IMC'Biol&Chem'Chem&Physics'14

ИНСТРУМЕНТАЛНИ
МЕТОДИ в
ХИМИЯТА
БИОЛОГИЯ И ХИМИЯ ІІІ курс
и ХИМИЯ И ФИЗИКА ІІІ курс
летен семестър 2014
Лекция ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ
ИНСТРУМЕНТАЛНИ МЕТОДИ В ХИМИЯТА .
1. Въведение в Курса по ИМХ

 Конспект и програма.
 Литература за подготовка.
 Оценка на знанията.
2. Предмет и задачи на Аналитичната Химия.

 Класическа (мокра) АХ и Инструментални Методи.
 Видове инструментални методи.
3. Спектроскопия, спектроскопски величини.

 Природа на светлината.
 Характеристики на електромагнитното лъчение.
 Взаимодействие на ЕМЛ с в-вото.
Page 2 ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
ИНСТРУМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ
1. Взаимодействието вещество енергия, като провокационно респонсна система на

поведение за получаване на аналитична информация. Видове инструментални
методи. Основи на спектроскопията. Електромагнитно лъчение, природа и
характеристики, области на електромагнитния спектър.
2. Взаимодействие между електромагнитното лъчение и веществото. Видове спектрални
методи и връзката им с областите на ЕМЛ спектър. Качествен и количествен
спектрален анализ.
3. Метрологични характеристики при инструменталния анализ. Проследимост,

неопределеност, валидиране на изпитвателна процедура.
4. Сигнал и шум. Граница на откриване и определяне. Калибриране в инструменталния
анализ. Представяне на резултати от изпитване. Интервалана оценка чрез бюджет на
неопределеността.
5. Атомни спектри. Вероятност за преход, подборни правила, интензитет. Населеност на
енергетичните нива. Ширина и форма на спектралните линии и ивици. Атомно-
емисионна спектрометрия с пламък.
6. Атомно-абсорбционна спектроскопия - принцип на метода, правила на Уолш.
Източници на възбуждане и атомизация. Пламъков атомно-абсорбционен анализ.
ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
ИНСТРУМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ
7. Електротермичен атомно-абсорбционен анализ - аналитични характеристики и
приложение.
8. Атомно-емисионен спектрален анализ. Източници за възбуждане - видове. Дисперсия

на лъчението, регистрация. ICP-OES аналитични характеристики.
9. Масспектрометър с индуктивно свързана плазма. Принцип на метода, аналитични
характеристики.
10. Молекулна спектроскопия – електнонни преходи в молекулите. Приложение на
спектрофотометричния анализ
11. Вибрационна спектроскопия. Инфрачервена спектроскопия и Раман спектрометрия.
12. Ядренно магнитен резонанс. Химично отместване, спин-спиново взаимодействие
13. Въведение в хроматографския инструментален анализ
УПРАЖНЕНИЯ - изисквания
ИЗПИТ - ТЕСТ - Семестриален изпит + БОНУСИ
= КРАЙНА ОЦЕНКА
ЛИТЕРАТУРА
1. ОСНОВИ НА ХИМИЧНИЯ АНАЛИЗ – съставител Р. Борисова, Водолей 2009
2. Гари Крисчън, Джеймс О’Рейли “Инструментален Анализ” СУ, 1998
3. Свитък с ЛЕКЦИИ електронна версия:
http://web.uni-plovdiv.bg/kmetov/Education/EDU_main_pageBG.htm
4. Г. Андреев, Молекулна спектроскопия, изд. ПУ,
5. Lauri H. j. Lajunen,“Spectrochemical Analysis by Atomic Absorption and Emission”

RSC, 1992
5. Димитров, И. Колева, Ц. Йотов, А. Петракиев – “Ръководство по атомен спектрален
анализ”. Изд. СУ, С-я 1993 г.
6. Хр.Даиев. Ст. Белчев, Л. Шишкова, Ю. Харизанов, Б. Желяскова, Д. Цалев, М.
Митева, Н. Пиперов "Ръководство по физични методи за изследване на неорганични
обекти” СУ, София 1992
9. Футеков Л., Пенчев П., "Теория на експеримента", Пловдив, Изд. ПУ, 1992.
съставител проф. Рахила
Борисова
КНИГАТА Е НАЛИЧНА В
БИБЛИОТЕКАТА НА ПУ
http://web.uni-plovdiv.bg/andreev/andreev-ms-
2010.pdf
http://web.uni-plovdiv.bg/kmetov
СТИМУЛИТЕ СА ВАЖНИ!!
Четирите фактора за повишаване на доходите:

 Квалификация
 Капитали
 Технологии
 Организация на труда
Ресурсите (капиталите)
са ограничени
ПОЗНАНИЕТО
Е БЕЗКРАЙНО !!
ЩО е то информация ?
ИНФОРМАЦИЯТА Е
ПОДРЕДЕНОСТ
( WikipediA )
Dichloro-Diphenyl- Защо учителската професия е най-важна ?!!!
Trichloroethane
КАКВО Е ТОВА?
2-Hydroxybenzoic acid
Salicylic acid
КОНВЕНЦИИ:
ЗА ГРУПОВА ИДЕНТИЧНОСТ !!
ЗА ПРЕНОСИМОСТ!!
ЗА НЕИЗМЕНЧИВОСТ – Snapshot !!
http://sdbs.riodb.aist.go.jp/sdbs/cgi-bin/direct_frame_top.cgi /
https://www.cas.org/
АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ
НАУКА, КОЯТО РАЗВИВА И ПРИЛАГА МЕТОДИ,
ИНСТРУМЕНТИ И СТРАТЕГИИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА
ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСТАВА И ПРИРОДАТА НА
ВЕЩЕСТВОТО В ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО
DAC - Division of Analytical Chemistry
Federation of European Chemical Societies
Good Laboratory Practice (GLP) - Добра лабораторна практика

Good Manifacturing Practice (GMP) - Добра производствена практика
ISO/IES 17025 Общи изисквания относно компетентността на

лабораториите за изпитване и калибриране
ДЕФИНИЦИЯ ЗА АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ
Във II изд. на европейския учебник (2004 г.)
Взето от лекция на проф. Цалев
“Аналитичната химия е метрологична

дисциплина, която разработва, оптимизира и
прилага процеси на измерване,
предназначени за извличане на качествена
(био)химична информация от глобален и
конкретен вид от природни и изкуствени
обекти или системи, с оглед решаване на
аналитични проблеми, породени от
информационните нужди”
КОНЦЕПЦИЯ на анализа
 Какво е веществото?
 Идентификация - Качествен анализ
 В какво количество - пропорции?
 Количествен анализ - абсолютен и
относителен
ОТКЛИК
Провокация
ПРОБА за
РЕАГЕНТ, титрант, утаител
АНАЛИЗ ФИЗИКО-ХИМИЧНА
Електрони, фотони, атоми, ВЕЛИЧИНА
молекули, йони, топлина Топлина, йони, молекули,
атоми, фотони, електрони
Качествен и количествен анализ??
16000
14000
ИНТЕНЗИВНО СВОЙСТВО
12000 КОЙ ?
Характеристичност и устойчивост на поведението
10000
ЕКСТЕНЗИВНО
8000 СВОЙСТВО
КОЛКО ?
6000 величината на
отклика
корелира с
4000 количеството
аналит
2000
SIG
0
Li B Na Mg Al V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Se Rb Sr Y Mo Rh Ru Ag In Cd Sb Sn Te Ba Ta W Re Ir Pb Bi Tl U
АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ
КЛАСИЧЕСКА АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ - изучава и прилага

аналитични методи, основаващи се на химичните свойства и
отнасяния на веществата ("мокра химия").
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ - ВЕЩЕСТВО ВЕЩЕСТВО
ИНСТРУМЕНТАЛНИ МЕТОДИ (ФИЗИЧНИ МЕТОДИ) - част от

съвременната аналитична химия, която изучава и прилага
подходи, основаващи се на измерването с подходяща апаратура
на физични и физикохимични свойства на веществата.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ - ВЕЩЕСТВО  ЕНЕРГИЯ
ИНСТРУМЕНТИ НА АНАЛИЗА
Компоненти на типичен инструмент

Аналогова
скала
Аналитичен
Взаимодействие сигнал
с Изход
СТИМУЛИРАНЕ АНАЛИТИЧНА Детектор Рекордер
форма
(САФ)
12.301
ЕНЕРГИЯ -Способността на системата да извършва работа
(речник на научните термини)
Дигитална
ЕНЕРГИЯТА Е МЯРА за движение на системите ВЪОБЩЕ – скала
движение схванато като промяна на някакъв параметър
ПЕТА генерация аналитични инструменти
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КОМПЮТРИ
Сурови данни
Инструмент или процес
Команди на машинен език
Контрол Диагностика Обработка

Обработени на данни
данни
Високо ниво
Интелигентни системи
команди
Интегрирани
компютри Изходно
интерфейс устройство
Команди на Обяснение
ниво потребител Обратна връзка
Аналитик знание
Основни физически принципи на ИМА
СПЕКТРОМЕТРИЧНИ
•Емисия Емисионна спектроскопия (рентгенова, УВ, видима, електронна,)
флуорисценция; фосфорисценция и луминисценция
•Абсорбция Спектрофотометрия и фотометрия (рентгенова, УВ, видима,
инфрачервена);
фотоакустична спектроскопия; ядрен магнитен резонанс и електрон
спин резонанс спестроскопия
•Разсейване Турбодиметрия; нефелометрия; Раман спектроскопия
•Рефракция Рефрактометрия; интерферометрия
•Дифракция Рентгенови и електрон дифракционни методи
•Ротация Поляриметрия; оптична кръгова дисперсия; кръгов дихроизъм
Електричен
•потенциал Потенциометрия; хронопотенциометрия
•заряд Кулонометрия
• ток Полярография; волтамперометрия
•съпротивление Кондуктометрия
Отношение маса/заряд Мас спектрометрия
Скорост на реакцията Кинетични методи
Термични свойства Термична проводимост и енталпия методи
Радиоактивност Активационни и методи на изотопно разреждане
Избор на аналитичен метод
 Определяеми компоненти - едновременност
 Изискваната НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
 Необходимото количество проба
 Концентрационния интервал за измерване
 Възможните пречения
 Химичните и физични свойство на матрицата
 Броя проби анализрани за единица време
 ЦЕНА
 Достъпност на апаратурата
 КВАЛИФИКАЦИЯ НА СПЕЦИАЛИСТА
Изследователска група атомна спектрохимия ИГАС
АНАЛИТИЧНИ ЗАДАЧИ
ЕКОЛОГИЧНИ ОБЕКТИ И ПРИРОДНА СРЕДА:
 Питейни, повърхностни Министерство на околната среда и водите ,
и отпадни води БАН - Институт по Хидрология и Метеорология
Напоителни системи ЕАД - Пазарджик
ИДЕАЛ Стандарт - Севлиево
ET “КОНТРОЛ ” - Пазарджик
ФПС ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ
ТПК Михалково
ЕВРОПРОЕКТ - ЕС рамкова директива за водите
• Почви, торове, дънни утайки, руди БИОВЕТ АД -Пещера

НЕК - язовири
ИЯИЯЕ -БАН
 Растения ЕКОФЛОРА -ООД
Институт по БОТАНИКА - БАН
ЕТ ”Христо Славов " - Карлово
Българо-Швейцарска Програма за Опазване на Биоразнообразието
• Био-тъкани и течности Aграрен университет Пловдив

Районна ветеринарна инспекция - Пловдив
КЦМ - АД - Пловдив
ВМИ - Пловдив
ФАРМАЦИЯ:
•витамини, лекарства - материали БИОМЕДА - ООД Пловдив
БИОВЕТ - Пещера
PG Pharma
ГАЛЕН-ФАРМА ООД
КОЗМЕТИКА:
Продукти: пасти за зъби, кремове, АЛЕН МАК ООД Пловдив
шампоани, маски, къна и бои за коса ИНТЕРДЕО ООД Пловдив,
СОЛВЕКС - Пловдив
КАЛА КОЗМЕТИК,
МЕДИНА,
IPEC MEHMED
ЯДРЕНИ:
•Уран и изотопни отношения Министерство на околната среда и водите,
ИЯИЯЕ – БАН
BUSINESS SUPPORT GmBh - 74Se
ИНДУСТРИАЛНИ
Материали ТЕРЕМ - ЕАД Пловдив
ОЦК - Кърджали
”АСКОН " АД - Асеновград
ЕТ“Димитър Гиндрув - Деси”- Пловдив
”ИНТЕРПАЦИФИК " ООД -Пловдив
Стъкларски завод ДРУЖБА - Пловдив
ВЕСТА ИНД
ДРУГИ "EGED-97" - Пловдив

БАН - ИХМ - защита против градушка
Romautoplast Inc. България Ст. Загора
Лекция ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ
ИНСТРУМЕНТАЛНИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ І част
СПЕКТРОСКОПИЯ.
1. Въведение в Курса по ИМХ І.
 Конспект и програма.
 Литература за подготовка.
 Оценка на знанията.
2. Предмет и задачи на Аналитичната Химия.

 Класическа (мокра) АХ и Инструментални Методи.
 Видове инструментални методи.
 Научно-приложни проекти на ИГАС
3. Спектроскопия, спектроскопски величини.

 Природа на светлината.
 Характеристики на електромагнитното лъчение.
СПЕКТРОСКОПСКО НАБЮДЕНИЕ
СПЕКТРОСКОПИЯ - наука изследваща
взаимодействието на ЕМЛ с веществото.
Това взаимодействие включва процеси на
излъчване, поглъщане, пречупване,
разсейване и поляризация на
електромагнитното лъчение (ЕМЛ)
( WikipediA )
Терминът спектроскопия означава - разделяне, откриване и регистриране на

енергетични промени засягащи ядра, атоми, йони, молекули, продуциращи
резонансни пикове в подредени в спектри
СПЕКТРОМЕТРИЯ – спектроскопски техники използвани

за определяне на концентрацията или количеството на
дадени обекти или образувания (species).
ВЪПРОСИ
 Каква е природата на светлината?

 Има ли различни видове светлина?
 По какво си приличат?
 По какво се отличават?
 Как се разпространява светлината?
Isaak Newton
(1643-1727)
Christiaan Huygens
(1629 - 1695)
James Clerk Maxwell

(1831-1879 )
ЩО Е СВЕТЛИНА?
 СВЕТЛИНАТА Е ФОРМА НА ЕНЕРГИЯ
 Светлината се разпространява с изключително висока скорост
през пространството (дори във вакуум)
 Скоростта на светлината (c) ~ 3 x 1010 cm/s или 3 x 108 m/s
 Светлината притежава вълнови свойства
large triangle
DE  OD sin 
DE
sin   ( from large triangle)
OD
n
sin   ( from sm all triangle)
BC
BC  DE
n 
OD
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СВЕТЛИНАТА
Светлината се проявява като ЕЛЕКТРОМАГНИТНА вълна.
Тя може да се представи като алтерниращи
електричено и магнитно полета
 Wavelength () is the distance from one

wave crest to the next.
 Amplitude is the vertical distance from the
midline of a wave to the peak or trough.
 Frequency (v) is the number of waves that
pass through a particular point in 1 second
(Hz = 1 cycle/s)
Светлината се държи като поток от частици
Фотони - фотоелектричен ефект
Днес приемаме че светлината е пакети от енергия наречени фотони които могат
да имат двойствена природа – на частици и вълна
СПЕКТЪР НА ЕМЛ
Спектър: Подредена по дадена характеристика

съвкупност от елементарни състояния.
Спектърът носи качествена и количествена
информация.
Електромагнитен спектър – подредена по

дължината на вълната съвкупност от
елементарни лъчения (съставни части на
електромагнитните вълни), получена чрез
разлагането им с диспергиращо устройство
(призма, дифракционна решетка или друг метод)
Спектроскопски величини
Период Т  s - най-малкият интервал от време, след който се

повтарят всички величини, характеризиращи вълната.
Дължина  m - разстоянието между две еквивалентни точки на
на вълната хармоничната вълна.
Честота  Hz - броят на вълните, които преминават през дадена

точка за една секунда.
Вълново ~ cm-1 - брой цели дължини на вълната, съдържащи се в 1ст по

число посока на разпространението на ЕМЛ
Енергия ЕJ - в спектроскопията по-често се използува единицата

eV . 1 eV = 1,60201.10-19 J
Интензитет Icd - светлинния поток преминал за единица време през

единица площ
Корпускулни свойства на ЕМЛ
 Енергията на фотона зависи от честотата (v)
Ephoton = hv
Планк – “Веществото излъчва светлината на порции”

h = Константа на Планк (Planck’s constant)
h = 6.63 x 10-27 erg sec или 6.63 x 10-34 Js
Айнщайн - Светлината не само се излъчва но и

поглъща от веществото на порции, и се
разпространява като поток от енергийни
частици – кванти наречени фотони
Връзка между отделните
спектроскопски величини

1 1 
  
~ c=  
Τ  c
  c.T =
c E = h

E  E 2  E1  E  h
h.c
E= h.c
 
E 2  E1
Скорост и честота на ЕМЛ
 Честота на вълната се диктува от нейния източник (тя е фиксирана) и не се променя
при преминаването на вълната през различни среди
 Скоростта на вълната (u), обаче, може да се променя при промяна в средата в която се
разпространява вълната
umedium = v = c/n
n = рефрактнивен индех
nvacuum = 1
nair = 1.0003 (vair = 0.9997c)
nglass ~1.5 (vgas ~ 0.67c)
 Следователно v е фиксинрана, а ако  се намали, u трябва също да се понижи
Връзка между вълнови и
корпускулни свойства
Ephoton = h ; umedium =   = c/n

 От тези два израза следва, че ако е известен един от трите
параметъра, то другите два могат да бъдат изчислени:
 Енергията на фотона Ephoton
 Дължината на вълната 
 Честотата на вълната 
Дължината на вълната (), честотата () и енергията (E) на ЕМЛ

са взаимно свързани.
С нарастване на дължината на вълната, енергията и честотата намаляват
ЗАПОМНИХТЕ ЛИ ?!!!
 Инструменталните методи –
физико-химични процеси на взаимодействие Е и в-во
 Смисълът им е – ДА НАПРАВЯТ ЖИВОТА НИ ПО-ЛЕСЕН !
 Светлината е енергия пренасяща се като ЕМЛ и във вакуум
 Вълновите характеристики дължина на вълната, честота и скорост на
разпространение са свързани
 Светлината има двойствен характер проявява се като вълна, но и като
поток от частици – Фотони носители на порция (квант) енергия –
зависеща от честотата
 ЕМЛ – може да пренася информация
МЕТОДИ в ХИМИЯТА
ЛЕКЦИЯ 2
КВАНТОВА ПРИРОДА НА
МИКРОСВЕТА. АТОМНИ СПЕКТРИ.
КАЧЕСТВЕНИ И КОЛИЧЕСТВЕНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ В
СПЕКТРАЛНИЯ АНАЛИЗ
БИОЛОГИЯ и ХИМИЯ ІІI курс и ХИМИЯ И
ФИЗИКА ІІІ курс летен семестър 2014
Да си припомним:
1. Що е то информация ?
2. С какво се занимава аналитичната химия ?
3. Как ще обясните анализа като провокационно-респонсна схема ?
4. Каква е разликата между калсическите и инструменталните методи за
аналз ?
5. Каква е разликата между аналит и измервана величина ?
6. Какво означава матрица на пробата за измерване ?
7. Какво представлява светлината ?
Лекция 2 КВАНТОВА ПРИРОДА НА МИКРОСВЕТА
АТОМНИ СПЕКТРИ - КАЧЕСТВЕНИ И КОЛИЧЕСТВЕНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ В СПЕКТРАЛНИЯ АНАЛИЗ
1. Електромагнитен спектър, връзка със спектрометричните методи.
Видове квантови преходи и връзката промяна на вътрешната енергия  Е - ЕМЛ.
2. Атомни спектри. Вероятност на прехода - подборни правила.

Населеност на нивата - уравнение на Болцман.
3. Качествена и количествена характеристика на ЕМЛ в спектралния анализ.

