Алмалех, М.

Българско-ивритски разговорник: Кратка практическа морфология на иврит, около 3000 думи и

изрази. КК “Труд” & ИК “Прозорец”, 2002, 247 с.

АЗБУКА. ФОНЕТИЧНИ СТОЙНОСТИ НА БУКВИТЕ

Буква Название Звукова стойност
ïå÷àòíà ðúêî-
ïèñíà
à a àëåô ìíîãî êðàòúê ãúðëåí çâóê+ íà êîéòî ñå ïðèïèñâàò
ãëàñíèòå [è]: [е]: [î]: [à]: [ó]
 b áåò [á]

á âåò
[â]

1
 â g ã£ìåëü [ã]

ã d äàëåò [ä]

ä h 'õ(å ['õ(] − êðàòêî [õ]

(åå)å v [â]

¢ V âàâ
[ó]
Õ o
[î]
æ z çàéí [ç]

ç c õåò [õ]

è e òåò [ò]

é y þä [è]

ë k xàô [õ]

² k êàô

[ê]
ê K õàô ñîô£ò [õ]

¯ êàô ñîô£ò
[ê]

ì l ëüàìåä [ë]

î m ìåì [ì]

í M ìåì [ì]

2
 ñîô£ò

ð n íóí [í]

ï N íóí [í]
ñîô£ò

ñ s ñàìåõ [ñ]

ò i àéí ãúðëåí çâóê+ íà êîéòî ñå ïðèïèñâàò ãëàñíèòå [å]: [è]:

[î]: [ó]; [à]
¼ ïå [ï]

ô p ôå
[ô]
º/¼ P ïå [ï]

ó ñîô£ò
[ô]

ôå ñîô£ò

ö x öàäå.öàäèê [ö]

õ X öàäå ñîô£ò [ö]

÷ q êóô [ê]

ø r ðåéø [ð]

3
 û D øèí [ø]

ü S ñèí
[ñ]
ú t òàâ [ò]

†æ ’z çàéí * † [ж]

†ö ’x öàäå * † [ч]

†â ’g ã£ìåëü * † [дж]
Звуковете [ж], [дж] и [ч] липсват в исконни думи от иврит. Затова те се изписват с някои от буквите
на азбукта − зайн, цаде и гимель − към които се поставя диакритичен знак — (геиреш)[ † ]: [дж; ж] − †â
(†æ); [ч] − †ö;.
Абревиатура [íîòàðèê¥í] ïÕ÷éøÄèÈÕð се маркира с двоен геиреш, наричан гершаим [ ‡ ], който се
поставя между буквите на абревиатурата. Двойният геиреш се използва и при писане на числа, дати и пр.
числови изрази с букви.
Ударение ûâÅãÈ [äàã&ø]
Ударението се пише се с точка вътре в буквата. На практика всяка една буква може да се появи с
дагеш. Практически това е удвояване на съответния звук, което понякога води до фонетични промени.
Само при следните букви наличието или отсъствието на ударение отразява различни звукови стойности на
дадената буква. Това са: фе [ф] ô, която изписана с точка — ¼ — има звукова стойност [п] и буквата се
нарича пе, вет [в] á , която изписана с ударение —  — има вече звукова стойност [б] и се нарича бет,
буквата хаф ë има звукова стойност [х], а с точка в средата — ² — има звукова стойност [к] и се нарича кав.
Особености при буквите
В азбуката и в живота няма главни букви. Налице са пет “крайни” букви (софити), които се изписват
само когато петте обикновени букви се падат в края на някоя дума. Виж таблицата по-горе.
Четене и писане

4
 Четенето и писането на иврит е от дясно на ляво. Голям проблем при четене на израелски вестници,
титри на филми и всякакви видове надписи по обществени места (магазини, автогари и пр.) е, че нито
една буква не се пише с ударение (дагеш). Изписването на буквите с ударение, включително изброените,
при които ударението променя звуковата им стойност, се практикува само в книги, предназначени за хора,
които не владеят четенето без точки (за гласните звукове) и без ударения. Илюстрация спрямо българския
правопис е все едно да пишем в пресата и в книгите пкрв, а да произнасяме покрив, тчм за тичам, но и за
тачим и пр.
Всичко това (четене от дясно на ляво, писане на гласните под буквите за съгласни) може да се
илюстрира по следния начин с български аналози, напр. думата покров
покров вéкü
Ако се пише без гласните, думата покров ще се изпише както и покрив — вркп .
Да обобщим напълно необичайните за българин особености на писането и четенето с азбуката за
иврит:
1. Чете се от дясно на ляво.
2. Само 5 от 22-те букви имат т. нар. крайна буква (софит). Крайната буква (софит) се използва, в
случай че дадената буква се пада последна/крайна в думата. В таблицата са посочени въпросните пет
букви, при които това е възможно. Общо азбуката съдържа 27 букви, 5 от които са за крайните букви.
3. В азбуката има само една буква за гласен звук — юд за звука [и]. Думите се пишат без гласните да
се изписват с букви. Само в текстове за начинаещи се изписват знаците за гласните звукове.
4. Буквите алеф и айн не са букви за гласни звукове, а за гърлени звукове, от които айн е по-гърлен.
На тях им се приписват всички гласни.
5. В азбуката няма главни букви.

ЗНАЦИ ЗА ГЛАСНИ. ВОКАЛИЗАЦИЯ НА КОРЕНА [никîд] −ã¢÷ðÄ − букв. точкуване

Азбуката на иврит включва главно букви за съгласните звукове в езика. Изключение прави само
é
буквата юд , която в общия случай маркира звука [и]. Буквите алеф и айн в общия случай маркират
присъствие на гласен звук, но това може да бъде всяка една гласна.

