Е на квадрат

Пам Граут

Описание
Девет експеримента, които доказват, че енергията на мислите ни създава нашата реалност.

Обожавам тази книга! Пам съчетава в едно забавния стил на Елън Дедженеръс и проникновената
мъдрост на Дийпак Чопра.
Джак Канфийлд, съавтор на Пилешка супа за душата

„Е на квадрат“ на Пам Граут е различна от всичко, с което сте се сблъсквали. Макар да е написана
толкова свежо и позитивно, че със сигурност ще ви накара да се усмихвате, книгата предлага безспорни
научни доказателства, че съзнанието променя действителността. Да, правилно прочетохте.
Доказателства. Тук не просто ще научите, че мислите ви създават света около вас, а ще станете
свидетели как това се случва пред очите ви – решение след решение, ден след ден. Деветте лесни 48-
часови експеримента, които Пам ви предлага да проведете сами, ще ви убедят, че духовните принципи
са логични като законите на Нютон и сигурни като гравитацията. Опитите не изискват никакви средства
и специални умения, но безусловно демонстрират, че:
 Съществува енергийно поле от безкрайни възможности;
 Мислите и съзнанието ви въздействат върху материята;
 Връзката с полето ви осигурява точни и безгранични напътствия;
 Вселената е безкрайна, изобилна и странно услужлива.
Кой би искал просто да приема действителността, когато знае, че може да я променя?

РЕВЮ:
„E на квадрат“ представлява една основна лаборатория, включваща прости експерименти, целящи
да докажат веднъж завинаги, че реалността е променлива (податлива), съзнанието е решаващо и умът е
този, който определя облика на живота ни. Експериментите, които могат да се проведат без да струват
никакви пари и с много малко разходи показват, че духовните принципи са толкова зависими от
земното притегляне, колкото и законите на Нютон. В продължение на години ти си се надявал и си се
молил, че духовните принципи са истина. Сега може да знаеш.
E-на квадрат доказва следното:
1. Има едно невидимо поле на неограничените възможности.
2. Ти можеш да повлияеш на това поле в зависимост от вярванията и очакванията ти.
3. Ти също си едно поле от енергия.
4. Върху каквото и да се фокусираш, то се уголемява.
5. Връзката ви с полето осигурява точна и непрекъсната насока.
6. Вашите мисли и съзнанието ви оказват въздействие.
7. Вашите мисли и съзнанието ви създават скелето на физическото ви тяло.
8. Вие сте свързани с всичко и всеки друг във вселената.
9. Вселената е безкрайна, богата и странно, но даваща подслон.

www.spiralata.net 1
 ЗА АВТОРА:
Пам Граут е автор на 16 книги, три пиеси, телевизионен сериал и три приложения за iPhone. Тя
пише за списание People, CNNgo, The Huffington Post и в блога си за пътешествия.
Пам Граут е безнадежден романтик, който все още вярва, че светът е едно красиво място, хората са
благородни и че всичко е възможно. Тя пише книги и статии за списания като People, Cooking Light и
Travel & Leisure. Пам е пътувала до всички континенти по света, знае 59 начина,за да направи
укрепление от възглавници, играе тенис, доброволец е в женския затвор и в една безплатна клиника.
Живее в Канзас с дъщеря си, Тасман.

ЗА КНИГАТА:
Най-голямата изненада на годината – „Е на квадрат“, книгата оглавила класацията на „Ню Йорк
Таймс“, вече и на български език с логото на „Софт Прес“!
Вярвате ли, че за да получите подарък, е достатъчно просто да го пожелаете?
„Е на квадрат“ на Пам Граут е различна от всичко, с което сте се сблъсквали.
Макар да е написана свежо и позитивно като блога за пътешествия на своята авторка, книгата
предлага строги научни доказателства, че съзнанието променя действителността. Да, правилно
прочетохте. Доказателства.
Тук не просто ще научите, че мислите ви създават света около вас, а ще станете свидетели как това
се случва пред очите ви – решение след решение, ден след ден.
Деветте лесни и бързи експеримента, които Пам ви предлага да проведете сами, ще ви убедят, че
духовните принципи са логични като законите на Нютон и сигурни като гравитацията.
Кой би искал просто да приема действителността, когато знае, че би могъл да я променя?
Нищо чудно, че „Е на квадрат“ се превърна в голямата добра изненада на годината, оглавявайки
класацията на „Ню Йорк Таймс“ и печелейки стотици запалени последователи.
Девет експеримента, които доказват, че мислите ни създават реалността. Тази малка книга веднъж
завинаги ще ви докаже, че мислите ви притежават сила и че пред вас се простира безкрайно поле от
възможности, което само очаква вашите искания.
„Квантовата физика дефинира полето като „невидими движещи се сили, които оказват въздействие
върху физическата реалност“. В тази книга вие ще се научите да използвате това поле от възможности
(обичам да го наричам ПВ) и да извличате изгода от него…“ – пише Пам Граут в предговора на „Е на
квадрат“ и продължава: „В следващите 21 дни, приблизително времето, което ще ви е необходимо за
експериментите в тази книга, ще имате рядката възможност да изградите съзнателна връзка с енергията
и да се научите да я трансформирате и превръщате във всичко, което сърцето ви пожелае – независимо
дали то е душевно спокойствие, пари или обещаваща професионална кариера. Ще можете така да
насочите ПВ, че то да ви осигури дори почивка на Таити.“
Деветте експеримента, описани тук, не се нуждаят от специална екипировка или средства (e, за един
ще се нуждаете от сламки и метални закачалки, a за друг от бобени зърна, но не е толкова трудно да ги
откриете, нали?), не изискват и научни познания и (с изключение на два) изискват само 48 часа за
изпълнение. Всички те обаче разчитат на научен подход и предлагат неоспорими доказателства, че:
1. Съществува невидима енергийна сила или поле от безкрайни възможности;
2. Вие въздействате върху полето и получавате от него според очакванията си;
3. Вие също сте енергийно поле;
4. Това, върху което се фокусирате, се уголемява;
5 Връзката с полето ви осигурява точно и безгранично напътствие;
6. Мислите и съзнанието ви въздействат върху материята;
7.Мислите и съзнанието ви създават скелето, върху което се гради физическото ви тяло;
8 Вие сте свързани с всичко и с всеки във Вселената;
9. Вселената е безкрайна, изобилна и странно услужлива.
Пам Граут ви кани да влезете в ролята на луд учен. Само за 21 дни. Иска се просто да й разрешите
да ви поведе на пътешествие и да тръгнете без предубеждения и без предразсъдъци. Това е всичко.
После сте свободни да се върнете обратно към нещастния си досегашен живот….
Откъс от книгата ще откриете тук: http://soft-press.com/book1039/chapter/chapter.htm

Авторката

www.spiralata.net 2
 Пам Граут е автор е на 16 книги, три пиеси, телевизионен сериал и три приложения за iPhone. Освен
това редовно пише за списания като People, CNNgo.com и The Huffington Post и поддържа блог за
пътешествия с любопитното заглавие www.georgecloonеyslepthere.com.
Пам Граут е и безнадеждна романтичка, която все още вярва, че светът е прекрасно място, че хората
са благородни и че всичко е възможно. А собственият й живот е най-добрият пример за онова, на което
ни учи „Е на квадрат“. Защото Пам лично, при това нееднократно, е минала през всеки един от
експериментите, описани в книгата, и разказва за своя опит така:
Ето какво пише в сайта ми: „Пам Граут е пътешественик, обиколил целия свят, любяща майка,
автор на бестселъри, милионер и вдъхновение за всички, които я срещат“. Започнах да се фокусирам
върху тези неща преди двайсет години, още преди да имам дете, преди да съм станала пътешественик и
писател и за да съм напълно честна, преди да започна да харесвам самата себе си особено.
Фокусирането върху това, което исках, очевидно свърши работата, защото сега с гордост мога да кажа,
че всичко казано е съвсем вярно, с едно изключение. Ще ви оставя сами да се досетите кое от
гореизброените все още не се е проявило.
Нестандартният подход, свежото чувство за хумор и прекрасния стил на Пам бързо я превърнаха в
новата любимка на читателите. „Е на квадрат“ оглави класацията за най-продавани книги на „Ню Йорк
Таймс“, изкачи се до топ 5 на „Амазон“, където получи над 600 ревюта с максимална оценка от 5
звезди, и си спечели хиляди последователи, които с удоволствие споделят мнението и собствените си
експерименти онлайн.
В момента Пам работи по продължението на „Е на квадрат“, което (можете ли да познаете?) ще се
казва „Е на куб“.
Повече за Пам и нейния необичаен поглед върху живота можете да научите на www.pamgrout.com.

ОТКЪС:
Въведение
Всеки илюзионист, който заслужава магическата си пръчка, знае, че най-важният елемент на
триковете, разчитащи на ловкостта на ръката, е умението да се отвлича вниманието. Фокусникът
отвлича вниманието на публиката далече от онова, което действително прави, и го насочва към нещо
друго, което изглежда изключително важно, но разбира се, не е.
Точно това сме направили и ние – насочили сме цялото си внимание към физическия свят. Тези
сетивни „блъфове” ни карат да пропускаме факта, че това, което е невидимо, това, което не можем да
уловим с очите си, в действителност е много по-основополагащо в живота, отколкото онова, което в
действителност виждаме. Квантовата физика ни казва, че светът на невидимата енергия, който като
цяло се нарича поле (или, както му казвам аз, ПВ), е най-важната сила, която управлява материалния
свят. Нейният отпечатък формира действителността. И наистина сега вече знаем, че Вселената е
изградена единствено от вълни и енергийни частици, които се подчиняват на нашите очаквания,
преценки и убеждения.
Едва доловимите енергии, мислите, емоциите и съзнанието ни играят главна роля в житейските ни
преживявания, но тъй като са невидими, досега не сме правили опит да ги разберем и да ги използваме в
наша полза. За да променим света, трябва просто да променим тези очаквания и убеждения. Наистина е
толкова просто. За да накараме нещо да се появи във физическия свят, не трябва да се фокусираме
върху това, което виждаме, а върху това, което искаме да видим. (...)
Докато наблюдаваме нещата, им придаваме форма.
Ако питате мен, да се научим да трансформираме енергията е толкова важно, че трябва да бъде
преподавано в училище заедно с четенето, писането и смятането. А началото е намерението – силата,
която стои зад всичко. То е енергията, горивото, електрическият заряд, който изгражда резонантно поле
и изпраща вълни на възможности към ПВ. Естер Хикс, чрез която до нас достига учението Абрахам-
Хикс, го нарича „изстрелване на ракети на желанията”. Когато започнем да отделяме внимание на нещо,
то придобива маса.
В мига, в който намерението ви хрумне, вие го създавате. Става моментално. Намерението започва
да съществува в действителност. Не можете да го видите, защото все още действате от позицията на
линейното време. Все още сте в плен на старомодното мислене „създаването на нещо изисква време”.
Затова продължавате да работите и да чакате. Продължавате да следвате седемте стъпки, описани в
последната книга за самопомощ, която сте прочели. Но ето какво ни казват физиците. В квантовия свят
нещата не се случват на стъпки. Случват се незабавно.

www.spiralata.net 3
 Затова всяко нещо, което ви хрумне като намерение, започва да съществува още от момента, в
който сте си го помислили, но също като котката на Шрьодингер (в известния мисловен експеримент,
проведен през 1935 година от австрийския физик Ервин Шрьодингер), вие съзнавате само онази
реалност, която сте избрали да наблюдавате. Физическата проява остава извън настоящето ви съзнание.
Най-авангардните физици казват, че животът е многомерен. Но повечето от нас не могат да се
откъснат от едномерната си физическа реалност, ограничени от възприятията на петте си сетива. А
онова, което изпитваме чрез тези така наречени благонадеждни средства за наблюдение, не е нищо
друго, освен това, което сме решили да търсим. Тук дори не опираме до въпроса за кокошката и яйцето.
Това, което виждаме, преживяваме и усещаме благодарение на петте си сетива, винаги идва, след
като сме решили какво да видим, преживеем и усетим.
(...) Ако имате кабелна телевизия, можете да гледате повече от сто канала само с едно
превключване.
Но в даден момент можете да гледате един-единствен канал. Ако например изберете „Модерно
семейство”, ще се кикотите на маймунджилъците на Кам, Мичъл, Фил и Глория и няма да имате
абсолютно никаква представа какво става по останалите деветдесет и девет (или повече) канала. Ето
затова е наистина важно да останете на канала, който искате да гледате. Не отделяйте никакво ефирно
време на действителността, от която се опитвате да избягате.
Включвайте само онова, което целите.
Да изберем друг канал
Целта на тази книга е да ви освободи от затвора на вашите илюзии, да ви помогне да се отървете от
изфабрикувания пресрелийз, който приемете за действителност. Добрата новина е, че не трябва да
променяте абсолютно нищо в начина си на поведение. Единственото, което трябва да направите, е да
промените ума си.

ОТЗИВИ:
- "Е на квадрат" е пътеводител в практическия мистицизъм. Хареса ми това, че книгата не те
кара да отхвърлиш каквото и да е, колкото и невъзможно да изглежда. Със задоволство извърших
експериментите и оставах очарован от резултата, който те имаха върху мен. Наистина работят."
Д-р Дейв Смайли
- "Е на квадрат" е повече от възхитителна. Тя е забавна, фина и дълбока.
Д-р Кристияне Нортръб
Съдържание
Предисловие
Предговор
Въведение Сривът на вълната:
Тук научаваме, че сме ужасно дезинформирани
Подготовката
Експеримент № 1 Принципът „Пича е тук”
Съществува невидима енергийна сила или поле от безкрайни възможности
Експеримент № 2 Принципът „Фолксваген Джета”
Вие въздействате върху полето и получавате от него според вярванията и очакванията си
Експеримент № 3 Принципът „Алби Айнщайн”
Вие също сте енергийно поле
Експеримент № 4 Принципът „Абракадабра”
Това, върху което се фокусирате, се разраства
Експеримент № 5 Принципът „Мила Аби”
Връзката с полето ви осигурява точно и безгранично напътствие
Експеримент № 6 Принципът на супергероя
Мислите и съзнанието ви въздействат върху материята
Експеримент № 7 Принципът „Джени Крейг”
Мислите и съзнанието ви създават скелето, върху което се гради физическото ви тяло
Експеримент № 8 Принципът „101 далматинци”
Вие сте свързани с всичко и с всеки във Вселената
Експеримент № 9 Принципът на рибата и хляба
Вселената е безкрайна, изобилна и странно услужлива
Послеслов Подкрепяйте се един друг

www.spiralata.net 4
 Благодарности
За авторa

ПРЕДИСЛОВИЕ
Когато бях дете, попитах учителката си в неделното училище защо в библейски времена са ставали
чудеса, а сега подобни събития не са част от ежедневието. Тя не успя да отговори на въпроса и аз
постепенно стигнах до извода, че Господ, църквата и религията са безкрайно отдалечени и нямат нищо
общо с моя живот (въпреки че така и не престанах да копнея за нещо повече). Оставих духовните дела
зад гърба си и се заех с науката, която поне прави опит да обясни механизма, по който функционира
светът.
За мен беше истинско удоволствие да открия Пам Граут, която помага на съмняващите се като мен
да удовлетворят онзи стремеж към духовност. Тя ни разкрива (по прекрасен, забавен и изключително
достъпен начин), че енергията, силата и да, дори чудесата, присъстват тук и сега и са достъпни за всеки.
Идеите и експериментите, описани така логично в тази книга, ми помогнаха да разбера много от
нещата, които духовните водачи се опитват да обяснят от хиляди години.
Искрено препоръчвам тази книга на всеки, който се стреми да открие духовните истини и да
разбере как те се отнасят за всички хора, дори и за човек като мен, който проявява недоверие към
организираните религиозни практики. Както Пам посочва, превъзпитанието на ума прилича на
обучението на кученце да ходи до тоалетната – трябва да продължаваш да го извеждаш навън и да му
посочваш красотата, величието и истината. Чрез прости и възхитителни мънички стъпки тя води
читателя към осъзнаване на факта, че чудеса все още се случват и че съществува невероятен източник
на енергия, достъпен за всеки от нас.
Джойс Барет, доктор на философските науки, бивш биолог в НАСА

Трябва да отхвърлим начина, по който възприемаме света, за да може истината да излезе наяве.
Мишел Лонго О’Донъл, създателка на „Живот отвъд болестта”1

ПРЕДГОВОР
Всеки, който сериозно се захване с изследване на науката, стига до убеждението, че в законите
на Вселената се проявява един дух – дух, много по-възвишен от този на човека.
Алберт Айнщайн, немски физик
Два месеца преди да навърша трийсет и пет години, дългогодишното ми гадже ме заряза заради
една двайсет и няколко годишна тъмнокоса студентка. Имайте предвид, че това се случи почти по
същото време, когато излезе проучването за неомъжените жени и астероидите – същото онова, което
оповести публично, че шансът една жена, надхвърлила трийсетте, да поеме към брачния олтар е почти
същият като да бъде ударена от астероид.
След като прекарах няколко дни в леглото, вперила поглед във вентилатора на тавана, стигнах до
извода, че пред мен има две възможности. Можех или да си прережа вените в топла вана, или да се
запиша на едномесечен курс в института „Есален”, меката на самоусъвършенстването в Биг Сър,
Калифорния. Тъй като знаех, че тогавашната ми съквартирантка ужасно мрази мърлявщини, избрах
„Есален”.
На втората вечер там се запознах с красив бивш сърфист на име Стан, който ме убеди да прекарам
нощта, слушайки как океанските вълни се разбиват в скалите. Накрая заспахме в една от стаите за
масаж, плътно прегърнати, за да се топлим. Не че имаше особена полза. През април ветровете, които
духат от Тихия океан, могат да са много свирепи и въпреки че притискахме телата си едно до друго,
едва не умряхме от студ. Сега като си помисля, това определено би разрешило мърлявата ми дилема със
самоубийството.
Ако Стан не беше толкова готин и ако аз самата не се стремях така отчаяно да забравя гадняра,
който ме изхвърли като празно пакетче от „Доритос”, сигурно щях да се извиня и да се мушна в добре
подплатения спален чувал. Но аз останах до сутринта, когато „първите лъчи на зората” разкриха, че
през цялото време до постелката, на която се гушкахме, е имало калорифер.

1Living Beyond Disease – дивизия към църквата „Ел Шадай”, която включва тв- и радиопрограми, книги, семинари и т.н. По-
нататък в книгата в бележки под линия са дадени в оригинал всички имена на автори, книги и духовни практики, които не са
официално преведени на български език – б. р.
www.spiralata.net 5
 Калорифер, който сме могли да включим и да не мръзнем цяла нощ.
Казано накратко, тази книга е точно за това. Има един калорифер – или по-скоро невидима
енергийна сила, – който през цялото време е на наше разположение, а ние не си правим труда да го
включим. Повечето от нас дори не осъзнават факта, че този „калорифер” съществува. Гледаме на
живота като на поредица от несигурни рисковани случайности. C’est la vie.
Онези, които все пак знаят за съществуването на калорифера (т.е. на онова енергийно поле, което ни
дава възможност да оформяме и моделираме живота си), нямат никаква представа как работи той.
Чували сме слухове, че можем да го включим с молитви, че добрите дела го зареждат, но никой не знае
нищо със сигурност. Някои духовни водачи ни казват да напяваме мантри. Други ни предлагат
медитация. Онзи от миналата година настояваше да прочистим мислите и да усилим вибрациите си. Кое
е вярното? Дали тази енергийна сила наистина е толкова тайнствена и недоловима? И защо действа
само от време на време? В най-добрия случай тя е придирчива и капризна и определено не може да се
разчита на нея.
А дали наистина е така?
Това, което искам да ви покажа, е, че на това невидимо енергийно поле може да се разчита на сто
процента. То работи винаги – точно като принципите на математиката и законите на физиката.
Две плюс две винаги е равно на четири. Топките, изпуснати от покрива, винаги падат. Всяка ваша
мисъл винаги въздейства върху физическата реалност.

Око да види
Държа ръцете си далеч от всичко, което си мисля, че знам. Увереността е много полезна, но тя
може да затвори съзнанието ви за истинската светлина.
Дейвид О. Ръсел, филмов сценарист и режисьор
Ако сте чели „Тайната” или по някое време сте били част от метафизични духовни общества, вече
знаете, че мислите ви създават вашата реалност, че във Вселената съществува сила, която може да
лекува, и че единствено вие предопределяте живота си. За съжаление, все още съществува този
дребничък малък проблем, тази миниатюрна уловчица:
Не вярвате истински в това. Не и напълно.
В действителност повечето от нас все още действат според психическата нагласа на нашите предци.
Смятаме, че управляваме живота си чрез нашите блестящи мисли и идеи. Смятаме, че утвърждаваме
намеренията си и създаваме нови възможности, но в действителност само преповтаряме стари
изтъркани плочи, първосигнално поставяме условия и действаме автоматично по схеми на поведение,
които сме възприели още преди да навършим пет години.
Държим се като кучето на Павлов, просто реагираме на модели, които сме възприели, преди да се
сдобием с интелект, достатъчен, че да направим съзнателен избор. Повечето от мислите, за които
вярваме, че са наши, в действителност са невидимите и в голяма степен безрезервно приети вярвания,
които сме попили от хората наоколо. Така положителните ни мисли се сблъскват със старите
обезсърчаващи програми. С други думи, нашето съзнание – силата, която винаги въздейства върху
физическата реалност, ни е било отнето.
Малко след като завърших университета, започнах работа и заживях самостоятелно, забелязах, че
отрицателните мисли за пари непрекъснато се стремят да привлекат вниманието ми. Установих, че
постоянно се тревожа дали в следващия момент няма да остана без пари, питах се дали мога да си
позволя новия велосипед, който толкова много исках, или новия компютър, от който се нуждаех. Един
ден, докато тичах из парка рано сутринта, изведнъж разбрах – тези мои мисли бяха съвсем точни
клонинги на коментарите, които майка ми правеше, докато бях малка. И макар че нямах никакво
основание да изпитвам подобни страхове в собствения си живот, буквално ги бях прекопирала в
съзнанието си, без дори да го съзнавам.
Не е необходимо да казвам, че подобен модел на поведение не ми се отразяваше добре.
Съвсем съзнателно преработих модела по отношение на финансовото ми положение и го превърнах
във: „Мога да си позволя всичко, което пожелая. Всъщност съм толкова добре финансово, че никога
вече няма да ми се налага да се тревожа за пари”. Като независим писател на свободна практика,
назначих Господ за изпълнителен директор на моята кариера. Прецених, че по никакъв начин няма да
успея да се справя с капризите на писателския бизнес, ако продължа да нося негативните мисли и
настройки, наследени от миналото. Беше очевидно, че имам нужда от нов енергиен заряд.
Реалността се е променила, човече!

www.spiralata.net 6
 Ако изхождаме от предположението, че това, което приемаме за вярно, наистина е вярно, бихме
имали малка надежда за прогрес.
Орвил Райт, американски изобретател
Макар да е доказано, че редукционистичният механичен светоглед е неправилен, той все още е
дълбоко вкоренен и запечатан в културата ни. Невролозите твърдят, че 95 процента от мислите ни се
контролират от предварително програмираното ни подсъзнание. Вместо да мислите истински, вие
всъщност наблюдавате „филм” от миналото. Ако не бяхте напълно потопени в този непрекъснат
водовъртеж от фрагментирано старовремско мислене, щяхте да моделирате живота си според
собствената си воля. Никога нямаше да се тревожите за пари, всичките ви връзки щяха да са прекрасни
и щяхте да изпитвате такова безкрайно удовлетворение, че никога не би ви хрумнало да посегнете към
книга като тази.
Честно казано, доволна съм, че го направихте. Тази малка книжка веднъж завинаги ще ви докаже,
че мислите ви притежават сила и че пред вас се простира безкрайно поле от възможности, което само
очаква вашите искания. Тя ще ви помогне да пренапишете остарялото мислене, което ръководи живота
ви.
Вместо да ви изнася пространната лекция – същата онази лекция, която сте прочели във всички
останали книги за промяна на действителността, тази книга съдържа девет лесни експеримента, които
ще ви предоставят реални доказателства тук и сега. Тя ще ви даде възможността не просто да „знаете”,
че вашите мисли създават действителността, а да станете свидетел как това се случва пред очите ви –
решение след решение, ден след ден.
До този момент всичко е все още теория. Когато видите с очите си как променяте действителността
просто като я наблюдавате, умът ви ще се пренастрои и ще ви освободи от старите условности. Когато
разберете – чрез научни експерименти – колко дълбоко сте свързани с полето на възможностите, това
буквално ще ви освободи.
Магията, която изхвърлихме през борда
О, Боже, как може светът все така да изпитва любов към своята клетка.
Тес Линч, писателка, есеистка и истинска дама
Квантовата физика дефинира полето като „невидими движещи се сили, които оказват въздействие
върху физическата реалност”. В тази книга вие ще се научите да използвате това поле от възможности
(обичам да го наричам ПВ) и да извличате изгода от него. Тъй като енергията е невидима и тъй като все
още се ръководим от старовремските принципи, които поставят материалното на първо място, все още
не сме се научили да впрегнем пълния потенциал на този основен градивен елемент.
В следващите 21 дни, приблизително времето, което ще ви е необходимо за експериментите в тази
книга, ще имате рядката възможност да изградите съзнателна връзка с енергията (дори материята, казва
квантовият физик Дейвид Бом, не е нищо друго освен „замръзнала светлина”) и да се научите да я
трансформирате и да я превръщате във всичко, което сърцето ви пожелае – независимо дали то е
душевно спокойствие, пари или обещаваща професионална кариера. Ще можете така да насочите ПВ,
че то да ви осигури дори почивка на Таити.
Погледнете мен например. Преди няколко години реших да прекарам един месец в Австралия.
Един рехабилитатор, по когото много си падах, беше започнал да работи там с аборигените. Как,
питах се, щяхме да се влюбим, след като аз живея в Канзас, а той е на 17193 километра? Само един
поглед върху банковата ми сметка би убедил всеки разумен човек, че по никакъв начин не мога да си
позволя 1500 долара, такава бе цената на самолетен билет до Сидни по онова време.
Но аз исках да отида и бях щастливка, защото знаех за полето на възможностите, което може да
осъществи мечтата ми.
Започнах да планирам пътуването, представях си как лудувам в пенливите вълни по плажа на
Сидни. Наистина работех над тази картина в съзнанието си.
През същата седмица ми се обади редакторката на списание „Съвременна булка”.
– Знам, че звъня твърде късно – започна тя, – но дали не би искала да отидеш до Австралия, за да
напишеш статия за един меден месец? Ще ти платим допълнително.
– Ами, добре – отговорих аз. – Щом толкова настоявате.
Можете да трансформирате енергията така, че да излекува и промени тялото ви. Бях на екскурзия с
моя приятелка близо до Стиймбоут Спрингс, Колорадо. Докато се изкачвахме по единствената пътека в
целия парк, тя се спъна в един камък, падна и с ужас видя, че глезенът й започва да се подува.
Повярвайте ми, глезенът й наистина се поду. Щяхме да имаме проблем дори това да се бе случило в
близост до някоя болница, но ние бяхме на седемдесет минути път (и то при бърз ход, което за нея беше

www.spiralata.net 7
немислимо, тъй като куцаше) до най-близкия телефон, да не говорим за каквато и да е болница. Казах й
да нареди на тялото си да престане да се подува. Тя се разкрещя:
– Престани да се подуваш! Оздравей! Престани да се подуваш! Оздравей!
– Можеш да го кажеш и тихичко – напомних й аз.
Успяхме да стигнем до лагера, а на нея дори не й се наложи да ходи на лекар.

ПВ = БВ (Безкрайни възможности)
Животът ни очаква навсякъде, бъдещето процъфтява навсякъде, но ние виждаме малка част от
него и голяма част потъпкваме с краката си.
Херман Хесе, немски и швейцарски поет и писател
Деветте експеримента, включени в тази книга, повечето от които отнемат по 48 часа или по-малко,
ще докажат, че ПВ, също като електричеството, е предсказуемо, на него може да се разчита и е
достъпно за всеки от свети Франциск от Асизи до Барбара Уолтърс2. Те ще докажат това, което
физиците са открили през последните сто години, а именно, че полето свързва всички нас и че
причината, поради която можем да контролираме живота си, е, че всяка наша мисъл е енергийна вълна,
въздействаща върху всичко останало във Вселената.
Но също както при електричеството е необходимо да се включите. И освен това трябва да
престанете да сте така ужасно нерешителни. Никой със здрав разум не би се обадил в магазина и не би
казал: „О, просто ми изпратете нещо, което харесвам”. По същия начин, когато имате проблем с
тоалетната, не бихте направили с водопроводчика уговорка от типа на: „Просто елате, когато решите”.
Повечето от нас контактуват с полето точно по този начин. Ние сме нерешителни, неясни и нямаме
ни най-малка представа какъв точно е механизмът на неговото действие.
„Е на квадрат” не само обяснява как действа ПВ, но и ви предлага девет експеримента, всеки от
които може да бъде проведен без абсолютно никакви пари и със съвсем малко време, за да докаже, че
мислите са действителни физически „неща”. Да, съвсем правилно прочетохте. Наистина пише „докаже”.
Деветте енергийни принципа, представени в тази книга, ще потвърдят, че ПВ действа в живота ви,
независимо дали осъзнавате съществуването му, или не. Ще научите, че то е по-основополагащо от
законите на физиката и че можете да разчитате на него с такава сигурност с каквато разчитате на
гравитацията – стига да се научите да сте категорични и съвършено ясни в своите намерения. И да се
съгласите да си поставяте крайни срокове. И да се откажете от тази безсмислена измишльотина, че
нещо – дори да не сте сигурни точно какво – не ви е напред. За да накарате духовните закони да работят
ефективно, трябва да „проумеете” до мозъка на костите си, че Вселената е щедра и че по всяко време ви
пази гърба.
Не си спомням точния момент, в който започнах да провеждам направи-си-сам експерименти с
живота си. Но със сигурност помня, че ми ставаше все по-ясно, че всички духовни теории, книги и
занимания, които така силно ме привличат, са абсолютно безсмислени, ако не влагам в тях цялото си
сърце.
Както повечето хора и аз започнах със съвсем малки стъпки. Поставях си прости цели – като
например да си запазя място за паркиране, да намеря четирилистни детелини, да интервюирам
знаменитостите на деня. Но „резултатът”, който най-после ме убеди, че поставянето на рамка,
определянето на краен срок и използването на експерименти в научен стил са абсолютно задължителни
за истинското духовно израстване, е онова, което започнах да наричам „чудото на пирона”.
От години имам навика да закачвам до леглото си календар, от време на време записвам в него
важни предстоящи събития или го поглеждам, за да видя кога последно съм подстригвала косата си,
срещнала съм еди-кого си или съм ходила на зъболекар. Една вечер дръпнах календара прекалено силно
и измъкнах пирончето, което го прикрепяше към стената. Застанах на четири крака и започнах да го
търся. Колко далеч може да отиде един пирон все пак? Търсих го и го търсих, и го търсих. Очевидно
пирончето си бе намерило отнякъде мантия невидимка като тази на Хари Потър, защото не успях да го
открия никъде.
Накрая реших, че съм прекарала достатъчно време в пълзене по килима, и затова ще изпратя към
пирона призив да се появи. В следващите 24 часа.
На сутринта, когато се събудих, пирончето беше в ръката ми, настанило се между палеца и
показалеца. Оттогава по подобен начин съм накарала да ми се случат какви ли не прекрасни неща – от

2 Barbara Walters – популярна американска телевизионна журналистка – б. пр.

www.spiralata.net 8
срещи със страхотни мъже и редовни ангажименти за пътеписи до една „Тойота Приус”, но нито едно
от тях не ми въздейства така, както това малко пиронче.
Собствените ми опити даваха толкова убедителни резултати, че реших, че е време да проверя дали
действат и при други хора. Започнах да предлагам някои от тези прости експерименти на приятелите си.
Една колежка, пастор в Обединената църква, накара цялото си паство да използва лабораторните
протоколи, които ще откриете в края на всяка глава.
Не след дълго членовете на младежката организация към църквата видимо движеха енергията около
себе си със своите самоделни Айнщайнови магически пръчки. Всяка седмица се събираха групи, които
редовно провеждаха експерименти. Хората демонстрираха какви ли не невероятни неща.
Това, което със сигурност знам, е, че най-добрият, може би дори единствен, начин да разбереш
даден духовен принцип е не да прочетеш за него в някоя книга, нито пък да слушаш как някой ти го
обяснява от катедрата, а да го поставиш в условия, които ти показват как действа той в действителност.
Наблюдението на нещо в действие, както ще направите вие в следващите експерименти, води до пълно
и неоспоримо убеждение. А то е единственото, което ще ви освободи веднъж завинаги от
„старовремската” нагласа на съзнанието.

