Георги Кулишев

фак.№ 201519, АКС магистратура

Конспект

По дисциплината „Електрически измервания”

1.Измерването като основен метод на познанието. Основни елементи.

Измерването е познавателен процес, при който с помощта на физичен

експеримент се установява взаимно еднозначно съответствие между стойностите на
измерваната величина и равноинтервален ред от стойности на друга величина,
еднородна с измерваната, с цел да се реши основното уравнение на измерването,
което определя и основните му елементи:

Q=q[Q]Q – Измервана величина

[Q] – Измервателна единица. Това е едномерна величина с измерваната, чиято

големина е приета да има числена стойност, равна на единица.

q – Числена стойност на измерваната величина

Ако бъде разгледана акумулаторна батерия с цел измерване на съдържащия се в

нея ток, то е налице следното: токът е постоянен и намалява в течение на времето.
Той е електрическа величина и е размерна – бележи се с (I), измерва се в ампери
(А)

Контрол: Познавателен процес, при който чрез физичен експеримент се

установява принадлежи ли стойността на контролираната величина към едно
предварително зададено множество от стойности:Q Є G

Изпитване: Познавателен процес, при който чрез въздействие върху обекта

(естествено или принудително) се извършва физичен експеримент с цел измерване
или контрол

Международна система от измервателни единици-СИ.

Международната система от измервателни единици СИ е изградена чрез основни,

допълнителни и производни единици. Основни единици- седем, които се
разглеждат като независими, от гледна точка на размерността: метър, килограм,
секунда, ампер, келвин, кандела и мол. Допълнителните единици са две: радиан и
стерадиан. Производните единици могат да бъдат образувани от основните и
допълнителните единици чрез алгебрични формули, които изразяват физични
закони, свързващи съответните величини. Коефициентите в тези формули се
приемат за равни на единица, при което системата се нарича кохерентна.

Основни измервателни операции

Измерването е многооперационна процедура съдържаща :

общи за всички информационни процедури операции: запомняне, предаване,

превключване...

специфични метрологични операции: възпроизвеждане на величини със зададена

стойност, сравняване на еднородни величини и измервателно преобразуване.

За реализиране на измерването са абсолютно необходими две операции:

сравняване на величини - възпроизвеждане на величини с определени стойности
Чрез сравняването на две величини се установява коя от тях е по-голяма или
съществува равенство. То може да се дефинира само за еднородни величини. В

1
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

повечето случаи сравняването се извършва на основата на разликата между

сравняваните величини.

Измервателни средства – измервателен уред – аналогови и цифрови.

Резултат от измерването съставлява крайна цел на измерването. Резултатът е

приближение на величината и съдържа в себе си грешката, наречена грешка при
измерване.

Всеки резултат не се дава презинтервална оценка. Тя се състои от два типа:

основна стойност на резултата (най-добра оценка) и грешка на резултата. I=10
А(+/- 0,3А)

2
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

2.Класификация на измервателните методи и средства.

Средства за измерване.

Средствата за измерване са технически устройства, чрез които се осъществява

измервателният процес и които имат нормирани метрологични характеристики. В
зависимост от това, дали с тях се осъществява цялостно завършена измервателна
процедура или отделна измервателна операция, средствата за измерване се делят
на:

Комплексни СИ: осъществяват изцяло измервателния процес. Обезпечават

информация за стойността на измерваната величина в подходящо избрана форма
(за възприемане от оператора, за автоматична регистрация, за предаване на
данните на разстояние, за регулиране и управление и др.)

Елементарни СИ: Мерки (М) -средствата за измерване, предназначени за

възпроизвеждане на физични величини със зададен размер при установена грешка

Измервателни преобразуватели (ИП) -извършват измервателно преобразуване.

Устройства за сравняване (УС) - компаратори –осъществяват измервателната
операция сравняване на две еднородни физични величини

Еталон- мярка или комплекс от средства за измерване, с които се осигурява най-

точно възпроизвеждане или съхраняване на единицата на дадена физична
величина, утвърдени за еталон по установен ред .Първични – с най-висока за
страната точност.

Вторични – работни

Единични

Групови – състоят се от еднотипни мерки или СИ, които се използват като едно
цяло. Размерът на единицата = средно аритметично от стойностите,
възпроизвеждани от отделните мерки или СИ.

Мерките и еталоните служат за възпроизвеждане на физичните величини в

измервателния процес.

Класификация на измервателните методи.

Метод на измерването – съвкупността от начините на измерване на средствата и

принципите на измерване. При измерване на електрически величини се използват
методите за непосредствена оценка и сравнение.

-метод на непосредствена оценка – основан на измервателните прибори, скалите

на които са градуирани в единиците на измерваната величина.

