СЪДЪРЖАНИЕ

Двигателен а п а р а т .......................................... . . . . • 13
Костна система, systema ossium . . .......................................... 13
Устройство на к о с т и т е ................................................................... 13
Развитие и растеж на костите....................................................... 14
Свързвания между к о с т и т е ........................................................... 16
Гръбначен стълб, columna v erte b ralis............................................ 16
Гръден кош, th o ra x .......................................... 20
Череп, cran iu m .................................................................................... 22
Кости на мозъчния дял, cranium cerebrale............................ 22
Кости на лицевия дял, cranium v i s c e r a l e ......................... 25
Черепът като цяло ................................................................... 28
Кости и стави на раменния п о я с ............................................... 31
Кости и стави на свободния горен крайник.................... 32
Кости и стави на тазовия п о я с ............................................... 37
Кости и стави на свободния долен крайник.......................... 40
Мускулна система, m y o lo g ia .......................................... .4 7
Устройство на м у с к у л и т е ............................................................... 47
Помощни образувания на м у ск у л и те.......................................... 48
Мускули на главата, mm. c a p itis................................................... 49
Мускули на гърба, mm. d o r s i .............................................. .... . 53
Мускули на шията, mm. c o l l i ......................... ............................ 57
Мускули на гръдния кош, mm. t h o r a c i s .................................. 60
Диафрагма, d ia p h ra g m a ................................................................... 61
Коремни мускули, mm. a b d o m in is .............................................. 62
Слабинен канал, canalis in g u in a lis .............................................. 63
Мускули на горния крайник, mm. membri superiors . . . 64
Мускули на долния крайник, mm. membri inferioris . . . . 73

Вътрешни органа,sp lanchnologia ........................................................... 83

Устройство на стената на кухите вътрешни органи . . . . 83
Храносмилателна система, systema digestorium . . . . . . 84
Устна кухина, cavum o r i s ............................................................... 84
Гълтач, p h a r y n x ................. • ........................................................... 89
Хранопровод, eso p h ag u s............................................................... 90
Стомах, ventriculus ( g a s t e r ) ........................................................... 91
Тънко черво, intestinum te n u e ....................................................... 92
Дебело черво, intestinum c r a s s u m .............................................. 94
Черен дроб, h e p a r ............................................................................ 96
Задстомашна жлеза, p a n c r e a s ...................................................... 99
Коремница, p e r ito n e u m .................................................................... 99
Дихателна система, systema re s p ira to riu m .......................................... 101
Hoc, nasus и носна кухина, cavum n a s i ...................................... 101

8
 Гръклян, l a r y n x ....................................................................................103
Дихателна тръба, t r a c h e a ................................................................... 105
Бял дреб, p u l m o .................................................................................... 105
Средостение, m ed iastinum ................................................................... 108
Пикочо-полова система, systema u r o g e n ita le ......................................108
Пикочни органи, organa uropoetica.................................................. 108
Бъбрек, r e n ........................................................................................ 108
Пикочопровод, u re te r........................................................................I l l
Пикочен мехур, vesica u r i n a r ia .................................................. I l l
Пикочен канал, u re th ra ................................................................... 112
Мъжки полови органи, organa genitalia m asculina..................... 112
Семенник, t e s t i s ................................................................................ 112
Семеотводен канал, ductus d efere n s.......................................... 113
Простатна жлеза, p r o s t a t a ...........................................................114
Мъжки полов член, p e n i s ........................................................... 115
Мъдница, sc ro tu m ............................................................................116
Женски полови органи, organa genitalia fe m in in a ..................... 117:
Яйчник, ovarium ............................................................................117
Маточна тръба, tuba u t e r i n a ....................................................... 118
Матка, u t e r u s .................................................................................... 118
Влагалище, v a g in a ............................................................................ 120
Външни женски полови органи, partes genitales externae 120
Тазово дъно, p erin eu m ............................................................... 121
Млечна жлеза, m am m a................................................................... 122
Жлези с вътрешна секреция, glandulae sine d u ctib u s..................... 123
Щитовидна жлеза, gl. thyroidea .......................................... 123
Околощитовидни жлези, gll. p arath y ro id eae..................................123
Хипофиза, hypophysis (gl. p itu ita ria ).............................................. 124
Тимус, t h y m u s ........................................................................................ 125
Надбъбречна жлеза, gl. s u p r a r e n a lis .............................................. 125
Парагапглии, p a r a g a n g l i a ....................................................................126
Епифиза, corpus p in e a le ........................................................................ 126

Кръвоносна система, a n g io lo g ia ......................... 127

Сърце, c o r ................................................................................................. 127
Устройство на стената на кръвоносните с ъ д о в е ..........................132
Малък кръг на кръвообращ ението...................................................134
Голям кръг на кръ вооб ращ ен ието................................................. 134
A. carotis c o m m u n is...................................................................... 135
A. carotis e x t e r n a ...........................................................................135
A. carotis i n t e r n a ........................................................................... 137
A. s u b c l a v i a ................................................................................... 138
Артерии на горния к р а й н и к .......................................................139
Aorta t h o r a c i c a ................................................................... . . 141
Aorta a b d o m in a lis............................................................................ 142
A. iliaca com m unis..................................... 143
D. iliaca in te rn a ............................................................................... 143
A. iliaca e x te rn a ...................................... • . . . . . . . 144
Артерии на долния к р а й н и к .................................................. 145
Вени, v e n a e ........................................................................................... 147
V. cava su p e rio r............................................................................... 147
V. a z y g o s .................................................................................... 150

<)
 V. cava in f e r io r ............................................................................... 151
V. P o rta e ................................ ................................................... . 152
Кръвообращение у п л о д а ............................. 153
Лимфна система, systerna lymphatic u r n ...............................................153
Главни лимфни съ дове................................................................... 154
Лимфни възли на главата и на шията ..................... 155
Лимфни възли на горния к р а й н и к ............................. 155
Лимфни възли на гръдния к о ш .......................................... 156
Лимфни възли в коремната к у х и н а .................................. 156
Лимфни възли на таза и долния крайник . . . . 157
Слезка, l i e n ............................................................................ 157

Нервна система, Systema n erv o su m ...........................................................159

Структурни елементи на нервната с и с т е м а ..................................151
Централна нервна с и с т е м а ....................................................................... 161
Гръбначен мозък, medulla s p in a lis ...................................................166
Главен мозък, e n c e p h a lo n ................................................................... 167
Продълговат мозък, medulla oblongata (външно устройство) 168
Мост, pons (външно у с т р о й с т в о ).............................................. 168
Ромбовидна яма, fossa rhom boidea...............................................168
Вътрешно устройство на medulla oblongata и pons . .161
Среден мозък, m esencephalon.................................................. 173
Малък мозък, cerebellum ...........................................................176
Четвърто мозъчно стомахче, ventriculus quartus . . . . 176
Междинен мозък, d ie n c e p h a lo n ...................................................179
Трето мозъчно стомахче, ventriculus t e r t i u s ..................... 179
Краен мозък, telencephalon.......................................................179
Бразди и извивки на facies superolateralis ..................... 180
Бразди и извивки на долната повърхност на хеми­
сферата ......................................................................................... 181
Бразди и извивки на медиалната повърхност на хеми­
сферата ........................................................................................ 182
Вътрешно устройство на p alliu m .......................................... 183
Бяло мозъчно вещество на х е м и с ф е р а т а ......................... 184
Базални ядра на хемисферата, corpus striatum . . . 185
Странично мозъчно стомахче, ventriculus lateralis . . 185
Обонятелен мозък, rh in e n c e p h a lo n .......................................... 187
Локализация на функциите в кората на голямомо-
зъчните хем исф ери.................... 189
Проводни пътища в нервната с и с т е м а ..........................................190
Аферентни п ъ т и щ а ....................................................................... 191
Еферентни п ъти щ а............................................................................195
Обвивки на главния и гръбначния м о зъ к ......................................196
Кръвоснабдяване на централната нервна система......................... 198
Периферна нервна система....................................................................... 200
Гръбначномозъчни нерви, nn. s p i n a l e s ..........................................200
Задни клонове на спиналните нерви, rami dorsales . . . 200
Предни клонове на спиналните нерви, rami ventrales . . 201
Шием сплит, plexus cerv icalis...............................................201
Мишничен сплит, plexus b rach ialis..................................... 202
Предни клонове на гръцпите н е р в и ................................. 205
Понеси сплит, plexus lu m b alis...............................................205

10
 Кръстен сплит, plexus sa c ra lis.......................................... 206
Срамен сплит, plexus p u d e n d u s ......................................208
Опашен сплит, plexus coccygeus.................... . . . . 208
Черепномозъчни нерви, nn. c ra n ia le s .............................. . . . 208
I. Nn. o lfa c to rii............................................................................208
II. N. o p t i c u s ................................................................................209
III. N. oculomotorius .................................. . . . . 209
IV. N. trochlearis . . ...................................................... 209
V. N. trigeminus . . . ................. 209
VI. N. abducens . . . . . . ................. . 212
VII. N. facialis . . . . .......................................................212
VIII. N. vestibulocochlearis (n. statoacusticus) . 214
IX. N. g lo sso p h ary n g e u s.......................................................... 214
X. N. v a g u s ....................................................................................215
XI. N. a c c e s s o riu s ....................................................................... 216
XII. N. h y p o g lo s s u s ................................................................... 216
Автономна (вегетативна) нервна система . . . ..................... 217
Pars sympathica • ....................................................................... 217
Автономни нервни сплетения в гръдната кухина . . . . 218
Сплитове и възли на автономната нервна система в ко­
ремната кухина и в т а з а ........................................................... 219
Pars parasympathica ♦ . . . . . . 220

Сетивни о р г а н и ................. . . . 221

Рецептори на общата сетивност . ..................................221
К о ж а .................................................. • • ......................... 222
Орган на обонянието................. .......................................... 223
Орган на в к у са........................................................................................224
Орган иа зр е н и е т о ........................................................................... 224
Очна ябълка, bulbus o c u l i .......................................................224
Спомагателни органи на о к о т о .............................................. 227
Орган на слуха и р авн овеси ето .................................................. 228
Външно ухо, auris e x te rn a .......................................................229
Средно ухо, auris m e d ia ...........................................................229
Вътрешно ухо (лабиринт), auris i n t e r n a ................................230
 ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ

Костите, ставите и скелетните мускули изграждат дви­

гателния апарат на човека. Той дава опората на тялото и
осъществява една от основните жизнени функции — дви­
жението. Двигателният апарат се състои от две части:
пасивна част — кости и стави, и активна част — мускули.

КОСТНА СИСТЕМА. SYSTEMA OSSIUM

УСТРОЙСТВО НА КОСТИТЕ

Скелетът е изграден от повече от 220 кости, които

според формата си се разпределят в три групи: дълги,
къси и плоски. Всяка дълга кост се състои от средна
част — диафиза, diaphysis, и два края, проксимална и
дистална епифиза, epiphysis. Диафизата е изградена от
плътно костно вещество, което загражда широка кухина,
cavum medullare. Епифизите са изградени от гъбесто
костно вещество, покрито от тънък кортикален слой. Кост­
ните гредички се разполагат по направление на силите на
разтягане и натиск. Епифизите притежават ставни повърх­
ности за съчленяване със съседни кости. Предходният
участък между диа- и епифизата се нарича метафиза,
metaphysis. Външно те приличат на диафизите, а по вът­
решния си строеж — на епифизите. Основните структурни
елементи на всяка кост с а : костното вещество, надкост­
ницата, костният мозък и ставният хрущял.
Костно вещество. Две трети от общото тегло на
костите представляват неорганични соли (СаР04, СаС03,
M gP 04, CaF и др.), а една трета — органични съставки,
предимно белтъци във вид на колаген. Костното вещество
образува извити пластинки с големина 1—2 мм, в които
спирално се подреждат колагенни влакна, а между тях се
разполагат молекулите на неорганичните и органичните съе-

13
 динения. Сред основното вещество се намират костните
клетки, остеоцити, чиито израстъци се разполагат в тесни
каналчета. Пластинките са подредени концентрично около
надлъжно ориентирани канали, Хаверсови канали, и обра­
зуват колонки, наречени остеони. Наредените плътно един
до друг остеони, заобиколени с по-големи, генерални плас­
тинки, изграждат плътното костно вещество, substantia
compacta, а гъбестото костно вещество, substantia spongiosa,
най-често представлява деформирани остеони с разширени
Хаверсови канали. В каналите се разполагат кръвоносни
съдове, които преминават от един остеон в друг и към
повърхността на костта — през т. нар. Фолкманови ка­
нали. Някои от костните клетки (остеобласти) участвуват
активно в образуването на ново костно вещество, като произ­
веждат органични съединения, които се импрегнират с ми­
нерални соли от кръвта, докато друга част от костните
клетки (остеокласти) разрушават част от костното вещество,
като образуват кухините между костните гредички.
Костен мозък, medulla ossium. Запълва кухините на
костите. Той бива два вида: а. Червен костен мозък, medulla
ossium rubra — в детските кости и в кухините на спонгио-
зата при израснали. Той се изгражда от мрежеста съеди­
нителна тъкан и млади кръвни клетки, б. Ж ълт костен
мозък, medulla ossium fla va — в диафизите на дългите
кости. Изграден е от мастна тъкан.
Надкостница, periosteum. Това е външната обвивка
на костите, която не покрива само ставните повърхности.
Състои се от вътрешен, камбиален слой, богат на остео­
бласти и кръвоносни съдове, които проникват в костта, и
външен, фиброзен слой, изграден от влакнеста съедини­
телна тъкан, чиито влакна проникват в каналчетата на
костта (Шарпееви влакна).
Ставен хрущял, cartilago articularis. Той покрива глад­
ките ставни повърхности и е изграден от хиалинен хру­
щял. Дебелината му е около 1—2 мм. Не притежава соб­
ствени кръвоносни съдове, а се храни от ставната течност
и съдовете на подлежащата кост.

РАЗВИТИЕ И РАСТЕЖ НА КОСТИТЕ

11ървопачално костите са изградени от съединителна

тъкан. Една част от тях се вкостяват направо — съеди-
пителнотъканни кости (ключица, някои от черепните кости),
14
а останалите се заместват с хрущял, който по-късно се
превръща в кост. Осификацията на тези кости става по
два начина: перихондрално — чрез отлагане на костно
вещество под перихондриума (диафизите на дългите кости),
и енхондрално — чрез образуване на костно вещество
във вътрешността на хрущяла (епифизи и къси кости).
При дългите кости имаме комбинирано вкостяване — пери-
и енхондрално. Хрущялът се запазва само по ставните
повърхности и в областта между метафизата и епифизата,
cartilago epiphysialis. Чрез него костите растат на дължина.
Нарастването на костите на дебелина става чрез отлагане
на костно вещество под камбиалния слой на надкостни­
цата.

СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ КОСТИТЕ

Различаваме два основни начина на свързване: syn­

arthrosis (непрекъснато свързване) и diarthrosis (прекъс­
нато свързване).
Синартрози. В зависимост от тъканта, която свързва
костите, различаваме:
Junctiira fibrosa (syndesmosis) — свързване чрез влак­
неста съединителна тъкан (membrana interossea, junctura
tibiofibularis). Към синдесмозите спадат шевовете, suturae
(serrata, squamosa, plana), както и свързването на корена
на зъба с алвеолата (gomphosis).
Junctura cartilaginea (synchondrosis) — свързване чрез
хрущял (ребрени хрущяли, междупрешленни дискове).
Junctura ossea (synostosis) -— спояване на две кости
чрез костна тъкан (os coxae, os sacrum, дългите тръ-
бести кости).
Диартрози. Най-разпространено е подвижното свърз­
ване чрез стави. Ставата (diarthrosis, articulatio) се из­
гражда от следните структурни елементи:
Ставните повърхности, facies articulares, представля­
ват гладки костни повърхности, които са покрити с хиа-
линен хрущял. Обикновено те си съответствуват по фор­
ма (конгруентност). При разлики във формата на допира­
щите се стазни повърхности между тях се влагат плочки
от влакнест хрущял (disci articulares, menisci).
С т гвнгт г торбичка, capsula articularls, е изградена
от два пласта: външен, membrana fibrosa, и вътрешенf

15
membrana synovialis. Синовиалната мембрана отделя став­
ната течност, synovia, и резорбира попаднали в ставната
кухина продукти ка износване.
Стаената кухина, cavum articulare, представлява про­
странство, затворено от синовиалния пласт на ставната
капсула и ставните повърхности на костите. Притежава
по-ниско налягане и съдържа синовиална течност.
Стаените връзки, ligamenta, са изградени от влак­
неста съединителна тъкан. Те подсилват ставната капсула.
Механика на ставите. Основните движения, извърш­
вани в ставите, са три вида: сгъване, flexio; разгъване,
extensio; отвеждане, abductio; привеждане, adductio; вът­
решно и външно завъртане, rotatio. В зависимост от фор­
мата ка ставните повърхности различаваме:
1. С т а в и седна степен с в о б о д а на д в и ­
ж е н и е — цилиндрични стави, art. trochoidea (art. talo-
cruralis), и макароЕидни стави, art. trochlearis.
2. С т а в и c ДЕе с т е п е н и с в о б о д а на д в и ­
ж е н и е — елипсовидни стаЕИ, art. ellipsoidea (art. radio-
сагреа) и седлоЕидки стави, art. sellaris (art. carpometacnr-
pea pollicis).
3. С т а в и c т р и с т е п е н и с в о б о д а на д в и ­
ж е н и е — кълбести стави, art. spheroidea (раменна, тазо­
бедрена и др.).
Обемът на движение зависи от: разликата в големината
на ставните повърхности, ширината на капсулата, наличието
на Еръзки и мускули, които ограничават движенията.
При описание на ставите се използуват следните
съгрешения: П. — ставни повърхности, К. — ставна кап­
сула, В. — ставни връзки, М. — механика на дадената
става. •

ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ, COLUiVINA VERTEBRALIS

Колоната на гръбначния стълб представлява ос на

скелета и се изгражда от 33—34 прешлена (7 шийни,
12 гръдни, 5 псясни, 5 кръстни и 4—5 опашни).
Устройство на прешлените. Всеки прешлен, vertebra,
се състои от тяло, corpus, дъга, arcus, и израстъци: ргос.
spincsts, prccc. transversi, procc. articulares sup. et inf.
.Дъгата се григрепьа към тялото чрез корен, radix arcus
vertebrae, който е по-тесен поради наличие на изрезки,

16
incisurae vertebrates sup. et inf. Отворът на прешлена,
foramen vertebrate, има различна форма и големина.
Шийни прешлени, vertebrae cervicales (С7—С7). Те
имат сравнително малки тела, раздвоен proc. spinosus и
отвор в основата на напречните израстъци.
Cj — atlas, първи шиен прешлен. Няма тяло, а две
масивни части, massa lateralis, и две дъги: arcus anterior
(по-къса) и arcus posterior. Притежава proc. transversus с
foramen transversarium.
C2 — axis, втори шиен прешлен. От горната част на
тялото му изхожда масивен зъб, dens axis, който по пред­
ната си повърхност има fovea dentis за предната
дъга на атласа. Встрани от зъба се намира facies arti-
cularis superior.
C7 — vertebra prominens, седми прешлен. Притежава
добре развит нераздвоен proc. spinosus, който се опипва
много добре.
Гръдни прешлени, vertebrae thoraciacae (Thx—Tfi12).
Притежават дълги, извити надолу procc. spinosi, от всяка
страна по страничните повърхности на телата по две ямки
за ребрата, foveae costales, (I, XI и XII по 1 ямка) и ставна
повърхност на proc. transversus. XI и XII приличат на
поясни прешлени, но се отличават от тях по наличието
на fovea costalis.
Поясни прешлени, vertebrae lumbales (Li—L5). Освен
масивни тела и плосък хоризонтален proc. spinosus те при­
тежават допълнителни израстъци: proc. accessorius — в
основата на напречния израстък, и proc. mamillaris — по
задната страна на proc. articularis sup.
Кръстни прешлени, vertebrae sacrales (S7—S6). При
израсналия индивид те са сраснали и образуват кръст­
ната кост.
Кръстната кост, os sacrum, има триъгълна форма.
По предната повърхност, facies pelvina, се намират
lineae transversae, а встрани от тях — четири чифта от­
вори, foramina sacralia pelvina. По facies dorsalis се виж­
дат няколко костни гребена: crista sacralis mediana е об­
разувана от бодлестите израстъци, crista sacralis inter­
media — от ставните израстъци на кръстните прешлени, и
crista sacralis lateralis — от напречните израстъци. Прите­
жава канал, canalis sacralis, който се отваря дорзално с
четири чифта foramina sacralia dorsalia и завършва чрез
hiatus canalis sacralis на върха на костта. По страничните
2 Репетнториу.м по анатомия
17
повърхности се намират по една facies auricularis за свърз­
ване с хълбочната кост.
Опашна кост, os coccygls. Образувана е от сраства­
нето на 4—5 опашни прешлена. Чрез cornua coccygea се
прикрепва към кръстната кост.
Съединения на гръбначния стълб. Свързването на от­
делните прешлени става по три начина: съединения между
телата, — между дъгите и израстъците, чрез стави.
1. Съединения между телата на прешлените. Те се
осъществяват от двете надлъжни връзки и междупреш-
ленния диск.
Lig. longitudinale anterius представлява здрава връзка
по предната повърхност на телата на всички прешлени.
Дълбоките влакна се изопват между два прешлена и
срастват с диска, а повърхностните са по-дълги.
Lig. longitudinale posterius започва от тялото на С2 и
се спуска по задната повърхност на телата. Тя е много
по-тясна, разширява се в областта на дисковете и сраства
с тях, докаго при телата не е плътно прикрепена.
Discus intervertebralis се състои от три части: nuc­
leus pulposus — пихтиесто ядро с хомогенна структура,
anulus fibrosus — концентрично подредени пластинки от
влакнест хрущял около ядрото, и плочки от хиалинен
хрущ ял, които отделят nucleus pulposus от прешленните
тела. Дискът реагира на вертикален натиск като хидро-
статична система, разпределяща равномерно натоварването
във всички посоки.
2. Съединения между дъгите и израстъците. То се
осъществява чрез няколко връзки: Ligg. interarcualia (flava)
се изопват между ламините на прешленните дъги и заедно
с тях затварят отзад гръбначния канал. Ligg. interspinalia
и ligg. supraspinalia съединяват бодлестите израстъци. В
областта на шията те образуват lig. nuchae. Ligg. inter-
transversarla се намират между напречните израстъци.
3. Междупрешленни стави, artt. intervertebrales. Обра­
зуват се от залягащите един към друг ставни израстъци.
В гръдната област ставните цепки са приблизително във
фронтална плоскост, а в поясната — в сагитална. Став­
ните капсули се прикрепват по ръбовете на покритите с
хрущял повърхности и върху тях няма ставни връзки.
Форма и движения на гръбначния стълб. Във връзка
с изправения стоеж човешкият гръбначен стълб има ня­
колко кривини в сагиталната плоскост: lordosis — изпъкване
напред (шийна и поясна част), kyphosis — изпъкване на­
зад (гръдна и кръстна част). Леко изкривяване във фрон­
талната плоскост, scoliosis, се среща в гръдната част по­
ради преимуществена употреба на единия горен крайник.
Подчертаната сколиоза представлява патологично изкри­
вяване.
Движенията между отделните прешлени се извършват
в три посоки: напред-назад, наляво-надясно, завъртане.
Поради различия в ставите, дисковете и връзковия апарат
те не са еднакви в отделните части.
Разлики в обема на движенията на гръбначния стълб

Напред Назад j Настрани Завъртване

Шийна част + + +- 4 -+ + + + + н—1—г

Гръдна част + + + + + + + + +
Поясна част + + + + + + —

Съединения на черепа с гръбначния стълб. Свързва­

нето на черепа с гръбначния стълб се осъществява чрез
следните стави:
1. Art. atlantooccipitalis
П. Fovea articularis superior massae lateralis — condyl
occupitales.
K. Залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности.
В. Membrana atlantooccipitalis anterior — от arcus ant.
atlantis към os occipitale.
Membrana. atlantooccipitalis posterior — От arcus post,
atlantis към os occipitale.
2. Art. atlantoaxialis mediana
П. Dens axis — arcus ant. atlantis.
Dens axis — lig. transversum atlantis.
K. Къса. Затваря две малки ставни кухини.
В. Lig. transversum atlantis — съединява двете massae
laterales и обхваща dens axis от задната страна.
Ligg. alaria — от върха на dens към condylus occipi­
talis.
 Lig. apicis dentis — нагоре от dens и напречната връз­
ка към clivus.
Fasciculi longitudinales — надолу от напречната връзка
към тялото на С2.
Lig. cmciforme atlantes — представлява комплекс от
връзки (lig. transversum, lig. apicis dentis fasciculi lon­
gitudinales), върху които заляга membrana tectoria.
3. Artt. atlantoaxiales laterales
П. Fovea art. inferior Cx — fovea art. superior C2.
K. Залавя се близо до ръбовете на ставните повърхности.
В. Собствени връзки няма.
М еханика на ставните връзки между черепа и гръб­
начния стълб. Извършват се три вида движения: навеж­
дане напред и назад, навеждане настрани, вляво и вдяс­
но (в artt. atlantooccipitales et artt. atlantoaxiales lat.), и за­
въртане (в art. atlantoaxialis med.).

ГРЪДЕН КОШ, THORAX

Скелетът на гръдния кош се образува от гръдната

част на гръбначния стълб, 12 чифта ребра и гръдната
кост.
Гръдна кост, sternum. Състои се от три части:
Manubrium sterni е горната широка част, притежаваща
две изрезки за ключиците, incisurae claviculares, между
които се разполага incisura jugularis. С манубриума се
свързват и първите две ребра чрез incisurae costales I
et И.
Corpus sterni притежава изрезки, incisurae costales, за
свързване c II — VII ребро. Дръжката и тялото на гръд­
ната кост се свързват чрез хрущял, synchondrosis sternalis,
като образуват изпъкнал напред ъгъл, angulus sterni. На
това място се прикрепва второто ребро.
Processus xyphoideus — мечовиден израстък, разполо­
жен в долния край.
Ребра, costae. Те са 12 чифта и се състоят от кост­
на част, os costale, и хрущялна част, cartilago costalis. В
зависимост от начина на свързването им с гръдната кост
различаваме: Costae verae (t—VII), истински ребра, които
се свързват самостоятелно. Costae spuriae (VIII—X), лъж­
ливи ребра, хрущялът на които се свързва с този на сед-

20
мото ребро. Costae fluctuantes (XI—XII), плаващи ребра,
които нямат връзка с гръдната кост.
Os costale се състои от глава, шийка и тяло. Главата,
caput costae, се намира отзад и при II—X ребро прите­
жава по две ставни повърхности, разделени чрез crista
capitis costae. I, XI и XII ребро се съединяват само с един
прешлен, поради което ставните повърхности са единични.
Шийката, colurn costae, притежава гребен, crista colli cos­
tae. Тялото, corpus costae, има заоблен горен ръб, а по
долния се намира бразда, sulcus costae. Най-изпъкналата
назад част на тялото е angulus costae, по задната повър­
хност на който се разполага tuberculum costae, със став­
на повърхност за напречния израстък на по-долния прешлен.
Съединения на ребрата с гръбначния стълб
1. Art. capitis costae
П. Facies articularis capitis costae — foveae costales ver­
tebrae.
K. Залавя се по ръба на ставните повърхности.
В. Lig. capitis costae radiatum — от предната повърхност
на caput costae към двата прешлена, с които е във
връзка, и междупрешленния диск.
Lig. capitis costae intraarticulare — вътреставна връз­
ка от crista capitis costae към discus intervertebralis.
2. Artt. costotransversariae
П. Tuberculum costae — proc. transversus.
K. Залавя се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. costotransversarium — по задната повърхност на
капсулата.
Lig. costotransversarium sup. — от crista colli costae
към proc. transversus на по-горен прешлен.
Lig. costotransversarium lat. — от crista colli costae
към proc. transversus на същия прешлен.
M. Движенията на ребрата спрямо гръбначния стълб се
извършват едновременно в двете стави. При повдигане на
предния край реброто се измества напред и настрани
Съединения на ребрата с гръдната кост
Първото ребро сраства с manubrium sterni чрез хру­
щял, a II—VII се съединяват чрез стави.
Art. Sternocostalis — II—VII ребро

21
П. Incisura costalis — cartilago costalis.
K. Къса, залавя се за ръбовете на ставните повърхности.
В. Ligg. siernocostalia radiata — отпред и отзад върху
капсулата.
Ligg. sternocostale intraarticulare — вътреставна връзка.
Art. interchondlalis между хрущялите на VIII—X ребро.

ЧЕРЕП, CRANIUM

Черепът се състои от две части: cranium cerebrale и

cranium viscerale. Всяка част се изгражда от отделни кос­
ти, които са съединени чрез шевове.
Кости на мозъчния дял, cranium cerebrale
Тилна кост, os occipitale. Състои се от три части:
Pars basilaris е насочена напред и сраства с тялото на
клиновидната кост, образувайки clivus. По външната по­
върхност се намира tuberculum pharyngeum, а по горно-
страничните ръбове — sulcus sinus petrosi inferioris.
Partes laterales ограждат странично foramen magnum.
Отгоре се вижда tuberculum jugulare, а отдолу — condy-
lus occipitalis със ставна повърхност за атласа. Странично
се намира incisura jugularis, ограничена тилно от ргос.
jugularis. В предната част на изрезката лежи малкият
ргос. intrajugularis.
Squama occipitalis е изпъкнала навън костна плоча,
ограничена с margo lambdoideus и margo mas'oideus. По
външната й повърхност се намира protuberantia occipita­
lis externa, а встрани —■ Iinaea nuchae sup. et. inf. По вът­
решната повърхност се вижда protuberantia occipitalis in­
terna и встрани от нея — sulcus sinus transversi.
Отвори и канали на тилната кост: foramen mag­
num, canalis condylaris, canalis hypoglossi.
Клиновидна кост, os sphenoidale. Изгражда част от
средната черепна яма. Състои се от четири части:
Corpus — средна част, съдържа sinus sphenoidalis,
чиито отвори, aperturae, се намират по предната повърх­
ност на тялото. Между тях лежи crista sphenoidalis. По
горната повърхност се намира турското седло, sella tur­
cica, ограничено отпред от tuberculum sellae, а отзад от
dorsum selae с procc. clinoidei posteriores. В средната част,
fossa hypophysialis, лежи хипофизата, ограничена странич­
но от sulcus caroticus.
 Ala minor се намират пред тялото. Най-изпъкналата
им дорзална част е ргос. clinoideus anterior, основата на
който сраства с тялото и образува canalis opticus. Двата
канала се съединяват чрез sulcus hiasmatis. Под ala minor
се намира fissura orbitalis sup.
Ala major имат няколко повърхности: горна, facies
cerebralis; странична, facies temporalis; долна, facies infra-
temporalis; предна, facies orbitalis, и медиална, facies ma-
xillaris. Ръбовете носят имената на костите, с които се
свързват. В задната част се намира spina ossis sphenoida­
lis с малък отвор, foramen spinosum. Челно-медиално от
нея лежи foramen ovale, а пред него — foramen rotundum.
Ргос. pterygoideus е насочен надолу чифтен израстък,
който сраства с горната челюст. Изхожда от основата на
големите крила. Състои се от lamina medialis с hamulus
pterygoideus и по-широката lamina lateralis. Двете пластин­
ки ограждат fossa pterygoidea, а на върха са разделени
чрез incisura pterygoidea. В основата на израстъка се на­
мира fossa scaphoidea, а над нея — canalis pterygoideus.
Отвори и канали на клиновидната кост: canalis opti­
cus, foramen rotundum, foramen ovale, foramen spinosum,
canalis pterygoideus.
Слепоочна кост, os temporale. Чифтна кост, която
се състои от три части: pars petrosa, squama temporalis,
pars tympanica.
Pars petrosa е основна част на костта. Състои се от
пирамида и заоблен израстък, ргос. mastoideus. Ргос. mas-
toideus съдържа кухини, cellulae mastoideae, които са във
връзка със средното ухо. По медиалната му повърхност
се намират incisura mastoidea и sulcus a. occipitalis, a
тилно — foramen mastoideum, който се отваря в sulcus
sinus sigmoidei.
Пирамидата има три повърхности: предна, задна и
долна.
По facies anterior се намира impressio trigemini, a
встрани — вътрешният отвор на canalis caroticus. Зад него
са hiatus canalis n. petrosi majoris и hiatus canalis n. petrosi
minoris, от които започват едноименни бразди. По-назад
се разполага eminentia arcuata, а встрани от нея — кост­
ната част, която покрива тъпанчзвата кухина, tegmen tym-
pani. По горния ръб, margo suoerior, заляга sulcus sinus
petrosi sup. Canalis musculotubarius се разполага латерално
от canalis caroticus.

23
 По facies posterior се намира porus acusticus internus
c meatus acusticus internus. По задния ръб, margo poste­
rior, заляга sulcus sinus petrosi inferioris. По средата на
този ръб се намира incisura jugularis, а в предния й учас­
тък — proc. intrajugularis и apertura ext. canaliculi cochlae.
По facies inferior се намира fossa jugularis c canalicu­
lus mastoideus. Латерално изпъква proc. styloideus, а зад
него e foramen stylomastoideum. Canaliculus tympanicus и
fossula petrosa се намират медиално от външния отвор на
canalis caroticus, в който лежат отворите на малките cana­
liculi caroticotympanici.
б. Pars tympanica се разполага пред и под porus et mea­
tus acusticus externus. Долната й част, vagina proc. sty-
loidei, заляга към proc. styloideus. Пред meatus acusticus
ext. се намира spina tympanica major, отзад — spina tym­
panica minor, отгоре — spina suprameatum, а на дъното —
sulcus tympanicus, към който се прикрепя тъпанчевата ципа.
в. Pars squamosa се разполага вертикално и чрез изтънен
рдб се свързва с теменната и с клиновидната кост- От
основата й изхожда proc. zygomaticus, който участвува
в образуването на arcus zygomaticus. Медиално от него
се намира fossa mandibularis, а в предната й част — tu-
berculum articulare. Вътрешната повърхност, facies cerc-
bralis, притежава impressiones diqitatae и su ci arteriosi.
Канали и отвори на слепоочната кост : canalis ca­
roticus, canalis musculotubarius (cavutn tympani), canalis
n. facialis (porus acusticus internus — foramen stylomastoi­
deum), canalis n. petrosi majoris (canalis n. facialis), canalis
n. petrosi minoris (cavum tympani), canalis mastoideus, ca­
naliculi caroticotympanici, canaliculus cochleae, canaluculus
aquaeductus vestibuli.
Теменна кост, os parietale. Тя е чифтна кост. Външ­
ната й повърхност, facies externa, е гладка и изпъкнала —
tuber parietale. По нея се намира linea temporalis sup. et inf.
По вътрешната повърхност, facies interna, се виждат
impressiones digitatae. Костта притежава четири ръба: пре­
ден, margo frontalis, заден, margo occipitalis, горен, margo
sagittalis, и долен, margo squamosus, които се срещат в
четири ъ гъ ла: angulus frontalis, occipitalis, sphenoidalis
и mastoideus.
Близо до средата на сагиталния ръб се намира foramen
parietale, по вътрешната му повърхност — sulcus sinus
sagittalis sup., а отзад — sulcus sinus sigmoidei.

24
 Челна кост, os frontale. Състои се от три части:
Squama frontalis притежава външна повърхност, facies
externa, която .е гладка и изпъква напред — tuber fron­
tale. Тя образува горния ръб на орбитата, margo supraor-
bitalis, в медиалния участък на който се намират incisura
supraorbitalis и foramen frontale. Встрани се продължава
в proc. zygomaticus. Над орбиталния ръб се намира arcus
supercilialis. Между тях се огражда гладко поле, glabella.
Pars nasalis, средна част, е куха — sinus frontalis.
Кухината е разделена чрез septum и чрез два отвора, арег-
turae sinus frontalis, има връзка с носната кухина.
Pars orbitalis е чифтна и образува горната стена на
орбитата. Огражда incisura ethmoidalis, в която заляга la­
mina cribrosa на решетъчната кост. В латералния участък
на долната повърхност, facies orbitalis, се намира fossa gl.
lacrimalis, а в медиалния — fovea trochlearis. Ha това място
един зад друг лежат foramen ethmoidale ant. и foramen
ethmoidale post.
Решетъчна кост, os ethm oidale. Състои се от три
части:
Lamina cribrosa заляга в incisura ethmoidalis и прите­
жава множество отвори. От средата й се издига crista
galli, която се разширява, ограждайки foramen cecum.
Lamina perpendicularis се спуска към носната кухина
и образува горната част на носната преграда.
Labyrinthus ethmoidalis се образува от множество ку­
хини с тънки костни стени, cellulae ethmoidales. Латерално
те се ограждат от lamina orbitalis, която образува част от
стената на орбитата. Най-голямата клетка, bulla ethmoida­
lis, и proc. uncinatus залягат към отвора на sinus maxilla-
ris и заедно с него ограждат hiatus semilunaris. Две из­
вити пластинки, concha nasalis sup. и concha nasalis media,
изхождат от медиалната стена на лабиринта и се вдават
към носната кухина.

Кости на лицевия дял, cranium viscerate

Слъзна кост, os lacrimale. Представлява чифтна кос-
типа от медиалната стена на орбитата. Чрез crista lacri­
malis post, се огражда sulcus lacrimalis, образуващ задната
част на fossa sacci lacrimalis.
 Носна кост, os nasale. Тя е чифтна костица, изграж­
даща гърба на носа. По долната й повърхност се намира
sulcus ethmoidalis.
Горна челюст, maxilla. Това е най-голямата чифтна
кост на лицевия череп. Състои се от тяло и четири из­
растъка.
Corpus maxillae представлява средната куха част на
костта. То притежава четири повърхности: предна, facies
anterior, по която се намират fossa canina и foramen in-
fraorbitale. Медиално завършва с incisura nasalis, чийто ръб
се издава напред — spina nasalis ant. Горна, facies orbita-
lis, по която се намира sulcus infraorbitalis, който продъл­
жава в canalis infraorbitalis. Задна, facies infratemporalis,
c най-изпъкнала част, tuber maxillae, по който се намират
foramina alveolaria maxillae. Медиална, facies nasalis, която
е обърната към носната кухина. По нея се намира верти­
кална бразда, sulcus lacrimalis, гребен, crista conchalis —
за долната носна мида, и hiatus sinus maxillaris.
Израстъците носят имената на костите, с които се
свързват: Proc. frontalis е насочен нагоре и отвън прите­
жава crista lacrimalis anterior, а отвътре — crista ethmoidalis.
Proc. zygomaticus е насочен латерално. Proc. palatinus e
хоризонтален израстък, който изгражда предните 2/з на
твърдото небце. По горната му повърхност се намира
crista nasalis, а по долната — spinae palatinae и sulci pa­
latini. В предната част лежи foramen incisivum. Костта
около него може да се обособи като os incisivum. Proc.
alveolar is е зъбният израстък. Той притежава кухини,
alveolae dentales, които са разделени чрез septa interalveo-
laria. В кухините на многокореновите зъби се намират
septa interradicularia, разделящи отделните корени. Стра­
нично изпъкват juga alveolaria, а ръбът на израстъка обра­
зува arcus alveolaris.
Ябълчна кост, os zygomatlcum. Тя е чифтна кост с
три повърхности: facies lateralis с малък отвор, foramen
zygomaticofaciale; facies temporalis c foramen zygomatico-
temporale и facies orbitalis c foramen zygomaticoorbitale.
Костта притежава два израстъка: proc. temporalis — към
слепоочната кост, и proc. frontalis с tuberculum mar-
ginale — към челната.
Небцова кост, os palatinum. Чифтна кост, разполо­
жена между горната челюст и proc. pterygoideus. Състои
се от две пластинки: Lamina horizontalis — изгражда зад­
 ната х/з на твърдото небце. Притежава две повърхности:
горна, facies nasalis, и долна, facies palatina, по която се
намират cristae palatinae и foramina palatina. Хоризонтал­
ната пластинка се прегъва нагоре — crista nasalis, и за­
вършва назад със spina nasalis. Lamina perpendicularis
образува задната част от латералната стена на носната
кухина. По facies nasalis се намира crista conchalis и над
нея — crista ethmoidalis. По задната част на facies ma-
xillaris лежи sulcus palatinus, който c proc. pterygoideus
образува canalis pterygopalatinus. В горната част на плас­
тинката се виждат proc. sphenoidalis и proc. orbitalis, между
които се образува incisura sphenomaxillaris. На мястото,
където двете пластинки се срещат, се намира proc. руга-
midalis, който заляга в incisura pterygoidea на клиновид­
ната кост.
Долна носна мида, concha nasalis inferior. Тя е
чифтна кост. Представлява извита костна пластинка, чийто
горен ръб, proc. maxillaris, е подвит медиално. Притежава
два израстъка: proc. lacrimalis и proc. ethmoidalis.
Ралник, vomer. Изгражда задната част на носната пре­
града, septum nasi. Горният по-къс ръб, margo superior, се
разширява тилно и образува alae vomeris, които залягат
към тялото на os sphenoidale. Margo inferior достига до
твърдото небце, a margo anterior е свободен.
Долна челюст, mandibula. Единствената подвижно свър­
зана кост на черепа. Състои се от следните части: Cor­
pus mandibulae се издава напред с protuberantia mentalis.
По-назад от нея лежи foramen mentale, преден отвор на
canalis mandibulae. По вътрешната повърхност се намира
linea mylohyoidea, която разделя fossa sublingualis и fossa
submandibularis. В предния край се виждат spinae menta-
les, а под тях — fossa digastrica. Pars alveolaris образува
arcus alveolaris и съдържа кухини за зъбите, alveolae den-
tales, разделени чрез septa interalveolaria, а при многоко-
реновите зъби и чрез septa interradicularia. Ramus mandi­
bulae се разполага под ъгъл спрямо тялото, angulus man-
dibule. По външната му повърхност се намира tuberositas
masseterica, а по вътрешната — tuberositas pterygoidea.
Клонът завършва с два израстъка: proc. coronoideus и
proc. condylaris. Последният се състои от caput mandibu­
lae и collum mandibulae, по който се намира fovea ptery­
goidea. По вътрешната страна на клона лежи foramen man­
dibulae, а непосредствено до него — lingula mandibulae и

27
sulcus mylohyoideus. Костта притежава canalis mandibulae,
който започва c foramen mandibulae и завършва c foramen
mentale.
Подезична кост, os hyoideum. Тя се разполага под
долната челюст и се прикрепва към скелета чрез връз­
ки и мускули. Състои се от тяло, corpus hyoideum, на зад­
ния край на което се намират cornu majus и cornu minus.
Долночелюстна става, art. tem porom andibularis
П. Fossa mandibularis — caput mandibulae. Между тях се
влага discus articularis.
K- Залавя се по ръбовете на ставните повърхности и сра­
ства с периферията на диска, поради което ставата
има две кухини — горна и долна.
В. Lig. laterale — от arcus zygomaticus към collum man­
dibulae.
Lig. stylomandibulare — от proc. styloideus към angu-
lus mandibulae.
Lig. sphenomandibulare — от spina sphenoidalis към
lingula mandibulae.
M. Двете стави действуват синхронно при отваряне и за­
тваряне на устата. Отварянето на устата започва със
завъртане на мандибулата около диска (в долната
камера) и завършва с плъзгане на диска върху tuber-
culum articulare (в горната камера).

Черепът като цяло

Разглеждан като цяло, черепът притежава следните
части:
Черепен покрив, calvaria. Образуван е от ossa ра-
rietalia, част от squama occipitalis и squama frontalis. Ко­
стите са съединени чрез sutura sagittalis, sutura lambdoidea
и sutura coronalis: По външната повърхност се намират
tubera parietalia, foramen parietale и част от linea tempora­
lis sup., а по вътрешната — sulcus sinus sagittalis sup. и
встрани от него — foveolae granulares и множество sulci
arteriosi. При черепа на новородено между теменните кости
и двете части на челната кост се разполага fonticulus an­
terior, а в задната част между теменните и тилната кост —
fonticulus posterior.
Черепна основа, basis cranii. На нея различаваме две
повърхности: basis cranii interna и basis cranii externa.

28
 По вътрешната повърхност, basis cranii interna, се
оформят три черепни ями: Предната черепна яма, fossa
cranii anterior, достига до ръба на ala minor и tuberculum
sellae. Изградена е от partes orbitales на os frontale, lamina
cribrosa и ala minor. Отвори и канали: canalis opticus (Ъъм
орбитата), отворите на lamina cribrosa (към носната ку­
хина) и foramen cecum. Средната черепна яма, fossa cranii
media, е" съставена от една средна част и две странични.
Назад достига до dorsum sellae и margo superior на пира­
мидата. Средната част, sella turcica, се образува от fossa
hypophysialis, dorsum sellae и tuberculum sellae, а встрани
стига до sulcus caroticus. Страничните части се изграждат
от ala major и facies anterior на пирамидата и част от
squama temporalis. Отвори и канали: fissura orbitalis sup.
(към орбитата), foramen rotundum (към fossa pterygopala­
tine), foramen ovale, foramen spinosum, foramen lacerum,
canalis caroticus, canalis n. petrosi majoris, canalis n. petrosi
minoris. Задната черепна яма, fossa cranii posterior, e
изградена от os occipitale и facies posterior на pars petrosa.
Отвори и канали: foramen jugulare, porus acusticus inter-
nus, canalis condylaris, canalis hypoglossi, canalis mastoideus,
foramen magnum.
Ha външната повърхност, basis cranii externa, се раз­
личават следните части: Предна част — до задния ръб
на твърдото небце. Изградена е от proc. alveolaris и ргос.
palatinus maxillae и lamina horizontalis ossis palatini. Костите
на небцето се свързват чрез sutura palatina mediana и
sutura palatina transversa. Отвори и к а н а ли : foramen inci-
sivum — към носната кухина, foramina palatina c canalis
pterygopalatinus — към fossa pterygopalatina. Средна част—
до линията, свързваща върха на ргос. mastoideus с пред­
ния ръб на foramen magnum. Изгражда се от ргос. pte-
rygoideus, ala major, facies inferior partis petrosae, pars ba-
silaris на тилната кост и от squama temporalis. Отвори и
ка на ли : choanae — към носната кухина, foramen ovale,
foramen spinosum, foramen lacerum, canalis caroticus, cana­
lis musculotubarius, foramen stylomastoideum, foramen jugu­
lare, canaliculus tympanicus, canalis pterygoideus. Тилна
част — изградена от os occipitale и част от ргос. masto­
ideus на os temporale. Отвори и к а н а л и : foramen magnum,
canalis hypoglossi, canalis condylaris, canalis mastoideus.
Странична повърхност, norma lateralis. Ha нея раз­
личаваме три ями: Fossa temporalis достига до arcus

29
zygomaticus, а нагоре до linea temporalis. Изгражда се от
squama temporalis, част от os parietale, os frontale и от ala
major. Fossa infratemporalis под crista infratemporalis. Огра­
дена е медиално от proc. pterygoideus и corpus maxillae,
отгоре от ala major, латерално от os zygomaticum. Отвори
и канали: fissura orbitalis inf., foramina alveolaria maxillae,
foramen zygomaticotemporale. Fossa pterygopalatina —
медиално от предхождащата. Стени: corpus maxillae, ala
major, proc. pterygoideus, lamina perpendicularis ossis pala­
tini. Странично е отворена. Отвори и канали: foramen
sphenopalatinum (към носната кухина), canalis pterygopala-
tinus (към небцето), fissura orbitalis superior (към орби­
тата), foramen rotundum (към средната черепна яма), cana­
lis pterygoideus (към basis cranii ext.).
По лицевата повърхност на черепа, noma frontalis,
се намират няколко кухини: Орбитата, orbita, представ­
лява чифтна кухина, входът на която, aditus orbitae, се
образува от margo supraorbitalis и margo infraorbitalis.
Притежава четири стени: Горна — pars orbitalis ossis fron­
talis и ala minor. Долна — corpus maxillae, os zygomaticum
и proc. orbitalis ossis palatini. Латерална — os zygomaticum
и ala major. Медиална — proc. frontalis maxillae, os lacri-
male, lamina orbitalis ossis ethmoidalis и част от corpus
ossis sphenoidalis. Отвори и ка н а ли : fissura orbitalis supe­
rior (към средната черепна яма), fisura orbitalis inferior-
(към fossa infratemporalis и fossa pterygopalatina), canalis op­
ticus (към средната черепна яма), canalis infraorbitalis, canalis
nasolacrimalis (към носната кухина), foramen ethmoidale
ant. et post., foramen zygomaticoorbitale.
Костен скелет на носната кухина, cavum nasi osseum.
Носната кухина се разделя от преграда, septum nasi
osseum. Последната се изгражда от vomer и lamina per­
pendicularis ossis ethmoidalis. Всяка половина от носната
кухина има четири стени: Горна — os nasale, lamina cri-
brosa и corpus ossis sphenoidalis. Д олна — твърдото небце.
В предния край се намира canalis incisivus. Медиална —
носната преграда, septum nasi osseum. Латерална — os
ethmoidale, corpus maxillae, lamina perpendicularis ossis pa­
latini, lamina medialis, proc. pterygoidei. По тази повърхост
залягат трите носни миди, conchae nasales, които ограж­
дат носните ходове: Meatus nasi inferior се намира под
долната носна мида. В него се отваря canalis nasolacrima­
lis. Meatus nasi tnedius се разполага под средната носна

30
мида. Тук се намира hiatus sinus maxillaris, който се пре­
гражда от bulla ethmoidalis и proc. uncinatus. Между тях
се образува hiatus semilunaris, в който се отварят sinus
maxillaris, sinus frontalis и cellulae ethmoidales ant. et med.
M eatus nasi superior се намира под горната носна мида.
Тук се отварят sinus sphenoidalis и cellulae ethmoidales
postt. Отвори и канали: отвори на lamina cribrosa (към
предната черепна яма), foramen sphenopalatinum (към fossa
pterygopalatina), canalis incisivus (към устната кухина), ca­
nalis nasolacrimalis (към орбитата).

КОСТИ И СТАВИ НА РАМЕННИЯ ПОЯС

Скелетът на раменния пояс се изгражда от ключица

и лопатка.
Ключица, clavicula. Представлява S-образна кост, която
се състои от тяло и два края. Медиалният край, extre-
mitas sternalis, е изпъкнал напред. Има ставна повърх­
ност за стернума, а отдолу се разполага impressio lig.
costoclavicularis — за едноименна връзка. Латералният
край, ехtremitas acromialis, е изпъкнал назад. Има ставна
повърхност за акромиона, а отдолу лежат linea trapezoidea
и tuberculum conoideum.
Лопатка, scapula. Тя е плоска кост с три ръба:
margo superior, margo medialis и margo lateralis. Трите
ръба се срещат в три ъ гъ л а: angulus superior, angulus
inferior и angulus lateralis. Ha мястото на последния се
намира ставна яма, cavitas glenoidalis, над която лежи
tuberculum supraglenoidale, а под нея — tuberculum infra-
glenoidale. Костта има две повърхности. Предната, facies
costalis, е леко вдлъбната (fossa subscapularis), а задната,
facies dorsalis, чрез spina scapulae се разделя на fossa
supraspinata и fossa infraspinata. Spina scapulae латерално
се разширява и образува раменния израстък, acromion. Ме-
шлмо от него по посока напред стърчи клиновидният
израстък, proc. coracoideus.
Гръднично-ключична става, art. sternoclavicularis
П. Incisura clavicularis sterni — facies articularis sternalis
claviculae. Между тях заляга discus articularis.
K. Прикрепва се близо до ръба на ставните повърхности.
Сраства с периферията на диска, поради което став­
ната кухина се разделя на две.
31
B. Lig. sternoclaviculare ant. et post. — върху ставната
капсула.
Lig. interclaviculare — по горната повърхност, между
двете ключици.
Lig. costoclaviculare — от долната повърхност на клю­
чицата към първото ребро.
М. Става с три степени свобода на движение на ключи­
цата спрямо стернума: повдигане-спускане, нап-
ред-назад, завъртане.
Раменно-ключична става, art. acromloclavicularis
П. Facies articularis acromii — facies articularis acromialis
claviculae.
K. Залавя се по ръба на ставните повърхности.
В, Lig. acromioclavicalare — заляга по горната повърх­
ност на капсулата.
Lig. coracoclaviculare се състои от две части:
Lig. trapezoideum — от proc. coracoideus към linea tra-
pezoidea (латерално).
Lig. conoideum — от proc. coracoideus към tuberculum
conoideum (медиално).
M. Става c три степени свобода па движение : папред-иа-
зад, отвеждане привеждане, завъртане.
Връзки на лопатката
Lig. coracoacromlale — между едноименните израстъци.
Образува покрив на раменната става.
Lig. transversum scapulae sup. — над incisura scapulae.

КОСТИ И СТАВИ НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК

Раменна кост, humerus. Изгражда скелета на миш­

ницата. Състои се от следните части: Проксимална епи-
физа — caput humeri, ограничена с collum anatomicum,
а под него — collum chirugicum. Встрани се намира tuber­
culum majus, а отпред — tuberculum minus. Двата
кула се продължават в едноименни гребени, cristae, между
които се намира sulcus intertubercularis.
Диафизата, corpus humeri, има тристенна форма с
facies anterior lateralis, facies anterior medialis, facies poste­
rior и два ръба, margo lateralis и margo medialis. По стра­
ничната повърхност се намира tuberositas deltoidea, а от­
зад — sulcus n. radialis.
 Даст ална епифиза, съставена от кондил и два над-
кондила. Condylus humeri притежава ставни повърхности —
trochlea humeri и capitulum humeri. Над тях се намира
fossa coronoidea'H fossa radialis, а отзад — fossa olecranii.
Странично от кондила лежат epicondylus lateralis и epi-
eondylus medialis със sulcus n. ulnaris.
Раменна става, art. humeri
П. Caput humeri — cavitas glenoidalis scapulae, към ръба
на която заляга labrum glenoidale.
К. Хлабава и на места тънка. Залавя се по collum anato-
micum и около labrum glenoidale, като tuberculum supra-
glenoidale остава вътре в ставата.
В. Lig. coracochumerale — от основата на proc. coracoi­
deus към tuberculum majus humeri.
Ligg. glenohumeralia — подсилват предната част на
капсулата, плътно сраснали с нея.
М. Най-свободната става на човешкото тяло; три степени
свобода на движение: напред-назад, привеждане-отвеж­
дане (до 90°), завъртане.
Лъчева кост, radius. Разполага се по латералната
страна на предмишницата и се свързва с китката. Про-
ксималката епифиза образува глава, caput radii, с fovea и
circumferentia articularis. Под нея се намира collum radii
и tuberositas radii. Диафизата, corpus radii, е извита леко
латерално. Има три повърхности: facies anterior, facies
posterior и facies lateralis. Два от ръбовете, margo anterior
и margo posterior, са заоблени, a margo interossea е остър.
Дисгпалната епифиза е по-масивна, със ставна повърх­
ност, facies articularis carpea, proc. styloideus и incisura
ulnaris.
Лакътна кост, ulna. Разполага се по медиалната страна
на предмишницата. Проксималната епифиза притежава
дгп израстъка, olecranon и proc. coronoideus, между които
лежи incisura trochlearis. Латерално се намира incisura га-
diaiis, а отзад — tuberositas ulnae. Диафизата, corpus ulnae,
има тристенна форма с facies anterior, facies posterior, fa­
cies medialis, Два от ръбовете — margo anterior, и
margo posterior, са заоблени, a margo interossea е остър.
Дист алнат а епифиза образува главата — caput ulnae,
circumferentia articularis и proc. styloideus, който лежи дор-
зално.

3 RepeUcorium anatomicum
33
 Лакътна става, art. cubiti
Сложна става, образувана от три части: art. humero-
-ulnaris, art. humeroradialis, art. radioulnaris proxiraalis.
П. Art. humeroulnaris: trochlea humeri — incisura trochlea-
ris ulnae.
Art. humeroradialis; capitulum humeri — caput radii.
Art. radioulnaris proximalis: cireumferentia articularis ra­
dii — incisura radialis ulnae.
K. Обща за трите части. Вътреставно освен покритите с
хрущял повърхности лежат fossa coronoidea, fossa ra­
dialis и долната част на fossa olecranii.
В. Lig. collaterale ulnare — от epicondylus medialis humeri
към ръба на incisura trochlearis ulnae.
Lig. anulare radii — обхваща шийката на радиуса, като
се залавя пред и зад incisura radialis ulnae.
Lig. collaterale radiale — от epicondylus lateralis hu­
meri. Разделя се на две части, които се вплитат в
lig. anulare radii.
Lig. quadratum — no предната повърхност на кап­
сулата.
М. Две степени свобода на движение: флексия-екстензия,
пронация-супинация.
Дистална лъчево-лакътна става, art. radioulnaris dis­
tal is.
П. Incisura ulnaris radii — cireumferentia articularis ulnae.
Към ръба на incisura ulnaris radii се прикрепва dis­
cus articularis, който се вмъква между улната и кар-
палните кости.
К. Хлабава. Залавя се близо до ръба на ставните повърх­
ности и сраства с периферията на диска. Не е подси­
лена с връзки.
Membrana interossea antebrachii. Изопва се между
диафизите на радиуса и улната, като се залавя за margo
interossea. Най-силно е изопната в положение на полу-
пронацин.
М. Завъртане на радиуса около улната, която остава не­
подвижна. При това ръката се пронира и супинира.
Кости на ръката, ossa manus
Скелетът на ръката се изгражда от киткови кости,
кости на предкитката и кости на пръстите.

