АТЕРХОВ

ПЪЛНО ПРОЧИСТВАНЕ
ПОДМЛАДЯВАНЕ И ОТСЛАБВАНЕ.
ЧРЕЗ

СУРОВОЯДСТВО
живот без болести

200 рецепти за сурови

ястия
 2

СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхоф........................................................................................................................8

~Преки и косвени заболявания вследствие на погрешно хранене.....................................10

~Раковата клетка е пряк потомък на дегенериралата храна...............................................11
~Навикът да се консумира готвена храна е най-опасният
от всички пороци ...................................................................................................................12
~Желанието за готвена храна не е глад................................................................................12
~Яденето на варена храна принуждава човешките органи да работят
три до четири пъти повече от техния нормален капацитет...............................................13
~Човешкото хранене трябва да се състои от живи клетки,
а не от трупове, състоящи се от мъртви клетки...................................................................14
~Късогледството е най-големият дефект на модерната медицинска наука .....................15
~Телесното тегло не може да се смята като критерий за добро здраве.
Затлъстяването е много опасно заболяване.........................................................................16
~Никое лекарство не може да замени суровите материали, разрушени от огъня ...........16
~Яденето на готвена храна и лекарствената терапия водят
човечеството до пълно унищожение.....................................................................................19
~Естествените хранителни продукти не трябва да се използват
от лекарите като терапевтично средство — те трябва да бъдат
обявени за единствената подходяща храна за човека .........................................................20
~Ние не трябва никога да нарушаваме целостта на човешките сурови материал............21
~Как се пораждат болестите...................................................................................................25
~Най-тежкото от всички престъпления е да се привиква
новороденото дете към готвени храни..................................................................................28
~Биолозите-гастрономи трябва да докажат, че природата е сгрешила,
като не ни е снабдила с храни във варено състояние..........................................................30
~Едно дете се отвращава от вкуса на варената храна, която изглежда апетитна само
за привикналия към нея, тъй както опиумът изглежда приятен на наркомана.................31
~Практикуване на суровоядството в моето семейство........................................................31
~Всички лоши навици и животински склонности на човека са резултат
от яденето на готвена храна....................................................................................................33
~Употребата на изкуствени витамини и минерали трябва да бъде спряна.......................34
~Сравнението между здравето на деца-суровоядци и децата-консуматори и на
готвена храна е най-доброто средство, за да се потвърди вредата от яденето на
готвена храна...........................................................................................................................36
~Научните институти и отговорните органи на управлението трябва да
проучат проблема за суровоядството без по-нататъшно отлагане.....................................36
~Не е грях да се говори истината...........................................................................................37
~Не съществува законна бариера срещу разрушаването на суровите материали,
предназначени за човешкия организъм.................................................................................37
~Суровоядството има огромно значение за обществената икономика и повишава
стандарта на живот няколко пъти..........................................................................................38
~Всеки човек трябва да познава истинските и цялостни сурови материали
за своето тяло...........................................................................................................................38
~Епохата на консумиране на готвени храни е епоха, в която страстите,
навиците, суеверията, предразсъдъците и микробите имат пълна власт..........................40
~Приложение...........................................................................................................................41
 3

ЧАСТ II
РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ
Д-р Дрюс и Валтер Зомер........................................................................................45

ВЪВЕДЕНИЕ..............................................................................................................45
Тегловни количества..............................................................................................................45
Прибори за приготвяне на ястията.......................................................................................45
Упътвания за приготвяне на храната...................................................................................46

I. ПРОСТИ ЗЪРНЕНИ ЯСТИЯ.................................................................................46

1. Цели житни зърна за стари хора.......................................................................................47
2. Прост житен квакер............................................................................................................47
3.Зърнена силна храна............................................................................................................47
4. Силно ядково брашно.........................................................................................................47
5. Силно ядково брашно от житен квакер............................................................................47
6. Силно ядково брашно с плодове.......................................................................................47
7. Силно ядково брашно с грозде..........................................................................................47
8. Силно ядково брашно със сушени плодове.....................................................................48
9. Силно ядково брашно със сушено грозде........................................................................48
10. Силно ядково брашно с цветя.........................................................................................48
11. Силно ядково брашно с домати......................................................................................48
12. Силна храна — 1..............................................................................................................48
13. Силна храна — 2..............................................................................................................48
14. Силно ядково брашно с мед............................................................................................48
15. Овесена силна храна........................................................................................................48
16. Грахово ястие....................................................................................................................48
17. Сладка царевица и плодове.............................................................................................49
18. Орехов булгур...................................................................................................................49
19. „Сечено брашно”..............................................................................................................49
20. Силно ядково брашно — торта.......................................................................................49
21. Силно ядково брашно — закуска...................................................................................49
22. Медено брашно................................................................................................................49
ПРОЧИСТВАЩИ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ.................................................................................49
БРАШНА, БОГАТИ НА МИНЕРАЛНИ СОЛИ.................................................................49

П. ПЛОДОВЕ И ПЛОДОВИ ДЕСЕРТИ..................................................................50

1. Плодов десерт.....................................................................................................................50
2. Ябълкови или крушови резенки.......................................................................................50
3. Сливов десерт.....................................................................................................................50
4. Прасков десерт...................................................................................................................50
5. Пълнени праскови.............................................................................................................51
6. Смесен плодов десерт.......................................................................................................51
7. Зимна плодова каша..........................................................................................................51
8. Зимен десерт — 1..............................................................................................................51
9. Зимен десерт — 2..............................................................................................................51
10. Зимен десерт — 3............................................................................................................51
11. Плодово пюре..................................................................................................................51
12. Бананово пюре с кисело мляко......................................................................................51
13. Компот от сурови плодове.............................................................................................51
14. Плодови сокове................................................................................................................51
15. Натурално газирано питие — лимонада.......................................................................52
16. Натурално плодово газирано питие..............................................................................52
 4

17. Шипково газирано питие...............................................................................................52

18. Плодов ликьор.................................................................................................................52

III. ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ................................................................................52

ПРИГОТВЯНЕ НА САЛАТОВИТЕ ЛИСТА И КОРЕНИ................................................52
САЛАТНИ ЯСТИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ.................................................................53
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОСОЧЕНИТЕ ПОДПРАВКИ.....................................................53
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЯДКОВОТО МАСЛО....................................................................53

ПРОСТИ ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ.....................................................................53

1. Маруля с ядки...................................................................................................................53
2. Листни зеленчуци и ядки................................................................................................53
3. Проста салата от цвят......................................................................................................53
4. Репички и ядки.................................................................................................................54
5. Корени и ядки...................................................................................................................54
6. Лук и орехи.......................................................................................................................54
7. Бакла и ядки......................................................................................................................54
8. Млад грах и ядки..............................................................................................................54
ПРОЛЕТНИ САЛАТИ.............................................................................................54
9. Салата от киселец.............................................................................................................54
10. Салата от лапад...............................................................................................................54
11. Салата от овчарска торбичка.........................................................................................54
12. Лапад с орехи..................................................................................................................54
13. Смесена салата от глухарче...........................................................................................54
14. Салата от цветовете на глухарче...................................................................................54
15. Смесена салата................................................................................................................55
16. Салата от репички..........................................................................................................55
17. Салата от маруля............................................................................................................55
18. Пудинг от репички или ряпа.........................................................................................55
19. Бял равнец в крем от ядки.............................................................................................55
20. Маруля и листа от целина.............................................................................................55
21. Салата от алабаш............................................................................................................55
22. Салата от ряпа и млад фасул.........................................................................................55
23. Млад грах в орехов крем...............................................................................................55
24. Подобрена сладка салата...............................................................................................55
25. Спанакова салата............................................................................................................55
ЛЕТНИ И ЕСЕННИ САЛАТИ................................................................................56
26. Смесена салата...............................................................................................................56
27. Салата от ряпа................................................................................................................56
28. Проста бобова салата.....................................................................................................56
29. Салата от млад грах 1.....................................................................................................56
30. Салата от млад грах 2.....................................................................................................56
31. Настъргана морковена салата........................................................................................56
32. Подражание на салатата от шпаргел.............................................................................56
33. Салата от целина.............................................................................................................56
34. Салата от горски зеленчуци...........................................................................................56
35. Салата от цветовете на латинка.....................................................................................56
36. Доматен крем за салати..................................................................................................57
37. Картофена и доматена салата.........................................................................................57
38. Салата от домати и краставички на резенки.................................................................57
39. Пълнени домати...............................................................................................................57
40. Картофено-кремова салата..............................................................................................57
41. Салата от краставици......................................................................................................57
 5

42. Смесена салата.................................................................................................................57

43. Грах и домати...................................................................................................................57
44. Доматени резенки............................................................................................................57
45. Картофи и моркови..........................................................................................................57
46. Салата, пречистваща кръвта салата...............................................................................58
47. Салата от летни тикви.....................................................................................................58
48. Доматен пудинг................................................................................................................58
49. Салата от домати и зеле...................................................................................................58
50. Салата от латинка.............................................................................................................58
51. Салата от зеле, краставици и индивия...........................................................................58
52. Салата от киселец.............................................................................................................58
53. Салата от бакла.................................................................................................................58
54. Бакла и тиква.....................................................................................................................58
55.Салата от зелени домати и картофи.................................................................................58
56. Магданоз и домати...........................................................................................................58
57. Салата от лук.....................................................................................................................59
58. Салата от целина и ситни домати...................................................................................59
59. Крем и зеле........................................................................................................................59
60. Корени и домати...............................................................................................................59
61. Смесена салата..................................................................................................................59
62. Салата от зелени домати..................................................................................................59
63. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата — 1...............................................59
64. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата — 2...............................................59
65. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата — 3...............................................59
ЗИМНИ САЛАТИ.......................................................................................................60
6б. Образец за една зимна храна...........................................................................................60
67. Салата от пащърнак..........................................................................................................60
68. Салата от тиква.................................................................................................................60
69. Салата от хрян...................................................................................................................60
70. Картофена салата — 1......................................................................................................60
71 .Картофена салата — 2......................................................................................................60
72. Картофена салата — 3......................................................................................................60
73. Настъргана салата.............................................................................................................60
74. Зеленчуков пудинг............................................................................................................60
75. Салата от зеле....................................................................................................................60
76. Салата от тиква.................................................................................................................61
САЛАТИ ОТ БОБОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ......................................................................61
77. Салата от зеле и грах........................................................................................................61
78. Салата от леща..................................................................................................................61
79. Леща в мед........................................................................................................................61
80. Салата от леща..................................................................................................................61
81. Кисела леща и ядки..........................................................................................................61
82. Салата от легуминозни (бобови) и дюли.......................................................................61
83. Цветно зеле и салата от грах...........................................................................................61
84. Сладка царевица с масло от ядки...................................................................................61
85. Проста салата от сладка царевица..................................................................................62
86. Сладка царевица и домати..............................................................................................62
87. Салата от домати и пипер...............................................................................................62
88. Салата от бамя..................................................................................................................62
89. Салата от пълнени пиперки............................................................................................62

IV. ХЛЯБ И БАНИЦА...............................................................................................62

1. Плодов хляб........................................................................................................................62
 6

2. Плодова баница..................................................................................................................62
3. Баница от плодове и ядки..................................................................................................62
4. Баница от ядки и стафиди..................................................................................................63
5. Медени питки.....................................................................................................................63
6. Питки от ядки.....................................................................................................................63
7. Питки от мед и орехи........................................................................................................63
8. Баница от мед и ядки........................................................................................................63
9. Меден квакер.....................................................................................................................63
10. Питки от квакер...............................................................................................................63
11. Квакер от зърна................................................................................................................63
12. Плодови и зеленчукови квакери....................................................................................63
13. Квакери от сушени плодове...........................................................................................64
14. Прости пшенични квакери.............................................................................................64
15.Банички (бюреци)............................................................................................................64
16. Банички на кори..............................................................................................................64
17. Медена кора.....................................................................................................................64
18. Сушена ядкова кора........................................................................................................64
19. Кора от стафиди и ядки..................................................................................................64
20. Пълнежи за банички.......................................................................................................64
21. Баничка с ябълков крем.................................................................................................65
22. Баничка с ябълкова каша...............................................................................................65
23. Баничка с ягоди и боровинки.......................................................................................65
24. Банички със сливи.........................................................................................................65
25. Банички с ягоди на каша...............................................................................................65
26. Баничка с домати...........................................................................................................65

V. ДЕЛИКАТЕСИ....................................................................................................65
1. Ядкови карамели..............................................................................................................65
2. Зърнени карамели............................................................................................................65
3. Карамел от ядки зърна.....................................................................................................66

VI. САЛАТНИ СОСОВЕ.........................................................................................66

1. Лимонена майонеза.........................................................................................................66
2. Медено-кремов сос..........................................................................................................66
3. Медено-лимонен сос.......................................................................................................66
4. Ябълков сос......................................................................................................................66
5. Меден или маслен сос.....................................................................................................66
6. Рабарберов-кремов сос....................................................................................................66
7. Доматен сос......................................................................................................................67
8. Сос от краставици...........................................................................................................67

VII. МАСЛО И СИРЕНЕ ОТ ЯДКИ......................................................................67

1. Хряново масло.................................................................................................................67
2. Плодово масло.................................................................................................................67
3. Масло от корени на целина............................................................................................67
4. Масло от лимон и ядки...................................................................................................67
5. Масло от лук....................................................................................................................67
6. Масло от зелена сладка царевица..................................................................................67
7. Просто лимонено сирене................................................................................................67
8. Просто сирене от хрян....................................................................................................67
9. Просто сирене от целина................................................................................................68
 7

VIII. ПРИГОТВЯНЕ НА ДОМАШНО СИРЕНЕ, ИЗВАРА,

КАШКАВАЛ, КИСЕЛО МЛЯКО..........................................................................68
1. Домашно сирене..............................................................................................................68
2. Домашен кашкавал..........................................................................................................68
3. Домашна извара...............................................................................................................68
4. Домашно кисело мляко...................................................................................................68

IX. НАТУРАЛНИ НАПИТКИ.................................................................................69

А. ПЛОДОВИ НАПИТКИ.......................................................................................69
1. Плодови сокове.................................................................................................................69
2. Натурално газирано питие — лимонада........................................................................69
3. Натурално плодово газирано питие...............................................................................69
4. Шипково газирано питие.................................................................................................69
5. Плодов ликьор...................................................................................................................69
Б. НАПИТКИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ.....................................................................69
КЛАСИЧЕСКИ РУСКИ КВАС............................................................................................69
Общи познания за руските квасове.....................................................................................69
Лесна старинна технология на приготвяне на кваса..........................................................69
Приготвяне на квасов малц..................................................................................................70
Приготвяне на тричена подкваса с царевично брашно.....................................................70
Приготвяне на тричено тесто..............................................................................................70
1. Класически бял квас, приготвен с малц.........................................................................70
2. Хлебен квас за пиене........................................................................................................70
3. Руски хлебен квас..............................................................................................................71
4. Старинен квас от ръжен хляб, приготвен за едно денонощие......................................71
5. Квас от пресни ябълки със стафиди.................................................................................71
6. Квас от цитрусови плодове...............................................................................................71
7. „Икономичен” квас от остатъците на плодове................................................................72
8. „Златист” квас от моркови.................................................................................................72
9. „Московски квас” от плодове с мед..................................................................................72
ДОМАШНА БОЗА.................................................................................................................73
СЛАДКО МЛЯКО С МАЛИНОВ СОК................................................................................73
МЛЯКО С ЯБЪЛКИ И МЕД..................................................................................................73

ЧАСТ III
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ........................74

ЗЪРНЕНИ ХРАНИ......................................................................................................74
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ...............................................................74
1. Пастет (пюре).......................................................................................................................74
2. Ечемичена каша...................................................................................................................75
3. Ечемичена каша със стафиди.............................................................................................75

ОВЕСЕНИ ЯДКИ.........................................................................................................75
4. Закуска от овесени ядки — 1..............................................................................................75
5. Закуска от овесени ядки — 2..............................................................................................75
6. Закуска от овесени ядки с плодове....................................................................................75
7. Качамак.................................................................................................................................75

ПРОСО..........................................................................................................................75
8. Каша от просо.......................................................................................................................76
9. Каша от просо със стафиди.................................................................................................76
10. Каша от просо със сушени плодове.................................................................................76
 8

11. Просо с ябълки...................................................................................................................76

ЕЛДА.............................................................................................................................76
12. Приготвяне на каша от елда..............................................................................................76
13. Подсладена елдена каша....................................................................................................76
14. Бирхар-бенерова каша (мюсли).........................................................................................76
15. Прясна пълнозърнеста закуска..........................................................................................77
16. Вкусна закуска или вечеря от зърнени храни..................................................................77
17. Овесени ядки с ленено семе..............................................................................................77
18. Закуска на Колат.................................................................................................................77

ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхов

Суровата зеленчукова храна трябва да бъде единствената храна, приемана от

човека. Навикът да се яде варена храна трябва да бъде изоставен веднъж завинаги. Това е
последното заключение на науката. Консумирането на варена храна е най-ужасният
варваризъм в историята на човечеството — варваризъм, който никой не съзнава и на който
всеки става несъзнателна жертва. Независимо от това, колко странна може да ни се види
идеята за суровоядството, тя е абсолютна научна истина, с която можем само да се съгласим.
Тази истина стана очевидна за мен, когато след 18-годишно грижливо изучаване и
изследване се убедих, че смъртта на моя 10-годишен син и на 14-годишната ми дъщеря е
била причинена от неестествено хранене. Големият брой медицински изследвания, които
бяха направени в Иран, Франция, Германия, Швейцария, с цел да се открие някаква
специфична болест в техния организъм и последвалото назначение на многобройни
лекарства също допринесоха значително за довеждане на трагедията до връхна точка. Моите
деца умряха от постепенно изтощение и изхабяване на всички органи в резултат на
неестественото хранене и отровните лекарства.
Аз можах да проникна в тайните на медицинската наука и да наблюдавам нейните
добри и лоши страни много по-лесно, понеже не бях воден от желанието да стана лекар или
пък да придобия някаква парична печалба. Моята инициатива бе породена на първо място от
желанието да направя възможно най-доброто за излекуването на децата си, а по-късно — от
горещото желание да увековеча паметта им, като бъда полезен на човечеството.
Друг фактор, който допринесе за по-доброто разбиране на грешките на
медицинската наука, е изцяло новата системи, по която провеждах моите проучвания — чрез
самообразование, освободено от тежестите на една академична програма. Аз никога не се
поддадох на преувеличените претенции на постигнатия от медицинската наука прогрес, нито
на всички фантастични разкази за ползата, която може да се извлече от лекарствата. Отнасях
се към тези въпроси с критичен ум и винаги наблягах повече на грешките. При това аз
винаги имах предвид факта, че въпреки съществуването на милиони квалифицирани лекари
и на голям брой носители на Нобеловата премия цивилизованият човек става жертва на
разнообразни болести много по-често, отколкото което и да е животно. Болестите, като
склероза, диабет, сърдечни пристъпи и рак, се увеличават с тревожна бързина,
застрашавайки да пометат човечеството от лицето на Земята. Аз не си губех времето да
запомням имената на симптомите на болестите, дозите на лекарствата и онези многобройни
комплицирани формули, които рядко са необходими, понеже никога не съм възнамерявал да
се готвя за изпити, за да получа диплома. Вместо това, доколкото е възможно, аз посветих
времето си на изучаването на множество клонове на науката и на изследването на
разнообразни източници на знание от основните и общи принципи, въз основа на които аз
 9

можах да извлека известни съществени, жизнено важни заключения.

Резултатите от 18-годишното ми упорито изучаване и усилен труд станаха основа
на едно съчинение от два големи тома, първият от които — книга от 568 страници, беше
публикуван в Армения през 1960 г.
Ефикасната дейност на всяка фабрика зависи от постоянната доставка на всички
сурови материали, определени от инженера.
До откриването на огъня човекът е консумирал естествени сурови хранителни
продукти. Но от откриването на огъня насам, без много разсъждения, хората започнали да
готвят своите храни, като разрушавали техните съществени съставни части, деградирали ги
и чак тогава се хранели с тях. Като пряко последствие се появили всички болести, от които
човечеството страда и днес.
Човешкият организъм е шедьовър на Творението. Човекът е най-сложната и най-
съвършената жива фабрика. Едновременно с построяването на тази фабрика са създадени
всички сурови елементи, които са необходими за координирането на сложните операции в
нашия организъм. При това в тези сурови материали съществува пълно съвършенство,
безпогрешна хармония на разнообразните съставни части. Малкото пшеничено зърно,
мекото семенце на нара, зърното на гроздето или листата на растението — всеки от тези
нищожни хранителни материали, взет отделно, съдържа цялата съвкупност от фактори,
които са необходими за поддържане на живия организъм на същество като човека.
В материалния свят най-малкото отклонение от детайлите, разработени от един
инженер за нормалната дейност на механизма на една фабрика или една грешка в суровите
материали, определени да осигурят нейната нормална продуктивност, дават като резултат
съответно нарушение в работата на фабриката. По същия начин най-незначителното вло-
шаване или промяната на суровите материали, предназначени да осигуряват нормалното
опериране на комплицираните процеси в човешкия организъм, причиняват нередности в не-
говите биологични функции, които се проявяват под формата на болести.
Различните методи, прилагани от човека за разрушаване или деградиране на
напълно балансираните сурови храни, необходими за нормалното функциониране на неговия
организъм, не са обосновани от никаква разумност. За тази цел цивилизованият човек е
изобретил демонични фабрики, пещи, фурни и кухни. Всяко дегенериране на качеството
на природните хранителни материали е последвано от съответно дегенериране в
човешкия организъм. Естественото хранене осигурява нормално функциониране на нашия
организъм, докато неестественото хранене води до едно ненормално задържане на неговите
функции. Многообразието на болестите е резултат от разнообразното дегенериране на
съставните елементи на хранителните материали. При условие, че всички негови
нужди са задоволени според законите на природата, човешкият организъм, който е най-
съвършеният в животинското царство, може да живее в отлично здраве през един минимум
от 150 години до един максимум от 200 — 250 години. Готвените хранителни елементи
принуждават човешкия организъм да работи неколкократно повече, отколкото е
необходимо; това го изморява преждевременно, причинява му различни болести и скъсява
човешкия живот само до една част от нормалната му продължителност. В сегашната епоха
на научен напредък човек може да се освободи от всички болести чрез пълно
въздържание от варена храна и тогава той би могъл да посвети енергията си на
изучаване на проблемите на дълголетието. Едновременно с естественото хранене човек
трябва да е сигурен, че и всички други природни изисквания са задоволени. А те са: чист
въздух, рано лягане, рано ставане, физическа работа, въздържане от изкуствено отопление,
чистота и други.
 1
0

ПРЕКИ И КОСВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ВСЛЕДСТВИЕ НА ПОГРЕШНО ХРАНЕНЕ

Заболяванията, свързани с храненето, се делят на две главни категории: преки и

непреки (косвени) заболявания. Преки заболявания са тези, които са причинени от
свръхизобилие на известни съставни хранителни елементи или от липса на други. Огънят и
храните от животински произход концентрират и увеличават протеините и мазнините в
диетата, като в същото време елиминират субстанции с висока хранителна стойност. Досега
науката е успяла да изучи само незначителен брой от тези субстанции, назовани витамини,
без които животът не може да съществува. Между преките хранителни болести трябва да
бъдат споменати почти всички хранителни разстройства и болести, дължащи се на липсата
на даден хранителен елемент. Тези болести се развиват много бавно и подмолно. Докато
болестта не е стигнала до последния си стадий и органите не са престанали да работят, инди-
видът се смята за здрав. При заболявания, дължащи се на частична или смесена липса на
витамини, болестта не се проявява чрез симптомите, които са описани в наръчниците и се
смятат за типични за авитаминозата. Най-често тя се проявява с оплаквания, които не е лесно
да бъдат обяснени.
Непреки хранителни болести са инфекциозните болести В човешкия организъм
живеят голям брой разнообразни микроби, които при нормални условия извършват полезна
служба в организма и са контролирани от високо диференцирани човешки клетки, на чиито
заповеди те послушно се подчиняват. Но поради неправилно хранене изродените и изтощени
клетки са така отслабени, че по силата на закона за оцеляване на по-силните микробите
вземат връх, освобождават се от контрола на специалните клетки, въстават против гос-
подарите си, стават патологични и причиняват така добре познатите инфекциозни
заболявания. В един здрав организъм нахлуващата армия от атакуващи микроби би
срещнала непреодолима съпротива и веднага би била разбита, но в изтощения
организъм микробите не срещат такава съпротива и причиняват специфична
инфекция.
Във втория том на моята книга аз съм отделил значително място на проблема за
инфекциозните болести, като за тяхното изследване съм анализирал отделни части от първия
том на трактата „Патологична анатомия и патогенеза на човешките болести” на известния
руски учен И.В.Давидовски, издаден през 1956 г. Посредством многобройни убедителни
факти авторът доказва, че виновни за причиняването на инфекциозните болести са не
самите микроби, а лошите условия в тялото, отклоненията в силата на неговия
ИМУНИТЕТ. Но за нещастие, подобно на всички привърженици на готвената храна,
Давидовски също е неспособен да даде обяснение относно това как можем да възстановим
този имунитет или още по-добре — как можем да предотвратим отслабването му.
Страхът от микроби е толкова голям у хората, че за да ги избегнат, те прибягват до
най-строги мерки и при това получават напълно противоположни резултати. Варенето на
суровите хранителни продукти, с цел да се унищожат микробите, е една от
съдбоносните грешки в медицинската наука. Ние не можем да заличим микробите от
лицето на Земята. Те се намират навсякъде, винаги ще съществуват и могат да
навлязат в организма ни през многобройни вратички. Специално чрез варенето на хра-
ната ние преди всичко отслабваме съпротивата на нашите клетки, като разрушаваме
онези естествени антибиотици в хранителните продукти, които са предназначени от
природата да се борят срещу тези микроби. Дори лекарите, привърженици на варената
храна, твърдят, че много витамини имат бактериални свойства. Но защо животните, които се
хранят по бунищата, не са изложени на толкова инфекциозни заболявания, както човекът?
 1
1

РАКОВАТА КЛЕТКА Е ПРЯК ПОТОМЪК

НА ДЕГЕНЕРИРАЛАТА ХРАНА

Много привърженици на готвената храна са склонни да вярват, че човекът, като се е

хранил с готвена храна от векове насам, е свикнал с нея и сега може да пострада, ако започне
отведнъж да яде сурова храна. С други думи, ако ние сме напълнили мотора на една лека
кола с мръсен и долнокачествен бензин за известно време, машината може да е свикнала с
него и може да се повреди, ако нечистият бензин се замени с чисто гориво (?!).
Фактът, че съществуват болести, които изчезват и организмът се възвръща към
нормалните си функции, щом се премине към ядене на сурова храна също доказва, че човек
не е привикнал към готвена храна. Вярно е, че според законите на природата нашият
организъм се опитва да се нагоди, към храната, която получава, но не по начина, който някои
хора си представят. Много от хранителните съставни елементи на храната, които са
естествени за комплицираните процеси и за специализираните главни функции на клетката,
лесно се разрушават под влияние на огъня. Поради това именно в хранителните продукти,
които се смятат за силно питателни от привържениците на готвената храна,
липсват онези съществени съставни елементи. Вместо това те съдържат в изобилие
протеини, мазнини и въглехидрати, които са няколко пъти повече от количеството,
необходимо на клетката.
Когато са постоянно лишени от хранителните съставки, които са съществени за
извършването на техните специфични функции, клетките или не достигат пълното си
развитие и специализация, или веднъж достигнали ги, по-късно загубват способността да
изпълняват тези функции.
След неколкогодишно лишение настъпва момент, когато един или няколко
милиарда клетки, изгубили останалите си способности, най-после се освобождават от
механизмите, които ограничават развитието на клетките. Тогава те се отделят от
колективния живот, стават автономни и лакомо поглъщат материалите, които изграждат
тъканите и плават в междуклетъчната течност в големи количества. Тези материали са били
отказани от нормалните клетки като излишни за техните нужди, но пък са високо ценени от
гастробиолозите протеини (особено животинските протеини), мазнините и всички азотни
вещества. След това автономните клетки започват да растат със застрашителна бързина,
непослушни и непокорни, умножават се по безпорядъчен начин, за да образуват една ужасна
маса, едно ново, живо съединение, което в процеса на своя растеж заробва, разрушава
всичко в заобикалящата го среда и накрая унищожава този чуден храм — човешкото тяло.
Името на това ново творение е РАК. Той е истинският потомък на готвената храна,
живо доказателство за това как клетките се нагаждат към структурата на
хранителните материали, които ние консумираме.
За нещастие след откриването на огъня човешкото естествено развитие е спряло и
което е най-лошо, то върви назад с гигантски крачки. Огънят и другите смешни средства за
дегенериране, изобретени от цивилизования човек, разрушават всички тези висши
хранителни елементи, които са били складирани в естествените материали, следователно и в
животинските клетки, и ги връщат към техния примитивен тип: те с най-голяма прилежност
доставят обикновени строителни материали, като с тях осигуряват безцелното растене на
раковите клетки, които са истински образци на примитивни клетки. За късогледите биолози
строителни материали на тялото са протеините (белтъците), т.е. камъните и тухлите на една
съвсем обикновена структура. Те не се интересуват от различните видове спойки (цимент и
вар) и от многобройните детайли, които са незаменими при построяването на една сложна
фабрика и които не се намират в един бифтек или една пържола.
Във втория том на моята книга съм посветил близо 300 страници на изследване
проблема за рака. За тази цел съм направил преглед на един важен трактат от прочутия
американски цитолог Е.В.Ковори, озаглавен „Ракови клетки”, 1955 г. Това е най-
изчерпателното проучване върху предмета, в което са събрани всички други важни
изследвания, данни, мнения и заключения, публикувани от многобройни видни учени. Върху
 1
2

базата на тези данни, изнесени от самия цитолог, аз окончателно съм доказал, че появата на
раковите клетки е резултат от липсата на по-висши хранителни съставни елементи и от едно
свръхизобилие на онези обновени строителни материали, които насърчават безцелното
растене на клетките.

НАВИКЪТ ДА СЕ КОНСУМИРА ГОТВЕНА ХРАНА

Е НАЙ-ОПАСНИЯТ ОТ ВСИЧКИ ПОРОЦИ

Читателят, естествено, може да се учуди защо никой от знаменитите учени и

професори не вижда тези прости истини и защо никой не ни казва, че навикът да се яде
готвена храна е неестествен и опасен. Причината е, че цялото човечество е възприело
консумирането на готвена храна и този начин на хранене постепенно е ослепил всички за
истината. НИКОЙ НЕ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ЯДЕНОТО НА ГОТВЕНА ХРАНА Е ПОРОК и че
това наистина е най-ужасният от всички пороци. Не става въпрос за увличане само по
един вид храна или питие, а за тоталната съвкупност от страстни човешки желания за хиляди
субстанции (и при това какви „чудно желани” субстанции са те). Освен това късогледите
привърженици на готвената храна ценят твърде високо разнообразните изменения на
храните при готвенето — именно тези изменения разрушават състава на хранителните
материали и с това причиняват многобройни увреждания в организма, чиито отражения
могат да се видят в голямото разнообразие от болести, наводнили света днес.
Човек привиква към веществата, които съдържат отрови, като чая, кафето, какаото,
тютюна, алкохола, опиума, кокаина, морфина и други. Пристрастяването към тези вещества
се стимулира от съответните отрови, натрупани в човешкия организъм. Те се произвеждат от
готвените храни в голямо количество, като с течение на времето се натрупват в различни
части на организма, например по стените на вените и капилярите, между ставите, в центъра
на мастните клетки и навсякъде другаде. Точно както силното желание на един човек да
вземе упойката хероин не се предизвиква от нормалните физиологически нужди на неговото
тяло, така и желанието на човек, пристрастил се към готвената храна, чувството му за глад
не е нормално изискване на неговия организъм, а по-скоро изискване на създадения навик.
То е израз на импулси, стимулирани от отровите, събрани в човешкия организъм, то е
изискване на болестите, вгнездили се в тялото, зов на най-лошия човешки враг.
Ужасният порок е вложен в тялото на всяко човешко същество от собствените му
родители, още от люлката. Ето защо от момента, в който детето е започнало да забелязва не-
щата и да говори, навикът към готвената храна вече е бил здраво всаден в него и от този
момент до края на живота си то смята готвената храна за своя нормална храна, а силното си
желание към нея — за свое физиологично изискване. Точно това човек погрешно взема за
истински глад.

