Театър на

РЕНЕСАНСА
/14-17в./

- Ренесанс = Възраждане на античната култура;

връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност
- възниква във Флоренция в края на Средновековието /14в./
- културата на Ренесанса е култура на хуманизма; епохата, която поставя
човека в центъра на света и го освобождава, разглежда личността му,
свободата му, неговата активна и съзидателна дейност като най-висшата
ценност и критерий за оценка от обществените институции.
- създават се и процъфтяват европейските университети
>> поява на светското образование като трансформация на духовното
 ТЕАТЪРЪТ НА РЕНЕСАНСА В ИТАЛИЯ

Първа стъпка на средновековния театър в Ренесанса:

- въвеждане на традицията студенти да играят представления в края на
учебната година /въведено от Прампонио Лето/

Втора стъпка на средновековния театър в Ренесанса:

- преводи на Плавт, Теренций и Сенека

Трета стъпка на средновековния театър в Ренесанса:

- завършили студенти започват да пишат комедии и трагедии –
УЧЕНА ДРАМАТУРГИЯ:
. театърът на образованите хора, занимаващи се с философски,
екзистенциални въпроси.
. три осн. жанра: комедия /най-много автори/, трагедия /учат се от
Сенека/ и пасторал /произлиза от късни римски жанрове; дава
началото на оперетата/.
. автори:
-Макиавелий и неговата комедия „Мандрагората“ – по-съвременен поглед
към любовния сюжет; осн. ренесансови мотиви.
-Лудовико Ариосто – въвежда ярката комедийна ситуация; въвежда
преобличането /“травестията“/; силно влияние от Плавт и Теренций;
„Подмамените“ – осн. матрица в последвалите комедии.
-Пиетро Арентино – остър език; „Свещеникът“.
 КОМЕДИЯ ДЕЛ’ АРТЕ

- същност: комедийна форма с корени в народностната традиция, а не в

дворцовите школи.
- етимология на името: „комедия на професионалистите“ , за разлика от
„учения театър“ на любителите от академичните среди.
- централни фигури са актьорите, а не драматургичните текстове и
авторите
- причини за възникването:
. недоволството към вече остарелия италиански театър
. в карнавалите липсва организирана форма на игра, в която и
обикновените хора с маски да имат възможност да се включат
. необходимост от организатори на театрални ситуации
. сюжетите започват да се изчерпват; обемът на типажите не би могъл да
се разшири, за да не се излиза от установените рамки
>> типажите и образите започват да се обединяват; актьорите се
обединяват на принципа на амплуато – с различни натюрели
>> създава се семейна приемсвеност – предаване на уменията на децата

- водач на трупата е водещият актьор /най-често Панталоне или Арлекин/

- прибавя се двойката на влюбените – единствените без маски
- започва взаимстване на сюжети от учената комедия – любов от пръв
поглед-пречки по пътя на любовта-разрешаване на любовната дилема с
щастлив край
>> пълен пренос на античните модели; сюжетът е само рамка, която
свързва образите; оттук започва импровизиране в рамките на дадения
образ
- жанр на импровизация
- случва се на площада – площаден театър /обобщава театралната практика
на средновековието/
- площаден принцип на игра – актьорът може да си позволи да излезе от
ролята си, за да запали цигара например и в разговор с публиката да изчака
реда за следващата си поява на сцената
- честа смяна на градовете, а не на представленията
- колата, с която актьорите пътуват, представлява сцена кутия
- характерни образи:
. Арлекин - селски произход – от областта Бергамо, в подножието на
Алпите; образът на слугата – предан и наивен, но и очудващо
изобретателен; непрекъснато попада в неприятни ситуации, но винаги
успява да се измъкне от тях чрез забавни и забележителни средства;
облечен в костюм от ярки разноцветни кръпки; праобраз на шута; носи
черна маска със селска шапка с висяща отзад лисича или заешка опашка;
акробатически умения.

. Бригела – бергамски произход; кафяво-зелена маска, в неизменно

съчетание с мустаци и брада; измамна външност; поведението му се
диктува от преследване на собствения интерес – няма преданост и
алтруизъм; прекалено мързелив, но винаги знае откъде да си вземе храна и
как може да измами някой богаташ; смята, че жените съществуват, за да
бъдат употребявани; умения да пее и да танцува.

. Доторе – образът на учените; говори високопарно и търси истината в

книгите, а не в хората; носи черна шапка и роба, а под мишница държи
книги и изписани листове хартия; никога не носи маска.

. Панталоне – архетипният бизнесмен; носи червен плащ и червени

турски шалвари, чехли и малка кръгла шапчица; маска с дълъг закривен
нос и развяваща се прошарена или бяла брада.

