотата там. Умира спокойно, седнал до потока, приведен над тревата.
Стивън ме пита какъв смисъл има животът на отец Уилям за мен и аз отново заплаквам и казвам:
"Не е възможно, беше трудно, твърде трудно". И отново виждам бога в перленото пространство, който
ме прегръща и казва: "Всичко е наред, този път не е писано да бъдеш отецът, а детето… птичето, което пее
песните за святото сърце".
Това беше красиво и вълнуващо преживяване и изпитах дълбока благодарност, че бях свидетел на това
пътуване. В земното ми време бяха изминали много часове. Но знаех, че за Ан, в това състояние на
блаженство, не е никак дълго. Тя беше извън времето, на прекрасно място, изпълнено със спокойствие.
Разбира се, предимството на домашното посещение (нещо, което правя рядко) е, че позволява на спящия
пътешественик да се носи в екстаз и да поглъща множеството спомени и чувства безкрайно дълго. Ан беше

59
Сферични видения по време на прехода към дома: ПД 108.
60
Визуализациите на кристални пространства, камъни и прочие са обичайни при ЖМП сеанс. Изглежда, те представят баланса на
вибрационната енергия, която стимулира мисълта и подпомага възстановяването на завърналата се душа. Вижте предназначение
на духовните пространства с кристали, СД 100, 143 и ЖМП 135.
www.spiralata.net 58
изпълнена с въодушевление и любов и виждах, че може да запази тези възвишени чувства. Беше време да си
тръгвам, но не и време завесата да се спусне и пиесата да завърши. Преподредих декора, казах ѝ да остане в
това положение и тихо излязох.
После Стивън ме подготвя за край на сеанса. Разговаряме още малко и той си тръгва. Но след тези
незабравими преживявания оставам в състояние на по-висша съзнателност няколко дни. Вечерта след
сеанса още веднъж изживявам – наред с други неща, и утехата на бог, който ме въвежда в един асансьор,
спускам се до долния етаж и излизам. Питам го: "Какво да правя сега?". Дава ми два куфара; вземам единия
в ръка и той казва: "Всичко, от което се нуждаеш, е в ръцете ти".
Ан дори не предполагаше, че куфарите са нещо повече от символ. След няколко месеца долови
вътрешен зов да се премести на юг, на по-топло място, което би харесало на отец Уилям.
Витаела в облаците дни наред. Душата й се пробудила – или може би по-точно, получила по-лесен
достъп до общия съзнателен разум. Корпоративният свят започнал да й се струва безинтересен.
Забележете колко дълбоко е приела в себе си спомените и откровенията, когато продължава разказа си:
Случиха се и други забележителни неща. Макар и да знаех, че мога да се Върна към нормалната
"реалност", продължих да позволявам духовните изживявания да ме изпълват.
Сякаш се бе вдигнала завеса, зад която ми се разкриваше друга реалност – истински осезаем достъп до
духовния свят, и исках да остана в енергийния му поток. Два дни по-късно отидох в кабинета на Стивън за
друг сеанс, донякъде за да ми помогне да осмисля забележителните неща, които бях преживяла. Хванах
метрото и повървях няколко преки. През цялото време сякаш се носех в друга, мистична реалност. Можех
да пресичам натоварените улици, без да се оглеждам за коли на светофарите – нещо, за което обикновено
съм много предпазлива. Много хора извърнаха глави, когато се разминах с тях и им се усмихнах, сякаш
усетили състоянието, в което се бях потопила. След разговор със Стивън проведохме още един регресионен
сеанс. Този път бях бяла птица, която летеше на юг към остров сред океана. Виждам планина на острова, а
на върха и стои бог от предишния сеанс и ме чака. Сядам в ръцете му като дете в ръцете на баща си и
усещам красотата на божията любов. После, в образа на бялата птица, политам обратно на север. Под себе
си виждам САЩ, по-конкретно Флорида, и виждам птицата да каца там. Въпреки че в миналото ми е
хрумвало да се преместя във Флорида, сега окончателно разбирам, че това е мястото, където трябва да бъда.
Разказът ми би трябвало да бъде много по-дълъг, за да опиша подробно тези сеанси и последвалите за
мен събития, но беше нещо като картината на Караваджо "Преображението на свети Павел", при което, след
като изживява среща с Бог, свети Павел буквално пада от коня си. Животът ми оттогава е опит да приема и
разбера това преживяване. По-късни тълкувания потвърдиха, че случилото се с мен е първият етап към
пробуждане – или влечение към пътя на мистичното.
Ан се премести от по-студения климат във Флорида в апартамент близо до океана. Намери много
начини да се успокои и да се наслаждава на живота, включително купувайки си куче, с което да се разхожда
по брега. След сеанса настъпи голям обрат във връзката й с тялото и физическото и здраве. Съобщи ми в
писмо за положителните промени:
Съзнателно искам тялото ми да стане по-силно и отворено за подобни духовни изживявания. Молитви,
медитация и самохипноза ми помогнаха най-сетне да откажа цигарите и по-важното – напълно да се
освободя от желанието за пушене. Освен това по- ясно осъзнавам, че храната ми се състои от форми на
живот, и я поглъщам с удоволствие, разбира се, но и с благодарност и смирение. По подобен начин се
стремя да опозная собствените си отрицателни енергии и навици и по ласкав, себеопрощаващ начин да ги
трансформирам в по-положителни практики.
Бях особено впечатлен от дълбоките професионални промени при Ан. Възнамерява да премине на
непълно работно време в корпоративната си работа и вече значително е намалила имуществото и
отговорностите си. Новото и отношение към работата е удивително. Сега простотата и спокойствието са
най-верните ѝ приятели.
Знаех, че духовните ни сеанси – особено връщането към живота между преражданията, имат дълбок
смисъл за Ан, но когато я помолих заради тази книга да сподели повече за пътешествието си, с огромно
вълнение узнах до каква степен то й е оказало положително влияние. Вярвам, че винаги е била готова и е
изпитвала желание за това; сега бе настъпил най-подходящият момент и имах възможността да и го
предложа в уговорения час. Останалото бе магия и божия благодат.
Ан търсеше начини да помага на другите – на работното си място и извън него, и отново да изразява

www.spiralata.net 59
себе си чрез изкуството, било то като рисува или като пее песента на свещената птица. Синхронът е
постигнат и мистиката е възродена. Художникът отново е свързан с музата си – съзнателно.
Три години и половина след първия ни хипнотичен сеанс Ан сподели с мен следното:
Ежедневният ми живот коренно се промени. Въпреки че постепенно се върнах към не толкова извисено
състояние, продължих да долавям зова на божественото и да виждам неописуемата любов, която долавях у
всяко живо същество. Във всички свои действия се стремя към връзка с това духовно измерение, да бъда
колкото е възможно по-близо до съвършената любов и единение, които ми се разкриха. Сега съм поела по
пътя на търсенето на единение с Бог. Гледам на желанието си да се върна към изкуството като на нещо,
което правя, за да служа на това по-висше духовно измерение.
Преди живеех само в един свят на Земята. Сега се научавам съзнателно да живея и пътувам между два
свята: земния и различните аспекти на духовния. Интересувам се от всички духовни традиции и практики и
изучавам области, към които по-рано не проявявах особен интерес: шаманизъм, будизъм, таоизъм,
християнски мистицизъм, развиване на способности на медиум, таро, трансперсонална хипноза Във всичко,
с което се занимавам, се стремя да бъда проводник на божествената любов от духовното измерение.
Докато разсъждавам над тези промени, се чувствам длъжна да споделя, че отварянето на съзнанието ми
за божественото чрез този сеанс може би е най-важното събитие в живота ми.

14
Победителката на времето

Сюзън Уайсхарт (Чикаго, Илинойс)

Холистичен психотерапевт, лицензиран брачен и семеен консултант, автор на "Духовни видения"
Историята на Илейн е показателна за ефективността па ЖМП терапията при подпомагане на
клиент да получи ясна насока Във връзка с взаимоотношения, проблеми за решаване и целта, която се
стреми да постигне В това свое прераждане. Като майка на две деца и бивш професионалист в
корпоративния свят, Илейн беше посещавала двама психотерапевти, преди да се обърне към мен за ЖМП
регресия. Бракът и се разпадаше и тя се чувстваше на ръба на силите си. "Раздавах енергията си до
такава степен, че престанах да се грижа за себе си и да се радвам на живота", сподели тя.
След сеанса на Илейн продължих с разговорите година по-късно и отново след две години, за да се
убедя в трайната полза от ЖМП терапията в живота и. Следва редактирано резюме на тези разговори.
Пътят на Илейн вече бе започнал да поема в интересна посока – да служи на човечеството и
заобикалящата ни среда по доста необичаен начин.
Като холистичен психотерапевт и брачен и семеен консултант, често работя с хора, които търсят
прозрения за духовните си цели, за ролята си в своята основна духовна група и за уроците, които трябва да
усвоят чрез взаимоотношенията си в това прераждане. Преценявам ги от гледната точка на душата. Какви
договори са били сключени преди този живот? Какво трябва да научим от всяка връзка и ситуация? Какви
модели от предишни прераждания се повтарят и все още оказват влияние върху отношенията ни с другите?
Убедила съм се, че регресията към живота между преражданията помага за постигане на по-добро
разбиране за това как можем да отстраним несъзнателните бариери, които ни пречат да изградим щастлив,
вдъхновен живот. Когато си припомним духовните договори с хората в настоящия ни живот с онези, които
сме познавали и в предишни прераждания, и с партньорите от основната си духовна група, можем да
излезем от ролята на жертви и да бъдем доволни, че сме избрали да преминем през тези изпитания.
По време на ЖМП сеанса Илейн лесно се пренесе в някои от щастливите си детски спомени, а после в
спокойния уют на майчината утроба, когато с нетърпение е очаквала раждането си в този живот. При
прехода от утробата към най-скорошното си минало прераждане Илейн си спомни един свой важен минал
живот като майка афроамериканка, работеща във фабрика за кожени изделия.
Бях изненадана да се върна в образа на жена, отраснала в Ню Йорк, в семейство с ниски доходи. Бях
много бедна и имах прекрасни деца. В онзи живот бях пребивана заради цвета на кожата си. Ударите се
случваха върху лявата половина на тялото ми. Интересно, всички болести и наранявания в сегашния ми
живот са засягали лявата ми страна – счупване на ръка и крак, шевове от раждане, епидурална упойка,
която подейства на дясната ми страна, но не и на лявата, и рани от нападение на куче. Когато тичам, влача
левия си крак. Полагам усилия да постигна равновесие, като позволявам на лявата половина от тялото си да

www.spiralata.net 60
се чувства също толкова важна, колкото дясната.
Показателно е, че лявата половина на тялото се смята за женствената страна, и в много от предишните
си животи Илейн е била в ролята на подчинена жена. Например при регресия към друг минал живот откри,
че като малко дете в Китай е била обездвижена в сандък, с вързани крака, за да не може да се съпротивлява,
и е загубила чувството си за свобода. До ден днешен Илейн изпитва клаустрофобия в каквито и да е
затворени пространства. По време на ЖМП сеанса узна, че бившият и съпруг, за когото твърдеше, че има
власт над нея в този и в други животи, е мъчителят от селото в Китай, който я е държал с вързани крака.
Сегашният й духовен партньор е бил приятел в китайския й живот, който често развързва краката ѝ и я
носел на гръб, за да я развесели.
В сегашния си живот съм атлетична, с преобладаващи мъжки черти. В корпоративния свят бях смятана
за много силна личност. Силата никога не се приема с охота, когато идва от жена. Затова балансирам чрез
майчинската си роля. Уча децата си, че жените могат да бъдат силни – не само емоционално, а и физически.
Смъртта ми като афроамериканка настъпи поради отслабване на белите дробове; бях работила във
фабрика за ръкавици, вдишвайки дъбилните химикали, които използваха там. Помня, че в предсмъртните си
мигове се задушавах.
Преведох Илейн през сцената на смъртта и към духовното измерение, където беше топло посрещната от
водачите си:
Тази междинна спирка беше удивително място на любов, енергия и приемане. Моите духовни водачи не
бяха в човешки образ. По-скоро бяха създания от светлина и за да ги разпозная, ми показаха отделни части
от човешки образи или символи, които да свържа с тях. Стоях в средата и всички обикаляха около мен. Бяха
толкова щастливи, че съм сред тях. Осъзнах, че никога не съм сама, и любовта, която всички тези души
изпитват към мен, е безусловна.
През цялото време усещах как по лицето ми се стичат сълзи на радост.
Илейн бе посрещната с голямо тържество от основната си духовна група – хора, важни в живота й.
Духовният й партньор в този живот я поздрави и я отведе в библиотеката, където бе разкрита важна
информация за смисъла на живота ѝ.
Илейн: Една душа в основната ми група, която по-късно разпознах като своя духовен партньор, ме
отведе до тази книга (част от огромна библиотека). Не бях изплашена, но не знаех какво иска от мен. Беше
ми казано, че трябва да продължавам да се уча. Четири думи в книгата – интуиция, дисциплина,
образование и сила – се оказаха много важен знак, който ми показва какво трябва да променя в живота си.
Повече за смисъла на тези думи ми бе разкрито при срещата със Съвета на старейшините.
Сюзън: Кого още разпозна в духовната си група?
И: Там беше покойният ми дядо. Като дете бях започнала да виждам аури и той ми помагаше да се
чувствам не само разбрана, а и приета такава, каквато съм – едно разпиляно хлапе. Познах и баща си (който
е жив днес), една от сестрите си, учителка от гимназията, която се самоуби, и жена на име Малена. Малена
не се е преродила сега, но винаги е била всезнаеща, майчинска фигура в живота ми. Познавам я със сърцето
си и усещам присъствието ѝ от съвсем малка.
Беше страхотно да разпозная душата, която ме разбира най-добре и ми се доверява най- много. Това е
сегашният ми партньор. Осъзнах, че връзката ми с него трябва да бъде подхранвана в този живот и че
съдбата ми е да бъда с него.
С: Как ти се разкри тази съдба?
И: Най – сетне намерих смелост да постъпя така, както душата ми знае, че е най-добре за мен. Разбрах,
че с брака ми е свършено, но не напуснах съпруга си веднага, защото смятах за свой дълг да му покажа, че
вече се чувствам по-свързана с духовния свят. Разговаряхме за това, но разбрах, че само се преструва, че
слуша, а дълбоко в себе си не уважава духовния ми път. Трудно ми беше да кажа: "Трябва да си тръгна".
Отначало се ядоса, но аз успях да продължа напред. Той също продължи и се ожени повторно. Поделяме си
родителските отговорности за нашите дъщери.
Връзката на Илейн със съпруга йй е била на основата на материалното. Още веднъж осъзна, че е
влязла в ролята на подчинена и е загубила истинската си същност. Не бе усещала подкрепа и разбиране за
духовното си израстване и страстта си към живота. Най-накрая се бе изправила срещу страха си да го

www.spiralata.net 61
напусне. Знаеше, че в този живот трябва да се освободи от ролята на малтретирана жена61.
С: Какво друго научи от тази връзка?
И: За да остана вярна на себе си, трябваше да се науча на смелост и сила. Трябва да поддържам
равновесие, да изясня отношенията с бившия си съпруг и да не пилея енергията си. При ЖМП сеанса узнах,
че трябва да приема човешката същност, която е несъвършена. Това е голям урок за мен. Не съм
перфекционист, но съм взискателна към себе си. Винаги е трябвало да бъди номер едно в надпреварата,
винаги най-добрата, а при връщането към живота между преражданията осъзнах, че съвършенството е в
несъвършенството.
Когато сеансът й продължи, Илейн изживя срещата със Съвета на старейшините където получи
допълнителни напътствия за целта в живота си.
С: Как премина срещата ти със Съвета?
И: Бях весела. Стоях в стая с бял мраморен под и полукръгла маса, имаше и три сияйни същества в
тъмнолилаво и златисто. Посланието им към мен беше да приемам нещата по- леко: "Трябва да свършиш
много работа, но можеш да я вършиш и с радост". Неведнъж изтъкнаха колко важно е да развивам
интуиция, дисциплина, образованост и сила, защото това са качествата, които трябва да развия в настоящия
си живот, за да постигна целта си.
Част от тази цел е да помня целостта си като духовно същество и да прилагам това познание в живота
си. Има нещо значимо, което трябва да направя, за да помогна за здравето и разбирането на Земята, някаква
цел, свързана с климата и геологичните промени. Когато съм в състояние на медитация, започвам да усещам
връзка с тенденциите на времето и сеизмичната активност. Мога да позная какво ще бъде времето, преди да
настъпи промяна. Предчувствах земетресенията, които разтърсиха Япония преди две седмици.
Целта на Илейн, свързана с климата и времето, станала много по-ясна за нея месеци след сеанса,
както обяснява тя по-долу:
И: ЖМП ме научи, че трябва повече да се вслушвам във вътрешния си глас ( интуицията си), чрез
който мога да получавам напътствия (знания) как да развивам дарбите си. Освен това осъзнах, че трябва да
развивам сила (душевна) и дисциплина, за да следвам духовния си път.
Срещата ми със Съвета на старейшините и цялото положително ЖМП изживяване ми дадоха увереност
да продължа напред и да направя важни промени в живота си. След като прекратих емоционално
изтощаващ брак, в който на духовните ми интереси се гледаше с насмешка, срещнах своя духовен партньор
и той ме подкрепя на всички нива на съществуване. Никога не съм била по-щастлива и развивам
способностите си, за да бъда полезна на тази планета62.
Около година след ЖМП сеанса на Илейн разговарях с нея, за да разбера как се е променил животът й.
Вече бе почувствала голяма полза от преживяването. Беше й донесла прозрения и смелостта да бъде вярна
на себе си. Водена от спомените за духовната си цел, тя бе успяла да остави зад гърба си една несполучлива
връзка и да бъде с духовния си партньор. Това е важна крачка – да може да бъде себе си във връзка,
основана на любов, която насърчава развитието й. Прекъсна модела на покорство от множество
прераждания и оцени себе си по достойнство, за да следва духовните напътствия и целта в живота си.
Очевидно Илейн и новият й партньор бяха щастливи, подхождаха си и споделяха общата цел да бъдат в
услуга на другите. За децата бе полезно да виждат любовта, уважението и хармоничната връзка между тези
две личности. Справяха се с предизвикателствата на втория брак и новото семейство с любов и зрялост.
Илейн бе станала по-самоуверена и усещаше по-дълбока връзка с вътрешните си заложби. Продължи да
влага интуиция, дисциплина, образованост и сила във всяка област на живота си.
Две години след сеанса отново се обадих, за да узная какви нови промени са настъпили в живота й. Вече

61
Често забелязваме повторение на един и същ кармичен урок в множество прераждания. Безсмъртният характер на една душа,
който бавно се променя с времето, изиграва роля тук, като се има предвид, че индивидуалният човешки темперамент и
емоционалната химия на всяко тяло са различни. Теорията, че последователно изчистваме всички кармични уроци от предишни
прераждания в края на всеки живот, в повечето случаи не се потвърждава. Работата ни по различни въпроси често изисква по-
дълго време. За по-подробен анализ на предположението, че сме се събрали с "неподходящ" партньор в живота, вижте ЖМП 113
– 118.
62
Държа да изтъкна факта, че клиентите бързо осъзнават че вместо пред съдебна комисия застават пред група мъдри съветници,
които обикновено са много благосклонни във въпросите си на повечето срещи със Съвета, независимо от грешките ни в
миналото, старейшините не ни казват какво трябва да правим в бъдеще, а по-скоро чрез снизходителен сократовски подход ни
позволяват сами да намерим себе си. Вижте СД 229 – 231
www.spiralata.net 62
е щастливо омъжена за духовния си партньор. Хармоничното им семейство успешно преодолява
трудностите при прехода към ново семейно положение. Сегашният й съпруг също се подложи на сеанс с
връщане към минали животи и ЖМП и откри уроците и моделите, които е пренесъл в този живот.
Илейн продължава да израства в духовните си интереси и познания. Споделя невероятната си история
как й се е разкрил смисълът на живота и – да помага за изцелението на тази планета и за постигането на
баланс между потребностите на човечеството и околната среда на Земята.
С новия ми съпруг изпитвахме силно желание да посетим Перу, предчувствайки, че там ще срещнем
хората, които са ни необходими. Поради отмяна на полета ни се наложи да пътуваме шест и половина часа с
такси през Андите до мястото, където искахме да отидем – край езерото Титикака. В един сутринта
избрахме случаен мотел, в който да отседнем.
За наша изненада, той се оказа на една пряка от дома на автора на книга, която наскоро бях прочела.
Той се занимава и с туристически бизнес. При посещението ни племенникът му ни предложи да ни разведе
на обиколка из свещените острови в езерото Титикака. След като му разказахме историята си и споделихме
от какво се интересуваме, той предложи да ни отведе до малко познати места и да участваме в някои
духовни ритуали, които обикновено не се споделят с туристи.
На единия от островите, на които ни заведе, има два храма – един на Майката Земя и един на Бащата
Земя. Уреди да отседнем при индианско семейство там. Домакинята ни разказа малко за техния живот и
трудностите, с които се сблъскват. Бяхме там през ноември, а не беше валяло от юни. Бяха много
разтревожени, защото всичко, с което се хранят, идва от задния им двор.
Извършихме ритуал за искане на позволение да изкачим четирихилядника на острова. На това свещено
място се издига кръгъл храм, построен от камъни. Екскурзоводът ни произнесе ритуално слово на родния си
език и каза: "Имаме около петнадесет минути да направим това, за което искахте да дойдете тук, защото
започва да се стъмва". Интуитивно чувствайки накъде да вървя, отидох до една скала над езерото и
медитирах с надеждата да измоля дъжд за пресъхналата земя. С отворени очи, видях пред себе си решетка,
физически затреперих, усещайки силна топлина и енергия. Обзеха ме съмнения: Коя съм аз да си
въобразявам, че мога да донеса дъжд на това място, сковано от суша от пет месеца? Но в този миг
почувствах, че не съм сама. Имаше други енергии, които ми помагаха, и трябваше да остана съсредоточена.
Точно зад себе си усетих изумително силен източник на любов и приемане. Останах още пет минути и
почувствах, че работата ми е завършена.
Когато направихме първите си крачки надолу към пътеката, падна първата капка дъжд. Валя като из
ведро цял ден и цяла нощ. Жената, при която бяхме отседнали, беше въодушевена и благодарна и
възкликна: "Наистина трябва да останете тук!".
Очевидната способност на Илейн да въздейства върху времето е в съответствие с много индиански и
шамански традиции, в които има хора, наричани "дъждотворци". Въпреки че е възможно да е било просто
съвпадение, че дъждът е завалял точно след преживяването й или да има и друго обяснение, за Илейн това
се е оказало мощно потвърждение, че е поела в правилна посока. Увереността й в нейните способности
значително е нараснала след таз удивителна демонстрация. Всеотдайно следва пътя си да помага на
планетата чрез работа, свързана с времето.
Историята на Илейн показва какво може да се случи, когато човек е готов да промени живота си и да се
върне към истинската си същност. ЖМП сеансът й помогна да осъзнае, че никога не е сама. При последната
ми среща с Илейн и съпруга й и двамата сияеха от щастие че успяват да постигат общите си цели. С
нетърпение очаквам да проследя напредъка на Илейн и постиженията ѝ по-нататък.

15
Две самоубийства

Джоел Макгонагъл (Портлънд, Орегон)

Дипломиран хипнотерапевт и регистриран консултант, специалист по регресионна терапия за разума,
тялото и духа
Тази история разкрива, че събитията в живота са част от по-висш план и че договорите с духовните
ни партньори са прецизно съставени като част от този план. Скръбта е труден урок, но в този случай
www.spiralata.net 63
виждаме как Розан успява да разбере, че преживяванията в тежкия ѝ живот са заложени, за да ѝ
помогнат в израстването ѝ.
Розан дойде при мен, защото страдаше дълбоко от несекваща скръб и вътрешна болка от загубата на
двама от най-близките и най-обичани членове на семейството си. И двамата се бяха самоубили.
През годините бе опитала много начини за излекуване – конвенционална терапия, пътуване, дълга
почивка у дома, потапяне в работа, както и откъсване за дълъг период от нея. Като ценител на изкуството,
опитала и арт терапия, както и различни начини да излее чувствата си, за да се освободи от тази дълбока,
несекваща скръб.
Струвало й се, че нищо не помага. За този период от живота си тя ми каза: "Животът ми беше разбит.
Усещах огромна черна празнота в себе си. Просто не можех да го преодолея". Оплака се и от чести
кошмари, фантазии за самоубийство и мъчително ниско самочувствие.
Розан бе отраснала в нестабилно и емоционално студено семейство. Отчуждена от майка си, чиито
обиди търпяла от ранното си детство, гледала на брат си Бен като на свой единствен съюзник и единствения
човек в семейството, на когото може да има доверие. За нея той изпълнявал ролята на майка, закрилник и
най-добър приятел. Баща й рядко се прибирал у дома и бил емоционално дистанциран, когато е там. Тя и
брат и били изключително близки в ранното си детство. Чувствала, че той е единственият, който я обича, и
всички положителни спомени от детството ѝ бяха как щастливо са играли заедно.
Едва на седемнадесет години, Бен се самоубил. Въпреки че близките й се опитвали да я убедят, че е
било нещастен случай, тя знаела истината. Взел свръхдоза от богатия избор успокоителни, предписани на
майка му.
Розан била съкрушена и се чувствала така години наред, докато се борела с чувство за вина,
самообвинения, срам, гняв, изоставеност, самота и проблеми със самооценката. Дори днес все още вярваше,
че е имало нещо, което би могла да направи, за да промени нещата – че ако по някакъв начин бе различна,
Бен все още щеше да бъде с нея днес. Години наред преповтаряла в ума си събитията преди смъртта му.
Потвърждение за вътрешната и сила, както и за нестабилността в семейството й е това че тя трябвало да
поеме отговорността за всички подробности около погребението на брат си – за ковчега и гроба. Била само
на петнадесет години.
Тя пораснала и на средна възраст била силна жена, сама отглеждаща двамата си синове юноши. По-
малкият й син Андрю получил диагноза биполярно депресивно разстройство През юношеството му тя
безпомощно гледала как започва да развива симптоми на шизофрения. След няколко напрегнати и
мъчителни тийнейджърски години на емоционални и физически възходи и падения и той се самоубил.
Също бил едва на седемнадесет.
Розан била напълно отчаяна. Убедена, че ако бе проявявала по-голяма загриженост, повече обич и
разбиране, това не би се случило. Била сигурна, че се е провалила като родител, и самочувствието ѝ било
под нулата:
След смъртта на сина ми първо отидох при психотерапевт. Проведохме доста сеанси и най-сетне успях
да се върна на работа, но духът ми беше изчерпан. Бях толкова сломена, че не можех да се съвзема. Вземах
антидепресанти, но вътрешната болка беше непреодолима. Мислех, че я заслужавам.
Може би най-мъчителната натрапчива мисъл, която носела в себе си, била, че не заслужава да бъде
щастлива и в живота ѝ да се случват хубави неща.
Откакто я сполетели тези ужасни нещастия, тя Вярвала, че неспособността й да предотврати двете
самоубийства доказва, че не заслужава обич, радост, успех или щастие в бъдеще, фантазиите й за
самоубийство ставали все по-ярки. Представяла си как скача от скала, облечена с красива бяла рокля,
избавяйки се най-сетне от емоционалната болка.
Това е пътят, по който беше вървяла клиентката ми, когато дойде при мен преди малко повече от две
години. Реших, че е нужно да проведем няколко предварителни хипнотични сеанса, като подготовка за
интензивните преживявания по време на дълбока духовна регресия.
Започнахме с традиционна хипноза: с използване на внушения и образи за релаксация и успокоение.
Последваха и няколко регресии към детството и миналите й животи. Тези предварителни сеанси й
помогнаха да се освободи от част от скръбта и емоционалната болка, която носи, и да започне да открива и
преодолява някои от натрапчивите заблуди, които е пренесла от други прераждания и приема за истина в
настоящия си живот.

www.spiralata.net 64
 Прегледахме няколко свързани минали живота, в които се е борела за оцеляването си – често е
гладувала или едва е преживявала ден за ден. Едно от убежденията, които установихме при тези сеанси, бе,
че животът трябва да бъде труден. Някои от другите повтарящи се теми бяха, че никого не го е грижа за нея;
че в живота няма много радости, а само мигове без страх; че често умират деца. Всички тези животи бяха
допринесли за сегашната ѝ убеденост, че животът трябва да бъде борба.
Имаше много минали прераждания, в които е вършела тежка работа. В тези прераждания се е
сблъсквала с различни ограничения. Тя каза: "Нямам избор. Нямам достатъчно от каквото и да е – нито
храна, нито дрехи. През повечето време съм гладна и треперя от студ. Имало е животи, в които съм била
жертва на несправедливост и неравнопоставеност – като ратайкиня, робиня и беден фермер. В един от тези
животи главата ми бе отсечена". В този момент реших, че е най-добре да отложа прегледа на най-
скорошния минал живот на Розан, докато бъде готова да влезе в духовния свят63.
Когато навлязохме по-дълбоко във връзката между тези трудности от минали животи и
предизвикателствата в днешния, тя стигна до внезапното прозрение, че всички тези трудни животи са ѝ
помогнали да разбере и изследва многото лица на безсилието.
За да сравним това откритие, прегледахме и няколко щастливи живота, изпълнени със спокойствие,
като начин за укрепване на сегашното й човешко его чрез единение с духовното и минало на сигурност и
любов.
Сеансите ни с регресия към детството бяха с цел да й помогнат да разреши все още мъчителните
проблеми със сегашната си майка. Себична, неудовлетворена и неспособна да надникне отвъд собствените
си потребности, майка и не си е давала сметка за болката, която
е причинявала на дъщеря си. При спомените за всичко това по време на регресионните сеанси Розан все
още се чувстваше като нейна жертва. "Чувствам се толкова измамена.
Толкова много неща щяха да бъдат различни, ако бях отраснала обградена с внимание", сподели тя с
тъга.
След тези въвеждащи сеанси клиентката ми започна да се чувства по-спокойна и съсредоточена в
живота си. Депресията й вече не беше толкова дълбока. Беше време за сеанса с връщане към живота между
прережданията.
Резултатите бяха изумителни! При сеанса Розан установи дълбока връзка с душите и на брат си, и на
сина си, които очевидно бяха спокойни и сияеха от щастие. Спомни си и най- сетне ясно осъзна, че тримата
с любов са планирали този живот заедно, като изпитание за куража на Розан.
В началото на ЖМП сеанса, докато преминаваме през преживяванията й в майчината утроба, Розан
осъзнава, че хладното отношение на майка й е още оттогава. "Тя не иска да износи още едно дете. Не гледа
на мен като на човешко същество. Не съм желана". Розан издига в себе си защитна броня срещу
отхвърлянето, което знае, че ще последва.
Когато продължаваме сеанса, отвеждам клиентката си в най-скорошния й минал живот. Оказва се
крехка млада жена на осемнадесет, която живее със семейството си в малко село. Спомня си за своя уютен
дом, работливото си сплотено семейство и по-малкия си брат, към когото изпитва огромна обич и за когото
често се грижи.
Попаднала под кръстосан огън по време на битка във Втората световна война, тя загива сама в калта,
недалеч от малката къща със сламен покрив, в която е отраснала. "Не можем да се надбягваме с танковете.
Земята се тресе. Загубвам ориентация. Лазя на четири крака и не мога да се изправя. Не мога да остана със
семейството си. Ужасена съм. Не разбирам какво се случва. Изглежда и вони като в ада. Не мога да сляза от
онзи хълм". И накрая: "Вече се издигам и гледам отвисоко".
Розан осъзнава, че дори в най-скорошния си минал живот е изпитвала това чувство, че ако беше по-
силна и по-бърза, би успяла да спаси себе си и брат си. Тази тема се повтаря с по-голяма сила в настоящия ѝ
живот.
Понася се нагоре. Около нея е много светло. "Мисля, че това (ярката светлина) просто трябва да ме
накара да се почувствам добре. Усещането е прекрасно. Заобикалят ме осем виолетови светлини". Първата и
мисъл е, че са някакви духовни пазители. "Искат да разговарят с мен, за да се уверят, че не нося със себе си

63
Сцената на смъртта от най-скорошния минал живот обикновено е най-ефективният начин за превеждане на клиента, подложен
на ЖМП хипноза, през портала към духовния свят. Това е, защото краят на този живот представлява най-скорошното завръщане в
отвъдното и спомените им са по-ярки. Вижте ЖМП 73 – 88.
www.spiralata.net 65
нищо от Земята. Разбират, когато носиш отпечатък от някаква травма". Отдалечават се и тя знае, че са били
любещи духовни лечители, дошли да ѝ помогнат при завръщането у дома64.
После казва: Вече не съм сама. Един приятел ми помага. Той е светлината, която ме обгръща, показва
ми присъствието си. Мисля, че е духовният ми водач Джейсън, Той е чиста, ярка светлина. Вече имам
проста форма – жълтеникаво-оранжева светлина. Търкалям се по хълм, покрит с трева. Изживявам чиста
радост, чувствам се излекувана, сякаш отново съм дете. Това е изцелението ми от онзи живот. Малкият ми
брат (от току-що приключилия живот) също е там. Ние сме като две кутрета, които се търкалят по хълма.
Тук няма кой да ни съди. Можем да бъдем на такава възраст, каквато поискаме. Тревата е толкова
зелена и мека. Хълмът е просто съвършен. Всички цветове са много ярки.
След това забелязва бяла мраморна пейка, на която с Джейсън разговарят за наскоро завършилия й
живот65. Но Розан иска веднага да се срещне с "мъдреците", както ги нарича, а не да остане на скамейката
или да отиде при духовната си група.
Когато пристигаме в пространството на Съвета на старейшините, тя се озовава сред обстановка в
гръцки стил – с бели мраморни колони, в компанията на шест "мъдреци с бели коси, в бели тоги" около
кръгла маса, която й се струва малко по-високо от нея 66 . Отбелязва, че й се струват по-големи от нея.
Спокойно изчакват, докато е готова да започне. Първи заговарят двете създания в средата.
Ласкаво разговарят с нея, помагат й да си спомни, че ключовият фактор в настоящия й живот е
смелостта. Главната й цел е да стане по-силна и смела, като покаже на себе си колко издръжлива може да
бъде, когато се сблъска с прекомерна болка и враждебност.
Сега ясно си спомня, че безсмъртното й духовно Аз подробно е планирало всички трудности в
нещастното й, самотно детство и предизвикателствата в живота й на самотна майка. Дори двете ужасяващи
самоубийства, разтърсили живота й толкова дълбоко, са били съзнателно заложени като предизвикателства
за смелостта и вътрешната й сила. Тя разбира, че този живот е само едно от поредица прераждания, които
трябва да й помогнат да намери силата и смелостта, които търси душата й. Трудните минали животи, които
разгледахме, бяха посочени като примери за този урок.
Старейшините й разкриват, че синът й е стара душа, изпълнила задачата, която е поела за да ѝ помогне в
израстването ѝ, и че тя също му е помогнала в неговия път.
Бил е трудно и опърничаво дете, получило от нея свободата да бъде себе си. Розан се грижела за
безопасността му, без да го съди. Благодарение на нейната подкрепа и обич имал пълноценен живот през
тези седемнадесет години, въпреки психичното си заболяване. Приемането на раздялата с него също е част
от предизвикателството й в този живот, осъзнава тя. Вече знае, че е изпълнила своята част от сделката.
Освен светлината, която хвърлиха по множество други въпроси, които Розан имаше относно събития в
живота си днес, мъдреците й напомниха да прави разлика между сила упорство. Тя разбира, че макар и
понякога упорството да се смята за нещо, което е признак на сила, куражът и упорството са две коренно
различни неща.
Старейшините й внушават още, че биха искали тя по-често да се зарежда с енергия Казват й, че трябва
повече да се предпазва от собственото си чувство за вина и самообвиненията, че е твърде сурова със себе си.
"Нуждая се от повече самоуважение. Всичко е наред". Убеждава се, че причината за тези предизвикателства
в живота й никога не е била липса на сила и смелост у нея, а внимателно планиране и споразумение между
няколко души, за да помогнат на нейната душа да стане още по-силна.
В края на срещата й със старейшините те й напомнят да използва отговорн способностите си на медиум,
които дотогава е отричала.
Розан вижда сина си Андрю пред залата на Съвета и отива да се срещне с него. Изглежда такъв, какъвто
не е могла да го види в този живот – зрял, мъдър, светъл и силен по- възрастен мъж. "Благодари ми за силата
и смелостта, която съм проявявала, докато е растял.
64
Очевидно при преминаването си през дверите на духовния свят душата на тази клиентка не се е нуждаела от спешно енергийно
лечение. Вижте СД 98-100
65
Подобни идилични сцени често са прелюдия към ориентацията. Вижте ПД 79-101, СД 98-100 и ЖМП 134.
66
Поради човешките стереотипи старейшините често са описвани от клиентите под хипноза като възрастни създания с бели коси,
главно мъже. Този тип визуализации се свързват с представите на човешкия разум за мъдрите същества, както и за обстановката,
в която се състоят срещите с този духовен Съвет. По-напредналите души обикновено твърдят, че старейшините нямат пол. Освен
това често чуваме за издигнат подиум или катедра, на която старейшините седят по-високо от душата срещу тях. За човешкия
разум тази визуализация символизира власт. Вижте СД 214 и ЖМП 189 – 191.
www.spiralata.net 66
 Моли ме да продължавам да бъда силна заради живия му брат. Съжалява, че ми е причинил толкова
болка".
Скъпият й брат Бен също е там. "Прави се на смешник. Иска да бъда щастлива, да се смея, да изпитвам
радост. Обича ме". Тя го пита защо я е изоставил. "Показва ми, че пътят му е бил прекъснат рано в този
живот и че неговата смърт също е била част от големия план. И двамата е трябвало да изживеем това заради
духовното си израстване. Трябвало е да намеря сила и смелост да продължа напред".
По-късно в сеанса разтърсващите събития в живота й ни се разкриват в истинската си светлина. Сега
Розан напълно разбира, че преживяното не е свидетелство за това, което не заслужава, а внимателно
планиран начин да развива и укрепва вътрешната си духовна сила, мъдрост и смелост. "Даден ми е шанс да
повторя някои уроци. Сега разбирам това".
Осъзнава също, че множеството й физически заболявания са следствие от суровото отношение към себе
си. "Трябва да гледам по-ведро на живота. Независимо колко се подготвя човек, нещата просто се случват".
Казва и се още, че може да се избави от физическата болка, като престане с упорството си. "Трябва да се
науча да разбирам разликата между упорство и вътрешна сила и да приемам някои неща, защото не мога да
контролирам всичко". Благодарна е, когато сеансът завършва.
Днес, две години след тези въздействащи и съдбовни прозрения, Розан вече е успяла да превъзмогне
вживяването си в ролята на жертва и съзнателно да се свърже със своята вътрешна сила, която толкова
отдавна търси. Когато парчетата от живота й отново се подреждат, продължава да се отдалечава от образа
на жертва.
Сега разбира, че "Отношението на майка ми беше причината да нямам смелост – тя не ми даваше
никаква опора и не ме насърчаваше. Караше ме да вярвам, че ще бъде проява на слабост да поискам помощ.
Това ме накара да търся безброй начини да се справям сама, което накрая доведе до формиране на
вътрешната сила, която търсех. Всичко е било планирано".
Когато преобразяването и от жертва в силна жена продължава, Розан успява да си спомни много
моменти, в които е проявила истинска смелост и сила. Това много й е помогнало да намери спокойствие в
живота си днес. Вижда колко смело се е държала след смъртта на обичания си брат. Разбира, че е направила
съзнателен избор да бъде достатъчно силна след смъртта на сина си, за да помогне и на приятелите му
тийнейджъри да продължат живота си. И всеки ден стига до нови прозрения.
Разбирането и познанието, които постигна по време на ЖМП сеанса си, напълно преобразиха целия й
живот. Най-сетне успя да продължи напред, оставяйки зад гърба си чувството на ужас и незарастващите
рани от двете самоубийства. Осъзнаването, че тези двама скъпи близки са добре и са точно там, където
трябва да бъдат, й донесе спокойствието, което толкова отчаяно търсеше.
Сега отлично знае, че трябва да продължи живота си с радост и щастие. "Уча се да бъда спокойна и да
се радвам на живота. Нещата вече не са черни или бели. Любовта е навсякъде. Те искат да мога да виждам
хубавите неща".