От методите за сравнение в ел.измерванията най-често използвани са:

-метод на противопоставянето – на входа на сравняващо устройство едновременно

се подава сигнала на измерваната величина и едноименната нейна величина,
резултатът на които служи за мярка, а съотношението между тях се определя от
изходния сигнал на сравняващото устройство.

-диференциален метод – на измервателния прибор въздейства разликата между

измерваната величина и величината, размерът на която служи за мярка.

-нулев метод – резултата на измерването се равнява на разликата между

измерваната величина и величината служеща за мярка се довежда до нула.

3
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

3.Основни изисквания към системите за непосредствена оценка.

Средствата за измерване са технически средства, предназначени за измерване и

имащи нормални метрологични характеристики. Това са :

-измервателните прибори са предназначени да представят сигнала във форма,

достатъчна за непосредствено възприемане на измервателната информация от
наблюдателя (ватметър, омметър, амперметър и др.).

-измервателният преобразувател е предназначен за преобразуване на входния

измервателен сигнал във изходен, удобен за по-нататъшно преобразуване,
предаване, обработка и съхранение на измервателната информация, но не
поддаваща се за непосредствено наблюдение (измервателен трансформатор,
калиброван шунт).

-измервателна система – съвкупността от средства за измерване и спомагателните

устройства съединени помежду си чрез каналите за връзка.

Към електрическите измервателни апарати за непосредствена оценка се

предявяват някои общи изисквания, основните от тях са:

-апаратите да измерват достатъчно точно стойността на измерваната величина т.е

грешките при измерванията да бъдат в съответния за дадения апарат граници.

-външните електрически и механични характеристики, изменението на околната

температура и други външни фактори да влияят в нищожна степен върху
показанията на апарата.

-вътрешното съпротивление на всеки измервателен апарат да бъде такова, че

включването на апарата във веригата на консуматора практически да не изменя
режима на работата му.

-апаратът да има достатъчно ефективно действаща успокоителна система както да

дава възможност за бързо отчитане на стойностите на измерваната величина.

-апаратите да имат подходящо конструктивно изпълнение, гарантиращо съответна

продължителност на измерване.

-конструкцията на апаратите да гарантира удобство при работа и безопасност за

експериментатора.

4
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

4.Точност и грешки.

Средствата за измерване са технически устройства, чрез които се осъществява

измервателният процес и които имат нормирани метрологични характеристики. При
извършване на измерване се цели максимална точност, която се постига при
отчитане на показанието и допустимата грешка в измерването.

Грешка в измервателната техника се нарича разликата между получения при

измерването резултат и действителната стойност на измерваната величина.

Причините за грешки могат да бъдат много разнообразни. В зависимост от

характера им грешките са разделени на три вида: систематични, случайни и груби
грешки.

-систематични грешки се предизвикват от постепенно действащи причини или

причини закономерно свързани с конкретните условия на работа на апарата.
Възможни грешки са неправилното позициониране на апарата, наличие на силно
магнитно поле, неточно изработена скала

Големината на едни систематични грешки прогресивно нараства (например

показанията зависят от захранващото напрежение).

Други систематични грешки периодично изменят стойността си.

За намаляване на систематичните грешки се извършва подробно изучаване на

причините, които ги обуславят и винаги апаратите да се придружават със своите
корекционни таблици.

-случайни грешки – дължат се на съвместното действие на много причини, между

които не съществува взаимна зависимост.

Случайните грешки не могат да бъдат измерени по опитен път, но тяхното влияние

върху резултата от измерването може да се прецени въз основа на теорията на
вероятностите по пътя на определена обработка на експериментални данни.

-груби грешки се наричат особено големите случайни грешки, които правят

резултата от измерването съвсем грубо неточен. Такива грешки обикновено се
дължат на неправилно отчитане на резултата, грешно записване на данните и др.
субективни причини.

5
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

5.Класификация на грешките (според начина на численото им

представяне).

Грешка в измервателната техника се нарича разликата между получения при

измерването резултат и действителната стойност на измерваната величина.

Според начина на писменото им представяне грешките при измерванията се

наричат:

-абсолютни.

-относителни.

-приведени.

Абсолютната грешка се нарича разликата между отчетената от измерването

стойност и действителната стойност

Абсолютната грешка има същите единици както и измерената. Прието е

абсолютната грешка да се счита за положителна при Аизм>Ад и отрицателна при
Ад>Аизм. Абсолютната грешка с обратен знак е поправка:

σ = -Δε

Поправката – измерената стойност, която се добавя към измервателната величина

за да се получи действителната стойност:

Ад = Аизм + σ

Относителната грешка ε представлява отношението на абсолютната грешка към

действителната стойност на измерваната величина:

Ε = ( Δε / Ад ) * 100%

Ако допуснатата от даден измервателен апарат абсолютна грешка е еднаква за

всички точки от скалата на апарата, големината на относителната грешка ще
зависи от стойността на измерваната величина.