Характеристичност на спектрите. Интензитет - оценка на интензитета.
4. Атомни емисионни спектри- Ширина и форма на спектралните линии. Естествено
уширение, Доплерово уширение, Лоренцово уширение
5. Пламъка като източник на възбуждане. Спектрално активна форма (САФ) при

емисионният анализ. Интензитет на емисионните линии.
6. Пламъков атомно емисионен анализ FAES – характеристики и приложения
Взаимодействие на
Светлинната енергия с веществото
СПЕКТРОМЕТРИЧНИ МЕТОДИ
Излъчена
 АТОМНА СПЕКТРОМЕТРИЯ
 МОЛЕКУЛНА СПЕКТРОМЕТРИЯ
Отразена МОЛЕКУЛИ
vr Преминала
vr
Погълната АТОМИ  ЕМИСИЯ
Взаимодействието между лъчение Послесветене  АБСОРБЦИЯ

и енергетични състояния на  РЕФРАКТОМЕТРИЯ
веществото се основава на
квантовата природа на процеса  ТУРБИДИМЕТРИЯ
на пренос на енергия от полето
към веществото и обратно.  ФЛУОРИСЦЕНЦИЯ
Eф = E
Цветови спектър на видимата светлина
Видима светлина -
електромагнитно лъчение което
може да бъде разпознато от
човешкото око – вълни в
диапазона от 400 до 720 nm
400 700
Полихроматично лъчение nm nm
включва електромагнитни вълни с
различни параметри (дължина,
честота и енергия)
Монохроматично лъчение
съставено само от ЕМЛ вълна с
определена дължина, честота или
енергия.
Поляризирана светлина
електричния и магнитния вектор Електромагнитно лъчение - поле разпространяващо се в
трептят само в две
пространството съставено от алтерниращи във взаимно
перпендикулярни равнини. перпендикулярни посоки електричен и магнитен вектор на
полето – перпендикулярно на посоката на разпространение
http://www.spaceandmotion.com/quantum-theory-max-planck-quotes.htm
Какво разбирате под квантова система ?

Квантови енергетични нива
и атомен спектър на водород
НЕПРЕКЪСНАТ И ПРЕКЪСНАТ СПЕКТЪР
Газ H2
АТОМИТЕ на ВЕЩЕСТВОТО
ПОГЛЪЩАТ И ИЗЛЪЧВАТ
ПРЕКЪСНАТ СПЕКТЪР
порции електромагнитно лъчение
кванти или фотони.
Характерните за конкретното
веществото преходи между
квантовите състояния на
вътрешната му енергия определят
енергията на фотоните
Eph = E
ПОСТУЛАТИ НА БОР:
1. Атомните системи съществуват в стабилни

състояния без да излъчват ЕМ енергия.
2. Абсорбция или емисия на ЕМЕнергия се
осъществява когато една атомна ситема
преминава от едно енергетично състояние в друго
3. Процесът абсорбция или емисия сответства на
фотон с лъчева енергия h.v = E' - E'', където това
е разликата в енергията между двете състояния в
атома
КВАНТОВА ПРИРОДА НА МИКРОСВЕТА
 Коя система е квантова?
Системи които са устойчиви само в точно определени, дискретни
енергетични състояния.
 Примери за квантови системи в микро-света

 Ядро, електронна обвивка .....,
E=E+ k Epот + Eвиб +Ee-вал+ Ee-вът+ Eя

 Дуализъм в представите за характера на микро-света.
Веществото съставено от частици – протони, неутрони и електрони
понякога се отнася като вълна.
 Квантова природа на преноса на енергия от полето на ЕМЛ към

веществото и обратно.
Еph= h. = E
Електромагнитен спектър
Е Eph = h= hc/   E = Е*-Е0

C  .
 Е
АТОМНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ
СПЕКТРИ от преходи на
валентни електрони се
hc

наблюдават във
ВИДИМАТА и БЛИЗКАТА УВ  *
области E  E0



Спектрални емисионни линии на Hg и H
http://jersey.uoregon.edu/vlab/elements/Elements.html
 Hg
Атомните спектри са ЛИНЕЙНИ
и се наблюдават в
ултравиолетовата и видима
област на ЕМЛ
Eph = hc/ =  E = Е*-Е0 Eph = E
Електронни квантови преходи на валентни е- при
атомите на Na.
- + + - -
E=2.1051 eV
=?
Термо- възбуждане
Ek = E + Ek’ в следствие на нееластичен удар
част от кинетичната Еk преминава
във вътрешна Е, но винаги остава
E = EФ = hc/ = = Е*- Е0 остатъчна Еk’
Емисионен спектър на Na
Атомните спектри са ЛИНЕЙНИ

и се наблюдават в
ултравиолетовата и видима
област на ЕМЛ
Eph = E
ЗАЩО АТОМНИТЕ СПЕКТРИ СА
ХАРАКТЕРИСТИЧНИ ЗА ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ?
3p
 = 589 nm  ENa  EK= ?  = ? nm
3s
Na 11 K 19
АТОМНИ ЛИНИИ
Подборни правила
за атомни е- преходи
Видове преходи:
 Принудени и спонтанни
 Разрешени и забранени
 Резонансни и не резонансни
Разрешени преходи – извършват се с голяма

вероятност - интензивни линии.
Забранени преходи – малко вероятни (но все пак
възможни)
1. Разрешени са преходи при които
l се променя с + 1
2. Преходи с промяна на спина са забранени
3. Разрешени са преходи само на един електрон
(едновременните преходи на електрони са
Гротриянова диаграма за забранени)
атомни преходи Na
НАСЕЛЕНОСТ НА
Населеност – определя броя ( N1*)
възбудени частици заемащи дадено
ЕНЕРГЕТИЧНИТЕ НИВА
енергетично ниво, към броя частици в
основно състояние (N0).
 УРАВНЕНИЕ НА БОЛЦМАН
Населеността на дадено състояние е
обратно пропорционална на  Е квантовия
преход и право пропорционална на N1
температурата
E
N1  N0
 e KT
N0
Качествен и количествен анализ!
Качествена характеристика е дължината

на вълната, честотата или енергията на
ЕМ-лъчение
Количествена характеристика е
интензитета на ЕМ-лъчение
Качествен и количествен спектрален анализ!
КАЧЕСТВЕНИЯТ АНАЛИЗ В СПЕКТРОСКОПИЯТА се основава на

характеристичността на спектъра регистриран за анализираното
вещество (САФ). Качествени характеристики са дължина на вълната
(), честота () и енергия (E) на ЕМЛ при взаимодействие с
веществото (аналита).
КОЛИЧЕСТВЕННИЯТ АНАЛИЗ СЕ ОСНОВАВА НА измерване

интензитета на съответния спектрален сигнал.
Например интензитетът на спектрална линия
I
КОЛКО?
КОЙ?
  
Пламъков емисионен спектрометър
Монохроматор –
селектор на 
КОЙ ?
Dinodes Фотоумножител
КОЛКО ?
E

I  Aij hN 0e KT
Форма и ширина на атомните спектрални линии
Атомните линии са много тесни (0.01nm) – имат Гаусова форма с изразен
максимум.
Полуширина на спектралната линия  се дефинира като ширината измерена
на половината от височината на максимума на спектралната линия.
Максимумът и полуширината се увеличават с повишаване интензитета на
електромагнитното лъчение (нарастване на концентрацията на излъчващи
частици)
 I0
Полуширина
I0/2
FWHM
1 0 2 =full width at half
maximum
Емисионна линия за кадмий
Естествено Уширение
Естествено уширение - колкото по-кратко е времето на живот на едно
енергетично състояние, толкова по-неопределено е то (принцип на
неопределеността на Хайзенберг). Проявява се симетрично спрямо максимума.
Принцип на неопределеността на
Хайзенберг h
Ei .ti  4.5
2 4
3.5
2.5
1.5
0.5
0
588 588.5 589 589.5 590
-0.5
Доплерово уширение
Доплерово уширение: следствие на движението на излъчващите частици-
зависи от температурата (T). Симетрично спрямо максимума.
Доплерово уширение
Доплерово уширение: следствие на движението на излъчващите частици-
зависи от температурата (T). Симетрично спрямо максимума.
4.5
3.5
3
vr
2.5
vr
2
1.5
 2 RT
 D 
0.5
0
c M 588 588.5 589 589.5 590
-0.5
Лоренцово Уширение
Лоренцово уширение: следствие на ударите между частиците- зависи от

налягането (P). Несиметрично - отместено към по-големите дължини.
4.5
3.5
2.5
1.5
 1 1  1
 N2
2
L 2RT    0.5
 M1 M 2 
 P  0
 588 588.5 589 589.5 590
-0.5



Пламъков емисионен спектрометър
МОНОХРОМАТОР
Пламъков
Пламъкът атомизатор Детектор
продуцира САФ
1. Атомизира и
2. Възбужда
Изходяш
Входящ Дисперсионен
процеп
процеп елемент
Пламъка НЕ Е ефективен
източник на възбуждане !!!
Недостатъчно еротична среда
НЕДОСТАТЪЦИ НА FAES
Само алкални и алкалоземни E

елементи
I  Aij hN 0 e KT
 Силно влияние на сигнала от
температурата
МЕТОДИ В ХИМИЯТА
ЛЕКЦИЯ 3
МЕТРОЛОГИЧНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ
ИНСТРУМЕНТАЛНИЯ АНАЛИЗ
ПРОСЛЕДИМОСТ, СИГНАЛ И
ШУМ, ГРАНИЦА НА ОТКРИВАНЕ
МЕДИЦИНСКА ХИМИЯ ІІI курс и ХИМИЯ И
ФИЗИКА ІІІ курс летен семестър 2014
Да си припомним:
1. Защо атомите излъчват прекъснат спектър ?

2. Обяснете процеса термо-възбуждане ?
3. Коя е качествената характеристика в атомната спектрометрия ?
4. Коя е количествената характеристика при пламъковата атомна
емисия?
5. Кои са недостатъците на FAES ?
6. Каква е формата на атомните спектрални линии ?
7. От какво зависи ширината на атомните спектрални линии?
Лекция 3 МЕТРОЛОГИЧНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ
1. МЕТРОЛОГИЯТА като наука и консенсус
2. Метрологична проследимост
3. Сигнал и шум
4. Граница на откриване и граница на определяне
5. Нормално разпределена случайна величина – статистически
оценки
Съвременният химик аналитик
трябва да владее:
СТАТИСТИКА
Математични модели
З А К О Н И и НОРМАТИВИ
Инструментален МЕТРОЛОГИЯ
анализ
ХИМИЯ
Метрология – наука за измерванията
всички теоретически и практически аспекти касаещи измерванията, каквато
и да е тяхната неопределеност и във всички области на науката и техниката
(2.2.) БДС17397
non-negative parameter characterizing the dispersion
of the quantity values being attributed to a
measurand, based on the information used (VIM-3)
• в науката
Съвременното общество използва измервания
• в технологията остойностени на ~ 6 % от БВП
• в търговията
• при създаване на правила (40% от директивите на ЕО включват измервания)
Метрологията ИЗИСКВА КОНСЕНСУС !

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ я поддържа
The Chemistry
Eurobachelor
June 2005
TrainMiC
Tra in in g in Me t ro lo g y in Ch e m is t ry
TrainMiC is organised and conducted by

JRC-IRMM as a common international
information platform to be used as a tool for
the education in metrology in chemistry.
Международна скала на измерванията
Metre convention Diplomatic

1875 treaty
CGPM Governments
International
CIPM organisations
Chemistry : Consultative
1995 ! National
committees laboratories
BIPM – Международно бюро по мерки и теглилки

BIPM
CIPM- Международен комитет по мерки и теглилки
CGPM – Генерална конференция по мерки и теглилки
СС – Консултативни комитети
БИМ – Български Метрологичен институт
ДАМТН – Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор
НЦМ – Национален център по Метрология
Всяко измерване е съпроводено с не съвсем известни отклонения, така че
значимостта, която може да се придаде на измерването, трябва да отчита
съответстващата неопределеност. Ето защо ние трябва да изразим с
ПРЕЦИЗНОСТ самата тази НЕПРЕЦИЗНОСТ.
Prerre Giacomo - директор BIPM
ИЗМЕРВАНЕТО Е СРАВНЕНИЕ !
АНАЛИЗЪТ СРАВНЯВА
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Какво прави аналитикът ?

Еднакво ли е теглото на ябълката и
Какво продава ? портокала ?
Какъв е резултатът ? ПРИБЛИЗИТЕЛНО ДА!
ИЗМЕРВАНЕТО СЪДЪРЖА
НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ (uncertainty)
Резултатът от (химичното) измерване е просто

ДЕКЛАРАЦИЯ за изолирано изчисление,
докато не се докаже противното !
КАК да се ГАРАНТИРА достоверността
на резултата от измерването ?
ЗАКОН за акредитацията –
Изпълнителна Агенция Българска служба за
Акредитация ИА БСA
в сила от 14.01.2006 г.
Документиране на
(2) Акредитация по смисъла на този закон е
признаването от ИА БСА на компетентността на цялостната процедура по
физически или юридически лица да извършват един прозрачен, ясен и
дейностите по чл. 1, ал. 1.
стандартизиран начин
ISO/EC 17025:2005
СТАНДАРТИЗИРАНИ
МЕТОДИ
ВАЛИДИРАНИ
МЕТОДИКИ
ДОВЕРИЕ
http://www.european-accreditation.org/ea-members
КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД
ПОНЯТИЕТО КАЧЕСТВО?
Качество - е съвукупността на характеристики на дадена

единица, отнасяща се до нейната пригодност да изпълни указани
или очаквани изисквания.
ISO8402 1994 Quality Measurement and Quality Assurance - Vocabilary
ГАРАНТИРАНЕ КАЧЕСТВОТО НА РЕЗУЛТАТА ОТ ИЗМЕРВАНЕ
Бюджет Валидирани методи

Проследимост неопределеността (метод,
(моя резултат е сравним - подходящ за целта )
общ еталон) (Колко добре (fit –for-porous)
познавам резултата )
ISO/EC 17025:(1999/2005)
General requirements for the competence of calibration and testing laboratories
БДС ЕН ISO/EC 17025:2006
Общи изисквания към лабораториите за изпитване и калибриране
Управленчески изисквания
Технически изисквания
 Обучение на персонала  Процедури на валидиране
/компетентност/  Използване на ССМ
 Контрол на документите  Бюджет на неопределеността
 Контрол на записите  Проследимост на резултатите
 Съответствие на техническите  Междулабораторни сравнения
средства
 Отговорности
Валидиране е потвърждение чрез

изследване и представяне на
обективни доказателства, че
ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА конкретните изисквания за
•Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, дадено специфично
свързани с осигуряване на проследимост, точност и предназначение са изпълнени
достоверност на измерванията. (fit for purpose)
ПРОСЛЕДИМОСТ при
измерване на дължина
1 foot = 30.48 centimeters
Стъпалото
ЕДИНИЦА
на краля
стойност
мярка 1
стойност
мярка 2
стойност
мярка на пазара
стойност
Асоциативност на сравнимостта –
избиране на сравнителен материал
C1 St1
NS0 PS0 SI
C2 St2 сертификат сертификат сертификат

2 1
3
Y +U Y +U
Y+ U
C1 и C2 сравними ли са?
Да, чрез обща връзка
йерархия на съподчиненост
This international prototype, made of platinum-iridium, is kept at the BIPM
under conditions specified by the 1st CGPM in 1889
How the kilogram has put on weight
January 6, 2013
Using a state-of-the-art Theta-probe XPS
machine experts at Newcastle University, UK,
have shown the original kilogram is likely to be
tens of micrograms heavier than it was when the
first standard was set in 1875. And they say a
suntan could be the key to helping it lose weight.
Read more at: http://phys.org/news/2013-01-

kilogram-weight.html#jCp
http://www.nab-
bas.bg/docs/BAS%20QR%2027.pdf
Метрологична ПРОСЛЕДИМОСТ (Traceability)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
2.41 (6.10) VIM
metrological traceability
property of a measurement result whereby the
result can be related to a reference through a
documented unbroken chain of calibrations, each
contributing to the measurement uncertainty
Проследимостта е свойство на резултат от измерване или

стойност на еталон, които могат да бъдат свързани с референт с
обикновено национални или международни) чрез една
непрекъсната верига от сравнения които имат обявени
неопределености.
[VIM, проект 2005]
БЪДЕТЕ ГОТОВИ, ДА
ПРЕДСТАВИТЕ ОБЕКТИВНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА
ПРОСЛЕДИМОСТТА НА
ВАШИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ
Дефиниции (VIM) БДС 17397 :
Величина – (quantity)
Свойство на явление, тяло или вещество, на което може да се препише големина
Единица; измерителна единица - unit (of measurement)

скаларна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други величини
от същия вид, за да се изразят техните големини
Международна система за единици SI - International System of Units, SI

Кохерентна система от единици, приета от Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM
SI основни единици
Величина Наименование Означение ЕТАЛОН представящ единицата
Дължина Метър m
Маса Килограм kg
Време Секунда s
Електрически ток Ампер A
Термодинамична темп. Келвин K
Количество вещество Мол mol
Интензитет на светлината Кандела cd
Стойност (на величина) - value (of a quantity)
Големината на дадена величина, изразявана като произведение на измерителната единица и число
1. МЕТРОЛОГИЯТА като наука и консенсус линии.

оценки
КОНЦЕПЦИЯ на анализа
СИГНАЛ
Измервана величина (Measurand) –
quantity intended to be measured показание на системата за
VIM 2.3 (2.6) измерване
(indication of measuring system)
quantity value provided as output of
measuring system
Response VIM 4.1 (3.2)
Stimulus
output Показанието се дава чрез положението на
дисплея за аналогови изходящи сигнали,
числото, показано за цифрови изходящи
Енергиен Обект на Аналитична сигнали, от кодовия тип на кодовите сигнали,
от номиналната или обявена стойност за
източник анализ информация материалните мерки
ИЗМЕРВАНА СИГНАЛ
MEASURAND ВЕЛИЧИНА

ANALYTE
Случайна Случайна
величина
величина
Основни понятия
В химичния анализ по-пълното

понятие е ИЗПИТВАНЕ което
представя комплексността при
оценката на П-Р-П-С
‘Измерване’: определяне стойността на величина
‘Измервана величина’: величина, която се измерва
‘Определяем компонент’ АНАЛИТ: веществото, химичната форма, която се

измерва
 ИЗМЕРИТЕЛЕН СИГНАЛ (measurement signal) - величина която представлява

измерваната величина и е функционално свързана с нея. БДС 17397 (2.8)
 СИГНАЛЪТ е откликът /отговора/ на прибора на определено въздействие.

[VIM, 1993]
ДЕФИНИЦИИ
 Всяка една от регистриращите се електрични величини е сигнал, а тяхното

разсейване около средната стойност шум.
 Сигнал е изменението на полезната величина

причинно-следствено свързано с аналита, а шум е изменението от случайни
фактори.
Шумът е част от сигнала не носеща полезна информация
(8-б - клас)
ЗАПИС НА СИГНАЛ - ASDI Spec
FAAS определяне на Mn в мъхове

ДЕФИНИЦИИ
 ГРАНИЦА НА ОТКРИВАНЕ - (Limit of detection - LOD)

Най-малкото количество аналит, което дава сигнал,
статистически различим от нулевия
LODsig  X 0  3S0
 ГРАНИЦА НА ГАРАНТИРАНО ОТКРИВАНЕ – Такова
количество аналит което дава сигнал с математическо
очакване отстоящо на 6 0
 ГРАНИЦА НА ОПРЕДЕЛЯНЕ - (Limit of quantitation -LOQ)

Такова количество аналит което дава сигнал с
математическо очакване отстоящо на 10 0
k .S0 • К = 3 - граница на ОТКРИВАНЕ

LOD(Q)  • К = 6 - граница на ГАРАНТИРАНО ОТКРИВАНЕ
m • К = 10 - граница на ОПРЕДЕЛЯНЕ
ЦЕНТРАЛНА ГРАНИЧНА ТЕОРЕМА
сумарната СЛУЧАЙНА ВЕЛИЧИНА на голям брой

произволно разпределени, случайни величини, които са
независими и стойностите им са малки в сравнение с тази
на сумата - КЛОНИ КЪМ НОРМАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.
ТОВА Е ТЕОРЕТИЧЕН МОДЕЛ,

към който отнасяме поведението на
повечето реално измервани СВ
1  X  
2
1   
2  
y  p( X )  e
 2
( X  )2
Нормално (Гаусово)
p( X ) 
1
e 2 2 разпределение N (;2)
 2
Плътност на нормалното Клони към 1
1,00 F(X)
p(x) ра зпре де ле ние
M (X )  
 0,75
0,50
D( X )   2  0,25 Клони към 0
0,00 X
Функция на разпределение -
X
Интеграл на Лаплас
Плътност на нормалното разпределение за
различни стойности на  и  ( 1 < 2 ; 1 < 2 ) x ( X  )2
1
p(X) 1,1
2,1
F(X )  
  2
e 2 2
dx
Величините 
и  се наричат ПАРАМЕТРИ на
нормалното разпределение и напълно го характеризират
2,2 СВ заема стойности в отворен интервал

X
СТАТИСТИЧЕСКИ ОЦЕНКИ
ПАРАМЕТРИ на ПАРАМЕТРИ на Статистически Средно

ГЕНЕРАЛНАТА Нормално оценки на аритметично
СЪВОКУПНОСТ разпределение параметрите
n
M(X)
 (x )
1
X 
Математическо  X N i 1
i
очакване
 (x  X )
2
i
D(X)
2 S i
Дисперсия S2 (N  1)
P(x)
x Стандартно отклонение
(средно квадратично
отклонение )
Относително стандартно отклонение
коефициент на вариация
НЕЗАБРАВЯЙТЕ !!!
Стандартното отклонение
(средноквадратичното отклонение) X  units  S
има размерност на измерваната величина
ОТНОСИТЕЛНОТО СТАНДАРТНО
ОКЛОНЕНИЕ е безразмерна величина S (units ) S
(relative standard deviation), RSD  CV  
(coefficient of variation) X (units ) X
Означава се като RSD или CV
Много често относителното стандартно S

отклонение се дава в проценти RSD% RSD %  .100
X
ПОЯТИЕТО ПРОЦЕНТНА ГРЕШКА
ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ! ! !
показва каква част (може и в
проценти) е разсейването на
резултатите спрямо големината
на измерваната величина
Стандартно отклонение на средни стойности
 Оценка на математическото очакване

(резултата) може да се направи и чрез X aver  X 1  X 2  ... X m
средна стойност на средни стойности.
• Средната стойност на средни

стойности от m серии съвпада със
средната стойност на
резултати от всички
обединените
серии по n
X aver  X N за N  n * m
измервания
• Стандартното отклонение на SX
средните стойности получени от N
измервания е с корен втори от N
SX 
пъти по-малко от стандартното N
отклонение на самата СВ
2 M
Това е статистическо а не
1 1
абсолютно равенство ! ! ! D( X )   
N

k 1
D( xk )  D( X )
N
1. МЕТРОЛОГИЯТА като наука и консенсус
оценки
МЕТОДИ В ХИМИЯТА
ЛЕКЦИЯ 4
МЕТРОЛОГИЧНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ
ИНСТРУМЕНТАЛНИЯ АНАЛИЗ,
ПРИЦИЗНОСТ И ТОЧНОСТ,
БЮДЖЕТ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
БИОЛОГИЯ И ХИМИЯ ІІ курс и
ХИМИЯ И ФИЗИКА ІІІ курс
Да си припомним
 Какъв е предмета на МЕТРОЛОГИЯТА?

