Eseta 2013

ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧЕН И
МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ
Химията през очите на учениците
Наградени есета от конкурс

на Химикотехнологичен и
металургичен
университет 2011- 2013г.
ХИМИЯТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ
НАГРАДЕНИ ЕСЕТА ОТ КОНКУРС НА
ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧЕН И
МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ
2011–2013г.
2013
ХИМИЯТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ
Адрес: Химикотехнологичен и Металургичен Университет – ХТМУ
8, бул. “Климент Охридски”, София 1756, България
Страници: 108
http://www.uctm.edu
Typing system: LATEX
PostScript package: psTricks
Съдържание
1. УВОД 3
2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА “ЕСЕ” НА ХТМУ 5
3. РЕЗУЛТАТИ 9
4. ЕСЕТА 11
1. Десислав Красимиров Пъшев
Химията – бъдещето на зелената планета 11
2. Атина Николаева Димитрова
Химията – една от петте области за Нобеловите награди 13
3. Силвия Иванова Кабланова
Химията – мое хоби, мое знание, мое бъдеще 16
4. Лъчезар Руменов Фотев
5. Ваня Владимирова Методиева
6. Невена Димитрова Атанасова
7. Петя Илиева Георгиева
8. Стефанка Иванова Митева
9. Моника Лъчезарова Спасова
10. Мариела Георгиева Богданова 31
11. Христо Руменов Бошнаков 33
12. Венислава Ивова Банджакова
13. Мелек Берканд Дурхан
5. УЧЕНИЧЕСКИЯ КОНКУРС “ЕСЕ” 2012 43

1. Румен Илков Скрински
Химията в един мой ден 44
1
2 Съдържание

Химията в един мой ден. Прелестният допир на химията 47
3. Ивана Стелиянова Варсанова
4. Весела Златкова Добруджанска
Химията – полезна и вредна 53
5. Деница Тодорова Маринчева
6. Лазар Димитров Лазаров
Химията – Полезна и Вредна 58
7. Цветослава Георгиева Георгиева
8. Николай Илиянов Кунчев
Химията – полезна и вредна 64
9. Айбар Наил Рустем
10. Анастасия Рачева Рачева
6. 2013 ГОДИНА – ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА 60 ГОДИНИ ХТМУ 73
1. Питър Петров Петков
Химия, Екология, Устойчиво развитие 74
Химия. Екология. Устойчиво развитие 78
3. Гергана Валентинова Раденкова
Химията, Екология, Устойчиво развитие 82
4. Сияна Деянова Симеонова
За “химията” межу нас и химията 86
5. Дейвид Емилов Давидов – 7 клас
Химията и хората 89
6. Николай Марио Динов
Химията – най-добрият приятел на строителя 91
7. Магдалена Здравкова Александрова
Химия, екология, устойчиво развитие 95
8. Милан Илиянов Пиналов
Химията – облагодетелства или вреди? 98
9. Дафин Станимиров Козарев
Химия, екология, устойчиво развитие 100
10. Петя Димитрова Христова
Химия, Екология, Устойчиво развитие 104
11. Десислава Стефанова Гитева
Химията и хората 107
1
УВОД
Скъпи приятели на ХИМИЯТА,
През последните години Химикотехнологич-

ният и металургичен университет отвори все по-
широко вратите си за млади хора, различни по
възраст, интереси и мечти. Идеята ни беше да
им дадем възможност да научат повече за акаде-
мичното обучение и за нашия университет. Уче-
ниците от всички краища на България обаче, ни
изненадаха приятно, като ни показаха, че и ние
има какво да научим от тях.
Международната година на химията ни про-
вокира да организираме първия конкурс за есе
и ни показа, колко много и задълбочени са знанията на учениците в различни-
те видове училища за любимата ни наука. Всяка следваща тема на конкурса ние
определяме все по-свободно и вие млади приятели ни отвръщате с безграничната
свобода на мисленето на младостта.
В този сборник представяме ученическите есета, наградени в три конкурса на
Химикотехнологичния и металургичен университет. Извън него остават над 250
участници, които са не по-малко достойни и доказват колко удивителна е химията
през очите на ученика.
Благодарим ви за любопитството; за въпросите, които си поставяте; за идеите,
които споделяте за волята да се учите.
Съхранете интереса си към необятния свят на химията и днешните си научни
интереси, продължавайте да търсите отговорите на хилядите въпроси, пред които
се изправяте. Бъдете сигурни, че само така ще намерите верния път за развитието
си и ще бъдете гордост за вашите семейства и вашите учители.
Сеня Терзиева
заместник ректор по акредита-
ция и качество на обучението
3
2
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА

“ЕСЕ” НА ХТМУ
Гл.ас. д-р инж. Андриана Риск Сурлева: пре-

подавател съм в катедра “Аналитична химия” на
ХТМУ от 2000г. От няколко година съм вклю-
чена в екипа по кандидатстудентсите дейности
на университета. Приех това предизвикателство
с голям ентусиазъм и вече няколко години по-
сещавам училища и посрещам ученици в лабо-
раториите на катедрата. Едно занимание, което
ме зарежда с оптимизъм и положителни емоции.
Учениците винаги успяват да ми предадат своя
младежки ентусиазъм и жизненост.
От три години съм член на комисията по
оценка на есетата от ученическия конкурс на ХТМУ. Всяка година очаквам с
голямо нетърпение срещата с младите автори. Благодаря на всички участници,
техните учители и родители за отделеното време, вниманието и ентусиазма!
Успех!
Доц. д-р Валери Маринов Йорданов: Препо-

давател съм в катедра “Обща и неорганична хи-
мия” на ХТМУ София от 1994г. Участвал съм
в национална комисия за проверка и оценява-
не на матури по химия. Бил съм в състава на
комисии, проверяващи кандидат-студентски из-
пити по химия в ХТМУ София. Ръководил съм
курсове за повишаване на квалификацията на
учители по химия. Провеждал съм курсове по
химия за кандидат- студенти. Член съм на коми-
сията за оценка на есета по химия към ХТМУ от
нейното създаване.
Благодаря на всички ученици, участвали с есе по химия в конкурсите, про-
ведени от ХТМУ през последните три години. В много случаи журито за оценка
5
6 2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА “ЕСЕ” НА ХТМУ
е било затруднено да извърши класирането, поради наличието на голям брой ка-

чествени есета. Въпреки тези затруднения Ви уверявам, че то е било обективно и
безпристрастно, като действително най-достойните работи са получили награда.
На бъдещите участници пожелавам все така да ни радват, както с нестандартен
подход при написване на есетата, така и със сериозни познания по химия.
Доц. д-р инж. Грета Веселинова Радева е

преподавател в кат.”Физикохимия” на ХТМУ.
Възпитаник е на ХТМУ, където по-късно по-
лучава научна и образователна степен “доктор”
по Физикохимия. Доц. Радева е преподавател на
студенти от различни специалности и образова-
телни степени. Автор е на редица научни статии,
учебни програми, учебници и помагала. Тя е от-
говорник учебна дейност в кат. “Физикохимия”
и за Департамента по химични науки. Също та-
ка е член на групата по кандидат - студентските
дейности на Университета и на Центъра по немско езиково обучение. Ежегодно
се среща с ученици и учители по време на Деня на отворените врати. Член е на
журито за оценка и класиране на ученическите есета на теми свързани с химията
от първото обявяване на конкурса.
“Участието ми в журито за оценка на есета от Ученическия конкурс е едно
от най-приятните задължения. За мен е удоволствие да се запозная с работата на
толкова много интелигентни и амбициозни млади хора.”
Доц. д-р. инж. Данчо Любенов Даналев е

преподавател в катедра “ Биотехнология” на ХТ-
МУ. Още от постъпването си на работа в Универ-
ситета през 2002 г. води кандидатстудентските
курсове по “Органична химия”. Активно участва
в кандидатстудентската кампания на ХТМУ, ка-
то посещава различни училища в България, из-
нася семинари и провежда демонстрационни уп-
ражнения за ученици по време на деня на отворе-
ните врати на ХТМУ. От 2009 г. активно участва
в ежегодните срещи с учителите по химия от средните училища на България, ка-
то изнася лекции, доказващи несъмнената връзка между обучението в средното
и висше образование. При стартирането на ученическия конкурс “Есе” през 2011
2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА “ЕСЕ” НА ХТМУ 7
г. е поканен да участва като член на журито оценяващо работите, а през 2012 г.

става негов председател.
Бих искал да благодаря на всички ученици, учители и родители, които със
своят труд и упоритост ни дават основание да повярваме в това колко талантливи
и отговорни са нашите деца. Ежегодния конкурс “Есе” организиран от ХТМУ е
поредното доказателство за упоритостта и знанията на децата в България и бих
искал да уверя всички участници, че за нас е едно несравнимо удоволствие да
четем написаните есета, които показват един малък свят в душата на всяко дете.
Желая Успех на всички участници в конкурсите!
3
РЕЗУЛТАТИ
2011 година - МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ХИМИЯТА

Ученически конкурс за есе
"Химията - нашият живот, нашето бъдеще"
За участие в конкурса са представени 130 работи в три направления:
• Химията – бъдещето на зелената планета — 89.
• Химията – една от петте области за Нобеловите награди — 18.
• Химията – мое хоби, мое знание, мое бъдеще — 23.
Първо място
Десислав Красимиров Пъшев – АГ “Гео Милев”, гр. Русе
Второ място
Атина Николаева Димитрова – ПМГ “Св. Климент Охридски”, гр. Силистра
Трето място
Силвия Иванова Кабланова – СОУ “Нешо Бочев”, гр. Панагюрище
и
Лъчезар Руменов Фотев – Професионална гимназия по транспорт и транспортен
мениджмънт, гр. Казанлък
След внимателен и задълбочен анализ на резултатите журито на конкурса
номинира за специални награди следните девет участника:
По тема “Химията – бъдещето на зелената планета”, специална награда

на Ректора на ХТМУ и на Центъра по Екология получават:
• Ваня Владимирова Методиева – НПМГ “Акад. Л. Чакалов”, гр. София;
• Невена Димитрова Атанасова – 133 СОУ “А. С. Пушкин”, гр. София;
• Петя Илиева Георгиева – I АЕГ, гр. София;
9
10 3. РЕЗУЛТАТИ
• Стефанка Иванова Митева – ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Казан-

лък;
• Моника Лъчезарова Спасова – ПГ “Велизар Пеев”, гр. Своге;
По тема “Химията - една от петте области за Нобеловите награди”,

специална награда на Заместник ректора по учебна дейност получават:
• Мариела Георгиева Богданова – ПМГ “Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев;
• Христо Руменов Бошнаков – 133 СОУ “А. С. Пушкин”, гр. София;
По тема “Химията – мое хоби, мое знание, мое бъдеще”, специална

награда на Департамента по химически науки получават:
• Венислава Ивова Банджакова – МГ “Гео Милев”, гр. Плевен;
• Мелек Берканд Дурхан – СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Самуил,
oбл. Разград;
Френският културен институт към Посолството на Република Франция в Бъл-

гария се присъединява към инициативата на ХТМУ за Ученически конкурс за есе.
Във връзка с Международната година на химията и честването на 100 години
от Нобеловата награда за химия на Мария Кюри институтът присъжда индиви-
дуални награди на:
(1) Атина Николаева Димитрова – ПМГ “Св. Климент Охридски”, гр. Силис-
тра;
(2) Мариела Георгиева Богданова – ПМГ “Яне Сандански”, гр. Гоце Делчев;
(3) Христо Руменов Бошнаков – 133 СОУ “А. С. Пушкин”, гр. София.
За всички участници в конкурса, представили есета по темата “Химията –

една от петте области за Нобеловите награди”, институтът издава поздрави-
телни грамоти и покани за следващи събития по повод честването на Нобеловата
награда за химия на Мария Кюри.
Представители на Посолството на Република Франция ще присъстват на наг-
раждаването в ХТМУ.
4
ЕСЕТА
1. Десислав Красимиров Пъшев

Химията – бъдещето на зелената планета
Н аричат химията “наука на чудесата”, “свещеното изкуство на Египет”. За нея

главният герой от драмата на бележития руски писател Максим Горки “Деца
на слънцето” възкликва: “Тя е изумителна наука! Прониква в огнената маса на
Слънцето и в мрака на земната кора, в невидимите частици на вашето сърце,
в тайните на строежа на камъка и в безмълвния живот на дървото. Тя гледа
навсякъде и навред открива хармония, упорито търси началото на живота”. Нека
се огледаме. “Накъдето и да се обърнем, пред очите ни са нейните успехи” - е казал
преди 290 години Михаил Ломоносов. Откриваме я във всичко около нас. И ни е
толкова нужна.
Химията е родена в миналото, за да отговори на нарастващите потребности
на човека, за да открива, изучава и създава блага. За да осигури доброто ни съ-
ществуване, но сурово наказва този, който не спазва природните закони. Знаем, че
естествените химични процеси не нарушават хармонията в природата. Веществата,
които участват в тях, осигуряват екологичното равновесие на Земята. Но химични-
те процеси, протичащи в резултат на съзнателната човешка дейност, които правят
човешкият живот все по-добър, често нанасят големи вреди на природата. Нау-
ката ни дава всичко, от което се нуждаем в този материален свят. Съвременият
живот не би бил възможен без продуктите от преработката на нефта, без гори-
ва, пластмаси, лекарства. Химията превръща рудата в метал, пясъка - в стъкло,
дървесината – в хартия. Днешното селско стопанство използва изкуствени торове
и пестициди, за постигане на по-добри реколти. Съвремените комуникации не би-
ха били възможни без постиженията на силициевата химия. Тази наука наистина
ни дава всичко. Но предполага изключителна отговорност, за да бъде съхранено
най-важното - животът на Земята. За да не се превърне нашият общ дом, нашата
красива зелена планета в мъртво космическо тяло, в прашинка от безкрайната
Вселена.
Колко често се замисляме какво се случва след използването ва всички тия
блага, които химията ни предоставя?! Какво се случва с полиетиленовата торбич-
ка или с пластмасовата чашка, която изхвърляме ежедневно? Доказано е, че тези
отпадъци, попаднали в океана, убиват повече от 1000 000 морски обитатели го-
дишно. Тетрадките, на които пишем, са с хубави бели листи, но за да станат те
11
12 4. ЕСЕТА
такива, се използва хлор, който при избелващите процеси способства за образува-

нето на вредни химикали, които в крайна сметка се отзовават във въздуха и водата
и са силно токсични за хората и рибите. Често купуваме напитки в алуминиеви
кутийки, но не си даваме сметка, че те ще са все още кутийки и след 500 годи-
ни, тогава, когато нас отдавна няма да ни има. А на тези след нас каква планета
завещаваме? С какво пълним флаконите на дезодорантите? Дали се замисляме,
като ги използваме? В повечето случаи – не! Но когато по новинарските емисии
чуем за изтъняването на озоновия слой, се сещаме за тях и за нашия “скромен”
принос за този екологичен проблем. Подобна е ситуацията и с производството на
горива. Без тях съвременният динамичен живот е просто невъзможен. Нужни са
ни за различните производства, за отопление, за автомобилите. За да се движим
все по-бързо и по-бързо. Но накъде? Изгорелите газове обвиняваме за парнико-
вия ефект, от който полярните ледове се топят със застрашителни темпове - с 9%
всяка година. Обвиняваме ги и за киселинните дъждове, които се изливат върху
нас, сякаш за да ни напомнят, че някъде грешим. Къде? Кой ще ни даде отго-
вор? Защо, трупайки блага, унищожаваме най-ценното благо – живота, а с него и
планетата си?!
Химията е науката, която ни дава надежда за бъдещето. Без нея не бихме се
справили със стопанисването на нашата красива планета. Химическите изследва-
ния са от съществено значение за решаване на най-критичните глобални проблеми
на човечеството. Резултатите от тях ни подсказват алтернативи. Всекидневно чо-
вечеството има нужда от бензин, дизелово гориво, въглища, а химията насочва
и към екологично чистите горива - биодизел, биогаз, водород. Доказано е, че из-
ползването на водород като автомобилно гориво подобрява състава на въздуха
в големите градове, а това спасява много хора с белодробни проблеми. Спасява
растителността, която “боледува” заради човешките грешки. Замърсените природ-
ни води са толкова много и представляват сериозна опасност. Химията ни учи и
как да се справим с пречистването им. Пречиствателните станции използват раз-
лични химични технологии, а особено перспективни са биохимичните методи за
пречистване, при които микроорганизми използват замърсителите за жизнената
си дейност. Постиженията на съвременната биохимия се използват и в медицин-
ската и хранителната промишленост. За да намалее безогледнато замърсяване с
отпадъци, химията “дава” на човечеството т.нар затворен цикъл на производство
или безотпадните технологии. Рециклиращите технологии на пластмасови, харти-
ени и стъклени отпадъци също ще намалят замърсяването на природата.
Трябва да се доверим на науката. Тя може да спаси планетата, ако ние, хо-
рата, сме достатъчно разумни. Защото не искам, когато се огледам наоколо, да
виждам нашите плодородни земи, превърнати в безстопанствени сметища. Защо-
то не искам ненужните опаковки, стари автомобилни гуми и ръждясало желязо
да заобикалят жилището ми. Защото не искам въздухът, който дишам, да ме раз-
болява, а растенията да “изнемогват” в пречистването му.
Отговорността на химията за опазването на планетата е огромна. С нейна
помощ ще съхраним най-ценното благо, което Земята ни е дала – живота.
2. АТИНА НИКОЛАЕВА ДИМИТРОВА 13

Химията – една от петте области за Нобеловите награди
Тайната на дъното
Н ека за миг предположим, че сме водолази. Да, точно водолази. Сега се нами-
раме на лодката, която след минути ще се превърне просто в неясен обект.
Очертанията няма да са съвършени, тъй като ще бъдат наблюдавани под водата.
Усещаме слънчевите лъчи по кожата на тялото си преди да приключим с подготов-
ката за спускането. С отегчение слушаме поредните инструкции и ето, настъпва
моментът, в който ние сме с подходяща екипировка и смело “потегляме” в търсене
на красотите на океана. Така това ще бъде нашата съпоставка със спечелването
на Нобелова награда за химия. Желаната цел на един водолаз е достигането до
крайната точка, въпреки че мигновено в нас се пораждат асоциации за падение,
когато чуем “ дъно”. За един човек, търсещ прелестите на водата, способен да
се пребори с трудностите, дълбочината е връх. Ние, като учени също трябва да
преминем ред изпитания на волята, дори да усетим, че не сме готови да продъл-
жим, защото напрежението от страна на безсънието и конкуренцията е голямо.
Понякога достигаме дъното като личности, чувстваме се недостатъчно уверени в
себе си. Но трябва да приемем, че в живота не винаги присъстват кулминацион-
ни моменти. Понякога въведението е трудно, неясно, след това преминаваме през
една завръзка, която ни сочи какво най-вероятно ни очаква, очертава ни пътя
напред. . . А после идва най-върховната част. Тази, която осмисля живота ни, при-
нуждава ни да забравим другите неща и да се отдадем безусловно на науката.
Но тази висока точка не е константа. После има развръзка. Виждаме резултата
от всичко вършено дотук. Неизбежен е и краят, но от нас зависи дали този край
ще е ново начало. След като откритието вече е на показ, всъщност можем и да
прекратим дейността си. Или пък да продължим към друго откритие.
И понеже сме амбицирани, спускаме се в океана. Подготвени сме да достигнем
дълбочината. Но като учени не са ни необходими предварителни приготовления,
там присъства мигът на вдъхновението. Задължението е да оформим идеята и да
я представим като готова. Тук, в този огромен воден басейн, наблюдаваме неве-
роятни морски животни, които ни вдъхновяват. Очароваме се от начина, по който
усещаме водата, докосваща се до екипировката ни. Вдишваме кислород, въпреки
че не сме на повърхността, благодарение на развитието на науката. Притежаваме
достатъчно време, за да изследваме океана продължително. Съзерцаваме рибите
наоколо. Със знанията, получени от практиката, установяваме, че всички научни
трудове, описващи тези обитатели, са просто крайно неточни. Красотата на живо-
та тук е нещо много по-широко като понятие. Дори добре познатите писатели не
са успели да подарят на своите читатели една цялостна представа за живота тук.
Нито пък вдъхновяващите картини на художниците са достатъчно добри. Някои
животни, дори и растения, ни плашат. Но трябва да приемем, че те са препятс-
твията, през които се налага да минем, за да достигнем до така желаното дъно.
По-точно от неизвестното би могъл да бъде пречка при извоюването на главната
ни цел – да стъпим там долу. Но нека приемем, че тези обитатели няма да бъдат
наши съперници, а просто съюзници, които дори да ни плашат, ще ни отведат към
14 4. ЕСЕТА
отговорите. Така и за да успеем като учени ни е необходимо да познаваме пър-

во себе си. Трябва да умеем да си задаваме правилните въпроси. Често именно
неспирното питане, ни отвежда към отговорите. Необходимо е още да чувстваме
инстинкт да бъдем хора на науката. Никой учебник няма да ни научи да обича-
ме природата или каквото и да било, свързано с научно-изследователска дейност.
Това чувство се поражда отвътре. То е пламък, който се появява и наше задъл-
жение е да му позволим да се разраства. Не е трудно да бъде угасен, трудността
се поражда от това да му дадем пространство да гори. И така, запалим ли се вед-
нъж, длъжни сме да поддържаме мощта си. Често в наука като химията трябва
да приемаме някои неща като . Не всичко може да бъде докоснато. Не винаги
можем да усетим мирис и вкус, но все пак трябва да уважаваме своята наука и
невъзможността да извършим всички тези неща. Трябва да се доверим на научите
трудове на други. За да успеем като учени, ни е необходимо не просто да прекар-
ваме часове над учебниците и да бъдем съсредоточени само върху теорията, която
често е съпътствана от доза досада и дори противоречия. Изисква се желание към
откриване на отговори чрез практика. Най-важно е да вършим нещата със страст,
да не се колебаем да избираме химията като приоритет. Не бива липсата на сън
да ни плаши или пък присъствието на конкуренция. В науката често е така, има
и егоизъм. Ние се стремим да видим своето име зад дадено откритие. Но в някои
случаи сме способни да творим заедно, да работим в името на една по-голяма цел,
да открием истината и това ни стига, без да търсим овациите на публиката.
Нашите скафандри успешно ни отделят от околната среда. Защитени сме от от-
равяния с азот и кислород. Необезпокоени за живота си, успешно правим записи
на нещата, които ни заобикалят. Така видяното от нас ще стане достъпно и за
други. Да предположим, че сме се справили с налягането и дебнещите хищници,
мечтаещи си за плътта ни. Така, сега достигаме дъното. Да, дъното, нашата цел.
Колкото по-навътре достигнем, толкова повече информация имаме. Нали именно
жаждата за знания е присъща на учените. Стъпваме уверено, защото сме се спра-
вили с трудностите. Първо сме се явявали на курсове, след това е имало няколко
практически урока, които са били крайно незадоволителни за хора, стремящи се
към истинското дъно на океана. В последствие сме се осмелили да се гмурнем.
Ние докосваме пясъка там и разравяме. Лишени от естествена слънчева светлина
долу, не се страхуваме да усетим песъчинките между пръстите си. И изведнъж ус-
тановяваме, че държим нещо. Взираме се с недоумение, тъй като всичко вършено
досега не е било с цел да докоснем нещо такова. Целият труд е бил заради желани-
ето да знаем повече, а не спечелването на нещо подобно. Ние държим в ръцете си
медал, направен от злато, тежащ около 175 грама, с лика на Алфред Нобел. Това
е нашият идеал като учени. Самият предмет не ни радва, носи ни удовлетвореност
признанието – сякаш тази награда е била заровена там и е чакала именно нас, за
да я почувстваме в дланите си. Нашите усилия биват увековечени. И когато се
стремим да се върнем на повърхността, тежестта на медала няма да се измерва в
грамове, а ще представлява отговорност. Ще е необходимо да се движим винаги
нагоре, никога да не паднем под нивото, което сме достигнали със спечелването
на тази Нобелова награда. Това ще го изискват други от нас, това ще изискваме

ние от себе си.
Стремейки се да се завърнем към повърхността, отново ще трябва да преодо-
ляваме трудности - една награда води след себе си не само радост. Върнем ли се,
имаме свободата да й се любуваме отново и отново. Веднага след силния прилив
на положителни емоции, стъпваме на земята и продължаваме да търсим истина,
истината, която чака науката. Отново се връщаме в лабораторията, океана или
някъде другаде. Тази победа е просто начало на още по-силен стремеж, самата тя
не представлява крайната цел.
Защо химията е толкова важна за нас? Тя е наука, която изучава съста-
ва, структурата, свойствата, поведението на веществата и преобразуванията им,
вследствие на различни химични реакции. Тази наука дава отговори на изключи-
телно важни въпроси, които след това се съчетават с познания от други области и
се създават нови полета за изяви на интелигентни хора. Чрез тази наука за поре-
ден път разбираме, че всичко в природата зависи от нещо друго. Историята сама
говори за интереса, който учени са проявявали, за да обяснят процесите наоколо.
Нека не забравяме, че химията е много красива дисциплина. Тя е невероятно съ-
четание от багри и звуци, които радват сетивата ни. Химията е важна част при
изготвянето на лекарства, от които съществуването на човечеството зависи.
“Учеността е сладък плод на горчив корен.” За да видиш плода на своята
работа, трябва да минеш през много препятствия – безсънни нощи, прекарани в
търсене на отговори на въпроси, които други никога не биха си задали, въпроси,
които плашат. “В науката няма царски път и изгледи да достигнат светлите й
върхове имат само онези, които не се плашат от умората при изкачването на
стръмните й пътеки.”
Връчването на Нобелови награди не е случайно. Алфред Нобел е установил колко
е важно човек да вижда отражение на труда си в признанието на хората. Да
стоим там, да знаем как очите се взират точно в нас, е уникално. Но много по-
велико е никога да не спираме да търсим тази удовлетвореност на другите от
своята дейност, трябва да служим на човечеството винаги. Химията е важна част
от науката, а в крайна сметка “науката служи само за това да ни даде понятие за
размера на нашето невежество.” Има прекалено много неща, които чакат да бъдат
открити. Ако се въоръжим с информация и безпределна страст към знанията,
безспорно ще успеем. Ще извоюваме умения, които след това ще бъдат изходна
позиция за откриване на други, тоест един безкраен път, без конкретни очертания.
Всеки човек сам строи пътищата, по които върви. В крайна сметка “човекът и
науката са две вдлъбнати огледала, вечно отразяващи се едно в друго.”
16 4. ЕСЕТА
3. Силвия Иванова Кабланова

Химията – мое хоби, мое знание, мое бъдеще
Ч ували ли сте някога за Философския камък? А за формулата на мечтите

– Алхимията? Поглеждали ли сте някога през микроскоп и изпитвали ли
сте чувството на величие, което изпълва душата ви, когато имате възможността
да погледнете в една друга реалност, реалността на микросвета, невидима само с
просто око? Запитвали ли сте се някога по какъв начин учените създават лекар-
ствата, така необходими в нашето ежедневие? А дерзал ли ви е въпросът защо
диамантът е твърд, а графитът мек, въпреки че и двете вещества са алотропни
форми на един и същи химичен елемент ? Ключът към решението на всички тези
въпроси е науката Химия.
Химията – моят най-любим клон от науката! Научна сфера, благодарение на
която ние съществуваме и благодарение, на която ние разгадаваме бавно, но сигур-
но, загадките на майката Вселена. Любовта ми към нея започна още в далчения
седми клас, когато ни запознаха с основите на тази по своему очарователна науч-
на сфера. Тогава химията се превърна в мое хоби и именно това ме мотивира да
натрупвам запас от знания по съответния предмет, а днес да мисля за нея като
посоката и ключът към моето бъдеще. Тя ме заплени с нейната разнообразност
и колоритност! Тя се подчинява на строги правила и закони, тя изисква знание и
дисциплина, логика, ала също тя има способността сякаш като с магия и вълшеб-
на пръчка да създава материя, да създава гама от цветове от пъстроцветна дъга
и именно в това се крие нейният чар.
В годината на химията се замислям за всичките аспекти на химията, с какво
тя ни памага, с какво прави живота ни по-лесен и какъв е нейният принос за раз-
гадаването на мистериозните природни тайни. Тя е в основата на всичко, което
ни заобикаля. Тя е необходимият спътник по дългия и труден път, който учените
извървяват, за да открият противоотрова и на най-тежките заболявания! Химия-
та е наука за веществата. Тя изучава структурата, състава и тяхното поведение и
ни разкрива техните свойства. Тя е много полезна наука, защото благодарение на
нея ние можем да произвеждаме и подобряваме материали като полимери, спла-
ви, смеси и композити, които се използват на практика навсякъде. Тя е безбрежна
наука, която съвсем не е изчерпана и има още много какво да ни предложи, за
да задоволи нашето любопитство. Но нещо повече! Тя не се ограничава само в
това да разкрие най-забулените загадки на природата, не просто се занимава с
константи и променливи, формули и уравнения, тя ни помага дори и във всекид-
невния живот, в житейските и битови трудности. Например, ние знаем, че очите
ни сълзят, когато режем лук, но разбираме защо едва тогава, когато науката хи-
мия ни подаде приятелска ръка и ни обясни, че в клетките на лука има вещества,
съдържащи сяра, които заедно с някои ензими предизвикват обилните сълзи.
Науката химия е онази голяма, дебела книга с твърди и прашни корици, коя-
то съдържа в себе си отговори, решения, разковничета. Точно това ме впечатлява
най-много относно нея. Тя е многоаспектна наука и има принос във всичко, което
правим, помага ни за всичко, срещу което се борим. Тя стои в основата на съз-
даването на екологично чисти материали, които са така нашумели напоследък в
3. СИЛВИЯ ИВАНОВА КАБЛАНОВА 17
нашето ежедневие. Затова химията е ключов момент от опита ни да съхраним на-

шата планета за идните поколения, преди да е станало твърде късно и да забравим
как изглежда зеленият цвят!
Знанията ми по химия са ограничени, в сравнение с това, което тепърва ми
предстои да науча. Но въпреки това те са достатъчни, за да разбера колко важ-
на роля играе химията в нашия живот и са достатъчни, за да ме мотивират да
продължавам да се развивам напред в тази насока и да дам своя принос в об-
ществото. А в същотото време знанията ми да се умножат многократно, защото
именно тези знания ни дават силата да превръщаме дори и най – скучната мате-
рия в нещо интересно и приказно вълшебно! Те ни правят уверени и отварят пред
нас широк хоризонт за себедоказване и себепостигане. Химията е като огромен
безбрежен океан, изпълнен с безброй препятствия, но също и с безброй златни
ключове, които отключват тайните на Вселената.
Това е начертаният път на моето бъдеще. Това е моето призвание в живота и
поради това всячески се опитвам да градя своя път към успеха! Нищо истински
ценно не може да се постигне в резултат на амбиция или обикновено чувство за
дълг. То може да бъде постигнато само чрез воля и упоритост и истинско желание.
За да се изкачим по целия път до върха и да открием нещо значимо и в помощ на
хората, трябва да имаме стабилна основа, а какво е по - стабилно от науката? След
това трябва да надграждаме със стъпала, изградени със нови знания и колкото
повече надграждаме, толкова повече се доближаваме да успеха!
18 4. ЕСЕТА
4. Лъчезар Руменов Фотев