34
 Киткови кости, ossa carpi — осем на брой, подредени
в две редици. Проксимална редица: os scaphoideum, os
lunatura, os triquetrum, os pisiforme. Дист ална редица:
os trapezium, os trapezoideum, os capitatum, os hamatum.
Всяка киткова кост има характерни форми и шест повърх­
ности: дорзална, дланна, проксимална, дистална, радиална
и улнарна. По формата на тези повърхности се различават
костите отляво и отдясно. Двете радиално разположени
кости, os scaphoideum и os trapezium, притежават по една
изпъкналост, tuberculum, които образуват радиалното кит-
ково възвишение, eminentia carpi radialis, a os pisiforme и
os hamatum образуват eminentia carpi ulnaris. Тези възви­
шения заедно c леко вдлъбнатата дланна повърхност на
костите допринасят за образуване на sulcus carpi — осно­
вата на кнтковия канал.
Предкиткови кости, ossa metacarpalia. Изграждат
скелета на дланта. Те са пет и всяка от тях притежава
basis, corpus и caput.
Кости на пръстите, ossa digitorum manus (phalan­
ges). Притежават basis, corpus п caput phalangis. Различа­
ваме phalanx proximalis, phalanx media и phalanx dista-
lis. Последната притежава нокътово възвишение, tuberosi­
tas phalangis distalis. II — V пръст имат по три фаланги,
а палецът — две.
Стави на ръката, artt. manus
Костите на ръката са свързани чрез няколко стави.
1. Проксимална киткова става, art. radiocarpea
П. Facies articularis carpea radii — os scaphoideum, os lu-
naturn, os triquetrum, съединени чрез ligg. intercarpea.
A. Закрепва се по ръбовете на ставните повърхности.
B. Lig. radiocarpeum palmare — от proc. styloideus radii
към дланната повърхност на китковите кости.
Lig. ulnarocarpeum palmare — от улната към длан­
ната повърхност на киткошгге кости.
Lig. radiocarpeum dorsale — от основата на proc. sty­
loideus radii към тръбната повърхност на китковите
кости.
Lig. collaterale carpi radiale — от proc. styloideus radii
към латералните киткови кости.
Lig. collaterale carpi ulnare — от proc. styloideus към
медиалните киткови кости.

35
 2. Средна киткова става, art. mediocarpea
П. Допиращите се ставни повърхности на проксималните
(без os pisiforme) и дисталните киткови кости, които
чрез ligg. intercarpea са обединени в две блокчета.
К. Къса, закрепена за ръбовете на ставните повърхности.
В. Ligg. intercarpea palmaria — по дланната повърх­
ност между костите на проксималната и на дисталната
редица.
Ligg. intercarpea dorsalia — по тръбната повърхност
на китковите кости.
Lig. carpi palmare radiatum — От дланната страна на
os capitatum към съседните киткови кости.
М. В двете киткови стави движенията се сумират и
се извършват около две оси: флексия-екстензия, абдук-
ция-аддукция.
3. Дистална киткова става, art. carpometacarpea
а. Art. carpometacarpea communis
П. Os trapezoideum, os capitatum, os hamatum — ossa meta-
carpalia II—V.
K. Къса. Залавя се за ръбовете па ставните повърхности.
В. Ligg. carpometacarpea palmaria — по дланната по­
върхност на капсулата.
Ligg. carpometacarpea dorsalia — но тръбната повърх­
ност на капсулата.
М. Полуподвижна става с незначителни по обем движения.
б. Art. carpometacarpea pollicis
П. Os trapezium — os metacarpale I.
K. Хлабава. Залавя се близо до ръба на ставните повърх­
ности. Не е подсилена с връзки.
М. Седловидна става с две степени свобода на движение:
флексия-екстензия, абдукция-аддукция. Комбинирано
движение — циркумдукция.
4. Стави на пръстите, artt. digitorum manus
a. Art. metacarpophalangea
П. Caput ossis metacarpalis — basis phalangis.
K. Хлабава. Залавя се близо до ставните повърхности на
фалангата и по-далеч от тази на метакарпалната кост.
В. Ligg. collateral ulnare — по медиалната повърхност на
капсулата.
Lig. collaterale radiate — по латералната повърхност
на капсулата.
36
 Lig. palmare — към фиброзната плочка, вплетена от
дланната страна на капсулата.
М. Пасивно — три вида движения, активно — два: фле­
ксия-екстензия, абдукция-аддукция.
б. Artt. interphalangeae
П. Caput phalangis — basis phalangis.
K. Хлабава. Закрепва се близо до ръбовете на ставната
повърхност.
В. Lig. collaterale radiate — по латералната повърхност
на капсулата.
Lig. collaterale ulnare — по медиалната повърхност на
капсулата.
М. Макаровидни стави с една степен свобода на движе­
ние : флексия-екстензия.

КОСТИ И СТАВИ НА ТАЗОВИЯ ПОЯС

Тазът на човека, pelvis, се изгражда от три кости —
os sacrum и две os coxae.
Безименна кост, os coxae. Състои се от три части:
Хълбочната кост, os Шит, изгражда широката горна
част на костта. Съставена е от тяло, corpus и крило, alia
ossis ilii. Крилото е леко вдлъбнато, fossa iliaca, и за­
вършва с гребен, crista iliaca, на който различаваме labium
externum, labium internum и linea intermedia. В предния
край се намират spina iliaca ant. sup. и spina iliaca ant.
inf., а в задния — spina iliaca post. sup. и spina iliaca post,
inf., пред които заляга facies auricularis. По външната по­
върхност на крилото, facies glutea, се виждат linea glutea
sup., linea glutea ant. и linea glutea post.
Седалищната кост, os ischii, образува долната част и
притежава тяло, corpus, и клон, ramus ossis ischii. Медиално
лежи spina ischiadica, която разделя incisura ischiadica ma­
jor и incisura ischiadica minor. Клонът се извива надолу и
напред и образува tuber ischiadicum.
Срамната кост, os pubis, изгражда предната част. Съ­
стои се от тяло, corpus, и два клона, ramus inferior и ra­
mus superior с eminentia iliopubica, pecten ossis pubis и
tuberculum pubicum. По медиалния участък на os pubis се
намира facies symphysialis. Там, където срастват телата
на трите кости, се образува ставна яма, acetabulum. Той
се състои от ставна повърхност, facies lunata, fossa aceta-

37
fouli и ръб с incisura acetabuli. Под ацетабулума се намира
foramen obturatum, по ръбовете на който се изопва mem-
-Ъгапа obturatoria.
Костите на таза се свързват чрез две кръстно-хълбочни
стави и лонното съчленение.
Кръстно-хълбочна става, art. sacroiliaca
П. Facies auricularis на os sacrum — facies auricularis на
os ilium.
K. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. iliolumbale — към поясните прешлени.
Ligg. sacroiliaca ventralia — по предната повърхност
на капсулата.
Ligg. sacroiliaca dorsalia — по задната повърхност.
Ligg. sacroiliaca interossea — зад facies auricularis.
Lig. sacrospinale — от задната повърхност на os sacrum
към spina ischiadica.
Lig. sacrotuberale — от задната повърхност на os sac­
rum към tuber ischiadicum.
Тези връзки ограждат foramen ischiadicum majus и fo­
ramen ischiadicum minus.
M. Полуподвижна става — пружинираме на костите една
спрямо друга.
Лонно съчленение, symphysis pubica
П. Facies symphysialis на двете срамни кости, между които
се разполага discus interpubicus.
В. Lig. pubicam superius — между tuberculum pubicum на
двете срамни кости.
Lig. arcuatum pubis — по долната страна на диска.
Форма и размери на таза. Тазът се състои от две
части: pelvis major и pelvis minor. Разделя ги linea ter-
minalis. която започва от promontorium — най-изпъкналата
напред част на os sacrum и последния междупрешленеп
диск, като върви по linea arcuata и pecten ossis pubus до
горния ръб на симфизата. На малкия таз различаваме след­
ните плоскости:
Вход на таза, aditus pelvis: promontorium — горен
ръб на симфизата. Наклонен е напред, inclinatio pelvis,
с около 60°.
Тазово разширение: тялото на S;> — заден ръб на
симфизата.
Изход на таза, exitus pelvis — върха на опашната
кост — долния ръб на симфизата. Всяка от тези плос-

38
кости има предно-заден (прав) и напречен диаметър. Сред­
ните точки на правите диаметри образуват тазовата ос„
axis pelvis.

Разлики меж ду мъжки и женски таз

Ж енски Мъжки

Външен вид широк и нисък тесен и висок

Alae ossis ilii по-хоризонтални по-вертикални
Os sacrum къса, вдлъбната по-дълга, плоска
Angulus subpubicus 90—100° 75—80°
Вход на малкия таз овален стеснен отпред
Foramen obturatum триъгълен овален

Размери на женския таз в сантиметри

В ход:
Diameter mediana (conjugata vera): promontorium — задна
повърхност на симфизата (11).
Diameter externa (външен прав): ямката под proc. spino-
sus L6 — предна повърхност на симфизата (20).
Diameter transverse (напречен): най-голямото разстояние
между linea arcuata (13,5).
Distantia spinarum: между spinae iliacae ant. sup. (25—26.)
Distantia cristarum: между най-изпъкналите части на cris-
tae iliacae (28—29).
Diameter obliqua I u 11: art. sacroiliaca — eminentia iliopu-
bica (12,5).
Diameter diagonalis: promontorium — долен ръб на сим­
физата (13).
Разширение:
Diameter recta: тялото на S3 — задна повърхност на сим­
физата (12).
Diameter transversa: между медиалната повърхност на два­
та ацетабулума (11,5).

39
 2. Средна киткова става, art. mediocarpea
П. Допиращите се ставни повърхности на проксималните
(без os pisiforme) и дисталните киткови кости, които
чрез ligg. intercarpea са обединени в две блокчета.
К. Къса, закрепена за ръбовете на ставните повърхности.
В. Ligg. intercarpea palmaria — по дланната повърх­
ност между костите на проксималната и на дисталната
редица.
Ligg. intercarpea dorsalia — по тръбната повърхност
на китковите кости.
Lig. carpi palmare radiatum — От дланната страна на
os capitatum към съседните киткови кости.
М. В двете киткови стави движенията се сумират и
се извършват около две оси: флексия-екстензия, абдук-
ция-аддукция.
3. Дистална киткова става, art. carpometacarpea
а. Art. carpometacarpea communis
П. Os trapezoideum, os capitatum, os hamatum — ossa meta-
carpalia II—V.
K. Къса. Залавя се за ръбовете ма ставните повърхности.
В. Ligg. carpometacarpea palmaria — по дланната по­
върхност на капсулата.
Ligg. carpometacarpea dorsalia — по тръбната позърх-
ност на капсулата.
М. Полуподвижна става с незначителни по обем движения.
б. Art. carpometacarpea pollicis
П. Os trapezium — os metacarpale I.
K. Хлабава. Залавя се близо до ръба на ставните повърх­
ности. Не е подсилена с връзки.
М. Седловидна става с две степени свобода на движение:
флексия-екстензия, абдукция-аддукция. Комбинирано
движение — циркумдукция.
4. Стави на пръстите, artt. digitorutn manus
a. Art. metacarpophalangea
П. Caput ossis metacarpalis — basis phalangis.
K. Хлабава. Залавя се близо до ставните повърхности на
фалангата и по-далеч от тази на метакарпалната кост.
В. Ligg. collaterale ulnare — по медиалната повърхност на
капсулата.
Lig. collaterale radiate — по латералната повърхност
на капсулата.
36
 Lig. palmare — към фиброзната плочка, вплетена от
дланната страна на капсулата.
М. Пасивно — три вида движения, активно — два: фле­
ксия-екстензия, абдукция-аддукция.
б. Artt. interphalangeae
П. Caput phalangis — basis phalangis.
K. Хлабава. Закрепва се близо до ръбовете на ставната
повърхност.
В. Lig. collaterale radiale — по латералната повърхност
на капсулата.
Lig. collaterale ulnare — по медиалната повърхност на
капсулата.
М. Макаровидни стави с една степен свобода на движе­
ние : флексия-екстензия.

КОСТИ И СТАВИ НА ТАЗОВИЯ ПОЯС

Тазът на човека, pelvis, се изгражда от три кости —
os sacrum и две os coxae.
Безименна кост, os coxae. Състои се от три части:
Хълбочната кост, os Шит, изгражда широката горна
част на костта. Съставена е от тяло, corpus и крило, alia
ossis ilii. Крилото е леко вдлъбнато, fossa iliaca, и за­
вършва с гребен, crista iliaca, на който различаваме labium
externum, labium internum и linea intermedia. В предния
край се намират spina iliaca ant. sup. и spina iliaca ant.
inf., а в задния — spina iliaca post. sup. и spina iliaca post,
inf., пред които заляга facies auricularis. По външната по­
върхност на крилото, facies glutea, се виждат linea glutea
sup., linea glutea ant. и linea glutea post.
Седалищната кост, os ischii, образува долната част и
притежава тяло, corpus, и клон, ramus ossis ischii. Медиално
лежи spina ischiadica, която разделя incisura ischiadica ma­
jor и incisura ischiadica minor. Клонът се извива надолу и
напред и образува tuber ischiadicum.
Срамната кост, os pubis, изгражда предната част. Съ­
стои се от тяло, corpus, и два клона, ramus inferior и ra­
mus superior с eminentia iliopubica, pecten ossis pubis и
tuberculum pubicum. По медиалния участък на os pubis се
намира facies symphysialis. Там, където срастват телата
на трите кости, се образува ставна яма, acetabulum. Той
се състои от ставна повърхност, facies lunata, fossa aceta-

37
fouli и ръб с incisura acetabuli. Под ацетабулума се намира
ioramen obturatum, по ръбовете на който се изопва теш -
Ъгапа obturatoria.
Костите на таза се свързват чрез две кръстно-хълбочни
■стави и лонното съчленение.
Кръстно-хълбочна става, art. sacroiliaca
П. Facies auricularis на os sacrum — facies auricularis на
os ilium.
K. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. iliolumbale — към поясните прешлени.
Ligg. sacroiliaca ventralia — по предната повърхност
на капсулата.
Ligg. sacroiliaca dorsalia — по задната повърхност.
Ligg. sacroiliaca interossea — зад facies auricularis.
Lig. sacrospinale — от задната повърхност на os sacrum
към spina ischiadica.
Lig. sacrotuberale — от задната повърхност на os sac­
rum към tuber ischiadicum.
Тези връзки ограждат foramen ischiadicum majus и fo­
ramen ischiadicum minus.
M. Полуподвижна става — пружиниране на костите една
спрямо друга.
Лонно съчленение, symphysis pubica
П. Facies symphysialis на двете срамни кости, между които
се разполага discus interpubicus.
В. Lig. pubicum superius — между tuberculum pubicum на
двете срамни кости.
Lig. arcuatum pubis — по долната страна на днска.
Форма и размери на таза. Тазът се състои от две
части: pelvis major и pelvis minor. Разделя ги linea ter-
minalis. която започва от promontorium — най-изпъкналата
напред част на os sacrum и последния междупрешленеп
диск, като върви по linea arcuata и pec ten ossis pubus до
горния ръб на симфизата. На малкия таз различаваме след­
ните плоскости:
Вход на таза, aditus pelvis: promontorium — горен
ръб на симфизата. Наклонен е напред, inclinatio pelvis,
с около 60°.
Тазово разширение: тялото на S-. — заден ръб на
симфизата.
Изход на таза, exitus pelvis — върха на опашната
•кост — долния ръб на симфизата. Всяка от тези плос­
кости има предно-заден (прав) и напречен диаметър. Сред­
ните точки на правите диаметри образуват тазовата ос*
axis pelvis.
Разлики меж ду мъжки и женски таз

Женски Мъжки

Външен вид широк и нисък тесен и висок

Alae ossis ilii по-хоризонтални по-вертикалнн
Os sacrum къса, вдлъбната по-дълга, плоска
Angulus subpubicus 90—100° 75—80°
Вход на малкия таз овален стеснен отпред
Foramen obturatum триъгълен овален

Размери на женския таз в сантиметри

В ход:
Diameter mediana (conjugata vera): promontorium — задна
повърхност на симфизата (11).
Diameter externa (външен прав): ямката под proc. spino-
sus L6 — предна повърхност на симфизата (20).
Diameter transversa (напречен): най-голямото разстояние
между linea arcuata (13,5).
Distantia spinarum: между spinae iliacae ant. sup. (25—26.)
Distantia cristarum: между най-изпъкналите части на cris-
tae iliacae (28—29).
Diameter obliqua I и II: art. sacroiliaca — eminentia iliopu-
bica (12,5).
Diameter diagonalis: promontorium — долен ръб на сим­
физата (13).
Разширение:
Diameter recta: тялото на S3 — задна повърхност на сим­
физата (12).
Diameter transversa: между медиалната повърхност на два­
та ацетабулума (11,5).
И зход:
Diameter recta: връх на опашната кост — долен ръб на
симфизата (9— 11).
Diameter transversa: между tubera ischiadica (10,5).

КОСТИ И СТАВИ НА СВОБОДНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК

Бедрена кост, femur. Състои се от следните части:

Проксималната епифиза притежава глава, caput fe-
moris, с fovea capitis femoris. Шийката, collum femoris, e
дълга и сключва ъгъл 125— 130° с тялото. Латерално лежи
trochanter major с fossa trochanterica, а медиално и под
шийката — trochanter minor. Отпред е linea intertrochan-
terica, а отзад — crista intertrochanterica.
Диафизата, corpus femoris, е изпъкнала напред. По
задната страна се намира linea aspera с labium mediale
и labium laterale. Тя продължава нагоре н linea pectinea, a
надолу огражда fossa poplitea.
Дисталната епифиза е съставена от condylus media­
ns и condylus lateralis. Между тях лежи fossa intercondy-
laris. Ставните повърхности на кондплите се срещат от­
пред във facies patellaris. По страничните повърхности се
разполагат epicondylus medialis и epicondylus lateralis.
Капаче, patella. Притежава широка горна част, basis
patellae, и връх, apex patellae. Предната повърхност, facies
anterior, е свободна, а задната, facies posterior, заляга към
фемура.
Тазо-бедрена става, art. coxae
П. Caput femoris — acetabulum (facies lunata, fossa aceta-
buli, lig. transversum, labrum acetabulare).
K. Залавя се по ръба на ацетабулума и в основата на
collum femoris.
В. Lig. iliofemorale — отпред от spina iliaca ant. inf. към
linea intertrochanterica.
Lig. pubofemorale — отдолу от ramus sup. ossis pubis
към trochanter minor.
Lig. ischiofemorale — отзад от corpus ossis ischii към
trochanter major.
Zona orbicularis — влакна, втъкани в капсулата като
примка около шийката. Залавя се за spina iliaca ant. inf.

40
 Lig. capitis femoris — вътреставна връзка от fovea
capitis femoris към lig. transversum acetabuli.
M. Три степени свобода на движение: флексия-екстензия,
абдукция-аддукция, външна и вътрешна ротация.
Кости на подбедрицата, ossa cruris
Голям пищял, tibia. Разполага се по медиалната страна
на подбедрицата и е главна носеща кост. Проксимал-
ната епифиза се образува от condilus medialis и condylus
lateralis. Всеки от тях има ставна повърхност, facies arti-
cularis, за фемура. По средата лежи eminentia intercondy-
laris с tuberculum intercondylare med. et lat., area intercon-
dylaris anterior и area intercondylaris posterior. По лате-
ралния кондил се намира facies articularis fibularis, а от­
пред — tuberositas tibiae. Диафизата, corpus tibiae, има
тристенна форма c facies medialis, facies lateralis и facies
posterior, по която се намира linea m. solei. Те са разде­
лени чрез margo anterior, margo medialis и margo interos-
sea. Дисталната епифиза завършва със ставна повърх­
ност, facies articularis inferoir, malleolus medialis c facies
articularis malleoli и incisura fibularis tibiae.
Малък пищял, fibula. Намира се по латералната страна
на подбедрицата. Прокснмалната епифиза, caput fibulae,
притежава връх, apex, и facies articularis. Диафизата, cor­
pus fibulae, е извита назад, с три повърхности: facies me­
dialis, fasies lateralis, facies posterior, разделени чрез margo
anterior, margo posterior и margo interossea. Дисталната
епифиза, malleolus lateralis, притежава facies articularis и
fossa malleoli lateralis.
Колянна става, art. genus
П. Condylus medialis et lateralis, facies patellaris femoris —
facies articularis sup. tibiae — facies articularis patellae.
Между фемура и тибията се влагат менискусите. Meniscus
medialis има форма на полуокръжност. Закрепва се чрез
краищата си за агеае intercondylares. Meniscus lateralis е
почти затворен кръг с по-малък диаметър. Закрепва
се чрез краищата си за eminentia intercondylaris.
К. Широка. Залавя се близо до хрущялните ръбове на
кондилите и малко по-далеч от facies patellaris. На това
място ставната кухина образува recessus. За patela и
tabia прикрепването е по-ръба на ставните повърхности.
Около пателата, под синовиалната мембрана се натрупва

41
 мастна тъкан и се образуват plica synovialis infrapatel-
laris и plicae alares.
В. Различаваме вътреставни и извънставни връзки:
Вътреставни връзки:
Lig. cruciatum ant. — от condylus lateralis към area
intercondylaris ant.
Lig. cruciatum post. — от condylus medialis към area
intercondylaris post.
Кръстосаните връзки ограничават екстензията и при
външна ротация се разсукват.
Lig. transversum genus — между предните краиша на
менискусите.
Lig. meniscofemorale post. — от condylus medialis към
латералния мениск.
Външни връзки:
Lig. collaterale tibiale — широка връзка по медиал­
ната повърхност на капсулата. Сраства с капсулата и
медиалния мениск.
Lig. collaterale fibulare — по латералната повърхност
на капсулата. Залавя се за caput fibulae.
Lig. patellae — от apex patellae към tuberositas tibiae.
Retinaculum patellae med. — към condylus medialis
"tibiae.
Retinaculum patellae lat. — към condylus lateralis
tibiae.
Lig. popliteum obliquum — по задната страна на кап­
сулата.
Lig. popliteum arcuatum — по задната страна на кап­
сулата.
М. Става с две степени свобода на движение: флексия-
екстензия, вътрешна и външна ротация (при леко сгъ­
нато коляно). Екстензията се ограничава от изопва-
нето на кръстосаните връзки.
Съединения на костите на подбедрицата
1. Art. tiblofibularls
П. Facies articularis fibularis tibiae — facies articularis
capitis fibulae.
K. Къса. Залавя се по ръбовете на ставните повърхности.
В. Lig. capitis fibulae ant. — по предната страна на кап­
сулата.
Lig. capitis fibulae post. — по задната страна на кап­
сулата.

42
 Membrana interossea cruris — изопва се между margo
interossea на тибията и фибулата.
Syndesmosis tibiofibularis
П. Incisura fibularis tibiae — malleolus lateralis.
B. Lig. tibiofibulare ant. и Lig. tibiofibulare post.
Кости на ходилото, ossa pedis
Разделяме ги на три групи: ходилни кости, предно--
ходилни кости и фаланги. Те образуват два надлъжни-
лъча: медиален (talus, os naviculare, трите ossa cuneiformia
и I—III метатарзални кости със съответните фаланги) и ла-
терален (calcaneus, os cuboideum, IV—V метатарзални кости
със съответните фаланги). Предните части на лъчите ле­
жат в една плоскост, докато задната част на медиалният
лъч (talus) се разполага върху латералния (calcaneus).
Ходилни кости, ossa tarsi
Скочна кост, talus. Състои се от caput, collum и:
corpus tali. По горната повърхност на тялото се намира:
trochlea tali с три ставни повърхности: facies superior,,
facies malleolaris lat. и facies malleolaris med., която е по-
малка. Назад е насочен proc. posterior c tuberculum mediale
и tuberculum laterale, а странично — proc. lateralis. П а
долната страна има три ставни повърхности за calcaneus
facies articularis calcanearis ant., media et post., разделени
чрез sulcus tali.
Петна кост, calcaneus. Намира се под талуса. Tuber
calcanei с tuberculum mediale et laterale изпъква назад it
надолу. Медиално лежи sustentaculum talare, а дистално —
facies articularis cuboidea. Отгоре има ставни повърхности
за талуса, facies articularis talaris ant., media et post., раз­
делени от sulcus calcanei.
Ладиевидна кост, os naviculare. Намира се по медиал­
ната страна пред главата на талуса. Дистално е изпък­
нала със ставни повърхности за ossa cuneiformia, а ме­
диално притежава tuberositas ossis navicularis.
Кубовидна кост, os cuboideum. Разположена е п а
латералната страна на ходилото. Отдолу се намират tu­
berositas ossis cuboidei и бразда за сухожилието на т ..
peroneus longus, а дистално — ставни повърхности за-i
IV—V метатарзални кости.
Клиновидни кости, os cuneiforme mediale — interme­
dium — laterale. Намират се по медиалната страна на*
ходилото, пред os naviculare.
43С
 Медиалната е най-голяма и за разлика от останалите
две широката й част е разположена стъпално. Средната
клиновидна кост е най-къса. Дистално притежават ставни
повърхности за I—III метатарзални кости.
Предноходилни кости, ossa metatarsalia I—V.. Прите­
жават basis, corpus, caput. Диафизите са изпъкнали дор-
зално. Най-дебела е първата, най-дълга — втората. II—V
метатарзални кости се различават и по ставните повърх­
ности на основите.
Кости на пръстите, osa digitorum pedis (phalanges)
Различаваме phalanx proximalis, phalanx media, pha­
lanx distalis. II—V пръст имат по три фаланги, палецът—
две. Всяка фаланга притежава basis, corpus, caput, а ди-
сталната вместо глава — tuberositas phalangis distalis.
Стави на ходилото, artt. pedis
1. Горна скочна става, art. talocruralis
П. Facies articularis inferior tibiae, malleolus medialis, mal­
leolus lateralis — trochlea tali.
K. Прикрепва се близо до ставните повърхности, отпред е
хлабава.
В. Lig. mediale (deltoideum) — триъгълна връзка от върха
на медиалния глезен. Части:
Pars tibionavicularis — към os naviculare.
Pars tibiotalaris ant. — към collum tali.
Pars tibiotalaris post. — към proc. posterior tali.
Pars tibiocalcanearis — към sustentaculum talare.
Връзки от върха на ла гералния глезен:
Lig. talofibulare ant. — за collum tali.
Lig. calcaneofibulare — за лагералната повърхност на
calcaneus.
Lig. talofibulare post. — за proc. post. tali.
M. Една степен свобода на движение: плантарна флексия—
дорзална флексия (екстензия).
2. Долна скочна става, art. talocalcaneonavicularis
Чрез lig. talocalcaneum interosseum тя се разделя на
две камери:
Задна камера, art. subtalaris
П. Facies articularis calcanea post. — facies articularis ta­
laris post.

44
 Предна камера, art. tarsi transversa
П. Facies articularis talaris media et ant. calcanei — facies
articularis calcanearis media et ant. tali, facies articularis
navicularis.
K. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърх­
ности.
В. Lig. talocalcaneum interosseum — в sinus tarsi.
Lig. talocalcaneum mediate — по медиалната страна
на капсулата.
Lig. talocalcaneum laterale — по латералната страна
на капсулата.
Lig. calcaneonaviculare — част от lig. bifurcatum към
os naviculare.
Lig. talonaviculare — от collum tali към os naviculare.
Lig calcaneonaviculare plantare — от sustentaculum ta-
lare към os naviculare.
M. Движение около една коса ос: флексия, аддукция и
супинация — екстензия, абдукция и пронация.
3. Полуподвижни стави, amphiarthroses pedis
Те се отличават със съответствуващи си по форма
ставни повърхности, къси капсули и къси връзки. Движе­
нията в тях са незначителни.
Art. calcaneocuboidea
П. Ставни повърхности на calcaneus и os cuboideum.
К. Къса. Прикрепва се по ръбовете на ставните повърх­
ности.
В. Lig. calcaneocuboideum dorsale — по тръбната повърх­
ност на капсулата.
Lig. calcaneocuboideum plantare — по стъпалната по­
върхност на капсулата.
Lig. calcaneocuboideum — част от lig. bifurcatum към
os cuboideum.
Останалите стави на тарзуса: art. cuneonaviculars, artt.
intercuneiformia и art. cuneocuboidea притежават къси кап­
сули, подсилени с връзки, които се изопват между артику­
лиращите кости: ligg. tarsi dorsalia, ligg. tarsi plantaria,
ligg. tarsi interossea.
Предноходилни стави, artt. tarsometatarseae
П. Facies articularis на дисталните тарзални кости — осно­
вите на метатарзалните кости I—V.
46
К. Къси. Закрепват се за ръбовете на ставните повърх­
ности.
В. Ligg. metatarsea dorsalia — по тръбната страна.
Ligg. metatarsea plantaria — по стъпалната страна.
Ligg. metatarsea interossea — между основите на мета-
тарзалните кости.
4. Стави на пръстите, artt. digitorum pedis
Art. metatarsophalangea
П. Главата на метатарзалната кост и основата на прокси-
малната фаланга.
К. Хлабава. Залавя се близо до ръбовете на ставните по­
върхности.
В. Lig. collateralia med. et. lat. — по страничните по­
върхности.
Lig. plantare — към плочката, вплетена във флексор-
ното влагалище.
Lig. metatarseum transversum profundum — между
главичките на метатарзалните кости.
М. Три степени свобода на движение: флексия-екстензия,
абдукция-аддукция, ротация (само пасивно).
Artt. interphalangeae
П. Главата на проксималната и основата на дисталната
фаланга.
К. Къси, изопнати.
В. Ligg. collateralia med. et. lat. — по страничните повърх­
ности.
M. Една степен свобода на движение: флексия-екстензия.
Ходилото като цяло. Човешкото ходило има сводест
строеж и при стъпване на хоризонтална плоскост се опира
върху tuber calcanei и главичките на метатарзалните кости.
Този надлъжен свод се поддържа от връзковия апарат
на ходилото, lig. plantare longum и aponeurosis plantaris.
За активното поддържане на свода спомагат и муску­
лите, които се залавят по стъпалната страна на ходилото.
Поради клиновидната форма на ossa cuneiformia и мускул­
ната сила се оформя и втори напречен свод на ходилото
с опорни точки на главичките на I—IV и V метатарзални
кости. Благодарение на двата свода тежестта, която пада
върху талуса, се разпределя в две посоки: назад — към
петата, напред — към главичките на I, IV и V метатар­
зални кости.
 МУСКУЛНА СИСТЕМА, MYOLOGIA

Скелетните мускули образуват активната част на дви­

гателния апарат. Те са изградени от напречнонабраздена
мускулна тъкан, която чрез своето съкращение осъщест­
вява двигателната функция на тялото. Мускулите са главни
източници за топлина на тялото.

УСТРОЙСТВО НА МУСКУЛИТЕ

Всеки мускул се състои от мускулно тяло и сухожи­

лие. Тялото е изградено от напречнонабразденн мускулни
влакна, които се обединяват чрез съединителна тъкан,
perimysium internum, в снопчета. Последните образуват
по-големи снопове, обвити с perimysium externum. Пери-
мизиумът се продължава в края на мускулното тяло в
сухожилие — tendo. То е изградено от колагенни сноп-
чета, чрез които мускулът се прикрепва към израстъци,
гребени и възвишения на костите. Едното залавно място
на мускула се означава начало (Н.), origo, а другото —
залавяне (3.), insertio. Между тези две точки се намират
една или повече стави. Важна част на мускула представ­
лява съдово-нервният сноп, който влиза в мускулното тя­
ло и се разклонява в перимизиума. Кръвоносните съдове
образуват гъста мрежа от капиляри около мускулните
клетки, а нервите съдържат предимно еферентни (мотор­
ни) нервни влакна, които завършват с моторни плочки
(нервно-мускулни синапси). Аферентните (сетивните) нервни
влакна са по-малко и окончават с рецептори (нервно-мус­
кулни вретена), чрез които централната нервна система
получава информация за функционалното състояние на
мускула.
Основното свойство на мускула е способността му да
се съкращава. Необходимите хранителни вещества мускул­
ната клетка получава от кръвта, а стимулът за съкраще­
ние — чрез моторното нервно влакно. В резултат на мус­
кулното съкращение се извършва определено движение.
Според дължината и разположението на мускулните
влакна мускулите се делят на бързи и бавни. Първите са
съставени от успоредно разположени дълги влакна. Те
притежават сравнително по-малка сила. Бавните мускули
са изградени от къси влакна, подредени двойнопересто или
еднопересто. Те имат по-голяма сила, но се съкращават
по-бавно. Мускулната сила е право пропорционална на
броя йа мускулните влакна. Сборът от напречните сече­
ния на отделните влакна в даден мускул представлява
физиологичен напречник, а най-голямото сечение на мус­
кулното тяло — анатомичен напречник на мускула.
Използувайки костите като лостове, скрипец и др.,
мускулната сила се превръща в определено движение. За
анализа на дадено движение е необходимо да се опре­
деля и видът на лостовете, как и къде се прилага мус­
кулната сила и др.
Според участието на мускулите в дадено движение раз­
личаваме :
1. Мускули с двигателна функция — извършват дви­
женията.
2. Мускули със стабилизираща функция — фиксират
едната кост, за да се премести спрямо нея другата кост.
3. Мускули с неутрализираща функция — пречат да
се прояви някое от действията на даден мускул.

ПОМОЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ НА МУСКУЛИТЕ

Фасции, fasciae. Представляват обвивки от влакнеста
съединителна тъкан, които покриват единични мускули
или мускулни групи.
Между мускулни прегради, septa intermusculariu. Раз­
положени са между мускулите и се залавят за костни
гребени. Те разделят подфасцийното пространство.
Серозни торбички, bursae synoviales. Разполагат се
под мускулите, върху изпъкнали костни участъци. Устроени
са подобно на ставните капсули и съдържат синовия. По-
голямата част от тях се намират около ставите и имат
връзка с тях.
Сухожилни влагалища, vaginae tendincum. Те обви­
ват сухожилията, като улесняват плъзгането им. Състоят
се от външна част, vagina fibrosa, и вътрешна, vagina sy-
novialis. Синовията покрива фиброзния слой и се пре­
хвърля и върху сухожилието като peritendineum. На пре­
хода се образува mesotendineum, по който навлизат кръ­
воносните съдове.
Сезамовидни костици, ossa sesamoidea. Те се влагат'
под някои сухожилия близо до залавното им място и уве­
личават ъгъла, под който сухожилието се прикрепва за
костта.

48
 При описанието на отделните мускули освен името на-
мускула се отбелязва началото (Н.), залавянето (3.) и глав­
ната функция (Ф.), предимно като двигател в определено
движение, както и нервът, който го инервира (Ин.).

МУСКУЛИ НА ГЛАВАТА, ММ. CAPITIS

Различаваме два вида мускули: мимически и дъвка-

телни.
I. Мимически мускули. Разположени са повърхностно
в подкожната тъкан, предимно на лицето. Нямат собст­
вена фасция. Единият им край се вплита в кожата, а дру­
гият сраства с черепа. При съкращенията си те изтеглят
кожата, при което се променя положението на устната
и клепачната цепка, образуват се кожни гънки и се полу­
чава определен израз — мимика. Всичките се ннервират
от п. facialis. Различаваме следните групи мимически
мускули:
1. Мускули на черепния покрив
М. occipitofrontalis (m. epicranius) — състои се от две
части, между които се изопва galea aponeurotica.
Venter frontalis
11. Кожата на челото и веждите.
3. Galea aponeurotica.
Ф. 1ювдига веждите и образува напречни гънки на че­
лото (учудване, изненада).
Venter occipitalis
Н. Linea nuchae superior.
3. Galea aponeurotica.
Ф. Изтегля galea aponeurotica назад, изглажда гънките на
челото.
М. temporoparietalis
Н. Galea aponeurotica.
3. Хрущялът на ушната мида.
2. Мускули около клепачната цепка
М. orbicularis oculi — състои се от три части: parsr
palpebralis, pars orbitalis, pars lacrimalis.
4 Repetitorum anatomicum
49
H. Lig. palpebrae mediale, crista lacrimalis, saccus lacri-
malis.
3. Lig. palpebrale laterale, ръба на орбитата.
Ф. Затваря клепачната цепка, разширява слъзната тор­
бичка.
М. corrugator supercilii
Н. Pars nasalis ossis frontalis.
3. Кожата на веждата.
Ф. Изтегля веждата медиално и предизвиква вертикални
гънки в основата на носа (грижи, огорчение).
М. depressor supercilii
Н. Proc. frontalis maxillae.
3. Кожата по средата на веждата.
Ф. Изтегля веждата надолу и медиално (сериозност, стра­
дание).
М. procerus — по гърба на носа.
Н. Os nasale.
3. Кожата между веждите.
Ф. Образува напречни гънки по гърба на носа (строгост).
3. Мускули около носа и устата
М. compressor narls — около ноздрите.
Н. Proc. alveolaris maxillae.
3. Кожата на гърба на носа.
Ф. Сплесква ноздрите.
М. orbicularis oris — под кожата на устните. Състои
се от pars labialis и pars marginalis.
Н. Съединителнотъканна ивица на единия устен ъгъл.
3. Съединителнотъканна ивица на противоположния устен
ъгъл.
Ф. Притиска устните една към друга и ги тегли напред
и назад.
М. levator labii superioris
Н. Corpus maxillae.
3. Кожата на sulcus nasolabialis.
Ф. Повдига горната устна.
М. levator labii superioris alaeque nasi
H. Proc. frontalis maxillae.
3. Хрущялът на ноздрата и кожата на sulcus nasolabialis..
Ф. Повдига горната устна и устния ъгъл, разширява ноз­
драта.
М. zygomatfcus major et minor
H. Os zygomaticum.
3. Кожата на устния ъгъл.
Ф. Изтегля устния ъгъл латерално и нагоре (смях, добро
настроение).
М. levator anguli oris
Н. Fossa canina.
3. Кожата на устния ъгъл.
Ф. Същата като на ш. zygomaticus.
М. risorius
Н. Кожата на бузата и фасцията на ш. masseter.
3. Кожата на устния ъгъл.
Ф. Изтегля устния ъгъл настрани (смях, добро настрое­
ние).
М. buccinator — мускул на бузата
Н. Raphe pterygomandibulare, proc. alveolaris на горната и
долната челюст.
3. Вплита се в ш. orbicularis oris.
Ф. Изтегля устния ъгъл настрани и затваря устните; при­
тиска бузите към зъбите.
М. depressor anguli oris
Н. Ръбът на мандибулата.
3. Кожата на долната устна.
Ф. Смъква долната устна и я изтегля встрани (отвраще­
ние).
М. depressor labii inferioris
Н. Ръбът на долната челюст.
3. Кожата на долната устна.
Ф. Смъква долната устна.
М. mentalis
Н. Pars alveolaris на mandibulae.
3. Кожата на брадичката.
Ф. Повдига брадичката.
 4. Мускули около ушната мида
М. auricularis anterior
Н. Fascia temporalis.
3. Предната част на ушната мида.
М. auricularis posterior
Н. Pars mastoidea на слепоочната кост.
■3. Задната част на ушната мида.
М. auricularis superior
Н. Galea aponeurotica.
3. Горна част на ушната мида.
II. Дъвкателни мускули. Залавят се за долната че­
люст и извършват движенията в долночелюстната става.
1. М. masseter
Н. Arcus zygomaticus.
3. Tuberositas masseterica mandibulae.
Ф. Повдига долната челюст и я притиска към горната.
Ин. N. massetericus.
2. М. temporalis
Н. Linea temporalis inf., страничната повърхност на черепа,
fascia temporalis.
3. Proc. coronoideus.
Ф. Повдига долната челюст, задната част я тегли назад.
Ин. Nn. temporales prof.
3. М. pterygoideus medialls
H. Fossa pterygoidea.
3. Tuberositas pterygoidea mandibulae.
Ф. Повдига долната челюст.
Ин. N. pterygoideus med.
4. M. pterygoideus lateralis
H. Lamina lateralis на proc. pterygoideus, ala major.
3. Fovea pterygoidea mandibulae, discus ;articularis.
Ф. Едностранно — изтегля диска и долната челюст на­
пред, двустранно — изтегля долната челюст напред и
я смъква (единствен от дъвкателните мускули отваря
устата).
Ин. N. pterygoideus lateralis.

52
 МУСКУЛИ НА ГЪРБА, ММ. DORSI
Гръбните мускули се разпределят на две групи — по­
върхностни, които участвуват в движенията на раменния
пояс, и дълбоки — върху гръбначния стълб.
I. Повърхностни^мускули на гърба
1. М. trapezius — състои се от 3 части: pars descen-
dens (горна), pars transversa (средна) и pars ascendens
(долна).
H. Protuberantia occipitalis ext., linea nuchae sup., procc.
spinosi C4—Th12.
3. Spina et acromion scapulae, латерална 2/з на ключи­
цата.
Ф. Тегли лопатката към гръбначния стълб.
Ин. N. accessorius и клон от pi. cervicalis.
2. М. latissimus dorsi
Н. Crista iliaca, crista sacralis mediana, procc. spinosi Th7—L5,
IX—XII ребро.
3. Crista tuberculi minoris humeri.
Ф. Аддукция, вътрешна ротация и ретроверзия на миш­
ницата.
Ии. N. thoracodorsalis.
3. М. rhomboideus major
И. Procc. spinosi ТЬ7—Th4.
3. Margo medialis scapulae.
Ф. i 1ритегля лопатката към гръбначния стълб.
Ии. N. dorsalis scapulae.
4. М. rhomboideus minor
Н. Procc. spinosi С(!—CT.
3. Margo medialis scapulae — горната част.
Ф. Повдига и притегля лопатката към гръбначния стълб.
Ин. N. dorsalis scapulae.
5. М. levator scapulae
Н. Procc. transversi C4—C4.
3. Angulus superior scapulae.
Ф. Повдига раменния пояс.
Ин. N. dorsalis scapulae. .

53
II. Дълбоки мускули на гърба
А. Мускули от вентрален произход
*1. М. serratus posterior superior
Н. Procc. spinosi Cc—Th2.
3. Първите 4 ребра.
Ф. Повдига ребрата (инспиратор).
Ин. Nn. intercostales I—IV.
* 2. М. serratus posterior inferior
H. Procc. spinosi Thn —L2.
3. Последните 4 ребра.
Ф. Смъква ребрата (експиратор).
Ин. Nn. intercostales IX—XII.
*3. Mm. levatores costarum breves
H. Procc. transversi C7—Thu .
3. Съседното по-долно ребро.
Ф. Повдигат ребрата (инспиратори).
Ин. Nn. intercostales.
4. Mm. levatores costarum longi
H. Procc. transversi Th7—Th10.
3. През едно по-долно ребро.
Ф. Повдигат ребрата.
Ин. Nn. intercostales.
Б. Собствени (автохтонни) мускули. Според положе­
нието им те се разпределят в две редици — латерална
и медиална.
Латерална редица
* 1. М. splenius capitis
Н. Procc. spinosi С7—Th3.
3. Procc. mastoideus, linea nuchae sup.
Ин. Rr. dorsales.
• 2. M. splenius cervicis.
H. Procc. spinosi Th4—Th6.
3. Procc. transversi Cx—C3.
Ф. Навеждат главата назад и я въртят на противополож­
ната страна.
Ин. Rr. dorsales.

54
 3. M. sacrospinalis. Състои се от две части — т . ilio­
costalis, т . longissimus.
М. iliocostalis образува латералната част на мускула
(съставена от три части).
. М. iliocostalis lumborum
Н. Crista iliaca, facies dorsalis ossis sacri, procc. spinosi
L x - L r,
3. Anguli costarum (VII—XII).
M. iliocostalis thoracis
H. Anguli costarum (VII—XII).
3. Anguli costarum (I—VI).
M. iliocostalis cervicis
H. Anguli costarum (IV—VIII).
3. Procc. transversi C4—Cc.
Ф. Едностранно — навежда гръбначния стълб на своята
страна, двустранно — изправя гръбначния стълб (вой­
нишки стоеж).
Ин. Rr. dorsales.
М. longissimus образува медиалната част па мускула
(3 части).
М. longissimus thoracis
Н. Crista iliaca, facies dorsalis ossis sacri, procc. spinosi
L t— L 6, procc. transversi Th6— Th8.
3. Procc. costarii L x— L 5, anguli costarum II— XII (лате-
рални зъбци).
Procc. accessorii —L 5, procc. transversi Th4— Th12 (ме­
диални зъбци).
M. longissimus cervicis
H. Procc. transversi C6—Thc.
3. Procc. transversi C2—C3.
M. longissimus capitis
H. Procc. transversi Cx—Th3.
3. Procc. mastoideus.
Ф. Едностранно — наклонява гръбначния стълб и гла­
вата на своята страна, двустранно — изправя гръб­
начния стълб и навежда главата назад.
Ин. Rr. dorsales.

55
 Медиална редица
‘1. М. spinalis
Н. Ргосс. spinosi Th7—Th0.
3. Ргосс. spinosi Th10—Th12.
Ф. Двустранно — изправя гръдната част на гръбначния
стълб.
Ин. Rr. dorsales.
2. Напречно бодилна система — съставена е от мускули
с различна дължина, които започват от proc. transversus
и се залавят за proc. spinosus.
М. semispinalis е най-повърхностен, с най-дълги влакна,
които прескачат по 5 прешлена. Липсва в поясната област.
М. multifidus се разполага под ш. semispinalis по це­
лия гръбначен стълб; прескача 2 прешлена.
Ф. Едностранно — въртят гръбнака на противоположната
страна, двустранно изправят гръбначния стълб.
М. m. rotatores — най-дълбоко разположените мус­
кули, биват два вида:
Mm. rotatores longi
Н. Ргосс. transversi.
3. Ргосс. spinosi — прескачат 1 прешлен.
Mm. rotatores breves — залавят се за съседния прешлен
Ф. Въртят гръбнака на противоположната страна.
Ин. Rr. dorsales.
3. Mm. interspinales — между ргосс. spinosi на виш­
ните и поясните прешлени. Липсват при гръдните.
Ф. Изправят гръбнака.
Ин. Rr. dorsales.
4. Mm. intertransversarii — между ргосс. transversi
в шийната и поясната част.
Ф. Наклоняват гръбнака на своята страна.
Ин. Rr. ventrales.
5. Дълбоки тилни мускули
М. rectus capitis post, major
H. Proc. spinosus C 2.
3. Linea nuchae inf.

56
 M. rectus capitis post, minor
H. Arcus post, attantis.
3. Linea nuchae "inf.
M. obliquus capitis inf.
H. Proc. spinosus C2.
3. Proc. transversus Cj.
M. obliquus capitis sup.
H. Proc. transversus Cr
3. Planum nuchae.
Ф. Наклоняват главата на своята страна и я завъртат на
противоположната, двустранно — навеждат главата
назад.
Ин. N. suboccipitalis.

МУСКУЛИ НА ШИЯТА, ММ. COLLI

1. Повърхностни шийни мускули

М. platysma
11. Fascia pectoralis.
3. Basis mandibulae.
Ф. Изопва кожата на шията, смъква устния ъгъл.
Ин. N. facialis, pi. cervicalis. Q
М. sternocleidomastoideus
II. Manubrium sterni (caput sternale), extremitas sternalis
elaviculae (caput claviculare).
3. Proc. mastoideus, linea nuchae sup.
Ф. Едностранно — наклонява главата на своята страна
и я завърта на противоположната; двустранно — из­
вива главата назад, увеличава шийната лордоза.
Ин. N. accessorius и клон от pi. cervicalis.
2. Горни подезични мускули, mm. suprahyoidei
Те образуват пода на устната кухина и при фиксирана
мандпбула повдигат подезичната кост. Когато тя е фик­
сирана, смъкват долната челюст.
М. mylohyoideus
Н. Linea mylohyoidea mandibulae.
3. Corpus ossis hyoidei, raphe m. mylohyoidei.
Ин. N. mylohyoideus.
M. digastricus
H. Venter anterior — fossa digastrica.
X. Междинно сухожилие — os hyoideum.
3. Venter posterior — incisura mastoidea.
Ин. N. facialis, n. mylohyoideus.
M. stylohyoideus
H. Proc. styloideus.
3. Os hyoideum, пред и зад междинното сухожилие на
m. digastricus.
Ин. N. facialis.
М. geniohyoideus
Н. Spina mentalis.
3. Corpus ossis hyoidei.
Ин. N. facialis.
3. Долни подезични мускули, mm. infrahyoidei. Зала­
вят се за хрущялите на гръкляна и на подезичната кост.
Смъкват подезичната кост. Инервиваг се от rr. ventrales
на nn. cervicales.
М. sternohyoid eus
Н. Manubrium sterni — задна страна.
3. Os hyoideum.
М. sternothyroideus
Н. Задна повърхност на manubrium sterni.
3. Cartilago thyroidea на гръкляна.
М. thyrohyoideus
Н. Cartilago thyroidea — linea obliqua.
3. Os hyoideum.
M. omohyoideus — двукоремчест мускул.
H. Venter superior — os hyoideum.
Късо междинно сухожилие, сраснало с lamina pretra-
chealis на fascia colli.
3. Venter inferior — lig. transversum и горния ръб на ло­
патката.
 4. Дълбоки шийни мускули. Разполагат се върху
гръбначния стълб и се инервират от rr. ventrales на
лп. spinales.
М. scalenus anterior
Н. Procc. transversi С3—С0.
3. Tuberculum m. scaleni на I ребро.
М. scalenus medius
Н. Procc. transversi C2—C7.
3. I ребро, зад sulcus a. subclaviae.
Между тези два мускула се образува цепка, spatium
interscaleni, през която минават нервите на горния край­
ник и a. subclavia.
М. scalenus posterior
Н. Procc. transversi С5—CG.
3. II ребро.
Ф. Повдигат първите две ребра (мускули-инспиратори), на­
клоняват шийната част на гръбначния стълб на своята
страна.
М. longus colli — по предната повърхност на гръб­
начния стълб.
Н. Телата С5—ТЬ3.
3. Телата Q —С4.
М longus capitis
Н. Procc. transversi С3—СГ).
3. Pars basilaris ossis occipitalis.
M.. rectus capitis anterior
M. Massa lateralis Q .
3. Pars basilaris ossis occipitalis.
Ф. Наклонява главата надолу.
M. rectus capitis lateralis
H. Pr«*c. transversus Cr
3. Proc. jugularis ossis occipitalis.
Ф. Наклонява главата на своята страна.
Шайна фасция, fascia cervicalis. Състои се от три
л и ста:
 Lamina superficialis — разполага се под платизмата
и се прехвърля върху мандибулата, стернума и клю­
чицата.
Lamina pretrachealis — изопва се между os hyoideum
и стернума.
Покрива долните подезични мускули и шиййите органи.
Lamina prevertebralis — върху мускулите, разполо­
жени пред гръбначния стълб.

МУСКУЛИ НА ГРЪДНИЯ КОШ, ММ. THORACIS

А. Гръдни мускули на раменния пояс

П-) М. pectoralis major — състои се от 3 части:
Н. ra rs clavicularis — медиалната половина на ключи­
цата.
Pars sternoco stalls — стернума и хрущялите на
II—VII ребро.
Pars abdominalis — предния лист на vagina m. recti.
3. Crista tuberculi majoris humeri.
Ф. Аддукция и вътрешна ротация в раменната стана.
Ин. Nn. thoracici ant.
(£)М . pectoralis minor
H. II—V ребро.
3. Proc. coracoideus.
Ф. Тегли лопатката напред и надолу.
Ин. Nn. thoracici ant.
fcu M . subclavius
H. I ребро.
3. Медиална ]/з на ключицата.
Ф. Стабилизира ключицата.
Ин. N. subclavius.
(ЗГ)М. serratus anterior
Н. Странична повърхност на II—IX ребро.
3. Margo medialis и angulus inferior scapulae.
Ф. Изтегля долния ъгъл на лопатката напред. Абдукцня
в раменната става над 90°.
Ин. N. thoracicus longus.
 Б. Собствени мускули на гръдната стена
Mm. intercostales externi (отпред липсват)
Н. Долният ръб на по-горното ребро, навън от sulcus:
costae.
3. Горният ръб на по-долното ребро. Посока от лате-
рално към медиално и надолу.
Ф. Повдигат ребрата (мускулни инспиратори).
Ин. Nn. intercostales.
(2Г)Мт. intercostales interni (отзад липсват)
Н. Горният ръб на долното ребро, навътре от sulcus
costae.
3. Долният ръб на по-горното ребро с посока, обратна
на външните.
Ф. Смъкват ребрата (мускули-експиратори).
Ин. Nn. intercostales.
3. Mm. subcostales — само при долните ребра. Начало
и залавяне както mm. intercostales int., разположени в зад­
ната част на междуребрията; прескачат 1—2 ребра.
Ф. Смъкват ребрата (мускули-експиратори).
И и. Nn. intercostales.
4. М. transversus thoracis
Н. Задната повърхност на corpus sterni и proc.JJxiphoideus..
3. Задната повърхност на II—IV ребро.
Ф. Смъква ребрата (експиратор).
Им. Nn. intercostales.

ДИАФРАГМА, DIAPHRAGMA

Мускулно сухожилен орган, съставен от три части:

Н. Pars sternalis — задна повърхност на proc. xiphoideus..
Pars costalis — вътрешна повърхност на VII—XII ребро.
Pars lumbalts — съставена от две части: crus dextrum
и crus sinistrum. Всяка от тях има crus mediale (от те­
лата на Lx—L8) и crus laterale — от две сухожилни
дъги (lig. arcuatum mediale) между тялото и ргос.
costarius на (дъга на m. psoas), и lig. arcuatum la­
terale — между proc. costarius на Lx и XII ребро (дъга
на т . quadratus).
3. Centrum tendineum.
Ф. Изместване на centrum tendineum надолу и увелича­
ване вертикалния размер на гръдния кош (вдишване).
■Ин. N. phrenicus и nn. intercostales VII—XII.
Отвори на диафрагмата:
Hiatus aorticus — в pars lumbalis. През него минава
aorta abdominalis, pi. aorticus, ductus thoracicus.
Hiatus esophageus — в pars lumbalis. През него ми­
нават хранопроводът и nn. vagi.
Foramen venae cavae в centrum tendineum. Минава
v. cava inferior.

КОРЕМНИ МУСКУЛИ, MM. ABDOMINIS

1. M. obliquus externus abdominis

H. Външна повърхност на V—XII ребро, косо надолу н
медиално.
3 . Linea alba, lig. inguinale, labium ext. на crista iliaca.
Ин. Nn. intercostales V—XII, n. iliohypogastricus, n. ilioin-
guinalis.
2. M. obliquus internus abdominis
H. Fascia thoracolumbalis, linea intermedia на crista iliaca,
латерална V3 на lig. inguinale, косо нагоре и медиално.
3. Linea alba, външна повърхност, X—XII ребро.
Ин. Nn. intercostales X—XII, n. iliohypogastricus, n. ilioin-
guinalis.
Ф. Едностранно — наклонява туловището на своята страна
н го завърта на противоположната; двустранно— до­
ближава гръдния кош и таза (издишване, коремна
преса).
3. М. transversus abdominis
Н. Fascia thoracolumbalis, вътрешна повърхност на VII—XII
ребро, labium internum на crista iliaca, латерална J/ 3 на
lig. inguinale.
3. Linea alba.
Ф. Издишване, коремна преса.
Ин. Nn. intercostales V—XII, n. iliohypogastricus, n. ilioin-
guinalis.
 4. M. rectus abdominis. Притежава 3—4 сухожилни
ивици, intersectiones tendineae.
Н. Предна повърхност на V—VII ребрен хрущял, ргос.
xiphoideus.
3. Ramus superior ossis pubis, tuberculum pubicum.
Ф. Доближава гръдния кош и таза (издишване, коремна
преса).
Ин. Nn. intercostales VI-—XII.
5. М. pyramidalis
Н. Ramus superior ossis pubis.
3. Linea alba — пред m. rectus abd.
Ин. N. intercostalis XII.
6. M. quadratus lumborum — на задната коремна
стена.
Н. Labium int. на crista iliaca.
3. Procc. costarii на лумбалните прешлени и XII ребро.
Ф. Едностранно — наклонява гръбнака на своята страна,
двустранно — увеличава пояснага лордоза.
Ин. Клонове на pi. lumbalis.
Vagina m. recti abdominis. Влагалището на m. rectus
abd. е изградено от преден лист, lamina anterior, и заден
лост, lamina posterior, който под пъпа изтънява рязко,,
linea arcuata. Lamina anterior се образува от сухожилието
на m. obliquus ext. abdominis и предния лист на m. obli­
quus int. abdominis. Под linea arcuata към тях се приба­
вят задният лист на m. obliquus int. abdominis и сухожи­
лието на m. transversus abdominis. Lamina posterior се
образува от сухожилието на m. transversus abdominis
и задния лист на т . obliquus int. abdominis, към които
залягат fascia transversalis и перитонеумът. Под linea ar­
cuata сухожилието се прибавя към предния лист, а отзад,
остават само fascia transversalis и перитонеумът.

