Няма невъзможни неща

Вадим Зеланд

ПРЕДГОВОР
Често ми задават въпроса защо, когато четеш книгите за транссърфинга, възниква такова
възторжено състояние, при което цветовете изглеждат по-ярки, а невъзможното - възможно. Защо по-
късно, когато се върнеш в действителността, тя отново е сива и неподатлива и еуфорията някъде
изчезва.
Отговорът е елементарен. Защото така работи Системата - матрицата, в която ние съществуваме.
Тя ви сваля на нивото на своите вибрации. За нея е важно вие да се вписвате технически в
създадената от нея информационна, производствена и потребителска мрежа.
Животът на човека от Системата не се определя от съдбата му, а от предназначеното за него
звено в технологичната верига.
Матрицата не се подчинява на звездите - тя си има свои закони. А елементите й не са господари
на своята част - всеки си има свое място.
Ако предназначеното за вас място не ви удовлетворява, не е казано, че ще успеете да го смените.
Мечтата ви не интересува Системата - вие трябва да функционирате изправно (да мислите както
трябва - да работите както трябва - да бъдете както трябва).
Какво ще стане, ако мислите и действията ви не се подчиняват на общите правила?
Бихте могли да напуснете клетката си и да се разхождате из матрицата както ви харесва.
Но този факт не е приемлив за Системата.
Впрочем вас какво ви интересува дали нещо й е угодно или не?
Вие сте способни да я използвате в свой интерес, също както тя използва вас. За тази цел изобщо
не е необходимо да излизате от нея - достатъчно е да излезете извън рамките на алгоритъма „мисли
като всички - прави като всички - бъди като всички“.
Тогава границите на възможното и достъпното лично за вас ще се разширят далеч извън
пределите на постижимото и обичайното за всички останали.
Принципите на транссърфинга са своеобразни ключове, с които се отварят забранените врати и
ви дават възможност свободно да се разхождате из матрицата. Необходимо е само да ги разбирате, да
ги използвате и да ги помните. За да ги разбирате добре, е достатъчно внимателно да прочетете
предишните книги за транссърфинга.
В тази книга са събрани основните принципи, обобщени в кратки формулировки. Това ще ви
помогне да ги запомните, следователно да ги използвате в нужния момент.
Препрочитайте ги от време на време - поред или разбъркано. Познанието ви постепенно ще се
разширява и в един момент ясно и отчетливо ще видите накъде ви води натрапеният ви алгоритъм и
къде преминава пътят към вашата мечта.

I. Махалата
Това са енерго-информационни структури, които съществуват във финия свят и се хранят с
енергията на хората - главно с енергията на конфликтите и негативните емоции. Хората не си дават
сметка, че неволно действат в техен интерес. Раздразненият, загрижен или изплашен човек сякаш
изпада в ступор, потъва в проблемите си като в сън и престава да вижда и да осъзнава какво става в
неговата реалност. Оказал се във властта на деструктивното махало, човек губи свободата си. И е
принуден да живее според неговите закони, да бъде винтче в големия механизъм, независимо дали му
www.spiralata.net 1
харесва или не.
Например Системата се развива като самостоятелна структура въпреки волята на отделните
чиновници. Разбира се, влиятелният чиновник може да взема самостоятелни решения, но те не бива
да са в разрез със законите на Системата, иначе той ще бъде отхвърлен.
Много често хората, изкушени от рекламните трикове на махалото, се отдалечават от щастието
си, което е било съвсем близо до тях.
Отиват в армията и загиват.
Влизат в учебно заведение и усвояват професия, която не им допада.
Постъпват на чужда, но уж престижна работа и потъват в блато от проблеми, свързват живота си
с неподходящ човек и после страдат.
Махалата ви призовават да дадете всичко от себе си в служба на нещо или на някого, оставайки
равнодушни към собствената си съдба.
На тях не им изнася човек да избира съдбата си. Защото, ако има свобода на избора, той ще
стане независим.
На махалата е изгодно да контролират привържениците си, затова измислят все нови начини да ги
манипулират. С каквито и оправдания да се прикриват войните, революциите и другите конфликти,
същността им е една - това е битка на махалата за спечелване на привърженици.
Начело на човешките пирамиди се поставят фаворитите на махалата.
Не е задължително фаворитът да притежава някакви особени качества. По правило такъв става
привърженик, чиито параметри най-оптимално се вписват в структурата на махалото. Ако
параметрите му престанат да отговарят на изискванията на Системата, той безжалостно се
отстранява.
Главният критерий не е колко добре изпълнява работата си човек, а колко правилно я върши от
гледна точка на Системата.
Изпълнявайки волята на махалата, на хората им се струва, че действат по лично убеждение. Но
личните им убеждения в по-голямата си част са завладени от махалата. Щом човек се настрои на
честотата на махалото, се появява взаимодействие между тях на енергийно ниво, нещо като примка с
обратна връзка. Човекът излъчва на резонансната честота на махалото, а то от своя страна подхранва
неговата енергия, за да запази влиянието си.
Например махалото на политическа партия провежда агитация, спечелва привърженик и му
подава малко енергия - той изпитва чувство за правота, удовлетворение, достойнство и значимост. И е
убеден, че контролира ситуацията и че може да избира.
А истината е, че всъщност него са го избрали и са установили контрол върху мислите му. Външно
това изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля, но тя изкуствено и
незабелязано му е наложена от махалото.
Голяма част от мислите и постъпките на хората се намират в сферата на несъзнателното.
Човек отдава енергията си на махалото, когато излъчва мислена енергия на резонансната му
честота. Няма значение дали тя е положителна или отрицателна. Главната задача на махалото е да
улови човека, да го хване на тясно, независимо по какъв начин, само и само да владее мислите му.
Ако човек се разбунтува и открито се обяви срещу заробилото го махало, той неминуемо е
победен.
Махалото може да бъде победено само от друго махало.
Да се борите активно срещу онова, което не искате, значи да вложите всичките си усилия това да
се осъществи в живота ви. Колкото по-силно е вашето желание да избегнете нещо, толкова по-голяма
е вероятността да го получите. Навсякъде ви преследва онова, което активно не искате, т.е.
страхувате се от него, ненавиждате го и го презирате.
От друга страна, има още много неща, които също не искате, но в дадения момент не ви вълнуват
особено. Затова ги няма в живота ви. Но щом пуснете в себе си нежеланото или ви обхване неприязън
и се отдадете на това чувство, нежеланото непременно ще се материализира в живота ви.
Да се борите с махало, означава да му давате своята енергия.
Първото и главно условие за успешна борба с махалото е да се откажете да се борите с него.
Ако сте обхванати от мисли какво не ви харесва, то ще присъства в живота ви.
Колкото по-активно се съпротивявате срещу досадните махала, толкова по-активно те ще ви
преследват. Трябва спокойно да приемете махалото като нещо нормално, като неизбежно зло, а после
да се отстраните от него. Когато го пуснете, и то ще ви пусне.
Обикновено хората смътно си представят какво искат. Но всички със сигурност знаят какво не

www.spiralata.net 2
искат. Стремейки се да се отърват от нежелани вещи или събития, мнозина постъпват така, че се
получава обратното.
Онова, което ви плаши или го мразите, обикновено владее мислите ви, следователно препълва
слоя на вашия свят. Ако не искате да имате нещо, просто не мислете за него, равнодушно го
отминете и то ще изчезне от живота ви.
Да изхвърлиш нещо от живота си, не означава да го избягваш, а да го игнорираш.
За да се отървете от нещо, което ви дразни, отначало го приемете (просто „за сведение“), пуснете
го да мине през вас и му помахайте с ръка за довиждане. Да го приемете, означава не да го пуснете в
себе си, а да признаете правото му на съществуване и равнодушно да го отминете.
На изложбата са представени много картини, които не ви харесват, но не ви идва наум да
поискате да ги махнат.
Най-добрата защита срещу махалата е празнотата. Ако съм празен, няма за какво да се захванат.
Не влизам в играта на махалото, но и не се опитвам да се защитя от него. Просто го игнорирам.
Неговата енергия прелита край мен, без да ме засегне, и се разсейва в пространството. Играта му не
ме вълнува, не ме трогва, аз съм празен за него. Просто си кажете: „Майната му!“ - и то ще изчезне от
живота ви.
Техниката на мекото отстраняване е следната: на първата атака на махалото отговаряте със
съгласие, после дипломатично отстъпвате или незабележимо насочвате движението в нужната ви
посока.
Важно е навреме да си спомните, че всъщност махалото се стреми да източи енергия от вас.
Ако си поставите за цел да си създадете навика да помните, с течение на времето ще си
изработите имунитет срещу провокациите му.
Попаднете ли в ситуация, в която ви е известен стандартният сценарий на развитието на
събитията, направете нещо - няма значение какво - извън сценария. Махалото ще спре.
Опитайте се да реагирате неадекватно поне на дребните неприятности.
Поиграйте си на замяна: на страха с увереност, на унинието с ентусиазъм, на негодуването с
равнодушие, на раздразнението с радост.
Енергията на спряното махало преминава във вас. Щом сте се справили с проблема, вие сте
станали по-силни. Следващия път това няма да е проблем за вас.
Нестандартните и гениалните решения идват тогава, когато човек се освобождава от махалото и
се сдобива със свободата да мисли в друга насока.
Необходимо е при всяко досадно обстоятелство да помните, че махалото се стреми да се закачи
за вас.
Щом си спомните за това, можете да направите съзнателен избор: да дадете енергия на
махалото, като изригнете отрицателните си емоции, или да го оставите с празни ръце и да победите.
Ако си спомните, не е трудно да го провалите или да го спрете. Ние винаги несъзнателно даваме
енергия на махалата.
Отдайте се в аренда. Действайте както обикновено в такива случаи, но не като участник в
играта, а като страничен наблюдател. Погледнете ситуацията отстрани.
Ако сте се сблъскали с проблем или пречка, разберете отношението си към тях. Не позволявайте
проблемът да ви изплаши.
За начало си спомнете, че винаги съществува много просто решение, но искат да ви натрапят
сложното.
Необходимо е да промените обичайното си отношение към проблема с противоположното и той
или ще изчезне от само себе си, или ще го решите бързо и лесно. Посрещайте всеки проблем не като
препятствие, което е нужно да преодолеете, а като част от пътя за изминаване. Нека във вас няма
място за проблема, бъдете празни за него.
Махалата не преследват никакви цели, тъй като не притежават осъзнато намерение и разум, не
замислят нищо. Те приличат на паразитни растения, които са оплели цялата планета, но не нарочно,
а естествено, както всички паразити.
Махалата са втората цивилизация на Земята, и то много по-могъща, защото тихо и незабелязано
управляват първата.
Вредните навици се инициират от тях.
Например пушенето не е физиологична зависимост, а ритуал, кукичка, за която ви дърпа
махалото. За да се откачите, е необходимо да превключите на друга програма - здравословен начин на
живот. Също както можете да се отървете от натрапчива мелодия в главата ви, като си затананикате

www.spiralata.net 3
друга.
Не е нужно да се борите с махалото, когато ви принуждава да изпълнявате обичайния ритуал.
Нужно е само да прехвърлите вниманието си на нещо друго, да разчупите стария алгоритъм.
Вашата свобода е независимостта ви от чужди за вас махала.
Но има и такива, които са полезни точно на вас. Това са вашите махала.
Те не са абсолютно зло за човека, при условие че той действа осъзнато. Въпросът е само как да не
се поддава на влиянието им, а съзнателно да ги използва в свой интерес.

II. Вълната на успеха

Не е достатъчно да не пускате в себе си негативната енергия. Необходимо е и да не излъчвате
такава. Например в яда си сте навикали някого. Бъдете сигурни - след това непременно ще имате
някаква неприятност или проблем. Щом пуснете в себе си негативна енергия, в живота ви ще се
появят неприятности. Излъчвате ли негативна енергия, тя ще се върне към вас като бумеранг.
Винаги имаме онова, което е завладяло мислите ни. Те се връщат при нас.
Ако сте благодарни на онова, което имате, и изпитвате любов към заобикалящите ви вещи, вие
излъчвате позитивна енергия. В такива моменти транслирате в околния свят позитивни колебания и
те непременно ще се върнат при вас. Птицата на щастието няма нищо против да кълве зрънца от
ръката ви. Няма нужда да я улавяте. Достатъчно е да не я прогоните.
Хората наистина имат свободата да избират своето щастие и късмет.
И същевременно не са свободни от махалата, които ги отклоняват от вълната на успеха.
За да се сдобиете със свобода на избора, е необходимо да излезете от играта, натрапена ви от
махалата.
Да дадете воля на негативната мислена въртележка, означава да влезете в играта на
деструктивното махало и да излъчвате енергия на неговата честота. Това е много лош навик.
Във ваш интерес е да го смените с друг - съзнателно да контролирате мислите си. Откажете се от
недоволството и неприемането. Винаги и във всичко може да се открият добри страни и поводи за
малка радости.
Всеки път, когато разумът ви не е зает с нещо конкретно - например пътувате в градския
транспорт, разхождате се или извършвате работа, която не изисква концентрация на вниманието ви,
включвайте позитивни мисли. Създайте си навик да обръщате внимание на всичко хубаво и
позитивно. Щом видите, прочетете или чуете за нещо хубаво, приятно и обнадеждаващо, фиксирайте
го в мислите си и му се порадвайте.
Не мислете за това, което не сте постигнали, а какво искате да постигнете - и ще го получите.
Постоянно си повтаряйте какво искате да имате. Винаги получаваме онова, което е завладяло мислите
ни.
Нужно е да поддържате у себе си празнично пламъче, да лелеете това усещане. Наблюдавайте как
животът ви се променя към по-добро, улавяйте се за всяка сламка радост, търсете във всичко
положителни знаци.
Необходимо е да помните всяка минута, че се занимавате с транссърфинг, че съзнателно вървите
към мечтата си, следователно управлявате съдбата си. Дори само това ви дава спокойствие, увереност
и радост, т.е. празникът винаги е с вас.
Радвайте се на всичко, което имате в момента. Това не са празни думи.
Понякога обстоятелствата се подреждат така, че е много трудно човек да бъде доволен. Но от
чисто практична гледна точка не е полезно да изразявате недоволство. Нали искате да попаднете на
такива жизнени линии, където всичко ви е наред? А как ще попаднете там, ако излъчването ви е
изпълнено с недоволство?
Не допускайте лошите новини в сърцето и в живота си. Затваряйте се за лошите и се отваряйте за
добрите новини.
Необходимо е да забелязвате и да опазвате и най-малките позитивни изменения. Това са
предвестници на вълната на успеха. Щом чуете и най-дребните обнадеждаващи новини, не ги
забравяйте веднага, както правехте преди, а ги обсъждайте, улавяйте ги, радвайте им се.
Когато сте в добри отношения със себе си и със заобикалящия ви свят, вие транслирате
хармонично излъчване, създавате около себе си област на хармонични колебания, където всичко се
нарежда успешно.
Позитивната нагласа винаги води до успех и съзидание. Когато усещането за празник ви стане
навик, тогава постоянно ще сте на гребена на вълната на успеха. Поредица от успехи ще имате само

www.spiralata.net 4
в случай, че бъдете изпълнени с първия успех.
Ако сте настроени враждебно към света, и той ще ви отговори със същото. Щом постоянно
изразявате недоволство, ще имате все повече поводи за това. Ако в отношението ви към
действителността преобладава негативизмът, светът ще ви показва най-лошото си лице. И напротив,
позитивното ви отношение ще променя живота ви към по-добро.
Човек получава онова, което избира.
Колкото по-лошо мисли той за света, толкова по-лош става светът за него. Колкото повече се
разстройва от неуспехите, толкова по-лесно идват те при него. Ако човек е избрал такъв начин на
съществуване, той всеки ден практикува обратен транссърфинг: плъзга се по онези жизнени линии,
където го очаква същински ад.
Заемете противоположната позиция: напук на всичко се радвайте на неуспехите, откривайте в
тях макар и трошица полза - това винаги е възможно.
Необходимо е упорито да се придържате към нагласата за позитивизъм, да се откажете от стария
навик да се разстройвате и ядосвате по всеки повод, радвайте се на всяка проява на вашия свят.
Това, разбира се, е необичаен начин на поведение. Но нали и целта е необичайна - да станете
джин, който изпълнява собствените си желания.
Нима това може да се постигне с обичайните методи? Приемайки и транслирайки негативна
енергия, вие създавате собствения си ад. Приемайки и транслирайки позитивна енергия, създавате
своя рай.

III.Равновесието
Хората сами си създават проблеми и пречки, а сетне изразходват сили, за да ги преодоляват.
Когато се придава твърде голямо значение на нещо, възниква излишен потенциал. Действията на
равновесните сили за отстраняване на този потенциал пораждат огромната част от проблемите. Човек
често получава резултат, диаметрално противоположен на намерението си, като изобщо не разбира
какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на
световното зло“.
Който не умее да си почива, той не умее и да работи. Ако чувствате, че сте уморен или работата
ви е станала тегоба, необходимо е да намалите темпото или да смените работата. Прекомерните
усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат.
Когато отидете на работа, отдайте се под аренда - ръцете и главата си, но не и сърцето.
Ефективността ви забележимо ще нарасне, когато премахнете излишните потенциали и се откачите
от махалата. Отдавайки се под аренда, работете безупречно. Не допускайте грешки, за които биха
могли да ви обвинят в безотговорност. Да се отдадете под аренда, не означава да сте разхайтени и
безотговорни. Това означава да полагате всички сили, без да създавате излишни потенциали, но да
изпълнявате всичко, което се изисква от вас.
Във всяка ситуация, където сте се отдали под аренда, е необходимо да изпълнявате стриктно
задълженията си, за да не могат да ви упрекнат. Не вие, а вашият вътрешен наблюдател -
Надзирателят, трябва да следи дали сте безупречен. Иначе отново ще потънете в играта.
Вътрешният Надзирател няма нищо общо с раздвоението на личността. Просто във фонов режим
отбелязвате какво и как правите.
Безполезно е да криете недостатъците си, а е много трудно да ги отстраните. Резултатът е точно
обратен и ситуацията още повече се задълбочава. Например - опитвайки се да скрива своята
свенливост, човек става още по-закрепостен или обратното - прекадено разхайтен.
Но ако сте неудовлетворени от постиженията си само дотолкова, че това става подтик за
самоусъвършенстване, равновесието не се нарушава.
В случай на недоволство от себе си вие влизате в противоречие с душата си, а ако сте недоволен
от света, се конфронтирате с много махала. Това означава, че равновесните сили се стремят да
намалят влиянието ви върху околния свят. Действайки срещу деструктивното махало, което е
предизвикало недоволството ви, само ще си навредите. Не е нужно да бъдете кротка овчица, но и не
бива да влизате в открита конфронтация с околния свят.
Навикът да се изразява недоволство от различни дреболии, е безкрайно вреден. И обратното -
навикът да изпитвате малки радости по различни, дори незначителни поводи е много полезен.
Изводът е: необходимо е да смените стария си навик с нов.
Ако си поставите за цел във всяко отрицателно според вас явление да откриете положителни
моменти, това ще стане много лесно и можете да го превърнете в игра. Ще забележите, че от време на

www.spiralata.net 5
време забравяте, че сте искали да смените навика си. Това е неизбежно, защото навикът се е вкоренил
във вас. Щом се разсеете, махалото веднага ще намери повод да ви разстрои и няма да забележите как
ще го нахраните с енергията си. Не се отчайвайте.
Ако намерението ви е твърдо, ще постигнете своето и деструктивните махала в края на краищата
ще ви оставят на мира. Просто е необходимо по-често да си напомняте за намерението си.
В случай че наистина ви е споходила беда, когато не е естествено да се радвате, вземете пример
от цар Соломон. Казват, че той е носел пръстен с печат, обърнат навътре, така че никой не можел да
види какво е написано там. Когато се сблъсквал с беда или трудно разрешим проблем, обръщал
пръстена и поглеждал печата. Там било написано: „И това ще мине“.
Идеализирането е обратната страна на недоволството. Да идеализираш нещо, значи да го
надценяваш, да го издигнеш на пиедестал, да му се покланяш и да си създадеш кумир. Действието на
равновесните сили ще предизвика „развенчаване на митовете“.
Любовта, създала и управляваща света, се отличава от идеализирането с това, че тя е безстрастна.
Безусловната любов е без право на притежание, тя е възхищение без преклонение, каквото и да
означава това.
Безусловната любов не създава отношения на зависимост между онзи, който обича, и предмета
на любовта му.
Щом има отношения на зависимост (ако ти така, аз пък иначе), равновесието се нарушава. Така
става и в случаите, когато нещо се сравнява или противопоставя на друго. Всички конфликти се
базират на сравняване и противопоставяне. Където има противопоставяне, равновесните сили
непременно се включват да отстранят излишния потенциал. И тъй като вие създавате този потенциал,
действието на равновесните сили ще бъде насочено преди всичко срещу вас.
Ако непрекъснато хвалите детето си, то ще започне да капризничи. А щом му се подмазвате, то
ще ви презира или поне няма да ви уважава. Най-добрият принцип за възпитание и отношение към
децата (и не само), с който не се създават излишни потенциали, е да се отнасяте с тях като с гости -
т.е. да им дадете своето внимание, уважение и свобода на избора, като същевременно не им
позволявате да ви се качат на главата.
Безусловната любов не създава излишни потенциали и отношения на зависимост, но практически
не се среща в чист вид. С чистата любов се смесва желанието да притежаваш на всяка цена. Трудно е
да се откажеш от правото да притежаваш - то е напълно естествено и нормално, докато не премине
границата.
Колкото по-силно е желанието за ответна любов, толкова по-силно е действието на
равновесните сили. За да получиш взаимност, трябва просто да обичаш, а не да се мъчиш да бъдеш
обичан.
Чувството за справедливост постоянно ни подтиква да критикуваме различни хора. Но това бързо
ни става навик и мнозина с времето се превръщат в професионални обвинители.
Осъждането на другите за мисли и действия, ненасочени лично срещу нас, е вреден навик. В
повечето случаи и понятие си нямате какво е накарало човека да постъпи точно така. Може би на
негово място вие бихте постъпили още по-лошо?
Ако осъждате друг човек само защото не ви харесва как е облечен, вие самите слизате с едно
стъпало по-долу от него по стълбицата „добър - лош“, защото излъчвате негативна енергия. Никога не
презирайте хората за каквото и да било. Това е най-опасният вид осъждане, защото поради
действието на равновесните сили вие можете да се окажете на мястото на онзи, когото презирате.
Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Неутралната любов към
себе си е самодостатъчна, защото никому не пречи. Равновесието се нарушава само в случай, че на
преувеличената самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости и
недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие,
а гордостта - в тщеславие. Резултатът от действието на равновесните сили ще бъде перване по носа.
Сравнявайки се с обкръжението си, човек се опитва да доказва на света колко е важен. Но
подобно самоутвърждаване е илюзорно. Когато човек се стреми да заяви пред света колко е важен,
енергията се изразходва за поддържане на изкуствено създаден излишен потенциал. И обратното -
самоусъвършенстването развива реални качества, затова енергията не се хаби напразно и не създава
вреден потенциал.
Всяка неприятност е аномалия, а не нормално явление.
Откъде се взема досадната неприятност и защо се случва именно на вас, често е невъзможно да
се определи логично. Повечето дребни и големи неприятности са предизвикани от действията на

www.spiralata.net 6
равновесните сили за премахване на вашите излишни потенциали. Необходимо е да насочите
намерението си за развиване на качествата си, без да се тревожите за положението си на стълбицата
на превъзходството.
Отказвайки се от превъзходството, вие го получавате.
Крайната степен на превъзходството е, ако си въобразите, че сте способни да контролирате
околния свят. Колкото и високо положение да заемате, от подобна позиция в крайна сметка ще
изгубите. Като се опитвате да промените света, вие силно нарушавате равновесието. Намесвайки се
активно в една или друга степен в устройството му, можете да засегнете интересите на множество
хора, които не са доволни от действията ви.
Вашата съдба действително е във вашите ръце, но в смисъл че вие можете да избирате, а не да
променяте.
Подценяването на собствените качества представлява превъзходство с обратен знак. Когато се
сблъскат с важността, равновесните сили се насочват да я съборят от пиедестала. А при комплекса за
непълноценност те принуждават човека да се опитва по всякакъв начин да повиши изкуствено
подценените си качества. Обикновено равновесните сили действат пряко, без да се грижат за
тънкостите на човешките отношения.
Ето защо се получава така, че човек обикновено се държи неестествено, като още повече
подчертава онова, което се опитва да скрие.
Например тийнейджърите се държат дръзко, за да прикрият неувереността в себе си.
Стеснителните могат да се държат нахално, за да скрият това си качество. Хората с ниска самооценка,
желаейки да се покажат от най-добрата си страна, се държат сковано и изкуствено. Във всички случаи
борбата със собствените комплекси причинява още по-неприятни последици от самия комплекс.
Не си въобразявайте, че всички са се вторачили във вашите недостатъци. Всъщност всеки е
загрижен за собствената си персона, затова спокойно можете да свалите от плещите си това бреме.
Излишният потенциал ще изчезне, равновесните сили ще престанат да влошават положението и
можете да насочите освободилата се енергия за развитие на качествата си.
Недостатъците се компенсират с други качества.
Например липсата на красота се замества от чар, неумението за общуване - с умението да се
изслушва.
Един съвет за срамежливите хора: пазете това свое качество като съкровище. Вярвайте ми,
свенливостта притежава скрит чар. Когато престанете да се борите с нея, тя вече няма да изглежда
неуместна и ще забележите, че хората изпитват симпатия към вас.
Измислената потребност да бъдеш „необикновен“ тласка хората да подражават на онези, които са
си спечелили това прозвище. Лекомисленото копиране на чужд сценарий не е нищо повече от
пародия. Лидер става само онзи, който живее съобразно със своето кредо.
Всеки си има сценарий. Достатъчно е просто да си изберете кредо и да живеете съобразно с него.
Не е необходимо да подражавате на някого — вие самите си поставяте достойна оценка, знаете какво
да правите и не се опитвате никому нищо да доказвате.
Колкото по-силно е желанието ви, толкова по-малка е вероятността да получите желаното.
Когато толкова силно искате да получите нещо, че сте готови да поставите всичко на карта, вие
създавате огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят
на такива жизнени линии, където няма и помен от предмета на вашето желание.
Най-голям потенциал възниква, когато силното желание преминава в зависимост от предмета
на желанието.
Обикновено се създават отношения от рода на: „Ако постигна еди-какво си, положението ми
коренно ще се подобри“; „Ако не постигна еди-какво си, животът ми става безсмислен“; „Ако
направя това, ще покажа на себе си и на всички колко струвам“; „Ако не направя това, нищо не
струвам“; „Ако получа еди-какво си, ще бъде прекрасно“; „Ако не получа еди-какво си, ще бъде
много лошо“. И така нататък, в различни вариации.
Бездейното изгарящо желание представлява излишен потенциал в чист вид. Той виси в
енергийното поле и в най-добрия случай безполезно изразходва енергията на страдащия, а в най-
лошия - привлича различни неприятности. Желанията на измъчващия се не подлежат на изпълнение.
Едва тогава, когато желанието се превръща в твърдо намерение да имаш и да действаш, то се
изпълнява. Ако сме убедени, че за всичко в този свят трябва да се плаща, нищо няма да ни дойде
даром. А всъщност плащаме само за излишните потенциали, които самите ние създаваме.
В пространството на варианти всичко е безплатно.

www.spiralata.net 7
 За да преминем върху жизнена линия, където желаното се превръща в действителност, е
достатъчна единствено енергията на чистото намерение. Чистото намерение е единството между
желание и действие, когато липсва значимост. Например свободното намерение да отидеш до будката
за вестници е чисто.
Колкото по-голяма е значимостта на събитието, толкова по-вероятно е да се провалите, ако
придавате твърде голямо значение на онова, което имате, и ви е много скъпо. Тогава най-вероятно
равновесните сили ще ви го отнемат. Когато онова, което искате да получите, също означава много за
вас, тогава вероятно няма да го получите.
Необходимо е съзнателно да свалите летвата на значимостта, на важността.
Вървете към целта си, сякаш отивате до будката за вестници.
Силното желание да избегнете нещо е логично продължение на недоволството от околния свят
или от самия себе си. Колкото по-силно е желанието да го избегнете, толкова по-мощен е излишният
потенциал. Колкото повече не желаете това, толкова по-голяма е вероятността за сблъсък. Нещо
повече, когато мислите за онова, което не искате, излъчвате енергия на честотата на линията, където
то непременно ще се случи.
Винаги получавате онова, което активно не желаете.
По-добре съзнателно се откажете от неприемането, за да не създавате потенциал.
Да допуснем, че посред нощ ви събуждат съседите. Искате да спите, сутринта трябва да отидете
на работа, а в съседния апартамент кипи веселба. За да решите този проблем, можете да приложите
метода на проваляне или угасяне на махалото. Когато се отнесете към ситуацията с ирония, то ще
затихне, ще го „угасите“. А можете изобщо да го игнорирате, да не проявявате никакви емоции и
интерес. Тогава ще го провалите, пък и потенциал няма да възникне. Ще ви успокои знанието, че
имате избор и знаете как да го използвате. Скоро съседите ще притихнат.
Ако нещата са съвсем зле, плюйте на важността, отърсете се от отношението на зависимост и
упорито транслирайте положителна енергия. Колкото по-зле е сега, толкова по-добре ще е после -
така можете да определите ситуацията, ако смятате, че сте претърпели поражение.
Радвайте се! В този случай равновесните сили са на ваша страна, защото тяхната задача е да
компенсират лошото с добро. Както не може през цялото време да е добре (макар че кой знае?), така и
не може през цялото време да е зле.
Чувството за вина е най-силният излишен потенциал. Разплатата винаги ще е наказание в една
или друга форма. Комплексът за вина може да вгорчи живота ви, защото човек постоянно е подложен
на действието на равновесните сили, т.е. всевъзможни наказания за измислените му провинения.
Равновесните сили нямат понятие за какво ни наказват или награждават. Те единствено
отстраняват създадените нееднородности в енергийното поле.
Чувството за вина непременно създава сценарий за наказание, и то без съзнанието ви да участва.
В най-добрия случай ще се порежете или ще се ударите леко, или ще се появят някакви проблеми. В
най-лошия може да има нещастен случай с тежки последици. Чувството за вина донася само
разрушение, в него няма нищо полезно и съзидателно.
Не бива да се измъчвате от угризения на съвестта -това няма да помогне. По-добре постъпвайте
така, че после да не изпитвате чувство за вина. А ако вече го изпитвате, безсмислено е да се мъчите
напразно, никому няма да стане по-добре от това.
Библейските заповеди не са препоръки за това как трябва да се държим. Те ни съветват как да
постъпваме, за да не нарушаваме равновесието и да не се въвличаме в неприятности. Ние с
остатъците си от детската психология ги възприемаме така, сякаш мама ни казва да не правим
пакости, защото ще ни накаже в ъгъла. Никой няма намерение да наказва съгрешилите хора. Като
нарушават равновесието, те сами привличат проблемите. И заповедите само предупреждават за това.
Чувството за вина е нишката, чрез която махалата - и особено манипулаторите - командват
човека.
Манипулаторите са хора, които действат по формулата: „Длъжен си да правиш каквото ти казвам,
защото си виновен“ или „Аз съм по-добър от теб, защото ти не си прав“. Те се опитват да вменят на
своя „подопечен“ чувство за вина, за да се сдобият с власт над него. Външно изглеждат
„непогрешими“. Винаги говорят правилните думи, затова и винаги са прави. Не им позволявайте да
ви въвлекат в тази игра.
Не трябва да се оправдавате пред никого, никому за нищо не сте длъжни. Ако наистина имате
вина, понесете си наказанието, но не носете вината вътре във вас. Откажете се от склонността да се
оправдавате. Тогава манипулаторите ще разберат, че няма за какво да се закачат, и ще ви оставят на

