ІІ.

НАРЪЧНИК ЗА ЖИВОТА
Глава 1
1

Има такива неща, които зависят от нас, и такива, които не зависят. От нас зависят:
преценката, влечението[3], стремежът, отбягването, с една дума – нашите собствени
дела. Не зависят от нас тялото, собствеността, мнението на другите, постовете, с
една дума – всичко, което не е наше дело.

После, нещата, които зависят от нас, са по природа свободни, невъзпрепятствани и

без пречки[4]. Онези пък, които не зависят от нас, са слаби[5], робски,
препятствани, чужди.

Та запомни, значи, че ако сметнеш по природа робското за свободно, а чуждото за

свое, ще се изправиш пред пречки, ще си навлечеш скръб и смут, ще отправиш укор към
богове и хора; но приемеш ли за свое само онова, което е собствено твое, а за чуждо
онова, което си е чуждо, никой вече не ще може да те принуждава, никой не ще може
да ти попречи, никого не ще упрекнеш или обвиниш, не ще извършиш нищо срещу своята
воля, никой не ще ти навреди, не ще имаш врагове и няма да те сполети беда!

Като си поставяш тези цели, помни, че не бива да подхождаш небрежно; от някои неща
ще трябва напълно да се откажеш, а други засега да отложиш. Ако ли желаеш до
постигнеш тези цели, но едновременно с това преследваш власт и богатство, сигурно
няма да ти се отдаде, защото се стремиш към онези цели. Във всеки случай, няма да
постигнеш тъкмо целите, които единствено осигуряват свобода и щастие.

Така че старай се, по отношение на всяка тягостна представа, веднага да си казваш:

„Ти си само една представа[6], а не това, което изглеждаш“. След това я изследвай и
я провери според правилата[7], които си научил, най-вече първо това: дали се отнася
към нещата, които зависят от нас, или към онези, които не зависят. Ако принадлежи
към независещото от нас, кажи си: „Значи не ме засяга“.

Глава 2
1

Помни: целта на стремежа е постигането на желаното, а целта на отбягването е да не

попаднеш на отбягваното. Който не сполучи в стремежа си, не е щастлив; който пък
налети на отбягваното, е нещастен. Ако отбягваш само онези неща, които, сред
зависещите от теб, са противни на природата, няма да попадаш на никое от тях; ако
обаче отбягваш болестта, или смъртта, или бедността, ще бъдеш нещастен.

Не се опитвай, значи, да избегнеш онова, което не зависи от нас, а само зависещите

от нас противни на природата неща. Що се отнася до стремежа пък, засега изцяло го
зарежи. Защото, ако се стремиш към нещо независещо от нас, се обричаш на неуспех; а
за зависещото от нас, към което би било добре да се стремиш, все още никое не ти
подобава. Изпитвай само влечение и неохота, и то кротко, с резерви, умерено.

Отбележи: за всяко едно от развлекателните, полезните или обичаните от теб неща, не

забравяй да си казваш какво точно е то, започвайки от най-дребното. Ако харесваш
едно гърне, кажи си: „Харесвам гърне“; така че, ако се счупи, да не се потресеш.
Ако погалиш детето си, или жена си, кажи си, че галиш човешко същество; така че,
ако умре, да не се потресеш.

Глава 4
1

Когато се каниш да се захванеш с нещо, напомняй си, какво ще да е то. Ако отиваш на
баня, представи си, какво става в банята: пръскат се с вода, блъскат се, разменят
си обиди, крадат се; така по-уверено[8] ще се заловиш с начинанието си, като още
отначало си кажеш: „Искам да се изкъпя, но без да се противопоставям на естествения
ход на нещата“[9].

Подхождай така към всяко начинание. Защото тогава, ако се случи нещо да ти попречи
при къпането, ще имаш готов отговор: „Та аз не исках само това, но също и да
следвам в своя избор[10] естествения ход на нещата; а не бих го следвал, ако
негодувам срещу случващото се“.

Глава 5
1

Не самите неща разстройват хората, а техните възгледи за нещата. Например, смъртта

не е страшна, защото иначе и на Сократ би му се сторило така; възгледът, че смъртта
е страшна, това е страшното. Когато, следователно, се натъкнем на препятствие,
изпаднем в объркване или тъга, нека да не обвиняваме другиго, освен самите себе си,
т. е., собствените си възгледи. На необразования[11] е присъщо да обвинява другите
за своите злощастия; на започналия да се образова пък е присъщо да обвинява себе
си; докато образованият не обвинява нито другиго, нито себе си.

Глава 6
1

He се превъзнасяй за чужда сметка. Ако конят се възгордее и каже: „Аз съм хубав“,
това би било поносимо; но ако ти, в своето възгордяване, кажеш: „Имам хубав кон“,
то знай, че се надуваш за сметка на коня. Кое тогава е твое собствено? Употребата
на представите[12]! Значи, когато в употребата на представите следваш природата,
можеш да се гордееш. Защото тогава ще се гордееш с нещо твое собствено.

