Professional Documents
Culture Documents
КНИГА НА ЕНОХ ЕТИОПСКА И СЛАВЯНСКА ВЕРСИЯ
КНИГА НА ЕНОХ ЕТИОПСКА И СЛАВЯНСКА ВЕРСИЯ
Книгата на Енох
2.въздух вода
4.земя огън
Книгата на Енох обаче, има и още едно достойнство – тя има свой път към всеки
отделен читател, към всеки, който посегне към нея за отговори на свои
космологични въпроси – и всеки ще намери в нея по нещо за себе си, нещо, което
тя ще открие само на него. С надеждата, че ще намери своите истински
читатели, издателите я предлагат на всички ония, които служат на
божественото у себе си и у другите.
KНИГА НА ЕНОХ
ЕТИОПСКА ВЕРСИЯ
I. Тук са думите на праведния Енох, с които той благославя праведните, които ще живеят в
скръбни времена, в които ще бъдат наказани злите и нечестиви люде. Енох, мъж праведен
и богобоязлив, ходеше пред Бога, а очите му бяха отворени и той съзерцаваше святото
видение на небето. Той каза: Ще ви разкажа онова, което ми показаха небесните ангели.
3. Чрез ангелите именно аз можех да говоря с Онзи, който един ден ще слезе от небесните
си селения – със светия и всемогъщия, господаря на този свят.
II. Ето, Господ пристига. заедно с 10 000 свети воини, за да съди всичко живо. Той ще
погуби потомството на злите хора и ще отхвърли всяка плът на грешните и нечестивите,
заради престъпленията, които са извършили спрямо неговите закони.
2. Те знаят, че небесните светила над нас никога не сменят пътя си; всяко от тях изгрява и
залязва в точно определено време и никога не пристъпва заповедите, които е получило. Те
гледат към земята,и виждат всичко, което се случва по всяко време на деня и нощта.
3. Те виждат, че всяко божие създание има свой предначертан път, който да следва. Те
виждат смяната на сезоните, виждат водните повърхности на земята и знаят, че облаците,
изпаренията и дъждът разхлаждат земната топлина.
V. Небесните воини гледат с възторг как през летните дни слънцето стопля земята още при
изгрева си, а хората търсят прохладата на сенките, когато земята се пука от непоносима
жега и никой не може да се разхожда на открито по полето или в планината.
2. Те знаят, че всички неща, които стават през всяка година са неизменно следствие от
Господните повеления и затова, когато Бог реши, всички неща могат да изчезнат.
4. Те виждат и тогава, когато хората престъпват Божиите заповеди и по този начин сквернят
неговото величие. Нечестивите им уста изричат богохулства срещу неговото великолепие.
11. Избраните ще бъдат надарени с Божията мъдрост,и тогава няма да има повече нито
престъпления, нито богохулства, нито пък някой ще се възгордява. Всички ще бъдат
благоразумни и смирени и няма да нарушават божиите закони.
12. След това праведните няма повече да бъдат съдени до края на живота си. Смъртта им
ще бъде без страх и без болка. Дните им ще бъдат изпълнени с благи дела и ще дочакат
старините си в радост и спокойствие. Всички години от живота им ще бъдат безоблачни, без
тревога, а само с радост и мир.
VII. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета
стройни и красиви.
9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и
чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.
11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат
всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.
12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им.
VIII. Азазел освен това научи хората да произвеждат оръжие – саби, ножове, щитове,
ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си
боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви те багрила
така, че да изглеждат порочни и покварени.
3. Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на
билките.
9. Тогава хората навириха глави, не знаейки че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът
им достига до небето.
IX. Тогава архангелите Михаел, Гавриил, Суриел и Уриел погледнаха от небето към земята,
видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите които се вършеха там и си казаха:
това е шумът от човешките гласове.
3. Към вас, о цвят на небето, към вас душите отправят своите жалби и вопли: измолете за
нас справедливостта на Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и господар: Ти си
господар на господарите, бог на боговете, цар на царете. Тронът на твоята слава се издига
във вечността и навеки е прославено и осветено твоето име. Ти си славен во веки веков.
5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на
хората всичко, което се върши в небесата.
6. Семиаз също научи хората на магии, той, когото ти бе поставил над всички като вожд. Те
се свързаха с дъщерите человечески. Съгрешиха с тях и се оскверниха.
