Kursow Proekt-2014 Final29.10.2014

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ
================================================================================
Петко Нотов, Рад Станев
ПРЕХОДНИ ПРОЦЕСИ
В ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ
СИСТЕМИ
Ръководство за курсов проект
София
2014
Курсов проект по „Преходни прoцеси в ЕЕС”
Ръководството е предназначно за студентите от специалност „Електроенергетика и

електрообзавеждане” в Електротехническия факултет на Техническия университет- София
като учебно помагало за изготвяне на курсов проект по дисциплината „Преходни процеси
в електроенергийните системи”. То може да бъде ползвано от инженерите, работещи в
областта на проектирането и експлоатацията на електроенергийната система.
2
ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ
EЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра „Електроенергетика”
================================================================================
проф. д-р инж. Петко Нотов, д-р инж. Рад Станев
Курсов проект по преходни процеси в ЕЕС
ЗАДАНИЕ
Дадени са:
● Принципната схема на проста електроенергийна система (ЕЕС);
● Изходни данни.
~ G,0 U~
SS
UG,0
TG Q1 W1 Q2 TS 2
1 Q5
Uf G S
~ b
a Q3 К1W2 Q4
E+AVR
Фиг.1. Принципна схема на проста ЕЕС
Иска се:
I. Да се пресметнат неизвестните параметри на изходния установен режим на
ЕЕС като предварително се извърши привеждане на параметрите на ЕЕС към
генераторната степен, ако
I.1. За мрежовата част (фиг. 2)
~ ~ ~
UG,0G,0 U S  S 
Zɺ  Zɺ  Zɺ  Zɺ  jX 0
112212 2
Pɶ  jQ 1
G,0G,0 PS,0  jQS,0
Фиг.2. Заместваща схема на мрежовата част на ЕЕС1
са дадени следните режимни параметри за изходния й установен режим:

UG,o  1, 05.UG,ном , kV ; PG,o  PG,ном , за генераторния възел 1;
MW
о
ел
U  U , kV ;  
S б ,бал S б ,бал за базиснобалансиращия възел 2.
Търсят се следните параметри за изчислявания режим:
Q , MVAr;  ,0 eл. за генераторния възел 1;
G,o G,o
3
1
Символът ~ над променливата указва, че тя е известна и дадена по условие.
4
PS ,o , MW ; QS ,o , MVAr ; cosS ,o за базиснобалансиращия възел 2.
I.2. За генератора G :
При зададените UG,o , kV ; PG,o , MW и определените в I.1 режимни параметри за възел

1, а именно U , kV и Sɺ  P  jQ  S  , MVA , се построява
Uɺ 
G,o G,o G, G,o G,o G,o G ,o G,o
o
векторната диаграма на G , съответстваща на заместващата схема, която е показана на

фиг. 3.
EG,00
E
'
'
 E" " UG,0G,0
0 0 0 0
'
xɺ  xɺ
'
xɺ  xɺ " PG,0  jQG,0
"
xɺ
q d d d d
а
Eɺq,0
j (Im)
Eɺ Q,0
Eɺ ' E '  '

000
Eɺ "  E" "
0 00
Uɺ G,0  UG,0G,0
G,0  G,0
0o Uɺ  U 0o
s s
 
G,0G,0
Х (Re)
Iɺ  3Iɺ  I( 
ф
G,0 G,0 )

б
Фиг. 3. Установен режим на синхронния генератор G:
а) еквивалентна заместваща схема; б) векторна диаграма
II. Да се оцени статичната устойчивост (СУ) на системата

II.1. Статична устойчивост по ъгъл
При зададени възел 1 генераторен, опорен с
PG  и UG  UG,o и възел 2
PG,o
базиснобалансиращ с U U U о
ел
2 S б ,бал , kV и S  S  б ,бал  да се определи
5
максималната пренасяна мощност Pmax , при която системата губи устойчивост по ъгъл. Да
се определи коефициентът на запаса по устойчивост. Да се начертае ъгловата
характеристика на мощността.
6
II.2. Статична устойчивост по напрежение

При зададени възел 1 генераторен, неопорен с P  и QG  QG и възел 2
G
,o
PG,o
базиснобалансиращ с U  U  U о
ел да се оцени статичната
2 S б ,бал , kV 2  S  б ,бал 
и
устойчивост по напрежение. Факторът на мощността на генератора да се приеме за
неизменен, т.е. cosG  cosG,o  const . Да се определи критичната мощност Pmax , при
която системата губи устойчивост по напрежение. Да се определи зависимостта P1 f (U )
1

между изменението на напрежението UG  и мощността, отдавана от генератора
PG  P1 . U1
III. Да се пресметнат токовете на к.с. в мястото на к.с. (точката К1), като
предварително се приведат параметрите на ЕЕС към степентa, в която се намира
тази точка.
III.1. При трифазно к.с. (К1(3)) в точката К1 да се определят:
III.1.1 Ефективната стойност на периодичната съставка на тока на к.с.
Int , kA
в мястото на к.с. за t=0;02; , s ;
III.1.2 Апериодичната съставка на тока на к.с.
iat ,kА; ударният ток i , kA ;
у
ефективната стойност на ударния ток I , kA и мощността на Sk ,t 0 , в мястото на
у
к.с. к.с. MVA
(1,1)
III.2. При двуфазно к.с. към земя (К1 ) или при еднофазно к.с. към земя
(К1(1)) или при двуфазно (К1(2) ) в точката К, да се определят:
III.2.1 Ефективните стойности на токовете и напреженията в мястото на к.с.
за t=0+.
III.2.2 Да се построят векторните диаграми за токовете и за напреженията за
изчисляваното несиметрично к.с.
III.3. Да се определи токът на к.с. Int в мястото на к.с К2 – шини 6 kV, от които
се захранва кабелна мрежа 6 kV, с обща дължина l каб .мрежа .....km , ако:
III.3.1 Късото съединенеие е трифазно (К1(3));

III.3.2 Късото съединение е просто земно съединение. За този случай:
 да се построи векторната диаграма на токовете и напреженията в
мястото на повредата;
 да се избере компенсационна (петерсенова) бобина към
трансформатора ТN, който захранва кабелна мрежа 20 kV.
IV. Да се изследва динамичната устойчивост (ДУ) по ъгъл на изместване 

след „голямо” смущение (двуфазно к.с. към земя К1(1,1)) в точка К1 на разглежданата
проста ЕЕС, чиято принципна схема е показана на фиг. 1.
7
IV.1 Да се определи  , като се приложи метода на площите;
изкл
8
IV.2 Да се изследва преходният процес след след двуфазно к.с. към земя (К(1,1))
в точка К1:
IV.2.1 По опростен подход, без отчитане на електромагнитния процес в
синхронната машина.
IV.2.2 При отчитане на влиянието на Устройството за Форсиране на Възбуждането
(УФВ) към АРВ на G.
V. Да се изследва динамичната устойчивост (ДУ) по ъгъл на изместване 

след „малко” смущение на разглежданата проста ЕЕС, чиято принципна схема е
показана на фиг. 1, като се определят:
V.1 Предавателните функции WEEC ( p) и WAРВ ( p) ;
V.2 Характеристичното уравнение на затворената САРВ;
V.3 Да се анализира колебателната устойчивост на САРВ чрез прилагане на
критерия на Хурвиц;
V.4 Да се анализира колебателната устойчивост на САРВ чрез прилагане на
критерия на Найквист и се осъществи D-разбиване по два параметъра (kоU и Тe), и се
определи теоретичната и практичната област на устойчивост;
V.5 Да се изберат стойности на kоU и Тe като координати на точка от
практичната област на устойчивост;
V.6 Да се формулират основните изводи от изготвения проект.
Обяснителната записка за извършваните работи следва да съдържа: заглавна

страница според зададения образец; заданието и изходните данни, кратко описание на
процеса и на използваната методика за изчислението му по всяка от точките;
заместващите схеми; основните формули; получените резултати в числен и графичен вид;
изводи и коментар; използвана лиература; съдържание.
Корекциите са ежеседмични, индивидуални.
проф. д-р инж. П. Нотов.............................

гр. София
Дата на задаване ............................ д-р инж. Р. Станев.............................
9
Изходни данни за елементите на ЕЕС. Вариант №........

I. Принципната схема на проста ЕЕС, показана на фиг.1
II. Параметри на елементите на ЕЕС:
Паралелно включените еднотипни синхронни генератори Gi към шини 15,75
kV са 5 (пет) на брой
Еквивалентен генератор G (G1  G5)
За всеки Gi, i=1  5 :
привидна номинална мощност Sном = 120 MVA
номинално напрежение Uном = 15,75 kV
номинален фактор на мощността cosφном = 0,85
синхронен реактанс по надлъжната ос d xd, % = 200 %
синхронен реактанс по напречната ос q xq, % = 120 %
преходен реактанс по надлъжната ос x 'd, % = 30 %
свръхпреходен реактанс по надлъжната ос x ''d, % = 20 %
реактанс на обратна последователност x2, % = 27 %
времеконстанта на възбудителната намотка на Tdo, S = 6,4 s
генератора по надлъжната ос при отворени всички
останали контури на машината
времеконстанта на възбудителната система Te, S = 0,10 s
коефициент на форсиране kф =2
номинална инерционна времеконстанта на агрегата Тj,ном = 7, 5 s
Tрансформатор TG (Т1 и Т2) -2 броя в паралел

За всеки трансформатор: Sном =250 MVA
uk, % =12%
15,75kV/242kV
Tрансформатор ТS (Т3 и Т4) - 2 броя в паралел. Sном =230 MVA

За всеки трансформатор: uk, % =10,5 %
220kV/400kV
Електропроводи W1 и W2: LW1=LW2 =65 km

2 броя в паралел (W).За всеки електропровод:
xo =0,418 Ώ/km
Система S: US („твърдо” =400 kV

напрежение)
δS =00eл
Други величини: tизкл,Q3 =0,15
s tизкл,Q4 =0,45 s
Дата на задаване..........................год.
Студент: ...........................................................................................................................................
/Име, група, курс, фак. №/
гр. София проф. д-р П. Нотов.............................
Дата на задаване ............................ д-р Р. Станев.............................
1
I. НАПРЕЖЕНИЯ, ТОКОВЕ И МОЩНОСТИ ПРИ

ИЗХОДНИЯ УСТАНОВЕН РЕЖИМ
I.1. Определяне на неизвестните параметри на изходния установен

режим на мрежовата част на ЕЕС, като предварително се извършва
привеждане на параметрите й към генераторната степен
Съгласно заданието:
UG,o  1, 05.UG,н  1, 05.15, 75  16, 5375kV ;
PG,ном  SG,ном .cosG,ном  600.0,85  510MW .
Неизвесните параметри са: Q ; за възела 1; PS ,o ;Qs,o за базиснобалансиращия
G,o G,o
възел 2. На фиг.2 са показани условно избраните положителни посоки на мощностите

съответно във възлите 1 и 2.
В случая за простота активното съпротивление на всеки от елементите на ЕЕС се
пренебрегва.
Индуктивните съпротивления на мрежовите елементи, приведени към средното
напрежение U ср,I  G,ном  15, 75 на генераторната степен, са със следните стойности*:
2
kV
u % U 12% 15, 752
ср , I  0, 0595 ;
xT1  k .  .
100 TS 100 2.250
1,ном 2
2
U   15, 75 
x  x  x .L ср, I  0,
418.65.  0,1263;
.  
2W 1 W
o W  231
U   
 ср, II 
2
u % U  2 10, 5% 15, 752
U
ср,II
 U ср, I   0, 0566 .
xT 2  100
k
.S    100 . 460
T 2,ном  ср, II 
Съпротивлението на връзката (взаимното съпротивление между възлите 1 и 2),

външно - за генератора G1, (фиг.2), приведено към генераторното напрежение 15,75 kV, е
x
x = x(15,75kV )  x  W 1   0,1793 ;
x
т.е. 12 вн T1 T2
2
xɺ  x 90 ;  0 .
0 o
12 12 12
Входното (собственото) съпротивление за възела 1-
x  x(15,75kV )  x xW 1 x
 
1
 0,1793 ,
т.е. 11 вн T1 T2
2
*
Uср,II  231kV ;Uср,III  420 kV .
1
xɺ  xɺ  xɺ  x 90o = 0,1793 90o ;   0o ,

11 12
тъй като връзката между възлите 1 и 2 е проста. Съответстващите им проводимости са:

yɺ  1
yɺ 900
 yɺ  1 900  0,1793  5, 5769 900 S,   0o ;
1
 x
12 11
xɺ
1 1
y   5, 5769 S .
x 0,1793
Възелът 1 е PV възел; за такъв възел се записва само едно уравнение. Това е
уравнението, което изразява баланса на активната мощност за възела 1. В по-общ вид то се
записва така*:
w  Pɶ [U
2 y sin  U U y sin(   )]  0 .

G ,o G 11 11 G ,o S 12 12 12
,o
Взаимното съпротивление
x1 и собственото (входното) съпротивление на възела 1
2
са равни помежду си, тъй като връзката между възлите 1 и 2 е проста, т.е. xɺ  xɺ  x 90o ,
12 11
както беше вече отбелязано. И тъй като активните съпротивления се пренебрегват,
11  12    0 . Следователно горното уравнение приема следната опростена форма:
w  Pɶ U U y sin   0, където         0   .
G ,o G ,o S 12 12 1 2 1 1
Тогава търсеният ъгъл
1  U PG ,o 510
 arcsin   20, 5545o .
G UG ,oUS arcsin 16, 5375.15, 75.5,
y 5769
Реактивната мощност, която се изнася от възела 1, е:
Q 
Q
U2 y U U y cos(   )  U 2 U U y cos 
cos y
G ,o 1 G ,o 11 11 G ,o S 12 12 12 G ,o G ,o S 12 12
11
 16, 53752.5, 5769 16, 5375.15, 75.5, 5769.cos 20, 55450  165,1027 MVAr .
За възел 2, който е базиснобалансиращ, се определят мощностите:
P
2
 [U
.y .sin  U .U y .sin(   )]  U .U y .sin( ) 

S ,o s 22 22 s G,o 12 21 12 s G,o 12 12
 U s .UG,o y.sin(1  0o )  P
1
 510 MW ;
Q
2
 [U G
.y
.cos U .U y .cos(   )]  U 2 y  U .U y.cos( ) 
S ,o s 22 22 s G 21 21 21 s s G ,o 12
,o
 U 2 y  U .U y.cos(  0o )  15, 752.5, 5769 16, 5375.15, 75.5, 5769.cos 20, 5545o 
s s 1
  23, 3024VAr.
*
Изразите за възловата активна и съответно реактивна мощност (характеристиките на мощността)
са изведени при условие, че тези мощности се инжектират във възела.
1
Вижда се, че:

● в системата S се внася (инжектира) активна мощност PS ,o . Поради
пренебрегването на активните съпротивления на елементите на електропренасянето
липсват активни загуби в него и следователно PS ,o  PG,o  510 MW ;
● за да се реализират параметрите на изчислявания установен режим, от системата
S се довнасят (инжектират) в магнитното поле на електропренасянето 23, 3024MVAr , или
иначе казано „загубите на реактивна мощност” в електропреносната система са:
Q  QG,o  QS ,o  165,1027  (23, 3024)  188, 4052 MVAr.
Зададените и изчислените параметри, които характеризират установения режим на
разглежданата проста ЕЕС, са систематизирани в табл. I.1.
Табл.I.1. Параметри на изходния установен режим

Възли
Режимни Възел 1 Възел 2
параметри
Напрежение Uɺ  16, 5375 kV 20, 5545 o Uɺ  15, 75 kV 0o

G ,o S
Мощност Sɺ  510  j165,1027 MVA Sɺ  510  j23, 3024 MVA

G ,o S
Забележка. Ако за възела са зададени P и Q , т.е. ако възел 1 е PQ възел, тогава

G,o G,o
се записва системата от две нелинейни алгебрични уравнения:
P ɶ [U
2 y sin   .U y sin(  )]  0;
U 
G,o G,o 11 11 G,o S 12 12
Qɶ [U 2 y cos .U y cos(  )]  0,
U 
G,o G,o 11 11 G ,o S 12 12
в която неизвестни величини са

UG,o и G,o . Тези режимни параметри се намират, като
системата уравнения се реши чрез прилагането на подходящ числен метод. За целта най-
често се прилага метoдът на Нютон – Рафсон [1].
1
I.2. Подробно определяне на режимните параметри на генератора G и

построяване на векторната му диаграма
Диаграмата се построява съобразно напрежението на базисно балансиращия възел
2, към който е включена системата S с безкрайно голяма мощност, приведено към
генераторната степен, т.е. съобразно Uɺ  15, 75 kV 0o . Изходни параметри са
S
ɺ ɺ ˆG ,o
напрежението UG ,o и токът IG,o  3.I  S kA .
ф
G,o
Uˆ
По същество към напрежението Uɺ , дефазирано на   20, спрямо
5545o
G G
Uɺ  15, 75 kV 0o , се прибавят съответните вътрешни падове на напрежение върху
S
разширената заместваща схема на генератора G, показана на фиг.2. Практически това се
постига с използването на следния израз:
E'' x" d;
2  P 2  '  '
E   UG,o 
Q
G ,o .x  G,o .x , където E   E за  (всяко) x   x;
G ,o G  G  G ,o G  d
 U G,o   G,oU  E x.
 Q  q
 x" % U
2
20% 15, 752
"  0, 0827 
xd 
d
. G,ном  .
 100 SG,ном 100 5.120

2 x' % U 30% 15, 752
за  x 
 G,ном  0,1240 
d
x'  .  .
G  d
 100 SG,ном 100 5.120

 x xq % UG,ном
2
120% 15,  0, 4961.
 . 752
 .

q 100 SG ,но 100 5.120
м
Синхронният2 реактанс по надлъжната ос на явнополюсния генератор G:

x % U 200% 15, 752
xd  d .
G,ном  0,8269 .
 .
100 SG,ном 100 600
Вътрешният ъгъл на изместване, съответно на  EG,o , се определя от израза

PG,o
.x
 '
 G''
U G,o G PG,o .xG
G  arctg QG,o  arctg 2  G за  Gx .
U  Q .x
UG,o  .x G,o G,o G 
UG,o G 
 G
За изчислявания изходен установен режим се получават следните резултати:
1
 165,1027 2  510 2
E"  16, 5375  .0, 0827
 16, 5375 .0, 0827   17, 5493 kV ;
 16, 5375  
 165,1027 2  510 2
E'  16, 5375  .0,1240 .0,1240   18, 3185 kV ;
 16, 5375  16, 5375 
 165,1027 2  510 2
EQ  16, 5375  .0, 4961
 .0, 4961  26, 3806 kV ;
 16, 5375  16, 5375 
510.0, 0827
G  arctg  8, 3550o ;
"
16, 53752 165,1027.0,

0827
G  arctg  12,8692o ;
'
510.0,124
16, 53752 165,1027.0,1240
G  arctg  35, 4486o.
510.0, 496
т.е. 16, 53752  165,1027.0,
4961
E ɺ "
 E (   " )  17, 5493 kV (20, 5545o  8, 3550o ) 
"
G
U G
 17, 5493 kV 28, 9094o ;

Eɺ  E'(   ' )  18, 3185 kV (20, 5545o 12,86920 ) 
'
G
U G
 18, 3185 kV 33, 4237o ;
Eɺ  E(   )  26, 3806 kV (20, 5545o  35, 4486o ) 
Q G
U G
26, 3806 kV  56, 0030o.