 Що е то Метрологична проследимост?
 Какво разбираме под СЛУЧАЙНА ВЕЛИЧИНА?
 Какво разбираме под ВЕРОЯТНОСТ ?
 Как изчисляваме вероятността ?
 Какво е нормално разпределена СВ?
 Кои са статистическите оценки на μ и σ ?
 Какво е граница на откриване?
http://www.chem.uoa.gr/Applets/AppletCentralLimit/Appl_CentralLimit2.html
Централна гранична теорема
http://www.measurementuncertainty.org/pdf/Interpretation_with_expanded%20uncertainty_2007_v1.pdf
Лекция 4 КАЛИБРИРАНЕ
1. Абсолютни и относителни методи за анализ
2. Корелация – сигнал/концентрация. Коефициент на корелация
3. Метод на най-малките квадрати.
4. Точност и прецизност
5. Грешки и неопределеност на аналитичните резултати.
Аналитичните методи биват:
 АБСОЛЮТНИ МЕТОДИ
 Моделът на връзката сигнал измервана величина е известен
параметрите му са постоянни и следователно измерваната величина
може да бъде определена без сравнителни измервания.
(електрогравиметрия, био-тестове, радиоактивен разпад) .
 ОТНОСИТЕЛНИ МЕТОДИ
 Моделът на връзката е неизвестен, или известен, но неговите
параметри са неизвестни и трябва да бъдат експериментално
установени. СРАВНЕНИЕ С ЕТАЛОНИ- КАЛИБРИРАНЕ
 ВАЖНО да се избере подходящ модел
най-често се стремим към линеен Y = a1X + a0
но може и произволен полином :
Y = a1X + a2X2 + a3X3 + a0
КАЛИБРИРАНЕ
Калибриране:
Съвкупност от операции, които при определени условия
установяват, зависимост между стойностите, отчетени от
средството за измерване и съответните известни стойности на
измерваната величина (стойности реализирани от еталоните или
стандартите).
Трябва да бъде изпълнено с помощта на сравнителни материали с доказана

проследимост и достатъчно малка неопределеност.
Проследимостта е свойство на резултата от измерване или стойността

на еталон, които могат да бъдат свързани с установени еталони
(обикновено национални или международни), чрез една непрекъсната
верига от сравнения, които имат обявени неопределености.
[VIM, 6.10]
АНАЛИЗЪТ Е СРАВНЕНИЕ !!!!
Х ИЗМЕРВАНА СИГНАЛ Y
ВЕЛИЧИНА
Случайна
Случайна величина
величина
Всяка стойност се разкрива при 1.672614.10-27 kg
определено въздействие върху околния - - -
1 протон - - - - 1837
свят. Y1=Y2 - - - - - електрона
Стойността на величината се проявява при - - -Х2- - -
Х1
+ - - - - -
връзката на тази величина с други - - - -
величини или при сравнението на
въздействието и с това на еталони или
стандарти.
Стохастическа връзка - функцията на разпределение на Y зависи от тази на Х

частен случай
КОРЕЛАЦИОННА връзка- математическото очакване на Y зависи от това на Х

Корелация и регресия
 При корелация
 заданието е да се установи степента на асоциираност
(зависимост) между две величини. Оценява се чрез
коефициента на корелация.
Correlation = Degree of association between two
variables x and y
 При регресия
 заданието е да се установи стойността на
измерваната величина чрез регресионните параметри

(и техните стандартни отклонения) описващи
функционалната връзка между две величини.
Calibration graph = Regression
y = f(x)
КОЕФИЦИЕНТ НА КОРЕЛАЦИЯ
Корелационната зависимост между

две величини се оценява с
коефициента на корелация означаван
като К, R, R2 или r
ЗАЕМА СТОЙНОСТИ от -1 ; 0 ; + 1 КОВАРИАЦИЯ COV
СТАТИСТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА
Ако X и Y са независими - то R = 0 КОЕФИЦИЕНТА НА КОРЕЛАЦИЯ
 (X )( )
(необходимо но НЕдостатъчно условие за M
независимост) K  X YK  Y
ОБРАТНОТО ТВЪРДЕНИЕ НЕ Е RXY  K 1
 (X ) ( )
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЯРНО - M M
 X . YK  Y
2 2
ако R = 0 то МОЖЕ X и Y да са независими K
K 1 K 1
Как да построим зависимостта на X и Y ?
10
ppm Графично - на милиметрова хартия ?
Y=0,0373X+1E-5 0.4
R =0.99979 0.35
Y=0,0373X+1E-5
0.3
R =0.99979
0.25
0.2
A
4 ppm
0.15
2 0.1
ppm 0.05
1 ppm
0
0 2 4 6 8 10
Fe ppm
0.5
ppm ЧРЕЗ МЕТОДА НА НАЙ - МАЛКИТЕ
Fe - био-плазма КВАДРАТИ
МЕТОД НА НАЙ-МАЛКИТЕ КВАДРАТИ
отклонения
( )
M Y = a1X + a0
Sum   YK  YˆK
2
residuals
K 1 0.4
Y = b1X + b0
0.35
Нека са дадени извадки с еднакъв обем на
случайните величини X иY (K=1…M). Необходимо е 0.3
y
да се намерят стойностите на коефициентите 0.25
(оценки на истинските стойности а1 и а0), за които 0.2
A
сумата: M
Sum   (YK  b1 X K  b0 )
2
0.15 y
K 1 0.1
има минимум. Първите частни производни на тази 0.05
сума по b1 и b0 се приравняват на 0 (необходимо условие
за минимум) 0
Sum
 2 (YK  b1 X K  b0 )( 1)  0 0 2 4
Fe ppm
6 8 10
b0 K
Sum  X  Y  M . X Y
 2 (YK  b1 X K  b0 )( X K )  0 b1  K K K K
b1 K ( X )  M . X
K
2
K
2
получава се система от две уравнения с две

b0 
( X Y ) X   X  Y
K K K K
2
K
неизвестни
b1  X K  b0 .M   YK ( X )  M . X
K
2
K
2
b1  X K2  b0 . X K   X K .YK SS xy
която се решава с формулите на Крамер и
b1 
SS xx
b0  Y  b1 X
коефициентите (параметритеПУ
на“П.
правата) са: КАХ
Хилендарски” ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
YC x  bo
Cx 
b1
Дефиниция за сравнителен материал
(СМ )
В съответствие с VIM
Материал или вещество, на което едно или повече

характеристики са достатъчно хомогенни и добре
установени, за да се използват за калибриране на
апарат за измерване, за оценяване на метод за
измерване или за приписване на стойности на
материали
IRMM-RM
2003 ©
IRMM-RM
2003 ©
Резултат проследим чрез стойността
на сравнителния стандарт
Проследим до? Чрез?
Измерване на пробата 8
6
Signal
0
0 Сравнителен
2 еталон
4 (mg/kg)6 8
Concentration (mol/L)до? Чрез?
Проследим
Чувствителност
 Дефиниция:
Промяната в сигнала на
измервателния прибор,
разделена на съответната
промяна на измерваното
свойство
(VIM 1993)
 Какво означава това:

Градиентът (наклонът) на
калибрационната права
dSig
b1  m   tg
dC
Линейност
Работна област
200
180
160 Linear range
140
120
Response
Работна област на метода -

100 концентрационния интервал от
LOQ границата на определяне до
80
горната граница на линейния
60 LOD динамичен интервал
40
Working range
20
0
0 5 10 15 20
Concentration
‘Празна проба’ Граници на...
• от измервателния прибор Откриване (LOD)
• от пробоподготовката
Определяне (LOQ)
(напр. замърсявяне при разлагането, пречистването)
Калибрационно уравнение:
Сигнал = b1 * c + b0
Ybl = сигнал на празната проба;
sbl= стандартно отклонение на празната проба в домейн на сигнала
YLOD = Ybl + 3 Sbl  LOD = (YLOD – b0)/b1
YLOQ = Ybl + 10 Sbl  LOQ = (YLOQ – b0)/b1
При нулиране по празна
проба и b0=0
• К = 3 - граница на ОТКРИВАНЕ
k .S 0
LOD(Q)  • К = 6 - граница на ГАРАНТИРАНО ОТКРИВАНЕ
m • К = 10 - граница на ОПРЕДЕЛЯНЕ
ТОЧНОСТ И ПРЕЦИЗНОСТ
 ТОЧНОСТ на измерване (ACCURACY) - степен на съвпадение на

резултат от измерване с истинската стойност на измерваната
величина. (НЕ Е прецизност) точността е качествено понятие.
  ПРЕЦИЗНОСТ (precision) - характеристика

на разсейването на резултатите
 ПОВТОРЯЕМОСТ repeatability -  ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТ

степен на съвпадение на резултатите reproducibility - степен на съвпадение
от последователни измервания на на резултатите от последователни
една и съща СВ извършени при измервания на една и съща СВ
ЕДНИ И СЪЩИ условия на извършени при ПРОМЕНЕНИ условия
измерване на измерване
ТОЧНОСТ И ПРЕЦИЗНОСТ (2)
 точност ,  прецизност  точност,  прецизност
 точност ,  прецизност  точност ,  прецизност
ДАЙТЕ ПРИМЕР ЗА ПОВТОРЯЕМОСТ И ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТ НА

ПОПАДЕНИЯТА НА СТРЕЛЕЦА
ДЕФИНИЦИИ - БДС 17397
(речник по метрология)
 ГРЕШКА в химичния експеримент - разлика между резултата от

измерване и истинската (действителната) стойност на измерваната
величина.
Промени в резултатите причинени от съвкупност от фактори, които повече или по-
малко изменят търсения от химика резултат.
Някой действат еднопосочно, други разнопосочно.
 Относителна грешка - отношението на грешката и

истинската стойност на измерената величина
X 
Xer 

(2) ДЕФИНИЦИИ - БДС 17397
(речник по метрология)
ГРЕШКИТЕ БИВАТ
А)  СИСТЕМАТИЧНА ГРЕШКА (systematic error) - разликата между

средноаритметичната стойност която би се получила от безкраен брой
измервания на една и съща СВ извършени при повтарящи се условия и
истинската стойност на величината |Xср -  |
Систематичната грешка е равна на разликата между грешката и случайната грешка.

Получава се при преобладаващо действие на един или няколко фактора.
В)  СЛУЧАЙНА ГРЕШКА (random error)- разликата между резултата от

измерване и средно-аритметичната стойност, която би се получила от безкраен
брой измервания на една и съща измервана величина извършена при
повтарящи се условия |X - Xср |.
Определя се от разсейването на отделните резултати около средната стойност. Оценява се чрез S и
има пряка връзка с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА на резултатите.
СИСТЕМАТИЧНА Грешка
Възниква от провали в апаратурата и експерименталния дизайн
Има определима стойност и познаваема причина
Проявява се възпроизводимо при повторни измервания
Може да се коригира относително лесно
 Примери
 Аналита присъства във внесените реагенти
(Празна проба)
 Груба грешка в приготвените стандарти
 Неправилно калибриран инструмент
Оценяване на систематична грешка
 Проверка на изчисленията чрез елементарен модел -
логичен ли е резултата ?
 Анализиране на проба с известен състав
 Сертифициран Сравнителен Материал ССМ.
Standard Reference material SRM
 Коригиране на калибрационната линия (функция)
 Анализ на празни “blank” проби
 Проверка дали инструмента ще даде - нулев резултат
 Сравнение с резултати от измервания на същата проба
чрез други инструменти или от други лаборатории (ILC;
PT)
 Валидиране на процедурата на измерване
Случайна Грешка
 Възниква от най-често не познаваеми и неконтролируеми

източници
 Примери
 Вариации при калибрирането и отчитането на сигнала от
измервателната апаратура
 Инструменталния шум
 Винаги присъства и не може да бъде коригирана.
 Подлежи на статистическа оценка и трябва да бъде коректно
обявена.
 ЗАВИСИ ОТ БРОЯ НА ИЗМЕРВАНИЯТА!
ОБЩА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
Всеки процес предполага продукт
Всеки продукт притежава характеристики – качества
Всяка количествено определима характеристика може да

бъде измерена
ОБЩАТА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ:
Дисперсията на характеристиките на продукта

+
Дисперсията на измервателния процес
_____________________________________________________
= ОБЩА ДИСПЕРСИЯ -> НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ
ISO Дефиниция за
неопределеност uncertainty
‘a parameter associated with the result of a measurement, that

characterises the dispersion of the values that could reasonably be
attributed to the measurand ’
“параметър, асоцииран към резултата от измерване,

характеризиращ дисперсията на стойностите, които могат
да бъдат основателно (разумно) приписани на измерваната
величина”
полу-интервал
Резултат = стойност ± неопределеност
(5.15 ± 0.36) mg/kg
стойността е между 5.51 и 4.79 mg/kg
(т.е. в област, интервал)
Интервал на СВ
Статистическа
сигурност
Р Гранична
стойност
НИВО на
феномен на
ЗНАЧИМОСТ
прага

ppm
Съдържание на злато в руда ppm
  z < X <   z
  2 < X <   2
?
X  k.uc < X < X  k.uc

X U < X < X  U
Различават ли се резултатите?
Без оценка на
неопределеността След оценка на
Стойности неопределеността
(само възпроизводимост)
9.0
8.0
7.0
mg L-1
6.0
5.0
 Не забравяй!
Лаб. A Лаб. B Лаб. A Лаб. B Лаб. A Лаб. B
Х У
http://www.measurementuncertainty.org/pdf/Interpretation_with_expanded%20uncertainty_2007_v1.pdf
Лекция 4 КАЛИБРИРАНЕ
1. Абсолютни и относителни методи за анализ
2. Корелация – сигнал/концентрация. Коефициент на корелация
3. Метод на най-малките квадрати.
4. Точност и прецизност
5. Грешки и неопределеност на аналитичните резултати.
ИНСТРУМЕНТАЛЕН
АНАЛИЗ
ЛЕКЦИЯ 5
ПЛАМЪКОВА
АТОМНО-АБСОРБЦИОННА
СПЕКТРОМЕТРИЯ
ETAAS
БИОЛОГИЯ И ХИМИЯ ІIІ курс и
Лекция 5 ПЛАМЪКОВ АТОМНО-АБСОРБЦИОНЕН
АНАЛИЗ FAAS
1. Закон на Кирхов
2. Правила на Уолш
3. Закон на Буге-Ламберт-Беер
4. Основни компоненти на пламъков атомно-абсорбционен
спектрометър
 Атомизатор- горивни смеси, горелки, пулверизатори и смесителни
камери
 Оптични системи – еднолъчев и двулъчев спектрометър, елементи
 Дисперсионно устройство. Призма и дифракционна решетка като оптико-
дисперсионни елементи. Монохроматор и детектор.
5. Аналитични характеристики на FAAS - определяеми елементи,
чувствителност, характеристична концентрация, работна област,
граници на откриване и определяне, инструментална и методична
граница на определяне.
6. Приложения на пламъковия атомно-абсорбционен анализ.
Тъмни линии в спектъра на слънцето
Frownhoffer
Закон на Кирхоф - веществата поглъщат тези
спектрални линии които и излъчват.
Excited
- State -
- - Ground -
State
E = hc/   E = Е*-Е0
СПЕКТРАЛЕН АНАЛИЗ
използва взаимодействие на електромагнитно поле с атомите и молекулите на
веществото с оглед неговото качествено и количествено охарактеризиране.
НАБЛЮДАВАНИ ПРОЦЕСИ :
 Промяна в посоката на разпространение на лъчението взаимодействащо с
веществото - разсейване, отражение, пречупване
Промяна във вътрешната енергия  E на атомите или молекулите на веществото
квантови енергетични преходи:
Възбудено
Абсорбция – преход от ниско към високо квантово състояние -
състояние (ниво) и поглъщане на ЕМЛ (квант светлина)

енергията се предава от полето към веществото
Основно -
състояние
Емисия – преход от високо към ниско квантово
състояние в атомите или молекулите и излъчване -
на квант светлина.
Eф = hv = hc/   E = Е*-Е0 = E
- -
ф
Пламъкова Атомно-Абсорбционна
спектрометрия FAAS
AAS - метод за определяне на следи от Alan Walsh
елементи основан на селективното поглъщане
на монохроматично лъчение от страна на
свободни атоми в основно състояние при което
се реализира разрешен преход на валентен е-
до свободна орбитала с по-висока енергия.
Абсорбционни и емисионни спектри
Емисионен Условия на Уолш:
профил
max
 Максимума на профила на линията на
емисионния източник трябва да съвпада с
 максимума на профила на абсорбционната
линия.
max Емисия = max Абсорбция
 Полуширината на профила на линията на

 емисионния източник трябва да бъде поне
два пъти по-малка от полуширината на
профила на абсорбционната линия.
 Емисия < ½  Абсорбция
max
Абсорбционен
профил
Пламъков атомно-абсорбционен
Източник на спектрометър
възбуждане
отговарящ на
условията на
Уолш Пламъков
атомизатор Детектор
Кухо-катодна Изходящ
Входящ Дисперсионен
лампа процеп
процеп елемент
САФ
Свободни
атоми в
основно
състояние
Сравнение между FAES FAAS
САФ
Свободни
атоми във М*
възбудено
състояние
М0
САФ
Свободни
атоми в
основно
състояние
МОНОХРОМАТИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ НА
ВЪЗБУЖДАНЕ ПРИ FAAS
ЗАЩО КК и БЕ лампите изпълняват

услонията на Уолш ?
Излъчват възбудени атоми на
същия елемент който се анализира
Ниски температура и налягане на
разряда в лампата - по-слабо
изразени Доплерово и Лоренцово
уширения
МОНОХРОМАТИЧЕН ИЗТОЧНИК
Кухо-катодна лампа
Схема на пламъков атомно-абсорбционен
СЕЛЕКТИВНОСТ НА
FAAS определянията
АНАЛИЗ FAAS
камери

Закон на Буге-Ламбрт-Беер
за светлинната абсорбция
Интензитетът на електромагнитно лъчение, преминаващо през хомогенна
поглъщаща среда намалява експоненциално.
Погълнатата част от лъчението е пропорционална на концентрацията на

поглъщащи частици и зависи от дебелината на слоя.
Всеки последователен слой с фиксирана дебелина поглъща една и съща

част от лъчението.
Логаритъм от отношението на интензитетите на попадащата и преминала