СЛАБИНЕН КАНАЛ, CANALIS INGUINALIS

Слабинният канал пробива долната част на предната

коремна стена с посока надолу и медиално. Дължината
му е 4—5 см и през него при мъжа се е спуснал тести­
сът в скротума. Притежава два отвора — anulus inguina-

63
 Us superficialis (външен, разположен медиално и ограни­
чен от crus mediate, crus laterale, fibrae intercrurales и lig.
reflexum) и anulus inguinaLis profundus (вътрешен) — отвор
на fascia transversalis, зад която заляга перитонеумът. Ка­
налът притежава четири стени: Предна — апоневрозата
на ш. obliquus externus abdominis. Задна — fascia trans­
versalis. Подсилва се чрез lig. interfoveolare, falx inguina-
:iis и перитонеума. Горна — ръбът на m. transversus abdo­
minis и т . obliquus internus abd. Д олна — lig. inguinale.
През канала при мъжа минават — funiculus spermaticus
и n. ilioinguinalis, а при жената — lig. teres uteri и n. ilioin-
guinalis.
Слабинният канал представлява сравнително по-слаб
участък на коремната стена. При неговото разширяване се
получават ингвинални хернии. Директната херния представ­
лява изтлачване на коремно съдържимо заедно с корем-
ницата и fascia transversalis през anulus inguinalis superf.
Индиректната (коса) херния представлява изтлачване на
коремно съдържимо заедно с перитонеума през anulus in-
.guinalis prof., слабинния канал и anulus inguinalis superfitialis.

МУСКУЛИ HA ГОРНИЯ КРАИНИК, ММ. MEMBR1 SUPKRIORIS

Мускули на раменния пояс

A. Гръбни — m. trapezius, т . latissimus dorsi, m. leva­
tor scapulae и m. rhomboideus (вж. Мускули на гърба).
Б. Гръдни — т . pectoralis major, т . pectoralis minor,
т . serratus ant., m. subclavius (вж. Гръдни мускули).
B. Собствени мускули на раменния пояс. Разположени
са около раменната става.
1. М. deltoideus
Н. Pars clavicularis — латерална х/з на ключицата.
Pars acromialis — acromion scapulae.
Pars spinata — spina scapulae.
3. Tuberositas deltoidea humeri.
Ф. Абдукцня в раменната става до 90°, ротатор.
Ин. N. axillaris.
2. М. supraspinatus
Н. Fossa et fascia supraspinata.
3. Горна част на tuberculum majus humeri.

•64
Ф. Абдукция в раменната става, слаба външна ротация.
Ин. N. suprascapularis.
3. М. infraspinatus
Н. Fossa et fascia infraspinata.
3. Средата на tuberculum majus humeri.
Ф. Външна ротация в раменната става.
Ин. N. suprascapularis.
4. М. teres minor
Н. Margo lateralis scapulae.
3. Долна част на tuberculum majus humeri и капсулата.
Ф. Външна ротация и аддукция в раменната става.
Ин. N. axillaris.
5. М. teres major
Н. Angulus inferior scapulae.
3. Crista tuberculi minoris humeri.
Ф. Вътрешна ротация и аддукция в раменната става.
Ин. N. thoracodorsalis.
6. М. subscapularis
Н. Fossa subscapularis.
3. Tuberculum minus humeri и ставната капсула.
Ф. Вътрешна ротация и аддукция в раменната става.
Ин. Nn. subscapularis.
Fossa axillaris — представлява кухина с форма на
четиристенна пирамида. Стени: предна — m. pectoralis
major и т . pectoralis minor; задна — т . latissimus dorsi
и т . teres min.; медиална — гръдната стена и m. serra-
tus ant.; лат ерална — collum chirurgicum humeri и капсу­
лата. Изпълнена е с рехава съединителна и мастна тъ­
кан, сред която се разполагат кръвоносни и лимфни съдо­
ве и нерви.
Мускули на мишницата, mm. brachii
А. Предна група (инервация: n. musculocutaneus)
1. М. biceps brachii
Н. Caput longum — tuberculum supraglenoidale scapulae;
сухожилието минава през раменната става, като за­
ляга в sulcus intertubercularis.
Caput breve — proc. coracoideus.
5 Repetitorium aiiatomlcum
65
3. Tuberositas radii и fascia antebrachii чрез aponeurosis.
Ф. В раменната става — повдига мишницата напред; в
лакътната става — флексия и супинация.
2. М. coracobrachialis.
Н. Proc. coracoideus scapulae.
3. Средата на margo medialis humeri.
Ф. Повдига и привежда в раменната става.
3. М. brachialis
Н. Facies anterior humeri.
3. Тuberositas ulnae.
Ф. Флексия в лакътната става.
Б. Задна група (инервация: п. radialis)
1. М. triceps brachii
Н. Caput longum — tuberculum infraglenoidale scapulae.
Caput laterale — facies posterior humeri, над sulcus
n. radialis.
Caput mediate — facies posterior humeri, под sulcus
n. radialis.
3. Olecranon ulnae — сраства със ставната капсула.
Ф. В раменната става — екстензия и аддукция; в лакът­
ната става — екстензия.
Ин. N. radialis.
Canaiis humeromuscularis се намира по средата на
задната страна на мишницата. Стени: задна повърхност
на хумеруса и sulcus n. radialis — caput laterale на m. tri­
ceps brachii. През него минават n. radialis и a. et v. pro­
funda brachii.
Fascia brachii покрива мускулите на мишницата. Чрез
septum intermuscularе brachii med. се прикрепва за margo
med. humeri, а чрез septum intermusculare brachii lat. —
за margo lateralis humeri. Тези прегради преграждат под-
фасцийното пространство на предна и задна част, в които
се разполагат съответните мускулни групи.
Мускули на предмишницата, mm. antebrachii
Мускулите на предмишницата се делят на три групи:
А. Предна група — флексори (инервация: n. media-
mis, п. ulnaris).
Повърхностни мускули — започват от epicondylus
medialis humeri.
66
 1. M. pronator teres
H. Caput humerale — epicondylus medialis humeri.
Caput ultiare — proc. coronoideus ulnae.
3. Средата на facies lateralis radii.
Ф. Пронация и флексия в лакътната става.
Ин. N. medianus
2. М. flexor carpi radialis
Н. Epicondylus medialis humeri.
3. Basis ossis metacarpale II et III.
Ф. Флексор в лакътната става; флекс op и абдуктор в кит-
ковата става.
Ин. N. medianus.
3. М. palmar is longus
Н. Epicondylus medialis humeri и fascia antebrachii.
3. Aponeurosis palmaris.
Ф. Флексор, изопва дланната разтеглица.
Ин. N. medianus.
4. М. flexor digitorum superficialis
H. Caput humeroulnare — epicondylus medialis humeri, tu­
berositas ulnae.
Caput radlalae — facies anterior radii.
3. След разцепване на сухожилието — за средната фа­
ланга на II—V пръст.
Ф. Флексор на китката и пръстите до средната фаланга.
Ин. N. medianus.
5. М. flexor carpi ulnaris
Н. Caput humerale — epicondylus medialis humeri.
Caput ulnare — olecranon ulnae.
3. Os pisiforme и eminentia carpi ulnaris.
Ф. Флексор в лакътната става; флексор и аддуктор в кит-
ковата става.
Ин. N. ulnaris.
Дълбоки мускули
1. М. flexor digitorum profundus
Н. Facies ant. ulnae, membrana interossea.
3. Крайна фаланга на II—V пръст.
Ф. Флексор на китката и пръстите до крайната фаланга.
Ин. N. medianus (II—III пръст), n. ulnaris (IV—V пръст).
67
 2. M. flexor pollicis longus
H. Facies anterior radii, membrana interossea.
3. Крайна фаланга на палеца.
Ф. Флексор до крайната фаланга на палеца.
Ин. N. medianus.
3. М. pronator quadratus
Н. Facies anterior ulnae.
3. Facies ant. et lateralis radii.
Ф. Пронация при всички положения на лакътната става.
Ин. N. medianus.
Б. Латерална група (инервация: n. radialis)
1. М. b ra c h io ra d ia lis
Н. Margo lateralis humeri, septum intermusculare Iat.
3. Proc. styloideus radii.
Ф. Флексор н лакътната става; поставя радиуса в средно
положение.
2. М. extensor carpi radialis longus
H. Margo lateralis и epicondylus humeri.
3. Basis ossis metacarpalis II.
Ф. Флексор в лакътната става; екстензор и абдуктор и
китковата.
3. М. extensor carpi radialis brevis
H. Epicondylus lateralis humeri и fascia antebrachii.
3. Basis ossis metacarpalis III.
Ф. Екстензор на китката, флексор в лакътната стана.
В. Дорзална група — екстензори (започват от epicon­
dylus lateralis humeri; инервация: n. radialis).
Повърхностни мускули
1. М. extensor digltorum
Н. Epicondylus lateralis humeri и fascia antebrachii.
3. Дорзална апоневроза на II—V пръст.
Ф. Екстензор на пръстите до крайната^фаланга.
2. М. extensor digiti minimi
Н. Сраснал с m. extensor digitorum.
3. Дорзална апоневроза на V пръст.
Ф. Екстензор на V пръст.

68
 3. M. extensor carpi ulnaris
H. Caput humerale — epicondylus lateralis humeri.
Caput ulnare .— olecranon et margo posterior ulnae.
3. Basis ossis metacarpalis V.
Ф. Екстензор и аддуктор в китковата става.
4. М. anconeus
Н. Epicondylus lat.
3. Facies posterior ulnae.
Ф. Екстензор на лакътната става.
Дълбоки мускули
1. М. abductor pollicis longus
Н. Facies posterior radii et ulnae, membrana interossea.
3. Basis ossis metacarpalis I.
Ф. Абдуктор до проксималната фаланга на палеца; аб-
дуктор и екстензор на китката.
2. М. extensor pollicis brevis
И. Facies posterior radii, membrana interossea.
3. Прокснмална фаланга.
Ф. Екстензор на палеца до проксималната фаланга; аб­
дуктор на китката.
3. М. extensor pollicis longus
И. Facies posterior ulnae, membrana interossea.
3. Днстална фаланга на палеца.
Ф. Екстензия на палеца до дисталната фаланга; екстензор
и абдуктор на китката.
4. М. extensor indicis
Н. Facies posterior ulnae, membrana interossea.
3. Дорзална апоневроза на II пръст.
Ф. Екстензор и аддуктор на II пръст; екстензор на китката
5. М. supinator
Н. Epicondylus lateralis humeri, lig. collateral rad.
3. Facies anterior et lateralis radii.
Ф. Супинация при всички положения на лакътната става.
Fascia antebrachii покрива мускулите на предмишни-
цата и сраства със задния ръб на улната. По предната

6
страна отделя дълбок лист, който разделя повърхностните
и дълбоките флексори. Дорзално образува фиброзни пре­
гради, които разделят отделните мускулни групи.
Retinaculum extensorum. Представлява уплътнение на
fascia antebrachii, което заедно с подлежащите кости об­
разува тунел за сухожилията на екстензорите. Чрез от­
делни фиброзни пластинки той се разделя на 6 канала,
през които минават следните сухожилия:
I — m. abductor pollicis longus и ш. extensor pollicis
brevis.
II — mm. extensores carpi radialis.
III — m. extensor pollicis longus.
IV— m. extensor digitorum и m. extensor indicis.
V — m. extensor digiti minimi.
VI — m. extensor carpi ulnaris.
Стените на каналите и повърхността на сухожилията
са обвити със синовиална покривка.
Aponeurosis dorsalis. Екстензорният апарат на пръс­
тите представлява триъгълно сухожилие по гърба на II—V
пръст, в което се вплитат: от проксимално — сухожи­
лието на m. extensor digitorum, отстрани — сухожилието
на mm. interossei и m. lumbricalis. По средата на пръста
апоневрозата се разделя на три части: средна, която се
залавя за основата на средната фаланга, и две странични —
за крайната фаланга.
Китков канал, canalis carpi. Китковият канал се об­
разува от sulcus carpi, върху който се изопва напречен
лигамент, retinaculum flexorum. В канала се разполагат две
сухожилни влагалища: vagina tendinum m. flexoris pollicis
longi, в която лежи сухожилието на едноименен мускул, и
vagina synovialis communis mm. flexorum, в която залягат
сухожилията на m. flexor digitorum superficialis и т . fle­
xor digitorum profundus. Извън сухожилните влагалища
през канала минава и n. medianus.
Aponeurosis palmaris — триъгълна сухожилна пла­
стинка, в която се вплита сухожилието на m. palmaris
longus. Проксимално е сраснала с retinaculum flexorum,
а дистално се разделя на снопчета, които срастват с флек-
сорното влагалище и кожата на I до V пръст.
Флексорни влагалища на пръстите, vaginae synovia-
les tendinum digitorum. Съставени са от два пласта:
вътрешен — vagina synovialis, и външен — vagina fib ­
rosa, подсилена чрез пръстеновидни (pars anularis) и кръ-

70
стосани (pars cruciformis) влакна. Влагалището на палеца,
а често и на V пръст се свързва с карпалния канал, до-
като влагалищата на И, III и IV пръст са отделени.

МУСКУЛИ НА РЪКАТА, ММ. MANUS

Различаваме три групи мускули на ръката:
А. Мускули на палеца, mm. thenaris (инервацня: п.
medianus и и. ulnaris).
1. М. abductor pollicis brevis
II. Retinaculum flexorum, os scaphoideum.
3. Основа па прокепмалната фаланга.
Ф. Отвеждан на палена.
Ип. N. medianus.
2. М. flexor pollicis brevis
Н. Caput superficiale — retinaculum flexorum.
Caput profitndutn — os trapezium, os capitatum.
3. Основа на прокепмалната фаланга.
Ф. Флексор на прокепмалната фаланга. Участвува в опо­
зицията на палеца.
Ин. N. medianus (caput superficiale), n. ulnaris (caput pro-
fundum).
3. M. opponens pollicis
H. Retinaculum flexorum, os trapezium.
3. Corpus ossis metacarpale I.
Ф. Изтегля I метакарпална кост дланно — опозиция на
палеца.
Ин. N. medianus.
4. М. adductor pollicis
Н. Caput transversum — III метакарпална кост.
Caput obliquum — os capitatum.
3. Основата на прокепмалната фаланга.
Ф. Привеждан и флексор на палеца, подпомага опозицията.
Ин. N. ulnaris.
Б. Мускули на дланта (инервация: n. ulnaris и n. me­
dianus)
1. Mm. lumbricales I—IV. Четири мускулчета към ра­
диалната страна на II—V пръст.
Н. Сухожилието на m. flexor digitorum profundus.
71
 3. Aponeurosis dorsalis на II—V пръст.
Ф. Флексори в метакарпо-фалангеалната става, екстензори
в двете интерфалангеални стави.
Ин. N. medianus I—II и n. ulnaris III—IV.
2. Mm. interossei dorsales I—IV. Двойноперести къси
мускули в spatia interossea.
H. Съседните повърхности на I—V метакарпална кост.
3. Aponeurosis dorsalis и основата на проксималната фа­
ланга (I и III — от радиална, III и IV — от улнарна
страна).
Ф. Флексори в метакарпо-фалангеалните, екстензори в ин-
терфалангеалните стави. Отдалечават II, IV и V пръст
от третия.
Ин. N ulnaris.
3. Mm. interossei palmares I—III. Къси едноперести
мускули в spatia interossea.
H. Ossa metacarpalia II, IV, V.
3. Основа на проксималната фаланга (II от радиална, IV и V
от улнарна страна).
Ф. Флексия в метакарпо-фалангеалната става, екстензия в
интерфалангеалните стави; доближават II, IV и V пръст
към третия.
Ин. N. ulnaris.
В. Мускули на малкия пръст, mm. hypothenaris (инер-
вация : n. ulnaris)
1. М. palmaris brevis
Н. Aponeurosis palmaris
3. Кожата на хипотенара.
Ф. Изопва дланната разтеглица.
Ин. N. ulnaris.
2. М. abductor digiti minimi
Н. Retinaculum flexorum, os pisiforme.
3. Основа на проксималната фаланга.
Ф. Отвеждан и флексор на V пръст.
Ин. N. ulnaris.
3. М. flexor digiti minimi brevis
H. Retinaculum flexorum, os hamatum.
3. Основа на проксималната фаланга.

72
Ф. Флексор в метакарпо-фалангеалната става.
Ин. N. ulnaris.
4. М. opponens digiti minimi
Н. Retinaculum flexorum, os hamatum.
3. Corpus ossis metacarpalis V.
Ф. Противопоставя V пръст на палеца.
Ин. N. ulnaris.

МУСКУЛИ НА ДОЛНИЯ КРАЙНИК,

ММ. MEMBRI 1NFERIORIS

Мускули около тазо-бедрената става

1. Предна група
1. М. iliopsoas
Н. М. psoas major — тялото и proc. transversus на Th12—L4.
М. iliacus — fossa iliaca.
M. psoas minor — тялото на T12 — Lr
3. Trochanter minor.
Ф. Флексор и външен ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. PI. lumbalis и п. femoralis.
В. Задна група
1. М. gluteus maximus
И. Ala ossis ilii, facies dorsalis ossis sacri, lig. sacrotuberale.
3. Tuberositas glutea, tractus iliotibialis.
Ф. Екстензор и външен ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. gluteus inf.
2. М. gluteus medius
Н. Ala ossis ilii, fascia lata.
3. Trochanter major.
Ф. Абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. gluteus sup.
3. М. gluteus minimus
Н. Alla ossis ilii.
3. Trochanter major.
Ф. Абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. gluteus sup.

73
 4. M. piriformis
Н. Facies pelvina ossis sacri.
3. Trochanter major.
Ф. Екстензор и външен ротатор на тазо-бедреиата става.
Ин. PI. sacralis.
5. М. obturatorius interims
Н. Membrana obturatoria, foramen obturatutn.
3. Eossa trochanterica.
Ф. Външен ротатор и абдуктор в тазо-бедрсната става.
Ин. PI. sacralis.
6. М. gemellus superior
Н. Spina ischiadica.
3. Fossa trochanterica.
Ф. Външен ротатор на бедрото.
Ин. PI. sacralis.
7. М. gemellus inferior
Н. Tuber ischiadicum.
3. Fossa trochanterica.
Ф. Външен ротатор на бедрото.
Ин. PI. sacralis.
8. М. quadratus femoris
Н. Tuber ischiadicum.
3. Crista intertrochanterica.
Ф. Външен ротатор на бедрото.
Ин. PI. sacralis.
9. М. obturatorius externus
Н. Membrana obturatoria и ръбът на foramen obturatum
3. Fossa trochanterica.
Ф. Външен ротатор на бедрото.
Ин. N. obturatorius.
Фасции на тазовите мускули. Върху m. obturatorius int.
заляга fascia obturatoria. М. psoas major е покрит от fa s ­
cia psoica, a. m. iliacus — от fascia iliaca. Дистално те
срастват c lig. inguinale. Най-медиалната част, arcus ilio-
pectineus, се изопва косо между lig. inguinale и eminentia
iliopubica. По този начин между костта и слабинната
връзка се образуват два отвора: медиален, lacuna vaso

74
rum (минава a. et v. femoralis), и латерален, lacuna muscu­
lorum (минават m. iliopsoas и n. femoralis). Най-медиалната
част на lacuna vasorum е заета от хлабава съединителна
тъкан и лимфни възли и се означава canalis femoralis.
Мускули на бедрото, mm. femoris
А. Предна група (инервация: n. femoralis)
1. М. sartorius
Н. Spina iliaca ant. sup.
3. Tuberositas tibiae (чрез pes anserinus).
Ф. Флексор в тазо-бедрената става; флексор и вътрешен
ротатор в колянната става.
2. М. quadriceps femoris
И. М. rectus femoris — spina iliaca ant. inf.
M. vastus lateralis — labium laterale на Iinea aspera, tro­
chanter major.
M. vastus intermedins — предна повърхност на femur.
M. vastus medialis — labium mediale на linea aspera.
3. Patella, а чрез lig. patellae за tuberositas tibiae.
Ф. Екстензор в колянната става (единствен); m. rectus
fermoris е флексор в тазо-бедрената става.
3. М. tensor fasciae latae
H. Spina iliaca ant. sup.
3. Чрез tractus iliotibialis за condylus lateralis tibiae.
Ф. Флексор, абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.
Ин. N. femoralis и n. gluteus superior.
Б. Медиална група (аддуктори: инервация: n. obtura­
torius)
1. М. pectineus
Н. Pecten ossis pubis.
3. Linea pectinea femoris.
Ф. Флексор, аддуктор и външен ротатор в тазо-бедрената
става.
Ин. N. femoralis и n. obturatorius.
2. М. adductor longus
Н. Ramus superior ossis pubis.
3. Labium mediale на linea aspera.
Ин. N. obturatorius.

75
 3. M. adductor brevis
H. Ramus inferior ossis pubis.
3. Labium mediale на linea aspera.
Ф. Двата мускула: аддукция, флексия и външна ротация
в тазо-бедрената става.
Ин. N. obturatorius.
4. М. adductor magnus
Н. Tuber ischiadicum, ramus ossis ischii.
3. Labium mediale на linea aspera, epicondylus medialis fe-
moris.
Ф. Аддуктор и екстензор в тазо-бедрената става.
Ин. N. obturatorius.
5. М. gracilis.
Н. Ramus inferior ossis pubis.
3. Tuberositas tibiae (чрез pes anserinus).
Ф. Аддуктор в тазо-бедрената става, флексор и вътрешен
ротатор в колянната става.
Ин. N. obturatorius.
В. Задна група (инервация: n. ischiadicus)
1. М. biceps femoris
Н. Caput longum — tuber ischiadicum.
Caput breve — labium laterale на linea aspera.
3. Caput fibulae.
Ф. Екстензор в тазо-бедрената става, флексор и външен
ротатор в колянната става.
2. М. semitendinosus
Н. Tuber ischiadicum.
3. Tuberositas tibiae (чрез pes anserinus).
Ф. Екстензор и аддуктор в тазо-бедрената става, флексор
и вътрешен ротатор в колянната става.
3. М. semimembranosus
Н. Tuber ischiadicum.
3. Condylus medialis tibiae.
Ф. Екстензор и аддуктор в тазо-бедрената става, флексор
и вътрешен ротатор в колянната става.
Бедрена фасция, fascia lata. Фасцията покрива бед­
рените мускули и дава повлекла, septa, които разделят

76
отделните мускулни групи: Septum intermusculare femoris
mediale разделя ш. vastus medialis от аддукторите и се
залавя за labium mediale на linea aspera. Septum intermus­
culare femoris laterale разделя m. vastus lateralis от флек-
сорите и се залавя за labium laterale на linea aspera. Tri-
gonum femorale се огражда от lig. inguinale, m. sartorius
и m. adductor longus. Подът му, fossa iliopectinea, е пок­
рит от дълбокия лист на фасцията и там се отварят
двете lacunae. Под lig. inguinale се намира отвор на бед­
рената фасция, hiatus saphenus. Той се огражда от margo
falciformis и е покрит с fascia cribrosa, през отворите на
която минават нерви и кръвоносни съдове. Латералната
част на fascia lata е подсилена със сухожилни влакна,
tractus iliotibialis, в които се вплитат сухожилия от т .
gluteus maximus и т . tensor fasciae latae. Дистално той
се прикрепва към condylus lateralis tibiae.
Мускули на подбедрицата, mm. cruris
В областта на подбедрицата различаваме три групи
мускули: предна, латерална и задна.
А. Предна група (инервация: n. peroneus profundus)
1. М. tibialis ant.
Н. Facies lateralis tibiae, membrana interossea.
3. Os cuneiforme mediale, basis ossis metatarsalis 1.
Ф. Дорзална флексия, супинация и аддукция на ходилото.
2. М. extensor digitorum longus
Н. Condylus lateralis tibiae, caput fibulae, membrana interossea
3. Дорзална апоневроза на II—V пръст.
Ф. Екстензия на II—V пръст до крайната фаланга. Под­
помага екстензията и пронацията на ходилото.
3. М. extensor hallucis longus
Н. Facies medialis fibulae, membrana interossea.
3. Дорзална апоневроза на палеца.
Ф. Екстензия на палеца до крайната фаланга, екстензор
и супинатор на ходилото.
4. М. peroneus tertius
Н. Отделя се от m. ext. digitorum longus.
3. Basis ossis metatarsalis V.
Ф. Дорзална флексия и пронация на ходилото.

77
 Б. Латерална група (инервация: n. peroneus superficia-
lis).
1. М. peroneus longus
H. Caput et facies lateralis fibulae.
3. Os cuneiforme mediate, basis ossis metatarsalis I и II.
Ф. Плантарна флексия, пронация и абдукция на ходилото.
2. М. peroneus brevis
Н. Facies lateralis fibulae.
3. Tuberositas ossis metatarsalis V.
Ф. Плантарна флексия, пронация и абдукция на ходилото.
В. Задна група (инервация: п. tibialis)
Повърхностни мускули
1. М. triceps surae
Н. М. gastrocnemius.
Caput mediate — condylus medialis femoris.
Caput laterale — condylus lateralis femoris.
M. soleus — arcus tendineus m. solei, tibia и fibula.
3. Tuber calcanei — чрез tendo calcaneus (Achillis).
Ф. Флексия в колянната става, плантарна флексия, супи-
нация и аддукция на ходилото.
2. М. plantaris
Н. Condylus lateralis femoris.
3. Tendo calcaneus.
Ф. Без особено значение.
Дълбоки мускули
1. М. popliteus
Н. Epicondylus lateralis femoris.
3. Linea m. solei tibiae.
Ф. Флексия и вътрешна ротация в колянната става.
2. М. tibialis posterior
Н. Tibia, fibula, membrana interossea.
3. Tuberositas ossis navicularis, ossa cuneiformia.
Ф. Плантарна флексия, супинация и аддукция на ходи­
лото.
3. М. flexor digitorum longus
Н. Facies posterior tibiae.
78
3. Крайната фаланга на II—V пръст.
Ф. Флексия на II—V пръст до крайната фаланга; флек-
сор, аддуктор и супинатор на ходилото.
4. М. flexor hallucis longus
Н. Facies posterior fibulae, membrana interossea.
3. Крайна фаланга на палеца.
Ф. Флексия на палеца до крайната фаланга; флексор, ад­
дуктор п супинатор на ходилото.
Фасция на подбедрицата, fascia cruris. Фасцията на
подбедрицата е продължение на fascia lata и преминава
във fascia dorsalis pedis. Тя е сраснала с fascies medialis
tibiae и двата малеола, а чрез septum intermusculare cru­
ris ant. et post, сраства c фибулата и разделя трите мус­
кулни групи. Подсилена е над глезените с напречни
влакна, retinaculum mm. extensorum superius, а дистално
от тях чрез X- или У-образния retinaculum mm. extenso­
rum inferius. От него се отделя пластинка, чрез която се
разделят двете сухожилни влагалища за екстензорите.
В медиалното се разполага сухожилието на m. tibialis
ant., а в латералното — сухожилията на ш. extensor digi-
torum и m. extensor hallucis longus. Retinaculum mm. fle-
xorum се изопва между медиалния глезен и tuber calca­
nei. Под него се намират сухожилните влагалища на флек-
сорите, a. et v. tibialis post, и n. tibialis. Фиксирането на
сухожилията към латералния глезен става чрез retinacu­
lum mm. peroneorum superius — зад малеола, и retinacu­
lum mm. peroneorum inferius — под малеола, по гърба
на ходилото.
Мускули на ходилото, mm. pedis
Различаваме следните групи мускули:
Мускули на дорзалната страна на ходилото (инерва­
ция : п. peroneus profundus).
1. М. extensor digitorum brevis
H. Дорзална повърхност на calcaneus.
3. Дорзална апопевроза на II—IV пръст.
Ф. Екстензор на II—IV пръст.
2. М. extensor hallucis brevis
II. Дорзална повърхност на calcaneus.
3. Дорзална апоневроза на палеца.
Ф. Екстензор на палеца.
79
 Мускули на стъпалната страна на ходилото. Те са
покрити от aponeurosis plantaris, която започва от tuber
calcanei и достига с повлекла до основата на пръстите.
Отделните повлекла се съединяват чрез fasciculi trahs-
versi.
А. Мускули на палеца, шш. hallucis
1. М. abductor hallucis
Н. Tuber calcanei, retinaculum mm. flexorum, os naviculare.
3. Основата на проксималната фаланга.
Ф. Абдуктор и флексор на I пръст.
Ин. N. plantaris medialis.
2. М. flexor hallucis brevis
H. Ossa cuneiformia, lig. plantare longum.
3. Основата на проксималната фаланга.
Ф. Флексор на проксималната фаланга на палеца.
Ин. N. plantaris medialis.
3. М. adductor hallucis
Н. Caput obliquum — os cuboideum, os cuneiforme lat.
Caput transversum — капсулите на метатарзо-фалап-
геалните стави на II—V пръст.
3. Основата на проксималната фаланга.
Ф. Аддукция на I пръст.
Ин. N. plantaris lateralis.
Б. Мускули на малкия пръст, mm. digiti minimi
1. М. abductor digiti minimi
H. Tuber calcanei.
3. Основата на проксималната фаланга.
Ф. Абдукция на V пръст.
Ин. N. plantaris lateralis.
2. М. flexor digiti minimi brevis
H. Basis ossis metatarsale V.
3. Основата на проксималната фаланга.
Ф. Флексор на основната фаланга.
Ин. N. plantaris lateralis.
3. М. opponens digiti minimi
H. Lig. plantare longum.
3. Os metatarsale V.

80
Ф. Незначителна опозиция и аддукция на V пръст.
Ин. N. plantaris lateralis.
В. Мускули на стъпалния свод
1. М. flexor digitorum brevis
Н. Tuber calcanei, aponeurosis plantaris.
3. Основата на средната фаланга на II—V пръст след
разцепване на сухожилието.
Ф. Флексор на II—V пръст до средната фаланга.
Ин. N. plantaris medialis.
2. М. quadratus plantae
Н. Tuber calcanei.
3. Сухожилието на m. flexor digitorum Iongus.
Ф. Подсилва действието на дългия флексор на пръстите.
Ин. N. plantaris lateralis.
3. Mm. lumbricales I—IV — четири мускулчета по ме­
диалната страна на II—V пръст.
Н. Сухожилието на m. flexor digitorum Iongus.
3. Дорзалната апоневроза на II—V пръст.
Ф. Флексорив метатарзо-фалангеалните, екстензори в ин-
терфалаигеалните стави.
Ин. N. plantaris lateralis (II—IV) и n. plantaris medialis (I).
4. Mm. interossei plantares I—III — едноперести мус­
кули н spatia interossea.
I I. Os metatarsale III, IV, V.
3. Медиалната страна на проксималната фаланга и дор­
залната апоневроза на III, IV, V пръст.
Ф. Привеждат III, IV и V пръст към II; флексори на пръ­
стите.
Ин. N. plantaris lateralis.
5. Mm. interossei dorsales I—IV — двойноперести
мускули в spatia interossea.
H. Съседни повърхности на I—V метакарпална кост.
3. I — от медиалната страна, останалите от латералната
страна на проксималната фаланга и дорзалната разтегли-
ца на II—IV пръст.
Ф. Отвеждат пръстите от И; флексори на пръстите.
Ин. N. plantaris lateralis.
6 Repetitorium anatomicum
81
 Фасции на ходилото. На тръбната страна се намира
fascia dorsalis pedis — продължение на fascia cruris. По
стъпалната страна заляга aponeurosis plantaris. Тя започва
от tuber calcanei и дистално се разделя на пет снопчета
5ъм фиброзните влагалища на всеки пръст, vagine fibro-
кае digitalis pedis. Отделни синовиалнн влагалища по
гърба на ходилото имат m. tibialis ant., m. ext. hallucis
longus и ш. ext. digitorum longus, а по стъпалната стра­
на — m. tibialis post., m. flexor digitorum longus, m. fle­
xor hallucis longus и m. peroneus longus.
 ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ, SPLANCHNOLOGIA

Към този раздел от анатомията принадлежат храно­

смилателната, дихателната и пикочо-половата система.

УСТРОЙСТВО НА СТЕНАТА НА КУХИТЕ

ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ

Повечето от вътрешните органи са кухи и стената им

е устроена по един общ план: те са изградени от муску­
латура, постлани са отвътре с лигавица, а отвън са по­
крити със серозна ципа или хлабава съединителна тъкан.
Лигавицата, tunica mucosa, е вътрешната обвивка,
покрита със слуз, произведена от многобройни жлези. Из­
градена е от три слоя: Lamina epitkelialis — различен вид
епител според функцията на органа. Lamina propria — съ­
ставена от хлабава съединителна тъкан, в която се нами­
рат лимфни фоликули, жлези, кръвоносни съдове и нерви,
както и тънък мускулен слой, muscularis mucosae, който
променя релефа на лигавицата. Tela submucosa — заляга
под мукозата. Изградена е от хлабава съединителна тъкан
и съдържа кръвоносни съдове и нерзи, plexus submuco-
sus.
Мускулатурата, tunica muscularis, е изградена в по­
вечето органи от гладка мускулна тъкан, разпределена в
два пласта: вътрешен кръгов, stratum circulare, и външен
надлъжен, stratum longitudinale. Между тях се разполага
нервен сплит, plexus myentericus.
Външната обвивка, tunica externa, за повечето от
вътрешните органи е серозна ципа, tunica serosa, а при
някои органи се изгражда от хлабава съединителна тъкан,
tunica adventitia.
Жлези, glandulae. Някои от епителните клетки секре-
тират различни вещества. Такива клетки се наричат жле-
зисти, а органите, изградени от тях — жлези, glandulae.
Според това, дали жлезата притежава отводен канал или

83
не, жлезите биват с външна и с вътрешна секреция. В
зависимост от формата различаваме: тубулозни, алвеоларни
и тубуло-алвеоларни жлези. Съществуват и сложни жлези
с разклонена каналчеста система. По начина на секрети­
ране жлезите биват: мерокринни (без загуба на цито-
плазма), апокранни (една част от цитоплазмата се отделя)
и холокринни (цялата клетка се разрушава). Според ха­
рактера на секрета мерокринните жлези са: серозни —
отделят рядък секрет, имат тесен лумен и високи клетки,
и мукозни — отделят гъст секрет, луменът е по-широк,
но клетките са по-приплеснати.

ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА,
SYSTEMA D1GESTORIUM

Органите на храносмилателната система приемат и сми­

лат храната и резорбират от нея хранителните вещества,
които чрез кръвта се разнасят из тъканите па тялото.

УСТНА КУХИНА. CAVUM OR1S

Устната кухина се състои от две части: преддверие

и същинска устна кухина.
Преддверие, vestibulum oris. Това е пространството
около затворените зъбни редици. Странично то се огра­
ничава от бузите, а отпред — от устните.
Бузата, Ьисса, се изгражда от m. buccinator, конто
се залавя за горната и долната челюст, а назад достига
до raphe pterygomandibularis. От вътрешната страна е по­
крита с лигавица, съдържаща много жлези, gll. buccales,
а отвън — с кожа и дебел слон мастна тъкан, corpus
adiposum buccae.
Устните, labia oris, са изградени от мускули, пост­
лани отвътре с лигавица, богата на жлези, gll. labiales, a
отвън — с кожа. Средната част притежава многослоен
плосък, невроговяващ епител и е оцветена розовочервено.
По средата на горната устна отвън се намира улей, phil-
trum. Странично двете устни се съединяват, commissura
labiorum, образувайки устната цепка, rima oris. Лигави­
цата, която покрива бузите и устните, се прехвърля върху
зъбите и образува венеца, gingiva.

84
 Същинска устна кухина, cavum oris proprium. Пред­
ставлява пространство, ограничено от зъбните редици, неб­
цето н мускулите на diaphragma oris. Назад чрез isthmus
faucium се съобщава с гълтача.
Зъби, dentes. При израсналия индивид те са 32 на
брой: 8 резци, dentes incisivi; 4 кучешки, dentes caninv, 8
предкътницм, dentes premolares', 12 кътници, dentes molares.
Всеки зъб се състои от свободна част — корона, corona
dentis, покрита с венеца, шийка, collum dentis, корен, ra­
d ix dentis, чрез който се прикрепва към алвеолата. Основ­
ната субстанция, която изгражда зъба, е дентинът, den-
tinum, покрит отгоре при короната с глеч, enamelum а при
корена — с цимент, cementum. Фиксирането на зъба' става
чрез колагенни влакна, изопнати между корена и стените
на алвеолата, periodontium. Всеки зъб притежава кухина,
cavum dentis, която е запълнена с pulpa dentis, съставена
от хлабава съединителна тъкан, кръвоносни съдове и нерви.
Те достигат до зъба през канали на корените.
Постоянното съзъбие се представя с т. нар. зъбна
формула:
■'1 2 1 2 12 1 2 3 „„„ 8 7 6 5 4 3 2 1 1 2 3 4 5 6 7 8
3 2 12 12 1 2 3 8 7 6 5 4 3 2 1 1 2 3 4 5 6 7 8

Морфологичната характеристика на отделните зъби е

с ле дн ат а :
Резци (8) — режещи коронки и остър ръб с две по­
върхности — лабиална (изпъкнала) и лингвална (вдлъб­
ната). Коренът е единичен, прав. Горният медиален е най-
голям, а долният латерален е най-малкият зъб на съзъ­
бието.
Кучешки (4) — коронката има връх н 2 режещи
канта, единичен корен. Горните са най-дългите зъби на
съзъбието.
Предкътници (8) — короната има дъвкателна по­
върхност с 2 туберкула (по-голям — букален, и по-ма­
лък — лингвален). Коренът на долните е единичен, на
горните — отчасти раздвоен.
Кътници (12) — притежават най-голяма дъвкателна
повърхност с 4—5 туберкула. Долните имат 2 корена, а
горните — 3 (2 букални и 1 лингвален).
Млечни зъби, dentes decidui. Тъй като човекът има
дифиодонтно съзъбие, постоянните зъби се предхождат

85
от млечни. Те наподобяват постоянните, но са 20 на брой:
8 резци, 4 кучешки, 8 кътници (2, 1, 2). Поникването на
зъбите става от 7-ия месец до 2-та година. Първи про­
рязва медиалният долен резец, а последен — II моларен.
Смяната на зъбите започва от 7-та година. Коренът на
млечните зъби се резорбира, зъбът пада, а неговото мя­
сто се заема от постоянен зъб.
Подът на устната кухина, diaphragma oris, се из­
гражда от: m. mylohyoideus, подсилен отвън от m. digas-
tricus, а отвътре — от ш. geniohyoideus.
Небце, palatum. Покривът на устната кухина се обра­
зува от небцето, palatum. То се състои от две части:
твърдо небце, palatum durum, притежаващо костна под­
ложка (procc. palatini maxillae и laminae horizontales ossis
palatini), и меко небце, palatum molle, изградено от мус­
кули, вплетени в съединителнотъканната подложка, apo­
neurosis palatina.
Мускули на мекото небце
1. М. levator veli palatini
Н. Пирамидата на os temporale.
3. Aponeurosis palatina.
2. M. tensor veli palatini
H. Fossa scaphoidea и tuba auditiva.
3. Aponeurosis palatina.
3. M. uvulae — образува висулката на задната част
на мекото небце.
4. М. palatoglossus — спуска се от мекото небце към
мускулите на езика. Образува предната небцова дъга.
5. М. palatopharyngeus — от мекото небце назад към
стената на гълтача. Образува задната небцова дъга.
Небцето е покрито с лигавица, която съдържа gll. ра-
latinae, и образува гънки, plicae palatinae. Небцовите дъги —
arcus palatoglossus (предна) и arcus palatopharyngeus
(задна), представляват покритите с лигавица едноименни
мускули. Между двете дъги се образува sinus tonsillaris,
в който се помества небцовата сливица, tonsllla pala­
tina.
Език, lingua. Мускулен орган, който при затворени
зъбни редици запълва устната кухина. Състои се от три

86
части: apex, corpus и radix linguae. Различават се освен
това горна повърхност, dorsum linguae, долна повърхност
и странични ръбове. Коренът е сраснал с diaphragma oris,
а под върха се намира гънка, frenulum linguae. Повърх­
ността на езика е покрита с лигавица, под която се на­
мира aponeurosis linguae. Лигавицата притежава покрити
с епител образувания с различна форма, papillae linguales,
които са няколко вида: Papillae filiform.es (нишковидни).
Намират се по цялата повърхност на гърба на езика. Pa­
pillae fungiformes (гъбовидни); по повъхността им се раз­
полагат вкусови рецептори. Намират се предимно в пред­
ната част на езика. Papillae vallaiae. Те са 7—12 на
брой, разположени между тялото и корена. По-големи са
от гъбовндните, заобиколени с бразда, по повърхността
на която се намират множество вкусови рецептори.
Епителът на лигавицата е многослоен плосък. По
гърба па езика той е полувроговяващ. В областта на ко­
рена на езика лигавицата съдържа лимфни фоликули,
ton sill a lingua lls.
Мускулите на езика са два вида — скелетни и собст­
вени. Скелетните започват от съседните кости.
1. М. genioglossus
Н. Spina rnentalis.
3. Тялото и корена на езика за апоневрозата.
Ф. Тегли езика напред.
2. М. hyoglossns
Н. Os hyoideum.
3. Към страничните ръбове на езика.
Ф. Тегли езика назад и надолу.
3. М. styloglossus
Н. Ргос. styloidcus.
3. Страничният ръб на езика до върха.
Ф. Тегли езика назад и нагоре.
Собствените мускули на езика се вплитат със скелет­
ните и в апоневрозата. Според положението на влакната
те биват:
:1V. 1. М. longitudinalis linguae — надлъжни влакна, раз­
положени повърхностно и дълбоко. Скъсява езика.
г |2 . М. transversus linguae— напречни влакна. Издъл­
жава езика.
87
 2. M. verticularis linguae — вертикални влакна. Спле­
сква езика.
Всички мускули на езика се инервират от n. hypoglos-
su§, а лигавицата —- от сетивните нерви: n. lingualis —
предните 2/ 3, n. glossopharyngeus — задната х/з и n* va­
gus — малка част от корена. Вкусовите влакна вървят по
n. lingualis — chorda tympani (за предните 2/ 3) и по п.
glossopharyngeus (за задната 1/ 3).
Големи слюнчени жлези, gll. sailvales. Освен от мал­
ките слюнчени жлези, пръснати по лигавицата на устната
кухина, слюнката се отделя и от три чифта големи слюн­
чени жлези, които притежават отводни канали.
Околоушна жлеза, gl. parotis. Разполага се пред и
под ушната мида, покрита от fascia parotidea. Изпълва
fossa retromandibularis. От жлезистите делчета започват
отводни канали, които се събират в общ канал, ductus
parotldeus. Той заляга върху ш. masseter, пробива m. buc­
cinator и се отваря във vestibulum oris срещу втория го­
рен кътник — papilla parotidea. Тя е серозна жлеза. Се-
креторни нервни влакна получава от ganglion oticurn —
n. glossopharyngeus.
Поддолночелюстна жлеза, gl. submandlbularis. Разпо­
лага се в trigonum submandibulare — под in. mylohyoi-
deus, обвита от fascia colli. Ductus sub mandibular is про­
бива diaphragma oris и се отваря под върха па езика, па
papilla sublingualis. Смесена жлеза — серо-мукозиа. Сек-
реторни влакна получава от ganglion submandibulare —
chorda tympani — n. intermedius.
Подезична жлеза, gl. sublingualis. Намира се в уст­
ната кухина — над m. mylohyoideus, покрита от лига­
вица. Отводните канали, ductuli sublinguales, се отварят но
plica sublingualis. Смесена жлеза, предимно е мукозен
секрет. Секреторни влакна получава от ganglion subman­
dibulare — chorda tympani — n. intermedius.
Устен провлак, isthmus faucium. Устният провлак
осъществява връзката между устната кухина и гълтача.
Той притежава четири стени: горна — мекото небце,
долна — корена на езика, две странични — arcus pala­
toglossus (отпред) и arcus palatopharyngeus (отзад). Между
двете небцови дъги се образува sinus tonsillaris, в който
се разполага tonsilla palatina. Небцовата сливица не за­
пълва целия синус и над нея остава fossa supratonsillaris.
Между предната небцова дъга и сливицата се изопва
plica triangularis.
 ГЪЛТАЧ, PHARYNX

Разполага се пред гръбначния стълб от черепната ос­

нова до Се, зад носната кухина, устната кухина и грък­
ляна. Съответно на това се различават една под друга
три части: pars nasalis, pars oralis и pars laryngea. Сте­
ната на гълтача е изградена от напречнонабраздени плоски
мускули, които в задната част се срещат и образуват
raphe pharyngis, който се закрепва за tuberculum pharyn-
geum на черепната основа. Мускулите на гълтача биват
констриктори и повдигачи. Констрикторите са разполо­
жени отвън и всеки по-горен покрива част от по-долния,
а отзад се вплитат в raphe pharyngis.
1. М. constrictor pharyngis superior (от черепа)
Pars pterygopharyngea — от lamina medialis proc.
pterygoidei.
Pars buccopharyngea — от raphe pterygomandibu-
lare.
Pars mylopharyngea — от linea mylohyoidea.
Pars glossopharyngea — от страничния ръб на
езика.
2. М. constrictor pharyngis medius (от os hyoideum)
Pars chondropharyngea — от cornu minus.
Pars ceratopharyngea — от cornu majus.
3. M. constrictor pharyngis inferior (от хрущялите на
гръкляна)
Pars thyropharyngea — от cartilago thyroidea.
Pars cricopharingea — от cartilago cricoidea.
Повдиганите са разположени предимно надлъжно:
1. М. stylopharyngeus — от proc. styloideus.
2* М. palatopharyngeus — от мекото небце.
Отвътре гълтачът е покрит с лигавица. В горната част
тя притежава реснист епител, а в долните отдели — мно­
гослоен плосък. Съдържа множество жлези, gll. pharyn-
geae. Субмукозата на горно-задната стена образува тет-
brana pharyngobasilaris.
Pars nasalis — съобщава се с носната кухина чрез
двете choanae. Встрани се намира ostium pharyngeum tu-
bae auditivae. Зад него са torus tubarius и recessus pha-

85)
ryngeus, а под отвора — torus levatorius, предизвикано от
ш. levator veli palatini. Лигавицата в областта на ostium
pharyngeum tubae е богата на лимфна тъкан, tonsilla Ш-
baria. Натрупване на лимфна тъкан се установява и по
задно-горната стена, fornix pharyngis — tonsilla pharyn-
gea.
Pars oralis — свързва се c устната кухина чрез isth­
mus faucium (вж. Устна кухина).
Pars laryngea — свързва се с кухината на гръкляна
чрез aditus laryngis. Пред него се разполага епиглотисът,
а встрани — plicae aryepiglotticae и recessus piriformis.
Сливици, tonsillae. Сливиците представляват лимфно-
епителни образувания, разположени в устната кухина п
гълтача. Те са съставени от лимфни, фоликули, пръснати
сред мрежеста съединителна тъкан. Отвън са покрити с
лигавица, която се вдава в тъканта на тонзилата, образу­
вайки задънени ходове, cryptae tonsillares. Всички сливици
са разположени така, че образуват лимфен пръстен, апи-
lus lymphaticus: Tonsilla lingualis — нечифтна, върху ко­
рена на езика. Tonsillae palatinae — чифтни, в sinus ton­
sillaris. Tonsillae tubariae — чифтни, около ostium pha­
ryngeum tubae. Tonsilla pharyngea (трета сливица) —
нечифтна. в pars nasalis pharyngis.

ХРАНОПРОВОД, ESOPHAGUS

Представлява тръба c дължина 25—30 см, която съе­

динява гълтача със стомаха. Разполага се пред гръбнач­
ния стълб от С6 до Th10. Долната му част се измества
вляво, като прекръстосва aorta thoracica. Преминава през
hiatus esophageus и завършва до кардияга на стомаха.
В зависимост от положението му различаваме: pars сег-
vicalis, pars thoracica и pars abdominalis.
Строеж на стената: Tunica mucosa образува надлъжни
гънки и съдържа множество жлези, gll. esophageae. Със­
тавена е от lamina epithelialis, lamina propria, muscularis
mucosae и lamina submucosa. Епителът на лигавицата е
многослоен плосък, невроговяващ. На около 2 см над
кардпята се отграничава чрез ясно изразена линия ог ци­
линдричния епител на стомаха. Tunica muscularis е със­
тавена от вътрешен кръгов и външен надлъжен слой.
В горната част те са изградени от напречнопабраздена
мускулна тъкан, а в долната — от гладка. Tunica adven­
titia съдържа кръвоносни съдове и нерви, pi. esophageus.
Само pars abdominalis е покрита с tunica serosa (perito­
neum).
Хранопроводът притежава три стеснения: горно—предиз­
викано от плочката на пръстеновидния хрущял на грък­
ляна; средно — от прекръстосването с aorta thoracica и
началото на левия бронх, и долно — от hiatus esopha­
geus на диафрагмата.

СТОМАХ, VENTRICULUS (GASTER)

Разполага се в епигастриума под левия купол на диа­

фрагмата. Формата се влияе от изпълването му и от поло­
жението на тялото. Сплеснат в предно-задна посока, той
има две стени — paries anterior и paries posterior. Те се
срещат отгоре в curvatura minor и долу вляво в curvatura
major. Състои се от следните части:
Pars cardiaca — горна част, която притежава отвор,
ostium cardiacum.
Fundus ventriculi разполага се вляво от incisura car­
diaca. Тази част на стомаха се изпълва с въздух.
Corpus ventriculi — средна част, която достига до in­
cisura angularis.
Pars pylorica — долна част, съставена от antrum ру-
loricum и canalis pyloricum. Той завършва с надебелена
част, pylorus, която чрез ostium pyloricum се свързва с тън­
кото черво.
Стената на стомаха се състои от три пласта: tunica
mucosa, tunica muscularis и tunica serosa.
Tunica mucosa образува множество гънки, plicae gast-
ricae, разположени предимно надлъжно. По тях се нами­
рат изпъкнали полета, areae gastricae, върху които има
малки вдлъбнатинки — foveolae gastricae. Релефът на
лигавицата се мени благодарение на добре изразена mus­
cularis mucosae. Лигавицата е покрита с еднореден цилин­
дричен епител. Клетките имат жлезист характер, отделят
мукоиден секрет. В нея се намират жлези, разположени в
lamina propria mucosae. В различните отдели на стомаха
жлезите имат различно устройство и функция. В областта
на fundus и corpus ventriculi се намират glandulae gast­
ricae (propriae), които са по вид прости тубулозни

91
жлези. В стената им се. срещат три вида клетки: главни,
пристенни и слузни. В главните клетки се намират зимо-
генни зърна, съдържащи пепсиноген. В пристенните клетки
се произвежда солна киселина, важна съставка на сто­
машния сок. Слузните клетки се намират в областта на
шийката на жлезата. В областта на кардията и най-дол­
ната част на хранопровода се намират gll. cardiacае, които
произвеждат слузен секрет. В пилорната област се нами­
рат gll. pyloricae. Те са разклонени тръбести жлези и
произвеждат слузест секрет.
Tunica muscularis се състои от три пласта: вътре­
шен, fibrae obliquae, среден, stratum circularae, и външен,
stratum longitudinale. Косите влакна се намират в облас т­
та на fundus и corpus. Кръговият слой е най-дебел в
областта на пилора (m. sphincter pylori), а надлъжният —
в областта на кривините.
Tunica serosa е външна обвивка, която преминава към
съседните органи, образувайки omentum minus и omentum
majus.
ТЪНКО ЧЕРВО, 1NTESTINUM TENUE

Тънкото черво е дълго 5—7 м. Състои се от три ча­

сти : duodenum, jejunum и ileum. Стената му се изгражда
от три пласта: tunica mucosa, tunica muscularis и tunica
serosa.
Tunica mucosa е силно нагъната, образува plicae cir-
culares, които променят формата си благодарение па до­
бре развита muscularis mucosae. Повърхността на лигави­
цата е осеяна с т. нар. чревни власинки, villi intestinalcs.
Вътрешността на чревната власинка е изградена от хла­
бава съединителна тъкан, в която са разположени лимфен
съд, кръвоносни съдове и гладкомускулни клетки, покри­
ти с цилиндрични — резорбтивни и чашковидни — слуз­
ни клетки. В лигавицата се намират много чревни жлези—
gll. intestinalcs (Либеркюнови жлези), които са разпо­
ложени в tunica propria и се отварят между чревните вла­
синки. В еднослойния епител на жлезите се различават
четири вида клетки: цилиндрични (стриирани), чашковидни,
клетки на Панег и аргирофилни. Лигавицата съдържа го­
лям брой лимфни фоликули, folliculi lymphatici solitari —
пръснати в горната част, и folliculi lymphatici aggregati —
струпани във вид на плочки в крайната част на тънкото
черво.

92
 Tunica muscularis се състои от два пласта : отвътре —
stratum circulare, и отвън — stratum longitudinal е.
Tunica serosa — покрива червото и се прехвърля към
задната коремна стена, като образува опорака, mesente-
rium, между двата листа на който преминават кръвоносни
съдове и нерви.
1. Дванадесетопръстник, duodenum. Представлява
подковообразно извита част на тънкото черво с изпъкна­
лост надясно. Разполага се ретроперитонеално към зад­
ната коремна стена на височина Lx—L3. Състои се от че­
тири части:
Pars superior (bulbus duodeni) — разположена интра-
перитонеално.
Pars descendes — вдясно от гръбначния стълб. В нея
се намира plica longitudinalis с papilla duodeni major. Ha
това място се отварят ductus pancreaticus и ductus chole-
dochus. Често съществува и papilla duodeni minor, в която
се влива ductus pancreaticus accessorius.
Pars horizontalis — разположена пред гръбначния
стълб.
Pars ascendens — извива се нагоре. Краят й е разпо­
ложен интраперитонеално и чрез flexura duodenojejunalis
се продължава в jejunum.
Особености на стената на дуоденума: Plicae circu­
lates се появяват в pars descendens. Те са по-високи, на­
гъсто разположени. Villi intestinales също са високи. Ос­
вен типични gH. intestinales тук се намират и gll. duode-
nales (Брунерови жлези), които представляват разклонени
тръбссти жлези, разположени в субмукозата и подобно
на gll. pyloricae произвеждат мукоид. С перитонеум е по­
крита само предната стена. Интраперитонеално са разпо­
ложени само pars superior и краят на pars ascendens.
2. Празно черво, jejunum. Съставя около а/5 от тън­
кото черво и се разполага предимно в лявата част на ко­
рема. Стената му се състои от описаните три пласта и
притежава следните особености: високи и нагъсто разпо­
ложени plicae circulates; villi intestinales са многобройни,
но по-ниски от тези в дуоденума. Лимфните фоликули са
пръснати — folliculi lymphatici solitarii. Стената е богато
кръвоснабдена, поради което има тъмнорозов цвят.
3. Хълбочно черво, ileum. То е последна част на
тънкото черво и съставя 3/5 от общата дължина. Извив­
ките му са разположени около пъпа и в дясната част на

93
корема.. Притежава по-малък диаметър и по-тънка стена,
която се състои от описаните три пласта. Plicae circulares
на лигавицата са по-ниски и се разполагат по-нарядко.
Лимфните фоликули са групирани, folliculi lymphatici ag-
gregati. Стената е кръвоснабдена по-слабо, поради което
има по-светъл цвят.
Прикрепването на jejunum и ileum към задната коремна
стена става чрез опорак, mesenterium. Той е дълъг около
15 см и чрез radix mesenterii се прехвърля върху задната
коремна стена от тялото на Lx до art. sacroiliaca dextra.
Разлики в устройството на частите на тънкото черво

Duodenum Jejunum Ileum

Дължина 25 см 2/'б 3/б

Лумен около 4 см 4 cm около 3 см
Plicae cir­ високи и на­ високи и на­ ниски, по-на­
culares гъсто гъсто рядко
Villi intesti- ; многоброй- многоброй- оскъдно, къси
nales 1 ни, високи ни, по-къси и тънки
j и дебели и по-тънки
Лимфна тъ­ j nodi lympha- nodi lympha­ nodi lymphati­
кан • tici solitarii tici solitarii ci aggregati
Жлези | gll. duode- gll. intesti- gll. intestinales
j nales nales
| 1I

ДЕБЕЛО ЧЕРВО, INTESTINUM CRASSUM

По-широко е тънкото черво и има дължина около

150 см. Състои се от три части: cecum, colon и rectum.
-Стената му се изгражда от три пласта:
Tunica mucosa е покрита с еднореден цилиндричен
епител, в който се различават цилиндрични (резорбтивпп)
клетки и чашковидни клетки, които произвеждат слуз. Съ­
държ а множество тубулозни жлези, подобни на gll. intes-
tinales. Лимфните фоликули са пръснати, folliculi lympha­
tici solitarii. Лигавицата образува гънки, plicae semiluna-
res, в конто се вдава и част от кръговата мускулатура.