Генераторът G е явнополюсен. Поради това е.д.н. на празен ход (синхроннoтo
е.д.н.), Eɺ  E  , чрез коeто се отчита влиянието на възбудителния ток върху режимите
q q
на машината, е различнo по модул спрямо фиктивното (изчислителното) е.д.н.

EɺQ  EQ , коeто определихме непосредствено по-горе. И двете е.д.н. лежат на
напречната ос на G, т.е. те са синфазни и изостават фазово на 90 оот потокосцсплението
 f на възбудителната намотка, сцепено със статора й. Определяме още:
,d
EQ,o UG,o .cosG,o UG,o sinG,o

Id ,o  x  26, 0187 Iq,o  x  19, 3324 kA;
kA;
q q
I  3.I  I 2  I 2 , kA  26, 0187 219, 3324 2  32, 4147 kA.

G ,o ф d ,oq,o
Като проверка
Iɺ 3.I Sˆ 510  j165,1027 32, 4147o 2,6161okA.

 G  
 ,o
Uˆ G
G,o
16, 5375  20, 5545o
ф
Тогава
UG ,q  EQ  Id .xq  13, 4720 kV ; UG,d  UG .sinG  9, 5913 kV ;
1
UɶG ,o  16, 5375 kV съгласно условието.
1
E"  U  I .x"  15, 6235 kV ;

q G,q d d
E'  U  I .x'  16, 6992 kV ;
q G,q d d
Eq  UG,q  Id .xd  EQ  Id (xd  xq )  34, 9863 kV .
Ако машината е неявнополюсна,

xd  xq и следователно Eɺ  Eɺ .
q Q
На фиг.4 е показана търсената векторна диаграма за изчислявания установен режим
на ЕЕС.
Eɺ  17, 54938, 3550°   ° ,
j "
:1cm ˆ 2 kV ;
kV ; G M
U
(Im)
Eɺ  18, 318512,8692   ,
' ° ° :1cm ˆ 5kA.
kV ; MI
G
Eɺ  26, 380635, 4486°   ° , kV ;
Q G
Eɺ  34, 986335, 4486°   ° , kV ;
q G +q
Uɺ  16, 5375  20, 5545 , kV ; ° °

G G
I q  19, 3324 kA;
I d  26, kA. Eɺ q
0187
Eɺ
E
ɺ Q
'
q
ɺEq"
ɺ
+d
Uq Eɺ '
 Iq " 
G Eɺ

Uf '
G
'
Uɺ G

G" "
 G G Iɺ .

I + 0  314rad / s
f
Uɺ
x (Re)
q
s
Id
d
Фиг. 4. Векторна диаграма на изходния установен режим на еквивалентния генератор G
1
Е.д.н. " '
Eq,o (за синхронен генератор с успокоителни намотки), както и Eq,o (за
синхронен генератор без успокоителни намотки) остават неизменни в момента на
смущаващо въздействие върху машината, т.е.
2
E" (0   )  E"  E"  E" (0   ),  0 .

q q(o) q,o q
Чрез това им качество при изчисления се осъществяват преходите от изходен

режим към преходен, както и каскадните преходи [1].
При по-груби изчисления, например при изчисляване на к.с. за целите на

проектирането, може да се използва следната опростена формула:
E  (U .cos )2  (U .sin   I .x )2 
G ,o G,o o G,o o G,o G
 UG,o  IG,o xG .sin o ,
почиваща върху опростената диаграма на синхронен генератор, показана на фиг.4.

Ако изходният режим е номинален за G и изчисленията се провеждат в
относителни единици (за предпочитане) при номинални за генератора базисни условия,
т.е. при приети Sбаз  SG ,ном и Uбаз  UG,ном , тогава горният израз приема максимално
опростената форма
EG*( н)  (cos )2  (sin  .x )2 

o oG*( н)
 1 xG*(н).sin o .
ɺ ɺ
E
G,0
UG,0  UG,0 G,0
j Iɺ  3Iɺ
ф
xɺ
G Eɺ
G,0
IɺG ,0 xɺ G
G,0
o Uɺ G,0
G,0
G,0
x
IɺG ,0
Фиг.5. Опростена векторна диаграма на G
Така например може да се приеме, че E"  E" , и се използва формулата

q
E  E = (UG,o .cos o )  (U.sin  oG,o

" 2
"
I .x" )2 UG,o  G,o
(o) G,o I xd .sin o . Свръхпреходният ток
d
o 
E"(o) E"
(в момента t  0   ) се определя по закона на Ом, I ф
"
 3(x" o x ) , където
"
т.е. 3 d dвн
xвн е външното за генератора съпротивление на накъсо свързаната верига. Аналогично

могат да бъдат определени преходният ток I ' , както и трайният ток на к.с.[1].
2
II. СТАТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ (УСТОЙЧИВОСТ ПРИ

МАЛКИ СМУЩЕНИЯ)
II.1 Статична устойчивост по ъгъл

За определянето на статичната устойчивост по ъгъл на двувъзловата система от
Фиг. 1 се ползват получените параметри от изходния установен режим. Съобразно
заданието активната мощност, инжектирана от генератора във възел 1, при изходния
установен режим, е PG,o  510MW и както беше вече показано тази мощност се
осъществява при абсолютен ъгъл на изместване


°
   35, 4486o  20, 5545° 56,0030° .

o G,o G,o
Тъй като машината е явнополюсна, еквивалентният генератор се представя чрез

изчислителното е.д.н.
EG,o  EQ,o и xG  xq .
Ъгловата характеристика на мощността е:

 EQUS 
P P sin EQUS sin  P sin , където  се изменя в интервала

G 1  x x x max

 q  q вн
'-----v----___
Pmax
0 180 .
o
Максималната пренасяна мощност, при която системата губи устойчивост по ъгъл,

се осъществява при   90o и съответно е:
P P EQUS
 sin 90o EQUS sin 90o 26, 3806.15,75
 .1  615,1492MW

G,max 1,max x x  0,4961+ 0,1793
x
q q вн
Коефициентът на запаса по устойчивост се определя като

PG,max  PG,о 615,1492  510
 .100%  .100% 20,6175%
кз

PG,о 510
Съгласно действащата у нас нормативна уредба и в частност „Правила за

управление на електроенергийната система”, издадени от ДКЕВР, обн., ДВ., бр. 6 от
06.01.2014г., коефициентът на запаса по устойчивост следва да заема стойност, както
следва:
 20% за нормална схема на работа;
 8% за следавариен режим.
2
От получените резултати става ясно, че изследваният режим е устойчив и
разполагаемият запас по статична устойчивост е допустим.
Ъгловата характеристика на мощността е
2
B Pe  P1  Psin
max

A C
P P P
мexтурбо
P0 P
max
0
Фиг. 6. Ъглова характеристика на мощността
Toчка А от ъгловата характеристика е устойчива. Toчка C е неустойчива. В точка B

системата се намира на границата на устойчивото си състояние.
2
II.2 Статична устойчивост по напрежение

Възел 1 е генераторен, неопорен, със зададени PG  PG ,o  510MW ,
QG  QG,o  165,1027 MVAr cosG  cosG,o  0,9514=const и съответно
,
tgG  tgG,o  0,3237 . Възел 2 е базиснобалансиращ, с U2  US  Uб ,бал  15, 75kV и
    0о ел .
2 S б
Модулът на напрежението UG  и неговата фаза G  зависят от активната
U1 1
мощност PG  P1 и реактивната мощност QG  Q1 , инжектирани във възела 1:
P  P  U 2 y sin  U U y sin(   )  U 2 y sin   U U y sin(   )

(1) G 1 G 11 11 G S 12 12 12 1 11 11 1 2 12 12 12
Q Q U2y U U y cos(   )  U 2 y cos U U y cos(   )
cos
G 1 G 11 11 G S 12 12 12 1 11 11 1 2 12 12 12
Както бе посочено по-горе, взаимното съпротивление

x1 и собственото (входното)
2
съпротивление на възела 1 са равни помежду си; тъй като връзката между възлите 1 и 2 е
проста, т.е. xɺ   x 90o , активните съпротивления се пренебрегват:
xɺ
12 11
(  1 1
    0 );    0 и y y y  . Следователно горната
 
11 12 12 1 2 1 1 11 12
x xвн
система уравнения за активната и реактивната мощност във възела 1 приема следната
опростена форма:
U U UU
P  P  U U y sin   G S sin  1 2 sin 

(2) G 1 G S 12 1 1 1
x 2 U2 U x U U2 UU
QG  Q1  UG y11.1UGUS y12 cos1  G
 G S
cos1  1  1 2 cos1.
x x x x
Ако горните две уравнения бъдат повдигнати на втора степен и след това събрани,
се получава
 UU
2
 U2 2
(3)
1 2
sin  2  cos 2   P2    Q  .
1


1 1 1 1
 x  x 

Имайки предвид основното тригонометрично равенство, може да бъде изключена
променливата 1 :
2 U U U2 

(4) 1 2  P2   1  Q  2.
 x  1 x
1
   
2
Ако полученото биквадратно уравнение се реши по отношение на търсената
променлива U 2 , двойката корени на уравнението е
12
  2
  U 42 U2
(5) U12 Q1 x x  P12  Q1 2 .
2 4x2 x
Горното неравенство дава комбинациите от активните и реактивните мощности,

които могат да бъдат пренесени по линията.
Системата се намира на границата на устойчивото си състояние, когато уравнение
(5) има единствено решение, т.е. дискриминантата на биквадратното уравнение има нулева
стойност. В този случай
2
2
2 2 U
(6) U1   2
 Q1x .
2
U1кр
Така задачата има реални положителни решения, ако дискриминантата е неотрицателна,

т.е.
2 4
(7) P12  Q1U 2  U 2 ,
x 4x2
а критичната точка се осъществява при
U4 U 22
(8) 2

2
 Q1 0
P1 .
4x2 x
Критичната точка на загуба на устойчивост може да се определи чрез
последователно задаване на мощностите P1 и и определяне на двойката решения на
напреженията за всяка точка: Q1
Т.1
P1  0MW ; Q1  P1tg  0.0,3237=0MVAr
U2 U 24 U2 15, 752 15, 754  2
2
U1,1   2
 Q1x   P1 2  Q1 2   0 0  0 0 ;
4x2 x x 4x2
x
2 2
2 U2 15, 752 2
U1,2   2  Q1x   0  15, 75 .
x U 24 U2 x 15, 754 
2  P1 2  Q1 2 2 00
4x2 x 4x2
Т.2
P1  100MW ; Q1  P1tg 
2 100.0,3237=32,37MVAr 10015,75
32,
4 37
U1,1  15,  32, 37.0,1793  0,1793 2 15, 752  1,1727 2 ;
752
2 4.0,17932 0,1793
100  32, 37
2
U1,2  15, 752 4
 16, 0716 2 .
 32, 37.0,1793  0,1793 15, 75 2 15, 75
Изчисленията за следващите точки се провеждат по аналогичен начин. Резултатите

са представени в табл. II.1.
Tабл.II.1 Резултати от изчисленията
P1 , MW 0,0 100,0 200,0 300,0 400,0 500,0 600,0 700,0 800,0 900,0 950,9
Q1 , MVAr 0,00 32,37 64,75 97,12 129,49 161,87 194,24 226,61 258,98 291,36 307,80
U1,1, kV 0,000 1,173 2,311 3,434 4,557 5,697 6,877 8,132 9,536 11,328 13,388
U1,2 , kV 15,750 16,072 16,308 16,465 16,545 16,543 16,445 16,223 15,812 14,974 13,388
Графичната интерпретация на решението на уравнение (6), т.е. зависимостта

P1  f (U1 при cosG  cosG ,o  0,9514 е представена посредством U-P кривата на фиг7.
)
По аналогичен начин може да бъде построена и U-Q кривата, показана в Приложение 8.
2
B
A
P0
Pmax C
U кр
D
Фиг. 7. U-P крива
Горната част на U-P кривата, определена от точките A, B и C, е устойчива и

физически осъществима. Долната част на кривата, определена от точките C, D и E, е
неустойчива.
В критичната точка C системата се намира на границата на устойчивото си
състояние. Максималната пренасяна мощност, при която системата губи устойчивост по
напрежение, е S1  SG  950, 9MW  j307,8MVAr . Съответно критичното напрежение, при
което системата губи устойчивостта си е U1  13, 388kV .
Коефициентът на запаса по устойчивост се определя като:
PG,max  PG,о 950,9  510
 .100%  .100%
кз 86,45%

PG,о 510
От получените резултати става ясно, че изследваният режим е устойчив и

разполагаемият запас от статична устойчивост е допустим.
2
III. ТОКОВЕ И НАПРЕЖЕНИЯ ПРИ КЪСИ

СЪЕДИНЕНИЯ
III.1 Токове и напрежения при трифазно к.с. ( K (3) ) в точка К, която
се намира непосредствено преди прекъсвача в началото на
Q3
електропровода W1 (вж. П1  П5)
Да се определят:
● ефективната стойност на периодичната съставка I и моментните стойности на
n,t ,
апериодичната съставка i в моментите t  0; 0, 2; 0, 5;1, 0;3 s;  s , както и разпределението

a,
t
на In(0) в елементите на мрежата;
● ударният ток iy , kA и ефективната съставка на ударния I y , kA ;

ток
● мощността на к.с. Sk (0) , MVA в момента t  0 s.
Съставя се еквивалентната заместваща схема на ЕЕС, приведена към степента с

U  231kV , в която степен се намира точката на к.с., тъй като се интересуваме от
с
стойностите на тези токове в мястото на повредата (к.с.). Генераторът G се замества с
реактанса x" , върху който действа е.д.н. E" . По принцип това е.д.н, трябва да бъде
d
приведено към U  231kV . Ако ще се използва методът на изчислителните криви,
с
тогава не се изисква въвеждане на конкретната стойност
E" ; отбелязва се само буквено
2
върху заместващата схема. o
Свръхпреходният реактанс на G, приведен към степента със средно напрежение

U  231kV , има стойността
с 2
xd" % U ср 20% 2312
"(231kV )
xd    17, 7870 ..
100 S 100 S
G1,ном G1,ном
Източникът с твърдо напрежение (системата S ) се представя като идеален

източник на напрежежение с е.д.н., равно на напрежението US , приведено към степента, в
(231kV )  231

 US Uср, II  420.  231kV .
която е точката на к.с., т.е. US .
 Uср, III 
 4

Приведените съпротивления на мрежовите елементи към степента с U  231kV
с
имат следните стойности:
2u % U 12% 2312
(231kV ) k cp,II  12,8066 ;
xT1   м
100 ST1,но 100
2
500
xW1  xW 2   0,418 65  27,170;
x0.LW
2
При необходимост от полуаване на по- висока точност е препоръчително да се ползват типовите криви
(Прил. 5).
3
u2 % U 10,5% 2312
(231kV ) k cp,II   12,1802.
xT 2   
100 ST 100 460
2,ном
Еквивалентната заместваща схема в именувани единици (и.е.), приведена към
U  231kV е показана на фиг.8.
с
E"( 231kV )
K (3) U s  231kV
1 2
"
x xTG xTS
d xW
17,784 12,807 12,180
27,170
а
E"( 231kV )
Us  231kV
K (3)
1 2
xGK xSK
30,594  25,765
Uɺ k ,1 0
б
Фиг. 8. Еквивалентната заместваща схема в и.е., приведена към U  231kV
с
При трифазно к.с. ( K (3) ) в т. К на заместващата схема (фиг.6) се очертават два

клона:
● клонът S-К, при който к.с. се захранва от източник с безкрайно голяма мощност
(системата S) със сумарно съпротивление x ,S  K  xW  xT 2  25, 7652 .;
● клонът G-K, при който к.с. се захранва от източник с крайна мощност
синхронния генератор G, със сумарно съпротивление
x , G  K d
 x T1  30, 5939 .
"
1. Ефективната стойност на периодичната съставка на тока на к.с. In при трифазно

к.с. ( K (3) ) в т. К в клона S-К е неизменна във времето, тъй като се обуслававя от
системата S на чиито шини напрежението е „твърдо”, т.е. US  const . Така че фазите
токове на к.с. са
(SK)
U (231kV 231
)
In  S
  5,176 A .
3.x ,S  K 3.25, 7652
3
2. В момента на к.с. ( t  0 ) свръхпреходният ток е
3
" 258, 060

I I" E(o)   4,870 kA,

n(0) 3.x ,
3.30, 5939
 GK
"(231kV ) "
 Ucp ,II
 231 

където E E  17, 595. е приведеното към степента с
kV  U    258, 060
15, 75
 cp,I   
Ucp,II  231kV е.д.н. след свръхпреходния реактанс на G.
Е.д.н. след свръхпреходния реактанс на G1 би могло да се определи по-грубо, като

се използва изразът
E"(15,75kV )  E"  U I x" .sin  16, 54  31,156.0, 0827.sin 31, 788o  17,897 kV .

(o) o G,o G,o d o
ɶ ɶ
Тогава
 E" " 17,897 4, 953  4,870
Io  I "  ɶ  4,870.
"
 4, 953 kA. с грешка  .100  1, 7% .
 