Глава 7
1

При морско пътешествие, когато корабът хвърли котва, и слезеш да си налееш вода, а
покрай това се наведеш за някоя мидичка или луковица, умът ти трябва да е на кораба
и често да се обръщаш, да не би капитанът да те извика; ако пък те извика, то
трябва да зарежеш всичко, за да не се наложи да те товарят като спънат добитък. По
същия начин в живота[13], ако вместо луковица или мидичка са ти дадени женица и
детенце, не пречи; ако обаче капитанът извика, тичай към кораба, зарязал всичко
това, без да се обръщаш. Ако пък си старец, изобщо недей се отдалечава много от
кораба, да не би в един момент, като те повикат, да липсваш.

Глава 8
1

Не искай всичко да се случва така, както ти желаеш, но желай всичко да е такова,

каквото се случва[14]; тогава ще се радваш на сполука.

Глава 9
1
Болестта е пречка за тялото, но не и за свободния избор, освен ако той самият не го
пожелава. Куцането е препятствие за крака, не и за свободния избор. Отнасяй това
към всичко, което те сполети. Ще откриеш, прочее, че то е пречка за нещо друго, но
не и за теб.

Глава 10
1

Каквото и да те сполети, не пропускай да се обърнеш към себе си и да прецениш какви

сили имаш, за да се справиш[15]. Ако видиш красавец или хубавица, ще откриеш, че
силата е във въздържанието; ако ти предстои усилен труд – ще откриеш, че тази сила
е издръжливостта, при оскърбление пък това ще бъде търпимостта[16]. Ако привикнеш с
това, не ще ставаш жертва на привидността на представите.

Глава 11
1

За нищо никога не казвай: „Загубих го“, ами само: „Върнах го“. Детето ти е
починало? Било е върнато. Жена ти е починала? Била е върната. Имотът ти е отнет –
нима и това също не е върнато?! „Ама този, който ми го отне, е лош човек.“ Но какво
те е грижа, чрез кого Онзи, който е дал, си иска даденото обратно? Та докато нещо
ти е дадено, грижи се за него като за чуждо имущество, така, както се отнасят към
една страноприемница преспиващите в нея.

Глава 12
1

Ако искаш да напреднеш, остави всички такива съображения: „Ако си занемаря

работата, няма да имам прехрана“, „Ако не накажа роба, ще стане лош“. Защото по-
добре да умреш от глад, но свободен от грижи и страхове, отколкото да живееш в
изобилие, тормозейки се; по-добре е робът ти да бъде лош, отколкото ти да си
нещастен.

Започни от дреболиите. Разляло ти се е олийцето, някой ти е пил от винцето? Кажи

си, че това е цената за безстрастието, че това е цената на душевния покой. Нищо не
става даром. Когато пък повикаш роба, имай наум, че може и да не те чуе, или, дори
ако те чуе, може да не изпълни онова, което искаш да се изпълни. Но той не е чак
толкова важен, че от него да зависи твоят душевен покой.

Глава 13
1

Ако искаш да напреднеш, примири се, че ще изглеждаш във външните неща неразумен и
глупав. Не искай да те вземат за знаещ. Ако ли пък те сметнат за важен, усъмни се в
самия себе си. Знай, че не е лесно да съгласуваш своя избор с естествения ход на
нещата, и едновременно да се съобразяваш с външните привидности. Но ако залягаш за
едното, неизбежно ще трябва да занемариш другото.

Глава 14
1

Ако желаеш децата ти, жена ти и приятелите ти да живеят вечно, ти си глупак; защото
желаеш да ти е подвластно онова, което не зависи от теб, и чуждото[17] да бъде
твое. По същия начин, ако искаш робът ти да не те мами, си глупак; защото искаш
лошото да не бъде лошо, а нещо друго. Но ако искаш да не се провалиш в стремежа си,
това вече ти е по силите[18]. Прочее, тъкмо в това, което ти е подвластно, тъкмо в
него се и упражнявай.
За всекиго можем да кажем, че има господар, ако някой друг има власт над онова,
което той желае или не желае, в смисъл да му го осигури или отнеме. Така че онзи,
който иска да бъде свободен, не трябва нито да пожелава, нито да отбягва нещо,
зависещо от други; ако ли не – ще робува[19].

Глава 15
1

Запомни как трябва да се държиш по време на пир[20]. Когато поднасят нещо и минават
край теб, протегни ръка и си вземи скромно. Отминават? Не ги задържай. Бавят се и
не идват? Не си проявявай апетита, ами изчакай да стигнат до теб. Така се отнасяй и
спрямо децата, спрямо съпругата, спрямо службата, спрямо богатството; и някой ден
ще бъдеш достоен сътрапезник[21] дори на боговете. Ако обаче не вземеш от онова,
което ти предоставят, а го пренебрегнеш, то ще споделяш не само трапезата на
боговете, но и тяхната власт. Така са постъпвали и Диоген, и Хераклит[22], и
подобните им, затова те справедливо са били смятани, а и наистина са били
божествени.