ЖЕЛАНИЕТО ЗА ГОТВЕНА ХРАНА НЕ Е ГЛАД

Когато един човек, привикнал към готвена храна, се опита да се храни

изключително с естествени хранителни продукти, като мед, орехи, зърнени храни, сурови
плодове и зеленчуци, той още няма изработен апетит към всички видове сурова храна.
Естествените изисквания на неговия организъм в този момент са напълно задоволени и той е
наситен. Но въпреки това, дори ако е вземал няколко пъти нормалната си дневна дажба,
човек има чувството, че нищо не е ял и изпитва голямо желание да изяде едно блюдо със
силно подправено месо, богато и апетитно. Това вече не е глад. Това е раздразнението,
причинено от отровите, натрупани в тялото му, които сега изискват нови количества отрови.
Това е викът на демона, който лежи там и иска нови инструменти, за да доразруши човешкия
организъм. Благоразумният, силно волеви суровоядец чува този вик във всичката му
разпаленост ден и нощ, но той го пренебрегва с цялата си душа и не му отстъпва.
 1
3

ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА ПРИНУЖДАВА

ЧОВЕШКИТЕ ОРГАНИ ДА РАБОТЯТ ТРИ ДО ЧЕТИРИ ПЪТИ
ПОВЕЧЕ ОТ ТЕХНИЯ НОРМАЛЕН КАПАЦИТЕТ

Във всички човешки органи е натрупана естествена резервна енергия. Обикновено

те работят с 1/4 от потенциалния си капацитет, като пазят останалата си енергия за по-късна
употреба, при критични положения или за старостта. Така при „нормални” условия
пулсирането на сърцето е 70 до 75 удара в минута, докато пулсът на един суровоядец е само
58-62 удара, като при изключителни условия може да се повиши до 200 удара в минута.
Също при нормално дишане през белите дробове при всяко вдишване преминават 500 см З
въздух, но при специално дихателно усилие ние можем да повдигнем това количество до
3700 смЗ.
Суровоядецът използва само 1/4 от потенциалния капацитет на своите
храносмилателни органи, в резултат на което неговите органи никога не са претоварени или
изморени.
Хранещият се с готвена храна, от друга страна, след като стимулира апетита си
посредством условни рефлекси, вкусови подправки и други абсурдни дразнители, пълни
стомаха си до такава степен, че храносмилателните органи са принудени да пуснат в
действие цялата си резервна енергия и дори тогава те не са в състояние да се справят с
изискванията, които са им поставени. Става нужда човек да върне непосилния товар от
храна, като я изхвърли от червата си чрез пургативи или повръщане. Изненадващо е, че
такива отвратителни действия не се смятат за странни от един консуматор на готвена храна.
При претоварването на храносмилателните органи много други органи —
сърцето, черният дроб, бъбреците и други — също са принудени да работят
допълнително. Добавъчната работа, която те извършват, скоро ги изтощава и често
крайно намалява тяхната активност. Ето защо не е чудно, че в резултат на това
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ СЕ СКЪСЯВА НЯКОЛКО ПЪТИ. Като се храни с безполезни,
вредни и отровни храни, консуматорът на готвена храна задоволява своята страст, но
парализира действието на стомаха си и си създава илюзията, че е задоволен, докато в
действителност неговите клетки стенат от глад поради липсата на съществени
хранителни елементи. Стомахът на един суровоядец е винаги спокоен, дори когато е
празен, но неговото тяло е пълно и задоволено в истинския смисъл на думата.
Когато един привърженик на готвената храна реши да премине към суровоядство,
отначало той никога не се чувства задоволен, колкото и много да яде. Обикновено вместо да
се чувства щастлив, консуматорът на готвена храна е недоволен от създаденото положение.
По негово мнение причината за постоянния му глад се крие във факта, че храните, които
консумира, са с ниска хранителна стойност и са лишени от хранителност. Това е крайно
погрешно разбиране. Напротив, тези материали са хранителни и напълно балансирани. В
продължение на дълги години човешките клетки са страдали от тяхната липса.
Способностите на човешките храносмилателни органи напълно отговарят на тяхното уст-
ройство и организацията на съставните им части. Ето защо стомахът с радост приветства
тези хранителни материали, бързо ги омекотява и ги препраща към червата без много от-
лагания, докато клетките на свой ред, изтощени и отслабени до смърт, жадно абсорбират
тези субстанции и повторно изискват повече и повече от тях.
Болните клетки се лекуват, изтощените се възстановяват, отслабените отново
възвръщат активността и жизнеността си. Мастните клетки, от друга страна, започват да се
топят и чезнат, натрупванията на отрови постепенно се разсейват и излишната вода напуска
тялото. Тогава нормалните, активни клетки заемат мястото на старите мудни клетки, които
са затлъстели от леност и бездействие. Загубата на тегло при поста е сигурен знак за
възстановяване на здравето и енергията.
Този факт би трябвало да изпълни сърцето на човека с радост и щастие, защото тези
хранителни материали веднага се разпращат по цялото тяло и му даряват здраве, сила,
 1
4

бодрост и енергия.
Сега, за пръв път в неговия живот, всичките му органи и жлези са способни да
работят с удобство и лекота, макар и да имат най-изобилна доставка на хранителни
материали. Дори ако човек някой ден приеме по-голямо количество сурова храна, отколкото
е необходимо за неговите органи или отколкото неговите черва и клетки са способни да
абсорбират, неговият стомах не ще я откаже, нито пък тя ще предизвика в него чувство на
отвращение, карайки го да я изхвърли принудително навън.
Излишните хранителни материали не ще се задържат в стомаха, причинявайки
гниене, те не ще се превърнат в отрови, нито ще предизвикат някакво храносмилателно
разстройство. Вместо това, без да претърпят смилане, те веднага ще бъдат препратени от
стомаха в червата и оттам ще напуснат тялото във вид на фекалии още същия ден, без да са
причинили ни най-малка вреда на организма. Така на стомаха ще бъде винаги леко, докато
червата и кръвта ще бъдат заети с напълно балансирани хранителни елементи.
Тогава нека човекът се опита да изяде само няколко хапки готвена храна. Стомахът
му с протест ще откаже тези чужди нежелани вещества. Въпреки голямото удоволствие,
което небцето му ще почувства, тези хапки ще лежат в стомаха му дълго време; те ще
действат като спирачка, която ще блокира неговия апетит и ще парализира нормалния ход на
храносмилателната му дейност. Но един консуматор на готвена храна е напълно доволен и
щастлив от това състояние, понеже той е задоволил своята страст, натъпкал е стомаха си и
сега е „пълен”. Човек, който разбира цената на суровоядството, се ужасява от това
състояние. Той напълно схваща, че суровите растителни храни хранят тялото, докато
мъртвите материали (лешове), които идват от огъня, са само гориво и източници на отрови и
болести.

ЧОВЕШКОТО ХРАНЕНЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪСТОИ ОТ ЖИВИ КЛЕТКИ,

А НЕ ОТ ТРУПОВЕ, СЪСТОЯЩИ СЕ ОТ МЪРТВИ КЛЕТКИ

Напълно балансираните хранителни материали се състоят от живи клетки.

Зеленчуковите тела, след като напуснат Земята, остават живи още дълго време. Една розова
пъпка продължава да цъфти и натопена във ваза, зърната покълват години, след като са били
прибрани. Но клетките на убитите животни или на млякото, което се получава от техните
тела, умират веднага, започват да се разлагат и се превръщат в отрови, а варенето ги
превръща в нещо ужасно. Да се разглеждат животинските белтъци като по-висши от
растителните, е най-нещастната заблуда на човешката мисъл и едно явно доказателство за
късогледството на обожаващите месото биолози. Ако приемем, че животинският организъм
преработва нерастителни белтъци и ги превръща в по-балансирани хранителни елементи,
тогава месото на животни като лисиците, вълците, кучетата, котките и тигрите, които се
хранят с такива „напълно балансирани” протеини, трябва да има по-висока стойност за
храненето. Всъщност отровният характер на месото на тези зверове е така очевиден, че дори
и най-преданите привърженици на месоядството не смеят да се хранят с него.
Биолозите, ръководени от лична наклонност да търсят специални преимущества в
месото, при откриването на т.нар. незаменими аминокиселини не са взели под внимание
факта, че те се образуват от най-обикновените треви, с които животните се хранят. По какви
правила на науката организмът на една крава притежава способността да създава
аминокиселини от най-нищожните бурени и треви, а човешкият организъм няма средство да
приготвя същите вещества от растителните хранителни материали с най-високи хранителни
качества? Как милиони будисти живеят без аминокиселини, доставяни от месото?
 1
5

КЪСОГЛЕДСТВОТО Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДЕФЕКТ

НА МОДЕРНАТА МЕДИЦИНСКА НАУКА

Най-голямото заблуждение на биолозите, които са пристрастени към животинската

и готвена храна, е тяхното късогледство. Те затварят очите си за онези вреди, които
изглеждат малки и не предизвикват сериозни последици, но същите тези вреди рано или
късно се явяват именно като резултат на видимо нищожни причини. Нека илюстрираме
горното с няколко примера. Варените храни, особено месните блюда, са пълни с отрови.
Сега никой не обръща внимание на хроничното отравяне, което се извършва незабелязано и
непрекъснато, в резултат на което черният дроб, сърцето или бъбреците след време се
увреждат, като състоянието им се приписва на неизвестни причини. Когато отравянето е още
по-тежко и е придружено с диария и повръщане, то се разглежда като храносмилателно
разстройство. Под отравяне те разбират само онова състояние, което повлиява целия
организъм и застрашава жертвата с непосредствена смърт. Колко много невинни живота са
жертвани по този начин!
Хората не виждат нечистотията, която преминава в техните артерии чрез храната
всеки ден, а тя се трупа пласт върху пласт по стените на кръвоносните съдове, стеснява
техните ходове и един прекрасен ден циркулацията на кръвта ненадейно спира. Това
късогледите хора разглеждат като неочаквана „случка”.
Хората не забелязват огромния натиск, упражняван от прииждащите води върху
един бент с милиони тона капацитет. Но когато той, бентът, залитащ дълго под напора на
прииждащите с гигантска сила води, най-после отслабне, причината за крайното му
пропадане се приписва на камъка, който случайно е бил хвърлен по него от едно малко дете.
Ние вече видяхме правилното схващане относно причините за рака, на които суровоядецът
държи. Срещу това схващане всичките 400 „ракопричинителни агенти”, представени от
учените-изследователи, привърженици на готвената храна (между които „агенти” има и
такива, като механически дразнения и цигарени обгаряния) нямат по-голяма стойност от
камъка, хвърлен от детето.
Всеки орган има милиони клетки, от съгласуваната работа на които този орган
функционира. Когато в храната, натрупана в тези клетки, липсват известни съществени
съставки, клетките на тялото започват да губят жизнеността си и се разпадат групово, тогава
стават безполезни и умират. Сега на помощ идват енергийните резерви, но те също скоро се
изтощават. Дотогава, докато органите продължават някак да изпълняват функциите си,
късогледите хора не виждат червената светлина. Но когато съответният орган най-после
престане да действа, казват, че този орган е болен и има нужда от лекарства. Но възможно ли
е едно малко хапче или една доза отрова да заместят хранителните съставки на храната,
които са били изгаряни върху огъня в продължение на години, и да възвърнат на клетките
загубената им способност за специфична работа?
След като са лежали в храносмилателния канал в продължение на дни, масите месо,
яйца, масло и сирене загниват и причиняват възпаление на червата, чийто най-обикновен
признак е ДИАРИЯТА. Но когато едно дете действително покаже признаци на диария,
цялата вина пада върху няколкото гроздови люспи, видени в изпражненията. Никой не пита
как гроздовите люспи могат да причинят възпаление на червата на детето, когато без да
претърпяват някакво загниване и разлагане, те напускат тялото непроменени вътре за
няколко часа след приемането им. Цялата трагедия произлиза от факта, че хората разглеждат
яйцата, месото, маслото и сиренето като нормални и съществени храни, а плодовете — като
нещо второстепенно, без което може да се мине. Дори понякога смятат за необходимо да
забранят на децата да ядат подове, „за да не разстройват стомаха си”.
 1
6

ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СМЯТА

КАТО КРИТЕРИЙ ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е МНОГО ОПАСНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Докато човешкият организъм е все още способен да се съпротивлява на

неестествената диета и да продължава борбата си срещу нея, се появяват различни
оплаквания, като загуба на апетит, несмилане, гастрит и други стомашни заболявания, колит
и др. Всички тези смущения са външни прояви на борбата на организма —той използва
всяко средство, намиращо се на негово разположение, за да неутрализира вредните ефекти
на неестествената диета и да изгони от тялото отровните вещества, произведени от нея.
Пациентът започва губи телесно тегло и тогава започват да го подсилват, като му дават
„питателни” храни. Денят, в който организмът най-после е победен и неговата борба спре,
човек или казва „сбогом” на този свят, или напротив, неговият апетит се увеличава и той
започва да яде ненаситно, да смила добре, да наддава на тегло, „да възстановява здравето и
силите си”. С други думи, в този ден човешкият организъм, изоставяйки борбата си, се
„нагажда” към неестествената диета и се слага основа на най-опасната човешка болест —
неестествената пълнота.
Покорено от натиска на неестествените диети, тялото е принудено да се приспособи
и да позволи в организма да се натрупат различни вредни вещества, произведени от такива
диети. Тогава се образуват депозити от мазнини, пикочна киселина и нейните деривати,
холестерин, обикновена сол, излишни течности, калций, саркомни образувания, тумори, не-
активни и паразитни клетки, гигантски многоядрени клетки (вакрофаги), клетки с прекалено
големи ядра (мегакариоцити) и други. Понякога тези клетки добиват размери, които са
неколкостотин пъти по-големи от размера на нормалните клетки, но на тях им липсва
способността да вършат каквато и да било полезна работа.
Всички тези изродени продукции се натрупват у човека и създават в него илюзия за
здраве и сила, докато в действителност той страда от изтощение. Неговите мускули
изтъняват и отслабват, броят на специализираните и активни клетки намалява, органите му
се изхабяват. Тези „охранени”, „силни” хора с изпъкнал корем, дебели ръце и пластове
тлъстини, с които нашият свят изобилства, са в действителност скелети, покрити с кожа.
Всеки един от тях е натоварил своите слаби и изтощени мускули с една тлъста овца, която
храни доброволно и носи навсякъде със себе си. Но странно е, че такива хора постоянно се
хвалят със своето здраве, бодрост и сила. Те са тъй горди с дебелината си, че когато в раз-
говор се спомене за нея, чукат на дърво или по източен обичай казват „Машала”, да не би да
загубят зрънце от любимата си тежест. Човек може да изпълни цяла дузина томове с
примери за такова печално късогледство.

НИКОЕ ЛЕКАРСТВО НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ

СУРОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, РАЗРУШЕНИ ОТ ОГЪНЯ

По-голямата част от общо употребяваните лекарства са симптоматични, с други

думи — те дават временно облекчение на болния или скриват симптомите на болестта.
Лекарствата в никакъв случай не могат да заместят суровите хранителни материали,
разрушени в тенджерите и тиганите. Много големи учени забраняват употребата на
лекарства. В Англия след един период от 41-42-годишно упорито и трудно изследване на
голяма част от състоятелните слоеве на английското общество биологът Пенхам е дошъл до
заключението, че само 9 % от населението се е радвало на добро здраве, останалите 91 % от
населението били болни, макар болшинството от тях да не са съзнавали това. След клинично
лечение неговото заключение било, че почти без изключение всички разстройства се
поддавали на лечение, но в последствие се наблюдавало значително влошаване на общото
здраве на пациентите. Това значи, че лекарствата само скриват симптомите на болестта,
докато вредата, която те причиняват, като се приемат от отслабения вече организъм, още
повече влошава състоянието му. Поради това онзи, който не желае да се разболява или ако
 1
7

вече се е разболял, за да възвърне здравето си, не трябва да се надява на лекарствата; по-

скоро трябва да се въздържа от неестествена храна и да живее според законите на природата
като суровоядец.
Това е истинският, безопасен и научен път, а лекарствената терапия е — цитирам
Бирхер-Бенер — само „измама и мошеничество”. По мое мнение тя може да бъде наречена
по-подходящо: илюзия и самоизмама. Ницше е нарекъл лекарствата „удари с камшик”.
Лекарите лесно могат да се убедят в истинността на моите твърдения, ако разделят болнич-
ните си пациенти на две групи, като лекуват едната група с лекарства и варена храна, а
другата подложат на чисто суровоядна диета. Ако двата резултата се сравнят един с друг —
това ще е основният и решителен опит. Иначе всеки аргумент против суровоядството е без
стойност. Нека илюстрирам изложението си с няколко примера от систематичната
лекарствена терапия.
Болката е предупредителен знак, че тялото е в опасност, тя е вик на нашия
организъм за помощ. Но вместо да отстраним тази опасност, ние умъртвяваме нервите,
които отнасят усещането за тази опасност до мозъка и заглушаваме гласа им с доза отрова.
Междувременно болестта продължава своя неизбежен ход, влошава се от вредния ефект на
лекарствата. Да дадем друг пример: когато ходовете на нашите артерии се стесняват
вследствие натрупване на нечистотии, сърцето трябва да употребява по-голяма сила, за да
движи кръвта през тялото и като резултат кръвното налягане се повишава. Но вместо да
прочистим нашите кръвоносни съдове от натрупванията в тях, ние само употребяваме
отрови, за да стимулираме нервите, които са способни да разширяват артериалните ходове.
Докато трае действието на отровата, кръвта протича през кръвоносните съдове по-свободно
и налягането временно спада. Обаче щом този ефект премине, кръвоносните съдове се въз-
връщат към предишното си състояние, отслабено още повече от действието на употребеното
лекарство.
Не съществува лекарство, което да няма вреден страничен ефект върху организма.
Но едва напоследък се появиха някои публикации, третиращи този проблем, една от които е
„Реакции във връзка с лекарствената терапия” (1955) от д-р Хари Александър, заслужил
професор по клинична медицина във Вашингтонския медицински университет. Тя ни дава
много полезна информация. Разбира се, обикновено лекарствата се държат отговорни само
за онези усложнения и реакции, които непосредствено убиват жертвата или се проявяват под
формата на сериозни болести. Дори и тогава само едно на хиляда от тези усложнения
действително се отбелязва, останалите остават във вечна забрава.
Установено е, че всяка една от 350 000-те субстанции, които се употребяват за
приготвяне на лекарства, е способна да причини усложнение. Но измежду тях най-опасни са
пеницилинът, ауремицинът, стрептомицинът, живачните препарати, сулфонамидната група
лекарства, дигиталисът, мамониите, серумите, синтетичните витамини (тиамин, миацин и
др.), атропинът, кортизонът, чернодробните екстракти, инсулинът, адреналинът и много,
много други общоупотребявани лекарства.
Важно е този въпрос да се постави на най-грижливо разглеждане. Синтетичните
витамини и органичните екстракти, чрез които хората желаят да заместят хранителните
съставки и техните продукти, изгорени в кухнята, убиват едно лице с бързината на
светкавица, най-често пет минути след влизането им в тялото (при шок).
След въвеждането им в човешката кръв лекарствата убиват хиляди хора, понякога
за 5-10 минути чрез анафилаксия, а други десетки хиляди са подложени на множество
болести (алергични и автоимунни), между които можем да споменем копривната треска,
екземата, червения вятър, дерматита, тропическите кожни трески, бронхиалната астма,
полиартрита, цирозата на черния дроб, жълтеницата, нефрита, неврозата, анемията,
серумната болест, крастата и др.
Хората не желаят да разберат, че посочените лекарства са причина за
гореспоменатите болести и смърт, а търсят вината в свръхчувствителността на организма и
отминават въпроса с мълчание.
Моите нещастни деца страдаха от такива болести и от кожни алергии по няколко
 1
8

пъти в годината. Ние винаги се опитвахме да търсим грешка в храната, която те приемаха, но
лекарите, които даваха цели пакети лекарства, никога не ни предупредиха за опасностите от
предписаните от тях лекарства. Подобно на милиони хора и ние вярвахме, че лекарствата са
създадени само да лекуват хората, а не за да ги разболяват. Веднъж и двете ми деца заболяха
от жълтеница в един и същи ден. Ние бяхме много изненадани, защото знаехме, че
жълтеницата не е инфекциозна болест, за да ги атакува едновременно. Днес аз с нищо не
мога да облекча угризенията на съвестта си, освен като предупредя другите родители за
такива опасности.
Въпреки това аз не съветвам хората да не викат лекар при нещастен случай, нито
пък съм привърженик на пълното въздържание от лекарства. При сегашния начин на
хранене, когато човешката съпротивителна сила е много слаба, има болести, като дифтерит,
апендицит и др., които се нуждаят от спешна медицинска намеса. Освен това самите лекари
трябва да препоръчат и да внедрят системата на суровоядството и да станат водачи на
сляпото мнозинство. При това тe навярно ще трябва да се съгласят с мен, че тъй както стоят
нещата сега, срещу всяко едно необходимо лекарство те предписват още стотици ненужни
такива, на което е време да се сложи край. Днес най-опасните лекарства, които трябва да
бъдат предписвани под най-строг контрол и само в изключителни случаи, се популяризират
чрез сладникави песни и привлекателни картини като полезни неща, които могат да се
вземат всеки ден. В някои страни медицината и фармацевтиката са се превърнали наистина в
грамадни предприятия за търговия и облаги.
Един ден суровоядството ще сложи край на употребата на всички видове лекарства,
защото при отсъствието на болести, естествено, няма да има нужда от никакви лекарства.
Болестите са резултат от израждането на хранителните материали, ето защо те
могат да бъдат победени само чрез коригиране на нашата диета. Всички наши усилия да
победим болестите посредством лекарства са крайно опасни, безсмислени опити, които са
обречени на провал и чиито печални последствия ни се набиват на очи всеки ден.
Постоянно се появяват нови видове болести, незначителните заболявания отстъпват
на много по-сериозни разстройства. В резултат хората постоянно приготвят нови видове
серуми и ваксини, откриват все по-силни и по-силни антибиотици и постепенно попадат в
един лабиринт от заблуждения, усложнения и нещастия.
В полето на медицинската наука трябва да бъде направена една безпрецедентна и
основна промяна. Всички честни лекари, които имат чувство за обществена отговорност
трябва веднага да се вдигнат и да направят активни стъпки за предотвратяване на
разрушението на цялостните сурови материали, предназначени за човешката фабрика
(човешкия организъм).
Според мнението на късогледите хора суровоядството е равнозначно на връщане
към примитивния живот на „праисторическия човек”. В действителност няма по-голямо
проклятие за цивилизацията от процесите на готвене и рафиниране. Суровоядецът само дава
гръб на мизериите, причинени от т.нар. болести на цивилизацията, и отказва да превърне
техническия прогрес в средство за разрушение чистотата на човешките сурови материали.
Иначе той не се отказва от удобството да говори по телефона, да пътува по въздуха или да
запазва плодовете си пресни в хладилника.
Векове наред хората са били тъй слепи и невежи, че винаги са разглеждали яденето
на готвена храна като естествен процес. И сега, когато за първи път чуват за суровоядството,
те го смятат за нещо странно и куриозно, а всъщност израждането на естествените
хранителни материали чрез готвене е най-странното, неестествено и куриозно нещо,
което трябва да бъде отбелязано в историята като най-голямата глупост, извършена
от хомо-сапиенс.
 1
9

ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА И ЛЕКАРСТВЕНАТА

ТЕРАПИЯ ВОДЯТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ДО УНИЩОЖЕНИЕ

Много видове огромни животни са населявали някога Земята и са изчезнали

вследствие неблагоприятни условия. Днес човек сам създава неблагоприятните условия,
които един ден ще го заличат от лицето на Земята. Успоредно с процеса на изграждане на
хранителните материали се наблюдава и увеличаване броя и честотата на болестите. След
няколко поколения хората ще умират от сърдечно-съдови болести и рак, преди да достигнат
пубертетната възраст и преди да са имали възможност да развият своите творчески
способности. Въз основа на тревожната бързина, с която тези болести се увеличават през
последните няколко десетилетия, лесно е да се предвиди, че ако човекът дава простор на
своята глупост, този съдбоносен ден може би няма да бъде така далече.
Ученият, който сочи ползата от яденето на готвена храна и от лекарствената
терапия, е като търговец, който, бидейки на границата на банкрута, щастливо брои своите
стотинки, а затваря очи за милионите загуби, които са пред лицето му. Крайният резултат на
всеки бизнес се преценява от баланса, извършен накрая. Нека видим какви облаги и
преимущества е придобил за себе си цивилизованият човек чрез откриването на готвенето и
медицината, в сравнение с облагите, на които се радват милиардите различни животни.
Нищо друго освен факта, че макар и най-съвършено същество на Земята, той е изложен на
различни болести много повече, отколкото което и да било друго Божие създание. След
откриването на витамините човек би трябвало да има проницателността да схване веднага,
че посредством варенето той разрушава в естествените хранителни материали точно онези
съставни елементи, чието отсъствие ускорява неговия край. Той би трябвало веднъж
завинаги да сложи край на това прахосничество и да запази имунитета на естествените
хранителни материали. Но чарът на готвената храна е толкова голям, че осуетява всеки опит
за промяна. Навикът побеждава науката и я хваща в ноктите си. Междувременно, като се
придържат все още здраво към готвената храна, хората се опитват да проникнат в тайната на
хранителните материали и признават, че жизненоважните съставни елементи се разрушават
при готвенето и преработката на храната. Тогава те правят безнадеждни усилия да ги
заместят със симптоматични вещества. Не е ли глупост човек да изгаря и разрушава със
собствените си ръце съществените съставки на храната, да се разболява, да стои на
ръба на гроба и тогава да прави отчаяни усилия да се спаси чрез измамни средства? Ние
трябва да запомним факта, че тези съставни елементи не се ограничават с 40-50 витамини,
признати от учените-биолози. Те са толкова много, че ще бъде невъзможно да се състави
точна картина на техните качествени и количествени особености дори през хилядите години,
които предстоят да дойдат. Нека предположим за момент, че учените един ден успеят да
опознаят всички техни разновидности. Тогава, за да се заместят с изкуствени средства
съставните елементи, изхвърлени само от житото, ще са необходими хиляди лекарства и
препарати за всеки индивид, да не говорим за включените допълнителни разходи.
Изследванията, извършени върху различни плодове, зеленчуци и зърна от самите
привърженици на готвена храна — биолозите — показват, че естествените хранителни мате-
риали притежават способността да лекуват почти всяка болест. Но хората не желаят да
повярват, че човешкият организъм ще се освободи от болестите, ако се храни из-
ключително с естествени продукти от самото детство до края на живота си. Още от
самото начало мисълта за въздържание от готвена храна ги лишава от способността да
мислят ясно и науката отстъпва пред навика.
 2
0

ЕСТЕСТВЕНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ НЕ ТРЯБВА

ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОТ ЛЕКАРИТЕ КАТО
ТЕРАПЕВТИЧНО СРЕДСТВО – ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБЯВЕНИ
ЗА ЕДИНСТВЕНАТА ПОДХОДЯЩА ХРАНА ЗА ЧОВЕКА

Много прогресивни лекари осъждат лекарствената терапия. Някои от тях са

дотолкова разочаровани от неефикасните резултати, че изоставят медицинската практика и
се посвещават на изучаване основните проблеми на профилактиката. Между тях е прочутият
швейцарски лекар Бирхер-Бенер, от чиито проучвания аз съм дал няколко цитата в моята
книга. В началото на лекарската си кариера д-р Бирхер до такава степен се разочаровал от
текущите методи за лекуване, че когато му се наложило да се запознае с хранителната стой-
ност на естествената храна, той започнал да лекува своите пациенти чрез естествено хранене,
без никакви лекарства. Твърде скоро голям брой болни, безуспешно лекувани от много
доктори по цял свят без никакви резултати, отишли в неговия санаториум в Париж и за
кратко време били напълно излекувани посредством строга сурова зеленчуково-плодова
диета.
Но д-р Бирхер разглеждал суровата храна като „терапевтично средство”, а не като
единствена диета, подходяща за човека. Като че ли хората са били задължени да се хранят с
неестествени хранителни продукти още от детинство и след като са се разболели, започват
да се лекуват с „терапевтична диета” вече в напреднала възраст. Но този явен парадокс има
своето обяснение. Преди всичко е нямало човек в света, нито дори този знаменит експерт по
суровоядство, който да е разбирал, че яденето на готвена храна е навик и че желанието,
което хората чувстват към готвената храна, не е нито глад, нито биологично изискване на
клетките. Като лекар Бирхер бил обучен да лекува съществуващите болести. Никой не би му
платил хонорара и не би се отнесъл сериозно с него, ако той публично защищаваше една
система на хранене, която би предпазила децата от всички болести.
Понастоящем има две противоположни гледища относно храненето. Едното от тях
приема суровоядството, другото е в полза на готвената храна, едното защищава
вегетарианството, другото предпочита животинската храна. Сега науката не е политика.
Човек, който поддържа погрешното гледище, няма никакво право да налага своите
неправилни и вредни възгледи на невинните деца. Висша необходимост днес е тези две
мнения да бъдат изследвани в международни и културни проучвания и онова, което е
погрешно, да бъде отречено, а правилното гледище да бъде публично обявено и широко
приложено.
На пръв поглед хората, които не желаят да се задълбочават в проблемите, мислят, че
идеалът за суровоядството не е бързо осъществим и че хората не ще бъдат склонни да изос-
тавят своите дълбоко вкоренени навици. Но това е гласът на навика, не гласът на науката.
Науката трябва да се отдели от навика. Ние първо трябва да приемем, че суровата храна
представлява истинските и пълни хранителни материали, пригодени за човешкия организъм,
а след това нека онези, които желаят, да израждат суровите материали за себе си и за децата
си за свое собствено удоволствие.
На първо място ние трябва да се поучим от опита от суровоядството, за да
коригираме веднага съществуващите в науката погрешни мнения по отношение на
храненето, според които най-съществените храни са вредни, а действително вредните се
препоръчват като здравословни. Трябва ясно да се разбере, че при всички случаи, без
изключения, където суровите храни са забранени за слабите, болните и страдащите от
стомашни разстройства и пр., тъкмо тези забранени храни биха излекували, поддържали и
укрепили пациентите.
В този случай вече не става въпрос за прекратяване на един лош навик. Напротив,
пациентът сега моли за плод, но ние отказваме да му дадем, той се чувства зле от готвената
храна — ние го увещаваме да вземе още малко, издърпваме плода от ръката на едно дете и
насила му вкарваме варена храна в устата. С други думи, ние ги принуждаваме да про-
дължават да ядат същите онези храни, които са станали причина за техните болести и
 2
1

разстройства. Опровергаването на погрешните мнения от този род само ще намали броя на

постигнатите от ненавременната смърт с 50 %.
За да се убедим в истинността на тези твърдения, няма друго средство, освен
да практикуваме суровоядство няколко месеца и този опит трябва да бъде направен от
всеки здравомислещ човек. Само така веднъж завинаги ще се сложи край на всички
съществуващи погрешни и противоречиви становища по отношение на храненето.
Като разглеждаме суровоядството в тази светлина, основните принципи на
храненето вече не остават ограничени в университетите и изследователските институти; по-
скоро те стават въпроси от първостепенна важност за цялото човечество. За обикновения
човек научните имена на хилядите хранителни продукти, техните сложни формули и дългото
уморително задълбочаване върху техните хранителни особености и предполагаема полза,
могат да бъдат синтезирани само в три думи: сурова растителна храна или пълния суров
материал за човешката фабрика.
Така суровоядството става идеал, отделен от медицинската наука — идеал, който не
се обяснява с научни формули или посредством логиката. Негови доказателства са неоспо-
римите закони на природата и основните резултати, добити от опита.