Новата програма
Трябва да го открия тук, точно тук, пробивайки неудържимо през мърлявия, занемарен, мъртъв
център на обикновения живот.
Боб Савино, поет и мъдрец от Канзас Сити
1. Принципът „Пича е тук” . Това е най-важният принцип – основата, върху която са изградени
всички останали експерименти. Най-общо казано той гласи следното: „Съществува невидима енергийна
сила или поле от безкрайни възможности”. Най-доброто описание на този експеримент е, че той
представлява ултиматум. Ще дадете на тази сила точно четиридесет и осем часа, за да покаже, че
съществува. Ще изискате от нея ясен недвусмислен знак, нещо, което не може да бъде отхвърлено като
съвпадение.
2. Принципът „Фолксваген Джета”. Спомняте ли си онази нова кола, която купихте преди
няколко години? Когато решихте, че това е колата на мечтите ви, тя ви изглеждаше абсолютно
уникална. Мислихте си, че ще сте единственият в града, който гордо ще кара по улиците такава кола.
Но докато прочетете за нея в „Консюмър рипортс”, докато решите колко сте готови да платите и докато
най-после отидете до автокъщата, вече забелязвате, че на практика всяка осма кола е „Фолксваген
Джета”, или какъвто там друг автомобил сте си избрали. Точно това се случва, когато започнете да си
мислите за нещо – вие го привличате в живота си.
Всяка наша мисъл, всяка наша преценка оказва въздействие върху полето на възможностите.
Всъщност действителността не е нищо друго, освен вълни от възможности, които сме „наблюдавали”,
докато добият форма. Този принцип гласи следното: „Вие въздействате върху полето и получавате от
него според вярванията и очакванията си”, и за да го докажем, ще формулираме следната съвсем ясна
цел: „Ето това искам да извлека от полето в следващите четиридесет и осем часа”.
3. Принципът „Алби Айнщайн”. Въпреки че този принцип, който гласи: „Вие също сте
енергийно поле”, е един от основополагащите духовни принципи, той се проявява за първи път в
лаборатория по физика. Да, именно учените установяват, че въпреки всички видими белези в
противовес на това, човешките същества не са материя, а непрекъснато движещи се вълни от енергия.
Вероятно вече сте забелязали, че заглавието на тази книга е заигравка с известното уравнение на
Айнщайн.
Това е единственият експеримент, за който е необходимо оборудване – специално създадено и
идеално настроено оборудване. Добре де, става въпрос за метална закачалка за дрехи (предполагам, че в
гардероба ви ще се намери такова нещо, освен ако не сте истински мърльо) и сламка за пиене, която
спокойно можете да вземете безплатно от всеки „Макдоналдс”.
4. Принципът „Абракадабра”. Повечето хора свързват думата „абракадабра” с фокусник, който
вади зайци от шапката си. Всъщност терминът е арамейски и се превежда „създавам, докато говоря”.
Това е много мощна идея. Именно по тази причина Едисън често е обявявал новото си изобретение,
преди действително да го е създал. Заради това Джим Кери си е написал чек за десет милиона долара,
преди да участва в какъвто и да е филм. Този принцип казва просто: „Това, върху което се фокусираш,
се уголемява”, и по време на експеримента ще разберете, че няма такова нещо като случайна мисъл и че
всички ние сме прекалено нехайни и толерантни към блуждаещите си мисли.

www.spiralata.net 9
 5. Принципът „Мила Аби”3. Този принцип гласи: „Връзката с полето ви осигурява точно и
безгранично напътствие”. Когато преподредите съзнанието си, можете да получите истински
достоверен отговор на всеки зададен въпрос. Причината, поради която не знаете това, е фактът, че сте
възпитали в себе си възможно най-неестествения навик да се чувствате изолирани, а не в единение с
ПВ.
6. Принципът на супергероя. При този експеримент, водени от принципа „Мислите и съзнанието
ви въздействат върху материята”, вие ще преповторите един опит, проведен от доктор Гари Шварц,
професор в университета в Аризона, който показва, че когато съзнателно насочите мислите си към
някое растение, то започва да расте по-бързо и отразява повече светлина в сравнение с останалите.
7. Принципът „Джени Крейг”4. Независимо дали обичате да четете етикетите на стоките, или не,
знаете, че храната, която ядете, съдържа витамини, минерали и, разбира се, калории. Вероятно мислите,
че хранителните вещества са съвсем точно изчислени и че ако върху кофичката кисело мляко пише, че
съдържа 187 калории, то наистина съдържа 187 калории. Това, което може би не знаете, е, че
собствените ви мисли за вас и за вашата храна са в непрекъснат танц с тялото ви. И че когато се
чувствате виновни, че сте погълнали повече калории, храната ви придобива негативни вибрации, които
веднага рикошират обратно във вас. Чрез този експеримент, като влеете любов в храната си, ще
докажете, че: „Мислите и съзнанието ви създават скелето, върху което се гради физическото ви тяло”.
8. Принципът „101 далматинци”. Този изключително важен духовен принцип се изразява в
следното: „Вие сте свързани с всичко и с всеки във Вселената”. Учените го наричат нелокалност и ако
сте гледали анимационната версия на „101 далматинци”, сте видели принципа в действие. Спомняте ли
си как злите помощници на Круела де Вил се опитваха да заловят избягалите кученца? Старият
шотландски териер от плевнята, в която се бяха скрили кученцата, се разлая за помощ към басета,
който, от своя страна, предаде съобщението на дакела. Само че в квантовата физика комуникацията
настъпва мигновено. В момента, в който шотландският териер разбира, че кученцата се нуждаят от
помощ, дакелът, който се намира трийсет километра по-нататък, вече също го знае. Всичко, което се
случва на една частица, моментално се съобщава на другата. При този експеримент вие ще изпратите
съобщение на хора, които са далеч от вас, без да използвате имейли, писма или звукови ефекти.
9. Принципът на рибата и хляба. Този принцип гласи: „Вселената е безкрайна, изобилна и
странно услужлива”. Той също така ще докаже, че страховете ви са безсмислени и че може би няма
нищо лошо в това да си поемете дълбоко дъх.
По-истински и всеобхватен поглед
Никога няма да можете да промените нещата, като се борите със съществуващата
действителност. За да промените нещо, създайте нов модел, който ще накара стария да изглежда
отживял.
Бъкминстър Фулър, американски футурист
Надявам се, ще ви подейства успокояващо да знаете, че няма да сте първите, използвали собствения
си живот като експеримент. Когато великият Бъкминстър Фулър, днес покойник, бил на 32 години,
решил да проведе експеримент, за да провери какво би могъл да направи за човечеството един
безпаричен, никому неизвестен индивид. Приел прозвището Морско Свинче Б и се посветил на идеята
да промени света.
В момента, в който започнал експеримента, бил абсолютно никой. Бил фалирал и останал без
работа, а имал жена и бебе, които да издържа. Първото му дете, по-голямата сестричка на бебето, току-
що било починало. Освен това пиел.
Перспективата не била никак обещаваща. Но той решил да изостави миналото и да се отърве от
мислите, които го ограничават. Искал да узнае отговора на въпроса: „Какво може да направи един
човек, за да промени света?”.
През следващите 56 години той изцяло се посветил на този уникален експеримент. Поемал рискове.
Питал: „Ами ако?”. И не само станал архитект, изобретател, писател и велик лидер, а и между 1927
година, когато започнал експеримента си, и 1983 година, когато починал, написал 28 книги, получил 44
почетни титли, регистрирал 23 американски патента и буквално променил начина, по който хората
гледат на себе си.

3 „Мила Аби” (на англ. Dear Abby) e най-популярната вестникарска рубрика за експертни отговори на читателски въпроси с
над 110 милиона читатели всеки ден. – б. р.
4 Jenny Craig е компания, която се занимава със здравословно хранене и редуциране на телесната маса. – б. пр

www.spiralata.net 10
 Надявам се, че „Е на квадрат” ще направи същото за вас. Надявам се, че ще промени начина, по
който се виждате. Надявам се, че ще ви вдъхнови да проведете експеримент със собствения си живот, да
използвате енергията си, за да станете възможно най-фантастичното, най-весело, удивително, красиво и
нежно човешко същество.

ВЪВЕДЕНИЕ
Сривът на вълната: Тук научаваме, че сме ужасно дезинформирани
Най-голямата заблуда на човека се състои в убеждението, че има други причини освен
състоянието на собственото му съзнание.
Невил Годард, барбадоски писател и мистик
Всеки илюзионист, който заслужава магическата си пръчка, знае, че най-важният елемент на
триковете, разчитащи на ловкостта на ръката, е умението да се отвлича вниманието. Фокусникът
отвлича вниманието на публиката далече от онова, което действително прави, и го насочва към нещо
друго, което изглежда изключително важно, но разбира се, не е. Точно това сме направили и ние –
насочили сме цялото си внимание към физическия свят. Тези сетивни „блъфове” ни карат да
пропускаме факта, че това, което е невидимо, това, което не можем да уловим с очите си, в
действителност е много по-основополагащо в живота, отколкото онова, което виждаме.
Квантовата физика ни казва, че светът на невидимата енергия, който като цяло се нарича поле (или,
както му казвам аз, ПВ), е най-важната сила, която управлява материалния свят. Нейният отпечатък
формира действителността. И наистина сега вече знаем, че Вселената е изградена единствено от вълни и
енергийни частици, които се подчиняват на нашите очаквания, преценки и убеждения.
Едва доловимите енергии, мислите, емоциите и съзнанието ни играят главна роля в житейските ни
преживявания, но тъй като са невидими, досега не сме правили опит да ги разберем и да ги използваме в
наша полза. За да променим света, трябва просто да променим тези очаквания и убеждения. Наистина е
толкова лесно. За да накараме нещо да се появи във физическия свят, не трябва да се фокусираме върху
това, което виждаме, а върху това, което искаме да видим.
Добри, добри, добри, добри вибрации
Получи се Ел Ниньо на човешкото съзнание
Даян Колинс, автор на „Мислите ли квантово?”5
Добре, просто го кажете: „Как е възможно нещо толкова просто като мисълта да влияе върху
света?”. Искам само да подчертая, че преди сто години никой не би повярвал, че песните, изпълнени от
група участници в „Мюзик айдъл”, могат да преминат през тухли, стъкло, дърво и стомана, за да
стигнат от телевизионната кула до телевизора в дома ви. Никой не би повярвал, че посредством
мобилен телефон, не по-голям от тесте карти, ще можете да разговаряте със сестра си, която се намира
на 2000 километра от вас.
Мислите ви – също като 289-те канала по телевизията и като гласа ви в мобилния телефон – са
вълни от трептения. Когато чуете Еминем да рапира за дъщеря си Хейли, тъпанчето на ухото ви улавя
трептяща звукова вълна. Когато видите бастуна на Брад Пит или кожената ръкавица на Мадона
(аксесоари, с които се появиха на раздаването на наградите „Златен глобус” през 2012 година),
всъщност виждате трептящи светлинни вълни.
Именно това представляват и вашите мисли – трептящи енергийни вълни, които взаимодействат с
ПВ и едновременно с това оказват влияние върху него. Всяка мисъл, която минава, вече е минала или
някога ще мине през главата ви, създава вибрация, която достига до ПВ и продължава да се
разпространява безкрайно. Тези вибрации се срещат с други вибрации, пресичат се и образуват
невероятен лабиринт от енергия. Когато на едно място се събере достатъчно енергия, тя се превръща в
материя. Спомнете си какво е казал Айнщайн – материята се образува от енергия.
Полето на възможностите просто следва изпратената от вас енергия. И вибрациите на вашите мисли
привличат сходни вибрации. Ето един съвсем прост пример: преди няколко години исках да си купя
преса за правене на картофено пюре. Не го споменах пред никого. Просто си казах, за да не забравя:
„Следващия път, когато отидеш в магазина, купи преса за картофи”. Същата вечер приятелката ми
Уенди прочиствала чекмеджетата си и се отби вкъщи с няколко кухненски прибора, които вече не й
трябват. Между тях имаше и преса за картофено пюре. Друг път реших, че искам в живота ми да има

5 Оригинално заглавие – Do You QuantumThink? – б. р.

www.spiralata.net 11
повече смях. След няколко седмици започнах да излизам с Тод, един много забавен мой колега, който в
крайна сметка стана комик.
Съвпаденията, които се случват в живота ни, са просто енергия и ПВ в действие. През по-голямата
част от времето използваме енергията абсолютно нехайно и напълно пренебрегваме факта, че това,
което мислим, казваме и правим, има значение. По този начин активираме тази безкрайна сила така, че
да следва предварително заложена програма, в която въображението и възможностите нямат място.
Хората си мислят, че Христос е началото и краят, защото е манипулирал енергията и материята така
умело. Но както самият той уместно подчертава (макар и не точно с тези думи): „Ти също си човекът”.
Аз съм самотна майка и това не е най-добрият стереотип, в който човек би могъл да попадне. Също
като да си черен или евреин, това предизвиква някаква предварителна нагласа. Хората автоматично
започват да си мислят, че съм бедна и най-вероятно живея от социални помощи. Това определено е един
от възможните канали, но аз лично предпочитам да гледам друг канал. Предпочитам да се съсредоточа
върху друга реалност.
Ето какво пише в сайта ми: „Пам Граут е пътешественичка, обиколила целия свят, любяща майка,
автор на бестселъри, милионер и вдъхновение за всички, които я срещат”. Започнах да се фокусирам
върху тези неща преди двайсет години, още преди да имам дете, преди да съм станала пътешественик и
писател и за да съм напълно честна, преди да започна да харесвам самата себе си особено.
Фокусирането върху това, което исках, очевидно свърши работата, защото сега с гордост мога да заявя,
че всичко казано е съвсем вярно, с едно изключение. Ще ви оставя сами да се досетите кое от
гореизброените все още не се е проявило. До този момент съм написала 16 книги, два сценария,
сапунена опера и достатъчно статии за списания, че през изминалите двайсет години да не ми се наложи
да гладувам, въпреки че нямам редовна работа от девет до пет.
Поддържам блог за пътешествия (http://georgeclooneyslepthere.com/), който ме е отвел на всичките
седем континента. Писала съм за какво ли не – от скачане с бънджи в Нова Зеландия до купуване на
килим в Мароко и бране на кафе в Никарагуа. Все още не съм скачала от самолет, но трябва да запазя
нещо и за деветдесетия си рожден ден.
Първа стъпка в духовното просвещение: Откажете се от силната си привързаност към
конвенционалната действителност
Всички сме пленници на една история.
Даниъл Куин, автор на „Исмаил”
Действителността не е това, което предполагаме, че е. Всъщност няма да е пресилено да кажем, че
всичко, което мислите, че е действително, не е. В продължение на вече близо сто години физиците не
знаят как да се справят с факта, че класическата Нютонова теория за света няма абсолютно нищо общо с
начина, по който светът функционира в ядрото си. Поведението на елементарните частици до такава
степен опровергава общоприетите истини и логиката, че повечето учени, страхувайки се да не
застрашат академичната си репутация, в по-голяма или по-малка степен са пренебрегвали факта, че
животът изобщо не е това, което се преструваме, че е.
Всичко е толкова странно – частиците изскачат буквално от нищото, времето се забавя или се
забързва, частиците реагират една на друга и комуникират дори от хиляди километри разстояние, – че
единственото, което учените са направили с тази информация до този момент, е да създадат технологии,
които ни позволяват да се вдигаме един друг във въздуха, да си изпращаме имейли, да получаваме
съобщения по мобилните си телефони и да претопляме в микровълновата печка готовата вечеря, която
сме купили, за да изядем пред телевизора.
Дори двата най-важни елемента във физическата реалност – пространството и времето – не са това,
което изглеждат. Тези две основни физически понятия не са нищо друго освен изключително
убедителна оптична илюзия. Физици като Бернар д‘Еспаня, който наскоро спечели наградата
„Темплетън” от 1,4 милиона долара, ни казват, че е крайно време да заменим старите формулировки на
природните закони с коренно различна, по-истинна гледна точка върху действителността, а именно, че
самото съзнание създава материалния свят.
Макар че всеки физик на тази планета знае за странностите на Вселената, където материята
изведнъж възниква от нищото и електроните могат да прескачат от една орбита в друга, без да
преминават през пространството между тях, повечето предпочитат да не обръщат внимание, да свият
рамене и да използват старото хлапашко клише: „Както и да е!”.
Не че напълно отричат тези факти. Както споменах, те използват новите открития на физиката, за да
създадат неща като лазери, транзистори, свръхпроводници и атомни бомби. Но по никакъв начин не
могат да обяснят как действа този квантов свят. Както отбелязва физикът Джеймс Трефил:

www.spiralata.net 12
 „Сблъскахме се с една област на Вселената, която мозъците ни просто не са пригодени да разберат”.
Няколко смели физици вече започват да осъзнават, че безценните им предположения може да се
окажат погрешни. Те признават, че основните принципи на материалната действителност просто не
могат да издържат. Някои от тях дори са достатъчно смели да признаят, че самото съзнание създава
физическия свят. (Както физикът доктор Фред Алън Улф, по-известен като Доктор Квант, казва:
„Всичко се свежда до следното – Вселената не съществува, ако няма някой, който да я възприема.”)
Мога да кажа само: Крайно време беше.
„Курс по чудеса”, програма за самообучение по духовна психология, която практикувам и
преподавам от 25 години, винаги е защитавала идеята, че съзнанието създава материалния свят.
Според нея ние, човешките същества, решаваме предварително как ще изживеем живота си и
предварително избираме онова, което искаме да видим.
Проблемът се състои в това, че гледаме на света готови за битка. Единственото, което трябва да
направим, за да променим посоката на нещастния си живот, е активно да търсим и да очакваме различна
действителност. В момента посвещаваме цялото си време и внимание (цялото си съзнание, ако щете) на
нещата, които не искаме.
Но това не е нищо повече от лош навик. И както всеки лош навик, и този може да бъде променен
със съзнателни и преднамерени усилия.

То е това, което не е
Човешката представа за света, изградена въз основа на петте сетива, вече не е адекватна и в
много случаи вече не е вярна.
Шафика Карагула, психиатър от турски произход
Точно в момента планетата, която наричате свой дом, се върти със скорост от приблизително 1670
км/ч и обикаля около Слънцето с невероятните 108 000 км/ч, но освен ако не сте изпили няколко бири в
повече, вероятно не усещате нито едно от тези движения. Това е един съвсем малък пример за начина,
по който изкривяваме действителността.
Излиза, че почти всички идеи и преценки, които приемаме за истина, са изкривени. Още съвсем
рано, да кажем някъде около момента на раждането ни, нашите умове изграждат модел на възприемане
и след това започват да филтрират всичко друго. С други думи, ние „преживяваме” само онези неща,
които не противоречат на нашите твърде ограничени възприятия.
Едно момиче от Филипините ми каза, че са минали седмици, дори месеци от пристигането й в
САЩ, преди да забележи, че има хора с червени коси, не забелязвала дори червенокосите, които
познавала и с които редовно общувала. Червената коса просто била несъвместима с онова, което била
готова да види и да очаква. Затова в продължение на няколко месеца тя съвсем субективно била сляпа
за червената коса и я възприемала като кестенява, каквато често се среща в нейната култура.
Сега учените знаят, че всяка секунда мозъкът ни получава 400 милиарда бита информация. За да ви
дам известна представа какво означава това, ще ви кажа следното: необходими са около 600 000 средни
по големина книги само за да се изпишат 400 милиарда нули. Не е нужно да подчертавам, че това е
ужасно голяма по обем действителност. И какво правим ние? Започваме да сканираме. Започваме да
стесняваме нещата. Ще поставя тази информация ето там и да видим какво ще стане – ето тази чудесно
пасва на сериала за противоположния пол, който гледам в момента. Когато приключим с всичко това,
имаме едва 2000 мизерни бита информация. Хайде сега се поклонете, защото дори това е твърде
впечатляващо. Говорим за 2000 бита информация във всяка една секунда. Но там е проблемът. Това,
което избираме да възприемем, е само половината от една милионна част от процента на всичко, което
се предлага.
Да приемем, че всяка точка, оставена от химикалка, отговаря на един бит информация. След като
съм се поупражнявала, се оказва, че за една секунда не мога да направя повече от пет точки. Но да
проявим великодушие и да предположим, че вие се справяте с правенето на точки по-добре от мен – да
кажем, че можете да направите десет точки за една секунда. Отново приемаме, че една точка отговаря
на един бит информация. За да направите толкова точки, колкото умът ви обработва за една секунда, и
то при вашата изключително висока скорост от десет точки на секунда, са необходими три минути и
половина. Но ако умът ви обработваше цялата налична информация (400 милиарда точки), щяха да са
ви необходими 821 години!
Мозъкът ни непрекъснато пресява възможностите и избира коя информация да „види” и да й
повярва. Единствено от мързел това, което избираме да възприемем – и моля ви, не бъркайте…
наистина е избор, е това, което вече ни е познато. Това са неща, за които сме взели решение много,

www.spiralata.net 13
много отдавна. Виждаме, усещаме, докосваме, вкусваме и помирисваме не реалния свят, а драстично
кондензирана негова версия, версия, която умът ни буквално измисля. Всичко останало преминава
покрай нас, без изобщо да го забелязваме. Джон Менсъл, невролог от университета Харвард, казва:
„Хората си въобразяват, че виждат това, което наистина съществува, но не е така”.
Веднъж решил коя информация да допуска, мозъкът започва да изгражда мостове между различни
нервни клетки, нервните влакна започват да си взаимодействат и така се създават нервни пътища.
Средностатистическият човек има сто милиарда нервни клетки, всяка с безброй разклонения, и във
всеки един мозък се изграждат различни пътища. Картата на нервните пътища във вашия мозък и тази
на мозъка на Джони Деп например е толкова различна, колкото картата на щата Уисконсин в сравнение
с тази на Род Айлънд.
След като пътищата са веднъж изградени, вие преставате да пътувате из останалите части на
страната. Магистрала 70, която минава през моя роден щат Канзас, е отлична метафора. Ако щете
вярвайте, но в Канзас – щата, изобразен в черно и бяло във „Вълшебникът от Оз”, – всъщност се
намират много геоложки забележителности. В северозападния му ъгъл например се простира
миниатюрен Гранд Каньон, а в близост до град Куинтер има варовикови образувания с височината на
седеметажна сграда, наречени Касъл Рок. Но тъй като хората, пътуващи през Канзас, рядко се отделят
от магистрала 70, никой от тях няма ни най-малка представа за съществуването на тези образувания.
Хората буквално преминават встрани от тези прекрасни забележителности и стигат до неправилния
извод, че Канзас е равен и скучен. Но действителността не е такава. Също както инженерите, които са
планирали магистрала 70 така, че да мине по най-равния, бърз и лесен участък, и ние изграждаме
нервните си пътища по възможно най-лесните трасета – тези, по които вече многократно сме минавали.
Но това не ни показва действителността. Даже не се доближава до нея. Дори не започваме да виждаме
онова, което съществува – само три минути и половина, сравнени с 821 години.
Пътищата и магистралите в нашия мозък се изграждат доста рано. Когато се родим, всички
възможности са открити пред нас. Всяко новородено може да произнесе всеки звук на който и да е език.
Детето има потенциала да произнесе специфичното испанско „р”. Както и гърлените дифтонги в
немския. Но още съвсем рано в мозъка ни се изграждат нервните пътища, които съответстват на
звуците, които чуваме ежедневно, елиминирайки звуците от други езици.
Може би единствено с изключение на Барбара Уолтърс6, всеки, който говори английски може да
произнесе фразата: Rolling Rock real y rouses Roland Ratinsky7. Но когато китайците се опитат да учат
английски, те вече не притежават нервните пътища, които да им позволят да произнесат звука „r”,
затова много често oт fried rice се получава flied lice8. И за да не ме обвините в етноцентризъм, може би
трябва да добавя, че съм се опитвала да произнеса някои от гърлените думи на немски, само за да
установя, че немските ми нервни пътища са безвъзвратно изчезнали.
Може би най-добрият пример за това как мозъкът ви създава своя собствена виртуално-реална игра
е ежедневният най-обикновен сън. Всичко ви изглеждаше съвсем реално, когато снощи Морли Сейфър9
се появи на вратата и започна да ви задава неудобни въпроси. Но когато будилникът иззвъня, Морли и
неговите виртуални „60 минути” се спукаха като сапунен мехур, какъвто в действителност са.
Нервните ни пътища преповтарят онова, което се е случило в миналото. Също като тригодишното
момиченце, което упорито иска отново и отново да гледа „Малката русалка”, ние се държим здраво за
изкривените си илюзии и отказваме да ги пуснем. Махни мръсните си ръце от илюзиите ми! Въпреки че
то ни кара да се чувстваме зле, предпочитаме да вярваме в нещастието, което сами сме създали.

Докато наблюдаваме нещата, им придаваме форма

Не се иска никаква вяра. Иска се единствено въображение. В мига, в който нещо се изясни в
мисълта ти, то се спуска към теб като огромен камион.
Ричард Бах, автор на „Илюзии” и други метафизични романи
Ако питате мен, да се научим да трансформираме енергията е толкова важно, че трябва да бъде
преподавано в училище заедно с четенето, писането и смятането. А началото е намерението – силата,
която стои зад всичко. То е енергията, горивото, електрическият заряд, който изгражда резонантно поле

6 Популярната американска тв водеща, известна с лекия си говорен дефект при произнасяне на „р” – б. р.
7 Непреводима игра на думи, които образуват скоропоговорка от типа на „Петър плет плете...” – б. р.
8 Fried rice – пържен ориз; flied lice – излетели въшки – б. р.
9 Morley Safer – телевизионен журналист, водещ на популярното предаване „60 минути” – б. пр.

www.spiralata.net 14
и изпраща вълни на възможности към ПВ. Естер Хикс, чрез която до нас достига учението Абрахам-
Хикс, го нарича „изстрелване на ракети на желанията”. Когато започнем да отделяме внимание на нещо,
то придобива маса.
В мига, в който намерението ви хрумне, вие го създавате. Става моментално. Намерението започва
да съществува в действителност. Не можете да го видите, защото все още действате от позицията на
линейното време. Все още сте в плен на старомодното мислене „създаването на нещо изисква време”.
Затова продължавате да работите и да чакате. Продължавате да следвате седемте стъпки, описани в
последната книга за самопомощ, която сте прочели.
Но ето какво ни казват физиците. В квантовия свят нещата не се случват на стъпки. Случват се
незабавно.
Затова всяко нещо, което ви хрумне като намерение, започва да съществува още от момента, в
който сте си го помислили, но също като котката на Шрьодингер (в известния мисловен експеримент,
проведен през 1935 година от австрийския физик Ервин Шрьодингер, вие съзнавате само онази
реалност, която сте избрали да наблюдавате. Физическата проява остава извън настоящето ви съзнание.
Най-авангардните физици казват, че животът е многомерен. Но повечето от нас не могат да се
откъснат от едномерната си физическа реалност, ограничени от възприятията на петте си сетива. А
онова, което изпитваме чрез тези така наречени благонадеждни средства за наблюдение, не е нищо
друго освен това, което сме решили да търсим. Тук дори не опираме до въпроса за кокошката и яйцето.
Това, което виждаме, преживяваме и усещаме благодарение на петте си сетива, винаги идва, след като
сме решили какво да видим, преживеем и усетим.
Обичам да оприличавам съзнанието на огромен небостъргач. Аз самата може и да живея на втория
етаж, но „нещото”, което съм създала в мислите си, стига до седемнайсетия етаж. Докато обаче не
достигна до седемнайсетия етаж, имам чувството, че „нещото” липсва и аз все още го очаквам.
Друга чудесна аналогия е телевизорът. Ако имате кабелна телевизия, можете да гледате повече от
сто канала само с едно превключване. Но в даден момент можете да гледате един-единствен канал. Ако
например изберете „Модерно семейство”, ще се кикотите на маймунджилъците на Кам, Мичъл, Фил и
Глория и няма да имате абсолютно никаква представа какво става по останалите деветдесет и девет (или
повече) канала. Ето затова е наистина важно да останете на канала, който искате да гледате. Не
отделяйте никакво ефирно време на действителността, от която се опитвате да избягате. Включвайте
само онова, което целите.

Причини, заради които включваме програми, които не харесваме

Живеем в свят, който обожава ограниченията.
Тама Кийвс, автор на „Този път ще танцувам!”10
1. Не присъстваме истински тук – не и в „този момент”. Настоящият момент е властова точка.
Ето защо е толкова лесно за един йога, който съзнателно прочиства умствената статичност, да
промени сърдечния си ритъм, пулса и другите функции на тялото си. Ако не присъствате истински тук,
умът ви не е на ваше разположение, за да направи това, което искате от него. Задължително е да се
упражнявате в преднамерено осъзнаване на всеки един момент. В противен случай действате, водени от
старите закостенели убеждения, които сте възприели още преди да навършите пет години. Наистина ли
искате едно петгодишно дете да управлява живота ви?
Когато усетя, че съзнанието ми действа извън „настоящия момент”, което, за съжаление, се случва в
голяма част от времето, много внимателно си припомням следната аналогия: куриерът току-що ми е
доставил абсолютно всичко, за което някога съм мечтала, но тъй като съм излязла от сградата, нямам ни
най-малка представа за това. Навън съм и търся някакви долнокачествени заместители. Всичко е точно
тук, достатъчно е да насоча съзнанието си към безвремието на настоящия момент.
2. Решили сме, че е трудно. Способността да създаваме с мислите си е фасулска работа. Това
дори не подлежи на обсъждане. Но продължаваме да убеждаваме приятелите си и особено самите себе
си, че е трудно и че все още се опитваме да го постигнем. Просто в следващите няколко дни забележете
колко често твърдите, че е „трудно” или „истинско предизвикателство”.
Обърнете внимание колко често казвате: „Нещата винаги са били такива” или „Това се предава в
семейството”. Прекарваме толкова много време в мисли за нещата, които не работят, че пропускаме
най-важното, а именно, че имаме силата да създадем нещо, което наистина работи.

10 Оригинално заглавие – This Time I Dance! – б. р.

www.spiralata.net 15
 3. Преследваме негативното. Какво изучаваме? Заболявания, проблеми, бедствия, случили се в
миналото. За какво се подготвяме? За непредвидени критични ситуации. Обичаме да задълбаваме в
неприятностите и да задаваме въпроса: „Какъв е проблемът?”. Това е старовремският училищен модел,
който болезнено се нуждае от незабавна промяна. След като веднъж започнем да се оглеждаме за
хубавите неща, които се случват, животът ни започва да се движи в невероятно вълнуващи нови посоки.
А ето каква е истината. Всяко „лошо” нещо, което в действителност не е нищо друго освен една
безразсъдна преценка, си има обратна страна. Недоимъкът е обратната страна на изобилието.
Болестта е обратната страна на здравето. И двете идеи съществуват едновременно. И двете са верни.
Като изберем да видим само единия аспект, другият – също толкова вероятен, остава скрит.
За съжаление, докато живеем със съзнанието за време и пространство, можем да виждаме само
едната страна на монетата в един определен момент. Но е важно да осъзнаем, че другата страна е също
толкова реална и че във всеки един момент можем просто да преобърнем монетата и да я видим. И
двете противоположности (например изобилие – недоимък) са верни. Въпросът е с коя страна на
реалността избирате да живеете.
4. Все мислим, че сме разбрали. След като дефинирате нещо, повече не го подлагате на съмнение.
След като узнаете нещо, то става ваша реалност. Но знанието е изключително ограничаващо. Казано с
езика на квантовата физика, то срива вълната и не оставя никакво място за тайнства, чудеса и нови
открития. Само си помислете: Ако в лявата си ръка носите книги, а в дясната чанта с покупки, не е
възможно да вземете нищо друго. Може да имате огромни познания и куп дипломи, поставени в рамка
и закачени на стената на втория етаж на небостъргача, но не забравяйте, че има още много „етажи” (т.е.
измерения) и всичко, което „знаете”, може да блокира останалите възможности.
5. Умът е толкова могъщ, че може да създаде нещо „извън” себе си, което да е още по-могъщо.
Ето защо е важно, докато правите експериментите, да се въздържате от преценка достатъчно дълго, за
да повярвате, че ще проработят. Ако сте убедени, че те не са нищо друго освен една огромна лъжа, ще
съберете достатъчно доказателства в подкрепа на това твърдение.
6. Не сме се упражнявали достатъчно. Използването на ПВ като управляваща сила в живота ви не
е интелектуално усилие. Не е теория. То е практика. Като усвояването на музикалните гами. Или като
това да се научим да играем тенис на маса. Тайгър Уудс може да е бил само на осемнайсет, когато е
спечелил Шампионата на САЩ за аматьори, но зад гърба си е имал шестнайсет години, прекарани в
тренировки. И все още отделя по много часове всеки ден, за да се упражнява и да поддържа форма. Не
можете да познаете мъдростта. Можете само да бъдете мъдрост. И тук е мястото на тази книга.

Да изберем друг канал

Освободете се от духовното робство. Никой освен нас не може да освободи ума ни.
Стикер за броня на кола, който се продава в сайта „Грийн ливинг”
Целта на тази книга е да ви освободи от затвора на вашите илюзии, да ви помогне да се отървете от
изфабрикувания пресрелийз, който приемате за действителност. Добрата новина е, че не трябва да
променяте абсолютно нищо в начина си на поведение. Единственото, което трябва да направите, е да
промените ума си.
В случай че напоследък не сте проверявали какво се предлага на аmazon.com, трябва да ви съобщя,
че там има буквално хиляди книги на тема как да промените тялото си. По последни данни само на
„дупетата” бяха посветени 678 книги и дискове. Но доколкото ми е известно, няма нито една книга по
въпроса как да оформим ума си. А умът ви, с неговите предварително зададени и погрешно
структурирани невронни пътища, е коренът на всичките ви проблеми. Не забравяйте, че съзнанието,
както започват да признават смелите физици като Фред Улф, създава физическата реалност. A в
реалността влизат дори дупетата, които все още не са станали достатъчно стегнати.
Колкото и пъти да отидете до магазина за обувки, няма да можете да си купите мляко. И всички
отчаяни опити да промените тялото, връзките си или каквото там друго ви дойде на ум, никога няма да
са успешни, докато не се научите как да променяте и оформяте ума си.
Много е трудно човек да контролира ума си, когато си мисли, че ще трябва да го прави завинаги.
Но ако си поставите определена времева рамка, както ще направите по време на експериментите в
тази книга, ще успеете да убедите ума си да опита. Това е като програмите от 12 стъпки на
алкохолиците. Няма да се получи, ако се опитате да останете трезвен завинаги. Но за един ден? Е, това е
нещо, което умът ви може да приеме.
С изключение на два от експериментите всички останали изискват 48 часа и по-малко. Само два
кратки дни от над седемдесетгодишния ви живот. Дори и най-мързеливият ум би могъл да се справи.

www.spiralata.net 16
Защо ви давам 48 часа? Заради стария принцип на определяне на краен срок. Когато редакторът ви
определи краен срок, той знае кога да очаква готов ръкопис. Крайният срок ни дава усещане за
очакване. Когато пътувате по непознат селски път и очаквате да видите зелената пощенска кутия, при
която трябва да завиете наляво, за да стигнете до къщата на непознатия, с когото имате среща, се
чувствате по-добре, когато знаете, че ще я видите на 13 км от последния завой. В противен случай
започвате да се питате дали не сте я пропуснали и в крайна сметка обръщате колата. Крайният срок
просто ви подтиква да внимавате повече.
Веднъж помолих да получа съвет дали да започна да работя изцяло като автор на свободна
практика. По това време работех по 20 часа в седмицата за една малка компания и пишех през
свободното си време.
– Наистина ми харесва в „Ресурси и развитие” – казах аз, имайки предвид работното си място, – но
нали разбираш, мечтата ми е да съм автор на свободна практика. Не че не ми харесва да пиша писма за
набиране на средства за различни фондове, просто искам да отдам цялото си внимание на историите,
които си въртят в главата ми, да пиша за нещата, които излизат от сърцето ми. Ти какво мислиш?
Вече получавах доста поръчки. Обаждаха ми се от големи национални списания. Създавах нови
контакти, имах идеи за вестникарски рубрики. За някои хора всичко това щеше да е достатъчен отговор.
Но аз съм дебелоглава. Исках да получа абсолютно категоричен знак.
– Добре – продължавах аз, – имам нужда от знак, който не може да бъде приет като съвпадение.
Нещо повече. Давам определен краен срок. Трябва да знам отговора в следващите 24 часа.
На следващия ден ме уволниха.
Друг път, когато кариерата ми на писател на свободна практика не вървеше особено добре,
започнах да изпращам кандидатурата си на различни места – нещо, което имам навика да правя, когато
ме обхване паника. Разбира се, след няколко седмици ми предложиха работа.
Предложението – да пиша рекламни материали за една местна автобусна линия (добре де, не казах,
че са ми предложили интересна работа само за две седмици) – беше за повече пари, отколкото бях
печелила до този момент. Но как щях да се откажа от свободното си време?
Дали наистина бях готова да зарежа кариерата си на автор? Тогава още веднъж настоях за ясен знак.
Беше ми нужен в следващите 24 часа, защото тогава трябваше да дам отговор на евентуалния си бъдещ
работодател.
Още на следващата сутрин от „Пътуване и свободно време”, списанието, за което най-много исках
да работя, ми се обадиха и ми възложиха поръчка.
Затворих телефона, изкрещях „Да!” и се разтанцувах като голмайстор на наказателната линия.
Но изглежда, ръководната ми сила в онзи ден е била в особено добро настроение, защото петнайсет
минути по-късно от друго списание, за което изобщо не бях чувала, камо ли да търся работа там, ми се
обадиха и поискаха да напиша статия за пържолите на Канзас. Обадих се на евентуалния си бъдещ
работодател и му казах:
– Благодаря, но не благодаря.
За да бъдеш в кралството, както го наричаме в „Курс по чудеса”, трябва само да фокусираш цялото
си внимание върху него. Трябва да изключиш възприятията си за всичко останало.
В момента умовете ни са насочени към нещата, които не искаме. Позитивните ни намерения заемат
съвсем малко място в тях. Останалата част е фокусирана върху проблемите, които се надяваме да
избегнем. Огромна част от умствената ни сила е посветена на старите вярвания за недоимък, проблемни
връзки и някакъв Бог, който хвърля мълнии от небето.
Причината 99,9 процента от ума ви все още да са заети с нещата, които не искате, е, че това е
мисленето, което светът изначално приема за нормално. При този начин на възприемане гледаме
новини за наводнения и земетресения, слушаме истории за епилепсията на втория ни братовчед и
казваме: „Ето, видя ли, нали ти казах?”.Тази изначално заложена нагласа е почти невъзможна за
преодоляване, макар да знаете – поне на теория – че има и други възможни начини на мислене.
Да вземем например случаите, когато човек остава без пари. Повечето от нас ще се съгласят, че не
искаме да изпадаме в подобно положение. И какво правим? Посвещаваме всичките си мисли на това как
да го избегнем. Работим продължително. Звъним на борсовите си агенти. Четем книги и статии как да
забогатеем, като напълно пренебрегваме факта, че като се опитваме да „станем” богати, всъщност
посвещаваме ума си на мисълта, че не сме богати. Тоест предварително сме решили, че сме без пари.
Ако просто посветим умовете си на това да се чувстваме богати, да бъдем благодарни за всичко,
което сме получили в живота си досега – например за семействата и за прекрасните приятели, които

www.spiralata.net 17
имаме, – идеята, че можем да останем без пари, ще изчезне. Ние я преживяваме само поради факта, че
сме посветили мислите си на нея. Вижте каква огромна сила притежава умът ни.
Приятелката ми Карла твърдо вярва, че когато имаш чувството, че си останал без пари, трябва да
отидеш да си купиш нещо. Веднага. „Трябва да сриташ тази идея в задника” – предполагам, че точно
така би се изразила тя. Приложих тактиката й при едно служебно пътуване до остров Макинак, щата
Мичиган. Бях в началото на свободната си практика и все още не бях сигурна как ще ми се получат
нещата с парите. Бях отседнала в луксозния „Гранд хотел” с ясното съзнание, че дрехите, които бях
набутала в куфара си в последния момент, по никакъв начин не могат да се сравнят с тоалетите на
Джейн Сиймур от филма „Някъде във времето”, нито дори с тези на гостите в хотела, които изискано
похапваха бисквитки и пиеха чай на двестаметровата веранда. Беше очевидно, че не съм облечена
подходящо. А вечерята с пет ястия в менюто и джентълмени в смокинги даже не беше започнала.
Помотах се из скъпия магазин на хотела и погледът ми веднага беше привлечен от страхотна синьо-
зелена копринена вечерна рокля. Погледнах скришом етикета и ми стана ясно, че цената далеч
надминава бюджета ми – всъщност роклята струваше четири пъти повече от това, което обикновено съм
готова да похарча за дрехи. И в този момент разбрах, че трябва непременно да я имам. Трябваше „да
изиграя ролята” на преуспяващата авторка на свободна практика, която исках да бъда. Купих си роклята
с ясното съзнание, че така прокарвам пътя към финансовия успех на едва прохождащата си кариера.