www.spiralata.net 8
мира. Вземете си обратно правото да бъдете себе си и станете от пейката на подсъдимите.
Никой няма да посмее да ви осъди, ако не се чувствате виновни.
Единствено вие самите доброволно можете да предоставите на другите привилегията да бъдат
ваши съдници.
Храбрите хора не се измъчват от угризения на съвестта и не страдат от чувство за вина. Няма от
какво да се страхуват, защото живеят съобразно със своето кредо.
На жертвата е присъща съвсем друга позиция: не съм сигурен, че постъпвам правилно, могат да
ме обвинят, всеки може да ме накаже. Чувството за вина, дори и най-дребното, дори и скрито
надълбоко, отваря подсъзнателната врата за наказание.
Ако аз изпитвам чувство за вина, значи потенциално съм съгласен, че крадецът или бандитът
имат право да ме нападнат, затова се страхувам. Ако човек изпитва чувство за вина, той се стреми да
задържи в себе си негативната енергия и създава излишен потенциал. Искайки извинение, той пуска
на свобода този потенциал и позволява на енергията да се разпръсне. Молбата за прошка,
признаването на грешките, потулването на греховете, изповедта - всичко това са методи за
отърваваме от потенциала на вината.
Когато си купува по един или друг начин индулгенция, човек пуска на воля създадения от самия
него потенциал на вината и му олеква. Необходимо е обаче да внимава покаянието да не премине в
зависимост от манипулаторите.
Отказването от чувството за вина е най-ефикасното средство за оцеляване в агресивна среда -
в затвора, в бандата, в армията, на улицата. В престъпния свят действа негласното правило: „Не
вярвай, не се страхувай, не моли“. Това правило приканва да не се създават излишни потенциали.
Можеш да опазиш безопасността си, като демонстрираш сила.
В света, където оцелява най-силният, това правило работи. Но много по-ефикасно е да се
изключи от подсъзнанието потенциалната възможност за наказание.
Личната независимост и достойнство са по-ценни от силата. Ключът към собственото
достойнство е липсата на чувство за вина. Истинската лична сила не се състои в способността да
хванеш някого за гърлото, а доколко личността може да си позволи да бъде освободена от чуждо
влияние.
Не бива да се борите с чувството за вина. Достатъчно е просто да си позволите да живеете
съобразно с вашето кредо.
Никой няма право да ви съди. Вие имате право да бъдете себе си.
Трудно е да обичаш парите, без да се стремиш да ги притежаваш, ето защо тук практически е
невъзможно да се избегнат отношенията на зависимост. Можете само да се мъчите да ги сведете до
минимум. Радвайте се, когато при вас дойдат пари. Но в никакъв случай не се тръшкайте, че са малко
или ги губите, иначе ще стават все по-малко.
Ако човек не печели много, типичната му грешка е да мърмори, че парите вечно не му стигат.
Параметрите на подобно излъчване съответстват на бедните жизнени линии.
Парите не са средство, а съпътстващ атрибут по пътя към целта.
Не се тревожете за тях, те ще дойдат сами.
Не мислете за пари - мислете само за онова, което искате да получите. Целта не се постига с
помощта на парите, те идват по пътя към целта.
Не бива да се безпокоите, когато харчите пари. По този начин те изпълняват своята мисия. Щом
сте решили да ги изхарчите, не съжалявайте. Стремежът да трупате пари и да ги харчите колкото се
може по-малко, създава силен потенциал. Натрупва се на едно място и не отива никъде. В такъв
случай има голяма вероятност да изгубите всичко.
Необходимо е разумно да харчите парите, за да има движение. Където няма движение, се появява
потенциал. Не напразно богатите се занимават с благотворителност. Така намаляват излишния
потенциал на натрупаното богатство.
Една от главните пречки за изпълняване на желанието е изкуствено създадената важност. Тя
възниква там, където на нещо се придава прекомерно голямо значение. Мнозина строят стена върху
фундамента на важността, а сетне се опитват да я прескочат или да я пробият с глава. Важността е
излишен потенциал в чист вид, при чието отстраняване равновесните сили създават проблеми на
онзи, който е сътворил този потенциал.
Вътрешната, или собствената важност се проявява като надценяваме на качествата или
недостатъците ни. Формулата й звучи така: „Аз съм важна персона“ или „Изпълнявам важна работа“.
Външната важност също се създава от самия човек, когато той придава излишно значение на обект

www.spiralata.net 9
или събитие от външния свят. Формулата й е: „За мен еди-какво си има голямо значение“ или „За мен
е много важно да направя еди-какво си“.
Представете си, че трябва да преминете по греда, поставена на земята. Нищо по-лесно. А сега
трябва да преминете по същата греда от единия до другия покрив на две високи сгради. Това за вас е
много важно и не можете да се убедите в обратното. Единственият начин да премахнете външната
важност е подсигуряването. За всеки конкретен случай то е различно. Главното е да не поставяте
всичко само от едната страна на кантара. Трябва да имате някакъв противовес, защита, резервен план.
За да влезете в равновесие с околния свят и да се освободите от махалата, е необходимо да
намалите важността. Постоянно трябва да се контролирате колко важно възприемате себе си и
околния свят.
Вътрешният Надзирател не бива да спи. Ако се сблъскате с проблемна ситуация, постарайте се да
определите къде прекалявате, на какво придавате излишно голямо значение.
Не преодолявайте препятствията ~ намалете важността.
Да намалите важността, не означава да се превърнете в мраморно изваяние. Безполезно и
ненужно е да се борите с емоциите. Ако се опитвате да се сдържате и външно сте спокойни, докато
вътре във вас всичко ври и кипи, излишният потенциал още повече се задълбочава.
Емоциите се раждат от отношението, ето защо трябва да промените отношението си. Чувствата
и емоциите са следствие, причината е само една - важността.
Да предположим, че в живота ми се е случило важно събитие - някой се е родил, починал е, има
сватба или друго нещо. Това важно ли е за мен? Не. Безразлично ли ми е? Също не. Схващате ли
разликата? Просто не създавам от това проблем и не тормозя себе си и околните. Да намалите
важността, не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги потиснете. Необходимо е да
се премахне причината - отношението. Да осъзнаете, че важността няма да ви донесе нищо друго
освен проблеми, а после целенасочено да я намалите. Намаляването на важността не само значително
ще съкрати проблемите в живота ви. Отказвайки се от външната и вътрешната важност, вие
получавате съкровище - свобода на избора.
Ама как, ще попитате, нали съобразно с първия принцип на транссърфинга ние имаме свобода на
избора? Да, имате го, но не можете да го използвате.
В този свят всички ние не означаваме нищо. И същевременно имаме достъп до всички богатства
на света. Човек не вижда причинно-следствената връзка между създадената важност и проблемите,
затова му се струва, че светът поначало е враждебна среда, където никак не е лесно да получиш
желаното. А всъщност единственото препятствие по пътя към изпълняване на желанието е
изкуствено създадената важност.
Намаляването на външната важност няма нищо общо с пренебрежението и подценяването.
Напротив, пренебрежението е важност с обратен знак. Нужно е да се отнасяте просто към живота. Да
не го пренебрегвате, но и да не го разкрасявате. Намаляването на вътрешната важност няма нищо
общо със смирението и самоунижението.
Позволете си лукса да бъдете себе си. Не превъзнасяйте и не подценявайте качествата и
недостатъците си.
Стремете се към вътрешен покой; вие не сте важни и не сте незначителни.
Ако положението ви много зависи от някакво събитие, намерете си осигуровка, резервен вариант.
Във всеки конкретен случай той ще бъде различен. Просто си задайте въпроса какво в дадения случай
може да ви подсигури. Помнете, че е безполезно да се борите с равновесните сили.
Страхът или вълнението не бива да се потискат.
Само подсигуряването или резервният вариант могат да намалят важността. Никога не
поставяйте всичко на една карта, колкото и печеливша да е тя.
Единственото, което не създава излишен потенциал, е чувството за хумор, способността да се
смееш над себе си и над другите - беззлобно, без да ги обиждаш. Само то няма да ви позволи да се
превърнете в безчувствен манекен. Хуморът е самото отрицание на важността, нейна карикатура.
При решаването на проблемите е необходимо да спазвате едно златно правило. Преди да се
заемете с решаването, е необходимо да намалите важността. Тогава равновесните сили няма да ви
пречат и проблемът ще се реши лесно и просто.
За да намалите важността, отначало е необходимо да си спомните и да си дадете отчет, че
проблемната ситуация е възникнала вследствие на важността. Спрете за миг, освободете се от
хипнотичното състояние и си спомнете какво представлява важността. След това целенасочено
променете отношението си към предмета на важността.

www.spiralata.net 10
 Това не е трудно. Защото знаете, че важността само пречи.
Най-трудното е навреме да си спомните, че се люшкате между външната и вътрешната важност.
За тази цел ви е необходим Надзирател - вътрешен наблюдател, който постоянно следи вашата
важност.
Внимавайте за важността винаги когато се подготвяте за някое събитие. Най-хубава рецепта е
спонтанността, импровизацията, лековатото отношение. Подготовката трябва да се състои единствено
в подсигуряването. В никакъв случай не бива „да се готвите сериозно и грижливо“ - това засилва
важността.
Пасивното преживяване още повече я засилва.
Потенциалът на важността се разпръсва с действие.
Не мислете, а действайте.
Ако не ви е възможно да действате, не мислете. Прехвърлете вниманието си върху друг обект,
пуснете ситуацията.
Ако зациклите на принципа на равновесието и се опитвате да го следвате фанатично, с това само
ще го нарушите. Представете си, че на стоножката й обясняват подробно как да ходи. От това
обяснение тя окончателно ще се обърка и няма да може да помръдне.
Във всичко трябва да има мярка.
Позволете си понякога мъничко да нарушите равновесието, нищо страшно няма да стане.
Главното е стрелката на важността да не мине границата.

IV.Индуциран преход
Навикът да се реагира негативно толкова се е вкоренил, че хората са изгубили предимството си
пред низшите живи същества - съзнанието.
Мидата също реагира негативно на външните дразнители. За разлика от нея човек може
целенасочено да регулира отношението си към външния свят. Но той не използва предимството си и
отговаря с агресия и на най-дребното неудобство, възприемайки погрешно агресивността си като
сила.
Ако сте натрупали доста годинки, сигурно смятате, че животът е станал по-лош. За онези обаче,
които сега са млади, животът е прекрасен.
Защо е така?
Може би защото не знаят колко хубаво е било, когато сте били на тяхната възраст? Ала и тогава
са живели по-стари от вас хора, които също са се оплаквали от живота и са си спомняли колко хубаво
е било преди.
Ако приемем, че животът с всяка година става все по-лош, светът отдавна би трябвало да се е
разпаднал на съставните си части.
Всички живеем в един свят, но за всекиго той е различен. Един гледа на света от прозореца на
разкошния си автомобил, друг - от контейнера за боклук. Един празнува и се весели, друг е потънал в
грижи и проблеми. Един вижда весела компания от младежи, друг - разхайтена банда хулигани.
Всички гледат едно и също, но картините са абсолютно различни, както цветният филм се различава
от черно-белия.
Всеки е настроен на своя сектор от пространството на варианти, затова всеки съществува в
собствения са свят. Всички светове се наслагват като слоеве един върху друг и образува света, в
който живеем.
Тъй като човек с по-голяма готовност изразява недоволство и излъчва повече негативна енергия,
отколкото позитивна, възниква тенденцията за влошаване на качеството на живота. И
представителят на по-старото поколение, и юношата пият същата кока-кола, къпят се в същото море,
карат ски по склона на същата планина - всичко сякаш е същото като преди много години. По-
възрастният обаче е уверен, че по-рано всичко е било по-хубаво, а за младия сега всичко е прекрасно.
Когато юношата остарее, нещата ще се повторят.
Ако някоя негативна новина развълнува човека, той отговаря на въздействието: изразява
отношението си, преживява, което означава, че излъчва подобна енергия. Излъчвайки енергия на
честотата на негативното събитие, той преминава на такава жизнена линия, където подобни събития
се приближават до него самия. Човек взема участие в завръзката и се оказва в зоната на действие на
спиралата, която го въвлича като водовъртеж. Вследствие на това негативното събитие се включва в
слоя на света на дадения човек.
Мнозина допускат теоретичната възможност да попаднат в катастрофа. Но не всички пускат

www.spiralata.net 11
възможността за това в слоя на своя свят. На индуциран преход повече са подложени онези, които се
интересуват, тревожат, вълнуват се по повод на катастрофи и бедствия, случващи се някъде с други
хора. Проявата на интерес към деструктивните махала на катастрофи и бедствия крие реална заплаха.
Тези махала са силни и агресивни. Не пускайте в себе си негативна информация.
Човек, който се интересува от негативна информация, ще я получи в излишък. Отначало е в
ролята на страничен наблюдател. Сякаш седи на трибуната и гледа футболен мач. Играта все повече
го завладява и той става активен фен. После слиза на игрището и се затичва, засега без топката.
Постепенно и незабелязано играта го увлича и най-сетне получава топката. Наблюдателят се
превръща в играч, т.е. в жертва на катастрофата.
Задачата ви е да сте колкото се може по-далеч от центъра на водовъртежа на индуцирания
преход. Това означава да не допускате в себе си информация за катастрофи, бедствия, конфликти,
криминални истории, да не се интересувате от тях, да не се вълнувате, да не ги обсъждате, да ги
пропускате покрай ушите си. Да не ги пускате в себе си, означава да ги игнорирате и да не реагирате
по никакъв начин. Плюйте на негативната информация и прехвърлете вниманието си върху други
телевизионни програми, а още по-добре би било, ако протегнете ръка към книгите.
Вие можете да мразите войната и активно да се борите срещу нея. На махалото му е безразлично
дали сте против или за. За него е подходяща енергия с какъвто и да е знак. Вие приемате войната,
участвате в нея - тя ви поглъща. Или се борите срещу нея - резултатът е същият.
Да не приемате махалото, означава да го игнорирате. Във всички времена са съществували
неутрални държави, които лесно са се отървавали, докато цели народи са се унищожавали взаимно.
Обърнете внимание на демонстрациите и митингите, където хората яростно протестират срещу
нещо си. За махалото, опитващо се да разпали битка с противника си, те също са предани и желани
привърженици, както и поддръжниците на битката. Миролюбивите предложения и разкриването на
истинските мотиви, които ръководят махалото - това са действията, които предотвратяват войната.
Причината за страха да не бъдеш уволнен се крие в чувството за вина, което тлее или ярко гори
във вашето подсъзнание. Кого най-първо уволняват? Най-лошите.
Ако сте си позволили да се смятате за по-лош от другите, значи вече сте се включили в черния
списък.
Откажете се от чувството за вина. Позволете си лукса да бъдете себе си. Някои започват да
търсят нова работа веднага след като са ги назначили. Те не смятат да се местят, но искат да имат
резервен вариант. Застраховането ви дава спокойствие и увереност.
Желанието не притежава никаква сила. Самото то не може дори да помръдне пръста ни. Това
прави намерението, т.е. решимостта да действаш. Намерението включва и готовността да имаш.
Между „искам“ и „готов съм да стана“ има дълбока пропаст.
Докато бедният не пусне атрибутите на богатството в зоната на своя комфорт, докато не се научи
да се чувства стопанин на скъпи вещи, той ще си остане беден, дори да намери съкровище.
Завистта ражда подсъзнателно отхвърляне. Ако човек завижда за нещо, което би искал самият
той да притежава, старае се по всякакъв начин да го обезцени. Отхвърлянето е на подсъзнателно
ниво, защото подсъзнанието приема всичко буквално. Съзнанието подценява предмета на завист само
външно, за самоуспокоение, а подсъзнанието го приема сериозно. Тук то оказва мечешка услуга -
прави всичко, за да не получи човекът подцененото и отхвърленото.
Откликът на негативното събитие индуцира преминаване на негативни жизнени линии.
Единственото средство срещу индуцирания преход е да не се включвате в играта на махалото.
Не е достатъчно само да знаете как работи този механизъм. Трябва винаги да помните за него.
Надзирателят ви не бива да спи.
Подсещайте се всеки път, когато по навик, като насън приемате играта на махалото, т.е.
недоволствате, негодувате, безпокоите се, участвате в деструктивни обсъждания и т.н.

V. Течение на вариантите
Разумът може да построи нова къщичка от старите кубчета. Но да създаде нещо принципно ново,
т.е. което не се конструира от старото - не може. Принципните открития в науката стават не в резултат
от логически разсъждения, а като озарение, като информация от нищото. Същото се отнася за
гениалните изобретения.
Хубавата музика не се съчинява с подреждане на ноти, а идва сякаш сама. Шедьоврите на
изкуството не са създадени като професионално техническо изпълнение, а се раждат от вдъхновение.
Ако разумът разбираше всичко, което иска да му каже душата, човечеството щеше да получи пряк

www.spiralata.net 12
достъп до информацията. Трудно е да си представим до какви висоти би достигнала цивилизацията
в такъв случай.
Но разумът не само не умее, а и не иска да слуша.
Вниманието на човек постоянно е заето или с обекти от външния свят, или с вътрешни размисли
и преживявания. Вътрешният диалог почти никога не спира и се контролира от разума. Той не чува
слабите сигнали на душата и авторитарно налага своето.
За разлика от разума душата не използва обозначения. Тя не мисли и не говори, а чувства или
знае.
От момента, когато разумът започва да мисли с абстрактни категории, връзката му с душата
постепенно атрофира. Освен това той постоянно е зает със своето дърдорене. Смята, че всичко може
да се обясни разумно и че контролира цялата информация. От душата идват само смътни сигнали,
които разумът не винаги може да определи чрез своите категории.
Неясните чувства и знания на душата потъват в гръмогласните мисли на разума.
Той мисли с помощта на общоизвестни обозначения - символи, думи, понятия, схеми, правила.
Винаги е трудно да подбереш обозначение за принципно ново знание. Когато информацията,
получена от нереализиран сектор, още няма разумно обозначение, разумът я възприема като
непонятно знание. Ако успее да измисли ново название за него или да го обясни в рамките на старите
обозначения, тогава се ражда откритие.
Когато контролът на разума отслабне, към съзнанието си пробиват път интуитивните чувства и
знания. Това се проявява като смътно предчувствие, наричано още вътрешен глас. Разумът се е
разсеял и в този момент вие сте усетили чувствата или знанията на душата.
Точно това е шепотът на утринните звезди - глас без думи, размисъл без мисли, звук без сила.
Разбирате нещичко, но смътно. Не мислите, а интуитивно чувствате.
Разумът непрекъснато генерира мисли. Гласът на душата буквално е заглушен от този мисловен
миш-маш, затова интуитивните знания са трудно достъпни. Ако спрете пороя от мисли и просто
съзерцавате пустотата, можете да чуете шепота на утринните звезди - вътрешния ви глас без думи.
Душата ви може да открие отговора на множество въпроси, вслушате ли се в нейния глас?
Душата много често знае какво я очаква и със слабия си глас се опитва да го каже на разума. Но
той почти не я чува или не обръща внимание на смътните предчувствия. Разумът е завладян от
махалата, твърде зает е с решаването на проблеми и е убеден, че действията му са разумни.
Той взема волеви решения, ръководейки се от логически разсъждения и здравия смисъл.
За разлика от него душата не мисли и не разсъждава - тя чувства и знае, затова не греши.
Колко често хората със закъснение се тюхкат: „Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от това!“
Душата има две достатъчно ясни чувства: душевен комфорт и дискомфорт.
Разумът ги нарича „Добре ми е“ и „Не ми е добре“, „Уверен съм“ и „Тревожа се“, „Харесва ми“ и
„Не ми харесва“.
Душата има достъп до информационното поле. По неин си начин тя вижда какво ще се случи в
бъдеще, в още нереализираните, но близки сектори. Ако тя се е настроила към все още нереализиран
сектор, значи знае какво я очаква там - приятно или неприятно. Тези нейни чувства разумът
възприема като смътни усещания за комфорт или дискомфорт.
Задачата е да се научим да определяме какво казва душата на разума в момента на вземане на
решения. Необходимо е да заповядаме на своя Надзирател да обръща внимание на комфортното
състояние на душата.
Например взели сте решение. Заповядайте на разума за момент да млъкне и се запитайте как се
чувствате - добре или зле. Сетне опитайте друг вариант на решението и пак се запитайте дали ви е
добре или зле. Ако сте успели да получите точен отговор „да, добре ми е“ или „не, зле ми е“, значи
сте чули шепота на утринните звезди.
Човек може да се примири и да моли подаяние от съдбата си, като се обръща или към махалата,
или към някакви висши сили. Махалата принуждават Молителя да работи и той цял живот превива
гръб срещу скромни средства за съществуване. Наивно призовава висшите сили, но те изобщо не му
обръщат внимание.
Човек може да приеме ролята на обиден, т.е. да изразява недоволство и да изисква онова, което
уж му се полага. Обиденият създава потенциал на недоволство, обръща равновесните сили срещу
себе си и активно влошава съдбата си.
Борецът е избрал борбата.
Позицията му е по-продуктивна, но животът му е труден и отнема много сили. Колкото и да се

www.spiralata.net 13
съпротивява, той още по-здраво се оплита в паяжината. Струва му се, че се бори за съдбата си, а
всъщност само напразно изразходва енергия.
Понякога печели победа. Но на каква цена? Победата му се огласява пред всички и те за пореден
път се убеждават, че лаврите не се постигат толкова лесно. Така се създава и се утвърждава
общественото мнение, че за да постигнеш нещо, трябва да се трудиш упорито или храбро да се
бориш.
Молителят и Обиденият безводно плуват по течението на живота. За разлика от тях Борецът се
опитва да се бори с това течение. Играейки тези роли, човек действа крайно неефективно.
Транссърфингът предлага абсолютно различен път: не моли и не искай, а отиди и си вземи.
За да се освободите от махалата, е необходимо да се откажете от вътрешната и външната важност.
Ако го направите, пречките по пътя към целта ви сами ще отпаднат. Тогава ще можете не да молите,
искате или да се борите, а просто да отидете и да си вземете.
На разума му се струва, че мисли трезво, но всъщност се лута от махало на махало. А сега си
представете, че не се съпротивявате на течението и не образувате в него излишни водовъртежи, но в
същото време и не плувате произволно като хартиено корабче. Вие целенасочено се движите заедно с
него, забелязвате плитчините, пречките, опасните участъци и с плавни движения поддържате
избрания от вас курс. Рулят е във вашите ръце.
Външната важност кара разума да търси сложни решения на простите проблеми. Вътрешната
важност го убеждава, че мисли правилно и взема единствено вярното решение. Волевите решения на
разума в повечето случаи са безсмислени пляскания с ръце по водата.
Голяма част от проблемите, особено дребните, се решават от само себе си, ако не пречим на
течението на вариантите. То съдържа решението на всички проблеми.
Течението на вариантите е разкошен подарък за разума, който той почти не използва.
Течението на вариантите се осъществява по пътя на най-малкото съпротивление. Оптималността
е заложена в самата структура на информационното поле. Природата не хаби енергия напразно.
Завладеният от махалата разум постоянно излиза извън потока на течението, търси сложни решения
на простите проблеми.
Всичко става много по-просто, отколкото ви се струва. Предайте се на тази простота.
До водопада ви докарва разумът, а не течението на вариантите.
Във всеки проблем се крие ключът към решаването му.
Първият ключ е да се движите по пътя на най-малкото съпротивление. Обикновено хората търсят
сложни решения, защото възприемат проблемите като препятствия, а както е известно, те трябва да се
преодоляват с напрягане на силите. Необходимо е да си изработите навика да избирате най-простия,
първия, който ви дойде наум, вариант на решаване на проблема. Да правите всичко така, както
става по най-лесния и прост начин.
Когато влезете в състояние на равновесие с околния свят, просто следвайте потока. Ще
забележите множество знаци, които ще ви поведат. Освободете ситуацията, не ставайте участник в
нея, а страничен наблюдател. Всеки път, когато ви е нужно да намерите някакво решение, се
запитайте: кой е най-лесният начин?
Изберете най-простия път за търсене на решението.
Винаги, когато някой или нещо ви отвлича или ви отклонява от пътя, не бързайте активно да се
съпротивявате или да се отклонявате. Опитайте да се отдадете под аренда и да наблюдавате какво
ще стане.
Когато трябва да направите нещо, се запитайте: как да го направя по най-простия начин?
Позволете на нещата да стават най-лесно.
Всеки път, когато ви предлагат нещо или ви доказват своята гледна точка, не бързайте да
отказвате и да спорите. Може би разумът ви не разбира какво ще ви е от полза и не вижда
алтернатива.
Активизирайте своя Надзирател. Отначало наблюдавайте, а после действайте. Слезте в
зрителната зала, не бързайте да установите контрол и позволете на играта да се развива колкото е
възможно по-самостоятелно, под вашето наблюдение.
Недейте да пляскате с ръце по водата. Не пречете на живота си да се движи по течението и ще
видите колко ще ви олекне.
Влияние оказва не поличбата, а вашето отношение към нея. Човек получава онова, което очаква.
Той самият е допуснал такава възможност в сценария си. Точно затова вероятността поличбата да се
сбъдне нараства.

www.spiralata.net 14
 Ако вярвате в поличби, те ще участват във формирането на събитията във вашия живот.
Щом не вярвате, но се съмнявате, влиянието им ще отслабне, ала все пак ще остане.
Ако не вярвате и не им обръщате внимание, те няма да оказват никакво влияние върху живота ви.
Когато течението на вариантите прави завой, се появяват пътеводни знаци. Знакът се отличава от
обикновеното явление с това, че винаги сигнализира за започващо преминаване върху качествено
нова жизнена линия. Имате усещането, че сякаш нещо не е както трябва. Знаците са като
указателни табели, те ни казват: нещо се е променило, нещо става. Явлението, което става върху
текущата жизнена линия, по правило не ви поставя нащрек.
Много сложно е да се интерпретират знаците еднозначно. Дори не можем да бъдем уверени дали
явлението, привлякло вниманието ни, е знак. Бихме могли само да приемем за сведение онова, което
светът иска да ни съобщи.
Например ще стане или не, ще успея или не, ще мога или не, добре ли е или зле, опасно ли е или
не. Необходимо е интерпретирането на знака да се ограничи само до намек за версия на отговор от
рода на ,,положително “ или „отрицателно“ Не бива да се разчита на по-голяма точност.
Интерпретирането на поличбите и знаците е неблагодарно занятие. Твърде ненадеждно и
непонятно е. Единственото, което може да се направи, е знакът да се приеме за сведение, да се засили
бдителността на Надзирателя и да бъдете много внимателни. Не бива да се тревожите и да
придавате голямо значение на знаците.
Но ако вече сте му обърнали внимание, не си струва да го пренебрегвате. Може би той е
предупреждение, че трябва да бъдете по-внимателни или да промените поведението си, или навреме
да спрете, или да изберете друга посока на действията си.
Например бързам за някъде, а пътя ми препречва старица с патерица и от никъде не мога да я
заобиколя. Какво означава този знак? Най-вероятно че ще закъснея.
Или автобусът ми, който обикновено се влачи едва-едва, днес, кой знае защо, лети като откачен.
Изглежда някъде съм се увлякъл и трябва да бъда по-внимателен. Или това, което съм намислил,
буксува, появяват се непреодолими пречки, работата куца.
Може би съм избрал задънена улица и изобщо не бива да вървя по този път?
Знаците са способни навреме да ви събудят от съня наяве и да ви подсетят, че вероятно действате
в интерес на деструктивното махало и в собствена вреда. Няма да е излишно да интерпретирате като
предупреждение дори безобидните знаци. Главното е бдителността ви да не прерасне в безпокойство
и мнителност. Необходимо е да сте загрижени, без да се тревожите. И като се отдавате под аренда, да
действате безупречно.
Най-ясните и отчетливи пътеводни знаци са фрази, изпуснати сякаш случайно, спонтанно, без
предварително обмисляне. Ако съзнателно се опитват да ви натрапват своето мнение, можете да не
му обърнете внимание. Но към подхвърлена мимоходом фраза, която представлява съвет да направите
нещо или как да постъпите, се отнесете сериозно.
Например ви казват между другото: „Вземи си шалче, студено е“. Сигурно ако не се вслушате, ще
съжалявате. Или сте загрижен за някакъв проблем, а някой пътьом подхвърля незначителен според
вас съвет. Не бързайте да махнете с ръка и се вслушайте. Или сте уверен в правотата си, а някой
между другото ви показва, че не сте прав. Не се инатете и се огледайте, не пляскайте с ръце по водата.
Душевният комфорт също е много ясен знак.
Например трябва да вземете някакво решение. Спрете за миг и се вслушайте в шепота на
утринните звезди. А ако разумът ви вече е взел решение и сте си спомнили за шепота със закъснение,
постарайте се да възстановите в паметта си какви чувства сте изпитвали тогава. Можете да ги
охарактеризирате като „добре ми е“ или „не ми е добре“.
Ако сте взели решението неохотно или сте били потиснати, със сигурност това означава „не ми е
добре“. В този случай, ако е възможно, не се колебайте да промените решението си.
Разумът винаги се старае да обоснове и докаже правотата си.
Например трябва да направите избор: „Да“ или „Не“. Душата плахо се опитва да възрази: „Не“.
Разумът чува, че душата казва „не“, но се преструва, че не е чул, и убедително обосновава своето
„да“, като се опира на „здравия смисъл“.
Ето един прост и надежден алгоритъм за определяне на душевното „не“: ако ви се налага да се
убеждавате и да се уговаряте да кажете „да“, значи душата ви казва „не“.
Запомнете: когато душата ви казва „да“, няма нужда да се уговаряте.
Необходимо е постоянно да наблюдавате какви знаци ви представя околният свят. Но не бива да
се мъчите да виждате знаци във всичко.

www.spiralata.net 15
 Нужно е само да ги приемате за сведение и да помните, че могат да бъдат пътеводни. Щом го
забравите, махалата веднага ви обсебват и можете да станете жертва на обстоятелствата. Особено
внимателно е нужно да проверявате желанията и постъпките, които биха могли коренно да променят
съдбата ви.
Течението на вариантите освобождава разума от два непосилни товара: необходимостта
рационално да решава проблемите и постоянно да контролира ситуацията. При всички положения
той ще прави грешки, но те ще са значително по-малко, отколкото ако не е толкова усърден и по
възможност позволи на проблемите да се решават без активната му намеса.
Това се нарича да освободиш ситуацията.
Необходимо е да се отпусне хватката, да се намали контролът, да не се пречи на течението, да се
даде повече свобода на околния свят.
Бедата на разума е, че е склонен да възприема събитията, които не се вместват в неговите
сценарии, като препятствия. Обикновено той планира и пресмята всичко предварително, а ако после
се случи нещо непредвидено, започва да се бори активно с него, за да го вкара в калъпа на сценария
си. Вследствие на това ситуацията още повече се влошава.
Разумът не е в състояние да планира идеално събитията.
Точно тук трябва да дадете повече свобода на течението. То не е заинтересовано да разруши
съдбата ви. Това е нецелесъобразно.
От гледна точка на разума целесъобразност има, когато всичко върви по предварително
планирания сценарий. Животът често поднася на хората подаръци, които те приемат с нежелание,
защото не са ги планирали. Тъкмо нежеланието на разума да позволи отклонения от своя сценарий не
му дава да се възползва от готови решения в потока на течението на вариантите. Маниакалната му
склонност да контролира всичко превръща живота в непрекъсната борба с течението.
Разумът се стреми да управлява не своето движение по течението, а самото течение.
Всичко, което не отговаря на сценария му, той възприема като неуспех или проблем. А
проблемите трябва да се решават и разумът започва борба, пораждайки нови проблеми. По този
начин той натрупва маса препятствия по пътя си. А по-лесно би било, ако отпусне хватката и приеме
непредвиденото събитие в своя сценарий.
Активизирайте своя Надзирател и наблюдавайте например поне един ден как разумът ви се
опитва да управлява течението: предлагат ви нещо, а вие отказвате, нещо се опитват да ви съобщят,
вие не обръщате внимание.
Някой казва нещо умно, а вие спорите. Предлагат ви решение, вие възразявате. Очаквате едно, а
получавате друго и изразявате недоволство. Някой ви пречи и вие побеснявате. Нещо се развива в
разрез със сценария ви и вие се хвърляте във фронтална атака, за да насочите течението в нужното ви
русло.
Когато погледнете назад, ще се убедите, че вашият контрол е бил насочен срещу течението.
Чуждите предложения не са били лишени от смисъл. Но не си е струвало да спорите. Намесата ви е
била излишна. Смятаното от вас за препятствие изобщо не е било такова. Проблемите се решават
благополучно и без вашата намеса. Полученото от вас не според плана ви съвсем не е лошо.
Случайно подхвърлените фрази действително имат смисъл.
Душевният дискомфорт ви е служил за предупреждение. Това е разкошният подарък на течението
за разума.
Опитайте се да отпуснете хватката на контрола си и предоставяйте повече свобода на течението.
Това не означава, че трябва да се съгласявате с всички и да приемате всичко на доверие. Просто
сменете тактиката: прехвърлете центъра на тежестта от контрола върху наблюдението.
Стремете се повече да наблюдавате, отколкото да контролирате.
Не бързайте да пренебрегвате мненията, да възразявате, да спорите, да доказвате правотата си, да
се намесвате, да управлявате и да критикувате. Дайте шанс на ситуацията да се реши без вашата
активна намеса или противодействие.
Махалата пречат да се движим заедно с течението.
На всяка крачка провокират човека, принуждавайки го да пляска с ръце по водата. Използваната
от него енергия за борба с течението отива за създаване на излишни потенциали и за храна на
махалата. Единственият контрол, който си заслужава вниманието, е контролът върху вътрешната и
външната важност. Помнете, че именно важността пречи на разума да освободи ситуацията.
В много случаи да се освободи ситуацията е по-ефективно и по-полезно, отколкото човек да
държи на своето. Стремежът на хората към самоутвърждаване още от детските им години създава

www.spiralata.net 16
навика да доказват своята значимост. Тук се корени вредната склонност да докажеш правотата си
на всяка цена. Ако от това интересите ви няма особено да пострадат, освободете ситуацията и
предоставете на другите правото да пляскат с ръце по водата.
Излишното престараване в работата е също толкова вредно, както и безхаберието.
Поставяте си високи изисквания, защото смятате, че трябва да дадете всичко от себе си. Това е
правилно, но ако прекалите, най-вероятно няма да издържите на напрежението, особено ако задачата
е сложна. В най-добрия случай работата ви няма да е ефективна, а в най-лошия ще си докарате
нервен срив. Дори можете да стигнете до невярното убеждение, че не сте в състояние да се справите с
работата.
Възможен е и друг вариант.
Развивате бурна дейност и с това нарушавате установения ред. Струва ви се, че много неща в
работата биха могли да се усъвършенстват, и сте абсолютно убедени, че постъпвате правилно. Но ако
вашите нововъведения предизвикат нарушаване на обичайния начин на живот на вашите сътрудници,
не чакайте нищо хубаво. В този случай инициативата е наказуема.
Можете да се възмущавате и да ругаете единствено онова, което непосредствено ви пречи, и то в
случай че критиката може да промени нещо към по-добро.
Никога не критикувайте онова, което вече е свършено и не може да се промени.
В останалите случаи е нужно принципът за движение по течението да се прилага не буквално,
съгласявайки се с всичко и с всички, а само чрез преместване на центъра на тежестта от контрола
върху наблюдението. Повече наблюдавайте и не бързайте да контролирате. Чувството за мярка ще
дойде само.
Страничният наблюдател винаги има по-голямо предимство, отколкото непосредствения
участник.
Отказвайки се от контрола, ще получите по-голям контрол над ситуацията, отколкото сте
имали преди.
Когато се движите по течението на вариантите, светът ще ви оказва съдействие.