НИЕ НЕ ТРЯБВА НИКОГА ДА НАРУШАВАМЕ ЦЕЛОСТТА

НА ЧОВЕШКИТЕ СУРОВИ МАТЕРИАЛИ

Човешкото тяло е най-съвършената и в същото време най-сложната машина на

Земята. Още по-подходящо е оприличаването му с един грамаден свят от фабрики и системи,
в смисъл че всяка клетка, взета поотделно, представлява сама по себе си сложна фабрика,
която на свой ред се състои от многобройни други фабрики. Досега учените са успели да
открият около 10 000 съставни части на всяка клетка. Всяка жлеза или орган са съставени от
милиарди такива клетки, а от комбинирането на тези жлези, органи, системи, скелета и
кожата е образувано човешкото тяло.
За да могат да извършват правилно функциите си, тези висококомплицирани
фабрики и системи трябва да бъдат снабдени със сурови материали, съдържащи десетки
хиляди различни субстанции, всяка от които има да извършва своята специална служба в
общата организация на човешкия организъм. Всички тези субстанции са изградени с
помощта на слънчевата светлина и са концентрирани в растителните тела. Например, едно
семе, един лист или едно житно зърно съдържат в себе си всички онези хранителни
съставки, които са в състояние да задоволят нуждите на един животински организъм. Макар
тези съставни елементи да се различават в отделните растения по отношение на състава и
устройството, това не е от значение, тъй като след въвеждането им в организма те се
разпадат и отново синтезират, при който процес едно вещество се променя в друго. Така
организмът е способен да промени количеството на различните съставки, съобразно нуждите
си, но при отсъствие на известен химически елемент той не може да бъде създаден вътре в
организма, нито пък може да бъде заменен с друг елемент. Например, при лабораторните
изследвания не е била открита някаква масивна концентрация на калций, витамини или
протеини в детелината и при все това именно от детелината и от още по-обикновени треви
животните си набавят всички витамини и минерални соли и построяват своите масивни кос-
ти, месо и мазнини. С други думи, вместо млякото, маслото, сиренето, мозъка, черния дроб и
месото, препоръчвани от късогледите хора като източници на калций, фосфор, витамини и
напълно ценни белтъчини, може да бъде препоръчана само детелината, тъй като всички
тези вещества се синтезират от нея. Ето защо е напълно безсмислено, недостойно и дори
вредно да се говори, че дадена храна е богата на известни витамини, а други изобилстват на
даден минерал, понеже освен че заблуждават хората, такива претенции не служат на никаква
полезна цел.
Главните служби на хранителните елементи в организма са три. Преди всичко те
служат като строителен материал за изграждане и подновяване на клетките; след това те
произвеждат необходимата, енергия за дейността на клетките и телесната топлина и най-
 2
2

после — доставят на специализираните клетки сурови материали за тяхната специална

продукция.
От първостепенна важност е ние да се грижим за нашия организъм със същото
внимание, с което един фабрикант се грижи за своята фабрика. Съобразно горните три
функции на организма ние трябва да снабдяваме тялото си с всички необходими хранителни
съставни елементи като неделимо цяло и в същите балансирани пропорции, както природата
ги дава. Иначе, ако липсва някой от съставните елементи, това неминуемо ще се отрази зле
върху строежа и работата на организма.
Но да видим как днешният цивилизован човек се отнася към своето тяло? Той
прахосва, изгаря, убива и разстройва целостта на суровите материали и безразборно
пълни стомаха си с мъртви и отровни трупове. По този начин консумирането на някои
съставки може да надхвърли нормалните изисквания на организма стотици пъти,
като съответно намалява поемането на някои други съставни части.
От готвеното месо, белия хляб, макароните, ориза, сладкишите и рафинираното
масло се произвеждат неспособни паразитни клетки със съвършено проста структура, под
тежестта на които привърженикът на готвената храна се огъва и сгромолясва. Учените лесно
могат да докажат, че преди 50, 100 или 200 години човешките неразположения в повечето
случаи са били придружавани с крайно отслабване. В онези времена човекът е имал по-
голяма съпротивителна сила и човешкото тяло е било способно да устоява на неестествените
храни, като е предотвратявало въвеждането на големи количества от такива субстанции чрез
загуба на апетит, диария, повръщане и други подобни средства. Обаче с течение времето
човешкият организъм се поддал на постоянния натиск на изродените храни, „нагодил се”
към тях и им позволил първо да построят, а след това и да поддържат прости, без стойност и
неактивни клетки, съответни на тяхната собствена структура. Ето защо телесната слабост
днес не е така популярно явление и светът е пълен с грозно и неестествено затлъстели хора.
Днес много деца се раждат претоварени с клетки, които са без никаква стойност и са
крайно неактивни. Техните родители се гордеят с пълнотата им и подпухналостта на техните
лица. Понякога тази пълнота е толкова голяма, че ужасява онези, които разбират нейното
истинско естество.
Човешкият организъм прави големи усилия да държи под контрол необикновеното
нарастване на паразитните и безполезни клетки, като ги разпределя по всички свободни
части на тялото, по горните и долни крайници, около брадата, под кожата на корема и
бедрата и др. Случва се обаче някои от тези клетки да се освободят от контрола, да се
отделят от комуналния живот, да станат независими, да започнат индивидуално
съществуване и да се множат без ограничение. Много често организмът успява да държи
такива групи от клетки изолирани на едно място, като пречи на разпространението им.
Образуванието, което се появява в този случай, се нарича „доброкачествена неоплазма” или
тумор. То се различава от онзи нарастък, който се разклонява свободно по всички части на
тялото, за да се храни с протеини (особено с животински) и който е познат като
„злокачествена неоплазма” или просто рак.
Необходимо е да наблегнем на факта, че варенето на храната не е единственият
фактор, който намалява ценността на хранителните продукти. Бялото брашно и
полираният ориз са вредни хранителни материали, дори когато се ядат сурови. Дори
сухата слама, която е една несъвършена храна, е в състояние да поддържа животното в
сравнително добро състояние. Съвършена храна биха могли да бъдат житните стебла заедно
с класа, ако се ядяха зелени през лятото и сухи през зимата. За кравата и овцата
обикновената планинска трева не може да се разглежда като съвършена храна. Тези животни
са преминали през определено развитие в свободната природа, хранейки се едновременно с
трева, листа, плодове и зеленчуци. Това обяснява някои особени случаи на рак при животни,
които, вследствие намесата на човека, са били лишени от хранителни материали, подходящи
за изискванията на техните клетки. При все това органите на животните, хранени с най-
обикновени треви, никога не са подложени на такива опасности, както човешките органи,
нито пък за тях микробите са от такова значение, както за нас, по простата причина, че те
 2
3

нямат кухня.
Ако не би било възможно на раковите клетки да се предават високите качества на
нормалните клетки и ако те не биха могли отново да станат полезни за организма чрез консу-
миране на плодове (които са наистина бедни на протеини, но са богати на витамини и други
съставни елементи с най-висока хранителна стойност), тогава никое земно лекарство не би
било способно да изпълни тази задача. Всички усилия да се лекува рака посредством
лекарства, са абсолютно безполезни и са обречени на пълен провал. Но един благоразумен
човек никога не би страдал от рак, ако не разстройваше целостта на своите сурови
материали.
Така клетките, които са произведени от ястия, като пиле с ориз, супа от
черен дроб, хляб с масло, мармалад и сладкиши, са лишени от способността да
извършват каквато и да е било полезна работа. Активните, специализирани и напълно
здрави клетки на човешкия организъм се раждат изключително от сурови плодове и
зеленчуци — с други думи, от онези протеини, които внасят със себе си в човешкото тяло
хиляди хранителни съставки в тяхното нормално и живо състояние и които любителите на
готвената храна благоволяват понякога да ядат като един вид „нехранителен” лукс. Всеки
човек би трябвало да разбере колосалното престъпление, извършвано от родителя,
който казва на детето да не разваля апетита си, като яде плодове преди основното
ядене, понеже ще трябва непременно да изяде храната, която скоро ще бъде поднесена.
Това е все едно да му кажеш да не яде хилядите различни сурови материали, които са
съществени за организма му в тяхното естествено състояние, а да чака мъртвите и
безжизнени трупове на някои от тях, които скоро ще му бъдат поднесени във форма на
храна.
Любителите на готвената храна са щастливи при мисълта, че ястията, които
консумират са много калорични. Но калорийте са полезни само ако се използват напълно.
Когато броят на мускулните клетки е малък, а при това те са слаби, болни, лишени от
еластичност, тогава по-голямата част от калориите остават неупотребени и след като
причинят значителни безпокойства, напускат тялото под формата на нежелана топлина и се
загубват безцелно. Когато запалим огън на открито, енергията от огъня се губи
неоползотворена, но ако запалим този огън в мотора на една фабрика, той напълно постига
предназначението си. Чрез варената храна любителите внасят в тялото си приток от калории,
който е 3-4 пъти по-голям от функционалните изисквания на организма. Калориите, които се
получават от суровата храна, напълно реализират предназначението си, тъй като тези храни
притежават и всички фактори, необходими за използването на техните калории.
Създадена е обширна литература, която се занимава с изучаване на отделните
съставни елементи на храната — проучване, което вече не се ограничава само в научните
кръгове, но е и широко популяризирано. При все това особено голямото внимание, което се
обръща на отделните елементи в състава на храната, произлиза от факта, че ние сме нару-
шили целостта им и сме лишили организма си от важна част от тези елементи.
Изучаването на отделните съставни елементи на храната още е в най-елементарния
си стадий и нито един от хилядите секрети не е познат на човека. Поради тази причина по-
добно изследване трябва да бъде ограничено само в тесните научни кръгове и всички опити
за изпробване на отделните хранителни елементи, особено на животинските белтъци,
синтетичните витамини и минералите, трябва да бъдат прилагани само върху животни. При
сегашното ни несъвършено познание е извънредно опасно да се експериментира с
човешкото тяло. Във всеки случай сигурно няма нужда от изкуствено получени отделни
съставни елементи, докато постоянно ги имаме на разположение — всички в тяхната чудна
цялост по всяко време; особено като се знае, че никакво хранително вещество не може да
послужи за някаква полезна цел, ако то е взето изолирано.
Биолозите и лекарите са длъжни да насърчават, дори да принуждават хората да не
разделят хранителните съставки една от друга, а винаги да ги консумират заедно в техните
естествени балансирани пропорции и живи клетки. Те не би трябвало да говорят за
полезността на отделните хранителни съставки, а да наблягат на тяхната незаменимост,
 2
4

точно така, както разглеждаме чистотата на петрола — не само като полезна за самолетите,
но също и като необходима, незаменима за тях. Лекарите никога не би трябвало да говорят
за ползата от които и да било витамини — те трябва силно да наблягат на опасността от
разстройването на тяхната цялост и от разрушението им.
Общо казано, цялата наука за храненето може да бъде сумирана в две главни точки,
които са от значение за цялото човечество:
1. Човешката храна трябва да се състои изцяло от живи клетки. Само
хранителните продукти, които се състоят от живи клетки имат всички необходими
качества да задоволят изискванията на човешкия организъм. Човек не е лешоядно
животно. Той не би могъл да бъде месоядно такова, щом не може да хване една муха във
въздуха и да я погълне жива, или да разкъса плячката си на парчета, подобно на животно, и
да я погълне с всичките й вътрешности и кости.
2. В природата има обикновени и подбрани растения. Най-съвършени и високо
хранителни са по-добрите видове плодове и зеленчуци, житните храни и корените.
Ясно е, че посредством обикновените сурови материали можем да построим само една
обикновена фабрика и да добием най-елементарни продукти, докато с комплексни и
подбрани материали можем да построим най-сложни фабрики, които да произвеждат най-
съвършени продукти. Между всички живи същества човек е развил и постигнал висока
степен на съвършенство, точно защото е бил способен да добива висо-кокачествени
хранителни продукти с труда на собствените ръце и да развие своята физика посредством
тези хранителни материали. Поради това човекът трябва да избира най-ценните
хранителни материали за консумация.
Главна задача на биолозите трябва да стане да продължат изследванията, за да
открият кои растения са най-богати на комплексни и висококачествени съставни елементи.
Тези изследвания трябва да се извършват от гледна точка, съвсем различна от
практикуваната досега. Хората трябва да престанат да съдят за стойността на
храните си по свръхизобилието на основните елементи (белтъци, мазнини и
въглехидрати). Напротив, те трябва да се стремят към една диета, сравнително бедна
на тези съставни елементи, но богата на витамини и други високохранителни
вещества. Витамините не претоварват стомаха. Ние не трябва да си въобразяваме, че човек,
който консумира храна, бедна на белтъци, мазнини и въглехидрати, ще гладува, понеже
апетитът му ще продължава дотогава, докато приеманото количество храна задоволи
изискванията на организма му от тези вещества или от калориите, които те доставят. Дори
ако това изискване е изпълнено, организмът ще е получил вече няколко пъти обикновения
приток на витамини и други висококачествени съставки и по този начин здравето и
дълголетието му ще бъдат осигурени.
Чрез ядене на готвена храна човек засища апетита си с З или 4 вида храни и лишава
организма си от хилядите други съществени съставки. Едно поразително доказателство за
това твърдение е фактът, че измежду хилядите лекарски рецепти трудно може да се намери
поне една, в която да не е предписан един или друг витамин, но едва ли ще срещнете
рецепта, в която да са споменати имената на белтъчините, мазнините и въглехидратите.
Накратко, човек се радва на добро здраве, докато се храни само със сурови
растителни храни; той боледува дотолкова, доколкото консумира готвена храна и
умира, когато премине изключително на такава храна.
 2
5

КАК СЕ ПОРАЖДАТ БОЛЕСТИТЕ

Нека вземем една жлеза, която е съставена от един или два милиарда клетки. Тези
клетки са от най-различни видове, всеки от които е със своя специфична функция и
задължение. Така съществуват мускулни и епителни клетки, има също нервни клетки и
клетки за много други цели. Но главната функция на клетките на която и да е жлеза е да
отделя сокове.
Жлезите на човек, който яде варена храна, притежават пълен комплект от клетки, а
може би дори и повече, като дори само 1/4 или 1/5 от тях са годни за някаква полезна работа,
но и нея не вършат задоволително. Белтъкът сам по себе си, особено мъртвият животински
белтък, който късогледите хора смятат за съвършен строителен материал, може в най-добрия
случай да произведе най-простата структура на една безформена, неспособна и безполезна
клетка от примитивен тип.
В дадена жлеза всяка специализирана клетка притежава известни особени
механизми, които могат да бъдат организирани и да придобият способност за активна работа
единствено чрез доставяне на специални хранителни съставни елементи. За
производствените функции на тези механизми са необходими сурови материали и те могат
да бъдат доставяни само от суровите храни. Никоя пчела не може да направи мед от
нектара на варени цветя.
Когато специалните съставни елементи не достигнат до клетката в
достатъчно количество, нейното развитие се забавя или може дори да спре. Това става
причина да се произведат голямо разнообразие от несъвършени и болни клетки, които са
познати като неопластични и анапластични клетки, макрофаги, мегакариоцити, мастни,
ракови клетки.
Така не само че болшинството клетки на въпросната жлеза не достигат
диференциране, но и суровите материали, необходими за секрецията на соковете, не
достигат до малобройните оцелели клетки, които още запазват способността си да работят. В
резултат жлезата не е способна да поддържа правилно функционално ниво и точно по тази
причина заболява. Незадоволителното развитие и неподходящото функциониране на
клетките може да се случи във всички други органи и системи, в резултат на което се
появяват съответните болести.
Понякога съответната жлеза се поврежда до такава степен, че нейното отстраняване
става неизбежно. Вместо да възприемат и приложат най-естествените мерки, за да пре-
дотвратят разрушението на този орган, хората поемат най-големи безпокойства, за да го
отстранят и след това се гордеят с извършеното „чудо”. На един суровоядец е напълно ясно,
че никакви лекарства не могат да възстановят изродената клетка и да възвърнат нейното
нормално състояние и способността за работа.
Суровоядецът няма страх от микроби, понеже той е защитен срещу тях от
природните сили. Микробите не могат да увредят напълно развитите диференцирани
клетки. Те поразяват слабите и деликатни клетки.
В действителност любителите на готвената храна дължат живота си на онова малко
количество сурови храни, които те понякога ядат само за удоволствие, без да вземат под
внимание тяхната огромна важност. Понеже човешкият организъм може да поддържа
съществуването си от невероятно малко количество хранителни материали, това минимално
количество сурова храна е достатъчно, за да го задържи жив за известно време.
Днес дори и най-изтъкнатите специалисти по диетология смятат гниенето и
вмирисването на храните като единствени техни дефекти. Те разглеждат като хранителни,
здравословни и нормални всички онези храни, които са пресни, чисти и „добре сготвени”.
Отсъствието на хилядите съставки в тях въобще не ги безпокои. Когато им се напомня това,
те отговарят, че също и те ядат плодове. Това е един крайно неблагоразумен отговор.
Болестите в човешкия организъм произлизат от самия факт, че ние разделяме хранителните
съставни елементи един от друг и тогава ги консумираме отделно, наслуки, без никакъв
правилен план.
 2
6

Хранителната стойност на продуктите не трябва да се търси в разнообразието на

консумираните храни, а в разнообразието на съставните елементи, които се съдържат в тези
хранителни продукти. Най-обикновената храна, сама по себе си, по количеството на своите
хранителни съставки е по-богата, отколкото цялата колекция от многобройни блюда,
сервирани при най-пищните банкети. Това е заключението на науката.
Провеждат се множество медицински конференции за предотвратяване на
болестите, където, след като разискват в продължение на часове върху второстепенни
въпроси, най-изтъкнатите представители на медицинската наука се събират около богато
декорирани маси, за да гуляят. Тогава, пренебрегвайки основните и напълно ценни
хранителни продукти, които се образуват в чудните лаборатории на природата за
предотвратяване на болестите и които съдържат в себе си хиляди живи вещества, те се
тъпчат с „вкусни” блюда от дегенерирали и мъртви трупове на 4 или 5 от техните най-
обикновени разновидности. Още по-ясно — някои от тях, като продължават да смятат
естествените продукти за съвсем несъществени, завършват програмата с кафе и цигари. Нека
докторите ме извинят за тези мои констатации, но след неголямо обмисляне те трябва
неминуемо да се съгласят с мен, че това не е правилна система за хранене и трябва сериозно
да се занимаят с въпроса за извършване на основна промяна в сегашните погрешни навици
на хранене.
Някога в някои азиатски страни осъдените на смърт престъпници били хранени
само с варено месо. Те обикновено умирали за 20-30 дни, докато при случаите на пълен глад
човек може да остане жив повече от 70 дни. Това значи, че вареното месо е не само бедна
храна, но и токсините, които произвежда, отравят и убиват човека в много късо време.
Общоизвестно е, че хора, които консумират големи количества полиран ориз, са
изложени на заболяването бери-бери, болест, която убива пациента, след като му причини
много страдания. Може би най-характерното проявление на бери-бери е полиневрита, но той
не е единственият, а само един от многобройните симптоми на болестта. Липсата на витамин
В не е единствената причина за тази болест, както обикновено се предполага. Полираният
ориз не притежава нито един от познатите и непознати витамини. Белият хляб и въобще
всички продукти, приготвени от бяло брашно, имат точно същия характер като полирания
ориз. Това е вярно и за изкуствената захар, и за рафинираните мазнини.
Горните хранителни продукти, които съставят установената диета на един любител
на готвена храна, са главните фактори, които причиняват смърт, само че те убиват човека
под маската на диария, инфекциозни болести, ревматизъм, подагра, склероза, диабет,
апоплексия, рак и много други болести, понякога само на едногодишна възраст, друг път на
5, 10, 60 или 70-годишна възраст, в зависимост от сравнителните пропорции на
консумираните две категории храна — парена и сурова и степента на наследствена
съпротивителна сила, предадена на индивида.
Като резултат от неправилното хранене днес много майки нямат мляко, за да
откърмят своите бебета и така някои от тях хранят децата си с мляко на прах, бисквити, бял
хляб и чай. Естествено децата започват да креят и са слаби и изтощени. Детските болници и
сиропиталища са пълни с такива пациенти.
Достатъчно е на такива деца да се дават по две чаши пресен плодов сок и по две
чаши прясно краве мляко (ако детето е още кърмаче), за да могат да възвърнат здравето си за
две седмици. Но диетиците, привърженици на готвена храна, като пренебрегват
необходимостта от плодове, извършват всички видове болезнени експерименти върху
изхабеното тяло на детето и след като са взели последната капка кръв от него, се опитват да
го хранят със сухо мляко, мастни екстракти, изкуствени витамини и различни лекарства. С
други думи, пренебрегвайки хармоничното равновесие на хранителните съставки, свободно
доставени от природата, те започват да правят експерименти върху изтощеното тяло на
детето посредством само няколко съставки, за които са добили частично познание в своите
лаборатории. Ако това дете не получи по един или друг начин естествена храна, то сигурно
ще умре и такива смъртни случаи са наистина хиляди. Но онова, което е още по-странно, е
че много наивни диетици не позволяват на такива деца да ядат сурови плодове, убедени, че
 2
7

техните слаби стомахчета не ще бъдат в състояние да ги смелят или в най-добрия случай те

оставят въпроса за плодовете на преценка на родителите, като ги смятат за ненужен лукс или
с малка важност. Свидетели сме на факта, че в много болници се намират месо, бисквити,
сухо мляко, захар, чай, маргарин, ориз, бял хляб, изкуствени витамини и лекарства, колкото
искате, но там няма да видите нито една машина за изстискване на сокове, а закупуването на
плодове дори не е задължително. Цели дузини детски трупове се изнасят от такива
болници, но никой не осъзнава, че отговорна за високата смъртност е неестествената
система за хранене.
Аз апелирам към хуманните чувства на всички лекари. Нека те обърнат сериозно
внимание на този въпрос. Аз моля всички университетски лектори и всички отговорни фак-
тори в Министерството на народното здраве в нашата страна и във всяка страна по света,
независимо от това, дали те са загрижени за здравето и благосъстоянието на своя народ или
не. Ако действително са загрижени, те трябва да се заловят незабавно за работа. Моите
изложения не са само хипотези, а неоспорими факти и аз ги представям на читателите не
като резултат от експерименти върху гвинейски свинчета, а чрез живия пример на моето
семейство и на мен самия.
Най-доброто средство за предотвратяване на болестите и в същото време за
повишаване на стандарта на живот за всяко Министерство на здравето е да се отделя
известен незначителен бюджет за учредяване на информационни отдели с конкретната цел
да се запознаят хората с вредата от готвенето, както и с хранителните продукти, на които
липсват витамини, особено бялото брашно, ориза, месото, рафинираните мазнини, захарта,
чая, кафето, алкохолните и безалкохолни напитки. Тогава те ще трябва да убедят хората да
намалят консумацията на готвена храна, доколкото е възможно, и да внесат трайна промяна
в навиците им на хранене.
Естествено не е възможно изведнъж хората да станат суровоядци, но от съществено
значение е те да се запознаят с подходящите сурови материали за своя организъм и още от
детските години да се освободят от погрешните, опасни предразсъдъци и да разберат, че
сила и здраве на тях и на децата им дават не пилешката супа, оризът, котлетите,
яйцата и бифтекът, а житните кълнове, морковите, доматите, орехите и гроздето.
Като пример давам и моя собствен случай. В резултат на 52-годишно ядене на месо аз бях
загубил всичката си сила и не можех да изкача две стъпала, без да се задъхам; днес, след 8-
годишно въздържане от месо, аз мога тичешком да се изкачвам по планините с голяма
лекота.
Не зная поради какво научно основание днес в почти всички детски домове и
дневни градини се оставят кутии с бисквити на разположение на децата, за да се
самообслужват винаги, когато пожелаят. Кутиите с тези пагубни за здравето вещества трябва
да бъдат заменени от кошници с пресни плодове, моркови, краставици и домати през лятото
и сухи плодове през зимата, от които трябва да се позволи на децата да ядат свободно и
колкото желаят през целия ден. Тогава ще видят как, по силата на природните закони, децата
естествено ще започнат да консумират повече плодове и по-малко дегенерирала храна, като
по този начин осигуряват сами здравето си.
Суровоядната система трябва да бъде възприета и в болниците за всички видове
пациенти, а обществото трябва да бъде информирано за получените резултати. Много
полезни реформи могат да бъдат направени в обществените ресторанти, особено в храненето
на войската. Без напълно да се лишат любителите на готвената храна от удоволствието от
нея, колкото и мъртва да е тя, възможно е да се намали нейното количество с 50 %, като
остатъкът се замести с пресни салати и пресни компоти, както и с най-разнообразни сезонни
плодове. По този начин не само ястията ще станат по-разнообразни и приятни, но и здравето
на хората ще бъде укрепено, а обществената икономика ще направи значителни спестявания.
Веднъж запознали се с вредата от готвената храна, хората ще се опитват да я
избягват. Ще се намерят голям брой здравомислещи хора, които ще заглушат гласа на
навика, ще последват нашия пример и чрез практикуване на пълно суровоядство ще осигурят
съвършено здраве за себе си и своите семейства. Хората, които са загубили всяка надежда за
 2
8

оздравяване или са били обезобразени от неестествено затлъстяване, ще разберат, че чрез

съблюдаване на строго суровоядство само в рамките на няколко месеца ще могат да пос-
тигнат здравето, за което винаги са мечтали.
Публикуват се безброй много книги, за да се изтъкнат терапевтичните особености
на отделни плодове и зеленчуци, като грозде, смокини, ябълки, портокали, лук или ряпа, и
чрез създаване на специални методи за консумирането им авторите се опитват да придадат
на дейността си научен характер. Действителен факт е обаче, че всички годни за ядене
разнообразни растения са съвършени храни и притежават еднакви свойства и качества. От
каквато и болест да страда един човек, те задоволяват тези изисквания на организма,
регулират функциите на органите и възстановяват здравето на болния. Информацията по
този въпрос трябва да бъде предоставена на хората безплатно, тъй като е нечовечно да се
вземат пари за подобно нещо.
Диетиката на любителите на готвена храна е пълна с фатални противоречия. При
извънредно много случаи вредните храни се препоръчват като полезни, докато други — съ-
ществени, се представят като вредни и строго забранени. Това се дължи на факта, че
опитността на консуматорите на варена храна се базира на непосредствените, външни
противоречиви факти за храните и на направените в лабораториите погрешни изчисления.
Най-доброто доказателство за резултатите от суровоядството е практиката. Само
това би разкрило заблужденията и противоречията, съществуващи в науката, и в частност —
в диетиката. Проверено чрез опита, това доказателство веднъж завинаги ще сложи край на
споровете.

НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Е ДА

СЕ ПРИВИКВА НОВОРОДЕНОТО ДЕТЕ КЪМ ГОТВЕНИ ХРАНИ

На всички трябва да стане ясно, че яденето на готвена храна е едно неестествено

действие и бидейки причина за всички човешки болести, то е такъв страшен навик, че
веднъж станал жертва на безмилостните му лапи, човек никога не може да се освободи от
неговите нокти. Тогава какво право има здравомислещият човек да вкарва тази храна в
организма на едно новородено дете със собствените си ръце? Какво право има една
майка да ограбва и разрушава органите на своето дете с храни, които са били изгорени,
разрушени, убити върху огъня? Не е ли това най-грубото, най-безмилостното от
всички престъпления, не е ли то по ефект едно брутално убийство? Аз самият убих
моите две любими деца по този начин и напълно съзнавам колосалните размери на
престъплението.
В действителност всички родители-привърженици на храненето с варена
храна са убийци. В настоящия век никой не умира от естествена смърт. Всички
смъртни случаи са в резултат на болести, причинени от готвената храна, а хората,
които учат децата си да я ядат, са техните родители. Консумиращите варена храна
родители трябва ясно да разберат, че отговорността за всяка болест и разстройство
на децата им лежи изцяло върху техните рамене. Те трябва да преценят този въпрос най-
сериозно, преди да продължат да следват своя обикновен погрешен курс. Основите на всеки
рак или сърдечен удар се полагат с първата хапка готвена храна. Отлично, в такъв
случай нека да постоянстват в своите пагубни навици, колкото желаят. Но на какво
основание те горят пълноценните сурови хранителни материали на едно дете, разрушават ги,
лишават ги от най-съществените им съставки, превръщат ги във вредни вещества и тогава ги
дават на бебето? Това нечовешко поведение към невинните деца, това варварство не трябва
да трае дълго.
Няма никакво научно основание, което да не позволява на родителите да дават на
своите деца житни кълнове вместо бял хляб, полиран ориз или макарони; мед вместо захар;
пресен сок от моркови, портокали, грозде, ябълки вместо мляко на прах; сурови плодове
вместо компоти; орехи, бадеми, покълнал боб, грах и пр. вместо месо и мазнини. Чрез ядене
на сурова храна децата се радват на здрав и щастлив дълъг живот, докато видоизменената
 2
9

храна ги води към болести и преждевременна смърт. Бъдете уверени, че децата желаят
сурова храна с цялата си душа. Детето изисква да получи суровините си в непроменено
състояние и то има неоспоримо право на това. Лекарят или родителят, които не са лишени от
здрав разум и съвест, трябва да се съобразят с него без колебание.
Когато на 3-4-месечна възраст органите на едно бебе започват да работят
неправилно, късогледият лекар предписва два, три вида изкуствени витамини вместо
хилядите субстанции, които са били изгорени върху огъня или в най-добрия случай
препоръчва като лекарство няколко строго отмерени лъжици плодов сок и така успокоява
собствената си съвест и съвестта на родителите на бебето. Защо едно дете би страдало от
липса на витамини, ако неговата майка със собствените си ръце не е разрушила витамините,
които се съдържат в естествените хранителни продукти?
Нека си затворим очите за момент и си представим картинно в неговата цялост
чудото, което природата извършва. Щом внесем едно единствено житно зърно в човешката
фабрика през устата, организмът поема това зърно, разпада го и го разпределя по цялото
тяло. Хилядите различни вещества, които са включени в това зърно се движат в различни
направления и всяко от тях отива да изпълни своето предназначение. Така различните
съставки в едно житно зърно извършват десетки хиляди различни задачи и направляват
биологичните функции на организма без никаква грешка и слабости.
Но какво става, когато внесем в стомаха си едно парче бял хляб? То кара стомаха
безцелно да работи, то изгаря и се превръща в безполезна топлина или, в най-добрия случай,
отива да прибави няколко неспоени тухли и камъни в няколко лениви и лишени от стойност
клетки. Сърцето на човек, който се храни с чисто жито, е твърдо и силно като жълъд,
а сърцето на човек, който яде бял хляб, е слабо и трошливо като хляба, който яде. За
това свидетелства увеличаващият се брой на сърдечни заболявания и разриви.
Ако по някакво чудо целият свят можеше да се вразуми и приеме суровоядството, с
изключение на някои особени случаи в прекалено напреднала възраст, през следващите 3-4
десетилетия не би имало ненавременна смърт, докато хората достигнат дълбока старост.
Смъртността, причинена от яденето на готвена храна надхвърля няколко пъти жертвите на
най-голямата война.
В името на всяко безпомощно дете аз пак апелирам към всички учени,
просветени хора, националните водачи, Министерството на народното здраве,
родителите и добросърдечните хора по цял свят незабавно да сложат край на това
ужасно престъпление към малките деца. Възрастните са свободни да жертват живота си
за гибелните удоволствия от варената храна и по този начин да се самоубиват, но те нямат
право масово да убиват децата, особено като се знае, че тези храни не им доставят никакво
удоволствие, напротив, отвращават ги. Неразумно е да се възразява, че когато детето
порасне, ще види другите да ядат готвена храна и то самото ще почувства желание за такава
храна. Има милиони хора, които виждат алкохолизма и пушенето на другите, но се държат
настрана от тези пороци. Моята дъщеря е вече 6-годишна и разбира всичко — тя вижда гот-
вените храни, които другите ядат, но ги отхвърля с цялата си душа. Кой встрастен пушач на
опиум учи своето невръстно дете да придобие още от люлката навик към наркотичните
отрови? Какъв здрав разум подтиква един човек да жертва собствения си син и да го направи
равен компаньон на своите отвратителни навици и страсти? Нека родителите първо създадат
едно здраво дете според законите на природата и когато то порасне, нека предоставят
бъдещата му посока на действие на неговата собствена воля, точно така, както постъпват
спрямо всички други пороци.
След прочитането на тези редове никой разумен родител не би намерил оправдание
във факта, че други авторитети са дали друг съвет. Ако продължи да пренебрегва гласа на
истината, той трябва да поеме на раменете си отговорността за разрушаване здравето на
своите деца и провалянето на тяхното бъдеще. Един човек трябва да е лишен от най-елемен-
тарен разсъдък, за да замести 10 000 вещества с 2, живи с мъртви клетки, пълноценни сурови
материали с дегенерирали, естествени с неестествени храни, житни кълнове с бял хляб, зеле
и грах с готвено месо, пресни плодове с мармалад.
 3
0

БИОЛОЗИТЕ-ГАСТРОНОМИ ТРЯБВА ДА ДОКАЖАТ,

ЧЕ ПРИРОДАТА Е СГРЕШИЛА,КАТО НЕ НИ Е СНАБДИЛА
С ХРАНИ ВЪВ ВАРЕНО СЪСТОЯНИЕ

Публично апелирам към всички учени да потвърдят моето гледище и да го обявят

открито на цял свят или да докажат, че когато естествените хранителни продукти се поставят
на огъня, не се получават никакви загуби в техните хранителни съставки или енергийно
съдържание; не се наблюдава никаква смърт в живите растителни клетки и в устройството на
атомите не настъпват никакви промени. Те трябва още да докажат, че при създаването на
хранителни елементи за човешкия организъм Природата е направила грешка, като не ни е
снабдила с храни в „рафинирано”, варено или изгорено състояние, че операциите,
извършвани в печките и кухните са научни мерки, целящи да коригират грешките на
Природата, и че изкуствените витамини, създадени от човека, са по-ценни от витамините в
Природата. Ако не успеят да направят това, те трябва да признаят трагичната грешка, която
са допуснали и отказвайки се веднъж завинаги от варената храна, трябва да си намерят
убежище в мъдростта на Природата и да престанат да се месят в устройството на
естествените храни, създадени от нея. Нека онези, които се смятат за месоядци, консумират
своето месо, ако могат прясно или изцяло с вътрешностите, както правят това месоядните
зверове, без да убиват неговите клетки или да го израждат по какъвто и да е начин.
Ние нямаме право да нарушаваме целостта на суровите материали, създадени от
Природата за човешкия организъм, докато с всички научни средства, намиращи се на наше
разположение, не сме способни да създадем и най-малкия едноклетъчен организъм, докато с
помощта на всички познати хранителни съставки ние не можем да изхраним един организъм
изкуствено и да го поддържаме дълго време и докато сме успели да разпознаем едва една
стотна част от веществата на едно житно зърно. Вярно е, че благодарение на многото
извършени изследвания е бил направен значителен прогрес в признаването на различните
хранителни елементи и в резултат на това са били открити много хранителни съставки. Но
всички тези открития не могат да бъдат от по-голяма важност отколкото изобретяването на
изкуствени спътници на Земята. Разликата между изкуствените витамини и естествените
съставни елементи, които влизат в състава на едно житно зърно, е от същото естество, както
между направените от човека изкуствени спътници и небесните тела, образуващи цялата
наша Слънчева система. Учените, които създават изкуствените спътници, никога не са
възнамерявали да унищожат съществуващите галактики и да ги заместят с новосъздадени от
тях самите небесни тела.
Нашият най-верен път е да изучаваме грижливо законите на естествената природа,
на животинските и растителните организми и така да подпомагаме работата на природата,
като за целта използваме всяко естествено средство. Но в никакъв случай не трябва да
разстройваме механизмите на природата и едва след това да се опитваме да я преустроим с
помощта на мизерни екстракти от жлези и изкуствени витамини.
Когато поставим парче картоф с бучка краве масло в тиган и започнем да го
пържим, ние слагаме началото на неговото разрушение още в първия момент. То започва да
цвърчи, свива се, става кафяво и изсъхва и ако ние продължим операцията малко по-дълго,
картофът се овъглява и се превръща на пепел. Тази апетитна миризма, която гъделичка ноз-
дрите ни, е ароматът на най-ценните съставки на естествените хранителни продукти, които
се подиграват със сетивата ни и изчезват в прозрачния въздух.
Термините „варене” и „печене” не трябва да се употребяват в смисъл на приготвяне,
застройване и подобряване, както е било досега, а само в смисъл на разпадане, разрушаване,
изгаряне, убиване или унищожаване, понеже чрез тези операции ние разрушаваме най-
ценните вещества, които са от жизнена важност за нашия организъм, като по този начин
извършваме най-ужасното престъпление срещу цялото човечество.
 3
1

ЕДНО ДЕТЕ СЕ ОТВРАЩАВА ОТ ВКУСА НА ВАРЕНАТА ХРАНА, КОЯТО

ИЗГЛЕЖДА АПЕТИТНА САМО ЗА ПРИВИКНАЛИЯ КЪМ НЕЯ, ТЪЙ КАКТО
ОПИУМЪТ ИЗГЛЕЖДА ПРИЯТЕН НА НАРКОМАНА
Повърхностните хора могат да помислят, че би било жестоко децата да се лишават
от удоволствието, което дава вкусът на готвената храна. Такива хора трябва да разберат,
че фактически варената храна не е вкусна въобще. Тя е вкусна само за пристрастилите се
към нея. Досега не се е намерил кой да ни каже тази проста истина, понеже от незапомнени
времена никой не е бил свободен от създадените навици по отношение на храненето.
Органите на едно новородено дете са нагодени само към състава на суровите
хранителни материали. То яде с най-голямо удоволствие сурови зърна, картофи, бобови,
зелен грах, леща, които са му вкусни, но са безвкусни за консуматора на готвена храна.
Малкото дете не изпитва никакво удоволствие от вкуса на готвените ястия — то се отвра-
щава от тях и ги избягва и отблъсква с цялата си душа, с голяма болка поглъща натрапените
му насила неестествени храни. Но бедните и глупави родители не разбират това. Майката се
ръководи само от собствения си вкус и, загрижена да нахрани детето добре, тя продължава
да му налага и насила да му натиква в устата тези отвратителни храни, докато превърне
детето си в пълен наркоман, разрушавайки здравето и щастието му.
През първите няколко години от своя живот детето води отчаяна борба срещу
неестествените храни. Това се вижда от многобройните детски заболявания и от честите
стомашно-чревни разстройства, от които децата страдат, както и от високия процент на
детската смъртност. Новороденото е една новопостроена съвършена фабрика. То не би се
разболяло никога, ако ние го снабдявахме с естествените хранителни материали,
необходими за нормалната дейност на неговите органи.
Всеобщото приемане на суровоядството е единственият начин човечеството да се
освободи веднъж завинаги от проклятието на болестите. Пропагандирането на
суровоядството трябва да започне от болните, новородените деца, великите хора, надарени с
необикновена волева сила и мъдрост и разумните родители на децата-суровоядци, които ще
бъдат длъжни да отстранят от своите домове всички следи от недоброкачествена храна, така
че да няма изкушение по пътя на техните деца. Този предварителен период на доброволно
въздържане от готвена храна ще трае до деня, когато авторитетите ще се вразумят и ще
решат да обявят суровоядството за задължително и така да наложат благоразумната природ-
на воля на невежите, непросветени маси. Ще дойде време, когато суровоядството ще се
наложи в целия свят. В тези благословени дни израждането и разрушаването на цялостните
сурови материали, необходими за човешката фабрика, ще бъде обявено за най-зверско
престъпление и ще бъде наказвано най-строго.
Трудността да се премахне бързо навикът да се ядат готвени храни не трябва да
служи като извинение за отричането на вредата, която те причиняват. Никой не се опитва да
оправдае крадците и убийците, макар да не е възможно да се отстранят тези язви на
човешкото общество. Същественото тук е учените да признаят принципната истина и да
заявят на публиката, че възприетата практика храната да се готви е погрешна, неестествена и
опасна и именно тя е пряката причина за болестите. Едва тогава може да се постави на
дневен ред второстепенният въпрос за практическото приложение на суровоядството.
Яденето на готвена храна постепенно е породило навика към тази храна, появили са
се болестите, медицинската наука и фармакологията. Крайната цел на медицинската наука е
да поправя и подновява дегенериралите и изхабени органи на човека. Суровоядецът има своя
наука за здравето, заместваща медицината, чиято цел е да предотврати споменатото из-
раждане и да осигури здрав, щастлив, дълъг и спокоен живот за идните поколения. Всички
болести са причинени от нарушаването на природните закони. Съблюдаването и уважението
на тези закони изисква прилагане на суровоядството.

