9 Първият Пробив в Техногенната Система

ВАДИМ ЗЕЛАНД
ПЪРВИЯТ ПРОБИВ В ТЕХНОГЕННАТА СИСТЕМА
© Вадим Зеланд, 2012 Взлом техногенной системи «Издательская группа „Весь"», 2012
© Весела Петрова, превод, 2013 © Николай Цачев, художник, 2013 © Издателство

„НСМ Медиа", 2013
ISBN 978-954-9913- 33-0
Превод Весела Петрова
НСМ Медиа София, 2013
ПРЕДГОВОР
Уважаеми читателю,
Пред вас е една книга, сътворена от Силата. Аз не пишех - тя движеше ръката ми. Аз
лично не бих могъл да напиша подобно нещо. Никому не е разрешено да говори на тази
тема. Може да се разсъждава за края на света, за извънземните, за привържениците и
противниците на каквото и да било, за всички недостатъци и пороци на обществото, дори за
тайното световно правителство, което уж управлява света. Но за разбиването на самата
система не бива да се говори. Това е табу. Чували ли сте някога за нещо подобно?
Тук не говоря за екологията на околната среда. Има друг, не по-малко сериозен

проблем, тъй като той, без засега да се разкрива явно, заплашва най-ценното в човека -
неговата свобода и индивидуалност. Това е въпросът за екологията на духа, който, кой знае
защо, не тревожи хората. Вниманието им се отклонява към маловажни и несъществени
въпроси, докато светът стремително се променя от обратната, невидимата страна. На пръв
поглед изглежда, че нищо не става. Но всъщност нещо става.
Външно погледнато, сякаш всичко върви по реда си, цивилизацията се развива по пътя
на техническия прогрес. В действителност обаче прогресът във формата, в която плодовете
му носят полза за човека, вече е приключил и напредва в посока, изгодна за системата като
самостоятелно развиваща се структура. Също като тумор системата активно се разраства, и то
независимо от волята на човека. Фактите сочат, че процесът е излязъл извън контрол.
Какво означава това - способностите на човека се блокират, възможностите му рязко

намаляват, за да не пречи на системата да се развива така, както на нея й изнася. А той не
вижда и не чувства нищо, защото „операцията" се провежда под упойка, в състояние на
дълбок сън, за което пациентът пак нищо не подозира. В съзнанието му се внедрява кодът:
Стой на работното си място, в клетката си, и натискай копчетата, както ти се полага.

Създавай продукти за системата и консумирай всичко, която тя ти дава. Подчинявай се на
www.spiralata.net Изпрати М. Попова 1

правилото на махалото: „Прави като мен". Следвай принципа на социума: „Щом всички
правят така, значи е правилно ". И не си и помисляй да излезеш от общия строй. Но най-
важното е - бъди винаги на линия, в мрежата. Бъди в системата. Вслушвай се във входящия
информационен поток. Участвай в общия хор кликвания и лайкания, за да резонираш винаги
с паяжината, да бъдеш част от нея.
Не търси собствен път - ще те насочат. Не мисли, не си затруднявай мозъка - ще ти

разкажат и покажат. Твоята работа е да се учиш да кликаш и да лайкаш на най-примитивното
ниво, да си създадеш най-необходимите условни рефлекси, за да лайкнеш правилно на
нужното място в нужното време - с бутона на мишката, с покупателната кошница или с
изборната бюлетина. А когато дойде часът, бъди готов да попълниш многобройните редици
на крачещите в общия строй, ще ти посочат накъде.
Представете си, че сте отишли на работа или в университета, а там - колективен сън.
Всички се стремят да постигнат успех, но действат като насън, на нивото на някакви
общоприети алгоритми и инстинкти. Вие също искате да успеете и да изпъкнете сред общата
маса. Но как да го постигнете, щом сте редово винтче, крачещо в общия строй? Сега всички са
образовани, всички знаят „тайната". И вие я знаете. Но какво от това? Какво предимство
имате пред останалите? Никакво. Шансовете ви са прекалено малки.
По същество техногенната система е деструктивна както по отношение на биосферата

на нашата планета, така и за човека. Но тъй като в света всичко се стреми към равновесие,
затова на всяко действие, нарушаващо хармонията, винаги се намира противодействие.
Именно в този двубой се ражда Силата, за която споменах. Не става дума да се разруши
системата. Най-вероятно това не може да се направи, освен ако тя не разруши самата себе си
или не бъде унищожена от някакъв природен катаклизъм.
Затова пък имате шанса значително да повишите качеството на своя живот, ако
познавате принципите на системата и правилата на играта, които не са били обявени. Може
да се намирате вътре в системата, да я използвате за своите цели и същевременно да не сте
привързани към нея.
Сега си представете друга картина. Съзнанието ви е свободно и чисто. Енергията ви е с

едно ниво над останалите. Престанали сте да мислите „като всички" и да правите „като
всички". Излезли сте от строя, без да го напускате. Престорили сте се, че спите, но сте се
събудили. Сега ви е пределно ясно, че всички наоколо спят, а вие сте бодър. Този, който
излиза от общия строй, винаги получава предимства:
• Да погледне отстрани накъде крачат всички останали.
• Да се отърве от „уловките" и стереотипите на социума.
• Да се научи да вижда и разбира онова, което другите не виждат и не разбират.
• Да спре стремежа си да бъде пръв и да стане уникален.
Когато се освободите от ограниченията и условностите, които ви е натрапила

системата, ще се появи шансът да й отмъстите, че са нивелирали личността ви. Вие сте
уникални, а вече сте и свободни.
Това е разкошна привилегия.
Използвайте я.
Част1 ТРАНССЪРфИНГ
СПОСОБНИ СТЕ ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ КАКЪВТО ИСКАТЕ СВЯТ

Сега е модерно да се говори, че мисълта е материална. Като физик ви заявявам, че това
е пълна глупост. Мисълта е нематериална, защото не може да се фиксира с никакви
физически уреди и няма скорост на разпространение. Щом си помислите за нещо, мисълта ви
тутакси се оказва на края на Вселената без никакво забавяне. Електроенцефалограмата
регистрира импулсите на мозъка като резултат от мисловната му дейност, но не и самите
мисли. Също както мигането на лампичката на компютъра показва не самата програма, а
процеса на обработването й.
С енергията е по-просто - може да се фиксира, да се почувства и дори да се види на

осцилографа. Но с мислите е по-сложно. Ако някому се удава да движи предмети „със силата
на мисълта", това не е така. Предмета движи енергията - тя е материална, а мисълта не е.
Не сте ли се замисляли какво е мисълта? Ясно е само едно: тя носи дадена

информация. Но можете ли да я обясните?
По същия начин не може да се обясни какво представлява безкрайността. Представете

си, че пътуваме все по-далеч от Земята, излизаме извън Слънчевата система, извън
Галактиката, извън границите на нашата Вселена, после може би срещаме други вселени и
така до безкрай. Не можете да си го представите, колкото и да се мъчите. Лично в моя ум
подобна картина предизвиква ужасен дискомфорт.
Нещо повече, има един още по-неудобен факт: безкрайността и точката топологично са
едно и също явление. Сега си представете, че се движим в безкрайността, но не навън, а
навътре - в молекулата, в атома, прелитаме покрай електрони, протони, кварки и т.н., също
безкрайно далеч и дълго. Няма нито начало, нито край. Няма опора, няма фундамент, на
който можеш да приземиш разума си, за да разбере той нещичко.
Какво да правим?
Налага се да се задоволим с моделите, който макар и приблизително обясняват кои

сме ние и в какъв свят живеем. Иначе умът ни просто ще полудее. То така и се случва: ако
разумът губи опора в този свят, неговата „събирателна точка" се измества в някакъв друг,
паралелен свят, вследствие на което според околните човек „откача". По тази логика каквито
и модели да изграждаме, въпросите продължават да си остават без отговори.
Моделът на транссърфинга също е една от множеството възможни интерпретации,

предназначена да се разтълкува повече или по-малко разбираемо на разума как да се отнася
към тази странна и необяснима реалност. Единственото утешение е, че нашият модел, макар
да не обяснява всичко, поне работи.

Основният принцип е - с мислите си формирате своята реалност. Ще попитате: как е
възможно, щом мислите са нематериални? Ами защото те не са в главата ви, а в
нематериалното, метафизично пространство на варианти, където се съхранява всичко, което
е било, е и ще бъде. Мислите са като каналите в телевизионния приемник. А човекът е просто
съвършен биотелевизор, способен по свое желание да се включва към един или друг сектор
от пространството, където се намират тези мисли - „телевизионните програми". И също като
телевизора човек не „генерира" програмите - само ги приема.
Всички живи същества в нашия свят са „включени" към някаква програма. Растенията
си имат свои - строго фиксирани. Онези, които умеят да пълзят, да плуват, да тичат и да летят,
имат по-гъвкави програми, но също закрепени достатъчно здраво, на нивото на инстинктите.
Само човекът е способен свободно и осъзнато да прескача от един „канал" на друг. Но и той
не използва напълно тази си възможност, защото твърде силно се увлича по „сериала", който
„се върти" в реалността. И този най-често тъжен сериал не спира, понеже „превключвателят
на каналите" е заклинил на едно копче.
Да, но нали човекът може да вземе „дистанционното" и да включи друг канал. Да, но
реалността няма да се промени веднага. Отначало по инерция ще се върти все същата
програма. А ако достатъчно дълго и упорито се натиска нужното копче, в стария сериал
постепенно ще се проявяват черти на новата програма и в крайна сметка тя изцяло ще
замести предишната. Така се материализират мислите. Единственото условие е следното: за
да се материализира една мисъл-форма, е необходимо системно и достатъчно дълго да
концентрираме вниманието си върху нея.
В теорията на транссърфинга има няколко „демонстрационни" модела, които

илюстрират как това работи. Един от тях е създаден по аналогия с настройката на
радиопредавател на определена честота. Попадате на онази жизнена линия, чиито
параметри отговарят на вашето „мисловно излъчване". Тоест на каквато вълна сте настроени,
в такава реалност ще се окажете.
Макар че термините „мисловно излъчване" и „енергия на мисълта", които употребих в

първите си книги, не са съвсем коректни и служат по-скоро за улесняване на разбирането,
отколкото за обясняване на устройството на света. През цялото време забравяме, че стоим
пред огледало на света, затова много неща ни изглеждат обърнати наопаки. Повтарям: ние
не „излъчваме мисли", точно обратното - включваме се към тях, тъй като те се намират там,
където на нематериалните обекти им се полага да бъдат - в метафизичното пространство. Как
именно става това включване, никой не знае. Същността е, че, първо, ние осветяваме с
фенерчето на вниманието си някакъв сектор от пространството на варианти и възприемаме
информацията, която се намира там, затова ни се струва, че мислите са се родили в нашия
мозък. И второ, ако я осветяваме достатъчно дълго, съответната мисъл-форма ще се
реализира - ще се материализира.
Друг модел прилича на огледало.
Околната действителност е огледално отражение (ако не точно огледално, поне е

близко до него) на образа, който е във вашите мисли. Всичко е много просто: задачата ви е
само да формирате такъв образ, какъвто искате да видите в огледалото. Желаете да видите

весело лице - усмихнете се, искате отражението да тръгне насреща ви -направете крачка
напред. Трудността е, че хората лесно попадат в плен на огледалната илюзия. Като
омагьосани, без да мигнат, те гледат в огледалото - в заобикалящата ги действителност. И
също както става насън, забравят за себе си - за своя образ. Просто от ума им се изпарява, че
трябва внимателно да наблюдават образа си и съзнателно да го поддържат в желаната
форма.
На пръв поглед изглежда, че в това няма нищо сложно. Отклони вниманието си от

огледалото, прехвърли го върху образа, формирай искания от теб образ и сетне наблюдавай
какво ще стане с отражението. Да, ама не - човек прави всичко наопаки: сблъсква се със
„суровата действителност", изплашва се, че всичко е така и ще бъде така навеки, приема го и
го фиксира в менталния си шаблон. И си живее в тази мрачна реалност, без да има сили да
откъсне поглед от огледалото, да погледне себе си, мислите си и да натисне някакво копче на
превключвателя. _
Така се появява вечният въпрос: какво да правя? Първо - поддържайте своята

осъзнатост, за да не ви омагьосва огледалото. Второ не гледайте в огледалото, а в себе си.
Само при тези две условия околната действителност, т.е. слоят на вашия свят, ще започне не
веднага, но постепенно да поддава. Главното е постоянно и непреклонно да задържате в
мислите си нужния образ, каквото и да става в действителността. В края на краищата
отражението ще започне да съответства на образа. Къде ще се дене!
Всъщност вие сте способни да си създадете който и да е свят. Когато фиксирате

вниманието си - или съзнателно и настойчиво, или непроизволно и ненатрапчиво - върху
някакъв мислен образ, заобикалящата ви действителност започва да се трансформира. Стават
различни неща. Онова, върху което заостряте вниманието си, буквално изпълва света ви и
постоянно изниква пред очите ви. А други неща, които са престанали да присъстват в мислите
ви, безследно изчезват.
Как се случва това? Нали реалността за всички е еднаква?
Не е съвсем така.
Тя е една за всички, но всеки си има свой, отделен слой от нея. Не се променя общата
реалност - променя се конфигурацията на слоя на вашия свят. Друг човек до вас може да
съществува в съвсем друга реалност. Може да ви се стори невероятно, но е факт. Просто
светът е многообразен. Това многообразие обхваща множество всевъзможни конфигурации
за всеки отделен слой. С мислите си вие изграждате уникална, индивидуална версия на своя
свят. Там ще попадне или няма да попадне онова, което присъства или отсъства в мислите ви.
Например жена, която мрази пияниците, постоянно се сблъсква с тях в реалността.

Както знаете, каквото ви дразни, това владее мислите ви. Освен това и поляризацията
вследствие на излишния потенциал влиза в действие - дразнителите буквално се залепват по
слоя на вашия свят, сякаш са железни стружки, привлечени от магнит. И ако омразата към
пияниците обсеби нашата позната, те тотално ще запълнят нейния слой. В света на
нещастната жена ще нахлуят клатещи се и досаждащи й алкохолици. И всичките й мъже ще
бъдат алкохолици. И децата й също.

Същото се случва и при някой мъж, който дълбоко в душата си осъзнава, че е далеч от
съвършенството и затова всячески се мъчи да се убеди, че всички жени са пачаври или в най-
добрия случай тъпачки. Именно затова той ще срещне именно такива. Жените от „висшата
лига" ще са далеч от неговия слой, защото той самият е направил избора си и го е обявил на
света си.
На фантастика ли ви прилича?
Не, това е огледалната реалност в безкрайното множество от проявите си. Може би

картината на нашия свят, която нарисувах, на някого ще се стори плашеща. Но нека тя не ви
безпокои. Тъй като това е само външната, видимата страна на огледалото. Реалността, скрита
от нашия взор, е още по-страховита.
РЕЗЮМЕ
■ Мислите са нематериални, те се намират не в главата, а в метафизичното

пространство.
■ Мислите са подобни на телевизионните канали.
■ Човек не генерира и не излъчва мисли, а се включва към тях като биотелевизор.
■ Човек е способен осъзнато и преднамерено да се включва от един канал на друг - да

управлява мислите си.
■ Човек не използва способностите си напълно, защото е твърде увлечен от „сериала",

който се „върти" в реалността.
■ Мисъл-формата е фиксирана „телевизионна програма", към която човек може да се

включи и да я предава в заобикалящия го свят.
■ За да се материализира мисъл-формата, е необходимо дълго да концентрираме

вниманието си върху нея. И Реалността за всички е една, но всеки от нас си има свой, отделен
слой от нея.
■ С мислите си вие изграждате уникална, индивидуална версия на своя свят.
■ Там попада или не попада онова, което присъства или отсъства във вашите мисли.
Бележки на полето
Основната грешна на човека е, че играе ролята на пасивен зрител - гледа като

омагьосан в огледалото на реалността, без да може да откъсне от него погледа си. Като
биотелевизор той гледа телевизионните предавания, които му натрапват отвън. Защо става
така, ще ви стане ясно в края на книгата. За да създадете свой свят, е нужно да гледате не
външния екран (в огледалото), а вътрешния (в себе си). Да не приемате чужди телевизионни
предавания, а да транслирате свои.

НАЧАЛО НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА
Следващият въпрос е: как да се придаде нужната конфигурация на своя слой? Много
просто. Вземете лист и запишете мисъл-форми - лаконичен портрет на заобикалящия ви свят
и вашето място в него, буквално с няколко фрази опишете как бихте искали да изглежда.
Например: ,,Аз се грижа за своя свят, а моят свят се грижи за мен. Моят свят винаги и за
всичко ще се погрижи и всичко ще уреди. Няма за какво да се тревожа. Всичко при мен върви
добре. Постепенно моята планета се превръща в уютно кътче. Изглеждам чудесно и все по-
добре с всеки изминал ден. Аз съм много чаровна личност, излъчвам вътрешна светлина,
хората чувстват това и изпитват симпатия към мен. Здравето ми е отлично, енергетиката ми е
мощна. Силата е с мен. Тя ме води, затова правя всичко гениално и блестящо. "
Разбира се, можете да включите и свои неща, да ги конкретизирате, допълните и

разширите: към какво се стремите и какво искате да получите. Така създавате нещо като
конфигурационен файл за „операционната система" на вашия свят.
Необходимо е да запишете на хартия своята конфигурация, защото ще систематизирате

и ще подредите мислите си. Навярно никога не сте се замисляли как бихте искали да виждате
заобикалящата ви действителност. Така че формулирайте представата си.
„Конфигурационният файл" ще ви послужи на първо време, докато записаните

параметри не се отпечатат в ума ви. Не закачайте обаче листа на стената, та всички да го
гледат. Вашите мисъл-форми са интимно отношение между вас и вашия свят, заедно ще ги
реализирате.
Какво правите по-нататък?
Първо, когато гледате света (т.е. в огледалото), правете го през призмата на записаната
конфигурация. С други думи - отначало гледайте себе си, а после огледалото. Каквото и да
става наоколо, трябва да фиксирате лъча на вниманието си върху онова, което ви харесва и
ви е от полза. И същевременно старателно да отклонявате лъча от нещата, които 'ви дразнят
или ви пречат. Нека да има пречки - засега. Вие нямате нищо общо с тях. Просто им обръщате
гръб. Скоро целият този боклук ще изчезне от вашата планета.
Така ще филтрирате хората, с които ви се налага да контактувате. Задръжте вниманието

си върху приятните и красивите. Любувайте им се, общувайте с тях, усмихвайте им се,
доставяйте си удоволствие от контакта с тях. А който ви е неприятен, просто го търпете
учтиво, като се отдавате под аренда. Ако не е необходимо да общувате с него, избягвайте го,
обърнете се на другата страна и отминете. Така светът ви ще се изпълни с приятни хора дори
и в местата, където не се очаква да има приятно общество.
Не винаги всичко ще протича гладко, както бихте искали. От време на време ще се

наложи да се сблъскате с негативните аспекти на реалността. Спокойно и методично
пропускайте този боклук през филтъра на своята конфигурация. Упорито си повтаряйте, че
светът ви по-добре знае как да се грижи за вас и всичко върви както трябва, защото
принципът на координиране на намерението работи безотказно, ако го следваш.

Второ. Декларирайте своите мисъл-форми при всеки удобен случай, когато откривате
потвърждение на тях. Отделете си време за тях, нека те да бъдат постоянно с вас, във фонов
режим, за да ги повтаряте по-често, като молитва. По този начин вие, първо, ще се научите да
управлявате насоката на мислите си и на реалността. Второ, преобразувате заобикалящата ви
действителност във вида, който ви е нужен.
Това трябва да се разбира буквално така.
Зареждате в „прожекционния си апарат" нужната ви „филмова лента" и я въртите

системно, постоянно. Може мислите ви понякога да се отклоняват, от време на време да се
включват негативни ленти - не се борете с тях, спокойно и педантично се връщайте отново и
отново към своя филм. Защото каквато лента ще се върти във вашия виртуален
прожекционен апарат, такъв филм ще гледате в реалността.
Не е важно как ще произнасяте мисъл-формите - на глас или наум. Думите са вторични,

те са само вибрация във въздуха. Значение имат само мислите, и то онези от тях, които се
транслират постоянно, системно. Ако вие като жив телевизионен приемник дни наред
транслирате една или няколко специално подбрани и фиксирани програми, слоят на вашия
свят постепенно ще получи определената конфигурация.
Повтарям: необходимо е мисъл-формите да се транслират системно. Това е конкретна

работа, а не витаене в облаците. И е единствената „тайна", която трябва да знаете и която
изобщо не е тайна. Достъпът до езотеричните знания е свободен, макар и да не за всички.
Онзи, който е открил тази „тайна", се превръща в Създател на своята реалност. Единствената
трудност е, че резултатът не се проявява веднага и са нужни търпение и упоритост, за да се
изпраща на Вселената непреклонно, макар и отначало на сляпо, правилната, собствената
конфигурация. Въпреки че там засега не се случва това, което бихте искали.
Нали знаете, че мислите, които текат механично, неосъзнато и безцелно, нямат голяма
сила. Външното намерение се включва само от мисли, извиращи от сърцето и произнасяни с
чувство, в единство между душата и разума.
Допълнителна сила получават записаните мисъл-форми. Когато не само мислите за

нещо, но и го декларирате в писмена форма, душата и разумът се активират и се стремят да
постигнат единство. Поради тази причина често в живота се реализират сюжети, събития и
хора, за които писателите пишат в книгите си. Мога лично да потвърдя този факт.
В едно писмо, особено ако е написано с чувство и е адресирано до конкретно лице, се

съдържа двойно по-голяма сила на мисълта. Така че имайте предвид - с посланията трябва да
боравите внимателно. Сега в интернет се наблюдава следната картина: някой в стремежа си
да излее своята жлъч изпраща на всички или на един човек някаква обидна,
пренебрежителна или враждебна мисъл-форма. Ако сте влизали в сайт за общуване, знаете,
че там винаги ще се намерят хора, които ще поискат да ви ухапят, да ви наругаят, да ви
развалят настроението. Това не означава, че всички хора са лоши, по-скоро обратното - често
са самотни и нещастни, затова се опитват по някакъв начин да се самоутвърдят за чужда
сметка или да проектират върху другите своите очаквания.

Ще кажете - е, сблъскал си се с нещо, което не ти харесва, ами отмини го и отиди там,
където ти е хубаво, и вземи каквото ти харесва. Във всички случаи, ако някой е казал или е
създал нещо, навярно то е нужно някому и е имало причини за това, както и че чуждото има
същото право на съществуване като твоето, което ти с гордост лелееш. Но не, този човек няма
да отмине просто така. Той непременно „ще маркира територията си", ще окаля всичко и
едва след това доволен ще отмине.
Гледам такива хора с благоговеен ужас, сякаш са палачи. И наум не им идва, че ако са
причинили няколко неприятни минути на някого с недружелюбна нападка или критикарство,
то тя неизбежно ще им се върне като бумеранг. В една или друга форма, а вероятно и в по-
голяма степен непременно ще им се върне. Това е като да изхвърлиш кофа с помия срещу
вятъра. Разликата е, че този бумеранг не се връща веднага и не винаги във формата, в която
са го хвърлили. Ето защо хората, като не виждат причинно-следствените връзки, не разбират,
че ще се наложи да си платят, т.е. да получат юмрук по носа, и продължават да разхвърлят
боклук около себе си.
Очевидно е, че е неизгодно да хвърлиш по някого злобен бумеранг. Вместо да цапаш,

не е ли по-добре да оставиш на същото място цвете? Да отправиш дума на подкрепа,
съучастие, благодарност? Въпреки че понякога много ви се иска да излеете злобата си, по-
добре не го правете.
По-добре отминете или променете отношението си -от минус на плюс. Колкото и да е

странно, много е лесно да „преконфигурираш" бумеранга си от зло на добро, стига да се
събудиш, да разбереш и да поискаш. Доброто послание ще бъде също толкова силно,
колкото и злобното, а ще ви достави много по-голямо удовлетворение - както в същия миг,
така и после. Защото бумерангът, обвит с любов, и доброта също се връща!
■ Конфигурационният файл изпълнява важна функция -той подрежда и прояснява

мислите, желанията и целите.
■ Гледайте света през призмата на вашата конфигурация.
■ фиксирайте лъча на вниманието си върху онова, което ви харесва и което ви е от

полза, като го отклонявате от нещата, които ви дразнят или ви пречат.
■ Декларирайте своите мисъл-форми при всеки удобен случай, особено когато

откривате потвърждение на тях.
■ Каквато лента се върти във вашия виртуален прожекционен апарат, такъв филм ще
гледате в реалността.
■ Необходимо е системно да транслирате мисъл-формите.
■ Написаните мисъл-форми получават допълнителна сила.
■ Принципът на бумеранга: ако не искате да видите в отражението си враждебност,

агресия, осъждане и неприемане, не изпращайте в огледалото съответните образи.

Конфигурационният файл ще подреди мислите ви. От една страна, с лъча на

вниманието си ще филтрирате само годното от всичко, което попадне в слоя на вашия свят, а
от друга -целенасочено транслирате в заобикалящата ви действителност онова, което засега
ви липсва, но искате да видите там. Ставате едновременно и прожекционен апарат, и
оператор. Това са първите стъпки на вашето превръщане от приемник в транслатор.
ВСИЧКО МОГА!
И така, имаме четири методики, с чиято помощ можем да трансформираме слоя на
своя свят: конфигурационен файл, лъч на вниманието, прожекционен апарат и бумеранг. Да
разгледаме с конкретни примери как става трансформацията.
□ Има ли някакво обяснение, че три дни поред се натъквам на котки? Ту съседската

умира пред очите ми, ту на следващия ден във филма котката също умря, ту на балкона ми
(на петия етаж!) някакъв черен котарак мяука цяла нощ и т.н. Въобще започнах да забелязвам
редица взаимни връзки, по-точно повтарящи се думи, неща, действия, но не разбирам какво
означават?
Всичко е много просто: в слоя на вашия свят се натрупват неща, върху които фиксирате
вниманието си. Отначало улавяте като приемател някакъв сигнал от входящия
информационен поток и започвате да го транслирате, поради което сигналът по веригата на
обратната връзка става все по-силен.
□ Търся си работа. Всички предложения идват от големи западни компании (както и

желая), но това са цигарени или пивоварни компании. Аз не пия, не пуша и твърдо съм
решила да не работя в такива. Но непрекъснато получавам предложения от подобни офиси.
Когато приятелите ми ме питат как върви с търсенето на работа, казвам им, че имам
предложения само от „тютюнджии" и пивовари. Може би понеже наляво и надясно твърдя
именно това, привличам точно такива компании?
Мислите ви са завладени от това, което активно не приемате. Не просто се отказвате -

вие продължавате упорито да повтаряте отказа си, значи фокусирате вниманието си, ето
защо получавате съответната реализация в огледалото на реалността. Можете да не пушите и
да не пиете, но спокойно да се отнасяте към факта, че другите го правят. Защо не позволите
на другите да бъдат други?
□ През последния месец постоянно ми попада пред очите числото 22. Например на
километража се нареждат по 3-4 еднакви цифри (и не само двойки). Гледам часовника - и
там цифрите странно се повтарят: 11-11 или 22-22. Преди не ми се е случвало, а през
последните няколко месеца - непрекъснато. Какво означават тези знаци?
Абсолютно нищо. В слоя на вашия свят преобладава онова, което попада в лъча на
вниманието ви, особено ако то ви учудва или дразни. Примери - колкото щеш. Ако изпитвате
отвращение към клошарите, те постоянно ще попадат пред очите ви. Щом ви досаждат
съседите или спътниците ви, непременно ще се сблъсквате с тях. Ако ви харесват красиви
момичета и се заглеждате по тях, ще ги срещате все по-често. А щом много се ядосвате,

когато ви мамят в магазина или ви пробутват стока с лошо качество, това ще се повтаря
отново и отново.
В дадения случай сте фиксирали вниманието си на цифрите. Започнало е, когато то е

било завладяно от симетрично число. Мислите ви се отразяват в огледалото на света и се
реализират в заобикалящата ви действителност. Ето защо след известно време пак срещате
странно число. Учуден сте, а душата и разумът винаги се сливат в единство, ако чувството е
достатъчно силно, вследствие на което пред огледалото възниква ясен образ. Това, върху
което е фиксирано вниманието ви, буквално изпълва слоя на вашия свят.
Обикновеният човешки разум едва ли ще повярва, че мислите по такъв начин са

способни да формират околната действителност. Иска ви се да припишете всичко на
избирателността на възприятието, нали? Нима аз с мислите си създавам клошарите,
съседите, красавиците? Нали и бездруго те съществуват обективно, а аз прекомерно
заострям вниманието си върху тях, затова ми се набиват на очи!
Не всичко е толкова просто. Наистина има избирателност на вниманието, но това е

само половината от проблема. Ако сте достатъчно наблюдателен, с удивление ще откриете
следния феномен: когато нещо престане да ви засяга, то изчезва от живота ви, и обратното -
щом си „паднете" по нещо, то веднага започва да ви преследва неотстъпно. При това е
очевидно, че тук възприятието няма нищо общо. Преставате да обръщате внимание на
клошарите и ги срещате все по-рядко - къде ли са изчезнали? Намирате си приятелка,
успокоявате се и вече не срещате красиви момичета толкова често - нима са станали по-
малко? Примирявате се с боклука по улиците, който преди ви е дразнел - и те веднага стават
по-чисти. Защо?
Обяснението е, че слоят на света на всеки човек има определена автономност. Всички

слоеве се припокриват и се пресичат, като същевременно се движат независимо един от друг
в посоката, накъдето ги тегли лъчът на вниманието на отделния човек. Реалността е една за
всички - като масата, но картите върху нея се размесват. Щом собственикът на даден слой
фиксира лъча на вниманието си върху определен обект, неговият слой (картата му) се
премества към област, където има струпване на такива обекти. Действително вие не
материализирате субектите, върху които са концентрирани мислите ви - слоят на вашия свят
„пътува" към мястото, където те са повече.
□ В света стават масови стихийни бедствия. Ако съм разбрал правилно, всичко, което се
случва с нас, е резултат от нашите мисли. Да допуснем, че един човек би могъл да си мисли
какво ще се случи с него, но нима може да се твърди, че същото е било в главите на всички
хора, попаднали в катастрофата?
Твърдението, че всичко случващо се с нас е резултат от нашите мисли, не е

транссърфинг, а „чиста езотерика", т.е. метафизика, превърната в абсолют. И е погрешно.
Живеем в дуалистичен свят, който се състои от физическа и метафизична страна, затова

трябва да се отчита и едното, и другото. В „уравнението на физическата реалност" има твърде
много променливи величини. Когато се случва особено стечение на обстоятелствата,
вследствие на което се реализира някаква фатална променлива, в живота на всеки, дори на

най-позитивно настроения човек, може да се случи всичко. Нима можеш изцяло да избегнеш
земетресенията, ако живееш в сеизмично активна зона? Може да се говори единствено за
корелация на вашите мисли с вероятността от нещастен случай.
Освен това вие не сте сам в този свят. Слоевете на множество хора се пресичат във
времето и пространството. Ето защо не е възможно напълно да изолирате слоя на своя свят и
да го подредите чисто, без външни примеси. Разбира се, външни примеси ще има винаги, не
можеш да избягаш от тях. Но що се отнася до катастрофите и бедствията, ако не обръщате
внимание на новините, тогава много вероятно е те да не проникнат в слоя на вашия свят.
□ Ако слоят на моя свят до голяма степен се формира от моите мисли, излиза, че щом
се боя, че нещо няма да се получи, то наистина няма да се получи. Така ли е?
Нашият свят не е устроен толкова примитивно, за да реагира като автомат, следвайки

принципа или да, или не. Реалната действителност се образува от милиарди единици и нули.
В резултат се получава сложна система, в която всичко едновременно е и детерминирано, и
случайно. На пръв поглед не може да има случайности. Всяко следствие си има причина.
Поради сложността на системата обаче сме свидетели не на детерминирано, а на
вероятностно поведение на реалността.
И ние самите не сме устроени толкова просто. В главата ни няма лампичка, която или
свети, или не. Психиката ни е по-сложна. А взаимодействието ни с реалността - още по-
сложно.
Ето защо, когато се изказват предположения „какво ще стане, ако", става дума не за
абсолютни закони и строги алгоритми, а за тенденции и вероятности. Нима не сте обърнали
внимание, че в транссърфинга няма закони, а само принципи? Например колкото е по-силно
въжделението ви (желание и страх едновременно), толкова по-малка е вероятността да
получите желаното. Но никой не твърди, че наистина нищо няма да постигнете, ако мъничко
се страхувате. И напротив, ако имате онова „синапено зрънце вяра", можете планини да
повдигнете. Но пак никой няма да ви каже колко вяра е необходима, за да получите резултат.
Така че нищо абсолютно няма. Защото, ако всяко желание или най-малкият страх
тутакси се сбъдваха, в света щеше да настане хаос.
□ От всички страни получавам информация за настъпващи катаклизми и се подготвям

да ги посрещна. Усещам се като сталкер. Вървя по улиците с чувството, че се намирам в друг
свят. Всички сноват насам-натам, магазините продават всякакъв боклук, ненужен и
неприятен. Миризмите и звуците са неестествени. Проблемите на хората ми се струват
несъществени. Нима цивилизацията се превръща в матрица?
Сталкерът трябва да наблюдава тези прояви отстрани. Нека си съществуват. Не можете

да „победите" всичко това. А и с подобно отношение ще привлечете всякакъв боклук в своя
свят. Не бива да проявявате неприемане към онова, което не ви харесва, и активно да
изразявате недоволството си или още по-малко да влезете в битка с махалата. Онова, към
което изпитвате неприязън, обикновено владее мислите ви, следователно изпълва слоя на
вашия свят. Напротив, трябва да приемете това, което ви дразни (уж просто „за сведение"),
да го пуснете през себе си и да се сбогувате с него.

Когато вие го пуснете, и то ще ви пусне.
□ Имам следния проблем. По политически убеждения съм поклонник на Запада,

либерал и демократ и както разбирате, ставащото сега в Русия (уклон към тоталитарна
система) за мен е като чума. Какво да правя? Навярно не е възможно да зачеркна изцяло
политиката от живота си. Старая се да игнорирам новините за катастрофи, убийства и др. Но
все едно - маса негативна информация ни залива от интернет и средствата за масова
информация и не е възможно да я игнорираш. Щом видя снимка на „първите хора", се
ядосвам. Какво да правя? Струва ми се, че това ежедневно раздразнение анулира всичките
ми усилия в транссърфинга.
Правите грешка, като свързвате обществото, в което живеете, с благополучието в слоя

на вашия свят. На пръв поглед може да ви се стори странно, но тук няма никаква връзка. Вие
можете да бъдете както щастлив, така и нещастен в която и да е държава - и в тоталитарна, и
в демократична. Още повече че разликата между двете е чисто декоративна. Способни сте да
изиграете всяка пиеса с каквито и да са декори. Когато осъзнаете това, политиката ще
престане да ви вълнува.
□ Искам да попитам за лошото намерение. Вие пишете, че то ще завърши зле за онзи,

който го е насочил. Бих искала да разбера защо става така? Нали ако съм твърдо убедена, че
няма да пострадам, значи за мен така и ще стане? Каква сила действа тук? Законът за
космическата справедливост ли, който наказва престъпника? Но нали казвате, че няма
карма? А пък черната магия съществува, адептите й осъзнават действията си и въпреки това
не се боят, че ще бъдат наказани.
Карма не съществува - за вас, ако я няма във вашия „конфигуриран файл". Защото тя е
субективна, както и съдбата. Който вярва, че съдбата е предопределена, така и ще стане за
него. А който е поел управлението на съдбата си в свои ръце, за него тя ще бъде управляема.
Съществува обаче законът на бумеранга: ако изпратите към някого лошо пожелание, то
ще се върне при вас в една или друга форма. Защото светът е огледало - каквото повикало,
такова се обадило. С черните магьосници ситуацията е друга. Те не действат пряко, а чрез
своите махала, затова бумерангът не се връща към тях. Така че, ако поискате да навредите
някому, трябва да умеете да използвате съответното махало или изобщо да не се занимавате
с такива неща. Не е изгодно.
□ Няколко години посещавах различни центрове за духовно развитие. Но след известно

време започнах да забелязвам, че въпреки действеността на методиките те не ме
приближават до основната ми цел - безпроблемно съществуване. Сякаш тъпчех на място „с
подскоци". Такъв резултат не ме задоволяваше. Личните ми резултати от почти
седемгодишна практика „с подскоци" бяха добри. Но постоянна вълна на успехи и на
безпроблемно съществуване не постигнах. След успеха винаги следваше поражение.
За да приведете слоя на своя свят в устойчиво, безпроблемно състояние, е необходимо

системно да практикувате принципа за координиране на намерението и техниката на
амалгамата, които са описани в книгата „Транссърфинг на реалността". Тайната е в
постоянството. Огледалото работи със забавяне, затова стабилна реалност се създава не с

еднократни усилия, а с утвърдени навици и начин на мислене. Амалгамата и координацията
трябва да ви станат навик. Само тогава ще се плъзгате непрекъснато на вълната на успеха.
Всичко е просто: изисква се постоянство и последователност на мислите и действията.

Хората обаче обикновено действат непоследователно - бързо се палят и бързо угасват, затова
в живота им се редуват черни периоди, понякога прекъсвани с временни „подскачания".
□ Изгубих състоянието на цялостност и вътрешна радост. Опитвам се да си спомня

какво беше, да го усетя, но нищо не излиза. В главата ми се блъскат всякакви мисли и нито
една завършена идея. Не съм паникьосана, но подобно състояние не ми харесва. Какво да
направя? Зная какво искам: увереност, душевен комфорт и радост.
Необходимо е да поправите реалността - да изкарате слоя на своя свят от тъмния облак

към чиста област от пространството на варианти. Как да го направите?
Има една рецепта - проста като всичко гениално. Когато детето плаче, как трябва да го
успокоите? Убеждението няма да помогне. Нужно е да се позанимавате с него, да проявите
грижа, да му обърнете внимание. Така че когато ви е зле, значи детето във вас плаче.
Погрижете се за него. Въпреки че мнозина изглеждат сериозни, солидни, твърди и т.н. -
всички ние всъщност си оставаме деца. Спомнете си за това. „Полюлейте се на люлката" -
това означава да се заемете с нещата, които ви харесват най-много. За да поправите
реалността, си позволете специален таймаут, през който просто ще си почивате, без да
мислите за проблемите. Кажете си: „Днес аз и моят свят отиваме на разходка!" Отделеното
време си заслужава - необходимо е да се почисти слоят. Купете си любимото лакомство: „Яж,
яж, миличка, възстановявай се!" Посветете целия ден на себе си, на удоволствията си.
Поглезете се, грижливо се поставете в кревата: „Спи, миличка, твоят свят ще се погрижи за
теб!"
След известно време ще почувствате как заобикалящата ви действителност започва да

придобива все по-топли, приятни оттенъци - слоят излиза от тъмната област. Сетне се
постарайте да положите известни усилия, за да могат принципът за координиране на
намерението, както и техниките за трансформация на реалността - конфигурация, лъч на
вниманието, прожекционен апарат и бумеранг, да ви станат навик, начин на мислене и
възприемане на света.
И ще дойде ден, когато ще си кажете: всичко мога!
РЕЗЮМЕ
■ В слоя на вашия свят се натрупва всичко, върху което фиксирате вниманието си.
■ Мислите ви могат да бъдат завладени от това, което активно не приемате.
■ Когато нещо престане да ви засяга, то изчезва от живота ви и обратното - щом „си

паднете" по нещо, то започва неотстъпно да ви преследва.
■ Слоят на света върви натам, накъдето го тегли лъчът на вниманието.
■ Способни сте да изиграете всяка пиеса с всякакви декори.

■ Не всичко обаче се определя само от мислите, тъй като светът е дуалистичен и
слоевете на различните хора се пресичат.
■ Тъй като системата е сложна, ние сме свидетели не на детерминирано, а на

вероятностно поведение на реалността.
■ Стабилна реалност не се създава с еднократно усилие, а с вкоренени навици и начин

на мислене.
По-нататък с конкретни примери ще разгледаме типичните въпроси, които възникват в

процеса на създаване на своя свят.
СЛАЙДОВЕ НА ВЛЮБЕНИ
□ Може ли в целевия слайд да се постави конкретен човек?
Обзавеждайки слоя на своя свят по метода на транссърфинга, вие материализирате от

пространството на варианти всичко, което искате да имате. Все едно влизате в магазина и
донасяте вкъщи необходимите ви неща. Пространството на варианти действително съдържа
всички блага, които могат да бъдат материализирани: къща, кола, яхта, успешна кариера и
т.н. Това е шаблон, в който се съхраняват сценариите и декорите. А съществува ли нещо,
което липсва там?
Липсват вашата любов или омраза, душевният ви комфорт или потиснатост, радост или
тъга. Разбирате ли какво няма там? Няма я вашата душа. И знаете ли каква е разликата между
реалните хора и персонажите от пространството на варианти, с които се срещате в сънищата
си? Тя е, че за разлика от хората в тях липсват душа и самосъзнание. Те са просто шаблони,
манекени или псевдоживи програми. Ако в осъзнатото си съновидение им зададете въпроса:
„Знаете ли, че аз спя, а вие ми се присънвате?", няма да чуете нищо освен глупав смях,
защото не са способни да разберат смисъла на подобни въпроси. Персонажите от сънищата
действат по определен сценарий като героите от компютърна игра или филм. Ще правят
каквото им е предназначено във филма, който в момента гледате.
Разбира се, такива филми с различни сценарии са безчет. Ето защо поведението на
персонажите може да се променя в зависимост от очакванията на разума, който играе ролята
и на зрител, и на киномеханик (генератор на идеи). Когато гледа съновидение, разумът с
очакванията и представите си внася мигновени корекции в сценария, затова и филмът
мигновено се променя. Вследствие на това възниква илюзията, че човек не гледа сън, а го
изживява като реален живот. Но все пак това е илюзия. Всичко, което става там, не е
реалност, макар че същевременно съществува реално и обективно (по аналогия киното е
илюзия, а филмовата лента в кутията е реалност).
Какво става, когато поставяте конкретен човек в слайда си? Осветявате с лъча на
вниманието си филмовата лента от пространството на варианти с персонажа на конкретния
човек - с неговия шаблон. Това е все едно да гледате филм и да си мислите, че можете да
контактувате с героя в действителност. Същата е ситуацията с викането на „духове на

починали". Участниците в спиритични сеанси наивно смятат, че общуват с „умрелите" - хора,
които са умрели и сега обитават някъде в отвъдния свят.
Всъщност „лицата", да ги наречем така, с които общуват, никога не са се раждали и не

са умирали. Това са същите персонажи от сънищата - отпечатък, копие от филмовата лента,
които лежат на полиците в пространството на варианти. А оригиналите - душите на умрелите
- или отдавна са се преродили в ново тяло, или витаят в сфери, достъпът до които е
открит само на Бога.
По принцип, разбира се, можете да въртите слайд, в който сте заедно и се обичате.
Това е сценарий, следователно съществува в пространството на варианти и теоретично може
да бъде прехвърлен от метафизичния във физическия свят, те. да се материализира. Но
повтарям
- другият човек не е пасивен предмет, а живо същество, което активно реализира

намерението си. Може би ще постигнете нещо със слайда, но то няма да е достатъчно
ефективно, защото живият човек не седи неподвижно в пространството на варианти, а през
цялото време се движи нанякъде. Докато вие превъртате слайда, той бързичко ще си намери
по-„земен" партньор.
Да се оказва влияние на хората противоречи на принципите на транссърфинга. В

магазина можете да си изберете каквато щете стока. Но ако решите да хванете за лакътя
някого и да го отмъкнете, какво ще стане? Та ето къде е проблемът. Може би на другия човек
изобщо не са му нужни вашите лиготии, които потенциално се мъчите да му натрапите в
любовния си слайд!
Не зная какви механизми действат, но най-вероятно душата на човека, когото са

напъхали в слайда, чувства това. И ако не му хареса, той може да изпита неосъзнато
отвращение към вас. Вие това ли искате? Така че по-добре не експериментирайте с
метафизиката, а осъществете пряк контакт, използвайки принципите на фрейлинга. В
междуличностните отношения е нужно да се общува с живия човек, а не да се лети в
облаците и да се мечтае. А ако още не сте си набелязали някого, използвайте слайд с
абстрактна личност, с идеален човек. Тогава в даден момент ще се срещнете с човек, близък
до идеала.
□ А ако си представя радостен човек („енергиен деликатес"), защо в това няма никакво
нарушение? Вие пишете, че това е подарък на ментално ниво. В моя конкретен случай това е
девойка. Просто се опитвам да си представя как й подарявам любов, без да очаквам нищо в
отговор. Но щом не бива да се поставя в слайда конкретен човек, защо да се подарява
енергиен подарък е добре, нали така също си представям човека в несвойствена за него
ситуация?
Вие й подарявате любов! А убеден ли сте, че тази любов й е нужна? Нима в техниката
за енергиен подарък се казва, че вие трябва да доставяте на човека удоволствие? Там се
казва, че е нужно да си го представите в ситуация, когато е доволен: кара колело, седи с
халба бира в ръка, играе футбол и т.н. Вашето присъствие в тази картина е абсолютно
излишно. В книгата пише и че е необходимо да се отгатне какъв да бъде подаръкът. А за тази

цел е нужно да се прояви искрен интерес към човека - в каква ситуация ще се почувства
комфортно, какво не му достига? И това не е самият слайд, а вашият енергиен подарък.
Човекът изпитва удоволствие до вас, защото енергийното ви излъчване съдържа онова, което
не му достига.
Книгите трябва да се четат внимателно. Именно да се четат, поне първия път, а не да се

слушат. Защото като слушаш, много неща буквално минават покрай ушите ти. И да се чете
книга, а не електронен текст. Книгата е жива същност. Когато общувате непосредствено с нея,
тя ви помага. Това е абсолютно достоверен факт.
□ Как да се действа в случай, че целта ми е човек, потенциален партньор в любовните

отношения? Моята цел е да намеря човек, който напълно би удовлетворил потребността ми
от взаимна любов. Смятам, че добре се справям с визуализирането на образа. Но това
продължава вече твърде дълго, а нямам никакви знаци за промяна на ситуацията. Всъщност
аз живея с визуализиране на целевия слайд повече от десет години.
Причините може да са две. Първата: празна визуализация. Трябва да държите слайда

на „лентата" на намерението. Необходимо е не просто да си представяте мислено картини на
изпълнение на желанието, а именно да имате намерение да получите резултат, пък и да се
движите към целта. Втората: вие минавате покрай отворени врати, сякаш очите и ушите ви са
затворени. Ако до известна степен и двете причини са валидни, ситуацията е следната.
Отивам в гората за гъби. Ходя напред-назад и си представям колко много съм набрал,
как ги приготвям и изяждам. Слайдът е идеален във всяко отношение. Липсва само едно:
всичките ми мисли и действия са заети само с визуализация - просто мечтая, гледайки в
небето, и изобщо не си гледам в краката. А може и кошницата си да съм забравил. Или да
бера гъби вкъщи на дивана. Те няма сами да дойдат на дивана, все пак трябва да отида и да
ги набера.
□ Изобщо не мога да се приема. Тоест да се приема и да се обикна. Вечно си поставям

условия: ако бях красива, щях да се обичам и т.н. Дълбоко в душата си разбирам, че това са
нелепи условности. Но работата е там, че имам някои недостатъци във външността си - белег
на устните, носът ми не е прав... Макар че съм доста симпатична девойка, ама тези
недостатъци развалят всичко. По-точно не самите те, а моето болезнено отношение към тях.
През цялото време смятах, че заради външността си ще си остана сама.
Но на 20 години се омъжих и родих дъщеря. Въпреки това
чувствах, че нещо не ми достига. Мъжът ми бе прекрасен човек, добър, грижлив,

обичаше мен и дъщеря ни. Струваше ми се, че и аз го обичам. Но през всичките години на
брака ни се чувствах нещастна. Непрекъснато плачех. Не можех да обясня причината за
сълзите си.
И ето че веднъж приятел на семейството донесе аудиокнигите по транссърфинг. Силно

се заинтересувах, започнах да въртя целеви слайд. Проработи. Но това, което правех, може
би не биваше да го правя така. Представях себе си щастлива, любима и главното любяща, но
с друг човек, не с мъжа ми. И всичко се обърка. Той усети нещо и си тръгна. Честно казано,

радвах се, че си отиде. Стана ми някак леко и уютно на душата, ала той и досега ме обича и
страда, не може да ми прости.
И ето че по интернет се запознах с един мъж. После той дойде. Много ми хареса,
просто нещо ме разтърси. Но изглежда той не чувстваше нищо подобно. Нещо между нас не
вървеше. Замина си, обаче каза, че можем да си пишем. Но не мога да се свържа с него. Не
отговаря и на позвъняванията ми. А когато най-сетне отговори, каза, че ще си пишем, но по-
късно, т.е. трябва да почакам. И колко да чакам? Не искам да го изгубя. Искам да си го върна.
Още повече че той не ми каза направо „не". Така че сега като целеви слайд си представям
мен и него като щастлива двойка. Може ли така?
Трябва добре да усвоите една проста истина. Първо, ако половинката ви си е тръгнала,
значи не е вашата половинка. Помислете си: нима може вашата половинка да ви изостави?
Абсурд. Но хората обикновено не разбират тази проста истина. Второ, щом човекът си е
тръгнал, не е възможно да го върнете. Който мисли иначе, дълбоко се заблуждава. Тук също
всичко е много просто. Не са необходими никакви психологически глупости. Дори ако
понякога успеете да върнете някого, нищо хубаво няма да излезе. Но това е друга тема, по-
късно ще се върнем към нея.
Всъщност няма какво да си върнете, защото нищо не сте изгубили. Не се заблуждавайте

с илюзии, така само разпилявате безсмислено времето на живота си. А то не е толкова много.
Обнадеждава ви това, че той „не е казал направо „не". Не всеки може да каже направо и
твърдо „не". А някои дори изобщо не могат.
Да се върти в слайд конкретен човек може само в случай, че друг изход нямате. Вие
обаче не бива да го правите, защото не сте срещнали своята половинка. Когато срещнете своя
мъж, няма да има нужда да се борите за него - той самият ще бъде притеглен към вас. А с
този най-вероятно няма да сте щастлива. Така че няма защо да се тревожите. Използвайте
техниката на амалгамата и координиране на намерението.
А що се отнася до недостатъците във външността ви, това са глупости! А и тъй като не се

вписват в общите стандарти, те ви придават пикантност. Нима си мислите, че мъжете
харесват само жените кукли? Така че се успокойте. Тогава и околните автоматично ще ви
приемат. Околният свят е просто огледало.
□ Навярно сте прав. Но как да разбирам „няма да съм щастлива"? Тоест дори да успея
да го привлека обратно в живота си, няма да имам щастие с него?
Ако е вашата врата, тя ви приема охотно, всичко се развива леко и приятно. Когато от
самото начало нещо не върви или вратата първо се отваря, а после се тръшва пред носа ви,
значи тя е чужда врата. Понякога можете да се промъкнете покрай нея, но нищо хубаво няма
да излезе. Ето защо няма за какво да съжалявате.
Същото е и с вашата половинка. Просто досега не сте успяла да срещнете своята.

Повечето хора имат същия проблем. Да откриете своята цел и своята половинка са двете най-
сложни задачи в живота. Всичко останало е тривиално. На душата е присъщо да се увлича и
да се влюбва. И често й се струва, че е намерила своето. Но после става ясно, че е било

мимолетно увлечение. Не бива да се отчайвате, а да продължавате да търсите. Ако имате
намерение,всичко ще се уреди.
РЕЗЮМЕ
■ Не е желателно да поставяте в слайд конкретен човек, защото това не е ефективно,

дори може да има обратен ефект.
■ Да се поставя в слайд конкретен човек, може само в случай че нямате друг изход.
■ Единственото, което може да се постигне със слайда, е да привлечете дадения човек

в слоя на вашия свят.
■ Необходимо е не просто да си представяте мислено картини с изпълнение на

желанията си, а именно да имате намерение да получите резултат, пък и да се движите към
целта.
В междуличностните отношения е необходимо да общувате с живия човек.

Използвайте фрейлинга. По-подробно за това - в книгата „Транссърфинг на реалността".
ХИДРАВЛИКА НА НАМЕРЕНИЕТО
□ Ако вече съм формирала „намерение да имам", нужно ли е да се занимавам с
визуализация?
Когато създадете намерение да имате, необходимостта от подобни въпроси ще

отпадне от само себе си, защото ще получите онова, което сте решили да имате. А тъй като
все още питате, значи ще ви се наложи да поработите.
Ако намерението да имате е чисто, без примеси на съмнение и страх, вие влизате в
супермаркета на пространството на варианти и без проблеми си вземате Своето. Спомнете си
класическия пример с павилиона за вестници. Не се съмнявате, че ще си получите сутрешния
вестник (решимостта да имате). Спокойно отивате и си го купувате от павилиона (решимостта
да действате). Когато притежавате чиста решимост да имате и да действате, вие безусловно
получавате каквото искате. Желаете ли да вървите по вода?
Но ако се прокрадва макар и зрънце съмнение или страх, ще се наложи да работите с

целевия слайд. Работата се състои в напомпване на намерението с вяра, както го прави
хидравличната помпа: по малко, капка по капка, но редовно и целенасочено. В резултат от
тези системни действия се натрупва огромна сила. Същевременно се разширява и зоната на
вашия комфорт, а и в околната действителност се случват забележими трансформации. От
сектора на метафизичното пространство, който упорито осветявате с вниманието си, във
физическия слой на вашия свят буквално под налягане се изпомпват неща, несъществуващи
преди там. Така работи „хидравликата" на вашето намерение.
А за укрепване на вярата ви в хода на изложението ще привеждам отзиви на читатели,

които говорят сами за себе си.

□ Усещам се като Нео в „Матрицата", внезапно осъзнал, че всичко е илюзия.
Транссърфингът напълно затвърди разбирането ми на простия факт, че светът е едно нищо. И
аз го наблюдавам без страх и с радост като в детството ми. Разбира се, понякога забравям,
разтърсва ме безполезно безпокойство, но после сякаш се отърсвам от магия. Вие
действително ми разкрихте свободата и аз мога да правя с нея всичко, което поискам.
Например да наложа свои правила и да живея според тях. Без да забравям, че сама съм ги
създала. И да си взема всичко, което пожелая. Да изпълня живота си с каквото ми харесва.
Вълшебно чувство, което се оказа, че съм имала в детството си.
Светът не е съвсем илюзорен. Състои се от две съставни части - материална и

нематериална. Не бива да го забравяте. Но едно от забележителните свойства на тази
дуалистичност е, че сме способни да прехвърляме неща от метафизичния във физическия
свят.
За разлика от хранилищата на информация, пространството на варианти съдържа

възможността за реализиране на един или друг вариант на събитията. Вие можете не само да
вземете диск от лавицата и да го изгледате, но и да си пуснете свой филм, следователно той
ще се прожектира в реалността.
□ Възприех транссърфинга на един дъх. Резултатите не закъсняха, но бяха дреболии.

Трябва ми кола - заповядай, да получа по-голям апартамент - без проблеми, като вариантите
сякаш сами ме намираха. Но не можех и да си представя, че силата на намерението е
безгранична, че не познава ограничения като пространство и време.
Накратко, преди живеех като всички, всичко ми беше като на всички, но всъщност не
живеех добре. Душата ми ме умоляваше да направя нещо, а разумът под въздействие на
„доброжелатели" вършеше съвсем друго. Така продължи до момента, когато душата ми каза
на разума: „Нека аз опитам, отстъпи ми волана само веднъж, за една минута". Разумът
неохотно се съгласи. И стана невъзможното. Реалността се промени само за едно
денонощие! Разумът изпадна в шок, а душата ми пееше и летеше! Разбрах какво нещо е
Пътят, който има сърце.
Всеки човек е властелин на своя свят, само че още от детството му социумът

(матрицата) го осакатява. Когато вземаш някакви решения, особено в ключови моменти от
живота си, трябва да се отървеш от всякакви „доброжелатели" и съветници, да потънеш в
тишина, да изключих глупашкия телевизор, да отидеш в гората, да се заключиш в стаята си,
да престанеш да мислиш, претегляйки всички за и против, и просто да се вслушаш в тихия
глас на сърцето си. Неговият отговор ще бъде единствено правилният за решението ти, дори
ако на пръв поглед е нелогичен.
Защото в живота на човек всичко, което му е нужно за щастието му, е под носа му. А
ако е намерил пътя със сърцето си, всичко останало (разните материални блага) ще се
реализират от само себе си според необходимостта. И това не са само разсъждения, ЗНАМ
го! Желая на всички късмет и щастие! В живота няма нищо невъзможно. Основното е при
никакви обстоятелства да не падате духом. Животът е много по-загадъчен и удивителен,
отколкото и най-невероятната фантастика.

Мога само да добавя, че от време на време телевизорът трябва да се изключва - не
само онзи отвън, но и вътре, в главата ви. Колкото и да е странно, хората не могат да
направят едно елементарно нещо: да седнат на масата, да вземат лист и писалка и да
формулират исканията си към света и своето място в него, както биха желали да изглеждат.
Да създадат своя конфигурационен файл, за да може после, макар веднъж на ден след
ставане от сън, да го инсталират в слоя на своя свят като в операционна система. Никой не го
прави. Удивително! Хората тичат насам-натам, вечно нямат време, отлагат всичко за после, а
в крайна сметка за никога. Все пак опитайте да си създадете конфигурация, както бе описано
по-рано, и ще видите, че си заслужава, а и ще се убедите, че работи.
И още един показателен пример от практична гледна точка.
□ Ходя на работа с кола. И на отиване, и на връщане понякога качвам на автостоп. Не

само защото 50-300 рубли на ден не са ми излишни, а и ми харесва. Харесва ми да карам.
Тези 2-3 часа на ден не засягат останалия ми живот. Тръгвам от вкъщи, предавам се за час-
два на тази игра, стигам до работата и там - още един свят, още един живот. Свършва
работният ден и още час-два се возя на колата, докато се прибирам вкъщи.
И ето че един прекрасен ден се запознах с транссърфинга. И през ума ми мина

следната мисъл: пътуването ми от вкъщи до работата може да се представи като „модел на
транссърфинга", като мъничък живот: с начало, край, път, успехи и неуспехи, случайности и
закономерности, възможни трагедии, надежда за щастливи срещи (например прекрасна
непозната сяда в колата ми), зли врагове (катаджии с радари, които се крият в храстите) и т.н.
И най-важното - цялото развитие на този процес зависи само от моя ИЗБОР. Какъв маршрут
ще избера. Ще взема ли на борда брадясалия мъж, лъхащ на джибри и мръсно бельо. Дали
ще профуча през кръстовището на жълто или послушно ще спра. И тъй нататък. И ако се
замисля, резултатът от пътуването действително НАПЪЛНО зависи от моя избор. Всичко,
което се случва по пътя ми, зависи от това какъв избор съм направил преди това!
Между другото какво представлява РЕЗУЛТАТЪТ в този случай? Разбира се, на първо
място цифровият му еквивалент - колко пари съм спечелил. Но това не е всичко. Съществува
и състоянието, в което стигам до работата и се връщам вкъщи. То може да бъде или някаква
неприятна, тягостна утайка, или обратното - светло, хубаво настроение от приятното
пътуване, от общуването със симпатични хора. Когато разбрах, че тези мои пътувания
напълно се вместват в принципите, които следва транссърфърът, реших, че ще се опитам да
спазвам следното:
Да намаля до нулата важността на цифровия резултат от пътуването. Ако спечеля нещо

- отлично. Ако не - майната му, утре ще бъде по-добре.
Никога да не се боря за клиент, да не се опитвам да изпреваря някого, да не се пазаря,

никога да не вземам хора, които с нещо са ми неприятни.
Когато избирам маршрута, по-малко да „пресмятам" и напълно да се доверя на

вътрешния си импулс: да вървя натам, накъдето ме тегли, по който маршрут изпитвам по-
голям душевен комфорт.

По пътя по принцип да отстъпвам на всички, никога да не се замесвам в безсмислени
състезания.
И може би най-същественото - да не съжалявам никога и за нищо, да не се ядосвам

дори в случаите, когато нагло ме мамят, изиграват ме.
Например пътувам си кротко в дясната колона, виждам девойка в бяло якенце да вдига
ръка и вътрешно се радвам - моя е! В този момент от средната колона с мръсна газ ме засича
една „копърка", така че аз скачам на спирачките, а тя успешно подбира МОЯТА девойка.
Преди щях да изпсувам мръсно наум (а дори и на глас!) и шофьора на „копърката", и
девойката, кой знае защо, и себе си. Сега се мъча и в подобна ситуация да се усмихвам - от
рода на „ама че глупак, далеч няма да стигнеш, гълъбче... А и момичето - да не бия е
последното? Ще си намеря друга, по-хубава!".
Това действа 100%. Преди, ако пътуването ми започнеше с несполука, вътрешно се

разбалансирах и по принцип всичко по-нататък се развиваше неуспешно. Сега, когато не ми
пука, неуспешното (според старото ми разбиране) начало изобщо не влияе на по-
нататъшното ми пътуване.
Един конкретен въпрос: започнах ли да получавам повече пари? Честно казано - не

зная. Може би - да. А може би - не, не съм изчислявал. Но забелязах явна промяна в друго
отношение. Попадах на съвсем други хора на пътя. Изчезнаха някъде грубите пияни
компании, след които трябваше да проветрявам, високомерните сноби, които ми даваха акъл
как да карам, дори „лицата от кавказка националност" (по принцип нямам нищо против тях)
станаха по-малко. Затова пък се увеличиха симпатичните влюбени двойки, приказливите
четиридесетгодишни жени, мъжете - любители като мен на класическия рок и футбола.
Сякаш намаляването на вътрешното напрежение, което постигнах, повлия на слоя на моя
свят, оцветявайки го в по-ярки и по-добри тонове.
РЕЗЮМЕ
■ Хората тичат насам-натам, вечно не им стига времето, отлагат всичко за после.

Престанете да отлагате живота си за после и започнете да живеете сега.
■ Системната работа с целевия слайд ще напомпа намерението ви с вяра.
В главата ви няма мисли. Те се намират в пространството на варианти. Когато

визуализирате, вие всъщност вземате оттам необходимата ви филмова лента и прожектирате
своя филм. Ако го правите достатъчно дълго, той се материализира в реалността. Това е
принципът да „измъквате" от пространството на варианти реалността, която ви е нужна.
МИЛИОНИ ОТРАЖЕНИЯ
Продължаваме задълбоченото изучаване на някои сложни въпроси на транссърфинга.
Съдейки по писмата, остават доста бели петна в техниката на слайдовете.
□ Знам какво искам - да живея за себе си, да имам собствен дом, да пътешествам, да се
занимавам със самоусъвършенстване, да уча езици. Не желая да имам своя (макар и

любима) работа. Тоест източникът за постигане на целите ми трябва да е или наследство, или
други инвестиции. Правилно ли е това, че работя само с целеви слайд, в който виртуално
живея в собствена къща, понякога карам собствена кола? Или е нужно да създам слайд,
където подписвам документи за получаване на наследство?
Слайдът трябва да съдържа картината на постигнатата цел, т.е. собствена къща,

пътешествия и т.н. Подписването на документи за получаване на наследство не е цел, а
средство. Не бива да програмирате средството за постигане на целта, ако не го знаете със
сигурност. По какъв начин ще бъде постигната целта, не е ваша работа. Работата на разума е
да фокусира вниманието върху целевия слайд, иначе процесът ще се затормози. Ако
устойчиво задържате вниманието си на картината, където вече се наслаждавате на всички
блага, след определено време ще се отвори съответната врата, т.е. път към целта.
Какво ще има зад нея - не е известно. Но тя ще се отвори само в случай, че на дадения

етап вие си позволите да не знаете и да не мислите за нея. Просто си доставете
удоволствието да съзерцавате целевия слайд. А когато вратата се отвори, душата и разумът
трябва заедно да са съгласни, че това средство е подходящото. Когато споразумението бъде
постигнато, всичко ще се нареди.
□ През целия си съзнателен живот имах чувството, че си блъскам главата в невидима

стена. А от друга страна, винаги ме е преследвало чувството, дори знанието, че зад тази стена
има удивителна, прекрасна безкрайност, където е възможно всичко. Болката и мъката ме
водеха от една книга към друга. С всяка нова книга - отначало възторг от новото
светоусещане, а после тъга, че всичко се връща на предишните си места. Болката остава.
Животът не се променя.
От вашите книги изпитвам неимоверен възторг, както и преди. Малко се боя, че както и
в предишните случаи това ще премине. Но в моето кралство този страх е позволен.
Затруднявам се с техниката на слайдовете. Какъв трябва да бъде слайдът, как да го съставя?
Животът ви не се променя именно защото вие гледате екрана, без да откъсвате очи,
като омагьосана, и се задоволявате само с възторга какви чудесни могат да бъдат картините,
които виждате. Докато четете чужди книги, вие гледате чужди слайдове. Разбира се, че от
това нищо няма да се промени.
Киното, телевизията, другите средства за масова информация, дори книгите - всичко

това е свят на илюзии, гениално изобретение на матрицата, създадено, за да блокира
способността на човека да твори своята реалност. Нека се забавлява, само да не внася хаос с
творчеството си в движението на системата. Тя се движи натам, накъдето й е нужно. А на вас
накъде ви е нужно?
Никой няма да ви измисли слайд. Най-сетне трябва да престанете да се взирате в

чужди филми и да създавате свои. Правилото на играта е много просто: каквато лента се
върти в главата ви, такъв филм ще гледате в своята реалност. Не си го представяйте както
трябва да бъде „според инструкцията", а както ще се получи. Именно както ще се получи,
защото визуализацията е строго индивидуална и всеки я прави различно. Тук няма специални

инструкции. Условието е: вие самата да играете ролята, и то така, че да получавате
удоволствие от това.
□ Работя с целевия слайд. но не мога да изключа мозъка си (какво ще кажат другите,

как изглежда това отстрани, въобще не е възможно, как така, защо така и т.н.). Като че ли
разбирам всичко -това е работа на махалата, трябва да ги игнорирам, но нищо не излиза,
мислите ми се щурат като въртележка. А като си пийна - главата ми се изключва, но аз не
искам да пия, а не виждам друг начин.
Няма смисъл да карате въртележката на мислите си да замлъкне. Това е трудоемко и

безсмислено занятие в рамките на техниката на транссърфинга. Въпросът не е да заглушите
„прожекционния си апарат", а да поставите необходимата филмова лента в него. Ако
собственият ви апарат спре, съзнанието ще отлети в друг филм, който също не е ваш, а нещо
чуждо (неизвестно чие).
Странични мисли ще се появяват, това е неизбежно, така е устроен разумът ни.

Важното е основният вектор на мислите ви да сочи една цел. Можете да се съмнявате, да се
страхувате, дори да изпаднете в депресия, обаче въпреки всичко отново и отново се
връщайте към целевия слайд.
□ Казвате, че не бива да се визуализира конкретен човек като своя половинка. А ако сте
вече двойка, може ли да се занимавам с визуализация колко ни е добре заедно и става все
по-добре?
Въпросът не е дали може, а има ли смисъл. Щом вече сте двойка, престанете да
визуализирате и се заемете с любовта. Тя идва веднъж, и то сама. Но когато се появи, трябва
да се грижите за нея и да я поддържате като огъня в огнището. Междуличностните
отношения могат да се изграждат на принципите на фрейлинга, тук слайдовете нямат място.
Това е конкретна работа, а не само приятно прекарване на времето. А и не е толкова сложно.
Главният принцип тук е правилно да насочите вектора на вниманието и намерението си - не
да получавате, а да давате.
Тъй като стоите пред огледало, трябва само да направите първата крачка, за да тръгне
отражението срещу вас. Щом се откажете от намерението да получите и го замените с
намерението да дадете, ще получите онова, от което сте се отказали.
□ Дали ще се създаде излишен потенциал, ако при визуализацията си представям, че

вече имам желаното, но толкова силно се радвам, че понякога чак ми потичат сълзи? Защото
и в живота съм такава - ако много се радвам на нещо, дори плача от щастие и благодарност.
Или това също е излишен потенциал?
Радвайте се колкото си щете, няма да навреди. Само че трябва системно, целенасочено

да се занимавате със слайда, тогава и еуфорията ще премине, и резултатът ще е налице.
□ Обичам да гледам филми от жанровете „мистика, ужаси, екшъни". Но нали когато ги

гледа, човек се вълнува за главния герой, дори малко се поставя на неговото място. Дали
мислите на зрителя, който редовно гледа такива филми или чете подобни книги, се
транслират на негативни сектори от пространството на варианти и ще се реализират?

Отговорът е утвърдителен. Ако се откажете от ролята на активен творец и напълно се
потопите в ролята на пасивен зрител, потребител на външната информация (а повечето
зрители са такива), вашата способност да създавате своята реалност клони към нулата.
И когато във вашите уши, очи и мисли непрекъснато се върти някакъв екшън, точно там
ще се окажете. Върху каквото се фиксира вниманието ви, то неизбежно в една или друга
форма ще се появи в живота ви.
□ Още като дете се събуждах в съня си, т.е. осъзнавах, че спя. Всеки път, заспивайки,
отначало проверявах дали е сън. Извършвах някаква глупост или нещо, което не умея да
правя в реалността. И ако се получаваше, тогава - давай! През успешните периоди от живота
ми, когато се чувствах на вълната на успеха, ми се струваше, че светът ми е сън и аз съм
господар в него. Със силата на мисълта си разрушавах сгради, летях като Супермен със
скоростта на ракета, минавах през стени. И всичко ми се удаваше лесно, защото в ума ми
господстваше стереотипът, че сънят е моят свят и аз правя там всичко, което поискам.
Въпросът ми е друг. В книгите ви открих следната идея - ако мислиш за лошото, то

идва. Но при мен колкото по-ярка е картината и колкото по-реално си представям някакво
бъдещо събитие, с толкова по-малка вероятност то се сбъдва. Не мога насила да се накарам
да рисувам многоцветни картини за едни или други възможни събития. Според идеята ви би
трябвало да се реализират най-ярките слайдове. Но в реалността, кой знае защо, се
реализират най-безцветните.
Във вечното си ровене да търся различни истини и устройства на света все повече
стигам до извода, че няма никакви идеи. Има само - как го наричате? - единство между
душата и разума. А идеите са част от материалния свят и ние самите ги създаваме.
Което си е право - право е. Никой не знае как всъщност е устроен нашият свят и най-
вероятно няма да узнае, защото картината на света не е статична и не е „едновариантна", а
безкрайно разнообразна в проявите си като безкрайната редица отражения между две
огледала, поставени едно срещу друго. Не сте ли опитвали да се изправите срещу огледалото
с друго огледало в ръка? Каквото ще видите там, ето това е най-адекватният модел на нашия
свят - безкрайни огледални отражения. Ние сме способни да изследваме и да разберем само
някои от тях - едни или други прояви на многостранната реалност. С каквато концепция
(огледало) се изправите пред огледалото на света, такова отражение ще получите. Ако в
основата на вашето огледало са заложени принципите на материализма, ще получите
съответната картина на света. А ако са на идеализма, светът няма да възрази и ще ви
представи напълно логично и непротиворечиво отражение.
Така че се налага да се задоволим с моделите, които макар и с приблизителна точност

обясняват кои сме и в какъв свят живеем. Колкото модели на света си представите, толкова и
ще бъдат. Важното е друго: какво може да се постигне с един или друг модел. Например да
се конструира атомна бомба или да се създаде хуманно общество, хармонично
съществуващо заедно с биосферата на планетата; пасивно да плуваш по течението или
целенасочено да управляваш съдбата си.

По повод реализирането или не на слайдовете, в писмото ви има две ключови фрази:
„Струваше ми се, че светът ми е сън и аз съм господар в него " и „Не мога насила да се
накарам да рисувам многоцветни картини ".
Картината на слайда трябва да е разположена върху платното на намерението, а не

просто да виси в пространството на въображението. Когато в съня си сте били господар на
реалността, не е било нужно намерение, защото усещането „всичко мога" е било извън
зоната на вярата или не-вярата - то се е разбирало от само себе си, по мълчаливо
споразумение. Онова, което душата и разумът приемат безусловно, по мълчаливо
споразумение, огледалото реализира тутакси, и то прецизно. Разумът обаче повече се отдава
на съзерцание на огледалната илюзия, отколкото да реализира намерението си, затова и не
му се получава особено добре.
За да се получи, е необходимо целенасочено да управлявате своя „прожекционен

апарат". А ако качеството на изображението не струва, значи крепостта трябва да се
превземе с постоянна обсада, т.е. системно да прожектирате своя филм.
Качествените слайдове при вас са се получили спонтанно, непроизволно, затова са

висели в пространството на въображението и не са имали сила. А неясните картини, които сте
се опитвали целенасочено да рисувате, с времето са се реализирали. Точно затова съветвам
да не се отдава голямо значение на техниката на визуализация. Главният залог за успех е
системната целенасочена работа.
РЕЗЮМЕ
■ Слайдът трябва да съдържа картината на постигнатата цел, а не сценария и

средствата за постигането й.
■ Каквато филмова лента се върти в главата ви, такъв филм ще гледате в реалността.
■ Няма нужда да спирате вътрешния монолог. Главното е основният вектор на мислите

ви да сочи целта.
■ В случаите, при които е трудно да се създаде визуален образ, може да се използва

словесна мисъл-форма, включително в техниката „генератор на намерението".
■ Междуличностните отношения трябва да се градят на принципа на фрейлинга, тук

слайдове не са необходими.
■ Ако във вашите уши, очи и мисли постоянно се върти екшън, в такъв и ще се окажете.
■ Картината на слайда трябва да е разположена върху платното на намерението, а не

просто да виси в пространството на въображението.
■ Ако качеството на изображението не струва, тази крепост трябва да се превземе с

постоянна обсада, т.е. системно да прожектирате своя филм.

