Professional Documents
Culture Documents
2 - Втора Книга Мойсеева
2 - Втора Книга Мойсеева
ИЗХОД
ГЛАВА 1.
1. Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им),
влязоха всеки с (цялата) своя челяд:
2. Рувим, Симеон, Левий и Иуда,
3. Исахар, Завулон и Вениамин,
4. Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5. А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф
пък беше вече в Египет.
6. И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;
7. а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха
извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.
8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,
9. и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от
нас;
10. да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи
война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще
излязат из (нашата) земя.
11. И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи.
И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч
Илиопол).
12. Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова
повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
13. И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят
14. и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска
работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
15. Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната
се казваше Шифра, а другата Фуа,
16. и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче,
убивайте го, ако е момиче, нека живее.
17. Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският
цар, и оставяха момчетата живи.
18. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте
момчетата живи?
19. Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са
здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.
20. Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се
усилваше.
21. И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.
22. Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у
евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
ГЛАВА 2.
ГЛАВА 3.
ГЛАВА 4.
ГЛАВА 5.
1. Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ,
Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
2. Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна
(синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
3. Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път
да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
4. Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми)
от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
5. И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от
работите му.
6. И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците,
като рече:
7. не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те
сами отиват да си събират плява;
8. а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да
намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия
Бог;
9. да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
10. Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа:
тъй казва фараонът; плява не ви давам;
11. идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се
намали.
12. И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
13. А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си
работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
14. Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които
бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното
число тухли, както правехте досега?
15. Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и
рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
16. на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите
роби. Онеправдават твоя народ!
17. Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да
принесем жертва Господу.
18. Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще
давате.
19. И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не
намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
20. И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и
чакаха,
21. и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите
на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
22. Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на
такава неволя, (и) защо ме изпрати?
23. защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана
по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
ГЛАВА 6.
ГЛАВА 7.
ГЛАВА 8.
1. И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя
народ, за да Ми извърши служба;
2. а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:
3. и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в
твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в
пещите ти, и в нощвите ти;
4. и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.
5. И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата
си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.
6. Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите
излязоха, та покриха Египетската земя.
7. Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по
Египетската земя.
8. Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа
да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да
принесе жертва Господу.
9. Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите
служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от
къщите ти, и да останат само в реката.
10. Той рече: утре, Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че
няма друг като Господа, нашия Бог;
11. и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите
ти, и от народа ти; само в реката ще останат.
12. Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите,
които Той бе напратил върху фараона.
13. И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и
по нивите (им);
14. и събраха ги на купища, и земята се осмърди.
15. Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не
послуша, както бе казал Господ.
16. Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и
удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в
къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата
Египетска земя.
17. Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и
се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по
цялата Египетска земя.
18. Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не
можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.
19. Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се
ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
20. И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето,
той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми
извърши служба (в пустинята);
21. ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите
служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на
египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;
22. и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи
мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя;
23. Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане
(на земята).
24. Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите
на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи.
25. Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя
жертва на (Господа) вашия Бог.
26. Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа,
нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва
пред очите им, не ще ли ни убият с камъни?
27. Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа,
нашия Бог, както ни каже (Господ).
28. И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа,
вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа).
29. Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и
песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му;
стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва
Господу.
30. Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа.
31. И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от
служителите му и от народа му; не остана нито една.
32. Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.
ГЛАВА 9.
1. И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на
евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
2. защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,
3. ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне,
върху осли, върху камили, върху волове и овци - страшен мор ще настане.
4. И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и
от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.
5. И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.
6. И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от
добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.
7. Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не
бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа.
8. И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и
нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му);
9. и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по
добитък в цяла Египетска земя.
10. Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и
гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.
11. И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи
имаше по влъхвите и по всички египтяни.
12. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал
Господ на Моисея.
13. И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй
говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
14. защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите
служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата
земя;
15. понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш
изтребен от земята:
16. но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде
възвестено Моето име по цяла земя.
17. Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, -
18. но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е
имало в Египет от деня на основанието му досега.
19. Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху
всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне
град, и ще измрат.
20. Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибраха бързо
слугите си и стадата си в къщите;
21. а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата
си на полето.
22. И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по
цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в
Египетската земя.
23. И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се
сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;
24. беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по
цялата Египетска земя, откак е заселена.
25. И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до
добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи
(градът).
26. Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.
27. И прати фараонът, та повика Моисея и Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ
е праведен, а аз и моят народ сме виновни.
28. Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и
огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.
29. Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на
небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш,
че земята е Господня;
30. но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.
31. Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше
завързал семе;
32. пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.
33. Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана
гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.
34. Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши,
и закоравя сърцето негово и на служителите му.
35. Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете
Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.
ГЛАВА 10.
1. Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и
сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби
2. и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите
личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.
3. Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на
евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми
извърши служба;
4. а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в
твоята (цяла) област.
5. Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат
у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички
дървета, които растат у вас по полето,
6. и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на
всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак
живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона.
7. Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия
люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет
загива?
8. И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете
служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?
9. Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и
воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).
10. (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но
защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!
11. Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И
ги изпъдиха от фараона.
12. Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека
нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките
дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.
13. И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя
източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър
довея скакалците.
14. Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна
в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има.
15. Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха
всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана
никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.
16. Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог,
и пред вас;
17. сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да
дигне от мене тая смърт.
18. (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.
19. И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна
скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата
Египетска страна.
20. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.
21. И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по
Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.
22. Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска
земя три дни наред:
23. един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата
на всички Израилеви синове беше видело.
24. Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа
(вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с
вас.
25. Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем
на Господа, нашия Бог.
26. Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние
ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем,
какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).
27. И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
28. И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в
който ден видиш лицето ми, ще умреш.
29. Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.
ГЛАВА 11.
1. И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след
това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.
2. Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната
си сребърни и златни вещи (и дрехи).
3. И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му
даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и)
служителите фараонови и пред (целия) народ.
4. И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,
5. и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона,
който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и
всичко първородно от добитъка;
6. и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто
няма вече да бъде;
7. а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито
против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между
израилтяни.
8. Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще
рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И
излезе (Моисей) от фараона с гняв.
9. И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби
и) Моите чудеса в Египетската земя.
10. Моисей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ
ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.
ГЛАВА 12.
ГЛАВА 13.
ГЛАВА 14.
ГЛАВА 15.
ГЛАВА 16.
ГЛАВА 17.
ГЛАВА 18.
ГЛАВА 19.
1. В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в
самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
2. И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на
стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
3. А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината,
думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:
4. вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и
ви доведох при Себе Си;
5. и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ
измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,
6. и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще
кажеш на Израилевите синове.
7. И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му
заповяда Господ.
8. И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще
изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.
9. Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе
народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите
на народа.
10. И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре;
нека изперат дрехите си,
11. и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай
планина пред очите на целия народ;
12. и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на
планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината,
ще бъде предаден на смърт;
13. ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го
застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири
тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.
14. Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха
дрехите си.
15. И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.
16. На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината
(Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана,
затрепери.
17. И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на
планината.
18. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се
издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;
19. и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му
отговаряше с глас.
20. И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея
навръх планината, и Моисей се качи.
21. И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа
да Го видят, за да не паднат мнозина от тях;
22. а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе
си, за да ги не порази Господ.
23. Тогава Моисей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина,
понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети.
24. И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и
народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ).
25. И слезе Моисей при народа и му разказа.
ГЛАВА 20.
1. Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
2. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на
робството;
3. да нямаш други богове, освен Мене.
4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу
на земята, и що е във водата под земята;
5. не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител,
Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
6. и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите
заповеди.
7. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави
ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
8. Помни съботния ден, за да го светиш;
9. шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
10. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа
ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни
оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в
жилищата ти;
11. защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на
земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
13. Не убивай.
14. Не прелюбодействувай.
15. Не кради.
16. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
17. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито
нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв
негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.
18. Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината,
която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.