ПРАКТИКУВАНЕ НА СУРОВОЯДСТВОТО В МОЕТО СЕМЕЙСТВО

Фактът, че на 60 години аз съм способен да пиша тези редове, се дължи на
суровоядството. Преди 7-8 години моето сърце беше в такова лошо състояние, че един
сърдечен удар изглеждаше неизбежен. Аз се задушавах при изкачване само на няколко
стъпала и нямах сили да повдигна една кофа с вода. Запек, несмилане, сърдечни болки,
безсъние, главоболие, хемороиди, подагра, склероза, високо кръвно налягане, тахикардия,
хроничен бронхит и чести простуди бяха постоянните спътници на моя живот в течение на
дълъг период в миналото. Благодарение на суровоядството сега съм свободен от всички тези
безспокойства. Аз крайно понижих своето дишане от 18-20 на 13, а пулсът си — от 80-90 на
 3
2

58-60. Без никаква умора аз мога да отида пеша до Тайрин и обратно (едно разстояние от 24
км) за 4 часа, мога да изкачвам планини като коза, да пренасям тежки куфари нагоре по
стълбището и когато имам време, преминавам по 12 км като всекидневно упражнение. Аз,
който някога страдах от хроничен бронхит и боледувах от инфлуенца по няколко пъти в
годината, като за мен това беше нещо естествено, през последните няколко години не съм
имал и най-обикновена простуда и съм спал на открито през цялата година, зиме и лете, без
никакъв страх от настинка или микроби.
Преди години имах толкова тежка атака на подагра, че не можех да докосна ставите
на палците си — днес мога да ги извивам с всичка сила, без да чувствам и най-малка болка.
Къде по света са били получени подобни резултати посредством атофан, АСТН, дигиталис,
бромиди, йодин, аспирин, антибиотици и хиляди други лекарства?
От сърцето, което работи с 58 удара в минута, може с доверие да се очаква да
продължи да работи в продължение на много години, без опасност от разрив. В условията,
създадени при консумирането на готвена храна, такова забавяне на пулса настъпва само
когато сърцето е слабо, но в моя случай това е естествен резултат от правилното
функциониране на храносмилателните органи.
От много голямо значение е, че винаги когато се опитам да претоваря стомаха си с
храна, чието количество е няколко пъти по-голямо от нормалното, излишната храна не се
задържа дълго в стомаха, а преминава веднага в червата и напуска тялото след няколко часа,
без да претърпи никакво разлагане, без да произведе и най-малкото храносмилателно
разстройство и без да ми причини каквото и да било неудобство. При това състояние пулсът
ми се увеличава само с 4-5 удара в минута. Когато, обаче, се опитам „да задоволя” апетита
си с готвена храна като „всяко обикновено човешко същество”, моят пулс веднага отскача до
85-90 удара в минута и на стомаха ми са необходими няколко дни, за да възстанови
нормалното си чувство на лекота.
Паралелно със себе си аз отглеждах моето тригодишно дете като суровоядец. Тя е
вече малко 7-годишно момиче, но не слагала в устата си и залък дегенерирала храна.
Нейното здраве е истинско съвършенство. Сега аз мога да видя каква голяма разлика има
между децата-суровоядци и онези, които се хранят с готвена храна. Много по-лесно е да
отгледам 100 деца-суровоядци, отколкото едно дете, хранено с готвена храна. Човек никога
няма да има случай да се грижи за детските болести, като простуди, диария и запек, или да
се тревожи дали детето е яло много или малко. Моята дъщеря е весела като катеричка и
винаги, когато пожелае, отива до масата и се подкрепя с нещо за ядене според желанието си.
Тя пее, танцува и играе през целия ден без прищевки и капризи, без викане и без да
причинява никакво безпокойство на околните. Ляга си точно в 8 часа вечерта и след като си
попее няколко минути, затваря очи и спи като пумпал до 6 часа сутринта. При това
забележително е, че след първите няколко месеца ние можем да си спомним само 3-4 случая,
когато тя се е събуждала през нощта. Нейният сън е толкова дълбок и здрав, че никакъв шум
или движение не са в състояние да я събудят.
Когато другите деца в забавачницата сядат да закусват с хляб и сирене, хляб и
масло, сладкиши и пр., тя изважда от чантата си плодовете, които е донесла от дома и тихо
им се радва. Когато посещаваме приятели, тя гледа с пълно безразличие претрупаните с
храна маси, около които сядат хората и се „радват” на всички видове пасти и сладкиши.
Много често тя пълни чинийките на своя чаен сервиз с тези сладкиши и играе на „гости” с
куклите си или със своите другарчета по игра. Тя никога не изразява желание, дори и от
любопитство, да вкуси някои от тях. По този начин трябва да бъдат възпитани всички деца-
суровоядци.
Моята жена, на която аз никога не съм налагал разбиранията си, постепенно
промени своята система на хранене заради своето дете и заради собственото си здраве. Сега
тя е станала почти напълно суровоядец и е много доволна от състоянието си. Отначало тя
напълно изостави месото и намали безмесните варени блюда на 1-2 седмично. Когато
дъщеря ни поизрастна, те бяха заменени с няколко варени картофа, приговяни от време на
време. Накрая те също бяха изоставени, когато детето един ден запита: „Какъв е този
приятен аромат, който иде от мама?” След това тя вземаше само по една много тънка фи-
лийка пълнозърнест хляб, който понякога ядеше с мед и орехи, скрито от детето. Днес тя
вижда чудния ефект от суровоядството върху своя организъм, ето защо не е изненадващо, че
се въздържа от всякакви готвени храни. И всичко това беше постигнато без особени
трудности, необходимо е веднъж само да се вземе волево решение. Когато няма мирис на
готвена храна в дома, суровоядството става нещо много леко и просто. Това е пътят, който
трябва да бъде следван от онези родители, които ценят здравето си и обичат децата си.
 3
3

ВСИЧКИ ЛОШИ НАВИЦИ И ЖИВОТИНСКИ СКЛОННОСТИ

НА ЧОВЕКА СА РЕЗУЛТАТ ОТ ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА

Суровоядството ще свали от сцената на живота и всички други пороци, като

алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания и алчност. Тези страсти не ще могат да
съжителстват повече със суровоядството, както дяволът не може да се сдружи с един ангел.
Пороците са сателити на готвената храна.
С победата на суровоядството в света най-после ще бъде установен траен мир и ще
бъде постигнато сътрудничество между народите. Всички престъпления, омраза, вражда,
грубост, завист, ревност и въобще всички зли навици и животински наклонности у човека са
резултат от навика да се яде готвена храна. С унищожаването на този навик страстите на
човека ще се успокоят, умът му ще се облагороди и животът ще стане така лесен, че хората
вече няма да бъдат принудени да се убиват взаимно или да продават съвестта си за паница
леща.
Диетичните препоръки трябва да се ограничат в заместване на неестественото
хранене с естествения метод на хранене.
Пълното суровоядство е единственият път човечеството да се освободи от
болестите. Полумерките никога не са давали и не ще дадат резултати. При сегашните
условия на масова консумация на готвени храни всички възприети изчисления за
хранителните стойности в специфичните диети трябва да се смятат за невалидни. Каквато и
да е болестта, когато се разисква въпросът за диетата, ние трябва да мислим само
посредством термините сурово и готвено, естествено и неестествено, чисто и дегенерирало.
Препоръките, които се правят всеки ден по радиото, в ежедневниците и чрез различни други
средства относно употребата на разните специфични витамини, минерали и протеини и
информацията, давана за калоричната им стойност, са напълно непрактични, опасни и без
стойност, особено когато са базирани върху употребата на изкуствени лекарства и
животински храни.
При разглеждане на особеностите на отделните хранителни субстанции ние изобщо
не трябва да се безпокоим по отношение на въпроса какви особени витамини или други
съставни елементи съществуват в даден хранителен продукт. Неизменното присъствие на
всички съставни елементи във всяка хапка храна следва да бъде обезпечено. Поради това
трябва да се грижим в консумираната от нас храна да не липсва нито един от съставните
елементи. Такъв е случаят, когато ядем каквато и да е сурова растителна храна, докато при
готвената храна те липсват в хилядите си разновидности. В течение на векове хиляди
специалисти са правили диетиката цел на своите научни изследвания. Но тъй като са
обръщали внимание само на второстепенни проблеми и не са взимали под внимание
вредите, причинявани от огъня и кухнята, техните опити не са имали желаните резултати и
още по-ясно: поради многобройните противоречия те много често са били катастрофални за
човечеството. Дори вегетарианците, които се смятат за най-прогресивни между тях, не само
са толерирали вредите, нанасяни от огъня, но и са въвели употребата на бялото брашно,
хляба и рафинираната захар — продукти, лишени от всички ценни съставни елементи. При
все това трябва да се признае, че в процеса на побеждаване на човешките навици и страсти
вегетарианците са изминали най-трудния път — въздържането от месо. След това
заместването на безмесната диета със сурова е само една малка стъпка, макар че тъкмо чрез
тази малка стъпка крайната цел е достигната. Ето защо ще трябва да се очаква различните
видове вегетарианци да възприемат принципите на суровоядството, да се обединят под
същото знаме и да поставят основите на онзи красив живот, който винаги е бил мечта за
човечеството. Като експерт по диетика голям престиж в Америка е спечелил Г. Хаузер. Но
дори и Хаузер, колкото и прогресивен да е, в сравнение с другите диетици, не взема под
внимание вредата, причинена от готвенето, и поради това той се опитва да възстанови
вредите, нанесени от кухнята, с някои предписания. Нека предположим, че от неговия съвет
може да има известна полза. Но откъде работникът, земеделецът (селянинът) или
обикновеният човек от улицата ще намерят хилядите долари, за да заплатят информацията за
това какви количества меласа трябва да се вземат сутрин, колко квас вечерта или колко
хиляди единици от даден специален витамин трябва да се приемат всеки ден?
Това не е правилният път. Необходимо е да се запознае целият свят, доколкото е
възможно, по-пълно и изчерпателно с ползата от цялостните сурови материали за човешкия
организъм, за да се променят радикално сегашните хранителни навици и да се спре
препоръчването на индивидуални диети и специфични витамини.
Хората на науката знаят, че никой човек, който се храни изключително с бял хляб,
полиран ориз или варено месо, не може да се надява да живее дълго. Но обикновеният човек
 3
4

не знае това. По неговото мнение тези хранителни продукти ат отлична хранителна

стойност. Как можем да гарантираме, че по силата на обстоятелствата или под натиска на
бедността един индивид не ще храни глупаво себе си и своите деца с тези хранителни
продукти и като резултат няма да разруши здравето си? Дори най-изтъкнатият учен, основно
запознат с предмета, не може да устои на своята лакомия и консумирайки тези прокълнати
вещества се убива бавно, но сигурно, като много скоро самоубийството му завършва с рак
или сърдечен разрив. Поради това не е достатъчно тези идеи да се пропагандират само в
книгите: необходимо е да се мобилизират съответните държавни органи, за да въведат
основни, планирани промени в хранителните навици на хората. Трябва да бъдат взети
активни мерки, за да се ограничи колосалното прахосничество на хранителни елементи и да
се насърчи консумирането на сурови и неосквернени храни. Крайната цел на всеки вид диета
е суровоядството. Тогава думата „диета” загубва своето значение и отстъпва място на израза
„естествено хранене” или цялостни сурови материали за човешката фабрика.
УПОТРЕБАТА НА ИЗКУСТВЕНИ ВИТАМИНИ
И МИНЕРАЛИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯНА

Относителките количества на хранителните съставки в естествените храни варира

твърде много — в смисъл, че на 1 милиграм от една съставка съответства една хилядна от
милиграма от втората съставка и 1 милионна част от третата. Но съставката, която тежи една
милионна част от милиграма е толкова съществена за човешката фабрика, колкото е тази,
тежаща 1 милиграм. Точно тези едва забележими съставки, който имат да изпълняват
съществена многостранна служба, се разрушават от огъня при готвенето още в първия
момент.
Някой може да се учуди, че с такива дефектни материали човешката фабрика не
спира да работи изведнъж, както би станало при една обикновена фабрика, а продължава
своята работа доста дълго време и така довежда хората до погрешното заключение, че
всичко, което задоволява апетита им, е хранително.
Истината по въпроса обаче е, че човешкият организъм не е обикновена машина. Той
е един грамаден свят с милиарди обитатели, безброй много фабрики, разнообразни
организации, системи, складове, резерви и др. Дори ако въобще не се получи никакъв
хранителен материал, той все още може да се поддържа жив до 70 дни, като използва
складираните си резерви.
След като влязат в тялото, хранителните материали се разпределят посредством
кръвта и всяка отделна клетка получава вещества, нагодени към нейната структура и
специалност. Но клетките на жлезите и на органите не вземат почти нищо от няколкото
дегенерирали съставки, които присъстват във варената храна в такава оскъдна бройка, че
могат да бъдат преброени с пръстите на ръцете ни. Те продължават да чакат в глад и
недостиг, докато господарят благоволи да протегне пръстите си, за да вземе едно парче глава
лук, зеленчук или някой плод.
Човек не знае нищо за гладуването на отделните клетки и въпреки крайния глад на
клетките на жлезите и на органите, неговият стомах е пълен, страстта му — задоволена, той
самият е доволен. Но още по-доволни са лишените от стойност, ленивите и неактивни
клетки, които лакомо се нахвърлят върху „пълноценните строителни материали”, отговаря-
щи на тяхната структура, и „засилват и укрепват” тялото чрез увеличение на неговата маса.
Тази е причината, поради която с 50-60 кг от нестабилни и безполезни клетки т.нар.
здрави, енергични и дебели хора, не притежават и няколко стотин грама активни
специализирани клетки, чрез които жлезите им биха могли да функционират и да
произвеждат завършени продукти. Дотогава, докато жлезите и органите не са лишени от
последните остатъци активни клетки, човек е способен някак да влачи съществуването си, но
когато и те се изчерпят, смъртта става неизбежна. Тогава „преситените”, „охранените” и
„силните” хора умират, тъй като са изтощили докрай своите жлези и органи. Например
сърдечните клетки загубват необходимата сила и еластичност, за да продължават
контракциите си. Тогава сърцето се опитва да спаси положението, като увеличи броя на
клетките си. В резултат то се увеличава от клетки, образувани от животински протеини и бял
хляб. Но това е безполезно, понеже на тези клетки липсва способността да извършват
каквато и да било полезна работа и не след дълго престава да пулсира и да работи.
Ние не знаем със сигурност колко различни съставни елемента влизат в състава на
едно житно зърно или в което и да е растение. Нека да вземем едно приблизително
предполагаемо число, да кажем 10 000. Тогава според най-елементарните природни закони
ние ще трябва да заключим, че суровите материали, необходими за човешката фабрика, са
съставени от 10 000 различни субстанции и при попълването на тези материали е важно
 3
5

внимателно да се следи да не липсва никоя от съставките. Това е най-естествената система за

осигуряване нормалната работа на човешката фабрика.
Сега нека видим как диетиката на нашата епоха е обърната с главата надолу
благодарение на готвените храни. Хората масово разрушават съществените субстанции и се
хранят с малък брой от техните съставни елементи.
След дълги години на упорити изследвания биолозите откриват, че има само 10-15
вещества в сиренето, в маслото, в черния дроб, в мозъка. Човек би очаквал те да признаят, че
след дългогодишни изследвания са открили, че тези хранителни продукти се състоят само от
10-15 вида изпортени, непълноценни, пропити с отрови, дегенерирали и мъртви вещества и
че отсъстват 9990 от съставките, образуващи нашите сурови материали, поради което тези
хранителни материали са недостатъчни, вредни, опасни, че тяхната употреба като храна не
трябва да се препоръчва на никого. Но вместо това те специфират едно по едно имената на
всички вещества, които са успели да намерят в тези хранителни продукти, описват подробно
техните функции при храненето и след като изброят особеностите им, препоръчват тези
храни като „полезни” хранителни материали. Те не споменават нито дума за отсъствието на
хилядите хранителни съставки, нито пък говорят за тяхната роля при храненето или за
катастрофалните последствия от тяхната липса. При все това тези проучвания са много
важни и съществени страни на въпроса.
Трябва да се помни, че ролята на суровите хранителни материали в организма е най-
многообразна и те са толкова много, че не би стигнал един цял живот, за да бъдат описани.
Ние трябва да разглеждаме като елементарен природен закон факта, че нито една хранителна
съставка не може да изпълни предназначението си, ако се вземе изолирана от цялото.
Когато и на големия учен се посочи, че в белия хляб, който яде, няма следа от
каквито и да било витамини, той отвръща без колебание, че употребява храни, които
съдържат витамини. На същото основание един зидар може да реди тухли през целия ден и
да издига стената без спойка, като уверява, че има време, когато и той ще употребява спойка.
Тази слепота се дължи на пристрастяването към готвената храна.
Какво представлява белият хляб, ако не скорбяла, мазнини, белтъчини и няколко
вида мъртви соли, с други думи само няколко от десетките хиляди съставни елементи,
образуващи нашите сурови материали. Не представлява ли същото и рафинираната захар?
Не представлява ли месото белтъчини, пропити от отрови и слаби следи от няколко изродени
съставки? При все това човек пълни стомаха си до спукване с тези няколко храни и лишава
органите си от действително съществени вещества. Що се отнася до разстройствата, про-
изтичащи в неговите органи, то всеки може да добие ясна представа, като посети някоя
болница или разгледа илюстрациите в медицинските ръководства. Всички тези ужасни де-
формации не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с отсъствието на важни съставни
елементи в храната.
Досега учените са проучили само 40-50 от хилядите съставки на храните и са ги
обявили надлъж и нашир по целия свят, за да се произвеждат и разпространяват в разни тър-
говски заведения.
Ние можем добре да си представим картинно какво би било, ако вместо тези 40-50
съставни елемента, учените-изследователи успеят един ден да открият 400 или 600, да не
говорим за 4000 или 5000 вида субстанции. Днешният човек изглежда е загубил представа за
целостта на истинските сурови материали, необходими за неговия организъм, или те не са
непосредствено на негово разположение, или за него е невъзможно да ги открие (да ги
получи). Така той трябва да се вглежда във всяко ъгълче, за да ги открива една по една и да
задоволява нуждите на своя организъм. Учените-изследователи смятат за научни само онези
субстанции, формулите на които са им познати и са отпечатани в книгите. Тъй като те нямат
никакво познание за пълните формули на съставките на едно житно зърно, то те не виждат и
нищо научно в него. То е едно „обикновено” вещество, което лесно се получава, изобилства
навсякъде и е познато на всички. Но съвсем друго е, когато те успеят да открият една нова
хранителна съставка и установят нейната формула. Тогава тя става научна, нейното откритие
се приветства като велик триумф в полето на медицината и което е най-важно, внася нов
ентусиазъм във фабриките, аптеките, клиниките. И всичко това е, защото човек не желае да
се откаже от своя бял хляб.
Ако хората искат да се освободят от болестите, те трябва да престанат да
разрушават тези още неизвестни елементи в суровите продукти. Те трябва да се научат да
си съставят нови блюда от суровите продукти. Само тогава болестите ще бъдат
отстранени, като същевременно ще се направят големи икономии.
Преди да станем суровоядци, нашето семейство беше свикнало да употребява по 1
кг бял хляб, а сега 1 кг жито ни стига за 8-10 дни. С една диета от бял хляб аз бих умрял
 3
6

отдавна, но благодарение на животворното жито, аз живея и съм уверен, че ще живея още

най-малко 40-50 години.

СРАВНЕНИЕТО МЕЖДУ ЗДРАВЕТО НА

ДЕЦАТА-СУРОВОЯДЦИ И ДЕЦАТА-КОНСУМАТОРИ
И НА ГОТВЕНА ХРАНА Е НАЙ-ДОБРОТО СРЕДСТВО,
ЗА ДА СЕ ПОТВЪРДИ ВРЕДАТА ОТ ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА

Принципите на суровоядството трябва най-напред да бъдат възприети в детските

ясли, домове, болници и ресторантите, и тогава да бъдат популяризирани чрез сказки и
книги сред широките маси. Фактите, които изнасям, би трябвало да накарат всеки
далновиден учен да се залови за работа. Но ако учените искат да имат още по-конкретни
доказателства, аз им предлагам следния опит. Нека децата в определен детски дом бъдат
разделени на две групи, като едната се храни според възприетите медицински методи, а
другата — според принципите на суровоядството. И нека тогава здравето на двете групи
деца бъде съпоставено. Аз не се съмнявам ни най-малко, че още от самото начало за цял свят
ще стане ясно коя от двете системи на хранене е научна и хуманитарна. Същият резултат
може да бъде получен, ако този опит се приложи в болниците като метод за лекуване на
болните.
Много простодушни хорица може да се противопоставят, обосновавайки се, че е
грешно или вредно да се провеждат такива „експерименти” върху децата. Обаче ако тези
хора се замислят по-дълбоко, ще видят, че не е експеримент да се запази здравето и живота
на едно дете чрез храненето му с пълната колекция от чисти хранителни съставки,
предназначени от природата за човешкия организъм. Истинските експерименти са онези
нечовешки опити, които се правят под маската на науката чрез няколко вида синтетични
субстанции, открити в лабораториите, в резултат на което милиони хора или деца си отиват
от този свят, потапяйки близките или родителите си в горчива скръб. Експерименти са и
онези операции, които си играят със здравето на хората с 1001 дегенерирали храни и отрови,
създаващи нови болести, които смешно са наречени „болести на цивилизацията”, без ни най-
малко чувство на срам от такава „цивилизация” и без да се помисли, че причините,
пораждащи тези болести, могат да се нарекат невежество, диващина или варварство, но
никога не и цивилизация.

НАУЧНИТЕ ИНСТИТУТИ И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ

НА УПРАВЛЕНИЕТО ТРЯБВА ДА ПРОУЧАТ ПРОБЛЕМА
ЗА СУРОВОЯДСТВОТО БЕЗ ПО-НАТАТЪШНО ОТЛАГАНЕ

Аз предложих един радикален и същевременно много прост и естествен метод, чрез

който човечеството ще бъде освободено от всички или в началото поне от повечето болести.
Това е много важен въпрос, на който веднага трябва да обърнат внимание всички лекари,
учени-интелектуалци и отговорни управляващи лица. Те трябва или да докажат публично, че
аз греша в разбиранията си и да ги оборят научно, или да потвърдят тяхната истинност и да
направят необходимите стъпки за практическото им приложение. Ако лекарите не се отзоват
на този повик, това може да бъде изтълкувано от публиката като нежелание от тяхна страна
да намалят полето на работата си. Лично аз не вярвам, че това може да бъде всеобща истина,
понеже малко хора могат да бъдат тъй жестоки и безмилостни, но лекарите трябва да дадат
положително доказателство, че имат по-висока и по-благородна цел от трупането на пари и
че тази цел е да служат на науката и на човечеството.
Благородните, алтруистични лекари, които имат чувство за обществена
отговорност, достигат своите вдъхновени цели чрез възприемане на суровоядството, докато
нечовечните, себични и алчни лекари виждат в него своя лична загуба. Приписваната
трудност при промяната на дълбоко вкоренените навици може да служи само като плитко
извинение, за да прикрие алчния личен интерес на лошите и безнравствени хора.
Откриването на суровоядството е най-благоприятният случай да се различи благородният от
 3
7

подлия, добрият от злия, мъдрият от глупавия.

Няма по-хуманна дейност от пропагандирането на суровоядството. То е
необходимо, за да изтръгне човечеството от върховното му невежество, да му отвори очите,
да го събуди от летаргията и да го освободи от сегашния му кошмар. Богатите трябва да
вложат парите си за тази кауза, а интелектуалците — да ангажират своите мозъци.
От съществено значение е да се образуват общества — клубове, да се публикуват
ежедневници и да се печатат книги. Освен това ще бъде необходимо да се построи обширна
мрежа от санаториуми с всички удобства за почивка, забава, спортуване и чрез
неколкомесечно „арестуване” да се лекуват, подмладяват, освобождават от разрушителните
предразсъдъци и да бъдат подпомагани и просвещавани онези хора, на които липсват
необходимата информация и волева сила. Много по-полезно и желателно е да се вложат
пари и енергия за тази цел, отколкото да се строят църкви, училища и да се умножават
болниците.
Суровоядството е един пробен камък, чрез който ние можем да удостоверим кой
интелектуалец притежава действително свободна и необикновена мисъл или кой отговорен
правителствен официален орган е действително заинтересован от здравето и
благосъстоянието на народа. Историята ще запише със златни букви имената на такива хора.
НЕ Е ГРЯХ ДА СЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА
Някои хора ме обвиняват, че съм имал остър език, като наричам консуматорите на
готвена храна убийци и престъпници, но аз не обвинявам, а само казвам истината, колкото и
горчива да е тя. Когато една майка пълни устата на любимото си дете с гореща храна със
собствените си грижовни ръце, тя уврежда органите на своето бебе и го води към заболяване
и смърт. Когато един лекар приготви една диета от „питателни” и „лесносмилаеми” храни за
малките деца и предписва хапчета с изкуствени витамини вместо зеленчуци и плодове, той
причинява дори по-голяма вреда.
Аз наблюдавах всеки ден как по една странна ирония на съдбата слабите и болните
смятат за лечебни именно онези вещества, които са станали причина за техните болести и ги
поглъщат лакомо, а от друга страна отбягват със страх единствените продукти (суровите
плодове и зеленчуци), които могат да им върнат здравето, само защото смятат, че те са
причината за техните страдания. Милиони животи са пожертвани само поради това фатално
недоразумение. Всеки, който осъзнае цялата дълбочина на трагедията, не може да остане
хладнокръвен и безучастен.

НЕ СЪЩЕСТВУВА ЗАКОННА БАРИЕРА

СРЕЩУ РАЗРУШАВАНЕТО НА СУРОВИТЕ МАТЕРИАЛИ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Когато се появи незначителен дефицит в баланса на суровите материали, доставяни

за индустрията на една страна, виновните носят отговорност за немарливостта, получават
мъмрене или отиват на съд, докато онези, които вършат най-старателна злоупотреба със
суровите матерната, необходими за правилната работа на човешката фабрика, често минават
гратис. В днешния век на научен напредък и най-невежият глупав човек има абсолютно
право да търси нови методи за дегенериране на естествените хранителни продукти и
предлага най-смешни неща за ядене. Но най-странен е фактът, че великият учен-цитолог,
който е посветил живота си на изучаването на биологичните функции на живите клетки или
храненето, чиято главна цел в живота е изработването на идеална диета за човека, купува
куп такива дегенерирали субстанции и ги предлага на своите клетки с пълно безразличие и
безгрижие, ръководен единствено от желанията на своето небце, от своите вкусови
усещания.
На пръв поглед изглежда невероятно, че ние можем да се освободим от всичките си
болести чрез суровоядство. Но величието на предложението лежи в самия факт, че
„невероятното” лесно става постижима реалност. Трудностите при изкореняването на
създадения навик не трябва да се смятат като пречка за постигане идеала на суровоядството;
напротив, те трябва да служат като мерило за силата на врага на човешката раса и трябва да
ни подтикват да положим всички усилия, за да предотвратим влизането на такова ужасно
чудовище в организма на новороденото дете. Дори и онези хора, на които е трудно да
изоставят варената храна и още продължават да следват вредните си навици, трябва да
 3
8

потвърдят научната истина заради подрастващите поколения и заради бъдещето на

човечеството. Те трябва да се борят за победата на тази истина, като проповядват и
разпространяват принципите на суровоядството с всички средства.
Разбира се, за онези тесногръди и назадничави хора, които безвъзвратно са
спечелени на страната на готвената храна и лекарствата (наркотиците), принципите на
суровоядството са прекалено прогресивни, но днес ние живеем в Космическата ера, а не в
средните векове, когато всяка прогресивна идея или велико откритие са били преследвани в
продължение на години от невежата тълпа. Днес става въпрос за оцеляването или
унищожаването на човешката раса и този въпрос е поставен пред нас с належаща
неотложност. Колебанието е нехуманно.

СУРОВОЯДСТВОТО ИМА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА

ОБЩЕСТВЕНАТА ИКОНОМИКА И ПОВИШАВА
СТАНДАРТА НА ЖИВОТ НЯКОЛКО ПЪТИ

Невероятно количество хранителни елементи се разрушават върху огъня и чрез

многобройните форми на белене, рафиниране и преработване. Като пример може да се даде
фактът, че 100 г житни кълнове имат много по-голяма хранителна стойност от белия
хляб, получен от 1 кг жито. Същото се отнася и за всички други видове зърнени храни,
варива, зеленчуци и плодове. Ако днес ние се откажем от всичката животинска храна,
зеленчуците, произвеждани в света, ще бъдат достатъчни, за да се нахрани няколко пъти
сегашното население на Земята при условие, че бъдат консумирани в сурово състояние.
Истинското значение на суровоядството ще стане още по-разбираемо, когато помислим за
целия тежък труд, време и пари, които хората прахосват за разрушаването на хранителните
продукти и когато се пресметнат всички медицински разходи, правени от различните
здравни институти и от обикновените хора с надеждата да се отстранят пораженията,
причинени на органите ни в резултат на разрушаването на истинските хранителни
материали. Независимо дали някой желае или не, аз съм готов да демонстрирам истинността
на моите твърдения с конкретни доказателства. Историята никога не ще прости на онези
отговорни фактори, които проявяват безразличие към тази материя и си затварят очите за
крещящите истини, за да оправдаят собствените си страсти и привички. Може да има само
две причини за техния отказ да възприемат принципите на суровоядството. Те или трябва да
декларират, че предпочитат да толерират съществуващите болести, вместо да „лишат”
човечеството от „удоволствията” на готвена храна и да се откажат от възможността да
приложат на дело цяла серия научни постижения, добити като резултат на много усилена и
трудна работа, или чрез прилагането на предлаганите от мене основни методи, те трябва да
докажат, че суровоядството не само не ги освобождава от болестите им, но че то в
действителност ги уврежда още повече. Те ще установят, че е съвършено възможно да бъде
направено това. Следва, че за тях няма алтернатива, освен да се облегнат на първата
причина: крайната нехуманност, която е очевидна за всички.
Поради това в името на всички невинни деца, аз настоятелно изисквам от
опонентите на суровоядството да изнесат своите възражения в пресата, за да могат да им се
дадат съответните отговори и общественото мнение да има възможност да извлече
необходимите заключения, и да произнесе своята крайна и справедлива присъда.

ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВА ИСТИНСКИТЕ

И ЦЯЛОСТНИ СУРОВИ МАТЕРИАЛИ ЗА СВОЕТО ТЯЛО

Всеки човек е гордият притежател на една от най-сложните фабрики в света и само

единствен е отговорен за нейното нормално функциониране. Поради това е необходимо той
да бъде напълно запознат с истинските, безпогрешни и цялостни сурови материали за тази
чудна фабрика.
Целостта на суровите материали не се определя от количеството белтъчини,
мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и калории, които са специфирани от днешните
биолози техните наръчници по хранене. Нито пък е възможно тя да се определи чрез дългите
списъци от рецепти за готвени храни. При никакви условия веществата, състоящи се от
мъртви клетки, не могат да служат като сурови материали за човешката фабрика.
 3
9

Човек не трябва да губи чувството си за пропорция и проницателност в

изобретенията, надхвърлящи границите на разума. Вярно е, че при изучаването на отделните
хранителни съставки биолозите са изпитали големи безпокойства и са направили много
важни открития, които напълно заслужават нашата положителна оценка. Всички тези
постижения, обаче, могат да бъдат разглеждани като велики само от гледището на сегашното
техническо и умствено развитие на човека. По отношение висшата мъдрост на Природата
дори и най-знаменитите учени с всичките си познания и безбройни открития нямат по-
голяма проницателност от едно 5-годишно дете. Ето защо те нямат право да нарушават
хармонията и целостта на суровите материали, създадени от Природата, налагайки на хората
своето детинско аматьорско знание като съвършена наука.
Несъмнено в опитите си да проникне в тайните на хранителните материали
крайната цел на учения е да открие всички онези съставки на храната, които са съществени
за човешкия организъм, да определи техните относителни количества и да ги свърже заедно.
С други думи, учените желаят да създадат по изкуствен начин едно житно зърно или каквото
и да било друго зърно и да му дадат живот. Но онова, което човек не е могъл да добие след
хилядогодишен неспирен труд, днес природата ни го предлага щедро. Какво повече можем
да желаем? Съмняваме се в природата и нейната мъдрост или пристрастяването към месото
кара човека да върши най-невероятни глупости?
Най-неразумно и опасно е да се предполага, че ние се нуждаем от повече белтъчини
или други хранителни съставки, отколкото са онези, които се съдържат в растенията. Ако
последните съдържат само малко количество протеини, следва че нашият организъм не се
нуждае от повече, защото той е бил построен точно с тези количества.
Някои хора много обичат постоянно да говорят за съграждащи тялото материали.
Ако „напълно балансираните” животински белтъчини и „питателни ястия” можеха да
увеличат височината на всяка генерация поне с 1 мм. днес височината на човека следваше да
бъде увеличена вече с няколко метра.
Масово произвежданите изкуствени витамини никога не могат да послужат като
хранителни съставки по съвсем очевидната причина, че много често едва 5 минути след
приемането им в човешкото тяло, те спират функциите на нашия организъм напълно или с
други думи —: водят ни към смъртта.
Печално късогледство е някои особени хранителни продукти да се смятат за
източник на витамини или на някоя друга хранителна съставка. Всички органически смеси
са образувани от почти същите съставки, но се различават по своите физически и химически
особености, поради различията в своето устройство и молекулярна структура. Така всеки
знае, че алкохолите и захарите са съставени от едни и същи химически елементи (С, Н и О),
но се различават коренно по цвят, вкус и вид. Птиците в кафезите се хранят с един вид
храна. При все това тези животни получават пълния набор белтъци, витамини и минерални
соли само от този вид хранителен материал, който им се дава.
Лекуването на болестите посредством фалшиви витамини, разрушителни
антибиотици и различни отрови са безнадеждни опити, които не са основани на
здравомислие, а се основават сами по себе си на симптоматични и видимо противоречиви
данни.
Никакъв изкуствен витамин не може да възвърне чудния баланс на естествените
витамини, които се изгарят на огъня, никоя отрова не може да регулира нормалните
биологични функции на изродените органи и жлези, никакви антибиотици не могат да
заменят природните антибиотици, разрушени в кухнята.
Животните лекуват раните си чрез близане. Техните секрети и слюнки са надарени с
бактерицидни свойства. Секрециите на консумиращия готвена храна човек обаче са лишени
от такива свойства. Суровоядецът е предпазен от опасността за сериозни простуди с
помощта на секрециите, излъчвани от клетките на дихателните органи, докато един
консуматор на готвена храна произвежда цели потоци от слуз и слюнка, без да е способен да
се съпротивлява на същата тази опасност.

ЕПОХАТА НА КОНСУМИРАНЕ НА ГОТВЕНИ ХРАНИ

 4
0

Е ЕПОХА, В КОЯТО СТРАСТИТЕ, НАВИЦИТЕ, СУЕВЕРИЯТА,

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ И МИКРОБИТЕ ИМАТ ПЪЛНА ВЛАСТ

Модерната медицина е обкръжена от ужасна мрежа суети, предразсъдъци и

суеверия. Цялата медицинска дейност е основана върху систематични, измамни и
противоречиви данни, докато най-основните и съществени принципи са заровени в забрава.
Факт е, че ефикасната работа на всяка фабрика зависи от доставката на цялостните сурови
материали, определени от инженера. В случая цялостните сурови материали на човешката
фабрика са живите растителни клетки и нищо друго.
Опиянен от някои технически успехи, днешният човек си въобразява, че се намира в
зенита на цивилизацията, а в действителност той се валя в най-примитивен, неестествен и
отвратителен кошмарен живот. Общо казано, в полето на политиката, икономиката, морала и
здравето, умът и чувствата на човека са управлявани, а действията му са водени от отв-
ратителни навици и суетни предразсъдъци и суеверия. Забравяйки най-съществените и
основни проблеми на живота, хората преувеличават значението на най-обикновени мате-
риали от второстепенна важност и ги превръщат в жизнени въпроси и тогава прахосват по
тях огромни количества време и средства, създават вражди, проливат океани от кръв и
изпълват света със смърт и развалини.
Историята на миналото рисува в отблъскващи краски нашествията на завоевателите,
чиито грабежи често са отнемали незначителна част от благосъстоянието на народите. Днес
те, под маската на законни управници, под претекста на различни законни положения
заграбват повече от 90 % от целия доход на своя собствен народ, за да задоволят личните си
навици, страсти и амбиции. Те насърчават производството на тютюн, алкохолни и
безалкохолни питиета, чай, какао и кафе, всяко от които уврежда здравето на хората и се
гордеят, че са увеличили държавните постъпления от тези източници.
Че текущите внушения и препоръки за ползата от отделните витамини и минерали
не дават какъвто и да било положителен резултат се вижда от факта, че човешките
хранителни навици постепенно са се развили до страхотни размери, което насърчава
производството на онези опасни храни, които са лишени от витамини и минерали. Безспорно
се увеличават фабриките за производството на тютюн, алкохолни и безалкохолни питиета,
бисквити, сладкиши, сладоледи, салами, консервирани храни, бял хляб, маргарин и различни
други опасни субстанции.
Всичко това идва да докаже, че във всекидневния си живот човек се ръководи не от
здравия разум, а от разрушителните навици и суетните предразсъдъци, поне що се отнася до
консумацията на готвени храни. В този свят съществуват многобройни политически партии,
религиозни секти и други групировки, които се занимават с тривиалните и второстепенни
въпроси на строго ограничения интерес. Поради това главният дълг на цивилизования човек
трябва да бъде да поведе една настойчива и решителна кампания срещу навиците, страстите
и предразсъдъците от какъвто и вид да са те. Това е единственото и основно средство, чрез
което човек ще успее да постигне онзи изобилен, мирен, удобен, здрав, дълъг и щастлив
живот, за който винаги е мечтал.
Конкретното доказателство е пред моите очи. Посредством суровоядството аз не
само спасих живота си, но и се освободих от всички онези болести, които ме тормозеха
постоянно и аз напълно се избавих от ужасните перспективи на грозящата ме ранна смърт.
На 61 години, когато консуматорите на готвена храна спират да работят и се оттеглят за
почивка, аз си възвърнах здравето, силата, енергията и бодростта на един 25-годишен млад
човек. В продължение на месеци съм работил по 16 часа на ден, стоейки неподвижен на едно
място, без да изпитвам ни най-малко чувство на умора и слабост. Аз съм напълно уверен, че
ще живея двойно повече от един консуматор на готвена храна.
Казва се, че човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде. Сега е дошло
време да се докаже, че има хора, за които яденето е средство за постигане на една цел, а не е
само по себе си цел. Нека такива хора да следват моя пример, да излязат на арената, да се
обединят за една обща кауза, да се борят срещу всяка човешка страст и навик, да открият път
към нов и щастлив живот за цялото човечество.
Въпросите, третирани в тази книга не са специални въпроси, които трябва да бъдат
разисквани при закрити врати. Те засягат цялото човечество и трябва да бъдат разглеждани
публично, така че всеки човек да може да разбере кои са истинските сурови материали за
неговото тяло.
Дълг на всички хора, които се интересуват от собственото си здраве и това на
своите деца, е да издигнат глас и да изискват от онези, които се противопоставят на
 4
1

принципите на суровоядството, да публикуват своите критики в пресата, за да има

възможност да им се даде съответен отговор и така да се разпръсне скептицизмът на
публиката по отношение доктрината на суровоядството.

ПРИЛОЖЕНИЕ
Читателите на книгата върху суровоядството, която публикувах в Армения, ми
задават много въпроси, писмено или устно, и лично ме молят за повече подробности по
отношение на една специална суровоядна диета. Сега суровоядецът няма никаква особена
програма за ядене сутрин, обед и вечер. Той яде винаги, когато пожелае, каквото пожелае и
толкова пъти, колкото апетитът му изисква. Но тъй като консуматорът на готвена храна е
свикнал на специални часове и закони на хранене, регулирани според известни правила, то
той желае да види същото и в системата на суровоядството. Нека да бъде така — от това
няма вреда.
Разбира се, не е във възможностите на едно единствено лице да изработи подробни
рецепти и да планира различни менюта, които да включват голям брой блюда. Многоброй-
ните разновидности на варените гозби и дегенерирали хранителни продукти, които виждаме
днес, са били създадени постепенно, в течение на хиляди години и с усилията на хиляди
хора. Когато хората най-после се убедят, че най-разумната форма на хранене е
суровоядството, в най-скоро време ще се появят много видове вкусни блюда.
Тогава всяка домакиня ще има възможност да създаде според вкуса си голямо
разнообразие от чудесни нови блюда чрез смесване на многобройните сурови материали,
които имаме на наше разположение, и вършейки това, тя ще обогати същевременно и
общото меню. Нека вземе за пример моето собствено семейство.
След няколко опита аз дойдох до заключение, че храни като пшеничените зърна,
боба, картофите и пр., суровото консумиране на които се смята за невъзможно от консумато-
рите на готвени храни, могат да бъдат смесвани в различни количества и образуват такива
вкусни салати, които биха задоволили дори и най-големите любители на месната храна.
Ние накисваме жито, леща, бакла, грах, боб и пр. в достатъчно количество вода, за
да ги покрие добре. Когато те започват да покълват след ден-два ги изплакваме с прясна во-
да. Тогава изливаме тази вода, покриваме тенджерата с капак И ги оставяме на хладно място.
В това състояние те могат да бъдат консумирани в продължение на 3-4 дни. Те могат да се
приготвят също и със стафиди, орехи, фурми, мед и с много други храни или да бъдат
прибавяни в различни салати.
Когато искаме да приготвим салата, ние прекарваме житото, лещата и пр. през
мелачка, настъргваме картофи и моркови на ситно ренде; нарязваме краставици, домати и
лук на ситни резенчета и гарнираме със зелени чушки или други зеленчуци. След това
смесваме всичко заедно, прибавяме малко соя, маслиново масло, пресен лимонов сок и
малко вода. Към житните храни могат да се добавят и орехи, стафиди, фурми и пр.
Количеството на съставките зависи от индивидуалния вкус. Изстудени, такива салати са
предпочитана храна през лятото.
Като се има предвид приготвянето на тази салата като основа, е възможно да се
приготвят най-разнообразни салати с различен вкус и вид. Могат да се използват всички
видове зеленина и други зеленчуци, като спанак, маруля, корени и въобще всичко, което
нашата зеленчукова градина ни предлага, но съществените съставки на салатата са зърната,
бобовете и картофите.
Тази салата трябва да стане основното ястие за цялото човечество. Това е най-
пълноценната храна за богати и бедни, тя е здравословна, укрепваща, питателна и евтина,
защото съдържа всички съществени фактори за един дълъг и здрав живот. Тази салата е
рецепта против болестите. Една пълна чиния от това ядене с добавката на малко плод е коли-
чество, съвсем достатъчно да посрещне изискванията на един човек и в същото време да го
предпази от всякакви болести.
Като се вземе под внимание, че някои плодове през зимата са рядкост и са доста
скъпи, някои хора мислят, че суровоядството ще се окаже скъпо за тях. Те си въобразяват, че
при суровоядството трябва да се храним само със сурови плодове. Това, разбира се, не е
вярно. Има хора, които завършват един богат обяд с изобилно количество плодове. Ако тези
хора ядат плодовете само с една порция хляб, която обикновено консумират (но във вид на
сурово жито, разбира се) заедно с шепа орехи или бадеми, те ще бъдат напълно задоволени.
По този начин ще бъдат спасени от разходите и безпокойствата по приготвянето на
яденетата, чая, сладкишите и всички други дегенерирали видове готвена храна. Има
известни хранителни продукти като жито, орехи, мед, коренови зеленчуци, които се намират
 4
2

през всички сезони на годината само с незначителна промяна в цените им. При това могат да
се използват сезонните плодове, така че когато ягодите са изобилни, ние можем да се храним
главно с ягоди или с грозде и други плодове.
През зимата много сушени плодове могат да бъдат накисвани в студена вода, за да
се превърнат в сурови компоти и така да се ядат с голямо удоволствие. Към този компот мо-
жем да прибавим няколко ореха, бадеми, покълнало жито, мед и пр. Суровият компот е най-
икономичен и в същото време най-приятната храна през зимата.
Освен ядене на всички видове орехови плодове, смесени в сурово състояние с други
плодове и зеленчуци, ние можем да ги смелим и употребим в различни други форми. Най-
приятният сладкиш за един суровоядец е „халвата” или сладкишът с орехи, бадеми и
фъстъци. Те се счукват, смесват се с малко мед, ароматизират се по желание с лимон или
ванилия и се режат на малки квадратчета. В храната на суровоядеца специално място заема
медът, за предпочитане приеман с восъка. Мед, разтворен във вода и смесен с пресен
лимонов сок е най-доброто питие, което може да бъде давано на децата.
В заключение необходимо е още веднъж да напомним на читателите за едно много
важно обстоятелство, което винаги трябва да се помни. В началния период на
суровоядството свикналите с готвена храна може да изживеят различни неудобства, което
може да остави у тях впечатление, че суровите продукти са вредни за тях, че те отслабват
или се разболяват от тях. Трябва да се помни, че всички съществуващи погрешни и
катастрофални схващания за диетиката водят своя произход от такива очевидни и
противоречиви впечатления. Поради това нейните симптоми никога не трябва да служат
като извинение да се изостави работата, свършена наполовина. Необходимо е да се чака за
трайните резултати, за идването на които са необходими месеци. Но ако готвените храни се
смесват понякога със сурови хранителни продукти, резултатите могат да се забавят много
или да бъдат незабележими. Единственото изключение, което може да се направи със
закоравелите консуматори на готвена храна, но не и с децата, е да им се позволи временно
малко количество пълнозърнест хляб, който може да се яде със салата, мед или орехи.
Новопреминалите към суровоядство трябва да бъдат абсолютно убедени, че
всичките техни неудобства са само лечебни акции и след оказаната им съпротива те ще
бъдат способни да се освободят от всички знайни и незнайни болести.
Най-продължителното неудобство, разбира се, е желанието да се яде много често.
В своята книга Атерхов пише, че в продължение на 8 години суровоядство се е
излекувал от 12 болести и се е почувствал енергичен и жизнерадостен като 25-годишен
младеж и е могъл да работи по 16 часа на денонощие и да измине едно разстояние от 24 км
отиване и връщане само за 4 часа. „За 52 години консумиране на готвена храна — казва той
— аз стигнах дотам, че не можех да изкача две стъпала, без да се задъхвам”. На какво се
дължи разликата в неговото състояние — само на природосъобразния начин на живот и
преминаване изцяло към пълно суровоядство.
Природата се е погрижила за богатото изобилие на храни през всяко време от
годината и осигурява голямото им разнообразие.
Естествените храни за човека са следните: плодовете, богатите със сок зеленчуци и
корени, ядките от черупчести овощия, бобовите и зърнени храни. Суровата, правилно при-
готвена природна храна въздейства не само здравословно, но и естетически върху хората.
Нейният привлекателен вид поставя цялото тяло в такова положение, при което тя е из-
ползвана и усвоявана най-пълноценно от организма. Тя дразни вкусовите усещания, с което
възбужда отделянето на слюнка и храносмилателни сокове.
Голям процент от храносмилателните разстройства се дължи на варените и
неправилно комбинирани храни, които ферментират и гният в чревния канал, понеже
образувалите се чрез ферментацията им и гнилостни отрови парализират нервите на
храносмилателния канал. Вследствие мускулите, които изтикват храносмилателната каша от
стомаха, отслабват и се появява запек. Образуването на газове (подувания) от насъбралите се
стари, загнили материали в стомаха и червата при преминаването към природосъобразно
хранене се дължи на очистването на чревния канал, което настъпва при промяна в
храносмилателния режим.
Много хора ще се обърнат за помощ към природосъобразното хранене, но нека това
стане преди те да бъдат споходени от болести, страдания и мъки.
Време е всички да разберат, че природосъобразното хранене води без голям труд и
разход към придобиване на телесно и душевно здраве.
Но тъй като срокът на лечение само чрез суровоядство в повечето случаи е доста
дълъг, видно от горенаписаното, то за съкращаването му предлагаме от личен опит първо да
се започне с пълно въздържане от храна. Срокът да бъде определен по желание и според
 4
3

физическите възможности.
Глава втора от своята книга проф.Николаев озаглавява така:
ГЛАДУВАЙТЕ ЗА ЗДРАВЕ!
Въпросът е как да се започне, как да протече и колко да продължи въздържанието
от вземане на храна?
Започва се по следния начин:
Първия ден, в който не се поема вече храна, се взема 30 г английска сол, разтворена
в 200 г хладка вода, след което се изпива още 400 г вода и слагаме в устата едно малко
ментово бонбонче за неутрализиране неприятния вкус от английската сол. На другия ден
правим клизма с един литър вода с температура 37 градуса С и това продължава всеки ден
през време на гладуването.
През този период не се вземат лекарства, само вода със стайна температура, чай от
лайка или шипки — по желание.
В началото, при започване на гладуването човек се чувства отпаднал, по-малко спи.
Пулсът му се ускорява или забавя, може да получи главоболие, езикът му се облага, явява се
лош дъх и започват да се отделят слюнки, които трябва да се изплюват, а не да се гълтат,
защото чрез тях тялото се чисти от отровите. Необходимо е да се поддържа хигиена на уста-
та. Споменатите неприятни усещания се облекчават, като се пие малко вода, правят се
фрикции на тялото, гимнастически упражнения, разходки и дихателни упражнения. Колкото
по-активен живот се води през време на гладуването, толкова по-бодър се чувства човек, по-
бързо и незабелязано минава времето и по-бързо се изчистват токсините от тялото.
Появяването на болки не бива да ни обезпокоява, а трябва да ни радва, както пише д-р
Х.Шелтън, да ги приветстваме, защото това са кризи, които говорят къде са болните ни
места и това, че лечението им вече е започнало.
По време на гладуването тялото и краката трябва да се поддържат винаги топли.
Ако се допусне простудяване, грип, хрема и др., в никакъв случай не бива да се прекъсва
гладуването; всичко ще отмине незабелязано без лекарства.
На въпроса колко да продължи въздържането от храна д-р Х.Шелтън отговаря така:
Оставете организмът сам да определи срока. С изчезването на апетита и
завръщането на глада следва да се прекрати и гладуването. Езикът и зъбите се изчистват и
дъхът на устата става приятен. При всички случаи това става преди да са изчерпани
резервите на организма и да е наближила опасност от гладна смърт. Прочистването на
организма обикновено се извършва за около 42 дни. При тежки хронически болести това е
недостатъчно. Курсът след известен интервал от време може да се повтори. Поради различни
причини не всеки може да издържи толкова дълго гладуване и в такъв случай 15-20 дни са
достатъчни, ако се прилага периодически до изчезване на всички болести.
След приключване на гладуването се появява голям апетит. И за да не се преяжда е
необходима силна воля и самоконтрол. Захранването продължава толкова време, колкото е
продължило гладуването. След този период всичко се нормализира и опасността от
преяждане минава.
През възстановителния период не бива в никакъв случай да се употребяват, риба,
яйца, сол. Ако се появят през това време отоци на глезените, това показва, че сме преяли и за
да се оправим се налага да спрем храната за един-два дни. Загубените килограми се връщат в
границите на нормалното тегло, а то е височината на човека в сантиметри минус 100.
Целта на терапевтичното гладуване е да се възстановят нормалните функции на
организма и да се отстранят причините за болестите, свързани на първо място с неправилния
начин на живот. Ако след лечението човек заживее по същия начин, както и преди, бързо ще
се създадат условия, които отново ще предизвикат заболяването. Преди всичко трябва да се
погрижим да установим правилен начин на живот.
В глава 4 от своя труд за гладолечението проф. Николаев се спира на
профилактиката.
Болестите, поразяващи сърцето, дихателните органи и др., пише той, се
предизвикват от обедняване на химическия състав на кръвта и тъканите, и се появяват като
резултат от така наречената „кисело-азотна диета” — типичното хранене, състоящо се от
хляб, тестени изделия и варена храна в изобилие, при недостатъчна употреба на сурови
храни. Това нарушава нормалното състояние на кръвта и тъканите по отношение на важни
химически елементи.
Болестите, поразяващи възрастните и старите хора, като атеросклероза, сърдечно-
съдови заболявания, артрити, диабет, заболяване на черния дроб, простатната жлеза и др.,
могат да се излекуват при правилен начин на хранене. Ние сме това, което ядем — гласи
една древна поговорка.
 4
4

През време на лечението е необходима консултация с компетентно лице. Важен дял

при гладолечението заема захранването, което може да се осъществи по следния начин:
Първия ден се вземат сокове от плодове или зеленчуци на 2 часа по 100 г, разредени
със 100 г вода или шипкова отвара.
Втори ден — също сокове на 3 часа по 150 г и 150 г шипкова отвара.
Трети ден — също сокове на 3 часа по 200 г неразредени.
Четвърти ден — закуска 1 портокал, обяд — два, вечеря — три, същите могат да се
заменят с някакъв друг зрял плод.
Пети ден — закуска пак плодове, за обяд — зеленчукова салата без сол, масло, оцет
или други някакви подправки.
Шестия ден — както и петия, само че количеството малко се завишава.
През седмия ден може да се взема нормално количество храна, която по-горе е вече
описана в книгата на Атерхов. Пак с цел по-скоро да настъпи оздравяването, е необходимо с
тези храни да се употребява ежедневно поне 0.5 кг пресни плодове и зеленчукови сокове,
както пише в своята книга докторът по медицинските науки Норман Уокър.
В началния период на суровоядството се явява подуване на стомаха, отделяне на
газове, което се дължи на това, че червата не разполагат още с необходимата флора. За да се
облекчи това състояние е необходимо храната да се дъвче много добре и между храненията
да се приема достатъчно количество течности.
Трябва да се обръща внимание на навременното изпразване на червата; в началния
период то може да се подпомага с половинлитрова клизма, която се прави всекидневно по
едно и също време. След нормализиране клизмите стават излишни.
За да може читателят да добие по-добра представа за лечебния ефект на
горепосочения метод, е необходимо да ползва книгите на проф.Николаев, д-р Шелтън,
Виктор Поше, Аре Веерланд, Бирхар-Бенер, Дрюз, Зонер, Норман Уокър, академик Микулин
и др.
Лично аз след 42-дневно гладуване започнах да се храня по следния начин:
Първите седем дни вземах сокове от плодове, разредени 50% с чай от шипки 4 пъти
на ден по 250 г на 3 часа. След това преминах постепенно само на сокове от плодове и зе-
ленчуци, без да ги разреждам с чай. Закусвах с грейпфрут (2 малки или един по-голям) и
така продължих 2 седмици.
След тези 14 дни започнах да консумирам и малки салати от марули, краставици и
настъргани моркови, като продължавах да вземам и соковете. Така изкарах 3-та седмица.
През четвъртата седмица започнах да слагам по 1-1 1/2 лъжица покълнало жито в
салатите, но без никакви подправки — сол, оцет или масло.
През 5-та седмица на закуска изяждах ябълка или портокал, а на обяд добавях към
салатите и по един суров картоф. Сокове вземах 2 пъти на ден по 400 г.
Импулсите на глад, които се чувстват по време на захранването, не са стимулирани
от нормалните здрави клетки, а от дегенериралите, безполезни и неактивни такива и от
натрупаните в тялото отрови; с други думи, от самите болести, които погубват организма.
Поради това точно чрез установяването и издържането на напора на чувството за глад, ние
ще бъдем способни да елиминираме тези отрови, да се освободим от присъствието на
безполезните клетки, да изградим необходимия комплект от активни клетки и да осигурим
веднъж завинаги благословението на добро здраве. Всеки един час на отстояване на този
глад е една извоювана победа в борбата ни против болестта.

ЧАСТ II
 4
5

РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
НА СУРОВИ ЯСТИЯ

Д-р Дрюс и Валтер Зомер

ВЪВЕДЕНИЕ

3а да можем да приготвяме вкусни и хранителни ястия, най-добре е да се

наблюдават желанията и вкуса на децата. Наблюдавайки ги, ние ще констатираме, че на тях
много им се услаждат суровите корени и те ядат с удоволствие всички видове сурови
плодове, особено ако са узрели и сладки. Понякога предпочитат и не съвсем узрелите
плодове, с охота идат орехи и ядки, особено когато са съчетани със сочни плодове. Децата
обаче съвсем инстинктивно избягват всяка комбинация от сочни плодове и зеленчуци. Те
ядат с удоволствие жито, когато то е още меко в класа или е приготвено за консумация след
накисване. Всички деца ядат с охота пресен житен квакер в комбинация с пресни плодове.
От тези кратки указания става ясно как трябва да стане подбирането на хранителните
продукти. Нека се опитат следните прости комбинации:
Маруля с настъргани орехи
Овесен квакер, стафиди без семки и смлени орехи
Ябълки с орехи
Няколко фъстъка с ряпа
Парчета от целина с фъстъци или смлени орехи
Домати с орехови ядки, смесени с малко мед
Овесен квакер със смлени орехи и прибавени ябълки или друг пресен плод
Листа от някакъв вид зеле, смлени фъстъци и настъргани корени от целина.
В първото издание на тази книга се яви една неяснота за новоначинаещите, която
тук трябва да се поясни. Тя се състои в това, че дадените там количества (от 60 до 150 г)
продукти за всяко ястие са се видели недостатъчни за мнозина, те са били недостатъчни за
новоначинаещия, защото при днешното хранене цялото човешко тяло, всички тъкани са така
изгладнели, че наистина трябва да се употребяват по-големи количества, отколкото дадените
в първото издание, за да се преодолеят по-лесно и по-бързо първите преходни явления и да
се задържи тялото силно и работоспособно. За да не се повтори тази грешка трябва да бъде
казано още тук:
При преминаване към суровоядството яжте спокойно, така добре и толкова обилно,
колкото е нужно, за да получите истинско чувство за ситост. Авторът знае от собствен опит,
че в първите 4-6 седмици може да се консумира невероятно количество хранителни
продукти, без да се явят храносмилателни смущения. След няколко месеца обаче
склонността към много храна ще се ограничи и ще се появи една нормална нужда от такава,
особено ако човек има добри зъби и може сам да надробява и дъвче своята храна. Във връзка
с това веднага обръщаме внимание, че при промяна на хранителния режима човек не бива да
се ограничава само върху отделни продукти, а трябва да се използва голямото разнообразие,
което природата ни предлага през всяко годишно време. Защото „разнообразието е
подправката на ястията”.

ТЕГЛОВНИ КОЛИЧЕСТВА

Всички рецепти в тази книга са така съставени, че тегловните количества на разните

продукти в една комбинация дават една порция. За насищане на едно лице са необходими
две порции. За приготвяне на храна за повече хора трябва да се умножат тегловните
количества с числото на лицата, които ще се хранят. Но ако трябва да се поднесе само една
порция за ядене, както е при опростеното суровоядство, тогава е необходимо тя да се
допълни с малко силна храна или плодове.

ПРИБОРИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЯСТИЯТА

Суровоядецът обикновено приготвя своите ястия в кухнята си и за тази цел са му

необходими следните съдове и уреди:
1. Една дъска за кълцане, голяма 30/50 см.
2. Един нож за рязане и наситняване на зеленчука.
 4
6

3. Един нож за рязане на зеленчукови корени, като моркови, репички, ряпа, целина,
мерудия, пащърнак, алабаш, картофи, краставици, тикви, твърди ябълки, круши и др.
4. Една орехомелачка за смилане на фъстъците, бадемите, пиниите, орехите и пр.,
както и за по-доброто смесване на различните прибавки.
5. Едно комбинирано ренде за стъргане на кокосови орехи, хрян, корени и пр., за
получаване на сок от дръжките на рабарбера и пр.
6. Едно стъклено ренде за ябълки.
7. Една преса за лимонов сок от стъкло или порцелан.
8. Една разбивачка.
9. Една тортена форма, дълга 15 см.
10. Една малка форма за хляб.
11. Един съд за миене на зеленчуци и плодове.
12. Една голяма чиния за приготвяне на салата.
13. Едни кухненски везни марка „Цито" или др.
14. Една машина за мелене на зърното в къщи, за да имаме винаги прясно нужното
грубо брашно от цели зърна или житен квакер.
15. Едно хаванче с чукче.
16. Една преса за овощен сок.

УПЪТВАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА

В общоприетото днешно хранене хлябът служи предимно за насищане. Той е храна, която се
приготовлява от зърната на житните растения.
Суровоядецът не трябва да употребява брашното от днешните мелници, които
изхвърлят като трици най-важните и полезни хранителни вещества от зърната. Житните
зърна трябва да се употребяват за храна така, както природата ни ги предлага с тяхната
висококонцентрирана хранителна сила, дължаща се на съдържащите се в тях захарни
вещества, масла, хранителни соли и витамини, които се намират предимно в триците. При
суровоядството житните зърна трябва да се употребяват така, че от тях да не се изхвърля
нищо, нито да се подлагат на нагряване чрез варене и печене, защото теориите на
общоприетото учение за храненето, които поддържат становището, че при загряване
разлагащото се нишесте става годно да се смила по-добре, се оказаха жалка измама.
Вареното и печено нишесте преминава много лесно и в ненапълно преработено състояние в
кръвоносната система, като в това състояние то представлява мъчно горим материал и много
тежко бреме за дихателните органи. Не може да се изрази чудовищното напрежение, на
което е подложен черният дроб при преработката на разложеното, разрушено и уж
лесносмилаемо нишесте до употребима кръвна и мускулна маса. За неправилната обмяна на
веществата, до която води консумацията на хляб е говорено доста, а тук ще покажем как се
приготвят вкусни житни храни, без да се унищожава хранителната им сила.
Всички житни храни трябва да се дъвчат старателно и добре да се смесват със
слюнката, защото чрез нея става превръщането на нишестето в захар.

I. ПРОСТИ ЗЪРНЕНИ ЯСТИЯ

Най-хубавите зърна пшеница, ръж или олющен ечемик се потапят във вода и се
оставят да се накиснат през нощта, докато зърната станат съвсем меки. След това се
изцеждат и сушат на слънце, а през зимата — като се оставят близо до печката. Приготвя се
сос от мед и дървено масло /елей/, който се смесва точно преди поднасянето със съответното
количество зърна:
60 г омекнали зърна, без други прибавки, се смесват с 15 г мед или дървено масло.
Тази комбинация се дава на деца, които желаят да ядат и имат време за дъвчене. Тя
дава добра работа на зъбите и действа възбуждащо върху образуването на слюнката и вку-
совите нерви, като освен това има редица други здравословни благотворни свойства. Тя
възбужда храносмилателната дейност, предотвратява запека, поглъща отровите и бактериите
в червата и пр. Ако е прибавено дървено масло, ястието трябва да се консумира с някакъв
стипчив плод

1. Цели житни зърна за стари хора

 4
7

Понеже при старите хора отделянето на слюнка не е достатъчно обилно, за да

превръща напълно нишестето в захар, зърното, определено за храна на възрастните, трябва
да се кисне дотогава, докато се покажат първите бели зародишни листенца. Чрез диастазата,
която се получава в зародишните листенца, се извършва превръщането на нишестето в захар,
което се използва и при получаването на малца. След като се появят белите кълнове, водата
се отлива и се постъпва по гореописания начин. Така става възможно и старите хора със слаб
приток на слюнка да смелят целите зърна.

