Илиев, Ат. Растенията от българско фолклорно гледище

Generated for Boyan Dobrev (New York Un iversity) on 2015-04-15 15:30 GMT / http://hdl.handle.net/2027/uiug.
30112110948152
Public Domain in the United States, Google-digitized / h ttp://w w w .h athitrust. 0 rg / a c c e s s _ u s e # p d -u s -g 00 gle
GougleDigitized by _
.
ДЪРЖАВНА
К Н И ГА
H A
1919
СОФИЯ
X V III
ПЕЧАТНИЦА
СПИСАНИЕ
КЛОНЪ ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕНЪ И ФИЛОСОФСКО-ОБЩЕСТВЕНЪ

БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТИ
Original from
URBANA-CHAMPAIGN
UNIVERSITY OF ILLINOIS AT
Растевеята отъ българско фолклорно гледище.
Отъ А т . Т. И л и е в ъ .
[Докладвано въ Историко-фи.юлогнчпил клоиъ на 18. V. 1916 г.]
—■#— —
За по-голйма само нр-Ьгледность, безъ да следваме нйкоя

научиа систематика, намерихме за добрЪ да раздЬлимъ разправата
си на два отдЬла: 1 ) дървета и 2 ) цвйтя, билки и разни други
растения. ВсЬки отд^лъ отъ своя страна се подразделя на дв1>
/ http://hdl.handle.net/2027/uiug.30112110948152
части: въ първата се хвърля общъ погледъ върху материята, а

въ втората се разгледва по отделно вс'Ько едно отъ растенията.
О тд^лъ първи.
/ h ttp://w w w .h athitrust. 0 rg / a c c e s s _ u s e # p d -u s -g 00 gle
Д ъ р в е т а .
Часть I.
Общъ погледъ върху дървото, гората и духовегЬ въ т£хъ.

Д ъ р в о .
Д ъ р в о само, безъ означение какво е то, се възшЬва въ
народната ни поезия по разни случаи. Често ни се представя папр.
15:30 GMT
въ с.тЬднята мила картинка: срЬдъ „широко“ поле израстло

„високо“ дърво и подъ него „студенъ“ изворъ или кладенецъ.
около който подъ „дебела“ сЬика пдтници-друмници седнали по-
чиватъ, ядатъ печено ягне и пиятъ червено вино, па работятъ,
York Un iversity) on 2015-04-15
ако занаятътъ имъ е шивачество папр. или, уморени отъ дълга

пать, прйдаватъ се на сладка дрямка.
О в о щ и о д ъ р в о , насадено въ градина, обикновено дава
приятенъ подслонъ на дЬвицата, която работи своигЬ „тънки дари“
Public Domain in the United States, Google-digitized
подъ сЬнката му, иЬе, наслаждава се и мечтае за своята златня

бдднина.
С и во орле, с о к о л ъ , г ъ л ж б ъ , с л а в е й или друго нйкое
лю бим о въ народната ни поезия пиле, кацнало на зелено дърво,
израстнало до пжтя, въ гората или въ градина, спокойно се раз
(New
говаря съ гонакъ и.ти д е в о й к а върху разни предмети, които

for Boyan Dobrev
ги интересуватъ.
Original from
Got igle
Generated
Digitized by _ „
u r b a n a -c h a h p a ig n
Ат. T. Илиевъ
Колкото зеленото дърво е представено въ привлЬкагеленъ

образъ, толкози отъ друга страпа сухото се изтъкна като досадно.
Гости, роднини, синъ или либе, тръгнали да си ходятъ или на
пгать за печалба, се изпращатъ не само до нЬкои оплачи-камъкъ,
но и до известно сухо дърпо. Майка, разсърдена на дъщеря си.
кълне я : гда видишъ чедо отъ сърце, кога сухо дърво лиотъ
пустне“ .1)
Разпространено е да се сравплва личния и челяденъ животъ
на човЬкъ съ расте не и разположене на дърво. „Два (|(идана
израсли и отъ малки се загалили. заследили“ еж момъкъ и мома,
конто се паслаждаватъ на взаимна любовь. „Тънка пръчка се пр е
вива около града (въ значение на к р й п о с т ь ) “ е равносилно на
„малка мома седи въ градина“ .
Отъ друга страна зяочестъ любовникъ или юнакъ, едва що
иривднгнатъ отъ тежка болесть, се уприличаватъ на сухо дърно:
„ме и (го ри, ме попари, доръ ме стори сухо дърво“ и говой юнакъ
како сухо дърво“ .
В ъ свадбарски нЬсни младоженецътъ се възвеличала като
„високо, широко дърво,“ а рода му голЬма като дълги „тълпи/

т. е. стебла. Дърво „столовато (стволовато), грановнто“ се уподо
бява па челяденъ родоначалпикъ, а пькъ „гранкигб му — мили
снахи, а кореии — синовегЬ, а връшкигЬ — мили внуци . . . “ Много
обикновено е сравпонието на двЬтЪ свати съ двг1>противоположни
дървета: .едно цъвти, та завързва,“ — това е юпакова майка:
„груго цъвти, не завързва,“ — това е момина майка.

Всички по-яки, пб-голЬми дървета, които и граматично сs
отъ мжжки родъ, кгго дхбъ, букъ, боръ и др. прйдставятъ M.vjKKa
мощи и сила; а наопаки п<1-малЕсигЬ и иб нЬжни, ос »бно плодовц-
тигЬ, които и граматично сд отъ женски родъ, като ела, върба,
калина, ябълка, черЬша и др., прЬдстамггъ женската хубость и
нрЪлесть.2)
Инторесии cj. запазенитЬ въ нашата народна поезия тъй
нареченитЬ ирЬжив^лици (survivals) върху дървото. Напр. го се
15:30 GMT
явява като д в о и п и к ъ , неразд&ленъ но схдбата си съ човЬка:

ако е добрЬ на дървото, ще здравЪе и човЪкъгь, свързанъ съ него.
В ъ гората всички дървета били весели, освЪиъ едно, което било
„ухилно“ (разтъжено), а то било дърво — двойникъ на злочеста
Неда н е в е с т а . Стояпъ на тръгване за чужбина „забЬлЬжилъ у гора

дърво високо, у поле мома хубава“ и казва на млади и на стари:
„момата да ми не любятъ, дървото да мн не сЬкатъ... “
Не ге зеленЬе дървото, подъ което лежи юнакъ съ деветь
рани отъ гимнатия къмъ него, като да му е станало двойникъ.

Ладруженъ жинотъ прЬкарва и юнакътъ, който гние въ влажпа
тг.мница съ дърво „обгорено“ . Споредъ донесената вЬсть отъ пиле
Ч Б о н ч е в ъ , Г)ьл. нар. utcnu, 87; Ш а п к а р о в ъ , Сборникь, кн. VI, 367
(New
Мин. 01. III. 49; също VII. 5.

2) М и л а д и и о в ъ , Вмг, нар, like. йа, 318; Мин. Сб. V, 27; с*що VI,
for Boyan Dobrev
Зг>, 42; сжщо VII, 23 и др.
Original from
Google UNIVERSITY OF [ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN
Растенията отъ българско фолклорно гледище
соколово, на това дърво всрЪдъ кшакови двори стоятъ до три

кукувици, които ирЬдставятъ майка, сестра и жена на юнака.1)
ТЬсната т а й н с т в е н а в р ъ з к а на д ъ р в о с ъ ч о в 'Ь к ъ ни
води къмь не nö-малко старинни нр-Ьдстави за м е т а м о р ф о з а на
дървета. Промяна на човЬкъ въ дърво става обикновено въ па-
роднитЬ умотворения, за да се и.пгЬгне отъ жестоко прЬслЬдване
или бива сетнина отъ нроклеване. Като говоримъ за отдЬлпитЪ
дървета, ще изтъкномъ не една подобна метаморфоза. Гука пи:
приведемъ само единь случай. За хубава Яна биятъ Будимъ града,
ала тя из'/брала въ гжета гора. ИзсЬкли я. Останало едно дърво,
което „се прЬчинува (преобразява): ту е мома, ту е слънце, ту е
ясна месечина“ . Отъ убита самодива ,,д'Ькъ падиала тънка снага,
тамъ израсло листпо дърво“ .
Метаморфозата естествено се развива въ а н т р о н о м о р -
ф и з ъ м ъ или обръщане на дърво въ човЬкъ. То се срЬща въ
народнага поезия въ случаи, кога деветъ сестри, лишени отъ братъ,
си създали братъ отъ дърво. За тази цЬль тЬ взели отъ гората
най-високо, най-китнато дърво и направатъ му отъ борове n i.3'b,
отъ два стржка босилекъ — ржцЬ и нр. Ангелъ или самъ Богь
му дава душа.
В ъ много случаи лвно личи а н и м и ч н а т а ирЬдсгава за дър
вото, т. е. то се счита като одушавено с&щеетио, което живЬе,
чувствува и мисли като човЬкъ. 'Гакъвъ възгледъ върху дървото
се нроявяна въ разпространения обичай да занлашватъ съ брадва
овощни дръвета, които но раждатъ, ужъ че ще ги отсЬкатъ, за

да ги направатъ родовити. „Щ е родивп, ли, или ще те отсЬка,“
казватъ до три п&ти на дървито, за да се уплаши и започне да
ражда. В ъ нЬкои мЬета на Трифоновденъ (1/14 февруарии) женигЬ,
слЪдъ като c.v. месили хлЬбъ, съ тЬстени рхцЪ хващатъ овощшггЬ
дървета, за да даватъ плодь. Има приказки за дърво, коего свири,
като издаиа отъ всЬко листо особенъ глаеъ. Въ пЬсня се споме
нува за сухо дърво, което може да говори.2;
15:30 GMT
Изобщо з е л е н о д ъ р в о служи за еимболъ на здраве и

щастие. На Гергьовдень се те>лятъ и люл’Ьятъ на зелени дървета.
Но свадби носятъ отсечени стебла отъ сурови дървета. Иакъ по
свадби, слЬдъ като замЬси зълвата хл1)ба и си измие р.кцЬгЬ,
момигЬ занасягъ водата, съ която се е мила, при родовито зелено

дърво, отъ което момъкътъ улавя едно клонче и го опъва, а зъл
вата хвърля водата до три нжти.
‘) ' Г е й л о р ь , Первобитная культура, I. 1G82; M a n h a r d t , ßaum cultus,

5<1 и W ald und Foldlm lte, <3; S o b o t k a , Uostlinstvo, 13— 15; De G t i b e r n a t i ß ,
Mythologie des Plantes, I, И л и е в ъ , Растителното царство, МСб. VII, 319—322.
3) Т е й л о р ъ , И, 276 ; Г)е G u b e r n a t i s , I, 39—4 3 ; S o b o t k a , 9 10;
M a n h a r d t , Raum. 9 —10, 276; A |>au а с ье въ. Народ. рус. <-Каз. I, 4. 63; М и
(New
р и л о въ, Лгииа Старипа, I, 91); Ч » л а к о в ъ , Нар. Сб. 28, 253 и др. ; Тетбе-
новъ, Бабл E ra 30; 1 1 1 а п к а р о и ъ , V, 75; И л п с в ъ , Сбор. 3 0 5 —300; МСб.
for Boyan Dobrev
VIII, 3, 141; с&що IX , 19, 39; едщо X, 58 и др.
Original from
Go gle
Generated
Dioitized by _ _________ . .
URBANA-CHAMPAIGN
В ъ ii]»otiiвоположиость су х о д ъ р в о се свързва съ злоче-

<тина. Bfcpna се напр., че подъ старо сухо дърво пощ/Ь се съби-
ратъ зли духове да се сдумватъ, кледе да идатъ да струватъ
пакости па хората.
Дърво служи и за п р о к о б я в а п е . В ъ нЪкои български
покраинипи, иапр., по велики загов^зни вечерьта, момци и моми.
които се иматъ стигнали за задомявапе, взиматъ по едно дърво.
препрЬчватъ го на нЬкоя речка и го нарекатъ мостъ: пр-Ьзъ
пощьта кои съ която сънува, че минава моста си, нея ще вземе.1)
В ъ старо-гръцкитЬ митични разкази се споменува, че героят ъ
Х(‘раклесъ донесълъ златни ябълки отъ градината на ХиснеридигЬ
и убилъ стоглавия драконъ. Подобенъ подвигъ се приписва и на
нашия народенъ герой Крали Марко. Той изтъргналъ отъ гората
едно сребърно дърво, като убилъ двйтЬ лами, които пазили дър
вото и гората.8)
Съ приемане на християнството българите се запознали съ
нЬкои книжовни оказания за д ъ р в о на ж и во та , за р а й с к о и
к р ъ с т и о дърво. Такъвъ произходъ има нашата приказка за три

големи дървета, израстли изъ главата на Адама отъ трите семена,
взети отъ забранената ябълка и турени отъ Ева въ устата му иа
смъртния му часъ. Отъ тези три дървета билъ нанравенъ хри-
стовиятъ кръстъ и другитЬ два кръста на разбойниците. Отъ подобни
оказания е изтъкана представата за ч у д п о т о дърво. То се
възпява като „седмосълбо“ , т. е. съ седемь стебла и на него
Свети Илия свири съ „два рога позлатени“ , за да го чуе Свети

Никола и да дойде па свадбата, дЬто служи Света Петка.
Чудното дърво расте и въ сргЬдь .море, на достига до небето.
1Г1жои отъ частит* му сж посребрени и позлатени: гл и с т и му c s
желти желтици, цв-Ьтецъ му дребенъ маргарецъ“ . Славей n ie или
гарванъ граче на него и прокобява нйкои бддещи поличби. Въ
нгЬкои пЬсни чудпото дърво се явява насънгЬ на Света Богородица
въ следния видъ: „сва му дебель позлатена, стеблата му посреб
15:30 GMT
рени, шумата му маламена“ . Свети Илия тъй изтълкувалъ съня:

„Дърво у рай божи — Млада Бога, стеблата му — вси светии,
шумата му — вси дечица“ . Пб-нататъкъ ще се дадатъ некоп
допълнения къмъ представата за чудното дърво.3)
’) Мсб. "VIII, 139; Блъсковъ, Перуника, 15.

^ Блъсколъ, Зюмбюлъ цвЪте, 63—64.
8) А. Н. В е с е л о в с Е 1 Й, Рознскяшя въ области рус. дух. стиха, X гл.;
Потебнл, Объяснеше малор. п4с. II, 221—226; Polivka, Drobnt pfispfivky,

II гл., 76, 85; Пнпинъ, Памятникн, 126; Тнхонравовъ, Памятникн, I.
305 и слФд.; Головацк1й, II, 30; Susil, Moravsk. P. 789; Милетичъ,
МСб. II, книжнина, 215; Каравеловъ, съч. I, 183; Качановск1б, Памят-
н и к и , 116; Лстрсбовъ, Ilic. 463; Миладиоовъ, 35, 44, 46 в др. ; Чола
ковъ, 20; Боичовъ, 79; Богоровъ, Сб. 5; Бук. Караджичъ, 11,35
(New
36 и др.; Цлиепъ, Сб. 102, 133, 172, 306, 387; Сп. Наука, I, 418; Пер. Спис
па Б. К. Д. кн. X X I—II, 564; МСб. II. 163; сжщо Ш , 7, 8 ; сдщо IY, 20
for Boyan Dobrev
сжщо VI, 114 и др. Об-подробно у Илиевъ, Растител. Дар. МСб. УП, 313— 340
Original from
Google UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA CHAMPAIGN
Растенията отъ българско фолк.Торно гледище 97
Гора.
Иървопачалното значение на думата го р а е било п л а н и н а
(ш опе). То е упазено въ собствените имена З аго р а, С р е д н а
г о р а , както въ прилагателното г о р енъ, въ нарЬчие горе. Съ
течение на времето у насъ и у сърбите тази дума е взела зна
чение на л Ъ с ъ (вПуа).
Гора въ значение на л-Ьсъ се среща въ твърде любими
мотиви на пашата народна поезия. На пролет!,, а особио пр'Ьзъ
л-Ьтото, преспиятъ въздухъ, прохладните сенки, зелените морави,
бистрите извори, сладкото пЬене па птичките въ гората привли-
чатъ друмника да се отбива отъ пжтя си, за да мине нр^зъ нея.
„П&тьтъ ми не е отъ тука“ , се пйе въ една п4сня (съ възкликъ:
„горо ле, горо зелена!“ ) „ала отъ тукъ ще мина, че имашъ сЬнка
дебела и имашъ вода студена“ .
Съ хубави п-Ьени поздравягь гората младите моми и невЬсти,
наречени по случая въ Дебърско „биляри“ , кога бератъ въ нея
разпи билки за лекуване. Жизнерадостно я възнЬватъ и веселите
жетварки на връщане отъ жетва въ Романия. Съ наслада я бро-
дятъ и ловците съ своите бързи „кони и сокопи, хърти и загари“ ,
като търсятъ низъ нея „дребна лова“ . Ала най-мила е тя на
хайдутите, които намиратъ снокоенъ нодслонъ въ нея.

Къмъ весело настроение се разполага п&тникътъ на мину-
ване нрЬзъ гората най-вече отъ сладкото пйяне на славеите.
„Славей пее у гора зелена, запри, коньо, да послушамъ“ , казва
пленят а. Нему отговаря невестата, придружена отъ младоженецъ:
„Она пбе, гора й отпое“ .
СлЪдъ нриятна почивка подъ горските с£шш нерядко друм-

ниците се пр^даватъ на сладъкъ „сънчокъ“ . „Горе въ гора, дори
гора шума има, дори не е окапала“ , момци канятъ моми да бе-
гатъ съ техъ. „Три дни прЬзъ гора и четире презъ вода“ Стана
бегала съ Дима. Внезапно я нападнала дрямка и какво да види,
кога се събудила: Дима го нема. Стана викнала що можала:
„Зелена горо, не ечи, сури пилци не пойте, горо ле, разлегай ми
се, Димо ле, отзивай ми се Г
Гората ечи не винаги само отъ весели песни. Когато зло
15:30 GMT
чести мдже и жени бегатъ преследвани отъ свирепи турци и

оплакватъ скжпите си загуби, „зелена гора ечеше отъ мхжките
имъ викове, отъ женските имъ плачове“ . Ранениятъ юнакъ намира
отзивъ въ нея. „Ю накъ викна и гората екна“ .1)

Интересенъ е старинниятъ обичай, свързанъ съ пролетния
развой на гората. В ъ Търново-Сейменско на месни заговезни, въ
среда и петъкъ на сиреница и въ неделя на сирни заговЬзни,
момите отъ известна махала на селото се събиратъ обикновено
’) М и л а д ., № 55, 156; D o z o n , 15, 56, 93; И л и е в ъ , Об. 12, 280;

К а р а в е л о в ъ , Съчин. I, 149, 1540; Ш а п к д р о в ъ , Сб. I I I , 281, -- V , 68,
147, 177, 766; — V I, 474; Пер. Сл. на Б. К. Д. I, rd. V I I - V I I I , 111; МСб. I I ,
71, 96, 104, — IV , 76, — V II , 41, 95, 98 и др.
(New
Спшсапио на Б ъ л а р с в а т а а Е & л е к к я на и а у к н г Ь . Кппга X V I I I . J

for Boyan Dobrev
Original from
Generated
Digitized bT
b, y_ G o i> g le DRBANA-CHAMPAK3N
на селското купище сутринь рано въ тъмни зори. Тамъ ц ^ ятъ

най-вече любовни иЬсни, въ които „се вика гората“ да почне
вече да се развива. Започватъ най-напрЬдъ, докато еж сами, съ
т&жни песни, наир. за прекарване пр1>;п. гората „три сепджиря
роби“ . Ала въ утренния здрачъ, кога надойдатъ и момците, тех
ните любовници, при изгрЬвъ слънце, запЬватъ весели песни,
нодъ такта па които се залавя особпо буйно и тропливо смесено
хоро. Тъй се прави за б а в а т а , н а р е ч е л а пр осто „ Г о р а 4*. Не
напомня ли този обичай разказа на руския летописец!» за стари
славянски племена, Древляни, Родимичи и Вятичн, които жпиЬяли
въ горитЬ и нЬмали бракове, „но игрища между сели: н схождаху
на игрища, на илясанья и на вся бЬсовсшя nêcnu и ту имнкаху
жени себе.“ 1)
Въ снадбарскитЬ пЬсни често се възпЬва гората по случаи
па минаване прЬзъ пея. Момкова майка панр. заржчва, кога й
водять спахата, „па npfar, гора да минатъ, в1>търъ да я не духа,
слънце да я не çp1>e\ СвадбаритЬ не минуватъ винаги безопасно
прЬзъ гората: понбкога ги срЬщатъ „люти турци“ , които пмъ
правятъ разни пакости.
Въ г,тъста гора о с т а в а з л о ч е с т а м а й к а робиня м х ж к о

си д Ь т е пеленаче и му ii-fce па раздЬла: „дбще кошута, подои ще
те; духна ще вЬтрецъ, зелюлЬ ще те; вална ще дъждецъ, окапа
ще т е . . . “ Въ размирни години, когато всички се разбягали, оста
нали два сирака, които бали хвтлрлепи въ честа гора, „та растоха,
порастоха, та се взеха братъ и сестра, та зачеха пова д у н я ...“ -)
Овчари намирать вг. гората тлъста паша :;а овцете си, а

дървари — изобилпо дърва за градено и горене. Не рЬдко те я
и опропастяватъ. Напр. въ едпа песня се казва па гората: „Тебъ
те дървари изсекли и те овчари изпасли“ .
ТЬсната дружба на гората съ хайдутите е много естествена
Въ гдста гора еж се скривали юначните българи, които не сд
могли да търиятъ турското робство. Щомъ се разлиггие тя, я
куковицата закука, събира се „дружина верна сговорна“ . И тогава
па хайдутинъ „куки му е гжста гора“ . Тя се развеселява отъ пе-
15:30 GMT
говото присжтствие, а ткжи па раздела съ него. Хайдушката дру

жина краси гората и внася въ нея жиность и разнообразие. „Нодъ
всеко дърво и юнакъ“ прЬувеличено се пЬе въ пЬснята, че се намира.
Кога се разболее юнакътъ, постелка му зелена морава, под
ложка му самороденъ камъкъ, покривка му па гора листето . ■

Предсмъртната му воля е, да се пе остави другаде мъртвото м
тбло, но да се занесе въ гората.3)
') В п д к о в ъ , Сиадб. обр. Мсб. III, Науч. 0. 143; С у м ц о в ъ , Культур-

Переж. § 57; M a c h a l. Slov. Bajeeiovf, 202.
*) D e O u b e r n a t i e, Mythologie des Plantes, 1, 72: Ш а я к , I I I , 281.
V, 147, - V I, 474; И л и е в ъ , Сб. 360; Пер. Сп. на В. К. Д. X V , 439—42;
Mcô. I I 123, — V II, 61 и др.
*) Б о н ч е в ъ , Сб. 35, 62— 3; D o z e n , 28, 3(j, G6, 93, 378; К арав е- Юв'"
(New
Цамлтпнкк, 260; сжщн съчинения, I, 154; II! а » в. I I I , 114; Мсб. IV , 76 у

Науч. огд. 521.
for Boyan Dobrev
Google
Generated
Digitized, by
Растенията on. българско фолклорно гледище 99
Листата по гората въ българската народна поезия, подобно

иа Омировата Илияда, служатъ за сравнение съ безбройно мно
жество отъ извйстенъ прЬдмегъ.>) Нанр. овчарь казва: „Мое стадо
броя нЬма: що е листа у гората, толко ми еж сагмалици. . Гости,
поканени на свадба еж, „колкомъ гората листата“ . Войска на поле
'е многобройна, „какъ е лиетотъ по гората“ . Байраци или мъж-
драци на войници ся „като честа гора“ .
Както въ Илиядата, и въ нашитЬ нЬспи листата служатъ и
за друго сравнение: „лудость, младость бързо н минуватъ, како
листе по дърва зелени“ . Сгана страда и съхне, питатъ я : „Щ о
съхнешъ, Стано, и вЬхнешъ, като гората подзима (есень)..
Честа гора, наведена падъ море, има едно особно сравнение:
„Н е ми била честа гора надъ море, токъ ми била Света Д-Ьва
Мария, край нея с,ь седмокрилпи ангели“ . Ш сън Ь да се види
честа гора и изъ пея два бора зелени значи:. „Честа гора — моята
коса; до два бора — моигЬ братя“ .
Гората пази въ себе ги много тайнствени работи. Тя вижда
и чуе всичко, що се върши въ и около нея. Пословицата казва:
„и гора очи, уши има“ .2) Свьта гора, сноредъ пЪснята, надвела се
надъ море и гледа, какъ плава бЬлъ каикъ и въ иего Св. Бого
родица съ Хрисга и светци. На гората измаменинтъ младоженецъ
съобщава скръбната вЬсть за безчестие на своята пеиЬста: „Знай,
горо, и ти, че я съмъ взелълюбе облюбено и рьзнеси на другитК
гори и тЬ да знаятъ“ .
Гората изказва съчувствие, на хората въ радости н скърби.
Кога Крали Марко минува прЬзъ нея и отива да си търси дру

гарка, „гората — весела, тревата — зелена, водата течеше, пиленца
нЬяха“ . Ала кога юнакътъ се завръща отъ н&ть, измаменъ въ
несполучлива женидба, „гора повЬхнала, трева изсъхнала“ . Зелена
ддбрава нов-Ьхпува и поради злочестата садба на момата, която
. минува пр'Ь.(Ъ нея „боса, гола, още голиглава,“ както отъ пиеъ-
дитЬ на „гри синдяшря роби,“ които се прЬкарватъ нрЬзъ нея и
. при ирЬнасяне незаконородено дЬте „гри години некръетено“ . Сама
15:30 GMT
гората се провиква: „отъ кога съмь я гора порасла, това чудо я

не съмъ видЬла, като днеска какво чудо мина: поминаха два
брата рождени и водЬха гъргшия дЬвойка“ .
Юнакътъ на раздала съ гората се прощава съ тЬзи изрази:

„Остаи с сь Богомъ, прощавай, горо ле, Рила Нлавипа!“ Като из
броява грЬховетЬ, които сторилъ, нолучилъ отъ нея и огговоръ:
,Гора никому не дума, ала Сгояпу продума: — просто да си отъ
мене, Стояне, ала отъ Бога да не си . . Изобщо гората и юна-
') В е л е в ъ , Омирова Нлилда, I, 72; М и л а д и п о в и , № 96, 197; Б л ъ с -

я о в ъ , Момина сълзя, З в : И л и е в т . , Сб. 115; Пер. сп. X I —Х П , 166, — X I X ,
X X , 96; Мсб. I, 68, — II, 59, - I I I , 22, 130, — IV , 17 и др.
*) Такива пословици ма гората се еркщатъ и у други народи. De Gu-
(New
b e r n a t i s , Mythol. I. 73.
for Boyan Dobrev
Original from
G o g le UNIVERSITY OF ILLINOIS AT
Generated
Digitized by _
URBANA-CHAMPAIGN
100 Ат. T. Илиевъ
цитЬ с& неразделни другари и когато се забавятъ да я иосегят ь

па пролЬть, тя гръмко изказва своята тжга за техъ: гЗаплакал«
е гората и планината . . . “
Нонекога нещастната девойка сравнява своята младость с ъ
зеле нитЬ листа на гората и нЬе: „Чернея, горо, черней, сестро,
двама да чернЬемъ, — ти за твоЙтЬ листе, горо, азъ за мойта
нладосгь!“ И въ своята резигнация продължава: Двойте лнсте.
горо сестро, пакъ щатъ да покаратъ, — мойта младость, горо
сестро, не ще се повърне!“ Ала тя намира все пакъ известна
утЬха, като ri изказва причините на своята злочеетина : „Да дойда,
г<>ро, да седна, да си нрикажа я д о ве ...“ 1)
Л .¥. г ъ въ значеше на равно место, покрито съ дребенъ
лЬсъ, се ср-Ьща пб-редко въ народната ни поезия. В ъ „тъмепъ
лжгакъ“ Данъ войвода търси „дребна лова“. Въ „Дренопоцекц
лжгове“ хванали юнака, който не могълъ да избега потерата. Н изъ
„Търпомсчки лъгове1 минувала свадба и невестината махрама се
заплела въ ракита. Въ некои други лжгове стариятъ Пейо дочаква
своите шесть сина, които Татаръ Лало кара вързапи.й)
Култъ на дървото и гората. Митични сжщества въ техъ.

Отъ най-старите времена дървета сж служили като жертвен-
ници, подъ които сж принасяни жертви па митичните сжщества,
a горите като свещени места и първи храмове. Старите елини
сж вервали, че токоречи всеко дърво крие въ себе си по HtKoe
митично сжщество и за това сж го тачили. Горите имъ еж били
пълни съ разни горски божества, като панъ, са ти р и , си лен и.
к е и т а в р и , дриади и х ам а д р и а д и и поради това се считали

за свещени.
Въ средните векове, когато още не сж били забравени ста
ринните вервания, много дървета се почитали като свещени
(arbores sncrivi). Отнайнапредъ христианската църква съ ужасъ е
гледала на техъ. Ала съ време се помирила съ езическия култъ
и дори го оползотворила за свои религиозни цели. Тогава на
много мйста известни дървета и гори станали пакъ свещени въ
15:30 GMT
христиански смисълъ на думата. Монастири сж правени при тех ъ

и за грехъ се считало да се секатъ.
Старите езически славяни тъй сжщо сж отдавали големо
почитание на дървета и гори. Много исторични известия свидочатъ
за това. Има доста следи и преживелици, запазени и до сега отъ

старото езическо поклонение на дървета и гори у разнитЪ сла
вянски народи.3)
’) D o z o n , 63, 93, 378; Ч о л а к о в ъ , 161; Б о н чевъ, 47, 62; Б о г о р о в ъ ,

22, 40; К а р а в е л о в ъ , Съчян. 1, 154; М а р и н о въ, Ж ив. Ст. I, 11; Ш а п ;
» а р е в ъ, V , 106, 135; Мсб. I I I , 38, - IV , 34, - V I, 36, — V II , 212, - VIiT-
61, — IX , 60 и др.
s) М в л а ди но и и, „V 138, 241 ; II л не въ, 33 ; М а р но о въ, Ж . Сг. I, 8 4
*) Т е й д о р ъ , Пери. Кул. II , 272; D e G u b e r n a t i s , I, 72, 273, 280
(New
S o b o t k a , 6, 7, 22; M ile b a l , Bajcsl. 115, 126 и др.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията отъ българско фолклорно гледище НИ
Върху нЬкои остатъци отъ подобни вЬрвапия у насъ, свър

зани съ отдЪлни дървета, ще имаме случай да говоримъ нб-на-
татъкъ. Тукъ ще се досегпемъ до онЬзн. при които не е изрично
определено, до какво дърво се отнасятъ.
По свадби, въ четвъртъкъ, въ аЬкои покрайнини, прЬди да
канятъ кума, деверъгъ и момкова майка отиватъ въ черква, д-Ьто
калесватъ светците, а после канятъ и три плодовити дърг.ета.
Това става, като палипа деверътъ до три пати тго малко вини въ
корените имъ и имъ остава по едно цвете, а майката казва; „Да
дойдешъ, овошко, на свадба у моя синъ“ . Свързката на светци и
дървета съ общо действие ва почитане сочи къмъ жертвоприиосъ
на едни и други.
Измамена невеста отъ своя любовникъ „стоварва коня съ
нрЬмена (опрЬдЬлена за свадбарски дарове), всичка е гора дарила
съ тапи .if.па нр'Ьмена“ . Друга, пждена отъ своя мхжь, „извади
дари, месали, всичка е гора дарила . . .“ Въ свадбарска пЬсня
иа заггЬики се казва: „Да найдеме момипин пръстенъ, да го хвър-
лимъ у гора зелена, нека е гора берекетлия. пека е рада п веселба
паша . . !)
Явенъ остатъкь отъ почитание на дървета се съзира въ
обреда, който съществува въ нЬкои български покрайнини, да се
миросватъ отъ свещеници стари дървета. Това се прави за пред
пазване извЬстна м^стность отъ градушка или други повреди на
сЬидбитЬ. В ъ една пЬспя се казва, че отъ селата се събрали
вакли агьнца, виио и други потребности за курбанъ. Всичко съб
рано занесли „при това дърво високо . . . , дървото да си оми-

рошатъ и Богу да се помолятъ, берекетъ да имъ хариже . . . u
СлЬдъ това „станали стари попове н млади дякони срЬщумъ дърво
голямо . . . узеха дърво да миросватъ, узеха попове да четатъ“ .
И ето се задалъ тъменъ облакь, отъ който „н-Ьщо се носветнува“ .
А то било „зла хала, зла самендра“ , която допаднала и била
наврЬна въ чериа земя отъ нЬкоп юиакъ. По такъвъ начннъ се
новърналъ пакъ берекетътъ.2)
15:30 GMT
У насъ има запазени предания за вярвания въ Hi,кои м и

т и ч н и схщества, които малко-мпого бораватъ въ дървета и гори.
Такива с л : сто п а н и , зм Ь е ве , лами, хали, само вили или
са м о д и ви и юди.
С т о п а а ъ е митично сжшество, което има за жилище нЬкое

сухо дърво но край село. То е като стражъ и предпазва отъ
болести нокровнтелствуванитЬ отъ него жители на селото. Ала
ако и да има такова благотворно назначение, стонанътъ все пакъ
си взима жертвата. Но ще вика съ високъ гласъ и който го чуе,

умира.3)
’ ) I ) о z ои, 10; П о и ч е в ъ , 12, 49; Ш и ш к о в ъ , Родопски Старина, 11,

15; (Солунски) Кинжици за нрочитъ, I I I , 57; S t r a u s , Itolgar. N^pkol, II, 17.
(New
s) С а м а н д р а е завалена дума отъ саламандра, земноводно животно.

г) МСб. 1Y, 110.
for Boyan Dobrev
Original from
Go* gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
102 Лт. T. Илиевъ
Змей отговаря на старогръцкия драконъ (Speexwv). Постоян

ните му епитети: г о р е н и н ъ и о г н е н ъ (о г н е н и я ъ ) показватъ,
че неговото жилище е гората (повечето въ смисълъ па планина,
покрита съ лЬсъ) и че отъ него нощно време излизатъ искри.
Обикновено той се прибира iff, каменна кжща, въ пещера, въ
меча дупка или въ нЬкое сухо дърво. Неговата власть надъ го
рата е извънредна. За него се пЬе, че щомъ се покаже, „на гората
клоните по.тЬтяватъ и листата се попарятъ“ . Той ломи, събаря,
троши.
ИзвЬстпи кладенци, наречени змееви, често се посЬщаватъ
отъ т^зи митични сжщества. Тамъ тЬ поерЪщатъ моми, които си
избиратъ за любовници. Иодобна злочеста любовь твърде зле се
отразява на момата. ЗмЬева любовница става чужда за света и
ходи като зкива-умрела. ЗмЬятъ не и дава нито да се вчесва, нито
да се мие, нито да се пременя, нито да се срещне съ нЪкой
мжжъ. Споредъ песнята тя „съ моми на хоро не ходи, съ млади
невести — на вода . . . u
ЗмЬеветЬ се жепятъ и раждатъ деца. Има и женски подобни
митични сжщества, наречеии зм еиц и, които лгобятъ мжже. Ето
какъ се представя въ една песни змЬйското шествие: „Змеево

съ коне хранени, змЬици съ златни кочии, змейчета съ кола пи
сани: като ирЬзъ гора ще вървятъ, гора безъ ветъръ ще вее;
кога презъ поле минуватъ, поле безъ огънъ ще трепти: кога. у
дома ще дойдатъ, кжщата тамо ще пламне.1)
Л а м я произхожда отъ гръцката Aajv.a. Постоянни нейни
епитети сж: сура, м ъ р ш о я д н а . ПоелЬдниятъ напомня значе

нието й, като страшилище и бЬсно чудовище, у старите елини и
римляни. Tb вЬрвали, че ламята убива и яде деца. Нашите вЬр-
вания я представятъ съ три глави. Ламята варди гората и може
да я ломи, за това се зове и го р о л о м а.2)
Х а л а излази отъ гръцката ухла^а (градушка) и споредъ
българските вервания гя докарва градъ, суша, безплодие. Кога
гърми и трещи, змЬеветЬ гонятъ халата, която гледа да се скрие
въ нЬкое дърво, въ човЬкъ, въ добитъкъ и др. За нейното изгон
15:30 GMT
ване и проваляне се прави извЪстепъ обредъ, миросване на дърво,

за който се спомена нб-горе. Тя борави най-много въ гората, дгЬто,
нодобно на ламята, като „хала троеглава“ , може да погълне нЪкпс
дете, оставено тамъ на собствената си сждба.1)

С а м о в и л и или сам о д и ви (сръбски вили) сж по пре
димство сжщински горски митични сжщества, които отговарятъ на
') М и л а д и н . Л? 128; Ч о л а к о и ъ , 26L; D o z o n , 12, 14; И л и е в ъ , 3 8 У.

342; Ш а п к а р е в ъ , I, 18; М а р и н о в ъ , Ж ива Ст. 1, 83; Домашепъ учител,.
II, 30; МСб. IX , 7, 58, ~ X , 10, 21, 23 и др.
а) D o z o n , 20; М и л ад., № 31; И л и е в ъ , 85; III аи к а р е въ, I I I , 126;
П л ъ с к о п ъ , Зюмбюлъ цв+.те, 6В и др.
(New
s) Шапкаревъ, I I I , 261; Пер. Си. mi II. Ii. Д. X V , 445; МСо. V I I .

158 и други.
for Boyan Dobrev
Original from
Go *gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized; by
URBANA-CHAMPA1GN
Растенията отъ българско фолклорно гледище 103
е л и н с к и те нимфи, наречени ориа$ и ацасрас;.1) Обикновените имъ

е п и те ти еж го р ска , са м о г о р ска . Народните вЬрвания сж имъ
опр-Ьд^лпли за жилища таинствени джбрави по планини, пещери,
к р а й реки, кладенци, гробища и изобщо гжети горя. „Самовила
в ъ го р а би била“ се п'Ье въ една пЬсня. ТЬ сж много хубави п
н о с я тъ разплетени коси.
Нощ Ь сдйдъ „голяма вечеря“ и около „потайно време“ те
и зл и затъ да се веселятъ, като играятъ „хоро самовилско или само
д и вско “ , свирятъ и се кикотятъ високо. СлгЬдъ първи пЬтли оби
кновено се кжпятъ въ нЬкоя рЬка или изворъ и лудешки со
см Ь я т ъ . В ъ това време много е опасло да се доближи човЬкъ до
мгЬсто то имъ. Т Ь го викатъ съ гласъ и тичатъ слЬдъ него, за да
го взематъ. Самовилит'Г> често се събиратъ нощ'Ь подъ големи
дървета, наречени „ самодивски“ , разположени покрай води. Опасно
е да се стои или да се спи нодъ тЬхъ. Въ „самодивски джбравн“
никой не може безнаказано да нагази, защото сигурно би намГ,-
рилъ тамъ смъртьта си. Такова н1;що се случило съ Стояна овчарь.
когото майка му наираздно съветвала: „Стадото си не разтираи
изь самодивска джбрава; или като го разтирашъ, съсъ тънка
сви р ка не свири, да те не чуе дивата самодивата, да се не бори

съ тебе . . Понеже Стоянъ не послушалъ, повикани отъ само
дива, „стихии сж се спустнали, и свили сж се вихрушки, че сж
Стояна вдигнали, отъ дърво на клонъ слагали . . .и Овчари съ
своите стада наистина често върхлЬтватъ на „самодивски селища
и хорища“ , разположени въ пустите зелени гори и не малко стра-
датъ отъ стопанките имъ!