Като да научиш кученце на тоалетни навици

Всеки си мисли как да промени света, но никой не мисли как да промени себе си.
Лев Толстой, руски писател
Ако вашият ум поне малко прилича на моя (а това означава, че е склонен да отлага, да се обърква и
да се разсейва), промяната му може да е истинско предизвикателство. Обичам да мисля за този процес
като за това да научиш кученце на тоалетни навици.
Просто продължаваш да го извеждаш навън и да му показваш една различна действителност, докато
в края на краищата то си каже: „Еха, там навън има цял огромен свят. И е много по-забавно да се
изпишкам върху дърветата и храстите или върху някой противопожарен кран, отколкото върху старите
раздърпани чехли на Пам”. Умът ви ще остане изненадан от цялата красота, която се разкрива пред
него, когато му покажете правилното място. Ще ви обхване дълбоко усещане за покой. Великите идеи
ще се материализират и ще се разраснат. Ще усетите прилив на радост.
Единственото, което трябва да направите, е да посветите ума си само на това, което искате. Ако
искате спокойствие, мислете за спокойствие. Ако искате любов, мислете за любов. Ако искате обувки
„Джими Чу”, мислете за обувки „Джими Чу”. Не мислете за това, че спокойствието ви изглежда
невъзможно, че любовта ви се струва преходна или че в банковата ви сметка няма достатъчно пари и не
можете да си позволите обувки „Джими Чу”. Съсредоточете ума си изцяло върху това, което искате. И
всеки път, когато кученцето се отправи отново към чехлите, го вдигнете и го изведете навън.
Във филма „Мъж под прицел” Дензъл Уошингтън играе ролята на бивш служител от специалните
служби, който става бодигард на дъщерята на един богат мексикански бизнесмен. Въпреки опитите на
Дензъл да остане безпристрастен и да не се намесва, в крайна сметка той приема ролята на баща на
Пита и започва да й помага с домашните и в усилията й да стане част от отбора по плуване – нещо,
което тя обича много повече от уроците по пиано, за които баща й настоява. По време на тренировките
по плуване, Дензъл непрекъснато й крещи следния въпрос:
– Тренирана ли си, или не си?
И Пита въодушевено се провиква:
– Тренирана!
Ще повторя въпроса: Умът ви трениран ли е, или не е?
И се надявам, че съвсем скоро ще можете да изкрещите в отговор:
– Трениран

Най-голямото откритие и развитие през следващите години ще бъде в сферата на духовното.

Съществува сила, която, както ни учи миналото, е била най-могъщата сила в развитието на човека и
историята, и въпреки това ние просто си играем с нея и никога не сме я изучавали така сериозно,
както сме изучавали физическите сили. Някой ден хората ще разберат, че материалните придобивки
не носят щастие и не помагат особено в това мъжете и жените да станат творчески и силни
личности. Тогава световните учени ще преустроят лабораториите си така, че да изследват в тях

www.spiralata.net 18
духовните сили. Когато този ден настъпи, хората ще станат свидетели на такъв напредък в рамките
на едно поколение, какъвто не са виждали при последните четири.
Чарлз Протеус Щайнмец,
изобретател на редица подобрения в асинхронните двигатели

ПОДГОТОВКАТА
Целият живот е един експеримент. Колкото повече експерименти правите, толкова по-добре.
Ралф Уолдо Емерсън, американски есеист
За да проведете следващите експерименти, не са ви необходими бяла престилка, въглеродни
нанотръби или дори чифт от онези грозни предпазни очила. Единственото, от което се нуждаете, е
открито съзнание и способност да наблюдавате и записвате откритията си, както и желание да
погледнете всичко в нова светлина.
За тези от вас, които не са били особено добри по химия, ще започнем с един опреснителен курс.

Основи на науката
Нищо не може да ме шокира. Аз съм учен.
Надпис върху фланелка на дизайнера Джей Бертран
1. Какво точно означава наука? Според речника „Уебстър” науката е „познание, получено чрез
изучаване или от практиката”. Тя обикновено започва с теория.
2. Добре, тогава какво е теория? За повечето от нас теорията е мъгляв и твърде неясен факт. Но
когато говорим за научна теория, имаме предвид концептуална рамка, която обяснява съществуващите
обективни факти и прогнозира нови такива. Теорията се приема не въз основа на репутацията на своя
защитник и способностите му да ни убеди в нея, а въз основа на резултатите, получени чрез наблюдения
и експерименти, които всеки би могъл да повтори. Например теорията за земното притегляне може да
бъде доказана от всеки, като се започне от току-що проходилото дете, което скача от леглото, и се
стигне до шамана, който се хвърля върху жертвен козел. В действителност повечето лабораторни
експерименти се повтарят десетки, дори милиарди пъти.
Друга отличителна черта на научната теория е, че тя може да бъде логично опровергана, което
означава, че може експериментално да се докаже, че не е вярна. Теорията „Марс е населен с малки
зелени човечета, които бягат всеки път, когато някой ги преследва” не може да бъде опровергана,
защото в тази теория марсианците винаги изчезват, когато някой се опита да ги улови. Но теорията
„Марсианци не съществуват” е научна, защото можете да я опровергаете, като заловите някой
марсианец и го поканите да участва в предаването „Добро утро, Америка”.
3. Тогава какво е хипотеза? В ежедневния език хипотезата е синоним на догадка. Но за учения
хипотеза е работно предположение за механизма, по който работи светът. Всеки експеримент започва с
хипотеза. Наблюдавате как се движи светът и след това изработвате хипотеза, която може да бъде
тествана, за да се провери дали е вярна. Хипотезата обикновено се изразява под формата на твърдение,
което може да бъде оборено или доказано. Най-често се формулира с изречения от типа на „ако... то”
(ако направя това и това, ще се случи еди какво си): „Ако се случи X, ще последва Y.” Или „Ако X
нараства, ще нараства и Y”. Използваме хипотезите, за да изграждаме научни методи.
4. Извинете, а какво е научен метод? Научният метод е приет за най-добрия начин на пресяване на
истината от лъжата и заблудата. Най-простата версия на научния метод изглежда приблизително така:
 Формулиране на въпрос.
 Събиране на информация.
 Изграждане на хипотеза.
 Подлагане на хипотезата на проверка.
 Записване и проучване на получените данни.
 Извеждане на заключение.
Най-голямото предимство на научния метод е, че той е напълно обективен. Работи по един и същи
начин за всички. Заключенията ви ще са валидни независимо от цвета на косата, религиозните ви
убеждения и номера на обувките ви.

Няколко основни правила

Правите това, защото сте фантастични, смели и любопитни. И да, вероятно сте малко луди. А
това е хубаво нещо.
Крис Бейти, създател на Националния месец за писане на роман (NaNoWriMo)
www.spiralata.net 19
 Всяка от следващите глави представя важен духовен принцип и емпиричен научен експеримент,
който потвърждава неговата достоверност. Можете да правите експериментите един след друг
(повечето хора постъпват точно по този начин, защото са особено въодушевени след първия) или
можете да прескочите някой. Направете един експеримент тази седмица. Следващата пробвайте някой
друг. Наистина зависи от вас.
Преди да пристъпите към който и да е от експериментите, ясно заявете намерението си да се
откажете от старите условности. Обикновено започвам със следния цитат от „Курс по чудеса”:
„Отворете ума си и го прочистете от всички мисли, които биха могли да доведат до заблуда”.
И след това бъдете нащрек за доказателства. Търсете ги по същия начин, по който бихте търсили
ключа от колата си, ако сте го загубили в ден, когато млякото е свършило, а бебето плаче. След като
потърсите навсякъде, където обикновено бихте го оставили – в чантата си, в джоба на панталоните, на
шкафа до вратата, започвате да вдигате възглавниците от дивана, завирате се под леглото и дори
започвате да ровите в котешката тоалетна. Важното е, че не спирате да търсите, докато в края на
краищата ключът не се озове в изцапаните ви ръце.
Ако отидете в магазина, за да си купите препарат за отпушване на канали, няма да се приберете
вкъщи, преди да сте открили рафтовете с битова химия. Ако отидете в книжарницата, за да си купите
последния роман на Джон Гришам, няма да се опитате да се измъкнете с неубедителното извинение, че
не сте успели да откриете рафта, на който са писателите с буква Г. Отивате в магазина напълно убедени,
че ще намерите онова, за което сте тръгнали.
В края на всяка глава има лабораторен протокол. Тези протоколи много приличат на протоколите,
които използват истинските учени. Важно е да си запишете часа, в който започвате всеки един от
експериментите. Водете си бележки, документирайте всичко, което откриете.
Колкото по-подробна е картата, толкова по-добър модел ще имате за бъдещите си проучвания.
Когато записвате всичките си усещания и преживявания, не се страхувайте да „сгрешите”, за да
получите разнообразните детайли, които ще докажат, че сте прави.
Добре, готови ли сте да се превърнете в луд учен?

ЕКСПЕРИМЕНТ № 1
ПРИНЦИПЪТ „ПИЧА Е ТУК”
Съществува невидима енергийна сила или поле от безкрайни възможности
Всички останали чакат безкрайността, а шаманите казват: „Какво ще кажете за тази вечер?”.
Алберто Вилолдо,
доктор на философските науки,
писател и учител по енергийна медицина,
роден в Куба
Постановка
Този експеримент ще ви докаже веднъж завинаги, че във Вселената съществува любяща, щедра,
невероятно готина сила. Някои хора я наричат Господ. Вие можете да я наречете прана, „безкрайна
промисъл” или Козмо Креймър11, не ме интересува.
Проблемът досега се състоеше в това, че ни се налагаше да приемаме съществуването на тази сила
на сляпо. Не ни беше позволено да я видим или докоснем, но определено трябваше да правим много
неща в нейно име, като например да плащаме десятък, да медитираме или да си посипваме главите с
пепел. Много повече ми харесва идеята за сила, която се движи по двупосочна улица. Принципът „дай,
за да ти дам” говори ли ви нещо?
При този експеримент ще заявим на ПВ, че въпросът е „Сега или никога, скъпи!”. Отдавна ни е
омръзнало да вярваме в нещо, което се забавлява, като си играе на криеница с нас. Искаме
неопровержимо доказателство. И го искаме сега. Колкото е възможно по-скоро. Точно към това се
стремим. Ще дадем на ПВ 48 часа, за да ни предостави знак, ясен знак, който не може да бъде
пренебрегнат. Неонов надпис би свършил работа.
Тъй като сме захапали кукичката, че силата е неясна и тайнствена, не очакваме в действителност да
я открием. Или поне не се изненадваме от факта, че не я откриваме. Не сме тренирани да виждаме тази
вдъхновяваща, енергизираща, променяща живота ни сила, която се вихри вътре в нас, около нас и през
нас, без да го съзнаваме.

11 Cosmo Kramer е герой от американския сериал „Зайнфелд” – б. пр.

www.spiralata.net 20
 Какво, аз ли? Я чакай!
Ако лекарството ви не дава плод, каква е ползата от него?
Слънчевата мечка, старейшина от племето оджибве
Онези от вас, които искат да чакат пред портите на Рая, могат спокойно да го направят. Би било
същото като да се откажете от електричеството в наши дни. Единственото, което трябва да направите,
за да имате достъп до електричество, е да намерите контакт, да включите щепсела и готово! Получавате
какви ли не готини неща – препечена филийка; музика, излъчвана от радиостанциите; филми; новини и
гледката на други братя човеци, които ядат голи охлюви на някой остров.
Трябва да се научим да мислим за тази енергия по същия начин, по който мислим за
електричеството. Не се питаме: „Достатъчно добър ли съм, за да мога да включа тостера си в контакта?”
или „Дали се молих достатъчно дълго и достатъчно проникновено, за да заслужа правото да светна
кухненската лампа?”.
Не се чувстваме виновни за това, че искаме да пуснем радиото и да слушаме музика. След като
веднъж сме взели решение наистина да го потърсим, ПВ е също толкова достъпно и непредубедено като
електричеството.
И въобще не е толкова трудно да го открием.
Свидетелски показания
Господ не е баламата, за когото го представят някои хора.
Алекс Франкович в „Слабака”12 от Барбара Парк
В тази част от книгата ще говорим за слона в стаята. Да, имам предвид Господ.
Освен ако току-що не сте изпълзели изпод някоя зелка, сигурно сте забелязали колко много хора
говорят за някакъв тип на име Господ. Един от всеки седем дни е посветен на това да го боготворим. В
негова чест са построени здания с всякакви форми и размери. В много вестници има страници,
посветени на религията, наред със страниците за политика и местни новини, до времето и
кръстословиците.
Някаква версия на „Пича” (ако вземем назаем прозвището от класическия култов филм „Големият
Лебовски”) присъства във всяка култура, която някога е съществувала. Дори физиците, които се
занимават с изследване на свойствата и взаимодействията на материята и енергията, знаят за тази
невидима сила. Повечето от тях не я наричат Господ. Алберт Айнщайн например твърди, че не вярва в
традиционния Бог, но със сигурност е знаел, че там някъде в Космоса има нещо много по-жизнено. И
именно тази жизнена енергия, казва той, е единственото, което наистина го интересува. Останалото
според него са просто подробности.
Господ, в когото повечето от нас вярват, е измислица на човека, създадена само за наше удобство.
Приемаме този създаден от човека Бог като неоспорим факт. Но в това няма смисъл. Ако Бог е любов,
ако Бог е съвършенство, ако Бог притежава всички благодетели, които му приписваме, защо би хвърлил
когото и да е в бърлогата на лъва? Нещо повече, защо човек със здрав разум би искал да има нещо общо
с капризен и несправедлив Бог, който се забавлява, като раздава наказания? Дори и най-тъпата жена
знае на теория, че не трябва да излиза с мъж, който е склонен да я нарани.
Кой има нужда от това?

Господ като терорист

Не знам дали Господ съществува, но за репутацията му определено щеше да е по-добре, ако не
съществуваше.
Жул Ренар, френски писател
Едва бях научила азбуката, когато ми беше казано, че аз, малката Пами Сю Граут, съм нещастна
грешница и съм недостойна за милостта на Господ. Това беше също толкова вярно, колкото, че две
плюс две прави четири и че а-б-в-г-д не е една буква от азбуката. Единствената успокоителна част в
този така важен урок бе, че поне не съм сама. Оказа се, че всички останали хора също са грешници.
Дори госпожа Бекуит, състрадателната ми учителка от детската градина, която ми позволяваше да нося
в клас домашния си любимец – костенурката Поуки, всеки втори понеделник.
Лошото на това да си грешник е, че си осигуряваш еднопосочен билет за Ада. Като се има предвид,
че не бях пътувала по-далече от границата на Канзас, ми беше малко трудно да разбера какво е това Ад.
Но според баща ми адът не бе сред местата, на които човек би искал да се озове.

12 Оригинално заглавие – Skinnybones, детски роман, написан от името на главния герой Алекс – б. р.
www.spiralata.net 21
 Там било по-топло, отколкото в къщата на леля Гуен и чичо Тед от Тексас през онова лято, когато
климатикът им се развали. И за разлика от онази ваканция, която траеше само четири дни, в Ада
оставаш цяла вечност. За да разбереш какво значи цяла вечност, каза ми той, си спомни как се
чувстваше на 26 декември, когато започна да чакаш следващата Коледа.
Изходът от това положение е, че можеш „да бъдеш спасен”.
И така, когато бях на четири години, закрачих към олтара на малката ни методистка църква в
Кантон, Канзас, под звуците на органа, отпуснах се на пухкавите си четиригодишни колене и помолих
добрия Господ да „ми прости за греховете”. Цялото семейство, което от поколения принадлежи към
методистката църква, въздъхна с облекчение. Още същата вечер мама и татко се обадиха на всички лели
и чичовци, за да им съобщят добрата новина.
– Е, най-голямата ни вече официално е спасена – похвалиха се гордо. – Сега поне можем да сме
сигурни, че Пам ще отиде в Рая.
Според тях най-хубавото беше, че моето официално приемане на вярата ще даде добър пример на
сестра ми Беки, която тогава беше на две години, и на брат ми Боби, който беше само на три месеца,
макар че тайно се надявах да му дадат време, докато стане достатъчно голям, че да говори.
Разбира се, човек не иска да поема рискове. Все пак Христос би могъл да се върне по всяко време –
ден или нощ. Беше като крадец през нощта. А може да дойде и сутрин, докато правиш кръгчета с
лъжицата в купичката с овесени ядки. Или в някое междучасие, докато висиш с главата надолу от лоста.
Може да дойде дори в два посред нощ, докато още спиш, което си е голям проблем, ако си от хората,
които не се будят лесно. Исус може да те грабне, преди да си се разбудил напълно.
А за онова вече дори не искаш и да мислиш. Нали разбирате, в къщата на леля Гуен и чичо Тед
наистина беше горещо.
По същото време, по което се учех да приемам истинската си греховна същност, непрекъснато
чувах, че „Бог е любов”. Нищо че църквата го представяше като скрита камера, която наблюдава
всичко, което върша.
Нямаше никаква логика. Но аз бях само на четири. Какво изобщо разбирах?
Макар да бях опасно близо до образа на идеалното дете (получавах само отлични оценки, опитвах
се да не се карам с брат ми и сестра ми, не посягах към алкохола и наркотиците и дори си оправях
леглото, без някой да ми напомня), имах усещането, че непрекъснато съм критикувана от онзи „любящ
Бог”, който си седи горе на небето и доволно потрива ръце, когато се издъня. Което, бога ми (опа, ето че
отново използвам името Му напразно!), явно се случваше доста често.
Какво наследство за едно невинно дете!

Бог прилича на „Зи Зи Топ” и други досадни митове

Представата ни за Господ казва повече за самите нас, отколкото за него.
Томас Мертън, християнски мистик
Попитайте средностатистическия индивид дали вярва в Бог и той навярно ще ви каже нещо подобно
на „много ясно”. Малко вероятно е обаче изобщо някога да си е задал въпроса какво точно разбира под
Бог. Ако го притиснете, сигурно ще ви каже някое клише за „онзи там горе”.
Опитът да се дефинира Бог, разбира се, е невъзможен. Също като електричеството и светлината Бог
не е нещо статично. Той се намира отвъд материалния свят и няма материя и форма. Той изпълва
Космоса, прониква в реалността и надхвърля времето и пространството. Но това не пречи на опитите ни
да създаваме дефиниции. Представям ви осемте най-големи лъжи, свързани с Бог.
Лъжа №1: Бог е мъж. Макар в някои по-прогресивни църкви да се говори за Господ в женски род,
ПВ всъщност няма род. Ние определено не говорим за господин Електричество и госпожа Притегляне.
Най-подходящото местоимение, което бихме могли да използваме, е то. ПВ е енергийно поле, което
управлява Вселената, това е същата онази енергия, която кара цветята да растат, оформя корички върху
раните на ожулените ни колене и непрекъснато се стреми към цялост.
Господ прилича повече на силата от „Междузвездни войни” – присъствие, което носим в себе си,
принцип, определящ живота ни. Това е причината, поради която Люк Скайуокър и Дарт Вейдър се
превърнаха в такъв феномен. „Междузвездни войни” е мит, който ни говори на дълбоко истинско ниво.
Някаква част от нас знае, че „силата” е с нас и че чрез думите, мислите и делата си ние създаваме света.
Лъжа №2. Бог прилича на „Зи Зи Топ”, слага черни точки срещу името ти и като цяло е прекалено
зает със световния глад, за да му пука особено за теб. Господ, ако вярвате на общоприетата представа,
прилича малко на Бу Радли от „Да убиеш присмехулник” – мистериозния съсед, който непрекъснато
наднича от прозореца на последния етаж и чака да ни хване да вършим някоя беля.

www.spiralata.net 22
 Не можем да го видим, но всички са ни предупредили, че той е там. Наблюдава. Съди. Следи всяка
наша стъпка. Ако не спазвате неговите заповеди или нарушите правилата, Бог като нищо ще изпрати
ангелските си тайни служби да ви халосат по главата като малкото зайче Фу-фу13.
Лъжа №3: Господ си има любимци. ПВ е енергийно поле, което е на разположение на всички. То е
естествена способност на всеки от нас, а не изключителна дарба, която притежават малцина.
Всъщност това е основният урок, на който ни учи Христос. Господ е вътре в нас. Ти си част от
Господ. Ти можеш да твориш чудеса.
Да боготворим Христос по начина, по който го правим, е все едно да боготворим Бенджамин
Франклин, защото пръв е открил електричеството. Бен Франклин е вдигнал онова хвърчило в
гръмотевична буря, за да можем да използваме принципа, който е демонстрирал. Не го е направил, за да
строим храмове в негова чест, да го изобразяваме на картини и да носим около врата си малки
възпоменателни медальончета. Той е искал да разберем принципа на електричеството и да го
използваме – което и правим, за да пускаме радиото, компютъра и климатика си. Ако бяхме спрели до
откритието на Бен така, както направихме с откритието на Христос, сега всички щяхме да седим на
тъмно.
Бенджамин Франклин не е създал електричеството така, както Христос не е създал духовните
принципи. Светкавицата и произтичащото от нея електричество винаги са съществували. Просто не сме
го съзнавали и не сме знаели как да стигнем до тях. Галилео не е създал гравитацията, когато е пуснал
дървената топка от кулата в Пиза. Той просто я е демонстрирал.
По същия начин Исус е демонстрирал духовните принципи, които е искал да възприемем и да
развиваме. Пропиляхме две хиляди години да го боготворим като идол, вместо да използваме
принципите, на които ни е научил. Прегледайте Библията и вижте, че Исус никъде не съветва
„Боготворете ме!”. Неговият призив към нас е „Последвайте ме!”. Има огромна разлика.
Като превръщаме Исус в герой, губим смисъла на всичко. Той никога не е казвал: „Аз съм ужасно
готин. Правете ми статуи, превърнете рождения ми ден в голям комерсиален празник”. Казвал е: „Ето,
вижте, това е възможно. Вижте на какво сме способни ние, хората”.
Исус е наш брат, наш завет, човек, на когото трябва ревностно да подражаваме.
Това, което Исус се е опитвал да ни каже, е, че църквите, религиозните водачи и цялата тяхна
крещяща риторика, са удавили истината за Бог. Те слагат на очите ни капаци, като пропускат да
споменат факта, че ПВ не е обект на боготворене, а съвсем реално присъствие, принцип, според който
трябва да живеем.
Лъжа №4. Господ възнаграждава страданията и ни дава червени точки за жертвите, които сме
направили (по-известна като „Животът е гаден и после умираш”.) Мнозина мислят, че животът е
нещо като тренировъчен лагер за Рая. Вярваме, че краткият ни живот е „само тест” за Рая, който
евентуално ще си заслужим. Ако успеем да издържим, един ден ще преминем през портите му и ще
бъдем щастливи. Това погрешно мислене се е превърнало в начин на живот. За нас няма нищо по-ясно
от неизбежността на мъката и страданията.
Ами ако всичко това не е необходимо? Ако няма причина да сме бедни? Или болни? Или да правим
каквото и да е друго, освен да живеем вълнуващо и в изобилие? Ами ако трагичният, труден живот не е
нищо друго, освен поредният слух, създаден от църквата и запечатан в съзнанието ни благодарение на
убеждаването, продължило години и години наред? Това, което имам предвид, е, че Раят, който
очаквате, е достъпен сега. И че до този момент са ви пробутвали торба лъжи за това кои сте и какво е
възможно.
Лъжа №5: Господ е толкова взискателен. Полето от възможности не съди. Не ни наказва. Не си
мисли: „Вчера Сами беше добро момче, защото помогна на старата дама да пресече улицата. Май ще
взема да са отзова на молитвата му за печалба от лотарията”. Подобни мисли са по-скоро в стила на
Кларънс Томас14. ПВ не се нуждае от нищо. То не изисква нищо от нас. Няма никакви претенции. То не
харесва Майка Тереза повече от Селин Дион. Само зле информираните човешки същества, които
отчаяно се стремят да разберат смисъла на живота, вярват в някакъв Бог, който си играе на „онче-
бонче” с нашия живот, Бог, който харесва и не харесва същите хора, които харесваме и не харесваме
ние самите. Страхът ни е вкарал в кутия, която ограничава възприятията ни.

13 Малкото зайче Фу-Фу е герой от популярно детско стихотворение, който удря по главата полските мишки и накрая е
наказан от Добрата фея – б. пр.
14 Член на Върховния съд на САЩ, заслужил си славата на най-консервативен сред съдиите. – б. пр.

www.spiralata.net 23
 Лъжа №6: Не трябва да искаш прекалено много от Бог, защото определено не е добре да му
досаждаш. Както вече посочих, ПВ не е човек и поради тази причина не можете да му досаждате. ПВ е
сила, невидимо енергийно поле. То не е крайно, нито ограничено, ето защо със сигурност няма как да
искате прекалено много от него. Както гласи старата поговорка – можете да вземете вода от океана с
капкомер или с кофа. На океана няма да му пука. Всъщност ние дори не се доближаваме до истинското
използване на ПВ. Тук става въпрос за една изключително могъща сила, а не за някакъв спасителен
отряд, който се появява в последния момент, за да плати ипотеката ви. ПВ не е противник, с когото да
се пазарим и да придумваме.
Лъжа №7: Бог е нещо толкова неясно. Au contraire. След като веднъж се отърсите от тъмния облак
на слуховете и полуистините, който замъглява възприятията ви, ще установите, че тази невидима сила
общува не по-малко ясно от доктор Фил15. След като веднъж се отървете от преградите, ще разберете
какво точно трябва да правите и как да го правите.
Ще повторя – трябва да започнем да мислим за Бог така, както мислим за електричеството.
Електричеството не се интересува от това кой е включил машата си за коса. Електричеството не се
нуждае от доказателства, че сме достатъчно добри, за да си направим препечена филийка.
Лъжа №8: Бог отговаря само когато човек е добър и готов за това. Няма такъв момент, в който Бог
или „силата” да не ви ръководи. И не е необходимо да чакате зелена светлина или някакъв друг
специален знак. В момента, в който сте готови да съсредоточите цялото си внимание върху него, онзи
там горе е на ваше разположение двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Напътствията на ПВ идват чрез думите на някоя песен, чута по радиото, чрез телефонно обаждане на
отдавна изгубен приятел. Номерът е в това да внимавате, да вярвате и както няма да се уморя да
повтарям, да съсредоточите цялото си внимание върху него.
И докато сме на темата за Божията воля, хайде да поставим и този въпрос на масата. В новата ни
представа за Бог няма никакво място за Ад и вечни мъки, нито пък за някой садист, който иска или
може да се опита да ни вкара там. Няма място и за идеята, че болестта, недъгът, смъртта, бедността или
което и да било ограничение е проява на Божията воля. Божията воля, за онези, които настояват да
използваме тези думи, е непрестанният стремеж на духа ни да осъществим възможностите си до край.
Амин.
Методът
След като си позволих да проявя известна лудост и ирационалност, съзнанието ми се отвори за
някои мистични преживявания.
Д. Патрик Милър, основател на „Безстрашни книги”16
При този експеримент ще отделите 48 часа, в които ще търсите доказателства за съществуването на
това всезнаещо и съвършено ПВ. Наречете го Бог, ако това ще ви накара да се чувствате по-добре. За
щастие, ПВ съществува навсякъде, където може да ви хрумне да го търсите.
За да повишите залога, ще поискате от ПВ благословия или това, което аз наричам неочакван
подарък. Ще му дадете 48 часа, за да ви изпрати подарък, какъвто обикновено не бихте получили – чек
по пощата, картичка от стар приятел или нещо друго, напълно неочаквано. Не уточнявайте същността
на подаръка (това ще стане по-късно – в експеримент 4), но непременно изразете ясно молбата си и
поставете конкретен краен срок. Ще ви помогне и ако помолите за помощ, за да разпознаете получения
подарък.
Когато приятелката ми Уенди провеждаше този експеримент, тя получи не един, а цели два
неочаквани подаръка. Повишиха заплащането й с един долар на час (шефът й позвъни съвсем
ненадейно) и брат й, който живее в друг щат и се обажда само ако има смъртен случай в семейството,
предложи да й помогне да се премести – нещо, което не беше правил никога досега, въпреки че тя се е
местила шест пъти.
Друга моя приятелка, Робин, отишла до колата си по време на 48-те часа, в които провеждала
експеримента, и намерила страхотно ръчноизработено кожено портмоне, подарък от приятел, който
нямал никаква представа за експеримента.
– Толкова ми харесва, че и до днес го нося – казва тя.
Резултатите варират в зависимост от вашето съзнание. Някои хора получават нещо съвсем просто.
Приятелката ми Джули например разказва как едно двегодишно момченце, което никога до този момент

15 Филип Калвин Макгроу – американски писател и психолог, водещ на телевизионното шоу „Доктор Фил” – б. пр.
16 Fearless Books е уебсайт, посветен на книгоиздаване, ревюта и новини в областта на духовната литература. – б. р.
www.spiralata.net 24
не била виждала, дошло да седне до нея на пейката в парка. Усмихнали се един на друг като две сродни
души, които най-после са се открили. За други подаръкът може да е нещо наистина забележително. На
Ерик, също участник в експеримента, му предложиха безплатна ски ваканция на езерото Тахо.
Отбележете какво изпитвате, когато молите енергийното поле за подарък. Усещате ли леко
безпокойство дали това не е проява на егоизъм, дали е правилно да искате нещо голямо?
Чувствата ще ви помогнат да надникнете в себе си. Може би не вярвате, че заслужавате подарък.
Тази мисъл изпраща сигнали до енергийното поле и въздейства върху неговия резонанс. Може би
смятате, че е правилно да искате само това, от което се нуждаете. Този сигнал също се изпраща към
енергийното поле.
За да направите експеримента както трябва, е необходимо да се отървете от скептицизма. Не
завинаги, само за някакви си 48 часа. Единственото, което трябва да направите, е да прекарате два
кратки дни в очакване да получите доказателство. Очаквайте да видите Пича в целия му блясък.
Очаквайте го с цялото си сърце. Както всяка добра хипотеза и тази може да бъде опровергана. Ако
до 48 часа не получите никакъв знак от ПВ, имате пълното право да го отпишете.
1. Изберете момент, в който да започнете експеримента. Обикновено аз казвам „сега”.
2. Запишете си датата и часа.
3. Помолете ПВ да ви покаже, че съществува. Поискайте благословия. Ако искате, повторете целта
или подхода, записани в лабораторния протокол. Или си измислете ваши.
Това е. Отпуснете се! И наблюдавайте.

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Пича е тук”
Теория: Съществува невидима енергийна сила или поле от безкрайни възможности. И то е на ваше
разположение за въпроси.
Въпрос: Съществува ли наистина ПВ?
Хипотеза: Ако 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата съществува енергийна сила, която е
еднакво достъпна за всеки, аз мога да се свържа с нея по всяко време единствено като съсредоточа
вниманието си. Нещо повече, ако помоля тази сила за благословия и й дам точно определен срок и ясни
инструкции, тя ще ми изпрати подарък с думите: „Удоволствието бе мое”.
Необходимо време: 48 часа.
Дата: ............................. Час: .............................
Краен срок за получаване на подаръка: .............................
Подход: Много ми е неприятно, че трябва да ти го кажа, ПВ, но хората започват да говорят.
Започват да се чудят: „Това нещо наистина ли съществува?”. Надали ще ти е толкова трудно да
дойдеш тук и да сложиш край на тази шантава игра на криеница, нали? Давам ти точно 48 часа, за да ми
докажеш присъствието си. Искам съвсем ясен знак, нещо, което не може да бъде отхвърлено като
съвпадение.
Бележки: ..............................................................................................

Вече имаме наука за духовното, която може да бъде доказана и е напълно обективна.
Д-р Амит Госвами, физик

ЕКСПЕРИМЕНТ № 2
ПРИНЦИПЪТ „ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА”
Вие въздействате върху полето и получавате от него според вярванията и очакванията си.
Чудесата са като пъпките, след като веднъж започнеш да ги търсиш, откриваш много повече,
отколкото си си представял, че ще намериш.
Лемъни Сникет (псевдоним на Даниел Хандлър) в „Поредица от злополучия”
Постановка
Това, което се появява в живота ни, е пряко отражение на нашите мисли и емоции. Приятелката ми
Линда ми разказа невероятна история за една млада жена, която наблюдавала на летището.
Горкото момиче се борело с три огромни сака. Но по-лошо от тежкия багаж било не дотам
позитивното й настроение. Тя разпалено изказвала на висок глас огромното си възмущение от това, че
никой не й помага.
– Защо – крещяла тя през цялото време – автобусът се бави толкова много? Къде, по дяволите, е
този автобус? Това е абсолютно недопустимо!

www.spiralata.net 25
 Линда каза, че може би е щяла да съжали момичето, ако същият този автобус, който то
критикувало, не се намирал на метър и половина пред нея, а вратите му били широко отворени.
Автобусът направил две обиколки, като всеки път спирал да вземе пътници, но ядосаната млада жена
така и не го виждала. Благодарение на твърдото й намерение да се възмущава и ядосва, той бил
буквално извън енергийната й сфера.
Ето защо съм кръстила този принцип на името на популярна марка кола. След като някой нов модел
или марка влязат в сферата на вниманието ви, започвате да ги виждате навсякъде. Точно това се случва
и когато посветим всичките си мисли на нещата, които не искаме. Нищетата, нещастието и опасностите
са не по-често срещани от „Фолксваген Джета”, но след като веднъж ги въведем в съзнанието си, те, за
съжаление, го завладяват. Физиците говорят за нулево поле (което аз наричам поле на възможностите,
или ПВ), където съществува всяка една възможност. Например съществува една възможност да станете
балерина, друга да ви изберат за американски сенатор. Съществува и възможността да сте клошарка в
„Хайт-Ашбъри”17. Що се отнася до ПВ, възможностите са наистина безкрайни.
Тъй като не съм физик и ми е трудно дори да произнеса името на Дейвид Бом, да не говорим да
разбера неговата теория за многопластовата действителност, предпочитам да мисля за полето като за
„Уолмарт”, в който се предлагат стотици хиляди „продукти” или възможности. Може би тук е мястото
да спомена, че съвсем не съм фен на „Уолмарт” и че така и не успях да простя на корпоративния гигант
това, че заради него затвориха любимите ми квартални магазинчета за парфюмерия и платове. Но като
самотна майка с ограничен бюджет, понякога падам толкова ниско, че пазарувам там. И когато го правя,
знам точно къде да открия платовете, пъзелите, детските обувки и всички други неща, които
обикновено купувам. Но нямам ни най-малка представа за повечето от хилядите други продукти, които
се предлагат по рафтовете.
Защо ли? Защото не търся тях.
Това съвсем не означава, че те не са там. Не означава, че не са също толкова реални, колкото
пъзелите и обувките. Означава просто, че аз не знам за тях. Дъщеря ми например се прибра веднъж от
училище с въшки в косата. След като изпаднах в паника и за момент си помислих дали да не се хвърля
от най-близкия мост, накрая стигнах до извода, че ще й дам много по-добър родителски пример, ако
отида да потърся шампоан против въшки. Оказа се, разбира се, че на един от рафтовете в „Уолмарт”,
покрай който бях минавала десетки, може би дори стотици пъти, има огромно разнообразие от
шампоани против въшки. Защо никога преди това не ги бях забелязала?
Защото никога не ги бях търсила.