през поглъщащ слой светлина се нарича АБСОРБЦИЯ ABSORBANCE .
Абсорбцията (А) е линейна функция на дебелината на слоя (b) и

концентрацията поглъщащи частици (c) absorbancе
Io
A  lg  k .b.c
I
Закон на Беер
Thickness, b Transmittance, T
1.2
0 1
1
1 0.5
Transmittance
0.8
2 0.25
3 0.125 0.6
4 0.0625 0.4
5 0.03125 0.2
6 0.015625 0
7 0.0078125 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
8 0.00390625 Thickness, multiples of b
9 0.001953125
10 0.000976563
P
T 
P0
Thickness, b Transmittance, T A = -log T
0 1 0.000 3.5
1 0.5 0.301 3.0
2 0.25 0.602 2.5
Absorbance
3 0.125 0.903
2.0
4 0.0625 1.204
1.5
5 0.03125 1.505
1.0
6 0.015625 1.806
0.5
7 0.0078125 2.107
0.0
8 0.00390625 2.408
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
9 0.001953125 2.709
Thickness, multiples of b
10 0.000976563 3.010
P A  absorbance
A   log T   log
P0 a  absorptivity
A  abc b  thickness
c  concentrat ion
Пропускливост и концентрация
The Bouguer-Lambert Law
Concentration
T  I / I 0  eConstConcentration
The Beer-Bouguer-Lambert Law
A   log T   log(I / I 0 )  log(I 0 / I )    b  c

АНАЛИЗ FAAS
камери

Пламъков атомно абсорбционен спектрометър
ПЛАМЪКОВ АТОМИЗАТОР
Спойлер
Смесителна Горелка
камера
АЦЕТИЛЕН
Пулверизатор
ВЪ З Д У Х
ДРЕНАЖ
ЗОНИ НА ПЛАМЪКА
secondary
interzonal
Вътрешно Primary
конусна
zone
Първична
реакционна Maximum
temperature
ПЛАМЪКОВ АТОМИЗАТОР
Изисквания към пламъка като атомизатор в FAAS -

 Да продуцира висока температура за ефективна атомизация
Да има ниска скорост на разпространение на фронта на горене

за да може да се работи в ламинарни условия
 Да е прозрачен със слаба собствена емисия
 Да не йонизира
 Да е лесно достъпен, евтин без токсични продукти при горене
Flame AA Coverage (Typical)
Air-Acetylene Flame
Nitrous Oxide-Acetylene Flame
1. Flame AA is capable of analysing many elements of the periodic table, as shown in the figure.
2. Air acetylene--Good for analysing Group I and II elements and first row transition metals.
3. Less able to analyse ‘refractory elements’ that bind strongly with oxygen in the flame. Higher temperature flames
using nitrous oxide-acetylene fuel mixtures are more successful for these elements, as indicated in blue on this
slide.
ПОЛУЧАВАНЕ НА
СПЕКТРАЛНО
АКТИВНА
ФОРМА
Уравнение M  g  (2rme 3 2 KT )5 2  KT
Ei
 g e
на Саха M g e e  h3
dt2  d02  kt
Уравнение
на
Срезновски
3/2
Уравнение 585    
0.45
 Q 
 597  L
на Нукаяма d  * 1000 
0 V
G
     Q
G
и Танасава
Уравнение  Pr 4
Va 
на Поазьойл 8l
ЕДНОЛЪЧЕВ И
ДВУЛЪЧЕВ
СПЕКТРОМЕТЪР
Предимството на двулъчевия
спектрометър е по-ефективното
отчитане на I0 (сравнителния лъч), с
което се елиминира ефекта на дрейф
на светлинния източник
АНАЛИЗ FAAS
камери

Чувствителност
 Дефиниция:
Промяната в показанията на dSig
b1  m   tg
измервателния прибор, dC
разделена на съответната
промяна на измерваното
свойство
(VIM 199
 Какво означава това:
Градиентът (наклонът) на
калибрационната права
Характеристична концентрация – в
AAS концентрацията аналит даваща
абсорбционен сигнал 0.0044 А
Или – 99% пропускливост (Т)
Разлика между граница на откриване
LOD и чувствителност !
И двата сигнала показват една съща
чувствителност, но при В границата на
откриване е по-добра (т.е. По-ниска)
Линейност
Работна област
200
180
160 Linear range
140
120
Response
Работна област на метода -

100 концентрационния интервал от
LOQ границата на определяне до
80 горната граница на линейния
60 LOD динамичен интервал
40
Working range
20
0
0 5 10 15 20
Concentration
AS - характеристики - СЕЛЕКТИВЕН МЕТОД
Аналитични
FAAS GF AAS ICP-OES ICP-MS
характеристики
-6 -8 -6 -9
DL 10 % 10 % 10 % 10 %
в разтвор 0.01 ppm 0.1 ppb 0.01 ppm 0.01 ppb
повтаряемост
1-3% 5-10% 3-5% 5%
RSD
2 <2 4-5 6
работна област
порядъка порядъка порядъка порядъка
едноелем. едноелем. многоелем. многоелем.
производителност
бърз бавен много бърз бърз
инструментална
евтин скъп скъп многоскъп
цена
цена на
скъп/евтин скъп евтин евтин
анализа
транспортни - транспортни траспортни
физ/хим. физ/хим. - -
Тип пречене йонизац. - йонизац. йонизац.
- А-неселект. *спектрални изобарни
дрейф,памет
сложност лесен труден труден Много труден
популярност много средно средно малко

Аналитични характеристики на
пламъковата ААS
Могат да се анализират СЕЛЕКТИВНО около 60 химични елемента използвайки
последователно монохроматични лампи за всеки определяем елемент
Не е приложим за анализ на: Трудно атомизиращи се Ti, Zr, неметали H2, O2, C (продукти
на пламъка), S, халогенни елементи и инертни газове (< 150 nm - не се пропуска от въздуха)
Пробите се превеждат в разтвор (до 2%) който се пулверизира в пламъка –

/ограничения по отношение на р-ра – транспортни пречения/
Само 10% от аерозола състоящ се от фини капчици достига до пламъка
За анализ се изискват 5-10 ml разтвор
Бързо и възпроизводимо измерване на абсорбционните сигнали при непрекъснато
пробовъвеждане и постоянен сигнал (steady state)
Анализа е деструктивен, метода относителен

Лесна калибрация по водни стандарти.
Линеен динамичен диапазон до 2 порядъка
Възможност за определяне на съдържания 0.1 – 0.01 ppm / 10-5, 10-6 % /
МОНОЕЛЕМЕНТЕН– бърз, лесен и евтин за малък брой определяеми елементи
(цена на проба 15 EUR за елемент)
АНАЛИЗ FAAS
камери
АНАЛИЗ
ЛЕКЦИЯ 6
ЕЛЕКТРОТЕРМИЧНА
АТОМНО-АБСОРБЦИОННА
ETAAS
БИОЛОГИЯ и ХИМИЯ ІIІ курс и
Лекция 6. ЕЛЕКТРОТЕРМИЧЕН
АТОМНО -АБСОРБЦИОНЕН АНАЛИЗ
1. Aтомно-абсорбционен анализ - аналитични характеристики на FAAS
приложение предимства и недостатъци
2. Електротермичен атомизатор - отворен и затворен тип,

изисквания към материала и устройството.
 Модел на Лвов и Масман
 Платформа на Лвов
 STPF - Концепция Славин
 Напречно нагрята тип Фрех
2. Механизъм на атомизиране в графитна пещ -

 Пробовъвеждане - разтвори, емулсии, суспензии.
 Термодинамично описание. Пиролиза и карборедукция
 Температурни програми за фракционно изпарение - Криви на Велц.
 Модификатори - Едигер 1975
3. Аналитични особености на ETAAS анализа

 Работа с транзиентни сигнали
 Калибрация - Характеристична маса. Абсолютен анализ.
 Предимства и недостатъци - на ETAAS - оптимизиране
Аналитични характеристики на FААS
 Могат да се анализират ~ 60 химични елемента - последователно монохроматични лампи
за всеки определяем елемент
 Не е приложим за: трудно атомизиращи Ti, Zr, неметали H2, O2, C (продукти на пламъка), S,
халогенни елементи и инертни газове ( < 150 nm - не се пропуска от въздуха)
 Пробите се превеждат в разтвор (до 5% солево съдържание) който се пулверизира в
пламъка –
/ограничения по отношение на р-ра – транспортни пречения/
 Само 5% -10% от аерозола състоящ се от фини капчици
достига до пламъка
 За анализ се консумират 5-10 ml разтвор, на елемент
 Анализа е деструктивен, метода относителен
 Бързо и възпроизводимо измерване на абсорбционните сигнали
при непрекъснато пробовъвеждане и постоянен сигнал (steady state)
 Лесна калибрация по водни стандарти. Линеен диапазон до 2 порядъка
 Възможност за определяне на съдържания 0.1 – 0.01 ppm / 10-5, 10-6 % /
 МОНОЕЛЕМЕНТЕН метод – бърз, лесен и евтин за малък брой определяеми елементи
Характеристики на
FAAS и ETAAS
ПРИЗНАК FAAS ETAAS
1. Вид на пробата разтвор разтвори, суспензии,

твърди проби
2. Количество проба ml l
3. Време на престой на ms S
пътя на лъча
4. Граници на откриване 10-5 % 10-7 %
5. Промяна на фиксирана за Контролирана промяна
температурата дадения пламък - температурна програма
6. Възможност за НЕ ДА
отделна температурна
програма за всеки
елемент
7. Бързина Бърз Бавен
8. Цена Евтин Скъп
Характеристики на
FAAS и ETAAS
ПРИЗНАК FAAS ETAAS
1. Вид на пробата разтвор разтвори, суспензии,

2. Количество проба ml l
3. Време на престой на ms S
пътя на лъча
4. Граници на откриване 10-5 % 10-7 %
5. Промяна на фиксирана за Контролирана промяна
температурата дадения пламък - температурна програма
6. Възможност за НЕ ДА
отделна температурна
програма за всеки
елемент
7. Бързина Бърз Бавен
8. Цена Евтин Скъп
Основни апаратурни компоненти
• (специфичен) източник на светлинно лъчение

• атомна клетка, генерираща атомни пари
• средство за измерване на абсорбираната специфична светлина
Design - Unique Dual Atomiser
Flame toroid mirror
Plane D2 Lamp
mirror
Rear beam selector
Furnace
toroid
Flame GFTV mirror
Spray chamber No one does this

as simply and
elegantly as we do!
Furnace
Lamp Carousel
Електротермичен атомизатор
устройство за получаване на свободни атоми при съпротивителното

нагряване на пробен контейнер през който се пропуска електричен ток
Изисквания към електротермичния атомизатор

 Термично и химически резистентен материал на атомизатора
 Бързо и възпроизводимо нагряване до 3000 0С,
контролирано чрез подаваното напрежение
 Изотермичност
 Достъпен и евтин
 Възможност за възпроизводимо въвеждане на разтвори, емулсии, суспензии и
 Възможности за автоматизация
Електротермичен атомизатор
ETAAS
ВИДОВЕ
 Отворен тип
 Затворен тип -
най-често - графитови тръбички
(графитни кювети, пещи – graphite furnace GF)
История на GFAAS;
 Модел на Лвов - 1959 - 61 г.
 Масман - 1968 г.
 Платформа на Лвов - 1978
 STPF - Концепция Славин - 1984
 Напречно нагрята тип Фрех - 1990
 Нови дизайни Гюлмединов (DSGA) - тип TVHA Катцков 2000
Графитна кювета
Пиролитен графит – пиролизно разпадане
на метан в инертна среда
Материала е топло и електропроводим;
издържа на промени в Т, нетопим е , не
пропуска газове; лесно чистим; траен; евтин
пространствена и времева
изотермичност
Резистентност и
дълговременна издръжливост
Types of Graphite Furnace
http://photos.labx.com/labx/288000/288513-0m.jpg
Схема на електротермичен атомизатор
 бързо и възпроизводимо нагряване до 3000 0С
контролирано чрез подаваното напрежение,
водна риза за охлаждане.
 Атомизация чрез редукция от С – хетерофазна и
газова.
 Инертна среда Ar
 Затворена система (спрян поток аргон)

дълго време на престой на атомите на
оптичния път – 1- 2 s - висока плътност
на атомния облак – висок сигнал
 Висока чувствителност – ниски граници
на откриване LOQ – 10–8 % 0,1 ppb
2. Механизъм на атомизиране в графитна пещ
 Модификатори
Пробовъвеждане
Подходящи
обеми от 5 до
100 µl
 Директно въвеждане на много малки - l количества проба

 Цялото количество проба се използва за анализ
 Възможност за въвеждане на емулсии, суспензии и твърди проби
ТЕМПЕРАТУРНИ ПРОГРАМИ за Pb и Cd
определяне чрез ETAAS
3000
Изчистване
Cd
2500
Pb
Temperature (C)
2000
Атомизация
1500
1000 Опепеляване - пиролиза

Сушене
500
Охлаждане
0
0 50 100 150
Time (s)
 Температурна програма съобразена със особеностите на обекта и елемента за
анализ
изсушаване – опепеляване – атомизация – изчистване
Електротермична атомизация
Куха графитна тръбичка с платформа – за

Cr пиролитна тръба и платформа
Пробата се дозира върху платформата с
микродозатор 20 ul, през малък отвор върху
тръбичката
Тръбичката се загрява електросъпротивително на
няколко стъпки съобразно поведението на аналита –
за Cr :
30-40s до 150 0C (изпаряване на разтворителя)
30s до 1600 0C (опепеляване на органичната 3000
материя) 2500
Cd
Pb
Temperature (C)
МОДИФИКАТОР за Cr 0,05 mg Mg(NO3)2 2000
бързо загряване до 2600 0C 1500
(изпарение и атомизация) 1000
Изчистване – 2650 0C по време на загряването 500
тръбичката се обдухва с поток от Ar, за да се предотврати 0

нейното изгаряне. 0 50 100 150
Time (s)
Зависимост температура-време
в графитен атомизатор с платформа на Лвов
Т
газова среда
Т Т на
атомизиране
Т
стена
Т
платформа
Време



Механизъм на атомизация
Загуби
I MOs,  MOg ;
MOg  Mg + 1/2 O2 ;
II MOs  Ms + 1/2 O2,
Ms  Mg ;
Поява
III MOs + Cs  Ms + COg,
сигнал
Ms  Mg ;
IV MOs + 2C MCs + COg,

MCs  Mg + C ;
 N ( t )dt  N  0
0
dN dN ( ) dN ( )
dt  dt in  dt out
Температурни програми
Криви
Киви на опепеляване и
атомизация за Cu
Криви на опепеляване и
0.13 атомизация за Cd
Абсорбция
0.12
0.2
0.11 0.18
Абсорбция
0.1 0.16
0.09 0.14
0.08 0.12
500 1000 1500 2000 2500 0.1
0.08
Температура,0С
0 500 1000 1500 2000
0
Криви на опепеляване и Температура, С
атомизация за Pb
0.04
Абсорбция
0.035
0.03
0.025
0.02
500 1000 1500 2000 2500
Температура, 0С
Криви на Велц при определяне
на Pb чрез ETAAS
0.35
750 °C Sample & 1900 °C
0.3
Modifier
Sample &
0.25 Modifier
Standard
Absorbance
0.2
Standard &
0.15 Modifier
0.1
0.05 Sample
0
200 400 600 800 1000 1200 1400 1600 1800 2000 2200
Temperature (C)
ТЕМПЕРАТУРНИ ПРОГРАМИ за Pb и Cd
определяне чрез ETAAS
Pb Cd
Step Time (s) Gas flow Time (s) Gas flow
T (C) T (C)
Ramp Hold (ml/min) Ramp Hold (ml/min)
1 150 5 10 300 150 5 10 300
2 180 10 10 300 180 10 10 300
3 200 20 30 300 200 20 30 300
4 750 20 20 300 650 20 20 300
5 1900 1 5 0 1600 1 6 0
6 2600 3 2 300 2600 3 2 300
7 20 5 10 300 20 5 10 300
МОДИФИКАТОР
 Модификатор – субстанция, добавяна в атомизатора обикновено

в 1000 кратен излишък с което се модифицира температурното
поведение на аналита или матрицата
 NH4H2PO4 универсален модификатор (200 ug )

• Pb: от 400 °C дo 750 °C
• Cd: от 300 °C дo 650 °C
 Температура на атомизация се подбира с оглед
компромис между термо-експанзията и ефективната
атомизация



Транзиентни сигнали
 Сигнала е транзиентен –
променлив във времето – измерва се
площта на пика A.s която е линейна
функция на количеството аналит
(НЕ директно с концентрацията)
 Възможно е калибриране от един
стандарт чрез внасяне на нарастващи
обеми
СИГНАЛЪТ – площ или

максимум – зависи от
масата внесен аналит (pg)
Характеристична
концентрация маса –
масата аналит
продуцираща сигнал А=
0.0044 A.s
Аналитични приложения на ETAAS
 Чисти материали – електроника, оптика

 Биохимия и медицина
 Екологични проби – биологични обекти
 Ограничения – карбидо образуващи елементи
 Мощен високо чувствителен, но скъп и бавен,
моноелементен аналитичен метод
Елемент  nm LOQ FAAS LOQ ETAAS
g/L g/L
Cu 324.8 1 0.02
Mg 285.2 0.1 0.004
Pb 217.0 10 0.05
Au 328.1 6 0.1
Zr 360.1 300 -
Предимства и недостатъци на
ЕTAAS в сравнение с FAAS
ПРЕДИМСТВА НЕДОСТАТЪЦИ
 Внасяната проба може да бъде под  Неселективна абсорбция
формата на разтвор, суспензия или  Бавен метод
тв.вещество  По-скъп метод
 За анализ са необходими l количества
проба.
 Избягва се процеса на пулверизация
 Използува се цялото количество проба за
анализ
 Работи се в инертна среда
 По-дълго време на престой на пътя на
лъча
 По-ниски граници на откриване
 Контролирана промяна на температурата
 Възможност за създаване на отделна
Furnace AA Coverage (Typical)
Graphite furnace AAS is also capable of measuring a large number of elements,

typically at much lower concentrations than flame AAS



МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ
ЛЕКЦИЯ 7
ОПТИКО-ЕМИСИОННА
СПЕКТРОМЕТРИЯ С
ИНДУКТИВНО СВЪРЗАНА
ПЛАЗМА ICP-OES
Биология и химия ІIІ курс
Химия и Физика ІІІ курс
Лекция 7. ЕМИСИОНЕН ЕЛЕМЕНТЕН
АНАЛИЗ.
ПЛАЗМЕНА СПЕКТРОСКОПИЯ ICP-OES
1. Високо енергетични източници на възбуждане в атомно-емисионния
 Искров и дъгов разряд - приложение на директния анализ на твърди проби.
 Плазмени източници - DCP; MIP;
 Индуктивно свързана плазма (ICP)
оптико-емисионна спектрометрия (ICP-OES)
2. Характеристика на ICP плазмения разряд

 Оптични системи - монохроматор, полихроматор, CCD
3. Спектрални пречения - Методи за корекция

 Фоново пречене,
 Припокриване на спектрални линии.
4. Аналитични приложения - трудности при алкалните елементи; вакуум

оптика за определяне на неметали.
Спектрално активна форма на атомно-
НЕ ЗАБРАВЯЙ!! емисионния анализ
 САФ при атомно емисионния анализ – възбудени атоми
Пламъка не е достатъчно ефективен източник на възбуждане (използва се
само за провокиране на емисионни спектри на алкални и алкалоземни
елементи)
Дължината на вълната на емисионната спектрална линия e качествена
характеристика за присъствие на елемента в източника, а интензитетът й е
пропорционален на количеството елемент в пробата
I  Aji .hv ji .n j *
-
hc
E  E j  Ei 
 - -
Наблюдават се спектралните
Внимание! линии на много елементи
Еi не е задължително да е Е0 МЕТОДА Е МУЛТИЕЛЕМЕНТЕН
Видове източници в емисионната спектрометрия
Температур Особеност Аналитично