“Науката нe може да бъде виновна. Виновни са само хората, които

лошо използват нейните достижения.”
Фредерик Жолио Кюри,
френски физик носител на Нобелова награда за химия
В сичко е химия. Химия обличаме, с химия се храним, химия дишаме. Всичко

е замърсено и затова хората се разболяват. Медии, еколози и политици обви-
няват за всичко това химията, но никой не се замисля, че без тази велика наука
хората щяха да живеят все още в началото на феодалния строй.
Без труда на упорити и отдадени на химията учени, нямаше да ги има кра-
сивите картини на художниците, лекарствата, които лекуват редица смъртоносни
заболявания, автомобилите, компютрите, машините и всичко, което днес наричаме
технологии.
Природните ресурси се използват за задоваляване на неограничените потреб-
ности на хората. Населението на планетата непекъснато се увеличава, пустините
се разрастват, а обработваемите площи намаляват. Автомобилите замърсяват все
повече въздуха, а хората изхвърлят огромни количества отпадъци, които също
отделят вредни газове.
За да остане все още Земята зелена планета, нейното бъдеще е в химията.
Достиженията на тази наука могат да я спасят от бавното унищожение, на което
е подложена. Учените химици знаят, че ние ползваме назаем земята, която утре
ще бъде на нашите деца. Затова те търсят начини да я опазят.
Водородът, най-изобилният химичен елемент във вселената, се счита за един
от най-перспективните заместители на петролните горива за нуждите на транс-
порта. Много автомобилни компании създават прототипи, за да бъдат подготвени
за деня, в който водородният транспорт ще стане масов.
4. ЛЪЧЕЗАР РУМЕНОВ ФОТЕВ 19
Друг начин за намаляването на замърсяването е химическото пречистване. То

е процес, при който се променя агрегатното състояние на материала, който е разт-
ворен или попаднал във водата. В процеса на химическо пречистване веществата,
в отпадни води с оптимална киселинност, се утаяват чрез добавяне на химичес-
ки вещества (коагуланти, флокуланти, полиелектролити и др.) и се отделят от
калната вода.
Тоновете боклуци, които всеки ден се изхвърля могат да се рециклират. Из-
ползваме пластмасови продукти повече от всякога. Покриваме храната си с по-
лиетиленово фолио, пием кафето си от пластмасови чашки, носим дрехи от из-
куствени влакна като найлон и полиестер, и дори пазаруваме с пластмасови кре-
дитни карти! Използваме пластмаса стотици пъти ежедневно. Александър Паркис
пръв е открил пластмасата през 1860 г., но масовото й производство започна едва
през последните няколко десетилетия. Днес световното производство на пластма-
са надхвърля 80 милиона тона годишно. Рециклирането на металите пък спестява
енергия.
Стотици учени химици по цял свят търсят формули за лечението на редица
нелечими болести като СПИН и рак. Казват, че “Здравето на човек се крие в един
химичен елемент”. Това е селенът. Той е един от най-ефективните антиоксиданти
в света. Селенът е и основна част от съвременните копирни машини.
Вирусите и бактериите са навсякъде около нас. Всяка година различни вирус-
ни епидемии повалят голяма част от хората на легло. Учените смятат, че в бъдеще
техния брой непрекъснато ще се увеличава. Без химията тяхното унищожаване е
невъзможно. Миещите, перилните и почистващите препарати са неоценим помощ-
ник в борбата с микробите.
Световнто население се очаква да достигне 9 милиарда през 2042 година. Из-
хранването и обличането на всички тези хора в бъдеще ще е възможно само с
помоща на химията. Памукът, ленът и коприната са естествените материали, от
които се шият дрехите, но няма достатъчно площи, от които да се добият, за да
облекат бъдещото население. Друг голям проблем е и изхранването на хората. И
днес близо един милиард души не се дохранват. Без намесата на химията чрез
наторяването на почвата и увеличаването на плодородието, без химичните препа-
рати за унищожавенето на вредителите и болестите не е възможно изхранването
им.
Не на последно място шеговито казват, че началото на човешкото население е
започнало с химията когато Адам се влюбил в Ева. Учените смятат, че при влюб-
ването се осъществява сложна химична реакция в човешкия организъм. Затова,
ако хората вършат всичко с любов и използват правилно достиженията на науката
светът ще тръгне в правилната посока и един ден ще оставим на децата си зелена
и чиста планета.
20 4. ЕСЕТА
5. Ваня Владимирова Методиева

З а великата история е нужен и велик разказвач, който да я разкаже по подо-

баващ начин. Със сигурност за нашата ще се намерят много претенденти...
Братя Грим? Андерсен? Щекспир? А може би и Омир (?!) ... а и надали ще бъдат
само те. Но вероятно се питате коя е тази Велика история, чиито разказвач из-
дирваме. Това е именно онази, започнала преди толкова много години, истинският
пример за “Имало едно време...”. За времето, когато едно късче камък се е превър-
нало в бъдещ дом на милиарди истории, загадки, чудеса, приказки и невероятни
създания. За времето, когато се е родила нашата планета, нашият мил дом - Зе-
мя. Точно затова ни трябва толкова стар и велик майстор, който да ни разкаже за
рождението на главната героиня в тази история, но това е само началото. Защо-
то като любопитни създания ние очакваме да разберем какво следва след него, а
дори и онова, което стои в бъдещето. Така и започнало нашето търсене на велик
разказвач, който да ни разкрие тайните на света и като Прометей да хвърли свет-
лина върху всичко, скрито за нашите очи и умове. Разбира се неведнъж предците
ни са се опитвали сами да изпълняват тази роля, обаче рано или късно стигали до
края на пътечката “предположения” и заставали пред безбрежния океан от хаос.
Както дете, лутащо се сред страниците на някоя книга, която не може да прочете
само - то може само да предполага за историята по красивите картинки от старите
страници, така и ние, дори да се мислим за по-способни, сме си все същите деца
и се нуждаем от помощ, от пътеводител, от разказвач. Затова днес в търсене на
тази помощ аз ще изкажа своето щастливо предположение - химия.
Химията е онова първо зрънце материя, дало началото на нашата Вселена.
Част е от животворния пулс на Земята. Тя е тъй високо в облаците над нас, но и
така дълбоко в тъмните недра на земята под краката ни. Тя е в сърцевината на
най-малката и невзрачна мидичка в най-безбрежния океан. Можем да я намерим
в нашите най-велики открития и най-пагубни провали. Затова и смятам, че тя
пази великите отговори и въпроси на нашето минало, настояще и бъдеще. Успеем
ли веднъж да разгадаем найния тайнствен език, ще разчетем онази стара книга с
картинки, наречена съдба.
Но какво е бъдещето на нашата планета? Процъфтяващи гори, изпълнени
с аромата на минзухар и борови иглички, а над тях небе, приютяващо милиони
проблясващи звезди.. или бетонен свят, погребан от алчността ни. Свят, недостоен
и осъден на самота дори от слънчевите лъчи? Тъжно е, че пътят, по който вървим
днес, по-скоро би довел до втората картина. И все пак вярвам, че все още има
надежда това да се поправи. Започвайки с излекуването на слепотата на нашите
собствени души, ние можем да продължим Велика история и да исмислим достоен
завършек за нея. На помощ ни идва науката в лицето на химията, физиката и
биологията. Но не е случайно, че избрах химията. Пътят на прогрес може да бъде
воден от нея, тъй като тя е в основата на всичко познато - живо и неживо. И все
пак може да бъде използвана както за помощ, така и за вреда. Сами можете да
видите измиращите колонии на пчелите, дърветата, задушавани от найлоновите
торбички, както и следите от киселинния дъжд по листата на посевите. Можете
5. ВАНЯ ВЛАДИМИРОВА МЕТОДИЕВА 21
да усетите болката на натровения ни свят. Дали изобщо някога ще намерим лек

за болката и раните, които му причиняваме днес? Химията непременно ще бъде
тук и утре, както и след още стотици години, но това дали тя ще ни помогне в
опазването на планетата или ще я убива лека-полека, зависи само и единствено от
нас. Сами избираме историята, а химията е просто разказвач.
Надявам се един ден в бъдещето тя да ни помогне да живеем в хармония с
природата. Може би след време ядрената енергия ще стане по-ефективна и безо-
пасна. Спомените от Чернобил и Япония ще бъдат далечни. Може би с помощта
на тази наука ще намерим начин да прочистим езерата и моретата, които тровим и
унищожаваме днес. Отново тя ще ни помогне да превърнем държавите от третия
свят в прекрасни места. Ще спасим и умиращите от глад и жажда деца. Ще има
лек за тежките болести, от които страдат и измират хиляди хора...
И така един ден, след много години... може би... хората ще се будят от първите
лъчи на слънцето в света, за който ние мечтаем с мисълта и надеждата за новия
ден. Няма да се страхуват от своята съдба, ще се научат да обичат и да се борят
за своя дом- за зелената планета. Химията ще продължи историята на новите
поколения, ще пази и съпътства човечеството.
И все пак има едно нещо, което химията не може да промени - нашата душа. За
да ни помогне тя, ние трябва да набележим пътя си. Той ще бъде труден и дълъг,
но съм сигурна, че в края му ще намерим светлото “сега” на Земята. За край на
написаното смятах да ви покажа снимка на някое изключително красиво кътче,
което да покаже, че все още имаме шанс да го превърнем в бъдеще на целия свят.
Но споменът за една рисунка ме накара да размисля. Тя беше нарисувана преди 6
години докато въображението ми се луташе из мечти за бъдещия свят. Така и не
позволих да бъде поправяна от учителката, защото беше моята мечта, която никой
не биваше да променя. Изглеждаше по този начин без намесата на възрастните
и се надявах в нея да видят това за което мечтая и обичам, а не неправилните
цветове или пропорции. Химията не е само в цветовете на моята картина, но и в
надеждата за превръщането й в реалност.
22 4. ЕСЕТА
6. Невена Димитрова Атанасова

З еленият цвят е най-чистият цвят, свързван с природата, с горите, с малки и

големи растения и е част от трибагреника на нашата родина. Дори и в кам-
панията на Световния фонд за дивата природа в България, имаше реклама с едно
българско знаме и само за няколко секунди зеленият цвят изчезна. И тъжното
е, че с подобна скорост изчезват и горите в така пъстрата ни страна. Идеята ми
да спомена всичко това е, че ние леко и незабележимо в ежедневието си, много
по-забележимо от големите фабрики и компании, разрушаваме нашата планета.
Чудил ли си се някога какво причинява на природата точно онази опаковка, която
изхвърли вчера в парка без никаква мисъл или пък с оправданието, че няма време
за търсене на предназначените за това места? Природата е навсякъде около нас,
виждаме я, но не я пазим. Заедно с природата, която като се обърнеш и тя е там
- някое красиво разцъфнало пролетно дръвче, заедно с дръвчето идва и въпро-
сът: как то да бъде съхранено възможно най-дълго така красиво. Именно това е
най-простият пример за екология, а начините, по-които се запазва това прекрасно
създание на природата е химия. И ето как природа, екология и химия са тясно
свързани и трите по отделно или заедно са част от ежедневния ни така забързан
живот.
Първата асоциация, когато един обикновен човек чуе химия е екзплозии, взри-
вове и може би Менделеев. Но химията е много повече от това, много повече от
формули или откриване на нови съединения. Химията е навсякъде около нас -
в момента, пишейки това, затрупана от книги съм заобиколена от химични съ-
единения. Тя е в храната ни, дори и във въздуха, който дишаме, водата, която
пием. Запознавайки се с предмета химия в училище, едно от първите неща, които
малките деца научават е формулата на водата и огромното значение на водата
в живата природа. След което на ред е въздухът, от какво се състои той, и още
куп полезни и нтересни неща. Така още от крехка възраст, ние научаваме на пръв
поглед много нови и интересни факти за простите неща, които ни заобикалят. Но
заедно с изучаването на водата по-отблизо, например, би трябвало да следва въп-
роса как може водния ресурс на земята да се съхрани и в ежедневието си да не я
хабим излишно. Това е чисто екологичен въпрос. Екологията е дял от биологията,
но тя е много тясно свързана с химията. И постепенно става неразделна част от
съвременния живот, защото човеството най-накрая се замисли за планетата Земя
и колко унищожителен и безотговорен е живота ни спрямо нея. Доказателство за
връзката между химията и екологията е най-голямата екологична катастрофа в
историята на САЩ - изтичането на огромни количества петрол в Мексиканския
залив. След няколко, унищожителни за морския живот, седмици в началото на
август успешно бе бетониран петролният кладенец. Има безброй много примери
като този за това как химията и екологията са неразделно свързани и всеки като
се замисли малко ще ги открие.
Химията, обeдинена с екологията, постоянно се развива. В днешния 21 век,
в който животът е изключително напрегнат, век на технологии и постоянно раз-
витие на човечеството, постоянно се разработват нови системи за пречистване на
6. НЕВЕНА ДИМИТРОВА АТАНАСОВА 23
водите или намаляване на вредните емисии във въздуха. Аз не искам да говоря

за новооткритите химични съединения, които могат да послужат в разрешаването
на екологични проблеми. С прости примери искам да покажа, че химията и еко-
логията за свързани и ни заобикалят. И да приканя младите хора, които рядко се
интересуват от подобни въпроси, да се замислим повече за нашата планета, за на-
шата родина, за нашия град, защото това е нашият дом и трябва да го уважаваме
и да го пазим повече.
24 4. ЕСЕТА
7. Петя Илиева Георгиева

В секи знае, че зеленината ни носи здраве и спокойствие. Всеки знае, че приро-

дата и нейното опазване са ключа към просъществуването на целия човешки
род и живота на земята няма да бъде възможен, ако продължаваме да я съсип-
ваме. Всеки знае, че създаденото от природата е най-красивото и най-полезното,
най-необходимото ни. И въпреки това, хората явно са се заели упорито със зада-
чата да унищожат зеленото на планетата, изливайки тонове бетон във всеки парк,
строейки все повече и повече сгради, изсичайки цели гори за дни и какво ли още
не. Тази порочна практика няма да доведе до нищо хубаво.
И днес вече, когато все пак има желаещи да
преустановят съсипването на природата, това ед-
ва ли е възможно. Сега всички сме зависими от
удобствата на транспорта, от това да имаме дос-
татъчно хартия в принтера и, разбира се, да има-
ме достатъчно чиста питейна вода. Тогава нищо
ли не ни остава, освен да се примирим, че не след дълго ще трябва да си търпим
последствията, защото човеците поставяме комфорта си над всичко? Има една
вратичка, естествено и това е най-природната наука, занимаваща се с всичко око-
ло нас, онази, която е в основата и на най-тривиалните, но и на най – значимите
открития – химията. Именно тази наука е нещото, което ще разреши проблемите
на човека с природата и удобствата, тя ще съхрани натуралното на земята като по
този начин ще спаси планетата от самоунищожение. Именно химията е бъдещето
на зелената планета. Всичко, което казвам са не просто добре звучащи думи, а
самата истина. Науката химия не е средство, което като в приказка да доведе не-
щата до щастлив край. По-интересното тук е, че тази наука в действителност може
да разреши проблемите ни, само използвайки Менделеевата таблица, формулите
си и уравненията си. Но нека заговорим по-конкретно. Най-голямото нещастие за
homo-sapiens ще дойде тогава, когато питейната вода, която той използва всеки
ден, се изчерпа. Отделен въпрос е, че днес такава вода бива използвана за какво ли
не, далеч не само за утоляване на жаждата. В ролята на спасителка ще влезе на-
уката, която изучава веществата - със своите иновационни химически технологии
за превръщане на солена вода в сладка.
7. ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕОРГИЕВА 25
Има много процеси като дестилация и об-

ратна осмоза например, където вместо преми-
наване от по-концентрирания разтвор към по-
разредения за изравняване концентрацията на
двата, идеята е да се пропуска разтвора през спе-
циална мембрана, която да не позволява преми-
наване на солите. Нека само припомня, че естес-
твените източници на така наречената питейна
вода, са всъщност езера и реки. Ако ние буквал-
но ги изпием, то ще настъпят небивали промени
в кръговрата на веществата, което ще доведе до
гибелта на природата и хората. А благодарение
на химията, човекът може да продължи да живее спокоен и здрав. И всъщност -
изобщо да живее.
Звучи хубаво, нали? Да се чувстваме защи-
тени в собствения си, мил, но и опасен дом. За-
щото бъдещето е в зеленината, а химията е па-
зителката на еко-то и био-то. Е, щом е толкова
хубаво, нека, както Пепеляшка в приказката поз-
волява на своята вълшебница да се намеси в жи-
вота й, така и ние да позволим на науката химия
да ни помогне за пореден път. А какви са нейни-
те други възможности? Тя създава технологии,
които съхраняват живота и здравето на хората
и същевременно опазват околната среда. Хими-
ята създава още възобновяеми биогорива – био-
газ, биоалкохоли, биодизел. А това са тези гори-
ва, които се получават от биологични суровини
от растителен или животински произход и - би-
дейки възобновяем източник, те представляват
директен заместител на изкопаемите горива. А
ако изкопаемите горива, бъдат заместени от био
такива, то ще се намалят емисиите на парникови
газове в атмосферата, които са причината за гло-
балното затопляне. От друга страна, на неговата
разрушителна мощ – наводнения, суши, природни аномалии - всички ние сме сви-
детели. Ето, химията продължава да помага на планетата ни да преодолее всички
препятствия да бъде зелена, да бъде дълголетна и даже вечна. “Вълшебницата”,
обаче, няма да спре до тук – тя иска да ни бъде максимално полезна. Пак ще се
върна на “пречистването”. То именно е обратния път на планетата Земя към пър-
воначалното й състояние на зелена, девствена територия, от която лъхат енергия
и живот.
26 4. ЕСЕТА
Посредством химията се осъществяват пре-

чистване и преработка на отпадъци – с цел да
бъдат използвани отново и по този начин да се
намали употребата на естествени източници като
дървесина, например. Този процес, както е доб-
ре известно, се нарича рециклиране и е сред най-
ефективните и екологични такива – приятел на
природата, следователно и на човека.
Надали има човек, който да не вярва, че хи-
мията е това, което ще спаси света от екологична
катастрофа. Нашата “вълшебница” ще измисли
някоя и друга магия, може би, за да помогне на
хората, когато животът им е в най- голяма опас-
ност? (Те ще са създали толкова много, а имен-
но то, именно този напредък и просперитет да
ги унищожи – би било тъжно.) Но не. Магията
на химията е, че се базира на научно обосновани
закони, а не е просто някоя очарователна мисте-
рия. И ето, планетата ще оцелее, защото в нея ще царува перфектната симбиоза
между природа и технологии - ще се открие идеалният баланс между зеленото и
сивото. Заслугата за всичко това ще е на химията, която със своята естественост
и рационалност ще осигури бъдещето на планетата и хората.
8. СТЕФАНКА ИВАНОВА МИТЕВА 27
8. Стефанка Иванова Митева

З емята ни е изложена на всякакви рискове и опасности. Голяма част от тези

проблеми за създадени от нас. Няма животински или растителен вид, който
да не е застрашен от замърсяване. Водата въздуха и почвата са негодни от изх-
върлянето на промишлени отпадъци. Някои хора смятат химията, за източник на
замърсяванията. Истината е, че с химията можем да помогнем на Земята да стане
по-зелена.
Химията използва голяма част от природни-
те ресурси, за направата на неща от ежедневието
ни. Всичко, което ни заобикаля – алкохол, мие-
щи препарати, торове, дрехи, лекарства – всичко
това е минало през химична обработка. Пласт-
масата, която пък е станала неразделна част от
живота ни се създава от нефт. Различни видове
горива и газ се обработват и биват използвани за
транспорт, отопление и създаване на електричес-
ка енергия. Недостатъците са много. Природни-
те ресурси на Земята намаляват, замърсяването
е голямо, а вредните емисии, създадени от коли-
те ни, се увеличават с всеки изминал ден. Проблемите не свършват до тук, обаче.
Всичко това се отразява на планетата ни. Създава се парниковият ефект, глобал-
ното затопляне, озоновите дупки. Измират животински и растителни видове, а
други са застрашени.
Всичко звучи наистина песимистично и тук
идва на помощ химията. Нейните открития са
стартът за решаване на проблемите.
Неизчерпаемите източници на енергия са ни
добре познати. Чрез слънцето, вятъра, морски-
те приливи и отливи, може да се създаде чиста
електроенергия, която да бъде предоставяна на
потреблението. Вятърните мелници и слънчеви-
те панели отдавна не са мит, а и самият процес е
в пъти по-безопасен от ядрената енергия.
Друга тенденция е рециклирането. По този начин можем да използваме стари

неща, но с нова форма. Може да се осигури енергия и да се намали изсичането на
горите.
28 4. ЕСЕТА
Биогоривата и водните горивни клетки имат

за функция намаляване на вредните емисии и от-
делянето на вредни вещества като въглеродния
диоксид, които причиняват глобалното затопля-
не. Биогоривата са направени от целулозни су-
ровини, което спомага за залесяването на много
райони. Водородните горивни клетки, преобразу-
ват химичната енергия на окисляването в елект-
рическа. Водородът взаимодейства с кислорода.
По този начин получаваме електрическа енергия
и вода, която не е вредна за околната среда.
Друг начин за решаване на споменатите
проблеми са олекотените конструкции и изола-
цията на домовете ни. Може да звучи странно, но недобре изолираните стаи,
пропускат топлината навън, а по този начин се изразходва голямо количество
електричество, за поддържането на топлината. Олекотените конструкции на ко-
ли, самолети и други превозни средства, намалява използването на гориво, а от
там се намаляват и вредните емисии. За създаването на такива конструкции могат
да се използват сплави на по-леки метали или пластмаса.
За увеличаване на чистия въздух, решението е залесяване и по-малко изси-
чане на горите. Както всички знаем, растенията извършват биохимичен процес,
наречен фотосинтеза. Клетките на растенията поемат въглероден диоксид. Под
влиянието на слънцето и водата, растенията преобразуват диоксида в кислород.
За да се намали използването на дървесина, някои предмети могат да се създават
от стъкло или пластмаса, и това би намалило изсичането на горите.
За решаването на проблеми като изхвърлянето на отпадъчни води и вредни
газове от различните фабрики, могат да се използват различни пречистващи сис-
теми, създадени на биохимична основа. Различните взаимствания от природата
могат да помогнат за развитието ни.
Разработката на отровите за вредители и
различните торове могат да бъдат обработени,
по химичен начин за да станат поносими за Зе-
мята и тя да не бъде отравяна.
Поради досегашното неправилно използване,
химията е навредила на Земята ни, но това може
лесно да се промени. Чрез напредването на тех-
нологиите, откритията и знанията ни, можем да
използваме тази наука, за да направим планета-
та ни по-приятно място за живеене. По-зелено и
по-свежо.
9. МОНИКА ЛЪЧЕЗАРОВА СПАСОВА 29
9. Моника Лъчезарова Спасова

Х имията е науката, която улеснява човека. Ежедневно използваме химични

продукти, които са за наше улеснение, в наша помощ - било то в бита, меди-
цината, козметиката, но използването безразсъдно на нейните продукти заплашва
сигурността на нашата планета.
Основният проблем, който е породен от тази дейност, е замърсяването на окол-
ната среда – по наша воля или не – правим го. Когато се извозва боклукът на
сметищата или от нашата “добросъвестност”, милионите полиетиленови пликчета
и др. пластмасови материали замърсяват природата. В България всяка година
се използват около 1,2 млрд. пликове, които за да се разградят в природата е
необходимо да минат от 50 до 100 години и така създават екологичен риск от
замърсяване, от затлачване на коритата на реките. Потресаваща е гледката на
накичените дървета и храсти с разноцветни торбички и ненужните пластмасови
бутилки, чаши и други продукти, които като че ли са си намерили постоянно мяс-
то на пребиваване по поречията на реките, градинките и парковете. Не можем ли
да заменим найлоновата торбичка при всяко пазаруване, като си носим собствена
чанта за пазаруване за многократна употреба? Според мен трябва по-бързичко
да се направят заводи за рециклиране на отпадъците и не само да се тръби за
разделно събиране и да се повеждат краткосрочни кампании, а да започнем да си
събираме боклука разделно, като хартията, пластмасата и продуктите от метал
да се рециклират. По този начин природата ще е по-чиста и ще съхраним нейната
неповторима красота.
И ето химията отново ни глези - произвеждат се нови торбички за пазарува-
не на база царевица, които лесно и за няколко месеца се разграждат в околната
среда, в сравнение с полиетиленовите. Продуктите на науката химия, когато се
изполват необмислено и безотговорно от обществото, могат да вредят на природа-
та. В миналия век започна производството на минерални химически торове, което
от една страна, доведе до увеличаване на добивите и създаде възможност за изх-
ранване на повече хора, а от друга - позволи на недобросъвестните да ни тровят
с продукти, пълни както казва народът с Менделеевата таблица.
Проблемите на околната среда като промените в климата, замърсяването на
водите и възстановимите енергии пълнят заглавията на новините и с всеки из-
минал ден стават все по-важни за обществото. Много хора възприемат химията
и химическата индустрия като замърсители на околната среда. Но днес научни-
те изследвания в областта на химията ни помагат да произвеждаме много по-
дружелюбни към околната среда материали, като в същото време запазваме ка-
чеството и начина си на живот. През годините химическата индустрия и голяма
част от хората осъзнаха разрушителния ефект от някои стари практики и нуж-
дата да запазим околната среда. В миналото малко хора имаха представа за това
какви отрицателни ефекти може да има върху околната среда модерният начин на
живот, а виждаха само положителния потенциал от създаването на нови полезни
материали и продукти. Проучванията на биологичните науки и химията разкри-
ха, че индустриалните процеси в химията и нефтохимията играят важна роля за
30 4. ЕСЕТА
климатичните промени, а обработката на отпадъци, рециклирането, енергийната

ефективност – са само някои от решенията на проблемите. Без химиците ние ни-
кога не бихме разбрали същността тези въпроси. Бяха направени и продължават
да се правят важни промени, които целят да бъдат намерени алтернативни реше-
ния на тези неотложни проблеми. В момента започваме да използваме биогорива,
биопластма, вятърни турбини, слънчеви панели, водородни горивни клетки, нови
осветителни технологии и олекотени пластмасови конструкции.
“Зелената химия” е дял от химията, която се занимава с проектиране, раз-
работване и прилагане на химически продукти и процеси, с цел намаляване или
пълно премахване употребата и производството на вещества, опасни за човешкото
здраве и околната среда. Като химическа философия, зелената химия прилага зна-
нията на органичната и неорганичната химия, биохимията, аналитичната химия
и физикохимията, като вниманието е насочено към намаляване на опасносттите и
увеличава ефективността на всеки избор за химичен процес. През 1990 година зе-
лената химия става самостоятелна научна дисциплина и възниква при търсенето
и прилагането на практически средства за превенция на замърсяването в резултат
на сътрудничество между правителството на САЩ, промишлеността и академич-
ните среди. В началото на 1990, Пол Анастас, който тогава е шеф на секцията
за индустриалната химия на US EPA, извежда напред концепцията за “зелена хи-
мия”. “ Зеленият” начин на живот очевидно се превръща в мода. В последно време
се произвеждат много екопродукти, като основната им цел е да опазим околната
среда и да направим нашата планета по-чиста и по-зелена.
Зелената химия ни учи как да пазим нашата планета чиста, занимава се с
премахването на опасните за нас продукти и за околната среда. Ще бъда щаст-
лива, ако видя нашата планета чиста и дърветата - естествено красиви в своята
природна окраска, а не накичени с полиетиленови торбички, около реките да ня-
ма натрупани боклуци. И въпреки че не сме в зряла възраст, ние знаем, че тези
проблеми могат да бъдат решени, само ако бъдем отговорни за нашата планета.
Нека я съхраним и за идните поколения! Та тя е толкова красива и неповторима
в огромния Космос!
10. МАРИЕЛА ГЕОРГИЕВА БОГДАНОВА 31
10. Мариела Георгиева Богданова

На носителите на Нобелова
награда в областта на Химията
Двигателите
Г одини наред си го представях така - като побърканите старци, за които четях

в книгите, като злите гении от анимационните филмчета. Около него неизмен-
но се ширеха купища епруветки, пълни с отровнозелени течности, а в бурканите
по рафтовете неподвижно стояха зловещи гадини в разтвор на формалин. Косата
му непременно беше бяла, сякаш той никога не е бил млад, и тя винаги стърче-
ше неподредена във всички посоки. Трябваше да е къса, но всъщност беше поне
седем-осем сантиметра, защото той никога нямаше време за фризьор. Денонощно
стоеше в подземната си лаборатория, далеч от шума, далеч от света, и се посве-
щаваше единствено на безбройните си опити. Не знаех какво цели всъщност, но
във въображението ми той винаги смесваше някакви неща. После наблюдаваше
полученото замислен, с дълбока бръчка на челото, сякаш се опитваше да прозре
достигнал ли е желания резултат или съвсем не. Той никога не се усмихваше, дори
когато експериментите му се окажеха успешни, защото продължаваше напред със
следващата си работа, без да похабява от времето си за прояви на излишна радост.
А очите му, очите му за мен изглеждаха далеч по-големи, отколкото трябваше да
са в действителност. Носеше очила, които закриваха голяма част от лицето му, с
дебело стъкло и огромен диоптър. Обяснявах си това с факта, че сигурно много
е чел, пък и в странната му лаборатория не влизаше и лъч светлина. Не можех
да си го представя без престилка, тя всъщност беше неделима част от него, ко-
ято той по никакви причини не сваляше. Тя винаги беше чиста и колосана, а аз
не можех да проумея как се получава така, когато никога не го бях виждала да
пере. Сутрин се събуждаше съвсем рано, при- зори ще кажат хората, но той не
виждаше зората зад кепенците на подземния си дом, и веднага се залавяше за
работа. Вечерта стоеше до късно, докато очите на безизразното му лице съвсем се
уморяваха, и чак тогава си лягаше. А аз не спирах да се чудя какво точно правеше
това лудо старче и що за човек би прекарал дните си по неговия начин. Започ-
нах да се притеснявам, че този странник в съзнанието ми може би крои пъклени
планове да разруши света с някоя мощна химична реакция или пък, че се опитва
да върви против природата, опитвайки се да си възвърне младостта. Такъв беше
той, химикът, в моите първи представи.
После пораснах и неговият образ се промени в съзнанието ми. Всъщност, случи
се така, когато за пръв път разбрах, че химията е една от петте области за нобелови
награди. Поразрових тук и там и научих, че тя се връчва всяка година на хора,
които имат особени заслуги в тази наука. Почудих са кои ли са нейните носители
и дали поне мъничко не приличат на лудото старче от моето детство. Щеше ми
се да ги намеря, да погледна техните снимки и да разбера и тяхната коса ли е
щръкнала във всички посоки, и те ли живеят в лабораториите си, и те ли носят
огромни очила. И бях на прага да направя това, но в този момент осъзнах, че
вече съм пораснала и не мога да съдя за хората само по представата, която съм
32 4. ЕСЕТА
си изградила предварително за тях, без дори да знам кои са. Казах си, че това
е глупаво и повърхностно, че тези велики химици сигурно заслужават далеч по-
престижно звание от “ побъркан дядка”, без значение дали приличат на човека от
ума ми или не, и се замислих по въпроса с химията по-сериозно, отколкото го бях
правела през целия си живот преди това.
И явно просто е трябвало този преломен момент да настъпи – мига, в който
аз най-после разбрах какво е да си гениален химик, какво е да си носител на
Нобелова награда в тази област. Едва тогава си дадох сметка колко труд е нужен
за това и колко много се иска да направиш в името не на себе си, а на хората,
за да я получиш. Представих си старчето от ума ми, което прекарваше целите си
дни в лабораторията си и изпитах възхищение към него. То може и да приличаше
на истински лауреат на наградата, а може и да не. Визията му всъщност нямаше
никакво значение. Старчето със сигурност не беше там, защото беше лудо, нито
защото се чудеше как да запълни свободното си време. Този човек посвещаваше
живота си на нещо значимо и полезно, нещо, което щеше да остане много след него,
за да прави живота на хората по-лесен. Този човек беше пренебрегнал всичко в
името на това човечеството не просто да оцелява, а и да еволюира. Благодарение
на неговата отдаденост и безсънни нощи, днес аз можех да измия зъбите си с
паста с флуорид, да се напръскам с парфюм, да пия хапче, когато нещо ме заболи,
да пиша на хартия, да консервирам храната си. . . Заради него, отдадения химик,
битието ми беше далеч по-лесно от това на предците ми и не се налагаше да се
тревожа за стотици неща, които биха били непреодолими проблеми, ако него го
нямаше. Защото той, носителят на Нобелова награда, живееше за другите и се
бореше за тях. Той намираше начин да създава неща, които за повечето хора бяха
абсолютно непосилни, изключваше от употреба думата “невъзможно” и никога не
се отказваше от крайната си цел.
Така и не разбрах как изглежда един носител на Нобелова награда. Въздър-
жах се да търся образа му и да го сверявам с онова, което дълги години си бях
представяла. Диоптърът на очилата му нямаше никакво значение, възрастта му
– също. И ако имаше жаби във формалин на рафтовете му, то със сигурност има-
ше добра причина за това. Едва ли беше потенциален унищожител на планетата,
нито пък втори Фауст, който сключва сделки с дявола, защото така правят са-
мо лошите хора, а носител на Нобелова награда може да бъде единствено добър
човек. Въздържах се да търся образа му и да го сверявам с онова, което дълги
години си бях представяла само защото проумях нещо много ценно: когато живе-
еш за хората и всеки ден се трудиш в името на тяхното благо, нищо друго не е от
значение. Въпроси като тези дали живееш на подземния, приземния или първия
етаж, какъв е цветът на работната ти мантия и за колко луд те мислят хората,
внезапно изгубват своя смисъл. Не е важно дали носителите на Нобелови награди
в областта на химията са “ луди старчета” или “бързо напреднали младоци”. Не е
важно и как си ги представят децата и дали прибързано не се страхуват от тях.
Защото, за каквито и да ги мислим, както и да променяме образите им - за добро
или лошо, те самите никога няма да се променят. Защото завинаги ще останат
двигателите, на които разчитаме, за да върви напред човечеството.
11. ХРИСТО РУМЕНОВ БОШНАКОВ 33
11. Христо Руменов Бошнаков

