Петроний и неговото съчинение “Сатирикон”.
Спецкурс към катедра “Класическа филология”, СУ
проф. Димитър Бояджиев
1. Увод. Темпорални ориентири за епохата на Петроний.
Предполага се, че автор на "Сатирикон" е онзи римски патриций, който участвал в заговора срещу
импeратор Нерон в 64 г. сл. Хр., и който се самоубил по негова заповед. В същата година и по същата
причина загиват философът Сенека (Младия) 1 и неговият племенник Лукан, автор на поемата “Фарсалия”.
Ето как Тацит описва Петроний в своето съчинение “Анали” (XVI, 18-19)2:
“De C. Petronio pauca supra repetenda sunt.
nam illi dies per somnum, nox officiis et
oblectamentis vitae transigebatur; utque alios
industria, ita hunc ignavia ad famam protulerat,
habebaturque non ganeo et profligator, ut
plerique sua haurientium, sed erudito luxu. ac
dicta factaque eius quanto solutiora et quandam
sui neglegentiam praeferentia, tanto gratius in
speciem simplicitatis accipiebantur. proconsul
tamen Bithyniae et mox consul vigentem se ac
parem negotiis ostendit. dein revolutus ad vitia
seu vitiorum imitatione inter paucos familiarium
Neroni adsumptus est, elegantiae arbiter, dum
nihil amoenum et molle adfluentia putat, nisi
quod ei Petronius adprobavisset. unde invidia
Tigellini quasi adversus aemulum et scientia
voluptatum potiorem. ergo crudelitatem
principis, cui ceterae libidines cedebant,
adgreditur, amicitiam Scaevini Petronio
obiectans, corrupto ad indicium servo
ademptaque defensione et maiore parte familiae
in vincla rapta.
Forte illis diebus Campaniam petiverat
Caesar, et Cumas usque progressus Petronius
illic attinebatur; nec tulit ultra timoris aut spei
moras. neque tamen praeceps vitam expulit, sed
incisas venas, ut libitum, obligatas aperire
rursum et adloqui amicos, non per seria aut
quibus gloriam constantiae peteret. audiebatque
referentis nihil de immortalitate animae et
sapientium placitis, sed levia carmina et facilis
versus. servorum alios largitione, quosdam
verberibus adfecit. iniit epulas, somno indulsit, ut
quamquam coacta mors fortuitae similis esset.
ne codicillis quidem, quod plerique pereuntium,
Neronem aut Tigellinum aut quem alium
potentium adulatus est, sed flagitia principis sub
nominibus exoletorum feminarumque et
novitatem cuiusque stupri perscripsit atque
obsignata misit Neroni. fregitque anulum ne mox
usui esset ad facienda pericula.”
“За Петроний трябва да разкажа малко повече. Той
прекарвал дните си в сън, а нощта оставял за задълженията
и удоволствията на живота и от безделието си се прославил
така, както други от трудолюбие; и не го смятали за
гуляйджия и прахосник, както повечето от онези, които
пръскат имота си, а за човек на изтънчения разкош. А
колкото по-разпуснати били думите и делата му, с които
излагал на показ нещо като безразличие към себе си,
толкова по-мили и непринудени изглеждали. Но все пак се
показал като стегнат и годен за служба човек, когато бил
проконсул на Витиния и по-късно – консул. После пропаднал
отново в пороците – а може би само се преструвал на
порочен – и Нерон го приел сред малцината си приближени
за съдник на изящния вкус; освен одобреното от Петроний
той не смятал нищо за достатъчно приятно или изтънчено
разкошно. Оттам Тигелиновата завист, сякаш му бил
съперник, понеже разбирал повече от удоволствия. Тогава
Тигелин използва жестокостта на принцепса, пред която
останалите му страсти отстъпвали, и обвинява Петроний в
приятелство със Сцевин, като подкупил един роб да направи
донос, лишил го от защита и хвърлил във вериги повечето от
робите му.
През онези дни Нерон случайно потеглил за Кампания, а
Петроний, като стигнал до Куме, бил задържан там и не
продължил дълго да чака в страх и надежда. Но не
захвърлил живота си стремглаво, а ту отварял, ту стягал
отново прерязаните си вени, когато му хрумнело, и
разговарял с приятелите си, но не за сериозни неща, или с
такива думи, които да му спечелят слава на твърд човек. И
не слушал нищо за безсмъртието на душата или мнения на
философи, а весели песнички и лекомислени стихове. Някои
от робите наказал с бой, а други наградил. Възлегнал за пир
и после си подремнал, та смъртта му, макар и по принуда, да
заприлича на случайна. Дори в добавката към завещанието
си не казал ласкателства за Нерон, Тигелин или някой друг
властник, както постъпват повечето осъдени, а без да
пропусне имената на момчетата и жените, описал позорните
връзки на принцепса и всичко ново в разврата му, запечатал
завещанието и го изпратил на Нерон. А печата счупил, за да
не го използват после във вреда на някого.” (прев. Д.
Бояджиев, цит. съч., стр. 143-4).
1
 В 79 г. сл. Хр. избухва вулканът Везувий и загиват градовете Помпей и Херкулан; загива и Плиний
Стари, а неговият племенник Плиний Млади се намира недалеч от мястото. Доста години по-късно, Плиний
Млади описва станалото в писмо (VI, 16) до своя приятел и колега по служба Тацит, което завършва с
думите: aliud est enim epistulam aliud historiam, aliud amico aliud omnibus scribere.
Езиковите особености на латинския език от първи век, които откриваме в надписите от Помпей 3, са
същите като в партиите на Трималхион и неговите приятели от “Сатирикон”. Като жанр “Сатирикон” се
родее с античния гръцки роман, но всъщност е нещо различно и дори уникално. В него прозаичният разказ
се редува със стихотворни партии, една от които е доста обширна и – както някои смятат – представлява
пародия на Лукановата поема “Фарсалия” (гл. 119-124).
Петрониевото съчинение е достигнало до нас в много осакатен вид. Днес то обхваща около 150
страници (141 глави и 30 фрагмента), но истинският му обем вероятно е бил многократно по-голям.
Разказът се води от странстващия ретор Енколпий, който е беден, ала образован човек: поради това
неговата реч е на литературен латински език, чист и естествен, който може да се сравни с езика на
Цицерон (в онези пасажи, в които Цицерон не търси особени ораторски похвати, а просто разкава някаква
случка). От гледна точка на говоримия латински език изключително ценен е откъсът, известен като Cena
Trimalchionis (около 40 стр., гл. 26-78). В него се описва гощавката, която богатият освободен роб
Трималхион дава на свои приятели, сред които случайно са попаднали главният герой Енколпий заедно с
двамата си приятели Гитон и Аскилт.
2. Учебни партии и коментар към текста.4
2.1.
(26.7) venerat iam tertius dies, id est expectatio liberae cenae, sed tot vulneribus confossis fuga magis
placebat quam quies. (8) itaque cum maesti deliberaremus quonam genere praesentem evitaremus procellam,
unus servus Agamemnonis interpellavit trepidantes et (9) 'quid vos?' inquit 'nescitis, hodie apud quem fiat?
Trimalchio, lautissimus homo . . . horologium in triclinio et bucinatorem habet subornatum, ut subinde sciat
quantum de vita perdiderit'. (10) amicimur ergo diligenter obliti omnium malorum, et Gitona libentissime servile
officium tuentem [usque hoc] iubemus in balneum sequi . . .
(27.1) nos interim vestiti errare coepimus, immo iocari magis et circulis ludentium accedere, cum subito
videmus senem calvum, tunica vestitum russea, inter pueros capillatos ludentem pila. (2) nec tam pueri nos,
quamquam erat operae pretium, ad spectaculum duxerant, quam ipse pater familiae, qui soleatus pila prasina
exercebatur. nec amplius eam repetebat quae terram contigerat, sed follem plenum habebat servus
sufficiebatque ludentibus. (3) notavimus etiam res novas. nam duo spadones in diversa parte circuli stabant,
quorum alter matellam tenebat argenteam, alter numerabat pilas, non quidem eas quae inter manus lusu
expellente vibrabant, sed eas quae in terram decidebant. (4) cum has ergo miraremur lautitias, accurrit Menelaus
et 'hic est' inquit 'apud quem cubitum ponitis, et quidem iam principium cenae videtis'. (5) etiamnum loquebatur
Menelaus, cum Trimalchio digitos concrepuit, ad quod signum matellam spado ludenti subiecit. (6) exonerata ille
vesica aquam poposcit ad manus, digitosque paululum adspersos in capite pueri tersit . . .
(28.1) longum erat singula excipere. itaque intravimus balneum, et sudore calfacti momento temporis ad
frigidam eximus. (2) iam Trimalchio unguento perfusus tergebatur, non linteis, sed palliis ex lana mollissima
factis. (3) tres interim iatraliptae in conspectu eius Falernum potabant, et cum plurimum rixantes effunderent,
Trimalchio hoc suum propin esse dicebat. (4) hinc involutus coccina gausapa lecticae impositus est
praecedentibus phaleratis cursoribus quattuor et chiramaxio, in quo deliciae eius vehebantur, puer vetulus, lippus,
domino Trimalchione deformior. (5) cum ergo auferretur, ad caput eius cum minimis symphoniacus tibiis accessit
et tamquam in aurem aliquid secreto diceret, toto itinere cantavit.
(6) sequimur nos admiratione iam saturi et cum Agamemnone ad ianuam pervenimus, in cuius poste
libellus erat cum hac inscriptione fixus: (7) 'quisquis servus sine dominico iussu foras exierit, accipiet plagas
centum'. (8) in aditu autem ipso stabat ostiarius prasinatus, cerasino succinctus cingulo, atque in lance argentea
pisum purgabat. (9) super limen autem cavea pendebat aurea, in qua pica varia intrantes salutabat. (29.1)
ceterum ego dum omnia stupeo, paene resupinatus crura mea fregi. ad sinistram enim intrantibus non longe ab
ostiarii cella canis ingens, catena vinctus, in pariete erat pictus superque quadrata littera scriptum 'cave canem'.
(2) et collegae quidem mei riserunt, ego autem collecto spiritu non destiti totum parietem persequi. (3) erat
autem venalicium [cum] titulis pictum, et ipse Trimalchio capillatus caduceum tenebat Minervaque ducente
Romam intrabat. (4) hinc quemadmodum ratiocinari didicisset deinque dispensator factus esset, omnia diligenter