16
Разпространяване на универсална енергия чрез музика

Питър Смит (Мелбърн, Австралия)

Оперативен директор и преподавател в "Нютън Инститют"; практикува и преподава хипнотерапия
Това е история за енергията. В ядрото на духовната ни същност се таи удивителна енергия, която
можем да интегрираме в живота си по много начини, за да бъдем в мир със себе си. Такъв е случаят на
Джеръми, който дава възможност да вникнем в начините, по които енергийните полета на отделните
личности могат да си взаимодействат при наличие на обща цел. Щом тези енергийни аспекти излязат на
съзнателно ниво, мислите ни се променят, възгледите ни се трансформират и, най-важното – можем да
споделим тази мъдрост с другите.
Джеръми започнал да се занимава с музика на седем години и още като ученик свирел професионално.
Днес изнася концерти в цял свят.
Когато пораснал, изпитвал стремеж към себепознание и ЖМП хипнотерапията била следващата стъпка,
след като прочел книгата "Пътят на душите", подарена му от приятел. През 2005 г. той беше първият в
Австралия, изживял това вълнуващо пътешествие.

www.spiralata.net 67
 Докато навлизаше все по-дълбоко в състояние на релаксация, Джеръми се пренесе назад във времето, в
живота на лейтенант от военновъздушните сили на име Франк Норбърт. Франк бил роден в Котсуълдс,
Централна Англия, през 1906-а. Преди Втората световна война бил пилот от гражданската авиация, а през
1943-та, на тридесет и седем годишна възраст, летял с бомбардировач над Хамбург при атаките на
Кралските въздушни сили.
Питър: Къде си сега? Опиши какво се случва около теб.
Джеръми: Седя в нашия самолет. Наричаме го Саси Сали. Предал съм командването на друг пилот и
току-що сме хвърлили товара си. Самолетът се движи по-добре без товар, колесникът е наред, но нещо се е
омотало около него. Всички сме малко суеверни и е време да се откажем. Двадесет и седем мисии, и все още
сме живи.
П: Пренеси се напред във времето, Франк, до следващото значимо събитие. Какво става сега?
Дж: Върнали сме се над Белгия… нападат ни… за пръв път ми се прииска да пилотирах изтребител.
Обичам Сали, но сме безпомощни… чувам как снарядите удрят по корпуса… силно… не мислех, че човек
може да ги чуе… връзката прекъсва… трябваше да помисля как да се измъкнем Самолетът на франк се
забива в земята. Душата напуска тялото му при спускането надолу и следва самолета до удара 67. Целият
екипаж успява да изпълзи, освен него и още един. Докато франк се носеше в безплътно състояние и
оглеждаше останките от самолета, усети нечие присъствие наблизо.
П: Кой е там с теб?
Дж: Моят Водач Финиъс. Смее се на упоритостта ми. Облечен е с пелерина с качулка и този път е приел
образ на гном68. Все още мисля, че трябваше да успея да овладея самолета, Финиъс казва, че никой не може
да пилотира самолет с едно крило. Продължавам да си въобразявам, че бих могъл да сторя невъзможното.
П: С какво име те нарича?
Дж: Исмут.
П: Какво казва водачът ти за живота на Франк?
Дж: Научих се на смелост… да бъда смел заради другите. Един от тях беше едва на осемнадесет.
Направих ги храбри. Сега той ми се смее, защото Винаги съм искал да бъда съвършен. Често съм се
увличал. Възможно е да се пилотира самолет с едно крило, дори без крила, ако знаеш как.
Финиъс отвежда Исмут на тихо място, за да обсъдят живота на Франк и да изяснят усвоените
уроци.
Дж: Казва ми, че съм бил малко рязък с хората, и ми дава примери. Не съм искал да бъда нетактичен…
Въпреки че умеех да пришпорвам другите да вършат работата си. Сега разбирам от водача си, че бих могъл
да постигна повече в живота на Франк, за да помогна на хората да бъдат по-уверени в себе си. Да използвам
енергията си по по-добър начин.
П: Знаеш ли нещо повече за енергията, Исмут?
Дж: Да.
П: Какво знаеш?
Дж: С това се занимавам… използвам я… мога да вложа малко тук, малко там… да оставя част от нея у
някого или да я събера всичката, за да постигна някаква цел.
П: Искаш да кажеш, че оставяш енергия като отпечатък от отношението и топлотата, които искаш да
предадеш на хората? Тя остава с тях като ехо от твоето присъствие?
Дж: Да.
П: Правеше ли го като франк, пилота на бомбардировач?
Дж: Не.
П: Енергиен специалист ли си, Исмут?
Дж: Всички използват енергия, но за някои е трудно да я владеят. Не могат да я управляват и използват
добре.
П: Какво можеш да правиш, което другите не могат?
Дж: да давам топлота (и утеха) на хората.

67
Душите често напускат телата мигове преди настъпването на драматичен край на живота; вижте ПД 24.
68
Духовните същества могат да приемат всяка форма, която пожелаят, и понякога водачите ни решават да се явят в образ, свързан
с последния живот на душата или с обстоятелствата около смъртта и. Може би Финиъс се явява като гном заради земната
репутация на тези същества, носещи тайно познание, съчетано със суховато чувство за хумор.
www.spiralata.net 68
 Определението за даване на топлота отразява способността на Джеръми да помага на хората да се
чувстват по-добре, което определено прави днес като музикант. Понякога в някои тела душата е така
обсебена от разума на тялото и напрежението в средата около него, че естествените дарби не намират изява
и не успяват да донесат ползата, на която са способни, в определен живот. По-нататък в сеанса ни Джеръми
– като душата Исмут, заговори за Ганимед, третия от по-големите спътници на Юпитер, където изучава и
практикува изкуството на светлината и енергията 69. Може да работи и в различни измерения от нашето
физическо съществуване. Оставил е част от енергията си там и продължава обучението си, докато е тук в
тялото на Джеръми, за да пренася новите си способности на Земята.
Исмут направи забавен коментар. Джеръми купува по много батерии и ги взема със себе си, когато
пътува – доста повече, отколкото ще използва. Така се проявява концепцията за "носене на енергия" във
физическото измерение.
Исмут даде още един пример как Джеръми използва енергия в ежедневието си. Спомена за случай с
една заключена врата, която други безуспешно се опитвали да отворят. Тогава Джеръми минал покрай тях и
насочил енергията си към ключалката. Вратата веднага се отворила, за удивление на всички.
Исмут продължава с обясненията си за енергията:
Исмут: Енергията не е единно нещо, а се състои от множество частици. Номерът е да действаш
внимателно и да успяваш да ги накараш да работят заедно. Насочваш енергията си и после работиш с други,
за да насочат и те своята – като по-голяма група.
П: Исмут, какво трябва да прави Джеръми с енергията си по-нататък?
И: Трябва да я слее с енергията на други, които се занимават със същото. Трябва да бъде готов и всички
едновременно да използват енергията си, за да могат да почувстват топлината (ползата). Виждам как
изглежда енергията, когато я използваме както трябва.
Исмут обясни, че всеки притежава способност да използва вибрационна енергия, и тя е далеч по-мощна,
когато всички я използваме заедно. В живота на Джеръми Исмут е избрал музиката като начин да изпраща
енергия. Описа как понякога физическото съществуване пречи на енергията. Музиката помага за
преодоляване на тези пречки и носи хармония в света70:
Когато свиря, съм самият аз. Музиката е прозорец, през който се потапяме в спокойствието… и е за
всички. Тя преминава отвъд – като приливна вълна. Преодолявам ограниченията на тялото и изпращам
енергията направо към душата.
Този живот е важен за Исмут, защото разчупва повтарящ се модел. В много животи се е опитвал да
преодолее обсебеността от физическите аспекти на човешката същност.
Преглед на други животи показа Исмут като викинг на име Кантор, който в младостта си разчитал само
на физическата сила. По към края на живота си се чувствал различно; осъзнал, че мечът не му носи
удовлетворение, и копнеел за мир.
Във втори живот – като капитан Морган от Британския флот, попаднал в плен на испанците в началото
на XIX век. Бил нападнат от засада след предателство на жена, съобщавала на врага подробности за
ходовете на флота. Самият Морган оцелял, но до края на живота си таял в себе си чувство на вина за
гибелта на по-голямата част от екипажа. Това е още една причина вече като франк, пилота на
бомбардировач, да се бори толкова упорито за спасението на екипажа на самолета си.
Чрез познанието за Исмут и наученото в сегашния си живот Джеръми пренася развитите си енергийни
способности на Земята с нова съзнателност. Освен това променя старите модели на обсебеност от
физическото съществуване в земните си прераждания Сега Джеръми пътува, за да изпълнява музиката си по
света. След като изследва целта на живота си чрез ЖМП хипноза, вече използва енергията по-съзнателно.

69
Често чуваме как душите практикуват използването на енергия в духовния свят, в други измерения, както и в света на разума и
физическото съществуване. За първи път чувам за използване на Ганимед – най-големия спътник в нашата Слънчева система, с
диаметър 6100 километра. Любопитно е, че тази луна на Юпитер, чиято повърхност е като дъска за пране от камък и лед,
изградена от сложни системи от плоски тектони, е спомената от душата Исмут като място, където може да се работи със светлина
и енергия. Разбира се, самият Юпитер – най-голямата планета в нашата система, носи значително количество електрически
заредени частици от Слънцето в мощната си магнитна вихрушка от енергия. Вижте галактическа енергия, СД 348, и
изследователски експедиции между измеренията, СД 353 – 359.
70
На Земята музиката успокоява ума и затова е средство за постигане на мир, хармония и спокойствие. В отвъдния живот душите
често споменават за универсални хармонични резонанси и музикална вибрационна енергия; вижте ПД 38 – 39, 6465 и СД 310 –
315.
www.spiralata.net 69
Например имало е моменти по време на подготовка за концерт, когато е искал да бъдат оставени повече
пътеки между седалките, за да могат музикантите да се движат по-свободно сред публиката. Веднъж щял да
има концерт в една от най-престижните зали в Европа, където бил свирил самият Моцарт.
Пианото стояло на едно и също място на сцената от десетилетия, но Джеръми чувствал, че мястото е
неподходящо. Противно на всички очаквания, успял да убеди персонала да го премести. Дори строгият
диригент признал, че така е много, много по-добре, и решил да остави пианото там за постоянно. Още
веднъж Джеръми накарал всички да почувстват повече топлота За Джеръми са били важни и изборът на
тяло, и географското местонахождение. Вместо живот на тибетски монах и американски политик, той е
предпочел този на Джеръми – музикант, живеещ в Австралия.
Исмут обясни избора така:
Повечето хора биха искали да се идентифицират с теб като Джеръми. Австралия е добър избор… там
можеш да се подготвиш71. (5)
Досещам се, че тази подготовка е свързана с промените, настъпващи на Земята.
Австралия не е разкъсвана от борби, глад или война и мисля, че може би това е причината Джеръми да
избере да живее там.
Две години по-късно с Джеръми се срещнахме в кафене в източните предградия на Сидни, за да
обсъдим промените в живота му след сеанса.
Наскоро бе разказал на сина си тийнейджър за смисъла на живота и планирането – дори за духовните
връзки, за които бе разбрал при своя сеанс. Синът му направил правилен извод от урока: "Татко, има едно
момиче, което харесвам. Ако тя е духовният ми партньор, вероятно ще бъдем заедно. Ако не се получи,
значи не е било писано. Каквото и да стане, не бива да се тревожа твърде много, нали?"
Джеръми използва аналогия, за да обобщи възгледите си за живота след ЖМП изживяването. Красивият
град Пърт се намира на западното крайбрежие на Австралия и между него и източната част на страната се
простират хиляди километри пустиня, наречена Нълърбор.
ЖМП дава на човека различна перспектива. Животът е като шофиране през Нълърбор нощем. Виждаш
около сто метра напред, докъдето стигат светлините на фаровете ти. Но е все едно си посещавал Пърт във
виртуално пътешествие по интернет. Направил си проучване и знаеш колко е красив. Докато седиш в колата
си и прекосяваш пустинята, знаеш, че в края те очаква нещо удивително. Това те кара да мислиш и да се
чувстваш различно по време на пътуването.
Очевидно в резултатите от ЖМП хипнотерапия та има две паралелни перспективи. Докато
продължаваме двойственото си съществуване като безсмъртни и физически създания, трябва да оставаме
стабилни и цялостни. Подходът на Джеръми в това отношение е много практичен. Ето какво казва тон
Вярвам, че съм тук, за да работя за еволюцията на глобалното съзнание, което наистина звучи много
важно… но нима това не се отнася за всеки, дошъл тук? Звучи и много оригинално.
Този широк възглед за живота е типичен за преживелите ЖМП пътешествие. Историята на Джеръми не
е необичайна, въпреки че истинската сила на тези открития произтича от новата перспектива в ежедневния
живот. Промяната на убежденията и способността да живее с повече енергия и целенасоченост правят
резултата от ЖМП истински забележителен.
Когато с Джеръми излязохме от кафенето и всеки пое по пътя си, осъзнах нещо: Носех в себе си повече
топлота, отколкото преди тази среща...

17
Доброволната жертва на убийство

Лин Макгонагил (Сарасота, Флорида)

Работи за постигане на хармония между земния живот на хората и духовните им намерения
Спомените от детството прекрасно илюстрират как ранните години ни подготвят за
предизвикателствата на зрелия живот. Много хора смятат, че детството им е било трудно и дори
мъчително. Когато осъзнаят, че сами избираме родителите, братята и сестрите си, както и земната си
среда, възкликват: "О, не! Не аз! Никога не бих избрал това за себе си". Все пак, поставено в контекста па
71
Като пример за душа, съзнателно избрала тяло с потенциален музикален талант, на определено географско място, вижте ПД
случай 25, 275 – 281.
www.spiralata.net 70
земната им работа – плана на душите им за живота, – уникалното детство на всеки човек е съвършена
подготовка.
Така е било и за Киа, която се подготвя за главната цел в живота си – да прави това, което трябва,
независимо от критиките. По време на ЖМП сеанса тя открива как е била подготвена и за смъртта па
сина си.
Киа, учителка в детска градина и любеща баба, дойде при мен около година след смъртта на сина си
Ивън. Ивън, двадесет и шест годишен таксиметров шофьор в района на Тампа Бей, бил брутално убит от
непознат, когото качил в таксито си. Почти веднага след смъртта му Киа започнала да усеща присъствието
му край себе си като потвърждение, че той е добре. Въпреки че била безкрайно благодарна за тези
посещения, те не я удовлетворявали напълно. Все още скърбяла дълбоко и не можела да приеме
физическата му смърт.
Както се случва с всички, водачите на Киа я направляваха през по-голямата част от ЖМП процеса.
Събитията, които свръхсъзнателният й разум изведе на преден план, бяха идеално подбрани да излекуват
дълбоките й рани. Още във въвеждащата фаза на регресията, в която клиентът изживява отново събития от
детството си в настоящия живот, той усеща започването на лечебния процес. Първата сцена от детството на
Киа – на четиринадесетгодишна възраст, е навлизане право в сърцевината на болката й. Тя получава
прозрението, че трябва да търси източници на утеха в други хора и места, което е най- добрият начин да се
опитаме да превъзмогнем смъртта на обичан близък. Нуждаем се от спокойствието, което можем да открием
в ежедневните събития, за да преодолеем такова разтърсващо изживяване. Тук, в самото начало на сеанса,
душата й вече бе отворена за изцелението.
Киа (на 14): Със сестра си съм. В гората сме и дълбаем нещо в кората на дърво. Разтревожена съм.
Лин: Какво те тревожи точно сега?
К: Родителите ни отново се карат.
Л: Затова ли сте в гората, или има друга причина?
К: Аз ходя в гората, когато търся уединение.
Л: Това помага ли ти да се успокоиш?
К: Да.
Л: Кое е важното, което трябва да разберем в този момент?
К: да намираме източници на утеха в други хора и места.
Л: Това ли е моментът в живота ти, когато се научаваш да го правиш – да намираш източници на утеха
там, където ти се разкриват, или притежаваш тази способност от по- рано?
К: Вече се научавам.
Л: Научаваш се и го правиш, така ли?
К: Да.
Пренасяме се по-назад във времето за още един пример:
Киа (на 5 години): В клас съм, разговарям с учителката.
Л: Как се чувстваш? Щастлива, тъжна или никое от двете?
К: Има деца, които нарушават правилата. Искам да разбера какво е да ги нарушаваш, защото аз не бих
ги нарушила.
Л: Да. И какво казва учителката ти? За нарушаването на правилата.
К: Че е лошо. Казва ми да постоя в ъгъла, за да узная какво е, но аз не съм нарушила правилата.
Л: Узнаваш ли?
К: Да. Лошото момче ми се подиграва. Вбесява ме, защото не съм направила нищо нередно. Подиграва
се на мен, а то нарушава всички правила.
Л: Да. Какво е важно да разбереш?
К: Хората говорят разни неща за теб, дори и да правиш само каквото трябва.
Едва по-късно в процеса на ЖМП визуализациите на Киа откриваме дълбокия смисъл на това послание:
старейшините от Съвета й казват каква е мисията на живота й и на смъртта на Ивън играе съдбовна роля в
плана й. Казват й, че трябва да преодолее чувството за отхвърленост и критиките. Тук, на този толкова
ранен етап от изживяването, за първи път й се разкрива част от основното послание. На пет години Киа вече
е започвала да разбира, че хората си съставят мнение за теб и те съдят, дори и да не си сторил нещо нередно.
Също както детството е подготовка за мисията на живота, ние подготвяме себе си през многото

www.spiralata.net 71
прераждания. И точно както ни припомнят отделни сцени от детството, душите ни позволяват да надникнем
и в минали животи по време на ЖМП хипноза. Киа се е подготвяла за предизвикателството със загубата на
сина си най-малко в три предишни прераждания, които преглежда при работата ни заедно. Първо се връща
към живота на Сара, която се е отказала от спокойствието и уюта в Европа, за да емигрира със съпруга си в
Новия свят. Вече вижда, че в живота ѝ в колониите има самота и известно разочарование.
Киа/Сара: Уморена съм. Трябва да върша много неща, които по-рано не ми се е налагало да върша:
пране, готвене, шиене, чистене
Л: Какво друго е важно да разберем за този период от живота ти, Сара?
К/С: Липсват ми семейството и приятелите. Много съм самотна.
Л: Пренеси се напред към най-важното събитие от този живот на Сара, най-значимото ѝ преживяване.
Как се чувстваш сега?
К/С: Изпълнена съм с радост… научих се да се радвам на Всичко, което имам, и съм щастлива. Сами
избираме дали да бъдем щастливи в живота или не.
Л: Това е прекрасно. Щастието е избор, така ли?
К/С: Да.
Л: Ти направила ли си този избор, Сара – да бъдеш щастлива?
К/С: Да.
Л: Това ли е най-важното събитие в живота ти – изборът да бъдеш щастлива?
К/С: Да!
Виждаме пример за нещо, често наблюдавано при работа с клиенти, които стигат до прозрения: най-
важното събитие в един живот не е непременно външно. Възможно е да се окаже – както със Сара преди
много време – избор, вътрешно изживяване: изборът да бъде щастлива независимо от обстоятелствата.
Това послание и подготовката за загубата на Ивън в настоящия живот на Киа намират отзвук в смъртта
на Сара. В този минал живот тя умира като млада майка, оставяйки след себе си четири деца и любещ
съпруг. На смъртното легло отново й се разкрива нещо важно – този път за хората, които остават след нея:
К/С: Много съм болна, изтощена и слаба.
Л: Какво мислиш, че ще се случи?
К/С: Ще си отида (от този свят).
Л: Как се чувстваш, като знаеш това?
К/С: Не искам да оставя децата си, а и съм бременна.
Л: О, съжалявам. Знаеш ли кое е най-важното в този момент, освен здравословното ти състояние?
К/С: Всички ще трябва да изберат да бъдат щастливи, нали? Смъртта е тежка загуба за онези, които
остават след нас, независимо как настъпва тя.
Тази истина се отнася за всички. Можем да изберем да бъдем щастливи, дори когато има улични
задръствания, когато не получаваме желаното повишение или когато брачният партньор ни напусне.
Определено се отнася и за Киа в сегашния й живот: може да избере да бъде щастлива, въпреки че
единственият й син е станал жертва на убийство. Какво изцеление носи на Киа това съдбовно напомняне по
време на ЖМП сеанса – да избере да бъде щастлива.
Още по-нататък в сеанса Киа преглежда по-ранен живот като Елизабет, в който самата тя е била убита.
Тук й се предлага коренно различна гледна точка. Историята започва, докато Киа се любува на отражението
си:
Киа/Елизабет: Мисля, че съм суетна; харесва ми да бъда привлекателна, за каквато се смятам. Имам
много гъсти, дълги златисти коси, чупливи в краищата, и съм много стройна и красива с тази чудесна рокля.
Л: Къде си?
К/Е: В нещо като огромен пуст замък, отнякъде струи невероятно ярка светлина. Съвсем сама съм…
Имало е схватка. Тук, в замъка (изненадана). Мисля, че вече съм мъртва!
Л: Знаеш ли, че си мъртва, или просто си объркана?
К/Е: Мисля, че съм объркана. Замъкът е пуст. Навярно е минало известно време ( след схватката).
Опитала съм се да продължа напред, сякаш нищо не се е случило, но не е възможно. Мисля, че съм загинала
при схватката. Бях изнасилена и прободена с нож.
Л: Съжалявам. Колко време е изминало оттогава?
К/Е: Две, може би три години. Много хора загинаха в онзи ден и оцелелите казват, че замъкът е

www.spiralata.net 72
обитаван от духове. Имаше и други (загинали), но само аз останах тук.
Л: Какви са плановете ти сега, Елизабет?
К/Е: Мисля, че трябва да последвам тази светлина.
Интересно е, че най-дълбокото прозрение за този живот не идва по време на работата ни заедно, а
четири и половина месеца по-късно, в момент на спонтанни спомени. Киа е записала откровението си и
наскоро го сподели с мен.
Осъзнах, че истинската значимост на този живот за мен е да проумея, че начинът, по който настъпва
смъртта, не е важен. Въпреки че съм била изнасилена и убита, аз съм се завърнала у дома (в духовния свят)
незасегната. Важно е да го разбера и за Ивън; че въпреки ужасяващата сцена на смъртта му, той не е страдал
и се е завърнал в духовния свят цял, чист и неопетнен. Не е имало значение как е умрял.
Това прекрасно и дълбоко прозрение на Киа месеци след официалния й ЖМП сеанс разкрива чудесен
аспект от изживяването на ЖМП състояние. Има нещо в самия процес, което отваря вратите между по-
висшето Аз и физическата личност. Често тези врати остават отворени и през следващите месеци и години
продължават да се получават послания. Някои клиенти споделят, че след ЖМП пътешествието имат много
по-отворено съзнание и по- силна интуиция. В резултат на това се чувстват в хармония с мисията на живота
си и знаят, че всичко, което преживяват, има смисъл.
Киа все още е в дълбок транс и прозренията й стават все по-значими, докато убитата Елизабет навлиза в
светлината. Следвайки светлината, душата на Киа/Елизабет се пренася в духовния свят. Там с бързината на
мисълта се озовава в пространство, където времето е напълно спряло.
К: Залата е кръгла и има трима старейшини. Виждам виолетов цвят. Всичко е във виолетово 72.
Л: Можеш ли да ги попиташ какво е важно да узнае Киа? Защо е важно да бъде тук, в това
пространство, с тях?
К: Старейшината в средата 73 казва, че трябва да престана да се съмнявам в това, което долавям
интуитивно, да го приемам за истина и да не позволявам на другите да пренебрегват това, което чувам,
виждам и зная в душата си. Другият отдясно казва, че по-висшата ми цел тук все още не е постигната. По
някакъв начин е свързана с Ивън и загубата му.
Л: Да, продължавай.
К: Несъмнено има нещо общо с духовни занимания и помагане на другите – убеждения, които са
нетрадиционни в сравнение с това, в което съм възпитавана. Където отида, хората ще повдигат вежди, нали
разбирате… ( Заплаква.) Повикаха Ивън… мога да го прегърна! Чувствам се толкова добре. Толкова ми
липсва. Усещам го и го чувам ( в нормалния си живот), но сега е по-хубаво! (Дълга пауза, подсмърча.)
Старейшината отляво казва, че това е за сила и кураж.
Л: Срещата с Ивън трябва да ти вдъхне сила и кураж, така ли?
К: Да.
Л: Има ли нещо, което Ивън иска да ти каже?
К: Че ме обича, че ми помага и че сме сключили споразумение преди много време. Че е важно… Той
все още е тук, но вече го знаех. Показват ми как всичко е било предвидено. Ивън е заел мястото на друг;
други са щели да умрат в онзи ден.
Л: Ивън е приел това място74?
К: Да, защото така щял да постигне двойна цел. Не стана точно както се бяхме договорили, преди да се
преродим, но поемайки злото Върху себе си, той е спасил петима75.
72
Виолетовото е цветът, който най-често се вижда около високо напреднали същества, завършили преражданията си; вижте ЖМП
157
73
Често по време на среща със Съвета старейшината в средата е визуализиран като организатор или председател, който ръководи
срещата; вижте СД 231 и ЖМП 191.
74
Обърнете внимание на приликата със случая от Глава 3. Във връзка с ранната смърт. При избора на живот, в който
вероятността за ранен край е висока, душите трябва да помислят внимателно дали искат да се свържат с такова тяло. Кармичните
модели за усвояването на този урок в случая свързват много духовни преживявания и понякога, както казва Киа, са за "постигане
на двойна цел". Освен това, забележете, че Ивън ни казва, че събира "точки за рая" с приемането на този краткотраен живот.
Както Вече съм споменавал, някои души избират "междинен живот", което в отвъдното се смята за проява на голямо
себеотрицание и щедрост. Повече бележки по темата можете да откриете В: кармичен дълг, ПД 101; кармични избори, ПД 268;
Вероятност за ранна смърт, ПД 284 – 285, междинни животи, СД 386; и линии на времето и избор на тяло, ЖМП 220 – 221.
75
Спасяването на петима души чрез действията на Ивън, което е коствало живота му, е било резултат от предчувствие, че
пътникът В неговата кола има зли намерения. Този човек е щял да убие собственик на магазин, съпругата му и три малки деца,
www.spiralata.net 73
 Л: Това балансира ли положението по някакъв начин? Каква е мотивацията на Ивън?
К: Ивън има чувство за хумор; казва: "Събирам точки за рая!". Човек трябва да го познава; много е
мъдър.
Л: Има ли да каже още нещо за това или за някой друг аспект от този живот?
К: Казва, че съжалява, че е бил толкова труден тийнейджър. Глупчо.
Л: Още нещо?
К: Че това днес е само за вдъхване на увереност. (Смее се.) Казва: "Следващата седмица се настрой за
останалата част от приключението". Казах ви, че е мъдър. Запява песента от една реклама… "Добрата вест
дойде, ние се завръщаме!"
Л: Значи тази кратка среща с него е за вдъхване на увереност и следващия път, когато стигнем до по-
висшите нива, ще има още? Това ли има предвид?
К: Да.
Л: Вярваш ли?
К: Да.
Това трогателно общуване между любеща майка и сина й е страхотен пример колко реални са тези
изживявания. В имейл две години по-късно Киа сподели, че срещата й с Ивън при старейшините е била по-
реална от присъствието ѝ в моя кабинет. После каза: "Физически почувствах прегръдката му, въпреки че и
двамата бяхме в безплътна форма.
Бях обгърната от любов и чувството не може да се опише с думи. Беше блаженство, спокойствие,
радост, надежда и ново начало, и разбиране – всичко за части от секундата. Беше изумително".
Следващата седмица, при второто пренасяне на Киа в състоянието между прераждания, тя отново се
озовава срещу тримата старейшини. Пита ги какъв е истинският смисъл на убийството на Ивън и защо е
трябвало да изживее такава болка от загубата му.
К: Казват, че е било начин да стана по-духовна.
Л: Каква е целта ти в бъдеще?
К: Откакто загубих Ивън, ми се разкриват пътища за пророчески откровения. Старейшините казват, че
трябва да свидетелствам пред света, че животът не свършва със смъртта. Не само животът, а и личността. Че
не е нужно да се страхуваме от нея (от смъртта) … Хората трябва да узнаят, че в света отвъд няма само
ангели и арфи; истината е различна от ученията на Църквата. Не преставаме да съществуваме. Има утеха в
това – да знаем, че същността ни продължава да живее. Посланието не е ново, разбира се, но мнозина все
още не се вслушват в него.
Л: А цялостното ти развитие като медиум? Как се вписва това в процеса?
К: Седящият в средата казва, че винаги съм го носела в себе си, но не съм го използвала, а сега е важно
да го използвам.
Л: Нима старейшината иска да каже, че повечето хора, ако не всички, притежават скрити способности
на медиуми, скрит ясновидски потенциал?
К: Абсолютно… Седящият отдясно иска да проумея, че един човек може да предизвика голяма промяна
и че всички притежаваме тази сила.
Л: Има ли нещо друго, което смятат, че би било важно и полезно да узнаеш точно сега?
К: Старейшината в средата казва, че колкото и да е трудно да го приема, смъртта на Ивън е била
истински дар, без който не бих могла да изпълня мисията си.
Л: Вярваш ли в това?
К: Да, но все пак не ми харесва.
Л: Нужно ли е да ни харесва?
К: Не, докато стоя тук срещу тях, ми се струва, че има смисъл, но понякога, когато съм на гробището,
смисълът се губи.
Л: Разбирам. Има ли нещо, с което могат да ти помогнат?

ако бе стигнал по-рано. Движейки се с бавна скорост, Ивън не е откарал убиеца навреме на мястото и при последвалата
ожесточена схватка е бил прободен с нож и таксито му запалено. По-късно полицията арестувала убиеца. Виждаме, че за тази
задача е била избрана не само смела душа (ПД 194), а и силно и издръжливо човешко тяло, което да работи в синхрон с нея.
Макар и да е истина, че голяма част от злото по света не може да бъде предотвратено по подобен начин, кармичните последици от
нашите прегрешения остават с нас под една или друга форма.
www.spiralata.net 74
 К: С посланието да бъда по-духовна.
В най-трудните и мъчителни периоди от живота си започваме да си задаваме въпроса какъв е планът,
който следваме, ако има план. Толкова е трудно в тези мигове на болка да намерим обяснение за събитията,
да открием смисъла на страданието. Въпреки това често агонията ни подтиква да се стремим към главната
цел в живота си. Много хора се замислят за последиците от някаква трагедия в живота си и стигат до
избода, че няма нищо друго, което би им дало достатъчно силна мотивация за промяна – че най-
непоносимото страдание е било необходимо, за да им даде тласък за изпълнението на тяхната мисия. Това
важи с особена сила за Киа и за други, които са загубили най-скъпия си човек.
След срещата си със старейшините тя остава сама с личния си духовен водач – Мигел. Той продължава
да я подкрепя по пътя ѝ към приемане на онова, което не може да промени.
Л: Какво има да ти каже Мигел точно сега? Кое е Важното послание за теб?
Киа/Мигел: Не се страхувай от това, което те очаква.
Л: Разбираш ли за какво говори?
К: Мисля, че да.
Л: Може ли да го обясни по-ясно, за да нямаш съмнения?
К/М: Ще настъпят промени – в кариера, възгледи и приоритети, които няма да се харесат на някои хора.
Едни ще критикуват, други ще обърнат гръб и ще се отдръпнат, защото новото не се вписва в системата им
от убеждения и в това, в което са вярвали цял живот.
Л: Как ще се справиш?
К/М: Не се страхувай.
Три години по-късно Киа ми казва, че е почувствала пълно разбиране, докато била със старейшините,
Въпреки че тогава не могла да го изрази напълно с думи. Споделя, че макар и да не е успяла да пренесе това
ниво на разбиране във физическото измерение, голяма част от него е останало в нея. Обяснява, че преди
ЖМП сеансите си е изпитвала нужда да посещава гроба на Ивън два-три пъти в седмицата. После вече
знаела, че той не е там. Все още наминава по един-два пъти в месеца само за да се увери, че гробът е чист и
добре поддържан, но чувствата ѝ са коренно различни. Има по-малко болка и повече спокойствие.
По време на работата ни заедно Киа получи удовлетворение и отговори на въпросите, които бяха я
измъчвали след загубата на Ивън. Старейшините и водачът й телепатически обясниха много неща с ласкаво
и любещо отношение. Тя почувства любовта и състраданието, насочени към нея. Беше й дадена възможност
да се върне към избора на този живот, към плана си за това прераждане. Най-хубавото бе, че изживя
истинска среща с Ивън в духовния свят. Целият процес й донесе душевно спокойствие, което все още я
изпълва, три години по-късно.

18
Използване на енергия за лечение

Лорън Пон
(Делаван, Уисконсин и Чикаго, Илинойс)
Магистър хипнотерапевт, магистър по рейки, инструктор по йога/медитация, квалифициран специалист
по ЖМП от Института "Нютън"
Клиентката ми Савана, на възраст тридесет и четири години, беше прекрасна млада жена, която
сякаш имаше всичко в живота, но беше объркана в много отношения. Дойде при мен за ЖМП сеанс,
защото вярваше, че духовният й водач и е изпратил мисловно послание да се свърже с вътрешната си
същност. Най-важните три неща, които очакваше да узнае при сеанса, бяха: "На кого трябва да помогна
най-много тук, какви са главните уроци, които трябва да усвоя в живота и кой е духовният ми
партньор?".
В ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ни разговор Савана сподели, че има енергия в излишък. Понякога се питала
дали не е психично болна. Преливала от енергия и трябвало да пробягва по шест-седем километра на ден, за
да може да спи нощем. Струвало й се, че излишната енергия е деветдесет процента и че я носи в себе си,
откакто се помни. Не се бе обръщала към лекар, защото мислела, че никой не може да й помогне.
Движението било временно средство и понякога се опитвала да медитира. Стана ясно, че излишната енергия
е свързана с други проблеми. Савана разказа за няколко момента в живота си, когато е вярвала, че може да

www.spiralata.net 75
помогне на някого, и това я е карало да мисли, че може би притежава дарба. Съсредоточавала се върху
добрия изход от ситуацията и медитирала, за да допринесе за решаването на проблема. Даде ни пример за
един от тези моменти. Приятелят й имал уговорка с шефа си за игра на голф и било важно да се представи
добре. Час преди срещата Савана се съсредоточила и визуализирали как приятелят й улучва всяка дупка и
топката влиза с лекота. В този ден Тревър – приятелят ѝ, изиграл най-добрата игра в живота си.
Когато започнахме ЖМП сеанса, беше очевидно, че Савана спокойно влиза в състояние на хипноза
Лесно се пренесе назад във времето. Първото важно прозрение бе от времето, когато е била в майчината
утроба. Разпитвах я от гледна точка на душата й. Отговаряше с удоволствие и й зададох множество въпроси.
Потвърди, че е било много лесно да се слее с тялото и разума на Савана и че Савана има много
проницателен ум. Каза, че е дошла в този живот с 80% от енергията си, което е доста висок процент.
Савана: Мисля, че съм имала нужда от енергия, за да постигна това, което искам, но често пъти се е
оказвала в повече.
Лорън: Има ли начин да помогнеш на това тяло да се справя с излишната енергия, когато не си заета с
изпълнението на мисията си?
С: Чрез медитация… Като се науча да управлявам енергията си. Чрез медитация мога да помагам на
другите. Ще ускоря израстването си… но това, което правя, не е достатъчно.
Л: Има ли нещо, което можеш да направиш, за да постигнеш тази цел?
С: да се усъвършенствам в медитацията… и да го правя по-често. Да прекарвам по-малко време в
безразборни размисли. Да избирам една мисъл и да се съсредоточавам върху нея.
Регресията й към минал живот беше ясна и показателна. Савана е била мъж от афроамерикански
произход на име Брайън Къртис, с голям нос и мустаци, доста висок и грубоват. Било през 1924-та в
Детройт. Брайън бил прехвърлил петдесетте, беден, с финансови затруднения, и към края на живота си. На
петдесет и осем, докато се разхождал край езерото, бил прострелян и убит.
Савана бързо излезе от тялото на Брайън, но не почувства облекчение.
С: Издигам се… много бързо… зная къде отивам… към светлина като слънцето.
Л: Можеш ли да опишеш какво виждаш и изживяваш?
С: Един дух… енергия… Селест.
Аурата на Селест става червена, когато хваща ръката на Савана и я повежда нанякъде.
Л: Селест твоят водач ли е?
С: Не, не мисля… По-скоро е приятел, който ме посреща.
Л: Повикай водача си.
С: Жена е, Орида… Зад нея има множество души. Аурата й е тъмносиня. Протяга ръце към мен и хваща
моите. Получавам утеха и дълбоко спокойствие.
Орида отвежда Савана на място за възстановяване, за да се излекува от травмата от насилствената смърт
на Брайън.
Тогава Савана си спомня своето безсмъртно духовно име: Грет. Аурата на Грет е червена, с малко
зелено. Орида й помага при прегледа на приключилия живот и я повежда към училищна сграда с много
книги навсякъде76. Грет отваря книга на език, който е неразбираем за нея, и все пак долавя някакъв смисъл.
На следващ въпрос Грет отговаря: "Става дума за души от различни страни и култури. Това е начин за
изучаване на хората и тяхната енергия". Забелязва, че с нея има група от десет души, които също ги
изучават. Потвърждава, че е нейната група за обучение и се чувства добре с тях. Когато питам с какво по-
точно се занимават, Грет казва: "Отговорна работа". Трудно й е да обясни. "Изглежда, изучаваме съзнанието
на хората, за да им помагаме… да можем да общуваме с тях чрез съзнанието си… Възможно е и на Земята,
но хората не знаят как да го правят… да общуват телепатично. Мога само да кажа, че помагаме на хората
чрез съзнанието си – насочваме енергията в различни посоки, така да се каже".
На въпроса дали се занимава с това отдавна, Грет отговаря: "Доста отдавна. Работата не е лека! Трябва
да се усъвършенствам в нея, докато съм на Земята, и е много трудно. Някои души от тази група наистина са
добри и искам да стана като тях. Други – не толкова". Групата й изпраща послание да бъде по-ведра. Когато
се оглежда наоколо, Грет вижда Тревър, който се превръща в Селест – душата, която я е посрещнала в

76
Духовната библиотека с книги на живота. Вижте СД 159 – 161 и ЖМП 149.
www.spiralata.net 76
духовния свят. Той също е червен. Цялата група е в червено 77. Тревър/Селест се оказва главният й духовен
партньор.
Отправям молба към Грет да опише по-подробно работата на групата си. Тя дълго се колебае и търси
подходящи думи. "Настройваме енергията така, че те (физическите същества) да бъдат в синхрон с
духовната енергия… да станат по-бързи… енергията им да стане по-бърза. Защото, когато вибрациите им са
по-интензивни, се чувстват по-добре.
Отворени са за повече познание. Това им помага да вървят напред и като хора, и като души. Духовната
енергия приема човешка форма". В един момент Грет усеща много концентрирана енергия в главата си,
която не може да бъде описана с думи. Казвам й да се съсредоточи и да диша с нея. После питам дали това е
един от моментите, в които усеща енергийна промяна – тези по-висши вибрации78.
Със смях отбелязва: "Мисля… че е страхотно". После предлагам да се съсредоточи върху нея и да
обърне внимание по какъв възхитителен начин се засилва. Савана е с ясно съзнание за тези енергийни
промени, които Грет приема като знак – за да разбере какво е призванието й и как да го следва. Следващият
диалог разкрива терапевтично духовно общуване между човешкото его на Савана и духовното ѝ съзнание –
Грет.
С (като Грет ): Савана е изплашена… страхува се какво може да си помислят другите, чувства се някак
неловко. (Смее се.) Винаги се колебае да говори за това.
Л: Какво е най-полезно да прави, когато усеща прилив на енергия в главата си?
С (като Грет ): Мисля, че това е знак, че съм на прав път… Влудява ме! Савана се опитва да се намеси,
но е напрегната и заключва енергията си.
Л: Добре, Грет, поеми си дъх… искам ти, като по висшата същност на Савана, да общуваш с нея и да я
насочваш така, че съзнанието и да бъде отворено и да слуша, за да може да оползотворява енергията си.
(Пауза.) Какво послание и изпращаш точно в този момент?
С (като Грет): Бъди съсредоточена.
Л: Какъв е смисълът?
С (като Грет ): Савана е твърде силно свързана с нивото на сегашния си разум, за да остава
съсредоточена върху работата, която трябва да свърша чрез нея посредством медитация.
Л: Можеш ли да обясниш по-подробно?
С (като Грет ): При тази силна връзка със земното ниво има вероятност Савана да се опитва да помага
на хората по начини, които може би не са толкова продуктивни, колкото това, което аз мога да постигна със
своето (духовно) съзнание. Тя трябва да медитира всеки ден… ще бъдат нужни много години. Ще трябва да
научи много повече, за да продължава да помага на хората за по-дълги периоди79.
Л: Какво казва водачката ти Орида за това?
С: Орида казва, че един ден ще мога повече да помагам на хората и душите им, но първо трябва да
премина през този период на обучение. Просто е нужна много работа!
Л: Грет, какво може да стори Савана на Земята, за да помогне на Тревър, нейния партньор?
С (като Грет): Той е много предпазлив, така че ще е добре Савана да се научи на търпение в общуването
си с него. Промените не могат да настъпят изведнъж; нужно е дълго време.
От този диалог с безсмъртната душа на клиентката си научих, че Грет има възможността скоро да стане
младши водач, който да обучава и напътства своя група души. Но първо трябва да завърши собственото си
обучение за използване на енергийната комуникация и да стане много по-добра в нея. При приключването
на темата с духовния партньор на Савана – Тревър/Селест, Грет споделя с мен следната информация:

