WEB 2.

0-от информация към комуникация

 Web 1.0
Традиционният World Wide Web, също така
известен като Web 1.0, е четене или писане на
Web. По-специално, авторите на уеб страници,
пишат това, което искат да споделят и след това
го публикуват онлайн. Уеб читателите могат да
гледат тези уеб страници и субективно разбират
значения. Освен писатели, доброволно
освободили своята информация за контакт в
своите авторски уеб страници, връзката между
автори и читатели обикновено е прекъсната от
Web 1.0. Като дават публична информация за
контакти, обаче, писателите трябва да разкрият
личните си данни (като имейли, телефонни
номера, или пощенски адреси). Накратко, Web
1.0 свързва хората публично в споделена среда
Web 1.0 не улеснява пряката комуникация
между уеб читатели и писатели.
 Терминът Web 2.0 обозначава
нова роля на WWW като платформа
за споделяне, чрез която всеки би
могъл активно да създава и
публикува съдържание. Очевидно е,
че с това се засилва властта и, в
същото време, отговорността на
потребителите. Тази възможност се
основава на съчетаването на
множество свободно достъпни
технологии, софтуер и услуги като
блогове: (Web Logs). RSS (Really
Simple Syndication), Atom feeds,
Wiki, както и среди за споделяне
като Flickr, MySpace, YouTube,
Del.icio.us, Technorati, Facebook и
мн. др.
Статично информационно Интерактивно, социално-
поле и минимално мрежово взаимодействие
потребителско между потребителите.
взаимодействие с него.
 Разлика между Web 1.0 и Web 2.0

(▪) характерна за Web 1.0 е статичността и правилото „от

документ към документ” (чрез статичен HTML и в много
случаи еднопосочна комуникация);

(▪) характерна за Web 2.0 е динамичността (чрез стандарти

като AJAX, Ruby, XHTML, SOAP), многопосочната
комуникация и правилото „от документи към хора”,
защото фокусът е върху възможността хората да си
сътрудничат и обменят информация в мрежата.
 Динамиката в развитието на Web 2.0
сайтовете
2008 г. топ 15:
1.iGoogle (www.google.com/ig)
2.Flickr (www.flickr.com)
3.Facebook
(www.facebook.com)
4.MySpace
(www.myspace.com)
5.YouTube (www.youtube.com)
6.Blogger (www.blogger.com)
7.Wordpress (wordpress.org)
8.Wikipedia(www.wikipedia.or
g)
9. Yahoo (yahoo.com)
10.Digg (digg.com)
11.iLike (www.ilike.com)
12.Amazon (www.amazon.com)
13.eBay (www.ebay.com)
14.Twitter (twitter.com)
15.Creative
Commons(creativecommons.or
g)
 2009 топ 15

1.YouTube.com 9. digg.com
2.Wikipedia.org 10.eHow.com
3.craigslist.org 11.TypePad.com
4.photobucket.com 12.topix.com
5.flickr.com 13.LiveJournal.com
6.wordpress.com 14.deviantART.com
7.twitter 15.Technorati.com
8.IMDB.com
От информационен ресурс към интерактивни уеб
страници

Създаденото през 2004 от O’Reilly Media понятие WEB 2.0

е термин-чадър, който обозначава преминаването от
статични уеб страници и използването на Интернет като
предимно информационен ресурс към интерактивни уеб
страници, на които всеки потребител може да публикува
информация (в различни медийни формати) и да общува с
други потребители, да коментира създавани от тях
файлове, или да редактира създадени от други
потребители документи.
 От традиционно обучение към Web 2.0 и
реализиране на електронно обучение 2.0

Комунален конструктивизъм - подход, при който

обучаемите не само конструират тяхно собствено знание като
резултат на взаимодействието с учебни ресурси и материали
и с обкръжението им, но също така активно създават знание
за техните съученици от същия клас или следващи класове.
Обучаемите учат от създадени от тях самите и от
колегите им материали. Тази парадигма изисква активно
участие на обучаемите, за разлика от пасивното получаване
на знания и изпълняването на стандартизирани задачи,
характерно за традиционното трансмисионно обучение. Тези
възможности се дават от Уеб 2.0 и създават условия за
проектиране и реализиране на електронно обучение 2.0.
Услугите на Web 2.0 са полезни, защото преподавателите
са освободени от преговорите с уеб разработчици и
системни администратори и могат сами да създават
желаните от тях материали без нуждата от специалисти по
информатика. Това дава свобода на творчеството и
възможност за експериментиране с различни услуги и
избиране на най-оптималните решения за конкретното
учебно съдържание и образователен контекст.
 Преподавателят престава да бъде единствен
източник на информация

Ролята на преподавателя в тази нова среда е променена. От

една страна цялата необходима на обучаемите информация е
вече достъпна чрез Интернет или може да бъде издирена бързо
и лесно чрез електронните каталози на библиотеките. От друга
страна обучаемите лесно и бързо могат да обменят информация
и файлове по различни канали, използвайки различни
приложения на Web 2.0.Всъщност ролята на преподавателя е да
задава темите за работа и параметрите на изискваните крайни
продукти, да насочва, консултира, препоръчва и да оценява и
валидира намерените ресурси и разработените от обучаемите
съвместни продукти с помощта на Web 2.0.
 
Учителят в дигиталния век
 Ролята на обучаемите също се променя

Термин eLearning 2.0,

предложен от Stephen
Downes, характеризира
втората фаза на
електронното
обучение, базирана на
Уеб 2.0. Идеята на
eLearning 2.0 е, че
обучаваните са не само
потребители, но и
създатели на учебно
съдържание и учат
чрез споделяне на
знания с други
обучавани.
 Учениците имат възможност за:

• Да имат повече свобода при избора на източници на информация

(и дори консултации с експерти извън академичната общност);
• Да поемат отговорност за своето учене и интелектуално
развитие;
• Да комуникират синхронно и асинхронно чрез текст, споделени
екрани, аудио или видеоконферентна връзка с помощта на
различни приложения;
• Да работят съвместно от разстояние като използват споделена
виртуална бяла дъска;
• Да публикуват своите разработки с помощта на блог, който дава
възможност да коментират и оценяват качеството на
публикувания материал;
• Съвместно да създават научни разработки, комбиниращи
различни медии, с помощта на уики;
• Да споделят различни сайтове и полезна информация,
намерена в интернет с помощта на тагване и да бъдат
уведомявани при публикуването на нова информация по
някоя от интересуващите ги теми с помощта на RSS.
Всички тези възможности правят ученето по
интерактивно, обогатяват педагогическото общуване
между обучаемите и преподавателите и между самите
обучаеми и насърчават развиването на критично мислене и
умението за оценяване на информацията, намерена в
Интернет.