Заболявания на отделителната система

Пиелитът- възпаление на бъбречното легенче което лесно обхваща бъбрека и лесно

преминава в пиелонефрит.
Остър нефрит (остро възпаление на бъбреците)
Това е предимно детско заболяване, като най-често засяга децата-от пет до
десетгодишна възраст. Обикновено е последица oт бактериално възпаление на гърлото
(най-често причинено от стрептококи и по-рядко от други бактерии).
Болестните прояви се появяват 1—3 седмици след боледуване от общи инфекции
(скарлатина, ангина и др.) или местни гнойни кожни възпаления.
Температурата може да се повиши, но може да остане н нормална. Появяват се отоци,
които най-често се разполагат по лицето и специално около очите. В някои случаи
отоците са едва забележими. Апетитът е намален. Може да се появи леко главоболие.
Денонощното количество на урината намалява до 300—200 куб. см, а в някои случаи се
стига до временна задръжка на урина. На вид урината е мътна и често има изглед на
вода, в която е мито месо.
При леките форми симптомите могат да бъдат леко проявени. Разпознаването на
заболяването в подобни случаи се постига само чрез изследване на урината.
При някои, протичащи с усложнения остри нефрити могат да се появят признаци на
сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност (учестен пулс, учестено дишане, задух),
а понякога (макар и рядко) п прояви от страна на нервната система (главоболие,
нарушено съзнание, поява на гърчове).
Протичането на острия нефрит е най-често благоприятно. В течение на 2—4 седмици
болестните прояви изчезват, но пълното оздравяване настъпва в продължение на 4—5
месеца. До пълното оздравяване болните деца трябва да се намират под лекарско
наблюдение.
Хроничен нефрит
Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се
отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протичане и изход.
Причините на хроничния нефрит все още не са напълно изяснени. В около 20% от
случаите той е последица от прекаран остър нефрит.
Лечението на хроничния нефрит в неговата начална фаза (т. нар. компенсирана фаза) е
свързано с определен режим на живот и хранене. Болният трябва да избягва простуди и
вредни външни въздействия. На болния трябва да се осигури 2—3 пъти годишно
санаториално лечение при сухи и топли климатични условия , да прекарва на легло 10
—12 часа в денонощие и при най-малките прояви на простуда да се съветва е лекар.
Гломерулонефритът се характеризира с увреждане на нефроните. Предизвиква се
предимно от инфекции, които водят до образуването на комплекси антиген-антитяло в
бъбречните телца, причиняващи тяхното увреждане. Първите прояви на болестта
обикновено настъпват 10-20 дни след прекарана инфекция. Изразяват се в отпадналост,
липса на апетит, намалено количество на отделената урина, която придобива кафеникав
цвят. Заболяването може да се съпроводи с повишено кръвно налягане, отоци и др.
Лечението включва определени мерки – режим, диета, лечение с лекарствени средства
и най – вече лечение на инфекциозни огнища. Диетата е безсолна, съпроводена с
антибиотици и вещества, които увеличават количеството на отделяната урина.
Описание на пиелонефрит
Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване на бъбречната тъкан на
лигавицата на бъбречните легенчета. В редица случаи болестният процес обхваща и
лигавиuата на пикочния мехур – цистопиелонефрит. Приема се, че пиелонефриът е най-
честото единично заболяване на бъбреците. Той е особено чест в детската възраст у
момичетата, в зрялата възраст у жените и в по-напреднала възраст у мъжете. Тези
възрастови отлики се обуславят от някои анатомични и функционални особености.
Големият брой заболявания от пиелонефрит у малките момиченца се обуславя от някои
аномалии на пикочните пътища, лоши хигиенни навици и замърсявания. По-голямата
честота на пиелонефрита у жените е резултат на редица особености в устройството и
функцията на пикочната им система и на бременността. При възрастните мъже
болестта е най-често последица от застоя на урината при увеличение на простатната
жлеза. Към заболявания от пиелонефрит предразполагат редица общи заболявания -
захарна болест, хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни
увреждания, бъбречнокаменна болест, затруднения в оттичането на урината.
Причини за пиелонефрит
Най-честите причинители на пиелонефрита са чревните бактерии. През последните
години обаче все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми
включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен
път и (по-често) възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.
Остър пиелонефрит. Острият пиелонефрит се среща по-често при децата и през време
на бременност. Той е често усложнение и на някои диагностични или лечебни
манипулации върху пикочните органи - катетеризиране, разширяване. В повечето
случаи острият пиелонефрит се проявява с характерната клинична тройка- втрисане,
болка в кръста, смущения в уринирането (често уриниране с болка, парене и напъни).
Общото състояние е различно засегнато.
Симптоми на остър пиелонефрит
При малките деца и старите хора острият пиелонефрит може да се изяви нетипично - с
повръщане, болки в корема, диарии, гърчове, задръжка на урината. При подозрение за
остър пиелонефрит болният трябва да се постави на легло. Поставянето на топло на
кръста, пикочния мехур и краката облекчава състоянието.
Диета при остър пиелонефрит
Дава се обилно количество топли течности - чай от мента, лайка, шипки, горнобанска
вода, плодови сокове, разредени компоти. Храната трябва да бъде лека - кисело мляко,
плодове, зеленчуци (без спанак, киселец, лапад).
Лечение на остър пиелонефрит
Лечението трябва да се провежда само от лекар, и то според вида на инфекциозния
причинител. Лечението трябва да бъде системно и продължително - в няколко курса,
тъй като острият пиелонефрит има подчертана склонност да се повтаря.
Хроничен пиолонефрит. Преходът от остър в хроничен пиелонефрит може да стане по
няколко начина. Сравнително рядко се наблюдава непосредствено преминаване от
остра в хронична фаза. Haй-често хронифицирането става по пътя на повторни
обостряния и недобре и недостатъчно лекуван остър пиелонефрит. При голям брой
болни пиелонефритът започва в единия бъбрек (най-често в десния), но скоро обхваща
и другия.
Симптоми при хроничен пиелонефрит
Клиничните прояви на хроничния пиелонефрит в началото са нетипични и
многообразни. Болният дълго време има само общи оплаквания - слабост, болки в
кръста, леко п¬вишавания на температурата, често уриниране (нерядко без смущения).
Болният изглежда бледен, леко подпухнал. При жените се явяват нарушения в
менструалния цикъл. Не са редки и незначителни повишавания на кръвното налягане. В
други случаи преобладават невротични оплаквания - главоболие, безсъние,
раздразнителност, неустойчивост на настроението. Поради нехарактерните изяви
болният от хроничен пиелонефрит дълго време бива лекуван за неврастения и анемии
или излишно бива опериран за отстраняване на огнищни инфекции – сливици, зъби,
апандисит.
Разпознаване на хроничен пиелонефрит
Истинският характер на заболяването обикновено се изяснява при изследване на
урината по друг повод - бременност, грип, ангина. В много случаи хроничният
пиелонефрит е случайна и неочаквана находка у здрави наглед хора. Находките в
урината през ранните фази на хроничния пиелонефрит са непостоянни и могат за
известно време да липсват, поради което са необходими многократни изследвания. От
значение за лекуването е търсенето в урината на причинителите на заболяването
посредством многократни бактериални посевки. Липсата на бактерии в урината обаче
не изключва заболяване от хроничен пиелонефрит. От значение за изясняване на
заболяването са изследването на кръвта, рентгеновото и изотопното изследване на
бъбреците. Разпознаването на хроничния пиелонефрит е трудна задача и изисква ранна
намеса на лекар. В комплексната диагностика на заболяването трябва да се имат пред
вид и предразполагащите моменти - на първо място пикочнокаменна болест, захарна
болест, бременност, аномалии на пикочните пътища.
Прогнози при хроничен пиелонефрит
Протичането на хроничния пиелонефрит обикновено е затегнато - продължава години
наред със сменяващи се периоди на подобрение и влошаване. Влошаванията могат да
настъпят наглед безпричинно, но по-често се обуславят от допълнителни инфекции,
простуди, нарушения в диетата, бременност. Без лечение хроничният пиелонефрит