Източник Пробовъвеждане
а на спектъра приложение
само атомни анализ на алкални
Пламъци. 2-3 000 К динамично - разтвор
линии елементи
Електрически дъги - 3-5 000 К
импулсно анализ на примеси в чисти
правотокови и зависи от тесни атомни
проводящи материали метали или сплави, анализ
променливо материала на линни
- катод на газове в метали
токови е-дите
импулсно
Тлеещи разряди
тесни йонни шлифовна или
дифузен разряд, 5-6 000 K компоненти на сплави
линии пресована таблета -
катодно искрене
катод
до 20 000 К
импулсно
Искри - ниско-, средно-, зависи от по-широки
проводящи материали проводящи материали
и високоволтови материала на йонни линии
- катод
е-дите
Плазми - ICP, DCP, MIP,
атомни и йонни
CMP - газови разряди в 8-10 000 К динамично - разтвор анализ на разтвори
линии
инертна среда
импулсно - малък
анализи на
Лазери 5-8 000 К атомни линии обхват на атакуващия
повърхностни покрития
лъч
ИСКРОВИ СПЕКТРОГРАФИ
ПРЕДИМСТВА НА ИСКРОВИТЕ СПЕКТРОМЕТРИ
ПРЕДИМСТВА НА ИСКРОВИТЕ СПЕКТРОМЕТРИ
ПОЗИТИВИ
 Не се изисква пробоподготовка
 Бърз и евтин анализ
 Може да се прави на място
НЕГАТИВИ
 Анализират се само
електропроводими материали
 Определянето е локално
 Трудности при калибриране-
само чрез еталонни слитъци
ПЛАЗМА
Йони Електрони СЪСТОЯНИЕ НА

ЙОНИЗИРАН ГАЗ
включващо свободни
йони и електрони
ПЛАЗМА
Директно свързана плазма
Предимства пред ICP

По-малко емисионни линии.
По-малка консумация на аргон
Недостатъци
По-лоша чувствителност с порядък
По-скъпа поддръжка
Липсва на пазара
How does the MP-AES work?
• 4200 MP-AES runs on nitrogen extracted from air using the Agilent
4107 nitrogen generator
• Axial magnetic and radial electrical fields sustain the nitrogen

plasma
• Sample aerosol is introduced into nitrogen plasma.
June 2, ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
212
How does the MP-AES work?
• Axial emission from the vertical oriented nitrogen plasma is

directed into the fast scanning monochromator optics
• Wavelength specific emissions are detected using a high efficiency

CCD.
June 2, ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
213
Сравнение на : MP-AES иFlame AA
Характери
стика MP-AES Flame AA
Граници на откриване По-добри Добри
Линеен динамичен диапазон По-добри Добри
Горивни газове Не се изисква Ацетилен
Окислителни газове Не се изисква Двуазотен оксид
Продукт на горенето Не се изисква CO2 - 1–6 t за година
Светлинни източници Не се изисква HC, ЕDL, D2 лампи
Корекция на дрейфа Не се изисква Двойно лъчева система
Работа без наблюдение нощем ДА НЕ
Разходи по експлоатация По-ниски Високи
Солеви разтвори добри Добри
Индуктивно свързана плазма
ICP
Около 1.5 – 2 kW енергия от
променлив ток с честота:
27.12 MHz
40 MHz
50 MHz
Схема на ICP-OE спектрометър
Радиално
гледана Аксиално
плазма гледана
плазма
ICP като емисионен източник
 Предимства:
 Ефективно динамично пробовъвеждане на аерозол
във високотемпературната зона.
 Висок температурен градиент в централния канал
 Ефективно възбуждане на атоми и йони
 Висока стабилност на разряда
 Богат спектър с тесни линии с намалени ефекти на
самопоглъщане спрямо дъги и искри
 Широк линеен динамичен интервал: 3 - 5 порядъка
 Недостатъци:
 Сериозна опасност от спектрални пречения
 Пречещите влияния изискват висока квалификация на
аналитика
 Недостатъчната чувствителност за някои елементи
 Пулверизирането на пробни разтвори с ограничено
съдържание на разтворими соли 15%.
 Плазмата е нестабилна при внасяне на органични
разтворители (алкохоли, кетони и др.)
Структура на плазмения разряд при ICP
ПЛАЗМЕНИ ФЕНЕРИ
Пулверизационни камери
Пулверизатори
Ултразвуков пулверизатор
Класификация на емисионните линии
1.Според вида на излъчващата форма - атомни и йонни.
Излъчваща частица Тип линия пример
атом (As*) І As I 193.696 nm
еднозаряден йон (Mn+*) ІІ Mn II 257.610 nm
двузаряден йон (Al2+*) ІІІ Al III 185.472 nm и т.н.
Тъй като в ICP се възбуждат и излъчват и атоми и йони, прието е методът да се нарича не
АЕС (атомно емисионна спектроскопия), а ОЕС - оптична емисионна спектроскопия
2. Според енергията на възбуждане

Тип линия Енергия пример
меки Евъзб < 3.8 еV Cu 324.754 nm Евъзб = 3.8 еV
междинни 3.8 еV <Евъзб< 5.8 еV Mn 257.610 mn Евъзб = 4.8 еV
твърди Евъзб > 5.8 еV Pb 220.351 nm Евъзб = 7.4 еV
ICP е в състояние да генерира преходи на валентни електрони, изискващи енергия по-ниска

от първия йонизационен потенциал на аргона – IP (Ar) = 15.755 eV
АНАЛИЗ.



НАПОМНЯНЕ ЗА І семестриален КОЛОКВИУМ !!!!!

Изисквания към оптичните системи
1. Да покриват спектралния диапазон, на емисионни линии на атоми и йони
  <120 nm Ar, F, H, He, Ne (MIP )
 120 nm<<190 nm Br, Cl, I, C, N, O, P, S, B ( MIP, дъга, искра, DCP, ICP )
 190 nm<<600 nm всички метали и металоиди без алкални (дъга, искра, ICP )
 >600 nm V, Li, Rb, Cs ( пламъкова емисия)
Особености и ограничения при регистрация на емисионни спектри:
 поглъщане от О2 в УВ областта  <190 nm
 пропускливост на силициеви биалкални прозорчета на входящи процепи и
детектори  >160 nm
 2. Да осигуряват достатъчно висока разделителна способност - поради

богатия спектър и възможността от припокриване -
 Разделителна способност ~0.01 nm
 3. Да отговаря на много елементните възможности на метода -

едновременна или бърза последователна детекция
Основни елементи на оптичната система
Елемент Функция Изисквания
проводяща пренася и фокусира лъчението от 1. оптични системи с ниски

оптика източника до входа на опт. рефлектори и лещи транспортни
система или колиматори; загуби,
2.световоди
Входящ подава лъчa в-у повърхността на
процеп дисперсионния елемент
Дисперсионен Диспергира полихроматичното 1. призма висока раздел.
елемент лъчение на монохроматични 2. дифракционна способност,
снопове според ъгъл на отражение решетка ниски загуби от
или пречупван - плоска или разсейване или
вдлъбната аберация
детектор преобразува и регистрира 1. фотоплака висока
лъчението 2. фотодетектор с чувствителност
умножител за дадена 
3. diodarray системи
ICP-OES Coverage
ICP-OES can measure most elements in the periodic table,

excluding some of the non-metallic elements.
Полихроматори
- системи с много детектори твърдо позиционирани спрямо

дифракционната решетка за едновременна многоелементна
регистрация - всеки детектор се нарича “канал на полихроматора”
 предимства
 бърза едновременна регистрация на много елементи
 (1-10 сек за измерване)
 висока стабилност на системата
 недостатъци
 твърдо заложен избор на елементи и спектрални линии
 механични ограничения за регистрация на близко разположени линии
 не може да се проучва спектралната обстановка и да се извършват
корекции
ПОЛИХРОМАТОР
ICP-AES
Czerny-Turner
Монохроматори
- сканиращи системи с детектор и променящи ъгъла на гледане

спрямо дифракционната решетка за последователна
многоелементна регистрация
 предимства
 възможност за свободен избор на наблюдавана линия
 възможност за изследване и корекция на пречещи влияния
 недостатъци
 сравнително бавна (спрямо полихроматор ) регистрация
 възможности за грешки от механично изместване на системата
МОНОХРОМАТОРНА ОПТИКА
How do they Work?
ICP-OES
ICP
Fullframe - детектор
Това е CID chip – всички пикове са заснети и могат да се идентифицират за
полуколичествен анализ. По-ярките са от по-високи концентрации.
КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ
КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ
АНАЛИЗ.



НАПОМНЯНЕ ЗА І семестриален КОЛОКВИУМ !!!!!

Емисионен спектър на ICP
 Плазменият разряд е мощен източник на лъчение съставено от:

 емисия на пробни компоненти ( атоми, йони, молекули )
 емисия на газовата атмосфера на разряда (аргон и дифундиращи газове от
въздуха)
 емисия на частици, получени при взаимодействие между проба и газова
атмосфера.
 Емисионният спектър е съставен от линии и ивици, насложени върху

непрекъснат плазмен фон, съставен от :
 взаимодействие между йони и електрони (йонизация и рекомбинация )
 термична емисия от накалени частици
 разсеяна светлина
 Химичните елементи от пробата присъстват в източника под формата

на атоми, йони, оксиди, хидроксиди и други молекулни или
йонни асоциати.
Проблеми на емисионния спектрален анализ
- Слаба чувствителност (% - 10 ppb)

- Висок непрекъснат фон.
Pb 100mg/L - Флуктуации на фона от матрицата .
-5
- Спектрални пречения.
10
- Различие в чувствителността за различните елементи.
- Масивни инструменти.
-6
10
10 11
Photocurrent (Amperes)
4 7 8
-7 12
10 9
5 6
-8
10 3
2
-9 1
10
190 210 230 250 270 290 310 330 350
Wavelength (nm)
Аналитични характеристики на ICP-OES
1. Вид и количество на разтвори чрез пулверизация при може да се въвеждат газове или твърди
проба за анализ консумация на проба ~ 1ml/min проби след изпаряване
Разтваряне + методи за в редица случаи чувствителността е

2. Пробоподготовка
концентриране и разделяне недостатъчна
без алкални метали халогени, инертни

3. Брой елементи 66-72 елемента от ПС-ма
газове, компоненти на въздуха
едновременно определяне
4. Многоелементност Полихроматори Монохроматори
бързо последователно определяне
преченията намаляват в реда: искра
5. Селективност и богат емисионен спектър с много
>дъга>DC плазма>ICP плазма
пречещи влияния спектрални пречения
>пламък
по-добра от дъга и искра
6. Възпроизводимост 3-5% RSD в работна област
7. Граници на
DL »0.01mg/l. по-добри DL от FAAS
откриване,
съизмерими с FAAS за неметали (S, P, Si и РЗЕ).
чувствителност
по-бърз от GFAAS, но по-бавен от
8. Бързина 3-5 min / проба
ICP-MS
най-евтиния многоелементен Серийни многоелементни или
9. Цена
метод скринингови анализи
АНАЛИЗ.



МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ
АТОМНА СПЕКТРОХИМИЯ
ЛЕКЦИЯ 8
МАС СПЕКТРОМЕТРИЯ с
ИНДУКТИВНО СВЪРЗАНА
ПЛАЗМА ICP-MS
Биология и химия ІIІ курс
ВНИМАНИЕ – КОЛОКВИУМ
На ? АПРИЛ 2014
(??????)
Лекция 8. МАССПЕКТРОМЕТРИЯ С
ИНДУКТИВНО СВЪРЗАНА ПЛАЗМА ICP-MS
1. МАССПЕКТРОМЕТРИЯ - масата като качествена характеристика
Спектрално активна форма.
2. БЛОК СХЕМА НА ICP-MS

 ICP- като йонизационен източник
 Интерфейс; йонна оптика; Квадрополен мас филтър; мас детектор;
системи за вакуумиране
3. ИЗОТОПЕН АНАЛИЗ - Разделителна способност.
 Масов спектър (211 - природни изотопа)
 Изобарни корекции - уравнения за изобарна корекция.
4. ОСОБЕНОСТИ НА АНАЛИЗА
 Панорамен анализ
 Количествен и полуколичествен анализ.
 Метод на вътрешният стандарт.
 АНАЛИТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРИЛОЖЕНИЯ
Сравнение на метода с другите инструментални
методи за анализ
По скорост на измерване и възможности за многоелементен анализ
ICP – MS е сравним с атомно емисионната спектрометрия с индуктивно
свързана плазма (ICP - OES)
По граници на откриване и чуствителност ICP– MS е сравним с

електротермичната атомно абсорбционна спектроскопия (ETAAS)
Какво представлява ICP – MS ?
Inductively Coupled Plasma – Mass Spectrometry
представлява съчетание от високо
ефективен източник на йонизиране
индуктивно свързана плазма (ICP) и устройство
за разделяне и регистриране на йони
по отношението им маса/заряд (m/z) (MS).
ICP + MS
В ICP – MS МАС СПЕКТРОМЕТЪР
Спектрално Активната Форма
са свободни йони на пробата
ЗАРЕДЕНИ
ЧАСТИЦИ !!!
Положителни
или
отрицателни
Как изглежда ICP – MS ?
Agilent 7700 ICP-MS
Типичния ICP-MS инструмент включва 4 компонента
ЙОН ПРЕНОСНА СИСТЕМА - ИНТЕРФЕЙС
ДЕТЕКТОР
ФИЛТЪР
ЙОНЕН ИЗТОЧНИК И СИСТЕМА ЗА ПРОБОВЪВЕЖДАНЕ
Техниката е уникална с това че внесената в системата проба

при атмосферно налягане и стайна температура преминава
през екстремално нагряване в ICP източник и след това в мас
анализатор при космически вакуум и студ.
ICP-MS
определяеми елементи
ICP-MS is also capable of measuring most elements in the

periodic table, typically at lower levels than ICP-OES
Качества на ICP като източник за MS
1. Висока степен на йонизация – над 70 елемента от ПС йонизират
>90% при условията на ICP
 (Т = 10000К и електронна плътност Р е-= 1016 - 1018 е- /см3)
 по-ниска ефективност на йонизация ICP има за:
 As - 52%, Se - 33%, S -14%, F - 10 %;
2. Прост спектър – 211 линии

 В плазмата се генерират главно положителни еднозарядни йони
 Ba2+<10%
3. Минимални пречения от радикали, образувани при взаимодействие на йона

на аналита с околната атмосфера
ЕлO ; ЕлOH ; <10%
+ +
4. Възпроизводимо и лесно пробовъвеждане и калибрация - пулверизация на

разтвори
Система за пробовъвеждане
Аерозолна камера
Електричен модел на плазмата
Как изглежда екранираната
плазменна горелка ?
Динамика на аерозола в плазмата
Декомпозиция на пробата
Интерфейс
Как изглеждат интерфейсните конуси ?
Функция на йонните лещи
Детекторът трябва да се “предпази” от плазмата,

която е интензивен източник на фотони и
неутрални частици.
Йонните лещи сепарират

положително заредените йони от общия поток
частици и фотони.
Как изглеждат йонните лещи ?
Какво представлява
квадруполният масфилтър ?
Квадруполът е система от два

чифта (4) електропроводящи
пръчки, разположени в квадрат,
успоредно една спрямо друга
Йоните се предвижват по
дължината на централния
отвор - между пръчките и се
филтруват в зависимост от
тяхната маса
Първият в България ICP-MS – Perkin Elmer ELAN 500
Теория на квадруполното поле
F  m.a
q .q
F 1 2
r2
M+ УРАВНЕНИЯ НА МАТИЬО
d 2x
m 2  2e  (U 0  V0 cos t ) 2
x
dt r0
d2y
( )
m 2  2e U 0  V0 cos t 2
 y
E  U  V cos .t
dt r0
d 2z
m 2 0
dt
Зони на стабилност съгласно
уравненията на Матио
КВАДРУПОЛА СЕЛЕКТИРА САМО ОПРЕДЕЛЕНО СЪОТНОШЕНИЕ МАСА/ЗАРЯД
Но работи като много бързодействащ секвенциален филтър за маси
DC = const
RF
DC
m1 m2 m3 Vcost
Z Z Z
Представлява електронен умножител Детектор
Всеки йон достигнал до детектора инициира “каскада” от електрони, в
резултат на което сигнала се “умножава”
1000 ppm
ДВА РЕЖИМА:
 ИМПУЛСЕН 10 ppt
 АНАЛОГОВ
Вид на пиковете и разделителна способност
Спектър на разтвор на мед ( 0.1% )
с висока чистота
КАЧЕСТВЕНИЯ АНАЛИЗ
ПРИ ICP-MS се основава на
регистрираните изотопи
според отношението
МАСА/заряд – (amu/Z)
КОЛИЧЕСТВЕНИЯ АНАЛИЗ ПРИ ICP-MS се основава
на изброените йони
бомбардирали детектора за една секунда
counts per second (CPS)
Calibration for V in 2% NaCl
Пречещи влияния
 НЕСПЕКТРАЛНИ – подобно на ICP-OES

 СПЕКТРАЛНИ :
ОБЩО брой елементи брой линии

ICP-AES 72 15134
ICP-MS 82 211
При ICP-MS по-слаби спектрални пречения в сравнение с ICP-

OES
ИЗОБАРНИ ПРЕЧЕНИЯ
 изобари -
 аmu=58 Ni 58 + Fe 58 корекция по Fe 56
 Sn 114 -Cd 114 корекция по Cd 112
 Факторът на пречене е постоянен - зависи само от

естественото % разпространение на изотопите в
природата.
Потенциални радикалови пречения от хлоридна и
сулатна матрица
Load coil
Shield plate
Октополна реакционна клетка
 Два механизма на елиминиране на преченията

- He газ: “КОЛИЗИИ”
H2 MFC
 Дисоциация
He MFC
 Енергиен трансфер
- H2 газ: “Реакция”
 Атом трансфер
 Заряд трансфер
To Quad
Reaction Cell
= analyte ion
Small diameter
He взаимодействие в реакционната клетка
Dissociation
Ar Удари с реакционния газ

collision 
Ar Ar
Фрагментиране на
Cl Cl пречещите радикали
Cl
He
As As
Реакционна клетка
He взаимодействие в реакционната клетка -
Удари: Енергийна дискриминация
Molecular interference(ArCl) has larger cross

section than the analyte (As).

More frequent interactions with He.

