Saved or stolen

Neil McGregor is the director of a British museum. This museum is one of the
oldest and largest in the world. It has a well-earned reputation as an
encyclopedic museum with a global history told through eight million objects.
Inside we can see everything from prehistoric pottery to precious handmade
jewelry from India and vases from China. From it we understand how the
events that took place at different times and in different places were
connected and how they influenced each other. Hans Sloan tried to make
cultural comparisons in his original collection in 1753.

People are interested in how the museum acquired many of the exhibits and
whether they should stay there. Some have a well-documented history, but
others were added during the British colonial period, so they may have been
stolen from famous archeological sites or acquired as military trophies. Many
countries continue to seek back their treasures. However, where it should be
stored is an issue that is still much debated.

The rosette stone is an exhibit that illustrates this problem well. The stone
shows a pharaoh's command, small hieroglyphs, demotic writing and classical
Greek and is the key to unlocking the language of the ancient Egyptians. It was
first discovered in 1799 near the city of El-Rashit by soldiers in Napoleon's
army, but after Napoleon's defeat in 1801 it became British property. Many of
the museum's treasures have been acquired in this way, but it is not surprising
that the British Museum is reluctant to release the Rosetta Stone. It claims that
more people see the stone in London than in Cairo and the location is safer and
the exhibition is part of its global collection. The Egyptian government has
other ideas and is trying to persuade the museum to return it. They say it is
important to the history and identity of their nation and that many Egyptians
cannot afford to go to London to see it. The British Museum will not release the
Rosetta Stone even as a loan, as they fear it will not be returned.

Elgin Marbles is another famous and controversial exhibit. In 1802 it was taken
from the Temple of the Parthenon by Lord Elgin. The sculptures are considered
a crucial part of Greek history - so much so that the Greek government, backed
by UNESCO, has repeatedly wanted them returned. According to the Greeks,
Lord Elgin robbed the sculptures and severely damaged the monument, but the
British claim that Elgin had permission from the Ottoman authorities to remove
them. It was not until 1822, during the Greek War of Independence, that the
Acropolis was handed over to the Greeks, but until then the English Parliament
approved the acquisition of Elgin. No one can force the museum to return the
marbles, but the Greek government will continue to campaign for their return
to Athens.

The British Museum is a place dedicated to international understanding and the

benefits of the encyclopedic museum. Attempts to bring different cultures
together are both self-destructive and have the opposite effect. Taking
treasures from other countries leads to endless international disputes. As we
admire the breathtaking objects on display in the museum, we need to think
about their heritage.

Нийл Макгрегър е директор на британски музей. Този музей е един от най-

старите и най-големите в света. Има добре спечелена репутация на
енциклопедичен музей с глобална история разказвана чрез осем милиона
обекта. Вътре може да разгледаме всичко от праисторическа керамика до
скъпоценни ръчно изработени бижута от Индия и вази от Китай. От него
разбираме как са били свързани събитията, случили се по различно време
и на различно място и как са си влияли взаимно. Ханс Слоун се опитал да
направи културни сравнения в оригиналната си колекция през 1753 г.

Хората се интересуват как музеят е придобил много от изложените

предмети и дали трябва да останат там. Някой имат добре документирана
история, но други са добавени по време на колониалния период на
Великобритания, така че е възможно да са откраднати от известни
археологически обекти или придобити като военни трофеи. Много страни
продължават да искат обратно своите съкровища. Въпреки това къде
трябва да се съхраняват е въпрос, който все още се обсъжда доста.

Розетският камък е експонат, който добре илюстрира този проблем.

Камъкът показва заповед на фараона, дребни йероглифи, демотическа
писменост и класически гръцки език и ключат към отключване на езика на
древните египтяни. За първи път е открит през 1799 г. близо да град Ел-
рашит от войниците в армията на Наполеон, но след поражението на
Наполеон през 1801 г. става собственост на британците. Много от
съкровищата на музея са придобити по този начин, но не е изненадващо,
че британския музей не е склонен да пусне розетския камък. В него се
твърди, че повече хора виждат камъка в Лондон отколко в Кайро и
местоположението е по сигурно и изложбата е част от глобалната му
колекция. Египетското правителство има други идеи и се опитва да убеди
музея да го върне. Те твърдят, че е важна за историята и идентичността на
нацията им и че много египтяни не могат да си позволят да отидат в
Лондон, за да го видят. Британския музей няма да пусне розетския камък
дори като заем, тъй като се страхуват, че няма да бъде върнат.

Елгин Марблес е друг известен и противоречив експонат. През 1802 г. е

взет от храма на Партенона от лорд Елгин. Скулпурите се считат за
решаваща част от гръцката история - дотолкова че гръцкото правителство
подкрепен от Юнеско многократно е искало да бъдат върнати. Според
гърците лорд Елгин е ограбил скулптурите както и сериозно повредил
паметника., обаче британците твърдят, че Елгин е имал разрешение от
османските власти да ги отстрани. Едва през 1822 г. по време на гръцката
война за независимост, акрополът е предаден на гърците, но до тогава
английския парламент одобрява придобиването на Елгин. Никой не може
да накара музея да върне мрамори, обаче гръцкото правителство ще
продължи да води кампания за тяхното връщане в Атина.

Британския музей е място посветено на международното разбирателство

и предимството на енциклопедичния музей. Опитът за сближаване на
различни култури и самоунищожен и има обратен ефект. Вземането на
съкровища от други страни води до безкрайни международни спорове.
Докато се възхищаваме на спиращите дъха предмети изложени в музея
трябва да помислим за тяхното наследство.