ВЛАДЕТЕЛ, ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Сборник с доклади от международна научна конференция,

посветена на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов

МОНЕТИТЕ НА ИМПЕРАТОР ЮСТИНИАН I

(527 – 565) В ПАРИЧНОТО ОБРАЩЕНИЕ
НА ПРОВИНЦИЯ ВТОРА МИЗИЯ
Стоян Михайлов

THE COINS OF THE EMPEROR JUSTINIAN I

(527 – 565) IN MONETARY CIRCULATION
IN MOESIA SECUNDA PROVINCE
Stoyan Mihaylov

Abstract: The presented analysis of the monetary circulation of the coins of Justinian I in
Moesia secunda shows that its characteristic features were mostly determined by the adminis-
trative monetary policy, which had different dimensions in individual regions during different
chronological periods. Data shows that during the reign of Justinian I, in Moesia secunda and
also in the neighbouring province Scythia was maintained identical monetary policy, which usu-
ally was different from the one, held in Constantinople and large parts of the Balkan Peninsula.
The monetary policy in Moesia secunda during the reign of Justinian I can be divided into
two phases. During the first one (circa 527 – 538 AD) fewer new gold and bronze coins came in
the province compared to the Balkans as a whole. During the second period (circa 538 – 565 AD)
on the territory of Moesia secunda a significant amount of new coins had been distributed, which
was not characteristic of the other surrounding territories, except Scythia. This regional character-
istic can be explained by the increased attention of the Byzantine authorities towards the border
provinces of Lower Danube (Moesia secunda and Scythia). Such an attitude is evidenced not only
by the mint finds, but also by the inclusion of those provinces in the special administrative unit
Questura Iustinianus exercitus and the large-scale construction activity reported by Procopius of
Caesarea and modern archaeological researches.
The large quantity of coins from the period 538 – 565 AD in Moesia secunda according to
me is an evidence that the increased construction activity undertaken in the province during the
reign of Justinian I and the other reformist administrative measures led to a significant increase in
monetary receipts and probably provided a temporary economic prosperity for the province. This
coincided with a relatively quiet period for the Moesia secunda territories, during which over two
decades (558 – 577 AD) there were no reports of large barbaric invasions.
Keywords: Byzantium, Justinian I, coins, monetary circulation, monetary policy, Moesia
secunda, Questura Iustinianus exercitus.

367
368 Стоян Михайлов

В съвременната наука за формална разделителна линия между римско-

то и византийското монетосечене се приема монетната реформа от 498  г.,
проведена при управлението на император Анастасий I (491 – 518). За от-
сичаните след тази година монети вече може да се използва определението
„византийски“, а не „римски“ или „късноримски“ (Wroth 1908, xi – xiii; Юру-
кова 1969, 21, бел. 1; Grierson 1999, 1 – 2).
В паричната система на Византия през VI – VII в. се използват монети,
отсечени от три метала – злато, сребро и бронзова сплав. При номиналите
от злато и сребро не се наблюдава използване на специфична метална сплав,
която нарочно да намалява съдържанието на основния метал в нея (Grierson
1982, 14; Morrisson 2002, 919). Солидът (лат. solidus, гр. nomisma) е основния
номинал в монетната система на късната Римска империя и Византия (MIB,
1, 21; Grierson 1982, 8). Неговото теоретично тегло е 4,54 г, което е равно на
1/72 от римската либра (ок. 327 г). Семисът (лат. semissis) е номинал подраз-
деление на солида с тегло, равно на неговата половина (2,27 г). Друг номинал
е тремисът (лат. tremissis), равен на 1/3 от теглото на солида (1,51 г). През
ранновизантийската епоха (VІ – VІІ в.) производството на сребърни монети
както по типове, така и по количество, е силно ограничено и има по скоро
представителни и церемониални функции (Hendy 1985, 468 – 469; Grierson
1982, 137 – 146). Основните номинали са тежка милиаренсия (лат. miliarense)
с теоретично тегло 5,4 г (1/60 от либрата), лека милиаренсия (1/72 от либрата,
като солида) и силиква (лат. siliqua) с теоретично тегло 2,27 г (както семиса)
(Hahn 1989, 15). Въз основа на запазени юридически документи от епохата,
стойността на монетите, изработени от злато и сребро, се е равнявала на
стойността на вложения в тях метал (Мorrisson 2002, 918 – 919). От същите
документи може да се твърди, че съотношението в стойността между злато-
то и среброто за разглеждания период е било 1:14,4 (Hendy 1985, 475). Това
позволява да се състави следното съотношение между основните номинали
от злато и сребро: 1 солид = 2 семиса = 3 тремиса = 12 тежки милиаренсии =
15 леки милиаренсии = 30 силикви (Нahn 1989, 17).
През V в. производството на монети от бронзова сплав преживява се-
риозна криза както в качествено, така и в количествено отношение. През
498  г. се извършва реформа на бронзовото монетосечене. Въвеждат се в
обращение нови монети от три отделни номинала. На обратната страна на
монетите е поставено обозначение на номинала, като за това са използвани
числовите стойности на букви от гръцката азбука – М за стойност от 40 ну-
мии, К – 20 нумии и І – 10 нумии. Монетата с номинал 40 нумии в документи
от епохата, както и в съвременните научни изследвания, се нарича фолис.
Същевременно продължава отсичането на характерната за втората полови-
на на V в. малка монета, наричана нумус, с теоретично тегло 1,13 г (1/288 от
либрата), с вероятна парична стойност от 5 нумии, върху чийто реверс стои
монограм на владетелското име (MIB, 1, 23, 34). През 512/13 г. се извършва
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 369

