И

В КИ
Я
И Т И В
А

Р Г И И
Е

Е О Л Р
Г

Н
Е : П ТИ О
В
А
Г
Е
О

НА Я С И
К
А
-

Е Р И НО - Т
О
В

Л
А Р
А В

ЗЕ ЛГ ОЖ
Е У
Ц Ч
О О

БЪ ЗМ
К М
Я А
И Н

В Ъ М
А
Р
Л
К
А
Г.
И 5
-Р М 1 .
Д 0
. -Р .1
С Д 2
А . –
. С
Л А 5
Г . .1
Л 9
Г .0
0
3
ПОЛИТИКА ЗА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ
• Енергетиката e ключов отрасъл за ЕС. Още в зората на своето създаване ЕС е
воден от желанието да обедини усилията си в енергетиката.
• Част от енергийната политика на ЕС е целта за развитие на алтернативни
енергоресурси – ВЕИ:
- Да се намали зависимостта от вносни горива,
- да се ограничат емисиите на парникови газове,
- да се създадат нови възможности за зелена заетост.
• Директива 2009/28/ЕС на ЕП и СЕ от 23.4.2009 г.: за 20% дял на енергията от
ВЕИ в крайното енергийно потребление и на 10% дял на биогоривата към 2020
г.
• Национален план за действие за енергия от ВЕИ
• Механизми за стимулиране на ВЕИ.
РЕЗУЛТАТИ ЗА БЪЛГАРИЯ
1. КЕВР
Индекс на независимост - 0,7 (оценка на де-юре независимостта според
критериите на Гиларди) към началото на 2013 г.
На теория откриваме една добре организирана контролна структура, която на
практика е подложена на силен политически натиск и уволнения, когато не
провежда желаната политика – регулаторът е в плен.
Преференциални цени, чието определяне не отразява спада в стойността на
инвестиционните разходи през 2012 г.
2. НПДЕВИ НА БЪЛГАРИЯ
Цел: 16% дял на енергията от ВЕИ в крайното енергийно потребление и
10% дял в транспорта през 2020 година.

Очакваните резултати от изпълнението на тази политика са:

„…минимизиране на замърсяването и предоставяне на нови възможности

за дейност - чрез по-голяма ефективност и поощряване на нови технологии
за бързо развиващия се глобален пазар, от намаляването на енергийното
потребление до сигурно, разнообразно и евтино енергоснабдяване.“
 РЕЗУЛТАТИ:
Изпълнен НПДЕВИ:

2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

2013 г.
Страна членка - %
Изпълнение План Изпълнение План Изпълнение План Изпълнение Изпълнение

България 12,2 10,06 14,1 10,72 14,3 10,72 16 19

Три страни надхвърлят крайната си цел още през 2012 г. – Швеция,

България и Естония. Естония се доближава до целта си от 25% още
през 2011 г. с дял на ВЕИ от 24,6%, Швеция постига 48,8% през
2011 г. при цел от 49%, а нашата страна е с дял от 16% през 2012 г.
През 2013 и трите страни продължават да имат по-голям дял от
планираното към 2020 г.

Домакинствата използват основно дърва за огрев и за тях не са

предвидени стимули за финансиране инсталирането на ВЕИ
системи.
За МСП са предвидени схеми за финансиране.
ПРОИЗВОДСТВО НА ПЪРВИЧНА ЕНЕРГИЯ –
2013 Г.
2013
10,6 Мтне

17%

45%

35%

2% 1%
Solid Fuels Petroleum and Products Gases Nuclear Renewables

Източник: евростат
 КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ – 2005 Г.
И 2013 Г.
Final energy consumption by fuel Final energy consumption by fuel
2005 2013

1% 8,8 Mtoe
10,2 Mtoe
9% 10% 10%4%

22% 32%
27%
36%

7%

14% 13%
15%

Solid Fuels Petroleum and Products Gases Solid Fuels Petroleum and Products Gases
Renewables Electricity Derived heat Renewables Electricity Derived heat
Wastes, Non-Renewable
Wastes, Non-Renewable

Източник: евростат
 КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ
Final energy consumption by sector
Final energy consumption by sector
2005 2013