Веригите, които ни връзват

Твоите най-объркани и неправилни схващания, необузданото ти въображение, най-страшните ти
кошмари, всички те не означават нищо.
„Курс по чудеса”
Преди няколко години една агенция, която организира промоции на продукти и дава награди на
потребителите, раздаде 100 безплатни пътувания, като спечелилите можеха да отидат където си
пожелаят. Щастливците имаха възможност да летят до Париж и да видят Айфеловата кула; да отидат до
Австралия, където да се изкачат на Айерс Рок; или пък да се излежават на плажа на някой остров на
Карибите. И знаете ли какво стана? Деветдесет и пет процента от печелившите избрали дестинация,
която се намира на четири часа път от дома им. Четири часа.
Това в голяма степен обяснява положението на хората. Там, навън, има толкова много прекрасни
неща, но повечето от нас избират да останат на четири часа разстояние от своята „зона на комфорт”.
Отказваме да се помръднем дори когато има достатъчно достоверни доказателства, че пропускаме нещо
голямо. Без напълно да го съзнаваме, прекарваме по-голямата част от времето, през което сме будни,
напълно потопени в комфортната зона на негативното. Влечението към негативното е толкова силно, че
целият ден на повечето от нас преминава в скачане от една потискаща мисъл към друга. Отново се
успах. Тази война е абсолютно безскрупулна. Икономиката е в пълна криза. Газта е много скъпа. Шефът
ми /или детето ми /или ............... ме подлудява.
Негативизмът и страхът се появяват още в мига, в който сте се родили. „Там, навън, е толкова
опасно, Джими. Да не си посмял да говориш с непознати. Да не си посмял да пееш тази глупава
песничка в магазина. Някой може да те чуе”.

17 Haight-Ashbury – квартал на Сан Франциско, станал център на хипи движението през 60-те години на XX в. – б. пр.
www.spiralata.net 26
 Научаваме се да се ограничаваме. Научаваме се да вярваме в нищетата. Научаваме, че естествената
ни склонност да обичаме, да творим и да танцуваме е нещо непрактично и откачено.
Родителите ни смятат, че е тяхно върховно задължение да ни научат да сме внимателни, отговорни
и да се държим като възрастни. И ако по някаква причина сме извадили късмета да имаме родители,
които не споделят подобни уроци, обществото бърза да ни втълпи, че целта на живота ни е да трупаме
материални неща и единственият начин да се сдобием с тях е да си налягаме задните части и да се
скъсаме от работа. Когато влезем в гимназията, вече сме специалисти в надпреварата, отдавна знаем как
се живее в липси и страх.
Но познайте какво? Всичко това е една голяма уловка, лош навик. Както съвсем ясно е казано в
„Курс по чудеса”: „След като един път си изградил начина си на мислене, живееш според него и учиш и
другите да живеят според него”. След като един път си стигнал до някакво убеждение, впрягаш
всичките си сетива и целия си живот в неговото оцеляване.
Физиците наричат този феномен „срив на вълната”. Безброй квантови частици танцуват из полето
на Вселената и разпространяват вълни. В момента, в който някой погледне тези енергийни вълни, те се
втвърдяват като желатин в хладилника. Вашето наблюдение е това, което ги кара да изглеждат твърди,
реални, материални.
Спомняте ли си сцената от филма „Снежанка” на „Дисни”, в която тя лежи на земята в гората и
плаче? Има чувството, че отвсякъде я наблюдават безброй очи. И наистина десетки горски същества
подскачат и подтичват наоколо. Но в момента, в който тя вдигне поглед, всички онези малки птички,
катерички и сърнички се скриват зад дърветата. И единственото, което Снежанка вижда около себе си, е
гъстата, неподвижна гора.
В действителност нашата Вселена е движещо се подскачащо енергийно поле с безкрайни
възможности, но тъй като погледът ни е настроен така, че да вижда само проблемите, имаме чувството,
че това е истинската действителност.
Наистина изглежда като действителност (или: Ще го видиш, когато повярваш)
Никога няма да се освободите, докато не осъзнаете, че вие сами ковете веригите, с които сте
оковани.
Артен в „Изчезването на Вселената”18 от Гари Ренард
През 1970 година Колин Блейкмор и Г. Ф. Купър, учени от университета в Кеймбридж, правят един
много интересен опит. Това вероятно е станало преди защитниците на правата на животните да
надигнат глас, защото двамата учени взели няколко котенца и ги лишили от светлина. Само веднъж
дневно, и то само за час-два, Блейкмор и Купър пропускали съвсем малко светлина така, че
единственото, което котенцата можели да видят, били няколко вертикални светли и тъмни линии. Това
е всичко. Няколко линии за няколко часа. Не знам дали съвестта на учените най-после заговорила, или
някои от предшествениците на организацията за етично отношение към животните ПETA са започнали
да им дишат във врата, но след няколко месеца двамата освободили котенцата от тъмното пространство.
Това, което открили, е, че кортикалните клетки (клетките в очната ябълка за тези от вас, които не са
научно надарени), които отговарят за невертикалната ориентация, са напълно неразвити. Котетата вече
не можели да виждат хоризонтални линии. Те буквално се блъскали във въжетата, опънати
хоризонтално пред тях.
През 1961 година, когато антропологът Колин Търнбул изучавал пигмеите, той извел един от
обектите на своето проучване извън гората, в която живеело племето. Тъй като никога не бил виждал
открити обширни равнини, усещането за дълбочина на пигмея било изчезнало, също като кортикалните
клетки на котенцата. Търнбул му посочил стадо бизони в далечината и пигмеят, чието възприятие за
дълбочина било нарушено, отказал да му повярва.
– Трябва да са мравки – настоявал той.
Възприятията му били повлияни от онова, което бил свикнал да вижда. Като мислещи същества ние
непрекъснато се опитваме да разберем света, в който живеем. Звучи добре, нали? Само че, без дори да
забележим, променяме всяка информация, която не пасва на убежденията ни.
Мачкаме и сплескваме всичко, докато накрая успеем да го набутаме в тясната кутия на
ограничената си система от вярвания.
Смятаме, че това, което възприемаме със сетивата си, е вярно, но фактът, който непрекъснато ще ви
повтарям, е, че… то е само половината от една милионна от процента на всички възможности.

18 Оригинално заглавие – The Disappearance of the Universe – б. р.

www.spiralata.net 27
 В основата на мозъчния ствол има група клетки с големината на желиран бонбон, чиято функция е
да сортират и преценяват входящата информация. Този контролен център, известен като ретикуларна
активираща система, има за задача да изпраща онова, което прецени, че е спешно, към активната част на
мозъка и да избутва неспешната информация назад. Но докато организира информацията, тази система
също така интерпретира, прави изводи и филтрира всичко, което не съвпада с онова, в което вярваме.
С други думи, ние предварително репетираме света такъв, какъвто искаме да го видим. Най-лошото
е, че всички сме избрали погрешния сценарий.
Простият четиридесет и осем часов експеримент ще ви докаже, че това, което виждаме в живота, е
точно това, което търсим. Ще ви докаже, че е възможно да открием всичко, което търсим. И най-
важното, ще ви докаже, че с промяната на това, което търсите, можете радикално да промените онова,
което се появява във вашия свят.

Свидетелски показания
Тото, мисля, че вече не сме в Канзас.
Стикер на кола, видян в град Лорънс, щата Канзас
Вероятно никога не сте чували за Питър и Айлийн Кади. Но се обзалагам, че името Файндхорн19 ви
звучи познато. Спомняте ли си онази градина в Шотландия, в която отгледали такива огромни зелки, че
с тях можеш да преобърнеш микробус? Е, Питър и Айлийн Кади са хората, отгледали тези
осемнайсеткилограмови зелки (имайте предвид, че теглото на една зелка е средно около два килограма).
Направили го, като фокусирали мислите си върху по-висшата истина.
Определено не са имали нищо друго, на което да разчитат. Всъщност, когато семейството заедно с
тримата си синове и с приятелката си и духовен изследовател Дороти Маклейн се мести да живее в
караваната на онзи брулен от ветровете полуостров в Северно море, земята, която открили там, била
буквално мъртва и безплодна. Едва ли някой със здрав разум би решил да отглежда каквото и да е там,
камо ли зеленчуци. Почвата – ако подобно нещо изобщо може да се нарече почва – се състояла от
камъни и пясък, а ветровете били толкова силни, че спокойно можели да съборят второкласник. А
мястото, което наричали дом, трудно можело да си заслужи определението „идеален”, защото било
нещо средно между бунище и полуразрушен гараж.
Но като се фокусирали върху по-висшата истина, те създали градина, която може да се опише
единствено като чудо. Макар именно осемнайсеткилограмовите зелки да привлекли вниманието на
медиите, семейство Кади отглеждало още 65 вида зеленчуци, 21 вида плодове и 42 вида билки.
И всичко това, преди да започнат да засаждат цветя.
Знам какво си мислите в момента: богат компост и добър органичен подход. Но истината е, че
пръстта в имота на семейство Кади била толкова бедна, че местният агроном казал, че дори компостът
не би могъл да им помогне. По времето, когато започнали своя експеримент с по-висшето съзнание,
семейство Кади никога не се било занимавало с градинарство, нито пък имало пари за земеделски
сечива. Било фалирало, меко казано. Питър, който управлявал преуспяващ четиризвезден хотел, бил
уволнен и шестимата живеели от помощите му на безработен, които възлизали на около 20 долара
седмично.
Решили да отглеждат зеленчуци поради една-единствена причина – сметнали, че няма да е никак
лошо, ако успеят някак да изхранят трите си подрастващи момчета. Но когато започнали да привеждат
съзнанието си в унисон единствено с духовната истина, станали свидетели на какви ли не странни неща.
Бали слама падали от преминаващи камиони точно когато било време да се застеле с нея. Изоставени
торби с циментови смески мистериозно се появили в кофата за боклук на съседите точно когато
семейството наливало терасата. Докато посевите на съседите страдали, техните растения били
устойчиви към заболявания и вредители. В крайна сметка хората започнали да прииждат в градината на
семейство Кади и днес Файндхорн е просперираща духовна комуна, която привлича 14 000
последователи всяка година.
Както казва Питър: „С мислите можеш да си доставиш почти всичко. Приведи съзнанието си в
унисон с Божието и можеш да придадеш на истината материална форма. Това което мислиш, това и
създаваш”. Няма сила на земята, която може да ви откъсне от този източник, освен вашето собствено
съзнание.

19Файндхорн е селище в Шотландия, прочуло се като дом на фондация Findhorn и създаденото от нея екологично селище, в
което се практикува т.нар. духовно земеделие. – б. р.
www.spiralata.net 28
 Методът
Всичко, което си мислим, че виждаме, е само догадка, предположение, направено от ума ни.
Кърт Андерсън, автор на „Истинските вярващи”20
През следващите 48 часа (това е всичко – безболезнено двудневно занимание, ще бъдете свободни
да се върнете обратно към нещастния си живот веднага щом експериментът свърши) ще трябва активно
да търсите някои неща. И също като шестокласниците, които започват с дисекция на червей, а не на
човешко тяло, и вие ще започнете с нещо просто – зелени коли. А ако настоявате, можете да си изберете
друг цвят. Тъмнобежово например. За първите 24 часа на експеримента съзнателно ще си поставите
следната цел: „Заявявам, че възнамерявам в следващия ден от моя живот да търся (добре, вие печелите)
тъмнобежови превозни средства”. Отново – от вас не се изисква нищо специално. Само си поставете
целта и дръжте очите си отворени. И след това отбележете дали съзнателно сте забелязали по-различен
брой тъмнобежови коли.
През втория ден, тоест през втория 24-часов период, ще си поставите за цел да намерите жълти
пеперуди. Или виолетови пера. Просто си поставете целта. Приятелката ми Джанет прави този
експеримент през януари в северната част на Мичиган и откри жълти пеперуди върху канцеларски
принадлежности и върху пластмасовите чаши от партито за рождения ден на приятелка на дъщеря й.
Друга приятелка, Анджела, четяла „Тайната”, докато пътувала със самолет. В тази популярна книга
за универсалния закон за привличането имало предложение към читателите да си поставят за цел да
получат чаша безплатно кафе. Тя се засмяла, защото стюардесата била съвсем близо до нея и съвсем
скоро щяла да й зададе изключително важния за всяка стюардеса въпрос: „Чай, кафе или
безалкохолно?”.
„Това не е съвсем честно” – отбелязала Анджела наум, поставила си целта и преминала към
следващия параграф. Но докато чакала самолета, с който трябвало да направи връзка, един непознат
мъж, който седял наблизо в чакалнята, се обърнал към нея и й казал:
– Викат ме да се кача на самолета. Не мога да взема това със себе си. Не съм пил от чашата. Искате
ли го?
И както можете да се досетите, в чашата имало току-що направено лате от „Старбакс”.

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Фолксваген Джета”
Теория: Вие въздействате върху полето и получавате от него според вярванията и очакванията си.
Въпрос: Дали наистина виждам само онова, което очаквам да видя?
Хипотеза: Ако реша да търся тъмнобежови коли и жълти пеперуди (или виолетови пера), ще ги
намеря.
Необходимо време: 48 часа
Дата: ............................. Час: .............................
Подход: Според лудата Пам Граут светът отразява онова, което искам да видя. Тя твърди, че нищо
освен собствените ми илюзии не ми пречи да изпитвам спокойствие, щастие и любов.
Затова, макар да подозирам, че Пам не е съвсем с всичкия си, днес ще започна да търся
тъмнобежови коли. Утре ще тръгна на лов за пеперуди.
а) Брой видени тъмнобежови коли: .............................
б) Брой видени пеперуди: .............................
Бележки: ...........................................................................................

Чудесата не се случват в противоречие с природата, а само в противоречие с онова, което знаем

за природата.
Свети Августин, християнски философ и теолог

ЕКСПЕРИМЕНТ № 3
ПРИНЦИПЪТ „АЛБИ АЙНЩАЙН”
Вие също сте енергийно поле
В ръцете ти е, мила. Това е единственото, което трябва да разбереш – всичко е в ръцете ти.

20 Оригинално заглавие – True Believers – б. р.

www.spiralata.net 29
 Рей Чарлз, американски певец и пианист
Постановка
Няма да ви отегчавам с дълъг текст за квантовата физика. Прочела съм десетки такива, повярвайте
ми, не са никак приятни. Но има някои слухове, които се въртят в пространството, и трябва да ги
разбием, преди да продължим нататък.
За начало – това, което си мислите, че сте, всъщност не е това, което в действителност сте. Мислите
си, че животът ви е ограничен – разполагате с нещо като 70–80 години, след това се сбръчквате, хваща
ви ревматизмът и се катурвате. Та-дааа! Това е краят. Но в това твърдение няма повече истина,
отколкото в съня за високата блондинка, който сънувахте снощи.
Вашето тяло е един измамник, то е съвсем малка част от това, което наистина сте. Деветдесет и
девет процента от това, което сте всъщност, е невидимо и не може да се докосне. Това тяло, за което си
мисля, че е Пам Граут – тази кльощава, висока метър седемдесет и осем жена, с проблемна кожа на
лицето, е съвсем малка част от онова, което в действителност съм, и не изразява същността ми в по-
голяма степен от снимките ми като двумесечно бебе с онова ужасно розово боне.
Не се чувствайте неудобно, ако сте станали жертва на измамата, че вие, вашето тяло и светът около
вас не са нищо друго освен материя. Не е лесно да си на ръба на революцията. Новите идеи, които
учените най-после започват да приемат сериозно, поставят под съмнение всичко, което знаем за
устройството на света и за самите себе си.
Цялата истина и нищо друго, освен истината 99,99 процента от всичко, което знаете за
Вселената и законите, които я управляват, най-вероятно е погрешно.
Фред Алън Улф, доктор на философските науки, американски квантов физик
Това, което Айнщайн открива и изразява чрез известното си уравнение Е = mc2, означава, че най-
общо казано, масата и енергията са две форми на едно и също нещо. Енергията е освободена материя, а
материята е енергия в очакване.
Има огромно количество енергия – абсурдно голямо количество – затворено във всяко живо
същество. Ако предположим, че сте средно по размер човешко същество, това означава, че съдържате
не по-малко от 7x10 на осемнайсета степен (7x1018) джаула потенциална енергия.
Може би това не ви говори много, но да предположим, че искате да научите малко повече. Ако
бяхте малко по-хитри и знаехте как да освободите тази енергия, можехте да се самовзривите със силата
на 30 големи водородни бомби.
С други думи, материалният свят не е нищо друго освен плътни енергийни модели. Учените
поставили всички тези много по-малки от атома частици в ускорител за частици, сблъскали ги и в
крайна сметка открили, че в източника няма нито една частица. Всичко е чиста свободна енергия, която
трепти толкова бързо, че не подлежи на измерване и наблюдение. Затова независимо какво виждате,
когато се погледнете с просто око, вие сте енергия.
Всъщност нищо на този свят не е истински твърдо. Нито вие, нито книгата, нито столът, на който
седите. Разградете твърдия свят до най-малките му градивни елементи и няма да откриете нищо друго
освен танцуващи частици и празно пространство. Светът само ви изглежда плътен, защото енергията
трепти със скорост, малко по-малка от скоростта на светлината.
Енергията е точно това – трептящи частици. Това означава, че вие, книгата и столът всъщност
вибрирате.
Енергията е нещо твърде мъгляво. Не можете да я видите, да я докоснете или да я заведете на
вечеря. Но можете (и ежедневно го правите) да повлияете на начина, по който тя протича през вас. И
тъй като тя е градивният материал на всичко във Вселената, това ви дава изключителна мощ.
Направете експеримента, който научих от пионера в областта на енергията Дона Идън:
1. Доближете дланите си една до друга, сякаш се каните да изръкопляскате, но ги задръжте на около
седем сантиметра една от друга
2. След това разминете ръцете си така, че да образуват Х. Китките ви трябва да са в центъра на този
Х, все още на седем сантиметра една от друга.
3. Насочете вниманието си към пространството между китките. Тъй като в китките ви се намират
няколко енергийни центъра, енергиите ще се свържат и най-вероятно ще изпитате някакво усещане в
областта между тях.
4. Опитайте се няколко пъти да доближите китките си с около два сантиметра и след това ги
раздалечете отново.
Видяхте ли? Нали ви казах? Вие сте енергия. Във всеки един момент моделирате и оформяте тази
енергия чрез съзнанието си. Правите това с всяка ваша мисъл, намерение и действие. Онова, което

www.spiralata.net 30
чувствате и мислите; вярванията и ценностите ви; начинът, по който изживявате живота си – всичко
това оказва въздействие върху енергията, която протича през вас. Да го кажем с най-прости думи,
оказва въздействие върху вашите вибрации.
А вашите вибрации въздействат върху това, което извличате от синхронизираното, балансирано,
вечно движещо се енергийно поле, в което плувате. Извличате от това поле и вкарвате в своя свят
всичко, което трепти със същата честота или дължина на вълната.
Да кажем, че се чувствате развълнувани, щастливи и благодарни. Тези емоции изпращат
високочестотни вибрации, които привличат към вас други неща, които да ви карат да се чувствате
развълнувани, щастливи и благодарни. Всичко със същата висока честота ще подскочи и ще попадне
във вашето енергийно поле.
Но ако сте уплашени, изпитвате чувство за вина и сте убедени, че зад всеки ъгъл ви дебне терорист,
вие изпращате нискочестотни вибрации, които ще привлекат неприятни неща в живота ви.
Винаги привличаме вибрациите, които съответстват на нашите. Ние сме инициаторите на
вибрациите и поради това сме „магнитите” или причината.
Действието е същото като на камертона. Ударете камертон в стая, пълна с други камертони,
настроени на различни честоти, и ще видите, че само онези, които са настроени на същата честота, ще
издадат звук. И техният звук ще се чуе от единия до другия край дори на закрития стадион в
Минеаполис. Еднаквите сили се привличат – това е класически закон на физиката.
Няма „ти” и „тях” Този, който не е останал шокиран от физиката, значи не я е разбрал.
Нилс Бор, датски физик
Като че ли досега не ви се струпаха достатъчно странни неща, с които трябва да се справите, та се
налага да добавя и още един съвсем дребен детайл. Всичко във физическия свят, който познаваме, е
свързано с всичко останало в този физически свят. Вие сте свързани и обвързани с всеобхватното
универсално енергийно поле. „Полето – както казва татко Алби Айнщайн – е единствената реалност”.
Нещата ни изглеждат различни, защото трептят на различни дължини на вълната, също както
нотата „до” трепти на различна дължина на вълната в сравнение със „си бемол”. Всяко от тези
трептения създава линия в електромагнитното поле, която от своя страна инструктира енергията къде да
отиде и какво да прави.
Това пулсиращо енергийно поле е основният двигател на вашето същество и на съзнанието ви.
Къде е това поле? Няма място, където да не е. Всичко във Вселената е свързано с енергийното поле –
всички форми на живот, независимо дали говорим за африканските зебри, цветята в градината ви или
онези топящи се айсберги. Интелектът, творческите способности и въображението ви взаимодействат с
това великолепно и сложно енергийно поле.
Може да ни се струва, че сме отделни хора с отделни идеи, но всъщност всички сме само едно
огромно пулсиращо и трептящо поле на съзнанието.

Свидетелски показания
Не това, което не знаеш, те забърква в беди. А това, в което си сигурен, а то се оказва невярно.
Марк Твен, американски писател
Едуин Гейнс е една от любимите ми пасторки в Обединената църква. Тя е забавна и мъдра и знае
как действат духовните принципи. Пътува из цяла Америка и изнася семинари по благоденствие, в
които учи хората как да се обърнат към Бог и да живеят по-богато.
Но като всички нас и Едуин трябвало да научи духовните принципи чрез метода проба – грешка. Тя
разказва една страшно весела история за „първата голяма демонстрация”. Демонстрацията според
униатите (хората, които се събират в Обединената църква) в общи линии е създаването на нещо, което
искаш или ти трябва, от нищото. По време на първата си демонстрация Едуин наскоро се била
запознала с духовните принципи. По това време била леко на червено, ако трябва да се изразим учтиво.
Както тя самата казва: „В джоба ми нямаше пукната пара”.
Но чула от духовния си учител онзи странен слух, че Господ не само я обича, но иска да отвори
пред нея портите на Рая и да я засипе с благодат – стига само тя да се научи как да насочва енергията си.
Първо обаче трябвало да разбере какво иска и кога го иска. Това било лесно. Само за петнайсет минути
Едуин изпълнила цял лист с желанията си – нови зелени обувки, нов мъж, нова кола и т.н.
Освен това й хрумнало, че иска и едноседмична ваканция в Мексико. Никога не била ходила там,
но решила, че ще е чудесна възможност да поупражнява испанския си. Освен това отдавна искала да
види Пирамидата на Слънцето, Пирамидата на Луната и картините на Диего Ривера.

www.spiralata.net 31
 Едуин нямала пари за подобно пътешествие, затова написала желанието си, както тя самата казва,
„на шега”. Но си помислила: „Защо пък не!”. Дори отишла в една туристическа агенция, разгледала
брошурите и направила предварителна резервация за след три месеца, точно за датата, на която искала
да пътува.
– Реших, че най-лошото, което може да ми се случи, е да изпадна в неудобно положение пред
служителя на агенцията, като кажа, че не мога да платя – каза ми Едуин.
– Това е само защото не се чувстваш богата – обяснил учителят й. – Вибрациите ти не са като на
богат човек.
– Това си го знам и сама – отвърнала Едуин. – Поглеждал ли си банковата ми сметка напоследък?
Ще имам проблем да платя дори сметката за тока.
– Именно затова е необходимо да излезеш и да направиш нещо, което ще те накара да се
почувстваш богата – настоял учителят й.
Едуин решила, че най-голямото предизвикателство пред нея е супермаркетът.
– Бях една от тези, които купуват само най-необходимите неща – боб, царевичен хляб, брашно,
само най-основното – разказва тя. – Не си позволявах да похарча нито цент за нещо по така, от рода на
соли за вана. Имах строго определен бюджет.
Следващия път, когато отишла в супермаркета, решила да надникне на щанда за деликатеси, само
да види какво има там. Забелязала бурканче маслини, пълнени с бадеми. Хвърлила му един поглед и
веднага разбрала, че богатите хора ядат точно такива неща. Затова го купила, занесла покупките си у
дома и се обадила на приятелката си Лана.
– Лана, идвам при теб. Ще седнем край басейна ти, ще извадим новите кристални чаши за вино и
ще изпием бутилката, която току-що си купила. Ще изядем маслините, за които похарчих цяло
състояние, и ще си представяме, че сме на екзотична ваканция в Мексико Сити.
– Моля? – отвърнала Лана.
Накрая се съгласила да участва в това начинание. И както можете да си представите, двете седнали
край басейна на Лана, пили вино, яли маслини, смели се и си представяли, че са на екскурзия в
Мексико.
– Е, мила, коя пирамида ще посетим утре? – попитала Едуин. – Или може би предпочиташ да
отидем на плажа?
А Лана отговорила:
– Да направим и двете, а след това ще се разходим из пазара и ще послушаме мариачите.
Толкова много се забавлявали, че и Лана решила, че й се ходи в Мексико. На следващия ден отишла
в същата туристическа агенция и си направила резервация.
След седмица майката на Лана се обадила и й казала:
– Знаеш ли какво? Бих искала да платя билета ти до Мексико.
– А аз бях тази, която се упражняваше с утвърждения – шегува се Едуин днес.
След няколко седмици от агенцията съобщили на Едуин, че ако не плати билета си още същия ден,
няма да може да пътува.
– Добре, идвам – отвърнала тя, макар че в момента се чувствала точно като онази бабка от детската
песничка, чиито шкафове били съвсем празни.
Качила се в колата и решила, че е време съвсем сериозно да си поговори с Бог.
– Господи – казала тя, – направих всичко, което ми беше известно. Написах списък. Потвърдих
желанията си. Държа се като богата жена. Струва ми се, че всичко останало зависи от теб. И виж какво,
шефе, тъй като от туристическата агенция ми се обадиха, аз отивам при тях, а ти най-добре се погрижи
парите да са там.
На път към агенцията изведнъж й се приискало да се отбие при майка си.
– Сега се познавам достатъчно добре и знам, че тогава вероятно съм мислела, че ако разкажа на
майка ми, че майката на Лана й е купила билет до Мексико Сити, може би тя ще се съгласи да ми даде
парите за моя билет – признава си Еуин. Отишла при майка си, държала се много мило и й разказала за
екскурзията, която двете с Лана били планирали. Свършила разказа си, вдигнала поглед към майка си и
казала:
– И знаеш ли какво? Майката на Лана дори се съгласи да й плати билета, не е ли чудесно?
– Чудесно е – отвърнала майката на Едуин и попитала: – А ти какво ще правиш?
Обезкуражена, Едуин приключила посещението и тръгнала към вратата, когато майка й я помолила
да отиде до пощенската кутия и да й донесе пощата.

www.spiralata.net 32
 Алеята, която водела от къщата на майката до пощенската кутия, била доста дълга, Едуин
подритвала камъчетата и ругаела под носа си. На връщане решила да прегледа пощата.
Забелязала писмо, адресирано до нея.
– Разбираш ли, не живеех при майка ми от петнайсет години и от петнайсет години не бях
получавала поща там – казва тя.
Едуин нямала никаква представа кой е човекът, чието име е написано върху плика като подател, но
отворила писмото. И какво да види, писмото било от една стара съквартирантка, с която Едуин живяла
заедно преди петнайсет години и която по-късно се омъжила. По онова време двете били млади, бедни и
принудени да се обзавеждат с мебели от „ранния период на Армията на спасението”, по думите на
самата Едуин.
Три месеца след като заживели заедно, Едуин заминала да преподава в чужбина и оставила на
съквартирантката си апартамента и старите мебели.
Ето какво пишело в писмото:
Мила Едуин, онзи ден намерих адреса на родителите ти в телефонния указател на Хюстън.
Искам да ти съобщя, че се омъжих и заедно със съпруга ми се преместихме в една красива нова
къща. Обзаведохме къщата с нови мебели, затова продадох мебелите, които с теб бяхме купили преди
петнайсет години. И можеш ли да повярваш, оказа се, че някои от тях са доста ценни. Реших, че няма
да е правилно да задържа цялата сума, защото с теб положихме доста усилия, за да обзаведем онази
квартира. Моля те, приеми чека за твоята половина от парите.
– И знаеш ли какво? – каза Едуин. – Сумата беше точно толкова, колкото ми трябваше да си платя
билета, плюс още сто долара за харчене.
Едуин разказа и забавния завършек на историята. Разбира се, двете с Лана прекарали страхотно в
Мексико Сити. Пазарували, излежавали се край басейна, посетили пирамидите и се разхождали из
пазаритe. – И навсякъде, където отидехме, Лана получаваше цветя – продължи Едуин. – Разхождаме се
из пазара, мариачите спират да свирят и един от тях подарява на Лана гардения.
Пътуваме с автобус, някакъв тип скача в него, подава на Лана роза и слиза. Една вечер по време на
вечерята донасят на масата ни голяма бяла кутия. Лана я отваря и в нея има дузина орхидеи. В този
момент се почувствах леко пренебрегната. Обърнах се към Господ и му казах: „Виж какво, приятелче,
имам нужда от знак, че някой обича и мен”.
След по-малко от петнайсет минути келнерът им носи ордьоврите.
– И Бог има такова чувство за хумор – смее се Едуин. – Знаеш ли какво донесе келнерът?
Маслини с бадеми.

Методът
Западните учени, всъщност всички ние, се намираме в трудно положение, защото за да
продължим със сегашния си начин на живот, трябва да пренебрегнем огромно количество
информация.
Клив Бакстър, изследовател на растения и бивш агент на ЦРУ
Макар че този принцип е един от основополагащите духовни принципи (помнете, че духовен значи
просто обратното на материален), той за първи път се е проявил не в черква, а в една лаборатория по
физика. Да, именно учените за първи път открили, въпреки всички видими белези в противовес на това,
че човешките същества не са материя, а непрекъснато движещи се вълни от енергия.
При този експеримент ще докажете, че мислите и чувствата ви също създават енергийни вълни.
Ето какво трябва да направите: Вземете две телени закачалки, предполагам, че във всеки гардероб
могат да се открият такива. Размотайте ги така, че накрая да получите две прави парчета тел. Това са
вашите „Айнщайнови пръчки”. Или по-скоро ще бъдат, когато ги извиете под формата на буквата L,
като дължината на дългата част трябва да е приблизително 30 сантиметра, а на дръжката – 13
сантиметра. Разрежете една пластмасова сламка на половина (можете да я вземете безплатно от всеки
„Макдоналдс”), вкарайте дръжките, които току-що направихте, в сламките (така пръчките ви ще се
люлеят лесно) и извийте края на закачалките, за да задържат сламките.
А сега си представете, че сте якият и размахващ пистолети Мат Дилън21 от „Пушечен дим”, и
дръжте пръчките на височината на гърдите си на около двайсет и пет сантиметра от тялото. В началото
те ще започнат да се движат във всички посоки (както вече ви казах, вие сте пълноводна река от

21 Щатски шериф, герой от популярния тв- и радиосериал Gunsmoke, излъчван в САЩ от 1955 до 1975. – б. р.
www.spiralata.net 33
енергия), затова им дайте известно време да се успокоят. В момента, в който спрат да се движат, можете
да започнете експеримента.
Гледайте право пред себе си и се опитайте колкото е възможно по-ярко да си спомните някоя много
неприятна случка от миналото си. В зависимост от силата на емоциите ви пръчките или ще продължат
да сочат напред (слаба емоция), или ще се насочат навътре и върховете им ще се обърнат един към друг.
Пръчките следват електромагнитните вълни около тялото ви, които са се свили в резултат на
негативната честота, породена от неприятните ви мисли и емоции.
А сега накарайте честотите ви да станат положителни, като започнете да си мислите за нещо весело
и любимо. Пръчките ще се отварят навън, тъй като енергийното ви поле ще се разшири вследствие на
позитивния енергиен поток.
Добре, сега гледайте право напред, но съсредоточете вниманието си върху някой предмет, който се
намира далече от вас вляво или вдясно, и наблюдавайте как пръчките следват мисълта ви. Колкото по-
дълго изпълнявате това, толкова по-добре ще почувствате промяната във вибрациите, когато
преминавате от една честота на друга.

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Алби Айнщайн”
Теория: Вие сте енергийно поле в едно още по-голямо енергийно поле.
Въпрос: Възможно ли е да е вярно, че съм изграден от енергия?
Хипотеза: Ако аз съм енергия, значи мога да насочвам своята енергия.
Необходимо време: Два часа.
Дата: ............................. Час: .............................
Подход: О, да! Без никаква помощ, само със силата на мисълта и енергията си мога да накарам тези
пръчки да танцуват. А това означава, че мога да правя какви ли не други чудеса. Както един известен
президент е казал веднъж: „Давайте ги насам!”22.
Бележки: ...........................................................................................

Да бъдеш истински изследовател в науката – да следваш непредубедено нишката на истинското

научно проучване – означава да не се страхуваш да предложиш немислимото и да докажеш, че
приятелите, колегите ти и научните парадигми грешат.
Лин Мактагърт, автор на „Полето”

ЕКСПЕРИМЕНТ № 4
ПРИНЦИПЪТ „АБРАКАДАБРА”
Това, върху което се фокусирате, се разраства
Това, че мога да манипулирам външните влияния върху живота ми, е толкова сигурно, колкото, че
мога да накарам бебе да са разплаче, като се намръщя.
Огастин Бъроуз, американски писател
Постановка
Когато за първи път чух, че мислите могат да донесат материални неща в живота ми, направих това,
което всеки интелигентен и мислещ човек би направил. Изсмях се. Но освен това реших да опитам.
Какво лошо има в един малък експеримент?
Моята учителка Андреа ми каза да напиша три неща, които искам. Това е всичко. Не трябваше да ги
изфабрикувам от нищото. Не беше необходимо да търся бюджет. Просто трябваше да направя списък.
Защо пък не? Искам велосипед, компютър и пиано.
След две седмици бях горд собственик на червен планински велосипед и компютър Ай Би Ем. За
пианото ми трябваше малко по-дълго време. Но преди няколко години приятелката ми Уенди, която се
местеше в Мериленд, ми се обади и ми каза, че стига да организирам пренасянето, мога да взема
нейното прекрасно пиано „Кимбъл”, изработено от черешово дърво. От този момент нататък дъщеря
ми, която карам да взема уроци по пиано, непрекъснато ме проклина.