нова реформа на бронзовите монети (Нendy 1985, 476 – 477). При нея те-
глото на бронзови номинали от 40, 20 и 10 нумии е удвоено и се въвежда
нов номинал със стойност 5 нумии (с обозначение за парична стойност „Е“
върху реверса на монетата), а предреформеният нумус вече имал стойност
на 2,5 нумии (MIB 1, 24, 34).
В съвременната наука няма единно мнение за паричния еквивалент на
новите бронзови монети. Австрийският изследовател В. Хан предполага, че
след 512  г. 1 солид се разменя за 360 фолиса (с общо тегло 20 либри, т. е.
ок. 6,5 кг) (MIB 1, 24), според М. Хенди за 210 фолиса (Нendy 1985, 478)1,
а според С. Морисон за 288 фолиса (с общо тегло 16 либри, т. е. ок. 5,2 кг)
(Morrisson, Ivanišević 2006, 51 Tab. 2).
При управлението на Юстин І (518 – 527) в монетната система на Визан-
тия не се наблюдават почти никакви промени относно видовете номинали и
техните тегловни стандарти. Основната разлика с предходното управление
e, че реформените бронзови монети, освен в Константинопол, Никомедия
и Антиохия, започват да сe секат и в ателиетата в Кизик и Тесалоника. Мо-
нетарниците в египетската Александрия и кримския Херсонес произвеждат
свои специфични номинали (MIB 1, 24, 42 – 44)
Дългото управление на Юстиниан І (527 – 565) от нумизматична гледна
точка традиционно се разделя на четири отделни периода, които се опре-
делят от проведените частични парични реформи. През първия период
(527 – 538) монетната система на Византия почти не се променя. Редовните
номинали запазват както тегловните си стандарти, така и своите тради-
ционни сюжети.
През втория период (538 – 542) при златното монетосечене е сменен
дизайнът на лицевата страна на солидите. Изображението на императора ¾
анфас, държащ копие през рамо и щит, е заменено в бюст изцяло насреща,
като владетелят вместо копие в дясната си ръка държи кълбо с кръст. Според
В. Хан тази промяна е въведена през 537 г. с началото на новия индиктионен
цикъл (MIB 1, 47), а не както се датира в други нумизматични изследвания
през 538 г. (Wroth 1908, xci; DOC I, 69 – 70). Реверсът на солида остава съ-
щия, както е въведен при управлението на Юстин І през 522 г.
След 537 – 538 г. освен солиди с тегло от 24 кератиона2 (4,54 г), започва
сеченето на така наречените „леки солиди“ (Hendy 1985, 492 – 493), като при
Юстиниан І се произвеждат емисии с тегла от 22 (4,17 г) и 20 (3,79 г) кера-

1  Този обменен курс е посочен в „Тайна история“ на Прокопий Кесарийски, като от

текста се разбира, че той е при управлението на Юстиниан I, преди смъртта на съпругата
му Теодора.
2 Кeратионът/каратът (гр. keration, лат. siliqua) в Античността и Средновековието е

мярка за тежест с приблизително тегло 0,189 г, равна на 1/1728 част от римската либра (ок.
327 г), колкото е тежала семката от шушулката на дървото рожков (Ceratonia siliqua). Eдин
стандартен солид тежи 24 кератиона, поради което кератиона се използва и като сметковод-
на единица равна на 1/24 от солида.
370 Стоян Михайлов

тиона. Външният вид на леките солиди е същият като на редовните емисии,

като разлика има единствено в отреза на реверса, където традиционното
обозначение CONOB е заменено с CONS, OB*+* (за монети от 22 кератиона)
и CO*, OB+*, OBXX и др. (за монети от 20 кератиона) (MIB 1, Prägetabelle ІІІ).
През 538 – 539 г. е предприета реформа на бронзовото монетосечене. В.
Хан предполага, че тегловният стандарт на фолиса е увеличен от 18,19 г (1/18
от либрата) на 24,07 г (1/13½ от либрата), съответно в същата пропорция са
увеличени и теглата на останалите номинали от 20, 10 и 5 нумии (MIBE, 16).
Друго предположение е, че теоретичното тегло на фолиса е станало 26,88 г
(1/12 от либрата) (BNP 1, 61).
Променя се и иконографията на бронзовите монети. На лицето изо-
бражението на владетеля в профил надясно с диадема и наметало, което е
с дълга традиция в римо-византийското монетосечене, е заменено от въве-
деното по същото време (537– 538) върху солидите, допоясно изображение
на владетел насреща с шлем, броня и щит, държащ кълбо с кръст в дясната
ръка. Друго нововъведение е отбелязването върху реверса на монетите на
поредната регнална година от управлението на съответния император. От
лявата страна на номиналната стойност (отбелязана с буквите М, К и I),
вертикално на латински език се изписва думата ANNO, а от дясната страна
с римски цифри се посочва годината на управление. Най-ранната регнална
година, поставена върху монетите, е 12-та година (XII, 538/9 г.) от управле-
нието на Юстиниан I (BNP 1, 61 – 62; MIB 1, 59 – 63; Grierson 1982, 60).
В третият период (542 – 550) отново се извършва реформа на тегловния
стандарт на бронзовите монети. За първи път след 498 г. са намалени диа-
метърът и теглото на редовните номинали. Теоретичното тегло на фолиса
е променено на 1/15 от теглото на либрата (MIB 1, 26; Morrisson, Ivanišević
2006, 51 Tab. 2), като реципрочно е намалено и теглото на останалите номи-
нали от 20, 10 и 5 нумии.
При четвъртия период (550 – 565) се извършва още една реформа на фо-
лиса. Неговото теоретично тегло е намалено до стойността използвана в пе-
риода 512 – 538 г., а именно от 1/18 от либрата (18,19 г) (MIB 1, 26; Morrisson,
Ivanišević 2006, 51 Tab. 2).
Има различни интерпретации за паричния еквивалент на новата серия
бронзови монети. Според В. Хан след 538 г. един златен солид вече се разме-
нял за 210 фолиса, а не за 360, а след 542 г. въпреки намаляването на теглото
на фолиса, той се разменял за 180 фолиса. Тези разменни курсове са познати
от „Тайната история“ на Прокопий Кесарийски и са датирани преди смъртта
на императрица Теодора (548 г). Посочените от античния автор стойности
В. Хан свързва с двете реформи на бронзовите монети от 538  г. и 542  г.
(МIB 1, 25 – 26)3. С. Морисон и В. Иванишевич игнорират информацията на
3  Посоченият пасаж в превод на български език от И. Генов е следния: Но аз смятам,

че не бива да отминавам и мошеничествата на императора и императрицата при монето-

сеченето. Докато преди сарафите изплащаха обикновено по двеста и десет обола, наречени
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 371