Самовилите като владЬятъ надъ горите, могатъ да зановед-
ватъ и надъ водите, които се намиратъ въ тЬхъ. Те иматъ изку
ство да ги събиратъ дори само въ едно дърво, техно иостоянно
жилище. Когато Крали Марко не памЬрилъ въ гората вода ни за
себе, ни за коня, взелъ да я кълне. Тя му се оправдава тъй:
„Вида самовила заключила дванайсеть извора средь гората (въ)
едно сухо дърво, по все сухо, на върха зелено . . .“
15:30 GMT
Споредъ народиа пЬсня самодивата може да бжде па гледъ

убита, ала „декъ паднала тъпка снага, тамъ израстло листно
') Цронзходътъ на думата в и л а е темеит.. У иасъ има глаголъ в и л н Ь я .

В ъ западнитЬ български покрайнини се казва с а м о в и л а (ипкога безъ само,
«л.кто у сърбит^Ь), а въ източнитЪ — с а м о д и в а . В ъ едиа сръбска народни,
ч-Ьспл ето що изричпо казва за себе са вилата: „мене е гора родила, въ зеленъ
*«е листникъ повила; утриниа роса падала, мене е вила кърмила; отъ гора
в£трецъ мн в-Ьялъ, мене е вила ллъгЬллъ“ ( К а р а д и £ и ч ъ , П]есме I, 64). Обяс

нение на самовилит^ като дръвеспи пимфи, коато се раждатъ и умиратъ заедно
‘■
•■
ь дървото и при това се отдйллтъ отъ одушевеното отъ тЪхъ дърво, като
играятъ нодъ пего хоро и пр, се памира въ П о т е б н я , Объяенете малорус.
и сродннхъ нар. пЬс. [I, 400; В е с е л о в е к Розиска1пя. X I — X V I I I ;
МйсЬа!, Вйяез]. 108, 122.
(New
for Boyan Dobrev
Original from
^ ^G o o gT.le UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized bn, _ __ __ __
URBANA-CHAMPAIGN
1 04 А т. T. И лисвъ
дърво . . Оь това в^рвание се изтъква връзката на митичното

същество съ одушевено отъ него дърво и сходството му еъ елин-
скитЬ дървесни нимфи.1)
Сродни съ самовилитЬ съ н тъй наречените въ Родопските
покрайнини дини жени, които живЬятъ тъй също въ горят!;.
Споредъ народните вярвания, ггЬ имали косми но тЬлото си и
били много силни. На децата си правели люлки отъ поиитъ въ
гората. Ако не кой се приближи до тЬхъ, те го разкьсвагъ на
части и слЬдъ това гръмва гората отъ тЬхнитЬ крЬсъци и плачове.2)
Закачени по дървета и храсти разпи парцалчета, както и
сложени при самодивски извори кравайчета, съ медъ намазани,
служатъ за жергвоприносн на самодивите. Съ това ги умилоети-
вяватъ, за да не нричинявагъ болести по хората. Обикновено не
имъ споменувать сжщинскитЬ имена, но ги зоватъ „сладки и ме
дени“ , за да ги не разсърдятъ нгЬщо. В ъ баянията ги молятъ да
отидатъ „въ пусти гори телелейскн (галилейски), дето петли яе
н^ятъ". Ето какъ се мъчатъ да ги убедятъ да не стоятъ пъ
населените места, дЬто es докарали известни напастн: „тамъ (въ
горитЬ) има зелен.1 ливади и високи дървета, че е сЬнката дебела

и нодъ сЬнката кладенче, до кладенчето да седнешъ, да гребешь
вода, да гшешъ и да се омиешъ, и медъ да си намажешъ, иадирЬ
да се не връщашъ, че въ село има кучета, та ще излаятъ, та ще
те уплашатъ“ .“ »
Ю да води своя произходъ отъ предателя апосголъ Юда
Искариотски. Легендите за него, напластени върху народни вяр

вания, съ време му дали характерь на дяволъ прЪлъститель.
Нашата народна етиология, помамена огъ женското окончание,
го обърнала въ женско митично сжщество. Изобщо понятията Юда
и Самоиила (самодива) ее сливатъ. *Провикна се димна (дивна)
Юда самовила у връхъ бела БЬласица“ се пЬе въ пЬснята. Както
еамовнлата, и „юда гора трошеше“ , и гя. има „юдинско хоролище,
дека юди хоро игратъ", и тя се задава съ овчари. „Юднна гора“
се споменува въ народна приказка. Тамъ въ своята чудна градина,
15:30 GMT
юда пази златни ябълки.4)

ОсвЬнъ митичнитЬ същества, които се изброиха тука, въ
пЬсннтЬ съ религиозно съдържание надъ гората иматъ власть и
светци или Св. Богородица. Тъй напр. при кръщение на „млада
') М н л а д . № 1, 5, 8 ; D o z o n , 4, 6—9; Р а к о в с к и , Бъл. Старина,

163; Я с т р е б о в ъ , Сб. 48; Л ю б е н о в ъ , Самовилн, 124; М а р и н о в ъ , Жива
Ст. I, 2 1 -6 ; Ш а п Е ., I, 22, 96; МСб. I, 78, — III , 145, — V II, 10, - IX ,
19, — X , 20 и др.
2) За д и в и ж е н и иаи-миого се разказпа въ чешнитЬ народни предания.
Представата за тЬхь има много общо съ нашит'!) а а самоввли и д и в и жени.
Sobotka, 22; Mâchai, 115, 126-132.
а) Л ю б е н о в ъ , Самовили, 6; И р с ч е к ъ , Cestv, 235; МСб. I, 79, — IV ,
105, — IX , 139 и др.
(New
,
4) Веселовоий, PoniicKania, V I — X , 88 263, 265, — X I — X V II, 294;
M â c h a i , 114; D o z o n , 339; Ш а п к . V, 55: Ил пе иъ , 333; МСб. IX , 144 а др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized: by
URBANA-CHANPAIGN
Растенията огь българско фолклорно гледище 105
D o r a “ пЬкой отъ тЪхъ заповядва пъ тържественъ моментъ: „По

сто й , горо, постой водо, ясно слънце не огрявай . . . “ Гората
наистина утихва, нослушна на тази зановЬдь.1)
Часть II.
Отделни дървета.
Д ж бъ.
Тази дума е праславнцека. Много мЬстцц имена, произведени
о т ъ д ж б ъ , се срЬщатъ въ всички покрайнини, заселени отъ бъл
гари. Такива сж: Джбпикъ, Джбене, Джбово, Джбница. Дамбене,
Дамбово. Р^ка Дъмбовица въ Ромт.ния тъй сжщо е произведена
о тъ джбъ (съ старобългарско произношение, дъм бъ).
Джбътъ отъ край врЬме е билъ най-добъръ представител!,
на дръвесната сила. Ето защо твърде естествено е да се сравнява
с ъ него силпиятъ мжжъ. Такова сравнеиие има наир. въ Омиро-
пата Илиада.-) В ъ наши свадбарски пЬсни двамата свагове са
два джба: нървиятъ — моминъ баща е „зеленъ джбъ, сега пов4;х-
п а л ъ “ , защото се лишава отъ едпиъ важенъ членъ на еЬмейството,

а вториятъ — момковъ баща е „суха])ь пролистнать“ , т. е. въз-
родилъ се отъ радостьта и печалбата.8)
Като хайдушко дърво по предимство, въ нашата народил
поезия, както ще видимъ, се вьзпЪва букътъ, който расте по ви
соките планини. Ала има случаи, когато харамиите, сторили „вера
и клетва“ да поентъ ранения юнакъ, най-послЬ вържатъ му коня

„п а два джба“ , а самия него полагатъ ,.подъ два джба“ .4)
Самовила, която не приема даровегЬ на Стана ( „ 6 li.ro духо“ ),
казва, че „да би брала бЬло рухо, би пзоб.тЬкла джбето“ .6)
Джбъть е нгралъ видна [>оля въ езическите религии на
индоевропейскитЬ на]>оди отъ най-старо врЬме. У старите гърци
храмътъ на Зевса въ Долина се намиралъ въ джбова гора. У гер
манците той е билъ поспетенъ на бога Донара, а у литовците —
на Перкуна, единътъ и другиятъ богъ на гръма. Много исторични
15:30 GMT
известия ни сж останали за почитанието на джбъ, посветенъ на

Иеруна, у сгаригЬ славяни. П е р у но вт» д ж б ъ се споменува въ
паметници отъ балтийските славяни. Старите русини жертвували
птици, хлЬбъ и месо прн единъ юлЬмъ джбъ. кога отивали на

походъ. Въ X IV в. въ Търново български сектатп клали овци и
агнета подъ единъ джбъ, който Теодосий Търновски накаралъ да
отсЬкатъ, за да се не продължава този езически обредъ.")
*) О о г о п , 17; И л н е в ъ , 11>0; МСб. V II. 6 и др. Ш-подробио върху

култа на дървото м гората МСб. V II, Науч. Отд. 361—387.
*) В е л е в ъ , п-Ьс. X II, 191 — 194.
*) М и л а д . , стр. 245; МСб. IV , 24 и др.
*) В е р к о в и ч ъ , 194..
(New
5) М п л а д. 5.
6) Г)е О и Ь е г п а Н з , II, 73: М й с Ь а ] , 23; в о Ь о 1 к а , 75: Пречекъ,
for Boyan Dobrev
Игтир, Болг. 403; Ж е к о в ъ, Стълпъ православия. 7 и др.
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
106 Ат. T. Илиекъ
Остатъци отъ подобно почитание па длба и до днесь нмл

уназени у насъ въ разни обичаи, свързани съ християнски нразд-
ннци. Такънъ е шшр. обичаятъ да се туря на огнището дхбовъ
пънь, нареченъ б ъ д н и к ъ (сръб. бадеьак), срещу Рождество хри
стово (коледа). В ъ Кюстендилско домакинътъ докарва презъ деня
единъ ддбъ, който -греба да бжде отсЬченъ тъй, че да се не
допре до земяга, ио да ce метае направо па колата. Единъ клонъ
отъ този джбъ се отсича още огъ вечерьта и съ него се накладе
огънь. К о й то първи отъ домашните стане отъ сънъ но Рождество,
донася отъ вънъ приготвения бъдникъ на огнището п благославя
тъй: Дош елъ Вожикъ, похвалилъ се съ берекетъ: ягнета, ярета,
дълги ръжеве, б4ла пшеница и нр.“ Бъдиикътъ се обгорва на
огнището, дето гори голЬмъ огъиь презъ цялата нощь. На бъд
ника запалватъ вощепа свЪщь, чиято недогоряла часть пазятъ. та
я палятъ на сито прЬдъ облакъ, кога вали градъ. На други места
въ пб-дебелия край на бъдника провъртягъ дупка, въ която ту-
рятъ медъ и масло, а 110 никога и тамянъ. В ъ първия день на
коледа единъ отъ домакините разцЬива бъдника на две половини,
огъ които едната остава за клине на оралото, а другата занася и
забажда въ нива, която не ражда. Това се правЬло за предпазване

отъ магесници, които взимали рожбата отъ посети ниви.1)
Важна преживелица, свързана съ почитание на д&ба, е при
готвяне на тъй наречения у насъ н о в ъ о гън ь, който се запалва
съ триене на дървета, В ъ Борисовградско за тази цЬлъ забиватъ
въ земята двЬ сухи ддбови дървета паблизу едно до друго и про-
биватъ въ т 1.хъ по една дупка тъй, че да се наднатъ една срЬщ у
друга. Едно лесково дърво на дължина, колкото е разстоянието

между двете дупки, издЬлапо и подшилено, се навира съ върхо
вете въ дупките. Отъ въртене леската съ вжжа се запаля новъ
огъиь. 1>ъ това време всички селски огнища сж загасени.*)
В ъ Лесковецъ, Търновско к а р ф о с в а т ъ новородено дЬте,
добито слЬдъ нЬкое умрЬло, кога стане на игЬсецъ. Подъ старъ
зелепъ джбъ, счнганъ за свещенъ, занасятъ детето и извтфшвятъ
тамъ на новъ мЬсецъ обичая па карфосвапето.8) Пробиватъ въ
джба съ свредле на три места но една дупка, въ която пъхватъ
15:30 GMT
отъ косата и ногтете на детето, па я занушватъ съ некоя дре*

нова клечка. Този обичай се прави за здраве па новороденото.
‘) Пидоиеиъ на наши» обичай, да си туря на огинщсто да гори мъць ио

Рождество, има въ Англия, ( кандинавня, Германия, Франция и другадЪ. В ъ
юлша Франция коледнилтъ аьнь (Souche de Noël) играе го.гЬма роля по пр аш
инка на земното с.п.нцестояние. M a n h a r d t , Bauinkultus, 226; S o b o t k a , 61;
Л ю б е н о в ъ , Баба Ега, 27; К а р а в . Вамят. 276; М и л а д . . 521: М а р и н о в ъ ,
in the United States, Google-digitized
Жив. Ст. I, 76 и др.

г) Тозн обичай е заиазенъ и въ други европейски народи. Повиятъ огънь
се зове у нЬмцвгЬ: n o t f e u e r , т. е. огънь на нужда, у руситй: д р е в е с н и и ,
.тЬ сл н й , н о в н S, ж и в и й или царь-огоиь, у чехитй: B o 2 f oheû, у сър-
бнт-!;: ж н и а в а т р а . Сравни: А о а п а с ь е в ъ , Нозтичес. Возз. II, 20; S o b o t k a
В5; С ум цол ъ, Кулътур. пережив, § 54: M a c li a i. 150; МСб. У , науч, отд. 218.
(New
!) Думата к а р ф о с в а н о налапа отъ гръцката к а р ф и , което зиачн

гнозд1.й. МСб. V I II , Науч. Отд. 118.
for Boyan Dobrev
Original from
Public Domain
Gougle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Въ разни български покрайнини се тачатъ големи вековни

джбове, отдЬлни или повечето събрани по нЬколко въ джбрави,
нарочени са м о д и вски . Те се считатъ на свещени, и никой не
смЬс да сЬче или да рЬже отъ тЬчъ. Когато отъ самосебе падне
дървото, оста ват ч> го да си изгнне на местото. Ако нЬкой посегне
върху него, все ще си пострада или той самъ, или нЬкой другь
отъ родата му.1) Въ с. Локорско, Софийско, напр. има три големи
отъ незапомнено врЬме стари д&бове, при които и до сега има
упазенъ единъ кръсгъ, закопанъ въ земята. Тамъ нодъ тЬзи дъ
бове се събирали едно врЬме селяните на служба нрЬзъ големи
праздници. Сега само се ходи при т’Ьхъ по случай на ниросване,
за което по-гор!) се казва. Това се прави но Света Троица, когато
чодятъ съ икони около сипура на селото. Ионътъ. енитропътъ
на църквата и дЬцата съ клепалото избикалятъ тогава по веднажъ
и гЪзи три д.у.оа, та ги мнроснатъ, т. е. 1гробиватъ въ дънеригЬ
имъ дупки, въ които наливатъ миро. Такива д&бове пазели селото
отъ градушка, порои, бездьждие и други злополуки. Нодъ тЪхь
обикновено се молятъ за дъждъ и се колягъ жертви, които се
ядатъ отъ всички събрани ни мЬстото. ВЬрва се, че кога се зада-
иалъ градобитенъ облакт» надъ селото, отъ него излазяли крилати

лмЬеве, които слазялн при свещените джбове и се билли съ ха
лите. Последните носили напасти въ селото, ала съ сила на ми
рото змеевете спол учвали да ги надвиятъ и разгонятъ.а)
Б р t е т ъ.
Дума б р е с т ъ е общославянска. Отъ нея има произведени

у пасъ доста имена па заселени места, като Брестъ, Брестово,
Брестовица, Брескье. На турски се :шве к а р а - а г а ч ъ (черно
дърво), отъ която дума има местно име Кара-агачъ, може би пре
ведено отъ българското брестъ.
Това дърво токоречи не се възпева въ нашата народна
поезия. На редъ съ дхба то минува за свещено, самодивско.
Карфосвапе може да се прави и на брестъ.3)
15:30 GMT
Б у к ъ.
Тази дума е тъй сжщо общославянска. Много местни имена
има произведени отъ нея, като: Буково, Буковъ лжгъ. Буковецъ,
Буковица, Буковина, Буковичане.

Букътъ съ ооикновенъ епитетъ з е л е н ъ доста често се въз-
иЬва въ нашата народна поезия. На пролЬть „кукувица кука на
зелена бука“ . Изобщо тя се представя, че си лети по буките.
Това дърво играе важна роля въ челядния животъ на бъл

гарина. В ъ Рупчоско деверътъ, зълвата и песнопойките с/Ькатъ
’) Списание Т р у д ъ , г, II, 60.

г) Ш-подробио за джба у Н л и с в ъ , Растителното Царство МСб. VI I ,
(New
На; ч. Отд. 387.

’ ) I»е O u b e r n a t i e I I , 26ü; Си. Трудъ, II. 63, 60.
for Boyan Dobrev
Original from
Google UNIVERSITE OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
10* Лт. T. Илиевъ
отъ гората букъ и иравятъ отъ него върлина за свадбарския нре-

норецъ. Преди да го отеЬкатъ, разломватъ подъ дървото хлебче
ла жертва. Този букъ, нареченъ с Ь к ъ , се отсича отъ казаните
свадбари, като го удрятъ съ брадва до три нжти. Ако не падне
отъ тЬхното трикратно удряне, деверътъ го доизсича. С Ькътъ се
взима отъ всички и се изправя въ двора. д'Ьто се нрави свадбата.1)
Ьукътъ много се цени въ дърводЬлството. Отъ него правятъ
купрали, фурки, вретена и др. Има пословица за присмЬхъ на
непохватни работници: „майсторъ Груйо — огъ три буки две
вретена“ , оа купралята понЬкога се казва: ..тенка кунралке, букъ
нечигареиъ!“ Тя служи и вместо оряжие, та се възпЬва: „ к у
нралке, мила сестрице, да се овивашъ, да се вгъвашь. да ме
избавишъ отъ деветь брата, че|>ии латинци“ . Рила Планина най-
вече страда отъ овчари, които й сЬкатъ „тънкото буче за тънки
фурки и кобилици*.-)
Особното положение на бука въ планинските висоти го нрави
милъ и драгъ на хайдутите. Въ зелените букови гори тб ш етатъ
'■вободно и еж като у дома си. Забавляватъ се тамъ съ мЬрене
пръстенъ на луча (нишанъ), туренъ на буково дърво, и се над-

преварватъ, кой повече отъ буки да отсече. В ъ хайдушките песни
често се казва: ..моята кукя — зелена букя“ , или: „ Ангеловъ
баща — букови сенки“ , „моите братя — тънко гладко буче“ .3)
■’•елени букови вейки се употрЬбяиатъ по Гергевденъ въ Щ ирия
въ обичай. подобенъ на нашата пеперуга. Некое момче или момиче
се обвива отъ глава до пети съ тЬхъ и се развожда въ селото
съ песни, У насъ въ Казанлъшко подобни вейки турятъ въ сжда.

въ който се пече агпето. заклано въ жертва по Гергевдень.4)
Букътъ има и културно значение. Тази дума е послужила
да се произведе названието на писмената: поуки = букви. Първите
славянски черти и рЬзи, за които споменува Монахъ .Чрабъръ,
възможтю е да с .у. били рЬзани на букови пржти, нодобно на
робуши и четули. В ь народните песни се споменува за писане
„на буково листо“ .5)
15:30 GMT
Г а б ъ р ъ .
Г а б ъ р ъ е общославянска дума. Доста мЬстни имена има
произведени отъ нея. Такива сж: Габеръ, Габрово, Габровъ долъ,
Габровица, Габрешъ, Габарево, Габревци, Габровница, Габряне,

Габровци, Габровникъ, Габровецъ.
Понеже лесно гори, това дърво се възпева но случай на
кладене огънь за разни цели. Напр. отъ тжга и отчаяние за
!) М и л ад. Ле 1!); МСб. IV , 262, — IV , Науч. Отд. 551.

*) Р а к о в с к и , Показаледъ, 50; Чолаковъ, 182, 205.
а) М и л а д . № 29; К а р а в е л . съч, I, 155; Ч о л а к о в ъ , 318; D o z o n ,
25; Качановсмй, Иамитники, 501); Л и>б с п о п ъ, Саиови.ш, 59; Б о н ч о в ь , 127.
(New
4) M ä c h a l , 195.
“) D o z o n , 117; подробно за бука МСб. Науч. Отд. V II , 407— 10.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията отъ българско фолклорни гледище 10!»
ум рЬлъ гаденикъ, неговата млада годеница рйшпла да изгори

своит^ „ б-Ьли дарове“ . Тя отишла на планина, „си набра дърпа
габрови, запали силни огневе, си кладе б-Ьли дарове".
На „злать габъръ“ Божя майка направила . златна люлка“
за да люд1>е млада Бога“ .1)
Яеенъ (Осенъ).
Тази дума е общославянска. Отъ дв^гЬ български форми,
Я с е н ъ и О с е н ъ , пъриата се употрЬбя въ западнитЬ български
покрайнини, а втората — въ източнитк НослЪднята въ пЬкои
мЬста гласи и о к с е н ъ . Отъ нея има произведени мЬстпи имена:
Ясенъ, Ясеново, Ясеновъ д1.лъ, Ясенковецъ, както и Осенъ, Осепово.
Това хубаво дърво се възпява пб-вечето събрано въ гора
„ясенова- и л и „осенова“ . На осамотения ясенъ въ гората обикно
вено славей пЯе. В ъ свадбарски пЪсни девери (побратими) се
гравняватъ съ „есенни ясени“ .
Ясеновото дърво като твърдо и добива хубавъ изгледъ, кога
<-е изглади, служи, за да се правятъ отъ него свирки. „Тънка
свирка осенова“ се споменува въ нашата народпа поезия.
На ясена още у римляннтЬ се приписвала чудесна магическа

сила противъ змиитЬ. Сурова пржчка отъ бЯлъ ясенъ ( 1>ахти*
ехсеЬюг) се туря съ едина си край въ огънь, та влагата, която
кане отъ другия край, се налива въ ушитЬ за лекуване отъ
ухоболъ.-)
Я в о р ъ .
Я в о р ъ иървоначалио е означавалъ у славянитЪ отдЬлнитг1;

видове отъ рода асег. Ала отпосле, особно у южнитЪ слашши,
поради прилика па яворовигЬ листа съ платановитЯ, взели да
пргЬвождатъ p la t an us съ яворъ. ИзвйстнитЬ у насъ видове а с е г
носятъ слЪднитЬ назвапия: я в о р ъ (асег pseudoplatanus), к л е т .
(асег campestre), ш е с т и л ъ (асег platanoîdes), м е к и ш ъ , ж е ш е л ъ
и ж е ш л я (асег tataricum). Отъ тЬхъ има произведени мастни
имена: Яворъ, Яворяне, Кленовецъ, Кленовикъ, Мекишъ.
15:30 GMT
Яворътъ е едно отъ най-любимигЬ дървета както на славян

ската народна поезия изобщо, тъй и на българската — частпо.
Той се възпява съ обикновени епитети з е л е п ъ и в и с о к ъ въ
личния, чедядния и общественъ животъ па българина.

Това дърво често е свързано съ заниманията и забавигЬ на
дЬвойкнт-Ь. Подъ сбнкигЬ му на студени извори тб б'Ьли платна
бЬлягъ. Подъ „зеленъ яворъ“ невести бератъ по Гергевдень биле
>) Л ю б е н о в ъ , Са лов.. 65; МСи. I, 53, — V II, 15; подробно за габъръ

МСб. Науч. Отд. V II, 107-10.
*) Ч о л а к . , 334; Б л ъ с к о в ъ , Зюмбюлъ цвйте, ЬЗ; МСб. I I , 2, 82:
Я с т р е б о в ъ , Обич. н llt c . 425; Г е о р г и е в ъ , ВилиитЬ въ Нар. Мед. (отъ
„Медидинсьа Сбпрва“ ), Софнл 1883, 13: D e G n b e r n a t i s , I I , 148: S o b o t k a ,
(New
119 подробно МСб. Науч. Отд. V I I, 410.

for Boyan Dobrev
Original from
Generated
URBANA-CHAMPAIGN
Лт. T. Илиевъ
]ц. гората. На клоните 115' девойки люлки правятъ па с£щия день.

Подъ яворъ момъкъ оплаква горчивата си с&дба. Осамотенъ яворъ
ор-Ьдь полето служи за надпреваря не на момци. В ъ една п1и-ня
се казва: „кой прехвърли зеления яворъ, да прочете ли^те яво
рови. той да вземе гиздава Марийка“ .
В ъ коледни благословии шумолене на голЬмитЬ и хубави
яворови листа се сравнява съ брънчене на пчели по нролЪть, а
съ бучене па рогачъ по есгиь, когато еж станали пб-твърди.
-Сухо дърво яворово“ става момъкъ въ копнежа си за мома.
Яворова шума запалена глужи за нечепе свадбарска погача
отъ невестата въ вторникъ. Иворовъ корень се срЬща като прЬчка.
въ която мо;ке да удари оралото на орача и да спре.
Яворовото дърно, като бЬло, жилаво, набито, наиъстрепо, въ
дърводелството се е предпочитало. Яворови фурки, свирки, ведра
се възпЬватъ въ пародпата поезия. В ъ припевка па мома и мо
мъкъ па възклика: „Отъ кленъ ти фурката. Стапке ле!“ се отго
варя : „Отъ яворъ ти цафарата, Стойко ле!“
Въ хайдугакитЬ песни се изтъква, че на есень яворътъ
остава пепеланенъ и поради това дава подслонъ па юнаци.
Той служи, за да се спасяватъ при пего въ гората нЬкои

преследвани.
Израстналъ подъ скала въ гарата, понекога по него се опре
деля местото, дето треба да се зарови труиътъ па убития юиакъ.
Това дърво се възпява като двойникъ въ пЬсня, въ която
соколъ известява на Стояна. че дворове му запустели и гвъ
срЬдъ двори дърво яворово“ . Ала още пб-разпространени сж пред
ставите за метармофоза па момъкъ въ яворъ поради майчина

клетва. Тъй въ нЬснята се казва: „Момъкъ расте зеленъ яворъ,
мома расте пита ела, съсъ върше се зарастоха . . . “ Метаморфо
зата става или приживе, или слЬдъ смъртьта имъ. Следъ отсичане
па дърветата отъ двЬте майки, момкова и момина, „юнакъ брисна
ясни кърви, мома брисна бистри сълзи“ .
Въ нашите коледни пЬсни съ духовно съдържание, подобно
на малорускитЬ, яворътъ честосе възпева като чудесно дърво.
15:30 GMT
Подъ сЬнка па зеленъ яворъ заспалъ Св. Никола. Св. Неделя го

събужда ето какъ: „та си откърти вейка отъ яворъ, та си удари
Св. Никола“ . . . “ „Чудно дърво — зеленъ яворъ“ се сади при
чешма за веченъ спомепъ: „кой ка мине по друмове, да си седне
на сенчица, па да рече: Вох’ъ да храни тая душа . .

Въ Омировата Илиада се споменува за едпа схдбоносна
ноличба, станала на платанъ. Змей (драконъ) кървавъ и нъстъръ
се поЕштернлъ па дървото и изЬлъ врабчетата въ гнездото. Тази
ноличба послужила на жреца Калхаеъ да прокобява, че въ десе

тата година ще се превземе Троя.
На българската, както и па малоруската пародна поезия не
с чужда представата, че съ явора е свързана пЬкоя злополука.
Г.ь едно наше баяне се казва: „ИзлЬзла е змия изъ яворово
(New
корепе, изъ стЬновито камъне, съ едпо око водено, съ друго

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
огненно . . . В ъ народаа ггЬсня Сгоянъ учи любовницата си да

прехвърли па зеленъ яворъ двЬ змии, „една осойна, друга ири-
сойна“ . Отъ гЬхъ що събере отрова: „яворъ ке цутитъ (ще цъвти),
яд о тъ ке каиетъ“ . Съ нея тя може да погуби омразния си братъ.
Па яворъ самовили си вързватъ люлки. Тежко и горко на
того»а, ю йто въ това врЬме отиде подъ дървото. Момъкъ съиЬтва
Дона да пе се приближава до яворово дърво на полето. Той и
казва: „Вьрни ми се, Доио, не мой ми си иди овде подъ дървото,
оти ке загинешъ млада и зелена: тува ми си има седумъ самовили,
люлки ми вързуватъ, тебе ми те чакатъ“ . Гюргя самовила напра
вила чудо, като събрала 70 извора „въ едно сухо дърво яворово“ .
Въ народната медицина се употрЬбяватъ зърна отъ яворъ
противъ здбоболъ. Сваряватъ ги добрЬ и съ водата си плакнатъ
устата.!)
А б л а н ъ .
А б л а н ъ и Я б л а н ъ очевидно сд сдщигЬ старобългарски
думи: Лбллиь и 1Лблднь (иървопачално сноредъ Миклошича аболнь
въ зпачение па я б о л щ н и ц а по македонско наречие), г. е. дърво

ябълка. Такова значение е у пазено до сега у сл о ви н ц и г Ь, които
съ j a b l a n означаватъ лат. m alus. Съ течение на времето у насъ
се е изгубило първоначалното зпачение иа тази дума и взела да
се употребя въ смисълъ на платанъ (platanus), който въ обикно-
венния сега говоръ се зове но турски ч и н а р ъ - а г а ч ъ . 2) Отъ
абланъ, ябланъ и ябленъ3) има произведени н i.колко наши мЬсгни
имена: Абланово (село споменувано и въ грамота ira Ив. Шишмана

отъ 137SI г.), Абланица, Ябланица, Ябленица.
Платанътъ отъ старо врЬме е билъ па голЬма ночегь въ
Персия и Гърция. В ъ Атина философите сж учили подъ него въ
академия. За митичната Европа, дъщеря на Агенора, финикийски
царь, се разказва, че се иамирала подъ единъ платанъ, когато
Зевсъ, преобразенъ на бикъ, я грабналъ и отнесълъ ирезъ море
на островъ Кригъ.
15:30 GMT
У насъ има иЬсни съ основенъ мотивъ: г р а б в а н о мома

о т ъ ч у ж д е й е ц ъ т ъ р г о в е ц ъ с ъ измама, които напомпять
старогръцкия митъ за грабваие на Европа. Обикновено момата
отива „на бунаротъ, край чинаротъ“ , дето е слезли младо тър-
') Я с т р е б о в ъ , 218; И л и е в ъ , 135, 21Н; П л ъ с к о в ъ , Стаиепннь, 5, 13;

В о н ч о в ъ , 107, 142, 155: М и л а д . 7, ‘201, 363: Ш а и к а р . I I I , 62; D o z o n ,
30, 100; Б о г о р о п ъ , 34; Ч о л а н . 27; МСб. I, 47, 90, — I I I , 8, -- IV , 22,
528, — V. 15, — V I I I 35; нодробво за явора MCô. IX , Науч. Отд. 428 - 42.
г) II на сърбо-хорпатски езикъ j а б -i а н, j а б .1 а » а пе се употрЬбл нт>
същинското значение па дърво ябълка (malus), но иъ зпачение иа топола (ро-
pulus piramidalis), а ионМдЪ на платанъ н яворъ (асег). M y k l o s i c h Etymolofr.
W ö rt; D v B o g o s l o v S u ] e k , Jugoslavenski imenik bilja, Zagreb, 1871),
«тр. 116; К а р а д ж и ч ъ , Ре чн и к, 243.
(New
*) Въ форма а б л е н ъ то има значение па k e r r i a j a p o n i c a въ u-Ькои

паши покрайнини.
for Boyan Dobrev
Original from
Go gle
Generated
Dioitizetf by _
URBANA-CHAMPAIGN
1 Г2 Ат. T. Илиевъ
говче. То сноредъ единъ вариянтъ, „не е дЬте, кадЪ-годЪ, токъ е

бЬлЪгъ на земята: кждЪ стои слонцс грЪе; ка сборува, бисеръ
Г)люва; ка се см'Ье, злато лЬе“ . !Цомъ влЪзла въ гемията му, за
да разгледва стоката, отвлЪкло я търговчето.
В ъ коледни пйсни се срЪща а б л а н ъ и я б л а н ъ , който «■
израстналъ до кладенецъ или чешма. „Срйщу село абланъ дърво
и подъ дърво новъ кладенецъ“ или: „срЪдъ ново селце пова
чешма и до нова чешма ябланъ дърво“ , на което юнакъ вързва
хранено конче.1)
„Дърво ябланево“ се възнЬва въ вариянтъ отъ пЬсня п.
мотивъ: който надхвърли д ър во то , той ще взем е м о м а т а .
Самата мома Лозена седи подъ дървото и казва на сватокетЬ:
„Кой прЬстрЬли върше ябленево, кой прЬброи лискье нбленови.
той че вземе Лозена девойка“ .
Като чудно дърво, то расте на м'Ьсто, дЬто дЬвойка. царска
робиня, излива чаша вино. Тя задрямала и изпуснала .чаш а
сребърница“ . ДЬто паднала, „тамо е никнало дърво ябленовп.
цъвтокъ е цъвтЪло бисеръ и маргарецъ, родъ е завързало три
златни ябълки . . . “ .
Въ единъ вариянтъ огъ пусията съ мотивъ: р Ъ к а и л Ь ч е

дърво, на ко е то седи мома се срЬща „дърво яблинаи. Мдтна
вода Латина влЬче „сухо дърво яблина, на дървото чеюноока
калина . . . “ .
„Ж елгь абленъ“ въ значение на ксгхТа ] а р о п 1 са се въл
нова, че цъьти иорЪдъ селото и говори на селянигЬ за дв'Ь моми.
които „рано ранятъ на аблено, вода лиятъ, лице миятъ, аблень
кършатъ, лице триятъ“ .

„Дърво абленово“ се срЬща въ вариянтъ отъ коледна н^Ьсня.
въ който се проклина отъ Св. Богородица, защото не се покло
нило при кръщаване млада Бога: „ Е ти дърво абленово, цвЬгь
да цъвтишъ, рожба да пЬмашъ“ .2)
К и п а р и с ъ
Думата ц и п а р и с ъ или к и п а р и ш ъ е заета отъ гръцки:
15:30 GMT
xorozpiaaoç, отъ тамъ и латинската cupressus. Тя е произведена

отъ К и п ъ р ъ (островъ въ Средиземно море), отдЬто е пренесено
самото дърво въ Европа. Обикновено въ говоримия езиаъ у насъ
кипарисътъ е извЪстенъ съ турското му название с е л ви я.
В ъ народната поезия мома се сравнява съ селвия: „Ракидо.

моме Ракидо, тенка селвийо!“ Това сравнение е станало поради
женското окончание на турското название.
Като ностоянно зелено дърво, при това твърдо и благовонно.
кипарисътъ се е тачнлъ много у старит+> гърци и римляни. Той
') М и л ад., 374, 413; Домашеиъ учнтель, кн. 2, 34: МС6. IV , 5.

s) Ш а п к а р с в ъ , V, 16,29: Б л ъ с к о п ъ , Отапеникъ, 16: К а ч а н о в с Kiü.
i3 ; 11о,фобио па а б л а н ъ МСб. IX , Науч. Отд. 422.
(New
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN
Растенията отъ българско фолклорно глсдшцс 113
е служилъ като знакъ на безсмъртие и жалЬяне на нокойникъ.

И до сега турските гробища въ Цариградъ сх пълни съ кипариси.
Подобенъ възгледъ върху това дърво се ср 1ица и между българите
въ Македония, дкто растатъ кипариси, пренесени вероятно отъ
Св. Гора (Атонъ). Въ една песня напр. Неда болиа моли майка
си да направи на гроба й: „на глава шарена чешма“ , и да насади
„иа подзе зеленъ кипарисъ“ .
Аналогични на елинските мити за метаморфоза на чов-Ькъ
въ кипарисъ еж нашите народни песни, нъ които се изтъква
промяната на двамата любовници. Отровени отъ зла мащеха и
заровени, момчето нредъ църквата, а момата задъ църквата, „мом
чето си никна зеленъ кинарисъ, момата си никна църна череша,
па ги стана корень сосъ корепъ, върша сосъ върше . .
„Дърво кипирово“ служи на двЬ сестри за да сторятъ отъ
него „нероденъ брать". ТI» за тази цЬль „прЬсЬкоха дърво кипи
рово, и зедоха камень становити. си дойдоха дома на дворове, вя
ми правятъ своя мила брата: снога (снага) клали дърво пипирово,
глава клали сурована земя, кръвь ми клали цървенопо вино, пер-
чукъ клали тура ибришима, веки клали морски пиявици, клепа-

лнци — ластовични криля, очи клали отъ църното грозде“ .1)
„Дърво кимнарово“ , подобно на елинския герой Хераклея отъ
старогръцката митология, донася и нашиятъ юнакъ нъ една па-
родна песня отъ прЬзморе, за да му дадатъ краличина щерка.
ПослЬднята казала на събралите юнаци: .Кой е юнакъ надъ
юнака, да нрЬнливатъ море, Църно море, да ми вземетъ нишанъ
дърво кимнарово, той да вземетъ моме краличино!“ -)

Това дърво най-после въ българските, както и въ руски
народни пЬсни, се възн1’>ва, като отзивъ па апокрифннтЬ (-казания
за кръстните дървета: кедъръ, невга и кипарисъ. ПослЬднето отъ
тЬхъ се прЬдставя като чудио дърво, което покрива голЬмо земно
пространство: „со корень хватило земя Каравлашка, со ветка хва-
тило широка нахия . . . “ . Въ дърво кинарово става и друго
пещо необикновенно и чудно: „Во корено змЬхъ му лежитъ, на
15:30 GMT
върхове славей пеетъ, ми се скрила Будинъ Яна, змГ.отому подъ

крилята“ .3)
Б о р ъ
Дума Б о р ъ , б о р и к а е общеславянска. В ъ некои славянски

езици тя се употребя въ значение на б о р о в а го р а и изобщо
гора, л е с ъ . Дърво боръ (pinus silvestris) се зове у пасъ и по
турски ч а м ъ , отдето Чамъ кория при Самоковъ. МЬстни имена,
*) Я с т р е б о в ъ , 79. 422; В е р к о в и ч ъ , 80, 145; М и л а д . 359: МСб. I, 35.

s) Ш а н к а р . IV , 347. Въ едииъ глаголски рхкописъ се срйща названието
на дъриото съ пмЬтнато м: К у м п а р и с ъ , ь а кто и нъ ntciiH T a дървг> Еимиароно.
(New
Prilozi k historii kujizevnosti, Zagreb, 18(i8, стр. 28.

3) М и л а : . 256, 357. Подробпо за к и п а р и с ъ МСб. I X . Науч. Отд, 409-
for Boyan Dobrev
Спнслмне на Българската академия на наукктЬ. Книга X V III. g
Original from
Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN
114 Ат. T. Илнсвъ
произведена отъ боръ, се срЪщатъ пбвечето въ граиицигЬ, дЬто

расте самото дърво. Такива cs: Борово, Боровци, Боровецъ, Бор о
ви ца, Борова пъ, Борова осойна.
Борътъ пб-често се възиЬва въ българската ц сръбска на-
родна поезия. Обикповенъ иеговъ епитетъ е зе л е п ъ . Х уб ава е
картинката, въ която и това дърво заема своето место: надъ село
тече река, „край рЬка дърво борово, тенко, високо, тамо се бере
соборотъ (сборъ): момите хоро играятъ, старците вино си пи ятъ,
ергени облогъ си чинятъ*.
Облогътъ па момците обикновенно става въ прехвърлян«*
дървото за спечелване мома: „Кой ке прЬхвърлитъ зеленъ боръ,
онъ ке си вземе Яника“ .
Болниятъ юнакъ порлчва на другарите си, които епоредъ
„вЬра и клетва“ го посятъ па ржцЬ, да го сложатъ най-сетне въ
бащините му ниви и ливади: „въ нивата има зеленъ боръ, иодъ
студенъ кладепецъ, при кладенеца ме сложете“ .
Изобщо въ нашите пЬсни при бора токоречи винаги има
„студенъ кладенецъ“ . Ако при т-Ьхъ е направена и кжща и при
нея ливада, ето какъ бива съчетано всичко това: „Щ о б4ха куки
хубави! . . . край мала врата ливада, во ливадата зеленъ боръ.