A significant reduction in kinetic energy
As relative to the analyte (As). Energy filtering
can be used to ensure only the analyte
Ar He enters the quadrupole analyzer.
Cl
Collision As
Electrical potential (Q-pole)
Ar
Cl
Реакционна клетка
Electrical potential (Octopole)
H2 взаимодействие в реакционната клетка
Пренос на заряд
Ar+(40amu)
Ar+ + H2 H2+ + Ar
Редуциране на заряда Ar+ и отстраняване на пречещия йон от мас
анализатора
Пренос на протон
Ar2+(80amu)
Ar2+ + H2 Ar2H+ + H
Какви са възможностите на ICP - MS ?
Панорамен анализ
Scanning
Peak
Jumping
Ограничения на метода
 Силен ефект на памет
 Силен ДРЕЙФ на чувствителността
 Затруднения при работа с високо концентрирани разтвори

(матрицата трябва да е с концентрация по-ниска от 0.1%)
 Наличие на трудно отстраними радикални пречения
 Проблеми при работа с органични матрици
Сравнение на метода с
другите инструментални методи за анализ
 Относно получаването на бърза полуколичественна

информация, метода няма аналог в аналитичната практика
 По възможности за изотопен анализ ICP – MS е сравним с

Неутронно активационния анализ (NAA), но е значително
по-евтин и лесноизпълним
 Прост и лесен за интерпретация спектър – съдържа под 211

масови сигнала за изотопите на всички елементи от
периодичната система
Аналитични характеристики на метода
 Бърз многоелементен анализ за над 72 елемента

и техните изотопи като сканирането по целия масов диапазон
от 6Li до 238U се извършва за време от 1 до 3 минути
 Широк работен диапазон от концентрации – над 5 порядъка
 Висока чувствителност и ниски граници на откриване

– от 10-5 до 10-8 %
http://www.youtube.com/watch?v=XTG--dofakE
Аналитични AS
FAAS GF AAS ICP-OES ICP-MS
характеристики
DL 10-6 % 10-8% 10-6% 10-9 %
в разтвор 0.01 ppm 0.1 ppb 0.01 ppm 0.01 ppb
повтаряемост
1-3% 5-10% 3-5% 5%
RSD
2 <2 4-5 6
работна област
порядъка порядъка порядъка порядъка
производително едноелем. едноелем. многоелем. многоелем.
ст бърз бавен много бърз бърз
инструментална
евтин скъп скъп многоскъп
цена
цена на
скъп/евтин скъп евтин евтин
анализа
транспортни - транспортни траспортни
физ/хим. физ/хим. - -
Тип пречене йонизац. - йонизац. йонизац.
- А-неселект. *спектрални изобарни
дрейф,памет
Много
сложност лесен труден труден
труден
популярност много средно средно малко
ВНИМАНИЕ – КОЛОКВИУМ
На ? АПРИЛ 2014
(??????)
АНАЛИЗ
ЛЕКЦИЯ 9
МОЛЕКУЛНА
Биология и химия ІІІ курс
КАК ДА УСТАНОВИМ СЪСТАВА (МОЛЕКУЛНИЯ) НА
ВЕЩЕСТВОТО?
C6H14
Шестте изомера (хексани), които отговарят на
молекулната формула C6H14
Всеки изомер на хексана генерира различен номер от
монохлорни изомери
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Cl
Взето от доц. П.Пенчев Инфрачервени спектри
http://web.uni-plovdiv.bg/plamenpenchev/lectures/ima/ на два от хексановите изомери
www.chemspider.com/
https://www.cas.org/
http://web.uni-plovdiv.bg/andreev/andreev-ms-2010.pdf
Днес ще разгледаме:
1. Квантови състояния на енергията на молекулите и тяхната
връзка със спектралните им характеристики
 Молекулни спектри - характеристичност
 Пропускливост и светлина абсорбция като количествени
спектрални характеристики
2. ВИБРАЦИОННА СПЕКТРОМЕТРИЯ.
 Видове и брой трептения във молекулите
 Характеристични ивици и интерпретация на ИЧ спектри
 Апаратура и приложение на ИЧ спекрометрията
 Раман спектрометрия
3. Приложения на вибрационната спектрометрия.
315
ДА СИ ПРИПОМНИМ!
 Кои процеси на взаимодействие на електромагнитното лъчение
с в-вото могат да служат за аналитични цели ?
 На какво се основава качествения анализ в спектроскопията?
 Коя е причината за устойчивостта на качествената характаристика по
която се идентифицират веществата?
 На какво се основава количествения анализ в спектроскопията?
Електромагнитен спектър
Е 1
  
E
 c h.c

Eph = h= hc/   E = Е*-Е0

C  .
 Е
МОЛУКУЛНИТЕ

ВИБРАЦИОННИ СПЕКТРИ се
наблюдават във
ИНФРАЧЕРВЕНАТА ОБЛАСТ
КВАНТОВА ПРИРОДА НА МИКРОСВЕТА
 Коя система е квантова?
Системи които са устойчиви само в точно определени, дискретни
енергетични състояния.
 Примери за квантови системи в микро-света

 Ядро, електронна обвивка .....,
E=E+ k Epот + Eвиб +Ee-вал+ Ee-вът+ Eя

 Квантова природа на преноса на енергия от полето на ЕМЛ към
веществото и обратно.
Eph = h=  E = Е*-Е0
Връзка на областите на ЕМЛ и квантови
преходи във в-вото
Eph = h=  E = Е*-Е0
Квантови преходи в молекулите
ВИБРАЦИОННА СПЕКРОСКОТПИЯ –
ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОМЕТРИЯ
http://www.youtube.com/watch?v=VsuIJmoOs6o
http://www.youtube.com/watch?v=9HfJNnoRMPA
ПРИПОМНЕТЕ СИ ВРЪЗКАТА
АБСОРБЦИЯ А – ПРОПУСКЛИВОСТ Т
ПРОПУСКЛИВОСТ
Transmittance
I dI
T    kcdb
I0 I0
I dI b
I0 I0
  kc  db
0
I I
 ln( )   kbc  2.303 log( )
I0 I0
I
  log( )   log T  A  bc
I0
strong (s), интензивни

под 50% Т
medium (m), средни
около 50% Т.
weak (w), слаби
над 50% Т
324
СОБСТВЕНИ ЧЕСТОТИ
РЕЗОНАНСНИ
ЧЕСТОТИ
СОБСТВЕНИ ЧЕСТОТИ
Tacoma Narrows Bridge Failure
wind
8m
1974
This photograph shows the twisting motion of the center The nature and severity of the torsional movement is
span just prior to failure. revealed in this picture taken from the Tacoma end of the
suspension span. When the twisting motion was at the
maximum, elevation of the sidewalk at the right was 28
feet (8.5m) higher than the sidewalk at the left.
car A few minutes after the first piece of concrete fell, this 600 foot
section broke out of the suspension span, turning upside down as
it crashed in Puget Sound. Note how the floor assembly and the
solid girders have been twisted and warped. The square object in
mid air (near the centre of the photograph) is a 25 foot (7.6m)
section of concrete pavement. Notice the car in the top right
corner.
ТРЕПТЕНЕ НА АТОМИТЕ В МОЛЕКУЛАТА
Трептенето на атомите в
молекулата може да се
изобрази, като трептене на
топчета свързани с пружина.
Деформационната сила се
представя със закона на Хук
F=-kх
E 1 
  
 c h.c
~ 1 k
 Честотата на трептене
2c  (вибрация) ще е по-голяма при
по-голяма здравина на
пружината и при по-малка
m1m2 приведена маса .

m1  m2
http://www.youtube.com/watch?v=3RqEIr8NtM
I
ХАМОНИЧЕН И АНХАРМОНИЧЕН
ОСЦИЛАТОР
!! ТОВА Е
КВАНТОВО ЧИСЛО
РЕЗОНАНСНА
ЧЕСТОТА
Eph = hc/   E = Е*-Е0
Трептене на многоатомни молекули
Форми на деформационните нормални трептения:

 - ножични(scissoring)  - усукващи (torsion)
 - махални (rocking)  - равнинни (in-plane bending)
 - ветрилни (wagging)  - извънравнинни (out-of-plane bending)
ТРЕПТЕНЕ НА МНОГОАТОМНИ МОЛЕКУЛИ
Трептения в молекулата на CO2
333
ГЛОБАЛТОТО ЗАТОПЛЯНЕ ???
ХАРАКТЕРИСТИЧНИ ГРУПИ
– Характеристични ивици
Кобленц 1905 г. - абсорбцията на някои функционални групи е свързана с поява на

ивици в спектрите, положението на които не се променя значително, независимо от
скелета на тези съединения.
Такива ивици на функционални групи или връзки са наречени

характеристични,
а съответстващите им честоти – характеристични или групови честоти.
Вибрационни преходи отчетени чрез ИЧ спектрометрия
336
Eph = hc/   E = Е*-Е0
Условия за характеристичност
Когато приведената маса на от два атома, , се
различава съществено от тази на повечето двойки атоми
~ 1 k
 в другите връзки
2c  (C-H) = 12*1/(12 + 1) = 12/13 = 0.923
(N-H) = 14*1/(14 + 1) = 14/15 = 0.933
m1m2
 (O-H) = 16*1/(16 + 1) = 16/17 = 0.941
m1  m2  (C-C) = 12*12/(12 + 12) = 12/2 = 6.0
 (N-N) = 14*14/(14 + 14) = 14/2 = 7.0
MM =2 g/mole
H2 `  (C  H )  (C  C ) 6
   2.55
 (C  C )  (C  H ) 0.923
I2
MM =254 g/mole ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
Условия за характеристичност
~ 1 k Когато еластичността (здравината) на

 връзката е по-голяма от тази на
2c 
останалите връзки в молекулата
Напр. при кратни връзки
m1m2

m1  m2  (C  C ) k (C  C )
  2 1.414
 (C  C ) k (C  C )
 (C  C ) k (C  C ) 3
   1.51  1.225
 (C  C ) k (C  C ) 2
339
За нелинейна молекула броят на вибрациите е

3N - 6
За линейна молекула броят на вибрациите е

3N - 5
Основно правило за ИЧ вибрационната
спекроскопия
 За да са ИЧ активни
електричния диполен момент
на молекулата трябва да се
променя при движение на
атомите.
 Не е необходимо молекулата да
има постоянен диполен момент
за да е ИЧ активна.
342
343
bending Ивици на основни функционални групи
C-H
O-H
C=O C-O
stretching
alkenes
O-H aromatic
C-H Ch C=C C-C

C
4000 3000 2000 1000 400
WAVENUMBER (cm-1)
Таблица с характеристични честоти на някой
органични съединения
http://www.youtube.com/watch?v=PUarY-ymzms
Вибрационни честоти : (C-C) [700-1200cm-1] < (C=C) [1620-1680cm-1] < (C≡C) [2100-2260cm-1]
Дължини на връзки: Re(C-C) [1.54Å] > Re(C=C) [1.35Å] > Re(C ≡ C) [1.20Å]
Енергия на дисоциация : D0(C-C) [368 kJ/mol] < D0(C=C) [720 kJ/mol] < D0(C ≡ C) [962 kJ/mol]
 k(C-C) < k(C=C)< k(C ≡ C)

Взето от доц. П.Пенчев Ивици на метиловите
http://web.uni-plovdiv.bg/plamenpenchev/lectures/ima/ и метиленовите групи
Взето от доц. П.Пенчев Ивици на изопропиловите
http://web.uni-plovdiv.bg/plamenpenchev/lectures/ima/ и третбутиловите групи
Взето от доц. П.Пенчев
Ивици на алкените
http://web.uni-plovdiv.bg/plamenpenchev/lectures/ima/
и бензените
Взето от доц. П.Пенчев Ивици на алкините
Ивици на алкохоли
и феноли
Ивици на алифатни и ароматни етери
Ивици на кетони,
алдехиди и карбоксилови к-ни
n-pentane
2850-2960 cm-1
3000 cm-1
sat’d C-H
1470 &1375 cm-1
CH3CH2CH2CH2CH3
n-hexane
CH3CH2CH2CH2CH2CH3
2-methylbutane (isopentane)
2,3-dimethylbutane
cyclohexane
no 1375 cm-1
no –CH3
1-decene
unsat’d
C-H
3020-
3080
cm-1 910-920 &
990-1000
C=C 1640-1680 RCH=CH2
4-methyl-1-pentene
910-920 &
990-1000
RCH=CH2
2-methyl-1-butene
880-900
R2C=CH2
2,3-dimethyl-1-butene
880-900
R2C=CH2
o-xylene
735-770
ortho
p-xylene
810-840(m)
para
m-xylene
meta
690-710,
750-810(m)
styrene
no sat’d C-H
1640
C=C 910-920 &
990-1000
RCH=CH2 mono
2-phenylpropene
Sat’d C-H
880-900
mono
R2C=CH2
p-methylstyrene
para
1-butanol
3200-3640 (b) O-H
C-O 1o
CH3CH2CH2CH2-OH
2-butanol
O-H
C-O 2o
tert-butyl alcohol
O-H
C-O 3o
methyl n-propyl ether
no O--H
C-O ether
2-butanone
 C=O
~1700 (s)
C9H12
1500 & 1600

benzene
C-H unsat’d & sat’d mono

C9H12 – C6H5 = -C3H7
isopropylbenzene
n-propylbenzene?
n-propylbenzene
isopropylbenzene
isopropyl split 1370 + 1385
C8H6
C-H unsat’d 1500, 1600

benzene
3300 C8H6 – C6H5 = C2H

C-H mono
phenylacetylene
Фактори,
влияещи върху характеристичните честоти
Вибрационно взаимодействие

Изотопен ефект
 ~ 1 k 
m1m2
 m1  m2
Електронни ефекти

2c 
Индукционен ефект

Мезомерен ефект

Диполно взаимодействие

Хибридизация, циклично напрежение


Асоциация, ефект на разтворителя


Фазово състояние

връзка със спектралтите им характаристики
380
АПАРАТУРА
ЗАПОМНЕТЕ!!!
Вибрационната спектрокопия се
използва за идентификация на
функционални групи, разпознаване на
молекулна структура – откриване на
наличие на търсена субстанция
Двулъчев ИЧ спектрометър
Схема на интерферометър на Майкълсон
Анализ на течни поби
•чисти вещества или разтвори – но НЕВОДНИ (атакуват
прозорците)
•пробите са най-често под формата на течен филм
(“sandwiched” между плочки NaCl)
• дебелината е в граници 0.015 до 1 mm
Анализ на твърди поби
Пресовани таблетки KBr
Choosing the Optimal Sampling Method
 Transmission
 Preferred method for quantitative analysis
 Sample mixed and pressed; good sensitivity
 Attenuated total reflectance (ATR)

 The sample must contact the crystal
 Simple and fast, generally non-destructive
 Diffuse reflectance (DRIFTS)

 Dilute sample in a matrix (like KBr)
 Simple, but requires mixing
 Specular reflectance
 Sample must be reflective or on a mirror
 Signals can be very weak
РАМАН СПЕКТРОМЕТРИЯ
Raman Spectra of a PTCDA Crystal
Intensity / arb. units
x0.1
200 400 600 1200 1350 1500 1650
-1
Raman shift / cm
• assignment of modes and their relative atomic contribution using
Gaussian `98 (B3LYP, 3-21G)
РАМАН СПЕКТРОМЕТРИЯ
http://www.youtube.com/watch?v=TMLnUmbLwUI
http://www.youtube.com/watch?v=yrH8cAsrNpA
Raman Spectra of a PTCDA Crystal
and a DiMe-PTCDI
Intensity / arb. units
ωDiMe-PTCDI mPTCDA
= =0.97
ωPTCDA mDiMe-PTCDI
200 400 600 1200 1350

ωDiMe-PTCDI 1500 221
  = 1650
=0.95
ω
 -1 experimental 233
/cm-1
Raman shift Raman shift / cm
PTCDA
• assignment of modes and their relative atomic contribution using Gaussian

`98 (B3LYP:3-21G).
АНАЛИЗ
ЛЕКЦИЯ 10
МОЛЕКУЛНА
ЕЛЕКТРОННА СПЕКТРОМЕТРИЯ
(СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ)
1. Електронни преходи в молекулата – молекулни

орбитали
2. Хромофорно-ауксохромна теория
3. Спектрофотометрия – апаратура и
приложение
4. Количествен анализ – директен и
спектрофотометрично титруване
400
UV-Vis spectroscopy
Electronic absorption spectroscopy
h.c h.c
  *
E E  E0
Електронните спектри в
молекулите се
регистрират в
ултравиолетовата и
видима област на ЕМЛ
Transmittance
I dI
T   kcdb
b I0 I0
I0 I I dI b
 I0 I0
  kc  db
0
C I I
 ln( )   kbc  2.303 log( )
I0 I0
Моларна абсорбируемост
I
ε   log( )   log T  A  bc
абсоция при едномоларен I0
разтвор с дебелина 1см k При определена
 дължина на вълната
2.303 λ
ε= L.mol-1.cm-1
Квантови преходи в молекулите
Съгласно приближението на
Борн-Опенхаймер,
енергиите на трептене и на
въртене могат да се считат
за независими.
Атомните електронни спектри са линейни – ТЕСНИ ЛИНИИ!! (lines)

МОЛЕКУЛНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ СПЕКТРИ СЕ СЪСТОЯТ ОТ ШИРОКИ ИВИЦИ
(BANDS) !!
Диаграма на Яблонски
А - абсорбция ВК – вътрешна конверсия
ФЛ – флуоресценция ИК - интеркомбинация
Ф - фосфоресценция ВР – вибрационна релаксация
Absorption and emission pathways
HOMO and LUMO are acronyms for

highest occupied molecular orbital and
lowest unoccupied molecular orbital,
respectively.
The energy difference between the HOMO and
LUMO is termed the HOMO–LUMO gap.
HOMO and LUMO are sometimes referred to as
frontier orbitals
π* π* π*
Пример за π* π* π*
Example
for a
HOMO / LUMO π* π* π* simple
преход n n n
enone
π π π
π π π
-*; max=218 n-*; max=320
=11,000 =100
Example:   * transitions responsible for ethylene UV absorption at ~170 nm calculated

with ZINDO semi-empirical excited-states methods (Gaussian 03W):
h 170nm photon
HOMO u bonding molecular orbital LUMO g antibonding molecular orbital

Принцип на Франк - Кондон
Frank-Condon Principle
 Движението на ядрата (10-13 s) е пренебрежимо спрямо времето

необходимо за възбуждане на електрона (10-16 s).
 Следователно ядрата на атомите в молекулата не се преместват по
време на възбуждането и между ядреното разстояние се запазва. Т.е
най-вероятно електронния преход включва само вертикална компонента
МОЛЕКУЛНИ ОРБИТАЛИ И
КВАНТОВИ ПРЕХОДИ
Образуване на свъзваща и
антисвързваща
σ
молекулни орбитали
от
две s атомни орбитали
Образуване на свързваща
и антисвързваща
σ
от
две р атомни орбитали
Образуване на свързваща
и антисвързваща
𝝅
от
σ
от
𝝅
от
В преходите могат да
участват и електрони от
несвързващи електронни
орбитали
n
E КВАНТОВИ ПРЕХОДИ
*
 * n * h.c h.c
*
  *
E E  E0
 * n *
n електронните преходи в органичните
молекули се характеризират с
възбуждане на електрони от свързващи
 или несвърващи към антисвързващи
молекулни орбитали на възбуденото
 състояние.
N → V преходи: възбуждане на електрон от свързваща
на антисвързваща молекулна орбитала.
N → Q преходи: възбуждане на електрон от
несвързваща на антисвързваща молекулна
орбитала.
N → R преходи: възбуждане на електрон от свързваща
върху молекулна орбитала на молекулен йон.
E КВАНТОВИ ПРЕХОДИ
*
 * n *
*
 * n *
n електронните преходи в органичните
молекули се характеризират с
h.c от свързващи
h.c
  
възбуждане на електрони
 *
E E  E0
или несвърващи към антисвързваищи
молекулни орбитали на възбуденото
 състояние.
Вакуумен UV или далечен UV
(λ<190 nm ) h.c h.c
  *
UV/VIS E E  E0
Подборни правила
1. Спинова забрана: по време на прехода е забранена
промяната на сумарния спин, S, съответно
мултиплетността, M = 2S + 1, на електронното
състояние.
2. Забрана по симетрия (правило на Лапорт): електронни
преходи между молекулни орбитали с еднаква симетрия
са забранени.
3. Забрана по припокриване: преходи между молекулни
орбитали, които не се припокриват пространствено са
забранени. Това правило забранява преходите между σ-
oрбитали и π-oрбитали, както и преходи между
свободни електронни двойки и σ- и π-oрбитали, а
разрешава преходите σ → σ* и π → π*
Selection rules
Laporte selection rule: there must be a change in the parity (symmetry) of
the complex
Electric dipole transition can occur only between states of opposite parity.
Laporte-allowed transitions: g  u or u  g
Laporte-forbidden transitions: g  g or uu
g stands for gerade – compound with a center of symmetry

u stands for ungerade – compound without a center of symmetry
Selection rules can be relaxed due to:

•vibronic coupling
•spin-orbit coupling
•geometry relaxation during transition

орбитали
422
Цветни разтвори на
комплексни съединения
на d- елементи
Под влияние на лигандите се

сваля израждането на
d-орбиталите
и се получават квантови нива
с Δ Е активни във видимата
област
Цветни разтвори на
комплексни съединения
на d- елементи
Хромофорно-ауксохромна теория
О. Вит (1876 г.) - цветността на едно химично съединение се дължи на наличието в него на
атомни групировки, в които има ненаситени връзки. Такива групи (-N=N-,-C=O, -NO2, -NO и
др.), които поглъщат определени дължини навълната независимо от вида на
съединението, в което присъствуват се наричат
ХРОМОФОРИ
Понастоящем като хромофор се разглежда всяка връзка, електронните преходи в която се извършват при
незначително учасатие на електрони от други връзки и атоми в тази молекула.
Групи (-OH, -NH2, -SH и др.) или атоми – носители на свободни електронни двойки, които не
преизвикват поглъщане във видимата област, но присъствието им в дадено цветно
съединение предизвиква усилване на цвета. Такива „базични заместители“са наречени
АУКСОХРОМИ
Хромофорно-ауксохромна теория
АУКСОХРОМИ
Повишаването на интензитета на
оцветяването (по-високият интензитет на
абсорбционните ивици) под влияние на
даден ауксохром да се означава като
Хиперхромен ефект.
Обратният ефект, на понижение на

интензитета е известен като
хипохромен ефект.
Преместването на максимума
към по-големите дължини на вълната (червено отместване) се означава като батохромен ефект.
а към по-късите вълни (към виолетовата част на спектъра) се означава като хипсохромен ефект
Chromophore Excitation max, nm Solvent
C=C →* 171 hexane
n→* 290 hexane

C=O
→* 180 hexane
n→* 275 ethanol

N=O
→* 200 ethanol
C-X n→* 205 hexane

X=Br, I n→* 255 hexane
Абсорбция на
изолирани
хромофори и
хромофори със
спрегнати връзки
Банзо – ароматни Group K band () B band() R band
съединения Alkyl 208(7800) 260(220) --

-OH 211(6200) 270(1450)
-O- 236(9400) 287(2600)
-OCH3 217(6400) 269(1500)
UV бензен в
хептан NH2 230(8600) 280(1400)
-F 204(6200) 254(900)
-Cl 210(7500) 257(170)
-Br 210(7500) 257(170)
-I 207(7000) 258/285(610/180)
-NH3+ 203(7500) 254(160)
-C=CH2 248(15000) 282(740)
-CCH 248(17000) 278(6500
-C6H6 250(14000)
-C(=O)H 242(14000) 280(1400) 328(55)
-C(=O)R 238(13000) 276(800) 320(40)
-CO2H 226(9800) 272(850)
-CO2- 224(8700) 268(800)
-CN 224(13000) 271(1000)
-NO2 252(10000) 280(1000) 330(140)
From Crewes, Rodriguez, Jaspars, Organic Structure Analysis
Голяма част от
органичните съединения
имат UV спектри
Uvs спектрите НЕ СА СТРОГО