77
Авторката ни казва, че Тревър/Селест и Савана/Грет са духовни партньори, чийто основен цвят е червен. Обикновено това
означава, че са души от второ ниво на развитие с вибрационен енергиен характер, излъчващ сила и страст. Грет, душата на
Савана, има и зелени отсенки, които разкриват, че с душа с развиващи се лечителски способности. Духовният й водач Орида има
тъмносиня аура на напреднала душа с познание и опит. Вижте СД 179 – 188 и ЖМП 156.
78
Специализираното обучение в духовния свят зависи от таланта, интересите, мотивацията и опита на душите. Грет, душата на
клиентката Савана в тази история, изглежда, се готви за хармонизатор. Най-общо казано, това са души, които балансират
енергията на човешките взаимоотношения и събитията на Земята. Вижте СД 335 – 338.
79
Забележете как терапевтът позволява на клиента да отговаря на въпроси от гледна точка на своята душа. Когато се
разграничаваме от човешкото си его по време на ЖМП терапия, отговорите на душите стават по-просветени и дават достъп до по-
широко познание, отколкото вътрешното его на разума ни. Вижте двойствената роля на наблюдател и участник в съответствие с
терапевтичните възможности за клиентите в ЖМП 198
www.spiralata.net 77
 Трябва да проумея, че всички са различни. Всеки има свой начин да използва мисловната си енергия и
колкото повече време прекарвам с Тревър, толкова повече ще узнавам за начина, по който работи неговото
съзнание в този живот. Тук, в духовния свят, той ме моли да го опозная по-добре в мисловен план и да
подхождам стъпка по стъпка, а не да го засипвам с много информация наведнъж. Иска да бъда по-
внимателна и да удовлетворявам духовните му потребности, преди да започна да го уча. Бъди търпелива,
успокой темпото. Опознай го по-добре и запази това познание.
Малко преди да приключим с тази тема, виждам, че по-дълбокото разбиране на духовността помага на
Савана да се убеди, че не е психично болна. Успява да ми каже: "Не съм луда. Мога да използвам разума си
наистина пълноценно и да правя толкова много неща… виждам резултата от работата си и понякога си
мисля, че съм единствената, която знае, че това е част от по-голям план".
Грет вече завършва срещата с работната си група. Докосвам челото и и и казвам да намери себе си в
друг аспект на духовния свят. Питам я къде е сега.
Намирам се близо до течаща река… река от енергия, сред огромно открито пространство с разноцветна
енергия, която тече покрай мен. Можеш да протегнеш ръка, да я докоснеш и да усетиш как се влива в теб.
Можеш да се научиш да управляваш енергията, като я докосваш, докато преминава покрай теб. Реката
събира емоциите на душите… енергията на другите души. Тяхната енергия се влива в мен. Не съм сигурна
как са се озовали в реката. Дълбока е до кръста. Потапяш ръце в нея и можеш да контролираш количеството
енергия, което навлиза в теб, и да почувстваш промяната в себе си. Ако задържиш ръката си по-дълго,
получаваш невероятно усещане80. Когато си на Земята в стая с хора, енергията им се влива в теб и можеш
или да позволиш да те завладее, или просто да я приемеш такава, каквато е… да проумееш, че тя е тяхната
същност. Мисля, че когато правя това с реката, се упражнявам в насочването на енергията им в
положителна насока и връщането ѝ към тях.
Обръщам се към Орида и Грет да помогнат на Савана да може спокойно да прави това в стая, пълна с
хора, без да се чувства застрашена от разнообразието от човешки енергии. Най- важното при този разговор е
интегрирането на човешкото и духовното его на Савана81.
Питам дали процесът на насочване на енергията става по-интензивен при допир. Абсолютно, уверяват
ме тези по-висши души: "Савана трябва да бъде внимателна кого избира да докосва. Това е навлизат в нечие
пространство".
Споменавам за концепцията, че има хора, които изсмукват енергията ти, и питам дали тя трябва да ги
избягва. "Те са предизвикателство. Научаваш се да канализираш тази енергия, да я пречистваш и изцеля
ваш… но само ако са възприемчиви. Възможно е да се окаже трудно, защото не можеш да направиш всичко
вместо тях".
В разговор с Грет молим за знак, който да покаже на Савана кога да работи със своята енергия и кога да
се оттегли. "Когато Савана почувства схващане от дясната страна (често когато се случи, тя си мисли, че е
признак на някакво заболяване, но не е така), това е сигнал, че навлизащата енергия е твърде много...че тя
не може да стори нищо в този момент… и трябва да се откаже. С времето и с практиката Савана ще започне
да се справя все по-добре. Свикването с този сигнал е част от причината да дойде за сеанс".
После Грет отива при "група по-стари души с по-висши енергии". Орида и Тревър/Селест придружават
Савана/Грет. От ЖМП перспектива това е нейният Съвет на старейшините. "Те ни учат как да изградим по-
здрави връзки между всички на Земята. Когато добиеш представа накъде вървят нещата на Земята и накъде
ще тръгнат в бъдеще, това прави работата ти по-приятна и по-пълноценна. Посланието им за мен и Селест е,
че трябва да имаш вяра, че тази връзка ще промени всички и ще помага на бъдещите поколения.
Това е хубаво, защото едно от най-важните послания за Савана е, че е невъзможно всичко да се оправи
изведнъж. Вярвай!"
Когато групата по-стари души отвежда Грет на друго място, Савана ме пита дали трябва да отиде.
"Разбира се, помни, че трябва да вярваш!" И двете се засмиваме. Отвеждат я на мястото, където ще изпере

80
Образността, свързана тук с реката от енергия в духовния свят, е учебна процедура под напътствията на водача на клиентката –
Орида. Указанията тук са, че това е пространство за трансформация, в което душите се учат да сливат енергията си с одушевени и
неодушевени предмети. Реките и езерата са символични образи на течна енергия, която може да бъде управлявана от
обучаващите се души; вижте ПД 145, 212 и СД 308 – 310
81
За по-подробно обяснение във връзка с духовното единение на двойственото его, което всеки от нас има между душевното и
човешкото си съзнание, вижте ЖМП 105, 172, 198
www.spiralata.net 78
тялото си за настоящия живот. Там има огромни киноекрани. При милиони възможности, Грет е сигурна, че
е направила верния избор да върши тази (енергийна работа чрез Савана. Видя и големи градове отбеляза, че
толкова много хора, събрани на едно място, неизбежно изживяват много по-голям стрес от хората извън
града. За нея е важно да работи в голям град, където е най-необходима.
Грет се вчръща при Съвета на мъдрите старейшини, където четирима от тях седят на дълга маса. Тя
казва: "Разкриват ми малко за начина, по който избирам между телата, които ми се предлагат преди всеки
живот, и как да се грижа по-добре за тях". После един от членовете на Съвета и показва медальон със
снимка на майката на Савана в настоящия и живот. Посланието е да използва работата си, за да помогне на
майка си. Идеята харесва на Грет, защото майката на Савана е с отворено съзнание и може да постигне
бързи резултати.
Казват, че има време за игра, забавления и радост, но и време за тишина и медитация.
Грет си спомня за първото си прераждане и споделя: "Беше на много по-лесна планета. Всичко ставаше
чрез мисълта. Просто се разбирахме. Беше далеч по-лесно, отколкото на Земята. В това има логика. Савана
се сблъсква с трудности на Земята. Мисля, че използвам способности, които съм развила на друга
планета"82.
В този момент Грет изпита чувство за завършеност на сеанса си и я върнах в съзнание като Савана,
Когато се свързах със Савана осем месеца по-къс но, попитах как този ЖМП сеанс е променил живота ѝ.
Ето как тя накратко описва преживяването си:
Това, което ми помогна най-много, беше узнаването с каква мисия съм изпратена в този живот. Още
преди ЖМП сеанса знаех, че притежавам способности за насочване на мисловна енергия, въпреки че не
можех да разбера точно какво правя. Срещата с духовната ми група остави у мен толкова силно
впечатление, че не преставам да мисля за нея – особено за реката от разноцветна мисловна енергия на
истински души. Упражнявахме се, като потапяхме ръце и се опитвахме да разграничим енергията – на
обърканост, радост, тъга, вина, – а после да я разберем и опознаем. Най-голямото предизвикателство беше
да я излекуваме по начин, който няма да засегне истинската същност и характера на душата или да я
промени по някакъв начин. Трябваше да бъдем едновременно бързи и внимателни, докато енергията
продължаваше да тече като река. В живота си на Земята използвам тези способности, когато съм в
присъствието на някого, чиято отрицателна енергия усещам. Това ми позволява да изпратя изцелителна
енергия, която хармонизира същността му, без да го обсебва. Радвам се, че мога да използвам
способностите си, за да помагам на човечеството, дори с нещо малко.
ЖМП сеансът промени живота ми. Сега медитирам най-малко по тридесет минути на ден и се
упражнявам в изпращане на изцелителна енергия, за да помагам на другите и на себе си. Чувствам се, сякаш
едва започвам, и след години практика ще бъда много по-добра. Медитацията ми помогна да стана по-
съсредоточена в работата си и в общуването с близки и приятели. За мен тя е средство за отдих на ума.
Колкото повече медитирам, толкова по- спокойно спя нощем.
Освен това станах доброволка в хоспис и водя групи за взаимно подпомагане с хора, преживели загуба
на близък. Успявам да давам утеха на скърбящите умове. Вярвам, че това е продължение на духовната ми
работа. Преди време се чувствах длъжна да се заловя с нещо, за да помагам на другите, но нямах ясна
представа с какво. След ЖМП сеанса свикнах да се доверявам на инстинктите си. Зная, че има по-
интелигентни същества, които вярват в мен и ме водят в правилна посока. Зная също, че има по-напреднали
души, които ме напътстват и учат как да помагам на другите. Честите размисли за ЖМП сеанса определено
поддържат мотивацията ми да продължавам работата, която трябва да върша в това прераждане. Беше
незабравимо преживяване!

19
Преразгледаният духовен договор

Анди Томлинсън (Корф Мълън, Дорсет, Англия)

Психотерапевт, автор на статии и книги за ЖМП и директор по учебната част на Академията за
регресия към минали животи
82
Хибридните души на Земята с опит от прераждания на други планети често пренасят наученото там на нашата планета, под
една или друга форма. Вижте СД 109 – 111 и ЖМП 209
www.spiralata.net 79
 Тази глава дава ясен пример как чрез преживяване па регресия към минали прераждания и живота
между тях клиентите могат да почувстват изцеление и дълбоко разбиране на много нива. Историята
разкрива, че е възможно да се постигне освобождаване от физическа болка и страх чрез разбиране и
приемане на духовни уроци. Освен това показва как можем да се научим да сравняваме и съпоставяме
гледните точки на човешкото съзнание и на безсмъртната душа.
При първата си среща с Дийн бях впечатлен от светлата му, лъчезарна натура и широка усмивка. Беше
главен маркетинг мениджър в международна банка и току-що се бе включил в един от семинарите ми за
терапия с връщане към минали животи, за да научи повече по темата. Сподели, че започнал да усеща болка
в левия тестис, слабините и долната част на корема в началото на 1998-ма, скоро след началото на
извънбрачна връзка. Ето какво разказва:
Болката беше силна, на моменти мъчителна, и я усещах седмица-две, а после изчезваше за няколко
месеца. През 2000 г. стана постоянна и понякога ме караше да се превивам надве. Единият тестис се смали и
това ме накара най-сетне да се обърна към лекар. Бях насочен към уролог и в продължение на една година
се подложих на ядреномагнитен резонанс, два скенера, IVP (интравенозна пиелограма) и три ултразвукови
изследвания. Не откриха никакво заболяване и ми предписаха "Адвил" (болкоуспокояващо) за тридесет дни.
Болката в слабините и тестиса се появяваше и изчезваше, но постоянно изпитвах известен дискомфорт с
моментни пристъпи. Описах го на съпругата си като нещо подобно на забиване на пирон в тестиса ми. През
последните две години повече се поддава на контрол, но с наближаването на семинара болката се засили до
нетърпимост. В дните на семинара беше особено мъчителна.
По време на семинара Дийн помоли за регресия, за да открие дали причината за болката му не се крие в
минал живот. Бързо се пренесе в живота на римски центурион по време на гражданската война и след сеанса
описа преживяното по следния начин:
Влязох в миналия живот в момента на смъртта, когато няколко от хората ми ме бяха повалили на
земята. Един от тях притискаше с крак врата ми, друг – дясната ми ръка, а онзи, който стоеше над мен, бе
забил меч в слабините ми. Преди това беше отрязал гениталиите ми с меча, повдигна ги над мен и каза: "Без
тези неща не те бива за нищо, а?". Хвърли ги на земята и ги стъпка.
По време на терапевтичния процес с регресия почувствах насърчение от вас (Дийн има предвид Анди –
терапевта), което ми даде сила да използвам ръцете си, да изтръгна меча и да върна отрязаните части на
мястото им83. В този момент се почувствах прекрасно, сякаш тялото ми бе възвърнало целостта си. По-
късно изживях среща с духовния си водач, който обясни, че в онзи живот съм изнасилвал и грабил. Раните
са били пренесени в настоящето и активирани от енергията, която съм влагал в извънбрачния си сексуален
живот. Болката се е появила като сигнал, че пилея твърде голяма част от времето си и се отклонявам от
мисията на живота си.
Разбираемо е, че Дийн бързо си записа час за личен ЖМП сеанс, за да открие каква е мисията на живота
му. Под дълбока хипноза първо се пренесе в минало прераждане като търговец от XIX век, току-що получил
съкрушителната новина за загубата на свой кораб в Африка. По-рано бил сключил договор и новината
означавала, че бизнесът на семейството му ще бъде отнет. Наливайки се с алкохол в кръчмата за утеха,
търговецът бил сграбчен от четирима главорези и загинал в последвалата схватка. ЖМП регресията е
предадена тук от момента на първата среща с духовния му водач:
Дийн: Пита ме дали съм готов да се уча.
Анди: Какво отговаряш?
Д: Казвам "да", защото не разбирам. Той казва, че съм тук, защото така трябва, и дори и да не виждам
смисъл, един ден ще го разбера. В този живот е трябвало да се науча, че упоритият труд невинаги получава
отплата… че човек невинаги е възнаграждаван за усилията си и че ако нещо му се струва нечестно, това е
просто гледна точка. Казва ми да помисля върху тези неща, защото, изглежда, все още не ги разбирам.
А: Попитай как да постигнеш това разбиране.
Д: Казва ми да прегледам този живот и нещата, които са ми се случили… Показва ми моя живот
А: По какъв начин ти го показва?
Д: Обстановката е гостна стая, но съм извън тялото си. Виждам себе си седнал на маса, с договора, и

83
Този автор вярва, че трансформиращото физическо движение при регресия към минал живот е ефективно средство при терапия,
защото често движението е по-въздействащо от думи или визуализация и събужда голяма сила у клиента. Тази техника може да
бъде прилагана, когато има физическа травма или необяснима постоянна болка.
www.spiralata.net 80
моят водач ми казва да извикам момента, в който го подписах. Трябва да се убедя, че всъщност добрите ми
намерения са били възнаградени и съм постигнал положителен резултат.
А: Какво казваш?
Д: Започвам да разбирам. Навремето бях млад и исках да се харесам. Бях доволен да подпиша онзи
договор, който ми даваше право на собственост върху един човешки живот. Тъстът ми без угризения
изтъргува дъщеря си. Всяка стъпка по пътя и всеки момент от онази вечер – може би е твърде силно казано,
но беше "издевателство".
А: Можеш ли да обясниш за какво издевателство говориш?
Д: Начинът, по който тъстът ми продаде дъщеря си за нещо, което смяташе за финансова изгода чрез
манипулативен договор. Той му даваше право на контрол над компанията на семейството ми и следователно
– над финансите и работата му. Издевателството е в това, че човешки живот може да бъде превърнат в
разменна монета… аз участвах в това издевателство. Бях готов да приема договора, заедно с потенциалните
рискове за семейството ми, за самия мен и за хората около мен; както и за бъдещото ми семейство, за което
тогава не мислех. Подписът ми под този договор ограничаваше живота на децата ми с куп условия.
Независимостта на семейството ми беше наполовина отнета. Много хора можеха да загубят работата си и
живота, който са изградили, и аз нямах власт да спра това. Разбирам. Сега разбирам посланието.
Този преглед на минал живот разкрива, че сами сме съдници на събитията в живота си. Ролята на
личния духовен водач е да ни помага да разберем събитията и какво става, когато направим погрешна
стъпка, защото това формира основата за планиране на бъдещи животи.
Струва си да се поразмишлява върху посланието на духовния водач, че упоритата работа и добрите
намерения невинаги носят отплата. От земна гледна точка може би е изненадващо. От духовна нашите
земни решения и последиците от тях се оценяват като усвояване на урок84.
Преминаваме към момента, когато Дийн, придружаван от водача си, ще се срещне с духовната си
група, която той нарича "група за взаимно подпомагане":
Д: Озовавам се в голяма зала.
А: Опиши тази зала.
Д: Няма стени и таван, има маса, вградена в пода. От двете страни на масата са подредени столове, а в
двата края има два, по-големи от останалите. Столовете са доста далеч от масата, освен двата в краищата.
А: Познаваш ли това място? Д: Залата за съвещания85. А: Сам ли си?
Д: Не, седя на малък стол, а духовният ми водач седи на единия от по-високите.
А: Какво друго се случва?
Д: Изпитвам страх (това чувство идва от ума на Дийн)… 86 Настъпва моментът, който очаквахме.
Духовният ми водач общува с мен телепатически и много търпеливо ми внушава, че аз съм този, който
трябва да се изкаже пръв. Време е да изложа плана.
А: За какъв план говори водачът ти?
Д: За настоящия ми живот. Питам го защо изпитвам страх.
А: Какъв отговор получаваш?
Д: Това е страхът, който отдавна нося в себе си и не съм успял да превъзмогна в много прераждания…

84
Може би за читателя е малко трудно да разбере какво се има предвид в случая под "добри намерения". Приемането на нечия
дъщеря като разменно средство при бартерна сделка заради бизнес интереси не е добро намерение в миналия живот на Дийн, по
авторът обяснява, че стремежът му към успех в бизнеса и в личния живот е добро намерение от негова гледна точка. По-важният
въпрос, засегнат тук, е, че "упоритият труд и добрите намерения невинаги носят отплата" в живота на всеки. Това, разбира се, е
истина, защото трябва да имаме предвид кармичните влияния от избора си в множество минали животи, а не само в настоящия.
85
Не бива да се бърка със залата за срещи със Съвета на старейшините – друго спокойно духовно пространство, в което душата е
оценявана от група високоразвити мъдри същества. В случая на този клиент това, което виждаме, може да се опише като
събеседване с групата сродни души на Дийн, събрани спонтанно във времевата линия на настоящето, за да обсъдят договора за
живота му. Това е много ефективна техника, понякога използвана от старейшини или духовни водачи при ЖМП регресия за по-
дълбоко разбиране. За читателите е добре да знаят, че докато старейшините са много благосклонни в отношението си към
прераждащата се душа, партньорите от духовната ни група понякога се шегуват с нас и критикуват недостатъците ни, а друг път
ни поздравяват за доброто представяне в живота; вижте системи от духовни групи, СД 194 – 196.
86
В чисто духовно състояние на светлинна енергия ние не изпитваме емоции, подобни на генерираните от централната нервна
система на човешкото тяло. Когато клиент под хипноза, като Дийн, по време на визуализация на сцена от духовния свят изрази
силна емоция – като страх, това е интерпретация, повлияна от човешкото чувство, намеса от страна на човешкото съзнание.
Всички проучвания сочат, че отрицателни усещания като страха не съществуват истински в отвъдното.
www.spiralata.net 81
отново долавям шеговит укор. Пренесъл съм страх в това измерение… защото не преставам да го усещам,
да се вкопчвам в него или да се опитвам да го избягвам на всяка цена. Донесох го тук, за да покажа колко
глупаво нещо е.
А: Има ли още някого с вас?
Д: Майка ми… синът ми… о, ето и една приятелка, сега Глория… баща ми. О, господи, това е жена ми,
а до нея е бившият и приятел. Всички места от едната страна на масата са заети.
А: А от другата?
Д: Баба ми, двете ми лели, един бивш колега – Морис, и още трима, които не познавам.
А: Кажи ми какво се случва.
Д: Всички се усмихват. Усещането за шеговит укор се засилва. Казвам: "Защо не мога да ви настигна?".
Майка ми отговаря: "Всички проявяваме голямо търпение и ти даваме време, колкото искаш. Докато ти се
учиш, за да направиш тази крачка, ние се занимаваме с други неща. Но вече е крайно време да продължим
напред. Такъв е планът, който според теб беше най-добър, за да останем заедно. Искаше всички да бъдем
близо до теб, да присъстваме в живота ти, за да се справиш". Всъщност ми се смеят… Тя говори за това, че
много от духовната ми група са близки роднини В настоящето, че непрекъснато някой от тях Влиза или
излиза от живота ми, докато израствам… Леля ми се изправи и каза: "Всеки от нас ти е предал послание в
този живот. Изглежда, разбираш всички тези послания и въпреки това ти се струват недостатъчни и искаш
нещо повече". Казва ми, че няма да получа други.
А: Напомнят ли ти какви са тези послания?
Д: Отново ми се смеят. Духовният ми Водач казва: "Знаеш ги, защо да ги преповтаряме?".
А: Какво става по-нататък?
Д: Една от непознатите души побутва към мен мозайка и казва: "Разгадай пъзела".
А: Какво означава това?
Д: Продължават да се шегуват с мен. Пъзелът е подреден, няма липсващи парчета… Духовният водач
ми е казал да се съсредоточа върху връзката със земното си тяло, защото не напредвам. Всички на масата са
готови да продължат напред без мен.
А: Има ли нещо, което трябва да направиш?
Д: Ключът е в писането ми, и особено в начина, по който възнамерявам да пиша книги, наричани от тях
"заден вход към подсъзнанието".
А: Кажи ми повече за тези книги.
Д: Историите са в мен и притежавам потенциала да ги споделя… Целта ми е да помогна на повече хора
да отворят съзнанието си, защото голяма част от енергията на Земята остава заключена… също както аз
заключвам способностите си, търсейки лесни начини да постигам всичко… Това отваряне на съзнанието не
може да стане изведнъж. Процесът е постепенен и трябва да пиша истории, които събуждат скритото
познание у хората.
Най-сетне Дийн разбира мисията и смисъла на живота си. Интересно е да се отбел ежи, че този
сеанс прелита от духовни спомени за събития от живота между преражданията към интерактивен
преглед на настоящия му живот и трудностите в изпълнението на мисията му. Това е един от най-
мощните способи, чрез които ЖМП регресията помага на клиентите. Вместо да чака до края на живота
си за подобен преглед, той може да се случи по средата на живота. Така скритото духовно познание
излиза на съзнателно ниво и дава тласък за духовния напредък. За Дийн това беше възможност да разбере
страха, възникнал в миналия живот на търговец, който го е отклонявал от изпълнението на плана му за
настоящето. По-нататък в сеанса с духовния му водач проследяваме обсъждане на пречките за
осъществяването на този план:
А: Как ще разпознаеш духовната си група?
Д: Най-сетне ще стигна до прозрения. Ще ми бъде нужно доста време; затова те непрекъснато Влизат и
излизат от живота ми и са част от семейството ми. Ще разбера символите, които се крият зад проблемите в
различни моменти от живота ми… ето го и брат ми. В един момент той ще ми покаже много ясно, че
липсата на пари не означава непременно неудовлетвореност или липса на цел. За него винаги има изход.
Синът ми ще ми разкрие истинския образ на любовта, която търся.
А: Обсъждате ли още нещо на този етап?
Д: Земният ми дълг към семейството – да се грижа да бъдат облечени, нахранени, образовани и в уютен

www.spiralata.net 82
дом така, както съм мечтал – е нещо, за което трябва да се замисля. Може би нещата ще се развият според
плановете ми, а може би не. Духовният ми водач знае, че за съзнателния ми разум е трудно да проумее това,
което сега възприемам като загърбване на дълга към семейството си. От по-висша гледна точка виждам, че
преследването на целта на живота ми може да се окаже пречка за изпълнението на основния ми дълг…
Разбирам, разбирам, разбирам А: Обсъждате ли какво ще се случи, ако не успееш да постигнеш целта на
живота си?
Д: Да, зная. Някой друг ще я постигне. Ще изостана, ще се присъединя към друга духовна група, в което
всъщност няма нищо лошо, въпреки че изпитвам силно желание да наваксам… Духовният ми водач казва,
че за мен ще бъде от полза да свържа изоставането си от своята група със земна емоция. Очевидно
упоритото желание да вървя с духовната си група е част от сравнително ниското ми ниво на духовен
напредък и това ми се разкрива чрез земните емоции (страх) и неспособността да долавям посланията. Не
разбирам напълно87. Почакайте, изглежда, има срок на Земята за предаване на посланията и той казва, че
сега има много личности, които се опитват да изградят мрежа на планетата, и хора като мен, които искат да
станат част от тази мрежа, да докоснат колкото е възможно повече души преди следващата вълна.
А: Можеш да попиташ духовния си водач за болката в някои части на тялото ти. Дали тя трябва да ти
напомня за нещо?
Д: Да, но ще бъде отстранена. Вече не се нуждая от напомняне. Всичко е в мои ръце; решението е мое.
Това е изключително важен момент за отстраняването на физическата болка в тестисите и слабините.
Напомняне, че тя е сигнал за енергията, която Дийн насочва в погрешна посока и се отклонява от мисията
на живота си с извънбрачна сексуална връзка88. Произтича от миналия му живот като римски центурион.
Трансформацията чрез регресия към минал живот отстрани симптомите, но Дийн чувстваше нужда да
интегрира това познание в настоящия си живот, за да има траен резултат. Изглежда, благодарение на по-
дълбокото му разбиране за плана на живота му, постигнато при ЖМП регресията, необходимостта от
напомняне е изчезнала, независимо какъв избор ще направи Дийн. Това е промяна в плана със съгласието на
духовното и съзнателното му Аз. Все пак страхът ще остане в известна степен, докато Дийн вземе
решението да се откаже от сегашната си кариера и да се залови с писането на духовни книги, което е
заложено в плана му.
Другото интересно прозрение беше коментарът на духовния водач за земния дълг. Разбира се, всички
носим отговорност пред другите, особено пред семейството си, но понякога това е в сблъсък с мисията на
живота ни. Напомня ни се, че всяка душа знае преди прераждането какви са мисиите на останалите от
групата й, така че когато вземаме трудни решения да не следваме мисията си, земните последици не са от
значение от духовна гледна точка.
Ето какво имаше да каже Дийн за своята ЖМП регресия и промените в живота си:
Най-изненадващото нещо при ЖМП сеанса беше яснотата на информацията, която получих. В мен не
остана никакво съмнение каква е мисията ми тук и какви уроци трябва да усвоя, за да я изпълня.
Посланието, което получих относно дълга ми, помогна да събера смелост да се подготвя за трудната крачка,
която трябваше да предприема. Дълго обсъждах намеренията си със семейството и с други хора, пред които
се чувствах длъжен, и макар и да не очаквах особена подкрепа от друг, освен от съпругата си, получих
насърчение. Откакто подадох оставката си в банката, нещата сякаш се подреждат идеално. Болката в
слабините ми отшумя и съм напълно убеден, че няма да се върне. Разбирането, което постигнах при срещата
87
Водачът на Дийн казва, че има "земна емоция" (страх), свързана с неговата тревога, че няма да остане с духовната си група
поради бавното си развитие. Репликата на Дийн, че в изоставането му "няма нищо лошо", е проява на вироглавство от негова
страна. Истина е, че по-добре усвояващите в една основна духовна група напредват по-бързо и преминават в нови,
специализирани групи души с общи интереси, мотивация и талант при достигането на средните нива. Има безброй примери,
които доказват, че по-бавно напредващите остават на същото място. Може би Дийн се бои от това на съзнателно ниво, но
историята разкрива, че не го вярва истински. Така е, защото формирането на нова духовна група при създаването на душите не е
случайно. Наблюдава се поставяне на общи цели във всяка група и В множество прераждания душите взаимно си помагат.
Същевременно при работата си винаги трябва да имаме предвид, че са възможни неточности в духовните ни заключения. Вижте
заемане на място в духовна група, ПД 122, цялост на духовната група, ПД 108 – 110 и връщане при духовната група, ЖМП 147 –
153.
88
Поради множеството тела, в които душите са се прераждали през годините, някои от тях носят травми от мъчителни
наранявания, осакатяване и смъртоносни удари. Често виждаме случаи на физически отпечатък, пренесен в сегашното тяло. В
този случай болката в слабините на Дийн е напомняне за минали прегрешения срещу жени, свързано със сегашните му изневери.
Вижте ПД 205 – 208; СД 99, 190, 217 и ЖМП 211212.
www.spiralata.net 83
с духовната си група, ми донесе чувство на спокойствие. Стигнах до повратна точка в живота си и избрах
вярната посока.

20
Информационен поток от духовния водач

Кристин Пиърсън (Съри, Англия)

ЖМП терапевт, акредитиран психотерапевт и хипнотерапевт
При ЖМП терапия няма гаранции. Възможно е да установим дълбок, съдбовен контакт със
собствените си души и душите на обичани хора, но е възможно и водачите пи да блокират този контакт,
защото моментът не е подходящ да получим достъп до тази информация. Следващият случай надмина
очакванията и на клиента, и на терапевта.
Първата ми среща с Маркъс се състоя девет месеца след обучението ми при д-р Майкъл Нютън и екипа
му. Първото ми впечатление: пред мен стоеше много интелигентен, образован и самоуверен човек, работещ
в логичния, фактологичен свят на компютрите. Може би никога не би проявил интерес към духовността, ако
той и съпругата му не живееха в къща, обитавана от духове. Това му дало пряка представа за
"паранормалното", което не се вмествало в модела на рационалния материален свят.
Маркъс ми даде съвършено подробна предварителна информация за важните хора в живота си и
очевидно бе размишлявал дълбоко по многото въпроси, на които искаше да намери отговор при ЖМП
сеанса. Тези въпроси засягаха широки теми, като смисъла на живота и работата на различни нива на
съществуване, както и лични въпроси, свързани със собствения му живот и как по-добре да накара
човешката си същност да работи в хармония с духовната.
Разговаряхме по телефона и разменихме няколко имейла, преди да се срещнем. Маркъс вече бе прочел
книгите на др Нютън за ЖМП, така че имаше известна представа какво може да очаква.
Отначало ми беше трудно да го въведа в състояние на транс. Лявата половина на тялото му беше
напълно отпусната, но дясната оставаше напрегната. Направих извод, че дясното полукълбо на мозъка му,
което контролира лявата половина на тялото, спокойно се поддава на хипноза, а лявото отказва. Подканих
двете полукълба към диалог, за да изразят тревогите си. Маркъс ми каза, че душата му, която управлява
дясното полукълбо, очаква пътешествието с вълнение и ентусиазъм, но човешкото му его, което управлява
лявото полукълбо, не желае да съдейства, защото знае, че това означава среща с реалността на неговата
смъртност89. Този диалог се оказа сполучлива тактика и Маркъс напълно изпадна в транс.
Върна се в минал живот в XIX век, когато е бил измамен от свой бизнес партньор. В сцената, която
проследихме, Маркъс беше безкрайно ядосан и сипеше обвинения по адрес на партньора си, който
отказваше да се извини и да поеме отговорност. Разпозна в този човек личност, с която е имал трудности и в
настоящия си живот. От гледна точка на душата си видя, че кармичният урок е бил да се научи на смирение
и прошка.
Премина много бързо през сцената на смъртта и се понесе нагоре, далеч от Земята, с невероятна
скорост. Видя тунел, продължи и навлезе в него. Шеметната вихрушка от движение и множество цветове
около него, както и съвършено различният начин на мислене тук, бяха разтърсващи. Вместо очакваната
лекота, бе заобиколен от топла и гъста, почти течна енергия, която бе чиста любов. По време на това
изживяване той сподели: "Тук времето не е линейно. Навън съществува линейно време; тук вътре имаме
едновременен достъп до всичко"90.
Прекара няколко мига в експериментиране, като влизаше и излизаше, напълно се потапяше и се
показваше наполовина от това удивително пространство, за да почувства и опознае различните реалности.
Отбеляза, че сякаш половината от тялото му е в духовния свят, а другата остава във физическия.
Източникът е толкова огромен, че не можеш да се присъединиш, ако не си готов, иначе ще се пръснеш.
Аз не съм близо до източника, но се чувствам силно свързан. Като душа съм идвал тук и преди. Мисля, че
има неща, през които трябва да премина преди срещата с духовния си водач. Скоростта е невероятна. Няма

89
Не е стандартна практика душата да работи само чрез дясното мозъчно полукълбо, въпреки че това е творческата ни,
интуитивна страна. Но в този случай е така. Като свидетелство за балансираното и пълноценно единение на душата с мозъка
Вижте СД 397. За дисбаланс на мозъчните полукълба, който засяга душата, вижте СД, случай 37, 216 – 217
90
Духовно и линейно време: вижте ПД 216 – 217, СД 177 и ЖМП 178.
www.spiralata.net 84
ограничения. Ако носиш в себе си познанието – няма граници, но е лесно да се загубиш. Учиш се. По-
младите трябва да бъдат наблюдавани.
Те са деца, палави като малки маймунки! Загубват се и се лутат изплашени, ако не внимават, и някой
трябва да отиде да ги прибере91. Аз съм стара душа, не зная колко стара. Държа ги под око. Мога да се
движа много бързо; усещането е фантастично. Не съществува време. Имаш удивителен контрол над средата,
която те заобикаля, и способност да се придвижваш свободно през нея.
След като прекара известно време с младите си възпитаници, Маркъс беше готов за среща със своя
духовен водач, Питър. Установи силен телепатичен контакт, като си представи как лъч светлина тръгва от
неговото сърце към сърцето на Питър, а после поиска информация от нивото над онова, до което Питър
смяташе, че е готов да получи достъп. Питър го попита дали е сигурен и Маркъс отвърна: "Да, дай ми я".
Случилото се след това беше шок и за двама ни.
Маркъс внезапно подскочи от дълбокото кресло. Последваха гръмки възклицания: "О, господи! Боже
мой!". Това продължи няколко минути. Маркъс бе получил огромно количество информация от водача си,
което бе довело до енергийни промени в цялото му тяло, особено около чакрите на сърцето и слънчевия
сплит. Задъхано каза:
Господи! Узнавам толкова много неща! Не мога да ги опиша с думи. Комуникацията е невероятно
бърза. Наведнъж получих десет милиона послания. Мога само да изложа параметрите за усвояването на тази
информация. Ще ми бъдат нужни месеци, дори години, за да я осмисля. За да постигна разбиране, трябва да
медитирам. Обичам физическите изживявания и страстта, но трябва да се науча да изключвам човешкото си
съзнание и да медитирам.
В седмиците след този сеанс Маркъс медитирал редовно. Развил способност да вижда, чува и усеща
енергиите около себе си. За жалост, започнали и нежелани явления в къщата. Чувало се силно дрънчене и
тропане и той виждал духове, навлизащи в неговото енергийно поле. Тревожел се за въздействието, което
може да има това върху сина му, и решил да медитира по-рядко и да се съсредоточи върху събирането на
информация чрез четене за духовни проучвания и посещаване на Колежа по изучаване на паранормалното в
Лондон.
През следващата година проведохме втори сеанс, който включваше среща с духовната му група и
Съвета и изследване на различни измерения на съществуване, в които енергията вибрира на различни
честоти. Освен всичко това, Маркъс се свърза със своята духовна енергия, останала в духовния свят като
негово по-висше Аз92, което доведе до по-ясно разбиране как действа кармата във връзка с положителната и
отрицателната енергия. Интересно беше да се научи как да разграничава различните енергии, които се
доближават до него – за да знае дали са добронамерени или злонамерени. Водачът му каза, че самият той ще
може да бъде разпознаван, защото ще докосва Маркъс по тила, когато иска да му предаде послание, и че той
трябва да се доверява на инстинктите си. Все пак, въпреки потока от информация, Питър се оказа водач,
който не се намесва твърде често с директни послания93. От друга страна, когато иска да каже нещо, е доста
прям с коментари от рода: "Не бъди глупав, не се нуждаеш от помощта ми за това!". Попитахме за
значението на зелената светлина, която Маркъс вижда понякога; отговорът беше, че означава просто "давай
напред". Често забелязва енергия, подобна на статично електричество, около себе си, нещо като ефекта на
транспортьора В "Стар Трек" с искрите, проблясващи около капитан Кърк. Беше му казано, че Водачът му е
изключил някои филтри в ума му, за да бъде с по-отворено съзнание и да започне да вижда повече от
множеството измерения, които съществуват.
Всъщност човешкият мозък е просто физически орган, който среща трудности при обработването на
различни видове информация или комуникационни потоци. Има безброй филтри. Ако Вратата беше широко
отворена, човешкият Ви мозък не би могъл да поеме всичко. Нивото на енергийно претоварване би Ви

91
Бялата светлина е отличителен белег на душите деца: вижте ЖМП 124. Учители на души деца: ЖМП 181.
92
Разделяне на духовната енергия: вижте СД 73, 126 – 128 и ЖМП 170 – 172
93
При включването ни в новосформирана духовна група след създаването ни се избира напреднал непрераждащ се личен водач за
нас и другите от групата. Това не е случайно назначение. Въпреки че безсмъртният характер на всеки учител водач е различен,
очевидно по-висши същества определят – според индивидуалните качества на характера и опита на водачите, на кого да поверят
дадена група, така че да съответства на нашия духовен характер и да постигнем най-добри резултати в развитието си. Вижте
назначаване на водач на група, ПД 147148, и учителски качества на духовните водачи, ПД 155.
www.spiralata.net 85
довело до лудост. Например хората, които започват да се занимават с кундалини 94 , без да знаят какво
правят, потенциално си играят с огъня, защото отварят съзнанието си твърде широко, пренастройват
енергията си и отстраняват филтрите. Така могат да полудеят. Започват да виждат демони, които не
съществуват. Има много различни типове филтри, които изпълняват различни функции. При децата аутисти
част от филтрите са увредени, а други – изменени така, че определени функции са много силни. При
толкова филтри с различно предназначение използваме много малка част от потенциала на мозъка си. Тези
филтри се включват и изключват. В момента това се променя и съзнанието ни става малко по-отворено.
Изминали са две години и промените, които настъпват в живота на Маркъс след ЖМП сеанса, са
дълбоки. Срещнал се е със своя духовен водач, с духовната си група и със Съвета. Лично е опознал
различните измерения на съществуване и е отворил съзнанието си. От ръцете му спонтанно заструява
изцелителна енергия. Но цялото това познание не му е дадено наготово. Възприятията му са много по-
развити, но до известна степен все още изследва непозната територия, за което е нужна смелост. Имало е
моменти, в които е трябвало частично да блокира възприятията си поради страх от загуба на разсъдък.
Веднъж, по време на медитация, усетил как някакъв дух оглежда тялото му. Друг път, отново по време на
медитация, очевидно гневен дух се опитал да разкъса енергията около центъра на сърцето му и той
побързал да се върне в напълно будно състояние95.
Въпреки това промените са удивително позитивни. По време на медитация водачът му е показал
множество духовни сцени – например раждането на собствената му душа. Било невероятно красиво да види
себе си като енергиен фрагмент, който се откъсва от източника сред калейдоскоп от цветове и завладяващо
чувство на любов. Успял да надникне и във физическото си тяло, да види как то излъчва високи нива на
светлинна енергия, и станал свидетел на изцеление чрез силата на по-висша светлина.
Маркъс е душа учител и част от мисията на живота му е да носи просветление на другите – да споделя с
тях прозрения за реалността на нашето духовно съществуване. Освен с основната си работа той се занимава
и с лечение и благотворителност в приюти за бездомни. Възнамерява да предлага помощ в хосписи, за да
улеснява прехода на онези, които се боят от смъртта само защото не знаят, че са нещо повече от човешки
личности. Едно от най-важните му открития е по-дълбокото осъзнаване кой е той в действителност:

94
Кундалини е концентрирана форма на универсалната жизнена сила, включваща и йога, и медитативна дисциплина за създаване
на връзка между духовното и физическото измерение.
95
(7) Научаваме, че Маркъс е трябвало да "блокира възприятията си" от страх да не загуби разсъдък. Психологически
твърдението е много показателно в светлината на това, което се случва по-нататък по време на медитация, дълго след сеансите,
при която клиентът е изплашен от "гневен дух", опитващ се да обсеби тялото му. Има хора, които приемат със страх мисълта за
медитация, хипноза, сън, кома и прочие, при които бариерите на съзнателния разум падат и ги оставят отворени за демонични
сили. През последните години възникна цяла минииндустрия, изградена върху тази погрешна система от убеждения.
Злонамерената употреба на терапевтични техники за "духовно пречистване", понякога наричана "освобождаване от духовни
бариери", е добър пример. Това намирисва на екзорсизъм и привлича хора към определени религиозни кръгове. Всяка концепция
в съзнателния ни ум произтича от духовни асоциации, които варират по интензивност в зависимост от обстоятелствата в живота и
системата от убеждения. Заблудата, че съществуват зли духове, които очакват да обсебят душите ни, поражда ненужен страх у
доверчивите хора, привлечени от средновековни суеверия, защото много от тях вярват, че заслужават да бъдат наказани за
прегрешенията си на Земята.
Истина е, че има безплътни духове, които след смъртта не са готови да продължат към светлината, и дори извънземни души
(които никога не са се прераждали в човешка форма) или просто любопитни пакостливи духове. Те не са "тъмни сили", свързани
със зло, или демонични същества, готови да обсебят или откраднат душите на смъртните. Защо? Защото злото не съществува в
духовния свят – сфера на любов, състрадание и доброта. Идеята за опасни духове, готвещи се да завладеят човешкия разум, не е
нещо, което високо напредналите, благосклонни създания от духовния свят биха позволили. Много от нас, работещите в областта
на единението на духовното и човешкото съзнание, вярват, че натрапчивият страх от обсебване е аспект от Аза, който се нуждае
от терапия. Потискането на аспекти от Аза може да доведе до състояние, подобно на обсебеност, което е признак за нарушена
цялост на личността. Психологически такава отрицател на енергия у хората, изпитващи страх, често е свързана с чувство на Вина,
непълноценност, неадекватност и разнообразни неразрешими проблеми в живота.
Полезно е читателите да знаят, че ако Маркъс бе имал нежелана среща с враждебно настроен дух по време на сеанса, ЖМП
терапевтът в тази история щеше да реагира незабавно. Подобни обезпокоителни визуализации са рядкост в работата ни, но се
случват. Като пример, същият терапевт е имал клиентка, визуализирала нещо подобно на видението на Маркъс, и веднага е
повикал на помощ личния духовен водач на жената. Водачът обяснил, че тъмната, зловеща фигура, дошла "да открадне" душата
на хипнотизираната, всъщност с член на духовната и група, чиято мисия била да я изтръгне от депресията и да я научи повече да
цени живота си. Не всички духове са достатъчно напреднали или опитни, за да ангажират човешкото съзнание лесно и спокойно
при първия опит. Вижте комуникативни умения на душите, СД 51, души без дом, ПД 68 – 70; системи от убеждения на
клиентите, ЖМП 15 – 20, и духовни бариери, ЖМП 94 – 95.
www.spiralata.net 86
многоизмерна душа, свързана с всички нива на съществуване.
Маркъс е решил да напише сценарий за филм, който показва духовния свят и разнообразните дейности,
в които участват душите ни – отново, за да изпълни задачата си да направи познанието за тези духовни
реалности достъпно за колкото е възможно повече хора. Той е много способна, динамична личност, с
голяма страст и талант и нямам търпение да осъществи плановете си. За мен беше истинска радост и
привилегия да работя с него.