-Приведена грешка ε’ се нарича отношението на абсолютната грешка към

максималната стойност на величината, която може да бъде измерена с даден
електро измервателен апарат:

ε’ = ( Δε / Амакс ) * 100%

Допустимата приведена грешка за даден показващ измервателен апарат за

непосредствена оценка определя неговия клас на точност. Апаратите се разделят
на 7 класа на точност: 0,1 0,2 0,5 1,0 1,5 2,5 4,0

Клас на точност 0,1 – допускат приведена грешка ±0,1%

Клас на точност 0,2 – допускат приведена грешка ±0,2%

6
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

6.Основни характеристики на електрическите измервателни апарати.

Електрическите измервателни апарати като средства за измерване на стойности

имат своя специфика. Независимо от това дали са аналогови или цифрови,
регистриращи или отчитащи, всички притежават скала, върху която индикират
измерената стойност.

Върху скалата на всеки измервателен апарат е означено по условен начин какви

величини може да измерва той (ток, напрежение, съпротивление, индуктивност,
капацитет и т.н).

Върху скалата се означават също вида на тока (=, ≈), класа на точност, работно
положение, системата на измервателния механизъм и др.

-Обхват – Това е диапазонът, в който уредът може да измерва без да бъде

претоварен и/или грешката да остане в допустимите граници. Най-общо се задава
с долната и горната граница на този диапазон. Повечето измервателни уреди са
многообхватни. Обикновено върху изведените букси на електрическия
измервателен апарат се означават измервателните им обхвати. Обхвата на
измервателния апарат показва онази стойност на измерваната величина, която
предизвиква отклонение на стрелката до крайно положение. Освен букси има и
превключвател.

Обхват – представя се с т.нар номинална стойност на измерваната величина Iн –

отклонение на стрелката до последното деление на скалата.

Точност.Тя се оценява чрез допуснатите грешки и обикновено се задава с класа

на точност на уреда
Константа – Тя е най-характерна за електромеханичните (стрелковите) уреди.при
някои конструкции електрическите измервателни апарати с няколко обхвата върху
скалата им има по един ред деления за всеки обхват, а при други има само един
ред означения за обхвата.

Чувствителност – способността на ИА да изменят достатъчно видимо показанията

си при малки изменения на стойността на измерваната величина.

Чувствителност на даден апарат наричаме отношението на линейното или ъгловото

преместване на показателя (например стрелката) към стойността на
измервателната величина

Гранична чувствителност – най-малката стойност на измерваната величина

способна да предизвика забележително изменение в показанията на апарата.

Вариация в показанията на ЕИА – експериментално получената максимална

разлика в показанията на апарата за една и съща стойност на измерваната
величина при не изменящи се външни условия.

Собствена консумация – електрическа енергия консумирана от ИА през времето на

измерване. Необходимо е да бъде минимална.

Загряване.

Хистерезис – най-голямата разлика между измерванията на ИА за една и съща

стойност на измерваната величина.

7
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

7.Магнито-електрически измервателни апарати.

Измервателните апарати с основни компоненти магнит и бобина са магнито

електрически. В устройството им влиза или не влиза механически
противодействащ елемент – пружина

През бобината протича тока на измерваната величина или част от него.

Изработват се в две разновидности: с подвижна бобина или с постоянен магнит.

Метрологични характеристики – грешките се дължат на триене в лагерите, на

неточност в градуирането и изменение във времето на SN и противодействащ
момент на пружините.

Грешките са малки и тези прибори са с клас на точност 0,1 и 0,2.

МЕИА – висока чувствителност, едно деление може да съответства на 10-5 А.

Показанията не се влияят от температурата.

Основен недостатък – непосредствено измерване на постоянен ток.

Приложения – амперметри, волтметри, омметри и галванометри. В съчетание с

токоизправител и за променлив ток.

8
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

8.Електро-динамични измервателни апарати.

Измервателните механизми от електродинамичната система имат две бобини –

неподвижна и подвижна. Неподвижната бобина обикновено се изработва във вид
на две порции. Свързва се с подвижна батерия, а в конструкцията на уреда влиза
и противодействащ елемент – спирална пружина.

В зависимост от предназначението на ИА подвижната и неподвижната бобина се

свързват по различен начин. При амперметри за токове до 0,5А и при волтметри –
двете бобини се свързват последователно и през тях преминава един и същ ток.

При амперметрите с обхват над 0,5А – двете бобини се свързват паралелно. Към
подвижната бобина има достатъчно голямо Rд, ограничаващо тока през бобината
(избягва се нагряването на спиралните пружини).