22Bring ’em on! – силно критикувана реплика на Джордж Буш-младши, казана през 2003 година по повод иракските
бунтовници, които атакуват американската армия. – б. пр
www.spiralata.net 34
 Да, това е главата, която всички очаквате – главата, която ни казва как да получаваме материални
неща. Това е духовният принцип, който привлича бъдещи последователи така, както Меган Фокс
привлича петнайсетгодишните момчета.
Нека позная. В някакъв момент от живота си сте прочели „Мисли и забогатявай”, „Магията на
вярата”23, „Силата на положителното мислене” или някаква комбинация от всичко това. Колкото и
стари и едностранни да са тези книги, има някаква причина все още да се издават. В тях се говори за
една универсална истина. Ако знаете какво искате, можете да го получите. Приятелят ми Крис – добре,
повечето от приятелите ми – мислят, че при този принцип се използва някаква магия, някакъв тайнствен
амулет, който действа при едни хора, а при други – не. Но тук няма нищо по-сложно от това да тръгнеш
пеша от Билокси, Мисисипи, и да стигнеш до Ню Орлианс, стига да имаш добра карта. Да кажем, че
това, което имате в момента, е Билокси – стар „Форд Ескорт” от 1994 година, работа, която не харесвате
и много уикенди, в които си стоите вкъщи сами и гледате стари филми. Ню Орлианс – там, където
наистина искате да отидете, е лъскав нов „Ягуар”, високоплатена работа, в която влагате най-доброто от
себе си и останалите го оценяват, и уикенди, в които гледате филми с невероятно привлекателен, секси
представител на противоположния пол.
Как да постигнем всичко това? Започнете да се фокусирате върху Ню Орлианс. Забравете за
съществуването на Билокси и разнебитения „Форд Ескорт”. И помнете, че във всеки един момент или се
придвижвате към Ню Орлианс, или се обръщате и се връщате обратно в Билокси. Всяка ваша мисъл е
стъпка в едната или в другата посока. Мислите, които ви връщат обратно в Билокси, са: Хубава работа и
готино гадже не се намират толкова лесно или дори по-често срещаната. Има много хубави работни
места и готини гаджета, но те не са за такива като мен.
Мислите, които ви приближават към Ню Орлианс, звучат приблизително така: Новата ми работа ще
бъде направо страхотна и Господи, човекът, който седи до мен на дивана ми, е наистина невероятен.
Колкото повече енергия и въодушевление влагате, толкова по-скоро ще постигнете целта.
Някои хора се ентусиазират, правят няколко крачки в посока на желанията си, след това се
паникьосват, обръщат се и тръгват обратно към Билокси. Други излизат извън очертанията на Билокси,
вървят известно време, спират, за да си починат и да се огледат, и след това се ядосват, защото онова,
което виждат, не им прилича на Ню Орлианс.
Разбира се, че няма да ви прилича на Ню Орлианс! Все още не сте стигнали там. Все още виждате
полето, което се намира съвсем близо до Билокси и трябва да преминете през него, за да стигнете до Ню
Орлианс. Но вече сте напуснали Билокси. Извикайте от радост и продължете да се фокусирате. Каквото
и да правите, не спирайте да вървите. Единственият начин да стигнете до сладката, окъпана в
шампанско финална линия, към която сте се устремили, е непрекъснато да държите носа си устремен в
тази посока. Не се обръщайте и не поглеждайте назад. Билокси вече е в историята. Продължавайте да се
фокусирате върху… Ню Орлианс ли казах?
В началото това ново геройско начинание ще ви накара да се почувствате страхотно. Ще останете
изненадани с каква лекота успявате да задържите вниманието си върху прекрасния Ню Орлианс.
Ще се смеете, ще подскачате и ще се радвате на красивите гледки. Но неизбежно ще се появят
неща, които заплашват да отвлекат вниманието ви. Мислите ви ще се уморят, ще се отегчат от новата
посока, в която се движат, и ще искат да се върнат обратно в Билокси – нали разбирате, съвсем за
кратко, само за чаша чай. Ще започнете да прекарвате все по-малко време, мислейки за Ню Орлианс, и
все по-често ще се чудите защо усилията ви се оказват неуспешни. Може би трябва да се откажете от
това злополучно начинание, преди напълно да сте забравили къде живеете.
Не правете това. Просто продължавайте да се движите и да се фокусирате върху Ню Орлианс.
С риск да ви прозвуча като пълна глупачка, искам ясно да заявя, че примерът с Билокси и Ню
Орлианс е само метафора. Последното, което бих искала, е да обидя Билокси, който ми се стори много
приятен град с новопостроения си музей на изкуството. Най-важното, което трябва да запомните, е, че
от вас не се изисква никакво физическо натоварване. Единственото, което трябва да направите, е да
тренирате мозъка си – този непоправим мързеливец.
Знам, че всичко това ви се струва пълна измислица. Но много пъти съм виждала как се случва. За да
стигнеш до Ню Орлианс, не е необходимо да притежаваш някаква особена дарба. Трябва само да имаш
волята да продължиш да се движиш. И да фокусираш вниманието, енергията и съзнанието си.

23 Оригинално заглавие – The Magic of Believing – б. р.

www.spiralata.net 35
 Винаги се сещам за фокусник, който прокарва шал през дупка. Ако успеете да стиснете шала за
единия край, ще успеете да го прокарате целия. Това е единственото, което ви трябва – само да стиснете
края му. Решете, че го искате, и продължете да се фокусирате, докато го издърпате целия.
Какво можете да получите? Общо взето всичко, за което някога сте чували, виждали или
преживявали. Гледайте на света като на каталог, от който можете да си поръчате абсолютно всичко. Ако
някога сте зърнали нещо, или дори ако само сте си го представяли, грабвайте края на шала и тръгвайте.
Може би трябва да бъда малко по-конкретна. За приятеля ми Дон неговият Ню Орлианс беше
китара „Мартин”. Цената на тези китари започва от 1000 долара и въпреки че не беше събрал парите,
Дон си постави за цел да притежава китара „Мартин”. Не направи абсолютно нищо, просто продължи
да вярва (да се фокусира върху китарата), че един ден по някакъв начин ще я получи.
Почти година по-късно получи следното съобщение от майка си: „Баща ти току-що купи от гаражна
разпродажба една стара китара за пет долара. Дейзи може да си играе с нея”.
Е, старата играчка за дъщерята на Дон, Дейзи, се оказа редкия модел „Мартин 000-28” от 1943
година, който е бил изработен само в сто бройки. Точно на такава китара свири Ерик Клептън и цената
й е някъде около 20 000 долара. Изглежда, че Дейзи ще трябва да почака баща й да й завещае ценната
китара.
Обичам да наричам това „принципа на Статуята на свободата”. Въпреки че този принцип е фарът,
представляващ всичко, което хората си мислят, че искат – почивки на Ямайка, голяма къща в Малибу, –
всъщност той е доста надолу в пирамидата на потребностите на Маслоу. Разположен е някъде на
първото, може би второто стъпало. Разбира се, трябва да сте минали през този принцип, за да можете да
откъснете мислите си от тревогите за материалното и по този начин да стигнете до истината за това кой
сте. В действителност обаче не желаете нито едно от тези „неща”. Не и истински.
Христос никога нямаше да може да съживи Лазар и да умножи рибите и хлябовете, ако мислите му
бяха заети с желанието да притежава огромна къща на брега на океана в Малибу. Като казвам това, не
искам да ви карам да се чувствате виновни, че искате голяма къща в Малибу. Няма нищо лошо в
голямата къща в Малибу. Нито пък в каквото и да е друго. Не се чувствайте виновни. Искайте я.
Вървете към нея с цялото си сърце и с цялата си сила. Просто знайте, че има и по-високи стъпала. И че
повечето хора трупат материални придобивки, водени от страх. А страхът, в крайна сметка, е това, от
което се опитваме да избягаме.

Да подредиш патетата (или: Какво означава кохерентност)

Великият дух е навсякъде. Не е необходимо да му говориш на висок глас. Той чува всичко, което е в
умовете и сърцата ни.
Черния лос, лечител от племето лакота
Повечето хора смятат, че могат да предизвикат промяна само като се обърнат към Господ с вик
„Помощ!”. Но тъй като вече знаем, че Господ е енергийното поле, което управлява Вселената, знаем и
че всяка мисъл предизвиква промяна. Всеки път, когато си помислим нещо – дори тихичкото: Тази пола
я кара да изглежда като Джон Траволта в „Лак за коса” или Ще си направя харакири, ако не ми повишат
заплатата, ние въздействаме върху полето на безкрайните възможности. Вероятно се налага отново да
повторя, че всяка една мисъл въздейства върху ПВ.
Единствената причина, поради която не можем да превърнем водата във вино или да излекуваме
рак само с едно докосване, е, че мислите ни са ужасно разпилени. Вместо да се превърнат в един
постоянен, добре насочен камертон, те се държат като гимназиален оркестър от начинаещи
тромпетисти.
От една страна, се молим нещата да се получат, но от друга, се безпокоим, че това няма да стане. В
момента, в който си представяме благоприятен изход, тайничко си мислим, че оптимизмът е ужасна
глупост. Искаме да имаме стабилна връзка с еди-кого си, но какво ще стане ако ни изостави? Искаме да
имаме пари, но в Библията не пишеше ли нещо за камилите, богаташите и игленото ухо?
Силата буквално се блъска в стени. Върви насам, не, почакай, върви натам. Блъска се като светулка
в буркан. Разпръсква се и се разпилява просто защото нямаме ясна представа какво точно искаме. Не че
полето на възможностите не отговаря на молитвите ни. Просто ние се „молим” за прекалено много
неща.
Като пресметнете, че средностатистическият човек има около 60 000 мисли на ден, ще осъзнаете, че
в живота ви се намесват много повече молитви от „Господи, моля те, нека да се отърва от глобата за
превишена скорост!”, която изрекохте, когато видяхте палката на катаджията пред себе си.

www.spiralata.net 36
 Вярно е, че днес помолихте за душевно спокойствие, но изпратихте и други 1200 мисли, свързани с
проклетия колега, който ви открадна идеята за уебсайта. Да, концентрирахте се върху намерението
„мисля и забогатявам”, но посветихте 500 мисли на безпокойството, че закъснявате с вноската за колата.
Когато разберете истинската същност на молитвата, ще ви стане по-лесно да осъзнаете защо една молба
към Господ невинаги води до желания резултат.
Единствената причина, поради която Христос е могъл да ходи по водата, е, че 100 процента от
неговите мисли (молитви) са вярвали, че ще успее. Той е превъзмогнал общоприетото схващане, според
което „Само идиот би бил достатъчно глупав да стъпи извън лодката”. Не е изпитвал никакво съмнение
– всяка мисъл (молитва) в съзнанието му напълно е вярвала, че може да го направи.
Умът ви притежава изключителна сила, независимо от това какво пренебрежение проявявате към
тази привилегия и колко безсилни се чувствате. Всяка една мисъл възприема форма на някакво ниво.
Само защото тези мисли са изкривени (и повярвайте ми, ако сте истинско човешко същество, то поне
някои от мислите ви ще бъдат изкривени) това не ги прави слаби или безрезултатни. Може да са слаби и
безрезултатни по отношение на онова, което искате, но никога не са просто слаби и безрезултатни.

Първи закон на Нютон за молитвите

Като избирате мислите си и решавате кои емоционални потоци да освободите и кои да
подсилите, вие определяте… ефекта, който ще упражните върху другите и същността на
преживяванията в своя живот.
Гари Зукав, автор на „Мястото на душата”
Когато подхвърлите топка за тенис, можете да сте сигурни в това, че тя ще падне. Разбира се, може
да падне сред петуниите на съседа ви или на покрива на магазина, при което ще ви е необходима
стълба, за да си я вземете, но със сигурност ще падне.
Намерението е също като тази топка за тенис. То се връща при вас по същия начин, по който сте го
изпратили. Както Нютон казва в известния си трети закон за движението – всяко действие има равно по
сила и противоположно по посока противодействие. Това, което давате, за което се „молите”… ще ви се
върне с пълна сила. Ако изпратите мисли, изпълнени със страх, ще получите неща, от които да се
страхувате. Ако лъжете, и вас ще ви излъжат. Ако критикувате, и вас ще ви критикуват. Но ако
изпратите любов, ще получите в замяна огромно количество любов. Ако изпратите благословия, ще
бъдете благословени.
Ако искате да разберете за какво наистина се „молите”, огледайте добре живота си. Ще видите най-
съкровените си мисли, истинските желания, за които копнее сърцето ви, молитвите, които никой друг,
освен вас не знае.
Една моя приятелка се страхуваше от паяци. Страхуваше се, че някоя сутрин ще бръкне в
чекмеджето си с гримове и вместо да извади червилото, около ръката й ще се увие огромен паяк.
Месеци наред тази абсолютно неоснователна мисъл минавала през ума й всяка сутрин, докато…
можете ли да се сетите какво станало? Пъхнала ръка в чекмеджето с гримовете и стиснала голям, черен,
космат отровен паяк.
Да го кажем по друг начин: мисълта може да създава. Мислите в ума ви, независимо дали са
съзнателни, или несъзнателни, създават това, което виждате в живота си. Всяка мисъл има определена
вибрация. Тя се връща обратно при вас като бумеранг в зависимост от своята височина, интензитет и
дълбочина на чувството. Мислите се проявяват в живота ви пропорционално на постоянството,
интензивността и силата, с която ги мислите .

Престрелки в кошарката “аз съм добре, ти си добре” (или: Как работи мозъкът ви)
Чувствам се претъпкан с хора отвътре.
Прадип Венугопал, индийски блогър
Мозъкът ви е ангажиран в непрекъснат конфликт между различните противоречащи си страни
вътре във вас. Тези накъсани парченца намерения, ако изберете да ги наричате така, пораждат куп
различни движения. Да кажем, че имате съзнателното намерение да си купите нова къща. В момента, в
който задвижите това свое намерение, започвате едновременно с него да изпращате несъзнателно, но
също толкова силно чувство на страх от новата, по-висока ипотека. Започвате да се безпокоите за
лихвения процент и да се тревожите за изтеклата застраховка срещу термити на сегашната ви къщата –
което изпраща още по-силни несъзнателни намерения. И ако тези несъзнателни страхове са по-мощни
от съзнателното ви желание… е, познайте кой печели.

www.spiralata.net 37
 Движещите сили на противоположните намерения могат да доведат до объркване и съмнения.
Когато отваряте съзнанието си за нови възприятия и желания и едновременно с това изпитвате страх и
притеснение, поставяте началото на вътрешна борба. Ако борбата продължи във времето, започвате да
се съмнявате, че в поставянето на цел изобщо има някакъв смисъл. Или поне стигате до извода, че при
вас то не работи. Губите кураж и започвате да вярвате, че животът и обстоятелствата са по-силни от вас.
Вярвайте ми, не са. Дори не се доближават до вашата сила. Просто вашите противоречащи си
намерения създават турбуленция в полето на възможностите. Мислите ви са изключително мощни. Но
ПВ не отговаря само на молбите ви. Ще повторя: то реагира на всяка мисъл – съзнателна и несъзнателна
– и всяка от противоположните страни се стреми да победи в битката. Ето четири от най-често
срещаните бойни полета.
1. Коловозът: Ние, хората, проявяваме дразнещата склонност да си създаваме навици и модели на
поведение. Спомняте ли си онези 60 000 ежедневни мисли, които споменах по-горе? Е, с изключение на
едва 1000 от тях, всички останали са абсолютно същите мисли, които са били в главата ви и вчера.
Учените твърдят, че 98 процента от нашите 60 000 мисли са повторение на мислите ни от предишния
ден.
Съседката ми има електрическа ограда за кучета. Не можете да я видите, но ако малкият й джак
ръсел териер дръзне да стъпи извън тази ограда, веднага получава болезнен шок. Всички ние сме като
този малък териер, стоим затворени в невидими огради.
Вместо да използваме мислите си, за да творим нови идеи и да търсим отговорите на най-големите
житейски тайнства, ние ги пропиляваме, като се занимаваме с дребни, незначителни, абсолютно
безсмислени неща. Погледнете кориците на типичните женски списания: Намалявайте сантиметрите
бързо! Как да сте блестящи по време на ваканцията – съвети за последния момент!
Тест: Той наистина ли ви обича?
Няма ли нещо по-добро, за което да си мислим?
Ако вместо това седемте милиона читатели на „Лейдис хоум джърнал”24 вземат, че се замислят
върху въпроса Какво мога да направя, за да усъвършенствам собствената си душа? или Как мога да
направя света по-любящ?, големите проблеми, от които толкова много се страхуваме, ще бъдат решени
само за една година. Седем милиона души, съсредоточени върху един проблем, са непобедима сила.
2. Рекламите. Създателите на реклами в САЩ харчат повече от 400 милиарда долара годишно в
опит да ви убедят, че без техните продукти вие сте абсолютни нещастници. Целият смисъл на
съществуването на рекламите е да накарат мен и вас да се чувстваме недоволни от това, което сме, и от
това, което имаме. Средностатистическият американец вижда от 1500 до 3000 реклами дневно. Дори
хората, които не гледат телевизия, получават непрекъснати подкани да „консумират”. Рекламите се
появяват върху абсолютно всичко – екрана на банкоматите, торбите, в които си вземаме дрехите от
химическо чистене, стикерите върху плодовете в супермаркета.
Според мен най-опасни са онези реклами, в които се рекламират нови лекарства по лекарско
предписание, защото те ни учат да сме болни. Медисън авеню25 свърши страхотна работа, като ни наби
в главите, че имаме нужда от дезодорант, вода за уста и специалните пици на „Домино”. Сега се опитва
да завоюва нови територии, като ни тренира да сме болни. Стивън Пресфийлд, авторът на бестселъра
„Легендата за Багър Ванс”, казва, че докато работил в една рекламна агенция, шефът му наредил да
„измисли заболяване”, защото „след това ще продадем ужасно много лекарства за него”.
3. Главите на другите. Също като радиовълните, които непрекъснато се носят в атмосферата,
мислите на другите хора непрекъснато ни бомбардират. Несъзнателно възприемате мислите на
семейството си, на културата и религията си, дори и ако не я практикувате активно.
Веднъж се запознах с човек, който беше изобретил десетки продукти, включително такива, които
ние с вас ежедневно използваме. Много често го наричаха „гений”. Но ако го подложите на стандартен
училищен тест, ще го изпратят обратно в първи клас. Този човек така и не се бе научил да чете. И
твърди, че го е направил напълно съзнателно.
– Ако се бях научил да чета – казва той, – щях да възприема идеите на други хора и да циментирам
тези, които са в главата ми. Предпочитам да не се занимавам с нищо, което ми пречи.

24Ladies’ Home Journal – популярно американско женско списание – б. р.

25Медисън авеню е улица в Манхатън, Ню Йорк, където се намират офисите на основните рекламни агенции. Името на
улицата е станало синоним на рекламната индустрия в САЩ. – б. пр.
www.spiralata.net 38
 Може би тук е мястото да спомена, че далеч не съм застъпник на неграмотността, просто искам да
подчертая, че колкото по-малка е намесата на побъркания, изпълнен с мисли външен свят, толкова по-
лесен е достъпът ви до ПВ. Всъщност причината, поради която всички големи духовни водачи
медитират, е, че медитацията им помага да избегнат външната намеса.
4. Вашата собствена глава. Въпреки това, което си мислите, че мислите, има голяма вероятност
на пътя на мисълта ви да стои още по-голяма мисъл. За съжаление, в главите на всички ни непрекъснато
върви един саундтрак, който звучи приблизително по следния начин:
Нещо не ми е наред.
Не съм достатъчно добър.
Нямам никакъв талант.
Не го заслужавам.
Не мога да го направя.
Прекалено трудно е.
Негативните твърдения от този тип се наричат грешни молитви. Tова са предварително зададените
убеждения, под чието ръководство послушно марширувате. Добрата новина е, че те не са верни. Лошата
е, че действат така, сякаш са верни. Те са личният ви амулет, който несъзнателно носите навсякъде със
себе си. Не можете и да си помислите да живеете живота си и без тях, защото са толкова… познати.
Когато започнах да пиша за списания, комплексът ми за малоценност беше толкова голям, че не би
се побрал и на стадион. Тъй като бях родена в малък град в Средния запад, не можех и да си представя,
че имам какво да кажа на някой известен редактор от Ню Йорк. Въпреки че изпращах предложение след
предложение с идеи, в действителност не очаквах, че ще успея да продам някоя от тях. В крайна сметка
просто „знаех”, че няма достатъчно поръчки, които да се възлагат.
Надявах се, в най-добрия случай, да успея да отмъкна една-две, без да ме забележат.
Не е необходимо да казвам, че получих много писма с откази, толкова много, че сигурно щях да
успея да облепя с тях целия Синсинати, в случай че градът се нуждае от тапети. Редакторите не ми
казваха в прав текст да се разкарам, но и не ме поощряваха да продължа да пиша.
След това прочетох една книга със заглавие „Пишете за живота си” от Лорънс Блок. В началото на
осемдесетте години, когато рубриката на Блок в „Райтърс дайджест” е на върха на своята популярност,
той и съпругата му Лин решават да направят поредица от семинари за бъдещи писатели.
За разлика от повечето семинари по писане, където те научават как да изграждаш сюжети или каква
стратегия да приложиш, за да си намериш агент, семинарите на Блок били посветени на единственото
нещо, което е от значение за истинския писател – как да преодолееш самия себе си и да се освободиш от
безбройните негативни мисли, които ти внушават колко безнадеждно безинтересен представител на
човешката раса си.
По време на семинарите участниците медитирали, прегръщали партньорите си и признавали най-
големите си страхове. Правили всевъзможни неща, които им помагали да стигнат до дъното на въпроса
защо искат да пишат, а не го правят.
Семинарите имали огромен успех, но Блок, който бил писател, а не организатор на семинари,
накрая се уморил да обикаля страната и да провежда подобни събития. В крайна сметка издал със
собствени средства книгата, на която попаднах почти по същото време.
Приех тази книга много сериозно. Направих всички упражнения. Писах утвърждения.
Консултирах се с детето вътре в мен, за да разбера от какво се страхувам. Дори в продължение на
цели 30 дни изпращах пощенски картички сама на себе си. На тези картички пишех положителни
бележки като:
 „Ти, Пам, си страхотен писател.”
 „Ти, Пам, притежаваш всичко необходимо, за да заинтригуваш редакторите в Ню Йорк.”
 „Ти, Пам, си интересна и хората биха искали да чуят онова, което имаш да им кажеш.”
Сигурна съм, че пощаджията ме е смятал за леко откачена, да давам всеки ден по 25 цента (или
каквато там беше цената на марката по онова време), за да си пращам картички, в които си казвам каква
изключителна и творческа личност съм. Но ако знаеше каква промяна настъпи в живота ми, и той
самият щеше да го прави.
Изведнъж започнах да получавам поръчки от известни списания, да, от онези с великите нюйоркски
редактори. Първо от „Съвременна булка” ми дадоха задача да напиша статия за упражненията, които
една двойка би могла да прави заедно. От „Лейдис хоум джърнал” поискаха пътепис за Тампа Бей.
Съвсем неочаквано тази доскоро съвсем несигурна в собствените си сили писателка от Канзас започна
да получава поръчки от големите списания, онези, които ще намерите в чакалнята на зъболекаря си.

www.spiralata.net 39
 Дали изведнъж бях започнала да пиша по-гладко и идеите ми бяха станали по-завладяващи? Може
би до известна степен (в края на краищата това бе едно от утвържденията, които използвах), но по-
важното беше, че промених действителността на това, което мислех и казвах за себе си. Отхвърлих
мисълта, че няма достатъчно поръчки. Освободих се от смехотворната идея, че не съм достатъчно
талантлива, за да пиша в големите национални списания.
Бърборене в един глас
Най-важното нещо е най-важното нещо да си остане най-важното нещо.
надпис върху фланелка, който видях на Хаваите
В една своя реч филмовият продуцент и режисьор Майкъл Мур дава следния съвет: „Момчета,
всички вие трябва да разберете, че щом веднъж се откажете от момичето, то ще дойде при вас”. В
известна степен намеренията ни действат по същия начин. Като вярваме, че отчаяно се нуждаем от чудо
или от нещо друго, което ни липсва в момента, ние отричаме Истината. Възприемаме погрешно
отношение.
Всеки път, когато търсим отговор, правим погрешното предположение, че отговорът все още го
няма. Поставяйки си за цел да получим любов, щастие или нещо друго, което силно желаем, ние
проваляме всичко. Това предполага, че крайният резултат все още е под въпрос. Не е.
Молитвата не е опит да подкупим Господ. Тя е просто разбиране на по-висшите закони, които са
по-важни от по-нисшите закони на физическо ниво. Да се молим, да умоляваме, да се държим все едно,
че нямаме нещо, означава, че приемаме двойствеността, а не единството. А това, към което се стремим,
е единство. Трябва да живеете, приемайки, че намеренията ви вече са изпълнени.
Трябва да живеете с усещането, че желанието ви вече се е сбъднало – да подредите патетата… да
наредите всички тези вълни в лазерна кохерентност.
Не знам дали имате някаква представа от лазерна технология, но тя работи малко като Конгреса на
12 септември 2001 година. Спомняте ли си как всички онези стари сенатори напълно забравиха, че са
републиканци и демократи, консерватори и либерали? Как тогава единственото нещо в главите им
беше: Аз съм американец, за Бога, и изпяха „Бог да благослови Америка” в един огромен и велик
обединен хор? Е, точно така действа и лазерът.
За разлика от обикновената светлина, която има различни дължини на вълните, лазерът има само
една-единствена дължина на вълната и това му дава възможност да работи с невероятна прецизност.
Ето така трябва да подхождате към намеренията си. Или поне така трябва да подхождате, ако
наистина искате да се случи нещо значително. Христос дори за секунда не е изпитал съмнение, че има
достатъчно храна.
Всъщност една от причините, поради които Христос е бил разпънат, е, че онези, които били на
власт, са решили, че е прекалено самоуверен. Как се осмелява да бъде толкова смел и да си помисли, че
може да накара сакатите да ходят, а болните от проказа да танцуват? Но Христос не просто е мислил, че
може да направи всичко това. Знаел го е. Знаел е истината за това кой е и това е превърнало ума му в
същински лазер. Не си е задавал въпроса дали слепият може да прогледне (в крайна сметка, правото на
здраве и свободно волеизявление е свещено право на всеки) и дали водата може да се превърне във
вино. Знаел е, че има право да заповядва и на небето, и на земята. Всъщност това е единствената голяма
разлика между Христос и нас. Ние все още се чудим.
Ако се върнем към арамейския – това, както вероятно знаете, е езикът, на който е говорил Христос,
– ще открием, че коренът на думата „моля” съдържа доста повече от „ами... ако не ви затруднявам
особено”. „Моля” на арамейски е комбинация от „предявявам искане” (все едно имате документ, че
земята е ваша) и „настоявам”. Да поискаш нещо в молитвата си означава просто да вземаш това, което
ти принадлежи. Имате правото и дори носите отговорността да ръководите собствения си живот.
Как можем да сме сигурни? – питате вие. По същия начин, по който сте сигурни, че две плюс две
прави четири. Защото е прост, неизменим принцип на математиката. Ако съберете две плюс две и
получите пет, грешката не е в математиката. По същия начин, ако не получавате отговорите, които
искате, грешката не е в полето на възможностите. Вие сте тези, които изкривяват принципа.
Намеренията, които произтичат от една цялостна, концентрирана личност приличат на лазера –
един-единствен ярък лъч светлина.

Свидетелски показания
В пристанището корабът е на сигурна място, но корабите не са строени, за да са там.
Беназир Бхуто, бивш министър-председател на Пакистан

www.spiralata.net 40
 Когато бил на 34 години, Огастин Бъроуз решил да престане да бъде алкохолик и да стане автор на
бестселъри. Както самият той казва в автобиографичната си книга „Магическо мислене”:
„Пропастта между действащия алкохолизиран писач на реклами, живеещ в нищета, и новоизгрялата
звезда на литературния небосклон с бляскави отзиви от критиката, ми се струваше огромна. Истински
каньон. И въпреки това един ден реших, че ще направя точно това”.
Четиринадесет дни по-късно завършва първия си ръкопис, роман със заглавие „Селевижън”.
– Не очаквах, че ще се превърне в бестселър. Беше съвсем обикновена книга. Това, което очаквах,
беше да намеря издател – казва той.
И след това пише книга с мемоари за детството си.
– Реших, че тази трябва да е бестселър в класацията на „Ню Йорк таймс”, нагоре в класацията.
Трябваше да бъде преведена на десетки езици и да получи предложение за филм – пише той.
Агентът му го съветва да не е чак толкова амбициозен.
– Разбирах гледната му точка – обяснява Огастин, – но също така разбирах, че книгата ще има
огромен успех, не защото е изключително добре написана… а защото трябваше да е бестселър, за да
мога да напусна работата в рекламата, която мразех, и да се посветя изцяло на писането.
Мемоарите на Огастин „С ножица в ръка” се задържат в класацията за бестселъри на „Ню Йорк
таймс” повече от седемнайсет последователни седмици. Книгата е издадена в над 15 държави и по нея е
направен филм, в който играе несравнимата Анет Бенинг – Може би е било късмет? Или ненаситните
желания на един отчаян човек случайно са били изпълнени? – казва Огастин. – Не. Няма случайни
неща.

Да се моля? Кой, аз ли?

Това е нещо по-голямо от нас двамата, Оли.
Стан Лаурел, английски комик
Хората често ми казват:
– Аз не се моля. Това е само загуба на време. Все едно да вярваш в Дядо Коледа и във Феята на
зъбките.
Как реагирам ли? Невъзможно е да спреш да се молиш. Не може да стане. Християнският мистик
Томас Мертън казва: „Молим се както дишаме”.
Вземете Ал Ънсър например. Той не го нарича молене, но когато за четвърти път спечели 500-те
мили на Индианаполис пет дни преди 48-ия си рожден ден, демонстрира истинската сила на молитвата.
През онази година – 1987, за да бъдем по-конкретни, той най-безцеремонно бил изхвърлен от
отбора си, въпреки че бил печелил състезанието три пъти преди това. Изглеждало че за първи път от 22
години ще бъде принуден да наблюдава известното състезание отстрани. Спонсорите и почти всички
останали го били отписали напълно като „абсолютно изхабен”.
Но в съзнанието си, във всяка своя мисъл, Ънсър знаел, че не е прекалено стар, за да се състезава.
Знаел, че все още може да спечели. Тази „молитва” била толкова силна, че когато Дани Онгаис, един от
пилотите, които го заменили в отбора, катастрофирал по време на тренировки, Ънсър бил извикан в
състезанието, но трябвало да кара резервната кола, един използван „Марч-Косуърт”.
Никой освен него не очаквал абсолютно нищо. Не само че карал по-стар модел кола, но когато по
високоговорителя прозвучало познатото: „Господа, включете двигателите!”, той бил едва на двайсета
стартова позиция.
Но това по никакъв начин не повлияло на трикратния победител. С всяка клетка от тялото си той
виждал себе си като победител. Не очаквал нищо друго освен победата. В крайна сметка на 183-тата
обиколка излязъл напред, пресякъл лентата и за четвърти път станал шампион в „Индианаполис 500”.
Ал Ънсър нито за миг не изпитал съмнение. Всяка негова мисъл се „молела” за победа.
Ако не ви е достатъчно, спомнете си за майката, която никога през живота си не била вдигала нищо
по-тежко от пакетче замразени храни, но вдигнала двутонния плимут, който бил затиснал
шестгодишния й син. В онзи миг тя била толкова пълно завладяна от мисълта, че трябва незабавно да
спаси безценното си дете, че в съзнанието й нямало място за абсолютно никакви други мисли.
Трябва да вдигна тази кола – била единствената „молитва” в главата й. В онзи момент съзнанието й
не помнело, че подобно действие е невъзможно.
Методът
Ние сме в плен на условностите, в които сме научени да мислим.
Бъкминстър Фулър, американски изобретател и футурист

www.spiralata.net 41
 При този експеримент, използвайки единствено силата на мисълта си, ще привлечете като с магнит
нещо в живота си. Ще изразите намерението да предизвикате появата на определено събитие или на
някакъв предмет в живота си. Бъдете абсолютно конкретни, чак до модела и марката.
Тъй като имате само 48 часа, може би ще е най-добре да изберете нещо, което няма да връща
мислите ви назад към „Билокси”. Ако решите да предизвикате появата на някое Бе Ем Ве, е твърде
възможно доминиращата ви мисъл да бъде: „Да, бе, как ли пък не е станало”. Няма нужда отново да
повтарям, че такива мисли няма да ви заведат до Ню Орлианс. Не че не можете да предизвикате появата
на Бе Ем Ве (в Индия има гурута, които могат да изфабрикуват дори бижута от нищото), но
съобразявайки се с това, че променяме обичайната ви парадигма, нека започнем с най-лесното. Изберете
нещо, с което ще можете да се справите, като например да получите билети за театър на първия ред.
Или цветя от половинката си.
Приятелят ми Чък провеждаше този експеримент и реши да се направи на много интересен.
Искаше да спи с две момичета едновременно. Разбира се, в края на 48-те часа срещна нова жена
(която му е гадже и досега) и се озова в леглото с нея и шестгодишната й дъщеря, която се вмъкнала
там, за да се гушне с майка си.
Ето затова е важно да сте точни. И да осъзнаете, че ПВ има страхотно чувство за хумор.

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Абракадабра”
Теория: Всичко, върху което се фокусираме, се уголемява.
Въпрос: Възможно ли е да извличам неща от нищото, като просто мисля за тях?
Хипотеза: Ако си поставя тази цел и се съсредоточа върху резултата, мога да я привлека в живота
си.
Цел: ...........................................................................................
Необходимо време: 48 часа
Подход: Прегледах големия каталог, наречен свят, и в името на този експеримент реших, че това е
нещото, което искам да се появи в следващите 48 часа. Ще съсредоточа цялото си същество върху него.
И ще си спомня какво обича да казва Абрахам-Хикс: „Да предизвикаш появата на замък е също толкова
лесно, колкото и на копче.”
Дата: ............................. Час: .............................
Краен срок: .............................
Бележки: ...........................................................................................

Много хора си мислят, че мислят, докато всъщност само преподреждат предразсъдъците си.
Уилям Джеймс, американски психолог и философ

ЕКСПЕРИМЕНТ № 5
ПРИНЦИПЪТ „МИЛА АБИ”
Връзката с полето ви осигурява точно и безгранично напътствие.
Често съм си мечтала... когато се мъчим с някое решение или дилема, облаците да се разтворят и
един глас, подобен на гласа на Чарлтън Хестън26, да ни покани да се качим на втория етаж, където
Библиотекарят на Живота ще поседи с нас за няколко часа, търпеливо ще отговори на всичките ни
въпроси и ще ни даде напътствия.
Хенриете Ан Клаузер27, автор на „Запиши го, накарай го да се случи”
Постановка
Напътствията вътре във вас са винаги на разположение. Никога няма, не е имало и няма да има
момент, в който да не можете да се обърнете за помощ към тях. За абсолютно всичко.
Ако разчитате на каквито и да е други средства, за да вземете решение, само си търсите белята.
„Маймунският мозък” – будистки термин, използван за разсейващите, разбъркани мисли от типа на
„Какво да правя? Как трябва да постъпя?” – никога не е бил създаден така, че да решава проблеми. Все
едно да вземете ножичка за нокти и с нея да се опитате да подстрижете ливадата.