Химията – Една от петте нобелови награди
Х имията е забележителна наука, една от най-важните за човечеството, повли-

яла с нейните велики открития съдбата на хората и на света. Още от древ-
ността най-изявените философи и мислители се опитвали да разберат състава и
свойствата на веществата около тях. И така през атомистите в древна Гърция,
през търсенето на философския камък през Средновековието до раждането и раз-
витието на химията като наука в съвременността. Именно тогава тя е оценена
най-достойно и призната по целия свят. Тогава и се учредява най-престижната и
най-удовлетворяващата награда за всеки учен – Нобеловата!
Алфред Бернхард Нобел (шв. Alfred Bernhard Nobel ) е шведски химик,

инженер и предприемач, роден в Стокхолм на 21 октомври 1833година, като чет-
върто дете в семейството на Имануел Нобел и Каролина Андриета Алзел. Като ма-
лък заедно със семейството си се мести в Санкт Петербург, където развива своите
увлечения към науките, особено към химията, обучавайки се при най-видните учи-
тели и професори, които сами често се учудвали на интелекта и дарбите на младия
швед. Завършва Химическия факултет на Санкт-Петербургския университет. Бил
много любознателен човек и често пътувал по Европа – говорел свободно Руски,
Немски, Френски и Английски. След взрив на негова фабрика за нитроглицерин,
където загива малкият му брат решава да направи по-малко опасно взривното
вещество. През 1866 година като провежда опити на сал в река Елба при опасен
разлив на нитроглицерин първото, което му попада под ръка е сандъче с инфузор-
на пръст (диатомит, кизелгур), засипва течността с нея и така открива динамита.
През 1867 година получава патент за откритието си и организира производст-
вото на динамит. През периода на своя живот открива и много други взривни
вещества, значително повлияли на индустрията и военното дело по онова време.
Но със сигурност най-важното негово дело било завещанието му. Третото поред
и последно завещание на Нобел е написано и подписано на

27 ноември 1895 година в Шведско-норвежкия клуб в Париж (приложение), след
което е депозирано в банка. Именно в него той учредява създаването на фонд,
който да награждава и спомага на учени в различни области за техните открития
и заслуги към човечеството, без значение от раса, пол и вероизповедание. Цяло-
то му многомилионно наследство възлизащо на над 33 млн. шведски крони (по
днешни цени около 1,5 млрд.) било завещано за учредяването и издръжката на
фонда за присъждането на тази награда, станала по-късно известна по цял свят
като Нобелова. Именно една от тези награди е по химия – науката, без която труд-
но може да си представим съвременността и без която нямаше да сме свидетели
на такъв научен прогрес през последните няколко века. Тя се присъжда еже-
годно от Кралската шведска академия на науките на учени в различни области
на химията и е една от петте Нобелови награди, учредени съгласно Завещанието
(през 1969 година се учредява Награда за икономика в памет на Алфред Нобел,
учредена от Шведската банка. Тя се връчва заедно с другите Нобелови награди,
34 4. ЕСЕТА
въпреки че не се плаща с неговите пари и не е записана в Завещанието). От пър-

вата година на наградите – 1901 година до днес, обявяването на лауреатите се
извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел, а официалната церемония
по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), ед-
новременно в Стокхолм (приложение) и Осло (наградата за Мир). Наградените
в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир
може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен
медал, Нобелова диплома (приложение) и чек. В наши дни Нобеловата награда с
паричната стойност 10 милиона шведски крони е широко известна по света като
висше отличие за човешкия интелект. Освен това тази награда се отнася към ма-
лобройните такива, които са известни не само на учени, но и на широк кръг хора,
които не са специалисти. Само незначително количество претенденти и номинан-
ти, имащи значителни заслуги, могат да се надяват да я получат. Наградите са
уникални и се явяват особено престижни. Често се задава въпросът, защо именно
тези награди привличат към себе си най-много внимание, много повече, откол-
кото които да и да било други награди на XX и XXI век. Една от причините е
може би фактът, че с учредяването им са отбелязали някои принципни историчес-
ки промени в обществото. Алфред Нобел е бил истински космополит и от самото
основаване Нобеловите награди и техния интернационален характер правили го-
лямо впечатление. Строгите правила за избор също така са изиграли своята роля
за признанието. Нобеловите награди по химия имат дълга и славна история и са се
присъждали почти през всички години с редки изключения на икономически кри-
зи и глобални военни конфликти (годините 1916, 1917, 1919, 1924, 1933, 1940, 1941
и 1942), но въпреки всички препятствия най-допринеслите за човечеството винаги
са били награждавани.
Първият лауреат по химия е холандецът Якоб Хендрик Вант-Хоф
(хол. Jacobus Henricus (Henry) van ’t Hoﬀ ), удостоен през 1901 година в знак
на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната
динамика и осмотичното налягане в разтворите. Досега са присъдени 102 нобе-
лови награди по химия, 62 награди са присъдени индивидуално, 22 са поделени
и 18 награди са дадени на трима души едновременно. Наградата е присъдена
досега на 160 лауреата. Тъй като Фредерик Сейнджър (англ. Frederick
Sanger) е удостоен два пъти, то 159 души са получили наградата от 1901 година
насам. Досега най-младият награден по химия (35 години) е Фредерик Жолио-
Кюри (фр. Jean Frédéric Joliot-Curie) 1935 година заедно със съпругата си
Ирен Жолио Кюри (фр. Irène Joliot-Curie). Най-възрастният награден
(85 години) е Джон Бенет Фен (англ. John Bennett Fenn). От 159 ду-
ши Нобелисти по химия само четири са жени. Две от тях Мария Кюри
(фр. Marie Curie, пол. Maria Sklodowska-Curie) 1911 година и Дороти Мари
Кроуфут-Ходжкин (англ. Dorothy Mary Crowfoot Hodgkin) 1964 година са
наградени индивидуално. Другите две - Ирен Жолио Кюри и Амда Йонамт
(ивр. тгд йеръ) 2009 година я споделят. Двама нобелови лауреати по химия
са принудени от властите да откажат наградата – Рихард Йохан Кун
(нем. Richard Johann Kuhn) 1938 година и Адолф Фридрих Иохан Бутенан-
дт (нем. Adolf Friedrich Johann Butenandt) 1939 година. По-късно те са могли
да получат медалите и дипломите си, но не и паричната награда. От голямо зна-
чение и рядкост са двойните Нобелови лауреати по химия, което е изключителна
чест и признание за техните постижения и принос за човечеството. Те са общо
трима души. Първата е Мария Кюри която получава Нобелова награда за
физика през 1903 година за откриването на радиоактивността и през 1911 година
по химия за изолирането на Радия и откриването на елемента Полоний, който тя
нарича в чест на своята родина Полша. Лайнъс Карл Полинг (англ. Linus
Carl Pauling) печели наградата по химия през 1954 година за изследванията на
природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структу-
рата на съединенията и наградата за мир през 1962 година за неговата дейност
против ядрените оръжия. Както отбелязах Фредерик Сейнджър получава
две награди по химия – 1958 година за определяне на структурата на белтъците
и особено на инсулина и 1980 година за приноса му в определянето на последова-
телността на базите в нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК.
През 1908 година Ърнест Ръдърфорд (англ. Ernest Rutherford) е награ-
ден за проведените от него изследвания на радиоактивния разпад на елементите
в химията на радиоактивните вещества. През 1935 година Фредерик Жолио-
Кюри, заедно със съпругата си Ирен Кюри, са наградени за техния синтез на
нови радиоактивни елементи. През 1944 година Ото Хан (нем. Otto Hahn)
получава премията за това, че открива разпадането на тежките ядра. Макс Фер-
динанд Перуц (нем. Max Ferdinand Perutz) и Джон Коудери Кендрю
(англ. Sir John Cowdery Kendrew ) (1962) са наградени за изследване на струк-
турата на глобуларните белтъци. През 1980 година Пол Наим Берг (англ. Paul
Naim Berg) е удостоен за неговите фундаментални изследвания на биохи-
мичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК.
През 1991 година Рихард Роберт Эрнст (нем. Richard Robert Ernst) по-
лучава Нобеловата награда по химия за приноса му в развитието на методите на
ЯМР (ядреномагнитен резонанс) с висока разделителна способност, което е изк-
лючително важно за развитието на изследванията в медицината. През 1993 година
Кери Бенкс Мълис (англ. Kary Banks Mullis) е награден за откриването на
метода на полимеразната верижна реакция, благодарение на което става реална
възможността за копиране на гени и фрагменти от тях за кратки срокове и в
неограничени количества, метод революционизирал молекулярно-генетичните из-
следвания и увенчал се с разшифроването на човешкия геном. През същата година
лауреат е и Майкъл Смит (англ. Michael Smith) за фундаменталния му при-
нос в създаването на метода за насочената мутагенеза, основан на нуклеотидите
и неговото използване за изучаване на белтъците – изключително важно за про-
учванията в онкологията и борбата с рака. На Роберт Кърл (англ. Robert
Curl), Харолд Уолтър Крото (англ. Harold Walter Kroto) и Ричард Смо-
ли (англ. Richard Smalley) през 1996 година е присъдена Нобеловата премия
36 4. ЕСЕТА
по химия за откриването на фулерените, свързани с нанотехнологиите, свръхпро-

водимостта, създаване на износоустойчиви материали, нови лекарства, батерии и
др. Последената награда - за 2010 година е на Ричард Хек (англ. Richard Heck)
, Ей-ити Негиси ( яп. ЌЄЉЭ %\p) и Акира Сузуки (яп. —й–Ш ЏН)
за разработване на нови, по-ефективни начини атомите на въглерода да се
съединяват помежду си с цел построяване на по-сложни молекули, което значи-
телно подобрява нашето ежедневие. Разбира се трудно е да се изброят всички
велики умове удостоени с Нобелова награда по химия. Тук се постарах да отбера
тези, които показват една интересна според мен тенденция в развитието. Можем
да забележим как през 20 век Нобеловите награди показват разширяването на
знанията за атомите, ядрата , техният разпад. Нещо което е повлияло за създава-
нето на едни от най-мощните оръжия на света – атомната и водородната бомба,
способни да унищожат природата ни и милиони човешки животи за няколко ми-
га. Уместно е да припомним пророческите думи на големия учен Пиер Кюри
(фр. Pierre Curie), произнесени през 1903 година при получаването на Нобе-
ловата награда : “ Не е трудно да се предвиди, че радият в престъпни ръце може
да бъде извънредно опасен”. Но със страха и ужаса от тези оръжия идва и на-
деждата и вярата, че тази могъща енергия може да се използва за мирни цели
и развитие на науката и просперитет на човечеството, нещо което много повече
приляга на силата и величието на човешкия ум и гений. Така атомната енергия е
“впрегната” в полза на човечеството и “мирният атом” започва триумфалното си
шествие по земята. Но даже и тогава, използвайки толкова мощна енергия, човек
не винаги може да осъществи 100% контрол и се случват катастрофи като Черно-
бил и Фукушима, които могат да погубят хиляди хора...Но ние виждаме как през
последните години на XX век и началото на XXI век химията (биохимията) все
повече способства за разгадаването на потенциала на живите клетки на геномно
и протеомно равнище, пряко свързано с човешките възможности и способности.
Може би и затова един велик учен, макар и не Нобелов лауреат, Норберт Ви-
нер (нем. Norbert Wiener) – основоположникът и бащата на кибернетиката
и изкуствения интелект пророчески е отбелязал, че ако XX век е век на атома,
то XXI век ще бъде век на биологията - тук нагледно можем да установим и се
убедим в силата и могъществото на мисълта и на човешкия гений. Без значение
дали се отнася към използуването на енергията на атома или към биологията,
молекулярната биология и генетика, според мен химията винаги е била и ще бъде
в авангарда като двигател на научния прогрес на човечеството и неговото раз-
витие. В този ред на мисли искрено се надявам и вярвам, че тази забележителна
наука ще има все така своите гениални синове - Нобелови лауреати и ще участва
достойно в осигуряването на бъдещето и добруването на нашата планета Земя и
цялото Човечество.
Концертната зала на Стокхолм. В знак на почит и уважение към Алфред Но-
бел, който през последните си години живее в Сан Ремо, където и почива на 10.
12. 1986 г., градът всяка година изпраща живи цветя за декорирането на Стокхол-
мската концертна зала за церемонията по връчването на Нобеловите награди.
Оригиналното завещание на Алфред Нобел
Лицева и обратна страна на Нобеловия медал за химия. Медалът е по модел

на шведския скулптор и гравьор проф. Ерик Линдберг. На лицевата страна е пор-
третът на Нобел и годините на неговото раждане и смърт с римски цифри. На
обратната страна са Природата, изобразена като богиня, наподобявайки Бог и
изплувайки от облаците, държаща рог на изобилието, а воалът над нейното строго
и студено лице се прповдига от Гения на Науката. Кръгов надпис по перифери-
ята от Вергилий - Inventas vitam juvat excoluisse per artes ( изобретенията
подобряват живота, ставащ прекрасен чрез изкуството). Имената на лауреата се
гравират на специално поле под фигурите, както и текст "REG. ACAD. SCIENT.
SUEC.- - Шведска Кралска Академия на науките. До 1980 г. медалите - всеки с
тегло около 200 г. и диаметър 66 мм - са били изработвани от 23-каратово зла-
то. След 1980 г. медалите са от 18-каратово злато, покрито с 24-каратово злато.
Нобеловите медали имат един и същ дизайн от 1902 г. Те се полагат в лукзозни
кожени кутии.
Дипломата на Ричард Хек за Нобеловата награда по химия за 2010 г.
Дипломата на Ей-ичи Негиши за Нобеловата награда по химия за 2010 г.
38 4. ЕСЕТА
12. Венислава Ивова Банджакова

С лучвало ли ви се е да попаднете в компания само от химици? Уверявам ви,

че общуването с тях ще ви бъде крайно интересно. Казвам го от личен опит,
тъй като неведнъж съм контактувала със студенти, занимаващи се именно с то-
ва. Всички те имат почти напълно общ език и професионални вкусове. Слушайки
разговорите им, всеки път откривам отговори на въпроси, които са ми били непо-
нятни и дори с нотка на загадъчност.
В множеството от науки, с които се занимава човекът, химията стои на върха.
Тя е в основата на всичко. Тъй като светът е материален, изграден от атомите на
стотината елемента на периодичната система, без химици не може да мине нито
строителството, нито промишлеността, нито медицината. Дори гениалният рус-
ки учен Ломоносов преди повече от две столетия, казва с възторг: “Навсякъде
химията простира ръце!”. С неизмеримо по-голяма сила споделям мнението му.
Очарована от необятността на химията, с гордост бих заявила, че съм готова да
посветя живота си на нея и по-точно на онази част, която се занимава с фармация-
та. Една от мечтите ми е да разшифровам загадките около “букета” от неизлечими
болести, от които страда човечеството, и да помогна на хората да се избавят от
страданията. Именно с помощта на химията.
Без нейната активна намеса не биха могли да отбележат значителни пости-
жения онези теоретични и приложни области на познанието, които са издигнали
материалната култура на света до сегашната й висота. Без помощта й не би могла
да се развива и медицината, която стои на стража на човешкото здраве. Химията
се бори да помага на лекарите да възстановят на пациентите си загубеното здраве.
А понякога дори самите те не могат достатъчно точно да определят какво значи
“здраве”. Както поетите и философите се затрудняват да обяснят какво е “щастие”,
въпреки че го възпяват и се стремят към него, така и медиците дълго са се лута-
ли, преди да дефинират състоянието на здраве. Във всеки случай днес всички са
съгласни, че между здравето и болестта има преходи. И интересното тук е, че тези
преходни състояния могат да се повлияят благоприятно чрез химични средства.
Но парадокс е фактът, че дори днес, когато фармацията е стигнала до толкова
високо ниво, все още не е открито средство, което би могло да изцери човечест-
вото например от т. нар. “чума на XX век” – СПИН-ът. Което до известна степен
мотивира младите, включително и мен, да се занимаят с този проблем. Защото в
момента, в който се окаже, че за всяка болест има лек, хората ще загубят интерес.
Вече няма да има неразрешени загадки, които да привличат вниманието.
Многовековната борба на човека за дълголетие неизменно се съпътства от
постиженията на химичната наука. Така например още преди повече от четири
хиляди години в Китай се използвала лековитата трева махуан. Трябвало да ми-
нат хилядолетия, преди химиците да изолират от нея чистото вещество ефедрин.
Добиването му по синтетичен път става възможно едва в началото на миналия
век. Това е един от многото факти, които ни показват, че една древна наука може
да бъде изпълнена с неясноти.
12. ВЕНИСЛАВА ИВОВА БАНДЖАКОВА 39
Друго доказателство за това, е например символът на медицината. Тук отва-

рям скоба, че с лекуването на хората химията не се занимава пряко, а косвено.
Тъй като без нея медицината трудно би могла да съществува. Колкото до символа
й, той не се е променил от най-древно време – лечебната тояга, около която се е
увила змия. Този дълъг преход на медицината във времето също сам по себе си
сочи, че толкова дълго след обособяването й като наука, в нея и до днес се крият
загадки.
Търсещи своя отговор, те призовават нас, младите хора, да им се посветим.
Дали ние ще сме тези, които ще успеят да станат свидетели на едно ново начало
в химията? Начало, което би променило коренно представите за заобикалящия ни
свят? Това зависи само от нас и от желанието ни да бъдем полезни както на себе
си, така и на цялото човечество!
40 4. ЕСЕТА
13. Мелек Берканд Дурхан

З а човека от миналото Земята е била огромна и непозната. За нас, съвременни-

те хора няма чудеса, сравнително малко са необяснимите неща. Явленията,
които стават на нашата планета, са продукт на сили, в които няма нищо свръ-
хестествено. Всички процеси се извършват напълно закономерно. Човек, който
познава и овладява тези закони с право може да се нарече учен, защото той не
би се поддал на заблудите, с които някои самозванци се опитват да замъглят
представите ни за света. Непросветеният човек лесно може да повярва в “чудеса”,
извършени от дракони, духове, демони и пр.
Аз съм едно обикновено момиче, живеещо в ХХI век и ме вълнуват всички
“тайни” на природата. Искам да се науча правилно да тълкувам природните яв-
ления, природните сили и успешно да ги “впрягам” в полезни за хората дейности.
Доскоро приемах химията като един от всички останали учебни предмети,
които съм задължена да изучавам, но вече започнах да осъзнавам, че животът е
едно голямо пътешествие в дебрите на науката и този, който не е готов да се потопи
в дълбоките й води, може би не е готов да премине през всички предизвикателства
на своето съществуване.
Всички блага, които използваме в ежедневието си и методите, чрез които ги
обработваме се дължат на закономерни природни явления, открити и изследвани
от всеотдайни в тази област ентусиасти. Химията като всяка наука, представлява
обобщен и теоретически осмислен опит на човечеството, натрупан в неговата хи-
лядолетна история. Възможностите, които химията разкрива за използване и пре-
образуване на природните богатства, са практически неограничени. Изучавайки
химия, всеки получава един инструмент, чрез който да разгадае света и материя-
та около себе си. Химията играе огромна роля в определянето на нашето бъдеще.
Двигателите и ракетите, микрочиповете и разчитането на ДНК. Почти всеки тех-
нологичен скок и важно фундаментално откритие се основават на постиженията
на химията.
Някои от моите съученици мислят, че всичко в природата е вече установено
и описано и едва ли някой от нас ще достигне до формулирането на нов закон,
създаване на технология или описване на процес. Аз не съм на това мнение. Само
като се замисля какъв живот са водили моите баба и дядо, а между другото
младостта им не е била толкова отдавна. А ако се върна още години назад?
В миналото малко хора са виждали положителния потенциал на създаването
на нови полезни материали и продукти. В зората на своето историческо развитие
човек е познавал много малко метали. Отначало се е запознал с тия, които могат
да бъдат намерени върху земната повърхност в свободно състояние. Човекът бав-
но овладявал и опознавал металите и минали десетилетия, векове, хилядолетия,
докато той стане техен “господар”. Сега металите съпътстват живота ни във всяка
сфера. Ето го смисъла от познанието и желанието за усъвършенстване на вече
наученото.
Гумата е едно от най-необходимите вещества, което също е продукт на химич-
ните технологии. Ако се огледаме около себе си, ще видим много гумени изделия,
13. МЕЛЕК БЕРКАНД ДУРХАН 41
които използваме ежедневно. Като се започне от бебешкия биберон и се стигне до

гумите на автомобилите. А подметките на обувките ни, а изолационните матери-
али и т.н. Използването на този материал за производство на изделия дължим на
великите пътешественици и на будните предприемачи, които търсейки скоростна
и сигурна печалба са допринесли за бързото развитие на химическата промишле-
ност в това направление.
Всяко ново откритие в химията тласка напред развитието и на други области
от научната сфера. Започва развитието на нови технологии за производство на из-
куствени материали, синтезирани по химичен път, които спестяват изчерпаемите
природни източници. Животът на хората става по-лесен и приятен.
Химията дори е преобразила и производството на парфюми, както и на много
други съединения. Франция, класическата страна, производителка на парфюми,
е вече детронирана от изкуствените ароматни вещества, които днес са в основата
на това производство. Някогашните огромни плантации от теменуга, жасмин, ла-
вандула и розмарин днес са на изчезване, защото природните продукти, до голяма
степен, са заменени със синтетични. Те са по-евтини и достъпни.
Мисля, че няма човек, който да се съмнява в мястото на химията в нашето
бъдеще. Безспорно е, че тя е в основата на производството на най-съвършените
материали, от които се нуждаем в ежедневието си. Предизвикателствата в на-
шия живот са много и областите, в които можем да се развиваме практически са
неограничени.
Химията е една от фундаменталните науки, която с многото си области на
приложение ни дава възможност за развитие в най-различни дисциплини и спе-
циализации. Тя предлага много вълнуващи възможности и предизвикателства.
Един поглед върху някои авангардни области ни илюстрират характера и вли-
янието й върху света, в който живеем: проектиране на интелигентни биомедицин-
ски сензори, използвайки “интелигентни” полимери, молекулярно-базирана елек-
троника и биофотоника с приложение за дисплеи и детектори, в околната среда –
промишлени отпадъчни потоци, откриване на нови лекарствени средства и т. н.
Много хора възприемат химията и химическата индустрия като замърсители
на околната среда. Но днес научните изследвания в областта на химията ни по-
магат да произвеждаме много по-щадящи околната среда материали. Прилагаме
ги, като в същото време успяваме да запазим качеството и начина си на живот.
Укрепването на науката химия чрез изследвания и развитие на технологии
е необходимо, за да ни позволи да поддържаме комфортен живот в хармония с
околната среда и природата. Химията и нейното развитие илюстрират голямото
предизвикателство пред всички клонове на модерната наука и особено на тези,
които се отнасят до околната среда – една интеграция на технология, природа и
хора.
5
УЧЕНИЧЕСКИЯ КОНКУРС “ЕСЕ” 2012
В обявения от ХТМУ през 2012 г. конкурс за ученическо есе са представени 168

работи под общата тема “ХИМИЯТА В СВЕТА ОКОЛО НАС” и две направления
“Химията полезна и вредна” и “Химията в един мой ден”.
КЛАСИРАНЕ
Първа награда:
Румен Илков Скрински – ПМГ “Никола Обрешков”, гр. Казанлък
Втора награда:
Атина Николаева Димитрова – ПМГ “Св. Климент Охридски”, гр. Силистра
Трета награда:
• Ивана Стелиянова Варсанова – ЕГ “Бертолт Брехт”, гр. Пазарджик;
• Весела Златкова Добруджанска - I− ЕГ, гр. Варна;
Останалите номинирани комисията класира в следния ред:
5. Деница Тодорова Маринчева – ПМГ “Иван Вазов”;
6. Лазар Димитров Лазаров – ЕГ “Бертолт Брехт”, гр. Пазарджик;
7. Цветослава Георгиева Георгиева – СОУ “Св.Св. Кирил и Методий”, с. Са-
муил;
8. Николай Илиянов Кунчев - I− ЕГ, гр. Варна;
9. Айбар Наил Рустем – СОУ “Св. Патриарх Евтимий”, гр. Пловдив;
10. Анастасия Рачева Рачева – ПМГ “Никола Обрешков”, гр. Казанлък.
43
44 5. УЧЕНИЧЕСКИЯ КОНКУРС “ЕСЕ” 2012
1. Румен Илков Скрински

Химията в един мой ден
06.45ч. – В каната завира H2O заедно с цялото великолепие на трихлороме-
таните (THMs). Докато разтривам сънените си клепки, вече си представям какво
правят дългите въглеводородни вериги на хлорните съединения с остатъците от
органичните ми вещества и. . . се ужасявам. Междувременно метаболизмът алар-
мира, че е изправен на крак толкова рано, докато осъществявам трудоемкия поход
към кутията с кафе. Секунди ме делят от дозата превенция от диабет, чернодроб-
на цироза и камъни в бъбреците, гарнирани с известна доза противоречивост в
нарушения на сърдечния ритъм, дехидратация и остеопороза – сиреч, идва ми на
ум за ползите и вредите от кафето – химия. . . На един “клик” разстояние съм от
триклозана в пастата ми за зъби, който е обявил война на чревната микрофлора,
ала какво да правя – следвам рекламния трик на производителите – “унищожени
бактерии = свеж дъх”! . . . Близо до обувките се подава и гъбичката с течен пара-
фин, която придава естествен блясък на чепиците, иначе от изкуствена кожа. В
организма междувременно е започнала гликолизата, а ред чака цикълът на Кребс
– готов да сложи веднъж завинаги край на сухия сандвич и съставящите го компо-
ненти. Вече е 07.00ч., а аз получавам прозрение. Не съм напуснал още пределите
на дома си, ала химията около мен ме е превърнала във фрагментарен индивид,
разпокъсан, разтворил се сред нейните многобройни проявления. . . Оглеждам се в
огледалото, а там виждам материя – по-надълбоко – молекули, атоми, милиарди
ядра и несдвоени електрони, процеси и цикли, които съставляват моето “АЗ”. И
мигом настъпва блажено успокоение – живеем в постмодернизма, а драмата на
човека с “разнолика, нестройна душа” е някакси оправдана. . .
07.15ч. – Смятах да блокирам размислите си, докато пътувам за училище,
но невъзможно е. По сутрешните новини на радиото поканен за коментар е веч-
ният гост – Глобалните промени на планетата ни. Вредните емисии на СО2 в
атмосферата, киселинните дъждове, хилядите тонове въглеводороди в резервоа-
рите на потъналия лайнер “Коста Конкордия”, темата табу “шистов газ” и пъту-
ващата към неизлечима болест природа осъществиха мозъчна атака към невро-
ните ми, които, неободрени от ГМО кафето, отново поставиха въпроси. Въпроси
за наличието/липсата на световно екологично съзнание; въпроси за адекватно-
то/вятърничавото ни гражданско поведение; въпроси за знанието/незнанието как
да управляваме целесъобразно химията около нас. . . Отпивам от coca-cola, докато
се вглъбявам в разсъждения, и мигом светва лампичката в ума ми – сам ата-
кувам същността си с E338 - ортофосфорна киселина. За пореден път поставих
препъникамъци пред усвояването на калция и желязото от организма, което ус-
пешно прави лабилна костната ми система. Какъв парадокс – с аспартама пък сме
неразделни другари.
09.00ч. – В класната стая се носят упойващи аромати на “мухозоли” – модерни
препарати с по няколко ароматни ядра, съчетание от Кумарин и урея – специфи-
чен метаболит, остатък от белтъчната обмяна. Та той раздразва рецепторите, а в
комбинация с парфюм от типа “ходих до левчето, ама да не се връщам с празни
1. РУМЕН ИЛКОВ СКРИНСКИ 45
ръце”, се получава уникално съчетание, което мигом предразполага към нервен