10,2 Mtoe 3%
8,8 Mtoe 2%
8% 11%

30%

40%
21%
26%

28% 32%

Industry Transport Households Industry Transport Households

Services Agriculture and Fishing Other Services Agriculture and Fishing Other

Източник: евростат
 БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ

Gross electricity generation by fuel Gross electricity generation by fuel

2005 2013
0% 0%
44,4 TWh 17.4%
43,8 TWh
11%

42% 44.3%

42%
32.4%

0.5%
5.3%
1%
4%
Solid Fuels Petroleum and Products Gases Nuclear
Solid Fuels Petroleum and Products Gases Nuclear
Renewables Wastes non-RES Other
Renewables Wastes non-RES Other

Източник: евростат
 БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ОТ
ВЕИ
Gross renewable electricity generation Gross renewable electricity generation

0% 2013
2005
18%
7,6 TWh
4,7 TWh

1%

18%
63%

Hydro Hydro
100% Wind
Wind
Biomass and Renewable Wastes Biomass and Renewable Wastes
Solar Solar
Geothermal Geothermal
Tide, Wave and Ocean Tide, Wave and Ocean

Източник: евростат
 ИНСТАЛИРАНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МОЩНОСТИ

Installed electrical capacity Installed electrical capacity

2013
2005 0%
11 604 TWh 9%
12 260 MW
6%
23%

41%

55% Combustible Fuels 28%

Nuclear
Hydro
22% Wind
Solar PV
Solar Thermal
Geothermal 17%
Tide, Wave and Ocean
Other Sources

Източник: евростат
 Installed solar* and wind Installed solar thermal collectors
1,200 350
electricity capacities [MW] [1000m2]*
1,000 300

250
800
200
600
150
400
100
200 50

0 0
2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013
Solar Total Installed Capacity - MW Solar Collector's Surface - 1000 m2
Wind Cumulative Installed Capacity - MW *glazed and unglazed collectors, flat-plate and vacuum tube with a li-
quid or air as the energy carrier
*photovoltaic and solar-thermal electric

Източник: евростат
 Въведени обекти на ВЕИ - брой
1200

1000
Газ от възобновяеми
източници

800 Газ от пречиствателни

инсталации за отпадни води
600
Биомаса
Брой

400 Сметищен газ

200
Слънчева енергия

Водноелектрическа енергия
0
00 00 0 1 02 03 04 0 5 0 6 07 08 09 10 11 12 13 14 15
2 0 20 20 2 0 20 20 20 20 2 0 20 2 0 2 0 20 20 20 2 0 2 0 Вятърна енергия
до

Източник: АУЕР
 Въведени мощности на ВЕИ - МВт
1200

1000
Газ от възобновяеми
източници

800 Газ от пречиствателни

инсталации за отпадни води
600
Биомаса
МВт

400 Сметищен газ

200 Слънчева енергия

Водноелектрическа енергия
0
00 00 0 1 02 03 04 05 06 07 08 09 10 11 12 13 14 15
2 0 2 0 20 20 2 0 2 0 20 2 0 20 20 2 0 20 20 2 0 20 20 2 0 Вятърна енергия
до

Източник: АУЕР
 Произведена енергия - МВтч
5000000

4500000

4000000
Вятърна енергия
3500000 Водноелектрическа енергия
Слънчева енергия
3000000 Сметищен газ
Биомаса
МВтч

2500000
Газ от пречиствателни
инсталации за отпадни води
2000000
Газ от възобновяеми
източници
1500000

1000000

500000

0
2012 г. 2013 г. 2014 г. м.09.2015 г.

Източник: АУЕР
 БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛИННА
ЕНЕРГИЯ

Gross heat production (heat sold) Gross heat production (heat sold)
2005
2013

52,1 PJ (GCV)
53,0 PJ (GCV)
1% 0% 0%
1%
0%

39%
45%
Solid Fuels 41%
55% Petroleum and Products

Gases

Nuclear

Renewables 9%
4%
Wastes non-RES

Other

Източник: евростат
45 Production of biofuel for transport [ktoe] 1,800
Final consumption of transport fuels [ktoe]
40 1,600
35 1,400
30 1,200
25 1,000
20 800
15 600
10 400
5 200
0 0
2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Biogasoline Biodiesel Other Liquid Biofuels biofuels LPG Motor Gasoline