СПЕЦИФИЧНИ
Не са подходящи за структурни
интерпретации
Всяка ивица може да се съставна
на много преходи
За качествена идентификация
може да се използва моларната
абсорбируемост
ε
From Skoog and West et al. Ch 14
Промяна на енергетичните нива при
спрегнати двойни връзки
E + +
+
*4
+
* *
+ +
При спрежение се
сближават
+ +
+ +
 *3
+ + 𝝅 и 𝝅*
+ + такива молекули
2 поглъщат в близката
+
ултравиолетова
+ + + + +
 
+ + + +
и видима област
1
С най-голямо приложение във UV/VIS

са спектрите на съединения със
спрегнати двойни връзки
КОНЮГИРАНИ СИСТЕМИ
Conjugated
-molecular orbitals of butadiene
4: 3 Nodes
0 bonding interactions
3 antibonding interactions
ANTIBONDING MO
3: 2 Nodes
ANTIBONDING MO
2: 1 Nodes
BONDING MO
1: 0 Nodes
BONDING MO
y2 is the Highest Occupied Molecular Orbital (HOMO)
433
y3 is the Lowest Unoccupied Molecular Orbital (LUMO)
Електронни абсорбционни преходи
Емпирични правила за изчисляване на
абсорбционните максимуми на заместени
диени и триени
Емпирични правила на Удуърд-Фишер за
изчисляване на абсорбционните максимуми в a, b-
ненаситени карбонилни съединения

орбитали
437
Оптична схема на
двулъчев дисперсионен УВ/Вид
двулъчев дисперсионен УВ/Вид
еднолъчев УВ/Вид спектрометър
Пробни кювети
Граница на пропускане на разтворители

(high energy cutoffs) в nm
Water 205 THF 220

CH3CN 210 CH2Cl2 235
C6H12 210 CHCl3 245
Ether 210 CCl4 265
EtOH 210 benzene 280
Hexane 210 Acetone 300
MeOH 210
Dioxane 220 ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
СПЕКТРИ
http://www.youtube.com/watch?v=O39avevq
ndU ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ
ХОЛМИЕВ еталон за настройка отчитането на
спектъра по дължина на вълната спрямо
абсорбционните максимуми от разтвор
на холмиев перхлорат
Изобестична точка
isosbestic point
bromothymol blue
зависимост от
pH.
ar Absorptivity (l/mol-cm) Electronic Spectra
51972
Mol ar Absorpti vity (l /mol -cm) Electronic Spectra
50243
41578
40194
31183
30146
20789
20097
10394 10049
Nacetylindol
0
0 Wavelength (nm)
220 230 240 250 260 270 280 290
220 230 240 250 260 270 280 290 300

орбитали
451
Интензитетът на електромагнитно лъчение, преминаващо през хомогенна
поглъщаща среда намалява експоненциално.
Погълнатата част от лъчението не зависи от интензитета на падналата

светлина. Погълнатата част е пропорционална на концентрацията на
поглъщащи частици и зависи от дебелината на слоя.
Всеки последователен слой с фиксирана дебелина поглъща една и съща

част от лъчението.
Логаритъм от отношението на интензитетите на попадащата и преминала

през поглъщащ слой светлина се нарича АБСОРБЦИЯ ABSORBANCE .
Абсорбцията (А) е линейна функция на дебелината на слоя (b) и

концентрацията поглъщащи частици (c) absorbancе
Io
A  lg  k .b.c
452
I
Transmittance
I0 I I dI
T   kcdb
I0 I0
I dI b
I0 I0
  kc db
0
b I I
 ln( )   kbc  2.303 log( )
I0 I0
Моларна абсорбируемост I
ε   log( )   log T  A  bc
I0
абсоция при едномоларен
k
разтвор с дебелина 1см

2.303
ε = L.mol-1.cm-1
Оптичен
път/ cm
0 0.2 0.4 0.6 0.8 1.0
%T 100 50 25 12.5 6.25 3.125
Absorbance 0 0.3 0.6 0.9 1.2 1.5
линейна
Нелинейна зависимост
зависимост
A/b
Т/b
Количествен спектрофотометричен анализ
 Директна спектрофотометрия
 За да се определи функционалната зависимост на 
 I0

абсорбцията от концентрацията е необходимо да A = log 



 k.b.c
се извърши КАЛИБРИРАНЕ  I 
 1 
 Реакцията на образуване на абсорбиращо съединение с k=??

аналита трябва да бъде СЕЛЕКТИВНА
И в двата случая се измерва абсорбцията при избрана дължина на

вълната, съответстваща на електронния преход!
456
Определяне на абсорбционния сигнал, свързан с
концентрацията на аналита
Директна спектрофотометрия- калибриране и
анализ
КАЛИБРИРАНЕ - експерименталното определяне на уравнението на линейната зависимост на А
от концентрацията, чрез измерване на разтвори с известна концентрация на аналит
Phosphate in marine water

Измерват се сигналите на
wavelength 880nm
0.5 стандартните разтвори.
0.4 Определят се коефициентите на

регресионното уравнение (метод на
0.3 най-малките квадрати)
A
0.2 A  b1.c  b0 Измерва се сигнала на
пробата АХ
0.1 y = 0.121x - 0.002
R2 = 0.9999 Изчислява се
0
концентрацията СХ
0.0 0.5 1.0 1.5 2.0 2.5 3.0 3.5 4.0
concentration m M
A x  0.002
CX 
Анализът ще бъде точен само ако: 0.121
Калибрационната функция е описана коректно

Аналитът има еднакво поведение в стандарти и проби


458  Измерваната А се дължи САМО

ПУ “П. на присъствието
Хилендарски” на аналита
КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
External Standard and the Calibration Curve
Спектрофотометрични тестове
Фабрично калибриране (Морарна абсорбируемост)
Определяне
денатурацията
на ДНК
Количествен спектрофотометричен анализ
 Спектрофотометрично титруване
 Методът е алтернатива на визуалната индикация на ЕП поглъщащата форма
 Необходимо е поне един от трите компонента - АНАЛИТ, ТИТРАНТ ИЛИ ПРОДУКТ

да има абсорбционна ивица в УВ или видимия спектър
 Не е необходимо да се калибрира (да се знае точната зависимост на

абсорбцията от концентрацията на поглъщащата форма)
ЕП винаги е пресечна точка на две прави линии
462
Спектрофотометрично титруване
1) Когато абсорбира тиранта 2) Когато абсорбира аналита

(титруване на кристалвиолет)
5H2O2 + 2MnO4-+6H+ 5O2 (g)+ 2Mn+2+ 8H2O
CV+ + OH-  CV-OH
ЕП
A
MnO4-
реагира-
А
цвета
изчезва ЕП Vt
MnO4- е в 3) Когато абсорбира продукта
излишък
Cu2+ + PAR-  [CuPAR] -
V (ml KMnO4)
ЕП винаги е пресечна точка на две A

прави линии
ЕП
463
Vt
АНАЛИЗ НА СМЕСИ
АБСОРБЦИЯТА Е АДИТИВНО СВОЙСТВО НА ВСИЧКИ
ВИДОВЕ АБСОРБИРАЩИ МОЛЕКУЛИ В ЕДНА СМЕС.
ПРИ АНАЛИЗ НА N-КОМПОНЕНТНА СМЕС СЕ
ОПРЕДЕЛЯТ N КОНЦЕНТРАЦИИ КАКТО И МОЛАРНИТЕ
АБСОРБИРУЕМОСТИ ЗА ВСЕКИ ИНДИВИДУАЛЕН
АБСОРБИРАЩ ВИД ПРИ ВСЯКА ДЪЛЖИНА НА
ВЪЛНАТА.
ЗА ДВУКОМПОНЕНТНА СМЕС СЕ РЕШАВАТ
УРАВНЕНИЯТА:
A = A1 + A2 = 1 . b . с1 + 2 . b . c2 ;
A’ = A’1 + A’2 = ’1 . b . с1 + ’2 . b . c2 .
ДАННИТЕ СЕ ПОЛУЧАВАТ ОТ ИЗМЕРВАНЕ НА

АБСОРБЦИЯТА НА СМЕСТА ПРИ ДВЕ РАЗЛИЧНИ ДЪЛЖИНИ НА
ВЪЛНИТЕ
UV VIS SPECTROSCOPY BY RSC
http://www.youtube.com/watch?v=w981MYhZJrk&feature=relmfu
АНАЛИЗ
ХРОМАТОГРАФИЯ
ЛЕКЦИЯ 11
ЯДРНО МАГНИТЕН
РЕЗОНАНС - NMR

ЯДРЕНО МАГНИТЕН РЕЗОНАНС
1. Принцип на протонния ЯМР
2. ЯМР спектри
• Химчино отместване
• ppm скала
• Спин-спиново взаимодействие
3. Интерпретация на ЯМР спектри за качествено
охарактеризиране на органични съединения.
467
Материали от доц. Пламен Пенчев
Ядрено Магнитен Резонанс
1.Ядрено магнитния резонанс: Част 1. Физични

основи на ЯМР-спектроскопията
http://www.kosnos.com/2009/issue27/nmr1.html
2.Ядрено магнитния резонанс: Част 2. Химично

отместване
http://www.kosnos.com/2009/issue27/nmr2.html
Ядреният магнитен резонанс (ЯМР) е вид молекулна спектроскопия,
при която атомни ядра, притежаващи магнитен момент и поставени под
действие на външно магнитно поле, могат да поглъщат радиочестотна
енергия.
1945 година
Пърсел и Блох
Nobel Prize in
Physics in 1952
Continuous wave
(CW) NMR
Pulsed (FT) NMR
470
PROTON NMR-BY RSC.flv
http://www.youtube.com/watch?v=35msTxiP6Io
ЯМР спектроскопия - информация
1H-ЯМР спектър на етилформиата
МАГНЕТИЗЪМ
ВЪВЕДЕНИЕ В 1H NMR Характеристики на атомните ядра
Ядрата са позитивен заряд и спиновото им въртенето около

дадена ос създава магнитно поле
+
+
Не всички ядра са активни в NMR.

1H и 13C са най-често регистрираните NMR активни ядра
Natural Abundance – природно разпространение
1H 99.9% 13C 1.1%
12C 98.9% (not NMR active)
477
Спинови квантови числа
ELEMENT # Protons # Neutrons I (Spin Quantum Number)
1
H 1 0 1/2
2
H 1 1 1
3
H 1 2 1/2
4
He 2 2 0
3
He 2 1 1/2
6
Li 3 3 1
7
Li 3 4 3/2
10
B 5 5 3
11
B 5 6 3/2
12
C 6 6 0
13
C 6 7 1/2
14
N 7 7 1
15
N 7 8 1/2
Четно масово
# protons & # Neutrons двете четни : I=0 (4He, 12C …)
число:
# Protons & # Neutrons двете нечетни : I=1, 2, …. (цяло число)
НЕЧЕТНО # protons odd & # Neutrons Even : I=1/2, 3/2, ... (полуцяло)
масово число: # protons even & # Neutrons odd : I=1/2, 3/2, ... (полуцяло)
НАЙ-ВАЖНИ ЕЛЕМЕНТИ за ОРГАНИЧНАТА ХИМИЯ
 H : най-често измерван NMR
 1 H , I = ½ (sharp lines), a = 99.98% , high frequency ( = 100 MHz)

 2H , I =1 (broad lines), a = 0.02%,  = 15.4 MHz, Q=0.038
 C:

12C , I = 0 (no signal in NMR)
 13C , I = ½ (sharp lines), a = 1.1% ,  = 25.3 MHz
 N:
 14 N , I =1 (broad lines), a = 99.6%,  = 7.2 MHz, Q=1.0
 15N , I = ½ (sharp lines), a = 0.4% ,  = 10.1 MHz
 O:

16O , I = 0 (no signal in NMR)
 17O , I =5/2 (broad lines), a = 0.04%,  = 13.5 MHz, Q=-0.037
(А) Магнитните полета на Ядрата са хаотично ориентирани
(b) Когато обаче се приложи външно магнитно поле (Bo), то се
индуцира ориентация по полето (с по-ниска енергия)
или срещу полето (по-висока )
480
Енергетичната разлика Δ Е зависи от силата на външното поле (Bo)
и обикновено е много малка. Тя е съизмерима с енергията на
ЕМЛ в радиочестотната област Eph = h=  E = Е*-Е0
+
+ +
 – магнитно-  = gyromagnetic ratio

 .h жироскопско отношение,
E  Bo 1H= 26,752
2 B0 напрегнатост на 13C= 6.7
външното поле
481
Магнитни моменти на някои изотопи
Връзка на областите на ЕМЛ и квантови
преходи във в-вото
Eph = h=  E = Е*-Е0
ПРИНЦИП НА ЯМР - СПЕКТРОСКОПИЯТА
Ще се поглъща тази резонансна

честота която отговаря на
квантовия преход
ΔЕ не е фиксирана,
 .h  а зависи от В.
E  Bo  Bo
2 2 !!! Населеността на основното и
възбуденото състояние са
изравнени
НАСЕЛЕНОСТИ НА НИВАТА
E

Влияние силата на
магнитното поле
E =  ħ B0 върху разцепването
на нивата
 B0
L 60 MHz 200 MHz 300 MHz
За B0=1.4 T (L=60 MHz)

Уравнение на Болцман
EH ~2.4 J/mol при T=300K
Boltzmann Equation
N  .9999904 N
N
N
= e (E/kT) ~ 1 - E/kT За B0=7.05 T (L=300 MHz)
N  .99995 N
Болцманова константа k=1.3805 x 10-23 J K-1
T температура в келвин
При по-силно магнитно поле
се работи с по-високи
радиочестоти и се постига
по-висока разделителна
способност
• ppm скала
487
Химично отместване
с настъпване на резонанс се регистрира сигнал,
интензивността на който е пропорционална на броя на
еквивалентните протони в изследваното съединение.
 ЯМР спектрите са съвкупност от сигнали, които се явяват
 Bo специфични за всяко съединение, поради специфичното
2 обкръжение, което екранира ядрата от полето и формира
ХИМИЧНО ОТМЕСТВАНЕ

 Bo (1   X )
2
 – константа на екраниране
Делта скала
2   .Bo (1   X )
  x  r  r   x
  
r r 1 r
59999821  59999622 200

  6
 3.3310  3.32 ppm
59999622 59999622
 = (i – r) / 0
ТМС
Тетраметил
силан – силно
екраниран с
високи
стойности на σ
ЕФЕКТ НА МОЛЕКУЛНАТА СТРУКТУРА ВЪРХУ
1H ХИМИЧНОТО ОТМЕСТВАНЕ
Електроотрицателни заместители понижават екранирането на близките протони
По-слабо екранирани СИЛНО екранирани
H3C-F H3C-O-CH3 (H3C)3-N H3C-CH3 (H3C)4-Si

 4.3  3.2  2.2  0.9  0.0
Понижението на екраниращия ефект намалява силно с увеличаване на дистанцията
(броят връзки между заместителя и протона)
H3C-H2C-H2C-H2C-O-CH2-CH2-CH2-CH3
 1.37 3.40
491
0.92 1.55ПУ “П. Хилендарски” КАХ ИМ Биология и Химия и Химия и Физ. 2014 доц.д-р В. Кметов
Химическото отместване
http://www.youtube.com/watch?v=PUarY-ymzms
13.4: Nuclear Shielding and 1H Chemical Shift
Different nuclei absorb EM radiation at different wavelength
(energy required to bring about resonance)
Nuclei of a given type, will resonate at different energies

depending on their chemical and electronic environment.
The position (chemical shift, ) and pattern (splitting or multiplicity)

of the NMR signals gives important information about the
chemical environment of the nuclei. The integration of the
signal is proportional to the number of nuclei giving rise to
that signal
H O H H
H C C O C C H
H H H
494
The influence of neighboring groups (deshielding) on 1H
chemical shifts is cumulative
Cl Cl Cl
C Cl C Cl C
H H H H
H H
Cl
= 7.3 5.3 3.1 ppm
O O O
H Cl Cl
CH3CH2O H H Cl
CH3CH2O CH3CH2O
H H H
= 2.1 4.06 5.96 ppm
495
Protons attached to sp2 and sp hybridize carbons are deshielded
relative to protons attached to sp3 hybridized carbons
H
O H H H H
C C H C C H H3C CH3
H H H H H
H
 = 9.7 7.3 5.3 2.1 0.9-1.5 ppm
Please read about ring current effects of -bonds

(Figs. 13.8-13.10, p. 527-9)
CH3 CH3 O
C C
CH3
 = 2.3 - 2.8 1.5 - 2.6 2.1-2.5 ppm
496
13.6: Interpreting 1H NMR Spectra
Equivalence (chemical-shift equivalence): chemically and

magnetically equivalent nuclei resonate at the same
energy and give a single signal or pattern
H H
N C C O C H
H H
= 3.50 ppm
= 4.20 ppm
3H
2H
TMS
497
H3C H
C C
H3C CH3
498
Химическо отместване
Фактори влияещи върху химичното отместване:
- влияние на електронната плътност при Н
(HF < HCl < HBr < HI)
- влияние на електронната плътност при съседния атом
- електроотрицателност на заместителите
- заряд на съседните атоми
- магнитна анизотропия
- бензен, тройна връзка, карбонилна група
Влиянието на други фактори:
- Водородната връзка
- Влияние на разтворителя
• ppm скала
500
Спин-спиново взаимодействие
Две спинови системи AX
JAX - костанта на спин-спиново
взаимодействие
мултиплетност
Най-общо - n-еквивалентни съседа протони ще разцепят 1H
сигнала на ( n + 1 ) пика с интензитети, отнасящи се като
триъгълника на Паскал.
“съседи” – не по-отдалечени от три връзки
n n+1 Триъгълник на ПАСКАЛ:
0 1 1 singlet
1 2 1 1 doublet
2 3 1 2 1 triplet
3 4 1 3 3 1 quartet
4 5 1 4 6 4 1 quintet
Спин-спиново взаимодействие - обобщение
реален пример: 1-хлоро-4-нитробензен
1H NMR: C6H10O
O
H3C O CH3
CH3 (Et)
CH2O
7.05 7.00 6.95 6.90
1.30 1.25
4.20 4.15 1.90 1.85
5.85 5.80
1.00 0.98 2.06 3.08 3.03
8.0 7.5 7.0 6.5 6.0 5.5 5.0 4.5 4.0 3.5 3.0 2.5 2.0 1.5 1.0 0.5 0.0
H1-NMR : C4H8O3
O OH
OH
C HC
HO CH2 CH3
7.0 6.5
CH3
CH
2.70 2.60
4.20
1.20
4.0 3.5 3.0 2.5 2.0 1.5
малка разлика в химическото отместване
По-сложни системи
По-сложни системи
H3C H H3C H These are geometric
C C C C
H3C CH3 H3C CH3 isomers (not identical and
H3C H not enantiomers). The three