2. Прост житен квакер

Зърна от пшеница, ръж или олющен ечемик се накисват във вода; промиват се
няколко пъти, за да се отстранят всички нечистотии, заливат се с хладка вода и се оставят да
престоят през нощта или докато станат съвсем меки. Преди да се покажат листенцата на
зародиша, омекналите зърна се изваждат и се сушат чрез разстилане на кърпа дотогава,
докато не остане нито една капка вода по повърхността на зърното. След това се прекарват
през специалната мелачка и се получава мека маса, която се яде с удоволствие, особено ако е
смесена с мед, тръстикова захар или с пресни плодове.
Омекналите зърна могат да се прекарат и мокри през мелничката, но след това
трябва да се изсушат на слънце. Получената маса може да се поднесе във формата на
питчици.
3. Зърнена силна храна
Зърнената силна храна може да се получи, като се смесят пресен неопечен житен
квакер или домашно смляно грубо брашно с равно количество смлени ядки от черупчести
плодове. Такава смес е винаги вкусна, при дъвчене тя възбужда по един особен начин
слюнкоотделянето, така че не е никак трудно тази суха храна да се ослюнчи лесно и бързо,
дори и ако човек не е свикнал с нея. Опитвайки дори само веднъж пшеничен или овесен
квакер с настърган кокосов орех, всеки ще остане удивен от вкуса на комбинацията.

4. Силно ядково брашно /СЯБ/

50 г лимец (капладжа), пшеница, ръж, олющен ечемик или овес, царевица, смлени
на грубо брашно.
(Обърнете внимание още веднъж върху това, че трябва да се употребява цялото
зърно с всичките му обвивки. Полученото брашно не бива да бъде във вид на прах, но по
възможност не трябва да съдържа и никакви парчета от зърното.)
50 г настърган кокосов орех, пинии, бадеми, фъстъци и др., настъргани или
прекарани през мелачката, се смесват с по-горе посочените зърна и се поднасят в чиния.
Лимец – вид твърда пшеница

5. Силно ядково брашно /СЯБ/ от житен квакер

По същия начин може да се използва готовият житен квакер от овес, пшеница или
ръж за получаване на гореописаното силно ядково брашно (СЯБ).
Тази смес от грубо зърнено брашно или квакер, със смлени ядки от какъвто и да е
вид черупчести плодове*, се нарича СЯБ, което значи силно ядково брашно**.

6. СЯБ с плодове
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г наситнени ябълки или круши, сливи или череши,
мандарини, банани и т. н. Ябълката може така да се нареже и постави, че да представлява
цвят. Ако искаме ястието да бъде особено вкусно, можем да го полеем с малко дървено
масло или мед.

7. СЯБ с грозде
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г грозде, според сезона. Ягодите, немското грозде,
къпината, френското грозде, черниците, боровинките, гроздето и пр. дават съблазнителни
комбинации.
Ако гроздовете са много кисели, подслаждаме с малко мед.
 4
8

* Под черупчести плодове в овощарството се разбират тези плодове, които имат

вместо месеста, черупчеста обвивка. Такива са: орехите, бадемите, лешниците, кестените и
пр.
** Вместо черупчести плодове могат да се употребяват семената на следните
маслодайни растения: слънчоглед, лен, сусам и мак, които не са споменати в книгата, но са
отлична концентрирана храна.

8. СЯБ със сушени плодове

100 г СЯБ се смесват с 50 г нарязани на ситно смокини, фурми или круши. Ястието
се поръсва със стафиди.
Сушените плодове предварително се накисват във вода.

9. СЯБ със сушено грозде

100 г СЯБ се смесват с 50 г сушени гроздови плодове, като боровинки, френско
грозде или други, като те трябва предварително да се накиснат за малко във вода.

10. СЯБ с цветя

100 г СЯБ се поръсват с 30 г ситно нарязани цветове от глухарче (радика), латинка и
други ядливи цветя.

11. СЯБ с домати

100 г СЯБ се залива със 120 г доматен сос (вж. сосове) и ястието се сервира.

12. Силна храна - 1

100 г СЯБ се смесват с 50 г ситно смлени или настъргани репички, моркови, зеле,
алабаш, артишок, твърда тиква и картофи
Ако основа за тази храна са овесът или ечемикът, се поучава една действително
силна храна за мускулите, мозъка, нервите, костите и въобще за цялото тяло.

13. Силна храна - 2

100 г СЯБ се смесват с 50 г настъргани продукти — корени от мерудия или целина,
морков, сладки картофи, ряпа, цвекло твърд пъпеш и пр. Разбърква се добре, без сместа да
става на каша, украсява се и се поднася.

14. СЯБ с мед

100 г СЯБ се разбъркват с 30 г мед. Плодовете са вкусна добавка.

15. Овесена силна храна

30 г бадеми или орехови ядки и 30 г предварително накиснати сушени плодове се
нарязват и се смесват с 60 г цели овесени зърна без люспи. Сместа се поставя в дълбока
чиния и се поднася. Тази комбинация не може да се приготви с друг вид зърно, освен с овес
и олющена капладжа (лимец). Всички други житни храни са много твърди или нямат
приятен вкус.
Това ястие дава отлична работа за зъбите и ги запазва хубави и здрави. То е много
подходящо за растящите момичета и момчета, понеже съдържа всички нужни соли в обилно
количество и във вкусна форма. (Добре е старите хора да използват квакер.)

16. Грахово ястие

60 г сушени плодове се нарязват и се смесват с 30 г грахово брашно. Прибавят се 30
г грубо брашно по избор и се поднася. Младите и зелени грахови зърна са единствените
легуминозни зърна, които могат да се използват за това ястие.

17. Сладка царевица и плодове

 4
9

60 г сладка царевица, смляна на грубо брашно, се смесва с 60 г сладки пресни

плодове. Ако са големи плодовете се наситняват, а малките се разполовяват.
Това ястие е много полезно. Не трябва да се разбърква до кашкавост.

18. Орехов булгур

50 г цяла олющена пшеница и 50 г смлени орехови ядки (или настърган кокосов
орех) се объркват леко и се поднасят с или без прибавки. Този орехов булгур се смесва с 50 г
накиснати и наситнени сушени плодове. Получава се много вкусно и полезно ястие.
Олющената пшеница е мека и с приятен орехов вкус. Децата я обичат, ако техният вкус не е
вече извратен.

19. „Сечено брашно”

Приготвят се 100 г грубо брашно и 100 г фурми или смокини, стафиди без семки,
сушени круши или други сушени плодове. Плодовете се нарязват на ситно, докато всичкото
брашно поеме от влагата, продуктите се размесват и се поднасят. Получава се вкусна и
полезна комбинация, която е за предпочитане пред сладкия хляб и тортите.
Заб.: Преди рязането оваляйте плодовете в брашно — така те няма да полепват по
ножа.

20. СЯБ — торта

100 г СЯБ се разстила по стените на дълбока чиния и трапчината сред брашното се
запълва със 100 г сос за пасти (вж. ,,сос за пасти”).

21. СЯБ —закуска

150-240 г от някакъв плод, отговарящ на годишното време, в комбинация с 60 г СЯБ
е една идеална закуска.

22. Медено брашно

100 г ориз, сладка царевица или олющен ечемик, смлени на грубо брашно и 30 г мед
се смесват и се разбъркват добре, докато всичкото брашно дойде в допир с меда. Другите
житни видове изискват повече мед.

ПРОЧИСТВАЩИ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ

Ръженото брашно, смокините и орехите във вид на СЯБ или приготвени като
ръжено-смокинена питка имат полезно очистително действие поради високото съдържание
на целулоза в ръжта и многобройните безвредни семки в смокините. Ръженото брашно,
което ще се употребява с очистителна цел, трябва да се смели по-грубо отколкото другите
брашна, защото иначе се слепва в устата и образува топки, които не могат да се ослюнчат
добре. Ръженият квакер е за предпочитане пред смляната ръж, но при приготвянето той не
бива да се загрява.

БРАШНА, БОГАТИ НА МИНЕРАЛНИ СОЛИ

Тези брашна са нещо ново в науката за хранителните продукти. Получават се от
сушени листа, корени на сладки треви и листни зеленчуци, които са богати на органични
соли, и се смилат с житни зърна. Това брашно се смесва с равно количество настъргани
орехи и смлени пинии и се поднася като СЯБ. То е много полезно, особено когато не се
намират пресни земни листни зеленчуци. Една чиния от това брашно, което съдържа 15 г
сушени листа или зеленчуков прах, е равносилно на салата от 120 г пресни зеленчуци и дава
същото чувство за ситост. То би трябвало да се употребява като заместител на чая, като
очистващо и засилващо кръвта средство, защото то е по-хранително, по-полезно и се понася
по-добре отколкото екстрактите, получени чрез попарване, понеже органичните соли не са
разложени и минерализирани чрез варенето. Освен това не е разрушено и лечебното
действие на хлорофила и целулозата. Киселецът, магданозът и цвекловите листа трябва да се
очистят от дръжките и тогава да се сушат на слънце. Дръжките се нарязват много ситно и се
сушат дотогава, докато станат лесно трошливи, преди да се смесят и смелят със зърната.
Дръжките на манголда са тъй богати на хранителни соли, че те често кристализират по
външната страна на изсушените листа.
 5
0

30 г от сушените листа или дръжки се смесват с 90 г олющен овес или пшеница и се

мелят като за СЯБ. Сушените листа на целината, мерудията, ягодите, слеза (лекарския), де-
телината и други сладки чаени треви имат преимуществото, че лечебно им действие в
прясно или сушено състояние (непопарвани) превъзхожда попарваните екстракти и те не
дразнят и не обременяват отделителните органи. Употребяват се по гореописания начин.
Корените от целината и мерудията трябва да се нарежат по възможност най-ситно и да се
изсушат напълно, преди да се преработят в брашно. Те се стриват като листата и придават на
ястията чудесен вкус.
Да се внимава:
Различните видове зърнени храни не трябва никога да се ядат с пресни зелени
листни зеленчуци, защото се появяват храносмилателни смущения, силни газообразувания и
неприятна миризма, която напомня на кравешки обор. Зърнените храни обаче си подхождат
с кореновите зеленчуци (моркови, ряпа и пр.).

ІІ. ПЛОДОВЕ И ПЛОДОВИ ДЕСЕРТИ

Плодовете и плодовите десерти трябва да се ядат:

1) Преди ядене 1 час или най-малко половин час, за да се асимилират пълноценно от
организма и да въздействат максимално ползотворно.
2) Като закуска сутрин — да се приемат само плодове
3) Като втора закуска — в 10 ч. и в 16 ч.
4) За вечеря — само плодове.
Плодовете трябва да се консумират най-малко един час след приемането на
зеленчукова салата или белтъчна храна.
Обикновено се счита, че плодовете трябва да се използват като десерт след ядене.
Съгласно най-новите изследвания и принципите на разделното хранене плодовете са най-
полезни, когато се приемат самостоятелно, без да се смесват с други храни.
Плодовете са съвършена храна за човека, определена му от природата. Те не могат
да бъдат „подобрени” нито по вкус, нито по полезност с каквото и да било изкуствено
средство. Затова нека всички привикват да ядат различните видове овощия и грозде в прясно
състояние — така, както природата ни ги предлага. Плодовете са особено приятни, ако се
консумират в комбинация с ядки от черупчести плодове. През лятото сочните гроздове не
трябва да се разрушават чрез варене, стерилизиране и пр., а е най-добре да се ядат пресни,
направо от градината, по възможност в по-големи количества. Тогава те, ако са добре
узрели, са най-лесносмилаеми и най-полезни за тялото. Предлагаме ви някои изпитани
плодови десерти.

1. Плодов десерт
Вземат се 100-180 г ягоди, череши, боровинки, малини, френско грозде, ябълки,
круши, сливи, праскови, кайсии, дюли, мандарини или други плодове, отговарящи на годиш-
ното време. Разполовяват се или се наситняват и се смесват с 50 г смлени бадеми, орехи или
други ядки. Ако е безвкусно, ястието се залива с 30 г мед.

2. Ябълкови или крушови резенки

100-150 г ябълки или круши, нарязани на резенчета, се поръсват със 75 г лимонено
ядково сирене или масло (вж.„ядково масло и сирене”).

З. Сливов десерт
125 г сливи с извадени костилки, с или без ципа се бъркат до получаване на каша.
Прибавят се 45 г пинии или лешници.

4. Прасковен десерт
100 г праскови и 50 г кайсии без костилки, настъргани ябълки или круши,
наситнени сливи и 50 г смлени пинии, фъстъци или други ядки се смесват и се поднасят.

5. Пълнени праскови
5 праскови се обелват и се разполовяват. Костилките се изваждат и кухината се
пълни с 50 г пинии или смлени бадеми, 70 г орехово масло и се поднасят.
 5
1

6. Смесен плодов десерт

100 г ябълки или банани, 100 г грозде или други гроздови плодове, отговарящи на
годишното време, се смилат и ястието се поднася.

7. Зимна плодова каша

Вземат се 100 г сушени плодове, измиват се и се нарязват на ситно. Заливат се със
150 г вода, докато омекнат, и към тях се прибавят 50 г пинии или други смлени ядки или
настърган кокосов орех и се поднася.

8. Зимен десерт - 1
100 г ябълки, банани или мандарини на парченца се смесват с 50 г стафиди,
смокини или фурми, нарязани на ситно. Към тях се прибавят 50 г смлени или счукани
орехови или други ядки, след което ястието се поднася.

9. Зимен десерт - 2
Приготвят се 50 г нарязани смокини, 50 г наситнени фурми, 50 г стафиди и 50 г
настърган кокосов орех или други счукани ядки. След като се измият и накиснат, те се
смесват и ястието се поднася. Вкусът му става особено приятен, ако се използва заливка от
50 г кокосово мляко.

10. Зимен десерт - 3

В по-голям съд се поставят 100 г стафиди, смокини, фурми или други сушени
плодове и 50 г орехи или пинии, паранаст, лешник, кестени или смесени ядки и се сече
всичко заедно. Ястието се поднася отделно или комбинирано с пресни плодове и силно
ядково брашно.

11. Плодово пюре

Нарязват се плодове по избор, след което се смачкват до получаването на пюре.
Прибавя се ситно нарязано ендрише. Поръсва се със счукани орехи, фъстъци или бадеми и
по желание канела. Пюрето е много ценна храна за децата.

12. Бананово пюре с кисело мляко

Нарязваме няколко банана на ситни парчета и ги смачкваме. Банановата каша
смесваме с кисело мляко и поръсваме със счукани орехи.

13. Компот от сурови плодове

В купичка изстискваме 2-3 парчета лимон и един портокал, по желание разреждаме
с вода. Нарязваме на ситно два банана или други сладки плодове като ягоди, круши, зрели
праскови или кайсии. Полученият компот е много подходящ за диабетици и при диета за
отслабване, тъй като киселините неутрализират фруктовата захар.

14. Плодови сокове

Натурален плодов сок можем да получим чрез изстискване със сокоизстисквачка.
Те не трябва да се подслаждат нито с мед, нито със захар. Плодовите сокове се консумират
пресни, тъй като при престояване губят част от полезните вещества.
Плодовите сокове трябва да се консумират така, както е посочено по-горе за
плодовете — самостоятелно.
Особено полезно за организма е провеждането на сокова диета — дни, в които
приемате само сокове. Количеството трябва да бъде 1,5 до 2 литра. Чрез соколечението
организма се пречиства, освобождава се от излишните килограми, подобрява се
самочувствието. Соколечението може да се проведе от 1 до 7 дни — с изключение на
диабетиците.
15. Натурално газирано питие — лимонада
 5
2

В чаша с вода се изстисква половин лимон. Разбърква се с малка лъжичка, на края

на която има сода за пиене и започва да шупти. Тази газирана лимонада прекрасно утолява
жаждата и стопява мазнините и тлъстините.

16. Натурално плодово газирано питие

Когато ядете ябълки, круши, праскови не изхвърляйте обелените кори и остатъците
— събирайте ги в един буркан и заливайте с вода. Оставете при стайна температура да
ферментира, след което поставете буркана в хладилника. Настържете малко кора от лимон
или портокал. Така ще имата прекрасно газирано питие.

17. Шипково газирано питие

Напълнете един голям буркан до 1/4 част с шипки и напълнете догоре с вода.
Оставете при стайна температура да ферментира, след което поставете в хладилника. При
употреба :прецедете.

18. Плодов ликьор

В чаша прясно изстискан плодов сок прибавете една супена лъжица ракия и
подсладете с половин чаена лъжичка мед. Получава се плодов ликьор.
Друг начин за приготвяне: В една купичка нарежете на ситно плод като праскова,
кайсия, вишна, ягода и др. Размачкайте плодовете и залейте с една кафяна чашка ракия или
водка. Оставете да престои няколко дни. След това прецедете през цедка плодово-
алкохолната каша и разредете с вода. Подсладете с 1/2 чаена лъжичка мед. Получава се по-
гъст ликьор.

III. ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ

При промяна на храненето пресните листни и коренови зеленчуци имат широка

приложение, защото тъкмо те помагат по чуден начин за прочистването на кръвта от
отпадните вещества при обмяната и за подновяване и възстановяване на клетките на тялото.
При всички видове болести, особено при тези, които са предизвикани от излишък на
пикочна киселина в кръвта, необходимо условие за лекуване дори и на хронични болести,
наред с горещите бани, е обилното ядене на листни и коренови зеленчуци. Но понеже при
преминаване към суровоядство много домакини са безпомощни и не знаят какво да
приготвят от пресните и сурови зеленчуци, тук ще посочим накратко различните начини за
приготвяне.

ПРИГОТВЯНЕ НА САЛАТНИТЕ ЛИСТА И КОРЕНИ

При въвеждане на начинаещия в принципите на природосъобразното хранене е
нужно да се дадат и някои упътвания за чистенето и приготвянето на салатните листа и
корени. Всички корени, чиято кора има забележителен, съблазнителен вкус, като ряпа,
пащърнак, целина и пр., трябва първо да сечистят, да се мият с четка и сушат, за да станат
годни за употреба. Корени като морковите се остъргват лесно. Младите сладки картофи и
артишокът само се изчистват и измиват, а старите се обелват. Картофите трябва винаги леко
да се белят, защото под ципата им се намира едно неприятно етерично масло, което силно
дразни мирисните нерви на повечето хора, като на по-чувствителните причинява главоболие.
Ряпата и алабашът имат твърда дървесна кора и затова те също трябва да се белят.
Вътрешните, запазени листа на зелевата глава не трябва да се мият. Листата на
едрата латинка, младите липови и яворови листа са чисти, освен ако се берат от много ниски
храсти. Салатите и салатовите зеленчуци, които са замърсени с пясък и пръст, трябва да се
мият по няколко пъти, за да не остане прилепено нито едно зрънце пясък. Дръжките на мла-
дата главеста салата (марулята) не трябва се хвърлят, а трябва листата да се отделят и
измиват едно по едно. Няма нищо по-неприятно при ядене на една салата от схрускването на
някоя песъчинка.
Салатните зеленчуци, които се режат и комбинират с ядки от черупчести плодове,
трябва старателно да се изцедят от водата, в която са мити, защото в противен случай салата-
та добива воден блудкав вкус. Най-добрият начин за сушене на салатовите листа е следният:
мокрите листа се нареждат едно по едно върху кърпа, завива се от единия край към другия и
 5
3

се натиска леко, за да може кърпата да попие почти всичката вода.

Краставиците само се измиват. Доматите за салата не се белят. Тези упътвания са
достатъчни за общи цели, а специални такива се дадени в отделните рецепти.

САЛАТНИ ЯСТИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Всеки знае, че за съвършеното ухо на културния човек е по-приятно хармоничното
съчетание на тоновете, отколкото звученето на само един прост тон, както и гледането на
хармонично съчетание на цветовете е приятно и радостно за окото. По същия начин
вкусовите и мирисните нерви се възбуждат от хармоничното съчетаване на различните
подправки. Най-важното при съставянето на комбинации от твърди хранителни продукти е
организмът да има голям избор от нужните му хранителни вещества и соли. Продуктите
трябва да се комбинират по такъв начин, че да се получи едно вкусно и полезно ястие.
Нежните, сочни и меки зеленчуци се нарязват на едро, за да дадат нужната работа
на зъбите, а твърдите, напротив, трябва да се раздробят чрез настъргване или смилане. Една
добре подбрана комбинация ще даде добра работа на всички храносмилателни органи.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОСОЧЕНИТЕ ПОДПРАВКИ

В тези упътвания са дадени само полезните и хранителни подправки — зеленчуци
за подправяне на ястията. Най-добре познати, широко разпространени и употребявани са:
зелени листа от целина, мерудия, копър, чесън, лук, праз, хрян, чубрица, риган, естрагон
(див пипер), босилек, анасон, розмарин и градински чай (салвия). Ако някои от посочените
подправки липсват или поради годишното време не могат да се набавят, готвачът е свободен
да си избере съответна допълнителна такава. Щом веднъж е разбрана основната идея па
природосъобразното хранене, вече лесно могат да се направят някои подобрения или
промени в зависимост от предпочитанията на отделните лица, защото всички тук посочени
комбинации трябва да се разбират само като образци, своеобразно ръководство за
новоначинаещия.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЯДКОВОТО МАСЛО

Хубавото, получено по студен начин, масло от ядките на черупчестите овощия,
както и маслиненото масло са най-добрите и вкусни масла за ястия, ето защо те трябва да се
употребяват, където е възможно. Но ако такива масла липсват или са много скъпи, те могат
да се заместят с памуково, слънчогледово, маково и други растителни масла. При това
трябва винаги да се помни, че всички масла, претърпели топлинна обработка, за да се
изтеглят от маслените семена, са загубили своята ценност за здравето и са по
трудносмилаеми, отколкото студено пресованите.
ПРОСТИ ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ
1. Маруля с ядки
В една по-голяма чиния се поставят 120 г измити листа от маруля. Сервира се
заедно с малка чинийка с 30 г лешници, фъстъци или други ядки. Салатата и ядките се ядат
заедно.

2. Листни зеленчуци и ядки

150 г къдрави листа от латинка или листа от глухарче, индивия, младо нежно зеле,
обелен алабаш, нежни глави от цветно зеле, или обелена ряпа, измити и изсушени върху
кърпа, се поднасят с 50 г фъстъци или пинии, орехи или парнас. Дъвчете по една или повече
ядки с всяка хапка и ще се изненадате от чудесния вкус на соковете при дъвкането.

3. Проста салата от цвят

60 г цветчета от глухарче (радика), смесени с парички или ружа, лекарски слез,
алтънка или други ядливи цветове се поднасят с 30 г смесени ядки.

4. Репички и ядки
100 г репички се поставят върху лист салата и се поръсват с 50 г фъстъци или други
ядки.
Ако се съчетае ослюнченият ядков сок със сока от репичките или ряпата, и най-
 5
4

лютивата ряпа вече не е тъй остра, а приятна.

5. Корени и ядки
100-150 г морков, пащърнак или сладки картофи се поднасят с 50 г фъстъци или
други ядки и се получава хубав вкус, ако се дъвчат заедно орехите и корените.
Такива ястия засилват и освежават целия храносмилателен канал и лекуват
гниенето и ферментирането в стомаха, при условие, че се избягват всички варени нишестени
храни. Неварените корени не могат да ферментират, а орехите свързват киселината в
стомаха.

6. Лук и орехи
Около 50 г млад зелен лук с добри пера се поднася заедно с 10 г фъстъци или други
ядки. Дъвченето на ядки с лук дава превъзходен вкус и не се образува лоша миризма.

7. Бакла и ядки
50 г олющени зърна от бакла се смесват с 30 г пинии, фъстъци или други ядки.
Всяко зърно се дъвче с по една ядка и скоро това ястие става предпочитано.
8. Млад грах и ядки
50 г млад грах се смесва с 30 г орехови или други ядки, но не и фъстъци.
ПРОЛЕТНИ САЛАТИ
9. Салата от киселец
Приготвят се 80 г листа от киселец, нарязани на ситно, 50 г (счукани фъстъци или
пинии, настърган кокосов орех или други смлени ядки и 15 г мед или масло (може да се
използват и двете заедно).
Всичко се смесва добре и се поднася. Ако киселецът се отглежда в градина, трябва
да се внимава да не даде семе и тогава ще има нежни листа за през цялото лято.

10. Салата от лапад

50 г ситно нарязани листа от лапад, 50 г фъстъци, смлени пинии или настъргани
орехи се смесват и се поднасят.

11. Салата от овчарска топбичка

Тази салата се приготвя като салатата от лапад. Овчарската торбичка се бере
дотогава, докато избие в семе.

12. Лапад с орехи

За ястието са необходими 50 г ситно нарязани листа от лапад, 50 г смлени фъстъци
и 100 г рабарберов сок. Всичко се смесва и се бърка до получаването на каша. Украсява се с
няколко листа от лапад и се поднася. Лъжицата, с която се бърка и яде, трябва да е дървена
или от безвреден материал. Ако ястието се нуждае от подправяне, се прибавят 15 г мед или
масло.

13. Смесена салата от глухарче

Приготвят се 50 г ситно нарязана маруля, 50 г листа от глухарче, 50 г киселец —
листа и дръжки, 30 г настъргани репички и 50 г счукани или смлени ядки по избор. Поставя
се всичко заедно и се подправя с малко мед и масло. Украсява се и се поднася.

14. Салата от цветовете на глухарче

Една стиска от цветовете на глухарчето се поставят върху дъска и се нарязват на
ситно. Прибавят се 50 г настърган кокосов орех, фъстъци и счукани или смлени бадеми.
Всичко се смесва добре и се поднася, украсено с няколко цветчета. Това е една много вкусна
салата. Глухарчето цъфти за втори път през септември и октомври.

15. Смесена салата

Необходими са 100 г листа от салата, 30 г млад чесън или пера от лук, 115 г къдрава
градинска латинка, 50 г пинии или други ядки. Зеленината се нарязва на ситно, смесва се
 5
5

добре, ядките се настъргват върху салатата и се полива със 100 г сок от рабарбер. Поднася се
така или като се смесва на каша.

16. Салата от репички

100 г нарязани или настъргани репички се смесват с 40 г фъстъци, бадеми или други
ядки, счукани или смлени. Салатата се украсява с няколко тънки резенчета и се поднася.

17. Салата от маруля

100 г ситно нарязани листа от маруля, 30 г надребнен лук и 50 г орехи, счукани или
смлени, се смесват добре и се заливат с 30-60 г кокосово мляко или масло.

18. Пудинг от репички или ряпа

За пудинга са необходими 100 г репички или настъргана ряпа, 25 г подправки, 1/2
чаена лъжичка смлени кимионови семена, 50 г смлени бадеми, фъстъци, пинии или други
ядки. Продуктите се смесват и се бъркат до получаване на каша.

19. Бял равнец в крем от ядки

Приготвят се 30 г млади листа от бял равнец, нарязани възможно най-ситно, 30 г
смлени фъстъци, 60 г рабарберов сок. Всичко се разбива на каша и се смесва с 15 г мед и 15 г
масло. Подправя се с маслото и се поднася.

20. Маруля и листа от целина

100 г ситно нарязана маруля и 75 г надребнени листа от мерудия (магданоз) се
смесват и се поднасят със 100 г меден сос (вж.„салатни сосове”).
21. Салата от алабаш
100 г ранен алабаш, настърган или нарязан и 30 г ситно нарязани лукови пера или
60 г листа от салата се смесват със 75 г настърган кокосов орех, смлени орехи или бадеми.
Ако салатата е приготвена с орехи, се прибавят и 30 г мед или масло за подобряване на
вкуса.

22. Салата от ряпа и млад фасул

50 г настъргани ряпа, алабаш или моркови се смесват с 50 г нарязан млад фасул и 50
г млени фъстъци или бадеми и салатата се поднася.

23. Млад грах в орехов крем

Приготвят се 100 г зърна от млад грах, 30 г ситно нарязани подправки-зеленчуци, 60
г смлени фъстъци или други ядки и 120 г рабарберов сок. Смесват се, бъркат се до
получаването на каша и се поднасят.

24. Подобрена сладка салата

50 г листа от салата, 50 г млад фасул и 25 г лукови пера се нарязват и се смесват
добре. Заливат се с 25 г мед и салатата се поднася.

25. Спанакова салата

За салатата са необходими 50 г спанак, 25 г лукови пера, праз, чесън, магданоз или
целина и 50 г фъстъци или бадеми. Зеленината се нарязва на ситно, а ядките се смилат.
Всичко се смесва добре и се поднася. Може да се подправи с 120 г рабарберов сок.

ЛЕТНИ И ЕСЕННИ САЛАТИ

Всички зеленчукови салати, характерни за пролетта, могат да се приготовят и през

 5
6

цялото лято, докато съответните зеленчуци са още нежни и млади. Следващите летни и
есенни салати са подбрани от едно голямо количество възможни варианти, като са взети под
внимание немските условия.

26. Смесена салата

Необходими са 50 г листа от маруля или къдрава салата, индивия, латинка, цикория,
50 г настъргани краставици или летни тикви, 50 г нарязани домати или ананас, 25 г мерудия
(магданоз), целина или други подправки, 50 г счукани или смлени фъстъци, бадеми или
други ядки, 25 г масло или мед. Всичко се смесва добре и се поднася.

27. Салата от ряпа

50 г ряпа или репички, нарязани или настъргани, 25 г наситнено зеле или целина и
50 г смлени фъстъци или бадеми се разбъркват и се поднасят върху лист от салата или
индивия.

28. Проста бобова салата

Наситнява се 100 г млад зелен или жълт фасул и към него се .прибавят 50 г смлени
орехи, фъстъци или други ядки. Салатата се подправя с 50 г мед или масло, но не бива да се
оставя да престои дълго, защото медът и маслото я правят твърда.

29. Салата от млад грах - 1

3а салатата са необходими 100 г млад грах или бакла, 50 г бадеми, фъстъци или
пинии и 50 г рабарберов сок. Грахът (или баклата) се нарязва, а ядките се смилат ситно.
Смесват се и се бъркат до получаването на каша. Прибавят се 30 г масло или мед, отново се
разбърква и се поднася.

30. Салата от млад грах - 2

Приготвят се 100 г млад грах, 40 листа от щавуняк или други подправки, много
ситно нарязани, и 30 г мед. Всичко се смесва и се подправя с 15 г масло. След това се
разбърква отново и се поднася.

31. Настъргана морковена салата

100 г настъргани моркови, добре смесени с 65 г фъстъци или кокосов орех, счукани
или смлени, дават една приятна и полезна комбинация.

32. Подражание на салата от шпигел

Необходими са 60 г дръжки от манголд, 30 г лук, 60 г фъстъци или други ядки и 30
г масло. Дръжките се наситняват, се нарязва на тънки резенчета или кубчета, а ядките се
смилат. Продуктите се смесват добре с маслото и салатата се поднася. За разнообразие може
да се прибави 30 г мед.

33. Салата от целина

Приготвят се 100 г целина и 50 г фъстъци или бадеми. Листата и стеблата на
целината се нарязват, а ядките се смилат. Смесват се и се поднасят, като по желание се
подправят с 50 г рабарберов сок.

34. Салата от горски зеленчуци

100-150 г диви горски или полски зеленчуци, комбинирани на вкус се смесват с 50-
100 г счукани или смлени ядки. Салатата се полива с малко мед и масло.

35. Салата от цветовете на латинка

15 г цветове от латинка се нарязват на ситно, разбъркват се леко с 50 г смлени
фъстъци или бадеми и се поливат с 50 г доматен сос.

36. Доматен крем за салати

Приготвят се 100 г домати, 100 г репички или ряпа, алабаш, моркови и др., 30 г
 5
7

целина или други подправки и 50 г фъстъци. Зеленчуците и подправките се наситняват, а

фъстъците се смилат ситно. Всичко се бърка до получаването на каша, след което се
поднася.

37. Картофена и доматена салата

Необходими са 30 г млади картофи, настъргани, нарязани или смлени, 50 г счукани
фъстъци или други ядки, 15 г целина или мерудия (магданоз), 100 г наситнени домати и 30 г
мед или масло. Продуктите се смесват добре и се поднасят.

38. Салата от домати и краставички на резенки

Приготвят се 100 г краставици, обелени и нарязани на резенчета, 100 г надребнени
домати и 40 г смлени ядки. Пласт от смлените ядки се поставя между лежащите едно върху
друго резенчета домати и краставици. Получените „хапки" се нареждат красиво върху листа
от салата или индивия и ястието се украсява с листа от магданоз.

39. Пълнени домати

180-240 г домати се разрязват на половинки и месестата им част се изважда.
Средата и сокът със семената се смесват с 30 г смлени фъстъци или други ядки и 15 г листа
от целина или магданоз, нарязани ситно. Половинките на доматите се пълнят с готовата смес
и се поднасят.

40 Картофено-кремова салата
Необходими са 60 г обелени и нарязани картофи, 40 г смлени фъстъци или пинии,
10 г ситно нарязани подправки — зеленчуци или 30 г нарязан лук и 60 г рабарберов сок.
Всичко се смесва се и се бърка, докато ядките станат на каша. По желание може да се
прибави 15 г мед.

41. Салата от краставици

Приготвят се 150 г нарязани или настъргани краставици, 30 г наситнени лук или
лукови пера, целина или магданоз и 60 г настърган кокосов орех, пинии или смлени бадеми.
Всичко се смесва и се поднася. Това е едно полезно и лековито ястие.

42. Смесена салата

За салатата са необходими 50 г млад боб или грах, 50 г обелени млади картофи, 50 г
моркови или млада ряпа, 50 г лук или листа от целина. Всичко се нарязва и се смесва със 100
г счукани бадеми, фъстъци или други ядки. Ако се използват орехи, вкусът може да се
подобри с мед.

