Въпрос 1

Изисквания към стоматологичните материали. Национални и международни

стандарти в стоматологичното материалознание. Свойства на материалите –
медико-биологични изисквания.

Стоматологичните материали са вещества или комбинация от вещества,

специално приготвени или предлагани за употреба от упълномощени лица в
тяхната стоматологична практика или свързани с нея други процедури. Съответно
при работа с определени материали в стоматологията, към тях има определени
изисквания, които трябва да бъдат покрити. Едно от тези изиквания към
материалите е да бъдат биоприемливи – качество на съвместимост с живата среда
въпреки неблагоприятните или нежелани сфери. Да бъде нещо биоприемливо е
да бъде то понасяно в специфично ниво обкръжение, независимо от някои
неблагоприятни странични ефекти. За да бъде един материал биосъвместим, той
трябва да може да съществува в хармония с биологичната среда.
През 1919г. армията на САЩ се обръща към Националното бюро по стандартите
на САЩ за да изиска спецификация за оценка и избор на стоматологична амалгама
за нуждите на здравните и подразделения. През 1966г. ADA (американска
стоматологична асоцияция) създава комитет по стоматологични материали и
апарати, имаща за цел да дава сертификати на продуктите които покриват
изискванията за спецификацията. Съществуват две международни организации
които разработват спецификации за стоматологични материали и
приспособления : FDI и ISO. За да се публикува един стандарт той трябв да получи
одобрение на 75% от членовете на ISO. В европейския съюз се създава европейски
комитет по нормализиране за да се разработят европейски стандарти. В България
стандартите са в обхвата на Българския Институт по Стандартизация.
Нито един стоматиологичен материал не е абсолютно безозпасен. Двете основни
биологични реакции са токсични и алергични. Стоматологичните материали които
се използват в ежедневната практика, са твърде разнообразни по състав и
произход. При използването на материали винаги трябва да се отчита
времетраенето на контакта им с устната лигавица и със зъбните тъкани, върху
които те биха упражнили химично или физично въздействие. За да отговарят на
медико-биологичните изисквания, стоматологичните материали се подлагат на
задълбочени проверки и преценки относно тъканните реакции. Това се постига
чрез различни видове тестове. В зависимост от събстрата, върху който се прилагат,
биологичните тестове биват in vitro и in vivo. През 1972г. ADA публикува
ръководство за биологични тестове на стоматологични материали. В него те се
разделят на пет подгрупи.
1.Материали, намиращи се в контакс с тъкани извън устната кухина.
2.Материали, намиращи се в контакс с меките тъкани на устната кухина.
3. Материали, годни да разстроят виталитета на зъбната пулпа и подлежащите
меки тъкани.
 4. Материали, предназначение за радикуларни обтурации.
5. Материали, годни да разстроят целостта на зъбните тъкани.
Проучвания in vivo. Биологичните опити могат да се провеждат върху животински
зъби. С това се цели да се проучи хистологичната реакция към изследваните
материали. За да се установи общата токсичност на материала често се прилагат
тестове с имплантиране на опитни образци в паравертебралната мускулатура
двустранно. След престой в определени срокове, образците се умъртвяват чрез
декапитиране и се изготвят хистологични препарати.
Проучвания in vitro. Тези проучвания най често се извършват върху тъканни
култури. Така се поучва действието на разлчни стоматологични материали върху
тъканите, особенно на циментите. Например фосфатния цимент има токсично
действие, като токсичността му намалява с втвърдяването му, докато силикатния
цимент продължава да бъде токсичен дори след втърдяването му. Пластмасовите
материали не показват цитотоксичност ако са топлинно полимеризирани, но ако са
самополимеризиращи те са токсични поради остатъчния мономер, който е
клетъчна отрова. Проучванията с тъканни култури е по-точно в сравнение с
имплантирането. С имплантиране могат да се изследват само твърди материали.
От своя страна тъканните култури не позволяват късните контроли, което се дължи
на разграждане и резорбиране на изследвания материал.
Устната лигавица е подложена на различни силови въздействия в процеса на
дъвкателния акт. Тя е добре кератизирана което я прави устойчива на различните
въздействия от механичен, химичен и бактериологичен характер. Проучванията in
vivo и in vitro показват, че стоматологичните материали могат д аимат
разнообразни ефекти върху лигавицата. Така например обтурациите от амалгама и
различни видове цименти които се поставени под гингивалния ръб, предизвикват
възпаление. Сублингвалната обтурация от самополимеризираща пластмаса
предизвиква възпалителна реакция по всяка вероятност от натрупване на
бактериална плака. Получените резутати от изследванията показват че
стоматологичните материали не са лишени от токсичност, но всеобщата преценка
е че при клиничното им приложение те се понасят добре.