Диви животни в бургаска

област
Диви животни в горите и полята.
 Яребица

 Яребицата е птица от семейство  Среща се в по-голямата част на

Фазанови. Среща се и на Европа и Азия, изключение прави
територията на България. Оцветена Иберийският полуостров, където
е в маскировъчни ръждиви и единствено се среща в някои
кафеникави цветове, мъжкия има северни части. Обитава открити
тъмно петно на гърдите. Летят местности, често засяти със
сравнително бързо и добре, като земеделски култури и люцерна.
успяват да се вдигнат под 70
градуса наклон за да избегнат
препятствие, но като повечето
полски птици не могат да
маневрират добре и рязко да
изменят посоката си на полет,
което ги прави уязвими ако
наоколо има дървета или други
прегради.
 Хранене
 Храни се със зърнени култури и
различни растения, насекоми и
включително колорадски бръмбар. Води
уседнал начин на живот. В северните
райони, събирайки се цялото семейство
на куп може да издържи до -50 С студ.
Живее на групички, най-често
роднински свързани, които се разпадат
само за кратко през размножителния
период. Винаги се държи на земята и
въпреки че може да кацне на клон не го
прави. Неприятели на яребицата са
повечето видове средно големи
грабливи птици, повечето видове хищни
бозайници и влечуги, като ястреби,
соколи, бухали, сови, порове, лисици,
вълци, диви котки, змии и др.
 Яребицата е традиционен ловен
обект в България и много от
страните в Европа и Азия, но като
цяло числеността ѝ сериозно
намалява навсякъде и в много
страни е обявена за защитен вид.
Яребицата има и важно значение в
природата, както като
разпространител на семена на
някои житни растения, така и като
хранителен ресурс (плячка) за
много видове хищни бозайници и
птици.
 Размножаване

 В началото на годината се оформят двойки, които заемат определена територия. През май-
юни женската снася до 12 яйца в плитка трапчинка на земята, която най-често е добре
скрита под някой храст или гъста растителност. Понякога са намирани гнезда с близо 20
яйца, което означава, че най-вероятно няколко женски са снасяли в едно и също гнездо.
Една женска може да мъти до 18 яйца, които често са разположени едно над друго. Мъти
толкова упорито, че често става жертва на хищници, машини или хора, тъй като понякога
не излита докато не я пипне човек. Женската защитава смело и упорито яйцата и малките
срещу всеки възможен неприятел, напада или се преструва на ранена за да му отвлече
вниманието. Първото денонощие малките прекарват в гнездото и не се хранят, но веднага
след това напускат заедно с майката в търсене на храна. Подобно на другите видове в
семейството малките на яребицата се излюпват достатъчно развити за да могат веднага
след излюпването си да се движат и хранят сами. В първите си дни малките кълват всичко
което видят и преди всичко ако то се движи, така по метода на пробата и грешката
откриват с какво да се хранят. При тях се наблюдава явлението импринтинг и са способни
да се привържат към човек или друго което се е погрижило за излюпването им, в случай
че яйцата са били излюпени в инкубатор или подложени под друга птица. Когато по
някаква причина майка им изчезне, малките писукат до изтощение за да я привлекат,
което прави трудно отглеждането на малки пиленца от човек след като са били с майка си
известно време. На 8 ден са способни да излетят и при опасност се пръсват, летейки и
тичайки във всички посоки. На 3 седмици вече летят напълно добре като възрастните
птици.
 Полска мишка
 Обикновената полевка е разпространена повсеместно у нас. Обитава люцерни, ливади, ниви, градини
и др. Храни се със зелени части на растения и по-рядко със семена. Живее на колонии в система от
преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Обитаемите колонии се
разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и
вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до
отвора. Видът се размножава няколко пъти в годината, а при благоприятни условия и целогодишно.
Пролетният размножителен период настъпва след средата на февруари, когато среднодневните
температури трайно ще се повишат над 5°С. Женската ражда 3-9 малки. Високата размножителна
способност на вида често води до масово намножаване.
 При извършените през месеците януари–март обследвания на посевите със зърнено-житни култури е
установено, че неприятелят е презимувал успешно, но плътността и броят активни колонии спрямо
миналата година са ниски. Плътността на неприятеля се движи от единични дупки в областите
Благоевград,Бургас, Кюстендил, Перник, София област и Стара Загора до 1 акт. кол./дка в областите
Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград и Ямбол и до 2 акт. кол./дка в област Търговище. На
отделни площи в област Пловдив е отчетено нападение от 1-2 акт. кол./дка при повторки и 3-4 акт.
кол./дка след царевица и слънчоглед.
 Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на
плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки.
 . Есенници - 1 брой активни колонии/дка;
 . Люцерна – 2 броя активни колонии/дка.
 Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на
културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата
зима.
 Вълк
 Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи,
по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по-голям от този на
кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при
кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към
корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.

 Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Зъбната формула е {\displaystyle {\tfrac {3.1.4.2}
{3.1.4.3}}}{\displaystyle {\tfrac {3.1.4.2}{3.1.4.3}}}. Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за
улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра
плячка.

 Вълците са високи около 66 – 80 cm при рамото, а теглото им е около 25 – 80 kg[4], като женските са с приблизително 20%
по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 m, от които
30 – 50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни
мускули на гърба и краката. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват
по-малко в снега, отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на домашното куче,
докато обема на мозъка на чакала е също с толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.

 Вълците често изглеждат по-масивни от куче със същото тегло, заради допълнителния обем на козината. Тя е съставена от
два пласта, твърда защитна козина, предпазваща от водата и калта, и по-гъста и мека, която поддържа топлината на тялото.
Вълците сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента. Женските често имат по-гъста зимна козина,
отколкото мъжките, и я запазват по-дълго през пролетта.

 Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на
вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата – бяло,
червено, кафяво и черно. То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна
 Лисица

 Лисицата, наричана още и червена лисица е най-често

срещаният вид лисици. Тя има най-широк ареал от всички
сухоземни хищници. Те са най-големият вид в рода Лисици и
обитават Северна Америка и Евразия, както и части от
Северна Африка.

 През 19 век лисицата е пренесена в Австралия, но резултатите

са отрицателни. Смята се, че тя нанася повече щети в
сравнение с щетите, причинени от диви котки и зайцевидни.

 Лисиците имат положително и отрицателно име сред хората.

Лисиците са преносители на болести и бедствие за овчари и
фермери, но също така са важни за кожарската индустрия. В
съзнанието на българина лисицата е символ на хитрост и
лукавост, но в същото време е и символ на справедливост – в
някои народни приказки лисицата се проявява като
справедлив съдия или пък носи късмет на човек когото съдят.

 Японската лисица е подвид, който мигрирал от Индия в Китай

и после в Япония
 Рис

 Рисът, наричан още евроазиатски рис, е хищен бозайник от семейство Коткови. Той е
представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-
обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-
едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а
иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него.
„Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и
дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от
приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

 Рисът е животно, митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на

острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски
народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всяват
респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по
българските земи са от 1862 г. Дълго преди това обаче българите приемат това животно
като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния
добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е
вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век
съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.
 Рис

 Евроазиатският рис е най-едрият представител от род Рисове.

Дължината на тялото му е от 70 до 130 cm, височината при холката до 65
– 70 cm. Тежи между 12 и 35 kg, като някои сибирски екземпляри
достигат до 38 kg и дори до 45 kg. Обикновено по-едрото и масивно тяло
при мъжките е характерен белег за полов диморфизъм. Въпреки това
обаче представителите на двата пола от Карпатския подвид са
приблизително еднакви. Рисът има силно тяло и високи здрави крака
покрити с гъста козина. Козина расте дори между пръстите на лапите.
Предните крайници са малко по-къси от задните. Ноктите са остри,
силни, и закривени, представляват перфектен инструмент за залавяне на
плячка. Те се прибират над възглавничките на пръстите и по този начин
не оставят следа в отпечатъка на лапата. Ушите са триъгълни, на върха
завършват с дълги черни косми наподобяващи четчици, а отстрани на
главата има изразени бакенбарди, които при възрастните мъжки са по-
добре изразени. Главата е кръгла, поставена на къса шия, на външен вид
наподобява тази на каракала, но муцуната е по-къса. Лицевата част на
черепа е сравнително къса с масивна долна челюст.
Рис