подъ боротъ студенъ кладенецъ, край кладенецотъ трапеза, на
трапезата вси светци . . .
Обикновенно момъкъ се сравнява съ боръ, а мома съ ела.
В ъ една прип-Ьвка со казва: .Зеленъ боро вовъ селото — байчоле.
вита ела на нивата — каколе!“ Левенти съпрузи, Марко и нев-Ь-
етата му, се сравняватъ съ борове: „Колко сж двата прилика,
като два бора у гора“ . В ъ тъмна мъгла се видели два бора, ала
„не било до два бора, но е било до два брата“ . „Редомъ борье
(събирателно отъ боръ) покрай море“ се сравняватъ съ „редъ
юнаци, редъ девойки*. Ала пб-обикновенно е сравнението на
юнаци и гЬхшггЬ байраци съ „борье горски“ . Зеленъ боръ, цъв
тЬлъ и прйцъвгЬлъ е вдовецъ, комуто е преминало вече врЬмето
за женидба. В ъ нЬкои песни превивана на единъ боръ съ другъ
значи прощаване на синъ съ баща въ време на раздала.
Знае се, че въ старо врЬме б о р и н а е служила вместо
15:31 GMT
св'Ьщь. В ъ една п^сня нанр. момъкъ казва на мома: „Запали,

Дуне, веля борина, да не ти дойда въ гъмнипа . . . СвЪтепе
на момино лице се сравнява съ запалена борина: „лицето му се
ясибте, като ламбада борипа . . . И друго сравнение: „Така

гори юнакъ за мома, како два стржка борина . . .
Въ домостроителство борътъ като трайно дърво е незам-Ь-
нимъ. В ъ една лазарска се n ie за „хижа борова, врата й се
елови . . Самовила градила кале съ „вити ехли и борове ..

И борътъ, както кипариса, още у старите гърци и римляни
е изобразявалъ вечния животъ. Ето защо той е игралъ тъй сжщо
важна роля въ гЬхнитЬ мити за метаморфоза. Нодобно нещо се
среща и до днесь въ песни ромжнски, сръбски и български. В ъ
(New
последните злочест г» любовни къ обикновено се променя въ боръ.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растснията отъ българско фолклорио гледище 115
а другарката му — въ топола, ела или борика (женски родъ отъ

боръ), Тъй Милчо и Янка закопани задъ църква и прЬдъ църква,
а сутрииьта, кога отишли да ги прЬливатъ, какво да видятъ?
„Н а М илчо расте зеленъ боръ, на Янка — тънка топола . . . “
Боръ като чудно дърво се сади отъ дЬвойка, която се Богу
моли да порасте то до небето, да разпустне гранки до Морава,
да простре жили до Дунава, па да се качи на него за да си
избере оттамъ „лика спроти себе“ .
Н е малка роля играе борътъ въ евадбарски обичаи. Въ Дуп-
н яш ко напр. въ петъкъ по свадбата приготвятъ една голяма пита,
наречена г ъ л л б а р н и к ъ , за това че на нея пареждатъ гължбови
пилди, направени отъ т^сто. В ъ срЬдата па този гължбарникъ
набождатъ боро, т. е. правиленъ летостракъ клонъ. отсЬченъ отъ
върха на нйкое борово дърво. МомитЬ сл-Ьдъ като свършатъ
гълъбарника, измиватъ си р&цегЬ и обкичватъ нетьтЬ борови
стр ж ка съ цвЪтя, превързани съ червени конци. ПослЪ изггЬватъ
по едпа пЪсия и забождатъ на върха на всЬки стр&къ по една
ябълка, украсена съ варакъ. Тъй приготвенъ борътъ, едпа отъ
момигЪ го взима въ д'Ьсна ржка и започва хорото.1)
О р * х т».
Названието па това дърво е общославянско. У насъ се срй-
щ атъ доста мастни имена произведени отъ орйхъ, като: ОрЪхъ,
Ор-Ьхово, ОрЬховица, ОрЪше.
Ор^хътъ е б4л'Ьжить въ иародната ии поезия съ своята
дебела сЬнка и носи обикновенъ епитетъ с т о л о в а т ъ , т. е. ство-

ловатъ, съ дебелъ стволъ. Подъ неговата сЬнка намиратъ подслонъ
за почивка както уморената отъ работа дЬвойка, тъй и овчарътъ
съ своето сиво стадо. В ъ надваряне съ слънцето добъръ юнакъ
на срЬдъ земя уморенъ се запрЬлъ „подъ сЬнчица орЬхова* и
тамъ засиалъ, като вързалъ коня си на дървото. Ала изобщо
г&стата орехова сЬнка ее брои отъ народа за нездрава и не се
прЗшоржчва да заспива нгЬкой подъ нея. Овчарь, споредъ една
15:31 GMT
великденска иЬсня, закаралъ стадото си подъ едно „орЬше столо-

вато“ , ала не достигнала тамъ „овцймъ сЬнка“ .2) Самодива тогава
му дошла на помощь, като простнала д гЬ с е о крило и разширила
еЬнката.
> ) М и л а д . 9, 16, 33, 98, 117, 349, Зв7, 380, 387, 392, 410, 466;
В е р ж о в . , 88; D o z o n , 52; Г О а п к а р . I, 55; Я с т р е б . , 220; И л и е в ъ , 25;
М а р и н . Ж яв . Ст. I, 130, 143; МСб. I , 28, — I I, 18, — V I I I , 68, 133 и др. >
Ш и ш к о в ъ , Родон. гтар. I I, 47. Подробво за бора МСб. IX . Науч. Отд. 414-22-

*) Б-ь H i кои варили ти отъ тази nlicmr дател. пад. мп. чие. отъ овца
о в ц •! м ъ (овцямъ) добрЬ с запазенъ. Ала въ други, като се изгубило значението
па тази падежна форма, образувала се нова дума о б с Ь н ъ (обеяиъ) ио съзвучие
на сЬпка. В ъ такъвъ случай пароднилтъ й п-Ьвецъ изтъква първоначалното зна
чение, като прилага сегашната описателна форма па о в ц е т I ; : „обсЬпъ сЬнка.
(New
iia овцегЬ“ . Сравни; Ч о л а к о в ъ , 280 сг МСб. V II , 11, — V I I I , 14 и др.

for Boyan Dobrev
8*
Original from
Gougle
Generated
Digitized by _ .. ..
^ U R B A N A - C H A M P A I G N
Обикповенпо орЬхъ ce cte тайно отъ пЬкой непозпатъ чо-

вЬкъ па общо мЬсто и, слЬдъ като го запази да израсте, придо-
бива право па стопанство върху дървото и плода му. Но този
случай има предание, че като стане optxa толкова дебелъ, кол
кото е вратътъ на сЬяча — стопанина, послЬдпнятъ умира. Баи-
еото растене па дървото нерЪдко е подтвърждавало това в-Ьрвание.
най-вече ако сЬячътъ е билъ възрастенъ човЬкъ.
Като симболъ на изобилие плодътъ ш. дървото играе важна
роля въ свадбарскигЬ и други обичаи. Въ пгЬкон български по
крайнини, меж 1,у другитЬ игри, карат ь девера да h o c h купчина
ор'Ьхи на дървенъ кржгъ. На Игнаждень носипватъ около „полЪз-
ника“ (похожникъ) optxu и бобъ. На бъдни вечерь взиматъ сажда
отъ коминитЬ, съ които см^сватъ начупени optxu, га па Трифоновъ
день (1/14 февруарий) поливатъ съ вино, размесено съ тЬзи сажди
и орЬхи, три лози ни. Отъ т’Ьхъ пор'Ьзватъ по три пржчки и кал-
ватъ: „колко сажди но коминя, кола.о optcu но дървята, толко
грозде но лозето“ .
Въ баннин за уроки си служатъ съ optxu, като казвагь:
„както се разсип ватъ орЬхигб, тъй да се разсипя гъ и урокитЬ“ .
Съ optxu натриватъ цирЪи, та ги хвърлятъ нВйдЬ на пжть: който

ги вземе, у него пр^минуватъ и и,ирЬитЬ.
На бъдни вечеръ съ optxu си гледатъ за щастие: който
строши пъленъ optxb, ще бжде здравъ и щастлнвъ пptзъ годи
ната, а който строши „ш упълъ“ (празеиъ) — ще бжде злочесть.
По optxu прокобяватъ за врЬмето: кога се родятъ много, ще
има зла зима. Ако погърми па Св. Илия, не ще се родятъ optxu

n p t 3 b годината
Има пословица: „Два лЬщника на единъ optxb надвиватъ“ ,
за да се каже, че съдружени пб-слаби надвиватъ на единъ пб-
силенъ. В ъ гатанка яд китt на optxa се прЬдставятъ като „четирма
братя въ една риза“ .1)
Бадем ъ (миндалъ).
И двЬгЪ Т'Ьзи названия пе сж български: първото сме заели
15:31 GMT
отъ турцигЬ, а второто отъ гър ц и ^ (лат. Amygdalus). Като не

познато отъ старо BptMe на славянигЬ, то изобщо пе се възп-Ьна
въ народната поезия.
В ъ една наша пЬсця само се споменува, че подъ еЬнкага

на това „тънко, високо“ дърво Хайдутъ Велко почива съ малка
мома, ала по молба на юпакова майка то се съборило и убило
двамата млади.
Вкусниятъ му плодъ се изпраща за подаръкъ отъ момъкъ на мома.

Народната медицина си служи съ маслото на горчивстгЬ
бадеми и съ млЬкото па сладкитЬ, което се дава обикповеипо на
лехуси жени за разслабване.2)
(New
De G u b e r n . II, 242; S o b o t . 181: Марин. 1Кнп. Ct . I, 72, 78, 101»:

МСб. V I I I 139, 142, 156, — IX , 50 и др.
for Boyan Dobrev
*) М и л а д . , 331; МСб. I X , 71.
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHANPAIGN
Растенията отъ българско фолклорни гледище 117
Д р "Ь н ъ
Тази дума е общославянска. МЬстнн имена ироизиедеии отъ
нея е х : Др-Ьново, Др-Ьпокъ, ДрЬничево.
Д рЬнътъ, като дърво здраво, което най-рано се развива и
ц ъвти по с])'Ьдь зима, служи да се благопожелава съ него по нова
година (сурваки). За тази п/Ьль се употребя сурова дрЗшопа в^йка,
нар ечен а суровакиица, която по този случай бива симболъ на яко
здраве и на изобилие въ храна, плодове и жива стока.
Вечерьта грЬщу нова година турятъ въ разточената тради-
ционна баница нЬколко малки дрЬнови клонки, наречени на всбки
отдЪ лекъ имотъ, който притежава с+.мейството: кжща, нива, лозе
и др. Като се яде баницата, внимаватъ кой отъ доматнитЬ какво
клонче ще намери и споредъ това схдятъ, кой отъ какво ще има
щ астие. СлЬдъ вечеря нущатъ върху нажеженото огнище дрЬнови
пжпки за всЬкиго отъ домашнигЬ по една и нрЬдсказватъ. Чиято
н&нка пукне и подскочи, той ще бжде здравъ ирЬзъ годината,
а чиято изгори на мЬстото си, той ще боледува.
Ранного разцъвтяване, а късното завързване на дрЬна се
обяснява съ слЬдието народно вЬриание. Дяволътъ поискалъ да се
възползува отъ плода на това дърво и, щомъ се разцъвтйло,

седналъ подъ него съ везиитТ. си за да продава дрЬнки, като
узр-Ьятъ. Ала за да развали кроежа му, дЬдо Госнодь запов-Ьдалъ
да зрЬе най-кдено.
Изобщо дрЬнътъ е еиързанъ нонЬкога съ нЬкой зълъ духъ,
които може да докара пакость. В ъ една пйсня напр. съв-Ьтватъ
момата да не спи подъ него. В ъ друга се казва, че Драгана като

паднала „низъ дрЬнъ, руса й глава у дрЬнъ остана, б-Ьдц й поли
низъ др-Ьнъ висЬли“ .
Твърдостьта на дървото допуща да се нравятъ отъ него
здрави тояги дряновици и други потреби. В ъ н1»кои български
покрайнини въ четвъртъкъ зараньта по свадбата деверътъ отсича
два зелени дрянови пржта и прани отъ гЬхъ фурка и вретено,
<’Ъ които той и зълвата запридатъ до три пжти, на ги давагъ на
невестата да запреде и тя. Съ дрЬнови и лескови при&ти Св. Ивапъ
15:31 GMT
вие „вити сгьрги“ за да да прекара сиво стадо. Съ др-Ьновъ колт.

промушватъ вампиръ.
Споредъ народното вярване, грЬшно е да се гори дрЬнъ.
В ъ гатанка: „ДрЬнъ трЪена, коза вр'Ьонн, конь помъкна що

може“ . Значи: пушка.1)
Б р ъ ш л я н ъ.
Тази дума е общославянска. Има и отъ нея произведени

нЬкои мастни имена: Бръшленъ, Брътляново, Бръшляница.
Бръшляеътъ самъ се хвали въ народната поезия, че е по-
стоянно зеленъ: „л'ЬгЬ зимй зелено си стоя“ . А свойството му да
(New
•) М и л ад. № 281, 296, 381; Б л ъ с к о в ъ , Перуника, 20 и Градинки

1е76, I, кн, 6, стр. 16: МОб. V II, 16, ~ I X , 52, — X , 125, — X IV , 31 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
Got igle
Generated
Digitized by _ „
DRBANA-CHAMPAK3N
11» Ат. T. И лнснь
вие по дървета е дали новодъ иа сравнение въ свадбарскитЬ

пЬсни. Съ него се сравнява зетьтъ: „бръшлянъ се овива около
пржчица лозева“ (лозица — невеста).
Той е симболъ на дългов^чность и здраве. Но свадбитЬ
бръшлянови клони завързватъ на прЬпореца. На бъдни вечерь и
но него се предсказва, какво ще бжде здравето на всекиго отъ
домашните. ОтбелЬзватъ съ отдбленъ конецъ наречените листа,
както става съ дрЬна. Тйхъ после събиратъ въ паница, пълна съ
вода, която осгаватъ вънъ подъ стреха да пренощува. На зараньта
ги разгледватъ: чието листо е весело и неповредено, той ще бжде
здравъ прЬзъ годината, а чието е клюмнало, той ще боледува.
Лишението на бръшляна отъ нлодъ за ядене е дало поводъ
да се вреди и той между дърветата, които еж заклети отъ Св. Бо-
родица. Това е станало съ изричане на думитЪ: „родъ да ми
родишъ църни жглени“ .1)
Г л о г ъ
Думата е общославянска. Има местни имена, произведени
отъ пея: Глоги, Глоговица, Гложане, Глождово.

Глогътъ бива червенъ и черенъ. Това дърво отъ край време
у старите римляни и славяни е служило за разгонване зли духове.
У насъ и до сега има народно повЬрие, че дЬто се намира черенъ
глогъ, тамъ пълтеници (таласъми) не влизатъ. Клонче отъ червенъ
глогъ пр1;дъ вратата турятъ по н1>кои места за да не влизатъ
болести въ кжщи. Съ глоговъ клопъ убиватъ пълтеници въ гробо

вете имъ.
Като здраво дърво, отъ него правятъ кръстове, както и други
домашни принадлежности, наприм. ръженъ, „нито кастренъ, нито
остренъ", на който да се натъква шаро ягне за печене.
Глогъ влиза въ слЪднигЬ пословици: „Дивъ глогъ нитомно
грозде не дава“ . „Чекурливо като глоговъ пржтъ“ (за опакъ чо-
н*къ), „Отъ трънъ на глогъ“ (огъ едно зло на друго).*)
15:31 GMT
Ч е м ш и р г
Думата е преминала у насъ отъ турците. Добре известното
на римляиитЬ (лат. Вихиз ветр е тге н в) това дърво, което е слу

жило за украса на градинитЬ имъ, види се, не е било познато
на старите славяни. В ъ нашите народни песни се споменуватъ
„чемширъ порти“ , ала тЬ не ще да сж пб-стари отъ турското
дохождане.
Постоянно зеленитЬ листа на чемшира служатъ за кичене
на селскитЬ моми презъ зимата, кога пема други цвЪтя. По свадби
>) М и л а д . Лг 36, 81, 540 ; МСб. IX , 39, — X , 69 и др.

3) S o b o t . , 186; M i i c h a l , 135, 182, 185; М и л а д . Jê 24: Б л ъ с к о в ъ ,
(New
Перуника, 42; М а р и и о в ъ , Жив. Ст. I, V 144: Г е о р г и е в ъ , БнлкигЬ, 11:

МСб. V I II , 155, — IX , 206.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
чемширеви китки турятъ на невестина глава: съ такива отиватъ

ж ени у момъка :1а да виятъ нФ.пци на младожепцитЬ; чемширева
наракосана китка забождатъ на питата, която носятъ момигЬ
11рЬдъ кума. ХлЬбътъ, който се раздава на задушница, бцва на-
оучен ъ гъ чемширъ.1)
Л и п а
Думата е общославянска. М'Ьстнн имена произведени отъ
липа има доста. Такива сх: Липа, Лииенъ, Липецъ, Липково,
Липовъ долъ.
Липата като твърдй хубаво дърво, много се възпква въ
народната поезия най-вече на сЬвернигЬ славяни. Между българи
и сърби тя се заместя отъ други дървета, като ела и др.
Въ пословица: „Иращатъ нЬкого на липови ябълки“ (или
другояче: на зеленъ хайверъ). Гатанка: „Липа, липа хролипа“
значи пушка.
Липовъ цв'Ьтъ се употребя въ народната медицина“ .2)
Е л а
Тази дума е общославянска. У нась смЬсватъ значението на
е л а (Abies) съ ел х а (Ainus glutinosa). За това въ разпи български
покрайнини названието па първото дърво се чуе и като елха,
е х л а, х ел а и е в л а Има мастни имена, произведени отъ разпит!;
гласежи на ела. Такива с&: Елег.о, Ехла, Елхово. Еловецъ, Ехло-
вецъ, Елшаие, Елишница, Елшица.

Това дърво еднакво се възнЪва въ българската, както и въ
сръбската народна поезия. НейнигЬ епитети сж: т ъ н к а , вита,
к р ъ с т а т а , к и т ат а, с& ко ви та (т. е. съ много сжци, сжчки).
11одъ ела се седи на cfeima, на сдцитЬ й момъкъ закача пушката
си, кога дойде на гости у момини двори. В ъ гората задъ витата
ела се крие гонена дЬвойка. А на дв4 „ели ежковити“ се вързва
люлка, въ която се турятъ два близнака, хвърлени въ гьста гора.
15:31 GMT
Ела въ сравнение съ мома пай-често се срЪща въ народната

ни поезия. И з н и к н а л а т ъ н к а ела на момини двори значи
израсиала тамъ хубава мома. В ъ едиа свадбарска пйсня се пЪе:
„Ела се вива, превива“ съ обяснение: „мома се съ рода прощава“ .

Въ друга безъ обяснение, като се остава на слушагелитЬ да й
разбератъ значението, се казва: „Соколъ лЬти отъ гора до гора,
съ крила бие отъ ела до ела“ (соколъ — зеть, ела — невЪста).
Подобно значение има израза: „Бръшлянова гора се ввдвива възъ
елова“ . Най-послЬ к о р н е н е ела означава изваждане мома отъ

родителския домъ.
■) Ч о л а к . , 23: МСб. IV , У, X , 63.

(New
а) S o b o t . 8G— 100 и др.; Б л ъ с к о и ь , Градинка, I, ки. 6, стр. 16;

Д а н о в ъ , ЛЪтоструй, 1869, стр. 158.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
120 Ат. T. И лисвъ
В ъ метаморфоза на момъкъ и мома, сгЬдъ смъртьта имъ,

цървнятъ става зелепъ яворъ, а втората — гънка ела.
„Вита ела, сжковита“ хваналъ монъкъ въ гората, и като п
изкъртилъ, отъ корените й излязла „малка мома змЪевица“ . По
„зелени елици“ въ гората хвъркатъ самодива, а въ кореня на ела
по пЬкога змей лежи, за това повЬхнува и посъхпува.
Еловото дърво, като сгодпо за дърводелство, пай-мпого страда
отъ опустотители. В ъ една народпа пЬсия елова гора се оплакна
отъ овчари, че й изсекли „елпшно върше“ , за да иравягъ на
моми кжжели и фурки.
Като безцвЬтно и безплодно дърво и елата не е освободена
отъ клетвата на Св. богородица, иодобно на лейката, както ще
со види пб-натагъкъ. Тази клетва глап! тъй: „Топкана евла ни
цутъ да цути, пи родъ да родигь“ .
Когато се ноявятъ много шишалки по елите, прокобявать.
че зимата ще бжде голЬма.1)
Ясика (тр еп етли ка)

Л е й к а (на старобългарски оеннд) е общославянска дума
(лат. Рори1и8 1гопш1а|. Подъ това название тя е известна повече

въ западна България. В ъ неточна България, дето сега се зове
само т р е п е т л и к а , се срйщатъ местни имена: Осиково, Оснко-
пица, Осиче, произведени очевидно отъ о си ка, както се нарича
сега това дърво на чешки. Види се. преди да е придобило право
на гражданство названието т р е п е т л и к а , употребявало се е пре
ходното отъ старобългарското о сика. Свойството на дървотс.
безспирно да му тренератъ листата, е снособствувало да влезе кь

постоянна употреба първото название, което се среща 01це у сър
бате (трепетльика) и поляците (1ггер1ес1па). В ъ наши народни
н^сни се зове и т р е п е р у ш к а.
Нежностьта на това дърво е дала поводъ да се сравиява сь
него мома. В ъ една народпа нЬспя момата е ..биголска тонка ясцка'.
Злочестата еждба на ясиката, да трепери ностояино, води
своя произходъ, споредъ народното верване, отъ нейното непо
15:31 GMT
корство. Св. Богородица въ нЬкои народни ггЬсии, а въ други —

Си. Иванъ зановедали на всички дървета да се спратъ, когато сь
кръщавали млада Бога. Всички послушали и се спрели. Само яси
ката не послушала. Тогава върху нея се струпала клетвата. Вт*
западните български покрайнини тя се изразила съ думите: „Тонка

ясика тонка да бидитъ, сенка да нЬматъ . . .“ . А въ источннтЬ
гласи тъй: „Трепетлика, и съсъ вЬтъръ и безъ ветъръ все ти да
треперишъ . . , “ В ъ некои пЬсни се казва, че и Св. Георги я
проклелъ, кога обикалллъ нивите по Гергевдень.2)

') М и л а л. 36; П о г о п , 4, 87, 64; Р а к о в с к и , Показалецъ, 15: I I л невг
13, 14, 206; МСо. I. 4, 82, — II . 51, 77, 107, 123, - 7, 10, 4 >, — V II, 7,
85, 139, — V I I I , 24, 73 и др.
(New
!) 8оЬо1., 121—5: М и л а д . , 34,42,225; К а ч а н о в . , 75: И л и с в ъ . 84,

148, 386 н др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията птъ българско фолклорно гледище 121
Б р 1i з а.
Названието е общеславянско. Отъ него има произведени
нГ.стни имена: БрЪзникъ, БрЪзоио, БрЬзье.
Това красиво дърво, толкози любимо въ народиата поезия
иа сЬверцигЬ славяни, подобно на липата, съвсЬмъ е неизвестно
въ сърбскигЬ и българските народни пЬсни. Неговото мТ.сто е
заето т укъ отъ други дървета. Както се възпЬватъ сега у пасъ
елата и калината, свързани съ живота на жената, тъй у рускигЬ
народни пЬсни, особно свадбарски, се възпява брезата.
Има сл-Ьди отъ наши обичаи, които напомпягъ иЬкои руски,
свързани съ брЬзата Напр. малорускиятъ главонъ коледарь се
зове Б е реза. У пасъ вт> Свищовско ходи заедно съ коледаритЬ
и една друга маскувана чета, наречена Б р Ь з а я или Б р ъ з а я . 1)
Т о п о л а .
Тази дума е общославянска. Има отъ нея произведени мЬстии
имена: Тополяне, Тополово, Тонолннко, Тополница, Тополца.
В ъ нашата народна поезия това дърво съ енигетъ „тъпка“ се
възнйва като такова, което краси дворовегЬ на знатни личности.

В ъ една пЬсня ианр. тъй се насочва единъ такъвъ дворъ: „ДЬто
видите каменъ дворъ. срЬдъ двора тънка топола п нодъ топола
кладенче“ .
Обикаовенно се сравнява мома съ топола. Казва се напр.
„на снага тънка топола“ . Благославятъ момигЬ, „да ми растать,
норастатъ, като тонола по поле“ . В ъ едпа пЬсня голйма змия се

мЬри съ топола: „ИзлЬгла змия голяма, колко двЬ тънки тополи -.
В ъ иЪсвя за метаморфоза като рЬдъкъ изключителенъ случаи
на момковъ гробъ рагтатъ тополи: „На Марковъ кивуръ ми изник-
нале високи двЬ тополи“ , около които се завива „бЬла лоза“ , из
никнала Fia ЦвЬтинъ гробъ.
Въ нрЬносно значение оженване за „невеста— гънка топола"
зпачи обесване на топола.*)
15:31 GMT
Д а ф и н а ,
Названието на това дърво е преминало у насг, отъ гърцит1.
(гръцки: ft ûâcpvr/). Има у иасъ собственно женско име Д аф ина.
На старитГ» гърци и римляни дафината е била свещенно

дърво. Чуждиятъ му произходъ у насъ се изтъква въ пЬснята,
въ която мома се сравнява съ „прячка дафинова отъ Цариградъ
донесена“ .
’) Отъ Б р !з а е стаиа.10 прилагателното брЪзъ, бр-Ьза, б р Ь з б. Напр. въ

шмиовннд: „не е само едпо брйзо магаре“ ; „брйзи бпво.ш“ , въ значение на
шарепъ. Отъ сжщпл произходъ и романското Ьгеах = нъстърь, шарепъ, както
и турската абраот. И д и е в ъ , си. Надежда, Ст.-Загора, 1900, ки. I I , стр. 161,
(New
Н е с е л о п с к 1 Й; Разнскашя, V I — X , стр. 118: БоЬо!. 104.

г) Р а к о в . Цоказалецъ, 144; Милад. 231, 343; Б о г о п 60, 131 МСб. X , 2У
for Boyan Dobrev
Original from
Got igle
Generated
Digitized by _ „
U R BA N A - C H A M PA IG N
Дафина се възггЬва като чудно дърво: „Изникнало дърво

дафиново, колко лично, толко вишно, коренотъ му но вся земя,
иършенотъ по синьо небо“ . Въ друга пЪсни: „Израстло ми дърво
дафиново, на стр^де небо, на стрЬде земя“ .1)
К а л и н а .
Думата е общославянска. Тя не е добр£ известна въ същ и н
ското си значение въ всички български покрайнини. Въ Родопски
и Македония к а л и н а наричатъ и нара (Punica Granatus). Ед на
порода отъ калина (Viburnum Lantana) се зове въ Софийско н
г у т у н и г а . Ио градинитЬ се развъжда друга порода, наречена
по турски к а р т о п ъ (снежна тонка). Собствено калината (V i
burnum Opulus), която се възнЬва въ народната поезия, най-добрЪ
I 1 извЬстна въ западна България. Има и мЬстни имена произведени
отъ названието на това дърво: Калиново, Калинца.
Калината е едно отъ най-любимитЬ дървета нъ българската
и малоруска народна поезия.-) То по прЬдимство е посветено на
момата. Непапраздно пб-напрЪдъ за галене, а отпосл-Ь като име
за означение близка своищипа, невестата зове най-голЬмата си

зълва калина, напр. калина Рада. Н'Ьма друго дърво, което да
съпровожда токоречи цЬлия животъ на жената. Г1о-рашространенъ
епитетъ па калината е ч е р ве н а , т ъ н к а , висо ка.
„Червена калина“ се явява пйсънЬ на момата. Подъ нея
наявЪ въ роена градина тя седи на гЬнка да си шие тънки дари.
Тя е свидетелка на любовнит!. свиждания, при които момъкътъ
/ h ttp://w w w .h athitrust. 0 rg / a c c e ss_ u s e # p d -u s-g 00 gle
си вързва коня на нея. Момата съвЬтва момъкъ: „вързи коня на

калина, тапа ела па вратница“ . Славеи „възъ градинка на калинка“
носи добра вЪсть съ препята си, коя го Рада добргЬ разопра. Мома
моли калината: „Расти ми, тънка калино, га си дойде първоно
любе, да си ми вързе тъпкана пушка“ . Кога и се струва, че идатъ
татаре и скочи да бЬга отъ тЬхъ, „гайташ. и се закачи за
калина-малина“ .
В ъ свадбарскигЬ пЬсни опикновенно „калина гънка висока“
отговаря на невеста млада хубава. В ъ една нЬсня нзрнчпо се
15:31 GMT
казва: „мома червена калина“ . РуменитЬ зрЪли плодове па дър

вото се сравняватъ съ червени момински лица.
ТвърдЬ интересни с& нрЬноспигЬ значения на разнитЬ дЬй-
York U n iversity) on 2015-04-15
с i вин, свързани съ калината. Да се рони нлодътъ й, да се зоби

сой отъ птички, да се кърши и съвсЬмъ да се изкорени отъ
земята самото дърво, — въ прЬносна смисъль това сх най-важните
моменти въ живота на момата. Два гълхба, кацнали па калина,
in the United States, Google-digitized
ронятъ й плода още сочеиъ, неузрЬлъ, — значи годежници-

сватовници несполучили въ мисията си: момата е малка не е за
') М и л а д. Л» 247, 380; И л и е в ъ, 350.

*) S o b o t . , li)5 - 7 2 ; В е с е л о в с 1и й , Разнск. V I — X , 269; К о е т о -
for Boyan Dobrev (New
м а р о и ъ , Объ Истор. значети рус. нар. noesin, 44; И л и е в ъ , Калината пъ

'''ьлг. нар. поезия, Си. Денпица, II, кн. 6, стр. 266—73.
Original from
Public Domain

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
ж ен е н е. В ъ градина младо зм'Ьйче, кацнало на калина, „съ крака

к ъ р ш и , съ крила брули, съ уста зоби“ — значи младъ и хубавъ
н о м ъ к ъ сполучилъ въ намерението си да вземе момата. Питане:
..К ъ р ш и ли се тазъ калина червенаV4 е равиосилно съ: „Люби
ли се тази мома годена?“ Огговорътъ, разумЬва се, ще бжде
отрицагеленъ. Питане: „Зоби ли се вЬнецъ отъ калина?“ има
значени е на: „Люби ли се мома Ангелина?“ В ъ една пЬсня се
ка зва, че на два друма изникнала калинчица, която „премладъ
С т о я н ъ какъ я хватн отъ вършето, изкара я отъ корено, наметна
я отзадъ коня“ , па викналъ на майка си: „ИзлЬзи да впдишъ,
к а к в а ти отм-Ьна азъ нося (калина за отмЬна невеста)“ .
Кичури отъ червения нлодъ на калипа се изпращатъ отъ
мома на момъкъ въ знакъ на любовь.
В ъ „калинова гора“ овчарь зимува и ебче калина да загражда
нова кошара „На две вейки калинчови“ Божа майка нрави люлка
на млада Бога.
Защо при красотата си калината да ражда горчивъ нлодъ,
народната поезия обяснява това пакъ съ постигналата я клетва.
Когато Св. Георги обикалялъ жита и лозя по Гергевдень, за да
му отдадатъ честь, всички дървета му се поклонили. Само калината

останала неподвижна, поради което той я проклелъ: „И ти дърво
калинчово, мило било за гледане, — горко било за ручане“ !1)
В ъ р б а .
Думата е общославянска. Огъ нея има произведени много
местни имена: Върба, Върбица (въ България и въ Гърция до

сега запазена), Върбово, Върбовка. Върбешнида, Върбовчецъ,
Върбникъ, Върбнипа.
В ъ песните тя се срЬща обикновенно покрай вода, до чешма
и изворъ, дето се събира народъ подъ сЬнката й.
Върбата играе голЬма роля въ нЬкои народни обичаи. По
Гергевдень съ „върбени гранки“ кичатъ вратите. Съ техъ скщия
день се опасвать за здраве. Върбови вЬпци се правятъ по разни
случаи, а най-вече по Връбница отъ моми.
15:31 GMT
Въ преносно значение на мома се възпЬва това дърво по Гер

гевдень на люлките: „свени се, мила върбо, отъ връхъ до корень“ .
Съ върбови пищелки свирятъ на пролеть. В ъ коледни благо
словии се говори за „върбови криваци потрошени“ .

Върбата, като безцветно и безплодно дърво, се среща въ
некои клетви: „Рожба да родишъ, кога върба цъвпе“ , или иДЬца
стекли, като върбе грозде“ . Св. Богородица заедно съ ясиката я
проклела: „Кривата върба, крива да бидигъ“ .

Има пословица: „Не скърцай като върбовъ клинъ“.8)
*) М и а ц . , 411: В е р к о в . , 192, 228; 1) о г о п, 96; Сп. Общъ Трудъ,
кн. I, 92—4; Пер. Сп. на Б. К. Д.. V , 490: И л и е в * , 23, 84, 173; Б л ъ с к о в ъ ,
Ружа, 46; МСб. I, 32, 35, - 1П, 16, 60, — IV , 36, — IX , 48 и др.
(New
4) К а р а в е л о в ь I, 201; М и л а д . Л* 36, 107, 233; Оогоп, 6.57: Ш а п к .

V II, 179: М а р и но въ, Жив. Ст. I, 141; МСб. V II, 3, — V I I I , 126, — I X , 202 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
G o i 'gle
Generated
Digitized by __
URBANA-CHAMPAIGN
124 Ат. T. И л и с и ь
Р а к и т а .
И тази дума се ср&ща у повечето славянски езици и се
казва още ива. Отъ ракита има произведени мЬстни имена: Р а ки та .
1’акитица, Ракищенъ.
Тя се срЪща въ много случаи заедно съ върбата. В ъ при-
ulinita па възкликъ: „Тънка пречка ракитова, Аноле!“ се отговаря:
„Прекърши я, нрЬломн я, Цавлеле!“ съ явно значение иа ракита
мома, кършене любене. Сплетени вЬйки отъ нея пъ „ниска ра
кита“ се закачатъ о марама на невЬста и дори я спъватъ, та
причиняватъ съ това голЬма злополука.
Като добри за плетене ракитови в'Ьйки служатъ за правене
кошове, въ които се продава грозде.
Рада бива прокле пана съ слЬднитЬ изрази: „Ти щешъ вндгЬ
клета рода, кога роди върба грозде и ракита желти дюли“ . И м а
и пословица: „Отъ ракита грозде не бива“ .1)
Л и л я н а .
Названието на това дърво не е славянско. То се употребя
у насъ и въ м&жки родъ л и л я к ъ , което отговаря иа италиан

ското lilac (лат. Syringa Vulgaris). Види се да е било отдавна
извЬстпо на българитЬ, защото има и мЪстни имена отъ него
произведени: Лиляче, Лилячъ, Лиляново.
Това дръвце поради хубавия си и благовоненъ цв1;тъ ге
сади за украса на градини. Нодъ сЬнка на „морава лиляка“ въ
градина мома си шие дарове. На клони и славей нЬе. За „кичесто

люляче“ се закачва герданъ на момата, кога б_Ьга отъ татари.
Лиляката расте и въ диво състояние въ гора, дгЬто ходятъ
да я бератъ моми и невЬсги. В ъ една гергевска пЬспя се п-fee:
„Нев'1.стице, защо ти сл; поли росни, или си въ гора лилякъ
брала?“ Ilplij'b „гора лилякова, лилянова“ минува п&тникъ, който
отива за Цариградъ и nf.e: „ Горо ле лилякова, разреди се, раз
клони се, стори мене пать да мина“ . В ъ такава гора нравятъ
люлки, въ които турятъ изоставени сираци.
15:31 GMT
Съ „вЬйка лилякова“ се сравпява момъкъ, а съ цъвналл

лиляци — девери, каго се взима мжжки родъ лилякъ. В ъ свад-
нарска пЬсня двама младоа;енци, Стоянъ и Рада, възвеличавани
като царь и царица, минуватъ прЬзъ мостове, направени отъ ли-

ляка. „Кърши, Тодоро, лиляка, нрави Тодоро, мостове, че ще да
мине царь и царица . . . “ се пЬе въ тази irfecna, съ което ни
се напомня, че едно врйме по този начинъ с,т, посрЬщани българ
ските царски особи.

Въ народната медицина отвара отъ лиляка се употребя про-
тивъ треска.2)
‘) М и л а * . 107, 211, 037; Ч о .ш и ., 205, 299 и др.

г) В е р к о в . , 307; 1 ' а к о и . Покнмалсцъ, 95; М а р и н . Жив. От. 1, 134,
(New
151; II л и е о ъ, 216: MCf>. I, 22,— II, 52, 123, 135,— IV , 17, — V III, 17 н др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Тръстика (Тръстка).
Думата е общославянска. Въ разни български покрайнини
с е срЬщ а мЬстното име: Тръст никъ, произведено отъ тръстика.
В ъ народната пи поезия най-често се срФлца въ сравнения
н а момина снага <ъ тръстика. Напр. .на снага тънка висока, като
цр'Ьл морска тръстика“ ; или: „Става иматъ како морска търска“ .
С то й н а Будинска нзрично се зове „ тънка тръстико!“ Моми биватъ
благославяни; „да норастатъ, како гърски въ блатото“ .
А юнакъ дели Векрамчо пие випо ,.па край море въ тенки
тр ъ стк и ".
Съ копия отъ тръстика игрантъ дЬца на войници.1)
Я б ъ л к а .
Дървото е известно на нЬкои славянски езици подъ название
я б л о н ь , я б л о и я, нодобно на старобългарското мс.мш.. В ъ маке
донското наречие се зове я б о л ш н и ц а , а въ исгочпитЬ български
покрайниии дървото и илодътъ му се зоватъ изобщо я б ъ л к а ,
както и у сърбитЬ j a B y K a . При дърво я б л а н ъ (platanus) се
споменаха мЬстнитЬ имепа, произведени отъ старимната форма.

О г ъ яблълка има нроизведепи само двЬ мастни имена: Яблълка
и Ябучица. В ъ иЬсня Д унавъ тече изъ Златна Ябълка“ изпъква
българското име на градъ, който се споменува и въ единъ лЬто-
писенъ разказъ отъ Дриновъ.-’)
Отъ всички овощни дървета яболщпицата, както и нейниятъ
плодъ nail-много се възпЬватъ изобщо въ славянската, както и
частно въ българската народна поезия. Въ Македония особно се

славятъ Тетовски, Охридски и Солунски ябълки. Обикновенъ епи-
тетъ на ябълката въ пЬснитЬ отъ източпитЬ български покрай
нини е п е т р о в к а , т. е. ранозрЬйка, която 3 pf>e по Петровдень.
Т я се брои за красива царица на градината и но прЬдимстпо е
свързана съ живота на жената. Нодобно па каляната, пб-малката
зълва се зове отъ невестата ябълка.
В ъ градина подъ ябълка мома работи тънки дари, а нопЬ-
кога уморена се предава тамъ подъ сЬнката на сладка дрЬмка.
15:31 GMT
Едпа пйсня започва тъй: „ДвЪ ябълки, двЪ пегровки, на третяга

славей пte . . . “ Отъ това дърво славеятъ буди момата и по-
рхчва да се любятъ и женатъ моми и момци. ПонЬкога и гълж-
бътъ, кацналъ на ябълка, известява нЬкоя важна случка.