Прокопий и предполагат, че в периодите 538 – 542 г. и 542 – 550 г. един солид

се е разменял за 240 фолиса (Morrisson, Ivanišević 2006, 51 Tab. 2), което е
увеличение с 20% на стойността на бронзовия номинал, което отговаря на
предполаганото от тях 20% увеличение на теоретичното теглото на фолиса.
Според М. Хенди посоченият от Прокопий курс от 210 фолиса за един солид
се отнася за периода 512 – 538 г., а този от 180 фолиса за солид за времето
след 538 г. (Нendy 1985, 478).
В. Хан предполага, че след 550 година един солид се е разменял срещу
216 монети от 40 нумии, а Морисон и Иванишевич приемат, че както теглов-
ният стандарт се е върнал към размера от преди 538 г., така и един солид се е
разменял отново за 288 фолиса, както според тях е било в периода 512 – 538 г.
(MIB 1, 26; Morrisson, Ivanišević 2006, 51 Tab. 2).
Направените в настоящата работа наблюдения за участието на монети-
те на Юстиниан I в паричното обращение се основават на информацията от
1358 екземпляра, отсечени в името на този византийски император и наме-
рени на територията на ранновизантийската провинция Втора Мизия. Те са
част от общо 4485 монети известни на автора, отсечени в периода 498 – 681 г.
и открити в спомената територия4. Събраната информация за монетите на
Юстиниан I са разгледани в контекста на общите данни за паричното обра-
щение в периода 498 – 681 г. в провинция Втора Мизия.
За систематизирането и анализирането на монети, отсечени през ран-
новизантийския период и открити на територията на Втора Мизия, са из-
работени графики, които показват хронологическото разпределение (по пе-
риоди), начин на намиране (единични монети или от колективни находки),
качественото (вид на метал) и количественото измерение на включените ек-
земпляри (Обр. 1 – 4). Стойностите показани в графиките не са абсолютния
брой на монетите, а коефициент % солиди за година, представящ паричния
им еквивалент в солиди и пресметнат в проценти. За целта се използва мето-
дика прилагана успешно върху ранновизантийски нумизматичен материал
(Poenaru Bordea, Ocheşeanu 1980, 378 – 386; Poenaru Bordea 1981, 366 – 374).
За сравнение и анализ на получената информация за Втора Мизия са из-
работени подобни таблици представящи коефициента % солиди за година за
бронзовите монети от провинция Скития (Обр. 5) и от два археологически
обекта от Константинопол (Обр. 6 – 7), за които са използвани емпирични-

фоли, за един златен статер, Юстиниан и Теодора измислиха нова печалба за себе си и на-
редиха за един статер да се дават само по сто и осемдесет обола. По този начин изземваха
от всяка златна монета по една шеста част във вреда на всички хора (Прокопий 1983, 94).
4  Данните за споменатите ранновизантийски монети са събрани от автора във връз-

ка с разработвания дисертационен труд „Парично обращение в провинция Втора Мизия

498 – 681  г.“ към катедра „Археология“ в Исторически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и
Методий“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“, защитен през март
2019 г.
372 Стоян Михайлов

те данни от съответни нумизматични публикации (Gândilă 2008, 319 – 320

Table 1; Hendy 1986, 285 – 321; Hendy 2007, 195 – 239). За сравнение са използ-
вани и обработените графично данни за монетите от колективните находки
(491 – 713) открити на Балканския полуостров и в Мала Азия (Morrisson,
Ivanišević 2006, 46 Fig. 2a, 50 Fig. 4).
В първата част (527 – 538) от царуването на Юстиниан І при златното
монетосечене се отчита лек спад на коефициента % солиди за година и при
единичните монети, и при колективните находки (Обр. 1). Тенденцията
е различна от тази на целия Балкански полуостров, където се регистрира
отчетлив ръст в броя на постъпилите новоотсечени златни екземпляри
(Morrisson, Ivanišević 2006, 46 Fig. 2a).
Средногодишното постъпление на бронзови монети на територията
на Втора Мизия също е по-ниско в сравнение с управлението на Юстин I
(518 – 527), като тази тенденция се отбелязва и в отделните мизийски мо-
нетни серии от Шумен, Велико Търново, Ятрус и Нове (Михайлов 2010а,
112 – 113). Намаляване на показателя % солиди за година се наблюдава в
провинция Скития (Обр. 5), както и броя на монетите на Балканският по-
луостров (Morrisson, Ivanišević 2006, 50 Fig. 4). Данните позволяват да се
предположи, че има планирана административна промяна в обема на раз-
пространените на бронзови монети на целия Балкански полуостров.
В същия период на територията на Втора Мизия от парично обращение
отпадат колективни находки от Осеново, Златни пясъци, Варна и Дебнево
(Михайлов 2010а, 116 Фиг. 4). Първите три находки са от един общ географ-
ски район  – Черноморското крайбрежие между река Батовска на север и
дн. град Варна на юг. Находките имат и еднакъв хронологически състав –
и трите съдържат фолиси, отсечени в интервала 512 – 538  г. Географски и
хронологически към тази група може да се добави и колективна находка от
Калиакра, съдържаща 7 солида, произведени между 507 г. и 538 г. (Кузманов
1975, 77 – 80). Тези находки от споменатия регион биха могли да са отпадна-
ли от парично обращение по една и съща причина, а именно някое вражеско
нападение през 30-те години на VI в. (Прокопий, 110 – 111; Велков 1959, 47;
Плетньов 2017, 113 – 114) или друго локално събитие, останало неспомена-
то в достигналите до нас исторически известия.
През първия период (527 – 538) от управлението на Юстиниан I във
Втора Мизия се регистрира спад на навлизането на новоотсечени златни и
бронзови монети в сравнение с управлението на Юстин I (518 – 527). При
бронзовите монети този процес е синхронен с други монетни серии от
Балканите и според мен се дължи на промяна в регионалната монетарна
политика, а не поради нестабилната военнополитическа обстановка, както
обикновено се предполага (Димитров 2009, 350). Доколко „варварските
нашествия“ на територията на Втора Мизия допринасят за намаляването на
постъпленията на златни монети, което отличава провинцията от общите
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 373