94
 Tunica muscularis се състои от два пласта. Надлъж­
ният слой, stratum Jongitudinale, с изключение на ректума
е разпределен във вид на три ленти, които според поло­
жението си в colon transversum се означават: tenia libera,
tenia mesocolica и tenia omentalis.
Tunica serosa — покрива по различен начин частите на
дебелото черво. Тя образува висулки, изпълнени с мастна
тъкан, appendices epiploicae. Colon transversum и colon sig-
moideum са разположени интраперитонеално и притежават
опорак, mesocolon.
1. Сляпо черво, cecum. То се разполага във fossa
Шаса dextra и е най-широката част на дебелото черво.
Дължината му е около 7 см. Към дъното му, където се
срешат трите тении, е прикрепен израстък, appendix ver-
miformis. Той представлява лимфо-епителен орган с раз­
лична дължина — средно 8 см, и дебелина 0,5— 1 см.
Притежава опорак, mesenteriolum, в който върви а. арреп-
dicis vermiformis. Стената е изградена подобно на червото,
но лигавицата е сочна и съдържа изобилие от лимфни
фоликули. Най-често е разположен интраперитонеално, но
се среща и ретроперитонеално положение.
Краят на тънкото черво се вдава от медиалната страна
на сляпото черво, като образува клапа за еднопосочно дви­
жение на чревното съдържимо, valva ileocecalis. Нейният
отвор, ostium ileocecale, се огражда от labium superius и
labium inferius, изградени от лигавица и кръгова мускула­
тура, които се съединяват чрез frenulum. Стената на цеку-
ма е съставена от три слоя, описани по-горе.
2. Ободно черво, colon. Частта на дебелото черво
над valva ileocecalis се означаза colon. Според поло­
жението си на него различаваме следните части:
Colon ascendens — разполага се вдясно, ретроперито-
неалпо. Достига до черния дроб, където образува fle xu ra
coli dextra.
Colon transversum — намира се под стомаха. Разпо­
ложен е интраперитонеално и пригежаза дълъг mesocolon
transversum. Към него прираства omentum majus. Вляво се
образува flexura coli sinistra.
Colon descendens — разположен в лявата част на ко­
рема ретроперитонеално.
Colon sigmoideum — S-образно извито черво, което
лежи във fossa Шаса sinistra. Разположено е интрапери­
тонеално и притежава mesocolon sigmoideum.

95-
 Стената на колона има типично устройство, характерно
за дебелото черво. Между teniae coli се намират изтък­
вания на стената, haustra coli, които са разделени от­
вътре чрез plicae semilunares.
3. Право черво, rectum. Разполага се в задната част
на малкия таз, пред кръстната кост. Съответно на нея то
е извито назад, flexura sacralis, а долният му край оби­
каля около опашната кост и изпъква напред, flexura peri-
nealis. Състои се от горна част, ampulla recti, и долна,
canalis analis, която завършва с anus. Стената на ректума
е построена от три пласта:
Tunica mucosa образува няколко напречни гъша, pli­
cae transversae, а в canalis analis — и множество надлъжни,
columnae anales. В тази област цилиндричният жлезист
епител преминава чрез рязка граница в многослоен пло­
сък, който покрива ануса. Между columnae anales стената
хлътва и образува sinus anales. В лигавицата се намират
жлези, gll. intestinales, лимфни фолнкулн и венозни спли­
тове, plexus hemorrhoidales.
Tunica muscularis се състои от два пласта: кръгов
и надлъжен, който покрива изцяло кръговия и ие обра­
зува тении. Кръговата мускулатура е силно развита в zona
hemorrhoidalis и образува т. sphincter ani interims. Втори
напречнонабразден сфинктер се намира под кожата на
ануса — sphincter ani externus. Горната част иа ректума
е покрита със сероза само отпред и встрани, докаго дол­
ната се разполага екстраперитонеално и е обвита с адвен-
тиция.

ЧЕРЕН ДРОБ, HEPAR

Разполага се в regio hypochondriaca dextra и в епига-
стриума, пред стомаха. Притежава две повърхности —
диафрагмална и вие перална, които се срещат в остър
ръб, margo inferior.
Facies diaphragmatica, изпъкналата предно-горна по­
върхност, е частично сраснала с диафрагмата, pars affixa,
а останалата част е покрита с перитонеум и е свободна,
p a rs libera. В нейната предна част се различават два
дяла — lobus dexter и lobus sinister, разделени чрез пе-
ритонеална дубликатура, lig. falciforme hepatis. До горната
повърхност достига sulcus venae cavae.
 Facies visceralis е плоската задна повърхност. По нея
се намират lobus dexter и lobus sinister, разделени чрез
надлъжна бразда с долна част, fissura lig. teretis, и горна,
fissura lig. venosi. Вдясно се намират една под друга две
по-широки бразди — горна, sulcus venae cavae, и долна,
fossa vesicae felleae. Тези бразди заграждат двата меж­
динни лоба: lobus caudatus, разположен отгоре, с proces­
sus papillaris и processus caudatus, и долен — lobus quad-
ratus. Двата лоба са разделени от дълбока хоризонтална
цепка, porta hepatis, в която влизат v. portae, a. hepatica
propria и нервите, а излизат ductus* hepaticus communis и
лимфните съдове.
Черният дроб е обвит почти изцяло (с изключение на
pars affixa) с перитонеум. Той образува няколко дубли-
катури: omentum minus — от porta hepatis към стомаха
и дуоденума, lig. falciforme — от предната повърхност
към коремната стена, ligg. triangularia — към диафраг­
мата. Под перитонеума се разполага съединителнотъканна
капсула, която обвива чернодробната тъкан.
Основната структурна единица е чернодробното делче,
lobus hepatis, с диаметър 1—2 мм и многоъгълна форма.
Делчето е съставено от чернодробни клетки, подредени
в радиално ориентирани пластинки, laminae hepaticae, към
централен кръвоносен съд, v.centralis. Между делчетата
се намира съединителна тъкан, в която се разполагат
клонове на кръвоносни съдове и жлъчни каналчета. Кръ­
воносните съдове, vv. interlobulares, са клонове на v. por­
tae. Те отделят разклонения, vv. intralobulares, които се
вливат в кухините между пластинките от чернодробни
клетки. По стените на относително широките чернодробни
синусоиди се намират звездовидни клетки с фагоцитарна
функция, които принадлежат към ретикуло-ендотелната
система (Купферови клетки). Венозната част на мрежата
се влива във v. centralis. В чернодробното делче се на­
мира и втора каналчеста система от жлъчни капиляри, по
която тече жлъчка в обратна посока. Те нямат собствени
стени, а се образуват от залягащи един към друг жле
бове на чернодробните клетки. Вливат се в жлъчни канал-
чета, ductuli biliferi, които се разполагат в междуделчевит-
пространСтва и са облечени с епител.
Чернодробно кръвообращение. Be нозната кръв от не-
чифтните коремни органи по v. portae навлиза в черния
дроб. V. portae се разпада на клонове, vv. interlobares,
7 Repetitorium anatomic ш п
97
които се разклоняват в междуделчевите пространства —
vv. interlobulares. От тях кръвта преминава в делчетата
чрез vv. intralobulares и през синусоидите — във v: cen­
tralis. Няколко централни вени се съединяват във vv. sub-
Lobulares, които се сливат в по-големи вени. Венозната
кръв се извежда от черния дроб по две vv. hepaticae
(dextra et sinistra), които излизат по-горната повърхност и
се влизат във v. cava inferior непосредствено под диа­
фрагмата.
Паралелно с това съществува и втора съдова мрежа
от разклонения на a. hepatica propria, които кръвоснаб-
дязат съединителната тъкан и чернодробните клетки. Въ­
преки малкия калибър на артериите по-високото налягане
в тях обуславя важната роля на a. hepatica propria за
кръвоснабдяването на черния дроб.
Жлъчни пътища, ductus biliferi. Образуваният от чер­
нодробните клетки жлъчен сок попада в жлъчните капи­
ляри и тече към периферията на делчетата. Там се влива
в жлъчните каналчета, които се обединяват в по-го­
леми жлъчни канали. От всеки лоб на черния дроб изли­
за по един голям жлъчен канал, ductus hepaticus (dexter
et sinister), които в porta hepatis се обединяват в ductus
hepaticus communis. Последният се слива с ductus cysti-
cus, канала на жлъчния мехур, при което се образува об­
щият жлъчен канал, ductus choledochus. Той се спуска
през omentum minus и се отваря на papilla duodeni major
в pars descendens duodeni.
Жлъчният мехур, vesica feliea, представлява резер­
воар на жлъчния сок. Той има крушовидна форма и за­
ляга към fossa vesicae felleae на черния дроб. Притежава
дъно, fundus, което е обърнато надолу, тяло, corpus, и
шийка, collum, която продължава в ductus cysticus. Сте­
ната на жлъчните пътища е съставена от съединителна
тъкан и гладка мускулатура. Отвътре те са постлани с
цилиндричен еднослоен епител, който съдържа и жлези,
gll. mucosae biliosae. Лигавицата в областта на ductus cy­
sticus образува спирална гънка, plica spiralis, която играе
ролята на клапа.
 ЗАДСТОМАШНА ЖЛЕЗА, PANCREAS

Представлява серозна жлеза с издължена форма, раз­

положена зад стомаха пред гръбначния стълб на нивото
на Lg. Състои се от три части: глава, caput — най-широка
част, вложена в извивката на дуоденума, тяло, corpus —
с три повърхности: предна, горна и долна, и опашка,
cauda, която достига вляво до хилуса на слезката. Гла­
вата на панкреаса притежава incisura pancreatis, която
вляво завършва с proc. uncinatus. Жлезата е съставена от
делчета, lobi pancreatis. От всяко делче изхожда каналче,
разклонение на общия канал. В делчетата се намират
разклонени интралобуларни каналчета, които завършват
с ацини. Ацините са от серозен тип. Стената им е изгра­
дена от един слой неправилни пирамидни клетки, които
съдържат зимогенни гранули, които са предшественици на
ферментите на панкреатичния сок. По стените на канал-
четата се намира кубичен и плосък епител, като единични
плоски клетки се разполагат и в ацините (центроацинозни
клетки). По стената на по-големите отводни каналчета и
по основния канал се намира еднореден цилиндричен епи­
тел с много чашковидни (слузни) клетки. Отделните ка­
налчета се вливат в ductus pancreaticus, който преминава
по цялата дължина на панкреаса и се отваря заедно с
ductus choledochus на papilla duodeni major в pars descen-
dens duodeni. Често съществува и втори, по-тънък канал,
ductus pancreaticus accessorius, който започва от главата
на панкреаса и се влива 3 см по-високо в дуоденума. По
тези канали протича панкреатичен сок, произведен от жле-
зистите клетки (външна секреция). Освен това панкреасът
е жлеза с вътрешна секреция. Част от жлезистата тъкан
не притежава отводни канали, а е пръсната във вид на
клетъчни острови, поради което се означава островен апа­
рат, insulae pancreaticae (Лангерхансови острови).
Панкреасът е разположен ретроперитонеално — зад­
ната му повърхност не е покрита с перитонеум.

КОРЕМНИЦА, PERITONEUM

Перитонеумът с серозна ципа, която покрива коремната

кухина, cavum peritonei. Изградена е от серозен епител
(мезотел) и съединителна тъкан. Освен че помага за при­
крепването на органите към коремната стена, тя създава
гладки повърхности, които са влажни, вследствие на което
се плъзгат една спрямо друга. Притежава резорбтивна
способност, богато е инерзнрана и се явява като важна
рефлексогенна зона на тялото. Различават се два листа
на коремницата: peritoneum parietale — постила коремна­
та стена, и peritoneum viscerate — покрива коремните
органи. Според отношението си към перитонеума органи­
те биват:
1. Интраперитонеално разположени. Покрити са от­
всякъде с перитонеум (стомах, тънко черво и др.). Те
притежават т. нар. опораци, meso, които представляват
дубликатури (съставени от два листа). В тях се разпола­
гат кръвоносни и лимфни съдове и нерви. Колкото по-дъ­
лъг е опоракът, толкова по-подвижен е съответният орган..
2. Ретроперитонеално разположени. Те залягат към
коремната стена, поради което една от повърхностите им
не е покрита с перитонеум fдуоденум, пикочен мехур и др.).
3. Екстраперитонеално разположени. Не се допират
непосредствено до перитонеума и нямат контакт е корем­
ната кухина (простата).
Образувания на перитонеума
Omentum majus — голямо було. Представлява нре-
гъната дубликатура (4 листа) на перитонеума. Спуска се
от curvatura major пред colon transversum, като сраства
с неговия опорак (6 листа). Състои се от tig. gastrophrc-
nicum (вляво от cardia), lig. gastrolienale (към слезката),
lig. gastrocolicum (между стомаха и colon transversum) u
pars libera (пред тънкото черво).
Omentum minus — малко було. Представлява перито-
неална дубликатура, която изхожда от porta hepatis и се
изопва към curvatura minor от хранопровода до дуоде-
нума. Различават се следните части: lig. hepatoduode-
nale — в нея лежат ductus choledochus, a. hepatica propria,
v. portae, lig. hepatogastricum — значително по-тънка
част. В нея се намират аа. et vv. gastricae.
Bursa omentalis. Представлява цепковидно простран­
ство, което се разполага зад стомаха. Тя се свързва с
коремната кухина чрез foramen epiploicum, който се раз­
полага зад lig. hepatoduodenale. Предната стена се обра­
зува от задната повърхност на стомаха и на omentum
minus, а задната — от панкреаса и задния лист на omen­
tum majus. Цепковидната кухина е покрита с перитонеум
 и притежава следните части: vestibulum bursae omen-
tails (от foramen epiploicum до plica gastropancreatica),
recessus inferior (към omentum majus) и recessus lienalis
(към хилуса на слезката).
Перитонеални гънки по предната коремна стена. Раз­
личаваме: Plica umbilicalis mediana — срединно разполо­
жена гънка, предизвикана от lig. umbilicale medianum
(chorda urachii). Plicae umbilicales me diales — латерално,
към пъпа, предизвикани са от lig. umbilicale laterale (chorda
a. umbilicalis). Plicae umbilicales laterales — още по-лате-
рално — от аа. et vv. epigastricae inferiores. Латералните
гънки разделят fossa inguinalis medialis от fossa inguinalis
lateralis, където се проектират отворите на canalis inguinalis.
Образувания на перитонеума в малкия таз на же­
ната. Покривайки тазовите органи, коремницата образува
lig. latum uteri. Той се прехвърля от страничната повърх­
ност на матката към стената на малкия таз. Горният му
край се разделя на две части: mesovarium (задна част) —
опорак на овариума, и mesosalpinx (горна част) — опо-
рак на тръбата. При прехода от един орган към друг се
образува excavatio vesicouterina (пред матката) и excava-
tio rectouterina (зад матката).

IДИХАТЕЛНА СИСТЕМА, SYSTEM A RESPIRA TORIUM

Дихателната система се състои от: горни дихателни

пътища (носна кухина и околоносни синуси, pars nasalis
pharyngis), долни дихателни пътища (larynx, trachea, bron­
chi» и бял дроб.

HOC, NASUS, И НОСНА КУХИНА, CAVUM NASI

Външният нос, nasus externus, се състои от radix

nasi, dorsum nasi, apex и alae nasi. Той се изгражда от
няколко хрущяла: cartilago nasi lateralis, cartilago alaris
major et minor, cartilago septi nasi. Кожата е сраснала
плътно c хрущялите и съдържа множество мастни жлези.
Вътрешната му повърхност се означава vestibulum nasi,
назад се простира до limen nasi и съдържа косми, vibrissae.
Носната кухина, cavum nasf, се разполага в лицевата
част на черепа и чрез носната преграда, septum nasi, се

101
разделя на две половини. Всяка от тях притежава външни
отвори — ноздри, nares, и вътрешни отвори, choanae,
чрез които се съобщава с pars nasalis pharyngis.
Носната преграда, septum nasi, се състои от три ча­
сти: pars membranacea (разделя ноздрите), pars cartilagi-
nea (cartilago septi nasi) и pars ossea (os ethmoidale и vo­
mer).
Носната кухина притежава четири стени: Горна — из­
градена от os nasale, lamina cribrosa на os ethmoidale и
corpus ossis sphenoidalis. Д олна — твърдото небце (proc.
palatinus maxillae и lamina horizontalis ossis palatini). Ме­
диална — septum nasi. Латерална — изградена от cor­
pus maxilae, os ethmoidale, lamina perpendicularis ossis pa­
latini. По нея се разполагат трите носни миди: concha na­
salis superior, media et inferior. Първите две са части от
os ethmoidale, а долната е отделна кост. Свободните ръ­
бове на трите conchae са извити надолу и медиално м
ограждат трите носни хода — meatus nasi inferior (отваря
се ductus nasolacrimalis), meatus nasi medium (от да ря се
sinus maxillaris, sinus frontalis, cellulae ethmoidales ant. et
med.) и meatus nasi superior (отваря се sinus sphenoidalis
н cellulae ethmoidales posteriores). Пространството зад тях
се означава meatus nasoparyngeus.
Цялата повърхност на носната кухина е постлана с
лигавица, tunica mucosa, на която се различават обонятелна
и дихателна част. Обонятелната част, regia olfactoria, се
разполага по предния край на горната concha и срещуле­
жащата част от септума. Тя има жълтеникав цвят и съ­
държа невроепителни обонятелни клетки. От вътрешния
им край започват безмиелинови нервни влакна, конто се
групират в снопчета — fila olfactoria.
Останалата по-голяма част от лигавицата образува
regio respiratoria. Тя притежава характерния за дихател­
ните пътища многореден ресничест епител и муко-серозни
жлези, gll. nasales. В областта на конхите лигавицата съ­
държа множество венозни сплитове, plexus cavernosi con-
charum.
Околоносни пазухи, sinus paranasales. Представляват
кухини в кости на черепа, които се съобщават с cavum
nasi. Постлани са с лигавица, подобна на носната, и са
пълни с въздух.
Sinus maxillaris — най-широкият синус. Притежава
следните стени: предна (fossa canina), горна (orbita), задна
(tuber maxillae), долна (стените на алвеолите) и медиална
(носна кухина). На медиалната стена се намира hiatus
sinus maxillaris, към който залягат bulla ethmoidalis и proc.
uncinatus, които обграждат hiatus semilunaris.
Sinus frontalis — разполага се в pars nasalis и squa­
ma frontalis. Предната стена се образува от lamina externa,
задната — от lamina interna на os frontale. Отводният му
канал, ductus nasofrontalis, се отваря в предния край на
hiatus semilunaris.
Sinus ethmoidales — представлява множество кухини,
изграждащи лабиринта на os ethmoidale. Разделят се на
три групи: cellulae anteriores, medii et posteriores. Ме­
диалната стена, lamina orbitalis, ги отделя от орбитата,
а латералната — от носната кухина. Предните и средните
клетки се отварят в hiatus semilunaris, а задните — &
meatus nasi superior.
Sinus sphenoidalis — разположен в тялото на клино­
видната кост. Разделен е чрез тънка преграда на две ча­
сти, всяка ог конто се отваря в горния носен ход. Гор­
ната стена образува sella turcica.

ГРЪКЛЯН, LARYNX

Освен дихателен път гръклянът представлява гласов

орган. Разполага се в предната част на шията, под os
hyoideum. Той се състои от хрущялен скелет със стави,
мускули и гръклянова кухина.
Хрущялен скелет. Изгражда се от следните хрущяли:
Щитовиден хр ущ ял, cartilago thyroidea. Притежава la­
minae dextra et sinistra, които се срещат напред в promi­
nentia laryngis. Плочките завършват назад с cornu superior
и cornu inferior. Пръстеновиден хрущ ял, cartilago cricol-
dea. Състои се от lamina (отзад) и arcus (отпред). Пира­
миден хрущ ял, cartilago arytenoidea. Той е чифтен хру­
щял, разположен върху горния ръб на плочката на carti­
lago cricoidea. Има три повърхности: facies anterolateralis,
facies medialis и facies posterior. Основата му притежава
два израстъка — преден, proc, vocalis, и заден, proc. mu-
scularis. На върха му се разполага cartilago corniculata.
Надгръклянник, epiglottis. Намира се пред входа на грък­
ляна. Долната му част, petiolus epiglottidis, се прикрепва
към щитовидния хрущял чрез lig. thyroepiglotticum.

103
 Стави и връзки на гръкляна. Art. cricothyroidea —
става между cornu inferius на щитовидния хрущял и стра­
ничната повърхност на пръстеновидния. При Смъкване на
щитовидния хрущял гласните връзки се изопват. Art. cri~
coarytenoicLea — елипсовидна става между основата на
пирамидния хрущял и плочката на пръстеновидния. Чрез
завъртане на пирамидния хрущял гласната цепка се раз­
ширява и стеснява. Membrana thyrohyoidea — между
подезичната кост и щитовидния хрущял. Уплътнена е чрез
lig. thyrohyoideum medianum. Membrana quadrangularis —
между епиглотиса и пирамидния хрущял. Долният й ръб
образува lig. vestibulare. Conus elasticus — от ръба на
пръстеновидния хрущял нагоре до lig. vocale, който се
изопва между proc. vocalis и щитовидния хрущял. Lig.
hyoepiglotticum — към подезичната кост. Lig. thyroepi-
glotticum — към щитовидния хрущял.
Мускули на гръкляна. М. cricoihyroideus — състои
се от pars recta и pars obliqua. Смъква щитовидния хру­
щял и изопва гласната връзка. М. thyroarytenoideus —
тегли пирамидния хрущял напред и отпуска гласната
връзка. Най-медиалната му част — т. vocalis. променя
дебелината на връзката. М. cricoarytenoid'eus lateralis —
тегли proc. muscularis напред и стеснява гласната цепка.
Отпуска гласната връзка. М. cricoarytenoideus posterior —
тегли procc. muscularis назад и разширява гласната цепка.
Изопва гласната връзка. М. arytenoideus transversus et
■obliquus — доближават procc. musculares и разширяват
гласната цепка.
М ускули без съществено значение за гласа. М. thy-
roepiglotticus — изтегля епиглотиса напред, М. aryepiglot-
ticus — изтегля епиглотиса назад и затваря входа на
гръкляна.
Кухина на гръкляна, cavum laryngis. Вътрешната
повърхност на гръкляна е постлана с лигавица, която обра­
зува няколко гънки: Plica ary epiglottic а — огражда
входа, aditus laryngis. Plica vestibularis — лъжлива гла­
сна връзка, разположена над същинската. Между двете
се образува rima vestibuli. Plica vocalis — съдържа lig.
vocale и m. vocals. Между тях се образува гласната цеп­
ка, rima glottidis.
Лигавицата притежава множество тубуло-ацинозни
жлези, gll. laryngeae, дебела lamina propria и цилиндричен

104
ресничест епител. Само върху гласните връзки и епиглотиса
епителът е многослоен плосък.
Кухината на гръкляна се състои от 3 части: Горна, ш -
tibulum laryngis — от aditus до plicae vestibulares. Средна»
ventriculus laryngis — до plicae vocales. Долна, cavum in-
fra g lo tt icum.

ДИХАТЕЛНА ТРЪБА, TRACHEA

Започва от пръстеновидния хрущял (С6) и достига до

bifurcatio tracheae (Th4). Дължината й е 'около 12 см. Сте­
ната е изградена от 16 до 20 полупръстена от хиалинен
хрущял, cartilagines tracheales, съединени чрез ligg. апи-
laria. Задната част е ципеста, pars membranacea, в която
се намират мускулни снопчета, m. trachealis. Вътрешната
повърхност е постлана с лигавица, покрита с многоре-
ден цилиндричен ресничест епител. Тя съдържа множе­
ство жлези, gll. tracheales, предимно в pars membranacea,
през която също навлизат кръвоносните съдове и нервите.
Долният край на трахеята се разделя на два бронха, bron­
chus principalis dexter и bronchus principalis sinister. Те
сключват ъгъл около 70°, а на мястото на деление от­
вътре се образува carina tracheae. Десният бронх е по-
къс, по-широк и се отклонява по-малко от оста на тра­
хеята, докаго левият е по-дълъг, но по-тесен и разполо­
жен по-хорнзонтално. Стената на бронхите е изградена
подобно на тази на трахеята.

БЯЛ ДРОБ, PULMO

Органът, в който става газовата обмяна, белият дроб,

се състои от две части: pulmo dexter и pulmo sinister.
Долната по-широка част се означава като basis pulmonis,
а горната — apex. Притежава три повърхности: facies
costalis, facies medialis, facies diaphragmatica. Добре
оформени са margo anterior и margo inferior. По медиал­
ната повърхност се намира hilus pulmonis, през който на­
влизат бронхите, кръвоносните съдове и нервите, като
образуват radix pulmonis. Десният бял дроб, pulmo dex-
Iter, притежава три дяла: lobus superior, lobus medius и
lobus inferior, а левият — два: lolus superior и lobus in­
ferior, разделени чрез fissurae interlobares.

105
 Скелетотопия на белия дроб. Върхът на белия дроб се
простира над първото ребро на около 2 см от средата на
ключицата. Предният ръб на десния бял дроб следва де­
сния стернален ръб до VI ребро, а вляво — до IV ребро,
след което се измества вляво, incisura cardiaca. Долната
граница отзад лежи на proc. spinosus Thn , в скапуларната
линия — X ребро, аксиларната — VIII ребро, медиоклави-
куларната — VI ребро.
Строеж на белия дроб. Според броя на лобовете
главните бронхи се разделят: десният на 3, а левият на
2 клона, bronchi lobares. Те от своя страна се разклоня­
ват на няколко сегментни бронха, bronchi segmentates, a
•последните дават множество по-тънки клонове, коиго на­
маляват по калибър. Хрущялът от стената постепенно из­
чезва и се заменя с гладка мускулатура. Епителът става
кубичен, изчезват ресните и жлезистите клетки. Крайните
разклонения на бронхиалното дърво са bronchioli termina­
tes. Те навлизат в части от белодробната тъкан, lobus
pulmonis. Крайните бронхи се разделят на няколко bron­
chioli respiratorii, които продължават в ductuli alveolares.
Те притежават много тънки стени, които на места се из­
дуват, sacculi alveolares, и външно приличат на мехурчета,
olveoli pulmonis. Стената на алвеолата се изгражда от
плоски ендотелни клетки, еластични и ретикуларни влакна,
около които залягат капиляри. От капилярите започват
белодробни вени, които се обединяват и от всеки бял
дроб излизат по две vv. pulmonales. Отвън повърхността
е покрита със серозна ципа, pleura pulmonalis.
Сегменти на белия дроб. Белодробните сегменти пред­
ставляват части от лобовете. Те имат конусовидна форма,
•с основа по повърхността и връх към хилуса на белия
дроб. Всеки сегмент притежава свой бронх, артерия и
вена. Между сегментите се разполагат интерсегментни
вени, които събират кръв от няколко съседни сегмента.
Сегменти на десния бял дроб:
Lobus superior
1. Segmentum apicale — горно-медиален.
2. Segmentum posterius — заден.
3. Segmentum anterius — преден.
Lobus medius
4. Segmentum laterale — предно-латерален.
5. Segmentum mediale — медиален.

106
 Lobus inferior
6. Segmentum apicale — горен.
7. Segmentum basale mediale — долно-медиален.
8. Segmentum basale anterius — долно-преден.
9. Segmentum basale laterale — долно-латерален.
10. Segmentum basale posterius — долно-заден.
Сегменти на левия бял дроб:
Lobus superior
1. Segmentum apicoposterius — задно-горен.
2. Segmentum anterius — предно-медиален.
3. Segmentum lingulare superius — преден.
4. Segmentum lingulare inferius — долен.
Lobus inferior
5. Segmentum apicale — горен.
6. Segmentum subapicale — медиален.
7. Segmentum basale mediale — долно-медиален.
8. Segmentum basale anterius — долно-преден.
9. Segmentum basale laterale — долно-латерален.
10. Segmentum basale posterius — долно-заден.
Плевра, pleura. Представлява серозна ципа, която пок­
рива белия дроб и гръдната стена. Изградена е от серо-
зен епител, разположен върху съединителна тъкан. Разли­
чаваме pleura pulmonalis и pleura parietalis. В зависи­
мост от положението си париеталната плевра се означава:
pleura costalis — по стената на гръдния кош, pleura diaph-
ragmatica — върху диафрагмата, pleura mediastinalis —
огражда медиастинума. Плеврата, покриваща върха на
белия дроб, образува cupula pleurae и се издава 4 см над
средата на ключицата. Между двата плеврални листа при
всеки бял дроб се образува плеврална кухина, cavum pleu­
rae, която на някои места се разширява, recessus pleu-
ra lis; Recessus costodiaphragmatlcus — между гръдната
стена и диафрагмата. Recessus costomediastinalis — от­
пред, между гръдната стена и медиастиналната плевра.
Под хилуса, където плеврата се прехвърля напред и на­
зад върху белия дроб, се образува lig. pulmonale.

107
 СРЕДОСТЕНИЕ, MEDIASTINUM

Средостение се нарича пространството между двата

бели дроба. Странично то се ограничава от pars mediasti-
nalis pleurae, отпред — стернума, отзад — гръбначния
стълб, отдолу — диафрагмата, отгоре — apertura thora­
cis superior. Състои се от три части:
Mediastinum superius — над хилуса на белия дроб.
В него се намират: arcus aortae с клоновете, v. cava su­
perior с главните притоци, nn. phrenici п др.
Mediastinum anterius — пред хилуса ка белия дроб.
Тук се разполагат: сърцето с перикарда, n. phrenici, a. et
■V. pericardiacophrenica, thymus.
Mediastinum posterius — зад хилуса на белия дроб.
В него се намират: aorta thoracica, хранопроводът, nn.
vagi, truncus sympathicus, v. azygos, v. hemiazygos, ductus
thoracicus.

ПИКОЧО-ПОЛОВА СИСТЕМА, [SYSTEMA VROGENITALE

Към тази система спадат пикочните fn половите ор­

гани, някои от които имат общи ембрионални заложби.

ПИКОЧНИ ОРГАНИ, ORGANA UROPOETICA

Бъбрек, геп
Разполага се по задната коремна стена близо до гръб­
начния стълб (левият — Thn —L2; десният по-ниско —
Th12—L3). Покрит е с мастна тъкан, capsula adiposa,
върху която отпред заляга перитонеумът. Латералният
ръб е изпъкнал, а медиално се намира кухина, sinus rena­
lis, в която се разполагат бъбречното легенче, a. renalis.
v. renalis, лимфните съдове и нервите — hiius renalis.
Бъбрекът притежава две повърхности: по-изпъкнала, fa ­
cies anterior, и по-плоска, facies posterior. Горният край,
extremitas superior, е по-широк и изместен медиално.
Устройство. Бъбрекът е изграден от повърхностна
част, кора и сърцевина. Кората, cortex renis, има черве-
нокафяв цвят. В нея се различават участъци с лъчиста
структура, pars radiata, и други с дребна зърнестост,
pars convoluta. Сърцевината, medulla renis, се състои от

108
7 до 20 пирамиди, pyramided renales, чийто заоблен връх,
papilla renalis, е насочен към хилуса. Между пирамидите
се намират columnae renales. Една пирамида с принадле­
жащия й участък от кората образува lobus renalis. Струк­
турната и функционалната единица на бъбрека е неф-
ронът, nephronum . Той се състои от следните части:
L Corpusculum renis (Малпигиево телце). Състои се от
съдово клъбце, glomerulus, с приводящ съд, vas afferens,
и по-тесен отводящ съд — vas efferens. Покрито е с кап­
сула, съставена от два листа: pars interna и pars externa.
Между двата листа се образува кухинка, в която се от­
деля първичната урина. Стената на гломерулните съдове
се изгражда от ендотел с голям брой пори, около който
залягат базална мембрана и вътрешният лист на капулата,
изграден от особени клетки — подоцити. Те притежават
множество цитоплазмени израстъци, межу които се обра­
зуват широки пори.
2. Tub ulus contortus l ordims е нагънато каналче, сте­
ната на което се изгражда от кубични клетки с неясни
граници и ацидофилна цитоплазма. По тяхната луменова
повърхност се намират множество микровласинки, а цито-
плазмата е богата на митохондрии, разположени в базал-
ната част на клетката.
3. Ansa Henley се състои от по-тънка низходяща част,
pars descendens ansae, и по-широка — възходяща, pars
ascendens ansae. Стената на тънката част е изградена от
плосък епител, а възходящата — от клетки, подобни на
тези в I нагънато каналче.
4. Tubulus contortus II ordinis се връща в кората и
се нагъва около гломерула. Стената му се изгражда от
по-светли кубични клетки. Там, където каналчето се до­
пира от съдовия полюс на гломерула, се образува т. нар.
юкстагломеруларен. апарат. Той е съставен от macula
densa — уплътнение на стената на каналчето, чиито клетки
отделят ренин и епителоидни клетки в стената на vas af­
ferens.
5. Tubulus renalis colligens — разполага се в пирами­
дите и в него се вливат нагънатите каналчета от няколко
нефрона. Изгражда се от кубични клетки, около които
има съединителна тъкан. Нефроните се вливат в ductus
papillaris, който се отваря на върха на пирамидите. От
отворите на множество такива канали се образува area
cribrosa, която е обхваната от бъбречната чашка.

109
 Пространственото разположение на нефрона е след­
ното: Гломерулите лежат в pars convoluta на кората. От
тях започва tubulus renalis contortus, който се нагъва
около своя гломерул, след което напуска тази част на
паренхима и се спуска към върха на съседната пирамида
(проксимален тубул). Той се връща обратно, наново се на­
гъва около своя гломерул (дистален тубул) и се влива
в по-широки каналчета (събирателни каналчета). Те съ­
бират урината от няколко нефрона и през пирамидата се
отварят на нейната папила. Върхът на всяка пирамида е
обхванат от calyx renalis minor. От сливането на ня­
колко такива чашки се образува calyx renalis major. Го­
лемите чашки се вливат в бъбречното легенче, pelvis re­
nalis. В зависимост от формата различаваме два вида бъб­
речни легенчета: ампуларно — широко с къси чашки, и
дендритично — тясно с дълги тесни чашки. Бъбречните
чашки и легенчето са изградени от съединителна тъкан и
гладка мускулатура и са постлани с преходен епител.
Кръвоснабдяване на бъбрека. A. renalis се разделя
на няколко предни (по-дебели) и задни клонове, които на­
влизат през хилуса на бъбрека и се разделят на аа. in-
terlobares. Те вървят между пирамидите и при основата
им се делят на дъговидни клонове, аа. arcuatae. Тънки
разклонения от тях навлизат в пирамидите, arteriolae гес-
tae, а по-дебели, аа. inlerlobulares — в кората. Послед­
ните отделят vasa afferentia към гломерулите, от които
излизат по-тънките vasa efferentia и се разпадат на ка­
пиляри. около каналчетата. Капилярната мрежа на кората
се образува от vasa efferentia, клоновете па vasa afferen­
tia и директни клонове на аа. interlobulares. Капилярната
мрежа на пирамидите се образува о т : vasa efferentia, ка­
пиляри от кората и arteriolae rectae. От капилярната
мрежа на кората се образуват vv. interlobulares, конто
започват от повърхността като звездовидни вени, venulae
stellatae. Интерлобуларните вени се вливат във vv. arcu­
atae, които приемат venulae rectae от пирамидите. Vv.
arcuatae се вливат във vv. interlobares, които се сливат
към хилуса и образуват v. renalis. Между артериите и
вените съществуват множество артерио-венозни анас-
томози.
 Пикочопровод, ureter
Представлява тънка тръбица, по която урината преми­
нава от бъбречното легенче в пикочния мехур. Разполага
се по задната коремна стена зад перитонеума. Състои се
от следните части: Pars abdominalis — от легенчето до
linea terminalis. Pars pelvina — по страничната стена на
таза, към дъното на пикочния мехур. При мъжа около
него се извива ductus deferens, а при жената — a. ute-
rina. Pars intramuralis — пробива косо стената на мехура.
Стената на уретера се състои от три пласта: Tunica
mucosa — образува надлъжни гънки (луменът на напре­
чен разрез има звездовидна форма) и е покрита с прехо­
ден епител, който е лишен от базална мембрана. Tunica
muscularis — състои се от вътрешен надлъжен и външен
кръгов слой. Pars pelvina притежава и трети — външен
надлъжен слой. Tunica adventitia — хлабава съединителна
тъкан, чрез която се прикрепва към перитонеума и ко­
ремната стена. Уретерът има три стеснения: горно —
близо до бъбречното легенче, средно — на границата
между коремната и тазовата част, при прехвърлянето
върху vasa iliaca, и долно — при пробиване стената на
мехура.
Пикочен мехур, vesica urinaria
Кух мускулест орган, в който се събира урината, не­
прекъснато отделяща се от двата бъбрека. Разполага се
в малкия таз, зад симфизата. Зад него при мъжа се на­
мира ректумът, а при жената — влагалището и матката.
Състои се от fundus, corpus и cervix vesicae. Тялото се
издължава нагоре, apex vesicae, който се продължава в
lig. umbilicale medianum — остатък от urachus. Стената
се състои от три пласта:
Tunica mucosa е дебела, богато кръвоснабдена и по­
крита с преходен епител. При празен мехур тя е нагъ­
ната. Само в един участък на дъното е гладка — trigo-
пит vesicae. В горните два ъгъла се намират отворите
на косо вливащите се уретери, ostium ureteris, между които
се разполага plica interureterica. На долния ъгъл лежи от­
ворът на пикочния канал, ostium urethrae internum. Той има
полулунна форма, тъй като отдолу се вдава uvula vesicae.
Tunica muscularis се подрежда мрежовидно в три
слоя — два надлъжни и между тях — кръгов. Част от
кръговите влакна на места се прехвърлят върху вътреш­
ните надлъжни и образуват основата на лигавичните гън­
ки. Около отвора на уретрата преобладават кръгови влакна,
m. sphincter vesicae. Част от мускулите се прехвърлят към
съседни органи — m. pubovesicalis, т . rectovesicalis.
Tunica serosa покрива горната и задната стена. Пре­
хвърляйки се назад, перитонеумът у жената образува ех-
cavatio vesicouterina (rectovesicalis у мъжа.) Между пред­
ната стена и симфизата се намира хлабава съединителна
тъкан, spatium prevesicale.

Пикочен канал, urethra

Представлява мускулна тръбнца, постлана с лигавица.
Притежава два отвора — ostium urethrae internum и os­
tium urethrae externum.
Женска уретра, urethra feminina. Има дължина
4—5 см и е дълговидно извита под симфизата. Външ­
ният й отвор, ostium urethrae externum, се намира в пред­
дверието на влагалището, под клитора. Стената се изгражда
от гладка мускулатура, предимно с надлъжна ориента­
ция. Лигавицата образува надлъжни гънки. Една от тях
минава по задната стена, crista urethralis, и е продълже­
ние на uvula vesicae. Епителът е преходен, а към края —
многореден цилиндричен. Съдържа жлези, gll. urethrales,
някои от които се отварят в задънени ходове, lacunae
urethrales. Те притежават разклонена каналчеста система,
ductus paraurethralis. Уретрата се огражда от венозни спли­
тове, corpus spongiosum urethrae, от които зависи шири­
ната на лумена.
Мъжка уретра — вж. Penis.
МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ, ORGANA GENITALIA MASCULINA

Семенник, testis
Мъжката полова жлеза се образува от обща заложба
с бъбрека и към края на бременността или първите ме­
сеци след раждането се спуска през canalis inguinalis в
скротума (descensus testis). Има овална . форма, сплеснат
напречно, с facies medialis и facies lateralis, които се сре­
щат в заоблен преден и заден ръб. Горният полюс е из­
теглен леко напред и върху него отзад заляга придатък,

112
epididymis. Горната част на последния е по-широка, caput
epididymidis, а надолу се стеснява — corpus и cauda epi-
didymidis. Опашката се продължава в семеотводния ка­
нал. Тестисът е покрит с дебела обвивка, tunica albugi­
nea. Към вътрешността се насочват съединителнотъканни
пластинки, septula testis, които са подредени радиално и
се съединяват в задно-горния край, mediastinum testis.
Между пластинките се намират 250—300 делчета, lobuli
testis, конто съставят паренхима на жлезата. В лобчетата
се разполагат tubuli seminiferi contorti, които са дълги
около 40—60 см. Стената на каналчето е изградена от
многослоен епител, лежащ върху базална мембрана. В
него има два вида клетки — сперматогенни и подпорни.
При полова зрелост сперматогенните клетки от дълбо­
чина към повърхността са клетки от различни стадии на
сперматогенезата — сперматогонии, сперматоцити, преспер-
матиди и сперматозоиди. Намират се и интерстициални
клетки (на Лайдиг), разположени на групи; те образуват
вътрешносекреторната част на половата жлеза. Нагъна­
тите каналчета се продължават в tubuli seminiferi recti,
които се насочват към mediastinum testis. Там се разпо­
лага rcte testis. Около каналчетата се намира съедини­
телна тъкан с кръвоносни съдове.
Придатъкът, epididymis, е изграден от каналчеста си­
стема, в която се складират зрелите сперматозоиди. От
rete testis започват 12—18 ductuli efferentes, които се на­
сочват към caput epididymidis. В стената на каналчетата
се намира малко гладка мускулатура. Те са покрити с
ресничест епител, чрез който сперматозоидите пасивно се
придвижват към по-широк канал, ductus epididymidis. Той
се нагъва в тялото и опашката и разширявайки се, до­
стига до ductus deferens.

Семеотводен канал, ductus deferens

Представлява мускулна тръбица с дължина 50 см. За­
почва от cauda epididymidis. Началната част заляга към:
придатъка, pars epididymica, следващата част влиза в съ­
става на семенната връв, pars funicularis, преминава през
слабинния канал, pars inguinalis, и по страничната стена
на таза, pars pelvina, достига до простатната жлеза. Краят
се разширява, ampulla ductus deferentis, стената на която
на места изпъква, diverticula ampullae. Ампулата се съе-
8 Repetitorium anatomicum
из
/динява с ductus excretorius на семенното мехурче, като се
образува общ канал с фуниевидна форма, ductus ejacula-
torius, който преминава през простатата и се отваря в
Ipars prostatica urethrae.
Стената на ductus deferens е изградена от три слоя
•мускулатура: два надлъжни и между тях един кръгов.
Лигавицата образува надлъжни гънки и е покрита с ци­
линдричен, на места ресничест епител.
Семенно - мехурче, veslcula seminalis. Двете семенни
мехурчета се разполагат под пикочния мехур. Представ­
ляват задънени канали, стената на които се изтлачва във
вид на малки камерки. Постлани са с лигавица, която при­
тежава кубичен епител и множество жлези. Притежават
мощна гладка мускулатура, чрез която при еякулация се-
жретът се извежда посредством канал, ductus excretorius.
Той се съединява с края на ductus deferens и образуза
.ductus ejaculatorius. Секретът има алкална реакция и сти­
мулира движението на сперматозоидите.

Простатна жлеза, prostata

Представлява плътно тяло с форма на кестен, което
лежи под симфизата, пред пикочния мехур. Плоската по­
върхност е обърната към ректума. Състои се от основа,
залягаща към пикочния мехур, basis prostatae, връх и
две странични части, lobus dexter и lobus sinister. Между
тях се разполага isthmus prostatae (lobus medius), който се
вдава към уретрата. През простатната жлеза минава пи­
кочният канал, pars prostatica urethrae. Тук се намира
crista urethralis, върху която се отварят ductus ejaculato­
rius и utriculus prostaticus.
Жлезата е покрита със съединителнотъканна капсула
и се изгражда от жлезиста част, substantia glandularis,
съединителна тъкан и гладка мускулатура, substantia mus-
cularis. Жлезистата част е образувана от около 20 до
50 отделни тубуло-алвеоларни жлези, изградени от ци­
линдричен епител и съединителна тъкан. Техните отводни
канали, ductuli prostatici, се отварят самостоятелно в уре­
трата встрани от crista urethralis. Простатата отделя секрет
с характерна миризма, който влиза в състава на спермата.
Гладката мускулатура спомага за изливане на секрета от
жлезистите делчета.
 Glandulae bulbourethrales. Чифтна жлеза, голяма кол-
кото грахово зърно. Разполагат се под симфизата. Отвод -
нкят канал е дълъг около 5 см. Минава през пещери—
стото тяло и се отваря в уретрата. Произвеждат секрет,
който се прибавя към спермата.

Мъжки полов член, penis

Състои се от radix penis, corpus penis и предна част,
plans penis с corona glandis, заобиколена от sulcus glan-
dis. Отвън е покрит с тънка кожа, която във вид на дуб-
лнкатура, preputium glandis, покрива и glans penis, а под
него образува frenulum preputii. Кожата притежава мастни
жлези, gll. preputiales. Пенисът се изгражда от три пеще-
ристп тела. Двете от тях, corpora cavernosa penis, се
намират отгоре и са сраснали чрез septum penis. Задният
им край, crus penis, се прикрепва към os pubis. Покрити
са с плътна съединителна тъкан, tunica albuginea. Corpus
spongiosum penis се разполага по долната повърхност.
Задният му край е задебелен, bulbus penis, а предният се
разширява п образува glans penis, който заляга към пред­
ния край на corpora cavernosa. През това пещерното тяло
минава пикочният канал, който с ostium urethrae exter­
num се отваря на glans penis. Пещерпстите тела имат гъ­
бест строеж. Кухините са оградени от различни по форма
прегради, които са съставени от съединителна тъкан и
гладка мускулатура. Постлани са с ендотел. В тях се
отварят аа. helicinae, клонове на a. penis, които могат да
променят ширината на лумена си. При засилен приток на
артериална кръв н намален венозен отток пещеристите
тела се препълват с кръв и се получава ерекция.
Мъжки пикочен канал, urethra mascuiina. Представ­
лява канал с дължина около 25 см, който притежава
ostium urethrae internum (в пикочния мехур) и ostium
urethrae externum (на glans penis). Състои се от три ча­
сти: pars prostatica, pars meriibranacea и pars spongiosa.
Стената на канала се изгражда от съединителна тъкан и
гладка мускулатура и е постлана с лигавица, покрита
в задната част с преходен епител, а в предната — с мно­
гослоен плосък епител. Съдържа многобройни жлези, gll.
urethrales, а на места образува задънени ходове, lacunae
urethrales, в които се отварят жлезите.

115
 Pars prostatica (задна уретра) е дълга 3—4 см и пре­
минава през простатната жлеза. Тук се намира crista иге-
ihralis с възвишението, colliculus seminalis, на което се
отварят двата ductus ejaculatorii. Между тях се намира
utriculus prostaticus, остатък от Мюлеровите канали. Pars
membranacea е дълга около 1 см и пробива diaphragraa
•urogenitale. Тук каналът е стеснен поради наличието на
m. sphincter urethrae. Pars spongiosa (предна уретра) се
разполага в corpus spongiosum urethrae, по-близо до гор­
ната му повърхност. В предния край се разширява, fossa
navicular is, след което следва външният отвор.
Уретрата има три стеснения — ostium urethrae exter­
num, pars membranacea и при пробиване стената на пи­
кочния мехур.
Мъдница, scrotum J
Обвивката на тестисите е съставена от две части —
лява и дясна, които са сраснали по повърхността чрез
raphe scroti, а се разделят от septum scroti. Изградена е
от няколко пласта: Cutis — кожа (тънка, пигментирана,
с мастни и многобройни потни жлези). Tunica dartos —
гладка мускулатура (липсва подкожна мастна тъкан). Fas­
cia spermatica externa — подкожна фасция. М. crema­
ster — образуван е от влакна па m. obliquus interims ab­
dominis и т . transversus abdominis. Fascia spermatica in­
tern a — продължение на fascia transvcrsalis. Tunica vagi­
nalis testis — серозна ципа, съставена от два листа —
lamina parietalis и lamina visceralis — сраснала с тестиса.
Тъканните пластове на скротума отговарят на коремната
стена:

Коремна стена Скротум

•Кожа кожа
Подкожна мастна тъкан tunica dartos
Апоневрозата на m. obli- , fascia spermatica externa
quus ext. abdominis
М. obliquus intemus et m. cremaster
m. transversus abdominis
iFascia transversals fascia spermatica interna
Peritoneum tunica vaginalis testis
 Семенна връв, funiculus spermaticus. Разполага се
под кожата между външния отвор на слабннння канал и
тестиса. В нея се намират: ductus deferens (в задната
част), a. testicitlaris, a. ductus deferentis, венозният plexus
pampiniformis, лимфни съдове и plexus nervosus на веге­
тативната нервна система. Отвън е обвита с fascia sper­
matica interna (продължение на fascia transversalis), m. cre­
master (от влакна на коремни мускули) и fascia sperma­
tica externa.

ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ, ORGANA GENITALIA FEMININA

Те биват две групи: вътрешни (яйчник, маточна тръба,

матка и влагалище) и външни (mons pubis, големи и малки
-срамни устни, клитор, пещеристи тела).

Яйчник, ovarium
Яйчникът е чифтен орган с овална форма, сплеснат в
напречна посока. Разполага се в малкия таз, fossa ovarica
(на бифуркацията на a. iliaca communis). Надлъжният диа­
метър стои почти отвесно. Притежава две повърхности,
facies medvalis и facies lateralis, които се срещат в заден
ръб, margo liber, и преден, margo mesovaricus. Към ext-
remitas tubaria се прикрепва lig. suspensorium ovarii (от
страничната стена на таза), а към ехtremitas uterina —
chorda uteroovarica. Отвън е покрит с епител, който се
продължава в перитонеума. Последният образува на пред­
ния му ръб дубликатура, mesovarium. Овариалната тъкан
се състои от кора и сърцевина. Кората, cortex ovarii, съ­
ставя по-голямата част и съдържа женските полови клет­
ки — яйцеклетки. Те са заобиколени от зародишев епи­
тел и образуват т. нар. първични фоликули, folliculi ova-
rici primarii (около 200 000 за всеки яйчник). От тях се
развиват зреещите фоликули, folliculi ovarici vesiculosi.
Последните съдържат течност, по-големи са и имат вид
на мехурче. Стената им се изгражда от съединителна тъ­
кан, богата на кръвоносни съдове, theca folliculi, и са по­
крити отвътре с епител, stratum granulosum. В единия по­
люс на мехурчето се намира cumulus oophorus, сред който
лежи яйцеклетката. Зреещите фоликули отделят фоликул-

117
ния хормон. G увеличаване на течността те се изместват
към повърхността, стената изтънява и се разкъсва. При
това яйцеклетката излиза на повърхността, ovulatio. На
мястото на фоликула се образува съсирек, който се ор­
ганизира — червено тяло. В клетките на фоликулння епи­
тел се натрупва липоидът лутеин и се образува жълтото
тяло, corpus luteum. То нараства и функционира около две
седмици като жлеза с вътрешна секреция, отделяща хор­
мона прогестерон (corpus luteum menstruationis). При бре­
менност жълтото тяло нараства значително (corpus luteum
graviditatis). Прорасналата съединителна тъкан, която об­
разува т. нар. бяло тяло, corpus albicans, е последният
етап от развитието на фоликула. Зреенето на фолмкулпте
представлява овулационен цикъл, който при жената трае
средно 4 седмици.

Маточна тръба, tuba uterina

Представлява мускулна тръбица, която изхожда от
дъното на матката, обикаля около яйчника и завършва
над горния му полюс. Има дължина около 12 см и се
състои от три части:
Pars uterina — започва от кухината на матката с от­
вор, ostium uterinum tubae.
Isthmus tubae uterinae — тясна част, около х/з от
тръбата.
Ampulla tubae uterinae — разширение, което пред­
ставлява 2/з от дължината. То завършва фуниевндно с in­
fundibulum tubae, като образува няколко ресни, fimbriae
tubae, между които се разполага отворът, ostium abdomi-
nale. Стената на тръбата се състои от три слоя. Лигави­
цата, tunica mucosa, в областта на ампулата е силно на­
гъната, plicae tubarlae. Епителът е цилиндричен ресничест.
Мускулатурата, tunica muscuiaris, е съставена от спира­
ловидно ориентирани влакна, от които външните са пре­
димно надлъжни, а вътрешните — кръгови. Отвън е
покрита с tunica serosa, която образува и опорака, meso­
salpinx.
Матка, uterus
Представлява мускулест орган с плътни стени и кру­
шовидна форма. Разположена е в малкия таз, между пи­
кочния мехур и ректума. Състои се от следните части:

118
 дъно, fundus uteri, тяло, corpus uteri, стеснение, isthmus
uteri, и шийка, cervix uteri. Една част от шийката се
вдава във влагалището, portio vaginalis, и на него се на­
мира външният отвор, ostium uteri. Той се продължава
з canalis cervicis uteri, който преминава през горната част
на шийката, portio supravaginalis, и в областта на истмуса
се свързва с кухината на матката, cavum uteri. Послед­
ната представлява цепнатовидно пространство, което на
фронтален разрез има триъгълна форма. Стената на мат­
ката се изгражда от три слоя: лигавица, мускулатура
и сероза.
Tunica mucosa (endometrium) е гладка, а в цервикал-
иия канал образува гънки, plicae palmatae. Лигавицата
притежава реснпчест епител, множество кръвоносни съ­
дове и жлези — gll. uterinae, които достигат до мускула­
турата. Липсва субмукоза. Във връзка с овулационния
цикъл лигавицата търпи периодични промени, протичащи
в 3 фази: Пролиферативна (5— 14-ия ден) — възстано­
вяване и разрастване на лигавицата. Секреционна (15—
28-ия ден) — активиране на жлезите. Десквамативна
(1—4 ден) — отделяне на по-голямата повърхностна част
от лигавицата (menstruum). Тези фази се повтарят средно
на 28 дни и съставят менструационния цикъл. През време
на бременността той се преустановява, а част от лигави­
цата се превръща в плацента.
Tunica muscularis (myometrium) е основният пласт от
стената на матката. Състои се от гладка мускулатура,
подредена в две прекръстосващи се спирални системи,
кръгови и надлъжни влакна, които чрез удължаване на
влакната при бременност водят до разширяване на ca­
vum uteri без увеличаване на налягането в нея. Мускула­
турата е богата на кръвоносни съдове.
Tunica serosa (perimetrium) покрива изцяло матката
с изключение на част от предната повърхност на ший­
ката. Перитонеумът се прехвърля от пикочния мехур и
образува excavatio vesicouterina, а назад преминава върху
ректума, excavatio rectouterina. От двете страни на мат­
ката той образува дубликатура, lig. latum uteri, която се
изопва до стената на малкия таз. Пространството между
двата листа непосредствено до матката, parametrium, е
изпълнено със съединителна тъкан, кръвоносни и лимфни
съдове. От предната страна на тялото изхожда връзка,
lig. teres uteri, която минава през canalis inguinalis и държи
матката изтеглена спрямо оста на влагалището напред»
anteversio uteri. Освен това тялото е наклонено спрямо
шийката напред, anteflexio uteri. Връзки се изопват и на­
зад към сакрума, ligg. sacrouterina.

Влагалище, vagina
Представлява еластична тръба с дължина около 10 см»
която притежава две стени. Към предната стена, paries
anterior, заляга дъното на пикочния мехур и уретрата, а
към задната, paries posterior — ректумът. Задният й край
се разширява и в него се втлачва шийката на матката.
Там се образуват влагалищните сводове, fornix vaginae,
от които задният е по-дълбок поради антеверзиото на
матката (receptaculum seminis). Стената на влагалището
се състои от следните пластове: tunica mucosa — прите­
жава напречни гънки, rugae vaginales, чиито средни части
са най-високи и образуват колонки, columnar, rugarum ant.
et post. Най-външната част на предната колонка заляга
под пикочния канал и се означава carina urcthralls. Епи­
телът на лигавицата е многослоен плосък, пепрогопяващ
и не съдържа жлези, а се овлажнява от секрета на мат­
ката. Tunica muscularis е сравнително тънка и се състои
от два пласта гладка мускулатура, разпределена във
взаимно кръстосващи се спирални системи. Около тях се
намира съединителна тъкан, tunica fibrosa, чрез която
влагалището сраства със съседните органи.