21
Коледни камбанки

Нанси Хайек (Нешвил, Тенеси)

Докладчик към комитета по сертифициране на "НИ"; занимава се с клинична хипноза, регресия към
минали животи и ЖМП
Този случай е пример как някои души могат да изпълняват една и съща роля в миналите и настоящия
пи живот и как сегашните ни взаимоотношения могат да бъдат повлияни от естеството на тези минали
връзки. Разкрива също и пряката зависимост между физически симптоми, проявяващи се в настоящия пи
живот, и обстоятелствата около смъртта ни в предишен живот, свързани с чувство на вина и
безпомощност.
Джеймс научава, че чувствата му на гняв и себененавист, пренесени от миналото, възпрепятстват
развитието му. При възвръщането на спомените си от живота между преражданията той узнава, че от него
зависи да се освободи от раните на миналото, за да изпълни мисията па живота си.
Случаят е показателен и за това как водачите ни използват важни за нас образи като метафори, за да
изтъкват силните страни и слабостите ни.
ДЖЕЙМС дойде в кабинета ми като човек с мисия. Като психотерапевт призванието му беше да помага
на другите, страдащи от тревожност и депресия, а същевременно изживяваше същите проблеми. Обясни, че
външно животът му изглежда идиличен: прекрасно семейство, хубав дом и амбициозна кариера с
процъфтяваща практика. Но на четиридесет и пет вече беше преживял дълъг период на вътрешно
безпокойство, довело до мигрена, паралитични пристъпи на паника и агорафобия. Медикаментите и
традиционната терапия смекчавали безпокойството му за кратки периоди, но вътрешната тревожност
продължавала да изплува и да вреди на семейството, кариерата и собственото му самочувствие. Джеймс ми
каза, че не може повече така; възнамерявал да стигне до причината за това състояние, да се излекува и да
заживее, освободен от страха и медикаментите.
Като дете Джеймс живеел с майка си и родителите й, без да познава баща си. Когато бил на четири
години, майка му го запознала с мъж на име Бил, с когото излизала. "Не, не този!", била първата реакция на
момчето. Скоро Бил станал неизменна част от живота им, както и емоционалният и словесен тормоз от
негова страна. Привързаността на Джеймс към майка му се превърнала в постоянен страх да не я загуби и
ненавистта му към Бил го довела до гняв и негодувание. В деня на завършването на гимназия той се
прибрал у дома и заварил втория си баща грубо да разтърсва майка му. Джеймс го ударил с юмрук по
лицето и го повалил на пода. Същата вечер бил принуден да напусне дома си.
Започнахме разследването си с регресия към минали прераждания в търсене на живот, в който се крие
важната причина за тревожността на Джеймс. Спомни си, че е бил чернокож роб на име Албърт в
Американския юг, Джорджия, около 1800 година. Поради положението си на надзирател на работници във
ферма, той бил жестоко бичуван и принуждаван да бичува други роби, когато получи нареждане. Албърт
презирал господаря си, но сдържал гнева си, за да остане жив. Съпругата му често била изнасилвана и
пребивана от господаря, докато починала млада, изтощена от побои и със сломен дух. Албърт доживял
остатъка от живота си, изпълнен с гняв, негодувание и самота. След смъртта си почувства как душата му
внезапно полита нагоре и намира спокойствие в присъствието на сияйно същество. Сподели, че по гърба му
пробягват тръпки на вълнение. Разпозна в светлото създание своя водач, когото наричаше Джордж.
Нанси: Как те посреща Джордж?
Джеймс: Казва ми, че поради липса на вяра в себе си съм бил самотен в живота като Албърт. Сега пита
за какво толкова се тревожа. Имало кой да се погрижи за всичко; ако съм имал повече вяра, щял съм да зная
www.spiralata.net 87
това и нямало да изпитвам безпокойство. Когато ставам плах, той трябва да връща увереността ми;
омръзнало му е.
Н: Наистина ли му е омръзнало да работи с теб по този начин?
Дж (колебливо): Не, всъщност не… просто го казва за по-голямо въздействие… търпеливо изчаква да
възвърна вярата си… да бъда сигурен в неговата подкрепа. Казва ми, че се гордее с мен… не съм получавал
подобно уверение от никого в този живот. Виждам, че съпругата ми от предишния живот сега е моята
майка, а господарят е същата душа, която се е преродила във втория ми баща – Бил.
Н: Ще работим ли с Джордж в духовния свят по време на следващия сеанс?
Дж (смях): Казва, че ако е наложително… мисля, че често ми повтаря това. Казва го, когато иска да ми
покаже, че има по-пряк път, ако имам вяра и вътрешно се свързвам с него. Понякога подхождам към нещата
по особен начин… заобиколен Казва, че накрая ще стигна до същото място… търпелив е… и леко се
шегува.
Изминаха няколко седмици и Джеймс отново дойде за регресията си към живота между прераждания
та; чувстваше се по-спокоен след последното си посещение и с нетърпение очакваше нови откровения.
Спомените за живота на Албърт бяха довели до забележителни прозрения за динамиката в отношения та с
майка му и с втория му баща. Озадачаващата паника, която често изпитваше, преди да тръгне за работа,
стана по-разбираема. Сподели, че се вълнува преди ЖМП сеанса като дете преди среща с дядо Коледа, и
днешният ден за него ще бъде като коледната утрин и отварянето на подаръците. Целта му беше да получи
облекчение за главоболието си и да продължи да се избавя от тревожността, особено от напрежението в
корема. Започнахме пътуването с връща не към най-скорошния минал живот на клиента ми – като немски
войник по време на Втората световна война.
Сцената се разиграва в неприветлива гора; клиентът ми се казва Клаус и се готви за нощен караул.
Проверява оръжията си: пушка в дясната ръка, кутия с амуниции отляво, пистолет отдясно, манерка от
лявата страна, гранати на гърба – всичко това окачено на голям колан. "Като колана на дядо Коледа", казва
той. Самотен е, но мисли за жена си и за децата си. Не иска да бъде тук, изобщо не е искал да идва Казва, че
е бил принуден; нацистите са заплашили семейството му. На следващия ден врагът напада. Той заговаря
напрегнато:
В челните редици съм, зад кален насип. Заел съм позиция за стрелба… стрелям по тях, докато се
придвижват между дърветата. Прицелвам се в главата, както са ми наредили… имаме предимство…
избиваме ги всичките. Не се чувствам доволен от това. Маршируваме напред, навсякъде има мъртви
американци, гади ми се. По-късно другите празнуват, пият. Аз стоя настрана… струва ми се, че ще повърна.
Разкъсвам се отвътре. Искам да бъда най- добрият… харесва ми да получавам похвали от командира… но се
мразя, когато убивам.
Следва друга битка. Клаус преминава през открита местност, когато го прострелват в корема. Усеща
остра пареща болка, докато ту губи съзнание, ту отново се съвзема. Напуска тялото си, вижда светлина в
далечината и чувства спокойствие. С приближаването му светлината се превръща в тунел. Той навлиза в
тунела и докато се носи през него, земната болка постепенно изчезва. Джордж е зад него; излизат от тунела
и преминават през пластове мъгла:
Н: Какво е предназначението на тази мъгла?
Дж: Съзерцание… преглеждам миналия си живот… водачът ми е сложил ръка на кръста ми, успокоява
ме и ми дава време за това.
Н: С какво име те нарича?
Дж: Теос.
След топло посрещане от познати души Теос е отведен в малко помещение, което описва като стая за
размисъл, широка метър на два и половина96.
Н: За какво размишляваш на това място?
Дж (с тъга): Мисля за емоциите, които изживях като Клаус… разкаянието, което изпитвам…

96
Може би читателят предполага, че тази душа е била затворена в тясна килия за нещо като пречистване от грехове. Всъщност
тук не се случва нищо подобно. Душите често се нуждаят от място за уединение и размисъл след физическия живот, преди да се
завърнат при духовните си групи. Тези малки пространства са описвани като помещения със силни енергийни вибрации за
улесняване на мисълта и понякога са оприличавани на кристални пещери в природата. Вижте души в уединение, СД 75 – 80, 115,
и уединение на душите преди завръщането при духовната им група, ЖМП 135.
www.spiralata.net 88
причинената болка… страха от онези, които съм убил… загубата на семействата им… парене от
огнестрелните им рани.
Н: Къде усещаш паренето?
Дж: В главата си… прицелвах се в главата.
Н: Има ли това връзка с мигрената ти в настоящето?
Дж: Да… пряка.
Н: Свързано ли е чувството на напрежение в корема с тези минали събития?
Дж: Да, със смъртоносната ми рана.
Н: Какво отключва тези симптоми в настоящето?
Дж (Теос е обзет от силни чувства на разочарование и след кратка пауза отговаря на въпроса.):
Самият аз се обвинявам повече, отколкото би ме обвинил който и да е от околните… но нося отговорност за
голямо страдание… да бъда най-добрият, означаваше да убивам много… защо не можех да бъда повече като
Исус… пожертвал е своя живот, вместо да пострадат други… грешно е да се убива… не се гордея със себе
си.
Н: Водачът ти успява ли да ти помогне да се пребориш с тези чувства?
Дж (пауза): Да… но, изглежда, има и други… които изпращат мисли в това пространство. В малката
стая цари спокойствие.
Н: Кои са тези други?
Дж (замисля се): Не съм сигурен
Н: Ще получиш ли съвет от тези, които ти помагат, как да се излекуваш от главоболието и
напрежението в живота си като Джеймс97?
Дж (тихо): Това ми пречи да бъда в мир със себе си… трябва да се освободя от себененавистта, за да
мога истински да обичам другите… да си простя, за да мога да прощавам и на тях.
Докато клиентът ми внимателно обмисля този съвет, се появява друго същество; Джеймс казва, че е
Исус, и е някак смутен, но когато се вглежда по-отблизо, казва, че образът се променя – вече е със златни
обувки и тога!
Н: Кое е това създание?
Дж (с известно облекчение): О, това е Донован. Той също ми помага като младши водач под
напътствията на Джордж. Явил се е в образа на Исус, за да привлече вниманието ми… успя 98!
Н: Защо е решил да привлече вниманието ти, като приеме образа на Исус?
Дж: В живота си като Албърт се опитвах да следвам примера на Исус… научих се да чета.
Единствената книга, която имах, беше Библията. Намирах упование в неговите думи, когато нещата ставаха
непоносими.
Н: Има ли причина Донован да ти го напомня?
Дж: Иска да си спомня колко добре съм използвал това… как много пъти съм могъл да избухна, но
овладявах гнева си, дори при много силна провокация.
Н: Важно ли е това познание в живота ти като Джеймс?
Дж (замислено): Да… Донован ми показва повтаряща се тема. Като Албърт мразех да изпитвам страх…

97
Макар и да изглежда, че тук хипнотерапевтът "води" клиента при тяхното общуване, искам да подчертая, че когато
авторите предават диалозите при връщане към минали животи и ЖМП в писмена форма като части от статии за включване в
книги, са изправени пред дилема поради краткостта, която изисква подобен вид текст. Ако пишехме за всички подробности във
връзка с Въпросите, оставащи с отворен край, разказите щяха да бъдат двойно по-дълги. Например авторката на тази статия
вероятно е започнала с въпрос от рода: "Какво можеш да ми кажеш за онези, които са около теб". Обикновено има множество
други въпроси, преди да се стигне до: "Кой ти помага да се излекуваш от главоболието и напрежението в живота ти?". Нямаме
място за всички въпроси, водещи до най-важните, отпечатани на тези страници.
След като изтъкнах това, трябва да добавя, че има клиенти, които понякога се нуждаят от насочващ въпрос от хипнотерапевта за
провокиране на реакция. Това са клиенти, толкова поразени от видяното и чутото в духовния свят, че не желаят да опишат
визуализациите си. Преживяването е почти свещено за тях и се нуждаят от позволение, за да потвърдят нещата, които вече знаят
или научават по време на сеанса. Това създава трудни предизвикателства в работата ни. Вижте формулиране на въпроси, ЖМП
98-108, и преодоляване на блокажи у клиентите, ЖМП 109 – 110.
98
По време на ранните фази на алфасъстояние при ЖМП сеанс някои клиенти споменават за известни от историята религиозни
фигури па Земята, с които са свързани на съзнателно ниво. Това е познато като предубедена намеса от страна на съзнанието. Но
щом бъде достигнато дълбоко тетасъстояние на хипноза, обикновено след мисловния преход към духовния свят, символичните
религиозни образи изчезват при разпознаване на личния духовен водач. Вижте ЖМП 16 – 17 и 81.
www.spiralata.net 89
унижение… страхът се превръщаше в гняв… гняв, породен от безсилие… дори завиждах на господаря си за
положението му. Макар и да се справях добре с контролирането на импулсивните действия, като се
съсредоточавах върху посланията на Исус… не ги приемах дълбоко в сърцето си. Сега – като Джеймс, тези
чувства се връщат в мен… гняв, когато не получавам уважение, и страх, когато не съм на върха.
Напрежението идва от това… и е сигнал, че се отклонявам от посланията… искам да реша тези проблеми
като Джеймс. Донован ми показва как напоследък някогашните чувства са изплували отново… той ги е
стимулирал… знаел е, че искам да се преборя с тях, и се е опитал да ми помогне.
Донован придружава Теос до групата души, с които работи и в духовния свят, и на Земята. Казва, че
имат общ урок: да проявяват огромна любов, когато са изправени пред сериозни предизвикателства на
Земята. Напомнят му, че потребността от признание и ненавистта, която изпитва към себе си, когато се
бори за това признание, създават пречки за изпълнението на мисията му. Интересно е, че членовете на
групата му се подреждат в триъгълник… един от няколкото, които се разкриват пред Теос по време на
пътешествието му в духовния свят. Тук той се озовава в центъра на фигурата:
Н: Защо триъгълници, Теос? Какво символизира тази фигура?
Дж: Използват я, за да покажат какво значение от давам на върха… потребността ми да бъда на върха…
стремежът да бъда най-добрият.
Н: Защо те поставят в центъра?
Дж: Обграждат ме с любовта си… чувствам се добре… искат да позная любовта, която мога да по
чувствам, докато съм в центъра на триъгълника… не е нужно да бъда на върха, за да бъда обичаи По-късно
Теос е придружен до място, подобно на съ дебна зала, и се озовава срещу Съвета на старейшините.
Застанали са върху издигнат подиум, който представлява триъгълник – най-висок в средата, със стъпала от
двете страни. Теос се вглежда съсредоточени в тези създания, опитвайки се да отговори на Въпросите ти.
Отчаян, той казва, че са бели статуи; най-високата – в средата, изглежда като статуя па дядо Коледа.
Н (когато отчаянието се задълбочава ): Искам да се отпуснеш и спокойно да погледнеш централната
фигура.
Дж (развълнувано): Оживява… заприличва на смешния старец… дрехите му са в червено и зелено…
носи кръгъл медальон… символ на мира99.
Н: Какво е значението на този символ?
Дж (пауза): Мир със себе си… помирение с всичко, което съм сторил… успокоение от тревожността…
това е всичко, за което копнея… слагам ръката си… той се смее… хохохо… схващам посланието… Ще
получа по-голямо признание, ако го постигна.
Теос описва другите фигури; всеки път, когато се напряга да ги види ясно, те се превръщат в статуи.
Когато го моля да отгатне целта на този експеримент, той открива, че това е резултат от напрягането.
Разбира, че е породен от страха му и предизвиква нежелани случки, които правят стремежите му
неосъществими. Старейшините му внушават, че целите му ще станат по-лесно постижими, ако има вяра във
вътрешните сили, действащи в живота му. Казват му да гледа по-ведро, да се забавлява и да се радва на
живота. Членовете на Съвета продължават да му разкриват настроенията, които събуждат страхове от
миналото и пораждат напрежение в настоящето:
Дж: Друг от старейшините е облечен като Рамзес (египетски фараон)… екстравагантното му златисто
покривало за глава разкрива безсмислието на стремежа към Величие… не бива да се стремя на всяка цена да
бъда на върха… прозвучават думите на Исус: "Първите ще станат последни, последните ще станат първи".
До него стои друг… на дясното му рамо е кацнал гарван. Това символизира критичност. Гарванът
въплъщава импулсивната ми нервност… отдавам се на критични мисли, когато се боя от провал.
Старейшината ми показва птица, която стои кротко… не е нужно да се опитвам да се отърва от нея, просто
трябва да я опитомя… да разчитам повече на интуицията си. Когато забравям това, усещам напрежение в
корема… когато си го спомня, по гърба ми пробягва тръпка.
Н: Явно съветниците ти са доста изобретателни. Винаги ли се явяват в тези колоритни образи?
Дж (смее се): Не, използват най-подходящите за урока… и настроението ми. Днес са знаели, че дядо
Коледа ще привлече вниманието ми… много умно. Сега осъзнавам, че те са били създанията, които

99
Когато душите се явяват пред Съвета, често са им показвани знаци и символи под една или друга форма. Изборът им има
определен смисъл за развиващата се душа. Медальоните, носени от старейшините, допринасят за събуждането на спомени за
уроци, усвоени от душата във физическите ѝ прераждания. Вижте СД 233 – 251.
www.spiralata.net 90
изпращаха мисли в стаичката, в която се озовах при пристигането си, и ми помогнаха да започна сам да
правя изводи.
Н: Теос, изглежда, си узнал много за източника на потребността ти от признание и високо положение и
за безпокойството, което те обзема, когато ги загубиш. Връзката между животите ти като Албърт и Джеймс
става все по-ясна, но как се вписва животът ти като Клаус в плана? Знаем, че след онзи период си се
чувствал изгубен и измъчван от вътрешни противоречия.
Дж (замислено): Сега разбирам… беше амбициозна идея, но исках това. Тъкмо се бях завърнал от
живота си като Албърт и беше обяснимо да се изкуша да избера пътя, предложен на Клаус… да бъда важна
личност… да получавам похвали за подвизите си… уважение от другите… наистина се провалих.
Възнамерявах да устоя на изкушението, да послушам сърцето си, да остана със семейството си. Вместо това
се поддадох. Разбирам защо не можах да преглътна убийствата… не бях там от някакво чувство за дълг или
от морални убеждения… а само за себеутвърждаване. Донован, съветниците… те знаеха, че ще бъде голямо
предизвикателство… бяха предвидили няколко изхода от този път, но аз бях толкова жаден за слава, че
пропуснах всичките.
Н: Как се чувстваш, като знаеш за тези намерения и възможности за избор?
Дж: О, това много ми помага… зная какво трябва да направя… искам да взема нещата в свои ръце и да
постигна целите, които съм си поставил… вместо да се стремя към ранг и власт (както в живота в
Германия), да излекувам раните си, да уважавам себе си и да давам любов и прошка на другите.
В годината след ЖМП сеанса си Джеймс прие присърце съветите на своя водач и старейшините и
намери нов начин да се отличи. Научи се да бъде смирен, да се вслушва във вътрешния си глас и да се
доверява на интуицията си и на тръпките по гърба си. Вдъхновен, Джеймс сам разказва най-добре:
Това преживяване промени целия ми мироглед, убежденията ми. Познанието за живота на моята душа
ми разкри, че този живот не е край, а част от процес. Земните ми приоритети се промениха; самооценката
ми вече не зависи от материални постижения. Сега за първи път долавям уханието на розите и отново се
чувствам емоционално свързан с живота. Етиката в работата ми се върна и тревожността напълно изчезна.
Най-големият ми син започва да прилича на мен, какъвто бях преди… гневен, вечно недоволен, напрегнат…
той също беше роб в живота ми като Албърт… сега мога да му показвам кои неща са важни и кои не. Сякаш
съм станал по-нормален… когато не разбирах себе си толкова добре, се чувствах странно заради тези мисли
и чувства в себе си.
Сега ми се струват разбираеми! Нещата просто изплуват в съзнанието ми… прозрения, до които стигнах
по време на сеанса, и съвсем нова информация. Зная, че мога да общувам с водачите си, когато пожелая.
Мисля, че това, което запазих дълбоко в сърцето си, е чувството за хумор, закачливостта, търпението и
въображението на моите водачи и старейшините. Вярвам, че съм взел по малко от тях.
Като хора, ние се отдалечаваме от по-висшите си цели и приоритети. Животът на Земята ни кара да
забравяме за основната си работа като души и че се борим не само с настоящите проблеми, а и с ехо от
миналото. Забележително е колко много можем да извлечем от едно прераждане! За Джеймс споменът за
неговата безсмъртна същност беше като пробуждане и отърсване от сън. Самочувствието му се промени;
сега осъзнава, че в своя вечен дом е смела и изобретателна душа, във вселена, в която намира подкрепа и
мъдрост, чувства се облян от светлина и обграден с любов.

22
Предпазливият духовен партньор

Дейвид Алън (Тонбридж, Англия)

Регистриран хипнотерапевт, ЖМП терапевт, преподавател по ТЕО (техники за емоционално
освобождаване), специализирал духовна интеграция, консултант по преодоляване на зависимост от
алкохола
В историята на Жаклин навременното откриване на книгата на д-р Майкъл Нютън "Следите па
душите" и един дълъг телефонен разговор предхождаха ЖМП преживяване, довело до коренни промени в
живота й и в разбирането, от което тя дълбоко се нуждаеше. Честна, отговорна и трудолюбива
личност, Жаклин ненавиждаше тялото си и не можеше да изгради връзката, която отчаяно търсеше.
Имаше проблеми с ревността, обвързването и доверието и просто чувстваше, че не постига нищо в

www.spiralata.net 91
живота си. Прозренията й при връщането към живота между преражданията доведоха до откриването
на духовния и партньор и до съвършено нови възгледи за живота и смисъла му.
Тази вълнуваща история започна един следобед, когато като гръм от ясно небе получих телефонно
обаждане, звучащо почти панически. Беше от четиридесет и девет годишна жена на име Жаклин,
преживяваща нещо, което не можеше да разбере, и явно бе разтревожена как то ще се отрази на живота и
разсъдъка ѝ.
Прекарахме близо час на телефона, донякъде за да и помогна да се успокои, но и защото осъзнах, че
слушам с все по-голям интерес и вълнение. В историята и липсваше нещо и имах натрапчивото чувство, че
се досещам какво. Не можех да зная подробностите, но знаех как да запълня празнотата. Предложих
възможни обяснения, отговорих на няколко въпроса, изслушах я докрай и най-сетне се съгласихме, че ЖМП
процесът е начин да постигнем разбиране за настоящия и вечния ѝ живот.
Жаклин беше преживяла доста трудности – финансови и емоционални, достигайки до дъното точно
преди година, символ на което бяха вече избледняващите белези на дясната и китка в резултат на отчаяно
действие с кухненски нож. Сподели, че с течение на времето и след поредица злополучни връзки, за нея е
все по-трудно да се доверява и да се обвърже с някого. Това, което казваше, че иска, сякаш ставаше все по-
непостижимо:
През голяма част от зрелия си живот съм била сама. Дори във връзките, които имах, често се чувствах
сама. Една дванадесетгодишна връзка с бащата на дъщерите ми може би беше върхът. Приключи, защото
той просто загуби интерес, не можех да разбера защо. Наистина исках зряла връзка, основана на любов.
Обичам секса, обичам хората, полагам усилия в работата си и у дома. Не е лесно да прекараш по-голямата
част от живота си като самотен родител и затова моите родители, бог да ги благослови, са предприемали
множество спасителни мисии през това време за бедната си и неуспяла единствена дъщеря.
Въпреки че не й е провървяло много, тя спокойно признава, че има други, на които им е далеч по-
трудно, и често се упреква, че иска повече от собствения си живот. Смела е и може да взема разумни
решения в практични насоки. При липса на сексуална връзка, основана на любов, и на емоционалната
стабилност, необходима да се изгради такава, практичният подход може би е да се задоволи само със
сексуалния аспект. Тъй като емоционалните й бариери са непоклатими, трябва да бъдат потискани с
алкохол, за да може да се впуска в мимолетни сексуални изживявания. Но фактът, че е способна на такъв
подход, разкрива рационална, практична черта, която е важна част от характера на Жаклин и
преживяванията ѝ досега.
Шест месеца преди да почувства непреодолимо желание да ми се обади, Жаклин се свързала с Пол в
сайт за запознанства. Това имало силно въздействие. Тя споделя: "Когато видях снимката му за първи път,
почувствах силна тръпка на вълнение в гърдите. Беше толкова красив".
Пол и Жаклин започнали връзка от разстояние, на каквато само малцина са способни. Посланията,
които разменяли – словесни и неизказани, са били и продължават да бъдат телепатически. Никога не са се
срещали лично и единственият "реален" контакт, който са осъществили, е бил по телефона.
С Пол сме разговаряли само четири пъти по телефона и сме разменили няколко текстови съобщения, но
никога не сме се срещали лично физически. В метафизичния свят сме прекарали много нощи заедно,
разговаряли сме дълго на езика на мисълта; изживявала съм физическа близост, секс и любов, притискали
сме се един към друг в ранните часове, преди да тръгна за работа; водил ме е на фантастични пътешествия
до много места и наистина е мой духовен партньор и водач. Все пак сред всичко това не можем да се
срещнем и да задоволим тези най-естествени потребности на зрелите хора. Той не може да влезе в живота
ми, защото е увреден и ще увреди и мен, но съществува.
Телепатическата им близост съществувала на всички нива и и се струвала напълно реална. Той я водел
на фантастични места и я подкрепял, когато изпитвала нужда.
Пол ми разкри истинската си същност. Отначало видях индиански шаман, застанал пред своето типи с
лице към народа си. Беше добър човек, горд, уважаван и обичан. После до него застана жена, която също се
чувстваше горда да бъде там. Обичаше своя партньор; той беше шаманът, а тя – силата и упованието му.
Тази жена бях аз.
Връзката на Жаклин и Пол започнала добре, но по-нататък се развила по обезпокоителен начин:
Моментите на любов и близост често бяха следвани от периоди, в които той ставаше злобен и
язвителен. Поради някаква причина враждебно ме отблъскваше и постепенно присъствието му в живота ми

www.spiralata.net 92
се превърна в натрапничество, от което не можех да се освободя. В тази атмосфера и по това време започнах
да чета "Следите на душите".
Докато прелиствах страниците, едва повярвах на това, което четях. Най-сетне някой обясняваше
подробно нещата, които се случват с мен. Черно на бяло описваше преживяванията ми и не можех да
проумея как е възможно някой друг да знае това. Аз бях преминала през кристален възстановителен център
и лечебен душ и бях видяла, че духовният ми дом е красива градина – като описаните в тази книга места, на
които се озовават новопристигналите души в периода на ориентация.
Тези открития не излизаха от ума ми, защото породиха и въпроси, на които изглеждаше, че няма
отговор. Няколко дни се питах какво да правя, докато най-сетне влязох в уебсайта на автора на книгата и
"Нютън Инститют" и се реших на съдбовното телефонно обаждане.
Духовните спомени се събуждат по време на дълбока хипноза. Пътят за постигане на необходимото
ниво на транс е на два етапа – въвеждане и задълбочаване. В общи линии, трябва да постигна състояние на
транс и да продължа, докато бъде достигнато това дълбоко ниво. Въвеждащата фаза има различна
продължителност, в зависимост от клиента, но моето предпочитание е "бавно, но славно". Обикновено това
състояние трае около половин час.
Десетина минути след началото на сеанса на Жаклин се случи следното: Господи, какво усещане за
любов! Изживявам го, докато седя на слънце. О, каква топлина и любов!
Има някакви хора в далечината. Малко съм притеснена и те леко се отдалечават. Ще се опитам да се
успокоя.
Боже мой! Това е, това е… те са там, тези хора. Намирам се на нещо като игрище и всички тези хора се
радват да ме видят. О, ще се разплача, емоциите са толкова завладяващи, те истински се радват да ме видят.
Толкова е реално – на игрището съм, сред физически хора. Все още стоят на разстояние, но са там.
Приближават се, застават зад някаква преграда, стигаща до коленете им. Това се случи и снощи, и тази
сутрин отново… после са в стаята ми. Господи, никога не съм долавяла толкова силни емоции от толкова
много хора. Кои са тези хора?
Всичките са на различна възраст. Има жена с посивели коси и очила… това е баба ми. Няколко души са
се скупчили на около метър и половина, но това е моята баба. Не зная името ѝ, тя се усмихва. Иска да се
приближа, за да ме прегърне.
До нея има момченце на около девет години. Не зная кое е, не го познавам… просто стои там и се
усмихва. Дребничко е за възрастта си, баба го държи за ръка.
Обърнала съм се към друга жена, която си проправя път през тълпата. Не познавам и нея, на около
тридесет е, малко по-висока от мен, много уверена, и ме хваща за ръка, сякаш ме е познавала цял живот, но
аз не зная коя е.
О, това е дядо ми. Господи, това е Бил. Бил не ми беше истински дядо, беше вторият съпруг на баба, но
истински го обичах. 0, господи, и той е тук! Много е емоционално, отново ще се разплача.
Те си тръгват, с любов. Съжалявам, съжалявам100.
След тази стремглава прелюдия продължихме с по-бавно темпо. Жаклин се върна в минало прераждане
като жена на име Бет, която е имала нещастен, непълноценен живот със злополучен брак. В последния ден
от живота си беше толкова уморена, че краят изглеждаше просто закономерен:
Духовното ми име е Сану и сега съм у дома, в моята градина. Тревата е невероятно зелена, но се нуждае
от окосяване. Когато Вдишвам, в мен нахлуват багрите на цветята и енергията, която може да ми даде
градината. Трябва да остана тук за малко, защото все още не съм готова да продължа напред.
Сану ме пита дали искам да ме разведе из дома си и ми описва обстановката и орнаментите, докато
отново се почувства уморена. Трябва да изчакаме, докато енергията й се възстанови напълно. Настъпва
пауза и тя взема душ за пречистване от последния живот.
Питам я дали иска да се срещне със своя водач, но още преди да доизрека думите, тя казва:
100
По време на сеанс с духовна регресия подложеният на хипноза обикновено преминава от алфасъстояние, в което изживява
сцената на смъртта в предишния си живот, в по-дълбоко тетасъстояние, когато стигне до дверите на духовния свят и накрая при
духовната си група. Това, което се е случило с Жаклин, е избързване в сравнение с темпото, предлагано от хипнотерапевта, и по-
бърза регресия, за да види по-скоро духовните си партньори. След като проследява сцената на тази среща, терапевтът връща
клиентката обратно, за да довършат спомените от миналия живот и Жаклин да продължи напред в по-системен ред за общуването
със своите сродни души. За по-типичен ЖМП процес, вижте завръщане у дома, ПД 45 – 67. За диаграми на позициите на
духовните партньори при посрещане на новопристигнала душа вижте СД, фигури 2 и 3, стр. 152.
www.spiralata.net 93
 Той е тук, Пол е. Не очаквах това; о, защо съм изненадана? Прекрасен е и е толкова красив. Духовното
му име е Треймър. Истински се радва да ме види и ми се представя такъв, какъвто го виждам на Земята, за
да го позная. Малко е странно, защото той не е тук, както съм аз. Дошъл е в моята градина и ме прегръща.
Жаклин продължава с описание на силната близост, която наистина усеща във физическото си тяло.
Казва на Пол да се държи прилично, защото не желае да бъде засрамена. Тази физическа връзка е сексуална,
но и основана на любов, и тя е пленена от красотата му като дух, както в земното измерение. Той е неин
духовен партньор и водач и земната любов ги свързва ведно.
Водачът и духовният й партньор съществуват на две места. Енергията на това създание е разделена на
приблизително равни части: едната – чиста и завършена, а другата – преплетена и свързана с човешкото
същество Пол. Духовната енергия в тялото на Пол вече не е чиста; била е увредена от преживяванията му и
е странно откъсната от чистотата на Треймър. Енергията вече не е същата и от това има практически
последици. Енергията не може да се слее отново и да стане пак едно цяло. Онази част, която е в Пол, трябва
да бъде възстановена след края на този живот. Въпреки че е едно духовно същество, двата му аспекта не
могат да се съединят пълноценно, докато физическото тяло и умът на Пол имат власт.
Ако енергията на Пол не е достатъчна, за да се справи, нищо не може да бъде сторено.
Треймър осъзнава това, но фактически е само наблюдател; не може да промени или допълни
използваната част от енергията си или да повлияе на Пол в действията и решенията му. Щом енергията е
била изпратена и усвоена, съществото, което се е получило в резултат – аз, ти или който и да било, – води
независим живот, и начинът, по който ще се представим в този живот, може да промени структурата на
духовната енергия101. Сега Жаклин има приятел, но тази връзка не е всичко за нея. Добила е съвсем нова
представа за себе си – физически и емоционално. Дъщерите й забелязват и изтъкват промяната в
държанието и увереността й Изглежда, вътрешната ѝ личност най-сетне се е пробудила.
Жаклин обобщава новите си възгледи с яснота и разбиране:
Срещнах своя духовен партньор и водач в най-чиста духовна форма. Сега до голяма степен разбирам
това, което ме плаши. Познанието и осъзнаването на вечната ми роля във вселената и безрезервната любов
на толкова много други души промени цялата ми представа за собственото ми съществуване на Земята,
живота и очакванията ми. Постигнах пълно единение на тялото и душата си.

23
Намиране на смелост за промяна

Катерина Северин (Скотсдейл, Аризона)

Дипломиран клиничен хипнотерапевт, специализирал регресия и техники за самопомощ; рейки учител
и мисловен терапевт
Когато хората осъзнават, че са нещастни в живота си, търсят отговори. В този ЖМП сеанс
виждаме как се дават отговори, както и съвет за промяна. Духовните водачи могат да ни помогнат да си
спомним неща, които дори не знаем, че са важни, и по този начин да направят живота ни много по-
смислен и пълноценен. Тук Хауърд открива далеч повече, отколкото е търсил, което накрая довежда до
изцелителна промяна в живота му.
Хауърд, преуспял бизнесмен малко над петдесетте, си уговори час за ЖМП сеанс за края на лятото.
Въпреки че не беше запознат с литературата за духовна регресия, проявяваше огромен интерес към
духовността и различните аспекти на лечение. Беше щастливо женен, баща на две пораснали дъщери и
заемаше високоплатена длъжност на главен мениджър. Но престижната работа му носеше нежелани
отрицателни емоции. Гневът и отчаянието често надделявали над какъвто и да било разумен подход към
проблемите, а един колега особено често карал Хауърд да губи самообладание. В същото време работата на
101
В духовния свят има старши и понякога младши водачи, наставници на душите. Младшите (по-неопитни) водачи, макар и в
много редки случаи, избират да продължат да се прераждат, за да изпълнят недовършена задача по собствения си кармичен път.
да срещнеш дори младши духовен водач в живота си, е доста необичайно; вижте водачи, ПД 147 – 170. В случаите, когато
клиентът заяви, че близък човек в живота му е неговият духовен водач, първото ми подозрение е за намеса на съзнанието и лично
желание от страна на клиента. В случая на Жаклин, щом енергията на младши водач като Пол е увредена от физически източник,
това означава, че или е много нерешителен нов водач, или твърденията на клиентката са погрешни поради липса на вярна
представа. От опит съм се убедил, че всички водачи са твърде напреднали, за да живеят с увредена енергия. За бележки на тема
увреждане и възстановяване на енергията вижте СД 96-115
www.spiralata.net 94
съпругата му била стресираща и изтощителна. Допълнително усложнение било местоживеенето им, което
не позволявало чести плавания с яхта – любимо занимание и на двамата. Собствената му неудовлетвореност
и високото ниво на стрес при съпругата му го подтикнали да потърси отговори. Най-важният въпрос в
списъка на Хауърд беше как да се справи с тези все по- трудни предизвикателства. Искаше да узнае и за
мисията си, за своето развитие и водачите си, за кармичната връзка със съпругата си и как да изживее
живота си по най-добрия начин.
Скоро след началото на сеанса Хауърд лесно достигна до състояние на дълбок транс и бързо се озова в
най-скорошния си минал живот – като евреин в Германия през 1933-та. Беше двадесет и пет годишен,
когато бе отстранен от работа заради произхода си и скоро след това убит на улицата. Напусна живота, без
да разбере причината за това преживяване. От мига на смъртта си в този живот направи бърз и спокоен
преход към духовния свят:
Хауърд: Издигам се бавно, с все по-голяма лекота, сякаш излизам от облаците, и ме посреща създание
със светли дрехи. Толкова е бяло и светло, че ме заслепява, но виждам, че е мъж, по-едър от мен, и се
усмихва. Казва ми да забравя за случилото се току-що, защото вече се намирам на друго място.
Катерина: Кой е това? Познаваш ли го?
X: Посрещачът. Води ме на място, което познавам от сегашния си живот – до един поток. Много е
спокойно. Оттук ме повежда през гората към плажа. Изненадан съм. Иска да ми покаже спокойно кътче от
настоящето.
К: Какво става по-нататък?
X: Пита ме дали искам да се срещна с другите… виждам баща си, но се явява пред мен по-млад и ми
казва да го последвам, да се присъединя към тях. Предпочитам да тръгна с духа, който ме посрещна. Теглен
съм в различни посоки.
Хауърд избира да последва духа посрещач и казва, че заедно навлизат в светлината.
К: Кой е посрещачът? Каква е ролята му?
X: Не го познавам. Но ми казва, че името му е Херман и той ще ме разведе наоколо. Казва, че ако искам
да намеря приятелите си, трябва да го направя сам102.
След пауза Хауърд намира групата си.
X: Тук са събрани много други души, но не ги виждам ясно, а само като сенки в далечината. (Пауза.)
След известно време първият се приближава да ме поздрави… О, това е съпругата ми (в сегашния му
живот) – Джейн. (Пауза.) Прегръща ме.
К: В много прераждания ли сте били заедно?
X: Да, в толкова много, че въпросът й се струва смешен. Винаги сме се прераждали заедно, още от
каменната ера. Виждам каменни брадви.
К: Има ли определена кармична връзка помежду ви?
X: Обикновено сме съпрузи и общата ни мисия е да работим с всички аспекти на любовта.
Сред другите, които идват при Хауърд от групата му, е неговият брат в този живот, чиято мнителност
трябва да даде урок на Хауърд, като му показва какъв не трябва да бъде. Среща се и с двете си дъщери и
открива, че ролята му е да ги учи на независимост и да им дава свобода. Изглежда, тази доста сериозна
духовна група е водена от Хауърд и Джейн103.