При ватметрите двете бобини се свързват в самостоятелни вериги. Неподвижната

бобина – с голямо сечение, включва се паралелно. За ограничаване на тока през
напрежителната бобина – подходящо е манганиново съпротивление r Принцип на
работа.

При външен ЕД въртящ момент се създава в резултат от взаимодействието между

два токови контура.

Метрологични характеристики.

Грешките – температурата, изменението на честотата на напрежението на външни

магнитни полета.

Въртящия момент е малък – теглото на подвижната част да се сведе до минимум.

ЕДИА за постоянен и променлив ток (при висока електромеханична вълна се

изменят едновременно токовете и в двете бобини).

Чрез специални електрически схеми се компенсират грешките от околната

температура.

ЕДИА – най използвани за променлив ток.

ЕДИА – чувствителни към претоварване.

Недостатъци: зависят от външните магнитни полета, значителна собствена

консумация, неравномерна скала, сложна и фина конструкция и висока цена.

приложение – поради изброените предимства и недостатъци – за лабораторни

измервания на променливи величини, ватметри.

9
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

9.Електро-магнитни измервателни апарати.

Това са измервателни апарати с и без механичен противодействащ механизъм.

Неподвижната част на електромагнитните измервателни механизми представлява
бобина, през която протича измервания ток или част от него. Подвижната част
представлява пластина от феромагнитен материал.
Разработени са различни конструкции, но широко приложение намират две:
а)с плоска бобина;
б)с плътна бобина;

Принцип на действие:

Когато през бобината премине постоянен или променлив ток, пластината се стреми
да заеме такова положение, при което магнитното поле на системата ще се усили,
като пластината се стреми да влезе в кухината на бобината, преместването й
предизвиква завъртане на оста и натягане на спиралната пружина, в резултат на
което възниква противодействащ момент. При завъртане на оста, стрелката се
отклонява от нулевото деление на скалата.

Метрологични характеристики:

Деленията на скалите на ЕМА са много сгъстени в началото на скалата (затова 10-

15% от скалата е неработна). Останалата част от скалата е сравнително
равномерна.

Преимущества: проста конструкция и сравнително голяма издръжливост на

претоварване. Използват се за постоянен и променлив ток.

Недостатък – ниска точност – клас на точност 1,5.

Приложение – всекидневни технически измервания без висока прецизност, при

амперметри и волтметри.

10
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

10.Индукционни измервателни апарати.

ИИА са технически устройства, чрез които се осъществява измервателният процес

и които имат нормирани метрологични характеристики.

В конструкцията и начина на работа на тези измервателни уреди е или не е

включена притискаща мембрана.

Подвижната част на ИМ представлява лек алуминиев диск разположен на ос.

Неподвижната част се състои от два електромагнита, през чиито бобини протичат
променливи токове. Тези токове създават два неподвижни променливи магнитни,
които пробождат алуминиевия диск и индуцират в него ЕДН.

Приложение – ватметри и електромери.

11
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

11.Измерване на прав ток.

Електрическият ток се измерва пряк ос измервателни уреди, наречени амперметри.

Те се включват последователно на елемента (клона), чийто ток ще се измерва. И
тук също се използват стрелкови и цифрови амперметри. Изработват се
амперметри с различни обхвати – милиамперметри, килоамперметри. За да не се
изменят условията на работа във веригите, в които ги включваме, амперметрите
трябва да имат нищожно вътрешно съпротивление.

За протичане на напрежение във веригата е необходимо да е налице свободен

токоносител (газ, метален проводник, вода, въздух), проводяща среда и
потенциална разлика в двата края на веригата.

Дименсията на тока е А. Бележи се с I. Изразява се със следната формула

I=U/Rверигата, където U e напрежението, а R е съпротивлението на веригата.

При включен последователно ампермер, съпротивлението на консумирания ток се

изменя, като към това на консуматора се добавя и вътрешното съпротивление на
ампермера ( Rверигата= Rк+ Rампермера)

С шунтове се увеличава обхвата на амперметри за постоянен ток. Шунт се свързва

паралелно на веригата. Шунтовете биват вътрешни (вградени в апаратите) и
външни (придружаващи апаратите). Първите са за токове от десетки ампери, а
вторите за токове от десетки хиляди ампери.

12
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

12.Измерване на променлив ток.

За измерване на ефективната стойност на променливия ток се използват

амперметри от електромагнитната, електродинамичната, феридинамичната и
топлинната система, чиито показания са пропорционални на ефективната стойност
на променливия ток протичащ през амперметъра.

В еднофазни променливотокови вериги амперметрите се включват по същия начин

както и в постояннотоковите вериги.

