Увод в историята на европейския театър

1. Лопе де Вега (1562-1625) - един от първите доказани гении, развива се много

бързо, още дванайсетгодишен започва да пише пиеси, да разсъжадава като
мъдрец, чете Бокачо и се опитва да пише комедии. Написва 4, но не са
запазени. Успял е много бързо да усвои модела на античната драма.
Мобилизиран е, защото португалия обявява война на Испания. Когато се
върща, официално избира пътя на професионален драматург на испанските
трупи. Майка му е с потелко и в крайна сметка, той остава беден благородник.
Написва общо 1500-1800 пиеси (Изобретателната влюбена, Фуентеовехуна,
Кучето на градинаря-задължително). Пишел ги е за 2 или за 4 дни. Обичан е
много от актьорските трупи, защото ги е правил за съответните трупи,
преповтарял е сюжети, като ги е прекомбинирал. Бързо добива слава и се
налага на сцената. Съхранените му до днес около 500 пиеси са били
първоначалните ръкописи, който е съхранявал в един сандък. Работил е най-
общо в две основни посоки на комедията - на действието (изобретателен сюжет
и случки, типичен любовен сюжет, целта е да се оженят влюбените и да настъпи
хармония) и на фантазията (същата цел, но с повече фантастични елементи).
Писал е и героически драми (Звездата на Севиля, Фуентеовехуна). Комедия на
нравите (Робиня на господаря си), комедии с авантюристични сюжети (Учител
по танци, Нощ в Толедо), комедии на плаща и шпагата (Мадридски води,
Валенсианската вдовица, Изобретателната влюбена) и смесени комедии - те го
открояват, защото кръстосва образи и сюжети (Кучето на градинаря/El perro del
hortelano). При Лопе де Вега, любовта прави човека благороден (основен
принцип). “Поезията се ражда от всеки голям ентусиазъм, а най-големият в
живота е любовта”. Той още приживе се превръща в монополист на испанския
театър. Съвременници: Гилен де Кастро, Аларкон - комедиограф, Тирсо де
Молина (Дон Хил със зелените гащи), Калдерон де ла Барка (La vida es sueño).
Преход от Ренесанса към Барока (от Лопе до Калдерон).

2. Гилен де Кастро (1569-1631)- пиеси с религиозно съдържание, създава си име

приживе след Лопе де Вега, пише две важни пиеси (Ранните години на Сид,
Подвизите на Сид). Заимства персонажът на Мио Сид от романсите и легендите
за този фолклорен персонаж и творзеството му става основа за последващо
написаната пиеса “Сид”.

3. Аларкон (1580-1639) - последен ренесансов драматург, истински ареистократ,

получава юридическо образование и става адвокат, но започва и да пише
пиеси, първоначално за себе си, после и ги предлага на актьорски трупи. Пише
във всякакви жанрове, но най-успешен е в комедиите (Съмнителната истина -
не е задължителна, но силно препоръчителна). Откъсва изцяло испанската
комедия от фолклорните мотиви и създава истинска интелектуална драма, чете
философи. Слави се като ,айстор на диалога и на действиетго, защото ги
прокарва дори в най-интелектуалните драми. Въвежда типизирания характер на
персонажа и по този начин се преминава от Ренесанс към Барок.

4. Тирсо де Молина (1583-1648) - повлиян от Лопе де Вега - “Ръководство за

писане на комедии”, първата му пиеса е “Срамежливецът в двореца”, която
започва с двама зрители, които коментират текста на Лопе де Вега, слави се с
това, че нарушава установените правила и смесва комичното с трагичното
(типично за испанските произведения заради националната им история), В
комедията си е конкретен и отразява стриктно съвремието си (началото на 17-и
век, например актуалните проблеми с опит да се премина в по-висока соц.
Прослойка, засяга кариеризма, пресметливостта, манипулацията).
 Приятелството, любовта и човешките връзки при него се използват с някаква
скрита цел (Дон Хил в зелените гащи). В тази негова популярна комедия се
използва травестията (преобличането в дрехи на другия пол, персонажът играя
роля). Друга голяма тема, която той засяга, е тази за човешките отношения като
битка. (Севилският прелъстител, една от първите худ. преработки за дон Хуан
Тенорио).