5
 Гласните се отбелязват със специални знаци, които се поставят под, до или над буквите. В
ежедневния живот в Израел тези знаци не се поставят. Те не могат да бъдат открити нито във вестниците,
нито в титрите на филмите, нито в магазините, нито по стоките, нито в писмата от банки, университети,
армия, общини, нито в учебниците за университетите, нито в романите и пр. Ако трябва да се обясни с
българския език и неговия правопис, това означава, че правилата за правопис изискват да пишем само
съгласните в една дума. Например, вместо чета — чт, вместо разписвам — рзпсвм, вместо искам — скм.
Възникват ред проблеми за правилния прочит, напр. изписаното в бизнес писмо рзпсвм, трябва да бъде
разчетено правилно, но как — това може да бъде и разпсувам, и разписвам, но може да бъде и разпасвам!?
Друга сериозна трудност е, че дори и да изписваме знаците за гласни, съотнесено с българския
правопис, има три “букви” за звука [а], четири “букви” за звука [о], още четири — за [е]. Освен това,
едната от “буквите” за [е] веднаж се чете, а в ред други случаи − не. Това затруднява не само при четене,
но много повече при писане.
Ето и диакритичните знаци, с които се обозначават гласните звукове в писмеността за иврит.
Буквата алеф à в таблицата условно маркира наличие на някаква буква.

ЗНАЦИ НАЗВАНИЯ ЗВУКОВЕ

0- - : 1. êàìàö:
à
2. ïàòàõ:
1- . :
3. õàòàô ïàòàõ
2- àÂ
1. Õà 0- õîëüàì:
1- êúñ õîëüàì:
1- àÊ
2- -
2- êàìàö õàò²ô:
3- õàòàô êàìàö
î
3- àÃ
0- àÅ 0- ö&ðå:
1- ñåã¥ëü:
1- àÆ
2- øâà íà: å
6
 2- àÀ 3- õàòàô ñåã¥ëü
3- àÁ
0- é7 0- õèð£ê ãàä¥ëü:
1- õèð£ê êàòàí è
1- 7
0- ¢à 1. øóð²ê:
2. êóá²ö
ó
1- àË

ЦИФРОВА СТОЙНОСТ НА БУКВИТЕ

В съвременния живот в държавата Израел работното време на банки, магазини се отбелязва с
арабски цифри. Датите в множество документи също се изписват с цифри. В религиозните общини и
“религиозна” банка се използват обаче буквени означения на числата. В традицията това маркиране на
числата с букви има особена стойност в юдаизма. Стиховете в Стария завет са отбелязани не с арабски
цифри, а с букви. В текста на Стария завет годините също се пишат с букви, а не с цифри. Каноничната
стойност на буквите за писане на години, дати, стиховете в Стария завет е:
ЗА ЕДИНИЦИТЕ:1 = à; 2 = á; 3 = â; 4 = ã; 5 = ä; 6 = å;7 = æ; 8 = ç; 9= è;
ЗА ДВУЦИФРЕНИ ЧИСЛА:10 = é;11 = à‡é (т.е. 10 +1); 12 = á‡é (т.е. 10 +2);13 = â‡é (т.е. 10 +
3); 14 = ã‡é (т.е. 10 + 4); 15 = å‡è ( т.е. 6 + 9).
Знакът гершайм [ ‡ ] служи да обозначи `плюс`, или че числото е сбор. Поставя се преди последната
буква-цифра.

20 = ë; 30 = ì; 40 = î; 50 = ð; 60 = ñ; 70 = ò; 80 = ô; 90 = ö;
ЗА СТОТИЦИТЕ: 100 = ÷; 200 = ø; 300 = û; 400 = ú.
При стотиците, в по нови времена, за улеснение при “цели” числа се използват софитите (петте
крайни букви, посочени в таблицата на азбуката ê, í, ï, ó, õ) — за 500, 600, 700, 800 и 900. Иначе ще
трябва стотиците да се изписват по традиционния начин — чрез “сборувано” число. “Сборуваните” числа
се използват също за изписване на числата от 15 до 19. Например, по “модерния” начин 500 = ê; 600 =

7
í; 700 = ï; 800 = ó; 900 = õ, а по традиционния със “сборувано” число: 700 = û‡ú, т.е. 300 + 400, а
900 = úû‡ø, т.е. 700 + 200.
ХИЛЯДНИТЕ или не се изписват, или се изписва буквата до девет: за 5000 − буквата за 5 (ä); за 8 000
− буквата за 8 (ç) и пр.
При летоброенето хилядните се подразбират, а не се изписват. Например за 5714 (1944-1945) −
ã‡éûú, т.е. 4+10+300+400 =714; за 5759 (1998-1999) − è‡ðûú, т.е. 9+50+300+400 = 759.
Употребата на буквите като цифри се избягва в обществения и нерелигиозния живот на
държавата Израел. Разписанията на превозните средства, датите, часовете, номерата на
улиците и пр. се изписват с цифри.
Пунктуационните знаци в модерния иврит са аналогични на българските. Необичайна е
повдигнатата чертица ÕÏ. Тя е маркер за нещо, което отсъства на български език — формите “смихут”,
които за улеснение наричаме тук падежни форми.
Същият знак, повдигната чертица, [-т] úÏ ще се използва и когато се обозначава наличие на букви,
преди дадената като окончание или след дадената като представка —[т-] Ïú.
Годините, когато са изписани с цифри (а не с думи), се пишат и четат от ляво на дясно, както на
български език.