ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ФАКУЛТЕТ ПО ТРАНСПОРТА
КАТЕДРА „Механика”

Лекция: № 8

8. Статика на система от твърди тела.

доц. д-р инж. Красимир НЕДЕЛЧЕВ

Дисциплина: Механика I
София 2020 1
8.1. Видове системи

 Герберови греди:
 Триставни рамки и дъги:
 Прътова /ферма/ конструкция:
 Комбинирани

Приложение:
 Мостове;
 Кранове;
 Сгради;
 Самолети;
 Транспортни средства;
 Допълнителни елементи.

8.1. Видове системи 2

8.1. Видове системи

 Прътова /ферма/ конструкция:

конструкция, състояща се от прави стройни
елементи, свързани ставно във възлите.
/елементите на фермовте конструкции са,
натоварени само във възлите, работят само
на осов натиск или опън/.
Приложение:
 Мостове;
 Кранове;
 Сгради;
 Самолети;
 Транспортни средства;
 Допълнителни елементи.

8.1. Видове системи 3

Приложение на прътовите конструкции

Условно означение на
прътова конструкция
4 8

1 5 9
3 7

2 6 10

8.1. Видове системи

 Герберови греди: система от
обикновени греди, свързани помежду си
със стави.

 Гредова конструкция: конструкционен

елемент, при който един от габаритните
размери е много по-голям от останалите
два. Гредата може да се съпротивлява
срещу натоварване по всички направления,
което я отличава от пръта, който може да
се съпротивлява само срещу натоварване
по надлъжната му ос.
Приложение:  Мостове;
 Сгради;
 Самолети;
 Транспортни средства;
 Допълнителни елементи.

8.1. Видове системи 5

 Триставни рамки и дъги: криви или
начупени греди с две неподвижни
ставни опори и една вградена става.
Когато гредата е с права начупена ос
говорим за триставна рамка (фиг.
1), а когато оста ù е криволинейна -
за триставна дъга;
Приложение:  Мостове;

8.1. Видове системи 6

 Комбинирани;
 Пръти-греди;
 Триставни рамки-греди;
 Триставни рамки-пръти;
 Триставни рамки-пръти-греди;

Приложение:
 Мостове;
 Транспортни
средства;
 Сгради;

8.1. Видове системи 7

8.2. Видове сили

 Вътрешни сили: са тези сили, с които

действат между отделните елементи от
механичната система.
 Външни сили: представляват въздействия
върху даден материален обект от страна на
външни за него тела.

8.2. Видове сили 8

8.3. Триставни рамки и дъги
Kриви или начупени греди с две неподвижни ставни
опори и една вградена става.Когато гредата е с права
начупена ос говорим за триставна рамка (фиг. 1), а
когато оста ù е криволинейна - за триставна
дъга (фиг. 2).

Характерно за тези конструкции е, че двете им фиг. 9.3.1

външни опори А и В са неподвижни, така че броят на
опорните реакции е четири, а условията за
равновесие са три, т.е. задачата е статично
неопределима. С вграждане на става се преодолява
тази неопределимост, тъй като ставата К дава още
едно допълнително моментово условие за
равновесие, което е независимо от трите общи
условия за равновесие на системата.
фиг. 9.3.2

8.3. Триставни рамки и дъги 9

 Условия за равновесие на цялата система:

М𝑖 А = 0 М𝑖 𝐵 = 0

𝐹𝑖𝑥 = 0
фиг. 9.3.1

𝐹𝑖𝑦 = 0
L – лява част D – дясна част
Условия за равновесие за лявата и
дясната част на триставната
греда/рамка:

𝑀𝑖,𝐷 𝐾 = 0 𝑀𝑖,𝐿 𝐾 = 0

𝐹𝑖,𝐷,𝑥 = 0 𝐹𝑖,𝐿,𝑥 = 0
фиг. 9.3.3

𝐹𝑖,𝐷,𝑦 = 0 𝐹𝑖,𝐿,𝑦 = 0

8.3. Триставни рамки и дъги 10

Задача ТР

Дадено:
F1=3 kN;
F2=2 kN;
Да се определят:
Ах=?
Ау=? фиг. 9.3.4
Вх=?
Ву=?
Кх=?
Ку=?