В трифазните вериги амперметрите се включват последователно на фазата, чийто

ток се измерва.

При променлив ток най-често обхватът на амперметъра се разширява чрез

секциониране на намотката на уреда, т.е. чрез разделянето й на части (секции),
които се включват в различни комбинации (последователно, паралелно,
смесено).И тук при променлив ток обхватът на амперметъра може да се разшири с
токов измервателен трансформатор. Устройството е като на силов трансформатор –
електропровод от мостова електротехническа стомана и две намотки – първична и
вторична. Първичната намотка се включва последователно в измервателната
верига.

13
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

13.Измерване на напрежение.

Напрежението е потенциална разлика между двете страни на товара. Дименсията е

V, изразява се с формулата U=I.R

Напрежението между две точки в една електрическа верига се измерва с

електрически измервателни апарати наречени волтметри.

Те се включват паралелно към точките, между които се измерва напрежението (то

е разликата в потенциалите на тези точки). Вътрешното му съпротивление трябва
да бъде много голямо или Rv >> R, Rv е вътрешното съпротивление на
волтметъра. За удовлетворяване на това условие е необходимо във волтметъра
последователно на бобината на измервателния механизъм да се включи голямо
допълнително съпротивление за да не се променя режима на веригите, в които се
включват волтметрите, те трябва да имат възможно най-малка проводимост.
Използват се и двата вида волтметри:
-Стрелкови–с магнитоелектрически измервателен механизъм за постоянни
напрежения и електромагнитни, електродинамични и феродинамичнипри
променливи напрежения. Последните измерват ефективната стойност на
променливите напрежения, дори и когато не са синусоидални. Комбинираните
уреди използват при променлив ток детекторен(изправителен) измервателен
механизъм. В общия случай те измерват средната стойност по модул на
променливото напрежение
-Цифрови–при тях производителите имат два подхода. По-простите (и по-
евтините)цифрови волтметри измерват променливите напрежения както
детекторните волтметри, т.е. измерват средната стойност, която показват
умножена по 1,11, т.е. показват вярно ефективната стойност само при
синусоидални напрежения. По-качествените (и по-скъпи) цифрови волтметри
измерват винаги ефективната стойност на променливите напрежения, дори и
когато те не са синусоидални. Обикновено върху тях има означението “trueRMS”.
По-рядко се използват и аналогови електронни волтметри.!!!За по-точно
измерване на напрежение, при това при пренебрежима собствена консумация, се
използват и други измерители на напрежение–компенсаторите (потенциометри).
Те биват постояннотокови и променливотокови, а според участието на човека в
процеса на уравновесяването им –ръчни и автоматични. Това са типични уреди,
реализиращи нулев метод на измерване, т.е. в процеса на измерване се
уравновесяват.
Измервателния обхват на волтметрите в променливотоковите вериги може да се
разшири и с помощта на напрежителни измервателни трансформатори. Принципа
на действие е като на силовите трансформатори.

14.Галванометри.

14
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Галванометрите са електроизмервателни апарати с много голяма чувствителност.

Използват се за измерване на много малки токове, напрежения или количество
електричество. Намират приложение при мостовете и компенсаторите – при работа
с които е необходимо в процеса на измерването да се установи наличието или
отсъствието на ток в определен участък на измервателната верига.

Най-широко приложение намират магнитоелектрическите галванометри с подвижна

бобина или с подвижен постоянен магнит.

Галванометрите с много голяма инертност на подвижната част се наричат

балистични и се използват за измерване на краткотрайни импулси.

Според вида на приспособлението за отчитане галванометрите биват стрелкови и

огледални.

Основни характеристики.

Чувствителност по ток SI – отношението на отклонението на показателя (стрелка

или светлинен белег) към преминаващия през галванометъра ток.

15.Компенсатор за прав ток.

15
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Измерването на ток, напрежение, мощност и други величини с помощта на

показващи измервателни апарати се провежда с различна точност в зависимост от
измервателната система. Максималната възможна точност е 0,1%. По-голяма
точност се постига при измерване с апарати за сравнение. При тях измерването
представлява процес на сравнение на неизвестната величина с еднородна
величина с известна стойност. Типичен пример за апарати за сравнение –
компенсаторите, предназначени за измерване на ЕДН.

Голямата точност на измерванията по компенсационния метод се дължи на това,

че в момента на отчитането през нормалния и изпитвания елемент не протичат
токове и не се създават падове на напрежение. По тази причина компенсаторния
метод дава възможност да се измерват ЕДН на източниците, а не напреженията на
изводите им.

Аналогичен е и компенсатора за променлив ток.

16.Косвени методи за измерване на мощност при постоянен ток.