Глава 16
1

Когато видиш някой потънал в скръб да лее сълзи, било защото синът му е в чужбина,
било задето е загубил имота си, внимавай да не се подведеш от представата[23], че е
жертва на сполетелите го отвън нещастия; веднага си напомни, че този човек го
измъчва не станалото (защото другиго то не измъчва), а неговият възглед относно
станалото[24]. Но разбира се, не се колебай с думи да изразиш съчувствие, а ако се
случи, дори поплачи с него; внимавай обаче да не заплачеш и вътре в себе си.

Глава 17
1

Помни, че си актьор в пиеса[25], която се определя от драматурга; ако иска пиесата

да бъде кратка – в кратка, ако е дълга – в дълга. Ако иска да играеш бедняк – и
тази роля изиграй талантливо; по същия начин играй, ако ще бъдеш сакат, началник,
плебей. От теб прочее зависи добре да изиграеш отредената ти роля, но друг прави
подбора.

Глава 18
1

Когато гарван изграчи прокобно[26], не се поддавай на тази представа, ами направи

веднага разграничение[27] и си кажи: „Никоя от тези поличби не се отнася за мен, а
било за бедното ми тяло, било за имотеца, било за скромната ми репутация, било за
децата, било за жената. За мен всички поличби са благоприятни, ако пожелая; защото
какъвто и да е изходът, от мен зависи каква полза ще извлека.“

Глава 19
1

Ще бъдеш непобедим, ако не участваш в състезания, където победата не зависи от теб.

Внимавай, като видиш някой мъж, удостоен с почести или имащ голяма власт, или
отличен по някой друг начин, да не би, подведен от привидността на тази представа,
да му завидиш. Защото, ако същината на благото[28] е сред нещата, зависещи от нас,
то няма място за завист или ревност; ти сам не би пожелал да бъдеш претор, сенатор
или консул[29], а свободен. Но само един път води натам – пренебрежението към
нещата, които не зависят от нас.

Глава 20
1

Помни: не онзи, който злослови или удря, те оскърбява, ами възгледът, че тези неща
са оскърбителни. Така че, когато някой те обиди, знай че собствената ти преценка те
е обидила. Ето защо се старай преди всичко да не се поддаваш на представите; така,
веднъж спечелил време и отсрочка, по-лесно ще овладееш себе си.

Глава 21
1

Нека смъртта изгнанието и всичко, което изглежда ужасно, всеки ден да са пред очите
ти; но най-вече смъртта. Така никога не ще ти мине през ум дребнава мисъл, нито пък
извънмерно желание.

Глава 22
1

Ако се увличаш по философията, още отсега бъди готов за това да бъдеш осмиван;
мнозина ще ти се подиграват и ще казват: „Пак отнякъде ненадейно философ ни се
извъди“, и: „Отде това високо чело?“ Ти обаче не се мисли за много умен, но се
придържай към онова, което ти се струва най-добро, сякаш сам Бог ти го е
отредил[30] . Помни също, че ако им устоиш, онези, които преди са те осмивали,
после ще ти се възхищават; ако обаче се поддадеш, ще получиш двойна порция присмех.

Глава 23
Ако ти се случи някога да се стремиш към привидности, за да се харесаш някому,
знай, че си загубил ориентация. Прочее, задоволи се с това, във всичко да бъдеш
философ. Ако пък искаш да те смятат за такъв, на себе си се доказвай; тогава ще
получиш удовлетворение.

Глава 24
1

Нека не те угнетяват следните размисли: „Ще си живея незачитан, нищо и

никаквец“[31]. Но ако незачитането е зло, то не може да ти бъде причинено от
другиго, също както и срамът[32]. Твоя работа ли е да ти дадат висока длъжност или
да те поканят на угощение? По никой начин. Какво незачитане тогава? Как може значи
да си нищо и никакъв, след като само в онова, което зависи от теб, трябва да се
проявиш като някакъв, и тук ти е отредено да бъдеш най-достоен.

„Но приятелите ми ще останат без подкрепа.“ Какво наричаш „без подкрепа“? Няма да
получат от теб парички, не ще ги направиш римски граждани[33]? Кой пък ти каза, че
тези неща зависят от нас и не са чужда работа? Кой може да даде някому онова, което
сам не притежава? „Трупай богатства“, казват, „та и ние да имаме“.

Ако има как да забогатея, като си остана почтен, верен, великодушен, покажи ми
начина, и ще го направя. Ако обаче ме карате да загубя моите блага, за да
придобиете вие неща, които не са блага, сами вижте тогава, колко сте несправедливи
и неразумни. Кое впрочем предпочитате? Пари, или пък верен и почтен приятел? Така
че по-скоро ме подпомагайте за тази цел; не изисквайте от мен да върша неща, заради
които бих погубил тези си качества.
4

„Но родината“, казва, „доколкото зависи от мен, ще остане без подкрепа.“ Пак ще
попитам, каква е тази подкрепа? Няма да ѝ осигуриш обществени бани или пък
колонади. Но какво от това? Та нали не ковачът ѝ осигурява обувки, нито пък
обущарят – оръжие; достатъчно е, ако всеки си свърши своята работа. Ако пък ѝ
осигуриш още един верен и почтен гражданин, не допринасяш ли полза на родината? Да.
Добре, значи повече няма да си безполезен за нея.