10. И ето че сега душите на онези, които са умрели, викат към теб.
12. към теб се възнасят техните стонове; човеците не могат да се изтръгнат от неправдата,
която покрива лицето на земята. Но ти знаеш за всичко, дори преди да е станало.
5. Научи го обаче как да се спаси; кажи, че неговото потомство съм избрал да продължи
човешкото съществуване на земята.
6. След това Господ каза на архангел Рафаел: Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и
го хвърли в мрака на пустинята Дудаел.
8. Нека той остане там за винаги със забулено лице и никога да не види светлината.
10. Очисти земята, която ангелите оскверниха; възвести и живота, кажи и, че ще я съживя
отново.
13. После Господ рече на архангел Гавриил: Иди при злите люде, при отвергнатите, при
децата на прелюбодеянието, изтреби тези деца на блудството, потомците на
наблюдателите; тласни ги, насъскай ги едни срещу други. Нека погинат от собствените си
ръце; защото дните им са преброени.
17. С тях в пламъците ще гори и техният водител; и ще останат там оковани във вериги,
докато изтекат голям брой поколения.
18. Изтреби заедно с тях и грешниците, пристрастени към порочни забавления; унищожи
потомството на наблюдателите; твърде дълго време са гнетили човешкия род.
23. И тогава всичките свети мъже ще отправят към небесата делата за благослов и ще
живеят, докато народят хиляди деца; докато дните на тяхната младост и техните празници
преминават в радост и спокойствие. Тогава цялата земя ще бъде обработвана
справедливо; тя ще се изпълни с плод и благослов и ще бъде засадена с дивни растения.
24. Лозата ще расте там изобилно и ще ражда доволно плод; всичките семена поверени на
земята, ще се раждат по хиляда зърна от едно; една мяра маслини ще дава десет литри
зехтин.
26. Тогава земните деца ще живеят в правда, и всички народи ще ми отдадат дължимите
почести; всички ще ме благославят, всички ще ме обожават.
29. Мирът и правдата ще сключат съюз с хората и този свещен съюз ще трае, докато
съществува светът.
XIII. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: Няма вече спокойствие за теб. Тежка присъда бе
произнесена срещу теб. Той ще те окове във вериги.
2. За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни застъпничество заради злините,
на които учеше хората.
7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат да получат прошка и милост за
всичко, което бяха извършили.
8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата им, към водите на Данендаан,
който се намира на запад от Ермон. По пътя заспах.
9. И ето че имах сън – видение. Изпаднах в унес и видях наказанието, печалната вест за
което трябваше да съобщя на децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох
при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, мястото разположено между Ливан и Сенесер.
Плачеха, а лицата им бяха покрити.
XIV. Това е книгата на истината. Тук са думите отправени от Всевишния към наблюдателите
според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв, и говоря с моя
си език – т. е. с езика, с който човеците разговарят по между си.
2. Аз им казах: Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за вас.
Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах че няма да
получите това, което искате.
4. Ето защо, от сега нататък няма да можете да се върнете на небето, а под земята ще
бъдете оковани във вериги докато съществува самата тя.
6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте
обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.
10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни
пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас.
12. Проникнах в едно пространно жилище, чиито под бе също от кристал. И стените му бяха
от кристал, както и основите. Покривът му бе от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а
в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури небе. Пламъци трептяха
около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше
едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито
на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперих от страх.
13. Цял разтреперан, паднах ничком към земята и имах друго видение.
14. Ето: там имаше друго едно обиталище, по-пространно от първото, всичките врати на
което бяха отворени пред мен, всред трептящия пламък.
23. Пред него също се издигаше буен огън, така че никой от тези, които го заобикаляха, не
можеше да се приближи до него. А безброй бяха онези пред него. Той не се нуждаеше нито
от съвети, нито от помощ, но светите мъже които го заобикаляха, не се отлъчваха от него
ни денем, ни нощем. Приближих се до колкото можех, закривайки лицето си и изпълнен със
страх. Тогава Бог сам благоволи със собствената си уста да ме назове по име: Приближи се
– каза той – ела по- близко, за да чуеш моето свято слово, Енох.
24. Хвана ме и ме накара да стигна чак до вратата. А очите ми бяха наведени към земята.
XV. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: Слушай! Слушай ме без страх о, праведни
Еноше, о писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на
наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: Вие трябваше да се молите за
хората, а не хората да се молят за вас!