. Капитано – образът на военното съславие; пищна униформа, шапка и

голяма шпага; маска с огромен червен нос и четинести мустаци;
комичното: внушителна външност, съчетана с малодушно поведение;
всеобщ любимец на жените.
 ТЕАТЪРЪТ НА РЕНЕСАНСА В ИСПАНИЯ

- успехът на театъра в Испания се свързва с бурния разцвет на испанската

колониална империя в Новия свят, с богатството, дължащо се на огромния
внос на злато и сребро и с бързия разтеж на испанската индустрия
- много селяни били изтласкани от земеделските райони към градовете
>> потенциал пред професионалните увеселители за редовни
представления
>> за пръв път се появява идеята за театралната сграда
- благотворителни /религиозни/ дружества построяват първите болници;
>> започват да се канят театрални трупи в дворовете на болниците;
създават се театрални сгради в дворовете
>> поради тясното сътрудничество с благотворителните общества
актьорите в Испания не били преследвани като скитници или мошеници

- испанските трупи, подобно на англ. били малки – състояли се от 5-6

души; от самото начало те наемали жени, които да пеят и да танцуват
>> на Испания принадлежат заслугите за лансирането на професионалната
актриса
- форми на театър:
. дворцов театър, състоящ се от пищни и скъпи зрелища /силно влияние

на италианския театър/
. субсидирани религиозни пиеси
. светски комедии, които се поставяли с комерсиални цели срещу
заплащане
- в испаските театри, за разлика от английските, не се разрешавало на
публиката да седят на сцената
- в театрите предлагали плодове и вода

- представители:
. Тирсо де Молина – монах, църковен деец и главният проводник на
римокатолическото влияние в театъра; създателят на Дон Жуан
. Педро Калдерон де ла Барка – главната фигура в управлението на
дворцовия театър
. Лопе де Вега – най-светската фигура сред испанските драматурзи;
скандално известен с многобройните си съпруги, любовници и деца;
 ТЕАТЪРЪТ НА ЛОПЕ ДЕ ВЕГА /1562-1635/

- създава театрална империя - автор на 1800 текста /500 запазени/

- пише пиеси за своята трупа, както и за чужди трупи
- пиесите му са трудни за поставяне днес поради паралелните интриги и
няколкото алтернативни финала
- превежда антични автори
- издава помагало за писане на драматургия
- повтаря елементи от различни пиеси
- драматургията му е действена, актьорска
/италианските драматурзи се стремят към добре написани и естетически
издържани текстове; Лопе де Вега набляга на сюжети, лесно пригодими за
сцена/
- историята на градовете – основен първоизточник на текстовете му
/всеки град имал своя собствена история която драматургът преплитал в
сюжета на дадена пиеса/
- спомага за откриването на театри във всички по-големи испански
градове

- обединява две посоки в италианския театър:

. comedia antica – комедия на действието
. comedia a fantasie – комедия на поезиятя
- продължава идеята за любовта като символ на хармонията, водена още
от римската и елинистичната комедия, и я доразвива
- смесва комедийни и трагедийни елементи; човек е смешен, когато не е
достатъчно гъвкав, за да излезе от дадена ситуация
- театърът му оказва влияние върху архитектурата на испанските театри,
както и върху актьорското майсторство като професия

- пиесите на Лопе де Вега:

. героически драми: „Звездата на севиля“, „Овчи извор“.
. комедии:
- комедии на нравите: „Робиня на любимия син“
- комедии на авантюризма: „ Нощ в Толедо“, „Мадридски води“
- комедии на плаща и шпагата:
- драматургия, съчетаваща елементи и от трите вида:
„Кучето на градинаря“
- в края на живота си става монах

ТЕАТЪРЪТ НА РЕНЕСАНСА В АНГЛИЯ

-лутерианството – вид протестанство – по-светски вариант на

християнството
- ренесансовата идея, съчетана с протестанството – мощен тласък на
развитие на държавата, както и на театъра
- създава се мощно проспериращо общество – появява се нуждата от
театър
- в театрите се разрешавало на публиката да сядат на сцената при
определени представления
- в театрите предлагали бира и плодове

. ЕЛИЗАБЕТИНСКИЯ ТЕАТЪР .

- 1558г. – Кралица Елизабет се качва на престола

- хуманитарните науки – бурен разцвет
- кралицата не е голям почитател на театъра, не поддържа своя трупа в
двореца

- първоизточници на англ. драма:

. хроники за живота на кралете – интерес към старата история на
Англия; хората искат да си обеснят историята на родовете си
. фолклорни балади – разказват за подвизи на герои
. моралите – средновековният жанр, който Ренесансът в Англия
използва
. интерес към римската драматургия

- появяват се учените умове – английския вариант на италианската учена

драматургия
- широката публика се задоволява с приповдигнатия реторичен стил,
наследен от средновековния театър
- по това време се казвало, че зрителите отиват да „чуят“ някоя пиеса, а не
да я гледат
- от значение била изключително добрата акустика
. ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ НА ШЕКСПИР .

. Робърт Грийн
- следва Сенека и римската трагедия
- въвежда паралелната интрига
- започва обогатяване на английския език
- създава доста занимателно действие

. Джон Лили
- отличава се с изтънчен език
- въвежда един изкуствен, прекалено литературен език, изпълнен с
метафори
- въвежда идеята за джентълменството, прословутото английско
остроумие
- създател на високата изтънчена комедия
- осн. тема в пиесите му е любовта

. Томас Кид
- осн. драматург в областта на трагедията
- пренася „кървавата трагедия“ на Сенека в английския театър
- пише изцяло авторски текстове, оригинални истории
- „Испанска трагедия“ – първата кървава трагедия в Англия
- идеята за отмъщението
- внася изобретателната интрига – злодей, създаващ сложна ситуация
- пише изключително сценични текстове
- въвежда театър в театъра

. Кристофър Марлоу
- голям съперник на Шекспир
- пише трагедии
- внася мотива за отмъщението
- въвежда белия стих – стих без рима; смесва белия с римувания стих
- центрира една осн. интрига и всички останали линии са около нея