фиг. 8.3.5 фиг. 8.3.6

8.3. Триставни рамки и дъги 11

Задача TР

фиг. 8.3.5 фиг. 8.3.6

Решение:

1) М𝑖 А = 0 Проверка:
Определят се: Вх и Ву
2) 𝑀𝑖,𝐷 𝐾 = 0

𝐹𝑖,𝑥 = 0 𝐹𝑖,𝑦 = 0
3) 𝐹𝑖,𝐷,𝑥 = 0
Определят се: Kх и Kу
4) 𝐹𝑖,𝐷,𝑦 = 0 или

5) 𝐹𝑖,𝐿,𝑥 = 0
Определят се: Aх и Aу
6) 𝐹𝑖,𝐿,𝑦 = 0 М𝑖 𝐵 = 0 𝑀𝑖,𝐿 𝐾 = 0

8.3. Триставни рамки и дъги 12

Задача TР
F1=3 kN;
F2=2 kN;

фиг. 8.3.5 фиг. 8.3.6

Решение:

1) М𝑖 А = 0 2) 𝑀𝑖,𝐷 𝐾 = 0

3. Ву + 1. Вх − 1. 𝐹1 − 4. 𝐹2 = 0 1. Ву − 3. Вх = 0

3. Ву + 1. Вх = 11 Ву = 3. Вх

3.3. Вх + 1. Вх = 11 Ву = 3. 1,1
9. Вх + 1. Вх = 11 Ву = 3,3 𝑘𝑁

10. Вх = 11
11
Вх = = 1,1 𝑘𝑁
10 8.3. Триставни рамки и дъги 13
Задача TР
F1=3 kN;
F2=2 kN;
фиг. 9.3.7
фиг. 8.3.8

Решение:

3) 𝐹𝑖,𝐷,𝑥 = 0 4) 𝐹𝑖,𝐷,𝑦 = 0

− 𝐾𝑥 − Вх + 𝐹2 = 0 −𝐾у + В𝑦 = 0 От фиг. 8.3.7

𝐾𝑥 = 2 − 1,1 = 0,9 𝑘𝑁 𝐾у = В𝑦 = 3,3 kN

5) 𝐹𝑖,𝐿,𝑥 = 0 6) 𝐹𝑖,𝐿,𝑦 = 0

𝐾𝑥 − 𝐴х = 0 𝐾у + 𝐴𝑦 − 𝐹1 = 0
От фиг. 8.3.8

𝐴𝑥 = 0,9 𝑘𝑁 𝐴у = 3 − 3,3= -0,3 kN

8.3. Триставни рамки и дъги 14
8.4. Герберови греди: система от
обикновени греди, свързани
помежду си със стави
Гредите на повече от две опори, от които
едната задължително е неподвижна, са
статично неопределими, т.е. неизвестните
опорни реакции са повече от условията
на статиката за равновесие на гредата.
Това означава, че реакциите в опорите вследствие деформиране на гредата
могат да получават стойности, опасни за работоспособността на конструкцията.
Използването на Герберови греди в такива случаи премахва статичната
неопределимост на системата и повишава надеждността на конструкцията.
При Герберовите греди винаги броят на вградените
съединителни стави е равен на броя на допълнителните
опори. Между поставените допълнително опори не бива да
се вграждат повече от две стави, а между последните две
подвижни опори - повече от една, тъй като в противен
случай конструкцията ще провисне.
Едната от съставните греди е основна, а останалите
са окачени. Основа греда наричаме тази, която не
пада след като разглобим вградените стави. Основа
греда наричаме тази, която не пада след като
разглобим вградените стави. 8.4. Герберови греди 15
Пример: Задача ГГ

Дадено:
q=3 kN/m;
a=2 m; b=2 m; c=2 m;
фиг. 8.4.1
Да се определят:
Ах=? Основна греда - L Окачена греда - D
Ау=?
Вy=?
Cу=?
Кх=?
Ку=?
1) Определяне на равнодействащата на фиг. 8.4.2
разпределения товар;
2) Поставяне на
опорните реакции и
ставни сили;

