Professional Documents
Culture Documents
Boyinra Knigi
Boyinra Knigi
Трябва освен това да подчертая, че във всичките ми книги следва да се прави вина-
ги разграничение между два коренно отличаващи се помежду си комплекса от съобще-
ния: – към първия се отнася онова, което ми се е разкрило като достъпен за всички опит,
макар обхватът и дълбочината на възможния опит да зависят винаги от индивидуалните
качества, – а към другия спадат съобщенията относно опит, придобит по особен, достъ-
пен единствено за мене път, доколкото такива сведения е възможно и необходимо да бъ-
дат давани.
1
BÔ YIN RÂ е духовното име на писателя и художника Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876–1943). Настоящата
брошура (ИК “Ирис-95”, С., 2002) е издадена за първи път в оригинал под заглавието Über meine Schriften в 1930 г.
1
В книгите си говоря само за неща, които съм преживял от собствен опит.
Тъкмо затова се налагаше понякога да свидетелствам и за вида и характера на тези
свои преживявания.
Ала както в трудовете, да речем, на един ботаник на първо място естествено стоят
не личните преживявания на изследователя по местата, които са му предоставили изуча-
вания материал, а обогатяването на съответния клон от науката, така и аз бих желал
всичко свързано с индивидуални, недостъпни за всекиго преживявания в моите книги да
бъде разглеждано само като допълнително пояснение и държа читателите ми да усвоят
онова, което е насочено към укрепване на способността им да придобият собствен опит
в най-съкровеното лоно на човешкото битие.
Онова, което на мнозина в наши дни изглежда “остаряло” и “отживяло времето си”,
е все още едва в началото на своето реално духовно проявление и ако сегашното поко-
ление възприема древното наследство като “несъответстващо” вече на днешното време,
то има право само дотолкова, доколкото му липсва мерило за висотата и дълбочината на
скритата истина, която би могло да открие в традиционните си религиозни символи, ако
вярващите не настояваха да се вярва на думите там, където всяка “дума” може да бъде
“разбрана” само като символ. . .
2
Без съмнение свидетелствата в моите книги са предназначени на първо място за
хора, които са се опитвали напразно да постигнат истинска връзка с Бога в унаследените
религиозни форми и които все пак чувстват в себе си потребността да приведат живота
си в съзвучие със смътно предугажданата, вечна основа на Живота.
Освен това същите послания от сферите на опита във вечната Действителност имат
за цел да стигнат и до хората, които, макар и верни на древните, достолепни форми на
религиозната традиция, така и не могат да успокоят терзанията на съвестта си, тъй като
конвенционалната обвързаност с думите им пречи да освободят вечните сили на душата
си, които първоначално е трябвало да бъдат пробудени и освободени чрез приемането на
верските символи.
Той ще намери достатъчно думи, които да вдъхнат нов живот на волята му за вяра,
а в случаите, когато само в борба с тежки съмнения се е домогвал до някаква вяра, тъкмо
предлаганите от мен съобщения ще му помогнат отново да постигне вътрешна сигур-
ност.
Но дори там, където липсва вече готовност да се окаже доверие на едно или друго
религиозно ръководство, някои помръкнали дотогава учения от старото религиозно нас-
ледство ще започнат да просветват, за да намерят път към душите и без да са обвързани
с определено земно изповедание.
3
Възвестяваното от мен стои отвъд вяра и неверие!
Всяка религиозна форма има своите апологети и всяка апология има своите про-
тивници.
Нека читателят на моите книги прецени доколко онова, което имам да му кажа, се
вмества в неговия “светоглед”, но нека не пристъпва към написаното от мен с погрешно-
то убеждение, че служа на някаква религиозна форма или на нейните противници.
4
Важното е да почувства духовната Действителност, означавана чрез избраните от
мен наименования.
Радвам се наистина, когато виждам вече как покълват немалко семена, но тази ра-
дост се проявява в мен само като съпреживяване на духовни процеси, на които ми бе да-
дено да служа тук, на земята.