VI. Намерението
Заспивайки, нашият разум всеки ден наивно попада в един и същ капан. Докато спим, не ни идва
наум да погледнем критично на ставащото. Въпреки че насън често се случват чудати събития, ние ги
възприемаме като нещо обикновено. Не сме свикнали да подлагаме на съмнение реалността на
ставащото.
Децата до четири години не различават съня от будното състояние. Представете си - за да се
убеди разумът, че сънят не е реален, са необходими четири години!
Той е свикнал да контролира всичко.
Има обаче един въпрос, който минава през контрола без проверка: „Дали това наистина се
случва?“ Точно затова разумът постоянно се хваща в капана на сънищата. Когато осъзнаваме, че
спим, несъзнателният сън се превръща в осъзнато сънуване. В него човек е способен да управлява
събитията. В реалността, както и в съня, той най-често несъзнателно сънува наяве.
За да си изработите навика да се будите - както насън, така и наяве, е необходимо постоянно да
си задавате въпроса за реалността на ставащото. Не отговаряйте машинално, а осъзнато. За
мнозина тълкуватели на сънищата факторът, пробуждащ осъзнатостта, е разпознаването в съня на
аномалии, несъответствия и странности. В повечето случаи спящият не забелязва такива неща и ги
възприема като напълно нормално явление. Точно затова трябва да се научите внимателно да
преценявате ситуацията и да отговаряте на въпроса добросъвестно.
Колкото и съвършена биологична машина да е мозъкът ни, той не е в състояние да съхранява в
себе си всичко, което ние можем да възпроизведем в паметта си. Още повече не може да синтезира
такава съвършена виртуална реалност като съня. Съзнанието самостоятелно не си представя нищо, а
се включва към пространството на варианти, в което се съдържа цялата информация.
Мозъкът съхранява не самата информация, а нещо като адреси към нея в пространството на
варианти. Ето защо не създаваме сънищата във въображението си, а ги гледаме като филм.
Известно е, че насън човек може да наблюдава картини, които сякаш не са от нашия свят.
Например може да види архитектурни съоръжения с всичките им детайли. При това толкова ясно, че
не би могъл да види такова нещо наяве. Ако сънят е имитация на реалността от нашия мозък, тогава
откъде се вземат образите, които човек никога не е виждал наяве?
Сънищата не са илюзии в обичайния смисъл на тази дума. Разумът не си въобразява сънищата -

www.spiralata.net 17
той наистина ги вижда.
Сънищата ни показват какво би могло да стане в миналото или в бъдещето. В пространството на
варианти бъдещето е твърде многообразно, затова няма никаква гаранция, че насън сме видели точно
онзи сектор, който ще бъде реализиран. Всъщност съседните сектори притежават сходни сценарии и
декори. Това означава, че ако виденият сектор се намира близо до текущата жизнена линия, той може
да съдържа информация за бъдещи реални събития. Няма гаранция обаче, че въпросният сектор
наистина е разположен близо до текущата жизнена линия.
Разумът не е способен да създаде нищо принципно ново.
Той може само да построи нова версия на къщичка от старите кубчета. Притежава единствено
примитивна информация за тези кубчета и как да се наредят. Ако е необходимо да си спомни нещо,
той се обръща към душата, а тя се настройва към съответния сектор. Но или душата лошо се
настройва, или разумът не помни адресите, или душата и разумът не могат да се споразумеят - и в
резултат разполагаме с онова, което имаме: паметта ни е несъвършена и рядко получаваме озарения.
В реалния живот човешкото поведение се контролира от разума. Когато вижда сънища, той играе
ролята на пасивен наблюдател. Не контролира ситуацията, а приема всичко като нормално.
Вариантите на сценария се избират съобразно с мислите и очакванията. Точно те са движещата
сила, която върти филмовата лента на сънищата.
Както в несъзнателния, така и в осъзнатия сън могат да се случват невероятни неща, защото
разумът допуска такава възможност. Насън е възможно всичко, понеже той е пътешествие на
душата в пространството на варианти, а там съществуват всякакви сценарии.
По тази причина в осъзнатото сънуване сценарият може съзнателно да се променя. Всъщност не
се променя - той се избира от намерението.
По същия принцип в реалността невъзможното става възможно.
Пътешествието на душата в пространството на варианти не е обременено от инертността на
материалните обекти. Ето защо сънищата са толкова пластични. Поръчаният сценарий се реализира
мигновено. Намерението е движещата сила, която пренася сънуващия в сектора със съответния
сценарий.
В реалният живот се случва същото. Разликата е само в скоростта на изпълнение на сценария.
Което е в мислите ви, това и получавате - рано или късно.
Много по-важно е да се научите да се събуждате в реалния живот, отколкото в съня. Сънищата
имат косвено отношение към транссърфинга. Задачата ни не е да избягаме от жестоката реалност в
света на сънищата, а да направим комфортна за себе си самата реалност. Не е нужно да се боите от
сънищата, но и не бива да се отнасяте безгрижно към тях.
Ако при споменаването на осъзнато сънуване изпитвате душевен дискомфорт, значи не бива да
се занимавате с това. Сънищата без намесата на разума са много по-безопасни.
Нашите мисли насочват движението ни в пространството на варианти. Насън това движение не е
ограничавано от инертността на материалната реализация. И най-малкият полъх на мислите
мигновено пренася сънуващия в съответния сектор на пространството. В реализираните сектори това
не става толкова бързо заради тежката и мудна инертност на материята. Но в реалността действа
същият принцип: мислите ни оказват непосредствено влияние върху събитията в живота ни.
Сами по себе си мислите нямат особено значение - нали не постигаме желаното единствено с
размишление. Но много често не постигаме целта си само защото недостатъчно настойчиво се
стремим към нея. Много цели просто не успяват да се реализират, когато човек бързо „угасва“ и
махва с ръка - „това е безнадеждно“. Можете да си спомните ситуации, в които желаното е идвало със
закъснение, когато надеждата вече е угаснала и дори сте забравили за поръчката си.
Още една характерна грешка на мнозина - стремят се да постигнат всичко веднага. Ако сте си
поставили много цели, които по никакъв начин не са свързани, мисловната енергия безполезно се
разпилява в пустотата. Течението на вариантите няма да ви позволи да плувате едновременно на
различни страни. Настройването към целевия сектор действа най-ефикасно, когато всички стремежи
са насочени към една конкретна цел.
До реализиране на целта води не само желанието, а и нагласата за получаване на желаното -
решимостта да имаш и да действаш. Сами по себе си желанията не значат нищо в процеса на
реализиране на целта. Те са само пяната върху гребена на вълната на намерението.
Не желанието, а намерението се реализира.
Колкото по-силно е желанието, толкова по-активно противодействат равновесните сили.
Желанието е насочено към самата цел, а намерението - към процеса на постигането й.

www.spiralata.net 18
 Желанието се реализира в създаването на излишен потенциал.
Намерението се реализира в действието.
Намерението не разсъждава дали целта е постижима или не. Решението вече е взето, затова
остава само да се действа. Ако насън, желаейки да полетите, започнете да му мислите дали е
възможно или не, нищо няма да излезе. За да полетите, е необходимо просто да се вдигнете във
въздуха чрез намерението.
Изборът на който и да е сценарий в съня се осъществява не с желание, а с твърдата нагласа да
получиш желаното. Вие не разсъждавате и не желаете, а просто имате и действате. Изборът не е
желание, той е вашата решимост да имате и да действате.
Желанието се реализира в създаването на излишен потенциал на желанието да се постигне целта.
Намерението не създава излишен потенциал, затова се реализира в действието.
Желанието и действието се сливат в намерението.
Намерението в действие разпръсва излишните потенциали.
Молбата, както и желанието, няма сила. Няма никакъв смисъл да молиш висшите или други
подобни сили. Жалването, молбите и исканията са изобретения на махалата, за да заграбват енергия
от хората. Мислите, оформени като думите „дай“ или „искам“, автоматично създават излишни
потенциали. Никой не се интересува от вашите претенции, обиди и вопли.
Благодарност - да, защото тя по качествен състав стои близо до безусловната любов. Искрената
благодарност е излъчване на съзидателна енергия.
Когато решавате даден проблем — действайте.
Размишлявайки над сложността му, създавате излишен потенциал и давате енергия на махалото.
А като действате, реализирате енергията на намерението. Както е известно, „очите се боят, а ръцете
правят“.
Реализирайки намерението, доверете се на течението на вариантите и проблемът сам ще се реши.
Очакването, безпокойството и размислите създават напрежение и отнемат енергия. Напротив,
намерението в действие разпръсква енергията на потенциала и я прехвърля в човешката енергийна
обвивка. Например процесът на обучение. Зубренето отнема много сили, но резултатът от него е
малък. Затова пък обучението в действие, когато се изпълнява практическа работа или се решават
задачи, не само не изтощава, а донася вдъхновение и удовлетворение.
Намерението се дели на вътрешно и външно.
Вътрешното предполага активно въздействие върху околния свят - това е решимостта да
действаш.
Външното е решимостта да имаш, когато светът се подчинява на волята на човека.
Вътрешното намерение е концентриране на вниманието върху процеса на собственото движение
към целта. Външното е концентриране на вниманието върху това как целта се реализира сама. С
вътрешното намерение целта се постига, а с външното се избира.
Всичко свързано с магията спада към областта на външното намерение. Вярата в силата на
магическите атрибути дава импулс за активиране на външното намерение. Всичко, което може да
бъде постигнато в рамките на обикновения светоглед, се постига със силата на вътрешното
намерение. Нашите опасения и най-лошите ни очаквания се реализират не с вътрешното, а с
външното намерение. Но в дадения случай то работа независимо от волята ни.
Представете си, че акостирате на остров, където ви посрещат диваци. Животът ви зависи от това
как ще се държите. Първи вариант - вие сте жертва. Извинявате се, поднасяте дарове, оправдавате
се, кокетирате. В този случай ще бъдете изядени. Втори вариант - вие сте завоевател. Проявявате
агресивност, нападате, опитвате се да ги подчините. Резултатът - или ще победите, или ще загинете.
Трети вариант - вие се държите като господар. Вдигате ръка като властник и ви се подчиняват, сякаш
така и трябва.
Първите два варианта се отнасят към работата на вътрешното намерение, третият демонстрира
работата на външното. Външното намерение просто избира нужния вариант.
Да предположим, че според вашето убеждение няма да намерите място за паркиране пред
супермаркета преди Коледа. Вътрешното намерение твърди: откъде ще се вземе място, нали всички
са се юрнали да пазаруват! Външното намерение допуска, че приближавате супермаркета и в същия
момент се освобождава място за вас. Не че твърдо и непоколебимо вярва в такава възможност - то
просто безстрастно и безапелационно си взема своето.
Желанието е концентриране на вниманието върху самата цел.
Вътрешното намерение е концентриране на вниманието върху процеса на собственото движение

www.spiralata.net 19
към целта. Външното е концентриране на вниманието върху това как целта се реализира сама.
Външното намерение позволява на целта да се реализира, като се подразбира твърда увереност, че
вариантът на реализиране на целта вече съществува и остава само той да се избере. С вътрешното
намерение целта се постига, а с външното се избира.
Вътрешното намерение се характеризира с формулата: „Настоявам, че...“. Външното се
подчинява на съвсем друго правило: „Обстоятелствата са такива, че..или „Излиза така, че..
В първия случай активно въздействате върху света, за да ви се подчини. Във втория заемате
позицията на страничен наблюдател, всичко пак става по вашата воля, но някак от само себе си.
Летенето насън е точно по формулата „става така, че летя“, а не „настоявам да летя“.
С вътрешното намерение вие се опитвате да преместите своето реализиране според
пространството на варианти, а външното само премества пространството на варианти, така че вашето
реализиране се оказва където трябва.
При левитацията - както насън, така и наяве - не вие се движите, а секторите от пространството
на варианти се движат спрямо вас. Не вие летите през пространството на варианти, а то се движи
спрямо вас съобразно с избора на вашето външно намерение.
Когато се домогвате, вие се мъчите да вкарате своята реализация в пространството на варианти, а
когато избирате, пространството само идва при вас. Ако, за да летите насън, е достатъчен само намек
за външно намерение, в света на инертната материална реализация намерението трябва да е
абсолютно чисто. Но не се разстройвате, че не можете да имате чисто намерение. За реализирането на
целта ви е напълно достатъчно и намерение „втора категория“. Просто ще е необходимо известно
време, за да се „задейства“ инертната реализация.
Единствената възможност да се разбере по-дълбоко природата на външното намерение, е
практиката на осъзнатите сънища. Но по-добре е човек да практикува осъзнат живот и реалност.
Това означава не толкова да тренирате, колкото да живеете чрез външното намерение. Реалността
се различава от съня единствено с инертността на материалната реализация в пространството на
варианти. Хората са свикнали да действат с вътрешното си намерение: „Настоявам, че...“. Опитайте
се да живеете с външното си намерение, съобразно с принципа „Обстоятелствата са такива, че или
„Става така, че...“.
Трудно е да се тегли чертата къде завършва вътрешното и къде започва външното намерение.
Вътрешното намерение се превръща във външно, когато съзнанието се съединява, съгласува се и се
слива с подсъзнанието.
Тази граница е неуловима. Прилича на усещането за свободно падане или както когато за пръв
път сте се качили на велосипед с две колела. Но най-добре се обяснява с чувството за полет насън,
когато целенасочено се вдигате във въздуха.
Във всекидневието външното намерение работи независимо от волята ни, и то най-често в наша
вреда. Например когато се реализират най-лошите ни очаквания. Ако разумът се страхува - душата
още повече се опасява, разумът чувства неприязън - душата също няма нищо против, разумът
ненавижда - душата още повече. Душата и разумът са в пълно съгласие.
Точно в момента на съгласуваност между съзнанието и подсъзнанието се събужда външното
намерение. Само че в този случай не е насочено, накъдето е нужно.
Ако вътрешното намерение е насочено да се избегне нежеланото, външното сочи не толкова
посоката, а зелена светлина за реализиране на това, в което душата и разумът са единодушни. А то
е оценката на събитието. Дали то е желателно или не - няма значение. Външното намерение вижда
единството на душата и разума и просто избира съответния сектор в пространството на варианти.
За съжаление в живота душата и разумът са единни най-често, когато не приемат нещо. Затова
реализирането на най-лошите ни очаквания е най-характерната илюстрация за работата на външното
намерение.
Обикновено хората смътно си представят какво желаят с цялата си душа, но много добре знаят
какво искат да избегнат. За да подчините външното намерение на своята воля, е необходимо да
постигнете единство между душата и разума в позитивните стремежи и да изхвърлите от мислите си
негативните.
В несъзнателното сънуване разумът не потиска душата с контрола си. Той гледа филма като
зрител и същевременно преживява видяното. Предава преживяванията си на душата, която веднага се
настройва към сектора, съответстващ на очакванията. Така сценарият се променя динамично, в
крачка. Декорите и действащите лица моментално се настройват към променящия се сценарий.
Въображението действително участва в съня, но само като генератор на идеи.

www.spiralata.net 20
 Сценариите на сънищата се определят от очакванията. Най-лошите със сигурност се реализират
насън. В реалността също с голяма доза вероятност получавате онова, от което се страхувате.
Например ако изпитвате чувство за вина, значи в подсъзнанието ви има сценарий на наказание. Така
работи външното намерение въпреки волята на разума. Той е способен с усилие на волята да принуди
вътрешното намерение да работи. Външното обаче не се подчинява на заповеди, а се появява
произволно, като резултат от единството между душата и разума.
Всички хора в една или друга степен продължават да спят в реалността. Когато разговаряте с
някого, спите дълбоко. Потънали сте в играта. До известна степен разбирате какво става, но не сте
способни обективно да прецените ситуацията и да действате, защото не наблюдавате играта отстрани,
а самите вие играете. За миг можете да се осъзнаете и да си кажете: „Давам си отчет какво правя и
какво става в момента“. Но после ви отвлича някой човек, проблем или събитие и вие пак потъвате в
играта и заспивате.
Ще спите, докато се намирате на сцената и добросъвестно изпълнявате ролята си. Ще се
събудите, когато слезете в зрителната зала и разбутате своя Надзирател. От зрителната зала ще
продължите да играете ролята си, да казвате нужните думи, да изпълнявате необходимите действия,
да се подчинявате на установените правила. Но вече ще го правите осъзнато, сякаш го правите
отстрани. Отдавате се под аренда и преценявате трезво какво става.
В несъзнателното сънуване сънят ви се „случва“, външното намерение действа независимо от
вашата воля и вие нищо не можете да направите. В осъзнатото сънуване слизате в зрителната зала и
управлявате съзнателно сценария. Външното намерение не толкова се подчинява на волята ви,
колкото не й се противопоставя. То изисква по-висока степен на осъзнатост.
Както в осъзнатото сънуване, така и в реалността е необходимо да се събудите, за да се сдобиете
с контрол над външното намерение.
Насън действате по същия начин, както сте свикнали да действате в реалността. Но понеже насън
е възможно всичко, много по-ефективно ще бъде да използвате външното намерение. Можете
спокойно да застанете срещу противника си и с леко усилие на волята си да си представите, че той
изчезва или се превръща в жаба. В случая не се стремите непременно да го превърнете в жаба.
Представяте си, че той се превръща, с други думи - допускате такъв вариант.
Ако разумът напълно допуска някакъв вариант на развитие на събитията, душата също няма да
възрази. Единството между душата и разума ражда външното намерение и то реализира избрания
сценарий. То възниква не в резултат на волево усилие, а като следствие от единството между душата
и разума. Вътрешното намерение (волята) трябва да бъде насочено само към постигане на това
единство. В този смисъл външното намерение не се ражда от волята и действа сякаш независимо от
нея.
Човекът се отличава от животното не толкова по нивото на интелекта си, колкото по степента на
осъзнатост. Животните прекарват живота си в по-сънно състояние. Поведението им се определя
предимно от стереотипни сценарии, заложени от природата, и се проявява като инстинкти и
рефлекси.
В това отношение човек е ,,по-събуден“. Той в по-голяма степен осъзнава самия себе си като
личност и мястото си в този свят. И все пак нивото на човешката осъзнатост още е ниско. Човекът
играе своята игра, намирайки се на сцената. Той изцяло е погълнат от нея.
Осъзнатостта е необходимо условие, за да се принуди външното намерение да работи за себе си.
За да се сдобиете с контрол както над сънуването, така и над реалния живот, е нужно да смените
ролята на участник с ролята на наблюдател. Същевременно не преставате да участвате в ролевата
игра и да играете както и преди ролята си. Но постоянно работи вътрешният ви Надзирател. Като че
ли се отдавате под аренда в качеството си на актьор и същевременно наблюдавате своята и чуждата
игра отстрани, от зрителната зала.
Вие сте подложени на влиянието на хората и на махалата обратно пропорционално на вашата
осъзнатост. Насън се държите като зомби. Ако ви преследва кошмар, бягате и нищо не можете да
направите. Сценарият е ваш, но сте го оставили на чужд режисьор да го редактира. Вие сте в плен на
обичайните си представи за вариантите за развитие на събитията. Представите са ваши, но те ви
диктуват своята воля, затова вие сте марионетка и жертва.
Спомнете се какво се случва, когато се потапяте в някакъв проблем. Например ваш колега ви
казва, че трябва да свършите нещо. Ако това донякъде представлява проблем за вас, първата ви
реакция е загриженост, дори потиснатост. В този момент вие се включвате в играта, подложили сте се
на влиянието или, с други думи, сте заспали. Могат спокойно да ви хванат за ръка и като послушно

www.spiralata.net 21
дете да ви заведат в помещението, където ви очаква трудна и обременителна работа. Оказали сте се
на жизнена линия, където това действително е така.
А сега си представете друг вариант. При вас идва човек, който ви причинява проблем. В този
момент се отърсете от съня и си кажете, че не спите и вие ще решите дали първото залюляване на
махалото ще се превърне в проблем за вас или не. Това е първото условие за контрол над ситуацията.
Остава ви да изпълните второто условие: сдобийте се с твърдото намерение да провалите махалото.
Дори без да знаете какво ви очаква, предварително се настройте, че то ще бъде дреболия.
Не позволявайте да ви хванат за ръка и да ви отведат в тъмната стаичка. Не правете никакви
настъпателни стъпки, не се отказвайте, не се опитвайте да се измъкнете и главното - не се дразнете.
Просто спокойно изслушайте какво искат от вас. Външно кимайте с глава и се съгласявайте, но
вътрешно е необходимо да бъдете страничен наблюдател, а не участник.
Това е ролята на играещ зрител.
Да бъдете страничен наблюдател, не означава да бъдете разсеян. Обратното, контролът над
ситуацията предполага внимание и напълно ясни мисли. Да стоите отстрани, означава да си давате
сметка, че вие самите определяте правилата на играта и сами решавате дали тя ще се превърне в
трагедия или във водевил.
Всеки сложен проблем има просто решение, а то е на „водевилната“ жизнена линия. За да
преминете на тази линия, се изисква единствено намерението да си представите, че ще бъде точно
така.
Никога, дори насън няма да получите абсолютно пълен контрол над всичко ставащо.
Помнете: вие имате право само да избирате, а не да променяте. Чувствайте се като у дома си,
но не забравяйте, че сте на гости.
Помнете също така, че отдавайки се под аренда, е необходимо да действате безупречно.
„Водевилната“ нагласа към проблема не е безгрижие и разхайтеност, а трезва оценка на важността.
Би било грешка да интерпретирате осъзнатостта като стремеж да установите контрол над околния
свят. Разумът е свикнал да настоява на своето, да се опитва да промени хода на събитията, с други
думи - да се бори с течението. Ако сте слезли в зрителната зала, ще се изкушите да промените
сценария със сила, да натрапите на актьорите своята воля.
Осъзнатостта не е контрол, а наблюдение.
Контролът трябва да е насочен само към това да не потъвате в негативизъм, а да си представите
благоприятен сценарий и да го допуснете в живота си, да го приемете с цялото си сърце.
Не натрапвайте на света своя сценарий, а допуснете, че е възможен, позволете на варианта да
се реализира, а на себе си - да го имате.
Ролята на Надзирател е много по-увлекателна, отколкото ролята на Изпълнител. Както е
известно, командирите, началниците и другите ръководители имат по-активна жизнена позиция,
отколкото обикновените изпълнители. Положението им ги задължава да бъдат „по-събудени“.
Заемайки позицията на Надзирател, веднага ще почувствате прилив на енергия и жизненият ви
тонус ще се повиши, защото вече не изпълнявате тъжно чуждата воля, а самите вие творите съдбата
си. Отговорността за собствената съдба не е бреме, а свобода.
Тайната на т.нар. „умни“хора е в осъзнатостта.
Яснотата на ума се определя от степента на осъзнатост. Някои мислят ясно и ясно излагат
мислите си, на други в главите им е бъркотия. От една страна - остър ум, от друга - тъпота. Това не е
степен на развитие на интелекта, а различни степени на осъзнатост. Тъпотата е по-скоро
психологическа защита срещу нежелана информация: „Нищо не искам да знам, оставете ме на мира!“
Докато острият ум е откритост, любознателност, желанието да се получава и да се обработва
информацията: „Искам да знам всичко!“
В една или друга степен неосъзнатостта настъпва, когато човек не иска да се сблъска лице в лице
с реалността. Желанието да избяга от заплашителната реалност кара щрауса да крие главата си в
пясъка. При човека това се проявява в стремеж да се изолира от външния свят: „Нищо не виждам,
нищо не чувам, нищо не искам, оставете ме на мира!“ Няма възможност да се завие презглава с
одеяло и да заспи, затова неволно се мъчи да блокира възприятието си, като намалява нивото на
осъзнатост.
Например един неагресивен и безобиден човек се старае да се предпази от неминуем удар. Но не
може да отвърне на удара, защото осъзнатостта му е блокирана от страх и реакцията му е забавена -
сякаш гледа през пелена.
По същия начин и яростта блокира осъзнатостта. Човек е потънал в играта и не вижда и не чува

www.spiralata.net 22
нищо наоколо. Народът казва „сляпа ярост“.
Страхът и яростта са крайните прояви на неосъзнатост.
Рекламата например оказва зомбиращо въздействие, защото използва факта, че хората през
повечето време са в полусъзнателно състояние. Осъзнатостта като ясно възприемане на околната
действителност се проявява само понякога, когато обстоятелствата вдигат адреналина.
Ето защо е толкова трудно да се направи едно просто нещо - да се събудиш в съня си и да си
кажеш: „Е, момчета, стига сте ме будалкали, това е само сън и тъй като е мой, аз съм си господарят, а
не вие.“
Осъзнатостта помага да се измъкне от подсъзнанието интуитивна информация. Това е възможно,
ако наблегнете на мисълта: „Защо ли ми се прииска да направя това?“ Гласът на душата е тихичък,
едва-едва се чува. А разумът крещи: „Я млъквай! Аз си знам какво искам и какво да правя!“
Трябва да си изработите навика постоянно да се вслушвате в шепота на утринните звезди. Всяка
минута помнете, че е нужно да помните дали спите или не.
Външното намерение е и контрол, и същевременно отказване от контрола, воля да се действа и
отказване от силов натиск, решимост да имаш и отказване от стремежа да постигнете на всяка цена.
За разума това е нещо ново и необичайно. Човек е свикнал да постига всичко с вътрешното си
намерение.
Как обаче да постигнете баланс и да обедините решимостта да имате с отказване от пряко
въздействие? Необходимо е да се поддържа равновесие на намерението.
Това означава да искаш, без да желаеш, да се грижиш, без да се тревожиш, да се стремиш, без
да се увличаш, да действаш, без да настояваш.
Формулировката „Ако много искаш, непременно ще го получиш“ ще действа по обратния начин,
в случай че панически го искаш и правиш трескави опити да получиш желаното. Паниката възниква,
защото нямаш твърда вяра, че желаното ще се изпълни.
Сравнете следните две позиции. Първата: „Много искам да постигна това. За мен то е въпрос на
живот и смърт. Изключително важно е. На всяка цена трябва да го получа. Ще положа всички усилия
за това.“ Втората: „Добре де, реших, че ще получа това нещо. Нали го искам! Тогава какво? Ще го
имам - и точка.“
Желанието се отличава от намерението и по това, че не изключва вероятността да не се изпълни.
Ако желаем нещо и е трудно да го получим, тогава го искаме още по-силно.
Намерението не вярва и не желае, то просто действа. Намерението предполага, че всичко вече
е решено: аз просто съм решил, че ще бъде така - това е почти свършен факт. То е спокойно
осъзнаване, че ще бъде така, както съм решил.
Тайната на изпълнението на желанието е, че трябва да се откажеш от желанието, а в замяна
да имаш намерение, т.е. решимост да имаш и да действаш.
Външното намерение показва възможност за реализиране на мислените нагласи. Както силата
на тежестта показва възможността да паднете от покрива. Ако вътрешното намерение е решимост
да действате, външното е по-скоро решимост да имате.
Имате решимост да паднете - засилете се и паднете.
Имате решимост да се окажете на земята - отпуснете хватката и се отдайте на силата на тежестта.