102
За душа, която се завръща в духовния свят след поредния живот, е доста необичайно да й бъде казано, че трябва сама да
намери своята група. Обикновено партньорите ни организират празнични посрещания, на които присъстват водачи.
Пристигащите души са завеждани на тези събирания още от дверите на духовния свят или след период на ориентация. Но трябва
да се изтъкне, че всеки духовен водач има свой почерк и не всички следват една и съща стандартна процедура. За повече бележки
за този аспект от духовния свят вижте завръщане у дома, ПД 15 – 67 и ЖМП 127 – 128
103
И при други случаи в тази книга е ставало дума за способността на душите да разделят енергията си. Една душа никога не
взема със себе си 100% от своята енергия във физическото си тяло на Земята, защото човешкият мозък не би могъл да издържи на
толкова висока концентрация на енергия. Оставащото от нас в духовния свят е точен дубликат на преродилата се част, макар и с
по-малка сила. Има два начина, по които клиент под дълбока хипноза може да види свои роднини и приятели от настоящия
живот.
А) Както в този случай, когато Хауърд вижда съпругата си, брат си и двете си дъщери, които все още са живи в това
прераждане. Постига се с техники, свързани с настоящето, примери за които видяхме при обсъжданията със Съвета на проблеми
от сегашния живот на клиента.
Б) Контакт с членове на духовната група и други важни души – например родители, починали и завърнали се или не в
следващо прераждане. Този контакт е възможен благодарение на това, че част от енергията им не е напуснала духовния свят.
www.spiralata.net 95
 Оттук Хауърд се пренася в друга зона, където открива общата им специалност в духовния свят. Оказва
се, че са учители. Чрез разказване на истории учат група от дванадесет-четиринадесет души за
прераждането и духовния напредък. Наблягат на въпроси, свързани с щастието, ентусиазма и любовта, с
качествата и разбирането, от които се нуждаят за следващото си прераждане. Хауърд приема откритието, че
е учител, със смирение и от това преживяваме разбира, че самият той е стигнал доста далеч в духовното си
развитие.
К: Твоите прераждания главно с цел да учиш другите ли са?
X: Не, в такъв случай би било безсмислено да се прераждам. Все още има какво да науча. Вече съм се
прераждал повече от сто пъти104. Целта на предишния ми живот като евреин в Германия беше да се науча на
толерантност, но не за да уча другите на нея. Самият аз се обучавам тук, в духовния свят, като подготовка за
следващото си прераждане.
К: На какво те учиха преди този живот като Хауърд?
X: Трябва да усвоя урока за гнева, като го изживея. Гневът и емоционалният темперамент са аспекти на
настоящия ми живот.
К: А какво научаваш в него?
X: Че не бива да потискам тези емоции, като вредя на себе си. Това правя на работа – не казвам каквото
мисля. Не мога да продължавам така. По-добре е да изразявам мнението си. Ако не е възможно, трябва да се
откажа и да си намеря друга работа. Основното послание е да не забравям за себе си.
К: Има ли други уроци за усвояване?
X: Има един мъдрец – от онези, които вече не се прераждат. Той е учител в духовния свят и е запознат с
кармата. Казва ми, че последното, което трябва да науча, е да не пренасям лоша карма и че ще бъдат нужни
още прераждания. Казва, че трябва да се връщаме, докато престанем да създаваме лоша карма. Много е
сложно и в това прераждане няма да се науча да преодолявам точно тази карма. Уча за гнева и
избухливостта. Това е мисията ми в този живот.
После Хауърд посещава пространството на водачите, където се среща с Арън, по-висш водач, който
винаги е бил с него. Арън го кара да проумее колко важно е да овладява гнева и избухливия темперамент,
без да забравя себе си. Връща го към живота на евреин, казвайки: "Усвои този урок по труден начин. Сега
имаш брат, който ти напомня да бъдеш толерантен в това свое прераждане. И помни, че не бива да
проявяваш арогантност и да се възгордяваш. Справяш се добре".
Сеансът на Хауърд завърши и той се събуди с чувството, че е достигнал до търсените отговори. Беше
интересно как еврейският му живот е свързан с разбирането на толерантността, както и че настоящият
живот като Хауърд е посветен на гнева и избухливостта, без да има кармичен проблем за решаване.
Очевидно мисията му е да стигне до прозрения на лично емоционално ниво.
Повечето от въпросите му получиха отговор без насочване и отговорите му се струваха естествени и
очевидни. Онова, което узна при срещата си с водачите и Арън, беше забележително потвърждение за него
и както сподели по-късно, тази среща се оказа съдбовна.
Година по-късно Хауърд ми разказа за преживяванията си след сеанса:
Както може би си спомняте, бях В капана на добре платена работа, която ме отегчаваше до смърт, а
съпругата ми изживяваше непоносим стрес в своята, който буквално я убиваше. След ЖМП сеанса ми
взехме решение: за да се преместим някъде, където ще можем да си почиваме и да плаваме с яхтата си,
трябваше да си намеря работа в друга част на страната.
Тогава щяхме да продадем къщата си и да потърсим място за яхтата и жилище в района. Жена ми щеше
да напусне работата си, да събере багажа ни и да започне да търси друга работа. Така си представяхме, че
ще настъпят промените в живота ни, и осъществихме плановете си.
В крайна сметка сега имаме много по-добър живот от преди и ЖМП сеансът ми изигра много важна
роля, за да намеря смелост за тази промяна. Благодарение на сеанса успявам да постигна напредък в това

Предупреждение: В работата ни с връщане към живота между преражданията няма гаранции, че клиентът под хипноза ще види
дадена душа от категория А или В. Възможно е да не е достигнал до етап на развитие в настоящия си живот, при който може да се
срещне с тях. Може би не е достигнат важен кръстопът в живота или има други кармични причини, поради които някоя душа да
не желае да се яви или просто да е заета с нещо другаде, в друго духовно пространство. Вижте разделяне на духовната енергия,
СД 14, 73, 126 – 129 и ЖМП 130, 170 – 173.
104
Сто живота са сравнително малка цифра, ако става дума за общ брой прераждания. Когато клиентите говорят за миналите си
животи, обикновено си спомнят само най- важните.
www.spiralata.net 96
прераждане. Най-голямата полза беше потвърждението, което получих, че е не просто желателно, а
необходимо да променим живота си. Вече бяхме обмислили възможността за големи промени, за да
следваме правилния път, но истинското потвърждение беше много важно. Начинът, по който се разви
всичко по-нататък, е доказателство за мен, че водачите ни постоянно са с нас. Въпреки драстичните и бързи
промени всичко се подреди прекрасно. Бих могъл да добавя, че следвайки съветите, които ми бяха дадени,
се справих с проблемите с гнева и избухливостта.
Най-великото емоционално преживяване беше в друга област. Бях поразен, щастлив и смирен, когато
узнах за духовната роля, която изпълняваме двамата с Джейн – да помагаме на другите, като ги учим как да
извличат най-доброто от преражданията си.
24
Новоизлюпеният духовен лечител

Мадлин Стрингър (Дъблин, Ирландия)

Хомеопат, автор, регресионен хипнотерапевт и член на Националното сдружение на професионалните
хипнотерапевти
Когато за първи път посети своя ЖМП терапевт, Маргюрит беше па петдесет и четири години,
висока жена с весела усмивка, която отлично разбираше какво и дава сила за живот. И все пак сподели, че
се чувства така, сякаш тъпче на едно място. Беше прекарала десет години от младостта си в
католически религиозен орден, но го напуснала, когато осъзнала, че вече не вярва в привидната мъдрост на
Църквата. Била изпратена като мисионер в развиваща се държава и докато пребивавала там, местните
хора, сред които проповядвала, и задавали умни и провокиращи въпроси. Накрая техните въпроси накарали
Маргюрит да повярва, че има и други възгледи за нещата, и започнала проучване.
Завърнала се у дома и през следващите години изучавала теология и психотерапия. Запазила силния си
интерес към духовността в най-широкия ѝ смисъл и решила да публикува идеите си в книга, но й било
трудно да започне. Нещо я възпирало. Следващият разказ показва ясно как сеансите с връщане към минали
животи и ЖМП и помогнаха да превъзмогне бариерите и да постигне свобода и яснота.
Преди да пристъпим към сеанса с връщане към живота между преражданията, започнахме с регресия
към минали животи, за да може Маргюрит да свикне със състоянието на хипноза и проблемите от миналото
да изплуват. Видя два живота: единият – в праисторически времена – показа може би първите и
преживявания в човешка общност, а другият – между половин век и една година преди новата ера – е
преминал сред шамани, обединили усилията си в работа с енергия и лечение. И двата живота са оставили у
нея отпечатък, свързан с лечителски способности. Все още си спомня с удоволствие живота в религиозна
общност. Но никой от тези минали животи не даде отговор на въпроса защо й се струва, че тъпче на едно
място.
Започнахме пътуването през живота между преражданията с връщане към друг минал живот, този път
във времето на първите заселници в Австралия, където клиентката ми беше бременна с шестото си дете.
Омъжена за жесток насилник на име Питър, в този живот тя е починала млада. Веднага се издигна от тялото
си и беше посрещната от онази част от енергията на съпруга си, която той не е взел на Земята. Прегърна я
приятелски и я насърчи да продължи нататък. В духовния свят Маргюрит познава Питър с името Адаба и
там енергията му е различна от това, което е бил В австралийския живот, Въпреки че Все още преодолява
проблеми с гнева105. Бяха приели живот заедно с цел взаимна подкрепа и учение. Адаба отведе Маргюрит
при духовната й група106 и тя разпозна около седем души, от които никой не играе важна роля в сегашния й

105
Безсмъртният характер на онази част от душата, която остава В духовния свят в чисто състояние, не се променя при
единението на другата част с човешкото Аз на Земята. Но земната част може да бъде "замърсена" от затормозения човешки ум
при тежък и травмиращ живот. В този смисъл, в периода на физическия живот двете части на душата могат да бъдат доста
различни, както виждаме при Питър и Адаба. Вижте замърсени души, ЖМП 136, 137, 228. Освен това в този случай, изглежда,
Адаба не е партньор от основната духовна група на Маргюрит, а косвено свързана душа от вторична група, избрала да работи с
нея за преодоляването на гнева в австралийския живот. Вижте СД 271.
106
Както стана ясно, Адаба е косвено свързана душа от вторична група, а не от основната духовна група на клиентката. Той доста
активно придружава Маргюрит само с част от духовната си енергия, докато Питър поддържа баланса на Земята. Читателите
трябва да знаят, че активността на енергията, останала в духовния свят, зависи от количеството й Естествено, душа в чисто
енергийно състояние, която действа само с 25% от енергията си или с по-малко, не може да бъде толкова активна, колкото душа,
запазила 50% или повече чиста енергия. Както вече беше споменато, обикновено душата взема 50 – 70% от цялата си енергия в
www.spiralata.net 97
живот. Но при тази среща усети присъствието на по-голяма, тъмносиньо-виолетова душа, която й помогна
да навлезе по дълбоко в това преживяване. Даваше й солидна опора, а големината й създаваше представа
по-скоро за мъжка, отколкото за женска природа. Постояха заедно в мълчание, докато най- сетне той
протегна ръка и Маргюрит я хвана. Беше й нужно известно време да познае в него водача си Банода, дори
след като прие образ, за да и помогне. Но тя си го спомни и осъзна, че отдавна е престанал да се преражда
на Земята. Дълбоката й връзка с него е от преди пет шест прераждания, когато е преминала в по-напреднала
група, на която той е главният водач.
Основната роля на Банода за Маргюрит е да й помага да се освободи от някои връзки. Каза й, че е време
да се раздели с духовната група, с която е работила в четиридесет- петдесет живота. Маргюрит напредва
малко по-бързо от групата си и се нуждае от стимула, който ще й даде работата в група от души, по-близки
до нейното ниво. С други думи, преминава в по-горен клас107!
Банода отведе Маргюрит при новата й група. Когато стигна до тях, тя си спомни, че вече са работили
заедно. Групата се състоеше от около шест души и беше по-скоро специализирана, отколкото първична
група от сродни души. Позна в няколко от тях хора, които е срещнала в настоящия си живот в Ирландия и
имат обща работа. Специалността на тази група е свързана с "изява на божественото". Маргюрит каза, че се
занимават главно с изследване на различни образи на божественото и си сътрудничат с няколко други
групи, които "раждат" тези образи и идеи. Задачата на нейната група е да помага на хората да откриват
божественото в себе си и да се отърсват от стари представи, от които нямат полза. Маргюрит забеляза
разликата между работата си на Земята, свързана с лечение, и духовната си работа, чиято цел е просто
откриване на божественото и освобождаване от стари страхове, които пречат на това познание.
Маргюрит разбра, че да помага на хората по този начин, е главната й цел на Земята в този живот, и това
й даде насърчение да направи нов опит да напише своята книга Възнамерява да се свърже и с други хора,
споделящи нейните убеждения, но с тъга осъзна, че личните й взаимоотношения в настоящето са на второ
място по важност. Връзките между душите в групата за обучение бяха много силни, на моменти почти като
сливане в едно съзнание, и всички те имаха дълбока и ясна представа за божественото. Обичаха да играят
със светлина и хвърляха лъчи около себе си, създавайки светлинно шоу, подобно на заря 108.
После Банода насърчи Маргюрит да посети Съвета на старейшините. Почувства как съзнанието й се
отваря все повече при срещата с шестте андрогенни същества, седнали н шезлонги в полукръг. Маргюрит
беше само на крачка от тях, а Банода стоеше от едната й страна. С напредването на срещата тя се чувстваше
все по-близо до тях. Получи значително одобрение и потвърждение, че изборите й са добри и е на прав път
в този живот. Поговориха за тъгата й от раздялата с духовната й група и за трудностите В живота, свързани
с чувство на самота поради липсата на партньор. Съветниците потвърдиха, че смисълът на този живот е
друг. Маргюрит бе обзета от страхопочитание, когато осъзна каква е основната й мисия, но и от чувство на
радост при осъзнаването на близостта със своите съветници.
С водача си успя да прегледа всичките си минали животи. Първите й прераждания са били преди сто
хиляди години, понякога на места, различни от Земята! Духовната й енергия обикновено е постигала
напредък при преражданията и и е пренасяла "осезаемо присъствие" от живот в живот. Много от животите
й, но не всички, са били посветени на "следване на божественото", но е трябвало да развива и други
способности. Прекарала е 20% от животите си в Европа, а останалите – по равно в Африка и Азия, и по-
често е предпочитала мъжки тела, за да балансира духовната си енергия, която е по-скоро женствена109.
След прегледа на миналите си животи бързо се върна при Съвета, за да изрази благодарност, защото осъзна,
че харесва настоящия си живот и че е на ръба на нещо ново.
Като почивка от работата си, свързана с божественото, тя и духовната й група прекарват свободното си
време в практикуване на водни спортове като кану и гмуркане. Чувстват се ободрени от водата след
изтощителната работа с божествена енергия; задачата им не е лека.

ново човешко тяло. Но фазата на духовен напредък е друга променлива, която трябва да се има предвид. Напредналите души от
трето или по-високо ниво могат да бъдат по-активни в духовния свят с по-малко енергия.
107
За подробен анализ на преминаването на отделни души от групите в по-високи нива вижте СД 271, 329 – 335.
108
За описания на духовни игри с енергийни кълба вижте СД 316-317. За други видове занимания за отдих в духовния свят вижте
СД 310 – 313
109
Най-често прераждащите се души, все още недостигнали средните нива, предпочитат единия пол В 75% или в повече от
преражданията си на Земята. Един от признаците за достигане до трето ниво е, че изборът на пол става по-балансиран; Вижте СД
269.
www.spiralata.net 98
 Когато потърси причините, които са я накарали да избере този живот, Маргюрит осъзна, че е имала
огромно желание да се прероди, макар и да знае, че ранните й години ще бъдат трудни, и е искала да се
пребори със "затварянето в себе си и превръщането в жертва". Чувството и на изолираност, когато работи
сама, е трябвало да балансира потребността и да бъде или жертва, или насилник110.
Когато завърши сеанса си, Маргюрит беше радостна от потвърждението, че инстинктивният й стремеж
да предава информация за божественото е правилен, въпреки че би предпочела да узнае, че ще намери
партньор за цял живот на следващия ден! Каза ми, че вече е готова да започне да пише книгата си, и си
тръгна доволна и развълнувана.
Три месеца по-късно Маргюрит ми се обади по телефона и поиска нов сеанс с връщане към минали
животи. Когато пристигна, обясни, че не е успяла да се залови с писане, защото при всеки опит я обземало
странно безпокойство. Беше обсъдила проблема с психотерапевта си и искаше да потърси отговори на
въпроси за личната сила.
Бързо се пренесе в римско време, може би дори в самия Рим, където бе сенатор на име Стенторий.
Отиваше с друг мъж на съвещание на тема "сблъсъкът между боговете". Сред хората имало множество
религиозни течения. Стенторий бил застъпник на разумния подход "към всички божествени дела", както се
изрази Маргюрит. Смятал, че старите богове са твърде непостоянни, капризни и непредсказуеми". Вярвал,
че трябва да има начин хората да поглеждат към боговете без страх и без да бъдат манипулирани от
безскрупулни свещеници. Произнесъл реч, в която призовал за повече яснота и по-малко възхвали.
Свещениците не били доволни, но други лидери се съгласили, че републиката не бива да разчита на
милостта на неразумни богове.
После заговорил свещеник манипулатор, който стоварил вината за скорошно земетресение върху онези,
които общуват неадекватно с боговете. Сред тълпата се надигнало негодувание и някои лидери, сред които
и Стенторий, били прогонени от града, преди стражите да въдворят ред.
Стенторий прекарал остатъка от живота си в страх, с охрана, докато един от слугите му бил подкупен да
сложи отрова в храната му и той умрял в агония.
Поглеждайки назад към този живот скоро след края му, Маргюрит каза, че се чувства отчаяна заради
страха, който е допуснала да изпитва от свещениците. Не виждаше по какъв друг начин би могла да
постъпи, освен като не произнесе своята реч или се изрази по такъв начин, че да не предизвика гняв от тяхна
страна, въпреки че те създавали проблеми за републиката. Беше разстроена, че е имала смелостта да говори
и заради това е загубила живота си, въпреки че бе добила нова представа за божественото. В съвременния
си образ сподели с мен, че й се струва, че някои хора все още се държат като свещеници от древни времена
и че отново се чувства тяхна жертва. Затова предложих да надникнем в друг минал живот и да видим дали
ще добием представа за нещата от друг ъгъл.
Когато Маргюрит се видя като лечителка в древна Западна Африка, отначало беше въодушевена. "Най-
сетне", каза тя, "работя с божественото и получавам признание за това". Беше жена, окичена с пера, със
сламена пола и размахваше нещо подобно на палка за мухи. Лекувала сестра си, която току-що била
преживяла тежко раждане, но лечението се оказало безполезно и сестра й издъхнала. Било голяма трагедия,
най-малкото, защото рядко се случвало неин пациент да умре, и тя започнала да се съмнява в ефективността
на подхода си. Маргюрит (не разбрахме африканското й име) била усвоила техниките от лечител, който
живеел през няколко села, където се говорело, че хората нямат власт над духовете. Но Маргюрит започнала
да се отнася цинично към капризите на духовете и факта, че не могат да бъдат омилостивени, и искала да
намери начин за справяне с тях.
Започнала да участва в мрачни ритуали. Малко дете от друго село било отвлечено и принесено в
жертва. Маргюрит не призна веднага кой е извършил жертвоприношението. След прегледа на няколко
живота, в които е била жертва, за нея беше истински шок да узнае, че този път самата тя е сторила нещо,
което не може да бъде повод за гордост, защото се оказа, че африканското й превъплъщение е извършило
ритуала. Мислела, че така ще поеме жизнената сила на детето и ще стане по-могъща в очите на селяните,
особено с лечителските си способности. Постигнала много по-голям успех и била много по-уважавана. Като

110
Разликите между духовен партньор и косвено свързани души в нашето съществуване се проявяват по сложни начини в
човешкото общество. В някои животи може да имаме далечна или да нямаме никаква връзка с истинския си духовен партньор
поради конкретни кармични причини. Вижте общностна динамика, СД 265 – 285. За информация защо е възможно да попаднем
на "неподходящ" партньор в живота, който не е сродна душа, вижте СД 267 и ЖМП 163 – 165.
www.spiralata.net 99
могъща духовна лечителка, известно време животът й вървял добре. Но започнала да изпитва вътрешен
страх, вероятно защото била прекрачила границите, и накрая се самоубила, прерязвайки гърлото си с нож111.
След смъртта и завръщането си в духовния свят Маргюрит се върна назад към този живот и осъзна, че
се е увлякла в стремежа си да става все по-добра като лечителка, защото е била неспособна да проумее или
приеме, че животът на сестра й се е развил както трябвало. Осъзна, че е права, че проблемите й са свързани
с личната сила и потребността да има власт над събитията. "Трудно е да гледаш как хората страдат, но
трябва да бъда търпелива в процеса на лечение".
После Маргюрит отново разговаря с водача си, Банода. Той й каза, че в този сеанс е преодоляла много
дисбаланси. Сега било време да прояви неманипулативна, ненатрапническа и ненасилническа лична сила и
да опита да постигне въздействие, като бъде чута. Банода я насърчаваше и водеше разговора с радост. Каза
на Маргюрит да се пребори със собствения си страх, защото този път хората трябва да я чуят, и сега е "най-
подходящият момент". Каза й да остави нещата да се развиват със свое темпо. "Всичко е въпрос на време".
Ако се отклони от верния път, обеща да й даде предупредителен знак да забави темпото. Ако е на прав път,
ще има положителен отзвук. Каза й още, че този път няма да бъде нужно сама да води битка с противниците
– други ще я водят.
След сеанса Маргюрит си тръгна много обнадеждена, много по-спокойна и по-малко притеснена за
резултата. При написването на тази статия вече почти е завършила книгата си за своя поглед върху
духовността, в която предава познанието си на много хора, проявяващи интерес.
Вярвам, че е изпитвала нужда да види себе си в "лоша" светлина – като извършител на престъпление,
освен като жертва, – за да превъзмогне вътрешния си страх от изправяне срещу противници. Когато
осъзнаем, че сами сме избрали да бъдем на страната на доброто или злото, това намалява силата на
противопоставянето. Осъзнаваме, че хората от другата страна могат да отстояват мнението си също толкова
честно, колкото ние, и че не са зли по природа.
Често е трудно да видим себе си "в ролята на злодея". Понякога свикваме да гледаме на себе си като на
жертви в много аспекти от живота си, предполагайки, че всички – от пътния полицай до данъчния агент –
ни желаят злото! За Маргюрит беше по-лесно да види себе си "грешна", след като беше посетила духовния
свят, където всички се виждаме като равни и добиваме по-ясна представа за извивките и криволиците на
кармата – че всичко е планирано и избрано и че основният път, който следваме, е правилен.

25
Еволюция на духовното партньорство

Джонатан Йоркс (Бостън, Масачузетс)

Психотерапевт, ЖМП асистент в "НИ", специалист по психология на духовното Аз, по клинична и
духовна терапия чрез хипнотична репресия
Тази история показва как привидно противоположни земни характери могат да бъдат взаимно
допълващи се души, свързани в духовния свят в една група, с едни и същи уроци за усвояване. Рон и Шарън
откриват, че са си помагали да постигат заедно личните си духовни цели в минали прераждания и при
работата си в духовния свят. Важните резултати от това проличават днес, когато двамата се опитват
да разберат смисъла на живота си. Всеки от двойката трябва да поема отговорност за собствените си
проблеми и да избягва поведение на самосъжаление, но когато работят заедно, задачите не са толкова
тежки и постигат по-голям успех. Външните цели трябва да съответстват на вътрешни потребности,
като съществен елемент от живота и израстването във вечността. В този случай ще видим красотата
на състрадателна връзка, съществувала в духовния свят преди физическото прераждане, между две души,
работещи в унисон. Ще разберем и защо нетрадиционните терапевтични методи за разкриване на този
факт могат да бъдат изключително ценни при работа с двойки на Земята.
КОГАТО дойдоха при мен, Рон и Шарън знаеха, че е имало важна причина да се срещнат, но не беше
ясно каква и чувстваха, че връзката им е в застой. Бяха се запознали късно в живота си – Рон над петдесетте,
а Шарън на около четиридесет. И за двамата беше втори брак. Рон работеше като главен директор на малка

111
Някои хора имат погрешното впечатление, че във всеки живот напредваме в духовното си развитие. Понякога усвояването на
уроци е свързано с връщане назад в следващото прераждане. За конкретен пример за дълготрайно изоставане в една област вижте
СД 223 – 225 и случай 38, 225 – 226.
www.spiralata.net 100
здравна организация, на която Шарън беше външен сътрудник. Нямаха ясна представа за посоката на
връзката си. Резултатът от ЖМП преживяването им беше по-дълбоко разбиране за начина, по който се
развиват душите в партньорство.
Рон призна, че се чувства най-добре в позиция на власт над обстоятелства и хора. Открихме резонанс на
тази черта в най-скорошното му прераждане като жена, загинала трагично в Югославия, след като била
изнасилена и застреляна от немски войници по време на Втората световна война. Шарън не е била с него в
този живот и ще видим, че преражданията им заедно в миналото са били с прекъсвания. Очевидно тази
практика дава възможност и на двамата да напредват индивидуално, преди отново да се съберат в следващ
живот. Всички души в една духовна група имат своя схема на работа заедно и поотделно в преражданията
си, за да постигат индивидуалните си цели.
Рон напусна този минал живот с чувство на безпомощност и безсилие, които балансира днес, като прави
всичко възможно да бъде в позиция на власт и в професионалния, и в личния си живот. Това се проявява във
връзката му с Шарън като тревожност, неотстъпчивост и упорство при разногласия. Шарън описва себе си
като нежна душа с открита любеща енергия, която отстъпва, за да избягва скандали и да запазва мира. Все
пак долавям елемент на пасивна агресивност от нейна страна във връзката й с Рон, което причинява
вътрешни противоречия.
Шарън първа изживя връщането към минали животи и преживявания в отвъдното. Влизането в
духовния свят невинаги става от най-скорошния минал живот, ако работим с поредица минали
прераждания. В такъв случай обикновено предпочитам клиентът да избере минал живот, в който желае да
изживее сцената на смъртта, за да избегнем травматичен момент. Шарън откри, че в по-ранен живот с Рон
са били собственици на смесен магазин в градче сред американската пустош през по-миналия век. Тогава
ролите им на мъж и жена са били разменени. Шарън описа този живот като изпълнен с разочарованията на
съпруг, неспособен да угоди на капризите на жена (Рон), отказваща да бъде домакиня и грижовна майка.
Днес Шарън обикновено отстъпва пред мърморенето му. По-късно щяхме да открием, че Шарън и Рон са
сключили споразумение да си помагат с прекъсвания през дълги периоди от време, за да напредват в
разбиранията си за свободната воля и да запазват собствената си същност, продължавайки да се развиват
заедно.
Шарън беше и първата, която преживя процеса на връщане към живота между преражданията. Осъзна
израстването си в използването на свободната воля при първата спирка в духовния свят, където се срещна
със Съвета па старейшините. Духовното й име е Иоплекс – накратко Плекс. Видя себе си като по-
женствено енергийно същество, със светлосив основен цвят и розово сияние по края 112. Това беше ценна
информация за Шарън. Описа духовния си характер като упорит, чувствителен, смел и стремящ се към
вечна балансирана мъдрост. Духовната група, в която са Шарън и Рон, има двама водачи. Водачът, който
работи главно с Шарън, се казва Рио – тъмносин на цвят в целия си силует. Рио я очакваше за срещата със
Съвета. Тя го наричаше мъдър наставник и приятел . Плекс каза още, че Съветът й се състои от четирима
членове и председател с тъмновиолетова енергия – жена на име Айла, която има много делови подход. Ще
предам диалога ни в този момент от ЖМП сеанса.
Джонатан: Плекс, какво може да ни каже Айла за работата ти като душа?
Шарън: Казва, че от дълго време се опитвам да разбера използването на свободната воля за властваме
над другите.
Дж: Как се справяш?
Ш: Полагам усилия. В много животи съм заемала позиция на лидер, но съм проявявала склонност към
еднолична власт (като свръхкомпенсиране на неестествените наклонности на тази душа). Започвам да
разбирам как съм използвала свободната си воля при упражняване на власт в живота си в Африка.
Дж: Какво можеш да ми кажеш за този живот?
Ш: Казвах се Тирта. Бях принцеса на племе, около 1000 години преди новата ера. Най- важното беше
състраданието. Създадох нещо подобно на образователни програми за осигуряване на храна и подслон за
жените от племето, които бяха загубили съпрузите си в битка.
Дж: Кажи ми нещо за причината да се заловиш с това.
Ш: В това племе мъжете носеха отговорност за прехраната и подслона. Имаше голяма битка с вражеско
112
При духовните (не човешките) аури основният цвят, или центърът на душата, е белег за степента на развитие, а сиянието,
подобно на ореол, по края разкрива отношения, убеждения и интереси. Вижте СД 179 – 193 и ЖМП 156 – 158.
www.spiralata.net 101
племе, в която загинаха мнозина. Жените и децата останаха сами след тази битка и аз направих нещо за тях.
(Очевидно Шарън се чувстваше доволна, докато разказваше тази част от историята.)
Изживявайки състраданието в живота като Тирта, когато е предпочела съпричастието пред
упражняването на власт, Плекс е успяла да развие разбирането си за свободната воля в позиция на
властимаща, за да изплуват естествените ѝ наклонности. Рон, както открихме по-късно, трябва да усвои
същия урок. Имаше интересен урок за Плекс и във връзка с избора на тяло. Преди прераждането си в Тирта
бе предпочитала главно мъжки тела поради убеждението си, че това увеличава шансовете й за оцеляване в
трудностите на човешки живот, дори в епохата на матриархата. Когато най-сетне е избрала живот на силна
жена, тя е открила емоционална система, която й се струва по-висша от тази на човешките същества о
мъжки пол и по-близка до естествения ѝ безсмъртен характер като душа113.
Въпреки че очевидно бе изживяла връзка с Рон и в други културни зони на света, като Китай и Египет, в
състояние на транс Шарън избра да се спре на най-скорошното си прераждане с него – в Англия, в края на
XIX век, веднага след живота, в който са били заедно в Дивия запад. Разказа, че е била жена на име Амелия,
омъжена за Станли (Рон), влиятелен и богат мъж. Станли загинал, втурвайки се в горяща конюшня да
спасява скъпоценните си коне. В предварителния ни разговор в настоящия си живот Шарън сподели, че
когато с Рон се скарат, я обзема чувство на ужас, че той изведнъж ще си тръгне и никога вече няма да се
върне при нея. Поради отпечатъка, пренесен от този живот в сегашното й тяло, при разгорещени спорове
Шарън накрая винаги отстъпвала. Едва когато се срещна с него в духовната си група по време на сеанса,
започна да разбира възможността за духовно израстване, която ѝ дава връзката им днес.
След Съвета Шарън се срещна с духовната си група. Рон беше първият, който дойде при нея, и тя го
нарече Рахия. Енергията му беше мъжествена, със зелен основен цвят и лавандулов ореол, подобен на
нейния.
Описа духовния му характер като много състрадателен. Заради тази страна на характера му Плекс иска
да бъде с него от живота си като африканска принцеса, когато е узнала много за себе си, макар и в онзи
живот да не е била заедно с Рахия. По време на сеанса ни имаше момент, в който Плекс и Рахия се
прегърнаха сред останалите от духовната си група, излъчвайки чувство на искрена любов. Тогава попитах:
Дж: Кажи ми – докато с Рахия сте прегърнати, имало ли е някой особено важен живот, от който можем
да получим прозрения за сегашната ви връзка?
Ш: Да.
Дж: Кой е този живот?
Ш: Последният ни заедно в Англия – животът ми като Амелия.
Дж: Какво разкрива този живот за днешната ти връзка с Рон?
Ш: Бях избрала роля на покорство в тиранична култура, където мъжете контролираха жените като своя
собственост.
Дж (Продължавам да притискам клиентката .): И до какви прозрения води това за връзката между
Шарън и Рон?
Ш: Избрах да продължа уроците, които трябва да усвоя като Плекс в сегашния ни живот заедно. Работя
за него и той е мой шеф. Полагам усилия да преодолея чувството на негодувание срещу него, което
изпитвах в живота си като Амелия, а Рахия – Своята импулсивност и потребност да властва над околните.
Дж: Кое е важното тук?
Ш: Трябва да работим като двойка. Ролите, които изпълняваме в работата си, са необходими, за да
можем да напредваме в личните си взаимоотношения. И двамата изследваме използването на свободната
воля и това ни помага да се учим по свой индивидуален начин.
Дж: Какъв е този начин?
Ш: Като Шарън, аз имам склонност да се поддавам на агресивна енергия, а Рахия (душата на Рон) – да
контролира околните ( досега не е успял да преодолее това в настоящия живот). Несъзнателно извличаме
един от друг уроците, които трябва да усвоим.
Дж: Какъв конкретен урок трябва да усвоите сега?
Ш: Аз се опитвам да разбера използването на свободната воля при чувство на потиснатост, а Рахия –
как да заема позиция на власт без потребност от контрол. Аз съм подходящ партньор за него, защото вече
113
Понякога безсмъртният духовен характер е в противоборство, а понякога в хармония с биологичния разум на човешкото
същество. За повече подробности за двойствеността на Аза в нашето тяло вижте ЖМП 226.
www.spiralata.net 102
съм добила това разбиране (чрез справяне със същия проблем). Мога да бъда съпричастна към усилията му,
като му напомням за неговата духовна природа на състрадателен лечител.
След сеанса Шарън си тръгна с по-дълбоко разбиране за връзката си с Рон, в която е твърдо решена да
бъде всеотдайна. Беше време и Рон да изживее връщането си към минали животи и състоянието между
прераждания.
При пътуването за първи път осъзна опитите си за разбиране на свободната воля – не в Англия, а в
западнокитайската провинция Сун Чи В XVIII Век, като мъж на име Мачи. При работа с двойки чрез
Връщане към ЖМП се оказва, че въпреки че душите им са били заедно в множество минали прераждания,
усвояването на определен урок може да не стане в един и същ живот. Донякъде това се дължи на човешките
тела, които обитават, донякъде на обстоятелства в живота. Всяка душа се повлиява по различен начин, В
зависимост от множество условия. Душата на Рахия в тялото на Мачи е живяла като ратай в нивите на
феодал, който вземал много, а давал в замяна малко, едва стигащо за оцеляване.
Мачи упорито се борел с чувствата си на онеправданост и унижение, докато се оженил за любеща и
състрадателна жена – Ксиан (Шарън), на която посветил живота си. Нейната всеотдайност му носела
успокоението, което не можел да намери сам. След смъртта й отново станал гневен и съзнателно потърсил
покой в смъртта. Рон е избрал този живот с тираничен господар с цел да напредне в разбирането си за
използването на свободната воля в положение на безсилие. Тази регресия към минал живот беше чудесно
встъпление към последвалия ЖМП сеанс.
При прехода към отвъдното Рон беше посрещнат от своя духовен водач – Гипсум, създание с виолетова
светлина и мъжествена енергия. Очевидно той е старши водач, а Рио, който работи с Шарън в духовната им
група, е младшият. Като Рахия, Рон описа Гипсум като търпелив, насърчаващ водач и понякога закрилник. (
Не забравяйте, че поверяването ни на нашите водачи става според специфични фактори, свързани с
безсмъртния ни характер.) Наред с други неща, Гипсум напомни на Рахия за негов много ранен живот в
Древен Египет, където е бил роб. Въпреки доброто отношение на господаря си той смятал социалната си
роля за трудна и оттук започнал сегашният му урок. Открихме, че Рахия е трябвало да разбере посланието,
че безсилие не означава загуба на идентичност. Бях сигурен, че Шарън е била с Рон в по-късни животи в
Египет, но не и в този ранен живот. Открихме, че в ранните си прераждания двамата са изживявали
споделена любов, но за кратко. Винаги единият или и двамата умирали млади. Запитах се какво ще узнаем в
залата за избор на живот за телата, избирани от Рон.
Той описа пространството за избор на живот, където душата преглежда потенциални възможности, като
помещение, в което е заобиколен от холографски изображения. Тези изображения променяха формата си в
зависимост от живота, който му се показва. Този процес беше наблюдаван от две създания със сребриста
светлина, чиято задача бе да помагат при избора 114 . Присъстваше и водачът му Гипсум. Рон видя три
потенциални възможности за настоящия си живот: жена в съвременен Пакистан, азиатец, живеещ в
Ориента, и мъж от кавказки произход, роден в САЩ. Отхвърли женското тяло, както и това на азиатеца,
защото не желаеше да изживее още един живот в тирания, особено в тази част на света. При прегледа на
живота на Рон Рахия реши, че това е идеалното тяло за неговата цел. Ще предам диалога ни от този етап на
сеанса, докато все още сме свързани с пространството за избор на живот:
Дж: Защо избра този живот?
Р: Беше възможност да постигна нещо, което не съм постигнал в другите си прераждания досега.
Дж: Какво искаш да постигнеш?
Р: да добавя състраданието към представата си за безусловна любов, за истинска връзка с хората.
Дж: Ако това стане, какво значение ще има за теб?
Р: Ще отворя съзнанието си, ще се освободя от егоцентричното си усещане за собственото Аз, което
пречи на способността ми да се свързвам с другите. Имам склонност да приемам нещата твърде лично.
Дж: Какво те смущава във взаимоотношенията с другите?
Р: Трудно ми е да намеря начин да запазвам индивидуалността си и в същото време да бъда част от
група, без да очаквам другите да мислят като мен. Свързано е и с представата за собственото Аз – как човек