Външни женски полови органи, partes genitales

extemae
Mons pubis представлява възвишение, образувано от
подкожната мастна тъкан върху симфизата. Надлежащата
кожа е окосмена и съдържа мастни и потни жлези.
Големи срамни устни, labia majora pudendi — пред­
ставляват кожни гънки, съдържащи мастна тъкан. Те за­
граждат срамната цепка, rima pudendi. На мястото на
срастването се образуват commissura labiorum anterior и
commissura labiorum posterior. По задната комисура се
намира fo ssa vestibuli vaginae.
Малки срамни устни, labia minora pudendi| — раз­
полагат се медиално от големите. Те са покрити с невро-

120
говяващ епител и съдържат жлези, gll. vestibalares mino-
res. Предният им край се съединява, като образува пред
клитора frenulum clitoridis, а зад него — frenulum labio­
rum pudendi.
Клитор, clitoris—представлява пещеристо тяло, подобно
на мъжкия член. Състои се от две пещеристи тела, които
чрез две крачета, crura clitoridis, се прикрепват за срам­
ната кост. Напред те се съединяват и образуват тяло,
corpus clitoridis, което завършва с glans clitoridis.
Пространството между задната комисура, labia majora
и labia minora pudendi се означава преддверие на влага­
лището, vestibulum vaginae. В него най-отпред се разпола­
га клиторът, покрит от preputium clitoridis, зад него —
ostium urethrae externum, и най-отзад — входът на вла­
галището, ostium vaginae. Последният се прегражда от
девствената ципа, hymen. Тя представлява граница между
вътрешните и външните полови органи. Според формата
си бива: полулунна, пръстеновидна и др. Остатъци от хи-
мена след раждане са carunculae hymenales. От двете
страни на vestibulum vagine се разполагат пещеристите
тела, b tilb i v e stib u li. Те са покрити от m. bulbocaver-
nosus и напред се съединяват с пещеристите тела на
клитора.
Oil. v estib u la re s m a jo re s — представляват мастни
жлези, чиито отводни канали се отварят по медиалната
стена на labia majora pudendi на границата между сред­
ната и задната г/ 3.

Тазово дъно, perineum

Състои се от две части, които се разделят от биту-
бералната линия.
D ia p h ra g m a p e lv is — задна част, представлява
фуниевидно извита мускулна плоча около ануса, изградена
от следните мускули:
1. М. levator ani
Н. Os pubis, arcus tendineus, fascia obturatoria.
3. Os coccygis, lig. anococcygeum.
2. M. sphincter ani externus — обхваща ануса и назад
сраства с lig. anococcygeum.

121
 3. M. coccygeus
Н. Spina ischiadica, lig. sacrospinale:
3. Os coccygis.
Diaphragma urogenitale — мускулна плоча c три­
ъгълна форма, разположена под симфизата. Изгражда се
от следните мускули:
1. М. transversus perinei profundus
Н. Ramus inferior ossis pubis, ramus ossis ischii.
3. Към противоположната страна и centrum tendineum
perinei.
2. M. sphincter urethrae — циркулярни влакна около>
уретрата.
3. М. transversus perinei superficialis
H. Tuber ischiadicum.
3. Centrum tendineum perinei.
4. M. ischiocavernosus
H. Ramus ossis ischii.
3. Corpus cavernosum penis (clitoridis).
5. M. bulbocavernosus
H. Centrum tendineum perinei.
3. Raphe — под corpus spongiosum penis (bulbus vestibuli).
В областта на тазовото дъно се намират следните
фасцин: Fascia pelvis — покрива вътрешността на таза.
Част от нея е fascia obturatoria. Fascia diaphragmatis pel­
vis superior над m. levator ani. Fascia diaphragmatis p e l­
vis inferior — по външната повърхност на m. levator ani.
Fascia diaphragmatis urogenitalis superior — над m. trans­
versus perinei profundus. Fascia diaphragmatis urogeni­
talis inferior по външната повърхност на мускула. Fascia
superficialis perinei — покрива повърхностните мускули,
на diaphragma urogenitale.

Млечна жлеза, mamma

Разполага се по предната гръдна стена между III и VI
(VII) ребро. По повърхността й се намира papilla mam­
mae, която е оградена от пигментираната кожа на areola

122
 mammae. По периферията на ареолата се виждат дребно­
зърнести жлези, gll. areolares. Тялото на млечната жлеза,
corpus mammae, се състои от жлезиста част и заобика­
ляща го съединителна и мастна тъкан. Жлезистата част,
.glandula mammaria, се състои от 15—20 lobi glandulae
mammariae. Те имат конусовидна форма и се състоят от
жлезисти клетки. Каналите им се събират в общ канал,
ductus lactiferus. Всичките 15—20 ductus lactiferi се на­
сочват към палилата и към повърхността се разширяват,
.sinus lactiferi, след което се отварят самостоятелно на
върха на зърното.

ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ,

GLANDULAE SINE DUCTIBUS

Изградени са от богати на цитоплазма жлезисти клетки,

разположени на групи, пластове или делчета. Нямат от-
водни канали, но са обилно кръвоснабдени и често съ­
държат синусоидио разширени капиляри. Секретите им
преминават направо в кръвта и се наричат хормони.

ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА, GL. THYROIDEA

Тя се разполага пред щитовидния хрущял на гръкляна
покрита от долните подезични мускули. Тежи 30—40 г
Притежава два дяла, lobus dexter и lobus sinister, между
които се намира isthmus или добре изразен lobus руга-
midalis. Жлезистата тъкан е покрита с capsula fibrosa и
се състои от lobuli gl. thyroideae. Те са изградени от
мехурчета, folliculi, покрити са с еднослоен кубичен епи­
тел и са изпълнени с колоид, в който се съдържа хор­
монът тироксин. Около фолнкулите се намират съедини-
телнотъканна строма и множество капиляри. Жлезата се
кръвоснабдява от a. thyroidea inf. (a. subclavia) и a. thy-
:roidea sup. (a. carotis ext.), а рядко — от a. thyroidea ima.
Артериите образуват гъста капилярна мрежа около фоли-
лсулите. Съществуват и артерно-венозни анастомози.
ОКОЛОЩИТОВИДНИ ЖЛЕЗИ,-GLL. PARATHYROIDEAE
Представляват четири овални телца с големина на ле­
щено зърно, разположени по задната страна в капсулата
па щитовидната жлеза. Съставени са от клетъчни повлекла,

123
съдържащи големи (главни) клетки и по-малко на брой
оксифилни клетки, между които се разполагат рехава съе­
динителна и мастна тъкан с множество капиляри. Отделят
паратхормон, който регулира калциевата обмяна.

ХИПОФИЗА, HYPOPHYSIS (OL. PITUITARIA)

Хипофизата принадлежи към междинния мозък и чрез

infundibulum е свързана с хипоталамуса. Разполага се в sella
turcica. Тежи 0,6— 1 г. Покрита е с тънка съедннително-
тъканна капсула. Състои се от lobus anterior и lobus po­
sterior. Lobus anterior (аденохипофиза) произхожда от
жлезистия епител на устната кухина и е изграден от три
вида клетки, съдържащи дребни гранули: ацидофилни
(а-клетки), базофилни (р-клетки) и хромофобни (у-клетки),.
Клетките образуват повлекла, между които се разполага
гъста капилярна мрежа. Една част от капилярите образу­
ват синусоидни разширения. Горната част на предния дял
се означава pars tuberalis, а яадната част, pars Intermedia.
Те са съставени от епителни клетки, между копго се об­
разуват малки кухини, изпълнени с колоидоподобна теч­
ност. Аденохипофизата отделя гландотропните хормони
и соматотропен хормон.
Lobus posterior (неврохипофиза) произхожда от екто-
дермата на третото мозъчно стомахче. Тя се изгражда от
глиални клетки — питуицити и амиелинови нервни влакна.
Секретът на задния дял (невросекрет) произлиза ог клетки,
разположени в някои от ядрата на хипоталамуса (bucl.
supraopticus, nucl. paraventricularis^. По израстъците на
тези клетки той достига до капилярите. Съдържа хормо­
ните окситоцин, вазопресин и антидиуретичен хормон. Двата
дяла на хипофизата се кръвоснабдяват самостоятелно.
В предния дял се разклонява горната хипофизна артерия,,
която образува първични капилярни мрежи в основата на
инфуядибулума. Те стоят във връзка с аксони на невро-
секреторните клетки (аксо-вазални синапси). От първичната
капилярна мрежа изхождат т. нар. портални вени, които*
се вливат в синусоидите (вторична капилярна мрежа). От-
водящите вени се вливат в sinus cavernosus. Неврохипо-
физата се кръвоснабдява от долната хипофизна артерия*
която се разпада на капиляри, които имат връзка с капи­
лярите на предния дял.

124
 ТИМУС, THYMUS

Тимусът е лимфоиден орган и до пубертета функцио­

нира като жлеза с вътрешна секреция. Разположен е между"
перикарда и стернума. Състои се от lobus dexter и lobus
sinister. Всеки лоб е покрит със съединителнотъканна
капсула, която образува прегради, септи, разделящи парен-
хима на делчета, lobuli thy mi. Те притежават срединна
част, съставена от ретикуларна съединителна тъкан и епи­
телни клетки. Съществуват и свободни клетки, тимоцити,
които наподобяват на лимфоцити. Една част от епител­
ните клетки показват дегенеративни изменения. Те се под­
реждат концентрично и образуват т. нар. Хасалеви телца.
Около срединната част се разполага кора, изградена пре­
димно от лимфоцити. У възрастни индивиди жлезистата
тъкан се замества с мастна тъкан. Кръвоснабдява се от
a. thoracica interna и a. thyroidea inf.

НАДБЪБРЕЧНА ЖЛЕЗА, GL. SUPRARENALIS

Тя се разполага върху горния полюс на бъбрека. При­

тежава facies anterior, facies posterior и facies renalis. Ля­
вата има полулунна форма, а дясната — триъгълна. Със­
тои се от две части — cortex и medulla. Отвън жлезис­
тата тъкан е покрита с капсула, която навътре образува
повлекла, по които навлизат множество кръвоносни съдове.
Кората има жълт цвят и се изгражда от епителни клетки,
разпределени в три зони:
Zona glomerulosa (под съединителнотъканната капсу­
ла) — клетките образуват овоидни струпвания и съдър­
жат липндни капки.
Zona fasciculata (среден, най-дебел слой) — клетките
са големи, светли и се подреждат в колонки. Те са богати
на липидп — спонгиоцити.
Zona reticularis (най-дълбока) — колонките от клетки
са разположени във вид на мрежа и съдържат пигмент.
Сърцевината има по-тъмен цвят. Тя се изгражда от
кръгли хромафинни клетки, симпатикови ганглийни клет ­
ки и нервни влакна. Жлезата се кръвоснабдява от a. sup-
rarenalis media (aorta abdominalis), a. suprarenalis sup.

125
►(a. phrenica inf.) и a. suprarenalis inf. (a. renalis). Във вът­
решността те се разпадат на широки капиляри — сину-
соиди, от които започват венички, чийто лумен се про­
меня от контрактилни възглавнички, разположени в сте­
ната им. Функционално двете части на жлезата са разде­
лени. Кората произвежда минералкортикоиди (zona glome-
rulosa),. гликокортикоиди (zona fasciculata) и полови хор­
мони (zona reticularis). Клетките на медуларната част от­
делят адреналин и норадреналин.

ПАРАГАНГЛИИ, PARAGANGLIA

Представляват малки възелчета от хромафинни клетки,

симпатикови клетки и нервни влакна, чрез които се свърз­
ват със симпатиковите ганглии. Произвеждат адреналин и
норадреналин. Към тях спадат: corpora paraaortica — пред
aorta abdominalis, под hiatus aorticus; glomus caroticum —
при разделянето па a. carotis communis, и glomus coccy-
geum — пред върха на os coccygis.

ЕПИФИЗА, CORPUS PINEALE

Епифизага принадлежи към междинния мозък и се

разполага между colliculi superiores на средния мозък.
Изградена е от глия, съединителнотъканни повлекла и па-
ренхимни клетки с израстъци, пинеалоцити. У възрастни
жлезата съдържа калциеви натрупвания, acervuli.
Вътрешносекреторна функция притежават още панкреа­
сът (вж. Храносмилателна система) и половите жлези
(вж. Полова система).
 КРЪВОНОСНА СИСТЕМА, ANGIOLOGIA

Сърцето и кръвоносните съдове образуват затворена:

система, по която кръвта циркулира из тъканите на чо­
вешкото тяло.

СЪРЦЕ, COR

Сърцето представлява централен орган на кръвообра­

щението, който наподобява помпа, която всмуква кръв от
вените и я изтласква в артериите. Насочването на кръв­
ния поток през кухините на сърцето става посредством,
клапен апарат. Сърцето има конусовидна форма с основа,
basis cordis, обърната нагоре. В основата се вливат и
оттам излизат кръвоносните съдове, така че сърцето виси
на тях. Върхът, apex cordis, е насочен надолу, наляво и
напред. Притежава четири повърхности: facies sternocos-
talis, facies diaphragmatica и две facies pulmonales. По
предната повърхност се намира sulcus interventricularis
anterior, по долната — sulcus interventricularis posterior
а между предсърдията и камерите — sulcus coronarius..
В областта на основата най-отпред се разполага truncus
pulmonalis, към който отляво заляга auricula atrii sin. На­
зад и вдясно се намира началната част на аортата, пред.
която заляга auricula atrii dex. Вдясно се разполага v. cava
superior, а срещу нея отдолу — v. cava inferior. Назад и
вляво се намират 4-те vv. pulmonales.
Скелетотопия на сърцето. Сърцевият връх се проеци-
ра в V междуребрие, на около 7 см (4 напречни пръста),
от левия стернален р.ъб. Горната граница се намира по
горния ръб на III ребро. Вляво тя достига на 2 см от ле­
вия ръб на стернума, а вдясно — на 1,5 см. Дясната гра­
ница е почти успоредна на десния стернален ръб и до­
стига до ребрения хрущял на V ребро на 3 см от десния
ръб на стернума. Долната граница е от хрущяла на V
 ребро вдясно до V ляво междуребрие, на 7 см от стер-
нума. Лявата граница е от това място до горния ръб на
III ляво ребро на 2 см от стерналния ръб.
Кухини на сърцето. Функционално човешкото сърце
се дели на две части: лява — артериална, и дясна — ве­
нозна, които са разделени чрез сърцевата преграда, sep­
tum cordis. Всяка половина се състои от atrium cordis и
ventriculus cordis. Между тях се намират отвори, ostia at­
rioventricular ia, в които се разполагат клапи, valvae atrio-
ventriculares.
Дясното предсърдие, atrium dextrum, събира веноз­
ната кръв. В горната му част се намира ostium venae
cavae superioris (отгоре) и ostium venae cavae inferioris
■(отдолу). Между двете устия лежи tuberculum interveno-
sum. Долната стена на v. cava inferior се вдава и обра­
зува valvula v. cavae inferioris. Под нея се влива sinus
coronarius, ограничен отдолу чрез valvula sinus coronarii.
Предната част на предсърдието се продължава в дясното
ухо, auricula atrii dex. То има трнстениа форма и върхът
му се извива пред аортата. Между v. cava superior и дяс­
ното ухо стената на предсърдието се вдава към кухината
му, crista terminalis. На това място по външната страна
се намира sulcus terminalis. Предсърдната преграда, septum
interatriale, през ембрионално време е притежавала отвор,
ioramen ovale. На това място остава ямка, fossa oval is,
която се ограничава чрез гладък ръб, limbus fossae ovalis.
Между дясното предсърдие и дясната камера се намира
ostium atrioventricularis dex. Той се затваря чрез клапа,
va lva atrioventricularis dex. (valva tricuspidalis), съставена
от три платна: cuspis anterior, cuspis posterior n euspis
septalis. Те са прираснали към фибрознин пръстен па от­
вора, а към свободните им ръбове се прикрепват сухо­
жилията на папиларните мускули.
Дясното стомахче, ventriculus dexter, има тристенна
форма, а кухината му е извита във вид на полумесец
около дебелата стена на лявото стомахче. Там, където се
срещат предната и задната му стена, се образува заострен
ръб, margo dexter. По стената на стомахчето се намират
множество мускулни гредички, mm. pectinati, докато из­
ходната част, conus arteriosus, има гладки стени. Той се
ограничава отгоре чрез crista supramarginalis, а отдолу —
чрез trabecula septomarginalis. От трите стени на стомах­
чето се подават малки мускули, mm. papillares (anterior,

128
posterior, septalis), които чрез тънки сухожилия, chordae
tendineae, се залавят за ръба на платната на трикрилата
клапа. Над conus arteriosus се намира ostium trunci pul-
monalis, който се затваря чрез клапа, valva trunci pulmo-
nalis. Тя е съставена от три полулунни платна, valvula
semilunaris (anterior, dextra, sinistra). Платната имат вид
на джобчета, прираснали с извитите си долни ръбове към
съдовата стена, която над това място изпъква навън,
sinus trunci pulmonalis. Свободният ръб на платната обра­
зува lunula valvulae semilunaris, а по средата се намира
малко възълче, nodulus valvulae semilunaris.
Лявото предсърдие, atrium sinistrum, е по-широко от
дясното. По горната му стена се намират отвърстията на
четирите белодробни вени, ostia venarum pulmonalium.
Лявото ухо, auricula sinistra, е по-малко от дясното и се
извива около truncus pulmonalis. Неговата стена съдържа
mm. pectinati, докато останалата част на предсърдието е
гладка. Като остатък от foramen ovale по septum intera-
triale се намират valva foraminis ovalis (falx septi). Между
лявото предсърдие и стомахчето се намира ostium atrio-
ventriculare sinistrum. Той се затваря чрез клапа, valva
atrioventricularis sinistra (valva mitralis s. bicuspidalis). Кла­
пата е съставена от две платна: по-голямо — cuspis ante­
rior, и по-малко — cuspis posterior. Към свободния ръб
па платната се прикрепват сухожилията на папиларните
мускули.
Лявото стомахче, ventriculus sinister, има дебела
стена и кръгла кухина. То образува върха на сърцето и
заоблената лява стена. Притежава множество trabeculae
сагпеае и два папиларни мускула, mm. papillares (anterior
et posterior). Междукамерната преграда, septum interven-
triculare, се състои от две части: pars muscularis и pars
membranacea. Conus arteriosus на лявата камера се извива
нагоре и се продължава в аортата, ostium aortae. Той се
затваря от полулунна клапа, valva aortae, съставена от
три платна, valvulae semilunares (posterior, dextra, sinistra).
Те са устроени подобно на valva trunci pulmonalis. На
мястото на клапата аортата се разширява, bulbus aortae,
с три изпъкнали участъка, sinus aortae.
Сърцева стена. Стената на сърцето се изгражда от сър-
цева мускулна тъкан, покрита отвън и отвътре с тънък
слой съединителна тъкан и еднореден плосък епител.
Вътрешният пласт, endocardium, покрива стените
9 Repetltorlum anatomlcum
129
 на предсърдията и на стомахчетата, както и всички обра­
зувания, които имат допир с кръвта (платна на клапите,
mm. papillares, chordae tendineae). Изграден е от еднослоен
плосък епител-ендотел, разположен върху фина мрежа от
колагенни и еластични влакна. Под ендокарда се намира
хлабава съединителна тъкан, в която се разполагат кръво­
носни съдове. Образувания на ендокарда са сърцевите
клапи. Те представляват дубликатури на ендокарда, между
които се влага пластинка от колагенни влакна.
Средният пласт, myocardium, е най-дебелият пласт
на сърцевата стена. Той е изграден от напречнонабраздена
сърцева мускулна тъкан, представляваща мрежа (syncytium)
от напречнонабраздени мускулни влакна, чиито ядра са
разположени централно. В тези участъци напречната на-
бразденост изчезва. Най-дебел (около 10—15 мм) е мио­
кардът на лявата камера, а най-тънък (2—3 мм) — на пред­
сърдията. Мускулатурата на предсърдията е разделена от
тази на камерите посредством съединителнотъканния ске­
лет на сърцето.
Фиброзният скелет на сърцето се състои от съе-
динителнотъканни пръстени, anuli fibrosi, trigona fibrosa и
pars membranacea septi. Фиброзните пръстени са 4 и са
разположени по определен начин: най-отпред лежи ostium
trunci pulmonalis, зад него — ostium aortae, отзад, вдяс­
но — ostium atrioventriculare dex. и вляво — ostium
atrioventriculare sin. Към предната част на последния се
разполагат trigonum fibrosum dex. et sin. От trigonum fib-
rosum dextrum надолу се спуска pars membranacea septi,
образуваща горна част на междукамерната преграда.
Миокардът на предсърдията е много тънък. Той се
състои от два слоя: повърхностен и дълбок.Те започват от
фиброзния пръстен, като повърхностният е общ за двете
предсърдия и се изгражда от напречни мускулни снопчета,
а дълбокият е самостоятелен за всяко от тях и се изгражда
от вертикални примковидни снопчета.
Миокардът на камерите се състои от три пласта :
външен, среден и вътрешен. Външният е общ за двете
камери. Той започва от фиброзния скелет и се насочва
косо към сърцевия връх. Тук той се обръща, vortex cor­
dis, като самостоятелен за всяка камера вътрешен пласт,
който върви предимно надлъжно и достига до фиброзния
скелет. Част от мускулните му снопчета образуват tra­
beculae carneae и mm. papillares. Между двата пласта ее

130
разполагат спирално вървящите влакна на средния слой.
Външният пласт, epicardium, се изгражда от плоски
клетки, разположени върху тънък пласт съединителна тъ­
кан. Под епикарда се намират хлабава съединителна и
мастна тъкан, сред която се разполагат кръвоносни съ­
дове и нерви на сърцето.
Кръвоснабдяване на сърцето. Сърцевата стена се
кръвоснабдява ог две артерии, аа. coronariae, които изли­
зат от началото на aorta ascendens.
A. coronaria dextra — минава под дясното ухо по
sulcus coronarius. Кръвоснабдява стената на дясното пред-
сърдие, дясната камера, задната */з на септума и част от
лявата камера. Клонове: r. interventricularis post. — по
едноименната бразда.
A. coronaria sinistra — преминава под лявото ухо,
кръвоснабдява част от предната стена на дясната камера,
предните 2/3 на септума, стената на лявото предсърдие и
лявата камера. Клонове: R. interventricularis anterior —
по едноименната бразда. R. circumflexus — назад по sulcus
coronarius.
Вени на сърцето. Sinus coronarius се разполага от­
зад в sulcus coronarius и се влива в дясното предсърдие
под v. cava inferior. Притоци: /. V. cordis magna — по
sulcus interventricularis ant. 2. V. posterior ventriculi sinis-
tri — стената на лявата камера. 3. V. obliqua atrii sinistri —
по задната страна на лявото предсърдие. 4. V. cordis
media — по sulcus interventricularis post. 5. V. cordis
parva — no sulcus coronarius. 6. Vv. cordis anteriores
(1—3) — от миокарда на дясната камера се вливат на-
право в дясното предсърдие. Vv. cordis minimae — фор­
мират се в миокарда и се отварят направо в кухините на
сърцето, предимно в дясното предсърдие.
Инервация на сърцето. Сърдечната дейност (систола
и диастола) се регулира от вегетативната нервна сис­
тема (rami cardiaci на truncus sympathicus и на n. vagus).
Сетивните нерви са клонове на n. vagus и на 1—4 меж­
дуребрени нерви. Всички клонове образуват pi. cardiacus
superficialis и pi. cardiacus profundus, които се разклоня­
ват по артериите, pi. coronarius. Съществува и авто­
номна регулация, която се осъществява от т. нар. импул-
со-проводна система. Тя се образува от видоизменени мус­
кулни влакна, които съдържат повече саркоплазма и по-
малко миофибрили. Части:

131
 Nodus sinuatrialis — синусов възел (Keith — Flack),
разполага се в стената на дясното предсърдие в crista
terminalis, между v. cava superior и дясното ухо.
Nodus atrioventricularis (Aschoff-Tawara) — намира
се под ендокарда на дясното предсърдие по преградата
над cuspis septalis.
Fasciculus atrioventricularis (сноп на His) — започва
от атриовентрикуларния възел и върви под ендокарда на
дясното предсърдие. По pars membranacea septi се разде­
ля на crus dextrum и crus sinistrum, които се спускат по
двете страни на между камерната преграда под ендокарда и
завършват мрежовидно в миокарда на съответните камери.
Околосърцева торбичка, pericardium. Представлява
съединителнотъканна торбичка, постлана отвътре със се-
розен епител. Състои се от два листа — външен, pericar­
dium fibrosum, и вътрешен, pericardium serosum. Послед­
ният покрива перикарда, lamina parietalis, и се прехвърля
върху сърцето, lamina visceralis (epicardium). Преходът
става в основата на сърцето, като началната част па аор­
тата, truncus pulmonalis, и краят на v. cava superior са
покрити с епикард. Между двата листа се образува cavum
pericardii. Зад аортата и truncus pulmonalis съществува
разширение, sinus iransversus, а зад лявото предсърдие,
между левите и десните белодробни вени — sinus obli-
quus. Външно перикардът граничи: напред — с гръдната
кост и ребрата, назад — с хранопровода, настрани — с
медиалния лист на плеврата, отдолу е сраснал с диа­
фрагмата.
УСТРОЙСТВО НА СТЕНАТА НА КРЪВОНОСНИТЕ СЪДОВЕ

Кръвоносните съдове биват три вида: артерии, капи­

ляри и вени.
Артериите, arteriae, изнасят кръвта от сърцето. Сте­
ната им се състои от три пласта:
Tunica intima е изградена от ендотел и хлабава съеди­
нителна тъкан.
Tunica media е изградена от съединителнотъканни
еластични и колагенни влакна и гладка мускулатура. В за­
висимост от това, кое преобладава, различаваме артерии
от еластичен тип (aorta, големите й клонове) и артерии от
мускулен тип (средни и малки артерии). Последните при­
тежават membrana elastica interna.

132
 Tunica externa е изградена от хлабава съединителна
тъкан, в която се намират кръвоносни съдове, vasa va-
sorum, и нерви, nervi vasorum.
Артериите, които не анастомозират чрез своите клоно­
ве, се наричат крайни артерии (мозък, сърце, бял дроб,
черен дроб, слезка, бъбреци). Малките артерии, чиито
стени се изграждат от ендотел, малко гладка мускулатура
и съединителна тъкан, се означават артериоли. Те се раз­
клоняват на капиляри.
Капилярите образуват съдови мрежи, през стените на
които се извършва обмяна на веществата между кръвта
и тъканите. Богати на капиляри са жлезите, сивото мо­
зъчно вещество, а бедни — сухожилията и връзките. Хру­
щялът и епителът нямат капиляри. Стената на капилярите
се изгражда от ендотел, около който се разполага ба-
зална мембрана. Около ендотелните клетки залягат пери-
цити. Срещат се и видоизменени капиляри — синусоиди
(черен дроб, костен мозък, слезка, хипофиза), с по-голям
калибър и тънки стени с пори.
Вените, venae, съпровождат артериите и с малки из­
ключения носят техните имена. Те провеждат кръвта по
посока на сърцето. Стената им е по-тънка от тази на
артериите, като преобладава съединителната тъкан. Елас­
тичните влакна и гладката мускулатура са значително по-
малко. В някои от вените се намират клапи. Те се състоят
от две платна, образувани от интимата на стената, които
имат формата на джобчета. Съществуват и директни връз­
ки между артериите и вените (артерио-венозни анастомови).
Те са артериални клонове, които имат връзка с вените,
без да се разпадат на капиляри. Срещат се в слюнчените
жлези, бъбрека, кожата и др.
Кръвообращение. Г олям кръг на кръвообращението
наричаме пътя на кръвта от лявата камера на сърцето
по артериите и техните клонове до капилярите и оттам по
вените до дясното предсърдие на сърцето. М алък кръг
на кръвообращението представлява пътят на кръвта от
дясната камера на сърцето по белодробната артерия до
капилярите на белия дроб и оттам по вените до лявото
предсърдие. Чернодробното (порталното) кръвообраще­
ние води началото си от капилярите на стомашно-чревния
канал и слезката; по v. portae и нейните клонове кръвта
достига до чернодробните делчета и оттам по чернодроб­
ните вени — до долната куха вена.

133
 МАЛЪК КРЪГ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Малкият кръг на кръвообращението включва truncus

pulmonalis и клоновете му, капилярната мрежа в белия
дроб и vv. pulmonales.
Truncus pulmonalis е продължение на conus arteriosus
на дясната камера. Под arcus aortae той се разделя на
десен и ляв клон. На това място през ембрионално време
съществува връзка с аортата, ductus arteriosus, който след
раждането облитерира, lig. arteriosum. Белодробните арте­
рии съдържат по-малко мускулни и еластични влакна, по­
ради което налягането в тях е по-ниско. A. pulmonalis
dex. — минава под аортната дъга и е по-дълга. Тя се
разделя на три клона, които вървят заедно с бронхите п
се разклоняват в съответните белодробни лобове.
A. pulmonalis sin. — по-тънка и по-къса. Тя дава два
клона, които навлизат в хилуса на белия дроб със съот­
ветните бронхи и се разклоняват в лобовете на левия
бял дроб.
Vv. pulmonalis — на брой 4, излизат по две от всеки
бял дроб. Те нямат клапи и се вливат в лявото пред-
сърдие.

ГОЛЯМ КРЪГ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Артериите на големия кръг на кръвообращението се

отделят от аортата. Тя излиза като продължение на conus
arteriosus на лявото стомахче, от което се отделя чрез
valva aortae. Отначало върви нагоре и надясно зад trun­
cus pulmonalis, aorta ascendens. След това извива около
левия бронх, arcus aortae, и се спуска надолу, aorta des-
cendens. Низходящата аорта се състои от гръдна част,
aorta thoracica, и коремна част, aorta abdominalis, която
достига до Ь4 и се разделя на две хълбочнп артерии.
Aorta ascendens е дълга 5—6 см и е разположена
интраперикардиално. Тя започва с разширение, bulbus aortae,
което съответно на платната на клапата има три изпък­
налости, sinus aortae. Върви нагоре и надясно зад залавя­
нето на II дясно ребро за гръдната кост. Клонове: А. со-
ronaria dex. и a. coronaria sin. (вж. Кръвоснабдяване на
сърцето).
Arcus aortae излиза от перикардиалната торбичка и се
извива назад до Th4 вляво. Клонове:

134
 Truncus brachiocephalicus — вдясно, дълъг е 4—5 см
и се разделя на a. carotis communis dex. и a. subclavia dex.
A. carotis communis sin.
A. subclavia sin.

A. carotis communis
Отделяне — вляво от arcus aortae, вдясно от truncus
brachiocephalicus. Вървеж — встрани от трахея и ларинкс,
под m. sternocleidomastoideus до trigonum caroticum. Кло­
нове : a. carotis externa и a. carotis interna.

A. carotis externa
Отделяне — от a. carotis communis на височина C4
(os hyoideum). Вървеж — встрани от гълтача, през trigo­
num caroticum зад долната челюст. Клонове:
1. A. thyroidea superior — към щитовидната жлеза.
A. laryngea superior
R. sternocleidomastoideus
R. anterior
R. posterior
2. A. lingualis — към езика.
A. sublingualis (анастомоза c a. facialis)
A. profunda linguae
Rr. dorsales linguae
3. A. facialis — през trigonum submandibulare към ли­
цето, покрай устния ъгъл и носа по посока на
медиалния клепачен ъгъл.
A. Palatina ascendens (анастомоза с a. palatina des-
cendens)
R. tonsillaris
A. submentalis (анастомоза c a. sublingualis)
A labialis inferior (анастомоза c противоположната
страна)
A. labialis superior (анастомоза c противоположната
страна)

135
 A; angularis (анастомоза c a. ophthalmica)
4. A. pharyngea ascendens — към стената на гълтана
Rr. pharyngei.
A. meningea posterior — през foramen jugulare за dura
mater.
A. tympanica inferior — за cavum tympani.
5. A. sternocleidomastoidea — към едноимения мускул.
6. A. occipitalis — към тилната област на главата.
R. mastoideus — през foramen mastoideum към dura
mater.
R. auricularis — за ушната мида.
7. A. auricularis posterior.
A. stylomastoidea — през foramen stylomastoideum.
A. tympanica posterior — за тъпанчевата кухина.
R. auricularis — за ушната мида.
R. occipitalis (анастомоза c a. occipitalis).
8. A. temporalis superficialis — пред ушната мида, раз­
клонява се по страничната повърхност па главата.
Rr. parotidei — за gl. parotis.
A. transversa faciei (анастомоза c a. facialis).
Rr. auricularcs anteriorcs — за ушната мида.
A. temporalis media — за m. temporalis.
R. frontalis
R. parietalis
9. A. maxillaris — кръносиабдяна носната и устната
кухина. Състои се от три части: pars mandilnilaris, pars
pterygoidea и pars pterygopalatina.
Pars mandibularis — заляга медиално от collum man-
dibulae.
A. auricularis profunda — за долночелюстната става и
външното ухо.
A. tympanica anterior — за тъпанчевата кухина.
A. alveolaris inferior — към canalis mandibulae.
Rr. dentales — за зъбите.
A. mentalis (анастомоза c a. facialis).
A. meningea media — през foramen spinosum за dura
mater.
R. frontalis.

136
 R. parietalis.
A. tympanica superior — за cavum tympani.
Pars pterigoidea — разполага се във fossa infratempora-
lis, кръвоснабдява дъвкателните мускули.
A. masseterica.
Aa. temporales profundae antt. et postt.
Rr. pterygoidei.
A. buccalis.
Aa. alveolares supp. postt.
Rr. dentales.
Pars pterygopalatina — намира се във fossa pterygo-
palatina, кръвоснабдява горната челюст.
Aa. alveolares supp. postt. — през tuber maxillae.
Rr. dentales.
A. sphenopalatina — за носната кухина.
A. palatina descendens — към мекото небце (анасто­
моза с a. palatina ascendens).
A. infraorbitalis — краен клон.
Aa. alveolares supp. antt.
Rr. dentales — за предните горни зъби.
A. canalis pterygoidei.

A. carotis interna
Отделяне — от a. carotis communis на височина C4.
Вървеж — медиално от a. carotis externa, встрани от гъл-
тача, през canalis caroticus и sinus cavernosus. Клонове:
/. Rr. caroticotympanici — за cavum tympani.
2. A. ophthalmica — през canalis opticus към орбитата.
A. centralis retinae — в средата на n. opticus към ре­
тината.
A. lacrimalis — към слъзната жлеза.
Aa. palpebrales laterales
Aa. ciliares postt. breves (12—15) — към очната ябълка
Aa. ciliaris postt. longae (2) — към очната ябълка.
Rr. musculares — за очните мускули.
Aa. ciliares antt. — към очната ябълка, кръвоснабдя-
ват ириса.
A. supraorbitalis (анастомоза с a. temporalis superficialis.
A. ethmoidalis post. — за sinus ethmoidalis.
A. ethmoidalis ant. — за sinus ethmoidalis.
Aa. nasales antt. — за носната кухина.

137
 Aa. palpebrales med.
A. frontalis
A. dorsalis nasi (анастомоза c a. facialis)
3. A. cerebri anterior — заляга в sulcus corporis callosi
и се разклонява по медиалната повърхност на хеми­
сферата.
A. communicans ant. — свързва двете aa. cerebri antt.
4. A. chorioidea — към plexus chorioideus на латерал-
ното стомахче.
5. A. cerebri media — по sulcus lateralis cerebri.
Rr. corticales
Rr. centrales
A. communicans post, (анастомоза c a. cerebri post.)

A. subclavla
Отделяне — дясната от truncus brachiocephalicus, ля­
вата — направо от arcus aortae. Вървеж — между m. sca­
lenus anterior et medius и между ключицата и първото ребро.
Продължава в a. axillaris. Клонове:
/. A. vertebralis — през canalis transversarius (от CG>
и foramen magnum.
Rr. spinales — за гръбначния мозък.
A. spinalis ant.
A. spinalis post.
R. meningeus
A. cerebelli inferior posterior — към долната повърх­
ност на cerebellum.
A. basilaris — образувана от сливането на двете аа.
vertebrales.
A. cerebelli inferior anterior — към долната повърхност
на cerebellum.
Rr. ad pontem
A. labyrinthi — към вътрешното ухо.
A. cerebelli superior — към горната повърхност на
cerebellum.
A. cerebri posterior — за долния и слепоочния лоб.
2. A. thoracica interna — върви по предната гръдна
стена, встрани от стернума.
Rr. mediastinales
A. pericardiacophrenica — върви заедно с n. phrenicus.
Rr. intercostales anteriores (анастомоза c aa. intercosta­
les postt.)
138
 Rr. perforantes — към mm. pectorales и млечната жлеза
(rr. mammarii).
A. musculophrenica — към диафрагмата.
A. epigastrica superior (анастомоза c a. epigastrica inf.)
3. Truncus thyrocervicalis
A. thyroidea inferior (анастомоза c a. thyroidea sup.)
Rr. glandulares
A. laryngea inferior (анастомоза c a. laryngea sup.)
Rr. pharyngei
Rr. esophagei
A. cervicalis ascendens—към дълбоките шийни мускули.
A. cervicalis superficialis.
A. suprascapularis — към мускулите по задната страна
на лопатката (анастомоза с a. circumflexa scapulae).
4. Truncus costoccrvicalis — зад m. scalenus ant.
A. cervicalis profunda — към дълбоките шийни мус­
кули.
A. intercostalis suprema — към I и II междуребрие.
5. A. transversa colli — през pi. brachialis към тръб­
ните мускули.
R. superficialis — за m. trapezius.
R. profundus — за m. rhomboideus.

Артерии на горния крайник

A. axillaris
Представлява продължение на a. subclavia, дистално
от m. subclavius. Вървеж — във fossa axillaris. Клонове:
1. A. thoracica suprema — към I и II междуребрие.
*2. A. thoracoacromialis — под т . pectoralis major.
R. acromialis — към rete acromiale и раменната става.
Rr. pectorales — към mm.pectorales.
R. deltoideus — към m. deltoideus и m. pectoralis major.
3. A. thoracica lateralis — към m. serratus ant. Дава
клончета за млечната жлеза.
*4. A. subscapularis
A. thoracodorsalis — към m. latissimus dorsi.
A. circumflexa scapulae — през foramen axillare med.
(анастомоза c a. suprascapularis).
5. A. circumflexa humeri ant. — отпред no collum
chirurgicum.
6. A circumflexa humeri post. — през foramen axillare
laterale към m. deltoideus.
A. b rach ialis
139
 Представлява продължение на a. axillaris дистално от
долния ръб на m. pectoralis major. Вървеж — по sulcus
bicipitalis medialis до fossa cubiti. Клонове:
/. A. profunda brachii — през canalis humeromuscularis
заедно c n. radialis.
R. deltoideus.
A. nutricia humeri.
A. collaterals media — към m. triceps brachii.
A. collateralis radialis — към rete cubiti.
2. A. collateralis ulnaris superior — заедно c n. ulnaris
към rete cubiti.
3. A. collateralis ulnaris inferior — към rete cubiti.
4. A. radialis — върви по латералната страна на пред-
мишницата и през табакерата минава дорзално към
I междупръстие.
A. recurrens radialis — връща се към rete cubiti.
Rr. musculares.
R. carpeus palmaris — към rete carpi palmare.
R. carpeus dorsalis — към rete carpi dorsale.
R. palmaris superficialis (анастомоза c a. ulnaris).
A. metacarpea dorsalis I — към I междупръстие.
A. princeps pollicis — за дланнага страна па палеца
и радиалната страна на показалеца.
5. A. ulnaris — върви по медиалната страна на прсд-
мишницата.
A. recurrens ulnaris — към rete cubiti.
A. interossea communis — дели се па два клона:
A. interossea posterior—по задната страна па inem-
brana interossea.
A. interossea recurrens — към rete cubiti.
A. interossea anterior—по предната страна па mcm-
brana interossea, дистално към rete carpi dorsale.
A. mediana — към n. medianus.
Aa. nutriciae — към radius и ulna.
Rr. musculares.
R. carpeus palmaris — към rete carpi palmare.
R. carpeus dorsalis — към rete carpi dorsale.
R. palmaris profundus (анастомоза c a. radialis).
Arcus palmaris profundus — образува се от a. ulnaris
и r. palmaris superficialis на a. radialis. Заляга под apo­
neurosis palmaris. Клонове:
Aa. digitales palmares communes II—IV — за II—IV
междупръстие.

140
 A. digiti V propria — за улнарната страна на V пръст.
Arcus palmaris profundus се образува от a. radialis и
r. palmaris profundus на a. ulnaris. Заляга под сухожилията
на флексорите. Клонове:
Aa. metacarpeae palmares II—IV — към mm. interossei.
Rr. perforantes (анастомоза c aa. metacarpeae dorsales)
Rete articulare cubiti
A. collateralis ulnaris superior
A. collateralis ulnaris inferior
A. collateralis radialis
A. collateralis media
A. recurrens radialis
A. recurrens ulnaris
A. interossea recurrens
Rete carpi dorsale
A. interossea anterior
R. carpeus dorsalis a. ulnaris
R. carpeus dorsalis a. radialis
Aa. metacarpeae dorsales II—IV
Rete carpi palmare
R. carpeus palmaris a. ulnaris
R. carpeus palmaris a. radialis

A o r ta th o racica

Вървеж — в задния медиастинум, вляво от гръбнач­

ния стълб (Th4—Th12). Клонове:
/. Rr. bronchioles (2—3) — към бронхите (анастомозират
с капилярните мрежи на a. pulmonalis).
2. Rr. esophagei (3—6) — към хранопровода.
3. Rr. pericardiaci — към задната стена на перикарда.
4. Rr. mediastinales.
5. Aa. intercostales postt. (10 чифта) — към II—XI
междуребрие (анастомозират с rr. intercostales antt.).
R. dorsalis
R. collateralis
R. cutaneus lateralis
6. A. phrenica sup. — към диафрагмата.
7. A. subcostalis — към XII междуребрие.

141
 Aorta abdominalis
Вървеж — от hiatus aorticus, пред гръбначния стълб
от Th12 до L4, където се разделя на a. iliaca communis
dex. et sin. Пристенни клонове:
1. A. phrenlca inferior — към диафрагмата.
A. suprarenalis sup. (анастомоза c a. suprarenalis med.)
2. Aa. lumbales (4 чифта) — към задната коремна стена.
R. dorsalis — към тръбните мускули и гръбначния
мозък.
3. A. sacralis mediana — по предната повърхност на
сакрума.
Висцерални клонове:
1. Truncus celiacus (ниво ThI2) — кръвоснабдява ор­
ганите в горната част на корема. Клонове:
A. gastrica sinistra—от кардията по curvatura minor.
A. lienalis — зад стомаха и панкреаса към слезката.
Rr. pancreatici
A. gastroepiploica sin. — no curvatura major (анасто­
моза c a. gastroepipl. dex.).
Aa. gastricae breves — за дъното и задната стена
на стомаха.
Rr. lienales — крайни клонове.
A. hepatica communis — към omentum minus.
A. gastrica dex. — no curvatura minor (анастомоза
c a. gastrica sin.).
A. hepatica propria — към porta hepatis.
A. gastroduodenalis
A. gastroepiploica dex. — no curvatura major (ана­
стомоза c a. gastroepiploica sin.).
A. pancreaticoduodenalis sup. (анастомоза c клон на
a. mesenterica sup.).
2. A mesenterica superior (ниво Ьх) — кръвоснабдява тън­
кото и Vs °т дебелото черво (до flexura coli sin.)
A. pancreaticoduodenalis inf. (анастомоза c truncu.s
celiacus)
Aa. jejunales — към празното черво. Образуват мно­
жество примки.
Aa. ilei — към хълбочното черво.
A. ileocolica — към cecum и дисталния край на
ileum.
R. appendicis vermiformis
 A. colica dextra — възходящ и низходящ клон към
colon ascendens.
A. colica media — ляв и десен клон към colon trans-
versum (анастомоза c a. mesenterica inf.).
3. A. mesenterica inferior (ниво L3) — кръвоснабява де­
белото черво дистално от flexura coli sin.
A. colica sin. — възходящ и низходящ клон към
colon descendens (анастомоза с a. mesenterica sup.).
Aa. sigmoideae — към colon sigmoideum.
A. rectalis sup. — към rectum (анастомоза c a. ilia-
ca int.).
4. A. suprarenalis media — към надбъбрека (анасто­
моза c a. phrenica sup. и a. renalis).
5. A. renalis (пред L2) към хилуса на бъбрека.
A. suprarenalis inf.
Aa. interlobares
A. arcuata — между пирамидите и кората.
Aa. interlobulares
6. A. testicularis (пред L2) — в състава на funiculus
spermaticus към тестиса.
Rr. ureterici
A. ovarica — през lig. suspensorum ovarii.
Rr. ureterici
R. tubarius — към tuba uterina.

A. iliaca communis
Отделяне — от aorta abdominalis на ниво LA. Вървеж —
към art. sacroiliaca, пред която се разделя на a. iliaca in­
terna и a. iliaca externa.

A. iliaca interna
Отделяне — от a. iliaca communis пред art. sacroiliaca.
Вървеж — по страничната стена на таза. Клонове:
А. Заден ствол:
/. A. iliolumbalis — за задната коремна стена.
R. lumbalis — под m. psoas major.
R. iliacus — под m. iliacus (анастомоза c. a circum-
flexa ilium profunda).

143
 2. , A. sacralis lat.— по предната повърхност на sacrum.
3. A. glutea sup. — пряко продължение, минава през
foramen suprapiriforme между m. gluteus medius et
minimus (анастомоза c a. circumflexe femoris lat.).
Б. Преден ствол:
1. A. obturatoria — през canalis obturatorius.
R. pubicus (анастомоза c a. epigastrica inf.)
R. acetabu laris
R. anterior — към аддукторите.
R. posterior — към mm. obturatores.
2. A. umbilicalis — само у фетуса. У израсналия е
проходима само в началото.
Аа. vesicales superiores — към горната част на пи­
кочния мехур.
3. A. vesicalis inferior — към дъното на пикочния
мехур.
4. A. ductus deferentis
5. A. uterina — към страничната повърхност на мат­
ката.
A. vaginalis
R. tubarius (анастомоза с a. ovarica)
R. ovaricus (анастомоза с a. ovarica)
6. A. rectalis media (анастомоза с a. inesenterica sup.
и с a. pudenda int.)
7. A. pudenda interna — извива около spina ischiadica.
A. rectalis inferior — към аналната част.
A. perinealis — към тазовото дъно.
Rr. scrotales (labiales) postt.
A. penis (clitoridis)
A. profunda penis (clitoridis) — към corpus caver-
nosum.
A. urethralis
A. dorsalis penis
A. bulbi penis (vestibuli)
8. A. glutea inferior — през foramen infrapiriforme (ана­
стомоза c a. circumflexa femoris med.)

A. iliaca externa
Отделяне — от a. iliaca communis, пред art. sacroiliaca.
Вървеж — медиално от m. iliopsoas към lacuna vasorum.
Клонове:

144
 1. A. eplgastrica inferior — зад m. rectus abdominis
(анастомоза c a. thoracica interna и a. obturatoria).
2. A circumflexa ilium profunda — зад lig. inguinale
(анастомоза c a. iliolumbalis).

Артерии на долния крайник

A. femoralis
Представлява продължение на a. iliaca ext., дистално
от lig. inguinale. Вървеж — в trigonum femorale, към са-
nalis adductorius. Клонове:
/. A. epigastrica superficialis — към коремната стена.
2. A. circumflexa ilium superf. — пред lig. inguinale.
3. Aa. pudendae externae — към половите органи.
4. A. profunda femoris — отделя се в trigonum femorale.
A. circumflexa femoris medialis
R. transversus — над m. pectineus към мускулите.
R. profundus — под m. pectineus към тазобедрената
става.
A. circumflexa femoris lateralis
R. ascendens — към m. gluteus med. (анастомоза c
a. glutea sup.).
R. descendens — към m, quadriceps femoris.
A. perforans I — над m. adductor brevis.
A. perforans II — под m. adductor longus.
A. perforans III — краен клон към задните мускули
на бедрото.
5. A. genus descendens — към rete genus.
A. poplitea
Представлява продължение на a. femoralis, дистално от
canalis adductorius. Вървеж — във fossa poplitea, върху
ставната капсула на колянната става. Клоновете кръво-
снабдяват ставата и околните мускули:
A. genus superior medialis
A. genus superior lateralis
A. genus media
A. genus inferior medialis
A. genus inferior lateralis
Aa. surales — за m. gastrocnemius.

10 Repetitorium anatom icum

145
 A. tibialis anterior.
Отделя се от a. poplitea. Пробива raembrana interossea
■и върви към предната й страна. Клонове:
A. recurrens tibialis ant. — към rete genus.
Rr. musculares — към екстензорите.
A. malleolaris anterior lateralis — към rete malleolare
laterale.
A. malleolaris anterior medialis — към rete malleolare
mediale.
A. dorsalis pedis. Представлява продължение на a. ti­
bialis ant., дистално от ръба на тибията. Вървеж —
по гърба на ходилото към основата на I междукостно
пространство. Клонове:
A. tarsea lateralis — към m. ext. digitorum brevis.
Aa. tarseae mediales — към медиалната страна на хо­
дилото.
A. arcuata — към основите на II— V метатарзални кости
Aa. metatarseae dorsales II—IV (чрез rr. perforantes.
анастомозират с arcus plantaris).
A. metatarsea dorsalis I — към I междупръстие.
R. plantaris profundus — краен клон (анастомоза c
а. plantaris lat.).
A. tibialis posterior
Представлява продължение на a. poplitea, дистално от
arcus tendineus m. solei. Вървеж — по задната страна на
подбедрицата, зад медиалния глезен — до planta pedis.
Клонове:
1. R. circumflexus fibulae — към rete genus.
2. A. peronea — върви под m. flexor hallucis longus..
A. malleolaris lateralis post. — към rete malleolare
R. perforans — към rete malleolare laterale (анасто­
моза c a. tibialis ant.).
R. communicans (анастомоза c a. tibialis post.)
Rr. calcaneares laterales — към rete calcaneum.
3. A. malleolaris posterior medialis — към rete malleo­
lare mediale.
4. Rr. calcaneares mediales — към rete calcaneum.
5. A. plantaris medialis — към медиалната страна на
ходилото.
б. A. plantaris lateralis — под m. adductor hallucis към
основата на I междупръстие (анастомоза с a. dorsa­
lis pedis — arcus plantaris).
 Aa. metatarseae plantares (I—IV) — към I—IV меж­
дупръстие.
Rr. perforantes (анастомоза c a. dorsalis pedis)
Rete articulare genus
A. genus descendens
Aa. genus superiores (med. et lat.)
A. genus media
Aa. genus inferiores (med. et lat.)
A. recurrens tibialis anterior
R. circumflexus fibulae
Rete malleolare mediale
A. malleolaris anterior medialis (от a. tibialis ant.)
A. malleolaris posterior medialis (от a. tibialis post.)
Rete malleolare laterale
A. malleolaris anterior lateralis (от a. tibialis ant.)
A. malleolaris posterior lateralis (от a. peronea)
R. perforans (от a. peronea)
Rete calcaneum
R. calcanearis medialis (от a. tibialis ant.)
R. calcanearis lateralis (от a. peronea)
Arcus plantaris. Образува се от a. plantaris lateralis и
a. dorsalis pedis. Клонове:
Aa. metatarseae plantares I—IV.

ВЕНИ, VENAE

Вените съпровождат артериите и носят техните имена.

Големите вени са единични, докато средните и малките са
двойни. Венозната кръв от тялото се влива в дясното
предсърдие чрез две големи вени: v. cava superior и
v. cava inferior.