19. И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас
Бог, за да не умрем.
20. И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за
да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.
21. И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.
22. И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите
синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;
23. не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:
24. направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си
жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си,
ще дойда при тебе и ще те благословя.
25. Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом
туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.
26. И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него
твоята голота.
ГЛАВА 21.
ГЛАВА 22.
1. Ако някой открадне вол или овца и я заколи, или продаде, да заплати пет вола за
вол и четири овци за овца.
2. Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не
иска кръвнина;
3. но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да
заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е
откраднал;
4. ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или
осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.
5. Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива
(според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да
обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
6. Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или
нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.
7. Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати
от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;
8. ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и
се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.
9. За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която
някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото
осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
10. Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг
някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го
види някой, -
11. нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил
ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;
12. ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;
13. ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за
разкъсаното той не плаща.
14. Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е
бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;
15. ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с
пари, то отива срещу тоя наем.
16. Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да й даде вено (и да я
вземе) за жена;
17. ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата)
толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.
18. Врачка да се не оставя жива.
19. Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
20. Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.
21. Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в
Египетската земя.
22. Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;
23. ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,
24. и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици,
и децата ви - сираци.
25. Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му
налагай лихва.
26. Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,
27. защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той?
И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
28. Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.
29. Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си;
давай Ми първородния от синовете си;
30. също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при
майка си, а на осмия ден ги давай Мене.
31. И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на
псетата го хвърляйте.
ГЛАВА 23.
ГЛАВА 24.
1. И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет
Израилеви стареи, и поклонете се (Господу) отдалеч;
2. нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да
не възлиза с него.
3. Моисей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И
целият народ отговори в един глас, и рече: всичко, каквото е казал Господ, ще
сторим (и ще сме послушни).
4. Тогава Моисей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна
под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви
колена;
5. и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци
за мирна жертва Господу (Богу).
6. Моисей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси
жертвеника;
7. и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха: всичко,
каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни.
8. И взе Моисей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който
Господ сключи с вас според всички тия думи.
9. После възлезе Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи,
10. и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като
изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.
11. И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха
(мястото на) Бога, и ядоха и пиха.
12. И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам
каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
13. И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,
14. а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с
вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
15. Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,
16. и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на
седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
17. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове
като огън, който изпояжда.
18. Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината
четирийсет дена и четирийсет нощи.
ГЛАВА 25.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:
2. кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава
от сърце, вземайте принос за Мене.
3. Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,
4. вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,
5. овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,
6. елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,
7. камък оникс и камъни за украшение на ефода * и нагръдника.
8. И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.
9. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на
всичките й съдове - така да направите.
10. Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и
половина и висок лакът и половина;
11. и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около
него златен (вит) венец;
12. и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли:
две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.
13. Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;
14. и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях
ковчегът;
15. върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.
16. А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.
17. Направи също и очистилище * от чисто злато: дълго два лакти и половина, и
широко - лакът и половина;
18. и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на
очистилището;
19. направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край;
направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;
20. и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си
очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат
към очистилището.
21. И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще
ти дам;
22. там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на
откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам
чрез тебе на Израилевите синове.
23. И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и
половина висока,
24. и обкови я с чисто злато, а наоколо й направи златен (вит) венец;
25. наоколо й направи страни'ци колкото една длан, и на страни'ците й направи
златен венец наоколо;
26. и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при
четирите й крака;
27. при страни'ците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи
с тях трапезата;
28. а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се
носи трапезата;
29. направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях
възлияние; направи ги от чисто злато;
30. и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.
31. И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован;
стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат
от него;
32. от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника
и три вейки от другата му страна;
33. три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка,
и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на
всички шест вейки, които излизат от светилника;
34. а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с
ябълчици и цветя;
35. у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под
двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две
вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);
36. ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован
цял-целеничък от чисто злато.
37. И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде
му;
38. и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;
39. от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.
40. Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.
* Горна къса одежда.
* Златна дъска върху похлупака на ковчега.
ГЛАВА 26.
ГЛАВА 27.