учебен процес, впоследствие – издушаване. В неповторимата душна атмосфера се
добавят “миязми” на овкусители тип “паприка” или “бекон”; дехидратирани току-
що заврели супи и разбира се, ацетон за представителите на по-суетната част на
класа, горди собственици на дълги като на динозаври нокти с наплескани по тях
цветове на дъгата. . . Отново ме обзема усещането за огромната сила на химия-
та. Чувствам, че съм неподвластен на влиянието й – тя поглъща органичната ми
същност в хилядите си проявления наоколо. Тя има множество лица и все пак
остава безплътна, сякаш серафична. . . “Тя - плът и призрак лек!” Опитвам се да
открия пътищата, по които да й наложа контрол, ала безпринципно е. . . Какво
бих сторил само аз пред многомилионното множество, което всеки ден потребява
химия, което всеки ден живее в и чрез химия, което всеки ден дълбае в кратера
на безразсъдството и отказва да приеме, че химията – това е отговорност! Отго-
ворност към съвременниците, отговорност към бъдещите поколения, отговорност
към собственото здраве и рентабилност!...
13.00ч. – Видимо изморен, с изражение на ленив сноб, се отправям към ре-
довната доза от мултипопулярна енергийна напитка в момента на пазара. Таурин,
метилксантини, глюкаронолактон, Гинко Билоба за аристократичност и още куп
съставки се отправят на порции към стомаха ми с цел “да ми светне” след “хи-
мическия ден” в образователната институция. В интерес на истината съзнанието
за правилната консумация на подобен род новаторски удоволствия е притъпено
и никой не предупреждава как, колко и по какъв начин те трябва да се използ-
ват. . . Химия- химия, ала помага да оцелееш в градската джунгла на динамиката!...
14.00ч. – По задължение влизам в Пантеона на химията – аптеката. Отно-

во се сблъсквам със състоянието на “изчезналост” сред химическите продукти.
Материята след малко не ще страда от болка, защото насреща е ацетилсалицило-
вата киселина под формата на таблетки; край на запушения нос, благодарение на
Xylometazoline Hydrochloride; а бронхитът е ликвидиран с любезното съдействие
на Bromhexine Hydrochloride. Химията подпомага жизнените ми процеси, аресту-
ва вредните микроорганизми и стабилизира изначалното състояние на моето “АЗ”.
Но тя ми помага за пореден път да вникна в нещо дълбоко фундаментално. Хи-
мията е свят, в който властват полюсните състояния: черното и бялото, редното и
апокрифното, съзнателното и посредственото, а ние сме медиатори, посредници,
които обаче трябва ежеминутно да решават кое да филтрират за адекватно полз-
ване. Водим с една обиколка, защото все още вярвам, че ни е останал разсъдък!...
16.00 ч. – Като да не повярваш, най-сетне вкъщи. След цял ден химически

атаки, провокации и сблъсъци, време е за. . . поредната! Пухкав и апетитен кро-
асан се подава от рафта в кухнята. Странно е, защото той беше там и вчера, и
онзи ден и преди една година – забравен, изоставен, но все пак свеж. Без да мис-
ля за количеството консерванти, запазили перфектната му визия, настървено го
опустоших. Химията отново ме спаси от. . . глада. . .
19.00ч. – Отново в новините намират трибуна онези проблеми на човечес-

твото, породени от неразбирането на химическите ползи и вреди. Докато към
основното ястие тип “полуфабрикат” прибавям разтворена във вода въглеродна
киселина с вкус на “портокал”, химията ми демонстрира простора на владенията
си по света. Огромни територии в САЩ се превръщат в развъдник на генетични
малформации поради технологията “хидравличен фракинг”, чрез която се добива
шистов газ. Бензен, толуен, етилбензен, ксилен, хлороводородна киселина, диме-
тил формалдехид, калий, стронций. . . са само част от стотиците химикали, които
по “непотвърдени данни” нанасят главоломни вреди на подпочвените води. . . Да
сте виждали водата да гори?! Е, това е реалното всекидневие в ерата на химичес-
кия “ прогресорегрес”! А поколенията? За тях остава продуктът на ежедневната
ни безразсъдност!... И пак попадам в злокобната хватка на химията, и пак се чув-
ствам нецялостен, размит в нейните разностранни аспекти... И пак ще се питам
какво съм АЗ – съзнание или съвкупност от атоми и йони; разсъдък или консу-
матор с оцветители и изтекъл срок на годност; разумност или корозирал метал?!
Да, химия-химия, ала поставя философски и екзистенциалния питания – “свръх-
земните въпроси, които никой век не разреши”!
22.00 ч. – Изтощен след толкова много лутания в търсене на себе си чрез
химията, решавам, че е време за покой. Разигравам за кой ли път театъра с пас-
тата за зъби, за кой ли път се здрависвам с C18H35O2Na, за кой ли път се боря
със сухата кожа чрез пропилен гликола в крема за ръце. . . За кой ли път?!... Раз-
бирам, че химията е една своеобразна Вселена, която безскрупулно изследваме и
потребяваме. Разбирам, че тя осмисли и улесни моя ден неистово много. Разбирам,
че все още не съм й благодарил. . . Не съм й благодарил, задето ми дава повод за
размисъл; не съм й благодарил, задето е около мен и непрекъснато ме атакува,
за да изисква да я изследвам; не съм й благодарил, че носи хиляди позитиви на
нашето съвремие. . . ! Но тя сякаш ни е сърдита, задето я еманципирахме толкова
много! А може, по-иначе може!!! Лека нощ на материята! Аз сънувам Химия. . .

Химията в един мой ден. Прелестният допир на химията
О тдръпвам грижливо завивката от плътта си. Това голямо парче плат, в заро-
диша си, е трябвало да претърпи промяна в своите физико-химични свойства.
Памукът, който се съдържа вътре, е бил изварен, а после избелен. С леко лени-
во изражение, поглеждам телефона си и плавно прокарвам пръсти по сензорния
екран. Изключвам алармата, която е прекъснала съблазънта от съня.
Отивам в банята и внимателно преценявам как трябва да променя лика си
тази сутрин. Лицето ми все още носи аромата на безгрижната вечер. Взирам се
в стъклото, покрито с тънък слой метал – да, именно - огледалото. Посягам ско-
ростно към принадлежностите в банята и се зачитам бързо в съдържанието им.
На етикета е упоменато наличието на натриев монофлуорофосфат, титанов диок-
сид, хидратиран силициев диоксид. . . С почуда продължавам прочитането на тези
сложни имена. Очевидно не съм запозната с тях, но все пак всеки ден ги приемам
в обятията си.
Вземам някои от гримовете си. Интересно ми е как всяка сутрин жената създава
по един шедьовър върху лицето си. Замислям се кои са тези инструменти, които
помагат да се появи това произведение. Дали в червилото, сенките и спирала ми
има твърде много синтетични консерванти, чиято цел е да се увеличи срока на
годност? А може би и някои токсични метали са се загнездили при тях? Мисля си
за вчерашната статия, която подготвих за гримове, съдържащи голямо количест-
во живак. Екипът установи, че е опасно и. . . все пак производството продължава.
А дали синтетичното съединение, което предизвиква раздразнение на кожата –
бронопол, е някъде в спирала, която внимателно поставям точно сега? Докосвам
устните си – сухота. Това неприятно следствие, скоро ще се възстанови. Поставям
червило. Виждам как лека усмивка се появява на образа в огледалото. В далеч-
ното миналото хората са стривали скъпоценни камъни на прах – първообраза на
този козметичен продукт. После червената боя е била извличана от смесица между
йода и съединения на брома. Химията е живеела редом и с прадедите ни. Не само
ние се любуваме на компанията й.
Премествам се в своята стая. Поглеждам стените и се възхищавам на цвета,
който се получи – ябълково зелено – успокоително въздействие. Химията дори
носи аромат на покой. Нанасям лак върху ноктите си. Течността се изпарява,
именно при изсъхването. . . и се образува така желания равномерен и гладък слой.
Скоро подбирам тоалета си, който също е изтъкан от химия, и поставям парфюм.
В това ухание има над 300 вещества, чиито универсален разтворител е етанолът.
Химията е прокарала ръцете си навсякъде.
Отправям се към офиса си. Качвам се в колата си и пускам музика. Този
процес се извършва благодарение на усилена работа между науките, сред които е
и химията. Настройвам се за дългия работен ден. След около час пътуване, влизам
с ентусиазъм в сградата. Поздравявам колегите си грижливо и отправям ръце към
бравата на една семпла врата в дъното на коридора. На табелата е гравирано името
ми заедно с длъжността – колумнист. Отдолу е споменато и името на вестника, за
който подготвям тези редовни коментарни рубрики.
Поглеждам лаптопа. Този течнокристален екран е създаден доста сложно.

Електричният ток минава през течността, кристалите се подравняват и съответ-
но светлината преминава или бива блокирана. Очаровам се от присъствието на
толкова наука редом до мен. Поръчвам своето кафе. Възхищавам се на порцела-
новата чаша, в която е поставена течността. Керамичното изделие е направено
от прецизното смилане на суровини като кварц и каолин. След около две минути
забелязвам бележката, която е поставена на бюрото ми: “Подготви статия на тема
“Приложението на химията в бита на съвременния човек” до утре.
Темата ме очарова. Обикновено дейността ми в този вестник е различна, но поня-
кога се отправят предизвикателства към нас с теми, встрани от професионалните
ни задължения. Почеркът е на директора, имам и неговия подпис. След бързото
изпиване на кафето, вземам чантата си и се отправям навън, за да изготвя ин-
тервю със случайни граждани. Произволно ги избирам, за да успея качествено да
преценя как химията обгръща техния живот и да синтезирам това впоследствие
в статията.
Докато се разхождам, наблюдавам как един фотограф прави пейзажни сним-
ки. Водя внимателно записки от неговите изказвания: “Разбира се, химията е из-
ключително важна за мен. Сребърният бромид спомага за черно-бялата фотогра-
фия. Аз изследвам всички допирни точки на изкуството с тази наука. Основата
на фотографията е поставена благодарение на това съединение.” Друг мъж се
взира в чертежи. Любопитно ми е каква е значимостта на химията в неговия жи-
вот. . . “Това са все още проекти на хартия. Искаме да построим нов храм в центъра
на града. Патината и окислително-редукционните процеси ще помогнат за това да
запазим метала. Ще се получи един синкаво-зеленикав слой и ще се съхрани сгра-
дата.” Един господин решава да се намеси в разговора ни и смело подхожда към
същността на темата: “Ние спояваме релсите. Това става чрез процеса алумино-
термия. Алуминият взема кислорода от оксида на желязото и в крайна сметка –
се получава така желаното желязо.”
След приятните дискусии с тримата мъже, влизам в един бижутерски магазин.
Дамата, която току-що продаде колие, споделя, че всъщност рубините, кои-
то съм видяла са червено оцветени кристали на корунда. Дори и при бижутата,
химията не напуска сцената, а продължава да е главно действащо лице.
Вече започва танца на здрача. Разговарям с един скулптор. Той е възхитен от
въпроса ми. . . “Ваенето е най-вдъхновяващото изкуство, но нека признаем – осно-
вата му е химията. Ние използваме камък, мрамор, бронз. . . и след това процесите,
които довършват изделието, са на основата на химията. Дори именно тази наука
може да ги унищожи. Сярната киселина, която се съдържа в киселинния дъжд,
взаимодейства с калциев карбонат, например, и всичко се разрушава. Химията
поражда изкуството; тя има мощта и да го погуби.”
Връщам се изморена, но истински очарована от дългите скитания из душев-
ността на гражданите. Хората са убедителни за присъствието на химията в техния
живот. Поглеждам отново бележката със задачата за статията. Усмихвам се леко
и включвам същия този течнокристален екран. За минута пръстите ми стоят не-
подвижно, но готови над клавиатурата да пробягат голямо разстояние от думи.
Как химията намира приложение в бита на съвременния човек? Как тази наука
обгражда деня на всички ни толкова внимателно?
Химията е част от всеки наш ден. Нужно е просто да опиша едно деноно-
щие и съответно статията ще звучи правдоподобно. Затова решавам да споделя
стриктно какво се случва в моето ежедневие, за да докажа, че то е посветено на
химията – още от допира на утрото. Описвайки денонощието, съответно доказвам,
че химията изтъкава деня ни. Добавям вметки от разговорите с тези така различ-
ни хора, за да представя факта, че тази наука грижливо пожелава в обятията си
всеки техен ден – т.е. притежава способността да привлича цялата световна нация
в прегръдките си.
Химията е моето денонощие. Та, тази наука структурира деня ни, ние сме й
посветени.
П.П.: Да, това ще бъде статията за утрешния брой.

3. Ивана Стелиянова Варсанова

“. . . Химията е изумителна наука, знаете ли?.. Проницателният й смел взор
прониква в огнената маса на слънцето и в мрака на земната кора, в невидимите
частици на вашето сърце, в тайните на строежа на камъка и в безмълвния жи-
вот на дървото. Тя гледа навсякъде и навред открива хармония, упорито търси
началото на живота. . . и тя ще го намери.”
(А. Горки)
***
А з мразех химията. Това беше най-страховитият, най-необичаният, най-нераз-

бираемият предмет за мен, изсипал се като единадесетото Божие наказание.
Всеки път като влизах в кабинета по химия ръцете ми се навлажняваха, а крака-
та – омекваха. Страхувах се от неистовите изпитвания на дъската и безкрайните
контролни. Колкото и да се стараех, някак си не разбирах материята. Препро-
читах уроците и все едно всичко беше написано на китайски. За разлика от мен,
моята най-добра приятелка беше химичката на випуска. Тя разбираше нещата и се
справяше с присъща лекота. Виждайки моя константен застой, тя реши да ми по-
могне. Каза, че ако прекараме един ден заедно ще успее да ми покаже, че химията
е навсякъде. Целта й бе да събуди интерес в мен, но аз бях убедена, че наслоеният
ми неприязън е като желязна стена срещу нейния жалък опит за пробив. Дали
бях права?
Въпросният ден дойде и двете решихме да се разходим. Приятелката ми каза,
че ако човек не разбира нещо, то той трябва първо да се вгледа в себе си, да
разбере същността си. Тя обясни, че колкото и да не харесвам химията аз съм
всъщност изградена от нея. 99 % от масата ми е изградена от само шест елемента:
Кислород, въглерод, азот, водород, калций и фосфор. Като най-много е кислорода
- 65 %. Още в седми клас бях учила тези елементи, но никой не ми беше представял
информацията по този интересен начин.
Знаейки, че древните езици са ми слабост, приятелката ми разказа за произхо-
да на наименованията на химичните елементи. Фосфор означава “носещ светлина”,
бром “зловоние”, а кобалт идвало от немското име на злия дух Кобалт. В учили-
ще трябваше да знам всички физични, химични свойства, но ето, че има нещо
по-забавно, което определено ме накара да запомня тези елементи.
Продължавайки разходката, ние минахме покрай бижутериен магазин. На
витрината блестеше един малък диамант. Приятелката ми изкара от чантата един
молив и ми каза, че диамантът пред очите ми и графитът в молива идват от едно
и също вещество – въглерод. Тази информация не беше за мен нищо ново под
слънцето, но тя ме заинтригува със следващото обяснение. Макар и по естествен
път да са нужни милиони години, възможно е след редица процеси графита да
се превърне в диамант. Трудно ми беше да осъзная, че този мек графит в ръцете
ми, който мога да си го купя от всякъде за дребни стотинки може да се превърне
в най-твърдото, безценното и красиво вещество в природата. Ах, тази химия, иди
я разбери...
3. ИВАНА СТЕЛИЯНОВА ВАРСАНОВА 51
Надолу по улицата видяхме магазин за фойерверки. Влязохме вътре и се чудех

как така от молива през диаманта стигнахме до фойерверките? И това ли е химия?
Приятелката ми ме представи на продавача и той ми разказа за създаване-
то на фойерверките. Като за начало разбрах, че тяхното създаване било чиста
случайност.
Преди няколко хиляди години, китайски готвач смесил без да има конкрет-
но намерение следните вещества: калиев нитрат (селитра), сяра и въглища. При
запалване на тези вещества, купчината гори със сила на гориво. А, ако трите ве-
щества се смесят добре и тогава се запалят, то по-скоро се взривяват, отколкото да
горят. Така било открито и веществото, което променило хода на цялата история
и пазенето му било повече от държавна тайна – барутът. Съученичката ми про-
дължи с взривните вещества като ми каза няколко интересни факта за динамита
и нитроглицерина. Откривателят на второто вещество сам се е обезобразил след
работа с него, а откривателят на динамита е не кой да е, а самият Алфред Нобел.
Фамилията му достатъчно говори за важността му като личност, но интересното
е, че той е първият, който успява да “ овладее” това нестабилно и опасно вещес-
тво.Трябваше да призная, че ако допреди няколко часа усещах ледени блокове
между мен и тази наука, то сега лъчи любопитство и интерес се прокрадваха и
стопяваха студенината.
Времето не беше най-подходящо за разходка, имайки предвид минусовите тем-
ператури. Качихме се в колата на приятелката ми и потеглихме. По пътя тя ми
обясни, че благодарение на една течност ние се движим в тези условия. Всеки знае
що е това “антифриз”, но да си призная не бях наясно точно как е получен. Тя ми
обясни, че етиленгликол се разтваря във вода и се получават разтвори (антиф-
ризи), които замръзват при много ниска температура. Съвсем просто, но много
важно за бъдещ шофьор като мен. И, ето, пак нещата опряха до химия.
Разговора продължи като тя ме заля с най-интересни факти за тази наука.
Обясни ми, защо малко след като разрежа ябълката тя става жълта – протича
процеса окисляване. Или, че в човешкото тяло на един възрастен има около 250
грама натриев хлорид! Разбрах, че името “химия” идва от думата “земя” и, че в
нашето тяло има достатъчно въглерод, за да бъдат направени 9000 молива. Доста
се учудих, когато разбрах, че водата е от малкото вещества, които се разширяват
при замръзване. Обема на кубче лед е с 9% по-голямо от обема на същото, но
разтопено.
Вече трябваше да се прибираме, когато видяхме една двойка влюбени, хванати
за ръка. Приятелката ми се усмихна и каза, че “химия” има и между хората.
Засмяхме се и аз се прибрах. Денят мина много бързо, а аз така и не спирах да
мисля: Кой би подозирал, че химията е навсякъде?
Започнах да осъзнавам, че химията е цял един език. Химичните елементи
са като азбуката, а химичното уравнение е изречение. Химията ни говори, а ние
трябва да я разберем, дешифрираме, овладеем. Кой би предположил, че аз ще
говоря такива неща за предмета, който така яростно не харесвах?
Човек трябва да разбира нещата, които прави, защото в противен случай той
автоматично ги приема за неприятни, макар и това да не е така. Трябва да изв-
личаме интересното от сухата и тежка материя, да сме любопитни за непознатото
и неоткритото.
Това направих аз с химията. Убедих се, че тази наука не се ограничава в една
колба, епруветка или периодична таблица. Никой не може да постави нейната
точна граница именно, защото химията е обобщаващото звено на всичко живо и
неживо. За един ден видях частица от света на химията и определено вече гледам
с друга нагласа над тази така позната и все още чакаща да бъде опозната наука.
4. ВЕСЕЛА ЗЛАТКОВА ДОБРУДЖАНСКА 53
4. Весела Златкова Добруджанска

Химията – полезна и вредна
Х имията е навсякъде – около нас и в нас самите! Затова няма как човек да не се
вълнува от нея. Когато кажем ”химия”, първото за което се сещаме е, че това
е наука за веществата и техните съединения. Това е най-простото определение,
което можем да дадем за химията, защото на нея можем да погледнем и като
на философия, изкуство... Още в древни времена човекът се сблъсква с химията,
опитвайки се чрез нея да опознае заобикалящия го свят и своята същност. Чрез
химията човек се опитва да обясни дори своите чувства,например често казваме
“Любовта е химия”. Чрез тази наука ние намираме обяснение за това как е устроен
света,какви процеси протичат в него и как с нейна помощ да улесним нашия живот.
Още в Древен Египет египтяните са установили колко голяма е ползата от
химията- те успешно са извличали и обработвали различни метали, произвеждали
са метални сплави, създали са керамични съдове, балсамирали са умело човешкото
тяло. Виждайки ползата от знанията за веществата и техните превръщания, хора-
та са продължили да експериментират и натрупват все повече познания и химия-
та се е обособила като наука. Така се стигнало до първата дефиниция за химичен
елемент дадена от Бойл през 1661 година. По-късно Менделеев систематизирал
химичните елементи, установявайки периодичния закон и последователно учени-
те натрупват все повече открития в областта на химията. Тези химични открития
спомагат за развитието и на други науки – биологията, медицината, фармацията,
физиката...Към всички тези знания хората са се стремели, водени от целта да изв-
лекат полза от химията и направят по-добър своя живот. С помощта на тази наука
те са започнали да синтезират лекарства и да лекуват своите болести, построили
са своите домове, създали са своите уреди в бита, своите дрехи. Неизчерпаеми са
примерите за ползата от химията – тя е нужна за получаване на сплави, цимент,
вар, каучук, бетон, бои, стъкло, пластмаса... Безброй много са производствата, в
които намират приложение химичните процеси. Всички технически постижения
стават възможни благодарение на химията. Ако се вгледаме в един предмет от на-
шия бит ще видим колко много вещества са нужни, за да се изработи. Да вземем
например нашия компютър – за неговата кутия е необходима устойчива пласт-
маса, т.е. устойчив полимер, а за него са неоходими - акрилонитрил, бутадиен,
стирен, които се добиват чрез химични процеси. Ползата от химията е огромна-тя
ни дава представа за нас самите и за всичко това, което ни заобикаля, но освен
познание, чрез нея ние творим, създаваме и усъвършенстваме нашия живот.
Но като на всяко друго нещо и на химията можем да погледнем като на монета
с две страни - едната е нейната полза, а другата - нейната вреда. Както в живота
няма само добро или само лошо, така и приложението на химията не е само полезно
или само вредно. В стремежа си да се възползват от химията, хората понякога не
предвиждат някои вредни последици от нея.
През 1846 год. италианският химик Асканио Собреро синтезира нитроглице-
рина. По време на лабораторните опити лицето му е обезобразено при експлозив.
Негови са думите: ”Когато си мисля за всички убити при експлозив с нитроглице-
рин и ужасяващите разрушения, които ще донесе употребата му за в бъдеще, аз се
срамувам, че съм негов създател.” По късно Алфред Нобел изобретява динамита

от нитроглицерин и силициев диоксид. В една от експерименталните лаборато-
рии, след експлозив загива брат му и няколко негови сътрудници. Мария Кюри,
привлечена от установената от Бойл радиация на урана, се отдава на изследване-
то на това явление, наречено от нея радиоактивност. През 1898 год. тя открива
радиоактивните елементи радий и полоний. Години след това се стига до създава-
нето на урановата атомна бомба, която през 1945 година избухва над Хирошима
и Нагасаки, убивайки хиляди хора и нанасяйки огромни поражения. Ето това са
примери за вредата от химията и нейната разрушителна сила. Но дали химията
е вредна или всичко това се дължи на човека и неговото неправилно приложение
на тази наука?! Ако се замислим ще установим,че взривните вещества са полезни
за човечеството ако са приложени правилно - например ако го нямаше динамита,
ние нямаше да можем да взривяваме скали и да прокарваме пътища и мостове,
тогава нямаше да имаме транспорт и да можем да се предвижваме днес. Същия
пример можем да дадем и с радиацията и радиоактивните вещества- приложени
правилно, днес те ни помагат в медицината, с тяхна помощ откриваме болести и
ги лекуваме.
Днес много хора упрекват химията за замърсяването на природата, за нару-
шаване на екологичния баланс и за вредата от нея върху човешкото тяло. Използ-
вайки своите знания по химия, днес хората създават редица синтетични продукти,
които се оказват вредни. Така например, за да увеличат селскостопанската продук-
ция, хората започнаха да произвеждат пестициди, но при тяхното разграждане се
получават диоксините, а те имат канцерогенно действие и са вредни за човешкия
организъм. Друг пример са фреоните, които масово се използват за климатиците,
хладилната техника, аерозолните дезодоранти и препарати. Те са халогенопроиз-
водни на алканите, за които се установи, че разрушават озона в стратосферата и
са причина за възникване на озоновата дупка. Днес тяхната употреба е забранена
и се заменят от други вещества, които не вредят. Много от химическите препа-
рати, които се използват в бита, чрез канализацията замърсяват водите, оттам
почвите, а след това попадат в организмите на животните и човека и така оказват
вредно въздействие. Затова сега се стремим да произвеждаме продукти от ново
поколение, които са бързо разградими и безвредни.
Днес постепенно се стигна до там,че като се каже “химия” човек прави асо-
циация с “вредно”. Често казваме: “Това е пълно с химия!” и разбираме – това е
токсично за нас. Защо е така?- защото в думата “химия” човек започна да влага
смисъл на нещо изкуствено създадено, което е с вредно въздействие. Така днес,
вместо да виждаме ползата от химията, ние се страхуваме от нея, виждайки само
вреда. Но дали химията е тази, която вреди? Нали всъщност химията е естествена
наука, а човекът е този, който създава изкуственото, използвайки знанията си по
химия. Затова нека си припомним колко ценна е химията, колко голяма е ползата
от нея за нашето съществуване и да отдадем заслуженото уважение към тази на-
ука и всички учени, които са допринесли за нейното опознаване. Трябва всеки да
осъзнае, че само от нас хората зависи дали ще наклоним везната към ползата от
химията или вредата от нея и ако човекът е висшия разум на нашата планета, то
4. ВЕСЕЛА ЗЛАТКОВА ДОБРУДЖАНСКА 55
тогава всичко е в неговите ръце – да използва силата на химията за един по-добър

живот!
5. Деница Тодорова Маринчева

Х имията е природна наука, която изучава веществата ( химичните елементи и

техните съединения), както и преобразуванията им вследствие на различни
химични реакции., атомите, молекулите и другите им форми. Тази всеобхватна
наука ни заобикаля отвсякъде и ни съпътства през целия ден, през целия ни живот!
Аз, като представител на нежния пол, а и още по-точно – на неговия подвид
– тийнейджърка, ще се опитам да представя как минава денонощието на една
госпожица, а и едновременно с това да покажа на всички млади дами, недотам
заинтересовани от тази наука, колко много зависи техния живот именно от нея.
Събуждам се и първото нещо, което усещам, е жажда – веднага трябва да се
запътя към кухнята, за да си налея голяма SiO2 чаша, пълна с Н2 O. След това
в мен се пробужда друго желание, свързано с биохимията и обмяна на течности-
те в организма, така че бързичко отивам до тоалетната. Измивам ръцете си със
C17 H35 COONa и се поглеждам обстойно в огледалото. О, не, задължително тряб-
ва да си взема ободрителен душ преди училище. За жалост няма да имам време
за отпускаща вана със (почти минерални) соли. Съвсем се освежавам след като
се измивам със шампоана с уханните му съставки и добавени аромати, слагам
и душ-гел, естествено, който цял ден ще напомня за ванилови сладки със своя
C8 H8 O3 аромат.
Хм...сега, след като казах “сладки”, като че ли рязко огладнях. След баня
веднага ще си приготвя закуска – първо сок (дано само не са прекалили с оцвети-
телите, стабилизаторите и изобщо Е-тата, знам колко са вредни, всъщност затова
спрях степчетата, казват, че в тях има твърде много “химия”), а след това и съ-
щинската част -ще хапна филия, подложена на лек процес горене в тостера и ще
си я намажа с маргарин.Само че без NaCl повече, защото в големи количества
е вредна за очите, а напоследък прекалявам! За десерт ще опитам чепка грозде,
пълно с C6 H12 O6 и витамини A, C, D, E, K, също и минерали като Ca, Fe, Mg,
P. . . .
След като приключвам със закуската и вече придобивам достатъчно енергия,
с която да си осигуря бъдещото извършване на всякакви химични процеси в тя-
лото ми, измивам зъбите си с паста за зъби с F. Сресвам се с антистатичната ми
четка...мисля си, че напоследък стана толкова модерно по косата да се слага H2 O2 ,
но аз определено не съм последовател на тази изсветляваща тенденция! Пръскам
се с любимия си парфюм с аромат на C9 H6 O2 и вече съм на вратата, когато за-
белязвам, че лакът ми за нокти се е развалил, така че веднага го премахвам с
CH3 -CO-CH3 ! Наистина трябва да бързам, за да не закъснея - все пак първият ми
час е химия.
Докато вървя към училище се оглеждам във витрините – облечена съм в синьо
– нюанс на лакмус, потопен в NaOH , доста ми отива на цвета на очите. Може би
днес ще срещна момчето на мечтите си, ще се влюбим и между нас ще прехвърчат
искри, ще има “химия”. Госпожата ни каза, че влюбването е всъщност отделяне на
5. ДЕНИЦА ТОДОРОВА МАРИНЧЕВА 57
допамин, норадреналин, феромони, серотонин и етилфениламин в мозъка, стиму-

лирайки центъра за удоволствие, и не трае повече от 3 години. Надявам се обаче
тази теория да не е 100% научно доказана, защото ми действа доста обезверяващо!
Бързам и все пак успявам да не закъснея - вече преминахме от неорганична,
към органична химия, така че е добре да съм постоянна в уроците. Следващите
часове, за жалост, не са толкова интересни- учителите пишат ли, пишат по дъските
с перманентни маркери, миришещи на C2 H5 OH или пък с CaCO3, в зависимост
от структурната формула на дъската и нейните химични свойства.
Денят ми минава не толкова бързо, но пък също подредено като периодичната
таблица - нижат се час след час и идва време да се прибирам вкъщи. След още една
доза енергия (този път обедна) и подхранващи вещества, най-вече въглехидрати (и
най-най-вече захари), залягам над съвсем плътните, особено неогъваеми и съвсем
непрозрачни учебници, нашарени с мастило в дребен шрифт навсякъде.
След известно време на компютъра идва най-приятната част от деня – изли-
зане с приятели ... намацвам се със спирала (съдържаща парафин), и съм готова.
Първо, ще поиграем билярд, с добре намазани с CaCO3 щеки, а после може да
седнем на кафе - да, кафе, защото все пак сме непълнолетни и е съвсем закононе-
съобразно да употребяваме C2 H5 OH вещества!
Прибирам се вечерта и преди лягане гледам филм по телевизията – главният
герой определено взема “химии”, с тези негови мускули! В 0.30 вече се чувствам
изморена като пациент, лежащ в болницата, заради поглъщане на H2 SO4. Oпре-
делено имам нужда от голяма доза бързо инжектиран животворен сън! Сънувам,
че съм алхимик и най-накрая откривам философския камък ... толкова е хубаво,
че чак Хари Потър може да ми завиди!
Макар науката химия безспорно да се занимава с велики открития и достигане
на нови, необятни и неподозирани доскоро научни върхове, един от многобройните
й плюсове е и фактът, че важността й, приложението й и всички значими резул-
тати от неуморната работа на химиците през вековете, се проследява от всички -
достижими са дори и недотам просветени в нея личности.
Тя, химията, е вдъхновение за нас, младите хора, като ни заобикаля и ни
показва, че е един от най-важните фактори на нашите животи, които са далеч
недотам научни на пръв поглед, а погледнати отблизо - неизменно зависещи от
нея, свързани с нейното съществуване!
6. Лазар Димитров Лазаров

Химията – Полезна и Вредна
П реди хиляди години, в древен Египет се положили основите на една наука

