Lectures FCH Masters ALS 2021

Анализ на лекарствени средства
МП Фармацевтична химия
Тема 1
Нормативни документи и регулаторни
органи. Класификация на методите за
анализ на лекарствени вещества.
доц. д-р К. Симитчиев, Анализ на лекарствени средства ПУ „П. Хилендарски“, Химически факултет
Тематично съдържание на курса
• Нормативни документи и контролни органи, осигуряващи качеството,

ефективността и безопасността на лекарствените продукти;
• Класификация на методите за качествен и количествен анализ на
лекарствените вещества;
• Основни търговски форми на лекарствените продукти и подходи за
предварителна подготовка на пробите за анализ;
• Методи за качествено идентифициране на активни лекарствени
компоненти и гранични изпитвания по отношение на онечиствания от
съпътстващи вещества;
• Методи за предварително разделяне и концентриране на активните
вещества в многокомпонентни фармацевтични продукти или на
активното вещество от съпътстващи компоненти (помощни в-ва);
• Класически методи и съвременни нехроматогравски инструментални
техники, използвани за анализа на лекарствени вещества.
Програма на упражненията по Анализ на лекарствени вещества I
Конспект
доц. д-р К. Симитчиев, Анализ на лекарствени средства ПУ „П. Хилендарски“, Химически факултет 2
Литература
1. European Directorate for the Quality of Medicines & HealthCare, European

Pharmacopoeia, 10th ed., 2020
2. M. Akash, K. Rehman, Essentials of Pharmaceutical Analysis, Springer, 2020
3. D. Watson, Pharmaceutical Analysis, 4rd ed., Elsevier, 2017
4. J. Watts (editor), Clark’s analysis of drug and poisons, Pharmaceutical Press, 2011
5. Р. Борисова, Основи на химичния анализ, Водолей, 2009
6. Г. Крисчън, Д. О’Рейли, Инструментален Анализ, Изд. СУ, 1998
7. Г. Aндреев, Молекулна Спектроскопия, Изд. ПУ, 2010
Какво означава Фармакопея (Pharmacopoeia)?
Лекарствените средства, които се използват в практиката, трябва да

отговарят на определени изисквания, които са посочени в съответните
нормативни документи. За най-често използваните лекарствени
средства в дадена държава, стандартните изисквания са събрани в
сборници, наречени Фармакопея.
Предписанията в дадена фармакопея, са задължителни и имат

законодателен характер за всички организации на дадена държава,
които произвеждат, съхраняват или използват лекарствени средства.
Във фармакопеята са посочени изискванията, на които трябва да
отговарят лекарствените средства, и са предложени методи за техния
контрол.
17th ed.
Свободно достъпна:
http://jpdb.nihs.go.jp/jp17e/
СЗО (WHO) International Pharmacopoeia (Ph. Int.)
https://digicollections.net/phint/2020/index.html#d/b.1
Ph. Eur. (USP-NF) – съдържание и структура
Ph. Eur. KEY TO MONOGRAPHS
Класификация на методите за анализ на лекарствени вещества,
съгласно Ph. Eur.
• Kачествена идентификация
(Identification) Ефедрин
ИЧ спектър
т. т.
• Гранични изпитвания
(Limit Tests)
Празна проба Референт Проба
• Kоличествен анализ
(Assay)
Действащ закон в Р. България
В сила от 13.04.2007 г.
Дефиниции в ЗЛПХМ
• "Активно вещество" е всяко вещество (съставка), предназначено да бъде
използвано като фармакологично активна съставна част на лекарствената форма;
• "Помощно вещество" е вещество, отговарящо на определена спецификация, с
определени качествени характеристики, което влиза в състава на лекарствената
форма и осигурява структурата, стабилността и регулира действието ѝ;
• "Лекарствена форма" е подходяща за приемане структура, съдържаща активното
вещество (вещества), която може да включва или да не включва помощни вещества,
получена чрез прилагане на определени технологични операции, осигуряваща желания
лечебен ефект и стабилност при съхранение в срока на годност;
• "Първична опаковка" - влиза в непосредствен контакт с лекарствения продукт;
• "Генеричен лекарствен продукт" е лекарствен продукт, който има един и същ
качествен и количествен състав по отношение на активните вещества и същата
лекарствена форма като референтния лекарствен продукт, и биоеквивалентността му с
референтния лекарствен продукт е доказана с подходящи изпитвания за бионаличност.
Различните перорални лекарствени форми с незабавно освобождаване се смятат за
една и съща лекарствена форма. Различните соли, естери, етери, изомери, смеси от
изомери, комплекси или деривати на активно вещество се смятат за същото активно
в-во, освен ако те се различават значително по своята безопасност и/или ефикасност;
• "Общоприето име" е международното непатентно наименование на лекарственото
или помощното вещество (INN), препоръчано от СЗО; ако няма такова, се използва
името в Европейската фармакопея, ако и там липсва - друго фармакопейно име; когато
няма фармакопейно име, се използва обичайното прието име;
Дефиниции в ЗЛПХМ
• "Фармакопея" е сборник с утвърдени спецификации и съответни изисквания във
връзка с производството, изпитването, съхраняването и обозначаването на активни
вещества, помощни вещества, лекарствени форми, материали за опаковки и съставни
части на лекарствения продукт;
• "Добра лабораторна практика" е система от международно признати правила по

отношение на условията за планиране, процесите на организиране, извършване,
проследяване и документиране на лабораторните изпитвания;
• "Добра производствена практика" е система от международно бизнес признати
правила, която обхваща всички страни на производството - персонал, помещения,
съоръжения, материали, документация, качествен контрол, и има за цел да осигури
безопасност, ефикасност и съответствие със спецификацията;
• "Партида" е определеното количество от лекарството, произведено съгласно
установена възпроизводима технологична схема, осигуряваща необходимия партиден
хомогенитет по отношение на изискваните контролни показатели;
• "Срок на годност на лекарствен продукт" е интервалът от време, в който, ако се
съхранява при предписаните условия, лекарственият продукт отговаря на изискванията
на спецификацията, разработена въз основа на изследвания за стабилност на няколко
партиди от готовата форма;
Действаща фармакопея в България
ЗЛПХМ
Чл. 12. (1) Официална фармакопея в Република България е Европейската
фармакопея.
(2) Официалната фармакопея може да бъде допълвана с изискванията на
Българската фармакопея.
(3) Министърът на здравеопазването определя със заповед датите на влизане в
сила на актуалното издание на официалната фармакопея и на допълненията към
него.
(4) Заповедта по ал. 3 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на
страницата на ИАЛ в интернет.
Чл. 13. (1) Монографиите на Европейската фармакопея са задължителни за всички
вещества, препарати и лекарствени форми, които се съдържат в нея. В случаите, за
които няма монографии в Европейската фармакопея, се прилагат изискванията на
актуалните издания на фармакопеите на държавите членки, САЩ и Япония, ако са в
съответствие с общите правила на Европейската фармакопея.
(2) Когато спецификацията, съдържаща се в монография на Европейската
фармакопея или в друга национална фармакопея, е недостатъчна за осигуряване
качеството на веществото или лекарствената форма, ИАЛ може да изиска
допълване на спецификацията от заявителя/притежателя на разрешението за
употреба.
Изпълнителна Агенция по Лекарствата (ИАЛ)
http://www.bda.bg
Основни функции на ИАЛ
1. Издава разрешения за производство на лекарствени продукти;
2. Издава разрешения за употреба и удостоверения за регистрация на
лекарствени продукти;
3. Издава разрешения и удостоверения за търговия на едро с
4. Издава разрешения за паралелен внос на лекарствени продукти;
5. Издава, отказва или прекратява разрешения за търговия на дребно с
6. Издава разрешения за провеждане на клинични изпитвания на
7. Извършва оценка на качеството, ефикасността и безопасността на
лекарствените продукти във връзка с разрешаването им за употреба;
8. Издава разрешения за реклама на лекарствени продукти;
12. Издава сертификати съгласно сертификатната схема на СЗО;
13. Издава сертификати за Добра производствена практика;
Основни функции на ИАЛ
14. Съгласува инвестиционните проекти за строителство на нови и/или
преустройство на съществуващи обекти, свързани с производството
на лекарствени продукти, в съответствие с правилата на Добрата
производствена практика;
15. Изпълнява функциите на координатор и консултативен орган по
проблемите, свързани с качеството, ефикасността и безопасността
на лекарствените продукти;
16. Осъществява консултантска, научна, информационна и издателска
дейност в областта на лекарствения сектор;
17. Координира и участва в дейности, свързани с Европейската
фармакопея и с разработването на Българската фармакопея;
18. Участва в дейности в областта на лекарствените продукти, свързани
с работата на Европейската агенция по лекарствата, Европейския
директорат по качеството на лекарствата и здравеопазване, на
международни органи и организации, както и с изпълнението на
международни договори, по които Р. България е страна;
19. Осъществява други дейности, посочени в закон.
http://www.bda.bg Структура на ИАЛ
Европейски Съюз
Регулаторни органи и нормативни документи
• Европейска Агенция по Лекарствата (EMA, European Medicines Agency)

• Европейски Директорат по Качеството на Лекарствата (EDQM,
European Directorate for the Quality of Medicines & HealthCare
‒ Конвенция за разработване на Европейска Фармакопея
(Convention on the Elaboration of a European Pharmacopoeia)
‒ European Pharmacopoeia (Ph. Eur.)
Ph. Eur. – график за публикуване
Основен том (10.0) и приложения (10.1-10.8) на Ph. Eur.
Всяко поредно издание включва редица нови, одобрени в медицинската практика

лекарствени средства, и изключва тези от тях, които са изгубили значението си.
Индекс 10.7
http://pharmeuropa.edqm.eu/home/ Pharmeuropa Online
САЩ
Регулаторни органи и нормативни документи
• U.S. Food and Drug Administration (FDA)

• U.S. Pharmacopeial Convention (USP)
‒ United States Pharmacopeia and The National Formulary (USP–NF)
USP Pharmacopeial Forum
ICH - International Council for Harmonisation of Technical Requirements
for Pharmaceuticals for Human Use
Brings together the regulatory authorities and
pharmaceutical industry to discuss scientific
and technical aspects of drug registration.
ICH's mission is to achieve greater harmonisation

worldwide to ensure that safe, effective, and high
quality medicines are developed and registered in
the most resource-efficient manner.
Примерни въпроси
1. Кой е изпълнителния орган на територията на България,
осигуряващ качеството, ефективността и безопасността на
лекарствените продукти?
2. За Европейската фармакопея е вярно:
a) приложението ѝ в България е само препоръчително, но не и
задължително;
b) представлява буквален превод на фармакопеята на САЩ;
c) непрекъснато се развива, допълва и усъвършенства;
d) написана е на английски език и няма превод на други езици;
e) урежда единствено въпросите свързани с издаването на
разрешителни за стартиране на производство на лекарствен
продукт.
3. Съществува ли разлика между помощно вещество и
замърсяване (онечистване) в състава на лекарствените
продукти?
Тема 2
Лекарствени дозови форми –
активни компоненти и
помощни вещества
Да си припомним
Съгласно ЗЛПХМ (2007):
• Активно вещество (Active Pharmaceutical Ingredient - API):
всяко вещество (съставка), предназначено да бъде използвано
като фармакологично активна съставна част на лекарствената
форма;
• Помощно вещество (Excipient):
вещество, отговарящо на определена спецификация, с
определени качествени характеристики, което влиза в състава на
лекарствената форма и осигурява структурата, стабилността и
регулира действието ѝ;
Защо директната употреба на „чистите“ активни вещества е

много рядка в клиничната практика?
Защо директната употреба на „чистите“ активни
вещества е много рядка в клиничната практика?
– Количеството на активното в-во може да бъде много малко

(напр. g дози);
– Затруднено прецизно дозиране на лекарствената форма;
– Някои активни вещества трябва да бъдат химично
стабилизирани (влияние на фактори от околната среда – влага,
светлина и т.н.);
– Активното в-во може да се деструктира в мястото на приложение
(напр. ниско pH в стомаха);
– Активното в-во може да причини локално дразнене или
нараняване когато присъства във високи концентрации на
мястото на прилагане;
– Активното в-во може да има неприятни органолептични
свойства (вкус, мирис);
– Няма възможност да се променя скоростта/степента на
усвояване на активното в-во от организма;
Помощни вещества (Excipients)
Причини за използване:
технологични, биофармацевтични
и/или съображения за
стабилност;
Основни класове:
Разредители/Пълнители
(Diluents/fillers),
Свързващи материали (Binders),
Смазочни материали (Lubricants),
Дезинтегратори (Desintegrants),
Лекарствени обвивки (Coatings),
Консерванти (Preservants),
Стабилизатори (Stabilizers),
Оцветители (Colorants) и
Овкусители (Flavourings);
От активно вещество до краен фармацевтичен
продукт
1. Дозова форма (dosage form) - физическата форма на продукта, която съдържа
активното вещество(а) и/или помощно вещество(а), които са предназначени да
бъдат приложени на пациента; понятието „дозова форма” може да означава
формата на предлагане (form of presentation) или формата на прилагане (form of
administration), които в някои случаи съвпадат.
2. Пътища на въвеждане и начини на прилагане (routes and methods of
administration) на дозовата форма.
3. Лекарствена форма (Pharmaceutical form) – a) дозова форма; б) комбинация от
дозови форми; или в) комбинация от дозова форма(и) и път(ища) на
въвеждане/метод(и) на прилагане и/или първична опаковка/средство за
прилагане.
4. Фармацевтичен продукт (Formulated Pharmaceutical Preparation) Съдържа
конкретната лекарствена форма, подходящо опакована и етикирана;
Стандартни термини
• Въведение и ръководство за употреба:
http://bda.bg/images/stories/documents/analiz/pharmacopoeia/ST%20Guidance_%202010.pdf
• Списък на актуалните стандартни термини (англ. и бълг. език):
http://bda.bg/images/stories/documents/analiz/pharmacopoeia/A_Z_new%20database_march2015.pdf
Класификация на лекарствените дозови форми в зависимост от
техните физични свойства
• Дозова форма (Dosage form)