ɶ  Eo 17, 596 4,870

Ефективната стойност на периодичната съставка на тока на к.с. Int при трифазно
к.с. ( K (3) ) в т. К в клона G-К се изменя във времето, тъй като се обуслававя от G и от
действието на АРВ (УФВ). За определяне на стойностите на Int в различните моменти на
протичането на аварийния преходен процес се използват няколко класически метода [2]. В
случая относно токовете на к.с. в клона G-К ще приложим метода на изчислителните
криви [1] .
Ще се използват изчислителните криви за хидрогенератор с УФВ.
Сумарното съпротивление на G-К клона е
"
x
 G= 30, 5939  .
K
Това съпротивление в о.е. при номинални базисни условия за генератора*

придобива стойността
x  x" SG ,нoм
 x"  0, 07 , о.е.
,
изч (G K )*(н)  GK 2
Uср,II
За такова съпротивление (за такава отдалеченост на к.с. спрямо G) oт кривите за
различните моменти t  0; 0, 2;1, 0; се отчитат стойностите на Int*( н) , които са показани
, s
в Табл.III.1. Токовете 0 0 SG, ном 600

Int  Int *(н). I ном, , kA, където I ном,   1, 5 kA е

3.Uср ,II 3.231
приведеният към степента на к.с. сумарен номинален ток на еквивалентния генератор.
Табл.III.1. Ефективна стойност на периодичната съставка на тока на к.с в клона G-K

Периодична За момента t, s
3
съставка на тока Забележка
при К (3) в клона 0 0,2 1,0 
G-K
Int *(н) 3,12 2,80 2,50 2,75 Токовете са в о.е при Sбаз=SG,ном, МVA
Int , kA 4,678 4,199 3,749 4,120 0
Int  Int *(н). I ном,  Int *(н).1,5 kA
*
За такива условия са валидни използваните изчислителни криви.
3
Периодичната съставка на тока при К (3) от клон G-K и от клон S-K в мястото на
К ( 3)
повредата (к.с.) Iпt ,  Int (G  K )  In( S  K ) . Развитието й във времето е дадено в Табл. III.2.

Табл. III.2. Ефективна стойност на периодичната съставка на тока на к.с. при в мястото на
повредата (к.с.). К
(3)
За момента t, s
Iп,t Забележка
0 0,2 1,0 
(231kV )
In( S  K ) ,kA 5,176 5,176 5,176 5,176 In( S  K )  U S  231  5,176 kA
3.x ,S  K 3.25, 7652
Int  Int *(н). I 'ном   I *(н).1,5 kA
Int , kA 4,678 4,199 3,749 4,120 , nt
I К (3) , kA , 9,854 9,375 8,925 9,296 I К (3)  (t), kA

пt , пt ,
Определянето на апериодичния ток на к.с. във всеки клон на разклонена верига не е

проста задача. Практически се приема, че тази съставка, затихва както в проста верига [1],
т.е.
Tta
i  2I

i e ta
e T .
a,t a(o) n(0)
Времеконстатата на затихването
Ta x , s,

o
r
където x е резултантното съпротивление на схемата, определено при пренебрегване на
съответните акивни съпротивления на клоновете й; r - резултантното съпротивление на
схемата, определено при пренебрегване на съответните реактивни съпротивления на
клоновете й. При осреднена отдалеченост на к.с. от източниците в мрежите ВН
ориентировъчно се приема Ta  0, 045, s , при което ударният коефициент ky  1,8 . Тогава
i  1,8 2I "  kI " , а ефективната стойност на ударния ток I  1, 51.I " .
y y 
В случая са приети следните начални условия:

а) отчитат се само индуктивните съпротивления;
б) токът във веригата непосредствено преди к.с. е бил равен на нула, т.е. i(t 0 )  io  0,
в) в момента на к.с. напрежението приема нулева стойност, т.е. периодичната съставка
преминава през максималната си стойност, т.е. I
n,(0)  In,max  2I ". Следователно
ia(o)  I  2.I " 2.9,854  13, 9357kA ,

n,max


тъй като I К (3)

3
 I "  9,854 kA (Вж. Табл. III.3).
п (t 0), 
3
Апериодичната съставка, която има свободен характер, се изменя (затихва)

експоненциално във времето с времеконстанта Ta  0, 05 (вж. Заданието):
s
t
iTa  i e  13,
t
 0,05
9357e , kA .
a,t a (o)
Табл.III.3. Моментни стойности на апериодичната съставка на тока на к.с. в точка К

В момента t, s 0+ 0,01 0,05 0,2 
t 0
ia,t  13, 9357e 0,045 , kA 13,936 11,409 5,128 0,255
0,01 0,01
 T  0,05
ky  1 a
 1  1,8187 ;
e e
iу
 y . 2.I  1,8187. 2.9,854  25, 3448 kA ;
"

I I"
1 2(ky 1)2  15, 0755 s
I y  ;
 4, 62 kA
(I " )2  (I )2  4, 61312  0, 25502
k (0,2) (0,2 a,(0,2)
Мощността на к.с. в точка К при t  0, 2 s , т.е.
Sk (0,2) 3.Ik (0,2) .Ucp,II 3.4, 62.231  1848, 45 MVA .

 
I ст. W1 III ст.

TG II ст. TS
G 2,588 кА
~ 2,989 кА S
W2
4,678 кА
I”=68,611 kA
Iп0=9,854 kA 2,588 кА 5,176 кА
Ucp I=15,75 kV
K(3)
Ucp II =231 kV
Ucp III =420 kV
Фиг.9. Токоразпределение на свръхпреходния ток (в t  0  )
Токоразпределението на свръхпреходния ток (в t  0  ) в разглежданата ЕЕС при

(3)
K в точка К е очевидно и е представено на фиг. 9.
3
III.2 Токове и напрежения при несиметрични къси съединения (вж.

П6)
При прилагане на метода на симетричните съставки се използват следните три
основни уравнения, които се базират на втория закон на Кирхоф:
Uɺ  Eɺ  jx Iɺ ;
k ,1  1 k ,1
Uɺ  0  jx Iɺ ;
k ,2 2 k ,2
Uɺ  0  jx Iɺ ,
k ,o o k ,o
където ɺ ,ɺ , Iɺ са симетрични съставки на тока в мястото на к.с.; Uɺ k ,ɺ k ,U

ɺ
Ik1 , 2
k ,o
,1
k k
симетрични съставки на напрежението в мястото на к.с.; x,1, x,2 , - резултантни
x,o
съпротивления на схемите съответно с права, обратна, нулева последователност спрямо
точката на к.с. Eɺ - резултантно (еквивалентно) е.д.н. на източниците на захранване.
Тези уравнения са валидни (общи) за различните по вид несиметрични к.с.
( K ; K (2); K (1,1) ). Всяко к.с. обаче се характеризира със специфични за него
(1)
гранични
условия, които се определят от характера на повредата в трифазната система при
несиметричното к.с.
Токът на правата последователност (във фазата А) при всеки вид несиметрично
к.с. се определя съгласно закона на Ом, т.е.
K
(n)
ɺkA,1
(n)
Eɺ
I  j(x (n)
, kV ,
1
 x
)
където
x(n) представлява допълнително съпротивление, известно под името трифазен

симетричен шунт. Големината на x(n) приема определена стойност при всяко K (n) и зависи

от съпротивленията x,2 и x,o . Чрез това съпротивлeние се симетрира локалната
несиметрия в мястото на к.с.
Токовете и напреженията с права, обратна и нулева последователност, както и
токовете и напреженията на трите фази в мястота на к.с., са пропорционални на Iɺ(n) . Така
k
напр. модулът на тока в повредените фази се определя с израза
I (n)  m(n) Iɺ , където m(n) е коефициент на
(n)
kA
пропорционалност.
За напрежението с права последователност в мястото на несиметрията важи общият
израз Uɺ
 jx Iɺ .
(n) ( n) (n)
kA,1  kA,1
По-подробно вж. [1].
K (n)
x x xW ,2 xTS ,2
G,2 TG ,2
27,17  12,180 
24, 012  12,807 
3
Uɺ (n)
k ,2
3
xGK ,2 xSK ,2
36,819  25,765
Uɺ (n)
k2
K (n)
б
Фиг. 10. Схема на обратната последователност, приблизително приведена към 231 kV:
а) разгърната; б) в опростен вид
xW ,о  3.xW 1 xTS ,0
xTG,0 3.27,17 
12,180 
12,807 
Uɺ (n)
k ,0
K (n)
а
K (n)
xGK ,0 x
12,807  SK ,0
93,69
Uɺ (n)
k ,0
б
Фиг.11. Еквивалентна заместваща схема на нулевата последователност, приблизително приведена
към 231 kV: а) разгърната; б) в опростен вид
"
Eɺ x12
Uɺ  231kV
1 2 s
xGK ,1 xSK ,1
IGK ,1 30,594 25,765
(n) ISK ,1
 x
x13 x23
Uɺ k ,1
3 K (3) фиктивно
а
4
" U (къмIIст)
E S  231kV
IGK ,1 ISK ,1
xGK ,1  x13 xSK ,1  x23
K (3) фиктивно
б
Фиг. 12. Симетрирана еквивалентна заместваща схема на правата последователност на ЕЕС,

преобразувана спрямо възлите с идеални източници, приблизително приведена към 231 kV
III.2.1. Токове и напрежения при еднофазно к.с. към земя (K(1) )

А
В U
С A1
IkAIkBIkC
UC U B2
2
U B2
UC 2 UB1
UC1
а U
A2
0
U A1
U0 UC U 0 UB U0
IC1 UBC
IB2 /2 б
I0 I A1 I A  I3
I0 I Re
IC 2 Фиг.13. Еднофазно к.с. К(1):
I0 A2 а) принципна схема; б) векторна диаграма на
напреженията; в) векторна диаграма на
токовете
IB1 в
Гранични условия: Uɺ  0; Iɺ 
Iɺ  0.
kA kB kC
Симетричен трифазен шунт:

xɺ(1)  ɺ  j15,1580  j10, 3118 j25, 4698 ;
xɺ 2

o
Взаимен импеданс – генераторен клон:
( xɺ  xɺ )xɺ 1
xɺ  x  xɺ  xɺ (1) G,1 TI ,1 
 
x  4
j86, 3068;
GK ,1 G,1 TI ,1 
ɺW , ɺTII ,1
1
4
Съпротивлението x
GK ,1 , представено в о.е. при номинални за еквивалентния генератор
базисни условия (т.нар. изчислително съпротивление):

Sном
x x x  86, 600  09705 о.е.;
3068.
изч GK *(н). GK ,1. 2
Uср 2312
Ток на правата последователност в мястото на к.с. от еквивалентния генератор в момента
t  (0) s :
(1) (1) (1) Sном  1,8746 кА;
In(t 0)*(n)  n(t 0)  n(t 0)*(n) .
3.Uср
(1)
n(t 0)
I  kA,1
G
 1,8746 kA.
Взаимен импеданс – клон Система:

( xɺ  x ((1)
ɺ ) xɺ
xɺ   x  xɺ(1) W ,1 TII ,1  j72, 6848 ;
xɺ ɺ  x  , 
SK ,1 W, TII ,1 
1
ɺG,1 ɺTI
Ток на правата последователност в мястото на к.с. от Системата; този ток не се променя
във времето, защото се захранва от шини с „твърдо” напрежение Uɺ  U 90o  const :
S S
j231
ɺS
Uɺ
IkA,1    1,8349 kA .
S
3.xɺSK ,1 3. j72, 6848

Ток на правата последователност в мястото на к.с. в момента t  (0) s :
(1) G ɺS  1,8746 1,8349  3, 7094 kA .
IkA,1 = kA,1 + kA,1
■ Токове при еднофазно к.с. към земя ( K (1) ) в момента t  (0) s ):

1 (1)
Iɺ(1)  Iɺ , т.е.
ɺ(1) ɺ(1)
kA,1 I kA,2 I kA,o
kA
3
Токове във фазите:
ɺkA(1) ɺkA,1
(1)
 11,1283 kA;
I 
Iɺ  0 по условие;
(1)
k
Iɺ  0 по условие.
(1)
k
Ток в земята: (1)

Iɺ  Iɺ  11,1283 kA.
земя kA
Токове с права последователност:
(1)  1   3, 7094 00 
ɺ
I kA,1

    
ɺkB,1
(1)
 3, 7094 a 2
 3, 7094 240o o  , kA ;
 ɺ(1)   
 a  3, 7094120 

I
 kC ,1    

4
Токове с обратна последователност:
 Iɺ(1)  1   3, 7094 00 
 kA,2    


ɺkB,2
(1)
  3, 7094a  3, 7094 120 o
a o 
, kA ;
 ɺ (1)  2
  3, 7094 240
 I
 kC ,2    

Токове с нулева последователност:
 Iɺ(1) 1 3, 7094 00 

 kA,0    


ɺkB,0
(1)
 3, 7094 1  3, 7094o 0o  , kA .
 ɺ    3, 7094 0 
1

I
(1)
 kC ,0    

■ Напрежения при еднофазно к.с. към земя ( K (1) ) в момента t  (0) s :
Напреженията на фазата A с права, обратна и нулева последователност в мястото на к.с.:
Uɺ (1)
 Iɺ . jx(1)  3, 7094, j25, 4698 j94, 4786 kV ;
(1)

kA,1 kA,1 
ɺ (1) ɺ(1) (1)

UkA,2  I kA,1. jx2  3, 7094. j15,1580   j56, 2276 kV ;
U ɺ  Iɺ(1) . jx(1)  3, 7094. j10, 3118   j38, 2510 kV .
(1)
kA,0 kA,1 o
Напрежения на фазите с права последователност в мястото на к.с.:

(1)
Uɺ  1  1  94, 4786 90o 
 

kA,1 ɺ   0   
 ɺ
(1) 
kB,1
(1)
kA,1 j240a2  j94, 4786. e   94, 4786 30o  , kV .
  
 Uɺ  a
  94, 4786 210o 
0
(1)   j120
 kC ,1   e   

Напрежения на фазите с обратна последователност в мястото на к.с.:
Uɺ (1)
 1  1 56, 2257 90o 
  
kA,2  0  
 ɺ
  ɺ 
(1)  (1)
a   j56, 2276.  56, 2257  , kV .
kB,2 kA,2
e j120 
30o 

 Uɺ a2
  j 240 0 56, 2257 150o 
(1)  
 kC ,2   
4
e  
Напрежения на фазите с нулева последователност в мястото на к.с.:
Uɺ (1) 1 38, 2510 900 


kA,0    
 ɺ

(1)
  38, 2510 1  38, 2510 90o  , kV
kB,0
 ɺ (1)   38, 2510 90o 
1
U
 kC ,0    

Напрежения на фазите в мястото на к.с.:
Uɺ
(1)
 0 по условие;
k
Uɺ
(1)
 I (1) [(a2  a) jx(1)  (a2 1)x(1) ]  142, 5704 23, 731o , kV ;
kB kA,1 2 0
Uɺ
(1)
 I (1) [(a  a2 ) jx(1)  (a 1)x(1) ]  142, 5704 23, 731180o , kV
kB kA,1 2 0
4
Намерените токове и напрежения графично се представят с векторна диаграма

съответно на напреженията и на токовете, показани на фиг.13б и фиг.13в.3
III.2.2. Токове и напрежения при двуфазно к.с. към земя

(K(1,1) )
UA I0
IC IC 2
UkA1
А IC1
В IC
С IkAIkBIkC U A2 I0 I A1
U A1 I3  3I0 2
U A0
I
I .
A2
UC1 UC 2 IB1 IB2

UB2 UB1
а б
IB в
I0 IB2
Фиг.14. Двуфазно к.с. към земя: а) принципна схема; б) векторна диаграма на напреженията в
мястото на к.с.; в) векторна диаграма на токовете
Гранични условия:
Uɺ  Uɺ
(1,1) (1,1)
Iɺ(1,1)   0. Освен ɺIkB(1,1) ɺIkC(1,1) ɺзамя
(1,1)
това
0;
k kB kC
xɺ(1,1)  j15,1580. j10, 3118 j6,1369 .

// 
 2
xɺ xɺ 
o j15,1580  j10, 3118
Взаимен импеданс –генераторен клон:
( xɺ  xɺ )xɺ 1
xɺ   x  xɺ(1)  G,1 TI ,1   j44, 0179 ;
xɺ ɺ
GK ,1 G,1 TI ,1 
ɺxW , ɺTII ,1
1
Съпротивлението
xGK ,1 , представено в о.е. при номинални за еквивалентния генератор
Sном
x x x  44, 600  0, 4949 о.е.;
0179.
изч GK *(н). GK ,1. 2
Uср 2312
t  (0) s :
S 4
(1)
In(t 0)*(n) 
(1)
n(t 0) 
(1)
n(t 0)*( n) .
ном
 3,1492 kА;
3.Uср
(1)
n(t 0)
I  kA,1
G
 3,1492 kA.
3
Относно трифазното токоразпределение при несиметрични к.с. от различен тип вж. [3].
4
Взаимен импеданс – клон Система:
( xɺ
x ) xɺ ((1)
ɺ
xɺ  x  xɺ(1) W ,1 TII ,1  j37, 0704  ;
xɺ ɺ  x  , 
SK ,1 W, TII ,1 
1
ɺG,1 ɺTI
Ток на правата последователност в мястото на к.с. от системата; този ток не се променя

S S
ɺS j231
Uɺ
IkA,1  S
  3, 5977 kA .
3.xɺSK ,1 3. j37, 0704
Ток на правата последователност в мястото на к.с. в момента t  (0) s :

(1) G ɺS  3,1492  3, 5977  6, 7447 kA .
IkA,1 = kA,1 + kA,1
■ Напрежения:
Uɺ  Iɺ . jx(1,1)  6, 7469.
(1,1) (1,1)
j6,1369  j41, 4050 kV  41, 90o kV ;

4050
kA,1 kA,1 
1
UɺkA,1(1,1)  UkA,2
ɺ (1,1)
Uɺ
kA,0
(1,1)
 Uɺ, т.е (1,1)
kA
3
Uɺ  3Uɺ
(1,1) (1,1)
 3. j41, 4050  124, 2150 90okV ;
kA
Uɺ
(1,1)
 0 kV по условие;
k
Uɺ (1,1)
 0 kV по условие.
k
Uɺ (1,1)   1  94, 4786 90o 

kA,1  1  

ɺ ɺ  

 

e 0
 94, 4786 90 . 
j240 о
  94, 4786 330  kV.
o
(1,1) (1,1)
U  U
a2

kB,1
ɺ  kA,1  j1200 94, 4786 210o 
(1,1) U
 
 
 a
 kC ,1   e   


Uɺ (1,1)   1  1  41, 405 90o 
kA,2  

ɺ ɺ  

 

 0
4
о
 41, 4050 90 . e
j120
 o 
210  41, 4050 kV.
(1,1) (1,1)
U   U a

kB,2
ɺ kA,2   j 2400 41, 4050 330o 
(1,1) U
 
  a2
 kC ,2   e   

Напрежения на фазите с нулева последователност в мястото на к.с:
ɺ (1,1) ɺ (1,1) ɺ (1,1) ɺ

U
(1,1)
kA,o
 UkB,o  UkC ,o  UkA,1  j41, 4050 kV .
■ Токове:
Токове с права последователност:
(1) G ɺS  3,1492  3, 5977  6, 7447 kA (Вж. по-горе)

IkA,1 = kA,1 + kA,1
4
Iɺ(1,1)  1   6, 7469 00 
 kA,1    


ɺ (1,1)
Iɺ(1,1)   6, 7469  6, 7469 240o o  , kA .
2
a
  
a    6, 7469 120 
I k
 kC ,1    

ɺ
(1,1) Uɺ (1,1)
6,1369
I (1,1)
 kA,1
 Iɺ(1,1) jx   6, 7469.  j0  2, 7316  j0  2, 7316 180o kA ;
kA,2 kA,1
jx2 jx2 15,1580
(1,1)  1   6, 7469 00 
Iɺ kA,2    


ɺ (1,1)
 ɺI(1,1)   6, 7469 2
a

  6, 7469
a  6, 7469 240  o
120o  , kA .