VII. Слайдовете
Понякога ви се струва, че хората наоколо ви гледат с насмешка или презрение. Но те изобщо не
си мислят как сте облечен. Тези мисли присъстват единствено във вашата глава като слайд, който
изкривява действителността. Всеки човек от обкръжението ви по принцип деветдесет процента е зает
с мисли за собствената си персона - също като вас самите. Дори да сте на интервю за работа, бъдете
сигурни, че интервюиращият е много по-загрижен как по-добре да изиграе ролята си.
Слайдовете изкривяват представите ви за това какво мислят хората за вас. Слайдът е изкривена
картина на действителността.
Има го във вашата глава, но не и в главите на другите хора. Ако се тревожите за външността си,
създавате в ума си слайд: „Не съм красив/красива“, и гледате околния свят през него като през
филтър. Това е слайд, защото съществува само във вашите мисли.
Той може да изопачи възприемането ви на реалността. Приветливата усмивка се превръща в
насмешка. Нечий смях - в злорадо присмиване. Някой си шепне с някого -значи клюкарстват срещу
вас. Нечий бегъл поглед - гледат ви накриво. Някой се мръщи, защото го боли стомахът - боже, какво
ли си мисли за вас! Най-сетне - всеки комплимент се превръща в подигравка.

www.spiralata.net 23
 А хората изобщо не си мислят подобни неща. Това е само в главата ви - вашият слайд.
Проекцията представлява натиканото в подсъзнанието недоволство от себе си, което се излива
върху околните. На човек не му се иска да ругае самия себе си за някои свои лоши страни, затова е
склонен да ги вижда у околните. Хората често охотно обвиняват другите за онова, което не им харесва
в самите себе си.
Ако се опитват да ви обвинят незаслужено или да ви припишат неприсъщи на вас качества,
запитайте се дали самият обвинител не притежава онова, което иска да ви припише. Най-вероятно е
така, защото, ако наистина не притежавате това, значи обвинителят има слайд в ума си, който
проектира върху вас своята картина.
Слайдовете възникват, когато придавате излишно голямо значение на това, което другите мислят
за вас. Ако не знаете със сигурност какво мислят, но то е много важно за вас, смятайте, че сто
процента имате слайд по този повод. Той се ражда от въображението и в този смисъл можем да го
разглеждаме като илюзия.
Но тя оказва активно влияние върху човешкия живот. В този случай външното намерение действа
във вреда на човека, въпреки волята на разума.
Като правило негативният слайд поражда единство между душата и разума. В този случай
външното намерение работи безотказно. То подхваща собственика на негативния слайд и го пренася в
сектор, където негативизмът се проявява с пълна сила. Преходът не става веднага, а постепенно и
продължава без прекъсване, докато слайдът седи в главата на човека.
Вложите ли в главата си позитивен, цветен слайд, ще видите, че той работи също така
безотказно, както и негативният. Покажете на самия себе си положителните страни на своята личност,
представете се в най-добрата светлина и хората ще ви приемат по същия начин.
Ако искате да направите добро впечатление, създайте си позитивен слайд. Представете се във
вида, в който бихте искали. При създаването на негативни слайдове вие концентрирате вниманието си
върху онова, което не харесвате у себе си, искате да го скриете и да се отървете от него. Сега задачата
е да съсредоточите вниманието си върху онова, което харесвате у себе си и което бихте искали да
имате.
Необходимо е да прехвърлите вниманието си от негативното на позитивното. Махнете с ръка на
всичко, което ви е дразнило, и престанете да се борите със себе си. Обърнете гръб на недостатъците
си и прехвърлете вниманието си върху качествата, които имате и искате да отгледате у себе си.
Създайте си слайд, където блестите с цялата си красота.
Обичайте се и прибавяйте нови подробности в слайда.
Това няма да е самоизмама, защото играете тази игра осъзнато. Самоизмама е било, когато сте се
борили с недостатъците си, предполагайки, че можете да ги скриете или да ги унищожите с
вътрешното си намерение.
Не е задължително картината на слайда да е статична. Можете да си представяте как се движите
грациозно и уверено, колко елегантно сте облечени, какви аристократични маниери имате, как
блестите с остроумието си, излъчвате чар, предразполагате хората, справяте се с лекота с проблемите.
Поставете този слайд в главата си и - напред.
Възпроизвеждайте създадената картина в мислите си, докато слайдът не се разтвори.
Постепенно той ще се превърне във физическа част от вашата личност и тогава ще престане да бъде
слайд. Когато постигнете желаното, той ще престане да има значение за вас. Важността ще изчезне и
слайдът ще се разтвори, но ще изпълни мисията си. Това означава, че душата ви е постигнала
единство с разума ви.
Докато разумът ви се опитва да превърне слайда в действителност, дълбоко в душата си вие
осъзнавате, че това е само игра. Но ако последователно и системно фиксирате в мислите си картината
на слайда, душата ви ще свикне и ще се съгласи да го приеме като своя същност. Не забравяйте, че
външното намерение не може мигновено да реализира слайда, а действа постепенно.
Но вие трябва да си давате сметка колко реално е въплъщаването на вашия слайд в
действителност. Не бива да си представяте веднага идеална картинка. По-добре започнете с реално
постижими стъпки. Постепенно ще се издигнете на по-високи стъпала.
В никакъв случай не копирайте образа от хора, които според вас притежават необходимите
качества!
Слайдът трябва да бъде именно ваш, а не чуждо копие.
Всяко качество има заместител, който на дадения етап подхожда именно на вас. Смелостта може
да се замени с решителност, красотата - с обаяние, силата с ловкост, умението да говориш с умението

www.spiralata.net 24
да слушаш, интелектуалността с осъзнатост, физическото съвършенство с увереност.
Като си поставяте реално постижими цели, вие давате на външното намерение възможност по-
бързо да изпълни вашата поръчка-минимум и да се заеме с реализирането на по-сложни задачи.
Позитивни слайдове могат да се създават не само спрямо своята личност, но и спрямо околния
свят. Те ще пропускат всичко позитивно и ще отблъскват негативното. Негативното ще ви преследва,
ако не преминавате равнодушно покрай него. От своя страна позитивното ще бъде винаги с вас,
приемате ли го с радост.
Външното намерение бавно, но сигурно въплъщава слайдовете в действителност. Само че трябва
не да гледате кино на екрана, а да създадете в мислите си свой виртуален свят и да живеете виртуално
в него.
Това не е витаене в облаците, а конкретна работа. Ако го правите системно и с целево намерение,
реалността постепенно ще се напасне към мисления образ.
Ако искате да станете заможен човек, но се страхувате да влизате в скъпи магазини, нищо няма
да постигнете. Изпитвате ли макар и най-малка неловкост в скъп магазин, значи не сте готови да си
позволите да притежавате скъпи вещи. Необходимо е отначало да свикнете с мисълта, че ще
постигнете целта си. Разширете зоната на своя комфорт.
Външното намерение предполага решимост да имаш, с други думи - да се смяташ достоен и да
знаеш, че изборът е твой. Не да вярваш, а именно да знаеш. Хората, които са станали звезди или
милионери, не се различават от вас по способностите си, а само по това, че са си позволили да имат
нещо, което са искали.
Необходимо е да си позволите да имате.
Това състояние е същото, както когато за пръв път сте подкарали велосипед. Съмненията,
колебанията и препирните са изчезнали, останала е само безсловесната яснота - знанието.
Усещането за яснота без думи, знание без вяра, увереност без колебания е именно състоянието
на единство между душата и разума.
В това състояние вие чувствате единството си с една безмълвна сила, която управлява Вселената.
Тя ви подхваща и ви пренася в сектора, където се изпълнява всичко, в което са единни душата и
разумът.
Безполезно е да убеждавате душата си в каквото и да било, защото тя не разсъждава, а знае.
Можете единствено да я научите. Тя трябва да свикне с новата зона на комфорт. За тази цел са
нужни слайдовете. С тяхна помощ постепенно се постига единство между душата и разума.
Тази крепост се превзема с продължителна обсада. Създайте в ума си слайда на своята мечта и
постоянно го поддържайте в съзнанието си. Връщайте се отново и отново към нарисуваната картина.
Доотработвайте детайлите, рисувайте нови подробности.
Не гледайте слайда като страничен наблюдател, а се потопете и живейте в него, макар и
виртуално. Сепвайте се всеки път, когато се опитвате да си представяте слайда като някакъв филм,
прожектиран на екран. Това не е ефективно. Необходимо е мислено да проигравате сцените,
усещайки се непосредствен участник в тях, а не артист в зрителната зала, който наблюдава играта си
на екрана.
Всеки има право да избира всичко, което му се иска, но далеч не всеки вярва, че това му е
позволено.
В душата си не вярвате, че вашата трудно постижима мечта е само въпрос на вашия избор.
Позитивните слайдове помагат да включите невероятното в зоната си на комфорт. Когато
престанете да изпитвате душевен дискомфорт от мисълта, че вашата мечта е достъпна, съмненията
ще отпаднат и вярата ще се превърне в знание. Душата и разумът ще постигнат единство и у вас ще
се появи решимост да имате.
Каквото и да правите, постоянно възпроизвеждайте в мислите си слайда. Дори когато мислите за
друго, картината на слайда трябва да стои като фон. Това трябва да ви стане навик. Слайдът дава
резултати само при продължително и системно възпроизвеждане.
Интересувайте се активно от всичко, което се отнася до предмета на вашата мечта. Попивайте
всяка необходима ви информация, дайте й възможност да проникне в слоя на вашия свят. Пускайте в
себе си всички тези неща. Гледайте на тях не като на нещо недосегаемо, а сякаш имате намерение
скоро да си ги купите. Престорете се на стопанин на тези неща.
Поиграйте си на капризен купувач (не и на високомерен). Като пускате тези неща в слоя на вашия
свят, постепенно се настройвате към онези жизнени линии, където те ще бъдат ваши.
Не се тревожете как ще станат ваши. Ако проявите решимост да имате, външното намерение

www.spiralata.net 25
ще намери начин, за който и не подозирате.
Дори да изпитвате мимолетно благоговение пред света на вашата мечта, прогонвайте го. Това е
вашият свят и в него няма нищо недостъпно за вас. Светът на вашата мечта трябва да бъде радостен,
но същевременно и обикновен. Ако имате, за вас това е нещо обикновено. За да се настроите към
съответните жизнени линии, трябва да се чувствате така, сякаш вече имате. Това не е самоизмама,
защото играете осъзнато.
Мечтателите гледат мечтите си като далечни звезди. По правило не се борят за осъществяването
им. Само им се струва, че много искат те да се сбъднат. Но дълбоко в душата си или не вярват, че
мечтата може да се сбъдне, или нямат намерение да имат и да действат. Целта на мечтателите е
самият процес на мечтаене, нищо повече.
Мечтите не се сбъдват.
Ако целта ви е да имате нова къща, не бива да я гледате в мислите си като картина. Създайте си
своего рода виртуален сън наяве. Влезте в къщата, пипнете всички вещи около себе си. Отпуснете се
в креслото срещу камината, почувствайте топлината и миризмата на дим, добавете дърва. Отидете в
кухнята, надникнете в хладилника. Легнете да спите в удобното легло. Комфортно ли ви е? Седнете
заедно със семейството си около масата. Отпразнувайте повода. Разместете мебелите. Докоснете
тревата в двора, тя е зелена и мека. Посадете цветя. Какви обичате? Откъснете ябълка от дървото и я
изяжте.
Почувствайте се вкъщи. Нали това е вашият дом? Не го гледайте с очите на страдащ мечтател, с
благоговение, като нещо недосегаемо или далечна перспектива. Нали вече имате къща, престорете се,
че това е реално.
Когато работите със слайда, необходимо е да помните следното.
Първо, ако сте охладнели към целта си, слайдът ще се стопи и ще се наложи да се принуждавате
да работите с него, което скоро ще ви омръзне. Тогава си помислете дали наистина този слайд ви е
нужен?
Второ, помнете, че външното намерение не реализира слайда веднага, че постепенно ви
приближава към целевите жизнени линии. Изискват се спокойно търпение и настойчивост.
Когато един процес е дълготраен, ще ви помогне визуализирането му. Да предположим, че
работите върху някакъв проект. Представяйте си, че той все повече се усъвършенства. Днес сте
завършили някои детайли, утре ще добавите нови. Представете си, че вашето произведение се
преобразява. Придавате му нови качества, а то се превръща в шедьовър пред очите ви.
Доволни сте, завладени сте от творческия процес, рожбата ви расте заедно с вас. Вие
едновременно творите и се любувате.
Представяйте си как проектът ви става по-ефективен и силен. Добавяте нови детайли и той
учудва всички. Представяйте си как умът ви непрекъснато ражда нови гениални идеи. Всеки ден
внасяте интересни и нестандартни предложения. Наблюдавайте развитието на проекта си и се
убеждавайте, че той постепенно се превръща в еталон на професионализма.
Ако работите над тялото си, отглеждайте го като свое дете. Представяйте си как то постепенно
придобива съвършени форми. Грижете се за него, тренирайте го, представяйте си как някъде
мускулите се увеличават, а някъде се стягат.
Визуализацията на процеса описва как делото ви се приближава до завършения си вид.
Съзерцаването на крайния резултат разширява зоната на комфорт — дори само това не е малко.
Но визуализирайки процеса на напредване към целта, вие забележимо ускорявате работата на
външното намерение.
Ако засега не ви е известно как вашата цел може да бъде реализирана, не се тревожете и
продължавайте спокойно и системно да визуализирате. Когато целта изцяло навлезе в зоната на
вашия комфорт, външното намерение ще ви подхвърли подходящия вариант.
Между вашата бъдеща цел и сегашното положение пътят може да е доста дълъг (не задължително
по време). Ще се промени не само положението ви, но и начинът ви на мислене, маниерът на
действие, вероятно и характерът ви. Не ще можете да настроите точно параметрите си, без да
изминете този път.
Ако целта ви може да се постигне на няколко етапа, ще ви се наложи да изминете
последователно всеки от тях. Визуализирането на процеса на движение по този отрязък от пътя, по
който няма скоро да тръгнете, може да ви отведе неизвестно къде.
Представете си, че е необходимо да плавате по течението на река с много завои. Нали няма да
влачите лодката по брега, за да съкратите пътя си, пресичайки по суша завоите?

www.spiralata.net 26
 Визуализирането на процеса на придвижване към целта трябва да се изпълнява само по
отношение на текущия етап. Като можете да си представяте колкото си искате крайния резултат във
вид на слайд. Но процеса на движение - само в границите на текущото звено от трансферната верига.
Не бива да бързате.
Ще успеете за всичко, когато му дойде времето.

VIII.Душата и разумът
Разумът притежава воля, но не е способен да управлява външното намерение. Душата е в
състояние да усети своята тъждественост с външното намерение, но няма воля. Тя лети из
пространството на варианти като неуправляемо хвърчило.
За да се подчини външното намерение на волята, е достатъчно да се постигне единство между
душата и разума.
Езикът на душата е разбираем за всички - това е езикът на нещата, които сме направили с любов
и желание.
Когато човек минава през своята врата към целта си, т.е. занимава се наистина със своята работа,
той създава шедьоври. Точно така се ражда изкуството.
Човек може да завърши консерватория и да съчинява безцветна музика, която никой не запомня.
Може да рисува кухи картини с безукорна техника, но никой няма и да си помисли да ги нарече
шедьоври. Ако за някой предмет кажат, че „в него има нещо“, тогава той би могъл да се смята за
произведение на изкуството. А какво точно има в него, после ценителите и критиците ще обясняват.
Но това „нещо“ е понятно веднага на всички и без думи.
На всички изображения усмивката на Буда (както и усмивката на Джокондата) е абсолютно
безстрастна и същевременно изразява спокойствие и блаженство. Може да се характеризира като
„съзерцание на вечността“.
Когато за пръв път видиш усмивката на Буда, изпитваш странна смесица от недоумение и
любопитство. Това е така, защото тя напомня на капката за нещо далечно и забравено - усещането за
единство с океана.
Душата може да усети вятъра на външното намерение, но не е способна да вдигне платното,
за да използва този вятър. Волята на разума вдига платното. Тя е атрибут на осъзнатостта.
В резултат от колосални интелектуални усилия разумът е постигнал впечатляващи успехи в
технотронния свят на материалната реализация, но е изгубил всичко, което се отнася до
нереализираното пространство на варианти. Той се е отдалечил прекадено много от всичко, което е
свързано с външното намерение. Но въпреки това е способен да си върне изгубеното. За тази цел е
необходимо да се хармонизират отношенията между душата и разума.
Разумът пропуска информацията през филтъра на шаблона на своя светоглед.
Душата получава знания от информационното поле направо, без анализиране. По същия начин тя
контактува пряко с външното намерение. За да стане това целенасочено, необходимо е да се
съгласуват волята на разума и стремежите на душата, те да постигнат единство.
Ако стане това, платното на душата ви ще се издуе от вятъра на външното намерение и ще ви
поведе към целта.
На махалата е изгодно човек да бъде сива личност, винтче, работещо за мастодонтите.
Самореализацията на човека е пагубна за тях, защото свободната личност не работи за махалата, а за
своето развитие и процъфтяване. Ето защо още от детството му се внушават общоприетите норми и
правила, които го правят удобен и послушен привърженик.
От една страна, има позитивна необходимост човек да се научи да съществува нормално в този
свят. Нарушителят на общоприетите норми или става неудачник, или е отхвърлен от обществото. Но,
от друга страна, подобно внушение силно потиска индивидуалната неповторимост на личността,
поради което хората не могат точно да кажат какво искат всъщност и не знаят на какво са способни.
Вие сте способни да създавате великолепни шедьоври на изкуството, да правите гениални
открития, да постигате забележителни резултати в спорта, бизнеса, във всяка професионална дейност.
За тази цел е необходимо единствено да се обърнете към своята душа. Тя има достъп до всички
знания, произведения и постижения. Просто още не сте я помолили за това.
Всеки шедьовър говори на езика на душата. С каквото и да се занимавате, работата ви ще направи
впечатление само ако извира от вашата душа. Разумът може да построи нова версия на къщичка от
старите кубчета, но това не учудва никого. Той може да направи перфектно копие, ала оригинал е
способна да създаде само душата.

www.spiralata.net 27
 Всичко, което ви е нужно, е да приемете за аксиома факта, че душата ви умее всичко, а после да
си позволите да се възползвате от това. Да, точно толкова просто и същевременно непостижимо. Все
пак си позволете лукса да имате. Решимостта да имате зависи само от вас. Вие сте способни на
всичко.
Именно фактът, че вие сте достойни за всичко най-хубаво и сте способни на всичко, се крие от
вас много старателно. Внушават ви, че е наивно да повярвате в неограничените си възможности. Но
нещата са точно наопаки. Събудете се и се отърсете от хипнозата. Играта ще следва вашите правила,
ако осъзнато се възползвате от своите права.
Задачата ви е да си позволите да бъдете себе си.
Нима маските, които носите, са ви помогнали да постигнете успех, благополучие и щастие? Не е
необходимо да се променяте, това ще бъде само още една маска. Ако свалите маските, натрапени ви
от деструктивните махала, ще се покаже съкровището, скрито в душата ви.
Харесват ли ви произведенията на гениите на изкуството, науката, бизнеса, спорта, естрадата,
киното? Можете да бъдете един от тях. Произведенията на гения ви харесват именно защото са
родени от душата му. По същия начин творението ви ще хареса на другите само ако е родено от
вашата уникална душа. Всичко, което е обикновено и посредствено, е създадено от разума. Неговите
творения, както и самият той, не са уникални.
Уникална е само вашата душа.
През целия ви живот се опитват да ви внушат, че успехите, богатството и славата са отредени
само за избраници. На човек постоянно му се внушава, че той не е съвършен, че другите са по-добри
и по-достойни от него.
Който не е повярвал в това, получава в изобилие и успех, и богатство, и слава. Толкова е просто!
Не е просто само едно - да повярвате, че го заслужавате и сте в състояние да го постигнете. Но
действително ще повярвате, ако имате такова намерение.
Звездите се раждат самостоятелно. Но ги запалват махалата.
Каква цел преследват те, когато издигат на пиедестал фаворитите си?
Махалата се опитват да ви покажат, че само единици притежават уникални способности и
качества. Това не е за всички, затова трябва упорито да се трудите, за да успеете. Те не отричат, че
всеки може да постигне успех, но грижливо крият факта, че всеки човек притежава уникални
способности и качества.
Ако хората отхвърлят контрола и станат свободни личности, махалото ще се разпадне. То се
чувства най-добре, когато хората мислят и действат в една посока. Еднообразието в мислите им е
условие за зараждането и съществуването на махалото. Ярката индивидуалност на звездата е
изключение, което потвърждава правилото, именно защото е изключение.
А правилото е: „Прави като мен!“
Мнозина попадат в капана на махалата и се стремят да приличат на своите кумири, да им
подражават, окачат в стаите си техни плакати. Разумът сляпо върви, воден на каишка от махалата.
Глуповатият разум дава на душата да разбере, че тя е несъвършена. Сякаш й казва: „Дори аз с моите
способности не мога да постигна успех, камо ли ти! Онези хора - това е друго нещо. Вземай пример
от тях. Така че си мълчи с твоето несъвършенство, а аз с всички сили ще се старая да приличам на
тях.“
Подражавайки на кумирите си, хората се опитват да уловят миража. Стремежът да вземат
пример и да приличат на онези, които са постигнали успех, е работа на вътрешното намерение на
мухата, блъскаща се в стъкло. Разумът е способен да създаде различни варианти на копия, но това не
учудва никого. Звездата е станала звезда точно благодарение на своята уникалност, самобитност, на
това, че не прилича на другите. Душата на всеки човек е по своему неповторима.
Всяка душа си има свой индивидуален „звезден“ сектор.
Разумът, увлечен от примамките на махалата, ще тъпче глупаво в чуждия сектор, като се опитва
да копира чужди качества или да повтори сценария на чужд успех. Но подражанието винаги създава
пародия.
Душата не може да се реализира в чужд сектор. Как да намерим своя сектор? Душата сама ще
намери пътя към самоизразяване. Задачата на разума е единствено да забрави за чуждия опит, да
признае уникалността на душата и да й позволи да върви по своя път.
Махалата не понасят индивидуалността, но нищо друго не им остава, освен да признаят
изгряващата звезда за свой фаворит. Те издигат на пиедестал поредните си фаворити и ги показват
на привържениците си като нови обекти за подражание.

www.spiralata.net 28
 За фаворити са се издигали онези, които са си позволили да проявят неповторимите качества на
душата си. Развивайки своята индивидуалност, тези личности са диктували модата, давали са тон,
създавали са нови течения, разкривали са нови перспективи и възможности. Не са копирали чуждия
опит, не са се подчинявали на правилото, а са си позволявали да реализират уникалните свойства на
душата си.
Когато прекратите безполезните си опити да приличате на някого, ще постигнете успех.
Когато прекратите безполезните си опити да повтаряте чужд сценарий, ще постигнете успех.
Когато самите вие признаете великолепието на своята индивидуалност, на другите не им остава
нищо друго, освен да се съгласят.
Позволете си куража да имате.
Индивидуалността е изключение, което потвърждава правилото „Прави като мен“. Това правило
създава стереотипите. Звездата го нарушава и на махалата им се налага да признаят, че това е
изключителен случай, но стереотипите си остават в сила. В крайна сметка всички звезди са
изключителни случаи. И вашият случай също ще бъде изключение от общоприетите стереотипи.
Завладеният от махалата разум става тъмничар на душата и не й позволява да реализира
способностите си. Човек е принуден да се държи така, както му диктува светът на махалата: да
недоволства, да се дразни, да се страхува, да си съперничи, да се бори. Поведението и мислите му са
предопределени от зависимостта му от махалата.
Тяхната власт се крепи върху важността и неосъзнатостта. Човек реагира на провокациите на
махалата неосъзнато. Той автоматично се поддава на безпокойството, страха, раздразнението, по
навик изразява недоволство и се ядосва, с лекота изпада в униние, пречките го карат да напряга
всичките си сили. Той живее като насън, подчинявайки се на натрапения му от махалата сценарий.
Душата ви е дошла на този свят като на празник - позволете си това! Само вие решавате дали ще
пропилеете живота си в работа от полза за чуждо вам махало или ще живеете за себе си, за свое
удоволствие. Ако изберете празника, значи е необходимо да се освободите от сковаващите ви махала
и да откриете вашата цел и вашата врата.
Разумът ви трябва да разбере, че не сте длъжни да се съобразявате с деструктивните махала.
Свържете разума и душата си и ще получите всичко, което е изгодно за душата ви, в пряк и преносен
смисъл. Необходимо е само да се освободите от махалата и да отстраните разногласията между
душата и разума. Позволете си лукса да бъдете достойни за всичко най-добро.
Ако ви внушават, че сте длъжни да се трудите за благото на нещо или някого, не вярвайте.
Ако ви убеждават, че всичко в този свят се постига с упорит труд, не вярвайте.
Ако се опитват да ви натрапят жестока борба за място под слънцето, не вярвайте.
Ако ви посочват мястото ви, не вярвайте.
Ако се мъчат да ви въвлекат в секта или общество, където е нужен „вашият принос в общото
дело“, не вярвайте.
Ако ви казват, че сте се родили в бедност и така ще мине целият ви живот, не вярвайте.
Ако ви внушават, че възможностите ви са ограничени, не вярвайте.
Щом почувствате, че сте способни сами да избирате и да определяте сценария на играта,
махалата ще се опитат да объркат плановете ви. Щом почувствате спокойствие и увереност, махалата
ще се опитат да ви хванат на въдицата.
Не се поддавайте на провокации и не позволявайте да ви изкарат от равновесие. Дръжте
важността на минимално равнище и действайте осъзнато.
От вас не се изискват усилия и издръжливост, а осъзнато намерение да държите важността на
нулата.
В тази игра възможностите ви са ограничени единствено от вашето намерение.
А възможностите на махалата са ограничени от нивото на вашата важност и осъзнатост.
Помнете: щом съм празен, махалата не могат да се заловят за мен, щом осъзнавам смисъла на
играта, махалата не са способни да ми натрапят техен сценарий. Ако махалата са успели да ви
разочароват, да ви разстроят или да ви изкарат от равновесие, значи се налага да се огледате и да
разберете в какво сте превишили равнището на важността.
Отличителният признак на обаятелните личности е тяхната изключителна красота и очарование,
което сякаш извира от дълбините на душата им. Но т.нар. душевна красота не съществува, а има
само хармонични отношения между душата и разума. Всеки конфликт между душата и разума се
отразява на външността и характера. Но ако човек е доволен от себе си, обича се, живее с
удоволствие, занимава се с любима работа, тогава сякаш излъчва вътрешна светлина.

www.spiralata.net 29
 Важността и махалата натрапват на хората фалшиви цели и ценности. Те установяват стандартите
за красота, успех и благополучие. Вътрешната и външната важност карат човека да се сравнява с тези
стандарти. Разумът намира куп недостатъци и започва активно да ненавижда себе си и душата. Той се
кипри с всевъзможни маски, опитвайки се да напасва своята индивидуалност към установените
стандарти.
Разумът търси съкровища навсякъде, само не и в собствената душа. Махалата зоват високо и
съблазнително, а душата тихичко и плахо се опитва да обяви своите способности и наклонности.
Разумът не я слуша, а се мъчи да преправи своята индивидуалност. Естествено от това не излиза
нищо хубаво.
В крайна сметка душата и разумът стигат до съгласие за своето мнимо несъвършенство.
Отначало е необходимо да заобичаш себе си, а едва след това да обръщаш внимание на
качествата на другите. Не бива да бъркате любовта към себе си със себелюбието, самовлюбеността и
самодоволството. Самодоволството се поражда от издигането на собствената персона над другите и
създава един от най-опасните потенциали.
Да обичаш себе си, означава да разбираш своята уникалност и да се приемаш такъв, какъвто си, с
всичките си недостатъци.
Душата идва в този свят, доверчиво протягайки детските си ръчички. Но после се оказва, че
светът е завладян от махалата, които са го превърнали в джунгла. Те веднага се опитват да внушат на
душата, че тук никой не я чака, че в този свят всеки трябва да се бори за място под слънцето и да
плаща данък на махалата.
Мъчат се да поставят наивната и непосредствена душа на мястото й. Внушават й, че желанията й
никого не интересуват, че в света има повече страдания, отколкото радости, че празници има само в
определените за това дни, че трябва упорито да се трудиш за късчето хляб.
Човек мисли и постъпва, както е изгодно за махалата. След разума и душата попада в калъфа на
предопределеността. Тя се проявява буквално във всичко. Човек е принуден да се примирява с
множество ограничения и да изпълнява определената му роля в натрапената му игра. В тези условия
душата постепенно се изтиква на заден план и разумът поема юздите на управлението в свои ръце.
Душата на повечето хора се е превърнала в изплашено безправно същество, което се е свило в
ъгъла и тъжно наблюдава какви ги върши разюзданият разум. От време на време се случват минути
на единство между душата и разума. В такива моменти душата пее, а разумът доволно потрива ръце.
Но това се случва рядко.
Най-често душата и разумът постигат единство в не-приемането, страха и ненавистта.
Разумът си има своя логика, натрапена от махалата, на които е изгодно да държат
привържениците си на повод и да не им дават свободата дори да си изберат мечта.
Душата няма логика, тя разбира всичко буквално.
Разумът твърди, че няма пари.
Но нали душата не иска пари, а играчка!
А разумът се мотивира, че няма пари, и забранява играчката (това не е реално, трудно постижимо
е).
На душата й остава само обречено да се затвори в себе си и да не споменава повече за играчката.
Ето че мечтата е погребана.
Разумът не си представя как мечтата може да се осъществи и затова не я пуска в слоя на своя свят
- нали всичко в живота трябва да е логично и понятно. А е необходимо само да се съгласи да има
играчката. Тогава външното намерение щеше да се погрижи как да се намерят пари за нея. Ала
обичайният светоглед, формиран от махалата, не допуска такива чудеса. Свободата на избор не
отговаря на интересите на махалата.
Човек погрешно смята рационалния светоглед за неотменим закон. Той обаче е „фалшив“ и може
да бъде провален. В живота ни често се случват необясними „чудеса“.
Тогава защо да не допуснем едно от тях в своя живот?
Необходимо е единствено да си позволите да имате това, което иска душата. Ако отхвърлите
паяжината на предубежденията и ограниченията, с която са ви оплели махалата, ако искрено
повярвате, че сте достойни за своята мечта, и си позволите да имате това, което искате от цялата си
душа, ще го получите.
Да си позволите да имате е главното условие за изпълнение на желанията.
В този свят разумът без душата може да постигне много малко неща. Ако са заедно обаче, те са
способни на всичко, защото сливането им поражда тази вълшебна сила - външното намерение.

www.spiralata.net 30
 Разумът се управлява от вътрешното намерение, а душата - от външното. Ала душата не може
целенасочено да управлява външното намерение. Когато душата и разумът се сливат, външното
намерение става управляемо и то може да се използва за постигане на поставените цели.
За постигането на единство между душата и разума е необходимо отначало да определите в какво
трябва да бъде постигнато то, т.е. да определите целите си. Нужно е специално да отделите време и да
си спомните какво е искала душата тогава, в детството ви. Какво е харесвала, какво й се е искало,
какво наистина я е привличало и от какво се е наложило да се откаже с течение на времето.
Ако вие нямате определена цел и нищо не желаете, значи или имате ниска енергетика, или
разумът ви окончателно е натикал душата ви в калъф.
В първия случай можете да повишите жизнения си тонус, заемайки се със здравето си. Възможно
е дори да не знаете какво означава добро здраве - тогава животът доставя удоволствие и ви се иска
всичко и веднага.
Не може душата да не иска нищо, защото този живот за нея е уникален шанс.
Във втория случай имате само един изход - да се обикнете. Дали не сте прекалили с грижите си за
другите? Поставете се на първо място. Другите няма да получат от вас нищо хубаво, ако сте
поставили собствената си душа на второ място. Отдавайки се изцяло в служба на другите, дори на
близки вам хора, а камо ли на махалата, безсмислено прахосвате живота си. Той ви е даден не за да
служите някому, а за да реализирате себе си като личност.
Не вярвайте на никого, който ви казва, че за да постигнете успех, би трябвало да се промените.
Вслушайте се в повелите на душата си, осъзнато отхвърлете важността, позволете си да
имате и тогава ще получите всичко, което желае душата.
За да постигнете единство между душата и разума, необходимо е по-често да обръщате внимание
на състоянието на душевен комфорт. Не е толкова трудно да чуете гласа на душата. Задачата е само да
му обърнете внимание. Всеки път, когато е нужно да вземете някакво решение, чуйте отначало гласа
на разума, а после чувствата на душата. Щом разумът вземе решение, душата реагира или
положително, или отрицателно. Във втория случай ще изпитате смътно чувство на душевен
дискомфорт.
Ако сте забравили навреме да обърнете внимание на състоянието на комфорт, постарайте се
после да си спомните какви чувства сте изпитвали.
Когато сте взели решението, облъхнало ви е мимолетно чувство. В този момент разумът е бил
толкова зает със своя анализ, че не му е било до чувства. Така че си спомнете какво е било това най-
първо мимолетно чувство. Ако е било гнетящо на фона на оптимистичните разсъждения на разума,
значи душата ясно е казала „не“.
Душевният комфорт не може да бъде гаранция, че душата казва „да“. Може би тя просто не знае
какво да каже. Но когато казва „не“, съвсем определено ще го почувствате. Щом казва „не“, тя винаги
е права.
Ако сте избрали правилно целта, и душата, и разумът ще са доволни. Удоволствието ще
помрачават единствено мислите, родени от труднодостъпни цели или от ограничената зона на
душевен комфорт. Можете да поправите ситуацията, при която разумът се съмнява в реалността, а
душата се чувства сковано в „новото кресло“, с помощта на слайдове, като разширявате зоната на
комфорт.
Не бъркайте душевната скованост с душевния дискомфорт.
Сковаността, или своего рода стеснителност, произлиза от необичайната ситуация: „Нима всичко
това е за мен?“
Дискомфортът показва потиснатост, тежест, гнетяща необходимост, безпокойство.
Ако не можете да се справите със сковаността чрез слайдове, значи това е явен дискомфорт.
Тогава си струва отново да премислите, без да се опитвате да се само-излъжете: нима дадената цел ви
е наистина необходима?