1. И направи жертвеник от дърво ситим - дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е
четвероъгълен, и висок три лакти.
2. И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го
обкови с мед.
3. Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и
вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.
4. Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите й ъгли,
направи четири медни гривни;
5. и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.
6. И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;
7. и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на
жертвеника, кога се носи.
8. Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да
(го) направят.
9. Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат
от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;
10. стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на
стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.
11. Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете
за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете
и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.
12. А по широчината на двора от западна страна да има завеси дълги петдесет лакти;
стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.
13. По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дълги
петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).
14. От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да
бъдат три, и подножките им - три;
15. и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях
да бъдат три, и подножките им - три.
16. А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя,
пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да
бъдат четири, и подножките им - четири.
17. Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби;
кукичките им да са сребърни, а подножките им - медни.
18. Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде - петдесет, а
височината - пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на
стълбовете - медни.
19. Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни
колове, и всички дворни колове да са от мед.
20. И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от
маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;
21. в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението,
ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да
бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.
ГЛАВА 28.
1. И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за
да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и
Итамара, Ааронови синове.
2. И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.
3. И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и
разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде
свещеник.
4. Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод *, горна риза, реснат
хитон *, кидар * и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на
синовете му, за да Ми свещенствуват.
5. Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,
6. и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден
висон изкусна работа;
7. той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.
8. И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от
(чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.
9. И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:
10. шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия
камък, по реда на рождението им;
11. с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на
Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;
12. и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на
Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за
спомен.
13. И направи гнезденцата от (чисто) злато;
14. и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и
прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).
15. Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както
ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го
направи;
16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;
17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд -
това е първи ред;
18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19. трети ред: опал, ахат и аметист;
20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни
гнезденца.
21. Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на
Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението
им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на
дванайсетте колена.
22. На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;
23. и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици
за двата края на нагръдника;
24. закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на
нагръдника,
25. а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към
нарамниците на ефода откъм лицето му;
26. направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата други края на нагръдника
откъм оная страна, която е отвътре ефода;
27. направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода
отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;
28. и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя
вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.
29. И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на
сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури
върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури
двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)
30. На съдийския нагръдник положи "урим" и "тумим", и те ще бъдат на Аароновото
сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на
сърцето си "съда" на Израилевите синове пред лицето Господне.
31. И направи горната риза за ефода цяла синя;
32. в средата й отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора й трябва да има
тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;
33. по полите й направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден
висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между
тях:
34. златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната
риза;
35. нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в
светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.
36. И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на
печат: "Светиня Господня",
37. и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;
38. тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на
приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят;
тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.
39. Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;
40. направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата
им направи, за слава и красота,
41. и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни
ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.
42. И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до
пищелите,
43. и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или
пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях
и да не умрат. Това (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.
* Горна къса дреха.
* Долна дълга дреха.
* Украшение за глава.
ГЛАВА 29.
ГЛАВА 30.
ГЛАВА 31.
ГЛАВА 32.
ГЛАВА 33.
ГЛАВА 34.
1. И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез
при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху
първите плочи, които ти строши;
2. и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там,
навръх планината;
3. ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори
добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина.
4. Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и
възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни
плочи.
5. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на
Иехова.
6. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и
милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний,
7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина,
престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва
децата и децата на децата до трета и четвърта рода.
8. Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу),
9. и каза: ако съм придобил благоволение в очите Ти, Господи, нека дойде Господ
между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и
направи нас Твое наследие.
10. Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще
направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види
целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде
онова, което Аз ще сторя за тебе;
11. пази това, що ти заповядвам сега: ето, Аз изпъждам от лицето ти аморейци,
хананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци;
12. внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не
станат те примка посред вас.
13. Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и
изваянията на боговете им в огън изгорете),
14. защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже
името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец.
15. Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир
боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш
от жертвите им;
16. и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени
на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да
вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им.
17. Не си прави излеяни богове.
18. Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал,
безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от
Египет.
19. Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от
говеда и овци, що разтваря утроба.
20. А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го;
всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни
ръце.
21. Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и
жетва.
22. Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната
жетва и празника на беритбата в края на годината;
23. три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова,
Господа Бога Израилев,
24. защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой
няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти
на година.
25. Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да
не пренощува до сутринта.
26. Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари
яре в майчиното му мляко.
27. Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам
завет с тебе и с Израиля.
28. И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде
хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте
заповеди.
29. Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на
откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари,
понеже Бог бе говорил с него.
30. Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те
се бояха да се приближат до него.
31. Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа,
и Моисей говори с тях.
32. След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде
всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина.
33. И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.
34. А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше
покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове
всичко, що бе заповядано (нему от Господа).
35. И видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше
покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.
ГЛАВА 35.
1. И събра Моисей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда
Господ да правите:
2. шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка
Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт;
3. в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.)
4. Каза още Моисей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ:
5. направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека
принесе принос Господу, злато, сребро, мед,
6. синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина,
7. овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,
8. и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило,
9. камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника.
10. И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал
Господ:
11. скинията, нейните платнища и горното й покривало, кукичките и дъските й,
върлините й, стълбовете й и подножките й,
12. ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на
двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей),
13. трапезата и върлините й и всичките й принадлежности, и хлябовете на
предложението,
14. и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и
светилния елей,
15. и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и
завесата при входа на скинията,
16. жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му
принадлежности, умивалника и подножките му,
17. завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход,
18. коловете на скинията и коловете на двора и въжата им,
19. служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона
и одеждите на синовете му за свещенодействие.
20. Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея.
21. И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът
разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за
всички при нея служби и за (всички) свещени одежди;
22. и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше,
принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който
само искаше да принесе злато Господу;
23. и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени
овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги;
24. и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки,
който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията;
25. и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена
и червена прежда и висон;
26. и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха
козина;
27. а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника,
28. също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно
кадило;
29. и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят
за всяко нещо, което Господ чрез Моисея заповяда да се направи, принасяха
доброволен дар Господу.
30. И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син
на Урия, Оров син, от Иудино коляно,
31. и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство,
32. да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед,
33. и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени
изделия;
34. па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново
коляно, способност да учат други;
35. Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на
резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на
тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.
ГЛАВА 36.
ГЛАВА 37.
ГЛАВА 38.
1. И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти
широк, четириъгълен, и три лакти висок;
2. и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го
обкова с мед.
3. И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и
въгленици; всичките му принадлежности направи от мед.
4. И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до
половината му;
5. и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират
върлините.
6. И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед,
7. и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях;
направи го от дъски, празен отвътре.
8. И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които
красяха входа на скинията на събранието.
9. Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден
висон, сто лакти дълги;
10. стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на
стълбовете и скобите им бяха от сребро.
11. И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше
двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от
сребро.
12. И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше
десет, и подножки - десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.
13. И от предната страна към изток завесите бяха петдесет лакти.
14. За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за
тях имаше три, и подножки - три.
15. И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет
лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.
16. Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,
17. а подножките на стълбовете - от мед; кукичките на стълбовете и скобите им - от
сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха
съединени със сребърни връзки.
18. А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена
вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както
и завесите на двора;
19. и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки - четири; кукичките им бяха
сребърни, а върховете им - обковани със сребро, и скобите им сребърни.
20. Всички колове около скинията и двора бяха медни.
21. Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по
заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.
22. А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син
Оров, от Иудино коляно,
23. и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и
везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.
24. Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището,
злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли,
свещени сикли;
25. а среброто от преброените лица на обществото беше сто таланта и хиляда
седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:
26. по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго,
който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три
хиляди и петстотин и петдесет души.
27. Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и
подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка;
28. а от хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той направи кукички за
стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби.
29. А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин
сикли;
30. от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на
свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на
жертвеника,
31. и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните
врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.
ГЛАВА 39.
ГЛАВА 40.