I k
 kC ,2    

Токове с нулева последователност:
ɺ
(1,1) Uɺ (1,1)
6,1369
I (1,1)
  Iɺ(1,1) jx   6, 7469.
kA,1
 j0  3, 0153  j0  3, 0153180o kA
kA,0 kA,1
jxo jxo 10, 3118
(1,1)  1 6, 7469 0 0
 
Iɺ kA,o    


ɺ (1,1)
 ɺI(1,1)   6, 7469 1 
1  6, 7469

 o
0o  , kA .
 6, 7469 0
I k
 kC ,o    

Токове във фазите:
Iɺ
(1,1)
 0 по условие;
k
 x2  axo  ɺ(1,1)

Iɺ
(1,1)
 а2  .I  0, 7239  j8, 2083  8, 2404 95, 04o kA;
kB
x x  kA,1
2 o
 

ɺ(1,1) x  a2 x
  ɺ(1,1) o
2
IkC   а o
.IkA,1  (0.1073  j1, 2166).6, 7469  0, 7239  j8, 2083  8, 2404 95, 04
 x 2
 x o  kA;

5
Iɺ  Iɺ  Iɺ
(1,1) (1,1) (1,1)
 (0, 7239  j8, 2086)  (0, 7239  j8, 2083)  1, 4478180o kA.
земя kB kC
За нагледност на фиг.14б и фиг.14в са показани векторните диаграми съответно на
напреженията и на токовете при (1,1)
K .
5
III.2.3 Токове и напрежения при двуфазно к.с.

(K( 2) )
IC 2 IC
U IC 2
IC1
A1
А UA
В
I A1
С IkAIkBIkC I A2 .
U A2 U A1 I
IB1 IB2
UC1 UC 2
UB2 UB1
K (2)
а UC UB IB2 IB
б в
Фиг.15. Двуфазно к.с. К(2): а) принципна схема; б) векторна диаграма на напреженията в мястото
на к.с.; в) векторна диаграма на токовете
Това к.с. може да бъде разглеждано като частен случай на двуфазно к.с. към земя
(1,1)
(K ), като се xɺo   , тъй като липсва схема с нулева последователност.
положи
Гранични условия: Iɺ  0; Iɺ(2)
(2)
 Iɺ Uɺ  Uɺ
(2) ( 2) (2)
.
kA ; kB kC kB kC

xɺ(2)  xɺ  j15,1580 ;
 2
Взаимен импеданс – генераторен клон GK:

( xɺ
 x )xɺ ( 2)
ɺ
xɺ   x  xɺ(2) G,1 TI ,1  j63, 7062  .
xɺ ɺ  x  
GK ,1 G,1 TI ,1 
ɺW , ɺTII ,1
1
Съпротивлението
xGK ,1 , представено в о.е. при номинални за еквивалентния генератор
x x Sном
x  63, 600  0, 7163о.е.
7062.
изч GK *(н). GK ,1. 2
Uср 2312
t  (0) s :
6;  . n(t 0)*(n)
S
In(t 0)*(n)  1,
(2) ( 2) (2
I n(t 0) )
5
3994 kА;
ном
 2,
3.Uср
(2)
ɺkA,1
G
 (2, 3994  j0) kA.
In(t 0) 
Взаимен импеданс –клон Система:
( xɺ
 x )xɺ ( 2)
ɺTII ,1 
xɺ  x  xɺ(2)  x  ,  j53, 6887  .
W ,1
xɺ ɺ
SK ,1 W, TII ,1 
1
ɺG,1 ɺTI
5
Ток на правата последователност в мястото на к.с. от Системата; този ток не се променя

S S
ɺS j231
Uɺ
IkA,1  
S
 2, 4891 j0, kA .
3.xɺSK ,1 3. j53, 6887
■ Токове:
Токoвe с права последователност в мястото на к.с. в момента t  (0) s :
IɺG(2) = +  (2, 3994  j0)  (3, 5977  j0)  (4,8835  j0) kA .

Iɺ Iɺ
S
kA,1 kA,1 kA,1
ɺ( 2) 
 IkA,1  1   4,8835 00 

    
ɺ (2)
 ɺI(2)   4,8835  4,8835 240
2 o
a o 
, kA .
  
a    4,8835120
I k
 kC ,1    

ɺkA,2
(2)
ɺ(2)
I  kA,1
 (2)   1 4,8835180o   4,8835180o 
Iɺ kA,2 

      
ɺkB,2
(2)
 (4,8835  j0) 2 a   4,8835180 o
.1120 o
 4,8835 o60o  , kA .
     
 ɺ(2) a  o
4,8835180 1. 240 o
4,8835 60 
I
 kC ,2     
 
■ Напрежения:
Uɺ (2)
 Iɺ . jx(2)  4,8835. j15,1578 j74, 0235 kV  74,
(2) 90o kV ;
 0235
kA,1 kA,1 
ɺ (2) ɺ ( 2)
 74, 0235 kA ,
U kA,1  kA,2
Uɺ
2)
(
 1  74, 0235 90o 
 1  
kA,1 

 ɺ 
ɺ 

a  74, 0235 90 . 
0
  74, 0235 330  kV .

2 o
e
j240 о
(2)
U   U
(2)
kB,1 kA,1   74, o235 210o 
Uɺ

(2)
   a
 j1200
 kC ,1   
5
e  

2)
Uɺ (
 1  1  74, 0235 90o 
 

kA,2  0   
 ɺ
  ɺ 
aj120  74, 0235 90о. e 210o 
 74, 0235 kV.
(2)
U  U
(2)
kB,2
 kA,2  74, 0235 330o 
 Uɺ
2) 
(
 j 2400
 a

2
 kC ,2   e   

Напрежения на фазите в мястото на к.с:
U ɺ (2)
 Uɺ 1 3 1
(2) (a2  a)Uɺ  (    j 3 )Uɺ   j74, 0235 kV ;
 Uɺ (2) Uɺ
(2)
(2)
j (2)
kB kB,1 kB,2 kA,1 kA,1 kA,1
2 2 2 2
5
U ɺ (2)
 Uɺ 1 3 1
(2) (a  a2 )Uɺ  (    j 3 )Uɺ   j74, 0235 kV ,
 Uɺ (2) Uɺ
(2)
(2)
j (2)
kC kC kC ,2 kA,1 kA,1 kA,1
,1 2 2 2 2
т.е. U  U , както следваше да се очаква.
(2) (2)
kB kC
За нагледност на фиг.15б и фиг.15в са показани векторните диаграми съответно на
напреженията и на токовете при (2)
K .
III.3. Токове и напрежения при еднофазно к.с. към земя (K(1) ) в мрежа с
изолирана неутрала (просто земно съединение)4.
IC VC
TS
b IB VB
IB IC
IB+IC VA
Kз
QS CA0CB0CC0
TN
LR Rп
Iз
VN CH
a б
j (Im)
ɺ
VA
Vɺ  Vɺ
N A
ɺIB
ICɺ
I з  (IB  IC IB  IC
) 0
X (Re)
60
0
60 0
90
Vɺ
Vɺ
C ɺVN B
 Vɺ  Vɺ
A A
ɺ ɺ
VC VB
ɺ ɺ ɺ ɺ ɺ
V ɺ C  A VBA  B  A
CA в
Фиг.16. Просто земно съединение:
а) захранване на мрежата; б) токоразпределение; в) векторна диаграма
5
4
Изпълнява се по искане на преподавателя.
5
Теоретични бележки
Токът при трифазно късо съединение (К(3)) се определя както и при другите мрежи,
но се вземат предвид някои от особеностите на мрежите 6, 10, 20 (35) kV (СН). Приема се,
че източникът на захранване (шините ВН на захранващия трансформатор ТN (фиг.16 и
фиг.1) е с „твърдо” напрежение. Освен това, ако мрежата е кабелна се вземат предвид
активното и реактивното
ɺ U съпротивление на накъсо свързаната верига. Така че
V
Iɺ     kA,   A, B, C .

Zɺ 3Zɺ
При просто земно съединение токът се определя само от капацитивното
съпротивлвние на мрежата.
Токовете във фазите B и С се определят от изразите (фиг.17):
Iɺ  (Vɺ Vɺ ) j C  jV (a2 1) j C 
B B A o B A 0
o B
 V  C (1 a2 )  3V  C e j30 ;
A o B A o B
Iɺ  (Vɺ Vɺ ) j C  jV (a 1) j C 
C C A o C A o0 C
 V  C (1 a)  3V  C e j30 .
A o C A o C
Като се приеме допускането, че CA  CB  CC  C и V A  V B  V C  V , тогава

модулите на токовете във фазите В и С са
IB  IC  3VC .
Токът в земята се определя като геометрична сума на токовете
IB и IC с модул
IB  IC  3VC .
Напрежението на неутралата на мрежа без дъгогасяща (петерсенова) бобина се

опредвля с израза
ɺ ɺ ɺ ɺ ɺ ɺ
ɺ ɺ V b  V b C CV b
VN  Vекв A Aɺ B ɺB ,
b  b  bɺ
A B C
където bɺ  е капацитивната проводимост на фазата.

jC
При пълна симетрия на системата, когато Vɺ  Vɺ   0, напрежението на
Vɺ
A B C
неутралата Vɺ  0 . При включване на петерсенов реактор

N
ɺ R  jL
Vɺ
V  екв (R  jL)  P P
.
VP No 1
NP
1  jL  R R  j(L  )
3 jC P P P P
3C
Като се вземе предвид, че RP<<LP, се получава
VNP LP
 VNo .
 1 2
P L  3C 
RP2
 
5
При пълна компенсация на капацитивния ток през земята V  V LP R, Pт.е. при
NP No
включен реактор, потенциалът на неутралата V се повишава толкова пъти спрямо V

NP No
(при изключен реактор), колкото пъти реактансът на реактора е по-голям от активното му

съпротивление. Намалението на VNP може да се постигне чрез намаляване на VNo или
като се разстрои резонансния контур [2].
VA -jxGeкв
QS
N VB RLR
Veкв
VC
RLR
jxLR
CCCB CA
xLR VN
a б
Фиг.17. Относно определянето на потенциала на неутралата:

a) трилинейна схема; б) еквивалентна заместваща схема
Конкретно в случая, електрическа мрежа с номинално напрежение 6 kV e

изпълнена с трифазни кабели с поясна изолация, чиято обща дължина е 43 km. Мрежата се
захранва от трансформатора ТN, прикачен към възела (б) на ЕЕС, показана на фиг.1.
Мрежата СН 6kVсе захранва от вторичната намотка 6 kV на трансформатора TN, която е
с изолирана неутрала.
Кабелите със сечение 150 mm2 имат дължина 4 km и работен капацитет
0,51  F / km ; кабелите, със сечение 120 mm 2 – 25 km и 0,46  F / km ; тези, със сечение 95
mm2– 14 km и 0,42  F / km .
Трябва да се провери правилно ли е определен токът при свързване на фазата А със
земята, като определянето му, както е изпълнено, се съпостави с изразите за Iɺ Iɺ C ,
B
отбелязани в теоретичните бележки по-горе: и
а) през съпротивление на прехода в мястото на повредата Rп= Rд =50 ;
б) при пренебрегване на съпротивлението на дъгата Rд (под 5 ).
Съобразно с изходните данни [4] се определя сумарният работен капацитет на

кабелите 95, 120, 150 mm2, т.е.
Cраб
 0, 42.14  0, 46.25  0, 51.4  19, 42 F .
Сумарният капацитет на една фаза на мрежата спрямо земята може да се определи с
израза
Co  0, 56Cраб  0, 56.19, 42  10, 88 F ,
откъдето капацитивното съпротивление на една фаза на мрежата спрямо земята е
xCo  1/(oCраб )  1/(314.10,88.106 )  292,85 .
5
Ако се приеме, че фазното напрежение Vɺ  Uɺ / 3  jV , т.е. че векторът Vɺ

ср ср ср ср
съвпада с оста +j и x1  x2  0, токът през земята при просто земно съединение през Rд е:
ɺ ɺ(1) ɺ(1) 3Vɺ
I  3I  3I  3I (1)
 ср
=
з A1 A2 Ao 3R  jx
д Co
j6300 / 3 j3.3637, 3  33, 2152,88o A .

 
3.50  j292,85 329  62,88o
j6300 /
При Rд =0, I з =3  37, 26 A .
3
 j292,85
При липса на данни за мрежата може да се използва приблизителна формула
I з =3Vl 6, 3.43
N =  27, 09 А ,
10
където V e фазното напрежение, kV; l - дължината в km на електрически свързаната

мрежа с напрежение U  3V , N  350 за въздушни мрежи; N  10 за кабелни мрежи.
kV;
Тази по-груба стойност на тока I з се различава от по-горе получената (37,26 A) с
27%.
6
IV. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДИНАМИЧНАТА

ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНА УСТОЙЧИВОСТ (ДУ) СЛЕД
ДВУФАЗНО К.С. КЪМ ЗЕМЯ (К(1,1)) В ТОЧКА К
За справка
Известни параметри:
P  510MVA;Q  23, 3
MVAr;Uɺ  400 0o kV  const;
S ,o S ,o S
TG  Sном  500 МVA, uk  12%;

TS  Sном  460 МVA, uk  10, 5%;
G  S  600 МVA,U  15, 75 кV , cos  0,85, x'  0, 30,  0, 27;
x
ном ном ном d *(н) 2*(н)
W 1 иW 2  lW 1  lW 2  65 km, xo  0, 418  / km.
IV.1 Правило на площите
IV.1.1 Изходен установен режим. Състояние I (фиг.16).

Еквивалентната заместваща схема на правата последователност за изходния
установен режим (състояние I) в и.е. (фиг.18а) е приведена към I степен на напрежението с
U U  15, 75 kV .
ср,oсн
o
Uɺ  U 0  const
TG Q1 Q2 TS s
W1
G S
~
Q3 W2 Q4
' '
Eɺ '  E
 Uɺ  15,750o kV
0 0 0 s
1 2
xTS
x'd xTG
xW 0,0543
0,124 0,049
 0,0632
a) Състояние I
6
Курсов проект по „Преходни прoцеси в
o
TG Q1 W1 Q2 TS s
G S
~
W2 Q4
Q3
K(1,1)
' '
Eɺ '  E Uɺ  15,750 kV

0 0 0 s
1 2
xTS
x'd xTG
xW 0,0543
0,124 0,0496
 0,0632
x(1,1)

0,0257 
б) Състояние II
o
TG Q1 Q2 TS s
W1
G S
~
Q3 W2 Q4
ɺE' Uɺ  15,750 kV
o
0
s
1 2
xTS
x'd xTG
xW1 0,0543
0,124 0,0496
 0,1263
в) Състояние III
Фиг.18. Принципни и заместващи схеми на проста ЕЕС

а) при нормален режим (I); б) при авариен режим (II); в) следавариен режим (III)
Съпротивленията в схемата на фиг.16 са със следните стойности:

x'  x' .x x' % Uср2 ,ос  0, 15,
 d . н  0,12403;
3 752
d d *(н) G,ном
100 SG,ном 600
u 15, 752
2% U
x x .x  k ср,осн   0, 04961;
. 0,12.
ТG ТG*(н ) ТG,ном
100 STG ,но 500
м
u % U2 U 
2 15, 752
x x .x ср,II cp,осн
 0,105.  0, 05426 ;
 k
.
 