Всички тези въпроси са прости и очевидни, но ние се спираме подробно на тях, защото
самият принцип „прожектирайте своя филм" не е толкова очевиден, както изглежда.
POKER FACE
□ Пишете, че е необходимо слайдът да се върти поне по половин час на ден. Ако се
замислим, ясно е, че „половин час" е условно определение, както например „да си мием
зъбите" или „да правим утринна гимнастика". Тоест важно е не толкова задължителното и
правилно изпълнение, колкото системността, периодичната настройка на честотата на целта.
Но на практика всичко се превръща в малък кошмар.
Цяла седмица всеки ден въртя слайда най-малко половин час и всичко е чудесно. Но в
един прекрасен ден се събуждам с мисълта, че „трябва" да отделя време за слайда, и ме
обхваща страх, че няма да имам време за това. Разумът не иска да чуе нищо: той създава
такъв излишен потенциал, че и най-малката заплаха за редовната работа със слайда се
превръща в ужасна тревога, всичко в гърдите ми се свива. Важността на целта става огромна.
Спомням си думите ви, че визуализацията не бива да се превръща в бреме. И от това ми
става още по-тревожно. Омагьосан кръг. Пълна лудница!
Трябва да се отпускате от време на време, да си позволявате почивен ден, когато не ви

се върши нищо. Кастанеда нарича тази практика неправене. Когато осъзнато си позволявате
да не правите нищо, натрупаната енергия на излишните потенциали се разсейва, също както
и при действието. Същевременно намерението за предстоящо действие се опъва като
тетивата на лък. И когато след неправенето тя се задейства, се освобождава натрупаната
преди сила.
Още един начин. За да не ви тежи системната работа, е необходимо да я превърнете в

навик, но за тази цел отначало ще са нужни известни волеви усилия. А след като тя стане
навик, ще престане да ви напряга.
Още по-добре е да си създадете навик да въртите слайда във фонов режим, когато се
занимавате с всекидневните си дела. Така е най-ефективно. Каквото и да правите, постоянно,
отново и отново се връщайте в мислите си към своята цел, съпоставяйте цялата входяща
информация с онова, към което се стремите. Дръжте целевата си филмова лента в
прожекционния апарат постоянно готова. Действайте осъзнато и не се тревожете за нищо.
□ По повод на визуализацията - напоследък нещо се пообърках или по-точно се

пренапрегнах. Струва ли си да си хабим времето да си представяме пълна и ясна картина, или
да правим всичко както дойде?
Не бива да се насилвате, тук е нужна съсредоточеност, а не усърдие. Това са различни

неща. По-добре просто си доставете удоволствие. Винаги е по-лесно да се съсредоточим
върху нещо, което ни е приятно.
□ Поставих си за цел да получа квартира, защото живея в общежитие. Отначало, когато

си представях новото си жилище, в сърцето ми се появяваше радост, искаше ми се да пея и
да танцувам. Но впоследствие разбрах, че това не е точно целта, която ми е нужна. Иска ми се
не апартамент в града, а къща в покрайнините, мисълта за нея ми доставя по-голямо
удоволствие. Ситуацията обаче е такава, че на първо място сега ме интересува именно

преместването в собствено жилище, и навярно не съм готова за глобални промени (извън
зоната на комфорт).
Поръчката трябва от самото начало да бъде пълна. Това ще разшири и зоната на

комфорт, и ще ви прехвърли на онази жизнена линия, която така или иначе ще ви изведе до
целта по най-краткия път. Разбира се, ако целта е достатъчно амбициозна и сложна,
външното намерение може да предостави отначало по-скромни варианти. В този случай
трябва да се радвате на тези скромни подаръци и да вярвате, че скъпите подаръци ви
очакват.
□ Необходимо ли е слайдът да се върти като пълнометражен филм? Тоест

непрекъснати събития в продължение на някакво време с моето непосредствено участие.
Или може да се върти някакъв късичък фрагмент по много пъти?
Както искате. В техниката на слайдовете няма ограничения и правила. Можете и трябва

да правите това така, както смятате за нужно и както ви е удобно. Когато го правите, както ви
е удобно, вие го правите добре. Главното е да не го чувствате като бреме, а да ви доставя
удоволствие. Освен това слайдът трябва да не е чужда картина на екрана, а вашият собствен
виртуален живот, тогава постепенно той ще се реализира. Не е нужно да се поставят и
времеви рамки. Всеки трябва да има своя техника на слайдовете.
□ Имам приятелка с невероятно силна енергетика - всичко, което пожелае, се

изпълнява по невероятен начин. Тя иска да ми помогне в бизнеса. Отначало решихме, че
трябва да ме визуализира с нужните хора и обстоятелства, но нищо не стана, тя нито веднъж
не видя как се развива бизнесът ми. Как трябва да работи тя по отношение на мен?
Никак. На ваше разположение е само слоят на вашия свят. Всеки човек има своя
реалност, дори хората да живеят един до друг. Вие не сте способни да окажете ментално
(метафизично) въздействие върху чуждата реалност. Също така и другите хора не могат да
въздействат върху вашата. Възможно е със съвместни усилия да се създаде обща реалност,
само че трябва да се разделят задължени-
ята. Например вашият бизнес е лично ваш, приятелката ви не може да повлияе върху
него. А да се построи общ дом, в който ще живеете заедно, е напълно реално.
□ С визуализацията сякаш всичко ми е ясно, но как да се справя със съмненията? Те

постоянно се просмукват в слайда.
Не бива да се борите със съмненията. Ако са нахлули в мозъка ви, позволете им

известно време да пошляпат там, а после върнете вниманието си върху целта, сякаш тя вече е
постигната. Ветропоказателят на вниманието ви може от време на време да се върти,
главното е средностатистическият му вектор твърдо да сочи целта. Просто е необходимо
системно и прилежно да работите със слайдовете. Тогава временните съмнения няма да
попречат.
□ формулирам целта си така: независим, осигурен, комфортен живот, без

необходимост да работя. Но според вас как може да изглежда целевият слайд, отразяващ
състоянието, при което целта ми вече е постигната? Освен, разбира се, паричните депозити в

банките. Да не помислите, че ви пише безделник, който си лежи на дивана. Аз съм успял
специалист и съм автор на няколко книги. Но преди работех по специалността си с увлечение,
а сега (когато приближих четиридесетте) започна да ми омръзва.
Просто системно въртете в мислите си празника на живота, какъвто си го представяте.

Нали не са само депозитите в банките? Живейте в измисления си свят виртуално. Аз наричам
такова занимание „целенасочено витаене в облаците ". С течение на времето ще се отворят
вратите, през които ще попаднете в този празник.
Огледалото на света е такова прекрасно нещо, че чак ви спира дъхът. Не е нужно да си

блъскате главата как мечтата ви може да се осъществи - огледалото само ще ви покаже.
Сложното е само да не позволите да бъдете въвлечен в огледалната илюзия. В реалността,
особено в началото, ще стават съвсем други неща от онези, които се въртят във вашия
виртуален прожекционен апарат. И това ви кара да се съмнявате, безпокоите и да се
паникьосвате. Човек е объркан и изоставя филмовата си лента, започвайки ужасено да
наблюдава събитията. Точно това е огледалната илюзия.
А трябва да бъдете последователен докрай, бих казал, дори хитър. Играйте на „Рокег
Face". Опитват се да ме уплашат, водят ме за носа, подиграват ми се, а аз съм невъзмутим и
спокойно прокарвам линията си. Не гледам ококорено кошмара на екрана, а само от време
на време следя каква лента се върти в прожекционния ми апарат.
Не позволявайте да ви въвлекат в натрапената ви игра - направете си своя. Картината в

огледалото рано или късно ще започне да съответства на вашата филмова лента. Просто няма
къде да се дене. Правилата са такива.
□ От една страна, намерението трябва да се декларира в сегашно време. Като че ли

вече съм постигнал целта. Например лесно мога да си представя, че вече имам автомобил. Че
е паркиран под прозорците ми. Представям си как излизам от вкъщи, сядам в колата,
запалвам я и тръгвам. Купувам резервни части в магазина, зимни гуми и т.н. Но как се връзва
това с факта, че все още нямам кола? Къде е тя тогава? Разумът ми постоянно ме тормози с
този въпрос.
Това е играта „вярвам - не вярвам" с огледалото на света. То си играе с вас, върти ви на

пръста си, като използва това, че вниманието ви лесно се отклонява към сериала, който се
върти в заобикалящата ви действителност.
Ето какво става: вие гледате в огледалото, а то ви показва колко неподатлив и неудобен
е светът около вас, в него е много трудно да постигнеш успех, трябва непрекъснато да се
трепеш като грешен дявол, да се съобразяваш с обстоятелствата, да им се подчиняваш и
постоянно да си под напрежение - към нещо да се стремиш, от нещо да се боиш, в нещо да се
съмняваш (особено в себе си),
изобщо да махаш с ръце и крака като кукла на конци.
Вярвате ли в тази илюзия? Ами да. Защото играта е едностранна, вие самите апатично
сте се съгласили с ролята на пасивен зрител в илюзионния спектакъл.

А сега си създайте своя илюзия за огледалото. Заповядайте му: гледай насам и прави
каквото ти кажа. И то ще се съгласи охотно. Ще ви гледа и ще преценява: „вярвам - не
вярвам". Дали ще ви повярва или не, дали ще е веднага или по-късно - зависи колко искрено
ще го при-лъжете. И, разбира се, колко дълго ще играете ролята на раздаващ. Защото, ако
отново захвърлите картите и тъпо се вгледате в екрана, пак ще се завърти същата въртележка
- показват ви фокуси, а вие вярвате.
Така че, когато откъснете омагьосания си поглед от екрана и прехвърлите вниманието

върху себе си, върху лентата, която се върти в главата ви, реалността ще започне постепенно
да се трансформира. Това няма да стане отведнъж, дори напротив, на екрана по инерция ще
се върти старият сериал и ще се случват такива неща, които изобщо няма да се връзват с
вашите замисли, дори ситуацията може да се влоши фатално. Но вие трябва да помните
каква игра се разиграва и кой кого се опитва да измами.
Ако твърдо се придържате към своята линия, скоро ще видите как от слоя на вашия
свят постепенно започват да изчезват атрибутите на миналото и да се появят признаци на
бъдещето - онова, което сте си нарисували в своята неправдоподобна легенда. Това прилича
на смяната на декорите на сцената. Само че всичко става едва забележимо, сякаш някаква
друга реалност се просмуква от паралелен свят в настоящето ви. И колкото по-нагло лъжете,
толкова по-естествено ще ви се получава. В края на краищата огледалото ще ви повярва и ще
се държи толкова послушно в създадената от вас илюзия, както преди го правехте вие. Така
че началният смисъл и уговорката на тази игра са следните: някой създава илюзии, а някой
просто ги гледа. Вие сами избирате ролята си.
РЕЗЮМЕ
■ Не бива да превръщате работата с целевия слайд в обременително задължение.
■ За да не ви тежи системната работа, необходимо е да я превърнете в навик.
■ Решаващо значение в слайдовете има съсредоточеността, а не усърдието.
■ В техниката на слайдовете няма никакви строги ограничения и правила. Можете и

трябва да вършите всичко, както смятате за необходимо и както ви е удобно.
■ На ваше разположение е само слоят на вашия свят. Не сте способни да окажете

ментално въздействие върху чуждата реалност.
■ Ако освен обмислянето и превъртането на слайда го и записвате, ефективността

значително ще нарасне.
■ Необходимо е системно и прилежно да работите със слайдовете, тогава временните

съмнения няма да ви попречат.
■ Целенасочено превъртайте в мислите си празника на живота, както си го представяте.

Живейте в измисления си свят виртуално. „Витайте в облаците" целенасочено.
■ Не позволявайте да ви въвлекат в натрапената ви игра -създайте си своя.

■ Поиграйте със света на „вярвам - не вярвам". Създайте си своя илюзия за огледалото.
Заповядайте му: гледай насам и прави каквото ти кажа.
Ако упорито и непреклонно въртите в мислите си своя филм, реалността рано или
късно ще се уеднакви с него. Няма къде да се дене - такова е свойството й. Не само вие
зависите от реалността, а и тя от вас. Въпросът е кой владее инициативата.
Част II ТЕХНОСФЕРАТА
СОЦИАЛНИТЕ ПАРАЗИТИ
За да разберем защо хората се затрудняват с транссърфинга, трябва да си изясним как е
устроен нашият социум. Ще започнем с не много приятни въпроси. Понякога получавам
писма от хора, които явно са обидени от нещо и чиито очаквания транссърфингът не е
оправдал.
□ Вървите по прав път! Трупайте мангизи, докато сте на мода и сте известен.
Ето тъй - кратко и ясно. Предлагам ви да ми пишете в такъв формат писма с подобно
съдържание, защото, ако посланието от самото начало се издаде като враждебно и ако е
повече от два-три реда, то ще си остане недочетено и ще отиде там, където му е мястото - в
кошчето за боклук.
Провокациите на отделни марионетки на махалата може да се игнорират, но ако

съществува някакъв феномен, не можеш просто да го пренебрегнеш. А феномен има и една
от неговите прояви е следната: получавам писма от хора, които искрено са убедени, че
трудът ми не бива да се заплаща.
Например:
□ Една от причините да се запозная с транссърфинга е именно безкористността -

авторът свободно разпространяваше книгата, без да иска нищо в замяна. А сега повече
прилича на бизнес проект.
Първо, не се занимавам със свободно разпространение на своите книги. Макар че, ако
някому е нужен текст от тях, му го изпращам. Второ, щом мислите, че трябва да се работи
безплатно - работете си безплатно. Просто е, нали? Или ще хитруваме и ще се измъкваме?
Честно казано, всички ние така или иначе произвеждаме нещо и получаваме
възнаграждение за него. Ако аз отида при автора на това писмо и му поискам нещо, което
той произвежда, няма да ми го даде безплатно. Но в ума му твърдо се е загнездило
убеждението, че аз съм му длъжен. И не просто длъжен, а трябва да му дам труда си даром.
Такъв е манталитетът на паразитите.
Подобни писма не само ме обиждат - те ме изумяват. Гледам ги и с отвращение, и

същевременно с любопитството на изследовател. Явлението действително представлява
едва ли не медицински интерес и е достойно за внимателно проучване. Съществуват

известни на всички паразити на тялото, както и по-малко известни паразити на съзнанието.
Но има и социални паразити, които малцина изследват като явление. Тъй като не съм
достатъчно компетентен по темата, няма да се разпростирам нашироко, но ще си позволя да
изразя собственото си мнение.
Любопитното и удивителното тук е дори не толкова проявената същност на паразита,

колкото неописуемата глупост на претенциите му. Кажете, как може да се обвинява в
„порочен стремеж към търговия" един художник, музикант, композитор, писател, готвач?
Станете от масата си в ресторанта, отидете в кухнята и викнете на готвача: „Значи тук чукаш
сухото, а, куче?" Или на музикантите на концерт: „А, и вие бичите кинти! Искам изкуство!".
А ти самият защо си се домъкнал в ресторанта или на концерта? За да получиш нещо,

нали? Иначе, ако не си струваше, нямаше да харчиш парите си. Но на паразита хич не му се
иска да плаща за чуждия труд. Винаги е готов да отмъкне нещо на аванта, но щом не му се
получи, първата му работа е да обвини в корист другите.
Такова е поведението на червея - покаже си главата, поогледа се, понамръщи се - я виж

ти, бизнес въртят! Готвачът го храни, музикантът го развлича, но на него все не му харесва -
виж, ако получаваше всичко даром, тогава щеше да е справедливо. А самият той е окачил в
магазина си разни салами и я се опитай да му измолиш нещо без пари!
Когато аз изгубя доверие в даден автор, ще си взема шапката и ще си тръгна, никога

повече няма да се докосна до творбите му. А вие (обръщам се към авторите на подобни
писма) какво правите тук? Винаги съм казвал, че никого не каня със себе си. Сега фактически
по-голямата част от работата ми не се заплаща. Дейността ми с читателските писма, които се
обръщат към мен с молба да им помогна в конкретна житейска ситуация, ми отнема много от
времето и силите. Тук наистина безвъзмездно помагам на онези, на които съм в състояние да
помогна според възможностите си. Ами ако не получавам нищо за книгите си? Тогава ще ми
се наложи да се занимавам с нещо друго и няма да имам никакво време за това, което правя.
Звучи абсурдно, нали? Но нима претенциите на червеите не са абсурдни? Та това са

хора, които живеят сред нас и социумът ги е признал за напълно вменяеми. Защо има място
подобно явление?
Мнозина още помнят как при социализма се водеше активна борба срещу
бюрокрацията. Сега зарязаха бюрокрацията - борят се с корупцията. И пак нищо няма да
излезе. Както е известно, историята не учи на нищо. Очевидно е, че борбата със социалните
паразити (както и с паразитите на тялото) е безсмислена - трябва да се създадат такива
условия, при които самото им съществуване да стане невъзможно. За мен е непонятно и
удивително как съвременни образовани хора искрено смятат, че някой им е длъжен, докато
самите те изобщо не са задължени да дадат нещо в замяна.
А щом не се разбираме един друг по принцип, значи сме твърде различни и трябва да
се избягваме. Но човек не успява да игнорира изявата на някаква чужда същност, когато тя си
показва главата навън. Ще игнорираш паразитите на тялото, а те ще си седят тихичко в теб и
ще смучат соковете ти. Да игнорираш социалните паразити също не се получава - отиваш при
чиновника за някакъв документ, а той с една ръка стиска хартийката, а другата протяга към

теб. И транссърфингът няма да ни спаси нито от едните, нито от другите. Слава Богу, вече е
открито спасение от паразитите на тялото и съзнанието - това са живата храна, живата вода,
живият въздух.
Къде е средството срещу социалните паразити? Никой още не го е открил. Но

продължаваме да го търсим.
РЕЗЮМЕ
■ Системата започва развитието си със създаването на бюрократичен апарат.
Уважаеми читателю!
Както е известно, книгите за транссърфинга са качени в мрежата с„уж свободен"

достъп. Но нищо не минава и не се дава даром. Или получавате евтино менте като на
битпазара, или работите за интересите на случайни хора. Трябва да ви предупредя: ако
сваляте книгите ми нелегално, не гарантирам, че текстовете са изцяло мои. Там вмъкват
какво ли не. Дали ще четете оригиналите от издателството, или ще си сваляте екземпляри
„втора ръка" от мрежата, е ваш избор.
Ако ви е нужен текст, моля, пишете ми и ще ви го изпратя. На никого не отказвам,

когато ме помолят. Не е нужно да ме компенсирате, приемете го като подарък. Грижа ме е
само за едно - да не получите менте с марката транссърфинг.
ОБСЕБВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО
След публикуването на „Апокрифният транссърфинг" ме затрупаха читателски писма и
молби от различни периодични издания (включително и чуждестранни) за статии и
интервюта, така че почти не ми оставаше свободно време. Затова и излизането на настоящата
книга се проточи толкова дълго.
От друга страна, оживеният интерес доказва, че курсът към „обновяване на

транссърфинга" в последните книги е избран правилно и своевременно. Идеята за
изчистването на тялото, за повишаването на енергетиката и освобождаването на съзнанието
с помощта на живото хранене среща голяма подкрепа от страна на читателите. Получавам
писма, изпълнени с ентусиазъм и благодарност за обновения транссърфинг, който работи
много по-ефективно от класическия.
Честно казано, не разчитах на такава подкрепа, защото поне на първо време избраният
от мен курс изглеждаше странен, необичаен и непопулярен. Нещо повече, наложи ми се да
понеса колосален натиск от страна на мнозина читатели, убедени, че „замърсявам с ненужен
боклук" „философията" на транссърфинга. И все пак новата философия започва „да се
прихваща". Изглежда темата за живото хранене докосва някакви дълбоки струни на душата,
открива нова светлина в края на тунела.
По-нататък ще се постарая да обясня защо това е така. Да започнем от следното.

.юунжен екулзар в ьвобюл ьтакси ,юунжербзеб ьлад в ьсалиладу И йьшнешевдоп ьшал
аотч а. йьшешеБ отК .ястеатлоб - ужялГ .яаннешевонваруен ,усел оп я ьсалелП*
* Откъсът е от руското издание на „Форум на сънуващите". -Бел. пр.
Събудихте ли се?
Моля да ме извините, уважаеми читатели. Използвах този похват, за да активирам

вниманието ви. Иначе може и да не схванете смисъла на това, което искам да ви кажа. Нали
знаете как е насън - когато се случи нещо наистина невероятно, вниманието се събужда и
човек внезапно осъзнава, че сънува. Но главното дори не е това, че той го осъзнава, а че вече
престава да е като зомби и започва да вижда ясно и да разбира какво става наоколо.
Неотдавна с удивление открих, че става нещо странно. В писмата си постоянно ме

питате за неща, които подробно съм обяснил в книгите си. Картината буквално е следната. В
книгата се задава някакъв конкретен въпрос и веднага се дава конкретен и ясен отговор. А
човекът, прочел тази книга, ми пише писмо, където задава същия въпрос едва ли не дума по
дума.
Преди не отдавах голямо значение на това, като го приписвах на невнимателното

четене. Но напоследък това се повтаря все по-често, откъдето изводът е, че не са отделни
случаи, а явление, нещо като закономерност. Имам усещането, че значителна част от
вниманието на читателите е завладяна от някой или от нещо.
Това е също като с енергията - ако човек е болен, по-голямата част от енергията му
отива за борба с болестта. Или ако човек се е нагърбил с непосилно бреме от задължения,
повечето от свободната част на енергията му е блокирана, окупирана е от тези задължения.
В първите си книги писах за завладяването на вниманието от махалата, когато човек,

раздразнен, загрижен или уплашен, сякаш се вцепенява, потъва в проблема си като в сън и
престава да вижда и да осъзнава какво става в неговата реалност. Но тогава не го описвах
като масов феномен. А сега явно се проявява масова закономерност. Разглеждам въпросния
феномен като тревожен знак, защото преди две-три години още не беше толкова ярко
изразен. Ето защо по-късно ще се връщам неведнъж към това явление, а засега ще приведа
няколко други примера, илюстриращи ефекта от обсебването на вниманието.
Например темата за социалните паразити в електронната ми поща.* Там ясно обясних

защо засягам тази тема. Но се намериха хора, които, след като прочели обяснението ми, ме
питат: защо правите това? И после заявяват: в моя свят няма паразити!
Ето тъй, ако тъпо се абсолютизират принципите на транссърфинга, може да потънете в

създадената от самите вас илюзия, когато е невъзможно не само да се управлява реалността,
а и адекватно да я оценявате.
Може да се игнорират отделни провокатори, но да се игнорира явление е глупаво - то

трябва да се проучи, а не да крием главата си в пясъка. Разбира се, че ги има във вашия свят -
и паразити на тялото, и на съзнанието, както и социални търтеи. Те няма да изчезнат само
защото сте обявили, че ги няма. Първите ще си седят тихичко в тялото ви - точно това им
трябва, за да не си спомняте за тях. Вторите ще завладеят съзнанието ви, така че нищичко
няма и да забележите. А с третите така или иначе ще се сблъскате в чиновническите
кабинети.
Повтарям: не е нужно паразитите да се игнорират, а да се наблюдават, желателно е

през лупа. Когато ги измъкнеш на бял свят от тъмнината, където им е удобно да си живуркат,
те веднага започват да се извиват и да се гърчат, защото разкриването на мерзкия им облик е
смъртоносно за тях. Когато паразитът попада на „предметното стъкло", цялата му същност се
осветява и той повече не може спокойно да се занимава с аферите си. Ето защо повдигам
тези теми. А сега пак ме попитайте защо правя това.
По същото време се случи една любопитна история. Центърът за транссърфинг** обяви

безплатен уебинар***, за който се регистрираха неочаквано голям брой хора. Но на
обявената дата се явиха прекалено малко. Интересно беше защо стана така (защо им бе да се
регистрират?) и центърът проведе анкета защо те не дойдоха.
* Някои глави от книгата бяха публикувани за пръв път в пощата ми. Можете да се
абонирате на авторския ми сайт http:///elands.ni.
** http://tsurf.ru/
*** Семинар в уеб мрежата. - Бел. пр.
Бяха изтъкнати банални причини: не успели, времето не им стигнало, забравили,

закъснели и затова не се опитали да влязат.
Това доказва, че огромното мнозинство от хората спят, т.е. буквално действат като
насън - не управляват живота си, а животът им се случва. Разбира се, не е трудно да се
предположи, че ако бяха платили за мероприятието, щяха да се явят. Но нима само парите са
способни да активизират вниманието ни? Ако такава статистика съществува сред
транссърфърите, какво да кажем за останалите?
Струва ми се, че ефектът на „заспиването " бързо набира сила и скорост.
Когато някаква компания отива сред природата, какво прави на първо място? Отваря
вратите на колата и пуска радиото на пълна мощност. Нали е странно - вместо да си починат
от градския шум и да послушат тишината на гората и птичите песни, пак същото думкане.
Сравнете съвременния човек с онзи, който е живял преди хиляда години, когато не е
имало нито вестници, нито радио, телевизия, интернет и мобилни телефони. Това са
съвършено различни хора! И основната разлика не е в нивото на интелекта,
цивилизоваността или образованието. Съвременният човек е информационно зависим - той
вече не е в състояние да мине без външния информационен поток. Точно този поток,
създаден от системата, поражда ефекта на обсебване на вниманието.
Може да ви се струва, че сте напълно съсредоточени върху това, с което се занимавате

в момента, но всъщност активна е само незначителна част от вниманието ви. По-голямата
част е свързана с невидима нишка с информационната паяжина на системата. Друга, не по-
малко значителна част от вниманието, е блокирана, намира се в състояние на хибернация.

Блокирането е индуцирано от синтетичната храна, както и от всеки друг продукт,
предизвикващ в по-голяма или по-малка степен изменено състояние на съзнанието.
Вниманието, а след него и осъзнатостта се блокират от мъртвата, т.е. от приготвена на

огън храна. Това откритие е направено още в началото на миналия век от Арнолд Ерът. Но
той не е могъл да предположи какво въздействие върху съзнанието ще оказва синтетичната
храна.
И така, в съвременната реалност се развиват два процеса: завладяване и блокиране на

вниманието. Те са неотменна част от по-сложния механизъм на развитие на системата -
матрицата.
РЕЗЮМЕ
■ По-голямата част от хората спят, действат буквално като насън - не управляват живота
си, а животът им се случва.
■ Вместо намерението да направят първата крачка пред огледалото, за да може

отражението да прекрачи към тях, хората се опитват да го хванат и насила да го грабнат за
себе си.
■ Съвременният човек е информационно зависим - вече не е в състояние да се оправи

без външния информационен поток.
■ Информационният поток, създаден от системата, поражда ефекта на обсебване на

вниманието.
■ Активна е само малка част от вниманието. По-голямата част е запазена за външния

управляващ поток.
■ Още една, не по-малка част от вниманието, е блокирана. Синтетичната храна спомага

за блокирането.
феноменът на обсебване на вниманието, който се наблюдава през последните години,

е първият симптом, че системата започва активно да се разраства като раково образуване.
Това си има своите последици - способностите на човека се блокират, възможностите му
рязко намаляват. Започнахме от обсъждането на основите на транссърфинга и трудните
въпроси, а сега преминаваме към темата - от какво възникват тези трудности.
ТЕХНОГЕННОТО СЪЗНАНИЕ
Едновременно с развитието на техниката и технологиите би трябвало да се формира и
съответното техногенно съзнание, т.е. съзнанието на киборги. Първото без второто е
невъзможно - всичко е свързано. Храниш се със синтетика - ставаш киборг, ставаш киборг -
храниш се със синтетика. Което означава - човек се превръща в клетка на матрицата.
Защо никъде не се говори точно и ясно за това? Ами закономерно е. Първо, на

системата подобна информация не е изгодна и, второ, осъзнатостта на хората вече в

достатъчно силна степен е блокирана, а вниманието е завладяно - то постоянно се отклонява
към второстепенни и несъществени неща.
Какво може да се противопостави на тези процеси? Мнозина, търсейки духовно

развитие, се обръщат с надежда към древните езотерични учения и практики. До известна
степен това може да е опора, но не бива да се възлагат особени надежди на практики, които
са на хиляди години, защото са разработени по време, когато хората са живели в коренно
различни условия.
Може да се издигне осъзнатостта на по-високо ниво и с чисто ментални техники, като

постоянно наблюдавате мислите и действията си, както и околната действителност.
Непрекъснато да се възпитаваш обаче и да си винаги нащрек, е доста трудно, за това са
необходими значителни волеви усилия. Не всеки може да го прави и малцина ще се заемат с
такава практика.
С оглед на казаното дотук практиката на хранене с естествена и по възможност жива

храна (за което писах още през 2005 г. в книгата си „Създател на реалността") изглежда лесна,
естествена и същевременно ефикасна. Тя поне би премахнала блокирането на вниманието.
Съзнанието действително се прояснява и освобождава, да не говорим за общия тонус,

енергетиката и здравето, което в един глас потвърждават всички, изпробвали върху себе си
въпросния метод. Изисква се съвсем малко - просто да разбереш и да го опиташ.
Наскоро в новините се мерна информация за едно момиче, което страда от натрапчиво

състояние - тя повтаря едно и също безсмислено действие, например брои крачките си. Това
е крайна степен на обсебване на вниманието от паразитите на съзнанието. Лекарите я тъпчат
с психотропни вещества, но те не помагат. С това „лечение" ще превърнат момичето в
растение. А е много лесно да й се помогне - достатъчно е да променят храненето й, да й се
дава жива естествена растителна храна и повече пресни зеленчуци и плодове. Паразитите на
съзнанието сами ще си отидат, дори няма да е нужна помощта на психотерапевт, да не
говорим за химия. Но аз не мога да й помогна, защото няма да ме послушат. Лекарите не
разбират какво правят, защото и тяхното внимание е обсебено. Всичко това е много тъжно.
Моля ви за още един квант от вашето внимание. Феноменът обсебване на вниманието

не е шега, той е плашещо явление. Авторите на научна фантастика ни плашат, че Земята ще
бъде завладяна от извънземни. Но може би опасността (както често се случва) се надига от
съвсем друга, непредвидена страна.
От древни времена е известно, че това, което влиза в човека, формира неговото

физическо тяло и съзнанието му. Днес този фундаментален принцип се е превърнал в
толкова изтъркан стереотип, че сме престанали да му обръщаме внимание. Днес хората са
забравили за него и са се втурнали да търсят някакви нови, скрити тайни за подобряване на
живота си. Съгласете се, не е ли странно, че повечето от нас въобще не си задават въпроса
какво, как и защо ядат - просто ядат и толкоз!
Представете си старица, която от чисто практически съображения се натоварва с

макарони, бяло брашно, булгур, грис, маргарин, олио, захар. Самите изходни продукти не
струват, а гозбите от тях - още повече: това е храна на измъчени, изтощени, болни хора,

каквито стават повечето след четиридесетте, а понякога и по-рано. Това е най-ниската степен
на осъзнатост - човек просто яде онова, което е годно за ядене. Малката пенсия няма нищо
общо. За същите пари могат да се купят много повече натурални продукти.
Степента на осъзнатост на младата домакиня, която гледа по телевизията предавания

за здравословно хранене, е по-висока - тя вече се замисля какво яде самата тя и с какво храни
семейството си. Но това, което се рекламира по телевизията и от другите средства за масова
информация, е свързано с интересите на едрите производители. А както знаем, тях ги
интересува не здравето на нацията, а съвсем други неща. Въпреки че всяка реклама носи
етикета „натурални здравословни продукти".
Да вземем за пример най-разпространения продукт -бялото брашно. Осъзнатостта на

младата домакиня все още не се е издигала до нивото да разбере, че бялото брашно (както и
изделията от него) е чисто синтетичен продукт - кулинария, доведена до абсурд. Всичко
ценно, което се съдържа в зърното, се намира в зародиша и обвивката му. Бялото брашно се
получава чрез очистване на пшеничните зърна от обвивката и зародиша. Така всичко ценно
се отстранява и остава само мъртвата част - основно нишесте. Тази безжизнена част от
зърното е предвидена от природата като храна за зародиша. Да се храниш с изделия от бяло
брашно е все едно да си купиш нишесте и да го ядеш с лъжици на всяко хранене.
Не си правете илюзии и за черния ръжен хляб. Хората не са осведомени, че брашното

се разваля много бързо. Токоферолите (витамин Е), витамините от групата В и останалите
полезни вещества много бързо се окисляват на въздуха. Прясно смляното брашно
стремително губи търговския си вид, необходимата консистенция, влажност и други свойства,
позволяващи да се направи нещо от него. Очевидно това не е изгодно нито за
производителите, нито за търговците. За да се превърне брашното в продукт, отговарящ на
необходимите условия, го подлагат на значителна химическа обработка. Но повтарям - за
това много малко хора са осведомени.
Нещо повече, изделията от синтетично брашно се произвеждат на основата на

термофилни дрожди. С тях е по-лесно да се борави, отколкото с естествената закваска.
Хвърли ги в тестото и то веднага втасва. Какво представляват дрождите? Всъщност те са
гъбички, като тяхната жизнеспособност е сравнима само с най-опасните паразити - дори
високите температури не ги убиват, затова и се наричат термофилни.
Така че си представете как във вашия организъм се заселва чуждо същество - гъбичка,
което започва да преустройва вътрешната ви среда в удобна за себе си. Засега е известно
само, че дрождите потискат симбиотичната микрофлора (затова са толкова популярни
различните кисели млека, също синтетични, които уж „възстановяват" тази флора). За други
дегенеративни изменения може да се съди по количеството починали от нови болести и по
доходите на фармацевтичните компании, защото съответните изследвания не се провеждат
(разкриването на истината не е изгодно за мнозина).
А какво да прави младата домакиня, когато от всички страни е обсадена от мъртва

синтетика?

Сега си представете друга картина. На кухненския ви плот е инсталирано чудо -
собствена електрическа мелница. Във всеки момент можете да си смелите сами брашно и
веднага да си приготвите от него каквото искате - от хляб до кулинарни изкушения. И ще
бъдете сигурни, че в тях няма химия и дрожди. И всички полезни вещества ще са запазени.
Ще видите истинския цвят на брашното - не бял като нишесте, а кафеникав, с частички
скъпоценна люспа и зародиш. Това е истинското брашно, каквото са използвали прадедите
ни и каквото никога не сте виждали.
РЕЗЮМЕ
■ Храниш се със синтетика - ставаш киборг, ставаш киборг - храниш се със синтетика.
■ Системата постоянно отклонява вниманието ви към второстепенни и несъществени

неща.
■ Това, което непосредствено влиза в човека, формира физическото му тяло,

съзнанието, а сетне и индивидуалната му реалност.
■ Повечето хора изобщо не си задават въпроса какво, как и защо ядат - просто ядат и
толкоз.
■ Приемането на естествена и по възможност жива храна премахва блокирането на

вниманието. Съзнанието се прояснява и освобождава, да не говорим за общия тонус,
енергетиката и здравето.
Огледайте се - спящи, немощни, болезнени хора се хранят в супермаркетите на

системата, мотаят се 8 медицинските учреждения на системата, сляпо вярват на рекламите.
Човечеството е стигнало до такъв идиотизъм, че е започнало да се самоунищожава не само
чрез околната среда, но и чрез храната. Странно е, че същества, наричащи себе си разумни,
вършат подобна глупост.
АРТЕФАКТ НА НАМЕРЕНИЕТО
Предлагам ви една древна техника, която в днешните условия на обсебване и
блокиране на вниманието е твърде полезна. За целта е необходим някакъв атрибут - малка
играчка, сувенир, талисман, фигурка, която ви е симпатична. Може да е подарък от някого,
купена или направена от вас самите или случайна находка, с нещо привлякла вниманието ви.
Техниката напомня „езически" ритуал, който трябва да се изпълнява сутрин и вечер.

Вземате в ръце играчката и й говорите: „Добро утро, миличка. Обичам те и се грижа за теб, а
ти ми помагаш да изпълня желанието си." След това произнесете декларация на
намерението си за нещо, което искате да постигнете.
Например: Моят свят ме обича, моят свят се грижи за мен, аз срещам половинката си
(или моята половинка ме намира, както повече ви харесва), предлагат ми отлична работа,
блестящо реализирам проекта си, отваря ми се възможност да си купя жилище, откривам
своята цел, бизнесът ми се развива и т.н., каквото най-много ви се иска.

Едно желание за една играчка. Ако имате няколко желания, ще ви се наложи да си
наречете няколко атрибута и с всеки „да си шепнете" поотделно. Декларацията трябва да е
формулирана лаконично, ясно и конкретно, в утвърдителна форма, но не като молба или
молитва, а като намерение, без никакви условия и обяснения. Като произнасяте
декларацията, не трябва да желаете, а да имате намерение. Имате намерение да направите
нещо и го правите. Да получите нещо и го получавате. Ако декларацията е формулирана
правилно, ви обхваща едно особено чувство на увереност, че ще получите своето.
Въпреки външната простота и невинност (или дори наивност) играчката е достатъчно

сериозна. Сега ще ви обясня как и защо работи. В основата на механизма й са заложени две
функции.
Първата очевидно е въдичката на намерението. В съвременната реалност върху човека

оказва голямо влияние ефектът на завладяване на вниманието, затова става все по-трудно да
се фиксира намерението върху целта. Самите вие можете да наблюдавате колко различни
намерения постоянно се отлагат за после, възникват безброй неотложни дела, които не ти
дават буквално за минутка да седнеш и да съсредоточиш мисълта си върху целта. А този
ритуал, включен в задължителния график за деня, действа като ласо, фиксиращо вниманието
ви върху това, върху което то трябва непременно да се концентрира, ако искате да постигнете
резултат.
Втората функция не е толкова очевидна, тъй като се намира в метафизичната,

невидимата сфера. Наред с физическия свят съществува също толкова обективен, но невидим
свят, населен с финоматериални същности, реални като самите нас. Възприемаме го само
косвено, обикновено като паранормални явления. И същностите от финия свят възприемат
нашето присъствие само като някакви отблясъци, фантомни проекции от друго измерение.
Представете си, че при разкопки в слоя, който е на милиони години, откривате предмет
с явно неестествен, с извънземен произход. Буквално се парализирате от благоговеен трепет,
защото терминът „удивление" не е подходящ - твърде нереално е това, което виждате. Такъв
предмет се нарича артефакт. В енциклопедиите го определят така: „Процес, предмет,
свойство на предмет или процес, чиято поява в наблюдаваните условия по естествени
причини е невъзможна или малко вероятна. Признак е за целенасочена намеса в
наблюдавания процес или за наличие на някакви неотчетени фактори."
По същия начин предметът, осветен от намерението, е смятан от финоматериалните

същности като артефакт, предизвиквайки силно любопитство у тях. За тях светът на
останалите заобикалящи ни материални обекти продължава да е невидим. По принцип ние
не придаваме значение на вещите, не влагаме намерение в тях, а само механично ги
използваме като приспособления или оръдия на труда. Единственото универсално
свързващо звено между нашите светове са намерението и любовта. Ако в материалния обект
се вложи намерение, той от безжизнен къс материя ще се превърне в предмет на Силата,
който във финия свят вече е видим.
За същностите той изглежда като артефакт на намерението, притежаващ признака на

целенасочена намеса от някаква паралелна реалност. А ако освен това в него е вложена и
любов, артефактът започва да свети и да ги привлича, както нектарът привлича пеперудите.

Това са самостоятелни същности (не са махала) и всички са различни - големи и малки,
развити и не съвсем. Нямат пряк достъп до нашия свят, но силно се интересуват от него и ако
им се предостави възможност, с удоволствие установяват контакт. В книгите си вече писах, че
вие сте способни да създавате свои същности - фантоми, и да поддържате живота им с
мислената си енергия. А може да се случи и да успеете да привлечете и да опитомите вече
зряла същност, която ще стане ваш съюзник. Артефактът на намерението - вашата играчка, е
свързващото звено, нещо като телефонен кабел между вас и съюзника. Не е важно в каква
форма ще се развива „контактът" ви - каквито правила си създадете, такива ще работят. От
вас се изисква горе-долу постоянно, системно внимание и подхранване с енергията на
намерението и любовта. Малък сутрешен и вечерен ритуал ще е напълно достатъчен.
И така, когато извършвате своя ритуал с играчката, върху нея кацва същност като
пеперуда на цветче. Тя се топли в лъчите на вашата любов и с интерес се вслушва във вашето
намерение. И не е важно дали същността разбира какво искате да й кажете или не. Тя просто
слуша думите ви като приказка или песничка, а сетне отлита и разнася като ехо: „Моят свят
ме обича! Моят свят се грижи за мен! Скоро ще се срещнем, моя мечта!" Това ехо е важната
добавка, която забележимо засилва вашето собствено намерение.
РЕЗЮМЕ
■ Ако вложите в материален обект намерение, той се превръща от безжизнен къс

материя в предмет на Силата, който във финия свят вече е видим.
■ Артефактът на намерението е свързващото звено, нещо като телефонен кабел между

вас и съюзника.
■ Декларацията трябва да е формулирана лаконично, ясно и конкретно, в утвърдителна

форма, не като молба или молитва, а като намерение, без никакви условия и обяснения.
■ Ако декларацията е формулирана правилно, обхваща ви чувството на увереност, че

ще получите своето.
■ Този ритуал фиксира вниманието върху целта.
Моите книги, особено тази, са абсолютно самостоятелни същности, те са личности. И са

по-силни от мен. Сами се пишат, аз не ги пиша. И то се пишат така, както те искат, а не както
би ми се искало на мен. А сетне започват да командват и в издателствата. Редакторите ми
разказваха, че когато моята книга идва, тя буквално преустройва техния график, сякаш е
новата им началничка.
През последната половин година от работата ми върху тази книга всеки месец имах
усещането, че аха-аха ще свърша текста. Но не, някаква Сила ми подхвърляше още няколко
въпроса и ме караше да работя върху тях. Тази книга е предмет на Силата, артефакт на
Силата, абсолютно съм убеден. Аз съм посредствен изпълнител, но тя през цялото време ме
теглеше за яката и изстиска от мен всичко, което и беше нужно.

ЕДНА СТРАШНА ТАЙНА
Главата „Артефакт на намерението" бе публикувана в сайта ми. Тук отговарям на някои
въпроси, продължавайки темата за обсебването на вниманието.
□ Описаната техника по нищо не се различава от шаманските ритуали. И сега, както и

преди, вие не сте способен да кажете нищо ново.
А нима някога съм твърдял, че откривам нещо ново? Моля ви, тъкмо обратното. Винаги
съм наричал транс-сърфинга древно Знание, което между другото е известно на мнозина без
никакви книги, тъй като много от нас са древни души. Нима и досега не сте разбрали, че
всички пишат за едно и също, започвайки от древните Веди и завършвайки с Блаватска? За
съвременните автори не говоря. В нашия свят няма нищо ново, защото той е достатъчно стар.
Ще ви споделя една страшна тайна, но не я казвайте на никого! Въпросът дори не е

там, че един или друг автор може да разкрие нещо ново лично за вас, а че вие самите сте
способни да откриете нещо ново, докато четете различни автори. С еднакъв успех можете да
изучавате сериозен философски труд или да четете детска приказка - най-общо казано,
резултатът не зависи от външния източник на информация, а от това какви мисли се въртят в
главата ви при четенето.
Би следвало да формулирате въпроса си по друг начин: „Докато четях вашия текст, аз

не открих нищо ново". И да уточните:
1. „Ново изобщо или ново за себе си?" Разбирате, че това са различни неща, нали?
2. „Защо не открих? " Кой е виновен - вие или авторът?
3. „За какво мислех, когато четях текста?" Че сте много умен и знаете всичко?
4. „Как работеше умът ми, когато четях текста? " Последното уточнение е твърде
съществено. Вече обсъждахме, че нормалният съвременен човек е повече потребител на
информация, отколкото неин създател. В процеса на създаването на информация участват
малцина - по-малко от 1% от населението. Останалите само я потребяват. И дори онези,
които я създават, на свой ред са потребители. В какъв смисъл?
Представете си една до известна степен преувеличена картина. В киносалона седи

някакъв киберорганизъм (да допуснем, че вече са се научили да ги правят), способен да
изпълнява две прости функции: да поглъща пуканки и да мига с лампичките си в отговор на
външни шумови и зрителни ефекти. Когато киборгът просто гледа филма, без да мисли за
нищо, и дъвче пуканки, в организма му се развиват два процеса.
Първият: пуканките влизат в едно отвърстие и се движат към друго, като по пътя са
подложени на известни храносмилателни метаморфози. Вторият: по подобен начин в
съседни отвърстия влиза информация, вследствие на което във вътрешността му се
задвижват зъбни колелца (реакция от типа на „Олеле-мале! Ха-ха!"), а отвън мигат лампички.
На пръв поглед процесите са различни, но същността им е еднаква: и пуканките, и
информацията просто влизат и излизат, без да предизвикват никакви изменения, да не
говорим за творения и озарения.

Не искам да кажа, че да се гледа кино и да се четат книги просто така, за удоволствие,
няма смисъл. Всичко има смисъл, ако се прави съзнателно. Но ако зъбните колелца са
настроени само за потребление на информацията, да изкарваш от изходното си отвърстие
критични заключения - това не е ново, не е интересно, не е достойно за мен - най-малкото не
е естетично.
Ако човек, като прочете някаква книга, заяви, че не е
намерил в нея нищо ново, може със сигурност да се заключи, че той е примитивен
потребител. А не е създател и още повече творец. Защото дори и да научиш нещо ново от
чуждите думи, не е постижение и не е творение. Постижение и творение е, когато,
прелиствайки старите страници, вие сами правите нови открития. Тогава изчезва всякакво
желание да критикувате, защото и намерението ви е заето със съвсем друго, и умът ви
работи в съвършено различен режим.
А сега нека си изясним какво ново има в техниката „артефакт на намерението".

Действително подобни техники са използвали и използват езичниците, магьосниците и
децата. Но въпреки външните прилики в същността си те са различни.
Магьосниците влагат в артефактите си намерение, превръщайки ги в амулети,

талисмани и други предмети на Силата. Намерението работи достатъчно ефикасно.
Езичниците не влагат намерение, а по-скоро молба, молитва, вяра, надежда, страх. Очевидно
техниката, основана на вяра, смесена с благоговение, е доста по-слаба. Децата нямат нито
вяра, нито намерение, но имат любов. Те просто обичат куклите и играчките си, за нищо не ги
молят и не влагат друго значение в тях. В техниката „артефакт на намерението" се използва
двойна сила - на намерението и на любовта. Мисля, че няма нужда от по-нататъшни
обяснения.
Въпросът е обаче дали искате и способни ли сте да изпитвате и да отдавате любов на

обикновена дрънкулка? Разбира се, ясно е, че любовта е адресирана не към самия предмет,
а към същността, стояща зад него. Това не е сантименталност, както може да ви се стори, а
по-скоро „любов по сметка". Защото така или иначе вие се надявате, че същността, към която
се обръщате с посредничеството на играчката, ще ви помогне. Но дори такава, не съвсем
„чиста" любов има достатъчна сила. Започваме да обичаме онези, за които се грижим, а вие
наистина се грижите за играчката си, защото й отделяте специално внимание. Пък и как да не
я обичаш, като е толкова добричка да слуша с обожание моите приказки и песнички и да ми
помага, а нищо не иска в замяна освен капчица внимание.
Повтарям обаче - тази техника не е подходяща за всеки характер и манталитет. Ако не

се вписва в зоната на вашия комфорт, тогава използвайте други техники.
□ Ако след известно време артефактът изпълни намерението ми, трябва ли да се

разделя с него, когато ми се появи нова цел, и да си взема друг? Или той, грубо казано, е за
многократно ползване?
А нима ехото е „еднократно"? А нима плейърът е само за един диск? Разбира се, една и
съща същност може отначало да транслира едно намерение, а после да превключи на друго,
защото работи като ехо или като светулка, която лети във финия свят, излъчвайки

декларацията на вашето намерение като програма или като радиосигнал. От вас се изисква
само яснота и последователност, за да не обърквате същността и себе си.
□ Какво да правим с предмета на Силата, със Съюзника, когато целта е постигната?

Просто да престанем да отделяме внимание и любов на тази същност ли? Но тя е като твое
чедо, пък и си си намерил съюзник, а не си го създал?
Когато програмата е изпълнена, превключете се на друга със същия предмет на Силата.

Останалото и сами го разбирате. Ние отговаряме за онези, с които сме се свързали.
Например,ако домашният ви любимец повече не ви „вдъхновява", решението какво да
правите с него лежи на вашата съвест. Разбира се, същностите от финия свят не се проявяват
толкова явно, както обитателите на материалния. Трудно е да се каже какво ще стане със
същността, която сте захвърлили. Може да изгасне или да започне свой живот. Няма никакви
изследвания по този въпрос. Но нали и хората се захвърлят един друг и започват свой живот.
При всички случаи решението е ваше. Само един съвет - не си създавайте твърде много
съюзници, за да не се обременявате в бъдеще.
РЕЗЮМЕ
■ Повечето знания, почерпени от книгите, зависят не от съдържанието им, а от това,

което читателят е способен да открие в тях.
■ Да узнаеш нещо ново от чужди думи не е постижение и не е творение. Постижение и

творение е, когато, прелиствайки старите страници, вие самите правите нови открития.
ЗИМА Е - КАКВО ДА ЯДЕМ?

Често получавам писма с въпроса: „Умът ми не стига къде да намеря жива храна през
зимата?"
Докато пишех тези редове, беше средата на зимата, но внезапно времето се затопли и
пролетта надзърна за кратко. Лалетата и глухарчетата помислиха, че зимата е свършила, и
показаха главички. Сякаш без да искам, аз изплаших зимата или поне я обърках. Случи се
нещо действително странно.
Тази зима падна много сняг, което не е типично за местността, където живея. Нямах
ски, защото снегът обикновено е малко и бързо се стопява. Но този сезон, т.е. началото на
декември, ми се наложи всеки ден да разривам снега. В края на краищата ми дойде до гуша
и реших: край, ще си купя ски. Проблемът бе, че никой в нашето населено място не се
пързаля със ски, затова и в магазините не се продават. Аз обаче вече бях поел по пътеката на
войната и не се съмнявах, че ще намеря. Или транссърфингът не работи?
Търсенето ми започна с грубо нарушаване на принципите му. (Често имам такива

рецидиви, защото през по-голямата част от живота си се ръководех от антитранссърфинг.)
Разсъждавах така: не е възможно в магазина отсреща да продават ски (ако изобщо могат да
се намерят в нашия град). Търсенето непременно трябва да е дълго и трудно и може да ги
намери само онзи, който е най-умен от всички и знае, че те се продават само в най-
отдалечения, специализиран магазин. И ще ги има единствено онзи, който премине през

всички трудности и лишения по затрупаните снежни пътища, който изпита горчилката на
разочарованието от безплодните търсения.
Точно така и се случи (както си бях поръчал). След като изморителната ми екскурзия из
целия град не се увенча с успех, вече без никаква надежда влязох в най-близкия магазин,
където ме чакаха те - специално запазени за мен. Донесох ги вкъщи и ги изправих на видно
място. На следващия ден заваля дъжд, а снегът се стопи. Това беше преди две седмици и
продължава и до днес. Най-пъргавите растения си въобразиха, че пролетта е дошла, и се
наканиха съвсем сериозно да се събудят.
А аз си мисля - какво да правя оттук нататък? Или по-бързичко да прибера ските в

бараката, за да се върне зимата отново и да приспи глупавите растения, или да чакам тя пак
да се развихри и да си купя кънки. Засега не знам. Ще поживеем - ще видим.
Нещо подобно ми се случи в Хонконг, където ме поканиха на представяне на книгите

ми. Знаех, че отивам в дъждовния сезон, затова се въоръжих с огромен чадър. Но през
всичките няколко дни на престоя ми не капна капка дъжд. Хонконгските ни приятели се
чудеха: „Какво става? Защото Зеланд е с нас ли?" „Не - отговарях аз, - с мен е чадърът ми."
Да се върнем към търсенето на храна. Ако наистина нямате представа какво да ядете
през зимата, значи е още рано да преминете към стопроцентово живо хранене. Просто
трябва повече да се интересувате от живата храна и всичко, свързано с нея. В интернет и в
книжарниците може да се открие достатъчно информация от хора, натрупали полезен опит.
Не ви съветвам да вярвате на всичко, което говорят за храната по телевизията, особено

за живата. Обикновено обичат да обсъждат тази тема хора, които нямат никакъв опит.
Средствата за масова информация винаги работят в полза на големите производители и
търговци. Когато на екрана се разкрива някаква „сурова истина за храната", се запитайте кому
е изгодно това предаване?
Ако не знаете какво да изядете или с какво да се нахраните, без при това да
нарушавате някакво правило, направете едно просто нещо: позволете си да нарушите
правилото. Целесъобразно е при това да се ръководите от следните принципи:
1. Ако не сте напълно уверени, че искате и можете да се храните само и изключително с

жива растителна храна, трябва да свалите малко летвата - да се храните предимно с жива
храна, като на дадения етап си позволявате изключения.
2. Ако правите изключение, предпочитайте онези продукти, в които наистина се

съдържа нещо полезно и ценно, а не просто да ядете неща, които стават за ядене.
3. Полезна и ценна е онази храна, която, притежавайки висока хранителна стойност,

същевременно е способна по-скоро да изчисти, отколкото да замърси организма.
4. Действайте не на принципа на отказването, а на принципа на заместването на едни

продукти с други, по-ценни.

5. И не забравяйте главния принцип: преминаването към хранене с жива растителна
храна трябва да е постепенно, едновременно с вашето узряване, а не с цената на волеви
усилия и емоционално напрежение.
Третият принцип се нуждае от коментар. Дори сред мъртвата храна има продукти,
които повече изчистват, отколкото замърсяват организма. Това са преди всичко кълновете на
зърнените и бобовите растения. Разбира се, най-добре проявяват качествата си в суров вид,
но и приготвени по някакъв начин също са много добри.
Например кълновете на жълтия фасул и на нахута изчистват организма на всички нива -

от клетките до филтриращите системи, като същевременно притежават висока хранителна
стойност. Много лесно е да ги приготвите. Вечерта изчистете зърната, залейте ги с вода и ги
оставете да престоят до сутринта. Прецедете ги през гевгир, покрийте ги с четири ката мокра
марля и ги оставете на топло. Вечерта кипнете вода, добавете дафинов лист, черен пипер и 1
-2 карамфилчета и изсипете кълновете. Варете 3-5 мин. Излейте водата, добавете тиквено
или кедрово олио, малко сол и ще се получи блюдо, което по хранителна стойност няколко
пъти надминава месото, а по изчистващите си свойства отстъпва само на необработените
кълнове.
Току-що свареният вегетариански борш, колкото и да е странно, има ОВП (окислително-

възстановителен потенциал), сравним с живата вода. Ако някой поиска да е по-пикантен,
можете да задушите 1-2 домата с чесън, а една част от зелето да е прясно, а другата - кисело.
Също ценен и полезен продукт, макар и минал термична обработка.
Още една много полезна и малко позабравена храна - ряпата. Тя има високо
съдържание на калций, желязо и калий, а витамин С е дори повече, отколкото в лимоните.
Също така съдържа фосфор и магнезий. Полезна е за профилактика на рака, за заздравяване
на зъбите и скелета. Известна е като „храна на строителите на пирамидите" благодарение на
високата си хранителна стойност. Никой не може да каже дали пирамидите са били
построени „с пот на челото", но и в древен Египет, и в Русия преди появата на картофите
ряпата е била един от основните хранителни продукти. С развитието на техногенната
цивилизация и масовия идиотизъм много ценни продукти потънаха в забрава.
Ако през зимата ви се поиска да хапнете нещо плътно и горещо, сварете си ряпа на
пара или поне ряпа и картофи, като прибавите и 1 -2 глави лук. Както плодовете, така и
зеленчуците трябва да се ядат с кората (с изключение на бананите и цитрусовите), защото в
нея се съдържат вещества, необходими за пълноценното смилане на даденото растение.
Само че старите картофи през зимата трябва да се белят, както и зелените участъци на ряпата
и картофите винаги да се изрязват, защото там се натрупват вредни вещества.
Тук не говорим за строго живо хранене, само за изключенията и допълненията към

него. Смисълът е - ако нарушавате принципите на хранене с жива храна, поне го правете
умно, с минимални загуби и максимална полза за организма. Например заменете варените
каши с бобови кълнове или картофите с ряпа.
Още един ексклузивен продукт в това отношение - дивият ориз. Макар че това
растение няма никакво отношение към ориза, с изключение на външната прилика.

Навремето той е бил един от основните хранителни продукти на северноамериканските
индианци (както и амарантът за майте и ацтеките). Много е полезен за организма -
подобрява зрението и реакциите, предизвиква необикновен прилив на сили. Много добре
тонизира и уравновесява нервната система, богат е на белтъци. Освен това е силен
афродизиак наред със стридите.
Дивият ориз се приготвя по различни начини в зависимост от вида. Общият принцип е

следният. Отначало го накиснете във вода най-добре за цяла нощ. Варете го 20-25 мин в
съотношение вода - ориз 3:1. След това завийте тенджерата с одеяло за 2 часа. Подправете го
със соев сос (най-добре без натриев глутамат) и кедрово олио.
Що се отнася до парниковите плодове и зеленчуци, моят съвет е да не наблягате на тях,

а да обърнете внимание на водораслото ламинария и киселото зеле. Парниковите растения
съдържат по-малко полезни вещества от естествените. Можете да ги употребявате само ако
знаете, че са отгледани без химически торове. Но понякога човек може да се поглези със
зеленчуци от супермаркета - няма да си нанесе голяма вреда. Само че избягвайте продукти
от страните извън Евросъюза - можете да се натъкнете на ГМО.
По-добре купувайте плодове от места, където растат в естествени условия според

сезона. Например можете да употребявате без особени опасения банани, портокали,
мандарини, лимони, ананаси и др., ако имат естествен вид и аромат.
Замразените (не бланширани) зеленчуци, ягоди и горски плодове са напълно

приемлива жива храна през зимата. От замразени горски плодове може да се приготви
великолепно блюдо, което аз наричам жив йогурт, защото за разлика от сурогатите в
супермаркетите оправдава названието си по редица полезни свойства. Ето и рецептата:
Замразени горски плодове - 300-400 г. Ябълки - 2-3 броя. Банани - 2-3 броя. Курилски
чай* - 2 супени лъжици. Цветен прашец - 5 супени лъжици. Пчелен прашец - 1 супена лъжица.
Вода - 2 чаени чаши.
Размразете горските плодове (касис, боровинки, ягоди). Вместо тях можете да сложите
половин ананас. Нарежете ябълките заедно със семките. Цветния и пчелния прашец
разбъркайте с мед, както е посочено в системообразуващите рецепти (в книгата
„Апокрифният транссърфинг").
Курилският чай е билка, известна като едно от най-добрите средства срещу

дисбактериоза. Това заболяване се получава, когато симбиотичната флора в червата на
* Курилски чай - билка, вид очеболец (Potentilla frutikosa). - Бел. пр.
човек се уврежда вследствие на храненето с хляб с мая, синтетична и мъртва храна.

Практически цялото население страда от дисбактериоза. Тя се проявява в понижаване на
имунитета и КПД на храносмилателната система. Човек яде много, а усвоява само малка част.
И така, всичко поставете в блендера и го разбийте. Този продукт има висока хранителна
стойност. 400-500 г ще бъдат напълно достатъчни за полезна и тонизираща закуска през
зимата. Особено ценен е живият йогурт за децата и спортистите.

Ето още една рецепта за блюдо, което изчиства черния дроб и червата, повишава
общия тонус и подхранва организма с всичко необходимо.
Жито - 200 г. Банани ~ 3 броя. Масло от расторопша - 5 супени лъжици.
Оставете житото да покълне (как става това, е описано в системообразуващите

рецепти). Смелете на месомелачка със ситна решетка отначало бананите, после и житото.
Добавете маслото, разбъркайте. Това блюдо не само е полезно, но е и вкусно. Да се
консумира самостоятелно, без да се смесва с нищо.
И накрая рецепта за напитка. През зимата недостатъкът на зеленина може да се

компенсира не само с водорасли, но и с изсушени билки.
Курилски чай - 1 препълнена супена лъжица. Върбовка (кипрей) - 1 препълнена супена

лъжица. Каркаде (суданска роза) - 1 супена лъжица. Плодове шипка - 3-4 супени лъжици.
Плодове глог или офика - 1 пълна супена лъжица. Жива вода - 1 литър.
Смелете шипките в кафемелачка. Всички компоненти залейте със студена вода

(желателно жива, активирана), разбъркайте и оставете да престои 12 часа. Съхранявайте в
хладилник, защото бързо вкисва. Напитката е много вкусна с мед.
Естествено, всички горски плодове трябва да се сушат на стайна температура и по-

добре го правете сами, за да не купувате от някого си неизвестно какво. Умът ми не го побира
как може да се сушат шипки във фурната, да се заливат с кипяща вода (отгоре на това в
термос), а после тази напитка да се пие, защото уж била богата на витамин С. Какво ценно
остава след подобна обработка? Това е все едно да се прави сироп или мармалад от шипки, а
тъй като там витамини изобщо не са останали, да се добавят изкуствени. Но всичко това се
прави напълно сериозно, дори на „научна" основа.
С други думи, няма да гладувате, ако имате информация и знаете къде да търсите
храна. А за тази цел трябва само да поискате.
РЕЗЮМЕ
■ Ако не си представяте с какво да се храните през зимата, значи ви е още рано да

преминете на стопроцентово живо хранене. Не бързайте, напредвайте постепенно.
■ Можете да се храните предимно с жива храна, като си позволявате изключения.
■ Трябва да предпочитате продуктите, в които наистина има нещо полезно и ценно, а

не просто да ядете каквото става за ядене.
■ Полезна и ценна е онази храна, която освен високата си хранителна стойност е

способна по-скоро да изчисти, отколкото да замърси организма.
■ Действайте не на принципа на отказването, а на принципа на заместването на едни

продукти с други, по-стойностни.

■ Преминаването към хранене с жива растителна храна трябва да бъде постепенно,
съобразено с готовността на човека, а не с цената на волеви усилия и емоционално
напрежение.
По всяко време на годината основа на живото хранене са кълновете. Те отговарят

веднага на най-нетърпеливите въпроси: С какво да се храним през зимата? Как да попълним
липсата на протеини? А витамините и аминокиселините, как да ги възстановим? С какво
изобщо да се храним, щом всичко около нас е химия и ГМО?
Предимството на кълновете е, че тяхната хранителна стойност е много по-висока,

отколкото на спящите семена. По принцип покълналите семена не съдържат ГМО. В тях се
съдържат всички необходими на организма вещества, които преди сте поемали, а най-
вероятно не сте поемали с животинската храна. А ценна зеленина може да се получава дори
през зимата, като си поставяте в съдове пшеница за покълване на перваза на прозореца.
ЗА МИШКИТЕ И ЛИСИЦИТЕ
Продължавам да отговарям на въпроси, които ми изпращат читателите. Отначало ще
разгледаме два фундаментални въпроса. Първият: Защо, когато четеш книгата, отначало те
обхваща еуфория и възторг, а после всичко преминава и изчезва?
Сега ще узнаете отговора. Защото, когато четете книгата, ви показват, че реалността

може да се управлява като осъзнат сън. Но когато оставите книгата и се потопите в същата
тази реалност, разбирате, че нещата не са толкова лесни, както ви се е струвало. Отново сте в
несъзнателния сън, който ви управлява. От един сън (книгата) сте прескочили в друг
(реалността), която съвсем не е толкова розова.
Разбрахте ли? Всичко е много просто, но не е очевидно. Ако беше очевидно, нямаше да
питате, нали? А когато аз произнесох отговора, ви стана пределно ясно. Но какво беше преди
моите думи? Мъгла в главата. Прав ли съм?
Разбира се, за всекиго е различно. Всеки има собствено ниво на осъзнатост и Сила. За
това става дума.
Спомнете си, когато след някакъв филм, който ви е вдъхновил и въодушевил, че сте
били абсолютно убедени: „И аз мога така! От този момент ще бъда друг! Ще стана като него и
като нея!" Но не минава много време и вие отново сте изпаднали в предишното инфантилно
и безпомощно съновидение. Обещанията, които сте си давали, някъде са изчезнали,
изпарили са се като онази еуфория.
Вторият фундаментален въпрос (или по-точно първият): Защо изобщо възникват

въпросите? Нали в книгите всичко е написано понятно. А отнякъде все изпълзяват някакви
въпроси - все нови и нови! Защото не успявате да управлявате съня си наяве - своята
реалност. Ако бяхте успели, нямаше да имате никакви въпроси. Нали така?
А защо не успявате? Както вече обсъждахме в предишните теми, съвременният човек е

повече потребител на информация, отколкото неин създател (в дадения контекст е по-точно

да се каже творец). Ако сте приемник, гледате чужд филм. Ако сте транслатор - създавате
свой. Разбирате ли за какво става дума? Когато гледате чужд филм, се намирате в
несъзнателен сън. За да се превърне несъзнателният сън в осъзнат, е необходимо самите вие
да се превърнете от приемник в транслатор.
Транслаторът е човек, който не се поддава на стереотипите и условностите, натрапени

му от социума, а има куража да установява свои закони и правила. Законите на социума (за
разлика от законите на Природата) са променливи и непостоянни, да не говорим за
правилата. При цялата обективност на общата за всички реалност, вашият свят е ваш свят,
вашият сън е ваш сън. Ако притежавате осъзнатост и намерението на Създател, вашият сън
(вашата реалност) става управляем, въпреки на пръв поглед „непреодолимите
обстоятелства".
Не бива да се боите от неумолимата фраза „непреодолими обстоятелства". Да вземем

например невероятния, макар и привичен факт: прилепът умее да лети. От гледна точка на
здравия смисъл и на известните ни закони на механиката мишката не може да лети. Но това
работи, както и транссърфингът.
Ако сте виждали прилеп как лети, знаете, че не прилича нито на полета на птица, нито
на насекомо. В движенията му има нещо мистично, може да се каже - извънземно. Той го
прави виртуозно. В сравнение с птицата прилепът е като НЛО в сравнение с вертолет. Защо
правя това отклонение? Ще ви стане ясно по-нататък.
Основният въпрос е: как да се превърнем от приемник в транслатор. А отговорът е: да

освободим съзнанието и да повишим енергетиката си.
Голяма част от съзнанието на съвременния човек (както помните, когато обсъждахме

ефекта на обсебване на вниманието) е окупирана от системата и запазена за външния
информационен поток, а още една значителна част е блокирана от продуктите на
техногенната среда: мъртвата синтетична храна, химическите вещества, ГМО,
електромагнитната радиация и други фактори. В главата му - мъгла, мислите се реят, трудно
му е да се съсредоточи, практически му е невъзможно целенасочено да транслира „собствен
филм".
Същите фактори предизвикват обсебване и блокиране на енергията. Част от енергията

е заграбена от системата, защото човекът като неин елемент обективно не може да се ползва
от благата й безвъзмездно. Още една част неизбежно се убива от техносферата, защото
човекът като природно създание пак не може просто така, „безнаказано да се мотае" в
неестествената за организма му техногенно среда. И немалка част от енергията отива за
текущи разходи: смилане на мъртвата синтетична храна, борба с болестите и стреса,
поддържане на „гирите" на шията му - задълженията, както и за психологични проблеми. В
крайна сметка практически не остава свободна енергия, подхранваща осъзнатото намерение.
С възрастта съзнанието се замъглява още повече, а енергията все по-силно угасва.

Вследствие на това се наблюдава явление, което аз наричам „феномен на стария скрин ".
Можете сами да го проследите - или от собствен опит, ако годинките ви не са малко, или

наблюдавайки възрастните си близки. Много от нещата, които преди сте правили енергично,
с удоволствие и увлечение, след години се правят „едва-едва" или изобщо не се правят.
Например преди сте обичали да подреждате красиво масата, с голямо увлечение сте се
занимавали с интериора и обзавеждането на дома си, с удоволствие сте чистили, грижили сте
се за колата си, обръщали сте внимание на външния си вид. А сега целият предишен стремеж
към перфекционизъм се е изпарил - всичко ви е все едно и просто нямате желание. На две-на
три сервирате масата, интериорът на жилището ви е безразличен, чистите през куп за грош,
пък и много неща правите както ви падне.
В крайна сметка там, където преди е било празник, всичко е блестяло от чистота, сега
цари немара, сякаш е на доизживяване и прилича на стар скрин, покрит с прах и старинни
сувенири.
Разбира се, това не се случва с всички. Много зависи от нивото на културата,

интелигентността, възпитанието. Ако културните традиции в семейството са достатъчно
силни, вкъщи се поддържа предишната чистота и ред и върху скрина няма прах въпреки
душевната умора. И обратното, например, ако в семейството редовно се пие, феноменът на
стария скрин се появява твърде рано.
Привеждам тези примери като илюстрация, за да стане ясно: ако с такава енергия и
съзнание силата да управляваш реалността не стига дори на материално ниво, какво да
говорим за финия план. Феноменът на стария скрин ще ви настигне толкова бързо и
внезапно, че няма да успеете да мигнете. Защото тези два процеса - обсебването и
блокирането на енергията и съзнанието — напоследък имат тенденцията на външно
незабележимо, все по-силно ускорение. Прахът върху вашия скрин ще се появи много по-
рано, отколкото се е случило на вашите родители.
Следва вечният въпрос: какво да правим? Тук се налага да засегнем темата, която
дразни някои. За стотен път съм принуден да повтарям: транссърфингът трябва да се
разглежда като холистично, цялостно учение, което има три съставни части - как мислим, как
се храним, как се движим.
Какво означава холистично учение? Това значи, че ако премахнем една или няколко
съставни части, ще се получи нещо „недоправено" - техниката ще изгуби пълната си сила.
Мисленето - това е вашият начин да взаимодействате с огледалото на света, т.е. какъв

образ формирате пред него и как реагирате на отражението.
Храненето - т.е. какво влиза непосредствено във вас - храна и информация.
Движението включва вашия начин на живот - активен или слабо подвижен, както и
способността ви да се грижите за своето тяло и енергетика.
Първата съставна част, известна на всички като класически транссърфинг, е изложена в

книгите „Транссърфинг на реалността". Но напоследък все по-голямо значение добиват
втората и третата, тъй като само едната вече не е достатъчна.*

Не можете просто „да излезете на разходка" и да си сътворите реалност по свой вкус и
цвят. Няма да ви стигнат нито енергията, нито съзнанието. Разбира се, визуализацията ще
действа, но за да се управлява реалността като осъзнат сън, се изискват свободно съзнание и
мощна енергетика.
Смисълът е - съществувайки в системата (матрицата), която отнема от вас енергия и

съзнание, същевременно да не сте вързани с нея. Това може да се
* Основата на втората и третата съставна част е изложена в книгата „Апокрифният

транссърфинг".
постигне единствено с втората и третата съставна част. Всички други ментални техники
от рода на медитации, спиране на вътрешния монолог, дайвинг дълбоко в съзнанието -
всичко това е абсолютно безполезно. От системата можете да се отвържете само по начина,
по който тя ви е вързала.
Тоест да действате в противофаза: системата ви кара да водите слабо подвижен начин

на живот - вие правите обратното: започвате сериозно да се занимавате с физическата си
форма; тя ви храни със синтетика - вие преминавате на натурално хранене; тя се мъчи да ви
натовари с всякакви информационни глупости - вие се измъквате, преструвайки се на
„празни"; тя ви трови с всевъзможна химия и радиация - вие се стремите да избирате
екологичното, започвайки от дома си и завършвайки с козметиката. Това е простият принцип.
Не е задължително веднага да преминете към суровоядство или да се заселите в

екоселище. Започнете с най-простото и достъпното. Поне започнете, тръгнете по Пътя, а по-
нататък той сам ще ви изведе където трябва.
Например, ако имате психологически проблеми - комплекси и фобии, можете да

изгубите години в борба със себе си, занимавайки се със самоанализ и разнищване на
мислите и чувствата си, посещавайки психолози и психотерапевти, без да постигнете нищо.
Но щом преминете към разделно хранене с натурални продукти и се заемете с физическото
си тяло и енергетиката, всички тези комплекси от само себе си ще изчезнат. Защо ли? Ами
защото втората и третата съставна част освобождават голяма част от енергията и съзнанието,
които са ви били отнети от техногенната система. Когато енергетиката и съзнанието достигнат
критична маса, всичко останало започва да се нарежда от само себе си. За това ще говорим
по-подробно нататък.
Някой може да възрази - за мен транссърфингът и така си работи прекрасно, а

останалото не ме вълнува. Да, той работи, но сега мога уверено да ви заявя - вече не толкова
ефикасно, както преди 5-7 години, заради ефекта от обсебването и блокирането на енергията
и съзнанието. Това се отнася до всички нас. Реалността много бързо се променя и ако
продължавате да живеете по старите принципи от рода на „това работи, останалото не е
важно", скоро ще изостанете от влака.
От друга страна, всеки избира своето ниво на Сила според своите потребности. Това е
като с автомобилите: някой предпочита мощни машини, а друг го задоволяват по-малки. Така
че колкото Сила смятате да постигнете, толкова и ще получите. Ако си поставите за цел да
имате мощно съзнание и енергетика, тогава няма да имате проблеми от рода на „еуфорията

изчезна някъде". В един прекрасен ден, когато, затваряйки книгата или излизайки от киното,
се наканите да реализирате нещо в живота си, най-сетне това ще стане. Можете да не
отлагате мечтата си за неопределеното бъдеще, както е било досега, а да я направите,
защото енергията и съзнанието ви вече са достатъчни. И няма да ви коства кой знае колко
волеви усилия като сега, а ще стане наистина лесно.
Нагледна илюстрация, че нивото на Силата може да се избира по свое желание, е

еволюцията на видовете. Според нея някой плува, някой тича, пълзи, лети, а някой през
цялото време си стои на мястото. Обичайно, просто, разбираемо - каквото комуто е дадено,
това си има, така е било и така ще бъде винаги.
Но дали е очевидно? Не!
Задавам детския въпрос: защо? Защо някой лети, а някой пълзи? Кой може да
отговори? Ако от време на време си задавате детски въпроси, ще откриете множество
обичайни, но абсолютно неочевидни неща.
Има един изключително любопитен клас млекопитаещи - ръкокрили, чиито предни

крайници са превърнати в крила. Сред тях има видове, които умеят само да летят, но има и
такива, които могат и да бягат, да плуват и дори да излитат от водата. Представете си, че
много отдавна съществата са се разделили според предпочитанията си - някои са останали на
земята, а на други това им е било малко. В реалността (за дълъг период) „непреодолими
обстоятелства" няма. Поискало ти се е да тичаш на лапите си - моля. Искаш да летиш - няма
проблеми. Кой е казал, че това го могат само птиците? Всеки избира своето ниво на Свобода
и Сила.
И дори предпочитанията за нивото на сила на онези, които са избрали крилата, са в

широк диапазон. Да сравним две изключително интересни особи - прилепа и летящата
лисица.
Прилепът е едно от най-съвършените и тайнствени същества, създадени от Природата.