– Хомогенни системи;
– Дисперсни системи – едната фаза (дисперсна фаза) е равномерно
разпределена в другата (дисперсна среда):
• В зависимост от размера на диспергираните частици (1 nm - 0,5 mm)
се разграничават молекулни (<1 nm), колоидни (1-100 nm) и
грубодисперсни системи (>100 nm);
• Обикновено преди употреба е необходимо разклащане;
• В зависимост от физичното състояние на дозовата форма

(за хомогенните и дисперсните системи) се разграничават:
– Газообразни дозови форми;
– Течни дозови форми;
– Полутвърди (Semisolid) дозови форми;
– Твърди дозови форми;
• Газообразни дозови форми
– Газове – медицински газове за анестезия чрез инхалация
(изпарение на упойката преди въвеждане чрез
инхалация);
– Аерозоли
• диспергирани твърди (анти-астматични инхалатори)
или течни частици (анти-астматични инхалатори
или спрейове) в газова среда;
• Течни дозови форми

– Разтвори
• една хомогенна фаза, приготвена чрез разтварянето
на едно или повече вещества в даден разтворител –
сиропи, еликсири и тинктури;
– Емулсии
• Дисперсна система, съставена от две несмесващи се
течности;
• o/w или w/o;
– Суспензии
• Дисперсна система, при която твърди частици са
диспергирани в течна среда
• Полутвърди дозови форми
– Безформени (без определена физическа форма)
• Гелове – система, в която течна фаза е разпределена (задържана) в
пространствена 3D мрежова структура;
• Кремове – емулсионна система (o/w, w/o), съдържащи вода (над 10%);
– o/w кремове – по-удобни за употреба, поради намалено омазняване и по-лесно
измиване с вода;
– w/o кремове – по-подходяща среда за липофилни активни вещества, овлажняване,
Колд-крем (Cold creams);
• Маз – представлява еднофазна среда, в която могат да се диспергират
твърди или течни проби;
– Хидрофобна среда: Petrolatum (Вазелин);
– Водо-емулфицираща среда: хидрофобна маз, съдържаща w/o емулгатор
– Хидрофилна среда: полиетилен гликол-маз (macrogol маз);
• Пасти – дисперсни системи, при които голямо количество твърди частици
(>25%, напр. ZnO) са диспергирани в маз (най-често хидрофобна среда);
– Оформени
• Супозитории (ректални „свещички“)
– Топят/Разтварят се при телесна температура;
– Хидрофобна среда (какаово масло, твърди мазнини - adeps solidus) или
хидрофилна среда (полиетилен гликоли, смес глицерин-желатин);
• Песари (вагинални „ свещички“)

– Подобни на супозиториите (най-често използвана среда: полиетилен гликоли и
смес глицерин-желатин;
• Твърди дозови форми
– Безформени (без определена физическа форма)

- прахообразни вещества за външна/вътрешна употреба
– Оформени
- Таблетки
- Капсули
- Имплантати
- Трансдермални пластири
Твърди дозои форми
• Таблетки – Компресирани продукти (активно в-во + помощни в-ва)
– Конвенционални (без външно покритие) – могат да се разделят (половини/четвъртини);
– С външно покритие (напр. филмирани таблетки) – не могат да се разделят:
• Маскират неприятен вкус или миризма на активното в-во;
• Предпазват от прилепване към хранопровода (улесняват поглъщането и/или
предпазват от преждевремвнното освобождаване на активното в-во и протичането
на нежелани локални реакции);
• Осигуряват стабилността на лекарствената форма (напр. предпазват активното
в-во от деградация в стомаха и локално дразнене/нежелани реакции в стомаха);
– Ефервесцентни таблетки – не са крайна дозова форма (лекарството се прилага под
формата на разтвор или суспензия). Внимание: силно хигроскопични!
– Бърза абсорбция  бързо въздействие върху организма;
– Предпазват от потенциално прилепване към лигавицата и локално дразнене;
– Таблетки за сублингвално и букално приложение;
• Капсули (активно в-во + помощни в-ва, затворени в твърд/мек водоразтворим

контейнер, най-често направен от желатин);
- Съставени от цилиндрични „запушалка и тяло“ – запълнени с прахообразни в-ва, пелети,
гранули (пасти, масла);
- В гастро-интестиналния тракт желатиновата обвивка се размеква, раздува се и се
разтваря – частиците се освобождават  дезинтегрират  активнот в-во се разтваря и
абсорбира;
- Хигроскопични;
пътищата на въвеждане и начините за прилагане
Дозова форма:
– за системно приложение
• перорално (p.o.)
• сублингвално (s.l.) и букално (buc.)
• ректално (rectal)
• парентерално (parenteral)
• трансдермално (transdermal)
• инхалационно (inhalation)
– за локално приложение
• Повърхностно (на кожа или лигавица)
в/на - очите, носа, ушите
- устната кухина
- ректума, вагината
- бронхите
- кожата
• Локално парентерално
1. Каква е разликата между лекарствената форма и крайния (търговски)
фармацевтичен продукт?
2. Лекарствената дозова форма представлява:
a) абсолютното количество на активното в-во, включено в единична
порция на лекарствения продукт;
b) физическата форма на продукта, която съдържа активното
вещество(а) и/или помощно вещество(а);
c) ефективното количество на активното в-во, усвоено от човешкия
организъм;
d) минималното количество на активното в-во, необходимо за
постигането на физиологичен ефект;
e) лекарствената форма, патентована от даден производител.
3. Посочете причините, налагащи честата употреба на помощни
вещества в лекарствените дозови форми?
4. Какво представлява Macrogol? Посочете примери за неговото
приложение при производството на лекарствена форма.
Тема 3
Идентифициране на активни
вещества и онечиствания в
лекарствените продукти
Да си припомним…
• Активно лекарствено вещество;

• Онечиствания във фармацевтичните продукти;
Ph. Eur.
– Според химичната природа: остатъчни разтворители
(residual solvents), неорганични онечиствания (inorganic
impurities), органични онечиствания (related substances,
organic impurities);
– General Chapter 5.10 – Control of impurities in substances for
pharmaceutical use (glossary);
• Качествен и количествен анализ:
– на активни вещества;
– на неизвестно или зададено онечистване;
• Гранично изпитване (Limit test);
Физични и химични свойства на компонентите в
лекарствените продукти, използвани за идентификация
• Физични свойства
Температура на топене, въртене на равнината на
плоскополяризирана светлина, кристална форма, коефициент
на пречупване на светлината, плътност, вискозитет,
дестилационен температурен диапазон;
• Химични свойства
– Реакции, водещи до образуването на цветни съединения
(комплекси), малкоразтворими вещества и/или отделяне на
газообразни продукти;
– Стереохимия (физиологична активност);
• Физикохимични свойства
– Квантови преходи в молекулите, взаимодействие на
заредени частици с магнитни полета (Спектрални методи);
– Коефициент на разпределение в двуфазни системи
(екстракционни и хроматографски техники);
Физични свойства.
Температура на топене
Таблица с температури на топене на лекарствени вещества

A. Moffat, M. Osselton, B. Widdop, Clark’s analysis of drug and poisons, Pharmaceutical Press, 2011
Въртене на равнината на плоскополяризирана светлина
Поляриметрия -
разтвори на хирални вещества Хирални лекарствени в-ва
𝛼 20
𝐷
- зависи от температурата, дължината на вълната, pH на средата,

използвания разтворител.
Няма корелация между и химичната структура!

Коефициент на пречупване на светлината
Приложим за течни в-ва –

напр. нелетливи масла
Вискозитет
Измерванията на вискозитета могат да се използват за

охарактеризиране на броя на мономерните единици в
полимерни течности:
Химични свойства..
Цветни качествени реакции (Colour Tests/Chemical spot tests)
2.3.1. Identification reactions of ions and functional groups
Предимства
• Лесни за изпълнение;
• Необходимо е малко количество от
анализираното в-во (обик. 1 mg);
• Използват се малки количества реагенти;
• Сравнително евтини;
• Резултата се регистрира с „невъоръжено“ око;
Недостатъци
• Оцветяването може да се влияе от помощните
в-ва, примесите, разтворителите, стареенето
на реагентите, концентрацията, времето за
реакция (СУБЕКТИВНОСТ);
• Оцветяването на солите може да се различава
от това на съответните киселини или основи;
• Цвета обусловен от соли може да се влияе от
другите йони, присъстващи в системата;
• Обикновено трудно се постига специфичност
на използваната реакция;
Химични свойства.
Цветни качествени реакции - особености
• За някой вещества, цветните реакции с определени реагенти са

много специфични, но в повечето случаи оцветяването не е
характеристично и може да се получи от клас съединения;
• Основно се използват за предварително отнасяне на неизвестно

вещество към даден клас съединения или неговото изключване от
дадена категория или клас съединения;
• Могат да бъдат използвани за първоначална идентификация на

активни в-ва и онечиствания в лекарствените продукти. Желателно
е тестовете да се подвърдят чрез по-специфични методи;
Празна проба Референт Проба
Гранично изпитване (Limit Test)

Химични свойства.
Цветни качествени реакции – възприета цветова гама
• Основни цветове
– Червено;
– Оранжево;
– Жълто;
– Зелено;
– Синьо;
– Виолетово;
• Допълнителни цветове • Съставни цветове
– Розово; – Червено - Кафяво;
– Кафяво; Прието е доминантния цвят
– Сиво; да бъде на второ място
(Кафяво);
– Черно;
Тема 4
Методи за предварителна
подготовка, предхождащи анализа на
фармацевтични проби
Защо е необходима предварителна подготовка на
фармацевтичните проби
1. Привеждане на анализираното в-во в система (фаза),

съвместима с последващия метод за анализ:
• изходни проби в твърдо състояние:
- пълно разтваряне на пробата – трудно постижимо, възможна
деструкция на анализираното в-во;
- третиране с подходящ разтворител, при което целевите аналити
преминават в разтвор, но остава неразтворен остатък;
- Сокслет екстракция (Soxhlet extraction);
• изходни проби в течно състояние:
- хомогенни разтвори – обикновено е необходима минимална
обработка;
- емулсии – необходимо е разрушаването на емулсията;
- суспензии – разтваряне на анализирания лекарствен компонент;
Защо е необходима предварителна подготовка на
фармацевтичните проби
2. Предварително концентриране и/или отстраняване на

пречения при инструменталния анализ:
• селективно извличане и концентриране на онечиствания от
фармацевтичните продукти;
• селективно извличане и концентриране на активни в-ва,
присъстващи в микро-количества във фармацевтичните продукти;
• разделяне на активните от помощните
вещества;
• разделяне на активните в-ва, влизащи в
състава на многокомпонентни лекарствени
продукти;
Познавай силните страни (и слабости) на

използвания инструментален метод!
Избор на най-подходящ подход за предварителна
подготовка на пробите
• Обикновено пробоподготовката отнема над 80% от общото време,

необходимо за анализ като същевременно тя може да повлияе
съществено върху точността и прецизността на получаваните
крайни резултати! Поради това ефективността на провежданите
процедури има важно значение.
• Изисквания към процедурите за предварителна подготовка на

фармацевтичните проби:
– висок (по възможност количествен) аналитичен добив,
характеризиращ се с добра прецизност;
– ефективно разделяне на аналита от съпътстващите компоненти;
– възможност процедурата да бъде изпълнена лесно и бързо;
– ниска себестойност;
– минимална консумация на проба;
Основни методи за предварително разделяне и концентриране,
използвани при анализа на лекарствени вещества
• Течно-течна екстракция
(Liquid-Liquid Extraction – LLE);
• Твърдофазна екстракция
(Solid Phase Extraction – SPE);
• Твърдофазна микроекстракция (Solid Phase Microextraction – SPME);
• Капилярна електрофореза (Capillary Electrophoresis – CE);
• Хроматогравски техники;
Физикохимични взаимодействия, използвани при
методите за разделяне и концентриране
• Хидрофобни взаимодействия между неутрални и

неполярни в-ва (4-20 kJ/mol);
• 𝜋-𝜋 взаимодействия в ароматни системи (енергията на
привличане е съизмерима с тази на хидрофобните
взаимодействия);
• Дипол-диполни взаимодействия (10-40 kJ/mol);
• Водородни връзки (10-40 kJ/mol);
• Йонни взаимодействия (200-1000 kJ/mol);
Течно-течна екстракция
• Течно-течна екстракция – метод за разделяне на
вещества, базиран на тяхното разпределение
(относителна разтворимост) в две несмесващи се
течни фази или течности с ограничена разтворимост
(обикновено водна фаза и органичен разтворител).
Аaq  Аor
• Екстрагент – органичния разтворител, използван за екстракция;

• Ре-екстракция (back extraction) – процес на преминаване
(връщане) на веществото в среда аналогична на изходната фаза;
Течно-течна екстракция.
Разтворимост, коеф. на разпределение и фактор на разделяне
• Разтворимост – концентрацията на веществото в наситен разтвор -

зависи от факторите на средата (температура, йонна сила, pH);
• Коефициент на разпределение – отношение на равновесните
концентрации на веществото, разпределено между двете фази:
𝐶𝑜
𝐾𝑝 =
𝐶𝑤
• Коефициента на разпределение се запазва постоянен за дадена