ТS ТS *(н ) ТS ,ном  U 100 S
TS ,ном  Ucp,II
6
Курсов проект по „Преходни прoцеси
2 15,в75
2
  460
 x.  x  x .l  0,  0,12630 ;
ср,осн
418.65.  
W
2 1 W  231
o W U 
 ср,II   
x x x .x xW 1
//
x W  xW 1 W   0, 06315 ;
2
W
1
W
W1
 xW 2 2
6
x' I  x'  x  x   0, 29105;

x
d , d T W T2
1
1
yI12   3, 43580 S.
xd' I,
2 2
 Q.x'   P .x' 
,o d ,    S ,o d , 
E  US  S U  17, 9863 kV .
'
o
 S  U S
Ъгловата характеристика на мощността на G за изходния режим е следната:
Po' ( )  Eo'2 y1111o

I
sin  I'
S 12
 E U yI sin( 'I  11 )  Eo' U S y12I sin '  973sin 31, 5997o  510 MW ;
Турбинната мощност в изходния установен режим е равна на отдаваната от

генератора активна мощност, определена непосредствено по-горе, т.е.
P P,  510 MVA.
мех,оo
IV.1.2 Авариен режим (К(1,1)в точка К). Състояние II(фиг.16б):

Несиметричното к.с. К(1,1) се симетрира, като се въведе симетричният трифазен
шунт (1,1) в т. К на схемата на правата последователност. Това съпротивление
x(1,1)  x(1,1) //
x 2, o,
се определя от съпротивлението на обратната последователност x(1,1) и съпротивлението на

2
нулевата последователност
x(1,1) спрямо точката на к.с. К.
o
G
H2 S
H2
xG,2 xTG,2 xTS
К2
0,1116 0,0496 xW ,2 0,0543
0,1263
U (n)
k ,2
Фиг.19. Еквивалентна заместваща схема на обратната последователност в и.е., приведена към UcpI
=15,75 kV
G S
H0 H0
xTG,0 xTS ,0
К0
0,0496 xW ,0 0,0543
0,3789
U (n)
k ,0
Фиг.20. Еквивалентна заместваща схема на нулевата последователност в и.е., приведена към UcpI
=15,75 kV
6
Съпротивления на обратната последователност на елементите на ЕЕС :
xG ,2 xG,2 % Uном
2
15,
  0,  0,11165 ;
100 SG,ном 27 752
600
xTG ,2  x  0, 04961;
TG,1
xTS ,2  xTS ,1  0, 05426 ;

xW 1,2  xW 1,1  0,12630 ;
xW 2,2  xW 2,1  0,12630 .
Реактансът на обратната последователност
x2,  (xG,2  xTI ,2 ) //(xW ,2  xTII ,2 )  0,

Съпротивления на нулевата последователност на елементите на ЕЕС :
xTG ,0  x  x  0, 04961;
TG,2 TI ,1
xTS ,0  xTS ,2  xTII ,o  0, 05426 ;

xW 1,0  xW 1,1  3.0,12630  0, 37890 ;
xW 2,0  xW 2,1  3.0,12630  0, 37890 .
Реактансът на нулевата последователност
x0,  xTI ,0 //(xW ,0  xTII ,0 )  0, 04122

Симетричен трифазен шунт
x(1,1)  x2, .x0,

  0, 02565  .
x2,0, x
Проверка: Симетричният трифазен шунт x(1,1) , изчислен непосредствено по-горе,


вече е бил определен в раздел II.2.2, но е отнесен към средното напрежение на II степен,
т.е. към U  231kV . Следователно
с
2
U  2
15, 75 
x(1,1) = (x(1,1) ср,II  6,13690.   0, 028529 . .
)  
 ,отнесена към 231kV U  231
 ср ,I   
Грешката   0, 02853  0,
.100%  11, ще приемем за допустима съобразно
02565
3%
0, 02853
избраните за прилагане изчислителни модели.
6
Взаимният реактанс
(x'd  x TI ).(x W  xTII )
x  (x  x )  (x  x ) 
II '
 1, 08578 ;
12 d TI W TII (1,1)
x

1
y12II   0, 92090 S.
x12II
IV.1.3 Следавариен режим. Състояние III (фиг. 18в):

Прекъсвачите Q3 и Q4 изключват повредената верига W2 след време, равно на
tизкл , s , което се търси, така че да бъде запазена устойчивостта (синхронната работа на G в
системата S):
xIII  (x'  x )   x )  0, 35420 ;

(x
12 d TI W1 TII
1
y12III   2,82330 S.
x12III
IV.1.4 Ъглови характеристики. Правило на площите (фиг.20)

PI ( ' )  E ' U y I sin '  973, 31sin ';
o S 12
I
P  973, 31MW ;
max
P ( ' )  E ' U y II sin '  260,876 sin ';
II
1o. o S 12
P  '260,876
II
max MW ;
P ( )  E U y III sin '  799, 796 sin ';
III '
o S 12
III
P  799, 796 MW .
max
Ъгловите характеристики на мощността PI ( ' ), PII ( ' ) и PIII за трите режима са
( ' )
построени в определен мащаб, както е показано на фиг.20а.
6
Фиг.20. Ъгловите характеристики на мощността и правило на площите

а) при нормален режим; б) при авариен режим; в) при следавариен режим
6
Критичният ъгъл на изместване след К(1,1)в точка К в момента t  0   ,   0 се

определя от израза
'
 180о  arcsin 510
Pк мех  180o   180o  39, 6177o  140, 3822o .
I
P arcsin 799,
max 796
Според принципа на равенството на площите се определя
 - пределният
изкл
допустим ъгъл на изместване, който се достига след търсеното време t , т.е.
изкл
sin ' )
(P  PII  (P  PIII sin ' )  0 ,
' '

изкл 
kp
∫ o max ∫ o max
o' '
изкл
откъдето
P (III '  ' ) 
(P cos  II cos ' )
' P
',o  o kp o max kp max o
 76, 0489o .
изкл,пр III II
arccos P P
max max
*
Ако к.с. е несиметрично , уравнението на електромеханичното движение на
синхронния агрегат е нелинейно поради нелинейния характер на превесната мощност
върху вала му, което налага численото му решение  '  (t) , от където се определя
'  (t ).Вж.Фиг.19б .
изкл,пр изкл,пр
IV.2. Електромеханична динамика след двуфазно к.с. към земя (К(1,1)) в

точка К1. Метод на последователните интервали
IV.2.1 Изчисление на електромеханичния преходен процес.

Опростен подход. Критична продължителност
Ще използваме следната форма на уравнението на електромеханичното движение
на СА:
Т j ,ном
d 2  P  PII sin ,
SG,ном o мех
.
360 fo dt 2
където Т
j ,ном = 7,5 SG,ном = 600 MVA; fo =50 Hz.
s;
Приета е интеграционната стъпка t  0, 05 s , при която
360. fo 360.50
ko  .t 2  .0, 05  6o .
Tj ,ном 7, 5
Нарастъкът на ъгъла на изместването за I интервал** спрямо   31, 6o е
o
6
(1,1)
*
„Ръководещите указания”, както и възприетата практика , определят К като изчислително смущаващо
въздействие върху ЕЕС при анализи на устойчивостта й.
**
Изразът по долу се отнася само за I интервал.
6
I II
k2o  (o)
 .S .
G ,ном
Превесната мощност (на турбината) за I интервал е

PII  P
II sin  P  P sin .
II
(o) мех  Pmax o o max o
Ъгълът на изместване в края на I интервал е

(1)  (o)  I .
Нарастъкът на ъгъла на изместването за k-тия (II, III и т.н.) интервал се определ с
израза
k  k P(k 1)

o
1 k S ,
G,ном
където P P P II
sin е превесната мощност в края на k 1интервал.
( k 1) мех max (k 1)
Табл.IV.1. Изчисляване на  (t) – опростена процедура [1]

Моменти от времето
N на аварийния режим PII sin
PII ,  o  o
 o max
I n
t, s МW MW
1 (0   ) 31,60о - - - -
2 (0 31,60 136,69 373,31 - -
)
3 (0,05) 33,47 143,86 366,42 1,886
4 (0,10) 37,13 157,46 352,54 - 3,661
5 (0,15) 44,31 182,24 327,76 - 7,186
6 (0,20) 54,78 213,12 296,89 - 10,464
7 (0,25) 68,21 242,24 267,77 - 13,433
8 (0,30) 84,32 259,59 250,41 - 16,111
9 (0,35) 102,93 254,26 255,74 - 18,615
10 (0,40) 124,17 216,01 293,99 - 21,172
11 (0,45) 148,22 137,40 372,60 - 24,112
Зависимостта  '  (t) , от която за  се определя t . Това време трябва да е

изкл ,пр изкл
по-малко от tР.З.  tпр (фиг.19б).
Забележка: Ако се предположи, че аварийният режим е обусловен от трифазно к.с.

( K (3) ), тогава PII ( ' )  0 , при което уравнението на електромеханичното движение на
синхронния агрегат, в частност се оказва линейно, чието аналитично решение е
tизкл,пр  2Т j ⌢' ⌢'

360 f (  
изкл,про ),
⌢  o

P ( III ' )  cos ' 
където  '
P
'
изкл,пр
 18 0 'о изкл,пр
 1 80 arc cosо
7
o kp o max k
III
p 180  'o .
max P
;

'
7
IV.2.2. Изчисление на електромеханичния преходен процес с

отчитане на влиянието на Устройството за Форсиране на Възбуждането
(УФВ)
Системата диференциални уравнения, която описва електромеханичния преходен
режим, който се състои от няколко преходни процеса (както описаните в раздел III),
включва:
Tj, .S d 2 o
1. ном G,ном
. P  ( ) - уравнение на електромеханичното движение на
P
мех авар
360 f dt
2 o
синхронния агрегат, където

a) ( )  PII ( )  sin - при възникване на к.с. K (1,1) в точка К до излкючване
Pавар PII
m
на прекъсвача от дистанционната защита на електропровода Q3;
б) ( )  PIII ( )  sin - от момента на изключване на Q3 до момента на
Pавар PIII
m
изключване на Q4 ;
в) ( )  PIV ( )  sin - за следаварийния режим, който настъпва след
Pавар PIV
m
изключване на Q4 .
Заместващите схеми, които отразяват каскадното преминаване от един преходен
процес в друг след появата на к.с. и се определят от следващите комутационни
K
(1,1)
превключвния на прекъсвачите Q3 и Q4 , са показани на фиг.22. За всяка от тях се
определят собствените и взаимните проводимости на възлите 1 и 2 и ъгловите
характеристики за тези възли.
а) Изходен устойчив режим – Състояние I
ɺ '  25,5695256,07155o
EQ Uɺ  15,750o kV
s
1 2
xW 2
x ɺq xTS
j0,496  xTG
0,0496 xW1 0,05426 За състояние I:
0,1263 17,752
ɺ  xɺq*(H  j0,49612
x 600
) q
а I  1,50798  90o;
1
0
ɺ12
y
7
б) Авариен режим К(1,1) в т.К – Състояние II

II
x
12
'
ɺ Q0
E Uɺ  15,750o kV
xW 2
s
За състояние II:
1 2
q ɺT1
xT 2 II  j 3,16116 ;
x x xW1 xɺ 12
II ;
x  j 0,6906
ɺ1K
ɺx(1,1)
j0,02565
II
ɺx2K  j 0,14858 ;
xII II
1K К x2K
yɺ II
 j0,31634  90o
1
S ; yɺ II
 1,76436 
б 1
90a S ; yɺ II
 7,04672
2
 90 S ; a
в) Авариен режим К(1,1) след изключване на Q3 – Състояние III

III
x
12
За състояние III:
'
ɺ Q0 xɺ III
 j 0,96626
E
Uɺ ; xɺ III
 j 2,70594
xW 2 1
s ;
1
1 xɺ III
 j 0,21848.
2 III 2
xɺ yɺ 1,0349290o S;III  0.
xɺ
q T1 xT 2 12 12
К1 xW1 1 1
ɺIIIy jx12  jx 
11
1k
ɺ(1,1)  1,40448  90 S;1III  0.

0
III x III
x
1K К x
2K ɺIIIy  1  1 
22 jx12 jx2k
в  5,61199  900 S; 2  0.
г) Следавариен режим след изключване на Q4 – Състояние IV
Eɺ ' Uɺ
Q0 s
xW 2
За състояние IV:
1 xɺ xɺ 2
 j 0,72629;
IV
q T1 xT 2 xɺ
Q3 xW1 Q4 12
yɺ IV
1,3768690° S;IV  0.
12 12
IV г
x12
Фиг.22. Принципни и съответните им заместващи схеми на ЕЕС

а) при нормален режим; б-при авариен режим след появата на K (1,1) в точка К;
в) след изключване на прекъсвача Q3; г) при следаварийния режим след изключване на Q4
Заместващите схеми за горните режими са аналогични на показаните на фиг. 21, но
с едно съществено различие: генераторът G се представя като реален източник на
напрежение с реактанс xɺ  xɺ  j0, 4961 и Eɺ  Eɺ . В изходния режим (състояние I)
G q G Q,t
ще е Eɺ  Eɺ  25, 569556, 0715o kV (фиг.4). Във времето на аварийния режим то ще

7
Q(t 0 )
се изменя съгласно израза
7
E' U y (N ) (x  x' ) cos(   (N ) )
q S 12 q d 12
EQ  1 y(N ) (xq  x' ) cos (N ) .
11 d 11
За изходния установен режим е в сила равенството на турбинната мощност

Pмех и
отдаваната от генератора в мрежата електрическа мощност Po , т.е.
Pмех = Po .
За простота ще бъде пренебрегнато действието на турбинното регулиране, при което
Pмех (t) = Po 
'
2. T . const
q
dE
E  E (t) - уравнение на Лонглей (Лебедев-Жданов).
do q qe
dt
Е  E
 (Е  E )еt /Te , където  k .Е ;
E
E (t) = qe q,пр q,пр q,o q,пр ф q,ном
qe
 Eq,o при изключеноУФВ ( АРВ).
В случая, УФВ е включено. При това:
Te  0,1s , kф  2;
заданието) Е E  33, 6421kV .
(вж. ;
q,ном
Решението на системата диференциални уравнения се осъществява числено по
метода на последователните интервали [1], както е показано по-долу.
Според метода на последователните интервали нарастъкът на ъгъла на изместване
е:
□ за I интервал
 o 1
1 ko авар   ко P(o ел.
  )
I интервал
(Po Pma sin ) . , градуси .;
(0)
x
2 SG ,ном 2 SG,ном
P( 0 )
□ за следващите II, III,….,N интервали

 o

 
ko  авар 
  ко P(n1)
nти интервал n1 
Pma
(Po sin (n1)
) n1 . , градусиел ,
x
SG,ном SG,ном
P( n1)
където P( n1) е превесната мощност в края на n-1 интервал;

360 fo
ko  t 2 , eл.градуси -коефициент [1].
Tj ,ном
В случая приетатa интеграционна стъпка * t  0, 05 s. При такава стъпка k o = 6оел.
7
*
При компютърни изчисления на електромеханични процеси се приема t  0, 005  0, 01, s .
7
За справки:
Eq,o  33, 64208 kV ;
Eq,пределно  kф .33, 64208  2.33, 64208  67, 28416 kV ;
Собствени и взаимни проводимости :
yI  y I  1, 50798  състояние I ;
11 12
yII  1, 76436; yII  0, 31634  състояние II ;
11 12
y  1, 40448; yIII  1, 03492  състояние III ;

III
11 12
yIV  y IV  1,  състояние IV .
37686
11 12
I интервал
1. E ' и  остават неизменни в момента t  0   , ( ебезкрайно на смущението
малко)
q,(o) (o)
(К(1,1)), т.е. =16,4877 kV и (o)  =56,0716о - те са инертни величини; е.д.н. в

'
Eq,(o) 
'
q,o
o
този момент се изменя (в случая нарства) със скок, т.е.
E' U yII (x  x' )   II )
cos(
q,(o) S 12 q d (o) 12  44, 9880 kV ;
EQ,(o)  1 yII (x  x' ) cos II
11 q d 11
2. P  E2 y sin   E U y sin(   II )  185, 982 MW - мощността на G в момента на
II II II
(o) Q(o) 11 11 Q(o) S 12 o 12
смущението;
3. P(o)  Pмех  P(o)  Po  P(o)  324 MW - небалансът на мощността върху вала на СА;
4. I 1 o P
 k (o
 1, 62о - нарастъкът на  за I интервал;
2 )
S
G,ном
5.       57, - ъгълът на изместване на СА в края на I интервал (началото на

(1) 0 о
6916
II);
6. Q  E2 yII cos II  E U yII cos(   II )  3445,815 MVAr ;
(o) Q(o) 11 11 Q(o) S 12 o 12
7. I P(o)
q(o)
  4,134 kA;
EQ(o)
8. I Q(o)
d (o)
 76, 594 kA;
 EQ(o)
9. I I2
I d2(o)q(o)
(o)   76, 706 kA - токът с права последователност на G;
xd  xd' ' x  xq
10. E f (o)  Eq(o)  EQ(o)  Eq,o d  70, 320 kV ;
x x '
x  x'
q d q d
0,025/Te
11. E E  (Е  E )е  36,841kV , т.е. подхожда се дискретно, като за I
qe,срI инт, q,пр q,пр
интервал се приема, че E
qe,t  Eqe,срI инт  36,841kV през целия интервал. Така се процедира
7
и в следващите интервали;
12. t
E'  (E  E )  0, 26155 kV - от уравнението на Лонглей, представено в
q,срI qe,срI q (o)
Td
o
диференчна форма;
' '
13 . q(1)  q(o) 
'
q.I  16, 226 kV ;
14. U  E'  I x  6, 9878 kV ;
'
q (o) q d (o) d
(o)
7
15. Ud (o)  Iq(o) xq  2, 051kV ;

16. U q(o)q
2 U2
UG (o)  (o)
 7, 2826 kV  15, 75 kV - УФВ заработва при G(o)  80%U G,ном .
U
II интервал
E' U yII (x  x' )   II )

cos(
1. E q,(1) S 12 q d (1) 12  44, 3538 - в края на I и началото на II
 kV
Q,(1) 1 yII (x  x' ) cos II
11 q d 11
интервал (t  0, 05 s) ;
2. P
 E2 yII sin  II  E U yII sin(   II )  186, 774 MW ;
(1) Q(1) 11 11 Q(1) S 12 (1) 12
3. P(1)  Pмех  P(1)  Po  P(1)  323, 23 MW - небалансът на мощността върху вала на СА;
4.  P(1
 II   I  k o )
 4,85о - нарастъкът на  за II интервал;
S
G ,ном
5.       62, 5416o - ъгълът на изместване на СА в края на II интервал (началото

(2) (1) II
на III);
6. Q  E2 yII cos II  E U yII cos(   II )  3352,84 MVAr ;
(1) Q(1) 11 11 Q(1) S 12 (1) 12
7. I P(1)
q(1)
  4, 211kA;
EQ(1)
8. I Q(1)
d (1)
 75, 593 kA;
 EQ(1)
9. I I2
I d2(1)q(1)
(1)   75, 710 kA - токът с права последователност на G;
x  xd'
 Eq(1) xd  xq  69, 354 kV ;
'
10. E f (1)  Eq(1)  EQ(1) d
x  x' x  x'
q d q d
1 Eqe,срII инт,  Eq,пр  Е ( q,пр  Eq,o е) 0,075 /Te  38,

12. E' t
 (E  E )  0, 281kV ;
q,срII qe,срII q(1)
Td
o
'
13 . q(2)
'
 q(1) 
'
 15, 94 kV ;
q.II
14. U  E'  I x  6,850 kV ;
'
q (1) q(1) d (1) d
15. Ud (1)  Iq(1) xq  2, 0891kV ;

16. 2  U 2
UG  U q(1)q(1)  7,1613 kV  15, 75 kV - УФВ остава включено при
(1)
7
UG(o)  80%UG,ном .
III интервал:
E' U yII (x  x' )   II )

cos(
1. E q,( 2) S 12 q d (2) 12  43, 363 -в края на II и началото на III
 kV
Q,(2) 1 yII (x  x' ) cos II
11 q d 11
интервал (t  0, 05  0, 05  0,10 s) ;
2. P  E2 yII sin  II  E U yII sin(   II )  191, 711MW ;
(2) Q( 2) 11 11 Q(1) S 12 (2) 12
8
3. P( 2)  Pмех  P(2)  Po  P(2)  318, 289 MW - небалансът на мощността върху вала на СА;
4.  P(2
 III
 II  ko )
 4,85o  3,18о  8, 03o - нарастъкът на  за II интервал;
S
G ,ном
5.       65, 54o  8, 03o  70, 58o -ъгълът на изместване на СА в края на II