3) Определяне на
опорните реакции и
ставните сили;
фиг. 8.4.3 8.4. Герберови греди 16
Пример: Задача ГГ

Дадено:
q=3 kN/m;
a=2 m; b=2 m; c=2 m;
Решение: фиг. 8.4.3

1) Определяне на равнодействащата
на разпределения товар;

𝑑
𝑞0 = .𝑞 q0
𝑏+𝑑
1
𝑄1 = 𝑞0 . 𝑑
2
фиг. 8.4.4
𝑄2 = 𝑞0 . 𝑏

𝑄3 = (𝑞 − 𝑞0 ). 𝑏

8.4. Герберови греди 17

Пример: Задача ГГ

Дадено:
a=2 m; b=2 m; c=2 m;
Решение:

2) Поставяне на опорните реакции и фиг. 8.4.5

ставни сили;

3) Определяне на опорните реакции и

ставните сили;

1) М𝑖,𝐷 𝐾 = 0 2) 𝐹𝑖,𝐷,𝑦 = 0

𝑑. 𝐶у − 𝑑/3. 𝑄1 = 0 𝐾у − 𝑄1 + 𝐶𝑦 = 0

𝐶у = (𝑑/3. 𝑄1 )/𝑑 𝐾у = 𝑄1 − 𝐶𝑦
фиг. 8.4.6
3) 𝐹𝑖,𝐷,𝑥 = 0

𝐾𝑥 = 0
8.4. Герберови греди 18
Пример: Задача ГГ

Дадено:
a=2 m; b=2 m; c=2 m;
Решение:
фиг. 8.4.5
3) Определяне на опорните реакции
и ставните сили;

4) 𝐹𝑖,𝐿,𝑥 = 0

𝐴𝑥 − 𝐾𝑥 = 0

𝐴𝑥 = 𝐾𝑥 фиг. 8.4.7

5) М𝑖,𝐿 𝐴 = 0 6) 𝐹𝑖,𝐷,𝑦 = 0

𝑏
𝑎. Ву + (𝑎 + 𝑏). 𝐾𝑦 − (𝑎 + ). 𝑄3 − (𝑎 + 𝑏/2). 𝑄2 = 0
3
𝐴𝑦 + 𝐵𝑦 − 𝑄3 − 𝑄3 − 𝐾𝑦 = 0
𝑏
Ву = (−(𝑎 + 𝑏). 𝐾𝑦 + (𝑎 + ). 𝑄3 + (𝑎 + 𝑏/2). 𝑄2)/𝑎
3
𝐴𝑦 = − 𝐵𝑦 + 𝑄3 + 𝑄3 + 𝐾𝑦

8.4. Герберови греди 19

8.5. Прътови конструкции

Прътова /ферма/ конструкция:

конструкция, състояща се от прави стройни
елементи, свързани ставно във възлите.
/елементите на фермови конструкции, фиг. 9.5.1
натоварени само във възлите, работят само на
осов натиск или опън/.

8.5.1. Основни елементи

фиг. 8.5.2
 Пръти: 1)
4)
 Поясни пръти /поз.1/; 3)
 Вертикални пръти /поз.2/; 2)
 Диагонални пръти /поз.3/.
 Стави /поз.4/;
 Опори /поз.5/;
 Поле /l/;
 Отвор /L/. 5)
h/L=10÷12; фиг. 8.5.3

8.5. Прътови конструкции 20

8.5.2. Класификация
 Според вида на поясите:
а) б)
 С успоредни пояси;
 С неуспоредни пояси фиг. 8.5.4
 С начупени пояси;
в)
 Според вида на решетката /8.5.5/:
 С триъгълна;
 С диагонална; а) б)
 С полудиагонална и др.
 Според вида на закрепването /9.5.6/:
 Конзолно закрепване /б/; в)
 Гредови тип /а/;
фиг. 8.5.5
 Комбиниран тип /в/.

а) б)

в) 8.5. Прътови конструкции 21

фиг. 8.5.6
 Според вида на напречното сечение на профила на прътите:
 Кръгло;
 Квадратно;
 Двойно Т-образно;
 Т-образни и др.