температура, при отсъствие на:
–дисоциация или асоциация;
–полимеризация или друга трансформация на разпределеното в-во;
• Факторът на разделяне на веществата А и В се определя от
𝐾𝑝 (𝐴)
отношението: 𝜀 =
𝐾𝑝 (𝐵)
pKa, pH и йонизация на веществото
Константи на киселинност Уравнение на

и основност: Henderson-Hasselbalch:
𝐻+ . [𝐴− ] [𝐴− ]
𝐾𝑎 = 𝑝𝐻 = 𝑝𝐾𝑎 + 𝑙𝑔 слаба киселина
[𝐻𝐴] [𝐻𝐴]
𝐵𝐻+ . [𝑂𝐻 − ] [𝐵]

𝐾𝑏 = 𝑝𝐻 = 𝑝𝐾𝑎 + 𝑙𝑔 +
слаба основа
[𝐵] [𝐵𝐻 ]
𝑝𝐾𝑎 = 𝑝𝐾𝑤 − 𝑝𝐾𝑏
Степен на йонизация на веществото, %

Йонизирано Отместване на pH спрямо pKa
Вещество
състояние 2< 1< =pKa >1 >2
Слаба киселина Анион (-) 1 10 50 90 99
Слаба основа Катион (+) 99 90 50 10 1
Екстракция на вещества с киселинно-основни свойства
Максимален добив при екстракция от водна фаза с екстрагент

неполярен/слабо полярен органичен разтворител се постига:
• за слаби киселини – при pH, което е поне с 2 единици по-малко от
pKa на киселината (pKa – pH ≥ 2);
• за слаби основи - при pH, което е поне с 2 единици по-голямо от
pKa на съответната спрегната киселина (pH – pKa ≥ 2);
• за амфотерни съединения, съдържащи една киселинна и една
основна група:
– при pH, съответстващо на изоелектричната точка се постига
количествен добив само ако pKa + pKb ≥ 18;
само частичен добив ако 10 < pKa + pKb < 18;
незначителен добив ако pKa + pKb ≤ 10;
Екстракция на вещества с киселинно-основни свойства
Разделяне на смес от вещества с

различни киселинно-основни свойства:
• за киселина и основа;
• за две киселини pKa1 – pKa2 > 4;
• за две основи pKb1 – pKb2 > 4;
Схема: Селективно отделя-

не на органична основа.
(1) Директно отстраняване на
помощните в-ва, които са
неутрални или с киселинни с-ва;
(2) В-вата с киселинни с-ва
остават във водната фаза;
(3) Неутралните помощни в-ва
преминават в органичната фаза.
Разпределение между органични разтворители
Пример: Анализ на кортикостероиди в кремове – кремът

се диспергира в горещ хексан и се провежда екстракция
с метанол (хексана и метанола имат ограничена взаимна
разтворимост). Маслообразните помощни вещества
преимуществено остават в хексановия слой, докато
значително по-полярните кортикостероиди преминават в
метанола.
Хидрокортизон ацетат
Избор на екстрагент
Изисквания към екстрагентите:

1. Екстрахируемото вещество, трябва да има значителна
разтворимост в екстрагента;
2. Да проявява селективност по отношение на екстрахируемото
вещество;
3. Не трябва да се смесва с водата;
4. Плътността на екстрагента трябва да се различава от тази на
водната фаза;
5. Трябва да има нисък вискозитет;
6. Да не образува емулсии с водата;
7. Да има ниска себестойност;
8. Да не е експлозивен и да не е токсичен;
Полярност на Диелектрична Течно-течна екстракция.
разтворителите константа Избор на екстрагент
Могат да се използват и
смеси от разтворители –
напр. хлороформ/2-пропанол (9:1)
при екстракция на морфин.
Твърдофазна екстракция (Solid Phase Extraction – SPE)
Силата позната като
„Твърдофазна екстракция“
е МОГЪЩА!
Основни етапи при SPE:

1. Кондициониране на сорбента;
2. Внасяне на пробата;
3. Промиване на колоната;
4. Елуиране на аналита;
Твърдофазна екстракция.
Типове взаимодействие сорбент-аналит
Действителният механизъм на
• Неполярни; твърдофазната екстракция
• Полярни;
• Йонообмен;
• Ковалентни;
• Смесени механизми
на взаимодействие
(неподвижна фаза -
съполимери);
Видове сорбенти – НЕПОЛЯРНИ силикагели
Силикагел - хидрофилен
Хидрофобни силикагели • Задържат се хидрофобни

(неутрални) в-ва;
• Поради наличие на
остатъчни силанолни
групи са възможни и
полярни взаимодействия
(напр. при амините);
Аналити - НЕПОЛЯРНИ вещества/Сорбенти – НЕПОЛЯРНИ силикагели
• Наименование – разделяне с обърнати фази (reversed phase);

• Взаимодействие между C-H връзките на сорбента и C-H
връзките на аналита;
• Сили на взаимодействие - van der Waals / дисперсионни сили;
• Сорбенти - C2, C3,C4, iC4, tC4, C5, C6, C7, C8, C10, C12, C18,
C20, C30, фенил- и циклохексил-;
• Приложение – неполярни/нискополярни и хидрофобни
лекарствени молекули;
• Аналити - протонирано/неутрално състояние, ароматни и
алифатни в-ва;
• Матрица - вода, водни буфери;
• Миещи разтворители – смес вода-метанол; водни буфери
(отстраняване на компоненти, които могат да се йонизират);
• Елуенти – от неполярни до умерено полярни;
Видове сорбенти – ПОЛЯРНИ силикагели
Тези силикагели задържат

аналитите чрез взаимодействия
между полярни групи – може да
се използва самия силикагел или
негови модифицирани форми.
Аналити - ПОЛЯРНИ вещества/Сорбенти – ПОЛЯРНИ силикагели
• Наименование – разделяне с нормални фази (нормални фази);

• Взаимодействие между полярни молекули (несиметрични
електронни облаци);
• Сили на взаимодействие – водородни връзки, 𝜋-𝜋 и дипол-
диполни взаимодействия;
• Сорбенти – силикагел, диоли, пропиламино-, цианопропил-;
• Приложение – липиди, маслообразни добавки, въглехидрати,
феноли, мастно разтворими витамини
• Аналити – амини, хидроксилни-, карбонилни-, хетероатомни
(O, S, N, P) съединения, ароматни пръстени;
• Матрица - неполярна, органична;
• Миещи разтворители – умерено полярни органични
разтворители (напр. метилен хлорид);
• Елуенти – от средно до високо полярни;
Видове сорбенти – ЙОНООБМЕННИ силикагели
Адреналин
Анионити
Катионити
Метицилин
Аналити - КАТИОННИ вещества/Сорбенти - КАТИОНИТИ
• Наименование – катионен обмен;

• Взаимодействие между йони – чрез вариране на pH аналитите се
привеждат в йонно състояние (положителен йон);
• Сили на взаимодействие – електростатично привличане;
• Сорбенти (отрицателно заредена повърхност) – бензенсулфонова
група, пропилсулфонова група, карбоксилна група;
• Приложение – лекарствени компоненти с основни свойства;
• Аналити – катиони (амини, пиримидини);
• Матрица – вода;
• Миещи разтворители – вода, водни буфери, органични
разтворители;
• Елуенти – разтворители с основни свойства (неутрализация на
аналита);
Аналити - АНИОННИ вещества/Сорбенти - АНИОНИТИ
• Наименование – анионен обмен;

• Взаимодействие между йони – чрез вариране на pH аналитите се
привеждат в йонно състояние (отрицателен йон);
• Сили на взаимодействие – електростатично привличане;
• Сорбенти (положително заредена повърхност) – първични и
вторични амини, кватернерни амониеви соли; пропиламин;
• Приложение – лекарствени компоненти с киселинни свойства
(мастни киселини, витамини);
• Аналити – аниони (фосфати, карбоксилни, сулфониеви);
• Матрица – вода;
• Миещи разтворители - вода, водни буфери, органични
• Елуенти – разтворители с киселинни свойства (неутрализация на
аналита);
Търговски продукти
http://www.sigmaaldrich.com/content/dam/sigma-aldrich/docs/Supelco/General_Information/t402150.pdf
Предимства на SPE спрямо LLE
Твърдофазна екстракция (предимства):
• Ефективно отстраняване на пречещите компоненти чрез възможност
за вариране на широк набор от разтворители, използвани в етапа на
промивка;
• Може да се варира химичната природа на сорбента за повишаване
на селективността спрямо дадена функционална група в аналита;
• Могат да се постигнат високи фактори на концентриране;
• Необходими са относително малки обеми от разтворители при
етапите на промивка и елуиране;
• Лесна автоматизация;
Течно-течна екстракция (недостатъци):

• Ограничен брой разтворители за екстракция и промивка (условие за
несмесващи се течности);
• При екстракция от големи изходни обеми на пробата са необходими
големи обеми от екстрагенти;
• Практически невъзможна автоматизация;
Предимства на LLE спрямо SPE
Течно-течна екстракция (предимства):

• Лесно и обикновено бързо изпълнение;
Твърдофазна екстракция (недостатъци):

• Затруднения при постигането на количествени аналитични добиви
(необратимо задържане на аналитите върху сорбента) – препоръчва
се използването на вътрешен стандарт;
• Сорбентите, базирани на силика гел са нестабилни в силно основна
среда;
• Динамична система, при която обемната скорост на подвижната
фаза лимитира времето за разпределение на аналита (опасност да
не се достигне равновесие);
• Капацитетът на колоната може да се окаже недостатъчен когато на
нея освен аналита се задържа и друг матричен компонент (column
overload).
1. Посочете, кои са най-честите причини, налагащи
използването на методи за предварително разделяне и
концентриране при анализа на лекарствени вещества?
2. При твърдофазна екстракция на слаба органична основа
(pKb = 6,0), тя може да бъде задържана количествено на
неподвижната фаза при следните условия:
a) изходен воден р-р с pH=1 и неподвижна фаза – C18;
b) изходен воден р-р с pH=1 и неподвижна фаза – катионит;
c) изходен воден р-р с pH=1 и неподвижна фаза - анионит;
d) изходен воден р-р с pH=12 и неподвижна фаза - катионит;
e) изходен воден р-р с pH=12 и неподвижна фаза - анионит;
3. Защо получаването на стабилна емулсия при течно-течната
екстракция е нежелан процес?
4. Възможно ли е използването на екстракционна система вода-
етанол? Обосновете отговора си.
Тема 5
Титриметрични методи
(обемен анализ)
Да си припомним.
Титриметрия – основни понятия
Титриметрия - група от аналитични методи, основани на регистриране

на количеството вещество с позната концентрация (стандартен р-р),
необходимо, за да реагира напълно с аналит в неизвестна проба.
Титрант – стандартен (или стандартизиран) разтвор за титруване;

Титроустановител – първичен стандарт, чиято концентрация е позната
(с известна неопределеност);
Аналит – определяно вещество в пробата;
Титрувална крива – графично изобразяване на промяната в
концентрацията на аналита в хода на титруване;
Еквивалентна точка (еквивалентен пункт) – точка от кривата на
титруване, в която количеството добавен титрант е химически
еквивалентно на количеството аналит в пробата;
Крайна точка (краен пункт) – края на титруването, когато се
наблюдава физическа промяна в разтвора на пробата (най-често
свързана с присъствието на индикатор);
Индикатор – вещество, което променя цвета си при определени условия
( тази промяна показва завършването на реак. титрант / аналит);
Изисквания към химичните реакции и първичните стандарти
• За химичните реакции:
– да протичат докрай (над 99%);
– да протичат с висока скорост;
– реакцията да е селективна;
– да е известна стехиометрията на взаимодействието;
– да има удобен начин за установяване на ЕП;
• За първичните стандарти:
– да са вещества с висок клас на чистота (чза, ра);
– да са с известен и ясно определен състав;
– да са разтворими в избрания разтворител;
– да са химически стабилни (да не поглъщат вода, да не реагират с
въздух и с разтворителя);
– да са с висока молекулна маса;
– Да са на достъпна цена;
От ЕП до края на титруването хода на ТК се Да си припомним.
определя от концентрация и свойства на титранта! Титрувална крива
В системата има излишък от титрант и продукта на
реакцията.
pCаналит   log Cаналит  f (Vтитрант )
Еквивалентна част -
обхваща 0,1% от
общото количество
аналит около ЕП. ЕП
Титрувалната крива N AVA  N TVT

представя графично рСа
промяната на конц. на
аналита в хода на
титруването.
Титрувалната крива Vт (ml)

е полу-логаритмична От началото до ЕП хода на ТК се определя от
зависимост. концентрация и свойства на аналита! В системата има
все още не реагирал аналит и продукта на реакцията.
Класификация на титриметричните методи
• Според химичната реакция:

– Протонометрия – взаимодействие м/у к-ни и о-ви; титранти са
разтвори на силни проторлити (HCl, HNO3, NaOH, KOH);
– Редоксиметрия - взаимодействие м/у окислители и редуктори;
титранти са разтвори на силни окислители (KMnO4) или силни
редуктори (Na2S2O3);
– Комплексомтeрия - взаимодействие с получаване на комплекс;
титрантите са лиганди (ЕДТА);
– Утаечно титруване – взаимодействие с получаване на
малкоразтворимо съединение; титрантите са утаители, (халогениди,
AgNO3, NH4SCN);
• Според титруваната порция проба:
– титруване на единични порции;
– титруване на аликвотни обеми;
• Според начина на титруване:
– директно;
– индиректно (остатъчно, заместително);
Класификация на титриметричните методи
ВИД СХЕМА Реакция при

титруване
проба
Директно титруване аналит/титрант
титрант
Индиретктно титруване проба
Титруване на остатък от
реагент
празна проба!? реагента/титрант
 Остатъчно титрант
проба
реагент продукт/титрант
 Заместително продукт
титрант
При индиректно титруване реагентът трябва да е в ИЗЛИШЪК, но само при