на живота-химията. Първобитните хора са били първите химици на Земята,
като първият химичен процес, който облекчава техният живот е горенето. Пред-
полага се, че названието й произлиза от имената на земята-Хем (Хаам), 3-4 хиляди
години пр.н.е., което означава ‘черна земя’. От тогава до днес изкуството на Ха-
ам съпътства човека. Древните майстори са извличали от растенията различни
багрила – великолепни и трайни – и с голямо умение са приготвяли различни бал-
сами, с които са лекували хората от болести. Пурпурът, индигото и ализаринът са
природни багрила, с които оцветявали тъканите. Благовонните масла, балсамите
и лекарствата, пък са били добивани от растенията. Позната е била технологията
за приготвянето на оцет, вино и други напитки. Египетските храмове освен, че са
били средище на религиозни ритуали, са били също и своеобразни научни цент-
рове, където са провеждани изследвания в областта на химията. Затова, някога
химията била наричана свещено изкуство.
Химията е една много необятна наука, която убеждава хората, че това което не
е естествено в нашата красива природа е получено по химичен път. И не случайно
я наричат наука ‘вълшебница’, защото още от дълбока древност до наши дни тя
помага в живота на хората. В химичните лаборатории, започват да се получават
киселини, основи, лекарствени вещества и други. Всичко, което ни заобикаля е
дело на химията. Ако не беше тя нямаше да има такива проучвания в Космоса,
лекарите нямаше да могат да лекуват коварните болести, както и всички тези
пластмаси нямаше да съществуват. Но въпреки това много хора казват, че тази
‘вълшебница’ е трудна и безинтересна наука. И до днес химиците насочват инте-
реса си, към медицината, добивът на метали, керамиката и други дейности, които
бързо започват да се развиват. Една от главните задачи на химията е откриването
и преработването на природни вещества. Добиват се големи количества желязо,
мед, олово и други метали. Така химията се утвърждава като опитна наука, която
обхваща всички сфери на човешкия живот.
Материята и нейното движение – Химията се отнася към естествените нау-
ки, изучаващи обкръжаващата ни среда с цялото богатство на нейните форми и
многообразието на явления протичащи в нея.
Днес, повече от всякога, сложната екологична обстановка в света ме провокира
да задълбоча познанията си в тази област и да помисля по въпроса: Дали всъщност
Химията е полезна или вредна?
За добро или за лошо всичко около нас е химия, въпреки че се случват лоши
неща, както избухването на ядрените реактори в Япония. Аз вярвам, че светът
върви към по-добро и всеки ще намери щастливо кътче и реализация на мечтите
си.
Проблемите на околната среда като промените в климата, замърсяването на
водите и възстановимите енергии пълнят заглавията на новините и с всеки из-
минал ден стават все по-важни за обществото. Много хора възприемат химията
6. ЛАЗАР ДИМИТРОВ ЛАЗАРОВ 59
и химическата индустрия като замърсители на околната среда. Но днес научни-

те изследвания в областта на химията ни помагат да произвеждаме много по-
дружелюбни към околната среда материали и приложенията им, като в същото
време запазват качеството и начина ни на живот, който очакваме.
През годините химическата индустрия осъзна разрушителния ефект от някои
стари практики и нуждата да запазим околната среда. В миналото малко хора
са имали представа за това какви потенциални отрицателни ефекти може да има
върху околната среда модерният начин на живот, а виждаха само положителния
потенциал на създаването на нови полезни материали и продукти.
Проучванията на биологичните науки и химията разкриха, че индустриалните
процеси в химията и нефтохимията биха могли да изиграят важна роля за кли-
матичните промени, обработката на отпадъци, рециклирането, енергийната ефек-
тивност – и това са само някои от проблемите. Без химиците ние никога не бихме
разбрали истински тези въпроси. Бяха направени – и продължават да се правят
фундаментални промени, които целят да бъдат намерени алтернативни решения
на тези важни проблеми.
Химическата индустрия разви също така голям брой доброволчески инициа-
тиви на здравето и околната среда. Сигурна и устойчива транспортна система в
пълно съответствие с регулацията. Като част от нейната програма “ Отговорна
грижа” индустрията публикува справочници за разпространение и работа с хими-
чески субстанции, които изискват подходящи предпазни мерки. Всички тези уси-
лия, прибавени към новото европейско законодателство за химикалите (REACH)
е гаранция, че химията се развива по сигурен и дружелюбен към околната среда
път.
Химиците и нефтохимиците в момента използват и нови методи, които са по-
устойчиви и дружелюбни към околната среда докато осигуряват развитието на
нашата икономика и индустрия. Ето някои примери:
Биогорива: Транспортни горива, получени от биомаса. Широк кръг продукти
от биомасата като захарна тръстика, царевица, слама, дърво, животински и селс-
костопански остатъци и боклук могат да бъдат превърнати в транспортно гориво;
Биопластмаси: продукция от пластмасови материали, използващи естествени
източници като растения, които след това са биологически разтворими;
Изолация: насърчаване на изолационните материали за подпомагане на по-
ефикасни в енергийно отношение домове и сгради;
Олекотени пластмасови конструкции, които помагат да се намали консумаци-
ята на гориво в колите и самолетите;
Водородни горивни клетки: Когато се ползват в горивото на коли и мото-
циклети, клетките на водородното гориво произвеждат водни изпарения вместо
изгорели газове;
Нови осветителни технологии (като OLEDS – Органични светло-диоди), които
произвеждат повече светлина с по-малко електричество;
Вятърни турбини и слънчеви панели: и двете са основани на материали, съз-
дадени от химическата индустрия. Металните перки на вятърните турбини вече
широко се заместват от перки, изработени от фибростъкло – усилен полиестер,

които устоява и на най-суровото време.
Обществото е свикнало да възприема всеки изкуствен материал като лош и
всеки естествен като добър. Но само понеже нещо е естествено не означава ав-
томатично, че е добро за здравето и за околната среда – или че непременно е
несигурно, ако е изкуствен химикал. Какво по-естествено от горенето на огън в
открито пространство? Но всъщност пушекът от горенето на такъв огън може
да увреди както здравето на човека, така и околната среда, както и някои други
процеси на горене.
Укрепването на науката химия чрез изследвания и развитие на технологии е
необходимо за да ни позволи да поддържаме комфортен живот в хармония с окол-
ната среда и природата. Тя илюстрира голямото предизвикателство пред всички
клонове на модерната наука и особено на тези, които се отнасят до околната среда
– една интеграция на технология, природа и хора.
7. ЦВЕТОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА 61
7. Цветослава Георгиева Георгиева

Т оку що отварям очи. Навън е прекрасно пролетно утро. Имам усещането, че

днес ще успея да напиша нещо хубаво. Най-после реших как да започна есето
си за химията. Убедих се, че наистина “утрото е по-мъдро от вечерта”.
Отправяйки поглед в моята стая виждам колко много са предметите в нея,
изработени чрез химични технологии. Използвам ги всеки ден.
За миг да предположим, че някой като с магическа пръчка изведнъж премахне
всички тези вещи. С изненада бихме забелязали, че дрехите ни ще са без копче-
та, мобилните ни телефони, телевизорите, компютрите ще се разпаднат на малки
частички, гребените ни ще изчезнат, а дори някои от нас биха останали по бельо,
ако са облечени в дрехи от синтитични материи. Звучи и смешно и страшно. Жи-
вотът ни е немислим без тези материали! Ето например пластмасите са навлезли
широко в нашия бит. Те успешно изместват металите, дървото, стъклото, тухлите,
които от хилядолетия са били смятани за незаменими в материалната култура на
човечеството.
Химията, като област на знанието, за последните два века се превърна в нераз-
делна част от живота ни и заема своето място в дома, в промишлеността, бизнеса
и дори в областта на културата. Съвременната химия е постигнала забележите-
лен напредък в различни направления. Повечето от нас дори не са се замисляли
колко по-удобен, по-лесен и безопасен прави техния живот този не особено любим
в училище предмет – химията. Благодарение на химията се произвеждат повечето
продукти и предмети за бита. Животът е по-лесен благодарение на съвременната
битова химия.
Немислимо е да си представим съвременното производство без химическите
материали.
Химичната наука е в основата на съвременната медицината и фармацевтика,
които удължават и подобряват човешкия живот. Тя има огромно значение за опаз-
ване здравето на всички нас. Стотици болести, при които хората са били обречени,
днес се лекуват успешно с лекарства на химична основа.
Съвременната ядрена физика се основава на резултатите от научните пости-
жения в областта на химията. Обекти около нас стават по-ярки и по-интересни
поради разнообразието от цветове, произведени по химичен път. Съвременните
материали, подложени на химична обработка придобиват нови качества и свойст-
ва, което прави производството на битови стоки по-лесно и по-евтино.
Човекът днес познава веществото, управлява го, принуждава го да работи за
човечеството. С продуктите на нефта човек заменя белоснежния памук и пухка-
вото руно на овцете. Ние познаваме законите, които управляват веществото. Това
са законите на химията. Хиляди години човекът се е изкачвал по стълбицата на
знанието, за да ги открие. Явленията в природата, в това число и химичните явле-
ния, не са случайни и непознаваеми. Те се подчиняват на строги закономерности,
причините на които се крият в строежа на веществата. Бавно, но сигурно химията
придвижва човечеството от неизвестното към известното, от по-малко познатото
към по-познатото.
Изучаването на безбройните полезни и вредни вещества, установяването на

тяхната структура, свойствата и ролята им в природата е една от целите на хими-
ята. Това е необходимо знание и за строителите и за земеделските производители,
за лекарите, а ако щете и за домакините.
Сега животът изглежда лесен, като в телевизионна реклама – щракваш с пръс-
ти и сръчно магическо човече решава проблемите ти. Почиства домът ти на се-
кундата, а чистотата е толкова явна, че спокойно можеш да се огледаш в пода на
стаята.
Петната по дрехите нямат шанс при използването на най-новите перилни пре-
парати.
Козметичните продукти помагат на съвременната модерна жена да поддържа
кожата си кадифено гладка.
Представяте ли си живота преди няколко столетия? Какво бих правила, ако се
върна столетие назад? Дали животът ми би бил същият? Дали ще е по-добър или
напротив? Може би вместо да натисна копчето на автоматичната пералня щях да
съм по поречието на някоя река и превела гръб да изпирам поредната купчина
замърсени дрехи и пр.
Химията е удивителна наука. Още щом човек се появи на белия свят, той
попада в света на химичните вещества. Първото вдишване и ето, че вече белите
му дробове са се изпълнили със смес от газове, първата глътка от майчиното
мляко и най-важният шедьовър на биохимичната еволюция – белтъкът започва
да се произвежда в невръстното тяло. Нашият организъм е “химически реактор”,
защото той превръща едни вещества в други и при това се отделя енергия за
живот.
Химията, тази наука преобразила животът ни е и основният “ виновник” за
подобряване на стандарта, при който живеем. Улеснява битието ни в много аспек-
ти.
Какво би правил съвременният ученикът без леките пластмасови химикал-
ки, които винаги са му под ръка, без мастилото за принтера, без красивите богато
илюстровани, с лъскави страници учебници и учебни помагала? Какво би правила
съвременната домакиня без удобните съдове с незалепващо покритие, пликовете
за печене, олекотените конструкции на домакинските прибори? Как би се спра-
вил светът с корозията, ако химията не бе го въоръжила с неръждаемите сплави
и пластмасите? Как бихме обикаляли света и бихме се удивлявали на прекрас-
ните природни гледки, ако химическата промишленост не бе намерила начин за
проиводство на екологични горива?
Когато размишлявам за положителните страни на химичното производство
не знам защо си представям детски магазин, в който разнообразието от цветове,
форми и разновидности на играчките грабват не само малките създания, но и
нас възрастните. Нищо, че съм вече дванадесетокласничка, все още в мен живее
малкото момиченце, което понякога иска да се потопи в света на красивото и
безгрижно детство.
7. ЦВЕТОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА 63
Едва ли някой, който сутрин оправя тоалета си в банята се замисля, че по-

голяма част от принадлежностите, които използва са плод на химични произ-
водства – четката и пастата за зъби, сапунът и пр. Оглеждайки се около себе си
установяваме, че химията все повече навлиза в живота ни и това е ефикасен начин
за запазване на изчерпаемите природните ресурси.
Обществото ни е свикнало да възприема всеки изкуствен материал като лош
и всеки естествен като добър. Аз мисля, че за оценяването на въздействието на
един продукт, трябва да се разглежда цялостния цикъл на неговия живот – от
създаването му до неговото разлагане.
Без химията и нейните открития безпорно нито един човек не може да живее
пълноценно. Укрепването на тази наука чрез изследвания и развитие на техноло-
гии е необходимо за да позволи на нас, младите хора да поддържаме комфортен
живот в хармония с околната среда и със себе си. Днес науката химия се разви-
ва с високи темпове и никой не се учудва на твърдението, че тя е в основата на
икономическия и обществения просперитет.
8. Николай Илиянов Кунчев

Химията – полезна и вредна
Н ауката Химия.... Още в зората на нейното утвърждаване Емил Зола възк-

ликва „Тя е велика поезия”. Зародила се в Древен Египет, в едно далечно
минало, изпълнено с тайственост, и в същото време впечатляващо с познанията и
уменията на древните хора. Без да познават законите, без да обясняват процесите
хората постепенно събрали опита на вековете и по този начин подготвили бляска-
вото настояще и фантастичното бъдеще на чудната наука. Стъпила на краката си
с въвеждането на везните в нейните лаборатории, познала свойствата на милиони
вещества, днес химията прогнозира и осигурява изобилие.
Може ли съвременният човек да живее без химия? Имат ли връзка откритията
на химията с качеството на живота ни, с общественитени дела, с усъвършенства-
нето и развитието на медицината, с разоръжаването и мира?
Задавам си тези въпроси и слагам на везните ползата и вредата от химичните
технологии. Отговорите изискват да убедя и другите, и себе си, че благодарение
на химията хората получават качествено нови продукти; лекарите преборват бо-
лести, учените усъвършенстват обработката на суровини и използвайки химични
реакции ги трансформират в полезни продукти: храни, облекла, лекарства, торове,
бои, прахове, експлозивни вещества и други. Това потвърждава тезата, че живо-
тът на човека е немислим без науката - химия. Остава, обаче, въпроса съизмерими
ли са ползата и вредата от нея.
Още преди три хиляди години древните народи откриват земното горливо
масло и го използват за осветление. По-късно го наричат нефт. Суровият петрол
може да се използва веднага след добиването му, но обикновено той се пречиства
и се преработва в разнообразни петролни продукти. Част от петрола се прера-
ботва в горива, които се използват в топлоелектрически централи за добиване на
електричество. Друга част се преработва чрез процес на рафиниране и се полу-
чават различни минерални масла. Бензинът за превозните средства е само един
от продуктите, получени при преработка на нефт. Освен него се добиват дизело-
во гориво за камионите и автобусите и керосинът за самолетите. Газът за битови
нужди, машинните смазки, восъкът и парафинът, битумът и асфалтът са само
част от стотиците продукти, които се получават от суровия петрол.
Освободената от горивата енергия задвижва машини, автомобили, затопля до-
мовете ни. Но дали се замисляме, че увеличаването на количеството на въглеро-
ден диоксид в атмосферата ще изправи планетата пред пагубния за нея «парников
ефект». Натрупването на въглероден диоксид и други газове в атмосферата задър-
жа част от топлината, която Земята излъчва. Това води до прекомерно загряване
на земната повърхност. От тук се променя и климатът на Земята. Това оказва
неблагоприятно влияние върху живата природа и съответно хората.
В последно време обсъждана е темата за шистовия газ. Използването му може
да доведе до икономическо израстване, но по-добре е да се прецени какви ще са
екологичните последици от разработването на едно такова находище. За произ-
водството на газ в един кладенец се употребяват милиони литри вода.
8. НИКОЛАЙ ИЛИЯНОВ КУНЧЕВ 65
Още по-проблемно е това, че в един кладенец се влагат огромно количество

химикали от различно естество за намаляване на корозията и с антибактериал-
на цел. Това поставя сериозен риск за дългосрочно замърсяване на подземните
води, при това в райони близки до големите градове. В някои случаи питейната
вода се замърсява с метан до такава степен, че може да се запали. За отработе-
ните химикали(най-често като разтвори) се обособяват места, а те намаляват и
замърсяват обработваеми площи.
Химията е една от науките, непосредствено отговорна за запазване на равно-
весието в природата. Освен това химията особено строго следи за кръговрата на
основните химични елементи в природата и посредством торенето коригира балан-
са на азот, фосфор, калий,магнезий и някои важни микрокомпоненти в почвата,
водата и атмосферата. Тя въздейства целенасочено и върху някои вредни орга-
низми, чрез препаратите за борба срещу вредителите в селското стопаство. При
неподходящо торене, с цел високи добиви, с азотни торове в човешкия организъм
се натрупват нитрати. Последните се редуцират до нитрити, които имат токсично
действие. Някои от пестицидите също могат да попаднат в човешкия организъм.
Голяма част от тях имат сходна структура с човешките хормони и затова когато
попаднат в него, дори и малките дози вредят.
Всеки ден ние ядем зеленчуци и плодове, третирани с химични препарати. И
не че ги търсим да са такива. Пазарът ни ги предлага, а ние се заблуждаваме в
полезността им...
Като спортист активно се интересувам от спортните добавки - висш пилотаж
на химията. Приемът им цели: растеж, възстановяване и подобрение. Ползването
им е въпрос на личен избор; съветът със специалист- задължителен; истината-
че допълват нашата диета. Най-важно, обаче, е да се храним правилно, редовно
да тренираме и да не компенсираме дефицитите в организма си единствено със
спортни добавки.
Не съм изкушен от цигарите, но тъй като говоря за химия, няма как да не
отбележа, че едно дръпване от цигара вкарва в човешкия организъм 4000 хими-
кала, които водят до зависимост. По време на пушенето се отделят химикали - 60
от които са канцерогенни. Убеден съм, че никотиновата зависимост е нещо много
страшно и смятам, че пушачите, освен себе си, убиват и нас, които сме около тях.
За съжаление химикалите ни нападат не само като ги поглъщаме, хранейки се.
Те са навсякъде около нас - в натуралния сок ("без консерванти"!!!), в газираните
напитки, в ароматизаторите, които наивно пръскаме из жилищата и офисите си,
в омекотителите за пране, шампоаните, кремовете и битовата козметика.
Всички те бавно, но сигурно ни отравят!
Мисля си, че човекът като съзнателно същество прави избор и взема решение
как да използва достиженията на науката в живота си. Така че да се откажем от
търсенията на човешките същества от древността до наши дни е глупаво! Просто
трябва отговорно към себе си и поколенията след нас да избираме, защото това
е орисията на времето ни: от всички за и против нещо, да изберем онова, което
ще ни направи по-можещи, по-пълноценни, а Планетата ни едно по-добро място
за живеене. Това не са празни приказки, а отговорност, която трябва да осъзнае
всеки, независимо от своята професия и позиция в обществото, само така ще има

бъдеще.
За мен много по- любопитен е смисъла на изразите: „От пръв поглед меж-
ду нас се получи химия.” и „Любовта е химия между двама души!”. Какъв ли
е този „химичен коктейл”, който забърква човешкия мозък така, че да променя
нормалната чувтсвителност и възприятия на човека. Предполагам, че става дума
за хормони, отключващи специфични химични реакции, които оказват влияние
върху мозъка на човека. Чел съм за „допаминът”, който усложнява химическия
процес и действа почти като кокаина. Може и така да е- не знам. Но знам, че този
„химикал” се среща и в шоколада. Така че засега ще провокирам хормоните на
щастието като си хапвам шоколад.
За или против ... Химията? И „За”, и „Против”, избирам аз, избираш ти!
УСПЕХ!
9. АЙБАР НАИЛ РУСТЕМ 67
9. Айбар Наил Рустем

В ремето, в което живеем, е интересно и противоречиво. Ние постоянно се оп-

лакваме от това, колко сложен е животът ни, а в същото време с всеки из-
минал ден все повече го усложняваме. Вече не можем да си представим света без
компютрите, мобилните телефони, самолетите, електричеството и т. н. Още пове-
че това важи за химическите вещества и съединения, които присъстват навсякъде
около нас. Ако се замислим, ще установим, че повечето от нещата, които използ-
ваме, обличаме, ядем и пием, не са нищо повече от умело съчетание на молекулите
на водорода, въглерода, азота, желязото и др.
Как протича един ден от живота на съвременния човек от гледна точка на
присъствието на химията в него? Нека се опитаме да го проследим:
Ранно утро. Часовникът още не е звъннал и семейството сладко спи под завив-
ките от памук и полиестер. Предишния ден домакинята грижливо ги е изпрала
с препарат за пране, съставен от алкални натриеви, калиеви или калциеви соли
на висшите и на средните мастни киселини с прибавка на пенители - най-често
смолни киселини, пълнители, оцветители, ароматизиращи вещества и др. За да
бъдат по-лесни за гладене, вероятно е сложила в пералнята и омекотител, който
съдържа изопропилов алкохол и фосфонати. Изводът - спим в море от химически
вещества. И това е само началото.
Разнася се звън и семейството се събужда за поредния си делничен ден. Наста-
ва обичайната сутрешна суматоха. Докато съпругът е в банята, за да се избръсне с
пяна за бръснене, или химична смес от глицерин, мастни киселини и хлорхексидин,
съпругата се гримира и всеки продукт, който използва за тази цел, представлява
различна комбинация от емулгатори, продукти от преработка на нефт, изкустве-
ни аромати и оцветители, силикони, ланолин, алкохол... Да продължаваме ли?
Оказва се, че поддържането на елементарна хигиена и естетичен външен вид е
невъзможно без присъствието на химията.
Закуската също не е лишена от участието на химични вещества и съедине-
ния. Маргаринът например е емулсия от хидрогенирани и натурални мазнини с
различни добавки. Тези мазнини са изкуствено втвърдени чрез присъединяване
на водород към двойните връзки на ненаситените мастни киселини. За произ-
водството на конфитюри, консерви и колбаси също се използват различни ов-
кусители,подобрители и консерванти на химична основа. Те са популярни сред
потребителите като прословутите „Е-та". Специалистите по здравословно хранене
препоръчват дза се ограничава употребата на храни, в които Е-тата са повече от
три. Дори солта, без която сякаш е невъзможно да си представим живота си, по
своята същност представлява натриев хлорид с различни видове примеси и подоб-
рители на вкуса. Колкото и да е трудно за вярване, а според диетолозите и много
вредно, ние „ядем химия и то в големи количества.
Пътуването към работното място или до училище също е възможно благода-
рение на обработени по химичен начин нефтени продукти или други горива като
бензин, дизел, природен газ, метан. За да работи изправно, превозното средство
употребява още смазочни масла, антифриз, течност за чистачки... все получени в
химичните лаборатории и предприятия. Дори ароматизаторът в купето на авто-

мобила е напоен с летливи вещества, които осигуряват постепенното изпаряване
на съответната миризма.
На работното си място или на училищния чин човек също е заобиколен от хи-
мични продукти. На първо място битът ни е почти изцяло създаден от пластмаси
в различни комбинации и варианти - като започнем от обикновената химикалка и
стигнем до прословутите найлонови торбички за пазаруване. Пластмасите са голя-
ма група материали, чийто основен компонент са синтетични или полусинтетични
органични полимери, които остават твърди при стайна температура. Полимерите
в пластмасата се състоят от големи молекули, образуващи линейни, разклонени и
мрежовидни вериги, в които са обединени от няколко хиляди до милиони повтаря-
щи се мономерни молекули. Сравнително лесната им обработка дава възможност
от тях да се произвеждат предмети с различна форма, както и тънки влакна
или фолио. По тези причини пластмасите намират разнообразни приложения -
като опаковъчен материал, текстил, топлоизолация, електроизолация, тръби, по-
дови настилки, като компонент в бои, лепила и козметични продукти, в носещите
конструкции на машини, в автомобилните гуми и много други. Пластмасите се
получават най-често чрез полимеризация или поликондензация на мономери или
съполимери, а изходната суровина обикновено е нефт. Полусинтетичните полиме-
ри се получават чрез модифициране на естествени полимери, като целулозата, а
биопластмасите - чрез ферментация на естествени въглехидрати.
Освен пластмасите обаче в бита ни присъстват също бои, лакове, керамика,
емайлови и стъклени изделия, които също не биха могли да бъдат създадени без
участието на химията. Като прибавим лепилата, мастилата, изкуствените тъкани,
почистващите препарати и металите, списъкът на химичните вещества и съеди-
нения в ежедневието ни става почти безкраен. Дори нещо толкова просто и обик-
новено като молива съдържа графит, който по същество е алотроп на въглерода.
Много важни за живота и здравето на човека са и лекарствата. Тяхното мно-
гообразие в съвременния свят е необозримо. Реално погледнато, те са един безб-
режен океан от химия. Човекът днес просто не може да живее без тях - от най-
обикновеното хапче против главоболие или антисептик до животоспасяващите ме-
дикаменти - всичко това е плод на общите усилия на медици, химици, диетолози и
други специалисти. И макар че все повече хора се ориентират към по-здравословен
и природосъобразен начин на живот, не можем да се откажем напълно от лекар-
ствата, защото живеем в зависим от тях свят.
Към всичко това се прибавят и химични продукти, които почти не забелязваме
и не отчитаме тяхното присъствие около нас, но тях ги има и те оказват влияние
върху живота ни. С тях са свързани всякаква охлаждаща техника като климатици,
хладилници, фризери, които работят с фреон и други подобни газове и съедине-
ния; изпаренията от изгорелите газове, отделяни при движението на превозните
средства; емисиите, които изпускат във въздуха, водата и почвата промишлените
предприятия; химичните вещества, отделящи се при гниене на тоновете отпадъци,
които човекът изхвърля ежедневно и т. н. Можем да продължим до безкрай.
9. АЙБАР НАИЛ РУСТЕМ 69
Преплували този океан от химия, членовете на семейството, чийто ден просле-

дихме, се прибират вечерта у дома. И там обаче химията ги съпътства и изпълва
живота им - от чашката алкохол, която ще изпият за отмора, до крема за ръце и
хапчето за сън преди лягане. И това е само един от нашите дни. Следващият ще
донесе нови предизвикателства, но и още, и още химия.
Не можем без нея, тя отдавна е част от живота ни и той вече е немислим
без нейното присъствие. От нас зависи обаче да намалим колкото е възможно
вредното й влияние и да използваме само помощта й.

Б еше четвъртък. Ужасно изморителен и дълъг ден от ужасно изморителна и

дълга седмица. Нямах търпение да свърша училище и да се прибера вкъщи.
Но след като най-после успях да се добера до моята стая, където директно се
свлякох на леглото си, осъзнах, че утре е петък. Което означаваше, още един ден
училище. Само и утре да минеше. Само утре... С тежка въздишка се затътрих
към бюрото си, където ме очакваха уроците и домашните.
И изведнъж: О, не! Спомних си, че госпожата по химия ни бе накарала да
пишем есе на тема: „Химията в един мой ден”. И то трябваше да е готово до утре.
До утре! Ами сега? Как можах да забравя? Как щях да успея да го напиша? Днес
наистина не ми беше ден... Но ако исках да го завърша до утре, трябваше да
започна веднага...
Лист - тук. Химикал - тук. Идеи - няма ги... Докато гледах белия лист и се
молех да ме осени някоя идея, нещо меко казано странно се случи. Имаше ярка
светлина. Ужасно ярка. Достатъчно, за да ме накара да закрия очи с ръка... Чув-
ствах се сякаш гигантска невидима ръка бе излязла от листа и ме бе издърпала...
Когато отново махнах ръката от очите си и ги отворих, осъзнах, че вече не
съм в моята си стая, на моя си стол, пред моето си бюро. Къде се намирах ли?
Нямах представа, но това, което виждах, бяха две невероятно големи и красиви
врати. Докато се чудех какво се случва, те се отвориха. Озовах се в огромна зала,
също невероятно красива и препълнена със странно облечени хора. Те ме гледаха.
Изведнъж се отдръпнаха, не откъсвайки погледи от мен, и сториха път на един
мъж в бяла лекарска престилка. В анимационните филми, този човек би играл
ролята на смахнатия учен с още по-странните изобретения. Този човек ме изгледа
пренебрежително и ме поведе към нещо като подиум в средата на залата. На този
подиум имаше статуя на жена, красива жена. Аз застанах на няколко крачки от
нея. „Смахнатия професор” ме погледна, прочисти гърло и започна да говори:
-Сигурно се чудиш къде си попаднала? Намираш се в страна стара колкото
света. Страна на една също толкова древна наука. Страна наричаща се Химилан-
дия. Както се досещаш от името, това е страната на науката Химия. Ние първи
започнахме да изучаваме състава, структурата, свойствата и поведението на ве-
ществата - химичните елементи и техните съединения, както и преобразуванията
им вследствие на различни химични реакции. Науката Химия нарекохме така в
чест на нашата принцеса - принцеса Химия. Но уви, Химиландия е в криза. Пре-
ди 101 години зла вещица прокле нашето кралство и вкамени кралица Химия. -
„Смахнатия професор” замълча за миг и посочи статуята на жената, след което
продължи. - Проклятието ще се вдигне точно след 101 години, когато ще дойде
избраник, който ще трябва да говори по една тема. И ето те теб.
-Тема? Каква тема? - попитах аз.
-„Химията в един мой ден” - промълви „Смахнатия професор”.
Или може би не той, а аз се бях смахнала? Ощипах се, стиснах очи, но когато ги
отворих, нищо не се беше променило. Е, добре, явно това беше истинско - наистина
10. АНАСТАСИЯ РАЧЕВА РАЧЕВА 71
не ми беше ден. И тази тема, същата като тази на есето. Ох... Ами спасяването на
това кралство, как му беше името - Химиландия, и неговата принцеса - Химия?
Какво стана с чаровните принцове на бели коне? В главата ми се въртяха поне
101 въпроса, но вместо това се чух да казвам:
-Ами, да започваме... - „Аз съм полудяла.”, помислих си, но прочистих гърло
и започнах.... - Химията не е най-силната ми страна. Винаги съм мислела за нея,
като за един от многото предмети в училище, който трябва да изучавам. Но дали
е само това? Дали химията не е нещо повече от просто поредното задължение?
Честно казано, не знам, но си струва (а и съм притисната) да се помисля...
Химията е древна наука. Тя може би е от първите неща, с които се сблъсква
всеки човек, докато е още дете. Приказките. Да, химията е доста застъпена в тях.
Почти във всяка приказка (включвам и тази, в която попаднах аз) има по някоя
вещица, която забърква отвари. А защо не и добър магьосник, който забърква
вълшебен еликсир и спасява кралството. Снежанка и отровната ябълка, едната
половина от която е била потопена в отвара, Алиса и нейните еликсири за смаля-
ване и уголемяване - това са само малка част от „химичните” приказки. Приказки,
с които много от нас са израснали. Неделима част от нашето детство...Е, вече по-
раснах и „химичните” приказки не са част от моя ден, но все пак някога бяха, така
че броят се...
Химията и другите науки. Защото в живота на всеки има по някоя наука.
Наука, в която се е специализирал. Но за химията и другите науки... Коя е най-
близката до химията наука? Биологията разбира се. Една без друга те не могат. А
когато ги съберем се получава трета наука - медицина. Това е много благородна
наука. Всеки ден, всяка минута медицината спасява живот или помага за появата
на нов. Е, никой не ходи всеки ден в болница (освен ако не работи там), но медици-
ната е част и то голяма от нашия живот. От моя ден... Но химията не е свързана
само с биологията. Химията е „кънектната” и с литературата. Как ли? Можеш
да напишеш есе на тема „Химията в един мой ден”, например. Информационните
технологии са също свързани под някаква форма с химията. Най-малкото в съв-
ременните лаборатории почти всички химични опити се извършват с помощта на
компютри. Химията и изкуството - не вярвате? Тя е в боите, с които художниците
рисуват. Стрити на прах, алуминият и желязото образуват искри при горене и
отделят топлина - или казано по друг начин, това са фойерверките, без които не
минава нито един български празник. И следва връзката на химията с науката,
на която лично аз съм се посветила (ама колко литературно прозвуча...) Мате-
матиката...Тя заема доста голяма част от моя ден, така че, за да ви разкажа за
химията в един мой ден, трябва да свържа математиката и химията. И двете на-
уки си служат с числа. И двете си служат с уравнения. Точни науки са : 1 + 1
е равно само и единствено на 2, както 2Na + Сl2 е равно на 2NаСl и на нищо
друго. И в химията, и в математиката има задачи. И двете са повече от широко
разпространени. Просто те са навсякъде. И заемат доста голяма чат от моя ден...
Знаете ли? Всеки един от нас носи химията (или химията носи нас - не съм
много сигурна...). Нашето тяло. Човешкото тяло. То цялото представлява една
химична лаборатория. Всяка секунда в него се извършват хиляди химични реак-