IX.Цели и врати
Всеки човек си има свой Път, по който ще постигне истинското щастие. Върху собствените
жизнени линии всеки среща минимално количество пречки и всички обстоятелства са в негова полза.
Фрейлето1 на човешката душа успешно се вписва в собствената жизнена линия и с лекота постига
целта си.
Социумът ни натрапва чужди, сурогатни цели и чужди истории за успех. А всеки човек си има
1
Фрейле - повелите на душата. - Бел. пр.
www.spiralata.net 31
свой път. Не е възможно да постигнеш истински успех, вървейки по чужди стъпки.
Всички успели хора са следвали свой уникален път.
Който се опитва да повтори чуждия път, винаги се оказва на края на дълга опашка от страдащи
като него.
Въпреки своята привлекателност фалшивата цел няма да ви донесе нищо друго освен
разочарования. Тичайки подир нея, или нищо няма да постигнете и вложените от вас усилия ще
отидат за храна на махалата, или като я постигнете, ще се убедите, че това не ви е нужно.
Струва ли си да изпускате уникалния шанс, даден ви от живота, и да губите скъпоценно време за
поправяне на грешките си?
Никога не се измъчвайте с проблема за избора.
Колкото повече се напрягате по този повод, толкова по-лош резултат ще получите. Не е нужно
дълго да разглеждате нещата и да анализирате техните качества или недостатъци. Разумът не бива да
участва в избора, защото той и неговите мисли не сте вие, а отзвук от влиянието на махалата. Просто
обикаляйте и гледайте като на изложба, без да мислите за нищо.
Нека душата избере вещта - тя е много по-близо до това, което сте вие всъщност. Тя няма да
пропусне и най-малката подробност и непременно навреме ще ви посочи вашата вещ. Вие веднага ще
го разберете, когато сред множеството вещи ще видите, по-скоро ще почувствате онази, която ви
внушава особена симпатия.
В момента, в който вземете решението, не слушайте никого, събудете се и си дайте сметка
какви чувства сте изпитали, когато сте вземали решението?
Ако вещта ви е харесала не от пръв поглед, а вследствие на рационално обмисляне, тогава трябва
да обърнете специално внимание на най-малкия дискомфорт.
Душата винаги знае какво точно не иска.
Разумът ще ви убеждава и ще разкрасява качествата й. Щом разберете, че се убеждавате, че това
ви подхожда и по форма, и по размер - веднага без съжаление можете да отхвърлите тази вещ.
Ако се налага да се убеждавате, значи вещта е чужда.
Ако тя е ваша, няма да се налага да се убеждавате.
Обръщайте внимание само на чувствата, които изпитвате, когато гледате вещта. Изключете
аналитичния си апарат. Престанете да мислите, да сравнявате и изобщо да разсъждавате. Щом се
усетите, че се опитвате да разсъждавате и да анализирате, веднага прекратете този безполезен процес.
Слушайте шепота на утринните звезди.
Подражателите сляпо вървят по пътя на вътрешното намерение към чужда цел, определена от
махалото на модата. Не се замислят за собствените си предпочитания и се подчиняват на правилото
на махалата „Прави като мен“.
Външната страна на модата е стилът, а вътрешната същност е именно онова, което отива
именно на вас в контекста на дадения стил. Силно впечатление прави не общоприетата красота, а
сполучливо подчертаната индивидуалност.
Тайната на успеха е да се освободите от влиянието на махалата и да тръгнете по своя път. Когато
те видят, че на небосклона изгрява нова звезда, ще я запалят. Не им остава нищо друго, освен да
направят от вас звезда. Махалата се опитват да държат всичко под контрол, затова дори ще ви
помогнат. А ако ви провърви, ще си създадете свое махало и ще станете негов фаворит.
Единството между душата и разума е такава рядкост, че буквално може да се продава изгодно.
Всички шедьоври на културата и изкуството са прояви на това единство. Звездите стават такива
само защото хората се интересуват от онова в тях, което на тях самите не им достига - единство
между душата и разума.
Влизайки в този свят, разумът не знае ясно какво трябва да прави и към какво да се стреми. Дори
да не знае точно, душата поне се досеща, но разумът не я слуша. Махалата тутакси се захващат за
разума, натрапват му своите цели и правила на играта. Те принуждават хората да избират чужди цели
и да се тълпят пред чужди врати.
На мнозина от нас още от детството са ни внушавали мисълта, че само с упорит труд можем да
постигнем успех. Да вървим упорито към целта си, преодолявайки препятствията. Една от най-
големите заблуди е, че за щастието е нужно човек да се бори, да проявява настойчивост, упоритост, да
преодолее множество препятствия, с две думи - да извоюва мястото си под слънцето.
Това е изключително вреден фалшив стереотип.
Разчупвайки стереотипите, вие отваряте вратите.
Най-разпространеното фалшиво убеждение е: „Ако преодолея препятствията, тогава там, напред,

www.spiralata.net 32
ме очаква щастието“. Това е илюзия. Напред няма никакво щастие.
Колкото и да се старае човек, той винаги ще бъде в позицията на догонващ слънцето.
Върху чужда жизнена линия човека не го чака никакво щастие - нито в близкото, нито в
далечното бъдеще.
Ако по пътя си към целта вие полагате всички усилия, трудите се без вдъхновение и се
изморявате, значи това не е вашата цел или се опитвате да отворите чужда врата.
Движението към чуждата цел винаги изпраща празника в илюзорното бъдеще. Постигането на
чуждата цел носи разочарование и опустошение, а не щастие.
Вашата цел е онова, което ви доставя истинско удоволствие. Не онова, което ви носи временно
удовлетворение, а ви дава усещане за радост от живота.
Вашата врата е пътят към вашата цел, по който изпитвате увлечение и вдъхновение.
Не е истина, че там всичко винаги е лесно. Главното е, че движението през вашата врата не
опустошава, че предизвиква прилив на сили.
Щастието идва по време на движението към вашата цел през Своята врата. Ако човек се
намира върху собствената си жизнена линия, на своята пътека, той изпитва щастие в момента, дори
целта да е все още напред. Тогава животът се превръща в празник. Когато постигне целта си, ще
изпита двойна радост.
Но дори самото движение към Своята цел превръща всеки ден в празник.
Митовете за успешната кариера на звездите се създават изкуствено. Показват ви алгоритъма на
успеха им и ви поставят пред избор: или повтаряте чуждия опит, или оставате с празни ръце.
А вие откъде да разберете как да постигнете успех?
Те знаят, резултатът е налице. Но звездите постигат успех именно защото отхвърлят правилото
„Прави като мен“ и вървят по своя път.
Алгоритъмът на вашия успех не е известен на никого освен на вашата душа.
Чуждата цел е примамлива със своята недостъпност.
Човек е устроен така, че го привлича всичко заключено, забранено. Недостъпността ражда
желанието да притежаваш.
Отговорете си на въпроса: наистина ли желаете с цялата си душа или само ви се иска да желаете?
Ако чрез постигането на целта искате да докажете нещо на себе си и на всички, значи това не е
вашата цел.
Вашата цел не виси на шията ви като тежко бреме, тя ви доставя истинско удоволствие.
Никой освен вас не може да определи целта ви.
Чуждата цел ви е натрапена от други.
С едно изключение - случайно подхвърлена фраза.
Случайните фрази могат да бъдат знаци. Веднага ще почувствате това. Нечия непреднамерена
фраза може неочаквано да запали искра в душата ви. Ако са се докоснали до вашата цел, душата ще
се оживи и внезапно ще осъзнаете - това е, което ви е нужно.
Ако целта не подобрява живота ви, значи не е ваша.
Вашите цели винаги работят за вас, за благополучието и успеха ви. Вашата цел е нужна
единствено на вас.
Ако тя пряко служи за задоволяване на чужди потребности, за подобряване на чуждо
благосъстояние, значи е чужда.
Вие живеете преди всичко за себе си и не сте длъжни на никого за нищо. Не можете да направите
щастливи другите. Затова можете много лесно да им навредите, ако самите вие сте нещастни.
Ако въпреки че целта е привлекателна, нещо ви гнети, необходимо е да бъдете честни със себе си.
Размишлявайки за целта, не мислете колко е престижна, недостъпна и за средствата за
постигането й - обръщайте внимание само на състоянието на душевен комфорт.
Представете си, че сте я постигнали и всичко вече е минало.
Добре или зле се чувствате?
Ако към удоволствието се прибавя опасение или тягостно чувство за някакво бреме, това е
душевен дискомфорт. Ако изобщо нищо не ви се иска, това показва, че енергийният ви потенциал е
изключително нисък. Състоянието на депресия и апатия е явно доказателство, че енергията ви стига
само за поддържане на съществуването. Тогава трябва да я повишите.
Вероятно просто не знаете какво представлява доброто здраве. Не може душата ви да не иска
нищо. Просто нямате сили да я чуете.
Грешката на разума е, че той тутакси се опитва да прецени дали постигането на целта е реално и

www.spiralata.net 33
да планира предварително всички начини и средства.
Защото всичко трябва да бъде разумно, нали?
Ако реалното постигане на целта е съмнително, тогава той или по принцип я отхвърля, или я
отлага за неопределен срок. С такова отношение човек никога няма да се настрои към целевата
жизнена линия.
Размишлявайки за средствата за постигането й, човек се настройва към линията на неуспеха.
Ако разчупите обичайния стереотип и не мислите за средствата за постигането й, а за самата
цел, тогава внезапно ще видите онова, което преди ви се е струвало нереално, в друга светлина.
Неочаквано, сякаш случайно ще се отвори напълно реален път за постигането на целта. В
обикновения светоглед това ще изглежда като чудно съвпадение.
В такива случаи разумът само вдига рамене: „Кой би могъл да знае?“.
Цялото зло, жестокост и насилие в този свят идват не от уж долната природа на хората, а от
алчната природа на махалата. Човешката душа не познава злото. То е съсредоточено в разума и е
последица от деструктивното влияние на махалата. Те провокират хората да прилагат насилие не
само към другите, но и към себе си.
Целта ви трябва да отговаря на въпросите: „Какво искате от живота? Какво ще направи живота ви
радостен и щастлив? Какво харесва на душата ви, какво ще превърне живота ви в празник?“
Намерете една главна цел.
Постигането й ще повлече изпълнението на всички останали желания.
Всички атрибути на комфортния живот, които другите постигат толкова трудно, сами ще дойдат
при вас като нещо, разбиращо се от само себе си.
Не определяйте желанията си с разума. Не жалете време да си изясните какво иска душата ви.
Изразът „това ми е по душа“ говори сам за себе си. Той показва не мнение, а отношение. Мнението е
продукт на умствената дейност на разума.
Отношението извира от дълбините на душата, затова само то може да определя вашите и чуждите
цели. При определянето на вашата цел трябва да се запитате: „Как се чувствам в дрехите на
постигнатата цел?“
Не бъркайте душевната скованост с дискомфорта. Сковаността, или своего рода стеснителност,
произлиза от необичайната ситуация: „Нима всичко това е за мен?“ Душевният дискомфорт е
тягостно усещане за потиснатост или бреме, което се проявява слабо на фона на оптимистичните
разсъждения на разума. Душевната скованост може да се премахне с помощта на слайдовера
душевният дискомфорт - никога!
Задачата на разума в процеса на търсене на целта не е да търси. Тя е да пропуска през себе си
цялата външна информация, като обръща особено внимание на състоянието на душевен комфорт.
Разумът само трябва да поспре за малко: търся онова, което ще превърне моя живот в празник. А
сетне да поема външната информация и да следи за чувствата на душата от тази позиция.
Създайте си слайд за търсене на своята цел и своята врата. Пропускайте през него всички данни
от външния свят. Преценявайте дали нещо е подходящо за вас.
Слушайте шепота на утринните звезди, а не разума си.
Следете не какво мислите за това, а какво ви потиска или окриля.
Обръщайте внимание на отношението на душата към всяка информация.
В определен момент тя ще трепне и ще възкликне: „Точно това ми е нужно!“
Намерението превръща желанието в цел.
Без намерение желанието никога няма да се изпълни.
Мечтите също не се сбъдват.
С какво се различава целта от мечтата? Със същото, с което намерението се различава от
желанието. Ако имате намерение, мечтата ви се превръща в цел.
Празните мечти и въздушните кули не могат да променят нищо. Да промени живота е в състояние
само намерението, т.е. решимостта да имаш и да действаш.
Не бива да ви безпокои фактът, че целта ви изглежда трудно постижима. Трудно е да си
представите как това може да бъде. Но то не е ваша грижа. Кредото ви е правилният избор на
поръчка, останалото предоставете на „сервитьора“. Мнозина, постигнали главозамайващ успех, по-
късно разказват, че за нищо на света не биха повярвали, че могат да се сдобият с такива резултати.
Разумът ви приема за неуспех непредвидената промяна в течението на вариантите само защото тя
не влиза в сценария му.
Защо не приемете тази промяна като нещо обикновено и не погледнете на неуспеха като на

www.spiralata.net 34
успех?
Поиграйте си на следната игра: посрещайте всеки неуспех не с раздразнение, а с радостно
удивление. Защото така работи външното намерение - то ви води към целта по неведоми пътища.
Откъде разумът ви ще знае кой точно път води към целта? Не е нужно да наблюдавате как
другите вървят към успеха и да се мъчите да не изоставате от тях.
Не се поддавайте на стадния инстинкт, вие си имате свое предназначение. Мнозинството вървят
по утъпкани пътища, но истински успех постигат единици - онези, които не са се подчинили на
правилото „Прави като мен“ и са тръгнали независимо по собствена пътека.
Вдъхновението е състояние на единство между душата и разума при липса на потенциала на
важността.
Вдъхновението не се появява изневиделица, то просто се освобождава, когато потенциалът на
важността пада.
В какво се състои важността?
Първо, в страстното желание да се постигне целта и второ, в настойчив стремеж да се получи
вдъхновение. Пасивното очакване е желание на квадрат. Просто започнете да вършите работата си.
Вдъхновението ще се освободи в процеса на работата.
Нужните врати имат свойството отначало да се отворят, а после в последния момент да се
захлопнат. И вашата врата може да се захлопне, ако в нещо много сте надвишили нивото на
важността. Например сте поставили всичко на една карта.
В този случай постигането на целта ще има за вас неимоверно голямо значение. Вратата отново
ще се отвори, ако намалите важността и се подсигурите, гарантирате си резервни пътища. Във всички
случаи истинският успех израства върху руините па вашите неуспехи.
Стараейки се да постигнете нещо, вие във всички случаи ще правите грешки, дори да следвате
съветите на умни хора.
Но единствено вие можете да откриете целта си. Никой освен вас не може да го направи.
Не се поддавайте на чуждо влияние. Вярвайте в себе си.
Когато търсите целта си, не слушайте никого, само собственото си сърце. По този въпрос трябва
да бъдете упорити и непреклонни по отношение на махалата и много внимателни към душата си.

X. Фрейлинг
Хората са движени от вътрешното намерение. В основата му е чувството за собствената
значимост. Най-голямата част от мотивацията на човека е реализирането на собствената му
значимост.
Използвайте вътрешното намерение на хората за постигане на целите си. Не използвате хората, а
просто не им пречите да правят онова, което искат.
По принцип човек е погълнат изцяло от мисли какво иска от другите, но не се опитва да определи
какво искат те.
Когато прехвърлите вниманието си върху желанията и мотивите на другите, лесно ще получите
онова, което искате вие самите.
За тази цел трябва да си зададете въпроса: „Към какво е насочено вътрешното намерение на
партньора ми? " Щом го направите, остава ви само да пренасочите вътрешното си намерение към
реализирането на вътрешното намерение на партньора.
При общуването си с вас човек се интересува преди всичко от вниманието ви към неговата
персона. Не се съмнявайте - хората са заети изключително със себе си. Направете го и вие -
прехвърлете вниманието си от себе си върху хората.
Активирайте своя Надзирател и спрете да играете на играта за повишаване на своята
значимост.
Поиграйте си на повишаване значимостта на другите.
Интересувайте се от тях, слушайте ги, наблюдавайте ги. Така не им правите мили очи, просто се
движете по течението. Щом прехвърлите вниманието си от себе си върху другите, излишният
потенциал на собствената ви значимост ще изчезне от само себе си.
Тогава вече можете да се държите непринудено.
За да привлечете внимание, достатъчно е само да проявите интерес към околните. Говорете с
хората не за това какво вас ви интересува вас, а за това какво тях интересува.
Безполезно е да се опитвате да заинтересувате другите със своята особа - това е вътрешно
намерение. Когато се интересувате от другите, това е външно намерение.

www.spiralata.net 35
 Отказвайки се от вътрешното намерение и прехвърляйки вниманието си върху другите хора, без
усилие ще получите от тях желания резултат.
Дори да сте хиляда пъти по-интересни, отколкото сте, всички хора винаги са заети на първо
място със своята персона, а на последно място - с вашата. И вие самите, опитвайки се да привлечете
внимание, мислите изключително за себе си.
Когато проявявате интерес към човека срещу вас, той получава реализация на вътрешното си
намерение.
Откъде идва тя? От вас, разбира се.
След това кой може да го заинтересува? Само вие.
Ако не сте звезда, вас ви разглеждат като потенциален партньор за отношения - делови,
приятелски или любовни. В битовото общуване не е важно колко сте интересни, а дали подхождате
на даден човек. Точно това преценява той.
Мислейки за себе си и намирайки се около вас, този човек съзнателно или несъзнателно прави
преценка доколко се вписвате в сценарий на отношения, при които той ще получи удовлетворение на
собствената си персона. Това става, когато се потвърждава неговата значимост в една или друга
форма: харесват ме, интересуват се от мен, не съм празно място, уважават ме, не съм по-лош от
другите, ценят ме.
Какво ще постигнете, ако в единия случай ще се натрапвате на човека, а в другия ще проявите
интерес към него?
Ако доставите удовлетворение на неговата значимост, той ще затвори очи за вашите явни
недостатъци и ще прости слабостите ви. Вашите качества и недостатъци не интересуват партньора
ви. На първо място го интересува чувството за собствена значимост, което той получава при
общуването си с вас.
Превъзходните ви показатели могат до известна степен дори да навредят при търсенето на
партньор. Човек на първо място преценява доколко значителен ще бъде самият той редом с вас. Ако
блестите пред него с цялата си красота, той най-вероятно ще реши, че личността му ще помръкне от
сиянието на блясъка ви.
Махнете с ръка на показателите си и насочете цялото си внимание към човека, оставете го да
почувства своята значимост редом с вас и тогава той ще бъде ваш.
Когато се интересувате от хората, правете го искрено.
Не им давайте да разберат, че знаете начини как да спечелите разположението им или имате
някаква корист.
Ако претендирате за тяхното разположение, те най-малкото са достойни за искрения ви интерес.
Поставете си за цел не да се покажете като интересен събеседник, а да дадете възможност на
партньора си да се прояви като интересен. Настройте се на неговата честота и внимателно го
слушайте, като задавате въпроси и показвате интереса си към темата и личността му.
Можете да общувате в течение на няколко часа и да говори основно той. Към края на разговора
партньорът ви ще бъде абсолютно убеден, че вие сте много интересен събеседник и изобщо
забележителна личност.
Откажете се от намерението да получите, сменете го с намерението да дадете и ще получите
онова, от което сте се отказали. Отказали сте се от демонстриране на своята личност и сте позволили
да се разкрие личността на другия човек. Щом го направите, той ще стане ваш поклонник, защото сте
му позволили да реализира вътрешното си намерение.
Ако искате да заинтересувате човек, който не гледа на вас като на партньор за общуване, тогава
още повече можете да разчитате на неговия интерес само в случай че забравите за себе си и своята
работа и насочите вниманието си единствено към него. Искрено се интересувайте от всичко, което е
интересно за него, говорете с него за това. Само тогава той ще прояви интерес към вашия проблем.
Вътрешното ви намерение се състои и в това да бъдете значителни. Вие наистина ще станете
такива в очите на другите само в случай че се откажете от вътрешното си намерение и позволите на
вътрешното намерение на другите да се реализира. Предимството ви е, че вие използвате външното
намерение, а те - вътрешното. Възползвайте се от това предимство.
Как да накарате някого да направи нещо?
Най-ефикасният начин предлага външното намерение: да подредите нещата така, че човекът
самичък да поиска да го направи. За това е необходимо да съгласувате вашия проблем с целите и
стремежите на дадения човек.
Задайте си въпроса: „Как да свържа това, което искам аз, с нещата, които са нужни на

www.spiralata.net 36
другия?"
Определете как работата, която имате предвид, ще повиши неговото чувство за собствена
значимост.
След това поднесете на човека задачата в светлината на неговата значимост.
Позволете му да я повиши и той самичък ще поиска да направи това.
Когато го направи, щедро го оценете по достойнство.
Ръководейки се от този принцип, лесно ще подтикнете хората да действат във ваш интерес.
Не мислете как да продадете стоката си.
Стремежът да продадете е вътрешно намерение.
Външното е насочено в съвсем друга посока - да разберете какво иска купувачът. Дори не е
задължително да знаете каква точно стока иска да купи. Ако го мъчи ревматизъм, а вие искрено се
интересувате от това - подсказвате му лекар или средство и той купува стоката от вас. Не защото тя е
по-добра от другите, а защото вие, продавайки тухли, разговаряте с купувача за неговия ревматизъм.
Един едър бизнесмен веднъж каза: „Всички искат да ми предложат нещо, но никой не ме пита от
какво аз имам нужда.“
Хората, които се стремят да получат нещо от другите, мислят за своите проблеми и как да ги
решат с помощта на други хора. Това е чисто вътрешно намерение. Напротив, мислейки какво искат
хората, включвате механизма на вътрешното намерение.
Има един великолепен начин да настроите някого против себе си - да му дадете да разбере колко
по-добър сте от него.
Не си създавай кумир и не си създавай враг.
Пазете се като от чума от опитите да засегнете чувството за значимост на хората.
Това трябва да е табу за вас.
По този начин ще се избавите от маса проблеми и неприятности, чиито причини няма да
разберете заради скритата природа на удара по чуждата значимост.
Какво прави спорещият с вас човек?
Защитава собствената си значимост в една или друга форма.
Съгласете с това, което казва.
Щом го направите, вие му давате онова, към което се стреми.
Сетне можете спокойно да говорите за вашата гледна точка. Не да го убеждавате или да я
демонстрирате, а просто да си поговорите. В този случай не само се движите по течението, но и
използвате външното намерение.
В самото начало на разговора си с човека е необходимо да се настроите така, че и двамата да
гледате в една посока.
Ако първият му отговор на вашата фраза е „не“, смятайте, че по-нататъшният разговор е
безполезен.
Важно е от самото начало да направите така, че човекът да каже „да“.
Никога не започвайте разговора с остри ъгли. Започнете с каквото и да е, само и само вашият
събеседник да се съгласи с вас.
След което можете плавно да насочите разговора към спорните въпроси.
Ако смятат да ви обвинят справедливо, не се настройвайте отбранително. Изпреварващо
признайте грешката си. Защитавайки грешките си, вие гребете срещу течението и давате енергия на
махалата. Желанието на всяка цена да се оправдаете е предизвикано от повишеното ниво на
вътрешната важност. Свалете от себе си това непосилно бреме, признайте си правото да правите
грешки.
Не ги защитавайте, а съзнателно ги признавайте. Веднага ще ви олекне. Влезте в ролята на
наблюдател на чуждата правота. Кажете на човека, че наистина е бил прав, когато е казал еди-какво
си. Хората живеят в агресивния свят на махалата, където е нужно всяка минута да отстояват
позициите си и да се защитават. А вие предлагате на човека да го направите вместо него. Той ще ви е
благодарен, и то в по-голямата си част несъзнателно. За него вие вече не сте потенциален враг, а
съюзник.
Първият и най-прост ключ към честотата на човека е неговото име.
Не бива да се игнорира фактът, че от самото си раждане той възприема обръщението към себе си
по име. Използвайте по-често в разговора с него името му и това ще му въздейства. Обръщението по
име е нещо като парола, която съобщава, че идвате с приятелски намерения и признавате неговата
значимост.

www.spiralata.net 37
 Ако искате да внушавате симпатия, давайте на хората да разберат, че се радвате да ги видите. Не
е задължително да проявявате телешки възторг. Достатъчно е да се усмихнете, да ги поздравите с
ентусиазъм, да ги наречете по име и внимателно да ги изслушате. А ако се държите като аквариумна
рибка, и отношението към вас ще бъде съответното.
Лесно можете да спечелите разположението на човека, ако го помолите да ви помогне да излезете
от някакво затруднение или да ви направи дребна услуга. Това е хитър и достатъчно примитивен
начин, но работи добре. Обичаме и ценим онези, за които се грижим, защото влагаме нещо от себе си
в тях.
Всяка критика нанася удар по значимостта на човека.
Това е своего рода антифрейлинг.
Никога не казвайте направо на хората, че не са прави.
Дори да сте убедени в своята правота, винаги е по-изгодно да спазвате неутралитет. Тогава няма
да нанесете удар по значимостта на човека, а себе си ще запазите от действието на равновесните
сили.
Ако е възможно, изобщо не критикувайте.
Никога не давайте на събеседника си да разбере, че са ви известни някакви психологически
похвати и че, видите ли, той е прозрачен за вас. С това ще го потиснете със своя интелект и ще
намалите неговата значимост.
В резултат списъкът на вашите врагове - явни и скрити - ще нарасне.
Обаянието е взаимна любов между душата и разума. Привлекателността не се състои в силата,
а в единството между душата и разума.
Обаятелната личност живее в съгласие между душата и разума, т.е. съобразно със своето кредо.
Тя живее в състояние на празник на душата, наслаждава се на живота и се къпе в своята любов без
оттенък на самовлюбеност. Околните чувстват точно това усещане за празник.
Да предположим, че в работния колектив или в компанията всички заедно обсъждате обща тема.
Включете енергийните си фонтани, нека те облеят околните с вашата енергия. Усетете енергийната си
обвивка и почувствайте как тя се разширява и обхваща всички участници. Тогава забележките ви ще
имат много по-голяма тежест. Околните ще почувстват силата именно на вашите мисли.
Общувайки на четири очи с партньора си, можете мислено да си представите благотворна
визуализация за него. Ако заработят и вашите енергийни фонтани, ще му направите изключително
благоприятно впечатление. Този подход ще ви даде значително предимство в ситуации, когато са
необходими вашето лично обаяние и сила.
Ще имате успех в деловите преговори, на изпити и събеседвания, в личните отношения.
Добрите обноски не означават винаги искреност.
Когато съпричастието се издига в ранг на етикет, то се превръща в пошлост, която понякога има
оскърбителен характер.
Нима „бизнес усмивката“ идва от сърцето?
В добрите обноски няма нищо лошо до момента, когато не започнат да изместват истинското
внимание, симпатия и съпричастност. Искреността винаги е изпълнена с енергия и неподправено
съпричастие.
Ако се опитате осъзнато да замените обичайните си сухи маниери с искрено съпричастие, ще
получите много изгодно предимство.
Околните тутакси ще почувстват искреността ви.
Всички толкова са свикнали с рафинираните фалшификати, че рядкото явление мигновено
предизвиква жив интерес и внушава симпатия.
Много е просто да се заменят добрите обноски с искрено съпричастие. За тази цел е необходимо
само да пренасочите вниманието си от себе си към хората и да проявите интерес към тях. Няма нужда
да сте изучавали психология. Напълно достатъчно е постоянно да си задавате въпроса: какво движи
хората, към какво се стремят, какво ги занимава. Като влезете в положението им, лесно ще намерите
всички отговори.
Ако в присъствие на човека говорите на другите за него нещо хубаво, и то без никакви емоции,
като нещо обикновено, можете да бъдете уверени, че той ще е много доволен.
Още по-добре е да признаете качествата на човека в негово отсъствие, а после другите да му
предадат какво мислите за него.
Той няма да ви благодари, но вие ще сте за него източник на тайна радост и удовлетворение.
Позволете си лукса да имате недостатъци и да не притежавате необходимите качества.

www.spiralata.net 38
 Това много ще ви помогне и ще ви донесе облекчение и спокойствие.
Ако се борите с недостатъците си и се опитвате да скриете липсата на необходимите качества, те
непременно ще лъснат но време на решаващото изпитание. Това, което се опитвате да блокирате,
безспорно ще бъде включено в сценария.
Ако не успявате да намалите важността, тогава е необходимо да отслабите контрола над
ситуацията и да преминете от преживяване към активни действия. Просто започнете макар и някак да
действате. Няма значение как, ефективно или не особено.
Позволете си да действате много лошо.
Потенциалът на важността ще се стопи, в процеса на движение ще се освободи енергията на
намерението и вие ще успеете.
За да приложите на практика принципите на фрейлинга, е необходимо да не спите наяве, а да
поддържате максимална осъзнатост.
Докато изцяло сте потънали в играта, не ще успеете да пренасочите вътрешното си намерение
към потвърждаване значимостта на другите. Дори няма да можете навреме да си спомните, че е
нужно да обърнете внимание с какво се занимава партньорът ви.
А той е зает с играта - също като вас.
Трябва да видите същността на тази игра отстрани и същевременно да продължите да участвате в
нея. За тази цел е необходимо да се събудите и да поемете ролята на играещ зрител.
До голяма степен остроумието зависи от способността да се събудите. По правило Надзирателят
на остроумните хора е постоянно на работа.
Не е възможно да усетите комичната ситуация, когато сте в несъзнателен сън.
Някога да сте се смеели насън?
Докато всичко е както трябва, няма за какво да се смеете.
Смях предизвиква осъзнаването на абсурдното и нелепото в сериозния сценарий. Така че ако
искате да блеснете с остроумие, събудете се и слезте от сцената в зрителната зала.
Там ще имате предостатъчно поводи за смях.