3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на
плътта; вие направихте да се зачева в кръв, и се уподобихте на онези, които са от плът и
кръв.
5. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да
продължат техния род на земята.
6. Но вие, вие бяхте създадени още от начало от чисти духове и имахте вечен живот и
съвсем не бяхте подвластни на смъртта.
7. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небето.
8. Сега великаните, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани
земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде земята. На свой ред те ще родят зли духове,
понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от
наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на земята и ще ги наричат духове
на злото. Обиталище на небесните духове е небето; но земята ще да бъде обиталище на
земните духове, тъй като там са родени.
10. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и
жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.
XVI. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им,
постарай се това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъдат изтребени до
деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат унищожени завинаги.
3. Кажи им на тези небесни разуми: Вие имахте за жилище небето; но върховните тайни не
ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта.
XVII. После ангелите ме отнесоха на едно място, където имаше нещо, подобно на
унищожителен огън и където по желание приемаха човешки образ.
5. Видях всичките големи реки и скоро пристигнах сред черните мрачини, където отива
всяка земна плът. Там имаше планини от мрак, които раждат зимата и място, където водата
се втича в определените и бездни.
6. Онези, които правят да се върти небето и увличат в своята орбита слънцето и звездите, а
над земята видях вятъра, който крепи облаците.
8. Зърнах накрая на земята небесната вис, която тегне над нея. Тогава се обърнах на юг.
9. Там блестяха денем и нощем шест планини от скъпоценни камъни – три на изток и три на
юг.
11. Там също зърнах в едно пространство мястото, където бяха събрани водите.
13. И в небесните стълбове видях, но нито горе, нито долу, безброй бликащи огньове. Под
изворите забелязах една местност, над която нямаше нито небосвод, нито земя под него;
нямаше и вода; и нищо от ляво, нито от дясно, това беше един пуст пясъчен бряг.
14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени планини или като небесни духове.
15. Тогава ангелът каза: Това място ще бъде до свършека на земята и небето затвор за
звездите и за небесното войнство.
16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са пристъпили божиите заповеди
преди тяхното изпитание. Той ги окова във вериги в това място, докато изкупят своето
престъпление до една неизвестна година.
XIX. Тогава Уриел извика: Ето ангелите, които са съжителствували греховно с жените и са
се провъзгласили за князе.
3. И сам аз, Енох, видях края на всичко това и никому другиго не бе дадено да го види,
освен на мене.
3. Архангел Рафаел, един от светите ангели, който властвува над земните духове.
XXI. Направи дълга обиколка и стигнах до едно място, където нищо не беше както трябва.
2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса;
това беше една празна и страховита пустиня.
3. Там също видях седем звезди, оковани една о друга, като големи планини, като огнени
пламъци. При тази гледка аз извиках: За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо
са били затворени в това място? Тогава Уриел, един от светите ангели, който ме
придружаваше и ми служеше за водач, ми отговори: Енох, защо са тези въпроси? Защо е
това безпокойствие и тази тревога? Тези звезди престъпиха заповедите на всевишния Бог;
и за да изкупят своето престъпление, са оковани във вериги в това място за безброй
векове.
5. Там видях да гори един безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намираше
група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха по между си и потъваха в
бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината и. Не
можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: Какво ужасно място!
Колко трудно е да се измерят неговите дълбини.
6. Уриел, един от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Енох, защо са тези тревоги,
защо е тази почуда при вида на това ужасно място, на това място на страдание? Тук –
прибави той – е затворът за паднали ангели; и те ще останат в него завинаги.
XXII. Оттам тръгнах към друго място, където от западна страна видях една голяма и висока
планина, една стръмна скала и четири дивни пещери.
2. Във вътрешността това място беше дълбоко, пространно гладко и равно, но възтъмно.
3. Тогава архангел Рафаел, който ме придружаваше, ми рече: Ето блаженото място, където
са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на
децата на человеците.
6. Тогава попитах Рафаел, светия ангел, който ме придружаваше и му казах: Чий е този
обвиняващ глас, който възлиза към небето?
7. А той ми отговори: Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин, и
който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на земята.
10. Тези групи са разделени от бездна, от водата и от светлината, която е над водата.
11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт, те отиват под
земята, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.