16
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Мощността е величина, която се определя като скорост на изменение на енергията,

отдавана от източника към консуматора. Мощността характеризира свойството на
енергията при взаимодействие с товара да извършва полезна работа или да се
преобразува в светлина или топлина. Дименсията е W и в постоянно токовите
вериги се изразява с формулата

P=U.I

При променливи величини се дефинира моментна мощност, като произведение на

моментните стойности на напрежението и тока:

P(t)=U(t).I(t)

Измерване се извършва чрез амперметър и волтметър.

В постояннотокова верига с малко вътрешно съпротивление на консуматора се

свързва първо ампермера последователно, а след него успоредно волтметъра. При
наличие на голямо съпротивление на консуматора първо се свързва волтметъра.
Измерените стойности се заместват в горната формула.

17
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

17.Пряк метод за измерване на мощност. Ватметри.

За пряко измерване на мощност се използват уреди с непосредствена оценка. Това

са ватметрите. Те са електронни, електродинамични, феродинамични и др.
Токовите вериги във ватметъра са волтметър и амперметър.

18.Еднофазен индукционен електромер.

18
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Единицата за измерване на електроенергия се нарича джаул (J) и е равна на

1W.1s. В практиката Wh, kWh, MWh.

Електромерите са интегрирани апарати, предназначени за регистриране на

количеството или количеството електроенергия за определен интервал от време.

Еднофазен индукционен електромер.

Електромерът има два електромагнита – токов и напрежителен, чиито

магнитопроводи са изработени от листова електротехническа стомана. Бобината на
токовия електромагнит на електромера се включва последователно на
консуматора. Напрежителната бобина се свързва паралелно на консуматорите.

W=P.t

Електромери–индукционни и статични.

Индукционните електромери са проектирани да измерват само приетата от

консуматора енергия, т.е. те са еднопосочни. В съвременните разпределени
енергийни системи, особено при наличие на собствена генерация на потребителя,
все повече се налага отчитане на „върнатата”енергия. По тази причина
електромеханичните индукционни електромери постепенно излизат от употреба.
На тяхно място навлизат в употреба електронните електромери, наречени
“статични”, защото нямат механично движещи се елементи. Те са
многофункционални, лишени са от неудобствата на електромеханичните
индукционни електромери.

19.Трифазни електромери.

19
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

В трифазните трипроводни вериги се използват трифазни електромери с

двуелементни системи, които могат да бъдат с един, два или три измервателни
елемента. Електромерите с един измервателен елемент по устройството си са
напълно еднакви с еднофазните електромери. Използват се само в симетрични
трифазни системи с достъпен звезден център. Измерват консумираната енергия в
едната фаза. За получаването на цялата енергия, измерената енергия се утроява.
Това става в самия електромер в трифазната система.

Трифазните електромери с два измервателни елемента имат два токови и два

напрежителни електромагнита, чиито бобини се свързват в трифазната система по
схемата на Арон. Трифазните електромери с два измервателни елемента служат за
измерване на активна енергия само в трифазни трипроводни системи.

Статичните електромери, използващи цифрово умножение на напреженови и

токови дискретизирани сигнали са най-точните уреди за измерване на
електрическа мощност и енергия. Предимствата на такива уреди са:
кратковременна и дълготрайна стабилност, измерване на комплекс от параметри,
възможности за дистанционно отчитане и управление, автокалибриране, вградени
тестове за работоспособност и много други функции в резултат на процесорно-
базираната система

20.Измерване на съпротивление с амперметър и волтметър.

20
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

При постоянен ток има само едно съпротивление –“омическото” съпротивление R.

То се определя от закона на Ом

R= U/Iи се измерва в омове []

При променлив ток елементите се характеризират с няколко вида съпротивления.

При измерването на малки съпротивления проблем са съпротивленията на

съединителните проводници и контактните съпротивления, които стават
съизмерими с измерваните стойности. В първата част са използвани три проводна и
четири проводна схема на свързване за намаляване на това влияние при
измерване на температура. При много големи съпротивления(например на
изолатори) трябва да се прави разлика между обемното и повърхностното
съпротивление.

Големината на едно омично съпротивление може да се измери по непряк начин

(косвен метод) с помощта на амперметър и волтметър. Този метод се основава на
закона на Ом:

R=U/I

Измервателните апарати могат да бъдат включени във веригата на

съпротивлението по два начина: схема V-A първо волтмера и схема A-V – първо
ампермера. Схема VA е по-точна при измерване на големи съпротивления, схема
AV-при измерване на малки съпротивления.

Косвеният метод за измерване на съпротивление е най-подходящия метод за

измерване на нелинейни съпротивления

21.Преки методи за измерване на съпротивление. Омметри.