ции. Ами атомите и молекулите, от които сме изградени. Те отново са свързани
и с човешкото тяло, и с химията, тъй като изграждат едното и са предмет на
изучаване на другото. Е, ако използвам това, че химията е във всеки един от нас
чрез нашето тяло, то ще кажа, че тя определено е постоянно с мен във абсолютно
всеки мой ден.
Химията е свързана и с глобалното затопляне, което мъчи нашата мила пла-
нета и е наболяла тема напоследък. И е във всеки мой ден...вече. Но защо химията
и глобалното затопляне да са свързани? Преди да изясня това (а може би, за да го
сторя), нека първо дам дефиниция на глобалното затопляне. Това е повишаването
на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, дължащо
се на нарастването концентрациите на антропогенни парникови газове. То е при-
чинено от човешката дейност. Основните парникови газове са водната пара (Н2О),
на която се дължи 36-70
Химията и малките неща... Химията в моя (а и във вашия) всекидневен живот
не е свързана само с такива... „големи"въпроси, какъвто е глобалното затопляне,
но тя е и в малките неща навсякъде около мен (вас). Химията е в пастата за зъби,
с която всяка сутрин и вечер си мия зъбите. Тя е в душ гела и сапуна, с които се
къпя. Химията е в училище (нямаше как да не го спомена отново). Тя е в любовта
- когато си влюбен в някого или просто когато си влюбен в химията. Химията е
дори в храната ми (българите се досещат за какво говоря - Е-102, Е-120, Е-122,
Е-123, Е- 128, Е-129, Е-155). Тя е в дрехите ми, обувките ми. Тя е във всеки мой
ден, навсякъде около мен, във всичко, което мразя, във всичко, което обичам.
Навсякъде...
До сега винаги я бях някак подценявала, но след тази случка вече ще гледам
по по-различен начин на нейно Величество-Химията. Най-малкото ще я уважавам
повече...
Изведнъж. Отново светлина. Дори по-ярка от преди. Отново „невидимата ръ-
ка". Студен камък отдръпващ се от лицето на красива принцеса...
Отварям очи и отново съм в моята си стая, на моя си стол, пред моето си
бюро.
Вече имам идея за есето си на тема „Химията в един мой ден". Но какво стана
преди малко? Май умората си каза думата. Беше сън... Странен сън. А може би
не? Преценете сами...
6
2013 ГОДИНА – ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА 60

ГОДИНИ ХТМУ
Ученическия конкурс “Есе” 2013

“ХИМИЯТА И ХОРАТА”
В обявения от ХТМУ през 2013 г. конкурс за ученическо есе са представени
117 работи под общата тема “ХИМИЯТА И ХОРАТА” и конкретно направление
“Химия, Екология, Устойчиво развитие”.
Всички работи бяха внимателно разгледани и бяха номинирани следните:
(1) Десислава Стефанова Гитева - ПМГ “Никола Обрешков, гр. Казанлък
(2) Николай Марио Динов – Софийска Гимназия по Строителство, Архитек-
тура и Геодезия “Христо Ботев”, гр. София
(3) Питър Петров Петков – СОУ “Любен Каравелов, гр. Несебър
(4) Магдалена Здравкова Александрова – СОУ “Гео Милев”, гр. Раднево
(5) Анастасия Рачева Рачева – ПМГ “Никола Обрешков”, гр. Казанлък
(6) Милан Илиянов Пиналов – ЕГ “Бертолт Брехт”, гр. Пазарджик
(7) Дафин Станимиров Козарев – Английска гимназия “Гео Милев”, гр. Русе
(8) Гергана Валентинова Раденкова – СОУ “Йоан Екзарх Български”, гр.
Шумен
(9) Сияна Деянова Симеонова – СОУ “Йоан Екзарх Български”, гр. Шумен
(10) Петя Димитрова Христова – СОУ “Екзарх Антим I”, гр. Казанлък
(11) Дейвид Емилов Давидов – СОУ “Любен Каравелов”, гр. Варна
От всички номинирани комисията класира следните есета:
Първа награда:
Питър Петров Петков – СОУ “Любен Каравелов, гр. Несебър
Втора награда:
Анастасия Рачева Рачева – ПМГ “Никола Обрешков”, гр. Казанлък
Трета награда:
Гергана Валентинова Раденкова – СОУ “Йоан Екзарх Български”, гр. Шумен
Сияна Деянова Симеонова – СОУ “Йоан Екзарх Български”, гр. Шумен
Специална награда за ДЕБЮТ
Дейвид Емилов Давидов – СОУ “Любен Каравелов”, гр. Варна
Останалите номинирани участници бяха класирани от пето до десето място.
73
74 6. 2013 ГОДИНА – ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА 60 ГОДИНИ ХТМУ
1. Питър Петров Петков

Химия, Екология, Устойчиво развитие
В началото бе алхимията, после химия,
сега – “зелена химия”
Д окато си слушаме любимата музика, докато си гледаме прехласнато раз-

ните реалити, докато в ТВ студиата едни се надпяват, а други надиграват
безгрижно, екологичните проблеми на нашата планета се трупат и множат заст-
рашително...
Всеки ден 25000 човешки същества умират от глад (18000 от тях деца!), пче-
лите изчезват незнайно защо, ледените шапки на полюсите и глетчерите се топят
неуморно, за да изтича безценната сладка вода в океана. Природните бедствия
зачестяват драстично, температурните рекорди с “+” и “-“ растат всеки ден. Гло-
бално затопляне, озонови дупки, неукротими горски пожари, нечувани снежни
бури и дъждове, сравними единствено с... библейски потоп... Обаче по-голямата
част от човечеството нехае – къде от невежество, къде от безразличие и инат.
Чати си в нета и разпуска по плажове и пищни карнавали.
Вместо да обединяват усилия за постигане на устойчиво развитие на плане-
тата, хората се противопоставят – по религия и цвят на кожата, по бедност и
богатство и по какво ли не. Войните непрестанно се подклаждат, атентатите ста-
ват все по-кръвопролитни.
Не обръщам внимание на зловещите предсказания за край на света, защото
вярвам в науката и нейните добри гении. За жалост и те имат достатъчно ос-
нования за безспокойство и тревога. И отдавна бият камбаната... дори неистово
надуват сирените, но ние си гледаме кефа и сериалите. Затова съвсем отскоро,
едва от средата на 20 век се чуват предупреждения за екологична катастрофа на
планетата. Всъщност тя отдавна е прекалено индустриализирана и безмилостно
“изтърбушена” заради полезните изкопаеми. За съжаление богатите държави са
повече комерсиални, отколкото отговорни за чудовищните промишлени замърся-
вания. В края на 19 век Ал. Константинов е ужасен от реките в Новия свят, които
текат вонящи и разноцветни от всевъзможни отпадъци и химикали, ала жадните
за печалба янки не се стряскат дори за въздуха, натежал от сажди и смог. Мал-
цина са подобните на Алеко, които предусещат бъдещите екологични проблеми.
Тук ще се позова и на Айнщайн. В едно от неговите “предсказания” се твърди,
че ако изчезнат пчелите, на човечеството ще му останат само четири години живот
(не заради меда, а заради опрашването). Това го казва Айнщайн в средата на 20
век, само че и днес последният доклад на ООН алармира за същото – Медоносните
насекоми намаляват застрашително! В настоящия момент нашите медии огла-
сяват тревогата на българските пчелари – цели пчелни семейства умират. Според
специалистите причината е в пестицидите, използвани в селското стопанство. Те
объркват навигационните системи на пчелите и това им пречи да се върнат в
кошерите. Има и предположения, че пчелите отказват да кацат върху ГМО расте-
ния, чиито божествени гени са подменени с изкуствени. Без да е била запозната с
1. ПИТЪР ПЕТРОВ ПЕТКОВ 75
прозренията на Айнщайн, нито пък с последните доклади на ООН, още преди ня-
колко десетилетия българската пророчица Ванга също е провидяла екологичните
“одисеи” на пчелите. “След като изчезнат пчелите, ще изчезнат лукът и чесънът,
а млякото ще стане отровно...”
Тези обезпокоителни факти могат да породят множество риторични и праг-
матични въпроси и не се съмнявам, че учените ще отговорят на всичките. Ще
разкрият още много загадки и много тайни на живата природа за пчелите, възду-
ха, водата, ще открият и решенията за безбройните екологични безпокойства. Но
през това време ние – аз и ти... имаме скромната, но много ценна роля – еколо-
гично просветени екземпляри (индивиди) на 7-милиардното човечество разумно
да съдействаме за оцеляване на човешкия вид. В думата “човечество” е заложена
идеята за общност, единомислие, отговорност и за другите, сплотеност. Много е
трудно да се сплотят 7 милиарда, но си заслужава и се налага. Непременно, неза-
бавно, защото от това зависи нашата обща съдба на нашата обща планета, тази,
която “сме взели назаем от своите бъдещи потомци.”
Ако все още Земята е добро място за живеене, хората са длъжни да поправят
грешките на миналото и да се погрижат за бъдещето.
Насочвайки се към сърцевината на своето есе, искам най-напред да кажа, че
химията е изключителна наука. Нямам намерение да пиша похвално слово, но
бързам да заявя, че съвременният живот е немислим без продуктите на химична-
та индустрия. Тя ни дава почти всичко за нашия бит и комфорт – от весдесъщата
пластмаса, до строителните материали, от лекарствата до перилните и козметични
продукти, от горивата до изкуствените торове. Нещо повече – от нейните матери-
али са зависими и другите промишлени области. Може би най-приложната наука!
Всяко нейно ново откритие, веднага намира своята ниша в живота.
Но...!
Твърденията ми са обективни, похвалите заслужени, без преувеличения. Но...
нека подобно на Хамлет от знаменития монолог си кажем: “Ха! Тук е спънката!”
и
да си признаем честно кои са проблемите и откъде идват колебанията. Горчи-
вата истина е, че разрастващата се химическа промишленост на 20 век има доста
грехове към природата и трябва да ги изкупи чрез покаяние и бързи действия. Тя
е един от най-безмилостните замърсители на въздуха (CO2 , SO2 , NH3 ) на водата
(отпадъчни химични съединения), на почвата (торове и др.)...
Но, както се казва в един филм – “ Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.”
Безгранични са възможностите на науката и на човека!
Спасението е в “зелената химия”! В нея се крие магическата формула за очак-
вания баланс между човешката дейност и опазването на околната среда. Ката-
лизатор на това спасение трябва да бъде волята за промени. По-добрата част от
човечеството – талантливите учени и изобретатели ще извършат грандиозна хи-
мическа реакция на оцеляването.
Лесно можем да се досетим, че “зелена химия” означава екологични опити и
производства, които нямат вредно въздействие върху човека и природата. Целта
на зелените химически производства е ясна и проста – безвредни химически син-

тези, безопасни разтворители, икономично използване на материали и енергия.
Приоритети в тази важна нова наука са биотехнологиите и нанотехнологиите,
създаване на нови, максимално екологични материали.
Зелената химия е нова философия – опирайки се на традиционния опит, тя за-
лага на всички нови открития с доказана безвредност. Недопустимо е да се лишим
от химическата индустрия, за да спасим планетата, така както е наложително да
се създават безотпадни производства, да се търсят начини за “затваряне” на про-
мишления цикъл, да се получават нови химикали с екологични качества. Такива
са например “йонните течности”, които могат да изместят вредните органични раз-
творители, приложими са и като електролити в батериите и в соларните клетки.
Интересна новост е т.н. “зелена фотохимия”, използваща светлината като най-зелен
реагент. При определени условия водата може да се използва като разтворител на
органични съединения. Като зелени енергии се налагат все повече микровълновото
и ултразвуковото облъчване в различни изследвания и производства. “Зелените”
технологии в химическата промишленост са тези, които постигат “затворен цикъл”
– без отпадъчни продукти, без отделяне на вредни газове, изтъняващи озоновия
слой, с нисък разход на енергия.
Зелената химия е пряко насочена към устойчивото развитие на планетата и
неизбежно обвързана с актуални цели в глобален план. Понятието “устойчиво
развитие” не е клише, а начин на мислене и на действие. Това понятие трябва
да гарантира дългосрочно използване на природните ресурси, да утвърди еколо-
гичната промишленост във всички области на живота, да спомогне за екологична
и икономична енергетика.
Всяка сфера от живота на хората през 21век трябва да подпомага невероятната
способност на природата да се самовъзстановява!
Устойчивото развитие предполага и възможности за изхранване на 7-милиард-
ното население, което в следващите десетилетия ще се увеличи. Засега оптимис-
тите виждат надежда в нанохраните, макар че още не е доказана съвсем тяхната
безвредност. Развитите държави произвеждат огромни количества в значително
разнообразие. Ще съумее ли някой, подобно на Исус, да нахрани гладуващите с
няколко хляба и риби?
Понеже питейната вода застрашително намалява (а е по-нужна и от храната)
мога да кажа, че и затова мислят добрите гении. Създадени са вече технологии и
съоръжения за пречистване на океанската вода. Световният океан е един безбре-
жен резерв, който може щедро да дари благата си на жадното човечество.
Пред бъдещите изобретатели стоят много въпроси с повишена трудност и теж-
ки задачи, очакващи фантастически решения. Случайно срещнах понятието “Въл-
ни на Кондратиев” и бях особено впечатлен от неговите предвиждания. Починал
през 1938г., той смята, че в началото на 21 век светът ще е в очакване на епо-
хално откритие, особено значимо за 6та вълна (предходните 5 вълни на значими
изобретения са: парната машина, железниците, електричеството, двигателите с
вътрешно горене, информационните технологии). Възможно е шестата вълна да
1. ПИТЪР ПЕТРОВ ПЕТКОВ 77
бъде резултат от развитието на зелените технологии, нанотехнологиите, биотехно-

логиите или нещо, за което още никой не се е сетил. В момента се трупа критична
маса от знания, трупа се емпиричен материал, усъвършенства се философията и
практиката на устойчивото развитие...
Непременно ще се роди ново епохално откритие, което ще даде правилна на-
сока на човешкото развитие, ако все още ги има човеците.
... Ако все още Земята е добро място за живеене, човечеството има надежда
за спасение. Заслужава го!

Химия. Екология. Устойчиво развитие
човек + замърсяване = разрушение
С тигнах до извода, че на никой не му пука. Наистина опитах да открия вдъх-

новение за написването на есе, в което да разкажа как има толкова много
хора, които се опитват да спасят околната среда и света. Хора, които се интере-
суват от екология и устойчиво развитие и които наистина се опитват с помощта
на химията да променят нещо. Но... Е, това е почти краят на историята. Нека
започна отначало...
Преди около месец — 23 март 201Зг. беше Часът на Земята. Докаго превключ-
вах програмите и търсех нещо интересно, вниманието ми привлече един филм.
който по-късно разбрах, че бил научнопопулярен. Темата беше Земята. Филмът
ми хареса или по-точно ме накара да се замисля, но за това малко по-нататък.
След него започна друг филм, отново научнопопулярен, макар че според мен е
по-скоро научно-фантастичен. Той пък ме накара да обмисля неща, за които ни-
кога преди не се бях сещала. Но ето че пак избързвам... Всичко по реда си...
Първият филм. Трябва да започна с него. Той е важен, защото именно заради
него пиша това есе. С какво ме подтикна ли? Две причини - показа ми колко кра-
сива е нашата планета и какви... да ги наречем, ужасни същества са хората. За
второто първоначално се усъмних — не може да са чак толкова лоши — помислих
си, художествена измислица или хипербола трябва да е. Не можех да оставя тези
съмнения да ме тормозят. Разрових се из интернет и разни книги. И за мое съ-
жаления и ужас открих, че всичко е истина. Знаем ли всъщност колко сериозно е
положението ни? Докъде е стигнало замърсяването на Планетата? На нашия дом.
Едва ли. Бионеразграждащи се вещества, смог и киселинни дъждове навсякъде,
намаляване на озона, термично замърсяване, еутрофикация. Хората са създали
нещо, което не могат да контролират вече - глобалното затопляне. Не искам да
се спирам на неща от моите „открития”, които са известни на почти всеки - за-
мърсяване, глобално затопляне са наболели напоследък теми. Ще споделя само
неща, които ме впечатлиха, които не бях чувала или за които не се бях замисляла.
Нека започнем с екология. Животът на Земята се е зародил преди около 4млрд.
години и оттогава се основава на баланса. Всеки организъм е важен и допринася
с нещо. И изведнъж преди около 200хил. г. се появява хомо сапиенс и задоволя-
вайки собствените си потребности и променяйки облика на планетата, нарушава
така важния баланс. Да вземем за пример земеделието - една от първите промени.
През 201Зг. хората вече са го превърнали в нещо, стремящо се да заличи Земята.
Как ли? Например чрез пестицидите, които се използват от милиони земеделци
по целия свят. Но знаем ли всъщност, че те са отровни химични съединения? Има
около 1400 активни субстанции пестициди, които са формулирани в около 100000
вида препарати. При химичната им класификация основен белег са техния хими-
чен състав и съответно произходът им. Въз основа на това пестицидите се делят
на неорганични, чиито брой е крайно ограничен и постоянно намалява, и орга-
нични, съставляващи основната маса от пестицидите, разделени на групи според
състава и структурата. Неорганичните, използвани от повече време, от своя стра-

на се делят на прости дезинфектанти хлор-фунгицидът и акарицидът-сяра и др.
и ор!аничните - халогенни пестициди, серни, азотни, фосфорни, медни, живачни
и др. Броят на органичните е изключително голям и постоянни се увеличава. Пес-
тицидите проникват дълбоко във всяка клетка от нашето тяло и са абсолютно
навсякъде в околната среда. Колко вредни са точно можем да попитаме хората
в жълти защитни костюми, коиго ги пръскат. И сякаш вече наличните площи за
земеделие не са били достатъчни, та хората са решили да нарушават баланса и на
още места. Безразборно обезлесяване например. Колко разрушени екосистеми са
това някой замисля ли се?
Но може би най-голямото престъпление на човечеството към Земята е парни-
ковият ефект. Основните парникови газове са: водните пари, въглеродния диок-
сид, озона, метана и диазотния оксид, подредени в низходящ ред според „приноса”
към парниковия ефект. Интересни за мен бяха фактите около метана. Неговата
история започва в Сибир. Под този вечен лед преди 11ОООг. е замръзнал една
четвърт от световните запаси или около 20 млрд. тона метан. За последните 40
години средногодишната температура в Сибир се е повишила с 3 градуса и зам-
ръзналият метан заплашва да се разтопи. Защо това е заплаха ли? Той е парников
газ 20 пъти по-силен от въглеродния диоксид. Климатична бомба го наричат ек-
спертите. Ако тя се активира, парниковият ефект може да излезе извън контрол
с последици, които никой не може да предвиди. Климатична бомба. Но докато тя
избухне, хората имат време да унищожат още екосистеми. Еутрофикация. Бърз
растеж на водни растения,причинен от излишък на нитрати, нитрити и фосфа-
ти от минералните торове в реките, който свършва с недостиг на кислород във
водата и причинява смъртта на водния живот. Термично замърсяване. Ефект от
изпускане на топла вода от заводи и електроцентрали в реките и езерата, водещ
до намаляване на разтворения кислород във водата. И като за капак - топене-
то на ледниците. Знаете ли, че ако се разтопят ледниците само на Гренландия,
нивото на Световния океан ще се увеличи със 7 м? Това, освен че би заляло по
ниските земи от континентите и островите и би навредило на хората, вреди и на
изключително чувствителните коралови рифове. 30
Вторият филм. Той стига доста по-далеч. Ако първият филм навира в лицата
на хората грешките им, то вторият им показва какво би станало, ако огънят стане
толкова голям, че най-после ги изгори. Какво имам точно предвид ли? Вторият
филм ме пренесе в бъдещето, където залежите на нефт в света бяха изчерпани.
Всичките. Нефтът беше изчезнал - светът, какъвто го познаваме - също. Но първо
- ролята на нефта в живота ни. В света има около 900млн. автомобила и броят им
се увеличава ежеминутно. Всеки автомобил се нуждае от нефт - като започнем
от боята, с която е боядисан, минем през горивото, с което се движи, и стигнем
до асфалта, по който се движи. И не са само тъй скъпоценните ни автомобили.
Като цяло напредването и икономическият подем на човечеството се дължи на
нефта. Какво би станало ако нефтът свърши? Във филма имаше малко статисти-
ка: в момента хората са извлекли около 1 трилион барела нефт и има останал още
толкова. А когато запасите се изчерпят, е накратко - криза, глад, болести, смърт.
Дори и не искам да си припомням този свят. Но стига с песимизма. Дори филмът

не беше съвсем песимистичен. В него позитовното внасяше устойчивото развитие.
Това понятие не е особено известно за повечето хора, затова: устойчивото разви-
тие обединява два основни стремежа на обществото - постигане на икономическо
развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт и опазване и подобряване на
околната среда и за в бъдеще. Измеренията на устойчивото развитие са 4:социал-
но, икономическо, екологично, институционално, но аз ще се спра на устойчивото
развитие в неговото екологично измерение. Когато нефтът във филма свърши,
хората бяха принудени да търсят алтернативи. Биогорива. Голяма част от земите,
доскоро засети с плодове и зеленчуци, се засяваха с царевица и захарна тръстика.
От алкохолна ферментация на реколтата от новите посеви, последвана от дести-
лация и дехидратация един вид етилов алкохол се получава биоетанолът, който е
заместител на традиционния бензин. Всъщност в действителност в Бразилия има
коли, които се движат на биоетанол. Други биогорива са биобутанол, произвеждан
от биомаса и биодизел, като суровини за производството му са слънчогледа и рапи-
цата. Водораслите - още една алтернатива. Те отделят 7хил. пъти повече енергия
на км2 суровина, напълно възобновими са и не изискват много грижи. Как биха
помогнали биогоривата? Те биха допринесли за спадане емисиите на въглероден
диоксид, биха въздействали благоприятно на заетостта в аграрните райони. С две
думи: те са въплъщение на целите на устойчивото развитие. Какви ли чудеса още
прави устойчивото развитие? Борба с ерозията и работа за почвен състав чрез
изграждането на стени, грижа за изворните зони и водните жили, управление на
горите, установяване на растителна покривка от екологично съобразени, полезни
за човека растения и най-голямото според мен чудо-рециклиране. Най-голямото
е, защото всеки може да рециклира. Сам. Въпросът е да пожелае. Планетата ни
е много зле, хора, разберете го. Ако всеки направи всичко по-силите си, за да се
промени това, е, няма да се налага да има филми като втория...И така. Това бяха
филмите. Сега малко за есето...
Истината е, че аз мога с дни да пиша за това колко е замърсена нашата пла-
нета, в колко голяма опасност е и прочие. Мога с дни да разказвам и колко много
начини за нейното спасение са намерени. НО нищо от това няма да има значение.
Стигнах до извода, че на никой не му пука. Екологията, устойчивото развитие -
за масата хора всичко свършва с края на филмите. На никой не му пука наис-
тина. И то всъщност е логично - ако на някой му пукаше, щеше ли да се стигне
до тук? Имам чувството, че всъщност замърсяването е вик за помощ на човека.
В душите е хаос, в природата - също. И всичко е започнало с този хаос. Човекът
се опитва да си отнеме всичко. Е, доста добре се справя досега. Как да пишеш
за екология и устойчиво развитие, развитие на химията в тези области и изобщо
каквото и да е развитие, когато действителността е такава? Как човекът е стигнал
дотук? Може би просто се е отказал от себе си. Не намира смисъл, заобиколен е
от болка, самотен е, не може да промени нищо - причини много. Но защо? Няма
близко или далечно бъдеще. Съществува само днес и това е, така ли? Мисля си
и нещо друго. Ами, ако човекът замърсява, защото иска да бъде запомнен? Ами
ако не е просто вик за помощ? Живеейки в свят, в който вече почти нищо толкова
гениално не е останало за откриване, а възможности за правене на велики дела

почти няма, човекът е открил начин да запише името си в историята. Но ако про-
дължава така дали ще има история, в която това име да остане? А и глобалното
затопляне и замърсяването неща, с които можете да се гордеете, че сте запомнени,
ли са? Повярвайте. Вие ще бъдете велики, ако спасите планетата. И не смейте да
си мислите, че не можете. Земята има нужда от всеки. Днес човечеството може
и да е в период на изчерпване на повечето ресурси, но има един, който е вечен
- знанието. В света 4 от 5 деца посещават училище. Никога преди знанието не е
било толкова досгъпно. Зависи от нас дали и как ще използваме предоставените
ни възможности Затова, ти, не смей да се отказваш. Не смей да продължаваш да
деградираш. Защото не представлява ли всъщност точно това глобалното затоп-
ляне и замърсяването? С всяко тяхно увеличение, не деградират ли хората като
личности? Някой някога се е отказал и незнайно защо всички са решили да го
последват. И вижте докъде я докарахме. Затова не смей и ти да се отказваш. Не
сс превръщай в деградирало, разрушаващо създание без бъдеще. Поне ти. Дори и
да не мислим за бъдещето, добре, нека мислим за нещата днес. Тук и сега. Като
вредиш на своя дом, ти вредиш и на себе си. Затова осъзнай се и... просто недей
да се отказваш. Докато не се предаваш, нищо не е непоправимо...
човек + замърсяване + отказване = деградиране + саморазрушение
Кога ще се разруши този порочен кръг, ти решаващ...
3. Гергана Валентинова Раденкова

Химията, Екология, Устойчиво развитие
К акво е химията за нас? Можем ли да живеем без нея? Изобщо дали щях-
ме да съществуваме и да сме заобиколени сега от всички тези неща, които
виждаме, използваме и притежаваме? Без химията всичко това би било невъз-
можно! Всичко наоколо е съставено от атоми на химични елементи и молекули
на химични съединения. Дори планетата Земя наподобява огромен атом – чието
ядро е ядрото на Земята заедно с нейната мантия; електронната обвивка – всичко,
което ни заобикаля; а електроните – милиардите жители на нашата планета. Не-
мислимо е съществуването на всички живи организми – хора, животни и растения
без химията, защото тяхната най-малка основна градивна единица – клетката –
е изградена благодарение на науката Химия. Клетката е съставена от химични
съединения на различни химични елементи – все продукти на уникалната наука.
Преди да стане наука обаче, е съществувала само алхимията. В древността
алхимици са я използвали за лекуване на болести, за превръщането на метали в
злато и сребро и колкото и странно да звучи в наши дни – за получаване на еликсир
за дълголетие. Това показва, че химията е позната на хората още от древността,
но с течение на времето и усъвършенстване на знанията за нея, тя е вече разгада-
на наука. Изгражда живия организъм, използва се в почти всяка промишленост,
служи за създаването на медикаменти и не бихме имали нито живот, нито пък
бъдеще, ако не присъстваше навсякъде химията.
Химията има един много важен дял, в който ние най-лесно я разпознаваме.
Това е фармацията. В живота на хората, както в древността, така и в XXI век,
има различни болести, с които обаче човек се справя, използвайки химия – чрез
медикаменти. Химията е в основата на лекарствата, на антиоксидантите, на вак-
сините, създадени за предпазване от заразни болести като СПИН, шарка, хепатит,
тетанус, детски паралич и други.
Химията в козметиката също е много важна. С нейна помощ се създават раз-
лични аромати парфюми и дезодоранти, кремове, поддържащи нашата младост,
но не до степен еликсир за дълголетие, какъвто са искали да създадат в древността
алхимиците.
Химическата промишленост също има своето широко разпространение. Къде
щяхме да живеем? Какво биха представлявали домовете ни, ако не познавахме
химията? За строителството им отново е необходима тя, защото е в основата и
на цимента, и на теракота, както и на фаянсовите плочки и още много други
строителни материали. А как биха изглеждали жилищата ни без стъклените про-
зорци, без алуминиевите дограми? Химията се е заела и с това, както спомага
и за производството на керамика, порцелан, стъкло без чиито продукти не може
3. ГЕРГАНА ВАЛЕНТИНОВА РАДЕНКОВА 83
да съществува една съвременна кухня. Ами почистването на тези уютни домове?