2
curiosus pictor cum inscriptione reddiderat. (5) in deficiente vero iam porticu levatum mento in tribunal excelsum
Mercurius rapiebat. (6) praesto erat Fortuna [cum] cornu abundanti [copiosa] et tres Parcae aurea pensa
torquentes. (7) notavi etiam in porticu gregem cursorum cum magistro se exercentem. (8) praeterea grande
armarium in angulo vidi, in cuius aedicula erant Lares argentei positi Venerisque signum marmoreum et pyxis
aurea non pusilla, in qua barbam ipsius conditam esse dicebant . . .
(9) interrogare ergo atriensem coepi, quas in medio picturas haberent. 'Iliada et Odyssian' inquit 'ac
Laenatis gladiatorium munus'. non licebat multaciam considerare . . .
(30.1) nos iam ad triclinium perveneramus, in cuius parte prima procurator rationes accipiebat. et quod
praecipue miratus sum, in postibus triclinii fasces erant cum securibus fixi, quorum imam partem quasi embolum
navis aeneum finiebat, in quo erat scriptum: (2) 'C. Pompeio Trimalchioni, seviro Augustali, Cinnamus
dispensator'. (3) sub eodem titulo et lucerna bilychnis de camera pendebat. [erant] et duae tabulae in utroque
poste defixae, quarum altera, si bene memini, hoc habebat inscriptum: 'III. et pridie kalendas Ianuarias C. noster
foras cenat', (4) altera lunae cursum stellarumque septem imagines pictas; et qui dies boni quique incommodi
essent, distinguente bulla notabantur.
(5) his repleti voluptatibus cum conaremur in triclinium intrare, exclamavit unus ex pueris, qui supra hoc
officium erat positus: 'dextro pede'. (6) sine dubio paulisper trepidavimus, ne contra praeceptum aliquis nostrum
limen transiret. (7) ceterum ut pariter movimus [dextros] gressus, servus nobis despoliatus procubuit ad pedes ac
rogare coepit, ut se poenae eriperemus: nec magnum esse peccatum suum, propter quod periclitaretur; (8)
subducta enim sibi vestimenta dispensatoris in balneo, quae vix fuissent decem sestertiorum. (9) rettulimus ergo
dextros pedes dispensatoremque in oecario aureos numerantem deprecati sumus, ut servo remitteret poenam.
(10) superbus ille sustulit vultum et 'non tam iactura me movet' inquit 'quam neglegentia nequissimi servi. (11)
vestimenta mea cubitoria perdidit, quae mihi natali meo cliens quidam donaverat, Tyria sine dubio, sed iam semel
lota. quid ergo est? dono vobis eum'.