завършва почти винаги с бъбречна недостатъчност.
Режимът и диетата при хроничния пиелонефрит се покриват с тези при хроничния
нефрит. Поради наличието на инфекция се налага и противобактериално лечение.
Изборът на съответния медикамент, дозировката и тактиката на лечението са от
компетентността на лекар. В тежките и напреднали случаи се налага болнично лечение
на пиелонефрита.
Камъни в бъбреците.
Описание на бъбречнокаменната болест
Едно от най-често срещаните заболявания на пикочната система е бъбречнокаменната
болест, т. е. формирането на твърди, камъкоподобни образувания в бъбреците и
пикочните пътища. Множество фактори играят роля за образуването на бъбречни
камъни: наследственост, нарушение на обмяната на веществата, смущение във
функцията на някои жлези с вътрешна секреция, инфекции на пикочните пътища,
залежаване, липса на някои микроелементи в урината, осигуряващи разтворимостта на
солите, прекомерна употреба на някои храни, сух и горещ климат и др.
Видове камъни в бъбреците
По своя състав камъните могат да бъдат: уратни, оксалатни, фосфатни и смесени
камъни.
Симптоми при бъбречнокаменан болест
Най-типичен пример за камъни в бъбреците е бъбречната криза, придружена с болка.
Тази болка обикновено е едностранна, понякога много силна, локализирана в кръста и
често излъчваща се към съответната половина на корема и пикочния мехур. Болният
може да има гадене, повръщане, подуване на корема, често уриниране, придружено от
парене. Често в урината има кръв - от невидимо с просто око количество до видимо
кървава урина. Към края на кризата болният нерядко изкарва с урината камъче, което
трябва да се запази за лабораторен анализ.
Начини за предпазване от образувуване на камъни в бъбреците
За да се предотврати образуването на бъбречни камъни и нарастването на вече
образуваните, са необходими редица профилактични и лечебни мерки. Те могат да
бъдат общи и специфични. Общите мерки и се отнасят за всички видове бъбречни
камъни. Те са следните: да се поемат повече течности, за да се разрежда урината;
храната да е разнообразна, богата на витамини; да се избягва обилното потене, което
създава предпоставки за сгъстяване на урината и образуване на камъни; да се избягва
застоялият живот; да се избягват или лекуват своевременно инфекциите на пикочните
пътища. Специфичните мерки съответства на вида на бъбречните камъни.
Уратни камъни. Тъй като тези камъни се образуват от пикочната киселина в кисела
урина с рН между 5,2 и 5,8, най-същественото от лечебните и профилактичните мерки е
системното алкализиране на урината с оглед нейното рН да бъде между 6,4 и 6,8. Това
се постига с хранене с предимно млечно растителна храна. Консумацията на месо се
ограничава до 2-3 пътидневно. Трябва да се избягват животински вътрешности.
Препоръчва се пиенето на негазирани минерални води с алкализиращи свойства -
хисарска, горнобанска. Ако с xрaнителния и питейния режим не се постигне
необходимата алкализация на урината, трябва да се приемат системно лекарства. При
тези камъни се препоръчва и лечение с лимони. Системната алкализация на урината не
само предотвратява образуването на уратни камъни, но може дори и да разтвори
образували cе вече такива. Уратните камъни са единствените, които могат да бъдат
разрушени само с лекарствени средства.
Оксалатни камъни. Тези камъни не могат да се разрушават с помощта на
медикаменти. Ако се е образувал камък с диаметър по-голям от 1 см, той трябва да се
отстрани оперативно. За предотвратяване образуването на камъни се препоръчва
ограничаване на млечните храни, заради богатото калциево съдържание (камъните най-
често са калциев оксалат). По-малко значение има ограничаването на зеленчуците,
съдържащи оксалати (спанак, киселец, бобови растения, както на какаото и шоколада.
За профилактика на образуването на оксалатни камъни се препоръчва системното
поемане на магнезиеви соли и витамин В6.
Фосфатни камъни. И тези камъни не могат да се разруша¬ват с помощта на лекарства.
Отстраняването им става оперативно. За да не се образуват нови камъни и да не
нарастват наличните, необходимо е урината да се подкиселява системно нейното рН