(3) ( 2) III
интервал (началото на III);
6. Q  E2 yII cos II  E U yII cos(   II )  32178, 00 MVAr ;
(2) Q( 2) 11 11 Q(2) S 12 (2) 12
7. I P(2)
q( 2)
 4, 421kA;
 EQ(2)
8. I Q(2)
d (2)
 74, 21kA;
 EQ( 2
)
I2
I d2(2)q(2)
9. I
(2)   74, 34 kA - токът с права последователност на G;
x  xd'
 Eq(2) xd  xq  67, 743 kV ;
'
10. E f (2)  Eq(2)  EQ(2) d
x  x' x  x'
q d q d
11. Eqe,срIII инт,  Eq,пр  Е ( q,пр  Eq,o е) 0,125 / Te  57,

 t
12. E'  (E  E )  0, 0673 kV ;
q,срIII qe,срIII q(2)
Td
13. E  E o  E  15,873 kV ;
' ' '
q(3) q (2) q.III
14. U  E' I x  7, 069 kV ;
'
q (2) q( 2) d (2) d
15. Ud ( 2)  Iq( 2) xq  2, 30 kV ;
16.  U 2  7, 43 kV  15, 75 kV - УФВ остава включено при
UG (2)  U q(2 2)q(2)
UG(o)  80%UG,ном .
◘ За момента t  0,15   , s - непосредствено преди изключването на прекъсвача

Q3 в края на III третия интервал:
Стойностите на режимни величини са следните:
E' U yII (x  x' )
cos(   II )
1. E E q,(3) S 12 q d (3) 12
Q(3) Q(t 0,15 )  1 yII (x  x' ) cos II 
11 q d 11
15,8727 15, 75.0, 31634.(0, 49612  0,12400) cos 65,

 o
7245  43, 99 kV ;
11, 76436(0, 49612  0,12400).cos 0o
2. P  E2 yII sin  II  E U yII sin(   II ) =
(3) Q(3) 11 11 Q(3) S 12 (3) 12
3.  43, 99.15, 75.0, 31634.sin 65, 7245o  199, 79426 MW ;

Q(3)
 43, 992.1, 76436.1 43, 99.15, 75.0, 31634.cos 65, 7245o  3324,14MVAr
8
4. P(3)  Pмех  P(3)  Po  P(3)  310, 2057 MW ;
Iq(3)  4, 54181kA

5. Id (3)  4, 54181kA ;

 I  75, 70217 kA
(3)
6. Eq(3)  43, 99.1,88898 15,8727.0,88890  68, 978 kA ;
8
Eqe,срIII  61, 438 kV



7.  0, (61, 43800  67, 
0,175  0, 0073 kV ;
E 05
 74273)e 0,1
qe,срIII
 7, 5
E'  15,8727

q(3) '
 I .x'  6, 48563 kV
  q(3) d (3)
U

q(3) d
 Ud (3)  Iq(3) .xq  75, 56580 kV

8. 
U(3)  75, 70217 kV .
IV интервал
Този интервал започва с комутация (изключва прекъсвaчът Q3 от действието на РЗ

- I зона на дистанционната защита на електропровода W1).
Непосредствено след изключването на прекъсвача Q3 ( t  0,15   ) собствените и
взаимни проводимости се оказват променени, но E ' и  запазват стойността си, която са
q
имали непосредствено преди комутацията,т.е.
E'  E'  E'  E'  15,87 kV и       70, 4816o .
q(3') q(t 0,15 q(3') q(t 0,15 ) (3') (t 0,15 ) (3) (t 0,15 )
)
В този момент скокообазно се изменят останалите електрически режимни параметри, т.е.

E' U yIII (x  x' )   II )
cos( 
1’. E E q,(3) S 12 q d (3) 12  29, 02335 kV ;
Q(3') Q(t 0,15 )  1 yIII (x  x' ) cos II
11 q d 11
2’ E 2
y sin 
III III
E U y sin(III
 III
)  446, 025 MW ;
P
(3') Q(3') 11 11 Q(3') S 12 (3') 12
3’. Q  E 2
yIII cos III  E U yIII cos(   III )  1025, 75 MVAr ;
(3' ) Q(3') 11 11 Q(3') S 12 (3') 12
4’. P  P P P   63, 97457MW .
P
(3') мех (3') o (3')
Нарастъкът на ъгъла в IV интервал се определя с израза:

5’. P(3)  P(3') 310, 20573  63, 97457
   ko  8, 03460  6o  9, 90555о ;

IV III
2SG,ном 2.600
’
6 . (4)  (3)  IV  70, 57620  9, 90555  80, 48175 - в края на IV интервал;
o о о
I
q(3 )
 15, 36381kA
'
7’ 
 Id (3  35, 08804 kA ;
'
I(  38, 30588 kA

3')
8’. E  29, 02335.1,88898 15,8727.0,88890  40,82435 kA ;
q(3)

’ Uq(3 ) 
' '
q(3)  Id (3') .x' d 11, 51448 kV
8
9 . Ud (3' )  Iq (3' ) .xq  7, 62442 kV ;

U  13,80996 kV
(3' )
10. 0,175 /Te

Eqe,срIV инт,  Eq,пр  Е ( q,пр  Eq,o е)  61,
11. E ' t
 (E  E )  0, 0073 kV ;
q,срIV qe,срIV q(3)
Td
o
8
'
12 .
q( 4)

'
q(3) 
'
q.IV  15,8654kV .
Следващи интервали
Изчисленията на следващите интервали са аналогични. В момента
t  0, 45 s изключва и прекъсвачът Q4, което се съобразява, както бе показано при
комутацията в момента t  0, 45 (изключването на прекъсвача Q3).
s
Резултатите от извършените изчисления за състоянията I, II и началният момент на
състояние III са дадени в Табл.4. Параметрите E ' (t), E (t), E (t) (t), (t) се представят
,U
q Q q G
графично (фиг.21) и от развитието им се правят изводи.
Табл. IV.2. Развитие на аварийния процес във времето
Преходен режим
Време t, s Изходен Двуфазно к.с. към земя в началото на W2 (Състояние II) Състояние III
режим
(СъстояиеI)
К(1,1) t  0, 05 s t  0,10 s t  0,15   Изкл. Q3
Величина
t0 t  0,15 
t0
 
EQ , kV 25,57 44,99 44,31 43,36 43,99 29,02

P, MW 510,00 185,98 186,77 191,71 199,79 446,03
Q, MVAr 165,10 3445,82 3352,84 3218,00 3324,14 1025,75
P, MW 0,00 324,00 323,23 318,29 310,21 63,97
0,00 0,00 1,62o 4,85о 8,03o 9,91
 ,
oeл
56,07o 56,07o 57,69o 62,54o 70,58o 70,58

 ,oeл
Iq,kA 19,37 4,13 4,21 4,42 4,54 15,36
Id , kA 24,41 76,59 75,59 74,21 75,57 35,09
I, kA 31,16 76,71 75,71 74,34 75,70 38,31
Eq , kV 33,64 70,32 69,35 67,74 68,99 40,82
Eq,ср ,n тиинт. , kV 33,64 33,64 36,84 38,64 57,65 61,44
Е' , kV 0,00 0,00 -0,262 -0,281 -0,067 -0,0072
q
Е ' , kV 16,49 16,49 16,23 15,95 15,87 15,87
q
Uq , kV 13,46 6,98 6,85 7,07 6,49 11,51

Ud , kV 9,61 2,05 2,09 2,30 2,25 7,62
UG , kV 16,54 7,28 7,16 7,43 6,87 13,81
8
Фиг.23. Развитие на аварийния процес във времето
8
V. КОЛЕБАТЕЛНА УСТОЙЧИВОСТ НА НАЙ-ПРОСТА ЕЕС

СЛЕД МАЛКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НЕЯ*
V.1 Mатематичен модел

Задачата е да се определят настроечните параметри на системата на възбуждане и
АРВ на синхроннен генератор ( G ), който работи в паралел през проста индуктивна връзка
със система с безкрайно голяма мощност ( S ), като се осигурят качествени процеси след
малки въздействия в разглежданата ЕЕС.
Ще се използва опростено представяне на преходните процеси в синхронния
агрегат (СА), тъй като в случая се преследват учебни цели. По-прецизен подход е
представен в [1].
Изчисленията се базират върху следната системата диференциални уравнения [1]:
 T j ,ном d 2
 P  P (
2 f dt 2 ) (1)
 мех,*( н) *(н)
(5.1)  o
 '
T dEq  Е  E (2),
 q qe
d ,o
 dt
които впоследствие ще бъдат линеаризирани и записани в малки разлики.

В уравнението на електромеханичното движение на СА е пренебрегнато
турбинното регулиране, като е прието, че Pмех,t  PEQ,o  Pm sino  const . За простота се
пренебрегва и асинхронна мощност P (s) , успокояващата колебанията на СА, която се
ac
обмeня между генератора G и системата S с твърдо напрежение.
Преходните процеси в синхронния генератор се описват с уравнението на Лонглей.
Вземат се предвид опростено процесите в системата на възбуждането на
синхронната машина.
Величините за изходния режим в и.е., приведени към генераторната степен с
UG,осн  Uб ,осн  15, 75kV , бяха определени в раздел I. Препоръчително е при задачи по
устойчивост на ЕЕС да се работи в о.е. Тук ще се работи в о.е., като се ползват точните
стойности на коефициента на трансформация, зададени в изходните данни, т.е. ще се
използва точно привеждане в о.е. към генераторната степен. Приетите базисни величини в
случая са: Sб ,осн  SG,ном  600МVA и Uб ,oсн  Uб , I ст  UG,ном  15, 75kV , т.е. номинaлните за
Uб ,oсн
генератора. Базисните напрежения за втората и третата степен са U б, II  242kV ;
kT
 1
U б, III Uб
,oсн  440kV .
k k
T1 T2
□ Генераторните съпротивления са каталожните, т.е. xd *(б )  xd*( н)  2о.е.(200%);

xq*(б  x  1, 2о.е.  0, 3о.е. d *(б)  d *(  0, 2о.е. (20%) , тъй
' ' " "
q*(н) d *(б)  d
x x
)
(120%); *(н) (30%); н)
като каталожните данни за тези съпротивления се задават в о.е. или в проценти при
номинални за генератора условия. Тогава:
8
*
”Колебателна статична устойчивост” преди възприемането на хармонизираната и у нас европейска
класификация за видовете устойчивост на ЕЕС[1]
8
□ Съпротивленията на елекропренасянето:
u % S 2
 Iст.
 2 u % S  IIст.

U Т 1, ном U , така че
x  k баз
  k баз

Т 1, ном
T1*(б ) 100 S U  100 S U 


T 1,ном  баз,I T 1,ном баз,II 
 
2
xT1*(б )
12% 600  15, 75 = 0,1440 о.е.;
 


100 2.250  15, 75 
u % S 2
 U IIIст. 10, 5%  400 
600
x  k баз
 Т 2,ном 2   0,1132 о.е.
T 2*(б )
  
100 ST 2,ном  баз,III 100 2.230  440 

U 
1
x  x l Sбаз  1 0, 418.65  0,1392 о.е.,
600
W *(б ) o W1 2
2 Uб ,II 2 2422
xвн  xTW  xT 1*(б )  xW *(б )  xT 2*(б )  0, 3964 о.е. ;
x'  x'  x  0, 6964 o.e.;
d d TW
xd  xq  xq  xTW  1, 5964 o.e.

□ Режимни параметри:
U 400 1, 05.15, 75
U  S  =0,9091о.е.; UG,o 1,   1, 05 о.е.;
 05.U
 G,ном
U
S*(б ) 440 15, 75
U G ,o*(б )
U б ,oсн U б ,oсн
б ,III
Е
Е Е 26, 3806 1,6750 o.e. ;
qo*(б )  Qo*(б
) 
Qo

Uб ,осн 
15, 75
PG,o*(б ) 510
   0,85
PG,o о.е.; 600
Sбаз
□ Времеконстанти:
Tj Tj 7, 5
Hj 
,ном    0,0239 s2 при fo  50Hz - инерционна времеконстанта на СА;
2 f ,ном
 314
o o
Tdo  6, 4 s - времеконстанта на възбудителната намотка на G при отворена статорна

намотка;
'
 0, 6964 
x  6, 4    2,7918 s - времеконстанта на възбудителната намотка на G при
d
Td  Tdo
'
xd  1, 5964 
затворена статорна намотка.
□ Коефициенти на линеаризация [1]:

8
c1  PE ( , Eq ) E U
q,o S
coso  0,5333;
 q xq

P ( , Eq ) U s
b  Eq  .sin  0,4721;
1

Eq xq o
E ( , E )
'
x  x'
e1  q q
 US
q d
sin  0,4249;
 xq o
E ( , ) x'
'
E q
d  q  d  0,4362;
1 Eq xd
9
UG ( , Eq ) xq
e2   US sin( o G,o )  0,2399;
 xq
UG ( , Eq ) xTW
d 2  G,o  0,2023.
cos
Eq xq
□ Линеаризирани режимни характеристики:
PEqj  c1  Eq
b1Eq  0, 5333  0, 4721Eq ;
E  e   d E  0, 4249  0, 4362E ;
'
q 1 1 q q
UG  e2  d2Eq   0,2399  0, 2023Eq .
□ Система линеаризирани уравнения
Уравненията (5.1) след линеаризирането на нелинейностите в тях приемат следния

вид [1]:
H p2  0
(5.1 а) P  E ,
T pE '
E
do q q qe
където независимите променливи  , PEq E ' , E и са 5 (пет) на брой.

, E
q q qe
За да се получи нетривиално решение, към (5.1а) се въвеждат още три зависимости
(уравнения), т.е.
H p2  P  0; (1)
j Eq
T pE  E  E ; (2)
'
do q q qe
(5.1 б) PEq  с   b E ; (3)

1 q
E'  e   d E ; (4)
q 1 1 q
UG  e2   d2Eq 5

.
От уравнения (1) и (3) на (5.1 б) се получава
(5.2) 1
E   (H p2  c ) .
j 1
q
b1
В уравн. (2) на (5.1 б) се въвежда полученият израз (5.2), както и уравн. (4) на (5.1 б), от
където след преобразувания следва, че
(5.3) 1
E  {T e p  (T ' p 1)[ (H p2  c )]} .
qe do 1 d j 1
b1
Освен това, в уравн. 5 на (5.1 б) се въвежда (5.2) и се получава
(5.4) 1
U  [e  d (H p2  c )] .
G 2 2 j 1
b1
9
V.2 Предавателна функции WEEC ( p) и W ( p)

АРВ
Предавателната функция на обекта (ЕЕС) съобразно структурната схема на САРВ (фиг.

24), използвайки (5.3) и (5.4), се представя с израза
(5.5)
U ( d (H p2 1)  e b d H p2  d  e b
p) G
W ( p)   2 j
1 1 2 j 2 1 1
EEC E ( p) (T ' p 1)(H p2  c )  T 'b p T ' H p3  T ' c p  H p2   T 'b p 
c
qe d j 1 d 1 d j d 1 j 1 d 1
d H p2  d  e b
2 j 2 1 1
 T ' H p3  H p2  T ' (c  b ) p  c,
d j j d 1 1 1
където T Tj
 7, 5s; H 
j,ном ,ном  0, 0239  6, 6 s.
j 100 s2;T d
Може да се приеме, че регулаторът на възбуждането на синхронния генератор G е

с пропорционално действие по отношение на отклонението на напрежението UG от
зададената му стойност. Възбудителната система и АРВ се представят за простота с
предавателна функция на апериодично звено от I-ви ред, т.е.
(5.6) koU
WAРВ ( p) ,
 Te p 1
където k
k .k , ед.възб. е коефициентът на усилване на АРВ5; k , k и
.
k
oU изм усив изп изм усилв
ед.напр.
kизп са коефициентите на усилване съответно на измервателния, усилвателния и
изпълнителния орган на регулатора.
Предавателната функция на отворената по разреза а-б САР (фиг.24)
(5.7) R( p)
W ( p)  W ( ( p)  ,
p).W
o AРВ EEC
Q( p)
където Q( p)  0 е характеристичното й уравнение [2].
Предавателната функция на затворената САР
(5.8) Wo ( p)
Wз ( p)
1 Wo ( p).