114
Залата за избор на живот понякога с наричана още "пръстена", като клиентите имат предвид сфера, заобиколена от екрани. Ето
това Рон нарича холографски ефект. При избора на тяло за следващото ни прераждане често присъства нашият водач, както е
било с Рон. Но винаги има и други високонапреднали същества, които отговарят за това духовно пространство и се явяват само
като сенки. Някои наричат тези създания Координатори на времето (СД 361 – 374) или Планиращи експерти (СД 391 – 392).
www.spiralata.net 103
възприема себе си в среда на взаимоотношения, от които зависи доброто на общността. Много е сложно.
Дж: Кое ти се струва особено сложно?
Р: Трябва да стана част от колективното съзнание на групата. Боря се със стремежа към индивидуалност
в рамките на тази група и ставам все по-добър.
Дж: Показват ли ти нещо, свързано с това, което може да ти помогне при избора на настоящия живот?
Р: Да, виждам, че ще има възможности – и в лично, и в професионално отношение – да срещна
предизвикателства при обвързване от състрадание с група, в която чувството ми за собствена идентичност
ще бъде застрашено.
Дж: Има ли нещо по-конкретно в това, което ти показват?
Р: Виждам поредица задачи, свързани с посредничество между хора и институции, и като разчитам на
себе си, или ще използвам свободната си воля да се опитам да ги контролирам, или ще намеря уникалното в
тях и ще им помогна да го разкрият.
Дж: Значи свободната воля е изпитание за теб в този живот. Какво ще се случи, ако се опиташ да ги
контролираш?
Р: Ще разруша връзките (енергийни), които поддържат единението.
Дж: Дават ли ти някакъв сигнал или усещане, което да ти показва, че си в хармония със себе си и с
другите, и кога да им помогнеш да разкрият уникалността си?
Р: Дават ми усещане. Усещане за хармония ( със състрадателната му натура като душа), вътрешно
усещане за спокойствие.
Дж: Какво трябва да стане, за да се случи това?
Р: Егото да бъде уважавано, но не надценявано – за удовлетворение на всички, а не само на един.
Дж: Когато прие този живот в Съединените щати, показаха ли ти още някого, който ще бъде част от
това пътуване?
Р (Пауза, после с тон на удивл ение): В живота ми влиза важен човек… това е… Шарън! Зная, че е тя!
Дж: Какво създава това впечатление?
Р: Чувствата, които изпитвам към нея в живота си като Рон. Току-що разбрах. ( Пауза.) Мисля, че
схващам.
Дж: Какво схващаш?
Р: Че тя ще бъде катализатор, който ще ми помогне да се освободя от егоизма си и да погледна отвъд
собствените си потребности. Имам склонност да се нагърбвам с твърде много неща и да ги приемам твърде
лично, а после да принуждавам другите да се съгласяват с това, което искам аз. Шарън ще ме научи на
търпение и баланс. Ще ме направи по- отстъпчив; ние сме партньори.
С радост мога да кажа, че тази двойка скоро ми разкри ползата от своите ЖМП сеанси, защото те им
помогнаха да открият духовното си партньорство. Понякога това се случва с клиентите, а понякога – не. По-
късно Рон и Шарън се преместиха в друг щат, където работят заедно на отдалечено място сред гората, което
са превърнали в собствен холистичен център. При последната ми кореспонденция с тях споделят, че са
заедно в този бизнес от осем месеца и че връзката им е изпълнена с любов, състрадание, равновесие и
спокойствие.
26
Отключване на духовна цел

Доротея Фукерт (Германия)

Медицински екип, фондация "Аусвеге"; директор, Академия за духовно изцеление; институт "Вилхелм
Райх"; холистичен психотерапевт
Бенджамин е главният герой в тази забележителна история – висок, блед и привидно физически слаб
мъж. Той е срамежлив, затворен и чувстващ липса на енергия, по въпреки всичко – внимателен, мил и
много интелигентен. При ЖМП сеанса си Бенджамин постигна дълбоко, трансформиращо освобождаване
от ограничаващите физически бариери в главата си. Страдаше от хроничен и болезнен енергиен блокаж в
синусите и пад третото око, където оптичният нерв достига до областта на хипофизата. Какво се
криете зад този блокаж и до какво щеше да доведе отстраняването му?
ЕМОЦИОНАЛНИТЕ проблеми на Бенджамин довели до твърде резервирано поведение; дори имал
емоционални и сексуални задръжки в отношенията със съпругата си. В дъното на страданието му стояла

www.spiralata.net 104
неудовлетвореност от безуспешно търсене на мисията на живота си. В период от четири години на няколко
пъти работих с него, а после в продължение на две години се виждахме редовно за психотерапия, при която
прилагах различни техники, като събеседване, хипнотерапия и регресия към няколко минали живота.
Съсредоточихме се върху тежки травми от детството и с течение на времето тези сеанси доведоха до
значително излекуване, но едно изумително откритие при връщането към живота между преражданията бе
това, което най-сетне разкри ключа към блокажите и му посочи нов път в живота, носещ пълно
удовлетворение.
Сега Бенджамин е на тридесет години. Когато се срещнахме за първи път, забелязах необикновения
израз на очите му; в тридесетгодишната си практика никога преди не бях виждала клиент с толкова тъмни,
дълбоки очи. Напомняха ми за очите на Исус Христос от картините на известни художници. Не му казах
това, но по-нататък в тази глава ще прочетете за личните му преживявания, свързани с Христос.
Бенджамин следваше кинематография в университета. Разочарован от академичния живот, той дойде за
психотерапия. След като постигна известен напредък, се вдъхнови да става терапевт и записа специалности
"Остеопатия" и "Натуропатия".
Но и там не откри своята професионална ниша. Въпреки че успя да се дипломира, не започна работа
като терапевт, а като шофьор – доставчик на здравословни храни. Трудно ми беше да разбера и приема това,
особено когато вече беше женен и имаше две малки деца.
Носеше отговорност за разрастващо се семейство, а не напредваше нито крачка. Осем години след
приключването на стандартната терапия Бенджамин си записа час за ЖМП сеанс.
Преди сеанса повдигна много важни въпроси: Коя част от мен ми пречи да следвам съдбата си? Какво
ме разсейва, когато искам да съсредоточа енергията си върху преследването на целите си? Какво мога да
направя, за да постигна разбиране и да преодолея бариерите? Как да общувам със Земята, за да разбера
какво става тук? Има ли конкретна задача пред семейството ми в този бързо променящ се свят? Защо не
мога напълно да изживея и изразя любовта към съпругата си и към другите?
Бенджамин навлезе в състояние на дълбок транс лесно и бързо. Въпреки сериозните травми в ранните
си години, успя да си спомни приятни събития от детството. В утробата усещаше тялото си физически
слабо, но издръжливо. Душата му "се плъзна" вътре през втория месец от бременността, защото, по негови
думи, "тялото ми се нуждаеше от мен, за да оцелее"115. Беше избрал това тяло като подходящ инструмент за
поддържане на връзка с духовния свят; имаше "силно влечение към сетивните възприятия и красотата на
Земята". Моментът на сливане с плътта – когато душата му влезе в мъничкото тяло – беше много болезнен
за този толкова чувствителен мозък и нервна система, особено в тила, в основата на черепа и в мозъка.
Когато майка му изживяваше стрес по време на бременността, той й помагаше, като изпращаше лъч
светлина от силната си душа. Получи прозрение, че е дошъл в това прераждане с 85% от енергията си и че
има моменти, в които не я използва по най- добрия начин116.
Отведох го в минал живот, в който позна себе си като млад мъж на име Агатос, живеещ в храмова
общност в ранната средиземноморска култура. Не можа да назове по-точно времето и региона, но знаеше,
че много хора предприемат походи до този храм В търсене на изцеление и познание. Работата му беше
свързана с използване на техники за насърчаване на другите да отворят съзнанието си; задачата му беше да
подпомага лечебното въздействие, просто като съсредоточава мисълта си. Отново изживя щастието на
живота в общност и любовта към съпругата и децата си. Беше удивен от всички събития в храма и изпълнен
с радост от участието си в това ценно познание, което му позволяваше да върши голямо добро за толкова
много хора. По негови собствени прости думи: "Това е благодат".
Изведнъж видя ужасяваща сцена. Римски войници, нападащи храма му и избиващи хората. Буквално
цялата общност била погубена, включително и семейството му. Изплашен и шокиран, той избягал. Отнесъл
със себе си папирос – нещо ценно, което успял да спаси.
Духовното му съзнание не помнеше точното съдържание, а само, че е свързано със свещено познание за
човечеството. При бягството си се страхувал, че свитъкът може да попадне във вражески ръце, и с неохота
го скрил в планинска пещера. После продължил на север и накрая се установил в малко село, където се

115
Обикновено душата се съединява с плода в утробата между четвъртия и деветия месец, защото очевидно през първия
триместър няма достатъчно мозъчна тъкан за интегрирането на душата с човешкия мозък; Вижте СД 389 – 393. За обяснение на
сложното сливане на душата с мозъка на развиващ се ембрион вижте ЖМП 69
116
За повече информация за духовния енергиен трансфер вижте ЖМП 199 – 201.
www.spiralata.net 105
опитал да съхрани и предаде на избрани хора познанието, събрано, докато живеел в храма. Все пак се
чувствал самотен, изпълнен с тъга и страх. По-късно бил заловен от враговете и измъчван, докато накрая
умрял в плен. Не помнеше точните събития, освен че не е разкрил тайната на свитъка. Всички тези спомени
идваха дълбоко от съзнанието му и той наблюдаваше мъчителните събития от безопасно разстояние, като
филм. После душата му напусна тялото и ние ще се присъединим към него от началото на пътуването в
живота между преражданията.
Бенджамин вижда безброй същества от светлина, кръжащи около него, всяко с различна форма,
големина и качества. Възприема ги като "ангели"117. В него изплува спомен, че в предишни времена е бил
един от тях, и усеща вечната им силна връзка. Грижат се за равновесието на силите във Вселената и дори се
намесват, ако някой на Земята ги повика за помощ. Създанието точно до него е с пулсираща синкаво-
виолетова светлина; името му, което е невъзможно да се произнесе, означава "добре дошъл в света на
блаженството!". Друго духовно същество се явява като великан с мъжка фигура от чиста червена енергия.
Особено ярка е горната част на тялото му. Такъв образ е избрал "архангелът" Уриил, който критикува
Бенджамин добронамерено, но строго.
Въпреки всички усилия на Уриил да му изпраща енергия в много прераждания, Бенджамин все още
отказва да приема и използва тази енергия. Крайно време е за промяна, защото тя е дар. Много отдавна това
прекрасно създание е поставило зад третото око на Бенджамин бутон, който стои натиснат на позиция
"изключено"118. Първото предположение беше, че това е следствие от случка в настоящия му живот, при
която Бенджамин успял да изплаши със своя "убийствен поглед" момче, което се опитвало да го тормози.
Обезумял от страх, малкият побойник побягнал, навярно доловил в очите на Бенджамин силата на
духовната му енергия. Но самият той, изплашен от силата си, взел решение никога вече да не я използва в
този живот. Колко често сме чували фразата "внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне"?
Но дали това беше цялата история? Откровенията продължават, когато отново се присъединяваме към
Бенджамин в неговото ЖМП приключение.
Той възприема собствената си душа като светлина, която приема форма на капка и съдържа виолетов,
син, сребрист и златист цвят 119 . Чувства се истински изтощен, стар и белязан от преражданията си в
човешка форма. Когато осъзнава това, веднага получава ободряваща вана с течна бяла енергия – терапия от
екип от създания, изглеждащи като белобради древногръцки философи. Този екип го кара да се вгледа
внимателно в конкретно преживяване. В живота му като мъдра жена преди векове, тя и други хора със
същите убеждения експериментирали с най-добри намерения, за да опазят нашата планета от хора с
разрушителни наклонности. Тази група се опитала да съсредоточи мисловната си сила в синхрон, но
очевидно експериментът се оказал несполучлив. Телекинетичната енергия се върнала обратно и се
натрупала зад третото око на всеки от тях и в основата на мозъка, резултатът от което бил нервен срив.
Дълбокият страх на Бенджамин от живот с увредена нервна система поддържал собствения му
превключвател на позиция "изключено". Този страх вече бе изплувал многократно при психотерапията и
най-сетне, колкото и удивително да звучи, причината беше установена.
После Бенджамин получи указания от "терапевтичния екип" за отстраняването на блокажа си.
Посъветваха го да тренира третото си око; съзнателно да култивира връзка с духовния си водач, за да може
да управлява духовната си сила продуктивно и да получава редовни указания. Време е да отвори сърцето си
и най-вече да си прости, за да бъде способен да дава и получава любов. В този момент съзира създание с
ярка светлина и любещи очи, което възприема като Исус Христос – или може би проекция на собствената
117
Много хора вярват в религиозната митология за ангелите. Затова винаги трябва да се има предвид съзнателната намеса от
предишни системи от убеждения, когато клиент в транс възкликне, че вижда ангели – обикновено при дверите на духовния свят
след смъртта. Юнг е смятал, че успокояващите митове са израз на основни човешки потребности. Вярвам, че още от самото си
сътворение човешките същества чувстват нужда от закрилници, които да им вдъхват сигурност в този труден и често жесток свят.
Моето убеждение е, че концепцията за ангелите като религиозни символи е прераснала в съзнателна представа за създания, които
всъщност са нашите лични духовни водачи. В ранните етапи от прехода ни към духовния свят понякога водачите в началото се
Възприемат като ангела с криле, защото летят и главата и раменете на ефирните им тела са обгърнати от сияние, когато посрещат
новопристигналата душа; Вижте СД 50 – 51
118
Някои клиенти в състояние на хипноза пренасят съзнателни спомени, идеи и концепции в ранните етапи на духовна регресия.
Чакрата на третото око с символично възприемана от вярващите като портал към вътрешните духовни измерения с помощта на
по- висша съзнателност.
119
Значението на духовните цветове е описано в ПД и СД, но бих започнал с бележката за цветовете (на душите) в показалеца на
ЖМП, 271 и диаграмата в приложението, 266.
www.spiralata.net 106
му представа за Христос120. Напътствията продължават: редовно трябва да слага кристал върху третото си
око и да пие вода, заредена с кристални частици. Освен това за него е от полза да се свързва с природата,
използвайки "моментните си сетивни възприятия". Може да се настройва, като изпява определен тон, и
получава рецепта за билков мехлем, от който може да слага на тила, устните, третото око и чакрата на
сърцето си.
Терапевтите му казват, че задачата му в живота е да използва очите си, за да открива причините за
проблемите на пациентите – да отстранява патологичната отрицателна енергия с лявата си ръка и да предава
лечебна енергия на болното тяло с дясната. Отсега нататък ще получава лечебни рецепти от духовния си
водач. Трябва да загърби страха си от унищожение на Земята и да развие повече увереност в себе си и
доверие в духовния свят. Чрез това съсредоточаване и доверие духовните сили ще могат да помагат на
човечеството. Най-важното – той ще може да приложи всичко това в действие веднага след сеанса.
После дойде обещанието за посещение при южноамериканските шамани – мрежа от съмишленици,
които в резултат на връзката му с тях ще популяризират лечителската си работа. Мисията на неговата душа
е да обогатява Вселената със своята жажда за знание, разширяване на кръгозора и единение. Той и
семейството му са светлини в мрака, а духовното му име Азурол (или Азорел) е свързано със светлосин,
прозрачно-сребрист елемент. Тогава получава възможност да надникне в първия си живот и да изживее
пътуване до друга слънчева система, извън нашата галактика. Родил се е там, за да добие опит в материална
среда, и за него е било голяма наслада да осъзнае връзката си с цялата Вселена. Първото му прераждане на
Земята като човешко същество е било през каменната ера и тогава е усетил божествената искра в центъра на
тялото си. Това беше към края на този забележителен космически ЖМП сеанс.
Бенджамин сподели с мен следното:
Няколко дни след сеанса отидох на родителска среща. По време на срещата видях доста ясно ангел,
който стоеше в ъгъла. Видението беше толкова реално и ясно, че почти ми се струваше, че мога да го
докосна, сякаш е материално същество. След малко това създание ми разкри причината за присъствието си
сред тази група; каза ми, че иска да помогне за успешното протичане на срещата и за укрепване на
хармонията в училищната общност. Освен това ангелът искаше всички участници да осъзнаят любовта си
към децата. Това събитие затвърди в мен убеждението, че навсякъде край нас присъстват духове. Вече зная,
че никога не сме наистина сами или изоставени в живота. Усещам вълни на радост при мисълта, че ми се
разкрива възможност за общуване с други измерения.
Сега зная накъде ме води мисията на живота ми.
Ако превъзмогна страха си от твърде силната духовна енергия на своя водач Уриил и й позволя да
протича свободно през физическото ми тяло, тази енергия ще въздейства пряко върху мен и върху телата на
онези, които лекувам. С енергия, струяща от ръцете ми, ще започна да освобождавам заключените чувства
на пациентите си. Най-важното е, че ще получавам информация, която измерва и подпомага лечебната сила,
и резултатът е бързо облекчение на симптоми и състояния.
Очевидно Бенджамин най-сетне е поел по пътя си на ясновидец и лечител след отключването на третото
си око. Окото постепенно се е отворило и сега той съзнателно използва способностите си на медиум и
лечител. На моменти е изпитвал съмнения за всичко това, но вече приема таланта си да "вижда" като
лечителска дарба. Мъчителната енергия, блокирана в главата му, е освободена и постепенно се разсейва.
От сеанса насам, всяка сутрин при събуждането си Бенджамин получава изцелителна енергия и билкови
рецепти от Уриил и други духовни водачи. Очевидно действат на него, на семейството му и на пациентите
му. Писа ми, че не е лесно да свикне с мощната енергия на Уриил, защото трябва да се научи да й позволява
да протича през него. Бизнесът му и практиката му като остеопат вървят добре.
Зная, че по-рано Бенджамин не се е занимавал с нищо, свързано с духовния свят или с ангели, и никога
не е бил религиозен. Когато се видяхме отново – месеци след сеанса, имаше по-весел и открит характер и за
разлика от по-рано се смееше от сърце. Вече се чувства здраво свързан с природата.
Тази история показва в много отношения причините за една-единствена неизлекувана травма и
резултатите от нея – в този случай съсредоточена мисловна сила, обърнала се срещу самата личност. Беше
постигнато дълбоко изцеление на цялото физическо тяло, както и в емоционален и в духовен план, на
енергийно, кармично и духовно ниво. Бенджамин осъзна емоционалните бариери в настоящия си живот –
120
Съзнателната обратна информация в този случай разкрива познание от божествен източник, който е по-скоро метафизично
духовен, отколкото религиозен.
www.spiralata.net 107
силата на заиграването с разрушителни мисловни сили и последвалото чувство на вина. Спомни си
отпечатъка на агресивност от минали прераждания, довел до несъзнателен, физически проявяващ се страх
да използва силата си в настоящия живот, за да помага, лекува, учи и просвещава. В духовния свят
Бенджамин достигна до вероятната кармична причина за своя блокаж: своеволното и незряло
експериментиране с духовни сили, макар и с добри намерения, последвано от разтърсващ обратен прилив на
енергия и нервен срив. Във физически план в мозъка и в нервната му система този проблем се проявява като
непоносимост и отказ да приеме собствената си силна духовна енергия (доста високите 85% от нея).
Енергийно блокажът се бе проявил в областта на третото око като дълбок емоционален страх –
страхопочитание към собствената му духовна сила, която би могла да се обърне срещу самия него. Не е
изненадващо, че силно развитото му трето око първоначално го е подтикнало да учи кинематография, но
сега има други интереси.
Представям си как, докато работи с пациентите си, те се взират в онези тъмни, дълбоки очи.
Все още знаем много малко за начина, по който нерешени проблеми от минали прераждания се
пренасят в следващите ни животи. Във всеки случай, Бенджамин разкри в един-единствен ЖМП сеанс
цялото познание и духовна помощ за преодоляване на централния блокаж. Факторите, които допринесоха за
това забележително изцеление, бяха отворено съзнание, разбиране, единение, себеопрощение, любов и
благословия от и за духовния свят. Всички тези фактори се обединиха в изцелително кресчендо в този
единствен сеанс.
Имах удоволствието и огромната вътрешна радост да помогна на този млад човек да открие мисията на
живота си – да приеме дарбите си и да се настрои на вълната на своята духовна сила, за да я използва за
доброто на другите. Някой може да възрази, че промените, които описах, биха настъпили и без това – като
закъснял ефект от дълга психотерапия или дори спонтанно. Но има неоспорима хронологична и
контекстуална връзка между ЖМП сеанса на Бенджамин и промените, които настъпиха две години след
края на дълга поредица психотерапевтични сеанси и веднага след този единствен сеанс. Може дори да се
направи заключение, че ЖМП сеансът е подействал като запалителна искра за натрупаните прозрения и
идеи на Бенджамин. В края на краищата, трансформацията и изцелението рядко са преки резултати от една-
единствена причина; те зависят от сложни взаимоотношения, както и от късмета. И не всеки ЖМП сеанс
води до подобни съществени промени и развитие. Преобразяващото изживяване на Бенджамин определено
бе проглеждане в много отношения, но най-важното беше, че заедно отстранихме пречките по пътя към
духовната му цел.

27
Пътуване към свободата

Клеър Албинсън. (Фродшам, Чешир, Англия)

Адвокат, художник, писател и рейки лечител, специализирал терапевтична регресия
Животът на Джоуди изглеждал безсмислен. Началото му не било никак обещаващо. Била му
поставена диагноза лек аутизъм и страдал от синдром, наречен нистагмус, който причинявал
неконтролируеми движения па очите. По-късно се оказало, че страда и от дислексия. След операция от
херния започнал да усеща мъчителна болка и значително понижено ниво на енергия. Тази болка и липса на
енергия станали причина за неприятности в живота му и довели до дълбока депресия. Направил опит за
самоубийство. Въпреки аутизма и дисл ексията Джоуди бил високо-интелигентен в много области па
живота, особено музика и изкуство, по поради пробл емите си бил смятан от околните за ограничен или
глупав. Струвало му се, че дори родната му майка се срамува заради него и състоянието му, а суровото
отношение на дядо му засилвало чувствата на потиснатост и унижение, които тя вече изпитвала.
Джоуди бил объркан, нещастен и често отчаян от живота, а контрастът между това, което ставало в
ума му, и онова, което можел да изрази външно, бил източник на постоянна неудовлетвореност.
Двата сеанса на Джоуди с ЖМП регресия му помогнаха да приеме ограниченията на тялото си и да
свикне с тях, от което толкова се нуждаеше. Това му даде свободата да бъде щастлив.
В живота си досега беше срещнал доста предизвикателства. Най-голямото от тях беше негодуванието,
което изпитваше към собственото си тяло, и многото начини, по които то го бе разочаровало. Не можеше да
приеме ограниченията му поради множеството физически недостатъци. Може би липсата на приемане е

www.spiralata.net 108
била усложнена или дори породена от срама, който е изпитвала майка му заради неговото състояние. Не
беше изненадващо, че самочувствието му бе много ниско и той искаше промяна. Нуждаеше се от разбиране
за себе си и за това, което трябва да постигне с привидно недъгаво тяло. Искаше да се избави от ужасната
депресия. Искаше да бъде щастлив.
По време на хипнотичната регресия Джоуди лесно се отпусна и скоро започна да визуализира образ на
красиво деветнадесетгодишно момиче, което, както каза той, бе "изпълнено с увереност и чувственост
(сексуална)". Младата жена бе провалила живота си с проституция и връзки с подземния свят и
забременяла, без да има към кого да се обърне за помощ. Накрая той я видя да се самоубива, удавяйки се в
морето. Чу себе си да й казва: "Недей! Не го прави!", но не успя да я спре. Въпреки че наблюдаваше
случката отдалеч, изглежда доста вероятно той всъщност да е виждал себе си в минал живот и е интересно
да се изтъкне, че самият Джоуди също е бил толкова отчаян, че е посегнал на живота си като момичето.
Много често, когато някой допусне огромна грешка в един живот – като самоубийство, душата избира друга
подобна ситуация в следващо прераждане, за да се подложи на изпитанието още веднъж. Така Джоуди е
решил да се яви отново на този изпит и е повторил грешката с опита си за самоубийство, този път
неуспешен; дал си е нов шанс.
След като премина през процеса на смъртта и прехода към отвъдния живот, той се срещна със своя
водач Галсиен. Поради много ниското му ниво на енергия зададох въпрос на водача, чрез Джоуди, дали се е
преродил с достатъчно енергия за целите, които трябва да постигне в този живот. Отговорът беше "не", така
че се съгласихме за кратко да получи още малко. През следващите около пет минути Джоуди почувства
невероятен прилив на енергия. Каза, че по време на това изживяване сякаш е бил включен в мощна
електрическа мрежа и зареден. Докато го гледах и слушах, беше очевидно, че е настъпила забележителна
промяна. Подобни енергийни стимули са краткотрайни, но при него определено се задържа толкова дълго,
колкото бе нужно, защото Джоуди сподели, че четири дни се е чувствал фантастично121.
Скоро след първия ни сеанс сякаш падна бомба, когато той бе арестуван по подозрение в изнасилване.
Беше държан под стража, подложен на разпит и обвинен от полицията. След освобождаването си бе
принуден да напусне дома си и да се премести далеч от родното място. Целият му свят се преобърна.
Обвинителката отричаше не само, че сексуалният акт е бил с нейно съгласие, а и че по-рано са имали
връзка. Бяха мъчителни дни за Джоуди, но той ми каза, че благодарение на регресията и краткия енергиен
стимул има смелостта да понесе всичко това и се убеждава, че може да бъде много по-силен, отколкото е
предполагал. Работата, която бяхме свършили, му помогна да разбере, че обвинителката му е болна жена,
към която е способен да изпита съжаление. Това щеше да тежи на съвестта й, докато неговата беше чиста.
Наложи се да чака месеци наред, докато получи възможност да докаже невинността си, и чакането бе тежко
изпитание за него.
В това време на дълбока несигурност Джоуди изживя истинска регресия към живота между
преражданията, като продължение на предишния терапевтичен сеанс. Не беше чувал за книгите на д-р
Майкъл Нютън, но въпреки това преживяванията му бяха като тези на много други, което придава голяма
автентичност на процеса. Неведнъж по време на регресията Джоуди сподели колко неуютно се чувства в
тялото си. Множеството му физически несъвършенства бяха в основата на всичко, което не бе наред в
живота му. Върна се към детството си, като си спомни как седял на високото си столче, неспособен да
говори ясно, въпреки че аутизмът му бил в лека форма. Изпитвал отчаяние, защото формулирал думите в
ума си, а не можел да ги изрече. Сякаш бил с лепенка на устата. После се върна още по-назад – към времето
121
Духовната енергия е хомогенна, така че онази част от нея, която остава в духовния свят при прераждане, не е различна по
структура от донесената на Земята. Разликите са в нейното количество. Това, което е важно да се знае тук, е, че не можем да
получаваме зареждане по време на живота. Зареждането на Джоуди му е дало временен стимул. Решението за вливане на
известно количество енергия се взема в духовния свят и е основано на множество решения на самата душа, главно за типа тяло,
което е избрала за поредното си прераждане. Причината стимулът да бъде временен е, че сливането с човешкия мозък в
ембрионалния стадий е сложен процес на единение, при който мозъкът се приспособява към определено ниво на енергия. Ако
нивото бъде повишено твърде много – временно или за постоянно, това би довело, както се изрази един клиент, до "пръсване."
Би увредило мозъчната тъкан.
Все пак е възможно да получим кратък, временен стимул или от самите себе си, или с помощта на водач в периоди на травма –
като автомобилна злополука, изпадане в кома, по време на сън или при емоционална криза. Някои хора са способни сами да
достигат до безсмъртния си енергиен запас в духовния свят, но личните ни водачи често правят това за нас по своя воля, когато се
молим за временна подкрепа, при упражнения, като йога, или при дълбока медитация. Вижте възстановяване на духовната
енергия, СД 96 – 98 и 100 – 103.
www.spiralata.net 109
преди раждането си, в майчината утроба. Там било още по-зле за него, защото се чувствал като заклещен в
капан. Разочарован от тялото си, имайки чувството, че не е това, което е избрал, той ритнал толкова силно,
че счупил опашната кост на майка си. Бил убеден, че това тяло е неподходящо за неговата душа и никак не
го харесвал. Не можел да се сработи с него така, както желаел, и всичко било като вкочанено. Не успявал да
постигне пълно единение и водел непрестанна борба. Преодоляването на презрението, което изпитвал към
тялото си, щяло да бъде трудно за него, но докато не го постигне, щял да остане във вечния капан на своето
нещастие. След това посетихме минало прераждане, при което отново се е чувствал неуютно в тялото си.
След края на този минал живот – най- скорошния, докато гледаше тялото си отвисоко, Джоуди изпитваше
безразличие към него, защото също го бе смятал за неподходящо. Но сега, след освобождаването си от
тежестта и умората на този живот, се чувстваше добре. Отново открихме сериозни доказателства за
кармичен план в огромното разочарование от тялото му и в двата живота. При напускането на предишното
си тяло бе повлечен към високо концентрирана магнитна енергия. Видя пред себе си светлина, която
ставаше все по-силна с приближаването му. Животворната енергия го теглеше към себе си, позволявайки
първоначалният му страх от неизвестното да отстъпи пред любящата сила, която повиши настроението му
до блаженство. Беше издигнат до място, където щеше да има възможността да превъзмогне отрицателните
емоции, породени от това несъвършено тяло, въпреки че дори тук щеше да бъде трудно.
Водачът му Галсиен – сърдечен и уверен тип, се яви пред него като андрогенно същество, излъчващо
чиста любов. Даде висока оценка за представянето му в последния живот и му каза, че развитието, което е
постигнал в сегашния при тези физически предизвикателства, е забележително, а за това са били нужни
огромни усилия. Джоуди, чието духовно име е Йос, често е усещал присъствието на водача си и осъзна, че
той го е спасявал от смърт в много случаи. Когато посети духовната си група, Йос ги описа като "забавни
шегаджии", работещи в хармония на една и съща вълна. Следващата му среща беше с белобрадите му
наставници (често наричани от ЖМП клиентите Съвет на старейшините) в малък параклис, който
приличаше по-скоро на класна стая със столове и чинове, в която водачите му седяха зад него. Дадоха му
съвет относно обвинителката в така нареченото изнасилване, като му казаха, че тя му дава още една
възможност за израстване122.
След това явяване пред Съвета Йос взе решение да се срещне с душата на покойния си дядо. Джоуди го
мразел, докато бил жив, заради арогантността и жестокостта му и го наричал "изверг", защото разстройвал
майка му и я карал да се срамува заради недъзите на детето си. Отново се върна на темата за
разочарованието от тялото си. Последваха няколко мига мълчаливо съзерцание, след което той заяви, че
вече може да си позволи да изпитва различни чувства към този човек, който му е причинил толкова много
болка. Станаха приятели и Джоуди му каза, че го обича и съжалява за ненавистта си, защото сега е
почувствал неговата любов и смирение.
Главната цел на Джоуди в сеанса му беше да открие път към щастието, така че аз предложих да помоли
водача си за помощ. Галсиен му каза, че е влагал твърде много енергия в личните си взаимоотошения и това
не е добре за него, защото планът му не е бил такъв. Мисията му била да пътува и да помага на другите.
После настъпи друг момент на вътрешна трансформация, когато Джоуди заяви, че ако погледне нещата
глобално, фактът, че се е преродил в тяло с недостатъци, не е от значение. Все пак продължи да се чувства
неудовлетворен и да не вярва, че може да постигне човешките си цели. Наред с освобождаването донякъде
от неудовлетвореността от тялото си, трябваше да преодолее и други пречки. На следващия етап от работата
ни Джоуди видя себе си в огледало:
Виждам отражението си в огледалото. Влизам в него123. Там има ярка светлина, сякаш съм преминал
отвъд себе си и аз съм светлината. Красива е, успокояваща. Сърцето ми тъгува… сякаш не ми е позволено
да вкуся от плодовете и – топлината, любовта. Тук съм, за да наблюдавам… Изглежда, ще мога да ги

122
Едно от най-мощните терапевтични средства при ЖМП терапия е способността на хипнотерапевта да задържа времето, така че
клиентът да остава във вечното настояще на духовния свят с цел по-ясно установяване на проблемите му. Отвореното съзнание на
душата в състояние на свръхсъзнателност има по-развита способност за концептуална диференциация, без сковаващите
ограничения на човешкия разум, когато сме будни. Освен това по време на ЖМП сеанс не сме заключени в рамките на линейното
време. Въпреки че можем да пренесем клиента в залата на Съвета на старейшините след минал живот, за опитния терапевт е
напълно постижимо да се направи преглед на травма от сегашния живот със старейшините за получаване на отговори, търсени от
клиента, както е очевидно от други случаи. Постига се голям терапевтичен ефект с участието и на водачите, и на старейшините в
сегашната човешка реалност. Вижте терапевтични възможности при явяването пред Съвета, ЖМП 197.
123
Огледалото може би е символ на мисловния преход на Джоуди към духовния свят.
www.spiralata.net 110
достигна само след смъртта… трябва да преживея съдебния процес за изнасилване и после да продължа
напред… радост е да зная, че в мен има нещо по-висше, с което мога да се свържа, въпреки всички
трудности.
В пространството за избор на живот осъзна, че е избрал по-скоро родителите си, отколкото своето тяло.
Получил е възможност да добие представа как ще се чувства в него, но само в статично положение 124 .
Тогава се почувствал уверен и решил, че всичко е наред, а после, когато било твърде късно – вече бил
влязъл във физическото тяло и започнал да се движи,– усещал болка. Все още му беше трудно да проумее,
че сам се е съгласил на това: "Чувствам се, сякаш съм бил подведен да го приема". След известно време на
размисъл почти стана чудо и той реши, че всъщност не е толкова нещастен в тялото си, защото осъзна, че в
каквато и форма да се е преродил, може да усвои ценни уроци125.
По време на регресия Джоуди усети отрицателните емоции в тялото си. Резултатът от тези емоции беше
чувство на тежест, която приема като самонаказание за това, че е бил труден тийнейджър и не е помагал на
родителите си толкова, колкото би могъл. Тогава родителите му дойдоха при него и баща му протегна ръце.
Прегърнаха се и Джоуди каза на майка си, че съжалява, а тя го увери, че всичко е наред. Въпреки прошката
им Джоуди продължи да изпитва вина и каза, че като тийнейджър се е бунтувал срещу целия свят и е бил
объркан. Това доведе до мрачно чувство на отхвърленост, защото преживяването бе направило болката му
по-мъчителна, вместо да я облекчи. После – отново след няколко мига размисъл, изживя ново внезапно
чудо. С радостен тон заяви: "Те са ме избрали! Сега се чувствам много по-добре. Почти съм готов да
заплача. Благодаря ви, мамо и татко, толкова съм ви благодарен, че сте избрали да бъдете мои родители…
Истинско щастие е да го изрека".
Вече знаех, че настъпва дълбоко изцеление. Той бе приел, че няма нищо лошо в това да бъде такъв,
какъвто е, Въпреки ограниченията. Вече разбираше по-добре себе си; "Чувствам се по-завършен и дълбоко в
себе си зная, че всичко ще бъде наред". Няколко дни по-късно Джоуди ми каза, че ЖМП сеансът е
"излекувал сърцето му".
За жалост, въпреки високата емоционална и финансова цена, Джоуди не успя да докаже невинността си
и бе осъден да прекара част от живота си в един от затворите на Нейно Величество. Беше тежко време за
него. Първо – да не успее да докаже, че е невинен, и най- вече – да живее сред психически нестабилни хора,
склонни към насилие. Въпреки ужаса на затворническия живот той сподели с мен, че е успял да приеме
случилото се със смирение, както никога не би могъл, ако не беше регресията и силата, която доби при
връщането си към живота между преражданията. Беше сигурен още, че ако не бяха тези сеанси, трудно би
се избавил от желанието за самоубийство. Сега вече е излежал присъдата си и започва да изгражда живота
си отново.
Наскоро получих вест от Джоуди, чиито думи стоплиха сърцето ми:
Вече се чувствам по-завършен… имам пътеводна светлина; топла, ярка светлина, сгряваща сърцето и
ума ми, която никога няма да ме напусне. Все още не съм извървял пътя си. Смисълът на всичко, което ми
се случи, ще стане по-ясен за мен в следващия епизод, който очаквам без страх.
Както можете да си представите, за мен беше чест и привилегия да напътствам Джоуди при пътуването
му между преражданията.