A. Англия през късния Ренесанс (1550-1620)

1. Уилям Шекспир (1564-1616): предшественици - Робърт Грийн, Кристофър

Марлоу, Джон Лили, Томас Кид; биография - роден е в Страдфорд на Ейвън,
баща му Джон Шекспир се е занимавал с търговия на ръкавици на
аристократите, самият Уилям има три деца - Сузана, Джудит и Хамнет-
близнаци. Хамнет умира на 11 годинки. Шекспир изчезва 1585 и след този
период няма сведения за него. През 1592 Джон Грийн пише писмо за
неблагодарността на актьора, като чрез игра на думи, споменава името на
Шекспир с лошо. Това е доказателство, че дори се след изчезването му, той
продължава да присъства на английската сцена. Той започва да пише поеми,
защото през пиесите се е представяла трупата, а не драматургът. Творчество -
36(39) пиеси, 2 поеми и няколко стихотворения, жанрове - хроники, комедии,
трагедии и трагикомедии (романси). Трупата му се е казвала “Трупата на лорд
Шамбелана”, основана 1594, заимствано от Чембърлейн, който е бил
импресарио на кралския двор, Шекспир се оказва много добър мениджър,
много добре управлява трупата, а Джон Хеминг и Хенри Конал са водещите
актьори на трупата, самият Шекспир е играел второстепенни роли. В този
период Шекспир започва да просперира, купува си къща, 1598 година решава
вместо да плащат наеми, да построят/купят театър Глобус. Франсис Меръс
прави каталог на английските писатели, където всички присъстват с по една
творба, а Шекспир с 12!!! Трупата му се преименува на “Трупата на краля”, през
1608 си купуват още една сграда, която служи като частен театър за
аристокрацията, за да си купи тя абонаментна ложа. Хел и Холиншет са
авторите на исторически истории (хроники), било е популярно сред
аристокрацията да се четат вечрено време техни истории. Когато театърът
става най-разпространената медия, тези истории се драматизират. Първият
текст на Шекспир е именно таква хроника - “Хенри 6-и”. Основна тема е
накърнената чест, която трябва да бъде възстановена, като и всичко се решава
чрез физическа разправа. Героите са решителни, мощни, действени персонажи,
които не размишляват и не се колебаят, а действат.

2. Задължително: “Ричард 3-и”. В тази хроника Шекспир се отнася с внимание

към известния злодей Ричард 3-и и си личи, че изгражда персонажът след
проучване. Представя гърбавия крал като умен, разсъдлив и жертва на
несправедливост. Персонажът му е представен като ощетен от природата, но с
трезв ум, което подхранва надеждата му да се възкачи на престола.
Тактическото му мислене е много добре развито за сметка на физическия му
недъг. Той побеждава с коварство, а не с физическо надмощие. “По коварство
аз ще надмина Макиавели” - Макиавели е човекът, който пише настолната
книга, по която се възпитават кралете. Там е развита идеята, че целта
оправдава средствата. Шекспир използва монолози, който предшестват
действието и това държи публиката нащрек и я прави съучастник.

3. Комедии на Шекспир: Трупите по това време играят традиционната

ренесансова комедия, която възражда модела на елинистичната комедия.
 Класичерският сюжет за двамата влюбени и техните помагачи и врагове.
Шекспир пише първо “Комедия от грешки”, като задълбава сюжета на Плавт,
чиято пиеса е по-стегната и изчистена. В “Укротяване на опърничавата”
Шекспир доказва, че и в комедиите си го бива. Отново заимства сюжет, но го
допълва с още една любовна двойка, при която всичко върви по вода, докато
при централната двойка, нещата не вървят добре (Катерина казва: “не мога
повече, трябва да измисля затапки” - щрих от фарса). Накрая се оказва, че
щастливата любов не е толкова щастлива, а нещастната е истинката.
Следващата му комедия “Двамата веронци” е важна крачка от традиционните
комедии към по-авторски текстове. Вкарва приома, че когато проблемът е
нерешим в обществото, той става решим сред природата. Също и травестията е
вплетена в сюжета. “Напразните усилия на любовта” - 4 любовни двойки, това е
комедията, в която за първи път се явява смъртта и има монолог за това как
животът трябва да е смислен, около който се върти дълбочината на комедията,
въпреки че е често изрязван. “Сън в лятна нощ” е комедията, в която отново
има 4 двойки - една божествена, една кралска и две земни обикновени двойки,
но този път двама мъже са влюбени в едно момиче и отново стават жертва на
объркване. В комедията “Дванайсета нощ”, която е последната от този период
комедия, слугите правят номер на техния висшестоящ слуга, като му пращат
фалшиво писмо от графинята, която е уж влюбена в него. Да прочета Хамлет,
Отело, Крал Лир и Макбет.