остатъчно
доц. титруване
д-р К. Симитчиев, Анализ трябва да знаем
на лекарствени точният
средства ПУ „П. му ОБЕМ и Химически
Хилендарски“, КОНЦЕНТРАЦИЯ!
факултет 78
Начини за отчитане на крайния пункт
Еквивалентен пункт
!? Визуално (с индикатори)
Краен пункт
Инструментално
Спектрофотометрично Потенциометрично
Отчита се потенциала на галванична

Отчита се абсорбцията на
клетка, съставена от сравнителен и
светлина с определена .
индикаторен електроди.
Индикатори
Индикаторите са вещества, способни да променят цвета си при

участие в някои химични реакции. Цветната промяна е ясно
забележима, дори при незначителни концентрации от индикатора.
• Киселинно-основни (слаби органични к-ни или о-ви) - променят

цвета си в зависимост от рН (фенолфталеин, метилоранж);
• Редокс – променят цвета си при взаимодействие само с един от
компонентите на редокс двойка (скорбяла);
• Металохромни (лиганди) - променят цвета си при образуване на
комплекс с метални йони (мурексид, ериохром черно);
• Адсорбционни – имат различен цвят в разтвор или адсорбирани
върху кристали (флуоресцеин);
Протонометрия във водна среда.
Избор на индикатор
Титруване на слаби основи
Пропанова
к-на
Титруване на слаби киселини
За да се определи коректно крайният

пункт чрез индикатор, скокът в еквивал.
част на кривата трябва да е над 2 рН
единици (рКIn ~ рН при ЕП).
Директно титруване
Приложения - Ацидиметрия
Остатъчно титруване
Директно титруване Приложения - Алкалиметрия
pKa1 = 3.06
pKa2 = 4.74
pKa3 = 5.40
Директно титруване Приложения - Алкалиметрия
Ибупрофен Индометацин
pKa = 4.4 pKa = 4.5
Приложения - Алкалиметрия
Остатъчно титруване
Определяне на ацетилсалицилова к-на
2NaOH
t0
Определяне на естери Бензил бензоат; Диметил фталат;

Етил олеат; Метил салицилат;
RCOOR’ + изл. NaOH  RCOONa + R’OH
Цетостеарилов алкохол;
Протонометрия в неводна среда - Приложение
• Когато протолитите са много слаби (Ка(b) < 10-7) във водна среда
– За титруване на много слаби основи са подходящи разтворители
като ледена оцетна киселина (амфипротонен), диметилформамид
(апротонен);
– За титруване на много слаби киселини са подходящи разтворители
като диметилформамид (апротонен), пиридин (апротонен),
метанол (амфипротонен);
• Когато активните лекарствени в-ва са малко разтворими във вода
– Разтворимостта на органични съединения с големи слабо полярни
молекули нараства в разтворители с по-ниска диелектрична
проницаемост;
Важи същата теоретична основа както при протонометрията
във водна среда
Протонометрията в неводна среда е най-широко използвания
титриметричен метод при анализа на лекарствени вещества!
Протонометрия в неводна среда.
Индикатори и първични стандарти
Широко се използва и потенциометрично определяне на крайния пункт.
Първични стандарти:
• Калиев хидроген фталат в оцетно кисела
среда (при тези усл. притежава основни свойства)
за стандартизиране на титранти киселини;
• Бензоена киселина – разтвор в
диметилформамид за стандартизиране на
титранти основи;
Crystal violet
Ацидиметрия - HClO4/CH3COOH
Титрант: HClO4 (обик. 0.1 N) в ледена оцетна к-на;

Среда, в която се провежда титруването: ледена оцетна к-на;
Аналит: слаба основа (във водна среда), чийто основен характер се
засилва при разтваряне в оцетна киселина (нивелиращ ефект);
-
HClO4 + CH3COOH  ClO 4 + CH3COOH2+ (много силна к-на)
CH3COOH2+ + основа  CH3COOH + основа-H+
+ -
Сумарно: HClO4 + основа  основа-H + ClO 4
Приготвяне на 0.1 N р-р на HClO4 в ледена оцетна киселина:

Към 900 ml ледена оцетна киселина бавно и при интензивно разбъркване
се прибавят 8.5 ml концентрирана перхлорна к-на (70-72%). Добавят се
30 ml оцетен анхидрид и обема на разтвора се довежда до 1L с ледена
оцетна к-на (разтворът престоява 24 h преди употреба).
• Оцетният анхидрид реагира с водата в перхлорната к-на (~30 %) и
следите от вода в ледената оцетна к-на, превръщайки получената
смес в практически безводна:
(CH3CO)2O + H2O  2CH3COOH
• Не трябва да се добавя голям излишък от оцетният анхидрид, особено

при титруване на първични и вторични амини, защото аналитите могат
да бъдат трансформирани в съответните ацилирани съединения,
които нямат основни свойства:
R-NH2 + (CH3CO)2O  R.NH.(CH3CO) + CH3COOH
Стандартизиране на 0.1 N р-р на HClO4:
Калиев хидроген фталат,

разтворен в ледена 20.41 mg C8H5O4K ≡ 1 ml 0.1 N HClO4
оцетна к-на
Приложения:
• Директно титруване – определяне на първични, вторични и третични
амини;
• Индиректно титруване – определяне на халогенирани соли на слаби
основи;
Ацидиметрия - HClO4/CH3COOH - Директно титруване
Определяне на метилдопа:
R.NH2 + HClO4  [R.NH3]+ + ClO-4
21.12 mg C10H13NO4 ≡ 1 ml 0.1 N HClO4
Титруване на празна проба: обикновено се провежда, за да се отчете

възможната реакция на титранта (HClO4) с атмосферната влага.
Титруване на соли: когато основата е под формата на сол със слаба

киселина НЕ е необходимо предварителното заместване на
противойона напр. при тартаратите, ацетатите или сукцинатите. При
хлоридите, бромидите и йодидите, обаче, се налага предварително
отстраняване на халогенидите.
Ацидиметрия - HClO4/CH3COOH Индиректно титруване
Определяне на хидрохлориди
R.NH .HCL ↔ [R.NH ]+ + Cl-
2 3 Първичен амин
Вторичен амин
Фенилефрин хидрохлорид
(CH3COO)2Hg + 2Cl- → HgCl2 + 2CH3COO- Излишък от живачен (II) диацетат

2CH3COOH2+ + 2CH3COO- → 4CH3COOH (Заместително титруване)
Третичен амин
31.39 mg C20H23N.HCl ≡ 1 ml 0.1 N HClO4

Амитриптилинов хидрохлорид
Алкалиметрия - Директно титруване
Използвани титранти:
• Метоксиди, разтворени в толуен - метанол
– 0.1 N Калиев метоксид (CH3OK)
– 0.1 N Натриев метоксид (CH3ONa)
– 0.1 N Литиев метоксид (CH3OLi)
• 0.1 N Тетрабутиламониев хидроксид, разтворен в толуен - метанол
Приложение на подхода:
Анхидриди, амино киселини, еноли (барбитурати), ксантини (урацили),
сулфонамиди, феноли, имиди, органични соли на неорганични киселини.
Внимание – атмосферният въглероден диоксид и

влага могат да окажат силно пречещо влияние!
Алкалиметрия - Примери
Разтворител: диметилформамид
Индикатор: azo-violet (0.1% w/v в диметилформамид)
кето-форма енолна-форма
Етосуксимид 14.17 mg C7H11NО2 ≡ 1 ml 0.1 N NaOMe
Разтворител: пиридин
Индикатор: потенциометрично титруване
Хлорталидон
33.80 mg C14H11ClN2О4S ≡ 1 ml 0.1 N Bu4N+OH-
ox1+ red2  red1 + ox2 Редоксиметрия
Титранти окислители
 KMnO4 – MnO4-/Mn2+ E0=1.51 V pH<7
перманганометрия
MnO4-/MnO2 E0=0.60 V pH>7
 KBrO3 – броматометрия
BrO3- /Br- E0=1.44 V
 Ce4+ – цериметрия
Ce4+/Ce3+ E0=1.44 V
(NH4)2Ce(NO3)6
 K2Cr2O7 – хроматометрия Cr2O72- /2Cr3+ E0=1.33 V

 І2 -йодометрия I2 /2I- E0=0.54 V
Титранти редуктори
 Na2S2O3 2Na2S2O3 + I2  Na2S4O6 +2NaI
 І2 / 2І- йодиметрия
S4O62-/ 2S2O32- E0=0.009 V
KMnO4, І2 и Na2S2O3 НЕ СА първични стандарти!
K 2Cr
доц. OСимитчиев,
д-р2К. 7 , KBrO 3 и (NH
Анализ 4)2Ce(NO
на лекарствени 3)6 са
средства ПУ първични стандарти!
„П. Хилендарски“, Химически факултет 95
Редоксиметрия.
ox + Inred  Inox + red Индикатори
Избор на индикатор: Е0 ~ E (ЕП)

Перганометрия
няма външен
индикатор!
Йодометрия -
скорбяла
Приложение: най-често цериметрия и йодиметрия
Цериметрия – директно титруване
Аскорбинова к-на
8.81 mg C6H8O6 ≡ 1 ml 0.1 N Ce4+

Приложение: най-често цериметрия и йодиметрия
Йодиметрия – директно титруване
Аналгин Аналгин
кето-форма енолна-форма
Процедура: Претегля се проба, съдържаща 0.4 g Аналгин, разтворен в смес

от 40 ml етанол (95%) и 10 ml 0.01N солна киселина. Получената смес се
титрува с 0.1 N разтвор на йод (I2) до момента, в който се получава жълт цвят,
стабилен в продължение на 30 секунди.
16.67 mg C13H16N3NaO4S ≡ 1 ml 0.1 N I2
Редоксиметрия: Метод на Karl-Fischer за определяне на вода
2.5.12. WATER: SEMI-MICRO DETERMINATION
• Реагентът (титрантът) на Karl-Fischer – съдържа

йод (I2), серен диоксид, пиридин и метанол;
• Водата в пробата, взаимодейства с реагента на
Karl-Fischer по следния начин:
I етап
II етап
Сумарно:
H2O +I2 + 3C5H5N + SO2 + CH3OH → 2C5H5N.HI + C5H5NH.SO4CH3
окис.-ред. реакция: I2 + S4+ (SO2)  2I- + S6+
• Крайният пункт се отчита Кулонометрично – в системата започва
да протича електрически ток при появата на първия излишък от
нереагирал йод (осъществява се редукция на I2 на електрода).
Комплексометрия и Аргентометрия
Методите имат сравнително ограничено приложение!

• Комплексометрия:
– Mn+ + Na2EDTA → (MEDTA)n-4 +2H+;
– Приложение: определяне на Ca2+, Mg2+, Zn2+, Al3+, Bi3+ в състава на
лекарствени в-ва (напр. опр на общо съдържание на Ca2+ и Mg2+ в р-ри за
перитонеална диализа) или гранични изпитвания на онечиствания (напр.
контрол на сумарното съдържание на алкалоземни елементи в NaCl);
• Аргентометрия:
– Ag+ + Cl- ↔ AgCl↓ (Директен подход или метод на Фолхард);
– Приложение: NaCl; oрганични съединения, съдържащи халогенни атоми:
• Тиамин хидрохлорид
(Витамин B1);
• Карбромал;
• Дименхидринат;
1. Посочете предимствата и недостатъците
на протонометрията в неводна среда?
2. Необходимост от титруване на празна проба възниква при:
a) възможно участие на използван стандарт в странични реакции
с компоненти от околната среда;
b) подпомагане на директното титруване на оксалова к-на с
KMnO4 чрез загряване;
c) използването на универсален pH индикатор;
d) директно титруване на силна киселина със силна основа във
водна среда;
e) заместително титруване;
3. Ако имате възможност да отчетете крайния пункт при титруване
чрез индикатор или потенциометрично, кой подход бихте
избрали? Обосновете отговора си.
4. Посочете подходящ метод за кис.-осн. титриметрично определяне на
Диазепам, който представлява много слаба основа във водна среда
(pKb1 = 10,5, pKb2 = 10,7). Колко еквивалентни части ще се наблюдават в
титрувалната
доц. д-р К. крива?
Симитчиев, Анализ на лекарствени средства ПУ „П. Хилендарски“, Химически факултет 101
Тема 6
Спектрален анализ –
калибрационни стратегии.
Валидиране на метод за анализ
Аналитична химия
КЛАСИЧЕСКА АНАЛИТИЧНА ХИМИЯ - изучава и прилага

аналитични методи, основаващи се на химичните свойства и
отнасяния на веществата ("мокра химия").
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ - ВЕЩЕСТВО ВЕЩЕСТВО
ИНСТРУМЕНТАЛНИ МЕТОДИ (ФИЗИЧНИ МЕТОДИ) - част от

съвременната аналитична химия, която изучава и прилага
подходи, основаващи се на измерването с подходяща апаратура
на физични и физикохимични свойства на веществата.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ - ВЕЩЕСТВО  ЕНЕРГИЯ
Инструментални методи за анализ
Аналогова
Компоненти на типичен инструмент скала
Енергия Аналитичен
(светлина) сигнал
Взаимодействие
с Изход
СТИМУЛИРАНЕ
Детектор
АНАЛИТИЧНА
форма
(САФ) Рекордер
12.301
-
Емисия Дигитална
- -
скала
-
Абсорбция
-
Взаимодействие на веществото с електромагнитното лъчение
Инструментални методи за анализ
• Емисия на светлина – FAES (пламъкова атомна