трябва да бъде около 6,0. Това се постига с консумацията на повече месо и пиене на
подкиселаващи минерални води. Тъй като тези камъни се образуват обикновено при
тежка инфекция на бъбреците и пикочните пътища, борбата с тази инфекция е от
голямо значение. За да се ограничи резорбцията на фосфати в червата, се препоръчва
поемането на алуминиеви препарати. Пиенето на отвари от някои билки и растения,
като мечо грозде, коса от царевица, полски хвощ, дръжки от череши, лешникови
черупки и др., е полезно, тъй като те разреждат урината и променят нейната
киселинност. Надеждата да се разрушат оксалатните и фосфатните камъни с пиенето на
отвари и билки е наивна и не е потвърдена от многото научни и клинични наблюдения.
Бъбречната недостатъчност
Описание на бъбречната недостатъчност
Бъбреците са жизнено важен отделителен орган, които отделя излишната вода,
вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Когато
бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази
своя отделителна функция. Това болест но състояние се нарича бъбречна
недостатъчност. В зависимост от това, дали бъбречната недостатъчност е резултат на
остро, бързо развиващо се бъбречно заболяване или е последица на бавно и дълго
протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Остра бъбречна недостатъчност
Остра бъбречна недостатъчност. Острата бъбречна недостатъчност е тежко,
драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на
урина и болният престава да уринира. Това се случва при различни заболявания и
наранявания - тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки
наранявания с шок, обезводняване {неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции
и др. Заболяването протича много тежко. Поради спрялото отделяне на урина
организмът се отравя от различните токсични вещества и бързо (в разстояние на 4-5
дни) развива уремия. Болният започва да повръща, не се храни и ако не се вземат
енергични мерки, след 8-10 дни може да настъпи смъртен изход. Напредъкът на
медицинската наука и техника даде възможност при тези болни да се приложи лечение
с изкуствен бъбрек и да се поддържа животът, докато заболелите бъбреци отново
започнат да отделят урина. Това става най-често след 15-30 дни. Тези състояния трябва
да се различават от заболяванията, при които болният не може да уринира не защото
бъбреците не могат да образуват урина, а защото съществува механична пречка за
изпразване на пълния с урина пикочен мехур. Последното състояние се среща най-
често при възрастни мъже с увеличена простатна жлеза. Катетеризацията на пикочния
мехур потвърждава наличността па задържа урина и облекчава състоянието на болния.
Предпазване от остра бъбречна недостатъчност
За предпазване от остра бъбречна недостатъчност се вземат мерки за намаляване на
травмите, за предотвратяване на инфекциите (специално аборти, които не се извършват
под лекарски контрол), отравянията и тежките остри заболявания на бъбреците.
Хронична бъбречнa недостатъчност. С хронична бъбречна недостатъчност завършват
обикновено различните хронични бъбречни заболявания - хронични нефрити,
хронични пиелонефрити, бъбречна поликистоза и др. Хроничната бъбречна
недостатъчност се развива бавно и постепенно в течение на години в някои случаи
незабележимо.
Симптоми при остра бъбречна недостатъчност
Haй-често с течение на времето болните започват да се оплакват от лесна уморяемост,
стават по-бледи (развиват анемия), апетитът намалява. Започват да уринират по-често и
отделят голямо количество урина. С напредване на болестта болните получават гадене
и повръщане. Изследването на кръвта и урината дава данни за нарушена бъбречна
функция. Хроничната бъбречна недостатъчност понякога протича скрито и
незабелязано и се изявява с белезите на напреднала бъбречна недостатъчност. За да се
избегнат такива неприятни изненади, всеки човек трябва да изследва урината си 1-2
пъти в годината, дори и да няма оплаквания. Наличността на албумин в урината и
евентуални кръвни клетки (левкоцити и) дават основание да се подозира бъбречно
заболяване. Появата на жажда и често уриниране (включително и нощно) не трябва да
се пренебрегва, а трябва да бъде повод за изследване на урината и кръвта с оглед на две