12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания –
наказание за ония, които са завинаги прокълнати, и чиито души ще бъдат наказани и
оковани за вечни времена.
13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват,
са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на
прегрешенията.
XXIII. Oт там пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на земята.
2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и
нощем.
3. Попитах ангела, който беше с мен: Какво е това? Защо е това нестихващо движение?
5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който движи всички небесни
светила.
XXIV. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън.
Щом я доближих, забелязах други седем различи една от друга блестящи планини.
2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред
погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една
върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които
бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези
планини изглеждаха от далече като величествени тронове и бяха заобиколени с ухаини
дървета.
3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова
нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен
аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стъбло не повяхваха нивга и
плодовете му бяха изключителни.
7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се
отнася до това дърво.
9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне
до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това
дърво ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за
избраните, защото живота ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на
вечния цар.
11. И аз славех Господаря на славата, вечния цар. Тогова, който бе приготвил който бе
приготвил това дърво и бе благоволил да го обещае на светите мъже.
XXV. Оттам се упътих към центъра на земята и забелязах едно благодатно и плодородно
място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една
свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах
на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.
2. Водата течеше към планината, към западната и страна; по-надолу се издигаше друга
една планина.
3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три
планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху
една просторанна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на
скалата и долините.
XXVI. Тогава извиках: Каква е тази благословена земя; какво означават тези високи дървета
и тази прокълната долина, която ги отделя?
2. Уриел, единия от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Тази долина е прокълнатата с
вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да
богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще
бъдат събрани и това ще бъде жилището им.
3. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост;
защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си
като техен господар и цар.
XXVII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която
видях само върха.
XXVIII. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо
до която се намирах.
2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на
тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.
3. В това място имаше също над всичките тези дървета едно възвишение на изток, недалеч
оттам.
XXIX. Видях също друго едно място с долини, от където изтичаха нивга не пресъхващи
води.
2. Видях едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.
XXX. Видях друга една планина с дървета, които отделяха сок, подобен на нектар.
Наричаха я Сарира или Калбанен. А върху и имаше друга една планина, на която растяха
дървета с алое.
2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха
всички земни по аромат.
5. Тогава архангел Рафаел, който беше с мен, ми, каза: Това е дървото на познанието, от
което са яли твоят прадядо и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им
бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на земята.
XXXII. След това се упътих към границите на земята; там видях големи животни с различен
вид, различни по форма и вид птици, надарени със странни гласове.
3. Видях небесните врати отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните
ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.
4. В една от тези врати ветровете леко свистяха. На другите две те свиреха обаче бурно и
тяхното свистене се разнасяше по земята.
2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.
XXXV. Оттам се упътих на юг към границите на земята. Там също имаше три врати откъдето
излизаха росата, дъждът и вятърът.
2. След това тръгнах на изток, към края на земята, където видях три небесни врати,
обърнати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните
звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този блестящ път се виждаше през
цялото време.
3. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който бе създал тези светли и
сияйни небесни тела, за да разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието на
своите на своите дела; за да възвеличат и едните и другите чудесата на неговото
могъщество; за да прославят тежкия божествен труд на неговите ръце и да го величаят во
веки веков.
XXXVII. Ето едно друго видение, второто видение на мъдростта, което има Енох, син на
Яред, син на Малалеел, син на Кайнан, син на Енос, син на Сит, син Адамов. В него именно
е началото на оная мъдрост, която получих, за да обясня и накарам да я обикнат онези,
които населяват земята. Слушайте прочие и проумейте светите неща, които ще ви разкрия
в присъствието на господаря на духовете. Онези, които бяха преди нас, гледаха на
слушането на словото като на едно от своите задължения.
2. Когато справедливостта бъде въздадена пред самите праведници, нека техните дела
бъдат претеглени от господаря на духовете и те ще заслужат да получат обещаната
награда; когато светлината на праведниците и избраните, които населяват земята, ще
блести с безсмъртен блясък; какво ще стане тогава с обиталището на грешниците? Къде ще
бъде мястото за отдих на оногова, който ще е отхвърлил Бога? За него щеше да бъде по-
добре да не беше се раждал.
5. Обаче силните на този свят съвсем няма да бъдат унищожени; те ще бъдат предадени на
праведниците и светите мъже.
6. От сега насетне няма да има никаква милост за тях от Бога, тъй като с времето на живота
ще бъде изтекло и времето за милост.