21
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

При тези методи се използват измервателни уреди, които директно измерват

електрическо съпротивление. Най-разпространените такива уреди са:

а)омметри Те биват електромеханични и електронни (аналогови и цифрови).

Електромеханичните почти винаги са с магнитоелектрически измервателен
механизъм. Освен него те задължително съдържат източник на постоянно
напрежение и няколко спомагателни резистора. В зависимост от това как
измерваното съпротивление се включва по отношение на измервателния
механизъм има два вида омметри –по последователна схема и по паралелна схема
. И в двата случая идеята е, че токът през магнитоелектрически измервателен
механизъм Iи ще зависи и от измерваното съпротивление Rx. Анализът на схемите
показва, че при последователната схема тази зависимост е обратно
пропорционална, поради което скалата им е “обратна” –от безкрайност към нула.
Те са подходящи за измерване на по-големи съпротивления (над 100). При
паралелната схема зависимостта на тока през механизма от Rxе права и затова
скалата им е “права” –от нула към безкрайност. Те са по-подходящи за измерване
на по-малки съпротивления (под 100). Недостатък и на двете схеми е, че
показанието им силно зависи от напрежението на използвания източник
(обикновено батерии), което с течение на времето намалява. Точността им не е
висока (клас 1,5–2,5), но с тях се работи лесно. Цифровите омметри са по-точни,
но и при тях разреждането на захранващите батерии също внася допълнителна
грешка.

б) мегаомметри Те са предназначени за измерване на много големи съпротивления

(изолации). Принципът, на който се изграждат, е подобен на този при омметрите.
Отличията са, че изменението на захранващото напрежение практически не влияе
на резултата от измерването. Втората особеност е, че измерването трябва да се
извършва при по-високо напрежение, поради което като захранващ източник се
използват вградени постояннотокови генератори с ръчно задвижване или
токоизправители.

При логометричните механизми съпротивителният момент на подвижната им част

не се създава по механичен, а по електрически начин. Поради това, когато не
измерват, стрелката им е в произволно положенение(не е в “нулата”). Това не е
белег за повреда, както би било при обикновените (не логометричните) уреди.

22.Мостове за постоянен ток.

22
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Мостовите схеми намират голямо приложение в измервателната техника. Използват

се за измерване на различни електрически параметри – съпротивление,
индуктивност, капацитет, взаимна индуктивност и др. Широкото им приложение се
дължи на голямата им чувствителност, високата точност на измерване и удобството
при работа.

Измервателните мостове са типични представители на нулевите измервателни

методи. Според схемата им биват четирираменни (мост на Уитстон), шестраменнии
др. Винаги имат захранващ диагонали измервателен диагонал. За измерване на
съпротивление се използват постояннотокови мостове, при които в захранващият
диагонал е включен постояннотоков източник (батерии, токоизправител). В
измервателния диагонал обикновено се включва магнитоелектрически
галванометър или друг високочувствителен индикатор. Мостовете за измерване на
съпротивление биват:

-уравновесени–при тях след включване на измерваното съпротивление се

регулират един или няколко от вградените резистори докато мостът се уравновеси,
т.е. токът през измервателния диагонал стане равен на нула. Това се установява от
нулевото показание на галванометъра при най-голяма негова чувствителност.

-неуравновесени–при тях токът в измервателния диагонал не се нулира, а по

неговата големина се съди за стойността на измерваното съпротивление. Явно
предимство е, че резултатът направо се отчита от скалата на индикатора без
регулиращи (уравновесяващи) манипулации. При този принцип обаче показанието
зависи силно от захранващото напрежение, което намалява точността им.

23.Мостове за променлив ток.

23
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

В своя комплексен вид моста за променлив ток е трираменен с комплексни

съпротивления във всяко от рамената. Основното предназначение на моста е да
измерва параметрите на променливотоковата верига. За целта моста се привежда в
състояние на равновесие за уравновесяване на моста е необходимо да се променят
(регулират) два параметъра. Способността на моста да се уравновесява бързо се
изразява чрез понятието сходимост.

24
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

24.Електромеханичен осцилограф.

Уред за измерване на бързо изменящи се величини. Осцилографите се разделят на

два основни вида: вибрационни (инерционни), подвижната част на които има
известна инертност и електронни (безинерционни осцилоскопи)

Вибрационен осцилограф.

Основните му части са: Вибраторите, оптичната система и устройства за

фотографиране и наблюдение.

Вибраторите са чувствителни елементи (обикновено от магнитоелектрическата

система), положението на огледалцето в даден момент зависи от моментната
стойност на протичащия през вибратора ток.

Оптичната система обработва (насочва, фокусира) светлинни сигнали върху

фоточувствителна лента.