заболявания захарна болест и хронично бъбречно заболяване. Ако се установи анемия
с неясна причина или повишено кръвно налягане, също трябва да се изследва урината.
Из¬следването на очните дъна може да подскаже наличност на хронично бъбречно
заболяване.
Профилактика на бъбречната недостатъчност
Ранното откриване на хронични бъбречни заболявания осигурява навременното
лечение, въпреки че борбата с тези заболявания е трудна. В тези случаи може да се
разчита на диетата, която не трябва да бъде прекалено строга, но не и свободна. В
профилактиката на хроничната бъбречна недостатъчност са от значение мерките, които
целят да намалят заболяемостта от остри и хронични бъбречни болести. Важен дял
заемат мерките срещу бъбречнокаменната болест, инфекциите, вродените заболявания
на пикочните пътища, злоупотребата с лекарства и др. страдания, които помагат за
появата на бъбречна недостатъчност.
Хидронефроза
Хидронефрозата се характеризира с постепенно разширяване на легенчетата и чашките
на бъбрека поради смутен отток на урината. Бъбречната тъкан атрофира от натиска и
намалява отделянето на урина. Препятствието за оттичането на урината може да лежи в
легенчето, в чашките, в пикочопровода или в мехура. Понякога хидронефрозата е
вродено заболяване. Тогава причината трябва да се търси при едностранна
хидронефроза в съответния пикочопровод, а при двустранна - в пикочния канал. Освен
механичните препятствия пречки за оттичането на урината могат да бъдат и някои
заболявания на мускулния и нервния апарат на пикочопровода и легенчето. По-често се
засяга десният бъбрек. Заболяването се среща еднакво често и в двата пола. Болестта се
явява най-често между 20-и 40-годишна възраст, но не са пощадени (макар и рядко) и
децата.
Лечението на хидронефрозата е оперативно според причината, която я е предизвикала.
Когато другият бъбрек е запазен, бъбрекът, който не функционира, се отстранява.
Туберкулоза на бъбреците
Бъбречната туберкулоза се причинява от туберкулозните микобактерии — по подобие
на белодробната туберкулоза. Заболяването обикновено се проявява години след
прекарано друго туберкулозно заболяване (белодробна туберкулоза, плеврит, костна
туберкулоза и др.).
Профилактиката на бъбречната туберкулоза се покрива с профилактиката на
туберкулозните заболявания. От съществено значение е системното и продължително
лечение на туберкулозата на лимфните възли, белите дробове, плеврата, перитонеума,
костите и др. Избягването на контакти с туберкулозно болни, както и воденето на
хигиенен начин на живот намаляват туберкулозната заболяемост.

Циститът е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния мехур.

Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста

разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват
много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур,
запек, преумора, катетеризация, дефлорация, бременност, климакс и други. Когато
циститът е последица от друго заболяване /аденом на простатната жлеза, тумори и
камъни в мехура/, той се нарича вторичен.

Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на

кръв и бактерии в урината. Острият първичен цистит протича с рязко изразени
признаци, но преминава за 5-7 дни, дори без лечение. Вторичният цистит протича с
месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване. Усложненията на
хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на
мехура и други.

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно

пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показние се прилагат
антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства.
Лечението на вторичния цистит се състои главно в отстраняване на причинилите го
заболявания.

Профилактиката на цистита се състои в поддържане на висока лична хигиена,

предпазване от простуда, отстраняване на запека, извършване на катетеризация само
при строго показание, отстраняване на заболявания и болестни състояния, които
причиняват вторичен цистит (простатен аденом, тумори и камъни в мехура и други).

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити. Циститът бива:

 инфекциозен — на бактериална, вирусна, гъбична основа

 неинфекциозен — радиационен, лекарствен.