емисия), ICP-OES (оптико-емисионна спектрометрия
с индуктивно свързана плазма, MP-AES (атомно-
емисионна спектрометрия с микровълнова плазма)
RAMAN и ФЛУОРЕСЦЕНТНА спектроскопия
(нееластично разсейване на светлина);
• Абсорбция на светлина – AAS (атомно абсорбционна

спектрометрия с пламъков - FAAS или
електротермичен атомизатор - ETAAS);
Инфрачервена спектроскопия; UV-VIS, ЯМР
• Взаимодействие на йони с електромагнитни полета –

MS (масспектрометрия);
Избор на инструментален метод
Изборът на подходящ инструментален метод зависи от конкретната

аналитична задача. Обикновено, основните критерии използвани
за избор са следните:
1. Точност и необходима прецизност.
2. Налично количество проба.
3. Очаквана концентрация на аналита.
4. Пречения при анализа.
5. Физични и химични свойства на пробната матрица.
6. Брой на пробите за анализ.
7. Бързина, леснота на изпълнение, необходими умения на
оператора и цена на анализа.
Валидиране на процедура (метод за анализ)
Световно прието консенсусно ръководство в

областта на фармацевтичния анализ ICH Topic Q2(R1) 2005:
https://database.ich.org/sites/default/files/Q2%28R1%29%20Guideline.pdf
ICH Q2(R2)/Q14
Валидиране на процедура (метод за анализ).
ICH Topic Q2(R1) 2005
The objective of validation of an analytical procedure is to

demonstrate that it is suitable for the intended purpose.
ICH ръководството предлага отделни подходи за валидиране

на следните основни видове анализи на лекарствени в-ва:
• Тестове за идентификация (Identification tests);
• Тестове за онечиствания (Testing for impurities):
− Количествено определяне (quantitative test);
− Гранични изпитвания (limit test);
• Количествен анализ на лекарствени (активни) в-ва
(Assay procedures);
Валидиране на процедура (метод за анализ).
Литературни източници
• Други източници с методични оказания за валидиране на

процедури:
- EURACHEM guide
The Fitness for Purpose of Analytical Methods, second edition (2014)
https://www.eurachem.org/images/stories/Guides/pdf/MV_guide_2nd_ed_EN.pdf
- Pure Appl. Chem., Vol. 74, No. 5, pp. 835–855, 2002.
Harmonized guidelines for single-laboratory validation of methods of
analysis
https://www.iupac.org/publications/pac/pdf/2002/pdf/7405x0835.pdf
Международен речник по метрология:

http://www.bipm.org/utils/common/documents/jcgm/JCGM_200_2012.pdf
International vocabulary of metrology – Basic and general concepts
and associated terms (VIM), 3rd edition, 2012
Кои процедури трябва да се валидират?

• методи, които не са стандартни;
• методи, разработени в нашата лаборатория;
• стандартни процедури, използвани извън
първоначално заявения обхват;
• модифицирани стандартни процедури
Една валидирана процедура ще работи ли

“автоматично” в моята лаборатория?
• (Първо) Не, нужно е потвърждение (верифициране)
• (После) Да, при конкретните условия
Стандартни & не-стандартни методи (процедури)
Източници на стандартни методи (процедури):
• процедури, публикувани в международни, местни,

национални стандарти (Международни и национални
фармакопеи, ISO, EN, DIN, BS, ASTM, …)
• процедури, публикувани от авторитетни организации в

техни публикации (AOAC за храни и земеделие; ICH за
фармацевтични и клинични анализи,….)
• НЕ в научната литература!
Кога е необходимо валидиране на процедурата
Избрана
процедура
Да Не
Вече
валидирана
Верифициране
Валидиране
(Потвърждение)
Ph. Eur. 10.0 – 1. General Notices
ВЕРИФИЦИРАНЕ!
(Изпълнителна
доц. д-р К. Симитчиев, Анализ на лекарствени средства Агенция Химически
ПУ „П. Хилендарски“, по Лекарствата)
факултет 115
ICH Topic Q2(R1) 2005 – типични параметри, подлежащи на
валидиране
• Точност;
• Истинност;
• Прецизност;
• Специфичност;
• Граница на
откриване
• Граница на
определяне
• Линейност;
• Работна област;
Истинност, изместване, прецизност и точност
 ИСТИННОСТ (TRUENESS) - близост на средноаритметичното на безкраен

брой повторно измерени стойности на величината и референтната стойност
на величината
 ИЗМЕСТВАНЕ (BIAS) - оценка на систематичната грешка на измерване
 ПРЕЦИЗНОСТ (PRECISION) - близост на индикациите или измерените

стойности, получени чрез повторни измервания на същите или подобни
обекти при определени условия
условия на междинна прецизност

(intermediate precision) на измерване
 условия на повторяемост условия на възпроизводимост

(repeatability) на измерване (reproducibility) на измерване
 ТОЧНОСТ (ACCURACY) - близост на измерената стойност и на истинската

стойност на измерваната величина.
Тема 7
Приложение на
вибрационната спектроскопия – I част
(IR и Raman в средната ИЧ област)
Инфрачервен диапазон (ИЧ/IR) на електромагнитното лъчение
ИЧ лъчението се подразделя на три диапазона:

– близка ИЧ област: 12 500 – 4000 cm-1 (0.8 – 2.5 µm);
– средна ИЧ област: 4000 – 400 cm-1 (2.5 – 25 µm);
– далечна ИЧ област: 400 – 10 cm-1 (25 – 1000 µm);
1 Нарастването на вълновото
ῦ[cm−1] =
λ[𝑐𝑚] число [cm-1], съответства на
нарастване на честотата
c= λ. υ (намаление на дължината на
вълната) на електромагнитното
ℎ.𝑐 лъчение и нарастване на
E= ℎ. υ =
λ енергията на кванта светлина.
Начини за възбуждане на молекулни трептения
Абсорбция на светлина от Нееластично разсейване на
средната ИЧ област лазерна светлина от видимата
или близката ИЧ област
Лазер
Филтър
Проба
Детектор
Инфрачервена спектроскопия Раман спектроскопия
(Infrared Spectrometry) (RAMAN Spectrometry)
Подборно правило – промяна на Подборно правило – промяна на
диполния момент на молекулата поляризуемостта на молекулата
по време на трептенето. по време на трептенето.
Активни трептения: Активни трептения:
асиметрични и включващите симетрични и включващите
полярни
доц. групиАнализ
д-р К. Симитчиев, лекарствени средства хомоядрени
(C=O;наN-H). връзки
ПУ „П. Хилендарски“, (C=C;факултет
Химически S-S). 120
Е
Инфрачервена и Раман спектроскопия
А – ИЧ абсорбция;
B – ИЧ абсорбционен обертон;
C – Релеево разсейяна светлина;
D – Раман Стоксово разсейване;
Виртуално E – Раман анти-Стоксово
(Имагинерно) разсейване;
ниво
Релеево
Стоксови разсейване
Интензитет линии
Анти -Стоксови
линии
υ0 − υ𝑣𝑖𝑏 υ0 υ0 + υ𝑣𝑖𝑏
Честота
Диаграма на Яблонски (видима/близка ИЧ област)
Интерпретация на ИЧ и Раман спектрите
Честоти на характеристични трептения

Честота (cm-1) Функционална група Коментар
алкохоли (O-H) Широка
3200-3500 анин, амид(N-H) Променлива
алкини (CC-H) Остра
алкани(C-C-H)
3000
алкени (C=C-H)
алкини (CC-H)
2100-2300
нитрили (CN-H)
кетони, алдехиди,
1690-1760 карбонили (C=O)
киселини
алкени (C=C) Спрежението
1660 имини (C=N) понижава честотата
амиди (C=O) на амидното трептене
1500-1570
нитро (NO2)
1300-1370
1500-400 област на дактилоскопическия отпечатък
Интерпретация на ИЧ и Раман спектрите
Фактори, влияещи върху характеристичните честоти:

вибрационно взаимодействие (смесени трептения); електронни
ефекти; хибридизация; циклично напрежение; ефект на
разтворителя – асоциация (водородни връзки); фазово състояние.
Пропускливост, Т Типичен ИЧ спектър
𝐼𝑡 𝐼𝑜 1
Т= , А(абсорбция) = 𝑙𝑔 = 𝑙𝑔 = −𝑙𝑔𝑇;
𝐼0 𝐼𝑡 𝑇
Дължина на вълната, λ
Честота в „обратни сантиметри“, ῦ
ЕНЕРГИЯ
Типичен ИЧ спектър
“Област на дактилоскопическия
C-H C=O отпечатък” – трептения, в които
участват всички атоми на
Трептения на индивидуални
молекулата
характеристични групи
Интензитет на излъчена светлина Типичен Раман спектър
Парацетамол
C-H
Raman Shift
(изместване)
“Област на дактилоскопическия
Трептения на индивидуални отпечатък”
характеристични групи
ИЧ и Раман спектрите са взаимно допълващи се!
IR
C-H
RAMAN
Ивици, които са активни при единия метод могат да

отсъстват или да бъдат слабо интензивни при другия метод.
Пропускливост на материалите в оптичната област на спектъра
Устойчивост спрямо
водни пари
Средна ИЧ област
Подходи за заснемане на ИЧ спектри.
Течни проби
• Обикновено се използват разтвори с концентрация 5-10%;
• Спектърът се заснема в капилярен слой (0.1-0.01 mm);
• Използвания разтворител НЕ трябва да има ивици, които да
препокриват ивиците на анализираното вещество:
– CCl4 е пропусклив в диапазона 4000 - 1350 cm-1;
– CS2 е пропусклив в интервала 1350 - 400 cm-1;
Област на
Дебелина на слоя, mm
поглъщане
Подходи за заснемане на ИЧ спектри.
Твърди проби
За да се избегне разсейване на светлината, частиците на

веществото трябва да имат размер, който е по-малък от 1 µm;
• Суспензия в нуйол (течен парафин): 1-10 mg вещество се

смесват с една капка течност  нанасяне и разпределяне
между прозорци от алкални халогениди;
• Таблетиране с KBr или KCl: обикновено

се използва следната пропорция: 2-3 mg
вещество се смесват с 200-300 mg KBr
или KCl;
Внимание: 1) калиевите халогениди са
силно хигроскопични; 2) пропускливо-
стта на таблетката трябва да бъде над
80% където няма ивици на веществото.
Подходи за заснемане на Раман спектри
• Течни проби – могат да се използват стъклени или

кварцови кювети (възбуждащото лъчение е от видимата или близката
ИЧ област, а стъклото разсейва в много малка степен вторично
излъчената светлина); възможен е анализа на водни проби
(ивиците на водата са слабо интензивни в Раман спектрите);
• Твърди проби – не е необходима предварителна подготовка (или
разреждане с KBr): 25 – 50 mg от пробата, поставени на метален
държател или в стъклена микро-епруветка, се облъчват директно;
• Раман спектроскопия със сонда за отдалечено наблюдение:
Спектрометърът и пробата
могат да бъдат разделени
на десетки метри!
Лазер
Оптично
влакно Сонда
Съпоставка между ИЧ и Раман спектроскопията
Предимства на ИЧ спрямо Раман спектроскопията

– Относително висока чувствителност (LOQ – 0.01% за ИЧ спрямо
1% за Раман);
– При Раман може да настъпи деградация на пробата,
предизвикана от възбуждащото лазерно лъчение;
– Раман апаратурата е по-скъпа;
Предимства на Раман спрямо ИЧ спектроскопия:

– Възможен е анализ на водни проби;
– Избягват се пречещи влияния от разтворители; материалите на
клетките, съдържащи пробата; подходите за пробоподготовка;
– По-добра селективност (по-тесни ивици);
– Могат да се регистрират ИЧ-неактивни трептения;
– Спектърът обхваща и диапазона 400 – 50 cm-1, което е важно
при охарактеризиране на кристални или аморфни структури;
Възможности и ограничения на вибрационната спектроскопия
• ИЧ и Раман не са достатъчни за определянето на структурата

на дадена молекула;
• Отнасянето на сигналите към определено трептене не винаги
е сигурно (особено в зоната на дактилоскопическия
отпечатък);
• Обикновено могат да се идентифицират функционални групи в
молекулите;
• Липсата на характеристичен сигнал за дадена функционална
група е сигурно доказателство за нейното отсъствие в
молекулата;
• Съвпадението с референтен вибрационен (ИЧ или Раман)
спектър е достатъчно доказателство за идентичността на
дадено съединение;
• Позволяват разграничаването на полиморфни форми на
веществата;
Приложение на вибрационната спектроскопия при анализа на лекарствени в-ва
Идентификация чрез сравнение с референтен спектър
ИЧ референтен спектър (KBr), Ph. Int.: http://apps.who.int/phint/en/p/docf/
Сулфаметоксазол
Спектрите трябва да
бъдат заснети при
еднакви условия!
Експериментален
спектър (KBr) - ПУ
Идентификация чрез сравнение с референтен спектър
Раман референтен спектър SDBS:

http://riodb01.ibase.aist.go.jp/sdbs/cgi-bin/direct_frame_top.cgi
Спектрите трябва да
бъдат заснети при
еднакви условия!
Експериментален
спектър - ПУ
Установяване на полиморфни форми
• Полиморфизъм – способността на молекулите да кристализират в

различни 3D пространствени структури;
• Най - подходящи инструментални подходи от вибрационните методи
за установяване на полиморфни форми са:
– DRIFT спектроскопия;
– Раман спектроскопия;
(I)
Пример:
(I) (II) (II)
Полиморфни форми (I) и (II)