Съ това хубаво дърво, израстло и цъвнало въ май чина гра
дина, се сравнява въ тгЬснитЬ мома годена. „Ябълка си родъ
родила, отъ рода се поломила . . или ябълка израстла на дварт.
и завързала златни ябълки, значи майка съ хубави д 1.ца.
') М и л а д. J6 88, 343; В е р к. 334; К а р а н . Знание, 356; И л и е в ъ,

211; МСб. I II, 31 и др.
а) Сравни: Пер. Сп. на Б. К. Д. 1882, кн. I I I , 16 съ МСб. X, 99;
(New
М и л а д. {Цървспо лСолко), 471; В . п е к о п ъ, Моми пека съляа, 45: И л и с в ъ,

Сиптакеисъ, 136.
for Boyan Dobrev
Original from
G oi igle
Generated
Digitized by _ .. ^
URBANA-CHAMPAIGN
Ат. Т. Илиевъ
Нлодъ ябълка се предпочита огъ всички други. Въ разговора

на овощнигЬ дървета въ градината това дърво се хвали пр-Ьдъ
дунята, че ще роди много хубави яблълки, които ще се ядатъ
„като мезе по ракия“ . Въ новогодишни благословии съ еуровак-
яане межту другото се благоножелава да се роди „червена ябълка
въ градина“ .
Ябълката играе миого иажпа роля въ личния и челядень
животъ на българката. Съ нея момъкъ ударя мома и наопаки.
г Ябълка по любовь се дава“ се казва изрично въ пЬснята. Тя
се поднася па мома за придумвапе, на момина майка („Златн а
ябълка“ ) за да се съгласи на момково предложение, другояче
казано въ песните: „за имама“ на мома и момина майка.
Съ нея се прави покана, нонуда на боленъ „да си разквасп
устата1. Но свадби варакосани ябълки се бучачъ на голе.чъ
с&ковитъ боръ. на дълъгъ лесковъ пржгь, по рогове на подарепъ
овенъ и др.
Съ ябълка се сравнява мома. Въ припевка, като се каже:
„Летна се, метна се ябука“ , тгитать и отговарятъ: „Кому? на-
кждЬ? — На Лине па скуто“ . Девойка при мама си „д вахъ е
червеиа ябълка“ . Тя е изобщо симболь на моминска хубость и на
здраве. „Н а лице като червена ябълка“ се пее въ песнята за
мома, а за здрави дЬца се казва: „деца като ябълки“ .
Ябълката е тъй слщо симболъ на нлодовитость и здраво
потомство. В ъ нЬкои български покрайнини въ вторникъ следъ
свадбата водлтъ невестата въ градина при ябълката, на която
три момчета хвърлятъ невестиното було. В ъ торбата, въ която
деверътъ носи брачната риза на майката, последната туря тамъ
и три червени ябълки, за да се раждатъ на младоженците здрави
деца. По нейде въ Македония по свадбитЬ „яболшница“ , накичена
съ везани ризи, червени шамии, всекакви китки и червени ябълки,
носи байрактарьтъ, зетевъ роднина.
Доста разпространенъ е въ нЬсните мотивътъ: ю н а к ъ
п р е п л у в а Ч е р н о море, у б и в а ламя, к о я т о пази з л а т н и
я б ъ л к и , и з к о р е н я в а и д о н а с я „ я б о л ш н и ц а “ с ъ три
з л а т н и я б ъ л к и , за да заслужи чрезъ изпълнение, на този
подвигъ обещана невеста. Топа е друго напомняне за Хераклея,
хидрата и златните ябълки въ градината па Хисиеридите. Въ
легендарна народна приказка се среща яблъката като райско
дърво съ забраненъ плодъ. Това е явенъ отзивъ охъ библейскил
разсказъ за Адамъ и Ева въ рая.1)
]) S o b o t . , 141; D c G u b e r n . II , 300; М и л a 20, 145, 179, 349,

475, 515; D o z o n . , 53, 58, 88; К а ч а н., 316; Б о п ч е в ъ , 91; Б л ъ с е о н ъ .
Перуника, 41; И л и е в ъ , 25, 158, 193, 250, 350, 372; MCG. I, 5, 25, 27, - II,
30, 91. 94, 123, — Ш , 14, 31, 61, 65, 76, 131, 278, - IV , 9, 15, 17, 59, 80,
128, - УП1, 31, 40, 54, 98, 117, — IX , 9. 54. 58, 144, — X , 24, 32, 33, 46.
46, 54. (53, и др.
О D
Original from
Digitized by Google UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

URBANA-CHAMPAIGN
Дуяя (ДЮЛЯ).
Тази дума не е славянска. Тя има гръцки произход !, (хибоуСа).
П о своето значение въ народната поезия тя има много общо съ
яб ъ л к а та . Сжщото се забелезва и у старите гърци, които сх
наричали още хриаоц£Ха, т. е. златпа ябълка (М а 1 т п а и г е о т у
Воргилия).
Дунята се сади, както и ябълката, въ дворове покрай кла
дене цъ, понеже обича [водата. Подъ нейната сЬнка мома шие
дарове. Плодътъ на дунята се ц1’.ни. Тя сама се хвали: Како
меие, спроти мене (въ градината) пб-хубава н'Ьма Прочути сх
, о т ъ Едерне желти дупки“ . Родовитостьта на дървото се изказва
с ъ думитЬ: „отъ клонченце по кошченце“ . Възкиселиятъ вкусъ
на плода го ирави удобенъ за поднасяне па боленъ или на не кой
страдалецъ отъ нравственна мхка и злополука.
Желта дуня се дава и въ знакъ па любовь, подобно на
ябълката. Сжщото значение има и замеряне и удряне момъкъ отъ
мома или събуждане заспала съ дуня. „За укусъ желтана дунл
с ъ вейкана“ или „злата дуня“ предлага момъкъ на мома за „из
мама“ , както и ябълка, или за да проговори, понеже мълчала.
Въ преносно значение поднасяне „дуня съ вейка“ па крагуй

или соколъ, падналъ на момини двори е р авн о си л н о съ даване
мома на момъкъ, който я нека. Дърво дуня родило две дуни
оначп: иаака добила двЬ дъщери. Подобно значение ще има и
изразътъ: „болярска тъпка прхчка въ чаша родила дуни . . и.
Въ припеване пръстени по Сурваки: „ЗрЬла дуля и през-
рела, търси место де да каппе“ значи: свършена мома. Изобщо

желта мома се сравнява съ желта дуня. В ъ една припевка за
подигравка на такава се пее: „Ж елта дункя миризлива. — на
ядене приседлива (т. е. присЬда на гърлото.1)
Н а р а н з а.
И тази дума нс е славянска, а произлиза отъ персийската
н а р а н д ж ъ . В ъ нашите песни се изговаря: неранза, н ар анза.
15:31 GMT
м и р а м з а и се среща па редъ съ дуняга. „Ж елта дуня и нерапза1-

се поднасятъ на боленъ, даватъ се въ знакъ на любовь, служатъ
за удряне и събуждане на мома, за иродумване2) и пр.
К ру ш а.
Названието на това дърво и па плода му е общославянско.
Има доста местни имена, произведени отъ круша: Круша, Круше.
Крушево, Крушевяне. Крупшца, Круптарь, Крушевица.
l) D e G u b e r n . II, 104, М и л а д . 21, 164; Ч о л а в . , 332; D o z o n , 38'

60, 52; Общъ Трудъ, I, 78; Ш а п к, I I I , кн. I, 148; И л и е п т , 142, 188, 23«,
372; Родои. НапрЪдъцъ, г. I I , кн. X , 206; МСб. II, 33. 136, — I I I . 26, 63, 64,
273, - IV , 3, 12, 86, - V I I, 8. - IX , 4 и др.
(New
*) D o z o n , 38, 62 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
Got igle
Generated
Digitized by _ „
URBANA-CHAMPAIGN
Това дърво и плодътъ му по-малко се възпЬва въ нашата

народпа поезия. Обикновенно го среща посадено въ нива, дето
ги почиватъ подъ сЬнката му земеделци и работнтъ дърводелци.
В ъ коледни благословии и въ жетварски песни влазя като нераз
делна часть отъ слЬднята картинка; „В ъ малка нивида крушица,
подъ крушица люлчица, на люлчица мжжко детенце . . . “ . Въ
приказка сс говори за лениво момче, което лежало подъ круша и
чакало да му паднатъ зрЬли плодове въ уста. За „крушево рало4
въ смешна песни се казва, че дорде се събуди сънливо момче,
„пустото рало никнало, дало сн круши здрЬяни“ .
На крушово дърво турятъ пръстените, които припЬватъ за
узнаване блдещето на моми по нова година. Въ преносна смнсъль
ядене круша огъ дърво, подъ което седи мома, значи обладаване
тази мома.
В ъ пословици: „Каквато крушата, такава и крушката
«крушата не пада падалечъ отъ корена си“ ; „всека круша сп
има опашка“ ; „на бодлива круша якъ прьтъ1'. 1)
М а с л и н а
Названието на дървото и па плода му водягъ кореня си

отъ свойството па последния да дава масло, нарЬчено дървено.
Ако плодътъ на дървото отъ много старо врЬме и да е бкль
известенъ па всички българи и православни славяни, самото дърво
се възиЬва сам > въ македонските покрайнини, дето е могло и
да вирее.
В ь една народна песня за маслината се казва, че расте

покрай море: „Заспала мома край море подъ едпа гранка мае-
линка“ . За „тънка маслина си вързватъ конете юнаци въ дру
жина“ . Оплаква се девойката, че не може да иде на пазаръ отъ
пустите бакали, които „църни маслинки даваетъ, църни ми очи
сакаетъ“. Мома се сравнява съ „гранка маслина“ .
Производътъ на маслините принадлежи изобщо на гърците
Въ една пЬспя три моми: българка, влахинка и гъркиня искатъ
15:31 GMT
Стояпа и му обЬщавагь за прикя такава стока, каквато по пре

димство иматъ. Отъ тЬхъ гъркинята казва да предпочете нея.
защото ще му допесе „три товари маслини“ .
Понеже дървеното масло се употребява за свЬтило пр^дъ

икона, въ пародпата поезия Св. Георги е благословилъ плода съ
тези думи: „В ъ кандило да те турятъ, предъ Бога да светшдъ“.
Има пословица: „Дава маслина, за да вземе толумъ масло*.2)
’) П о т е б н л, Обясяепие, I I , 775; S o b o t . , 156; К а р а в. Намятиики.

171—6; М и л а д . , G, 282, 530; D o z o n , 103; МСб. I, 8, — II, 218, — 14.
184, 251, - IV , 18 п др.
!) М и л а д . , 250, 291,307: Ч о л а к . 150; Б о н ч о в ъ , 161: МСб. 3«,
(New
80. — V II I, 130, - IX , 102, 140 и др.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN _
Растенията отъ българско фолклорни гледище
Ч ереш а (ц р Ъ ш н и ц а ).
Названието на дървото и плода му се cpfcma у всички
славянски народи. В ъ нЬкои наши покрайнини за разлика отъ
плода се зове ч е р Ъ ш н и ц а , ц р й ш н и ц а. Има мЬстпи имена:
Череш ово, Чер-Ьшовъ дЬлъ, Чер^товида, ЧерЪпгаица, ЦрЪшово,
ЦрЬпгаово.
Черешата е доста любимо дърво въ нашата пародна поезии.
Подобно на ела и калина, гя е посветена на жената и играе
ьаж н а роля въ нейния личенъ и еЪмеенъ животъ. Посадена въ
градина, и тя служи на юнака да си връзва коня при любовнитЬ
му свиждания съ момата. ВрЬмето, когато се зарине съ плодъ
дървото, се помни добрЬ поради любовни срйщи: „Кога се двама
любехме вишни череши зр'Ьяха, и ний черЪши беряхме,,. За да
се представи nö-нагледно „тежка свадба“ съ невЪста, водена отъ
далеко, въ български нЪепи, както и въ сръбски, се тгЬе: „Кога
Во ян а питаха (искаха), вишни, череши садиха; кога Бояна
посвърши, вишни чер-Ьши цупеха; кога съ Бояна ид-Ьха, вишни
череш и зоб4ха, БояиЪ въ скугъ хвърлеха . .
НрЪкрасниятъ цв!1тъ на плода служи за сравнение съ момини
очи: „Очи му (на момата) църпи чер-Ьши“ , или: „черни очи чере
ш ови“ . Самата мома дори се сравнява съ череша: „Тодоро, църна
чер^ш о!“ В ъ прил$вки на стихъ: „Черна череша висеше“ , се
отговаря: „Иванъ си Рада мислеше“ . Подъ черЬшка, която „цв$тъ
цв-Ьтило, родъ родило“ , на питане отъ младо момче: „ядатъ ли
се гЬзъ чер^ш ки?“ мома отговаря: „Азъ си нмамъ стара майка,
пея питай“ . Значението на въпроса се разбира отъ отговора. В ъ

свадбарска пйсня вториятъ стихъ напълно обяснява смисъла на
първия. На стихъ: „Чер^шка се отъ корень корнЬше“ отговаря
вториятъ: „Д^йвойка се отъ рода дЬлЬше“ . Огъ много рожба,
нодобно на ябълката, и черешата се ломи. „Черйшица родъ родила,
отъ рожба се покръшила . . .“ се n ie въ значение на майка съ
голяма челядь.
Дървото изказва своето състрадание къмъ злочестия момъкъ:
„Кайно (като) си Мито плачеше, черйшкимъ листе падаха . . .“
15:31 GMT
В ъ промяната на хора въ дървета момъкъ и мома сд станали:

, момчето никна висовъ кипаришъ, момата никна църна череша“ .1)
В и ш н а .
Тази дума е общославянска- Има едно местно име произве
дено отъ нея: Вишне.
В ъ пЪснигЬ тя со ср^ща винаги заедно съ черешата вч»

случаигЬ, които се споменаха п<5-гор4.
’) М и д х , 140, 241, 325,567, 613; В е р к о в . , 145, 155; D o z o t »

71; Б л ъ с к о в ъ , Перуника, 17; Ш е п и . д. I и I I , кн. I, 145; МСб. I, 15. —
(New
I I 35, 5Б, 74, — I I I , 31, - I V , 41, — X , 40 и др.

Описанил на Българската аалзем»« па наукигЬ. Кнжга X V III* •*
for Boyan Dobrev
Original from
Go gle
Generated
Digitized by _
URBANA-CHAMPAIGN
1 30 Ат. T. Илиевъ
С л и в а .
Думата е общославянска. Има доста мЬстни имена произве
дени отъ слива: Славата, Сливето, Сливица, Слпиница, Сливово.
Слива рЬдко се възпява въ народната ни поезия. Обнкно-
ге сади въ градинка, д^то работници и моми гаиятъ иодъ сЬн-
ката й. В ъ свадбарски пЪсни се сравннватъ зълви и етърви съ
сливи и ябълки цъвнали. На болна мома иосятъ понуда сливи
заедно съ круши и ябълки. Сурови сливови нр&чки, както н
сушени сливи се уиотрЬбятъ въ народната медицина.
Има пословица: „Смаялъ се като исе въ с л и в и " . 1)
Т р ъ н к а
Думата е общославянска. Има лЬстпи имена: 'Грънково,
Трънтовица.
Това дърво и илодътъ пе се възпйватъ обикновепио въ на
родната ни ноезия. В ъ сравнение се сръща: „Мили твоя църни
очи, како търнка . . Л 2)
Л Ъ е к а (л Ъ ско вина)
Тази дума е тъй с&що общославянска. У наеъ има много
мЬстпи имена произведени отъ нея: ЛЬска, Л4ски, Лйсковъ дол>,
ЛЬсково, ЛЬсковецъ, ЛЬсковица, ЛЬскари. ЛЬшница, ЛЗлцииковци,
ЛЪщничаре.
Съ лЬската сж свързани доета народни вярвания. Напр. въ
разни български покрайнини вЬрватъ, че лйскоиината е гвещенно
дърко за змията и нейна кръстница: ударена съ него, тя умирала
отъ единъ само ударъ. Съ лЬсково клонче баятъ на дФ>ца, кога
плачагь силно. Свадбарскиятъ прЬпоръ (форуглица) понЬйд-Ь се
туря отъ кума па дълъгъ л"Ьсковъ прдтъ обЬленг.. Св. Иванъ въ
пбснята вие „вити стърги“ отъ прати лЬскови и дрянови.
ЛЬщиици (л-Ьщи) се иосягъ отъ момъкъ на мома заедпо съ
15:31 GMT
други разни плодове: „Кога ми ти ноеЬхъ дребното овоще, л 1>щи

и мипдали . . .“ . Малкиятъ обемъ на плода е далъ поводъ да се
срЬща въ смЬшна народня ггЬсня, дЬго се казва: „отъ лЪщникь
бочва ракия“ .
Народпа прокоба има: „Ако погърми на Св. Илия, орЪхи и
лЪщници пе раждатъ“ .
В ъ пословица: „Два лЬщника на единъ ор-Ьхъ надвипатъ“.
За този плодъ има гатанка: „Малово гърненце, сладко варивце“ .3)
’) МОб. IV , 18, — Науч. Отд. Нар. Мед. 120, 127.

г) М и J а д. 381. i
(New
я) S o b o t . ) 175 и сл.\ M i l e h a l , 127; Г е о р г и е в ъ, БилкнгЪ, 12

М а р и н . Жив. Ст. I, 158; М и л ад. 530, 655; MG6. V I, 16, — V I I I , 54 и др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN
Лоза (л о з н и д а).
'Гази дума е общославянска. Отъ нея има произведени слЪд-
ж гг Ь мЪстнк имена: Лозенъ, Лози на, Лозвикъ, Лозпапе.
Лоза и грозде доста често се възпйватъ въ пашата народна
поезия. Обикновенни епитети на лоза сж: ви не па и бЬла, а на
грозде — б-Ьло, ч ер вен о , д о л н о зем ско . Сади се тя въ дворъ,
пустаата на чардакъ, и на лозе. Значението си въ важнитЬ моменти
о тъ човЬшкин живот ь лозата сама изтъква въ нЬсня, въ която се
хвали, че е „родовита, плодовита: отъ главннка по кошница, отъ
дтолюмче — возилница“ , та съ това си изобилие „ще ожени млади
юнаци, ще омжжи млади дЬнойки, ще кръсти триста дечица, ще
закопа триста сгарци и старици“ . На дворъ „ подъ бЬлата лоза“
седятъ момъкъ и мома и се разговарятъ. Сирота мома, колта има
„либе па далеко“ , като сади „край море лозе съеъ бЬло грозде“
горко оплаква злочеста си- еждба. А юнакъ отдалеченъ отъ родно
<и м-Ьсго, д'Ьто изобилно ражда лозата, моли сокола да му донесе
я ио Митровдень два грозда грозде, два синанбела“ .1) Краль Сте-
фанъ има любимо ядене „долноземско б'Ьло грозде“ .
ПрЬсно или сухо грозде се поднася за „укуеъ“ или отъ

момъкъ на мома „черноио грозде съ нржчкана“ или отъ мома на
момъкъ „за да разкваси сухо гърло“ . На дЬвойка, която не иска
да говори, поднасять „бЬла лоза църпо грозде“ , дано л измамять
да проговори. „Триста товари грозде“ , разумЬна се сухо додесъдъ
единъ огъ внуцигЪ на „краля Шигаманина“ за свадбага му.
Мома за галене се сравнява съ „солун ко гроздице“ , а чер-
нитЬ нейни очи — съ „църпо и л и камепдолско грозде“ . Зобане

грозде отъ лозица, посадена отъ мома, има смисъль на любене
мома. В ъ принЬвка на първия стихъ: „ ‘I рно грозде, гзрванито,
Аноле!“ отговаря съ сжщото значение вториятъ: „Обери го, озоби
го, Апгеле!“ В ъ свадбаргки пЪсни обикповенно се срЬщатъ стихове:
„Вила се лоза вииена около града Крушемо“ , въ които лоза значи
невЬста, а градъ — зеть.
ТвърдЬ полезпиятъ плодъ па лозата прЬдизвиква редъ мЬрки
15:31 GMT
на пазене отъ ловрЬди. Въ нЬкои български покрайнини на Три-

фоновдент, (1/14 февруарий), па)1ечеаъ още „Трифонъ ЗарЪланъ“ ,
норЬзватъ на лозето три пржчки за да не манйосва, т. е. да го не
хваща мана. Съ смЬсъ отъ сажди, ометеии отъ коминъ, орйхи,

останали отъ Бъдни вечерь, и виц,) поливатъ тригЬ отрезани „гла-
вужини“ (главини, лознни), като казватъ: „Колко сажди по комина,
колко оргЬхи по дървята, толко |розде но лозята“ .
’) Това пазнание на нЬкой- видъ грозде с и к а н б е л ъ навярно води произ

хода си отъ лично ние С и н а и ъ бей, който първи го е доиесълъ за развъждане
иъ м-Ьстиостьта. В ъ Стара-Загора има слинн х а ф ъ з к и отъ Хафъзъ, конто ги
е допесълъ, Обикновения въ и1нсои м I ста названията иа видове грозде се ироиз-
веждатъ отъ града, отъ който с& нрЬисссии, наир. въ Инротъ казватъ „плов-
(New
днпка“ , въ Стара-Загора — „елнененка“ на грозде, донесено цай-папрЬдъ отъ

Пловдивъ и Сливенъ.
for Boyan Dobrev
Original from
G o- >gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized bv .. r ..
URBANA-CHAMPAIGN
132 Ат. T. И л и с п ъ
Лозата се срЬща u въ народните приказки. За произхода па

гроздето се казва, че дЬдо Пой, като посадилъ пржчки лозеви вт,
земята, залЪлъ ги съ кръвъ вместо вода, затова виното станало
червено. Бъ друга приказка д'Ьдо Господь за да ув-Ьри нЪкои
братя, че сестра имъ не е наречена за годеника си, посадилъ въ
двора имъ лоза, която трйбадо още на другия день да се хване,
разлистне, разцъвти и роди плодъ бЬло грозде. Отъ книжовни ста-
ринпи сказания е заето певъзмоягаото за осъществяване д-Ьло.
искано отъ В и та гъркиня въ пЬснята: „Който се еме, наеме, да
ми напрани надъ море лозе, той ще си вземе Внша гъркиня“ .
В ъ метаморфоза: закопани злочести момъкъ и мома се нро-
мЬпятъ: първиятъ „на цървенъ трендафилъ“ , а втората — пдълга
лозница“ .
На сънъ да се види грозде не е на добро: нЪкоя злополука
трЪба да се очаква.
В ъ пословица: „Лозе не ще молитва, ами мотика“ . В ъ га
танка: „Виситъ висулка на трепетулка; така си п^сна, дай ми да
косна“ ; или: „Куео (кжсо) мече на чекьрче клйче“ ; или: гКусо
кусо кундане, наредено петлици.“ 1)
К ж п и н а.
Думата е старославянска. Има местно име у насъ: Кжпииа.
Това растение доста често се възиЬва въ народната ни поезия
поради свойството му да се закача по дрехите. Момъкъ се моли
на кжпината съ думитЬ: „Дръжъ, кжпино, момата“ . Овчарь й от-
оравилъ сжщата молба, ала къпината вмЬсто момата препънала
самия него, за което я кълне: „Висока да не порасте, по земя да

се влЪче и черни рожби да ражда“ . Богданъ войвода нобЪгналъ
„прйзъ тая Божа поляна, а кжпииа го съпела (спънала)“ .
В ъ свадбарски иЬсни к ж п и н а се п р е х в ъ р л я п р 4 з ъ
в и с о к а н лапи на е равносилно съ невЬста прЬминува отъ бащинъ
домъ въ чужди далеченъ. Нодобно сравнение се прави и съ сва
товете, кога отиватъ ва далеко за невеста. Бодливостьта на кжпи-
ната е предизвикала сравнение съ неприятния уеЬтъ на млада
невеста отъ старъ женихъ: „В ъ пазухи му бъркамъ като во кжпина,
15:31 GMT
брадата ме боде като ежовина“ .2)

Съ кжпина опасватъ мъртвецъ за да се не вампиряса, ако ге
случи да мръдне съ лице или съ устни. Тя е благословена отъ
Св. Георги съ тЬзи думи: „О тъ дъно да те отсЬкатъ, съ върха

да се хванешъ“ .
В ъ пословица: „Се навакя (нахваща), како кжпина“ . В ъ га
танка тя е „дълга дълга, като яже (вжже)“ .8)
«) Милад., 21, 57, 88, 164, 188, 233, 247, 331, 491, 631, 532, 648;Илвевъ
141; Марип. Ж . С. I, 78, 109, 141; МС<5. I, 35, 117, 146, — I I , 30.39, 43. -
III, 8, 24, 134, — IV , 36, 50, 61, 88, — V , 27, — IX , 29 в др.
*J Интересно е, че иа русин къпината се зове е ж е в н к а огь свойствкт**
й да боде като еж ъ (таралежъ).
(New
*) Милад. 283, 516; Чолав. 42, 284; Шапкар., I и II, кн. I, 142; МСб. I,
46, — II, 243, — IX , 140, 209, — X , 197 и др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията on. българско фолклорно гледище
О тд Ъ л т» II.
Цв1;тя, билки, трЪви и други растения.

Часть I.
Общъ погледъ върху тЪгь,

Ц в 'Ь т е.
Ц в е т е съ епитети: роено, лЬпо, шарено, к а л е ш а т о ,
м и р и з л и в о ио предимство се възпева въ народната ни поезия
въ свър ж а съ живота па момата. Тя грижливо го с’Ье, разсажда,
полива и отгледва въ своята равпа градинка. 'Гамъ е любимото й
место, дЬто подъ сенката на н-Ькое дърво нри „роено цвете“ шие
дарове, ситни ржкави, почива, а понЬкога си и подремва. Ето
защо тя съ нетърпение очаква да дойде пролЬть, която жизне
радостно възпева най-вече за това, че цвете се разцъвтява „у мо
мини равни двори“ . Цветето има голема привлекателна сила за
нея, тъй че на пдть прйзъ гората, щомъ го зърне нейде „цъв-
нало необрано“ , ще седне да го бере, безъ да смЪта, че може да

закъснее и да остане тамъ сама.
Най-обшшовенъ мотивъ въ свадбпргкитЬ песни е трогател
ната раздала на момата съ своето цвете въ градината. Тя съ
сълзи на очи заржчва на майка си да го полива сутрина вечерь
за да не овехне и изсъхне. Като знае, че мома може най-добре да
отгледва цвЬте, самъ си Гоеподъ изпраща ангели да взематъ ду
т а т а на „Янка, една у майка“ , па иска „да дойде Янка цветето

да му прЬкопае, яолЬе“ . Момата се радва на цвЬтето, бере го да
се кичи съ него но разпи случаи, напр. па Лазарица, ала не знае
толкози да го цЬни, ко>а е откъснато, колкото момъкътъ, който го
е получилъ съ добромъ или на сила го взелъ отъ нея. В ъ пЬснята
самото цвете говори да го бере и носи лудо-младо и да го не дава
на момитЬ, защото „момите мждро ходятъ, — лудо носятъ“ , па го
захвърлятъ, а „момцитЬ лудо ходятъ, — мждро носятъ“ и добре
15:31 GMT
пазятъ скжпото за гЬхъ цвете.

Сравнение на мома съ цвете се изтъква въ слЬднята пого
ворка: „ЦвЬге се бере, додЬ му е време; помине ли време, никой
го не тражи“ . Безгрижниятъ и веселъ животъ на момата подъ май

чина закрила се представя въ такова сравнение: „К а къ расте
цвете въ градина, тъй расте мома у мама“ . Отъ друга страна на
майка не е мило цветето, кога нЬма младо сърдце да му се радва.
Въ свадбарска пЬе се нЬе, че „река Златена“ донесла „цвете

всЬкакво“ , което мома набрала и дала на родителите си, ала те
го хвърлять съ думите: „пи цвЬте мое, ни керка“ .
Цвете се носи и на мъртъвци, па се сади и по гробове. Мома
заспала се буди отъ момъкъ да става, че „мжтна кървава-1 рЬка
(New
Ще ги занесе, а тя му отговаря: „Нека ни занесе (въ) Солунски

ливаге, нека пи израсте цвеке най-хубаво що любятъ гъркини“ .
for Boyan Dobrev
Original from
Got igle
Generated
Digitized by _ „
URBANA'CHAMPAIGN
134 Ат. T. Илневъ
В ь баянията болестьта, която, за да придобрятъ и омн.ъ»-

стивятъ, зоватъ добриня, заклеватъ да отиде: „ако е бЪда, по
бЪло цв’1;те ; ако е синя, по синьо цв'Ьте ; ако е желта, но желто
ци'1'.те“ .
Въ поговорка, кога се каже за нЬкого, че „не е цвЪте за
номирисване“ , разбирать, че е пакостлнвъ човЬкъ.1)
К и т к а .
Тя се възпява съ обикновенни епитети:, ш ар ен а, р о с иа.
р а з м Ь е н а (мЬшана), къдр а. Мома я свива отъ разни цвЬтн.
които растат!, въ градина, въ гора, па поле и ливади, па се кичи
съ нея. ПонЬкога не се задоволява само съ едпа: „М алка мома
нрЬвлЬзла е въ градинчица, накичила до три китки“ . Китка „ша
рена или роена“ , носена на страна, се дава отъ мома на м о м ъ к ъ
доброволни въ знакъ на любовь, или се граби на сила отъ момъкь
Последниять иска китка съ тЬзи думи: „Л дай ми нея китка.
дЪто е тебЬ на страна, нека е менЬ на чело“ . Ала момъкътъ не
винаги бива удовлетворяванъ, зашото момата може да се извинява:
„Немои лудо-младо, мама ми е китка брала, стржцитЬ и преброила,

лискето нрЬчатила“ . Изобщо китка се дава на любовникъ. По раз-
дадеии китки броятъ любовпицитЬ на момата, тъй напр. една ри
дала дсветь китки на деветь любовника. Ала това е и з к л ю ч е н и е :
правилото е едпа китка — едииъ любовникъ. Въ прип Ьвка на етихь:
„Кой бере цвЬте и вие китки? — Драгана“ , отговарятъ: _А кому
ги дава — Стояяу“ , като при това му казва: ,,На ти, либе, китки,
носи, наноси се лЬтЬ но хармани, зимГ. по меджии“ . На с Ь д Ь н к и .

слЬдъ като се принЬятъ по този начипц момитЬ раздаватъ ва
момцитЬ, всЬка на своя любовникъ по китка.
Годена (главена) мома дава китка само на годеника, а нрЬди
да се годи — на любовника си. На жененъ китка се не дава, като
се отгонаря обикновенно на искаие: „Ако си жененъ, ходи си но
п&ть; ако си ергепъ, влгЬзи, екипи си“ . Китка, дадена въ знакъ на
в'Ьрна любовь, не вЬхпе: „Деветдесеть китки нос/Ьхъ, като твоя
15:31 GMT
китка н!>ма: всигЬ китки извйхнаха. твоя китка не извЬхна . ••*

НевЬста дава „китка вгЬшана или шарена“ на юнакъ, който зами
нава при дружината си въ Стара Планина, или на войникъ, който
отива на царска служба, съ поржка денемъ да я носи у полоъ,
ао1Ц'Ь въ вода да я юпи. По китката ш,е може да знае, до кога

ще го чака: „Вземе ли китка да вЬхне, тогава ми е годежъп-
кога хубаво извЬхне, тогава ми е свадбата“ .
В ъ сравнение се казва: „МомигЬ китка шарена“ или „Г^Р'

геле, китка кичена“ . Заспала мома въ градина и сънувала тъмна
мъгла, нова кола съ три китки (първата отъ рапъ босилякъ, вто-
') Милад. -V 387; Погоп, 10, 30, 32. 33, 45: Чо.знк. 165: Илиев*, 1^'
(New
МСб. I, 32, 3?*. 02, - И, 42, 61, 53, 54, 57, 5», 04. - II I, 19, 34. 39. 262. -
IV , 15, 17, IX , 42, 109, 113, - X. 25 и др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
р а т а желта ружа, третата — червенъ страторъ). Св. Бигоридица

изтълкувала съпя тъй : тъмна мъгла — тежка свадба, нова кола —
свадбаригЬ, първа китка — младоженецъ, втора китка — сама ти
си , а третата — млади деверъ“ .
Като симболъ па веселба и вйрпость, китка играе важна роля
в ъ свадбаргки обичаи. Нъ шЬкои български покрайпини, когато
момкови родители калесватъ мома, на изпращане тя имъ дава по
една китка. На свадбарски ирЬпорци турять китки. Мома калез-
карка, кога отива заедно съ девери да кани за свадбата, носи
торбичка, пълиа съ к и т к и , ако е нрол^тно или лЬтпо ирЬме и
раздава всЬкиму въ кжщи по една китка. Момкова майка вие китки
и ги праща на старисвата, „за да пе забави сватове и кумове, че
е иощЬ тъмно“ . Съ китка, вър <ана съ червенъ конецъ, се известява
н а родителитЬ за девството на невЬстата. Съ китки по Богоявление
отиватъ ергепи при младоженци, тЬхни друга ри отъ еснафи, и
искатъ да ги кжпягъ въ рЬка, ако не дадатъ откупъ.
Ооичаягъ, общъ па всички славянски народи, да ce пр1;д-
вгЬщава за бждещи еждби чрЬзъ пущане китки или вЪнци по вода,
съществува и у насъ. Той се извършва па Еневдень съ еневски
китки. Ср-Ьщу нраздника всЬка мома или невйста увива толкова

китки, колкото членове има челядьга. Всички китки отъ единъ
кварталъ (махала) събиратъ въ б1;лъ мЬдпикъ, дТ.то наливатъ
вода прЬсно източена и като го покриятъ съ престилка, оотаватъ
да прЬнощува тъй иодъ п'Ькой трендафил'/.. Отъ вечерьта момнгЬ
отъ всЬки кварталъ се събирать въ тази кжща, Д'Ьто се намира
м^дникътъ и си нриготвятъ по едно Е п е в о б у л е, т. е. нЬкое
5— 6 -годишно момиче съ живи родители, което обличатъ, накичватъ

и ирЬбулватъ като в&цателка. На Еневдень слгЬдъ обЬдъ се изваж-
датъ отъ това Янево буле киткигЪ една ио една, та ги нршгЬватъ,
както става съ пръстенитК по Нова година.
Съ китка въ ржка врачка-магеетнида нрави заклинание, съ
което сваля мЬсеца. При другото, което по този начинъ таинегвенно
върши и говори, тя патопва китката въ гърне съ разни магии и
поръсва съ нея себе си и мЬсеца пагорЪ. В ъ коледна иЬсня дЬ-
войки подаряватъ на млада Бога „една китка позлатена, да затъкне
15:31 GMT
млада Бога“ . Безъ китка въ религиозенъ обредъ не може да се

свети вода както въ църква, тъй и дома по разни случаи, наир.
освЬгяване нова кжща.1)
В t н е д ъ,
В Ъ н е ц ъ се възпЬва съ епитети: зе лен ъ, к и т е н ъ . Той се
вие отъ моми по разни случаи, наир. по Еневдень. „Зеленъ вЬнецъ“

върху червенъ чемберъ носи на глава мома, а момъкъ й го взима.
*) Sobot. 31— 7; М и л а д . 111, 387; Ш а п к . I ll , I и II. ки. V II, 176;

Мар и н о п ъ . Ж . С. I, 51; МСГ>. I, 15, 21, 39, 4)6, 12L, — II I, .0, 28, 34, 64,
128, — IV , 3, 4, 8, — V II, 32, — V I II , 7, 16, 22, 40, 52, — IX . 29, 30 , 33, 40,
(New
76, 101, 109, - X . 34, 85, 42. 43, 53, 61, 97. и др.
for Boyan Dobrev
Original from
G o i 'gle
Generated
Digitized by __
URBANA-CHAMPAIGN
136 Л т. T. И лиевъ
НонЬкога момата вие три вЬнца: „единъ за всеки день, другъ за

неделя, и трети за Коледа“. Овчарь е нетемеяъ за момини роснн
к и т к и , криви венци: „китки като слънце, венци като мЪсецъ“,
на прилЬть но кладенци, на есень по седЬнки, презъ зима по
свадби. Въ коледна пЬсня на малко дете се нЬе, че има на глава
си „ЕгЬнецъ отъ горско цвЬте всякакво, а най-вече здравчето“.
П самодиви но извори „цвеке бератъ, китки китатъ, венци виятъ, па
наричатъ: „която мома рано рани за вода, зла неволя ще да пати“.
В*нци се възпяватъ особно въ свадбарски песни. „Зеленъ
вЬнецъ“ вила мома ц^ла година, турила го на глава, отишла на
бЬлъ Дунавъ за вода, на го хвърлила въ реката съ пор&ка да
отиде въ юнакови равни двори, ала да не се предава на татка и
на майка му, но „на младъ пежененъ да се въ ржка даде“. „Китенъ
вЬнецъ“ отъ цвЬтя, брани въ гората, сн затъква невеста. Деверътъ
за нужди по свадбата прави венци, като бере цветя по Стара
Планина. Въ една песня се казва, че мома вие три венца: едипъ
отъ босилякъ (или здравецъ), другъ отъ пшеница, а трети огъ
каранфилъ (или черно грозде). Първия венецъ хвърля но село да
е здраво и весело (или въ юнакови двори да еж здрави и весели),
втория — по поле „да е яко берекетно“ (или въ село да изникне

бела пшеница), а третия носи на глава (или хвърля въ юнаково
лозе, да роди червено вино). Янка потънала въ рЪка, вЬиецътъ й
нлувналъ, а тя му казва: „много здраве, вепче, на майка ми носи".
Боленъ момъкъ намира лекъ оть „момино венче“.
Пиене венци е билъ винаги единъ отъ най важнитЬ свад-
барски обичаи. Сега, ако и да е изоставенъ по градовете, пакъ
въ нЬкои места четвъртъкътъ, отъ който се започва свадбата се

казва „вЬиецъ“, а въ други хорото, което се играе въ с&бота се
зове „венци“. Въ нЬкои покрайнини по селата въ петъкъ у мом
кови правятъ вЬнецъ, а въ сжбота го турятъ на глава на девера,
който съ бъклица, украсена тъй сжщо съ вЬнче, отива да калеева
кума, стари свата и др. ВЬнци, приготвени иарочно .за младоженци,
се турятъ на глава имъ нодъ венчилата и се държагъ презъ
всичко вр^ме на венчаването.
15:31 GMT
По Гергевдень въ нЬкои места кичатъ съ вЬнецъ оть цветя

агнето, което ще колятъ за жертва. Въ свръзка съ този обичай
ще е обещанието, което заробени и вързани въ сенджиръ девойки
отправятъ къмъ Св. Георги: „Отърви ни, да ти беремъ роено
цвете, да ти виемъ зеленъ вЬнецъ.“1)
Билки лековити.
Билки, билячки, биле и бурени се зоватъ разни цвЬтя,

треви и други растения, съ които простиятъ народъ си служи за
лЬкуване разни болести, за разгонване зли духове, за магйосване.
') М и »ад., № 15, 93, 222, 637; Ч о л а а ., 23; Р а к о в . Покалалецъ, 107;
l>ozon, 57; Б л ъ с к . Перуннаа, 42; Марин. Ж . C. I, 126, 128 142, 149, 150;
(New
И л и е в ъ , 45 178, 187; МОб. II, G, 21, 83, 62, 63, 106, — I I I , 20, — IV , 4.
», — V I I I , 4 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
G o >gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN _л
Растенията о тъ българско фолклорно гледище
омайване и др. Т-Ьзи прЬданнн за боравяне съ билки с«ь били

разпространени у всички европейски народи. ГолЬма часть отъ
гЬхъ С16 дошли пай вече отъ старигЬ гърци и римляни. Съчине
нията на Плиния Стари, римски писатель, умрФ.ль 79 г. сл. Хр.,
c s били главенъ изворъ за лекарски предания и вярвания in.
срЬднитЬ вЬкове. По разни пхтища много отъ гЬхъ сж стигнали
и до насъ.
Билки се бератъ въ разни вр1>мена на пролЬть и прЬзъ
лЬтото: по Гергевдень (6 май), Константиновдень (3 юний) а
найвече по Еневдеиь (7 юлий). ПослЬдниятъ день въ нЬкои
мЬста се зове и Св. Ивапъ Бильоберъ. Въ Дебърско лЬковити
билки или билячки се бератъ въ гора отъ дЬвойки и млади
невести, наречени би ля ри. По този случай пЬятъ особни п'Ьсни.
Въ една отъ гЬхъ само биле поржчва да дойдагъ да го бератъ.
Въ друга дв-Ь цвЬтя се нр-Ьпиратъ, кое е ни доброчесто. Въ третя
„славейно пиле“ казва на невеста биляра да не бере „биле надъ
яиоръ“ и др. Въ nil кон покрайнини на сащия день моми бератъ
лековити цвЬтя въ планина, па виятъ вЬнци и пЬлтъ: „Сбирайте
се, малки моми. да идете да видите, квдЬ славей билки бере. . . “

IIо Константиновдень бератъ билки безъ особни обичаи. На Енев-
день сутринь, прЬди изгрЬвъ слънце, ходятъ моми, невести и баби
да бератъ разни лековити цвЬтя и бурени. Отъ тЬхъ виятъ
е не веки вЪнци, отъ които пб голЬмигЬ прЬмЬтатъ прЬзъ рамеьгЬ,
а н6 малкит^ носягь па глава, като пЬятъ е нелеки пЬепи.
Билки се бератъ не само въ гора, по и въ поле и ливада.
Разни ся. случаитЬ, въ които се възпЬватъ лЬковити билки.