43. Грах и домати

50 г пресен млад грах се нарязва заедно с 50 г сладки ядки. Прибавят се 30 г
наситнен магданоз или други подправки и 120 г нарязани домати. Всичко се смесва и се
поднася. За разнообразие следващия път може да се прибави 30 г мед или масло.

44. Доматени резенки

200 г домати се нарязват на резенчета, смесват се с 20 г смлени фъстъци или пинии
и 16 г ситно нарязани магданоз, целина или други подправки. Сместа се поставя върху
резенчетата и те се слепват едно с друго. Нареждат се в хубави форми и се украсяват с листа
от салата и магданоз.

45. Картофи и моркови

Необходими са 50 г обелени и нарязани картофи, 50 г настъргани млади моркови,
15 г нарязани листа от магданоз или целина и 50 г смлени фъстъци или бадеми. Всичко се
смесва и се поднася.

46. Салата, пречистваща кръвта

С орехова мелничка се смилат 50 г нежно захарно цвекло, червено цвекло или ряпа,
50 г нежно зеле или алабаш и 50 г млади моркови, корени от целина или други ядливи
 5
8

корени. Прибавят се 100 г рабарберов сок, 50 г смлени фъстъци или други ядки. Ако се
използват орехи, вкусът се подобрява с 25 г мед или масло.

47. Салата от летни тикви

100 г летни тикви или зеленчуков слез се смесват с 10 г смлени бадеми или
фъстъци. Поднасят се, след като се подправят със 70 г рабарберов сок.

48. Доматен пудинг

Приготвят се 100 г нарязани домати, 25 г настъргани моркови или сладки картофи,
25 г смлени ядки, 25 г ситно нарязан магданоз и 50 г наситнен млад грах. Всичко се смесва
на каша и се поднася.

49. Салата от домати и зеле

За тази салата са необходими 25 г нежно зеле или дръжки от целина, 25 г моркови,
картофи, млада бакла или фасул, и 25 г мед или масло (или и двете). Продуктите се
наситняват, смесват се добре и се поднасят.

50. Салата от латинка

50 г ситно нарязана латинка се смесва с 25 г смлени фъстъци. Отгоре се нарязват
100 г краставици и 50 г домати.

51. Салата от зеле, краставици и индивия

50 г нарязана индивия се смесва с 50 г наситнено зеле и 25 г смлени фъстъци.
Отгоре се нарязват 100 г краставици и се прибавя 25 г мед. Отново се разбъркват и се
поднасят.

52. Салата от киселец

Приготвят се 25 г листа и дръжки от киселец, 25 г листа от цикория или индивия, 25
г магданоз и 50 г фъстъци или пинии. Зеленчуците и подправките се нарязват ситно, а ядките
те смилат. Смесват се добре и се поднасят.

53.Салата от бакла
Необходими са 25 г ситно нарязан широколистен киселец, 25 г надребнени
подправки по избор (целина, магданоз, индивия с малко тамянка или чубрица), 50 г нарязана
бакла и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се смесва добре с 25 г мед или масло и се
поднася.

54. Бакла и тиква

Приготвят се 50 г нарязана млада бакла, 50 г настъргана или смляна твърда тиква,
25 г наситнен лук или магданоз и 50 г смлени фъстъци или пинии. Леко се смесват.

55. Салата от зелени домати и картофи

Приготвят се 45 г картофи, обелени, настъргани или смлени, . нарязани зелени
домати, 15 г наситнена целина или магданоз, 50 г смлени фъстъци или 30 г други ядки.
Всичко се смесва добре и се поднася. Ако вкусът трябва да се подобри, се прибавят 15 г мед
или масло.

56. Магданоз и домати

50 г наситнен магданоз се смесва с 25 г смлени фъстъци или пинии. Добавят се 150
г нарязани домати. Украсява се с няколко ядливи цветя.

57. Салата от лук

Необходими са 30 г ситно нарязан лук, 60 г наситнени зелени или зрели домати или
настъргани картофи, 30 г нарязан щавуняк или киселец и 50 г смлени фъстъци или пинии.
 5
9

Всичко се смесва и се бърка до получаването на каша, към която се прибавят 15 г масло.

Тази салата действа освежаващо и възбуждащо, лукът няма неприятна миризма.

58. Салата от целина и ситни домати

50 г нарязани листа и дръжки от целина се смесват с 25 г смлени пинии. Салатата се
украсява със 100 г дребни домати, срязани наполовина, и се поднася.

59. Крем и зеле

Приготвят се 40 г обелени картофи, 60 г зеле и 25 г лук Всичко се поставя заедно в
блюдото за сечене и се реже ситно. Прибавят се 50 г смлени фъстъци или други ядки, 1 чае-
на лъжичка кимионови семена и 100 г рабарберов сок или сок от краставици. Смесват се до
получаването на каша. За приготвянето на този пудинг могат да се използват различни
видове зеленчуци.

60. Корени и домати

Необходими са 50-70 г моркови или пащърнак, настъргани или нарязани ситно, 100
г надребнени зелени или узрели домати или млади краставици, 25 г наситнен магданоз или
целина (листата) и 50 г смлени фъстъци или други ядки. Всичко се смесва добре и се
поднася.

61. Смесена салата

Приготвят се 25 г ситно насечено зеле, 25 г картофи, нарязани или настъргани, 100 г
надребнени домати, 50 г счукаии или смлени ядки и 25 г мед или масло. Всичко се смесва
добре и се поднася.

62. Салата от зелени домати

За салатата са необходими 100 г зелени домати, 20 г магданоз или целина, 40 г
фъстъци, пинии или други ядки. Доматите и подправките се наситняват, а ядките се смилат.
Ако се използват орехи, към салатата се прибавя 20 г мед или масло. Продуктите се смесват
и се поднасят. Зелените домати съдържат полезни киселини.
63. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата – 1
100 г настъргани картофи се смесват с 50 г нарязан щавуняк или широколистен
киселец и 75 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се разбърква добре.
64. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата – 2
100 г картофи се настъргват и се смесват с 50 г ситно нарязани зеленчуци по избор
— целина, магданоз, зеле, лук, домати или настъргани ряпа и моркови. Прибавят се 75 г
смлени бадеми, фъстъци или пинии. Картофите и ядките се разбъркват добре.
Тези две салати, приготвени без масло, отстраняват стомашните и хранителните
затруднения и лекуват всички стомашни и чревни болести при условие, че се избягват
варените зърнени храни и въобще варените нишестени храни. Описаните облекчаващи
салати не предизвикват ферментация, нито причиняват запек, а неутрализират стомашните
киселини така, че стомахът става, тъй да се каже, сладък.

65. Прочистваща, разхлабваща и облекчаваща салата – 3

100 г картофи, обелени, нарязани и настъргани, се смесват 75 г смлени пинии или
фъстъци и се поставят върху един лист от салата. Заливат се с 50 г рабарберов сок и салатата
се поднася.
Това ястие облекчава и лекува всички бъбречни болести, ако не се яде никаква
варена или печена нишестена храна.

ЗИМНИ САЛАТИ

66. Образец за зимна храна

 6
0

Продукти: 50 г моркови или сладки картофи, пащърнак, ряпа, твърда тиква —

настъргани, 15 г зеле — всички видове или индивия, мека тиква, артишок, картофи или друг
надребнен пресен зеленчук, 25 г ситно нарязани листа от целина или магданоз и 50 г счукани
или смлени ядки — кокосов орех, бадеми, фъстъци и др. Всичко се смесва леко и салатата се
поднася. Салатите, приготвени с ядки от черупчести плодове, се подправят с 25 г масло или
мед.
Добри комбинации са: смлени семена от кимион със зеле и около 10 г настърган
хрян с тиква.

67. Салата от пащърнак

Необходими са 100 г настърган пащърнак или моркови, 25 г нарязано зеле, 25 г
наситнен лук или целина и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко се смесват добре и се
прибавя 25 г масло.

68. Салата от тиква

25 г настъргани моркови или пащърнак се смесват с 50 г твърда тиква или картофи,
смлени или настръгани. Към салатата се прибавят 25 г лук или смлени пинии.
Няколкото счукани ореха подобряват вкуса и подхождат добре на салатата.

69. Салата от хрян

50 г настъргани моркови, 50 г нарязана или настъргана целина и 15 г настърган хрян
се смесват с 50 г счукани или смлени ядки и 25 г масло и салатата се поднася.

70. Картофена салата - 1

75 г картофи, обелени и нарязани или настъргани, 50 г счукани или смлени фъстъци
и 20 г мед се смесват и се поръсват с малко нарязан магданоз или настърган хрян.

71. Картофена салата — 2

Необходими са 50 г картофи, обелени и ситно нарязани или настъргани, 40 г ситно
нарязано зеле, 1 чаена лъжичка смлени кимионови семена и 20 г мед. Всичко се смесва и се
поднасят по възможност бързо. Тази салата облекчава всички стомашни затруднения.

72. Картофена салата — З

75 г обелени и нарязани картофи се смесват с 25 г праз лук или някой вид ситно
насечено зеле, прибавят се 25 г счукани или смлени фъстъци или други ядки и всичко се
разбърква добре. Вкусът на салатата може да се подобри с 25 г мед или масло.

73. Настъргана салата

100 г сладки картофи или моркови, ряпа, пащърнак, твърда тиква (по избор) се
настъргват и се разбъркват леко, но добре с 50 г смлени фъстъци или други ядки. За
подобряване на вкуса се прибавят 25 г настъргани корени от целина, магданоз или нарязани
лук или праз. Подходяща заливка за салатата е и 25 г масло с орехи.

74. Зеленчуков пудинг

Приготвят се 50 г настъргани моркови, картофи или цвекло, 50 г наситнена целина
или насечено зеле, 15 г настърган хрян и 50 г смлени фъстъци или други ядки. Всичко се
смесва и се разбърква добре на пудинг, като за подобряване на вкуса се прибавят 25 г масло
или мед.

75. Салата от зеле

100 г ситно нарязано зеле — какъвто и да е вид, се смесва с 20 г мед и се поръсва с
1/2 чаена лъжичка смлени кимионови семена.

76. Салата от тиква

100 г настъргана или смляна тиква се смесва с 50 г смлени или счукани орехи или
други ядки. Прибавя се 25 г мед. Вкусът се подобрява, ако салатата се поръси с 25 г ситно
 6
1

нарязани целина, праз или магданоз.

САЛАТИ ОТ БОБОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ

Следващите упътвания за приготвяне на вкусни ястия от сушени зърна на

легуминозните растения трябва да се използват главно тогава, когато на есен или през
зимата няма млади нежни плодове. Впрочем, предложените салати са евтина храна през
всички сезони. В много случаи те дават възможност да се приготвят ястия и без скъпите
черупчести овощия (бадеми, орехи и пр.), ако по някаква причина последните са недостъпни.

77. Салата от зеле и грах

50 г зелен грах (сух) се накисва във вода за една нощ или докато омекне (може и
предварително да се смели). Смесва се със 75 г нарязано зеле и 50 г смлени ядки и ястието се
поднася. Ако се използват орехи, салатата може да се подправи с 25 г мед и масло.

78. Салата от леща

50 г леща се накисва за една нощ, измива се и се изсушава с кърпа. Смесва се добре
с 50 г счукани или смлени ядки и 2 г мед.

79. Леща в мед

50 г леща, приготвена по гореописания начин, се смесва добре с 25 г мед и веднага
се поднася, понеже иначе салатата се втвърдява.

80. Салата то леща

Необходими са 50 г леща, приготвена по гореописания начин, 75 г ситно нарязана
салата, 15 г надребнени подправки и 25 г мед. Медът се смесва добре със салатата.

81. Кисела леща и ядки

50 г кисела леща се смесва добре с 50 г счукани или смлени ядки и 50 г мед, след
което се поднася.

82. Салата от легуминозни (бобови) и дюли

Желаното количество грах, бакла, фасул, леща и пр. се накисва във вода една нощ
или 6-9 часа. Фасулът и баклата се олющват и се изсушават. Вземат се 100 г легуминозни
бобови — младите да се предпочитат направо от градината), 200 г дюли или настъргани
стипчиви ябълки, смесват се с 50 г мед или масло и ястието се поднася. Вкусът на тази
салата зависи от меда.

83. Цветно зеле и салата от грах

Приготвят се 50 г нарязано цветно или главесто зеле, 50 г накиснат или смлян зелен
грах, 15 г целина или магданоз ситно настъргани или нарязани, 25 г мед или масло, или и
двете в съответна смес. Маслото и медът се смесват добре със салатата и се поднася.

84. Сладка царевица с масло от ядки

Поставя се в чиния един добре изглеждащ, добре измит 120-150 г тежък млад кочан.
Непосредствено до него се сервира малка чинийка с 50 г хряново или боровинково масло
(вж. „Масла от ядки”).

85. Проста салата от сладка царевица

Приготвят се 100 г сладка или бяла царевица (с остър нож се изваждат зърната от
кочана, като се внимава всички зародиши на зърната да излязат от влагалищата), 50 г
 6
2

настърган кокосов орех или смлени фъстъци, пинии или други ядки. Всичко се смесва и се
поднася. С ореховите ядки вървят добре 25 г мед или масло. Не оставяйте царевичните зърна
да престояват дълго с меда или с маслото, защото стават твърди.

86. Сладка царевица и домати

Смесват се леко 50 г сладка царевица, изронена от кочана, 50 г счукани фъстъци
или други ядки и 100-150 г нарязани домати. Салатата се украсява и поднася.

87. Салата от домати и пипер

Необходими са 100 г домати, 50 г сладки чушки и 40 г фъстъци. Зеленчуците се
нарязват, а фъстъците се смилат. Объркват се леко и се поднасят.

88. Салата от бамя

15 г бамя, нарязана или накълцана, се смесва добре с 15 г наситнени магданоз или
целина и 50 г смлени пинии или бадеми. Салатата се украсява отгоре с 60 г домати, нарязани
на резенчета, и се поднася.
Тази салата помага на чревния канал да изхвърли фекалиите и другите отрови. Тя
стимулира дейността на лимфатичните жлези и черния дроб и с голям успех се употребява
при всички възпаления на слизестите ципи.

89. Салата от пълнени пиперки

Прави се смес от 100 г настъргани сладки картофи, 30 г наситнени целина, магданоз
или киселец и 75 г смлени фъстъци или пинии. Вземат се 150 г големи сладки пиперки,
дръжките и семките им се отстраняват и кухината се запълва с готовата смес. Пиперките се
затварят отново с отстранените „капачета” с дръжки и се поднасят.
Ако пиперките са дълги и тесни, могат да се разрежат на половинки, в които се
сипва пълнежът.

ІV. ХЛЯБ И БАНИЦА

1. Плодов хляб
600 г пшеница, олющен овес, малко царевица или ориз се смилат на грубо брашно
или някакъв вид квакер. Вземат се 360 г фурми или смокини, нарязват се и се прибавят към
част от брашното. След това се сипва останалото брашно и сместа се прекарва два пъти през
мелничка за ядки, като при второто смилане се внимава масата да не полепва. Накрая всичко
се поставя във форма за хляб или се пресува в малки форми за банички.
2. Плодова баница
600 г пшеница, ръж, олющен ечемик, царевица, смлени на грубо брашно или
някакъв вид квакер, и 500 г фурми, смокини или други сушени плодове се обработват, както
бе описано в рецептата за приготвяне на плодов хляб. Масата се пресува в пръстена форма за
торта, застлана с хартия, и се оставя да се втвърди. Ако трябва да се вижда плод в
резенчетата, след смилането в тестото се прибавят 120 г тъмни стафиди или нарязани
сушени сливи и едва тогава масата се сипва в пръстената форма.
3. Баница от плодове и ядки
600 г сладка царевица или пшеница, олющен овес, ориз, смлени на грубо брашно
или някакъв вид квакер и 360 г фурми или смокини, нарязани в една част на брашното.
Постъпва се, както при плодовия хляб и се смесва след смилането със 120 г сливи или тъмни
стафиди нарязани и 120 г бадеми или други ядки счукани. Пресува се тестото в тортен пръс-
тен или в по-малки форми, които предварително са обложени с хартия и се оставя да се
втвърди. Всички тези баници и хлябове се нарязват с едно зигзагоподобно движение.

4. Баница от ядки и стафиди

Към 240 г пшеница, смляна на грубо брашно, се прибавят 240 г цели бадеми или
пинии и 240 г стафиди без семки. Сместа се смила два пъти. Ако първия път стафидите са
 6
3

във вид на топки, те се раздробяват, докато цялата тестена маса стане еднородна. След това
се пресува във форма, както бе описано по-горе.
5. Медени питки
Разбъркват се и се омесват 180 г пшеница, ръж или царевица, 210 г ориз или
олющен овес, смлени под формата на грубо брашно или житни люспи и 90 г мед. Тестото се
пресува в съответната форма и се оставя да се втвърди. То може да се оформя, точи или
реже, като му се придават различни форми.
6. Питки от ядки
60 г лимонов сок и 120 г смлени пинии или бадеми се разбиват на каша и се оставят
да престоят за малко. След това към тях се прибавят 120 г ориз или олющен овес, смлян на
грубо брашно, и се омесва тесто. То се пресува във форма за баничка или от него се правят
питки.
7. Питки от мед и орехи
30 г лимонов сок и 60 г смлени орехи или бадеми се разбиват на каймак и се оставят
се половин час, след което се прибавят 60 г мед и 120 г ориз или 150 г олющен овес, смлени
на грубо брашно. Всичко се смесва добре и се меси на тесто във форми за банички или се
правят питки.
8. Баница от мед и ядки
Продуктите, дадени в рецептата за питките с мед и орехи, се вземат в четворно
количество и се обработват по същия начин. Тестото се пресува в тортена форма с диаметър
15 см или количеството се удвоява и се използва 20-сантиметров тортен пръстен. Оставя се
да стане твърдо.
9. Меден квакер
Към 60 г мед се прибавят 150 г пшеница или олющен овес, или 180 г ориз, смлени
на грубо брашно. Сместа се прекарва два пъти през мелачка, като се прибавят 100 г плодове
или зеленчуци с ядки.
Ако предпочитате анасонови или други семена, можете да ги прибавите преди
меленето в съотношение 10 г семена на половин кг пшеница. Кимионовите семена си
подхождат най-добре с ръжта.

10. Питки от квакер

Медените и сушените плодови квакери могат да се пресуват в съответни малки
форми, докато са още пресни и да се поднасят като питки. В такава форма те са по-трайни.
Квакерите — плодови, зеленчукови и цветни, трябва да се излагат за кратко на слънце, за да
се премахне част от влажността им и да се осигури едно добро ослюнчване.

11. Квакер от зърна

При все че силните ястия от зърнени храни са напълно достатъчни, за да можете да
ги приготвяте в разнообразни варианти, използвайте следните упътвания за зърнени квакери.

12. Плодови и зеленчукови квакери

Вземат се 135 г сладка царевица или 90 г пшеница или олющен овес или 15 г ръж,
смлени на грубо брашно. Посоченото количество от избраното брашно се смесва с 30 г
нарязани ябълки или домати, цели къпини, наситнена зеленина — цветове от глухарче,
магданоз или целина (листа, дръжки, корени) и настъргани моркови. Всичко се смесва добре
и се премила два пъти с мелачка за ядки. Квакерът се разстила в широка чиния или върху
кърпа и се оставя да поизсъхне на слънцето, след което е готов за сервиране. По желание
може да се поръси със смлени ядки. Този квакер съдържа подсилващи и прочистващи кръвта
елементи в техния непроменен и полезен за здравето вид.

13. Квакери от сушени плодове

Приготвя се 240 г грубо брашно по избор и се разделя на две части. Към едната
половина се прибавят 120 г сушени плодове — смокини, фурми, стафиди, сливи или круши,
 6
4

смесва се с остатъка от брашното и се премила два пъти. Квакерът се поднася самостоятелно

или с ядки. За промяна на вкуса преди смилането към зърното може да се прибавят 3,5 г
семена от феншел (една лъжица) или други подправки, според вкуса на консумиращия.

14. Прости пшенични квакери

Пшеничени или ръжени зърна се накисват за един час и се промиват много пъти, за
да се отстранят всички нечистотии. След това се поливат с марна вода и се оставят една нощ
или докато омекнат. През лятото водата трябва да се сменя по-често, за да не вкиснат.
Зърната трябва да се използват преди да покълнат, защото малките бели зародишни
листенца са неприятно сладки. След отцеждането меките зърна се разстилат в кърпа и се
бъркат леко, докато всичката влага се попие. Така те са готови за смилане.
Домашно приготвените зърнени квакери от здравна гледна точка са още по-полезна
храна, ако са сушени на слънчева светлина. Децата се радват на тези прости зърнени кваке-
ри, но при ядене е добре да се комбинират със сушени плодове като СЯБ.
Накиснатите зърна могат да се мелят и мокри. В този случай те се оставят бързо да
изсъхнат на слънцето. Ако квакерът излиза мек от мелачката във вид на лента или става на
топки, тогава зърното е много мокро и би трябвало предварително да се подсуши малко.
15. Банички (бюреци)
Дадените по-долу упътвания служат за приготвянето на плодови и зеленчукови
банички. Те са определени да заемат мястото на меките торти, плодови баници и банички, но
за разлика от последните запазват естествената хранителна стойност на употребените
продукти и при доброто им съчетаване и смесване дават превъзходен вкус. Ето защо тези
банички са много полезни и дават на консуматорите покрай насладата — и пълна
хранителност. Едната половинка на такава баничка съдържа всичко, което е нужно за едно
ядене.
16. Банички на кори
Една банична кора за една 20 или 25-сантиметрова баничка трябва да тежи около
240 до 270 г. Ако е приготвена съгласно следните упътвания, тя не ще стане нито лепкава,
нито много мека; не ще причини стомашни затруднения, както повечето от сладкарските
изделия, части от които преминават несмлени или наполовина смлени в кръвта.

17. Медена кора

240 г зърна, смлени на грубо брашно като СЯБ, се смесват и разбъркват с 60 г мед,
след което се смилат два пъти. Готовото тесто се разстила върху леко намаслено блюдо за
банички и се пресува равномерно с лъжичка.

18. Сушена ядкова кора

20 г тесто, приготвено, както е посочено в предната глава под „сушени плодови
квакери” или в следващата под „зърнени конфети” се разстила върху леко намазано блюдо.
Тази кора е годна само за пълнежи от овощни плодове.

19. Кора от стафиди и ядки

Тестото се приготвя, както е посочено под „баница от стафиди и ядки”. Една такава
банична кора е по-лесна за правене, отколкото всички други и нужните продукти могат да се
набавят винаги.
20. Пълнежи за банички
Количеството на продуктите за следните пълнежи за банички се пресмята така, че
приготвената смес да изпълва една обикновена 20 или 23-сантиметрова форма за банички.
Ако трябва да се направи повече от една баничка, тежестта на отделните продукти се
умножава по числото на баничките, които ще се приготвят. Тези упътвания много пъти са
били пробвани за вкус, правилност и точност, така че ако се придържа към тях, човек ще
получава винаги добри резултати.

21. Баничка с ябълков крем

240 г кора се приготвя от 160 г олющен овес, смлян на грубо брашно, и 80 г
 6
5

стафиди. Продуктите се смесват и се премилат два пъти. Тестото се разстила върху леко
намазана тава за банички. За пълнежа са необходими 210 г настъргани ябълки и 110 г смлени
пинии, които се смесват и бъркат до получаването на каша. Прибавят се още 180 г смлени
ябълки, сместа се разбърква и се разстила върху кората. Украсява се с няколко резенчета
ябълки, поръсва се с кокосов щройсел и се реже на четири или осем части.

22. Баничка с ябълкова каша

Приготвя се 250 г кора. За 500 г пълнеж са необходими 180 г пинии или други ядки
по избор, ситно смлени, и 320 г настъргани ябълки. Не се препоръчва използването на
кисели ябълки. Продуктите се смесват, разбиват се на каша и се разстилат върху кората.
Украсява се и се разрязва на парчета.

23. Баничка с ягоди и боровинки

130 г смлени пинии или други ядки се смесват и се разбъркват с 220 г ягоди,
пресовани с вилица. Към тази каша се прибавят 150 г цели боровинки. Кората се запълва,
върху горната повърхност се поръсват няколко плода и се притискат така, че да залепнат.

24. Банички със сливи

Приготвя се 250 г кора. За 500 г пълнеж се смесват и разбъркват добре 160 г смлени
пинии или други ядки и 340 г пресни сливи, с извадени с остър нож костилки. Повечето
плодове се оставят несмачкани.

25. Банички с ягоди на каша

За тази баничка са необходими 250 г кора и 500 г пълнеж. Смесват се и се
разбъркват 150 г смлени ядки и 250 г ягоди, размачкани с вилица. Кората се покрива и се
украсява със 70 г хубави цели ягоди. Тестото поема половината от ягодовия сок.

26. Баничка с домати

Приготвят се 200 г ситно смлени фъстъци или пинии и 300 г домати, обелени и
нарязани с остър нож, без да изтича сокът им. Продуктите се смесват и се бъркат леко до
получаването на крем, но така, че доматените парчета да не се смачкват. Кората се запълва с
получената смес.

V. ДЕЛИКАТЕСИ

1. Ядкови карамели
Необходими са 120 г фъстъци или бадеми, или други ядки по избор, счукани или
смлени, и 120 г наситнени сушени плодове — фурми, смокини, стафиди и т.н. Плодовете и
ядките се смесват в блюдото за сечене, нарязват се на ситно и се прекарват през мелачката.
Трябва да се внимава машината да е така нагласена, че да не извлича маслото от ядките (ако
сместа е увредена от машината, се забелязват маслени капки). Тестената маса се разстила
върху дървена дъска и се разточва кора с дебелина два сантиметра. Нарязва се на квадрати
или правоъгълни форми като карамели. Парчетата се увиват във восъчна хартия, за да се
съхранят по-дълго. Тестото може да се пресува и в малки форми.

2. Зърнени карамели
Приготвят се 120 г ориз или сладка царевица, олющен овес, пшеница, смлени на
грубо брашно, или зърнен квакер и 120 г фурми, смокини, сушени круши, стафиди или
сливи, нарязани в част от брашното. Прибавя се останалото брашно и се смила два пъти.
Тестото се поставя върху покрита с восъчна хартия дървена дъска, точи се и се нарязва,
както е описано по-горе. Парчетата се обвиват във восъчна хартия и се оставят на сухо
място. Те могат да траят дълго и при това вкусът им постоянно се подобрява. Ако се нарежат
 6
6

на парчета, дълги 5 см, могат да се опаковат в пакетчета и да се запазят в кутийки. Ако ще се

консумират веднага, тестото се оформя в малки форми. За промяна на вкуса на всеки
половин кг от избраното зърно преди меленето се прибавят 10 г анасонови семена или т.нар.
подправки. Може да се употребяват и сушени подправки и семена.
Това тесто е много подходящо и за получаване на банични кори.

3. Карамел от ядки зърна

Необходими са 60 г грубо брашно по избор, 60 г счукани фъстъци, бадеми или
други ядки по избор и 120 г сушени плодове по избор, нарязани в част от брашното.
Продуктите се смесват и преработват по гореописания начин.

VІ. САЛАТНИ СОСОВЕ

Следните сосове за салата служат за подправяне на онези зеленчукови и плодови

салати, при които не е посочен определен сос. Сосовете са съставени така, че да стимулират
едно здраво храносмилане, без да извращават вкуса и обонянието. Сосовете, приготвени от
лимонов или мандаринов сок, са особено подходящи за заливка на плодови салати, докато
тези от рабарберов сок трябва да се употребяват само за зеленчукови салати. Лимоновият
сок не трябва да се употребява за подправяне на зеленчукови и коренови салати. Ако няма
рабарберов сок, се използва сок от кисели ябълки, защото лимонената киселина често
противодейства на алкалните свойства на солите в зеленчуковите и кореновите сокове, които
прочистват кръвта.

1. Лимонена майонеза
15 г пинии или фъстъци, много ситно или два пъти премлени, се смесват и
разбъркват с 30 г лимонов сок. Сместа се оставя да престои 15 минути или по-дълго, към нея
се прибавя 15 г масло от ядки или маслини и се разбива на крем. Вкусът на този крем може
да се променя чрез прибавка на смлени кимионови, анасонови, синапови и други семена.

2. Медено-кремов сос
15 г много ситно смлени фъстъци се смесват и разбиват с 50 г лимонов сок. Оставя
се да престои 15 минути, прибавят се 15 г мед и сместа се разбива на крем.

3. Медено-лимонен сос
Разбиват се 30 г лимонов сок и 15 г мед. Ако сместа е много кисела, се прибавя 15 г
маслиново или ядково масло.

4. Ябълков сос
60 г ябълков сос от кисели или сладки ябълки, получен с помощта на преса за сок, е
един освежителен, вкусен сос, подходящ както за зеленчукови, така и за овощни салати.
Особено през зимата, ако няма рабарберов сок, той придава на зеленчуковите салати приятен
вкус.

5. Меден или маслен сос

15 г мед или масло е всичко, което е нужно, за да се направят вкусни пресните
салати.

6. Рабарберов-кремов сос
30 г смлени фъстъци или пинии се смесват и се разбиват заедно с 60 г рабарберов
сок. Сосът се оставя да престои 15 минути. Употребява се само за зеленчукови салати. Към
него могат да се прибавят 10 г ситно нарязани подправки.

7. Доматен сос
60 г домати, обелени и нарязани с остър нож и 15 г смлени пинии или фъстъци се
 6
7

разбиват и разбъркват заедно. Сосът може да се подобрява и разнообразява чрез различни

подправки — 10 г ситно нарязани магданоз или целина и, по желание, 10 г масло от маслини
или ядки.

8. Сос от краставици
Този сос се приготвя по същия начин както предходния, но вместо домати се
използват 60 г настъргани краставици.

VІІ МАЛСЛО И СИРЕНЕ ОТ ЯДКИ

Дадените указания в следното упътване са за приготвянето на масло и сирене от

ядки. Тези специалитети могат да се използват за мазане върху плодови, зеленчукови или
върху СЯБ — хлебови резенки или питки.

1. Хряново масло
60 г смлени фъстъци и 60 г настърган хрян се смесват и разбиват. Маслото се оставя
да престои 5 минути или по-дълго, след което се разбива с 60 г рабарберов сос или 30 г
кисели ябълки.

2. Плодово масло
Смесват се и се разбъркват 60 г лимонов сок, кисели ябълки (настъргани или като
сок) или други стипчиви плодове, например дюли, с 60 г смлени пинии или фъстъци. Могат
да се нарежат и прибавят 30 г стафиди, смокини или фурми.

3. Масло от корени на целина

Подправката се приготвя както хряновото масло с настъргани корени от целина или
магданоз.

4. Масло от лимон и ядки

Смесват се и се разбъркват заедно 60 г лимонов сок, 70 г смлени фъстъци или
пинии, 1 чаена лъжичка смлени синапови семена и 1 чаена лъжичка смлени кимионови
семена. Оставя се да престои половин час и се разбива с 60 г маслинено масло.

5. Масло от лук
За маслото се настъргват 50 г лук, прибавят се 60 г рабарберов сок, сок от зелени
домати или кисели ябълки и 60 г смлени фъстъци. Киселите течности могат да се изоставят.
Ако са много остри, е добре да се смекчат с 30 г масло.

6. Масло от зелена сладка царевица

Приготвя се 120 г сладка царевица. Използва се гърба на ножа, за да се изкарат
житните зародиши, след което зърната се настъргват. Към това масло се прибавят 60 г много
ситно смлени пинии и всичко се разбива добре.

7. Просто лимонено сирене

Смесват се и се разбъркват 60 г лимонов сок, 120 г смлени фъстъци и 60 г пинии.
Това сирене е много сладко. 180 г фъстъци, без пиниите, дават малко, но твърдо тъмно
сирене, докато с пинии сиренето става меко. Двете сирена могат да се смесят, при което
дават добър продукт.

8. Просто сирене от хрян

60 г фъстъци се смесват и разбъркват с 60 г настърган хрян. Вкусът на това сирене е
остър и то е особено подходящо за намазване на резенчета от корени, пащърнак и тиква.

9. Просто сирене от целина

Смесват се и се разбъркват 60 г смлени фъстъци със 120 г настъргани корени от
 6
8

целина или магданоз. Сиренето е сладко и освежаващо.

VIII. ПРИГОТВЯНЕ НА ДОМАШНО СИРЕНЕ, ИЗВАРА, КАШКАВАЛ,

КИСЕЛО МЛЯКО

1. Домашно сирене
За 1 кг: 4-5 л мляко, 20-25 капки мая за сирене, сол.
Прясното мляко се кипва, след което се охлажда до температура 30-35˚ С (ако
потопите малкия си пръст в млякото и можете да го задържите, без млякото да ви пари -
температурата е подходяща). Прясно издоеното мляко се заквасва при температурата на
доенето. Към охладеното мляко се добавя маята. Тъй като се предлагат различни видове мая,
спазвайте указанията за необходимото съотношение, които са отбелязани на опаковката.
Заквасеното мляко се оставя на топло да се стегне (около 2 1/2 часа, завито с
топлоизолираща тъкан). Съсиреното мляко придобива консистенцията на крем карамел.
Може да се пробва, като потопите обратната страна на пръста си — ако по него не полепва
мляко, то е готово. Нарязва се и се изсипва в торба от тензух или в гевгир, покрит с тензух.
Оставя се за няколко часа да се отцеди, след което се изсипва в дървено сандъче, като се
притиска отгоре, за да се отцеди напълно суроватката, (може да се притисне и между два
плоски капака от тенджера, които се закрепват в по-голям съд). Преди да се притисне,
сиренето се поръсва с морска сол или се залива с 22-25 %-ов солен разтвор според вкуса -
може да се остави и безсолно, макар че солта го стяга. Соленият разтвор може да се
приготви по следния начин: в преварена вода се пуска яйце с добре измита черупка и се
добавя сол, докато яйцето заплува по повърхността.
След като престои 12 часа, сиренето е готово. Ако искате да узрее, трябва да го
оставите 40 дена в 10 %-ов солен разтвор.
Получава се много вкусно сирене с аромат на краве масло.