„А какво място“, казва, „ще трябва да имам в държава-та?“ Каквото можеш, като
същевременно запазиш своите вярност и почтеност. Ако ли, желаейки да бъдеш полезен
на държавата, загубиш тези качества, то каква ще ѝ бъде ползата, като се окажеш
подлец и изменник?

Глава 25
1

Предпочели са някой друг вместо теб за угощение, за поздравление, за участие в

съвещание? Ако това са блага, радвай се, че онзи ги е получил; ако пък са злини,
няма защо да се огорчаваш, че ти не си ги получил, но помни, че не можеш да бъдеш
смятан достоен за същото като другите, след като не полагаш същите усилия за
постигането на неща, които не зависят от нас.

Как може този, който не виси пред нечия врата, да има равни шансове с онзи, който
виси? Този, който не съпровожда, с онзи, който съпровожда? Този, който не
възхвалява, с онзи, който възхвалява[34]? Би бил несправедлив прочее и ненаситен,
ако искаш да получиш тези неща даром, без да си платил цената, срещу която се
продават.

Ами колко струват марулите? Да кажем, един обол[35]. Ако значи някой си даде обола
и вземе марули, а пък ти не дадеш и не вземеш, не си мисли, че си по-зле от взелия.
Защото както той си има марули, така и ти си имаш обола, който не похарчи.

По същия начин стоят нещата и в други случаи. Не си поканен на нечие угощение?

Значи, не си платил на домакина цената, за която се продава обядът: продава се за
похвали, за лични услуги. Ако ти изнася, плати си цената. Но ако искаш хем да не
плащаш, хем да получиш, тогава си алчен и глупав.

Нищо ли не получаваш обаче за сметка на обяда? Не, тъкмо напротив, получаваш: не

хвалиш този, когото не искаш, нито понасяш обидите на неговите пазачи.

Глава 26
1

Волята на природата, може да ни се разкрие чрез наблюдение на ситуации, в които не

се различаваме един от друг. Така например, когато нечий роб счупи чаша, веднага
казваме: „Е, случва се.“ Знай прочее, че когато и твоята собствена чаша бъде
счупена, трябва да се държиш също така, както по отношение на чуждата. Отнасяй това
и спрямо по-важни неща. Детето на някой друг е починало, или съпругата му; всеки би
казал: „Такава е участта човешка“. Но ако почине някой от собствените ни близки,
веднага се вайкаме: „Горко ми, аз нещастния!“ Добре е да помним, какво изпитваме,
като чуем, че това се случва на други.

Глава 27
1

Както не се поставя мишена, за да бъде пропусната, така не съществува естество за

злото в света[36].

Глава 28
1

Ако някой предоставяше твоето тяло на минувачите, ти би се възмутил. Не се ли

срамуваш обаче, като сам предоставяш своята мисъл на случайно срещнати хора, така
че, ако те поругаят, това да я смути и обърка?

Глава 29
1

При всяко дело, с което се захващаш, обмисляй предпоставките и последствията, и

така подхождай към него; ако ли не, отначало ще се заемаш с охота, защото нямаш
предвид какво следва, но после, като се появят някакви трудности, ще се оттеглиш
позорно.

Искаш да спечелиш олимпийска победа? И аз, кълна се в боговете – хубаво си е! Но

виж първо предпоставките и последствията, и едва тогава се залавяй за работа. Ще
трябва да си дисциплиниран, да спазваш строга диета, да избягваш лакомствата,
задължително да се упражняваш в определен час, в жега и студ; да не пиеш студена
вода, нито вино когато си поискаш, да се оставиш в ръцете на треньора изцяло, сякаш
е лекар. После, на самото състезание се случва да си счупиш ръка, изкълчваш си
глезена, нагълтваш се с прах, понякога те бичуват[37], а на всичкото отгоре те и
побеждават.

Като обмислиш всичко това, почни да спортуваш, ако все още искаш. Иначе ще си
повратлив като децата, които играят ту на борци, ту на гладиатори, ту на тръбачи,
после се правят и на артисти. Така и ти: сега атлет, после гладиатор, после пък
ретор, а после философ, но нищо от цялата си душа; като маймуна подражаваш на
всичко, което видиш, харесва ти ту едно, ту друго. Това е, защото се захващаш
напосоки и по смътна прищявка, а не след размисъл и старателно изучаване.

Така някои, виждайки философ и чувайки някого да говори като Ефрат[38] (макар че
кой би могъл да се сравни с него?!), искат също да философстват.