XXXIX. В ония дни светата и благословена раса ще слезе от небесните висини и нейното
потомство ще живее съвместно със синовете человечески. Енох получи книгите на
възмущението и гнева, книгите на смут и вълнение.
4. Там аз имах едно ново видение. Видях обиталището и мирното пребиваване на светиите.
Очите ми имаха щастието да съзерцават техните жилища и тези на ангелите;
преспокойното им пребиваване заедно със светиите. Там се разнасяха запитвания, молитви
и молби за децата человечески. Правдата тече пред тях като чиста вълна, а милосърдието
се разлива по земята като скъпоценна роса. И така ще живеят те за вечни времена.
8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това жилище. Там беше частта от моето
наследство още от началото, защото такава беше за мен волята на господаря на духовете.
10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и хвалех Бога с думите: Бъди
благословен завинаги, от началото, преди създаването на света, и до края на вековете!
11. Кой е този свят? Във всички поколения трябва да те благославят онези, които съвсем не
спят в праха, но които съзерцават твоята слава, които те прославят, величаят и те
благославят с думите: Свят, свят, свят е господарят на духовете, който изпълва със своята
безкрайност целия свят на разума.
12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не заспиват и стоят изправени
пред него и които го славят, казвайки: Бъди благословен! Нека завинаги да бъде
благословено името господне! И лицето ми внезапно се промени, така че не можех повече
да виждам.
XL. Видях след това хиляди и хиляди, милиони и милиони, безброй люде, които стояха
изправени пред господаря на духовете.
2. Под четирите му крила, на четирите страни освен тях видях и други, които стояха пред
него. Същевременно узнах техните имена, тъй като ангелите, които ме придружаваха, ми ги
казваха, разкривайки ми всичките тайни.
5. Вторият глас, който чух, славеше избрания и избраните, които са измъчвани за господаря
на духовете.
6. Третият глас, който чух, се застъпваше и умоляваше за онези, които са на земята и които
призовават господаря на духовете.
8. Помолих подир това ангела на мира, който беше с мен, да ми разкрие всичките тези
загадки. Казах му: Кои са онези, които видях от четирите страни на Бога, чиито думи чух и
записах? А той ми отвърна: Най-напред това е свети Михаел, архангел милостив и
търпелив.
над болките и раните на човеците. Следва архангел Гавриил, който управлява всичко
онова, което е могъщо. Най-сетне идва Фануил, който владее над покаянието и надеждата
на онези, които трябва да наследят вечния живот. Това са четирите ангели на всевишния.
Това са четирите им гласове, които ти току-що чу.
XLI. След това аз видях тайните на небесата и на рая във всичките пътища и тайните на
всичките човешки дела, всяко според неговата тежест и неговото значение. Съзерцавах
жилището на избраните и обиталищата на светците. Там моите очи видяха всичките
грешници, които бяха отвергнали и отрекли господаря на славата, и които бяха отвергнати
от него. Тъй като наказанието за техните престъпления не е могло да бъде обявено от него.
3. Там също видях сборищата откъдето излизат, разделяйки се, ветровете, видях
съкровищата на градушката, богатствата на снега, на облаците и дори облака, който е
виснел преди създаването на света над земната повърхност.
4. Там видях също съкровищата на луната, откъдето се виждат нейните фази – тяхното
начало и величествен поврат; и колко една от тях е по-сияйна от другите; техният бляскав и
неизбежен въртеж, другарството по между им, тяхното послушание и тяхното покорство,
което ги води по стъпките на слънцето, според както повелява господарят на духовете. О,
колко е могъщо неговото име във всички векове.
5. След това биде завършена пътеката на луната както в невидимата, така и във видимата
и страна, преминаването на нейната пътека както през деня, така и през нощта. Както
едната, така и другата страна обръщаха своя лик към господаря на духовете, като го
величаеха и хвалеха безспир; още повече, че за тях времето за възхвала е като времето за
почивка, а за слънцето това са честите поврати към благославянето и проклятието.
7. И никой от ангелите не ще ги предхожда, тъй като никой от тях не е получил тази власт.
Колкото до Бога, той вижда от висотата на своя трон всички създания и ги съди като
върховен господар.
XLII. Мъдростта никъде не намери на земята място, където да положи глава; затова избра
за свое жилище небето.