данни за Балканския полуостров, на този етап на проучванията е трудно да

се предположи.
Във Втора Мизия се отчита изключително голям приток на монети
произведени през втората част (538 – 542) от управлението на Юстиниан I.
При златните екземпляри коефициентът % солиди за година се увеличава
три пъти (Обр. 1). На Балканите като цяло средногодишните постъпления
на златни монети в периода 538 – 542 г. са относително равни с тези от пре-
дходния интервал (Morrisson, Ivanišević 2006, 46 Fig. 2a). Тези данни могат
да се интерпретират в посока, че интензитета на разпространението на злат-
ни монети в провинцията компенсира своето изоставане от първата част
(527 – 538) на управлението на Юстиниан I и вече се изравнява със средните
нива, характерни за географския и административен регион, към който
принадлежи.
Аналогично е развитието и по отношение на разпространението на
бронзови емисии. Коефициентът % солиди за година и за този вид монети се
увеличава почти три път в сравнение с предходния хронологически интер-
вал (Обр. 2).
С въвеждането през 538/9 г. на отбелязването върху реверса на бронзо-
вите номинали на поредната регнална година от управлението на византийс­
кия император може да се проследяват постъпленията на бронзови монети
и по този показател. Периодът 538 – 542 г. обхваща четири регнални години
(ХII–ХV). През всички тях се отчита значително количество, по-голямо в
сравнение със средните годишни стойности на всички периоди преди това.
При сравнение между самите четири години се забелязва, че сумата на
бронзовите монети през ХIV-та година (540/1 г.) е малко над половината от
нивата, достигнати в предходната и следващата години (Михайлов 2010а,
115 Фиг. 3). Ситуацията с годишните постъпления е идентична и в данните,
обобщени за провинция Скития (Gândilă 2008, 307). Следователно, може да
се твърди, че пресметнатите статистически показания вероятно отразяват
действителните тенденции в снабдяването на паричното обращение, а не са
единствено плод на случайност. Също така може да се направи изводът, че в
кратък период от време (в случая четири години) количеството на разпрос-
траняваните монетни емисии не е постоянна, а променлива величина.
В Скития също има двукратно увеличение на средните годишни постъ-
пления на номинали, произведени от бронзова сплав (Обр. 5), докато в Кон-
стантинопол се наблюдава почти пълното им отсъствие (Обр. 6 – 7). На Бал-
каните общата тенденция е за леко намаление на годишните постъпления
на този вид монети в сравнение с времето между 532 г. и 537 г. (Morrisson,
Ivanišević 2006, 50 Fig. 4). От друга страна, регистрираните екземпляри, от-
сечени в периода 538 – 542 г. на територията на диоцеза Илирик, са открити
в провинциите Първа и Втора Македония и Елада (Morrisson, Ivanišević
2006, 52).
374 Стоян Михайлов

Данните позволяват да се предположи, че бронзовите монети, отсечени

през 538 – 542 г., не са разпространени равномерно по територията на визан-
тийската империя, а са насочени административно към точно определени
провинции. Между тях особено положение заемат Втора Мизия и Скития,
защото според А. Гъндила ок. 70% от известните екземпляри, отсечени в
посочения период, са открити на територията на двете долнодунавски про-
винции (Gândilă 2012, 378).
Картината с местонамирането на бронзови монети, отсечени във въ-
просния период, има своя конкретна специфика и на самата територия на
Втора Мизия. В селища като Шумен, Габрово-Градище, Нове се наблюдава
описаното вече общо за провинцията неколкократно увеличение на постъ-
пленията на бронзови монети. Обратната тенденция, вместо увеличение се
отчита двукратно намаление на показателя % солиди за година, присъства в
монетните комплекси от Варна – Римски терми, Велико Търново (крепост
на хълма Царевец) (Михайлов 2010а, 112 Фиг. 2; Михайлов, Йосифов 2012,
142 Таб. 1). В по-ранна публикация предположих, че причина за негативната
тенденция в постъпването на новоотсечени монети в ранновизантийският
град на хълма Царевец във Велико Търново може да са нападенията в тази
част на Втора Мизия през 535 г. или 538 г. (Михайлов 2010а, 114). Освен тази
възможност, друго обяснение би могло да бъде количеството на разпрос-
траняваните в селището и района му монети от финансовите власти. Към
подобна мисъл водят данните за паричната циркулация в самата столица
Константинопол (Обр. 6 – 7), където със сигурност не може да се говори за
„варварски нападения“, но монетните постъпления в периода 538 – 565 г. не
се различават от тези във Велико Търново. Следователно данните позволя-
ват да се мисли, че в самата Втора Мизия бронзовите монети, отсечени през
538  – 542 г., също са разпространени административно в точно определени
зони и селища.
Увеличеното постъпление на новоотсечени златни и бронзови монети
трябва да се разглежда комплексно с други сведения за епохата, които дават
информация, че по отношение на Втора Мизия започва да се води специална
политика. Проведени са административни реформи, целящи подобряване
на управлението на Втора Мизия. През 535 г. е въведена длъжността пре-
тор на Тракия за ръководителя на едноименния диоцез, който обединява
цивилната и военна власт в административната структура, към която при-
надлежи и Втора Мизия. През 536 г. е създадена и специална администра-
тивна единица – Юстинианова квестура екзерцитус, която включва провин-
циите Скития, Втора Мизия, Цикладските острови, Кария и Кипър, с цел
да организира финансовото и ресурсно обезпечаване на военните и други
държавни дейности в първите две от тях (Torbatov 1997, 82). Като част от
политиката към Втора Мизия и Скития могат да се разглеждат и сведенията
на историка Прокопий Кесарийски за възстановяването и построяването на
поне 78 укрепления в двете провинции (Плетньов 2017, 123).
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 375

Данните за възходящата тенденция в монетното обращение позволява

да се мисли, че още със създаването на Квестура екзерцитус започват ме-
роприятия за възстановяване и развитие на Втора Мизия, част от които е
и мащабната строителна дейност. В случая откритите на територията на
провинцията монети  – златни (емисия 537 – 542  г.) и бронзови (отсечени
538 – 542 г.), са доказателство, че по същото време вече са започнали активни
действия, които водят до вливането в местната икономика на значителни
парични средства. Съответно началото на строителството, за което пише
Прокопий и отнася най-общо към управлението на Юстиниан I, за терито-
рията на Втора Мизия въз основа на спецификата на паричната циркулация
може да се предположи, че започва ок. 536 – 538 г.
Третият период (542 – 550) от нумизматична гледна точка в управле-
нието на Юстиниан I се определя от леките изменения в паричната система.
По отношение на златното монетосечене промяната е буквално формална,
но даваща хронологическо уточнение. При основния тип солид, датиран в
537 – 542 г., ангелът на реверса е с дълъг кръст в дясната си ръка (МIВ 1, No.
6), а при типа от 542 – 565 г. той държи почти същия предмет, но описван
в нумизматичната литература като дълъг жезъл, завършващ с христограм
(МIВ 1, No. 7). При бронзовото монетосечене се извършва редуциране на
тегловния еталон на бронзовите номинали, като теглото на фолиса се про-
меня от 1/13 ½ на 1/15 от либрата. Тази промяна не трябва да се приема
като изцяло отказ от реформата от 538 г., защото все пак няма връщане към
стандарта за фолиса от периода 512 – 538 г. от 1/18 от либрата (Михайлов
2010а, 114).
Постъпленията на златни монети поради това, че се произвежда един
основен тип, не могат да се отделят от следващия период 550 – 565 г., зато-
ва наблюденията са общи за времето 542 – 565  г. През последния посочен
хронологически интервал се наблюдава отново увеличение на показателя %
солиди за година над два пъти и при единичните екземпляри, и при колектив-
ните находки (Обр. 1). Общо на Балканите тенденцията, обаче, е негативна
и се отчита значително намаление (Morrisson, Ivanišević 2006, 46 Fig. 2a).
При разпространението на бронзови монети, отсечени в осемте рег­
нални години от ХVI-та до ХХIII-та, се отчита низходяща тенденция, но
средното ниво все пак не слиза под общите рамки, характерни за всички
периоди след 512 г. (Михайлов 2010а, 115 Фиг. 3). Същата ситуация на спад
на коефициентът % солиди за година на новоотсечени монети в циркулация
се наблюдава и в Скития (Обр. 5). В Константинопол, където почти липсват
бронзови екземпляри от предходния период, коефициентът % солиди за
година е в посока на увеличение (Обр. 6 – 7). В селищата от Втора Мизия,
които спрямо монетите от периода 538 – 542  г. образуваха две групи, то
спрямо екземплярите от 542 – 550  г. всички следват една обща низходяща
тенденция. Едно изключение от общото развитие са данните от Ятрус,
376 Стоян Михайлов