Как бихме се справили с поддържането им, ако нямахме многообразие от химични
препарати, които биват миещи и да не забравяме перилни, с които възвръщаме
чистотата и свежестта на нашите дрехи. Битовата химия включва и производство
на бои и лакове. Иначе как биха изглеждали нашите къщи, автомобили, дрехи?
Те биха били еднообразни, едноцветни. Задавали ли сте си въпроса, че и електри-
ческият ток, без който не можем, е пак тясно свързан с химията?
А дали жизнено важното за нас селско стопанство би могло да съществува
без тази наука? Торове, с които наторяваме почвата с цел повишаване добива
на реколтата, също включват химикали. А как да опазим овощните си градини
например от вредители по растенията? Разбира се, отново използваме химия за
направата на препарати за обезпаразитяване.
Представяте ли си живот без превозни средства? Аз лично не мога, защото
те са заели толкова важно място в живота ни през последните векове. Как ще се
придвижваме на далечни разстояния без масовите превозни средства? Но те не
се придвижват с въздух, нали? Разбира се, че има специални горива, продукти
на химията като безоловен бензин, нафта, газ, които са от съществено значение
за транспорта. Химия е използвана и в самолетостроенето – използван е дура-
луминий, лек алуминий, химичен елемент с широко разпространение в различни
области.
Нашите родители не могат да си представят сутрешна чаша кафе без вестник
или почивните дни в компанията на хубава книга, списание. И дори да звучи мал-
ко странно, тук също присъства химия. Печатниците не биха произвеждали своите
продукти без нея. А как всички тези списания, брошури, учебници са разнообраз-
ни с различни цветни илюстрации? Досещаме се вече, че пак химията “има пръст”
в тази работа. Тя спомага наслагването на цветовете, което води до удивителни
резултати. Сега сигурно никой не си дава сметка, но ако не бе тази наука, всички
вестници, книги щяха да са просто черно-бели, еднообразни, неразкрили различ-
ните багрила, срещащи се натурално само в природата. В хранително-вкусовата
промишленост пак присъства химията. Разкриваме я в сладкарската промишле-
ност, в добива на хранителни продукти, за оцветяване и стабилизиране на вина,
алкохолни и безалкохолни напитки.
Вече наистина се убедихме, че в живота ни химията е постоянен наш спътник.
Дори и в най-приятните моменти – на празниците – тя неотлъчно присъства. Уни-
калните и единствени, характерни само за българите, кукерски костюми също са
плод на химичната обработка на кожите, от които са направени. Ами магията от
десетки видове вина, с които се надпреварват майстори винари на Трифон Заре-
зан! А какво ще кажат младите хора за романтичната атмосфера на св. Валентин,
предизвикана от ароматните свещи, например! Най-ярко използване на химия има
в най-християнския за нас празник – Великден. Обаянието от цветове и химични
методи за украса на яйцата би било немислимо без тази наука.
Да, без химическата намеса животът ни е немислим. Но трябва да се замис-
лим не само за това – да използваме природните блага и химическите продукти,
но и да се погрижим след тяхната употреба отпадъците да попадат на правилното
място. Защото химията и нейните продукти могат както да ни помагат, така и да

вредят на нас и на Майката природа. Както Химията, така и Екологията трябва
да бъде в хармония с хората. Постоянно се изменя Екологията – тези отношенията
между организмите и средата, която бива замърсявана най-безцеремонно от нас
– хората, именно заради това, че не си даваме сметка как застрашаваме и други
живи организми освен себе си. Нека се погрижим непотребните вещества, които
наричаме “боклуци”, да се озовават в упоменатите за целта места, нека събираме
отделно своите отпадъци, за да спомогнем рециклирането им. От скоро в Бълга-
рия се прави обединение на народа в името на това “Да изчистим България за един
ден” и колко ни е приятно след това. Ала това чистене е само за ден, ами после?
Нужно е постоянно просто да опазваме природата. Българите имаме невероятни
живописни водопади, ала каква по-грозна картинка от това – да видим останки от
съжителството ни с природата, грозни белези от химични отпадъци, които замър-
сяват водите и тровят отново самите нас, както и растенията и животните наоколо.
Време е да се създадат повече пречиствателни станции и да има сериозни санкции
за тези, на които им е безразлично какво ще остане след тях на местата, които са
посетили и “ опропастили”. Какво толкова ще ни коства да изпитаме малко отго-
ворност, а не безразличие и непукизъм? Толкова ли ще ни затрудни да хвърляме
непотребните найлонови торбички в жълтата кофа за боклук, отколкото да ки-
чим дърветата с тях или пък да поставим празните кофички от кисело мляко на
правилното място, вместо да украсяват градинките пред блоковете ни, непосилно
ли е за нас? Хубаво ни е, когато ни е чисто, подредено, нали? Но това може да се
постигне с общи усилия, т.е. от всеки се иска по капчица съобразяване и уважение
към природата, а така и към самите нас. Не бива да забравяме една хубава пого-
ворка – “Който си го прави, на себе си го прави!” – нехаейки за света около нас,
ние всъщност вредим и на себе си. Колко от вас са чували за Деня на Рубикона? А
знаете ли изобщо какво е това? Канадската организация Global Footprint Network
е създадена, за да отчита нуждите и консумацията на хората. Тази организация
обявява за Global Overshoot Day деня, в който човечеството е надхвърлило при-
родните ресурси, с които може да разполага за една година. Този ден представлява
всъщност Ден на преминаването на границата, Ден на прекаляването или Денят
на Рубикона. С всяка следваща година този ден на свърхексплоатацията на приро-
дата от страна на човечеството приближава все повече до 1. януари – с течение на
времето все по-рано ние използваме своите ресурси за години напред. Сигурно не
сте се замисляли, но докога ще можем да живеем така – “на заем”, “изяждайки и
изразходвайки това, което принадлежи на бъдещите поколения”? Нека бъдем по-
отговорни, да уважаваме природата, която ни дава всичко, и себе си, защото ние
и нашите деца ще сме потърпевшите от постъпките ни, всичко зависи от нас! Да
направим така, че реално да има устойчиво развитие на новите механизми – пре-
чиствателни станции, отделни и обособени кофи за боклук, водещи до по-лесното
рециклиране на отпадъците, санкции за безотговорно отнасяне към природата и
отпадъчните материали и др.
3. ГЕРГАНА ВАЛЕНТИНОВА РАДЕНКОВА 85
Чрез тези аргументи си дадохме сметка, че химията изцяло ни заобикаля. Не

можем да живеем без нея. Дори в наши дни, когато има любов между двама ду-
ши, хората казват: “Между тях има химия!” – “Срещата на два характера е като
взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция, и двете се
трансформират.” /Карл Юнг/. Не можем обаче само да получаваме от Химията,
Екологията и Майката природа, трябва и да даваме. Трябва да има баланс, хар-
мония, между тях и хората, трябва да има не само потребление, но и опазване,
за да имаме какво да консумираме, за да останат ресурси и за напред и да мо-
же Земята лесно да се възстановява от изчерпаното. Нека живеем в равновесие
с благата, които получаваме, с неизменното присъствие на химията в живота ни,
с екологията, грижеща се за взаимоотношенията между екосистемите, и, разбира
се, с природата, от която толкова много вземаме и е редно и ние нещо да дадем
– правилно отношение, отговорност и уважение! Да помислим и за това, което
ще остане след нас за следващите поколения, защото не можем да предскажем
бъдещето, но можем да го създадем!
4. Сияна Деянова Симеонова

За “химията” межу нас и химията
Ш шшт! Поспри за малко в своето забързано ежедневие, приятелю, и се зас-

лушай! Може би ще чуеш как в този миг някъде около теб вятърът милва
морските вълни, как под ласката на слънцето се разлиства дърво, пониква цве-
те, ще усетиш силата на дишащата под теб земна гръд... И ще осъзнаеш, че си
част от една извечна хармония между човешкия и природния свят, онзи мъничък
атом в “структурната решетка на Космоса”, без който обаче тя не би била така
съвършена.
Искаше ми се моята приказка за химията да започваше така. Защото това е
истинският смисъл на нашето присъствие на Земята. Но за съжаление не само
ако се огледаме около себе си, а дори да затворим очи, в съзнанието ни мъчително
ще се редуват картини на задушаващи градски пейзажи, в които смогът скрива
впечатляващите сгради, мостове, паркове. Ще тръпнем от погнуса при гледката
на крайградските сметища, на красивите поляни, осеяни с автографите на нашето
неразумно присъствие – найлонови торбички, метални и пластмасови кутии, фасо-
ве..., които ще са такива и много след като нас ще ни няма. И ще продължава така,
докато само в един ден от годината се сещаме за отговорността си “Да изчистим
България”... “за един ден”. Много добра идея, но с двузначна интерпретация на
така познатото ни от призивите на лицата от екрана лого. Да изчистим България
за един ден – може би щеше да стане, ако не бяхме безотговорно я замърсявали в
останалите 364 дни от годината. Или обратното – че родината ни ще остане чиста
само за един ден!?
Мисля, че картината, която ни заобикаля в нашето ежедневие, е достатъчно
красноречива. Българинът изконно е известен с култа си към чистотата. В народ-
ната песен Стоян хайдутин иска да му изперат ризата, та кога го обесят, “ризата му
да се белее”. И изворът е на Белоногата. Известна на всички ни е поуката от при-
казката “Сливи за смет”. Защо днес забравяме техните послания? И дали можем
да се чувстваме горди, когато четем в местния новинарски сайт “Шум.бг” след-
ното съобщение: “111,4 тона отпадъци събраха в Шумен по време на кампанията
“Чистотата на града – споделена отговорност”?! Защо сме свикнали Земята-майка
винаги да бъде даряващата, а ние да приемаме всичко за даденост и да не го
оценяваме и пазим? Може би защото не осъзнаваме истински благата, които тя
ни предоставя. И замисляме ли се каква е цената на нашето живеене? Каква ще
бъде съдбата на следващите поколения? Плодове и зеленчуци, които са изцяло
изкуствени и пълни с химически препарати, изсечени гори и потресаващи при-
родни гледки, недостиг на питейна вода, градове, замърсени от изгорелите газове,
измрели морски обитатели, електричество, по-скъпо от златото, все по-адска жега
от изтъняващия озонов слой и въздух, наситен с вредните вибрации на модерните
мобилни устройства... Как ви звучи? Такъв ли свят искаме да оставим на децата
си?
Планетата е нашият дом. Не мисля, че има хора, които разрушават жилищата
си по този начин, по който разрушават нея. Всеки си казва: „Защо аз да рецикли-
рам и да помагам за екологичното равновесие на природата, щом повечето хора
4. СИЯНА ДЕЯНОВА СИМЕОНОВА 87
не го правят?” Вярно е, че не може малцина да направят радикални промени в

тази насока, необходимо е много повече – трябва да се замислим и да осъзнаем
пагубното си влияние над природата. Не се изискват много усилия.
Човекът живее в грях още от времето, когато е откъснал забранения плод.
Днес ние продължаваме да живеем на земята като грешници, но всяка грешка се
наказва и природата скоро ще ни го напомни. Факт е, че унищожителните природ-
ни бедствия зачестяват, както и смъртоносните болести на кожата, предизвикани
от слънчевите лъчи. Сезоните размиват очертанията си и ние сме безсилни. Звучи
апокалиптично, но това е жестоката истина. И ако искаме да запазим планетата
си и нашето присъствие във Вселената, ако претендираме за право на бъдеще и
на хармонично, устойчиво развитие, трябва да променим най-напред съзнанието
си.
Преди безсъвестно да стъпчем цвете, да откъснем и да хвърлим в коша лист
от тетрадка, преди да оковем в бетон плажовете, преди да включим двигателя на
автомобила, за да се придвижим до магазина, който е на 200 метра от дома ни, нека
се замислим, че това ни превръща в убийци. Иначе на следващата пролет изворът
ще пресъхне, през лятото кошерите ще останат празни, през есента дървото няма
да роди плод и в един ден... слънцето няма да изгрее.
Дотук моите разсъждения като че ли останаха в пространството на екология-
та. А къде остана химията, ще кажете вие? Несъмнено е, че тя е навсякъде около
нас и това твърдение, предполагам, ще се съдържа във всяко едно от изпрате-
ните за конкурса есета. Защото химията действително стои в основата на света.
От научна гледна точка може би не силата на Божието слово, а химични реакции
са превърнали Хаоса в Космос. Според руския биохимик Опарин животът въз-
никва от коацерватната капка – синтез на полипептиди, която е първоподобие на
най-простия организъм.
Химията свързваме не само с началото на живота, но и с представата за един
предстоящ Апокалипсис (възможна ядрена война например). В същото време от-
ново към химията са били отправяни надеждите на човечеството за неговото бъ-
деще, въплътени в търсенията на алхимиците, в мечтата по откриване на панацея.
Но химията не е само история или проспекция, тя е преди всичко неизменна част
от настоящето ни. Тогава защо ли повечето мои връстници считат часовете по
този предмет за ненужен товар и гледат на решаването на уравнения като на
съвременно проявление на Инквизицията? Вероятно защото не могат да осмислят
абсолютната приложимост на химията във всекидневието. За да добием силата да
я използваме само за позитивни цели обаче, трябва да я опознаем.
Притежавайки тази сила, бихме претворили в дела целите на екологията да
опазим природните богатства и да ги завещаем на поколенията след нас. Тогава
моята приказка за химията, която е и твоя, приятелю, и на всички около нас,
наистина ще завършва така красиво, както я мечтаем. Шшшт! Замълчи, огледай
се около себе си и ще чуеш невероятния полъх на кристалния въздух, ще видиш
птицата, отразена в отблясъка на лазурните вълни, ще почувстваш ласката на
слънчевите лъчи и ще знаеш, че си част от съвършената хармония между човеш-
кото и света на природата, чиято красота ти си съхранил.
В заключение бих обобщила, че ако перифразирме една известна фраза, ще

заявим: “всичко е химия”. Но ще съумеем да се възползваме от даровете й, ако
между нас и нея има “химия”.
Нашата “приказка за химията” сега ... и в бъдещето
5. ДЕЙВИД ЕМИЛОВ ДАВИДОВ 89
5. Дейвид Емилов Давидов – 7 клас

Химията и хората
Х имията! Какво е това? Наука, която изучава състава и структурата на вещес-

твата, химични елементи и техните съединения, както и преобразуванията
им вследствие на различни химични реакции. Това е природната наука, свързана
с изследването на атоми, молекули, йони и други форми на веществата.
А кои сме ние, хората? Ако искаме да разберем човека и от какви елементи
е изграден, ще видим, че в него се намира цялата Менделеева таблица. Има и
още нещо: думата “химия“ от арабски език означава “ земя“, а “човек” от еврейски
-означава “Адам“. Това означава: “човек от пръстта“ или “човек от земята“. Така
че химията и човекът са неразделни. Химията върши своята работа в нас и заради
това съществуваме.
Аз обаче искам да разкажа за една химична реакция, която е свързана с на-
шето настроение. Искам да разкажа за щастието. Какво е то?
Съществуват много теории, идеи и предположения на тази тема. Искам да
споделя една неоспорима истина. Щастието – това е постоянно положително със-
тояние на ума, което обхваща цялата гама от емоции, от радост от живота в съче-
тание с естественото желание да се поддържа това състояние. Това не е временно
състояние, което се стимулира по изкуствен начин. Щастието е наистина положи-
телно емоционално и психическо състояние. Някой може да попита, каква връзка
има това с химията. Хипофизната жлеза! Това е основен ендокринен орган в чо-
вешкото тяло, тя ръководи дейността на всички останали жлези в тялото ни, като
оказва ефективен контрол върху тях. Хипофизата се разполага с черепната ку-
хина. Хипофизната жлеза произвежда ендорфини – хормони на щастието, те са
невротрансмитери, които се синтезират в мозъка и които служат за нашето добро
настроение. Благодарение на ендорфините се чувстваме добре, щастливи и усмих-
нати. Заради химическата реакция в мозъка, ние можем да бъдем достойни хора
с усмивки и да бъдем оптимистично настроени.
Освен това, химията ни помага да се наслаждаваме на хубава музика и ни
дава възможност да различаваме тонове и да пишем музика. Можем също да раз-
личаваме цветове – възможността отново идва от химическите реакции в нашия
мозък. Усещаме миризми и вкусове непрекъснато. Всичко това е необходимост в
живота ни, за да се чувстваме добре.
Но за мен е важно още нещо – да мога да обичам другите хора и да мога
да развивам истински приятелства, да се смея и да играя. Мечтая да живея в
свят, в който всички хора са щастливи, в свят, където няма болести, няма глад,
няма алчност, няма лоши хора. И дори моята хипофизна жлеза да изхвърля мно-
го ендорфини, моят живот и животът на другите няма да бъде щастлив, когато
виждаме бедни, гладни и жадни деца и възрастни.
Химията трябва да обогатява живота ни, но пак се срещаме с парадокс. Учени
са измислили и химическото оръжие. Защо? За да се убиват хората?!
За себе си съм решил едно нещо, желая моята хипофизна жлеза винаги да
работи. Искам да живея в съгласие с принципите си – да бъда добър ученик, да
спазвам правилата – както в училище, така и извън него. Искам да имам истински
приятели, които да ме уважават и ценят. Всички тези неща могат да се постигнат,

ако всеки спазва законите, които управляват нашия живот.
Благодарен съм, че докато пишех това есе, разбрах повече за химията и хората.
А как се е появила хипофизната жлеза в моя мозък? Може би това е тема за едно
друго есе.
6. НИКОЛАЙ МАРИО ДИНОВ 91
6. Николай Марио Динов

Химията – най-добрият приятел на строителя
К акво е значението на химията в днешния свят? Пречка ли е тя или не? Има

ли полза от нея или носи само вреда на човека? Тези въпроси започват да се
обсъждат все повече в съвременното общество. Много хора свързват химията със
замърсявания, унищожаване на флората и фауната. В известна степен това е така,
но научните постижения в тази област започват да ни помагат за производството
на много “по-дружелюбни” към околната среда и към самите нас продукти, при-
ложението на които не води до евентуална опасност за природата. Същевременно
те допринасят за подобряване на качеството на живот.
Химията е навсякъде около нас. Тя стои в основата на голяма част от предме-
тите, които ни заобикалят, които не са обект на нашето внимание в ежедневието.
През годините постепенно хората осъзнават разрушителния ефект от някои прак-
тики в химическата индустрия. Това не означава, че трябва да се гледа толкова
негативно на тази наука. Ако човек просто се замисли и загледа в материалния
свят около себе си, той би могъл да осъзнае, че химията го е “построила”, тя е
научната дисциплина, върху която се е изградил и домът, в който живеем, учили-
щето, в което учим, сградите, в които работим. Така химията успява пълноценно
да помогне на съвременното строителство, ставайки най-добрият приятел на стро-
ителя. Обществото е свикнало да възприема всеки изкуствен материал като лош
и всеки естествен като добър. Тези разсъждения обаче за мен са в известна степен
грешни. Факт е, че нашите домове са плод на химията – всички онези материа-
ли, вложени за изграждането на нашия дом. Замисляли ли сме се някога върху
това? Да или не? Факт е, че мисленето на всички хора, настроени негативно към
химическата индустрия, трябва да се е промени, защото, искат или не, химията
стои в основата на материалния свят около нас. И така всъщност тази научна
дисциплина създава мост, чрез който пряко се свързва със строителството.
Някои хора не биха се съгласили с мнението ми относно връзката на тези две
подразделения на Вторичния сектор. За да се създаде една сграда и качеството
? да бъде високо, трябва да се използват подходящи материали – такъв е именно
бетонът, в чийто състав се включват портландцимент, пясък, чакъл, вода, както и
някои по-специални съставки. Портландиментът от своя страна пък представлява
смес от калциев карбонат (варовик) и глина. Така след като се смесят тези вещес-
тва и съответно се сложат и химически добавки, започва процесът на кристализа-
ция и се получава хомогенизираната смес - бетон. Скоростта на втърдяването на
полученото вещество, в сравнение с тази на чист цимент, е по-бавна. Това се дъл-
жи на наличието на трикалциевия алуминат (3CaO.Al2 O3 ) Много важно значение
имат добавките към тази смес, тъй като те имат свойствата да увеличат нейните
качествата. Например добавките може да увеличат подвижността на бетоновата
смес и по този начин да се намали потреблението на вода с около 20%. Употребата
на вещества като тези добавки би било добре да стане по-масова практика и по
този начин ще се забави изчерпването на природните ресурси, макар и в малка
степен. Така всъщност темата за химията и екологията се свързва и с устойчивото
развитие, чиято основна задача е употребата на суровините да бъде разпределе-

на по начин, осигуряващ добиването им и от бъдещите поколения. Процесите на
свързване и кристализиране на бетона са съпроводени от екзотермични реакции,
които са обект на изучаване на физикохимията. Тя няма единствено връзка с
бетоновата смес. По-голямата част от строителните материали – гипс (безводен
CaSO4 ), въздушна вар (Ca(OH)2 ), бои, разредители, пластмаси и други, са обект
на химически изследвания. Така физикохимията се занимава с установяването на
закономерности, които дават възможност за подбирането на добри условия, необ-
ходими за получаване на висококачествен строителен материал.
За разлика от къщите, строящи се в България, както и в други европейски
страни, в Америка се изграждат така наречените модулно сглобяеми къщи. Спо-
ред много специалисти този тип сграда е най-практичният, защото излиза срав-
нително евтино, а пък и е произведен от дърво, гипскартон и от други естествени
и евтини материали. Това твърдение ме обезпокоява най-много – “изградени от
дърво”. Не смятам, че след като нещо е произведено от естествен материал, то то
е екологично съобразено и достатъчно устойчиво, за да издържи на природните
условия. Ако всеки човек реши да се сдобие с такава модулна къща, дали щяха да
останат дървета? Смятам, че отговорът при всички случаи ще бъде отрицателен.
Тогава и устойчивото развитие, към което се е устремило обществото от 21 век,
ще бъде нарушено. Що се отнася до природните условия, в които се намира сгра-
дата, то със сигурност аз съм против тези сглобяеми къщи, тъй като все повече
зачестяват природните бедствия от рода на ураганите, заметресенията и т.н., а
това е обезпокоително за всички. Всеки, както и аз, желае да живее в сигурен и
защитен дом. Затова моето мнение е, че трябва да се изграждат по-дълготрайни
и качествени конструкции, които биха устояли на природни бедствия, отколкото
такива, направени от дърво.
Освен с тези минерални свързващи вещества – гипс, цимент, вар, химията има
връзка и с металите. В строителството тези материали имат огромно значение. Го-
лямата пречка обаче е намирането на различни алтернативи за съхранението им,
тъй като всеизвестен факт е, че металите, подложени на влага, имат свойството
да корозират. В основата на този процес, разрушаващ структурата на веществото,
стоят окислително-редукционните процеси. В зависимост от реакциите, които про-
тичат на граничната повърхност на хетерогенната система метал-външна среда,
различаваме три основни вида корозия – химична, електрохимична и електрична
(покрай елетрически линии). Някой би се запитал как така химията ще помогне в
успешната борба с този враг - корозията? Защитата на металите изисква познания
в областта на химията. В основата на електрохимичната корозия лежат същите
процеси, в резултат на които възниква електродвижещата сила на галваничните
елементи. Срещу ръждата е открита и друга алтернатива: така наречените инхи-
битори, които затрудняват процеса корозия. Такива вещества са натриев бензоат,
амониев карбонат и други. Възможно е и предпазването с различни метални (мед,
цинк, олово, никел) и неметални (емайли, полимери, лакове) покрития. Така пре-
борвайки се с този враг номер едно, приложението на металите в строителството
би било повсеместно - при арматурни работи, при изграждането на строителни
6. НИКОЛАЙ МАРИО ДИНОВ 93
скелети, употребата на стоманени мрежи, брави и други. Стоманата може да се

определи като гръбнакът на бетона. Поставена в него, якостните качества на то-
зи строителен материал се подобряват многократно. Цветните метали пък не се
славят с кой знае колко издръжливост, но пък те може да послужат за подоб-
ряване на външния вид на дадена сграда и за поддържането на паметниците на
културата. Абсолютен пример за приложението им е позлатяването на купола на
катедралата “Александър Невски”. Смятам, че от този факт всеки би могъл да си
направи извода, че металите имат своето значение и в областта на строителството.
Така химията наистина се е справила със задачата си – успяла е да изгради здрав
и сигурен дом, с уникален естетически вид.
Предполагам, че всеки е чувал определението за времето, в което живеем –
“Век на пластмасите”. Тази характеристика е напълно точна. Няма да преувели-
ча, ако кажа, че няма област в човешката практика, където пластмасите да не се
използват. Строителството не прави изключение. Полимерите, които са продук-
ти на органичната химия, завоюват своето място в строителното производство с
голям успех. Според мен това се дължи на факта, че този материал е лесен за
получаване и понякога притежава по-добри показатели от естествените матери-
али. Пример за материал от този вид е плексигласът (органично стъкло), който
намира приложение за направата на прозрачни врати, прегради в помещения и
други. Сигурен съм, че всеки си е играл с едни мънички бели топчета, които сле-
пени в едно, се наричат стиропор (полистирен). Този полимер в строителството
има огромно значение. Употребява се в изграждането на топлоизола ционни сис-
тмеми. Тук е моментът да се отбележи връзката на органичните съединения –
полимери, с науката екология. Технологиите са напреднали до такава степен, че
химията успява да създаде така наречените биопластмаси, които представляват
продукция от пластмасови материали, използващи естествени източници като рас-
тения. Освен топлоизолационни материали има и звуко- и хидроизолационни. По
мое мнение хората, в дома си трябва да се насочат към използването на изолаци-
онните материали, които са по-ефикасни и енергоспестяващи. Ако се възползваме
от качествата на тези вещества, ние бихме опазили природата. Използвайки по-
листиренът като средство за топлоизолация, бихме могли не само да намалим
употребата на природните ресурси, но и потреблението си.
Тъй като по-горе споменах науката екология, не мога да не изразя отношение
относно опазването на природата. В последно време в строителството се наблюда-
ва тенденция в изграждането на максимално екологични конструкции. Такъв вид
кострукция е зеленият покрив. Зелените покриви напоследък все повече навлизат
в модерното строителство. Те задоволяват потребността на хората да живеят в
близост с природата. В условията на урбанизирано жилищно застрояване, зелени-
ят покрив създава жизнено пространство за растенията. Повечето от нас знаят, че
растенията фотосенитезират, като произвеждат кислород, регулират влажността,
пречистват въздуха и създават един много добър микроклимат. Ето защо зелените
покриви притежават висока екологична стойност.
Съвременната химия е направила много за модернизирането на строителство-

то. Укрепването на тази наука ще позволи създаването на съоръжения и конст-
рукции от различни материали (органични и неорганични), чиято дълготрайност
ще нарасне многократно. Създаването им ще стане възможно благодарение на
подробното изучаване на същността на протичащите химични реакции, в резул-
тат на които се определят свойствата на даден строителен материал. С една дума,
химията е най-добрият приятел на съвременния строител!
7. МАГДАЛЕНА ЗДРАВКОВА АЛЕКСАНДРОВА 95
7. Магдалена Здравкова Александрова

Химия, екология, устойчиво развитие
Б УМ, ЕКСПЛОЗИЯ, ВЗРИВ - това са очакванията на почти всеки ученик,

който престъпва прага на кабинета по “Химия и опазване на околната сре-
да“. Епруветки, колби, стъклени пръчици, химикали, множество различни, раз-
нообразно протичащи реакции, всяка със свой характерен признак. “Но какво е
химията?“ - пита един седмокласник, чиито очи, насочени към Периодичната сис-
тема, изразяват едновременно уплаха и интерес.
“И така – започва учителката – Днес ще се запознаем със същността на предме-
та “Химия и опазване на околната среда“. Ще разгледаме и Периодичната система
на Менделеев“. Учениците поглеждат смирено към огромната таблица, закачена
на стената. Виждат стотина малки квадратчета, подредени в редове и колони, ня-
какви букви, означаващи химичния елемент и същевременно с това много цифри.
Това донякъде ги плаши, но и ги вълнува. “Какво ли е химията? Нима в същ-
ността ? не стоят опитите?“ – питат се учениците, някои от тях може би дори
бъдещи химици. В този момент след изречените сложни думи и понятия, започва
най-интересното от целия урок – опитите. Седмокласниците развихрят въображе-
нието си – ще има експлозии, взривове, ще се получават интересни вещества. И
ето, че наистина става нещо. Смесените в епруветката вещества започват да ре-
агират. Чува се шум, който се усилва и всички затаяват неочаквано дъх, за да
разберат какво ще стане. Дали нещо ще избухне или не? Оказва се, че се отделя
безцветен газ. В този момент звънецът бие и по коридорите зашумяват ученици.
“Но това ли беше опитът? Нямаше взрив, нито експлозия.“ - ядосва се едно мом-
че. “Следващият час ще продължим с урока.“ - казва учителката и се усмихва,
доволна, че е провокирала интереса на бъдещите си ученици.
И идва следващият час. Отново личи същият интерес в очите на бъдещите
млади химици. Много нови знания, но и разбира се досег със същинската страна
на химията. “Какво вещество се получи? Защо се отдели този газ и се чу шуме-
не? Какъв ще бъде цветът на лакмуса?“ - множество въпроси, на които децата
чакат отговор. Започват да се пишат уравнения, да се решават задачи, научават
се множество ôàêòè. Знаете ли, какво е латинското наименование на водорода и
какво означава то? Знаете ли ....... още много неща? Ден след ден, дори година
след година интересът към химията се засилва.
И ето, че един ден вече сте в 11 клас, като мен. Може би химията става слож-
на наука - “наука, която изучава състава, структурата, свойствата и поведението
на веществата както и преобразуванията им вследствие на различни химични ре-
акции“. Отварям учебника, а там пише: Решете задачата. Простото вещество А
взаимодейства с вода и се получава химично съединение Б и газът В. Б взаимо-
действа със солна киселина, при което се извършва йонообменна реакция. Един
от продуктите на тази реакция оцветява пламъка в жълто.
И така, започвам своите разсъждения. Мозъчните ми клетки се размърдват.
Да, това е логическа задача. Пиша, умувам, докато накрая достигна до вярното
решение. Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда – следствие от Закона на
Мърфи. Доволна, че все пак съм се преборила със сложната задача, макар и
изписала няколко страници, аз си мисля: Химията си е доста сложна наука, но

като ли всичко в нея е толкова свързано. Не протече ли една реакция всичко
спира. Ако водата не играе ролята на разтворител, клетките засъхват, не протичат
химични процеси и организмът загива. Химията е в основата на живота. Доста
тривиално заключение, но все пак вярно. Вярно и още как.
Още ме вълнува химията. Защо? Търся отговор на въпроса и се надявам да
го открия. Обичам живота, а както казах, известният извод е, че химията стои в
основата на живота. В организма се съдържат химични елементи. Калций и фос-
фор – за здрави кости и зъби. Йод – за протичане на всички реакции в организма.
Желязо- за свързване с хемоглобина. Всичко пак става сложно, така че спирам.
Да не изнасям урок по природни науки. Не, пак продължавам. Минерални соли,
витамини, вода, въглехидрати, мазнини, белтъци – ето, че намесвам и биологията.
И пак достигаме до живота.
Вървейки по улицата, аз виждам едно дете да хвърля пластмасова бутилка
на земята, не на удачното място, а именно кошчето за отпадъци. Вземането на
пластмасата и хвърлянето ? в коша ме накара да се замисля отново за екологията
и за опазването на околната среда – една от най-дискутираните теми в последните
десетилетия. През последните години посетих еко-конференции и срещи, където
имах възможност да изразя своето мнение по въпроса за опазването на околната
среда. В този случай обаче, аз се замислих за проблема от друга гледна точка –
а именно от химическата страна на нещата и връзката на химията с екологията.
Пластмаса се произвежда по химичен метод. Всъщност, оглеждайки се наоколо
установих, че по-голямата част от вещите и предметите са получени в резултат на
химията и химичните процеси.
Знаем, че пластмасовите бутилки се разграждат за 400 000 – 600 000 години,
полиетиленовите торбички за 35-60 години. Изводът, до който достигнах е, че за-
мърсяването на околната среда бе в резултат от неправилните действия на хората
с “химическите вещи“. Това бе отрицателната страна на химията. Правейки научни
открития с цел улесняване на живота си, човекът бе нанесъл щети на природата.
Човешкият прогрес оказа неблагоприятно влияние върху природата, а тя шеги със
себе си не признава. Човекът не успя да опази своя Дом и не заживя в хармония
с природата. Наруши договора си с нея. Замърси я. Унищожи нейните блага и не
се съобрази с нищо. Науката химия се развива и в положителна насока, но всичко
идва от хората. Човекът решава в коя посока да поеме. Дали ще създадем форму-
ли на химически препарати, с които за вредим още повече на околната среда, или
ще използваме познанията си и ще водим по екологичен начин на живот, зависи
само от нас.
Химия-екология-устойчиво развитие. И ето, че връзката между тези три по-
нятия е установена. Те са взаимно свързани помежду си. Изводът за мен е, че
животът на Планетата, а непосредствено и нашият, зависят пряко от скоростта, с
която се развива науката. За да живеем по-добре, трябва да променим начина си
на живот. Това е трудна задача предвид съвременните условия на живот, но не и
непосилна.
7. МАГДАЛЕНА ЗДРАВКОВА АЛЕКСАНДРОВА 97
И така, моето есе е към своя край. Връщам се отново в часа по “ Химия и
опазване на околната среда“ при седмокласниците. “ Какво е екологията и с какво
се занимава тя?“ - пита едно дете. Тук се включвам и аз, стараейки се да дам
подходящ отговор на въпроса: “Екологията е наука за опазване на околната сре-
да. За да опазим всички ние заедно света, в който живеем трябва да учим, но да
прилагаме качествено знанията си, без да вредим на природата. Разберете именно
в тези часове, че уменията, които придобиете тук, трябва да развиете в положи-
телна насока. Природата шеги не признава, а заблудите и грешките произлизат от
хората. Индианска мъдрост гласи: “Не сме наследили Земята от нашите предци, а
сме я взели назаем от децата си.“ Така че, запомнете: химията не е само опити и
уравнения, а и отговорност, за да може правилно да функционира нашата Планета
Земя.“
8. Милан Илиянов Пиналов