фиг. 8.5.7

8.5. Прътови конструкции 22

8.5.3. Особености при конструиране/синтез на прътови конструкции
 Условия за геометрична неизменяемост:
pд=3;
w=3; pд=3;
w=3;

а) б) в)
г)
фиг. 8.5.8 pи=2.w-3=2.3-3=3

pд – брой действителни пръти;

w – брой възли/стави;
pи =2.w-3 – брой изчислени пръти;

Условие за вътрешна геометрична неизменяемост

pи ≤ pд

8.5. Прътови конструкции 23

 а) б) в)
pд=6;
pд=4; pд=5; фиг. 8.5.9
w=4;
w=4; w=4; pи = 2.4-3=5
pи = 2.4-3=5 pи = 2.4-3=5
pи ≥ pд pи = pд pи ≤ pд

Геометрично
Геометрично Геометрично
неизменяема с
изменяема неизменяема
излишни пъти

 Добавяне на пръти и възли към прътови конструкции:

Два пръта и един
възел.

а) б)
фиг. 8.5.9

8.5. Прътови конструкции 24

 Особености при свързване на прътови конструкции:

а)

б)

Чрез три пръта, които не се

пресичат в една обща точка;

в)
фиг. 8.5.10

8.5. Прътови конструкции 25

Пример: II 2 III 3 IV 4 V

9 11 13
pд=13;
1 5 а)
w=8; 10 12
pи = 2.w – 3 =
=2.8 – 3 = 13 I 8 VIII 7 VII 6 VI
pи = pд

pд=13;
w=8; б)
pи = 2.w – 3 = pop – брой опорни
= 2.8 – 3 = 13 реакции;
p и = pд II 2 III 3 IV 4 V pop = 4;
в)
10 14 p’и=2.w=18;
pд=14; 1 11 5
w=9; 13
p“= pд + pop;
pи = 2.w – 3 = 12 VI
I
=2.9 – 3 = 16 9 IX VII 6 p“= 14 + 4 = 18;
8 7
pи ≥ pд VIII p’и ≥ p”

фиг. 8.5.11 8.5. Прътови конструкции 26

8.5.4. Методи за определяне на прътовите сили
F1 F2
А) Метод на кръговите сечения /8.5.12/:
F3
h = 2 m;
a = 2 m;
Fi = 20 kN; а)
Пример
/последователност на
работа/:
1) Номериране на прътите и
възлите; F1 F2
II 2 III 3 IV 4 V F3

pд=13 – действителен брой 9 11 13

пръти; 1 5 б)
10 12
Ах I
VI
8 VIII 7 VII 6
w=8 – брой възли/стави;
Ау Ву
фиг. 9.5.12
pop = 4 – брой опорни реакции; 8.5. Прътови конструкции 27
Пример /последователност F1 F2
на работа/: II III 3 IV 4 V F3
2
2) Проверка за геометрична 9 11 13
неизменяемост: вътрешна; 1 5 б)
10 12
p и ≥ pд 2.1) Ах I
VI
8 VIII 7 VII 6
pд=13;
Ау Ву
w=8; фиг. 8.5.12
pи = 2.w – 3 = 2.8 – 3 = 13 a = 2 m;
h = 2 m;
13 = 13
Fi = 20 kN;
3) Проверка за геометрична неизменяемост: външна;
p’и=2.w=16; p’и ≥ p” 3.1)

pop = 3; w=8; 16 = 16
p“= pд + pop = 13 + 3 = 16
4)* Определяне на нулеви
пръти;
5) Определяне на опорните
реакции; 8.5. Прътови конструкции 28
Пример /последователност F1 F2
на работа/: II III 3 IV 4 V F3
2
4)* Определяне на нулевите 9 11 13
пръти; 1 5 б)
a = 2 m;
10 12
h = 2 m; Ах I
VI
Fi = 20 kN; 8 VIII 7 VII 6
Ау Ву
Лема 1: фиг. 8.5.12
Ако в ненатоварен възел от дадена прътова конструкция
се свързват само два пръта, силите в тях са равни на
S1=0
нула.
S2=0
Лема 2:
Ако в ненатоварен възел от дадена прътова конструкция S3=0
са свързани три пръта, два от които имат обща ос, силата
в третия прът е равна на нула, а силите в двата пръта са
равни помежду си. S1 S2
Лема 3:
1 S =0
Ако в даден възел са свързани два пръта и към него е
приложена външна сила, чиято директриса съвпада с
оста на единият от прътите, усилието в този прът е равно
на големината на приложената сила, а усилието в другия F S2=F
прът е равно на нула. 8.5. Прътови конструкции 29
Пример /последователност F1 F2
на работа/: II III 3 IV 4 V F3
2
5) Определяне на опорните
9 11 13
реакции; 5 б)
a = 2 m; 1
10 12
h = 2 m; Ах I
VI
Fi = 20 kN; 8 VIII 7 VII 6
Ау Ву
Решение: фиг. 9.5.12