Не току-така образът на Супермен Батман е като него. Нощно животно е и има пряко
виждане*. Сред учените битува мнението, че прилепите се ориентират в пространството чрез
ултразвукова ехолокация. Но това е твърде съмнително. Никой не знае точно защо им е
ехолокацията (или се прави, че не знае). Повечето прилепи се хранят с насекоми. По време на
полет пеят главно брачни песни. Човек обикновено не ги чува, защото звуковата им честота е
над прага на нашето възприятие от 20 кХц. Могат да изпадат в анабиоза, когато условията във
външната среда са неблагоприятни.
Летящата лисица е както нощно, така и дневно животно. Храни се основно с плодове,
нектар и цветя. Размахът на крилете й достига метър и половина. Полетът й е тромав.
(* Прякото виждане е способност на мозъка да възприема реалността без помощта на

очите, т.е. непосредствено. При човека прякото виждане представлява сън в бодърстващо
състояние. При обикновения сън виждаме само нереализираната част от пространството на
варианти. Прякото виждане позволява да се възприема без помощта на очите както
метафизичната, така и физическата съставна част на нашия свят с различните произтичащи от
това феномени. Всички тези способности са дълбоко блокирани, но със специални

тренировки могат да бъдат отворени. Най-лесно го правят децата, при възрастните е доста
трудно, но е възможно.)
Лисиците не са способни да изпадат в анабиоза, не притежават пряко виждане и

ехолокация. Живеят на групи, постоянно се карат, бият се, много са шумни и правят разни
безобразия. И сред вас има както летящи лисици, така и прилепи. Защото всички сме
различни и всеки си има собствени потребности и увлечения. Всеки избира свое ниво на
Свобода и Сила. Но потребностите и увлеченията с времето могат да се променят - днес едни,
утре други.
РЕЗЮМЕ
■ Когато четете книга, ви се струва, че реалността може да се управлява като сън. Но

когато спрете да четете и се потопите в същата тази реалност, ви става ясно, че не всичко е
толкова лесно, както ви се е струвало.
■ Човек не успява да управлява реалността, защото той е приемник, потребител, а не

творец, не транслатор.
■ За да се превърне несъзнателният сън в осъзнат, е необходимо самият човек да се

превърне от приемник в транслатор.
■ Транслатор е онзи, който не се води от стереотипи и условности, натрапени му от

социума, който има куража да установи свои закони и правила.
■ За да се превърнеш от приемник в транслатор, е необходимо да освободиш

съзнанието си и да повишиш енергетиката си.
■ Голяма част от съзнанието на съвременния човек е окупирана от системата,

предназначена е за външния информационен поток, а друга значителна част е блокирана от
продуктите на техногенната среда.
■ Същите фактори предизвикват завладяването и блокирането на енергията.
■ С възрастта съзнанието се замъглява още повече, а енергията изтлява. Вследствие на

това възниква „феноменът на стария скрин".
Процесите на завладяване и блокиране на енергията и съзнанието напоследък имат

тенденцията на външно незабележимо, но силно ускоряване.
■ Необходимо е транссърфингът да се разглежда като холистично учение, което има

три съставни части: как мислим, как се храним и как се движим.
■ Смисълът е: съществувайки в системата (матрицата), която отнема енергията и

съзнанието ви, същевременно да не бъдете вързани за нея.
■ От системата можете да се отвържете само по начина, по който тя ви е вързала, т.е.

да действате в противофаза с нея.

■ Когато енергетиката и съзнанието достигат критична маса, всички останали проблеми
отпадат от само себе си.
■ Всеки избира собственото си ниво на Свобода и Сила според потребностите си.
Обикновено хората са склонни да вярват на написаното в средствата за масова

информация. Но и при тях и особено в интернет се пишат какви ли не лъжи. Нима за
транссърфинга не са написани всякакви мерзости?
В ЗДРАВО ТЯЛО - ЗДРАВО ТЕГЛО

Така можете да се отнасяте към своето телосложение - или със самоирония, ако сте с
големи размери, или с гордост, ако притежавате спортна фигура. Но какво означава здравето,
какво трябва да бъде то? Или да зададем въпроса по друг начин: изобщо съществува ли?
В наше време абсолютно здравите хора са единици, ако изобщо откриете такива,
защото човек е садист към тялото си, сякаш нарочно се подлага точно на изпитанията, които
Природата не е предвидила. Защото тя не е могла да предугади, че на човек ще му хрумне да
се налива с алкохол, да се трови с тютюнев дим, да си приготвя яденето на огън, да се
заобикаля с всякаква химия и електромагнитна радиация, а вместо активното движение, за
което тялото му е било предвидено, да води слабо подвижен живот.
Получава се така, че ако по предварителна диагноза пациентът по-скоро е жив,

отколкото мъртъв, по окончателна диагноза е по-скоро болен, но във всеки случай не е здрав.
Дори да е определен за полет в Космоса.
Погрешни стереотипи
Съществуват два погрешни стереотипа. Първият: човек е болен, когато нещо го боли.
Но човешкото тяло има достатъчно голям ресурс, затова съобщава за себе си с болка чак в
последния стадий, когато му е невъзможно повече да живее постарому. Вторият: лекарите и
медикаментите могат да излекуват болестта. Няма да причисляваме уврежданията на тялото
към болестите - раните и счупванията могат да се „поправят". Но лошото е, че нашата
медицина е свикнала да „поправя" практически всички болести. С други думи, към
хроничните заболявания се прилагат методите на спешната медицина.
Както едно шосе не може да се оправи, ако само се кърпят дупките през пролетта, така
и организмът няма да оздравее, като го кърпим тук и там. Но лекарите правят точно това -
кърпят дупките, не премахват причините, а потискат проявите на симптомите. Дигнал си
кръвно -изпий хапче да го свалиш. Имаш висока температура - по същия начин. Кашляш -
потискай кашлицата. Главата те боли - задуши болката. Коремът те свива - притисни го.
Има много начини да се накара организмът да замълчи - дори постоянно да ходи като
цапардосан от таблетките, само да не досажда с воплите си нито на собственика си, нито на
лекарите.
Как може ла се излекува човек, нарушил всички природни закони? Попитайте който и
да е здравомислещ доктор: възможно ли е една болест да се излекува с хапчета, компреси и

запарки? Никога! Да се натика временно в ъгъла - може би. Да се излекува не може. Но да се
провежда лечение може постоянно, също както се кърпят дупките по пътищата.
Какъв е изходът?
Академик И. 11. Павлов е обичал да повтаря: Организмът е саморегулираща се и

самовъзстановяваща се система.
Той сам ще се излекува. Но за това е необходимо да му се създадат условия, естествени

за нормалното му функциониране, както Природата е предвидила.
Тези условия са естествено хранене и движението. За храненето неведнъж съм се

изказвал. Сега ще стане дума за необходимостта от адекватно физическо натоварване. Че
движението е необходимо, по принцип знаят всички, това е обичайният стереотип. Но едва
ли някой се замисля защо именно е нужно движението.
Не всичко просто е очевидно, не всичко очевидно е понятно. Тук ще се постарая да дам

кратък и ясен отговор, за да направя очевидното понятно.
Болестта е наводнение
Болестта се появява там, където по някакви причини е нарушена микроциркулацията

на кръвта, лимфата и междуклетъчната течност. Организмът като саморегулираща се система
винаги насочва поток „ремонтни" ресурси натам, където възникват някакви нарушения. И ако
доставянето на ресурсите не среща пречки по пътя си, проблемът обикновено се отстранява.
Но когато пропускателната способност на коритата на реките (съдовата мрежа) не се справя с
извънредния обем, възниква разлив, наводнение, застой, възпаление.
Изсъхналите корита на съдовете
У хората със слабо подвижен начин на живот венозната и капилярната мрежа са

неразвити. Капилярите изсъхват, вените атрофират. А вследствие на нездравословното
хранене стените на съдовете се покриват с мръсотия, като стар санитарен фаянс. Пресъхват
не самите реки (защото кръвта е достатъчна), а техните корита. Пълноводната река се
превръща в тънко ручейче. Оттук и множеството негативни последици.
Мускулите са гребците
Сърцето е способно бързо да движи кръвта само по големите съдове. В малките кръвта
се движи главно благодарение на свиването на скелетните мускули, затова ги наричат второ
сърце. За лимфата и междуклетъчните течности не се предвижда отделно сърце, така че
движението им изцяло зависи от състоянието на скелетните мускули - гребците по бреговете
на реките - съдовете.
Което не се използва, атрофира
Да, съществува такъв неприятен закон на Природата и не можеш да се скриеш от него.

Статукво няма - има или развитие, или деградация. До около 20 години организмът се
развива самостоятелно, но по-нататък всичко се променя - или вие полагате усилия, за да се
развиете или поне да поддържате добра форма, или постепенно деградирате. Ако мускулите

не се натоварват, гребците по бреговете на реката ще отслабват и постепенно ще отпадат.
Телата на гребците в организма на човек със слабо подвижен начин на живот ще напомнят на
него самия -или дебели и тромави, или слаби и изтощени.
Няма ненужни мускули
Природата нищо не създава напразно. Ако нещо го има, значи е нужно, включително и
мускулите, на които обикновено не се обръща внимание. Но както следва от казаното по-
горе, ако някои мускули не са натоварени с работа, те атрофират. Непълноценната
двигателна активност (както и пасивност) довежда до неравномерно разпределение на
натоварването: едни мускули се използват по-често, а други по-рядко (или изобщо не се
използват). На някои места има повече гребци, на други по-малко или изобщо ги няма.
Някъде е като долината на Нил, а на други - мъртва пустиня. Това нормално ли е? Не. А
типично ли е? За съвременния човек - да.
Какво да се прави?
Представете си, че вашите гребци са армията ви, от която зависи безопасността, а и

самият ви живот. Не бива да позволявате на войниците да се шляят - необходимо е
постоянно да поддържате тяхната боеспособност. Помнете - или се развивате, или
деградирате. Натоварванията трябва да бъдат редовни, системни, но не изтощителни. Всичко
хубаво с мярка - и работата, и почивката. Движението трябва да доставя удоволствие. Ако не
е така, организмът се задръства с отпадъци и е необходимо да се изчисти. Упражненията да
са максимално разнообразни, за да се развиват всички групи мускули без изключение.
Както виждате, нищо ново под слънцето - всичко е просто и очевидно. Но вече е и
разбираемо, нали? Когато руслото на реките се възстанови, а гребците се изпълнят със сили,
тогава и болестите ще ви напуснат, и тялото ви ще стане красиво, и здраве ще имате, а и
теглото ви наистина ще бъде здраво.
РЕЗЮМЕ
■ В сегашните времена абсолютно здравите хора са единици.
■ Човешкото тяло сигнализира за себе си с болка едва в последния етап.
■ У нас са свикнали към хроничните заболявания да се прилагат методите на спешната

медицина.
■ Организмът е саморегулираща се и самовъзстановяваща се система.
■ В повечето случаи основна причина за болестите е нарушаването на

микроциркулацията във вътрешните среди.
■ У хората със слабо подвижен начин на живот капилярната мрежа на лимфатичните и

кръвоносните съдове атрофира.
■ В малките съдове кръвта и лимфата се движат главно благодарение на свиването на

скелетните мускули, затова ги наричат второ сърце.

■ Статукво няма - има или развитие, или деградация.
■ Няма ненужни мускули.
■ Вашите „гребци" са вашата армия, от която зависят безопасността и самият ви живот.
■ Натоварванията трябва да бъдат редовни, системни, но не и изтощителни.
■ Упражненията следва да бъдат максимално разнообразни.
Техносферата отнема здравето, енергията, вниманието, осъзнатостта, а в крайна сметка

и свободата ни. Най-странното е, че виждаме всичко това, но същевременно не го
забелязваме. Например успяхте ли да забележите и да се опомните колко бързо и
незабелязано, в течение само на 20-30 години синтетичните материали едва ли не изцяло
заместиха естествените?
За да реализирате основния принцип на транссърфинга - избора, е необходимо поне да

сте информирани, че не е задължително да се ограничавате само с онова, което ви натрапва
техносферата. Щом има осведоменост и намерение, естествените храни или дрехи ще се
намерят в пространството на варианти.
ТРАНССЪРФИНГ ИЛИТРАНСГРЕСИЯ?
Често получавам писма с възторжени отзиви, че „транссърфингът работи!". Ала
конкретните истории за това, какво е било направено и какво се е получило, са малко. Това
показва, че хората бъркат целенасоченото и осъзнато управляване на реалността с ефекта от
синхроничността, когато нещо, привлякло вниманието им, по чудодеен начин се е проявило в
действителността.
Но ако вие за пръв път сте забелязали, че между вашите мисли и реалността е
възникнала спонтанна връзка, това още не значи, че вашият транссърфинг работи. По-точно
той работи, но от само себе си, независимо от волята ви. И не е транссърфинг, а
неуправляема синхроничност - феномен, който можете само да наблюдавате и да се чудите.
За да започнете да управлявате този процес, т.е. да се научите да си устройвате

преднамерени, предварително приготвени „чудеса", е необходимо, както вече казах, да
промените начина си на мислене, да „презапоите" тук-там в мозъка си елементите на
схемата, така че пасивният приемник да стане предавател и да премине към режим на
транслиране на намеренията си. Ще попитате: колко често и колко дълго трябва да сме в
режим на транслация? Това е все едно да попитате колко време ще е необходимо да гребете
в лодка, за да поддържате курса неизменен в постоянно променящото се течение. Щом
оставите греблата, веднага ви подхваща течението на външните обстоятелства. Животът ви
става зависим от сценариите и декорите на чужда, не на вашата реалност. Греблата ви се
оказват в ръцете на по-активните ви спътници. Това е положението.
Ето защо е необходимо да се стремите да транслирате картината на вашата реалност

във външния свят постоянно, в пряк или фонов режим. Дори само да си почивате,
разхождате, четете, гледате или слушате чужди филми и предавания - прожектирането на

вашия собствен филм и гласът на вашето радио не бива да спират. Вие самите оцветявате
света си както искате. Ако наистина искате. Каквото и да става в реалността, вие си
повтаряйте своето, както в известната песничка: Оранжево небето, оранжево морето...
Вие също ще си имате например оранжеви полицаи, оранжеви чиновници, началници,

пътища, всякакви проблеми - всичко оранжево! Знаете ли колко весело ще стане! Защото
колкото и черни облаци да са надвиснали над вас, трябва винаги да помните, че над тях сияе
синьо небе. Или, ако повече ви харесва, оранжево.
По принцип всяка входяща информация може да предизвика някакви аналогии и

връзки с вашия вътрешен свят. Ако сте в режим на транслиране, тогава данните на входа на
„предавателя" се превръщат в асоциации, а на изхода са декларациите на вашето намерение.
Просто си поставете за цел, когато гледате чужди картини, да улавяте асоциациите и
едновременно да прожектирате своя филм - да декларирате намерението на своя „оранжев"
свят.
На хората всичко им е сиво, а на мен - оранжево. В техния свят има проблеми, а в моя
няма. Тези хора живеят в рамките на някакви ограничения, а мен това не ме засяга.
Звездните личности създават шедьоври - и аз умея нещичко. Те са красиви, силни и смели - аз
също си имам своите качества. Онова няма да го пусна в моя свят - а това е мое.
Или да привеждате цялата входяща информация към общия знаменател на своята цел.
Например, ако много искате по-скоро да се сдобиете със свое жилище, трябва постоянно да
транслирате предаването „Моят дом и аз в него". Когато в реалността, на кино или на
телевизионния екран видите някакви къщи, съпоставете ги със своя дом, какъвто бихте
искали да имате, и веднага го нарисувайте във въображението си. Когато видите в реклама
или в магазина полезни стоки, изберете си за своя дом, макар и засега задочно. Гледате
различни кътчета от планетата - представете си къде бихте искали да живеете. Оцветявайте
света с цветовете на своята мечта, съвсем сериозно и решително, без да обръщате внимание
на хората, които казват, че „това не може да бъде". За тях не може, а за вас - ще стане.
За някого този режим на транслиране може да изглежда твърде напрегнат и

обременителен, а дори и ненужен. Разбира се, всичко зависи от наличието на цел в живота,
както и от силата на желанието да се постигне. А що се отнася до обременителността, това е
въпрос на навик. Щом го превърнете във всекидневен навик, ще престане да ви напряга.
Преустройването на начина на мислене в режим на транслиране може да започне от най-
простото. В транс-сърфинга има мощен и същевременно прост принцип -координиране на
намерението. Нека си го спомним.
Ако имате намерението да смятате някакво на пръв поглед негативно събитие за

позитивно, тогава то ще бъде точно такова. Помнете: колкото и да ви е зле сега, ви чака
приятна изненада, при условие че в дадения момент запазите координацията. Защо става
така?
Човешкият живот, както и всяко друго движение на материята, представлява низ от

причини и следствия. Следствието в пространството на варианти винаги се намира близо до
своята причина. Както едното произтича от другото, така и близките сектори от

пространството се подреждат в жизнена линия. Всяко събитие върху жизнената линия има
две разклонения - в благоприятна и в неблагоприятна посока. Всеки път, когато се сблъскате с
дадено събитие, вие правите избор как да се отнасяте към него. Ако гледате на него като на
позитивно - попадате върху благоприятното разклонение. Да, но склонността към
негативизъм ви кара да недоволствате и да изберете неблагоприятното разклонение. Щом
нещо ви подразни, следва нова неприятност. Така излиза, че „една беда никога не идва
сама". Но поредицата неприятности не следват бедата, а вашето отношение към нея.
Закономерността се формира от избора, който вие правите на кръстопътя. Принципът

на координиране на намерението ви дава възможност винаги да попадате върху
благоприятната жизнена линия.
Защо отново повтарям онова, което отдавна ви е известно? Защото между зная и правя
има цяла пропаст. Съгласете се, че много добре знаете принципа на координиране на
намерението, но не го прилагате, нали? Не сте го превърнали във всекидневен навик. Иначе
нямаше да имате толкова проблеми, за които пишете в писмата си. Въпреки че всичко знаете
и разбирате, реагирате по-старому на негативните събития и обстоятелства - това е вашият
навик. И точно този несъзнателен навик, а не вашето осъзнато намерение, управлява
реалността ви.
(Искам да изясня защо принципът на координиране на намерението действително е

необходимо да се използва. Да разгледаме един феномен, който на пръв поглед няма пряко
отношение към темата - дежа вю. Тоест стечението на ред обстоятелства сочи, че нещо
подобно вече се е случвало преди. Отличителната особеност на дежа вю се състои в това, че
човек почти е уверен, но не може точно да си спомни къде и кога се е случило подобно
събитие. Обикновено събитията от миналото се бъркат и не е възможно да се определи дали
паметта ти изневерява, или самата реалност се обърква.
Можем да посочим две възможни причини за това явление. Първи вариант: дежа вю се
случва, защото някакво подобно събитие е станало насън. Човек не винаги помни какво е
сънувал, но когато в реалността се сблъсква с аналогични условия и обстоятелства, в паметта
му изплува смътното усещане за повторно преживяване.
Втори вариант: през целия си живот човек непрекъснато преминава от една линия на
друга. Две жизнени линии като две филмови ленти могат да имат различни събития в
миналото. Това е като да залепите две ленти, чиито истории преди мястото на залепване се
различават. На пръв поглед подобно преминаване би трябвало да доведе до нарушаване на
причинно-следствените връзки, но обикновено явни конфликти не възникват, а се случва
нещо като „недоразумение", когато не е ясно дати човек е сбъркал или наистина има нещо
анормално. Но във всички случаи не е възможно нито да се потвърди, нито да се опровергае
непонятната ситуация, т.е. реалността да се залови „на местопрестъплението". Човек сякаш
помни, че на предишните кадри е било нещо си, а околните, понеже не са преминавали от
една лента на друга, му втълпяват, че не е било така, а съвсем другояче.
И тук възникват нови въпроси - как е устроена човешката памет. Да предположим, че

процесът на спомняне представлява включване към лентите, които се пазят в пространството
на варианти, тогава възниква въпросът: дали човек гледа своята филмова лента, оформена

след многобройни залепвания при преминаването от една линия на друга, или може да се
включи към цели пасажи от лентите, които преди не е изживявал? Можеш тотално да се
объркаш.
Объркване възниква не само в живота, където може да се обвини несъвършенството на

човешката психика, а и във физическите лаборатории. Принципът на неопределеност на
Хайзенберг, известен от квантовата механика, демонстрира тази коварна страна на
реалността - тя не позволява да я хванеш „на местопрестъплението", извърта се и се
изплъзва, когато се опитваш да я притиснеш до стената и да я разгледаш обстойно.
Характерен пример за объркване, подобно на дежа вю, е описан в книгата на Сидерски

и Привалов „Окото на Възраждането за новата епоха". Там се описва случай, който авторите
наричат трансгресия от един живот в друг. Научен сътрудник от секретно предприятие в
Сибир се събужда и се озовава в друга реалност, където е женен за жена, която познава и не
познава, и работи нещо, което и знае, и не знае. Има съвсем ясното усещане, че в едно и
също тяло, по едно и също време живее два абсолютно различни живота. Понеже знае
точното местонахождение на секретното предприятие, заминава за Сибир, но на същото
място не намира нищо.
Карлос Кастанеда разказва аналогична ситуация, когато скача от ръба на пропаст и се

озовава в апартамента си в Ню Йорк. Тоест две линии се залепват: той би трябвало да се
размаже на дъното на пропастта, но всъщност прескача от една реалност в друга - оказва се
на линията, където е жив.
Не се наемам да твърдя дали случаите в книгите са действителни, но в живота се

случват къде по-учудващи свидетелства за преместване в пространството и времето. Макар
че както винаги реалността се изплъзва и не дава ясни отговори дали се е случило или не, как
и защо. Безспорно е само едно: трансгресията като преместване между отделни жизнени
линии, близки или отдалечени, наистина се случва. Нещо повече, тя постоянно става с нас -
всеки път, когато на кръстопътя вземаме решение.
В моя живот също се е случвало нещо подобно. Ето един отдавнашен спомен.
Ти забрави ръкавиците си у нас. Но дали ги забрави или ги остави, за да се върнеш?

Имам странното усещане, че между нас е станало нещо, но не съм уверен дали е било насън
или наяве.
Предишната вечер у нас имаше як купон на нашата весела компания. Помня, че аз и ти

излязохме на балкона да изпушим по цигара, бяхме сами и внезапно ни в клин, ни в ръкав
започнахме да се целуваме, и то твърде темпераментно. Но за мой срам бях толкова пиян, че
сутринта не можех да различа реалността от съня.
Когато се срещнахме, ти ме гледаше някак странно, но по поведението ти не можех да

определя дали между нас е станало нещо или е плод на моите фантазии. Попитах те дали ще
наминеш да си вземеш ръкавиците, които забрави у нас. Отвърна ми, че може би ~ и пак ме
гледаше странно. Нищо не разбирам. Не мога да ти кажа направо, защото не си спомням, пък
и ти също нищо не казваш. Сякаш е имало нещо, но същевременно сякаш не е. Ама че
история. Не бива да пия толкова.

По-късно, когато махмурлукът ми окончателно мина, в паметта ми проблесна още
нещо. Пак се целуваме, този път в антрето, и двамата сме невменяеми и озверели, ти,
обикновено толкова спокойна и уравновесена, трескаво изуваш обувките си и се опитваш да
разкъсаш ризата ми... По-нататък не помня. Отново провал в паметта. Ама че работа. И така -
имало ли е нещо или не? Не, решително трябва да пия по-малко.
Минават два дни. Ти не идваш да си вземеш ръкавиците. Значи не си ги оставила, а си

ги забравила. И всичко това ми се е присънило? Пък и не се връзва - ти си имаш друг, аз си
имам друга. Не съм се канел да изневерявам. И защо? Заминавам в командировка. Там ме
завъртат други проблеми. Дежа вю минава на втори план. Връщам се вкъщи. Ръкавиците ти
са изчезнали. Край, сега наистина съм в задънена улица.
Как е могло да се случи това, разбирам чак сега. Станала е трансгресия от една жизнена
линия, където наистина е имало нещо и е можело да има продължение, върху друга, където
не е имало нищо. Залепването е станало на кръстопътя, в момента, когато съм взел
решението „нищо не е имало". Но тогава така и не разбрах къде и как изчезнаха ръкавиците,
т.е. не успях да хвана реалността „на местопрестъплението". А ето още една история, този път
от близкото минало.
Зима е, сняг и студ. Каня се да отида за дърва в бараката. Трябва да си взема телефона,
защото чакам обаждане от издателството. В същия миг се разсейвам и забравям за него.
Излизам от вкъщи. Напипвам телефона в джоба си. Значи не съм го забравил, тук е. Къде да
го сложа, за да не ми пречи? Май напразно го взех, докато се оправям с дървата, мога да го
повредя. Трябва да го преместя. Пак се разсейвам. Съседският котарак е нарушил
територията ми. Прогонвам го -мръсникът редовно ми препикава вратата. Най-сетне се
заемам с дървата. Спомням си за телефона - трябва да го преместя. Бъркам по джобовете си -
няма го. Та-ка-а. Изпуснал съм го, докато гонех котарака. Добре де, после ще го открия.
Отново се разсейвам. Връщам се вкъщи. Телефонът си лежи на масата.
Очевидно пак е станало залепване. Този път мога да се закълна, че много ясно напипах
телефона в джоба си. Как се е оказал на масата? Навярно е имало спонтанно избликване на
енергията ми, защото за такава явна трансгресия „посред бял ден" се изисква голяма доза.
Сега, когато енергетиката ми често минава границата, понякога електронните уреди внезапно
излизат от строя. И отдавна вече не пия.
Защо ви разказвам всичко това? Дежа вю е неуправляемо явление, то се случва също

като несъзнателното сънуване. Докато неосъзнато вземаме ключови решения на важни
кръстопътища и тъпо, като миди, реагираме на дребните житейски неприятности, животът ни
представлява неуправляема трансгресия по неуспешни жизнени линии. А ако се научим да
спазваме принципа на координиране на намерението при всички ситуации, реалността ни
започва да се плъзга по вълната на успеха. И това вече не е трансгресия, а транссърфинг.
Магията на координирането на намерението е и в това, че то поправя реалността по

най-оптималния начин - не е
нужно чак толкова да се мъчите да украсявате своя свят. Например вие искате всичко
да ви е добре и както трябва, но не знаете колко добре и как трябва. Няма проблеми. Не е

задължително да си блъскате главата. Просто си създайте навик всеки път, когато нещо не се
развива, както ви се иска, веднага да се събудите и осъзнато да трансформирате
неприятността в приятност. За тези случаи трябва да определите свои специални начини на
реагиране.
Интересно ми е какво радостно събитие ще последва? О, мен ме очаква някакъв

приятен сюрприз! Ще видим. Какъв късмет! Случи ми се радост! Ама че щастие! Какво
чудесно стечение на обстоятелствата! Каква прекрасна възможност! Да, това е моят шанс!
Моят свят ме предпази от още по-големи неприятности. С нетърпение очаквам подаръци и
поздравления!
Всички тези неуместни възгласи трябва да произнасяте (на глас или наум) винаги,
когато ви се случва някаква неприятност, макар и съвсем малка, или когато замисленият от
вас сценарий се нарушава. Научете се да се възторгвате от лошото време, от опашките, от
задръстванията. Този своего рода мазохизъм постепенно ще разчисти небето над вашия свят.
Само на първо време е необходимо да приложите известни волеви усилия, за да ви стане
навик координирането, да стане част от вашия Аз.
И тогава всичко ще е наред. Това е първата стъпка към превръщането ви от приемник в

транслатор.
РЕЗЮМЕ
■ Не бива да се бъркат намерението и осъзнатото управляване на реалността с ефекта

от синхроничността.
■ Ако между вашите мисли и реалността е възникнала спонтанна връзка, това не

означава, че вашият транссърфинг работи.
■ За да започнете да управлявате този процес, е необходимо да преустроите начина си

на мислене, така че пасивният приемник да стане предавател, да премине към режим на
транслиране на намеренията си.
■ Необходимо е да се стремите да транслирате картината на своята реалност във

външния свят постоянно, в пряк или фонов режим.
■ Колкото и черни да са облаците, винаги трябва да помните, че над тях сияе чисто
небе.
■ Когато гледате чужди филми, поставете си за цел да улавяте асоциациите и

едновременно с това да прожектирате своя филм - да декларирате намерението на
собствения си „оранжев" свят.
■ Привеждайте цялата входяща информация към общия знаменател на своята цел.
■ Можете да започнете преустройването на начина си на мислене в режим на

транслиране с координиране на намерението.
■ Ако решите да гледате на случващото ви се негативно събитие като на позитивно,

тогава точно така и ще бъде.

■ С нас постоянно се случва трансгресия - всеки път, когато вземаме решения на
кръстопътя.
■ Научете се да се възторгвате от лошото време, от опашките, от задръстванията, от

проблемите, от всеки негативизъм.
„Оранжевата песен" е изпълнена за пръв път преди около 40 години от осемгодишната

Ирма Сохадзе по музика на Константин Певзнер. Между другото в нея се съдържа цялата
квинтесенция на транссърфинга.
ОТПЕЧАТЪК ОТ ДЕТСТВОТО
Продължавам темата от предишната глава, където стана дума за координиране на
намерението. Ние оцветявахме в оранжево събитията и обстоятелствата, които на пръв
поглед изглеждаха негативни. Всъщност в наша власт е да превърнем всяка (или почти всяка)
неприятност в приятност. Остана да приложим същия принцип към хората и онова, което те
вършат.
Сега обсъждаме технологията на изчистване на своя свят от ненужния боклук. Ако сте
обърнали внимание, транссърфингът не се занимава с „лекуване" на проблемите, а премахва
причините за тях. Най-доброто, което може да се направи, за да облекчите пътя си, е да се
отървете от нещата, които пораждат причините. Тогава и текущите проблеми ще се решат от
само себе си, а и нови няма да се появяват.
С други думи, не бива да гледате към миналото и дори към настоящето, а към
„целевото бъдеще". Да се движите напред, каквото и да остава зад вас, в миналото. Защото
ще отидете точно там, накъдето е устремено вашето намерение. В дадения контекст
твърдението „живей сега, в текущия момент" не е съвсем коректно. В текущия момент няма
никаква Сила - Силата е в изпреварващия момент, точно той предизвиква развитието на
вашия сън наяве. Но за това ще поговорим по-късно, а засега само ви предлагам информация
за размисъл.
И така, спомнете си за момиченцето, което оцветяваше своя свят в оранжево - веднага

ще попитате: а как да го направим на практика? За щастие не се изискват никакви специални
умения и усилия - светът сам ще придобие радостни оттенъци, ако приложим към него
принципа за координиране на намерението както в отношението си към ситуацията, така и в
отношението си към действията и постъпките на другите хора.
Онези, чиято осъзнатост вече е активирана, биха могли веднага да ми направят

забележка: „Ама нали действия и постъпки е едно и също!" Там е работата, че ние сме
свикнали с повод и без повод да смъмрим, да срежем, да критикуваме другите за най-
малката грешка, а за по-голяма - и да ги нахокаме или напсуваме. Правим го автоматично, у
повечето от нас това е безусловен рефлекс. Щом нещо не е както трябва или не ни харесва,
веднага в главата ни светва червена лампичка: „А-а-а!" - и пришпорваме коня. Особено в
интернет, където никой няма да те хване за яката и да те ритне по задника, за критикарите от
всички цветове е просто волна шир.

Каквото и да се твърди за спокойното отношение към критиката, в нея няма нищо
хубаво за никого - нито за обекта й, нито за носителя й. Най-малкото винаги изглежда
некрасиво.
Ако в момента се намирате в равновесие на духа, опитайте се да си представите как

изглежда човек, който хока някого. Това наистина е некрасиво, и то независимо дали
реакцията е оправдана или н*е. Но тогава в задачата се пита: защо хората толкова често
играят тази непривлекателна роля?
Ами защото от ранното ни детство в манталитета ни е запечатано: ако някой от

възрастните уверено и гневно ни се кара, значи той е прав, а ние сме се провинили, нещо не
правим както трябва и следователно възрастните са по-добри и са по-високо от нас, а ние,
толкова малки и недостойни, сме по-лоши и по-ниско от тях. Разбирате ли? Но нали ние не
искаме да бъдем по-ниско от някого? Ето така от самото ни детство е изработена шаблонната
реакция: щом ругаеш някого, значи ти си прав, по-добър си и си по-високо от онези, които
ругаеш.
Ако вникнем по-дълбоко, реакцията е доста примитивна, на нивото на нисшите

безгръбначни. Затова пък създава илюзията за временно превъзходство и някак си ни издига
над другите. Трябва обаче да си даваме сметка, че това е илюзия, като само отвътре ни
изглежда възвишаваща, а същевременно отвън винаги е не особено привлекателно.
Да вземем например интернет, тъй като заема значително място в нашата реалност. Да
си представим как изглежда критикарят (а те са много), който се рови там в търсене на
самоутвърждаване. Същинско улично куче с навирена опашка - тук лае, там вдига лапа,
маркира територия... Дори понякога да е прав. Но какъв е девизът му? За разлика от великите
- „дойдох, нацапах, препиках".
Аз самият съм принуден да се занимавам с подобни неприятни ситуации само по

необходимост, за да разчупя отпечатъка от детството и да илюстрирам реалното положение.
Но това не е всичко, с което се характеризира примитивната реакция на недоволство. Има
още три сериозни причини, заради които не бива да й се отдаваме.
Първата - ефектът на бумеранга. Каквото и да хвърляте по огледалото, всичко ще се

върне обратно към вас - както доброто, така и лошото. Оттук и изводът: не хвърляй нещо,
което не искаш да получиш обратно. Обърнете внимание - когато осъждате някого, след
известно време самите вие се оказвате в ролята на обвиняем по същия параграф. Случва се
твърде често. По-рядко, но пак така неизбежно бумерангът се връща в друга,
трансформирана форма. Могат да ви осъдят за други ваши действия. Или ще се сблъскате с
досадна неприятност, която логически не бихте могли да свържете с камъка, хвърлен от вас в
нечия градина.
Разбира се, не всичко е толкова фатално и еднозначно, но е закономерно. Ето тъй

безобидният на пръв поглед отпечатък от детството поражда множество конфликти -от
семейни скандали до звездни войни.
Втората причина - ефектът на огледалото. То безстрастно констатира съдържанието на

отношението, игнорирайки неговата посока. Все едно му е дали изказвате одобрение или

осъждане - то просто отразява посланието ви. Но във втория случай отражението пада като
още по-черна сянка върху вашата реалност, защото то винаги се изрича с чувство, в единство
между душата и разума. Изразявайки недоволство, вие още повече замърсявате своя свят.
Каквато лента сте поставили в прожекционния апарат, такъв филм и ще гледате.
Третата причина - възможно е да не сте прави. Когато се нахвърляте върху някого, вие
почти сигурно няма да бъдете прави, понеже не притежавате цялата информация защо този
човек прави нещо не както ви се иска. Ако се окажете на неговото място, какво щяхте да
правите вие? При всички случаи не е възможно да знаете всички чужди обстоятелства,
условия и мотиви. Повечето неща в този свят са твърде относителни.
Например критиката по мой адрес. Обвиняват ме, че съм вмъкнал в езотериката най-
различни „кухненски принадлежности", които нямат никакво отношение към нея. Пък и не е
мъжка работа да се мотаеш в кухнята. Не че тази критика ме засяга, просто е странно от какви
позиции се изказват подобни съждения. Между другото не пречи понякога да се мисли не
праволинейно, по мъжки, а „перпендикулярно", както мислят „блондинките" (нямам
предвид нищо и никого). Нелинейните и нелогични стъпки в решаването на сложна задача,
които сякаш нямат нищо общо с нея, често водят до озарение. А що се отнася до „не мъжката
работа", тук също всичко е относително.
Помня, че в армията недолюбваха онези, които не можеха да правят нищо. Не можеш

да разчиташ на мъж, който е свикнал да му слугуват майка му или бавачката. И не тръгваш на
разузнаване с него. Не знам как е сега, но по мое време всичко си правехме сами,
включително и в кухнята. Случваше се да си набавяме храна в гората през зимата.
Смисълът на казаното дотук е, че, проявявайки недоволство от правителството,

чиновниците, футболистите, времето, колегите, съседите, близките, да не говорим за децата,
вие транслирате в огледалото на света непривлекателен образ и получавате съответната
реалност в отражението. Разбира се, не става дума, че изобщо не бива да спорите, да
отбивате атаките, да защитавате себе си или другиго, когато това действително е
необходимо. Главното е вашето отношение и действията ви да се управляват не от
несъзнателния отпечатък, а от осъзнато намерение. Навсякъде се сблъскваме със ситуации, в
които не е задължително да се проявява негативна реакция. Защо да ругаете нещо, което
пряко не ви засяга, или някого, който лично на вас нищо лошо не е сторил?
Не можете да промените вече станалото в този свят, както не можете да въздействате

на филма, който се прожектира на екрана. Затова пък във ваша власт е да смените лентата.
Да се нахвърляте на екрана или да настройвате прожекционния апарат - това са два
съвършено различни начина на съществуване.
В много случаи е по-добре да не си слагате на сърце онова, което не бихте искали да

съществува в слоя на вашия свят. Защото, щом позволите на някого да привлече вниманието
ви с негативизъм, той тутакси влиза във вашата реалност. А ако не сте успели да отминете и
сте попаднали в емоционален капан, не се сдържайте насила - ще бъде напразно. Трябва да
помните, че се управлява не с емоции, а с отношение. То винаги може да се преобърне, ако
включите осъзнатостта.

Например вместо да нахокате някого, направете обратното - похвалете го. Чиновниците
ви разтакават? Ами погледнете ги под друг ъгъл - колко са прилежни, стараят се! Полицаите
ви спират на пътя? Колко са добрички -грижат се да не направя пътно произшествие!
Непрокопсаните съседи ви мъчат? Ама че са веселяци! Креативни хора! Футболистите не ви
радват? Затуй пък колко хубаво тичат по полето! А и екипът им е толкова красив! Колегите в
службата са ви обидили? Значи са ми помогнали да се събудя и да разбера нещо. Много им
благодаря! Хвалете всичко наред, за каквото се сетите. Нека махалата да зло-беят с пръст в
устата!
Нали знаете - търпимостта и снизхождението са достойнства на кралете.
И още едно малко допълнение по повод движението в течението на вариантите. Във

всекидневието си често се сблъсквате със случаи, когато мимоходом ви правят забележки,
предложения, съвети или просто изразяват отвлечено мнение. Тези дреболии биха могли да
ви изглеждат незначителни, но всъщност не е така. Трябва да знаете, че околните за разлика
от вас (ако и вие не спите наяве) пребивават в дълбок сън. Сънят ги движи и през повечето
време те плуват по неговото течение, много рядко правейки опити да променят нещо. Вашата
задача не е да плувате, а осъзнато да се движите по посока на течението, използвайки силата
му и обръщайки внимание на знаците по пътя.
Такива знаци могат да бъдат подхвърлените мимоходом забележки, особено ако си

личи, че не са направени нарочно. В такива случаи е полезно да преодолеете първият порив
да възразите или да махнете с ръка. Разбира се, не е задължително веднага да последвате
какъвто и да е съвет, но не пречи да си имате едно наум. Създайте си ново правило:
послушай жената и направи каквото е казала. Що се отнася до мъжете, това по-рядко работи,
защото до голяма степен те се водят от разума, а не от интуицията. Нужно е внимателно да се
изслушат и да се похвалят. Моят съвет е: не е задължително да правите каквото казва мъжът,
но си струва да го похвалите. Мъжете обичат, когато ги слушат и хвалят, останалото ще
простят.
И, разбира се, не пречи да си имате едно наум за нещата, които говорят неосъзнато,
защото те биха могли да са пътеводни знаци - мъдро подсказване от течението на
вариантите, което се движи по оптималния път. Бъдете будни, когато около вас всички
несъзнателно сънуват, и възприемайте ситуациите като увлекателно приключение.
И последно: за да проработи всичко това, е необходимо да се научите да включвате

осъзнатостта в нужния момент. Винаги, когато нещо не ви харесва и имате повод да
отключите негативната реакция, спрете и помислете. В главата ви светва червена лампичка?
Аха, включва се режимът на наблюдение. Знаете какво да правите по-нататък. Така някой ден
учудено ще откриете, че и самите поводи за недоволство стават все по-малко. Светът ви ще
се изчисти и ще засияе в топъл оранжев цвят.
РЕЗЮМЕ
■ Светът ще засияе в радостни оттенъци, ако приложите към него принципа за

координиране на намерението както в отношението си към ситуациите, така и в отношението
си към действията и постъпките на другите хора.

■ От ранното ни детство в манталитета ни е заложен отпечатък - щом някой от
възрастните уверено и гневно ни се кара, значи те са прави, а ние нещо не правим както
трябва.
■ От най-ранно детство си изработваме шаблонна реакция - ако не ругаят теб, а ти

хокаш някого, значи ти си прав, ти си по-добър, по-високо стоиш от онези, които ругаеш.
■ Каквото и да хвърляте срещу огледалото, то ще се върне обратно към вас - и доброто,

и лошото.
■ Изразявайки недоволство и неприемане, вие замърсявате своя свят.
■ Когато се нахвърляте с критика срещу някого, почти сигурно не сте прави.
■ Проявявайки недоволство от нещо или ругаейки някого, вие транслирате в

огледалото на света неприятен образ и получавате съответната реалност в отражението.
■ Това не значи, че изобщо не бива да спорите, да отбивате атаките, да защитавате

себе си или другиго, когато това действително е необходимо.
■ Вашето отношение и действията ви трябва да се управляват не от несъзнателния

отпечатък, а от осъзнатото намерение.
■ Не можете да промените вече станалото в този свят, но във ваша власт е да смените
филмовата лента във вашия прожекционен апарат.
■ Да се нахвърляте срещу екрана или да настройвате прожекционния апарат-това са

два съвършено различни начина на съществуване.
■ Трябва да се управляват не емоциите, а отношението.
■ Търпимостта и снизходителността са достойнства на кралете.
■ Движете се по течението на вариантите, обръщайки внимание на знаците по пътя.

Послушай жената и направи каквото ти казва.
■ Бъдете будни, когато около вас всички несъзнателно сънуват. Възприемайте

ситуацията като увлекателно приключение.
■ Необходимо е да се научите да включвате осъзнатостта в нужния момент. В главата

ви светва червена лампичка? Аха, включва се режимът на наблюдение.
Когато нещо Ви потиска или Ви дразни, Вие спите. Щом осъзнаете, че нещо Ви потиска
или Ви дразни, можете да се събудите - наяве или на сън, не е важно. И ако имате достатъчно
енергия и ясно съзнание, можете да управлявате вашия сън.

ВИДЯХ ДЪГАТА!
Този път реших да направя нещо, което правя много рядко: вместо проблемни писма
да публикувам истории на успеха. Те са невероятно много, бих могъл да ги събера в дебела
книга. Смятам, че ще ви е интересно да разберете как другите го правят.
□ Реших просто да ви разкажа какво се случи с мен. Започнах да чета „Практически курс
по транссърфинг за 78 дни". Работех успешно, защото имах желание да се отърва от
надигащата се депресия. Създадох си намерението да търся нова работа. Много принципи в
книгата се застъпваха с онова, което се стараех да правя преди това: очаквах от света само
хубави неща, твърдо бях уверена в щастливата си звезда и т.н. Търсенето на работа завърши
успешно. Вече трети месец работя на ново място.
Сега прожектирам цял комплекс картини - те предполагат по-големи промени,

отколкото просто интересна работа. Измененията стават постепенно - все пак полето за
дейност е много широко и понякога имам моменти, когато отново започвам да дълбая в себе
си и да бъда ментална мазохистка. В такива случаи ми помага грижата за физическото ми
тяло (контрастен душ, вкусна салата, дълга разходка, физически упражнения) или просто като
превключи вниманието си върху заобикалящия ме свят, включително и върху хората, които са
редом с мен.
Напоследък светът около мен се превърна в огромен механизъм, който отначало спрях,
но сега той започва да се върти в обратната посока - в началото бавно, скриптейки, но с всеки
ден „зъбчатите колелца" се въртят все по-бързо.
А що се отнася до трансгресията, си спомних един случай от преди няколко години.

Повече от 10 години нося, без да го свалям, един пръстен, който си купих още като
тийнейджърка. Неочаквано обаче той се изхлузи от пръста ми. Смятам, че в друго време бих
се ядосала, но тогава мислите ми сякаш се отнесоха. Това е както когато сънуваш много
реален сън, а после се събуждаш и се опитваш да разбереш - дали се е случило в
действителност или само си го сънувала. Тогава ми се случи същото. Първите кадри, които си
спомням твърде ясно, е как пъхам ръка в чантата си, а когато я изваждам, пръстенът се
оказва пак на пръста ми. В онзи момент дори не се учудих. Погледнах го, погладих го и в
някакво анабиозно състояние продължих нататък.
□ Наскоро имах конфликт със сина си заради училището (той е на 12). Общо взето,
добро дете е, но понякога се изхвърля.
Конфликтът бе свързан с лошите му оценки заради компютъра и социалните мрежи.

Стигнахме почти до бой, след което беше наказан - всеки ден до рождения си ден трябваше
да се извинява и да повтаря колко лошо е постъпил. На третия ден ми светна, че съм
класически манипулатор, и промених наказанието: вече трябваше всеки ден да ми напомня,
че той е най-красивият, най-умният, подготвя уроците си, винаги слуша родителите си, помага
на майка си в домакинството и винаги и във всичко му върви.
Е, че си приготвяше уроците практически без моя намеса, не ме учуди много, след

поредния скандал това е нормално. Но буквално тази вечер ние се връщахме вкъщи и се
заприказвахме за училището, каква е обстановката в класа, кой е тарторът и т.н. Той ми

разказа, че от време на време правят анкета сред момичетата кой кого харесва. И вчера той е
заел първото място. Чак дъхът ми спря!
□ Когато въртя в ума си целевия слайд, си представям бъдещия ми живот. Онова, което
превръща живота ми в празник. Аз съм успешен финансист, имам прекрасно семейство. Ето
ме в офиса ми на 30-ия етаж. Сядам на стола до прозореца. Вдигам щорите и се разкрива
такава панорама... просто дъхът ти спира. Влиза секретарката и внася пощата. Вземам в ръка
ножчето за хартия, а то има толкова удобна дървена дръжка. Отварям едно писмо - толкова
приятна хартия, чак хруска. В него има покана за юбилей в университета. Сетне отивам на
съвещание.
Когато въртя този слайд, имам твърдото усещане, че съм прекрасен специалист. След
това мога да отида на ресторант с жена си или на тенис с приятел. А после хоп! - в
командировка в Ню Йорк!
Следващия път въртя слайда, в който съм вкъщи. Събуждам се, защото моят мопс се
опитва да се качи на кревата. Той е тлъстичък и не може да скочи сам. Ставам. А в къщата се
носи аромата на прясно изпечено тесто. Отивам до прозореца - той е висок от пода до тавана.
Отварям го и излизам на балкона. Около езерцето отсреща играят деца.
И така нататък. Тоест слайдът ми непрекъснато се променя. Разбира се, че се връщам

към всички тези моменти. Но днес в слайда обикалям Европа със семейството си, утре съм в
командировка в Сибир, а вдругиден сме в Мариинския театър и т.н. Във всички картини
постоянно остава усещането, че това е моят живот. Това е мое. Всичко наоколо. Чувствам,
чувам, виждам. И всичко ми харесва. Значително разширих зоната си на комфорт.
Преди мислех как може да се случи всичко това, как ще го постигна? Сега не си задавам
такива въпроси. Просто зная и точка. Всичко се развива както трябва. И светът ме подкрепя.
Вече се случиха толкова неща, в които преди не можех да повярвам. Но неотдавна във
форума прочетох, че не бива да се въртят смесени слайдове. Тоест не съм живеел своя живот.
Как да постъпя?
Правите всичко правилно. Създавайте си виртуална реалност и живейте в нея. Ако

прожектирате този филм системно, ще ви се сбъдне в реалността (В.З.).
□ Аз съм от Украйна. През февруари нашият телеканал СТБ направи кастинг за готвачи
аматьори (да нямат професионално образование и да не работят по специалността).
Намислих си да се явя с торта. Но как да я украся, никога не съм декорирала ястията си.
Порових се в интернет, намерих интересни украси и си легнах да спя. Сутринта се захванах
бързо за работа (мъжът ми трябваше да ме закара преди работа), а тъй като никога не съм
правила такива неща, декорацията не се получаваше. А и мъжът ми ме пришпорваше.
Използвах принципа за координиране на намерението (изпратих мъжа си на работа да не ми
пречи) и започнах да пея с пълен глас: „Всичко ми се получава, ще бъде най-хубавата торта,
аз съм победителката!". Толкова красива торта стана, че просто нямам думи, а на кастинга
непрекъснато ме питаха дали не правя торти по поръчка за сватби или за рождени дни.
Просто не ми вярваха, като им казвах, че ми е за пръв път.

□ Разбрах, че колкото по-точна е мисълта ми, толкова по-скоро се изпълнява.
Изхвърлих всички деструктивни мисли и само за една седмица от нулата си създадох бизнес.
Открих видеостудио, както отдавна желаех. Нямах нито копейка, понякога не ми стигаха
парите да си платя наема за квартирата. Какъв ти бизнес... Не можех да взема кредит, защото
вече имам един неизплатен. Но се стегнах и започнах да мисля в тази насока. Буквално
живеех с тези мисли. Правех си график на доходите, убеждавах се, че да работиш за себе си
не само е по-изгодно, но и по-приятно. Открих много плюсове в тези мисли и че ми е приятно
дори да си мисля за това. Не си правех сметка откъде ще дойдат парите.
И в един прекрасен ден приятелите ми предложиха да взема кредит от тяхно име и

най-сетне да започна бизнеса си. Нищо не искаха в замяна. Само каса бира от първата
заплата. Така и направих. И вече половин година работя за себе си. Живея все още под наем,
но в нова, много по-добра квартира. Печеля прилично. Изплатих единия си кредит. След
няколко месеца ще приключа и с втория. Такива ми ти работи!
□ Вашите книги напълно промениха живота ми. „Апокрифният транссърфинг" ми е

настолна. Организмът ми моментално почувства разликата между естественото хранене и
мъртвата храна. Приготвям си жив кисел, отначало вкусът му ми изглеждаше, меко казано, не
съвсем... Но пък после... както пишете, сега не можеш ме откъсна. Постоянно ям кълнове,
жив хляб - ефектът е поразителен! С удивление открих, че никога не съм знаела какво е да
бъдеш здрав. Непрекъснато използвам и техниките „Генератор на намерението" и „Чаша
вода" - много са мощни, работят сто процента! Сега винаги съм в добро настроение,
мързелът ми се изпари.
□ Не мога да кажа, че напълно преминах към жива храна, понякога употребявам

топлинно обработена, но много по-често -плодове, зеленчуци, слабо осолена риба. Аз съм на
48. Транссърфингът промени живота ми. Отначало отслабнах, после напълнях, нося по-малък
размер джинси. Енергетиката ми се повиши. Настроението ми винаги е прекрасно. Активно
се занимавам със спорт. Най-удивителното е, че започнах да виждам сияние около хората и
до известна степен цвета на сиянието. Чудесно е - ние живеем в свят на ярки, светещи
същества! Бях чел за това, но не вярвах, че и с мен ще се случи.
□ Успях да променя много неща в живота си. Ако преди се стремях да печеля пари, сега
те сами идват при мен. Просто си правя поръчка за какво са ми нужни, после я вкарвам в
зоната на комфорт и чакам. Обикновено минават 2-3 седмици и парите сами се появяват,
може да се каже - материализират се. Около половин година след като започнах да прилагам
на практика методите ви, заплатата ми се увеличи 10 пъти. Убедена съм, че щеше да е нужно
значително по-малко време, ако не беше тази „зона на комфорт". Отначало се налагаше да се
убеждавам, разумът ми упорито не искаше да повярва, че МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА ИМАМ
много от онова, което сега имам. Само преди 2 години нямаше да повярвам, но сега това ми
стана обичайно и естествено. Наистина понякога имам и моменти на затишие, когато нещата
не вървят толкова гладко, но аз знам, че това е временно и лесно преодолимо явление.
□ Искам да се похваля колко добре вървят нещата ми. Аз съм на 20 години, учих за
архитект в московски колеж. Назначиха ме в строителна компания, разбира се, като младши
архитект. Сега съм заместник-началник на архитектурен отдел. Просто се отдадох под
аренда. Честно казано, отначало го правех инстинктивно, по-късно дойде осъзнатостта.

Много силно работи фрейлингът. Огромно благодаря! Вече нямам нито рамки, нито
ограничения! Имам чувството, че преди съм била кон, който се е влачел в коловоза, увесил
глава, а сега са му пораснали крила. Станах безгрижна и свободна... като дете! И ако ми
омръзне моята игра, нищо няма да се случи - просто ще си измисля нова. В живота няма
нищо сериозно, освен да внимаваш за състоянието на душата си. А моята е прекрасна.
□ Не искам да ви натоварвам с безкрайно увеличаващия се брой чудеса (не мога да ги

нарека другояче), които стават с мен благодарение на това знание. Накратко: преди живеех
мрачния си и отвратителен живот в мегаполиса, а сега съм с прекрасна жена на тропически
остров в океана и всяка минута от живота ми е изпълнена със смисъл и радост. Както казвате:
„Душата пее, а разумът доволно потрива ръце!" Понякога само ме учудва и огорчава колко
слепи са хората и как онези, на които е подарено чудото на транссърфинга, като прочетат
книгата, не разбират нищо от нея. Зъбят ти се и продължават да влачат рутинния си и
ненавистен живот, реагирайки по всеки повод. Но не се тревожа особено, защото всеки човек
сам избира слоя на своя свят.
□ Какво правя аз? Да предположим, че получавам някакво неприятно от моя гледна

точка известие. Потривам длани, усмихвам се (понякога насила и някак криво) и говоря сама
на себе си: „Всичко е както трябва. Прекрасно! Всичко е Окей!" А после получавам някакво
вътрешно усещане. Дори не мога да разбера какво е, камо ли да го обясня. Сякаш нещо в мен
радостно се свива (нали знаете как малките деца си свиват ръчичките в юмрук и ги
размахват?). Нещо подобно правя и аз. И то работи идеално! Ситуацията не просто се обръща
в моя полза, но непременно ми донася и приятен сюрприз! И тогава само си казваш: „Е-ха!"
□ Когато започнах да чета първата ви книга, се учудих, че онова, за което пишете, ми е

познато и понятно - като дете, до 12-14 години, умеех да правя всичко това. Естествено, не го
разбирах, но интуитивно го можех и успешно го правех. После все по-често се налагаше да
постъпвам разумно и както трябва. „Благодарение" на натрупания жизнен опит започнах да
подреждам всичко „по лавиците" съобразно с понятията за правилно и неправилно.
Резултатът не закъсня: вече съм изгубила всичко, което бях постигнала някога.
Добре, че реших да спра и да помисля. За вашите книги разбрах случайно, но пък бързо
ги намерих. Навярно това също е знак. Сега приличам на спортист, който е бил шампион, но
заради самомнението си е получил травма и отново се учи да върви. Ще си спомням
детството.
□ Когато преди две години четях „Транссърфинга", не можех и да мечтая да се окажа в

чужбина, още повече в Лондон. А че хората могат да спорят в кои планини да карат ски,
разбрах също от вашата книга. Точно тогава реших, че това е и мое желание. По това време
ми се струваше наистина нереално, но знаех, че ако транссърфингът работи, така и ще стане.
Сега съм в Алпите, следователно той работи, което ми позволява да си поставям все по-
невероятни и откачени цели. Защото няма нищо невъзможно и единствено ние се
ограничаваме.
□ От самото начало моята цел, намерението ми бе да си сменя жилището. Имах

проблем да разбера какво всъщност искам. Ако преди две години усилено и с
въодушевление въртях слайдове за тристаен апартамент в центъра на моя град, след близо

две години окончателно разбрах: душата ми се стреми към собствена къща, далеч от центъра
на града.
И ето че преди три дни това щастие буквално се стовари върху главата ми. Появи се
реална възможност на невероятно достъпна цена да купя 7 хектара земя. За парите, които
получих от продажбата на сегашния ми апартамент, е напълно възможно да си построя
хубава извънградска къща. И така, без никакви ипотеки и други финансови капани променям
двустайната си хралупа в третостепенен район на града с отлична извънградска къща с
квадратура 150 кв.м върху огромен участък плодородна земя, заобиколена с гора, до
рекичка, на 1 час път от града.
Ето къде фантазията ми ще намери простор, колко много неща ще мога да реализирам!
Честно казано, когато това щастие ми се стовари върху главата, беше толкова
неочаквано, че отначало изпаднах в паника. Да, имах намерението да получа всичко това, но
точно сега, толкова просто и лесно! Това кардинално ще промени живота ми! Наложи се да
поработя върху себе си, да се успокоя и да си наместя мозъка. Разбрах, че намерението се
реализира тогава, когато ясно си осъзнал какво е нужно конкретно за тебе. Аз нямаше да
бъда удовлетворена, ако получех тристаен апартамент в центъра. Това не беше моята цел.
Щом осъзнах истинската си цел, веднага я постигнах.
□ Една приятелка ми даде да прочета вашите писания за синтетичната храна. Трябва да

знаете, че сте насочили в правилния път още един човек - мен. Не ми беше трудно да
премина на жива храна, защото редовно постя и организмът ми е подготвен. По вре-
е на постите се чувствах прекрасно и имах много енергия, но дори не можех да си

представя, че тя ще се увеличи! Сега имам усещането, че са ми дали допинг, иска ми се да
летя и да творя.
Но главното не е това. Никога не съм се оплаквала от здравето си, тъй като отдавна
живея осъзнато и всичките ми намерения се сбъдват. Но преди сутрин чувствах тревога, не
можех да разбера откъде идва, някаква необоснована тревога, преминаваща в страх. Сега
разбрах. Организмът ми беше зависим от синтетиката.
Когато се отказах от нея, всичко премина.
Преди ми беше тежко, защото си набелязвах цел и можех да я постигна, но сроковете

се отлагаха. Сега всичко става бързо. Просто имам ясно намерение. Без да се напрягам
излишно, вървя към целта си и край. Всичко е лесно.
Ако преди някой ми беше казал за храненето, нямаше да повярвам. Все търсех
причините в характера си, в липсата на дисциплина и т.н. Написах това писмо, за да знаете
колко много сте направили за мен.

Трябва да отбележа, че след излизането на „Апокрифният транссърфинг" започнах да
получавам значително повече щастливи истории. По-нататък в книгата ще има още една
глава с отзиви за това, колко радикално променя света живото хранене.
Част III БИОСФЕРА

ЖИВИ ВЪПРОСИ
Получавам много въпроси от читателите, свързани с темата за естествения начин на
живот.
□ Истина ли е, че честото правене на секс причинява спадане на творческата енергия,

както е в един от романите на Драйзер, където главният герой - художник, престава да
рисува, защото се жени?
Не, не е истина. Това не води до спад на творческата, пък и на енергията изобщо, ако не
се минават разумните граници, разбира се. Интимните отношения са достатъчно
емоционална и в известен смисъл неравновесна сфера, затова в тях има много субективни
фактори.
Въпросът е какво да се разбира под „често правене". Всяко занятие, не само сексът,
отнема енергия, ако се упражнява прекалено често, извън мярката. А къде е мярката, всеки
определя сам за себе си, тъй като всички хора са различни. Следва обаче да се има предвид,
че енергията прилича на силата на течението и се проявява само в движение. С други думи,
енергия има там, където има движение, а където има застой, я няма. Не може да натрупаш
енергия, ако едновременно с това не я изразходваш. Така е устроена Природата.
□ Истина ли е, че според маговете на Кастанеда след зачеването в аурите и на двамата

партньори се образуват черни дупки?
Не, не е истина. Няма сведения, че някой някога е почувствал в аурата си дупка, след
като е заченал дете. Нима вярвате, че Природата е заинтересована да „надупчи" човека,
защото е реализирал своята първостепенна природна функция?
□ Истина ли е, че когато употребяваш жива храна, сексуалната сила намалява?
Не, не е истина. Отначало намалява, след това нараства. Хранете се разнообразно и

пълноценно. Когато преходът приключи, всичко ще се възстанови и ще влезе в нормални
граници.
□ Защо Ошо казва, че е достатъчно да правиш секс веднъж годишно и той не е

задължителна съставна част от човешкия живот?
А защо да е достатъчно веднъж годишно, а не два или дванадесет пъти? Какъв е

критерият? Ако става дума за продължаване на рода, това е съвсем друг въпрос. Но нали
става дума за секс, а не за репродуктивна функция? Това са различни неща.
Що се отнася до незадължителната съставна част от живота, това е вярно. Мнозина

живеят без секс и това не влияе особено на тяхната жизнена дейност. Можете ли да изброите

някакви видими принципни различия между онези, които водят активен полов живот, и
другите, за които тази сфера още не е настъпила или вече е отминала?
Когато имате на разположение някакъв вид енергия, можете или да я използвате, или
не - по ваше усмотрение. Не я ли използвате, постепенно ще я изгубите, както впрочем ще я
изгубите и ако я използвате извънмерно. Но, повтарям, да живеете без този вид енергия, ако
не изпитвате такава необходимост, е напълно възможно, без да накърните всичко останало.
□ Пишете, че ако няма енергия, човек не може да направи нищо - няма да му стигне
намерението. Напоследък се увлякох по медитирането и усещам, че дори и с живото хранене
не ми стига енергията да бъда през цялото време в осъзнато състояние. Затова си мисля да
огранича и сексуалната сфера и да мина на брахмачаря. Причината за въпроса ми е, че имам
любима девойка. Не бих искал да избирам между пътя на душата и любовта към момичето
ми.
Не бива да се бърка божият дар с пържените яйца -любовта със секса, духовността с
аскетизма, самодисциплината с фанатичното въздържание. Не използвате ли някакъв вид
енергия, тя просто ще атрофира, което обаче изобщо не означава, че другите видове ще се
увеличат. Където има движение, има и енергия. Сравнете планинския поток с блатото. Къде
има енергия?
Не зная по каква медитация сте се увлекли и какво ви дава тя. Мога да кажа само едно:
медитацията в смисъл на спиране на вътрешния монолог, потопяване в дълбините на
съзнанието, стремеж да се стигне до някаква истина и т.н. няма отношение към
транссърфинга.
Какво толкова са постигнали привържениците на медитативните практики? Доколкото

ми е известно, първият и последният, който действително е успял да постигне нещо (какво
именно - и до днес никой не знае), е бил Буда. Нещо не съм чувал за забележителни успехи
на последователите му. Не е ли така?
Вътрешният монолог не бива да се спира, а да се насочва в нужната посока, за да се

транслира в околния свят целенасоченото намерение. Транслирането е движение,
медитацията е застой, прескачане от един сън в друг, още по-дълбок. И кой в него ще
управлява мислите ви - вие или финоматериалните същности, които там са в естествената си
среда?
Храненето с жива храна също не е гаранция за просветление, макар че то ви издига

като с асансьор на няколко етажа по-нагоре. Придобиването на такова ниво на съзнание,
когато реалността се усеща като осъзнат сън, подвластен на намерението, е достатъчно дълъг
път, изискващ самоконтрол и самодисциплина. Но не и самоограничение. Разбирате ли
разликата?
Живото хранене не е ограничаване, а принципно нов начин на съществуване, който

отвежда човека във висшия диапазон на вибрациите. Разбира се, това значително облекчава
пътя към придобиване на осъзнатост. Но и то не се случва веднага.
□ Помага ли шунгитът за защитата от електромагнитната радиация?

Не зная. Има производители, които твърдят, че шунгитова пластинка екранира полето.
В интернет дори има клип, където е показано как индикаторът фиксира намаляване на
полето на мобилния телефон, ако на него се постави пластинка. Но парче камък не може да
екранира поле. Тенджерата може, но шунгитът - не. Аз имам електромагнитен индикатор и
проверих лично. За съжаление не е удобно да се използва тенджера.
Екраниране, т.е. намаляване на напрежението на полето, е възможно само ако

притежавате собствен екран. Ако става дума за защита от електромагнитното излъчване на
телефона, тук не може да се говори за екраниране, защото уредът просто няма да работи.
Излъчването не може да се неутрализира, то може само да се хармонизира, т.е. да се
направи повече или по-малко физиологично.
Шунгитът е способен да хармонизира полето. Теоретично. Но до каква степен - е

трудно да се каже. Производителите мълчат, тъй като не разполагат с такива данни. За да се
провери, се изисква специална апаратура. Така че им остава да декларират на сляпо, че
шунгитът уж защитава. Ще бъде прекрасно, ако някой все пак се заеме с квалифицирана
проверка.
□ Защо са необходими занятията в Центъра по транссърфинг? Нали казвате, че човек

може да усвои всичко сам, без каквито и да било тренировки?
Казал съм го преди години. Реалността обаче стремително се променя - и

транссърфингът също. Новата реалност вече започва да се проявява по-рано, отколкото се
създава поредната, съответстваща й техника. А новите книги още повече закъсняват. В
центъра ще имате възможност да усвоите най-новите технологии за управляване на
реалността.
Разбира се, ако притежавате нужната целеустременост, можете да минете и без

тренировки. Но далеч не всички я притежават, на мнозина е необходим тласък отвън, за да
започнат самостоятелно движение. Особено напоследък, когато ефектът на завладяване на
енергията и съзнанието се проявява все по-силно. Хората стават все по-заспали. Човек потъва
в. калейдоскопа на независещи от него събития и не може да направи нищо. Не му стигат
енергия и осъзнатост.
Освен това, както става често, между разбирането на теорията и действието -

способността да се реши практическа задача, понякога има цяла пропаст. Както знаем,
проблемът на кучето е, че не може да каже какво разбира. Проблемът на човека е, че той
разбира всичко, може да го каже, но не може да го направи. Така че, когато четете книгите,
вие се учите да разбирате. На занятията се учите да прилагате знанията на практика - да
правите.
□ Половин година вече се храня с жива храна. От нея затъпявам. Усещам се лек,
неестествено отслабнах, станах агресивен. Сексът не ме тегли. Лицето ми е бледо, свързвам
го с дефицита на витамин В12, в растенията той е много малко.
Това са преходни явления. Когато преходът завърши, всичко ще влезе в нормата. Точно
затова не препоръчвам

да започнете веднага чисто растително суровоядство, за да минава всичко плавно и
хармонично, без странични ефекти. На организма са необходими повече от една година за
пълно изчистване и преустройване.
Вече писах за витамин В,2, но мога да повторя. Организмът се нуждае от съвсем малки
количества от него. Негови източници са гроздето, тъмните стафиди, морските водорасли,
естественият ябълков оцет, цветният прашец, кълновете. Необходимите витамини се
изработват и от микрофлората на червата, за тази цел обаче тя трябва да бъде здрава. Но тя
се преустройва много бавно - това е още една причина към живото хранене да не се
преминава веднага, а постепенно.
РЕЗЮМЕ
■ Енергия има там, където има движение, а където има застой, нея я няма.
■ Каквото не се използва, атрофира.
■ Ако сте решили да минете на жива храна, направете го постепенно, хранете се

разнообразно и пълноценно.
■ Когато преходът завърши, всичко ще се възстанови и ще влезе в нормата.
■ Живото хранене не значи да се ограничавате, това е принципно различен начин на

съществуване.
■ Живото хранене издига човека в по-висшия диапазон на вибрациите.
■ Не можем да се скрием от електромагнитната радиация, възможно е обаче тя да се

хармонизира, т.е. да се направи физиологична, приемлива за организма.
Не обичам термина „суровоядство", защото е дискредитиран. Не препоръчвам на

никого да преминава към живо хранене
незабавно и рязко. Своята представа как да се направи това съм изложил в

„Апокрифният транссърфинг". Да се откажете от синтетиката в супермаркета вече е голямо
постижение. Арнолд Ерът, основоположникът на живото хранене, предупреждава: „Никога
не забравяйте, че всяка крайност е вредна."
АКО МЕ ОБИЧАШ-ЯЖ!
□ Не знам какво да правя. Искам да премина на жива храна, тъй като според мен това е
най-добрият вариант, но живея с мъж, който не ме подкрепя - казва, че изпадам в крайности,
че съм егоистка и мисля само за себе си. Аз не му натрапвам нищо, той яде всичко, каквото
иска, но ме кара да ям същото като него. Казва -ако ме обичаш, яж!
Според него в нашия живот трябва да има всичко - и добро, и лошо, затова иска аз да
ям варена храна и да пия алкохол. Според него така организмът ще знае как да се бори с
различните болести, защото ако ям само сурова храна, организмът ми ще е отслабен и ще
боледувам много.