Глаголът confodio, 3 e производен на fodio, 3 и има приблизително същото значение.

Глаголът delibĕro, 1 е образуван от съществителното име libra (везна) и предлога de.
Lautus е по произход минало страдателно причастие от неправилния глагол по първо склонение lavo (мия се, мия).
Буквалното значение на lautus (измит, чист) се е загубило, но думата по принцип означава нещо много положително.
Bucinator subornatus – тръбач, снабден с всичко необходимо; suborno е производен на orno и има подобно значение.
Ut subinde sciat – за да знае във всеки момент.
Amicio, 4 – обличам; срв. amictus – дреха.
Russeus, 3 – червеникав (от корена на ruber и Rufus).
Soleatus – oт solea – подметка.
Латинското прилагателно prasĭnus, 3 (с цвета на лук) е създадено по гръцката дума pr£son; българската дума праз
е гръцка заемка. Наставката –inus в латински език е дълга; когато тя е кратка, както в prasinus, думата е гръцка
заемка.
Repeto pillam – старая се да хвана топката.
Латинската дума follis означава мях; на френски съществителното се превръща в прилагателно със значение луд
(fou).
Sufficio ludentibus – старая се да обслужа изцяло играещите (sufficio – достатъчен съм).
Non quidem…sed – но не…, а.
Lautitiae, arum, f (от lautus) – разкош.
Еt quidem – и даже.
Etiamnum = etiamnunc – все още.
Crepo, 1 – пукам, щракам (звукоподражателен глагол); digitos concrepo – щракам с пръсти.
Spado, onis, f – евнух (гр.).
Vesica, ae, f – мехур.
Longum erat singula excipere – дълго би било да разказвам за всички неща поотделно; longum erat е идиом, в който
Ind. Impf. се превежда като Potentialis.
Linteum, i, n – ленена кърпа (от linum – лен).
Думата propin идва от старогръцкия глагол prop…nw – пия за нечие здраве. Този случай, както и много други
подобни, показва, че езиковата среда, изобразена от Петроний, е билингвистична: героите на Петроний със
сигурност владеят и гръцки, и латински. Действието на “Гощавката” се развива в някакъв град в Южна Италия, в
който сред съсловието на либертините има и множество малоазийски гърци.
Involutus идва от involvo, производен на volvo (срв. volumen).
Lectica, ae, f – легло.
3
Deliciae – мъж-любовник (на мъж).
Умалителните имена на –ulus, -ula винаги съдържат кратко u: vetŭlus – старичък.
Symphoniacus, 3 – идва от sumfwn…akoj; гръцките прилагателни имена на –akoj съдържат кратко а, поради
което, заети в латински, те имат ударение върху третата сричка от края.
Латинското съществително име plaga е заето от старогръцки: атическата форма е plhg», а латинският фонетичен
облик на съществителното с а-вокализъм в корена е безспорно доказателство, че думата е заета в латински от
дорийски.
Cingulum – колан, пояс (срв. cingo, 3 – препасвам).
Lanx, lancis, f – съд, блюдо на везна (срв. баланс, съставено от bis+lanx).
Pisum – грах; английското съществително pea е проникнало в английски език от войниците на Вилхелм Завоевателя
(1066 г.).
Cavea – клетка; английските съществителни cage и cave са етимологични дублети.
Resupinatus e производно прилагателно от supinus, което означава легнал по гръб. Граматическият термин supinum
oзначава нещо безпомощно, легнало по гръб, като аналогията е с бебе: супинът като глаголна категория няма
залог, време, лице, число и наклонение, т.е. той е лишен от основни категории и е безпомощен.
Paene crura mea fregi – за малко да си счупя краката.
Littera quadrata – с букви, изписани грижливо и цялостно, което е характерно за най-официалните надписи,
особено за онези, в които се споменава името на императора.
Desisto, destiti, 3 – спирам, преставам (срв. англ. desist, което е типичен пример за книжовна заемка от латински в
английски). Простият глагол на desisto е sisto, 3, който означава приблизително същото.
Коренната гласна на глагола sĕquor е кратка, което личи от етимологията му: той е етимологически идентичен с
›pomai, чиято коренна гласна е кратка.
Venalicium – пазар за роби (срв. vendo – продавам).
Caduceum = гр. khrÚkeion.
Ratiocinor, 1 – смятам (идва от ratio – сметка).
Dispensator произхожда от dis+penso, 1; penso, 1 е verbum frequentativum към pendo, 3 (със значение – окачвам);
penso означава претеглям; dispensator e този, който претегля нещо, борави с пари: в случая думата означава
иконом, а като термин в императорската администрация – други неща. Френският глагол penser е книжовна заемка
от латински език (mot savant); френският глагол peser е нормален рефлекс на лат. penso (mot populaire).
In deficiente porticu – в края на колонадата.
Mentum, i, n – брадичка.
Praesto erat Fortuna – Наблизо беше Фортуна.
Aedicula е умалително от aedes.
Signum – статуя (срв. археологиеският термин terra sigillata; прилагателното име sigillatus произхожда от
деминутивната форма на signum – sigillum).
In medio – тук.
Gladiatorium munus – гладиаторски игри, за които плаща частно лице.
Глаголът considero, 1 се състои от предлога cum и съществителното име sidus, sideris, n (звезда): дълбинното му
значение е наблюдавам звездите.
Quod – понякога е подходящо думата quod в началото на изречението да се превежда с нещо, което.
Прилагателното praecipuus e съставено от представката prae и корена на глагола capio (хващам).
Съществителното име embŏlum идва от гръцкото œmbilon, произхождащо от глагола ™mb£llw и означава нещо,
което се забива в нещо друго, оттам нос на кораб.
Аеneus = aheneus – меден (производно от същ. име ahēnum); срв. името Домиций Ахенобарб (т.е. Меднобрад).
Sevĭr Augustalis – член на комисия от шестима мъже, чиято функция била да организира честване на императорския
култ в провинциалните градове.
Camera – свод (заето от гр.); значението стая се е развило вторично.
Глаголът distinguo има основно значението различавам (срв. англ. distinguish); простият глагол stinguo има съвсем
друго значение, а именно – изгасявам.
Съществителното име bulla означва нещо като топче, мехурче; папската була се нарича така, защото е скрепена с
кръгъл печат.
Periclitor, 1 – подложен съм на опасност (срв. pericullum).
Съществителното име iactura означва загуба и е образувано от третата форма на глагола iacio по същия принцип, по
който са образувани съществителните cultura, natura и т.н.
Nequissimus – superl. от прилагателното име nēquam (indecl.) – лош.
Lotus, 3 – изпран; дублетна форма на lautus.