XI. Координацията
Неувереността създава омагьосан кръг.
Колкото по-силни са важността и желанието, толкова по-голяма е неувереността.
Колкото по-силен е контролът върху себе си и ситуацията, толкова по-голяма е сковаността.
Колкото по-големи са тревогата и безпокойството, толкова по-скоро се материализират. А
чувството за вина превръща живота в жалко живуркане на неудачник.
Въздействайки върху света с натиск и решителност, човек се стреми да изгради стената на своята
увереност.
Този път изисква голям разход на енергия, но стената на увереността въпреки всичко се руши.
Енергията на силовото въздействие отива за създаване на излишни потенциали и за съпротива срещу
течението на вариантите.
При всички случаи човек рано или късно понася поражение и се налага отново да се бори и да
издига стената на увереността.
Увереността като опора неми е нужна, защото ако нямам важност, няма какво да защитавам
и какво да извоювам. Няма от какво да се страхувам и за какво да се тревожа.
Ако нищо няма излишно значение за мен, слоят на моя свят не е изкривен от излишни
потенциали. Отказвам се от борбата и се движа по течението. Аз съм празен и затова няма за какво да
се закачат за мен.
Но това не значи, че вися във вакуум. Точно сега, ако пожелая, аз получавам свобода на избора.
Не изпитвам необходимост да се боря. Просто спокойно отивам и си вземам своето.
Самоувереността всъщност е нерешителност, само че обърната наопаки. Това е, когато на празно
място възниква видимост на нещо, което не би трябвало да е там. Ако увереността не се основава на
нищо, също възниква излишен потенциал. Но проблемът не е единствено в самия потенциал - вие
засягате нечии интереси.
Откъде идва спокойствието?
Ако няма вътрешна важност, значи няма нужда нищо никому да доказвате. Оттам и
спокойствието. Когато се чувствате важна персона, у вас се появява стремеж да покажете това на
всички и се появява излишен потенциал. Тогава равновесните сили ще направят всичко, за да
развенчаят мита на вашата важност. Постоянно ще се създават условия, при които се изпробва

www.spiralata.net 39
здравината на вашата увереност.
И най-малкото чувство за непълноценност също подтиква човека към борба за повишаване и
утвърждаване на своята значимост.
Откажете се от необходимостта да доказвате нещо на всички и на себе си и приемете значимостта
си като аксиома.
Като изберете борбата за собствената си значимост, ще изгубите целия си живот за нея.
Като се откажете от тази борба, тутакси ще добиете значимост.
Неувереността в себе си е преди всичко ниска самооценка.
Как да я повишите?
Не е нужно нито да вярвате, нито да убеждавате себе си.
Откажете се от борбата за своята значимост.
Околните ще започнат да се отнасят към вас с повече уважение, сякаш в техните очи тя се е
повишила. Когато се сблъскате с този факт, необходимостта да убеждавате себе си и да вярвате ще
отпадне. Вие просто ще вярвате.
Как да се отървете от чувството за вина?
Спрете да се оправдавате пред околните.
Оправдавайте се само в краен случай, когато наистина е необходимо да обясните постъпките си.
Помнете, че никой няма право да ви съди за каквото и да било, щом не сте причинили вреда
никому. Не се обвинявайте публично и не се защитавайте.
Нека манипулаторите пропаднат във вашата празнота.
Отказвайки се от борбата за своята значимост и спирайки да се оправдавате, ще си разчистите
сметките със значителна част от вътрешната си важност. Чувството за вина и грижата за собствената
ви значимост са основните прояви на вътрешната важност. Всички останали излишни потенциали са
техни производни.
Както неувереността, така и увереността изискват разход на енергия. В първия случай тя се
изразходва главно за тревога и безпокойство, а във втория - за силово преодоляване на пречките. Това
са твърде екстензивни методи на взаимодействие с външния свят.
Но всъщност всичко е много по-просто. Щом осъзнато отхвърлите външната си важност и
спрете борбата с течението на вариантите, пречките ще отпаднат от само себе си.
Разбира се, колкото и да се мъчите, не ще можете просто така да се откажете окончателно от
важността. Не бива да се борите с нея. Просто отпуснете хватката и трансформирайте енергията на
преживяванията в енергия на действието.
Започнете да действате по какъвто и да е начин, без да се напрягате и без да упорствате.
Енергията на излишните потенциали ще се разтвори в действието, ще се освободи енергията на
намерението и сложните проблеми ще се превърнат в прости решения.
Не са ви нужни вяра и увереност, а координация.
Това означава да получавате удоволствие от мислите за целта, сякаш вече е постигната, да
отпуснете хватката на контрола над сценария и да се движите по течението на вариантите, като си
помагате с греблото на чистото намерение. Когато се движите по течението осъзнато, всичко си идва
на мястото без излишни усилия от ваша страна.
Пълна координация ще постигнете, когато душата и разумът ви са в единство. За да постигнете
това, е достатъчно да се вслушвате в повелите на сърцето си и да живеете съобразно със своето
кредо.
Да живея съобразно с кредото си, означава, че аз се обичам, приемам се такъв, какъвто съм, не ме
измъчват угризения на съвестта и чувство за вина и без колебания постъпвам така, както ми
подсказват разумът и сърцето.
В момента сте спокойни, радостни, уравновесени, но това не е за дълго. Махалото ви провокира.
Например попадате в нежелана ситуация или получавате лоша вест. Съобразно с неговия сценарий
вие трябва да се разтревожите, да се изплашите, да клюмнете, да паднете духом, да изразите
недоволство или раздразнение.
Всичко, което ви е необходимо, е да се събудите и да си спомните каква игра се води, а сетне да
нарушите правилата й - да извършите нещо неадекватно на ситуацията.
Способни сте да нарушите правилата на играта само в случай че не спите наяве. В неосъзнатия
сън вие винаги сте жертва на обстоятелствата. Сънят ви се случва и не сте в състояние да
направите нищо. Наяве сте свикнали също автоматично да реагирате по стандартен начин на
негативните обстоятелства. Но вие не сте мида! И сте напълно способни да реагирате неадекватно.

www.spiralata.net 40
 Направете го целенасочено и плановете на махалото ще се провалят. Нужно е само навреме да се
опомните и да нарушите правилата на играта.
Ще се убедите колко приятно е да осъзнавате, че махалото с всички сили се опитва да ви
провокира, а вие не се поддавате. Приятното усещане идва не само от факта, че сте силен. Защото,
когато давате енергия на махалото, вие отслабвате. Когато то ви провокира, а вие не се поддавате,
неговата енергия, която то е вложило в провокацията, преминава във вас и ви прави по-силни.
Точно тази допълнителна сила се проявява като приятно усещане.
Не е трудно да проявите неадекватно отношение, за-щото осъзнавате, че това е само игра. Сякаш
се сражавате с невидим противник в стая, където има само огледала. В огледалото се отразява вашата
важност. Докато нещо има за вас излишно голямо значение, вие имате противник и той постоянно се
мярка в огледалата.
Но ако важността ви е на нулата, няма от какво да се боите, какво да защитавате и кого да
нападате. Огледалата на значимостта ще се пръснат и ще видите, че колосът на глинени крака се е
разпаднал.
Не е нужно да сте твърди в битката с махалото. Поднесете му празнота. За поддържане на
защитно поле е необходимо голямо количество енергия. А тя отива за храна на махалото.
Но ако съм празен, няма нужда да поддържам защитно поле. Не се изразходва енергия, а
глиненият колос се срутва в празнотата и се разпада. Изисква се единствено постоянно да помните за
правилата на играта и съзнателно да поддържате важността на нулата.
Що се отнася до промиването на мозъци чрез информационните мрежи, тук преди всичко се
изисква осъзнатост.
Пускайте покрай ушите си всяка негативна информация. От всички страни се опитват да ви
заинтересуват с нещо, да ви подлъжат, нещо да ви натрапят. Зад всяка група хора стои махало.
Привържениците му, изпълняващи неговата воля, често не осъзнават истинските му цели.
Постоянно си задавайте въпроса: на кого и защо е нужно това? А на вас нужно ли ви е?
Общо взето, задачата е осъзнато да нарушите правилата на играта. Това можете да направите
по два начина.
Или да намалите важността и да провалите махалото в пустотата на своето равнодушие, или
да го неутрализирате, като реагирате неадекватно.
Ако не сполучите с важността, тогава прибегнете до втория начин. Всяко неадекватно реагиране
на провокацията е грубо нарушаване на правилата на играта.
Свободата на избора се състои в един невероятно прост факт.
Не е необходимо да се борите за постигане на целта си. Всичко, което ви е нужно, е
решимостта да имате. Щом си позволите да имате, можете спокойно да крачите към целта.
Воините смятат, че за свободата трябва да се воюва. Цял живот са в състояние на война, но
винаги отлагат главната си битка за после. На тях им се струва, че не е възможно просто така да
отидеш и да си вземеш свободата. Те убеждават себе си и другите, че е невероятно трудно да се
направи това и са необходими години упорит труд и борба.
Махалата ви натрапват същия сценарий. Те ви принуждават да се борите за постигане на целта
си. За да направите това, трябва да обявите война на себе си и на света. Махалата ви предлагат да
започнете със себе си. Внушават ви, че сте несъвършени, затова няма да постигнете целта си, докато
не се промените. След това трябва да се включите в битката за място под слънцето. Целият този
сценарий преследва една-единствена цел - да отнеме енергия от вас.
Привърженикът на транссърфинга не участва в битка за свободата, тъй като знае, че вече я
притежава.
Никой не може да ви принуди да се борите. Но вие нямате друг изход, щом сте изпълнени с
вътрешна и външна важност.
В транссърфинга има само едно нещо, подобно на битка - намерението да действате безупречно.
Но за това не се изискват бойна готовност и дисциплина, а осъзнатост.
Ако не успявате да си позволите да имате, можете да го отложите за по-късно. Но колко ще
продължи това? Протакането може да продължи цял живот. Отлагането води до това, че животът във
всеки текущ момент се разглежда като подготовка за по-доброто бъдеще. Човек никога не е
удовлетворен от настоящето и се утешава с надеждата за скорошно оправяне на нещата.
При такова отношение бъдещето никога не настъпва и винаги се мержелее някъде отпред. Все
едно да се опитвате да догоните залязващото слънце.
Целият ви живот минава в очакване на по-доброто бъдеще. Всъщност нямате време за очакване.

www.spiralata.net 41
 Ето защо не бива да очаквате бъдещето, а да включите част от него в текущия момент. Позволете
си да имате тук и сега.
Това не означава, че целта ви тутакси ще бъде реализирана. Става дума за решимост, т.е. за
намерение да имате - противоположност на процеса на перманентна борба със себе си. Решимостта
да имате притежава несравнимо по-голяма сила, отколкото решимостта да действате.
Онези, които са се родили с милиони, вече са готови да имат. Няма нужда да мислят за това. А на
вас ще ви се наложи да поработите със слайда. Разумът ви ще се тревожи за реалността и средствата
за постигане на целта.
Но това е пътят на борбата и той не води доникъде. Вървейки по него, няма да спечелите
достатъчно пари и вечно няма да ви стигат. Спечелете не пари, а решимостта да имате.
Ако се съсредоточите върху целта, сякаш вече е постигната, вашата врата ще се отвори и
средствата ще дойдат от само себе си.
Точно това е свободата, от която буквално ви се завива свят.
Ако не я приемате, това пак е ваш избор. Няма нищо по-просто от това да кажете, че всичко това
са глупости, и да продължите да теглите хомота цял живот.
Вие правите своя избор и получавате само онова, което сте готови да имате. Вашият избор е
неотменим закон. Вие самите формирате своята реалност.
Не прожектирайте целевия слайд насила. Не бива да се стараете. Не го правете напористо и с
натиск. Защото това пак е борба. Просто си доставете удоволствието да мислите празнично.
Откажете се от важността и спрете битката си. С борба нищо няма да постигнете. Точно затова
продължавате да се борите, защото за вас всичко наоколо има прекомерно голяма важност. Няма да
можете да си позволите да имате, докато яростно се сражавате за място под слънцето.
Като действате с натиск, вие създавате излишен потенциал.
Не е нужна решителност, а празна и безгрижна решимост.
Отпуснете се, отслабете хватката си и просто си кажете, че си вземате своето. За да отидете в
будката за вестник, не са нужни решителност и натиск. Ако там вестниците са свършили, няма да се
разстроите, а просто ще отидете до друга будка. Отслабете мъртвата си хватка.
Всеки натиск е роден от важността.
Действайки с натиск, вие работите с вътрешното си намерение. Сила на волята е необходима,
когато е нужно да преодолявате препятствия. Но както знаете, те възникват върху основата на
важността.
Щом я намалите, пречките изчезват и вече не е необходима сила на волята за преодоляването им.
Когато важността изчезне, решимостта да постигнеш се превръща в решимост да имаш и тогава
започва да работи външното намерение.
Вие вече имате правото да избирате. И не е необходимо да го извоювате.
Отчаяно ли желаете да се сдобиете с решимост да имате?
Тогава се откажете от желанието. Стига толкова, вие и така ще си получите необходимото.
Просто си помислете, че си вземате своето.
Вземете го спокойно, без да изисквате и да настоявате.
Нали искам това, тогава къде е проблемът?
Значи ще го имам.
Би било грешка да смятате, че решимостта да имате представлява просто обикновените мисли от
рода на „искам и ще бъда“. Всъщност те трябва да бъдат изпълнени с енергията на намерението,
иначе това ще е обичайното мърморене на разума, нищо повече. От само себе си се разбира, че
мислите трябва да произтичат от единството между душата и разума.
Трудностите в придобиването на решимост да имате приличат на колебанията, които човек
изпитва, когато за пръв път се качва на колело. Знае, че по принцип е възможно, но също така знае и
че той няма да успее от първия път. Съмнява се в способностите си и същевременно е преизпълнен с
желание да успее. Разумът му се стреми да поеме контрола над обучението, но не разбира как трябва
да действа.
В някакъв момент контролът на разума отслабва и тогава възниква единство между душата и
разума, че е нужно човек да пази равновесие. В крайна сметка той успява, а разумът така и не разбира
как е станало.
Но там е работата, я! Разногласията между душата и разума са само в това, че разумът се
съмнява, че постигането на целта е реално. Но щом отслабите хватката на контрола, ограничаващите
условия на разума изчезват и точно тогава възниква единството.

www.spiralata.net 42
 Разумът е смаян от факта, че от неговия контрол няма нужда. Всичко става от само себе си.
За него е напълно достатъчно наличието на самия факт, дори да не разбира докрай какво става.
Равновесието просто се поддържа и точка - разумът е принуден да се примири с това. Той повече
няма да натрапва контрола си, защото се е убедил, че няма нужда от това.
Трябва да използвате навика на разума да държи всичко под контрол и да му предложите нова
игра.
Същността й се състои в това - при всяко неприятно обстоятелство да се събудите, съзнателно да
прецените важността и да промените отношението си. Можете сами да се убедите, че тази игра ще
хареса на вашия разум. Принципите й са да нарушите нейните правила, да реагирате неадекватно.
Ето още един принцип - координация на намерението.
Като се ръководите от него, ще можете да постигнете същия успех в позитивното, какъвто
песимистите постигат в най-лошите си очаквания. Принципът звучи така: ако вземете решение да
разглеждате привидно негативното изменение в сценария като позитивно, точно така и ще стане.
Всяко събитие върху жизнената линия има две разклонения - в благоприятна и в неблагоприятна
посока.
Всеки път, когато се сблъскате с едно или друго събитие, вие правите избор как да се отнесете
към него.
Склонността към негативизъм кара човек да изразява недоволство и да избира неблагоприятното
разклонение. Но ако разглеждате дадено събитие като позитивно, ще се озовете върху благоприятното
разклонение на жизнената линия.
Щом излезете от равновесие, веднага следва драматично развитие на негативния сценарий.
Когато нещо ви ядоса, идва нова неприятност. Това потвърждава поговорката, че „една беда никога не
идва сама“. Но поредицата от неприятности не следва самата беда, а вашето отношение към нея.
Закономерността се създава от вашия избор, който правите на кръстопътя.
Опитайте се да откриете позитивно зрънце в дразнещото ви събитие. Дори да не намерите нищо,
все пак се порадвайте.
Създайте си „идиотския“ навик да се радвате на неуспехите. Това е много по-весело, отколкото да
се ядосвате и да хленчите по всеки повод.
Ще се убедите, че в повечето случаи вашата неприятност всъщност ви е от полза. Дори да не е
така, можете да бъдете уверени, че благодарение на позитивното си отношение сте се оказали върху
благоприятното разклонение и сте избягнали други неприятности.
По принцип сте недоволни, когато се сблъсквате с отклонение от вашия сценарий. Щом разумът
ви забележи нарушаване на приетия от него сценарий, веднага го смята за негативно, затова изразява
съответното отношение и се стреми да наложи своя контрол върху ситуацията.
Координацията е най-ефикасният начин на движение в пространството на варианти. Посрещате
всяко събитие като позитивно и по този начин винаги се озовавате върху благоприятното
разклонение. Все по-често срещате вълната на успеха. Но не витаете в облаците, защото действате
целенасочено и осъзнато. По такъв начин балансирате върху нея.
В това се състои същността на транссърфинга.
Обяснете на разума си правилата на новата игра. Кажете му, че той пак ще има контрол, само че
функцията му сега е да възприема всяко събитие като позитивно. Получава се пълзящ и динамичен
контрол над внасяните промени в сценария. Не бързайте да изразявате недоволство и да се борите със
ситуацията, защото докато пиесата върви, сте приели промяна в сценария. Като се откажете от
контрола върху сценария, вие де факто ще го получите.
Лесно е да се каже „Според вярата ви ще ви бъде въздадено“. Но откъде да вземете тази вяра?
Как да се отървете от съмненията?
Отговорът е: не мислете за средствата за постигане, а въртете в ума си целевия слайд и крачете по
посока към целта. В живейте се в слайда, в който целта вече е постигната. Това е конкретна
работа, която трябва да извършите. Вратите (възможностите) ще се отворят сами, по пътя.
Понякога ще ви се струва, че обстоятелствата се развиват много странно. Но откъде можете да
знаете точно кой път води към вашата цел?
Винаги помнете, че разумът не е способен да пресметне предварително всички ходове и не знае
как може да се реализира целта. Предоставете грижата за средствата и пътищата за постигането й на
външното намерение. Доверете се на течението на вариантите. Дори въпреки волята си ще действате
така, че да стигнете до целта.
Сега, когато знаете как да стигнете до целите си, във вас се появи нова надежда. Тя е нужна, за да

www.spiralata.net 43
започнете да действате.
И тогава ще видите как вашите ябълки ще паднат в небето.
Когато надеждата си свърши работата, ще осъзнаете свободата на избора.
Тогава си кажете: „Не искам и не се надявам - аз имам намерение“.
Твърдението, че всеки човек има право на реална свобода да избира съдбата си (загадката на
Надзирателя), е загадка само докато произходът на зависимостта - т.е. на несвободата, е неясен.
Получавате свобода, когато спрете да се борите.
Вашата несвобода се състои в това, че сте взели участие в натрапената ви битка. Щом се събудите
от съня наяве, щом прекратите борбата със себе си и със света и напуснете бойното поле, нищо
повече не ви спира. Битката продължава без вас, а вие сте свободни да вървите, където ви скимне, и
да изберете всичко, което искате.
Светът отразява като огледало вашето отношение към него.
Когато сте недоволни от света, той ви обръща гръб.
Когато се борите с него, и той се бори с вас.
Когато прекратите битката си, светът ще ви помага.
От самото ви раждане махалата са ви определили мястото ви в този свят. Наложили са ви шаблон
на светогледа, обяснили са ви правилата на играта, определили са ролята ви и по този начин са ви
затворили в калъфа на предопределеността. Същевременно са ви връчили фалшива декларация на
независимостта. Съобразно с нея вие сте свободни да избирате. Окачили са ви на конци като
марионетка и са ви „освободили“ - желайте каквото искате и го постигайте както искате.
Започвате да подскачате на конците и да се опитвате, но нищо не излиза. Тогава ви дават да
разберете, че е нужно още по-упорито да се борите със себе си и със света, за да извоювате мястото
си под слънцето.
Възползвали сте се само от свободата да участвате в битката. Това също е избор.
Винаги получавате онова, което избирате - това е неотменим закон. В битката с махалата човек не
е способен да победи - може единствено да получи награда, но това го постигат единици. Задачата на
махалата е да скрият от вас истинската свобода.
Всъщност никой не може да ви принуди да участвате в битката.
Могат единствено да ви внушат, че нямате друг избор.
И това наистина е така - нямате друг изход, докато сте закачени на нишката на важността.
За да се сдобиете със свобода, е необходимо да се откажете от важността - да не придавате
излишно значение на нищо нито вътре, нито вън от себе си. В повечето случаи за това е достатъчно
да се събудите и съзнателно да промените отношението си. Всички ние спим наяве и механично
играем ролите си. Дълбочината на съня ни също е пропорционална на значението, което придаваме на
атрибутите на играта, ето защо сме пленници на своята важност.
Нима опитът да промените отношението си не е пак борба?
Не. Вие се борите със себе си, когато се опитвате да сдържите емоциите си. Сега, когато знаете
каква е играта на махалата, можете съзнателно да промените отношението си към нея, без да се
принуждавате. По този начин правите избор в полза на свобода от битката. Вие самите установявате
правилата на играта.
Играта ви с махалото вече се състои в това - да нарушавате правилата му. Тя превръща битката в
комично сражение с глинен колос. Сякаш осъзнавате, че ставащото е само сън наяве.
Като слезете от сцената в зрителната зала, внезапно разбирате, че вие самите решавате дали да
участвате в битката или просто спокойно да отидете и да си вземете своето.
Въжетата на важността постепенно сами ще се скъсат, когато спрете своята битка. Отхвърляйте
всяка важност, която успявате да отхвърлите осъзнато. А което не успявате, трансформирайте в
действие.
Прожектирайте в мислите си целевия слайд, визуализирайте процеса и спокойно крачете по
посока на целта - точно това е вашето действие.
Отказването от борбата също е действие.
Дайте възможност на себе си и на света да бъдете такива, каквито сте. Не е нужно да се
променяте и да се борите със света. Щом се откажете от битката, с всеки изминал ден свободата ви
ще става по-осезаема.
Не е възможно отведнъж да се отървете от товара на проблемите, които сте натрупали през
живота си. Но като спазвате принципа на координацията, постепенно ще се измъкнете от блатото на
твърда почва.

www.spiralata.net 44
 Позволете си лукса да възприемате живота като празник. Вече имате не илюзорно, а реално
основание за празник - надеждата да се сдобиете със свобода. Ще изпитвате тиха радост от
осъзнаването, че се движите към своята цел, затова празникът ще бъде винаги с вас.
Тази тиха радост не могат да помрачат дори равновесните сили. Съобразно с принципа на
координацията, ако възприемате живота като празник въпреки всичко, значи ще бъде така.
Няма сили, които да ви попречат по пътя към целта, ако се движите по течението, запазвате
равновесие и спазвате принципа на координация.
Повече не сте книжно корабче по вълните на обстоятелствата, не сте марионетка в ръцете на
махалата.
Имате си платно - единството между душата и разума.
Имате си и кормило - вашият избор.
Плъзгате се в пространството на варианти, използвайки вятъра на външното намерение.

XII. Танци със сенките

Основната потребност на хората е поне в някаква степен самостоятелно да са господари на своя
живот - това е фундаменталният принципи, заложен в основата на поведението на всички същества.
Всичко останало, включително инстинктът за самосъхранение и размножаване, е следствие от него.
С други думи, целта и смисълът на живота на всички същества е да управляват реалността.
С каквото и да се занимава живото същество, всичко се свежда до опити да контролира околната
действителност. Това е основният мотив и най-важният източник на всяко поведение. Липсата на
дейност представлява отсъствие на контрол. Следователно същинска скука не съществува - има само
постоянна и неутолима жажда да се управлява реалността. Макар и до известна степен, но да се
подчини тя на своята воля. В този смисъл играта е нещо като моделиране на управляема реалност.
За наблюдаващия зрелището също е игра, в която се моделира управляване на реалността.
Музиката, книгите, киното или шоуто са люлка за душата и разума. Изтощителният бяг на
напрегнатите мисли спира и преминава в полет на крилете на изящна мелодия или завладяващ сюжет.
Каквото и да става с героите на картината, то е само опитомена, дресирана реалност и наблюдателят
безгрижно се наслаждава на представлението.
Фантастиката е необичайна. Позволено й е да е такава, докато е нереална. Тя е далеч.
А реалността е обикновена поради това, че е близо, и същевременно е недостъпна, защото е
трудно да й се повлияе. Всекидневната действителност не е скучна - тя е обикновена, защото е
неуправляема. Лесно е да се подчини на правилото „ще бъде така, както аз искам“. Затова човек се
стреми да се скрие от тази реалност в играта, където всичко е просто и предсказуемо.
Излишни потенциали възникват, когато на някакви качества се придава излишно голямо
значение. А отношения на зависимост се създават между хората, когато те започват да се сравняват с
някого, да се противопоставят и да поставят условия от рода на „ако ти така, аз пък иначе“.
Самият излишен потенциал не е страшен, докато изкривената оценка съществува самостоятелно,
сама за себе си. Но щом изкуствено завишената оценка на един обект се поставя в сравнително
отношение с друг, възниква поляризация, която поражда вятъра на равновесните сили.
Равновесните сили се стремят да отстранят възникналата поляризация и в повечето случаи
действието им е насочено срещу онзи, който я е създал. Вятърът на равновесните сили винаги духа по
посока на вашата неприязън. Всичко, което не ви харесва, ще бъде с вас. Ако не притеснявате
досадните съседи, то е само защото на тях не им пука за вас. Те пет нари не дават за вас и не ви
включват в слоя на своя свят, затова и не се засягат.
Предметът или свойството, на които се придава специално значение, привличат обекти с
противоположни качества. А както е известно, значението се засилва при сравняване и
противопоставяне. Ако има един полюс, трябва да се намери и друг.
Поляризацията създава магнит за неприятностите.
Всичко, което предизвиква неприязън, се привлича.
Всичко, което дразни, ви преследва.
Всичко, което е крайно нежелателно, се случва.
Човек не разбира, че патологията е следствие на нарушаване на равновесието, и се опитва да се
бори с околния свят, вместо да премахне поляризацията. А се изисква единствено да изпълни
основното правило на транссърфинга: да си позволи да бъде себе си, а на другите да бъдат други.
Необходимо е да пусне света на свобода и да отпусне хватката.
В повечето случаи хората са движени от неосъзнати мотиви.

www.spiralata.net 45
 Но това не е толкова чудно, колкото това, че движещата сила, формираща несъзнателните
мотиви, не се намира в човешката психика, а извън нея. Тази сила са невидимите, но реални енерго-
информационни същности, родени от мислената енергия на живите същества -махалата.
Те винаги се появяват там, където могат да се подхранят с енергията на даден конфликт. Те не
само я поглъщат, но и по някакъв начин принуждават хората да се държат така, че да отделят все
повече подобна енергия.
Махалата правят всичко възможно енергията да прелива.
Те дърпат хората за невидими нишки, а хората се подчиняват като марионетки. Същевременно
махалата не действат умишлено, тъй като не притежават осъзнато намерение.
Ако равновесните сили сблъскват противоположностите, махалата нравят всичко възможно да
разпалят енергията на възникналия конфликт.Това е първият закон на махалата.
Там, където действа законът на махалото, здравият разсъдък е безсилен. Точно затова действията
както на отделни личности, така и на цели държави често не се вписват в рамките на здравия смисъл.
В конфликтни ситуации човешките мотиви се намират във властта на махалото.
Не става дума напълно да се отървете от всички махала - това едва ли е възможно. Главното е да
не бъдете марионетка и да действате осъзнато, за да използвате тези структури в свой интерес.
Как обаче да се освободите от това влияние?
Събудете се и осъзнайте по какъв начин махалото се опитва да ви манипулира. Когато разберете
какво става, работата вече е свършена наполовина. Силата на влиянието на махалото е обратно
пропорционална на осъзнатостта. То има власт над вас дотогава, докато вие спите наяве.
Не бива да вземате участие в деструктивните битки на махалата, ако не е нужно лично на вас.
Когато сте в тълпата, необходимо е да слезете от сцената в зрителната зала, да се огледате и да се
събудите: „Какво правя тук? Давам ли си сметка? За какво ми е нужно това?“ Събуждането от съня
наяве трябва да бъде напълно ясно: „В този момент аз не спя и осъзнавам какво правя и защо го
правя“.
Съвременната информационна и развлекателна индустрия е изградена върху един прост принцип:
гледай как го правят другите, които са постигнали успех, следвай ги и вземай пример от тях. Всичко,
което се опитват да ви демонстрират, е еталон на успеха. Вие самите чудесно разбирате всичко, но
вероятно не се замисляте какво огромно влияние има тази пропаганда, понякога явна, ала по-често
действаща незабележимо, постепенно.
Винаги съществува необходимост от сравнение, защото успехът е относително нещо. Ето защо,
когато види чуждия успех, човек естествено е склонен да го възприема като еталон.
Правилото на махалото твърди: прави като мен, следователно измени себе си, измени на себе си.
И човек се опитва да се нагоди към установените стандарти, а в резултат получава душевен
дискомфорт и неудовлетвореност.
Правилото на махалото установява нормите на поведение и мислене, т.е. стандартите за
нормалност. Човек не разбира, че му предлагат фалшификат, сурогат на успеха. Чуждият успех не
може да служи за пример или образец за подражание. Истински успех постигат само онези, които са
имали куража да нарушат правилото и да тръгнат по свой път.
Следвайки чуждите стъпки, човек е обречен вечно да настига залязващото слънце.
Освен агресията, друга отличителна особеност на всяко махало е стремежът му да запази и
заздрави структурата, благодарение на която то съществува. Неговото съществуване изцяло зависи от
това доколко стабилна е образувалата се структура. Ето защо то ще направи всичко за
стабилизирането й. Това е вторият закон на махалото.
Едновременно с образуването и развитието на структурата се формира енерго-информационна
същност, която поема функциите на управление и стабилизиране на тази структура. Между махалото
и нейните елементи са установени преки и обратни връзки. Махалото съществува за сметка на
енергията на своите привърженици и синхронизира дейността им, обединявайки ги в организирана
общност.
Всяка структура, обединяваща живи организми, си има махало като управляваща надстройка. Но
не може да се каже, че то я управлява разумно, тъй като не притежава осъзнато намерение.
Съзнанието на енерго-информационната същност е подобно на алгоритъм. Махалото не осъществява
замисленото, както прави разумното същество - то ръководи структурата, както програмата управлява
работата на автоматичното устройство.
Човешкият разум може да създава сложни устройства и механизми, да строи градове, да изследва
околния свят. И въпреки това, що се отнася до осъзнатостта, човек не се е отдалечил толкова от

www.spiralata.net 46
животинския свят. Когато става елемент от структурата, той повечето време спи наяве, което впрочем
не пречи на разума му да се занимава с високотехнологично производство.
Когато човек става елемент от структурата, му се налага да следва правилото на махалото.
Вследствие на това възниква неизбежно противоречие между личните интереси и условията, които
структурата му налага.
Най-лошото е, когато човек не осъзнава този факт и послушно се труди с пот на лицето за
системата, без да вдига глава, за да се огледа и да си даде сметка за действията си.
Щом се подчиняваш на правилата на структурата, ще се наложи да забравиш за своята
индивидуалност.
Ако бъдеш „като всички“, ще получиш спокойствие и безопасност. Но и ще изгубиш божествения
си дар - уникалността на душата си, благодарение на която се създава всичко гениално.
Човек, който изцяло е във властта на структурата, практически е в безсъзнание и не чува гласа на
душата си. А това означава, че никога няма да открие пътя си и цял живот ще превива гръб за благото
на структурата.
А тя незабележимо, но здраво оплита всеки свой член с определен комплекс от мислене и
поведение. На човек му се струва, че действа свободно, по своя воля. Но всъщност и представа си
няма за свободата, защо-то „конфигурацията“ на ролята му е оформена от структурата. Човек
играе според определената му роля в натрапена игра.
Не може да се каже, че пътят на човека се намира извън всякакви структури. Дори да се качи
високо в планината и да се изолира от света на махалата. Но ако и там животът му продължи да е като
несъзнателен сън наяве, тогава нищичко няма да се промени. Става дума за това, да станеш господар
на съдбата си, като същевременно останеш в структурата.
Можеш да нарушаваш правилото на махалото, без да се превърнеш в аутсайдер. За тази цел е
необходимо да се събудиш- и да погледнеш тази игра с очите на зрител, който не напуска сцената.
Да разбираш какво става наоколо е голямо постижение, но не е всичко. Не е достатъчно да се
откажеш от правилото на махалото - необходимо е да го замениш с правилото на транссърфинга:
„Позволи си да бъдеш себе си, а на другите да бъдат други“.
Когато знаете всичко това, можете да получите контрол над ситуацията. Или да станете овчар,
или поне да престанете да бъдете овен.
Не бива просто да се противопоставяте лекомислено на структурата и с всички средства да се
опитвате да се отървете от влиянието й. Не става дума напълно да се освободите от махалото, а да не
бъдете негова марионетка. Като се събудите, ще усетите и ще разберете по какъв начин структурата
ви притиска, опитвайки се да ви натрапи свои правила.
Тогава за себе си можете да решите дали да се откажете от тях или да ги следвате, главното е да
го направите съзнателно, докато останалите около вас продължават да живеят насън - в това се състои
стратегията на господар на ситуацията.
В административните и властовите структури главният критерий за подбора не се заключава в
това колко добре човек изпълнява работата си, а доколко правилно го прави от гледна точка на
системата. Махалото преди всичко се грижи за стабилността. Ето защо и вие трябва да ориентирате
действията си на първо място за поддържане на стабилността на системата. Същото се отнася и за
работата в големи корпорации.
Животът на дивите животни е много по-богат и смислен. Грижи колкото щеш - и защита от
хищници, и възпитание на потомството, и търсене на храна, и семейни отношения, йерархия, игри,
пък и просто наслаждаване от живота.
Животът на кравите в структурата на фермата е много по-беден. Човекът е освободил животните
от редица проблеми, като им е осигурил покрив и прехрана. Но в замяна се е наложило да предадат на
стопанина си своите цели - той определя как, защо и колко да живеят.
Същото е и с човека - създавайки структури, той сам става техен роб. Губи себе си и престава
да разбира кой е и какво иска. Степента на съзнанието му е на ниско ниво, а структурата бавно, но
сигурно го води към по-нататъшно унищожаване на последните остатъци от осъзнатост. За да победи
напълно, на нея й е необходимо да обедини всички елементи в единно енерго-информационно
пространство, което сега се прави стремително и успешно.
Използвайки продуктите на цивилизацията, освен волята си човек отдава част от енергията си на
махалата. В буквалния смисъл хората ги „пасат“, да не кажем „отглеждат“. Съвременният човек не
може напълно да се откаже от цивилизацията - не е приспособен. Има смисъл обаче всички вредни
продукти да се намалят до минимум и да се заменят с естествените дарове на природата.

www.spiralata.net 47
 Махалото е невидима, студена и безжалостна сянка.
Не притежава осъзнатост и няма намерение.
Няма нито душа, нито разум, конфликтът между които ражда чувства, пориви, слабости.
Никога няма да го надхитрите, както не можете да надскочите сянката си. То безстрастно следи
лутанията ви, знаейки, че няма къде да се денете.
Не е възможно да се победи тази сянка, а да се играе с нея няма смисъл.
Нужно е или да се откажете от опасната игра, или да започнете нова, за да станете фаворит на
махалото - това има смисъл.
За да инициирате своя игра, е необходимо да си позволите да бъдете себе си. Вашата игра е
създаване на собствена реалност по свое усмотрение. Това го можете.
Изисква се единствено да си вземете такава привилегия.
Вие самите раздавате или отнемате своите привилегии.
Трябва да разберете това.
За да станете звезда в сферата на своята дейност, е необходимо да използвате свойствата на
махалото.
Звездите се раждат самостоятелно, но ги запалват махалата. Те не понасят уникални личности -
затова ще бъдат принудени да направят от вас звезда.
Престанете да гоните сянката, започнете да се движите самостоятелно и тогава на махалата не им
остава нищо друго, освен да ви следват.