В този думи долавям обет за вярност, какъвто нито очаквам, нито мога да одобря,
понеже всеки, който действително е разбрал какво има за цел да му даде възвестяваното
от мен, знае, че трябва да остане верен единствено на себе си, за да бъде занапред пред-
пазен от всяка заблуда и да намери сигурно убежище в своя жив Бог.
5
Аз не съм “пророк”, който има нужда от “вярващи”, нито поборник, който си търси
“последователи”, – а само посредник на духовни прозрения във вечната Родина на човека.
Ако някой е готов да се довери на моето водачество, него аз ще поведа не към мен,
а по пътя към собствената му най-съкровена, вечна Основа на Живота, която изживявам
по всяко време от собствен опит, защото съм осъзнал самия себе си в нея.
6
BÔ YIN RÂ – УЧИТЕЛ ОТ НАШЕТО ВРЕМЕ
Кой е Bô Yin Râ? Зад трите срички стои съвсем незагадъчната фигура на родения през 1876
г. и починал през 1943 г. германски художник и Учител на мъдрост Йозеф Антон Шнайдерфранкен.
Ориенталски звучащото наименование не е псевдоним, а “духовно” име, което авторът е полу-
чил пълното право да носи след едно автентично посвещение. Той не съчинява, а само предава и
оформя онази винаги актуална мъдрост “по чина Мелхиседеков” (Бит. 14:18), която може да по-
сочи пътя към божествената Прасветлина. Тя се опитва да осветли от различни гледни точки на
съвременния човек структурата на същинската извечна Действителност (с други думи, истината
на божественото Прабитие), до която авторът сам е имал достъп и която е познавал от собствен
опит. Лишените от догматичност книги на Bô Yin Râ са “религия сами по себе си” и не влизат в
никакво противоречие с вечната, съкровена същност на християнството – напротив, те за първи
път правят по един поразително убедителен начин разбираема появата на Йехошуа (Иисус). И за
живота на всекидневието те ни предлагат реална смелост и помощ, за да намерим, въпреки всич-
ки трудности, собствения си път към живото Битие.
7
вал приживе. Доколкото ни е известно, българският език е първият и засега единственият, на
който е преведено и издадено цялостното творчество на Bô Yin Râ.
Като мнозина свои колеги художници Bô Yin Râ е изучавал техниката на живописта в из-
вестни институти – “Щедел” във Франкфурт, в академията “Жулиан” в Париж, както и във Виена
и Мюнхен. Пътуванията в Швеция, Италия и Гърция му дават подтик и мотиви за неговото
творчество. В тематично и стилово отношение то не е напълно изолирано от нашето време –
някои от ранните му пейзажи напомнят за неговия учител Ханс Тòма, докато най-характерните
творби от по-късния период показват несъмнено сродство с тенденциите на едно модерно изкус-
тво, стремящо се да надхвърли границите на земнопредметното. Въпреки тези формални сходст-
ва има една съществена разлика. Неговите “непредметни” картини не са плод на борба с матери-
ята и със земната реалност; те не са по никой начин абстрактни, а представляват могъщо въз-
действащи изразни форми на една висша Действителност. Свръхсетивното е било винаги при-
състваща реалност във вътрешното преживяване на Bô Yin Râ – като художник той е изпълнявал
същата мисия, каквато и като писател.
Художествените произведения на Bô Yin Râ, които са не по-малко значителни от словес-
ното му творчество, са не само оптичен израз на онова, за което се говори в Учението му, тоест
познание и мъдрост в художествен образ, а и естествено допълнение на това мирозрение чрез
изразни форми, предназначени за съпреживяващото око, които предават съдържание неизразимо
или почти неизразимо с думи.