Към въпроса за граматическата категория cum historicum: Тази категория принадлежи на немската
4
граматична система. Авторите подчертават, че се среща най-вече в исторически разкази, но не казват по какъв
начин да различаваме този вид cum от останалите видове.
Когато cum historicum се среща в истински исторически разкази, напр. у Ливий, то обикновено Coni. е
обликвен, защото авторът не е присъствал на събитията, за които разказва: тогава в превода използваме форми,
завършващи на –л.
Когато срещаме cum с Coni. Impf., както напр. у Петроний (cum has miraremur lautitias), имаме право на
следния избор:
1. следваме немската система и превеждаме Coni. като Ind., все едно авторът не е имал избор между Coni. и
Ind.
2. следваме английската система, постулираме обликвеност и признаваме, че не сме в състояние да
предадем обликвения нюанс.
В тези случаи както немската, така и английската система водят до верен превод.
Условно-сравнителни изречения: тези изречения в латински започват с думи, които на пръв поглед не
приличат на подчинителни съюзи: например tamquam – сякаш. Практически е важно да се знае точното значение на
думата, изпълняваща функцията на подчинителен съюз, а идентификацията на изречението като условно-
сравнително извършваме малко по-късно чрез смислов анализ на текста.
В този вид подчинени изречения наклонението е Coni., а неговият логически смисъл е potentialis. При превод
потенциалността се поема от значението на подчинителния съюз сякаш. Понятието условно-сравнителни
изречения не е подходящо граматически. Практически при превод е важно да се идентифицира изречението като
подчинено, да се преведе точно подчинителния съюз и да се приложи правилото за превод на Coni. в подчинени
изречения като в главни.
* *
*
2.2.
(47.1) eiusmodi fabulae vibrabant, cum Trimalchio intravit et detersa fronte unguento manus lavit
spatioque minimo interposito (2) 'ignoscite mihi' inquit 'amici, multis iam diebus venter mihi non respondit. nec
medici se inveniunt. profuit mihi tamen malicorium et taeda ex aceto. (3) spero tamen, iam ventrem pudorem sibi
imponit. alioquin circa stomachum mihi sonat, putes taurum. (4) itaque si quis vestrum voluerit sua re causa
facere, non est quod illum pudeatur. nemo nostrum solide natus est. ego nullum puto tam magnum tormentum
esse quam continere. hoc solum vetare ne Iovis potest. (5) rides, Fortunata, quae soles me nocte desomnem
facere? nec tamen in triclinio ullum vetuo facere quod se iuvet, et medici vetant continere. vel si quid plus venit,
omnia foras parata sunt: aqua, lasani et cetera minutalia. (6) credite mihi, anathymiasis in cerebrum it et in toto
corpore fluctum facit. multos scio sic periisse, dum nolunt sibi verum dicere'. (7) gratias agimus liberalitati
indulgentiaeque eius, et subinde castigamus crebris potiunculis risum. (8) nec adhuc sciebamus nos in medio
[lautitiarum], quod aiunt, clivo laborare. nam commundatis ad symphoniam mensis tres albi sues in triclinium
adducti sunt capistris et tintinnabulis culti, quorum unum bimum nomenculator esse dicebat, alterum trimum,
tertium vero iam se[xen]nem. (9) ego putabam petauristarios intrasse et porcos, sicut in circulis mos est,
portenta aliqua facturos; (10) sed Trimalchio expectatione discussa 'quem' inquit 'ex eis vultis in cenam statim
fieri? gallum enim gallinaceum, penthiacum et eiusmodi nenias rustici faciunt: mei coci etiam vitulos aeno coctos
solent facere'. (11) continuoque cocum vocari iussit, et non expectata electione nostra maximum natu iussit
occidi, et clara voce: (12) 'ex quota decuria es?' cum ille se ex quadragesima respondisset, 'empticius an' inquit
'domi natus?' 'neutrum' inquit cocus 'sed testamento Pansae tibi relictus sum.' (13) 'vide ergo' ait 'ut diligenter
ponas; si non, te iubebo in decuriam viatorum conici.' et cocum quidem potentiae admonitum in culinam
obsonium duxit…