Характеристичното й уравнение, както е извесно, се представя с израза
(5.9) 1 Wo ( p) 
0 или R( p)  Q( p)  0 ,
което в разгърната форма е от вида
(5.10)
a p4  a p3  a p2  a p  0,
a
o 1 2 3 4
където
9
Курсов проект по' „Преходни прoцеси в
a H TT;
o j d e
(5.10a) a1  H (T '  T );
j d
a  H  T T ' (c  e )  H d  a'  a (k );
k
2 j e d 1 1 j 2 oU 2 2 oU
a  T c  T (c  e );
'
3 e 1 d 1 1
a  c  k (c d  b e )  a'  a (k ).
4 1 oU 1 2 1 2 4 4 oU
5
По- подробно вж. [1,6].
9
V.3 Анализ на устойчивостта на САРВ. Настроечни параметри

САРВ е устойчива, ако корените на характеристичното й уравнение са реални
отрицателни и комплексно спрегнати с отрицателна реална част, т.е. ако лежат в лявата
комплексна полуравнина. Това се проверява посредством известните критерии за
устойчивост: алгебрични (на Хурвиц, на Раус); честотни (на Найквист, на Боде, на Неймрк
и др.) [2].
Ако генераторът е без АРВ PE

k  0; T  ; a  a'  c q  Pmax coso . Режимът
 oU e 4 4 
се утежнява при натоварването му ( P ), т.е.  расте и при   90o , когато отдаваната
Eq,o o o
мощност P  P sin 90  P
o
, синхронизиращата способност на синхронния генератор е
Eq max
изцяло изчерпана, т.е. c  a  0 - режимът е критичен (разглежданата система е на
1 4
границата на устойчивостта).
V.3.1 Прилагане на критерия на Хурвиц
Според критерия на Хурвиц системата е устойчива, ако коефициентите на

характеристичното й уравнение са положителни и всички диагонални миньори
a1 a3 0
(поддетерминанти на Хурвиц)   a ,   a1 a3 ,   a a a ,... са също
1 1 2 3 0 2 4
a a
o 2
0 a1 a3
положителни, т.е.   0, n  1, 2,..., n 1 . За уравнение (5.10), което е от 4-ти ред, е
n
необходимо и достатъчно ai  0, i  1,..., и предпоследната поддетерминанта на Хурвиц

да е положителна[2], т.е. 4
a1 a3 0
n1  3  a0 a2 a4  a1.a2 .a3  a3.a4 .0  a0 .a1.0  0.a2 .0  a0 .a3.a3  a4 .a1.a1 
(5.11)
0 a1 a3
 a .a .a  a .a2  a .a2  0
1 2 3 0 3 4 1
С утежняването на режима свободният член а4 на характеристичното уравнение
намалявайки, най-напред преминава през нулевата си стойност и става отрицателен [3]. От
изискването a  a'  a )c  (c d  b e )  0 следва, че k трябва винаги да е по-
(k k
4 4 4 oU 1 oU 1 2 1 2 oU
голям от
(5.12) (c )
k oU ,min  c d 1b e  2,4116 .
1 2 1 2
Ако
koU  koU ,min , устойчивостта на системата се нарушава апериодично; „режимът
се изплъзва”, казват операторите.
Влиянието на регулаторите на възбуждане на синхронните генератори върху
устойчивостта на ЕЕС се изразява формално във внасянето на положителни добавки
ai , i  1,..., n , съответно към коефициентите на характеристичното уравнение на САР
ai , за да не се анулират и да станат след това отрицателни.
9
В разглеждания конкретен случай добавките са a2 и a4 , съответно към

коефициентите a2 и a4 на характеристичното уравнение, което, както вече бе отбелязано,
е от четвърти ред.
За да се осигури по възможност постоянство на напрежението на шините на
генератора, е желателно koU да приеме по възможност по-голяма стойност. От друга
страна, увеличаването на коефициента на усилване води до намаляване на детерминантата
n1 и увеличаване на колебанията в системата. Както бе уточнено, n1 трябва да остава
положителна, което позволява да бъде получен израз за максималната стойност koU ,max ,
като се въведат стойностите на коефициентите a и a4 от (5.10) и се реши неравенството
2
(5.11) спрямо koU .
    a .a .a  a .a2  a .a2  0;
n1 3 1 2 3 0 3 4 1
a a [H  T T ' (c  e )  H d ]  a .a2  a2.[c  (c d  b e )]  0;
k k
1 3 j e d 1 1 j 2 oU 0 3 1 1 oU 1 2 1 2
(5.13) a a [H  T T '
 e )]  a a H d ] 2 a a  2
 k a (c d  b e )  0;
2
(c k ac
1 3 j e d 1 1 1 3 j 2 oU 0 3 1 1 oU 1 1 2 1 2
a a [H  T T '  e )]  a .a  a c  2 2
[a (c d  b e )  a a H d
2
т.е.
(c k ],
1 3 j e d 1 1 0 3 1 1 oU 1 1 2 1 2 1 3 j 2
a a [H  T T ' (c  e )]  a .a2  a2c
1 3
k oU ,max  j e d 1 1 0 3 1 1
.
[a2 (c d  b e )  a a H d ]
1 1 2 1 2 1 3 j 2
Тази стойност очевидно зависи, както от параметрите на системата

( xd  xq ; xвн  xTW ;Tj ,ном ;Тdo ;Te ), така и от параметрите на режима ( c1;b1; e1; d1; e2 ; d2 ) .
Замествайки със стойностите за разгледания случай:
(5.14) koU ,max  18,8884

Нарушаването на условието koU  kiU ,max води до появата на крайно нежелани
нискочестотни (от порядъка на няколко Hz) колебания на агрегата и следователно на
режимните параметри (напрежения, мощности и пр. на електропренасянето). Такива
състояния не се допускат продължително, тъй като обуславят принудени люлеяния на
други агрегати в системата и т. нар. колебателна неустойчивост в ЕЕС.
При T  0,1s е избран коефициент на усилване
e k  15 ед.възбуждане , т.е. е oU ед.напрежение
съобразено изискването коефициентите на характеристичното уравнение (5.10) да са
положителни ai  i  0,1,..., 4 , коефициентите на затворената САР са
0,
ao  0,0067; a1  0,0690; a2  0,3638; a3  a4  3,8507 и същевременно
2,7286;
предпоследната детерминанта на Хурвиц n1  3  0
(koU ,min  2,4116   koU ,max  18,8884) ед.възбуждане
oU
ед.напрежение
.
k
9
V.3.2 Прилагане на критерия на Найквист. D-разбиване по два параметъра

(kоU и Тe)
Честотните критерии на Найквист и на Боде се отнасят за системи, чиято
структурна схема е приведена до стандартния вид, показан на фиг. 24 . Съгласно тези
критерии устойчивостта на затворената система може да бъде оценена с помощта на
честотните характеристики на отворената система6.
а
U зад. ( p) U f WU ,ЕЕС ( p) UG
+ WU , АРВ ( p)
-
Регулатор ЕЕС
б
1
Фиг. 24. САР с единична отрицателна обратна връзка
Критерият на Найквист ползва амплитудно- фазово- честотната характеристика

(АФЧХ), а критерият на Боде - логаритмично честотната характеристика (ЛЧХ). В
сравнение с алгебричните критерии, честотните критерии дават по-пълна и ясна представа
за устойчивостта на САР. При тези критерии освен, че се установява дали системата е
устойчива или не, се установява и доколко системата е далеч от загубата на устойчивост,
т.е. определят се запаси по устойчивост. Ще бъде приложен критерият на Найквист.
В практиката7 най-често се среща частният случай на отворена устойчива
система. Тогава затворената система е устойчива, ако и само ако АФХ Wo ( j) на
отворената система не обхваща в положителна посока точката на Найквист, т.е.
точката с координати ( 1, j0 ).
А. Теоретична област на устойчивост

Нека допуснем, че системата е на границата на устойчивостта. В такъв случай
АФЧХ на отворената САРВ преминава през точката на Найквист, т.е.
(5.13) Wo ( j)  WAPB ( j).WEEC ( j)  1 j0 ,
или
(5.14 а) koU
WEEC ( j) =  1 j0 ;
Te j
1
(5.14 б) koU
[ReWEEC ( j) +Im ( j) ]  1 j0 .
Te j WEEC
1
В разглеждания случай
(5.15) koU
WAPB ( j) ;
jTe 1

9
6
Има се предвид например отворената по разреза а-б САР от фиг.23.
7
Такъв е разглежданият случай- генераторът работи устойчиво в синхронизъм и без АРВ.
9
d H  2  d  e b

WEEC ( j) 2 j
()  H ()  jT (c  b )  c
2 1 1
 jT ' 3 2 '
 H
d j j d 1 1 1
(5.16)
0,0048  0,4029 2

 j0,0666  0,02392 j0,1709  0,5333
3

с реална част и съответно имагинерна част:
(c  H  2 )(c d  d H  2  b d )
(5.16 а) ReW ( j) = 1 j 1 1 1 j 1 2
EEC (c  H  2 )2   2 (T ' c   2T ' H  T b e=)
1 j d 1 d j do 1 1
(0, 3197  2.0, 00368)(0, 4976  2.0, 02388)
 ;
(0, 4976  2.0, 02388)2  (.2, 9114  3.30, 0889)2
(c d  d H  2  b )(T   2T ' H  T b d )
d '
c
(5.16 б) ImW ( j)   1 1 1 j 1 2 d 1
d j do 1 1
EEC (c  H  )   (T c  2T ' H  T b e ) =
2 2 2 '
1 j d 1 d j do 1 1
(0, 3197  2.0, 00368)(3.0, 0889  .2, 9114)
 .
(0, 4976  2.0, 02388)2  (.2, 9114  3.30, 0889)2
Търсените настроечни параметри са коефициентът на усилване ед.възб.

koU , и
времеконстантата Te ,s на възбудителната система. ед.напр.
От (5.14 б) следва, че
[ReWEEC ( j)]koU  1
(5.17) [ImWEEC ( j)]koU  Te,
откъдето се намират изразите за настроечните параметри koU и Te , т.е.
koU  ReW 1 ( j)

EEC
(5.18)
[ImWEEC ( j)]koU ImWEEC ( j)
Te   .
  ( j)
В разглеждания случай: ReWEEC
(5.18 а) [(0, 4976  2.0, 02388)2  (.2, 9114  3.30,

koU 
0889]2
(0, 3197  2.0, 00368)(0, 4976  2.0, 02388)
(5.18 б)  2.0, 0889  2,
Te 
9114
Получените изрази (5.18) съвпадат с тези, които бихме използвали, ако за целта се
приложи методът на D- разбиването (критерият на Неймарк) [4], в случая, по два
параметъра ( koU и Te ) [1].
Кaто се задават стойности на  в интервала 0     , се определя граничната
линия на теоретичната област на устойчивост (ТОУ), която се построява в координатната
9
система ( koU ,Te ). По-подробно вж. в [1]. Практическо значение от ТОУ има частта й, която
се намира в първи квадрант. Тази част съдържа реални стойности на настроечните
параметри koU и Te . Уравненията на особените прави за   0 и за    са съответно
(5.19) koU  1 и Te  0 .
ReWEEC (0)
Лесно се показва, че в случая двойната щриховка на граничната крива трябва да се

извършва от ляво на движението по нея в посока на нарастването на  [2],
Б. Практична област на устойчивостта

Качеството на преходните процеси след малко въздействие е удовлетворително, ако
стойностите на настроечните параметри са такива, че да са координати на точка от т.нар.
практична област на устойчивост (ПОУ).За определянето на тази област често се
използват линиите със зададен запас на устойчивост по модул  и запас на устойчивост
по фаза (фиг.25). В случая се използват следните изрази
- за линията със зададен запас по модул  :
(1   )
k 
(5.20) o
ReWEEC ()
ImWEEC ( j)
T  .
e  ReWEEC ()
- за линията със зададен запас по фаза  :
koU 1

ReW ( j).cos   ( j).sin 
ImW
EEC EEC
(5.21)
ReW ( j).sin   ImWEEC ( j).cos 
Te  [ReWEEC ( j).cos   ImW ( j).sin  .
EEC EEC
Сечението на трите области- ТОУ (15.18), ОУ със зададен запас по модул  (5.20)
и ОУ със зададен запас по фаза  (5.21)- определя търсената ПОУ. В курсовия проект се
построява ПОУ за номинален режим на генератора*.
Забележка. Ако предварително е известна стойността на времеконстантата на

възбудителната система ( Te , s ), в случая може да се приложи D-разбиване по един
ед.напр.
параметър, т.е. D- разбиване по търсения коефициент на усилване koU , . За целта
ед.възб.
съгласно (5.10) и (5.10а) характеристичното уравнение на разглежданата затворена САР
приема вида
a p4  a p3  a' p2  a p  a  (a' p2  a' 0,

)k
o 1 2 3 4 2 4 oU
откъдето следва, че
9
*
По- подробно вж.[1]. Вж. също примера в [4].
1
(5.22) a0 p4  a1 p3  a2' p2  a 3 p  a4
koU   .
a p  a
' 2 '
2
В (5.22) се полага p  j , т.е. приема се, че един корен на (5.10) лежи на имагинерната ос
в комплексната равнина на корените. Тогава
a ( j)4  a ( j)3  a' ( j)2  a ( j)  a'

koU   0 1 2 3 4

a2 ' ( j)2  4
a  4  ja 3  a'  2  ja   a'  a  4  a'  2  a'   a 3  a  
(5.23)  0   0 ' 22  j ' 2 
1 2 3 4 4 1 3
' 
a   a
' 2 '
 a     2a   a
2 2
a'
 P()  jQ().
Задават се стойности на  от 0 до  в (5.23) и за всяка от тях се изчислява koU () , т.е.

„омита” се положителната част на имагинерната ос на комплексната равнина на корените
от корена p  j на характеристичното уравнение (5.10) и се построява кривата
koU () = P()  jQ() . Тази крива представлява конформното изображение на
имагинерната ос на равнината на корените в комплексната равнина на параметъра
koU () .
1
Фиг. 25. Теоретична и практична област на устойчивост; избор на настроечни параметри

Te и koU ; (1)- гранична крива на теоретичната област на устойчивост (ТОУ); (2)- гранична крива на
практичната област на устойчивост (ПОУ) със зададения запас по модул  ; (3)- гранична крива на
ПОУ със зададения запас по фаза  ;
(4)- особена права при   0 ; (5)- особена права при    ;
1
Приложения
Приложение 1. Изчислителни криви за типов турбогенератор с АРВ с мощност от 50
до 100 МVA
1
Приложение 2. Изчислителни криви за типов хидрогенератор с АРВ с мощност от 50

до 100 МVA
1
Приложение 3. Изчислителни криви за типов турбогенератор
Курсов
Приложение 4. Изчислителни криви за типов
с мощност от 200 до 300 MW; Te=0-0,15 s турбогенератор с мощност от 200 до 300 MW; Te=0,2-0,3 s
по „Преходни прoцеси в
6
Приложение 5. Типови криви за изменение на периодичната съставка на тока на к.с.

от турбогенератори (ТГ)
Типови криви за изменение на периодичната Типови криви за изменение на периодичната

съставка на тока на к.с. от ТГ с тиристорно съставка на тока на к.с. от ТГ с тиристорна
независима възбудителна система система за самовъзбуждане
Типови криви за изменение на периодичната Типови криви за изменение на периодичната

съставка на тока на к.с. от ТГ с диодно съставка на тока на к.с. от ТГ с диодно
независима възбудителна система безчеткова възбудителна система
7
Приложение П6
тaбл. П6.1
N0 Операторът а и свойствата му
1 o 1 3
a  e j120    j
2 2
2 o 1 3
a2  e j240   
2 2
o
3
a3  e j360  1 j0
4
a3nq  aq
5 a  a 1  0
2
o
6
a2  a  3.e j90   j 3
o
7
a  a2  3.e j90  j 3
8 o 3 1
1 a  3.e j30  3.(  j )
2 2
9 o 3 1
1 a2  3.e j30  3.(  j )
2 2
Приложение П6.2
Taбл. П6.2
Вид на к.с. ( K (n) );
повредени фази K (n) m(n) xɺ(n)
Трифазно к.с; А,В,С 1 0
K (3)
Двуфазно к.с. на земя; xɺ2 xɺ xɺ2 xɺ0
В,С K (1,1) 3 1 0 
(xɺ  xɺ )2 xɺ2  xɺ0 
2 0
Двуфазно к.с.; ВС 3 xɺ2
K (2)
Еднофазно к.с. на 3 xɺ2  xɺ0
земя; В,С K (1)
7
Приложение П6.3
табл.П 6.3 Сводна таблица с основните разчетни формули на
K (1,1) , K (2) K (1)
и
Величина Двуфазно к.с. към Двуфазно к.с ( K ); (2)
Еднофазно к.с. към земя ( K (1)
(1,1)
при xɺ   )
(1,1)
земя ( K ) (K )
0
Eɺ Eɺ Eɺ

IɺkA,1  x x  j x1  x2 j x1  x2  x0 
j x  2 0
 1


x2  x0  
IɺkA,2 x0 Iɺ IɺkA,1
Iɺ kA,1
kA,1
x2  x0
IɺkA,0 x2 0 IɺkA,1
Iɺ
kA,1
x2  x0
IɺkA 0 0 3 Iɺ
kA,1
Iɺ  2 x2  ax0  ɺ  j 3Iɺ 0

a 
kB
I
kA,1
kA,1
 x2  x 0 
IɺkC  x  a2 x  ɺ j 3Iɺ 0
kA,1
a
2 0
I
x kA,1 2  x 0
 
VɺkA,1  x2 x0  ɺ jx Iɺ j(x  x )Iɺ
j I 2 kA,1 2 0 kA,1
  kA,1
 x2  x0 
VɺkA,2  x2 x0  ɺ jx Iɺ  jx Iɺ
j I 2 kA,1 2 kA,1
  kA,1
 2  0 
x x
VɺkA,0  x2 x0  ɺ 0  jx Iɺ
j I 2 kA,1
  kA,1
 x2  x0 
VɺkA  x2 x0  ɺ 2 jx2 Iɺ 0
3j I kA,1
  kA,1
 x2  x0 
VɺkB 0  jx Iɺ j[(a2  a)x  (a2 1)x ]Iɺ
2 kA,1 2 0 kA,1
Vɺ 0  jx Iɺ j[(a  a2 )x  (a 1)x ]Iɺ

kC 2 kA,1 2 0 kA,1
7
Приложение 7
Таблица 7.1. Токове на к.с. при основните видове несиметрични к.с. (К (n) ) с отчитане на активното и на реактивното
съпротивление на системата с К(n)
Симетрични токови съставки Фазови токове Ток в земята

Вид на
к.с. (К(n))
Iɺ1  Eɺ Iɺ  mi Iɺ Iɺ  mi Iɺ Iɺ  mi Iɺ Iɺ  m i Iɺ Iɺ  mi Iɺ Iɺ  mi Iɺ
zɺ  zɺ(n) 2 2 1 0 0 1 A A 1 B B 1 C C 1 з з 1
) 1 
zɺ(n) m2i moi miA mBi mCi miз

zɺдoп, з  zɺ  zɺ
K(1) 2 0 1 1 3 0 0 3
0
zɺдoп, з  zɺ  zɺ + zɺ
2 0 дoп,з 1 1 3 0 0 3
0
zɺдoп, з  zɺ -j 3 j 3 -j 3
K(2) 2 -1 0 0
0
zɺдoп, з  zɺ + zɺ -j 3 j 3 -j 3
2 дoп,з -1 0 0
0
zɺ2 zɺ0 zɺ zɺ  а zɺ
zɺдoп, з  
zɺ2 zɺ  аzɺ а  2 2 0
K (1,1) 0
 0 2
а  zɺ22  zɺ 0 3
0 zɺ2  zɺ2  zɺ2  0 zɺ2  zɺ0
zɺ 0 zɺ0 zɺ2
zɺ0 zɺ2 
zɺ zɺ 0
zɺдoп, з  zɺ (zɺ  3zɺ zɺ  3zɺ zɺ zɺ  а(zɺ  3zɺ zɺ  а2 (zɺ  3zɺ 3
)  0 доп, з  2 0 )а2  )
2
0 2 0 доп, з
zɺ2  zɺ  zɺ2  zɺ0  2 0 доп, з zɺ2 0zɺ  доп,
3zɺз
zɺ2  zɺ  3zɺ  zɺ2  zɺ0   3zɺдоп, з а 
2 0 доп, з
0 доп,з 3zɺдоп, з0 3zɺдоп, з zɺ2  zɺ0  3zɺдоп, з
7
(n)
Таблица 7.2. Напрежения при основните видове несиметрични к.с (К )
Напреженови съставки с права, обратна и нулева последоваелност Фазови напрежения
Вид на
к.с. (К(n))
Uɺ1  m1 u 1Iɺ Uɺ2  m2u I1ɺ Uɺ0  m0u I1ɺ UɺA  mAu 1Iɺ UɺB  mBu 1Iɺ UɺC  mCu 1Iɺ
mu  zu
1  m2u mou muA mBu mCu
zɺдoп, з  zɺ  zɺ - zɺ - zɺ (a2  a)zɺ  (a2 1)zɺ (a  a2 )zɺ  (a 1)zɺ
2 0 2 2 0 2 0 2 0
0
K(1)
zɺдoп, з  (a2  a)zɺ  (a2 1)zɺ  (a  a2 )zɺ  (a 1)zɺ 
zɺ  zɺ + zɺ - zɺ - zɺ 3 zɺдoп,з
2 0 2 0
2 0 дoп,з 2
0 2 2
3a zɺдоп, з 3azɺдоп, з
zɺдoп, з  zɺ zɺ 2 zɺ - zɺ - zɺ
K(2) 2 2 0 2 2 2
0
zɺдoп, з  zɺ
2
+ zɺ
дoп,з
zɺ
2 0
2 zɺ
2
+ zɺ
дoп,з
a2 zɺдоп
, з
 2
zɺ a2 zɺдоп
, з
 2
zɺ
0
zɺдoп, з  zɺ2 zɺ0 zɺ2 zɺ zɺ2 zɺ zɺ2 zɺ
K(1,1)
0 0 3 0 0 0
0 zɺ2  zɺ2  zɺ
0  zɺ2  zɺ
0  zɺ2  zɺ0
zɺ 0
zɺдoп, з  zɺ (zɺ  3zɺ zɺ (zɺ  3zɺ zɺ zɺ zɺ [2(zɺ  3zɺ )  zɺ zɺ zɺ zɺ zɺ
) ) 2 0
] 3 zɺ 2zɺдоп, з zɺ 3 zɺ 2zɺдоп, з zɺ
0 2 0 доп, з 2 0 доп, з zɺ2 0zɺ  доп,з
3zɺ 2 0 доп, з 0 2  доп, з 2  доп, з
zɺ2  zɺ  3zɺ zɺ2  zɺ   zɺ  zɺ  3zɺ 0 0
0 доп,з 2 0 доп, з
3zɺдоп,з 0
7
Приложение 8. Привеждане на параметрите на ЕЕС към едно ниво на напрежение