V. cava superior
Горната куха вена (v. cava superior) събира кръвта от
главата, шията, стената на гръдния кош и горните край­
ници. Образуване — от сливането на двете vv. brachioce-
phalicae, зад art. stemocostalis I dex. Вървеж — вдясно от

147
aorta ascendens, зад стернума на височина I—III ребро.
Долната х/2 е разположена интраперикардиално. Притоци:
Vv. mediastinales antt.
Vv. pericardiacae
V. azygos
V. brachiocephalica dextra. Образува се от сливането
на v. jugularis interna dex. и v. subclavia dex. (angulus ve-
nosus dex.). Върви почти отвесно, зад art. sternoclavicula-
ris dex.
V. brachiocephalica sinistra. Образува се от сливането
на v. jugularis int. sin. и v. subclavia sin. (angulus venosus
sin.). Върви косо, зад art. sternoclavicularis sin. и manubrium
sterni, над arcus aortae. Притоци на vv. brachiocephalicae:
1. V. thyroidea inferior
V. laryngea inf.
2. Вени на медиастинума:
Vv. thymicae
Vv. pericardiacae
Vv. tracheales
V. bronchiales
Vv. esophageae
3. V. vertebralis — през canalis transversarius (Ci—C7).
4. V. cervicalis prof.
5. Vv. thoracicae int.
Vv. epigastricae supp. (аиастомоза c v. iliaca ext.) —
от коремната стена.
Vv. intercostales antt. (аиастомоза c v. azygos) —
от междуребрията.
Vv. musculophrenicae — от диафрагмата.
6. V. intercostalis suprema — от първите 2—3 между-
ребрия.
V. jugularis interna
Продължение на sinus sigmoideus, приема вените на
главата и шията. Започва с разширение, bulbus superior,
във foramen jugulare, спуска се латерално от a. carotis
communis. Долният разширен край, bulbus inferior, се съе­
динява с v. subclavia зад art. sternoclavicularis (angulus ve­
nosus). Вътречерепни притоци:
/. Sinus durae matris. Представляват кухини без соб­
ствени стени, които се разполагат между двата листа на
dura mater encephali:
Sinus cavernosus — около sella turcica; чрез sinus pet-
rosus стои във връзка със sinus sigmoideus. Притоци:

148
 V. ophthalmica — от орбитата (аиастомоза с v. fa­
cialis).
V. cerebri media
Sinus sphenoparietalis — върха на ala minor.
Sinus sagittalis superior в основата на falx cerebri,
продължава в sinus transversus.
Sinus sagittalis inf erior — в свободния ръб на falx
cerebri.
Sinus rectus— между falx cerebri и tentorium cere-
belli. Приема v. cerebri magna. Съединява се със
sinus sagittalis sup. et inf. transversus.
Sinus petrosus superior — по ръба на пирамидата.
Sinus petrosus inferior — между пирамидата и clivus.
Sinus transversus — в основата на tentorium cerebelli.
Sinus sigmoideus — продължение на sinus transver­
sus; влива се във v. jugularis int.
Sinus marginalis — около foramen magnum.
2. Vv. diploicae. Тънкостенни безклапни вени в диплоето
на черепните кости, които стоят във връзка със
sinus durae matris и външните вени.
V. diploica frontalis — в squama frontalis. Има връз­
ка със sinus sagittalis sup.
V. diploica temporalis ant. — в os parietale и squa­
ma temporalis. Има връзка със sinus sphenoparietalis и
v. temporalis superficialis.
V. diploica temporalis post. — в squama occipitalis. Има
връзка със sinus sigmoideus и v. retromandibularis.
V. diploica occipitalis — в squama occipitalis. Има
ппъзка със sinus transversus и v. occipitalis.
3. Vv. emissariae. Преминават чрез къси канали през
стената на черепа и свързват sinus durae matris с
повърхностните вени на главата.
V. emissaria parietalis — през foramen parietale; свърз­
ва sinus sagittalis sup. c v. temporalis superficialis.
V. emissaria mastoidea — през foramen mastoideum;
свързва sinus sigmoideus c v. occipitalis.
V. emissaria condyloideae — през canalis condylaris;
свързва sinus sigmoideus c plexus venosi vertebrates.
4. Vv. meningeae — от твърдата мозъчна обвивка.
Извънчерепни притоци на v. jugularis ext.:
J. Vv. pharyngeae
2. V. lingua'is
3. V. thyroideae superior

149
 4. V. laryngea superior
5. V. facialis
V. submentalis (анастомоза c v. lingualis)
Vv. labiales
Vv. nasales externae
V. faciei profunda (анастомоза c v. retromandibularis)
Vv. palpebrales
V. angularis (анастомоза c v. ophtalmica sup.).
6. V. retromandibularis — слива се c v. facialis— v. fa­
cialis communis.
V. maxillaris
Plexus pterygoideus
V. temporalis superficialis
V. temporalis media
V. jugularis externa — спуска се nb m. sternocleido-
mastoideus и се влива в angulus venosus. Притоци:
V. auricularis post.
V. occipitalis
V. suprascapularis
V. transversa colli
V. jugularis ant. — анастомозира c едноименната вена
от другата страна (arcus venosus juguli).
V. subdavia. Тя е продължение на v. axillaris. Вър­
веж — между ключицата и I ребро, пред m. scale­
nus ant. Влива се във v. brachiocephalica. Притоци:
1. Дълбоки вени на ръкат а: v. axillaris, vv. brachiales,
vv. radiales, vv. ulnares и притоците им.
2. Повърхностни вени:
Vv. thoracoepigastricае — по предната гръдна стена
(анастомоза с v. epigastrica superficialis).
V. cephalica — от rete venosum dorsale manus по ла-
тералната страна на ръката. Влива се във v. axillaris.
V. basilica — от rete venosum dorsale manus no
медиалната страна на ръката през hiatus basilicus.
Влива се във v. brachialis.
V. mediana cubiti — анастомоза между v. cephalica
и v. basilica.
V. mediana antebrachii — от предната страна на
предмишницата.
V. Azygos
Представлява — продължение на v. lumbalis ascendens
dex. през crus mediale на диафрагмата. Вървеж — вдясно
150
от телата на гръдните прешлени, извива се над десния
бронх и се влива във v. cava sup. Притоци:
1. Vv. intercostales postt. dex. (анастомоза c plexus ve-
nosi vertebrales и v. thoracicint.)
2. V. hemiazygos — продължение на v. lumbalis ascen-
dens sin.
Vv. intercostales postt. sin. VII—XII
V. hemiazygos accessoria
Vv. intercostales postt. sin. I—VI

V. Cava inferior
Долната куха вена събира кръвта от корема, таза и
долните крайници. Образуване — от сливането на vv. ilia-
cae communes dex. et sin. пред L6. Вървеж — пред гръб­
начния стълб, вдясно от аортата зад черния дроб, през
foramen venae cavae в дясното предсърдие. Притоци:
1. Vv. phrenicae inff. — от диафрагмата.
Vv. lumbales — от задната коремна стена (анасто­
моза с plexus venosi vertebrales). Образуват верти­
кална анастомоза — v. lumbalis ascendens.
3. V. renalis sin.
V. suprarenalis sin.
V. testicularis (ovarica) sin.
4. V. renalis dex.
5. V. suprarenalis dex.
6. V. testicularis (ovarica) dex.
7. Vv. hepaticae
V. iliaca communis. Образуване — чрез сливане на
v. iliaca ext. и v. iliaca int. пред art. sacroiliaca. Вървеж —
заедно c артерията, медиално от m. psoas major. Притоци:
1. V. sacralis mediana
2. V. iliolumbalis
V. iliaca interna. Притоци:
Vv. gluteae inferiores
Vv. obturatoriae
Vv. sacrales laterales
Vv. gluteae superiores
Plexus venosus rectalis (анастомоза c v. portae)
Plexus venosus vesicalis
Plexus venosus prostaticus (uterovaginalis)
V. pudenda interna — c притоци от половите органи.
V. Iliaca externa. Продължение на v. femoralis про-
ксимално от lig. inguinale. Притоци
151
 V. epigastrica inferior (анастомоза c v. epigastrica sup).
V. circumflexa ilium profunda
Дълбока вени на долния крайник: v. femoralis, v. pop­
litea, v. tibialis ant., v. tibialis post. Чрез vv. communican-
tes и vv. perforantes се свързват c повърхностните вени.
Повърхностни вени на долния крайник:
V. epigastrica superficialis — от коремната стена (ана­
стомоза с v. portae).
Vv. pudendae externae — от външните полови органи.
V. saphena magna — от rete venosum dorsale pedis
по медиалната страна на долния крайник до hiatus
saphenus, където се влива във v. femoralis.
V. saphena parva — от латералния глезен по задната
страна на подбедрицата до fossa poplitea, където се
влива във v. poplitea

V. Portae
Образуване — от вените на нечифтните коремни ор­
гани. Вървеж — през omentum minus към porta hepatis-
Притоци:
1. V. mesenterica superior
V. jejunales et ilei
V. gastroepiploica dex.
Vv. pancreaticoduodenalis inf.
V. ileocolica
V. colica dex.
V. colica media
Vv. pancreaticoduodenales
2. V. lienalis
Vv. gastricae breves
V. gastroepiploica sin.
V. pancreaticae
3. V. mesenterica inferior
V. colica sin.
Vv. sigmoideae
V. rectalis sup.
4. V. gastrica dex. et sin. (анастомоза c vv. esopha-
geae)
5. Vv. paraumbilicales — през chorda v. umbilicalis
(анастомоза c epigastricae)
V. cystica

152
 Порта-кавални анастомози
1. V. portae — vv. gastricae sin. — vv. esophageae —
v. azygos — v. cava superior.
2. V. portae — vv. rectales superiores — vv. rectales
mediae et inferiores — v. iliaca int. — v. cava inferior.
3. V. portae — vv. paraumbilicales — v. epigastrica su­
p erficial — v. cava inferior и v. cava superior.
Кава-кавални анастомози
1. V. cava inferior — vv. lumbales — vv. lumbales
asc. — vv. azygos et hemiazygos — v. cava supe­
rior.
2. V. cava inferior — v. iliaca ext. — v. femoralis — v.
epigastrica inf. — v. epigastrica sup. — v. thoracica int. —
v. cava superior.
3. V. cava superior — vv. intercostales postt. — plexus
venosi vertebrales — vv. lumbales — v. cava infe­
rior.
КРЪВООБРАЩЕНИЕ У ПЛОДА

Кръвта от плацентата преминава у плода през V. и т -

bilicalis и по lig. teres hepatis достига porta hepatis.
Една част се влива във v. portae и навлиза в черния
дроб, а друга по ductus venosus достига до v. cava in­
ferior, чрез която се влива в дясното предсърдие. Оттук по-
голяма част от кръвта минава през foramen ovale направо
в лявото предсърдие. Кръвта от v. cava superior попада в
дясното стомахче и по truncus pulmonalis се насочва към
капилярите на белия дроб. Тъй като те не са отворени,
тя минава през ductus arteriosus направо в аортата. Из­
веждането на кръвта от тялото на плода става чрез аа.
umbilicales (от a. iliaca int.).
Следователно характерни образувания за ембрионал­
ното кръвообращение са: v. umbilicalis, ductus venosus,
foramen ovale, ductus arteriosus и aa.umbilicales. След раж­
дането те облитерират и остатъци от тях с а : lig. venosus,
fossa ovalis, lig. arteriosum и chorda a. umbilicalis.

ЛИМФНА СИСТЕМА, SYSTEM A LYMPHATICUM

Освен кръвоносни съдове в човешкото тяло същест­

вува и система от лимфни съдове. В нея тече lympha,
която по състав е близка до кръвната плазма.

153
 Лимфните съдове, vasa lymphatica, имат тънки стени
и според положението си се разпределят на повърхостни
и дълбоки. Лимфните капиляри са изградени от ендотел
без базална мембрана, а стените на по-големите съдове —
от три обвивки (tunica intima, tunica media, tunica adventi­
tia). Лимфните съдове притежават множество клапи. По
своя път лимфата преминава през лимфни възли, nodi
lymphatici (N1). Те имат овална форма и големина от 2
до 20 мм. Състоят се от кора, cortex, и сърцевина, me­
dulla. Всеки възел притежава хилус, в който навлизат кръ­
воносни съдове и излизат няколко лимфни съда, vasa
efferentia. На противоположната страна на възела се вли­
ват множество тънки vasa afferentia. Покрит е със съеди-
нителнотъканна капсула, която навътре^ дава повлекла.
trabeculae. Между тях се разполага мрежеста съедини­
телна тъкан, сред която се намират лимфоцити. Клетките
на мрежестата съединителна тъкан могат да се отделят
като свободни клетки — макрофаги, които имат фагоци-
тарна способност. В кората лимфоцитите са струпани във
вид на фоликули, а в медуларната част — като повлекла.
Между фоликулите се образуват кухини — синуси, пок­
рити с плоски епителни клетки: sinus marginalis (под кап­
сулата), sinus intermedius и sinus hllaris (в областта на
хилуса), от който започват vasa efferentia.

Главни лимфни съдове

1. Ductus thoracicus — започва с разширение, cysterna
chyli, която се разполага пред Lx. Той преминава през
hiatus aorticus, върви между v. azygos и хранопровода и
пред С7 извива наляво зад a. subclavia sin., като се влива
в angulus venosus sin. Приема няколко притока, които съ­
бират лимфата от следните области:
Truncus lumbalis — таз и задна коремна стена.
Truncus intestinalis — тънки и дебели черва.
Truncus bronchomediastinalis sin. — ляв бял дроб.
Truncus mammarius sin. — преден медиастинум, гръдна
стена.
Truncus subclavius sin. — горен крайник, гръдна стена.
Truncus jugularis sin. — лява половина на главата и
шията.
2. Ductus Lymphaticus dex. — представлява къс ствол

154
(1 см), който събира лимфата от дясната половина на гла­
вата, шията, гръдния кош и десния горен крайник. Влива
се в angulus venosus dex. Неговите притоци събират лим­
фата от следните области:
Truncus bronchomediastinalis dex. — десен бял дроб.
Truncus mammarius dex. — преден медиастинум, гръдна
стена.
Truncus subclavius dex. - - десен горен крайник, гръдна
стена.
Truncus jugularis dex. дясна половина на главата и
шията.

Лимфни възли на главата и на шията

Разполагат се на определени места и събират лимфата
от следните области:
N1. occipitales - в тилната област: от окосмената част
на главата.
N1. retroauriculares - зад ушната мида.
N1. parotidei — от бузите и gl. parotis.
N1. retropharyngei от стената на гълтача.
N1. buccales —- бузата и лицето.
N1. subniandibulares •— и trigonum submandibulare: нос,
устни, зъби.
N1. submentales - долна устна.
Еферентните лимфни съдове от тези възли достигат
шийните лимфни възли:
N1. cervicales superficiales — около v. jugularis ext.
N1. cervicales profundi — около v. jugularis int.
Главен колектор truncus jugularis.

Лимфни възли на горния крайник

Лимфните възли на горния крайник се разполагат в
лакътната и подмишничната ямка. Те събират лимфата от
следните области:
N1. cubitales — във fossa cubiti: предмишница и ръка.
N1. axillares — във fossa axillaris: горен крайник, гръдна
стена, млечна жлеза.
N1. apicales — раменна област.
N1. centrales — горен крайник.
N1. laterales — горен крайник.
155
 Лимфни възли на гръдния кош
Те събират лимфата от следните области:
N1. pectorales — предна гръдна стена.
N1. subscapulares — задна гръдна стена.
Главен колектор — truncus subclavius.
N1. parasternales — около a. thoracica int.: преден ме-
диастинум, предна гръдна стена.
N1. intercostales — пред главичките на ребрата: заден
медиастинум, задна гръдна стена.
N1. phrenici — диафрагма.
N1. mediastinales antt. — зад гръдната кост: сърце,
тимус, черен дроб.
N1. mediastinales postt. — около аортата: хранопровод,
междуребрия.
N1. pulmonales — около вътреорганните бронхи.
N1. bronchopulmonales — в хилуса на белия дроб.
N1. tracheobronchiales — в областта на bifurcatio tra­
cheae : бял дроб, бронхи, хранопровод.
N1. tracheales — около трахеята: бял дроб, бронхи,
трахея.
Главен колектор — truncus bronchomcdiastlnalls.

Лимфни възли в коремната кухина

Разположени са около съдовете и събират лимфата от
следните области:
N1. lumbales — около аортата и v. cava in f.: задна ко­
ремна стена.
N1. celiaci — около tr. celiacus: стомах, панкреас, че­
рен дроб, слезка.
N1. hepatici — в porta hepatis: черен дроб, жлъчни пъ­
тища.
N1. gastrici — стомах.
N1. pancreaticolienales — около v. lienalis: панкреас,
слезка.
N1. mesenterici — в мезентериума: тънко черво.
N1. ileocolici — cecum и appendix.
N1. colici dex. — colon ascendens.
N1. colici medii — colon transversum.
N1. colici sin. — colon descendens.
Главен колектор — ductus thoracicus.

156
 Лимфни възли на таза и долния крайник
N1. iliaci externi — около a. iliaca ext.: долен крайник,
таз.
N1. iliaci interni — около a. iliaca int.: тазови органи.
N1. sacrales — пред сакрума: тазова стена, ректум.
N1. inguinales superficiales — в слабинната гънка: по­
лови органи, коремна стена.
N1. inguinales profundi — във fossa iliopectinea: долен
крайник.
N1. poplitei — във fossa poplitea; подбедрица и ходило.
Главен колектор — truncus lumbalis.

СЛЕЗКА, LIEN

Слезката е лимфоиден орган, в който лимфната и кръ­

воносната система са в най-тясна връзка. Разполага се в
лявото подбедрие между IX и XI ребро. Притежава два
ръба — margo superior и margo inferior, и две повърхно­
сти — facies diaphragmatica и facies visceralis. На вис-
цералната повърхност се намират hilus lienis, през който
навлизат съдове и нерви, facies renalis, facies gastrica и fa­
cies colica, към които се допират съответните органи.
Слезката лежи интраперитонеално и към нея се прехвър­
лят lig. gastrolienale (част от omentum majus) и lig. phre-
nicolienale.
С троеж : Отвън е покрита с перитонеум, tunica serosa,
под който се намира съединителнотъканна капсула, tunica
fibrosa, съдържаща гладки мускулни влакна. Тя образува
навътре гредички, trabeculae lienis, между които се раз-
.полага мрежеста съединителна тъкан и лимфни фоликули.
Между тях се намират кухини, sinus lienis, които са пост­
лани с издължени ендотелни клетки с фагодитарна спо­
собност, а около тях се срещат ретикуларни клетки. Ве­
нозните синуси и съдържимото им образуват т. нар. чер­
вена пулпа. Групите от лимфни фоликули се означават като
Малпигиеви телца и те образуват т. нар. бяла пулпа.
Кръвоснабдяване на слезката: A. lienalis навлиза през
хилуса и се разпада на клонове, които вървят през гре-
дичките. Техните разклонения — централни артерии, пре­
минават през лимфните фоликули и завършват с четко-
видни клончета, аа. penicillatae, във венозните синуси.
Тези артерийки притежават в стените си гладки мускули,
чрез които се регулира кръвният ток към синусите. От
синусите започват тънки венички, които преминават през
лимфните фоликули и се вливат във вени на гредичките,
Последните достигат до хилуса и се вливат във v. liena-
lis.
 НЕРВНА СИСТЕМА

Нервната система анатомично се дели на централна

нервна система и периферна нервна система. Централ­
ната нервна система е съставена от гръбначен и главен
мозък, а периферната — от нерви и нервни възли.
Анатомично и функционално цялостната нервна сис­
тема се разделя на соматична и автономна нервна система.
Соматичната нервна система е свързана с инервацията
на активните органи на движението, с общата сетивност
и със специализираните сетивни органи, а автономната
нервна система е свързана с инервацията на вътрешните
органи, сърдечно-съдовата система и жлезите.

СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Основните и специфични за нервната система струк­

турни елементи са невроните — нервни клетки с израстъ­
ците им, и невроглийните клетки.
Нервните клетки имат разнообразна форма — звездо­
видна, крушовидна, сферична, пирамидна, която зависи от
количеството и начина на отделяне на израстъците. Из­
растъците са два вида — дендрити и аксони. Дендритите
имат структура, близка до тази на цитоплазмата на клет­
ката, и са нейно продължение, а аксоните, по които става
провеждането на нервните импулси, имат специален за
тях строежс
Наред с общите за всяка клетка структурни елементи
в цитоплазмата на нервната клетка се намират и специ­
фични за нея структури: тигроидни гранулации (Нислова
субстанция) и неврофибрили. Тигроидните гранулации пред­
ставляват струпвания на по-голямо количество рибозоми.
Аксонът или нервното влакно притежава централна част
или осев цилиндър, различно дълго цилиндрично влакно
и обвивка. В осевия цилиндър се намират надлъжно вър-

159
вящи неврофибрили и малко митохондрии. Обвивките на
осевия цилиндър са мйелинова и Шванова, като мие-
линовата е неделима част от Швановите клетки, които из­
граждат Швановата обвивка. Има и нервни влакна, които
притежават само Шванова обвивка — те са безмиелинови
нервни влакна. По хода на миелиновите нервни влакна се
намират прищъпванията на Ranvier. Между две такива
прищъпвания се намира по една Шванова клетка. В цен­
тралната нервна система се намират и влакна без обвив­
ки. Според своята функция невроните са аферентни или
сетивни, свързващи или асоциативни, и еферентни или дви­
гателни. Аферентните неврони провеждат нервните им­
пулси от частите на тялото към централната нервна сис­
тема, а еферентните — от централната нервна система
към инервираните органи. Асоциативните неврони свърз­
ват аферентните с еферентните и се намират в централ­
ната нервна система.
• Свързването на невроните един с друг става чрез си-
напси, контактни апарати. Крайното окончание на един
неврон влиза в близък допир с тялото или дендритите на
следващия неврон. Между мембраните па крайното окон­
чание и на нервната клетка се затваря пространство
10—20 нанометъра. Чрез синапсите става предаването на
нервния импулс от един неврон на друг.
Невроглията участвува в изграждането както па цен­
тралната, така и на периферната нервна система. Според
своя строеж и произход невроглийните клетки в централ­
ната нервна система са три основни типа - - астроглия,
олигодендроглия и микроглия. Първите два вида неврог-
лия са от ектодермален произход, а микроглията има мс-
зодермален произход. Към невроглията по произход при­
надлежат още Швановите клетки, околонервните влакна
и епендимните клетки, които покриват стените на мозъч­
ните стомахчета и canalis centralis на гръбначния мозък.
Астроглията се състои от клетки с израстъци и спо­
ред техния вид астроцитите са влакнести, с дълги раз­
клоняващи се израстъци, и протоплазмени — с къси из­
растъци. Влакнестите астроцити се намират предимно в
бялото мозъчно вещество, а протоплазмените — в сивото.
Олигодендроцшпите притежават къси израстъци и се на­
мират както в бялото, така и в сивото вещество. G тях
е свързан произходът на миелиновата обвивка на нерв­
ните влакна в централната нервна система.

160
 Микроглията се състои от малки клетки със силно
разклоняващи се израстъци и се намира както в сивото,
така и в бялото мозъчно вещество. Тя има защитна
функция.

ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА

Централната нервна система се състои от гръбначен

мозък, medulla spinalis, и главен мозък, encephalon.

ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК, MEDULLA SPINALIS

Гръбначният мозък се разполага в гръбначния канал —

от foramen magnum до втория поясен прешлен. Дълъг е
40—45 см и тежи около 30 г. Има форма на леко сплес­
нат в предно-задна посока цилиндър с две надебеления:
шийно, intumescentia cervicalis, и поясно, intumescentia
lumbalis. Intumescentia lumbalis завършва със заострен
край, conus medullaris, който се продължава в тънка
нишка, filum terminate, достигаща до първия опашен
прешлен.
Надлъжни бразди на повърхността: отпред по сре­
дата — fissura mediana anterior; отзад по средата —
sulcus medianus posterior; встрани и отзад — sulcus la­
teralis posterior. В горната гръдна и в шийната част,
между sulcus medianus posterior и sulcus lateralis poste­
rior, се намира sulcus intermedius posterior. Предната и
задната срединна бразда разделят гръбначния мозък на
две симетрични половини.
По протежението си гръбначният мозък се дели на
31 сегмента, които се преливат един в друг. От всеки
сегмент изхожда по един чифт гръбначномозъчни нерви,
пп. spinales. Според отношението на гръбначномозъчните
нерви към гръбначните прешлени се различават 8 шийни,
12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 1 опашен. На тях съот
ветствуват сегментите, които под средата на гръдната
част стоят в различна степен по-високо от съответните
прешлени. Всеки спинален нерв изхожда от гръбначния
мозък с два корена — преден, radix ventralis, и заден,
radix dorsalis. Предните корени са двигателни, съдържат
еферентни влакна, а задните са сетивни — съдържат
аферентни влакна. На задния корен се намира един нер-
11 Repetitorlum anatomicum
i6i
вен възел, ganglion spinale, в който има униполярни (псев-
доуниполярни) нервни клетки. Единият израстък на не­
врона навлиза в гръбначния мозък през sulcus lateralis po­
sterior, а другият, в състава на периферния нерв, се
отправя към инервирания орган.
Поради това че гръбначният мозък е значително по-
къс от гръбначния стълб (достига до II поясен прешлен),
корените на долните гръбначномозъчни нерви са различно
удължени, за да формират спиналните нерви при съот­
ветните foramina intervertebralia. Така под долния край на
гръбначния мозък се образува голям сноп от нервни ко­
рени, наречен конска опашка, caada equina, по средата на
която се намира filum terminale.
Повърхностната част на гръбначния мозък е изградена
от бяло мозъчно вещество, съставено от''нервни влакна
и невроглия, а във вътрешността му се намира сиво мо­
зъчно вещество, където се намират нервни клетки с тех­
ните израстъци и невроглия.
Сивото мозъчно вещество е симетрично разположено.
Двете му половини са разположени в предно-задна посока
и са свързани чрез напречна връзка, commissure grisea,
по средата на която се намира централният канал на
гръбначния мозък, canalis centralis. Така се формира фи­
гура, наподобяваща на напречен срез пеперуда. На
всяка страна на напречния срез се различават заден рог,
cornu posterius, преходна част и преден рог, cornu ante-
rius. В гръдната част и в първите два поясни сегмента
между cornu anterius и cornu posterius се намира странич­
ният рог — cornu laterale.
Cornu posterius е по-тесен и по-дълъг и достига близо
до повърхността при sulcus lateralis posterior. Крайната му
част е покрита от substantia gelatinosa, изградена е от
малки нервни клетки и невроглия. Предният край на зад­
ния рог е стеснен. В гръдната част се намира nucleus
thoracicus — струпване на вретеновидни нервни клетки.
В останалата част на задния рог се намират nuclei рго-
prii — малки струпвания от нервни клетки.
Cornu anterius е по-широк от задния, особено в обла­
стта на двете иадебеления. Тук се намират големи звез­
довидни нервни клетки, cellulae radiculares, от които из­
хождат еферентни нервни влакна. Те излизат през пред­
ните корени на гръбначномозъчните нерви. Cellulae radi­
culares се струпват в ядра, свързани с инервацията на
определени мускули и мускулни групи. При шийното и
поясното надебеление ядрата се разполагат в три групи —
медиална, предна и латериална. Медиалните ядра са свър­
зани с инервацията на туловищната мускулатура, а лате-
ралните — с инервацията на крайниците.
В сегментите от I гръден до II поясен в cornu laterale
се намира централната част на симпатиковия дял на ав­
тономната нервна система. Започващите оттук нервни
влакна са с миелинова обвивка, излизат пред предните
корени и след това се отделят от спиналния нерв в съ­
става на rami communicantes albi. Последните се отправят
към възлите на разположения в съседство truncus sym-
pathicus. От truncus sympathicus към спиналните нерви се
връщат следвъзлови безмиелинови влакна в състава на
rami communicantes grisei.
При II и III кръстен сегмент в cornu laterale се нами­
рат централни парасимпатикови ядра. Започващите оттук
нервни влакна се отправят към тазовите органи.
Бялото мозъчно вещество се изгражда главно от на­
длъжно вървящи миелинови нервни влакна. Двете поло­
вини се свързват отпред, пред commissure grisea, чрез
напречна спойка, commissura alba, а отзад са отделени
чрез средннна преграда. Чрез sulcus lateralis posterior и
чрез ивицата, по която се появяват на повърхността пред­
ните корени, бялото мозъчно вещество се разделя на три
снопа, funiculi mcdullac spinales — funiculus posterior, fu­
niculus lateralis и funiculus anterior. Всеки funiculus прите­
жава основни, собствени на гръбначния мозък снопчета,
fasciculi proprii, които се разполагат непосредствено около
сивото мозъчно вещество и са съставени от междусег-
ментни нервни влакна. Останалата част е изградена от
снопчета, fasciculi, и пътища, tractus, с възходяща и низ­
ходяща посока. Те свързват гръбначния мозък с различни
части на главния мозък.
В отделните funiculi medulae spinales възходящите и
низходящите снопчета са следните:
Funiculus posterior
1. Fasciculus gracilis [снопче Гол(Сю11)].
2. Fasciculus cuneatus [снопче на Бурдах (Bourdach)].
3. Fasciculus interfascicularis.
Fasciculus gracilis съществува -"над среднитеу.гръдни
сегменти и е отделен на повърхността 1от fasciculus си-

163
 neatus чрез culcus lateralis posterior. Двете снопчета са
съставени от възходящи нервни влакна с начало в спи-
налните ганглии. Те завършват съответно в nucleus glacilis
и nucleus cuneatus — ядра в продълговатия мозък. И
двете снопчета са свързани с провеждането на дълбока
(проприоцептивна) сетивност и с чувството за допир и на­
тиск.
Fasciculus interfascicularis е съставен от по-тънки
низходящи клонове на същите влакна.
Funiculus la te ra lis. Възходящи снопчета (пътища).
1. Tractus spinocerebellaris posterior (снопче на Ф ле-
ксиг—Flechsig) — разполага се периферно в задната част
на funiculus lateralis. Влакната му произхождат от nucleus
thoracicus на същата страна и отчасти от противополож­
ната; отправят се през pedunculus cerebellaris inferior към
кората на малкия мозък. 2. Tractus spinocerebellaris ante­
rior (снопче на Гауерс—Gowers)—разположен е повърх­
ностно пред предходния. Влакната му произхождат от
собствените ядра на задния рог па противоположната it
отчасти на същата страна. Отправят се през pedunculus
cerebellaris superior към кората ма малкия мозък. 3. Trac­
tus spinothalamicus lateralis — разположен е медиално от
tractus spinocerebellaris anterior. Влакната му произхождат
от задния рог на противоположната страна и достигат до
thalamus на междинния мозък. По него се провежда се­
тивността за болки и температура. 4. Tractus spinotecta-
lis — разположен е пред tractus spinothalamicus anterior.
Влакната му произхождат от задния рог на противопо­
ложната страна и достигат до горните хълмове на чети-
рихълмието на средния мозък.
Низходящи снопчета. 1. Tractus corticospinalis (руга-
midalis) lateralis — латерален пирамиден път. Пирамид­
ният път е един от най-важните низходящи пътища. На­
чалото му е в gyrus precentralis на кората на противо­
положната голямомозъчна хемисфера; при долния край на
medulla oblongata влакната се прекръстосват. Tractus corti­
cospinalis lateralis се разполага непосредствено встрани от
основното снопче. Влакната му завършват на коренчевите
клетки на предния рог. 2. Tractus rubrospinalis — разпо­
ложен е пред tractus corticospinalis lateralis. Началото му е
в nucleus ruber на средния мозък, а влакната завършат
на коренчевите клетки. 3. Tractus olivospinalis — малко
снопче, разположено при излизането на предните корени.

164
Началото му е в nucleus olivaris (в medulla oblongata), a
влакната завършват на коренчевите клетки.
F uniculus anterior. Възходящи пътища. 1. Tractus
sp in c th a la m iG u s anterior — разполага се в предната част
ка снопа, като влакната му са размесени с влакната на
tractus vestibulospinalis. Те произхождат от задния рог на
противоположната страна и се отправят към thalamus.
Свързан е с провеждането на сетивността за допир и
натиск.
Низходящи пътища. 1. Tractus corticospinalis (pyra-
midalis) anterior — малко снопче, разположено встрани
от fissura mediana anterior. Състои се от некръстосани
пирамидни влакна с начало в gyrus precentralis, които за­
вършват на коренчевите клетки. Развит е несиметрично и
се простира до средните гръдни сегменти. 2. Tractus tec-
tospinalis — разположен е на прехода между предния и
латералния сноп. Влакната му произхождат от четирихъл-
мието на средния мозък и завършват на коренчевите
клетки. Развит е в шийната част и чрез него се осъще­
ствяват рефлексни движения, свързани със зрението и
слуха. 3. Tractus vestibulospinalis — разполага се в пред­
ната част на funiculus anterior. Началото му е в латерал-
ното вестибуларно ядро в pons, а влакната завършват на
коренчевите клетки. Функцията му е свързана с рефле­
ксното поддържане на равновесието. 4. Tractus reticulo-
spinalis — не е ясно очертан. Влакната му започват от
formatii) reticularis на ствола на главния мозък и завърш­
ват на коренчевите клетки. 5. Fasciculus sulcomarginalis—
разполага се встрани от fissura mediana anterior. Той пред­
ставлява непосредствено продължение на fasciculus longi-
tudinalis medialis на продълговатия мозък и функцията му
е свързана с осъществяване на съгласувани движения на
главата и очите, а също и с вестибуларния и зрителния
рефлекс.
Рефлексни механизми на гръбначния мозък. Морфо­
логична основа на рефлексната дейност на нервната сис­
тема е рефлексната дъга.
При гръбначния мозък рефлексните дъги са изградени
от 2, 3 и повече неврони. Най-простата рефлексна дъга
е съставена от два неврона: един аферентен или сетивен
с тяло на неврона в спиналния ганглий и един еферентен
или двигателен, чиято клетка е в предния рог. При по-слож­
ните рефлексни дъги между сетивния и двигателния нев-

165
рон може да има 1 или повече асоциативни неврони. Се­
тивните неврони имат периферен и централен израстък.
Периферният израстък завършава с рецептори в инервира-
ния орган, а централният навлиза в гръбначния мозък
през задния корен на спиналния нерв. Аксоните на ефе-
рентните неврони, които излизат през предните корени
на спиналните нерви, завършват на инервираните органи с
крайни окончания. Асоциативните неврони се намират в
сивото мозъчно вещество.

ГЛАВЕН МОЗЪК, ENCEPHALON

Главният мозък при човека тежи 1350— 1400 г и със­

тавлява V13 —V14 част от общото тегло на тялото. Той се
разделя на следните, свързани една с друга, части :
1. Продълговат мозъ,к medula oblongata.
2. Заден мозък, metencephalon, с две части:
а. Мост, pons\
б. Малък мозък, cerebellum.
3. Среден мозък, mesencephalon.
4. Междинен мозък, diencephalon.
5. Краен мозък, telencephalon.
Първите две части произлизат от задното ембрионално
мозъчно мехурче, което придобива ромбична форма. По­
ради това те се обединяват под названието ромбичен
мозък, rhombencephalon.
При развития вече главен мозък частите му могат да
се обединят в три основни раздела:
1 . Ствол или дънер на главния мозък, truncus \cerebri.
2. Малък мозък, cerebellum.
3. Голям мозък, cerebrum.
Към ствола принадлежат: medulla oblongata, pons и
mesencephalon. Тук се разполагат ядра на черепномозъчни
нерви и важни центрове. Малкият мозък, cerebellum, се
разполага между продълговатия мозък и моста, от една
страна, н задната част на голямомозъчните хемисфери, от
друга. Големият мозък, cerebrum, е най-силно развитата
част. Той е съставен от двете голямомозъчни хемисфери,
разделени една от друга чрез дълбока цепнатина, fissura
longitudinalis cerebri. В нейната дълбочина се намира на­
пречно разположената плоча от бяло мозъчно вещество,
corpus callosum, която свързва хемисферите една с друга.
Задните части иа хемисферите на големия мозък се от­
делят от малкия мозък чрез напречна цепнатина, fissura
transversa cerebri.

Продълговат мозък, medulla oblongata

(външно устройство)
»
Продълговатият мозък има форма на пресечен конус
леко сплеснат отпред-назад, с широка основа, насочена
нагоре. Долната граница е при decussatio pyramidum (кръ­
стовището па пирамидите), а нагоре преминава в pons, от
конто отпред е ясно отделен чрез дълбока бразда. На
повърхността му се намират бразди — продължение на
тези от гръбначния мозък — fissura mediana anterior,
sulcus medianus posterior, sulcus lateralis anterior, sulcus
lateralis posterior и sulcus lateralis anterior. Между fissura
mediana anterior и sulcus lateralis anterior се ограничава
сноп от бяло мозъчно вещество — пирамида, pyramis
(medulae oblongatae), което е част от пирамидния път. На
долния край 80—85% от влакната па пирамидите се кръ­
стосват и преминават на противоположната страна на
гръбначния мозък, формира се decussatio pyramidum.
Между sulcus lateralis anterior и sulcus lateralis posterior
се ограничава funiculus lateralis. Ha горния му край се на­
мира възвишение, oliva. Задната страна се разделя на две
части — долна, открита, и горна — част от fossa rhom-
boidea. На долната част се намират fasciculus gracilis и
fasciculus cuneatus, които на горния си край завършват
с малки възвишения, tuberculum nuclei gracilis и tubercu-
Inm nuclei cuneati. В тях се намират съответни ядра. На­
горе и встрани се намира вървовидното тяло, corpus res-
tiforme, преминаващо в долното краче на малкия мозък,
pedunculus cerebellaris inferior.
На повърхността на medulla oblongata се появяват ко­
ренчетата на 4 черепномозъчни нерва: n. hypoglossus
(XII) — в sulcus lateralis anterior, пред oliva; n. glos-
sophryngeus (IX) — в sulcus lateralis posterior, зад oliva; n.
vagus (X) — по-надолу по същата бразда: n. accessorius
(XI) — на sulcus lateralis posterior, под появата на n. va­
gus.

167
 Мост, pons (външно устройство)
Pons е напречно разположено възвишение, добре огра­
ничено на предната страна от medulla oblongata и от mes­
encephalon. По средата му се намира срединна •бразда,
sulcus basilaris. Напречно разположените нервни влакна
встрани и нагоре преминават в средното краче на малкия
мозък, pedunculus cerebellaris medius. Горната (задната)
страна на pons има триъгълна форма и участвува във
формирането на fossa rhomboidea. На повърхността на
pons се появяват четири черепномозъчни нерва: n. trige­
minus (V) — встрани между pons и pedunculus cerebella­
ris medius; n. abducens (VI) — между pons и pyramis me-
dullae oblongatae; n. facialis (VII)— зад n. trigeminus: n. ve-
stibulocochlearis (VIII) — на задния край на моста, лате-
рално от oliva. Между n. facialis и n. vestibulocochlearis се
намира малко снопче, n. intermedins, което сс присъеди­
нява към n. facialis.

Ромбовидна яма, fossa rhomboidea .1

Тя има форма на неправилен ромбоид, образуван от
задната страна на моста (горен триъгълник) и от продъл­
говатия мозък (долен триъгълник). По средата сс намира
sulcus tnedianus, който я разделя на симетрични половини.
Встрани от него е надлъжното възвишение, cmlnentla
medialis, ограничено от sulcus llmltans. На горния край на
последния се намира вдлъбнатина, fovea superior, а пад
нея — синкаво поленце, locus ceruleus. В горната част на
eminentia medialis има малка издутина, colliculus facialis.
На прехода между горния п долния триъгълник се на­
мират напречни ивици, striae medullares. В страничната
част има издигнато поленце, area vestibularis. В долния
триъгълник eminentia medialis завършва в триъгълно поле,
trigonum п. hypoglossi. Встрани от него се намира триъ­
гълно поле с връх, насочен нагоре, trigonum п. vagi. Пред
него има малка ямка, fovea inferior.

Вътрешно устройство на medulla oblongata и pons

В medulla oblongata и pons се намират обособени ядра
от сиво мозъчно вещество, ядра на черепномозъчннте нерви

168
от V до XII и разпръснати струпвания от сиво мозъчно
вещество — formatio reticularis. Тук преминават и възхо­
дящи, и низходящи пътища на централната нервна сис­
тема.
В medulla oblongata се намират следните обособени
ядра: 1. Nucleus gracilis и nucleus cuneatus — в съответ­
ните възвишения. 2. Nucleus olivaris — в oliva. 3. Nuclei
olivares accessorii, medialis et dorsalis — в съседство c
преходното.
Ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в me­
dulla oblongata, са следните:
I. Nucleus п. hypoglossi — двигателно ядро на под­
езичния нерв, разположено в trigonum n. hypoglossi.
2. Nucleus ambiguus — двигателно ядро на n. glossopha-
ryngeus n. vagus и черепномозъчната част на n. accesso­
rius. Разполага се дълбоко във formatio reticularis. 3. Nuc­
leus dorsalis n. vagi — парасимпатиково ядро. Горният му
край се намира повърхностно под trigonum n. vagi. 4. N u­
cleus salivatorius inferior — парасимпатиково ядро на п.
glossopharyngeus за инервацията на glandula parotis (няма
ясни очертания). 5. Nucleus tractus solitarii — сетивно ядро
за n. facialis (n. intermedius), n. glossopharyngeus и п. va­
gus, разположено паралелно на tractus solitarius, встрани
и под nucleus dorsalis n. vagi.
Във вътрешността на medulla oblongata и pons между
сноповете нервни влакна се намира formatio reticularis —
разпръснато сиво мозъчно вещество, прорязано от нервни
спопчета. То играе важна роля в нервната система.
През продълговатия мозък преминават или от него за­
почват следните нервни снопчета и пътища:
1. Tractus corticospinalis — през pyramis (medullae
oblongatae) — от две страни на fissura mediana anterior.
2. Tractus spinocerebellaris posterior — във funiculus late­
ralis. Отправя се към малкия мозък през pedunculus сеге-
bellaris inferior. 3. Tractus spinocerebellaris anterior — раз­
положен пред предходното снопче. Отправя се нагоре към
pons и средния мозък и през pedunculus cerebellaris su­
perior отива също така в малкия мозък. 4. Fasciculus gra­
cilis и fasciculus cuneatus — в задния сноп. Влакната им
завършват съответно в nucleus gracilis и nucleus cunea­
tus. 5. Fibrae arcuatae internae, вътрешни дъговидни
влакна — започват от nucleus gracilis и nucleus cuneatus,
навлизат в дълбочина, кръстосват се в срединната рав-

169
 нина (decussatio lemniscorum) н се отправят нагоре, б. Lem­
niscus medialis — медиално лентовидно снопче, образу­
вано от продължението на fibrae arcuatae internae. Към
него се присъединява и tractus spinothalamicus. 7. Tractus
rubrospinalis — низходящ път, разположен медиално от
tractus. spinocerebellaris anterior. 8. Fascicules longitudinalis
medialis и tractus tectospinalis — низходящи снопчета,
разположени зад lemniscus medialis. 9. Tractus solitaries —
снопче, придружаващо nucleus tractus solitarii. 10. Fibrae
arcuatae externae — разположени повърхностно. Започват
от различни ядра на medulla oblongata и се отправят към
cerebellum през pedunculus cerebellaris inferior. 11. Tractus
olivospinalis — във funiculus lateralis.
Ha pons се различават две части — базална и дор-
зална, която е пряко продължение на medulla oblongata.
Pars dorsalis pontis е изградена от снопове напречни и
надлъжни нервни влакна, между които се намират ядра
от сиво мозъчно вещество — nuclei pontis. Напречните
влакна са повърхностни и дълбоки. Те започват от nuclei
pontis. Повечето от тях преминават срединната равнина
и се отправят към малкия мозък през pedunculus cerebcl-
laris medius. Надлъжните влакна са низходящи и принад­
лежат на tractus corticospinalis, tractus corticonuclearis и
tractus coriicopontinus (път от кората на голямомозъчни-
те хемисфери до nuclei pontis).
В дорзалната част на pons се намират ядрата на че-
репномозъчните нерви — от V до VIII, formatio reticula­
ris и надлъжни снопове влакна.
/. Ядра на п. trigem inus, a. Nucleus sensorius supe­
rior п. trigemini — основно сетивно ядро, разположено
в горно-страничната част на fossa rhomboidea. Тук за­
вършват възходящите клонове на сетивните влакна с на­
чало в ganglion trigeminale (semilunare). б. Nucleus tractus
spinalis n. trigemini — сетивно ядро, в което завършват
низходящите клонове на сетивните влакна, формиращи
tractus spinalis n. trigemini, в. Nucleus motorius n. trige­
mini — двигателно ядро, разположено медиално от сетив­
ното. г. Nucleus mesencephalicus п. trigemini — разполо­
жено в средния мозък, свързано е с проприоцептнвната
сетивност.
2. N ucleus п. abducentis. Представлява двигателно
ядро на п. abducens. Разположено е повърхностно под
colliculus facialis.

170
 3. Ядра на п. f a c i a l i s : a. Nucleus п. facialis — дви­
гателно ядро, разположено дълбоко. От него започва сноп­
че влакна, което обикаля около ядрото на n. abducens и
образува colliculus facialis, б. Nucleus salivatorius superior
— парасимпатиково ядро, свързано с инервацията на под­
езичната и подчелюстната слюнчена жлеза. Започващите
от него влакна влизат в състава на n. intermedius.
4. Ядра на п. vestibu lococh learis (n. statoacusticus).
Разполагат се под area vestibularis и в началната част на
pedunculus cerebellaris inferior. Ядра на pars cochlearis:
a. Nucleus cochlearis dorsalis. 6. Nucleus cochlearis ventra-
lis. От ядрата започват нервни влакна, част от които се
насочват медиално и преминават на противоположната
страна; образуват corpus trapezoideum. Нагоре те форми­
рат lemniscus lateralis, който се отправя към corpus geni-
culatum mediale и colliculi inferiores.
Я дра на p a r s v e stib u la ris: a. Nucleus vestibularis
medialis. 6. Nucleus vestibularis lateralis, в. Nucleus ves­
tibularis superior, r. Nucleus vestibularis inferior.
Най-голямо е медиалното ядро. Част от влакната, за­
почващи от вестибуларните ядра, се отправят към малкия
мозък чрез pedunculus cerebellaris inferior, а другата част
се присъединява към слизащия надолу fasciculus longitu-
dinalis medialis. От латералното ядро слиза надолу tractus
vestibulospinalis. Nucleus vestibularis inferior се продължава
надолу паралелно на снопчето tractus spinalis п. vesti­
bularis.
През pars dorsalis pontis преминават възходящи и низ­
ходящи пътища: lemniscus medialis, tractus rubrospinalis,
fasciculus longitudinalis medialis, tractus rubroreticularis, trac­
tus tectospinalis).

Среден мозък, mesencephalon

[ Mesencephalon има две части: вентрална — мозъчни

крачета, pedunculi cerebri, и дорзална — tectum mesen-
cephali или lamina quadrigemina. Ha pedunculi cerebri ce
различава основа, crus cerebri, и покрив, tegmentum. Между
крачетата се ограничава яма, fossa interpeduncularis. Д ъ­
ното й е надупчено — substantia perforata posterior. Тук
се намира ядро, nucleus interpeduncularis. На латералната

171
 и медиалната страна на pedunculus cerebri, между crus и
tegmentum, се намира по една бразда — sulcus medialis
и sulcus lateralis cruris cerebri.
Tectum mesencephaH притежава четири възвишения —
две горни, colliculi superiores, и две долни, colliculi infe-
riores. Те са разположени върху обща плочка, lamina
tecti. Възвишенията се отделят чрез кръстообразна фи­
гура. Встрани и нагоре от всеки colliculus се отправят
снопчета, brachium colliculi superioris et inferioris, които
отиват съответно към corpus genicaiatum laterale et me­
diate.
Вътрешно устройство на средния мозък. По дължи­
ната му под lamina tecti върви канал, aqueductus cerebri,
свързващ ventriculus quartus с ventriculus tertius. Около
него се намира сиво вещество, substantia grisea centralis.
Crus cerebri е сноп от надлъжно вървящи нервни
влакна. Средните 8/б се заемат от tractus cortico-
spinalis, а латералната и медиалната V.-, се заемат съответ­
но от tractus corticopontinus и tractus corlieonuclearis. В
tegmentum се намират следните ядра и ядра на черепно-
мозъчните нерви:
1. Substantia nigra — струпване на силно пигменти­
рани нервни клетки между crus cerebri н tegmentum. Има
форма на сърп с по-широк медиален кран.
2. Nucleus ruber, червено ядро — най-голямо от всички
ядра на средния мозък. То има форма на опоид (напреч­
ният срез е кръгъл) и се намира на равнището па colliculi
superiores. Представлява важен център иа регулация на
движенията. Nucleus ruber е свързан двустранно с голя-
момозъчните хемисфери и с малкия мозък. От него за­
почват tractus rubrospinalis и tractus rubroreticularis.
3. Двигателни ядра на п. oculomotorius — чиф тно и
нечифтно, разположени под aqueductus cerebri на равни­
щето на colliculi superiores. Пред чифтното ядро се на­
мира парасимпатиково, свързано с инервацията на т .
ciliaris и т . sphincter pupillae (с акомодацията на окото).
4. Двигателно ядро на п. trochlearis — чифтно, раз­
положено под aqueductus cerebri на равнището на colli­
culi inferiores.
5. През tegmentum преминават някои от описаните при
pons и medulla oblongata снопове влакна:
a. Fasciculus longitudinalis medialis — непосредствено
встрани на n. oculomotorius.

172
 б. Lemniscus medialis — дълбоко в tegmentum.
в. Lemniscus lateralis — разположен повърхностно. От­
правя се към colliculus inferior и към corpus geniculatum
mediale — подкоров център на слуха.
Colliculus superior има сложно вътрешно устройство,
изграден е от няколко слоя клетки и влакна. Свързан е
със зрителната функция. По brachium colliculi superioris
към него идват влакна от tractus opticus. От col­
liculus superior започват влакна, които отиват към ядрата
на нервите, движещи окото, към парасимпатиковото ядро
на n. oculomotorius, и низходящ сноп от влакна — trac­
tus tectospinalis.
Colliculus inferior е свързан със слуховата функция.
В него се намира nucleus colliculi inferioris, от който за­
почват част от влакната на tractus tectospinalis. Tractus
tectospinalis осигурява рефлексните движения на главата
и шията, свързани със зрението и слуха.

Малък мозък, cerebellum

Функцията на малкия мозък е свързана главно с регу­
лацията на движенията, във връзка с което при човека
достига относително най-висока степен на развитие. Той
тежи 140—150 г и по форма се оприличава на овоид с
напречно разположена ос. Различават се горна и долна
повърхност, отделени назад чрез fissura horizontalis cere-
belli. Долната страна по средата е вдлъбната, има valle-
culla cerebelli, под която се разполага medulla oblongata.
Cerebellum е изграден от сиво мозъчно вещество —
кора, cortex cerebelli, и бяло мозъчно вещество във вът­
решността — corpus medullare. На повърхността се на­
мират много напречни дълбоки бразди, sucli cerebelli, които
ограничават гънки, folia cerebelli.
Анатомично на cerebellum се различават срединна
част — червей, vermis, и две странични части, hemispheria
cerebelli. На тях се описват отделни части, които носят
название според своята форма и си съответствуват:

173
 Горна страна
(отпред-иазад)

Vermis Hemispherium cerebelli j

1. Lingula
2. Lobulus centralis — ala lobuli centralis
3. Culmen — lobulus quadrangular is
4. Declive — lobulus simplex
5. Folium vermis —■ lobulus semilunaris superior

Долна страна
(отзад-напред)

1. Tuber — lobulus semilunaris inferior

2. Pyramis — lobulus biventer
3. Uvula — tonsilla cerebelli
4. Nodulus — flocculus

Малкият мозък е свързан със ствола на главния мозък

чрез снопове нервни влакна — крачета, pedunculi сеге-
bellares: pedunculus cerebellaris superior — към mesen­
cephalon, pedunculus cerebellaris medius — към pons, и
pedunculus cerebellaris inferior — към medula oblongata.
Между двата pedunculi cerebellares superiores се намира
пластинка от бяло мозъчно вещество, velum medullare
anterius, а между pedunculi inferiores — velum medullare
posterius.
Вътрешно устройство на cerebellum. Във вътрешност­
та на бялото мозъчно вещество на cerebellum се намират
по 4 ядра на всяка страна: nucleus dentatus, nucleus fa s-
tigii, nucleus globosus и nucleus emboliformis. До тях до­
стигат влакна от кората на cerebellum и започват еферент-
ни влакна.
Кората на cerebellum се характеризира с еднообразна
структура във всички свои части. На нея се различават
от повърхността към вътрешността 3 слоя с различно
устройство: молекулярен слой, stratum moleculare, слой
на клетките на Пуркиние и зърнест слой, stratum gra-
nulosum.
174
 Клетките на Пуркиние имат големи тела с крушовидна
форма. От по-тесния външен край изхождат 1—2 денд-
рита, които се разклоняват силно в stratum moleculare,
като разклоненията им са в една плоскост, перпендику­
лярна на плоскостта на folia cerebelli. От противополож­
ната страна изхожда миелиново нервно влакно, което се
отправя през бялото мозъчно вещество към ядрата на ce­
rebellum. От началото на нервното влакно изхождат кола-
тералп, които се отправят към съседни клетки на Пурки­
ние. В stratum moleculare се намират малки клетки, чиито
къси израстъци се разклоняват между дендритните раз­
клонения на клетките на Пуркиние и по-дълбоко разполо­
жени по-големи клетки, наречени кошничеви. Техните зна­
чително дълги аксони вървят по дължината на folia cere­
belli и дават множество колатерали. Последните навлизат
в дълбочина и образуват нервни сплетения като кош-
ничкн по повърхността на телата на клетките на Пур-
кпнне. Stratum granulosum съдържа малки клетки, чиито
безмиелннови аксони се отправят към stratum moleculare.
Там те сс делят Т-образно и двата им клона се отправят в
противоположна посока по направление на folia cerebelli.
Попътно те образуват синапен с дендритите на клетките
на Пуркиние.
Нервни влакна в малкия мозък. Към кората на мал­
кия мозък отиват аферентни влакна с различен произход,
а от нея започват еферентни влакна, които се отправят
към ядрата, разположени в неговата вътрешност. Аферент-
ните влакна са два вида — мъховидни влакна и виещи се
влакна. Мъховидните влакна идват в малкия мозък по
проводните пътища от различни части на централната
нервна система. Те достигат до зърнестия слой и завърш­
ват с мъховидни крайни окончания на дендритите на зър­
нестите клетки. Ваещите се влакна са тънки, безмиели-
нови и идват от ядрата на малкия мозък. Те се увиват
около клетките на Пуркиние и техните дендрити и обра­
зуват на тях синапен. Еферентните влакна започват от
клетките на Пуркиние и завършват в ядрата на малкия
мозък.
Във връзка със своето развитие, структура и функция
малкият мозък се разделя на три части: archicerebellum,
paleocerebellum и neocerebellum. Archicerebellum (най-стара
част) е nodulus и flocculus. Свързан е директно с вести­
буларната част на вътрешното ухо. Paleocerebellum (ста-

175
ра част) е предната част на vermis и съответната част от
хемисферите. Свързан е с гръбначния мозък и има отно­
шение към регулацията на движенията на тялото. Neoce­
rebellum (нова част) е задната част на vermis и хемисфе­
рите. Свързан е с голямомозъчните хемисфери и има от­
ношение към регулацията ка сложните движения.
Основната функция на малкия мозък е координацията
на волевите и рефлексните движения и поддържането на
мускулния тонус.

Четвърто мозъчно стомахче, v e n tricu lu s q u a rtu s

Ventriculus quartus се намира между pons, medulla ob­
longata и cerebellum. To прилича на палатка, на която се
различават под и покрив. Подът му е fossa rhomboidea.
Покривът му прилича на шатра с две платна — velum
medullare anterius и velum medullare posterius. Те се сре­
щат в най-издигнатата част, fastlgiam. По средата на velum
medullare anterius сс намира спопчс влакна, frenulum veil
medullaris antcrioris. Velum mcdulare posterius е тънка плас­
тинка, изградена от един слой енепдимни клетки и pia
mater. Задното платно се ипвагипира в кухината и заед­
но с кръвоносни съдове образува plexus chorloldeus ven-
triculi quarti. По средата на velum medullare posterius се
намира отвор, apertura medlana ventricull quarti, който
свързва кухната c cavum subarachnoideale.
Отвори се намират и на страничните части на vetilri-
culus quartus, aperturae laferales. През тях се показват
страничните части на plexus chorioideus.

Междинен мозък, diencephalon

Междинният мозък има следните части: 1. Thalamus'
2. Metathalamus. 3. Epithalamus. 4. Subthalamus. 5. Hypotha"
lamus. В него се намира и третото мозъчно стомахче»
ventriculus tertius.
/. Thalam us. Представлява голямо струпване на сиво
мозъчно вещество. Той има форма на овоид, на който се
различават по-широк и издут заден край, pulvlnar thalami,
и по-тесен преден край, който завършва с пъпчица, tuber-
culum anterius. Thalamus има четири повърхности — дор-

176
зална (горна), медиална, латерална и вентрална (долна)»
Дорзалната повърхност е покрита с тънък слой бяло
мозъчно вещество, stratum zonale. Латерално тя се огра­
ничава от nucleus caudatus чрез sulcus terminalis. В него
върви vena thalamostriate, а медиално и успоредно на нея
върви stria terminalis — снопче влакна, принадлежащи на
обонятелния мозък. Горната повърхност има латерална и
медиална част. Латералната част е покрита с епендимна
пластинка, Lamina affixa, и взема участие в изграждането
на латералното мозъчно стомахче. По медиалния ръб на
lamina affixa се прикрепва plexus chorioideus.
Медиалната повърхност е плоска, разположена е саги-
тално и изгражда голяма част от стената на третото мо­
зъчно стомахче. Често двата thalami са свързани чрез
прослойка от сиво мозъчно вещество — adhesio intertha-
lamica. Медиалната повърхност се ограничава от hypotha­
lamus чрез sulcus hypothalamicus, а нагоре — чрез остър
ръб, по който върви снопче нервни влакна — stria me­
dullar is thalami. Назад stria medullaris се разширява и пре­
минава в trigonum habenulae. Латералната повърхност на
thalamus е прираснала към capsula interna, а вентралната
повърхност е покрита от частите на hypothalamus и sub­
thalamus.
От stratum zonale' на дорзалната повърхност на thala­
mus се отделя пластинка бяло мозъчно вещество, lamina
medullaris, която се разполага вертикално във вътрешно­
стта. На предния си край тя се раздвоява и по този на­
чин thalamus се разделя на три основни части — медиална,
латерална и предна. В трите части се описват повече от
20 отделни ядра, свързани чрез сложни връзки помежду
си и с различни части на централната нервна система. Осо­
бено място заема вентралната зона на латералното ядро,
nucleus ventralis thalami. Той се разделя на предна, средна
и задна част. Предната част е свързана двустранно с cor­
pus striatum, средната е междинно звено между cerebellum
и кората на голямомозъчните хемисфери, а към задната,
nucleus ventralis thalami posterior, идват аферентни пътища.
2. Metathalamus. Към него спадат коленчатите тела,
corpora geniculata, разположени под pulvinar thalami. Cor­
pus geniculatum laterale е подкоров център на зрението,
a corpus geniculatum mediate е подкоров център на слуха.
3. Epithalamus. Разполага се над и зад thalamus. Към
него спадат stria medullaris thalami, trigonum habenulae

12 Repetitorium anatomicum 177

и corpus pineale. Двата триъгълника на хабенулата се
свързват чрез commissura habenularum. По средата й се
прикрепва шишарковидното тяло, corpus pineale. Той е
рудиментарно образувание, в което не се намират нервни
клетки, а само невроглия. В дълбочината на trigonum ha­
benulae се намира ядро, nucleus habenulae, в което за­
вършват влакна на обонятелния път. От него започва
снопче влакна, fasciculus retroflexus, което минава зад tha­
lamus и завършва в nudes interpeduncularis.
4. Subthalamus. Той е предно продължение на tegmen­
tum mesencephali. Тук се намира предната част на sub­
stantia nigra и на nucleus ruber. Намират се и прослойки
от бяло мозъчно вещество и едно ядро, nucleus subthala-
micus, важно звено по низходящия път or corpus stria­
tum.
5. Hypothalamus. Към него спадат: corpora mamillaria,
tuber cinereum, infundibulum, hypophysis и chiasma opticum.
Corpora mamillaria се разполагат пред substantia per­
forata posterior. B corpus mamillare се намират две ядра —
латерално и медиално, които са подкорови центрове на
обонятелния мозък. От медиалното ядро започва tractus
mamillothalamicus, който отива към предната част на tha­
lamus, а от латералното — tractus mamillotegmentalis, кой­
то отива към tegmentum mesencephali.
Tuber cinereum се намира пред corpora mamillaria. На­
долу той се стеснява фуниевидно и се продължава в in­
fundibulum. С последния е свързана хипофизата. В сте­
ната на tuber cinereum се намират множество ядра и раз­
пръснати нервни клетки. По-важни ядра са: 1) nucleus
supraopticus — над chiasma opticum; 2) nucleus paraven-
tricularis — в предната част на tuber chinereum; 3) nucleus
■ventromedialis и nucleus ventrolateralis — в средната част
на tuber cinereum: 4) nucleus posterior hypothalami —
зад corpora mamillaria.
Hypophysis е жлеза c вътрешна секреция. Тя има пре­
ден дял, аденохипофиза, произлязъл от първичната устна
кухина, и заден дял, неврохипофиза.
Chiasma opticum се разполага пред tuber cinereum. Тук
се кръстосват отчасти влакната на n. opticus. Зад chiasma
opticum зрителният път продължава като tractus opticus.
Ядрата в hypothalamus играят важна роля като цент­
рове на регулация на основни функции — на телесната
температура, отделянето на водата чрез бъбреците и др.