На мен неговата храна не ми харесва, но съм длъжна да натиквам всичко това в себе
си, защото той така ми заповядва. Казва: „Откъде знаеш какво иска организмът ти? Това го
знаят само лекарите, защото учат за него - не напразно са измислили медицината. Хапчета
също трябва да се пият - непременно!"
Веднъж ми каза: „Избирай - или суровоядството, или аз. Ако искаш да бъдеш
суровоядка, ще се разведем - не искам да живея с такъв глупав човек като теб."
Не мога да давам конкретни съвети в подобни ситуации. Семейните отношения са

сфера, в която по-добре да не се намесваш. А не ви ли е идвало наум, че разногласията с
вашия мъж всъщност съвсем не са заради храната?
□ Разбрах и приех веднага транссърфинга. Само не можах да приема теорията ви за

живата кухня и живата вода. В този момент не бях готова. Безумно търсех още нещо, някакъв
смисъл. Бях увлечена по различни учения, след което в моя живот се случиха редица малки
трагедии. После си купих „Апокрифният транссърфинг". Но не успях да го осмисля, тъй като
съвсем случайно и неочаквано се оказах на Малдивите. Какво стана - не зная, ала се върнах
вкъщи съвсем друга. Вече 9 месеца се храня с жива храна, включих в менюто си ленено
масло, масло от расторопша, полен, пия билки, преминах на естествена козметика, замених
много кремове с растителни сокове. Изглеждам потресаващо! С удовлетворение мога да
кажа: колкото съм по-стара - толкова съм по-млада.
Но съм напълно объркана! В моето обкръжение нито един човек не е чел

„Транссърфинга". Любимият ми (в онзи момент още се опитваше да остане с мен) се
поинтересува какво ме е увлякло така, но веднага ми върна книгата и каза, че е
„популистика". В моето обкръжение няма нито един човек, който би се хранил с жива храна и
би споделил моята гледна точка. Аз не я натрапвам на никого, просто търпеливо отговарям
защо не ям един или друг продукт. За 9 месеца изслушах безброй лекции, наставления и
нравоучения за недостига на протеини и други витамини в менюто ми. Но с всеки изминал
ден аз се чувствам по-добре! Нещо повече -дразня всички. Изводът е: развалих отношенията
си с приятелите, разруших личния си живот, никой не ме разбира.
Не вие дразните всички, а те ви дразнят. Не те не ви позволяват да бъдете себе си, а

вие не позволявате на другите да бъдат други. Става следното. Вие искате цялото ви
обкръжение да се проникне от вашето увлечение. Огледалото просто отразява факта, че го
искате: „Аз искам!" „Да, ти искаш. Ами искай си!"
По-нататък. Виждате, че ако само искате, не се променя нищо. Продължавате да искате,

но с примес от раздразнение и недоволство: защо другите не искат същото като мен?
Огледалото пак отразява вашето недоволство и раздразнение.
Сега картината е друга - в заобикалящия ви свят са се появили оттенъци на агресия към

вас, пак предпоставена от вас. Вашата реакция (напълно естествена, но неосъзната) е защита
и противодействие на външната агресия. Вие започвате да се отбранявате и докато стоите
пред огледалото, в отражението виждате - какво? - същото, своята проекция.
В моя свят също никой не се увлича от транссърфинга, дори тази дума вкъщи изобщо не
се произнася. И никой от близките ми не употребява жива храна. Можете ли да си

представите? Но това не се отразява върху нашите отношения. Защото не натрапвам на
никого своя светоглед, дори не отварям дума за него, ако не ме попитат направо. Същото е и
по въпроса за храненето. Мога да седя на общата маса, където ядат месо и пият алкохол,
докато в моята чиния и чаша има съвсем друго. Ако човек предпочита да не употребява месо
и да не пие алкохол, нима това е повод да скъса отношенията си?
Зная, че има много други хора, които остават верни на предпочитанията си, въпреки че
техните близки и познати не ги споделят. Просто трябва да изпълните първия принцип на
транссърфинга: позволете си да бъдете себе си, а на другите да бъдат други. Ако вие не си
позволявате да бъдете себе си, другите също няма да ви позволят, Разбирате ли?
От друга страна, когато се отказвате от месо, алкохол, тютюн и други вещества,

предизвикващи наркотична зависимост (между другото месото е силен наркотик), вие
преминавате в диапазона на висшите вибрации и тогава преставате да резонирате с
предишната си компания, изгубвате с нея общия си език. Например, ако човек спира да се
боцка, няма какво повече да дели с предишните си приятели наркомани. Ако захвърля
пиенето, вече не му е интересно с бившите му другари по чашка.
Вие обаче, променяйки се и същевременно оставайки гъвкави, следвате първия

принцип. Вашите познати ще ви приемат такива, каквито сте станали, и вие също ще ги
приемете такива, каквито те са останали. И между вас въпреки всичко ще има много общо.
Например моите приятели, с които преди добре си пийвах, не престават да бъдат мои
приятели и след като аз се отказах от алкохола. Да не говорим за коренните разлики в нашето
меню. Само че мнозина от онези, които продължаваха да пият, вече са мъртви, а останалите
живи имат сериозни проблеми със здравето и с качеството на живота си.
Във вашия случай вие или не сте спазвали първия принцип и затова сте отблъснати
обкръжението си, или вашето обкръжение просто е престанало да ви подхожда. Защото, ако
повод за скъсване на отношенията би могла да стане промяната на менюто, значи трябва да
се замислите - нужно ли ви е такова обкръжение?
Веднъж ми направи впечатление с какво непринудено увлечение една известна светска

лъвица ми разказваше за грижите си.
Утре вкъщи имаме купон, ще дойдат приятели, трябва да приготвя толкова неща, да
купя вино, месо, трябва да направя това и това, дрън-дрън-дрън...
Наблюдавам я.
Та ти не пиеш, пък и месо не ядеш. На лицето й за миг застива гримаса на искрено

недоумение. Е, и какво?!
А какви са приятелите ти?
Ами че такива! Дрън-дрън-дрън...
Разбирате ли, това вече е транслиране от съвсем друг тип. Абсолютно не я засяга дали
приятелите й искат същото като нея.

Тя просто се грижи за своя свят, а нейният свят се грижи за нея.
Престанете да изпращате в огледалото проекциите на очакванията си и вашето

обкръжение ще ви остави на мира. А ако се грижите, и вас ще ви заобиколят с грижа.
Елементарен фрейлинг.
РЕЗЮМЕ
■ Сумермаркетната синтетика е привлекателна и предизвиква наркотична зависимост.
■ Трябва напълно да се изключи принудата по въпросите на храненето. Всичко, което

можете да направите, е да дадете личен положителен пример.
■ Позволете си да бъдете себе си, а на другите да бъдат други.
■ Не спорете с никого, не им натрапвайте и не доказвайте нищо. Не привличайте

всички наоколо към своята вяра. Търсете си съмишленици.
Въпреки всички предимства на живото хранене апелирам да подхождате към него

внимателно и грамотно. Самият аз се придържам към умерени възгледи по този въпрос.
Главните ми принципи са хармоничност и постепенност. За съжаление измежду
суровоядците има и хора, за които се отнася поговорката: „Накарай глупака да се моли и той
ще си разбие челото".
ЖИВОТЪТ НЕ Е ХИМИЯ В ЕПРУВЕТКА

□ Докторите казват, че млечните продукти са абсолютно необходими, иначе зъбите ни
ще се развалят и косите ни ще опадат. Вашите в какво състояние са?
Старата песен за основния източник на калций - млякото и млечните продукти. Това е

само песен, завъртяна дори не от фермерите и лекарите, а от производителите и търговците.
Нали им трябват аргументи, за да могат хората постоянно и с желание да купуват стоките им.
Те са
толкова мощни структури, че могат да създадат какъвто и да е мит. Ако внезапно

производството и търговията с млечни продукти станат неизгодни, не се съмнявайте, че
веднага ще съчинят нова песен. Тя ще е убедителна, разумна и красива. Изпълнители също
ще се намерят - от звезди на шоубизнеса до професори. И купувачите ще я чуят и ще кажат:
„Ау, каква умна и красива песен!". И пак така охотно ще занесат портмонетата си в
супермаркета.
Но освен песни се съчиняват и страшни, много страшни истории.
□ Ако ти не ядеш от нашия вкусен продукт, ще ти опада косата, а ноктите ти ще се

наложи да изтръгнат, защото ще растат навътре! Ако не го ядеш в големи количества, ще те
изпратят при лошия и страшен стоматолог! Ако продължаваш да се инатиш, ще ти омекнат
костите! И тогава ще пълзиш, а всички здрави и красиви хора ще ти се смеят и ще те сочат с
пръст!

Лично аз предпочитам да вярвам на Природата, защото тя не търси изгода, не съчинява
песни и не устройва спектакли. В природата само бебетата се хранят с мляко, и то с млякото
на собствената си майка - не на чужда.
И затова проверявам всичко чрез собствения си опит. Когато постепенно изтласках

продуктите с животински произход от менюто си и ги замених с живи растения, проблемите
ми със зъбите се решиха от само себе си. Имах няколко проблемни зъба. Те паднаха сами
съвсем безболезнено и някак естествено, а на тяхно място израснаха нови. Това явление не е
рядкост при суровоядците. Но само при онези, които не изпадат в крайности, а се хранят
разнообразно и пълноценно.
Косата ми е толкова гъста и силна, както в младостта и не побелява, макар че отдавна й

е време. Нямам и намек за бръчки. Това не са мои индивидуални особености. Напротив, в
живота ми имаше период, когато признаците на стареене - лоши зъби, бръчки, прошарена
коса, започнаха да се проявяват твърде явно. Но после за свое удивление открих, че
дегенеративните процеси не само могат да се спрат, но и да се обърнат. Това стана, когато в
менюто ми започна да преобладава разнообразна жива растителна храна. Оказа се, че когато
се върнеш към природните закони, в организма се събужда способността за регенерация.
Още веднъж подчертавам - не изпадайте в крайности. Храненето трябва да е преди

всичко разнообразно и пълноценно, а не фанатично. Случва се човек да дочуе за чудесата на
живата храна и започва да се храни буквално само с ябълки. Преходът трябва да бъде
постепенен и естествен. Основният принцип е - не ограничаване и отказване от дадени
продукти, а постепенното им заместване с други.
Не бързайте да се отказвате от сиренето, изварата, яйцата и маслото, ако чувствате, че

все още не сте готови. И помнете, че особено ценни са дори не толкова плодовете и
зеленчуците, колкото свежата зеленина, зърнените кълнове и морските водорасли. По
съдържание на витамини, минерали и останалите хранителни вещества листните зеленчуци
превъзхождат плодовете десетки и стотици пъти. Не можеш да изядеш много трева -
трудоемко е, пък и не е особено вкусно. Изходът е зелен коктейл и зелена супа. За всичко
това съм разказал подробно в „Апокрифният транссърфинг".
□ През целия си живот - аз съм на 22 - се занимавам активно със спорт. Сега играя
футбол, „напомпвам" мускулна маса в спортната зала. Въпросът ми е: откъде, от какви
източници като привърженик на суровоядството да си набавям протеини, които са
необходими за увеличаване на мускулатурата? Майка ми - добър доктор и с любящ характер,
ми казва, че без животински белтък мускулите ми няма да нарастват.
На този въпрос съм отговарял нееднократно, но продължавате да ми го задавате.

Разбира се, майка ви е права. Нито една майка в природата няма да храни телето си с месо, а
тигърчето си с трева. Въпросът е - кой сте вие, с какво са ви захранили и какъв сте пораснали?
Ако се откажете от варената и животинската храна и преминете на жива и растителна,

безспорно ще загубите тегло. Особено ако преходът се осъществява рязко.
Тук има два процеса. Първо, живата храна не блокира изхвърлянето на шлаки и
токсини, както го прави варената (мъртвата), точно обратното - активизира го. Преди в

организма е постъпвала убита от огъня, непълноценна, едва ли не отровна храна. Варената е
токсична по своята природа. Мъртвото си е мъртво. Помислете си - какво е животът и какво е
смъртта?
Сравнете която и да е жива същност с мъртвата. Кой знае защо, всички ние много добре
чувстваме и разбираме разликата между живото същество и трупа и тя ни прави силно
впечатление, когато непосредствено видим труп или увехнало, мъртво растение. Смъртта е
неприятно и образно казано, не е апетитно зрелище.
Когато обаче въпросът опре до трапезата, кой знае защо, забравяме за него. Това е
силата на навика, стереотипът, менталният шаблон, формиран от социума.
Няма да уточняваме разликата между живото и мъртвото. Помислете: какво прави

организмът с мъртвата храна. Природата не е предвидила ситуацията, когато нейното
творение си е наумило да убива храната си с огън. Но във всички случаи е предвидила
достатъчно голям запас от издръжливост. В този смисъл ние сме много по-съвършени от
всяко животно. Ако едно животно бъде подложено на всички онези екстремални излишества
и нарушения на природните закони, на които се подлага човекът, то няма да просъществува
дълго.
И така, организмът е принуден да усвои мъртвата храна, щом са го поставили в такива

условия. Няма друг избор. И повече или по-малко успешно се справя. Все пак ние имаме
запас от издръжливост и готовност към екстремални ситуации. Но не е подготвен, че
екстремалната ситуация ще продължава вечно. Разбирате ли? Организмът не е в състояние
постоянно да изхвърля отпадъците от преработването на мъртвата храна. Защото мъртвото
си е мъртво. Храната не е просто химическа суровина, смесване на някакви молекули, на
някакви необходими вещества. А организмът не е химическо предприятие, където от
суровината се произвеждат материали. И животът не е просто комплекс от химически
реакции.
Всичко е много по-сложно. Дори науката е съгласна с това, макар и досега тя да не

може да обясни що за чудо е животът. Живото трябва да се храни с живо. Това е закон на
Природата. Дори растенията - единствените живи същества, които са способни да получават
хранителни вещества направо от минералите - се хранят с живи минерали, не с мъртви.
Опитайте се да извадите цвете от саксията, да „изпечете" саксията с пръстта във фурната и
после отново да посадите там цветето - то ще загине. Защото мъртвото си е мъртво. Цветето
няма ресурсите, с които разполага човекът, за да усвои мъртвото и да го превърне в живо.
Повтарям - животът не е химия в епруветка. С всяко приемане на мъртва храна човек е

принуден да изразходва част от жизнената си енергия. Според науката днес това е енергията
на живите ферменти. Но и това е много по-сложно. Ферментите също не са само химически
реактиви, а живи субстанции, притежаващи свойството светене, аура. За известно време те
остават живи дори в тялото, напуснато от душата. Но ако тялото се изпече, нищо живо не
остава.
И така, организмът е принуден да напъхва отпадъците от преработването на мъртвата

храна, където му падне - ресурсите му не му позволяват да изхвърли всичко. В кръвта така

или иначе попадат и живото, и мъртвото, нужното и ненужното, което може да се усвои и
което не може. Природата не е могла да предвиди, че човекът, увлечен от химията, ще я
внедрява безумно в сферата на съществуването си и особено в храната. Организмът я
разпределя в цялото тяло. Обемистото тяло - ако не е на тежкоатлет - свидетелства именно за
наличието на баласт, а не за здраве и силни мускули.
А когато човек премине на жива храна, се включва механизмът на самоизчистване.

Резервите на отделителните системи се освобождават и организмът започва постепенно да
измъква натрупания през всичките години боклук от всички ъгълчета и да ги изхвърля. И така,
първият процес, заради който теглото намалява, е изчистването. То може да продължи
години наред. Защото и боклукът се е натрупвал с години. Не е толкова лесно да се изхвърли.
Съдя по себе си. Толкова внимание обръщах и на изчистването, и на правилното хранене, но
и досега виждам и чувствам как от мен продължава да излиза мръсотията, която навремето
усърдно съм трупал.
И вие можете да забележите по себе си - като че ли духът на нещо, което отдавна сте
престанали да употребявате, излиза от вас. Например оригване от бира, характерното
мимолетно усещане на тютюнев дим, мирис на вино, на пържени картофки... Откъде идва
усещането, щом от дълго време не сте опитвали такова нещо? Точно това е духът на мъртвия
и токсичен продукт, който на телесно ниво се изхвърля като шлаки и токсини, а на ментално -
като внедрения отпечатък. След това даденият продукт изобщо престава да ви се иска. Ако и
досега ви влече към салама или пържените картофки, значи токсините на този продукт все
още съществуват във вашето тяло.
По-нататък и едновременно с изчистването започва вторият процес - замяната.

Замяната на какво с какво? Помислете си с какво се отличава човекът от тревопасното
животно, с чието месо се храни? Буквално се отличава с месото. Те стоят на различни стъпала
на хранителната
пирамида - всичко им е различно: и храносмилането, и месото, и костите, както и

съзнанието.
А сега си представете, че внезапно човек престава да употребява храна с животински

произход и започва да яде само растения, и то не варени, както преди, а сурови. Какво става с
него? Отначало организмът му изпитва силен шок. Как така? Той е объркан, не разбира какво
искат от него. Но след като се опомни, се заема с генерална реконструкция на самия себе си.
Той е принуден да се подчини, защото не можеш да се съпротивляваш на природните закони
- длъжен е да премине на друго стъпало на хранителната пирамида, а за да го направи, е
необходимо да промени всичко в себе си. Може би формата ще си остане същата, но
съдържанието, материалът ще е съвсем друг.
И така, в организма се развиват едновременно два процеса - изчистване и замяна.

Очевидно преустройството е съвсем сериозно. Какво следва?
РЕЗЮМЕ
■ Стереотипите на храненето се формират от производителите и търговците.

■ Природата не търси изгода, не съчинява песни и не устройва спектакли. В природата
с мляко се хранят само бебетата, и то с млякото на своята майка - не на чужда.
■ Когато си на жива храна, косата ти е разкошна, побелелите коси изчезват, израстват

ти нови зъби, при условие че храненето е разнообразно и пълноценно. Но не и веднага,
разбира се.
■ Ако се върнем към природните закони, в организма се събужда способността за

регенерация.
■ Преходът трябва да е постепенен и естествен. Основният принцип е не ограничение и

отказване от дадени продукти, а постепенното им заместване от други.
■ Не бързайте да се отказвате от сиренето, изварата, яйцата и маслото, ако чувствате,

че още не сте готови.
■ Ценни са дори не самите плодове и зеленчуци, а свежата зеленина, кълновете и

морските водорасли.
■ Храната не е просто химическа суровина, смесица от някакви молекули, от някакви

необходими вещества.
■ Организмът не е просто химическо предприятие, където от суровината се

произвеждат материали.
■ С всяко приемане на мъртва храна на човек се налага да изразходва част от

жизнената си енергия.
■ Организмът е принуден да натиква отпадъците от преработването на мъртвата храна

където му падне - ресурсите му не му позволяват да изхвърли всичко.
■ Живото трябва да се храни с живо.
■ Когато човек премине на жива храна, се включва механизмът на самоизчистване.
■ Изчистването може да продължи години наред. Защото и боклукът е трупан с години.
■ Организмът се заема с генерална реконструкция на самия себе си.
Средствата за масова информация ще ви убеждават, че живото хранене е извратена

приумица на хора с болен ум. Ще покажат някакъв откачен и измъчен суровоядец (а такива
има много) и до него цветуща и преуспяваща личност, която се храни „като всички нормални
хора". Изводът, който се налага, гласи - невежеството е велика сила!
ПРИНЦИПЪТ НА СОЦИУМА
Уважаеми читателю, моля ви сега да активизирате вниманието си и да осъзнаете
смисъла на приведените по-горе формулировки. Това не е диета, не е повърхностна промяна
на менюто и дори не е вегетарианство, при което се допускат млечни продукти и топлинна

обработка на храната, а преминаване към друго стъпало на хранителната пирамида с всички
произтичащи от това последици.
В предишната глава споменах за него, но не акцентирах достатъчно и май никой не

забеляза, че „в съня стана нещо извънредно". Като че ли мнозина се заинтересуваха само от
новите зъби. Но те са само „страничен ефект" от прехода. Става дума за принципната
способност на организма за регенерация, в смисъл че дегенеративните процеси могат да
бъдат обърнати. А това вече е фундаментален въпрос.
Разбира се, засега не може безапелационно да се заявява за възможността от

стопроцентова регенерация, макар че в историята има случаи, когато и човешки изгубени
крайници са израствали отново като при саламадрите. Но това, което аз наблюдавам у себе
си, ми дава големи надежди. Ето защо мнението на официалната наука по този повод вече не
ми е интересно.
Кой знае защо, но за живото хранене като за преминаване към друго стъпало на
хранителната пирамида никой никъде не говори точно и ясно. И аз също досега не съм
говорил именно от тази гледна точка, за да не шокирам излишно хората, а да въведа всички в
интересуващата ги тема колкото се може по-меко. Но мисля, че времето да се нарекат
нещата с истинските им имена, е дошло.
Имам предвид онова стъпало на пирамидата, при което хората вече са съвсем други. С
друг светоглед, с други възприятия за света, с друга енергетика, здраве, интелект, качество на
живота, с друго тяло най-сетне. Това е своето рода елитен клуб, имайки предвид
необикновените привилегии, които той дава. За разлика от другите привилегировани клубове
в него може да влезе всеки, който пожелае.
Но за подобна необичайна стъпка трябва да имате наистина сериозни основания. Шега

ли е - да се прехвърлиш на друго стъпало на пирамидата, и то в нашето общество, зомбирано
от устойчиви стереотипи. Възникват три резонни въпроса:
1. Какво дава това?
2. Как е възможно?
3. И дали е възможно?
Отговаряйки на първия въпрос, нека изброим основните плюсове: чист и здрав

организъм; мощен интелект и ясно съзнание; добра физическа форма; устойчива психика;
освобождаване от паразитите, от хранителните и другите зависимости; от хроничните и
дегенеративните заболявания като сърдечносъдови, рак, диабет, артрит, СПИН, наднормено
тегло, алергии, депресии, неврастения, безплодие, преждевременно стареене, стрес,
хронична умора и т.н. А това означава - повишаване на общия жизнен тонус и на качеството
на живота. Дали всички тези основания са достатъчно сериозни, съдете сами.
Ако разгледаме живото хранене като една от съставните части на транссърфинга,

очевидното достойнство тук е повишаването на енергетиката и проясняването на съзнанието,
което за управляването на съня наяве - реалността, е необходимо на първо място. Вие
започвате да виждате и разбирате онова, което другите не виждат и не разбират.
Когато се сдобиете макар с един от изброените плюсове, получавате предимство пред
останалите. Когато напускате общия строй, непременно получавате някакво предимство.
Трябва да знаете това от основите на транссърфинга. Помните ли правилото на махалото
„прави като мен"? Тези, които крачат в общия строй, сляпо се подчиняват на принципа: ако
всички мислят и правят така, значи е правилно. Всъщност на този принцип се държи
социумът, обаче далеч не винаги той е справедлив.
Например ръстът на дегенеративните заболявания статистически е пряко зависим от

появата и развитието на новите технологии за приготвяне на храната като консервиране,
рафиниране и всевъзможните видове химическа обработка. Технологиите в хранителната
промишленост се развиват не от съображения за полезност, а от принципите - вкусно,
практично, модерно, всички правят така.
Отначало решили да очистват семената на зърнените култури и на ориза от обвивката и

зародиша, в които всъщност се съдържа всичко най-ценно. Продуктите от обработеното
зърно станали бели, нежни и пухкави. Някой някъде отишъл при някого на гости и видял на
масата пухкави кифлички и белоснежен ориз. Колко хубаво! И аз искам! Така всички
поискали. А после свикнали. Само че започнали да боледуват. Но никому не дошло наум да
свърже новите болести с променената хранителна технология. И досега малцина се замислят
над това. Ядат и боледуват. Боледуват и ядат.
Интересен факт: в средновековна Франция, родината на кулинарията, голяма купа

зелена салата е била главното всекидневно блюдо на простолюдието. Обикновените хора се
хранели с проста естествена храна. Кулинарните шедьоври се смятали за привилегия на
благородниците - заради тях готвачите се стараели да приготвят нещо по-така, докато самите
те в кухнята излапвали цяла купа салата от всевъзможни треви. В блюдата на господарите
тази зеленина се добавяла само като подправка и украса.
За сметка на това обаче болестите и различните неразположения са били характерен

признак за знатен род. Дори се смятало за модерно да имаш бледо лице и да се въргаляш
цял ден в постелята, измъчвайки се от „светска" депресия и болезненост. Докато загорелият,
здрав, просташки вид бил характерен признак на низшето съсловие. Нямали време да
боледуват. Пък и пращели от сили. Обикновено нещо било да работят цял ден, а вечер да си
разменят любезности в някоя копа сено.
С течение на времето обаче изтънчената кулинария се разпространила повсеместно, и

то благодарение на модата. Например консервите били изобретени, за да осигурят на
Наполеоновата армия практична храна. Но после станали модерни като едно от
постиженията на прогреса. Представете си, че хората седят около маса, затрупана от
всевъзможни консервни кутии. И темите за разговор се увеличили: „А какви консерви ядохте
днес? Ние - еди-какви си. Как, не ядете консерви?! Ама вие съвсем сте изостанали!"
В началото технологията на консервирането се ограничавала с дълга топлинна

обработка. Но по-късно измислили всякакви консерванти, подобрители на вкуса,
ароматизатори, различни добавки. Към такава храна не просто привикваш - тя предизвиква
наркотична зависимост, пристрастяване. И е удобна за всички - и за производители, и за
търговци, и за потребители. Всички са зависими, всички ядат и боледуват, боледуват и ядат.

Излиза, че съвременният човек не е Homo Sapiens, тоест „разумен човек", а някакъв
опитомен, дресиран и целенасочено захранван от някого вид. Който не разбира с какво го
хранят и с каква цел. Ното Mansuetus. нечий домашен човек. Тук, разбира се, фантазирам. В
действителност този някой не е индивид, а система - матрицата. Но това не променя
същността.
Системата е заинтересована всички да крачат в общия строй. А да се управлява той е

особено лесно, ако всички са вързани за една хранилка. Лесно е да се управлява и ако всички
се стремят към еднакви сурогатни цели и се страхуват от едни и същи проблеми. Погледнете
в които и да било средства за масова информация и ще видите съвсем примитивна картина:
от една страна, от всички екрани и корици ви натрапват култ към успех и потребление, а от
друга, едновременно ви плашат с тревожни новини. Така строят се държи компактен.
Как да излезеш от общия строй, за да престанеш да крачиш след чуждия успех и да се

насочиш към своя собствен? За това се изисква пробив в принципа на социума - да престанеш
да вярваш, че „щом всички правят така, значи е правилно ".
В определен смисъл такава стъпка може да се разглежда като пробив или разбиване на
обществената система, която постоянно ви примамва с чуждия успех и същевременно ви
задържа в рамки, принуждава ви да действате по зададена програма и да потънете в
колективен сън.
Ако се освободите от въпросната програма, можете да си създадете собствена, а после

и да я внедрите в системата, така че системата да работи за вас, а не вие за нея. И тогава
вашият успех ще стане еталон за останалите, все още намиращи се във властта на
алгоритъма.
РЕЗЮМЕ_
■ На смяна на старото идва - в буквалния смисъл - ново тяло, състоящо се от нов

биоматериал и с нов механизъм на храносмилане и обмяна на веществата.
■ Това не е диета, не е повърхностно изменение на менюто и дори не е вегетарианство,

при което се допускат млечни продукти и топлинна обработка на храната, а именно
преминаване към друго стъпало на хранителната пирамида - принципно нов вид хранене и
съществуване.
■ Става дума за принципната особеност на организма за регенерация, в смисъл че

дегенеративните процеси могат да бъдат обърнати.
■ Съзнанието се прояснява, започвате да виждате и да разбирате онова, което другите

не виждат и не разбират.
■ Когато излезете от общия строй и започнете да правите нещо не като другите, вие
непременно печелите някакво предимство.
■ Принципът на социума: щом всички мислят и правят така, значи е правилно.

■ Ръстът на дегенеративните заболявания статистически е зависим от появата и
развитието на хранителните технологии.
■ Малцина се замислят за това - ядат и боледуват, боледуват и ядат.
■ Синтетичната храна предизвиква силна наркотична зависимост, пристрастеност към

хранилката.
■ Всички са зависими и всеки получава своята изгода. Но по същия начин ядат и

боледуват, боледуват и ядат.
■ Системата е заинтересована всички да крачат в общия строй. Да се управлява той е

особено лесно, ако всички са наплашени с едни и същи плашила, устремени са към еднакви
цели и са привързани към една хранилка.
■ За да престанеш да крачиш след чуждия успех и да се насочиш към своя собствен, се

изисква да разбиеш принципа на социума - да престанеш да вярваш, че „щом всички правят
така, значи е правилно".
Налага се да се занимаваме с тези въпроси не поради някаква привързаност или

загриженост за „зелените" проблеми, а защото за управляването на реалността е
необходимо да знаем какво представлява тя.
ЖИВОТО И МЪРТВОТО
Продължаваме темата от предишната глава. Към плюсовете на новото стъпало на

хранителната пирамида можем да добавим и приятни бонуси. За жените това е изчезването
от живота им на такъв неестествен и нелогичен проблем като месечния цикъл, както и
токсикацията по време на бременността и безболезненото раждане.
Ето какво пише по този повод д-р Арнолд Ерът:
Когато женският организъм напълно се изчисти благодарение на целебната диета,

менструацията спира. В свещеното писание този феномен точно така се нарича - „очищение",
т.е. спиране на ежемесечното изтичане на нечиста кръв заедно с шлаките.
Всички мои пациентки, преминали през процеса на изчистване чрез целебната диета
(живото хранене), съобщават, че мензисът им идва все по-рядко - с интервали от два, три,
четири месеца, докато в края на краищата не спре съвсем. Главоболието, зъбоболът,
гаденето и т.нар. „неразположения", присъщи на бременността, спират. Раждането е
безболезнено, на бял свят се появява необикновено „чист " в сравнение с другите младенец,
майката произвежда достатъчно количество невероятно сладко мляко. Не препоръчвам
кардинално да се променя менюто по време на бременността или кърменето. То трябва да се
направи най-малко два или три месеца преди зачеването.
Плюсът за мъжете е устойчивостта на психиката им към външни въздействия, т.е.

устойчивостта им на стрес. Появява се чувството на спокойна увереност в себе си, чувството
на Сила, уравновесеност, без истерия и немотивирана агресия. Както е известно, във всяка

сложна ситуация най-ценните качества са самообладанието и стабилността. Да се сдобиеш
със самообладание е много по-трудно, отколкото да напомпаш мускули. Колкото и странно
да е, увереност в себе си дава не парчето месо, а свежата зеленина, не толкова плодовете и
зеленчуците, а именно пресните листни зеленчуци.
Защо? Ще се опитам да обясня.
Не може да се каже, че заедно с живата храна в организма влиза някаква сила. В този
случай тя не идва, а се освобождава. Сравнете волята и психиката на един наркоман с волята
на здравия човек. Еуфорията и подемът на сила у наркомана продължават твърде кратко -
през повечето време той е в състояние па рецесия, на абстиненция. Енергетиката му прилича
на продупчена кофа - изискват се все нови дози, за да запуши дупките. Състоянието на
интоксикация отнема много сили и разрушава нервната система, прави я неустойчива и
слаба.
Въздействието на мъртвата храна не се проявява толкова явно, както е при

наркотиците, но е аналогично. Причината е в токсините, които се образуват при въпросния
процес. Приемането на всяко вещество, предизвикващо интоксикация, води до състояние на
абстиненция, която изисква нови дози, за да спре. Иска ти се пак да се инжектираш, да
пийнеш, да изпушиш цигара или да изядеш нещо - няма никаква разлика, природата им е
една и съща.
Ще попитате: щом нещата са такива, защо тогава човек си живее „пей, сърце", нали
отдавна би трябвало да се отрови? Или защо човек, който пуши години наред, изглежда
добре? Нали тютюнът съдържа стотици отрови?
Да, така е, но организмът притежава способността да капсулира токсините, които не

успява да изхвърли, и ги напъхва където му падне, само да са по-далеч от жизненоважните
органи. По същия начин - бързо, но не от безизходица, а от велика глупост, човек заравя
химическите отпадъци по-далеч от очите си. Но варелите с отровни вещества не могат да
стоят вечно на дъното на Балтийско море. Неминуемо ще настъпи времето, когато стените на
токсичните складове в организма ще рухнат. А засега всичко се ограничава със състоянието
на постоянен махмурлук.
За разлика от мъртвата живата храна не е токсична. Живото си е живо - винаги е свежо

и чисто. Всяко живо растение е по-чисто от която и да е мъртва каша, макар и „най-
полезната". Мъртвото винаги, макар и мъничко, е нечисто. Зеленият лист е първичната и
съвършена проява на висшата форма на живот. В живия лист е заложен мощен потенциал,
програма за развитие. В мъртвия лист животът вече е свършил. Там, където животът свършва,
започва процес на разпадане, на гниене. Животът и разпадането са два противоположни
процеса, разделя ги тънка, но ярко очертана граница.
Застанали пред огледалото, вие прекрасно разбирате разликата между реалността и

отражението. Знаете, че огледалото е плоскост - граница, от едната страна на която е едно, а
от другата - съвсем друго. Застанали пред мъртво тяло, също така ясно различавате границата
между живота и смъртта. Но щом работата опре до яденето, способността да чувствате тази
граница изчезва.

Хората толкова са свикнали с мъртвата храна, че не осъзнават границата между свежата
ябълка и варената. Те разбират, че субстанциите са различни и вкусът е различен, но не
осъзнават границата, която принципно отличава живото от мъртвото.
Животът по своята същност предполага наличието на потенциал, на възможности за

възстановяване и развитие. Когато обаче границата между живото и мъртвото е премината,
се включва програмата за дегенерация, за разлагане. Оттук и токсичните отпадъци като
задължителна част на мъртвата храна. А където има интоксикация, повтарям, там има
абстиненция, отлив на силата, потискане на волята, разстройство на нервната система.
Дупката в „кофата" е като дупка в Душата, която трябва постоянно да се запълва с нещо.
Всъщност варената (мъртвата) храна не оказва чак толкова силно пагубно въздействие
върху човешкия организъм, докато столетия наред си остава натурална. Все пак резервите на
организма са удивително огромни. Но с появата и развитието на техногенните начини на
обработка на храната ситуацията с всяка изминала година се влошава.
Обикновено приписват особеностите на психиката на съвременните деца -

хиперактивност и дефицит на вниманието, на „феномена индиго". Просто така е по-удобно
да се мисли (ако не знаеш истинската причина) - какво да ги правиш, деца индиго.
Нищо подобно. Истеричното поведение, характерно днес за децата от най-ранна

възраст, е причинено от голямото съдържание на химия и синтетика в храната им. Ето ви и
разлюляната нервна система. Такова дете трудно учи, не е способно да се концентрира и да
седи на едно място.
Моето поколение още помни как ни караха да седим на чиновете с ръцете отзад. А
защо съвременните деца не могат? Настроението и енергията им постоянно се променят. С
какво се отличават от нас? Ние също бяхме бесни, но можехме лесно да се концентрираме.
Според мен децата вече не са бесни (каквито би трябвало да бъдат), а по-скоро изморени.
Веднъж през лятото се разхождах по брега на морето и видях голяма група деца - вероятно
лагерници. Току-що бяха пристигнали и им бяха разрешили да отидат до водата. Бях готов да
премина през полудяла тълпа от пищящи, тичащи, скачащи чудовища. Да, ама не! Те се
държаха като пенсионери след обилен обяд. И то при положение, че обикновено морето
възбужда децата.
Разбира се, всички деца са различни, пък и на възрастните химията не действа еднакво.
Но общата картина е една и съща: интоксикация с мъртва синтетика с всичките симптоми,
които я придружават и вече са станали нормални. Смята се, че това е нормално, защото е в
съответствие с принципа на социума „щом всички са така, значи така трябва да бъде".
Нима трябва да бъде така?
Отхвърлете идиотския стереотип и си помислете: нима е нормално във вашето тяло, в

любимото ви чудесно тяло нещо да се разлага и гние? Защо трябва да е така? Защото е така у
всички? А ако аз не искам да е като у всички?
Ако решите да разчупите принципа на социума по въпросите на храненето, ще започнат

да ви се случват удивително приятни неща. Например могат да ви пораснат нови зъби,

защото старата програма за дегенерация е приключила, а вместо нея се е включила нова - за
обновяване и развитие. Казано с други думи - отървавате се от интоксикацията и във вас се
освобождава значителен потенциал на Силата. А това не е малко предимство пред онези,
които все още пребивават в състоянието на постоянен махмурлук.
РЕЗЮМЕ
■ Месечният цикъл при жените, както и токсикацията по време на бременността са

неестествени проблеми.
■ Увереността в себе си, колкото и да е странно, дава не парчето месо, а свежата

зеленина.
■ Живата храна не влива сили, тя ги освобождава.
■ Живата храна е първична и съвършена проява на висшата жизнена форма. В нея е

заложен мощен потенциал, програма за развитие.
■ Хиперактивността и дефицитът на внимание у децата са пряко свързани със

синтетиката в храната.
■ Мъртвата синтетика е многократно по-токсична, отколкото варената, но натурална

храна.
Както в миналото хората тъпо са измирали от скорбут, така и днес тъпо измират от
техногенната храна, без да разбират къде е проблемът. Животните тъпо следват промените в
ареала на обитаването им. Идва студ - отиват си копитните, след тях и хищниците. Човекът
постъпва също така тъпо. Преследване на печалба - евтина работна сила - евтина продукция.
Пак печалба - евтина храна - човек все така тъпо я употребява. Не го вълнува качеството,
главното са печалбата и евтината стока. Той просто „следва миграцията на копитните". Както
в древни времена. Човекът не е поумнял.
ОЦЕЛЯВАНЕ В ТЕХНОГЕННАТА СРЕДА

Смъртта на Стийв Джобс направи силно впечатление на мнозина. Аз също не мога
мълчаливо да отмина това събитие, защото винаги съм го смятал за един от гениите и
трансърфърите в живота. Основният лозунг на Стийв бе: „Следвайте сърцето и интуицията си,
останалото е без значение. "
Харесва ми и следната мисъл: „Останете си гладни, но и безразсъдни!" Разбирам го

така: не се пресищайте, не остарявайте, останете си деца, способни да се учудват и да гледат
на света с широко отворени очи, не слушайте никого, само гласа на своето сърце, търсете
целта си, но никога не се отчайвайте и не спирайте, защото целта е път, а не крайна гара.
Обидно е, че смъртта му е нелепа и преждевременна. Всеки път се убеждаваме, че тя

не дели клиентите си на ВИП и обикновени, не я впечатляват нито изключителните качества,
нито грандиозните творения. И парите не спасяват от нея, и блестящият ум няма да помогне.

Изглежда трябва да приемем факта, че и в цивилизованата среда въпросът за оцеляването е
също толкова актуален, колкото и в дивата природа.
Често ме питат: всичките тези приготовления и церемонии с живата вода, живия въздух
и живата храна - не е ли твърде много труд? Защо е толкова сложно и изобщо струва ли си?
Отговарям - не е нито трудно, нито сложно, а само необичайно. Постави си у дома и в

офиса йонизатор - и дишай жив въздух. Смени чайника с активатор - и пий жива вода.
Наистина с храната не е толкова просто, но тук действително е важно да си отговорите на
въпроса -защо? Струва ли си или не?
В дивата среда се изискват постоянни усилия, за да си намериш и приготвиш храната,

да се скриеш от лошото време и опасните зверове. Не искаш да се затрудняваш -лягай на
земята и умирай от студ, глад и хищници, просто е. Искаш ли да оцелееш - налага се да
приемеш всички тези трудности и да се справяш с тях.
В условията на цивилизацията всичко е приготвено и предоставено. Имаш жилище - от

вредни материали, затова пък евтино и бързо. Мебелите ти - само химия и синтетика. но пък
е практично. Не е необходимо да ходиш пеш. А трябва ли? За излишните стотина метра има
автомобил. За развлечения и контакти е създаден цял виртуален свят. Наистина, има някаква
си електромагнитна радиация, но тя не се усеща, значи всичко е наред. Храната е в изобилие
- ако искаш яж, ако не... А нима някой не иска? Дочухме нещо за химия, ГМО, хранителна
зависимост. Но нали е толкова вкусна и практична. Във „фермата" наистина всичко е просто -
ако щеш, легни на пода на супермаркета и не ставай, само протегни ръце към стелажите.
Синтетичната цивилизация е проста и ясна. Химията, радиацията и ГМО не се усещат,

но убиват реално, само че бавно. Това е бавна смърт. И е път на смъртта, не на живота.
Трябва да си прекалено наивен, за да смяташ, че „синтетичните удобства" ще минат даром.
Ние не сме андроиди, нали?
Разбира се, можем и да не мислим за това. Да се повеселим днес, като нощни

пеперуди около лампата. Още един ден ще мине безгрижно, и още един, и още... А колко
дни бихте искали за себе си? Нощните пеперуди не се замислят. Ние, хората, се замисляме
едва тогава, когато вече е късно. Кой знае защо, прави ни силно впечатление смъртта на
известен човек, особено ако е постигнал големи успехи. Но малцина се впечатляват от
общата статистика, която винаги остава в сянка, извън кадъра. А тя е следната.
В Русия от рак ежегодно умират 300 000 души. В САЩ - 500 000. Това е населението на
една малка страна. Представете си - всяка година вътре във всяка голяма държава умира
цяла страна. Само от рак. И всяка година тези цифри значително се увеличават. Няма да
привеждам статистика за смъртността от диабет и сърдечносъдови заболявания - тя е в пъти
повече.
Интересна е друга статистика. Една трета от населението на САЩ - най-напредналата в

технологиите страна, страда от безплодие, една трета страда от затлъстяване и още една
трета пие антидепресанти.

По данни на списание New Scientist 40% от европейското население е признато за
психически болно. Трудно ли е да повярвате? Но ако отчетем, че депресията вече е добила
мащабите на пандемия, няма на какво да се учудваме. Алергии, артрит, проблеми с гръбнака
- това също са масови заболявания.
Само в Русия през последните две десетилетия 800 000 души са завършили живота си
със самоубийство. Излиза, че у нас средно 40 000 умират не от болести, а защото смятат, че
да живеят повече е непоносимо.
Всеки ден от глад умират 37 000 души. На всеки 5 секунди от глад умира дете. Преди ни
обещаваха, че ГМО ще спаси човечеството от глад. Прилагането му обаче предизвика
повсеместен ръст на безплодието, както и измирането на опрашващите насекоми, което
може да доведе до катастрофални последици.
Ето такава е статистиката днес - тя не се афишира и остава зад кадър. Важното в случая
са не цифрите, а това, че изброените заболявания са дегенеративни. Това означава, че
организмът буквално се разпада, деградира под натиска на неестествените и агресивни
условия на външната среда. Произходът на всички тези заболявания, включително и
самоубийствата, е чисто техногенен. В историята нищо подобно не е имало, преди да бъде
широко въведена техносферата във всички аспекти на човешкия живот, особено в
хранителните технологии.
Е. какво ще кажете - съществува ли проблемът за оцеляване в условията на

синтетичната цивилизация? Какво е по-опасно и по-вредно - биосферата или техносферата? И
трябва ли да се полагат някакви усилия, за да оцелеем?
Последният въпрос дори не е риторичен, а идиотски. Макар че знае ли човек... Ако си в

обора и под носа ти е хранилката, на теб може и да не ти пука. Но ако все пак ти пука, тогава
възниква друг въпрос: може ли да си останеш във фермата, да се храниш под покрива й и в
същото време да не си привързан към нея?
Отговорът е положителен. Само че е необходимо все пак да знаеш нещичко и да

положиш макар и малко усилия. Трябва да познаваш правилата за безопасно съществуване в
техногенната среда. Защо нарекох смъртта от рак нелепа? Защото възникването на рака,
както и на всяко дегенеративно заболяване, може да се предотврати. За всяко вредно
външно въздействие, било то химия или радиация, може да се намери средство, което най-
малкото да намали вредата и риска.
Рискът от рак силно нараства вследствие на подкиселяването на организма, когато

менюто се състои предимно от животински и синтетични продукти. Електромагнитното
излъчване от телефоните и компютрите е катализатор на този процес.
Има ли противодействащо средство в този случай? Да, това е живата растителна храна.
Но дори да не искате да промените менюто си, живата вода и живият въздух са минимумът,
който всеки може да си позволи. Защото това съвсем не е трудно и не е обременително. И е
лесно. Елементарни правила на безопасност, също като хигиенните.
РЕЗЮМЕ

■ В цивилизованата среда въпросът за оцеляването е не по-малко актуален, отколкото
в дивата.
■ Химията, радиацията и ГМО не се усещат, но убиват реално. Това е път на смъртта, не

на живота.
■ При дегенеративните заболявания организмът буквално се разпада, деградира под

натиска на неестествените и агресивни условия на външната среда.
■ Възможно е да живееш в системата, да се ползваш от отделните й блага и

същевременно да не бъдеш привързан към нея.
■ За тази цел е нужно да се познават правилата за безопасно съществуване в

техногенната среда. За това е цялата книга.
Ние сме способни да виждаме само повърхността на явленията и да осъзнаваме

отделни аспекти на реалността. Един от явните и същевременно невидими аспекти е
превръщането на цивилизацията в техногенна матрица.
МАМА ЯДЕ КАША

Преди да премина по-нататък, е необходимо да поясня с какво се занимаваме и какви
са целите ни. От време на време ми се налага да го правя, тъй като аудиторията ни постоянно
се попълва от нови хора, които познават само основите по книгата „Транссърфинг на
реалността" и не всички новоприсъединили се разбират къде са попаднали и какво става тук.
Да се задържа вниманието им е трудно, тъй като напоследък все по-силно се проявява

ефектът на блокиране на съзнанието, за което вече писах. То така е устроено, че като
съзнание на индивид, от една страна, е свободно, но същевременно не може да се намира в
състояние на свободен полет, или в т.н. вакуум. На съзнанието му е необходима опора, като
клончето на птицата. В самото начало на развитието на цивилизацията такава опора е била
религията, а сега незабелязано, но уверено инициативата преминава в системата - в
енергоинформационната матрица.
Новата реалност се променя бързо. През 2003 г. ситуацията бе друга и транссърфингът

бе друг. Мнозина вече са го разбрали. Но не са малко и онези, които още изпитват еуфория
на принципа: „Това работи, останалото не е важно". Предишният, класическият транссърфинг
вече не работи така, както преди. Ако не се отчита съвременната специфика, еуфорията скоро
ще премине и ще се върне същата неуправляема реалност, където събитията следват едно
след друго, без да обръщат внимание на вашите „искам" или „не искам".
Ето защо трябва да се въоръжа с търпение и от време на време да отговарям на

идентични по своята неадекватност въпроси. А те са неадекватни по една и съща причина -
човек си въобразява, че е с добро здраве и ясен разсъдък, но неговата енергия и съзнание до
голяма степен вече са блокирани, обсебени от системата. Каква е ползата от транссърфинга,
щом реалността се проявява в изопачен вид?
□ Стийв Джобс беше един от лидерите на техногенната система.

Едно нещо е да създаваш удобни продукти за хората и съвсем друго е да изобретиш
например ядрена бомба или ГМО. Трябва да се прави разлика. Ще се съгласите ли да се
откажете от мобилния си телефон или компютъра? Да, това са продукти на системата. Тук не
става дума да избягаш от системата, а осъзнато да я използваш, без да си привързан към нея.
□ Стийв Джобс не е ядял месо, но се е разболял.
Как да се изразя по-меко... Странни хора сте. Нима някой е казал, че като не ядеш месо,
няма да се разболееш от рак?
□ Отдавна чета книгите ви. В много неща транссърфингът ми помогна, но все пак
остават ред въпроси. Например че транссърфингът не работи непрекъснато, а някак
откъслечно. Днес прочетох публикацията ви в интернет за смъртта на Стийв Джобс и ми се
поиска да изразя мнението си. В едно предаване по телевизията говореха, че след като
завършил института, посетил Индия и станал будист и вегетарианец!
От рака ви спасява не вегетарианството, а храненето с жива естествена храна - това са

две съвършено различни неща. В „Апокрифният транссърфинг" е написано достатъчно ясно
за тези процеси. Но вие все не виждате и не разбирате, затова и транссърфингът при вас
работи „някак откъслечно".
Подобни писма не са единици и това не може да се припише на обикновена

разсеяност. Сега практически цялото младо поколение страда от синдрома на дефицит на
вниманието. Знаете ли защо въведоха тестовата система? Защото младите хора, способни
ясно да мислят и да излагат мислите си, са прекалено малко. Повечето умеят само да
поставят „птичка" на нужното място. Представете си как можеш да изпиташ спящ човек?
Само като му задаваш прости въпроси или като му предлагаш да избира между отговорите.
Той не е в състояние да произнесе членоразделни и свързани изречения, но все още е
способен да прояви най-простите реакции и да даде някакви знаци. Тук, разбира се,
хиперболизирам, но същността е такава.
Блокирането на вниманието обаче е само половината от проблема. Менталните

шаблони стесняват границите на възприятието и не позволяват да се види реалността такава,
каквато е. Хората, видели за пръв път самолет, си го представяли като „летяща колесница". В
парния локомотив виждали „железен кон". Разказвам ви за живата храна, а ви се струва, че
става дума за вегетарианство. А с появата на средствата за масова информация менталните
шаблони започват да се внедряват в съзнанието още по-активно, сякаш са управлявани от
корпоративна система, стояща в основата на технократичното общество. Съзнанието се
настройва към системата, а тя не допуска в пряк ефир неизгодни за нея неща. Дори и нещо да
се промъкне, то не стига до съзнанието или се възприема в изопачен вид.
Навярно скоро ще се наложи значението на всяка дума да се тълкува или да се пише

като в буквара: „Мама яде каша". Макар че ще се намерят хора, които и такива прости неща
ще възприемат превратно: „Как? Мама яде кашата на Маша?!"
Разбирам, че темата е непопулярна. (Някой ще се събуди и пак ще попита: коя тема?)

Ако се стремях към популярност, нямаше да засягам неудобни въпроси. Но съм свикнал да
гледам реалността в очите. Според моите оценки (минаха достатъчно години от излизането

на първите ми книги и вече мога да правя изводи) хората, способни макар до известна степен
да възприемат транссърфинга, са не повече от 5%. Останалите 95% няма дори да доближат
рафтовете с тези книги. От онези 5% само 10% са способни да разберат за какво става дума в
„Апокрифният транссърфинг" и са приложили получените знания на практика.
Съдя за това по въпросите, които продължавате да ми задавате, сякаш никакви книги

не е имало. И какво, да започвам всичко отначало ли? Но защо, нали разбрахте „Тайната",
какво повече искате?
Бих могъл да тръгна по тривиалния път: да продължа да обяснявам основите на

транссърфинга, отново да предъвквам и да подреждам по полиците онова, което би трябвало
да ви е ясно. Но тогава това ще бъде „Транссърфинг на нереалността".
Защо хората не разбират онова, което трябва да е разбираемо? Значи в реалността има
аспекти, които не са били отчетени преди. Още повече че тази реалност се променя буквално
пред очите ни.
Разбира се, да танцуваме върху гранитната плоча на застиналото Знание в определен

смисъл „за всички е удобно". И популярно. Но не е реално. Знанието трябва да се издигне по
спиралата на развитието си и да се изкачи на ново стъпало, където онова, което е било
неразбираемо, става очевидно и ясно. И това действително е така. Ето още едно мнение от
съвсем друг характер, изказано от това ново стъпало на Знанието:
□ Когато си на естествено хранене, транссърфингът се възприема другояче. Преди

сякаш всичко ми беше ясно, но някак си ме мързеше, нещо не беше наред. А сега буквално
чета между редовете, буквално привличам в живота си нужните събития!
Та за какво иде реч? За здравословното хранене? Не. Нито за суровоядството по

принцип. Както може би сте забелязали, аз съм много далеч от фанатизма по тези въпроси.
Трябва да се разделят целите и средствата. Там, където целта е намаляване на теглото или
оздравяване от някакви болести, там и средствата, и разговорите са съвсем други. Може би
лексиката е подобна и тематиката е близка, но целта е друга, разбирате ли? Тогава съответно
и смисълът, и пътят са други.
За това, което се говори тук, никъде няма да прочетете и да чуете. Защото целта не се
вписва в рамките на шаблоните на системата: да се измъкнете от общия строй, който се влачи
незнайно накъде, и да се освободите от колективния сън. Това е целта, за това става дума и
там е целият смисъл. А едно от средствата - поне за начало - е да престанете да консумирате
общоприетото. Защото именно то, както и това, което има непосредствен досег с вас, ви кара
да потъвате в колективния сън.
Това, което има непосредствен контакт с тялото и разума (храна, информация,

условия), пряко формира и съзнанието на човека. Системата няма други средства за
въздействие върху съзнанието освен храната, информацията и условията на външната среда.
Ето защо транссърфингът не може да се разглежда само в класическия аспект - как мислим.
За да бъде пълен, са необходими още две съставни части - как се храним и как се движим.

Понастоящем се наблюдава силно информационно деформиране по посока на
техносферата: по-голямата част от информацията отразява интересите на производителите,
търговците, политическите или финансовите структури, с една дума - интересите на
техногенната система.
Целта на техносферата е да натика човека в килийката на матрицата, да изтрие

неговата индивидуалност, да „изкове" от личността стандартно винтче. За тази цел широко и
безсрамно се използва дезинформацията. Винтче-то не трябва да бъде напълно здраво, за да
няма свободна енергия, трябва да е и леко откачено, за да не разбира къде се намира.
Целта на индивида е да запази свободата, независимостта, уникалността, осъзнатостта,

енергията и здравето си. Да запазят всички тези качества могат само онези, които имат
куража да напуснат общия строй. Привържениците на техносферата ги чака поголовно
„унифициране". И това не е фантастика.
Кан да се избегне унификацията? Първата и най-важна крачка е да разчупите принципа

на социума, да престанете да вярвате, че „щом всички мислят и правят така, значи е
правилно". Да излезете от общия строй. Да престанете да крачите след чуждия сурогатен
успех и да тръгнете към своя собствен.
Какво дава това?
Този, който излиза от общия строй, винаги получава предимства:
• Да погледне отстрани накъде крачат всички остана™.
• Да се отърве от „уловките" и стереотипите на социума.
• Да се научи да вижда и да разбира онова, което другите не виждат и не разбират.
• Най-сетне, да не се стреми да бъде пръв, а да стане уникален.
Защо е нужно това?
Всеки сам решава дали е нужно или не. Ако не притежавате особени качества и
таланти, нямате друг път, освен да излезете от общия строй и да си позволите да станете
уникален. Наблюдавайки колко бързо се променя реалността в посока към всеобща
унификация, може да се предположи, че след 5-10 години ще стане интересно. Но най-
интересно ще е на онези, които са излезли от строя и наблюдават всички останали.
В практиката на толтеките това се нарича сталкинг. Представете си, че сте отишли в

офиса си или в университета и сте заварили колективен сън. Всички се стремят да постигнат
успех, но действат като насън, на нивото на някакви общоприети алгоритми и инстинкти. Вие
бихте искали да успеете и да изпъкнете сред общата маса. Но как ще го постигнете, като сте
редово винтче, крачещо в общия строй и със съзнание и енергетика като на всички? Сега
всички са образовани и всички знаят „тайната". И вие я знаете. Е, и какво? Какво предимство
имате пред останалите? Никакво. Шансовете ви са минимални.
А сега си представете друга картина. Вашето съзнание е свободно и чисто. Енергетиката

ви е по-висока, отколкото на останалите. Престанали сте да мислите и да правите „като

всички". Излезли сте от строя, без да го напускате. Престорили сте се на сънуващ, но сте се
събудили. Сега ви е абсолютно ясно, че всички наоколо спят, а вие сте бодър. После започва
сталкингът - управляване на съня ви наяве. В този сън вие сте Господар и Създател. Това е
следващата стъпка на транссърфинга, която ви дава реални предимства.
Сега не мога да обясня сталкинга, защото това не се обяснява, а се осъзнава. Способни

ли сте да се събудите в реалността, както става насън? За тази цел е необходимо отначало да
изчистите съзнанието си и да повишите енергетиката си. Храненето с жива храна не е
основната тема тук, а само един от аспектите. Но това са първите стъпки в сталкинга.
Преструваш се на „нормален психар", но не гълташ таблетки. Нощуваш във фермата,
правейки се, че си „в стадото", „като всички", но се храниш на свобода, а не с онова, което ти
тикат под носа.
Мой дълг е да дам Знанието на онези, които искат да го усвоят. Иначе по-нататък
изобщо няма да е ясно, още по-малко „за всички".
РЕЗЮМЕ
■ Съзнанието не може да се намира в състояние на свободен полет, или вакуум,

необходима му е опора, както клончето за птицата.
■ Ако от древността насам такава опора е била религията, сега инициативата

незабелязано, но твърде уверено преминава в системата - енергоинформационната матрица.
■ Новата реалност се променя много бързо.
■ С появата на средствата за масова информация менталните шаблони се внедряват в

съзнанието активно и централизирано.
■ Именно това, което е общоприето и се употребява непосредствено, ви потапя в

колективния сън.
■ Системата няма други средства за въздействие върху съзнанието, освен храната,

информацията и условията на външната среда.
■ По-голямата част от информацията отразява интересите на производителите,

търговците, политическите или финансовите структури, с една дума - интересите на
техногенната система.
■ Целта на техносферата е да натика човек в килийката на матрицата, да изтрие

неговата индивидуалност, да „изкове" от личността стандартно винтче.
■ Целта на индивида е да запази свободата, независимостта, уникалността,

осъзнатостта, енергията и здравето си.
■ Целта на обновения транссърфинг е да се изтръгнеш от общия строй, който се влачи

незнайно накъде, и да се освободиш от колективния сън.
■ Едно от средствата е да престанеш да употребяваш онова, което е общоприето. Да

разчупиш принципа на социума, да престанеш да вярваш, че „щом всички мислят и правят

така, значи е правилно". Да престанеш да крачиш след чуждия сурогатен успех и да тръгнеш
към своя собствен.
Човешкото съзнание постоянно е подложено на кодиране: „Прави като мен;

произвеждай и употребявай всичко, което се произвежда и употребява в системата; пожелай
всичко, което ти дава системата; бъди винаги готов и откликвай на вибрациите на паяжината;
бъди в системата; в крайна сметка всички правят така; и ти знаеш - щом всички мислят и
правят така, значи е правилно."Този код се имплантира в съзнанието.
ЖИВИТЕЛНАТА ВОДА
В тази глава ще намерите отговори на въпросите по темата „жива вода".
□ Казвате, че трябва да се пие алкална вода, а авторът Z твърди обратното - да се пие

кисела.
Аз препоръчвам да се пие жива, а не алкална вода. Живата вода има алкална реакция
благодарение на отрицателното значение на ОВП (окислително-възстановителния
потенциал), а не заради присъствието на соли на алкални метали. В живата вода
преобладават антиоксиданти - молекули донори със свободен електрон. Мъртвата вода има
кисела реакция, защото има положителен ОВП.
В нея преобладават свободни радикали - молекули вампири с липсващ електрон.

Живата вода подмладява организма, зарежда „акумулаторите" му и можете да я пиете
колкото искате. Мъртвата вода притежава бактерицидни свойства, затова я употребяват с
лечебна цел, по специална програма. Аз не се занимавам с лечение, затова не мога да ви дам
рецепта за мъртва вода.
Сега по втората част на въпроса. Авторът Z е объркал всичко. Според препоръките му

трябва да се пие непременно кисела вода, нещо повече - да се добавя към нея лимонена
киселина. Но теорията му е разработена съобразно с местност, където водата съдържа много
калциеви соли (например устията на големи реки). Те са причина по стените на съдовете и в
ставите да се отлагат соли. Възможно е киселата вода до известна степен да неутрализира
отлагането им. Но само в случай че пиете твърда вода. Тогава защо да я пиете? Изчиствайте я
с дестилатор или филтър и тогава я пийте.
□ Може ли непрекъснато да се пие дестилирана вода?
Да, но не чиста дестилирана, а с накиснати в нея шунгит и кремък (силиций). Всички

течности в организма са електролити, затова и водата за пиене трябва да бъде едва-едва
минерализирана. Най-добре подхождат за тази цел шунгитът и/или силицият.
□ Вярно ли е, че шунгитът и кремъкът след половин година престават да действат?
Да, камъните трябва да се мият поне веднъж на две седмици, а след половин година да
се подменят, защото върху тях се образува твърд налеп дори в дестилирана вода. В домашни
условия не можете да получите стерилна вода.

□ Може ли вместо дестилатор да се използва филтър за обратна осмоза?
Да, може. Това е и по-лесно, и по-евтино. Наистина с дестилатор водата е с по-добро

качество - дори на вкус се усеща. Мембранният филтър също добре изчиства водата. Следва
обаче да се знае, че структурата на мембранната вода е силно изкривена. Не бива да се пие
направо, трябва задължително да се оправя - със слънчева светлина, шунгит, силиций и т.н.
Освен това мембранният филтър не изтрива старата информация. Доколкото ми е известно,
информацията един вид се „архивира", но не изчезва. Информация и структура не е едно и
също.
□ Интересува ме вашият опит в получаването на жива вода. По-точно какви съдове

използвате, с какъв обем?
Отначало трябва да получите дестилирана вода. Изливате я в 25-литров емайлиран

бидон, на дъното на който сте поставили камъни (около 1 кг кремък и 1-1.5 кг шунгит).
Достатъчни са 2-3 часа. Покрийте го със салфетка, за да не се праши. Но преди употреба
водата трябва да „види бял свят", т.е. махнете салфетката около час преди това.
Защо е необходимо това? Веднага след дестилирането водата има изкривена

структура, по-точно изобщо няма структура. Това е техническа вода, тя не е имала досег с
природни минерали и слънчева светлина, за организма тя не е физиологична. Космонавтите
и моряците, които са употребявали такава вода, често са боледували. За да стане тя
приемлива за организма, е необходимо да се освети с дневна светлина, да се синхронизира
структурата й със Слънцето. Шунгитът и силицият също частично я структурират, правят я
физиологична, природна.
Следващият етап е активирането, т.е. приготвянето на жива вода. Главният критерий, че

процесът е завършен, е: живата вода не трябва да има нито миризма, нито алкален вкус;
мъртвата вода също не бива да има вкус, само слаба, едва уловима кисела миризма.
Оптималните физико-химически показатели на живата вода са следните: ОВП = (-150) - (-200),
рН = 8 - 8.5. Мъртвата вода може да стои едно денонощие и да се излее обратно в бидона. С
течение на времето и отрицателният, и положителният ОВП се неутрализират.
Последният етап е структуризацията. Изливате в кана живата вода и енергично я

разбърквате срещу часовниковата стрелка.
И така, целият процес се свежда до преливане на водата от един съд в друг. Можете да
си вземате с вас на работа така приготвената вода и да се наслаждавате на живителната й
сила, докато другите се мъчат с тежки напитки. На организма действително му е тежко да
усвоява напитките. Всички. Единственото изключение е билков чай, приготвен с жива вода.
Дори прясно изстисканият сок не е питие, а храна. На организма му е нужна чиста вода преди
всичко за изчистване и поддържане на водния баланс. От кафе, чай и други напитки кръвта
става гъста и лепкава. След като ги изпиете, не забравяйте след половин час да се промиете с
чиста вода. По-подробно за водата можете да прочетете в „Апокрифният транссърфинг".
□ Един професор много старателно ме убеждаваше, че дори наполовина да премина на

жива вода, ще бъде вредно за организма, да не говорим за пълен преход - не било известно
какви последици може да има.

Щом не му е известно какви са последиците, не бива да произнася присъда. А на мен
ми е известно, затова казвам, че зная. Със сигурност няма отрицателни последици.
□ Казват, че дехидраторът, както и изкуствено структурираната и „съживена" вода не си

пасват със суровоядството. Какво ще кажете по този повод?
Всички знаят: лошият бензин разваля двигателя, а за организма лошата вода е

безвредна. Ако човешкият организъм поема некачествена вода, той не проявява никакви
видими реакции. Следователно за качествения бензин е необходимо да се грижим, а за
водата може и да не мислим.
Но има и друга логика, различна от общоприетата. Въпросът е какво искате или какво
не искате да имате. Намерението е решимост да имате и да действате. От това започва
всичко. Логиката е проста. Силата на намерението е право пропорционална на енергетиката.
В чистия организъм енергията тече леко и свободно, като в чист планински поток. Чистотата
на съдовете, ставите, а на свой ред и на енергийните канали до голяма степен зависи от
качествата на питейната вода.
От друга страна, можете да използвате процеса за приготвяне на качествена вода за

трениране на силата на намерението си. Качеството на водата е в пряка зависимост от
намерението, което влагате в своите действия. Ако ги изпълнявате механично, несъзнателно,
и намерението ви няма да е качествено.
Ако го правите осмислено (разбирате защо го правите), осъзнато (давате си сметка

какво правите в дадения момент), с душа (нали се стараете за себе си), тогава вашата вода
добива Сила. Тя вече не е просто Н20, а намерение, записано на течен носител. То ще се
върне обратно към вас с удвоена енергия.
РЕЗЮМЕ
■ Живата вода подмладява организма, зарежда акумулаторите му и можете да я пиете

непрекъснато.
■ Солите в твърдата вода се отлагат по стените на съдовете и в ставите.
■ Всички течности в организма са електролити, затова и питейната вода трябва да бъде

едва-едва минерализирана.
■ Структурата на мебранната вода е силно изкривена. Тя не бива да се пие направо,

непременно трябва да се структурира.
■ Преди да ги използвате за пръв път, е необходимо да измиете грижливо с четка

кремъка и шунгита. Не слагайте много камъни наведнъж, защото силно минерализират
водата.
■ Живата вода не бива да има нито миризма, нито алкален вкус, нито „снежинки". Ако
ги има, значи използвате неправилна технология.
■ На организма му е необходима чиста вода преди всичко за изчистване и поддържане

на водния баланс.

■ Силата на намерението е право пропорционална на енергетиката.
■ В чистия организъм енергията тече леко и свободно, като в чист планински поток.
■ Чистотата на съдовете, на ставите, а на свой ред и на енергийните канали зависи до

голяма степен от качествата на питейната вода.
Намерението се връща обратно към вас с удвоена енергия. Откъде идва тя и в какво се
състои тренирането на намерението, си струва да поговорим отделно, в следващата глава.
ЗАКОН ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА СИЛАТА

В предишната глава изтъкнахме, че с помощта на такава обикновена процедура като
приготвянето на жива вода може да се тренира намерението.
Наред с приятните неща в живота съществуват не съвсем приятни задължения и

рутинна работа. Не ти се иска да я изпълняваш, мързи те, а нерядко и ти тежи. Но да
поощряваш мързела си също е трудно, тягостно и непродуктивно занятие. От това не ти става
по-леко, защото разбираш, че нямаш полза от него. А от бездействието се изморяваш още
повече. Въпросът е как да се справиш с мързела? Да се пребориш с него е невъзможно.
Защото, ако изпълняваш рутинната работа „въпреки", той няма да изчезне. Задължението ще
остане и не е важно на кого си задължен - на себе си или на някого другиго.
Срещу мързела има само едно средство - да вложиш душата си в това, за което те
мързи. Да изпълниш рутинната работа възможно най-добре, с пълно отдаване. Но не да се
насилваш, а от душа. Може би в някаква степен да излъжеш себе си, да се престориш. Да
превърнеш задължението в страстно увлечение. Да го направиш осъзнато, целенасочено. В
такъв случай мързелът действително изчезва. Можете да проверите и да се убедите, ако все
още ви е непозната тази тайна. А аз ще се опитам да обясня защо става така.
Състоянието на мързел или бездействие е енергиен застой, блокаж. Няма движение -

няма енергия. Няма енергия - няма желание да се прави каквото и да било. Затворен кръг. А
когато се раздвижиш, се появява „ток" и моторът тръгва, макар и на бавни обороти.
Енергията подхранва намерението, то поражда движение и т.н. Но това не е достатъчно. Ако
на работата се гледа като на задължение, няма да ви стигне само намерението. И мързелът
няма да изчезне, и трудът няма да ви носи радост, и резултатът няма да е добър.
Но ако започнете някаква, макар и най-обикновената работа добросъвестно и

старателно, отнякъде се появява допълнителна енергия. И за това не са необходими особени
усилия. Има само два варианта: или да извършите работата през куп за грош, или
добросъвестно. Но в първия случай енергията отива главно за преодоляване на мързела, а
във втория тя идва сама. Откъде?
Включва се външната Сила. Или с други думи - външното намерение. Именно Силата, за
която говорят джедаите в „Междузвездни войни". Но не само те, разбира се. Това не е
фантастика. Силата действително съществува. Какво представлява?

Ако разгледаме реалността като движение на лентата в прожекционен апарат, Силата е
моторчето, което върти апарата. Задачата й е да подтиква реалността, непрекъснато да я
движи, за да не спира. Защото това не е възможно. Материята и пространството, Силата и
движението, както и времето като „страничен ефект" на движението са абсолюти, неизменни
първооснови на нашия свят. Те никога не са се появявали и не са изчезвали, а винаги са
съществували.
Всеки индивид си има своя филмова лента - слоя на своя свят. Човек с мислите и
действията си така или иначе върти лентата в своя прожекционен апарат. И така, когато някой
целенасочено и осъзнато, добросъвестно и старателно, в единство между душата и разума
създава малкия си филм като част от големия, като така подпомага мисията на Силата, тя
вижда това и веднага се втурва да му помага.
Тя го прави не „защото", а просто такова е свойството й. Вътрешният импулс

предизвиква външен отклик. Ето защо древните магове, както и майсторите на бойните
изкуства са карали учениците си да изпълняват рутинна работа, която няма никакво
отношение към практиката. Можеш механично, без да мислиш, да метеш улиците, а можеш и
да превърнеш това занятие в магическо действие. Така че си мети, докато в ума ти нещо не
просветне, докато не разбереш какво и как го правиш.
Ще приведа няколко примера от своя опит, за да илюстрирам как работи това. Ето един
епизод от живота ми като войник. Армията е много подходяща за илюстрация, защото там
всички социални проблеми изпъкват ясно.
През първите месеци на военната ми служба в нашия полк имаше такъв ред: ротата се
строява пред входа на казармата, даваше се команда: „В ротното помещение бегом марш!".
Който стигне последен, миеше цялото стълбище. Аз имах друга представа за армейските
принципи - другарство, взаимопомощ. Но на командирите им бе по-изгодно да действат на
принципа „разделяй и владей". Защото е много по-трудно да подчиниш колектива. И още
един принцип: за да направиш волята на новобранеца пластична като глина, е необходимо
максимално да усложниш живота му.
Ротното помещение бе на третия етаж. Цялото стълбище беше облицовано с

белоснежни плочки. Представете си в какво се превръщаха стълбите, след като по тях се
понесеше бясно стадо от четиридесет чифта черни ботуши. А това ставаше много пъти на ден
и всеки път „който е последен, той търка".
У мен се пробуди познатото чувство на протест и аз реших всеки път демонстративно

да оставам последен. Изпълнявах работата си старателно, нещо повече - с наслаждение.
Сапун за пране, четка, парцал, кофа и малко мазохизъм. Но съвсем малко. Оказа се, че
колкото по-зле, толкова по-добре. Беше ми леко. И бях свободен. Като ме гледаха,
офицерите и сержантите се ядосваха. Трябваше все някога да се предам, нали? Но ми
личеше, че вместо да страдам, аз изпитвах удоволствие. Провереният механизъм при мен не
работеше. Какво да правят с мен?
Наложи им се да създадат нов ред - надбягването по стълбите престана и започнахме

да мием стълбището всички по ред. А скоро ни преместиха в друга казарма. Тогава още не

осъзнавах какво съм направил, но си помислих: ама че работа, системата можело да се
„счупи".
Още един характерен епизод от военната служба. Тичаме по пресечена местност в

пълна бойна екипировка. Жега, прах, гърлото ми е пресъхнало, огън обгаря гърдите ми.
Буквално умирам. А целта е още далеч.
Командва ни як трениран сержант. По-точно не командва, а се гаври с нас: „Фусти! Ще

направя от вас мъже!" Личи му, че като ни „прави", много си се харесва и тържествува.
Самият той обаче тича леко облечен и с маратонки.
Мисля само за едно: по-скоро да свърши това мъчение. И същевременно ми е обидно.

Ама че работа - някакъв си сержант трябва да ме превърне в мъж! Спомням си девиза на
самураите: „Живей така, сякаш вече си мъртъв". Спомням си и тренировките им - тичат до
изнемога, после 300 лицеви опори. Отново тичат. Отново лицеви опори. Отново тичат.
Спират. Повече не могат. Просто е невъзможно. „Е - казва сенсеят, - засега стига. Или не?
Нима не сме воини?" „Банзай!" - викат всички и правят още 300 лицеви опори. И отново
тичат.
Но аз не мога. Нямам повече сили. На тях какво им е, те са самураи, пък и вече са

умрели. А аз вече буквално ще пукна като куче. Ама този сержант, гад такъв... И ме обхваща
злоба. Добре, мисля си, умрял съм. А сега хайде да тичаме.
В този момент почувствах, че някаква Сила ме подхвана и ме понесе. Пак улових онова
усещане, когато ми стана леко. След известно време се огледах. Сержантът, вече силно
обезпокоен, напразно се мъчеше да ме догони. Но Силата, която само миг по-рано беше с
него, сега изцяло премина на моя страна. После, разбира се, той беше разярен, макар да се
правеше, че нищо не е станало.
Ако сте в ситуация на принудителна необходимост, когато ви карат насила или вие
самите се принуждавате да изпълните някакви задължения, опитайте се да превърнете този
външен натиск в свое съкровено намерение.
Представете си, че унило се влачите в колона роби. Карат ви на каторжна работа.