4. Трагедиите на Шекспир - “Тит Андроник” е първият му опит, който прави още

през първия си период. Тя е трагедия, която пренася модела от Античността.
Тогава е била наричана от Сенека кървава трагедия или трагедия на
отмъщението, в която става въпрос за огромно нарушение на справедливостта -
или битка за трона, или ревност в любовта. Винаги в сюжета има много смърт и
всички замесени биват наказани. Малко след това Шекспир пише първата си
същинска трагедия “Ромео и Жулиета”- първата същинска трагедия на новото
време, чрез която се въвеждат много новости. Важността ѝ се състои в това, че
Шекспир смесва сюжет за трагедия-двата рода, които се мразят, и сюжет за
комедия-любовния. И двете теми са въведени още в началото. Разгръщайки
сюжета, Шекспир успоредява и преплита много умело двете теми. Където
прекъсва трагичната, въвежда комедийната линия и обратното. Още в началото
имаме комедиен финал - двамата влюбени имат своята нощ заедно, но шекспир
продължава да развива трагедийния сюжет. Помагачите също са персонажи от
комедийния жанр (Дойката и Лоренцо). Финалът е смъртта на Ромео и Жулиета,
което е напълно достатъчно, но имаме още малко текст, в който двата рода се
помиряват и още един комедиен финал.

5. Трагикомедии-“Троил и Кресида”, “Добрият край оправя всичко” и “Мяра за

мяра”

6. Високи (Велики) трагедии- Делят се на три вида: Хамлет(1), Крал Лир(2),

Макбет(3) и Отело(3)

• Хамлет - трагедия на разума, на съзнанието; как страда човек, когато съществува

в рационалното измерение на живота; трагедия на съмнението и колебанието,
които по принцип биват порицавани; трагична е съдбата на рацио налния човек,
която съвест не му позволява да стори очакваното; В Античната драма е
характерно вземането на рационални решения да е мъжко начало, а
чувствителността-на женското. Порядъкът е разрушен и Хамлет като син е
задължен да отмъсти за смъртта на баща си, но Хамлет (за разлика от Орест)
действа в ситуацията на християнския модел на живот, където най-големият грях
е убийството. След финала с труповете, Шекспир въвежда още един финал,
 когато се явява Фортинбрас, който казва, че ще разкаже за тази трагедия и ще
въстанови порядъка.

• Отело - трагедия на чувството, не на разумния, а на емоционалния човек. За

персонажа си Шекспир избира различен човек, от различна култура, не
европейска, където според Шекспир хората все още се водят от инстинктите си
(за разлика от Хамлет, който е син на крал, учи в университет и тн). Отело-
достоен пълководец, влюбен в Дездемона, притежател на титли, и Яго-негов
приближен, завистлив и притворен, представящ се за негов приятел. Заради една
кърпичка, Отело убива Дездемона и това на пръв поглед изглежда несериозно,
но Шекспир реално се занимава с необмислените решения на спонтанния човек.

• Крал Лир - трагедия на чувството и разума, започва като приказка за крал, който
разделя кралството между трите си дъщери, но най-малката му казва, че го
обича като сол.

• Макбет не се знае дали е написана преди или след Крал Лир

7. Трагикомедии - “Бурята” и “Зимна приказка” - най-значителните текстове от

този период. Бурята е последната му пиеса (1611), след която престава да пише.
Тази пиеса обобщава всички теми, с които се е занимавал. Сюжетът е много
прост, но едновременно обобщаващ и космически. Брат изпращя брат си да го
убият, за да наследи трона. Прогоненият отглежда дъщеря си в дивото, но след
години, синът, наследникът на брат му и на трона, попада на острова (“Книгите
на Просперо”-филм референция). Има теории, че чрез образа на Просперо,
Шекспир пише реквием на поета, писателя и драматурга, който може да бъде
творец на своя свят.

Класицизъм

1. Трите еднства на класическия театър

- Единство на времето (сега) - действието се развива за максимум денонощие и

половина, сцените не прескачат от време във време (това е правилото, което
най-лесно е преодоляно)

- Единство на мястото (тук) - не бива да бъде на сто места, драматурга трябва да

намери начин да разкаже за случилото се другаде и разговорът да бъде
възпроизведен на същото място, където се развива действието (това също е
бързо преодоляно, но учи драматурзите на сбитост и събраност, моито се
оказват полезни)

- Единство на действието - може да има няколко сюжетни линии, но те трябва да

се преплетат в един момент и да се проследи водещата линия, която да стане
център (Станиславски - сказное действие), това правило не е преодоляно,
защото продължаво да е актуално и в съвременния театър.

2. Основни драматурзи

- Пиер Корней (1606-1684) - трагик (“Сид”)

- Жан Расин (1639-1699) - трагик (“Федра”)

- Жан Батист Молиер (1622-1673) - комедиограф