Invenio, inveni, inventus, 4 – най-основното значение е намирам, а значението изобретявам е вторично.

Aloquin – (и) без друго.
Съществителното име tormentum (мъчение) е от корена на глагола torqueo, 2 (усуквам).
Fluctus, i, m – вълна (думата е от корена на flumen – река).
Subinde в случая означава веднага, а по-горе (26. 9) – във всеки един момент.
Глаголът castīgo произхожда от прилагателното castus и глагола ago; не разбираме защо кратката гласна в ăgo е
станала дълга в castigo; значението наказвам идва от castum agere; англ. глагол chastise със същото значение е
проникнал в езика от старофренски.
Глаголът commundo, 1 идва от предлога cum и прилагателното mundus (чист), затова и означава почиствам.
Capistrum (от корена на caput) означава оглавник.
Съществителното име portentum (чудо, поличба) е субстантивиран среден род на миналото страдателно причастие на

5
глагола portendo, 3, който е производен на простия глагол tendo (= гр. te…nw). Първоначалният смисъл на това
съществително е онова, което божеството ни протяга / показва, срв. по-личба.
Съчетанието gallus gallinaceus буквално означава петльов петел и е непреводимо; далечна и неточна аналогия
можем да направим с нашия идиом капка капчена.
Neniae, arum, f – глупости, бабини деветини.
Coquo, (coxi), coctus, 3 – готвя; срв. cocus – готвач.
Наречието continuo съвпада с 1 л. ед. ч. на глагола continuo, 1 и означава веднага.

Spero tamen, iam ventrem pudorem sibi imponit: изречението е предадено от кодексите. Тъй като граматически
то затруднява старателните филолози, Хайнзе остроумно, но неоснователно, заменя словоформата ventrem със
звучащата подобно словоформа veterem, която оправя смисъла на текста. В действителност словоформата ventrem
във винителен падеж е подлог на изречението, понеже в Петрониево време тенденцията била да се чува само
винителният падеж, при това без окончанието –m: в този момент латинският бил в процес на разпадане на
падежната система поради загуба на вокалните квантитети и заглъхване на краесловните съгласни –m и –s. Реалната
форма, която Трималхион би произнесъл, за да даде съществителното име в именителен падеж, e ventre вместо
ventrem; писателят обаче умишлено кара своя герой да произнесе краесловното –m, като по този начин преследва
хумористичен ефект. Срв. погрешната употреба на пълен член в български език в изречения от типа на “Срещнах
човекът”.
Това, че латинската падежна система е била в катастрофа по времето на Петроний, личи още от много
факти, но особено ясно от предизборен лозунг за местни избори в Помпей, където един учител, подкрепяйки
кандидатурата на своя фаворит за едилска длъжност, се изразява така:… cum discentes rogat; формата discentes е в
именителен или във винителен падеж на множественото число, защото редовната аблативна форма discentibus е
изчезнала от говорна употреба, а учителят няма представа за нейното съществуване.
Глаголната форма pudeatur е поставена в страдателен залог от Петроний умишлено неправилно: в смешния
контекст Трималхион, който претендира да говори литературен латински език, поставя безмислено в страдателен
залог формата pudeat: от това разбираме, че парадигмата на страдателния залог е била вън от говорна употреба
най-късно през 79 г. сл. Хр.
Формата Iovis е за родителен падеж, но в контекста играе ролята на подлог. Обективно в говорната употреба
е била формата Iove вместо Iovem, след изпадане на краесловното –m. Срв. казаното по-горе за ventrem.