Човече, първо обмисли природата на тази работа; после проучи и собствената си

природа – дали би ти понесло. Какъв искаш да бъдеш, петобоец[39] или борец? Виж си
ръцете, бедрата, разгледай си хълбоците. Защото един е роден за едно, а друг – за
друго.

6
Мислиш, че ще можеш все така да си хапваш, все така да си пийваш, и все така да се
поддаваш на настроения? Ще се наложи, ако се заемеш с философия, да не си доспиваш,
да се потрудиш здраво, да изоставиш близките си, да бъдеш пренебрегван от роба, да
те осмиват минувачите, във всичко да бъдеш ощетен: в почести, във власт, в съда,
във всяко незначително деяние.

Ако искаш, с цената на всичко това, да постигнеш безстрастие, свобода,

невъзмутимост, обмисли го – ако ли не, не се захващай. Не бъди като децата: днес
философ, утре митничар, след това ретор, после управител на провинция. Тези неща не
се съгласуват помежду си. Трябва да бъдеш един човек, добър или лош; да
усъвършенстваш или своето ръководно начало[40], или външните привидности[41]; да си
изкусен или във вътрешното, или във външното; т. е. да принадлежиш или към
философите, или към профаните[42].

Глава 30
1

Задълженията[43] се определят най-вече съобразно отношенията[44]. Ако става въпрос

за баща ти, предполага се, че трябва да полагаш грижи, да му отстъпваш за всичко,
да търпиш, когато те порицава, дори и когато те бие. „Ама той е лош баща“. Но нима
е предопределено по природа да имаш добър баща? Не, а само баща. „Но брат ми е
несправедлив към мен.“ Тогава, придържай се към поведението, подобаващо за връзката
ти с него; не гледай той какви ги върши, а как трябва ти да се държиш, за да бъде
твоят избор съобразен с естеството на нещата. Защото друг не ще ти навреди, ако ти
сам не искаш; ти ще пострадаш тогава, когато приемеш, че ти вредят. По такъв начин,
ще откриеш, какви са задълженията от страна на съседа, гражданина, началника, ако
свикнеш да вземаш предвид отношенията.

Глава 31
1

Относно почитта към боговете, знай, че най-Важно е следното; да имаш за тях

правилна преценка като съществуващи и управляващи всичко добре и справедливо – а
също да се поставиш в тяхно подчинение, като се поддаваш на течението на събитията
и ги следваш без съпротива, вярвайки, че те се осъществяват по най-вещ замисъл. По
такъв начин, никога не ще укориш боговете, нито ще ги обвиниш в пренебрежение.

Ала това може да стане само като приемеш доброто и злото за неща, които зависят
единствено от нас, а не за независещи от нас. Защото, ако сметнеш, че доброто или
злото не зависят от нас, то, когато не успееш да постигнеш нещо желано или пък те
сполети нещо нежелано, неизбежно ще обвиниш и намразиш онези, които смяташ за
отговорни за такива последици.

Тъй като всичко живо по природа е склонно да избягва и да се пази от това, което
изглежда вредно, както и от причиняващото вредата, а да се домогва и да се
възхищава от полезното и от онова, което носи полза, то не е възможно, ако човек
смята, че му се вреди, да бъде доволен от онова, което причинява вредата, както е
невъзможно също така да изпитва удоволствие от самата вреда.

Затова дори и син упреква баща си, ако не задели за детето си неща, смятани за
блага. Това направи Полиник и Етеокъл[45] врагове, защото смятаха царската власт за
благо. Заради това и земеделецът хули боговете, заради това и морякът, заради това
и търговецът, заради това ги хулят загубилите своите жени и деца. Където прочее е
изгодата за някого, там е и неговото благочестие. Така че онзи, който отделя
внимание на това, към какво трябва да се стреми и какво да отбягва, се грижи
същевременно и за благочестието.

А винаги подобава да се извършват възлияния, жертвоприношения и посвещения, според

бащините обичаи; и то старателно, а не немарливо или небрежно, и нито пестеливо,
нито пък разточително.

Глава 32
1

Когато прибягваш до гадателство, помни, че не знаеш какво ще се случи, че си дошъл

при гадателя, за да го узнаеш; ако наистина си философ обаче, поне идваш, знаейки
какво е неговото естество. Ако онова, което ще се случи, не зависи от нас, то не би
могло да бъде нито добро, нито зло.

Така че отивай при гадателя без стремежи или опасения; не подхождай към него
разтреперан, а убеден, че всичко предстоящо е безразлично[46] и не те засяга; че
каквото и да е то, ти ще можеш да се възползваш, и в това никой не ще ти попречи.
Подходи значи към боговете уверено, като към съветници; после, когато получиш
някакво напътствие, помни, кои си взел за съветници, и кои не би зачел, ако не го
изпълниш.