В състава на съвременните ЕЕС работят съвместно мрежи с различни номинални напрежения. Те са
свързани помежду си с трансформатори и автотрансформатори (фиг. П.8.1а). За да се опростят изчисленията
на режимите, се съставя еквивалентна заместваща схема, т.е. електромагнитно свързаните вериги се
заменят с една еквивалентна електрически (галванично) свързана верига. Освен това така се намалява
диапазонът на стойностите на токовете и напреженията в мрежите с трансформаторни връзки.
Еквивалентната заместваща схема се съставя чрез привеждане на параметрите на мрежите с различни
номинални напрежения към едно ниво на напрежение, прието за основно фиг. П.8.1 б, в и г. Всички
приведени величини са фиктивни, изчислителни. Привеждането представлява несложно линейно
преобразуване, което се основава на съотношения, които следват от закона за съхранение на енергията и
теорията на трансформаторите.
8.1. Привеждане в именувани единици
Параметрите на дадена електрическа верига се привеждат към една степен на трансформация,
приета за основна, чрез коефициентите на трансформация. За да се изключи съобразяването на групата на
свързване на намотките на трансформаторите, коефициентите на трансформация се приемат като отношение
на междуфазните им напрежения при празен ход.
G1 U1 T1 U2 U3 T2 U4 U5 T3 U6
a W1 W2
~
I степен kT1 kT2 kT3

(основна) II степен III степен
’ ’ ’ ’ ’
U1 U2 U3 U4 U5 U6
’ ’ ’
б EG1 ZG1 ZT1 Z w1 Z T2 Z’ Z T3
w
Фиг.П.8.1. ЕЕС с няколко степени на напрежение:

а) принципна еднолинейна схема; б) еквивалентна заместваща
схема
Коефициентите на трансформация се определят в посока от избраната за основна степен на
напрежение към тази степен, чиито параметри се привеждат. Като пример се разглежда следната верига,
в която участват n на брой каскадно свързани трансформатори (фиг. П.8.1):
(П.8.1)
U' k ...k U , kV ;
k
T1 T2 Tn
1
(П.8.2) I' k k ...k I , kA ;

T1 T2 Tn
(П.8.3)
Z '  (k k ...k )2 Z ,  ,
T1 T2 Tn
'
където U, I и Z са действителните параметри, които подлежат на привеждане в и.е.; U ,I и Z' -
'
приведените параметри в и.е.8.

Например, да се приведат U5 и Z2 (импедансът на W2) към степента на генераторното напрежение (I
степен, която се приема за основна):
U' k U10 U30
(
.k .U  . U ;' Z  (k )2 Z
.k
П.8.4) 5 T T2 5 T1 T2 2 .
1 U20 U40 5
Такова привеждане е прието да се нарича точно поради използването на „точните” коефициенти на
трансформация kTi . Тези коефициенти трябва да бъдат предварително зададени.
При практични изчисления на к.с. и др. се прилага т.нар. приблизително привеждане. В такъв случай
се приема условно, че
8
Мощностите не са приведени, тъй като S  3UI  3U I , MVA .
 коефициентът на трансформация на всеки трансформатор е равен на отношението между
средните номинални напрежения на степените (мрежите), свързвани от него, т.е.
U
kTi  U , i  1,..., n ;
ср,i
ср,ii
 номиналните напрежения на всички елементи (с изключение на реакторите), принадлежащи към
една степен на трансформация, са равни на средното напрежение на тази степен.
Така че U5 и Z2 могат да бъдат приблизително приведени към I степен (фиг. П.8.1) по следния начин:
2
U U U U U 
U  ср,I . ср,II .U  ср,I ср,осн , kV Z '  ср,осн Z ,
'(
5 .U
.U  ; 
П.8.5) U U 2 .
5
U
5
U
5   2
(П.8.6) ср,II ср,III ср,III ср,III  ср,III 

Изобщо,
Uср,осн
Е'  .Е, kV ;
U
ср
U
(П.8.7) ср,осн
U  U
'
.U , kV ;
ср
U
(П.8.8) I'  ср
.I , kA ;
U
ср,осн
U 2
(П.8.9) ' ср,осн
Z  .Z ,  ,
 U
 ср 
където Uср е средното номинално напрежение на степента, в която се намира привежданият параметър;
Uср,ном - средното номинално напрежение на степента, към която се привежда (избраната за основна).
Поради опростяващите допускания приблизителното привеждане внася в някои случаи доста големи
грешки (до 10-12%). За препоръчване е да се избягва при трансформатори с широк диапазон на регулиране
на напрежението им под товар, линейни регулировъчни автотрансформатори и волтодобавъчни
трансформатори.
Токовете и напреженията в и.е. са действителните само за тази степен на напрежение, която е приета
за основна. Токовете и напреженията във всички останали части на схемата се определят чрез подходящо
привеждане.
8.2. Привеждане в относителни единици
Нека съпротивленията Zn на елементите на системата от n-тата степен на трансформация (фиг.

П.8.1б) са изчислени в и.е. и са приведени към степента на генераторното напрежение, т.е.
Z'  ...k )2 Z . Да изберем базисното напрежение U и.е. и базисната мощност S , и.е. Тогава
(k
n T Tn n базI баз
1
' ' Sб 2 2
3Iб,I
Sб
(П.8.10) Zn*(б)  Zn  (kT 1...kTn Zn  (kT1...kTn ) Zn , o.e.
U U U ,
2 ) 2
б,I б,I б I
Sб
7
са съпротивленията Zn, преведени към I степен на напрежение в о.е., Iб,I  , kA е базисният ток на
3Uб ,I
същата степен. По-удобно е същият израз да се запише без явното участие на коефициентите на
трансформация, т.е.
S Sб
'
 Zn Z , o.e.
(П.8.11) Zn*(б)
 U 2 n
2
 U
б,I

 kT 1..kTn

или
7
' 3Iб,I (kT 1...kTn ) 3Iб

(П.8.12) Zn*(б  Zn  Zn , o.e.,
) U U
б,I б
kT 1..kTn
където
Uб,I ,kV I  I (k ...k ), kA
U 
(П.8.13) и б б ,I T1 Tn
kT 1 ..kTn
са съответно базисното напрежение и базисният ток в степента, в която се намира елементът, чийто
параметър (например съпротивлението Z) се привежда към I степен. При това базисната мощност за всички
степени на трансформация е една и съща, т.е.
(П.8.14)
Sб,I  Sб,II  ...  Sб,n 3Uб Iб , kA

Следователно при съставянето на заместваща схема в о.е. се постъпва, както следва:
 избират се базисните величини на основната степен Sб и Uб ,осн ; определя се
Iб,осн.  Sб
3Uб ,осн
, kA ;
 намират се базисните единици за останалите степени на трансформация с (П1.13);

 като се използват изразите за определяне на параметрите на отделните елементи в о.е.9, се намират
направо приведените към основната степен на напрежението величини; във всяка от тези формули под
Uб и Iб се разбират базисното напрежение и базисният ток на тази степен на трансформация, в която
се намира подлежащата на привеждане величина.
Примерно при избрани Sб и Uб,I се определят :
Sб
U '
 U5 , Z' Z
kV
5,* 2,* 2 2 .
Uб,III , kV б,III
;
kV U MVA
[U ' ] [U5 ]  , [Z ]  [Z [Sб  *  .1  o.e.
 o.e.
'
] ]
Наистина, 5,* ; 2,* 2
[Uб , III ] kV [Uб,III ] 2 kV 2
Когато привеждането на схемата се прави приблизително, базисното напрежение на всяка степен на

трансформация се получава равно на средното напрежение на тази степен, т.е.
(П.8.15)
U б  Uср , kV .
Примерно
Uб ,III
 .Uб ,I  .Uб ,I
 Uср, III .
k U U
1 1
.k T1 T2
б ,I
Uб .U б ,II
,II б ,III
Така че U  U /U ; Z' Z Sб . Изобщо,

'
5,* 5 ср,III 2,* 2 U2
ср,III
7
S
Z' Z
- за електропроводни линии: *(б ) 2
Uср
Z'  Z Sб Z % Sб
- за генератори и трансформатори:  100 .S .
*(б ) *(н)
Sn н
9
По-подробно виж [1] или [2].
7
Таблица П 8.1. Привеждане на токове, напрежения и съпротивления
В именувани единици В относителни единици при Sб и Uб ,осн
точно приблизително точно приблизително
U Uб ,осн U U
U '  k k ...k U
T1 T2 Tn
U 
ср,осн
U U б  k k ...k б ср
ср T1 T2 Tn
U ср
1 U Sб
I'  I Iб 
' ср
kT 1kT 2 ...kTn I  I 3Uб
U ср,осн
U I
U  , I 
U  *(б)
Uб
б
Iб
ср,осн
Z'
 U Z Ако Z е в и.е.
 ср  Sб Sб
Z Z Z Z
*(б) *(б ) 2
Uб2 U ср
Ако Z е в о.е. при нормални условия, т.е. дадено е
Z '  (kT 1k T 2...kTn )2 Z Z %= Z*(н) 100 Z % Sб

2 Z'  .
Z % Sб  Uн

Z
'
 . *(б)
*(б )   100 S н
100 S н  Uб 
Ако изчисленията са направени в о.е., за да се намерят търсените величини в и.е. в която и да е степен
на трансформация, е необходимо стойностите им, определени в о.е., да се умножат със съответните базисни
величини на тази степен.
Формулите, с които се извършва привеждане съответно в и.е. и в о.е., са дадени в табл. П8.1.
Приложение 9 U-Q крива
Фиг. 26 U-Q крива
8
ЛИТЕРАТУРА
1. Нотов, П., Ст. Неделчева, Електроенергетика, I и II част, Изд. на ТУ-София, 2009;
2. Нотов, П. Къси съединения в електроенергийните системи, Изд. на ТУ-София,
2000;
3. Нотов, П., К. Герасмов, Ръководство за решаване на задачи по преходни процеси в
електроенергийните системи, Техника, С., 1990;
4. Под ред. на Неклепаев, Б.Н., Электрическая часть электростанций и подстанций.
Справочныe материалы. M., Энергия, 1979.
5. Ищев, К., Теория на автоматичното регулиране, Изд. на ТУ-София, 1996
6. Нотов, П., К. Герасимов, Преходни процеси в електроенергийните системи, ТУ-
София,1997
7. Нотов, П., Ст. Неделчева, Курсова работа по преходни процеси в
електроенергийната система, ТУ-София, 2012
8
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
ЗАДАНИЕ 3
ИЗХОДНИ ДАННИ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА 7
СИСТЕМА
I. НАПРЕЖЕНИЯ, ТОКОВЕ И МОЩНОСТИ ПРИ ИЗХОДНИЯ УСТАНОВЕН 8
РЕЖИМ
I.1. Определяне на неизвестните параметри на изходния установен режим 8
на мрежовата част на електроенергийната система посредством
привеждане на параметрите й към генераторната степен
I.2. Подробно определяне на режимните параметри на генератора G и 11
построяване на векторната му диаграма
II. СТАТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ (УСТОЙЧИВОСТ ПРИ МАЛКИ 15
СМУЩЕНИЯ)
II.1. Статична устойчивост по ъгъл 15
II.2. Статична устойчивост по напрежение 17
III. ТОКОВЕ И НАПРЕЖЕНИЯ ПРИ КЪСИ СЪЕДИНЕНИЯ 20
III.1. Токове и напрежения при трифазно к.с. ( K (3) ) в точка К, която се
намира непосредствено преди прекъсвача Q3 в началото на
електропровода W1 20
III.2. Токове и напрежения при несиметрични къси съединения 25
IV. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДИНАМИЧНАТА ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНА УСТОЙ- 39
ЧИВОСТ СЛЕД ДВУФАЗНО КЪСИ СЪЕДИНЕНИЯ КЪМ ЗЕМЯ (К(1,1)) В
ТОЧКА К
V. КОЛЕБАТЕЛНА УСТОЙЧИВОСТ НА НАЙ-ПРОСТА ЕЕС СЛЕД МАЛКО 56
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НЕЯ*
ПРИЛОЖЕНИЯ 67
ЛИТЕРАТУРА 79
СЪДЪРЖАНИЕ 80

Kursow Proekt-2014 Final29.10.2014

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Kursow Proekt-2014 Final29.10.2014

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-СОФИЯ

Петко Нотов, Рад Станев

Ръководството е предназначно за студентите от специалност „Електроенергетика и

проф. д-р инж. Петко Нотов, д-р инж. Рад Станев

Курсов проект по преходни процеси в ЕЕС

Фиг.1. Принципна схема на проста ЕЕС

Фиг.2. Заместваща схема на мрежовата част на ЕЕС1

са дадени следните режимни параметри за изходния й установен режим:

PS ,o , MW ; QS ,o , MVAr ; cosS ,o за базиснобалансиращия възел 2.

При зададените UG,o , kV ; PG,o , MW и определените в I.1 режимни параметри за възел

векторната диаграма на G , съответстваща на заместващата схема, която е показана на

Eɺ ' E '  '

II. Да се оцени статичната устойчивост (СУ) на системата

II.2. Статична устойчивост по напрежение

III.3.1 Късото съединенеие е трифазно (К1(3));

IV. Да се изследва динамичната устойчивост (ДУ) по ъгъл на изместване 

V. Да се изследва динамичната устойчивост (ДУ) по ъгъл на изместване 

Обяснителната записка за извършваните работи следва да съдържа: заглавна

проф. д-р инж. П. Нотов.............................

Изходни данни за елементите на ЕЕС. Вариант №........

Tрансформатор TG (Т1 и Т2) -2 броя в паралел

Tрансформатор ТS (Т3 и Т4) - 2 броя в паралел. Sном =230 MVA

Електропроводи W1 и W2: LW1=LW2 =65 km

Система S: US („твърдо” =400 kV

I. НАПРЕЖЕНИЯ, ТОКОВЕ И МОЩНОСТИ ПРИ

I.1. Определяне на неизвестните параметри на изходния установен

възел 2. На фиг.2 са показани условно избраните положителни посоки на мощностите

Съпротивлението на връзката (взаимното съпротивление между възлите 1 и 2),

Входното (собственото) съпротивление за възела 1-

xɺ  xɺ  xɺ  x 90o = 0,1793 90o ;   0o ,

тъй като връзката между възлите 1 и 2 е проста. Съответстващите им проводимости са:

Тогава търсеният ъгъл

Реактивната мощност, която се изнася от възела 1, е:

За възел 2, който е базиснобалансиращ, се определят мощностите:

Вижда се, че:

Табл.I.1. Параметри на изходния установен режим

Напрежение Uɺ  16, 5375 kV 20, 5545 o Uɺ  15, 75 kV 0o

Мощност Sɺ  510  j165,1027 MVA Sɺ  510  j23, 3024 MVA

Забележка. Ако за възела са зададени P и Q , т.е. ако възел 1 е PQ възел, тогава

се записва системата от две нелинейни алгебрични уравнения:

в която неизвестни величини са

I.2. Подробно определяне на режимните параметри на генератора G и

Синхронният2 реактанс по надлъжната ос на явнополюсния генератор G:

Вътрешният ъгъл на изместване, съответно на  EG,o , се определя от израза

За изчислявания изходен установен режим се получават следните резултати:

16, 53752 165,1027.0,

 17, 5493 kV 28, 9094o ;

26, 3806 kV  56, 0030o.

на машината, е различнo по модул спрямо фиктивното (изчислителното) е.д.н.

EQ,o UG,o .cosG,o UG,o sinG,o

I  3.I  I 2  I 2 , kA  26, 0187 219, 3324 2  32, 4147 kA.

Iɺ 3.I Sˆ 510  j165,1027 32, 4147o 2,6161okA.

E"  U  I .x"  15, 6235 kV ;

Eq  UG,q  Id .xd  EQ  Id (xd  xq )  34, 9863 kV .

Ако машината е неявнополюсна,

Uɺ  16, 5375  20, 5545 , kV ; ° °

Фиг. 4. Векторна диаграма на изходния установен режим на еквивалентния генератор G

E" (0   )  E"  E"  E" (0   ),  0 .

Чрез това им качество при изчисления се осъществяват преходите от изходен

При по-груби изчисления, например при изчисляване на к.с. за целите на

 UG,o  IG,o xG .sin o ,

почиваща върху опростената диаграма на синхронен генератор, показана на фиг.4.

EG*( н)  (cos )2  (sin  .x )2 