на Сулфаметоксазол Int. J. Pharmaceutics, 85 (1992) 163-174
Установяване на полиморфни форми - Сулфаметоксазол
(I)
DRIFT Спектри
Int. J. Pharmaceutics,
85 (1992) 163-174
(II)
ИЧ Спектри (KBr)
Студенти – Мед. Хим. IVк, ПУ
Установяване на полиморфни форми - Сулфаметоксазол
(I)
DRIFT Спектри
Int. J. Pharmaceutics,
85 (1992) 163-174
(II)
ИЧ Спектри (KBr)
Студенти – Мед. Хим. IVк, ПУ
Установяване на полиморфни форми - Карбамазепин
Раман спектроскопия – допълнително предимство е възможността за

регистриране на спектри в диапазона 400 – 50 cm-1, в който попадат
характерни вибрации, зависещи от вида на кристалната решетка.
Карбамазепин
Полиморф (I)
Полиморф (II)
Количествен анализ
• При ИЧ спектроскопията е в
сила закона на Буге-Ламберт-Беер:
𝐼
• A = lg 0 = 𝜀.l.c;
𝐼
• Абсорбцията е линейна функция от
концентрацията;
– метод на базовата линия;
• При Раман спектроскопията интензитета на вторично излъчената

светлина (нееластично разсейване) се намира в линейна зависимост
от концентрацията на веществото.
• При двете спектроскопски техники се препоръчва използването на

методът на вътрешния стандарт като калибрационна стратегия. Често
използван вътрешен стандарт е KSCN (2125 cm-1);
„Он-лайн“ контрол на производственият процес на
лекарствени в-ва
In-line
Най-често се прилага Раман
спектроскопия със сонда за
On-line отдалечено наблюдение, поради:
1. Възможност за работа във
водна среда.
2. Възможност за физическо
разделяне на пробата от
спектрометъра.
Off-line
At-line
1. Два фотона се характеризират със следните вълнови числа:

400 cm-1 и 4000 cm-1. Кой фотон притежава по-голяма енергия?
2. Посочете, в коя среда НЕ може да се регистрира ИЧ спектър на
анализираното вещество:
a) таблетка с калиев бромид;
b) капилярен слой с разтворител – CHCl3;
c) плазмен разряд (~ 10 000 0C);
d) суспензия в неполярен органичен разтворител (нуйол);
e) фолио (ципа);
3. Обяснете, защо при Раман спектроскопията е възможно:
– използването на кварцови и стъклени кювети/епруветки;
– анализирането на водни разтвори;
4. Обяснете защо спектралният диапазон 1500 – 400 cm-1 е известен
като “Област на дактилоскопическия отпечатък”.
Тема 8
Приложение на
вибрационната спектроскопия – II част
Near-Infrared Spectroscopy (NIR)
Молекулни трептения - обертонове
Енергетични нива на
анхармоничен осцилатор:
Обертоновете се наблюдават при кратни
честоти на основното трептене:
𝜈обертон = 𝑘. 𝜈основен тон , като k ≈ 2, 3 и т.н.
Пример за обертоновете на валентно

асиметрично C-H трептене:
Молекулни трептения – съставни честоти
(комбинирани трептения
В допълнение към основните и обертоновете в ИЧ

спектрите, могат да се наблюдават и ивици, дължащи се
на суми или разлики от две основни трептения (съставни
честоти).
Пример за комбинация (сума) между валентното

асиметрично C-H и ножичното C-H трептения:
Основни принципи на вибрационната спектроскопия
Scattering technique Absorption technique
Raman Near-Infrared
Mid-Infrared
V V V
n=3
Stokes Anti-Stokes n=3
n=2
n=2
n=1
n=1 n=0
n=0
r r r
Fundamentals Fundamentals Overtones-Combinations
4000 – 50 cm-1 4000 – 200 cm-1 12500 – 4000 cm-1
Source Source
Monochromatic radiation (Dispersed) Polychromatic radiation
Laser VIS - NIR Globular tungsten
Инфрачервен диапазон (ИЧ/IR) на електромагнитното лъчение
ИЧ лъчението се подразделя на три диапазона:

– близка ИЧ област: 12 500 – 4000 cm-1 (0.8 – 2.5 µm);
– средна ИЧ област: 4000 – 400 cm-1 (2.5 – 25 µm);
– далечна ИЧ област: 400 – 10 cm-1 (25 – 1000 µm);
NIR MIR
Ефотон > Eфотон
0.8 2.5 25
Спектроскопия в близката ИЧ област (NIR)
• Наблюдават се абсорбционни ивици, които представляват обертонове и

съставни честоти на основни трептения от диапазона 1700 – 3000 cm-1;
• В спектрите от близката ИЧ област преобладават молекулни трептения,
в които участват групите C-H, N-H, O-H и S-H.
• Моларната абсорбируемост на обертоновете и ивиците със съставни
честоти е многократно (с порядъци) по-ниска от тази на основните
трептения.
Спектър на Найлон
(Nylon)
доц. д-р К. Симитчиев, Анализ на лекарствени средства

nm148
ПУ „П. Хилендарски“, Химически факултет
Пропускливост на материалите в оптичната област на спектъра
Устойчивост спрямо
водни пари
Близка ИЧ област
Разпределение на абсорбционните ивици на
функционални групи в близката ИЧ област
Черните ленти посочват абсорбционните диапазони.
Подходи за заснемане на NIR спектри
Transmission (пропускливост - закон на Буге-Беер-Ламберт),

Diffuse Reflection (“дифузно” отражение) и
Transflectance (пропускливост + „дифузно“ отражение):
Детектор Детектор
Детектор Огледало
Пропускливост (T) Diffused Reflection Transflectance

(𝐴 = −𝑙𝑔𝑇)
Течни проби Твърди проби
Анализ на течни проби
Черните ленти посочват абсорбционните диапазони на

типичните разтворители.
Могат да се използват стъклени
кювети с дебелина на
поглъщащия слой 0.5 - 4 mm,
оптична сонда за наблюдение (С)
или Transflectance подход (D).
Diffuse reflection (DRIFT подход).
Анализ на твърди проби
Отражение
+
Абсорбция
𝑰 – интензитет на светлината, която

𝐼 „дифузно“ е отразена от пробата;
Diffuse reflectance: 𝑅 =
𝐼𝑟 𝑰𝒓 – интензитет на светлината, която
„дифузно“ е отразена от празна проба или
референтна отражателна повърхност;
1 𝐼𝑟
𝐴𝑅 = lg = 𝑙𝑔 𝑨𝑹 предоставя физична (разсейване) и
𝑅 𝐼 химична информация (абсорбция) за
изследваната проба.
Diffuse reflection (DRIFT подход).
Анализ на твърди проби
Спектърът на пробата
се повлиява от:
• размера на частиците;
• компактността на пробата;
• наличие на влага и остатъчни
• кристалната форма на в-вото
(полиморфизъм);
• наличие на кристализационна
вода (хидрати);
• оптични свойства на пробата
Могат да се сравняват само спектри,
(повърхност и обема);
които са заснети спрямо еднаква
• абсорбционните свойства;
референтна отразяваща среда. • температурата;
Често използвани референтни повърхности за регистриране на 𝑰𝒓

са керамични плочи, перфлуоринирани полимери и злато.
Приложение на NIR спектроскопията при анализа на
лекарствени вещества
• Обикновено твърдите пробите се
анализират без предварителна подготовка!
• Химични анализи:
– качествено идентифициране на активни и помощни вещества,
дозови форми, производствени интермедиати, химични суровини
и опаковъчни материали;
– количествен анализ на активни и помощни вещества,
определяне на хидроксилно число, киселинно число, съдържание
на вода, контрол на съдържанието на разтворители;
– контрол на производствения процес – at(on)-line хим. състав;
• Физични анализи на твърди вещества (съпоставка спрямо
референтна дозова форма):
– размер на частиците и полиморфизъм;
– твърдост и механизъм на дезинтеграция;
– изследване на свойства на филми;
– контрол на производствения процес (напр. мониторинг на
доц. д-р К.хомогенизирането на твърди
Симитчиев, Анализ на лекарствени смеси
средства ПУи„П.
гранулирането).
Хилендарски“, Химически факултет 155
Обработка на NIR спектрите
Оригиналните NIR спектри са трудни

за интерпретация, поради което те
обикновено се подлагат на
хемометрична обработка.
Напр. за целите на идентификацията

се работи с вторите производни на
спектрите, за да се направи
адекватна фонова корекция.
Качествена идентификация
Acetomenaphtone
Влияние на големината на частиците на пробата
върху Diffuse Reflectance NIR спектрите
По-малък размер на частиците 

по-голямо „дифузно“ отразяване,
по-малка проницаемост в пробата.
Спектри на лактоза монохидрат заснети спрямо

една и съща референтна повърхност:
a: > 150 µm;

b: 93 µm;
c: 63 µm;
d: 45 µm;
e: 32 µm.
По-голям размер на частиците 

по-малко „дифузно“ отразяване,
по-голяма проницаемост в пробата.
Приложение на NIR в Ph. Eur. 7.0 (метод 2.2.40.)
Определяне на съдържанието на
вода в кристалохидрати.
Приложение на NIR в Ph. Eur. 7.0 (метод 2.2.40.)
„Он-лайн“ контрол на производственият процес на
лекарствени в-ва
In-line
On-line
Thermo Scientific
microPHAZIR RX
Off-line
At-line
Съпоставка между конвенционалните спектрометри за
вибрационна спектроскопия – RAMAN, MIR и NIR
RAMAN MIR/ATR NIR

Без пробоподготовка Необходима е пробоподготовка Без пробоподготовка
(изключение ATR)
Малък обем проба (μL) Поглъщащия слой

или дебелина на поглъщащия слой (μm) достига до няколко cm
Оптични сонди
Кварцови Chalcogenide или AgCl Кварцови

дължина > 100 m дължина <10 m дължина > 100 m
Начин за регистриране чрез оптични сонди
at-line/in-line/on-line ATR-сонди Transmission, transflection,

diffuse-reflection
1. Възможна ли е употребата на стъклени и
кварцови оптични компоненти в NIR спектроскопията?
2. Посочете, кой вид анализ на лекарствени вещества НЕ може да
бъде проведен посредством NIR спектроскопията:
a) оценка на хомогенността на твърда смес от вещества;
b) съпоставка на размера на частиците на прахообразна
лекарствена проба спрямо референтна дозова форма;
c) качествено идентифициране на значително количество от
остатъчни разтворители;
d) разграничаване на полиморфни форми;
e) количествен анализ на следи от онечиствания (< 500 ppb);
3. Обяснете, защо при NIR анализа на тв. дозови форми, обикновено
не е необходима предварителна подготовка на пробите;
4. Обяснете защо чувствителността при NIR спектроскопиятa е с
порядъци по-ниска от тази на MIR.
Тема 9
UV-VIS спектроскопия (електронна
спектроскопия)
Абсорбция и Флуоресценция на светлина от молекулите
Абсорбция Безизлъчвателна Флуоресценция

релаксация
Резонансна
флуоресценция
Огледални
образи
• Флуоресценция може да се реализира основно от “нулевото“ вибрационно

ниво на възбуденото състояние;
• При абсорбционните електронни спектри може да се наблюдава фината
вибрационна структура на възбуденото електронно ниво, а при флуоре-
доц.сцентните спектри
д-р К. Симитчиев, Анализ насе наблюдава
лекарствени тази на
средства ПУосновното електронно
„П. Хилендарски“, Химическиниво.
Електронно-вибрационно-ротационни спектри на молекулите
Газова
фаза
Обикновено в среда на полярни
разтворители като вода, алкохоли,
естери и кетони не се наблюдава
Абсорбционен спектър
Разтвор фина вибрационна структура.

в хексан В неполярните разтворители(напр.
циклохексан) се регистрират
спектри, които се доближават до
тези, получени в газова фаза.
Полярността на разтворителя често

Воден 1,2,4,5- оказва влияние и върху позицията на
тетразин абсорбционния максимум в спектъра.
разтвор
Спектър на
ацетон
Дължина на вълната (nm)

Хромофори и ауксохроми
Батохромно отместване и
хиперхромен ефект (-OR; -NR2; -SR).
Принципна блок-схема на UV-VIS спектрометър.
Двулъчев спектрометър с детектор - фотоумножител
Чрез въртене се
осигурява сканиране
Абсорбционна спектроскопия
на спектъра Деутериева лампа Закона на Буге-Ламберт-Беер:
𝐼0
A= lg = 𝑎.b.c;
𝐼
Валфрамова лампа a – специфична
абсорбируемост:
• ε моларна (mol/l, 1 cm);
• 𝐴1% 1
1𝑐𝑚 = 𝐴1 (1%, 1 cm);
• k (g/l, 1cm);
Оптимален работен диапазон за

двулъчевите спектрометри:
0.6 – 1.2 А
Принципна блок-схема на UV-VIS спектрометър
Спектрофотометър с детектор от матричен тип (Diodе Array)
Предимства спрямо сканиращите

UV-VIS спектрометри:
• По-добра инструментална
стабилност и прецизност на
измерванията поради липса на
движещи се части;
Недостатъци: • Бърза регистрация на целия спектър
• По-висока цена; (0.1 s при Agilent 8453 UV-VIS);
• Ограничена разделителна
способност;
Електронна спектроскопия.
Използвани оптични материали
Електронната спектроскопия намира основно
приложение при анализа на течни проби.
Кварцът е предпочитан
материал (пропусклив
в целия работен диапа-
зон 190 – 900 nm)
UV-VIS
Електронна спектроскопия.
Използвани разтворители
Изисквания към разтворителите:

• Да разтварят анализираното в-во;
• Да са съвместими с материала на
кюветите;
• Да имат значителна пропускливост в
спектралния диапазон, в който попадат
ивиците на аналита;
• Спектъра на аналита може да се
регистрира над т. нар. “cut-off” параметър
(λ, на която съответства ~1 A) на р-ля:
А) ацетонитрил (far UV grade); B) метил-t-