Въ една п^сня напр. сестра бива предпазвана да не ходи въ гора
да бере билки, за да лЪкува брата си: „не иди во гора, не бери
мн билки, — не суши ми гора, брата да л1>кувашъ“. Въ друга на
самата нея А омръзва, сдодЬя „въ гора ходещи, билки берещи.
тебе (брата) лЬквещи“. За боленъ Марка сиви орли прйхвъркатъ
Черно море, за да идатъ „въ благо поле, да набератъ благо биле“.
Като немала готово биле набрано „билярска мома лекарка“ за да
15:31 GMT
лЬкува раненъ войвода, „сгоди се Света Нед'Ьля, та ойде биле да

бере . . Въ баяние за главоболь се казва, че „злата квачка съ
златни пищи“ отива въ пуста гора да бере „билки лековити“
за болния.
Билки се употргЬбятъ за лекуване всевъзможни болести.

Такива с.г. напр. „билка за глава“, която лекува главоболие и
разпхжда тяга, „билка за гърло, за клето сърдце, биле за рожба“
и др. Еневски в'Ьаци се сушат*, и пазятъ цЬла година, а въ нгЬкои

български покрайнини (като въ Воденъ) ги държатъ и по дюкенитЬ
си, за да иматъ много купувачи. Лйкуватъ се съ билки, като ги
варятъ и пиятъ отварата имъ, или като си миятъ глава иди друга
часть отъ тЬлото. Напр. за „бабици“ (б'Ьгавица, разслабенъ сто-
(New
махъ) на дЪте баснарка възваря „бабичено биле“ въ гърне и съ

отварата ръси и пои болното. Въ една п'Ьспя се казва, че три
for Boyan Dobrev
Original from
^Google
Generated
Digitized bn, _ __ __ . _
^ T. URBANA-CHAMPAIGN
138 А т. T. И л н евъ
рЬки носягъ „билки и корени: първати — за млади ергени, да

ми се годлватъ, втора — за руси дЬвойки, дарове да правятъ, а
трети — за млади невести, лесно да добиватъ“.
Вилки и бурени иматъ не само лЬковита сила, но могатъ да
бждатъ и „любовни,1) омразни, омайни, разделни, разгонни“. НЪкои
отъ т1;зи магйосни билки се бератъ отъ жени — и^щшщ рано
въ нонеделникъ голи, като иълтеиици. Змията, казватъ, знаяла
тайиитФ. сили на билкигЬ, загона и вещици взимали змия, за
да имъ помагатъ при съби])аче разнитЬ лЬковити и магйосии
бурени Има еиевски „любовни“ билки, които се даватъ на момци
и моми, за да се обичатъ, както и „омразни“, за да се намразятъ.
„Биле омайно“ носи Тодоръ на Иринка, съ коего казва: „комшии
да омайте, двамата да се вземеме“. „Биле раздЬлно“, което има
магйосна сила да разделя 11 омразява мжжъ съ жена, се вари отъ
жена .,гола гологлава, въ петъкъ спроти сжбота, въ кжща запус-
теница, въ гърне неожежено, съ вода неначета“, па съ отварата
му поливатъ лицето, па което искатъ да паправятъ магия. Младъ
Сгоянъ, като билъ нолЬнь съ иодобна отвара, съвсЬмъ си про-
мЬнилъ човешкия образъ и етаналъ „до половина младъ Стоянъ.
отъ половина — шаренъ змМ“. „Билки разгонки“ иматъ магйосна

сила да разгонватъ змейове и други духове, да развазятъ магии
и др. ТЬ се носятъ въ муски, окачени на шия, или се унотрЪ-
бяватъ отъ „баспарки“ при балния. Съ разни магйосни билки,
варени въ котель съ вода, иалЬта въ „потайно доба“, и съ закли
нания магесница, вЗицица сваля и месеца. Изобщо т1»зи билки
играятъ важна роля въ живота. За една у майка мома Тодорка се
говори въ нЬсня, че майка й „съ бурени я имала (добила), съ

магия я женила“.
Билки еж продавани отъ биляри, които еж ходили отъ градъ
на градъ и отъ село на село съ своята скжпоцЬнна стока. Най
прочути еж били биляригЬ отъ Лиинско село Мецоио. Въ иЬсни
ге изтъква, че ска;но сж цЬнени билкитЬ: „съ златепъ герданъ —
билка за глава, съ редъ желтици — билка за гърло и съ златни
гривии — билка за рожба*. Особао винаги скжно се е продавала
билка за рожба и за пея най много еж търсени биляригЬ. Въ една
15:31 GMT
нЬсня невЬета дякова казва: „не съмь родила деветь години, та

какъ се пукна проклета пролЬть, та ми хокиаха клети биляри, та
съмъ купила биле за рожба, та съмъ родила мжжко детенце“.
., Нилки омразни и разделни“ обикновенно продаватъ „циганки,

черни катунки“ твърдЬ скжно: „сгржкътъ му желтица“, па дори
„шепа желтици, китенъ ровеникь и риза леиена“. Тъй наречени
„русалки или калушари ходятъ въ нЬкои бъжарски покрайнини по
русалската иедЬля или русаля (отъ Св. Троица до неделя Вс$хъ

Снетихъ) и лЬкуватъ русалски болести.
') В ъ П т а л mi Hl.Kou растения н осятъ н а р а н и л : c o n c o r d i a (съгласие),

d i s c o r d i a (несъгласие), o d i o (омраиа), които отгонарлтъ н а ш и т ! ннлкн „лю
(New
бовни, ря -.д|у|ии, о м разн и “ . 1>е <i u lie г n a t i s, II, 99, 117.

for Boyan Dobrev
Original from
Got igle UNIVERSITT OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията отъ българско фолклорно гледище 13!»
Има интересно пародно вЬрвание за произхода па лЬковитит 1.

тилкн отъ дуалистичепъ богумилски характеръ. Господь като
паправилъ отъ каль човека, оставилъ го да нрЬнощува. Ала прюъ
нощ ьта дошелъ дяволътъ и надупчилъ съ пржчка павредъ човеш
кото тЬло. Сутриньта дошелъ Госнодт. да му вдъхва душа и pa.t-
бралъ, че сатапа искалъ да го накара да прави друго тЬло. За
да с е но изпълни волята му, Господь набралъ различни билки отъ
всички, каквито се намирали въ рая, та н.шушилъ съ тЬхъ дуп-
кит'Ь въ човЬшкото т^ло и му вдъхпалъ душа. Тогава Той благо-
словилъ всички билки, съ които изпушилъ тЬлито, да се yuoTpt.-
бятъ за лЬкове тъкмо за гЬзи места, които еж били запушени съ
гЬхъ. Отъ тамъ сж станали билки за глава, за крака, за ржце,
за еърдце и пр. Съ време хората забравили, коя билка за каква
часть отъ тялото помага и сега ги търсятъ. Онази спомага за
цЬръ, конто се случи, споредъ както Господь и наредилъ. А всеки,
който разбере, коя билка каква болесть локума, грЬхота е да не
казва на други и да не лекува съ нея безплатно. Ако се крие,
той помага на дявола, който е повредилъ човешкото тЬло, на
иска да му пакости и сега.1)
Т р ъ ва.
Тревата се възггЬва съ епитети роена, з е л е н а . На зелена
морава въ градина седятъ влюбени, въ село хоро играе, въ гора
юнаци нрезъ нея минуватъ, на нея почиватъ и болпа лежать.
Нотурчена мома въ харемъ, като облажава свободния животъ па
българката между другото казва: „Де да е трЬва зелена, бъл

гарка да я отъпче“. Овчарь като кара стадо нрЬзъ или покрай
роина ливада и забЬлЬзва мома да бере въ нея цвЬте за Яневска
китка, предлага да изтърси („обие“) роса по тревата съ крика
гега, за да не си роси бЬлн поли и да не си мокри желти чехли.
ТрЬвата е вкусна храна за юнашкия конь, който съ особно цвн-
лене обажда, кога е гладенъ. Въ свадбарека песень като питатъ
ливадата, защо е „роена потлачена“, получватъ отговоръ: „девойче
ме босо прегазило“, за да бере сено за кумови коне.
15:31 GMT
Съ трева въ ливада се сравняватъ многобройни сватове.

Вързо нзмипуване на „лудость, младость“ се сравнява съ роса но
зелена трева. Въ благоножелапия срещаме: „Колко трева по поле,
толво здраве на кукя“. Въ пЬснл иа стихъ: „Пасе ли се трева

зелена?“ послЬдва другъ: „Любятъ ли се до три моми годени?“
Въ отговоръ: „Не се пасе трева“ значи: „Не се любятъ моми".
Голема власть надъ трЬва иматъ юди самодиви. Често на
тЬхъ хвърлегватъ овчари, като търсятъ „овцЬмь трева ненасена,
') S o b o t k a , 31; М и л а д . Л* 7, 102, 192, 249, 386, 512; Ч о л а к . 131,

291; D oz o n, 37; Общъ трудъ. III, 87; Б л ъ с к о в ъ , Перуника 3 —4; Илиепь,
280, 336; М а р и н о в ъ , Ж . С. I, 46, 51, 142, 158, 168, 176, 178, 179; Гипчевь.
Нар. мед. МСб III, Цауч. отд. 73, — II, 46, 75, 139, — IV, 24, — V, 9
(New
VII, 28, — VIII, 141. — IX, 49, 61, — X, 21, 29 и др.

for Boyan Dobrev
Original from
G o 'gle
Generated
Diaitized bv
URBANA-CHAMPAIGN
140 Ат. T. Илисвъ
студна вода непиепа“. Въ такъвъ случай първите искатъ отъ

вторите да имъ плататъ т р а в н и н а (турски: о т л а х а к ъ ) , т. е.
право за наеене добитъкъ въ планински рудини. Отъ премииуване
иа грешни младоженци съ незаконно д1.те нрЬнъ гора, и „тревата
се изсушила“. Си. Георги има сила да направи „да пороеи блага
роса, да поникне блага трЬва.“ Зелена ливада три дни преди Гер-
гьовдень плаче за пролетни овчари. Последните изпадатъ въ бЬда,
кога стадо имъ се запладнЪва „въ сухи долъ безъ вода, въ сухъ
пожаръ безъ трева“. Иожарътъ унищожава трупата, а не насенето
и отъ овци, за това и самата трЬва рЬкла: „мене не ме е страхъ
отъ наша, но отъ пърлене“.
ТрЬвата се употрЬбниа и въ лекуване. Баби, които не съби-
1>атъ лековитите билки, бератъ безъ разборъ разни треви, 77 на
брой, по полонннка и съ тЬхъ лекуватъ болнн, т. е. даватъ да
пиятъ отпарата имъ или ги поливатъ съ нея и кадятъ.
Въ балния болестьта се испраща въ гжсти гори, дЬто има
..зелени ливади и високи дървета.“ Въ баяние за подлюта заедно
съ ръженъ класъ употрЬбятъ и зелена трева. *)
Част f. II.
Отделни цветя, билки, треви и други растения.
Т рендаоилъ (роза).
Това хубаво цвете е било пренесено въ най-старо врЬме отъ
Фригия първо въ Тракия и отъ тамт. въ Македония, Гърция и въ

другите части иа Европа. Въ Илиядата се разправя, че Персефона
брала трендафили въ Нисейското поле. Ä това омайно поле се
намирало въ РодопитЬ. Една отъ другаркигЬ на Персефона, на
име Родопе, се въплотила въ величаната тракийска планина, кояго
и до дпесъ носи нейното име. Въ корена на думата Родопе стои
старогръцката дума огъ ирански произходъ pôSov и латинската rosa-
Отъ Гърция това цв'Ьте било ирЬнесено въ Италия, а отъ тамъ
но всичкит^ обширни римски владения.
15:31 GMT
Първоначално това цвете и иа български се е казвало ружа

<отъ латинското rosa), както н до днесъ се зове у сърби, чехи.
поляци и други славяни. Отъ новогръцки езикъ е прЬминало пъ
византийските времена названието му т р е н д а ф и л ъ , т ранд а -

фн лъ (zcj’.T/-i cpoXXov, “pavtâ cpuXXov). Персийската дума г юлъ е
заета отъ турския езикъ и се употребя повече за означение онзи
нидъ, отъ който се произвожда масло (гюл-ягж) и вода (гюл-
с у ю). Названието ружа се е запазило изобщо за цвЬтето Althea

Kosea, наречена турски Гюл-Фагма. Интересно е, че сърбат!-
*) Милад., 11, 88, 13Ü, 143, 393, 524: Чо.тк., 185, 282; Dozon, 9, 24, 32,
51, 57; Ьоигспъ, 70, 172; Илиепъ, 370; Нстребовъ, 415; МСб. I, 13, 29, — II.
21, 29, 31, 33, 70, 152, 163. 187, — III, 18, 28, 68, 130, 144. — IV , 17, -
(New
V III, 30, — IX, 8, 48, 57, НО,' 139, 151, — X, 40, 42, 106 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
Google UNIVERSITY OF [ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN _
тъкмо това цвйте зоватъ трндофил, трендофио, традвилье . !(

В ъ нашия книжовенъ езикъ си проби пече ижть латинското название
р о з а , преминало отъ русигЬ и разпространено у иасъ отъ народпия
ни ноетъ Ив. Вазовъ, може би поради благатучие въ стиха.
Отъ гръцката митология знаем ъ, че розата е била посветена
н а Афродита, богиня на любовьта и обичана отъ Дионисия, богъ
на виното. Тя е била символъ на любовь и смърть. По своя хубавъ
и,в”Ьтъ и приятенъ дъхъ тя станала навредъ, дЬто се разпростра
нила, а пай-вече между римляните, обично и мило цв4те. Моми и
булки съ рози кичили главигЬ си, на пишни трапези разстиляли
пълни съ цветове и пъпки розови стржци, при свадби и погребения
розата било пр-Ьдпочитано цв4те. Тя се прЬплела тЬгно съ живота
на хората до тамъ, че нЬжни родители взели да кръщаватъ нн
нейно име женска си челядь. У старитЬ римляни, а до днесъ у
всички цивилизувани народи, не е рЪдко собствено женско име
Роза. У насъ има и мжжко име Тра нд а филъ и женско Тран-
дафила. Често се ср1ща и женско име Ружа.
Въ нашата народна поезия това цв-Ьте се цбни най-много отъ
всички други и се възпява на всждЬ, дйто българи живЬятъ.
Поради отличнигЬ му свойства, по относа на красота и дъхъ, съ
него сд свързани всички прояви на хубость, младость, жизнерадост!,

и любовь. Неговото предимство прЪдъ другит1; нростосмъртни
цв^тя се изтъква отъ минзухара (качунка) въ пЬснята, д4то се
облажава, че то има сжща п добра майка, а не мащиха, която да
го буди по ср-Ьдъ зима. Добрата майка „го повива и развива срЪдъ
л^то“, за да го бератъ моми и невести.
Трендафилътъ се развъжда въ градина отъ мома, която го

залива и н-Ьжно се грижи за него. Тя се намира изобщо въ rfccna
дружба съ пего. „Подъ 61;лъ, нодъ червеиъ трендафилъ“ тя шие
„ситенъ ржкавъ“, като „весдень шие, весдень пЬе“, а по нЪкога,
както обикновенно се казва, нодъ пего и заспива. Въ такъвъ случаи
на сънь й се в'ЬстЬватъ „до два ми гюла и на гюлеве до два бюл-
бюля: вЪтърътъ в$е, гюлътъ люл-Ье, — бюлбюлътъ n ie .“ Другъ
нжть само глава си туря нодъ трендафилъ, като я нападне дрямка.
Кога розови листя капятъ по лице й, момата става особна гиздава
15:31 GMT
и либава, което се изказва въ нЪсняга съ гЬзи думи: „Лице ти

сяеше, като чаша фикия, що я държи кадия“. Потрябва ли й
цвЪте за да овие „роена китка“ или „шаренъ в'Ьнецъ“, които да
тури на руса глава, на черни очи, на тънки вйжди, ще потърси

най-напрйдъ „бЬлъ червенъ трендафилъ“. Мома прЬобл'1>чена въ
мжжкн др"Ьхи се изпитва съ любимото нейно цвЬте, отъ което „ако
е млада девойка, тя ще китка да си овие“.
Мома се сравнява съ „б^лъ трендафилъ неразпукнатъ, нераз-

цъвтенъ“. Мома и момъкъ си приличатъ „Като два гюла стам-
болскн“. Отъ бЪлъ червенъ трендафилъ търси момъкътъ забава,
като му казва: „Можешъ ли ме разговори, като мое първо либе“.
(New
') Д-ра А. П о к о р н о г а , Бнльарствп, Београд, 1879 стр. 24.

for Boyan Dobrev
Original frem
Go. >gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
142 Лт. T. И лисвъ
Kura co рони трендафил ъ по мома, заспала нодъ ного, тона значи,

че ще има «ватове. Пъ такъвъ случай тя, ако ие е още готова,
казва: Л)ре стой, гюле, ие падай по мене!“ Въ свадбарскн песни
късане трендафплъ отъ момина градина значи любене и вземано
мома. А това късане стана или отъ самото „лудо младо“, което
влиза въ градината и „поразява всЬкояко цвете, а най-вече бТ.лъ
червепъ трендафплъ4, или нъкъ деверътъ „ринва, нрЬрнива" въ
градината и го накъсва за да нахрапи сватови копе Въ знакъ на
любовг, „трендафилова китка“ се предпочита отъ момъгсъ, но съвЬтъ
ни майка му, измежду три, изпратени му отъ мома една поднръ
друга огдЬлно. На руса невестина глава „кумовъ магданъ (було)
и деверовъ вЬпедъ“ се сравняватъ съ ружа п трепдафилъ.
1»ъ нЬкои български покрайнини венци за вЬпчане с е виятъ
на трендафилови иржчки и отъ трепдафилъ въ кумова клипа отъ
момци, нарочни платени за тона, като пЪятъ: „Кума вила три
шарени вЬнца, — единъ бЬлъ, черненъ трепдафилъ . . . та ще иде
да вЬнчава“ По други места сватбарскиятъ пр1>норецъ се прави
отъ трендафилова нржчка, на която забождатъ ябълка и червена
кърпа. Па трепдафилъ въ градина мТ.тать и невестиното було.
Трепдафилъ и славей (гюлъ и бюлбюлъ) сж близки другари

Чр-Ьзъ сипене цв1;гъ отъ него върху назухнте на юнакова жена
славеятъ й принася злокобна вЬсть. че неиниятъ млжъ е лежалъ
боленъ и умрЬлъ въ гората.
РимлянитГ. имали нраздникъ на розата. които иразднувили
но май и юннп. 11рГ.зь това врЬме тЬ красили гробовете па мили
смъртпици съ рош, яли заедно и си подавали рози. Този нраздникъ

иреминалъ и па Балканския нолуостровъ съ името роюхкх и се
евързалг, си летния праздникъ на Дионйсия у траките. Въ сред
ните векове етариятъ езически нраздникъ на розата се слЬлъ съ
християнската Петдесетница. Той иреминалъ у пасъ и се тачи до
днесъ подъ народното название „русалока неделя“. Понеже нразд-
никътъ на розата се свързалъ сь християнската Петдесетница,
останало да <е нЬе у насъ: „Христянска вЬра мирише, като на
цървенъ трендафплъ“. Предсмъртниятъ заветъ на юнака, ударенъ
15:31 GMT
съ пушка въ гората, е да насадятъ задъ кръста му трендафилъ

Подобно па нЬкои средневековни разкази, и въ една бъл-
гарска народна приказка се говори за чудно момиче, дъщеря на
нЬкой старецъ, съ изключително свойство: ,,кога се засмивало, трен

дафилъ цъвтелъ отъ устата му“.
Има пародно лекуване чрЬзъ „прекарване белцня презь
трендафилова прьчка“. Това се върши по следния начинъ. Събли-
чатъ болния голъ и го турят ь въ една изкопана дупка. После

нрекарватъ отъ глава до крака една разцЬпена пр-Ьзъ срЬдата
трендафилова нрлчка, която да се държи отъ двата края. Тази
нржчка незабавие заравятъ въ дупката заедно съ ветхите дрехи
на болния. Съ заравяне на дрехите вЬрватъ, че се заравя и изгубва
(New
болестг.та.
for Boyan Dobrev
Original from
Go» gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растснпята отъ българско фолклорни гледище 143
1>ъ пословица се ерЬща: „отъ трендафилъ — трънъ, отъ

трънъ — трендафилъ“. 1)
Р у ж а .
Отъ названието па това цвЬте има собствено женско име
Р у ж а , Ружица. Сь епитети „червена, желта и бЬла“ ружата
(A lth ea Itosea) доста често се възггЬва въ оародната ни поезии.
Тя е тЬсно свързана съ живота па момата. Нему се радва тя, подъ
него седи, бере го за да се кичи. Въ разговоръ на ружа съ здра-
нецъ послЬдниятъ й казва: „Ти си цп£те у мала градина за
моминска китка“. Момъкъ иска отъ мома „кичица ружица“. Ла да
хвапе любимата ги, „а.юра бахча срЬдъ село, извади вода студена,
насади ружа цървена“, за да дойде н тя заедно съ другиrJ; дЬвойки
„ружица да си собере“.
Въ нЬсни, въ които се ониснатъ природни красоти се irbe:
„Изяснило се небето, пап!арила се земята съ всЬкакво цвете
шарено, повече ружа алена“.
Момата се сравнява съ „ружа алена, румена“. Охолното и
раетене въ родителския домъ се представя въ следното сравнение:

.. какъ цъвти ружа иъ градина, тъй цъвти мома при майка“. Вь
една нрипЬвка: на „цървепа ружа алена“ отговарят ь: „Ката на
Ми into галена“. Въ друга двама любовници се нршгЬватъ: „Алена
ружа, Драгано! — Къдърь каланфирь, Стояне!“ Откъсване ружа
лпачи любене мома: стихъть: „Алена ружа иъ градина (Рада)“ се
придружава съ — „Наведи се, откъсни я, Стояпе!“ НевЬста тъй
е.у»що се сравнява съ ружа алена.

Въ коледна п^сня се нЬе: „ДолетЬха два сокола, та стхпиха
на ружата, порониха бЬла ружа и червена“ и по този начинъ
обърнали вниманието на домакина. Момина китка отъ ружа повех
нала —оженване на любовника й. Въ свадбарска пЬсня на зълвата,
кога си мие рьцктЬ, слЬдъ като е мЬсила хлЬба, нЬятъ: „Мий
си бЬли р^цЪ, зълво! коси ли си плела, или ружа брала?“
Мома, кога умира, изказва молба на гроба й заедно съ „бръчки
посилякъ и къдъръ каланфиръ“ да насадятъ и „ружа алена“, Вь
15:31 GMT
желание за нромЬна на момъкъ и мома пърниятъ казва: „Азъ ще

стана ранъ боси лякъ, тя при мене — желта ружа“. „Черпена ружа“
цъвти на местото, дйто капва кръвь отъ конь, ударянъ съ бигь,
който е оплетенъ отъ момина коса.

Въ народната медицииа отвара отъ ружа се употребя протиъ
кашлица.2)
•) I)e Gubernatis, II, 317; S o b o t . 205; M i l c h a l , 196; И ш и р к о в ъ ,

Розариумъ въ Казаилъкъ, в. „День“ 1912, май; Б л ъ с к о в ъ , Перуника 4, 22 н
'losii'uyra, 68; М и л ад. JV» 174, 361, 510; D o z o n , 58, 68, 82; Й л и е п ъ , 270;
МОб. I I , 136, 218, - I I I . 43, 48, - IV , 52, - V , 25, 40, 197, — V II, 21, —
V III, 10, 29, 68, - IX , 54, 57, - X , 6, 37, 40. 43, 47 п др.
*) М и л а д . Л» 93, 187* 437; Б о г о р о в ъ , 49; И Г а н к а р . I, отд. IV , кн. VI,
(New
381; МСб. I, 35, — II, 48, — IV , 3, — V I I I , 40, — IX , 29, — X , 37, 40, -

X I, 58, - X IV , 15 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
Google
Generated
D ig itize d by _
^ URBANA-CHAMPAIGN
144 Ат, T. И лисвъ
H е в "Ь н "ъ.
Огь названието на тона цв’Ьте е произведено едно отъ най
хубавитЬ собствени» женски имена: НевЬна, НевЬнка. На
Нев^нъ (Calendula OHficinalis) въ нЬкои български покрайнини
казватъ и ружа. Той е обикновенно градинско цвФ.те, което момата
г,день го сади, день ги вади (пои)“ и кога цъвне „мома пде отъ
башчага, китка нов!,нь на главата“. Момъкъ не се задоволява
само да взима отъ мома „роспа китка невгЬнова“, по сн позвшва
и нощЬ да обира цветето въ градината.
Въ сравнения момъкъ гъ е „черноокъ певЪнъ“, а момата,
китка невЬнова“. Въ свадбарска пЬсня на деверъ се казва: „цър-
нооки девере, шесгореди невЗше!“ Въ иршгЬвка: „Черноокъ невйнъ
Камено! — Откини го, накичи го, Тодоре!“ Мома вие вЬнецъ въ
градина, „она го вие, то вйхне“, на казва на момъкъ, който гледа
отъ плета: „ВЪхни, не вЬхни, невЬпе: каквото тизе на мене, така
младъ Стоинъ за мене!“ Въ свадбарска пЬсня се казва: „какъ
в'Ьхне невЬнъ по поле, тъй вЬхне млада невеста при свекъръ и
ири свекъ1>ва . . Въ началото на една друга пЬсня се n te: ^Про
клети да сж, НевЗзно, твоигЬ стари кумове, що те кръстиха Нев1ш>>,
да Bf.xne св’Ьтътъ по тебе, да' вЪхне, море. да съхне“. Въ п-Ьсня

за „сЬяне ядове“ мома казва на момъкъ: „Ако изникне невЬнътъ.
много щешъ вйхна за мене ..
Въ коледна п!;сня па мома се irfce, че примела „брату двори
съ невйпъ пржти“. Въ Дебърско момкови роднини изпращатъ па
момата една неделя слЪдъ сватуването монети, нанизани на нев4пъ.
Въ такъвъ случай това цтгЬте служи за снмболъ на некЬхнене^
траяне на лтбовьта.1)
С м и и ъ.
Сминъ (Helichrysum Arenarium) се чуе още смилъ, шмпль
Отъ него има произведени собственни имена: мжжко Смилянъ и
женско Смиляна. Това цвЪте се бере, споредъ народната пЬсня.
„по поле или въ градина" отъ моми и се вие на китки, които се
даватъ на момци, за да ги носятъ падъ очи и надъ вгЬжди“. Ала
15:31 GMT
то се възпява пбвече като желто горско цвЪте, което малки моми

или сиво стадо пороняватъ, потрошаватъ, а овчарь го бере и дава
па овци, дано „да изпукатъ“, за да си ходи по седЪнки и сборове.
Има свадбарска пЬспя: „девойка смилъ по гора береещи, нжтемъ

загрЬшнла“, па намерила тридесеть хайдути ( — сватове), които
вино пили и нея чакали.
Въ сравнение се казва „желтъ като сминъ“. Ако на момъка
„сминъ му китка йодгорила*, съ това му се напомня да се жени

„Китка смнньова, сминьовица отъ сминьово и латиново цвЪте“
дава мома на годепикъ овчарь, който отива на знмовище, „ден
’) В е р к о в . 77, 276; Я с т р з б о в ъ , 410, 414; М а р в в . , Ж . Ст. I. Н 1

(New
М06. V II, 22, 29. 33 — V I I I, 35, 69, 117, - IX , 123, — X , 34. 44 и д]>.
for Boyan Dobrev
Origina l from
G<X .gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
да я носи въ пазуха, а нощЬ вьзъ главЬ", па му казва: „додЬ

ти китка весела, до тогава съмъ азъ мома; кога ти китка повехне,
ази щ е да се погодя: кога ти китка изсъхне, ази ще да се оженя“.
Две китки отъ смипъ се паричатъ на двЬ дЬца едноденчета
или едномесечета: ако едното отъ тЬхъ умре, китката му, която
е пристояла една нощь при мъртвото т^ло, се запазва за живото
дете, а китката на живото закопаватъ заедно съ мъртвото дете.
Латина.
Ла т и н а т а (Tropaeolum M a ju s ) съ своите циЬтове, разпо
ложени по отделно въ лглитЬ па листата, наномпн на капюшонъ,
който носятъ католишки калугери капуцини. На френски тя се
казва c a puc i ue , отд^то и руското название капуцинъ. Понеже
въ сргЬдните векове католиците сж се зовели у насъ л ат и ни,
наверно отъ гамъ е получило и цветето българското си название
латина.
Това цвЬте се сее въ градина, която пре*ъ лйтото то укра
сява заедно съ трендафила: „надъ трендафила латипа“. На тръг-
нане за зимовище овчарь като надникналъ презъ плетъ въ момина
градина, паднали ножове му „въ алената латина“, а любовница

му свила китка шарена смиаьова и латинона, за да познава по
нея, до кога ще го чака. Въ смешна песня низко любе се скрило
въ градината въ латината, дето го намерила невестата.2)
Кадио»е (Д ж у н д ж у л е ).
Ка д и фе (Tagetes Patula) е градинско двете. То влиза въ

състава на „роена китка отъ всекакво двете, отъ белъ червепъ
грендафилъ и шарено кадифе“. Мома сади въ градина „бела
кадефка“, която юнакъ иска, ала тя му хвърлила коприва. Джун
джуле се среща въ свадбарска дебърска песня: „Фтасала рано
Юрдана, занесла двете джунджуле, девойка двете береше, татку
си на скутъ редеше“. Татко й хвърлилъ цветето съ думите: „Пи
керка моя, ни цв1;ке“. Сжщото направила и майката. А когато
„свекру си на скутъ редеше“, той й взема цветето, като казва:
15:31 GMT
„И сноха моя, и цвеке“.3)
К а р а н Ф И л ъ .
Отъ названието на варанфила (Diantus karyophyllus) има

произведени собственпи имена мхжко Каранфилъ и женско
Каранфила. То не липсва въ момина градина. Мома, заспала
подъ трепдафилъ, мета крака подъ каранфилъ. Двама млади си
’) М и л а д . № 128, 578, G32; В е р к . , 220; D&z. 38; И л н е в ъ , 161,

208, 210; Г е о р г н е в ъ , Бил&игб, 13; МСб. I I I , 40 — IV , 12, — V I I , 3, 24,—
IX, 10, — X , 28 и др.
а) М и л а д . , J€ 128, 280; МСб. I I, 40 и др.
(New
*) Е о в ч е в ъ , 93; Б о г о р о в ъ , 55; Я с т р е б о в ъ , 416 а др.

•nie&eie в а Бигарскат» ш ц ш а в* н»уи«т*. Кпига X V III. Ю
for Boyan Dobrev
Original from
Got igle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized b y _
URBANA-CHAMPAIQN
нрипомнятъ, че като били малки, любили се „подъ бЬлъ и чер-

ненъ трендафилъ и подъ желтионъ караифилъ: кога каранфилъ
цв^гЬше, а на гржди ни падаше“. Момъкъ иска отъ мома да му
събере „китка бЬлъ босилякъ, рапъ каранфилъ“. Изобщо каран-
филътъ поради съзвучие въ крайнитЬ срички пбвечето се възпява
заедно съ трандафила: кога гължби се разгукали по трендафили,
„пауни се разпали по дървени каранфили“.
Въ сравнения момъкътъ бива „къдъръ каранфилъ- . Ирн-
пЪватъ на мома: „Алена ружа, Драгано!“ и отговарятъ: „Къдъръ
каранфилъ, Стояае!“ Когато сж „момигЬ— китка шарена, нев-Ьстн —
ружа алена“, на момцитЬ се казва: „ергени— къдъръ каранфилъ*.
Момъкътъ казва па „дЬвойка, червена ябълка“, че изгорелъ за
нея между другото и като „каранфилъ за роса“. 1)
СедеФъ
Седефъть (Ш^а 01а\гео1еп8), изв-Ьстенъ въ сЬвернигЬ славяни
подъ латинското име рута и толкова възпЪванъ у тЪхъ, токоречк
не се срЬща въ нашата народна поезия. Въ една нйсня се въз
пява китка, увита отъ четире цвЬта, между които и седефъ. Въ
„сЬяне ядове“ по съзвучие се казва: „Ако изникне седефа, много

щешъ седф» за мене“.
Това цвйте се употрЬбя въ народната медицина. За главо-
боль се налага съ него глава, а за треска се ние отвара отъ него.2»
Босилякъ,
Б оси ля кът ъ. (Ocyinum Basilicuin) носи названието си отъ

латинското hasilicum. Отъ него има произведено и собствено мжжко
име Босилко. 1’олЬмо е било значението на това цвЬте въ народ-
нитЬ предания па старитЬ гърци и римляни. То го е уназило и
до днесъ въ цЬла Европа между всички народи. У насъ то играе
твърдЪ важна роля въ поезията, обредигб и обичаите.
Негови постоянни епитети въ пйсшггЬ сж: ранъ (равенъ),
ситенъ, росенъ, миризливъ, гръчки. Босилякътъ е неминуемъ въ
15:31 GMT
моминска градина. Обикновени изрази въ лазарски или други

пЬспи сж: „Б1етала е момата въ равна градина, рамъ босилекъ
сЬяла“, Като донесе сутрина на ранина вода, тя слага м1>нцитЬ
въ градината въ босилякъ Въ дрЬмка подь трендафилъ тя простира

крака въ босилякъ. Тя го сгЬе, праши, възрива въ го.тЬмъ размЬръ
и, като не успива сама да го залива, чака отъ небето и „ситна
росица да го накваси“. Като го има въ изобилие, момата съ „мириз
лива босилкова китка и страторова вМка“ мете дворове и черкови.

Понякога босилякътъ у момата толкова се размножава, че „съ коси
') М и л а д . № 423, 434; Я с т р е б о в ъ , 421; Пер, Сп. IX , 90; МСб. IX.