където средногодишното постъпление в разглеждания период е по-високо,

отколкото в предходния (Михайлов 2010а, 112 Фиг. 2). При данните за по-
стъпленията на бронзови екземпляри за всяка година се вижда, че вътре в
периода са оформени две хронологически подгрупи (Михайлов 2010а, 115
Фиг. 3). В първите четири години (542 – 546) наличните екземпляри са в по-
голямо количество в сравнение със следващите четири години (546 – 550).
Същите две подгрупи са видими и в данните от Скития (Gândilă 2008, 307)
и от Балканския полуостров (Morrisson, Ivanišević 2006, 50, fig. 4).
Разгледаната информация за постъпленията на бронзови монети във
Втора Мизия през 542 – 550 г. позволяват да се твърди, че разпространение-
то им през периода отговаря на общите тенденции, които са характерни за
провинция Скития и Балканите.
Голямата разлика в паричната циркулация на Втора Мизия е увеличе-
ното постъпление на златни монети, което е обратно на общобалканската
тенденция. Като се има предвид, че златните монети съставляват над 90% от
паричната стойност за всеки един отделен период и като цяло (Михайлов
2018, 126 – 130), може да се обобщи, че през 542 – 550  г. продължава да се
увеличава общата стойност на паричната маса в циркулация.
Последната част (550 – 565) от дългото управление на Юстиниан I по
отношение на златното монетосечене и неговото разпространение се явява
неразделно продължение от предходния период, като за цялото време от
542 – 565 г. се произвежда един и същ тип солиди, а другият разпространен
номинал – тремис, отсичат от един тип през цялото му царуване. Както беше
посочено, находките от Втора Мизия показват едно засилено обращение
на солидите, изработени между 542 г. и 565 г. Това означава, че към Втора
Мизия продължават да се насочват централизирано от администрацията
значителни парични суми, които средно годишно са по-големи от тези през
периода 538 – 542 г. Ако свързваме засиленото постъпление на солиди с дър-
жавното строителство на укрепления и други съоръжения, то може да се
предположи, че между 542 г. и 565 г. то е получило още по-големи измерения
на територията на провинцията в сравнение с предходния период. За съжа-
ление, към момента не може да се направи разделяне на по-кратки интерва-
ли на този 23-годишен период. Може само да се допусне, че постъпленията
на златни монети не са константна, а променлива величина, както показват
данните за датираните с регнална година бронзови емисии.
При бронзовите монети коефициента % солиди за година за периода
550 – 565  г. във Втора Мизия отчита трикратно намаление, като негови-
те средно годишни стойности са най-ниските след 512  г. (Обр. 2). Както
винаги, почти идентични са стойностите в Скития (Обр. 5). В серията от
Константинопол – Календерхане се наблюдава леко увеличение (Обр. 7), но
това е поради много ниските постъпления от предходния период (542 – 550).
В селищата от Втора Мизия низходящата насока също е преобладаващият
резултат (Михайлов 2010а, 112 Фиг. 2).
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 377

При прегледа на годишните постъпления на бронзови монети във Втора

Мизия се установява, че периодът на малки годишни постъпления на прак-
тика започва през 549/50 г. и завършва с III-та регнална година (567/8 г.) на
Юстин II (Михайлов 2010а, 115 Фиг. 3).
Наличието навсякъде на ниско ниво на разпространение на бронзови
монети позволява да се мисли, че причините за това трябва да се търсят в
монетарната политика, а не в други политически събития (военни стълк-
новения и нашествия), които биха оказали своя ефект само върху отделни
региони, например като граничните провинции Втора Мизия и Скития.
През 550  г. отново се извършва намаление на тегловния стандарт на
бронзовите монети, като за фолиса се връща стойността от 1/18 от либрата,
както е преди реформата от 538  г. (MIB 1, 26; Morrisson, Ivanišević 2006,
51, tab. 2). Намалява и общият обем на произвежданите бронзови монети,
което се вижда и от липсата на емисии през някои години в монетарници-
те в Константинопол, Кизик и Никомедия (MIB 1, Praegetabelle III; Жеков
1988, 22). Сведение на Йоан Малала за опит на правителството да девалвира
стойността на бронзовите монети през март 553 г. довежда до обществено
недоволство и принуждава властта да се откаже от своите намерения (Ma-
lalas, 293:117; MIBE, 17). Тази информация показва, че финансовите власти
се опитват да осъществяват рестриктивни действия спрямо бронзовото
монетосечене.
Вероятно обяснение на ограничаването на производството и циркула-
цията на бронзови монети може да е влошеното икономическо положение
на Византия вследствие на агресивната реставраторска политика на Юсти-
ниан І, осъществявана с многобройни, понякога продължителни войни. Съ-
щевременно опитите за спиране на варварските нашествия на Балканския
полуостров са като цяло неуспешни (Острогорски (б.г.), 120 – 123; Велков
1959, 47 – 49).
Друга възможност е причините да са преди всичко финансови и не тол-
кова икономически. За времето между 512 г. и 550 г. е произведено голямо
количество бронзови монети, което би могло да е довело до пренасищане
на паричното обращение с нискостойностни бронзови монети и да няма
нужда от производството на нови количества. Властите след 550  г. първо
намаляват производството и разпространението на монети, а според Йоан
Малала през 553 г. се опитват да обезценят бронзовите монети спрямо злат-
ните. След като не успява в своите намерения, финансовата администрация
след 554 г. започва засилено да произвежда монети от номинал 10 нумии,
а ограничава сеченето на доминиращите в предишните периоди фолиси и
полуфолиси. След 562 г. се слага началото на засиленото разпространение на
полуфолиси на Тесалоника, които са с по-нисък тегловен стандарт.
Разгледаните особености на паричното обращение на отсечените от
името на Юстиниан I монети дават възможност да се погледне от по-раз-
лична гледна точка строителната политика на този император.
378 Стоян Михайлов