* *
*
2.3.
(57.1) ceterum Ascyltos, intemperantis licentiae, cum omnia sublatis manibus eluderet et usque ad
lacrimas rideret, unus ex conlibertis Trimalchionis excanduit is ipse qui supra me discumbebat (2) et 'quid rides'
inquit 'vervex? an tibi non placent lautitiae domini mei? tu enim beatior es et convivare melius soles. ita tutelam
huius loci habeam propitiam, ut ego si secundum illum discumberem, iam illi balatum clusissem. bellum pomum,
qui rideatur alios; (3) larifuga nescio quis, nocturnus, qui non valet lotium suum. ad summam, si circumminxero
illum, nesciet qua fugiat. non mehercules soleo cito fervere, sed in molle carne vermes nascuntur. (4) ridet. quid
habet quod rideat? numquid pater fetum emit lamna? eques Romanus es: et ego regis filius. "quare ergo
servivisti?" quia ipse me dedi in servitutem et malui civis Romanus esse quam tributarius. et nunc spero me sic
vivere, ut nemini iocus sim. (5) homo inter homines sum, capite aperto ambulo; assem aerarium nemini debeo;
constitutum habui numquam; nemo mihi in foro dixit "redde quod debes". (6) glebulas emi, lamellulas paravi;
viginti ventres pasco et canem; contubernalem meam redemi, ne quis in [capillis] illius manus tergeret; mille
denarios pro capite solvi; sevir gratis factus sum; spero, sic moriar, ut mortuus non erubescam. (7) tu autem tam
laboriosus es, ut post te non respicias? in alio peduclum vides, in te ricinum non vides. (8) tibi soli ridicl[e]i
videmur; ecce magister tuus, homo maior natus: placemus illi. tu lacticulosus, nec mu nec ma argutas, vasus
fictilis, immo lorus in aqua, lentior, non melior. (9) tu beatior es: bis prande, bis cena. ego fidem meam malo
quam thesauros. ad summam, quisquam me bis poposcit? annis quadraginta servivi; nemo tamen sciit utrum
servus essem an liber. et puer capillatus in hanc coloniam veni; adhuc basilica non erat facta. (10) dedi tamen
operam ut domino satis facerem, homini maiesto et dignitos[s]o, cuius pluris erat unguis quam tu totus es. et
habebam in domo qui mihi pedem opponerent hac illac; tamen genio illius gratias enatavi. (11) haec sunt vera
athla; nam [in] ingenuum nasci tam facile est quam "accede istoc". quid nunc stupes tamquam hircus in ervilia?'
(58.1) post hoc dictum Giton, qui ad pedes stabat, risum iam diu compressum etiam indecenter effudit.
quod cum animadvertisset adversarius Ascylti, flexit convicium in puerum et (2) 'tu autem' inquit 'etiam tu rides,
cepa cirrata? io Saturnalia, rogo, mensis december est? quando vicesimam numerasti? . . . quid faciat crucis offla,
6
corvorum cibaria? curabo, iam tibi Iovis iratus sit, et isti qui tibi non imperat. (3) ita satur pane fiam, ut ego istud
conliberto meo dono; alioquin iam tibi depraesentiarum reddidissem. bene nos habemus, at isti nugae [qui tibi
non imperant]. plane qualis dominus, talis et servus. (4) vix me teneo, nec sum natura caldicerebrius, [sed] cum
coepi, matrem meam dupundii non facio. recte, videbo te in publicum, mus, immo terrae tuber: (5) nec sursum
nec deorsum non cresco, nisi dominum tuum in rutae folium non conieci, nec tibi parsero, licet mehercules Iovem
Olympium clames. curabo, longe tibi sit comula ista besalis et dominus dupunduarius. (6) recte, venies sub
dentem: aut ego non me novi, aut non deridebis, licet barbam auream habeas. (7) Athana tibi irata sit, curabo, et
[ei] qui te primus 'deuro de' fecit. non didici geometrias, critica et alogas menias, sed lapidarias litteras scio,
partes centum dico ad aes, ad pondus, ad nummum. (8) ad summam, si quid vis, ego et tu sponsiunculam: exi,
defero lamnam. iam scies patrem tuum mercedes perdidisse, quamvis et rhetoricam scis. ecce "qui de nobis longe
venio, late venio? solve me." (9) dicam tibi, qui de nobis currit et de loco non movetur; qui de nobis crescit et
minor fit. curris, stupes, satagis, tamquam mus in matella. (10) 'ergo aut tace aut meliorem noli molestare, qui te
natum non putat; nisi si me iudicas anulos buxeos curare, quos amicae tuae involasti. (11) Occuponem propitium.
eamus in forum et pecunias mutuemur: iam scies hoc ferrum fidem habere. (12) vah, bella res est volpis uda. ita
lucrum faciam et ita bene moriar ut populus per exitum meum iuret, nisi te ubique toga perversa fuero
persecutus. (13) bella res et iste qui te haec docet, mufrius, non magister. [nos aliter] didicimus, dicebat enim
magister: "sunt vestra salve? recta domum; cave, circumspicias; cave, maiorem maledicas. (14) "at nunc mera
mapalia: nemo dupondii evadit. ego, quod me sic vides, propter artificium meum diis gratias ago.'

Intemperantis licentiae е Gen. qualitatis и означва с неумерена дързост; intеmpĕrans произхожда от отрицанието in-
и сегашното деятелно причастие на глагола tempĕro, 1, от който пък произхожда съществителното име temperatura.
Глаголът elūdo е производен на глагола lūdo, 3; на това място е употребен метафорично.
Excandesco, excandui, 3 – нажежавам до бяло (от корена на candidus и candēla; срв. англ. candle).
Vervex. ēcis, m – овен.
Ita tutelam huius loci habeam propitiam, ut ego illi balatum cluissem – Щях да му затворя човката, ако не, тутелата на
това място да не е благосклонна към мен; balātus, us, m – блеене.
Lamna е разговорна форма на съществителното име lamĭna – пластинка; в разговорния език наблюдаваме тенденция
за изпадане на кратка гласна във вътрешна сричка.
Constitutum habui numquam – никога не съм бил даван по съд.
Homo maior natus – възрастен човек.
Глаголът argūto, 1 по своя произход е интензивен към глагола arguo, argui, argūtus, 3. Значението на формата
argūtus, 3 не е очакваното. То се определя контекстуално.
Vasus fictilis, immo lorus in aqua – плетен съд, даже не, ами ремък във вода.
Operam do ut – полагам усилия да.
Cuius pluris erat unguis quam tu totus es – чийто нокът струваше повече, отколкото ти целият (Gen. pretii).
Enato, 1 – изплувам (идва от nato, 1 – плувам).
Convicium, ii, n – упрек.
Cepa cirrata – накъдрен лук.
Corvus, i, m – гарван (срв. фр. corbeau, което идва от умалителната форма corbellus).
Ita satur pane fiam, ut ego istud conliberto meo dono – Хляб да не ям, ако не правя отстъпка на моя съосвобожденец.
Depraesentiarum – веднага.
Matrem meam dupundii non facio – две пари не давам за майка си.
Изречението lapidarias litteras scio показва, че малограмотният Петрониев персонаж умее да чете и разбира надписи,
които имат практическо значение: нивото му на грамотност е емблематично за нивото на либертинското съсловие в
Рим през епохата на Петроний, а също и за още минимум две столетия след това.
Si quid vis, ego et tu sponsiunculam – ако искаш, нека аз и ти да си направим облогче; sponsiuncula e умалително от
sponsio, onis, f, което пък е от корена на глагола spondeo, spopondi, sponsus, 2 (от същия корен като гр. spšndw);
общата идея на spоndеo и spšndw e, че възлиянието се прави като обещание (срв. същeствителното име sponsor).
invŏlo, 1 е производен на volo, 1 и означава крада с летящ устрем.
Pecunias mutuēmur – нека поискаме пари назаем.
Volpis uda – мокра лисица.
Ita lucrum faciam et ita bene moriar ut populus per exitum meum iuret, nisi te ubique toga perversa fuero persecutus –
Нека да не печеля и нека да умра толкова зле, че народът да ме ругае в смъртта ми, ако не те погна навсякъде със
запретната тога.
Nemo dupundii evādit – никой не става за повече от две пари.