2!>, — X , 23, 40 н др.
(New
*) S o b o t . 231; Гиичевъ, МСб. Н. 0. 118 и др.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
D ig itize d by
URBANA-CHAMPAIGN
босилякъ корили“ па се чудил, какъ го е поливала. Обяснили си

това чудо тъй: „орли ( = побратими) мъгли водятъ, змЬятъ ( = първо
либе) го полива“.
„Китка отъ рапъ босилекъ“ вие обикновено и се кичи съ нея
мома на десна страна, а момъкъ я взима въ знакъ на любовт,.
„Вито венче босилково“, „стржче босилякъ“ или „китка босилкова“
доброволно се дава отъ мома на любовникъ. Пъргава и работна
мома се представя въ тЬ:зи изрази: „малка мома рано рани нап-
р-Ьдъ зори въ градинчица подъ дюлчица, че си изви вито венче
босилково, че си грабна бели котли“, па отишла на изворче, дето
заварила първо либе. Съ два стржка босилякъ момъкъ „шибва мома
прЬзъ белото лице“, за да я събуди отъ сънь, а съ клонче босп-
лякъ майка брани отъ мухи болна дъщеря. На раздЬла съ роди
телски домъ невеста трогателно иоржчва на майка си да не остава
да съхне любимия неинъ босилякъ, но да го полива „утринь съ
росица, вечеръ съ водица“ или „вечерь, утромъ съ вода, на плад-
нина съ сълзи“.
„Едничка мома у майка“ се сравнява съ „стрхкъ босилякъ,
червенъ страторъ“. Момъкъ и мома си нриличагъ като „два стржка
босилякъ“. Момъкъ гори за мома, „като босилякъ за еЬнка“. Въ

благословия на момн казватъ: „Да ми растатъ, порастатъ, какъ
босилякъ въ градина“. Въ една свадбарска пЬсня се nie, че вместо
иосЬтъ отъ мома босилякъ се родили „маргаритъ и безцЬнни ка
мъни“, които златари (=сватове) дошли да цЬнятъ, т. е. да искатъ
момата. Въ друга свадбарска се nie: „Билка пущатъ (ираща) по
бЬла Восилка — бело Восилче мое!“ въ значение на Восилко =
младоженецъ. Въ пришЬвка: „Кунице ле изписана, нодъ куната

стрхкъ босилякъ“ (за момата) и „Наведи се, откини я, Иване! (за
момъка). Китка „ранъ босилякъ и червенъ страторъ“ и друга
„желта ружа“ видени отъ мома на съпъ, се тълкува въ коледна
нЬсня отъ Божа майка: първата китка — младоженецъ и деверъ,
а втората — сама момата. Нршггниятъ дъхъ на това цвЬте е далъ
поводъ да се nbe: „млада душа мирише на ранъ б1;лъ босилякъ“.
Момъкъ иска отъ мома като сади босилякъ да го нарече:
„стржкъ за мене, другъ — за тебе“, а послЬ да пази: „ако расте
15:31 GMT
зеленъ кръвенъ, че щемъ двама да се вземемъ; ако расте, и да

вехне, че щемъ двама да загинемъ“. Войникъ, отишелъ на служба
носи отъ невгЬстата си „китка босилкова“, която като вЬхне, и ли
бето му ще се посвърше“ Ври „сЬяне ядове“, ако изникне боси

лякъ, момъкътъ ще вземе момата. Въ припйвки на пръстени но
Сурваки, притежателната на пръстепа, който излезе сл"Ьдъ припЪвка:
„китка босилякъ черква мете“, ще вземе даскалъ.
Значението на босиляка въ религиозните обреди и изобщо

въ народите обичаи, свързани съ né кон вервания, е големо. „Нема
цвете но хубаво отъ мене, че не може света вода безъ мене“,
казва босилякъгъ самъ на себе си. И той като трендафилътъ е
тесно свързанъ съ вЬрата: „христянска вера мириса, като на белъ
(New
босилякъ“. Той и.чрично се зове „Христосовъ“, за това, че „чест-

for Boyan Dobrev
ю*
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
148 Лт. T. И ли евъ
Hurt кръстове“ били скрити отъ евреите въ сметище, „д1;го

расте ранъ босилякъ, зарань раио роса вдига“, или за това че върху
гроба Христовъ. затрупанъ отъ евреите съ пръсть, израсълъ боси
лякъ, който искубанъ постояпно растелъ, за да дава по този начинъ
зиакъ. Отъ тамъ било останало и до днесъ да се свети вода и да
се ръси съ китка босилякъ. Праведната душа се вика отъ Господи
да uy nptnpaura (прекопава) цвете „карапфила и босилека". Въ
коледни nicHH Божа майка прави люлка за млади Бога „на два
слъбца босилкови“, а орачъ се величае съ това че „купраля му
стржкъ босилякъ“ или „жеглите му босилкови, ралото му сгря
толо но“.
Сушепь босилякъ на стржци се държи постоянно пр1,дъ ико
ните. Съ него кичатъ кравая на Господа. Въ коледването пъа-
растна мома набучва два три стржка босилякъ върху подарения
на любовника си кравай. Турятъ го при лехуси, умрЬли и иа гро
бищата. Съ босилекъ забръкватъ брашното за иити но засЬвки,
съ нето кадять болни, баятъ съ „кръсть босилякъ“ и набучватъ
брашното, което иодаряватъ на баби въ време на понуди. Злочеста
невеста, измамена и прииудеиа отъ мажа си да изиие вино съ
отрова, казва на девера си: „Откжени в^Ьтя (вейка) босилкова и

пелинова, бърже върни назадъ на майка ми“. На смъртния си
часъ мома иска да насадятъ на гроба й всЬкакво цвете, на първо
место „гръчки (едъръ) босилякъ“. 1)
Страторъ.
Страторътъ (Araarantus) се чуе още стратулъ, златуръ и про

изходи отъ гръцката дума axpixouXa, умалително отъ отро&та, п/ьть,
италиянски strada. У старите гърци и римляни това цвете е било
симболъ на приятелство. Въ нашата народна поезия той се среща
заедно съ босиляка. Обикновенно мома мете дворове съ „китка
босилкова и вейка страторова“. „Червенъ страторъ“ заедно съ
„ранъ босилякъ“, както видехме no-ropi, се явява насъне на мзма.
Като свадбарски обичай турятъ и страторъ въ водата, въ
която си мие ржце зълва, следъ като е месила питата2).
15:31 GMT
3драведъ.
Отъ здравецъ (Geranium) има произведени собствени ш;ена
Здравко и Здравка. Това цвете се възпева въ нашата наргдна
>) М и л а * . J* 37, 66, 132, 247, 267, 513; Ч о л а к . 35, 48, 324; В е р к о в .
53; Dozon. 15, 68; Бонч., 14; Богор, 51; Ил. 75, 128, 182, 207, 373; ] lap.
Ж . Ст. I, 98: Блъск., Криво лале, 1, — Ружа, 31; Г и ш е в ъ , Нар. Мед. M C I ПГ,
Н . 0 . 78; МСб. 1, 3, 4, 23, 37, 38, — II , 14, 33, — I I I , 31, 43, 47, 48, 5J 9],
144, — IV , 3, 15, 23, 30, 41, 52. 90, — V, 9, — V II, 27, 38, - V II I, I10,
17, 117, - IX , 23, 26, 31, 45, 48, 103, — X , 5, 10, 23, 28. 37, 40. 60зр.
*) D e G n b e r.. II, 10; Ш и ш ма u. Н. Етим. МСб. IX , II. От. 630.>бщъ
трудъ, I I I , 91; И л . 182, 328. 350; МС*. I, 23, II, 3, — ГИ. 31, — IV . 3,-
(New
V , 28, — VI, 8, X , 50. 60 н др.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията o n . българско фолклорно гледище 140
поезия, като „горска цв-Ьте миризливо“, ала се развъжда и нъ гра

дини. Ето какъ той самъ изказва своигЬ прЬдимства нрЬдъ боси-
ляка, ружа и аглика: „Азъ съмъ зеленъ зим1> и лЬтФ.: зимЬ раста
иодъ дебело снЬже, летК — подъ дебела сЬнка; който мипе, все
отъ мене кине; ако мине стадо съ овчари, да нагази здравецъ,
здраво цвЬте, размирише по цялата гора; та мене ли моми да не
берагъ, та мене ли китки да не виятъ!“ Въ друга ггЬсня здраве-
цътъ вика моми да го берагъ, на да се ни нрЬдаватъ само па бо-
силяка, който е веднажъ ирЬзъ лЬтото.
Здравецътъ е нридобилъ важность най вече поради назва
нието си, като произведено отъ здраве. КоледнитЬ благословии
евършватъ съ стихове: „КоЛко здравецъ по планина, толко здраве
въ тази кжща, нъ тазъ дружина (задруга)“. Па мами се благоно-
желава „да ми растатъ, порастатъ, какъ здравецъ ио планина“.
Зелепъ в-Ьнецъ огъ здравецъ въ коледна пЬсня се туря на дЬте
„да е здраво и весело“. НевЬста вила три в'Ьнца: „първи отъ
здравега здравца“, за който се казва: „Хвърлете го юпакови двори,
да еж здрави и весели“. ВЬнецъ отъ здравецъ изпраща невеста
на майка си „за много здраве“. „Два стржка здравецъ“ се дава

и въ зпакъ па любовь.
Има свадбарски обичай, споредъ който невЬстата съ нЬколко
свои дружки и съ една-дв'Ь жепи огъ момкови отива въ градина
и съ двЬ ржцЬ изскубва наведиажъ деветь корена здравецъ и го
раздава по коренъ всЬкому отъ момковит!’.. Въ иЬнои български
покрайнини по кръщенки кръстникътъ приготвя три свЬщи, пър-
зани съ здравецъ.1)
Перуника.
Перуниката (Iris Germanica) нвно ни напомня езическия сла
вянски богъ Перунъ. На сръбски тя се казва и богиша. Гръц
кото название па това цвЬте "Ipis напомня богинята Ирисъ, която
била пратеница на боговете и като развЬвала своя поясъ, произ
веждала джгата. Перуника расте нокрай водни мйста въ диво
15:31 GMT
състояние и въ градини — въ питомно. Моми бератъ „цървена

перуниia край ливади по брЬжето“. Въ свадбарска пйсня питатъ
дЬвойка, защо си е поли обросила: „дали въ гора билки брала,
или но р-Ька перуника?“

ДрЪхк на малка мома се сравняватъ сь „бйла перуника“,
а лицето и, ако е здрава: ..пусто лице като перуника“, ако е болна
лежала като „синя перунига“. Въ свадбарска пЬсня мома се зове
„девойче неруннче, лЬтна перунига“. Момъкъ „одражава, омилява

< обиква) мома, като китка иерунижка“. „Перуника изникнала
на момкови равни двори“ или „на два друма, на раздрума“, а
-лудо младо тръне носи да я гради, да я вади (нои)“, или „съ бърза
(New
‘) М и л ад. Я 843, 541; D oz., 57; Ч 0 .1 . 3; И л. 1GI, 172. 221, 373,

374; МС<5. I, — 7, - III, 20, - VIII, «8, — IX, 27, - X, 23 п др.
for Boyan Dobrev
Original from
Got 'gle
Generated
Digitized by - ,_ . _
URBANA-CHAMPAIGN
150 Лт. T. Илиевъ
коня напраши ми перуника“ — има значение па мома, любена и

взета отъ момъкъ. „Шарена перунига“, която цъвти иа два друма,
турчинъ къса и затъква на глава, има схщото значение. Отчаяна
мома е готова да се удави въ Дунавъ, който да. я изхвърля въ
ливади, дЬто да поникне „бела неруниакка.“г)
Т е м я н у г а (л ю б и к а ).
Темянуг а (Viola Odorata) има и женско собственно име,
какго и любика. Това двЬте рЬдко се възQf.ua въ народната
поезия. Среща <е заедно съ перуника. Питатъ мома, „дали въ поле
билки брала, или въ гора — теменуга“. Понеже цъвти твърд!;
рано на нролЬть, зове се и ,.зимна“. Мома се сравнява съ „яикна
теменуга“, колто разцъвтЬла р;шо прЬдъ Великдень. Въ „сея не
ядове:“ „Ако изникне любика“, нне ще се любиме“.2)
С и н ч е ц ъ (с и н ь о ц в Ъ т е ).
Синче цът ъ (Scilla Bafolia) се възггЪва твърде рЬдко. Бератъ
го малки моми и го виятъ на три китки: едната — за зетъ, друга —
за невеста, третя — за деверъ. Въ една nt,спя ce пее: .теменуга

и синчецъ, малка мома подъ в+.пчецъ“.3)
К о к и ч е (б ъ л о цв-Ьте».
Кокиче то (Galantus Nivalis) се зове но abкои български
покрайнини кост и че, а въ македонското наречие — б'1>ло цв-fere.
То само разказва за себе въ едиа пЬсня, че имало зла мащеха,

която го рано буди и го кара да цъвти „носрйдъ зима подъ cirfe-
гове“ или „стрЪде зима — коложега" (ГолЬмъ Cf чко). Кокичето
се сади и въ градина и въ саксия. Въ една нЬсня се нЬе: „Цъв-
в ш е б'Ьло кокиче на Вонините прозорци“. „Ве.то кокиче“ се
сравнява съ момиче.4)
К а ч у н к а (м и н зу х а р ть).
15:31 GMT
Качупката (Crocus Dativus) е само диво цвете, което въ

неточното българско наречие се зове и минзухаръ. И то, както
кокичето, казва за себе си, че зла мащеха го рано буди. Въ
гатанка: „Полна гора свещица“ или: „на всЬка ридинчичка (отъ

ридина,. ридъ) и св’Ьщичка“ значи качунка. Мома лежала болна и
пожелтела се сравпява съ „сиротица желта качунчица“.5)
‘) D e G n b e r u . II, 174; S o b o t . 51, 32«i; M â c h a i , 22. 44; М и л а д .

Jê в 16; Я с т р . 422; И л, 203, 302; Ш и ш м а н о в ъ , Нар. Етим. МСб. IX, II.
0. 634; F а кои. показ., 18; ITep. Си. 11 — 12, 167, 177; МСб. I I I , 4S, 40, 52 и др.
а) М и л а д , № 616; В е р и . 81; МСб. III , 44, 46, - I V , 28, 33, — V II , 33.
3) Пер. Сп. 13, 145.
«) Ил. 74, 278, 302, 384, 387: Я с т р . 148; П о н ч . 100 и Ар.
(New
*) Ч о л а к . 122 н цитати прп Темянуга.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitizetf by
URBANA-CHAMPAIGN .
К у к у р я к ъ (с п р е ж ъ )
К у к у р я к ъ т ъ (Heleborus Niger) се зове и с и р с ж ъ . Той не
се сад и въ градина. В ъ една пЬсня питатъ момата, защо не сади
„зе л е н ъ кукурякъ“ , за да го вие на китки и да го дава на момци.
ДЪца, кога видягъ първи пжгь кукурякъ на прол'Ьть, п-Ьятъ:
„отвор и, бабо, да се грЬеме‘ или „кукуреже, реже, майка ти се
рЪже, баща ти се коли“ . Корените на това отровно растение
наречени спрежъ се пъхватъ за л'Ькъ въ пробито съ пгило мЬото
на боленъ добитъкъ. Това лекуване се зове з а п р е ж в а н е , за-
п р е ж д е н е , а споредъ пародната етимология и з а п р Ь г а н е , като
да произлиза не отъ растение спрежъ, но отъ глаголъ з а п р я г а м ъ .
П онякога за „злата кела“ се употрЬбятъ корепи на спрежъ съ
корени на с ъ н ъ к о т к а (Anemone Pulsatilla), сжшо отровни.1)
Ш и п к а .
Ш и п к а (Rosa Canina) не се възпява въ пародната поезия,
ала тл играе доста важна роля въ свадбарскитЬ обичаи. Въ пЬкои
български покрайнини свггдбарскня нрЬпоръ въ нетъкъ нриготвятъ

отъ дълга шипкова пржчка, която деверъ и зълва отсичатъ и
донасятъ въ момкова кдща. А другаде въ понеделникъ свахитЬ
хвърлятъ върху шипка невестиното було, като предварително
невестата се покланя деветь пжтн па шипката. Въ градината,
дето завеждатъ невестата за тази це.ль, носятъ сито, точилка и
отъ шипка отсечена пржчка.
В ъ пародната медицина пиятъ отвара отъ шипкови корени

за треска и струпи или се джабурятъ (правятъ гаргара) за болни
венци и разклатени зжби.2)
А гли ка (горбцвете).
А гл и к а т а (Primula Veris), наречена по македонско нарЬчие
и г о р о ц в е т е , расте най-вече по гори и планини. „На планина
на агликовина“ , т. е. изобилна съ аглика, юнакъ лежи и почива.
15:31 GMT
На горбцвете майка му е „лепа майка“ , която го буди презъ май,

„кога растатъ шума и трф.ва“. Това прбдимство има то ирГ.дъ
кочиче и качуека, чийто майки сж зли мащехи. Ала здраввцъ
намира слабостьта на агликата въ следното нейно свойство: „Кога

роса роси, ти се развеселишъ; кога слънце грее, ти ми се превиешъ1.
В ъ сравнение на момъкъ и мома или па младоженци се казва:
«Каква сж лика, прилика, като два стжрка аглика“ . В ъ народпа

медицина китка аглика се дава на младоженецъ за лЬкъ отъ
з а в ъ р з а н о (импотенция).3)
’) Ч о л а к . 6; Г и п ч . II. Мед. МСб. Н. От. 98; МСб., II I, 98.

(New
*) Ч о л . 26; Г и н ч . Н. М. МОб. Н . От. 136; МСб. I X , 39.

’) Ил. 221. 239, 279; МСб. I I , 18, 39, — III, 43, 246 и др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
1 Г>2 Ат. T. Илиевъ
Б 0 ж у р ъ.
Boatj р ъ т ъ (Piieonia Ofticinalis) ce възнЬва обикповенно като
горско цвЬте, ала срЪща ее и като градинско. „Мома заспала вт-
градииа „метна ран/Ь въ божурякъ“ . На китка вие мома „червенъ
божуръ“ п я дава иа момъкъ. Ако нЬма свое либе. тя съжалява,
че „като бере божуръ цвЪте, нЬма първо либе“ , което да ее
одража: „азъ да бера, то да гледа; азъ да пося, то да взема-.
Сватове на мипуване нрЬзъ зелена гора „божуръ газятъ, божуръ
се червЬе, вси сватове но китка набраха“ . В ъ нЬкои случаи
божуръ става злокобно цвЬте за иладоженецъ, който откъсн&лъ
въ гора червенъ божуръ, а въ него „черна чума бие“ и ударила
злочестия младоженецъ.
В ъ припЬва на „Червенъ божуръ на планина (Радоле!)-
отговарятъ: „Наведи се, откъсни го (Драгане!)“ съ значение, за
което вече се говори.
Боленъ юнакъ на Стара Планина се лекува огъ сестра си.
която „божуръ грие, засинува“ . И наистина задебел 1,ли корени и
сЬме отъ него cs употрЬбяпи отъ старо врйме и до сега въ
медицината.1)
П одлЪека (потайниче).
ПодлТ.ска (Hepatica Frilosa) се срЬща въ всичкитЬ сла-
янски езици, като название на пЬколко цвЬтя. У насъ това цвЪте
се зове и потайниче, овче руно въ изгочното българско на-
рЪчие. То расте обикновепно въ гори, осои, между храсталакъ, а

най-вече подъ л!>ска, отъ дЬго си е взело нмето въ македонското
наречие. ПодлЬска се срЬща въ лазарска пЬсня (отъ Охридъ».
Една мома брала зеленика, отъ която увила вгЬнецъ, а „па кЬнецотъ
деветь киски, деветь киски босилкови и десето подлЬеко(в)и~ (въ
ва[)нянтъ „десета нод.гЬскова“ .-)
Л а л е .
15:31 GMT
Л а л е т о (Tulipaj не е било познато отдавна у насъ, за това

и рЬдко се възпява въ народната ни поезия. То се сади въ гра
дини. Въ едпа пЬсня мома се моли на войвода да носжди момцитЬ
си, да не ходятъ изъ градина въ градина и да не бератъ „турско

цвЬте лалета и български (въ смисълъ: християнски) зеленъ кръс-
татъ босилякъ“ . Заедно съ други горски цвЬтя се ср’Ьгца и „ лале
алово“ . Въ сравнение: „момченце — лаленце“ .3)
l) Doz. 68; МСб. IX , 60 ( Б о ж у р ъ д ъ р в о ще :шачи кабина).

l) Sulek, Iugoslavenski itnenik bilja, Zagreb, 1879, стр. 300; Sobot. 275;
Милад. й 292; Шипк. ч. I, от. 1 И II, кв. I, 84; МСб. V I II , 30. В ъ р-Ьчавка на
Геропъ по длескон (собственно: китки иодлескови) се взима ча сжществ. един. ч.
и iiorp’huiHo се тълкува съ Viola Silvatica, Viola Odorata.
(New
’ ) Верк., 357; Ил. 241.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN
Растенията о тъ българско фолклорни гледище 153
Кало<г>еръ
К а лоферъ (Таиасе1 и т ВаЬаинса) расте н въ диво състояние
и нъ градини. Употребявадъ се за парфюмъ. В ъ една и Ьсия момъкъ
ка зва на либе си: ,.На калоферъ ми мирисашъ, нъкъ не го носиш ь
на б у ;;а “ , а момата му отговаря, че го носи въ назуха. На разд*Ьла
о гъ родителски домъ невеста нар&чва на майка си да й полива
ц и Ь т я т а : страторъ, босилякъ и калоферъ. СЬпка огь „каланфиря
ц вЬтето, на калофера листето- се мЬрпала нощ!! на Минка, ала
в ъ ехщность тя била „сЬнка нанирска“ отъ либето й Стол па, който
Лилъ умрелъ.
Листата отъ калоферъ се унотрйбятъ заедно съ коренитЬ
о гь вратика въ отвара, кояго се пие за хемороиди и колика въ
стом аха.1)
Р о с е н ъ
Р о с е н ъ (Dictamnus Albus и Fraxinella), се зове на руски
я с е н е ц ъ , (сръб. jaceaan), умалително отъ ясенъ, както и латин
ското название на тока цвЬте е умалително отъ Fraxinus. Тъй се

е нарекло то, поради разрезаните му големи листа, к<>ито напом-
п ятъ на ясеновите. Нашето пазвание росенъ (роксенъ, русепъ) тт,й
с<ьщо е станало отъ осеиъ (оксенъ), като на различие, вместо ума
лителна частица — ецъ, се е вмЬтналъ звукъ р. Този последннятъ.
който внрочемъ се намира въ латинската дума, е сближилъ бъл-
гарското название и съ роса, р у с а л ъ . Наверно, народната ети-
мология е играла тука некоя роля.

Росенътъ е твърде благоуханно горско цвЬте. Етерното масло,
което отнущать всичките му части, пълни въздуха съ силна миризма
около себе най-вече вощцо време. Ако се приближи запалена пгЬщь
до тази етерпа атмосфера, тя хвърля една заря зелена или червена,
която изгаря бърже безъ да повреди нещо растението. Това осойно
свойство на росена е дало новодъ да му се придава огъ простия
народъ некоя чудотворна сила, докарвана огъ надприродни сжщества.
Още въ старо време гръцки и римски жеии вЬрвали, че росенътъ
15:31 GMT
улеснява раждането.
Поради приятния си дьхъ росенътъ привлича минувачите.
„Ситенъ, росенъ“ бератъ моми въ „гора осенова, росенова“ , за да
виятъ отъ него китки. В ъ песни доста често змЬи има работа съ
росена. „Щ о ми гора на росенъ мирише? Дали се е развила или
змЬй я ноломи?“ се irbe въ една такава. Самиятъ змей въ друга
носи на момата „китка росенъ и две китки гороцвЬтъ“ , па я вика
да отиде съ него. В ъ „Росенова гора“ , като търсила да бере

„росенъ, ригаиина“ , мома налетели на болпия Радослава подъ
иелипа. Въ свядбарска песня мома сполучила да набере три товара
„русепъ“ , ала нопадпала тъмна мъгла, отъ която си забъркала
н&тищата и налетела на овчари ( сватове).
(New
Понч. 180; Ил. 75; МСб. IX , 41, — X , 2б и др.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
If) 4 Ат. T. Илиевъ
Съ росенъ, който расте въ гора изобилио въ тъй наречени

„самодивски поляни“ , е свързано важно народно предание. В&рва
се. че на първия день отъ русалската неделя самодиви дохождатъ
да кършатъ и бератъ върховете на росеновите цветове. За това
дорде не мине тази неделя, биляркитЬ не смЬятъ да го бератъ.
за да имъ пе направятъ нЬкоя пакость.
„Н а росенъ“ , за лекуване се събиратъ па първия день отъ
Русалската педеля въ „самодивски поляни“ болни. За всекиго отъ
техъ се постила по една чиста бела кърпа при отделенъ росеновъ
кичуръ, още преди да залЬзе слънце. Призори като стапатъ, всеки
търси на кърпата си лЬка, който му еж оставили прЬзъ нощь
самодивите, когато еж дохождали да кършатъ и бератъ върховете
на росеновите цветове.1)
Гороцветъ
Гороцветъ (Adonis Vernalis) е миризливи желто горско цвете,
което е тъй ежи1,0 свързано съ падприродни сжгцества, както н
росенътъ. Змей носи на мома това цвЬге въ китка увито заедно
съ росенъ. Са. НедЬля питатъ: „Ели си въ поле трендафилъ брала,

е.ш си въ гора — гороцветъ? „Буките миригаатъ на гора, мале,
гороцветъ“ . „Желто цвЬте самовилско“ (гороцветъ) изгазила мома.
като слизала отъ планина, та хвърлетЬла на самовила.
Въ сравнение: „Здравъ да стана отъ нея (отъ мома), ка трен
дафилъ въ градина, ка гороцветъ во планина“ .
• Като билка за привличане мома, по съветъ на майка, момъкъ
носи вшитъ па калпака си гороцветъ заедно съ нелинъ, врати ка

и трендафилъ. Ио този начинъ ще я изпита: ако е мома, ще дойде
при него: ако е „юда иеринска“ ще поиска нонапредь да ее
хвърли калпакътъ и тогава ще се приближи2).
Е н е в е ц ъ :
Ен еп ец ъ, еневче, яневец ъ, яневче (Galium Verum) носи
названието си отъ празника Еневдень, който се зове и б и-
15:31 GMT
л ь о б е р ъ . Сърбите го зоватъ тъй сжщо „Ивапско цвеке“ . Изобщ,.

съ името на св. Иваиа сж свързани много лековити билки у всички
европейки народи. У насъ се пее: „Тръгнал ь е Яне съ кола
за биле, за яневиче, за камониче“ .

На Еневдень, още преди изгрЬвъ слънце, както се каза въ
първата часть отъ този отдЬлъ, баби, невести, моми и деца оти-
ватъ въ гора да бератъ разни лековити билки, между които на
първо место еневецъ, малко желто цвЬте. Китки и вепци, които

се виятъ па Еневдень. се зоватъ е невски. Съ такива китки н
’) D e G u b e r n . II, 122; Г и н ч е в ъ , Т р у д ъ , II, 51; Р а к . показ. 17:

Иреч., илтувапия, 326; Мари». Жив. C t ., I, 159—t>2; Мил. 610; Чол. 39; МСб.
I I I 9, — IX , 58 и др.
(New
!) М ил ад., 6, 43, 314; В е р к . 57; Ил. 384; К о р ав . Знание, 239 и др.

for Boyan Dobrev
Original frpm

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията отт> българско фолклорно гледище
гЬаци, турени на глава и нрЬметнати нрЬзъ рамо, мими и невЬсти

•ъ пЬсни „еневскн“ ноерйщатъ сдицня день изгрЬвъ слънце.
В ъ нЬкои български покрайнини па Еневдепь се играе отъ
юмнчета „Еневека буля, калиннца“ . Едпо малко upf.Mf.HCHO момиче
ш асватъ с ъ живовлйкъ (Plantago) и еневецъ (първото било за
килавипа — по съзвучие, а второто за здраве), а па глава м\
гурнтъ в'Ьнецъ отъ схщитй билки. То вади сутриньта отъ котела
нанълнецъ съ „мълчана вода“ киткигЬ, които вейка челядь нрЬди
ца съмне си приготвя по едпа за вейки свой членъ. Редепе па китки
се придружава съ ирипЬвки и по този иачинъ се прокобяпа за
иравето па участпицигЬ, както стана съ прииЬване пръстени по
Нова Година.
Еневскитй вЬнцц, увити отъ лЬковити билки, се назитъ нрЬзь
цйла година и се употрйбяватъ за лйкувапе1)
П е л и н ъ.
П е л и н ъ днвъ (Artemisia Vulgaris) и питоменъ (Artemisia
Absentheurn) ue се възiit.па често въ народната поезия. Кога е
дума за запустйли двори, обикновено се казва „въ пелинъ обра-

сълъ“ . В'ь едпа нйсня re n fe: „Бй лъ се пелин ь разлюлява отъ
вършето до кореня“ , защото момъкъ и мома го бератъ и китки
виятъ, като наричатъ: „добилъ китка, добиль мома“ . „Китки отъ
пелинъ се изпращатъ но селата, по момцитЬ“ . Мома, която не
желае да се жени за старъ, иска да набере въ роена ливада „гор
чива пелина“ , съ който да намаже лице си, за да не бжде приягно.
Пелинь играе важна роля въ народната медицина н въ раз-

ньтЪ повйрия. Раненъ юпакъ лежи иодъ него и „отъ пелина кьрше.
та сп глава върже“ . По Еневдень берать дивъ пелинъ (метла) и
правятъ отъ него метли, съ които метан, въ кжщи, за да се не
«"ьбиратъ зли духове. Пелинъ заедно съ други билки разгонки
разпъжда змЬеве. ПрЬзъ русалска недйля, когато самодиви най-
мпого боравятъ, съвйтваТъ да се носи въ пазви за прйдпазвап«■
отъ гЬхъ. Това вйрвапие съществува и v малорусигЬ.
В ъ пословица: ..Сипъ като пелипъ, зеть като медъ“)“ .
15:31 GMT
Б о ж е дърво.
В о ж е дърво. (Artemisia Abrotanum) е общославянско наз

вание на билка, която не е особно красива, ала смачкана между
кръсти издава прилтна миризма. Сноредъ полскитй повйрия тя
нрйдпазва отъ магия, а стюредъ чешкитЬ — разпъжда змиитЬ, кога
се кади съ него. У пасъ вйрватъ, че може съ него да се раз-
’) De G u b e r., I, 184— 192; Sobot. 328, 294; Kapan. Памлгники, 233;

^ак. Пока:1. 11; М ил ад . 22; Г и н ч е в ъ , Нар. Мед. МСб. Il l , I I. 0. 21, 90;
Читалище, 1874, 542; M a p . Ж ив. Ст. I, 176; МСб. II, 32, — I I I , 272, 275 и др.
*1 D e G u b e r . , II, 16— 18; S o b o t . 2S6: Р а к о в . Покаа. 17; Г и н ч е в ъ ,
(New
Т Р)АЪ I, 57, — I I , 39; M a p . Ж . Ст. I, 179; М и л . № 106; МСб. II, 39,-111,

39, ц др .
for Boyan Dobrev
Original from
Google
Generated
Digitized bv .. .. . ^
^ ^ ^ ' URBANA-CHAMPAIGN
Лт, T. И ли евъ
156
кързиа възель, който „самодиви завиватг. и завръзватъ“ на хайки

ялови, за да не ражштъ. То служи и за разваляне уроки на
майки, които раждатъ muoio деца. Съ него прЪдпазватъ малки
,гЬца да ги пе плаши ..горска майка (самодива)“ , т. е. да ги не
хване плачъ. Боже дърво се сади и надъ гробове1).
Б-Ьла Рада.
Б'Ьла Ра да (Anthemis Arvenais) се възпЬва като билка,
която се бере отъ мома по ливади за да влезе въ състава на трит4
вЬнеца, които се готвятъ но Гергевдень: „за сиво стадо, вакл>
ягне и ново ведро“. Ц ветъть й се вари и пие за кашлица3).
В р а т и к а.
В р а т и к а и прати че (Tanacetum Vulgare) се зове у сърби
вратич, у поляци вротич, у руси нрипоротннй корень. Гя е едно
отъ най-благовонните европейски цвЬтя. Отъ край време е мину-
вала като билка, която служи за разгонване разни магии и зли
нанасти. „Селската горска вратига“ като лекъ се бере у насъ,

„докле петлите не иеятъ“ . -Заедно съ пелинъ, гороцвЬтъ и трек-
дафилъ тя се вшива па калиакъ момковъ за предпазване оп.
„юда пери пека". Често като „билка раз гонка“ тя се срЬща заедно
съ команика и пелинъ. Както дяволътъ бега отъ темянъ, тъ й а
разни други вражи сили, като юди, самодиви и змЬеве не се при-
ближаватъ до човека, като носп ,,билки разгонки", между които

„желтата вратика“ . Изоб]цо човекъ пострадалъ отъ нЬкоя болесть.
въ която злитII духове ноказватъ своята сила, се лекува съ поли
ване отъ отвара, въ която има смЬсена вратика съ други билки
па първо место команика и тентява. Дори нЪкой стржкъ отъ
вратика, ако се носи, помага противъ „зла среща". Тази билка
влиза въ съставъ на най-лековититЬ, които главатарътъ на калу-
шаритЬ. нареченъ в а т а х ъ , привързва па върха на пржта, който
носи нрЬзъ Русалската неделя.
15:31 GMT
Въ „сЬяне ядове" се казва: „Ако не ти никне вратика,

много щешъ се въртишъ но мене“ , или: „Ако изникне вратика.
много щешъ врати дч чукашъ“ .
Кврень отъ вратика се вари заедно съ листата отъ калоферь

и отварата се ние противъ маясилъ (хемороиди) и колика въ сто-
маха. Вратика съ команика сьставягъ едипъ особенъ церъ въ
отвара, която се пие винаги на гладно сърдце отъ „разслабепъ
човекъ3) “ ,
') 1) е G u Ь. 1Г, 2; S u b o t . 289; 1’ еоргнеиъ, БилкигЪ, 1)

8) М а р и н . Ж . Ст. I, 151; Г е о р г . , БилкитЬ, 10.
(New
s) Sob ot. 325; Ч о л а к . 323; Doz. 7; Г е о р г и е в ъ , БилкитЬ, 16, 20:

Геровъ, РЪч. врьтики, и други цитати при комомика.
for Boyan Dobrev
Origina l from
G<X 'gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенинт .1 отъ българско фолклорно гледище 157
К о м о н и к а .
К о м о н и к а , к о м а н и г а (МеШои»« Агуепв}») е тъй сжщо
твър д а изиЬстна „раигонка билка“ . Тя се среща въ народната
поезия с ъ вратика и тентява. На пострадалъ отъ нЬкоя напасть
се дава съветъ да поиска веднага отъ майка да му набере „ пра
ти ка и комонига и едноетржка тентява“ за да го кжпе съ отва
рата имъ. В ъ друга пЬспя вместо тентява стои пелинъ: „кумата,
куманикага, пелинътъ съ врати ката“ . ЗмЬй пе може да залюби
мома, ако майка я „банела“ гь тЬзи три билки (било пелинъ или
тентява, смесени съ първите двЬ) на пусто огнище. А като спо-
лучидъ вече да стане любовникъ, зиеятъ бива припудеп'г> да на-
иустне любовницата си, щомъ се запали сЬно и се напуше съ
„билки всекакви“ , въ които се намира и комоника. Тъй сжщо,
ако змей ца залюбя момъкъ, съветватъ да набере комоника и тен-
тяьа, с ъ които ако се окапе, „змеица ще го намрази, остави“ . ЧрЬзъ
поливане съ отвара отъ „\мразно биле“ младъ Стоянъ се обър-
налъ отъ половина „пъстъръ смокъ“ . Ала сл$дъ като билъ полень
съ отвара отъ разгопки билки, между които и комоника. той ета-
налъ „колкото хубавъ пб хубавъ“ .
Изобщо въ народната медицина, свързана съ разни поверия,

комопиката играе важна роля. Съ нея лЬкуватъ онЬзи, които стра-
датъ отъ запоръ па спермата нрЬзъ половия канплъ („снрелъ се“ ).
Сваряватъ отъ билката чь некой мЬдникъ (само въ сжботенъ день)
и прикрнватъ отварата съ ризата на болния. ПосрЬдь нощь („ у
потайна доба“ ) изсипватъ медника (нрЬзъ протъкъ) върху главата
на болния, като пазятъ дълбоко мълчапие. Остатъкъ отъ отварата

се отнася рано и се излива въ некоя река. Съ комоника се кж-
пятъ болпичави („запущени“ ) дЬца, а отвора отъ пея даватъ па
деца да пиягъ за „обривъ“ , Тази билка влиза тъй сжщо въ състава
па лековитите, носени на пръта отъ кодушарски ватахъ презъ
Русалската неделя.1)
Тентява.
15:31 GMT
Т е н т я в а та (Gentiana) е третя отъ пай често възпЬваните

лековити и разгонни билки. Нейни постоянни епитети с ж „синята
бела, едностржка овчарска и селска горска“ . Тя влиза въ състава
на двЬ и други билки почти въ всички случаи, кога се прави
отвара за разгонване зли духове, за развала на магии и др. Ала

тя и сама има таинственна сила да съсипва „злини“ .
Въ народната медицина като специялпо лЬкопита сила се
приписва на тази билка при церене отъ всЬкакъвъ видъ кашлица.

За тази цЬль се вари цЬлата билкч съ медъ и вода и получе-
ниятъ маджунъ се взима всека зарань по лъжичка.
*) Ч о л а к. 292; D o z . 87; В о н ч . 28; Общъ трудъ, Ш , 69; Г е о р г . Бил-

кигЬ, 8: Г е р о в ъ РЬ ч. иомопига; Пер. сп. 11— 12. стр. 167; МСб, II , 40 — X ,
(New
26 и др. цитати при вратиsa.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAHPAIGN
1 Г» 8 Ат. T. И лисвъ
Нъ свадбарсва нЪсия за младоженци се irbe: „Аглика ще ги

довика, тептявп ще ги стъкмЬва, а попътъ ще ге венчава“ . 1)
Зеленика.
З е л е н и к а , з им зел енъ , (Vinca Minor), тъй много въ^нЪ-
вана между малоруситЬ, като свадбарско цвЬте и симболъ на по
стоянство, надежда и вЬрность, р^дко се срЬща въ нашата на-
родна поезия В ъ една иЬсня се казва, че мома прави отъ нея
,зеленъ иЬнецъ“ , който се граби отъ юнакъ“ .2)
Плюековиче.
П лю с кови че (Physolus Alkekengi) влиза въ състава па кит
ката, съ която се краси свадбарека хоругвица, заедно съ боснллкъ.
си пя тентява и желтъ смпнъ. Смачкани червени зърца отъ него
се налагатъ вьрху отокъ, пзвЪстенъ иодъ име „добра“ , ;<а да
узр^е п(5 скоро и да се пробие.8)
Копитнякъ.
К о п и т п я к ъ, нареченъ още к о и и д а п ъ (Asarum Europaeum)
се спомснува въ рЬдки мЬсни отъ Македония: „Кониданъ ми въ

гора вЪн-Ьетъ за убаво моме“ въ значение па момъкъ. Тази отровна
билка съ листа, прилични на копито, се употребя въ народната
медицина.4)
Роеманъ.
1’ осмапъ, станало отъ р о з м а р и н ъ (Rosmarinus Officinalis)
се срЬща въ рФдка пЬсня: „Мой росмане зелени!“ ( = момъкъ).

В ъ народната медицина листата и цв'Ьтътъ му се варитъ п пият:,
каго цЬрг. нротивъ „лошата кашлица“ .5)
Делянка.
Д е л я н к а , наречена още ми ля нк а, коч е биле, м а ч а
т р й в а (Valeriana Officinalis), явно е изпорчена дума отъ латин
ската Valeriana. Тя влиза «ъ състава на омайнитЬ билки. „На
15:31 GMT
милянка листата“ се бере заедно съ други билки отъ голи жени

въ пинедЬлникъ на връхъ на Стара Планина. Нейната употреба
въ народната медицина е много разпространена. Отвара отъ коре-
нигЬ й се пие за страхъ и за отокъ на пикочния каналъ. За по-
слЬднята ц-Ьль тя се пий въ известни часове прЪзъ день, докато

отслабне болестьта.6)
М Раков. Показ, 96, 14; Г е о р г . Вилкит^, 20 и други цитата прн Вра
ти ка и Комопика.
s) S o b o t . 226; М и л ад. 292; Ш а п е. г. I, отъ 1 и I I . кн. I, 84:
МОт. V II I, 29.
Г е о р г . ВилкигЬ, 16; М а р и н . Ж . Ст. Ill, 72: Г и н ч е в ъ , Нар. аед.
МСб. I I I , Н. 0., 113.
4) Я с т р е б . , 4 1 3 !
ъ) МСб. X , 46: Г е о р . Вел. 15.
(New
*) S o b . 283; Г е о р г . Вилкит-fe, 19.

for Boyan Dobrev
Original from
0 .р • UNIVERSITY OF ILLINOIS АТ
Generated
Digitized by
^ _ _ _ _ __ URBANA-CHAMPAIGN
Растсниятя отъ българско фолклорно гледище 159
О м а н ъ
О м а н ъ (Inula Helenium) е желго благокоипо цвете, което
но предимство се брои за „омайна билка“ . И тя се бере като
делянката, споредъ народнигЬ поверия. „На омая коренитЬ“ ми-
цуватъ за лековити. Съ оманъ се кадятъ стаите противъ огница
(теж ка болесть) и всека друга епидемична болесть като средство
за дезинфекция.')
С п о р е ж ъ (р а в н е ж ъ ).
Спорежъ, равнежъ (Achillea Millifolium) се зове и бубниче,
защото захрапвагь на него малките коирнпени буби на пролгЬть.
Стеблата н листата му се варятъ и отварата отъ гЬхъ се пие
прот.шъ треска. Ио некога се нрави отъ него вЬнецъ и болниятъ
го туря па глава си, па се потапя въ пЬкоя рЬка, тъй че вЬпе-
цътъ да остане на водата. Като отнесе венеца, заедно съ него
водата отписа и треската.-')
Б Л "fe Н Ъ .
Г>л Ь н ъ (Hyascyamus N iger) се зове още б л t и о б и л е, б л е н ъ,

6 л е н и к а, б у н и к а, п о п а д и й к а. Той е отровна билка, която
открай време се е броила за лековита и магеена. Тъй у старите
галли блЬнътъ, нареченъ belinuntia, е билъ носветенъ на бога
Беленъ и се считалъ, че ималъ гаинственна сила. В ъ едпа наша
народна нЬсня се казва, че мало п голЬмо „поблея“ слЬдъ пекоя
мома, която носила блЬнб биле у себе си. В ъ друга момъкъ пита
мома, защо му е толкози „омилила“ и продължава: „ели си ми
магия сторила, или си ми коня бильосала (съ блЬнб биле)?“ А тя
му отговаря, че не е сторила ни едно, ни друго: „магия сж ми
черни очи, блЬнб биле — мое бЬло гърло“ . И действително отвара
отъ цвета на тази билка въ малка доза се употребя като средство
за възбуждане любов), между двамина, а въ пб-голЬма доза —
за намразяване. Съ схщата отвара плакнатъ устата си противъ
з&боболъ.3)
15:31 GMT
С т а р о биле.
С т а р о б и л е или в е л ь о б и л е и р а з в а л н и ч е (Atropa
Belladona) съ плодъ приличенъ на череши, като много отровно

рЬдко се употребя въ народната медицина. Съ голЬмъ рискъ се
даватъ листа, стебла, корени и цвЬтъ отъ него на болни отъ ревма-
тизъмъ. Ц ветътъ му попекога служи за приготвяне лапа, която
имала действие да пробива отокъ, а съ изсушени корени отъ него,

разтрити на прахъ ръсятъ рани отъ порезано, изгорело и др.
’) Г е о р , Бил. 14.
*) Г е о р . Бил. 9 ; Г и н ч . , Н. мед. МС6. Ш , Н . ()., 125.
(New
*) Милад. 476, 656; Георг. БнлкитЪ. 13.

for Boyan Dobrev
Original from
Got >gle
Generated
Digitized by -
URBANA-CHAMPAIGN
1G0 Ат. T. Илиев ь
БЬрва re, че то е двуполо: ако запоятъ болния еь мъжкото, оздра-

а Г.лъ, ала оставалъ безд’Ьтенъ: а ако го запоятъ съ женското, н<-
се поврЪлсдалъ.1)
П а п р а т ь
Н а п р а т ъ <Polipodium Vulgare) е общославянска дума. На
словински и хорватски се зове и II е р у н о в ъ ц в 1>т ъ, II е р у-
но в о цв'Ьте. У всичкигЬ славяни и у иЬмцитЬ се разказва за
чудотворния цв'Ьтъ на оапратьта. Който го носи съ себе си, с т а и
н е в и д и м ъ, р а з у м Ь в а е з и к а на ж и в о т н и и д ъ р в е т а ,
ложе да в и д и какъ се събиратъ дъбове па разговоръ, има въ
всичко щ а с т и е , може да на мира имане подземно и най-скрито,
знае всички т а й н и п р и р о д н и с и л и и п о з н а в а б ъ д е щ е т о .
Напратьта не цъвтн, ала народното вЬрване у в с и ч к и славяни
долуща, че тя веднажъ прЪзъ годината, именно пакъ срйщу Енен-
день (7 юлий), веднага се разцъвтЬвала и нрЬцъвтЬвала. Ц вй тъ
й билъ златенъ и тренгЬлъ като огънь или кървавъ пламъкъ
тъй силенъ, че ослЬпява очи. А малоруситй казватъ, че папрать
„цъвти безъ всЬкакъвъ цвЪтъ“ .
У насъ този чудотворенъ цв’Ьтъ се казва и р а з к о в н и ч е

(р&зковно). Който го види и свари да го откъсне, могьлъ съ неп»
да отваря здраво яаключенъ ключъ (да разкована), да намира имане,
да преправя желЪзо на злато.
В ъ една народна пЬсня се споменува, че „дребенъ п ап р ать'
билъ посЬянъ покрай Дунавъ „дано родъ роди“ , ала понеже но
родилъ, щйлъ да бжде изгоренъ въ огънь. Бъ Дебърско по свадби
невйстинъ баща донася отъ гора папрать, съ която постила кл& тьта
(стаята), д-Ьто се събиратъ момини дружки, които по този случай
пйятъ: „Папрать е жива раздйла, огь татка кя ме отдЬли, отъ
майка, братя, и сестри“ .
„ Благата папрать“ се копае и кореннт+. и се употрЬбявать
въ народната медицина.
В ъ пословица: „съ масло се яде и папрать.“ 2)
15:31 GMT
П а в и т ъ.
П а в и т ъ , п а в и т ъ к ъ , повой, б^Ьла лоза (Clematis V ita lis i

се вие по трапища, пътища и покрай гора. Въ една народна п$сня
се nie, че робиня, водена отъ „черни татари“ и принудена отъ

тЬхъ да си хвърли мъжкото дЬте на заминуване прйзъ гора, „тя
му оплете отъ павитъ люлка“ . В ъ РодопскитЬ български покрай
нини вЬрватъ, чс дивит^ жени, за които се говори въ първия отд^лъ,
нравили на децата си люлки отъ павитъ въ гората. Може би съ

това вярване е евтрзанъ и слЬдниятъ обичай. На да познаятъ дали
’) Георг., Нил. 6: Гиячевъ, Н. Мед. МС6. I l l , H. О. 125.