Изведнъж се събуждате, осъзнавате се и се хвърляте към надзирателя: „Дай, дай ми
камшика! Не ме подкарваш както трябва!" Трансформирайте ситуацията „принуждават ме" в
собствена свободна волеизява - „аз самичък!". Така правят децата. Те чувстват присъствието
на Силата. Когато разпалено задвижите моторчето на своята реалност, Силата ви забелязва и
се присъединява към вас.
Ако работата трябва непременно да бъде изпълнена, нямате друг изход освен
целенасочено и осъзнато да я извършите по най-добрия начин, с душа. Когато се стараете,
душата автоматично се включва. А щом се включи тя, Силата се присъединява. Всяка работа е
по-лесно да се изпълни добросъвестно, отколкото през куп за грош. Който не знае това, той
цял живот се мъчи, борейки се с принудителната необходимост и непобедимия мързел.
А ако използвате закона за привличане на Силата, можете да се простите с рутината и

мързела. Дори най-простите действия като приготвянето на жива вода получават Сила и

ловкост, ако се изпълняват осъзнато, целенасочено, с душа. Тогава няма да бъдат механични
движения, а магическа практика с участието на Силата. Когато свикнете с тази практика,
Силата винаги ще е вас. А щом тя е с вас, вие можете да творите шедьоври.
РЕЗЮМЕ
■ Състоянието на мързел или бездействие е енергиен застой, блокаж. Няма движение -

няма енергия.
■ Средство срещу мързел: вложете душа в това, за което ви мързи. Изпълнете

рутинната работа колкото се може по-добре, с пълно отдаване. Но не като се насилвате, а от
душа.
■ Трансформирайте ситуацията „принуждават ме" в своя свободна волеизява - „аз

самичък!".
■ Когато се стараете, душата автоматично се включва. А тогава се присъединява и

Силата.
■ Когато с увлечение задвижите моторчето на своята реалност, Силата ви забелязва и

се присъединява към вас.
Ако собствената енергия не ви стига, законът за привличане на Силата ще ви послужи

като допълнителен източник.
РЕКВИЕМ ЗА ЧУЖДОТО МЕСО

В тази глава искам да внеса яснота по въпроса, който бе засегнат в една от книгите за
транссърфинга - „Създател на реалността". Получавам множество писма от хора, които имат
желанието да преминат на ново стъпало на хранителната пирамида, но същевременно се
опасяват дали е възможно да минат без животински белтък, дали това няма да навреди на
здравето и външността им.
Опасенията са предизвикани основно от обстоятелството, че почти всички диетолози и

лекари в един глас твърдят: „Без месо не може да се живее". Казват, че в него имало
вещества, абсолютно необходими за организма. Освен това действа и принципът на социума:
всички го ядат, значи така трябва. Да, но в Индия 70% от населението са вегетарианци. И не
личи да страдат от изнемощялост. Напротив, по численост скоро ще надминат Китай. Значи
нещо не се връзва, нещо не е наред с „месния принцип".
Какво представлява белтъкът - дълга верига от аминокиселини. Какво трябва да

направи организмът, за да превърне белтъка в мускулна тъкан? За да усвои чуждата белтъчна
молекула, е необходимо да я разгради на аминокиселини и от тях да синтезира собствена
молекула.
Белтъчини има навсякъде - и в пържолата, и в зелените листа. Но за разлика от

животинската храна растенията съдържат и прости аминокиселини, т.е. първичния
строителен материал, тухличките. Очевидно растенията и особено листните зеленчуци в този

смисъл са оптималният източник не само на белтъчини, а и на изходния материал за техния
синтез. Можем да открием нагледно потвърждение в тигана. Парчето месо от животно,
хранено с „богати на белтъци" комбинирани фуражи, намалява два-три пъти, докато месото
от домашно животно, хранено с трева и сено, почти не променя обема си. От т.нар.
„пълноценен животински белтък", добавян изобилно във фуража, животното затлъстява, а не
образува месо.
По отношение на белтъчините всичко е обърнато с главата надолу. В действителност за

пълноценен белтък трябва да се смята не животинският, а именно растителният белтък и по-
точно аминокиселините, минералите и витамините, от които той се синтезира и които са в
изобилие в растенията. Живата растителна храна формира мускулна маса бавно, но
естествено и качествено. Обратното, животинската храна помага за бързо увеличаване на
теглото. Точно това безполезно тегло, което се стопява в тигана, затова пък толкова радва
сърцето на производителя.
И тогава той също така радостно съобщава на своя потребител, че животинските

белтъчини са по-добри - с тях дори могат да се хранят животните, а после, естествено, и
човекът. А потребителят охотно вярва, защото неговият консуматорски ум лесно приема тази
примитивна логика, над която не е нужно да се замисля: за да се формират мускули, трябва
да се ядат мускули; за да се формира белтък, трябва да се яде белтък; за да се формира
сланина, трябва да се яде сланина; а кърмачките трябва да пият мляко, за да имат мляко.
Но според тази логика бикът трябва да се храни с месо (което вече се прави, тъй като
във фуража добавят костно и рибно брашно), а кравата да се пои с мляко. Според същата
логика, щом къщата се състои от стени, значи трябва да се строи не от тухли, а от стени. А още
по-добре от цели, „пълноценни" къщи. Колко къщи ще са необходими за построяването на
една къща? Какво става на строителната площадка, е работа на строителите, нашата работа е
да доставим необходимото количество къщи. Нищо, че ще се наложи да разглобяваме
стените на тухли, главното е, че сме доставили „пълноценни" строителни материали.
Митът, че в животинската храна се съдържа нещо незаменимо, без което организмът

не може, дори не е мит, а или невежество, или лъжа с определен умисъл. В природата няма
нищо такова, което да не се съдържа в едни или други растения. А ако науката разполагаше с
достоверни сведения какво може и какво не може да синтезира организмът, проблеми като
рак и диабет например отдавна щяха да бъдат решени. Засега обаче трябва да имаме
предвид, че науката за човека все още се намира в стадия на лабораторните изследвания,
така че не бива особено да се разчита на нея.
Единственото, на което можем да разчитаме, са законите на Природата и здравият

смисъл. Именно на тези принципи е построена концепцията на швейцарския доктор Бирхер-
Бенер. Нека накратко изброим основните положения на теорията му. Тук всичко е просто и
ясно.
В крайна сметка всички ние се храним със слънчева енергия. Това е нашият първичен
източник. Всичко останало, включително въглищата, нефтът и газът, са вторични. Засега не
слагаме в сметката космическата енергия.

Растенията пряко усвояват слънчевата енергия. Те са единствените същества на Земята,
които са способни да правят това. (Няма да говорим за слънцеядите и праническото хранене,
за да не усложняваме темата.)
Заедно с растенията ние консумираме слънчева енергия. С други думи, тя идва до нас
чрез тях. Животните от следващото стъпало на хранителната пирамида също се хранят с
растения. Хищниците, стоящи на едно стъпало по-горе, се хранят с телата (труповете) на
растителноядните животни. Тези, които се хранят с растения, получават слънчева енергия от
първа ръка. А които се хранят с животни - от втора. Щом животните (и птиците, разбира се) се
хранят с животински белтък, вече от трета.
Растенията са храна от първи род. Тя съдържа както растителни белтъчини, които лесно
се усвояват, така и първични аминокиселини, от които се синтезират белтъчините.
Месото от растителноядни животни е храна от втори род. Те са втори поред след

растенията посредници при предаването на слънчевата енергия. Всички следващи в тази
верига могат да се смятат за низши хранителни източници. Много малко животни в
Природата се хранят с месото на хищниците. По принцип тяхното месо може да се усвои, но
онези, които се хранят с него, са устроени по-особено.
Тъй като обаче човекът в своя „производствен процес" за приготвяне на храна отива по-
нататък, Бирхер-Бенер въвежда и понятието некробиоза - умъртвяване отначало на живата
плът, а след това и на мъртвата.
Както е известно, убийството на същество, което се намира на достатъчно високо ниво

на съзнание, за да разбира, че го убиват, не минава безследно за неговото тяло. В кръвта се
изхвърлят субстанции, полагащи в месото печата на смъртта - и на физико-химичен, и на
енергоинформационен план. Вследствие на това тази храна, разглеждана в качеството на
източник на слънчева енергия, става от още по-нисък вид.
Следващият етап е умъртвяването на жива плът. Ние не намираме в това нищо

необичайно и удивително, защото още от самото си раждане наблюдаваме този „процес" и
свикваме с него като нормална част от живота. Но наистина ли това е нормално от позицията
на Природата? Представете си, че никога не сте виждали как пекат месо и дори си нямате
понятие, че това е възможно и нужно да се прави. То е мъртво, а вие го правите още по-
мъртво. Много странно. И нещо не е наред, не се връзва.
Кои сме ние всъщност - деца на Природата или извратеняци и деградирали типове?
Вероятно никой още не е поставял въпроса от тази гледна точка.
Сготвените продукти са източник на храна от трети род. По отношение на енергията

това е процес на отслабване, на понижаване на енергийния потенциал. Живото си е живо, а
мъртвото е мъртво. Енергията и Силата са там, където е животът. Колкото по-силно е
въздействието на огъня, толкова по-малък е остатъчният енергиен потенциал на храната. Да
не говорим и че в процеса на приготвяне се образуват токсични вещества. Всеки продукт е
най-ценен в естествения си вид. Суровото месо обаче не можеш да отнесеш към
деликатесите. Изключение правят само морските продукти. Но в морето животът е съграден

много по-естествено и хармонично, отколкото на сушата. Дори месото на хищните риби е
напълно ядливо в сравнение със сухоземните хищници.
Налагат се два основни извода:
1. По-добре е да получаваме енергия от първа ръка, отколкото от ръцете на

посредници.
2. Живото винаги и във всички отношения е по-добро от мъртвото.
Тук не е казано нищо принципно ново. Просто Бирхер-Бенер е нарекъл нещата с

истинските им имена. А когато нещата се наричат със своите имена, те получават истинския
си смисъл.
РЕЗЮМЕ
■ В техногенната система цялата информация работи в служба на тази система.
■ За да се усвои чуждата белтъчна молекула, е необходимо организмът да я разгради

на аминокиселини, а сетне да ги превърне в собствена молекула.
■ Растенията и особено листните зеленчуци са оптимален източник не само на

белтъчини, а и на изходен материал за синтезирането им - аминокиселини.
■ Живата растителна храна формира мускулна маса бавно, но естествено и качествено.
■ В крайна сметка всички ние се храним със слънчева енергия.
■ Растенията пряко усвояват слънчевата енергия.
■ Ведно с растенията ние консумираме слънчева енергия.
■ Тези, които се хранят с растения, получават слънчева енергия от първа ръка.
■ Растенията са храна от първи род.
■ Месото на растителноядните животни е храна от втори РОД.
■ Сготвените продукти са източник на храна от трети род. Бележки на полето
Останаха редица интересни въпроси. Защо все пак хората са пристрастени към месото?
Къде е по-изгодно да бъдеш - на върха на пирамидата или едно стъпало по-надолу? Откъде
идва жизнената сила - от белтъчините, мазнините или Въглехидратите?
СИ БЕМОЛ МАЖОР
Ще се заемем с нещо, на което всъщност е посветена цялата теория на транссърфинга -
просто решение на сложни проблеми. И макар че, общо взето, тук няма да има нищо сложно,
сега ви предстои да се убедите колко понякога удивително и шокиращо може да бъде
всекидневното и очевидното. Ще изпитате странното усещане, че отново сте открили за себе
си нещо, което отдавна сте знаели, но същевременно сякаш изобщо не сте знаели. А цялата

работа е там, че най-неочевидното в нашия свят са простите неща, защото обикновено на тях
не се обръща внимание.
Да поставим първия въпрос от предходната глава по друг начин: защо изобщо някои в
даден момент е започнал да яде някого? Представете си, че сте долетели на Земята, а там
има само растения. Понятието фауна въобще не съществува. Възможно ли е? Напълно.
Защото растенията са най-съвършените създания - за да живеят, са им необходими само
минерали, вода, слънце и въздух. И са най-мирните и мили създания. Не нападат никого, не
развалят околната среда, не се отравят един друг с химия и не изобретяват атомна бомба.
Единствената проява на агресия от тяхна страна - ако изобщо може да се смята за агресия - е
стремежът им да получат повече слънчеви лъчи и пространство за съществуването си. Нали
всеки има право на живот!
Във всяко общество обаче, дори в най-мирното и благоденстващото, по силата на

неумолимия закон на диалектиката винаги ще се намери поне един „асоциален" елемент -
или твърде алчен и лаком, или недоволен от нещо. Какво може да му дойде наум? Я вместо
търпеливо като останалите да се занимавам с бавно и уморително химическо и
фотосинтезиране, да взема да глътна някой съсед. Или да си намеря разбран „приятел", да го
стисна в „приятелска прегръдка" и бавничко да пия сока му.
Така са се появили другите - онези, които живеят за чужда сметка и дори за сметка на
чужд живот. Започнали бързо да се размножават и развиват. В хранителната верига вече
стоели над растенията, което им давало определено предимство. Много от тях се научили да
се преместват в пространството, докато повечето „низши" си оставали привързани към едно
място. А скоро започнали да се появяват още по-нагли и лакоми, които се издигнали на
следващото стъпало на пирамидата и да изяждат другите, все още хранещи се с растения.
А сега си задайте въпроса: какъв е смисълът във всичко това? Действително ли си

струва да се катериш по пирамидата, защото горе е по-добре? И наистина ли е по-добре да
изяждаш другия, отколкото да се храниш сам, непосредствено, както правят растенията?
На пръв поглед можем да направим „естествения" извод: колкото по-високо стоиш,

толкова си по-силен и толкова по-изгодно е положението ти. Да си спомним обаче принципа
на Бирхер-Бенер: в крайна сметка всички ние се храним от енергията на Слънцето. Оттук
следва, че който е по-близо до източника на енергията и има най-малко посредници, той е в
най-изгодно положение на хранителната пирамида. Но откъде идва това съревнование „кой
кого ще изяде"? Излиза нещо нелепо - Природата сама си противоречи!
Отговорът е толкова прост, колкото и парадоксален: някому се налага да изяде някого

не защото това е по-добро (по-сито, по-вкусно), а защото няма друго за ядене. Обмислете
тази фраза. Единствено в това е смисълът на надпреварата нагоре по пирамидата. Изглежда
напълно естествено, че в природата навсякъде и винаги „някой изяжда някого", нали? Но ако
подминем обичайния стереотип, ще стане очевидно и друго: това не е задължително да е
естествено. Обичайно изобщо не значи естествено и нормално. Възможно е дори нашата
планета да е едно от малкото изключения в този смисъл. А „някъде в далечната галактика" за
това и дума не може да става.

В нашата природа е имало и има немалко ситуации, когато храната в дадено място и
дадено време е изчезвала. Растенията са по-приспособени към различни климатични
катаклизми. Някои дори могат за известно време да изпадат в анабиоза. А на животните им е
много трудно, ако настъпят наводнения, суша или студ. И тогава какво да правят... Гладна
рошава муцунка, меки лапички пристъпват по пустинната почва и мислят: „Кълна се, всичко
бих дала, за да намеря нещо, да намеря някого..." Ясно е защо - да го изяде. Щом наоколо
няма нито едно растение, ще излапаш каквото и да е. Основният инстинкт е оцеляването. Без
алтернативи.
Същото се отнася и за хората. Не знаем откъде са дошли на Земята, в какви условия са

съществували, но не е трудно да предположим, че, сблъсквайки се със ситуация, при която в
ареала на обитанието им в някакъв момент растенията изчезнали, им се е наложило да се
издигнат с едно стъпало в хранителната пирамида. Макар че това е твърде неизгодно. И дори
не защото храната от втори род е с по-ниско качество, а защото животинската храна много
трудно се добива. За растенията не трябва да се ловува, те не бягат, не хапят и не бодат. А
ловът е трудоемко занимание, и то не само за хората.
Консуматорът не познава реалния живот в дивата природа и затова си мисли, че

хищниците благоденстват и процъфтяват. Ами да - никой не те заплашва, можеш да изядеш
когото си поискаш или поне когото уловиш. И никой не претендира за твоето месо.
Разхождай си се на воля, наслаждавай се на свободата. Наоколо е пълно с тъпи тревопасни и
глупави риби! Всичко това е твое, твоя плячка!
В действителност всичко е много по-сложно. Илюзия е, че всичко е просто. На екрана

ви показват как лъвът поваля бик, мечката лови риба, вълкът улавя заек, ловецът застрелва
елен и т.н. Показват ви финала, а целият предшестващ процес остава зад кадър. Затова ви се
струва, че всичко е лесно и просто. Щом си на върха на пирамидата, ти си цар и бог, всичко е
достъпно за теб.
А всъщност е точно обратното. Парадоксът е, че на колкото по-високо стъпало на

хранителната пирамида си, толкова по-трудно е да се изхраниш. Че колкото си по-ниско на
пирамидата, толкова по-достъпна е храната за теб. Странно, нали? Но е действително така.
Реалното положение е следното: на горните стъпала на пирамидата цари глад.

Оцеляването буквално е на ръба на възможното. Особено от времето, когато на върха е
стъпил човекът. За глада малцина знаят, а още по-малко говорят. Когато от глад умират
милиони в Африка, това се смята за трагедия. Но когато от недостиг на храна умират
хищници, това се приема за естествен процес -т.нар. регулиране на числеността. Вълците
могат седмици наред да тичат в безплодно търсене на храна. Белите мечки също понякога не
могат да си намерят храна месеци наред. Гърбатите китове, които се хранят със селда, нямат
възможност да се хранят по половин година (!). А фитопланктонът, който стои на най-ниското
стъпало на пирамидата, яде когато и колкото поиска.
Причините, заради които има такива трудности с изхранването на Земята, са

множество. Климатичните промени, годишните сезони, миграцията на животните, птиците и
рибите и т.н. - дълга история. Но същността й е, че всички представители на различни стъпала

на пирамидата са във взаимна зависимост по веригата. Колкото по-високо, толкова веригата
е по-дълга и сложна и толкова по-силна е зависимостта от всички по-долу стоящи.
Следващият парадокс е, че който е на върха, всъщност не е цар на Природата, а

заложник на обстоятелствата и храненик на „ядливите" си поданици.
В един документален филм на Diskovery показваха следния експеримент. Закарали

група от седем доброволци, обикновени градски жители, със самолет в Аляска. Задачата им
била да издържат колкото е възможно по-дълго. Имали палатки, пушки, въдици - само не и
храна. Всеки разполагал и с пейджър - натисни копчето и ще дойде вертолет, страданията ти
ще свършат.
Било в средата или началото на есента. Първият ден минал весело - великолепна
природа, бодро настроение. После заваляло. Всички подгизнали. Все още нямали храна и се
наложило да си легнат с гладни стомаси. Но в групата имало един добър рибар и жена ловец,
така че шансовете им за успех били големи.
Сутринта се оказало, че обувките им, които оставили да се сушат до огъня, изгорели и

се наложило да си завият краката с парцали. Всички били безумно гладни. Търсенето на
дивеч в околността не дало резултат. Благодатният край, кой знае защо, не бързал да разкрие
богатствата си пред неканените чужденци. Жената ловец казала, че трябва да разузнае по-
далеч, и тръгнала на ловен поход, като обещала, че вечерта ще имат месо, много месо.
Останалите се настанили покрай прекрасната планинска рекичка с въдици в ръка. Но

след няколко неуспешни опита ентусиазмът им угаснал. Рибарят заключил, че в тази река
изобщо няма риба. Така се налагало да търсят месо.
Скоро забелязали, че недалеч от лагера им живее мишка. Как да я хванат?
Разбира се, всички били образовани, умни хора, затова измислили начин - и още какъв!
Напълнили голяма тенджера с вода, опрели до нея пръчка, а по края на съда прикрепили тел,
на която била надяната тръбичка, така че свободно да се върти на телта. Идеята била
мишката да се изкачи по пръчката, да тръгне по телта, да се подхлъзне, да падне във водата
и... ще имат улов!
Представете си - те правели всичко това напълно сериозно! Зачакали. Чакали дълго.

Мишката обаче не проявила никакво желание да се качи на тенджерата, а спокойно се
занимавала със своите си миши дела. Поредното поражение.
Междувременно камерата, която снимала групата, показва: в реката плува пъстърва, в

храстите и в тревата има ягоди и други плодове, бреговете на реката са обрасли с репей и
много други неща. Ако се изпече, коренът на репея е също като картоф. Но хората не се
интересували от тези неща. Те търсели месо.
Най-сетне един от групата успял да открие на дървото катеричка и - о, чудо! - я

застрелял. Одрали я и окачили над огъня да се пече малкото телце, почти колкото мишка.
Всички се занимавали с това напълно сериозно, въпреки че било очевидно, че когато
разделят месото на шестима души, на всекиго ще се падне порция колкото върха на кутрето

му. Всеки бързо погълнал полагащото му се късче. Седмият човек - жената ловец, не влизала
в сметката, защото скоро щяла да дойде и да донесе много, много месо.
И ето че тя дошла. С празни ръце и зла. Според нея в тези проклети места нямало
никакъв дивеч! А когато разбрала, че колегите й изяли катеричката без нея, тя просто
побесняла. Не е трудно да се предположи как е завършила историята, пък и не е толкова
важно.
РЕЗЮМЕ
■ Най-неочевидното в нашия свят са простите неща, защото на тях обикновено не се

обръща внимание.
■ Който е най-близо до източника на първична енергия -Слънцето, и има най-малко

посредници, той е в най-изгодно положение на хранителната пирамида.
■ Някой изяжда някого не защото е по-добре (по-засища-що, по-вкусно), а защото така

се е получило исторически - нямало е друга храна.
■ На горните стъпала на пирамидата цари глад.
■ Онзи, който е на върха, не е цар на Природата, а заложник на обстоятелствата и

храненик на „ядливите" си поданици.
■ Съвременният цивилизован човек вече е изпаднал в последния стадий на

зависимост.
Пояснявам: си бемол мажор е тоналността, която използва Моцарт в произведенията

си. Но... цигулките замлъкнаха, сега свири военен марш. По-нататък ще стане още по-
интересно.
Фермата, в която се намираме
Продължавам заупокойната си служба за „чуждото месо". Като се надявам, че не се

отнасяте към всичко написано дотук с фанатизъм. В транссърфинга няма правила (такива
имат махалата) и дори почти няма закони, а само принципи, които можете да следвате или
не - по свой избор, в единство между душата и разума. Освен това смятам за своя задача да
дам независима, не изразяваща ничии интереси информация в противовес на разюзданата
пропаганда от страна на производители и търговци, която е завладяла целия ни свят.
Всички ние трябва да си даваме отчет, че стоките, които ни заобикалят, се произвеждат

не толкова защото без тях не можем, колкото заради това, че някой ги произвежда, някой ги
продава и на всички тях им е нужна печалба. Само в началото започват да произвеждат и
продават нещо, което е нужно някому. Но после става съвсем друго - надпревара за печалба
на всяка цена. Живеем в свят, където надпреварата е постоянна и никой не подбира
средствата.

Лъжата и дезинформацията са много ефективни средства. Защото за да продадеш, да
речем, хранителен продукт, без да изостанеш в надпреварата с конкурентите, е необходимо
да създадеш мит, че той не само е полезен, но и че без него не може да се живее. (Без месо и
мляко не може да се живее!) Сега излиза нова мода - на „натуралните" продукти, за което до
известна степен помогнаха и моите книги. Въпросът е как да се продаде стока, която няма
отношение към натуралните продукти? Ами много просто: наречи я натурална. Виждаме как
на екрана момченце с удоволствие лапа някаква синтетика от консерва, а зад кадър ни
поясняват, че е „натурална"!
Обяснете ми как може да се нарече продукт, който е консервиран, „погребан" в

консервна кутия или пакет и има срок на годност година или две, натурален? Производството
и търговията мимикрират много бързо, нагаждайки се към новите тенденции. Но не полагат
усилия, за да превърнат своята „небивалица" в „бивалица".
Срокът на годност може да се сравни със срока на една присъда - колкото е по-дълъг,
толкова по-опасен е „затворникът". Навярно малцина помнят, че преди прясното мляко
вкисваше за два-три дни, а бирата помътняваше след седмица. Но повечето не го знаят.
Всеобщата надпревара за печалба направи нас самите затворници, заложници на

производителите и търговците. В магазините не можеш да намериш наистина натурални
продукти. Последното им убежище останаха зеленчуковият пазар и морските продукти
(разбира се, ако не са отглеждани изкуствено). А и там не всичко е чисто и честно.
Ако следваме класификацията на Бирхер-Бенер, можем да допълним таблицата му с

храна от четвърти род, за която той навремето не е имал понятие - супермаркетната
синтетика. Продукция от най-нисък клас. Всъщност е матрична храна за киборги, стоящи на
върха на хранителната пирамида.
Идеята е проста и понятна. Колкото повече синтетика има в продукта, толкова по-ниска
е себестойността му. Колкото е по-дълъг срокът на годност, толкова по-лесно ще се
реализира. Възниква въпросът: какво право имат да ни хранят с тези боклуци? Как стана така,
че навсякъде е пълно със синтетика? Не само в храната - във всичко.
Много просто: ако съзнанието на потребителя е на ниско ниво, буквално на нивото на

зомби, може да му пробуташ каквото щеш. И той ще вярва, че това е не само полезно, но и
жизнено необходимо за неговото здраве.
Ако съзнанието както на отделните личности, така и на целия социум беше поне на
едно ниво по-високо, и досега щяхме да пием натурално мляко и бира, да ядем натурален
салам без генномодифицирана соя и т.н. Но ние не сме свободни и осъзнати индивиди. Ние...
не ми се иска да използвам груби изрази, затова ще се изразя по-меко - ние сме във фермата,
затова ядем онова, което ни дават. Нима според вас това няма отношение към
транссърфинга? В развитото цивилизовано общество действа един закон, който гласи:
отначало произвеждат стоката, а сетне ни принуждават да я купим.
Какво означава това? Както казах по-горе, отначало започва производството на

продукт, за който има търсене. Да предположим, че се разпространява информация как в
един планински аул дълголетниците пият чудодейна напитка. Защо да не започне

производството й? Няма проблеми - започват, и то с успех. Но и конкурентите произвеждат
същата напитка. Как да се справят с тях? Пазарът вече е наситен. Как да се реализира
продуктът?
Тези проблеми се решават лесно - напитката се прави синтетична. Разбира се, тя вече
не е същата. Но себестойността й е значително по-ниска и срокът на годност - по-дълъг. А на
потребителите се твърди, че това е същият чудодеен еликсир. Те ще повярват. Те са много
гладни и много доверчиви.
По-нататък, когато производството вече е организирано, започва съвсем друг процес -

всичко това трябва да се продаде. Щом произвеждаме това, вие сте длъжни да го купувате.
Ако не искате, ние ще ви убедим. Също като в армията: не можеш ли - ще те научим, не
искаш ли - ще те принудим.
Как ще ви научим? Ще ви разкажем с помощта на мащабна реклама, че този продукт е

полезен за вашето здраве. Как ще ви принудим? Много просто - на щандовете в магазините
няма нищо друго освен нашата синтетика. Така се получава не защото производителите и
търговците са лоши, злонамерени хора. Всъщност системата ги принуждава да действат така.
През 1974 г. американското правителство решава, че намаляването на населението на

страните от Третия свят е въпрос от значение за националната сигурност. Държавният
секретар Кисинджър в меморандум за националната сигурност на САЩ препоръчва наред с
провокирането на войни да се използват хранителни продукти като инструмент за
намаляване на населението.
Отначало разработват биологични оръжия, но после разбират, че е по-ефикасно да

действат по „мирен път". Трансгенната технология е гениално изобретение на системата, тя
улучва едновременно два заека: това е и средство за намаляване на населението, и средство
за подкопаване на продоволствената сигурност на отделни страни, защото семената на
модифицираните растения не покълват, следователно базата за получаване на семена винаги
е в ръцете на корпорациите. Идеален метод за манипулиране. Отказваш на непослушната
страна да й доставиш семена в нужното й време. Редица страни вече са поставени на колене.
Най-интересното обаче е, че политиката на американското правителство се обърна с

непредвидени последици срещу самите САЩ. В надпреварата за печалби корпорациите
произвеждат такива количества ГМО, че няма къде да ги дянат. Започва да действа
гореспоменатият закон: отначало произвеждат, после те принуждават да купуваш. На първо
място на своите собствени граждани. А сега вече целият свят е препълнен с тази мръсотия.
Храна за хора, които не са хора. Не им пука, че има епидемии от безплодие, затлъстяване,
депресии, всевъзможни болести и страховити изменения в природата. Главното е печалбата.
В страните, където нивото на осъзнатост на населението е по-високо и хората уважават себе
си, поне имат възможност за избор.
Например в Скандинавия - има синтетика, но има и органична продукция. И ясно те

информират какво купуваш в супермаркета. А в Русия ние нямаме право да знаем дали
даденият продукт съдържа ГМО или не. Представяте ли си - узаконена е липсата на такова
право! Защото сме във фермата. Нещо повече, когато светът бе обхванат от криза, а след това

потъна в дълбока рецесия, надпреварата за печалби още повече се изостри. И сега това се
проявява много явно в качеството на стоките -не само на хранителните продукти. Във всеки
предмет за бита - от боя до електрическа лампа - добавят евтини химически компоненти,
които са пряка заплаха не само за здравето, а и за живота ни.
Кой знае защо, за този аспект на кризата никой не говори ясно и открито. А той се
развива с голямо ускорение. В крайна сметка и на самите производители се налага да
употребяват собствената си продукция. Защото законът „отначало произвеждаме, после
принуждаваме да купуват" засяга всички без изключение. Проблемът е в самата система. Тя
те използва, а на теб ти се струва, че се наслаждаваш на благата й.
Различните модели на системата действат различно.
Социалистическият лишава от свобода на избор. Капиталистическият поробва.

Техногенната система не потиска направо и не създава пряк натиск. Тя създава такива
условия, че елементите й ~ винтчетата - сами се нагаждат към нуждите на системата и желаят
това, което е изгодно за нея.
Всичко се гради върху зависимостта. Всяка синтетична храна замъглява съзнанието и

предизвиква изключително силна наркотична зависимост. Системата няма други начини за
въздействие върху съзнанието освен чрез храната, информацията и условията на външната
среда. Точно затова ми се налага да говоря по този въпрос. Докато повечето от колегите ми
предпочитат да го игнорират.
РЕЗЮМЕ
■ Производството и търговията мимикрират много бързо, нагаждайки се към новата

мода - всичко е „натурално"!
■ Срокът за годност на продукта можем да сравним със срок на излежаване на присъда

- колкото е по-дълъг, толкова по-опасен е „затворникът".
■ Всеобщата надпревара за печалби е направила от нас затворници, заложници на

производителите и търговците.
■ Супермаркетната синтетика е храна от четвърти род, продукция от най-ниска класа.
■ Ние сме във ферма, затова ядем онова, което ни дават.
■ В техногенната система отначало произвеждат стоката, а после ни принуждават да я

купуваме.
■ Когато производството е организирано, започва процес от съвсем друг тип - всичко

това трябва да се продаде, да се пробута на купувачите. Щом го произвеждаме, вие сте
длъжни да го купувате.
■ Повсеместните епидемии от безплодие, затлъстяване, депресии и страховити

промени в природата са дреболии. Важна е печалбата.

■ Във всеки предмет от бита - от бои до електрически лампи - се добавят евтини
химически компоненти, които са пряка заплаха за здравето ни.
■ Системата те използва, а на теб ти се струва, че се наслаждаваш на благата й.
■ Техногенната система създава такива условия, че елементите й - отделните винтчета -

сами се нагаждат към нуждите на системата и желаят онова, което е изгодно за нея.
В следващата глава ще узнаете нещо, за което никой никога не ви е разказвал и от

което може да ви стане зле. Но тук не се шегуваме и не разказваме приказки. Транссърфингът
предполага готовност да се види и разбере реалността такава, каквато е. Същевременно
искам пак да ви предпазя от екстремални експерименти към своя живот. Ако искате да
промените нещо у себе си, трябва да го правите разумно, постепенно и хармонично.
ВОЙНАТА В СРЕДНАТА ЗЕМЯ

В предишната глава се спряхме на факта, че техногенната матрица изгражда системата
си за управляване на хората върху основата на зависимостта. На първо място от храната. В
основата на зависимостта е заложена не естествената физическа потребност, а наркотичният
глад. Защото храната от трети род (т.е. топлинно обработената от животински произход)
предизвиква интоксикация. Всичко, което предизвиква интоксикация, поражда наркотична
зависимост.
Мъртвото си е мъртво. Мъртвата храна сама по себе си е токсична. Но тя става още по-
токсична в процеса на храносмилането, тъй като нарушава законите на Природата - това до
голяма степен е гнилостен процес. Печеното или вареното месо е наркотик в чист вид. Точно
затова постоянно го желаем. А има хора, които и един ден не могат без него. Ако веднага не
изям някого, ще убия някого. Щом приемат поредната доза, интоксикацията спира за
известно време.
Напомням какво представлява интоксикацията. Става дума дори не за степента на

замърсяване на организма с токсични вещества и продукти на обмяната, а за момента, когато
токсините започнат да излизат. Човешкият организъм през целия си живот се замърсява
непрекъснато. Това прилича на закопаване на химически отпадъци, защото органите просто
не се справят с изхвърлянето им. За този случай съществува план „Б" - организмът притежава
способността да капсулира отпадъците - да ги натиква буквално където му попадне, само да
са по-далеч от критично важните органи. Но всеки път, щом той се освободи от тежката
работа по смилането на мъртвия обяд, се заема с изчистването.
В този момент токсините попадат в кръвта, което автоматично стимулира реакцията -

необходима е поредната доза. И човек, естествено, прави това. И така, макар и резервен,
план „Б" действа постоянно. Струва ви се, че няма нищо страшно, отпадъците са капсулира-ни
(засега) и животът продължава (също засега). Но без поредната доза не може да се живее.
Точно тази зависимост е основната причина, поради която човек се е издигнал на най-
горното стъпало на хранителната пирамида, а после и здраво се е закрепил там. На пръв
поглед изглежда, че днес въпросът за оцеляването в условията на дивата околна среда и

постоянната липса на храна вече не е-актуален. Има възможност да се откажем от
животинските продукти, но зависимостта не ни освобождава. Понастоящем по-голямата част
от реколтата отива не за непосредствена употреба, а за фураж, за да се получи именно месо.
Дори в тропическите гори, където има постоянно растително разнообразие и богатство,

аборигените не престават да ловуват. Защото щом веднъж си опитал печено месо, ти се иска
отново и отново. Освен това зависимостта създава навик. А той от своя страна създава
ментален (социален) стереотип - разумно (колективно) обяснение защо трябва да е така.
Нещо повече, с изобретяването на промишлените хранителни технологии човекът се е

вкарал в още по-голяма зависимост. Защото химията и синтетиката предизвикват
изключително силен ефект на пристрастяване. И е абсолютно очевидно на кого е нужно това
привързване към хранилката. Щом ние произвеждаме и продаваме това, вие сте длъжни да
го купувате. Синтетичните компоненти се добавят в продуктите нарочно и съвсем съзнателно.
Примерите са безброй. Веднъж наблюдавах следната картина: по конвейерната лента

пълзи парче месо, а отгоре се спуска нещо като преса, от която стърчат много спринцовки с
игли. Инжектират месото с някаква химия, вероятно за да му придадат обем, тегло, цвят,
кондиция. Макар че в него от самото начало има твърде много химия, антибиотици, хормони
и други гадости, които се добавят във фуража, без да броим трупната отрова и продуктите на
обмяната при агонията. Както е известно, няма нищо, което да не може да се направи в
надпреварата за печалби. Не съществуват никакви норми и принципи, които да не могат да
се престъпят.
Зависимостта се увеличава и от обстоятелството, че приготвената, особено сготвената

животинска храна изглежда по-засищаща от натуралната. Всъщност това действително само
изглежда така. Според закона на Ерът, за който писах в „Апокрифният транссърфинг", когато
варената храна попада в стомаха, елиминирането на токсините спира. Ефектът е като да са
ударили корема с чук. Организмът сякаш изпада в замаяно състояние от това, с което са го
натоварили. Усещането за натовареност наред с удоволствието от спирането на
детоксикацията обикновено се бърка със засищането.
Въпросът е: действително ли животинската храна е по-засищаща от растителната?

Доктор Уолтър Вейт (Walter Veith), известният разобличител на мита за млякото, привежда
следния пример. Тъмнокожата жена от Африка, която през целия си живот не пие мляко,
според статистиката получава с храната си 350 мг калций на ден; американската жена поема
1400 мг калций дневно. В Америка жените по време на бременността си често страдат от
дефицит на калций (остеопороза), а у африканските жени такъв дефицит е много рядък.
В организма не всичко е толкова просто, както в таблицата за съдържание на калций.

Проблемът не е колко калций се съдържа в даден продукт, а колко от него може да бъде
усвоен от организма. Това зависи от много фактори. Доктор Вейт сравнява този процес с
работата на строител. Да предположим, че един зидар е способен да нареди 500 тухли на
ден. Ще се увеличи ли производителността му, ако му докарват повече тухли? Ако щете, го
затрупайте, той няма да реди по-бързо.

Традиционната концепция, според която акцентът пада изключително върху
калоричността и хранителната стойност на продуктите, е химера, защото не се взема предвид
един елементарен момент: колко разходи са необходими за усвояване на продукта.
Измислената денонощна норма за витамините, минералите, микро- и

макроелементите също е смешна. Ако съберем всички необходими продукти, които трябва
да изядем, за да изпълним дневната си норма, ще се получи цяла планина, физически не е
възможно да я напъхаме в себе си за едно денонощие. И то като имаме предвид, че всеки
продукт съдържа повече от нещо, по-малко от друго, от всичко по малко.
Да се сравнява човешкият организъм с парен локомотив е най-малкото некоректно.

Обмяната на веществата не е химия в епруветка, а нещо друго, и досега непонятно. Науката
обяснява всичко до нивото, до което е могла да достигне. Но да обясни как бебетата бързо
наддават и растат, хранейки се само с майчино мляко, тя не може.
Как мислите, колко белтъчини има в майчиното мляко? Само 1 процент! А как се
изхитрят да живеят без храна слънцеядците? Не бива да разчитаме на науката дори поради
това, че тя не е способна да излекува тотално болното и страдащо от затлъстяване
човечество.
И така, какво имаме? От една страна, очевидните предимства на живата растителна

храна, а от друга - утвърдените от столетия насам стереотипи, че животинската храна е по-
питателна, а варената се усвоява по-лесно.
И действително, практиката показва, че щом премине към жива растителна храна,

човек веднага получава проблеми с храносмилането, изостряне на старите болести, а
понякога и алергия по цялото тяло. Как да се разреши този вечен спор между
привържениците на живата и мъртвата храна?
Решението не е там, където го търсят, а на съвсем друга плоскост. Въпросът не е коя

храна е по-питателна и се усвоява по-лесно - мъртвата или живата, животинската или
растителната, а на кое стъпало на пирамидата стои човек, за каква храна е настроен
организмът му.
На различни стъпала на пирамидата и за различни видове храна съществуват

принципно различни типове храносмилане. Като типът храносмилане до голяма степен
зависи от микрофлората в червата, а тя също е различна на различните стъпала на
пирамидата. Не бива да се правят изводи, докато преходът от едно стъпало към друго не е
завършен. Защото никому няма да дойде наум да храни кравата с месо, а тигъра с трева и да
прави изводи. За човека обаче се правят точно такива безсмислени изводи. Защото не
разбират принципната разлика между живата и мъртвата храна. Между типовете
храносмилане на различните стъпала на пирамидата. Между живота и смъртта.
Пък и как може да разбере умът на обикновения човек какво е животът, щом дори
науката не го разбира? Каквото и „научно" определение на живота да вземем, всички са
еднакво безсмислени и глупави. Например: „Животът е начин на съществуване на белтъчните
тела". Замислете се дали в това определение има макар и капчица смисъл? Със същия успех

може да се даде аналогично „научно" определение: сексът е начин на съвкупление на
белтъчните тела.
В научния и езотеричния подход към разбирането на същността на нещата има

съществена разлика. Има неща, които не се разбират и обясняват, а се знаят - не с разума, а с
душата, със сърцето. Природата нищо не обяснява, тя само показва кое е естествено и кое
против всяко естество; къде има сърце, а къде изобщо липсва. Природата знае, че живото
трябва да се храни с живо. Дайте на живите живото, а всичко мъртво оставете на мъртвите.
Безсмислено е да се впускате в научен спор с Природата.
Съществува обаче един начин, позволяващ поне да се приближим до разбирането на

същността на нещата - да ги назовем с истинските им имена. И по-нататък много кратко, за да
не изпробвам търпението ви, уважаеми читателю, ще направя точно това.
Може много дълго да се защитава и обосновава един или друг вид хранене.
Съществуват безброй т.нар. „правилни" видове хранене: според кръвната група, според типа
телосложение, вегетарианство, веганство (строго вегетарианство), аюрведа, макробиотично
хранене и т.н. Всички те са обединени от едно - всъщност това е некробиотика.
Според определението некробиозата (от гр. nekros -мъртъв, и biosis - живот, начин на
живот) представлява изменения в клетката, предшестващи нейната смърт. Целият живот на
човека, който се храни с мъртва храна, е преддверие на смъртта, подготовка към смъртта,
стремеж към по-скорошна смърт. Некробиозата е и особен тип храносмилане и обмяна на
веществата, към което организмът е принуден да се приспособява, когато го хранят с мъртва
храна. Така се формира и особен тип микрофлора, способен да усвоява мъртвата храна -
некрофлора.
Когато обаче в организма постъпва предимно или само жива храна, в него се създават
принципно различни процеси на храносмилане и обмяна - витабиоза. И микрофлората е
друга - витафлора. Тя се различава от некрофлората, както елфите и феите от гоблините и
орките. От едната страна, вълшебни и чисти създания, живеещи във вълшебна и чиста страна.
От другата - изроденост, мръсотия, мутанти, паразити, зловоние, изяждане на трупове,
гниене. Също така се отличават памперсите на бебетата, кърмени с млякото на майка, която
се храни с жива храна, от онези, хранени със синтетични млечни смески.
Не бива да се залъгваме от факта, че отвън всичко е красиво. Можеш да скриеш

вътрешната си същност, но тя няма да изчезне и да се промени. Некробиозата е мъртво на
входа, мъртво и мръсно отвътре, мъртво и мръсно на изхода. Витабиозата е живо на входа,
живо и чисто отвътре, живо и чисто на изхода. Това са факти, те не изискват обяснения.
Обяснение изисква само един факт: защо преходът към хранене с жива храна
предизвиква криза? Когато живата храна попада в мръсна среда, населена с некрофлора, тя
веднага започва да я чисти. На свой ред некрофлората не може да усвои живата храна.
Гоблините и орките са свикнали със съвсем друга храна.
Какво е необходимо живата храна да се усвоява пълноценно и да носи ползата, която

трябва да носи? Необходимо е да се изчистят всички вътрешни среди, да се изгони всичко
чуждо, всички паразити, за да заеме витафлора-та мястото на некрофлората. Такова

преустройство прилича на дългата война в Средната земя от „Властелинът на пръстените".
Преходът може да продължи неопределено време, зависи от състоянието на здравето и
замърсеността на организма. Но има случаи, когато то става достатъчно бързо и дори
безболезнено. Преминаването на ново стъпало на хранителната пирамида ще стане тогава,
когато в храносмилането спрат всички некробиотични процеси и се установи жива обмяна на
веществата - витабиоза. Едва тогава в организма ще започне истинският живот. Новият живот.
Орките и гоблините в микрофлората ще бъдат заменени с елфи и феи. И собственото ви

усещане ще бъде такова, сякаш вие самите сте се превърнали в елфи и феи. Вътре във вас не
е гнило подземие, а чиста вълшебна страна. По себе си съдя - това е странно, чудно и отдавна
забравено усещане: ти си на петдесет, а се чувстваш като на седемнадесет.
РЕЗЮМЕ
■ Мъртвата храна става още по-токсична в процеса на храносмилането, тъй като

смилането на нещо мъртво до голяма степен е гнилостен процес.
■ Синтетичните компоненти се добавят в продуктите нарочно, за да се пристрасти

потребителят към хранилката.
■ Според закона на Ерът, когато варената храна попада в стомаха, елиминирането на

токсините спира.
■ Усещането за претовареност наред с удоволствието от спирането на детоксикацията

обикновено се бъркат със ситост. Да се сравнява човешкият организъм с парен локомотив е
най-малкото некоректно.
■ На различните стъпала на пирамидата и за различни видове храна съществуват

принципно различни типове храносмилане.
■ Некробиозата е особен тип храносмилане и обмяна на веществата, към които

организмът е принуден да се приспособява, когато го хранят с мъртва храна.
■ Така се формира и особен вид микрофлора, способна да усвоява мъртвата храна -

некрофлора.
■ Когато в организма влиза предимно или само жива храна, в него се развиват
принципно нови процеси на храносмилане и обмяна - витабиоза и витафлора.
■ Когато живата храна попада в мръсна среда, населена с некрофлора, тя веднага

започва да я чисти.
■ Преминаването на ново стъпало на хранителната пирамида ще стане тогава, когато в

храносмилането спрат всички некробиотични процеси и се установи жива обмяна на
веществата - витабиоза.
Но и това не е краят, а само прелюдия към най-главното, за което скоро ще узнаете.

УРАВНЕНИЕТО НА ЖИВОТА
В предишната глава се спряхме на това, че преминаването на ново стъпало в
хранителната пирамида ще стане тогава, когато в храносмилането спрат некробиотичните
процеси и се установи жива обмяна на веществата - витабиоза. Тогава в организма ще
започне нов живот, защото рязко ще се повишат вашият жизнен тонус, намерението, Силата,
а след тях и способността ви да влияете на хода на събитията. За да разберем откъде ще
дойте тази Сила, нека си припомним гениалното уравнение на д-р Арнолд Ерът от края на XX
век: L = С - R, където L - жизнената сила, С - неизвестна величина, R - трудностите, бремето.
Неизвестната величина тук е енергията, която задвижва човешкия механизъм. Тя

наистина е неизвестна, понеже никой не знае откъде се взема енергията в живия организъм.
Животът не е химия в епруветка, не можеш да го изчислиш. Физико-химическият модел
(„парният локомотив") е само едно от примитивните обяснения. Останалите аспекти на
проблема са в областта на догадките. Освен всичко друго човекът като всяко живо същество е
потребител и същевременно генератор на космическа енергия. Може да се каже, че С е и
физическа сила, и енергията Чи (ци, ки), и силата на духа.
R е работата, изразходвана основно за преработването на мъртвата храна и

изхвърлянето на продуктите на обмяната. Всъщност организмът, чието функциониране се
крепи на некробиозата, се занимава само с това и няма време да се заеме със
самоизчистване, възстановяване и развитие. За разлика от витабиозата некробиозата протича
твърде бавно, мръсно, вяло и енергоемко. R е натоварване, бреме, което организмът носи
през целия период на съществуването си. И то непрекъснато нараства, тъй като резервите от
сили намаляват, а бремето на неизхвърлените продукти на обмяната се увеличава.
Въпреки външната простота уравнението на Ерът има фундаментално значение. То е не

по-маловажно от знаменитата формула на Айнщайн Е = тс2. Всъщност това е уравнението на
живота. То е и уравнение на смъртта. Ако R стане по-голямо или равно на С, животът спира.
Технически аналог на уравнението: реалната мощност (КПД) на автомобила е равна на

мощността на двигателя му минус всички разходи и силата на съпротивлението. Когато
силата на съпротивлението надхвърли мощността на автомобила, той спира.
Основният смисъл на уравнението на Ерът се състои в следното. От каквото и да се

състои енергията С, жизнената сила L в крайна сметка зависи от разходите R. Именно
разходите заслужават внимание, защото да се намали R е по-лесно, отколкото да се увеличи
С.
Величината на енергоемкостта и пропускателната способност на организма, или т.нар.

енергия Чи, обикновено е прието да се увеличава чрез сложни упражнения (практики). Те са
насочени към увеличаването на С. Но както следва от уравнението на Ерът, енергетиката
може да се повиши и по друг, по-лесен начин. Просто организмът да се избави от бремето, да
се отстранят всички некроби-отични процеси и да се премине на най-оптималния и с най-
малко разходи тип обмяна на веществата - витабио-зата. Това е равносилно от парен
локомотив да се прехвърлиш на Формула 1.

Храненето с продукти с нисък потенциал и от низш порядък води до вялост, тъпота,
хронична умора, затлъстяване, намаляване на общия тонус и замъглено съзнание. Това се
забелязва още от млада възраст, но не е толкова критично. После обаче се нарушават
функциите на органите на кръвообращението, бъбреците, кожата, дихателната и
храносмилателната система. По-нататък следват патологични процеси.
В същото време живата храна не само не обременява, а изчиства тялото, стабилизира

нервната система, прояснява съзнанието и което е най-интересно - връща на организма
способността за регенерация. Тази способност наистина съществува! Вероятно сте чували, че
според различни данни само няколко процента от човешкия мозък са активни. Но на
малцина е известно, че в средностатистическия човешки организъм активно работят най-
много 20 процента от всичките му клетки. Останалите се намират в състояние на „полусън"
поради хипоенергетика (липса на енергия в клетките). Когато обаче организмът премине на
ново стъпало в пирамидата, той се отървава от бремето R, енергийният му потенциал рязко
нараства и клетките се активизират. Тогава става възможно да се възстановят онези функции
и процеси, които на предишното стъпало са смятани за необратими. На новото стъпало много
неща са обратими.
Причината, поради която се занимавам с тази тематика, е, че новите принципи на

транссърфинга притежават огромна Сила, за която не подозирате. И не случайно съм избрал
съответния стил на изложение, защото е твърде сложно да се разчупят застиналите
стереотипи. Да се набие в главите на спящите, че не става дума за здравословно хранене, а за
принципно нови неща, макар и да лежат на повърхността. Спящите си знаят своето: „Къде тук
е транссърфингът? Не го виждам. Виждам само здравословно хранене. И какво ми дава на
мен?"
Това дава несравнимо усещане за свобода, ясен ум, енергия и еуфория. Помните ли
отговора на загадката на Надзирателя? Получавате свобода, когато спирате да се борите. Но
това е едва началният аспект на транссърфинга, само първата стъпка, първата степен на
свободата. Получавате нови степени, когато се отървавате от последните нишки, за които ви
държи и ви кара да се движите системата. Последните нишки на марионетките са храната,
информацията и условията на външната среда. Когато осъзнаете реалността на тези нишки и
ги разкъсате, вие се сдобивате със свобода, за която не сте и мечтали.
Всичко, за което пиша, са моите опити да ви покажа и да ви обясня, че свързващите ви

със системата нишки са реални. Ще ги почувствате, ако се опитате да се освободите от тях.
Както вече казах, на петдесет аз се чувствам като на седемнадесет. Но в действителност не е
съвсем така. Всъщност е много по-добре. Защото сега величината на R в моето уравнение е
нищожна в сравнение с товара, който носех на седемнадесет. Такъв ефект не може да се
постигне само с визуализация, именно затова е необходимо да се използва комплексният
подход: как мислим, как се храним, как се движим.
И когато някой ми казва, че всичко, за което напоследък пиша, са глупости, ме обхваща

чувството на дълбоко изумление. Как да ви обясня, как да ви покажа реалността на
обвързващите ви нишки? Съжалявам, че онзи, който говори така, не може да почувства и
никога няма да почувства кефа от свободата и лудата енергия.

Но има и други отзиви от хора, които са усетили вкуса от преминаването на ново
стъпало в пирамидата и са изпитали същото като мен. Моля ви, изпращайте ми писма за своя
опит, за да разберат и останалите - има изход към принципно друго измерение на реалността
и друго качество на живот.
Ако имате заветна мечта, ако вашата цел е трудно постижима, ако мнозина искат
същото като вас, ако ви се налага да стоите на дълга опашка за мечтата си, ако нямате
изключителни способности и таланти, трябва да знаете, че имате особен, уникален шанс.
Шанса да получите предимство, което другите нямат.
Шанса да разбиете матрицата и да се изтръгнете на свобода.
Поне трябва да знаете, че това е възможно. РЕЗЮМЕ
■ С прехода на ново стъпало в пирамидата рязко ще нараснат жизненият ви тонус,

намерението, Силата, способността ви да влияете върху хода на събитията.
■ Уравнението на Ерът: L (жизнената сила) = С (жива енергия) - R (бреме).
■ Човек е потребител и същевременно генератор на космическа енергия.
■ Сей физическа сила, и енергията Чи, и силата на духа.
■ R е работата, изразходвана главно за смилане на мъртвата храна и изхвърляне на

продуктите на обмяната.
■ Организмът, чиято функционалност е изградена на некро-биоза, всъщност се

занимава само с тази работа.
■ Да се намали R е много по-лесно, отколкото да се увеличи С.
■ Най-оптималният и с най-малки разходи тип обмяна на веществата е витабиозата.
■ Най-лесно е да се повиши енергетиката на организма, ако той се отърве от бремето,

като се премахнат всички некробиотични процеси.
■ Храненето с продукти с нисък потенциал и от низш порядък довежда до вялост,

тъпота, хроническа умора, затлъстяване, понижаване на общия тонус и помътняване на
съзнанието.
■ Живата храна не само че не обременява, а изчиства тялото, стабилизира нервната

система, прояснява съзнанието и връща на организма способността му за регенериране.
■ Последните нишки на марионетките са храната, информацията и условията на

външната среда.
■ Когато осъзнаете реалността на тези нишки и ги разкъсате, вие се сдобивате със

свобода, за която не сте и мечтали.

В издателство ЕКСМО излезе книгата на доктор Арнолд Ерът „Живото хранене".
ПИСМА ОТ СРЕДНАТА ЗЕМЯ

Уважаеми читатели!
Получавам от вас много писма, където разказвате за своя опит при преминаването на
ново стъпало на пирамидата. Не мога да поместя тук всички. Избрах най-характерните, за да
покажа, че всеки има свой, индивидуален опит. И е нужно да слушате преди всичко сърцето
си и да се движите по своя път - така, както самите вие смятате за правилно. Единственото,
което непременно трябва да се избягва, е фанатизмът във всичките му форми. Ако действате
постепенно, в хармония между душата и разума, ще успеете и ще стане точно така, както е
добре за вас, тъй като всеки човек е уникален.
□ Моят опит е следният: 25 години традиционно хранене с явни признаци на

алкохолизъм и две и половина години плавен преход към живо хранене.
Как преминавах към живо хранене?
Плавно. Действах интуитивно и според желанието си. Благодарение на това не изпитах

почти никакъв дискомфорт. С жена ми правехме всичко заедно, затова опитът ми може да
бъде умножен по две. Отначало се отказах от цигарите и алкохола, после от месото, след това
от рибата, от яйцата, от хляба, сетне станах веган, а после преминах към живо хранене.
Паралелно увеличавах суровите продукти в менюто си, едновременно се отказвах от
консервираните, от захарта и всичко вредно. Всичко това ми отне две и половина години.
Убеден съм, че ако веднага бях преминал към жива храна, щях или да се проваля, или да
имам големи трудности - както физиологични, така и психологически.
Какво ми даде живото хранене?
То не ме направи „пумпал". Матрицата прави човека такъв, като му внушава, че

колкото повече се суети, толкова повече ще се приближи до успеха. Това е типичен пример
за магарето и моркова. Има хора, склонни да се суетят. Точно те се хващат на тази въдица.
Казвам го от собствен опит: самият аз епизодично съм попадал в такива водовъртежи.
Преминаването към жива храна дава енергия от друг вид - спокойна, равномерна,
уверена. Бих я нарекъл здравословна. Това е, когато човек спокойно прави онова, което му
трябва, без изтощение, без пропадане, без разлики в настроенията, когато ясно преценява
силите си. Изпитах този вид енергия още преди окончателно да премина към живо хранене.
Внезапно започнах да напредвам там, където преди буксувах. Довършвах „застоялите"
работи, лесно се отказах от много неща, с които преди се обременявах. Наум ми идваха не
откачени идеи и фантазии, а именно „работни" идеи, които не угасват, а дават реален
резултат. Много е сложно да получиш такава енергия, когато си на традиционно хранене.
Обикновено животът подмята хората насам-натам, те дори разбират какво става, но

нямат сили да променят нещо. Сега ми е ясно, че храненето играе решаваща роля. Макар че
става въпрос не само за хранене, а и за „потребление". Например човек, „потребяват" всеки
ден новини от телевизора или интернет, не може без страх да върви в живота, да преценява
трезво възможностите си. Знам го по себе си. Храната, филмите, книгите, музиката, стоките -

всичко това така или иначе влиза в нас и трябва да се филтрира. Безспорно храната е на
първо място.
Какво не ми даде живото хранене?
Махалата обичат да демонстрират на човечеството т.нар. инспиративен (inspiration -

вдъхновение, въодушевление) подход към всичко. Например герой от холивудски филм седи
унил, но после получава озарение и се втурва окрилен... Внедрили са ни този чип за
инспиративност и ние си ходим с него, за радост на махалата.
За разлика от примамките на матрицата при преминаването към натуралното хранене

няма йо-йо ефект, поне при плавен преход. Има просто спокойна радост и увереност, почти
няма страхове. Животът с всеки изминал ден става по-добър и по-стабилен. Проблемите си
отиват. Движението към целта престава да бъде борба. Постигате успехи. И то спокойно, без
еуфория.
И така - поне в моя случай - живото хранене не носи възторг, еуфория и екстаз. Не ме
направи пумпал, способен да работи без умора. Не съм непрекъснато в позитивно
настроение. Получих нещо повече, което не може да се опише. Трябва да се опита.
Моите препоръки.
фармацевтичните компании години наред разработват лекарства срещу различни

болести, витаминни комплекси, до известна степен подобряващи самочувствието,
антибиотици и др. Харчат се милиарди долари. Моят живот (включително и на семейството
ми) получи съвсем друго качество. Супер е! Харесва ми такъв живот!
□ Всичко започна преди няколко години, когато за пръв път прослушах „Транссърфинг
на реалността". Дотогава се сбъдваха много мои намерения и вече знаех, че „това" работи.
Но не можех да разбера какво е написано в книгата. Опитвах се, но не успявах.
Измина около година. Чух от един човек мисълта, че употребата на алкохол влияе на
нивото на осъзнатост. И реших да опитам. Напълно се отказах от алкохола. Дори на празници
не пиех. След няколко месеца сякаш ме осени. Най-сетне започнах да разбирам за какво е
тази книга. Не само слушах, но и чувах. Като стигнах до „Апокрифният транссърфинг", твърдо
реших да изпробвам върху себе си живата храна.
В книгата неведнъж се изтъква необходимостта от плавен преход. Но аз толкова силно

исках да почувствам действието на живата храна, че много бързо преминах към този вид
хранене. Освен това престанах да пия чай и кафе. Пиех само жива вода.
Резултатите не закъсняха. Преди преминаването ми на този вид хранене енергетиката

ми беше ниска. Вечер, след като се нахранех, очите ми веднага се затваряха и заспивах. При
ръст 174 см тежах 85 кг. Започнах бързо да отслабвам. За три месеца свалих около 15 кг и
продължавах да слабея. Чувството беше прекрасно, искаше ми се да летя. Енергията ми беше
в излишък. Наспивах се за 4-5 часа. Започнах да правя гимнастика и много се разхождах. И
въпреки това имах енергия в изобилие. Не знаех какво да правя с нея.

Близките ми се тревожеха, че бързо отслабвах. В службата ми беше невъзможно да
обядвам заедно с колегите си. Постоянно надничаха в чашата ми и коментираха. Жена ми и
тъща ми се чувстваха ненужни, защото бяха свикнали да ми готвят. Събуждах се в 5 ч сутринта
и не знаех какво да правя. Чувствах, че съм се наспал, а нямаше с какво да се заема. Погледът
ми за ситуациите се проясни. В службата с лекота решавах всякакви задачи. Можех да гледам
трудностите сякаш отстрани и лесно да ги преодолявам.
В един прекрасен момент, когато достигнах 65 кг, реших да спра. Разбрах, че в моите
условия не бива да допускам резки изменения. Те ще повлекат други промени, за които още
не съм готов. Отнася се за работата ми - засега не съм готов да я напусна, тя ми харесва. Ето
защо напълно се върнах към предишното хранене. И дори започнах да ям месо.
Реших да осъществя прехода бавно, за три години. Сега съм на 27 и до 30 смятам

напълно да премина към жива храна. Мина половин година от момента, когато започнах
бавно преминаване към жива храна. В менюто ми преобладават пресни плодове и салати.
Продължавам да не пия кафе и чай. Понякога на празник си позволявам мъничко алкохол.
Събуждам се, преди часовникът да иззвъни, но не толкова рано, както по време на пълното
живо хранене.
Наскоро открих следния интересен факт. Престанах да чувствам вкуса на месото. То

стана абсолютно безвкусно за мен. Месните блюда, които преди обичах, сега са ми
безвкусни. Предпочитам салата от пресни зеленчуци, отколкото пълнени чушки.
□ Опитах се да включа в менюто си живата храна постепенно, използвайки системния

подход за поетапно заместване на продуктите, както вие препоръчвате, но разбрах, че ми се
иска по-бърз преход, без никакви системи. От втори януари, когато новогодишните салати
бяха доядени, престанах да ям термично обработена храна. Алкохола и цигарите оставих
около месец по-рано.
Сега периодично се връщам назад по отношение на храната, но си позволявам това,

щом много ми се иска, не се насилвам и не се измъчвам от угризения на съвестта. Това е моят
път. И провалите ми са все по-редки. Тежко ми бе да откажа цигарите - добре ме разтърси,
„въдицата" ме теглеше. По-лесно ми беше да оставя алкохола, изобщо не ме тегли. И нищо
не ме дразни дори в пиеща компания - веселя се като всички.
Да кажа, че започнах да се чувствам по-добре, значи да не кажа нищо. От душата ми

сякаш паднаха тежки окови. Чувствам се леко и свободно. И това е само началото! Още не
съм свикнала и продължавам да се чудя. Пък и едно е да четеш, съвсем друго е да го изпиташ
реално.
□ Преминавам постепенно към живо хранене (от половин година) - сутрин и вечер
всичко сурово, през деня варено (но със салата). Благодаря на любимия ми съпруг - той не ми
пречи, а приема моите нововъведения (понякога се шегува с мен). Готвя му както обикновено
и всички са доволни, никакви конфликти.
□ В живото хранене няма нищо екстремално или необикновено, ако човек е стигнал до
него естествено и непринудено. Не му отдавах особено значение и не си поставях никакви
рамки. И когато ми се приискваше с нещо да се „отровя" от предишния живот, например

пържени картофки (вкусовите рецептори си искаха предишната наслада), просто изяждах
няколко парченца, разбирайки, че изобщо не ми е нужно.
Нито обкръжението ми, нито семейството ми не се вълнуват особено по този повод.

Когато се събираме на празници, близо до мен се поставя огромно блюдо със салата или
ядки. Нито веднъж не ми се наложи нито да обяснявам, нито някого да убеждавам. Чувствам
се изумително леко и винаги съм позитивна.
□ Отдавна не пия алкохол и не ям фастфуд. Но понякога безумно ми се иска този

ужасен хамбургер или малко вино. Не се ограничавайте в такива строги рамки. Нали сте
господар на своята реалност! Обикновено в моментите, когато много ми се иска, аз си
позволявам да изям нещо или да пийна, което не съм правила отдавна. При това си казвам:
„Яж, яж, миличка, коремчето ми иска нещо вкусничко - похапни си, смилай всяко късче от
този „деликатес". На следващия ден или след няколко часа обикновено разбирам, че това не
ми е нужно, не е вкусно, безсмислено е и т.н. И пак се храня както преди. Трябва да дадете на
организма си да разбере, че това е гадория. След като дълго не сте яли хляб (не сте пили
алкохол, не сте пушили), това би трябвало да ви се стори гадно. Същността е, че днес аз
осъзнато ям хляб, а утре осъзнато не искам да го ям.
□ Преминах на живо хранене, докато кърмех (синът ми беше на половин годинка).

Резултатът е - разхубавих се, вталих се и изглеждам с 10 години по-млада. Синът ми е здрав.
Кърмя го и досега, а той вече е на 2 години и имам много мляко. И настроението, и енергията
ми са супер!
□ Вече година не ям месо. Рядко си позволявам печена или варена риба. Не съм
преминал изцяло на живо хранене, но се старая да ям плодове, зеленчуци, салати. Закусвам
само с пресни плодове, до обяд ям различни ядки и сушени плодове. За обяд -листни и други
зеленчуци, малко варена храна с хляб без мая, сирене. На вечеря - също. Дори на подобен
вид хранене организмът се преустрои и самочувствието ми се подобри. Имам намерението
съвсем да се откажа от варената храна и изцяло да премина на жива. Мисля, че съм на прав
път. Благодаря на моя свят, че ми даде възможност да разбера транссърфинга.
□ Известно време след като преминах на жива храна, започна детоксикация на

организма ми. Околните ме убеждаваха, че ще се погубя, а съм толкова млад. А сега - нищо,
някои дори ме разпитват защо сякаш светя. Ха-ха, какво да им кажа, няма да разчупвам
стереотипа им, я - за спящите това е смъртоносно.
□ Удивяват ме усещанията ми. Тридесет минути след като закуся, на път за работата,
започвам да се усмихвам, просто отвътре извира светлина. Появи ми се чувство на свобода.
Просто не разбирам какво е това, от какво съм свободна? Свърших маса работа, нямам
умора, лягам си да спя само защото така е прието - няма да седя будна цяла нощ, я.
Външността ми се променя. По-лесно понасям стреса, миналата година имах проблеми, а
сега внезапно усетих, че за всички тези месеци нито веднъж не съм пила лекарства. Почти
нямам миризма, практически се отказах от дезодорантите. Дрехите ми не миришат, краката
ми също. А щом изям нещо необичайно, веднага два-три дни мириша неприятно. Втора зима
не настивам, а преди боледувах по цяла седмица минимум два пъти през сезона. Щом се

отказах от макароните, ориза, гриса, картофите и хляба - край, и грипът, и простудата ме
забравиха.
РЕАЛНА ЕЗОТЕРИКА
Завършвам цикъла от „глави", посветени на темата за живото хранене. Достатъчно
говорих за смисъла, целите и предимствата на преминаването към ново стъпало на
хранителната пирамида. Остана да отговоря на последните въпроси. Защо не всички успяват?
Как трябва да действате, за да успеете?
Искам още веднъж да подчертая: не проповядвам здравословно хранене, не ме

интересува здравословният начин на живот, не се занимавам със суровоядство. Аз се
занимавам с транссърфинг - управляване на реалността. Това е холистична техника, която се
състои от три неделимо свързани съставни части: как мислим, как се храним, как се движим.
Дори само една да липсва, техниката ще бъде непълноценна, едностранчива, несъвършена.
А и човек не е само тяло, само душа и само разум, а всички тези части, слети в едно цяло.
По същия начин „диванният транссърфинг" или „транссърфингът в обора" не е

транссърфинг; здравословният начин на живот не е транссърфинг; суровоядството също не е
транссърфинг.
За съжаление понякога става така, че като срещнеш суровоядец, огледаш го и си

мислиш: не, нещо тук не е както трябва, на мен това не ми е нужно. И наистина, достатъчна е
само една шугава овца, за да развали цялото стадо. Откъде идват проблемите там, където би
трябвало да видим обещаните предимства?
Съществува следния парадокс: колкото по-високо е качеството на обслужване на

организма, толкова повече изисквания той поставя. Колкото и да е странно, организмът се
държи като дете, което толкова повече капризничи, колкото повече го глезиш. Или като сноб,
който бързо свиква с лукса и е много трудно да му угодиш. В какво се проявява това?
Ако започнеш да се занимаваш активно със спорт, забелязваш, че бързо губиш форма,
ако макар и за кратко прекъснеш тренировките или тренираш недостатъчно усърдно.
Появяват се болки в мускулите, ставите, гръбнака, слабост, неразположение, дори
заболявания. А преди, когато въобще не си се занимавал със себе си, нищо подобно не се е
случвало, тялото кротичко си е влачило хомота и не се е оплаквало.
Когато преминеш на хранене с храна от първи род, на пръв поглед най-качествената и

пълноценната, може да възникне недостиг на витамини и минерали, дори косите и зъбите ти
да започнат да падат. А преди, когато основно си се хранел с консерви, салами и макарони,
изяждайки от кумова срама по един лист салата на ден, самочувствието ти е било прилично,
нормално.
Как е възможно това и какъв е смисълът да се грижиш и да угаждаш на организма си?

Представете си живота на един клошар и на човек, който е свикнал да си се гледа, да си
угажда и да не се лишава от нищо. Първият няма дори четка за зъби, принуден е да живее
ден за ден - с минимум желания и претенции. А сега си представете колко неща са нужни на

втория! И колкото по-висока е летвата на качеството на живота му, толкова повече вещи и
атрибути са му необходими.
И организмът когато го храниш с нискокачествена храна, пада до маргинално

състояние, става безчувствен, натоварили са го с непосилно бреме, принудили са го да тегли
хомота като каторжник, иска само да довлачи товара си. Аналогично - магарето, обречено
цял живот да обикаля в кръг и да върти воденичните камъни, не се съпротивява и не роптае.
Приспособило се е към своята участ и е потънало е дълбок сън, просто няма друг избор. И на
организма нищо друго не му остава, освен да се примири и да се приспособи. От такъв живот
той много бързо се износва, но докато в него има искрица живот, покорно влачи хомота си.
Слава Богу, способността да оцеляваме в екстремални условия ни е заложена от Природата.
Но не и безгранично.
А сега си представете какво става, когато организмът се освободи от товара, освободят

го от хомота и го пуснат на свобода. Включват се процесите на изчистване, обновяване и
регенерация. Организмът се заема да възстановява и да възражда всичко изгубено. Но тук го
застигат проблемите на преходния период. Трупат се планини от боклуци в процеса на
„капиталния ремонт", а мощностите на отделителните системи не стигат. Вследствие на това
се изострят хроничните болести. Организмът се оказва в сложна ситуация, той е объркан,
трудно му е да се преустрои. Точно тогава вместо очакваните промени към по-добро може да
настъпи влошаване.
Организмът сякаш увисва между две стъпала на пирамидата. Вече не може да живее
постарому, а поновому още не умее. Колко ще продължи това, не е известно. За всекиго е
различно, индивидуално е.
И така, ако искате наистина разкошен живот за своето тяло, трябва да пристъпите към
това грамотно и осъзнато, а не както дойде. Шега ли е да се преместиш на друго стъпало на
пирамидата? Как да се направи това е описано подробно в „Апокрифният транссърфинг". Тук
ще изброя накратко основните принципи на прехода.
Главният принцип е постепенност
Резкият преход към жива растителна храна може да бъде съпроводен с неприятни
ефекти. Настъпва криза: храносмилането се разстройва, изострят се старите заболявания или
се появяват нови, наблюдава се рязко отслабване, възможни са главоболие и зъбобол,
алергични реакции, раздразнителност, нервност, лошо самочувствие и дори депресии.
Разбира се, всичко с времето се нормализира. Именно кризисният период обаче, когато
вместо очакваното подобрение настъпва влошаване, е основната причина, заради която
хората не издържат и се връщат към мъртвата храна. Резкият преход е силен стрес и за
съзнанието, и за организма.
Не ограничаване, а заместване
Необходимо е конкретна вредна храна да се замени с по-малко вредна. Например

захарта с мед, пастите и тортите - със сушени плодове, пушеното с варено, тиганът с тенджера
за варене на пара, мазното с постно, олиото и зехтинът с ленено или кедрово масло, кашите с

кълнове от бобови и зърнени семена с див ориз. Изделията от бяло брашно, хлябът с мая,
всички видове консервирани продукти се заменят с натурални.
Не замърсяване, а изчистване
Хранителните продукти следва да се подбират с оглед на това повече да изчистват, а да

не замърсяват. Например изделията от бяло брашно задръстват червата и черния дроб с
мазутоподобна маса, а продуктите от пълнозърнесто брашно ги изчистват. Варените каши
превръщат организма в зеленясало блато, а кълновете от бобови растения (фасул, нахут,
леща и др.), дори варени 3-5 мин, го изчистват на всички нива - от клетките до филтриращите
системи. Дивият ориз (дори варен) е много добра храна в преходния период.
Има продукти, които изчистват организма по-добре от всяко гладуване. Тук публикувам
три рецепти, които най-вероятно не са ви известни. Повярвайте ми, те заслужават да се спрем
по-подробно на тях.
Отначало приготвяте расторопшата. Вземете 1-1,5 кг семена от нея, грижливо ги

измийте, сипете ги в емайлирана тенджера и ги залейте с вода, в която е накиснат шунгит.
По-добре е да направите това рано сутринта. Вечерта излейте водата, семената, които са
изплували, изхвърлете, а другите прецедете през гевгир и ги покрийте с 4 слоя влажна марля.
Сутринта и вечерта на следващия ден пак измийте добре семената под струя вода, без да
махате марлята. По-добре използвайте престояла вода, желателно е с накиснат шунгит, за да
унищожите патогенните бактерии. Следващата сутрин семената би трябвало да са покълнали.
Отново ги промийте, разстелете ги в тава и ги изсушете във фурничката на най-ниска
температура с отворена врата.
Така ще получите продукт, който практически няма аналог по своите хранителни,

лечебни и изчистващи свойства. Расторопшата има едно уникално свойство -тя възстановява
клетките на черния дроб и изкарва токсините от организма. Освен това е силен антиоксидант.
Флавоноидите в нея проявяват 10 пъти по-висока антиоксидантна активност, отколкото
токоферола, известен като витамин Е - витамина на младостта. В състава на това растение
влиза едно уникално биологично активно вещество - силимарин, което по лечебните си
свойства е многофункционално, затова расторопшата не може да бъде причислена само към
една група лекарствени средства. Наричат я „Подаръкът на Дева Мария". Тя е национален
символ на Шотландия.
А сега - рецептите.
1. Елда, която не е била подложена на топлинна обработка. Изчистете я, промийте в

гевгир и я накиснете за 3 часа в шунгитова вода. Можете да смесите една част чиста зелена
елда и една част неолющена - тя е по-ефикасна за изчистване на организма. Изцедете я в
гевгир и я покрийте с влажна марля. Елдата покълва за 12-14 часа.
Покълналите семена измийте, поставете ги в блендер, залейте ги с вода един пръст над
тях и ги смелете. После смелете 3 супени лъжици семена от расторопша и ги изсипете върху
порцията елда. Добавете 1 чаена лъжичка кедрово или орехово, или масло от расторопша и
разбъркайте. Живата каша е готова.