Химията – облагодетелства или вреди?
П оемам дълбоко дъх и отварям очи. Небето ме докосва със синя длан, топлите
лъчи на юлското слънце нежно галят косите ми, една птица лети високо и
се гмурва в белите облаци, полъха на летния бриз ме изпълва със спокойствие.
И стари, и млади забравят за тягостните си проблеми, за бремето, което непрес-
танно носят, и намират спасение от сивото, монотонно ежедневие. Тук, на този
причудливо омаен плаж, усещам как водата, заливаща брега, заиграва по краката
ми, как нейната тайнственост ме опиянява. На пръв поглед тя е просто едно обик-
новено вещество, течност, която има редица приложения, но зад тази “фасада” се
крие нещо повече. Водата е извор на живот, тя пречиства и лекува, прави света
по-истински. Неслучайно нейното изучаване е една от основните цели на всички
химици по света. Самата вода е химия!
Взирайки се в морския лазур, наподобяващ невинен детски поглед, в съзнани-
ето ми се преплитат различни идеи, най-поразителната от които гласи, че хората
и химията са неотлъчно свързани. Ние сме част от химията, така както тя е част
от нас. Нима всичката тази хармония и благодат, изпълващи плажа, са плод на
симбиозата между хората и химията? Дълбоко се надявам да е така, защото ис-
тинското блаженство може да се постигне само когато бъде осъзнато и изживяно
пълноценно. Какво друго освен химията би могло да ни обясни процесите, проти-
чащи както в природата, така и в самите нас, поддържайки ни живи? По какъв
начин бихме могли да разберем какви свойства и строеж притежават вещества-
та, които изграждат заобикалящия ни свят? Какъв ли би бил светогледът ни без
химията? Ограничен и оскъден точно като при първобитните хора. Именно тази
наука и нейното развитие са индикатор за едно модерно и зряло общество като
нашето - с напредъка на химията възход бележи и човечеството.
Изведнъж вниманието ми е привлечено от разговора на две млади дами с
противоречиви възгледи спрямо химията. Очевидно едната от тях не може и не
желае да проумее важността на тази наука, посреща чуждите доводи за значението
на химията с присмех и пренебрежение. Нима нейният мироглед е толкова тесен,
че дори не може да приеме факта, че въздухът - съвкупност от различни газове,
както и всички парфюми - източници на изтънчени аромати, лакове и гримове, с
които тя се чувства красива и желана, са плод на химията? Не може ли да разбере,
че без химията човек не би могъл да произвежда лекарства и смъртността на
хората би се покачвала с все по-голямо и по-голямо темпо? Нима ограничеността
й замаглява преценката й за света до такава степен? Какво ли би било, ако всеки
един от нас бе толкова тесногръд и изостанал? Сред тази мрачна картина има
лъч светлина - другата млада дама, която като някой ментор, наставник се опитва
да отвори очите на събеседничката си. За щастие тази дама не приема всичко
за даденост, не се осланя на повърхностното, а търси същественото, истински
значимото и вярва в силата на химията.
Поглеждам към безкрайните планини, заобикалящи лазурния плаж, от ко-
ито блика зеленина и величие. Природата покорява със своя блясък и сила да
вдъхва живот. Величественият процес фотосинтеза, без който кислородът би се
8. МИЛАН ИЛИЯНОВ ПИНАЛОВ 99
изчерпал, лежи в основата на нейната мощ. Въпреки че звукът на морските въл-

ни се засилва, аз бегло долавям омайните песни на горските певци, жуженето на
пчелите, чудния аромат на нарциси и трендафили. Седя и се чудя как досега не
съм осъзнал, че животът се основава на химичните взаимоотношения между ор-
ганизмите, че самият човек би могъл да бъде една химична система, базирана на
взаимодействието на жизнените процеси с околната среда?
Внезапно ужасна мисъл преминава през ума ми. Освен да облагодетелства,
химията може и да вреди. Какво се случва, ако отношенията между нея и хората
не се развият в положителна посока? Кой е потърпевшият от този епичен сблъсък?
Несъмнено човекът! За жалост в стремежа ни за власт и величие ние използва-
ме най-разнообразни средства, с които унищожаваме както враговете си, така и
природата. А кое е главното средство, до което прибягваме? Химията, приемаща
различни форми – взривоопасни вещества, отровни газове, огнестрелни оръжия.
Не продължаваме ли да търпим последиците от атомните бомби в Хирошима и
Нагасаки? Нима в онова пусто пространство не властва чувство за обреченост, съ-
пътстванo от радиация? Кога ли природата ще успее да се възроди и да обгърне
тези руини в хармония и мир, вдъхвайки им живот с удара на свойта красота и
зеленина? Никога. Нанесената вреда е необратима...
Някъде в необятната зеленина се случва нещо, което събужда любопитството
ми. Какво би могло да бъде онова черно петно, което плавно, равномерно се изди-
га във въздуха? Дим? Нима наблюдавам поредния летен горски пожар? Има нещо
злокобно в този пушек, реещ се отмерено като детски балон. Макар че първата
асоциация, възникнала в съзнанието ми, е един от основните химични процеси
- горене, това, за което този дим ми напомня най – ясно, е някой завод, замър-
сяващ околната среда с вредни газове. Именно този аспект от химията е най -
обезспокояващ – негативното й влияние върху заобикалящия ни свят. Когато сим-
биозата между човека и химията се разруши, когато прекомерно използваме тази
наука, последствията са опостушителни! Ако не бяхме прекалили с употребата на
автомобили и производството на стоки във всевъзможни фабрики, чиито отпа-
дъчни материали са една от причините за възникването на киселинните дъждове,
дали глобалното затопляне щеше да бъде належащ проблем? Дали видове като
червения рис, черния щъркел, скалния орел и тюлена монах щяха да бъдат заст-
рашени от изчезване? Ако по някакъв начин бяхме успели да намалим ползването
на дезодоранти, отделящи фреони, дали озоновият слой щеше да се разкъса?
Морските вълни се усилват, състезават се една с друга коя ще достигне брега
първа. Смеха на хората около мен изпълва плажа с жизненост и веселие. Малките
деца, изцяло отдали се на игри, строят пясъчни замъци и се гонят неуморно, а аз
стоя с поглед, впит в безкрайността, и размишлявам за далечното бъдеще. Как ли
ще изглежда Земята? Дали ще успеем да създадем един нов, прекрасен свят, пълен
със справедливи, лъчезарни хора, които разбират същността и мощта на химията
и я използват за хуманни цели, или користните интереси у нас ще надделеят и
в стремежа ни за госпoдство, злоупотребявайки с най-деструктивното оръжие –
химията, ще се самоунищожим? Всичко е в нашите ръце!
9. Дафин Станимиров Козарев

Химия, екология, устойчиво развитие
“Животът не е лесен за никого от нас. Но какво

от това? Трябва да запазим постоянството и
най-вече доверието в себе си. Трябва да вярваме,
че сме надарени с нещо и че това нещо трябва
да бъде постигнато“
Мария Кюри
О т появата си (преди милиони години) до наши дни, човешкият род (род Homo –
името е дадено от К. Линей в неговата класификационна система) е извървял
дълъг път в своята еволюция. През цялото това време промените са съпътствали
начина му на поведение както спрямо себеподобните, така и спрямо заобикалящата
го среда. Бавно и постепенно, трупайки знания и опит в различни сфери на живо-
та, правейки научни открития (и грешки), човекът е достигнал до съвременното
високотехнологично ниво от своето развитие. Познанията в областта на природ-
ните, хуманитарните и социалните науки са направили живота му днес по-лесен,
по-уреден, по-цветен, по-приятен и, не на последно място, по-продължителен. Ве-
роятно мнозина от нас, съвременното поколение, не си дават сметка колко тясна
е връзката между качеството на живота ни и природните науки (биология, физи-
ка, химия). Една от тях, химичната наука, играе особено важна роля. Няма как
да е иначе, защото светът ,в който живеем е веществен: изхождайки от строго-
то определение, химията е наука, която изучава състава, структурата, свойствата
и поведението на веществата (химични елементи и техните съединения), както и
преобразуването им вследствие на различни химични реакции. Постиженията и
иновациите в областта на неорганичната и органична химия, биохимията, физико-
химията и аналитичната химия (поддисциплини на химията) са навсякъде около
нас, присъствайки в и улеснявайки ежедневието ни. Икономически важните не-
органични субстанции включват силициеви чипове, транзистори, течнокристални
монитори и екрани, оптични влакна и много катализатори. Органичните съедине-
ния са основна съставка на бои, пластмаси, храна, експлозиви, лекарства, нефтоп-
родукти - методите на органичната химия са основа на съвременното промишлено
9. ДАФИН СТАНИМИРОВ КОЗАРЕВ 101
производство на каучук, пластмаси, синтетични влакна, багрила, медикаменти,

пестициди, стимулатори на растежа и пр. Органичната химия има изключителни
успехи и в изучаване на жизнените процеси. През последните години тя свърз-
ва своите изследвания с биологията, медицината и биохимията. От своя страна
биохимията има приложение във всички биологични и медицински дисциплини,
в технологията на ферментационните процеси и др. Дисперсните системи (изу-
чават се от колоидната химия, която е дял от физикохимията) – емулсии, пени,
суспензии, аерозоли, порьозни материали – са в основата на редица технологични
процеси и се произвеждат като крайни продукти за широка употреба. Това са: хра-
нителни емулсии и пени (майонези, сосове, сладоледи), фармацевтични емулсии и
суспензии, козметични емулсии и пени(кремове, шампоани, балсами), бои за бита
и индустрията. Широко приложение намират твърдофазните пени за изолация,
пени за противопожарна защита, керамични материали като изолатори в произ-
водство на санитарна керамика и др. Голямо е значението на химичния анализ
за развитието на физичните науки, геологията, агрохимията, биологията ,меди-
цината, криминалистиката, археологията, изкуствознанието и др. Аналитичният
контрол съпътства всички етапи на съвременните химико-технологични, металур-
гични и др. производства, като се започне от контрола за качеството на суровините
до оценката на готовата продукция.
На фона на всички технически, научни и технологични открития, съпътства-
щи и влияещи върху човешкото съществуване, не бива да се пренебрегва факта,
че човек не живее изолирано. Нещо повече, той е част от един свят, възникнал,
съществувал и променял се много преди неговата поява и който продължава да
съществува и да се променя и днес. Човек е част от живата природа на този свят
и неизбежно е в постоянна връзка както с останалите представители на живата
природа, така и с неживата природа. Отличавайки се с любопитство и желание да
разбира и влияе на света около себе си, човек търси обяснение и начин да използва
природните явления и ресурси за собствени нужди. Резултат на това взаимодейс-
твие и човешка дейност са последици с нежелан, необратим, а понякога и пагубен
характер за околната среда – замърсяване на водите, почвата, въздуха; изчезване
на растителни и животински видове; климатични промени; изчерпване на невъ-
зобновяеми ресурси, невъзможност за управление на отпадъците, пренаселеност
на градовете ( и едновременно с това обезлюдяване на някои райони). Нехайното
човешко отношение и ненавременното вземане на мерки за справяне с възникна-
лите проблеми биха довели до екологична катастрофа. Тук е мястото на екологи-
ята (като наука, която изучава взаимодействията между организмите и връзката
между организми и средата, в която живеят) за ограничаване на пораженията
от човешката дейност върху природата и възстановяване на благоприятните ус-
ловия на живот. Основен предмет на изследване на екологията са екосистемите
- взаимосвързани мрежи от растения, животни и други организми в даден геог-
рафски район, които зависят едни от други. В този смисъл екологията е наука за
икономиката на живота. Обособена като биологична наука (едва през 19 век от
Ернст Хекел, който пръв употребява понятието), тя бързо заема важно място в
живота на човека. Причината за този интерес е важността на явленията, които
тя изследва и изучава: влиянието на различни екологични фактори върху расте-

нията и животните. Екологията намира приложение в области като управление
на природни ресурси (селско стопанство, горско стопанство, рибно стопанство),
градоустройство, здравеопазване, икономика и дава принципната основа за из-
следване на обществените взаимодействия при хората. Днес с нея се занимават
не само биолози, но и хора с най-различни професии, обединени от грижата за
нашия общ дом – Земята. Отделни граждани, организации и правителства са на-
ясно, че оцеляване и просперитет на сегашното и шанс и условия за развитие на
бъдещи поколения не са възможни без използване на природните ресурси по на-
чин, по който да се задоволят човешките нужди като същевременно се запазва
естествения баланс в околната среда, така, че тези потребности да могат да бъдат
задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Става въпрос
за т.нар. устойчиво развитие. “ Устойчиво развитие е развитие, което удовлетво-
рява нуждите на настоящото поколение, без да излага на риск възможността на
бъдещите поколения да посрещнат техните потребности“ (Комисия “Брундланд“
1987г.). Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:
постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт и
опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще. Основните измерения на
устойчивото развитие са три взаимосвързани елемента: икономически, социален,
екологичен.
Устойчивото развитие следва да се разглежда като процес, водещ към пос-

тигане на общоприети показатели, т. е. то е динамична категория. Не е възмож-
но постигане на устойчиво развитие само в отделна страна и още по-малко ако
благоденствието на една или повече страни е за сметка на други. И обратното,
благоденствието на всички страни в една или друга степен зависи от посоката,
динамиката и механизма на развитие на световната икономика. В крайна сметка
всичко е в наши ръце и зависи от нашите съвест, воля и усилия. Малките стъпки
днес (такива като пестене на водата и електричеството, рециклиране на използ-
ваните материали, залесяване на пустеещи райони, изхвърляне на отпадъците на
определени места, провеждане на разяснителни и образователни кампании във
връзка с важността на правилното и щадящо отношение към околната среда) ще
9. ДАФИН СТАНИМИРОВ КОЗАРЕВ 103
направят настоящето ни пълноценно, а бъдещето – възможно. За да я има кра-

сивата ни и зелена планета и след нас и тя да бъде гостоприемен дом за нашите
наследници.
10. Петя Димитрова Христова

Химия, Екология, Устойчиво развитие
Р азхождам се по улицата. Разхождам се и уж се старая да забравя всичко,

свързано със забързаното ни ежедневие. Но...дори и не подозирах, че това
няма как да стане. Колкото и човек да се опитва да се откъсне от заобикалящия
го свят, той упорито му напомня, че е част от него, част от природата, част от
обществото. И така...аз продължих разходката, която имаше за цел сякаш като с
гумичка да изтрие от мислите ми цялата затормозяваща ме информация...Дали
беше възможно? Едва ли...Написаното с химикал не се изтрива с гумичка. А ин-
формацията около нас сякаш бе се превърнала в неизменна част от живота ми,
сякаш бе записана в мислите ми с “ перманентно” мастило. Мина доста време и
аз още се разхождам. Точно тогава чух двама души, които разговаряха разпалено
на различни теми. Един от тях казваше: “Всичко е химия !”.Това събуди доста
сериозен размисъл у мен.
Но ако се замислим по-задълбочено над всичко това...какво? Нима не мо-
жем да намерим достатъчно аргументи, за да потвърдим думите на “онзи чо-
век”...Бихме могли...и още как...Само докато изговоря няколко думи, в главата ми
вече бяха нахлули най-различни, хаотично разположени примери в полза на това,
че химията е навсякъде около нас.
Минута по-рано, докато се разхождах, бях видяла високо в небето да се движи
самолет. Той не ми направи голямо впечатление, но сега беше различно, вече бях
на друга вълна...Замислих се дали щях да виждам тази движеща се машина без
дуралуминия и другите леки сплави? Едва ли...Може би самолетите все още щяха
да бъдат направени от дърво. Е, но химията се е намесила...Тя е “виновницата” за
всичко това.
Припомних си и момента (съвсем скоро), когато посетих една пещера. Тогава
бях възхитена от гледката на онези красиви висулки – сталактитите. Под влияни-
ето на силни емоции тогава ги нарекох “чудеса на природата”, но...те се образуват
отново като резултат от химични процеси
( + СО2 + Н2 О ⇔ Са(НСОз)2 ).
При разлагането на калциевия хидроген карбонат в атмосферата се отделя въгле-
роден диоксид, а калциевият карбонат се утаява на малки капчици, така че за 50
години се образува 1 сантиметър сталактит. Звучи като “ чудо”, нали? Но е дело
на химията...
На “нейно величество”се дължат и всички лекарствени вещества, които в много
случаи са животоспасяващи. Какво се оказа сега? Излезе, че химията има пръст
дори в поддържането на живота. Химията е “ замесена” и в природните “чудеса”.
Химията прави и нашия живот по-лесен. Химията “рисува” живота ни. Мисля, че
съм напълно съгласна с думите на “онзи човек”: “ Всичко е химия !”. И аз бих го
повторила и потретила: всичко е хи-ми-я!
Продължих разходката си. Вече ми беше ясно, че няма как да се изолирам
от околния свят, дори и това да е с цел почивка. Там, някъде в пространството,
все има нещо, което ще събуди интереса ми. Точно в този момент осъзнах, че се
10. ПЕТЯ ДИМИТРОВА ХРИСТОВА 105
намирам пред зоологическата градина. На няколко крачки пред мен се бяха съб-
рали десетина деца с една жена. По всичко личеше, че е тяхната учителка. Тя им
разказваше увлекателно: “Човекът е започнал да проявява интерес към средата,
която го заобикаля още в зората на своето развитие.” Тези думи ми бяха достатъч-
ни, за да разбера за какво ставаше въпрос.Екология ! Една дума, която ми помогна
да насоча мислите си в друга посока. Понятието “екология” се използва за пръв
път от немския зоолог Ернст Хекел. В буквален смисъл екологията може да се
определи като наука, изучаваща взаимоотношенията на организмите със средата,
която обитават. И така...различни учени, различни определения за екологията...
Но от видяното, аз разбрах, че учителката е избрала правилното място да пока-
же на децата всичко, свързано с взаимоотношенията между живите организми.
Това място бе точно зоопаркът – един малък свят, съграден от човека. И макар
там животните да не са в естествената си среда, за малките деца бе благоприятно
място да си представят всички факти от екологията, които учителката им въ-
веждаше. Екология...Тя се оказа необятна също като химията. Защото е наука за
реалното, наука за структурата на живата природа на земята и...още много други
определения. Наука, чийто хоризонт е твърде широк, за да бъде описан с думи.
Реших да оставя за по-късно другите си размисли и продължих да крача. Бях
изтощена . След като напуснах зоологическата градина, реших да се разходя в
близкия парк. Сметнах, че това вече ще бъде наистина релаксиращата част от
разходката. Седнах на една пейка, около мен беше зелено и прелитаха някакви
насекоми. Сигурно това беше някакъв вид реакция или взаимоотношение, което е
обект на изучаване на екологията и биологията. А зеленината? Това багрило може
би лесно щеше да се обясни с химията...Пак се отнесох в размисли, но...точно то-
гава поредният интересен разговор между двама души ме върна към реалността.
Очевидно беше, че тези хора току-що приключваха работа или пък бяха “в по-
чивка” също като мен. Видимо беше, че тази “почивка” беше прераснала в нещо
повече от личен разговор, бе се превърнала в такъв, свързан с техните работни
места. Разговорът включваше следните думи: “Пространственото планиране и ус-
тройство на теорията поради комплексния си и интегрален характер далеч преди
провъзгласените в средата на осемдесетте години принципи на...” Принципи на
какво? Принципи на устойчивото развитие... Ето! Това била сферата на работа
на онези хора, които бяха свързали цялото си време и енергия с нея. Може би
до някаква степен си струваше...Или пък не? Времето ще покаже. И човешките
възможности... Дотук разсъждавах върху различни природни явления и науки-
те , които ги изучават. Но в сферата на устойчивото развитие нещата стоят по
по-различен начин в сравнение с химията и екологията. Там важна роля има ант-
ропогенната “експанзия” в природата, както и управлението на пространственото
планиране. Или казано по друг начин – човекът е водещата фигура в устойчиво-
то развитие. Почти всичко е в негови ръце. Може би това му дава възможност,
използвайки познанията си от науки за природата като химията и екологията, да
доразвие потенциала си и да изгради нещо полезно за съвременния човек.
От всичко това можем да съдим, че химията, екологията и устойчивото раз-
витие са в много тясна връзка помежду си. Не е възможно тези понятия да се
използват поотделно, защото дори ако само един компонент липсва, останалите
няма как да съществуват и да се развиват. А за да се развиват тези науки, ние,
хората, трябва да ги изучаваме. За да се случва това пък, между нас и науките
трябва да има привличане. Аз вече разбрах, че между мен и химията “има химия”.
Вече се изморих от дългата разходка, която уж трябваше да служи за почивка.
Това не знам с коя наука мога да го обясня...Ще го оставя на времето. Реших,
че най-доброто решение е да се прибера и да поспя върху възглавницата си от
синтетични влакна. А може и да засънувам нещо, свързано с химията, екологията
и устойчивото развитие...
11. ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА ГИТЕВА 107
11. Десислава Стефанова Гитева

Химията и хората
В училище ми беше възложена задача: Да наблюдавам себе си и хората около

мен и да открия Химията! Казах си: „Що за глупост с това? Какво общо има
Химията със заобикалящите ме хора?“
Този въпрос ме измъчваше дни наред. През цялото време едно-единствено
нещо се въртеше в главата ми: „Мястото ни Химията е в дебелите книги с твърди
корици и някоя библиотека. Там може да се открие всичко за тази наука, защо ме
карат да я търся в заобикалящия ме свят?“. Трябваше да се стегна и да измисля
нещо...
Дойде и денят, в който трябваше да разкажа пред съучениците си къде точно
съм открила Химията. Бях толкова притеснена. Казах си: ..Какво пък толкова,
просто ще кажа на учителката, че не съм се справила със задачата“.
Стана време да тръгвам за училище. Възложеният ми въпрос не излизаше от
мислите ми. Облякох якето си и се запътих към входната врата. Излизайки от бло-
ка, в който живея, и унесена в размисъл, за малко да се сблъскам със симпатичен
млад мъж. който, явно отегчен от чакане пред входа, тъкмо насочваше запалка
към висящата от ъгъла на устата му цигаре. Извиних се учтиво и точно в този
момент мъжът натисна запалката и малкото пламъче просветна. Осъзнах колко
заблудена съм била досега. Усетих, че съм се втренчила в цигарата едва когато
мъжът прокашля, явно притеснен от моя поглед. Мисълта, изникнала в главата
ми беше: ..Първият ХИМИЧЕН процес, овладян от човека, е именно торенето“. О.
боже. за такива неща ли трябваше да се оглеждам през цялото това време? Май
нс с толкова сложно!
Продължих но пътя си за училище, щастлива, че вече знам къде да търся
Химията. )а по- напряко винаги минавам през един малък парк. близо до къщи.
Казах си. че ще наблюдавам, трябва да открия още нещо. Първото, което прив-
лече вниманието ми. бяха три или може би четири деца. които се гонеха. Щом ги
видях, сс сетих за КАЛЦИЙ и ЖЕЛЯЗО, а това са точно ХИМИЧНИ елементи.
Калцият е най- важни»! минерал за костите ни. Той помага за тяхното изгражда-
не, за да можем ние и тези малки деца да бягаме, скачаме, дори да стоим нрави.
Желязото, от своя страна, с важен за транспортирането на кислорода чрез кръвта
в тялото. Желязото играе важна роля при производството на хемоглобин, който
е тази част от червените кръвни телца, която пренася кислород из цялото тяло.
Огромна усмивка се изписа на лицето ми. Разбирам смисъла на задачата си.
Продължавам напред и виждам как загрижена майка подава шише с вода на
измореното си от игра дете. И ето отново. Водата- ХИМИЧНО съединение, което
представлява прозрачна течност, без цвят и мирис. Покрива 71
Продължавам по пътя си и виждам аптека, а вътре толкова хора. чакащи да
получат малките хапчета, които понякога спасява живот. Хапчетата съществуват
благодарение на Химията, т.е. ХИМИЯТА освен всичко друго, дарява живот.
По улицата, по която се движа, се редят магазин след магазин. Следваща по
ред е парфюмерията. Надниквам през витрините, а вътре две жени пробват кой от
ароматите е точно за тях. И сто още едно необичайно място, на което се е скрила
Химията. Парфюмът представлява оцветен спиртно- воден разтвор на ароматни

вещества.
Решавам да надникна и в следващия магазин- току. виж и там има скрита
Химия. Магазин за дрехи, а вмре младо момиче, стремящо се да изглежда ви
наш добре, разглежда различни дрехи. Или. както аз вече бих се изразила „раз-
глежда"малко от ХИМИЯТА. Дрехите са съставени от влакна. Влакната биват
природни и химични. Природните са памук, лен, коноп, вълна и естествена копри-
на. Химичните от своя страна се делят на изкуствени- влакна, които се получават
чрез химично преработване на дървесната целулоза, и синтетични, получават се
при преработване на полимери, синтезирани от полимери чрез полимеризация и
пол кондензация (найлон .булана). Момичето в магазина докосва част от тези
влакна, а аз се докосвам до Химията все повече и повече.
За съжаление, точно както става и в живота, след всяко хубаво нещо идва и
лошото. След абсолютно всички ползи от Химията и всички хубави неща, които
прави за нас. тя също така и ни вреди.
Няма как да не засегна и темата за екологията и устойчивото развитие. Точно
Химията е тази. която ги нарушава. С всяко хвърлено шише от парфюм, е всяка
хвърлена дреха ние замърсяваме околната среда и пречим на устойчивото разви-
тие. Замислете се! Една стъклена бутилка се разгражда за един милион години.
Това е прекалено дълго време, за да чакаме. Трябва да направим нещо още сега!
Трябва да опазим околната среда! Освен хвърлянето на отпадъци в природата
трябва да предотвратим и замърсяването на водите с медикаментите и отровните
вещества, които се изхвърлят в тях. Химията ни дава много, но и много ни отнема.
Трябва да се възползваме от нея разум но и да предотвратим пораженията, до
които може да доведе!
Задачата ми беше да открия Химията в заобикалящия ме свят. а всъщност
открих, че тя може да бъде наш приятел, но и много опасна заплаха. От разумното
й и <пол шанс зависи бръстете на човечеството.
Вече мога да видя училищата сграда, подаваща се иззад ъгъла. Стигам до
входа й. Това е едни от малкото пъти. в които влизам вътре усмихната до уши.
Доволна от себе си. че ще има какво да разкажа и отчасти горда, че открих ХИ-
МИЯТА там. където не съм и подозирала, че ще я срещна.
Утре. когато отивате на работа, вгледайте се в хората и ще откриете ХИМИ-
ЯТА. Аз разбрах, че е възможно. Ще я откриете на още но- необичайни места.
Убедена съм! Просто се вгледайте в света около себе си!

Eseta 2013

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Eseta 2013

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧЕН И

Химията през очите на учениците

Наградени есета от конкурс

НАГРАДЕНИ ЕСЕТА ОТ КОНКУРС НА

2. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА “ЕСЕ” НА ХТМУ 5

5. УЧЕНИЧЕСКИЯ КОНКУРС “ЕСЕ” 2012 43

2. Атина Николаева Димитрова

Скъпи приятели на ХИМИЯТА,

През последните години Химикотехнологич-

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИТО НА КОНКУРСА

Гл.ас. д-р инж. Андриана Риск Сурлева: пре-

Доц. д-р Валери Маринов Йорданов: Препо-

е било затруднено да извърши класирането, поради наличието на голям брой ка-

Доц. д-р инж. Грета Веселинова Радева е

Доц. д-р. инж. Данчо Любенов Даналев е

г. е поканен да участва като член на журито оценяващо работите, а през 2012 г.

2011 година - МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ХИМИЯТА

По тема “Химията – бъдещето на зелената планета”, специална награда

• Стефанка Иванова Митева – ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Казан-

По тема “Химията - една от петте области за Нобеловите награди”,

По тема “Химията – мое хоби, мое знание, мое бъдеще”, специална

Френският културен институт към Посолството на Република Франция в Бъл-

За всички участници в конкурса, представили есета по темата “Химията –

1. Десислав Красимиров Пъшев

Н аричат химията “наука на чудесата”, “свещеното изкуство на Египет”. За нея

такива, се използва хлор, който при избелващите процеси способства за образува-

2. Атина Николаева Димитрова

отговорите. Така и за да успеем като учени ни е необходимо да познаваме пър-

на тази Нобелова награда. Това ще го изискват други от нас, това ще изискваме

3. Силвия Иванова Кабланова

Ч ували ли сте някога за Философския камък? А за формулата на мечтите

нашето ежедневие. Затова химията е ключов момент от опита ни да съхраним на-

4. Лъчезар Руменов Фотев

“Науката нe може да бъде виновна. Виновни са само хората, които

В сичко е химия. Химия обличаме, с химия се храним, химия дишаме. Всичко

Друг начин за намаляването на замърсяването е химическото пречистване. То

5. Ваня Владимирова Методиева

З а великата история е нужен и велик разказвач, който да я разкаже по подо-

да усетите болката на натровения ни свят. Дали изобщо някога ще намерим лек

6. Невена Димитрова Атанасова

З еленият цвят е най-чистият цвят, свързван с природата, с горите, с малки и

водите или намаляване на вредните емисии във въздуха. Аз не искам да говоря

7. Петя Илиева Георгиева

В секи знае, че зеленината ни носи здраве и спокойствие. Всеки знае, че приро-

Има много процеси като дестилация и об-

Посредством химията се осъществяват пре-

8. Стефанка Иванова Митева

З емята ни е изложена на всякакви рискове и опасности. Голяма част от тези

Друга тенденция е рециклирането. По този начин можем да използваме стари

Биогоривата и водните горивни клетки имат

9. Моника Лъчезарова Спасова

Х имията е науката, която улеснява човека. Ежедневно използваме химични

климатичните промени, а обработката на отпадъци, рециклирането, енергийната

10. Мариела Георгиева Богданова

Г одини наред си го представях така - като побърканите старци, за които четях

11. Христо Руменов Бошнаков

Х имията е забележителна наука, една от най-важните за човечеството, повли-

Алфред Бернхард Нобел (шв. Alfred Bernhard Nobel ) е шведски химик,

и последно завещание на Нобел е написано и подписано на

въпреки че не се плаща с неговите пари и не е записана в Завещанието). От пър-

по химия за откриването на фулерените, свързани с нанотехнологиите, свръхпро-

Оригиналното завещание на Алфред Нобел

Лицева и обратна страна на Нобеловия медал за химия. Медалът е по модел