Според Прокопий при управлението на Юстиниан I са били изградени

или поправени над 400 кастела, крепости и градове, като възстановените и
построени крепости в Скития и Втора Мизия са 78 (Плетньов 2017, 123).
Най-разпространената оценка на засилената фортификационна дейност по
Дунавския лимес е, че тя не успяла да спре нашествията. Липсвали доста-
тъчно налични войници, защото голяма част от армията на империята била
заета с военни действия на други фронтове. Изтощителните войни водени
при управлението на Юстиниан І намалявали отбранителната способност
на империята по нейните балкански граници (Велков 1959, 49; Острогор-
ски (б.г.), 122; Плетньов 2017, 124 – 125).
По този въпрос може да се формира и по-различна позиция. Според
издадена през 538 г. Новела LXV, имотите с печалба са тези, които се на-
мирали близо до градски стени (Новели, 66; Torbatov 1997, 82). Вероятно
през VI век се е смятало, че изграждането на повече укрепления повишава
сигурността и осигурява възможност да се обработват с печалба повече
поземлени имоти, които са разположени в близост до тези укрепления.
В резултат на това би се повишила стойността и привлекателността на
подобна недвижима собственост. Друг неотбелязан от изследователите
досега резултат от мащабната строителната дейност на Юстиниан I, специ-
ално в Скития и Втора Мизия, е, че по този начин се постига и значително
инвестиране на ресурси от различен характер в тези бедни и опустошени
гранични провинции, което вероятно осигурява значителни приходи на
местното население (както на собственици, осигуряващи храни и матери-
али, така и на хора, които намират работа на тези строежи). От времето
на император Анастасий I e известен случаят с възстановяването на кре-
постта Дара в Сирия, когато дневната надница за един работник е била
4 кератиона (т. е. 1/6 солид или един златен солид за шест работни дни),
а за работник със собствено магаре дневната надница е 8 кератиона (т. е.
два солида за шест работни дни). Както коментира авторът на сведението
Захарий Ретор, това е изключително добро заплащане и всички кръчмари
затворили заведенията си, а жетварите напуснали нивите и се включили в
този строеж, в следствие на което много хора станали богати (Ostrogorsky
1932, 297 note 1). От данните за VI–VII в. може да се обобщи, че обичайната
надница за неквалифициран труд е била около 1/4  – 1/2 кератион на ден
(Михайлов 2010б, 684 – 685), т. е. в случая с възстановяването на стените на
Дара властите предлагат неколкократно по-голямо възнаграждение от оби-
чайното за подобен труд. В съчинението на Прокопий За строежите липс-
ва информация за размера на заплащането на труда, но по аналогия може
да се предположи, че вероятно то е било по-високо от обичайното. Дори
да допуснем, че възнагражденията на тези строежи не са били по-високи
от приетите за епохата, все пак остава ефектът от увеличената заетост при
реализирането на тази мащабна строителна дейност. Като свидетелство
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 379

за евентуалния положителен ефект от това строителство могат да служат

монетните находки от Втора Мизия и Скития. Eдиничните находки на най-
тежката серия ранновизантийски фолиси от периода 538 – 542 г. показват,
че те са концентрирани най-вече в провинциите Втора Мизия и Скития,
както и в провинциите от северната част на диоцез Илирик. А. Гъндила
свързва този факт най-вече с присъствието на военни части (Gândilă 2012,
378). Концентрация на военни части има и в други точки на империята,
където не се открива такова количество фолиси от периода 538 – 542  г.
Според мен изключително големият брой тежки юстинианови фолиси от
региона на Долен Дунав по-скоро е свързан с мащабната строителна дей-
ност, осъществена в същата зона. Присъствието на значителен обем медни
монети във Втора Мизия и Скития, сечени след 538 г., може да служи и като
хронологически маркер за осъществяването на голяма част от крепостното
строителство, за което съобщава Прокопий, но без да посочва конкретни
дати5.
Представеният анализ на паричното обращение на монетите на Юсти-
ниан I във Втора Мизия показва, че неговите характерни черти се определят
най-вече от административната монетарна политика, която има различни
измерения в отделни региони през различните хронологически периоди. В
случая на Втора Мизия данните показват, че при управлението на Юстини-
ан I в нея и в съседната провинция Скития се води идентична монетарна
политика, която обаче е обикновено е различна от тази в Константинопол и
големи части от Балканският полуостров.
Монетарната политика към Втора Мизия при управлението на Юсти-
ниан I може да се раздели в две фази. През първата (ок. 527 – 538) в провин-
цията постъпват по-малко новопроизведени златни и бронзови монети в
сравнение с Балканите като цяло. През втората (ок. 538 – 565) на територия-
та на Втора Мизия са разпространени значително количество новоотсечени
монети, което не е характерно за другите околни земи, с изключение на Ски-
тия. Тази регионална характеристика може да се обясни със засиленото вни-
мание от страна на византийските власти към граничните долнодунавски
провинции (Втора Мизия и Скития). За подобно отношение свидетелстват
не само монетните находки, но включването на споменатите провинции в
специалната административна единица Юстинианова квестура екзерцитус
и широкомащабната строителна дейност, за която сведения дават Прокопий
Кесарийски и съвременните археологически проучвания.
Голямото количество на монетите от периода 538 – 565 г. във Втора Мизия
според мен са свидетелство, че засилената строителната дейност предприета
в провинцията при управлението на Юстиниан I, и другите реформаторски

5  Според С. Торбатов, основният период на фортификационно строителство може да

се постави между 551 и 560/1 г. (Torbatov 1997, 83 – 84).

380 Стоян Михайлов

административни мерки водят до значително увеличение на паричните по-

стъпления и вероятно осигуряват временен икономически просперитет на
провинцията. Това съвпада и с един относително спокоен период за земите
на Втора Мизия, през който в рамките на близо две десетилетия (558 – 577)
липсват известия за големи варварски нашествия.