Всичко това се приготвя бързо и изисква минимален разход на време и усилия. Затова
пък ефектът е колосален - хранителната стойност и лечебните свойства са от висше качество,
освен това не е лошо на вкус. Може да стои в хладилника не повече от три денонощия.
(Расторопшата трябва да се смила и добавя в порцията непосредствено преди употреба.) Но
главното достойнство на това блюдо, особено в преходния период, са неговите изчистващи
свойства. Ако изядете чиния каша преди лягане, можете да се събудите през нощта, плувнал
в пот, и това е много добре - организмът се чисти!
2. Смелете половин чаена чаша ленени семена и 3 супени лъжици расторопша.

Добавете 1 чаена чаша вода, 1 чаена лъжичка тиквено масло, може малко мед и канела на
вкус. Разбъркайте всичко. Приготвянето е елементарно, но е много питателно и вкусно.
Паразитите просто не понасят тази каша, а на вас ще ви хареса.
3. В живия овесен кисел от системообразуващите рецепти добавете 3 супени лъжици

расторопша.
Натурални продукти
Веднъж завинаги престанете да употребявате всякаква химия, синтетика и ГМО.

Варената храна може още дълго време да присъства в храната ви, но с храната на матрицата
трябва да се простите.
Кои продукти са натурални? Тези, които не съдържат изкуствени добавки, консерванти,

подобрители на вкуса, ароматизатори, емулгатори, оцветители, сгъстители -всички те ви
привързват към хранилката. Ако послушно гълтате хапчетата на системата, никога няма да се
измъкнете от матрицата и да вдишате свежия вятър на свободата.
Всъщност вие не знаете (а в Русия и нямате право да знаете) какво точно е добавено в
салама, кренвиршите и полуфабрикатите. Производителите и търговците крият истинския
състав и произход на продуктите или го съобщават с най-дребния шрифт. В повечето случаи е
по-разумно да приготвите нещо със собствените си ръце, отколкото да плащате със здравето
си за икономисаното време.
На натуралния продукт не са му нужни никакви изкуствени добавки. Дали на салама му

трябва генномодифицирана соя като ингредиент? Не, саламът трябва да се състои от месо. А
дали този ингредиент е нужен на купувачите? Също не. Но те купуват, без да мислят.
Повечето потребители абсолютно не се замислят какво ядат. А после боледуват и умират.
Ако започнете да се замисляте и да се интересувате от съответната информация, ще

направите ред открития. Например от какво трябва да се състои натуралната майонеза. За
илюстрация ще приведа рецептата на майонезата, с която някога, когато още не е имало
изкуствени добавки, се е гордеела Франция.
250 г растително масло, 2 сурови жълтъка, 1 чаена лъжичка горчица, 50 г оцет, сол и
захар на вкус.
Разбиват се жълтъците заедно с горчицата и солта, като постепенно се добавя

растителното масло. Накрая се прибавят оцетът и захарта, като оцетът може да се замени с
лимонов сок. Тази майонеза лесно се приготвя вкъщи - или ръчно с вилица, или с миксер. По-
добре е да се използва нерафинирано олио или масло от расторопша, а яйцата да са
домашни. Няма никакви хитрости и добавки, те са необходими там, където трябва да се
икономиса суровина, да се увеличи срокът на годност, да се спечели повече и да се скрият
задкулисните машинации.
В днешните условия горната рецепта за майонеза има повече езотеричен смисъл. Днес
условията са други, човекът е друг и реалността е съвсем друга - техногенна. И ако в
съвременни текстове ви убеждават, че сте способни да управлявате реалността, без да
обелят дума за влиянието на храната, информацията, условията на външната среда и начина
на живот, можете да бъдете уверени, че ви заблуждават или ви предоставят откъслечно,
„огризано" знание.
РЕЗЮМЕ
■ Когато храниш организма си с нискокачествена храна, той изпада в маргинално

състояние.
■ От такъв живот организмът бързо се износва, обаче докато животът в него тлее, той
покорно влачи хомота си.
■ Когато организмът се освобождава от товара си, започват процеси на изчистване,

обновяване и регенерация.
■ Възниква критична, повишена нужда от витамини, минерали, микро-и

макроелементи.
■ Колкото по-високо е качеството на обслужване на организма, толкова повече

изисквания той предявява.
■ Необходимо е да увеличавате частта на живата растителна храна в менюто си

постепенно, без напрежение, с удоволствие.
■ Не бива да има ограничаване, а замяна на едни продукти с други, по-ценни и по-

малко токсични.
■ Трябва да се откажете веднъж завинаги от всякаква химия, синтетика и ГМО.
■ Натурални са продуктите, които не съдържат изкуствени добавки.
Както виждате, информацията е много плътна, трудно е да се усвои отведнъж, така че

за да си починем, ще се прехвърлим на друга тема.
ГЛАСОВЕТЕ НА АЙУА*
(* Eywa (от филма „Аватар") - Дърво на душата, Дърво на живота, или Mother Тгее,
както е в оригиналния сценарий на Дж. Камерън.)
Уважаеми читатели, всеки ден получавам различни отзиви от вас. Те се разделят на

следните категории: послания на любов, благодарност, съпреживяване, подкрепа; молба да

изпратя електронни текстове; въпроси за банкови сметки; поучителни, назидателни
послания, както и хладно-враждебни и просто груби укори.
Великолепен букет! Благодаря ви.
Имам чувството, че стоя пред дървото Айуа и разговарям с живите души, обитаващи
клоните му. Горните клони са населени с „чистите души". Те приличат на чудните златисто-
зелени змийчета от приказките на Хофман. Радват се на живота, от което на всички, които са
наблизо, им става радостно. Звънят с кристалните си звънчета и пръскат около себе си
искрящи изумруди.
На долните клони и близо до корените са се разположили вечно недоволните и

враждебно настроени субекти. Чувстват се зле, но същевременно сякаш им е добре, защото
им е зле. Непрекъснато констатират и подгряват това свое „зле", а после го разпръскват
навсякъде, за да се чувстват зле и другите.
По същия начин се разпределят и отзивите в писмата - от висшите вибрации към

низшите. Получавам немалко послания на безусловна любов. Не любовни, а именно
послания на любов, които за нищо не молят, а просто желаят любов, късмет и щастие. Просто
така, без други причини, по повод и без повод. Бих ги нарекъл чисти души. Те вече
практически са се превърнали в семена на Айуа и са готови - както е прието във философията
на будизма - за висши инкарнации. Бих поставил висока оценка и на онези, които без
обяснения и оправдания ме помолиха да им изпратя електронния текст. Това доказва, че
човекът е в състояние на равновесие със себе си и околния свят.
Няма да оценявам и интерпретирам отзивите от другите категории. Не е трудно всеки

да го направи за себе си. Принципът е следният. Когато реагираме на външно послание или
дразнител, ние проектираме върху другите своите очаквания; обвиняваме ги за нещо, за
което сме си виновни ние; критикуваме другите за това, от което самите ние страдаме;
обожаваме да обсъждаме чуждите недостатъци и грешки; когато ни намекват за слабостите
ни, избухваме. С една дума, реагираме на нещата, за които съзнателно или несъзнателно се
чувстваме непълноценни или разтревожени.
Същото се отнася и за положителните ни качества. Например състраданието и

съпреживяването са висши форми на проява на безусловна любов. „Обичам те и те ценя
толкова, колкото и себе си." Желанието да помогнеш, искреното съпричастие,
благородството, уважението, достойнството, честта, щедростта. Към хората, животните,
растенията, към цялата ни планета. Аз се грижа за своя свят, а моят свят се грижи за мен.
Такива качества притежават мнозина.
Можете лесно да определите плюсовете и минусите си. За тази цел е необходимо да се

събудите и да се осъзнаете в мига, когато реагирате на външно послание или дразнител. И
веднага ще разберете къде ви „стиска чепикът" и с какво можете да се гордеете. Това е
огледалото, което е винаги с вас. Можете да се огледате в него във всеки момент. И не ви
трябва никакъв психоаналитик, а само осъзнатост и честност.
Е, разбира се, и желание да разберете себе си, готовност да видите както силните, така
и слабите си страни. Това не е маловажно, защото повечето хора изобщо не желаят да се

оглеждат в огледалото, а реагират тъпо, несъзнателно и сляпо. Така са свикнали - да живеят
насън. Така е по-удобно, по-добре да не се вглеждат в себе си.
Много е полезно да имате в себе си такова огледалце за лично ползване, тъй като
човек до голяма степен създава своята реалност, когато, застанал пред огледалото на света,
реагира на появяващите се там образи. Всички живи същества имат основен, базов рефлекс:
допир - реакция. От него се ръководят всички, от най-простите твари до онези, които се
наричат разумни. Като реакцията на мидата обикновено взема надмощие над осъзнатата
реакция.
Отговорът ви на който и да е външен образ е вашето собствено послание към

огледалото на света. Каквото изпратите там, това и ще получите. Създайте си навика, преди
да изпратите каквото и да е послание във външното огледало, да погледнете вътрешното си
огледалце. Осъзнайте какво се каните да изпратите и дали то ви е нужно. Не е задължително
да облечете оранжева роба и да дрънкате с камбанки, пеейки „Харе Кришна". И не е нужно
да потискате емоциите си. Смисълът е да се научите да управлявате „черупката на
раковината си" - не емоциите, които са вторични, а отношението ви.
Да изчистите негативизма от реакциите си. Тогава и вътрешният ви свят ще се изчисти,

и външният ще засияе. И вие самите няма да забележите как ще се окажете на най-горните
клони на дървото Айуа.
Ще ви дам пример. Когато от долните клони ми изпращат злобно послание от рода на:
„Защо се занимавате с всякакви глупости! Дайте ми нови практики!" - веднага ми става ясно,
че този човек не се е приближил и на сантиметър към онова, което се нарича управляване на
реалността. Какъв смисъл има от нови практики, след като не е усвоил дори основите - поне
принципа на бумеранга и координирането на намерението. Инструментите на транссърфинга
са безполезни, щом си преизпълнен с негативизъм. Но ако преди да изпрати такова
послание, той се погледне в личното си огледалце, може да разбере нещичко, пък и да
избегне бумеранга, който непременно ще се върне в една или друга форма.
Между другото на желаещите да получат „нови практики" предлагам отначало да

отговорят на следния въпрос: с какво се различава Наблюдателят от Надзирателя?
Читателите, които не са „препускали" по книгата, а са чели осъзнато и осмислено, би
трябвало да знаят отговора.
За тези, които са чели внимателно, предлагам малко по-сложен вариант: Наблюдателят

е този, който... (три думи). Надзирателят е този, който... (три думи).
Ще се вместите ли в определеното количество думи? Макар че е достатъчна и само

една. Подсказвам: кои в нашето общество са наблюдатели, а кои надзиратели?
РЕЗЮМЕ
■ Можете лесно да определите плюсовете и минусите си. За тази цел е необходимо да

се събудите и да се осъзнаете в мига, когато реагирате на външно послание или дразнител. И
тутакси ще разберете къде ви „стиска челикът" и с какво можете да се гордеете. Това е
огледалото, което носите винаги със себе си.

■ Отговорът ви на всеки външен образ е вашето собствено послание към огледалото на
света. Каквото изпратите там, това и ще получите.
■ Създайте си навика, преди да изпратите каквото и да е послание към външното

огледало, да погледнете вътрешното си огледалце. Осъзнайте какво се каните да изпратите и
дали то ви е нужно.
ЖИВ ШОКОЛАД
Получих много писма от читатели с отговор на теста от предишната глава.
Съотношението между правилните и неправилните отговори е около 50 на 50. Това не е
лошо. Значи осъзнатостта на мнозина от вас е на достатъчно високо ниво. Но далеч не на
всички. Съобщавам правилния отговор. Наблюдателят е този, който гледа чуждо кино.
Надзирателят е този, който снима собствено кино.
Победителят е Наталия, чийто отговор е най-точен и се изразява с една дума.

Наблюдателят е зрител. Надзирателят е сценарист.
Наблюдателят е страничен, пасивен зрител. В най-добрия случай не е обсебен от

играта, а просто гледа отстрани ставащото. Но не е достатъчно да влезеш в зрителната зала.
Също както не е достатъчно да четеш книги само за да разбереш нещо си, без да правиш
нищо.
Надзирателят е и актьор, и постановчик, и зрител - с други думи, създател, творец. В

предишните глави споменах, че съвременното общество се дели на хора, които създават
информация, и на хора, които я консумират. Последните са мнозинство. Потребителят на
информация седи пред екрана на телевизора или компютъра и наблюдава как някой друг
създава своята съдба.
Създателят на информация за разлика от пасивния потребител дори не е непременно

този, който пуска медийна продукция. Той активно транслира в огледалото на света своето
намерение, прожектира своето кино, следователно получава и в реалността онова, което е
намислил.
Напомням ви, че за каквото и да става дума тук, главната цел е да се изтръгнете от

рамките на пасивен потребител на информация и да станете активен транслатор, Създател на
своята реалност. Всъщност в условията на съвременната действителност това съвсем не е
проста задача. Когато пишех първите книги за транссърфинга, изобщо не подозирах, че след
десет години тази задача ще бъде поставена толкова остро. За да се превърнеш от
Наблюдател в Надзирател, се изисква да освободиш вниманието, възприятието, съзнанието и
енергетиката си от паяжината на системата. Натуралното хранене (дори не задължително
суровоядството) подпомага този процес.
Техногенната храна е бомбата със закъснител, която гръмко и зловещо тиктака,

разлюлявайки махалото на „онази с косата"? И то покосява наред - стотици милиони
ежегодно умират от болести, чиято причина са новите хранителни технологии. А наред със
здравето и енергията системата поглъща и съзнанието - то също изтича тихо и незабелязано,
капка по капка.

Някой ден можете да се събудите и да откриете, че напълно сте изгубили способността
си за визуализация. И тогава - сбогом, транссърфинг. Нима и това е възможно? Да, разбира
се. Но засега да се престорим, че нищо не е станало, и да се заемем с нашите скучни работи.
Замяната на кафето и шоколада
За мнозина това наистина е проблем - не им се иска да се откажат, а не виждат

алтернатива. А защо трябва да се отказват?
Защото тези продукти са силно токсични. Който вече достатъчно е изчистил организма
си с живото хранене, знае: щом пийне кафе или хапне шоколад, след час, а дори и по-рано
настъпва истински махмурлук. Но кофеинът няма нищо общо.
Работата е там, че кафето и шоколадът са голям световен бизнес. А както е известно,

големият бизнес не подбира средствата за получаване на печалби. На плантациите за кафе и
какао широко се използват химикали. Точно те предизвикват интоксикация. При изпичането
на зърната кафе и какао, както и при приготвянето на шоколад токсичността на крайния
продукт значително нараства.
В това отношение чаят е по-малко токсичен, но само защото не го пекат и за

приготвянето на крайния продукт - чаша чай, се изискват относително малко количество сухи
листа. Разбира се, и чаените плантации се обработват с торове, пестициди, инсектициди. В
тези условия, при които отвсякъде си заобиколен с химия, оптималният изход е да пиеш
чиста жива вода. Понякога се ужасяваш: как човек може да изпие толкова кафе за един ден?
Или чай, газирани напитки, сокове от кутии, но нито капка чиста вода? Кръвта се сгъстява и ти
остава само да се чудиш как организмът е способен все още да функционира.
А когато престанеш да употребяваш кафе и чай и преминеш на жива вода, скоро

започваш да се замисляш -защо са ни нужни? Добре е да живееш с кофеин, а без него - още
по-добре.
Но ако все още имате нужда от допинг и ви се иска нещо сладко, добра, и то полезна
алтернатива, е дивото живо какао, което расте в естествени условия и не се подлага на
термообработка.
Какаото съдържа малко кофеин, ала има друга съставка - теобромин. За разлика от
кафето живото какао не разстройва нервната система, не предизвиква интоксикация,
пристрастяване и други странични ефекти. Положителните му качества са: антидепресант,
изключително силен антиоксидант, богат източник на микро- и макро-елементи, стимулира
работата на мозъка, укрепва сърдечно-съдовата система, стабилизира нервната система и
съня, подобрява външния вид, общото самочувствие и настроението. Следват рецепти.
1. Най-простата: смесете какаови зърна с малко мед и яжте. Само че дъвчете добре и
не злоупотребявайте с количеството, защото все пак това е допинг, трябва да се приема с
мярка. Наведнъж не повече от лъжица - лъжица и половина, а на ден - най-много 40-50
грама. И най-късно 3 часа преди сън, защото няма да заспите.
2. Какаова напитка: смесете равни части какаови зърна и кедрово кюспе, смелете ги в
блендер, добавете вода, малко мед и пак смелете. Съотношението на ингредиентите се
подбира в зависимост от вкуса. Може да се съхранява в хладилник, преди употреба да се
разклаща.
3. Чай с какаово масло. В чашата с горещ чай добавете 1 чаена лъжичка какаово масло
и малко мед. Какаовото масло е също толкова полезно както какаовите зърна. Тази напитка е
прекрасна през зимата, стимулиращият ефект е много по-силен от чашката кафе. Но без
вредните последици.
4. Живи бонбони. Смесете равни части какаови зърна и кедрово кюспе, смелете,
добавете орехи и мед. Замесете тесто, направете топчета и приберете в хладилника. За
аромат можете да добавите пръчка канела и ванилия. Прибавя се такова количество мед, че
да получите твърдо тесто. Например: 200 г какаови зърна, 200 г кедрово кюспе, 100 г орехи,
200 г мед.
5. Жив шоколад. 80-100 г какаово масло настържете в емайлирана чиния, добавете 200
г мед. Поставете я на водна баня, не повече от 41 °, за да се разтопят маслото и медът.
Смелете 250 г какаови зърна и ги добавете в чинията. Когато всичко е разтопено, добавете
шепа едро счукани орехи и разбъркайте. Разстелете сместа върху алуминиево фолио и
поставете в хладилника. След няколко часа шоколадът е готов.
Вероятно не всички знаят какво представлява кедровото кюспе (или кедровото

брашно). Това е остатъкът, след като от кедровите шишарки се изстиска маслото. Много
хранителен продукт, съдържа до 45% белтъчини. И е много вкусен.
РЕЗЮМЕ
■ Наблюдателят гледа отстрани ставащото.
■ Надзирателят е и актьор, и постановчик, и зрител - създател, творец.
■ Главната цел е да се измъкнеш от рамките на пасивен потребител на информация и

да станеш активен транслатор, създател на своята реалност.
■ Ведно със здравето и енергията на човека системата поглъща и съзнанието му. То

изтича тихо и незабележимо, капка по капка.
■ Когато престанеш да употребяваш кафе и чай и преминеш на жива вода, скоро

започваш да разбираш: с кофеин е добре да живееш, а без него - още по-добре.
Практически всички младежи сега имат маса проблеми със здравето си, което не се
наблюдаваше при предишните поколения. Децата ни, хранени със супермаркетна синтетика,
ще живеят по-малко от нас. Преди тенденцията беше обратната. А сега за пръв път децата ще
живеят по-малко от родителите си. А дали те ще имат свои деца? Голям въпрос. Разбирате ли
какво става?
НОВО СТЪПАЛО НА ПИРАМИДАТА

Завършваме темата, започната в главата „Реална езотерика".

Пълноценно и разнообразно хранене
Както вече казахме, когато преминавате към храна от първи род, може да възникне
недостиг на витамини и минерали. Това не е защото в животинската и мъртвата храна има
всичко в излишък, а понеже окопитилият се организъм чувства критична, повишена
необходимост от витамини, минерали, микро- и макроелементи.
Това е още една причина, поради която не бива да се бърза и да се прави рязък преход.
На организма му е нужно време, за да се пренастрои, да си създаде витафлора и да натрупа
всички необходими му елементи.
В периода на преустройване от некробиоза към витабиоза става именно натрупване,

акумулиране на витамини, минерали, микро- и макроелементи. Докато не бъде създадена
жива микрофлора, живата храна не може да се усвоява пълноценно и организмът постоянно
ще чувства някаква липса.
Към края на прехода ще се убедите, че живата храна е започнала да се усвоява

напълно. Тогава ще разберете разликата между некробиозата и витабиозата, между едното и
другото стъпало на хранителната пирамида. Но дотогава е необходимо да се храните
осъзнато пълноценно, включително с животински продукти и морски дарове.
Главното е процесът на изчистване на организма да преобладава над процеса на

замърсяване. В това отношение вареното месо със зеленчуци е дори по-добро, отколкото
варените каши. Необходимо е да се увеличава частта на растителната храна в менюто
постепенно, но с максимално разнообразие. Трябва да ви е ясно, че на организма са му
необходими не толкова белтъчини, мазнини и въглехидрати, колкото по-голямо количество
витамини и минерали.
Хранете организма си като малко дете
Съществува мнението, че организмът знае какво му трябва. Това не е вярно. Той нищо
не знае. Организмът е объркан и е заспал дълбоко, тъй като неговото първоначално знание е
погребано под дебел слой техногенна синтетика. От самото му зачеване са го хранили с
мъртва храна, предизвикваща интоксикация и пристрастяване. Той с по-голямо желание ще
ви каже, че иска пържени картофи или хамбургер, отколкото сурова чушка. И дори когато сте
преминали на стопроцентово хранене с жива храна, той няма да престане да иска хамбургер,
докато в него още има токсини от мъртвите продукти.
Представете си, че храните детето си и искате то да изглежда добре. Както следва от

предходния принцип, нужно е организмът да се храни осъзнато и пълноценно, да му се дава
само каквото трябва, независимо дали го иска или не.
После и той самият ще пожелае правилната храна, но отначало е необходимо да го

научите като дете. Аналогично е с пиенето.
Пийте чиста вода осъзнато
Пак така - пие ви се или не. В зависимост от теглото най-малко 1.5-2 литра дневно.
Желателно е структурирана вода, а най-добре и жива. Не по-късно от 15 минути преди ядене

и не по-рано от 1.5-2 часа след ядене. Чистата вода е необходима дори не толкова за
утоляване на жаждата, колкото за изчистване. Нали не миете съдовете си с газирани напитки
или сокове?
Разделно хранене
Не смесвайте на едно хранене несъвместими продукти - например белтъчини и

въглехидрати. Белтъчините се смилат в кисела среда, а въглехидратите - в алкална. Ако се
смесят, храната няма да се смила, а ще гние. Различните продукти - плодове, зеленчуци,
ядки, семена - трябва да се консумират поотделно. Продукти от един тип могат да се смесват,
ала не се увличайте. По възможност рецептите да са прости. Но не бързайте да преминавате
на монотрофно суровоядство, докато организмът не се охрани. Салата с мазнина, жив
винегрет, жива супа от всевъзможни зеленчуци и билки няма да навреди никому.
Последователно хранене
През деня употребявайте отначало продуктите, които се преработват по-бързо, а след

тях - с по-дълго преработване. Принципът е същият като при автомобилите: ако колата
отпред върви по-бавно, се образува задръстване. По скоростта на усвояването продуктите се
подреждат така: плодове, зеленчуци, семена, ядки. В същия ред трябва да се консумират и
през деня. (Ядките и семената могат да сменят местата си, ако след блюдото с ядки са
минали най-малко три часа.)
До обяд плодове, зелен коктейл, жив йогурт (става дума не за йогурт от мляко, а зелен,
от системообразуващите рецепти). На обяд - зеленчуци, включително листни. Вечерта ядки,
живи каши от кълнове, жив хляб. За живата храна не важи правилото: „Не яж след залез
слънце или след 6 часа вечерта". Можете да я ядете когато и колкото искате, дори преди сън.
Главното е да не нарушавате последователността.
Метаболизмът на колибрито
По възможност се откажете от тежките мазнини като слънчогледово, царевично, соево

олио, палмово масло и някои други. За разлика от тях леките не натоварват излишно
организма и бързо се усвояват. Такива са ленено, кедрово, тиквено, масло от расторопша, от
амарант, орехово и др. Ако мазнината е лека, тя се измива от съдовете с хладка вода.
Човек, който се храни с леки мазнини, има метаболизма на колибри. Енергията му е

жива, той се чувства леко и свободно, бързо се движи и бързо съобразява. А човек, който се
храни с тежки, особено с животински мазнини, има метаболизма на гризли. Тялото му е
тромаво, енергетиката му е ниска, движенията - вяли и забавени. В повечето житейски
ситуации предимство имат онези, чийто организмът е по-малко натоварен и който се чувства
леко и свободно. Дори на ринга в тежка категория непобедим ще е онзи, който има мощно
тяло, но метаболизъм на колибри.
Хранене през зимата
Зимният период не е най-подходящото време за преминаване към живо хранене. Най-

добре започнете в края на пролетта. Но и през зимата може да се намери предостатъчно
жива храна, тя не се ограничава само с плодове и зеленчуци.
Морските водорасли могат да заменят свежата зеленина. Парниковите растения също
са подходящ вариант, само че трябва да бъдете по-внимателни. Според някои би трябвало да
ги избягваме, защото са пропити с химия. Но не е съвсем така. Както е известно от основите
на транссърфинга, вашият свят е изпълнен с онова, върху което сте фиксирали вниманието си.
Ако постоянно твърдите: „Всичко е химия!", за вас ще бъде точно така. Не е ли по-добре да
насочите намерението си към търсенето на натурална продукция? Който търси, винаги
намира.
Във всеки случай можете да се презастраховате по следния начин. Сипете в емайлиран

съд 1.5-2 литра вода, изстискайте половин лимон и го прибавете и него. В тази вода
накиснете зеленината за 5 минути. Така можете да постъпите с морковите и червеното
цвекло, като обелите тънък слой от плода. Макар не напълно, вредните вещества ще бъдат
отстранени.
Замразените ягоди и горски плодове също са подходящи за приготвяне на зелени

коктейли. Ако купите готови замразени зеленчуци, има един проблем - бланшират ги
предварително, така че не е ясно колко живи ферменти са останали в тях. Но все пак нещичко
е останало. Според мен замразените зеленчуци и горски плодове могат да се разглеждат като
жива храна, макар и да отстъпват на натуралните по хранителната си стойност.
През зимата особено внимание трябва да се обръща на питателните продукти - ядки и

покълнали семена. Ако ядките не са ви вкусни, смесете ги с мед. Морските водорасли,
поленът, цветният прашец, тъмните стафиди, на-стойката от шипки и билки ще доставят на
организма ви голяма част от необходимите витамини и минерали.
Позволете си да бъдете себе си, а на другите да бъдат други
Внимавайте да не заприличате на онези суровоядци, които са озлобени на целия свят,

защото не ги разбират и не споделят убежденията им. Не се опитвайте да обърнете околните
в своята вяра. Ако те се стараят да ви убедят, че не сте прави, изслушайте ги внимателно и
спокойно следвайте пътя си. Но никого нищо не доказвайте и не натрапвайте. Включително и
на децата си. Не можете да ги опазите от влиянието на техносферата, ако самите те не
поискат това. И няма да успеете да убедите никого в нищо, ако той не е готов да го приеме. А
на онзи, който е готов, е достатъчен само един намек и нагледен пример. Всеки има свой път
и не вие решавате кой път трябва да следват вашите близки. Единственият метод на
убеждаване тук е нагледният пример. Другите методи не действат.
Търсете съмишленици
Не обръщайте в своята вяра хората около себе си, а търсете съмишленици и общувайте
с тях. Поне в интернет винаги можете да ги намерите. Общуването е необходимо, за да не
затъвате в мислите и грешките си, а да обменяте опит и подкрепа. Човешкото съзнание е
устроено така, че не е способно да съществува без реална опора, също като птицата без
клонче. Съзнанието не може да се намира постоянно в състояние на свободен полет,
необходимо му е от време на време да се приземи. Точно затова хората, обединени от обща
идея, се събират в групи, където да общуват и взаимно да се подкрепят.
Ориентиране към целта

Винаги трябва да помните и да си давате сметка защо правите това, към какво се
стремите, какво искате да постигнете. Иначе няма да успеете да следвате вектора на
намерението си и да осъществите прехода към ново стъпало на пирамидата. Пътеводна
звезда ще ви бъдат предимствата, които ще получите, когато се окажете на това стъпало.
А вие ще получите чист и здрав организъм; мощен интелект и ясно съзнание; добра
физическа форма; устойчива психика; освобождаване от паразитите, от хронични и
дегенеративни заболявания като сърдечно-съдови, рак, диабет, артрит, СПИН, наднормено
тегло, алергия, депресия, неврастения, безплодие, преждевременно стареене, стрес,
хронична умора.
Говорете за своята реалност
Не само храненето решава всичко. Пълноценно работи само комплексният подход: как
мислим, как се храним, как се движим. Нужно е винаги да помним за целта и постоянно да
транслираме намерението си.
Произнасяйте наум или на глас мисъл-форми, декларирайте намерението си колкото се

може по-често. Мисъл-формите могат да бъдат следните:
Храня се с жива натурална храна, моят организъм се изчиства, енергетиката ми се

повишава, съзнанието ми се прояснява.
Всички шлаки и токсини се изхвърлят от организма ми. Организмът ми е като

планински поток. Аз съм чиста, бърза, мощна планинска река.
Мощната планинска река върти мощни енергийни турбини. Имам красиво тяло,
отлично здраве, ясен интелект и чисто съзнание.
Живата храна изчиства организма ми. В този процес и съзнанието ми се прояснява.

Имам ясен ум. Аз управлявам своята реалност като осъзнат сън.
Организмът ми с всеки изминал ден е по-чист. В чистото ми тяло енергията тече леко и
свободно.
Живата храна ме изчиства и ме храни с всичко необходимо. Храня се правилно и

пълноценно. Грижа се за своя организъм и той се възражда.
Моят организъм се изчиства и аз проявявам свръх-способности. Имам мощна

енергетика, мощен интелект и мощно съзнание. Силата е с мен, Силата ме води, затова с
лекота решавам всички проблеми. Аз управлявам своята реалност.
Обичам живата храна, защото тя изчиства тялото и съзнанието ми, изгонва всички
паразити, освобождава ме от матрицата, дава ми отлично здраве, мощна енергетика,
увереност и свобода. И на моя организъм му харесва живата храна - тя е лека, лечебна, чиста.
Обичам живата храна дори само за това, че е жива.
Не е задължително да изричате целия текст дума по дума. Можете да си съставите свой

вариант и от време на време през деня да произнасяте декларациите на глас или наум,
всички заедно или поотделно, както искате. Важното е да е редовно.

Всичко това е на ваше разположение и действително си струва. Без осъзната
транслация на намерението е много трудно да се задържите на пътя на живото хранене.
Вниманието ви бързо ще бъде завладяно от системата - тя има множество лостове да
извърши това: социумът, средствата за масова информация, ресторантите, супермаркетите. И
вие отново ще се окажете в стадото и ще се върнете към предишното хранене, ще бъдете
като всички. Но тогава и възможностите ви ще бъдат като на всички -на средно ниво.
За да не стане така, създайте своя осъзната молитва. Тя ще ви помогне да задържите

вниманието си върху избрания път.
Движение по ескалатор
Адекватните физически натоварвания също са задължителна част от грижата за

организма. Ако заедно с живото хранене водите, слабо подвижен начин на живот, скоро
теглото ви ще се отклони от нормалното в едната или другата посока. За тялото движението е
много важно.
Няма движение - няма развитие. А където няма развитие, настъпва деградация.
Представете си, че се качвате по движещ се надолу ескалатор. Ако стоите на едно

място или се движите твърде бавно, ще се окажете най-долу. Не бива да стоите на едно
място. Не съществува неподвижно статукво - има или развитие, или деградация. Това не
означава, че непрекъснато трябва да тичате като хамстер в колело. Най-оптимално е да
стигнете в развитието си до определено (желаното) ниво на ескалатора, а сетне равномерно
да крачите така, че да не слизате надолу.
Програма за регенерация
Мъртвата храна включва програма за дегенерация, за разлагане. Докато живата храна е

в състояние да съживи и обнови целия организъм. За да се включи програмата за обновяване
обаче, е необходим импулс. Само храненето не решава всичко. Намерението за изчистване и
възраждане може да послужи както за цел, така и за импулс, начален тласък, включващ
програмата за регенериране на организма. Не вярвайте, ако някой ви убеждава, че това е
невъзможно. На новото стъпало на пирамидата много неща стават възможни. Изисква се
само твърда декларация за вашето намерение. Мисъл-формите могат да бъдат следните:
В моя организъм всичко се изчиства, обновява, възстановява, подмладява се. Процесът

на стареене се насочва в обратна посока.
Живата храна привежда в ред целия ми организъм, всички жизнени функции се

възстановяват и нормализират.
На живия организъм е необходима жива храна. Живата храна обновява целия ми

организъм и включва процеса на регенерация.
На мястото на опадалите ми зъби израстват нови. Цялата ми нервна система напълно се

възстановява. Цялата ми кръвоносна и лимфна система се изчиства и възражда. Дисковете
между прешлените на гръбнака ми напълно се възстановяват. Гръбнакът ми е гъвкав, млад,
свеж като на дете. Всичките ми органи напълно се регенерират.

В мозъка ми е заложена програма за развитие и усъвършенстване. Всеки ден се раждат
нови неврони, милиони нови неврони. И двете мозъчни полукълба работят синхронно.
Образуват се нови връзки между тях. Аз имам гениален мозък и мощен интелект.
Кожата ми се изчиства, опъва се и се подмладява. Имам чиста, гладка, свежа, еластична

кожа. Изглеждам млада и /привлекателна. Изглеждам много добре, с всеки ден все по-
добре.
Всъщност декларирането на намерението е решаващият фактор, който разделя и

отличава суровоядството като начин на хранене и живото хранене като съставна част на
транссърфинга. Ако сте срещнали суровоядец, който така и не е постигнал целите и
предимствата, за които тук говорим непрекъснато, значи намерението му е работело в
съвсем друга посока или изобщо не е работело, или пък той се е ръководел от други
принципи на прехода.
Преминаване към висши вибрации
Преминаването към хранене с храна от първи род автоматично ви вкарва в диапазона

на висшите вибрации. Това е все едно да се издигнете и да погледнете земята от птичи полет.
Организмът се изчиства, енергетиката се повишава, съзнанието се прояснява. Пред вас се
разкрива реалността в непознат облик. Започвате да виждате неща, които другите не виждат,
и да разбирате това, което другите не разбират. Това е много силно предимство.
От друга страна, за вас ще са недостъпни някои неща с ниска вибрация. Например няма
да можете да пиете и да пушите. Впрочем понякога дори е полезно да запалите цигара, да
пийнете малко или да изядете нещо мъртво, за да се убедите за пореден път, че вече не ви се
иска да се връщате в миналото.
РЕЗЮМЕ
■ В периода на преустройване от некробиоза към витабиоза се случва натрупване,

акумулиране на витамини, минерали, микро-и макроелементи.
■ Докато не се създаде жива микрофлора, живата храна не може да се усвоява

пълноценно и организмът постоянно ще чувства недостиг.
■ Главното е процесът на изчистване на организма да преобладава над процеса на

замърсяване.
■ Необходимо е да се увеличава делът на живата растителна храна в менюто

постепенно, но с максимално разнообразие.
■ Организмът не ще престане да иска старата мъртва храна, докато в него все още има
токсини от мъртвите продукти.
■ Представете си, че храните организма си като малко дете и искате той да се оправи и
да изглежда добре.
■ Нужно е да храните организма си осъзнато и пълноценно, да му давате онова, което

трябва, независимо дали го иска или не.

■ Необходимо е да пиете чиста вода най-малко 1.5-2 литра на ден.
■ Не смесвайте на едно хранене несъвместими продукти, например белтъчини и

въглехидрати.
■ Употребявайте отначало продуктите, които се преработват по-бързо, а след тях онези

с по-дълго преработване.
■ Заменете тежките мазнини с по-леки.
■ Ако постоянно твърдите „Всичко наоколо е химия!", за вас ще бъде точно така.
■ Ориентирайте намерението си към търсене на натурална продукция.
■ Задължителни са покълнали семена, морски водорасли, полен, цветен прашец,

тъмни стафиди, жива настойка от шипки и билки.
■ Висока хранителна стойност имат брашната от тиква, сусам, амарант и кедър,

кедрово кюспе, кедрово мляко, лимец.
■ По време на прехода към живо хранене не бързайте да се откажете от

млечнокиселите продукти, от изварата, сиренето, жълтъците.
■ Заменете варените каши с живи каши от кълнове.
■ Можете да сведете до минимум вредната химия около вас, започвайки от

строителните материали и стигайки до козметиката.
■ Единственият метод за убеждаване на близките ви може да бъде само нагледният

пример.
■ Не обръщайте в своята вяра всички заобикалящи ви, а търсете съмишленици и

общувайте с тях.
■ Отнасяйте се предпазливо към чуждия опит.
■ Когато преминавате към хранене с жива храна, помнете предимствата и постоянно

дръжте будна целта си.
■ Транслирайте намерението си, прожектирайте своя филм, говорете за своята

реалност.
■ Адекватните физически натоварвания също са задължителна част от грижата за

организма.
■ Произнасяйте мисъл-форми за изчистване, регенерация и развитие.
■ Декларирането на намерението е решаващият фактор, който разделя и отличава

суровоядството като начин на хранене от живото хранене като съставна част от
транссърфинга.

Как мислим, как се храним, как се движим. Когато съзнанието ви се проясни, а
енергетиката ви се повиши, ще станете способни да извършите много неща, за които не сте и
мечтаели.
Аз не бих могъл да напиша тази книга, ако не следвах курса на обновения транссърфинг
и не се издигнах на ново ниво. Защото вече съм достигнал възрастта, за която се смята, че
творческите постижения са в миналото.
Част IV СОЦИУМЪТ
УХАПАНИТЕ
Сега ще поговорим за една разпространена болест, която оказва непосредствено
влияние на осъзнатостта. Тъй като тя е скрита, няма ясни и определени клинични симптоми и
не интересува особено официалната медицина, ще я наречем условно „ухапване". Опитайте
се, докато я описвам, да разберете за какво става дума.
Обща симптоматика
• Ухапаният навсякъде оставя след себе си боклук -бутилки, кутии, опаковки, огризки,
фасове и др.
• Постоянно ругае и псува.
• Може да изцапа чистата стена, асансьора, прозореца в обществения транспорт.
• Изпитва необходимост да измърси местата, където все още се е съхранила

природната чистота.
• Псува, когато е в колата си, натиска клаксона, изпреварва всички. Паркира там, където
е удобно на него.
• Отбелязва появата си във виртуалното пространство с различни нелицеприятни

отзиви за хората.
• Старае се да излее негативизма си върху околните по всички достъпни начини.
• Действа несъзнателно, на нивото на заложените от социума програми или инстинкти.
• Той е лесно внушаем, охотно се поддава на политически и рекламни лозунги.
• Не е капризен - може да се задоволи с евтина храна и нискокачествени предмети на

бита. Преносители
Човекообразните, човекоподобните, копитните, гризачите и други представители на

животинския свят. Протичане на болестта
Без особени клинично изразени симптоми. Но в зависимост от серогрупата на

възбудителя и величината на заразната доза, както и от състоянието на специфичния

имунитет и резистентност на организма, болестта може да протича в различни форми: остра,
хронична, латентна и недоразвита.
Диагностика
Диагнозата се поставя въз основа на епизоотологични данни, патологоанатомични

изменения и резултати от лабораторните изследвания.
Заразяване
Най-типично е фекално-оралното заразяване, но може да бъде и орално-назално.

Разпространени са контактен, воден и хранителен път на заразяване. Възбудителят прониква
в организма основно през лигавиците на храносмилателната, дихателната и пикочо-половата
система, при употреба на заразени фуражи и вода, изяждане на животински трупове, при
къпане в заразени водоеми и при съешаване.
Епикриза
Ухапаният се държи неадекватно и по принцип се намира в невменяемо състояние,

макар външно да изглежда напълно нормален. Парадоксалността при проявяването на
симптоматиката се състои в това, че болният разкрива девиантно поведение, което обаче не
излиза извън рамките на общоприетите норми.
Лечение
Вземете равни части пелин, вратига, безсмъртниче, равнец, кора от трепетлика и риган,
смесете ги в кутия. Залейте с кипяща вода 2-3 супени лъжици с връх от сместа и ги варете на
водна баня 15 минути. Пийте по половин чаша 3-4 пъти дневно преди ядене.
Вероятно сте се досетили, че става дума за паразити. Въпреки полуироничния тон

симптоматиката и лечението са напълно сериозни. Паразитите наистина оказват влияние на
психиката, започвайки с размътено съзнание чак до пряко управление на мотивациите и
постъпките. Това е доказано и от научни изследвания, макар че са провеждани рядко.
Интересно е какво ще се открие, когато се заемат сериозно с паразитите. Макар че може и да
не се заемат. Защото на тях им е изгодно да крият по всякакъв начин присъствието си.
Напълно да се скрият обаче не могат. Освен телесните признаци, които не винаги са

явни, съществуват и поведенчески особености на „ухапания". Например навикът
несъзнателно да цапа и да ругае почти сигурно показва, че даденият човек съжителства с
глисти.
Образува се нещо като симбиоза с тази разлика, че полза има само узурпаторът.
Носителят му осигурява едновременно и дом, и храна, и размножаване. Крайната цел на
паразитите е повсеместно разпространение с всички достъпни средства. Например
аскаридата снася до 300 000 яйца на ден. Нито едно живо същество на Земята няма подобна
плодовитост.
Чужденците реализират целта си и чрез управляване на поведенческите реакции на

носителя. Той се стреми несъзнателно да разпръсква около себе си всичко, до което се

докосне. Пряко или косвено, с материални или вербални средства. Поведението на
„ухапания" има несъзнателен характер, тъй като той не управлява себе си, а онзи, който е в
него, го ръчка „с остен". Човек не си дава сметка в момента, когато хвърля боклук. И не псува,
а разговаря. За него всичко това е обикновено, нормално, естествено.
Та това „естество" е твърде отблъскващо, ако го наблюдаваш отстрани, но е напълно

органично за нашия социум, защото тези „ухапани" са мнозинство, и то преобладаващо.
Затова се получава странната формулировка: девиантно поведение, което не излиза извън
рамките на общоприетите норми. Наскоро беше установено, че паразитите изпитват особено
влечение към синтетичните хранителни продукти, дрехи, предмети на бита. Колкото повече
химия, толкова по-добре за тях. Най-вероятно тази привързаност се основава на
последиците, които предизвиква продукцията на техносферата - намаляване на имунитета и
обща интоксикация на организма, а точно това е необходимо на паразитите. Може би тъкмо
затова днес пазарът е наводнен с евтини и некачествени стоки?
Не ми доставя удоволствие да обсъждам тази тема, но получавам от вас множество

писма с един и същи въпрос: каква антипаразитна програма да изберете?
Не може да се даде само един отговор.
Хората са различни. Програмите също са с различен подход, всяка си има своите

плюсове и минуси. Навярно вие самите интуитивно ще откриете това, което е нужно именно
на вас. Някои програми са основани на фитопрепарати, други на биорезонансни методики.
Може да се използва или един, или друг подход, или всички заедно. Изберете сами към
какво изпитвате интуитивно доверие. Но най-добре се обърнете към специалисти. Мога да ви
дам само общи препоръки.
Първо правило - комплексен подход. Трябва да се вземат мерки против всички

паразити едновременно, защото на мястото на едни винаги идват други. Например
антибиотиците унищожават бактериите, но на тяхно място идват гъбичките и т.н. Най-добре е
да се предпочитат фитопрепаратите. Както винаги, химията лекува едно, а разболява друго.
Второ правило - да се използват изчистващи препарати. Не е достатъчно да се

обезвредят паразитите - те трябва да се изхвърлят. Тук също могат да се използват
съответните фитопрепарати, не е нужно да се гълтат хапчета. Например: смелете по 100 г
стафиди и сушени сини сливи, добавете 50 г сена, 100 г тиквено масло (може зехтин) и мед.
Съхранявайте в хладилник, приемайте всеки ден по 1 чаена лъжичка преди лягане.
Трето правило - по време на курса на лечение храната трябва е богата на фибри.

Включете в менюто си антипаразитни растения: лук, див лук, чесън, люти чушки, горчица,
хрян, ряпа, карамфил, тиквени семки, сок от нар, диня, пъпеш.
Четвърто правило - курсът трябва да продължи най-малко 1.5-2 месеца. Паразитите са

най-жилавите и нахални създания, населяващи Земята. Те няма да си отидат просто така,
само защото са им показали вратата. Трябва да им дадем да разберат, че в нашия организъм
за тях са създадени абсолютно непоносими условия.

Пето правило - лишете паразитите от любимото им меню. Ако продължавате да
употребявате супермаркетната синтетика, изделия от бяло брашно, захар и хляб с мая,
излиза, че уж искате да изгоните натрапниците, а същевременно ги храните и се грижите за
тях, което не е логично. Цялото лечение ще е напразно.
Ако сте решили да се изкачите на ново стъпало на пирамидата, чужденците постепенно

сами ще ви напуснат, защото те не понасят чистата среда и живата растителна храна. Но до
момента, когато вашият организъм окончателно се изчисти и възстанови имунитета си, може
да мине доста време. Така че не е зле да организирате „увеселителна" програма за
„чуждестранните туристи". Не си отказвайте това удоволствие.
Най-универсалното и евтино средство против тях е на-стойката от горчиви билки. По-

горе приведох стандартната рецепта. Освен че карат „гостите" да се гърчат, горчивите билки
нормализират функциите на стомашно-чревния тракт. В сравнение с химическите препарати
те практически са безвредни, затова не се страхувайте от тях.
Най-трудно е човек да се отърве от едноклетъчните и гъбичките. Те са най-коварните и

нахални „гости". Седят си тихо, почти с нищо не се издават, но водят последователна
разрушителна дейност. Например не толкова тежката храна, колкото Helicobacter -
спираловидната бактерия, е една от основните причини за язва, гастрит, киселини. Затова и
средствата срещу киселините се рекламират толкова широко - явно има повишено търсене.
Препоръчвам ви още две рецепти от природни антибиотици специално срещу

едноклетъчните.
Ламблии. Смесете равни части корен девесил, очеболец, съцветия от безсмъртниче,

люта мента, корен динка (Sanguisorba). Залейте с вряла вода 2-3 пълни супени лъжици от
сместа и ги подгрявайте на водна баня 15 мин. Пийте по половин чаена чаша веднъж дневно
независимо преди или след ядене.
Хеликобактер. Смесете равни части календула (невен), хилядолистник и жълт

кантарион. Залейте с вряла вода 2-3 пълни супени лъжици, завийте съда и оставете да
престои около 40 мин. Пийте по половин чаена чаша 30 мин преди ядене най-малко 4 пъти
дневно.
РЕЗЮМЕ
■ Паразитите влияят на психиката - от замъгляване на съзнанието до пряко управление

на мотивациите и постъпките.
■ Навикът несъзнателно да се прави боклук и да се ругае почти сигурно сочи,* че

даденият човек съжителства с глисти.
■ Паразитите изпитват особено пристрастие към синтетичните хранителни продукти,

дрехи, предмети за бита. Колкото повече химия, толкова е по-добре за тях.
■ Необходимо е да се вземат мерки едновременно срещу всички видове паразити,

защото на мястото на едни винаги идват други.

■ Не е достатъчно да се обезвредят - трябва и да се изхвърлят. Изчистване на
организма.
■ По време на курса на лечение храната трябва да е богата на фибри.
■ Включете в менюто си антипаразитни растения. Продължителността на курса трябва

да е най-малко 1.5-2 месеца.
1 Супермаркетната синтетика е любимото меню на паразитите.
■ До момента, когато преминете на ново стъпало на пирамидата, трябва да създадете в

организма си абсолютно непоносими условия за чужденците.
Стигнахме до финалната част на тази книга - за социума, т.е. за обществото и средата, в

която живеем. Моля ви, прочетете задълбочено целия текст. Възможно е някои неща да
предизвикат удивление или дори негодуване. Но не бързайте с изводите. Отделни теми,
които дотук засегнах бегло, например за информационната интоксикация и социалните
мрежи, ще разгледам подробно в следващите глави.
ИНВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
Децата до четири-петгодишна възраст не различават съня от действителността, смятат,
че реалността е продължение на съня или обратното. Ако проследим еволюцията на
съзнанието от най-простите организми до „разумния човек", ще забележим една неочаквана
и парадоксална закономерност.
Да започнем с растенията. Имат ли съзнание? Абсолютно. Човекът, който смята себе си

за венец на творението на Природата, самонадеяно си е въобразил, че можем да се отнасяме
с растенията като с биоматериал.
Последните лабораторни изследвания показват, че обикновеното цвете в саксия е

способно да изпитва радост, когато към него се приближава онзи, който се грижи за него, и
тревога, когато приближава субект, който непрекъснато къса листенцата му. Фактът е
регистриран с енцефалограма. Не знаем какво в действителност чувстват растенията и дали
притежават самосъзнание, но не бива да ги смятаме за бездушни. Просто тези прекрасни
сънуващи в сравнение с човека са в дълбок транс, също като хората лунатици.
В сравнение с растенията животните са на по-високо стъпало на осъзнатост. Но и за тях

животът прилича на несъзнателен сън, в който са обречени да действат по вродена програма,
на нивото на инстинктите. Макар че тяхната осъзнатост се пробужда винаги когато мъдростта
на инстинкта не е достатъчна и се изискват нетривиални решения за оцеляването им. Иначе
нямаше да има еволюция.
Пробуждането от инстинкта към осъзнатостта се проявява основно само при дивите

животни, които са относително самостоятелни в действията си и са принудени да живеят в
постоянно променящи се условия на външната среда. Но какво става със съзнанието на
животно, което са опитомили и са затворили във фермата? Външните граници рязко се

стесняват, не е необходимо да взема решения, има всички условия - яж и спи. Тогава
съзнанието потъва в наистина непробуден сън, дълбок почти като на растение.
Що се отнася до човека, еволюцията на съзнанието се е развивала по експонента,

докато е трябвало да оцелява в дива среда, и е достигнала своя апогей в момента, когато
човечеството се е оформило като цивилизация. После развитието на съзнанието е вървяло по
равна плоскост, защото векове наред начинът на живот не се е променял.
Настъпва обаче епохата на промишлената революция. Изниква предположението, че в

такива условия съзнанието би трябвало да се развива със същата скорост като техническия
прогрес.
Но сега не става дума за знанията, които е натрупал човешкият разум, а именно за

съзнанието като способност трезво да се ориентира в околната реалност и да си дава сметка:
къде се намирам, какво правя в дадения момент. С други думи, говорим за вменяемост на
човека. Колкото и да е парадоксално, осведомеността по въпросите на съвременната наука и
способността да натискаш копчета изобщо не гарантира проясняване на съзнанието, а тъкмо
обратното.
Обърнете внимание на хората в големите мегаполиси. Те се движат по отъпканите си

пътеки като мравки, потънали в сънищата си. Движат се като автомати, на автопилот. Много
явно е това в потоците от електрическите влакове от извънградските селища към метрото и
обратно. Домът - работата, работата - домът. А в Япония например мнозина не напускат
небостъргача си месеци наред - в един голям мравуняк са съсредоточени и работата, и
домът, и покупките, и развлеченията. Това наистина напомня ферма с всички възможни
последици за съзнанието. С тази разлика, че човек сам се е натикал там.
Как сме стигнали до такъв живот? И то толкова бързо! Десетки векове са минавали в
бавно, равномерно темпо, а за някакви си сто години такъв рязък скок. И дали това е добре
или зле?
На еволюцията, или по-точно на инволюцията на съзнанието са повлияли три фактора.

Първият е разделението на труда. Например - натуралното стопанство.
Когато се налага да работиш и едно, и друго, и трето, това помага за разширяването на

съзнанието. Когато обаче сферата на дейност рязко се стеснява, и съзнанието забуксува в
дадена тясна област. Човек сякаш върви, гледайки само под краката си, и няма възможност
да се огледа наоколо. Например двама физици от различни специалности вече не се
разбират помежду си, а двама лека-
ри с различен профил поставят на един и същи пациент различни диагнози.
В индустриалното общество индивидът се превръща във винтче, не му е нужен голям

ум. Натискай копчетата и толкоз. Дори процесите на разработване на високите технологии са
максимално автоматизирани, да не говорим за производството на механизмите. Процесът на
добиване и приготвяне на храната също е автоматизиран - вземи от рафта в супермаркета
някакъв техногенен сурогат и „просто добави вода". Рафтовете в супермаркета или яслите
във фермата - няма голяма разлика, нали?

Вторият фактор са техногенните начини за обработване на храната. Увеличаването на
дегенеративните заболявания показва ясна връзка с появата и развитието на новите
хранителни технологии като консервиране, рафиниране и всевъзможните видове химическа
обработка. От такава храна хората не само се разболяват - тя предизвиква силна наркотична
зависимост, пристрастяване към хранилката. Потребителите трябва да изпитват нужда от
поредните дози (извинете - продукти) постоянно, винаги. Нищо лично, само бизнес.
Днес, когато почти всички младежи, сравнени с предишните поколения, страдат от

всевъзможни болести с чисто техногенен произход като депресия, алергия и др., е абсолютно
очевиден фактът, че децата за пръв път ще живеят по-малко от родителите си. Не бива да
възлагаме големи надежди на медицината - тя не знае какво да прави с техногенните
заболявания. Или по-скоро не иска да знае, защото съвременната медицина и
фармакологията са доходен бизнес, а не „благотворителност". Кому са нужни излекувани
пациенти? Какво още може да се вземе от тях? Пациентите трябва да са болни постоянно -
това е смисълът на този бизнес.
Какво ще стане по-нататък - не е известно. Трудно е да си представим какви сюрпризи

от широкото внедряване на ГМО ни очакват в недалечното бъдеще, щом още днес това е
довело до повсеместен ръст на безплодието сред хората, а също и до изчезването на
насекомите, които опрашват растенията. Не е трудно да се предположи, че ще започнат да
създават „хора в епруветки". Какви ще бъдат - лесно е да се предположи. Ядеш синтетика -
ставаш киборг, ставаш киборг - ядеш синтетика. Както всеки наркотик, и техногенната храна
замъглява съзнанието. Какво следва? Съзнанието се приспособява към нуждите на
системата, но не и на самия индивид.
Третият фактор е информационната интоксикация. Сравнете съвременния човек и онзи,

който е живял преди хиляда години, когато не е имало вестници, кино, радио, телевизия,
интернет и мобилни телефони. Съвсем различни хора! И главната отлика не е дори в нивото
на интелекта, цивилизоваността или образоваността им. Съвременният човек е
информационен наркоман - той вече не е в състояние да мине без външния информационен
поток. В крайна сметка този поток е ключовият фактор, който предизвиква потъването на
обществото в дълбок колективен сън.
Очевидно осъзнатостта на народите, живели преди две-три хиляди години, е била по-
висока, отколкото у съвременните хора. Нали затова търсачите на духовността се опитват да
почерпят мъдростта на хилядолетията от древните култури. Това обаче едва ли е възможно,
защото хората тогава са били съвсем други. Което означава, че и нашите пътища за
просветление не могат да съвпаднат. Ние трябва отначало да изчистим тялото и съзнанието
си, преди да се приближим поне на една крачка до знанията, които са притежавали
древните.
Когато цивилизацията поема по пътя на техногенното развитие, започват да работят

такива закони, които преди не са се проявявали. Сега действието им довежда до
превръщането на техносферата в матрица. Матрицата е конгломерат, система, където на
човека се отрежда ролята на батерийка, подхранваща тази система. Филми като „Матрицата"
не са фантастика, а нашето недалечно бъдеще. И дори не става въпрос за техниката, с която
се заобикаля човекът. Когато хората попадат е общата информационна мрежа (или

социалната мрежа), те се оказват във властта на системата. Не човекът управлява
системата.Тя напълно го контролира и подчинява.
Думите на Ленин: „Комунизмът е съветска власт плюс електрификация", в светлината

на гореказаното могат да се перифразират така: матрицата е масов идиотизъм плюс
киборгизация на цялото общество. А киборгизацията на обществото е пак масов идиотизъм
плюс обединение на всички идиоти в една социална мрежа.
Звучи ексцентрично, но всъщност е точно така. Главното предназначение на тази мрежа

е централизирано да дава команди, които ще бъдат изпълнявани сляпо от нейните
участници, пребиваващи в състояние на колективна анабиоза.
Парадоксалната закономерност, за която споменахме в началото на главата, е, че

еволюцията на съзнанието, правейки поредния кръг от спиралата, не се изкачва с едно
стъпало нагоре, а се връща обратно към изходната си точка.
Разбирате ли какво става?
Между другото закономерно е, че наред с еволюционната теория напоследък все по-

популярна става теорията за инволюцията, според която маймуните не са прародители на
човека, а негови низши разклонения - деграданти. Според моето мнение обаче не ни
заплашва „разчовечване" или поне в близко бъдеще. Но киборгизация - много вероятно, и то
много скоро.
Може би страшните истории за края на света нямат сериозно отношение към

действителността? Всемирен потоп, ледников период, наводнения или падане на метеорит?
Твърде предсказуемо за такъв трагичен финал. Краят, както му се полага, трябва да дойде
именно в момента, когато не го очакваме, и именно така, както не очакваме.
По същия начин - отникъде и внезапно - идва сънят. И тогава следва въпросът: не е ли

време да подготвим бягството си от фермата?
РЕЗЮМЕ
■ Осъзнатостта е способност трезво да се ориентираш в околната реалност и да си

даваш сметка: къде се намирам, какво правя в дадения момент.
■ Осведомеността по въпросите на съвременната наука и способността да натискаш

копчета изобщо не гарантира проясняването на съзнанието, а тъкмо обратното.
■ Ако сферата на дейност рязко се стеснява, и съзнанието бива затворено в тясна

област.
■ В индустриалното общество индивидът се превръща във винтче, от което не се

изискват особени умствени способности.
■ Внедряването на технологии в процеса на добиване и приготвяне на храната довежда

до увеличаването на дегенеративните заболявания и замъгляването на съзнанието.

■ Съвременният човек е зависим от конкретен наркотик -не е в състояние да живее без
външния информационен поток.
■ Този поток е ключов фактор, предизвикващ потъването на обществото в колективен

сън.
■ Матрицата е система, където на човека е отредена ролята на батерийка,

подхранваща въпросната система.
■ Когато хората попадат в общата информационна мрежа (или социалната мрежа), те

се оказват във властта на системата.
■ Правейки поредния си кръг по спиралата, еволюцията на съзнанието не се изкачва с

едно стъпало по-нагоре, а се връща към изходната си точка.
КОНТРОЛ НАД ЖИВОТОПОДДЪРЖАЩАТА СИСТЕМА

На системата е необходимо нейните винтчета да не са напълно здрави. Енергетиката, а
и силата на намерението пряко зависят от здравето. Енергията трябва да е толкова, колкото
човек да изпълнява функционалните си задължения - нито повече, нито по-малко. В противен
случай винтчето може да напусне мястото си и да тръгне накъдето си иска. Задачата на
системата е да задържа винтчето в предназначената му килийка.
Нашата задача е да се сдобием с достатъчно количество енергия и свободна воля, за да

се разпореждаме със съдбата си. Представете си, че вие се смятате за самостоятелен
индивид, но всъщност сте само мъничък алгоритъм в сложен програмен модул.
Или сте транзистор в платка, която се състои от милиони подобни транзистори. Всеки
изпълнява своята определена функция на предназначеното му място. На някои са се паднали
добри места, където не е прашно, не е горещо и трафикът на мегабитовете не е напрегнат. А
на някои им се налага да работят на края на силите си в прегрят процесор. И нищо не може
да направи. Къде ще се денеш от родното си село? Там, в столицата, под светлините на
лампите или в удобни кресла, се глезят късметлиите. А ти си неудачник - ти си там, където си.
И действително, на човек му се струва, че е невъзможно да се промени положението.

Как мога да имам свой дом, щом заплатата ми е мизерна? Кой ще ме вземе на високоплатена
длъжност, щом нямам нито опит, нито връзки? Как да се откъсна от мястото си, щом съм
само транзистор или фрагмент от алгоритъма?
И въпреки всичко това е възможно. Да станеш от мястото си и да тръгнеш на

самостоятелно пътешествие, през лабиринта от схеми и програмни пътечки, където всички
останали седят на местата си, привързани към своите килийки. Да отидеш където и да е, чак в
най-отдалечените кътчета на матрицата, блуждаейки в нейния мегасвят, докато не откриеш
своето, сякаш очакващо само теб закътано кътче, където ще бъдеш свободен и щастлив.
Да, но първо този транзистор или алгоритъм трябва да осъзнае кой е и къде се намира.
За тази цел е необходимо да има свободна енергия и ясно съзнание - точно онова, което
матрицата отнема. На системата изобщо не й е необходимо да снабдява човека със смукалца
или да имплантира в главата му чип. Тя си има други начини, не толкова ефективни, но не по-

малко действени. Системата просто притваря клапата на животоподдържащото устройство на
човека - в буквалния смисъл. За да тече през нея жизнена енергия, но не силно.
Как се прави това? Преди сравних кръвоносните съдове с речни корита. Сърдечно-
съдовата система за организма е система за оросяване, по която към всеки орган и клетка
постъпват кислород, хранителни вещества, както и „ремонтните бригади", ако нещо не е
наред. Освен нея има и дренажна система - лимфатичната. Лимфатичните съдове са нещо
като канализационни тръби за отвеждане на натрупалите се продукти на обмяната. Ако
оросителната и дренажната система в някои места или в цялото тяло станат негодни,
нормалният жизнен цикъл се нарушава, енергетиката пада и настъпва заболяване.
С възрастта малките кръвоносни и лимфни съдове се затлачват, атрофират и умират.

Капилярната мрежа „изсъхва" и вече не е толкова наситена и разклонена като преди.
Вследствие на това човешкото тяло в края на живота му се превръща или в пустиня, или в
блато. Но докато съществува някакво течение по коритата, животът тлее.
Ако обаче преди, само преди няколко десетки години, оросителната и дренажната
система са деградирали от само себе си, естествено, сега ситуацията рязко е променена.
Процесът на замърсяване и отмиране на съдовете значително се е ускорил под влияние на
техногенните фактори. Техногенната храна пряко и конкретно замърсява съдовете, защото
„пречиствателните съоръжения" на организма не се справят с химията и синтетиката. А
електромагнитните излъчвания действат така, че наелектризираните еритроцити се слепват в
гроздове - конгломерати. Когато подобен конгломерат попадне в тесен капиляр, той се
запушва.
Мозъкът на човек, прекарващ повечето си време с мобилния до ухото, е подложен на

същото въздействие като пияницата, защото всяка доза алкохол аналогично на
електромагнитното излъчване предизвиква слепване на еритроцитите. За големите съдове те
не представляват опасност, макар че кръвта в такова състояние е много по-слабо
функционална.
В главата обаче ситуацията е съвсем друга. Човешкият мозък се състои от милиарди

клетки - неврони. Всяка от тях се захранва от собствен капиляр - толкова тънък, че
еритроцитите могат да минат през него само един по един. И когато конгломерат от
еритроцити се опита да мине през капиляра, той се запушва и след няколко минути невронът
умира завинаги. Така че с бутилка или с мобилен телефон в ръка ефектът е еднакъв -
гробището на загиналите мозъчни клетки стремително расте.
Разбира се, щом на винтчето не му е особено необходим мозък, може да не обръща

внимание на този ефект. Резервите на мозъка са достатъчно големи, пък и използваме само
няколко процента от възможностите му - все ще ни стигне, докато умрем. Мъдрата Природа
сякаш е предвидила, че е нужно да създаде достатъчен резерв, а значителна част от мозъка
на идиота изобщо да изключи, иначе няма да кара дълго.
Но има още една опасност - мозъчен тумор вследствие на постоянното въздействие на

електромагнитното излъчване. Производителите на телефоните и мрежите на операторите
знаят за това, ала този ефект не ги безпокои - безпокои ги печалбата. Ползвателите на

телефоните не знаят или са в състояние на т.нар. „стадна безопасност". Нали всички ползват
телефони, не може всички да са идиоти, нали?
Съобщавам ви прекрасна новина: могат! Човек е способен да прекарва в безгрижна

еуфория, без да обръща внимание на тревожните знаци, колкото си иска дълго - докато
бедата не го засегне пряко или докато не стане очевидно, че са охранвали цялото стадо на
заколение.
До 80-те години на миналия век всички с ентусиазъм приветстваха появата на евтините

строителни материали на основата на азбест. Никой не обръщаше внимание на
предупрежденията на специалистите за канцерогенните свойства на този материал и
производителите тогава добре спечелиха. А след това започнаха масово да се появяват
тумори. Но азбестовата промишленост е много-милиарден бизнес и производителите още
дълго имаха възможност да лобират за интересите си, стараейки се с всички сили да докажат
„абсолютната й безопасност".
Днес азбестът е забранен само в страните от Евросъюза. И досега азбестовата война не

е завършила. Защо? Не й е дошло времето. Работата е там, че туморите се развиват
прекалено дълго - около 35-40 години. Ако отчетем, че пикът на използването на азбеста
беше в края на 70-те - началото на 80-те години, не е трудно да пресметнем, че пикът на
раковите заболявания ни предстои - от 2015 до 2020 година. Часовникът тиктака.
Очевидно последиците от широкото внедряване на мобилните връзки ще започнат да

изплуват някъде към 2035 година. От какъв характер и с какъв мащаб ще бъдат - никой не
знае. Най-страшното е, че това е глобален експеримент и се провежда върху цялото
човечество. А тъй като освен всичко друго елекромагнитното излъчване предизвиква
генетични изменения, можем да смятаме, че безумният експеримент обхваща не само
сегашните, но и бъдещите, още неродените поколения.
Някой може да каже, че аз изкуствено правя от мухата слон. Но дори да забравим за

статистиката на техногенните заболявания, а да вземем двата противоположни полюса -
наборници и професионални спортисти, ще се получи следната картина. Първите се подбират
по минимални изисквания за здравословното им състояние, за вторите се изисква абсолютно
здраве. В Русия сега 30% от подлежащите на военна служба се признават за негодни.
Представете си само - всеки трети е слабак! Доколкото си спомням, преди 30 години единици
бяха отхвърляни от медицинската комисия, и то въпреки че тогава изискванията бяха много
по-строги. Сега летвата за годност е силно занижена, иначе изобщо няма да има кого да
вземат.
Професионалните спортисти задължително приемат медикаменти. Вече не е възможно

да издържат натоварванията и да печелят победи без стимулатори. Например - за да повишат
хемоглобина, е необходимо да вземат препарати, обогатени с желязо. Но за да се усвоят по-
добре, е нужно да вземат друг препарат. Той на свой ред предизвиква киселини, затова е
необходим следващият. А той нарушава съня, така че се налага да ползват още един. И тъй
нататък. Никой не го е грижа дали е нужно или не да се вземат стимулатори и добавки, грижи
се за съвсем друго - какво от цялата тази химия се числи към допингите и какво не.

Медицината не се вълнува особено от гореизброените факти. По-скоро обратното.
Медицината ведно с фармакологията е голям бизнес. На него не са му необходими здрави, а
болни пациенти.
А какво прави системата, нима тя е заинтересована да съсипе своите винтчета? Не,

разбира се, както вече казах, елементът на системата трябва да бъде здрав, зареден с
енергия и вменяем точно толкова, че да изпълнява функционалните си задължения, ни
повече, ни по-малко. Днес не са необходими особени физически данни. Производството
става все по-автоматизирано.
Клапата на животоподдържащото устройство се използва тъкмо за регулиране на

функционалността. Електромагнитното излъчване и синтетичната храна притварят тази клапа.
Медицината и фармакологията помагат хората да се задържат някак на необходимото ниво,
но без да се издигнат. В крайна сметка ако човек приема всички продукти на системата,
тогава здравето, енергетиката и осъзнатостта му се оказват натикани в същия коридор - „ни
повече, ни по-малко ". Тъкмо този коридор служи като своего рода матрична килийка, която
не дава на човека да се изтръгне на свобода и да тръгне по своя път, дори в структурата на
матрицата.
РЕЗЮМЕ__
■ Винтчето трябва да има точно толкова енергия, колкото да изпълнява

функционалните си задължения - ни повече, ни по-малко.
■ Системата притваря клапата на животоподдържащото устройство на човека в

буквалния смисъл, за да може жизнената енергия да тече, но не силно.
■ Ако оросителната и дренажната система в някои места или в цялото тяло се повреди,
нормалният жизнен цикъл се нарушава, енергетиката спада и настъпва заболяване.
■ Сега процесът на замърсяване и умиране на съдовете значително е ускорен под

влиянието на техногенните фактори. Техногенната храна замърсява съдовете, защото
„пречиствателните съоръжения" на организма не се справят с химията и синтетиката.
■ Електромагнитните излъчвания действат така, че наелектризираните еритроцити се

слепват в гроздове - конгломерати. Опасността от възникване на мозъчен тумор поради
постоянното въздействие на електромагнитното излъчване е голяма. Последиците ще
започнат да се проявяват някъде към 2034 година.
Колкото и да е абсурдно, в техногенната система ресурсите на животоподдържащия Ви

режим не са във ваша власт. Представете си, че някой контролира и управлява съдбата ви.
ДА ОТВОРИШ КЛАПАТА
За да поемете контрола над собственото си животоподдържащо устройство, е
необходимо да направите едно елементарно нещо - престанете да гълтате хапчетата на
системата.

Първо, откажете се от храна, съдържаща ГМО, химия, синтетика, както и добавки,
мимикриращи като уж „натурални". Натуралната храна не се нуждае от никакви добавки.
Стремете се по възможност да сведете до минимум наличието на химия и синтетика в бита
ви.
Второ, използвайте мобилния си телефон по прякото му предназначение - като телефон

(или когато е възможно, изключвайте радиовръзката). Вземайте го в ръце само когато
действително е необходимо, дръжте го по-далеч от тялото си, особено от главата.
Единственото действено средство, позволяващо да се избегне прякото влияние на
излъчването върху мозъка, е устройството хендсфри.
Трето, съзнателно дозирайте входящия информационен поток, както и прякото си

участие в общата информационна паяжина. За това ще поговорим по-подробно нататък.
Това са мерките, които трябва да вземете на първо време, за да откъснете от себе си

смукалата на матрицата. Но и това не е достатъчно - трябва и да отворите клапата,
притворена от системата. Да възстановите оросителната и дренажната система на организма.
Днес болестите също стремително се подмладяват. Да повторим една проста истина, за

която никой не говори на глас и вероятно малцина осъзнават: На системата са нужни не
съвсем здрави елементи, в противен случай те ще се измъкнат от контрола й. Разбира се,
трябва да ходите на работа и да изпълнявате задълженията си, но същевременно и
постоянно, хронически да боледувате, да посещавате лекари и да вземате лекарства. Само
така ще удовлетворявате изискванията на системата.
Както е известно, болестта възниква там, където е нарушена микроциркулацията на

вътрешните среди - кръв, лимфа, междуклетъчна течност. Освен това следствие на
нарушаването са и наднорменото тегло, затлъстяването, целулитът, преждевременното
остаряване, намаляването на мускулната маса, на потентността, интелекта и изобщо на
жизнената сила. Фактът, че 80% от цялата кръв циркулира в капилярите, говори сам за себе
си. Именно там клапата е притворена. Тя може да се отвори чрез активизиране на
микроциркулацията на кръвта и лимфата. Средствата са известни отдавна: движение,
физически натоварвания, обливане с ледена вода, контрастен душ. Но най-доброто средство,
открито още в началото на миналия век, е капи-
капиляротерапията и по-специално ваните с терпентин.
Методът е разработен от руския професор А. Залманов. С аналогични изследвания се е

занимавал датският професор А. Крог, за което получава Нобелова награда.
Същността на метода е да се накарат кръвта и лимфата да се движат активно по

съдовете. Капиляротерапията е стимулиране на движението на потоците по всички мрежи на
животоподдържащата система. Ако се възстанови нормалното функциониране на тези мрежи
и всички жизнени потоци по тях, тогава организмът сам ще възстанови своята
функционалност. Включително имунитетът и нормалната обмяна на веществата, при които
човек не боледува, чувства се изпълнен със сили и изглежда добре.

Като стимулатор се използва терпентин - етерично масло от смолата на хвойнови
дървета. Ваната с терпентин действа по следния начин: стимулират се кожните рецептори,
кръвоносните и лимфатичните капиляри се разширяват и активизират. Подобрява се
проходимостта на нервните влакна, възстановява се и се нормализира вегетативната нервна
система. Вследствие на това се отваря клапата на животоподдържащата система, притворена
от матрицата.
Въпреки че този метод беше открит преди столетие, и днес не са забравили за него.
Защото реално действа. Не лекува симптомите, а отстранява причината. Това е превантивна
медицина и тя е достъпна за всеки, който иска да поеме контрола над своя живот.
Съставките, открити от проф. Залманов, и досега се продават в аптеките. Не е

измислено по-добро средство за възстановяване на микроциркулацията. Фармацевтичните
корпорации въпреки старанията им не могат да отменят или да оставят в миналото средство,
което реално лекува. Удивително е, че в света на махалата на техногенната медицина все още
са се запазили такива дисидентски островчета на реалната, превантивната медицина.
Ефективността на процедурата може значително да се увеличи, ако във ваната

произнасяте мисъл-форми, свързани с вашето здраве. Тогава те работят по-силно, защото
водата записва намерението, което декларирате. Ваната е информационен резонатор, който
повтаря и усилва вашите мисъл-форми.
РЕЗЮМЕ
■ Откажете се от храната, съдържаща ГМО, химия, синтетика, както и добавки,

мимикриращи като уж „натурални".
■ Стремете се по възможност да сведете до минимум химията и синтетиката в бита.
■ Използвайте мобилния телефон по прякото му предназначение - като телефон, по-

далеч от главата и тялото си.
■ Съзнателно дозирайте входящия информационен поток, както и прякото си участие в

общата информационна паяжина.
■ Чрез активизиране на микроциркулацията на кръвта и лимфата можете да отворите

клапата.
■ Възродете оросителната и дренажната система на организма - терпентинови вани,

обливане с ледена вода, контрастен душ, движение.
■ Капиляротерапията е стимулиране на движението на потоците в цялата

животоподдържаща система.
■ Ваните с терпентин представляват превантивна медицина, достъпна на всички. Тя не

лекува симптомите, а отстранява причината, затова е действена.
■ Ефективността на процедурите може да се повиши значително, ако във ваната

съсредоточите вниманието си върху мисъл-форми с ясна ориентация за здраве, за
усъвършенстване и развитие.