Прибягвай до гадателство, както е изисквал Сократ[47], само за неща, от които не се

знае, какво ще излезе, и нито чрез разума, нито чрез някакво друго умение може да
се узнае предстоящето. Така че, ако потрябва да се изложиш на опасност заради
приятел, или за родината, не се допитвай до оракул; защото ако гадателят те
предизвести, че поличбите са неблагоприятни, то ясно е, че това означава смърт, или
осакатяване на някоя част от тялото, или пък изгнание; но разумът изисква[48],
въпреки това, да подкрепиш приятеля, да се изложиш на опасност за родината. Затова,
ти се обръщай към най-големия оракул – Питийския Аполон, изгонил от храма си човек,
който не помогнал на приятеля си, когато го убивали[49].

Глава 33
1

Веднъж завинаги установи за себе си определен характер и тип, който вече да

спазваш, не само насаме, но също сред другите.

И пребивавай по-скоро в мълчание; или казвай само необходимото, но накратко. Само

понякога, ако случаят изисква да говориш, говори, но не по баналните теми: не за
гладиатори, не за конни състезания, не за спортисти, не за ядене и пиене, както
всички; най- вече, не говори за хора, било укорявайки, било хвалейки, било
сравнявайки.

Ако пък можеш, насочвай с речта си и събеседниците към подобаващи теми; попаднеш ли
сред непознати обаче, мълчи си.
4

Нека смехът да не бъде в повече, нито безразборен, нито разпуснат.

Избягвай да даваш клетва, ако може, изобщо; ако ли не – то избягвай го в рамките на

възможното.

Гощавките с непознати или профани отклонявай. Ако се случи да идеш, внимавай да не

те увлече простащината. Защото знай, че ако един от компанията е омърсен, ще се
зарази и този до него, дори ако преди това е чист.

За нуждите на тялото осигурявай само най-необходимото: имам предвид ядене, пиене,

дрехи, покрив, прислуга; онова, което е за показ и разкош, отказвай.

Що се отнася до любовните наслади, преди брак по възможност се въздържай; който ли

пък е опрял до тях, да не прехвърля установеното от обичая. Но впрочем, не ставай и
противник на женкарите, нито техен изобличител; недей също обяснява всекиму, че ти
не си.

Ако ти донесат, че еди кой си злослови по твой адрес, не отричай, а отговори: „Той
явно не познава другите ми пороци, иначе не би казал само това“.

10

Не е нужно често да посещаваш зрелищата. Случи ли се да отидеш, нека се види, че си

концентриран само в себе си, което значи, очаквай да стане само онова, което става,
и да победи онзи, който побеждава; по този начин няма да се объркаш. Напълно
избягвай виковете, подигравките или груповата превъзбуда. След края пък не се
впускай в дълги разговори за станалото, които с нищо не допринасят за твоето
собствено усъвършенстване. Защото това би показало, че зрелището те е
впечатлило[50].

11

Не посещавай случайно и безразборно разните публични четения[51]. Отишъл веднъж,

запази достойнство и стабилност, но и не ставай тягостен.

12

Щом ти предстои среща, особено с човек, смятан за изтъкнат, представи си как би се

държал на твое място Сократ или Зенон, и тогава не ще ти бъде трудно да се справиш
подобаващо със ситуацията.

13

Като отиваш на посещение у някой влиятелен мъж, представи си, че няма да го завариш
вкъщи, че ще те отпратят, че ще ти тръшнат вратата под носа, че не му е до тебе.
Ако все пак се налага да отидеш, иди, пък каквото ще да се случи; изобщо да не ти
минава през ума: „Не си струваше усилията“. Защото би било плебейско да те
подмамват привидностите.

14

При разговор, избягвай надълго и нашироко да припомняш за разни свои случки и

приключения. Защото на теб може и да ти е приятен споменът за перипетиите ти, но на
другите може и да не им е тъй приятно да слушат за твоите преживелици.

15

Не полагай усилия да разсмиваш другите; защото това поведение не само лесно би те

увлякло в простащина, но може също да накърни уважението на ближните ти към теб.

16

Опасно е също да се стига до вулгарности. Когато се случи такова нещо, може, ако е
подходящо, да укориш дръзналия; ако не е, покажи неодобрението си с мълчание,
изчервяване и навъсеност.

Глава 34
1

Когато те обземе представа за някакво наслаждение, както и с представите изобщо,

внимавай да не се поддадеш[52]; нека то да изчака, дай си известна отсрочка[53].
След това, обмисли двата момента: онзи, в който ще се наслаждаваш на удоволствието
и онзи, след насладата, когато ще се разкайваш и сам ще се укоряваш; сравни ги с
това как би се зарадвал, и какво задоволство от себе си самия би изпитал, ако се
въздържиш[54]. Ако все пак ти се стори, че е подходящо да преминеш към действие,
внимавай да не те завладеят неговите приятност, сладост и примамливост; сравни с
това мисълта, колко по-добре е да знаеш, че си постигнал победа над него.

Глава 35
1

Когато вършиш нещо със съзнанието, че е редно, никога не се крий от погледите на

другите, дори ако мнозина биха го възприели неблагоприятно. Ако не постъпваш
правилно, остави по-добре тази работа; но ако е правилно – защо ще те е страх от
онези, които не са прави да те укоряват?