26 Charlton Heston (1923 – 2008) – популярен американски филмов, театрален и телевизионен актьор – б. пр.
27 Оригинално заглавие – Write It Down, Make It Happen – б. р.
www.spiralata.net 42
 Въпреки това повечето от нас получават напътствията си точно оттам – от лявото полукълбо, което
е склонно на погрешни преценки, неправилни интерпретации и мащабни машинации. Съзнателният ни
разсъдък е създаден така, че да извършва две основни функции – да идентифицира проблемите и да
формулира цели. Всеки, който знае как да управлява ума си, би го използвал, за да дефинира проблема
или да формулира намерението, и след това бързо би преминал нататък. Нищо повече. Това е
единственото, на което е способна кората на главния мозък. Да посее семето. Но вместо това разсъдъкът
решава да се намеси, да прецени доводите „за” и „против” и да стигне до рационално решение, а
вътрешното ни усещане да върви по дяволите. Веднага след като дефинира проблема и формулира
намерението, разсъдъкът ни започва да хленчи и непрекъснато да повтаря колко голям бил проблемът,
как е твърде малко вероятно да се реши в скоро време и как намерението звучи много добре,
но…Господи, това вече ми е познато, правил съм го и проклет да съм, но миналия път не се получи
нищо. Достатъчно е само да кажа, че този специалист по връзки с обществеността в мозъка ви не е най-
добрият съветник. Той раздава оценки, изкривява реалността и създава ненужни емоционални
сътресения.
Да кажем, че Джейн използва съзнателния си разсъдък, за да създаде намерението да подобри
отношенията със съпруга си. Чудесно! Страхотно! Само че вместо да се отдръпне и да остави
намерението й да се развива, вместо временно да не обръща внимание на разсъдъка и да се обърне към
източник, който наистина може да й помогне, разсъдъкът на Джейн започва да прави „рационални”
заключения, да обмисля различни възможности. Не след дълго надава писък:
– Не ме карай да започвам!
И от тук нататък какофонията от гласове започва да звучи точно толкова нехармонично, колкото
група хлапета, мечтаещи да станат рок звезди, които репетират в гаража на родителите си.
„Връзката с мъжа ми е абсолютен фарс.”
„Мъжът ми е капризен и мързелив.”
„Никога няма да получа това, което искам.”
С други думи съзнателният разсъдък започва да интерпретира. Проблемът е в това, че не вижда по-
далече от носа си, или по-точно, по-далеч от решението, което е взел преди много години, когато дори
не е бил достатъчно зрял, че да има представа от ситуацията. В резултат интерпретациите му могат да са
грешни, непостоянни и жестоки.
По-доброто решение е да използвате ножичката за нокти според предназначението й, приберете я
обратно в чекмеджето и извадете уреда, който най-добре би се справил с косенето на ливадата –
вътрешното ви напътствие.
След като веднъж му хванете цаката, ще установите, че на него напълно може да се разчита.
Освен това отговорите му са много по-спокойни, инстинктивни и готови да реагират на
непредвидимите фактори, от които съзнателният разсъдък няма ни най-малка представа.
Вътрешните ни напътствия идват под най-различна форма
Нямам никаква представа какъв е източникът на вътрешния ми глас. Определено не вярвам, че
това е гласът на Исус Христос или на някой починал мой прадядо, който говори с ирландски акцент,
нито пък, че високопоставен пратеник от Плеядите ми изпраща пакети с психична информация от
междузвездния си кораб – макар че това последното би било много забавно.
Д. Патрик Милър, основател на „Безстрашни книги”
Понякога вътрешният ви глас се обажда, без изобщо да сте го молили. Също както в онази нощ,
когато умирах от безпокойство, защото новородената ми дъщеря беше вдигнала 41 градуса
температура. Обикалях стаите, гушнала Тезмън в ръце, тресях се от ужас и нямах абсолютно никаква
представа как да сваля безумната температура. Беше три през нощта и въпреки че приятелите ми винаги
казват: „Можеш да ми се обадиш по всяко време на денонощието”, и вероятно наистина го мислят,
изпитвах неудобство да го направя. Вместо това само крачех напред-назад из малкия ни апартамент.
Изведнъж в главата ми прозвуча глас със стряскаща яснота. Не ти дадох този безценен дар, само за да
си го взема обратно – каза ми той. В този момент разбрах, че всичко ще се оправи.
Понякога вътрешният глас ни дава съвсем ясни напътствия – също като онази топка играчка, която
предсказва бъдещето. Приятелката ми Дарлийн често си представяла нещо, което по онова време
изглеждало доста глупаво. Усещала странен подтик отвътре да кандидатства за диригент в църквата си
в Северна Каролина. Звучало добре, с една малка подробност – тя нямала абсолютно никакво музикално
образование и можела да свири само на алт саксофон, при това лошо. Разбира се, обичала да пее, но да
обичаш да пееш и да ръководиш оркестър от музиканти и певци така, че между тях да има хармония, са
две съвсем различни неща. Съзнателният й разсъдък започнал да се изявява като специалист по връзки с

www.spiralata.net 43
обществеността: Дарлийн, ти си направо откачена. Защо Господ – или който и да е друг – би искал ти да
ръководиш оркестър?.
Затова тя решила да направи един последен отчаян опит – нещо като стрелба към коша от средата
на игрището, но все пак опит – и твърдо решила, че след него ще изпрати това свое желание там, където
най-вероятно му е мястото – в кошчето за боклук.
Сключила с вътрешния си глас следната сделка: Ако наистина искаш да ръководя певческия хор,
направи така, че до края на деня да срещна един от тримата – пастора, председателя на борда или
пианиста в черквата. Предположила, че тъй като било понеделник и църквата била затворена за цялата
седмица нищо подобно не можело да й се случи. В края на краищата, била на работа през целия ден и
шансът да срещне един от тримата в квартала си бил практически равен на нула.
На връщане от работа се отбила в магазина да купи нещо за ядене. Точно се наредила на опашката
пред касите, когато чула глас:
– Ехо, Дарлийн, какво правиш тук?
Това не бил онзи неземен глас, идващ от дълбокото, който ме успокои в три през нощта. Бил гласът
на Мери Дженкинс, председател на борда, която чакала на опашката пред Дарлийн.
Смисълът на тази история е, че напътствието се проявява под всякаква форма. В продължение на
много години, точно преди да заспи, Наполеон Хил, автор на класическата книга „Мисли и
забогатявай”, имал навика да свиква въображаем съвет, чиито членове били Ралф Уолдо Емерсън,
Томас Пейн, Томас Едисън, Чарлз Дарвин, Абрахам Линкълн, Лутър Бърбанк, Хенри Форд, Наполеон и
Андрю Карнеги. Като председател на този въображаем кабинет Хил имал възможност да задава въпроси
и да получава съвети.
След няколко месеца на подобни нощни съвещания, Хил с огромна почуда установил, че членовете
на неговия кабинет започнали да проявяват индивидуалните си особености. Линкълн например
започнал да закъснява и след това се разхождал наоколо с горда крачка. А Бърбанк и Пейн често
влизали в остроумна размяна на реплики.
„Тези преживявания станаха толкова реалистични, че започнах да се безпокоя от последиците и ги
преустанових” – пише Хил в „Мисли и забогатявай”.
Както повечето хора, които получават необичайни вътрешни напътствия, и Хил признава за
среднощните си съвещания с нежелание. Но все пак казва следното: „Макар членовете на кабинета ми
да бяха абсолютно въображаеми… те ме поведоха към невероятни приключения, запалиха в мен
преклонението пред истинското величие, насърчиха творческите ми усилия и ме окуражиха да изказвам
мислите си открито и честно”.
Вътрешните напътствия могат да дойдат под всяка форма, която сте готови да приемете. Някои от
нас имат нужда от силно плясване по врата. Други приличат повече на Гари Ренард, автора на
„Изчезването на Вселената”28, който със своето широко отворено съзнание получил напътствия от
двама възвисени учители, които му се появили една вечер, докато гледал телевизия.
Още преди да стане влиятелен проповедник на „Нова мисъл” към Международния духовен център
„Агапе”, близо до Лос Анджелис, Майкъл Бекуит получил видение. Един свитък се разгърнал пред него
и там пишело: „Майкъл Бекуит ще говори пред Църквата на религиозната наука в Такома.” Когато
пасторът от Такома се обадил и му казал: „Хей, Майкъл, искаме да дойдеш да говориш в нашата
църква”, Майкъл отвърнал: „Знам”.

Слагаме вътрешния си глас в списъка с блокирани телефони

Една от основните функции на формалните религии е да предпази хората от пряко
съприкосновение с Бога.
Карл Юнг, швейцарски психиатър
За съжаление, повечето от нас са ограничили напътствията, които получават. Решили сме, че
нямаме нищо против неоновите надписи, телеграмите и запечатаните писма от Господ, но всичко
останало е малко страшничко.
По дяволите, направо ще откачим от страх, ако пред очите ни се разгърне списък или пък някой
възвисен учител застане пред телевизора, докато гледаме поредния епизод на „Mомчетата от Медисън
авеню”. Нервните ни пътища казват: „О, не и аз, не съм готов за подобно нещо”. Най-вероятно ще
извикаме полицията, ако до леглото ни се появи ангел.

28 Оригинално заглавие – The Disappearance of the Universe – б. р.

www.spiralata.net 44
 Сигурно не му е никак лесно на вътрешния ни глас. Как бихте се почувствали, ако някой ви зададе
въпрос и след това ви обърне гръб, напълно пренебрегвайки онова, което му казвате? Ние сме като
петгодишни деца, които запушват ушите си с пръсти и започват да си пеят „Ла-ла-ла”.
Когато телефонът ви иззвъни, не го грабвате и не започвате веднага да говорите на висок глас.
Първо казвате „ало” и изчаквате да чуете човека от другата страна на линията. Обвиняваме висшата
сила, че не ни дава ясни напътствия, а ние сме тези, които сме изключили проклетите си телефони.
Когато Нийл Доналд Уолш за първи път седнал с писалка в ръка и тежки въпроси в душата си,
изпаднал в истински шок, щом чул да му отговаря глас, за който решил, че е гласът на Бог.
– Наистина ли искаш да знаеш отговора? Или просто изнасяш тиради?
Макар и колебливо, Уолш решил да се включи и отговорил:
– Ами... и двете. Ако знаеш отговорите, с удоволствие бих ги чул.
Откъде се е появила в главите ни глупавата представа, че вътрешният глас, който дава напътствия, е
привилегия на малцина късмелии? Причината за това в голяма степен се дължи на митовете за Господ, в
които вярваме. Че той е толкова мистериозен и можем да се свържем с него само в неделя. Онова, което
ни е било спестено, е, че можем да разчитаме на вътрешния си глас винаги и по всяко време. Можете да
го чуете всеки път, когато решите да се вслушате, също както можете да гледате Си Ен Ен всеки път,
когато решите да включите телевизора си. Толкова е сигурен. И имате правото да му зададете
конкретни въпроси, както и да очаквате ясни отговори.
Незабавно.

Свидетелски показания
Независимо колко доказателства имаме, с времето сме склонни да забравяме преживяванията,
които не са „нормални”.
Марта Бек, водеща на рубрика в списание „О”
Един ден Майкъл Бекуит, човекът със свитъка, за когото ви разказах, наблюдавал една мелница.
Било по времето, преди да стане проповедник, когато все още не бил напълно убеден, че решението
да се отдаде на Господ е правилно. Без всякакви заобиколки той заявил:
– Виж какво, Господи, ако ме чуваш и ако наистина искаш това от мен, накарай перките на тази
мелница да се обърнат към мен.
Въпреки че денят бил ветровит и перките на мелницата се въртели бързо в обратната посока,
веднага щом изговорил тези думи те спрели, завъртели се и се обърнали към него.
Разбира се, той и преди това имал едно-две невероятни преживявания. За да се издържа, докато учи
(това било по времето, когато искал да става лекар), Бекуит продавал наркотици. Само на приятели,
разбира се. Тъй като бил много общителен и открит човек, да кажем, че бизнесът му процъфтявал.
Търговията с марихуана се разраснала и на двата бряга и това му дало основание да мисли, че ако си
изиграе картите правилно, на двайсет и четири ще може да се „пенсионира”.
Но той знаел, че нещо не е наред. Вътрешният глас не го оставял на мира, изпращал му странни
сънища и упорито нашепвал, че трябва да има и по-добър път. Бекуит решил да се откаже от дрогата и
да следва този „по-добър път”. Казал на приятелите си, че слага точка и се оттегля. По време на
последната сделка с наркотици (тази, която щяла да го отърве от последните налични количества), бил
задържан от федералните власти. Имайте предвид, че в този момент в него се намирали не само 50
килограма марихуана, но и голяма сума пари в брой, оръжия и изобличаващи снимки.
И въпреки това вътрешният му глас казал – Всичко ще бъде наред.
Докато се подготвял за делото, приятелите му решили, че е полудял.
– Как така не се притесняваш? Не крачиш напред-назад, не се опитваш да измислиш стратегия,
която да те измъкне от кашата, в която си затънал? – питали го те.
– Виновен съм – отвръщал той. – Но Господ ме увери, че всичко ще бъде наред.
По това време вече гледал на нещата по друг начин. Отишъл в съда (адвокатът му бил Робърт
Шапиро, който тъкмо започвал своята кариера, далеч преди делото на О’Джей Симпсън) съвсем
спокоен, вярвайки, че независимо от всичко, за него ще се погрижи това осезателно присъствие, което
го обича. Както знаем, Бекуит се измъкнал благодарение на някаква техническа подробност и когато
съдията го освободил с коментара, че не иска да го вижда никога повече, знаел, че това наистина няма
да се случи.
Понякога полето на безкрайните възможности може да достигне дори до хора, които се отнасят с
насмешка към него. През 1975 година Джералд Ямполски, който външно изглеждал като преуспяващ
калифорнийски психиатър, буквално бил започнал да се разпада отвътре.

www.spiralata.net 45
 Двайсетгодишният му брак бил приключил. Пиел много. И страдал от хронични болки в гърба,
които не му позволявали да се движи. Разбира се, никога не му било минавало през ум да търси по-
висше напътствие. Както той самият казва:
– Аз бях последният човек, който би се заинтересувал от мисловна система, която ползва думи като
„Бог” и „любов”.
Но въпреки това, когато за първи път видял „Курс по чудеса”, нееднократно споменатата книга,
която ни учи как да трансформираме личността си, като изберем любовта пред страха, той чул съвсем
ясен глас да му казва:
– Докторе, излекувай се. Това е пътят ти обратно към дома.
И разбира се, това наистина бил пътят към дома. Оттогава Ямполски е написал много книги. Изнася
лекции върху принципите на „Курс по чудеса” и дори има свой център за хора с животозастрашаващи
заболявания в Саусалито, Калифорния.
Незабавното вътрешно напътствие е на разположение двайсет и четири часа в денонощието, седем
дни в седмицата. Но вместо да обръщаме внимание на вътрешния си глас, ние сме възприели абсолютно
противоестествения навик да не го слушаме. Също като онзи студент, който идва на обмен от далечна
страна, в която технологиите не са познати, и няма представа, че телефонът до леглото може да го
свърже с онова сладко момиче от курса по биология. Той си мисли, че трябва да изчака до следващия
ден, за да разговаря с нея. Същото е като калорифера, за който споменах в началото.

Още свидетелски показания

Да можеше Господ да ми даде някакъв ясен знак. Като например да внесе много пари на мое име в
някоя швейцарска банка.
Уди Алън, американски режисьор, актьор и сценарист
Когато била на 25 години, актрисата Джейми Лий Къртис стояла в новия си апартамент в Лос
Анджелис заедно с приятелката си Дебра Хил. Дебра, която е продуцент на „Хелоуин”, филма на
ужасите, поставил началото на кариерата на Къртис, била донесла новия брой на списание „Ролинг
стоун”. Двете прелиствали списанието и разговаряли оживено за края на последната връзка на Джейми
Лий, когато попаднали на снимка на трима мъже.
Джейми Лий посочила мъжа вдясно, който бил облечен в карирана риза и се подсмихвал закачливо,
и казала на Дебра:
– Ще се омъжа за този човек.
Никога преди това не го била виждала и нямала никаква представа кой е, но нещо в нея й
подсказвало, че това е мъжът на живота й.
– Това е Кристофър Гест – казала Дебра. – Участва в един много смешен нов филм „Това са
„Спайнъл Тап”. Познавам агента му.
Изумена от силното вътрешното усещане, което изпитала, на следващия ден Джейми Лий се
обадила на агента, дала му телефонния си номер и му казала да предаде на Крис да й се обади, ако
желае.
Той така и не се обадил.
Няколко месеца по-късно, докато вечеряла в „Хюго”, известен ресторант в Западен Холивуд,
Джейми Лий вдигнала поглед от чинията си и установила, че през три маси от нея седи мъжът от
списанието. Той й махнал с ръка, като че ли искал да каже: „Аз съм този, на когото се обади”. Тя също
му махнала.
Хмм – помислила Джейми, – колко интересно. Само че няколко минути по-късно той станал от
масата и си тръгнал. Свил рамене, махнал й с ръка и се отправил към вратата. Джейми Лий свела поглед
и започнала да се ругае, че е повярвала на нещо толкова глупаво като вътрешния си глас.
Но на следващия ден телефонът й иззвънял. Обаждал се Крис Гест, който искал да си уговори
среща с нея. Четири дни по-късно двамата отишли на вечеря в италианския ресторант „Кианти” в
„Мелроуз”. Когато около месец по-късно Гест заминал за Ню Йорк за участие в шоуто „Събота вечер на
живо”, двамата вече били дълбоко и страстно влюбени.
Скоро след това, докато разговаряли по телефона, Крис казал на Джейми:
– Днес се разходих по Пето авеню.
– Така ли? – отвърнала Джейми. – И какво прави там?
– Ами... харесваш ли диамантите? – попитал той.
Оженили се на 18 декември 1984 година, осем месеца след като Джейми Лий Къртис получила
своето вътрешно напътствие.

www.spiralata.net 46
 Методът
Разделяне на водите на Червено море, превръщане на водата в кръв, горящ храст… нищо подобно
не се случва сега. Дори и в Ню Йорк.
Майкъл Крайтън, автор на „Джурасик парк”
С този експеримент ще докажем, че напътствието, получено от Джейми Лий Къртис и други като
нея, не е някаква странна аномалия, идваща от „Зоната на здрача”, а съвсем реален инструмент, който
всички ние можем да използваме по всяко време.
Ще прекарате 48 часа, в които ще очаквате определен конкретен отговор на определен конкретен
въпрос. Той може да е прост, като например дали да си вземете сиамско котенце, или значително по-
сложен – да приемете ли новото предложение за работа. И в двата случая дайте на вътрешния си глас 48
часа да ви го каже съвсем ясно. Но внимавайте. Аз пробвах веднъж и бях уволнена. Сега обаче, като се
обръщам назад, мисля, че това беше идеалният отговор, може би единственият, който можех да очаквам
на въпроса, който зададох: „Време ли е да започна кариера като писател на свободна практика?”.
Изберете проблем, който ви тревожи, нещо, на което може да се отговори с „да” или „не”, нещо,
което ви кара да се чувствате истински объркани и не знаете как да постъпите. Знам, че още в този миг в
главата ви вече се е появил някакъв въпрос, независимо какъв е. Ще свърши работа.
Погледнете часовника.
Поискайте ясен, еднозначен отговор и го поискайте в следващите 48 часа. Може да дойде веднага.
Може да се появи на следващия ден, но в рамките на 48 часа очаквайте да получите съвсем
недвусмислен, като изписан с неонови светлини отговор. Вашата задача е да поставите целта и да
определите времевата рамка. ПВ ще свърши останалото.
Стан (Спомняте ли си готиния бивш сърфист от „Есален”, когото споменах в началото?) беше
останал без работа. За да влоши още повече положението, приятелката му, с която били заедно от три
години, решила, че е време да се разделят. Не е необходимо да ви казвам, че Стан беше изправен пред
няколко твърде сериозни решения. Преценил, че първият проблем, с който трябва да се справи, е да
намери начин да изкара малко пари. Но нямал никаква представа какво иска да прави. Напомних му, че
има предначертан план за живота му и че той ще му се разкрие, ако просто заяви целта и определи
крайния срок.
Стан каза нещо горе-долу такова:
– Виж какво, пич, ако наистина е вярно, че имаш някакъв план за живота ми, няма да е лошо да ми
дадеш някои насоки. Нямам много време, затова до петък сутринта искам да знам какво точно си си
наумил за мен.
В четвъртък следобед Стан седял в горещ минерален извор с човек, когото не познавал. Мъжът
случайно споменал, че възнамерява да открие център за самоусъвършенстване в Лорел Хайлендс,
Пенсилвания, и си търси управител. Стан веднага усетил, че става нещо, и наистина след 30 минути
мъжът му предложил работата, макар че единственият опит, който приятелят ми имал в център за
самоусъвършенстване бил на длъжност чистач.
Точка за ПВ!

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Мила, Аби”
Теория: Връзката с полето ви осигурява точно и безгранично напътствие.
Въпрос: Наистина ли е възможно да получа незабавно и постоянно напътствие?
Хипотеза: Ако помоля за напътствие, ще получа ясен отговор на следния въпрос, на който може да
се отговори с „да” или „не”: :...........................................................................................
Необходимо време: 48 часа
Дата: ............................. Час: .............................
Краен срок за получаване на отговора: .............................
Подход: Добре, кажете следното: „Хайде сега, мой вътрешен глас, трябва да получа отговор на този
въпрос. Имаш 48 часа. Побързай!”
Бележки: ...........................................................................................

Този, който е заобиколен от факти и не си позволява никаква изненада, никакъв проблясък на

интуицията, никакви велики хипотези, никакъв риск, се намира в заключена килия. Дори невежеството
не запечатва ума така здраво.

www.spiralata.net 47
 Алберт Айнщайн, немски физик

ЕКСПЕРИМЕНТ № 6
ПРИНЦИПЪТ НА СУПЕРГЕРОЯ
Мислите и съзнанието ви въздействат върху материята
Развитието на света не се предопределя от физически закони… Съзнанието има силата да
въздейства върху групите атоми и дори да променя тяхното поведение.
Сър Артър Стенли Едингтън, английски математик и астрофизик
Постановка
Японският учен доктор Масару Емото прекарва 15 години в изследване на ефектите на човешката
реч, мисли и емоции върху физическата материя. Доктор Емото избира един от четирите традиционни
елемента на материята – водата, за да проследи как реагира тя на думи, музика, молитви и благословии.
Доктор Емото и асистентите му използват повече от 10 000 проби вода, на които говорят, пускат им
музика и викат монаси, които да им четат молитви. След това пробите с вода се замразяват и
получените ледени кристали се изследват под микроскоп.
В случай че се питате какво общо има водата с всичко това, обърнете внимание върху следното:
водата присъства навсякъде, дори във въздуха, и тъй като 70 процента от състава на човешкото тяло, а
всъщност и на цялата Земя, са вода, съвсем логично следва, че ако думите и мислите въздействат върху
самата вода, те ще въздействат и върху по-големи и по-сложни системи, изградени на водна основа.
Емото установил, че когато учените се отнасяли „мило” към водата и й казвали неща от рода на
„обичам те” и „благодаря”, кристалите, които се образували, били добре очертани и красиво оформени.
Но когато Емото и сътрудниците му се обръщали с лоши думи към водата и й крещели злонамерени
реплики като „Мразя те!” или „Ти си идиот”, в кристалите се образували тъмни, грозни дупки. Когато й
пускали песента на Елвис Пресли Heartbreak Hotel29 получените ледени кристали били разцепени на две.
На една от снимките Емото показва как проба, взета от язовира при езерото Фудживара, която в
началото представлява тъмно аморфно петно, се преобразява напълно, след като монах се моли над нея
в продължение само на час. Грозният кристал се превръща в светъл, яркобял шестоъгълен кристал с
вписан в него друг, по-малък кристал. Експериментът установява и че вследствие на молитвите се
получават нови, невиждани до този момент видове кристали.
Ние на Запад никога не сми били обучавани каква енергия и сила притежават телата и умовете ни.
Вместо да ни учат как да влизаме в хармония с вродената си интелигентност, на нас ни се казва: „Ето го
лекарят. Ето я сестрата. Когато нещо не е наред, обърни се към тях”. Треньорите определят дали сме
достатъчно добри, за да влезем в баскетболния отбор. Учителите ни казват дали притежаваме някакъв
талант за изкуство. Учат ни да се откажем от собствената си сила и да се оставим да ни водят сили
извън нас.
Силата на възприятията
Умът ми е като опасен квартал, в който се опитвам да не ходя сама.
Ани Ламот, американска писателка
На 17 февруари 1956 година – деня, в който съм се родила, баща ми хвърлил един поглед към
розовото кошче, в което съм лежала безпомощно, и заявил на майка ми, че никога не е виждал по-
грозно бебе. Излишно е да казвам, че майка ми се разстроила ужасно. А за мен, човешкото същество,
родено само преди няколко минути, било предопределено, че красотата – или по-скоро липсата на
красота – е орисана да влияе върху всеки миг от живота ми.
Предопределящата присъда на баща ми била предизвикана от вида на носа ми, който бил залепен за
лицето като премазан опосум на асфалта. След като майка ми в продължение на 18 дълги часа се мъчила
да ме роди, лекарят решил да се намеси със студен метален форцепс. В битката между мен и форцепса
пострадал носът ми.
Постепенно носът възвърнал нормалната си форма, но крехкото ми его остана завинаги осакатено.
Отчаяно исках да бъда красива. Исках да докажа на баща си, че имам приятен външен вид и така да се
извиня на майка ми за неудобството, което съм й създала.
Събирах модни списания и изучавах манекенките така, както биологът изучава клетките. Навивах
косата си на кутийки от портокалов сок и си поръчвах зелени маски за лице и помпички за премахване
на черни точки от рекламите в списание „Севънтийн”. Пестях от джобните си, за да си купя комплект

29 На български заглавието на песента се превежда като „Хотел на разбитите сърца” – б. р.

www.spiralata.net 48
електрически ролки за коса. Вечер си лягах с ръкавици, защото иначе щях да изцапам чаршафите с
вазелина, с който мажех ръцете си, за да са меки. Дори изрязвах интересни прически от каталога на
„Монтгомъри уорд”30 и ги залепвах на последната страница на моята лична „книга на красотата”.
Освен петдесетте глави с различни прически тази лична книга на красотата съдържаше и списък с
цели, свързани с външния ми вид: да намаля обиколката на талията си с тринайсет сантиметра, за
увелича обиколката на бюста си с петнайсет сантиметра, да си пусна дълга коса и така нататък.
Дори си бях записала как да постигна всяка една от тези цели. За да намаля обиколката на талията
си например, трябваше да правя по 50 коремни преси на ден, да огранича сутрешната си порция
палачинки до две и да престана да ям „Милки уей”.
Въпреки всичките ми добросъвестни опити обаче си оставах все така недостатъчно красива.
Каквото и да правех, изглежда, никога нямаше да успея да променя външния си вид. А и как бих
могла? Цялото ми съществуване бе съсредоточено около забележката на баща ми за грозното бебе. Това
беше първото изречение, отнасящо се до моя живот, прокламацията, около която същият този живот се
въртеше. Да се обявя против нея, щеше да означава да потъпча всичко, което познавах – баща ми, майка
ми и самата себе си.
Положението ставаше все по-лошо. Когато бях в шести клас, зрението ми толкова отслабна, че бях
принудена да нося очила с черни рогови рамки. В девети клас, когато най-после убедих баща ми да
вложи малко пари в контактни лещи, с които определено изглеждах по-добре, лицето ми моментално се
покри с множество пъпки. Всички пари, които изкарвах като детегледачка, отиваха за тоалетни
продукти срещу акне и грим, който да го прикрие. Едно лято, когато чух, че пъпките се появяват от
шоколад и безалкохолни напитки, дори се отказах от сладкишите и кока-колата.
И като че ли това не ми беше достатъчно, ами сестра ми, която бе имала късмета да избегне както
форцепса, така и присъдата за грозота, заяви, че предните ми зъби са криви. Отново поведох кампания
семейството да ми отпусне средства за брекети.
Най-тъжното беше това, че всичките ми усилия отиваха напразно. Нямах никаква представа, че ще
си остана „грозна”, докато не променя мислите, дълбоко вкоренени в мен самата. Можех да правя
коремни преси, да си слагам грим и да навивам косата си до безкрай, но докато мислите ми бяха
заразени с вируса на бащината ми присъда, бях предопределена да си остана „най-грозното бебе”, което
някога е виждал. О, разбира се, от време на време постигах прогрес. Успявах да изчистя кожата си, да
си пусна дълга коса или да си оправя зъбите, но не след дълго нещо друго се случваше и аз отново се
връщах към старото си познато състояние на „грозота”. Нали разбирате – тялото нямаше никакъв избор,
освен да следва модела, зададен от мислите ми.
Горе-долу по това време открих книгите за самопомощ. Тази среща неминуемо трябваше да се
състои. Всяка първокурсничка в университета, която си мисли, че твърде много прилича на
Франкенщайн, се нуждае от всичко, което би могло да повдигне самочувствието й.
Започнах с „Вашите слаби места” на доктор Уейн Дайер. Прочетох книгата на Барбара Уолтърс как
да водим разговор. Научих се как да печеля приятели и да влияя на хората, как да повиша собствените
си сили чрез позитивно мислене и как чрез мислите си да забогатея. Всичко, което прочетох, в крайна
сметка започна да променя начина, по който виждах себе си. Всъщност започнах да откривам неща,
които харесвам.
Дори и такива, свързани с външния ми вид. На първо място установих, че съм висока, което
означаваше, че като цяло мога да ям почти всичко, което си поискам, без да пълнея. Гъстата ми коса
също беше плюс. А майката на най-добрата ми приятелка ми каза, че имам идеално оформени вежди.
Вместо да търся нещата, които не харесвам, започнах да концентрирам вниманието си върху онова,
което харесвам. И като с магия започнах да изглеждам все по-добре.
Като отхвърлих мислите, които ме ограничаваха, започнах да виждам собствената си красота.
Колкото по-малко се нахвърлях върху нещастното грозно създание, което виждах в огледалото,
толкова повече се променяше то. Колкото по-малко се мъчех да се променя, толкова по-осезателна
ставаше промяната.
Като по чудо зрението ми се оправи и стана съвсем нормално. Най-после можех да изхвърля
грозните очила и контактните лещи. Ужасната ми кожа се изчисти и след като месеци наред бях носила
брекети, зъбите ми станаха равни, също като на останалите членове на семейството.

30 До 2000 г. Montgomery Ward e eдна от най-големите търговски вериги в САЩ – б. р.

www.spiralata.net 49
 Всъщност се чувствах ужасно грозна единствено когато ходех на гости при баща ми и втората му
съпруга.
Въпреки че тогава не го разбирах, по време на тези посещения променях „външния си вид”, за да
отговоря на очакванията на баща ми – или по-скоро на това, което си мислех, че той очаква от мен. Сега
вече знам, че забележката му не е била нищо друго освен спонтанен коментар. Не е искал да ми
навреди.
Но тъй като по онова време не знаех това, приех присърце думите му за грозното бебе, отдадох се
на тази роля и я изиграх до най-малката подробност.
Дори проблемите със зрението, за които някои могат да спорят, че се дължат на генетично
предразположение, бяха изцяло мое творение. Никой друг в семейството (а ние бяхме петима) никога не
е носел очила. Зрението на всички останали беше идеално. По същия начин никой в семейството не
носеше брекети. Всички имаха зъби като за снимка.
Свидетелски показания
От тук нататък повече не хленча, не отлагам и не се нуждая от нищо. От този момент
заявявам, че съм свободен от всякакви ограничения и въображаеми граници.
Уолт Уитман, американски поет
Болестта е въпрос на избор. Сигурно трябва да отида да ми прегледат главата, щом реших да
включа тази част в книгата. Вероятно ще забележите, че съм я скрила по средата на една дълга глава
към края на книгата.
Не че не сте чували подобни идеи и преди – как причината за рака на еди-кого си е натрупан гняв и
как косата ви може да побелее от стрес само за една нощ. Но това, което ще си позволя да ви кажа, е, че
до този момент сме били леко пързаляни от една раздута, ненаситна здравна система, която ни е
убеждавала, че болестта е нещо неизбежно. Не се нахвърлям върху лекарите, сестрите и всички
останали, които работят в сферата на здравеопазването, 99,9 процента от тях са добри хора, отдадени на
работата си и добронамерени към пациентите. И те са заблудени като всички нас.
Това, което се опитвам да кажа, е, че погрешното съзнание, на което всички сме жертва, е довело до
„сривове в системата”. Вместо да гледаме на болестите като на проблем, който може да бъде коригиран,
ние ги възприемаме като част от живота. Всички сме приели тези произволно създадени правила, които
ни казват, че не можем да избягаме от болестта, че тя е нещо естествено. Повечето от нас дори не могат
да си представят, че е възможно да са в идеално здраве.
Много отдавна умовете ни са създали този неправилен начин на възприемане. След като умът ни
реши, че не може да се справи с дадена задача (като например да отпуши някоя артерия), той съобщава
на мозъка, че не може да направи това, а мозъкът от своя страна информира мускулите.
„Вирусът” в съзнанието ни е ограничил възможността да оползотворим огромната мъдрост на
телата си.
Но убедеността ни в това, че тялото неизбежно ще остарее и ще се разболее, ни изглежда истинска
само защото много отдавна сме повярвали, че е истинска. Доктор Алексис Карел, френски лекар и
Нобелов лауреат, още преди години демонстрира, че клетката може да остане жива неопределено дълго
време. Неговото изследване доказва, че „няма причина клетките да дегенерират. Никога”.
„Според образованието, което получаваме, ние нямаме никакви сили и не знаем абсолютно нищо –
обяснява Меир Шнайдер, човекът, който сам се излекува от слепота, – но това не е вярно.
Цялото познание, от което се нуждаем, се намира вътре в нас.”
През 1954 година, когато се родил в град Лвов, Украйна, Шнайдер страдал от кривогледство, имал
глаукома, астигматизъм, нистагъм31 и още няколко трудни за произнасяне заболявания, всички
засягащи очите. Катарактата на очите му била толкова тежка, че се наложило да претърпи пет операции,
преди да навърши седем години. При последната била повредена лещата на окото и когато бил във
втори клас, лекарите официално обявили, че е сляп. Толкова по отношение на съвременната медицина.
Когато бил на седемнайсет години, Шнайдер се запознал с едно хлапе на име Исак, което носело
различно послание от това на лекарите и хирурзите. Исак, който бил година по-малък от него, имал
нахалството да му каже:
– Ако искаш, можеш да се научиш да виждаш.
Никой преди това не бил проявявал подобна вяра. Единственото, което Шнайдер бил чувал до този
момент, било „горкото сляпо момче”.