Вероятно на някого ще му се стори чудно: нима за да се измъкне човек от матрицата, се

предлагат такива примитивни методи. Разбира се, по-впечатляващо ще бъде нещо
екзотично, от рода на „да се дезактивира чипа в мозъка". Но това са наистина реални методи,
които действат. Екзотиката е за Холивуд. Когато ви подготвят, за да имплантират наистина в
главата ви чип, вие вече нищо няма да осъзнавате.
РАЗРУШАВАНЕ И УНИФИЦИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Какво е нужно, за да може човек самостоятелно да се разпорежда със съдбата си? Три
прости, но същевременно не съвсем достъпни неща: свободна воля, свободно съзнание,
свободна енергия.
Не са напълно достъпни, защото, както изяснихме в предишните глави, в системата

(матрицата) за тази цел има три възпиращи фактора: обсебване на вниманието, замъгляване
на съзнанието, блокиране на енергията.
Има обаче още един фактор, който не се осъзнава ясно, но не е по-слаб - ще го наречем
потискане (пресинг) от. страна на живота такъв, какъвто е, какъвто ви е натрапен.
Ако се вгледаме в себе си, в околния свят и своето място в него, ще забележим, че
постоянно нещо ни потиска, някакво бреме от обстоятелства, задължения, условия, цели,
ценности. Животът ни напряга, защото сякаш ни е натрапен отвън. Всеки, който идва в този
свят, е надарен със своя индивидуалност. Но целта на играта е обща и правилата й са еднакви
за всички. Същият гнет се усеща в някакъв унил, несъзнателен сън. Той ви е натрапен, а не е
избран от вас. И ви потиска, защото сте принудени да живеете в този сън и защото не
разбирате защо ви е натрапено всичко това, защо не можете да направите нищо.
Някъде много дълбоко в душата ви тлее забравеното усещане, че някога сте били
свободни и способни на всичко. За вас не е съществувало нищо невъзможно. А сега, кой знае
защо, не сте свободни, нещо ви ограничава.
Гнетящият натиск се проявява преди всичко в това, че на хората се натрапват фалшиви

цели, фалшиви стереотипи, шаблони на успеха и пътища за постигането му. Всичко това не се
съгласува с индивидуалните качества, разрушава личността, пречупва Аз-а. Но хората са в
несъзнателен сън и мислят, че трябва да се нагаждат към тези стандарти.
Става буквално следното. В хората се влагат ментални уловки. Разумът и волята се

оказват притиснати, също като костюм, който отначало е бил свободен, а после са го стеснили
от всички страни. И хората ходят като замаяни. Енергията на намерението е блокирана от
уловките, възниква застой, непроходимост, спиране. В такива условия управляването на
реалността слиза до най-примитивното, рудиментарно ниво.
Уловките се влагат по следния алгоритъм:
1. Демонстрира се картина - като бонбон, примамка, която трябва да се достигне

(постоянно ни показват едни и същи стереотипни „бонбони").
2. Картината ви внушава следния извод: вярвате ли, съгласни ли сте?

3. После се обяснява на популярен език, че „бонбонът е вкусен", но в този свят нищо не
се дава просто така. И пак: съгласни ли сте?
4. Ако кажете да, уловката е вложена.
Ето как се прави това. Добрата работа е престижна, не е прашна и е високоплатена.

Искате ли такава работа? Разбира се, че искате. На добра работа се назначават или
първокласни специалисти с голям опит, или с връзки. Вие нямате нито опит, нито връзки.
Съгласни ли сте? Значи ще видите добра работа, когато си видите ушите. Не вярвате ли? А
знаете ли колко като вас, пък и много по-добри, желаят да заемат престижните места?
Работодателите избират най-добрите. А вие не сте от най-добрите. Съгласни ли сте? Значи за
добра работа ви остава само да мечтаете. Работете върху себе си. Трябва много и сериозно
да работите.
А ако някой не е съгласен, първият неуспешен опит ще го постави на мястото му.

Потиснатият от това положение човек приема предложената картина на неговия свят и
потъва в тягостен сън. Целият свят наоколо е агресивна и недружелюбна среда, в която е
много трудно да си извоюваш място под слънцето.
Съвременният човек фактически е въвлечен в надпревара за всичко, което от гледна

точка на социума трябва да постигне, затова се намира в състояние на непрекъснат стрес.
Удивително е как издържа. А и натискът с всеки изминал ден се увеличава. Защо?
До неотдавна стереотипите на социума нямаха такъв мащабен натиск и сила, защото не

съществуваше сегашната глобална система за синхронизация на информацията. Днес всички
сме в една паяжина. На пръв поглед невинната обмяна на информация става мълниеносно.
Но тя не е главното. Решаваща роля играе съвсем друг процес - обмяната на мнения.
Всевъзможните рейтинги, избори, конкурси, блогове, форуми, „ютуби" и най-сетне
кликванията „харесва ми - не ми харесва" - всичко това е обмяна и синхронизиране на
мненията.
Любопитно е, че никой не се замисля кому и защо е нужно това. Системата сякаш

нарочно е програмирала така хората, че те охотно да обменят мнения по всеки повод, без да
задават въпроси за целта и смисъла. На всички им се струва, че те само си играят на някаква
забавна игра. Като се създава пълната илюзия, че всеки участник играе сам, изразявайки
свободната си волеизява. И никой не подозира, че играта се контролира отвън и преследва
цел, която не е била обявена. Никой няма усещането, че той „не води", а него „го водят".
И така, в какво се състоят целта и смисълът?
Най-неприятното и изплъзващо се свойство на системата е способността й да създава

илюзии и да действа незабелязано, тайничко. Човек в системата започва да иска именно
онова, което е изгодно за нея. Съзнанието му се издялква според нуждите на системата. Как
го постига тя? Като от нестандартната индивидиуалност оформя стандартно винтче.
Светогледът му, качествата, недостатъците, способностите, потребностите - всичко трябва да
бъде унифицирано. Точно това „харесва ми - не ми харесва" в една или друга форма е начин
за синхронизиране на мненията, унифициране на ценностите, създаване на стандарти и

стереотипи. Всеки отделен и уникален Аз постепенно се нивелира под крясъците на
„общественото мнение".
В това е смисълът и целта на играта. Всичко е много просто: колкото по-добре

синхронизирани са мненията, толкова „по-еднакви" са винтчетата. На същия принцип работи
всяка тоталитарна система.
А нима техногенната система с нейната алчност, лицемерие, фалшива „демокрация" и

други глупотевини е по-добра от тоталитарната? Ни най-малко. Разликата е само една: в
тоталитарната система унифицирането става принудително, а в техногенната - меко,
незабележимо, тайничко.
Използването на ментални уловки е точно този процес на нивелиране на личността.

Принципът на социума: Щом всички мислят и правят така, значи е правилно - е нещо като ос,
около която се върти този процес. А движещите колела, колкото и да е странно, са нещо, за
което никой не би се сетил - безобидните форми на обмяна на мнения в информационната
паяжина. Ако сте достатъчно наблюдателни, ще видите сами живите примери как става
всичко това в реалността. Остава ни само да се чудим колко гениално е самоустроена
системата.
РЕЗЮМЕ
■ Свободният човек трябва да има свободна воля, свободно съзнание и свободна

енергия.
■ Системата (матрицата) има ограничаващи фактори: обсебване на вниманието,

замъгляне на съзнанието, блокиране на енергията.
■ Още един фактор - потискане (пресинг) от страна на живота такъв, какъвто е, какъвто
ви е натрапен.
■ Животът напряга, защото така е натрапен отвън.
■ Съвременният човек е въвлечен в състезание за всичко, което той трябва да постигне

от гледна точка на социума.
■ На хората се натрапват фалшиви цели, фалшиви стереотипи, шаблони на успеха и

пътищата за постигането му.
■ Тъй като са в несъзнателен сън, хората мислят, че трябва да се нагаждат към тези
стандарти.
■ До неотдавна стереотипите на социума нямаха такъв мащабен натиск и сила, защото

не съществуваше сегашната глобална система за синхронизиране на информацията.
■ Обмяната на информация не е главното. Решаваща роля играе съвсем друг процес -

обмяната и синхронизирането на мненията.
■ Създава се пълна илюзия, сякаш всеки участник играе сам, изразявайки свободната
си волеизява.

■ Никой не подозира, че играта се контролира отвън и нейната цел не е обявена
предварително.
■ Всеки отделен и уникален Аз постепенно се нивелира под крясъците на

„общественото мнение". В това е смисълът и целта на играта.
Ето по този интересен начин в системата става разрушаването на Аз-а и унифицирането

му. Не е трудно да разберем целта му. Когато Аз-ът се потиска или се изтрива, личността (по-
точно онова, което е останало от нея) се оказва самотна и безпомощна в заобикалящия я сън.
Отнема й се (с несъзнателното ŭ съгласие) способността за индивидуална самореализация. А
после махалата завладяват нивелираната личност. Ето защо животът е толкова труден,
понякога дори непоносим.
АНАТОМИЯ НА ВАЖНОСТТА
Стандартизацията и унифицирането не минават безследно. Поне не за всички. Разбира
се, има такива, които и не си помислят да се съпротивляват, а се вписват органично в
системата като заек в клетка - за него не е важно къде се намира, стига да има храна.
Вероятно те са мнозинство, но тази книга не е за тях. А за онези, които интуитивно чувстват,
че тук нещо не е наред; които не са доволни от факта, че собственият им Аз нищо не значи, на
никого не е нужен и изобщо подлежи на преработка.
Основното противоречие между системата и личността се състои в несъответствието:

душата иска едно, а системата й диктува друго. Но то се долавя само смътно. Човек не е
способен да осъзнае ясно какви са убежденията и стремежите му, какво му е натрапено от
обществените стереотипи и къде е истината.
Причината е, че целият е облепен с уловките на социума - стиснат е в тях като в

менгеме. Уловката е онова, което ви потиска или не се съгласува с вашия Аз. Тежи ви някакво
бреме, но вие смътно се досещате, че това не е правилно, че не бива да е така. Ето няколко
характерни примера за уловки:
1. Любовта може да се извоюва с умна стратегия. Замислете се над тази фраза. Нещо не
е наред в нея, нали? Но точно за това са написани хиляди книги и точно с това се занимавате,
когато някой ви харесва.
2. Много е трудно да получиш добра работа. Реалният опит показва, че това е така. И
същевременно нещо не е наред. Как мислите, какво именно? Ами че някой все пак си намира
такава работа и си живее добре. Но защо той, а не вие? Може би защото вие сте позволили
да вкарат във вас това лъжливо убеждение и сега постоянно го транслирате в своя свят?
3. Можеш да си върнеш любимия. За това също са написани десетки книги и точно това
се опитвате да направите, когато са ви изоставили. А вие наистина ли вярвате, че е
възможно? Или са ви принудили да повярвате в него, защото ви се иска да вярвате?
Всички потискащи фактори представляват онова, което в транссърфинга е обединено

под общия термин важност. Когато нещо ви потиска, то автоматично става важно за вас.

Важността блокира потока на свободната енергия. Блокажът ви вкарва в състояние на
вцепенение, губите способност да действате ефективно и вече не управлявате събитията - те
ви управляват.
Как да се освободите, да излезете от вцепенението? Основният принцип е да

премахнете уловката и да създадете на мястото й енергиен поток. Тъй като блокажът е
енергиен застой (тапа), отначало трябва да се премахне, а после да се раздвижи
енергетиката.
В транссърфинга важността се премахва с нейното осъзнаване. Ако се събудите и

осъзнаете какво точно ви гнети, половината работа е свършена. Важните неща имат власт над
вас, докато сте в състояние на несъзнателен сън, докато таласъмите са под кревата ви. Щом
погледнете „под кревата" и се взрете в предмета на своята важност, той тутакси се превръща
в смешна пухкава топчица.
След разблокирането е необходимо да раздвижите застоялата енергия. За тази цел е

нужно движение. Не чакай, не се страхувай, не мисли - действай! По-добър начин не
съществува.
И така, за да се премахне блокажът на важността, е необходимо да се осъзнае и да се

премахне чрез действие. Общият алгоритъм на самоосвобождаването е твърде прост:
изваждаме на бял свят уловката (какво ни гнети), премахваме я (осъзнаваме я), създаваме
енергиен поток (действаме). Ще разгледаме трите етапа по-подробно.
Как да я извадим на бял свят?
За да познаете уловката, която ви закрепостява и ограничава, е необходимо навреме

да се събудите и да различите важността. Хората обаче обикновено не го правят. Когато нещо
ги потиска, те действат като насън и дори глава няма да повдигнат, за да погледнат какво е
бремето, което ги гнети. „Да, животът е тежък!" - и продължават да се влачат под тежестта,
вместо да спрат, да се огледат и да отхвърлят ненужното бреме.
И така, необходимо е да добиете навика да събуждате вниманието си в момента,

когато нещо ви гнети. Да осъзнаете какво именно е то, като си задавате въпросите: какво
става, какво ме потиска, какво правя в този момент?
Ако „червената лампичка" ви стане навик, това значително ще облекчи живота ви и ще

ви позволи да действате ефективно във всички ситуации, започвайки от простите, когато се
опитват да ви измамят, до екстремните, когато се изисква да запазите самообладание и ясен
разум.
След като лампичката се запали, погледнете бремето и го подложете на тест - наистина

ли тази тежест ви е нужна или можете и без нея? Става дума да разграничите съкровените си
стремежи от натрапените, своите убеждения от съмнителните стереотипи, истинските
ценности от фалшивите. Критерий може да бъде проверката дали кредото ви съответства.
Задайте си въпроса: какво изискват от мен стереотипите и дали това ми харесва?

Нужно е да се издигнете над ситуацията, да я погледнете от птичи полет и трезво да
прецените какво ви подсказва сърцето.
Ако чувствате, че стереотипът, който се опитват да ви натрапят, не е в синхрон с вашето
вътрешно Знание, значи вие усещате внедряването на чужд ментален шаблон във вашето
кредо, опит да се разруши вашият Аз. Това е като нахлуването на вирус в клетката. В социума
вирусните стереотипи не са по-малко от болестите.
Когато се случи поредният опит за разрушаване на вашия Аз, лесно ще познаете

менталния вирус, ако погледнете ситуацията от този ъгъл. Сега, когато механизмът ви е
понятен, ще имате нещо като имунитет.
Как да я премахнем?
За да дезактивирате важността, трябва да разберете как е устроена анатомията й. Този

въпрос е обсъден по-подробно в книгата „Транссърфинг на реалността", тук само накратко
ще напомня основните моменти.
Важността (в нашия случай това основно е външната важност) възниква в ситуации,

когато неоправдано е завишена значимостта или ценността на дадено събитие
(събеседване), вещ (нова кола) или отношения (с партньора).
Типичните прояви са: тревожно очакване на възможен неуспех или преживяване по

повод случил се неуспех. И в единия, и в другия случай вътрешният покой е нарушен,
енергията е блокирана. Общият принцип на премахването е - да се забележи, да се осъзнае,
да се промени отношението.
Какво значи да осъзнаете важността? Тя ви кара да гледате на себе си с благоговение и

трепет. Или нещо повече - предпочита да падате по очи пред нея. А вие я погледнете
безстрастно, безучастно, с чисто медицински интерес, под лупа. Това често пъти е
достатъчно, за да разберете, че тази важност не е чак толкова важна. Например:
Страх ли ме е? Аз се наблюдавам как се страхувам и си разрешавам да се страхувам.

Това ми позволява да се изправя срещу страха.
Яд ли ме е, че сценарият ми се нарушава? Иска ми се да блъскам с ръце по водата и

истерично да крещя: „Всичко трябва да бъде, както аз искам!" Наблюдавам сцената отстрани
и съзнателно разрешавам на сценария да бъде нарушен, аз съм гъвкав и следя промените по
течението на вариантите.
Нещо ми се струва твърде значимо? Но аз осъзнавам, че всяка значимост е само

външна, измамна. Нищо не е толкова значително. Както знаем - „и най-мъдрият си е малко
прост". Същото се отнася за всяко величие, за всичко, което може да се нарече значително.
Всички важни хора - и екзаминаторите, и началниците, и звездите на шоубизнеса, и
генералите, и генералните директори, както и държавните глави - са обикновени хора.
Ако все пак важността не иска сама да слезе от пиедестала, трябва да я изгоните оттам
с чисто волево решение - имаше я, но вече я няма. Което обаче не означава, че трябва да се
превърнете в мраморно изваяние, а да се управлява онова, което е първично - отношението.
Емоциите и чувствата са вторични. Не е възможно, а и не е нужно да се управляват емоциите
и чувствата. Страх, тъга, омраза или веселие, любов, привързаност. Нима е възможно да се

управляват? Може само външно да не даваш вид, но всичко ще е вътре, няма къде да отиде.
Насила да се зареждаш с оптимизъм - също няма да се получи.
Какво тогава да се направи?
Да се договорите със своя разум. Кажете си: ако стане - добре, ако не стане - също
добре. Дори и да не се получи, значи въпреки всичко е добре. На разума е нужно да се
представят доводи, тъй като той не приема нищо на вяра. Да му се обясни, че има принцип за
координиране на намерението и той работи: ако се престориш и превърнеш неприятността в
приятност, така и ще стане. Но защо все пак работи този принцип? Защо ще бъде добре?
Успокойте разума си със следните обяснения:
Значи това не ми трябва, очаква ме нещо още по-добро (често става така). Така съм
избягнал нещо лошо (ужасно). Научих още един урок (нищо в този живот не е току-така). Това
е за сметка на бъдещия ми късмет (и така се случва често). Това не е моята врата (половинка)
- ще търся своята (моето няма да ми избяга).
Ако важността е толкова висока, че не можете да се отървете от нея, трябва да се

примирите с поражението и да отидете на изпит, среща или важно мероприятие с отслабено
намерение: „Днес едва ли ще успея". Тази декларация премахва потенциала на важността,
който често ви пречи.
Трябва обаче да сте наясно, че ако придавате твърде голямо значение на въпроса за
самата важност, рискувате да се озовете в света зад огледалото, където важността се заменя
с пълен непукизъм, което също не е добре. Липсата на важност не е безгрижие и не е
непукизъм, а осъзнато наблюдение.
Как да създадете енергиен поток?
Ако цялата важност още не е изчезнала, остатъците от нея се разсейват в действието.

Тревожното очакване и бездействието създават потенциал и блокират течението на
енергията. Действието разсейва излишните потенциали и пуска енергийния поток.
Ако сте потиснати, тежко ви е, не ви се иска да правите нищо или сякаш сте
замръзнали, причината е в енергийния блокаж. Той трябва да се премахне. Но за тази цел е
необходимо да се задействате, да направите нещо.
Действието може да бъде всякакво, дори да няма отношение към ситуацията, създала
потенциала на важността. Много ефективен начин е инверсията на важността. Например
купете си свирка и мишка или три мишки наведнъж. Поставете ги пред себе си и им
посвирете на свирката. Поиграйте си с някаква играчка - например търкаляйте по пода
количка: ж-ж-ж! А дървеното конче - дъгъдък-дъгъдък - е просто необходимо на един голям
началник.
Ако ситуацията е конкретна и може да се разреши с определено действие, тогава няма

нищо по-лесно - просто действайте! Безполезно и безсмислено е да си седите, да се
страхувате и да си блъскате главата. Нужно е да се действа, да се прави нещо. Не е важно
какво именно, главното е да го правите. Смисълът е, че в действието се премахва блокажът и

се пуска енергийният поток. Който не знае този принцип - седи и пуши. А който е в потока,
всичко му се получава от само себе си.
Да предположим, че ви предстои голяма и сложна работа - трябва просто да започнете.

Искате да се запознаете с някого - просто вървете и се запознайте. Нямате представа как да
работите или да контактувате - не е важно, когато потокът е пуснат, решенията идват сами, в
процеса на действието.
Ако сте гледали филм за Джеймс Бонд, може би ви е направило впечатление, че той
никога не се замисля, а просто действа. Всяка негова мисия е неизпълнима. Когато го питат:
„Как смятате да направите това?", той отговаря: „Нямам понятие". Но го прави. Не
размишлява дали това е възможно и как да го осъществи (е, може би мъничко). Решенията
идват сами, в процеса. Той не е обременен с потенциала на важността - просто се движи в
потока, а решенията ги подхваща във въздуха.
И това е така не само защото на екрана всичко е лесно. Същият принцип работи и в
реалността - безусловното намерение на един Създател. Той не разсъждава, а отива и си
взема своето.
Сигурно сте наблюдавали морския прибой. Намерението на Създателя е подобно на

вълна. Тя се разбива на брега - това е неизбежно. Стоварва се с пълна сила, но без да се
напъва. Така непоколебимо трябва да бъде и вашето намерение - аз спокойно вземам
своето, без истерия, без въжделение, без страх. Аз съм вълна.
РЕЗЮМЕ
■ Уловката е това, което ви потиска или не се съгласува с вашия Аз.
■ Когато нещо те гнети, то автоматично става важно.
■ Блокажът е енергиен застой (тапа), отначало трябва да се премахне, а после да се

раздвижи енергетиката.
■ Ако сте се събудили и сте осъзнали какво точно ви потиска, половината работа вече е
свършена.
■ След разблокирането е необходимо да се раздвижи блатясалият енергиен поток.

Това се осъществява с действие.
■ Общият алгоритъм на освобождаването е: откривате уловката (това, което ви

потиска), премахвате я (осъзнавате я), създавате енергиен поток (действате).
■ За да откриете уловката, е необходимо да се събудите навреме и да различите

важността. Да си създадете навика да събуждате вниманието си в момента, когато се появи
някакво гнетящо състояние.
■ Проверявате дали кредото ви съответства: какво искат от мен стереотипите и дали то

ми харесва? Ако чувствате, че стереотипът, който се опитват да ви натрапят, не е в синхрон с
вашето вътрешно Знание, значи искат да разрушат вашия Аз.

■ Трябва да управлявате онова, което е първично - отношението си. Емоциите и
чувствата са вторични. Споразумейте се с разума си. Кажете си: ако стане - добре, ако не
стане - пак добре. Липсата на важност не е безгрижие и непукизъм, а осъзнато наблюдение.
■ За да се премахне енергийният блокаж, се изисква да започнете да се движите, да

направите нещичко. Когато потокът е пуснат, решенията идват сами, в процеса на действието.
Когато се освободите от уловките и зависимостите, с които ви е обградила системата,

ще имате шанс да и отмъстите, че са нивелирали вашата личност. Вие сте уникални, а вече сте
и свободни. Това е разкошна привилегия.
Използвайте я.
МЕНТАЛНИТЕ УЛОВКИ
Ще разгледаме няколко типични примера, които ясно показват какви са менталните
уловки и как да се отървете от тях.
Сложни проблеми
Премахване: намалете важността - започнете да действате. Независимо какви са

проблемите, транссърфингът за разлика от психологията не се занимава с техния анализ и
лечение. Гордиевият възел се разсича с един удар. Поставете си цел, заредете
„прожекционния апарат" със съответната лента и прожектирайте своя филм.
Когато не ви е ясно как да поправите ситуацията и какво да правите, приложете

следния принцип: поставете си достойна цел и се движете към нея. В този случай проблемите
сами отпадат, дори поставената цел да няма отношение към тях.
Ако не знаете как да поправите ситуацията, не се тревожете. Не е важно какво е било в

миналото и какво е сега - има значение само какво искате да постигнете в бъдеще. Не
гледайте назад и не се задълбочавайте в проблемите на настоящето. Поставете си цел и се
движете към нея. Вашето внимание и намерението ви трябва изцяло да бъдат устремени в
бъдещето.
Дългове
Премахване: престанете да мислите за тях - насочете вектора към целта и действайте.

Като мислите за дълговете си, няма да ги върнете. Напротив, когато в главата ви се въртят
мисли от рода на „как ви притискат, колко ви е тежко, как да ги върнете по-бързо и дори как
ги връщате" - това е сериал за вашата задлъжнялост в различни вариации. И докато той се
върти в главата ви, в действителността ще съществува същата неизменна картина - „вие и
дълговете ви". Каквото е в мислите ви, такова е и на екрана на действителността.
Как да избегнете тази реалност?
Престанете да се измъчвате с размисли (откачете уловката) и започнете да действате

(включете потока). Но не можете просто така да престанете да мислите за дълговете си,

нали? Значи при всички случаи е необходимо да си поставите цел и да започнете да се
движите към нея. Разбира се, целта трябва да работи за повишаване на благосъстоянието ви.
Нали това искате? Затова насочете вниманието и намерението си към бъдещето, към целта,
където вие сте заможен човек.
Всичките ви мисли вече не са, че сте задлъжнял човек, че трябва да върнете дълговете
си и дори не как уж ги връщате. Не, филмът сега е друг: вие сте заможен човек. В него няма
кадри за вашата задлъжнялост. Има само кадри за вашето богатство.
Ако всички свои мисли и действия устремите към целта и постоянно, системно и
целенасочено прожектирате в мислите и действията си своя филм, в който сте постигнали
финансово благополучие, и на външния екран, в действителността, то постепенно ще се
появи, ще се реализира. Рано или късно ще стане. Реалността просто няма къде да се дене -
такова е нейното свойство. Не само вие зависите от нея, а и тя от вас. Въпросът е кой ще
поеме инициативата.
Вътрешни комплекси
Премахване: спрете да се борите с недостатъците си - развивайте качествата си. Същото

е като с дълговете - не можете да се отървете от недостатъците си, като се опитвате да ги
изкорените. Самоанализът, ровенето в душата са безполезни и безсмислени. Щом нещо не е
ясно и не се получава, прилагате споменатия принцип - поставяте си цел и вървите към нея.
Развивайте и използвайте качествата си, не е важно какви. Това е по-просто, по-

ефективно, по-приятно. Всеки има качества и най-главното от тях е вашата уникалност - това,
което имате само вие.
Уловката на социума ви кара да станете по-добри. Трябва да смените стандартната

тактика и да си позволите не да бъдете по-добри, а уникални. Ако обърнете внимание,
повечето от успелите хора само са се възползвали от някакви свои специфични, присъщи
единствено на тях качества. Въпросът е да откриете в себе си своята уникалност. Всъщност за
това е и цялата тази книга.
Системата вече до голяма степен ви е нивелирала. Дошло е времето да си върнете

своето.
Митът за престижната работа
Премахване: престанете да търсите чуждата работа - започнете да търсите Своята. Като

начало е необходимо да разберете - стереотипите на социума ви лъжат, че престижната
работа е добра за всички. Самото понятие „престижна работа" е стандарт на системата,
сурогат на успеха. Въпросът трябва да се постави другояче: добрата работа е достойна
работа. Достойна за вас, за вашата уникалност.
Ако мерим всичко с едно мерило, тогава за каква Съдба или Своя цел става дума?
Всички да ходят в професионално училище - и в завода, до струга. Или както казват любящите
родители: получи добро (престижно) образование, намери си добре заплатена (престижна)
работа и тогава животът ти ще е успешен.

Стандартите на социума се спускат отгоре, буквално като детайл за заготовка на струга -
от обществено осреднен към индивидуално личен. Но както показва опитът, истински успех
постигат онези, които не следват стандартите, а ги разчупват. А което е най-смешно, после
общите стандарти се прекрояват по нов, индивидуален образец на успеха. И пак се спускат
надолу.
Ето защо е необходимо да имате куража да отхвърлите от себе си тази уловка и да не

търсите престижна, а Своята работа, Своята цел и Своята врата. Вашата работа няма къде да
се дене, там никой не се бута и червеният килим е постлан специално за вас. По-подробно
можете да прочетете за това в книгите „Транссърфинг на реалността" и „Създател на
реалността".
Тревожност и страх
Премахване: излезте от състоянието на очакване -наблюдавайте се и се изправете

срещу страха. Тревогата и страхът най-силно блокират енергията. Не е достатъчно само да се
осъзнаят. Блокажът се премахва напълно само с действие. Същността на тревогата и страха е
главно в състоянието на очакване на нещо. Ключът към преодоляването им е да излезете от
това състояние. Най-простият е да направите крачка срещу тях. Страшно е да лежиш в окопа
преди атака. Когато тръгнеш в атака, вече изобщо не е страшно.
Страхът е силен само когато не го гледат от упор. Смели не са хората, които не се боят, а
онези, които не се опитват да се скрият. За да се отървете от страха, събудете се и се
наблюдавайте: как се страхувате, как се развива този процес. Например скачате за пръв път с
парашут. Стоите над бездната, сякаш излизате от тялото си и гледате не самата бездна, а себе
си, отстрани: „Ау, колко е страшно! Ау, колко е интересно!" - и правите крачка, скачате.
Ако някога ви се наложи да се изправите срещу страха си, ще изпитате ново усещане и
то ще ви хареса. При всички случаи най-правилното средство е да излезете от състоянието на
очакване и да започнете да действате. Всичко необходимо ще откриете по пътя, подобно на
Джеймс Бонд. Разбира се, не се втурвайте през глава, има разумни граници.
Още един, достатъчно ефикасен начин да се преодолее страхът: трансформирайте го в

друга емоция и той ще изчезне. Например превърнете страха пред някаква „битка" в ярост,
пред неизвестността - в любопитство, срама - в секс, защитата - в нападение, страха от
поражението - в плам. Ако все пак изпитвате неувереност и плахост, представете си, че сте
вълна, която се е устремила към брега с непоколебимото намерение на Създател. Това също
е интересно усещане, трябва да ви се получи, опитайте.
Но най-добрият начин е да не пускате в своя свят онова, което ви плаши и тревожи.

Катастрофи, социални вълнения, криминални случаи, война, тероризъм, стихийни бедствия -
всичко това преминава покрай вниманието ви като пейзажите покрай прозорците на
експресен влак. Моето спокойствие се основава на осъзнаването, че аз съм господар на
своята малка планета. Аз определям климата върху нея. Прогонвам облаците, включвам
слънцето и окачвам цветната дъга.
Фалшиви цели

Премахване: престанете да бъдете най-добрите -станете уникални - търсете Своята цел.
Както казахме, личността с нейните уникални качества се нивелира от „общественото
мнение". Стереотипите и стандартите на успеха се създават в процеса на обмяна на мнения.
И тъй като общественото мнение се формира от мнозинството, на изхода на тази
месомелачка излиза главно продукция второ и трето качество. Невежеството и
посредствеността тържествуват, а „неконвенционалната" индивидуалност се изтиква
настрани или отива за преработване.
Става следното. Обявява се обща надпревара за успех. Всеки трябва да го постигне.

Който не е успял, е неудачник и загубеняк. Стандартите на успеха се демонстрират върху
всички екрани и постери. Според тях печели онзи, който се подчинява на правилото: „Прави
като тях, стани по-добър от тях!". Но така изглежда само привидно. Всъщност тази игра има
още едно, задкулисно правило, за което никъде не се споменава явно: Печели онзи, който не
се поддава на натиск и не се отказва от своята индивидуалност! Повечето от хората,
постигнали истински, феноменален успех, са действали именно по това правило.
В действителност обходният път покрай общата надпревара е и по-лесен, и по-

ефикасен, и по-приятен. Когато личността се подчинява на правилото „Прави като тях, стани
по-добър от тях!", става именно разрушаване на Аз-а, след което вече й е невъзможно да
прояви своята индивидуалност, а да настигне останалите и да стане по-добра е много трудно.
Не е нужно да се стремите да станете „по-добри от другите, по-добри от себе си".
Вниманието ви трябва да бъде насочено към търсенето и развитието на собствените ви

индивидуални качества. Душата ви е различна от другите, по нещо е уникална. Но в какво
именно - това ще го определите само вие. Ако не позволите да бъдете разрушени,
следващите стандарти ще се определят от вашия успех.
Собствената цел
Престанете да я търсите - заемете позицията на наблюдател ~ целта ще се намери сама.

Ако не успявате да намерите Своята цел, това означава, че вниманието ви е завладяно от
огледалото. Гледате как различните цели се реализират от другите и се идентифицирате с
чуждата реалност. В крайна сметка този сериал напълно поглъща вниманието ви и вие дни
наред гледате чужд филм, като напълно сте забравили, че трябва да снимате свой.
За да се откъснете от огледалото, направете една необиачайна крачка - спрете да

търсите. Да се сравнявате с чуждия опит и с чуждата реалност е полезно, но само до
определена степен, за да си съставите минимална представа какво става в този свят. Щом
получите първоначалния опит, колкото се може по-скоро излезте от общия строй и тръгнете
по своя път. Как да го направите?
Всеки човек има свой уникален път (не е задължително да е един), който ще превърне
живота му в празник. Щастието не се крие в бъдещето - то или е тук и сега, или е на друга
жизнена линия. Животът се превръща в празник не в момента, когато получавате нещо или
пристигате някъде, а по пътя - на линията (Пътя), където съществуването е изпълнено с
радост и смисъл. С други думи, целта е пътят, а не местоназначението.

Усещането за щастие в момента или радостното очакване на нещо в бъдещето има
физиологична основа. В процеса на движение към целта се освобождава свободна енергия -
на творчеството, когато правите онова, което ви е по сърце. (Когато правите нещо, което не
ви харесва, енергията обикновено се блокира.) Движението на творческата енергия създава
усещането за радостна еуфория. Ето защо вашата цел е вашият път към Изумрудения град, а
не нещо, което ви очаква там. Докато има движение, има енергия. Пристигате в
местоназначението, спирате, отдъхвате - и пак тръгвате.
Не съществува алгоритъм за търсене на целта, защото самата постановка на задачата не

е конкретна, размита е: „Отиди там, къде - сам не знам, намери това, кое - и сам не знам"* (*
Руска народна приказка. - Бел. пр.). Недостатъкът на формулировката е нейната
неопределеност. Но той същевременно съдържа и ключа към нея. Ако не знаете как да
търсите Своята цел, не ви е нужно да знаете, значи не ви е нужно да я търсите. Гордиевият
възел се разсича лесно - Вашата цел ще се намери сама.
Но за това е необходимо да спрете точно с каквото се занимава обикновеният разум - с

търсене на решението. А къде е свикнал да го търси? Измежду данните, с които разполага,
т.е. в огледалото на околната действителност. Разумът винаги се опитва да хване
отражението, а после да го върти и тъй, и инак, за да разбере какво да прави с него. Но нали
на вас ви е необходимо да намерите решението, което липсва в околната действителност?
Значи трябва да привлечете в слоя на вашия свят друга реалност.
Разширете кръгозора си, отидете там, където не сте ходили, вижте онова, което не сте
виждали. Пуснете в живота си повече нова информация, нови впечатления. Това е нужно не
на разума, а на душата. Когато види Своето, веднага ще живне.
Не давам конкретни рецепти, защото търсенето на Собствената цел е чисто

индивидуално занятие, тук няма шаблони. Главният принцип е, че ви е нужно не да
размишлявате за целта и не да я търсите, а просто да наблюдавате и да обръщате внимание
на усещанията си.
Разумът трябва да е в ролята на наблюдаващо дете, а не на аналитик от системата. В

този случай позицията му е пасивна - да предостави на душата нова информация, нов опит,
нови впечатления и да следи какво изпитва тя.
Разумът се включва едва след като душата възкликне: „Да, това е моето!". Необходимо
е да си зададете въпроса: дати то ще превърне живота ми в празник? Решението трябва да
вземете в единство между душата и разума. Както разбирате, нужно е целта да бъде най-
малкото постижима по принцип. Не забравяйте, че на душата е присъщо да се увлича.
Изисква се време да проверите целта.
Ако изпитвате съмнения, опитайте се да разширите зоната на комфорта си чрез

визуализация на целевия слайд. По-подробно за това е обяснено в книгите „Транссърфинг на
реалността" и „Апокрифният транссърфинг".
Още веднъж подчертавам: особеност на търсенето на Своята цел е, че за разлика от

ситуацията с уловките в този случай активната дейност се заменя с внимателно наблюдение.

Действието на разума се,ограничава само да пусне в своя свят повече нов опит и
впечатления. Нека разумът следи кълбото - то само ще го отведе, където е необходимо.
Ако засега не успявате да намерите целта си, добра идея е да се заемете отначало със
себе си. Какво ще повиши самооценката ви и ще ви донесе удовлетворение от себе си и своя
живот? Може и трябва да започнете с подобряването на физическата си форма и
повишаването на енергетиката. Ако организмът ви е слаб, енергетиката ви е ниска, а в душата
ви цари апатия, няма да ви е до креативно търсене.
С времето целта може да се трансформира, да се променя. Нужно е да бъдете готови за

това и да го смятате за нормално. Не се бойте да си поставяте смели цели. Единственото
препятствие по пътя към смелата цел не е някаква външна пречка, а въпросът, който ви
гложди отвътре: как да я постигнете?
Кан да я постигнете?
Допуснете недопустимото - ясна ориентация към целта. Ако целта по принцип е

постижима, но пътищата и средствата не са ви известни, това не е повод да се отказвате от
нея. Точно съмненията на разума в повечето случаи са по-големи препятствия от реалните.
Когато героят от приказката не знае накъде да тръгне и с какво да започне, го карат да тръгне
след кълбото. Разумът спира безпокойствата си и преминава в режим на наблюдение -точно
това, което е нужно.
Докато разумът се тутка да търси целта, нищо не вижда наоколо. Трябва да го

откъснете от това и да го насочите нанякъде. Нека наблюдава. Той е свикнал да оперира с
шаблони и стереотипи, както в училище са го учили да решава задачи с помощта на
простички алгоритми. И затова не може да открие нищо принципно ново. Всичко, на което е
способен, е да построи нова версия на къщичка от старите кубчета. Откритията си прави, като
върви след кълбото. По-точно не той ги прави, а те му се явяват. И то в случай че е тръгнал на
път. Така че главната задача не е да се решава задача, а да се изпрати разумът на път, към
крайната цел, за да избере решенията, когато се появят.
Нужно е да насочите вниманието и намерението си към целта. Да си създадете

виртуална реалност и да живеете в нея. Да прожектирате собствения си, засега въображаем
филм, в който целта се реализира и вие получавате каквото искате. Аз наричам това занятие
целенасочено витаене в облаците. Няма значение, че засега филмът не съответства на
действителността. Вашата действителност отначало се формира в мислите ви, а едва след
това в реалността.
Докато прожектирате филма си, слоят на вашия свят се движи към сектора от
пространството на варианти, където целта се реализира. Движението не се проявява веднага
и не винаги се забелязва. Но рано или късно започват да се отварят врати (възможности), за
които дори не сте се сещали. Точно тук се крие цялата мощ на дадения метод - пътищата и
средствата се разкриват сами, ако вниманието и намерението са насочени към целта, без да
гледате в миналото, настоящето и чуждия опит. Няма по-мощен инструмент за постигането
на целите и решаването на сложни задачи.

Интересно е още едно приложение на метода. На мен не ми беше идвало наум, че
принципът на транссърфинга може да се използва за решаването на практически задачи.
Оказа се, че може и още как.
Много задачи (физически, математически, химически, биологически, инженерни) се

решават с помощта на алгоритми и формули. Но има и други, свързани с изобретенията, при
които не знаеш откъде да ги захванеш. За да се регулира работата на разума, да му се даде
„кълбо", са разработени специални методики: теорията за решаване на изобретателски
задачи (ТРИЗ) и методът за обединяване на алтернативните системи (МОАС).
Макар и да дават насоката, тези методики не премахват пречките, които за разума

често се оказват непреодолими: „Това е невъзможно! Задачата няма решение." Известният
изобретател Владимир Герасимов ги е допълнил с един прост и мощен принцип - да
допуснеш недопустимото.
И наистина, историята показва, че ред гениални изобретения са направени едва след

като разумът е прекрачвал своите „непоколебими" убеждения.
Например: железният кораб няма да плава, тъй като желязото потъва във водата,
следователно корабите трябва да се правят само от дърво. После, когато разумът съзира
невъзможното със собствените си очи, то става очевидно за него. Но нали дотогава е било
невъзможно! А сега желязото умее и да лети. И така, ако сте изправени пред уж
неразрешима задача, не се отказвайте веднага от решаването й. Трябва да ви е ясно, че
пречките и ограниченията са само във вашата глава.
Трудно е само в самото начало на движението, когато се изисква да излезете извън

хоризонта на възможното. Принципът е да не мислите как е възможно това, а напълно да се
съсредоточите върху крайната цел. Какво искаме да получим в крайна сметка? Всички мисли
трябва да са съсредоточени само върху това. Точно оттам - от мислите, фокусирани върху
крайния резултат, трябва да започне движението.
На първия етап не е толкова важно какво и как да се направи. Движенията могат да

бъдат безпорядъчни, не-системни и дори безсмислени. Главното е вниманието и
намерението да бъдат ясно ориентирани към целта.
В това е тайната на успеха: нашият разум не решава задачата, която преди изобщо не
би се съгласил да решава, а гледа към целта и се движи напред като кон с капаци. А те са
нужни именно за да не препречват пътя му към целта стереотипите и шаблоните. Отговорите
ще дойдат сами, в движение. И така, формулата за решаване на неразрешими задачи
изглежда по следния начин: допусни недопустимото, насочи вектора на вниманието и
намерението към целта, започни да се движиш.
Един пример. Да предположим, че сега е началото на XIX век и задачата е да се

направи прост и дълготраен източник на светлина. Преди откриването на електричеството
такива източници са били борината, факлата, маслената или газената лампа, газеният фенер,
свещта. Всички те имат едно свойство и един недостатък - в тях нещо гори и изгаря. Задачата
е да се направи така, че да гори, без да изгаря.

На пръв поглед е невъзможно. По това време се е смятало, че единственият източник
на светлина е пламъкът. Светилникът свети, защото в него нещо гори. Дори звездите светят,
защото горят. Нима може нещо да гори и да не изгаря?
Ако допуснем недопустимото, се оказва, че може. Решението - лампа с нажежаема

жичка, в чиято колба има инертен газ. Този подход позволява да се правят неочаквани
открития и изобретения. Ако досега не сте били гений, можете да станете. Сега, когато имате
толкова мощен инструмент, ще можете да решавате задачи, които никой не се наема да
решава.
Несподелена любов
Премахване: откажете се, не се измъчвайте, не си губете живота напразно, останете

себе си - търсете половинката си.
Често ми задават въпроса: ако любимият ме напусне, как да го върна? Както съм
казвал, за разлика от психологията транссърфингът не лекува проблемите. Ако зададете
същия въпрос на психоаналитик, той ще ви разкаже цяла история за това, какво не сте
правили правилно, как е трябвало да се държите тогава и как следва да се промените сега, за
да пламне любовта в човека, който ви е изоставил.
Да измениш на себе си. Да започнеш да се държиш правилно. Да станеш добро момче

(момиче). Да планираш хитроумна стратегия. Това не ви ли напомня разрушаването на Аз-а?
Не ви се иска да се променяте, нали? Защо трябва да измените на своя Аз, за да станете
достойни за любовта? Значи онзи, който сте, не е достоен? А новият ви Аз ще бъде ли
достоен? И защо трябва да сте хитри и с умна стратегия, за да имате любов? Нима само
хитрите и умните се влюбват?
В действителност това са капани и уловки на социума. Принципите на любовта са

съвсем други:
Любовта не се извоюва - тя възниква сама, спонтанно и необяснимо.
Щом заради любовта трябва да се промените, значи нещо не е наред.
Любовта е като цвете - щом е увяхнала, не може да разцъфти отново.
Последният принцип показва, че любовта трябва да се поддържа, да се грижите за нея.

Не толкова да се ползвате и да вземате, колкото на първо място да давате. Всъщност любовта
е голям труд. Но сега не става дума за това. Въпросът е какво искате да си върнете - любимия
или неговата любов? Човека, който си е тръгнал, можете да върнете. Но щом любовта си е
тръгнала, вече не можете да я върнете. Нужен ли ви е любимият без неговата любов и какво
ще излезе от това? Въпрос на избор.
Разбира се, в живота нещата не са толкова прости и се срещат всякакви ситуации.

Проблемът е, че любовта, особено несподелената, размътва разума. В такава ситуация трябва
да виждате не само със сърцето, но и с разума си. Трябва да сте наясно какво става.

Когато двама души създават отношения, те образуват махало. В това няма нищо лошо,
напротив, махалото служи за стабилизиращо и свързващо звено. Но ако единият си тръгне,
махалото започва да тормози останалия, за да получи своята порция енергия. И дотогава,
докато останалият вярва, че може да върне другия, му се налага да дава енергия и за
двамата, пък и отгоре, защото страда и се измъчва.
Ако вашият човек си е тръгнал, и вие трябва да си тръгнете, за да не продължава

махалото да черпи енергия от вас. За тази цел е необходимо да превключите вниманието си
към други потенциални партньори. Ако не направите това, ще страдате, и то напразно. Ще си
вгорчите живота. Най-малкото трябва да имате достойнство. Защото, каквото и да казвате,
едностранната любов е унизителна.
Ти обичаш, а теб - не. Нещо тук не е наред. Не е нормално. Но какво именно? Уловката
дава еднозначен отговор: ти не си достатъчно добър, за да те обичат. Разбирате ли как
действа уловката?
А всъщност както в случая с несподелената любов, така и когато са ви изоставили,

просто вие не сте срещнали своята половинка. Помислете си: нима тя може да ви изостави?
Или да не ви обикне? Нали тя е създадена точно за това? Всички хора са различни, но има
двойки, които си подхождат като ключ и ключалка.
И така, вашите половинки, с които може да ви свърже любовта, не са една и две, а

хиляди. Ако Бог е измислил любовта, той не е могъл да постъпи толкова жестоко, че да сведе
вероятността от щастлива среща до нула. Вашите половинки бродят по света, може би съвсем
близо до вас и търсят вас, а вие през това време си хабите любовта за чужди хора. Не е ли
глупаво?
Изоставили са ви - радвайте се, че сте се отървали от ненужно бреме. Вече сте

свободни и се е появила възможността да откриете истинската си любов. Както виждате,
въпреки възвишената тема подходът е напълно прагматичен. Кое е по-добро - да страдате
или да сте прагматични, решавате вие. Говоря абсолютно уверено, защото години наред
получавам множество писма и зная колко хора страдат напразно.
Самотата
Премахване: спрете да се борите за любовта - излъчвайте любов.
Едната половина на човечеството търси другата, която на свой ред прави същото.
Въпреки широкия избор и двете страни изпитват еднакви трудности. Както обикновено,
изглежда проблемът е, че или аз не отговарям на общоприетия „стандарт за качество", или
той (тя) не отговаря на моите изисквания. Оттук следва: необходимо е да се променя и да
продължа търсенето. А как не ми се иска да се променям! Ами идеалът ми - къде да го търся?
Ако ви е омръзнала такава ситуация, ще се наложи да преразгледате светогледа си, т.е.

да започнете да мислите и действате нестандартно. За целта не е необходимо да променяте
себе си или да активизирате търсенето. Напротив, трябва да спрете да тичате след Птицата на
Щастието - по-добре направете така, че тя сама да кацне на дланта ви.

Преди всичко е необходимо да откачите от себе си уловките на социума и да
погледнете околната действителност с други очи. Не сте длъжни да се променяте и да ставате
по-добри, за да „отговаряте на критериите на любовта". Не сте длъжни да завоювате
любовта. Това не е вражеска крепост. От вас се изисква само едно - да привлечете в слоя на
вашия свят своята половинка. По-нататък всичко ще се нареди от само себе си. Любовта се
ражда сама. За това е необходимо едно мъничко нещо - половинките да са на едно място и
да си обърнат внимание един на друг.
Можете да привлечете човека в своя свят чрез техниката на слайдовете. Необходимо е

системно да въртите слайд, в който си представяте живота си с някаква абстрактна личност -
вашия идеал. В определен момент ще се отвори врата — ще се появи Тя (Той). По-нататък
всичко е във вашите ръце. Но трябва да знаете, че не е достатъчно само да въртите слайда,
седейки на мястото си, и просто да чакате рицарят да влезе през прозореца или принцесата
да ви донесе пица. Разбира се, трябва да бъдете сред хора, където имате шанс да срещнете
половинката си.
Ако имате проблеми с хората или не сте достатъчно общителни, можете да използвате
друга техника (без да пренебрегвате слайда, разбира се).
Представете си, че сте светещо същество, от вас струи вътрешна светлина на обаяние и
любов (ако искате, можете да добавите „секс" или „сила"). Движете се с това намерение и
светете. Казвайте на себе си по-често следната мисъл-форма: Аз съм много обаятелна
личност. От мен струи вътрешна светлина на обаяние и любов. Хората чувстват това и
изпитват симпатия към мен. Приятно им е да общуват с мен. Комфортно им е да се намират в
моето поле. Хората са привлечени от мен. Аз съм много обаятелна личност. Излъчвам
светлината на любовта и радостта. Аз съм светещо същество.
Мисъл-формата може да се използва и съвместно с техниката „Чаша с вода", която е

описана в „Апокрифният транссърфинг". След известно време ще обърнете внимание, че
хората са привлечени от вас като нощни пеперуди към лампа. Но за да станеш обаятелна
личност, не е нужно да се преправяш и да ставаш по-добър. Трябва само да използваш
техниката на фрейлинга. Накратко ще припомня основните му принципи.
В своята реалност вие получавате главно онова, което е вътре във вас и се излъчва от
вас. Представете си, че стоите пред огледало. Ако не искате да видите в отражението
враждебност, агресия, осъждане, неприемане - не отправяйте там съответните образи.
Искате ли любов -обичайте. Ако се нуждаете от помощ, грижа, внимание - помагайте,
грижете се, проявявайте искрен интерес към хората.
Отначало е нужно да си спомните за хората, които бихте причислили към обаятелните

личности.
При разговор с обаятелна личност ви се струва, че на нея й е приятно да общува с вас.

Цялото й внимание принадлежи на вас.
Редом с обаятелната личност вие чувствате, че сте значим и изключителен. Не само тя е

интересна личност, а и вие.

Обаятелната личност излъчва радостно, празнично настроение. Редом с нея ви се
струва, че сякаш сте на празник.
Може би си мислите, че обаянието е дар божи, даден само на избранници. Всъщност то

като вътрешното светене може да бъде определено така: взаимналюбов между душата и
разума. С други думи, когато човек живее в пълно съгласие със самия себе си, вътре в него
всичко е хармонично и съгласувано. Действително това не е дадено на всички и не е лесно да
се постигне такава хармония.
Но има и външно светене, на което човек може да се научи. Вашето обаяние е до

голяма степен способността ви да направите така, че събеседникът ви да почувства
собствената си значимост. Необходимо е да усвоите няколко прости принципа и да ги
практикувате редовно, систематично, винаги и навсякъде.
Ядрото на личността е самоуважението, т.е. доколко човек цени самия себе си. Като
уважавате и оценявате по достойнство хората, вие ставате техни кумири.
Общувайте с хората така, че те да почувстват собствената си значимост. (Те ще си

помислят: този човек ми показа, че и аз струвам нещо.)
Проявявайте внимание и искрен интерес към хората. Говорете с тях за тях самите и от
какво се увличат.
Приятно ли ви е, когато домашните ви любимци ви посрещат с възторг? Излъчвайте

същата радост и възторг, когато срещнете някой човек.
Общувайте така, сякаш сега е весел празник, и излъчвайте внимание към събеседника
си.
Искате ли да направите впечатление на някого? Не забравяйте, че се намирате пред

огледало. Дръжте се така, сякаш той ви е направил силно впечатление.
Не критикувайте хората за това, което правят.
Благодарете им за това, което правят.
Хвалете ги за това, което правят.
Възхищавайте се от това, което правят.
Бъдете внимателни към това, което правят.
Променете „което правят" с „което са" и си повторете горното още веднъж. В него
наистина има мъничко мазохизъм, но какво да се прави - нали искате да се научите на
обаяние?
Не критикувайте хората за това, което са.
Благодарете им за това, което са.
Хвалете ги за това, което са.

Възхищавайте се от това, което са.
Бъдете внимателни към това, което са.
Особено внимание трябва да отделите на първия принцип на фрейлинга: откажете се

от намерението да получите, сменете го с намерение да дадете и ще получите онова, от
което сте се отказали. Когато мислите за това какво ви е нужно, на свой ред и хората мислят
за себе си. Нищо няма да получите от тях. Но щом започнете да мислите какво е нужно на тях,
те сякаш с магическа пръчка охотно ви дават онова, което искате. Така работи огледалото. В
следващата таблица отляво е онова, което искате да постигнете, а отдясно - какво трябва да
направите.
Вие искате
Да очаровате Да говорите интересно Да привличате внимание Да получите помощ Да

ви разбират
Търсите съчувствие
Търсите одобрение
Да ви уважават
Да получите благодарност
Какво да правите
Бъдете очаровани Слушайте внимателно Проявете интерес Помагайте Старайте се да

разбирате
Съчувствайте Одобрявайте Уважавайте Благодарете
Да ви симпатизират Проявявайте симпатия
Да ви обичат Обичайте
Какъвто е образът, такова е и отражението. Който не разбира, че стои пред огледало,

прави всичко наопаки: опитва се да хване отражението и затова нищо не постига. А що се
отнася до любовта - вие няма да успеете „да влюбите в себе си" някого с помощта на някаква
особена стратегия или тактика. Всичко, което можете да направите, е просто да обичате.
Ответната любов или ще се възпламени сама, или не. Но никому не е известно какви
действия да се предприемат за това. Същото се отнася и за приятелството.
Единственото, което може да помогне за възпламеняването на любовта, е приятното и

комфортно общуване. Вашите качества и недостатъци интересуват партньора ви на последно
място, на първо място го интересува реализирането на неговата значимост, което получава от
общуването с вас. Ако получи това, ще затвори очи за вашите явни недостатъци и ще прости
слабостите ви. И тогава - както често се случва - може да възникне съюз, който ще учудва
хората: Какво ли е намерила в него? Каквото той е намерил в нея.

И накрая последният въпрос: може ли да се влюбиш, но не в половинката си? Отговор -
може. Светът е устроен странно. Както е известно, любовта е зла. Но щом се е случило така,
не се отчайвайте и не се разстройвайте, не подхранвайте махалото, не хабете любовта и
живота си напразно - търсете половинката си. Защото и тя ви търси.
РЕЗЮМЕ
■ Когато ситуацията е такава, че изобщо не разбирате как да я оправите, нужно е да

приложите следния принцип: поставете
си достойна цел и вървете към нея.
■ Не е важно какво е било в миналото и какво е сега - има значение какво искате да
постигнете в бъдеще. Вниманието и намерението ви трябва изцяло да са устремени към
бъдещето.
■ Като мислите за дълговете си, няма да ги върнете. Необходимо е да престанете да

мислите за тях - насочете вектора към целта и действайте.
■ Не само вие зависите от реалността, а и тя от вас. Въпросът е кой ще поеме

инициативата.
■ Уловката на социума ви кара да станете по-добри. Трябва да смените стандарттната

тактика и да си позволите не да бъдете по-добри, а уникални.
■ Както показва опитът, истински успех постигат онези, които не следват стандартите, а
ги разчупват.
■ Премахване на тревогата и страха: излезте от състоянието на очакване -

наблюдавайте се и вървете срещу тях.
■ Ако трансформирате страха в друга емоция, той ще изчезне.
■ Не пускайте в своя свят информация, която ви плаши или тревожи.
■ Победител не е само онзи, който печели състезанието, а и онзи, който не се поддава

на натиск и не се отказва от своята индивидуалност.
■ Търсене на Своята цел: спрете да търсите и заемете позицията на наблюдател - целта

ще се намери сама.
■ Разширете кръгозора си, посетете места, където не сте ходили, разгледайте неща,
които не сте виждали. Пуснете в живота си повече нова информация, нови впечатления.
■ Разумът трябва да е в позицията на наблюдаващо дете, а не на системен аналитик.
■ След като душата възкликне: „Да, това е моето!", си задайте въпроса: дали това ще
превърне живота ми в празник? Решението трябва да вземете в единство между душата и
разума.

■ Ако засега не успявате да намерите целта, добра идея е да се заемете с това, което
ще повиши самооценката ви и ще ви донесе удовлетворение от себе си и живота. И не се
бойте да си поставяте смели цели.
■ Вашата действителност отначало се формира в мислите ви, а после в реалността.
■ Пътищата и средствата се разкриват сами, ако вниманието и намерението са

насочени към целта, без да се оглеждате към миналото, настоящето и чуждия опит.
■ Принципът „Да допуснеш недопустимото" се състои в това - да не мислиш дали е

възможно, а напълно да се съсредоточиш върху крайната цел.
■ На разума е абсолютно необходимо да знае, че е разрешено да допуска

недопустимото.
■ формулата за решаване на „нерешимите" задачи: допуснете недопустимото,

насочете вектора на вниманието и намерението към целта, започнете движение.
■ Ако досега не сте гений, можете да станете.
■ Любовта не се извоюва - тя възниква сама, спонтанно и необяснимо.
■ Ако в името на любовта е необходимо да се промените, значи нещо не е наред.
■ Любовта е като цвете - ако е увяхнала, не може да разцъфне отново.
■ Любовта трябва да се поддържа, да се грижите за нея. Не само да вземате от нея, а

на първо място да давате.
■ Можете да върнете човека, който си е тръгнал. Но ако си е отишла любовта, тя не

може да се върне.
■ Когато двама души контактуват, те създават махало. Ако единият си тръгне, махалото
започва да тормози останалия, за да получи порцията си енергия.
■ Ако с някого нещата не вървят, не се отчайвайте - търсете половинката си.

Захвърлили са ви - радвайте се, защото сте се отървали от ненужно бреме.
■ Представете си, че сте светещо същество, от което струи вътрешна светлина на

обаяние и любов. Ходете с това намерение и светете.
■ За да станете обаятелна личност, не е нужно да се преправяте и да ставате по-добри.

Използвайте техниката на фрейлинга.
Ако младостта знаеше, а старостта можеше... Сега и можете, и знаете.
СЪСТЕЗАНИЕ НА ИНВАЛИДИ
В тази глава отново ще поговорим за специфични неща - за физиология и
психосоматика. Предстои да се убедите, че тази тема има непосредствено отношение към

транссърфинга като техника за управляване на реалността и че използваният от мен термин
„уловки" не е абстрактен епитет, а напълно адекватно определение.
Ако обобщим средствата за влияние на системата върху организма и съзнанието на

човека, ще получим следния списък:
• Синтетична и мъртва храна (пряко въздействие върху физиологията и съзнанието).
• Електромагнитен смог (въздействие върху мозъка, кръвта и биополето).
• Заседнал начин на живот (мускули, съдове, опорно-двигателен апарат).
• Замърсяване на околната среда (обща интоксикация, замъглено съзнание).
• Индуцирана алертност, натрапени дистанции и финиши (стрес).
• Техногенни развлечения (мозък, нервна система).
• Информационен натиск (цялата психосоматика).
Може да се постави диагноза, която е следствие от такова въздействие, дори не на

основание на статистиката на заболяванията и смъртните случаи, а на обикновената реклама.
Да вземем телевизионната, най-скъпата реклама. Там се предлага преди всичко онова, за
което има най-голямо търсене. Така става ясно от какво боледуват и от какво се оплакват
хората:
• Подуване на корема, разстроена храносмилателна система.
• Киселини, тежест в стомаха.
• Наднормено тегло.
• Дисбактериоза.
• Имунодефицит.
• Главоболие.
• Депресии.
• Понижен жизнен тонус.
• Грипни епидемии.
• Болни зъби.
• Паразити.
• Влошено зрение, слаба памет.
• Простатит, млечница, импотенция.
• Всевъзможни хронични болести.

• Рак, диабет, артрит, сърдечно-съдова система, черен дроб, бъбреци.
• Болки в гърба, шията и седалището.
От всичко гореизброено най-характерен и заслужаващ особено внимание е последният

недъг. Книгите и DVD-тата, посветени на проблемите на гръбнака, са в списъка на
бестселърите. Масовото разпространение на болестите на опорно-двигателния апарат е
феномен на нашето време (на техногенната цивилизация).
Изглежда причината е в застоялия начин на живот. Но изобщо не е така. Оказва се, че

колкото лекари, толкова и мнения. А още по-интересно е, че съвременната медицина
практически е безсилна пред тази болест на века. Болките в гърба не се лекуват, в най-добрия
случай преминават във вяло протичащ, хроничен стадий.
Както е известно, основният проблем на гръбнака е дисковата херния, която според

общо разпространеното мнение прищипва нерв. Наскоро обаче няколко учени разглеждат
анатомията на гръбнака и нервната система и
правят следното откритие: дисковата херния не може да причини прищипване на нерв,

тъй като това анатомично не е възможно! Оказва се, че самите нерви не могат да болят - за
болката сигнализират нервните окончания, рецепторите.
Изводът е: фактът, че съществуват толкова диаметрално противоположни мнения и

методи на лечение, говори, че официалната медицина няма понятие в какво е същността на
проблема и как да се справи с него.
Би било забавно, ако не беше страшно. Причините за тази ситуация - и за това говорят
самите лекари - са следните:
1. Тясно профилирани медицински специалности. Човекът е едно цяло, а не сбор от

отделни механизми,
по които лекарите си избират специалностите. Ето защо организмът трябва да се

приема и лекува като едно цяло. Но такъв подход не е изгоден за медицината, тъй като тя
като система не е заинтересована човек да оздравее. Медицината като наука се интересува
от самия процес на лечение като лабораторно изследване, което може да продължи до
безкрай. А медицината като практика се интересува преди всичко от бизнеса.
2. Симптоматичен подход към лечението.
За никого не е тайна, че огромното мнозинство от методите за лечение са насочени към

премахване на симптомите, а не на причините за болестите. Хроничните болести възникват
вследствие на неправилни диагнози. Ако диагнозата е неправилна, лечението няма да е
резултатно. Болката е първият симптом, но са я издигнали в патология и са започнали да я
лекуват - има болка, ще я лекуваме.
3. Физико-химичен, едва ли не механичен подход. Повечето лекари застъпват

консервативни възгледи и

методи, както ги учат в институтите. Науката за здравето се занимава с „механизми и
структури". Тя твърди, че болките в гърба, шията, рамената, бедрата, седалището възникват
вследствие на функционални или структурни нарушения. Изобщо не разглежда
взаимоотношението между ума и тялото. Това, което не може да се изучава в лабораториите,
се обявява за „ненаучно". На първо място сред „ненаучните" неща се поставят емоциите, тъй
като те не могат да се измерят.
Повечето хора са чували израза „всички болести идват от нервите", но почти никой не
му обръща особено внимание. Коя обаче е първоначалната причина за възникването на тези
симптоми?
Американският доктор Джон Сарно в резултат от дългогодишни изследвания стига до

извода, че основната причина за възникването на болката не са функционални и структурни
разстройства, а потиснатите емоции.
Съвременният човек непрекъснато е под стрес. Това състояние е станало за него едва
ли не привично, „нормално". Ето няколко основни фактора, предизвикващи стрес: отговорна
работа, учене, пътят до работата и обратно, финансови проблеми, смяна на професията и
местоживеенето, проблеми в отношенията с колеги и близки, неуспехи в работата и в личния
живот, повишено чувство за отговорност, силна вътрешна мотивация, изразена в
потребността да бъдеш по-добър, да бъдеш пръв.
Основно място в списъка заемат отговорността и мотивацията. Това са уловките, които

системата закача за човека, за да може, от една страна, да го подтикне, а от друга, да
ограничи енергията, съзнанието и свободата му. С други думи - да намали градуса. Когато се
натрупа критична маса от подобни преживявания, според Джон Сарно се развива синдромът
на мускулното напрежение (СМН). Емоционалният стрес прераства във физическо
напрежение. Емоционалната енергия (особено потиснатата) не изчезва, а преминава във
функционално напрежение - мускулни спазми. А това на свой ред води до структурни
нарушения - изкривяване на гръбнака, дискова херния и т.н.
По думите на доктор Сарно синдромът на мускулното напрежение не интересува

академичната наука, тъй като не оставя видими следи. Емоциите не могат да се пъхнат в
епруветка, да се претеглят и измерят. Затова и лабораторните медицински методи не могат
да регистрират действието на СМН.
Синдромът на мускулното напрежение се появява не просто като феномен, а изпълнява

функцията на заместване на душевната болка с физическа, което е първопричината за
възникването на СМН. Човек по-лесно понася физическата болката от душевните страдания.
Мозъкът предпочита да изпитва физическа болка в тялото, отколкото негативни
преживявания в себе си - в съзнанието. Докато вниманието е заето с болката, потиснатите
емоции не,могат да отидат на нивото на съзнанието. За СМН е характерна и забавената
реакция. Болката може да се прояви неочаквано, не на място - например, когато сте в отпуск.
Емоционалното напрежение обикновено изгаря, когато сте на работа, а на почивка няма къде
да се дене.

Втората причина за възникването на СМН е сходна с първата: съзнанието се стреми да
натика всички безпокоящи го проблеми по-далеч и по-дълбоко, в подсъзнанието. Тревога,
гняв, чувство за вина, отговорност, ниска самооценка - всичко това се натиква дълбоко в
подсъзнанието, защото съзнанието не иска да го чувства, още по-малко да го показва пред
околните. Но настъпва момент, когато подсъзнанието вече не може да го побере. Точно
тогава възниква СМН.
В природата проблемите се решават просто и естествено: изплашил си се - адреналин в

кръвта - побягваш -страхът изчезва; разгневил си се - пак адреналин - удряш някого - олеква
ти. В техногенната система тази схема не работи. Мозъкът и нервната система не са
приспособени към съществуване в такава среда. Еволюцията още не е стигнала дотам.
Физиологична и физическа активност -да, но какво да се прави с емоциите, които не намират
изход? Мозъкът не знае, оттук и примитивната реакция - да ги замести с болка или болест.
Мускулите, страдащи от СМН, се намират в задната част на врата, в гърба и

седалището. Точно те отговарят за правилното положение на главата, туловището и
ефективната работа на ръцете. Системата знае къде да разположи уловките. За да се движи
правилно марионетката, е необходимо правилно да се закачи и настрои.
Така че менталните уловки пораждат още едни - соматичните. Това са вече съвсем
конкретни блокажи и зависимости. Болките принуждават човек да води заседнал начин на
живот. Боли - значи не се движи! Човек губи желание да прави онова, което може да му
помогне. Соматичните уловки обездвижват, настаняват те в колата, в креслото, на дивана -
пред телевизора, до телефона, пред компютъра (бъди готов за връзка, бъди в системата!).
Кръгът се затваря.
Не ми се иска да правя мрачни прогнози (тук не се занимаваме с предсказания, а с

осъзнато наблюдение), но очевидно системата затяга примката. Освен агресивната
техногенна среда човек е подложен на натиск от постоянно засилващото се социално
напрежение, от конкуренцията и съперничеството. Картинката е ексцентрична - заредили са
хората със синтетична храна, притворили са клапите, устроили са от всички страни блокажи,
обездвижили са ги, а сетне са им показали примамлива цел. Организирали са състезание за
инвалиди.
РЕЗЮМЕ
■ Масовото разпространение на заболяванията на опорно-двигателния апарат е

феномен на техногенната цивилизация.
■ Официалната медицина няма понятие за същността на проблема, нито знае как да се

справи с него.
■ Човекът е едно цяло, а не сбор от отделни механизми, по които лекарите си избират

специалности.
■ Науката за здравето се занимава с „механизмите и структурите" и лекува симптомите.

Изобщо не я интересува взаимоотношението между ума и тялото.

■ В основата на причините за възникването на болката лежат не функционални и
структурни разстройства, а потиснати емоции.
■ Когато се натрупва критична маса от стресови преживявания, се развива синдром на

мускулното напрежение (СМН).
■ Емоционалният стрес прераства във физическо напрежение. Това на свой ред

довежда до структурни нарушения - изкривяване на гръбнака, дискова херния и т.н. За СМН е
характерна забавената реакция.
■ Съзнанието се стреми да натика тревожещите го проблеми по-далеч и по-дълбоко, в

подсъзнанието.
■ Болката принуждава човек да води заседнал начин на живот. Той губи желание да
прави това, което може да му помогне.
■ Менталните уловки пораждат още едни - соматичните.
■ Мозъкът и нервната система не са приспособени да съществуват в техногенна среда.
Кой знае защо, малцина се замислят над следното странно положение: болестите на
човечеството прогресират, „главозамайващите успехи" на медицината - също. С други думи,
ето ви суперсъвременни технологии, а ето ви хронични и дегенеративни заболявания, но те
не се поддават на лечение, така че нищо не може да се направи.
ИНФОРМАЦИОННА ИНТОКСИКАЦИЯ
Остана още един въпрос. Според наблюденията на Джон Сарно масовата епидемия на
болести на гърба започва преди 30 години и продължава и до днес, като непрекъснато се
увеличава. Значи източникът й е някъде към 80-те години на миналия век. Преди нямаше
такова нещо в такива мащаби. Какво е станало? Защото развитието на техногенната система с
пагубното й въздействие започва дълго преди това. И заседналият начин на живот, и
постоянният стрес, и механизмът на изтласкване на емоциите в подсъзнанието съществуваха
и преди. Защо синдромът на мускулното напрежение се проявява именно преди 30 години?
Доктор Сарно не отговаря на този въпрос. Но според мен причината е очевидна. Тъкмо
през 80-те години започна интензивното развитие на информационните технологии,
информационните носители, средствата за масова комуникация.
С появата на персоналните компютри, CD, DVD, спътниковата телевизия, интернет,

мобилните телефони, а напоследък и социалните мрежи върху човечеството се стовари
мощен информационен водопад. Започна в буквалния смисъл информационна
интоксикация.
Преди хората успяваха повече или по-малко успешно да изтласкват психическите

проблеми в подсъзнанието си, но сега, когато претоварването с информация достигна
критичната си точка, обемът на подсъзнанието вече не стига и всичко това се проявява във
физически проблеми. Съвременният човек е толкова претрупан с информация, че

организмът, съзнанието и подсъзнанието му не се справят с натиска на техногенните
фактори.
Кой знае защо, за тези проблеми не се говори ясно и открито. Огромната част от
социума пребивава в „щастливо неведение" (или забрава?), нищо не вижда, не разбира, не
му отдава значение и мисли, че нищо не става. Но вече казах и го повтарям: става нещо.
Характерно е в каква насока работи телевизията. Новините са изключително опасни и

страховити. Развлекателните програми създават впечатлението, че времето на
интелектуалците е отминало и е настъпила ерата на дебилите. Хората днес вече са преситени
с информация и е трудно да ги учудиш и заинтересоваш. Затова средствата за масова
информация изстискват и последното, за да привлекат вниманието им - глобалните
катаклизми. За съжаление това само натрупва агресия и реален потенциал за реални
катастрофи, тъй като колективното съзнание формира съответната действителност.
И така, техносферата роди нов феномен на нашето време - информационната

интоксикация. Но това далеч не е всичко. За да не сгъстяваме излишно и без това „тъмните
облаци", ще изброя накратко само три основни фактора на въздействие на техногенната
система върху психиката.
1. Изменение на мозъка.
В техногенната и информационната среда мозъкът не се развива, а се променя. И

естествено не към по-добро. Това е научно установен факт. Директорът на Британския
Кралски институт, баронеса Грийнфийлд заявява: „Ако човек прекарва твърде много време
пред монитора, на физиологично ниво мозъкът му се променя, което води до проблеми с
поведението и вниманието. Игрите са способни да дезактивират определени нервни връзки
в мозъка, защото той се адаптира към измененията на външната среда. Компютърните игри
са пример за нова среда."
Баронесата не знае какво да се направи, остава й само да се тюхка, че децата трябва

най-сетне да излязат на улицата, да почувстват тревата под краката си. Но как да им обясниш
това, как да ги убедиш?
Когато тук говоря за киборги и „всеобща киборгизация", това не са паралели с научната

фантастика, а напълно реални неща. Човешкият мозък се модифицира, но не
към развитие на творческите му способности или способността да твори своята

реалност, а към развиване на примитивни навици: да клика, да лайка, да поставя чавки, да
натиска лостчета и бутони. На системата това е напълно достатъчно. Останалото се реализира
чисто технически -от компютри и машини. И навярно скоро те ще могат да създават самите
себе си.
2. Стесняване на съзнанието.
Когато се говори за интелектуално и духовно развитие, често се подразбира

разширяването на съзнанието, осмислянето на реалността. В техносферата всичко става
наопаки.