28
Моят дом е тук

Скот Детамбъл (Клермонт, Калифорния)

Хипнотерапевт с връщане към минали животи и ЖМП, асистент и докладчик към "Нютън Инститют"
Изоставени навън в студа, голи и сами… Някои души изпитват това чувство на отритнатост при
124
В пространството за избор на живот душите могат да приемат роля на участник в действието или на наблюдател, който само
проследява сцени от предстоящия живот. Понякога, както в случая на този клиент, чуваме за наблюдател, виждащ телата, между
които може да избира, само в статично, инертно състояние, или като застинал човешки образ. Вижте ПД 275, СД 173 и ЖМП 219.
125
Съчетаването на безсмъртния характер на душата с темперамента на смъртния човешки мозък в една личност за един живот е
много сложен процес. Споменавали сме само бегло за тази процедура. Разбирането на начина, по който планиращите експерти
избират определени тела за следващите ни животи, в зависимост от кармичното развитие на душата, изглежда непонятно за все
още прераждащата се душа. Вижте избиране на ново тяло, ПД 294 – 329; избор на живот и тяло, СД 364 – 381 и ЖМП 219 – 226.
За характеризиране на "некачествено" тяло вижте СД 378.
www.spiralata.net 111
влизането си в земното измерение от кол ективната среда на духовния свят. Но тяхното изгнание е
самоналожено и душите осъзнават, че трябва смело да навлязат във физическия свят, за да открият
духовната храна, която носи подкрепление и израстване.
В света има много предизвикателства. В случая на Моник бурните човешки емоции били като диви
зверове, които едва не я тласнали обратно в топлата прегръдка па духовността, преди да е издържала
изпита си.
В ЕДНО облачно априлско утро Моник ми изпрати имейл:
Преживяла съм клинична депресия, имам два неуспешни опита за самоубийство със свръхдоза
наркотик. Подложих се на психиатрично лечение, което включваше приемане на "Прозак". Посещавала съм
психотерапевтични сеанси. Участвала съм в сбирки на групи за взаимно подпомагане и съм чела много
книги за самопомощ. Тези преживявания ми дадоха способността да оцелявам, но нито едно от тях не ме
научи да се радвам на живота.
Депресивните ми мисли и чувства могат да се обобщят най-добре с думата "носталгия". Копнея за своя
вечен космически дом. Можете да си представите с каква наслада четях за този "дом" в книгите на Майкъл
Нютън. Време е да изживея свое приключение в живота между преражданията. Искам да избегна нов епизод
на клинична депресия, какъвто застрашително се задава.
Моник тънеше в мрак, отчаяно търсейки златния лъч на трансцендентално изживяване. Бях сериозно
обезпокоен относно тежестта па състоянието й, но инстинктивно вярвах, че щ бъдем напътствани.
Разговаряхме по телефона и Моник ми каза, че наистина изпитва носталгия по духовния свят, но
всъщност и двата й опита за самоубийство са били предшествани от изпълнени проблеми интимни връзки,
вече приключили. Когато определихме дата за срещата, в гласа и се прокрадна нотка на надежда. Скоро ми
изпрати друг имейл: "Залових се с домашното си преди сеанса. Краткият ми списък от въпроси не е толкова
кратък! Накрая реших да ги донеса всичките и да бъда с отворено съзнание".
Сеансът ни протичаше спокойно. Може би душата на Моник се е преродила с известна неохота, но не
можа да скрие младежкото си любопитство и вълнение при перспективата за ново тяло и ново приключение.
Скот: Какво усещаш, докато си в утробата?
Моник: Чувствам се добре, сигурна.
С: Кога се съедини с ембриона за първи път?
М: Скоро след зачатието. Трябваше да се уверя, че наистина се случва. Виждам делението на клетките.
Доволна съм.
С: Уау! През цялото това време, докато тялото се развива, излизаш ли понякога, или непрекъснато си в
него?
М: Връщам се едва в началото на втория триместър126.
С: Какво откриваш тогава?
М: Усещам заоблеността на пръстите си, връзката с майка си, пъпната връв… Започвам да смуча палеца
си. Това ми вдъхва спокойствие, увереност.
С: Смята ли духовното ти съзнание, че това тяло е подходящо за теб, или не?
М: Да, подходящо е. Ще има плавни движения – като волния полет на душата ми.
С: Затова ли си го избрала, или има други причини?
М: Нуждая се от женско тяло, за да имам деца и да се омъжа за Томас. Освен това, като жена… ще се
чувствам уязвима.
На етапа от сеанса, при който се върна в майчината утроба, Моник се свърза с духовното си съзнание
и сподели за споразумението да бъде майка, съпруга и уязвима жена в настоящия си живот. Връщането
към минало прераждане, което представляваше следващата част от сеанса, разкри друга област на
емоционални уроци. Не се върна в най- скорошния си минал живот, а в много по-ранен – като млада жена
от група ловци, преследващи дивеч високо в Алпите127.
126
Душите се съединяват трайно с човешкия ембрион между четвъртия и деветия месец. Въпреки че душата може да посещава
майката през първото тримесечие, очевидно в този ранен период няма достатъчно мозъчни тъкан за успешно единение с
развиващия се плод; СД 389 – 393.
127
Нашите ЖМП терапевти често казват на клиентите нещо от рода: "върни се назад във времето към миналия живот, който има
най-съществена връзка със сегашния ти проблем". Забележително е колко бързо клиентът под дълбока хипноза разравя духовната
си памет и открива конкретния живот, който трябва да бъде обсъден. Може дори да пренебрегне указанието па хипнотерапевта да
се върне към най-скорошния си минал живот и вместо в него, да се пренесе в този, чисто разглеждане е най-важно, за да разбере
www.spiralata.net 112
 С: Седнала ли си, права ли си, или лежиш – в този минал живот, който изследваме?
М: На колене съм.
С: Сама ли си или с някого? М: С Джомор, който умира. С: Какво се случва?
М: Не зная какво се е случило. Ранен е… прободна рана, с нож? Не зная какво да направя за него.
С: Коленичила си до него? Къде е той?
М: На земята, лежи на една страна.
С: Къде е раната, знаеш ли?
М: Отначало не виждам, има толкова много кръв. Мисля, че е отстрани.
С: В град ли сте или някъде извън града?
М: Високо в планината сме. Студено е, но точно сега не вали сняг. В открита местност сме, кално е. По
дърветата има сняг… по скалите има сняг.
С: Виждаш ли лицето на Джомор?
М: Обръщам го по гръб и сега го виждам. В агония е, мъчи се. Виждам, че раната му е от дясната
страна, в ребрата. Умира, и го знае. Не може да говори, устата му се пълни с кръв.
Виждам, че умира. Дошла съм твърде късно.
С: Каква е връзката ти с Джомор?
М: Не съм му сестра, но го обичам като сестра. Той ни караше да се надсмиваме над живота.
С: Добре, сега нека тази картина постепенно да изчезне и да се пренесем в последния ден от твоя живот
в тази планина. Вече си там – в последния ден. Опиши какво се случва.
М: Попаднала съм във виелица. Изгубена съм. Близките ми не могат да ме намерят. И аз не мога да ги
намеря. Студът – вече не го чувствам – беше много мъчителен, но сега съм вцепенена. Уморена съм и
просто ще заспя. Зная, че няма да се събудя. Няма никаква борба.
С: На колко години си в този последен ден от живота си?
М: На двадесет и една, млада жена.
С: Какво мислиш за завършващия живот?
М: Интересно беше да бъда зависима от земята и животните. Не бях имала подобно преживяване – да
живея сред животните като една от тях, да ги разбирам.
С: Време е да преминем към момента веднага след смъртта, и докато се издигаш над тялото си, ще
можеш да продължиш да разговаряш с мен. Почувствай как се издигаш до най- високите нива… къде се
намираш спрямо тялото си?
М: Много съм близо до своя водач. Все още виждам тялото си. Съжалявам, че е време да се разделя с
него. Изминават шест седмици, докато ме открият и отнесат обратно в селото. Много време, но тялото се е
запазило, благодарение на студа. Кракът ми е нахапан от животни.
С: Има ли погребален ритуал?
М: Увиват ме в кожи и ме кремират. С водача ми гледаме.
С: Водачът ти общува ли с теб, докато гледате това?
М: Не, просто мълчаливо наблюдаваме. Тръгваме, докато тялото ми гори.
В този минал живот преди много време, след като се е загубила в бурята, Моник е заспала, за да
избегне болката в последните мигове от живота си. Все пак по време на сеанса беше важно да й се
напомни за тъгата и съжалението, които е изпитала напускайки младо, здраво тяло в разцвета на
живота.
Скоро духовният й водач заговори и й каза кога и защо се е намесил в миналия живот, за да я
подтикне да изживее определени емоции.
С: Има ли момент, в който Водачът ти общува с теб? Какви думи разменяте?
М: Той ме уверява, че Джомор е добре. Завърнал се е у дома.
С: Кажи ми нещо за водача си.
М: Наричам го Зион. Висок е, със строго изражение, строга осанка. Облечен е с черно наметало с
качулка.
С: Какво ти казва после? Какво казва за духовния ти напредък?
М: Пита ме какво мисля за напредъка си, а аз оставам някак безразлична. Не ме е грижа дали съм

кармичните си проблеми днес. Очевидно това се е случило с Моник. За читатели, които искат повече подробности във връзка с
първите въпроси, задавани, когато клиент под хипноза визуализира сцена от минал живот, вижте ЖМП 77.
www.spiralata.net 113
постигнала напредък или не, затова е строг с мен. Не съм се представила толкова добре, колкото бих могла,
но трябва да бъде доволен, че изобщо се съгласих да се преродя! Ха, след този мой отговор става още по-
строг! Мисли, че трябва да се отнасям по-сериозно към всичко това.
С: Какво смята за представянето ти в този живот?
М: Каза, че определено съм научила как живеят животните, но не съм се постарала достатъчно да
разбера чувствата на хората от селото си. Единственият момент, в който съм проявила истинска
загриженост, е бил при смъртта на Джомор. Имаше и други случаи на смърт – родителите ми, не изпитах
нищо, когато починаха. Пита ме защо проявявам такова неуважение. Отговарям, че е защото зная, че са си
отишли у дома. Но той иска да изпитвам повече състрадание.
С: Дава ли ти някакъв съвет относно това?
М: Да. Той ме е насочил да открия Джомор и сега ме пита: "Как се почувства, когато намери Джомор?".
Бях тъжна, разстроих се при вида на кръвта му, тъгувах, че животът му свършва. Че вече няма да може да
ловува. Беше момент на състрадание. Това иска Зион от мен, това чувство.
С: Казва ли ти още нещо в тази връзка?
М: Всъщност посещавам курс за изучаване на емоции, чувства. Прекарваме доста време в наблюдаване
на хората, на себеподобните си.
С: Имаш предвид наблюдаване на хора на Земята?
М: Не, на други души. Виждаме смеха или отчаянието им, когато някой се опитва да разбере нова
концепция. Разполагам с много време за наблюдение, за да свикна да разпознавам чувствата им от пръв
поглед.
С: Значи този курс за изучаване на емоции се провежда в духовното измерение?
М: Да128.
С: Твоят водач Зион ли ти помага в курса, или има други инструктори?
М: Има други, нещо като лични консултанти или учители. Те казват: "Вгледай се в тях и виж защо са
отчаяни, към какво се стремят, защо не могат да постигнат целите си? Сега разбираш ли защо трябва да
знаеш това?"
С: Защо трябва да го знаеш?
М: Зион ми казва, че не можеш да бъдеш лечител без способността да откриваш какво терзае другите.
В чисто енергийно състояние душите нямат централна нервна система, както в човешка форма, но са
способни да учат – самостоятелно или в обстановка, подобна на класна стая, за сложните човешки реакции
на стимули, които пораждат любов, омраза, страх, гняв и прочие. Душите развиват този усет при
преражданията си и го пренасят със себе си в духовния свят. Бих описал този процес като споделяне на
човешката способност за изпитване на чувства и разбиране на смисъла, който носят тези емоции като
реакции на събития.
За Моник се откроява ясен модел във връзка с потребността й да разбере важността на човешките
емоции. В живота си сред ловците от това племе, живеещо в Алпите, тя е била безразлична, дори
коравосърдечна, въпреки че водачът й се е опитвал да събужда чувства у нея; после – в духовния свят
между преражданията, се е съсредоточила върху изучаване на емоции; и накрая, за сегашния си живот е
избрала тяло, което е много по-чувствително и уязвимо.
В настоящето Моник сякаш ходи по въже. Има потребност да изпитва чувства, но силните емоционални
конфликти В романтичните й Връзки нарушават равновесието й застрашително я тласкат към ръба.
Разкъсващата болка от злополучния й брак с Томас и скорошната бурна любовна авантюра с Джеръми са
били особено тежки. За тази последна бурна Връзка тя написа: Зная, че любовта е вечна. С Джеръми една
усмивка е достатъчна, за да реша, че зная кой е, и да изпитам страстна, изпепеляваща любов. Но поради
някаква причина връзката ми с него е изпълнена с наранени чувства, гняв и разочарование. Прощаваме си,
докато наранените чувства и гневът отново доведат до отчуждение.
128
Към обяснението на автора за способността на душата да изучава човешките емоции в духовния свят бих добавил, че има и
духовна зона за по-задълбочено изучаване – самостоятелно или в група. Споменавал съм за това средство за обучение във връзка
с други случаи. В тази зона, наречена Пространство за трансформация, съществува безкрайно енергийно поле, позволяващо на
духовната енергия да навлезе в него и да стане аморфна, напълно интегрирайки се с определена човешка емоция, с цел развиване
на способност за съчувствие към съществата на Земята. Душите могат да улавят същността и да приемат енергията и от живи, и
от неживи източници в потоци от концентрирана енергия. В това пространство има и други възможности за обучение на душите –
като работа е материя от други физически и безплътни светове. Вижте ПД 217, 256 и СД 308.
www.spiralata.net 114
 По време на срещата с духовната и група узнаваме как уроците на Моник са свързани с душите на двете
й големи любови. Откриваме и най-важната причина да се залови с изучаване на емоции.
С: Спомена за духовната си група; искаш ли да се видиш с тях?
М: Не са далеч; виждам ги оттук.
С: Опиши ми мястото.
М: Кръгло е. Като купол от светлинна енергия. Той представлява граница129.
С: Остани там. Случва ли се нещо значимо точно сега между теб и групата ти?
М: Да. Томас и Джеръми ( който беше Джомор ) са заедно с мен в изучаването на емоциите. При
следващото си посещение на Земята – сегашното ни прераждане, ще се занимаваме с това.
С: Такъв план ли имате тримата? Каква е целта на изучаването?
М: Състрадание, свързано е със състрадание.
С: Значи тримата ще дойдете, за да изучавате емоциите – да ги изживеете, да ги опознаете, като
истински се потопите в тях?
М: Да. Ще ги проявяваме един към друг! Ще им даваме воля, ще ги изричаме и разкриваме.
С: Имаш ли основна мисия?
М: Да. Да се науча да разбирам онези, които се завръщат от Земята.
С: Сега разбирам защо състраданието е толкова важно за теб.
Болките и раните в романтичните връзки на Моник в настоящето не са били случайни изживявания.
Страданието й не е нито резултат от лоша карма, нито наказание от суров създател. Тези обстоятелства са
били неин собствен избор, планирани в сътрудничество с двама скъпи партньори от духовната й група като
част от изучаването на човешките емоции. И тримата са се съгласили да се преродят и да си взаимодействат
така, че да изследват силата на човешките чувства. В случая на Моник тези преживявания ще послужат за
развиване на способност за разбиране и състрадание, като подготовка за бъдещата им работа като
придружители на души, завръщащи се от Земята.
Парчетата от пъзела се подреждат; цялостната картина започва да се оформя. Постигаме по-дълбоко
разбиране за емоционалните й уроци, когато духовният й водач отвежда при Съвета на старейшините.
С: Кажи ми къде отиваш сега.
М: В сграда, която много прилича на храм. Виждам как минаваме през аркади; старейшините са
седнали в редица на столове, подобни на тронове. Седем на брой са.
С: Добре. Каква позиция заемаш ти спрямо тези мъдреци?
М: Заставам в средата. Искам да стоя зад водача си Зион; не желая да бъда пред тях. Зион е до мен, но
искам да отида зад него – като дете, което се опитва да се скрие зад крака ви.
С: Долавяш ли някакво чувство или отношение от страна на съветниците, което те кара да се чувстваш
така?
М: Да, и е много странно. Те са безразлични. Не е нито истинско безразличие, нито приемане, нито
неодобрение… не мога да кажа какво очакват от мен.
С: Критика ли получаваш, или насърчение?
М: Получавам разбиране за своето пренебрежение и чувство на разочарование за неувереността си да
застана пред тях. Това само по себе си е послание за мен.
С: Как го тълкуваш? Какво означава то за теб?
М: Означава, че мъмренето не е начин да научиш някого на нещо. Старейшините не упрекват. Вместо
това проявиха разбиране към мен и аз успях да проумея урока и необходимостта от напредък.
С: Какво послание ши се дава, което може да бъде полезно в сегашния ти живот като Моник?
М: Сега съм се научила на състрадание, но трябва да се науча и на прошка.
С: Значи състраданието е било по-скоро в миналия живот, а сегашният ти урок е прошката?
М: Да.
С: Какво е истинската прошка?
М: Разбиране, че всяко същество има свой метод на усвояване и прилагане и право на грешки, както аз.
Процесът на израстване не е идеално гладък. Трябва да проумееш това, за да не запомняш хората с болката,
която вярваш, че са ти причинили в миналото.
129
При някои души, особено по-младите, има усещане за затворени пространства или ограждения, които отделят тяхната духовна
група от другите в отвъдното. Вижте ПД 110 – 111, 122.
www.spiralata.net 115
 С: "Болката, която вярваш, че са ти причинили", значи това е нещо, което е плод на твоето съзнание –
тази болка?
М: Понякога. Душите невинаги следват верния път към целта си. Но имаш избор.
С: Имаш избор да се предпазиш от болката?
М: Е, можеш, но тогава няма да извлечеш цялата полза от урока си. Нямаш предварителен сценарий да
ти бъде причинена болка, която да простиш?
С: Това прилича на някаква игра.
М: Така е. Поставяме си параметри, за да се учим.
Веднъж един мъдър приятел в ЖМП транс заговори за Земята като за изпитно поле: Духовният свят е
място за отдих. Учиш се, обучаваш, преоценяваш, а после трябва да се явиш на изпит, за да покажеш какво
си научил. Полагаш този изпит, като изживяваш различни животи, за да видиш дали наученото наистина е
станало част от твоята същност. Както… когато си наранен, трябва да провериш дали дълбоко в себе си си
способен да простиш. Дали си способен на състрадание. Дали си способен на безусловна любов, без
изисквания. Животът е проверка на всички тези неща. Като отделяне на сеното от плявата.
Сеансът на Моник беше към края си:
С: Искам да зададеш на Съвета някои от личните си въпроси. Каква поука е трябвало да извлечеш от
миналите ти обсебващи връзки?
М: Още сценарии за прошка.
С: Какъв урок трябва да усвоиш чрез взаимоотношенията си с Джеръми в това прераждане?
М: Хм. Да разбера какво е да не получаваш прошка. Като да влезеш в обувките на другия! Джеръми е
мой много близък духовен партньор. Не главният, но много близък.
С: Има ли предложения от Съвета или Зион за нещо конкретно, което можеш да направиш сега в
живота си, за да напреднеш?
М: да отварям ушите си, за да се вслушвам, да чувам и да обръщам внимание.
С: Има ли действие, което можеш да предприемеш?
М: Ще получавам напътствия за действията си, както бях насочена да дойда тук, при вас.
След края на сеанса Моник получи подарък на раздяла:
С: Огледай се за последен път и помисли дали няма нещо, което сме пропуснали.
М: Получавам нова енергийна настройка, така че да не изпитвам толкова силна носталгия.
Пренастройват ме, за да не бъде толкова мъчително за мен.
С: Кой прави това?
М: Двама лечители. Не са непознати за мен, но не ги чувствам толкова близки, колкото духовните ми
партньори. Това е насърчение за мен да напредвам в този вид работа, с която самата аз искам да се
занимавам.
С: Какво е усещането?
М: Усещам го ето тук – в слънчевия сплит. Носталгията е непреодолимо желание просто да си бъда у
дома. Сякаш си мисля: "Имах тежък работен ден, искам да се прибера у дома и да си легна". Но не мога
истински да се завърна в своя духовен дом и да си легна, за да си почина от земния живот.
С: Каква връзка има това с опитите ти за самоубийство?
М: В природата на тази душа е да предпочита да си бъде у дома.
С: Значи правят нещо с теб, но как те карат да се чувстваш?
М: Буквално виждам как движат енергията на аурата ми. Добавят розова към моята бяла и светлосиня
светлина и става бледолавандулова. Усещам как копнежът да си бъда у дома отслабва, докато правят
това130.
С: Каква благодат. Отпусни се, дишай, остани така толкова време, колкото желаеш. Само ми кажи,
когато си готова да продължиш напред.
130
Получаването на нова енергийна настройка тук е интересно, защото няма истинско вливане на нова енергия, което да наруши
баланса на количеството, пренесено в началото в тялото на Моник. По-скоро съществуващата вибрационна честота е променена
в човешката аура на Моник така, че са засилени розовите енергийни оттенъци на страстта, съчетани с яснотата на мисълта в
бялото и преливащи се с мъдростта на синьото. Новата лавандулова аура, получена при това съчетание, е предназначена да
помага на Моник при усвояването на емоционалните уроци. Същинските аури на душите в духовния свят са далеч по-постоянни
и по-бавно променящи се с течение на времето, отколкото човешките. Хората погрешно смятат, че тези аури са едни и същи,
когато всъщност не са. Вижте СД 189 – 190, ЖМП 125, 157.
www.spiralata.net 116
 М: Вече съм готова!
Три години след сеанса си Моник все още е сред нас – живее, работи и израства. Понякога трябва да се
справя с трудности, но вече не чувства студ, голота и самота. С вълнение очаква новата си роля на баба.
Продължава да се вслушва и да прощава, доколкото може. Ето какво пише за някои от прозренията, които
получи при връщането си към живота между преражданията:
Би могло да се каже, че това, което ме подтикна към двата опита за самоубийство и мисълта за трети,
беше отчаяние, "носталгия" – мъчителен копнеж да си отида у дома. Но ЖМП сеансът ми показа, че моят
дом е тук. Земята е реална, но е само продължение на небесната класна стая. Няма успех или провал на
изпита; просто трябва да се преживее.
Вече не изпитвам страх от живота. Всъщност мислите ми за самоубийство се преобърнаха. Сега си
мисля, че е по-мъдро да доживея до деветдесет години, ако мога, защото така ще извлека полза от два
живота, вместо от един.

29
Зная, че ще отида в ада

Тина Зайън (Форт Уейн, Индиана)

Дипломиран хипнотерапевт, международно признат автор, консултант и ясновидец
Тази лична история разкрива как религиозните учения могат да повлияят върху убежденията на човек
за живота и смъртта. Това, на което са ни учили като деца, остава в пас. Ученията, основани върху
страх, могат да се окажат мъчително бреме. Ейми е носила бремето на страха от проклятие през целия
си живот, което е имало тежки последици за нея. Страхът от ада е нещо обичайно за хората, отраснали
в религиозна среда, и дори за онези, които не са. Както показва този случай, концепцията за ада е плод на
земни внушения и не съществува в духовния свят.
Когато за първи път седна в кабинета ми, Ейми заговори с тих глас: "Зная, че ще отида в ада".
Бях изненадана да чуя това от нея. Въпреки твърдението си Ейми нямаше определени цели за ЖМП
сеанса си, просто проявяваше любопитство какво може да се случи. Беше толкова убедена в своята
обреченост, че разбрах, че вече се е примирила със съдбата си.
Заяви, че дълбоко в сърцето си знае, че я очаква вечен живот в ада.
Още от детството й семейството на Ейми посещавало малка независим фундаменталистка църква. До
сегашната й двадесет и шест годишна възраст свещеникът и семейството на Ейми непрекъснато са й
внушавали, че е грешница и ще отиде в ада. Докато разказваше за религиозния си живот, тя сподели с мен,
че все още не е кръстена в своята църква, защото се е провалила като християнка и не е достойна за
кръщение. По-нататък каза, че в сватбения й ден свещеникът от нейната църква отказал да я венчае със
съпруга й Наложило се да повика свещеник от друга църква. Когато я попитах за причината, Ейми тихо
обясни, че не е християнка, защото не е кръстена. Не виждаше никаква надежда някога да покрие
стандартите на своята църква и свещеника в бъдеще.
Тази млада жена продължи да описва тежкото бреме, което носи – на греха, срама и отговорността:
Изживявам тази агония заради двама души, които отидоха в ада заради мен. Нося вина, защото не им
четох Библията и не изпълних дълга си да ги поведа към Христос, преди да умрат. Винаги са ми казвали, че
съм длъжна да говоря на хората за Библията и да ги уча.
Всеки е длъжен да прави това за другите.
Когато я помолих за обяснение, Ейми продължи:
Веднъж свещеникът ме използва като пример в нашата църква. Посочи ме на всички присъстващи.
Когато бях на четиринадесет години, с братовчедка ми се срещахме с един младеж. Беше готин, на двадесет
и три години и караше мотоциклет. Затова често се виждахме с него. Неочаквано той загина. Свещеникът
каза на вярващите, че е трябвало да отделям време да му говоря за Христос и да му чета от Библията. Каза,
че имаме само една възможност в живота да постъпим правилно. Не получаваме втори шанс. Побягнах
навън разплакана. Знаех, че по моя вина този приятел няма да отиде в рая, защото не отделих време да му
поговоря за Исус.
У дома майката на Ейми подкрепяла твърденията на свещеника и натрапвала това мъчително бреме на
срама и вината за обречеността на друга душа. Нямало начин Ейми да промени нещата и да поправи

www.spiralata.net 117
грешката си. Внушавали й, че човек има само един шанс да постъпи правилно, а тя напълно се е провалила.
По-нататък сподели, че носи вина не само за онзи мъж, а и за всеки човек, когото е срещнала в живота си,
защото не е изпълнила дълга си да ги доближи до Исус. Четиринадесетгодишното момиче е носило тази
отговорност през следващите дванадесет години от живота си.
След началото на сеанса тя се върна към спомените си за времето, прекарано в утробата на майка си.
Докато навлизаше във все по-дълбока хипноза, изглеждаше колеблива и плаха. Гласът й често звучеше като
на дете. Едва осъзна избора на тяло и план за живота си. "Не ми харесва как се чувствам в това тяло".
Когато й зададох въпрос за сработването й с тялото и мозъка, тя отговори: "Мисля, че и то е недоволно.
Съпротивлява се". Това беше единственото, което почувства в утробата.
Ейми продължи назад към спомените си от минал живот, но и беше трудно да ги изживее отново. Беше
момиче на дванадесет години, облечено с дрипава кафява рокля, със сплъстени коси, изтощено от глад, само
сред мочурищата край американско село. Беше прокълната и прогонена:
Чувствам, че не мога да се върна в града. Гладувам. Сама съм. Този живот е толкова труден и самотен,
не срещнах добри хора. Не ми харесва този град, в него няма нищо добро. Не съм преживяла нищо хубаво
там.
Не мисля, че съм получила нещо. Мога да го напусна.
Преминахме към сцената на смъртта й. По време на прехода продължи: "В небето съм, но гледам
надолу към тялото си. Все още съм сама, но гледам отвисоко. Над дърветата съм. Ядосана съм. Все още съм
ядосана".
Попитах я: "Какво мислиш за смъртта си?".
Отговори: "И след нея съм ядосана".
Стана още по-несигурна и колеблива. Изглежда, преходът към духовното измерение беше нещо ново за
нея. Подканих я да обърне внимание какво вижда и усеща около себе си.
Докато се отдалечавах, всичко стана черно. Сега затрептява нещо бяло. Много е светло. Танцува и се
приближава към мен. Много е далеч напред и не мога да различа какво е.
Прилича на крилато създание. Нещо започва да ме тегли натам. Мога да се съпротивлявам, но не зная
накъде да тръгна. Бялата светлина ме обгръща, а после се отдръпва назад. Човек е. Нося се в безкрая. (Дълга
пауза.) Не мога да продължа по-нататък.
След дълго, дълго мълчание Ейми осъзна, че не може да продължи. Трябваше да се върне назад към
миналия си живот. Съпротивляваше се и беше ядосана. Помогнах й да преодолее негодуванието. Докато
отново тихо се носеше над дванадесетгодишното си тяло, тя най-сетне заяви:
"Мисля, че трябва да простя на хората. Не зная защо. Не съм сторила нищо. Те просто бяха жестоки,
неприятни хора. Не мога да им простя. (Дълга пауза.) Това е урок. Научавам колко унищожителна може да
бъде жестокостта и липсата на любов. Не е нужно повече да гледам тялото си".
Ейми веднага изпита чувство на свобода и бързо се издигна от Земята към духовния свят. "Водачът ми
ме обгръща и изпълва с любов и удовлетворение". Освободена от мъчителното бреме, тя скоро откри
духовната си група. Сегашният й брат се яви като бяла светлина със синкави оттенъци. Не разпозна никого
от другите, които останаха бели като самата нея. Когато ѝ зададох въпрос за групата ѝ, тя каза:
Имаме едни и същи проблеми с хората и с прошката. Те се занимават почти със същото. Мисля, че
имаме начини за постигане на напредък. Изпитвам известно удовлетворение, но, изглежда, имаме да учим
още. Те са забавни. Правим се на клоуни. Моята група просто се носи из пространството. Не сме на Земята,
а в нашата гора. Сякаш отново съм жива. Има четири бели светлини и се смеят. Не зная кои са131.
Попитах я дали групата й има свои цели. Бързо отвърна: "Голямата". Изглежда, мислеше, че това говори
достатъчно. Когато я помолих да обясни, Ейми каза:
Всичко е свързано с любовта към хората и приемането им. Не се справяме добре с тази мисия.
Чувствам, че не мога да продължа. Не мога да продължа с водача си, защото не съм готова. Сякаш има нещо
по-голямо. Всеки път, когато се разделя със светлините от своята група, просто се лутам в пространството.
Усещам нещо, което ме тегли обратно към групата.
Там се чувствам щастлива. Те са познати хора.
Гласът на Ейми стана по-ясен и по-уверен при въпросите, свързани с настоящия й живот:
131
Различаване на цветовете в духовните групи, ЖМП 156 – 160. Вижте и анализ на бялата светлинна енергия на начинаещите
души, ЖМП 124 – 125 и 191
www.spiralata.net 118
 Ейми: Трябва да поработя върху това. Срещам трудности, но не повече, отколкото мога да преодолея.
Не харесвам хората. Бих се чувствала доволна да остана където съм. Не, не помня какво съм избрала. Не
помня да съм пожелала тези трудности на Земята. Опитвам се да приема жените, да се стремя към честност
и да се справям. Винаги съм била жена.
Типа: Живееш ли този живот според целите си?
Е: Не полагам достатъчно усилия с хората. Трябва да се сближавам с тях. А се изолирам.
Т: Какво трябва да направиш?
Е: Това, от което най-много се ужасявам. Да отворя обятията си за хората, да ги прегърна и да бъда с
тях. Трябва да се науча да обичам и да разбирам хората.
Т: Каква е целта ти точно в този живот, в настоящия?
Е: да се науча да обичам всички. Изпитвам обич, но не достатъчно. Трябва да бъда по-отворена и
любеща към всички.
Т: Посъветвай се с водача си как да се справиш с това.
Е: Сърцето… всичко е в сърцето.
Т: Каква е връзката на Църквата или религията с тази цел в живота ти, ако има връзка?
Е: Да, има. Не религията, а Божията църква. Бог участва във всичко това. Създателят… поради
причини, които не разбирам. Създателят на Земята и на човешките същества… свързано е с любовта, само
това разбирам.
Т: Искам да разбереш дали съществува ад132.
Е (Дълга пауза.): Хм… усещам хладна тръпка и пред погледа ми преминават лица. (Дълга пауза.) Хм…
мисля, че са страдащи души. (След още по-дълга пауза.) Хм… Но сега зная, че това е тяхно собствено дело,
тяхно творение. Той ( водачът на Ейми) ми показа, че там е мрачно и студено133.
Т: Какво трябва да знаеш?
Е (Дълга пауза.): Хм… сами са го създали. Също като мен. Не съм обречена. Сами са го създали. Защото
не разбират. Не разбират нещо толкова просто! Не го схващат! Трябва да потърсят отговори!
Т: На какъв етап си ти в напредъка си в сравнение с тях?
Е: Далеч съм от тях.
Т: С какви чувства приемаш всичко, което узна?
Е: Чувствам се добре. Не мога да го обясня. Казвам "обречена", но не съм обречена. Всичко е въпрос на
разбиране, но просто недоумявам. Съвършено е, а има и още. Не мога да го обясня.
Т: Има ли още нещо, което водачът ти иска да узнаеш?
Е: Любов, любов, любов… това е всичко.
Изминали са пет години. Ейми е на тридесет и една. В разговор с мен тя си спомня за своя минал
Живот в края на XVIII век, когато е умряла млада, от глад.
Е: Беше ужасно. И по-рано съм се измъчвала. В този живот ми се случват подобни неща.
Т: Какво ти хареса най-много в ЖМП сеанса?

132
При хилядите ЖМП сеанси, които съм провел, и хилядите, проведени от други хипнотерапевти в "НИ", не сме открили
доказателства за съществуване на чистилище или ад в отвъдното. Това са остарели човешки концепции, предназначени за всяване
на страх у доверчивите хора чрез религиозни проповеди за праведен живот. В случая на Ейми първоначалните й видения на
множество "страдащи души", струпани при дверите на духовния свят, са породени от предубеждение, че от другата страна трябва
да съществува ад. Това издава, че не е била в достатъчно дълбока хипноза и все още не е достигнала до тета- състояние.
Относно по-общия въпрос за човешкия страх от наказание, свързван с концепцията за ада, узнали сме много по този въпрос
чрез хипноза. Ако душата е обитавала тяло, участвало в злодеяния, причинили страдание на други, след такъв живот има
възможности за уединение и размисъл, консултиране с нашите духовни партньори, водачи и магистри. Никое човешко същество
не се ражда зло, но душите могат да бъдат засегнати от несъвършенствата и вътрешните проблеми на приемните тела, особено по-
малко напредналите. Има средства за духовно изкупление за хора, които жестоко са наранили други през живота си, но
попадането в чистилище или ад не е едно от тях. Кармичните последици от поведение в миналото се проявяват в следващи
прераждания, обикновено избрани от душата на съгрешилия човек, която с помощ избира подходящи тела, за да усвои
определени уроци.
За още теории във връзка със съществуването на чистилище, ад, зло и пр. Вижте ПД 73 и СД 15, 86 и 91.
133
Мракът и студът са термини, които хората свързват с представата си за ада. В ранните етапи на ЖМП сеанс при някои клиенти
проличава съзнателна намеса па убеждения, свързани с религиозни догми. Тези убеждения могат да бъдат погрешно сметнати за
истински визуализации, а всъщност описват зони на самоналожена изолация и отчуждение от другите души в духовния свят
поради причини, нямащи нищо общо с наказание от отмъстителен бог.
www.spiralata.net 119
 Е: Това, че видях другите хора там. Видях достатъчно, за да имам вяра. Има причина да бъдем тук.
Сега умът ми е спокоен. Идеята за рая и ада обърква хората. Облекчение е да знаеш, че имаш повече от
един шанс да се справиш добре.
Т: Какво си помисли, докато прослушваше записа от сеанса?
Е: Бях забравила, че голяма част от това преживяване е между земните животи, и хората, които виждам,
също са там. Например по време на сеанса се срещнах с малкия си брат. Той все още е жив и е с мен в този
живот, но помня, че прочетох в книгата на др Нютън "Пътят на душите", че само част от енергията ни е тук,
а другата част остава в духовния свят. По-близка съм с него, отколкото с всеки друг. Той е единственият
човек, когото познах по време на ЖМП. Мъчно ми е, че дори не видях съпруга си.
Т: Как се отрази ЖМП сеансът на настоящия ти живот?
Е: Освободи ме от голямо бреме, и имаше смисъл. Хареса ми и разбрах, че има причина всички да
бъдем тук.
Т: Какво би казала сега за ада?
Е: Видях хора в мъки и агония. Намираха се на тъмно, на студено. Изредиха се безброй лица. Не познах
никого. Останах с впечатлението, че те биха могли да последват светлината. Никой не ги измъчваше.
Просто не следваха светлината. Изглеждаха изгубени. Не се опитваха да видят светлината. Не знаеха. Видях
мрачно, студено, черно място. Когато осъзнах, че съм навлязла в него, се върнах обратно. Не разпознах
лицата. Просто се придвижих напред, излязох оттам и се озовах сред светлина и топлина. Сега осъзнавам, че
израженията им не бяха на агония или болка. Просто бяха объркани и изгубени. Не знаеха къде са и какво
да правят134.
Т: Когато хората прочетат твоята история, какво искаш да разберат от преживяването ти?
Е: Останах с впечатлението, че нещата са много по-прости. Има толкова борба, гибел и чувство на вина
заради мъртвите. Всеки прави избор. Толкова е просто. Чувствам се по-добре заради всичко.
Т: Искаш ли да споделиш друго за ЖМП преживяването си?
Е: Беше толкова положително. Избави ме от чувството за вина и облекчи съвестта ми. Все още вярвам в
Исус Христос, но не и в ада. Вярвам, че получаваме повече от една възможност да се учим и да напредваме.
Имаме повече от един шанс.
Тази млада жена беше убеждавана, че през целия си живот трябва да очаква неизбежното: ужасяващ
живот в ада след смъртта. Въпреки тези дълготрайни внушения Ейми откри нещо друго. Получи утеха от
любещ водач и подкрепа от своите забавни духовни партньори. Изживя опрощение и после избавление от
страданието. Не намери ад, в който душите са обречени на агония и вечно наказание, а място, където
обърканите души правят своя избор. Освен забавления, простота и разбиране, Ейми откри, че има повече от
един шанс за учене и напредък.

30
Имам само няколко въпроса

Тио Хой-Менг (Куала Лумпур, Малайзия)

Хипнотерапевт, практикуващ ЖМП терапия, сътрудник на "Нютън Инститют"
Доста често подготвителната работа за сеанс с връщане към живота между преражданията е
продължителна. Клиентите задават множество въпроси; най-важно е сработването между клиента и
терапевта и практикуващият ЖМП хипноза иска да бъде сигурен, че клиентът е готов за пътуването
между преражданията. Положителната промяна за цял живот, благодарение на сеанса в следващия
разказ, ясно показва колко важна е тази подготовка.
В края на четиридесетте Елси е щастливо омъжена, с две деца. Заема високоплатена длъжност на
изпълнителен директор в мултинационална компания, намираща се в малък град на около два часа път с
кола от кабинета ми в Куала Лумпур, и изглеждаше, че се радва на много неща в живота си, за които други
биха й завидели. Беше прочела всички книги на др Нютън и имаше "само няколко въпроса" за духовната
регресия, на които се надяваше да й дам отговор.
При разговора ни сподели, че напоследък се чувства доста потисната; освен това, откакто се помнела, и
134
Няма истински "изгубени" души, а по-скоро духове, които отказват да навлязат в светлината веднага след живота, защото имат
недовършена работа на Земята. За още обяснения за редкия феномен дезориентирани души вижте СД 65 – 67 и ЖМП 94 – 95.
www.spiralata.net 120
се струвало, че част от нея липсва. Работата й дава възможност за далечни пътувания и беше имала
възможност да посети двама специалисти по регресия към минали животи при командировките си в
чужбина. За съжаление сеансите не и помогнали много и затова се обърна към мен за процеса на ЖМП
регресия.
Отначало разменяхме имейли в продължение на няколко месеца. Една сутрин през септември, след
последен предварителен телефонен разговор, най-сетне се срещнах с Елси. Първото ми впечатление бе, че е
взискателна, уверена и открита личност, която ще търси отговорите под дърво и камък. През първите
тридесет минути се чувствах като на разпит и се наложи подробно да обяснявам концепцията за живота
между преражданията и работата на др Майкъл Нютън. Елси изясни всички свои съмнения и въпроси и
когато й разказвах за откритията на други свои клиенти, я убедих в опита си като ЖМП терапевт.
От известно време я безпокояли множество въпроси и се надявала да стигне до отговорите чрез ЖМП
процес. Поиска повече яснота за мисията си в настоящия живот. Често се замисляла за смъртта и се питала
дали тези мисли означават, че скоро ще срещне своята. Освен това за Елси беше важно да узнае защо
толкова се вълнува от метафизични теми през последните години; беше си купила и прочела множество
книги за енергийно лечение, рейки и регресия към минали животи и не разбираше причината за този
неочакван интерес.
Макар и щастливо омъжена, започнала да изпитва необясними и привидно неуместни чувства към един
от своите метафизични учители и искаше на всяка цена да открие източника на тези чувства. След като
загубила обожаваната си майка, когато била на десет години, неведнъж усещала мъдрото й закрилническо
присъствие. Понякога това усещане се пренасяло в съня й. Елси била объркана. Дали тези преживявания
наистина са означавали че майка й е до нея, или просто й се е искало да бъде така? Питаше се как да
постигне по добра хармония с духовното си Аз и силно желаеше да открие идентичността на духовния си
партньор и на своя водач.
Сеансът протече по начин, предложен от д-р Нютън, като започна със събуждане на весели или
неутрални спомени и естествено премина в регресия към най-ранните преживявания на Елси от сегашния й
живот, преди връщането в майчината утроба. В тези времена не се е случило нищо значимо, но беше
обнадеждаващо, че Елси проявява удивителна способност да извиква най-ранните си спомени.
Преходът към последното й минало прераждане можеше да се нарече труден, което означаваше живот,
изпълнен с предизвикателства. Видя себе си като самотен пътешественик на име Камал, който живееше в
страна от Средния изток. Камал е обикалял из пущинаците да търси лечебни треви. Бил е ограбван,
пребиван и дори изтезаван в този живот и на моменти изглеждаше, че тази душа изпитва влечение към
преповтаряне на травмиращи изживявания. Освен кармичните уроци тук, ключов аспект от работата ни е
навлизането в духовния свят от сцена на смъртта в предишен живот. Това осигурява естествен преход към
крайната цел на пътуването ни в ЖМП. В последния ден от този живот, малко преди смъртта си, Камал
спомена за присъствието на трима верни последователи до леглото си. Не кръвни роднини, а просто трима
души, които му се възхищавали за всеотдайността, с която се занимавал с билкарство, и търпеливо се учели
от него дълго време. Умря на преклонна възраст, без да има нещо, за което да съжалява; чувстваше, че е
изпълнил мисията си в този живот и е готов за "завръщане у дома".
Менг: Камал, какво те кара да вярваш, че това е денят, в който ще умреш?
Елси: Усещам болки в тялото си, умът ми отслабва, много съм уморен. Тримата стоят до леглото ми. Не
изричат нито дума, но лицата им издават, че наистина съм много зле.
М: Какво става по-нататък?
Е: О, защо се издигам във въздуха? Защо плачат толкова силно? А, мъртъв съм! Но усещам такава
лекота… нося се. Чувствам се свободен М: Има ли още нещо, което искаш да постигнеш?
Можеш ли да общуваш с някого от тях?
Е: Не, зная, че съм направил всичко, което е трябвало в този живот. Не съжалявам за нищо. Да,
забравих да им кажа, че има една книжка, в която съм описал откритията на живота си. Мисля, че най-
младият от тях трябва да я получи, за да разпространява учението ми, след като си отида. На него имам най-
голямо доверие.
М: Как възнамеряваш да сториш това?
Е: Мисля да вляза в съня му тази нощ и да му кажа. Ще бъде много тъжен и уморен след смъртта ми и