31 Нистагъм е неволево движение на окото – б. пр.

www.spiralata.net 50
 Семейството на Меир Шнайдер (като всяко друго добро и състрадателно семейство) не искало да
насърчава надеждите му прекалено много.
– Разбира се, пробвай тези упражнения – казвали му те, – но не забравяй, че си едно сляпо дете.
След година, точно както Исак бил предсказал, Меир започнал да вижда – в началото не много
добре, но достатъчно, за да повярва, че може би това шестнайсетгодишно хлапе знае повече от
лекарите, които го отписали като сляп и неподлежащ на операция.
В края на краищата зрението на Шнайдер се подобрило дотолкова, че можел да чете, да ходи, да
тича, и дори да кара кола. Днес той е горд притежател на шофьорска книжка, издадена от щата
Калифорния, и ръководи център за самолечение.
– Слепите хора – казва той, – ослепяват още повече, защото никой не очаква от тях да прогледнат.
Те просто попадат в определена категория.
Нещо повече, той не може да разбере защо оптимистичните идеи звучат толкова странно за
повечето хора.
Барбара Стрейзанд се влюбила във филмите още когато била малко момиче и растяла в Бруклин.
Единственото, което искала, било да стане блестяща филмова звезда. За съжаление, овдовялата й майка
била ужасно бедна, а и Барбара не била красавица като Грейс Кели. Всеки здравомислещ човек би я
посъветвал да се насочи към друга кариера.
– Виж какво, миличка, имаш твърде необичаен нос и…ами... как да ти го кажа, без да те обидя?
Да искаш да станеш актриса, е все едно Карим Абдул Джабар32 да пожелае да стане жокей.
Но намеренията на Барбара били толкова силни, че според мен тя манипулирала обстоятелствата по
единствения възможен начин – извлякла от полето глас, който бил толкова мощен, че я превърнал в
звезда на Бродуей и оттам в света на киното.
Поклатете глава и кажете, че съм се побъркала, но това не променя факта, че никой в семейството
на Барбара не можел да пее. Никой друг нямал музикален талант.
Материята не ви контролира – вие контролирате материята
Предпочитаме да бъдем погубени вместо променени. Предпочитаме да умрем в ужас, вместо да
се възползваме от момента и да оставим илюзиите ни да умрат.
У. Х. Одън, англо-американски поет
Когато Тери Макбрайд бил на 22 години, счупил прешлен на гръбнака си, докато работил на един
строеж. След като в продължение на една година го лекували по какви ли не възможни начини, решил
да приеме предложението на един хирург ортопед, който му казал, че прешленът трябва да бъде
фиксиран.
– Казаха ми, че трябва да лежа в болницата в продължение на няколко седмици, след това да си
остана вкъщи още няколко седмици, после да прекарам шест месеца в шина и накрая ще бъда съвсем
като нов – обясни Макбрайд по време на един разговор, на който присъствах.
Два дни след операцията вдигнал висока температура. Веднага го върнали обратно в болницата и
лекарите установили, че по време на операцията по някакъв начин се е заразил с бактерията ешерихия
коли. През следващата година бил подложен на осем хирургични намеси, като целта на всяка една от
тях била да спре разпространяващата се инфекция. За петата поредна операция бил преместен в
университетската болница във Вашингтон, където, както той самият отбелязва:
– Бях истинска знаменитост. Бях най-тежкият случай на остеомиелит33, който някога са виждали.
Вечерта преди поредната операция лекарите влезли в стаята му с мрачини изражения на лицата.
Най-после разполагали с прецизни рентгенови снимки, които показвали, че инфекцията вече не засяга
само гръбначния му стълб. Била се разпространила в таза, корема и в двата крака.
За да се отърват от нея, казали лекарите, трябва да го отворят от горе до долу. Съобщили му, че
след като извършат тази процедура, ще могат на практика да му гарантират, че ще се отърве от
инфекцията. Но също така могат да му гарантират, че ще изгуби десния си крак.
– Учил съм се от един от най-великите метафизици – Джон Уейн – и когато някой във филмите
казваше на Дюк34, че трябва да отстранят крака му, той отговаряше: „Няма проблем, направете го
въпреки това” – разказва Макбрайд.

32 Kareem Abdul-Jabbar е американски баскетболист, един от 50-те най-велики баскетболисти в историята на NBA – б. пр.
33 Остеомиелит – възпаление на костта или костния мозък – б. пр.
34 Duke (анг.) – в превод дук, херцог, е псевдоним на актьора Джон Уейн – б. пр.

www.spiralata.net 51
 Но лекарите му заявили още, че ако инфекцията се окаже толкова тежка, колкото предполагат, ще
се наложи да отстранят и левия му крак и най-вероятно ще загуби контрол върху пикочния си мехур и
дебелите черва, освен това имало голяма вероятност да стане импотентен.
– Честно казано – споделя Майкбрайд, – точно в това беше грешката им. Не знам за вас, но аз се
появих на този свят като щастливо малко момче, което харесва себе си. Но не след дълго научих, че
хората с власт знаят за мен повече, отколкото аз самият знам за себе си. Научих, че трябва много да
внимавам и че учителите са тези, които ще ми кажат колко добре се справям в училище.
Треньорите щяха да преценят дали от мен може да стане спортист. Още от малък се научих да
гледам извън себе си, за да разбера кой съм в действителност. Най-вероятно щях да им дам да ми
отрежат крака – продължава Макбрайд. – Но когато лекарите започнаха да настояват, че няма начин да
се измъкна цял от тази ситуация, в този момент реших, че повече никой няма да ми казва кой съм. В
онази нощ взех решение, че повече няма да позволя на нито един човек с име, изписано върху
претенциозен бадж, да определя съдбата ми.
Именно тази нощ променила целия му живот. Макбрайд, който до този момент бил изучавал
духовните принципи, заявил на цялата стая (там били лекарският екип, жена му и двегодишната му
дъщеря), че във Вселената съществува сила и той ще я използва, за да стане отново свободен и цял.
Когато за първи път споменал нещо подобно, всички около него казвали: „Точно така! Вярвай в
мечтите си”. След десет операции обаче, хората започнали настойчиво да го подканят да „погледне
действителността в очите” и да спре да се фокусира върху личните си дребнави и егоцентрични
приоритети.
– Говорим за дребнави егоцентрични приоритети като това да имам тяло, което не боледува, и
достатъчно здрав гръб, че да мога да вдигна дъщеря си; дребнави егоцентрични приоритети като това да
отида до тоалетната без найлонова торбичка – обяснява Макбрайд. – Някои хора започнаха да изказват
мнение, че може би идеалното здраве не е било част от плановете на Господ за мен. Въпреки че бях
дълбоко вярващ, не можех да си представя, че съм заслужил да ми направят осемнайсет операции.
Може би бях прегрешил достатъчно, за да заслужа четири или пет, но не и осемнайсет.
Изпратили го да разговаря с болничния психиатър, който го накарал да седне и му казал:
– Синко, време е да свалиш розовите очила. Сега си мислиш, че за да бъдеш истински мъж, трябва
да можеш да стоиш здраво на двата си крака, да участваш във война като баща си, но е дошло време да
дойдеш при мен и да поработим заедно, за да се научиш да приемеш факта, че ще прекараш остатъка от
живота си в инвалидна количка.
И той му показал медицинския картон, в който съвсем ясно било записано: „Заболяването на Тери
Макбрайд е нелечимо. През останалата част от живота си той ще бъде инвалид и периодично ще трябва
да се подлага на хирургично лечение”.
– Но аз не съм медицинския си картон – настоял Макбрайд. – Аз не съм своето минало. В мен
съществува сила. Живея в духовна Вселена и духовните закони могат да ме освободят.
– Не смяташ ли, че до този момент тялото ти вече щеше да се е излекувало, ако наистина можеше да
се самоизлекува? – попитал го психиатърът.
Но Макбрайд отказал да се предаде. През следващите 11 години претърпял 30 сериозни операции и
се наложило да живее с торбичка за колостомия35. През цялото това време продължавал да твърди, че
здравето и целостта на организма му са негова духовна съдба.
Накрая, много след като повечето от нас отдавна щяха да са се отказали, той излязъл от болницата
като свободен, здрав млад мъж. Днес обикаля страната и разказва за своето пътуване, учи хората на
истината за тяхното божествено величие.
Според него:
– Ние вече сме свободни. Безкрайната божия сила ще подкрепи вярата ни в болката и нищетата, ако
изберем този път. Но ние можем да променим вярванията си и да ги насочим към здравето, любовта,
радостта и спокойствието. Време е твърдо да заявим единението си с Бог и смело да пристъпим в
живота си. Ти си Бог и това е истината, която ще те направи свободен.
Методът Няма ограничения за същността ти освен тези, в които ти самият вярваш.
Сет, безплътен учител, който достига до нас чрез Джейн Робъртс

35Хирургическа процедура, при която част от дебелото черво се извежда на предната коремна стена, временно или
окончателно. – б. р.
www.spiralata.net 52
 Тъй като нямаме достъп до микроскопите и асистентите на Масару Емото, ние ще въздействаме
върху материята, като преповторим един експеримент, който вероятно сте правили още в началното
училище – а именно, ще посадим семена от зелен фасул. В повече от половин дузина книги за
молитвите доктор Лари Доси е описал съвсем прецизно медицинските изследвания, които доказват, че
когато си поставим за цел да достигнем до определен физически резултат, можем да въздействаме
върху всичко, като се започне от ръженото семенце и се стигне до рака на гърдата. Отново ще
подчертая, че ние сме съвсем начинаещи и затова ще започнем с бобени семена.
Необходими пособия:
 Картонена опаковка от 12 яйца
 Пръст за засаждане
 Семена от зелен фасул
Указания: Посадете по две зрънца във всяко от дванайсетте гнезда в опаковката от яйца и я сложете
близо до прозореца. Поливайте растенията през няколко дни. Формулирайте следната съзнателна цел: С
присъщата ми вродена енергия искам бобчетата в лявата страна на опаковката да пораснат по-бързо от
бобчетата в дясната страна.
Записвайте наблюденията си през следващите седем дни. В края на седмицата би трябвало да
видите проявата на съзнателно изразената ви цел.
Междувременно можете да експериментирате с нещо, което учените наричат приложна
кинезиология. Може да звучи много сложно, но всъщност е един съвсем елементарен метод, чрез който
можете да проверите как реагира тялото ви на положителни и отрицателни изявления, направени на
глас. Доктор Джордж Гудхарт за първи път използва приложната кинезиология, когато открива, че
мускулите моментално отслабват, щом тялото бива изложено на вредни субстанции, и стават силни при
наличието на терапевтични вещества. През следващото десетилетие доктор Джон Даймънд открива, че
мускулите реагират и на емоционални и интелектуални стимули.
Допрете палеца и средния пръст на дясната си ръка така, че да образуват кръгче. Направете същото
и с лявата. След това свържете кръгчетата едно с друго. Прилепете пръстите на дясната си ръка до
пръстите на лявата и ги притеснете с толкова сила, колкото да не се разделят. Дайте си сметка за
усещането. Сега кажете името си на глас: „Казвам се…”. Едновременно приложете същата сила. Тъй
като предполагам, че нямате намерение да се шегувате, при изричането на това изречение ръцете ви ще
останат силни и стабилни.
А сега кажете: „Казвам се Джулия Робъртс”. Дори и да прилагате същата сила както преди,
пръстите ви би трябвало да се разделят.
Опитайте с няколко верни и няколко неверни твърдения, докато установите точно какво се
получава. Ако кръгът удържи, това показва положителна реакция, ако пръстите на дясната ръка успеят
да разделят пръстите на лявата, тогава отговорът е: „Няма начин”.
Това е не само ефективен начин да получите съвет от тялото си, а е и добър метод да проверите как
реагира тялото ви на твърдения, подобни на следните:
 „Аз съм абсолютен нещастник.”
 „Аз съм любящ, страстен, спокоен и щастлив.”
 „Мразя тялото си.”
 „Аз съм здрав и силен.”

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът на супергероя
Теория: Мислите и съзнанието ви въздействат върху материята.
Въпрос: Възможно ли е да насоча вниманието си така, че да въздействам върху физическия свят?
Хипотеза: Ако насоча вниманието си върху редичка бобени семена, ще ги накарам да пораснат по-
бързо.
Необходимо време: Седем дни.
Дата: .................................. Час: ..................................
Подход: Ще насоча вниманието си върху редичка семена от зелен фасул. Ще изпращам към тези
зърна позитивни вибрации и ще очаквам да бъдат повлияни от енергията ми.
Бележки: .........................................................................................
Хората трябва да осъзнаят, че мислите са много по-съществени от гените, защото околната
среда, която се влияе от мислите ни, контролира гените.
Брус Липтън, доктор на философските науки, американски клетъчен биолог

www.spiralata.net 53
 ЕКСПЕРИМЕНТ № 7
ПРИНЦИПЪТ „ДЖЕНИ КРЕЙГ”
Мислите и съзнанието ви създават скелето, върху което се гради физическото ви тяло Тялото ви
е жив израз на вашия светоглед.
Карл Фредерик, автор на „Est: Да играем играта. Новият начин”36
Постановка
Околната следа, в която живеем, реагира на мислите и емоциите ни. За да докажем това по един
съвсем видим начин, ще използваме кантарчето в банята ви. Да, това е експериментът, при който
предоставяте тялото си за нуждите на науката. Но не се тревожете – ще трае само три дни. И накрая ще
получим резултат, до който 90 процента от нас, поне според проучванията на университета „Корнел”,
така или иначе се опитват да стигнат – ще отслабнем. Онези двама-трима щастливци, които се надяват
да качат някой килограм, е, те могат да очакват да подобрят здравословното си състояние и жизнения си
тонус.
Вашата храна, както и всичко останало в света, е изградена от енергия и като работите съвместно с
нея, вместо да се борите против нея (както повечето от нас правят, обзети от манията за отслабване), ще
можете лесно да свалите някой и друг килограм, без да променяте абсолютно нищо.
Специфичното предварително условие за този експеримент е, че вашите мисли и думи въздействат
върху енергията, която ви доставя храната. Вечерята в чинията ви не е просто сбор от статични парчета
хранителни вещества, тя по-скоро се състои от хапки динамична енергия, които подслушват всяко ваше
намерение. И макар че специалистите по хранене не могат да определят количеството на мислите ви, за
да ги включат в етикетите върху храните, вероятно би трябвало да опитат, ако искат да преценят
правилно как ще се отрази върху здравето ви тази консерва свинско с боб или онзи пакет спагети. Вие
поемате енергията на мислите си едновременно с калция и с витамин D.
Ако вече не сте го направили, непременно гледайте документалния филм на Том Шедиак „Аз съм”.
Целият филм е забележителен, но за изследователските цели на този експеримент наблюдавайте
внимателно сцената, в която Шедиак, известен холивудски режисьор, посещава института „ХартМат”,
научна организация с нестопанска цел, която изследва стреса и човешката енергия. В началото Ролин
Маккрейти, дългогодишен директор на института, слага електроди на купичка с кисело мляко.
Макар че според общоприетата представа киселото мляко е инертна маса, Маккрейти използва
електродите, за да демонстрира, че то реагира на мислите и емоциите на Шедиак. Стрелката на уреда,
измерващ биореакциите, започва бързо да се движи, когато му задават въпрос, свързан с предишния му
брак. И направо полудява, когато Шедиак споменава адвоката си, с когото, както впоследствие
потвърждава, има неуредени въпроси. Без да е свързано с Шедиак по какъвто и да е начин, киселото
мляко успява да прочете емоциите му. Когато той насочва вниманието си обратно към настоящия
момент, към случващото се в стаята, стрелката замръзва на място.
„Не знаем какъв точно е механизмът на действие, но имаме неопровержими доказателства, че
човешките емоции създават реално енергийно поле, към което се настройват другите живи системи” –
казва Маккрейти.
Помислете си само. Колко пъти сте си казвали или сте си помисляли нещо, подобно на следното:
 Наистина ми е много трудно да отслабна.
 Само като погледна парче шоколадова торта, и веднага надебелявам.
 Имам забавен метаболизъм.
Такива мисли не само ви карат да се чувствате като прясно кучешко аки, но и радикално
въздействат върху тялото ви и ви пречат да го промените.
През 60-те години на миналия век вестниците широко отразиха откритието на Клийв Бакстър, бивш
агент на ЦРУ, че растенията могат да долавят намеренията на хората. През 1966 година, след като се
пенсионира от ЦРУ, Бакстър основава агенция за работа с детектор на лъжата, която и до днес се смята
за най-голямата в света. Една вечер, докато седял в нюйоркския си офис, решил да закачи
галванометъра за някакво саксийно растение. Било съвсем случайно попадение, направил го просто за
да убие времето. Това, което открил, било, че драцената, която секретарката му донесла да краси офиса,
реагира не само на физическо увреждане (той потопил листата й в горещо кафе и ги изгорил с кибрит),
но и на мислите и намеренията му. Буквално изпаднал в шок, идвало му, казва той, „да изтичам на

36 Оригинално заглавие – Est Playing the Game: the New Way – б. р.

www.spiralata.net 54
улицата и да се разкрещя така, че целият свят да ме чуе: „Растенията могат да мислят!”. Вместо това се
заел с обстойни изследвания, за да установи как точно растенията реагират на мислите му.
С помощта на високотехнологично полиграфско оборудване, той успял да докаже, че растенията –
всички видове растения – реагират на човешките мисли и емоции. Изпробвал десетки различни видове,
такива, които ние, хората, консумираме ежедневно. Установил, че растенията реагират на шумове,
недоловими за човешкото ухо, както и на дължини на вълните на инфрачервената и ултравиолетовата
светлина, невидими за човешкото око.
Виенският биолог Раул Франсе, който починал през 1943 година, преди учените да разполагат с
такава прецизна апаратура, вече бил изразил мнение, че растенията непрекъснато наблюдават и
запаметяват събития и явления, за които хората – хванати в капана на антропоцентричния си светоглед
– нямат ни най-малка представа.
Какво общо има всичко това с кантарчето в банята ли? За една година ние консумираме средно
около един тон храна, като по-голямата част от нея се състои от растения. Вярно е, че най-често те са
обработени и малтретирани по такъв начин, че са станали почти неразпознаваеми, но в началото по-
голямата част от храната ни се е състояла от живи, чувстващи растения. Останалата част е от
животински произход, а животните – ще се досетите ли? – също получават енергията си от растенията.
Така че почти всичко – храната, напитките, упойващите вещества и лекарствата, всичко, благодарение
на което сме живи, е извлечено от растенията, които, както доказва Бакстър и много други учени след
него, могат да четат мислите ни.
Разбирате ли какво искам да кажа?
Това, което мислите и казвате за самите себе си, за тялото и за храната си, е центърът, около който е
съсредоточено здравословното ви състояние. Фанатичното броене на калории и грамове изконсумирана
мазнина може би е най-голямото препятствие, което стои между вас и идеалното ви телесно тегло.
Борба с храната
Колкото повече човек е завладян от мисълта да отслабне, толкова по-вероятно е това да не се
случи.
Огастин Бъроуз, американски писател
Диетите са враг. Те ви подлудяват, докарват ви до параноя и ви правят дебели. Не е необходимо
човек да е ракетен инженер, за да разбере, че диетите не вършат работа. Защо тогава настояваме да
търпим лишения и да проявяваме дисциплина в името на диетите, когато те очевидно са нещо
отвратително. Помислете по следния начин: Ако отидете да си получите заплатата и шефът ви каже:
„Съжалявам, но решихме, че тази седмица няма да ти платим”, ще продължавате ли да работите
седмица след седмица с надеждата, че някой ден той все пак може и да промени мнението си? Дори
изписването на думата диети трябва да ви говори много. Та кой би искал да има нещо общо с дума,
която съдържа в себе си „умирам”37?
Достатъчно е да кажем, че повечето от нас имат много сложни отношения с храната. Попитайте
цялата индустрия, която се занимава с диетите и прави по 60 милиарда долара годишно. Вместо да се
наслаждаваме на страхотните животворни хранителни вещества в храната, ние се страхуваме от нея,
презираме я и я обвиняваме за картинката, която виждаме в огледалото. Някой да се сеща за връзка,
основана на любов и омраза?
Докато таите в себе си негативна енергия, насочена към вас самите, и прекарвате времето си в
искане да отслабнете, единственото, което ще получите, е негативизъм и „състояние на искане да
отслабнете”.
Този начин на мислене е не само контрапродуктивен, но и ви заключва в тялото ви такова, каквото е
в момента. Тялото е барометър на вашата система от убеждения. Клетките ви подслушват всяка ваша
дума и мисъл. Презрителните коментари за провисналите мускули на ръцете ви или натрапчивия образ
на пояса, образувал се около кръста ви, се запечатват в мускулите, жлезите и тъканите.
Може да изпаднете в шок, когато чуете това – особено ако през по-голямата част от деня ви
разяждат мисли за грозното ви, покрито с целулит тяло, – но нормалното състояние на тялото е да е
здраво. Организмът ви може да се самолекува и регулира, без да е необходимо да го подканяте.
Но докато с невероятна страст водите сметка за всяка изконсумирана калория, вие не му
позволявате да се промени.
Свидетелски показания

37 На английски думата диета се изписва diet, а думата die означава умирам. – б. пр.
www.spiralata.net 55
 Тялото ни е подвижен кристал. Ние натрупваме електромагнитна енергия. Можем да предаваме
и да натрупваме електромагнитна енергия.
доктор Норман Шийли, американски лекар, неврохирург,
занимаващ се с холистични изследвания
Когато Алън Фингър, който сега е известен учител по йога, бил още тийнейджър, отслабнал с 45
килограма за – седнали ли сте? – един месец.
След като учил в Индия, баща му, Мани Фингър, донесъл програма с йогистки упражнения за
дишане и започнал да обучава по нея сина си, който бил с наднормено тегло.
В продължение на един месец Алън правел дихателните упражнения, които са мощно средство за
раздвижване на енергията, и с тяхна помощ свалил 45 килограма.
Знам какво си мислите: Това е невъзможно, не може да се постигне.
Затова ще се опитам да ви спра още тук. Подобни мисли, които се подиграват с безкрайните
възможности, само ви пречат. За да промените енергията си, трябва да промените своя начин на
мислене. Думата невъзможно трябва да изчезне от речника ви.
Една моя приятелка близо 30 години се мъчеше да отслабне. Опита абсолютно всичко, включително
физически упражнения и поемане на минимални количества храна. Нищо не помогна. Накрая проведе
консултация с един специалист по Техники за емоционална свобода (ТЕС), въпреки че не й беше лесно
да повярва, че нещо толкова просто като почукване по меридианните точки на тялото може да й
помогне да спечели битката с килограмите, която води от толкова много години. Но беше отчаяна. След
като в продължение на един месец отблокираше застоялата си енергия, тя свали всички излишни
килограми. Успя да задържи теглото си и днес изглежда страхотно.
А колкото до Алън Фингър, който свалил 45 килограма само за един-единствен месец (можете да
прочетете за това в книгата „Пространство за дишане”38, която той написа заедно с още една учителка
по йога Катрина Репка), какво бихте загубили, ако повярвате, че е възможно?
Освен това горещо ви препоръчвам книгата „Биология на убежденията” от Брус Липтън. Той е
клетъчен биолог и бивш преподавал в университета „Станфорд”, който открива, че въпреки всеобщо
приетото становище, телата ни са повлияни в по-голяма степен от енергията и мислите ни, отколкото от
ДНК.
Липтън разказва една забележителна история за група пациенти с проблеми в коленете.
Първата група пациенти били подложени на сложна хирургична намеса в областта на коленете.
Втората група също вярвала, че им е приложено хирургично лечение. Лекарите, провеждащи
проучването, направили разрези на втората група, но всъщност не извършили операции. На практика
нищо в коленете на тези пациенти не било променено. Въпреки това и в двете групи настъпили
подобрения. И двете групи скоро започнали да ходят, да играят баскетбол и да правят всичко, което са
правили, преди да настъпят увреждания в коленете им.
Ето това е пример за изключителен „плацебо ефект” и трябва да е достатъчно доказателство, че е
необходимо да започнете да се виждате слаби и красиви, а негативните мисли да вървят по дяволите.
Всичко, върху което се съсредоточите в живота си, се уголемява, както доказахме с експеримент №5.
Така че, ако съсредоточите мисълта си върху това, че сте дебели и се нуждаете от диета, тази „реалност”
ще се уголеми в живота ви.
Методът
Животът сам по себе си е най-истинският пир.
Джулия Чайлд, американска писателка, кулинарка и телевизионна водеща
В този експеримент ще се отървете от неприятното чувство, което в момента изпитвате към
изядената от вас храна. Ще започнете да мислите за всяка хапка, която влиза в тялото ви, като за най-
добър приятел, или поне като за познат, който ще ви достави всички необходими хранителни вещества.
Енерготерапевтът Томас Хана казва, че когато погледнем тялото на някого, ние всъщност
наблюдаваме движещите механизми на ума на този човек. Това, което мислим за себе си, ни кара да
пълнеем в много по-голяма степен от сладкиша с банани и сметана, на който не можахме да устоим.
Вместо ордьовър в този експеримент ще започнете с въздържание да казвате негативни неща за
своето тяло. Може би скоро ще забележите, че е доста трудно. Всеки път, когато направите
пренебрежителен коментар, обърнете думите си наобратно – може и да не е на глас, но поне го кажете

38 Оригинално заглавие – Breathing Space – б. р.

www.spiralata.net 56
тихичко на себе си. Например обажда се най-добрата ви приятелка и без да се замислите, вие
изломотвате:
– Вчера в киното изядох цял плик пуканки с масло. Сигурно съм качила поне три килограма.
Отменете казаното, като добавите нещо от рода на:
– Всъщност разпилях половината плик, като видях как Антонио Бандерас си сваля ризата, и мисля,
че изглеждам още по-слаба. (Не е необходимо да скромничите. Няма нищо лошо в това да признаете, че
изглеждате страхотно.)
Храната е пълна с какви ли не енергийни магии и храненето трябва да бъде изключително
позитивно преживяване. Толкова сме се отделили от нормалното състояние на нещата, че за повечето
хора този експеримент може да се окаже най-труден от всички.
Тъй като навикът да изпитваме чувство на вина, когато се храним, е така дълбоко вкоренен в нас,
може да ви се стори неестествено. Може да ви се наложи да се поупражнявате. Може дори да ви се
наложи да повторите този експеримент, ако усетите, че старият модел на поведение се прокрадва
обратно и започвате да си задавате въпроса колко калории и мазнини сте изконсумирали. Поради тази
причина за настоящия експеримент са необходими 72 часа, а не обичайните 48 часа, които останалите
изискват.
Това, което искаме да докажем, е, че мислите и енергията ви са в непрекъснат танц със света около
вас.
Спомняте ли си, че хората са казвали молитва преди всяко хранене? Моето семейство винаги го
правеше, дори и когато бяхме в ресторант, което ме караше да се чувствам ужасно неудобно, особено в
гимназиалните години. Сега знам, че тези молитви са внасяли позитивна енергия и добри мисли в
храната ни – не че по онова време сме го съзнавали. Но трябва да ви кажа, че никой в семейството ни
нямаше особен проблем с теглото.
И така, по време на експеримента трябва да направите следното:
1. Въздържайте се да „наказвате” тялото си с думи. Ако е възможно, въздържайте се от всякакъв
негативизъм.
2. Преди да погълнете каквато и да е храна, изпратете й мисли, изпълнени с любов, сложете ръце
върху нея и я благословете.
3. Съсредоточете се върху това да изпълните храната си с любов, радост и спокойствие.
Това е всичко. Премерете се в деня, в който започвате експеримента, и след три дни го направете
отново.

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „Джени Крейг”
Теория: Мислите и съзнанието ви създават скелето, върху което се гради физическото ви тяло.
Въпрос: Наистина ли мислите ми въздействат върху заобикалящата ме среда и по-специално върху
храната, която поглъщам?
Хипотеза: Ако мислите и съзнанието ми са в непрекъснат танц със заобикалящата ме среда,
храната, която ям, не може да остане незасегната от мислите ми. Като променя това, което мисля, и
това, което говоря за храната си, ще имам по-здраво тяло и в името на този експеримент ще отслабна
поне с половин килограм.
Необходимо време: 72 часа
Дата: ....................................
Килограми, измерени рано сутрин: ....................................
Килограми, измерени рано сутрин, три дни по-късно: ....................................
Подход: Не променяйте нищо в начина си на хранене. Всъщност няма никакво значение какво ядете
по време на експеримента. Но всеки път, когато ядете нещо през следващите три дни, независимо дали
са пържени яйца за закуска или следобедно парче торта по случай рождения ден на ваш колега, не
забравяйте, преди да погълнете храната, съзнателно да изпратите към нея позитивни мисли, изпълнени с
любов. Благодарете й за това, че ви храни и допринася за доброто състояние на тялото ви.
Бележки: ..........................................................................................

Вие създавате красота с ума си.

Огастин Бъроуз, американски писател

ЕКСПЕРИМЕНТ № 8

www.spiralata.net 57
 ПРИНЦИПЪТ „101 ДАЛМАТИНЦИ”
Вие сте свързани с всичко и с всеки във Вселената. Аз съм, защото ние сме.
Догма в южноафриканската философия убунту
Постановка
Чрез този експеримент ще докажете, че сте взаимосвързани с всеки и всичко посредством невидимо
интелигентно енергийно поле. На езика на квантовата теория тази решетка от връзки се нарича
нелокалност.
Макар че е едно от ключовите понятия в квантовата механика, нелокалността, заедно с нейния
братовчед – сплетеното състояние, през последните 300 години кара много учени да се почесват по
главите, включително сър Исак Нютон, който приема за смехотворна идеята, която наричаме „действие
от разстояние” (въпреки факта, че собствената му теория за земното привличане предполага
съществуването на този феномен). Казано накратко, нелокалност означава две частици да се държат
синхронно, без между тях да съществува посредник.
Но в това няма особена логика, нали? Ако искате да преместите, да речем, някоя обувка, захвърлена
по средата на стаята, трябва да докоснете обувката или да докоснете метлата, с която ще докоснете
обувката, или да наредите на петгодишното си дете, което я е оставило там, да я прибере, като за тази
цел вибрациите на гласа ви ще преминат през въздуха и ще достигнат до ухото му. Нещата могат да
въздействат върху други неща само ако те са в непосредствена близост.
Трябва да има последователност, низ от събития. Вярваме, че можем да въздействаме само върху
нещата, които можем да докоснем.
Но случаят не е такъв. Сега разполагаме с много по-точен демонстрационен модел, който доказва,
че един обект може да въздейства върху друг обект, без да се намира в близост до него.
За съжаление, повечето от нас продължават упорито да вярват в стария светоглед за „низ от
събития”, макар че физиците многократно са демонстрирали, че атом, който веднъж е бил в близост до
друг атом, ще продължава да бъде повлиян от (или сплетен с) този атом, независимо на какво
разстояние се е отдалечил от него. Даже Айнщайн не е могъл напълно да се пребори със себе си и да
прегърне тази противоречаща на интуицията идея. Още по-странна главоблъсканица е фактът, че след
като веднъж са си взаимодействали, атомите остават сплетени завинаги.
Вече дори сме доказали, че нелокалността и сплетеното състояние са в сила и за по-големи
елементи – като например хората. През 1978 година доктор Якобо Гринберг-Зилбербаум от
Националния автономен университет на Мексико (по-късно опитът му е повторен от лондонския
невропсихиатър Питър Фенуик) поставя двама души, които изследва, в две отделни стаи и закачва на
главите им електроди. Моделът на мозъчните вълни, получен в резултат на поредица от силни
проблясъци светлина, насочени към очите на единия изследван обект, е съвсем идентичен с ЕЕГ на
другия обект, макар той да не се намирал в близост до проблясващата светлина.
Въпреки че нелокалността изглежда абсолютно нелогична за нютоновските ни умове, ние все пак
можем да се възползваме от нея. Също като компютъра ви, който посредством интернет е свързан с
неограничено количество информация, така и вие – само въз основа на това, че сте човешки същества –
сте свързани с всички останали на света.
Понякога, когато искам да се свържа с някого, който се намира в друга точка на света, прошепвам
съобщението си на огромния дъб в предния ми двор. Не е необходимо да ви казвам, че дърветата, също
като кучетата в „101 далматинци”, са свързани помежду си и дъбът може лесно да предаде съобщението
ми на палмата в двора на приятелите ми в Калифорния чрез принципа на нелокалността.
В този експеримент вие ще използвате нелокалността, за да изпратите от разстояние съобщение на
някого, с когото няма да се срещнете или да разговаряте.
Усещането за синхронизация
Всичко опира до любовта и начина, по който сме свързани.
Марк Уолбърг, американски актьор
Когато дъщеря ми беше в прогимназията, започна да дава един и същи отговор на всички въпроси –
222. Ако някой я попиташе колко е часът, тя отговаряше 2,22. Дори и да беше 5,43. Ако някой зададеше
въпроса каква е цената на бутилка мляко, тя отново отговаряше 2,22. Приятелите й много се смееха на
това и започнаха всеки следобед да й звънят точно в 2,22. Тя дори създаде страница във Фейсбук, която
се казваше „Удивителното величие на 222”. Както казах преди малко, по това време тя беше в
прогимназията. През онова лято направихме две пътешествия. По време и на двете пътувания, без
никакво планиране или намеса от моя страна, бяхме настанени в стая с номер 222 и в двата хотела, в

www.spiralata.net 58
които отсядахме – единият беше в Сиатъл, където останахме, след като изпуснахме връзката за Джуно,
Аляска, а другият се намираше в Лондон, близо до централата на Би Би Си.
Швейцарският психиатър Карл Юнг нарича такива събития синхроничност – „едновременното
проявяване на две значими, но не каузално свързани събития”. Някои хора гледат на подобни
съвпадения като на забавни аномалии, изплюти от генератора на случайни събития, и твърдят, че в
крайна сметка е неизбежно събитията от колона А да съвпаднат с колона Б.
При този експеримент вие ще си позволите да предположите, че синхроничните събития не са
резултат от закона за случайността или някаква пълна измислица, а са по-скоро действителни продукти
на нелокалността и сплетеното състояние.
Всъщност в книгата си „Въстаналият Прометей” Робърт Антън Уилсън дори твърди, че
„разсъждаването по тези проблеми обикновено предизвиква юнгова синхроничност. Обърнете
внимание колко време след прочитането на тази глава ще попаднете на невероятно съвпадение”.
Ако имате някоя страхотна история за разказване, не се колебайте и ми я изпратете чрез сайта
http://pamgrout.com/.
Както Уилсън обича да посочва, Вселената не играе според човешките правила. Всъщност нека го
оставим да ни обясни теоремата за нелокалността, създадена през 60-те години на миналия век от
теоретика Джон С. Бел. Именно известната сега теорема на Бел доведе до действителни експерименти,
които убедително доказаха нелокалната квантова природа на света:
„Теоремата на Бел е високотехнологична, но казано на най-прост език, тя се отнася до... следното:
Няма изолирани системи, всяка частица във Вселената е в мигновена (по-бърза от светлината) връзка с
всяка друга частица. Цялата Система – дори тези нейни части, които се намират на космическо
разстояние една от друга, действа като Цялостна Система”.
След този експеримент ще установите, че синхроничността – явление, което хората отхвърлят,
свивайки рамене с думите „Брей, какво странно съвпадение”, не е нищо друго, освен експериментално
доказателство за взаимната обвързаност на всичко.
Всичко, което не прилича на любов, е прах в очите. Можем да го режем и кълцаме както си
поискаме, но не можем да намерим оправдание да извърнем глави от това доказателство.
Лари Доси, американски лекар и писател
През 1972 година по време на годишното събрание на Американската асоциация за развитие на
науката, метеорологът Едуард Лоренц въведе съвсем нов термин в американския език. „Ефектът на
пеперудата” отразява неговото наблюдение, че едно на пръв поглед незначително събитие като
размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика ураган в Тексас. С други думи,
малки, едва забележими неща могат да имат огромни и изключително важни последствия.
Най-хубавото нещо в този експеримент е, че можете да го използвате, за да привлечете в живота си
любов. Можете да го използвате, за да направите света по-ярък. Когато генерирате възвишени мисли за
някого, това значително благоприятства неговата енергия. Точно обратното, когато критикувате някого,
дори и да не изказвате тази критика на глас, вие въздействате върху енергията му и затруднявате
комуникацията си с него. Буквално можете да възвисите своя свят, вкарвайки като с лазер любов,
благословии, спокойствие и други високочестотни емоции в хората около вас.
Както се казва в „Курс по чудеса”: „Всяка благотворна мисъл на някой от братята ви навсякъде по
света ви носи благословия”.
Има една история за протестиращ, който стоял пред Американската военна академия със свещ в
ръка и мълчаливо заявявал позицията си против агресивната политика на САЩ. Някой го попитал:
– Защо смяташ, че като стоиш тук със свещичка в ръка, ще повлияеш на тези от правителството?
Те правят все едно и също от десетилетия насам.
– Не се тревожа, че не мога да ги променя – отговорил мъжът. – Тревожа се държавата да не
промени мен.
Мислите ви за другите хора променят вас самите.
Наистина ли е възможно в този свят на противопоставяне ние-срещу-тях, ние наистина да сме едно,
както твърди този енергиен принцип?
Казано направо – да. Всички сме в кюпа. И всеки път, когато критикуваме или имаме недобри
мисли за някого, ние се самоизмъчваме. Сами си причиняваме болка.
Различията между нас, колкото и огромни да ни се струват, са повърхностни и незначителни. И е
време да се отървем от тях. Когато срещнете някого, спомнете си, че това е свята среща. Както виждате
него, така ще видите и себе си. Както се отнасяте с него, така се отнасяте и със себе си.
Както мислите за него, така мислите и за себе си.

www.spiralata.net 59
 Можете да промените взаимоотношенията си с всеки само като му изпращате добри мисли.
Свидетелски показания
Всички ние, независимо дали сме пчели, борове, койоти, човешки същества или звезди, искаме само
да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем приемани, ценени и уважавани такива, каквито сме. Толкова
ли е трудно?
Дерек Йенсен, американски писател и природозащитник
Приятелката ми, която ще нарека Джинджър, защото това не е истинското й име, години наред
имаше доста трудни отношения с майка си. Накрая реши всяка вечер, преди да заспи, да изпраща на
майка си благословия. Майка й, разбира се, нямала никаква представа, че го прави. И до днес
Джинджър не й е казала, че в продължение на шест месеца всяка вечер е отделяла по няколко минути, в
които си е представяла как майка й получава всичко, което иска, а тя самата е щастлива от това.
– Честна дума, не знам как стана, но отношенията ни се промениха. Сега сме близки приятелки –
признава Джинджър.
Още свидетелски показания
Изследвайте собствените си географски ширини. Бъдете като Колумб, открийте нови
континенти в себе си, прокарайте нови пътища, не за търговия, а за мисълта си.
Хенри Дейвид Торо, американски писател и философ
Авторката на бестселъри Марта Бек някога е била като всички нас – достатъчно доверчива и
приятелски настроена, но без да прекалява. В крайна сметка била учен, излязъл от коридорите на
Харвард социолог, който се нуждаел от факти, за да стигне до определено заключение. И заключението,
до което стигнала – същото, до което повечето от нас достигат на планетата Земя, е, че хората не са
лоши, но не ти трябва да се забъркваш прекалено много с тях. Особено ако следваш в Харвард и се
опитваш да завършиш второто си висше. Може би е най-добре да държиш хората на една ръка
разстояние.
Както тя самата описва в своята прекрасна книга „В очакване на Адам”39: „Движим се наоколо като
кралица Елизабет, Бог да я благослови, стискаме в ръце безвкусни малки аксесоари, отбягваме и най-
малкия намек за нещо нередно, никога не показваме истинските си чувства и не докосваме нищо, освен
ако ръката ни не е покрита с ръкавица”.
Но животът скроил номер на Марта Бек. Дарил я със син (Адам) със синдрома на Даун, който я
научил, че всичките й представи за света са една голяма измама. Особено в онази част, в която се казва,
че не трябва да се доверяваш на другите. Докато била бременна с Адам, съпругът й, също възпитаник на
Харвард, пътувал много до Азия и я оставял вкъщи да се справя сама със следването, с двегодишното
им дете и с бременността, която не се развивала особено добре.
Пожари, опасност от спонтанен аборт и все по-тежка бременност я докарали направо до отчаяние.
– Имах чувството, че на плещите ми се е изсипала цяла камара камъни – спомня си тя.
Всеки път, когато била на косъм да се пречупи, някой ангел (и това не е метафора) или човек,
когото едва познавала, се появявал с добри думи, продукти или някаква друга помощ. Не забравяйте, че
това е жена, която трябва да е била на ръба на отчаянието, за да приеме нещо толкова свръхестествено.
Тя отдавна била отхвърлила всяка идея за Господ и образованието я било научило да следва „добрата
стара логика на Бейкън, която отказва да повярва в каквото и да било, докато не се докаже, че е вярно”.
Въпреки това една сутрин почти непозна жена се появила на прага й с продукти, точно когато
Марта се чувствала толкова слаба, че щяла да припадне. Невидима сила се появила от нищото и ги
извела с дъщеря й от изпълнения с дим апартамент, преди той да изгори до основи. И освен това успяла
да види съпруга си и да разговаря с него, въпреки че той бил в Хонконг, а тя в Бостън. И не, нямам
предвид разговор по телефона.
Накрая осъзнала следното: „Напук на всички шансове и въпреки всичко на тази неприятна и
недружелюбна планета, което работи срещу него, майчинското отношение присъства в изобилие.
Можете да го намерите винаги, стига да сте достатъчно умни да знаете къде да търсите”. Дори и да
не сте достатъчно умни, то има навика да се появява – особено когато наистина се нуждаете от него.
– Трябва да изхвърля всяка тъга, всеки страх, всяко недоразумение, всяка лъжа, които стоят между
съзнателния ми разсъдък и това, което в сърцето си знам, че е истина… Трябва да разширя реалността
около себе си и от поредица неоспорими факти, сбити, силни и студени като острие на бръснач да я
разтегна до безумен хаос от възможности – казва Бек.