7
 In ingenuum nasci: кодексите нe предлагат разночетене, но Бюкхелер, притеснявайки се от нормативната
граматика, постулира дитография, като смята, че in пред ingenuum трябва да отпадне. Дитография означава
двойно писане. Истина е, че както в древността, така и днес поради невнимание преписвачът може да изпише една
или две букви още веднъж, забравяйки, че вече ги е изписал.
На латински идиомът in ingenuo nasci означава раждам се като свободен гражданин (изпусната е
аблативната форма loco). Необразованият персонаж на Петроний иска да каже in ingenuo nasci, но тъй като желае да
говори като образован човек, той замества естественото и правилно окончание –о с окончанието – um за винителен
падеж, което в конкретния случай е безмислено, защото необходимият падеж е ablativus. Аналогия за хиперкоректна
употреба на окончанието за винителен падеж –m намираме в множество надписи от императорската епоха (някои от
Северна Добруджа), в които елементарното предложно съчетание pro salute е изписано pro salutem.
Athana tibi irata sit: в кодексите четем Sathana tibi irata sit, което би трябвало да означава “Нека Сатаната ти
се разгневи”. По този начин обаче текстът става твърде съмнителен: преди 64 г. сл. Хр. едва ли християнското
учение е било познато в детайли в Южна Италия. Освен това на латински името на Сатаната е от мъжки род, а и
преди формата Sathana е налице формата habeas, където последната буква е s, т.е. възможно е да се мисли, че
кодексната форма Sathana е възникнала в резултат на дитография. От казаното става ясно, че предложеното от
Хайнзе четене Athana трябва да се приеме като обосновано, още повече, че действието на епизода се развива в
Южна Италия, а в тамошните гръцки колонии преобладава етимологичната коренна дълга – a, a не йонийско-
атическата коренна –h. Конйектурата на Хайнзе влиза в малкия процент сполучливи конйектури от XIX век.

* *
*
2.4.
(61.1) postquam ergo omnes bonam mentem bonamque valetudinem sibi optarunt, Trimalchio ad
Nicerotem respexit et (2) 'solebas' inquit 'suavius esse in convictu; nescio quid nunc taces nec muttis. oro te, sic
felicem me videas, narra illud quod tibi usu venit'. (3) Niceros delectatus affabilitate amici 'omne me' inquit
'lucrum transeat, nisi iam dudum gaudimonio dissilio, quod te talem video. (4) itaque hilaria mera sint, etsi timeo
istos scholasticos, ne me [de]rideant. viderint: narrabo tamen; quid enim mihi aufert qui ridet? satius est rideri
quam derideri'. (5) 'haec ubi dicta dedit', talem fabulam exorsus est:
(6)'cum adhuc servirem, habitabamus in vico angusto; nunc Gavillae domus est. ibi, quomodo dii volunt,
amare coepi uxorem Terentii coponis: noveratis Melissam Tarentinam, pulcherrimum bacciballum. (7) sed ego
non mehercules corporaliter [illam] [autem] aut propter res vene[ra]rias curavi, sed magis quod benemoria fuit. si
quid ab illa petii, numquam mihi negatum. . . . fecit. (8) assem semissem habui: in illius sinum demandavi, nec
umquam fefellitus sum. (9) huius contubernalis ad villam supremum diem obiit. itaque per scutum per ocream egi
aginavi, quemadmodum ad illam pervenirem: [scitis] autem, in angustiis amici apparent. (62.1) forte dominus
Capuae exierat ad scruta scita expedienda. (2) nactus ego occasionem persuadeo hospitem nostrum ut mecum
ad quintum miliarium veniat. erat autem miles, fortis tamquam Orcus. (3) apoculamus nos circa gallicinia, luna
lucebat tamquam meridie. venimus inter monimenta: (4) homo meus coepit ad stelas facere, sed ego [pergo]
cantabundus et stelas numero. (5) deinde ut respexi ad comitem, ille exuit se et omnia vestimenta secundum
viam posuit. mihi [in] anima in naso esse, stabam tamquam mortuus. (6) at ille circumminxit vestimenta sua, et
subito lupus factus est. nolite me iocari putare; ut mentiar, nullius patrimonium tanti facio. (7) sed, quod
coeperam dicere, postquam lupus factus est, ululare coepit et in silvas fugit. (8) ego primitus nesciebam ubi
essem, deinde accessi, ut vestimenta eius tollerem: illa autem lapidea facta sunt. qui mori timore nisi ego? (9)
gladium tamen strinxi et † matauitatau † umbras cecidi, donec ad villam amicae meae pervenirem. (10) in
laruam intravi, paene animam ebullivi, sudor mihi per bifurcum volabat, oculi mortui, vix umquam refectus sum.
(11) Melissa mea mirari coepit, quod tam sero ambularem, et "si ante" inquit "venisses, saltem nobis adiutasses;
lupus enim villam intravit et omnia pecora . . . tamquam lanius sanguinem illis misit. nec tamen derisit, etiam si
fugit; servus enim noster lancea collum eius traiecit". (12) haec ut audivi, operire oculos amplius non potui, sed
luce clara hac nostri domum fugi tamquam copo compilatus, et postquam veni in illum locum in quo lapidea
vestimenta erant facta, nihil inveni nisi sanguinem. (13) ut vero domum veni, iacebat miles meus in lecto
tamquam bovis, et collum illius medicus curabat. intellexi illum versipellem esse, nec postea cum illo panem
gustare potui, non si me occidisses. (14) viderint alii quid de hoc exopinissent; ego si mentior, genios vestros
iratos habeam.'