H3C H H3C H
C C C C C C
H3C CH3
methyl groups are therefore
H3C CH3 H3C CH3
not chemically equivalent
H3C H H3C H and can give rise to different
C C C C
H3C CH3 H3C CH3 resonances
H3C H
C C
H3C CH3
512
13.7: Spin-spin splitting in 1H NMR spectroscopy
protons on adjacent carbons will interact and “split” each others
resonances into multiple peaks (multiplets)
n + 1 rule: equivalent protons that have n equivalent protons
on the adjacent carbon will be “split” into n + 1 peaks.
H O H H = 2.0
H C C O C C H 3H = 1.2
H H H
3H
= 4.1
2H
Resonances always split each other. The resonance at = 4.1

splits the resonance at  = 1.2; therefore, the resonance at
 = 1.2 must split the resonance at  = 4.2. 513
The multiplicity is defined by the number of peaks and the pattern
(see Table 13.2 for common multiplicities patterns and relative
intensities)
H O H H = 2.0
H C C O C C H s, 3H = 1.2
H H H
t, 3H
= 4.1
q, 2H
-CH2- -CH3-
1:2:1
514
1:3:3:1
The resonance of a proton with n equivalent protons on the adjacent
carbon will be “split” into n + 1 peaks with a coupling constant J.
Coupling constant: distance between peaks of a split pattern; J is
expressed in Hz. Protons coupled to each other have the same
coupling constant J.
H O H H = 2.0
H C C O C C H s, 3H = 1.2
H H H
t, J=7.2 Hz, 3H
= 4.1
q, J=7.2 Hz, 2H
3J 3J 3J 3J 515
3J
ab ab ab ab ab
13.8: Splitting Patterns: The Ethyl Group
Two equivalent protons on an adjacent carbon will split a proton

a triplet (t), three peaks of 1:2:1 relative intensity
Three equivalent protons on an adjacent carbon will split a proton
into a quartet (q), four peaks of 1:3:3:1 relative intensity
H H H
H
O H H
H H
H C C C H
= 1.2, t
H C C H
H H = 1.2, t
H H = 3.0, q J= 7.2, 3H
H H H
H
J= 7.0, 3H J= 7.2, 2H
= 7.4-7.1, = 8.0,
= 2.6, q, 2H
m, 5H
J= 7.0, 2H
= 7.6-7.3,
m, 3H
516
13.8: Splitting Patterns: The Isopropyl Group
One proton on an adjacent carbon will split a proton into a

doublet (d), two peaks of 1:1 relative intensity
Six equivalent protons on an adjacent carbon will split a proton
into a septet (s), seven peaks of 1:6:15:20:15:6:1 relative
H intensity
H
H H
H H = 1.2, d
H C CH3 = 1.2, d C CH3
O2N J= 6.9, 6H
CH3 CH3
H H J= 6.9, 6H
H H
= 7.4-7.1, = 2.9, s,
m, 5H J= 6.9, 1H = 7.4, d
= 8.1, d,
J= 6.1 Hz, J= 6.1 Hz,
= 3.0, s,
2H 2H
J= 6.9, 1H
517
13.10: Splitting Patterns: Pairs of Doublets
H O
H C
OCH3
= 1.2, s, 9H
H3C = 8.0, d, = 7.4, d, = 3.9,
C H
H3C CH H
3 J= 9.0 2H J= 9.0 2H s, 3H
fig 13.19,
p. 537
518
13.11: Complex Splitting Patterns: when a protons is adjacent
to more than one set of non-equivalent protons, they
will split independently
J1-2 = 7.0
J1-2 = 7.0
J2-3 = 16.0 H O
J2-3 = 16.0
C C
C H
H
H2 splits H3 into a doublet with coupling constant J2-3 = 16.0

H2 splits H1 into a doublet with coupling constant J1-2 = 7.0
519
H1 splits H2 into a doublet with a coupling constants J1-2 =7.0; H3 further splits H2
J1,2 = J2,3
J1,2
H H H
C C C H = 0.9, t,
H H H J = 7.4, 3H
= 2.6, 2H = 1.6, 2H
J2,3
520
ОБОБЩЕНИЕ на спин-спиновото
взаимодействие
• Химично еквивалентните протони не показват spin-spin coupling един на друг.
• Резонансния сигнал на протон който има n еквивалнетни протона свързани към
Съседен въглероден атом се разцепва на n+1 пика (multiplicity)
със спинова константа на свързване J.
• протони които са свързани един с друг имат еднакви константи на свързване
• нееквивалентните протони ще разцепват сигнала на даден протон независимо
complex coupling.
• Spin-spin свързване обикновено се наблюдава при ядра които са отдалечени

на една, две или три връзки
• Свързване през четири връзки се наблюдава при някой случай –
Ароматни пръстени, но са нетипични.
521
Summary of 1H-1H spin-spin coupling
• chemically equivalent protons do not exhibit spin-spin

coupling to each other.
• the resonance of a proton that has n equivalent protons on
the adjacent carbon is split into n+1 peaks (multiplicity)
with a coupling constant J.
• protons that are coupled to each other have the same
coupling constant
• non-equivalent protons will split a common proton
independently: complex coupling.
Spin-spin coupling is normally observed between nuclei that

are one, two and three bonds away. Four-bond
coupling can be observed in certain situations
(i.e., aromatic rings), but is not common. 522
Problem 13.42 (Fig. 14.46, p. 573)
523
Magnetic Resonance Imaging (MRI): uses the principles of
nuclear magnetic resonance to image tissue
MRI normally uses the magnetic resonance of protons on water

and very sophisticated computer methods to obtain images.
Other nuclei within the tissue can also be used (31P) or a

524
imaging (contrast) agent can be administered
MRI images
Alzheimer’s
Normal Normal
Disease
25 years old 86 years old
78 years old
QuickTime™ and a
QuickTime™ and a TIFF (Uncompressed) decompressor
TIFF (Uncompressed) decompressor are needed to see this picture.
are needed to see this picture.
525
fMRI:
АНАЛИЗ
ЛЕКЦИЯ 12
Хроматографски методи за
анализ
ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ

летен семестър 2013/14
Лекция 12. ХРОМАТОГРАФКИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ
1. Общи принципи на хроматографския анализ –
видове хроматографски методи
2. Основни термини и дефиниции, модели и уравнения в хроматографията

 Задържане (Retention)
 Разделителна способност (Resolution)
 Ван Деемтер - зависимости
3. Течна хроматография
 Тънкослойна хроматография (TLC)
 Течна хроматография - ВЕХТ (HPLC)
4. Начини на провеждане на хроматографските измервания

 Основни елементи на хроматографски инструмент
 Видове детектори
5. Приложения на хроматографския анализ HPLC

С благодарности към
Prof. Dr. Erwin Rosenberg!
1-528
История на хроматографския анализ
 Хроматографията е открита и наименована през 1906 г.

от руския ботаник Михаил Цвет, разделил оцветени
пигменти от листа, пропускайки разтвора им през
колона с варовик.
През 1941 г. Мартин и Синдж

въвеждат течно-течната
хроматография, а през 1952 г.
получават Нобелова награда по
химия.
http://www.youtube.com/watch?v=yoYECMP_1iI
Хроматографски методи
Хроматографски се наричат методите за
разделяне на компоненти на смес в резултат на
разпределянето им между две фази.
Едната от тях е неподвижна и се нарича
стационарна, а другата е подвижна (в
дефинирана посока) и се нарича мобилна.
Chromatography: A Definition
1-533
Дефиниции
 Хроматография е техника при която компонентите от дадена смес се разделят
в зависимост от разпределението като резултат от придвижването на сместа от
мобилна фаза през стационарна фаза.
 Стационарна фаза е фаза която не се движи, нито в колона, нито на равна

повърхност.
 Мобилна фаза е движеща се фаза през стационарна фаза, която също така
носи и аналита.
 Елуиране е процес при който аналитите се придвижват през стационарната

фаза от движението на мобилната фаза.
 Хроматограма е графика показваща концентрацията на аналита като функция

от времето на задържане.
ХРОМАТОГРАМА - КАЧЕСТВЕНА И
КОЛИЧЕСТВЕННА ХАРАКТЕРИСТИКИ
Типове поведение
и подходящ хроматографски метод
СПРЯМО
агрегатното състояние на подвижната фаза:
газова и течна хроматография;
видът на неподвижната фаза:
газово-твърда; газово-течна;
течно-твърда и течно-течна;
типа на разпределителното равновесие:
адсорбционна (твърд сорбент);
абсорбционна (течен сорбент);
геометрията на хроматографската система:
колонна и планарна.
Видове колонни
хроматографски методи
Техники на разделяне
Нормална и
с обърнати фази
хроматография
Неполярни
разтворители
Полярни
разтворители
ИЗОКРАТНА И ГРАДИЕНТНА
ИЗОКРАТНА
СЪСТАВА НА
МОБИЛНАТА ФАЗА
НЕ СЕ ПРОМЕНЯ
константен
ГРАДИЕНТНА
хроматография
СЪСТАВА НА
МОБИЛНАТА ФАЗА СЕ
ПРОМЕНЯ В ХОДА НА
ЕЛУИРАНЕТО
ИЗОКРАТНА И ГРАДИЕНТНА
По-добро
разделяне

 Ван Деемтер зависимости


Page 545
Предтечи на хроматографията:
Countercurrent Extraction (Distribution) съгласно
Craig
Ляво: Lyman C. Craig и разработената от него апаратура countercurrent

extraction (1949).
Дясно: Цифрова симулация на противопоточна екстракция.
(L.C. Craig, O. Post, Apparatus for Countercurrent Distribution, Anal. Chem., 21 (1949) 500-504.)
2-546
Теория на хроматографията:
Martin & Synge‘s Plate Model
Аналог на модела на Martin & Synge‘s Plate Model и на HETP

концепцията е взаимстван от инженерната химия:
Theoretical plate
Transport in mobile phase (gas or liquid) (HETP)
2s
Column length
Analyte‘s distribution Stationary phase Zone (@ detector)
Zone (@ beginning) (solid or liquid) Peak
(one substance)
Retention time
(зависи от специфичния за аналита коефициент на разпределение, дължината

2-547 на
колоната и скоростта на мобилната фаза)
Модел – теоретични тарелки
Концепцията theoretical plate = аналог на дискретна единица
(стъпка) от разпределението в двете фази при екстакция
или моделът за теоретичните тарелки при десилационен –
ректификационен процес (HETP или HTU/NTU)
Hi = (L / Ni)
Ni = 5,54 (tR /w0,5)2
L… дължина на колоната
Ni… брой на теоретичните тарелки
b0,5…полуширина (w0,5 = 2,35 si)
Височината на тарелката и броя тарелки са

обратно пропорционално свързани за дадена
колона с определена дължина.
2-548
http://www.gunt.de/download/distillation_rectification_english.pdf
Фактор на задържане, селективност и
теоретичен брой тарелки - ефективност
ВАЖНИ ПАРАМЕТРИ
 Коефициент на разпределение K (partition coefficient) се

определя с отношението
концентрацията на веществото в
Сs неподвижната фаза
K
Cm концентрацията на веществото в
подвижната фаза
Той не може да се
изведе в явен вид
H mix S mix
от хроматограмата
lg K  
Сили действащи при HPLC са 5 основни вида. RT R
 Вандер-ваалсови;
 диполно взаимодействие между молекулите; Дисперсионни сили
 водородни връзки; Индукционни сили
 диелектрични взаимодействия – възникващи в резултат от
Орентационни сили
електростатично взаимодействие между молекулите на
разтворителя и молекулите на анализираната смес; Донорно-акцепторни
 колонни взаимодействия.
 Обемни скорости на мигриране през колоната
L
v Скорост на предвижване на
tR аналита в колоната
L Скорост на предвижване на
u подвижната фаза в колоната
to
CmVm 1 1
v u u u
CmVm  CsVS 1
CsVs
1 K
Vs
CmVm Vm
Каква част от аналита пребивава в
неподвижната фаза
 Капацитетен фактор – capacity factor = Retention factor
t R  to
k  t R  t0  k to
t0
L L 1

t R t0 1  k  1
v u k’ – капацитетен фактор
1 k
CmVm 1 1
v u u u
CmVm  CsVS 1
CsVs
1 K
Vs
CmVm Vm
Каква част от аналита пребивава в
неподвижната фаза
 Обемна скорост на подвижната фаза (F) – обем/мин
t R  t0  k to V
F
t
Vs
VR  V0  k V0  V0  V0 K  V0  KVs
Vm
Основно уравнение в хроматографията
 Фактор на Селективност (selectivity factor = separation factor)
Селективността е
термодинамична величина,
зависеща от относителното
K B k B' (t R' ) B
  '  ' разпределяне на веществото
между подвижната и
K A k A (t R ) A стационарната фаза.
Отнася се до способността на
една хроматографска система
да разграничи два компонента.
Желателно е да е по-голям !!
Теоретично – няма двойка
вещества, която да не може да
бъде разделена хроматографски
Брой теоретични тарелки
Ефективност на колоната:
Количествена мярка за ефективността на колоната е броят на
теоретичните тарелки N:
2 Полу-ширина –
 tR 
2
 tR  ширината на половината
N  16   5.54  от височината на
 w  w1/ 2  максимума
Моделът на теоретичната тарелка предполага, че колоната е изградена от серия

тарелки. При всяка се осъществява равновесно разпределение на веществото
между подвижната и стационарната фаза.
колкото е по-голяма стойността на N, толкова е по-голяма възможността за
разделяне.
Височина – 2
L wL
еквивалентна на една
теоретична тарелка
H  2 2
N 4 tR
(HETP)
Теоретична основа
Брой на теоретичните тарелки (N). Този
параметър позволява да се дефинира
ефикасността на колоната. Колкото броя на
тарелките е по-голям (около 100 000)
толкова по ефикасна е колоната.
За да може да се сравнят две колони се

дефинира височина еквивалентна на
теоретичните тарелки (H или HETP).
HETP = H =L / N
L = дължина на колоната
Описание на хроматографски пик
като Гаусова камбана
Изразете броя ТТ – N
като зависимост от S
Изразете W1/2 като

зависимост от N
Page 558
 The resolution (Rs)
Теоретична основа
този параметър представлява
разделянето на два пика. Зависи от 3
фактора:
• селективност α;
•capacity factor k’ (трябва да е
между 1 и 10);
• column efficacy N
RS = 2 [(tr2 – tr1) / (w1 + w2)]

tr: време на задържане на компонента
w: middle height peak width
Колкото по-високо е RS толкова по добро

е разделянето. Когато RS = 1.5
разделянето на два пика е пълно.
 Разделителна способност Rs (resolution)
t t RB  t RA
RS   N   1  k
wA  wB w RS   
4    1 k
2
за да се разделят два компонента в отношение 1:1

R трябва да е по-голям от 0,6;
за да се използва полученият анализ за количествени цели е
нужно R да е по-голям от 1,2;
за да не се губи излишно време за анализ е нужно R да е по-
малко или равно на 1,2.
Теория на хроматографията :
уравнение на van Deemter
Графично изобразяване на зависимостта
височина на ТТ H(u) и скоростта на мобилната фаза u
C = Cm + Cs
Hmin е оптималната -
целева стойност – най-
ефективна работа на
колоната (smallest
possible) value.
2-562
Зависимости на Ван Деемтер
6-572
HCD MSn is Unique to Orbitrap Fusion MS
OTMS> HCD OTMS2> HCD OTMS3

HCD FTMS2 Scan Full FTMS Scan Orbitrap
LPC
m/z m/z
HPC
HCD FTMS3 Scan
Ion Trap
m/z
MP0
Q1
Ion Routing
Multipole
Full Orbitrap MS scan

Parent ion isolation in Q1 and HCD
MS2> OTMS detection of MS2 fragments
C-Trap
HCD fragment isolation in the ion trap
and HCD MS3
Orbitrap MS detection of HCD MS3
fragments
Propranolol Top 3 HCD MS3
+
NH 183.0807 O
MS2
100 OH
O
260.1647
116.1073
Relative Abundance
157.0650 +
O NH3
OH
152.0627 165.0701
129.0702 141.0701 173.5344 218.1178
114.0915 187.3135 225.1275 242.1538
0
100 110 120 130 140 150 160 170 180 190 200 210 220 230 240 250 260 270
m/z
100
155.0858
+ MS3
Mass accuracy
Relative Abundance
for all fragments + +

165.0701
< 2.5 ppm
141.0702
173.5394
48.7723 62.5255 74.0841 80.3531 125.4088 183.0803
0
50 60 70 80 90 100 110 120 130 140 150 160 170 180 190
m/z
Fexofenadine: HCD or CID MS2
Fusion_Fexo_MS3_IT #3597 RT: 6.24 AV: 1 NL: 1.62E8
T: FTMS + c ESI d Full ms2 502.30@hcd50.00 [50.00-513.00]
171.1167 466.2721
100
100
1 HCD MS2 2 CID MS2
80
80
1
466.2732
60
3 60
40 131.0855 503.2963
40
20 91.0543 262.1585
20
233.1164 298.1796
0
0
100 200 300 400 500 150 200 250 300 350 400 450 500
m/z
m/z
100
143.0
CID MS3
1
2 100
171.12 CID MS3
129.1
50 466.2 298.18
100 262.16
2 80
91.1 115.0 156.0
0 50 60
50 100 150 91.0
100 298.1
171.0 3
m/z
379.1 40
0 288.17
200
50 400
m/z 20
116.0
52.7
0 0 200 m/z 300 400
50 100
m/z
СХЕМА НА ГАЗ ХРОМАТОГРАФ
Silex glass capillary column
Flame Ionisation Detector (FID)
Принцип
 Изгаряне на органичните вещества елуирани от GC колоната
в пламък H2/въздух
 Формират се катиони и електрони
 Същите се регистрират от колекторен електрод
 Сигналът е пропорционален на количеството органичен (не-
окислен) органичен въглерод в пламъка
FID сигнал
 Висок: органични в-ва с C-H връзки
 Нисък: CO, CS2, COS, CHO, HCN (хетеро C-връзки)
 Липсва: CO2, N2, O2, He, Ar, H2S, H2O, NO2, неорганични
компоненти 4-578
Flame Ionisation Detector
схема
Column effluent
4-579

 Ван Деемтер


ЛЕКЦИИ
САМОСТОЯТЕЛНА
РАБОТА

IMC'Biol&Chem'Chem&Physics'14

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

IMC'Biol&Chem'Chem&Physics'14

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ИНСТРУМЕНТАЛНИ

1. Въведение в Курса по ИМХ

2. Предмет и задачи на Аналитичната Химия.

3. Спектроскопия, спектроскопски величини.

1. Взаимодействието вещество енергия, като провокационно респонсна система на

3. Метрологични характеристики при инструменталния анализ. Проследимост,

8. Атомно-емисионен спектрален анализ. Източници за възбуждане - видове. Дисперсия

12. Ядренно магнитен резонанс. Химично отместване, спин-спиново взаимодействие

13. Въведение в хроматографския инструментален анализ

5. Lauri H. j. Lajunen,“Spectrochemical Analysis by Atomic Absorption and Emission”

Четирите фактора за повишаване на доходите:

Good Laboratory Practice (GLP) - Добра лабораторна практика

ISO/IES 17025 Общи изисквания относно компетентността на

“Аналитичната химия е метрологична

КЛАСИЧЕСКА АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ - изучава и прилага

ИНСТРУМЕНТАЛНИ МЕТОДИ (ФИЗИЧНИ МЕТОДИ) - част от

Компоненти на типичен инструмент

Контрол Диагностика Обработка

 Определяеми компоненти - едновременност

 Необходимото количество проба

 Концентрационния интервал за измерване

 Химичните и физични свойство на матрицата

 Броя проби анализрани за единица време

• Почви, торове, дънни утайки, руди БИОВЕТ АД -Пещера

• Био-тъкани и течности Aграрен университет Пловдив

ДРУГИ "EGED-97" - Пловдив

2. Предмет и задачи на Аналитичната Химия.

3. Спектроскопия, спектроскопски величини.

Терминът спектроскопия означава - разделяне, откриване и регистриране на

СПЕКТРОМЕТРИЯ – спектроскопски техники използвани

 Каква е природата на светлината?

James Clerk Maxwell

 Wavelength () is the distance from one

Спектър: Подредена по дадена характеристика

Електромагнитен спектър – подредена по

Период Т  s - най-малкият интервал от време, след който се

Честота  Hz - броят на вълните, които преминават през дадена

Вълново ~ cm-1 - брой цели дължини на вълната, съдържащи се в 1ст по

Енергия ЕJ - в спектроскопията по-често се използува единицата

Интензитет Icd - светлинния поток преминал за единица време през

 Енергията на фотона зависи от честотата (v)

Планк – “Веществото излъчва светлината на порции”

Айнщайн - Светлината не само се излъчва но и

Ephoton = h ; umedium =   = c/n

Дължината на вълната (), честотата () и енергията (E) на ЕМЛ

2. Атомни спектри. Вероятност на прехода - подборни правила.

3. Качествена и количествена характеристика на ЕМЛ в спектралния анализ.

5. Пламъка като източник на възбуждане. Спектрално активна форма (САФ) при

6. Пламъков атомно емисионен анализ FAES – характеристики и приложения

Взаимодействието между лъчение Послесветене  АБСОРБЦИЯ

Какво разбирате под квантова система ?

1. Атомните системи съществуват в стабилни

 Примери за квантови системи в микро-света

E=E+ k Epот + Eвиб +Ee-вал+ Ee-вът+ Eя

 Квантова природа на преноса на енергия от полето на ЕМЛ към

Е Eph = h= hc/   E = Е*-Е0

2. Атомни спектри. Вероятност на прехода - подборни правила.

3. Качествена и количествена характеристика на ЕМЛ в спектралния анализ.

5. Пламъка като източник на възбуждане. Спектрално активна форма (САФ) при

6. Пламъков атомно емисионен анализ FAES – характеристики и приложения

Eph = hc/ =  E = Е*-Е0 Eph = E

Атомните спектри са ЛИНЕЙНИ

 = 589 nm  ENa  EK= ?  = ? nm