Gas/Diesel Oil natural gas

Източник: евростат
 Renewable energy shares [%]

29.2%
27.5%
24.9%
24.4%
21.7%

19.0%

18.9%
17.3%

16.0%

15.8%
14.8%

14.3%
14.3%

14.1%
13.9%

12.9%
12.7%
12.2%

11.3%
10.5%

10.0%
9.6%

9.4%
9.4%

9.3%

9.3%

9.2%

5.6%
1.0%
0.6%

0.5%
0.5%
0.4%

0.4%
0.3%

0.3%
2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Overall RES with Aviation Cap RES-H&C - Heating and Cooling RES-E - Electricity Generation
RE-T - Transport

Източник: евростат
 GHG emissions [mio t]
80

70

60

50

40

30

52.2
51.5

50.6
47.8
47.3

47.2
46.7
46.6
46.0

45.9

44.6
43.5
42.4

20

10

0
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Fuel Combustion Activites Industrial Processes and Solvent Use Agriculture Waste and Other
International Aviation International Maritime Transport

Източник: евростат
 GHG emissions from fuel combustion activities [mio t]
40

35

30

25

20

15

10

0
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Energy Industries Manufacturing Industries and Construction

Transport Commercial/Institutional
Residential Agriculture/Forestry/Fisheries
Other Combustion and Fugitive Emissions

Източник: евростат
ВЗАИМОВРЪЗКА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ВЕИ С ДРУГИ ПОЛИТИКИ

Източник: М. Мочурова (2014)

ВЗАИМОВРЪЗКА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ВЕИ С
ДРУГИ ПОЛИТИКИ
Политиките и инструментите не могат да функционират във
вакуум (Klarer et al, 1999)
Необходими условия и среда за успешното им прилагане:
свободен пазар и базово равнище на институционален капацитет, вкл.
добро управление.
•Механизми, които касаят трансфера на пари, благоприятстват
възможностите за корупция.
•Важен е капацитетът на публичните институции, но и на частните
фирми
•Нужни са развити пазари и съответни институции за регулиране
на пазарите
„СЕНЧЕСТИ“ ПРАКТИКИ В РАЗВИТИЕТО НА ВЕИ В БЪЛГАРИЯ

 Правно-регулативни и политико-икономически конфликти между

различните лобита в енергетиката и политико-икономическите кръгове
около тях водят и до обвързаност и „сенчести“ практики във ВЕИ сектора
 Търговия с „административно готови“ мощности: търговия с предварително готови (от
година-две) ВЕИ проекти (М. Иванов, 2014)
 Конфликти ВЕИ- НЕК-ЕРП
 Обръчи от фирми около парламентарно представените партии - повече от 70% от
компаниите, публично обявени като носители на разрешителни за ВЕИ, се владеят от други
компании на принципа на матрьошките
 Чести, дори хаотични, промени на действащото законодателство, свързано с управлението
на икономиката, са противопоказни за воденето на стабилен бизнес Минасян (2014).
Причини - лобистки интереси др.
 Медийна среда – поляризирана и партизирана, в обществото се създава усещането, че ВЕИ
са недостъпни за обикновените граждани и фирми, а са само за „големите играчи“. Основни
проблеми не се дискутират, умишлено се изкривява представата за тях. Липсват статии,
които да показват възможностите, които дават ВЕИ на домакинстват и малките фирми.
ИЗВОДИ
 Сенчестите практики водят до хаотично развитие на ВЕИ сектора,
инвестиции предимно в големи и средни проекти и спъват
автентичното местно предприемачество.
 В България не можа да се прояви едно от основните предимства на
ВЕИ, които виждаме в други европейски страни – възможността за
децентрализирано собствено производство на енергия от домакинства
и малки предприятия, което да спомага за намаляване на енергийната
бедност, за развитие на селските и други региони, за иновациите и т.н.
 Не се проявиха и очакваните предимства на производството от ВЕИ за
околната среда. Парадоксално е, че едни от най-големите критици на
ВЕИ в България се оказат еколозите, защото част от ВЕИ централите
се изградиха в нарушение на природозащитното законодателство