XIII. Огледалният свят

Можем да представим целия свят като гигантско дуално огледало, от едната страна на което е
физическата Вселена, а от другата - метафизичното пространство на варианти. За разлика от
обикновеното огледало материалният свят е отражение, чийто образ са намерението и мислите на
Бога, както и на всички живи същества - Негови въплъщения.
До известна степен околната действителност се формира - както обикновено се смята - в резултат
от преките човешки действия. Но мисъл-формите притежават не по-малка сила, просто работата им
не е толкова явна. Във всеки случай най-много проблеми възникват заради негативното отношение. А
после цялата тази забъркана по метафизичен начин каша се налага да бъде сърбана на физическо
ниво, което само усложнява работата.
Ако човек е убеден, че в този свят всичко най-добро вече е разпродадено, тогава за него наистина
остават празни рафтове.
Ако мисли, че за дадена хубава вещ е необходимо да чака на огромна опашка, така и става.
Ако очакванията му са песимистични и изпълнени със съмнение, те непременно се оправдават.
Очаква ли среща с недружелюбно обкръжение, предчувствията му се сбъдват.
Но щом го завладее невинната мисъл, че светът е запазил всичко най-хубаво за него, тогава и
това, кой знае защо, също проработва.
В по-голямата си част животът се развива в зависимост от това как човек се отнася към себе си и
околната действителност. Неговото светоусещане до голяма степен определя по-нататъшните
промени в начина му на живот.
В реалността се въплъщава онзи сектор от пространството на варианти, чиито сценарий и декори
отговарят на посоката и характера на човешките мисли.
Някакъв чудак, който изобщо не знае, че всичко се постига с голям труд, веднъж по непонятен
начин се оказва в магазина, където току-що са докарали стока сякаш специално за него. И се оказва,
че първият купувач получава всичко безплатно. А след него вече се е проточила дълга опашка от
хора, които са убедени, че реалният живот е много мрачен, а на глупците просто им върви.
Животът е игра, в която светът постоянно задава на обитателите си една и съща загадка:
„Отгатнете какъв съм“. И всеки отговаря съобразно с представите си: „Ти си агресивен“ или „Ти си
уютен“. Или „весел, мрачен, дружелюбен, враждебен, щастлив, нещастен“.
Но ето кое е интересното: в тази викторина печелят всички!
Светът се съгласява и се представя пред всекиго в облика, който е поръчал.
Светът отразява като огледало вашето отношение към него.
Отражението се формира в единство между душата и разума.
Ако умът не влиза в противоречие с повелите на сърцето, възниква непостижима сила - външното
намерение, което материализира сектора от пространството на варианти, съответстващ на начина на
мислене.

www.spiralata.net 48
 Когато обаче единството е нарушено, образът е разфокусиран, сякаш се раздвоява - душата желае
едно, а разумът държи на друго. И само в едно са на абсолютно еднакво мнение - в неприязънта и
страховете.
Дуалното огледало реагира със забавяне.
Ако не е постигнато единство между душата и разума, крепостта трябва да се превземе с
продължителна обсада.
Материалната реализация е инертна като смола. Въпреки това мисленият образ, или както се
нарича в транссърфинга - слайдът, може да бъде материализиран. За тази цел се изисква само едно
елементарно условие: необходимо е да го прожектирате в мислите си системно и достатъчно дълго
време.
Рано или късно в огледалото на света започват да се мяркат образи. Сами ще ги видите, когато
външното намерение отвори необходимата врата - възможностите. Тогава разумът ще се убеди, че
техниката е полезна и целта е реално осъществима.
Постепенно душата и разумът ще постигнат единство, а мисленото излъчване се фокусира,
създавайки ясен образ. В резултат се случва нещо, което е прието да се нарича чудо: смятаната за
несбъдната мечта ще се превърне в реалност.
Слоят на света се образува от множество реакции - отношението на човека към самия себе си,
както и към едни или други прояви на околната действителност. От тези различни отношения е
необходимо да се проследи една главна линия, определяща преобладаващия фон -амалгама. Като
доминанта може да се избере например формулата: „Моят свят се грижи за мен“.
Защо с времето всички краски на живота линеят и лековатата безгрижност се сменя с тревожна
загриженост?
Това е така, защото, остарявайки, човек придобива склонността да изразява негативно
отношение. Недоволството е по-силно чувство, отколкото задоволството от уюта и спокойствието. Без
да осъзнава, че сега въпреки всичко е щастлив, човек иска от света още и още.
А всичко може да се върне обратно. И чувството на спокойно безгрижие, и вкусът на сладоледа
от детството, и усещането за новост, и надеждата за нещо по-добро, и радостта от живота.
Много просто е да се направи. Слоят на света може да се обнови, като поставите отношението си
към действителността под съзнателния си контрол.
Каквото светоусещане си изработите, такъв ще се представи пред вас околният свят. Каквото и да
става, от този момент следвайте правилото да контролирате отношението си.
При всички случаи нещата не са толкова лоши, а и е безспорно, че биха могли да бъдат и по-зле.
Огледайте се - вашият свят се грижи за вас.
Тези дървета и цветя той ги е посадил за вас.
Слънцето, небето, облаците - не им обръщате внимание, но я си представете какво ще стане, ако
ги няма?
Вечер след тежкия работен ден имате възможност да си починете и да се насладите на уютен
комфорт, докато отвън вие студеният вятър и се лее дъжд.
Светът ви храни и ви слага в леглото.
Като се сблъсквате с всякакви, дори най-незначителни обстоятелства, си повтаряйте формулата
на амалгамата -при всички случаи, каквото и да става, лошо или добро.
Ако ви споходи успех, не забравяйте да потвърдите, че светът наистина се грижи за вас.
Констатирайте това потвърждение във всяка дреболия.
Когато се сблъсквате с досадни обстоятелства, въпреки всичко твърдете, че нещата са наред,
според принципа на координиране на намерението.
Когато се изправите дори пред най-незначителния проблем, си кажете: „Позволявам на света да
се погрижи за мен“.
Това не означава, че не е нужно изобщо нищо да предприемате и да седите със скръстени ръце.
Става дума да се научите да мислите, че всичко се нарежда благополучно от само себе си, априори.
Огледалото точно ще отрази представата ви: „Така и ще стане, щом смятате така“.
Ако ви споходи неуспех, не се сърдете, че светът не се е погрижил за вас, щом сте се съмнявали.
Не забравяйте, че стоите пред огледало - в него точно се отразява вашето светоусещане, ни повече, ни
по-малко.
Не бива да се разстройвате, а още повече да се борите със съмненията - безполезно е. Оставете си
място за грешки и неуспехи. Главното е да се придържате към основния курс.
Човек не е способен сам да се оправи с всички проблеми.

www.spiralata.net 49
 Дайте ги на света - той има безкрайно по-големи възможности от вас. Например няма да можете с
помощта на своето намерение да избегнете всички заплашващи ви опасности, защото слоят на вашия
свят се пресича с множество други слоеве. Вместо да насочвате намерението си към осигуряване на
своята безопасност, насочете го да формира свят, който се грижи за вас и ви пази. Тогава ще работи
намерението на вашия свят.
Пример за амалгама: „Моят своя избира за мен всичко най-добро. Ако се движа по течението на
вариантите, светът ме подкрепя. Аз сам, със своето намерение формирам слоя на своя свят. Моят свят
ме пази. Моят свят ме отървава от проблемите. Моят свят се грижи да живея леко и комфортно. Аз
правя поръчката, а моят свят я изпълнява. Аз може и да не зная, но моят свят знае как да се погрижи
за мен. Намерението ми се реализира, всичко се развива както трябва.“
Управлявайки своето отношение към света, вие управлявате реалността.
С времето ще формирате за себе си твърде уютна реалност.
Слоят на вашия свят буквално пред очите ви ще се преобразява, така че вие едва ще успявате да
се удивявате. И сега, в този момент, разбирате, че никога повече няма да гледате в огледалото на света
както преди.
Току-що усетихте вятъра на промените.
Вие и вашият свят отново сте заедно.
Той ще се погрижи за всичко - помнете това.
Като цяло картината на отделната реалност зависи от това, как човек е настроен към всичко,
което го заобикаля. Същевременно обаче нагласата му зависи от това, което става наоколо. Получава
се затворен кръг на обратната връзка: реалността се формира като отражение на начина на мислене, а
на свой ред образът до голяма степен се определя от самото отражение.
Застанал пред огледалото, човек концентрира в него цялото си внимание, без да се опитва да се
погледне отвътре. И излиза, че главната роля във веригата на обратната връзка играе не образът, а
отражението. Човек се намира във властта на огледалото, защото като омагьосан гледа копието си. Не
му идва наум, че може да промени самия оригинал. Точно поради това зацикляне на вниманието
върху отражението получаваме онова, което активно не желаем.
Обикновено негативните преживявания изцяло владеят нашето внимание. Човек вечно мъкне със
себе си онова, което не приема. Загрижен е за това, което не му харесва. 1Мисли за нещата, които не
иска, и не иска онова, за което мисли.
Ето го парадокса.
Но огледалото не се съобразява с човешкото желание или нежелание - то просто предава
абсолютно точно съдържанието на образа, ни повече, ни по-малко.
Има едно златно правило, което може да се включи в учебника за пълни идиоти: „Ако аз не
харесвам себе си, значи аз не се харесвам“.
Комплексът за непълноценност отглежда сам себе си.
Винаги след ниската самооценка идва съответната присъда, която огледалото претворява в
действителност: „Нямам ли някакви таланти?“ „Да, ти си бездарност.“ „Не съм ли достоен за по-
добра съдба?“ „Да, ти няма на какво повече да разчиташ.“
Сигурно сте забелязали, че практически всички малки деца са много симпатични. Откъде тогава
се вземат толкова недоволни от външния си вид възрастни хора?
Пак оттам - от огледалото, което връща обратно всички претенции.
Израстват красиви онези, които имат склонността да се любуват на себе си - това е тяхната тайна.
Те се ръководят от правилото: „Щом аз се харесвам на себе си, имам все повече основания за това“.
С негативното си отношение човек сам оцветява слоя на своя свят в мрачни тонове. Всяко
отношение, в което са вложени страстно чувство на душата и твърда убеденост на разума, се отразява
в реалността. И то буквално едно към едно, независимо от това какво се опитва да изрази човек -
влечение или неприемане.
Огледалото просто констатира съдържанието на отношението, игнорирайки неговата
насоченост.
В каквато и дълбока дупка да се намирате, знайте, че всичко може да се промени, и то радикално.
И изобщо не е важно, че вие нямате понятие как да го осъществите.
Не е задължително да знаете конкретния изход - той сам ще се намери.
Необходимо е да прехвърлите вниманието си от отражението върху образа. С други думи,
нужно е да поемете контрола над мислите си.
Не мислете за онова, което не искате и се опитвате да избегнете, а за нещата, които желаете и се

www.spiralata.net 50
стремите да постигнете.
Обикновеният човешки разум неуспешно се опитва да въздейства върху отражението в
огледалото, а е необходимо да се промени самият образ - насоката и характерът на човешките мисли.
Цялата беда е в обстоятелството, че хората отначало гледат в огледалото и едва след това изразяват
отношението си към видяното. Така те - волно или неволно - изявяват своето намерение, с което още
повече влошават действителността.
Тъй като образът се намира във властта на отражението, човек попада под пълна зависимост от
околната действителност.
Колкото по-страстно е чувството, толкова обвързаността с огледалото е по-силна.
Не е важно какво мислиш, главното е за какво.
Независимо дали ти харесва отражението или не - ти все едно мислиш за него. Точно затова
бедните стават победни, а богатите - по-богати.
Всички се гледат в огледалото на света и всеки по своему констатира облика на заобикалящата го
реалност.
Вместо както обикновено да изразявам недоволство от видяното в огледалото, аз му обръщам
гръб и започвам в мислите си да формирам образа, който бих искал да видя. Това е изходът от
огледалния лабиринт. Светът спира, а сетне тръгва насреща ми.
И аз вече не тичам, а стоя на едно място и самата реалност идва към мен, и друг вятър духа в
лицето ми - вятърът на външното намерение.
Сега всичко е различно от преди: вие не реагирате на околната действителност, а поемате
командването и целенасочено изпращате в света своите мисъл-форми.
Въпреки негативното отражение в огледалото, вие изразявате позитивно отношение. Да, толкова е
необичайно, но кое е по-добре: да се намираш във властта на обстоятелствата, както всички
обикновени хора, или да командваш съдбата си по свое усмотрение?
Бъдете готови, че известно време в слоя на вашия свят няма да се появяват никакви изменения.
Или наопаки -като напук ще завалят всякакви неприятности. Това са временни неудобства, свързани с
преминаването на ново ниво на отношенията ви с реалността.
Трябва да следвате своята линия въпреки всичко. Спокойно изчакайте известно време, през което
нищо не става.
Ако твърдо държите на своето, в огледалото ще се формира вашата реалност.
Светоусещането ви трябва да е такова, сякаш вече имате каквото искате или всеки момент ще го
получите.
Създайте си ново правило - не гледайте, а надзъртайте в огледалото на света. Изнамирайте
доброто, а лошото игнорирайте - прецеждайте всичко през този филтър.
Съсредоточете вниманието си върху това какво искате да получите. От този момент нататък
правете само едно - търсете и намирайте все нови потвърждения на положителните промени: с всеки
изминал ден става все по-добре.
Поемайки контрола върху чувствата си, които ви привързват към отражението, вие се
освобождавате от огледалото.
Не бива обаче да потискате емоциите си - те са следствие от отношението. Трябва да промените
самото отношение - начина си на реагиране и възприемане на действителността.
Като се освободите, вие получавате способността да формирате нужното ви отражение. С други
думи, управлявайки мислите си, вие управлявате и реалността. В противен случай реалността ви
управлява.
Въпросът не е да бъдете щастливи априори, а да пуснете щастието в своя живот.
Щастливи сме точно толкова, колкото допускаме за себе си възможността за невероятен успех.
Не да се принуждавате да бъдете щастливи, а да си позволите този лукс.
Представете си за момент нещо невероятно: враждебният, проблемен, труден, неудобен свят
внезапно става за вас радостен и комфортен.
Вие му позволявате това. Вие решавате.
Да предположим, че сте определили целта си и сте започнали системна работа с целевия слайд.
Знаете, че резултатите няма да дойдат мигновено. И все пак разумът е неспокоен: времето минава, а
нищо не става или се случва това, което не сте очаквали. Налага се непрекъснато да напомняте на
разума си, че огледалото работи със забавяне и му е необходима определена пауза за формиране на
отражението, т.е. образът да се въплъти в действителността.
Вниманието трябва да се фокусира върху крайната цел, сякаш вече е постигната. Ако не му се

www.spiralata.net 51
пречи, течението на вариантите насочва събитията към най-оптимално развитие.
Примитивният разум е склонен да пляска с ръце по водата и да гребе срещу течението,
защитавайки своите представи. За да се освободите от илюзиите, е нужно да обърнете тесногръдото
намерение на разума в обратна посока - нека динамично коригира своя сценарий, като включва в него
всички непредвидени обстоятелства.
Предлагат ви нещо - не отказвайте. Получавате съвет - обмислете го. Чувате чуждо мнение - не
бързайте да спорите.
Струва ви се, че някой не прави нещо както трябва. Ами нека! Обстоятелствата са променени - не
е нужно да биете тревога, опитайте се да приемете промените.
С каквото и да се занимавате, действайте по най-простия начин.
Изправени сте пред избор - предпочетете варианта, който се постига най-лесно.
Като се гледате в огледалото, движете не отражението, а самия образ - отношението и насоката на
мислите си. С други думи, „движете себе си“.
Вие сте господар на късмета си.
По своя воля вие обявявате всяко събитие или обстоятелство за благоприятно, развиващо се във
ваша полза.
Вие сте Създател на реалността, ако умеете „да движите себе си“, като същевременно
предоставяте и на света свобода на движение.
Създателят не е само активен деец, а и наблюдател.
Не да подчини, а да позволи - ето с какво се отличава неговата воля.
Ако човек е убеден, че съдбата му е предопределена и от нея не можеш да се измъкнеш, тогава
наистина се реализира някакъв предварително решен сценарий. Несъмнено в пространството на
варианти съществува отделен поток, по който ще плава вашето корабче на живота, в случай че го
оставите на волята на вълните.
Въпросът за съдбата е въпрос на избор - дали да изберете предначертаната или да предпочетете
свободната съдба. Всичко е само във вашето убеждение - каквото изберете, това и ще получите.
Животът е като река.
Ако гребете самостоятелно, имате възможност да избирате посоката, а щом се оставите на
течението, ще бъдете принудени да плавате в руслото на потока, в който сте се оказали.
Искате ли карма - ще я получите.
Като мислите, че съдбата ви зависи от някакви неумолими обстоятелства или грешки в минали
животи, по този начин реализирате съответния вариант.
Ваша воля - нали сте дете на Бога.
А ако желаете да бъдете Създател, и това е във вашата власт.

XIV. Вратарят на вечността

Ако човек спре да се учудва и да се стреми към нови цели, не само развитието му спира, а самият
той деградира, т.е. остарява.
Животът е процес, в който няма спирки. Има или движение напред, или назад. Защо най-добрите
си творения човек създава през първата половина или третина на живота си? Всичко е в енергията на
намерението. Ако я поддържате на нужното ниво, можете да създавате шедьоври във всяка възраст.
Жизнената и творческата сила атрофират, когато човек престава да се стреми към нещо. Някои
хора гледат равнодушно света. Те знаят всичко, всичко са изпитали и май това чувство на пресищане
им харесва. За тях целият този свят е като отъпкан нашир и надлъж парк, където вече няма на какво
да се учудват. Те с равнодушно-ленив глас поучават другите, демонстрирайки, че всичко им е познато.
Такива хора остаряват рано.
Не се изморявайте да гледате света с широко отворени очи и ще имате повече енергия - такова е
нейното свойство.
За да се активизира енергията на намерението, трябва да се „примами“ с някаква цел. Получава
се нещо като кръг с обратна връзка: активното действие поражда намерение, намерението разпалва
жизнената сила. Ако си седиш и нищо не ти се иска, направи нещичко и енергията ще се появи.
Понякога е нужен начален тласък, за да помръднеш от мястото си.
Може да ви се стори, че енергията ви е малко и е нужно да я вземете отнякъде, но това не е така.
В действителност енергията ви е в изобилие - нали идва от Космоса и можете да си вземете
колкото искате. Работата е там, че вече сте си взели толкова, колкото сте могли. Енергията не е
изчезнала - просто вече е задействана почти напълно. Цялата титанична мощност се изразходва за

www.spiralata.net 52
поддържане на два вида тежести.
Първата са задълженията и ограниченията, с които сте се обременили.
Втората са излишните потенциали.
Например обещали сте да направите нещо - и веднага на шията ви се овесва тежка гира.
Поставили сте си някакви условия - прибавя се още една. Дали сте дума на себе си или на някого -
ето ти следващата.
Колко гири мъкнете на шията си? Докато все още не са много, може да се живее. Но настъпва
момент, когато тежестта става непосилна. Тогава се случва срив: натикан в ъгъла, човек се разболява,
изпада в депресия или му се случва беда.
Като придавате излишно важно значение на различни неща, вие също се натоварвате с непосилно
бреме. Това е планина от непоклатим товар!
Чувство за непълноценност: необходимо е да бъда „твърд“, да защитавам и утвърждавам своята
значимост.
Чувство за вина, за отговорност: длъжен съм да си отработя задълженията, да изпълня дълга си.
Преувеличаване на сложността на проблемите: предстои ми огромна работа.
Съмненията и безпокойството също вечно ви гнетят.
Една от главните причини за слабата енергетика е затлачването на организма с шлаки. Всичко е
много просто: енергийните канали се стесняват като стара тръба, обложена с утайка, и енергийният
поток се превръща в тънка струйка. Оттук идва и липсата на свободна енергия, която повлича
останалите проблеми. Тук влизат и лошата физическа форма, и-ниската креативност, и болестите, и
всичко произтичащо от това.
Голямата част от цялата енергия, едва протичаща през тесните енергийни канали, отива за
поддържане на множеството безполезни гири. Друга част от нея се оказва задействана в редица
нереализирани - потенциални намерения (планове), които само ви обременяват.
За да освободите ресурсите, е необходимо или да захвърлите част от потенциалните намерения,
или да започнете да ги реализирате.
Много обременителна гира е ученето, в смисъл на зубрене. Ако намерението е насочено да се
натъпче умът с информация, се създава голямо напрежение. В такъв случай намерението не се
реализира, а се нагнетява. Няма движение - има само напрежение.
За разлика от данните знанията се усвояват само в действие, с конкретни примери, когато
намерението се реализира. Всичко е в насоката на намерението, нужно е да се преориентира -
пасивното да се превърне в активно.
А може би имате само една, но огромна гира, от която отдавна тайничко си мечтаете да се
отървете, но не се решавате? Представете си колко ще ви олекне, ако я изхвърлите. Отпуснете се,
дайте си повече свобода. Направете списък на ограниченията, които ви тежат, и ги свалете от
плещите си. Тогава веднага ще се освободят енергийни резерви на намерението и ще можете да
вървите напред.
Целта активизира енергията на намерението в процеса на реализация. За да откриете Своята цел,
е необходимо да притежавате достатъчно свобода, а това на първо място е свободата от задължения
към другите и към самите себе си. И преди всичко за успеха на това дело е необходимо да се
освободите от още една гира: нужно е да си позволите засега да нямате своя цел.
За да я откриете, е необходимо да имате свободна енергия - с това трябва да се заемете на първо
място. Освобождавайки задействаните ресурси, получавате забележим прилив на сили.
Ако преди сте давали енергия на махалата - например на алкохола и никотина, сега тя е на ваше
разположение.
Преди сте я изразходвали за грижи и безпокойство, сега тази енергия се трансформира в
решимост да действате.
Преди сте я хабили за колебания, съмнения, за мъчителни въпроси дали постъпвате правилно.
Сега самите вие определяте кое за вас е правилно, а кое не е.
Преди енергията ви е отивала за преживявания и задължения, свързани с чувството за вина. Сега
тази енергия е свободна.
Преди ви е измъчвала необходимостта да утвърждавате своята значимост. Сега си позволявате да
живеете съобразно с кредото си и ви е леко. Всички предишни разходи са се превърнали в доходи - в
енергия на намерението, с чиято помощ можете да формирате своята реалност.
Представете си, че от центъра на вашето тяло излизат две хоризонтални стрелки - едната сочи
напред, другата назад, като излизат на 20-30 см извън тялото ви. Сега мислено обърнете

www.spiralata.net 53
едновременно стрелките - предната нагоре, а задната надолу, така че да застанат вертикално,
успоредно на гръбнака. Веднага ще почувствате как енергийните потоци се съживяват, а тялото ви се
отпуска и става леко.
Опитайте се да правите това упражнение много пъти през деня, особено когато сте разтревожени
от нещо. Ще забележите, че това премахва блокажите. Всички ние постоянно се намираме под гнета
на големи или малки проблеми. Това автоматично се отразява на мускулите. Например вървите и
мислите за нещо потискащо, безпокоящо, неприятно.
В този момент си спомнете за упражнението и го изпълнете. Ще се убедите, че някои мускули са
били напрегнати, а сега са се отпуснали и сте почувствали облекчение.
Изпълнявайки каквито и да са физически упражнения, трябва да фиксирате вниманието си върху
възходящия и низходящия енергиен поток. Ако добавите и визуализация на процеса, когато
прожектирате в мислите си слайда, че вашата енергия на намерението с всеки ден все повече
нараства, гимнастиката става много по-ефикасна. Енергията на намерението по индукция увеличава
сама себе си. Всеки ден си повтаряйте формулата: „Моята енергия на намерението с всеки ден все
повече се увеличава“.
Високото енергийно ниво довежда човека до състояние, наричано вдъхновение. В такова
състояние сте способни на генерирате идеи, да намирате гениални решения, да създавате шедьоври.
Скептицизмът и апатията показват ниско енергийно ниво. При енергиен дефицит винаги ще гледате
песимистично на света, което непременно ще се отрази на реалността ви. А когато имате висок
жизнен тонус, вие транслирате в огледалото на света силен образ на преуспяващ човек и тогава
успехът сам ще дойде при вас.
Енергията на намерението дава на човека не само висок жизнен тонус, позволяващ му да действа
ефективно в материалния свят. Колкото по-висока е енергетиката, толкова по-скоро желаното се
въплъщава в действителност. Но не винаги получавате желаното незабавно. Трябва да влезете в
еднакъв времеви режим с реалността - да не очаквате мигновени промени, а да бъдете спокойни,
търпеливи и целеустремени.
Когато безцелно изпълнявате упражнения, вие напразно губите време и сили. Щом вниманието
ви не е съсредоточено върху целта, а върху усилието, вие просто изразходвате физическа енергия и
толкоз. Защото усилието е път към целта, средство за постигането й. Така непрекъснато ще сте на път,
тъй като огледалото отразява само онова, което се съдържа в образа. Ако намерението не е насочено
нанякъде, нищо няма и да получите.
Енергията на децата блика като фонтан, но е неуправляема и се разпилява безполезно в
пространството. По същия начин ако издигнете енергията на намерението си на високо ниво, но не й
дадете ясна насока, тя ще е безполезна. Обикновената крушка може да освети само близкото
пространство наоколо. А насоченият лъч преодолява километри. Затова, ако искате енергията ви да
работи, е необходимо да я насочите право към целта.
Целенасочеността отправя енергията на намерението в строго определена посока. Необходима е
концентрация - не напрежение, а съсредоточеност.
Обикновено мисловният миш-маш работи самичък. Идеите се раждат и угасват безконтролно,
мислите скачат от една тема на друга. Разумът „преплита крака“ като малко дете.
За да управлявате реалността, е нужно да се стремите да контролирате мислите си. Отначало това
може да ви напрегне, но после ще ви стане навик.
Свикнете да мислите за това, с което се занимавате в момента. Не правете нищо просто така, без
да мислите, плувайки в аморфния миш-маш на неуправляемите мисли. Декларирайте намерението си.
Това не означава, че непрекъснато трябва да сте нащрек. Пускайте мислите си да дрейфуват, но го
правете нарочно, по принцип: ако разумът ми блуждае, то е само защото аз му позволявам. И също
така нарочно се връщайте към съсредоточеното състояние, когато е необходимо.
Трябва да се стремите мислите ви в голямата си част да съдържат картината, която бихте искали
да виждате в отражението на дуалното огледало. За да постигнете целта си, не е задължително да се
намирате в идеалното състояние на единство между душата и ума. Достатъчно е системно да
фиксирате вниманието си върху целевия слайд.
Управлявайки хода на мислите си, вие подчинявате реалността на своята воля.
Няма значение, че мислите ви често излизат от контрол. Главното е да си създадете навика да ги
връщате в коловоза на целевия слайд.
Когато по навик мислите ви непрекъснато се връщат към целта, слайдът става ваш постоянен
спътник - картината му винаги стои като фон, в контекста на ставащото с вас. В такъв случай можете

www.spiralata.net 54
да не се съмнявате - образът ще бъде създаден и огледалото на света неизбежно ще го отрази в
реалността.
Всеки човек си има отделен слой на света. Може да се каже, че отразяващата повърхност на
дуалното огледало е многослойна.
След като се роди, всяко живо същество получава огледална пластина в свое разпореждане. От
мислите и намеренията на индивида се оформя образът, който в отражението създава отделна
реалност. Множеството отделни реалности се наслагват, образувайки това, което наблюдаваме в
материалната действителност.
Индивидуалната реалност се формира по два начина - физически и метафизичен. С други думи,
човек създава своя свят с действията и мислите си. Главна роля играят мислените образи, защото
създават голяма част от материалните проблеми, с които човек се бори през повечето време.
Транссърфингът се занимава изключително с метафизичния аспект.
Слоят на света има както светли, така и мрачни тонове. Всичко зависи от това как човек оформя
мислите си -колкото повече негативизъм има там, толкова по-мрачна е действителността.
Както тялото, така и собствената реалност трябва да се поддържат чисти. Необходимо е
решително и твърдо да се отхвърлят всички негативни мисли, за да не замърсявате света си. По
същия начин е необходимо да изнасяме боклука и да почистваме дома си.
Най-деструктивно е чувството за вина.
Ако сте забелязали, че светът ви наказва или унижава и се държи така, сякаш се гаври с вас,
опитва се да ви подчини - значи всички признаци на болестта са налице. Веднага прогонвайте тази
чума.
Чувството за вина е като самозабравил се гостенин във вашия дом - настанил се в креслото с
крака върху масата, диктува своите условия. Вие сте напълно способни да го изхвърлите, ако
осъзнаете, че това е във ваша власт. Дори наистина да сте се провинили в нещо, имате право да
поискате прошка само веднъж.
Необходимо е да спрете да се оправдавате.
Тук се проявява един особен случай, когато лечението на болестта като следствие отстранява
причината. Не е нужно да се убеждавате, че никому за нищо не сте длъжни. Просто наблюдавайте
обичайните си действия, за което ще ви е нужна осъзнатост.
Ако сте свикнали да се извинявате и за най-малкото, сега си създайте друг навик - обяснявайте
постъпките си само в случай, че е действително необходимо.
За да се освободите от комплекса за непълноценност, се изисква съзнателно да преориентирате
намерението си: вместо да се стараете да се изявите, трябва изобщо да прекратите всякакви опити
изкуствено да повишите своята значимост.
Когато човек не го прави, околните инстинктивно чувстват, че неговата значимост не се нуждае
от потвърждение. А щом е така, към него започват да се отнасят с по-голяма симпатия и уважение.
Вследствие на това душата и разумът постепенно се проникват от убеждението, че „аз действително
струвам нещо“.
Не е необходимо да вярвате в успеха и да се убеждавате.
Всичко, което ви е нужно, е да пренасочите намерението си към спазване на огледалните
принципи. След като те започнат да действат, ще забележите, че в реалността се извършват
значителни промени.
Разумът ви ще се убеди, че огледалото наистина работи.
Най-сетне ще му светне, че успехът не се достига така, както той си е представял. Вследствие на
това душата и разумът ви ще се успокоят, страхът и съмненията ще изчезнат и светът ще тръгне към
вас.
Критиката към когото и да било, дори да е справедлива, е крайно неизгодна. Тя е неблагодарна
работа.
За да възстановят баланса между доброто и злото, равновесните сили ще направят всичко
възможно на скамейката на подсъдимите да седне самият обвинител.
Причина и повод винаги ще се намерят.
Принципа на бумеранга също никой не го е отменил.
Така че наложете табу на всяко осъждане от ваша страна. Когато ви е съвсем зле, трябва да
поправите реалността и да изведете слоя на своя свят от „мътния облак“ на чисто пространство.
Заемете се с това, което най-много ви харесва.
Вземете си специален тайм-аут, през който просто ще си почивате, без да мислите за проблемите.

