Театър на

ПРОСВЕЩЕНИЕТО
/от кр. на 17в. – до кр. на 18в.;
Англия, Франция, Германия/

- осн. промени в духовния и социалния живот – идеалите на класицизма

започват да се демократизират – СНИЖАВАНЕ на високите жанрове;
финалът на това снижаване е появата на мелодрамата
- Европа започва да се индустриализира – ролята на буржуазията

- Джон Лок – най-ранен идеолог на просвещението:

. на първо място е опитът на човек – единственият път човек да
стигне до познание
. търси се разумно тълкуване на религията; отрича се мистичното
вярване в бога; религията е полезна, защото урежда живота на
хората.
. ролята и идеята за обществен договор
. ролята на разума – „Всеки човек е еднакво ценен, защото носи
разум в себе си!“
. „Свобода, Равенство, Братство“ – осн. девиз на епохата

- започва формирането на европейската нация, разпадането на

големите империи /Турция, Австро-Унгария/
- голяма част от публиката никога не е гледала театър
>> възниква въпросът: Какъв тип театър трябва да се прави?
- театърът продължава да бъде най-голямата и важна медия
. Театър на просвещенито в Англия .

Първи период на просвещенския театър:

- дворцовата драма – дворцова героична комедия и дворцова героична
трагедия: аристократични герои, изправени пред крайни ситуации; интерес
към битките в екзотични страни; комедията осмива третото съсловие;

Втори период на просвещенския театър /1688-1727/:

- 1688 – годината на мирната революция – започва изграждането на
парламентарна монархия; третото съсловие намира своето политическо
място.
- на мястото на дворцовата драма се появява сантименталната драма
- започва да се разчита на емоционалния човек; чувството – водеща роля в
пиесите
- съществуват справедлива кауза и добродетелни персонажи
- представители на сантименталната драма:
Колин Сийвър /1671-1757/
Ричард Стийл /1672-1729/ - ярка, забавна, силно поучителна комедия;
Джордж Лило /1693-1739/ - домашна моралнопоучителна трагедия;
Никълъс Рол /1674-1718/ - популяризира пиесите на Шекспир/

Трети период на просвещенския театър /1727 – 1737/ :

- Джон Гей /1685-1732/ и баладата „Просешка опера“
- Хенри Филдинг /1704-1754/ – пише бурлески – м/у комедия и фарс

Четвърти период на просвещенския театър /1737 – 1789/:

- лицензионен закон за театъра: забранени са сантиментални неморални
драми.
- Оливър Голдсмит
- Ричард Шеридан
. Театърът на просвещението във Франция .
- Френската революция през 1789г. бележи началото на Френското
просвещение

Първи период на просвещенския театър /първата половина на 18в./:

- осн. тенденция в театъра: преходен класицизъм
- Кребион – трагик; силно напрежение; изключителни персонажи.
- Ренар – комик;
- Мариво /1678-1763/– комик; комедия-по средата м/у класицистичната и
просветителската сериозна комедия; аристократичен жаргон вместо
високопарни фрази и тежък стих; главна тема са радостите и душевните
трепети на младите влюбени.
/“Триумф на любовта“/
- Волтер / 1694-1778/ – осн. теоритик на просвещението; идея – показване
недостатъците на монархията; занимава се с моралните качества на
личността; в неговите пиеси е вложена просветителската идеология, в
частност и против религиозния фанатизъм.

Втори период на просвещенския театър:

- свързва се със създаването на Френската енциклопедия от Дидро
- комедиите на Бомарше: „Сватбата на Фигаро“ и „Севилският бръснар“
- Дени Дидро: „Парадокс на актьора“
- Детуш – създава гражданска сантиментална комедия – сълзлива комедия
в класицистична форма, с преобладаване на морално – дидактическото и
сантиментално – патетичното.
. Театър на просвещенито в Италия .

Карло Голдони - италиански драматург от 18-ти век.

- разочарован от импровизационните техники на италианските комедийни
трупи – клиширани и старомодни.
- Литературното наследство на Голдони се състои от над 200 пиеси,
болшинството от които комедии. Някои могат да се охарактеризират като
сълзливи комедии, а други като буфонади. Той има огромно значение в
италианската литература и се ползва с огромна слава, понякога наричан
италианският Аристофан. Автор е на пиесите „Рибарски свади“,
„Влюбените“, „Ветрилото“, „Гостилничарката“, „Слуга на двама
господари“.

Карло Гоци – прочут италиански сатирик, поет и драматург от 18 век.

Краен консерватор. Остро осмива пороците на италианската аристокрация.
Създател е на нов жанр - театрална приказка (фиаба). Автор е на пиеси,
които използват фолклорни елементи със сюжет и на принципите на
комедия дел арте с персонажи с маски. Служи си с контрасни средства -
светлини и сенки, възвишен патос и битова буфонада.
- заема се да вдъхне живот на традиционната комедия дел’арте
>> пише пиеси с характери и инриги
- пиеси с една ярка сюжетна линия, която търси във вълшебните приказки
/“Турандот“ - историята за китайската принцеса, позната в оперната
версия на Пучини/