Sic felicem me videas – За да ми доставиш удоволствие.

8
Usu venio – случвам се.
Съществителното име affabilitas произхожда от прилагателното affabĭlis, образувано от глаголната основа affa- и
наставката –bĭlis, предаваща най-общо качество, което може да бъде осъществено (срв. amabilis, facilis < *facibilis);
тази наставка е продуктивна и до днес в англ. език – audible, possible; глаголът *affor e производен на глагола *for;
oт корена -fa- произхождат fama, fabula, infans; oт същия индоевропейски корен е гр. fhm….
Iam dudum – вече отдавна.
Hilaria mera sint – Нека бъде чисто веселие!
Quid mihi aufert qui ridet? – Какво ми взима онзи, който се смее?
Satius est – по-добре е.
Глаголът exordior, exorsus sum, 4 е производен на глагола ordior, orsus sum, 4 – започвам.
Supremum diem obire – умирам.
Аppareo, 2 – срв. англ. аppear.
Глаголите expedio, 4 и impedio, 4 (срв. гр. ™mpod…zw) са пълни антоними.
Nactus ego occasionem – аз, след като ми се удаде удобен случай.
Gladium strinxi – стиснах меча.
Paene animam ebullivi – За малко да си изповръщам душата.
Saltem – поне.
Lancea, ae, f – копие (срв. фр. lancer).

Причинни изречения, въведени с quod: (пример: Melissa mea mirari coepit, quod tam sero ambularem. – Моята Мелиса
започна да се чуди, загдето съм излязъл толкова късно.); логиката на българския език изисква да използваме съюза
че; в действителност т.н. каузални изречения с quod по своята същина са относителни, което личи от следната
трансформация: Моята Мелиса започна да се чуди на това, че съм излязъл толкова късно. При това положение се
оказва, че Coni. във всички изречения, започващи с quod, трябва да се превежда като Coni. в релативни изречения.
Механизмът на възникване на каузалните изречения с quod личи най-добре от следното Катулово двустишие (78B,
1c-2)5:
“Sed nunc id doleo, quod purae pura puellae
suavia comminxit spurca saliva tua.”
В случая сказуемото е в Ind., но двустишието илюстрира как от релативни изречения се стига до изречения с
каузален смисъл. Що се отнася до изреченията с quod explicativum, те по нищо не се различават от релативните
изречения и тази граматична категория не е обвързана с практическия превод.
3. Литература:
3.1. Издания на текста:
Petronii saturae et liber Priapeorum, rec. F. Buecheler, Berlin: “Weidmann”, 1922.
Pétrone, Le Satiricon, texte établi et trad. par A. Ernout, Paris: “Les Belles Lettres”, 1970.
Petronius Cena Trimalchionis, ed. K. Müller; W. Ehlers, München, 1979.
Petronius, text and tr. by M. Heseltine, London: “Harvard Un. Press; Heinemann”, 1969.
3.2 Преводи на български език:
Петроний, “Гощавка у Трималхиона. Картина из римския живот”, прев. Г. Кацаров, София, 1924.
Петроний, “Гощавка у Трималхион”, прев. Г. Кацаров и Б. Геров, в “Антични романи”, съст. Б. Богданов,
София: “Народна култура”, 3то изд. (1во изд. – 1954), 1981, стр. 189-223.
Петроний, “Сатирикон”, прев. Д. Бояджиев, София: “Народна култура” (библ. “Хермес”), 1981; 3то допълн.
изд. – София: “Мнемозина”, 1997.
3.3. Коментари върху “Сатирикон”:
Paratore, E., Il Satyricon di Petronio, pt. 1-2, Firenze, 1933.
Sullivan, J. P., The Satyricon of Petronius, London, 1968.

9
1
Бележки
Старият Сенека (известен и като Сенека Ретор) е баща на трима сина и автор на мемоарно съчинение
(“Oratorum et rhetorum sententiae, divisiones, colores”), имащо за тема стила и техниката на римските
оратори: това съчинение е написал на преклонна възраст по молба на своите любознателни синове, за да
обогати техните знания. Сенека Ретор е баща на философа Сенека, а Лукан е негов внук.
2
Цитатът от Тацит следва изданието: Cornelii Taciti Annalium (Ab Excessu Divi Augusti Libri), ed. C. D. Fisher,
1906.
3
Вж. Krenkel, W., Pompejanische Inschriften, Leipzig: “Koehler und Amelang”, 1961.
4
С малки отклонения приложеният текст следва изданието на Мюлер и Елерс (1979).
5
Цитатът от Катул следва изданието: C. Valerii Catulli Carmina, ed. G. P. Goold, 1983.