www.spiralata.net 55
Отделеното време си струва, защото е необходимо да изчистите слоя на своя свят, от него зависят
много неща.
Купете си любимото лакомство. Посветете цял ден на себе си, на своите удоволствия. Поглезете
се, грижливо се сложете да спите: „Спи, миличък, твоят свят ще се погрижи за всичко“.
Ще почувствате как околната действителност постепенно се обагря с все по-топли, уютни тонове.
Ще се удивите колко реално е всичко.
Материалният свят, който преди ви е изглеждал стационарен, започва буквално пред очите ви
пластично да се трансформира.
Потискащата атмосфера се разведрява, спрелият часовник отново тиктака, хората се отнасят с по-
голяма симпатия към вас.
Гигантското дуално огледало действа просто зашеметяващо.
Реалността се движи в пространството на варианти незабележимо, като минутната стрелка - но
все пак се движи!
Основният принцип е: вие стоите пред огледалото на света и в мислите си формирате образа,
който искате да получите в реалността.
Трябва да се намирате вътре във въображаемите събития - с какво се занимавате, когато целта
вече е постигната, какво чувствате, как се усещате, какво ви заобикаля, какво става.
Намирайки се в центъра на слайда, вие си представяте колкото можете всичко, към което се
стремите.
Няма твърди правила.
Правете всичко така, както ви се получава.
Целевият слайд определя вектора на течението на вариантите.
Ако го прожектирате в мислите си системно, потокът на събития и обстоятелства ще тече към
целта. В началото на пътя не е задължително да имате точен план и да знаете как може да бъде
реализиран. За средствата дори не мислете.
В необходимото време ще се отворят нужните врати -конкретни пътища и възможности - и ще ги
забележите. Не бива да поставяте строги условия как да бъде постигната целта. Работата ви е да се
съсредоточите върху крайния резултат.
Визуализация на процеса: „Всичко ми върви просто чудесно, днес правя всичко по-добре от
вчера, а утре ще е по-добре от днес. “
Ако поддържате в мислите си целевия слайд, всички обстоятелства работят за постигане на
целта, дори да ви се струва, че не е така. Можете да го прожектирате където и колкото искате. Но
непременно поне по половин час дневно, ако наистина имате намерение да постигнете целта си.
Постарайте се да привеждате към общия знаменател на вашата цел мислите, които ви идват наум.
Обикновено дори произволните мисли се подреждат в логическа поредица, захванати една за друга.
Завършвайте логическата верига с някакъв фрагмент от целевия слайд. Просто си напомняйте от
време на време към какво се стремите в крайна сметка.
Каквото и да мислите, с каквото и да се занимавате, връщайте вниманието си към целта. Нека
слайдът се превърне във фон - всяко събитие, всеки блок информация трябва да възприемате в
неговия контекст.
Винаги помнете, че не изказвате пожелание, а изразявате твърдо намерение и гледате на целта
като на неизбежен финал. Ако не можете да кажете „аз имам“, поне кажете „смятам да имам“.
За да вземете решение да получите наистина поръчката си, необходимо е да направите нещо
конкретно, потвърждаващо сериозността на намерението ви. Не е задължително да използвате
магически ритуали, но направете конкретни стъпки, които доказват, че сте настроени решително.
Редовното изпълнение е главното условие за успеха. Може да ви се струва невероятно, че просто
така, с мислите си сте способни да формирате своята реалност.
А някога опитвали ли сте - макар и за месец - системно, осъзнато да насочвате мислите си към
целта?
Най-вероятно - не.
Свикнали сте да ги пускате на самотек. Те се разпиляват в пространството, ето защо не виждате
резултатите. Реалността не се формира с единично пожелание.
Трябва да разберете едно просто нещо: в този свят сте само вие и огледалото. Докато
вниманието ви е съсредоточено върху отражението, вие сте вътре в огледалото. Всичко, което става
там, става независимо от вас. Животът ви прилича на компютърна игра, в които правилата не са
определени от вас. Естествено, позволено ви е да правите някакви опити да въздействате върху онова,

www.spiralata.net 56
което става там. Но сте лишени от главното - нямате никаква възможност да излезете от играта.
Именно фиксирането на вниманието върху отражението превръща живота в несъзнателен сън,
в който сте напълно във властта на обстоятелствата.
Реалността властва над вас, докато вие като омагьосан тревожно наблюдавате ставащото в
огледалото. По същия начин вниманието ви потъва във филма на екрана, само че в живота това
потъване е много по-дълбоко. Вие сте хипнотизирани от отражението - то буквално ви при-тегля по
огледалния кръг.
Във вашия затвор ви задържа само едно - вниманието ви.
Способни сте да се измъкнете от огледалото.
Вътре в него е несъзнателният сън, навън - осъзнатото сънуване.
За да излезете навън, е нужно да прехвърлите вниманието си от отражението върху образа.
Осъзнавайки, че стоите пред огледало, вие се сдобивате със способността да формирате реалността
според вида на мислите си.
Като се освободите от илюзиите, насочете мислите си към крайната цел. Концентрирайте
вниманието и намерението си върху целта.
Не е достатъчно да пренасочите мислите си - необходимо е и да прехвърлите контрола на разума
от разработване на сценария върху динамичното му коригиране. Обикновено разумът се
съпротивява, ако настъпващото събитие не се вмества в представите му.
Сега всичко трябва да е обратно.
Всеки път, когато той недоволства по повод несъответствието със сценария, е необходимо да се
опомните и с готовност да приемете изменението - всичко се развива както трябва.
Нека намерението ви стане намерение на Създател: „ Всичко се развива както трябва, защото аз
съм решил така. Вече не съм подвластен на обстоятелствата, но и не се опитвам да ги управлявам.
Като прожектирам в мислите си целевия слайд, аз не формирам обстоятелствата, а крайната картина
на света, в който смятам да живея“.
Обстоятелствата се формират от външното намерение и течението на вариантите. Моята работа е
да очертая вектора на течението, а по какво русло ще потече, не е моя грижа.
Представете си, че се събуждате в своя огледален сън.
Наоколо става нещо. Пред вас са обичайните събития и декори, но вие ги гледате другояче, сякаш
сте се изтръгнали от потока на събитията и сте се оказали в центъра на огромно сферично огледало.
Вие сте част от тази реалност и същевременно съществувате отделно, независимо. По същия
начин осъзнавате своята „отделеност“, когато се събуждате в съня си и разбирате, че той вече зависи
от вас, а не вие от него.
Оказали сте се вън от този свят - излезли сте от огледалото.
Всички хора се досещат, че за да постигнат нови, непокорени върхове на успеха, е нужно да
излязат от общия строй и да тръгнат по свой път. Но въпреки това продължават упорито да вървят по
чужди стъпки, стараейки се да повторят чуждия опит.
Какво прави човека избран?
Неговите цели и врати - уникалният му, присъщ само на него път.
Щом поемете по своя път, съкровищата на света ще ви се разкрият. И тогава другите ще ви гледат
и ще се чудят как сте го постигнали.
Ако притежавате базова информация от определена област, душата може да се настрои към
съответния сектор от пространството на варианти и да получи оттам Знание, за което няма откъде да
прочетеш.
Задайте си въпрос, формулирайте го ясно и за известно време го забравете. След няколко дни
отговорът ще дойде.
Ако не дойде, задавайте периодично същия въпрос. Може и да е след няколко месеца, но
отговорът непременно ще дойде.
Трябва да имате дързостта да се възползвате от своето право на Знание, спрете да търсите
отговори на въпросите си в чуждите книги.
Просто променете насоката на намерението си - не да получавате, а да създавате.
С какво се различавате от авторите на книгите, които четете?
Само с това, че те са променили насоката на намерението си - престанали са да търсят и са
започнали да творят.
Спрели са да се водят от признати авторитети и са се осмелили да тръгнат по свой път. Вземете и
вие правото си да бъдете прави.

www.spiralata.net 57
 Вземете си правото да бъдете избрани.
Кажете си: „ От този момент нататък аз избирам себе си “.
Имате право не защото сте достойни и способни -просто имате това право. В пространството на
варианти има всичко. Там има и нещо, предназначено лично за вас - вердиктът за вашето право. Това
е пропускът ви за Вечността, санкция за привилегията да създавате своята реалност.
Светът е огледало, той се съгласява с всекиго, който е посмял да представи своя вердикт.
На прага на Вечността стои Вратар - абсолютният закон, охраняващ достъпа до всичко, което се
намира там. Този неумолим страж пуска само онзи, който има куража да се възползва от своето право
на Създател.
Пропуск ще ви бъде вашият вердикт: „Аз мога и съм достоен, защото така съм решил. Не искам и
не се надявам - аз имам намерение. “
Вземете своето право и Вратарят ще разтвори пред вас вратата към Вечността. Зад нея ви очаква
свят, където невъзможното става възможно.

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ
Важност
Важността възниква, когато на нещо се придава прекалено голямо значение. Това е излишен
потенциал в чист вид и при премахването му равновесните сили създават проблеми на онзи, който го
е предизвикал. Има два вида важност - вътрешна и външна.
Вътрешната, или собствената важност се проявява като надценяване на личните качества или
недостатъци, формулата звучи така: „аз съм важна персона“ или „аз изпълнявам важна работа“.
Когато стрелката на важността преминава опасната граница, се включват равновесните сили и
„важната персона“ получава перване по носа. Разочарование очаква и онзи, който изпълнява „важна
работа" - или тя не ще е нужна никому, или ще я изпълни много лошо. Обратната страна на медала е
подценяването на собствените качества и самоунижението. И в двата случай величината на излишния
потенциал е еднаква, разликата е само в знаците.
Външната важност също се създава от самия човек, когато придава твърде голямо значение на
обект или събитие от външния свят. формулата е: „за мен голямо значение има еди-какво си“ или „за
мен е много важно да направя еди-какво си“. Така се създава излишен потенциал и нещата се
провалят.
Вълна на успеха
Тя се образува като натрупване на благоприятни за вас жизнени линии. В пространството на
варианти има всичко, включително и такива „златни жили“. Ако сте попаднали върху крайната линия
на подобна нееднородност и сте уловили успеха, можете по инерция да се плъзгате върху други
линии от натрупването, където ще последват нови щастливи обстоятелства. Но ако след първия успех
отново ви споходи черен период, значи ви е уловило деструктивно махало и ви е отклонило от
вълната на успеха.
Гатанката на Надзирателя
„Всеки може да притежава свободата да избира всичко, което си поиска. Как да се сдобием с
такава свобода?“ Човек не знае, че не е необходимо да се бори, а просто да получава желаното.
Звучи абсолютно невероятно, но действително е така. Отговора на тази гатанка ще узнаете само ако
прочетете книгата „Транссърфинг на реалността“.
Единство между душата и разума
Разумът притежава роля, но не е способен да управлява външното намерение. Душата е способна
да усети своята тъждественост с външното намерение, но няма воля. Тя лети в пространството на
варианти като неуправляемо хвърчило. За да подчиним външното намерение на волята, е необходимо
да постигнем единство между душата и разума - състояние, при което чувствата на душата и
мислите на разума се сливат. Например когато човек е изпълнен с радостно вдъхновение, душата му
„пее“, а разумът „доволно потрива ръце“. Но когато душата и разумът се обединяват в чувствата на
тревога, страх и неприемане, се сбъдват най-лошите ни очаквания. Най-сетне, когато разсъдъкът
твърди едно, а сърцето се съпротивява, значи душата и разумът са в раздор.
Жизнена линия
Човешкият живот, както всяко друго движение на материята, представлява низ от причини и
следствия. В пространството на варианти следствието винаги се намира близо до своята причина.
Както едното произтича от другото, така и близко разположените сектори на пространството се
подреждат в жизнена линия. Сценариите и декорите на секторите върху една жизнена линия са горе-

www.spiralata.net 58
долу еднакви по своето качество. Човешкият живот си тече равномерно по собствената линия, докато
не се случи събитие, съществено променящо сценария и декорите. Тогава съдбата прави завой и
преминава върху друга жизнена линия. Винаги се намирате върху линиите, чиито параметри
отговарят на мисленото ви излъчване. Когато промените отношението си към света, т.е. начина си на
мислене, преминавате върху друга жизнена линия, с други варианти за развитие на събитията.
Знаците
Пътеводни знаци са онези, които подсказват завой в течението на вариантите. Ако приближава
нещо, способно да окаже съществено влияние върху хода на събитията, се появява знак, който
сигнализира за това. Когато течението на вариантите прави завой, вие преминавате върху друга
жизнена линия. Всяка е с приблизително еднакви качества. Течението на вариантите може да пресича
различни по своите параметри линии. Промените могат да са незначителни, но разликата се усеща.
Точно тази качествена разлика вие забелязвате съзнателно или подсъзнателно - сякаш нещо не е както
трябва.
Пътеводните знаци се появяват само в случай че започва преход върху друга жизнена линия.
Вероятно няма да забележите отделните явления. Например враната грачи, а вие не й обръщате
внимание. Не сте почувствали качествена разлика, значи все още се намирате на предишната жизнена
линия. Но ако нещо ви накара да застанете нащрек, това е знак. Отличителният му белег е, че винаги
сигнализира за започващ преход върху съществено различна жизнена линия.
Избор
Транссърфингът предлага принципно различен подход за постигане на целите. Човек прави своя
избор, както прави поръчка в ресторанта, без да се грижи за средствата за постигането му. В повечето
случаи целта се реализира сама независимо от преките действия на поръчителя. Желанията ви не се
изпълняват, мечтите ви няма да се сбъднат. Но изборът ви е неотменим закон и той неизбежно се
реализира. Невъзможно е да се обясни с две думи същността на избора. Целият транссърфинг показва
какво е избор и как да го направим.
Излишен потенциал
Излишният потенциал представлява напрежение, локална буря в равномерното енергийно поле.
Подобна нееднородност се създава от мислената енергия, когато на някакъв обект се придава
излишно голямо значение. Например желанието е излишен потенциал, защото се стреми да привлече
желания обект там, където го няма. Силното желание да имате нещо, което всъщност нямате, създава
енергийна „разлика в налягането“, която поражда вятъра на равновесните сили. Други примери за
излишни потенциали: недоволство, осъждане, възхищение, преклонение, идеализиране, надценяване,
презрение, горделивост, чувство за превъзходство, за вина, за непълноценност.
Индуциран преход
Катастрофите, стихийните бедствия, въоръжените конфликти и икономическите кризи се
развиват по спирала. Зараждат се, развиват се, напрежението все повече се засилва, идва
кулминацията, емоциите се разгарят с пълна сила и най-сетне се стига до развръзката - цялата
енергия се разпръсква в пространството и настъпва временно затишие. Подобен е принципът на
водовъртежа.
Вниманието на група хора попада в примката на махалото, то се разлюлява все по-силно,
увличайки ги върху жизнени линии с бедствия. Човек откликва на първия тласък на махалото -
например реагира на негативно събитие, взема участие в завръзката и попада в зоната на действие на
спиралата, която все повече се засилва и го всмуква като водовъртеж.
Явлението всмукване се определя като индуциран преход върху такава жизнена линия, където
човек се превръща в жертва. Откликът му на тласъка на махалото и последвалото взаимно
подхранване с енергията на колебанията индуцира преход върху жизнена линия, близка по честота до
колебанията на махалото. Вследствие на това негативното събитие се включва в слоя на света на
дадения човек.
Координиране на важността
Не придавайте излишно голямо значение на нищо. Важността не ви е нужна, тя е нужна на
махалата, които управляват хората, сякаш са марионетки, с помощта на конците на важността.
Човек се бои да се пусне от тях, защото е във властта на зависимостта, която му създава илюзията за
опора и увереност.
Увереността е същият излишен потенциал на неувереността, само че с обратен знак.
Осъзнатостта и намерението позволяват да игнорирате играта на махалата и да постигнете своето без
борба. А когато има свобода без борба, не ви е нужна увереност. Ако ми липсва важност, няма какво

www.spiralata.net 59
да защитавам и какво да завоювам - аз просто спокойно отивам и избирам каквото ми е нужно.
За да се освободите от махалата, е необходимо да се откажете от вътрешната и външната важност.
Проблемите и препятствията по пътя към целта също възникват като следствие от излишните
потенциали на важността. Ако съзнателно я отхвърлите, препятствията ще изчезнат.
Координиране на намерението
Реализирането на най-лошите очаквания на хората, склонни към негативизъм, потвърждава, че
човек е способен да оказва влияние върху хода на събитията. Всяко събитие върху жизнената линия
има две разклонения в пространството на варианти - в благоприятна и в неблагоприятна посока.
Винаги, когато се сблъсквате с едно или друго събитие, вие правите избор как да се отнасяте към
него. Ако гледате на него като на позитивно, ще попаднете върху благоприятното разклонение.
Склонността към негативизъм обаче ви кара да изразявате недоволство и да изберете
неблагоприятното разклонение.
Щом нещо ви ядоса, веднага следва нова неприятност. Такъв е принципът на „едно зло никога не
идва само“. Но поредицата неприятности не идва след бедата, а след вашето отношение към нея.
Закономерността се формира от избора, който правите на кръстопътя. Анализирайки склонността си
към негативизъм, можете да си представите къде ще ви отведе този низ от негативни разклонения.
Принципът за координиране на намерението е следният: ако решите да разглеждате привидно
негативната промяна в сценария като позитивна, така и ще бъде. Ръководейки се от този принцип,
ще постигнете такъв успех в позитивната насока, какъвто постигат негативистите в най-лошите си
очаквания.
Материална реализация
Информационната структура на пространството на варианти при известни условия може да се
материализира. Всяка мисъл, както и сектор на пространството, има определени параметри. Като
„осветява“ съответния сектор, мисленото излъчване реализира неговия вариант. Така мислите оказват
непосредствено влияние върху хода на събитията.
Пространството на варианти служи за шаблон, то определя формата и траекторията на движение
на материята. Материалната реализация се движи в пространството и времето, но вариантите остават
на мястото си и съществуват вечно. Всяко живо същество със своето мислено излъчване формира
слоя на своя свят. Нашият свят е населен от множество живи организми и всеки има свой принос във
формирането на реалността.
Махалото
Мислената енергия е материална, тя не изчезва безследно. Когато група хора започват да мислят в
една посока, „мислените им вълни“ се наслагват една върху друга и в океана от енергия се създават
невидими, но реални енерго-информационни структури - махала. Те започват да се развиват
самостоятелно и подчиняват хората на своите закони. Попаднал под влиянието на деструктивно
махало, човек губи свободата си - става винтче в големия механизъм.
Колкото повече хора - привърженици - го подхранват с енергията си, толкова по-силно се
„разлюлява“ махалото. Всяко си има собствена характера честота на колебанията -резонансна
честота. Ако броят на привържениците намалее, колебанията му затихват. Когато съвсем изчезнат,
махалото спира и умира като същност.
За да изсмучат енергия от човека, махалата използват чувствата и реакциите му: негодуване,
недоволство, омраза, раздразнение, тревога, вълнение, потиснатост, смут, отчаяние, страх, съжаление,
привързаност, възхищение, идеализиране, умиление, преклонение, високомерие, възторг,
разочарование, гордост, презрение, отвращение, обида, чувство за дълг, за вина и т.н.
Главната опасност за човека, поддал се на влиянието на деструктивното махало, е, че то
отклонява вниманието на жертвата си от онези жизнени линии, където той може да бъде щастлив.
Необходимо е да се освободи от натрапените цели, защото, като се бори за тях, той се отклонява все
повече от пътя си.
Махалото представлява егрегор, но това не е всичко. Понятието „егрегор“ не отразява комплекса
от нюанси на човешкото взаимодействие с енерго-информационните същности.
Намерение
Приблизително можем да определим намерението като решимост да имаш и да действаш.
Реализира се намерението, а не желанието. Пожелайте да вдигнете ръката си - желанието е оформено
в мислите ви, давате си сметка, че искате да вдигнете ръката си. Но дали то ще я вдигне? Не, само по
себе си желанието не произвежда никакво действие. Ръката ви ще се вдигне едва когато сте
отработили мислите си за желанието и е останала само решимостта да действате. Може би

www.spiralata.net 60
решимостта ще я вдигне? Пак не. Взели сте окончателно решение да я вдигнете, но тя още не се
движи. Какво тогава ще я вдигне? Как да се определи какво идва след решимостта?
Точно тук се проявява безпомощността на разума да даде убедително обяснение какво
представлява намерението. Определението, че намерението е решимост да имаме и да действаме, е
само прелюдия към силата, която всъщност осъществява действието. Остава просто да констатираме
факта, че ръката се вдига не от желанието и не от решимостта ни, а от намерението.
Намерението се дели на външно и на вътрешно. Вътрешното предполага активно въздействие
върху околния свят - това е решимостта да се действа. Външното е решимостта да имаш, когато
светът сам се подчинява на човешката воля. Вътрешното е концентриране на вниманието върху
процеса на своето движение към целта, а външното - концентриране на вниманието върху това как
целта се реализира сама. С вътрешното намерение целта се достига, а с външното се избира. Всичко,
свързано с магията и паранормалните явления, се отнася към външното намерение. А онова, което
може да бъде постигнато в рамките на обикновения светоглед, се постига със силата на вътрешното
намерение.
Отношения на зависимост
Отношенията на зависимост се развиват по следния сценарий: „Ако ме обичаш, ще захвърлиш
всичко и ще дойдеш с мен на края на света. Ако не се ожениш (омъжиш) за мен, значи не ме обичаш.
Ако ме хвалиш, ще ти бъда приятел. Ако не ми дадеш лопатката си, ще те изгоня от пясъчника.“
Когато любовта преминава в отношения на зависимост, неизбежно се появява поляризация и
равновесието се нарушава. Безусловната любов е любов без право на притежание, възхищение без
преклонение. С други думи, такова чувство не създава отношения на зависимост между онзи, който
обича, и предмета на неговата любов.
Равновесието се нарушава и когато нещо се сравнява с друго нещо или му се противопоставя.
„Ние сме такива, а те са други!“ Например националната гордост - в сравнение с кои нации?
Чувството за непълноценност - в сравнение с кого? Или гордост от себе си - в сравнение с кого?
Където има противопоставяне, неизбежно се включват равновесните сили. Действието им е
насочено или да „разделят“ субектите на противоречието, или да ги обединят - да ги помирят или да
ги сблъскат. Ако поляризацията е създадена от вас, действието на силите ще бъде насочено преди
всичко срещу вас.
Поляризация
Излишни потенциали възникват, когато на някакви качества се придава излишно голямо
значение. А отношения на зависимост се създават, когато хората започнат да се сравняват един с друг,
да се противопоставят или да поставят условия от рода на „ако ти така, аз пък еди-как си“.
Излишният потенциал не е страшен, докато изопачената оценка съществува сама за себе си. Но щом
изкуствено завишената оценка на един обект се сравни с друг, възниква поляризация, а тя на свой ред
поражда вятъра на равновесните сили. Те се стремят да премахнат възникналата поляризация и в
ловенето случаи действието им е насочено срещу онзи, който я е създал.
Пространство на варианти
То представлява информационна структура - безкрайно информационно поле, съдържащо всички
варианти на всички събития, които биха могли да се случат. Може да се каже, че там има всичко,
което е било, е и ще бъде. Пространството на варианти е шаблон, координатна мрежа на движението
на материята в пространството и времето. Как-то миналото, така и бъдещето се намират там
стационарно, като на кинолента, а ефектът време се проявява само при преместване на отделния
кадър, в който се намира настоящето.
Светът съществува едновременно в две форми - физическата реалност, която можем да докоснем
с ръка, и метафизичното пространство на варианти, намиращо се извън пределите на възприятието,
но не е по-малко обективно, макар достъпът до това информационно поле по принцип да е възможен.
Тъкмо оттам черпим интуитивните знания и ясновиждането. Разумът не е способен да създаде нищо
принципно ново, може само да създаде нова къщичка от старите кубчета. Мозъкът съхранява не
самата информация, а нещо като адреси на информацията в пространството на варианти. Всички
научни открития и шедьоврите на изкуството той получава от пространството на варианти с
посредничеството на душата.
Сънищата не са илюзии в обикновения смисъл на думата. Разумът не ги съчинява - той
действително ги изживява. Всичко, което наблюдаваме в реалността, са реализираните варианти. А
насън сме способни да видим онова, което не е било реализирано, т.е. пиеси с виртуален сценарий и
декори. Сънищата ни показват какво би могло да се случи в миналото или в бъдещето. Сънуването е

www.spiralata.net 61
пътешествие на душата в пространството на варианти.
Равновесни сили
Навсякъде, където има излишен потенциал, възникват равновесни сили, насочени към
отстраняването му. Той се създава от мислената енергия, когато човек придава прекомерно значение
на някакъв обект.
Да сравним две ситуации. Вие стоите на пода в стаята си, а сетне - на ръба на пропаст. В първия
случай изобщо не се вълнувате, а във втория ситуацията има огромно значение за вас - само едно
невнимателно движение и ще се случи непоправимото. На енергиен план фактът, че просто стоите,
има еднакво значение и в първия, и във втория случай. Но когато сте над пропастта, със страха си
нагнетявате напрежение, създавате нееднородност в енергийното поле, вследствие на което възникват
равновесни сили, насочени да я отстранят. Дори можете реално да усетите действието им: от една
страна, някаква необяснима сила ви тегли надолу, а от друга - ви дърпа да отстъпите от ръба на
пропастта. Защото, за да премахнат излишния потенциал на вашия страх, равновесните сили трябва
или да ви отдръпнат от края, или да ви хвърлят долу и да свършат с всичко това.
Действието на равновесните сили за отстраняване на излишните потенциали поражда огромно
множество проблеми. Коварството им се състои в това, че човек често получава резултат, точно
обратен на намерението си, като изобщо не разбира какво става. Оттук и усещането, че действа
някаква необяснима зла сила, своеобразен „закон за всеобщото зло“.
Сектор в пространството на варианти
Във всяка точка на пространството съществува отделен вариант на едно или друго събитие. За
по-лесно ще смятаме, че той се състои от сценарий и декори. Декорите са външният вид или формата
на проява, а сценарият - пътят, по който се движи материята. За по-удобно можем да разделим
пространството на варианти на сектори, като всеки си има сценарий и декори.
Колкото по-отдалечени са секторите, толкова по-големи разлики има в сценария и декорите им.
Човешката съдба също е представена от множество варианти. Теоретично няма никакви
ограничения за обратите на съдбата, тъй като пространството на варианти е безкрайно.
Слайд
Представата ни за себе си и за околния свят често е далеч от истината. Изкривяването е резултат
от нашите слайдове. Например вие се тревожите от недостатъците си и заради това изпитвате чувство
за непълноценност, защото ви се струва, че другите също не ги харесват и не ги одобряват. И тогава,
общувайки с хората, поставяте в прожекционния си апарат слайда на комплекса за непълноценност и
виждате всичко в изопачена светлина.
Слайдът е картина на действителността в главата ви, която (може би засега) не отговаря на
действителността. По правило негативният слайд поражда единство между душата и разума и
затова се реализира - най-лошите ни очаквания се сбъдват. Можем да преобразим негативните
слайдове в позитивни и да ги принудим да работят за нас. Ако целенасочено създадете позитивен
слайд, той по чудодеен начин може да преобрази слоя на вашия свят. Целевият слайд е въображаема
картина, в която целта вече е постигната. Системното му визуализиране води до материализиране на
съответния сектор от пространството на варианти.
Слой на света
Всяко живо същество материализира с мислената си енергия определен сектор от пространството
на варианти и създава слоя на своя свят. Всички слоеве се наслагват един върху друг и така всяко
същество внася своята лепта във формирането на реалността.
Със своето светоусещане човек създава индивидуален слой на света - отделна реалност. В
зависимост от неговото отношение тя има едни или други оттенъци. Метафорично казано, там се
установяват определени климатични условия - свежо утро със сияещо слънце или мрачен ден с
проливен дъжд, понякога бушува ураган или някакво природно бедствие.
Индивидуалната реалност се създава по два начина - физически и метафизичен. С други думи, с
действията и мислите си човек изгражда своя свят. Мислените образи играят главна роля, тъй като
създават по-голямата част от материалните проблеми, с които човек се налага да се бори през
повечето време. Транссърфингът се занимава изключително с метафизичния аспект.
Течение на вариантите
Информацията е разположена в пространството на варианти като матрица. Информационната
структура представлява свързани помежду си вериги. Причинно-следствените връзки пораждат
течението на варианти.
Неспокойният разум постоянно изпитва тласъците на махалата и се наема да решава всички

www.spiralata.net 62
проблеми, опитвайки се да държи ситуацията под своя контрол. Волевите му решения в повечето
случаи представляват безсмислени пляскания с ръце по водата. По-голямата част от проблемите,
особено дребните, се решават от само себе си, стига да не пречим на течението на вариантите.
Главната причина, поради която не бива активно да се съпротивяваме на течението, е, че по този
начин изразходваме маса енергия безполезно или дори в своя вреда. Течението се движи по пътя на
най-малкото съпротивление и затова съдържа най-ефикасните и рационални решения на проблемите.
Напротив, съпротивата срещу течението поражда множество нови проблеми.
Няма полза от мощния интелект на разума, ако решението вече съществува в пространството на
варианти. Когато не се пъхаме между шамарите и не пречим на течението на вариантите, решението
ще дойде само, и то най-оптималното. Оптималността е заложена в структурата на информационното
поле. В пространството на варианти има всичко, но с най-голяма степен на вероятност се реализират
вариантите с най-малък разход на енергия. Природата не изразходва енергия напразно.
Транссърфинг
Аз не съм измислил думата транссърфинг. Тя дойде при мен оттам, откъдето дойдоха всички
останали термини и изобщо цялото съдържание на книгата. И аз самият до известно време не
разбирах значението й, дори не знам как да я асоциирам. Значението й може да се тълкува като
„плъзгане през пространството на варианти“ или „трансформиране на потенциално възможния
вариант в реалност“, или „преминаване през жизнените линии“. Но в общи линии, ако се занимавате
с транссърфинг, значи балансирате върху вълната на успеха.
Фрейлинг
Това е ефикасна технология на човешките отношения, съставна част на транссърфинга. Главният
принцип на фрейлинга може да се формулира така: Откажете се от намерението да получите,
сменете го с намерение да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.
Действието на този принцип се основава върху това, че вашето външно намерение използва
вътрешното намерение на партньора ви, без да накърнява интересите му. Като резултат получавате от
него онова, до което не сте се добрали с обикновените методи на вътрешното намерение.
Ръководейки се от този принцип, ще постигнете невероятни резултати в личното и деловото си
общуване.
Цели и врати
Всеки човек си има свой уникален път, по който получава истинското щастие в живота си.
Махалата натрапват на човека цели, които примамват с престижност и недостъпност. Преследвайки
лъжливи цели, или нищо няма да постигнете, или ако го постигнете, ще разберете, че не ви е нужно.
Собствената ви цел- ще превърне живота ви в празник. Постигането на вашата цел ще повлече
след себе си изпълнението на всичките ви останали желания, като резултатите ще надминат
очакванията ви. Вашата врата е пътят, който ще ви отведе към вашата цел.
Ако се насочите към вашата цел през вашата врата, никой и нищо не ще може да ви попречи,
защото ключът на душата ви идеално пасва към ключалката на вашия път. Вашето никой не може да
ви го отнеме. Следователно няма да имате проблеми с постигането на вашата цел. Проблемът е само
да откриете вашата цел и вашата врата. Транссърфингът ще ви научи как да направите това.

На корицата:
„Светът се прекланя пред мен, а аз - пред Петър Дънов и Чарли Чагоган."
Алберт Айнщайн
Вадим Зеланд не е мениджър от „Уолстрийт", продал своето ферари и поел към Тибет. Не е
индийско хипи, озадачено от твърдението, че човекът е произлязъл от маймуната. Той е квантов
физик, създал теорията на транссърфинга, която днес има милиони фенове по света.
Какво е транссърфингът - лечебна терапия, езотерично-философско прозрение, рафинирана
мистика или авангардна концепция? Но както казва авторът, не е важно какво точно е, важното е, че
работи.
Вадим Зеланд разкрива как бихте могли да използвате всемогъщата матрица, също както тя се
стреми да ви използва. За тази цел не е необходимо да излизате от наркотичните й мрежи. Достатъчно
е да разчупите неписаното правило: „Мисли като всички." И тогава за вас няма да има невъзможни
неща, нищо че живеете в света на махалата.
Превод Весела Петрова

www.spiralata.net 63