2. Домашен кашкавал
За 1/2 кг: 4 л. прясно мляко, 10 г (1 лъжица) лимонена киселина (лимонтозу), 4
лъжици сол, 1 капка мая за сирене (може и без мая).
Млякото се слага да заври. След като кипне, се слага лимонената киселина (преди
солта, за да не се получи буйно кипене!). Добавя се солта и маята (по желание). Оставя се да
ври 10 минути, като се разбърква отвреме навреме, за да не загори. Получава се пресечена
като извара смес, която се сипва и гевгир, покрит с тензух. След като цвикът се отцеди добре
(около 5 минути), докато е още топъл, кашкавалът се оформя в купичка и се притиска
отгоре, за да стане по-плътен.

3. Домашна извара
За 1 кг: 5 л. прясно мляко, 250 г кисело мляко (или 50 г калциев хлорат от аптеките).
Прясното мляко се загрява. Преди да се кипне, към него се прибавя разбитото
кисело мляко. Разбърква се, кипва се и веднага се отстранява от печката. След изстиването
получената извара се прецежда.

4. Домашно кисело мляко

3а 1 кг: 3 л. прясно мляко, 45 г кисело мляко за подкваса.
Прясното мляко се сварява (овчето на водна баня) и се охлажда до 40˚ С (може да го
опитате с пръста си — ако млякото не пари и е по-студено от пръста ви, температурата е
подходяща). Определеното за подкваса кисело мляко отначало се разбърква с малко прясно
мляко и едва тогава се прибавя към останалото прясно мляко. Разбърква се добре и разлива в
подходящи съдове. Оставя се за подквасване 150 минути при температура 40˚ С (завийте
съдовете с някаква топлоизолираща тъкан). След като се закваси, млякото се охлажда.

ІХ. НАТУРАЛНИ НАПИТКИ

 6
9

А. ПЛОДОВИ НАПИТКИ
1. Плодови сокове
Натурален плодов сок можем да получим чрез изстискване със сокоизстисквачка.
Те не трябва да се подслаждат нито с мед, нито със захар. Плодовите сокове се консумират
пресни, тъй като при престояване губят част от полезните вещества.
Плодовите сокове трябва да се консумират така, както е посочено по-горе за
плодовете — самостоятелно.
Особено полезно за организма е провеждането на сокова диета — дни, в които
приемате само сокове. Количеството трябва да бъде 1,5 до 2 литра. Чрез соколечението
организма се пречиства, освобождава се от излишните килограми, подобрява се
самочувствието. Соколечението може да се проведе от 1 до 7 дни — с изключение на
диабетиците.
2. Натурално газирано питие — лимонада
В чаша с вода се изстисква половин лимон. Разбърква се с малка лъжичка, на края
на която има сода за пиене и започва да шупти. Тази газирана лимонада прекрасно утолява
жаждата и стопява мазнините и тлъстините.
3. Натурално плодово газирано питие
Когато ядете ябълки, круши, праскови не изхвърляйте обелените кори и остатъците
— събирайте ги в един буркан и заливайте с вода. Оставете при стайна температура да фер-
ментира, след което поставете буркана в хладилника. Настържете малко кора от лимон или
портокал. Така ще имате прекрасно газирано питие.
4. Шипково газирано питие
Напълнете един голям буркан до 1/4 част с шипки и напълнете догоре с вода.
Оставете при стайна температура да ферментира, след което поставете в хладилника. При
употреба прецедете.
5. Плодов ликьор
В чаша прясно изстискан плодов сок прибавете една супена лъжица ракия и
подсладете с половин чаена лъжичка мед. Получава се плодов ликьор.
Друг начин за приготвяне: В една купичка нарежете на ситно плод като праскова,
кайсия, вишна, ягода и др. Размачкайте плодовете и залейте с една кафяна чашка ракия или
водка. Оставете да престои няколко дни. След това прецедете през цедка плодово-
алкохолната каша и разредете с вода. Подсладете с 1/2 чаена лъжичка мед. Получава се по-
гъст ликьор.
Б. НАПИТКИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
КЛАСИЧЕСКИ РУСКИ КВАС

Общи познания за руските квасове

Повечето руски национални напитки са толкова оригинални, че не се повтарят в

никоя друга национална кухня по света. Това най-много се отнася до руските квасове — най-
широко разпространените в Русия още от древни времена домашни разхладителни
безалкохолни напитки, които наброяват десетки разновидности.

Лесна старинна технология на приготвяне на кваса

Отначало направете своеобразно течно тесто от вода, брашно и малц — подкваса

или квас. Най-напред то се подлага на ферментация или узряване, а след това отново се
разрежда с вода. В получената течна маса се добавят мая, захар, вкусови и ароматични
подправки. Оставете сместа да започне да ферментира, а след това да се избистри. След това
вече квасът е готов за употреба. Многообразието на квасове се постига чрез използване на
различни вкусови добавки, като предимно се използват плодовите сокове. Най-
разпространени от тях са соковете от вишни, малини, касис, лимон, ябълки и круши. Освен
 7
0

това специфичният вкус и ароматът се постигат чрез добавяне на ароматични подправки:

мента, риган, джинджифил, анасон и други.

Приготвяне на квасов малц

Класически квасов малц се приготвя от прораснало зърно (овес, ръж, ечемик, грах),
като за целта се използват дървени каци, емайлирани или керамични съдове.
Зърното предварително се измива в течаща топла вода и след това се залива с вода
със стайна температура така, че то изцяло да бъде покрито с вода. Зърното се държи 5-6
денонощия, като постоянно се разбърква. След 2-3 денонощия водата се сменя, а
набъбналото зърно още веднъж се измива с топла течаща вода.
Когато поникналите върху зърната кълнове станат с 2-3 см по-дълги от самите
зърна, трябва да изцедите зърната от останалата течност и да ги сложите върху тавичка, като
ги разстилате на тънък слой.
Прерасналото зърно се подсушава в топла фурна (не повече от 30-40° С).
Изсушените и изстинали зърна отначало се смилат на машинка за мелене на месо, а след
това се смилат, слагат се в платнени торбички и се съхраняват на хладно.
Ако малцът се приготвя от различни зърнени култури, желателно е всеки вид да се
приготвя и съхранява поотделно. Това ще даде възможност да се приготвят домашни квасове
от различни видове малц, които ще имат различни вкусови качества. При използването на
малца няма да бъде излишно да знаете, че той не трябва да се залива с вряла вода, за да не се
разрушат биологичните ферменти.
Приготвяне на тричена подкваса с царевично брашно
Приготвяне на тричено тесто
Продукти: 1,5 кг пшеничени трици, 500 г царевично брашно, подкваса, 10 л. вода.
За приготвяне на настойката от трици най-добре е да се използват глинени съдове
или буренце, но може и стъклен буркан. Съдът щателно се измива, изплаква се и се облива с
вряла вода, оставя се да се подсуши добре. Слагате водата да заври и докато ври, пригответе
тесто от пшеничени трици, царевично брашно и неголямо количество студена вода. Оставете
тестото да престои не по-малко от 30 мин., а след това залейте с вряла вода, като
непрекъснато разбърквате с дървена лопатка, леко охлаждате и добавяте подквасата.

1 .Класически бял квас, приготвен с малц

Продукти: по 1 кг ръжен и ечемичен малц, 1 кг пшеничено брашно, 1/2 кг ръжено
брашно, 1 кг брашно от елда, 7-8 л. вода, 1 с. л. течна мая, настойка от мента и стафиди на
вкус
Омесва се гъсто тесто, като врялата вода на тънка струйка внимателно се влива и се
разбърква, за да няма бучки. Полученото тесто се оставя да ферментира за 3 часа и се раз-
режда с вряла вода. Когато водата изстине, добавя се течната мая или гъстата част от стария
квас и настойка от мента.
Квасната шира се оставя на топло, докато завърши ферментирането. След това
избистреният квас акуратно се прецежда и се налива в шишета, като предварително във
всяко от тях се слагат няколко стафидки. Шишетата добре се затварят и се пазят на студено в
хоризонтално положение.

2. Хлебен квас за пиене

Подготовка на сухари
Нарязва се на филийки ръжен хляб или хляб от тъмно брашно и се изсушава във
фурната. Няколко филийки се опичат много силно, за да се придаде на кваса приятен кафяв
цвят.

Приготвяне на гъста подкваса за квас

Продукти: 3 л. вода, 150-200 г сухари, 10-15 г мая, 8-12 бр. стафиди, 2-3 с.л. захар.
Ръжените сухари се заливат с гореща вода, бурканът с подкваса се покрива с капаче
и престоява 6-8 часа. След това се добавя мая, разредена с топла преварена вода, стафиди и
захар. Сместа се разбърква добре и се поставя да ферментира на достатъчно топло място.
През второто денонощие гъстата подкваса е готова.
 7
1

Приготвяне на кваса
Течността се излива, премахват се остатъците от вкисналия хляб, добавят се пресни
сухарчета, няколко стафидки и малко захар. Всичко се залива със студена вода (преварена
или прясна, престояла известно време — по желание на домакините), добре се разбърква и
се оставя да ферментира. Готовият квас се охлажда и при сервирането (порционно) се под-
нася захар. Според желанието и вкуса може още в самото начало на ферментацията в кваса
да се добавят ароматични билки — мента, дива мащерка или други.

3. Руски хлебен квас

Продукти: 1 кг черен хляб, 25 г мая, 1 с.л. пшеничено брашно, 10 г мента, 300 г
захар.
Черният хляб се нарязва на малки филийки и се подсушава във фурната. Сухарите
се заливат с вряла вода за 10-12 часа и след това течността се прецежда. Маята и пшеничено-
то брашно се размесват в неголямо количество захарен разтвор, поставя се на топло място и
се оставя да втаса. В настойката от сухарите се запарва мента, оставя се да заври и се
прибавя захар.
Щом маята и брашното втасат, те се прибавят към сухарната настойка, добавя се и
ментата със захарта, разбърква се и се оставя на топло място, докато се появи гъста пяна.
Квасът се прецежда, като предварително се маха гъстата пяна и се налива в бутилки,
без да се пълнят догоре. Бутилките се затварят плътно със запушалки, слагат се на студено и
квасът се държи до окончателното му узряване (близо 10-12 часа).

4. Старинен квас от ръжен хляб, приготвен за едно денонощие

Продукти: 6,5 кг парчета ръжен хляб, 4 кофи вряла вода, 1,5 ч. хубава хлябна мая,
1,6 кг захар, 1 лимон.
Ако се приготвя по-малко количество квас, тогава съотношението на продуктите
може да бъде следното: 5 л вода, 800 г ръжен хляб, 40 г мая, 200 г захар, 1/8 лимон.
В дървена каца, предварително щателно измита и попарена с вряла вода, се слагат
парчета ръжен хляб, влива се вряла вода, отгоре се покрива с чиста покривка и се оставя да
престои 8 часа.
След това чистият квас се излива в друга каца, добавя се качествена хлябна мая,
захар и нарязан на ситно лимон.
Квасът се оставя да престои още 8 часа, след това се прецежда през сито и се
разлива в бутилки или буркани, където предварително са сложени стафидки. Затваря се
плътно с тапи или капачки и се поставя на топло, за да втасва още 10-11 часа.

5. Квас от пресни ябълки със стафиди

Продукти: 6 едри сладки ябълки, 1 ч.ч. стафиди, 5 с.л. захар, 10 чаши вода, 30 г мая.
Ябълките (по-добре сладки, ранни сортове) се нарязват на тънки резенчета и се
слагат в стъклен или керамичен съд с подходящ обем. Добавя се захар, измити и залети с
топла преварена вода стафиди. Маята се разтрива с неголямо количество захар и вода,
прибавя се в предварително подготвените ябълки и добре се разбърква. Квасът се оставя да
ферментира на топло за 2-3 часа, след това се прецежда през марля, налива се в бутилки,
плътно се затваря и се държи при стайна температура 3-4 дни. Квасът се консумира след не
повече от 3-4 дни.

6. Квас от цитрусови плодове

Продукти: 1 кг портокали, 1 едър лимон или лимонена киселина на вкус, 700-900 г
захар, 20-30 г мая, 8-10 л. вода.
Обелва се кората на половината портокали и заедно с необелените портокали се
нарязват на тънки филийки.
Леко се намачкват със захар, заливат се с топла вода, добавя се изстискан лимонов
сок и мая, разтрита със захар.
Всичко се разбърква и се оставя едно денонощие да втаса при стайна температура.
След това течността внимателно се прецежда през марля, налива се в бутилки и плътно се
затваря с тапи.
Квасът се оставя да престои при стайна температура още едно денонощие, а след
това се изнася на студено.
 7
2

7. „Икономичен” квас от остатъците на плодове

Продукти: 1 пълна кофа остатъци от плодове, 12 л. вода, 800 г захар, 25 г смляна
канела, 2 ч. течна мая, стафиди.
Остатъците от плодове, които се получават при ежедневното консумиране,
обелване, подготвяне за сушене (обелките, средата на плода заедно със семената, парчета
плодове) се слагат в подходящ съд, най-добре — дървен. Залива се с вряла вода и се оставя
при стайна температура за 3 дни.

Приготвяне на кваса
Сварете гъст сироп от захар и неголямо количество вода, като прибавите в него
смляна канела (по рецептата или на вкус). Топлият сироп се излива в съд с настойка от
плодови остатъци, прибавя се течна мая или подкваса от мая (1/2 ч.л. суха мая се разрежда с
1 ч. топла отвара. Прибавя се 50 г пшеничено брашно, щателно се разбърква и се оставя
добре да втаса). Цялата смес много щателно се разбърква и отначало съдът с кваса се слага
за 3 дни на студено, а след това 2 дни се държи при стайна температура. Щом квасът започна
да се пени силно, трябва внимателно да го прецедите в емайлиран съд и да го сложите да
заври два пъти. След това горещият квас още веднъж се филтрира през няколко слоя марля и
се охлажда.

Узряване и запазване на кваса

В подготвените за квас бутилки се слагат по 1-2 стафидки и в тях се налива добре
изстудения квас. Щателно затворените бутилки с квас се държат 1-2 дни при стайна
температура и след това се преместват на студено. Квасът узрява в продължение на една
седмица. Бутилките с квас е най-добре е да се пазят в легнало положение.

8. „Златист” квас от моркови

Продукти: 2 кг моркови, 500 г захар, 50 г мая, 1 филия черен хляб, 4 л. топла вода,
лимонена киселина, канела и карамфил на вкус.
Морковите се измиват, обелват се, настъргват се на ренде и се заливат с топла
преварена вода. Прибавя се захар и лимонена киселина, карамфил, канела, мая, стрита със
захарта и филия черен хляб. Всичко се разбърква щателно и се оставя да престои на топло
през нощта. На сутринта квасът се прецежда през марля, налива се в буркани и се оставя при
стайна температура за едно денонощие. Този квас има много красив цвят, поради което се
нарича „златист”.
Като разхладително питие той е подходящ дори и за празнична трапеза.

9. „Московски квас” от плодове с мед

Стъклен 3-5-литров буркан се пълни с всякакви пресни узрели плодове
(неувредени), като се взимат само един вид плодове (малини, ягоди, вишни, касис, сливи,
ябълки, круши и т.н.). Бурканът трябва да се напълни с плодове почти догоре.
Плодовете се заливат с преварена и изстинала вода (до самото гърло) и бурканът се
поставя в хладилника.
При необходимост квасът се използва така:
Излива се необходимо количество течност, добавя се малко мед, а към останалите
плодове се прибавя толкова изстудена преварена вода, колкото е било излято. Ако през
първите дни квасът изглежда прекалено концентриран, той може да се разреди с преварена
студена вода. Когато след време при използването на кваса той става сладък и не вкусен,
трябва просто да замените старите плодове с нови и пресни.
Някои тънкости при приготвяне на „Московски квас” от различни плодове:
* при използване на пресните ябълки няма да е излишно да се добави към кваса
малко лимонова кора и сок;
* ако квасът се приготвя от калина, най-добре е да напълните с плодове 1/3 от
буркана, иначе квасът ще бъде горчив;
* в кваса, който се приготвя от плодовете на френско грозде, желателно е да се
прибавят няколко листенца от роза — квасът придобива превъзходен аромат и вкус.
 7
3

ДОМАШНА БОЗА
25 с.л. брашно се запичат в суха тенджера до бежово. Готовото брашно се пресява,
след което се разбива с 1 1/2 л. студена вода до получаване на гладка смес. Добавят се още 5
л. вода и сместа се оставя да ври на тих огън 10-15, като през това време се бърка
непрекъснато. Сипват се 500 г захар (или повече - на вкус). След като захарта се разтопи,
питието се сваля от огъня и се заквасва с 500 г купена боза. Оставя се да престои 12 часа в
съда, в който е вряло, след което се разсипва в бутилки и се прибира на студено.

СЛАДКО МЛЯКО С МАЛИНОВ СОК

Продукти: 3 ч. мляко, 1 ч. сок от пресни малини, мед на вкус.
От пресните малини (желателно е да не се мият) се приготвя сок. Той се смесва с
преварено студено мляко и се добавя захар на вкус или сироп и щателно се разбърква (може
и с миксер). Малиновото мляко се сервира добре изстудено или с цветни кубчета лед.

МЛЯКО С ЯБЪЛКИ И МЕД

Продукти: 2 ч. мляко, 4 пресни ябълки, 4 с.л. мед, 1 лимон.

Измиват се сладки ябълки, щателно се обелват и се отстранява семето им.
Настъргват се на ренде, слагат се в стъклен съд, добавя се течен натурален мед или мед от
дини, лимонов сок и студено мляко. Сместа бързо и щателно ще разбърква, за да не
потъмнеят ябълките и се слага в хладилника за не по-малко от 1 час. Изстудената смес се
прецежда добре през сито и се разлива в чаши за сервиране.

ЧАСТ III
 7
4

ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ

НА СУРОВИ ЯСТИЯ

ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
Хилядолетия наред зърнените храни са били основна храна при всички културни
народи. Под зърнени храни тук ще разбираме обаче смляното цяло зърно, без отсяване. Това
са главно жито, ръж, ечемик и овес. Към тях можем да причислим и царевицата, ориза, едро
смляното просо и елдата. Между най-известните днес са произведенията от целозърнести
храни. Но това не винаги е било така.
В миналия век е започнало отделянето на триците и зародишите от вътрешната част
на зърното, в стремежа да се подобри този съвършен природен дар. Хората започнали по-
често да използват бяло брашно и да пекат хляб от него. Бялото зърно малко по малко
изместило пълнозърнестото.
В последно време обаче хората по света все повече се връщат към произведенията
от целозърнест материал. В списание „Хлебар” от 1938 г. четем: „В цялото зърно е запазен
неувредения зародиш. Той съдържа главно лецитин, мазнини, минерални вещества, като
соли на желязото, фосфора, сярата и калция, които съдействат за пречистването на кръвта,
жлезите и укрепват костите”.
Във важността на храненето с целозърнести храни бил убеден още през 19-и век
американският лекар д-р Грахам. Той проповядвал умереност при храненето. Препоръчвал
зеленчуци, плодове и орехи, но главно наблягал на своето собствено откритие —
пълнозърнестия хляб. Сблъскал се обаче с неразбирането на обществеността. В 1837 г. той
пише следните, пълни с разочарование думи: „Тъй като хората у нас днес са изцяло отдадени
на използването на груба храна без подбор, произлизаща от животински трупове, и тичат са-
мо след богатството, може би е празна работа, когато против това издига своя глас един
самотник”.
Неговият глас обаче не звучал напразно. Чак след повече от 100 години той получил
признание. Неговият хляб се е запазил до днес и чрез името си „грахам” напомня за своя от-
кривател по целия свят.
За целозърнените храни пише и д-р Хардингс от университета в Лома Линда.Той
съобщава, че пшениченото зърно можем да разделим на 4 слоя. Първият е външната
обвивка, под нея се намира малко по-тъмен слой. На единия край е зародишът. Най-голямото
количество хранителни вещества и витамини се намира точно в тези 3 части, докато
четвъртата част — ендоспермът — е най-беден на хранителни вещества. Витамин В се
намира около зародиша и външния слой. Целозърнестото брашно съдържа 100 % витамин
В1. Когато го отсеем частично — 21 %, получаваме така нареченото грахамово брашно. Ако
премахнем от брашното външния слой и зародиша, получаваме така нареченото 70 %
брашно. „Сега нека проследим намаляването на хранителните вещества в тези брашна. Ако
целозърнестото има 100 %, то грахамовото брашно има 78,5 % витамин В1, а 70 % брашно
— само 7 % витамин В1.”
Когато сами си мелим брашно (за тази цел трябва да се снабдим с ярмомелка или
мелничка), не трябва да го оставяме да стои смляно по-дълго от седмица. Колкото по-прясно
е брашното, толкова е по-полезно. Най-доброто брашно е това, което използваме веднага
след смилането.
Хлябът от повече видове зърнени храни е по-ценен. В него се съчетават
преимуществата на различните видове зърна.

ДРУГИ РЕЦЕПТИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ

1. Пастет (пюре)
1/2 кг извара, 30 г масло, малко сладка сметана, ким, червен пипер, ситно нарязани
листа от цвекло или керевиз, 3-4 твърдо сварени яйца, сол и приготвяме крема.
Вземаме 250 г зърна (пшеница, ръж, просо, елда и др. по избор), смиламе ги или
счукваме в хаванче на ситно. Поставяме брашното в порцеланов (глинен) съд или тенджера
и заливаме с 0,5 л. вряла вода. Оставяме да омекне. Ако зърната омекват трудно, втори път
заливаме с вряла вода. Смесваме получената каша с първоначалния крем. Поръсваме със зе-
лени подправки.
 7
5

2. Ечемичена каша
Ечемичена каша може да приготвим като смления ечемик залеем с вряла вода и
оставим да набъбне и омекне. Поръсваме кашата със зелени подправки. Поливаме с масло.
Към тази каша можем да прибавим ситно нарязан лук и други зеленчуци.
3. Ечемичена каша със стафиди
200 г ечемичена каша, 100 г стафиди, 1/8 л. неподсладено пълномаслено мляко,
маково семе.
Към ечемичената каша прибавяме предварително накиснатите стафиди и
пълномасленото мляко. Преди ястието поднасяме салата от сурови плодове, а към ястието —
мляко или компот.
ОВЕСЕНИ ЯДКИ
Овесените ядки са известни в целия свят. Те съдържат 67 % въглехидрати и най-
много белтъчини от всички зърнени храни. Имат също около 6 пъти повече мазнини от
пшеничното брашно. Отличават се с високо съдържание на желязо, което е приблизително
толкова, колкото е в смокините и спанака и два пъти повече от портокалите и доматите.
Притежават големи количества калций, магнезий, витамини от група В и лецитин, тоест
вещества, важни за нервната система. При производството на овесени ядки не се засяга слоят
под обвивката и затова в него са запазени алкалообразуващите вещества. Тъй като външната
обвивка на овесените зърна не е премахната, са запазени и доста влакнести вещества, които
стимулират дейността на червата. Според проф.Кьониг, 1 кг овесени ядки се равнява на 1,52
кг говеждо месо, на 2,89 кг телешко месо или на 5 л. мляко
Поради всички тези причини овесените ядки са подходящи и за развиващия се
организъм. Също така те са по-лесно смилаеми, отколкото другите зърнени храни, и затова
се включват и в най-различни диетични рецепти.

4. Закуска от овесени ядки - 1

1/2-2/3 кг овесени ядки заливаме с 1-1,5 л. вряла вода или вряло мляко, към което е
прибавена щипка сол. След омекване заливаме с масло и поръсваме по желание със сирене.

5. Закуска от овесени ядки - 2

Ядките накисваме с вряла вода или мляко, подсладени с малко мед. Оставяме да
престоят до омекване. Поръсваме със ситно смлени ядки по избор.

6. Закуска от овесени ядки с плодове

Заливаме 1/4 кг овесени ядки с вряла вода или вряло прясно мляко и оставяме да
престои до омекване. След това прибавяме ситно нарязани пресни плодове по избор и 100 г
смлени фъстъци. През зимата може да прибавим 200 г накиснати стафиди, 200 г накиснати
сушени смокини (ако нямаме, накисваме същото количество сушени круши, ябълки или
сливи) и 1 лъжица топъл мед, прибавяме 1 лъжица растително масло.
7. Качамак
1/2 кг пълнозърнесто царевично брашно, най-добре прясно смляно, заливаме с 1 л.
вряла вода или водата от сварените в нея зеленчуци, щипка сол. Оставяме да престои до
набъбване и омекване. При необходимост — заливаме втори път с вряла вода. Омекналият
качамак поръсваме с масло и сирене или ситно нарязани пресни плодове.

ПРОСО

Днес просото е незаслужено позабравена зърнена храна. То е богато на силициева

киселина, витамини В1 В2 и РР, съдържа пълноценни белтъци, мазнини и желязо. Действа
благоприятно на белия дроб и зъбите, подпомага растежа на косата, ограничава косопада и
чупливостта на ноктите. Просото засилва костите, а благодарение на високото си съдържа-
ние на магнезий и калций действа благоприятно и на сърцето. В сравнение с ориза, то
притежава някои минерални вещества в повече — например магнезий или желязо.
Можем да кажем, че просото е истинска съкровищница на витамини, минерали,
белтъчини и лецитин. То притежава всички основни аминокиселини.
Тъй като нашата „цивилизована” храна съдържа около 1/2 от минералните и
 7
6

редкоземните елементи, които са необходими за нашия организъм, просото би трябвало да

се включва в менюто поне веднъж седмично.
Опитайте да консумирате и сурово просо: смелете измитите и подсушени зърна (2
части) в кафемелачка и веднага смесете с малко стафиди (1 част), мляко, мед и малко смлени
орехи (1 част). Яжте непосредствено преди закуската или вечерята.

8. Каша от просо
1 част просо, 2 части вода.
Счукваме просото в хаванче, попарваме го с вряла вода в тенджерка и леко
посоляваме. Оставяме да кисне под капак на топло.
Така приготвената просена каша разсипваме в чинии и поръсваме със зелени
подправки, масло и по избор — сирене. По желание можем да поръсим със ситно нарязани
плодове, счукани ядки и да подсладим с малко мед. Преди да поръсим, можем да я залеем
най-напред с неподсладено кондензирано мляко.

9. Каша от просо със стафиди

Каша от 1/2 кг просо, 2 яйца, 150 г стафиди, 2-3 лъжици разтворен мед.
Към готовата изстинала каша прибавяме жълтъците, смесени с мед, предварително
накиснатите в гореща вода стафиди и разбитите на сняг белтъци.

10. Каша от просо със сушени плодове

Към предварително приготвената каша от просо прибавяме сушени плодове, 1
ябълка, орехи, мед, 4-6 лъжици неподсладено мляко.
Просото приготвяме по горепосочения начин. Когато стане готово, го заливаме с
мляко и прибавяме предварително накиснатите и наситнени сушени плодове (стафиди, смо-
кини, сливи и други подобни). След това добавяме грубо настъргана ябълка. Разпределяме
кашата в чиниите, поръсваме със смлените орехи и леко подслаждаме с разтопен на водна
баня мед.
Към ястието сервираме мляко или само нектар от сушени плодове.

11. Просо с ябълки

Към предварително приготвената каша от просо се прибавят ябълки, стафиди,
смлени бадеми, няколко нарязани фурми, канела, захар или мед, малко подсладена сметана.

ЕЛДА

Тази зърнена храна е подходяща и за работещите тежък физически труд. Богата е на

скорбяла и желязо и е със сравнително високо съдържание на магнезий. Съдържа и белтъчи-
ни, фосфор, йод и гликозида „рутин”, който спомага за поддържане здравината на
капилярите. Елдата действа благоприятно при високо кръвно налягане.

12. Приготвяне на каша от елда

Попарваме зърна от елда с вряла вода и оставяме да престои под „грейка” до
набъбване и омекване.
Готовата елдена каша подправяме с настърган лук, чесън, счукан риган и други
изсушени подправки.
Към елдата подхожда салата от кисело зеле, приготвена по следната рецепта: 1 част
кисело зеле смесваме с 1 част ситно нарязано прясно зеле и осолена кисела сметана.
Подходящ също така е и доматен сок.

13. Подсладена елдена каша

Готовата елдена каша поливаме с прясно мляко, подсладено с малко мед. Като
предястие сервираме пресни плодове, а към блюдото — компот или мляко.

14. Бирхар-бенерова каша (мюсли)

От вечерта накисваме 1-2 лъжици овесени ядки и 1 лъжица промити стафиди с 3-6
лъжици вода. Вместо стафиди можем да използваме каквито и да са сушени плодове, наря-
зани на ситно. Непосредствено преди закуската прибавяме 1 голяма ябълка, грубо
настъргана с кората, 1 лъжичка смлени орехи, 1 лъжичка лимонов сок, 1 лъжичка мед, 1
лъжичка сушено мляко, 1 лъжичка сушена сметана.
 7
7

Всичко смесваме добре и веднага сервираме.

Когато зреят други плодове, вместо ябълка можем да добавим друг плод в същото
количество — ябълката може да се замени със ситно настърган морков в комбинация със
стафиди или зърна грозде. През пролетта може да се използва нарязан и задушен без вода
гъст ревен. В този случай добавяме повече мед.
Тази каша е много хранителна като закуска. Към нея можем да сервираме още хляб
и мляко или чай.
15. Прясна пълнозърнеста закуска
5 лъжици овесени несварени ядки, 2 лъжици смлени орехи, 2 лъжици царевични
ядки, 2 лъжици пшеничени зародиши, 1 лъжица сушен и ситно нарязан плод, според
нуждата малко течен мед.
Смесваме всички продукти.
Като предястие сервираме сурови плодове, след ястието — мляко или чай.
16. Вкусна закуска или вечеря от зърнени храни
2 лъжици фини овесени ядки, 2 лъжици царевични ядки, 2 лъжици пшеничени
зародиши, 1-2 лъжици смляно ленено семе или мак, 2 лъжици смлени орехи, 1 лъжица
стафиди, 1 лъжица мляко.
Всичко размесваме добре в подходящ съд и веднага сервираме.
Преди това ястие сервираме пресни плодове или плодов сок.

17. Овесени ядки с ленено семе

4 лъжици овесени ядки, 2 лъжици току-що смляно ленено семе, 2 лъжици
пшеничени зародиши, 2 лъжици маково семе, 1 лъжица течен мед, 1/2 лъжичка какао, 1
лъжица стафиди, счукани орехи или фъстъци.
Съставките смесваме заедно, ядем бавно. Преди тази много добра и здравословна
закуска сервираме пресни плодове, а след нея малко мляко.
Вместо ядки можем да използваме и прясно смляно пълнозърнесто пшеничено
брашно.

18. Закуска на Колат

Накисваме през нощта 3 изравнени лъжици пълнозърнесто пшеничено зърно (най-
добре току-що смляно) и 1 лъжица ситно нарязан сушен плод в 9 лъжици вода. Сутринта
прибавяме 1 голяма, настъргана на едро ябълка, 1 лъжичка настъргани бадеми, 1 лъжичка
лимонов сок, 1 лъжичка мед и 1 лъжица суха сметана.
Вместо 3 лъжици пълнозърнесто пшеничено брашно можем да използваме 1 лъжица
ръжено пълнозърнесто брашно, 1 лъжица пшеничено пълнозърнесто брашно и 1 лъжица
ечемично пълнозърнесто брашно, накиснати в 9 лъжици вода.
 7
8

Двете деца на Атерхов (Армения) умират вследствие неправилно хранене и

отравяне с лекарства. Цели 18 години той учи медицина и установява причините за
тяхната смърт - неправилното хранене. Третото дете, което отглежда като абсолю-
тен суровоядец, се радва на съвършено здраве. Самият той чрез суровоядство се
излекува от редица болести.
Гражданската съвест на Атерхов му повелява до края на живота си с всички
сили да се бори за спасяване на човечеството от пагубното хранене с готвена храна.

Микробите не могат да инфектират здравия организъм и здравите клетки -

те инфектират само отслабналите организъм и клетки в резултат на употребата на
готвена и изкуствено преработена храна.
• СУРОВОЯДСТВОТО - СЪВЪРШЕНА ИМУННА СИСТЕМА
• ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПОРОК - ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ
БОЛЕСТИ
• РАКЪТ - РЕЗУЛТАТ ОТ ХРАНЕНЕТО С ГОТВЕНА ХРАНА
• РОДИТЕЛИТЕ, ХРАНЕЩИ ДЕЦАТА С ГОТВЕНА ХРАНА, ИЗВЪРШВАТ НАЙ-
ГОЛЯМОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СПРЯМО ТЯХ
• СУРОВОЯДСТВОТО УДЪЛЖАВА НЯКОЛКО ПЪТИ ЖИВОТА
• СУРОВОЯДСТВОТО - ОТСЛАБВАНЕ, СТОПЯВАНЕ НА МАСТНИТЕ КЛЕТКИ
• СУРОВОЯДСТВОТО - ПЪЛНО ПРОЧИСТВАНЕ НА ОРГАНИЗМА
• СУРОВОЯДСТВОТО - ПЪЛНО ОБНОВЯВАНЕ, ОЗДРАВЯВАНЕ И АКТИВИРАНЕ НА
ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ

СУРОВОЯДСТВОТО -
ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО, МЛАДОСТТА, КРАСОТАТА И
ДЪЛГОЛЕТИЕТО!