178
 Трето мозъчно стомахче, ventriculus tertius
То има вид на сагитално разположена цепка между два­
та thalami. Продължава се надолу в hypothalamus. Третото
мозъчно стомахче е свързано с четвъртото мозъчно сто-
махче чрез aqueductus cerebri, а с латералното — чрез
foramen interventriculare, намиращ се на предния край на
sulcus hypothalamicus. Напред то се ограничава от lamina
terminalis, commissura anterior и chiasma opticum. Над.
chiasma opticum се намира recessus supraopticus, а надолу
ventriculus tertius се продължава в recessus infundibuli.
Покривът на третото мозъчно стомахче е тънка епен-
димна пластинка между striae medullares thalami. Над него
се вдава дубликатура на pia mater с кръвоносни съдове
между двете й пластинки, plexus chorioideus ventriculi
tertli. Plexus chorioideus ventriculi tertii се свързва c ple­
xus chorioideus иа ventriculus quartus през foramen inter­
ventriculare.

Краен мозък, telencephalon

Telencephalon е съставен от двете голлмомозъчни хе­
мисфери, hemispheria cerebri. Всяка хемисфера е съставена
от три части: плащ, pallium; ивицесто тяло, corpus stria­
tum, и обонятелен мозък, rhinencephalon.
Всяка хемисфера има форма на надлъжно пресечен не­
правилен овоид с три повърхности: горно-външна, facies
superolateralis; медиална, facies medialis cerebri, и долна,
facies inferior cerebri. Горно-външната повърхност се от­
деля от медиалната чрез ясно изразен горен ръб, а пре­
ходът между нея, долната и медиалната е постепенен.
На всяка хемисфера се различават: преден край, polus
fro n ta lis; заден край, polus occipitalis, и слепоочен край,
polus temporalis.
Повърхността на хемисферата е неравна — на нея се
намират много бразди, sulci cerebri, които ограничават из­
вивки, gyri cerebri. Браздите са основни и такива от втори
порядък. Основните бразди разделят хемисферата на че­
тири дяла, lobi, които носят названия според своето по­
ложение: челен, lobus fro n ta lis; теменен, lobus parietalis;
тилен, lobus occipitalis, и слепоочен, lobus temporalis.
Ha прехода между горно-латералната и долната по-

179
върхност се намира fossa lateralis cerebri. От нея започва
основната бразда, sulcus lateralis cerebri. Тя се дели на
ramus anterior, ramus ascendens и ramus posterior. Ramus
posterior е най-дълъг и се насочва тилно и нагоре. Sul­
cus lateralis cerebri с предния си край отделя lobus fron­
talis от lobus temporalis, а със задния си край отделя lo­
bus parietalis от lobus temporalis. В дълбочина на fossa
lateralis cerebri се намира закрита част от повърхността
на хемисферата — остров, insula.
Втората основна бразда е sulcus centralis. Тя започва
от медиалната повърхност, прекосява горния ръб и се на­
сочва косо надолу и напред към sulcus lateralis cerebri,
без да го достига. Отделя lobus frontalis от lobus parieta­
lis. Третата основна бразда е sulcus parietooccipitalis. На­
мира се по медиалната повърхност, пред lobus occipitalis,
като малка нейна част се показва на горно-външната по­
върхност. Тук lobus occipitalis се отделя от lobus parieta­
lis и lobus temporalis чрез линията между горния край на
sulcus parietooccipitalis и incisura preoccipitalis, малка вдлъб-
натост на долния ръб на хемисферата.

Бразди и извивка на fa c ie s su pero la tera lis

L o b u s frontalis. Тук се намират следните бразди:
1. Sulcus precentralis — върви успоредно на sulcus
centralis. 2. Sulcus frontalis superior. 8. Sulcus frontalis
inferior.
Последните две бразди започват от sulcus precentralis
и се насочват челно. Браздите ограничават следните из­
вивки: 1) gyrus precentralis: 2) gyrus frontalis superior;
3) gyrus frontalis m edius; 4) gyrus frontalis inferior. Gy­
rus frontalis inferior се разделя чрез ramus anterior и ramus
ascendens на sulcus lateralis cerebri на три части: p a r s
o r b i t a l i s , p a r s t r i a n g u l a r i s и p a r s o p e r c u la­
r i s. Последната (похлупак, operculum) покрива лежащия
в дълбочина остров, insula.
L o b u s parietalis. Постоянните бразди са следните:
1. Sulcus postcentralis — успоредно и зад sulcus cen­
tralis. 2. Sulcus intraparietalis — започва от sulcus postcen­
tralis и се насочва назад. Браздите ограничават следните
извивки:
1. Gyrus postcentralis — между sulcus centralis и sul­
cus postcentralis. 2. Lobulus parietalis superior — над sul-

180
 cus intraparietalis. 3. Lobulus parietalis inferior — под sulcus
intraparietalis. В долната част на lobulus parietalis inferior
се обособяват gyrus supramarginalis — около задния раз­
двоен край на ramus posterior на sulcus lateralis cerebri,
u gyrus angularis — около задния край на sulcus temporalis
superior.
Lobus occipitalis. Паралелно на линията, която огра­
ничава отпред sulcus occipitalis, върви sulcus occipitalis
transversus. Ha външната страна на lobus occipitalis се
намират няколко малки sulci et gyri occipitales. Пред зад­
ния полюс се намира sulcus lunatus.
Lobus tem poralis. Ha външната му страна се намират
две успоредно вървящи бразди.
1. Sulcus temporalis superior. 2. Sulcus temporalis in­
ferior. Браздите заедно със sulcus lateralis cerebri и sulcus
occipi to temporalis на долната страна на хемисферата огра­
ничават :
1. Gyrus temporalis superior. 2. Gyrus temporalis me-
dius. 3. Gyrus temporalis inferior.
Ha горната страна на gyrus temporalis superior в дъл­
бочината на sulcus lateralis cerebri се намират напречни
извивки, gyri temporales transversi.
Остров, insula. Това е закрита част от повърхността
на хемисферата, покрита от части на съседните дялове,
operculum frontale, frontopartetale и temporale. Той
има форма на триъгълник, насочен с острия връх напред.
На него се различават дълга извивка, gyrus longus, и ня­
колко къси, gyri breves. Напред и надолу се ограничава
чрез издигнат ръб, limen insulae.

Бразди и извивки на долната повърхност

на хемисферата
Долната повърхност се дели на предна част, принад­
лежаща на lobus frontalis, и задна, спадаща към lobus
temporalis и lobus occipitalis.
1|^|В предната част се намира sulcus olfactorius, в който
се;разполагат bulbus и tractus olfactorius. Медиално от
него се намира gyrus rectus, а встрани — sulci et gyri or-
bitales.
ЦЦ В задната част dr латерално към медиално се нами­
р а т : 1. Sulcus occipitotemporalis. 2. Sulcus collateralis —

181
започва близо до тилния край и преминава върху lobus
temporalis. 3. Sulcus hippocampi — разположен най-ме-
диално в lobus temporalis. Тези бразди ограничават:
1. Gyrus occipitotemporalis lateralis. 2. Gyrus occipito-
temporalis medialis. B lobus temporalis той преминава в
gyrus parahippocampalis. 3. Gyrus parahippocampalis. Не­
говият преден край извива като кука, uncus.

Бразди и извивки на медиалната повърхност

на хемисферата
На медиалната повърхност при срединен разрез се
вижда срезът на corpus callosum. На него се различават
отпред-назад: rostrum, genu, truncus и splenium corporis
callosi. Под corpus callosum се намира fornix, който при­
надлежи на обонятелния мозък.
Между предните части на двата свода, columnae for-
nicis, и долната страна на corpus callosum се изопват две
пластинки, laminae septi pellucidi, които ограничават cavum
septi pellucidi.
Ha медиалната страна на хемисферата се намират
следните бразди и извивки:
1. Sulcus corporis callosi — бразда, непосредствено
около corpus callosum. 2. Sulcus cinguli — паралелна бразда
на sulcus corporis callosi. Тя започва под rostrum corporis
callosi, извива около genu, върви успоредно на truncus и
в теменния дял извива към горния ръб. Нейно продълже­
ние е sulcus subparietalis. 3. Sulcus parietooccipitalis —
дълбока бразда между lobus parietalis и lobus occipitalis.
4. Sulcus calcarinus — дълбока бразда, която започва бли­
зо до тилния полюс и се насочва напред.
Извивките, които браздите ограничават, с а :
1. Gyrus cinguli — между sulcus corporis callosi и
sulcus cinguli и неговото продължение — sulcus subparie­
talis. Зад splenium corporis callosi той преминава в gyrus
parahippocampalis. 2. Lobulus paracentralis — около горния
край на sulcus centralis. 3. Cuneus — триъгълно поле
между sulcus calcarinus и sulcus parietooccipitalis. 4. Precu­
neus — четириъгълно поле между sulcus parietooccipitalis
и извитата към горния ръб част на sulcus cinguli.
 Вътрешно устройство на pallium
Повърхностната част на голямомозъчните хемисфери е
изградена от сиво мозъчно вещество — мозъчна кора,
cortex cerebri, а вътрешността в по-голямата си част е
изградена от бяло мозъчно вещество, centrum semiovale.
Към долната част на хемисферата се намират големи ядра
от сиво мозъчно вещество, базални ядра, които влизат в
състава на corpus striatum. В хемисферата се намира и
z'entriculus lateralis.
Кората иа хемисферата, cortex cerebri, има дебелина
в различните части от 1,2 до 4 мм и около половината от
нея се намира в браздите. Тя е най-висшият център за
анализ и синтез, в нея е локализирана висшата нервна
дейност. На нея се различава една филогенетично стара
част, принадлежаща на обонятелния мозък, archicortex и
paleocortex или archipallium и paleopallium, и нова част,
neocortex или neopallium. Archicortex и paleocortex заемат
незначителна част.
В изграждането на новата кора вземат участие около
7 милиарда нервни клетки, които се намират в сложни
взаимни връзки. Според своята форма и големина невро­
ните на кората са няколко типа: 1. Пирамидни клет ки
с различна големина. Те са обърнати с върха си към по­
върхността. 2. Зърнести нервни клет ки — имат обикно­
вено звездовидна форма. 3. Хоризонтални клет ки —
удължени по форма. Намират се в най-повърхностната
част на кората. 4. Полиморфни клет ки — големи клетки
с разнообразна форма. Намират се най-дълбоко. 5. Клетки
на Мартиноти — малки клетки, намиращи се във всички
слоеве. В изграждането на кората участвуват и голямо
количество нервни влакна и невроглиални клетки от раз­
личен тип.
В новата кора с малки изключения нервните клетки се
подреждат в шест слоя — тя има шестслойно устройство.
Подреждането на клетките се означава като цитоархитек-
тоника. Слоевете според вида на клетките от повърхно­
стта към дълбочината са следните:
1. М олекулярен слой, stratum moleculare — изграден
от малко количество малки хоризонтални клетки, препле­
тени нервни влакна и невроглия.
2. Външен зърнест слой, stratum granulosum exter­
num — изграден от малки пирамидни и зърнести клетки.
 3. Слой, на пирамидните клетки, stratum pyrami-
dale — изграден от малки и средни по големина пира­
мидни клетки, зърнести.
4. Вътрешен зърнест слой, stratum granulosum inter­
num — съставен от малки пирамидни и зърнести клетки.
5. Ганглионарен слой, stratum ganglionare — в него се
намират предимно големи пирамидни клетки, а в gyrus
precentralis — и гигантски пирамидни клетки на Бец.
6. Полиморфен слой, stratum polymorphe — изграден
от големи клетки с различна форма.
Невроните от шестте слоя на кората се намират по­
между си в сложни взаимоотношения. В различните части
на мозъчната кора се описват специфични различия по от­
ношение на подреждането на нервните клетки, техния вид
и взаимоотношения, въз основа на което мозъчната кора се
разделя на цитоархитектоничии полета (по Бродмаи —
около 50).
В мозъчната кора има и определен начин на подреж­
дане на нервните влакна, което е мнелоархитектоннката
на кората. И в това отношение има различия в различни­
те части на мозъчната кора.

Б яло мозъчно вещество на хемисферата

Нервните влакна във вътрешността па хемисферата са
три вида: асоциативни, комисуралнп и проекцпоппп.
Асоциативните влакна свързват различно отдалечени
точки на хемисферата, според което те биват къси и дълги.
Късите са дъговидни и свързват съседни gyri — fibrae
arcuatae cerebri. Дългите свързват отделните части па ко­
рата и някои от тях образуват особени спопчега. По-
важните са: 1. Cingulum — под кората на gyrus cinguli
и gyrus parahippocampalis. 2. Fasciculus longitudinalis su­
perior — между lobus frontalis и lobus parietalis. 3. Fasci-
culis longitudinalis inferior — между lobus temporalis и
lobus occipitalis. 4. Fasciculus uncinatus — между долна­
та страна на lobus frontalis и предния край на lobus tem­
poralis.
Комисуралните влакна свързват симетрично разполо­
жени части на кората на двете хемисфери. Те изграждат
corpus callosum, commissure anterior и commissura fornicis.
Corpus callosum е напречно разположена плоча, изгра-

184
дена от нервни влакна, които се отправят радиално към
всички части на кората, формира се radiatio corporis cailosi.
Най-предните влакна отиват към челния полюс и форми­
рат forceps minor, а най-задните отиват към по-отдалече-
ния тилен полюс на хемисферата, формират forceps major.
На горната повърхност на corpus callosum, в неговата
средна част, се намира пластинка от сиво мозъчно вещест­
во — indusium griseum. Тук се намират на всяка страна
по две надлъжни ивици, stria longitudinalis lateralis и
stria longitudinalis medialis. (Последната е снопче от влакна,
принадлежащо на обонятелния мозък).
Commissura anterior се намира под rostrum corporis
cailosi. По-голямата част от влакната й принадлежат на
обонятелния мозък и свързват двете обонятелни луковици.
Commissura fornicis свързва двата crura fornicis и чрез
тях — части на старата кора. И тази връзка принадлежи
на обонятелния мозък.
Проекционните влакна свързват кората на хемисфе­
рата с различни, по-ниско стоящи части на централната
нервна система. Те са аферентни и еферентни. По-голямата
част от тях преминават през capsula interna, плоча от
бяло мозъчно вещество между thalamus и nucleus lenti-
formis. От нея влакната се отправят радиално към всички
части на кората, формират corona radiata.

Базални ядра 'на ‘хемисферата, corpus striatum

' Във вътрешността на хемисферата, към нейната долна
част, се намират струпвания от сиво мозъчно вещество —
ядра: опашато ядро, nucleus caudatus; лещовидно ядро,
nucleus lentiform is; преградка, claustrum, и бадемовидно
тяло, corpus amygdaloideum. Nucleus caudatus и nucleus
lentiformis се свързват чрез ивици от сиво и бяло мозъчно
вещество, което придква ивицест вид на тази зона —
corpus striatum.
Nucleus caudatus има вид на голяма запетая. На него
се различават глава и опашка, caput et cauda nuclei caudati.
Главата се намира над substantia perforata anterior, фор­
мира част от стената на предния рог на ventriculus late­
ralis, а опашката извива дъговидно и достига близо до
polus temporalis.
 Nucleus lentiformis се разполага между insula и thala­
mus. Има вид на двойно изпъкнала леща. Медиално. nuc­
leus lentiformis се ограничава от capsula interna, а лате-
рално — от capsula externa. Прослойка от бяло мозъчно
вещество разделя ядрото на латерална, по-тъмна' част —
putamen, и медиална, по-бледа — globus pallidus. Nucleus
caudatus и putamen имат еднакво клетъчно устройство, из­
градени са от малки и средни по големина нервни клетки
и функционално се обединяват ката stratum. Globus palli­
dus е съставен от големи клетки и нервни влакна и се
означава като pallidum.
Claustrum, преградката, се разполага встрани от nuc­
leus lentiformis и се изгражда медиално от capsula externa,
а латерално — от capsula extrema, която го отделя от
кората на insula.
Corpus amygdaloideum, бадемовидното тяло, е струп­
ване иа сиво мозъчно вещество в областта на uncus. Той
се разделя на няколко отделни ядра.
Capsula interna анатомично принадлежи към corpus
striatum. Тя се разполага между nucleus lentiformis, от една
страна, и thalamus и nucleus caudatus, от друга. Capsula in­
terna има вид на буквата V и на нея се различават коляно,
genu, и две бедра — предно и задно, crus anierius и
crus posterius. През предното бедро преминават аферентни
влакна от thalamus към кората и еференти влакна от ко­
рата към nuclei pontis — t r a c t u s c o r t i c o p o n t i n u s .
В областта на коляното преминава t r a c t u s c o r t i c o -
n u с 1е a r i s. Задното бедро според положението му към
nucleus lentiformis има три части: pars thalamolentiformis,
pars retro lentiformis и pars sublentiformis. През p a r s t h a ­
l a m o l e n t i f o r m i s преминава tractus corticospinalis, като
влакната му са размесени с аферентни влакна. P a r s ге-
t r o l e n t i f o r m i s съдържа аферентни влакна от thalamus
към кората. В p a r s s u b l e n t i f o r m i s се намират
аферетни влакна с начало в corpora geniculata — radiatio
optica и radiatio acustica, а също и еферентни влакна от
lobus temporalis към nuclei pontis.

Странично мозъчно стомахче, ventriculus lateralis

То има четири части, разположени в четирите основни
дяла на хемисферата: cornu anterius, pars centralis, cornu
posterius и cornu inferius.

186
 Cornu anterius има три стени: медиална, горна и долна.
Медиалната се образува от septum pellucidum, горната —
от влакната на corpus callosum, а долната — от caput
nuclei caudati.
Pars centralis има вид на напречна цепка с горна и долна
стена. Горната стена се образува от влакната на corpus
callosum, а долната — от част на горната повърхност на
thalamus (lamina affixa) и cauda nuclei caudati. Между тях
се намират stria terminalis и v. thalamostriata. B pars cen­
tralis се намира връзката с ventriculus tertius — foramen
interventriculare. В нея се вдава откъм медиално plexus
chorioideus.
Cornu posterius се насочза назад от pars centralis. Гор­
ната и латералната му страна са изградени от влакната
на corpus callosum, а на медиалната се намира издутина с
вид на птича шпора, calcar avis, предизвикана от sulcus
calcarinus.
Cornu inferius се насочва надолу и напред и достига
до uncus. В горната част на медиалната му страна се на­
мира триъгълно възвишение, trigonum collaterale. По цялото
протежение на покрива върви cauda nuclei caudati, а оста­
налата част е заета от бяло мозъчно вещество, tapetum.
На долната и медиалната страна се намира надлъжно въз­
вишение, hippocampus, което на края завършва с pes hip­
pocampi. Успоредно и медиално от hippocampus се намира
fimbria hyppocampi, която нагоре се продължава във fornix.
Встрани от hippocampus се намира възвишение, eminentia
medialis. Покрай fimbria hippocampi в кухината се инваги-
нира pia mater и образува plexus chorioideus.

Обонятелен мозък, rhinencephalon

Обонятелният мозък обединява структури на хемисфе­
рите, на междинния и средния мозък и е филогенетичпо
най-старата част на предния мозък. Негозите части се гру­
пират в два дяла — преден и заден. Към предния дял
спадат bnlbus olfactorius, tractus olfactorius и trigonum
olfactorium. Задният дял се състои от substantia perfo­
rata anterior, диагоналната панделка, gyrus subcallosus,
uncus и близката до него част на gyrus parahippocampalis,
hippocampus и свързаните с него образувания — fimbri i
hyppocampi, gyrus dentatus и fornix. Към обонятелния мо-

187
зък принадлежат още малка част от кората на долната
страна на lobus frontalis, indusium griseum и stria longitu-
dinalis medialis (над corpus callosum), stria medullaris thalami,
habenula, fasciculus retroflexus и отчасти nucleus interpeditn-
cularis.
Преден дял на rhinencephalon, Bulbus olfactorius e
първичен център на обонянието и има твърде сложно
клетъчно устройство. На повърхността му се намира слои
от безмиелинови нервни влакна, а във вътрешността —
слоеве на клетки и нервни влакна. В него се намират три
типа нервни клетки — митрални (с триъгълна при разрез
форма), четковидни и зърнести. Дендритите на четковид-
ните клетки и някои дендрити на митралните клетки се
насочват периферно и се свързват с крайни разклонения
на fila olfactoria под форма на клъбца, glomeruli. Аксоните
на четковидните клетки вървят по tractus olfactorius и през
commissura anterior отиват в bulbus olfactorius на другата
страна. Аксоните на митралните клетки по tractus offacto-
rius се отправят към trigonum olfactorium.
Trigonum olfactorium медиално и латерално сс огра­
ничава съответно от stria olfactoria medialis и stria olfactoria
lateralis.
Заден дял на обонятелния мозък. Substantia per forata
anterior е малко поле от сиво мозъчно вещество зад tri­
gonum olfactorium. През неговите дупчици преминават кръво­
носни съдове.
Диагоналната панделка е спопче от влакна, разполо­
жено пред и успоредно на tractus opticus.
Gyrus subcallosus е малка извивка на кората под ros­
trum corporis callosi.
Indusium griseum и stria tongitudinalis medialis :i la­
teralis бяха описани при corpus callosum. Под splenium
corporis callosi, indusium griseum преминава в gyrus dentatus.
Hippocampus откъм кухината на ventriculus lateralis e
покрит c бяло мозъчно вещество, alveus. Медиално той е
свързан с fimbria hippocampi.
В дълбочината на sulcus hyppocampi се намира най-
старата част на кората, archicortex, която има три­
слойно устройство. Трите слоя са: stratum moleculare, слой
на пирамидните клетки и stratum polymorphe.
Gyrus dentatus също така има три слоя — stratum
moleculare, stratum granulosum и stratum polymorphe, които
са продължение на слоевете на hippocampus. Влакната от

188
 клетките на hyppocampus и gyrus dentatus формират fimbria
hippocampi, която нагоре се продължава във fornix.
Fornix е снол от влакна, част от обонятелния път. На
него се различават: crus fornicis — горно продължение
от fimbria hippocampi, corpus fornicis — под corpus cal-
lossum, и columna fornicis — предна и долна негова част,
която достига до corpus mamillare. Под splenium corporis
callosi двата crura fornicis се свързват чрез напречна връзка,
commissura fornicis. Чрез нея се осъществява свързването
на hippocampus от двете страни.
Другите части на задния дял на обонятелния мозък
бяха описани на съответните места.

Л окализация на функциите в кората

на голямо мозъчните хемисфери
В кората на голямомозъчните хемисфери се извършва
най-висш анализ и синтез на нервната дейност. В нея се
намират ядра — корови краища на анализаторите.
Ядра на двигателни анализатори. До тях идва ин­
формация от двигателния апарат и започват еферентни
пътища, отнасящи нервни импулси до мускулите.
1 Основна двигателна зона — gyrus precentralis и
lobulus paracentralis (4-то поле по Бродман). Тук, в петия
слой на кората, се намират гигантските клетки на Бец.
От тази зона започва пирамидният път — tractus cortico-
spinalis и tractus corticonuclearis. Отделните, части на тя­
лото се представят в противоположната хемисфера, и то
по обратен ред — долните крайници най-високо, в lobulus
paracentralis, а главата в най-долната част на gyrus pre­
centralis.
2. Премоторна зона — предната част на gyrus pre-
centralis и задните части на челните извивки. Тя изпраща
своите импулси чрез основната двигателна зона.
3. Еферентни влакна започват и от други части на ко­
рата и се отправят към по-ниско стоящи центрове. Те
принадлежат на екстрапирамидната система.
4. В кората има зони, свързани с регулацията на авто­
номните функции. Тяхната функция се осъществява чрез
ядра в hypothalamus и formatio reticularis.
Корови ядра на сетивността
1. Корово ядро на общата сетивност (допир, натиск,

18!)
•температура и болка) — gyrus postcentralis (полета 3, 1
и 2). Частите на тялото и тук са представени в противо­
положната хемисфера в обратен ред — главата в най-
долната част на gyrus postcentralis, а краката в най-горната
му част.
2. Корово ядро на зрителния анализатор — sulcus
calcarinus и съседната част от cuneus (17-то поле на
Бродман). Тук кората е по-тъйка (2 мм) и е разделена на
слоеве чрез бяло мозъчно вещество — формира се area
striata.
3. Корово ядро на слуховия анализатор — горната
страна на gyrus temporalis superior. В съседство с него
се намира коровото ядро на вестибуларния апарат.
4. За коровото представителство на вкуса и обоня­
нието няма точни данни.
Корови представителства на човешката реч. По от­
ношение на речта едната от хемисферите е доминираща;
при десняците това е лявата хемисфера, а при леваците —
дясната.
1. Двигателното ядро на речта се намира пред най-
долната част на двигателната зона — между sulcus cen­
tralis и ramus ascendens на sulcus lateralis (извивката на
Брока, 44-то поле). При неговото увреждане се изпада в
говорна афазия.
2. Слухово ядро на речта — в близост до коровото
ядро на слуха, в най-задната част на gyrus temporalis
superior. При увреждане човек загубва способността да
разбира говорната реч.
3. Двигателно ядро на писмената реч — през об­
щото двигателно ядро за горния крайник. При увреждане
човек загубва способността да пише (аграфия).
4. Зрително ядро на писмената реч— в долната част
на lobulus parietalis inferior. При увреждане човек загубва
способността да разбира това, което чете.

ПРОВОДНИ ПЪТИЩА В НЕРВНАТА СИСТЕМА

Проводните пътища са части от рефлексни дъги с

различна сложност. Те са аферентни и еферентни.
 Аферентни пътища
По аферентните пътища се провеждат нерзни импулси»
свързани с различни видове сетивност. Наред със специа­
лизираната сетивност, която се осигурява от органите на
зрението, обонянието, вкуса, слуха и регулацията на дви­
жението (вестибуларния апарат), има и обща сетивност, ре­
цепторите от която се намират във всички части на тялото.:
Общата сетивност се разделя на три основни групи
1. Екстероцептивна сетивност, възприемана чрез ре­
цептори в кората — чувство за болка,' допир, натиск и
температура (топло и студено).
2. Ишпероцептивна сетивност — чувство за болка и
натиск, приемана от рецептори във вътрешността на тялото.
3. Проприоцептивна сетивност, приемана от рецеп­
тори в мускулите, сухожилията и ставните капсули. Чрез
пея се осигурява информация на централната нервна сис­
тема за състоянието на двигателния апарат.
В периферния нерв нервните влакна за различните ви­
дове сетивност са размесени, а в централната нервна
система те се групират в снопчета, пътища, които са спе­
циализирани за определен вид сетивност.
Екстероцептивни пътища до кората на голямомо-
зъчните хемисфери
1. Пътища през гръбначния мозък за чувство за до
пир и натиск. I неврон. Тялото му се разполага в спи-
| налния възел. Периферният израстък завършва с peueri'
тори в определена част на тялото, а централният завърш­
ва в задния рог на сивото мозъчно вещество. II неврон.
Влакното започва от задния рог, прекосява срединната
I равнина през comissura alba и на противоположната страна,
j в състава на tractus spinothalamicus anterior и lemniscus
- medialis, достига до thalamus — nucleus ventralis posterior.
Влакната на първия неврон, по който се предава ди-
! ференцирана тактилна сетивност, влизат в състава на
I fasciculus gracilis и fasciculus cuneatus. Те достигат до
nucleus gracilis и nucleus cuneatus. Оттук започва втори
неврон, който по lemniscus medialis достига също така до
nucleus ventralis thalami anterior. I l l неврон. Tractus thala-
I mocorticalis — от thalamus до gyrus postcentralis.
I 2. Път на усещането за температура и болка. I
неврон. Тялото му е в спиналния възел. Централният му
израстък завършва в задния рог. II неврон. Ог задния рог

191
влакна прекосяват срединната равнина и по tractus spi-
nothalamicus lateralis и lemniscus medialis достигат до
•nucleus ventralis posterior. I l l неврон. От thalamus до gy­
rus postcentralis.
Пътища на интерорецепцията. Сетивността за натиск
и болка от вътрешните органи се предава по пътищата
на екстероцептивната сетивност.
Екстероцептивни пътища, свързани с n. trigeminus.
Те осигуряват сетивността в областта на главата. Пъти­
щата са аналогични на тези на гръбначномозъчните нерви.
I неврон. Униполярните клетки на ganglion trigeininale
(semilunare). Периферният израстък завършва с рецептори
в различни части на главата, а централният — в сетив­
ните ядра на n. trigeminus. II неврон. Влакната започват
от сетивните ядра, прекосяват срединната равнина и заедно
с lemniscus medialis достигат до nucleus ventralis thalami
posterior. I l l неврон. Thalamus — gyrus postcentralis.
Път на слуха. I неврон. Тялото на неврона се намира
в ganglion spirale cochleae. Периферният му израстък за­
вършва в organuin spirale (Кортпевпн орган), а централ­
ният — в ядрата на nucleus ventralis et dorsalis n. cochleae.
II неврон. От ядрата влакната преминават на противопо­
ложната страна и по lemniscus lateralis достигат до colli­
culi inferiores и corpus geniculatum mediate. Има влакна,
които не кръстосват срединната равнина и завършват на
съшата страна. III неврон. От corpus gcniculaluui mediale
през capsula interna до слуховата зона на кората (gyrus
temporalis superior).
Път на зрението. Той е съставен от четири неврона,
от които три се намират в самата ретина. I неврон. Невро-
епителните клетки, пръчици и снопчета, в които сс транс­
формира светлинната енергия в нервен импулс. II неврон.
Биполярните клетки на ретината. III неврон. Ганглийните
клетки на ретината. Започващите от тях нервни влакна
формират п. opticus. Пред tuber cinereum на междинния
мозък двата nn. optici се срещат и част от влакната им
се кръстосват, формира се chiasma opticum, зад която про­
дължава tractus opticus. Кръстосват се медиално разполо­
жените влакна, а тези на латералната половина остават на
същата страна. По този начин информацията от лявата
половина на зрителното поле се отправя към дясната
страна на мозъка и обратно. Третият неврон завършва в
corpus geniculatum laterale. I V неврон. Оу corpus genicu-

192
 latum laterale през capsula interna (radiatio optica) до зри­
телната зона на кората, sulcus calcarinus и cuneus (17-то
поле по Бродман).
Малка част от влакната на третия неврон по brachium
colliculi superioris достигат до colliculus superioris на средния
мозък. От него започват влакна, които се отправят към
парасимпатиковото ядро на n. oculomotorius, което е свър­
зано с функцията на m. sphincter pupillae и т . ciliaris (зе-
ничен рефлекс и акомодация на окото).
Път на обонянието. I неврон. Невроепителните клетки
в обонятелната зона на носната лигавица. Безмиелиновите
нервни влакна формират fila olfactoria и завършват в bul-
bus olfactorius. II неврон. Митралните нервни клетки в
bulbus olfactorius. По tractus olfactorius те достигат до
trigonum olfactorium. Голяма част от влакната през stria
olfactoria lateralis и limen insulae достигат до hippocampus
и gyrus dentatus. Друга част от влакната през stria olfac­
toria medialis минават над corpus callosum и през stria me­
dialis на indusium griseum преминават в gyrus dentatus.
I l l неврон. След сложни взаимоотношения между слое­
вете в hippocampus и gyrus dentatus започват нервни влакна,
които през fornix достигат до corpus mamillare — него­
вото медиално ядро. I V неврон. От corpus mamillare за­
почва tractus mamillothalamicus, който достига до пред­
ното ядро на thalamus. V неврон. Tractus thalamocorti-
calis.
Част от влакната на tractus olfactorius завършват в
substantia perforata anterior, gyrus subcallosus и corpus
amygdaloideum. Оттук започват неврони, които през stria
medullaris thalami достигат до nucleus habenulae. От него
започват следващи неврони, които по fasciculus retroflexus
достигат до nucleus interpeduncularis на средния мозък.
Път на вкуса. Вкусовата сетивност на езика е свър­
зана с n. facialis (n. intermedius) пред sulcus terminalis и
с n. glossopharyngeus и n. vagus, корена на езика. I нев­
ерен. Тялото на неврона се намира в ganglion geniculi
n. facialis и ganglion infeyius на n. glossopharyngeus и n.
vagus. Централните израстъци завършват в nucleus tractus
solitarii. II невран. Nucleus tractus solitarii — thalamus.
I ll неврон. Thalamus — кората на голямомозъчната хеми­
сфера.
Проприоцептивни пътища. Проприоцептивен път до
кората на голямомозъчните хемисфери. Той е съставен
13 Repetitorium anatomicum
193
 най-малко от три неврона. I неврон. Тялото на неврона се
намира в спиналния възел. Периферните израстъци за­
вършват с проприорецептори в двигателния апарат (мус­
кули, сухожилия, стави), а централният израстък навлиза
в гръбначния мозък и по fasciculus gracilis и .fasciculus
cuneatus достига до nucleus gracilis и nucleus cuneatus в
продълговатия мозък. II неврон. От двете ядра започват
fibrae arcuatae internae. Те кръстосват срединната равнина
в decussatio Iemniscorum и по lemniscus medialis достигат
до nucleus ventralis thalami posterior. I ll неврон. Thala­
mus — gyrus postcentralis.
Проприоцептивни пътища до малкия мозък. Нерв­
ните импулси от двигателните органи достигат до малкия
мозък по 3 пътя:
A. Чрез ffbrae arcuatae externae, коиго започват от
nucleus cuneatus в продълговатия мозък. I неврон. От
спиналния възел до nucleus cuneatus. II неврон. От nuc­
leus cuneatus, fibrae arcuatae externae — pedunculus cere-
bellaris inferior до кората на cerebellum.
Б. Tractus spfnocerebellaris posterior. I неврон. Тя­
лото на неврона се намира в спиналния възел. Централ­
ният му израстък завършва в nucleus thoracicus на гръб­
начния мозък. II неврон. От nucleus thoracicus повечето
от влакната остават на същата страна, а малко преми­
нават на противоположната и формират tractus spinocere-
bellaris posterior. Той се отправя към кората на малкия
мозък през pedunculus cerebellaris inferior.
B. Tractus spinocerebellaris anterior. / неврон. От
спиналния възел влакната завършват в основата на зад­
ния рог. II неврон. От основата на задния рог влакната
преминават на противоположната страна и формират trac­
tus spinocerebellaris anterior. Той минава през medulla ob­
longata и pons и през pedunculus cerebellaris superior на­
влиза в малкия мозък. Във velum medullare anterius ле­
вият и десният път се кръстосват.
Път на pars vestibularis на n. vestibulocochlearis.
I неврон. Тялото на неврона се намира в ganglion vesti-
bulare. Периферните израстъци се отправят към vestibu-
lum, а централните — към вестибуларните ядра в pons.
II неврон. Ог ядрата през pedunculus cerebellaris inferior
до кората иа cerebellum.
Малък брой влакна от ganglion vestibulare отиват ди­
ректно до nodulus и flocculus на cerebellum.
 Еферентни пътища
Пирамидна система — tractus corticospinalis и tractus
corticonuclearis.
1. Tractus corticospinalis (pyramidalis). / неврон. Тя­
лото му се намира в V и VI слой на кората на gyrus pre­
centralis. Влакната преминават през corona radiata — сар-
sula interna, pedunculus cerebri (заемат средната му част),
pars basilaris pontis, пирамидите на medulla oblongata. Ha
долния край на medulla oblongata 80—85% от влакната
се кръстосват, формира се decussatio pyramidum, и преми­
нават във funiculus lateralis на противоположната страна на
гръбначния мозък; формират tractus corticospinalis latera­
lis. Некръстосаните влакна формират tractus corticospinalis
anterior. Пирамидните влакна завършват на коренчевите
клетки на предния рог. II неврон. Коренчевите клетки на
предния рог. Аксоните им се отправят към мускулите.
2. Tractus corticonuclearis. 1 неврон. Тялото му се
намира в gyrus precentralis. Влакната преминават през co­
rona radiata — capsula interna (genu) pedunculus cerebri.
Влакната завършват в двигателните ядра на черепномо-
зъчните нерви, като по-голяма част от тях преминават на
противоположната страна. II неврон. Клетки на двигател­
ните ядра. Завършва в мускулите.
Екстрапирамидни пътища
1. Tractus rubrospinalis. I неврон. Тялото му се на­
мира в nucleus ruber. След началото сноповете влакна се
кръстосват и се отправят надолу. Те преминават през
pons, medulla oblongata и в гръбначния мозък заемат мя­
сто във funiculus lateralis. Влакната завършват на корен­
чевите клетки на предния рог. II неврон. Коренчевите
клетки на предния рог — мускулите.
2. Tractus tectospinalis. I неврон. Започва от ядрата
на tractus mesencephali. След началото сноповете влакна
се кръстосват и през pons и medulla oblongata премина­
ват в гръбначния мозък, където заемат място във funicu­
lus anterior. II неврон. Коренчевите клетки на предния
рог — мускулите.
3. Tractus vestibulospinalis. Той започва от латерал-
иото вестибуларно ядро. В гръбначния мозък заема място
във funiculus anterior. Влакната завършват на коренчевите
клетки и се изчерпват в шийната част на гръбначния
мозък.
195
 4. Tractus reticulospinalis. Неговото начало е във for-
matio reticularis на ствола. В гръбначния мозък влакната
му се намират във funiculus anterior и funiculus latera­
lis. Те завършват на коренчевите клетки.

ОБВИВКИ НА ГЛАВНИЯ И НА ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК

Обвивките на главния и на гръбначния мозък с а : dura

mater, arachnoidea и pia mater.
Dura mater, твърдата мозъчна обвивка, е плътна не-
разтеглива ципа, изградена от преплетени колагенни влакна.
На нея се различават черепномозъчна и гръбначномозъчна
част.
Черепномозъчната част, dura mater encephali, се съ­
стои от външен и вътрешен слой, сраснали един с друг
с изключение на местата, където вътрешният слой се
вдава навътре и образува прегради и венозни пазухн.
Външният слой сраства хлабаво с костите и образува тях­
ната надкостница. С костите тя сраства плътно в областта
на синусите и при черепната основа. Между dura mater
и arachnoidea се намира цеппатовидно пространство, са-
vum subdurale. Образувания на dura mater са: falx cere­
bri, tentorium cerebelli, falx cerebelli, diaphragma sellae, ca-
vum trigeminale и венозните пазухн, sinus durae matris.
F alx cerebri, мозъчният сърп, е сърповидна преграда
между голямомозъчните хемисфери. С горния си край се
прикрепва към черепния покрив, а с долния достига близо
до corpus callosum.
Tentorium cerebelli, малкомозъчната палатка, е напречна
преграда между тилните дялове на голямомозъчните хе­
мисфери и малкия мозък. Назад се прикрепва за sulcus
sinus transversi, а напред — за горния ръб на пирамидата
на слепоочната кост. По средата й се прикрепва задният
край на falx cerebri.
F alx cerebelli се вдава от crista occipitalis interna към
изрезката между двете хемисфери на малкия мозък.
Diaphragma sellae е пластинка, която ограничава от­
горе sella turcica. По средата й се намира отвор, чрез който
се вдава infundibulum на междинния мозък.
Sinus durae matris са свързани в единна система ку­
хини и канали между двата листа на dura mater, в които
се оттича венозната кръв от мозъка. Чрез крайния синус,

196
sinus sigmoideus, тя се оттича във v. jugularis interna. Си­
нусите имат неотстъпчиви стени и не притежават клапи.
Най-широк е .sinus transversus, разположен в sulcus
sinus transversi на тилната кост. Левият и десният sinus
transversus се свързват по средата, а встрани преминават
в sinus sigmoideus. На мястото на тяхното свързване се
вливат sinus sagittalis superior и sinus rectus. Sinus sagit-
talis superior се намира при горния ръб на falx cerebri, за­
ляга в sulcus sinus sagittalis superioris. Sinus sagittalis in­
ferior се намира на долния край на falx cerebri. Задният
му край се влива в sinus rectus. Sinus rectus се намира
на мястото на свързване на falx cerebri с tentorium cere­
belli. На двете страни на sella turcica се намира по един
sinus cavemosus. Назад той се свързва със sinus petrosus
superior и sinus petrosus inferior. Първият е разположен
на горния ръб на pars petrosa на os temporale, а вторият —
no задната й страна.
Dura mater spinalis, твърдата мозъчна обвивка на
гръбначния мозък, е продължение от вътрешния лист на
dura mater encephali. Тя покрива гръбначния мозък и ко­
рените на нервите и се продължава до canalis sacralis,
като обхвата cauda equina. Прикрепва се плътно при fo­
ramen magnum и в canalis sacralis. Встрани тя образува
.издатъци, в които се намират началните части на спинал-
нитс нерви. Между dura mater spinalis и стената на гръб­
начния канал се намира пространство, cavum epidurale, из­
пълнено с мастна тъкан и венозна мрежа. Между dura
mater и arachnoidea се намира cavum subdurale.
Arachnoidea е изградена от колагенни и еластични
съедипителнотъканни влакна. Външната й повърхност е
гладка, а от вътрешната излизат израстъци към подлежа­
щата pia mater.
Черепната част на arachnoidea покрива мозъка, без да
навлиза в гънките и цепнатините (с изключение на fissura
longitudinalis cerebri). Спиналната част е пряко продълже­
ние на черепната и завършва с cauda equina до втория
сакрален прешлен.
Пространството между arachnoidea и pia mater е ca­
vum subarachnoideale. То е изпълнено с liquor cerebrospi-
nalis. Ha местата на по-големите неравности на мозъка се
образуват по-големи разширения на субарахнойдалното
пространство — cisternae. По-значителни от тях с а : cis-
terna cerebellomedullaris — между йалкия и продългова-

197
'гия мозък, cisterna pontis — по базалната страна на pons,
^cisterna interpeduncularis — между pedunculi cerebri, cis­
terna chiasmatis — в областта на chiasma opticum, cister­
n a lateralis cerebri — в областта на fossa lateralis cerebri.
Между субарахноидалното пространство в мозъчните сто-
махчета се осъществява връзка чрез три отвора: apertura
mediana ventriculi quarti — по средата на velum medullare
posterius, и две aperturae laterales — при страничните ъгли
на ventriculus quartus. В областта на венозните синуси,
най-много при sinus sagittalis superior, arachnoidea образува
granulationes arachnoideales, чрез които се оттича liquor
cerebrospinalis към венозната кръв.
Pia mater, меката мозъчна обвивка, покрива непосред­
ствено повърхността на главния и гръбначния мозък и
повтаря всички неравности. В нея се разполагат кръвонос­
ните съдове. В областта на мозъчните стомахчета тя об­
разува вдавалия, в които навлизат и кръвоносни съдове,
формира се plexus chorioideus. На двете страни на гръб­
начния мозък pia mater образува триъгълни издатъци
между спиналните нерви, lig. dcnticulatum.
Liquor cerebrospinalis изпълва мозъчните стомахчета и
субарахноидалното пространство. Той се произвежда от
plexus chorioideus и е в непрекъснато движение. Liquor ce­
rebrospinalis е основен фактор за поддържането на пос:
то} нно налягане в черепната кухина и гръбначния канал
и играе защитна роля.

КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА
НЕРВНА СИСТЕМА

Кръвоснабдяване на главния мозък. Главният мозък

се кръвоснабдява от чифтните a. carotis interna и a. ver-
tebralis.
A. carotis interna, след като пробие dura mater при
sinus cavernosus, при началото на sulcus lateralis cerebri
се разделя на два крайни клона: a. cerebri anterior и а.
cerebri media. Преди това от нея се отделя т : a. ophthal-
mica, a. communicans posterior и a. chorioidea, а в sinus
cavernosus дава клончета за dura inater и за hypophysis.
A. ophthalmiea навлиза в очницата през canalis opticus и
кръвоснабдява окото и спомагателните му органи.
A. cerebri anterior се отправя напред към медиалната

198
страна на хемисферата; лявата и дясната се свързват по­
между си чрез a. communicans anterior.
A. cerebri media върви в sulcus lateralis cerebri.
A. communicans posterior се отправя назад и се свързва
с a. cerebri posterior, клон a. basilaris.
A. chorioidea се отправя към plexus chorioideus на vent-
riculus lateralis.
A. vertebralis, клон на a. subclavia, след като достигне
до foramen magnum, пробива dura mater и навлиза в че­
репната кухина. При долния ръб на pons двете аа. ver-
tebrales се сливат в a. basilaris, която върви по sulcus me-
dianus pontis. От a. vertebralis след навлизането й в че­
репната кухина се отделят и насочват към гръбначния
мозък a. spinalis anterior и a. spinalis posterior. Двете
аа. spinales anteriorcs се сливат в една нечифтна артерия,
която върви по fissura mediana anterior. От a. vertebralis
се отделят и клончета към продълговатия мозък и а. се-
rebelli inferior posterior.
A. basilaris при горния край на pons се разделя на
лява и дясна a. cerebri posterior, които се отправят към
тилните и слепоочните дялове на хемисферите. От a. ba­
silaris се отделят още a. cerebelli inferior anterior, a. cere-
belli superior, клончета към pons и a. auditiva — към
вътрешното ухо. Ha базалната страна на главния мозък
артериите образуват кръг, circulus arteriosus cerebri, из­
граден от a. carotis interna, a. cerebri anterior, a. communi­
cans anterior, a. communicans posterior и a. cerebri pos­
terior.
Венозната кръв от главния мозък се оттича към sinus
durae matris. На повърхността на мозъка се намира богата
венозна мрежа, а от вътрешността му излиза v. cerebri
magna. Тя се намира на покрива на ventriculus tertius (в
plexus chorioideus) и се влива в предния край на sinus
rectus.
Венозната кръв излиза от черепната кухина чрез край­
ния sinus sigmoideus, който се влива във v. jugularis in­
terna. От синусите има и странични оттоци към повърхност­
ната венозна мрежа — z>v. emissariae: v. emissaria pa-
rietalis, v. emissaria mastoidea, v. emissaria condyloidea
и v. emissaria occipitalis.
Кръвоснабдяване на гръбначния мозък
A. spinalis anterior и a. spinalis posterior вървят no
цялото протежение па гръбначния мозък, като посегмснт-

199
 но към тях се присъединяват клонове на a. cervicalis pro­
funda и сегментните клонове на аортата — техните rami
spinales. Така се формира една предна и две задни арте­
риални магистрали.
Вените на гръбначния мозък вървят по хода' на арте­
риите и се оттичат към венозната мрежа в cavum epidu-
rale.

ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА

Към периферната нервна система спадат гръбначномо­

зъчните нерви, черепномозъчните нерви и периферната
част на автономната нервна система.

ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ, NN. SPINALES

Гръбначномозъчните нерви са 31 чифта: 8 шийпп

(Сх—С8), 12 гръдни (Thj—ThX2), 5 поясни (L, L-), 5 кръ­
стни (Sx—Sr>) и един опашен (Co 1). Всеки гръбначномо­
зъчен нерв се образува от сливането на radix vcntralis,
който е двигателен, и radix dorsalis сетивен. 11а задния
корен се намира ganglion spinale, п който пма уитюлярпп
(псевдоуниполярни) нервни клетки.
От гръдните и от първите два поясни спппалпп перна
се отделят rami communicantcs albi, к о и т о се отправят
към triincus sympathicus. Те съдържат прсднъзлопп сим-
патикови влакна. От truncus sympathicus към всички спи-
нални нерви се връщат следвъалови спмпатпковн влакна в
състава на rami communicantcs grisci. Всеки сиипалеи
нерв се дели на ramus ventralis и ramus dorsalis. Rami
dorsales (c изключение на C L и C_>) са по-малки от rami
venfrales.

Задни клонове на спиналните нерви, rami dorsales

Всеки ramus dorsalis n. spinalis (c изключение на тези
на Сх, S4 и S5) се дели на ramus medialis и ramus late­
ralis.
Ramus dorsalis на Cx e n. suboccipitalis. Той инервира
малките мускули между os occipitale, atlas и axis.
Ramus dorsalis на C2 се дели на по-малък латерален
двигателен клон и по-голям медиален, предимно сетивен

200
клон — п. occipitalis major. Последният инервира кожата
на тилната и отчасти на теменната област.
Ramus dorsalis на С3 се дели на по-малък латерален,
двигателен клон - и по-голям медиален, предимно сетивен
клон, който се продължава в п. occipitalis tertius.
Rami dorsales на C4 do C8 се делят на ramus media­
ns и ramus lateralis. Rami me diales дават мускулни клон­
чета и завършват като кожни нерви. Rami laterales са
двигателни.
Всички rami dorsales на гръдните нерви се делят на
ramus medialis и ramus lateralis. Rami mediales на горните
шест нерва минават между медиалната и латералната
редица автохтонни мускули, дават клонове за тях и за­
вършват като rami cutanei mediales. Rami laterales са дви­
гателни. Rami mediales на долните шест нерва са двига­
телни, a rami laterales преминават между m. longissimus
н т . iliocostalis, дават клонове за тях и завършват като
rami cutanei laterales.
Rami dorsales на поясните нерви също така се делят
на медиални и латерални клонове. Медиалните са двига­
телни, а латералните, след като дават мускулни клонове,
се продължават в кожни нерви — пп. clunium superiores.
Те инервират кожата в задничната област.
Rami dorsales на първите три сакрални нерва се делят
на ramus medialis и ramus lateralis.
Rami laterales на S-,—S3 и целите rami dorsales на
S.,—Sr, са кожни нерви за задничната област — nn. clu­
nium medii.

Предни клонове на спиналните нерви,

rami ventrales
Предните клонове на гръдните гръбначномозъчни
нерви запазват своя посегментен вървеж, а останалите
образуват сплитове, plexus: plexus cervicalis, plexus bra-
chialis, plexus lumbalis и plexus sacralis.

Шиен сплит, plexus cervicalis

Plexus cervicalis се образува от Cx до C4. Съседните
нерви се свързват помежду си и образуват бримки. Кло­
новете на plexus cervicalis с а :

201
 1. N. occipitalis minor. Начало — C2 и C3. Разклонява
се в тилната област на главата, зад ухото.
2. N. auricularis magntis. Начало — Са и Сй. Дели се
на преден и заден клон. Предният инервира кожата върху
glandula parotis, а задният — ушната мида и кожата
върху processus mastoideus.
3. N. transversus colli. Начало — C2 и C3. Разклонява
се в кожата на шията.
4. Nn. supraclaviculares — anterioris, medius и poste-
rioris. Начало — C3 и C4. Разтопяват се в кожата върху
ш. pectoralis major и m. deltoideus.
5. Ansa cervicalis, шийна бримка. Нервни снопчета на
С х и С2 се присъединяват към n. hypoglossus. Те се от­
делят от нерва и се отправят надолу като radix superior
на ansa superior. Клончета на С2 и С3 формират radix in­
ferior. Двата корена се свързват и формират ansa cervi­
calis. От нея се инервират долните подезични мускули.
6. N. phrenicus, диафрагмален нерв. Начало — главно
С4, получава клонки и от С3 и С,-. Навлиза в гръдната
кухина между vena и arteria subclavia, върви между плев­
рата и перикарда (пред бронхите и белодробните съдове)
и достига до диафрагмата, която инервира. Левият п.
phrenicus е по-дълъг.
7. От plexus cervicalis се отделят къси клонове към
съседните мускули.

Мпшнтеи сплит, plexus brachialis

Plexus brachialis се образува от предните клонове на

С3 —С8 и част от Thx. Разполага се около a. subclavia и
a. axillaris, преминава между m. scalenus anterior et me­
dius. Според разположението на него се различават над-
ключична и подключична част.
Plexus brachialis, от медиално към латерално, се изгражда
от rami ventrales на спиналнн нерви, нервни стволове,
trunci и нервни снопове, fasciculi.
Rami ventrales на С5 и Сс се свързват в truncus su­
perior, ramus ventralis на C7 се продължава в truncus me­
dius, ramus ventaralis на C8 и част от Thx се свързват
•в truncus inferior. Всеки ствол се дели на преден и заден
клон. Задните клонове на трите ствола образуват fascicu-

202
lus posterior, зад a. subclavia, предните клонове на trun­
cus superior и truncus medius образуват fasciculus latera­
lis ; предният клон на truncus inferior се продължава ката
fasciculus medialis.
Клонове на надключичната част
(l) N. dorsalis scapulae. Начало — CG. Върви по ме­
диалния ръб на лопатката. Инервира m. levator scapulae
и шш. rhomboidei.
^ (ft) N. suprascapularis. Начало — С5 и Сс. През incisura
scapulae той преминава във fossa suprascapularis, а след
това във fossa infrascapularis. Инервира rn. supraspinatus,
rn. infraspinatus и ставната капсула.
_3/ N. thoracicus longus. Начало — CG—С7. Върви по-
външната страна на m. serratus anterior и го инервира.
'A. JN. subclavius. Начало — С5. Инервира т . subclavius-
Клоноь шината част
1. Nn. zriores. Начало — С5 — Th^ Ми­
нават под ключицата и инервират ш. pectoralis major и нц
pectoralis minor.
2. Nn. sub scapulares. Начало — CG и Ce. Инервираг
m. subscapularis и m. teres major.
3. N. thoracodorsatis. Начало — Cc—C8. Той върви по-
предната страна на m. latissimus dorsi и го инервира.
4. N. axillaris. Начало — fasciculus posterior, С5 и С3.
Преминава през foramen quadrilaterum. Дава клонове за
m. deltoideus, т . teres minor, ставната капсула и кожен
клон — n. cutaneus brachii lateralis superior.
5. N. cutaneus brachii medialis. Начало — fasciculus
medialis, C8, Thx. Инервира кожата на медиалната страна
на мишницата.
6. N. cutaneus antebrachii medialis. Начало — fascicu­
lus medialis, C8, Th7. Клонове — ramus anterior и ramus
ulnaris. Инервира кожата на медиалната страна на пред-
мишницата.
7. N. musculocutaneus. Начало — fasciculus lateralis,.
С6—С7 Пробива т , "cofarobrachialis и върви между т . bi­
ceps brachii и т . brachialis, инервира трите мускула и се-
продължава в m. cutaneus antebrachii lateralis.
8. N medianus. Започва от fasciculus medialis и fasci­
culus lateralis чрез radix medialis и radix lateralis, C5 — Thx..
Клонове: а. М ускулни клонове към всички мускули на.

20 »
предната страна на предмишницата' с изключение на
ш. flexor carpi ulnaris и медиалната половина на гп. flexor
digitorum profundus. Клонът му п. interosseus anterior
инервира ш. pronator quadratus, m. flexor pollicis longus и
m. flexor digitorum profundus, б. След преминаването през
canalis carpi дава мускулни клонове към m. abductor pol-
"licis brevis, m. opponens pollicis, caput superficiale на m.
flexor pollicis brevis и двата латерални mm. lumbricales.
в. Кожни клонове: Ramus palmaris n. mediani (за кожата
на thenar). Nn. digitales palmares communes I, 11 и 111: пър­
вият се дели на 3, а вторият и третият — по на два пп.
digitales palmares proprii: инервират кожата на I, II, III и
половината от четвърти пръст.
N. medianus общо инервира мускулите, конто извърш­
ващ пронация, сгъване на пръстите и отвеждане на па­
леца.
9. N. ulnaris. Начало — fasciculus medialis, С7, Сн.
Преминава на предмишницата по sulcus и. ulnaris, зад epi-
condylus medialis. М ускулни клонове за m. flexor carpi
ulnaris и медиалната половина на ш. flexor digitorum
profundus. Кожни клонове: Ramus cutaneus palmaris за
инервация на кожата върху hypothenar. Ramus dor­
salis п. ulnaris — към гърба на ръката, където дава
отначало два, а след това пет пи. digitales dorsales за
инервация на V, IV и половината на III пръст. Ramus pal­
maris п. ulnaris. Той преминава на длапната страна н се
дели на ramus superficialis и ramus profundus. Ramus su-
perficialis инервира m. palmaris brevis и се дели на и. di­
gitalis palmaris proprius за медиалната страна на петия
пръст и n. digitalis palmaris communis. Последният дава
nn. digitales palmares proprii за обърнатите една към друга
страни на четвърти и пети пръст. Ramus profundus инер­
вира мускулите на hypothenar, всички mm. interossei, ме­
диалните два mm. lumbricales и от мускулите па thenar —
m. adductor pollicis и дълбоката глава на m. flexor pollicis
brevis.
N. ulnaris общо инервира мускулите, които привеждат
палеца, привеждат и отвеждат петия пръст, сгъват про-
ксималната фаланга на пръстите и разгъват средните и ди-
сталните фаланги.
10. N. radialis. Начало — fasciculus posterior, С5—Thj.
На мишницата върви в canalis humeromuscularis, а на
предмишницата излиза между m. brachialis и т . brachioradia-

204
lis. Мускулни клонове на мишницата към ш. triceps bra-
chii и m. anconeus, б. Кожни клонове — п. cutaneus bra-
chii posterior и n. cutaneus antebrachii posterior, в. Ramus
superficialis n. radialis излиза на гърба на ръката и дава
nn. digitales dorsales за пръстите — I, II и половината от III
(без крайните фаланги), и съответна част от кожата на
гърба на ръката, г. Ramus profundus n. radialis пробива
m. supinator и излиза в дорзалната страна на предмиш­
ницата, където се продължава в п. interosseus posterior.
Ramus profundus n. radialis инервира задната и радиална­
та група мускули.
N. radialis общо е нерв за мускулите-разгъвачи на
предмишницата и ръката.