Глава 36
1

Както твърденията: „ден е“ и „нощ е“ имат голяма стойност[55] като разделителни, но

нямат никаква като съединителни[56], по същия начин, да избереш по-голямата порция
би имало стойност за тялото, но е лишено от стойност спрямо спазването на общото
приличие при угощението. Прочее, като сътрапезник помни, че трябва не само да
гледаш стойността на предложеното спрямо тялото, но и да спазваш приличието спрямо
домакина.

Глава 37
1

Ако се наемеш с роля[57], която е свръх силите ти, не само ще се изложиш с нея, но
също ще пропуснеш онази, която би могъл да изиграеш с успех.

Глава 38
1
Както при разходка внимаваш да не стъпиш върху гвоздей или да не си изкълчиш
глезена, така внимавай и да не накърниш ръководното си начало[58]. Ако спазваме
това по отношение на всяка работа, по-уверено ще се захващаме с нея[59].

Глава 39
1

Мяра за собствеността, която притежаваш, трябва да бъдат нуждите на тялото, така

както мяра за обувката е кракът. Ако се придържаш към този принцип, ще спазиш
мярата; ако го престъпиш, все едно се надвесваш над пропаст. Както и по отношение
на обувката: прекрачиш ли отвъд крака си[60], обувката става позлатена, после
пурпурна, после бродирана. Защото, престъпиш ли веднъж мярата, няма никакви
граници.

Глава 40
1

Жените още от четиринадесетгодишни са наричани от мъжете „госпожи“. Обаче, като

видят, че не им е присъщо нищо друго, освен да споделят леглото на мъжете, започват
да се разкрасяват и възлагат върху това всичките си надежди. Струва си значи да се
погрижим да разберат, че не са ценени за нищо друго, освен за това, да се проявяват
като порядъчни и почтени.

Глава 41
1

Признак на бездарност е да се отделя много бреме за занимания, свързани с тялото,

като упражнения, ядене, пиене, изхождане, съвкупляване. Тези неща трябва да се
вършат между другото, а всичко да се върти около ума.

Глава 42
1

Когато някой постъпва с теб зле или пък злослови по твой адрес, помни: той го
прави, смятайки, че така подобава. Той не би могъл да постъпва според твоите
възгледи, а според своите си. Само че, ако преценката му е грешна, ще пострада сам
този, който се е измамил. Тъй както, ако някой сметне едно вярно съединително
съждение за погрешно, от това не страда съждението, а онзи, който се е подвел.
Имайки това за отправна точка, бъди мек към хулителя. Всеки път си казвай: „Така му
се е сторило“.

Глава 43
1

Всяко нещо си има две хватки — откъм едната може да се подхване, откъм другата – не
би могло. Ако брат ти те онеправдава в нещо, не се хващай за това (откъм този край
не можеш го подхвана), а дръж по- скоро на братството, на това, че сте отраснали
заедно; така ще го подхванеш откъдето трябва.

Глава 44
Следните заключения са недоказуеми: „Аз съм по-богат от теб, следователно те
превъзхождам“, „Аз съм по-красноречив от теб, следователно те превъзхождам“.
Доказуеми са по-скоро следните: „Аз съм по-богат от теб, следователно, моето
имущество превъзхожда твоето“, „Аз съм по-красноречив от теб, следователно, моята
реч превъзхожда твоята“. Но ти самият не си нито имущество, нито реч.

Глава 45
1
Някой се е изкъпал набързо? Не казвай, че го е направил „лошо“, а че го е сторил
„набързо“. Някой изпил много вино? Не казвай: „това е лошо“, а „много“. Тъй като,
преди да си разбрал причините, откъде знаеш, дали е лошо? По този начин няма да си
съставиш понятна представа[61] за едно, а пък да твърдиш друго.

Глава 46
1

По никакъв повод не наричай себе си философ, и недей много да приказваш пред

несведущи за философските си принципи, ами постъпвай според тези принципи. Така
например, на гощавка не обяснявай, как трябва да се яде, ами яж така, както трябва.
При това помни, че Сократ до такава степен е отхвърлял показността във всяко
отношение, че когато при него идвали желаещи да ги препоръча на някой философ, той
го правел[62]; така спокойно понасял да бъде пренебрегван.

Ако сред непосветени стане дума за някой философски принцип, ти по-скоро си мълчи:
защото има голяма опасност да повърнеш веднага онова, което още не си смлял. Когато
пък някой ти каже, че нищо не знаеш, и ти не се обидиш, тогава знай, че си започнал
делото. Тъй като и овцете не носят трева на овчарите, за да им покажат колко са
изяли, а след като смелят храната вътре, предоставят отвън вълна и мляко. Ти също
така недей да излагаш принципите пред непосветените, а им покажи резултатите след
тяхното смилане.