*) De Gulier, II, 143; Sob. 326; Doz. 85; Ясгреб. 112; Геровъ, P+. i. пап
(New
р а ть и Ен евд еи ь и д{>.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията отъ българско фолклорно i ледише 161
ще остане ашво новородено дЬте у майка, чийто дЬца не траятъ,

турятъ на павитъ късче хл^бъ съ соль: ако се изяде прЪзъ нощьта,
детето не ще живгЬе. Такива майки, както и онгЬзн, които страдагъ
отъ кървотокъ, кжпятъ се въ вода, въ която има туренъ павитъ.1)
Ч е м е р и к а .
Ч е м е р и к а , ч е м е р ъ (Veratrum Album) е отровна билка,
която е свързана въ народната поезия съ нЬкоя пакость и зло
полука. Мома ходила на планина да набере „чемерика и вратика“,
за да отрови либе си. Овчарь закаралъ ярето си „чемеръ бръпь
лянъ да пасе“, огъ което паднало и се пукнало. Кираджии виждатъ
юнаковъ гробъ, като мипали „рЬка чемерлия“. Ала въ смисъль
на лековити „билки чемерликн“, които познавала самовила, могатъ
да оздравятъ сърдцето на нейния побратимъ.
Въ клетви: „Чемеръ и пелинъ да пиепгь“, „Чемеръ да те
хване!“ А отъ друга страна казва се: „Не му е ни чемеръ“, т. е.
нищо му н'Ьма, здравъ е.
Въ народната медицина отвара отъ нея размЬсватъ съ свинска

масть и сажди, та мажатт» говеда противъ краста и глави противъ
въшки.2)
И м е д а.
И мела, им ело , и м е л ъ (Viscum Album) е паразитна билка,
която вир-Ье пр&зъ всЬко годишно врйме на много диви дървета

и на разни овощни, особно ябълки и круши. Ж елтигЬ й цветове,
израстнали като звънчета, се събиратъ на кичури. Плодовете й сх
едри колкото грахъ, лепкави, меки като грозде и б4ли като мар-
гарецъ. У всички славянски народи е еднакво названието на тази
билка. В ъ нашата народна поезия не се възпЬва често имелата.
Дори самото й название взело да се забравя и да се разваля въ
тЬзи отъ т4хъ, въ които до сега се е у пазило. ОсвЬнъ правил-
ната му форма „зърно имеляно" намираме го и завалено „имило
15:31 GMT
драго“ (като да произлиза отъ мило), па дори и „зърно пепеляно“ .

Тази билка се е ползувала съ голяма почеть у старигЬ келти.
Т-ЬхнигЬ жреци, наречени д р у и д и , сж я брали съ голямо тър
жество по джбовегЪ, които сх се считали за свещенни. Джбовата

имела съединявала въ себе силата на всички лйковити билки и
за това се е наричала в с е и ц Ъ р и т е л к а . Отвара отъ нея, упо-
трЬбяпа като питие, между другото правила да раждатъ ялови
жени. В ъ Франция и Германия има и до сега упазени нЬкои

поверия, останали огь старите келтийски вярвания, свързани съ
имелата.
(New
•) Doa. 87; Георг. B h j . , l l j МСб. V II, 158.

*) Мидад. 60, 115; Ил. 379; Георг. Бил. 25.
for Boyan Dobrev
Саасаия» на Bunptun ашдвжаа » ваукатЪ. Kaara XVIII.
Original from
^J ^G wo o' g^ le1** UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized b1. _ .. „ , „
a URBANA-CHAMPAIGN
Ала най-миого се приближаватъ до гЬзи н-Ьрвания български

пЪкои обичаи, които се държатъ иай-вече въ планинските покрай-
вини. Тамъ имела се бере по декемврий. Ако билката се намира
по върхове на нЪкои високи дървета, хвърлятъ съ пушка за да я
съборятъ. Моми и млади невести си кичатъ глави съ нея и я счи-
татъ за най-хубавъ накитъ. Иа за да имъ се намира винаги, нЪкои
искуствепно я развъждатъ по ябълки и круши въ градини. За тазн
цЬлъ на пролЬть или на есень разц^пватъ съ ножъ кората па
нЬкой зеленъ здравъ клопъ и въ разцепеното место пъхватъ име-
лено зърно, като го замазватъ съ лЬпкавия сокъ. Поради таинствеи-
ната й сила, имелата държатъ nt.кои забодена въ стаите и подъ
гредите на кжщята за здраве. Най-лйковпта и чудотворна се брои
опази, която се ражда на орЬхъ. Тя между другото имала сила да
промЬпя мФ>дь «ъ сребро и злато. Ала на редко, казватъ, се
намирала.
Илодътъ на имелата или отвара отъ нея се дава на безди
м н и за рожба. Изобщо въ нашата народна поезия падане на
„зърно имеляно“ докарва изобилна жетва: „никнали просо до ко-
лено . . . “ В ъ нрипепки, особпо свадбарски, се пее: „П а д н а л о е

зърно имеляно, че удари Пеякината г л а в а . . . “ Или: „Паднало е
имило драго, че кого е въ глава ударило? Станка е въ глава уда
рило . . . “ Значението на това удряне лесно се отгатава отъ каза
ното за магесната сила на имелата.
В ъ народната медицина, освенъ на бездеткини, отвара отъ нея
се дава на неджгави, най-вече като слабителна вода.
Кога се роди мпого имела по дървета, много желадь и пло

дове съ дебела ножица, прокобядатъ, че зимата ще бхде дъдга
и люта1).
М а т и ч и н а (п ч е л я к ъ ) .
М а т и ч и н а (Melissa Officinalis) се зове още и п ч е л я к ъ (ру*-'-
пчелникъ). На гръцки тя се казва psX-.aaa, което заачи пчела.
Българското първо название маточина произхожда отъ м-атица-
15:31 GMT
матка, ила царица на пчелите. Съ него е сродна руското: маточ-

никъ и сръбското: маточьак илн маца. Отъ двЬгЬ названия на
тази билка става явно, че тя е свързана съ живота на пчелата и че
€ обичана отъ нея. В ъ пекои български покрайнини момичета, кога
’) D e Gub. U , 71; So b . 323; Р а к . Бъл. Стар., 150; Г и н ч е в ъ , МСб. Ш.

II. 0. 94; И л и е в ъ , Надежда, кн. I I I , 271; МСб. I I I , 44; Б е р к . 267; Р * (-
Показ. 14; Д а В о в ъ , JltTOCTpyS, 1809, 39. Иодобпо ira народното етимологу»«1

и Раковски въ „Българска старина“ (с. 152) искарва произхода на пмела от1,
»рил. м и .1 Ъ . „Като разложите, капва той. нашата рЬчь и х н л а виднме истива
едио общо значение у м и л н о с т и , знайно е, че рЬчьта м и л а има такова
значение, което може се з'Ь и за изцЬление: б о л е с т ь т а или р ан а т а с»
у я н ли, т. е. услади, а умилението на една болесть и л и рани не може да Gsae,
(New
ако изцелението не почне, Като измените първата буква въ рЬчьта и-mbj»

на у-мила, види се ощо по-леспо значението, което е имала тая р'Ьчь въ ДРГ
for Boyan Dobrev
гятф, т. е. уми ла, у м и л л ю щ а , у с л а ж д а ю щ я билка, а iipf.HOCHO изцеля».'®
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията о гь бьлгартко фолклорно гледище 163
ио чн атъ да се момЬятъ, ноеятъ по нЬколко листа отъ матичина

m да се аресатъ на момци. Садятъ я и по гробища1).
М а щ е р и к а (баби н а д у ш и ц а ).
Материка, мащерка (Thyinpus Serpyllutn) се зове въ оста
н али те славянски езици м айчина душица, което название отго
варя на нашето. Тя е благовонна билка, която расте осамотена
покрай пътищата и по гробища. Обяснение на нейното название
се истъква отъ чешкото поетично народно в'Ьрваниа, че душата
на у м р я л а майка е промЬнена въ това миризливо цвЪте.
В ъ свързка съ това вйрвание е можеби обичаятъ да го бератъ за
едно съ гергевка за да виятъ и обредния вЗшецъ за агнето, което
колятъ за жертви по Гергевдень. Съ нейната отвара мЬеятъ и об
редния хлебъ, нареченъ боговица*).
Г е р г е в к а .
Г е р г е в к а , Г е р г е в с к о цв-Ьте, известно още нодъ пое
тичното название м о м и н с к а с ъ л з а (Couvalaria Majalis), бератъ
моми но Гергевдеиь заедио съ мащерика за вЪнецъ на агнето.

Този в'Ьнецъ занасятъ въ черква за да му се чете молитва3).
И з т р а в н и ч е .
И з т р а в н и ч е , и з т р а в и л ч е , т р 1>в а и зт р о вк а , върт-
н я к ъ (Calluna Vulgaris) е добра храна за пчелитЬ. Тази билка
<-е споменува въ оаянин: „Да извикатъ жена баскарна (баячка), да

откъса тр£ва изтровка и да му прЬбае, та кърви да му се изнъл-
пятъ и кости да му се намЪстятъ“ . Съ отвара отъ тази билка
запойватъ и поливатъ дЬца. които страдатъ отъ безсъница4).
Б ъ з ъ .
Б ъ з ъ (Sambucum Nigra) рЬдко се възпява въ народната по
езия. Той бива свързанъ съ занугтЬлость и зли духове въ сла-
15:31 GMT
пянскитЬ поверия. У насъ запустЬли двори на умр4лъ стопанинъ

„обрасватъ въ бъзе“ . Рлката на възкръсналия Петканинъ братъ
Лазаръ „на бъзе мирише“ . Съ бъзе опасватъ т-Ьлото и съ бъзовъ
вЬнецъ кичатъ главата на момиче, което играе „пеперуга“ съ

молба за дъждъ.
В ъ народната медицина бъзъ се употребя противъ охапано
отъ змия, скорпионъ, б'Ьсно и здраво куче, ожилено отъ оса, пчела
и стършелъ5).
') МСб. IX , 31.

*) Sob. 276; К а р & в . Памят. 216; Мария. Ж . Ст. I, 91, 142.
*) Марин. Ж . Ст. I, 144.
(New
4) Георр. Билкит-Ь, 28; МСб. IX , 140.

‘ ) D e C u b . 353; Sob. 190; М ил. 524: Чол. 118; M ap. Ж . Ст. I, 185;
for Boyan Dobrev
Г и н ч . МСб. I l l , Н. 0. 8 4 ,- I X , 29 в др.
И*
O rig in al from
Gougle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
Digitized by - - - P. .
URBANA-CHAMPAIGN
164 Ат. T. И л и с в ъ
К о п р и в а
К о п р и в а (U rtica) е общославянска дума. На еловински я
зоватъ само ж и га в и ц а 1), какте се казва у насъ едно неприятно
прилично на мравка насекомо, което енлно щипе. Както съ бъзе.
и съ коприви обрастватъ запустели двори. В ъ една народна ntcaa
се казва, че мъжъ, битъ отъ млада невеста, „прЪзъ нлетъ б+.га.
въ коприва лЪга, коприва му пари“ .
Варена стрита млада коприва е о£ична гостба на българин*
Има пословица: „Гръкъ, кога се роди най-нар-Ьдъ рЬче чирозъ. а
българинъ — коприва“ . Особно търсятъ да се „озлачатъ“ (отъ
а л а к ъ ) съ нея на св. Иванъ Коприванъ (9 мартъ) и на Вла-
совдень. Като ядатъ, пазятъ да се не капнатъ, за да не ги ханятг
бълхи прйзъ лотото. „Редка коприва“ съ просеникъ ядатъ б4днв
дюлгери работници.
У русите и у други славянски народи прЪдъ св. Иван*
(9 мартъ) или прЪдъ 14 май турятъ на къщните прагове и пи
прозорците коприва за да не влизатъ зли духове и прокобявагь
по нея за здравето на домашните. Такова значение има и у насъ
обичаятъ да турятъ рано по Гергевдень коприва на къщ ните врата

и да я носятъ на глава моми и деца. По листата на коприва
същия денъ прокобяватъ по сл-Ьдния начинъ: нар-Ькатъ всеки.'
отъ членоветЪ на челядьта по стръкъ и гледатъ кому стръкътъ
ще е веселъ и кому ов-Ьхналъ, а по това пр-Ьдсказватъ, кой те
бъде здравъ и кой ще боледува.
Вдовица се сравнява съ суха коприва. Въ „сЬяне ядове':

„Ако поникне коприва, ние ще се раздЬлимъ“ . „Направи го б
и коприва“ се казва въ емисълъ на силно изобличение. В ъ посло
вица: „коприва не се мирише“ . „Не ме е ядъ, кога ме пари коп
рива, а кога — щиръ“ и др.г).
Ч у б р и к а
Ч у б р и к а , чубр а, ч у б р и ц а , ч у б е р ъ (БаЪшеда Ног1еп81ь1
15:31 GMT
се сЪе отъ мома в ъ градина. В ъ една народна пйсня я питатъ:

„Чуберъ ли се садила, или ранъ босилякъ?“ В ъ друга п-Ьсня казва
„ебяла б'Ьхъ чубра, сЪяла б^Ьхъ босилякъ . . .к В ъ свадбарск»
п^сня: „Чубрица между два стръка босилякъ“ се ггЬе въ значение
„Девойка между два млади девера“ . В ъ сравнение вдовица съ

чубрика: „Чубрика е църна вдовица, — на далеко добро мириса-
нали е църна, па църна“ .
’) У Герова неправилно ж е г а в и ц а , като да проияжсмкда огь жега, а яе

огь жигъ.
*) У разпи европейски народи копривата минува за бш ка, която ор^Д
пазва отъ магия, гръмотевица и другп напасти. В ъ Тиролъ, кога се св^тьь.
хвърлятъ въ огъня коприва, за отстранение на всЬка опасвость, а особяо гръ
мотевица, т. е. за разпжждапе влвнит-Ь, които а докарватъ. Сравни D e Guber-
(New
II, 273; Sob. 322; Милад. 522; Чол. 195; Г е р Р * ч . коприва; М а р и я . М( Г|

Х У Ш , II, 72; MCA Г Г , 2b, V U , 20; — IX . 29
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията о тъ българско фолклорно гледище 165
В ъ народпата медицина тази билка има доста честа употреба.

С ъ коренъ отъ чубрнка се потрива и бае на рана, която се е
у в л а с у н и л а (подгноясала). Отвара огъ нея се дава на родилки,
ла да не „превива сърце“ кърмачетата имъ. Изобщо разкисната въ
ракия и оцетъ се употребя за стомахъ1).
М и р о д и я (м а й д а н о с ъ ).
М и р о д и я (РеЪгизеНпит) е гръцка дума (|лиро81а) и значи
добъръ дъхъ. Съ нея зоватъ въ нЬкои мЬста и чубриката, ала
пб разпространено ще бжде значението и па май да но съ . Тя се
сЬе в ъ градина. В ъ една народна п'Ьсня се казва: „Вл'Ьзла е мома
въ градина, да набере лгЬтна миродийка“ . Въ баяние за подлюта:
„П ойдохъ у нова градина за миродия“ . А друго баяние: „прЬ-
скокналъ (името) въ градина да си бере миродия и чебрица за
Г е р г е в с к а м о л и т в а “ , т. е. за ягнето, което ще се коли.
В и пословица: „на всЪко гърне и миродия“ значи: мЬси се
и там ъ, Д'Ьто не му е работа.2)
К о п ъ р ъ .
К о п ъ р ъ (Anetum Graveolens) е общославянска дума. Като
едногодишна билка, която бързо повЬхва, той се срЬща въ срав
нение съ злочеста невеста или вдовица. „К а къ вехне копъръ по
ноле, тъй вехне млада невеста при свекъръ и при свекърва“ . Когато
мома и момъкъ с,т. ружа и трендафилъ, „вдовиче — копъръ
пов-Ьхналъ“ .
В ъ народната медицина сЬме огъ копъръ счукано се упо

требя за слизане млЬко на родилка.3)
К и е е л е ц ъ ( к и с л я к ъ , к и с е л и ц а ).
1\иселецъ (Rutnex Acetosa) не бива да се бере, споредъ
народното поверие, преди да се чуе кукувица, защото инакъ дя-
волътъ ще лъже човека да прави лоши работи прЬзъ цела година.4)
15:31 GMT
Я г о д а .
Я г о д а (Т п ^ ап а Уевса) е общославянска дума. Сладкиятъ
плодъ кара п&тникътъ въ гората да се отбива отъ пжтя си да
го бере. Това е дало поводъ да се съчини гатанка: „Червено

мъничко царя отъ пжть отбива или отъ конь снема“ . Споредъ разни
европейски поверия, дяволътъ си служнлъ съ ягоди за да пре
лъсти никого, който, залисанъ въ тЬкъ, изгубва си п&тя и намира
Ч М илад. 547; М а р и н . МСб X V I I I , II, 65; - МСб. IV , 15, V III, 154; -

X, 44 и др.
!) М а р и н . Ж От. I, 142; с&щиятъ МСб. X V I II , П, 65; МСб, I I I , 142 —
ИН, 154 и др.
(New
*) Гинч. МСб. I l l , Н.О. 96; МСб. IX , 29 — X IV , 15 и др.

*) МСб. I I I , 115-8.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPA1GN
166 Лт. T. Илневъ
своята гнбель. В ъ едва наша народпа пЬсня малка мома Седим-

отишла па „зрЪли ягоди и пр'Ьзр-Ьли малини“ и слйдъ като била
набрала иълни кошници, налетяла на „църно татарче“ .
Има пословица: „ДЪто чуешъ много ягоди, не ходи съ голЪми
кошници“ или: „Н а прЬхвалени ягоди — съ халки кошници“.1)
Слън чогледъ.
С л ъ н ч о г л е д ъ или с л ъ н ч о в а лю б о в н и ц а (Heliantus
Anuuus) не билъ изв-Ьстенъ на старите славяии. Той е донесент.
отъ Америка въ сравнително п6 повигЬ врЬмена, ала все пакъ се
е свързалъ съ н'Ькои наши народни поверия. По няколко търкала
отъ него, забодени подъ стрЬхитЬ на вьншнигЬ кхщни врата,
прЪдпазватъ отъ вампири. Носл^днигЬ се мжчили да преброял,
семената въ този елънчогледъ и не могли да влйзатъ въ кьши
На ВрЬображение, нрЪди изгр^въ слънце, събиратъ цъвналъ слъп-
чогледъ, който пробиватъ прЪзъ ср-Ьдъ, та прЬзъ дупката cpth
ливатъ три пжти вода, съ която се минтъ и която ниятъ, за да
не ги хващатъ уроки.-)
Гръмотрънъ.
Г р ъ м о т р ъ н ъ (Erygium Campestre) се казва още 6 iii
трънъ (тур. чакмакъ-оту). Споредъ народнигЬ повЬрия той е най
еигурно срЬдство за разделяне мома отъ амМ. Въ една народва
п^сня съвЬтватъ „малои моме“ , ако иска да се освободи огъ
„зм М отъ гора“ , да ност&пи тъй: „Да съберешъ гърмотръно, ßi-
трогоно, да си найдешъ б4ло млГ.ко, и отъ майка и отъ керка,

да го сваришъ въ ново гърне, спроти срЬда, да изпърекашъ змЪй
отъ гора“ . В ъ друга пЬсня въ допълнение се казва: „Я пойди св
во градина, да наберешъ гърмотърпе, та пойди си нови пазаръ.
та купи си ново гърне, да и варишъ спроти срйда, да и пиетъ
епроти петъкъ; така да се змЬй отдЬлишъ“ .
В ъ народната медицина отвара отъ него се пие противъ
треска. Съ нея се поливатъ тъй схщо противъ треска и противъ
„сгрухане“ , кога нЪкой „изненадМно се разболее и се сгруха на
15:31 GMT
постелка“ .я)
Т р ъ н ъ .
Т р ъ н ъ (Cirsium) като материялъ за покриване селски каши

и плетища не е безполезно растение. Отъ названието му има пр^
изведени доста мастни имена въ всички български п о к р а й н и н и :
Трънъ, Търново, Търновецъ, Търновци, Търнени, Търничани. Въ

една народна н£сня се казва: „Отгорй тръне кладоха, да не пиле
') De G u b e r , 11, 146; Sob. 266; М и л а д . № 585; Ч о л . life, 141:

МСб. I. 146, 255, — I X , 14 и д)>.
^ Г с о р г . Билк. 1 4 ; Ч о л . 118, 141.
(New
•) М и л а д ., 14; Ш a и к. I, 25; Г е о р г . БальитЪ, 17.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията отъ българско фолклорно гледище
с и пролети“ . В ъ смйшня ггЬспя „пилци сватове“ , подгонени отъ

грабливо пиле, се разбегали „кой подъ трънче, кой надъ трънче“ ,
а о т ъ разпердугпена невеста останало „на веЬко търнче и тър-
б у х ч е “ . В ъ славянски повЬрия трънъ минува за растение, отъ
ко е то б'Ьгатъ зли духове. В ъ нЬкои български покрайнини тръне
т у р я т ъ на Бъдни вечерь прЪдъ къщните врата, за да не влизатъ
пълтепици.
Въ пословици: „Зло грънъ, зла к о п а ч к а „ Н а т])ънъ грозде
т ъ р с и “ . „ВлЪзе му като тръпъ въ очи“ . „Огъ трънъ — тренда-
ф и л ъ и отъ трендафилъ — трънъ“ . „Отъ трънъ на глогъ“ .1)
Б о д и л ъ .
Б о д и л ъ (Carduus) се зове па руски и ч е р т о п о л о х ъ , т. е.
илаши-дяволъ. Той се въди покрай пътищата и се закача съ бо
ди лките си по вълната на овци, кози, волове и коне, както и но
дрехите на хората. Казватъ, че билъ донесенъ отъ руси въ Бъл
гария, за това се и казва м о с к о в с к и или к а з а ш е к и тр ъ н ъ .
Бодилъ е по предимство растение съ което се прави магия. В ъ
една наша народна пгЬсня за магееница се казва, че туряла змия

в ъ гърне и „съ бйлъ я бодилъ подклада“ . Въ друга за подобепъ
случай се казва: „Змиите живи ловеше, съ бЪлъ ги бодилъ бодеше“ .
В ъ заклинание, когато искатъ да направятъ нЬкоя мома привле
кателна, казватъ: „Както боде ей тозъ бодилъ, тъй да се бодатъ
за тебе“ .2)
Д р а к а .
Д р а к а (Paleurus Aculeatus) съ своитЬ остри кукици не дава
мира на минувачите. Неприятель накача по драки съеЬчения юнакъ.
„Три кола драки да прескочи“ въ надваряне иска бела Рада отъ
своя избранъ юнакъ. Корените па драка се употрЬбятъ въ отвара
противъ „нежитъ“ или вЬнцоболъ и зъбоболъ. В ъ пословица:
„живбе като сврака на драка“ , т. е. нийдЬ нищо си нЬма. Бъ
клетва: „Драки очи му издрали“ .3)
15:31 GMT
П а л а м и д а .
II а л а м и д a (Serratula Arvensis) е ново гръцка дума тга/а^иоа.
Отвратителното бодене на това растение е дало новодъ да се срав

нява съ него бодлива брада на „бЬлобрадо либе“ :„Брадата му
боде, като паламида“ . Лесното й скършване има за основаи друго
сравнение: „Сломилъ (скършилъ) бихъ я, строшилъ бихъ я, като
смида, паламида“ .4)
') Sob., 186; М и л ад., 23, 24, 381, 530: Ч о л . 134; К а р а в. Памят. 105.
*) De gnb. II, 69; Sob. 316; Doz. 8, 12; MC6. X , 22.
г} Doz, 33; Понч. 147; Гнич. МСб. I l l , Н . 0. 90.
(New
*) Чол. 136; Гер. Рйч. паламида.

for Boyan Dobrev
Original from

Generated
D ig itize d by
URBANA-CHAMPAIGN
Д е т е л и н а .
Д е т е л и н а (Trifolium) се казва още звЬзделъ, желто цвете
и по гръцки т р и ф и л ъ. ВъзпЪза се въ нашата народ на поезия
съ обикновенъ епитнтъ „роена“ . По роена ливада сиво стадо пасе
„желта детелина“ . Намерена на планина тя се коси на готово. Вь
Гергевска пЬсня на питане, защо й сгь росни поли и рхкави,
невестата отговаря: „Сумъ си брала роена трева детелина, затова
ми поли росни и ръкави“ . Въ свадбарски пйгни обикнозенно невеста
отива въ ливади „да нажени роена детелина, да нахрани зетевата
коня“ или кумови коне.
Мома Севдалина се сравнява съ „роена детелина“ . О тъ убита
еАмодива „д^ паднала руса коса, тамъ изникна ситна тр ева дете
лина“ . Врати занесли сестра, неправедно обвинена въ убийство на
братово д^те, въ гора зелена „на рудина детелина“ , дЬто ио нейно
желание „детелина монастиръ се стори“ . Звезделъ пониква на
еърдцето на боленъ юнакъ, който лежи на планина Агликовиня
Стржкъ детелина съ четире листа има чудодейна сила. Без-
деткини, ако и носятъ въ пазва, добиватъ „отъ сърдце рожба"
Такъвъ стрдкъ се казва и р а з к о в н и ч е и могълъ да отваря
заключенъ ключъ. Това поверие е общо у всички европейски

народи.•)
К о в и л ъ .
К о ь и л ъ (Stipa Penata) се среща въ народната поезия
повечето заедно съ детелина. Напр. „Задъ гора е ковилъ дете
лина“ : „Н а планина се вие ковилъ детелина.“ Споменува се „ливада
ковилово“ , „у ливадето задъ кофилето“ . Въ западна България съ

„цвете коилово“ се кичатъ моми, готови за женене (не подевки).
Къдравипата му дава поводъ па сравнение: „Перчето му се вееше,
како ковелъ въ планина“ .2)
Т р о с к о т ъ .
Трос котъ (Polygonum Aviculare) се казва и турски айр&кь.
Той е голема пакосгь на сетите растения, а вкусна храна на до-
15:31 GMT
битъкъ. Въ коледна благословия се казва за магаре да иде въ

лозята „да яде троскотъ“ . Гхетина и жилавина го правятъ удо-
бенъ за седене и лежене на него. „Малой (малое) моме епнеше'.
„боленъ юнакъ лежеше“ подъ бадемъ дърво „на троскотъ трева“.’)
Л е н ъ.
Л е н ъ (Linum) се възпЬва въ народната ни поезия като
] 1астение, съ което най-много борави мома и отъ което ще има
') De G uq., II, 360; Sob. 270; Геор. Бил . 17; Мил. 55, 204; Бонч
35; MCG. 11, 64, 101, — I I I , 9, 39, 42, — IV , 34, — V I I I I , 124, 126.
*) М и л ад. 233. 330, 640; Гер. Р$ч. Ковалъ и други цитати ирв
детедвва
(New
*) МСб. V I II, 28, — IX . 34, 37 и др.

for Boyan Dobrev
Original from
>о 1р UNIVERSITY OF ILLINOIS'AT
Generated
D ig itize d by
Ö URBANA-CHAMPAIGN.J
полза. Т я го пази, шгбви, бере: топи въ йода гръсти, т. е. стебла

о тъ лен ъ набрани за да се миятъ. „Ангелина гръсти брала, леиъ
то п и л а“ се нЪе въ едпа ггЬснн. СлЪдъ като набере „три гръсти
и иоловина“ , отъ умора тя си подрЬмва. Самораеьлъ ленъ „изиикналъ
въ го р а“ се бере „отъ момче и девойче“ . Мила Мария „кинисала
(тр ъгн ал а) жетва да ходитъ, ленъ да ми беретъ . . се irbe въ
ж етварска п^сня. Важностьта му въ стопанството се изтъква въ
коледни благословии, дбто се казва „да се родятъ: пченицигЪ
до гредигЬ, ечменигЬ до стрТ.хигЬ, леновегЬ до пояса“ . „11овгЬсмо
л е п ъ “ се дава милостиня „за Господа“ .
Много е разпространено сравнението еъ изгаряне на ленъ.
В ъ една пйсня папр. се казва: „Мерудо, ясна мЬсечено, не стой
онроти мене, изгорЬхъ за тебе, като ленъ за вода“ .1)
К о н о п ъ л ь (гръсти) .
К о н о п ъ л ь (Canabis Sativa) се казва обикновенно и гръсти,
а паздеръ се зоватъ кл-ЬчкитЬ, които оставатъ, сл1;дь като се
извадятъ кълчищата. Въ една пЪсня се n ie : „В ъ петъкъ е Рада
конопи брала“ , а пъкъ „на б-Ьли гръсти, на паздеръ“ седЪнкувала.

С ъ конопени върви връзратъ ржцЪ на хванати юнаци: „ДордгЬ му
ржц^Ь вързаха, деветь конопи скинаха“ . Св. Петрова майка дава
милостиня „повЪсмо конопълено“ , прЪзъ „тънко влакно конопено“
<е прЬпасятъ грЬшнитЬ души въ рая.
В ъ сравнение мома е „тънка висока, като конопа“ . Въ пре
носно значение „Дълги конопци вЪнчила“ ех нжжн, на които е
обйсенъ юнакъ на чужбина.

В ъ пословица: „Който се бои отъ пилци, нг ehe гръсти“ .-)
П ш е н и д а.
П ш е н и ц а (Triticum Vulgare) се зове у насъ обикновенно и
жито. Съ последното название въ старо врЬме се е казвало изобщо
всЬко зърнено произведение, което е служило за главна храна на
човЪка, т. е. пшеница (бЬла, желта и червена) и ръжь. У нЬкои
15:31 GMT
славянски народи казвагъ жито на ръжьта, която имъ служи за

изключителна храна. У българите понеже главна храна е шпепи-
цата, затова и тя сама останала да носи име жито. Въ търговия
дори различаRarb два вида пшеница: па б'Ьла и желта обикно-

венно казватъ жито, а на червената — червенка (тур. къзълджа).
Пшеницата у всички славяни е пай любима храна. Хлббъ,
колаци. баница отъ нея биватъ най хубави, най бЬли и пай вкусни.
Тя е отъ всички хранителни растения най цЬнна и най много

възггЬвана и у насъ. Да изоре „черни угари“ , да засЬе „бЬла
') М л л ад . 45, 79. 409. 660; Doz. 29; Ш а п к . ч. I ll , I и 11, ка. V I I,

127; МСб. I, 9, — II, 38, — I I I , 83, 36, 118, — IV , 9, — V I I I , 117, IX , 21, 26.
М ил., 149; К а р . Пнапие, 143; Г е р а в ъ РЪч. Грьспе и други цитати
(New
'фи л е н ъ .
for Boyan Dobrev
Original from
G^ oc 'gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
D ig itize d by _
URBANA-CHAMPAIGN
пшеница“ е иай главна работа на българския земедЬлецъ. -За

неговата полезна дМность той се величае въ коледни и други
пЬсни, че като оре „равно пиле, воловци му — дпа ангела, копраля
му — стржкъ босилнкъ“ . А понеже за добро обработване земя
сд потребни пбвече работни рьцб, идеалъ му е: да има деветь
сина, на всички да купи волове и биволи, та да изоратъ и посЬятъ
„голЬми ниви“ съ пшеница, да стане година „родлива, скхплива".
да продаде „шеникъ жито за желтици“ . Ето какъ народната поезия
ни нрЬдставя картина па работни деветь братя орачи, кога се
стегатъ за орань и сЬидба: „Сутромъ станатъ отъ дрЪхигЬ, омиятъ
си бЬло лице, разрЬшатъ си перченитЪ, накривятъ си калпацигЬ,
нарамчатъ си копралкигЬ, покаратъ си биволите, да орать черни
угари, да си сЬятъ 61’,ли жито“ . Съ такава задружна работа дома
кинството напрЬдва и бащата става „пб болиринъ отъ царя“ .
Н и в а е най скхпоцЗшъ нмотъ на българския земедЬлецъ.
За нея „братя рождеин“ и други роднини най много се каратъ.
„Голяма нива на връхъ планина“ сама плаче за орань съ гбзи
думи: „Какъ не се н&йде най добъръ юпакъ да ме изоре, да ме
посЬе“ . Не се търси много онази нива, която се намира край
п,ьть „на нзядшце“ , т. е. изложена е да се пасе отъ чужди доби-
тькъ. Нъ нр-Ьносно значение погазване зелена нива отъ „суръ

еленъ“ или бикъ се подразбира любене невеста отъ пЬкой неинъ
любовникъ.
Ако орань и сЪидба еж работа на м&же. жетвата е пре
димно женска. Има доста гол'1>мъ брой жетварски пЬсни, въ които
се възшЬватъ разни случки, свързани съ жетва. Нивата е пр-*-
странна, пЬе се въ една отъ гЬхъ: „съ деветь я орала ореме, съ

десета брана влачиме, на деветь страни ногони . . . “ и жетварките
трЬба „да женятъ, да наналятъ". ТЬхниятъ трудъ е голЬмъ. Мома
но жетва замръква „на голяма нива, на широка поста: два реда
<нонове. три реда ржкойки“ а огъ тежка работа погрозиЬва: „на
друмъ съмъ женала, та напрашиха моето б-Ьло лице“. Изобщо
шега и весели разговори подбуждатъ къмъ пб усилена работа.
Мома жени „на два плтя на три друма", а момъкъ иска да се
наджепи съ нея. Невеста се обзалага съ „пб младего девера, до
15:31 GMT
пладне нива да жени, огъ пладне дома да иде, да гогви блага

вечеря“ . ПонЬкога жетварка дошла „въ равна Романя“ да жени
„бегова бЬлия“ отъ прЬумора се разболява, та „лежи нодъ снопъ,
ала подъ споиъ сЬнка нЪма“ . Друга се държи скромно; „нрава

ие се изправя, на снопъ ржкойка да турне“ , ала „турци загрци“ и
чули ггЬснята, в и д е л и я „чернока, белолика“ и я искатъ отъ дра-
гоманина, защото не н приличало „на дълга нива да жени“ , а „на
високъ чардакъ да седи“ . Не само по жетва, но и по вършидба

добра работа върши: „на харманъ седи, лопата въ р&ка държи,
дунавецъ вЬтъръ чака, червено жито да вгЬе“ . Но бързината, сь
която „носта кара“ мома се сгледва. а не по китка на чело.
Почивка настава въ клпцата па земедЬлица, когато се при
бере житото въ хамбара. „ПЬла пшеница“ като се роди „триста
(New
for Boyan Dobrev
Original from
Go I >gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
D igitized by
URBANA-CHAMPAJGN—
Растенията о ть българско фолклорно гледище 17 1
кила"4 и се продаде съ добра цЪпа, благославя се домакина да

отиде па Св. Гора и Божи гробъ. .Да насинемъ жолто жито и
н а л Ъ еи ъ руйно вино“ , се пФ.е въ една пЬсня, за да се иравятъ
свадби и веселби В ъ продаш. на пшеница, най вече въ скъпа
година, изисква се верно да се мери, защото ако домакииъгь на
кара дъщеря си „шеникъ да прореже, иб малко жито да бере“ , за да
изнани „купци за жито1, змия ще я ухапе „между двЬтЬ черни очи“
Като гърсепа и ценна храна, пшеницата се споменува най-
често въ благопожелапия и разпи народни обичаи. В ъ игра на
пеперуд а се пЬе: „Дай ми, Боже, росица, да навадимь (шшоимъ)
пшеница, да напра нимг. колаци, да нахранимъ сираци, или: Да се
роди жито, вино, желго просо — пшениците до стЬннтЬ“ . Въ
коледни благословии се благопожелава па земеделеца да има:
„н а голЬма нива чести големи кръсци, на хармани сорове, и жит
ница нълна съ желта пшеиица“ или: „жито, просо, медъ и масло отъ
всждЬ се наливало!“ Въ сурвакване между другото се молятъ да
се ражда „големъ класъ на нива“ . Кога роси ситепъ дъждъ, въ
иекои български покрайнини дЬца скачатъ и иЬягъ: „Дай ми.
Боже, росица, да се роди пшеница, да си купя женица!“ Въ свад-
барски песни се пее, че на коне се дава „зобъ бЬла пшеница

или белия“ , кояго се зове понякога и „заарскана“ (отъ старо
загорското поле „загърна“ ). На гълъби, пауни, соколи въ кралски
и болярски къщи се хвърля да кълнатъ „пшеница бела белия“ ,
за да се подчертае изобилието па тази храна. Когато гъркиня и
влахиня обещаватъ Стояну прикя маслини и дрехи, българка ще
му донесе ..триста товари пшеница“ („чейница“). На коледари за
техните благословии дава имъ се даръ „златпа тепсин съ бЬла

иченица“ .
Обредната употреба на пшеница по свадби и други случаи,
като симболъ на изобилие, е много разпространена у вс и ч ки евро-
неиски народи. У насъ на засЬвки зълвата съ дружките иригот-
вятъ въ решето жито, което се отсева заедно съ ненЬстина нръ<*-
тенъ съ пФ.сня: „Да отс1и>мъ момково жито, да намеримъ моминия
пръстенъ“ . В ъ нЬкои наши покрайнини, кога зетьтъ отива за не
15:31 GMT
веста, свахите хвърлятъ ечемикъ пр1>зъ колата отъ едната страна,

а майка му хвърля пшеница — оть другата страна. Самата не
веста хвърля въ тавана на брачната стая пшеница и вино „за
берекетъ“ . Пшеница заедно съ три червени ябълки туря невестина
майка въ торбата, въ която деверътъ й носи да види брачната

риза. На Игпаждень сутринь рано ходятъ полезници (похожници),
които благославятъ и сеятъ изъ къщи жито съ решето, за да
има изобилие прЬзъ летото. На малка Коледа (0 яруари) въ иЪкои
места тъй също рано сутринь момчета и деца ходятъ да съби

рат ь колачета (кофърги) и когато влезатъ въ къщи, домакинята
ги посреща съ решето въ една ръка, а въ друга съ съдъ, пъленъ
съ жито. Едно момче взема решетото, туря въ него жито и сее
яо къщи, като благославя: „Дай, Боже, навсякъде пълно да се
(New
роди, д-Ьто рало ходи!“

for Boyan Dobrev
Original from
Google
Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
172 А т . T. И л и с в ъ
ГолЬмо е значението на пшенцата въ обреди, свързани с ъ

религията и черквата. То се изтъква пай-добр^ въ една Гергевска
пЪсня, въ коята Св. Георги, понеже му се поклонила „дори ди
земята“ , като обикалялъ „синоригЬ“ , я благословилъ: „Пченнчице,
бЪличице, тизека. моме най-много трЪбашъ, — въ дръква че те
носятъ, литургия че те елужатъ“ . Тя се носи въ цръква и раздава
по разни случаи, а най-вече варена по смърть. В ъ една пЬсня се
казва: „Мамоле, мамо драгайо (отъ драгая), хамбари пълни съ
пшеница, вари си сега ншеница, та поменувай троица (синове) и
копай, мамо, три гроба!“ Огь нея се мбси „кравай, колакъ, бого-
вица“ , които се раздаватъ пъ черква на Гергевдень, Никулдень,
Коледа и по други дене и случаи. Св. Георги, който показва го-
лЬмъ иитересъ къмъ земеделието, кога обхождалъ ниви и ливади
и срЬщалъ „стара юда“ да води вързани въ три сииджиря между
другитЬ и чифчии, иска отъ гЬхъ, вместо обещание „хамбаръ
жито“ , само „нрЬвитъ кравай, и то да ми прЬди слънце съ право
сърдце“ . Въ коледна пЪсня „ирачь вседень оре и се моли: да се
роди все ншеница, все бЬлица, да омЬси Богу колакъ“ . Кога го
мЬсятъ, намазватъ отъ тЬстото високо надъ нощовит!. на кръст»,
по сгЬната, та да расте толкози високо жито по ниви.