Обр. 1. Графика на коефициент % солиди за година на златни

и сребърни
Обр. 1. Графика на коефициент монети
% солиди от Втора
за година Мизия
на златни и сребърни монети от
Втора Мизия
Обр.
5 1. Графика на коефициент % солиди за година на златни иединични монети
сребърни монети от
Втора
4
Мизия колективни находки
5 единични монети
3 колективни находки
4
2
3
1
2
0
1
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681
0
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681
Обр. 2. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети от Втора
Мизия Обр. 2. Графика на коефициент % солиди за година
Обр.
5 на бронзови
2. Графика на коефициент монети
% солиди от Втора
за година Мизия монети от Втора
на бронзови
единични монети
Мизия колективни находки
4
5
единични монети
3 колективни находки
4

2
3

1
2

0
1
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681

0
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681

Обр. 3. Графика на коефициент % солиди за година на монети от колективни

находки от Втора Мизия
Обр.
5 3. Графика на коефициент % солиди за година на монети от колективни
находки от Втора Мизия AU, AR AE
4
5
AU, AR AE
3
4

2
3

1
2

0
1
91
98

12
18

27

38
42
50

65

78
82

92

02
10
16

41

68

81
 2

0
Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 381
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681
Обр. 3. Графика на коефициент % солиди за година на монети
Обр. 3. Графика наот колективни
коефициент находки
% солиди за от Втора
година Мизия от колективни
на монети
находки от Втора Мизия
5
AU, AR AE
4

0
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681
Обр. 4. Графика на коефициент % солиди за година
на единични
Обр. 4. Графика на коефициент монети
% солиди от Втора
за година Мизия монети от Втора
на единични
Мизия
5
Обр. 4. Графика на коефициент % солиди за година на единични монети
AU, AR от ВтораAE
4
Мизия
53
AU, AR AE
42

31

20
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681
1

0
491
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

668

681

Обр. 5. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети от Скития

Обр. 5. Графика на коефициент % солиди за година
5 на бронзови монетиСкития
провинция от Скития
Обр.
4
5. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети от Скития
53 провинция Скития
42

3
1
2
0
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

651

668

681

0
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

651

668

681

Обр. 6. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети от

Константинопол – Сарачхане
Обр. 6. Графика на коефициент %Константинопол
солиди за година -на бронзови (Св.
Сарачхане монети от
Полиевкт)
Константинопол
5 – Сарачхане

4 Константинопол - Сарачхане (Св. Полиевкт)

 2

498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

651

668

681
382 Стоян Михайлов

Обр. 6. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети

от Константинопол –
Обр. 6. Графика на коефициент Сарачхане
% солиди за година на бронзови монети от
Константинопол – Сарачхане
Константинопол - Сарачхане (Св. Полиевкт)
5

0
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

651

668

681
Обр. 7. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети от
Обр. 7. Графика на коефициент % солиди за година на бронзови монети от
Константинопол – Календерхане
Константинопол - Календерхане

Константинопол - Календерхане
5

0
498

512
518

527

538
542
550

565

578
582

592

602
610
616

641

651

668

681

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES
Велков 1959: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност. София, 1959.
Велков
Димитров1959:
2009:В.К.Велков. Градът
Димитров. в Тракия
Монетна и Дакия
циркулация в Новепрез Късната
(Мизия ІІ) презантичност.
378–612 г. Со-
фия, 1959./V. Velkov.
Статистика Gradat интерпретация.
и историческа v Trakia i Dakia
– В:prez Kasnata
Сборник antichnost.
в памет на професорSofia, 1959.
Велизар
Велков. В. Търново, 2009, 346–365.
Димитров
Жеков 1988: 2009: К. Непубликувани
Г. Жеков. Димитров. Монетна
емисии от циркулация
медни монети на в константинополската
Нове (Мизия ІІ) през
378 – 612  г. Статистика
монетарница от времетои на
историческа интерпретация. 
Юстиниан І 527–565. – Нумизматика,– 1988,
В: Сборник
4, 20–24. в памет
на професор
Кузманов 1975:Велизар Велков.
Г. Кузманов. В. Търново,
Съкровище 2009, 346 – 365./K.
от ранновизантийски Dimitrov.
монети на нос Monetna
Калиакра. –
tsirkulatsia v Nove
Векове, (Mizia
1975, 4, 77–80. ІІ) prez 378 – 612 g. Statistika i istoricheska interpretatsia. –
Михайлов
V: Sbornik2010а: С. Михайлов.
v pamet na profesor Етапи в паричната
Velizar Velkov. циркулация
V. Tarnovo,през ранновизантийската
2009, 346 – 365.
епоха (498–681) в провинция Втора Мизия. – Нумизматика, сфрагистика и
Жековепиграфика,
1988: Г. Жеков.
6, 2010,Непубликувани
109–122. емисии от медни монети на константино-
полската
Михайлов монетарница от времето
2010б: С. Михайлов. на Юстиниан
Колективните І 527 – 565. –
монетни находки от VІ–VІІ Нумизматика,
век като извор за 1988,
4, 20 – 24. / G. Zhekov.
заплащането Nepublikuvani
на труда emisii ot medni
през Ранновизантийската moneti
епоха. – В: na konstantinopolskata
Великотърновският
университет
monetarnitsa „Св. св. Кирил
ot vremeto и Методий“
na Yustinian и българската
І 527 – 565. археология. Велико
– Numizmatika, 1988,Търново,
4, 20 – 24.
2010, 683–692.
Михайлов 2018: С. Михайлов. Парична стойност на монетите в обращение в периода 498–
681 г., на територията на ранновизантийската провинция Втора Мизия. –
Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 14, 2018, 125–135.
Михайлов, Йосифов 2012: С. Михайлов, Р. Йосифов. Монети от крепостта в местността
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 383