Глава 47
1

Щом си постигнал умереност по отношение на тялото, не се хвали с това; ако пиеш

само вода, недей с повод и без повод да изтъкваш, че пиеш само вода. Ако някога
решиш да упражняваш своята издръжливост, прави го само за себе си, а не заради
другите. Недей да прегръщаш статуи[63], а ако много ожаднееш, поеми в устата си
студена вода, изплюй я, и никому не казвай.

Глава 48
1

Това е позиция и основна черта на обикновения човек – никога да не очаква полза или
вреда от себе си, а само отвън. Ето пък позицията и основната черта на философа –
всяка полза и вреда да очаква само от себе си.

Ето белезите на онзи, който напредва в усъвършенстването: никого не упреква, никого

не хвали, никого не порицава, никого не обвинява, никога не говори за себе си като
за значим или знаещ. Когато бъде възпрепятстван или затруднен[64], обвинява себе
си; ако пък някой го похвали, вътрешно се подсмихва на похвалите; ако го упрекнат,
не се оправдава. Пристъпва внимателно, подобно на болен, пазейки се да не размести
нещо, преди да е зараснало.

Той се е отказал от всички свои стремежи, и отбягва само онези противни на

природата неща, които зависят от нас. Към нищо не изпитва извънмерно влечение[65].
Ако се стори някому прост или невежа, не го е грижа. С една дума, той дебне сам
себе си като свой собствен коварен враг.

Глава 49
1
Когато някой се възгордее от това, че разбира и тълкува писанията на Хризип, кажи
си: „Ако Хризип не беше писал неясно, този нямаше да има с какво да се хвали“. А аз
какво искам? Да разбера природата и да я следвам. И тъй, търся кой я обяснява; като
чуя, че Хризип го прави, насочвам се към него. Но като не разбирам написаното, сега
вече търся, кой го обяснява. Дотук все още няма нищо, достойно за възхищение.
Когато пък намеря тълкувателя, остава да се приложат неговите препоръки – това е
единственото достойнство. Но ако се възхищавам от самото тълкуване, дали не съм
станал по-скоро филолог, отколкото философ? Само дето вместо Омир тълкувам Хризип.
Вместо да се гордея, значи, когато някой ми каже: „Обясни ми Хризип“, се
изчервявам, задето не съм способен да му покажа деяния, достойни и съответни на
думите.

Глава 50
1

Това, което се препоръчва, спазвай като закон, чието нарушение е равно на

светотатство. Но каквото и да кажат за теб, не му обръщай внимание, защото това
вече не зависи от теб.

Глава 51
Докога ще отлагаш мига да приемеш, че си достоен за най-доброто и с нищо да не
престъпваш предписанията на разума? Ти получи философските принципи, които трябваше
да приемеш и които вече си приел. Кой още учител очакваш, комуто да възложиш твоето
възпитание? Та ти вече не си хлапак, а завършен мъж. Ако сега проявяваш нехайство и
лекомислие, ако все изнамираш нови предлози и пренасрочваш от ден за ден момента, в
който ще се заемеш със себе си, то, без да се усетиш, развитието ти ще спре, и ти,
живеейки или умирайки, ще си прекараш като обикновен човек.

Но вече приеми, че си достоен да живееш като зрял и преуспяващ мъж; нека всичко,
което смяташ най-добро, бъде за теб ненарушим закон. Ако ли възникне пред теб нещо
непосилно, или приятно, или което носи слава, или пък безчестие, помни, че
схватката е сега и Олимпиадата вече започва – повече не може да се отлага; от един
ден или от един ход зависи, дали ще загубиш или ще успееш.

Сократ е станал онова, което е станал, тъкмо по този начин: от всичко, което му
било предоставено, не обръщал внимание на нищо друго, освен на разума. Ти, макар
още да не си Сократ, трябва да живееш, сякаш искаш да бъдеш Сократ.

Глава 52
1

Първият и задължителен предмет на философията[66] се отнася до прилагането на

принципите, например: Недей да лъжеш. Вторият – до доказателствата[67], например:
Защо не трябва да се лъже? Третият – потвърждава и учленява[68] предишните.
Например: Откъде следва, че това е доказателство? И що е доказателство, що е
следствие[69], що е опозиция[70]? Кое е вярно? Кое е невярно?

Значи, третият предмет е необходим поради втория; а вторият – поради първия; но

задължителен е първият, и на него трябва да се спираме. Ние обаче правим наопаки:
най-много време отделяме и цялото си внимание насочваме към третия, а напълно
пренебрегваме първия. Така, в крайна сметка си лъжем, но сме съвсем наясно как се
доказва, че не трябва да се лъже.
Глава 53
1

Нека във всеки случай ни се намират под ръка следните мисли:

„Води ме Зевсе, и ти, Съдба, накъдето от вас е за мен предопределено; ще следвам

неуморно, дори и да не искам и се окажа лош, аз пак ще ви следвам.“[71]

„Който добре се спогажда с Нуждата,

той според нас е мъдрец и познава божественото“ [72].

„Е добре, Критоне, ако така е угодно на боговете, така да бъде“[73].

„Анит и Мелет могат да ме убият, но не и да ми навредят.“[74]