Устройство за фотографиране и наблюдение – дава визуална представа за

изменящата се електрическа величина във вид на осцилограма – крива на
изменението на изследваната величина във времето.

25.Електронен осцилограф (осцилоскоп).

25
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Това е апарат с помощта на който могат да се регистрират моментните стойности и

изменението на променливи напрежения и токове, а чрез използване на
подходящи преобразуватели и на други електрически и неелектрически величини.
Осцилографите се отличават от осцилоскопите само по това, че последните служат
само за наблюдение на променящи се с времето процеси. Всеки осцилоскоп,
снабден с фотографска приставка се превръща в осцилограф, затова в практиката
разлика между двата апарата не се прави и те са получили общо наименование
осцилографи.

За разлика от електротехническите осцилографи, които имат подвижни части и

притежават известна инертност, електронния осцилограф е практически
безинерционен. При него се записват посредством насочен и фокусиран
електронен лъч, насочен към екран, покрит с флуорисциращ слой. Лъча се
премества вследствие отклонението на електронен лъч под действието на
електрическо или магнитно поле. Реакцията на електронния лъч под действието на
тези полета е мигновена, може да се смята, че електронния осцилограф е
безинерционен. Затова с него могат да се изследват процеси с много високи
честоти.

26.Цифрови измервателни апарати. Основни положения и употреба.

26
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Цифровите измервателни апарати, които в сравнение със стрелковите в значително

по-голяма степен отговарят на съвременните изисквания на науката, техниката и
производството.

В основата на действието на тези апарати лежи превръщането на сигнала от

непрекъснатата изменяща се величина (аналогов) в сигнал с дискретна форма
(цифров).

Прехода от една непрекъсната функция в дискретна се осъществява посредством

така нареченото квантоване.

Цифровите измервателни апарати се наричат апаратите за непосредствена оценка,

в които се извършва преобразуване на непрекъснатата измервана величина или
нейния сигнал (физична величина, пропорционална на измерваната) в дискретна
форма по-точно в цифров код (кодиране) и по-нататъшно преобразуване на
цифровия код в число (декодиране, дешифриране) съответстващо на входната
стойност на измерваната величина.
Цифровите измервателни апарати са универсални – използват се за измерване на
ток и напрежение в променливотокови и постояннотокови вериги, честота, фаза,
интервали от време, съпротивление, мощност, електрически и неелектрически
величини.
Предимства:
1)отчитането се извършва бързо, точно и удобно.

2)висока точност 0,002%.

3)значително бързодействие – въвеждана на измерваните величини в ЕИМ, а оттам

за непрекъснат контрол.

Недостатъци – висока цена и сложно устройство.

27.Цифров честотомер.

27
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Едни от най-широко разпространените цифрови измервателни уреди(ЦИУ) са тези,

с които се измерва време, честота и фаза. Принципът на измерване на тези
величини се основава на преобразуването им в интервал от време. Последният се
преобразува в цифров вид посредством квантуване. Същността на квантоването се
състои в това, че между два съседни момента tm и tm1 се приема условно, че
стойността на функцията не се изменя.

28.Цифров волтмер (да се обясни и действието на цифровия честотомер).

28
Георги Кулишев
фак.№ 201519, АКС магистратура

Цифровият волтметър е доста популярно устройство. Тя е предназначена

единствено за определяне на наличното напрежение електрическа верига. Цифров
волтметър може да бъде свързан по два начина. В първото изпълнение, той е
инсталиран паралелно на веригата. Вторият метод включва свързване на
устройството директно към източника на електричество. Особеността на цифровите
волтметри е лекотата на използване. Освен това те имат доста голям показател за
вътрешно съпротивление. Това е изключително важно, тъй като този параметър
влияе на точността на устройството.

Всички волтметри могат да се разделят по вид на измерената стойност. Основните

видове устройства се разглеждат като DC и AC. Първият тип, от своя страна, е
разделен на изправител, както и на квадратични устройства. Освен това има
импулсни волтметри. Отличителната им характеристика е измерването на радио
импулсни сигнали. В този случай, измерването на напрежението, те могат да
провеждат както пряк, така и променлив ток.

Грешката в измерването на волтметъра е пряко свързана с източник на енергия. В

същото време трябва да се вземе предвид напрежението на изхода. Най-често
смущенията от общ тип променят параметрите на съпротивлението.

Цифровия волтметър с кодово импулсно действие работи по един битов

балансиращ принцип. В този случай методът на измерване на напрежението на
компенсация е приложим за тези устройства. Процесът на изчисление на свой ред
се извършва с помощта на прецизен разделител. Освен това се изчислява
еталонното напрежение в електрическата верига. има честотно-импулсно
преобразуване, при което измерваното напрежение Uх се преобразува в честота, а
тя от своя страна в цифров ред

29