1) 𝐹𝑖,𝑥 = 0 2) М𝑖 А = 0

𝐴𝑥 − 𝐹3 = 0 −𝑎. 𝐹1 − 2𝑎. 𝐹2 + 𝑎. 𝐹3 + 4𝑎. 𝐵𝑦 = 0

𝐴𝑥 = 𝐹3 = 20 𝑘𝑁 𝐵у = (𝑎. 𝐹1 + 2𝑎. 𝐹2 − 𝑎. 𝐹3 )/(4.a) = … kN

3) 𝐹𝑖,𝑦 = 0

𝐴у − 𝐹1 − 𝐹2 + В𝑦 = 0 𝐴у = 𝐹1 + 𝐹2 − В𝑦 = … kN
8.5. Прътови конструкции 30
Пример /последователност F1 F2
на работа/: II III 3 IV 4 V F3
2
6) Определяне на усилията
в прътите по метода на 9 11 13
1 5 б)
кръговото сечение; 10 12
Ах I
VI
8 VIII 7 VII 6
y Ау Ву
S1 фиг. 9.5.12
a = 2 m;
Възел I: Ах …. x
h = 2 m;
S8
Ау Fi = 20 kN;
Решение:

1) 𝐹𝑖,𝑥 = 0 2) 𝐹𝑖,𝑦 = 0

𝐴𝑥 + 𝑆8 = 0 𝐴𝑦 + 𝑆1 = 0

𝑆8 = 𝐴𝑥 = 20 𝑘𝑁 𝑆1 = 𝐴𝑦 = … 𝑘𝑁

8.5. Прътови конструкции 31

Пример /последователност F1 F2
на работа/: II III 3 IV 4 V F3
2
6) Определяне на усилията
в прътите по метода на 9 11 13
1 5 б)
кръговото сечение; 10 12
Ах I
VI
8 VIII 7 VII 6
y
Ау Ву
фиг. 9.5.12
II
S2 x a = 2 m;
Възел II:
h = 2 m;
S1 S9
Ау Fi = 20 kN;
Решение:

1) 𝐹𝑖,𝑥 = 0 2) 𝐹𝑖,𝑦 = 0

−𝑆1 − 𝑆9 .cos450 = 0 𝑆2 + 𝑆9 .cos450 = 0

𝑆9 = 𝑆1 /cos450 = … 𝑘𝑁 𝑆2 = −𝑆9 .cos450 = … 𝑘𝑁

8.5. Прътови конструкции 32

 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Арнаудов, Дунчев, Механика, Модул 1, Статика, ТУ -
София, 2008.
2. Писарев, А.,.М., Ц. Парасков, Ст. Бъчваров, Курс по
теоретична механика І част, “Техника”, София, 1974.
3. Кралов, Синапов, Игнатов, Неделчев, Курс от задачи по
Механика I (Статика и Кинематика), Издателство
ТУ-София, 2013 г.
4. Hibbeler, C., Engineering Mechanics, Statics, Thirteenth
Edition, Published by Pearson Prentice Hall, 2013
5. Hibbeler, C., Engineering Mechanics, Dynamics, Twelfth
Edition, Published by Pearson Prentice Hall, 2010
6.
https://mmu2.uctm.edu/vlam/RECHNIK/R%20OSN%20PON/P
ONIATIA/gerberova%20greda.htm
https://mmu2.uctm.edu/vlam/TEORIA/Teoria_list_teoterichna_m
ehanika.htm