Ако цивилизацията е тръгнала по техногенен път на развитие, човешкият разум се
заравя в лабиринта на техническите решения, преставайки да вижда и да разбира
фундаменталната същност на нещата. Всички уреди и механизми са построени по много
сложна схема, състояща се от милиони детайли и елементи. И тя все повече се усложнява.
Някой ще каже, че това е прогрес, но всъщност е задънена улица. Техниката може

безкрайно да се усложнява, само че след това тя става все по-трудно управляема и по-малко
надеждна. Самолетите, подводниците, космическите кораби са изключително сложни,
поради това са и ненадеждни.
Нашата цивилизация си блъска главата как са обработени и издигнати древните

мегалити, как се движат НЛО-тата, как в древността са могли да съществуват „летящи
колесници", чието енергийно устройство се състои от няколко гърнета.
Значи има и по-прости технологии, но те са в друга плоскост, не са в сферата на чисто

техническите решения. Технократичният разум обаче изцяло е заровен в механиката на
материалната компонента на нашия свят. Не може да види и да разбере метафизиката, тъй
като съзнанието му е замъглено и затворено. В диференцирането, в решаването на сложни
задачи може да се задълбочаваш до безкрайност, само че зад това дърво няма да видиш
гората.
Очевидно целта на образователната система е да обърка ученика, да го отведе в

тъмния лабиринт, да ограничи съзнанието му в тесни рамки. За никакво развитие на
творческото мислене при такова „образование" не може и дума да става.
Бедата е, че самите хора отдавна не владеят и не управляват тези процеси. Владее ги и

ги управлява системата. Тя ясно и недвусмислено дава да се разбере - на нея са й нужни
винтчета или в най-добрия случай киборги, а не творчески индивидуалности.
3. Информационна зависимост.
Всяка интоксикация предизвиква зависимост. Съвременният човек е развил

информационна наркомания. Ако не получи поредната си доза, започва абстиненция,
дискомфорт, тъга, тревога, дори паника. А дозите са все повече и по-силни. Зрелищните
филми вече не са достатъчни, иска му се по-силен звук, 3D или 4D изображение, не е зле и
миризма да има!
Без зрелища човек не може да съществува, но същевременно нищо вече не го радва,

не го трогва, не го впечатлява. Малко преувеличавам, но съвсем малко. Всичко върви натам.
Излизаш навън и на голям постер виждаш дете, което още не може да говори, но е с
мобилен телефон в ръце. Въпреки че е добре известно: телефонът в ръцете на детето води до
аномалии в развитието му.
Когато навсякъде в рекламата виждаш двегодишно дете с мобилен телефон, се

формира шаблонът - това е правилно, добре е и така трябва. Това вече не е телефон, а
неделима част от тебе. Разговаряй, играй, слушай, следи новините, кликай, купувай,
разплащай се, лайкай -това е всичко, което можеш и което ти е нужно. Главното е - бъди
готов за връзка, бъди в мрежата, в системата, внасяй своята лепта.
Вече нещо не е добре с този свят, нещо не е наред и не бива да бъде така.
РЕЗЮМЕ
■ Когато се появиха средствата за връзка и за комуникиране, върху човека се стовари

мощен водопад от информация. В буквалния смисъл започна информационна интоксикация.
■ Днес, когато пресищането с информация достигна критичната си точка, обемът на

съзнанието вече не стига и това се проявява във физически проблеми.
■ Човешкият мозък се модифицира в посока към примитивни навици.
■ Съвременният човек се зарива дълбоко в лабиринта на техническите решения,

преставайки да вижда и да разбира фундаменталната същност на нещата.
■ Технократският разум изцяло е потънал в механиката на материалната компонента на

нашия свят.
■ Съвременният човек е в наркотична зависимост от информацията.
Дали децата индиго ще спасят цивилизацията ни? Съмнявам се. Дори само
техногенната храна ще омаловажи техните способности. Точно затова системата създава
синтетичната храна, за да отглежда не хора, които ще я разрушат, а послушни киборги. А като
добавим и информационната храна, изобщо нямат шансове.
СОМАТИЧНИТЕ УЛОВКИ
И така, изяснихме, че в резултат от въздействието на техногенните фактори върху
човека буквално се залепват уловки. Човек практически е с вързани ръце и крака.
Менталните уловки блокират вниманието, волята, осъзнатостта, разума. А соматичните
блокират мускулите и енергетиката. И едните, и другите косвено си влияят - телесните
блокажи могат да причинят психически и обратното. За менталните уловки, общо взето, си
изяснихме нещата. Сега да поговорим какво да правим със соматичните.
Договор с подсъзнанието
В резултат от дългогодишната си практика д-р Сарно все пак е открил път за справяне
със СМН. Методът се оказва учудващо прост. Ако човек разбере, че източник на болковите
симптоми са потиснатите емоции и преживявания, болката изчезва. Когато причината за СМН
е разкрита, на подсъзнанието му става ясно, че повече не може да ви лъже по този начин.
Не винаги болката изчезва веднага, понякога са нужни няколко дни, месец или два.
Подсъзнанието сякаш се преструва, че не знае, че са го уличили в „скрито престъпление".
Защото това наистина е своего рода престъпление към организма, тъй като, прехвърляйки
проблема върху тялото, подсъзнанието обявява своето безсилие. Но когато „тайната" е
разкрита, тази уловка вече не е в сила.
Разбира се, самият проблем, причинил СМН, може да не изчезне само от осъзнаването.
Но болковият синдром и болестите, свързани с мускулното напрежение, отстъпват. Хората се

отървават от болките дори само като осъзнаят какво става с тях. Може да ви звучи
невероятно, но е факт - десетки хиляди пациенти на д-р Сарно са се освободили от СМН,
отървали са се от болките в гърба и шията. Както се оказва, язвата, астмата, простатитът,
главоболието, екземата, псориазисът и някои други може да са причинени от механизма на
изтласкване на емоциите в подсъзнанието. *(* Джон Сарно. Как вьшечить боли в спине. Люди
должнь! знать правду! (Американско издание: John Sarno. Heaiing back pain, New York.))
Още веднъж ще обясня в какво се състои същността на методиката, като я допълня и с

чисто мои аргументи.
Отначало е добре да се освободите от менталните уловки, защото те са

първопричината за възникването на СМН. Трябва да разберете какво точно ви потиска. Да го
осъзнаете, да намалите важността и да създадете поток, както беше посочено в предишните
глави.
Следва договор с подсъзнанието. Какво представлява то? Подсъзнанието отговаря за

безусловните рефлекси и функции, за които не се замисляме. Например дишането и
храносмилането. Непроизволните мускулни съкращения също са под негов контрол. По-
голямата част от емоционалната, менталната и физиологичната активност са под
осъзнаваното ниво. Съзнанието представлява малка надводна част от айсберга. Но и обемът
на подсъзнанието не е безграничен. Вследствие на информационното препълване, както и на
новите ментални уловки на социума обемът на подсъзнанието на съвременния човек е
изчерпан.
Подсъзнанието прилича на животно. Сякаш всичко разбира, но не докрай, не съвсем. За

разлика от съзнанието то като че ли спи. Не можете всичко да му обясните, но можете да се
договорите. Смисълът на договора с подсъзнанието е следният: вие му заявявате, че вече
сами поемате отговорността за проблемите. Повече няма нужда да крие проблемите - ще ги
изважда на бял свят и ще ги решава съзнанието, т.е. Аз-ът.
Същевременно трябва да се обръщате към подсъзнанието с уважение, защото то

заслужава това. Можете да си съставите мисъл-форми със следното съдържание и да ги
повтаряте.
Мое подсъзнание, ти си цар на моя организъм. Ти управляваш всичко в него. Под

твоето ръководство се възстановяват здравето и енергетиката. Ти поставяш в ред целия ми
организъм. А аз ти помагам във всичко. Храня се с жива натурална храна. Храня се
разнообразно и пълноценно. Правя физически упражнения, развивам тялото си. Работя с
намерението. Моето намерение е насочено към съвършенство. Аз съм самото съвършенство.
Мое подсъзнание, под твоето управление организмът ми се изчиства и обновява. Ти си цар
на моя организъм.
Напълно е възможно няколко дни или месец-два след като четете тези редове, да
изчезне някаква болка в тялото ви или да си отиде хронично заболяване. Ще почувствате, че
походката ви става по-свободна. Ще се появи допълнителна свобода на тялото, то по-добре
ще ви слуша. Самочувствието ви ще се подобри. Тялото ви най-сетне ще си спомни отдавна
забравеното усещане какво означава да живееш без уловки.

Движение по ескалатор
Не бива да разчитате единствено на договора с подсъзнанието и да пренебрегвате

физическата активност. Защото на човек, който води заседнал начин на живот, уловките се
лепят по-лесно и по-здраво. Стопроцентови резултати дава само комплексният подход: как
мислим, как се храним, как се движим. Тук движението играе осезаема роля.
Състоянието на организма може да се сравни с движението по ескалатор. До 20-

годишна възраст ескалаторът се изкачва, а после започва да се движи в обратната посока -
надолу. Там, където няма развитие, започва деградация. Което не се използва, атрофира.
Ето защо, ако искате да поддържате добра форма, налага се всеки ден да се
занимавате с развитието си. Изберете някакъв вид физическа активност (спорт, фитнес,
гимнастика), постепенно се изкачвайте по „спускащия се ескалатор" и след това ритмично се
качвайте нагоре, изпълнявайки норматива от натоварвания и упражнения, който сте си
определили.
Гимнастическите упражнения трябва да бъдат три вида: соматични (за отпускане),

силови (динамични натоварвания) и за разтягане (стречинг).
Соматичните упражнения отпускат и опъват мускулите, премахват блокажите. Силовите

увеличават мускулната маса, поддържат мускулите в тонус, възстановяват
микроциркулацията, развиват съдовете, помагат за изчистването на организма.
Упражненията за разтягане развиват сухожилията, освобождават двигателни ресурси, дават
допълнителна свобода, правят тялото гъвкаво и подвижно.
Има три различни методики за премахване на СМН: договор с подсъзнанието (Джон

Сарно), соматични упражнения за отпускане (Томас Хан) и динамични натоварвания (Сергей
Бубновски). Според мен най-добри резултати дава комплексният подход, т.е. да съчетаете и
трите метода. При всички упражнения вниманието трябва да е насочено към фазата на
отпускане, а не към усилието. Винаги е по-трудно да се накарат мускулите да се отпуснат - те
са свикнали да работят.
Не бива да прекалявате. Натоварването трябва да се увеличава постепенно. Занятията

не бива да са мързеливи, но не и изтощителни - от този принцип трябва да се определя
продължителността на тренировките. Движението следва да доставя удоволствие. Ако няма
удоволствие, значи организмът е претоварен от шлаки и токсини. В такъв случай трябва да се
намали натоварването и да се чисти организмът.
След занятията се облейте със студена вода. После се разтрийте с хавлия,

концентрирайте се и почувствайте, как тялото ви е пронизано от мощен енергиен поток.
Произнесете на глас или наум някаква ваша целева мисъл-форма. При такъв енергиен подем
тя ще работи особено ефективно.
Когато изпълнявате упражненията, мислете какво искате да постигнете. Повтаряйте

кратки мисъл-форми: Всичките ми мускули са отпуснати, блокажите ми изчезват. Организмът
ми се изчиства, обновява се, възстановява се и се развива. Моето подсъзнание привежда в
ред целия ми организъм. Имам здраво и красиво тяло, мощна енергетика, мощен интелект,

мощно съзнание. Аз съм самото съвършенство. Управлявам своята реалност като осъзнат сън.
И Силата е с мен, Силата ме води, затова правя всичко гениално и блестящо.
Следвайки препоръките, неизбежно ще получите онова, което искате.
Дозиране на информацията
Съзнанието и вниманието на съвременния човек са достатъчно дълбоко блокирани. А в

условията на нарастваща информационна интоксикация скоро ще бъде блокирана и
способността му да визуализира. Техногенната система се стреми с всички средства да
потисне и унищожи самата потенциална възможност човек да твори своята реалност.
Винтчето не бива да създава нещо свое - то трябва да ползва онова, което му дава системата.
В един момент човек ще се събуди и ще открие, че не може да извика на вътрешния си екран
един елементарен образ. Тогава трябва да забрави за транссърфинга.
Може би древните цивилизации са били по-развити, но не в технико-информационен

план, а като човешки възможности. Казват, че атлантите са се погубили сами, защото са
овладели Силата, но не се научили да я управляват както трябва. Сега е обратното. Цялата
сила и власт принадлежат на системата. Човек почти на нищо не е способен самичък, без
атрибутите на системата. Скоро няма да може и да визуализира. Навярно мнозина вече не
могат, пък и не се и опитват, не им трябва.
Не преувеличавам. Според оценката на психолозите през последните десетилетия

всяко ново поколение израства по-мързеливо, по-глупаво и по-зло от предишните. Малко
статистика и факти.
• Отличителни особености на „пепси поколението" (децата на перестройката): лесно

внушаеми, поглъщат всяка рекламна примамка, поддават се на всякаква пропаганда.
• Следващото - „поколение Z" (терминът е на психолога Марк Сандомирски): освен

горните особености се отличават с липса на съчувствие и с агресия.
• Социолозите и психолозите предполагат, че сегашните деца ще израснат като зли,

инфантилни, жестоки, примитивни потребители, които лесно ще се манипулират.
• Частта на децата инвалиди с психически отклонения всяка година се увеличава с 10%.
• 10% от възрастното население често получава панически атаки (тежки пристъпи на

тревожност).
• 40%> от европейското население вече е признато за психически нездраво.
• Американската нация е тотално болна и има всички признаци на израждане.
Това не са мои изводи, а данни, взети от различни официални източници. Трябва да

имаме предвид и че официалната статистика обикновено е занижена. Такива са последиците
от въздействието на всички техногенни прелести върху човешката психика. Разбира се, това е
само статистика, тенденциите са общи, осреднени. Наоколо може да видим множество
адекватни, приятни, приветливи и умни хора. Но останалата сива маса започва да прави
страховито впечатление.

За да не се окажете и вие причислени към тази сива маса, нужно е осъзнато да
дозирате и филтрирате информацията, да не поемате всичко наред u да не се въвличате в
каквото дойде. Това не значи, че трябва да изхвърлите телевизора си, да изключите телефона
и завинаги да напуснете социалната мрежа. Принципът е да сте в позицията на наблюдател, а
не да поглъщате информацията.
Информационната зависимост е причината хората да се превърнат в потребители на

информация, в пасивни приемници. Не могат вече да станат транслатори. Където започва
сляпото поемане на информация, там свършва транссърфингът.
Някой може би очаква да изброя какво не бива да правите. Принципът на дозиране на

информацията е въпрос на личен избор. Не какво и колко може, а колко осъзнато се прави
изборът. Важно е само да се помнят трите основни принципа:
Осъзнатост (давам си сметка какво и защо правя сега).
Наблюдение (не потъвам, а наблюдавам трезво отстрани).
Избирателност (не поглъщам информацията, а избирам); наблюдавам какво става, в

какво съм въвлечен в момента, в какво се опитват да ме въвлекат и дали то ми е нужно.
Мисля, че не е нужно да се задълбочаваме повече по темата. На когото са му останали

поне малко осъзнатост и трезв ум, ще ме разбере. А комуто не са останали, не можеш да му
обясниш. Не се съмнявам, уважаеми читатели, че и сами разбирате всичко, за което се говори
в тази книга, защото иначе тя просто нямаше да попадне в ръцете ви.
Интегриране
Този принцип означава:
• Не потъвайте в самия процес на решаване на задачите и проблемите, забравяйки за

целта и смисъла. Постоянно дръжте в ума си крайната цел.
• Не затъвайте в подробности, в търсене на начини и средства. Мислете за главното -

къде са смисълът и целта.
• Не бродете из стария град, обърквайки се в лабиринта на тесните улички, а се

издигнете на висотата на птичия полет.
С други думи, който се блъска като муха в стъкло, се занимава с диференциране. А

онзи, който се отдръпва на разстояние и обхваща цялата картина с поглед, той се интегрира -
забелязва отворения прозорец и излита. Когато сте потънали в решаването на някакви
проблеми и мъчително търсите начини и средства, съзнанието ви се стеснява и вие
преставате да виждате света около себе си, а гледате само в краката си. Заради едно дърво
не виждате гората, т.е. най-главното.
Как да се издигнете на висотата на птичия полет? Много просто - вдигнете поглед от

краката си и го устремете напред, към целта. Транссърфингът не е насочен към търсене на
решенията - те се намират сами, по пътя. Гордиевите възли не се разплитат, а се разсичат с
един замах. Поставете си цел и вървете към нея с цялото си внимание и намерение. Не е

важно какво е било в миналото, нито какво е сега. Вратите (възможностите) ще се отворят по
пътя към целта, начините и средствата ще се намерят сами. Когато вниманието ви е
устремено към целта, вятърът на намерението подхваща съзнанието ви и то като хвърчило се
издига на висотата на птичия полет.
Тогава започва да вижда.
Създаване на поток
Наличието на феномена интоксикация вече не е валиден само з.а физиологията, а и за

психиката. Изпитвали сте го - когато дълго учите някакъв предмет, готвейки се за изпит, в
определен момент настъпва пресищане и информацията спира да се усвоява. Причините са
две.
Първо, „съдът се препълва", обемът на паметта вече не е достатъчен. Защото паметта

има не само метафизична, а и чисто физиологична основа - мозъкът трябва да създаде
определени невронни връзки, а това не става бързо. Второ, когато обемът е изчерпан,
подсъзнанието поставя бариера, блокира входящия канал, за да прекрати информацията и да
даде възможност тя да се усвои.
В условията на тотален информационен натиск този механизъм престава да

функционира нормално: съдът се сдобива с огромен „балон", а „хранителната клапа" се
държи постоянно отворена. Вследствие на това възниква патология - информационно
претоварване, застой, „не-смилане".
За да се ликвидира застоят, е необходимо да се създаде поток, така че информацията

да се движи, а не само да се натрупва. Когато четете и слушате, информацията ви изпълва. А
когато разказвате някому нещо, информацията тече през вас като свободен поток. По същия
начин, когато учите някакъв предмет, вашият съд се пълни, което е възможно само до
определени граници. Но когато решавате задачи, вие сте в потока. В този смисъл да се
обучава е по-лесно, отколкото да се учи. И решаването на задачи е по-лесно, отколкото да се
учи предметът.
Имах един състудент, който имаше слаб успех по теоретичните предмети, но решаваше
блестящо задачи. За разлика от нас той подхождаше от съвсем друга гледна точка - ние
учехме теорията, а след това се опитвахме да я приложим на практика. А той правеше
обратното: решаваше задачи и само ако нещо не му беше ясно, мимоходом надзърташе в
учебника. Главната му цел беше да намери решение на конкретния проблем, а на теорията
гледаше като на нещо второстепенно. Учението му се удаваше с лекота, защото не
препълваше съда си, а се намираше в потока.
Изводът е — ако искате да научите даден предмет — не учете. Решавайте задачи,

занимавайте се с конкретна практика. Защото в крайна сметка всяка теория е предназначена
именно за това - да решава практически проблеми. На първо място трябва да бъде
конкретната практическа работа, а на последно - теорията.
Цялото внимание следва да бъде съсредоточено не върху усвояването на знания, а

върху задачите, които могат да бъдат решени с помощта на тези знания. Предаването на

информацията на други хора също пуска потока. Преподавайте на други теорията, с която
току-що сте се запознали - това е най-добрият начин да я научите.
РЕЗЮМЕ
■ Ако човек разбира, че източникът на болката са потиснатите емоции, тя ще изчезне.
■ Отначало е желателно да се отървете от менталните уловки, защото те са

първопричината за възникването на СМН.
■ Смисълът на договора с подсъзнанието - вие му заявявате, че вече сами поемате

отговорността за проблемите.
■ Стопроцентов резултат дава единствено комплексният подход - как мислим, как се

храним, как се движим. Движението играе немалка роля.
■ Гимнастическите упражнения трябва да са три вида: соматични (за отпускане), силови

(динамични натоварвания) и за разтягане (стречинг).
■ Упражненията трябва да са максимално разнообразни. Особено внимание да се

обърне на мускулите на гърба, шията и рамената.
■ Съществуват три различни методики за премахване на СМН: договор с

подсъзнанието, соматични упражнения за отпускане и динамични натоварвания.
■ За поддържане на добра форма е необходимо организмът да се натоварва и да се

подканя с намерението, насочено към развитие и усъвършенстване.
■ Във всички упражнения основното е отпускането, а не усилието. Натоварването да се

увеличава постепенно.
■ Успоредно с движенията отделяйте внимание и на енергийните потоци.
■ Когато изпълнявате упражненията, мислете какво искате да постигнете. Повтаряйте

кратки мисъл-форми.
■ За да не се окажете част от „сивата маса", е нужно осъзнато да дозирате

информацията, да не поемате всичко наред и да не се въвличате в каквото ви падне.
■ Принципът е да сте наблюдател, а не попивателна на информацията.
■ Когато вниманието ви е устремено към целта, вятърът на намерението подхваща

съзнанието ви и то като хвърчило се издига на висотата на птичия полет.
■ За да се ликвидира застоят, е необходимо да се създаде поток, така че информацията

да се движи, а не само да се натрупва.
■ Ако искате да изучите даден предмет, не учете. Решавайте задачи, занимавайте се с

конкретна практика.

■ Преподавайте на други хора теорията, с която току-що сте се запознали - това е най-
добрият начин да я научите.
Когато се отървете от уловките, ментални и соматични, няма да имате проблеми с

постигането на целта. Като разполагате с такава техника на освобождаването, ще сте
способни за много неща. Силата на вашия интелект и творческият ви потенциал ще се
издигнат на такова ниво, което преди е било невъзможно за вас.
ПРИЕМНИЦИ ИТРАНСЛАТОРИ
В транссърфинга основни инструменти за постигане на целта са визуализацията на
целта и визуализацията на процеса. Първото може да се определи като декларация, второто
като констатация. Декларацията означава насочване на вниманието и намерението към
целта, повтаряне на мисъл-форми и целеви слайдове. Констатацията е постоянно
потвърждение, че процесът се развива, че вратите се отварят - нещо като „самоподкрепа"
или дори „самоубеждаване", че всичко действително работи. Така целенасочено се създава
собственият филм.
Точно тази схема (декларация + констатация) е универсална форма за управляване

както на индивидуалната реалност, така и на обществото. Хвърляш сред масите призив,
набелязал си цел, базирал си я на съответната идеология. И повеждаш масите напред под
знамената на декларациите и под звуците на марша на постоянната констатация - „вървим по
правилния път".
Обикновено обществото охотно вярва на декларации и послушно констатира лозунгите,

защото такова е свойството на човешкото съзнание: то не може да се намира в състояние на
свободен полет, нужна му е платформа, опора, както клетката на птицата. Защо хората се
молят на боговете си? Не за да си измолят опрощаване или някакви блага. Това е точката на
приземяване за съзнанието - нужно му е в нещо да вярва, да се опира на нещо, да се стреми
към нещо, иначе ще бъдеш като обрулен лист.
Така е било винаги - и при първобитно-общинния строй, и в тоталитарните режими, и в

изграденото върху демократични принципи общество. Но техногенната система (ако
погледнем обществото като цяло) е особен случай, тук ситуацията е променена заради
образуването на единно информационно пространство. Вече няма ясно очертани цели,
идеологията е размита, църквата е изгубила предишното си влияние. В тези условия на какво
се държи системата, на какво се опира, след като по-голямата част от новото поколение е
деидеологизирано, аполитично и атеистично.
Оказва се, че за техногенната система всичко това няма значение. Отдавна вече
икономиката и финансите формират властта и упражняват политиката. А ролята на
идеологията и религията е сведена до потребление. Всъщност именно в потреблението се
състои основната цел на всички и на всеки поотделно. В това няма нищо лошо, към това е
насочен и транссърфингът - да направи животът по-добър, човек да намери реализацията си.
Но за да се постигне това, е необходимо да знаем как е устроена системата и какви са
минусите й.

Системата се крепи върху всеобщата информационна паяжина - да изтрие
индивидуалността, да разпръсне, да замъгли индивидуалните стремежи и цели, да ги потопи
в хора на общественото мнение. Главното е всички да са в един „пясъчник", в мрежата.
Идеята е проста: създай пясъчник, за да привлечеш децата, а сетне им продавай пясък или
каквото и да било. Пак там се решава и задачата за управление на обществото. Ако преди
важеше принципът разделяй и владей, сега е обратното: обединявай и властвай над всички.
И дори не е толкова важно точно на коя група това е нужно и изгодно. Преди всичко е
нужно на самата система. Например социалните мрежи - гениално изобретение на
системата, в тях идеално се реализира схемата (декларация + констатация), с
едновременното потъване в колективен сън. Щом има мрежа, някой, който дърпа конците,
може да изпрати сигнал (команда) и тогава вече не е необходимо да управлява - мрежата ще
направи всичко сама, тя просто ще повтори този сигнал като гигантски усилвател.
Процесът на обмяна на мнения, започвайки от безобидното „харесва ми - не ми

харесва", представлява ядрото на операционната система на управление. Оттам започва да
се разплита всичко останало. От центъра на паяжината може да се даде команда, която
мигновено ще се разпространи до периферията, като кара всички винтчета да реагират
синхронно. Всеобщ и кохерентен несъзнателен сън. Не мисли - просто кликай и лайкай,
където е потребно. „Харесва ми - не ми харесва" всъщност е всекидневна тренировка,
репетиция на главното действие, което чака своя час. Оттам и лозунгът: бъди готов за връзка,
бъди в мрежата, внасяй своята дан, бъди в системата!
Социалната мрежа служи за синхронизиране на съзнанието на хората, за изграждане

на матрицата. Матрицата сама ще се изгради, ако винтчетата в килийките си мислят и
действат синхронно. Когато хората мислят и действат в една посока, се образува махало.
Махалата стоят над групите хора, а матрицата е над тях. Помислете - защо не можете да
премахнете от мрежата своя акаунт? Защото системата контролира всички мрежи. Дори ако в
някоя от тях ви позволят да „премахнете" своя информация, тя въпреки всичко остава там. Не
можеш просто така да излезеш от системата, щом си попаднал в нея.
Хората, ангажирани с процеса на обмяна на информация, не са способни да се

замислят и да разберат какво могат и какво искат от живота. Системата сама определя какво
да желаят, като при това притваря клапата на възможностите им.
Оплитането в паяжината на матрицата става постепенно. Отначало се замъглява

съзнанието чрез хранителните технологии - това е първият стадий. После върху съзнанието се
стоварва цунами от информация, закачат се уловки - това е вторият. Третият стадий ще е
киборгизацията на разума. Ако животните съществуват поотделно, им е необходима висока
осъзнатост - и да си търсят храна, и да се спасяват от враговете. Но щом се обединят в стадо,
осъзнатостта намалява - заедно е по-спокойно. Във фермата осъзнатостта изобщо се изгубва,
там тя просто не е нужна - яж и спи (кликай и лайкай).
На пръв поглед какво толкова страшно има - хората си прекарват времето, като
общуват и се развличат. А всъщност в мрежата се създава само илюзия за общуване,
самоизразяване, самореализация и съпричастност към живота, към обществото. Всичко това
не е истинско. Колкото повече „сурогатни приятели" имаш, толкова по-остро чувстваш

самотата си. За самореализация изобщо не се говори. Всъщност такова общуване не дава
нищо -болезнено губене на времето.
Мнозина разбират и са съгласни, че прекараното в мрежата време наистина е изгубено.

Но и да се излезе от това блато не е толкова лесно. Не можеш да се освободиш от
зависимостта, причинена от информационната интоксикация. Нищо чудно, навярно да
оставиш цигарите е много по-лесно. Затова хората си измислят оправдания - това не е
безполезно, все пак ми е нужно. Между другото безполезното време не е толкова
безобидно. Вече казахме, че информационното пренасищане води до стесняване на
съзнанието. Сега се наблюдава един интересен феномен: клипово мислене и клипова
култура. Съвременният човек е способен да усвои или да предаде информация само на
малки порции - клипове. Осъзнатостта също е на проблясъци, като в дискотека.
Кръгът на интересите е примитивен. Обсъждат се маловажни и незначителни неща -

това, което се нарича „яко". Истински съществените неща стават неинтересни. Клиновото
любопитство е последният писък на съзнанието преди окончателната му киборгизация. Какво
ли ще го заинтересува, когато и клиновото любопитство се изчерпи?
В социалната мрежа вие не управлявате констатацията, можете само да избирате какво

да констатирате, и то от онова, което е предложено. И със сигурност не вие определяте
целите и декларациите. Разбира се, позволено ви е да представяте за всеобщо одобрение
свои клипове, но каква полза - вашият глас бързо се изгубва в много-гласния хор, като на
птичи пазар.
Като редови член на мрежата и потребител на информация, седейки на дивана или

пред монитора, вие само гледате как другите градят живота си. Това е чужд филм. Реална
полза извличат само онези, които използват мрежата за своите цели. Например средствата за
масова информация, производителите и доставчиците охотно влизат в мрежата, защото там
са потребителите. Но е трудно да развиваш бизнес в такива условия, защото птичият пазар не
е организиран пазар. Мрежите не са предназначени за това, те имат други функции - да
манипулират масовото съзнание. Те дори не са създадени от конкретни организатори, а от
самата система съобразно с нейните потребности, условия и синергетична.
И така, развива се нормален процес на потъване в сън на цялата цивилизация. В най-

близкото бъдеще - пълна забрава. Защото хората във всеобщата информационна паяжина се
превръщат от създатели и транслатори в чисти потребители, в приемници на чуждо
предаване. Лесно е да ги включат към определена програма, за да слушат дни наред и да
манипулират съзнанието им. Не е трудно да разберем какво следва от това - пълна загуба на
индивидуалността и способността да управляват съдбата си.
За вас, уважаеми читатели, много от казаното по-горе може би не е ново. Но се появи

цяло поколение, което не разбира и не си дава сметка в какво е въвлечено и какво всъщност
става. Поколението Z предпочита да си седи във виртуалната реалност, като същевременно
превръща и живота си в компютърна игра. Тук и общуването, и целите, и възможностите не
са истински, сурогатни са. Но въпреки всичко им се налага рано или късно да влязат в
реалната действителност. А там се води борба за място под слънцето и правилата за

оцеляване са по-сурови. Точно тук възниква трагичното противоречие: маса желания и
потребности - и кола, и дом, и престижна работа, и пътешествия - искам.
А реалните възможности къде са? Всичко е сурогатни. Да направят нещо със

собствените си ръце или умът им да роди нещо, или поне да отидат и да хвърлят въдица, да
хванат реална риба - не умея и не съм опитвал. И излиза, че животът си отива, разпилява се
за безсмислено прекарване на времето в пясъчника.
Главното е - за чия полза? На системата и нейни отделни представители, които все пак
са се издигнали над нивото на сивата маса и имат ум и осъзнатост да правят пясъчници и да
пасат там всички останали.
И така, как да се излезе от сивата маса?
Разчупете принципа на социума. Престанете да вярвате, че „щом всички мислят и

правят така. значи е правилно". Излезте от общия строй. Престанете да крачите след чуждия
сурогатен успех и тръгнете след своя собствен. Този, който излиза от общия строй, винаги има
предимства.
Дозирайте информацията. Вече говорихме за това. Има един нюанс. Ако изобщо не се
четат книги, както прави основната маса потребители, а само се гледа кино, телевизия и
видео, навикът за визуализация постепенно ще бъде изгубен. Когато четете или слушате, на
вашия вътрешен екран се създава изображение, вие мислено си представяте прочетеното. А
ако само гледате външния екран, необходимостта от вътрешен ще отпадне.
Използвайте мрежата за своите цели. Нали тя ви използва? Така че и вие я използвайте,

ако това ще помогне за реализирането на вашите идеи или поне за осъзнато наблюдаване на
ставащото. Да стърчите в нея просто така няма никакъв смисъл. Задачата е да играете своята
игра, а не да попадате под чуждо управление, където ще бъдете пешка в нечии игри.
Бъдете в режим на наблюдение. Не бъдете попивателна на информация, а наблюдател.

Ако сте в мрежата, не потъвайте в морето от информация, наблюдавайте осъзнато отстрани
какво става там. Да излезете от строя, не означава завинаги да напуснете мрежата и да
спрете да гледате телевизия. Ако напълно се изолирате от външната информация, в един
момент може да се събудите в чужд свят, който не познавате. Да излезете от строя означава
преди всичко да превключите на режим на трезво, осъзнато наблюдаване отстрани. Ако сте
запознати с транссърфинга, би трябвало да разбирате какво е това.
Преминете в режим на транслиране. Не бъдете потребител, а създател на информация.

Ако сте в мрежата, транслирайте там своя филм. Стига сте гледали чужди филми. Вашият
филм не са клиповете ви в мобифона, а вашата самореализация, вашите способности,
творения, вашата мисия. Не е беда, ако творенията ви не получат веднага достойна оценка.
Може би тя ще дойде по-късно или на друго поприще, или пред друга аудитория. Главният
принцип е да не бъдете приемник, а транслатор. Ако вашата същност и начинът на
съществуването ви е транслацията, вие неизбежно, рано или късно ще постигнете успех. Ще
успеете, защото транслаторите са единици, а приемници - милиарди.

Общувайте със съмишленици. С онези, които като вас са излезли от общия строй. Това
няма да бъде друг строй или птичи пазар, защото те са малцина. Затова пък ще имат
предимството на Силата. Сред съмишленици си ще намерите подкрепа и опора, но и не само
там.
Намерете опора в самите себе си. Отхвърлете зависимостта от синтетичната храна,

освободете се от информационната зависимост, заемете се с тялото и енергетиката си.
Свободният и здрав човек с висока енергетика и ясно съзнание лесно ще открие опората в
самия себе си, тъй като е направен по образ и подобие Божие - това не са празни думи.
РЕЗЮМЕ
■ Схемата (декларация + констатация) е универсална форма на управление както на

индивидуалната реалност, така и на обществото.
■ Икономиката и финансите отдавна вече формират властта и управляват политиката. А

ролята на идеологията и религията са сведени до потребление.
■ Системата се основава на всеобщата информационна паяжина, а нейната задача е да

изтрие индивидуалността, да разпръсне и замъгли индивидуалните стремежи и цели, да ги
потопи в многогласния хор на общественото мнение.
■ Предишният принцип разделяй и владей вече гласи: обединявай и властвай над

всички.
■ Процесът на обмяна на мнения, започвайки с безобидното „харесва ми - не ми

харесва", представлява ядрото на операционната система на управление.
■ Социалната мрежа служи за синхронизиране съзнанието на хората, за изграждане на

матрицата. Втората й функция е манипулиране на масовото съзнание.
■ Матрицата сама ще се изгради, ако винтчетата в килийки-те мислят и действат

синхронно.
■ Съвременният човек е способен да усвои или предаде информация на малки порции

- клипове. Осъзнатостта също се пробужда на проблясъци, като в дискотека.
■ Във всеобщата информационна паяжина хората от създатели и транслатори се

превръщат в чисти потребители, стават приемници на чуждо радио.
■ Животът изтича, разпилява се в безсмислено прекарване на времето в пясъчника.
■ Разчупете принципа на социума. Престанете да вярвате, че „щом всички мислят и

правят така, значи е правилно". Излезте от общия строй. Престанете да крачите след чуждия
сурогатен успех и тръгнете към своя собствен.
■ Ако не четете книги, както правят повечето потребители, а само гледате кино,
телевизия и видео, постепенно ще изгубите навика за визуализация.

■ Използвайте мрежата за своите цели, ако това ще помогне за реализирането на
вашите идеи, или поне за осъзнатото наблюдение на ставащото.
■ Като се освободите от зависимостта от синтетичната храна и от зависимостта си от

информационната, като се заемете с тялото и енергетиката си, ще откриете опора и подкрепа
в себе си.
Що се отнася до играта на обмяна на мнения, не е задължително да я изоставите, ако

ви доставя удоволствие. Но както във всички акции на системата, трябва да се играе осъзнато,
да си давате сметка за целите на системата. Сега вече ги знаете - синхронизиране на
мненията, унифициране на ценностите, създаване на стандарти и стереотипи. В този процес
всеки отделен и уникален Аз постепенно се нивелира в хора на „общественото мнение".
Моля ви, не ме търсете в социалните мрежи - там са само мои „клонинги". Хора,
наричащи се „Вадим Зеланд", събират свои групи, проповядват нещо си, а другите охотно
вярват и ги следват.
ДВА БЕЛЕЖНИКА
В своята реалност вие имате филма, който се прожектира на вашия апарат. Каквото
нарисувате, това и ще видите. Проблемът е, че хората правят точно обратното: каквото
виждат, това и рисуват. Разбирате ли разликата?
Като се събуди сутрин, богатият вижда около себе си разкошна обстановка, донасят му
закуската в леглото, излиза на терасата и си мисли: не е лошо днес да се разходя с яхтата. Или
да отскоча до Алпите? Така той констатира своята реалност.
Мислите на бедния са заети с проблеми, всичко, което го заобикаля, му е опротивяло,

но той постоянно мисли за него, защото нищо друго не вижда. Поглежда в портмонето си и
пресмята от какво да се откаже, за да върже месеца. Той също констатира своята реалност -
прожектира своя филм.
И единият, и другият рисуват в мислите си онова, което е пред очите им. И то отново и
отново се потвърждава в реалността. Но не самите те са поставили в ума си тези филми.
Обстоятелствата са се стекли така, че на първия е провървяло, а на втория не. Защото
принципът на съществуване и на двамата е един и същ: каквото виждам, пея за него, за
каквото пея, това виждам - отново и отново.
А междувременно и за бедния, и за богатия всичко може да се промени за един миг.

Във филма на живота се случва всичко - и лошо, и добро. Въпросът е колко близо до сърцето
си приемате едно или друго събитие. Ако богатият види в своя филм лоши
предзнаменования и това дълбоко го засяга, като го кара да се страхува от фалит, какво
става? Той неволно зарежда в прожекционния си апарат филм с негативен сценарий,
негативният филм се завърта и най-лошите очаквания започват да се сбъдват.
И обратното: ако бедният забележи, че работите му се оправят, това може да го

вдъхнови, пред него се разкриват перспективи, в края на тунела се забелязва светлина и той

вярва, че е способен да се измъкне от мизерията. И наистина, реалността му скоро се
променя, защото в прожекционния апарат се върти филм с позитивен сценарий.
Какъв е изводът? Обстоятелствата управляват хората. Някакво досадно събитие е

способно да извади човек от релсите и да вмъкне в ума му негативен филм. Същото е и с
успеха - той идва като нещо външно, независимо от човешката воля. Така става, защото човек
не е господар на своя прожекционен апарат. Какъвто филм заредят там, такъв върти той
слабохарактерно и несъзнателно.
Хората не са свикнали да управляват мислите си. Научили са се да управляват

действията си, но не и мислите. По-лесно е да се накарат да направят нещо, отколкото да
мислят за нещо конкретно, не е ли така? Представете си, че вървите по улицата нанякъде, до
вас се приближава минувач, хваща ви за ръката и ви отвежда накъдето той иска, а вие
послушно го следвате. Струва ви се нереално? Но точно това става с вашите мисли.
Станете господар на прожекционния си апарат. Прожектирайте не това, което виждате,

а каквото искате да видите. Като управлявате мислите си, вие управлявате своята реалност.
Огледайте се - повечето хора са в състояние на несъзнателен сън наяве. Те сякаш са
приемници на някакви телепрограми, които се транслират отвън. Гледат чужд филм. Трябва
да станете транслатор - да прожектирате свой филм.
Реалността няма да се промени веднага. Отначало по инерция ще продължава същият

тъжен сериал. Ако обаче достатъчно дълго транслирате настойчиво намерението си, в стария
сериал постепенно ще се проявяват черти на новата програма и в крайна сметка новата
реалност напълно ще измести предишната. Така се материализират мислите. Единственото
условие, което твърдо трябва да усвоите, е следното: за да се материализира мисъл-формата,
е необходимо системно и достатъчно дълго да фиксирате вниманието си върху нея.
Днес концентрирането върху нужния филм придобива все по-актуално значение. Не

току-тъй сегашните деца страдат от хиперактивност - те са способни да се съсредоточат само
в рамките на един видеоклип. Космонавтите в орбита са направили едно странно откритие. В
Космоса паметта става удивително къса - много е трудно да помнят както неотдавнашните си
действия, така и заплануваното за най-близко време. Те имат поговорка: „Най-тъпият молив е
по-добър от най-острата памет".
Все още не е открита причината за това явление. Възможно е да се отразява

отдалечаването от ноосферата на Земята, с която е пряко свързан механизмът на паметта.
Защото картините на миналите събития не се намират в главата ни, а в пространството на
варианти - мозъкът само се обръща към това хранилище. В условията на всеобщото
замъгляване на съзнанието и информационната интоксикация на човек му е трудно да
стабилизира хаотичните движения на мислите си и да ги концентрира в избраната посока.
За решаването на този проблем мога да ви предложа една проста и същевременно

ефикасна техника. Купете си два бележника - сутрешен и вечерен. Сутрин записвайте една
страница декларации - какво искате да постигнете в позитивна, утвърдителна форма, като че
ли вече ги имате или неизбежно ще ги имате. Вечер записвайте една страница констатации -
какви крачки към целта сте направили през деня.

В декларациите си давате инструкции във вид на целеви мисъл-форми за близкото
бъдеще. Оформяйте мислите си към какво по-специално се стремите, какво искате да
получите. Това не е сценарий за развитие на събитията, а описание на крайния резултат.
Както би трябвало да знаете, сценарият не се определя от вас, а от външното намерение и
течението* на вариантите, докато се отварят вратите.
Произнасяйки констатацията, вие водите нещо като корабен дневник, отбелязвате

събитията и постиженията, които ви приближават до целта. Всички позитивни моменти.
Констатацията потвърждава и затвърждава вашите декларативни мисъл-форми.
При това се ръководете от следните принципи:
• Констатацията трябва да бъде избирателна -само онова, което е нужно.
• Декларацията трябва да бъде целенасочена -именно онова, което е нужно.
• Ясна посока към целта, без оглеждане към миналото, настоящето и чуждия опит.
Така създавате конфигурацията на своя свят и подбирате с лъча на вниманието си

всичко, което трябва да бъде там. Транслирате своя филм. Не рисувате онова, което виждате,
а онова, което искате да видите. Когато оформяте мислите и стремежите си в писмен вид, в
работата се включват едновременно и душата, и разумът. Не е задължително всеки път да
измисляте нещо ново. Можете всеки ден да повтаряте едно и също, в различни вариации.
Като повтаряте и потвърждавате картината на своя свят, вие прожектирате своя филм.
Ако всекидневно, сутрин и вечер, отделяте няколко минути на тази техника, скоро ще
се убедите, че мислите ви се подреждат, а намерението започва да се реализира.
РЕЗЮМЕ
■ В своята реалност каквото нарисувате, това и ще видите. Хората правят обратното:

каквото виждат, това и рисуват.
■ Човек не е господар на прожекционния си апарат. Каквато филмова лента заредят,

такава той прожектира, слабохарактерно и несъзнателно.
■ Станете господар на прожекционния си апарат. Прожектирайте не онова, което

виждате, а каквото искате да видите.
■ За да се материализира мисъл-формата, е необходимо системно и достатъчно дълго

да концентрирате вниманието си върху нея. Сутрин се изпълнява декларацията
(визуализация на целта), а вечер - констатацията (визуализация на процеса).
■ Декларацията не е сценарий за развитието на събитията, а описание на крайния

резултат.
■ Не вие определяте сценария, а външното намерение и течението на вариантите,

докато се отварят вратите.

■ Когато направите констатация, вие водите нещо като корабен дневник, отбелязвате
събитията и постиженията, които ви приближават до целта. Всички позитивни моменти.
■ Повтаряйки и потвърждавайки картината на своя свят, вие прожектирате собствения

си филм.
През деня при всеки удобен случай декларирайте мисъл-формите си, особено когато
откривате потвърждение на тях. Нека непрекъснато мисъл-формите да са с вас, във фонов
режим, за да ги повтаряте по-често, като молитва. В крайна сметка слоят на вашия свят
неизбежно ще дойде в съответствие с траелирането.
РЕАЛНОСТТА НА ДУАЛНОТО ОГЛЕДАЛО

Както разбирате, само декларации и констатации не стигат - нужно е да се правят
реални стъпки, а не да се занимавате единствено с метафизика. Вие действително сте
способни да си създадете всякакъв свят. Но не съм казал, че можете да го направите, докато
лежите на дивана.
От едната страна на дуалното огледало се намира материалната вселена, от другата -

пространството на варианти. Слоят на вашия свят се образува от тези две съставляващи.
Типична грешка е да изпадате в крайности, смятайки, че само битието определя съзнанието
или обратното - само съзнанието определя битието. Отговорът е - и двете едновременно.
Бихте могли да зададете въпроса: а кое е главното -едното или другото? Разбира се,
мислите оказват определено влияние върху действителността, но опитът подсказва, че
решаваща роля имат въпреки всичко конкретните действия в материалния свят. Да се
позанимаем малко с математика и ще разберете какъв удивителен парадокс съществува.
Да вземем момента на раждането (или дори зачеването) на човек. Имайки предвид

дуалната природа на нашия свят, предполагаме, че слоят на света на дадения човек в тази
отправна точка е балансиран: 50% са обусловени от битието и 50% - от съзнанието. Няма да
говорим за душата и откъде са се взели тези 50% съзнание, а просто ще се доверим на
фундаменталния принцип на дуализма.
И така, човек започва живота си. Вижда в огледалото отражение - дадената реалност, и
показва отношението си, вследствие на което реалността се трансформира. Това изменение
кара човека да изразява ново отношение, което пак променя реалността и т.н., до края на
живота му. Ако застанете пред голямо огледало с друго огледало в ръце, ще видите
поредица, отиваща в безкрайността: вижда - изразява отношение, вижда - изразява
отношение и т.н.
Съобразно със същия принцип предполагаме, че във всеки отрязък от живота едната
част от слоя на света се формира от човешките действия, а другата част - от мислите му. Ако в
отправната точка са били 50 на 50, в следващото отражение половината, обусловена от
мислите, пак се дели наполовина. Следващата половина - отново и т.н. Построява се
безкрайна редица: 50 + 25 + 12.5 + 6.25 + 3.125 + 1.5625 + 0.78125 + 0.390625 +

0.1953125 + ...
Сборът на този ред е равен на 99.999999999999999% в период. Представяте ли си какво

се получава? Слоят на света на човека през целия му живот почти 100 процента е формиран
от мислите му. Ето ви победа на метафизиката!
Не бързайте обаче да правите изводи. Защото едната половина се пада на мислите, а

другата - на действията. Да построим друга редица: вижда - прави, вижда - прави... Получава
се същото число: 99.999999999999999, което показва, че почти 100 процента от слоя на света
се формира от действия в материалната сфера. Къде е истината?
Истината не е по средата, а в пресечната точка на двете страни - физическата и

метафизичната. Неуловимото, но истинско лице на нашия свят се губи в безкрайността,
където отива редицата деветки. Всичко останало е илюзия, маскарад на многоликата
реалност. Истинското лице, след което тича фундаменталната наука, е недосегаемо именно
защото редицата е безкрайна. В света нищо не е 100-процентово - всичко е почти.
А ние какво да правим с този парадокс? Преди всичко да направим нещо, което е в
разрез с науката: да приемем едновременното и равноправно съществуване на двете страни
на реалността - физическата и метафизичната. Къде се дява онази малка част, която образува
100-те процента? Това е границата между двете противоположни страни на дуалното
огледало - мястото, където материалната действителност става пластична като в
съновидение.
Човек, който е избрал или едната, или другата страна на реалността, се намира във
властта на илюзията на отражението. Решавайки проблемите, материалистът не вижда, че се
бори с отражението на своите мисли като коте пред огледало. Не разбира, че се бори със
следствието, без да обръща внимание на причината - своя образ. А идеалистът, наблягайки
на метафизиката, витае в облаците, без да забелязва нищо наоколо. И единият, и другият се
въртят в затворен огледален кръг.
Кръгът се разтваря в момента, когато човек превключва вниманието си от отражението

върху образа. А образът е неговото отношение към действителността - отражението. Когато
целенасочено формирате отношение към отражението - каквото и да е то, вие създавате
съответната реалност. Но не бива да забравяте и за материалната сфера. Например, ако в
резултат от работата ви със слайда се е отворила врата, трябва да влезете в нея, т.е. да
предприемете конкретни действия, а не да витаете в облаците. С други думи, изпращайки в
света мисъл-форми, нужно е и да местите краката си по твърда почва.
Необходимо е само да осъзнаете три прости неща. Първото: реалността е закъсняло

отражение на вашия мисловен образ. Второто: в огледалото се отразява онова, върху което е
съсредоточено вниманието ви. Третото: концентрирайки вниманието си върху онова, което
ви е нужно, вие го получавате в реалността. Следва само да помните, че огледалото работи
със закъснение. По-подробно можете да прочетете за този процес в „Транссърфинг на
реалността".
И така, за управляването на реалността идеално е състоянието, при което се разтваряте

в своя свят и същевременно усещате, че сте „отделни", отстранени от него. Когато сте на ръба

на дуалното огледало, действителността се трансформира в „сюрреалност" и обратното.
Търсете това състояние, наблюдавайте себе си и обкръжението си, настройте се към
забавената скорост на огледалото и се опитайте да почувствате връзката си със своя свят -
защото това е вашият свят.
РЕЗЮМЕ
■ Когато изпращате мисъл-форми в света, нужно е и да местите краката си по твърда

почва.
■ Само декларация и констатация не са достатъчни - изискват се и конкретни действия.
За да запазите здравето, енергията и осъзнатостта си, не е задължително да се

уедините в Тибет. Можете да бъдете в системата и същевременно извън нея. Напълно е
възможно биосферата и техносферата да живеят под един покрив. Дървена къща с
компютър, електрическа мелница с домашен хляб. Или къща от екологично чисти материали
с руска печка. В техногенния свят можете да си създадете биосферен оазис.
ТРАНСЛИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО
Надявам се, че вие, уважаеми читатели, осъзнавате с какво се различава вашият филм
от клиповете ви в мобилния телефон. Въпросът е лесен, но не е очевиден, затова ми се иска в
края на книгата окончателно да изясня дадената тема.
Когато ставаше дума за менталните уловки, говорихме, че блокажите на важността се

премахват с действие. Необходимо е не да седите, да се страхувате и да очаквате, а да
започнете нещичко да правите, за да тръгне потокът. Най-радикалният и мощен вид действие
е транслирането на своето намерение, на своя филм, без да се оглеждате какво става
наоколо.
Обикновено вие пасивно съзерцавате филма, който ви се е случил и се прожектира във

вашата реалност. По-точно са ви го „включили" и ви го „прожектират". Приемате го, сякаш
така трябва. Гледате екрана на действителността и повтаряте в мислите си всичко, което става
там. Да, нещата вървят зле. Каквото е станало, станало е. А какво ще стане по-нататък, не е
трудно да се отгатне. Най-лошите очаквания. Така реагират почти всички хора, защото
повечето от нас по природа и по ниво на осъзнатост са приемници, а не транслатори. И
винаги са били такива от самото раждане на нашата цивилизация.
Транслатори - създатели и творци, са били нашите „богове", а ние винаги сме били
приемници - потребители и молители. Психиката ни изцяло е подчинена на идващата отвън
информация. Което е на екрана, това е и в главата ни, а не обратното. Каквото виждаме, това
и рисуваме.
А сега си представете съвсем друг начин на реагиране. Нещо ви потиска? В главата ви

светва червена лампичка. Трябва да се събудите и да се включите в режим на наблюдение.
После да се превключите от режим на унило следване на обстоятелствата и условията в
активен режим на транслиране на собствения си филм.

Виждате, че е ставало и става нещо. Но това вече не ви вълнува, не ви засяга. За вас сега
всичко е обратно. Действителността е екран. Филмът е там. А реалността е в ума ви. Вие
целенасочено зареждате прожекционния си апарат със съвсем друг, с нужния ви филм и
започвате прожекцията. Казвате си: „Не, не става онова, а точно това". Сега, когато
филмовите ленти отвън и отвътре не съвпадат, ставате транслатор. И постепенно филмът,
който се върти отвън, започва да съответства на онзи, който е вътре във вас.
За вас не бива да има значение какво става наоколо. Наблюдавате сякаш отстрани,
пропускайки сценария през себе си, но без да сте в него. Реалността преминава през вас,
сякаш съществувате в друго измерение, като призрак. Каквото и да става на екрана на
действителността, вие упорито и непреклонно транслирате своя сценарий, своя филм. Сега не
зависите от външния филм, а създавате свой, независим.
Разбира се, материалната действителност няма да се подчинява толкова пластично,

както в осъзнатия сън. Но влиянието ви върху хода на събитията значително нараства, тъй
като ще взаимодействате с реалността и на двете й нива - физическо и метафизично.
Единственото условие е, че за тази техника е нужно достатъчно високо ниво на

енергетиката и ясно съзнание. Ще е необходима и сила на духа, за да не обръщате внимание
на досадните обстоятелства, а непреклонно да транслирате своето намерение. Това е
следващото стъпало на транссърфинга. Именно за неговото достигане беше разработен
новият подход - как мислим, как се храним, как се движим.
На обикновения среден човек, заробен от системата, практически не е по силите да се

откъсне от огледалото и да се трансформира от приемник в транслатор. Той има ниска
енергетика и замъглено съзнание, а и не е осведомен за принципа на транслирането: не
снимам филма, който гледам, а онзи, който искам да видя.
Ако обаче си поставите за цел да станете транслатор, всичко ще ви се получи. Сега

знаете как да го направите. Когато тялото и съзнанието ви се изчистят, а енергията потече
като мощен поток, ще преодолеете тази бариера и тогава за вас всичко ще изглежда
другояче: отвън, в реалността, вече ще се прожектира филмът, който целенасочено сте
снимали вътре във вас.
РЕЗЮМЕ
■ Най-радикалното и мощно действие е транслирането на своето намерение, на своя

филм, без значение какво става наоколо.
■ Нещо ви гнети? В ума ви светва червена лампичка. Трябва да се събудите и да

включите режима на наблюдение.
■ След това се превключете от режима на унило следване на обстоятелствата и

условията в активен режим на транслиране на своя филм.
■ Действителността е екран. Киното е там. А реалността е във вашата глава.
■ Каквото и да става на екрана на действителността, вие упорито и непреклонно

транслирате своя сценарий, своя филм.

■ Вече не зависите от външния филм, а създавате свой.
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СИЛАТА
Книгата е към края си. Вероятно очите ви са се отворили за много неща, които са
лежали на повърхността, но не са били очевидни. Пред вас се е разкрила реалността в
непознат облик и отсега нататък няма да я гледате като всички останали. Това ви дава
предимство, но само при условието, че искате да се освободите от зависимостите и уловките
на социума.
Сега, в заключителната глава, можем да направим кратки изводи.
Защо не всички, които се хранят с жива храна, имат цветущ вид? Организмът е
самовъзстановяваща се система, сам ще поправи всичко, но трябва да му се създадат
подходящи условия за това и да декларирате намерението си.
Само жива храна не е достатъчна. Коритата на реките (съдовете) ще бъдат чисти, но

тънки. Гребците (мускулите) няма да са обременени, но ще бъдат слаби. Необходимо е
движение. Но и само то не е достатъчно. Храненето трябва да е пълноценно и физиологично,
иначе ще получите интоксикация и изтощение.
Не е достатъчно само намерението. Ако не вземете предвид предишните фактори, то

няма да има достатъчна Сила.
Хранене, движение, намерение - ако са налице тези три съставни части, всичко ще се
възстанови и ще се оправи.
Защо транссърфингът не работи за всички и не винаги както трябва?
Съвременният човек е обсебен от системата. Съзнанието му е замъглено. Организмът

му е затлачен. Енергетиката му е слаба. Клапата на животоподдържащата му система е
притворена почти докрай. Подсъзнанието му е претрупано с информация. Има хранителна и
информационна зависимост, соматични и ментални уловки.
Бреме + клапа + уловки + зависимости = човекът е обсебен.
Освен това човек се намира във властта на огледалната илюзия. Той е потребител, а не
създател. Приемник, а не транслатор. Как при тези условия транссърфингът все още работи, е
учудващо. Но и тук има огромен потенциал.
Ако той се освободи, ще се разкрие реална Сила. Ключът към нея е в единството на
всички съставни части.
Как мислим + Как се храним + Как се движим
Декларация + Констатация + Действие
Транслиране на намерението
Собствен филм

Когато отворите докрай своята клапа и се отървете от бремето, зависимостите и
уловките, вашата Сила значително ще нарасне. А когато се превърнете от приемник в
транслатор, възможностите ви ще бъдат ограничени само от намерението ви. Ще можете да
си създадете всякакъв свят.
И така, системата е разбита, облаците са се разпръснали. Сега, уважаеми читатели, ви

моля да се върнете към предговора, може би не всичко ви е станало ясно. Прочетете го пак. И
тогава може ли всичко ще се нареди в пъзел и пред вас ще се разкрие ясна картина. А ако
решите да препрочетете книгата, тя като холограма ще разкрие пред вас нови, неосъзнати до
момента гледни точки.
Нека във вашия свят винаги да сияе дъга и да свети слънце!
Пожелавам ви късмет!
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР............................................................................5
Част I
ТРАНССЪРФИНГ....................................................................8
СПОСОБНИ СТЕ ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ
КАКЪВТО ИСКАТЕ СВЯТ ............................................................8
НАЧАЛО НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА...........................................14
ВСИЧКО МОГА!...........................................................................19
СЛАЙДОВЕ НА ВЛЮБЕНИ........................................................28
ХИДРАВЛИКА НА НАМЕРЕНИЕТО...........................................35
МИЛИОНИ ОТРАЖЕНИЯ...........................................................41
POKER FACE...............................................................................48
Част II
ТЕХНОСфЕРАТА...................................................................55
СОЦИАЛНИТЕ ПАРАЗИТИ........................................................55
ОБСЕБВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО...............................................59
ТЕХНОГЕННОТО СЪЗНАНИЕ....................................................64
АРТЕФАКТ НА НАМЕРЕНИЕТО................................................69
ЕДНА СТРАШНА ТАЙ НА.............................................................73

ЗИМА Е - КАКВО ДА ЯДЕМ?....................................................77
ЗА МИШКИТЕ И ЛИСИЦИТЕ.....................................................85
В ЗДРАВО ТЯЛО - ЗДРАВО ТЕГЛО..........................................94
ТРАНССЪРФИНГ ИЛИ ТРАНСГРЕСИЯ?.................................100
ОТПЕЧАТЪК ОТ ДЕТСТВОТО .................................................110
ВИДЯХ ДЪГАТА!.........................................................................117
Част III
БИОСфЕРА..........................................................................126
ЖИВИ ВЪПРОСИ......................................................................126
АКО МЕ ОБИЧАШ - ЯЖ!..........................................................132
ЖИВОТЪТ НЕ Е ХИМИЯ В ЕПРУВЕТКА.................................136
ПРИНЦИПЪТ НА СОЦИУМА....................................................143
ЖИВОТО И МЪРТВОТО...........................................................149
ПЪРВИЯТ ПРОБИВ В ТЕХНОГЕННАТА СИСТЕМА _347
ОЦЕЛЯВАНЕ В ТЕХНОГЕННАТА СРЕДА................................155
МАМА ЯДЕ КАША.....................................................................159
ЖИВИТЕЛНАТА ВОДА..............................................................168
ЗАКОН ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА СИЛАТА...................................173
РЕКВИЕМ ЗА ЧУЖДОТО МЕСО.............................................178
СИ БЕМОЛ МАЖОР..................................................................184
ФЕРМАТА, В КОЯТО СЕ НАМИРАМЕ......................................190
ВОЙНАТА В СРЕДНАТА ЗЕМЯ.................................................196
УРАВНЕНИЕТО НА ЖИВОТА...................................................204
ПИСМА ОТ СРЕДНАТА ЗЕМЯ..................................................209
РЕАЛНА ЕЗОТЕРИКА..............................................................216
ГЛАСОВЕТЕ НА АЙУА..............................................................223
ЖИВ ШОКОЛАД........................................................................227

НОВО СТЪПАЛО НА ПИРАМИДАТА........................................232
Част IV
СОЦИУМЪТ..........................................................................244
УХАПАНИТЕ..............................................................................244
ИНВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО............................................250
КОНТРОЛ НАД ЖИВОТОПОДДЪРЖАЩАТА
СИСТЕМА..................................................................................257
ДА ОТВОРИШ КЛАПАТА..........................................................263
РАЗРУШАВАНЕ И УНИфИЦИРАНЕ
НАЛИЧНОСТТА........................................................................267
АНАТОМИЯ НА ВАЖНОСТТА..................................................272
МЕНТАЛНИТЕ УЛОВКИ............................................................280
СЪСТЕЗАНИЕ НА ИНВАЛИДИ................................................301
ИНФОРМАЦИОННА ИНТОКСИКАЦИЯ..................................308
СОМАТИЧНИТЕ УЛОВКИ.........................................................313
ПРИЕМНИЦИ И ТРАНСЛАТОРИ..............................................323
ДВА БЕЛЕЖНИКА....................................................................332
РЕАЛНОСТТА НА ДУАЛНОТО ОГЛЕДАЛО.............................337
ТРАНСЛИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО.......................................341
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СИЛАТА.............................................343
ТЪРСЕТЕ КНИГИТЕ НА НСМ МЕДИА АВАНГАРДНИ ИДЕИ ЗА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА
Александър Аватаров НОЕТИКА
Ако е вярно, че човек използва 10% от мозъка си, то целта на ноетиката са останалите
90%. Това са онези необичайни състояния на съзнанието, при които мислите придобиват
материална сила и променят физическия свят според желанията ни.
През 1973 г. Едгар Мичъл, астронавт от програмата на НАСА „Аполо 14", основава в Сан
Франциско Института по ноетика, за да бъдат проучвани явления като ясновидството или
„виждането от разстояние", съществуването на душата и извънтелесните преживявания,
силата на мисълта и молитвата. Екипът, събран от човека, стъпил на Луната, са
световноизвестни учени, работещи в престижни университети. Така старогръцкото понятие

„ноетика", което означава „вътрешно, интуитивно познание", се възражда за нов живот през
XX век.
Александър Аватаров, едно от знаковите руски имена в тази сфера, тук акцентира върху
способностите на човешкия организъм за самолечение, върху усъвършенстването на
духовността и интелекта. Според автора процесът е труден и дълъг, както ни уверяват
източните и библейските легенди, но е единственият начин, за да открием божественото
начало в себе си. Казано с по-други думи - да получим достъп до вселенския интернет,
известен още като единното космическо енергийно-информационно поле. Как би изглеждал
светът, ако човек използваше 100% от потенциала на мозъка си?
Вадим Зеланд ПЪРВИЯТ ПРОБИВ В ТЕХНОГЕННАТА СИСТЕМА
Превод Весела Петрова Художник Николай Цачев
формат 32/108x84, п.к. 22 ISBN 978-954-9913-33-0
ЗА КОНТАКТИ: (02) 975 23 42, www.nsm-media.com
Техногенната матрица, в която живеем, превръща човека в марионетка. Съзнанието му

е замъглено. Енергетиката му е слаба. Храната му е изкуствена. Мисълта му е инертна.
Мечтите му са посредствени. Той е унифициран и предвидим. Той е част от фермата, за която
през 1948 г. разказваше Джордж Оруел, без да подозира, че над половин век по-късно темата
отново ще е в дневния ред на обществото.
Днес човечеството се развива с такива ускорени темпове, които са без аналог в

историята. Затова и класическият транссърфинг не е актуален. Актуалният вариант е - как
мислим, как се храним, как се движим. Според най-продавания руски автор това е
единственият начин, по който бихме могли да съхраним индивидуалната си свобода, без да
влизаме в пряк сблъсък с глобалната система.
Ако познавате правилата, създадени от матрицата, можете да ги използвате в свой

интерес. Тъй като светът е огледало, той ви предоставя тази възможност. И тогава над вас ще
засияе цветната дъга на щастието. Ще видите неща, които другите ни виждат. Ще разберете
неща, които другите не разбират. Ще осъзнаете, че транссърфингът като магическо ветрило
наистина ви разкрива безброй възможности. Използвайте ги.
1ISNB 978-954-9913-33-0
Цена 15 лв.
www.nsm-media.com
9789549913330

Съдържание
ПРЕДГОВОР .................................................................................................................................... 1
Част1 ТРАНССЪРфИНГ .................................................................................................................... 3
СПОСОБНИ СТЕ ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ КАКЪВТО ИСКАТЕ СВЯТ ......................................................... 3
НАЧАЛО НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА ............................................................................................. 7
ВСИЧКО МОГА!......................................................................................................................... 10
СЛАЙДОВЕ НА ВЛЮБЕНИ ......................................................................................................... 15
ХИДРАВЛИКА НА НАМЕРЕНИЕТО ............................................................................................ 19
МИЛИОНИ ОТРАЖЕНИЯ .......................................................................................................... 22
POKER FACE .............................................................................................................................. 27
Част II ТЕХНОСФЕРАТА ................................................................................................................. 31
СОЦИАЛНИТЕ ПАРАЗИТИ ......................................................................................................... 31
ОБСЕБВАНЕ НА ВНИМАНИЕТО ................................................................................................. 33
ТЕХНОГЕННОТО СЪЗНАНИЕ ..................................................................................................... 36
АРТЕФАКТ НА НАМЕРЕНИЕТО .................................................................................................. 39
ЕДНА СТРАШНА ТАЙНА ............................................................................................................ 42
ЗИМА Е - КАКВО ДА ЯДЕМ? ..................................................................................................... 44
ЗА МИШКИТЕ И ЛИСИЦИТЕ ..................................................................................................... 49
В ЗДРАВО ТЯЛО - ЗДРАВО ТЕГЛО ............................................................................................. 55
ТРАНССЪРФИНГ ИЛИТРАНСГРЕСИЯ? ....................................................................................... 58
ОТПЕЧАТЪК ОТ ДЕТСТВОТО ..................................................................................................... 64
ВИДЯХ ДЪГАТА! ........................................................................................................................ 69
Част III БИОСФЕРА ........................................................................................................................ 74
ЖИВИ ВЪПРОСИ ....................................................................................................................... 74
АКО МЕ ОБИЧАШ-ЯЖ!.............................................................................................................. 77
ЖИВОТЪТ НЕ Е ХИМИЯ В ЕПРУВЕТКА ...................................................................................... 80
ПРИНЦИПЪТ НА СОЦИУМА ...................................................................................................... 84
ОЦЕЛЯВАНЕ В ТЕХНОГЕННАТА СРЕДА ..................................................................................... 91
МАМА ЯДЕ КАША ..................................................................................................................... 94
ЖИВИТЕЛНАТА ВОДА ............................................................................................................... 99
ЗАКОН ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА СИЛАТА ..................................................................................... 102
РЕКВИЕМ ЗА ЧУЖДОТО МЕСО ............................................................................................... 105
СИ БЕМОЛ МАЖОР ................................................................................................................ 108
ВОЙНАТА В СРЕДНАТА ЗЕМЯ ................................................................................................. 116

УРАВНЕНИЕТО НА ЖИВОТА.................................................................................................... 121
ПИСМА ОТ СРЕДНАТА ЗЕМЯ .................................................................................................. 124
РЕАЛНА ЕЗОТЕРИКА ............................................................................................................... 128
ГЛАСОВЕТЕ НА АЙУА* ............................................................................................................ 132
ЖИВ ШОКОЛАД ...................................................................................................................... 135
НОВО СТЪПАЛО НА ПИРАМИДАТА ........................................................................................ 137
Част IV СОЦИУМЪТ..................................................................................................................... 145
УХАПАНИТЕ ............................................................................................................................ 145
ИНВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО ............................................................................................. 149
КОНТРОЛ НАД ЖИВОТОПОДДЪРЖАЩАТА СИСТЕМА ........................................................... 153
ДА ОТВОРИШ КЛАПАТА ......................................................................................................... 156
РАЗРУШАВАНЕ И УНИФИЦИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА ................................................................ 159
АНАТОМИЯ НА ВАЖНОСТТА .................................................................................................. 162
МЕНТАЛНИТЕ УЛОВКИ ........................................................................................................... 167
СЪСТЕЗАНИЕ НА ИНВАЛИДИ .................................................................................................. 180
ИНФОРМАЦИОННА ИНТОКСИКАЦИЯ .................................................................................... 185
СОМАТИЧНИТЕ УЛОВКИ ........................................................................................................ 188
ПРИЕМНИЦИ ИТРАНСЛАТОРИ ............................................................................................... 195
ДВА БЕЛЕЖНИКА .................................................................................................................... 200
РЕАЛНОСТТА НА ДУАЛНОТО ОГЛЕДАЛО ............................................................................... 203
ТРАНСЛИРАНЕ НА НАМЕРЕНИЕТО ......................................................................................... 205
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СИЛАТА .............................................................................................. 207

9 Първият Пробив в Техногенната Система

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

9 Първият Пробив в Техногенната Система

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВАДИМ ЗЕЛАНД

ПЪРВИЯТ ПРОБИВ В ТЕХНОГЕННАТА СИСТЕМА

© Весела Петрова, превод, 2013 © Николай Цачев, художник, 2013 © Издателство

ISBN 978-954-9913- 33-0

ПЪРВИЯТ ПРОБИВ В ТЕХНОГЕННАТА СИСТЕМА

Превод Весела Петрова

НСМ Медиа София, 2013

Тук не говоря за екологията на околната среда. Има друг, не по-малко сериозен

Какво означава това - способностите на човека се блокират, възможностите му рязко

Стой на работното си място, в клетката си, и натискай копчетата, както ти се полага.

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 1

Не търси собствен път - ще те насочат. Не мисли, не си затруднявай мозъка - ще ти

По същество техногенната система е деструктивна както по отношение на биосферата

Сега си представете друга картина. Съзнанието ви е свободно и чисто. Енергията ви е с

• Да погледне отстрани накъде крачат всички останали.

• Да се отърве от „уловките" и стереотипите на социума.

• Да се научи да вижда и разбира онова, което другите не виждат и не разбират.

• Да спре стремежа си да бъде пръв и да стане уникален.

Когато се освободите от ограниченията и условностите, които ви е натрапила

СПОСОБНИ СТЕ ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ КАКЪВТО ИСКАТЕ СВЯТ

С енергията е по-просто - може да се фиксира, да се почувства и дори да се види на

Не сте ли се замисляли какво е мисълта? Ясно е само едно: тя носи дадена

По същия начин не може да се обясни какво представлява безкрайността. Представете

Налага се да се задоволим с моделите, който макар и приблизително обясняват кои

Моделът на транссърфинга също е една от множеството възможни интерпретации,

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 3

В теорията на транссърфинга има няколко „демонстрационни" модела, които

Макар че термините „мисловно излъчване" и „енергия на мисълта", които употребих в

Друг модел прилича на огледало.

Околната действителност е огледално отражение (ако не точно огледално, поне е

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 4

На пръв поглед изглежда, че в това няма нищо сложно. Отклони вниманието си от

Така се появява вечният въпрос: какво да правя? Първо - поддържайте своята

Всъщност вие сте способни да си създадете който и да е свят. Когато фиксирате

Как се случва това? Нали реалността за всички е еднаква?

Например жена, която мрази пияниците, постоянно се сблъсква с тях в реалността.

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 5

Не, това е огледалната реалност в безкрайното множество от проявите си. Може би

■ Мислите са нематериални, те се намират не в главата, а в метафизичното

■ Мислите са подобни на телевизионните канали.

■ Човек не генерира и не излъчва мисли, а се включва към тях като биотелевизор.

■ Човек е способен осъзнато и преднамерено да се включва от един канал на друг - да

■ Човек не използва способностите си напълно, защото е твърде увлечен от „сериала",

■ Мисъл-формата е фиксирана „телевизионна програма", към която човек може да се

■ За да се материализира мисъл-формата, е необходимо дълго да концентрираме

■ С мислите си вие изграждате уникална, индивидуална версия на своя свят.

Основната грешна на човека е, че играе ролята на пасивен зрител - гледа като

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 6

Разбира се, можете да включите и свои неща, да ги конкретизирате, допълните и

Необходимо е да запишете на хартия своята конфигурация, защото ще систематизирате

„Конфигурационният файл" ще ви послужи на първо време, докато записаните

Какво правите по-нататък?

Така ще филтрирате хората, с които ви се налага да контактувате. Задръжте вниманието

Не винаги всичко ще протича гладко, както бихте искали. От време на време ще се

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 7

Това трябва да се разбира буквално така.

Зареждате в „прожекционния си апарат" нужната ви „филмова лента" и я въртите

Не е важно как ще произнасяте мисъл-формите - на глас или наум. Думите са вторични,

Повтарям: необходимо е мисъл-формите да се транслират системно. Това е конкретна

Допълнителна сила получават записаните мисъл-форми. Когато не само мислите за

В едно писмо, особено ако е написано с чувство и е адресирано до конкретно лице, се

www.spiralata.net Изпрати М. Попова 8

Очевидно е, че е неизгодно да хвърлиш по някого злобен бумеранг. Вместо да цапаш,

По-добре отминете или променете отношението си -от минус на плюс. Колкото и да е