Изкуствоведът, писателят, преводачът и графикът професор Рудолф Шот (1891–1997), кой-
то е автор и на книгите “Bô Yin Râ. Живот и дело” и “Художникът Bô Yin Râ” (№№ 51 и 52 от
приложения накрая списък) пише:
«Книгите на Bô Yin Râ трябва да се причислят към онази особена категория, в която обик-
новено се включват така наречените свещени писания на всички времена и народи. Единствено
неговото Учение обаче има предимството, че не е било подложено на никаква историческа ре-
дакция от други лица, които чрез преиначавания и пропуски, чрез добавки и преводи, чрез про-
мени и подмени действат като разяждаща киселина върху първоначалната изразна форма.
Напътствените слова на Bô Yin Râ представляват възможният – всъщност дори единствено
възможният – днес за човека, изчерпателен и надежден израз на онова, което винаги е било на-
ричано Откровение и по отношение на което съществува един вид мълчаливо и предубедено
съгласие, че то принадлежи само на миналото и с него отдавна вече е свършено. Днес обаче се
натъкваме на цял легион представящи се за пророчески книги, които предявяват подобна пре-
тенция, като голяма част от тях търсят открита или прикрита връзка с науката. Без да искаме да
изказваме тук преценка за тази литература, нека все пак подчертаем, че търсенето на връзка с
науката показва в какви коловози се движат подобни писания. С това не казваме нищо против
науката, която естествено се смята с право засегната от това неприятно за нея съседство. Все пак
неизбежната изключителност на всяко истинско Откровение се състои тъкмо в това, че всеки
документ на вдъхновената Премъдрост Божия трябва безусловно да остане извън чисто умозри-
телните опити и начинания на познанието и изследването, спекулирането и философстването,
носещо в много случаи името теология или теософия. Всички подобни документи черпят – или
претендират, че черпят – от източник, който нито подхранва обичайните гносеологични методи,
нито може да бъде произволно използван за целите на подобни спекулации. Това е така, защото
в истинската – а и в голяма част от мнимата – литература на Откровението се изтъква безуслов-
ната сигурност, истинност и действителност на изложеното, тоест онази сигурност на познание-
то, която се покрива с тайнствената дума “вяра” – дума, означаваща не “приемане на доверие”, а
упование в дълбоко преживяното познание, така че тя се превръща във вричане, в обет за непок-
латима вярност към пътя до осъзнатата цел. Това, разбира се, няма нищо общо с научното тър-
сене и мнимото намиране.
8
Само в забулена форма е можело винаги да се говори за онова същинско познание, което би
трябвало да бъде във фокуса на човешкото преживяване. Привидните различия в словесните
символи се сливат в един-единствен смисъл, когато започнем да предусещаме какво остава веч-
но забулено и несъобщимо във всяко Откровение и разкриване. През различни времена то е било
наричано “дао”, “царство небесно”, “синовност Божия”, “себепознание”. Bô Yin Râ говори с не-
надмината яснота за “раждането на живия Бог в Аза”. Това е основната тема в неговите книги. В
тях обаче не се проповядва никъде морал, защото става въпрос за нещо много по-дълбоко. Може
би е уместно да споменем още, че към тази централна тема се присъединяват две странични, а
именно темата за човешката душа и темата за спасителите, мостостроителите и душепастирите
на падналия и очакващия своето спасение земночовешки род.
Ако седемте букви и трите срички на неговото име ни действат отначало смущаващо, нека
поне се опитаме да ги приемем на първо време като печат на онова, което той е, докато опитът
ни по прокарания от него и подобните нему път към Вечността не укрепят упованието ни във
всичко казано от него, а с това и в името, което той носи.
Учението, което Bô Yin Râ на свой ред ни предлага, както навремето Лао Дзъ или Иисус,
има предвид нещо принципно друго, което не се заучава, а трябва да се преживее по съвършено
различен и нов начин във всеки индивидуален случай, тоест нещо в крайна сметка неизразимо с
думи. Макар човешката реч да е използвана тук, както е била използвана във всички времена и
от великите Учители, тя може само да очертае, да огради, да загатне за преживяването, да ни
позволи да го предусетим. Така, както венецът на кратера само очертава същността, бездната,
вакуума, могъществото на вулкана и просто поставя външни граници на единствено съществе-
ното, намиращо се в неговия център.