бутил етер; C) ацетонитрил; D) 1-хлоро-
бутан; E) метилен хлорид; F) оцетна к-на;
G) етилацетат; H) ацетон; I) хексан; J) изо-
октан; K) метанол; L) тетрахидрофуран;
M) хлороформ; N) диетиламин;
Приложение на UV-VIS спектроскопията при анализа на
• Ограничено приложение за
качествено идентифициране:
– Отнасяне на дължините на вълните за
абсорбционни максимуми и съответните
специфични абсорбируемостти;
– Изчисляване на отношението на
абсорбциите за различни ивици;
• Широко приложение за количествен анализ:

– Предимства: ниска цена; висока чувствителност (10-5 – 10-6 mol/l);
добра апаратурна устойчивост; бързина на анализа;
– Недостатъци: ниска селективност!
Подходи за повишаване на селективността при UV-VIS:
• Модифициране на формата на присъствие на аналита чрез химични
реакции (комплексообразуване, дериватизация) или промяна в
условията на средата (вариране на pH) – Difference spectrophotometry;
• Математични подходи (многокомпонентен анализ, диференциални спектри);
• Комбиниране с хроматографски техники (HPLC, TLC) или
доц. титриметричен анализ;
д-р К. Симитчиев, Анализ на лекарствени средства ПУ „П. Хилендарски“, Химически факултет 172
Количествен еднокомпонентен UV-VIS анализ
Обект на анализ е само един аналит

(предполага се отсъствието на спектрални пречения).
Методика за анализ на капсули Кетопрофен съгласно British Ph.:
Подготвя се представителна проба чрез смесване на съдържанието на 20
капсули. Към аликвот, съдържащ 50 mg Кетопрофен се прибавят 300 ml 75%
метанол и сместа се разклаща за 10 min. Сместа се долива до 500 ml с 75%
метанол, разклаща се и се оставя да отдекантира. 5 ml аликвот от бистрата
фаза се разрежда до 100 ml с 75% метанол и за получения разтвор се измерва
абсорбцията при 258 nm. За изчисляване на съдържанието на Кетопрофен се
използва стойност на абсорбируемостта A (1%, 1 cm) – 662 при 258 nm.
Работа с литературна специфична

абсорбируемост (ε ; 𝐴1%
1𝑐𝑚 ) или Водна среда
провеждане на калибрация? (алкално pH);
λmax = 262 nm;
Абсорбируемостта зависи от:
• Използвания разтворител и усл., 𝐴1%
1𝑐𝑚 = 647;
при които се намира пробата;
• Инструменталните условия;
Литературна специфична абсорбируемост или
провеждане на калибрация?
Контрол на регистрираната абсорбция с работния спектрофото-

метър (регламентирани изисквания в Европейската Фармакопея):
За разтвор на калиев дихромат с концентрация 60 mg/l в 0.005 mol/l
сярна киселина, абсорбцията при съответните дължини на вълната
трябва да съответства на посочената в таблицата:
При температура
19 – 21 0С
Винаги е препоръчително да се провежда реална калибрация

или поне периодично да се установяват „локалните“ за
лабораторията специфични абсорбируемости.
Количествен UV-VIS анализ.
Модифициране на формата на присъствие на аналита – pH на средата
Пример: Селективно определяне на ацетилсалицилова

киселина в таблетки ацефеин (в присъствие на парацетамол,
кофеин и кодеин). Условия: основна среда (0.1 mol/l NaOH).
Ацетилсалицилова к-на Кофеин
λmax = 298 nm λmax = 273 nm
𝐴1%
1𝑐𝑚 = 190; 𝐴1%
1𝑐𝑚 = 504;
Основна Спектърът не се влияе

Кисела среда от pH на средата
среда
Парацетамол Кодеин
Кисела λmax = 257 nm λmax = 285 nm
среда 𝐴1% 𝐴1%
1𝑐𝑚 = 715; 1𝑐𝑚 = 55;
Основна Спектърът не се влияе

среда от pH на средата
Комбиниране на UV-VIS с хроматографски техники (HPLC)
J. Chromatography B 812 (2004) 135:

Активни компоненти на лекарство от
доц. д-р К. Симитчиев, Анализ на лекарствени средства Японската традиционна
ПУ „П. Хилендарски“, медицина
Химически факултет 176
1. Кои са причините, поради които при количествен
UV-VIS анализ не се препоръчва работа със сигнали над 1.2 А?
2. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за UV-VIS спектро-
фотометрията:
a) инструменталното измерване при спектрометрите с матричен
детектор (diode array) е сравнително бързо;
b) методът е сравнително евтин;
c) при анализа на дадено в-во в реална проба (многокомпонентна
смес), наличието на адитивно пречене е малко вероятно;
d) основно се прилага за целите на количествения анализ;
e) възможен е количествен анализ без провеждане на методична
калибрация (ползване на специфични абсорбируемости по
литературни данни);
3. Посочете какво представлява специфичната абсорбируемост с
нотация 𝐴11 = 𝐴1%
1𝑐𝑚 .
Тема 10
Приложение на FAES, FAAS и
ETAAS
Анализ на елементи в лекарствени вещества
• Анализ на метали, влизащи в състава на лекарствените в-ва:

– Na, K, Ca в i.v. инфузионни разтвори и разтвори за диализа;
– Ca, Mg, Al в антациди (препарати против стомашни киселини);
– Na, K, Mg, Ca, Cu, Zn, Fe, Mn, Co, Mo, Se във витамини с минерали;
– Zn в инсулин-цинкови суспензии (препарати за подкожно приложение);
– Li в таблетки литиев карбонат;
• Анализ на замърсявания (онечиствания):

– токсични елементи: Pb, Cd, As, Hg, Sb, Bi, Al, Cr, Sn;
– онечиствания от катализатори използвани в производствения процес:
Pt, Pd, Ir, Rh, Ru, Os, Mo, Ni, Cr, V, Cu, Mn, Fe, Zn;
– контрол на алкални и алкалоземни елементи в суровини за
производство и дозови форми за парентерално приложение;
– специфични замърсители (напр. Ag в Оксалиплатин);
Методи, използвани за елементен анализ
• Класически методи:
 Гравиметрия;
 Титриметрия (Комплексометрия);
 Спектрофотометрия (абсорбция на UV-VIS лъчение от
комплексни съединения на анализираните елементи);
• Съвременни методи на атомната спектрометрия:

 FAES – Пламъкова атомно-емисионна спектрометрия;
 FAAS – Пламъкова атомно-абсорбционна спектрометрия;
 ETAAS (GFAAS) – Атомно-абсорбционна спектрометрия с
електротермичен атомизатор (графитна пещ);
 ICP-OES – Оптико-емисионна спектрометрия с индуктивно
свързана плазма;
 MP-AES – Атомно-емисионна спектрометрия с микровълново
генерирана плазма;
 ICP-MS – Масспектрометрия с индуктивно свързана плазма;
Предписания в Европейската фармакопея
Atomic Spectrometry: Emission and Absorption
(2.2.22, Method I)
(2.2.22, Method II)
(2.2.22, Method I or II)
2.2.22
Method I:
Method of direct calibration
Method II:
2.2.23 Method of standard addition
(2.2.23, Method I)
(2.2.23, Method II)
(2.2.23, Method I or II)
Пламъкова атомно-емисионна спектрометрия - FAES
Термично възбуждане, с последваща

ΔE релаксация чрез излъчване на фотон с
- - характеристична дължина на вълната.
E

I  Aij hN 0 e KT
Aij - константа на Айнщайн за принуден преход

Приложение на FAES при анализа на
• Определяне на Na, K и Ca като основни компоненти
в i.v. инфузионни разтвори и разтвори за диализа;
• Контрол на алкални и алкалоземни елементи в суровини за
производство на лекарствени дозови форми:
Използван за производството на разтвори за

хемодиализа и перитонеална диализа.
Сравнително високи
концентрации!
Приложение на FAES при анализа на
• Контрол на алкални и алкалоземни елементи
в дозови форми за парентерално приложение:
Пламъкова атомно-абсорбционна спектрометрия - FAAS
Източник на възбуждане, Възбудено
отговарящ на условията на състояние -
Уолш Абсорбция на лъчение

от първичен източник на
Основно - светлина.
състояние
I0 IT
Закона на Буге-Ламберт-Беер:
𝐼0
A= lg = 𝑎.b.c;
𝐼𝑇
Приложение на FAAS при анализа на
Предимства спрямо FAES:
• Значително по – голям брой химични елементи, които могат да се
анализират (над 60);
• По-ниски граници на откриване;
• По-висока прецизност на резултатите (RSD% < 2% при FAAS,
спрямо RSD% < 5% при FAES);
Пример за FAAS анализ:

Директен анализ:
Методична LODCu ≈ 0.05 ppm
Методична LODFe ≈ 0.05 ppm
I)
I)
Приложение на FAAS при анализа на
Определяне на токсични елементи:
Инструментална
LODPb ≈ 0.01 ppm
Директен анализ при DF = 25.
Методична
LODPb ≈ 0.25 ppm
Метод 2.4.10 от Ph. Eur.

за определяне на Pb в
захари.
Директен анализ е невъзможен, поради

липса на достатъчна чувствителност!
Определяне на Pb в захари
(Ph. Eur. Method 2.4.10)
APDC MIBK Определяне на Ni в полиоли
(Ph. Eur. Method 2.4.15)
Carry out Method II for atomic absorption spectrophotometry, using an air-acetylene

flame, a lead hollow-cathode lamp and the following solutions.
TEST SOLUTION Dissolve 20.0 g of the substance being examined in sufficient
1M acetic acid to produce 100.0 ml. Add 2.0 ml of a saturated solution of ammonium
pyrrolidinedithiocarbamate (about 1% w/v) and 10.0 ml of 4-methylpentan-2-one
and shake for 30 seconds protected from bright light. Allow the two layers to separate
and use the methylpentanone layer (PF = 20/10 = 2).
REFERENCE SOLUTIONS Prepare three reference solutions in the same manner as
the test solution using 0.5 ml, 1.0 ml and 1.5 ml respectively of lead standard solution
(10 ppm Pb) in addition to 20.0 g of the substance being examined (МСД).
Prepare a blank solution in the same manner as the test solution but without the
substance being examined.
Examine the test solution, the three reference solutions and the blank solution at the
maximum at 283.3 nm using the blank solution to set the zero of the instrument.
Construct a calibration curve and determine the content of lead in the substance being
examined. The lead content is not greater than 0.5 ppm, unless otherwise prescribed.
188
Атомно-абсорбционна спектрометрия с
електротермичен атомизатор - ETAAS
Недостатъци на FAАS:
• Сравнително високи граници на откриване;
• Конвенционален анализ само на течни проби;
• Значителна консумация на проба за анализ (> 5 ml);
Принципна схема на
ETAAS
Температурна програма при ETAAS
3000
Изчистване
Cd
2500
Pb
Temperature (C)
2000
Атомизация
1500
1000 Опепеляване
Сушене
500
Охлаждане
0
0 50 100 150
Time (s)
Температурна програма, съобразена със особеностите на
обекта и елемента за анализ.
Модификатори при ETAAS
• Модификатор – субстанция, добавяна в атомизатора (обикновено

в 1000 кратен излишък спрямо анализирания елемент), с която се
модифицира температурното поведение на аналита или матрицата;
• NH4H2PO4 универсален модификатор (200 µg)

− Pb: от 400 °C дo 750 °C
− Cd: от 300 °C дo 650 °C
• Температурата на опепеляване се подбира като компромис между
максимално ефективно разделяне на аналита от матрицата без
преминаване на аналита в газова фаза;
• Температурата на атомизация се подбира с оглед компромис между

термоескпанзията и ефективната атомизация.
Предимства и недостатъци на
ЕTAAS в сравнение с FAAS
ПРЕДИМСТВА НЕДОСТАТЪЦИ
 Внасяната проба може да бъде под формата;  Неселективна абсорбция;
на разтвор, суспензия или тв.вещество;  Бавен метод;
 За анализ са необходими l количества проба;  По-скъп метод;
 Избягва се процеса на пулверизация;
 Използува се цялото количество проба за
анализ;
 Работи се в инертна среда;
 По-дълго време на престой на пътя на лъча;
 По-ниски граници на откриване;
 Контролирана промяна на температурата;
 Възможност за създаване на отделна
температурна програма за всеки елемент;
Приложение на ЕТAAS при анализа на
Анализ на следови съдържания от онечиствания:
Определяне на ppb
нива в обекта!
Без добавяне на
модификатор.
Висока температура
на атомизация.
Алтернатива на метод
2.4.10 от Ph. Eur. за
определяне на Pb в захари
(норма 0.5 ppm).
Модификатор – MgNO3.
лекарствени вещества (примери от Ph. Eur.)
Наименование на субстанция Контролирано онечистване

Calcium Stearate Cd (Max. 3 ppm)
Pb (Max. 10 ppm)
Ni (Max. 5 ppm)
Magnesium Stearate Cd (Max. 3 ppm)
Pb (Max. 10 ppm)
Ni (Max. 5 ppm)
Oxaliplatin Ag (Max. 5 ppm)
Compressible sugar Pb (Max. 0.5 ppm)
Sodium lactate solution Al (Max. 0.1 ppm)
Hydrogenated arachis oil Ni (Max. 1 ppm)
Hydrogenated cottonseed oil Ni (Max. 1 ppm)
Hydrogenated soya oil Ni (Max. 1 ppm)
Инструментални граници на откриване (ppm)
1. Обяснете защо при FAAS анализа на елементи, съдържащи се в