www.spiralata.net 121
зная, че тогава ще бъде най-подходящият момент да се свържа с него135.
Насърчавам клиентката си да го направи и да ми каже, когато успее да предаде посланието си.
Остана мълчалива за минута-две и докато очаквах знак да продължим тя се раздвижи и каза: "Вече съм
готов!". Сеансът продължи:
М: Имаш ли някакви усещания сега?
Е (Покол ебава се за миг.): О, издигам се все по-високо. Нося се над къщата си, още по-високо; виждам
къщата долу, града си, щата, държавата… земята изглежда толкова далеч под мен, и вече съм в небето. Летя
през Галактиката, сред звездите. Почакайте, има някаква сила, която ме води, чувствам се чудесно… никога
в живота си не съм се чувствал толкова добре… сякаш се завръщам у дома. Изглежда, нямам физическо
тяло, но светлината очертава силуета ми. Прозрачен съм и усещам лекота.
В този момент Елси изглеждаше много емоционална, от очите и течаха сълзи.
М: Какво забелязваш сега?
Е: Сякаш спирам. Навсякъде има звезди – красиви, проблясващи, разноцветни звезди танцуват около
мен. Странно, имам чувството, че съм била тук и преди. Сега танците спират и шест… не, пет звезди, които
изглеждат по-ярки от останалите, се приближават към мен. Всички ме приветстват и окуражават. Сега
онази, която идва отдясно ( от позиция 3 часа), тръгва напред и ме поздравява136. Не чувам никакви думи,
но зная, че звездата ми казва "Добре дошла у дома, приятелко". Това послание звучи в съзнанието ми.
М: За да продължим експедицията си заедно, можеш ли да ми кажеш с какво име те наричат тук?
Е: Почакайте… мисля, че звучи като… Хъми. Да, духовното ми име е Хъми137.
М: Добре, Хъми. Радвам се, че знаеш това. Сега мога ли да те помоля да помогнеш на Елси да получи
отговори на многото въпроси, които отдавна я измъчват138?
Е (като Хъми): Разбира се, с радост!
М: Какво се случва сега?
Е/Х: Най-ярката звезда ме повежда през дверите. Ха, струва ми се, че летя или се нося из въздуха.
Пътуването е толкова леко и приятно. Вълнуващо е, сякаш съм в безтегловност.
М: Как изглеждаш в това състояние? Имаш ли тяло, цвят, раса?
Е/Х: Не, нямам тяло. Всичко, което усещам в себе си, е само светлина и енергия.
М: Накъде се отправяш сега?
Е/Х: Не зная.
М: Моля те, опиши ми какво има пред теб в момента.
Е/Х: Навлизам в някакво пространство, водена от светлината. Прилича на огромна зала без граници –
Само стена, която сякаш се отдалечава, когато я доближа. Усещам светлина и чувство за принадлежност.
Забелязвам силна светлина, която идва към мен, докато онази, която ме води, се оттегля зад мен. Сега съм
заобиколена от разноцветни светлини. Приветстват ме като някого, който се завръща при тях. От една и
съща категория сме – това е моята група139.
М: Усещаш ли присъствието на някого, когото познаваш?
Е/Х: Почакайте, нека помисля. Да, светлината, която се намира на позиция 11 часа, е изпълнена с
любов, безрезервна любов. Идва към мен и ме обгръща с цвета си. Струва ми се толкова позната.
М: Погледни отвъд светлината, напомня ли ти за някого?
Е/Х: О, това е мама! (С вълнение.) Толкова ми липсваше! Защо ме напусна така внезапно, когато все
135
Някои души са по-способни от други в предаването на послания на хората в състояние на сън. Вижте сънища и създатели на
сънища, СД 34 – 43
136
Разработих "часовниковата техника" като полезно средство и за клиента, и за терапевта за изясняване на местоположението на
дадена душа при влизането й в духовния свят чрез ЖМП терапия. За описание на методологията на тази техника вижте СД 152,
285 – 287.
137
Езикът на звуците в духовния свят е сложен и по време па ЖМП терапия това е най- очевидно при произнасянето на духовните
имена. За някои клиенти то е по-лесно, отколкото за други, но най-ефективно се оказва клиентът да бъде помолен да продиктува
духовното си име буква по буква. Вижте СД 196199 и ЖМП 131, 160
138
ЖМП специалистите могат да прилагат терапевтичен подход с използване на двойствеността душа/мозък. Тук духовното Аз е
помолено да помогне на смъртното човешко его при решаване на проблем. Използването на вечното духовно име помага за
задържането на клиента в духовния свят. Вижте ПД 98 и ЖМП 230 – 231.
139
При посрещането на завърнала се душа нашите водачи често се оттеглят настрана, уважавайки личното ни пространство;
вижте завръщане у дома, ПД 45. Същата практика се прилага от водачите и при първата среща на душите с техните духовни
групи след поредния живот; вижте СД, случай 47, 286. За цветовете в духовните групи вижте СД 179 – 187.
www.spiralata.net 122
още не бях способна напълно да оценя любовта ти? ( Тук клиентката предава отговора на майка си:
"Просто беше време да си дойда у дома. Ти трябва да се научиш да се справяш сама, това е част от
плана. Но през цялото време съм била до теб и съм те закриляла от там, където съм. Всъщност, като
доказателство, не си ли усещала как галя косите ти нощем?")
Е: Винаги съм си мислила, че имам халюцинации… Значи никога не си ме изоставяла, мамо. Чувствам
се толкова по-спокойна, като зная, че винаги си с мен.
М: Хъми, можеш ли да помогнеш на Елси да разбере защо има такава склонност да изпитва необичайни
чувства към своя религиозен учител?
Тук гласът на клиентката ми забележимо се променя, тя заговаря по-спокойно и бавно. Хъми
отговаря:
Е/Х: Елси трябва да знае, че този човек е от нейната духовна група. Ролята му е да й помогне да
достигне до важни прозрения за своето духовно развитие. Не е случайност, че след първата си среща с този
религиозен учител Елси проявява голям интерес към Ню Ейдж ученията. Трябва да се съсредоточи върху
хармонизирането на техните енергии. Те ще се допълват в общия си стремеж към по-дълбоко разбиране.
Тук Елси промърморва на себе си: "Слава богу! Сега зная, че всъщност той е мой духовен партньор".
М: Елси иска да узнае още кой е духовният й Водач. Хъми, Възможно ли е това да е първата светлина,
която дойде да те посрещне сега?
Е/Х: Духовният водач на Елси не е във физическа форма. Той се проявява в интуитивните усещания и
инстинкти, които винаги е изживявала.
М: Много добре. Да продължим.
Е: Започвам да се отдалечавам от това пространство и се понасям в друга посока. Светлината ме води.
Сега спираме пред странно здание със зелена врата и голям, висок свод над нея. Пътеводната ми светлина
ме кара да вляза.
М: Какво се случва по-нататък? Моля те, разкажи ми. Е: Виждам кръгла маса, а зад нея разноцветни
фигури от прозрачна светлина.
М: Колко такива разноцветни прозрачни фигури забелязваш?
Е: Нека ги преброя. Пет… главно от синя и виолетова светлина.
Хъми, душата на Елси, ми описва индивидуалните цветове на създанията, които очевидно са нейният
Съвет па старейшините, седнали в полукръг около нея. В присъствието на тези мъдри наставници
продължавам да задавам въпроси, за да насочвам Хъми/Елси и да извлечем максимална полза от срещата.
М: Хъми, мога ли да узная защо беше доведена на това място? Важен урок ли има в този ден, или
очакваш някаква оценка?
Е: Тук съм, за да разговарям с тези пет души, чиято задача е да ме напътстват в развитието ми като
душа. Тук са, за да ми дадат отговори, но не и да ме съдят, зная това. Преживяла съм този процес много
пъти досега и не изпитвам тревога, докато стоя пред тях; Всъщност чувствам се напълно спокойна.
М: Това е чудесно, Хъми. Елси ме помоли да потърся отговори на следните въпроси:
1) Каква е мисията ѝ в този живот?
2) Как да постигне по-добра хармония с духовното си Аз?
3) Напоследък усеща присъствието на смъртта. Това означава ли, че нейната е близо? Можеш ли да ги
зададеш на Съвета?
Е: В отговор на първия въпрос един от старейшините става и ми изпраща следното мисловно послание:
"С любов, подкрепа и смирено учение ти ще станеш лечител. Влагай старание във всичко, с което се
занимаваш сега. Ние винаги сме тук, за да тй дадем това, от което се нуждаеш, за да постигнеш целта си в
живота".
По втория въпрос учителят й предава послание: "Бъди смирена и любознателна като малко момиче.
Довери се на това малко момиче, или на вътрешния си глас, и те ще те поведат към хармония с духовното
измерение".
Трети старейшина, приел внушителен образ на богиня, отговаря на третия въпрос. Заявява, че: "няма
смърт, освен на съзнателно ниво. Преходът между съзнателното и несъзнателното бележи концепцията за
смъртта. Като души ние не умираме, а просто се освобождаваме от телесната си обвивка. Мислите за
смъртта всъщност произтичат от човешки представи, формирани от земна енергия. Бъди в мир с околния
свят, Елси, и ще бъдеш щастлива".

www.spiralata.net 123
 Два месеца след ЖМП сеанса Елси се обади, много различно звучаща, за да ми благодари за помощта, и
разказа, че вече е много щастлива и в мир със себе си. Посещава курс по енергийна медицина и твърдо е
решила да използва наученото, за да помага на другите.
Дори споделя, че и се струва, че винаги е било предопределено да учи това, защото разбира работата с
енергия по-добре от всеки друг в групата.
Сега общува със своя метафизичен учител с по-ясно разбиране. Знае, че е неин духовен партньор и че
се нуждаят един от друг, за да видят по-висшата светлина.
Може би най-важното е, че вече няма обезпокоителни сънища за майка си. ЖМП преживяването й
донесе утеха, яснота и разбиране. Ясно си спомня посланията от душата на майка си, както и от члена на
Съвета, който ѝ помогна да проумее, че смъртта е представа на съзнателния разум, а всъщност природата на
душата е безсмъртна.

31
Възстановената връзка между духовни партньори

Силия Какоске (Бендиго, Австралия)

Специалист по освобождаване на клиентите от миналото, за да заживеят в настоящето чрез духовна
интеграция
Каси е омъжена тридесет и шест годишна жена без деца. Причината да дойде за сеанс с връщане към
живота между преражданията беше да получи по-голяма яснота и разбиране за живота си –
професионален и личен. Сподели, че е омъжена за своя духовен партньор Джеймс от три и половина
години и знае, че той е най-подходящият човек за нея, но въпреки това във връзката им има проблеми.
Следващата история съдържа много лични подробности, които авторът счита за необходими, за да
разкрие въздействието на ЖМП сеанса на Каси върху живота ѝ.
Каси ми каза, че няколко месеца след запознанството си тя и Джеймс се преместили от големия
космополитен град в средно голям град в провинцията, където година по-късно се оженили. В началото без
работа и местни приятели, Джеймс чувствал самота, която породила проблеми. Прекарвал часове наред
пред компютъра, разменяйки съобщения в чатове, докато Каси била на лекции извън града, което накрая
довело до лична среща с онлайн приятелка. Каси разбрала за тази среща, когато пет месеца след
преместването им открила в компютъра неизтрит онлайн разговор. От записа разбрала, че не само са се
срещнали, а са имали и сексуален контакт. Когато повдигнала въпроса пред Джеймс, забелязала виновния
израз на очите му, въпреки че отрекъл да се е случило нещо подобно.
По-рано Каси имала връзка с мъж, който й изневерявал, и като силна, интелигентна жена се зарекла, че
това никога няма да се повтори. Провокирана и от многократните предупреждения на свой близък роднина,
че на мъжете не може да се има доверие, тя била изправена пред трудно предизвикателство. Искрено
вярвала, че Джеймс е нейният духовен партньор, но дълбоко вкорененият страх, че ще бъде лъгана и
правена на глупачка, не я напускал.
По това време сексуалната връзка на Каси и Джеймс замряла. И двамата били твърде заети с работа и
този аспект от брака им бил загърбван. Тъй като все още били привързани един към друг, често се целували,
прегръщали се и се смеели и Каси смятала това за по- важно от секса.
Каси сподели също, че веднъж в месеца Джеймс отивал на гости у приятел и се прибирал пиян. Това не
й харесвало, но не искала да бъде досадна и да му поставя условия свързани с пиенето. Понякога след тези
гостувания го питала дали има нещо в живота му, което го прави нещастен, защото смятала, че пиенето
често е бягство от реалността. Отговарял, че е щастлив и нищо не го безпокои.
Каси бе положила усилия да превъзмогне повечето проблеми от детството си, но не и Джеймс.
Детството му било много трудно и травмиращо и когато възниквали проблеми, отказвал да се изправи
срещу тях от страх какво ще изплува. По-рано казвал, че ако Каси не е част от живота му, нямало да има
смисъл да живее, и изричал закани за самоубийство, които тя приемала сериозно.
Джеймс бил първият мъж, когото обикнала истински. Любовта пламнала от пръв поглед; тя буквално
подскочила, когато очите им се срещнали за първи път. Никой не можел да я накара да отвори сърцето си,
както той, да я разсмива до сълзи и да й дава свободата истински да изразява себе си. Но в тези спокойни
www.spiralata.net 124
времена животът й бил объркан.
Измъчвали я съмнения за истинската й същност, за това, което мисли, че знае, за връзката им, за всичко.
Срамът, че "не му е достатъчна", вината, че не му вярва, когато обещава да се промени, приемането на всяка
негова дума с недоверие и чувството, че е "правена на глупачка", били твърде реални за нея. Често си
мислела, че ще бъде много по-лесно да го напусне и да започне нова връзка, но чувала натрапчивия си
вътрешен глас, който казвал: "Знаеш, че той е единственият".
Беше време за началото на ЖМП сеанса на Каси. Тя е човек с високоразвита интуиция, чувствителна и
емоционална. Пристигна за сеанса развълнувана и с нетърпение очакваше какво ще открием. Пътуването и
назад, към най-скорошния й минал живот, беше кратко емоционално преживяване – духовното й съзнание
си спомни за единението си с мъжки ембрион – Том, абортиран в двадесет и шестата седмица. Майката била
Джой – бабата на Каси по майчина линия в настоящия и живот. Том се съединил с плода в последния и
минал живот, за да помогне на Джой за израстването и като млада жена. Той обясни: "Беше нещо, за което
душата на Джой ме бе помолила, за да й дам възможност за усвояване на трудния урок от загуба на дете".
Макар и да знаеше, че такова е било желанието на Джой, изживяването беше много тъжно; той изрази
огромна любов към майка си и му бяха нужни няколко мига, за да я утеши, защото Том и Каси са една и
съща душа. После, след този кратък живот като ембрион, душата му, която ще наричам ДК – "душата на
Каси",– се издигна към духовното измерение.
ДК беше посрещната от водача си и емоциите бяха завладяващи. Каси седеше с ръка на сърцето, по
бузите й течаха реки от сълзи, докато чувстваше как водачът й я обгръща любовта си. Няколко пъти ми каза
да почакам или да замълча, когато понечих да попитам какво преживява. Очевидно бе, че просто иска да се
наслади на мига, и й дадох тази свобода140. На моменти докосвах ръката й, за да й вдъхна увереност, и
самата аз долавя тези силни чувства на любов.
След като бе посрещната от водача си, към нея се приближи душата на Джеймс. Той е основният и
духовен партньор и Каси описа настоящия им живот като "празничен", в който всичките четирима членове
на духовната й група се събират в едно семейство. Една от тези души е била Джой – майката на Том, бабата
на Каси по майчина линия, а другата е племенникът й Час, към когото изпитва голяма привързаност. Джой
починала, когато Каси била дете, и ДК получи потвърждение, че нейната душа ще се върне, този път като
дъщеря на Каси и Джеймс. Част от "наградата" на ДК за идването й като Том била, че накрая ще се
преродят в едно семейство. Последното им прераждане заедно като семейна група е било далеч назад във
времето. Макар и духовни партньори, душите на Каси и Джеймс не са се прераждали заедно скоро, защото
развитието им изисквало да работят в различни области. Но споделената им духовна любов оставала
неизменна.
Срещата с трите й сродни души беше много емоционална. ДК повтори, че сегашното прераждане на
Каси е награда за упоритата и индивидуална работа в минали животи. Обясни, че и тя, и Джеймс са имали
трудно начало в настоящия си живот, за да развият способностите и натрупат преживяванията, които са им
нужни, но щом тези уроци бъдат усвоени, всичко щяло да си дойде на мястото.
Имахме няколко спирки в духовното измерение и една от тях беше на място, подобно на лаборатория, в
която ДК работи с енергия. Работата й е свързана със съчетаване на емоционални енергии за лечение чрез
уравновесяване от типа: "Комбинацията от любов и смях носи изцеление на повечето хора, но различни
видове любов и различен тип хумор водят до различни духовни резултати". Това идеално съответствало на
сегашния характер на Каси, както и фактът, че в групата й всички се забавляват, смеят и изпитват
удоволствие, докато работят в лабораторията върху различни проекти.
През този период в духовното измерение ДК посети пространството за избор на живот и два пъти се
срещна със Съвета на старейшините. Всяко посещение при Съвета ни позволява да изследваме причините за
множество събития в сегашния й живот. Чрез терапевтична техника за задържане във вечното настояще,
която се оказа сполучлива, Каси получи уверение от Съвета си, че всичко е така, както трябва да бъде, и че
това, от което се нуждае, е само любов и доверие. Когато я попитах дали някой от Съвета показва предмет,

140
При работа с клиенти под хипноза, които визуализират събития в отвъдното, ЖМП терапевтите трябва да процедират
внимателно. Темпото и тонът са важни поради много причини, една от които е да дават на клиента време да довърши разказа си
за това, което вижда, преди да преминат към следващия въпрос. Обучаващите се ЖМП хипнотерапевти не разбират, че клиентите
често не описват всичко, което виждат в духовния свят. За много от тях преживяванията в отвъдното в състояние на транс са
свещени за душите им. Вижте ЖМП 62 – 63, 87 и 92 – 93.
www.spiralata.net 125
който носи символика, тя каза, че един от съветниците има медальон с изображение на пума с оголени
нокти и зъби. На въпроса какво означава това, Каси отговори: "Символ е на смелост… трябва да бъда
упорита, силна и готова да се боря, ако трябва; да се боря за това, което съм". Този символ е вдъхновявал и
олицетворявал ДК в множество прераждания, в които е трябвало да проявява сила и да отстоява
убежденията си141.
В пространството за избор на живот и тяло ДК каза, че е избрала тялото на Каси, с неговия висок
интелект и емоционалност, за да и помогне да постигне равновесие между ум и тяло. Това е най-тежкото
тяло, което е избирала – по отношение на големина, и изборът е бил направен с цел да бъде здраво свързана
със Земята физически, докато се учи на емоционално и интелектуално равновесие. Най-сетне разбра
причината да изживява моменти на безкрайно спокойствие и безкрайно вълнение.
Каси се събуди от сеанса, заредена с енергия, изпълнена с живот, любов и положителни емоции и с
удивителното познание, съпътстващо духовните истини, до които се достига чрез ЖМП хипноза. Когато
погледнах в очите й, се уверих, че е постигнала истинско чувство на спокойствие – съвършено ново
изживяване за нея.
Очевидно ДК беше решила, че веднага, след като Каси изживее своя ЖМП сеанс, ще настъпи бърза
промяна в живота и – главно на лично ниво, за което тя ми разказа четири месеца по-късно. След
потвърждението, че Джеймс е нейният духовен партньор, че е "писано" да бъдат заедно и този живот е
"празненство" за тях, тя се бе успокоила и започнала да проявява по-голямо доверие. Отърсила се от
миналото, от нещата, които той бил сторил, и започнала да гледа напред към бъдещето. Всичко изглеждало
идеално… но имало още за учене и това станало възможно след връщането към духовната ѝ същност.
Два и половина месеца след ЖМП сеанса Каси открила още по-очевидни доказателства, че Джеймс й
изневерява, и отново се сблъскала с проблема му с алкохола. Този път реакцията й била спокойно да се
оттегли от ситуацията и от общата им среда. Макар и да останала тревогата, че той може да посегне на
живота си, тя изпитвала силно, завладяващо чувство на спокойствие и сигурност, че "всичко е така, както
трябва да бъде". Въпреки честите опасения през следващите дни, че е твърде сурова, тези мисли винаги
бързо били измествани от вътрешно спокойствие и дълбоко доверие и сигурност. Те съпътствали усещането
за здрава връзка със Земята и Каси постоянно получавала знаци като напомняне, че е избрала това тяло
точно за тази роля. Отхвърлила първия опит на Джеймс за сдобряване и с изненада открила, че може да го
направи с любов и спокойствие, без гняв и наранени чувства. Това ѝ се струвало като пряка намеса на
душата ѝ.
Каси била малко озадачена заради посланието, което получи по време па ЖМП сеанса, че този живот
трябва да бъде празненство за тях… защото точно сега нямала чувството, че празнува! Престанала да носи
венчалната си халка и по всичко личало, че трябва да крои планове за бъдещето си без Джеймс като
партньор.
След време се почувствала достатъчно силна да му напише дълго писмо, В което го съветвала да
помисли върху преживяванията си в детството и поставила строги граници за отношенията им. Заявила, че
ако той не желае да превъзмогне проблемите си и иска нещата да останат такива, каквито са – няма
проблем, но тогава трябвало да се откаже от връзката си с нея.
Срещнали се, поговорили за границите, очертани от Каси, и Джеймс добавил свои. Решил да се изправи
срещу факта, че е бил сексуално малтретиран като дете, и да престане да се напива до забрава. Когато Каси
споделила за страха си, че той ще се опита да сложи край на живота си, след като го напуснала, той разказал
как е бил на крачка от смъртта. Вечерта след опита си за сдобряване бил в големия град при семейството си,
в което проблемите със зависимости били нещо обичайно. Не искал да остава там, защото това било част от
живота, от който бягал, и тръгнал без посока. Имало буря и спрял под едно дърво. След малко погледнал
нагоре, а дървото силно се клатело. Инстинктът го подтикнал да премести колата и когато го направил,
погледнал в огледалото за задно виждане и видял как дървото пада там, където бил преди.
С разбиране, подсилено от спомените за пътуването си в духовното измерение, Каси почувствала, че
това показва избора, направен от Джеймс и душата му: би могъл да остане там и да умре или да се премести
и да продължи живота си. Той избрал да живее и част от този избор била да се върне назад към травмата от
миналото си и да я преодолее. Каси се убедила, че се е отказал от самоубийствените си намерения. Ако
141
Духовните знаци, символи и емблеми, показвани от Съвета на старейшините на душите, които застават пред тях, носят много
специален смисъл и послания; вижте СД 233 – 251.
www.spiralata.net 126
искаше да напусне този свят, би се възползвал от възможността. Изразила вярата си, че това е неговият
избор и че ако не разреши проблемите си сега, ще се завърне в друг живот и отново ще има мисли за
самоубийство.
Каси осъзнала още, че макар и според плановете този живот да бъде празненство за тях, свободната
воля винаги играе роля. Джеймс е имал избор да превъзмогне миналото или не. Ако избере да не положи
нужните усилия, за да изживеят дните си щастливо, Каси знаела, че ще намери друг, с когото да сподели
живота си. Освен това интуитивно знаела, че ако не са заедно, тяхната дъщеря ( духовната им партньорка
Джой ) няма да се роди в семейството на никого от двамата. Душата на Каси и даде увереността и смелостта
да Вярва, че всичко ще бъде наред и че накрая и двамата ще бъдат добре, независимо от избора си.
Медальонът с пумата се оказал прекрасен знак за нея, напомнящ й да бъде упорита, силна и вярна на себе
си.
Отделяла време за медитация, за свързване с душата си и за приемане на отговорите, които получавала
с доверие. Осъзнала, че всичко се случва, когато трябва – започнали да мислят за събиране и се налагало да
изяснят този въпрос, преди да създадат дете. Но тя знаела, че благодарение на сигурността, която Джеймс
чувства с нея, тези проблеми са възникнали точно сега. Преди да се запознае с нея, не е имал сигурността на
любовта и връзката с нея му е дала възможност да се вгледа в сексуалните си проблеми. Смущението в
интимни моменти (насладата от оргазма, помрачена от чувство за вина и срам заради малтретирането)
подсъзнателно го е карало да избягва такава близост.
Пряката връзка на Каси с душата й донесе не само дълбоко чувство на спокойствие и сигурност, а и
познанието, че всичко има смисъл, което я изпълва с увереност. Помогна й почти напълно да се освободи от
човешката болка и да се извиси над нея, макар и все още да вижда света през своите очи и да остава здраво
свързана със Земята. Беше изненадана от вътрешната сила и увереност, проявени в момент, когато повечето
хора биха се отчаяли. Без ЖМП преживяването си Каси смята, че би напуснала Джеймс, за да започне на
чисто – определено по-лесната възможност. Съмненията, недоверието и болката биха надделели над
надеждата за общо бъдеще. Но прозрението по време на ЖМП сеанса, че този живот е награда за тях, както
и прекият достъп до духовната си същност, който получи, й дадоха сили да превъзмогва крехките човешки
емоции с такава любов и спокойствие. Това наистина е благодат.
Джеймс се завърна при Каси, докато посещаваше терапевтични консултации за психическите си травми
от сексуално малтретиране. Връзката им продължава бавно да укрепва и Каси все повече вижда човека,
който Джеймс е в действителност. Празненството им вече е започнало

32.
Истинската Лора: откриване на изгубена идентичност

Джорджина Канон (Торонто, Канада)

Международен лектор, автор, директор на клиничен институт, специалист по терапия чрез хипноза и
регресия
За повечето от нас спомените от минали прераждания са скрити дълбоко в подсъзнанието. Въпреки
това, под напътствията на опитен хипнотерапевт, в състояние на транс те могат да изплуват и по-рано
избледнелите или скрити спомени да се избистрят и да излязат на повърхността, носейки мъдрост и
разбиране за настоящия живот.
Почти всички преминават от живот в живот без съзнателно познание за миналите си прераждания и
за хората, които са били тогава. И все пак живеем пълноценен, в повечето случаи смислен живот и без
това познание.
Представете си какво би било да живеете в настоящето и изведнъж да преминете от една
идентичност към друга, без съзнателен спомен за това, което сте били досега, и как сте изживели
първата част от живота си. Тази глава описва точно такава невероятна история и как регресията към
минало прераждане и живота между преражданията истински помогна на една жена да възвърне
спомени от младостта си.
Това е необикновената история на Лора, която на седемнадесетгодишна възраст, докато ходела по
улиците на Торонто, загубила представа коя е и как се е озовала там. За щастие, млада жена от Квебек,
която чакала на автобусна спирка, я видяла сама и разплакана. Жената попитала дали може да й помогне и

www.spiralata.net 127
когато чула историята, я отвела в дома си, предложила й чай и храна и се обадила в полицията, за да
провери дали е имало инциденти или сигнали за изчезнали хора.
Нищо, никой.
Тази прекрасна млада жена осигурила на Лора временен дом, в който тя останала няколко месеца и
живяла с измислена самоличност, изпълнена със страх за миналото. Питала се коя е била преди и какво
ужасно нещо е извършила, което трябва да бъде така напълно блокирано от съзнанието й. Всеки ден
преглеждала вестниците за съобщения за изчезнали хора, но сред тях нямало момиче, отговарящо на
описанието й. От този момент до деня, в който дойде при мен – повече от четиридесет години по-късно,
Лора останала в пълно неведение за истинската си самоличност.
Няколко месеца след началото на новия си мистериозен живот Лора срещнала бъдещия си съпруг Дон.
Станала учителка по състезателни танци, а той бил нов ученик. Внезапно се почувствали така свързани,
сякаш са се познавали в предишен живот.
През десетилетията на брака им Дон бил нейна солидна опора, твърдо решен да помогне на съпругата
си да открие своята идентичност. Използвали всички начини за идентификация, включително и пръстови
отпечатъци, Интерпол, полицията, Канадската конна полиция, детективи, адвокати и интернет. "Поне узнах,
че нямам криминално досие", шегувала се тя. Не можели да пътуват зад граница, защото Лора нямала
никакви документи за гражданство или здравно досие.
Купили къща в предградията, вечер танцували в местни клубове и прекарвали уикендите в спускане с
кану или походи в гората и спане на палатка под звуците на вълчи вой.
Повече от десетилетие водели този начин на живот като Адамс Мечока, построили си къща на
затънтено място в гората, на пет километра от най-близкия съсед трапер, варели зеленчукови консерви на
печка на дърва, ловели калкан и зайци. Често се прибирали със ски у дома и си готвели заешко задушено.
Били щастливи и доволни от живота си заедно тридесет и пет години.
Накрая Дон споделил тайната със свой приятел адвокат, който предложил хипнотична регресия. От
страх какво може да открие, Лора чакала още девет години, преди да реши да се подложи на хипнотерапия.
По това време техен приятел, занимаващ се с хиромантия, им казал за лекция за терапията чрез Връщане
към минали животи, която бях изнесла. Дон Веднага ми се обади.
Лора беше на шестдесет, когато за първи път дойде при мен. С Дон пристигнаха в клиниката за първия
си разговор и хипнотичен сеанс. Както се изрази Лора, тя искаше да узнае "Коя съм и откъде съм дошла?".
Беше разтревожена какво може да е извършила и искаше да знае дали има семейство и дали е наранила
някого. Освен това смяташе за важно, че изпитва ужас от возене в кола.
Казах, че не мога да обещая нищо, но съм успявала да помогна на хора да възвърнат паметта си за
миналото. Не можехме да започнем веднага. Тя имаше склонност към епилептични припадъци и високо
кръвно налягане и аз поисках писмо от личния й лекар преди да пристъпим към хипноза. При тази среща
нямаше истинска хипнотерапия, но и дадох диск с упражнения за отпускане, защото се надявах да й
помогнат да свикне да релаксира, докато слуша гласа ми.
Две седмици по-късно Лора отново дойде в клиниката с писмото от лекаря си, готова да изживее
регресия към минал живот. Може би така щеше да разбере повече за себе си и дали е познавала Дон в
предишно прераждане. Изглеждаше добра идея, защото "по пътя назад" може би щяхме да проследим
влизането й в този живот и да изплуват моменти от детството й. Но въпреки че много подробно си
припомни два живота, не получихме никаква информация за началото на сегашния.
Месец по-късно Лора влезе в кабинета ми обезпокоена и изплашена. Имаше записани часове за
ангиограма и ехокардиограма и се страхуваше, че може да умре, без да е узнала коя е. Поговорих й, че е
твърде рано да мисли за смърт – "имаш да даваш още много уроци по танци", – и тя се съгласи. Започнах
стандартен хипнотичен сеанс, използвайки лечебни техники за тялото и ума, и я пренесох напред в
бъдещето, за да види как празнува Коледа. Отново я свързах с духовните й водачи и ги помолих да останат с
нея по време на процедурата.
Измина почти година до следващото посещение на Лора в клиниката. Оказа се, че е претърпяла
сърдечна операция. Каза ми: "Вече съм готова да разбера".
Поисках и получих разрешение "да направя нещо различно". Върнах я направо в майчината утроба, а
после в междинния живот, където тя буквално излетя към дверите. "Има нещо като бяла мъгла, но приятна,
не страшна, и сред нея се движат хора… вървят към мен.

www.spiralata.net 128
 Усещам завладяваща любов и е странно колко лека и свободна се чувствам".
Имаше четири създания. "Усещам ги и ги виждам, обграждат ме с нещо, което е трудно да се опише.
Красиви нюанси на синьо, златисто и розово. Има цвят, който не съм виждала преди, не зная как да го
назова… сякаш бръмча, вибрирам и осъзнавам, че съм също като тях. Свободна съм!" Лора започна да се
смее и изглеждаше много въодушевена. Опасявах се, че ще се събуди от хипнозата, но смехът премина в
леки сълзи и тя продължи да повтаря: "Толкова е красиво… такава нежност и красота".
Беше много емоционален момент за Лора. Освободена от физическото си тяло, тя осъзна, че то не е
цялата й същност. Не желаейки да напусне това пространство, прекарва дълго време при дверите с
посрещаните, които се оказаха и нейни духовни партньори, и "мъдреците", както ги наричаше. Когато
попитахме за целта на усилията й в този живот Лора откри, че го е избрала, за да се научи на търпение и
прошка, и била силно насърчена да се присъедини към родители, които били изплашени, когато разбрали за
зачеването ѝ.
Продължихме да задаваме въпроси и стана ясно, че групата цели да й даде спокойната духовна връзка,
изгубена през годините, и смята всичко друго за второстепенно или маловажно. Всеки път, когато се
опитвахме да продължим нататък, ни казваха "все още не". Не можахме да изкопчим информация от
групата за сегашния й живот; за тях беше по-важно да й помогнат да се свърже с истинското си Аз. Толкова
бяха убедени, че когато след малко попитахме дали можем да преминем към друга спирка в междинния
живот, заявиха, че "познанието, което получихте, е достатъчно засега".
Бях обезпокоена, че въпреки вълнуващите изживявания, Лора все още не е получила информацията, от
която се нуждае. Бавно се пренесохме напред – от междинния живот към влизането в утробата – и тя
внезапно подскочи, когато вибрациите й отслабнаха и изживя момента на зачатието. Чу гласове да се карат
и почувства енергията на раздора в този миг. Красотата и спокойствието изчезнаха от лицето и аурата й и
енергията й стана накъсана докато гледаше и усещаше как расте с наближаването на раждането… и си
спомни ранните години от настоящия си живот.
През тези ранни години нямаше значими събития; видя себе си и майка си; на две години си спомни, че
е имала сестра – бебе. "Аз съм голямото момиче. Имам сестричка". На десет си спомни за новороден брат й:
"Живеем на място, наречено Джорджия. Баща ми се казва Бари Уотсън (това не е истинското му име)… Не
го познавам".
В този момент Лора се развълнува и се събуди от хипнозата. Предложих отново да се отпусне и да
продължим пътуването, за да узнаем повече, и тя го направи.
На четиринадесет години Лора се разстрои, зарида и затрепери. "Не ми харесва да съм на
четиринадесет, не искам да бъда на четиринадесет". Върнахме се година назад.
Тринадесетгодишната Лора говореше за преместване в Детройт, Мичиган, и за къща, в която "живея с
майка си, сестра си и брат си. Трябва да заминем. Тя трябва да си намери работа… толкова е уморена…
толкова изтощена. Мама се тревожи. Парите не ни достигат. Иска ми се да бях достатъчно голяма, за да
помагам. Ядем само боб и картофи. И аз съм уморена".
Отново опитах да се пренесем напред, но тя отказа. Четиринадесетгодишната Лора не желаеше да си
спомни142.
След ласкава утеха от водачите си тя излезе от хипнозата, изпълнена с вълнение, скочи от стола и
побягна към рецепцията. "Дон, зная името на баща си!" И двамата бяха силно
развълнувани. След кратка прегръдка се втурнаха навън, за да си отидат у дома и да поровят в интернет.
В миналото Дон често бе търсил в интернет ключ към самоличността на Лора. Всяка седмица
преглеждал сайтовете за изчезнали хора за нови снимки и описания, с надеждата да намери нещо за нея като

142
При нормални обстоятелства Лора би изглеждала идеалната кандидатка за десенситизация от травма, получена между
четиринадесетата и седемнадесетата година от живота й. Очевидно амнезията й е била причинена от такава травма. Може да се
предполага че клиентката е изживяла непоносима физическа или емоционална болка през този период, накарала съзнанието й да
блокира всички спомени за миналото, като средство за самосъхранение. Някои психотерапевти биха възразили, че Лора никога
няма да постигне пълна хармония, ако не превъзмогне на съзнателно ниво травмиращия четиригодишен период от живота си. Но
тя има пълно право да откаже такава терапия.
Авторката на тази статия ми каза, че според Лора щастието й в бъдеще не зависи от отключването на спомените за тези
тийнейджърски години. Със сигурност е узнала много за сегашната си идентичност чрез умело прилагане на хипноза, но по-
важното тук е, че чрез духовна регресия Лора е открила и се е свързала със своето истинско Аз. Трябва да се изтъкне, че всички
кармични последици от изживяната травма ще й се разкрият в отвъдното ЖМП 88-90.
www.spiralata.net 129
дете. Сега, когато имаше имена, можеше да започне да търси в сайтове за родословие.
В "Дженсъркълс" открил името Бари Харолд Уотсън, роден в малък град в Джорджия.
Този Бари Харолд Уотсън имал деца, чиито първи имена съвпадали! Дон продължил да рови. Открил
некролога на Бари Уотсън, в който били записани същите имена на децата му.
Развълнуван, но предпазлив, искал да се увери, че е попаднал на същото семейство.
Съсредоточил се върху брата, предполагайки, че сестрите са омъжени и с нови фамилни имена.
Потърсил в телефонните указатели на САЩ името Бари Уотсън и започнал да се обажда, но без успех.
Накрая, разчитайки на случайността, публикувал съобщение в "Казън Кънект".
Неочаквано, за огромна радост на Лора и Дон, месец по-късно се появил отговор: "Здравейте, аз съм
сестрата, която Лора търси. Домашният ми телефонен номер е…"
И двамата били дълбоко трогнати, когато узнали, че човек от семейството е издирвал Лора. След
дългите години на неведение, тревоги и догадки, най-сетне щяла да се срещне с изгубената си самоличност
и семейство. Бил прекрасен, опияняващ момент.
Последвали поредица телефонни разговори, след които ДНК тестове доказали, че Лора наистина е
намерила сестра си и семейството си.
Лора упорито иска да остане в настоящето. Не желае да се рови в изгубените години от миналото, а да
се наслаждава на това, което е открила за днес и утре. Мистерията не я вълнува. В живота и настъпиха
положителни промени. Вече има паспорт, семейство, самоличност и двойно гражданство в САЩ и Канада.
Пътувала е до Съединените щати, за да се срещне с братята и сестрите си (оказа се, че са били шест деца!).
Сега пътува до Европа и буквално навсякъде, където пожелае! Толкова е доволна, че всеки път, когато се
сдобие с нов документ, като американски паспорт, документи за имигрантски статут в Канада или виза за
пътуване, тя се обажда, за да ми благодари.
Въпреки че провеждам множество сеанси с връщане към минали прераждания и към междинния живот,
тази история винаги ще има специално място в сърцето ми. Тя е потвърждение за силата на любовта – от
добрата непозната, дала подслон на седемнадесетгодишната Лора, до всеотдайността и подкрепата на
любящия й съпруг Дон и невероятната сестринска лоялност на жената, която повече от четиридесет години
не се е отказала да търси изчезналата си по-голяма сестра143.

Превод от английски Валентина Атанасова-Арнаудова

143
На съзнателно ниво малък брой хора могат да преодолеят амнезията за миналите си прераждания без хипноза. Тази
способност е известна като "спонтанни проблясъци", но дори ако някой може да си спомни откъслечно за предишни животи,
далеч по-трудно е със спомените за живота между преражданията. За този вид отключвано на духовни спомени е нужна помощта
на опитен ЖМП терапевт. Предвид това случаят на Лора е по-класическа форма на амнезия с пълно блокиране на всички спомени
за сегашния живот. Затова тази покъртителна история е толкова необичайна и с терапевтичния подход, който е бил приложен за
разкриване на дълбоката й същност, и с огромната полза, която е извлякла за откриването на сегашната си самоличност.
Прилагането на хипнотерапия е мощно средство за преодоляване на много форми на амнезия чрез достигане до
подсъзнанието. Но това поражда по-дълбокия философски въпрос за възстановяването на духовната ни памет. Предизвикателство
в нашата работа е поставяният от някои хора въпрос: щом при раждането настъпва амнезия, за да блокира спомените за духовния
ни живот на съзнателно ниво, не нарушаваме ли божествената етика, като използваме хипноза за отстраняване на тези бариери?
Моят отговор е, че щом хипнозата може да ни разкрива красотата на отвъдния (или вътрешния) живот, тогава това не ни ли дава
право да потърсим истината кои сме в действителност и откъде сме дошли? Ако не биваше да узнаем тези неща, никоя форма на
хипноза, медитация, канализиране и т.н. не би могла да отстрани бариерите.
Моето убеждение е, че всеки човек в дълбоко състояние на извисено съзнание вижда това, което трябва да види по преценка на
своите лични духовни водачи. При някои хора бариерите са повече, отколкото при други, в зависимост от фактори, като възраст,
етап на развитие, кармични предизвикателства в този живот и прочие. Накрая, вярвам, че тук оказва влияние и друг фактор. Защо
блокирането на спомените ни от отвъдното в двадесет и първи век може да бъде преодолявано все по-лесно с напредъка на
методите за хипноза? Днес живеем в по-пренаселен свят откогато и да било, което води до обезличаване на отделната личност.
Към това може да се добави и широкото разпространение на химически зависимости. Наркотиците възпрепятстват духовното
развитие. Може би това са причините нашите духовни водачи и наставници да позволяват разкриването на повече информация за
духовното ни минало откогато и да било преди в човешката история. Вижте ПД 96 – 98, 269, 282 – 283, 329.
www.spiralata.net 130