Кузманов 1975: Г. Кузманов. Съкровище от ранновизантийски монети на нос

Калиакра. – Векове, 1975, 4, 77 – 80./G. Kuzmanov. Sakrovishte ot rannovizantiyski
moneti na nos Kaliakra. – Vekove, 1975, 4, 77 – 80.
Михайлов 2010а: С. Михайлов. Етапи в паричната циркулация през ранно-
византийската епоха (498 – 681) в провинция Втора Мизия.  – Нумизматика,
сфрагистика и епиграфика, 6, 2010, 109 – 122. /S. Mihaylov. Etapi v parichnata
tsirkulatsiya prez rannovizantiyskata epoha (498 – 681) v provintsiya Vtora Mizia. –
Numizmatika, sfragistika i epigrafika, 6, 2010, 109 – 122.
Михайлов 2010б: С. Михайлов. Колективните монетни находки от VІ – VІІ век
като извор за заплащането на труда през Ранновизантийската епоха. – В: Вели-
котърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археоло-
гия. Велико Търново, 2010, 683 – 692./S. Mihaylov. Kolektivnite monetni nahodki
ot VІ – VІІ vek kato izvor za zaplashtaneto na truda prez Rannovizantiyskata epoha.
– V: Velikotarnovskiyat universitet „Sv. sv. Kiril i Metodiy“ i balgarskata arheologiya.
Veliko Tarnovo, 2010, 683 – 692.
Михайлов 2018: С. Михайлов. Парична стойност на монетите в обращение в пе-
риода 498 – 681 г., на територията на ранновизантийската провинция Втора Ми-
зия. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 14, 2018, 125 – 135./S. Mihaylov.
Parichna stoynost na monetite v obrashtenie v perioda 498 – 681 g., na teritoriyata na
rannovizantiyskata provintsiya Vtora Miziya. – Numizmatika, sfragistika i epigrafika,
14, 2018, 125 – 135.
Михайлов, Йосифов 2012: С. Михайлов, Р. Йосифов. Монети от крепостта в
местността Градище край Габрово. – ИРИМ-ВТ, 27, 2012, 139 – 181./S. Mihaylov,
R. Yosifov. Moneti ot krepostta v mestnostta Gradishte kray Gabrovo. – IRIM-VT, 27,
2012, 139 – 181.
Новели: Новели на император Юстиниан.  – ГИБИ, II, София, 1958, 39 – 86./
Noveli na imperator Yustinian. – GIBI, II, Sofia, 1958, 39 – 86.
Острогорски (б.г.): Г. Острогорски. История на византийската държава. б. г. /G.
Ostrogorski. Istoriya na vizantiyskata darzhava. b. g.
Плетньов 2017: В. Плетньов. Втора Мизия и Скития през IV – VII век. Варвар-
ски нашествия и християнство. Варна, 2017./V. Pletnyov. Vtora Miziya i Skitiya
prez IV–VII vek. Varvarski nashestviya i hristiyanstvo. Varna, 2017.
Прокопий 1983: Прокопий. Тайната история. София, 1983./Prokopiy. Taynata
istoria. Sofia, 1983.
Прокопий: Прокопий Кесарийски. За строежите.  – ГИБИ, II, София, 1958,
154 – 178./Prokopiy Kesariyski. Za stroezhite. – GIBI, II, Sofia, 1958, 154 – 178.
Юрукова 1969: Й. Юрукова. Характер и развитие на византийското монетосе-
чене (VІ – Х в). – Археология, 1969, 3, 21 – 30. /Y. Yurukova. Harakter i razvitie na
vizantiyskoto monetosechene (VІ – X v). – Arheologia, 1969, 3, 21 – 30.
384 Стоян Михайлов

BNP 1: C. Morrisson. Catalogue des monnaies byzantines de la bibliotheque national.

t. 1, Paris, 1970.
DOC, I, 1966: A. Bellinger. Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks
Collection and in the Whittmore Collection. vol. I, Washington D.C., 1966.
Gândilă 2003 – 2005: A. Gândilă. Sixth-to-seventh Century Coin Circulation in
Dobrogea. – CN, 9 – 11, 2003 – 2005, 109 – 166.
Gândilă 2008: A. Gândilă. Some Aspects of Monetary Circulation in the Province of
Scythia during the 6th and 7th century. – Нумизматични, сфрагистични и епиг-
рафски приноси към историята на черноморското крайбрежие (Международна
конференция в памет на ст. н.с. Милко Мирчев, Варна, 15 – 17 септември 2005 г.).
(= Acta musei varnаensis, VІІ – 1). Варна, 2008, 301 – 330.
Gândilă 2012: A. Gândilă. Heavy money, weithier problems: the Justinianic reform of
538 and its economic consequences. – Revue Numismatique, vol. 169, 2012, 363 – 402.
Grierson 1982: Ph. Grierson. Byzantine Coins. London, 1982.
Grierson 1999: Ph. Grierson. Byzantine Coinage. Washington, D.C., 1999.
Hahn 1989: W. Hahn. Moneta Imperii Romani-Byzantini. Die Ostpragung des
Romisches Reiches im 5. Jahrhundert (408 – 491). Vienna, 1989.
Hendy 1985: M. Hendy. Studies in the Byzantine Monetary Economy c. 300 – 1450.
Cambridge, 1985.
Hendy 1986: M. Hendy. The Coins. – In: Excavations at Saraçhane in Istanbul, vol.
I (The Exavations, Structures, Architectural Designs, Small Finds, Coins, Bones and
Molluse). Ed. R.M. Harrison. Princeton, 1986, 278 – 373.
Hendy 2007: M. Hendy. The Late Roman and Byzantine Coins. – In: Kalenderhane in
Istanbul – The Excavations. Ed. C. L. Striker, Y. Dogan Kuban. Mainz, 2007, 175 – 276.
Malalas: The Chronicle of John Malalas. A Translation by E. Jeffreys, M. Jeffreys and
R. Scot. Melbourne, 1986.
MIB 1: W. Hahn. Moneta imperii Byzantini. Bd. 1. Wien, 1973.
MIBE: W. Hahn, M. Metlich. Money of the Incipient Byzantine Empire (Anastasius
I – Justinian I, 491 – 565). Wien, 2000.
Morrisson 2002: C. Morrisson. Byzantine Money: Its Production and Circulation. –
In: The Economic History of Byzantium. Vol. 3. A. Laiou, ed.-in-chief. Washington
D.C., 2002, 909 – 966.
Morrisson, Ivanišević 2006: C. Morrisson, V. Ivanišević. Les emissions des VIe – VIIe
ciècles et leur circulation dans les Balkans. – In: Les Trésors monétaires byzantins des
Balkans et d’Asie Mineure (491 – 713). Eds. C. Morrisson, V. Popović, V. Ivanišević.
Paris, 2006, 41 – 73.
Ostrogorsky 1932: G. Ostrogorsky. Löhne und Preise in Byzanz.  – Byzantinische
Zeitschrift, 32, 1932, 292 – 333.
 Монетите на император Юстиниан I (527 – 565) в... 385

Poenaru Bordea 1981: Gh. Poenaru Bordea. Problèmes historiques de la Dobroudja

(VIe – VIIe siècles) à la lumière des monnaies byzantines traitées par des methods
statistiques. – In: Statistics and Numismatics. Statistique et Numismatique. Ed. Ch.
Carcassonne, T. Hackens. (= PACT. Journal of the European Study Group on Physical,
Chemical and Mathematical Techniques Applied to Archaeology. vol. 5). Strasbourg,
1981, 365 – 377.
Poenaru Bordea, Ocheşeanu 1980: Gh. Poenaru Bordea, R. Ocheşeanu. Probleme
istorice dobrogene (secolele VI – VII) în lumina monedelor bizantine din colecţia
muzeului de istorie naţională şi arheologie din Constanţa. – SCIVA, t. 31, 1980, fasc.
3, 377 – 396.
Torbatov 1997: S. Torbatov. Questura Exercitus: Moesia Secunda and Scythia under
Justinian. – Archaelogia Bulgarica, 1997, 3, 78 – 87.
Wroth 1908: W. Wroth. Catalogue of the Imperial Byzantine Coins in the British
Museum. Vol. 1 – 2, London, 1908.