Казаното дотук е достатъчно, за да разбере читателят какво може да намери у Bô Yin Râ и
какво не. Той ще намери това, което единствено си струва да бъде намерено. Няма да намери
онова, без което во веки може да мине.
Учението на Bô Yin Râ е ефикасен лек срещу “екзистенциалисткия” нихилизъм, на който
много души трудно устояват днес. То сочи крайния триумф на безстрашието, на Любовта и на
творчеството над неотвратимата наглед разруха, която носят силите на Антидуха.»
В послеписа към своята книга Писма до едного и мнозина Bô Yin Râ дава следните поясне-
ния за духовното си име:
«В една брошура на издателството, излязла преди доста време, дадох следните по смисъл ра-
зяснения във връзка с трите срички „Bô Yin Râ “: — че тук не става въпрос за три „думи“, чието
„значение“ би могло да разкрие някаква тайна, макар като срички те да отговарят на определени
корени от древни езици, и че тези седем букви образуват „името“, еквивалентно на моето субс-
танциално прадуховно Битие, защото техните звукови и графични стойности отговарят на веч-
ната ми духовна същност така, както определена, означена с букви, група от ноти отговаря на
даден акорд. (Буквата „Y“ в „Yin“ следва да се изговаря като немския звук „Ü“2, сроден със ста-
ровисоконемското „Win“, и не може да бъде заместена с „J“3. Ударенията над „o“ и „a“ са знаци
за удължение.)»
В някои от първоначално излезлите преводи името на автора бе транскрибирано като „Бо
Йин Ра“ или „Бо Юин Ра“, но и двете форми противоречат на цитираните указания за неговия
правилен изговор. (Българският звук, означен с буквата „ю“, е сложен и представлява всъщност
еквивалент на дифтонга „йу“).
2
Или като френския звук „U“. (Б. пр.)
3
Т. е. не може да се замести и с българското „Й“, както нерядко се прави. В настоящата дигитална публикация тази
неточна транскрипция е употребена заради подреждането по азбучен ред на авторите. (Б. пр.)
9
Духовното име на автора се изписва вече само в неговия оригинален вид, още повече че гра-
фичната му стойност, както се вижда и от приведения по-горе откъс, също има своето значение.
При преводите на български от Борис Стоянов се прави опит да се запази малко необичайна-
та пунктуация на оригинала.
КНИГИ ОТ И ЗА BÔ YIN RÂ
№ ЗАГЛАВИЕ СТР. КОРИЧНА ЦЕНА
по ред ЛВ.
10
41. Разни 164 4.20
42. Събрано І том 212 5.10
43. Събрано ІІ том 232 5.10
44. Максими (подшита, твърда корица) 256 6.80
45. За моите книги (брош.) 20 1.00
46. Защо нося това име (брош.) 16 1.00
47. Моето отн. към Bô Yin Râ (брош., А. Кобер-Щеелин) 24 1.00
48. Защо Bô Yin Râ ? (брош., А. Кобер-Щеелин) 40 1.00
49. Странстване из световете (О. Лийнерт) 60 4.20
50. Прабитие – Прасветлина – Праслово (В. Настали) 92 3.80
51. Художникът Bô Yin Râ (Рудолф Шот) – лукс. издание
с 44 цветни и 10 черно-бели снимки и репродукции 236 19.50
52. Bô Yin Râ – живот и дело (Рудолф Шот) – с 15 снимки 196 4.80
София, 10.02.2005 г.
Издателство ИРИС-95
Борис Стоянов
тел. (02) 929-5822, 089-845-7490
iris95@e-card.bg
11