ТвьрдЬ важеиъ остатъкъ огъ старъ езически жергвоприносъ.
свързанъ съ пшеницата, е тъй наречената у насъ „Богова брада“
или „царь на нивата“ . Въ нЬкои мЪста, кога ноженватъ ниви. ос
тават ь въ края й неоженато около единъ лакътъ м1юто, което не
женатъ, а оставатъ да го изяде добитъкъ. Това е единъ видъ
жертва, наречена „Богова брада“ . В ъ други мгЬста оставатъ такова
неожънато мЬсто на четири крайща на нива. Другаде само едно

место въ средъ нива оставатъ неожънато, което най стариятъ въ
дома пожънва съ единъ замахъ. Огъ тЪзи пшенични класове спли-
татъ косатникъ съ червенъ конецъ и съ бабка на него. Този косат-
никъ, карЬченъ Богова брада, занасятъ у дома и турятъ прЬдъ
иконите, дЬто стои до нова жетва и вършитба. На първата вър
шитба хнъргатъ Богова брада да се овърше. Този обредъ въ малко
или много измЬненъ видъ съществува не само въ всички български
15:31 GMT
покрайнини, по е познатъ до днесъ у повечето славянски народи.

Чр-Ьзъ него симболично се поддържа споменътъ за старото почи
тание на жетварския духъ1).
Често се споменя пшеница въ разни вЬрвания и въ и кг-ни
и приказки съ легендарно съдържание. В ъ една нодобна пЪсня.

като изъ ригъ на изобилие три р-Ьки текатъ и носятъ.: „първата
желто жито, втората — руйно вино, третята — медъ и масло“ . В ъ
други се казва, че при „бродииско кладенче“ имало три бродници,
отъ които първата жена бродница . . . бЪлото жито измамя“ . И на

истина има поверие, че прЬзъ Русалската недЬля, па Еневдень н
') Р а к о в . Показ. 76; С ум ц о въ , 118 — 119; С т о и л о в ъ , 1>пкя

б|>ада (отд-Ьлепъ отиечатъьъ отъ Българска сбирка, 1903), 5—6; Г е р о в ъ , Р * ч .
(New
Погова брада.
for Boyan Dobrev
Original from
Google
Generated
Digitized Ьу
URBANA-CHAMPAIGN
Растенията сггь българско фолклорни гледище 173
Видовденъ (28 юлий), бродници (магееници) могли да обератъ съ

магия жито отъ нива. Магесшщата гола обикаля нивата ирЬзъ
нощьга и правила да палЬга всичкото жито, освЪнъ три царево
(стржци съ по два класа), които като обере, житото отива слгЬдъ
нея и нивата нямала берекегъ. 1’азказиатъ, че житото едно врЪмо
имало много дълъгъ класъ — отъ кореня до върха, но по едно
Божие проклеване той се скратилъ и останалъ толкова, колкото
е сега. Въ една приказка човЪкъ измамва дявола, като му остава
да си вземе само корепитЬ, а той задържалъ за себе върховегЬ
(класоветЬ). Въ друга се казва, че просото понеже се сЬяло пб-
късно отъ пшеницата, а пб-рано се женало, тя отъ ядъ, както била
„търколиста“, пукнала ираво въ средата. Св. Илия, който, епоредъ
народна пЬспя, може „да заповяда на лЬтни гърмежи и да заключи
мъгли и облаци“, ако се хвърли „въ тъмна тъмаи, пе вали дъждъ
и не се ражда „бЪло жито“.
Съ жито се и нрокобява. На Бъдни вечерь, сл&дъ като вдиг-
натъ свдоветЬ и месальтъ, децата дирятъ житни зърна низъ пое-
ланата слама подъ трапезата: колкото зърна намерятъ, толкова
кила жито ще иовърхатъ. Т"Ьзи зърна се пазятъ и се турягъ въ
сЬмето, кога сЬягь нива за да се роди повече жито, или се хвър-

лятъ на гумното все за ежщата цЪль. На датата ако има много
зеленъ цвЪтъ, житото ще блде изобилно.
Въ народнигЬ пов-Ьрия не е безъ значение и сухата житна
слама. Тъй въ пЬкой български покрайнини полЬзватъ съ слама
на Игнанаень. На Бъдни вечерь е „разтървепа“ (разпръсната)
слама нзъ кжщи и по примера на орача всички домашни се тър-

калятъ но нея. Това се прави да имъ бжде кжща пълна и снопит1>
да ставатъ тежки.
Въ свързка съ раздаване варена пшеница по смърть има
поговорки: „Пшеницата си носи у зжбитЬ“, т. е. много е слабъ,
ще мре, или: „Ще му хапна отъ пшеницата“, т. е. ще дожив!>я да
имъ отъ коливото му1).
Р ъ ж ь
15:31 GMT
Ръжь (8еса1е Сегеаю) се зове на полски, чешки и лужички

жито, понеже се употрМя у тЬхъ като главна хлебна храна.
Българското название отговаря на старославянското, руско (рожь)
а сръбско (раж). Това зърнено произведение пбр1.дко се възпЬва

въ балгарската народна поезия. Ако и то е непбмалко желана
храна на нашия земедЪлецъ. Въ пеиеругарски нЬсни се н&е:
') D e G u b e r., 11, 156— 166; Sob. 3 0 3 - 6 ; С у м ц о в ъ : „ХлЪбь“ ; 27, 31,

48— 68 и пр.; M a e h a l , II. Bajesl. 12, 24 — 6, 34, 62— 5; В е р к ,, 40; Doz. 20,
a i, 40, 63, 81; М н л ад ., 57, 97, 130, 150, 237, 282 и др.; Бонч. 56, 71; Иж. 138,
151, 242, 368, 375, 385; M ap . Ж . Ст. I, 72 - 77, 95, 179; Ч о л . 309; Г е р . Р * ч .
Нива и Пшеница; Пер. Сп. X V , 439; МСб. I, 3, 6, 8, 11,15,33,47,71, — I I, 52,
70, 74, 80, 187, — I I I , 27, 85, 47, 73, 76, 80, 84, 85, 138, 212, - IV . 9, 35, —
(New
V II, S6, — V I I I , 4, 15, - IX , 26, 56, 63, 68, 69, 127, 134, 139, — X . 17, 61,
67, 69 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
174 Ат. T. Илиепъ
„Дай, Боже, дъждъ, да се роди ръжь!“ или: „Да порастатъ рь-

жигЬ до стр'Ьхит'Ь!“ Въ нролЬтпигЬ обиколки иа нивите отъ Св
Георги се спомеиува, че всички жита му се поклонили, „ръжеветЬ
до колЬна!“ за това се счита ръжьта благословена.
Има доста сравнения, въ които се споменува ръжьта. Бъ
благословии па моми се казва: „Да ми растатъ, порастатъ, като
ръжьта по поле“, или: „какъ жрже (ръжи) по нивето“.
Въ пословици: „Близката яржъ (ръжь) е пбблага отъ чейница.
(пшеница)“. „Не гази ли ги мечката ръжьта, не барай я“. „Жито
евтиния не прави, да с,ь живи ръжь и папуръ“. „Стегналъ се като
ръженъ снопъ“.
Въ гатанка; „Растохъ, порастохъ д4войчински, поклонихъ се
невестински, сЬкоха ме като роба, влякоха ме като буля. тлъкоха
ме по глава като змия“.
Съ „ръженъ класецъ“ бае баспарка (баячка).1)
П р о е о
П р о с о т о (Panicum Milareum) открай време е служило за
храна у многи стари народи, като гали, стармати, траки, които гя

били наречени за това peXivo^äyoi (просоядци). Латинското му па
звание panicum се произвожда отъ p a n i s (хлебъ), У насъ било
е врЬме, когато се е употребяло за човЬшка храна можеби въ
изключителни случаи, въ гладни години. Думата „просеникъ“ (про-
сенъ хлЪбъ) и до сега се чуе и означава въ западна България
царевиченъ хл Ьбъ.
Просото доста често се възпЬва въ нашата народна поезия.
На редь съ пшеницата .въ перугарска пЬсень се nhe: „Дай, Бпж<\
да се роди просо и пшеница за дребни дечица!“ Изобилната му
жетва се възпЪва въ пЬсая: „Три етърви просо женятъ“, илп:
„петь снахи, до петь етърви и петдесеть дЪца желто просо женатъ“.
Значението му като храна се изтъква въ разни случаи. Въ скжпа
година братъ .моли сестра си да му заеме „кутелъ жито, или ше*
никъ просо, да изхрани деветь деца“. Има детинска песпя:
15:31 GMT
„Просепиче, братче, кой те има, екаче; кой те нЬма, плаче!“ Въ

коледна благословия се споменува за „лудо просокоето се родило
изобилно, и отъ месена отъ него „чучерина“, като яли „деветь
синковци голокормовци и една дъщеря“ и пр!>яли, най-после полу

дели. Ала все пакъ „просеникъ“ остава храна за бедни дюлгери,
които го яли съ коприва. Въ една lrbcun се казва, че който има
„вода бигорлива и хлЬба проееница“ остава дребепъ на ръстъ.
Просото, като симболъ на изобилие и плодовитоеть, се упо

требя въ разни обичаи и обреди. По свадби, щомъ тръгне кола
съ невеста, зълвите посинватъ отъ колата просо напрЬдъ, налЬво
и надйсно. Въ други места зълвитЬ хвърлятъ просо прЪзъ невЬс-
(New
’) Sob. 307; М ил . 343, 388, 530; В е р к . 116,; Ил, 368, 385; Гер-
ГЬч. Ръжь: МС6. IV , 9<>, — V II I, 155.
for Boyan Dobrev
Original from
Go», gle UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Generated
D ig itize d by
URBANA-CHAMPAIGN
Растенннтл отъ българско флклорно гледище 175
типа глава, кога отиватъ въ черква, иа и сама невестата ръси съ

просо гостите. Въ ср^да следъ венчаването тя обикаля зетева
кладенецъ и съ ноклонъ посипва всеки неговъ четвъртитъ дгьлъ
отвънъ и отвжтре. На Бъдни вечерь просо требва да стои на първо
место и на Апдреевдень въ котела се туря и просо.
Въ приказка за змЬй или дяволъ майсторъ, който научилъ
своя ученикъ да се преобразява, момчето станало па просо. Въ
прокобяиане се верва, че желтиятъ цветъ па джгата ако е по-голЬмъ,
годината ще бжде плодовита на просо. Въ подмЬтане съ вино и
пшеница, ако просото нарече виното „весели-грапеза“, послЬднето
го нарича „нахрани-дете“: а ако нарече пшеницата „боговица“,
тя му отговаря „изпълни-транеза“. На югЬхъ се казва: „Върти
ли се us ща съ едпа ока брашно: дали на качамакъ, или на
нросеникъ“.
Вь пословица често се среща просото. „Гладна кокошка
просо сънува“. „На бивола окото въ просото“. „Който се бои отъ
врабци, не cbe просо“. „Отъ просо млинъ не става“. „Просо ще
му сее на дъното“. „Кога просо завърже, тогазъ мера готви“.
.Скината врем просо не държи“. „Сгазилъ просото, или: тръгналъ
нрезъ просото“. „Просо се сее до Енисея (27 юпий)“. За просе-

никъ има пословица: „Просеникъ булка доведе, а никакъвъ я
изпхди“. За м.кчно изговаряне на думи си служатъ съ изречение:
гкжсо прасе, просо пасе; па-и, прасе упрасепо, русо просо оекосено.“ ’)
Ц а р е в и ц а .
Ц а р е в и ц а т а (Zea Mays) ne c,v. знаяли старитЬ славяни, за

това у разпит!, славянски народи тя има различни названия.
Русите я наричатъ маисъ, к у к у р у з а и т у р е ц к а я пше-
н и ч к a (le blé turc). Тя е станала у насъ и шестиа сл Ьдъ откри
ването на Америка (1492 r.), отдЬто е донесена. Многобройни е,ь
названията на това растение у българите, ала като да прЬобла-
давагъ: кукурузъ, папуръ, мисиръ, царевица, царевка. Последните
две названия наиомнятъ на царщина, отъ която, види се, е било
15:31 GMT
раздадено семето. Като но-нова храна, тя не е тъй свързана съ

народната ни поезия и съ обичаи и обреди, ала все пакъ се среща
тукъ-тамЬ.
Въ мотба за изобилие, която се нрави съ „носене кръстове“,
се благопоагелава да норасгатъ „царевкитЬ до гредите“. Отъ пу

кани царевици се нравятъ венци за коледари. На Игнаждет.
нукатъ царевици за полезпика и прокобяватъ но гЬхъ: ако ста-
патъ нбвечето пукнати, ще се излюпятъ пбвече петлета; ако ли
не, ще се излунягъ пбаече ярки. Въ нЬкои български покрайнини

па мечкиндень (17 юлий) има следниятъ обичай. Още отъ вечерьтл
'} De G ub. I I ; М а р и н . Материали, МСб. X V I I I , II, 41; Б л ъ с к . Теме

нуга, 66; Р а к . Показ. 120; Гер., P t i . просо; М и л . 23, 257; Чол. 87, 91, 252;
(New
Doz. 81; Ил. 138, 375; МСб. I, 1-12, 165, — II, 186, — III , 45, 58, 252, -
V II, 20, — V II I, 8, 28, 172, — IX , 112, 140; Пер. Си. 14, 317 и др.
for Boyan Dobrev
Original from
Got
--------gle
Generated
Digitized b y URBANA CHAMPAISN

176 Лт. T. И лиев i.
натровватъ царевица, турнгъ я въ котелъ да кисне и на другна

рано я варлтъ. На съмнало най-старата жена въ к&щи взема десе
тина зърна отъ сварената царевица и ги хвърля изъ комина нагор-fe.
като казва: „На ти, мечко, варенъ кукурузъ, да не ядешъ суровъ".
или: „Наа ти, мечко, з&душа“. Кога да зал&ятъ тронената
царевица съ вода, турятъ и нЪколко ц Ь л и кулени (кочани), които
носл-Ь скдтватъ до иролЬть и ги турятъ навредъ около нивата,
когато сЬятъ царевица. Това го правятъ, за да не влазя мечка въ
нивата и да не прави пакостъ.
Отъ царевичино брашно се прави сварка, която се зове кача-
иакъ (влашки: мамалига), а хлЪбъ отъ него се казва и просеникъ.
Има пословица: „Качамакъ булка доведе, а никакъвъ я пропъди".
ДЬца п&ятъ: „Качамаче братче, кой те има скача; кой те вЪаз,
плаче“.
Въ гатанка: „Кула градена отъ коршуми“. 1)
Е ч м и к ъ .
Е ч м и к ъ (Hordeum Murinum) се ср'Ьща въ нашата народШ!
поезия, както и въ обичаигЬ и обредите, като важна храна за

добитъка, който е толкози необходимъ въ земледЬлието. Той се
желае да се роди въ изобилие. Въ пеперугарски пЬсни се молятъ
за дъждъ за да порасте и ечмикътъ заедно съ житото. Болярннъ
земедйлецъ, повиканъ отъ паря да даде обяснение за голямото сн
натрупано имане, между другото казва, че сЬлъ и „шестореди
ечмикъ“, който се родилъ твърда много.
Ечмикъ е симболъ на изобилие и като такъвъ той играе

нажпа роля въ свадбарскитЬ обичаи и обреди. Въ нйкои български
нокрайнини въ недЬля, кога извождатъ невеста изъ родителски
домъ и изл'Ьзагъ всички свадбари съ нея, майка й хвърля слЬдъ
г-Ьхъ ечмикъ и пшеница. Ечмикъ се хвърля, както се каза и
при пшеницата, отъ свахигЬ прЪдъ зетева кола, кога отиватъ за
невеста Въ други мЪста кумата пр^зъ всичко врЪме по пжтя отъ
черква до дома на младоженеца хвърля ечмикъ и пари, размесени
съ захарь. Като вл^зе въ зетевъ домъ и невеста отъ решето го
15:31 GMT
хвърля до три нхти.

Въ баяне за билка „ечемикъ“ (папка) на окото се употрЬбя
ечемичено зърно. Въ разговоръ на вино съ ечмикъ първото го
зове „поврати — душа“.2)
О в е с ъ .
Овесъ (Avena Sativa) не пб малко се ц-Ьни отъ ечмикъ.

Въ пеперугарски пЬснн се молятъ да порасте и той наредъ съ
просото. Както ечмикъ, и овесъ е симболъ на плодовитость. Въ
’) De G ub. II, 211; Чол. 122, 249; M ap . Ж. Ст. 1, 65; Г ер. Р4ч Па
(New
пуръ и кдчамакъ; МС6. У1П, 122, X, 3.

г> D e d u b . П, 268- S ob. 2 8 - 9 ; 4 o j . 19; Ил. 242, 275; МСб. Ш , 135,
^44, — VUI, 75, 76 и др.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
едпа пЬсня, която се пЬо по спадби, кога се връщатъ отъ черква

за зетева домъ, се казва: „хвърлягаъ, куме, прЪжелтионъ овесъ;
ти го хвърляшъ, той ти зеленЬетъ; невеста го низъ пръстенъ
береше, да нахранитъ кумутому конъотъ“. Овесъ, смЪсеиъ съ за-
харь, хвърля кумата падъ глава на младоженци въ време па вен
чаване, кога се въртятъ трн пдтн.
Въ пЬкои български покрайнини и прокобяватъ съ овесъ.
Турнгъ го въ котела, пъ който прииЬиатъ пръстени на Бъдни
вечерь и срещу Нова Годипа, и слЬдъ припЬването всякой се
спуща да си вземе отъ него. Н<> старите си служатъ съ този овесъ
за да закърмятъ добитъкъ, а момци и моми — за да си познаятъ
бхднипата. ПослЬдните схщата вечерь, кога да си легатъ, сеятъ
взетия овесъ по дръвника, дЬто секатъ дърва, и наричатъ: „Съ
когото ще се вземемъ, да дойде пощеска нйсъпЬ да женемъ заедно
овесъ“. Въ случая „сЬяне заедно овесъ“ значи любепе и женене.
ИрЬзъ врЬмс па обиколката около пивитЬ отъ Св. Георги,
когато всички жита (пшеница и ръжь) му се поклонили, за овеса
се казва: „Гиди жито овесово, току стои та трепери“, за това го
и проклелъ: .Да се не праща въ черква, коливо да се не нрави,

да стои да трепери и отъ земи да се закласи“. Въ друга песня
по сжщия случай Св. НедЬля го проклина: „Все да сгоишъ да
треперишъ, родъ да родишъ, да се не яде!“
Отъ овесопа слама правятъ лапа, съ която налагатъ главата
па онези, които страдатъ отъ „вънкашна болесть“ (епилепсия).1)
Б о б ъ
Бобътъ (Vicia Faba) за различие отъ фасула (бЬлъ бобъ) се
зове ч е р е п ъ бобъ (тур. бакла) и въ нЬкои места врачовникъ.
Отъ последнето му пазвание се изтъква голЬмото му значение въ
народните баяпия и врачувапия (гледане, натрепе). За уроки нанр.
„патрене“ се прави въ гърне, напълнепо съ „мълчепша вода“, дето
се турятъ 40 зърна бобъ и 40 малки железни парчета, падъ които
15:31 GMT
се бай. СлЬдъ това баспарката изважда отъ гърнето три бобови

зЪрпа, па ги опича и дава па болния. Останалите 37 зърпа се
панизватъ заедно съ 3 железца на герданъ, който се носи извЬстпо
време отъ урочасалия. Следъ това герданътъ се разкъсва и бобътъ

се разхвърля па кръс.топжть къмъ четиретЬ пжтища. На Игнаж-
День посинватъ около полЬзпика (похождника) бобъ и орЬхи, за
да не хващатъ домашните цирЬи.
Въ песни, дето се възпява прЬдимството па орача, се казва.,

че той яде заедно съ пшенпченъ хлЬбъ и „чести бобове“. Поради
свойството на боба да пабъбпува казватъ за трудна жена, че
„яла бобъ“.
(New
') D e g u b . I I 31; S o b . 309; М de h a l, 190; Г с р . РЬч. Овесъ; М пл . 516;

И *. 385; Г е о р . БилкитЬ, 10.
for Boyan Dobrev
C'oicnHïe ai Ei-irapcisr» андехия до в«ухITt. JCasrt XVJH. ^
Original from
Generated
Digitized by
URBANA-CHAMPAIGN
178 Ат. T. И ли евъ
Въ пословици; „Вчера бобъ, днесъ бобецъ“. „Пб добрй бобова

слама отъ празни ясли“. „Мухата се върти надъ меда, а попътъ
надъ боба“. „Научилъ се попъ па варенъ бобъ; свършилъ се
бобъ, отучилъ се попъ“. 1)
Ф а и у л ъ (б Ъ л ъ бобъ).
Фасулъ (Faseolus Vulgaris) е вариво не отъ край врЪме
извЬстно па славяните, за това не се срЬща въ нашата народни
поезия. Има пословица: „Надува се като куче въ фасулъ“. На
Нова Година сутрпньта варнтъ фасулъ и пекатъ колаци, та ги
ломятъ за мечка и вълкъ. Въ народиата медицина съ развлажепи
зърна отъ фасулъ палагатъ рапа, причинена отъ ухапване па
бЪгно куче. УпотрЬбя со и въ лЬкуване логао гърло 2)
Г р а х ъ.
Грахъ (Pisum Sativum), както и лещата, пе бива да се
сЬятъ на стара лгЬсечипа, но на нова, за да овиратъ. Има посло
вици: ..Страхъ брани грахъ“. „Замазалъ дупвитЬ съ грахъ“.*)
Ле ща.
Леща (Ervum Lens), както и грахъ, трЬба да се сЬятъ па
нова мЬсечипа, за да бждатъ врещи. Въ пословици: .Обича го
като леща на Великдень“. „Своята леща е п<5 добра отъ чуждата
кокошка'.4)
Л у к ъ ч е р в е н ъ (к р о м и д ъ ).
Червенъ лукъ (Allium Сера) за различие отъ чесновъ лукъ
се зове и по гръцки кро мид ъ. Отъ лукъ има произведели мЬстин
имена: Луково, Луковица. Луковикъ, Луковитъ. Той с пай-обикио-
вепяа приираппа храпа у паст». СрЬща се доста често въ ирокобя-
вания и разпи лЬкупапия. На Въдии вечерь прокобяпатъ иа лукъ,
кой мЪсецъ отъ новата годипа ще блде сухъ и кой влажепъ по
слЬдпин начипъ. Като си легпатъ всички, домакинята разр-Ьзва
15:31 GMT
една глава лукъ па двЪ равни части, изважда 12 „корубки“ и

туря въ вс£кв отъ гЬхъ по дв-Ь—три крухи соль. Нарежда ги п
ги парича на редъ по мЪсецитй въ годината. Корубкитй гъ разто
пена соль прЪдставятъ влажнитЬ мЪсеци, а съ неразтопена — сухитЬ.
Въ приказки за дявола и човЬка, които садятъ заедио лукъ.

вториятъ измампа иървия, като взелъ за себе си корена, а па дявола
оставилъ плода, т. е. перата. За червенъ лукъ има повЬрне, че
трЬбва да се рЬже па кръстъ. кога се яде, защото инакъ докар-
валъ „деветдесеть болки“.

'•) D e k u I i. Н , 132; So b . 303; 'Гмл. 138, 160, 192, 208; й Г а p. Ж . Сг.
I, 72; Гппя. Ilap. мгд. МСб. Ш , И. 0. 80; МСи, I, 79, 145, — I I I . 255, — V II.
20, — V I I I , 138, 141 п др.
2) Г р о р г . Г>пдки, 20.
(New
*) Г с р . P i n . , грахъ,
4) Ч о л . 138, 208; Гср. РЬч. лжца.
for Boyan Dobrev
Original from

Generated
Digitized, by
URBANA-CHAMPAiGN
В ъ яародната медицина употреба на лукъ е много разпро

странена. Бели люспи отъ него се даватъ на кърмачки жени за
млеко. Счуканъ служи за завиване пдпъ, за лекуване слепокъ
цирей и пр. СрЪзавъ лукъ даватъ на лудъ конь да миршпе и пр.
В ъ пословици: „Босъ гази лука“ , т. е. позволява си волности.
„Трие му лукъ па главата“ , т. е. илчи го. В ъ гатанка: „Осушенъ,
досушенъ, тридеветъ кожутенъ“ .1)
Ч е с ъ н ъ (б !л ъ л у к ъ).
Ч е с ъ н ъ , ч о с н о в ъ или б е л ъ л у к ъ (Allium Sativum) ви
наги е билъ любима приправпа храна па българина. В ъ едпа нЬсня
се казва, че юпакъ Богданъ пилъ вино и ялъ хлЬбъ съ соль, гт-
иеръ и „чеснова лука“ иъ Цариградъ на Едикуле. Той се яде
пян-вече по жетва за предпазване отъ разпи болести и отъ змии.
Бъ нашите и изобщо въ славянските народни верлания, подобяо
на опезп въ Мала А ля, Гърция, Скандинавия, северна Германия,
чесъньгъ се ползува съ слава па добъръ предпазитель отъ всички
На санскритски езикъ той се зопе Blnitagua, което значи
зли и и.
убиецъ па чудовища. У насъ употребата на чесъна е най-разпро

странена и най-разпообразна.
Както едно врЬме у римляните, тъй сега у всички славянски
народи и у българите го вЬрпа, чо отъ ядене чесънъ човЬкъ става
здравъ п якъ. Той служи за предпазване отъ бЬеъ, холера, змии,
вампири и влиза като съетавна часть на разпи мазилки за нала
гане рани. циреи и др. Отъ приготвепи за Бъдни вечерь глави

чесънъ баби нанизватъ „чегпове“ т. е. чесънчета на гердани, които
жепи носятъ на шия, а мжжс въ поясъ до Бабиндень за да не
ги сполети „каракончо“ или друго зло. Кога въ нЬкоя челядь
умре едно отъ едиодеичета и л и едномесечета (родепн въ единъ
день или въ единъ месецъ), ..за да не повика следъ себе и дру
гото“ , обикалягь умрелото съ три скилиди чесънъ, които после
посаждатъ иа гроба му. СрЬщу ГолЬма Коледа въ нЬкон бъл
гарски покрайнини заедно съ внрена тиква слагатъ на трапезата
15:31 GMT
и чесънъ. СлЬдъ като прикадятъ и изядатъ тиквата, всекой си

взема отъ малко отъ чесъна и го наш до Водици (Богоявление),
„за да не го налитатъ пълтепици“ . Най-мого служи чесънъ за
предпазваие отъ уроки, т. е болесгь па чов!жъ и л и животно, дока

рана отъ зли очи. Ето защо дългокоса мома си зашива на плит
ките чесънъ; родилка, дордЬ още не ii с.т. чели, носи чесънъ на
глава, иързапъ заедно съ златпа или сребърна монета и пръстенъ;
иа малко дете гурятъ едиостърка чесънова главичка. Освенъ това,

за да ие урочасагъ, турятъ чесъпъ още на малки мулета, кончета,
агнета, на кошери пчели, па окачатъ го и па свадбарска прапоръ,
па повостроепа клуца и пр.
(New
•) Г п и ч . МСЬ. Н. J l. HI, II. 0 . ICO; Г е р . P t i . Лукъ; МСб. I, 78, 146, -

И. 13(1, 218, - ТИ, 135, — IV . 90, - IX . 20!).
for Boyan Dobrev
Original from
Generated
URBANA-CHAMPAIGN
180
Ат. T. И лисвъ
Лековитата сила па чесъна, споредъ пародното вярване,

дошла отъ това, че билъ израстпалъ върху „честните Божн кръс
тове“ , закопани отъ евреите. ИзбЬгватъ да сеятъ чесънъ на стара
месечина, защото го ядЪлъ червей. Пазятъ до Гергевденъ да не
ядатъ ягнешко месо и чесъпъ.
Има пословица: „Ни лукъ (чесънъ') ялъ, пп па лукъ мирисалъ“.
В ъ гатанка: „Тридесягь власи на единъ столъ седятъ.“ 1)
Т и к в а .
Т и к в а (СисигЬ^а) открай време н у рвзии народи е мину-
вала като снмболъ па изобилие и здравие. Такова значение ще
има и у насъ обичалтъ да обикалятъ вкща срЬщу Коледа съ едиа
тиква, която после разсичатъ средъ кхщи, варятъ въ котелъ и я
изядатъ, слЬдъ като я прикади домовладиката. В ъ пекон мЬста
въ сжщата вечерь само пекатъ тиква или правятъ „тиквепикъ*
(баница отъ тиква), които се прикадяватъ, прЬди да се ядатъ.
„Зелена, праздпа тиква“ и „тнквешткъ“ се казва на глупавъ
човекъ. Има доста пословици свързани съ тиква: „На гледъ като
тиква на плетъ“ , т. е. пе струва много. „Кога стана тиква и опашъ

навири“. „Измолена тиква — кисела гостба“ . „Не било въ тикви,
че въ кратуни“ . „На свиня звъпецъ и на тиква обржчъ“ . „Грижа
Бога за тикви да ги не попари сланата“ . „Каквато тиква таквазъ
и молитва“ . „Ведпажъ тиква за вода, дважъ, на третия пжть ге
разбива“ . „Която тиква често ходи па кладенче, скоро се разбива“.
„Учи, учи, тиква бучи“ . „Нашелъ мишъ дупка, та понслъ и тиква“.
„Духа тиква още па плетъ“ . „Дадоха му тиква въ ржка“ ( — отка

зана му искана мома).
В ъ гатанки: „Ни яде, пи пие, длань сланина“ . „Мотовила
вила, надъ вода се кила, вода пе пила, трева пе пасла, а педя
слапипа“ . „Болеиъ, неволепъ, па плогъ (плетъ) павалепь“ . „Полка
кукя дечиня“ .4)
К р а т у н а .
15:31 GMT
К р а т у н а (Cucurbita Lagenaria) се срЬща само въ пЬкон

пословици. На глупавъ човекъ казватъ „праздна кратуна“ . „НЬма
мозъкъ въ кратупата му“ (= глава). „Пе му стига кратуната“.
„Лъщи като кратуна на месечина“ . „Прокопсалъ като сипигеръ

въ кратуна“ . „Зеть на кдща (домазеть, прпведень зеть) като сини*
геръ въ кратуна“ . „Праздпа кратуна все кога гърми“ .3)
•) D e G ub., II, 7; Sob. 29G-7; Гепр., ПплкптЬ, 9; Г и п ч . IT. Мг*.

МСб. I l l , Н . 0. 185; М а р п н . Ж . Ст. I, 78; МСб. I, 80 — II, 218, — IV , 90, —
V I I I , 3, 138, 141,— IX , 209, — X , 107, и др.
(New
for Boyan Dobrev
Original from
Google U N IV E R S IT Y O F IL L IN O IS A T
Generated
Digitized by
U R B A N A - C H A M P A IG N

Илиев, Ат. Растенията от българско фолклорно гледище

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Илиев, Ат. Растенията от българско фолклорно гледище

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Generated for Boyan Dobrev (New York Un iversity) on 2015-04-15 15:30 GMT / http://hdl.handle.net/2027/uiug.

КЛОНЪ ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕНЪ И ФИЛОСОФСКО-ОБЩЕСТВЕНЪ

[Докладвано въ Историко-фи.юлогнчпил клоиъ на 18. V. 1916 г.]

За по-голйма само нр-Ьгледность, безъ да следваме нйкоя

части: въ първата се хвърля общъ погледъ върху материята, а

Общъ погледъ върху дървото, гората и духовегЬ въ т£хъ.

въ с.тЬднята мила картинка: срЬдъ „широко“ поле израстло

ако занаятътъ имъ е шивачество папр. или, уморени отъ дълга

подъ сЬнката му, иЬе, наслаждава се и мечтае за своята златня

говаря съ гонакъ и.ти д е в о й к а върху разни предмети, които

Колкото зеленото дърво е представено въ привлЬкагеленъ

„високо, широко дърво,“ а рода му голЬма като дълги „тълпи/

„груго цъвти, не завързва,“ — това е момина майка.

явява като д в о и п и к ъ , неразд&ленъ но схдбата си съ човЬка:

Неда н е в е с т а . Стояпъ на тръгване за чужбина „забЬлЬжилъ у гора

рани отъ гимнатия къмъ него, като да му е станало двойникъ.

Мин. 01. III. 49; също VII. 5.

Зг>, 42; сжщо VII, 23 и др.

Google UNIVERSITY OF [ILLINOIS AT

соколово, на това дърво всрЪдъ кшакови двори стоятъ до три

овощни дръвета, които но раждатъ, ужъ че ще ги отсЬкатъ, за

Изобщо з е л е н о д ъ р в о служи за еимболъ на здраве и

момигЬ занасягъ водата, съ която се е мила, при родовито зелено

‘) ' Г е й л о р ь , Первобитная культура, I. 1G82; M a n h a r d t , ßaum cultus,

VIII, 3, 141; с&що IX , 19, 39; едщо X, 58 и др.

В ъ ii]»otiiвоположиость су х о д ъ р в о се свързва съ злоче-

к р ъ с т и о дърво. Такъвъ произходъ има нашата приказка за три

Свети Илия свири съ „два рога позлатени“ , за да го чуе Свети

рени, шумата му маламена“ . Свети Илия тъй изтълкувалъ съня:

’) Мсб. "VIII, 139; Блъсковъ, Перуника, 15.

Потебнл, Объяснеше малор. п4с. II, 221—226; Polivka, Drobnt pfispfivky,

Google UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

хайдутите, които намиратъ снокоенъ нодслонъ въ нея.

СлЪдъ нриятна почивка подъ горските с£шш нерядко друм-

чести мдже и жени бегатъ преследвани отъ свирепи турци и

отзивъ въ нея. „Ю накъ викна и гората екна“ .1)

момите отъ известна махала на селото се събиратъ обикновено

’) М и л а д ., № 55, 156; D o z o n , 15, 56, 93; И л и е в ъ , Об. 12, 280;

Спшсапио на Б ъ л а р с в а т а а Е & л е к к я на и а у к н г Ь . Кппга X V I I I . J

на селското купище сутринь рано въ тъмни зори. Тамъ ц ^ ятъ

Въ г,тъста гора о с т а в а з л о ч е с т а м а й к а робиня м х ж к о

Овчари намирать вг. гората тлъста паша :;а овцете си, а

говото присжтствие, а ткжи па раздела съ него. Хайдушката дру­

ложка му самороденъ камъкъ, покривка му па гора листето . ■

') В п д к о в ъ , Сиадб. обр. Мсб. III, Науч. 0. 143; С у м ц о в ъ , Культур-

Цамлтпнкк, 260; сжщн съчинения, I, 154; II! а » в. I I I , 114; Мсб. IV , 76 у

Листата по гората въ българската народна поезия, подобно

Кога Крали Марко минува прЬзъ нея и отива да си търси дру­

гората се провиква: „отъ кога съмь я гора порасла, това чудо я

Юнакътъ на раздала съ гората се прощава съ тЬзи изрази:

мене, Стояне, ала отъ Бога да не си . . Изобщо гората и юна-

') В е л е в ъ , Омирова Нлилда, I, 72; М и л а д и п о в и , № 96, 197; Б л ъ с -

цитЬ с& неразделни другари и когато се забавятъ да я иосегят ь

Култъ на дървото и гората. Митични сжщества въ техъ.

к е и т а в р и , дриади и х ам а д р и а д и и поради това се считали

христиански смисълъ на думата. Монастири сж правени при тех ъ

за това. Има доста следи и преживелици, запазени и до сега отъ

’) D o z o n , 63, 93, 378; Ч о л а к о в ъ , 161; Б о н чевъ, 47, 62; Б о г о р о в ъ ,

S o b o t k a , 6, 7, 22; M ile b a l , Bajcsl. 115, 126 и др.

Google UNIVERSITY OF ILLINOIS AT

Върху нЬкои остатъци отъ подобни вЬрвапия у насъ, свър­

рано занесли „при това дърво високо . . . , дървото да си оми-

У насъ има запазени предания за вярвания въ Hi,кои м и ­

С т о п а а ъ е митично сжшество, което има за жилище нЬкое

говото присжтствие, а ткжи па раздела съ него. Хайдушката дру

Кога Крали Марко минува прЬзъ нея и отива да си търси дру

Върху нЬкои остатъци отъ подобни вЬрвапия у насъ, свър

У насъ има запазени предания за вярвания въ Hi,кои м и

Змей отговаря на старогръцкия драконъ (Speexwv). Постоян

епитети сж: сура, м ъ р ш о я д н а . ПоелЬдниятъ напомня значе

в£трецъ мн в-Ьялъ, мене е вила ллъгЬллъ“ ( К а р а д и £ и ч ъ , П]есме I, 64). Обяс

Искариотски. Легендите за него, напластени върху народни вяр

D o r a “ пЬкой отъ тЪхъ заповядва пъ тържественъ моментъ: „По

Това дърво играе важна роля въ челядния животъ на бъл

Яворътъ е едно отъ най-любимигЬ дървета както на славян

ноличба послужила на жреца Калхаеъ да прокобява, че въ десе