Според повечето източници

Васил Иванов Кунчев е роден

на 18 юли 1837 г. в Карлово,[3].
По-нови изследвания обаче
сочат, че е роден на 18 юли 
1840 г.[4]. Син е на Иван Кунчев
Иванов и Гина Василева
Караиванова. Родителите му
имат пет деца – Христо,
Васил, Петър, Яна и Марийка.
 Дядото на Левски по бащина линия е син
или племенник на Тудур Кръстилов,
преписвач на „История славянобългарска“,
който извежда родословието си от някой си
Драгой, „спахия“ в Кочмаларе в началото на
XVII век.[5] Бащата на Левски Иван Кунчев
(1808 – 1851) е родом от село Кочмаларе
(днес Отец Паисиево), като малък се
премества със семейството си във 
Войнягово, а по-късно се установява в
Карлово.[5] Той е буден и просветен среден
занаятчия, занимаващ се с бояджийство и 
гайтанджийство.[5] Запада материално, а по-
късно е разорен поради злополучно
поръчителство и нелоялност на неговия
съдружник.[6] Майка му Гина Василева
Караиванова-Кунчева (вероятно 1810 –
1878) е преселник заедно със семейството
си от Сопот. Баща ѝ – Васил, е бил златар
Васил Левски първоначално учи една година в 
килийното училище в Карлово (1845).[7] Продължава
учението си във взаимно училище в Карлово
(1846 – 1849) и същевременно учи занаята
кафтанджийство при Стоян Грамът.[8] През 1851 г.
след дълго боледуване умира баща му, както и по-
малката му сестра Мария. Христо, Петър и Яна
остават да се грижат за семейството. Васил е на 14
години и започва да учи абаджилък.
От 1852 г. е послушник при вуйчо си – 
архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския
манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава
да изучи сестриника си. През 1852 – 1854 живее в
местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на
таксите, учи църковно пеене при Райно Попович и 
богослужение, пее в местния църковен хор.[9] През
1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват
в Стара Загора. Там учи две години в класното
училище (1855 – 1856), същевременно пее в
църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов.
През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си,
прекъсва обучението в класното училище и изкарва
едногодишен курс за подготовка на свещеници в 
Пловдивското класно епархийско училище „Свети
Свети Кирил и Методий“ (основано е от 
Найден Геров през 1850).[10] От това време са
неговите записки "В[ъ]ведение на обличителното
богословие", които днес са най-ранния запазен 
ръкопис от Левски.
През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово
заедно с вуйчо си, който му поставя условие
да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия
 да се учи. Според спомените на неговия
братовчед Васил Караиванов нито Левски,
нито вуйчо му са споменавали за обучение в
Русия, а за първи път това се появява в
книгата на Стоян Заимов.[11] На 7 декември
1858 г. приема монашество и е ръкоположен
за такъв с името Игнатий в Сопотския
манастир „Свети Спас“ под мантията на 
йеромонах Кирил Рилски. През следващата
1859 г. пловдивският митрополит Паисий го
ръкополага за йеродякон в църквата „Света
Богородица“ в Карлово.[12]Служи в църквата и
при вуйчо си до края на 1861, когато взема
решение да се посвети на революционната
борба. По-късно в писмо до съратника си 
Данаил Хр. Попов той пише: "Да кажа за себе
си: вие сте ме (мисля) познали твърде добре,
че аз не съм от днес в работата си, а от 61-
во [лето];".[13]
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО
ИЗГОТВИЛ-
Атидже
Джугдан