Указатели в C++

Представете си паметта на компютъра като последователност от

клетки памет, всяка по 1 byte. Тези клетки се номерират последователно
във възходящ ред, така че всяка клетка има уникален номер с едно по-
голям от този на предходната. Този номер всъщност представлява адресът
на клетката – чрез него тя може да бъде локализирана бързо и лесно.
Когато декларираме променлива в C++, операционната система
автоматично заделя място в паметта за нея. За да разберем точния адрес, на
който е локализирана нашата променлива в паметта, можем за използваме
специалния оператор „&“, който се поставя пред името на променливата.
Пример:

house = 6; // 6 стаи в къщата

address = &house; // присвояваме адресът на house (4312)
rooms = house; // присвояваме стойността на house (6)

За да направим нещата по-лесно разбираеми – представете си следната

ситуация: Имаме променливата house (къща), която има за стойност
целочислено число (броят на стаите в къщата). Адресът на променливата
house в паметта можем да си представим като адреса на къщата (град,
улица, номер..). За допълнително улесняване на примерите ще приемем,
че адресът на променливата house e 4312 – това разбира се е само примерен
адрес, всъщност няма как да знаем адреса, преди действителното
стартиране на програмата.
Променлива, която съхранява адреса на друга променлива (в случая
address) наричаме указател. Указателите са много мощно свойство на езика
C++ и имат много приложения в съвременното програмиране.
Използвайки указатели, можем директно да достъпим стойността на
променливата към която той сочи. Това става просто като сложим знака *
пред името на указателя. Продължавайки със стойностите от предишния
пример, сега погледнете следния:
sameHouse = *address;
Този код може да се преведе на разбираем език по следния начин –
„sameHouse е равно на стойността, която се намира на адреса, посочен от
address“. Тъй като указателят address сочи към променливата house,
променливата sameHouse ще присвои нейната стойност, тоест 6. Или още
по-просто казано, ако на даден адрес има къща със 6 стаи и ние отидем на
този адрес, ще видим къща със 6 стаи (логично).
Забележете разликата между операторите & и *. Те имат противоположно
значение. Можем да си ги превеждаме по следния начин:

& – адреса на дадена променлива

* – стойността, посочена от променлива

Разгледайте внимателно следния код. Всички твърдения в него са верни:

house == 6
&house == 4312
address == 4312
*address == 6
Деклариране на указатели
Тъй като указателите имат способността директно да се отнасят към
стойността на променливата към която сочат, е необходимо да бъдат
декларирани и да им бъде указан съответният тип данни, към който ще
сочат, защото не е едно и също да сочат към променлива от тип char и към
променлива от тип int или float например. Декларирането на указатели
става под следната форма:

тип * име

където тип е типа данни на променливата към която указателят е

предназначен да сочи. Например:

int * integer;
double * realnumber;
char * symbol;

Искам да подчертая, че звездичка (*), която използваме при декларирането

на указателя, само означава, че той е указател и не бива да се бърка с
оператора, който видяхме малко по-рано. Те са просто две различни неща,
представени с еднакъв знак.
Сега погледнете следния код:
#include <iostream>
using namespace std;

int main ()
{
int * myptr;
int number1;
int number2;

myptr = &number1;
*myptr = 5; // присвояваме стойността 5 към мястото в паметта,
посочено от указателя myptr (в случая променливата number1 се намира
на това място)
myptr = &number2;
*myptr = 3; // преценете сами какво се случва тук?
number1 += number2;
cout << „number1 = „ << number1 << endl;
cout << „number2 = „ << number2 << endl;
return 0;
}

Изходът от програмата е:

number1 = 8
number2 = 3

Какво всъщност се случва? Първо указателят myptr присвоява адреса на

променливата number1. След това присвояваме стойността 5 към мястото в
паметта, посочено от myptr, и тъй като в момента myptr сочи мястото в
паметта на променливата number1, то на практика това променя стойността
именно на променливата number1. За втората променлива е аналогично.
Това е основното за указателите. В следващия урок ще видим как можем
да използваме указателите, като параметър на функция, за да можем да
обработваме масиви в нашите функции.