39 Оригинално заглавие – Expecting Adam – б. р.

www.spiralata.net 60
 Методът
Това, което днес смятаме за парадокси на квантовата теория, ще бъде общоприета истина за
децата на нашите деца.
Стивън Хокинг, британски физик
При този експеримент ще изпратите съобщение на ваш познат, използвайки идеята за нелокалност.
Според Лора Дей, автор на „Практическа интуиция”, това не е по-трудно от изпращането на имейл.
Хубавото на този експеримент е, че дори не е необходимо да ставате от креслото. По-голямата част
от взаимодействието ви с другите човешки същества се извършва извън физическото поле.
Личните мисли, които смятате, че пазите само за себе си, всъщност не са особено лични. Тъй като
всички сме свързани помежду си, все едно сте ги изкрещяли по домофона. Макар и тихичко, посланието
е стигнало до всеки.
Всички сме свързани с тази огромна база данни и непрекъснато обменяме енергия с всеки, който се
намира в нашето поле на влияние, и в по-малка степен с всички останали същества на планетата.
Забравете за терапията. Можете да си спестите много пари само като промените диалога в
собственото си съзнание.
Но внимавайте какво си пожелавате. Сондра Рей, съосновател на „Обучение в любящи
взаимоотношения” и бивша моя учителка, разказва една смешна история за комуникация с невидимата
енергийна база данни. Отишла при Леонард Ор, друг мой учител, за да разбере защо колата й
непрекъснато се чупи. Той й казал да формулира различна цел и да я потвърди. Тя отговорила с
присмех:
– Искаш да кажеш, че само като си поставя цел, мога да си осигуря дори обаждания на мъже по
телефона?
– Разбира се – отвърнал той. – Опитай.
И тя започнала да изпраща целта си към ПВ: Сега започват да ми се обаждат много мъже. През
следващите четири дни й се обадили всичките й бивши гаджета, някои от които не била виждала от
месеци, а други – от години.
– Колкото и невероятно да звучи – твърди тя, – започнаха да ми се обаждат и през нощта, звъняха
ми мъже, объркали номера, които изобщо не познавах. Не е необходимо да споменавам, че заменила
целта си с друга, по-разумна.
Ето стъпките, които трябва да извървите:
1. Изберете си мишена. Въпреки че без съмнение можете да изпратите съобщение на абсолютно
всеки, предлагам ви да си изберете някой познат. Брус Розенблум, професор по физика в
Калифорнийския университет Санта Круз, твърди, че след като сте се запознали с някого и сте се
ръкували с него, вие сте сплетени завинаги.
2. Изберете какво действие или реакция искате да получите. Колкото по-конкретно го формулирате,
толкова по-добре. Бъдете съвсем ясни в намеренията си. В последния експеримент, който направих аз
самата например, изпратих на партньора си Джим следното съобщение: „Донеси един хляб”.
3. Представете си съвсем ясно своята мишена.
4. „Бъдете” заедно с мишената си, като се въплътите и преживеете връзката. Думите често се
оказват неефективен начин за предаване на посланието. Ангажирайте всичките си сетива. И вярвайте в
своето послание.
За да направите експеримента по-ефективен и да се позабавлявате, обсипете своята мишена с добри
мисли. Изпратете й най-добрите си благопожелания. Помислете си как той или тя може да спечели от
лотарията, да си уреди среща с Чанинг Тейтъм40 или да спечели околосветско пътешествие.

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът „101 далматинци”.
Теория: Вие сте свързани с всичко и с всеки във Вселената.
Въпрос: Мога ли да изпратя съобщение на някой, който не е до мен в момента?
Хипотеза: Ако в следващите два дни изпратя по телепатичен път конкретно съобщение на
конкретен човек, ще получа доказателство, че той го е получил.
Необходимо време: 48 часа.

40 Чанинг Тейтъм (Channing Tatum) е американски актьор и бивш фотомодел. – б. пр.

www.spiralata.net 61
 Подход: Добре, ПВ, струва ми се, че вече дочувам музиката от „Зоната на здрача”, но съм склонен/-
на да се въздържа от предварителни оценки този път, за да видя дали не става въпрос за някой от
мистериозните аспекти на квантовата физика. Какво ще кажеш?
Дата: ................................ Час: ................................
Бележки: ............................................................................................

В крайна сметка от нас се иска смелост само за едно: да имаме смелостта за най-странното,
най-необикновеното и най-необяснимото, с което можем да се срещнем.
Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден в Прага

ЕКСПЕРИМЕНТ № 9
ПРИНЦИПЪТ НА РИБАТА И ХЛЯБА
Вселената е безкрайна, изобилна и странно услужлива
Повечето хора опознават само едно кътче от стаята си, едно петно до прозореца, една тясна
ивица, по която непрекъснато се движат напред-назад.
Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден в Прага
Постановка
Този експеримент ще развенчае мита „Животът е гаден и после умираш”. Повечето от нас,
независимо дали си го признаваме, или не, вярват, че животът е труден. Вярваме, че ресурсите, с които
разполагаме, са доста ограничени – независимо дали става въпрос за пари, време или пуканки в киното.
Дори хората, които имат мазерати в гаражите си, прекарват изключително много време в мисли за това
как да се сдобият с още.
Защо? Защото те съвсем неправилно си мислят, че „няма достатъчно”. Дори милиардерите, дори
хората с неограничени възможности живеят с потискащата мисъл, че „няма достатъчно”.
Една моя приятелка вземала интервю от богат собственик на преуспяваща компания, която пускала
на пазара нов продукт. Когато забелязала символа на долара в очите му, попитала дали има марж на
печалбата, индекс на успеха или определена сума пари, които той би приел за „достатъчно”.
Бизнесменът замълчал за момент, въздъхнал и отговорил:
– Господи, нищо не разбирате. Никога не е достатъчно.
Това е също като играта на музикални столове, в която столовете винаги са с един по-малко от
участниците. Всеки се тревожи, че когато музиката спре, именно той ще се окаже без място.
Ние сме безмерно богати, но се чувстваме вързани, изплашени и винаги нащрек. Разбира се,
казваме, че живеем в общество на изобилието, но в много отношения това е само илюзия, измама,
дължаща се на непрекъснато повтаряната мантра „няма достатъчно”. Прекалено заети сме да играем на
музикални столове, тичаме все по-бързо и по-бързо около илюзорния кръг от намаляващи места за
сядане. Противно на всичко, което знаете, принципът на рибата и хляба предполага, че съществува
природен закон на изобилието и че всичко е наред – можете да се отпуснете.
Когато Христос се „помолил” рибата и хлябът да се умножат, той не се е тревожил как точно ще
стане това. Просто съсредоточил всичките си мисли в един-единствен лъч, подобен на лазер – а именно,
че изобилието и охолството са негово свещено право. По време на експеримента, вие също ще
изоставите обичайния си модел на мислене и ще позволите да бъде изместен от малко вероятната
възможност, че има достатъчно. За всички.
Има нещо сбъркано в картинката
Ако ви се струва, че има призрак, запалете лампата.
Дороти Томпсън, американска журналистка
Приемаме съществуването на нищетата и недоимъка по подразбиране, като неподлежащи на
съмнение условия, които определят нашия живот. Убеждението, че „няма достатъчно”, е първата ни
мисъл още от ранното утро, когато будилникът иззвъни.
– По дяволите, не се наспах достатъчно.
Дори още преди да сме станали, преди да сме пъхнали крака в пантофите, вече се оплакваме от
липсата на нещо. Когато най-после успеем да се надигнем от леглото, казваме:
– Нямам достатъчно време да се приготвя.
И от тук нататък всичко тръгва надолу.
Хабим огромно количество енергия в оплакване и тревоги, че нещо не е достатъчно. Нямаме
достатъчно време. Не се движим достатъчно или не приемаме достатъчно фибри или витамин Е.

www.spiralata.net 62
 Заплатата ни не е достатъчно голяма. Уикендите ни не са достатъчно дълги. Горките ние не сме
достатъчно слаби, достатъчно умни или достатъчно образовани.
Дори не ни минава през ума да проверим дали тази „не е достатъчно” мантра е вярна. Тя е така
дълбоко вкоренена в нас, че оформя най-дълбокото ни усещане за това кои сме. Недостигът се е
превърнал в леща, през която пречупваме всеки аспект на живота си.
Това е причината, поради която приемаме работа, която не ни удовлетворява. По същата тази
причина поддържаме връзки, които не водят наникъде. Заради нея продължаваме да се връщаме към
шведската маса дълго след като сме задоволили апетита си. И пак това е причината да създаваме
системи и институции за контрол на достъпа до ресурсите (нефтът говори ли ви нещо?), които според
нас са ценни и ограничени. Ако престанем да се тревожим, че нямаме достатъчно, можем да се
успокоим и да използваме ресурсите, които притежаваме, за да развием алтернативните източници на
енергия като енергията, получена от слънцето или вятъра, които, бързам веднага да подчертая, никога
няма да се изчерпят.
Представата, че „няма достатъчно”, ни кара да правим неща, с които не се гордеем; неща, които
компрометират по-висшите ни идеали; неща, които напълно разрушават природата и ни разделят от по-
висшата ни същност. И след като веднъж се определим като хора в нужда, цялата ни енергия бива
погълната от стремежа да не изостанем, да не предадем позициите си и да отстъпим пред някой друг.
Но ето за какво всъщност става въпрос: Всичко това е една огромна нещастна лъжа. Има
достатъчно – за всеки един от нас. Живеем в голяма щедра Вселена и ако просто успеем да се отървем
от безпочвения страх, че няма достатъчно, можем да спрем да трупаме вещи (та кой се нуждае от 89
чифта обувки?), да освободим енергията си и да направим така, че всеки един от нас да получи това, от
което се нуждае.
Индианското племе чумаши, което от хиляди години живее по крайбрежието на Централна
Калифорния, се радвало на това, което аз бих нарекла богат и охолен живот. Живеели задружно в малки
села и използвали природните ресурси, за да си правят канута, стрели и лекарства. Храната им се
състояла от повече от 150 вида морски дарове, плодове и борови ядки. Правили си пухкави одеяла от
кожи, съдове от талк и украса от миди и необикновени кошници, оплетени така гъсто, че можели да
задържат вода. Почти всеки ден чумашите играели на различни игри, танцували, пеели приспивни
песни на децата си и се прочиствали, като се потели обилно в местния вариант на сауната.
Днес наричаме този начин на живот просто „препитание”. Гледаме на него с пренебрежение и
смятаме, че е трудно да се живее така. Но това, което бих искала да подчертая, е, че за разлика от нас
чумашите са живеели в икономика на изобилието. За тях винаги е имало достатъчно. Нито прекалено
много. Нито прекалено малко. Достатъчно. И най-важното – имали са достатъчно време за наистина
значимите неща – връзка с близките, вкусна храна, изкуство, игри и почивка.
Точно в този момент и с ресурсите, с които вече разполагате (не е нужно да търсите нова работа, да
създавате нова връзка или дори да започвате времеемка йогистка практика), можете да започнете да
водите богат и смислен живот. И най-хубавото в това е, че най-после можете да спрете да работите
толкова. Време е малко да се разтоварите.
Пълното щастие съществува
Ами ако използваме тази огромна сила, за да възвисим хората, а не да ги държим в капана на
корпоративно религиозната хранителна верига?
Марк Висенте, режисьор на „Мистерията на живота”
В крайна сметка изводът е, че нямаме никаква представа за ограниченията, които поставяме пред
собствените си възприятия. Ако осъзнаем до каква степен сме отхвърлили красотата на света, ще бъдем
истински шокирани.
Объркването ни е толкова дълбоко, че дори не можем да си представим света без жертви. Но ето
каква е истината – светът не изисква никакви жертви освен онези, които ние сами сме готови да
направим.
Заслужава си да спрем за малко и да се замислим в каква заблуда сме изпаднали.
Няколко дни след двайсет и деветия си рожден ден Екхарт Толе изпитал остър пристъп на
тревожност. Започнал да мисли за самоубийство. В основни линии животът му до този момент бил
отвратителен. В онази конкретна вечер той непрекъснато си повтарял:
– Не мога повече да живея със себе си.
И изведнъж си казал:
– Усещам как нищото ме засмуква.

www.spiralata.net 63
 Когато „се събудил”, единственото, което изпитвал, било любов, бил изпаднал в състояние на
дълбоко, ненарушимо спокойствие и пълно щастие. Силната емоционална болка била принудила
съзнанието му да се отдръпне от всички ограничения, които той самият бил наложил. Отдръпването
било толкова силно, че заблудената му същност, нещастната му силно уплашена същност, се сринала
като надуваема играчка, на която някой е изпуснал въздуха. През следващите две години той не правил
нищо друго, освен да седи по пейките в парковете в състояние на безмерна радост.
Или да вземем за пример Байрон Кейти. Тази брокерка на недвижими имоти от Калифорния
живеела съвсем обикновен живот – имала два брака, три деца и успешна професионална кариера,
когато изведнъж изпаднала в дълбока депресия. Отишла в защитено жилище за жени с хранителни
разстройства не защото страдала от хранително разстройство, а защото това било единственото място,
за което застрахователната й компания се съгласила да плати. Една вечер, докато лежала на пода на
таванското помещение („Чувствах се недостойна да спя на легло”, казва тя), изведнъж се събудила без
нормалното житейско предубеждение за жертва.
„Всички мисли, които ме тревожеха, целият ми свят, целият свят, бяха изчезнали… Всичко ми беше
непознато… Смехът се надигаше от дълбините и се изливаше навън… Бях като пияна от радост” –
пише тя в своята книга „Хилядите имена на радостта”41.
Прибрала се вкъщи, седнала до прозореца и дни наред стояла така, обзета от върховно щастие.
„Сякаш свободата се бе пробудила вътре в мен.”
Полковник Мастърд в зимната градина с гаечния ключ42
Здравият разум е сбор от предразсъдъци, придобити до осемнайсетата ни година.
Алберт Айнщайн, немски физик
Играехме на играта „Клу” заедно с няколко приятелки на дъщеря ми. Раздадохме детективските
бележници, поставихме въжето, оловната тръба и всички останали миниатюрни оръжия в
миниатюрните стаи на миниатюрната къща.
Обърнах се към Кайли, която играеше с фигурата на професор Плъм:
– Искаш ли да започнеш първа?
Момичетата ме изгледаха така, сякаш им бях предложила да вземат душ в момчешката съблекалня.
– Мамо!
– Госпожо Граут! – запротестираха те на висок глас.
– Какво има? Какво казах?
– Всички знаят, че се започва с мис Скарлет.
По същия начин ми обясниха, че ако искаш да предявиш обвинение, трябва да се намираш в стаята,
в която предполагаш, че е извършено убийството, и ако искаш да преминеш незабелязано, можеш да го
направиш само от хола в кухнята или от библиотеката в зимната градина.
– Кой казва? – попитах аз.
– Правилата. Ето тук е написано – отговори ми едно от момичетата и завря пред носа ми книжката с
правилата.
Тези „железни” правила ми напомниха за начина, по който „играем играта на живота”. Някой е
решил, че светът действа точно така и понеже всички сме се съгласили да възприемем този светоглед,
сме го превърнали в действителност. Излиза, че до един сме били подлъгани. Почти всички идеи и
преценки, които приемаме за неоспорима истина, всъщност са огромно изкривяване на
действителността. Всичко, за което си мислим, че е „истинско”, на практика е отражение на „правилата
на „Клу”, по които сме се съгласили да играем. Светът, който си мислим, че виждаме, не е нищо друго
освен проекция на нашите индивидуални „правила на Клу”.
Може би е крайно време да вземем тези правила, да ги нарежем и да ги превърнем в конфети.
Докато не го направим, докато не осъзнаем, че сме „напълно обичани, напълно достойни за любов и
напълно любящи”, ще продължаваме да се чувстваме изпразнени, ще се питаме каква е целта ни и ще се
чудим защо изобщо сме тук.
Затова е необходимо да поискаме изцяло нови лещи, през които да погледнем света.
Свидетелски показания

41Оригинално заглавие – A Thousand Names for Joy – б. р.

42Препратка към популярната в САЩ игра „Клуедо” (Cluedo или Clue), в основата на която стои разследване на мистериозно
убийство – б. пр.
www.spiralata.net 64
 По-лесно е да си мрачен, отколкото да си весел. Всеки може да каже „болен съм от рак” и да
получи подкрепата на тълпата. Но колко от нас могат да изпълнят добър петминутен комедиен
номер?
Пи Джей О’Рурк, бивш кореспондент на списание “Ролинг Стоун”
Карин Джонсън винаги е знаела, че иска да стане актриса. Всъщност, първата й свързана мисъл още
като съвсем малка била: „Господи, колко много искам да играя”.
Макар да израства в общинско жилище за бедни в Ню Йорк, театърът и това, което тя нарича „да си
представяш, че си някой друг”, играят огромна роля в живота й. Това става в годините, когато Джо Пап
прави безплатни представления на пиеси от Шекспир в квартала й в Челси. Освен това гледа много
филми заедно с брат си Клайд и майка си Ема, която сама издържа децата.
– Когато видях как Карол Ломбард слиза по стълбите, облечена в дълга сатенена рокля, си
помислих, че и аз мога да го направя – казва Карин. – Исках да сляза надолу по тези стълби, да кажа
същите думи и да живея същия живот. Във филмите можеш да си всичко. Можеш да летиш. Можеш да
срещнеш с извънземни. Можеш да бъдеш кралица. Можеш да спиш в огромно легло със сатенени
чаршафи в своя собствена стая.
На осемгодишна възраст започва да играе в „Хъдсън Гилд”, дневен детски център с театрални
курсове и програми по изкуствата в квартала.
Животът й претърпява обрат в гимназията, когато поради дислексия погрешно й поставят диагноза
за забавено развитие. Отпада от училище, става наркоманка и забравя за мечтата да стане актриса. На
деветнайсетгодишна възраст самата тя вече е самотна майка.
Добрата новина е, че успява да се отърве от наркотиците. Всъщност бащата на дъщеря й е човекът,
който й помага да откаже хероина. Лошата новина е, че от него не става баща. Напуска я няколко
месеца, след като се ражда детето им Александреа.
Карин не била завършила гимназия и нямала никакви умения. На практика единственото, което
можела да прави, било да се грижи за деца. Започнала да работи като детегледачка и се преместила в
Лъбък, Тексас, заедно с приятеля си, който я наел. Впоследствие този приятел заминал за Сан Диего и
тя и дъщеря й с удоволствие го последвали.
Когато връзката се разпаднала, Карин се озовала в Калифорния без пари и без никакви умения. Не
можела дори да шофира, сериозен проблем в насечената от магистрали Калифорния.
– Не бях завършила гимназия – споделя тя. – Единственото, което имах, беше детето ми и самата
себе си.
О, да, и онази мечта: Господи, колко много искам да играя. През деня се учила да прави тухли и
ходила на курсове за козметички. Вечер участвала в експериментална театрална трупа. Известно време
правила грим и прически в погребална агенция, като допълвала доходите си с парите от социалните
помощи: „Тревожех се как да купя на детето повече от един чифт обувки и как със 165 долара да
осигуря храна за целия месец”.
През цялото това време продължавала да вярва, че „всичко е възможно”. Продължавала да вярва, че
може да е като Карол Ломбард и грациозно да слиза по стълбите, облечена в сатен.
– Единственото, което винаги съм знаела, че мога, е да играя – спомня си тя.
Непоколебимата й вяра най-после отключила вратата. През 1983 година известният режисьор Майк
Никълс случайно я вижда в една експериментална трупа в Бъркли. Той бил толкова зашеметен от
образите, които пресъздавала, че веднага подписал с нея договор за моноспектакъла „Шоуто на
призрака” на Бродуей. Стивън Спилбърг гледа това шоу и й дава ролята на Сели във филма „Пурпурен
цвят”. По това време тя вече е сменила името си и се казва Упи Голдбърг.
„Мога да направя всичко. Мога да бъда всичко. Никой никога не ми е казвал, че не мога. Никой
никога не е изказвал пред мен идеята, че нещо ме ограничава, затова мисля от гледна точка на това,
което е възможно, а не на това, което не е” – пише Упи в автобиографията си „Книга”. „Знам, че никога
няма да мога да превърна водата във вино или да накарам котките да говорят френски. Но също така
научих, че ако достигнеш до нещо, без да имаш предварителни предразсъдъци за това какво е това
нещо, целият свят може да се превърне в платно, върху което да рисуваш. Просто помечтай и можеш да
превърнеш мечтата си в действителност. Вярвам, че принадлежа на всяко място, на което искам да бъда,
на всяка ситуация или контекст, в които се поставя. Вярвах, че едно малко момиченце може да се
издигне от семейство с един родител в бедните квартали на Манхатън, да стане самотна майка, седем
години да се бори с живота, издържайки се от помощи и странни занимания, и накрая все пак да се
озове в света на киното.

www.spiralata.net 65
 Затова, да, мисля, че всичко е възможно. Знам го, защото съм го преживяла. Знам го, защото съм го
видяла. Била съм свидетел на неща, които древните са наричали чудеса, но те не са чудеса. Те са
резултат от нечия мечта. Като човешки същества ние можем да сътворим рая и да направим живота си
един на друг по-добър, със собствените си ръце. Да, да, да – всичко това е възможно.
Ако нещо не се е случило, не е защото не може или няма да се случи, просто не се е случило все
още.”
Още свидетелски показания
Да впрегнете силата на ума си може да е по-ефикасно от лекарствата, от които сте
програмирани, че имате нужда.
Брус Липтън, американски клетъчен биолог, доктор на философските науки
От години животът на Мъртъл Филмор бил съсредоточен около шкафа с лекарства. Жената, която
по-късно щяла да стане съосновател на Обединената църква, не само страдала от туберкулоза, поради
което плюела кръв и почти непрекъснато поддържала температура, но и имала тежка форма на малария.
Един ден тя присъствала на лекцията на доктор Е. Б. Уийкс, учител от движението „Нова мисъл”,
изказал скандалното твърдение, че Господ, който е въплъщение на доброто, никога не би пожелал някой
да се разболее. Нещо повече, казал той, ако влезе в единение с това въплъщение на доброто, тя ще
открие истинската си същност, която не може да не бъде здрава.
Мъртъл непрекъснато си повтаряла следното:
– Аз съм дете на Бога и поради това не мога да наследя болест.
Отказала да „съди според външния вид” и възхвалявала божествената жизнена енергия във всяка
своя клетка. Малко по малко състоянието на Мъртъл започнало да се подобрява. След две години от
предишните й заболявания нямало и следа.
Съпругът на Мъртъл, Чарлз, бил свидетел на забележителното оздравяване на жена си и решил да
използва същия метод. Той също бил смятан за инвалид. Вследствие на инцидент със скейтборд като
дете и последвалите го множество операции, бедрената му става била силно увредена и единият му крак
спрял да расте. Носел стоманена екстензия, за да изравни краката си. Смятал, че най-доброто, което
може да направи, е да се научи да живее с хроничната болка.
Също като Мъртъл и Чарлз Филмор започнал да повтаря, че съществува добра всемогъща
енергийна сила. За една година болката му не само напълно изчезнала, но и по-късият крак пораснал и
станал колкото другия. Вселената се погрижила за него.
Методът
Действителността не е нищо друго освен илюзия, макар и доста настойчива.
Алберт Айнщайн, немски физик
Този експеримент ще докаже онова, което Сали Фийлд осъзнава, когато печели „Оскар” за „Места в
сърцето”: „Вие ме харесвате, наистина ме харесвате”. Той ще докаже колко величествен е в
действителност нашият свят.
В следващите 48 часа ще наблюдавате тази доброта и красота.
Историята, разбира се, е написана с кръв – изобилства от войни, предателства и съперничества. Но
както казва палеонтологът Стивън Джей Гулд: „Историята на фосилите показва дълги, непрекъснати
периоди на биологична стабилност”.
Всъщност това е структурен парадокс – един насилствен акт откъсва вниманието ни от 10 000
прояви на доброта. Човешката вежливост, доброта и красота са нормата, твърди Гулд. Според него е
наш дълг, наша свещена отговорност да записваме и да отдаваме почит на победната тежест на
безбройните малки добри деяния, които най-често остават незабелязани.
През следващите два дни дръжте подръка бележник и записвайте в него всички прояви на добрина.
Ето някои примери на проявите, които бихте могли да запишете:
 „Съпругата ми ме целуна, преди да отида при лекаря.”
 „С жената на рецепцията сравнявахме снимките на нейното бебе и моето внуче.
 „Когато влизах в офиса и ръцете ми бяха пълни с книги, един непознат ми задържа вратата.”
 „Мъжът в ресторантчето ми се усмихна и ме попита: „Как си?”.”
 „Непознати студенти седяха заедно на една маса в препълнения стол.”
 „Имах проблем с електронната поща и един колега ми помогна да се справя.”
 „Колега от другия офис отговори добронамерено на леко сприхавото ми запитване.”

ЛАБОРАТОРЕН ПРОТОКОЛ
Принцип: Принципът на рибата и хляба.

www.spiralata.net 66
 Теория: Вселената е безкрайна, изобилна и странно услужлива
Въпрос: Наистина ли фактът, че се фокусирам върху негативното, ми пречи да виждам
действителността?
Хипотеза: Ако променя възгледите си и направя усилие да търся добротата, красотата и изобилието,
те ще се появят в огромни количества.
Необходимо време: 48 часа.
Дата: ................................ Час: ................................
Брой на проявите на красота и доброта: ................................
Подход: Знам старата мъдрост „Каквото повикало, това се обадило”. Затова мисля да опитам.
Кой знае? Може би изразяването на благодарност е нещо повече от онези глупости, които гледаме в
различни телевизионни шоупрограми. В крайна сметка Уили Нелсън казва, че когато започнал да брои
благословиите, целият му живот се преобърнал. Също като Уили и аз ще заложа на възможността да
изпитам спокойствие, блаженство и радост. Активно ще търся добрината и ще й отговарям по същия
начин.
Бележки: ............................................................................................
Във всеки един момент пред нас има много повече възможности, отколкото съзнаваме.
Тич Нат Хан, будистки монах и борец за мир

ПОСЛЕСЛОВ
Подкрепяйте се един друг
Добре е да се съберем, за да творим заедно.
Абрахам-Хикс
Браво! Поздравления! Успяхте да прочетете книгата и надявам се, да направите деветте
експеримента. Вече можете смело да си хвърлите шапките във въздуха. Това означава, че най-трудното
е зад гърба ви. Но ако спрете тук, ще изпуснете най-хубавата част на приключението. От тук нататък ще
започнете да получавате отплатата.
Това, което бих искала да ви предложа, е заедно с други хора, които са прочели „Е на квадрат”, да
направите група във вашия град, в църквата, или дори в местния магазин (само, моля, не им казвайте, че
аз ви пращам).
Въпреки че ПВ е винаги с нас и винаги ни направлява, е хубаво да усещаме до себе си истинско
човешко присъствие. И, Господ ми е свидетел, важно е да си имаш компания.
Затова е добре да си намерите съмишленици, други духовни воини, които са готови да слушат, да
се радват и да ви напомнят защо правите всичко това. Както Абрахам-Хикс обича да казва:
„Когато влезете в унисон с енергията, която създава светове, Вселената ще ви свърже с други хора,
които имат подобни вибрации”.
Това е почти като космическа служба за запознанства. Тези съмишленици ще навлязат в сферата на
вашите вибрации (сходните явления се привличат) и заедно ще успеете да вдигнете енергията на
квадрат, докато тя експлодира и се превърне във вълнуващ нов свят и прекрасен нов начин на живот.
Кое е първото правило ли? Играйте и се забавлявайте. Това е и винаги ще бъде основният генератор на
енергия.
Създайте защитен кръг, в който всеки да се чувства сигурен и оценен. За целта не е необходимо да
отделяте по четири часа на ден. Можете да го правите дори по телефона. Но е важно да включите и
други хора, с които да споделяте резултатите от експериментите – хора, които също провеждат подобни
експерименти Споделяйте истории. Бъдете вдъхновение един за друг.
Създайте нови експерименти. Моята група всяка седмица предлага по някой нов експеримент.
Може да е всичко – от това да успокоите енергията в оживена, шумна стая (действа като магия –
просто излъчвайте спокойствие и тишина и наблюдавайте как това ще промени енергията в, да кажем,
някой ресторант или на напрегнато съвещание) до това да промените атмосферата в една връзка, в която
сте склонни бързо да критикувате и да си правите изводи. В моята група много се забавляваме, когато
съобщаваме за успехите си, а също и когато признаваме, че не сме успели да се отървем от старите
условности. И двата урока са много полезни.
Задължително е в групата да говорите и да се фокусирате върху живота такъв, какъвто искате да
бъде, а не такъв, какъвто може да ви се струва, че е. Вместо да питате „Какво не е наред?” – това е може
би най-задаваният въпрос на английски, съсредоточете се върху въпроса „Какво е наред?”.

www.spiralata.net 67
 Това е единственият въпрос, който означава нещо. Отговорът е новата, по-радостна история, която
полагате усилия да създадете. По време на всяка среща споделяйте примери как животът ви става по-
добър и по-смислен.
И както винаги ценете, разкрасявайте, потвърждавайте и мечтайте, като не забравяте следните три
неща:
1. Вие сте невероятни. Независимо дали го осъзнавате, вие сте изключително мощно енергийно
същество. Дълбоко във вас тече цяла река от възможности.
2. Великото поле на възможностите е безкрайно. Всичко, което е необходимо, е готовност да
отворите съзнанието си, да се откажете от старите условности и да продължавате да се развивате към
по-весели, по-свободни и по-значими идеи.
3. Всички сме заедно. Ако се грижим един за друг и полагаме усилия да се ценим и да се
забавляваме заедно, всички ще спечелим, защото всеки от нас ще се възвиси по-нависоко. Разбира се,
можем и сами да стигнем до финала. Но истинското удоволствие се състои в това да предприемем
пътешествието заедно и накрая всички в един глас да извикаме: „Еха!”

БЛАГОДАРНОСТИ
Чувала съм, че е необходимо цяло село, за да се отгледа дете. Е, за да се създаде една книга, също е
необходимо цяло село.
Списъкът с жители от селото на „Е на квадрат” включва, макар и да не се изчерпва, със:
Всички симпатяги от „Хей Хаус”: Алекс Фриймон, Шанън Литрел, Кристи Салинас, Пам Хоман и
Стейси Смит, която ме подкрепяше от самото начало. Благодаря ти, Стейси!
Благодаря и на теб, Кристи, че толкова бързо направи тази невероятна корица.
Алекс, стреснах се, когато за първи път видях всичките ти коментари и поправки, но сега се
прекланям пред интуицията ти. Ти беше отговор на моите молитви.
Джим Дик, който е един от тримата най-търпеливи хора на планетата; Кити Шеа, Джойс Барет, Бети
Шафър, сестрите Фюжън; приятелите ми от „Духовни предприемачи”, с които се виждам сряда сутрин,
групата ми „Вортекс” и разбира се, Таз

ЗА АВТОРА
Пам Граут е автор на 16 книги, три пиеси, телевизионен сериал и три приложения за айфон. Тя
пише за списание People, CNNgo.com, The Huffington Post и в блога си за пътешествия
http://georgeclooneyslepthere.com/.
Повече за Пам и нейния необичаен поглед върху живота можете да научите на http://pamgrout.com/.

Вярвам, че истински ценните неща се дават

даром и се приемат даром от всеки според
възможностите му.
www.spiralata.net

www.spiralata.net 68