Предни клонове на гръдните нерви

Те се намират в междуребрията и носят названието
nn. intercostales. Последният е n. subcostalis. Горните шест
достигат до стернума, а долните пет и n. subcostalis вър­
вят между m. obliquus internus abdominis и m. transversus
abdominis, а. Мускулни клонове към собствените гръдни
мускули, б. Мускулни клонове към мускулите на коремна­
та стена (долните пет и m. subcostalis). в. Кожни клоно­
ве : rami cutanei lateralis (с преден и заден клон) и rami
cutunei anteriores.

Поясен сплит, plexus lumbalis

Plexus lumbalis се образува от Lx, L2, L3 и част от L4.
К лонове:
1. М ускулни клонове към съседните мускули.
2. N. iliohypogastricus. Начало — Th12 и Lj. Дава ла-
терално клонче към кожата на горната част на regio glu-
tea н медиално — към кожата на слабинната област.
3. N. ilioinguinalis. Начало — Lx. Преминава през ca­
nalis inguinalis. Инервира кожата на scrotum и на корена
на penis (у жената — кожата на големите срамни устни).
4. N. genitofemoralis. Начало — Lt и Lj. Дели се на
ramus femoralis и ramus genitalis. Ramus femoralis минава
под lig. inguinale и инервира кожата под него. Ramus geni­
talis преминава през canalis inguinalis, върви с funiculus
spermaticus, инервира m. cremaster и обвивките на testis.

205
 5. N. cutaneus fem oris lateralis. Начало — L3 и L4.
Минава покрай spina iliaca anterior superior и излиза на
латералната страна на бедрото, където инервира койсага.
6. N. femoralis. Начало — L2, L3 и L4. Минава през
lacuna musculorum и излиза по предната страна . на бед­
рото. Клонове: а. Към m. iliacus и т . psoas major, б. М у­
скулни клонове към т . quadriceps femoris, т . sartori us и m.
pectineus. в. Rami cutanei anteriores — към кожата на
предната страна на бедрото, г. N. saphenus — към ко­
жата на медиалната страна на подбедрицата; тук отдава
rami cutanei cruris mediales и n. infrapatellaris.
7. N. obturatorius. Начало — L2, L3 и L4. Върви no
стената на малкия таз и през canalis obturatorius излиза
на медиалната страна на бедрото. Клонове: a. Ramus an­
terior — дава мускулни клонове за m. adductor longus,
т . abductor brevis, т . gracilis, малко клонче към т . pecti­
neus и малък ramus cutaneus n. obturatorii. 6. Ramus po­
sterior — дава клонове към т . obturatorius externus, т .
abductor magnus и клонче за ставната капсула.

Кръстен сплит, plexus sacralis

Plexus sacralis се образува от предните клонове на
част от L4, L6, Sx, S2 и S3; L4 и L3 формират truneus
lumbosacralis. Клоновете му осигуряват инервацията на
мускулите и кожата в задничната област, на задната
страна на бедрото, всички мускули и кожата на подбед­
рицата и ходилото (без участъка, инервнран от n. saphe­
nus). Те са следните:
1. Rami musculares — към съседните мускули.
2. N. gluteus superior. Начало - L4, Lc и Sx. Преми­
нава през foramen suprapiriforme и се отправя към m. glu­
teus medius, т . gluteus minimus и т . tensor fasciae latae.
3. N. gluteus inferior. Начало — L5, Sx и S2. Преми­
нава през foramen infrapiriforme и инервира m. gluteus
maxim us.
4. N. cutaneus fem oris posterior. Начало — SJt S2 и
S3. Преминава през foramen infrapiriforme и върви по зад­
ната страна на бедрото, под fascia lata. Инервира кожата
на задната страна на бедрото. От началото му се отделят
пп. clunium inferiores за кожата на задничната област и
rami perineales — за кожата в областта на perineum.
 5. N. ischiadicus. Начало — L4—S3. Минава през fo­
ramen infrapiriforme и върви между мускулите на задната
страна на бедрото, които той инервира. Над fossa poplitea
се дели на n. tibialis и n. peroneus communis.
a. N. tibialis. Начало — L4—S3. Той прекосява fossa
poplitea; на подбедрицата върви между дълбоките мус­
кули и под malleolus medialis се дели на n. plantaris me-
dialis и n. plantaris lateralis.
Във fossa poplitea от n. tibialis се отделят n. cutaneus
surae medialis н мускулни клонове към m. popliteus, m.
gastrocnemius и m. soleus. Ha подбедрицата от него се
отделят клонове към съседните мускули, а под malleolus
medialis се отделят кожните rami calcaneares. N. plantaris
medialis върви в медиалната част на стъпалото. Той дава
мускулни клонове за m. flexor digitorum brevis, т . flexor
hallucis brevis, m. abductor hallucis и първите два mm.
lumbricales. От него се отделят и кожни клонове за I, II,
III и половината от IV пръст.
N. plantaris lateralis върви близо до латералния ръб на
стъпалото. Той се дели на ramus superficialis и ramus pro­
fundus. Ramus superficialis отделя кожни клонове за V
и половината от IV пръст, a ramus profundus отделя му­
скулни клонове за m. quadratus plantae, за мускулите на
петия пръст, всички mm. interossei, останалите два mm.
lumbricales и m. adductor hallucis.
6. N. peroneus communis. Начало — L.(—S2. Нервът
минава под caput fibulae и тук се дели на n. peroneus
superficialis и n. peroneus profundus. От него преди това
се отделя п. cutaneus surae lateralis, който се свързва с
n. cutaneus surae medialis и двата формират n. suralis.
Последният минава под външния глезен и отива на гърба
на ходилото като n. cutaneus dorsalis lateralis.
N. peroneus superficialis инервира mm. peronei и отива
на гърба на ходилото, където дава n. cutaneus dorsalis
medialis et intermedius.
N. peroneus profundus върви между предните мускули
на подбедрицата и ги инервира. На гърба на ходилото
инервира m. extensor digitorum brevis, т . extensor hallucis
brevis и завършва като кожен нерв в първото междупръст-
но пространство.

207
 Срамен сплит, plexus pudendus

Той се образува от предните клончета S2, S3 и S4. Него­

вите се отправят към тазовите органи и към външните
полови органи. Те са следните:
1. Rami niusculares — към m. levator ani и m. coc-
cygeus.
2. N. pudendus. Начало—S2 и S3. Той отделя rami ana-
les и във fossa ischiorectalis се дели на nn. perinea les и
n. dorsalis penis (clitoridis).
Nn. perineales инервират мускулите на diaphragma u го-
genitalis и кожата на perineum и scrotum (rami scrotales
posteriores).
N. dorsalis penis инервира кожата на penis и gin ns
penis.
3. Парасимпатикови клонове към автономните сплитове
около тазовите органи.

Опашен сплит, plexus coccygcus

Той е малко сплетение от предни клонове S.,. Sr,.
и опашния нерв. Негови клонове, nn. anococcygei, мнерзн-
рат кожата в областта на опашната кост.

ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ, NN. CRAN1ALF.S

По реда на появяването си на повърхността на мозъка

черепномозъчните нерви с а : I. Nn. olfactorii. II. N. opticus.
III. N. oculomotorius. IV. N. trochlearis. V. N. trigeminus.
VI. N. abducens. VII. N. facialis. VIII. N. vestibulocochlearis
(n. statoacusticus). IX. N. glossopharyngeus. X. N. vagus.
XI. N. accessorius. XII. N. hypoglossus.

I. Nn. olfactorii
Те са около 20 снопчета от безмиелинови нервни
влакна, централни израстъци на невроепителните клетки
на обонятелната част на носната лигавица. Nn. olfactorii
минават през отворите на lamina cribrosa и завършват в
bulbus olfactorius.

208
 II. N. opticus
По същество той е мозъчен път, съставен от третите
неврони на пътя на зрението. Описан е при „Път на зре­
нието“.

III. N. oculomotorius
Ядрата на n. oculomotorius са в средния мозък, под
aqueductus cerebri, на равнището на colliculi superiores. Те
с а : чифтно и нечифтно двигателно ядро и парасимпати-
ково ядро. На мозъчната повърхност нервът се появява
на медиалната страна на crus cerebri. По хода си полу­
чава сетивни (от n. ophthalmicus) и симпатикови влакна.
Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior. Кло­
нове — ramus superior и ramus inferior. Ramus superior
дава клонове за m. rectus superior и m. levator palpebrae
superioris.
Ramus inferior дава клонове за m. rectus medialis, m..
Rectus inferior и m. obliquus inferior. От клончето за m.
obliquus inferior се отделя снопче предвъзлови парасим-
патикови влакна — radix oculomotoria, което отива в gan­
glion ciliare.
През него минават симпатикови и сетивни влакна. От
ganglion ciliare излизат nn. ciliares breves, съдържащи
следвъзлови парасимпатикови влакна. Те навлизат в очната
ябълка и инервират m. sphincter pupillae и т . ciliaris.

IV. N. trochlearis
Двигателното му ядро е в средния мозък на равнище­
то на colliculi inferiores. На мозъчната повърхност той се
появява дорзално, като във velum medullare anterius два­
та нерва се кръстосват. N. trochlearis навлиза в очницата
през fissura orbitalis superior и инервира m. obliquus superior.

V. N. trigeminus
Осигурява сетивната инервация на почти всички органи
на лицевата част на главата и двигателната инервация на
дъвкателните мускули.
14 Repetitorium anatomicum
209
 Ядра: nucleus motorius n. trigemini, nucleus sensorius
superior n. trigemini, nucleus tractus mesencephalicus n. tri­
gemini и nucleus tractus spinalis n. trigemini. Първите две
ядра се намират в pars dorsalis pontis, третото се продъл­
жава в mesencephalon, а четвъртото слиза надолу (tractus
spinalis n. trigemini).
Ha мозъчната повърхност нервът се появява между
pons и pedunculus cerebellaris medius. В началната му част
се намира голям полулунен възел, ganglion trigeminale,
в който има униполярни (псевдоуниполярпи) нервни клетки.
При ganglion trigeminale нервът се дели на 3 клона:
n. ophthalmicus, n. maxillaris и n. mandibularis. Сетивната
част на нерва е portio major, а двигателната е portio mi­
nor. Последната се присъединява към n. mandibularis.
1. N. ophthalmicus. Той е изцяло сетивен нерв. На­
влиза в очницата през fissura orbitalis superior. N. ophthal­
micus осигурява сетивната инервацин на очната ябълка,
част от лигавицата на носа, кожата на челото, горния
клепач и част от кожата на носа. Преди да навлезе в
очницата, той се дели на n. lacrimalis, n. frontalis и п. па-
sociliaris.
а. N. lacrimalis се отправя към glandula lacrimalis,
като инервира кожата на латералния край на горния кле­
пач. По хода си приема ramus communicans cum nervo
zygomatico , по който в него идват следзъзлови парасим-
патикови влакна от ganglion pterygopalatinum. Те инерви-
рат glandula lacrimalis.
б. N. frontalis върви под горната стена на очницата
и се дели на n. supratrochlearis и n. supraorbitalis. N. sup-
ratrocklearis инервира кожата и конюнктивита на горния
клепач и долно-медиалната част на челото. N. supraorbi­
talis се дели на медиални и латерални снопове, които
инервират кожата на челото и на част от черепния по­
крив.
в. N. nasociliaris -минава по медиалната страна на оч­
ницата. Продължава се в n. ethmoidalis anterior, който на­
влиза в черепната кухина през lamina cribriformis, а след
това навлиза в носната кухина и инервира част от кожата
на носа (под os nasale). По хода си дава следните клон­
чета: 1) ramus communicans cum ganglione ciliari — се­
тивни клончета към възела; 2) nn. ciliares longi — навли­
зат в очната ябълка и достигат до iris и cornea; 3) n. in-
fratrochlearis — към кожата на медиалната част на гор-

210
ния клепач и към конюнктивата; 4) n. ethmoidalis poste­
rior — към cellulae ethmoidales posteriores и sinus sphe-
noidalis.
2. N. maxillaris. Осигурява сетивната инервация на
средната част на лицето, на pars nasalis pharyngis, лига­
вицата на мекото и твърдото небце, небцовите сливици,
sinus maxillaris, част от носната лигавица и зъбите и вен­
ците на горната челюст. Той излиза от черепната кухина
през foramen rotundum, минава през fossa pterygopalatina
и през fissura orbitalis inferior — като n. infraorbitalis,
навлиза в sulcus и canalis infraorbitalis. Излиза през fo­
ramen infraorbitale и дава кожни клонове за долния кле­
пач, бузата, носа и горната устна. В началото си n. ma­
xillaris отделя ramus meningeus.
Клонове във fossa pterygopalatina
a. N. zygomaticus — през fissura orbitalis inferior той
навлиза в очницата и се разделя на ramus zygomaticofa-
cialis и ramus zygomaticotemporalis. От началната му част
се отделя ramus communicans cum п. zygomatico, който
внася следвъзлови парасимпатикови влакна в n. lacrimalis.
' б. Nn. pterygopalatini — отправят се към намиращия
се под нерва ganglion pterygopalatinum. Под възела се от­
делят : a) nn. palatini major et minor — към небцето;
б) rami nasales posteriores superiores — през foramen sphe-
nopalatinum навлизат в носната кухина; в) п. nasopalati-
nus — върви под лигавицата на septum nasi и излиза на
предния край на небцето през foramen incisivum; г) клон­
четата към горната част на гълтача; д) nn. alveolares
superiores posteriores — към кътниците на горната челюст.
От п. palatinus major се отделят клончета към носа — ra­
mi nasales posteriores inferiores.
От n. infraorbitalis се отделят n. alveolaris superior
medius — за предкътниците, и n. alveolaris superior an­
terior — за резците. Всички nn. alveolares superiores при
корените на зъбите образуват сплетение, plexus dentalis
superior, от което се отделят клонове за зъбите и венците.
3. N. mandibularis. Той е смесен нерв. Сетивната му
част инервира кожата на слепоочната област, отчасти уш­
ната мида, външния слухов проход, долната част на бу­
зата, лигавицата на езика, на пода на устната кухина, бу­
зата и долната устна, зъбите и венците на долната че­
люст. Двигателната му част осигурява инервацията на
дъвкателните мускули.
 N.. mandibularis излиза от черепа през foramen ovale.
Клонове:
а. Ramus meningeus — през foramen spinosum навлиза
в черепната кухина и инервира dura mater.
б. Двигателни нерви към дъвкателните мускули —
п. massetericus, n. pterygoideus medialis, п. pterygoideus late­
ralis и nn. temporales profundi.
в. Клончета към — m. tensor veli palatini и m. tensor
tympani.
r. N. buccalis — към лигавицата на бузата.
д. N. lingualis — сетивен нерв за езика, за частта му
пред sulcus terminalis. Той приема чрез chorda tympani
парасимпатикови и специфично сетивни (вкусови) влакна.
Парасимпатиковите влакна се отделят и отиват към gang­
lion submandibulare.
е. N. alveolaris inferior — навлиза в canalis mandibu-
lae, където образува plexus dentalis inferior — за инерва-
ция на зъбите и венците. През foramen mentale предният
край на нерва излиза като n. mentalis — за инервацня на
кожата на брадичката и долната устна. Преди да навлезе
в canalis mandibulae, n. alveolaris inferior отделя и. шу-
lohyoideus — за инервация на in. mylohyoideus и вред­
ното коремче на m. digastricus.
ж. N. auricuLotemporalis - през glandula parotis се
отправя към слепоочната област. Той осигурява сетив­
ната инервация на външната страна на ушната мида, външ­
ния слухов проход и кожата па слепоочната област. В
началото си той приема следвъзлони парасимпатикови
влакна от ganglion oticum, които ипервнрат glandula pa­
rotis.

VI. N. abducens
Двигателното ядро па нерва е в pars dorsalis pontis.
Появява се на повърхността, между pons и пирамидата па
medulla oblongata. Отправя се напред, навлиза в очницата
през fissura orbitalis superior и инервира m. rectus late­
ralis.

VII. N. facialis
N. facialis е смесен нерв, съдържа двигателни, се­
тивни и парасимпатикови влакна. Сетивните и парасимпа-

'212
тиковите влакна се присъединяват към него чрез n. inter-
medius.
Двигателното ядро на n. facialis е в pars dorsalis pon­
ds. Сетивното ядро е nucleus tractus solitarii, а парасимпа-
тиковото — nucleus salivatorius superior. Последните две
ядра принадлежат на n. intermedius.
На мозъчната повърхност нервът се появява между
diva и pedunculus cerebellaris inferior. Той се отправя към
meatus acusticus internus, навлиза в canalis facialis, минава
през него и излиза от черепа през foramen stylomastoideum.
При навлизането в канала n. facialis се обединява с n. in­
termedius. В канала, при hiatus canalis facialis, той обра­
зува коляно, geniculum n. facialis, където се намира gang­
lion geniculi. Той е сетивен възел.
Клонове в canalis facialis:
а. N. petrosas major — отделя се при geniculum n. fa­
cialis и се отправя към ganglion pterygopalatinum; съдържа
предвъзлови парасимпатикови влакна.
б. N. stapedius — към m. stapedius.
в. Chorda tympani е нерв, който съдържа парасимпа­
тикови и сетивни влакна. Отделя се от нерва над foramen
stylomastoideum, прекосява cavum tympani и се присъеди­
нява към п. lingualis. Парасимпатиковиге влакна завърш­
ват. в ganlion subtnandibulare; оттук започват следвъзлови
влакна за инервацията на glandula submandibularis и glan­
dula sublingualis.
Клонове към мимическите мускули. След излизането
през foramen stylomastoideum n. facialis навлиза в glandula
parotis и образува в нея нервно сплетение. Тук се отделят
клоновете му към мимическите мускули:
а. N. auricularis posterior — към venter occipitalis на
m. epicranius и m. auricularis posterior.
б. Ramus digastricus — към задното коремче на m. di­
gastric us.
в. Ramus stylohyoideus.
r. Rami temporales.
д. Rami zygomatici.
е. Rami buccales.
ж. Ramus marginalis mandibulae.
з . Ramus colli — m. platysma.

213
 VIII. N. vestibulocochlearis (N. statoacusticus)
r
Нервът се състои от pars vestibularis и pars cochlea-
ris. Ha мозъчната повърхност се намира между oliva и
pedunculus cerebellaris raedius. След къс вървеж той до­
стига до дъното на meatus acusticus internus.
Pars vestibularis има своя нервен възел, ganglion ves-
tibulare, в дъното на meatus acusticus internus; в него има
биполярни клетки. От възела към преддверието се отпра­
вят : п. utriculoampullaris, п. ampullaris anterior, п. ampul-
laris lateralis, n. ampullaris posterior и n. saccularis. Цент­
ралните израстъци на невроните навлизат в pons и завърш­
ват в четирите вестибуларни ядра.
Pars cochlearis има нервен възел в canalis spiralis
modioli — ganglion spirale cochleae. Периферните израстъ­
ци на невроните отиват към organon spirale (Кортиевия
орган), централните завършват в двете слухови ядра в pons.

IX. N. glossopharyngeus
N. glossopharyngeus съдържа сетивни, двигателни и па-
расимпатикови влакна. Ядрата му са в medulla oblongata.
Те са: двигателно — nucleus ambiguus, сетивно — nuc­
leus tractus solitarii, и парасимпатиково — nucleus saliva-
torius inferior. Ha мозъчната повърхност се появява в sul­
cus lateralis posterior, зад oliva, а черепната кухина на­
пуща през foramen jugulare. При отвора се намира gang­
lion superius, а под него — ganglion inferius; и двата са
сетивни възли. Клонове:
а. N. tympanicus съдържа парасимпатикови влакна. От­
деля се от ganglion inferius, навлиза в cavum tympani и
участвува във формирането на plexus tympanicus. Той из­
лиза от cavum tympani като n. petrosus minor и отива в
ganglion oticum, където завършват предвъзловите му па­
расимпатикови влакна. Следвъзловите влакна се отправят
към glandula parotis чрез n. auriculotemporalis.
б. Rami pharyngei — за инервацията на pharynx; уча­
ствуват във формирането на plexus pharyngeus.
в. Rami linguales — съдържат сетивни (вкусови) влакна
за корена на езика.
г. Rami tonsillares — за tonsilla palatina.

214
 д. Сетивни клончета към sinus caroticus и glomus са-
roticum.
е. Клонче към m. stylopharyngeus.

X. N. vagus
В състава на n. vagus има сетивни (висцерални и ек-
стероцептивни), двигателни и парасимпатикови влакна.
Ядрата му, които се намират в medulla oblongata, с а : nu­
cleus ambiguus (двигателно), nucleus tractus solitarli (се­
тивно) и nucleus dorsalis n. vagi (парасимпатиково). N. va­
gus се появява на мозъчната повърхност в sulcus lateralis
posterior на medulla oblongata и напуща черепа през fora­
men jugulare. При отвора се намира ganglion superius, a
след излизането на нерва на шията — ganglion inferius
(ganglion nodosum). N. vagus в областта на шията се на­
мира зад v. jugularis interna и a. carotis communis, в гръд­
ната кухина върви с хранопровода, около който двата
nn. vagi образуват сплегение, plexus esophageus, и като
два trunci vagales (anterior et posterior) навлиза c храно­
провода в коремната кухина. Според хода си нервът се
дели на главова част — до ganglion inferius, шийна
част — до отделянето на n. laryngeus recurrens, гръдна
част —• до диафрагмата, и коремна част.
1. Клонове на главовата част. a. Ramus meningeus —
към dura mater, б. Ramus auricularis — сетивен клон
към външния слухов проход и ушната мида.
2. Клонове на шийната част. Rami pharyngei — от­
делят се от ganglion inferius. Те са двигателни и сетивни
и участвуват във формирането на plexus pharyngeus. Дви­
гателните клонове инервират мускулите-констриктори на
pharynx и мускулите на небцето (без m. tensor veli pala­
tini). б. Сетивни влакна към glomus caroticum. в. N. la­
ryngeus superior — дели се на ramus externus и ramus
internus. Ramus externus инервира m. cricothyroideus и m.
constrictor pharyngis inferior. Ramus internus инервира ли­
гавицата на larynx над гласната цепка, epiglottis, и малка
част от корена па езика. г. Rami cardiaci superiores (2—
3 ) — към plexus cardiacus.
3. Клонове на гръдната част. а. N. laryngeus recur­
rens — отделя се на прехода на шийната в гръдната
част; вдясно завива под a. subclavia, а вляво — под arcus

215
aortae и ee отправя нагоре. N. laryngeus recurrens се про­
дължава в n. laryngeus inferior, който инервира мускулите
на larynx (без rn. cricothyroideus) и лигавицата му под
гласната цепка. б. Rami cardiaci inferiores (2—3) — към
plexus cardiacus; отделят се при началната част на п. la­
ryngeus recurrens. в. Rami bronchiales — отправят се към
главните бронхи и участвуват във формирането на plexus
pulmonalis. г. Rami esophagei — формират plexus esopha-
geus.
4. Клонове на коремната част. При долния край на
хранопровода от бримките на plexus esophageus се фор­
мират truncus vagalis anterior и truncus vagalis posterior.
а. Truncus vagalis anterior върви по малката кривина
на стомаха, участвува в изграждането на plexus gastricus
anterior и дава клонове към plexus hepaticus.
б. Truncus vagalis posterior върви зад стомаха и на­
влиза в plexus celiacus. Влакна от него се отправят към
коремните органи по останалите сплитове па автономната
нервна система в коремната кухина.

XI. N. accessorius
N. accessorius има pars spinalis и pars cranialis. Pars
spinalis се появява при горните 5 шийнм сегмента е ко­
ренчета в областта на sulcus lateralis. Коренчетата се о б е ­
диняват в нервен сноп, който навлиза в черепната кухина
през foramen magnum. Тук той се слива с pars cranialis,
чиито влакна започват от nucleus ambiguus. N. accessorius
напуща черепа през foramen jugulare. На шията той се
дели на ramus internus и ramus extcrnus. Ramus interims
съдържа влакна на pars cranialis; присъединява се към п.
vagus. Ramus externus се отправя към m. trapezius и т .
sternocleidomastoideus.

XII. N. hypoglossus
N. hypoglossus е двигателен нерв на езика. Ядрото му,
nucleus n. hypoglossi, се намира в medulla oblongata. Нер­
вът напуща черепа през canalis hypoglossi. Крайните му
клонове завършват в мускулите на езика.

216
 АВТОНОМНА (В Е ГЕ ТА ТИ В Н А ) НЕРВНА СИСТЕМА

Анатомично -автономната нервна система се дели на

торако-лумбален дял — pars sympathica, и кранио-сакрален
для — pars parasympathica. Всяка от тях има централна
и периферна част. По хода на нервите на автономната
нервна система се намират възли, ганглии, до които дости­
гат предвъзловите миелинови нервни влакна и от тях за­
почват следвъзловите безмиелинови нервни влакна. Пос­
ледните се отправят към инерзираните органи — вътреш­
ните органи, жлезите, сърцето и кръвоносните съдове.

PARS SYMPATHICA

Централният дял на pars sympathica се намира в cornu

laterale на сивото мозъчно вещество на гръбначния мо­
зък, в сегментите от Th, до L>.
Truncus sympathicus е основната част на периферния
дял. Той е чифтна верига, изградена от 22—23 ganglia
trunci sympathici, свързани помежду си чрез rami intergang-
lfonarcs; разполага се от двете страни на гръбначния
стълб. Според положението си ganglia trunci sympathici
са: 3 шийпи, 10—11 гръдни, 4 поясни, 4 кръстни и един
нечнфтен опашен. Гръдните и първите два поясни възела
са свързани с гръбначномозъчните нерви чрез rami com-
mimicantes albi и rami comrnunicantes grisei, а останалите
само чрез rami comrnunicantes grisei. Rami comrnunicantes
albi донасят до ganglia trunci sympathici предвъзлови влак­
на, a rami comrnunicantes grisei отпращат към спиналните
нерви следвъзлови влакна. Част от предвъзловите влакна
не завършват в ganglia trunci sympathici, а нервни възли
в сплитовете близо до инервираните органи.
Шийката част на truncus sympathicus има три възела —
ganglion cervicale superius (най-голям), medium et inferius.
От ganglion cervicale superius се отделят:
а. Rami comrnunicantes grisei — към горните 4 спи-
иални нерва.
б. Rami laryngopharyngei.
в. N. cardiacus cervicalis superior — към plexus car-
diacus.
r. N. caroticus internus — навлиза в черепната кухина
с a. carotis interna, около която образува/ plexus caroticus
internus.

217
 д. N. caroti^us externus — отправя се към а^ carotis
externa; около нея и клоновете й се образува plexus са-
roticus externus.
От ganglion cervicale medium и inferius се отделят
съответно п. cardiacus cervicalis medius ct inferior, които
отиват към plexus cardiacus. Отделят се и rami communi-
cantes grisei към шийните спинални нерви.
Гръдната част на truncus sympathicus има 10— 11 въ­
зела. Първият е свързан с долния шиен възел чрез две
нервни снопчета, които формират бримка около a. sub-
clavia — ansa subclavia. Тези два възела често са обеди­
нени в ganglion cervicothoracicnm. От гръдната част на
truncus sympathicus се отделят:
а. Клонове към a. subclavia — формират plexus sub-
clavius.
б. Клонове към аортата — формират plexus aorticus.
в. Клонове към белия дроб — участвуват в изгражда­
нето на plexus pulmonalis.
г. N. splanchnicus major — отделя се от б-ти до 9-ти
възел. Той преминава през диафрагмата в коремната ку­
хина и навлиза в plexus celiacus.
д. N. splanchnicus minor — започва от 9-ти и 10-тв
възел и отива към plexus celiacus.
е. N. splanchnicus minimus — започва от 11-ти възел
и се отправя към plexus renalis.

Автономни нервни сплетения в гръдната кухина

1. Plexus cardiacus — намира се под arcus aortae и
има повърхностна и дълбока част. Образува се от пре­
плитането на сърцевите нерви на truncus sympathicus и
сърцевите клонове на n. vagus. Симпатиковата част на
plexus cardiacus е съставена от следвъзлови нервни влакна.
В plexus cardiacus се намират ганглийни клетки и често
един възел, ganglion cardiacum, където завършват пред-
възловите парасимпатикови влакна и започват следвъз-
ловите.
2. Plexus pulmonalis — разполага се при хилуса на
белия дроб. Симпатиковите влакна са следвъзлови, а па-
расимпатиковиге завършват на нервни клетки в сплита.
3. Plexus aorticus — около aorta thoracica.
4. Plexus esophageus — широкобримчест сплит, изгра­
ден главно от клонове на n. vagus.

218
 Сплитове и възли на автономната нервна систем а
в коремната кухина и в таза
1. Plexus aorticus — сплетение около aorta abdomi-
nalis.
2. Plexus celiacus — най-големият нервен сплит в ко­
ремната кухина. Намира се около truncus celiacus и нача­
лото на a. mesenterica superior. От двете страни на trun­
cus celiacus се намира по един ganglion celiacum; често
двата възела се свързват и образуват един общ възел.
3. Plexus intermesentericus — частта от plexus aorticus
между началото на аа. mesentericae superior et inferior. Тук
се намират ganlion mesentericum superius et inferius.
C описаните основни сплитове са свързани вторични
сплитове около артериите към съответните органи. Те с а :
1. Plexus hepaticus.
2. Plexus linealis.
3. Plexus gastricus superior — около a. gastrica sini­
stra.
4. Plexus mesentericus superior.
5. Plexus mesentericus inferior.
6. Plexus renalis.
7. Plexus suprarenalis.
8. Plexus testicularis (ovaricus).
9. Plexus hypogastricus inferior — под bifurcatio aortae.
От него се отделят клонове, които формират plexus ilia-
cus, около a. iliaca externa. Последният се продължава
в plexus femoralis, около a. femoralis. Отделят се и nn.
hypogastrici, които навлизат в таза.
В стените на стомаха и червата се разполагат два
крайни сплита: plexus myentericus — между външния
и вътрешния мускулен слой, и plexus submucosus. В тях
се намират ганглийни клетки, крайни парасимпатикови
неврони.
Plexus hypogastricus inferior (plexus pelvinus) е осно­
вен сплит в таза. Към него идват nn. hypogastrici и кло­
нове от сакралните симпатикови възли. От plexus hypo­
gastricus inferior се отделят вторични сплитове, разполо­
жени около органите:
1. Plexus rectalis medius.
2. Plexus vesicalis.
3. Plexus uterovaginalis.
4. Plexus prostaticus.
5. Plexus deferentialis.
219
 PARS PARASYMPATHICA

Парасимпатикови нервни влакна се намират в 4 череп-

номозъчни нерва: п. oculomotorius, n. facialis, n. glosso-
pharyngeus и n. vagus. Те бяха описани при съответните
нерви. От сакралните парасимпатикови ядра започват
нервни влакна, които се отправят чрез пп. splanchnici pel-
vitii към тазовите сплитове.
 СЕТИВНИ ОРГАНИ

Рецепторите са органи и образувания, чрез които раз­

личните въздействия върху организма се трансформират-
в нервни импулси. Според своето разположение и функ­
ция те биват: външни — екстерорецептори, и вътрешни —
интерорецептори. Екстерорецепторите са органите на зре­
нието, на слуха и равновесието, на обонянието, на вкуса
и рецепторите на общата сетивност (натиск, допир, болка
н температура). Интерорецепгорите приемат информация
за физичните и химичните промени във вътрешността на
организма. В органите на двигателния апарат (мускули,
сухожилия и стави) се намират проприорецептори, чрез
които се приема информация за положението и движе­
нието на частите па тялото.

РЕЦЕПТОРИ НА ОБЩАТА СЕТИВНОСТ

Рецепторите на общата сетивност се намират във-

всички части на тялото и имат различно устройство, свър­
зано с тяхната функция. Те са следните:
1. Свободни нервни окончания. Това са крайните
части на сетивните нервни влакна. Те са разнообразни по
форма разклонения на нервни влакна, загубили в края си
миелиновата обвивка. В кожата те са рецептори за болка,.
2. Телца (колби) на Краузе (Krause). Сферични или
овални телца, покрити с тънка съединителнотъканна кап­
сула. Във вътрешността се намира безмиелиново нервно
влакно, което образува множество преплитащи се извивки.
Намират се в лигавицата на езика, конюнктивата, сино-
виалните обвивки на ставите, в серозните ципа и др.
3. Телца на Майснер (Meissner). Те са овални телца
със съединителнотъканна обвивка, която има външен и
вътрешен слой. Във вътрешността се намира безмиели­
ново влакно, което има спирален вървеж. Телцата на

221
 f
Майснер се намират най-много в неокосмената кожа и са
рецептори за допир.
4. Телца на Фатер—Пачини (Vater—Pacini). Те са
овални телца с дебела капсула, изградена от концен­
трично разположени съединителнотъканни пластинки. На­
вътре е разположена т. нар. вътрешна колба. В средата
на телцето се намира едно крайно окончание, което за­
вършва с надебеление. Телцата на Фатер—Пачини се на­
мират под кожата, в серозните обвивки, с сухожилията и
в ставните капсули. Те приемат сетивността за натиск.
5. Мускулни вретена или нервно-мускулни снопчета.
Това са цилиндрични образувания в мускулите, съставени
от едно или няколко мускулни влакна, обвити със съеди-
нителнотъканна капсула. Мускулните влакна се обхващат
от безмиелинови нервни влакна, които завиват спирало­
видно. Мускулните вретена са проприорсцептори и прие­
мат информация за мускулната дейност.

КОЖА

Кожата се състои от епидермис и дерма или същин­

ска кожа.
Епидермисът е изграден от многослоен плосък, вро-
говяващ епител. На него се различават:
a. Stratum germinativum — най-дълбок слой, съставен
от няколко реда цилиндрични и полнгонални клетки; най-
дълбокият лежи върху membrana basilaris.
6. Stratum granulosum — два-три реда плоски клетки
с гранулирана цитоплазма.
в. Stratum lucidum — съставен е от плоско слепнали
клетки, в цитоплазмата на които се намира кератохиалин.
г. Stratum согпеит — съставен е от множество слоеве
вроговени пластинки от мъртви епителни клетки.
Цветът на кожата се дължи на пигмента, разположен
в цитоплазмата на клетките в дълбоките слоеве.
Дермата, corium, изградена от съединителна тъкан
с преплетени колагенни и еластични влакна и малко мус­
кулни атакна. Тя се дели на два слоя:
а. Stratum reticularе — съставен е от преплетени в
различни посоки колагенни влакна. В дълбочина той се
свързва с подкожната мастна тъкан, subcutis.
б. Stratum papillare — съставен е от издатини към
епидермиса, наречени напили. В палилите се намират раз-

ооо
лични рецептори. На дланта и на главичките на пръстите
палилите са удължени, образуват cristae cutis, които да­
ват специфична за всеки човек картина.
Образувания на кожата са космите, ноктите, мастните
и потните жлези.
1. Косми, pili. На всеки косъм се различават корен, radix
pili, и външна част, scapus pili. Коренът е разположен
в космен фоликул — инвагинация на епидермиса към дер­
мата. На долния кран се намира разширение, bulbus pili,
на дъното на което се образува издатина от епителни
клетки. В космения фоликул се излива секретът от маст­
ните жлези.
Scapus pili отвътре-навън се състои от pars medullaris
и cuticula. Pars medullaris се състои от полигонални
клетки, a pars corticalis — от удължени клетки с раз­
лични количества пигмент. Cuticula се изгражда от един
слой вроговени пластинки.
В областта на космения фоликул за косъма се залавят
гладкомускулнн снопчета — mm. arrectores pilorum.
2. Нокти, ungues. Те са рогови образувания по тръб­
ната страна на крайните фаланги на пръстите. На всеки
нокът се различават тяло, corpus unguis, и корен, radix
unguis, който е ннвагиниран в кожата. Нарастването на
нокътя става откъм неговия корен, където се намира
т. нар. matrix.
3. Мастни ж лези, grandulae sebaceae. Те се намират
в окосмената кожа. Представляват тубуло-алвеоларни
жлези, които се разполагат в дермата и се отварят в ко-
смените влагалища.
4. Потни ж лези, grandulae sudoriferae. Намират се
по цялата кожа с изключение на glans penis и вътреш­
ната част на външния слухов проход. По строеж те са
тръбести жлези. В дълбочина, в областта под дермата,
образуват клъбце, а се отварят на повърхността. Чрез
потната секреция се регулират температурата и количест­
вото на водата в организма. Чрез потта се отделят и
крайни продукти на обмяната.

ОРГАН НА ОБОНЯНИЕТО
Органът на обонянието е regio olfactoria — обонятел­
ната част на носната лигавица, областта на concha nasa-
lis superior и съответствувашата й част на septum nasi.

22а
 Т ук се намират опорни, обоняДелни и базални клетки.
Обонятелните клетки са между опорните. Към повърхност­
та те издават власинки, cilia. От противоположната
страна на клетката изхожда безмиелиново нервно влакно.
Влакната се групират във fila olfactoria, които премина­
ват през lamina cribrosa на решетъчната кост и навлизат
в bulbus olfactorius.

ОРГАН НА ВКУСА

Рецептори на вкуса са вкусовите луковици, разполо­

жени в лигавицата на езика, най-много в papillae vallatae
и по-малко в papillae fungiformes и papillae foliatae. В ку­
совата луковица е овоидно телце, разположено в епи­
тела н свързано с повърхността чрез тясно вкусово ка-
налче. Изградено е от опорни и от вкусови клетки. По­
следните имат вретеновидна форма н заемат средната част.
Към вкусовото каналче ге издават реснпчки, а па проти­
воположната страна завършват с един израстък. Около
вкусовите клетки се намират тънки крайни разклонения
на сетивните (вкусовите) влакна.

ОРГАН НА ЗРЕНИЕТО

Органът на зрението, oculus, се състои от очна ябълка,

bulbus oculi, и спомагателни органи — мускули на окото,
клепачи, конюнктива и слъзен апарат.

Очна ябълка, bulbus oculi

Очната ябълка има приблизително сферична форма,
леко е сплесната отгоре-надолу и е с по-силно издута
предна част. Тя има преден и заден полюс, а линията,
която ги свързва, е axis opticus.
Очната ябълка има три обвивки, които обхващат ней­
ното ядро: tunica fibrosa bulbi, tunica vasculosa bulbi и
retina.
1. Tunica fibrosa bulbi се състои от sclera и cornea.
Склерата обхваща g/ g о т повърхността. Изградена е от
колагенни и еластични съединител нотъканни влакна.

'22.4
Най-дебела е в задната част, а най-тънка — при еква-
гора. На задната страна мястото на излизане на очния
нерв е надупчено поленце, lamina cribrosa. На предния
край при свързването с cornea се намира околовръстният
sinus venosus sclerae. Роговицата, cornea, заемаща пред­
ната г/б на очната ябълка, е по-силно изпъкнала и про­
зрачна. Периферно се свързва със склерата в жлеб, lim­
bus sclerae. На предната страна на прехода между sclera
и cornea се намира sulcus sclerae.
Роговицата е изградена от 5 слоя: epithelium anterius,
lamina limitans anterior, substantia propria, lamina limitans
posterior и endothelium posterius.
2. Tunica vasculosa bulbi е богато кръвоснабдена. Съ­
стои се от chorioidea, corpus ciliare и iris.
Chorioidea се разполага непосредствено под склерата;
между тях се намира spatium perichorioideale. Отвън-на-
вътре тя е изградена от :
a. Lamina perichorioidealis — тънка пластинка, б. La­
mina vasculosa — преплетени малки артерии и вени. в. La­
mina choriocapillaris. r. Lamina basalis, която граничи c пиг­
ментния слой на ретината.
Corpus ciliare, разположен между chorioidea и iris, се
състои от orbieulus ciliaris, corona ciliaris и m. ciliaris. Or-
biculus ciliaris се състои от ниски меридиални гредички.
Corona ciliaris е изградена от 60 до 80 радиално разполост-
жепи израстъци, processus ciliares. Те произвеждат течност­
та, която изпълва очните камери. М. ciliaris е изграден
от гладки мускулни влакна, разположени радиално и ме-
ридмално.
Iris има вид на кръгла, вертикално разположена пла­
стинка с отвор по средата — зеница, pupilla. Външният
край е margo ciliaris, а вътрешният — margo pupillaris.
Ha предната страна се намира един слой ендотелни клетки,
а на задната има два реда цилиндрични клетки с пигмент.
Между предния и задния епителен слой се намира stroma
iridis. В нея се намират съединителнотъканни клетки с
различно количество пигмент, а също така m. sphincter
pupillae, изграден от циркулярни гладкомускулни влакна
(предимно около зеницата) и m. dilatator pupillae — ра­
диални снопчета от мускулни влакна. В stroma iridis се
намират и кръвоносни съдове, които се групират във
външен (голям) и вътрешен (малък) кръг.

Ь
15 Repetitorium anatomicum
225
 3. Retina, \ мрежестата обвивка, е най-важната част на
окото. На нея се различават pars optica, която съответ-
ствува по положение на chorioidea, и pars сеса retinae,
която покрива corpus ciliare и iris. Границата между pars
optica и pars сеса е при orbiculis ciliaris (ora serrata). В
дъното на очната ябълка се намира жълтото петно, ma­
cula lutea, а медиално от него е papilla п. optici — мя­
сто, където се формира n. opticus. Ретината е изградена
от две основни части: пигментен слой и нервен слой. Пиг­
ментният слой е развит по цялото протежение, а нерв­
ният — в pars optica retinae. Нервният слой на ретината
се състои от три последователно свързани елемента —
светлочувствителни невроепителни клетки, биполярни клетки
и ганглийни клетки.
Светлочувствителните клетки според формата си
са пръчици и конусчета, като пръчиците са около 20 ггьти
повече. В macula lutea се намират само конусчета. На
всяка клетка се различава външен и вътрешен сегмент.
Във външния сегмент се намира особен пигмент — ро-
допсин, а от вътрешния изхожда нервно влакно, което
влиза във връзка с дендритите на биполярните клетки.
Биполярните клетки имат периферен и централен изра­
стък, чрез които влизат в синаптични връзки съответно
с невроепителните и с ганглийните клетки. Ганглийните
клет ки са големи и имат 1—2 дендрита, чрез които се
свързват с биполярните клетки. Аксоните на всички ганг­
лийни клетки се насочват към papilla n. optici, където се
събират и формират n. opticus.
Ядро на очната ябълка. Ядрото на очната ябълка е
изградено от стъкловидното тяло, лещата и течността,
humor aqueus, която изпълва очните камери;
Стъкловидното тяло, corpus vitreum, е изградено от
99% вода и 1% белтъци и соли.
Лещата, lens, има вид на двойно изпъкнала леща,
която променя своята дебелина и играе най-съществена
роля при акомодацията на окото за близко и далечно гле­
дане. На нея се различават преден и заден полюс, axis
lentis — линията, свързваща полюсите и екзатора.
Лещата е изградена от прозрачна субстанция с по-
плътна централна част, nucleus lentis. На повърхността й
се намира capsula lentis, към кояго се прикрепва zonula
ciliaris. Топа са тънки сухожилия нишки, идващи от т .
ciliaris. Чрез тях m. ciliaris променя дебелината на лещ ата.

226
 Очни камери. Пространството между iris, лешата и
corpus ciliare е задната очна камера. Чрез зеницата тя се
свързва с предната очна камера — пространството меж­
ду iris и cornea. В периферната част на предната камера,
в иридо-корнеалния ъгъл, се намира ligamentum pectina-
tum anguli iridocornealis. Между гребенчетата на тази
връзка се намират пространства, чрез които се осъществява
връзка със sinus venosus sclerae. Двете очни камери са
изпълнени с течност, humor aqucus. Тя се произвежда от
processus ciliares, а се оттича към sinus venosus sclerae.

Спомагателни органи на окото

Мускули на очната ябълка. Мускулите на окото с а :
4 прави, 2 коси и мускулът-повдигач на горния клепач.
Правите мускули са: ш. rectus superior, m. rectus in­
ferior, m. rectus medialis и m. rectus lateralis. Косите мус­
кули са: m. obliquus superior и m. obliquus inferior. C из­
ключение на m. obliquus inferior всички те започват от
дъното на очницата. Правите мускули се залавят за оч­
ната ябълка — малко пред екватора. М. obliquus superior
върви отзад-напред, сухожилието му се прехвърля през
влакнесто-хрущялен пръстен, насочва се назад и встрани
и се залавя зад екватора. М. obliquus superior започва от
слъзната кост, насочва се медиално и назад й се • залавя
за очната ябълка зад екватора. М. obliquus superior се
инервира от n. trochlearis, m. rectus lateralis — от n. ab-
ducens, а всички останали — от n. oculomotorius.
Vagina bulbi и съединителна тъкан на очницата.
Около очната ябълка се намира мембрана, vagina bulbi.
Между нея и стената на очницата е corpus adiposum ог-
bitae. Костната стена на орбитата е покрита от надкост­
ницата, periorbita.
Клепачи и конюнктива. Горният клепач се ограни­
чава нагоре от веждата, а долният — от sulcus infrapal-
pebralis. Свободният край на всеки клепач е тясна ивица,
ограничена от преден и заден ръб, limbus palpebralis (an­
terior et posterior). Зад предния ръб се намират ресни­
ците, cilia. Свободните краища на клепачите ограничават
rima palpebralis. Нейният латерален ъгъл е остър, а ме­
диалният — заоблен. В него се намира caruncula lacri-
malis.

227
 В строежа на клепача участвуват отпред-назад: кожа,
гп. orbicularis oculi, фиброзна пластинка, tarsus, и конюн-
ктива. Tarsus е изграден от плътна съединителна тъкан.
На медиалната страна tarsus на горния и на долния кле­
пач се свързват чрез lig. palpebrale mediale, а встрани се
намира raphe palpebrale laterale. B tarsus се намират от­
весно разположени жлези, glandulae tarsales, които отделят
sebum palpebrale.
Conjunctiva. Тя е слизеста обвивка, която покрива
задната страна на клепачите, conjunctiva palpebrarum, и от
тях се прехвърля върху bulbus oculi — conjunctiva bulbi.
Последната достига до cornea, където преминава в epi­
thelium corneae. Мястото на прехода на conjunctiva pal­
pebrarum в conjunctiva bulbi е fornix conjunctive.
Слъзен апарат, apparatus lacrimalis. Той се състои
от glandula lacrimalis и слъзни пътища.
Glandula lacrimalis се разполага в горно-външния кран
на орбитата. Има горно и долно делче, pars orbitalis и
pars palpebralis. Устройството е делчесто, произведеният
секрет се излива чрез 7— 15 каналчета във fornix conjuti-
ctivae. Сълзите се събират в медиалния ъгъл, в Iaens la­
crimalis. През puncta lacrimalia (горен и долен), разполо­
жени върху caruncula lacrimalis, те преминават в canali-
culi lacrimales (superior et inferior) и се събират в saccus
lacrimalis. Чрез ductus nasolacrimalis те се отвеждат п
долния носен ход.
Кръвоснабдяване на окото. Окото се кръноснабдина
от клонове на a. ophthalmica — клон на a. carotis interna.
Тя преминава в очницата през canalis opticus.
.
Клонове за окото: 1 A. centralis retinae с ramus su­
perior и ramus inferior. 2. Aa. ciliarcs postcriores --- bre­
ves et longi. 3. Aa. ciliares antcriores.
Aa. ciliares posteriores longi и aa. ciliares anteriores
участвуват в образуването на circulus iridis major et minor.
Венозната кръв се събира във венозно сплетение в
chorioidea и при екватора се оттича чрез venae vorticosae
(5—6). Венозната кръв от corpus ciliare и iris се оттича
към sinus venosus sclerae.

ОРГАН НА СЛУХА И РАВНОВЕСИЕТО

Анатомично органът на слуха й равновесието се дели

на външно, средно и вътрешно ухо или-лабиринт.

228
 ВЪНШНО УХО, AURIS EXTERNA

1. Ушна мида, auricula. Тя е изградена от еластичен

хрущял, покрит с кожа. Основните части на външния ре­
леф на auricula са: helix, anthelix, crura helicis, scapha,
concha (продължава се във външния слухов проход), tragus,
antitragus и lobulus (изградени от влакнеста съединителна
тъкан).
2. Външният слухов проход е дълъг около 5 см и
достига до membrana tympani. Състои се от външна, хру­
щялна (2 см), и вътрешна, костна част (1 см). Между тях
се включва тъп ъгъл, отворен напред и надолу. Външният
слухов проход е покрит с тънка кожа, която се продъл­
жава върху membrana tympani. В нея се намират glandulae
ceruminosae (произвеждат cerumen) и мастни жлези. В хру­
щялната част се намират къси косми, tragi.

СРЕДНО УХО, AURIS MEDIA

Средното ухо е напречно сплесната кухина с 6 стени

и с обем около 1 куб. см. В него се намират верижно
свързани 3 костици — чукче, наковалня и стреме.
Латералната страна е paries membranaceus. На нея
се намира membrana tympani. Над мембраната е recessus
epitympanicus.
Membrana tympani е прикрепена чрез anulus fibrocarti­
laginous в sulcus tyinpanicus. По средата си е придръп­
ваха навътре — umbo. Membrana tympani има 3 слоя,
отвън-навътре — stratum cutaneum, stratum fibrosum и stra­
tum mucosum. Stratum fibrosum е изграден от колагенни
съедпинтелиотъканни влакна. В горната част се намира
триъгълен сектор, в който stratum fibrosum липсва. Това
v pars flaccida, а останалата част е pars tensa.
Медиалната стена, paries labyrinthicus, свързва сред­
ното ухо с лабиринта. По средата й се намира promonto­
ri u т . Над и зад него е fenestra vestibuli, а под и зад
него — fenestra cochleae. Fenestra cochleae е заета от
membrana tympani secundaria. Над promontorium се намира
prominentia canalis facialis.
Горната стена, paries tegmentalis, отделя cavum tym­
pani от черепната кухина.
Д олнат а стена, paries jugularis, отделя cavum tym­
pani от fossa jugularis.
229
 Задната с^тена, paries mastoideus, е по-широка в гор­
ния си край и тук се намира antrum mastoideum, който
свързва cavum tympani с cellulae mastoideae. На задната
стена се намира processus pyramidalis, на който се при­
крепва m. stapedius.
Предната стена е paries caroticus ; в съседство върви
a. carotis interna. В горната й част се намира ostium tym-
panicum tubae auditivae — отвърстието на слуховата тръба.
Над него се намира отвърстието, през което излиза m. tensor
tympani. Тръбата и мускулът са вложени съответно в se-
micanalis tubae auditivae и semicanalis musculotubarius.
Слуховата тръба, tuba auditiva, свързва cavum tym­
pani c pharynx; дълга e 3,5 см. Тя има pars ossea и pars
cartilaginea. Последната е изградена от хрущял е форма
на улей. На долната му страна се прикрепва m. tensor veli
palatini. Tuba auditiva е покрита c лигавица c цилиндричен
въсеносен епител.
Слухови костици. Различаваме следните костици:
1. Чукчето, malleus, има овална глава, caput maliei,
дръжка, manubrium mallei, и преден и латерален израстък.
Дръжката е свързана с membrana tympani.
2. Наковалнята, incus, има тяло, corpus iticudis, и два
израстъка, crus longum и crus breve. Crus longuni завършва
c надебеление, processus lenticularis. Corpus incudis ce
свързва ставно c caput mallei, а чрез processus lenticularis
се осъществява ставна връзка със стремето.
3. Стремето, stapes, има главичка, caput stapedis, предно
и задно краче, crus anterius и crus posterius, и плочка,
basis stapedis. Плочката е прикрепена по ръба на fenestra
vestibuli.
Веригата от слухови костици предава звукови трепте­
ния от membrana tympani на fenestra vestibuli. Двата малки
мускула — m. tensor tympani и т . stapedius, със своята
функция нагаждат membrana tympani и слуховите костнин
към различната сила и височина на звука.

ВЪТРЕШНО УХО (ЛАБИРИНТ), AUR1S INTERNA

Вътрешното ухо се състои от костен и ципест лаби­

ринт.
1. Костен лабиринт. Той се състои от равновесна и
слухова част. Равновесната част има преддверие, vestibu-

230
lum, и три костни полуокръжни канала, а слуховата част
се състои от костния охлюв.
Преддверието на медиалната страна има костен гребен,
crista vestibuli, който го разделя на две ямки, recessus
ellipticus и recessus sphericus. Crista vestibuli на горния си
край завършва с pyramis vestibuli, а на долния — с re­
cessus cochlearis, началото на спиралния канал на охлюва.
Костните полуокръжни канали започват и завършват
в recessus ellipticus. Те са взаимно перпендикулярни и според
положението си с а : преден, заден и латерален — canales
semicirculares — anterior, posterior et lateralis. Всеки канал
започва c разширение, ampulla, и завършва с краче, crus.
Предният и задният завършват с общо краче, crus com­
mune, а латералнийт завършва самостоятелно с crus
simplex.
Костният охлю в има основа, basis cochleae (на дъното
на meatus acusticus internus), и заоблен връх, cupula cochleae,
насочен напред и встрани.
Охлювът има централна ос — вретено, modiolus, около
който обикаля 2Y2—23/4 пъти canalis spiralis cochleae. Mo­
diolus има основа, basis, разположена в meatus acusticus
internus. Ha нея се намират малки отвърстия, tractus spi­
ralis foraminosus, през които минават снопчетата на слухо­
вия нерв. Те водят в canalis longitudinalis modioli. При
cupula cochleae modiolus завършва c пластинка, lamina
modioli. Ha външната страна на modiolus се намира спи­
рална пластинка, lamina spiralis ossea, която на върха за­
вършва с малка кука, hamulus. С lamina modioli тя огра­
ничава отвор, helicotrema. Lamina spiralis ossea се вдава
в кухината на охлюва и я разделя непълно на две. В ос­
новата на пластинката върви тесен канал, canalis spiralis
modioli, където се разполага възелът на слуховия нерв.
2. Ципест лабиринт. Състои се от следните части:
а. Равновесна част. Тя се състои от utriculus, разпо­
ложен в recessus ellipticus, sacculus — в recessus sphe­
ricus, и три ципести полуокръжни канала.
Utriculus има вид на елипсовидна торбичка. От нея
започват и завършват трите ципести полуокръжни канала.
Sacculus има вид на сферична торбичка.
Utriculus и sacculus са свързани непряко помежду си.
От sacculus излиза тясна тръбичка, ductus endolymphaticus,
която се отваря н черепната кухина на задната страна на
пирамидата. От utriculus към него се простира ductus

231
utriculosaccularis. От sacculus започва къс канал, ductus
reuniens, който го свързва с ductus cochlearis.
На медиалната и долната стена на utriculus и на пред­
ната стена на sacculus се намират съответно macula
utriculi и macula sacculi, рецептори на равновесието..
Ципестите полуокръжни канали повтарят хода на кост­
ните и имат същите названия. Всеки от тях започва с am­
pulla membranacea. В началната част на всяка ampuia се
намира издатина, crista ampullaris, рецептор на вестибу­
ларния апарат.
б. Слухова част. Слуховата част на ципестия лабиринт
е ductus cochlearis — каналче с триъгълна при напречен
разрез форма, което обикаля спирално около modiolus.
Започва със задънено начало, cecum vestibulare, и завършва
при cupula с cecum cupulare. В началото има ширина 1 мм,
а накрая — 3,5 мм.
Ductus cochlearis се простира от lamina spiralis ossea
до противоположната стена и разделя костния канал на
охлюва на две — sc ala vestibuli и scat a. tympani. Тон има
три стени: основна, paries tympanica, латерална и paries
vestibularis към scala vestibuli. Последната е заета от т с т -
brana vestibularis, която започна от горната устна па lamina
spiralis ossea. От долната устна започна inembrana spiralis
(membrana basilaris), която отива до срещуположната с тепа
и отделя ductus cochlearis от scala tympani.
Върху membrana basilaris се намира рецепторът на
слуха — organon spiralc (Кортие.в орган). Кортненпят
орган е изграден от опорни клетки и от специфично се­
тивни, ресничести клетки. Последните са н две редици
медиална и латерална. Кортненият орган е покрит от пктп-
brana tectoria. Тя играе много важна роля при осъществя­
ване на слуховата функция като непосредствен дразнител
на сетивните клетки.