органични разтворители (напр. получени при течно-течна
екстракция) трябва да се използват стандарти, приготвени в същия
органичен разтворител?
2. Посочете най-удачният инструментален метод (от гледна точка на

необходимото време и цената) за анализ при следните примери:
– Na и K в магнезиев ацетат (ПДК – 0.1% К; 0.5% Na);
– Pb във фруктоза (ПДК 0.5 ppm Pb);
– Al във вода за инжекции (ПДК 0.1 ppm Al);
– Cu в аскорбинова киселина (ПДК 5 ppm Cu);
3. Посочете основните недостатъци на ETAAS.
4. Посочете основните предимства на ETAAS спрямо FAAS.
Тема 11
Приложение на ICP-OES и ICP-MS
при контрола на онечиствания от
елементи
Анализ на онечиствания от следови елементи в
лекарствени вещества – ЗАЩО?
• Химични елементи, които в ниски концентрации проявяват

токсично действие върху човешкия организъм и/или
понижават стабилността на лекарствените дозови форми;
• Основни източници на замърсяване при производството и
съхранението на крайните фармацевтични продукти:
– катализатори;
– суровини (растителни материали, животински протеини и т.н.);
– помощни вещества;
– използвано оборудване (реактори, филтри и т. н.);
– елементи, извлечени (leached) от опаковъчните материали -
условията на съхранение (температура, UV лъчение, време на
съхранение) могат да окажат съществено влияние върху процеса на
извличане;
Действащи норми и подходи за контрол на онечиствания от
елементи преди влизането в сила на Ph. Eur. 9.3 (01.01.2018)
Гранични изпитвания за тежки метали

(Limit Tests for Heavy Metals):
Pb, Cd, Hg, As, Ag, Bi, Cu, Mo, Sb, Sn
Ph. Eur. Method 2.4.8. USP <231>

Test (A), (B), (C), (D), (E), (F), (G), (H) Method I, II, III
Тест за тежки метали
Образуване на колоидна (грубодисперсна) система при
взаимодействие на „тежките метали“ със сулфидни йони, например:
Pb2+ + S2-  PbS↓ (pH = 3.5)
Празна проба
Референт
Проба
1 или 2 ppm Pb
Недостатъци:
• Оценява се сумарното количество на всички елементи;
• Постигат се сравнително високи граници на откриване;
• Субективно заключение;
Критични коментари за
граничните изпитвания на тежки метали
• Оценява се сумарното количество на всички елементи, образуващи

малкоразтворими сулфиди (при pH 3.5) като се постигат сравнително
високи граници на откриване;
• Постига се субективно заключение, базирано на визуално наблюдение:
– сравняването на сулфидни утайки с различни цветове може да
доведе до отклонения в резултатите, въпреки ниското съдържание
на аналитите;
– с течение на времето могат да настъпят промени в оцветяването на
стандартните/пробните разтвори;
• При подходите, ползващи опепеляване се наблюдават съществени
загуби (особено на летливи елементи напр. Hg, As, Sb) като
получаваните резултати в голяма степен са повлияни от уменията на
аналитика;
• Обикновено провеждането на киселинна минерализация отнема много
дълго време, поради използвания класически механизъм на загряване
(термична плоча);
Първи стъпки за актуализация на контрола на
онечистванията от елементи
Първи стъпки за актуализация на контрола на
онечистванията от елементи
USP Pharmacopeial Forum 2008 34(5)
Stimuli to the Revision Process: General Chapter on Inorganic Impurities: Heavy Metals
Препоръка за контрол на 31 елемента:

Al, Sb, As, Be, B, Cd, Cr, Co, Cu, In, Ir, Fe, Pb, Li, Mg, Mn, Hg, Mo, Ni, Os, Pd, Pt, Rh,
Rb, Ru, Se, Sr, Tl, Sn, W и Zn
Препоръки за методи за предварителна подготовка на пробите (микровълнова система
със затворени съдове) и инструментални техники за детекция (ICP-OES и ICP-MS)
ICH - International Council for Harmonisation of Technical Requirements
for Pharmaceuticals for Human Use
Brings together the regulatory authorities and

pharmaceutical industry to discuss scientific
and technical aspects of drug registration.
ICH's mission is to achieve greater harmonisation

worldwide to ensure that safe, effective, and high
quality medicines are developed and registered in
the most resource-efficient manner.
Действащи норми и подходи за контрол на
онечиствания от елементи
ICH Q3D
https://database.ich.org/sites/default/files/Q3D-
R1EWG_Document_Step4_Guideline_2019_0
322.pdf
Ръководство ICH Q3D (Elemental Impurities)
“Metallic impurities”?
“Inorganic impurities”?
“Elemental Impurities”!
24 Елемента: Клас 1 Клас 2А Клас 2B Клас 3
Ph. Eur. – онечиствания от елементи
(р)еволюция?
EMA ръководство:
Групов тест за тежки метали Specification limits for ICH 3QD
Сравнителна граница: residues of metal Разработване
10 или 20 ppm Pb catalysts or metal и прилагане
reagents
1 Април 2013 1 Януари 2017 1 Януари 2018
2.4.20 Determination of Премахване на 2.4.20 Determination of elemental impurities

metal catalyst or metal теста за тежки 5.20 Elemental impurities (ICH 3QD)
reagent residues метали от 2619 Pharmaceutical preparations
5.20 Metal catalyst or индивидуалните 2034 Substances for pharmaceutical use
доц.metal
д-р К.reagent Анализ намонографии
residues
Симитчиев, лекарствени средства ПУ „П. Хилендарски“, Химически факултет
USP-NF– онечиствания от елементи
USP Pharmacopeial Forum 2008 34(5)
Stimuli to the Revision Process: General Chapter on Inorganic Impurities: Heavy Metals
USP 40-NF 35 <232> USP 38-NF 33 <233> В сила от:

Elemental Impurities - Elemental Impurities - 1 Декември 2015
Limits (ICH 3QD) Procedures 1 Януари 2018
Element Class Oral PDE Parenteral PDE Inhalation PDE

µg/day µg/day µg/day
As 1 15 15 2
Hg 1 30 3 1
Норми определени за неорганичните форми на елементите.

Възможност за определяне на формите на присъствие на As и Hg.
ICH 3QD: The applicant is not expected to provide speciation information; however, such information could
be used to justify lower or higher levels when the identified species is more or less toxic…
Методи за определяне на онечиствания от елементи във
фармацевтичните продукти
• ICH 3QD:
‒ The determination of elemental impurities should be conducted using appropriate
procedures suitable for their intended purposes;
‒ Pharmacopoeial procedures or suitable alternative procedures for determining
levels of elemental impurities should be used;
• Ph. Eur. 2.4.20 (General Method) Determination of metal impurities

(версия 9.3);
• USP <233> Elemental Impurities – Procedures;
2.4.20 Determination of elemental impurities
Предварителна подготовка на пробите
Изисква се валидиране
(верифициране) на използваните
аналитични методи.
Предварителна подготовка на
пробата:
• Директен анализ;
• Разтваряне във вода;
• Разтваряне в органични р-ли;
• Киселинна минерализация или
опепеляване в отворени
системи;
• Киселинна минерализация в
затворени съдове;
Система за микровълново разтваряне със затворени съдове
Алтернативни подходи за анализ на елементни
онечиствания – Ph. Eur.
Method
2.2.58
ICP-MS
Method
2.2.57
ICP-OES
Оптико-емисионна спектрометрия с индуктивно
свързана плазма (ICP-OES)
FAES 6000 – 10000 0С
ICP-OES
E

I  Aij hN 0 e KT
Анализирани елементи и постигнати граници на откриване чрез ICP-OES
Видове ICP-OES спектрометри – аксиално/радиално
наблюдение; фотоумножители/CCD детектори
ВНИМАНИЕ:
Аксиално
Значителна опасност от наблюдение
спектрални пречения
(особено при аксиално
наблюдение)! CCD
детектор
Радиално
наблюдение
Фотоумножител
Масспектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-MS)
САФ – йони на химичните елементи;
Качествена характеристика – m/z;
Количествена характеристика – counts per second (cps);
Защо
доц. д-р К. Симитчиев, Анализ определянето
на лекарствени на желязо
средства чрез Fe неХимически
56
ПУ „П. Хилендарски“, се препоръчва?
Анализирани елементи и постигнати граници на
откриване чрез ICP-MS
Приложение на ICP-OES и ICP-MS
в US Pharmacopeia
Замяна на
<233> <233>
Procedure 1: ICP-OES Procedure 2: ICP-MS
USP-NF
<233> Elemental Impurities - Procedures
Procedure 1: ICP-OES Procedure 2: ICP-MS

Analysis: Analyze according to the Analyze according to the manufacturer's
manufacturer's suggestions for program suggestions for program and m/z. NOTE -
and wavelength. A collision cell or reaction cell may also be
beneficial.
Standardization solution 1: 1.5J of the Target element(s) in a Matched matrix;

Standardization solution 2: 0.5J of the Target element(s) in a Matched matrix;
Sample solution: Dilute the Sample stock solution with an appropriate solvent to
obtain a final concentration of the Target elements at NMT 1.5J;
Blank: Matched matrix;
𝑃𝐷𝐸
𝐽=
𝑀𝐷𝐷. 𝐷𝐹
J – The concentration of the element(s) of interest at the
Target limit, diluted to the working range of the instrument;
PDE – Permitted daily exposure, µg/day;
J Cx J
MDD – Maximum Daily Dose, g/day;
DF – Dilution Factor;
1. Какво разбирате под „онечиствания от следови
елементи в лекарствени вещества“?
2. В USP <233> се предлага калибрация по три точки (Blank, 0.5J, 1.5J)
при ICP-OES или ICP-MS анализ. Защо се посочва, че
концентрациите на анализираните елементи в изследваните работни
разтвори на пробата НЕ трябва да превишават стойност 1.5J?
a) поради опасност от възникване на спектрално пречене;
b) поради опасност от „претоварване“ и изгасване на плазмата;
c) възможно отклонение от линейната зависимост сигнал-конц. над 1.5J;
d) границата на откриване нараства при повишаване на J;
e) стратегията за калибрация по имитирана матрица става неадекватна;
3. Посочете предимствата при анализа на онечиствания от елементи
чрез ICP-спектрометри спрямо отпадналите гранични изпитвания за
тежки метали от Ph. Eur. и USP?
4. Какво представлява ICP и каква е нейната функция при ICP-OES и
ICP-MS?

Lectures FCH Masters ALS 2021

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Lectures FCH Masters ALS 2021

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Анализ на лекарствени средства

• Нормативни документи и контролни органи, осигуряващи качеството,

1. European Directorate for the Quality of Medicines & HealthCare, European

2. M. Akash, K. Rehman, Essentials of Pharmaceutical Analysis, Springer, 2020

3. D. Watson, Pharmaceutical Analysis, 4rd ed., Elsevier, 2017

5. Р. Борисова, Основи на химичния анализ, Водолей, 2009

6. Г. Крисчън, Д. О’Рейли, Инструментален Анализ, Изд. СУ, 1998

7. Г. Aндреев, Молекулна Спектроскопия, Изд. ПУ, 2010

Лекарствените средства, които се използват в практиката, трябва да

Предписанията в дадена фармакопея, са задължителни и имат

Ph. Eur. KEY TO MONOGRAPHS

Празна проба Референт Проба

• "Добра лабораторна практика" е система от международно признати правила по

• Европейска Агенция по Лекарствата (EMA, European Medicines Agency)

Всяко поредно издание включва редица нови, одобрени в медицинската практика

• U.S. Food and Drug Administration (FDA)

ICH's mission is to achieve greater harmonisation

Защо директната употреба на „чистите“ активни вещества е

– Количеството на активното в-во може да бъде много малко

• Дозова форма (Dosage form)

• В зависимост от физичното състояние на дозовата форма

• Течни дозови форми

• Песари (вагинални „ свещички“)

• Твърди дозови форми

– Безформени (без определена физическа форма)

• Капсули (активно в-во + помощни в-ва, затворени в твърд/мек водоразтворим

• Активно лекарствено вещество;

Таблица с температури на топене на лекарствени вещества

- зависи от температурата, дължината на вълната, pH на средата,

Няма корелация между и химичната структура!

Приложим за течни в-ва –

Измерванията на вискозитета могат да се използват за

• За някой вещества, цветните реакции с определени реагенти са

• Основно се използват за предварително отнасяне на неизвестно

• Могат да бъдат използвани за първоначална идентификация на

Празна проба Референт Проба

Гранично изпитване (Limit Test)

1. Привеждане на анализираното в-во в система (фаза),

2. Предварително концентриране и/или отстраняване на

Познавай силните страни (и слабости) на

• Обикновено пробоподготовката отнема над 80% от общото време,

• Изисквания към процедурите за предварителна подготовка на

• Капилярна електрофореза (Capillary Electrophoresis – CE);

• Хидрофобни взаимодействия между неутрални и

• Екстрагент – органичния разтворител, използван за екстракция;

• Разтворимост – концентрацията на веществото в наситен разтвор -

• Коефициента на разпределение се запазва постоянен за дадена

Константи на киселинност Уравнение на

𝐵𝐻+ . [𝑂𝐻 − ] [𝐵]

Степен на йонизация на веществото, %

Максимален добив при екстракция от водна фаза с екстрагент

Разделяне на смес от вещества с

Схема: Селективно отделя-

Пример: Анализ на кортикостероиди в кремове – кремът

Изисквания към екстрагентите:

Основни етапи при SPE:

Хидрофобни силикагели • Задържат се хидрофобни

• Наименование – разделяне с обърнати фази (reversed phase);

Тези силикагели задържат

• Наименование – разделяне с нормални фази (нормални фази);

• Наименование – катионен обмен;

• Наименование – анионен обмен;

Течно-течна екстракция (недостатъци):